Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 54

На 20 юни 2018 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-01-16, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 1 юни 2017 г. – продължение.

Списък на гостите, присъстващи на заседанието и на членовете на Комисията по правни въпроси, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 ч. и ръководено от председателя на Комисията по правни въпроси господин Данаил Кирилов.


* * *


ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, отдавна имаме кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Това ще е петото заседание, в което продължаваме обсъжданията по Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-01-16, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 1 юни 2017 г. – продължение.
Колеги, имате думата по дневния ред, макар и да не сме длъжни да го обсъждаме. Няма изказвания.
Искам да направя предложение. Тъй като това е пето заседание, в което продължаваме АПК, имаме законопроекти, които са наред, но не успяваме да ги обсъдим – някои от тях започват да бъдат и спешни. Повдигам конкретно въпроса за Второ четене на ЗИД на Закона за БУЛСТАТ, който обсъдихме без дебат. Там няма съществени проблеми, освен редакционни предложения. Имате ли възражения да го разгледаме към 16,30 ч. или към 17,00 ч. за 15 минути? (Реплики.) Нямате възражения.
ХАМИД ХАМИД: Гости няма нали?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Гости няма да каним, няма да каним и Министерството на правосъдието, които са вносители по Законопроекта. Постъпило е едно единствено предложение, освен редакционните, което и не е по предмета на този закон в интерес на истината.
ХАМИД ХАМИД: В почивката да разгледаме БУЛСТАТ.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре. Нямате възражения да го включим в почивката около 17,00 ч.? (Реплики.) Добре, благодаря. Приемаме с консенсус.

Колеги, продължваме с:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Бяхме стигнали до дебата по чл. 217, това е § 64.
Изчерпахме дебата, не проведохме гласуване, защото си оставихме възможност за редакция. Професор Тодоров е изпратил предложение за редакции, от колегите също заявиха, че имат такова предложение.
Вече всички имате предложението на професор Тодоров.
Желаете ли думата за становища?
Професоре, заповядайте.
ИВАН ТОДОРОВ (Държавна агенция „Електронно управление“): В съответствие с аргументите, които изложиха и представителите на Върховния административен съд, съм се постарал да се разшири максимално обхватът на случаите на открити заседания, тоест винаги, когато една страна поиска да има открито заседание, съдът безотказно насрочва открито заседание. Освен това се запазват случаите, когато касационната инстанция е единствената съдебна инстанция, пак е открито съдебно заседание и петчленните състави, винаги заседават в открито заседание. По този начин, ако страната желае, поради каквато и да е причина, заседанието да е открито, то ще е открито. Ако страните не пожелаят открито заседание, ако съдът не види някакви причини да гледа делото в открито заседание, няма смисъл да се насилват нещата.
Предишния път изложих аргументи, разкарват се хора от цялата страна за едно открито заседание, често заседанията се отлагат заради непризоваване на една от страните и след това пак се връщат и пак трябва да се разкарват. Освен това, всички тук, които са се явявали пред Върховния административен съд, знаят колко е напрегнато, падат се около 50 секунди за пледоария, което не е сериозно – за 50 секунди можеш да кажеш само: „Поддържам/не поддържам жалбата“, „можете еди-какво си да направите“, и това е. Ако започне да се говори, това означава да се удължи срокът до 7-8 часа на съдебно заседание, което на цялото съдебно заседание, имам предвид на състава, което не е реалистично, и в близките години няма да е реалистично. Поради тази причина предлагам да се съобразим с реалността, с най-голямо уважение към аргументите на съдиите от Върховния административен съд, имал съм желание максимално да съобразя моето виждане с техните виждания, но все пак, нека да оставим тази възможност за закрити заседания, когато наистина няма нужда от тях. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Председател.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ (Председател на ВАС): Добър ден, отново на всички!
Принципно, аз имам Решение на Пленума на Върховния административен съд, който е категоричен по всякакви варианти за промяна на сегашната процедура. Върховният административен съд застъпва становище, че не вижда причина това да се случва и да се променя публичността на съдебните заседания.
Една корекция, когато беше във връзка с предния дебат, направих си труда и видях, че при 72 присъствали съдии на Пленума, 67 са били „за“ сегашното положение. Болшинството не е било минимално или леко, както беше дебатирано. Напротив – 67 е достатъчно голям процент, които застъпват това становище.
Сега разбирам, че се предлага един вариант, който е компромисен, между едната и другата крайност. Тъй като предният вариант беше само закрити, ние държим единствено да бъдат открити както досега. Предлага се вариант, където съдът без да има право да разсъждава, ако една от страните поиска открито, е длъжен да гледа в открито. Това принципно не е лошо като идея, но така или иначе, аз съм длъжен и си защитавам становището на Пленума, че следва да бъдат открити. Тук не съм в лично качество, а като председател на Върховния административен съд и зад мен стои колективен орган, който е изразил своето становище.
Колегата Николова иска да добави нещо.
ТЕОДОРА НИКОЛОВА (Съдия във ВАС): Аз искам да добавя нещо във връзка с изказването на професор Иван Тодоров, във връзка с това, че Франция наистина е люлката на административното право. Донесла съм кратко извлечение от Административния кодекс на Франция, който Вие също може да прочетете на сайта на Люксембургския съд, който в нашия съд се чете редовно, защото има много съдебна практика, която се прилага пряко. Там има една страница, където се казва „Tour d'Europe“ и във всяка страна от Европейския съюз е описана процедурата по разглеждане на административните дела, в частност пред касационната инстанция.
Във Франция, както пише в становището на Върховния административен съд, ние сме изложили становище, че ако имаше процедура за филтриране на касационните жалби пред касационната инстанция, каквато няма и каквато не се предлага и със сегашния законопроект, никой от нас не би бил против процедурата по допустимост на касационните жалби да бъде в закрито заседание. Като принцип касационният процес по същество в Европа и в частност във Франция е публичен. Само по аргументи за нарушаване на обществения ред и на правата на гражданите, съдията може да постанови „закрити врати“.
Нещо повече, във Франция изрично във френския административен кодекс е казано, че в касационната инстанция пледоариите са публични, дори адвокатите, които са уведомени за насрочването на публичното заседание, имат право да се запознаят със становището на генералния адвокат или както се нарича – представителят на публичния интерес в административния процес. Аргументът, че така правят в Европа, което се предлага тук, е според мен, меко казано несъстоятелен. Аналогично положението е и в Германия.
Отново припомням на уважаемите от мен госпожи и господа народни представители, за практическите трудности, че и без друго натовареният Върховен административен съд, ще се занимава предварително с вида на заседанието на касационното производство.
Като действащ съдия цял живот Ви уверявам, че това е една излишна тежест, за която аз не виждам основание, включително и в днес представената редакция. Тук още повече се усложняват нещата. Много Ви благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
ХАМИД ХАМИД: Много ли са натоварени?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: ВАС ли?
За две години напред са натоварени ВАС.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Извинявам се, но това предложение отново въвеждате този шестмесечен срок, за който ние казахме, че ако влезе в сила законът и този шестмесечен срок остане, означава, че ние ще трябва да гледаме успоредно открити и закрити заседания, а ние сме насрочили дела до края на 2019 г. Представете си като дойдат и новите, които са с шестмесечен срок и тези, които са насрочени…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това нали го коментирахме, че ако се приеме, ще имаме преходна разпоредба, която да…
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Добре, но ако се приеме, искаме да се приеме едновременно преходната разпоредба, за да знаем, че наистина няма после да я забравим тази преходна…
ТЕОДОРА НИКОЛОВА: Освен това делата, които вече са насрочени в открито заседание, ще се дублират с тези, които идват новите… (Реплики.)
ХАМИД ХАМИД: Ще разтоварим по-нататък.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Добре обаче, ако вземете обратно решение по-нататък? Извинявайте, но нали разбирате, че в момента, ако приемем тази норма за закритите и едновременно трябва да влизаме в закрити и в открити, е, Бога ми, не знам какво ще направим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нека да чуем професор Хрусанов, след това господин Божанков.
ДОНЧО ХРУСАНОВ (Висш адвокатски съвет): Колеги, аз искам да Ви върна на първата алинея на чл. 217, в самото й начало дали не е грешка това, че Касационният съд е в тричленен състав, ако решението е постановено от Районен съд? АПК е обща клауза. Във АПК първата инстанция е винаги Административен съд. Кои са случаите по АПК, когато има оспорване на решение на Районен съд? Няма такива случаи. Ако вносителят има предвид Закона за административните нарушения и наказания, ако има предвид случаи, в които Районният съд е първа инстанция, те са предмет на специална клауза и трябва да се уредят в специалния закон. В АПК Районен съд първа клауза няма, тоест това е излишно според мен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, професор Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ: Естествено, че ако специалният закон изрично каже: „следващата инстанция е от Областния или от съответния Административен съд и се каже, че ще се гледа от тричленен състав“ – няма проблем. Ако специалният закон замълчи по този въпрос, хубаво е общият закон да е уредил въпроса, защото в противен случай ще остане неуреден.
Районният съд гледа на първа инстанция административни дела, в специалния закон се казва касационна инстанция – съответният Административен съд, но не се казва в какъв състав примерно го гледа. Ако този въпрос не е уреден, ще остане неуреден и трябва да се прилага някаква аналогия на закона или на правото. Възможно е, разбира се, ще се излезе съдебна практика, ще се уреди въпросът, но след като може да се уреди в Кодекса, по-добре да се уреди.
Общият закон урежда общите случаи, включително и когато касационна инстанция не е Върховният административен съд. Разбира се, ако производството е само по АПК и няма специален закон, разбира се, че няма да се появи друг освен Върховния административен съд като касационна инстанция. Тъй като в специалните закони има такива случаи, включително и в измеренията на Закона, става въпрос за възлагане на Районния съд като първа инстанция да гледа административни дела – смятам, че това е нормално нещо. Дай, Боже, специалните закони всичко да уреждат, но, за съжаление, не е така.
Второто нещо, което бих искал само да отбележа. В държавния съвет на Франция, под 5% от делата стигат до разглеждане по същество – под 5%.
ТЕОДОРА НИКОЛОВА: Това казах, че има филтраж.
ИВАН ТОДОРОВ: Има филтраж.
Има и още нещо – няма кодификация на административния процес във Франция. Държавният съвет гледа делата по свои правила. Във въпросните правила изрично Държавният съвет е приел, че той ще реши дали да гледа делото в открито или закрито заседание. Единственото общо, което може да се изведе за Европа, е Решението на Съда в Страсбург, който казва по делото Милър срещу Суидън, че приема откритото устно заседание задължително поне за една първа инстанция, но не е задължително за възавидна, или касационна инстанция. По-общо формулирано, не е задължително пред инстанция, която се произнася по правото, а не по фактите. Само цитирам съда в Страсбург какво е казал, това не е мое мнение.
В случая Върховният административен съд както и съдиите от Върховен административен съд отбелязаха касационната инстанция на ВАС е съд по правото. Точно, което казва съдът в Страсбург и тогава той казва: „Като е така, не е необходимо да се гледа в открито заседание“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Само искам да посоча, че връщаме дебата в началото. Няма смисъл да повтаряме онези два часа на дебата от миналата седмица.
ТЕОДОРА НИКОЛОВА: Искам само да вметна, че цитатът е от чл. 6 на Кодекса на административната процедура и не е вярно, че няма административна кодификация във Франция. (Реплика.) Да, всеки съд има правила, които прилага, но в чл. 6, който е цитиран на сайта, за който Ви казах, от Кдекса за административна процедура, е казано, че този чл. 6 провъзгласява принципа, според който „дебатите се провеждат в публично заседание. Винаги, когато съдията прецени, по изключение, може да постанови закрити врати, ако защитата на обществения ред или защитата на личния живот на гражданите налагат това“. Това е точен цитат от сайта, за който говорим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Божанков имаше търпението да изчака дебата дотук.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, с особено уважение се отнасям като студент на господин Хрусанов, от когото съм научил толкова много, и за да не повтаряме дебата, господин Председател, защото наистина се връщаме в началото, заявявам нашата позиция, че държим на предложението си да не се правят промени, тоест да отпадне това предложение.
Текстовете, които са предложение на нашето внимание, са достатъчно сложни и един прочит не е достатъчен да схванем смисъла. Това несъмнено ще доведе до проблеми в практиката – по-големи от тези, които има и в момента.
Действително впечатлението, което придобива съдията – докладчик, не бива да се отнема възможността за защита на адвоката да контактува и с останалите двама съдии. Това е важно и не съм съгласен с мнението доколкото се допитах и до колеги адвокати, че това не се използва. Мисля, че това не е съвсем така и много колеги ми казаха, че го използват и то въобще не е толкова безсмислено, колкото някои колеги твърдят.
Оставаме твърди в позицията си като се присъединяваме към мнението на председателя на Върховния съд. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Гайдов.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ (Асоциация на българските административни съдии): Благодаря Ви.
Ще се опитам да бъда лаконичен. Смятам, че новият текст, който е предложен, в този смисъл, имам конкретни забележки по него, но те по същество не променят съдържанието и смисъла му. От асоциацията на административните съдии смятаме, че текстът е доста добър и приемлив, защото за разлика от първоначалния законопроект, който беше предложен, тук не се въвежда принципът на закрито заседание, а се дава възможност съдът да прецени, според неговата сложност, как да прецедира. Освен това има задължение и изключва ясно някои хипитези.
Първо, едното по отношение на петчленните състави.
Второ, по отношение там, където касационната инстанция е единствена съдебна инстанция.
Трето, това, което каза преди малко многоуважаваният от мен колега, че много адвокати искали да общуват и да бъдат със… в залата. Нищо не пречи този текст не прегражда точно тази възможност – да се запише в касационната жалба или в отговора, да се даде тази възможност на съответния адвокат или страна. В този смисъл тексът действително е много балансиран, дава повече опции, няма никакви отрицателни последици, но дава възможността да избегнем хипотетично сега, нещо, което не може да избегнем във върховния съд и не само ние, е, че не може да се насрочват дела една година напред, при положение че има някои от казусите, които са видими за колегите съдии, които са действително, нарицателно казано – серия дела, които са еднакви и сходни по случаите. Просто нямаме техническа възможност да ги разгледаме и да спазим сроковете, които са посочени и в действащото АПК, и в Проекта – съответно тримесечни, двумесечни срокове за образуване на дело и разглеждането на делото в разумен срок.
Много често се появява ситуацията, в която страната се дезинтересира от решението, ако е след година – година и половина. Тук не става дума просто да разтоварваме съдиите. Тук става дума да създадем условия и възможност нашето общество да покачи доверието в съдебната система и особено в административното правосъдие. Действително правораздаването е едно от най-бързите, но ако има някъде, където изоставаме в сроковете, то е точно в касационните производства. Този текст ни дава точно тази възможност – съдията или страните да преценят може ли да бъде закрито или не. Естествено е, че когато инерцията в момента и животът ни го е показал, повечето сигурно ще бъдат открити и повечето колеги най-вероятно ще преценяват да бъдат открити, тоест в живия живот ние няма да променим нищо, но практиката ще покаже във времето дали тази хипотеза ще се разширява, закритите заседания или не. Живият живот ще ни го покаже, колеги, сега в момента само теоритизираме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Гайдов.
Господин Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Аз ще подкрепя новото предложение , което направи професор Тодоров. Искам да попитам – така както е написано в ал. 3, изречението „Когато страната поиска в касационната жалба или в отговора“, дали този текст не изразява двусмислие, че то може да бъде поискано и след това? Нека да го направим по този начин: „Страната може да поиска най-късно с касационната жалба, респективно с отговора…“, защото така написан текстът някой може да си го тълкува, че може и след това някоя от страните може да поиска открито или закрито заседание – чисто технически. Разбира се, смисълът, който е вложен е същият, но, знаем какви тарикати има в тълкуването, така че…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Аз пропуснах нещо.
Извинявайте, просто по принцип се изказах, но ако се гласува текстът, искам да направя някои принципни детайлни забележки по текста. Например: в ал. 2, последното изречение, тъй като горе се говори за акта – съдебният акт е определение, „Петчленните състави на Административния съд разглеждат делата си в открити заседания.“, според мен би било по-коректно да продължи изречението и да се каже така: „…и се насрочват с разпореждане на председателя на съда, неговите заместници или оторизиран съдия“.
При петчленните състави безспорно практиката, която е от години утвърдена, не е разписана в днешните разпоредби, че председателят на колегията разпределя делата и там актът е разпореждане, защото в горните текстове става дума за определени, става дума за тричленни състави и там е коректен текстът, но предлагам Ви, ако, разбира се, някои от депутатите припознае този текст, да се продължи последното изречение и да стане: „…и се насрочват с разпореждане на председателя на съда, неговите заместници или оторизиран съдия“.
Другото, на което бих искал да обърна Вашето внимание, е в другите алинеи – ал. 3, ал. 4 и ал. 5, там където се говори за съдебната ваканция, смятам, че по-коректно би било, когато четиримесечният срок изтича през периода от 15 юли до 1 септември, да се добави: „…и по време на националните празници.“ Навсякъде тези текстове в алинеи 3, 4 и 5, просто да се добави: „след 1 септември и националните празници.“ Тогава текстът няма да бъде „делото се насрочва след 1 септември“, а след съответния период. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има изказвания? (Реплики при изключени микрофони.)
Хубаво, има го това предложение, не сме стигнали до гласуване, защото възобновихме дебата.
Колегата Божанков има думата.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми колеги, с отговорност към материята, защото тук се касае за принципи в административното правораздаване, които не можем да поставим под съмнение с лека ръка, затова и дебатът си заслужава. Фактът, че го водим толкова дълго е положителен.
Спирам се на първото – доверието в системата. Не знам, дали ще го укрепим със закрити заседания. Закритите заседания според мен не говорят за укрепване на доверието в системата, а точно за обратното.
По отношение на ускоряването – в контекста трябва да огледаме и на цялостната промяна в АПК, която несъмнено и основателно цели ускоряване на процеса. Въпросът е да запазим баланса между ускоряването и правата на страните в процеса. Затова и самото ускоряване тук е под въпрос. Мисля, че ако оставим този избор в ръцете на адвокатите, за да бъдат – в кавички „чисти“ пред своите клиенти, те винаги ще предпочетат откритото заседание. И така за съда ще гледа открити заседания. Това е моята логика. (Реплики при изключени микрофони.) В по-голямата част открити заседания. Успоредно с това съдът ще има, казано на жаргон, повече бумащина, тоест повече искания да разглежда. Затова се съмнявам, че и такова ускоряване ще постигнем, каквото си мислим в момента. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колега, Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз ще подкрепя варианта, който ни беше раздаден и изработен от професор Тодоров. Смятам, че с тази редакция на ал. 2, всъщност тези опасения, които колегите от опозицията изразяват по отношение на възможността за разглеждане на делото в закрито заседание отпадат. Тъй като страната, ако толкова много и нейният процесуален представител желае, да се явят, друг е въпросът, че като се явят могат да попаднат на състав, който пък не иска да ги слуша, но това си е тяхно решение. Искат все пак да се явят пред Върховния административен съд, тази възможност е запазена и то автоматично и императивно от редакцията на текста следва този извод. Така че аз не виждам никакви проблеми. Не смятайте, че едва ли не всички или по-голямата част от адвокатите при абсолютно всички дела ще решават да се явяват и ще правят такива заявления в касационната жалба или в отговора на касационната жалба – точно обратното. Даже бих Ви казал: мислейки за клиента си, не биха натоварили всеки един клиент с тези допълнителни разходи, защото това са допълнителни разходи за явяването пред Върховния административен съд.
Съвсем отделен е въпросът, ако обърнем всичко през призмата на адвоката как адвокатът обяснява на клиента си впоследствие, защо съдът не го е оставил… Тук се използваше думата пледоария аз пледоарии не знам – Вие може би сте виждали. Пледоарии пред Върховния административен съд не съм виждал, в смисъла на класически пледоарии. Има съвсем кратко изложение съответно на жалбата и на отговора – кратко и то максимално кратко. Да не давам примери във времево отношение. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Ние поддържаме предложението си за отпадане на този текст. Повече от ясно става едно нещо и не мога да се съглася с всичко, което беше казано.
Първо, хората, за които се отнася, и които го работят, а ние разсъждаваме за тяхната работа, казаха: след всичките правни аргументи, които заслужават подготовката им и уважението отново, каза: „Ще създаде практически трудности“. Ние разсъждаваме как ще се отрази. Хората, които го работят казаха: „Ще ни създаде практически трудности“. Тоест липсва и целесъобразност, защото те трябва два пъти да прочетат производството – един път при преценката и втори път при разглеждането. Това го каза съдията.
На следващо място, тук има адвокати – къде отива силата на говора, на думите, на риториката, на представянето на позицията? Дали само написаният текст, ще се подпишете под това, че има равна сила на начина, по който човек представя позицията? Дали позицията на правото е единствена вярна, безалтернативна и липсва преценка. Това не е математика, че ако ти си го написал и това е единствено вярното решение. Силата на убеждението, силата на начина, по който ти ще защитиш една позиция, в най-върхова степен става пред върховните съдилища. Това е апотеос на всеки юрист, да застане пред Върховния съд и да го направи.
На следващо място, в представената редакция, която няма да подкрепим, обаче Ви виждам, че ще скочите и ще я подкрепите, се съдържат и вътрешни противоречия. Най-малкото, какво става, ако 4 месечният, 6-месечният или другите срокове изтичат през ваканцията? Пише: „Делото се насрочва за дата след 1 септември“. Каква е обвързаността със сроковете, които са изтекли по време на ваканцията? Каква е нормативната обвързаност със сроковете? „Делото се насрочва за дата след 1 септември.“ – тази след 1 септември е всяка следваща след 1 септември, и след нови 4 месеца, и след нови 8 месеца. Прав е колегата, че ще създаде най-малко противоречия в тълкуването. Няма да е до всеки един правоприложител професорът, който предлага текста да му го обясни. Този текст в момента създава противоречиво тълкуване, но и да не създаваше – против сме, защото не трябва да отнемаме възможността на колегите да пледират пред Върховните съдилища. (Реплики при изключени микрофони.)
Какво Ви пречи в този текст да проявите Вашето красноречие пред съда и в жалбата си да напишете: „Моля, за открито заседание“ – или „Моля, да насрочите открито заседание“. Това изречение ли Ви тежи?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата, Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Колега, Милков, не мога да се съглася с Вас. Присъединявам се към въпроса, който колегата Хамид Ви задава. Не виждам никакви проблеми. В тази редакция на текста след като желаете да правите пледоария пред Върховния административен съд, но това, което Вие ми казвате – да изразим във висша степен красноречието си, но то не се случва. Не знам, започвам да се чудя. Скоро явявали ли сте се пред Върховния административен съд. Миналата седмица като жалбоподател по дело пред ВАС – ще Ви кажа следното. Заседанието по моето дело продължи не повече от пет минути. Едната от страните не се яви, бяхме трима жалбоподатели, всеки от тримата жалбоподатели е говорил не повече от минута, като единият от жалбоподателите беше колега, адвокат.
Разберете, не на всички състави, изключвам тук присъстващите, уважаеми върховни съдии, имат желанието да изслушват докрай и в пълнота всички аргументи, които страните биха искали да наведат пред тях. Тези красиви и иначе, звучащи добре думи за принципа на устност, и непосредственост, са много хубави, само че въпросът е, дали от другата страна някой иска да те чуе. Когато никой не иска да те чуе от другата страна, на практика, извинявайте, но тези принципи са изпразват от съдържание. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, третата реплика е следната: тя всъщност даже не е точно реплика, а е процедура.
Господин Хамид, доколкото имам някакво организационно правомощие в тези дебати, ще изключвам дебатите, които са – кой от Вас много обичаше да казва: „дежавю“?
Значи в четвъртък този въпрос го обсъждахме от 19 до 21 часа вечерта. Тогава мисля, че единствено… кой беше последният – Божанков ли? И сега като видяхте, че има публика, възобновихме дебата отново.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Виждате ли колко е важно да има публика?!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Именно, но стигнахме до твърдението на Митев – за да имаш изказване, трябва да имаш слушатели и те да искат да те слушат.
Директно заявявам, аз въобще не вярвам на това становище, което Пленумът е заявил, но го приемам, то е писмено и те не могат да си го оттеглят. Не им вярвам, че няма да им е по-удобно. О’кей – написали са го. (Реплики.) И 76 да са пак е да, но е написано. (Реплики при изключени микрофони.)
Не ме прекъсвайте, защото ще Ви изгоня от заседанието. На всичкото отгоре разводняваме дебата. Не Ви нападам. Разсъждавам по хипотеза. Не Ви обвинявам в лицемерие или в не знам какво – да това Ви е становището, но ако започнете да работите по другия ред може би то ще Ви се промени. Тъй като имаше нюанс изказването на Ваш колега – административен съдия, аз съм склонен да мисля, че има логика в тези разсъждения. Нищо не се отнема. Ако се възприеме редакцията по искане на всяка страна, то на практика общото правило си остава да е открито, защото никой няма да пропусне, да поиска открито заседание. Да, но Вие ще му се мръщите. Вие ще го препирате за време. Ако допускаме класическия принцип, тогава нека да предвидим тайминг. Гаранция за 10 минути пледоарии на всеки от жалбоподателите. Става ли така? Аз искам като се явя пред някой съд да ме изслуша съдът. (Реплики.) Е, няма как да стане. Защо да не стане? Тук колегите, които са опозиция, ми се позовават на англосаксонското право. Дайте да сменим изцяло правната система и всички да се изявяваме свободно, да разпуснем и съдиите, ще ги направим администратори на процеса, и нищо няма да решавате, и ще докараме съдебното жури, то да се повлиява от нашия говор и от нашата реч.
Много обичам англосаксонското право и винаги по всеки повод казвам: винаги съм мечтаел то да бъде действащо право и в континенталната система. Точно така. (Реплики при изключени микрофони.)
Точно така – всеки актьор ще бъде най-добрият пледиращ адвокат и няма да е необходимо да бъде политик.
Имате право на дуплика, колеги.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Вашите реплики – на тримата, само потвърждават това, което казах.
Жалко е, господин Митев, че делата Ви продължават по 5 минути във върховните съдилища. (Реплики при изключени микрофони.)
Един момент само. Това, което правите в момента е въвеждане на всяка една…, Преклузии се въвеждат от Вас, имате желание да ги въведете, многократно се вижда във всички текстове. Това, че вярвате, че това нещо ще дисциплинира страните в процеса. Защо съм против. Можел да направи. Можел да направи, но има краен срок, ако пропусне да го направи, се изчерпва възможността му да пледира пред Върховния съд. Това беше, което Ви казах. Нито един от трима Ви като действащи юристи, съм абсолютно убеден, няма да каже, че говоренето не е по-убедително от писането. Изпробвали сте го 1000 пъти. Това, че в конкретния случай, съдилищата са Ви слушали 5 минути, е неправилно, което се е случило. Това не трябва пък да лиши правото и възможността да говориш, дори да не си го написал. Това беше основният проблем в преклюзиите в гражданския процес, че пропускайки процесуалният защитник да направи нещо, страда страната. Страдайки страната – страда процесът.
Затова е нашето въздържание да подкрепим този текст, защото в крайна сметка говоренето, представянето, дори в един етап пред съда, ще спомогне за постигане на истината. Не мога да се съглася от Вашата практика да черпим доводи.
На следващо място, англосаксонската система не е била предмет на това, което аз Ви казах. Не знам дали е базирана на Ваши представи за англосаксонската система, но основната разлика не е в красноречието между англосаксонската и континенталната. Красноречиви са и континенталните юристи. Аз продължавам да пледирам, че текстът е работещ, абсолютно нищо не налага… Практически всичко, което говорите, не се обоснова нуждата за промяна. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Председателят отдавна искаше, но Вие се върнахте към дебата. Да му дадем думата, защото той се отдели, искаше да направи възражения по конкретни поводи. Нека той да изчерпи и тогава ще върнем дебата.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аз няма да говоря вече дали да има или да няма открити или закрити заседания, това си е изцяло Ваше правомощие, но ние сме казали по съответния ред дали това е така или не – написано е, прието е по предвидения в закона ред.
Ще Ви помоля, уважаеми депутати, погледнете и преценете първото изречение на ал. 2. За да може съставът да каже дали ще го гледа в открито или закрито, ние трябва да четем два пъти едно и също дело. Налага ли се да го има това като изречение? Разбирам, че идеята е „когато страната поиска“, просто във второто изречение да включи „или съдът прецени“, но да го няма първото изречение, защото разберете, че ние отново трябва да го четем като за допустимост. За да може съдията, и то състав от трима съдии, да прецени дали ще го гледа в открито или закрито, трябва да прочете цялото дело, после да го насрочи и след съответните месеци, когато му дойде реда, да го чете още веднъж за произнасяне по същество. Не виждам смисъла на първото изречение, това е моят апел, да го прецените дали това да остане. Казвам го чисто от практическа гледна точка като действащ съдия, който се занимава с това ежедневно.
За сроковете – пак пледирам, ако тръгнете да приемете в редакционния вариант този текст, моля Ви, съобразете го и с „Преходни и заключителни разпоредби“, за да може да има някакви преходни периоди.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз ще се опитам да развия два аргумента без да повтарям другите. Позициите са ясни, както на практиците, така и на представителите на доктрината тук, така и на политическите сили.
Искам да кажа две неща. Първо, изумява ме лекотата, с която обръщаме основен принцип на правораздаването, а именно неговата публичност. Тя има дълбок смисъл, с който няма да Ви отегчавам, и то без никаква причина, без абсолютно никаква причина и без това да намира основание в мотивите на законопроекта на първо четене. Този дебат е воден и така нататък.
Обръщам внимание на две неща. Първото, е че ние непрекъснато разглеждаме публичността на процеса, като нещо, което засяга само страната и съдията. Процесът, съдебният процес и в особена степен административният процес, засяга много по-широк кръг лица, всъщност той ни засяга всички винаги и аз не виждам защо, ако няма причина, изрично изискана от едната страна, която е в негова защита, да забраним на изследователи, граждани, журналисти да присъстват и да чуят какво става в един процес?
Второ, и може би още по-важно – да се позиционираме на място на страните. Когато е закрито заседанието как разбирам аз – жалбоподателят, кога ще гледат моя въпрос? Не беше ли преди няколко месеца това един от основните проблеми, които оправяхме в ГПК по отношение на друго производство?
Трето и последно, за да не Ви отегчавам. Текстът, който ни се представя сега, само на първо четене, създава противоречиви тълкувания и проблеми между нас, които сме тук. Представете си утре, като тръгне да бъде прилаган и в съдилищата. Основният въпрос остава: защо, щях да кажа „си го причиняваме“, но всъщност защо го причиняваме на административното правораздаване и на българските граждани?
На път сме да създадем един, струва ми се, добър и полезен АПК. Текстовете, които предстои да разглеждаме в следващите няколко разпоредби – и аз взимам думата сега, за да не се повтарям повече, засягат ключови моменти, като предметът на касационната проверка, начинът, по който се разглежда делото и събират доказателствата. Тези огромни въпроси не могат да бъдат приети просто така с един текст, който се дава в два и половина, и тук всеки започва да се упражнява по него. Затова нека подходим принципно, да гласуваме „за“ и „против“ принципа на промяна на този текст, и ако проявим минимален разум, просто ще оставим действащия текст, който не е създавал проблеми досега.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми колега Зарков.
Реплики към изказването на колегата Зарков? Няма.
Аз имам кратка реплика.
Колега Зарков, по аргументите, които изложихте, аз не смятам че по някакъв начин това предложение ограничава възможността на граждани и журналисти да присъстват в съдебната зала в случаите, когато има открито съдебно заседание. Той не препятства тази възможност, която съществува и понастоящем.
На следващо място, по отношение на искането Ви да гласуваме принципно дали подкрепяме предложението. Всъщност предложението, което ни беше дадено днес, за мен се различава коренно от предложението на вносителя.
Предложението на вносителя съдържа абсолютния принцип за закрито заседание. Изключение от правилото, когато съдът прецени, да бъде открито. Тук по съвсем различен начин е поставен въпросът, и за мен това е съвсем различно предложение от предложението, което е направено по вносител.
Други реплики?
Колега Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Моята реплика е кратка. Всичко това според мен, господин Зарков, се прави в обществен интерес за бързина в съдопроизводството. Виждате че и двете страни – и органът, и жалбоподателят или гражданинът, са защитени и при искане делото може да бъде открито. Делото не пише, че го засекретяваме, тоест всеки може да следи хода, както и да види постановения акт, така че не може да търпим упреци, че нещо се закрива, така че някой друг не може да го види. Всичко това се прави, за да могат да бъдат постигнати тези по-кратки срокове, за да има по-бързо съдопроизводство и хората да не чакат края на 2019 г. да се доберат до своя съдебен акт, а да го получат в шестмесечния срок, да речем, тоест говорим много голям брой дела да бъдат решени, без да чакат насрочване в зала, при положение че двете страни не искат открито заседание. Това се прави за бързина, защото основната критика на обществото е, че делата продължават безкрайно дълго време и се чака ненужно много време. По този начин ще се разтовари и съдът, убеден съм, така че не виждам някакъв проблем в това.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегата Хамид за репликата.
Трета реплика ще има ли към изказването на колегата Зарков? Не виждам трета реплика.
Имате думата за дуплика, колега Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, благодаря Ви за репликите. Нека да си кажем истината – съгласуването на този текст съдията – докладчик ще решава делата си сам някъде, по някое време. Това ще се случи.
Въпростът наистина е принципен, господин Митев, и ние затова сме предложили не редакция на текста, а отлагане. Първото нещо, което трябва Правната комисия и парламентът да реши е, трябва ли въобще да се променя или не, едва след това би трябвало да реши как. Самият факт, че Вие казвате, че ни се представя нещо съвършено ново, поставя въпроса, че то всъщност ще бъде разглеждане само на едно четене. Имайки предвид колко е ключов въпросът, само по себе си това е порок. На пълно съм чувствителен и Вие знаете, че ние работим в тази посока за бързина и ефективност на процеса, но трябва да се пазим и от екстремност, струва ми се, и трябва да балансираме искането за бързина с изискването на норматива и стандарта за публичност, който, както вече казахме, има своите дълбоки философски и обществени корени.
На последно място, имайте предвид, че хората искат бързина на процеса, но ако бързо отхвърлите неговото искане, без той или те да разберат как, защо, кога, не вярвам, че ще са много щастливи от този бърз отговор. Ние като законодатели, трябва да се извисим малко над проблематиката и да намерим точния баланс. Точният баланс, между другото, е намерен според мен, по моему, без да налагам своето становище, в сега действащата разпоредба на Закона.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегата Зарков.
Други изказвания, мнения, становища, предложения? Не виждам.
Колегата Кирилов се връща, може да преминем към гласуване, след като няма други изказвания.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Гайдов.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Аз искам само да Ви предложа да обсъдите едно процедурно предложение. Това, което и председателят на Върховния съд няколко пъти каза и подчерта, аз категорично съм на неговото мнение, че каквото и да бъде решението Ви по отношение на чл. 217 като текст, принципен или в конкретика, както е даден, със или без направените в детайли забележки, трябва след това веднага да се гледа § 152 или не знам какъв порядък ще има, свързан с „Преходни и заключителни разпоредби“, в текстове, които са свързани и, естествено, ние всички ги имаме пред себе си, касаещи дву- или тригодишния преходен период по отношение как се решават производствата по досегашния ред и от кога влиза в сила тази разпоредба и съответно, за закритите и открити заседания какви ще бъдат сроковете.
Моето предложение и моята молба, всъщност, е да обърнем внимание, че е добре – дали ще гласувате сега този текст или не, не знам, но веднага след това трябва да се разгледа и тази разпоредба, защото може да се допусне някаква грешка в противен случай, относно как продължават заседанията във Върховния административен съд, касационните производства. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Гайдов.
При всички положения ние имаме консенсус по това, че двата въпроса са обвързани, и че без значение е дали гласуването ще бъде на параграфа непосредствено след гласуването по чл. 217, ще бъдем последователни във волята и в решението си.
Аз се въздържах да се изказвам, защото в последното заседание, мисля че достатъчно ясно изразих някои от елементите, които формират моята воля да бъда вносител на едно такова предложение.
Благодаря, че колегите журналисти този път са проявили интерес и участват, но тяхното присъствие очевидно беше предпоставка дебатът да се върне в неговата начална точка.
Сега, кой е бил на този дебат и кой не е бил, няма да уточняваме, но след като се поставя с острота въпросът: защо ги няма аргументите за това вносителите да искат такава промяна, се налага вносителите да отговорим: защо сме си позволили да мислим в тази посока. Ние сме си позволили в тази посока, не само заради аргумента, който в становището на Пленума е озаглавен „Така правят всички“ и е изведен като точка втора в тяхното становище.
Не, ние не сме решили, че така правят всички, даже полезното на този дебат е, че показа, че има правни системи, които допускат закрито касационно заседание, има и такива правни системи, които продължават да настояват на откритото касационно заседание.
За нас е важен дебатът – и по тази причина колкото време да хабим виждате, че непрекъсваме този дебат и не го неглижираме. Очевидно е, че и в пленарната зала дебатът, колега Зарков, ще продължи, тоест минимално поне опозицията ще продължи да твърди, че това е една рестриктивна мярка, която цели да ограничи участието на страните или публичността.
Искам да кажа, че особено в тази последната редакция, която лично на мен ми идва малко в повече, в следния смисъл: действително с добавката, че „всяка страна може да поиска“ – малко дерогираме смисъла и енергията на предложението ни като вносители.
Ясно е, че дълги години ще продължи инерцията и страните ще продължат да очакват от съда възможността те да пледират изчерпателно, пунктуално, да представят всичките си аргументи, както аз съм съгласен. Тук голяма част от колегите, които взехме становища, макар и различни, сме практикуващи адвокати – нашата работа и нашата цел е някой да ни слуша. Така че не ни обвинявайте в това, че ние не искаме, ние искаме да бъдем слушани, но знаем как се развива процесът в кацасионната инстанция. В общо гражданско съдопроизводство имаме дори производство по допустимост. Там имаме един радикален филтър, през който минават едва – установи се 16% от касационните жалби. При Вас този филтър го няма.
По тази причина и логика също сме се стремили, защото общата цел е да разтоварим поне Върховния административен съд да не бъде той районният административен съд на Република България, да гледа всички административни дела. Това не означава, че не искаме да бъдем слушани – искаме да бъдем слушани.
Извинявам се за емоционалната си реакция, но по линия на тази логика в следваща разпоредба все още имам право да предложа задължително за съда да изслушва страните изчерпателно и никога съда да не може да прекъсне страната, когато тя иска да си каже всички аргументи, но включително тогава ще слушате и общественика Иван Петров, който пише по пет жалби дневно, които не може да му ги дешифрирате като искане и като петитум, и като правно основание дори. Друг е въпросът като фактология дали може да ги установите изчерпателно.
Стремили сме се да се придържаме към общите, задължителните принципи на касационното контролно производство, защото все пак то е контролно производство. Да, дори и на тази дискусия, в която голяма част от колегите ги нямаше, аз Ви провокирах и Ви попитах: а за противоконституционността кои са Ви основанията? Пишете в становището, че противоречи на Конституцията, за да ги съобразим, да опитаме да намерим такава редакция, че да спазим Конституцията, ако Вие смятате, че нарушаваме конституционен принцип. Аз не смятам, че с това предложение би се нарушил конституционен принцип.
Колегата Гайдов излезе, но това, което много ме притеснява е текстът. Вижте какъв стана текстът в резултат на дебати на правно творчество адхок. Стана огромен, стана прекалено описателен, стана в крайна сметка тромав и се губят основните правни положения, на които законодателят държи. Споменах колегата Гайдов, защото той иска още да детайлизираме и да повторим неща, които вече ги приехме в по-предните разпоредби. Може и тук да ги развием, ама пак текстът ще трябва да се прочете три пъти, за да се възприеме същностно. Тоест, за да се извлече есенцията.
Ще ми се да имаме друг правен изказ – да бъде по-лаконичен, по точен. Вярно е, че е възможно и да продължим и в тази описателност. Вече в нашата правна система това се случва покрай реципирането на европейското право, но, пак казвам, възможно е да го кажем и по-кратко. Аз бих тръгнал на гласуване, защото трябва да затворим този дебат, но редакционно не сме готови. (Реплика: „Да го гласуваме по принцип.) Като го гласуваме по принцип референтите после не ни го зачитат и виждам в първа част на доклада, че по чл. 137 не са ни го зачели гласуването по принцип, защото я няма окончателната редакция. (Реплики.)
Колегите са прави, защото пък те следват изискванията на парламентарната практика и няма какво да се обясняваме от трибуната каква е пък законодателната процедура.
Предлагам Ви следното: да гласуваме първи път – има или няма закрито заседание, ако има възможност за закрито заседание, дали то е в обхвата на предпоставките на сегашната ал. 2. Тоест дали всички участници в процеса могат да поискат откритото заседание – съдът и коя да е от страните и след това да преминем евентуално към гласуване на редакция. Ако смятате, че логиката на гласуване следва да е обратната – ОК.
Уточнявам, защото имаме предложение от Крум Зарков, което да е първото, то и по нашия правилник е първото – за отхвърляне на § 64.
Друго по процедурата за гласуване имате ли? Кой от ключовите въпроси по чл. 217 пропуснах, включително и в миналия дебат? (Реплика.)
Добре, за отпадане на ал. 1.
Ако няма, да пристъпваме към гласуване.
Колеги, дебатът е закрит. Пристъпваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на Крум Зарков и група народни представители § 64 да отпадне.
За – 6, против – 1, въздържали се – 11.
Не се приема предложението на колегата Зарков.
Подлагам на гласуване предложението на Христиан Митев и Емил Димитров – ал. 1 да се заличи от текста на вносител.
Който е за отпадането на ал. 1, моля да гласува.
За – 2, против – няма, въздържали се – 11.
Не се подкрепя това предложение.
Колеги, подлагам на гласуване по принцип двете предложения – текст на вносител и редакцията на професор Тодоров по отношение на въпроса: да има ли обща принципна възможност за закрито заседание в касационната инстанция.
За – 13, против – 6, въздържали се – няма.
Приема се по принцип да има закрито заседание в касационната инстанция на административното съдопроизводство.
Подлагам на гласуване по принцип въпроса: дали всеки от участниците в касационното дело може да иска заседанието да бъде открито. Тук гласуваме съдът и всяка от страните да може да поиска открито заседание.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се по принцип всяка една от страните заедно със съда, тоест всички участници в касационното дело да може да иска заседанието да бъде открито.
Предполагам, че нямаме съмнение, че това искане трябва да бъде най-рано в касационното производство. (Реплики при изключени микрофони.)
Най-рано в началото имам предвид при самото образуване при размяна на книжата, при жалбата, при образуването на делото, при отговора на жалбата.
Колеги, при това положение подлагам на гласуване текста на вносителя по принцип, заедно с редакцията на професор Тодоров, също по принцип с уточнението, че е необходимо да приемем допълнително окончателна редакция.
За – 13, против – 6, въздържали се – няма.
Приема се по принцип, но задачата остава.
Има ли нужда сега да гласуваме и преходната разпоредба по отношение на сроковете или нямаме съмнение по отношение на решението там?
Нека да я напишем заедно с окончателната редакция. (Уточнения при изключени микрофони за кой параграф става въпрос.)
Това е § 151 – предложение на народния представител Данаил Кирилов, но това мое предложение трябва да се допълни в конкретния случай. (Уточнения при изключени микрофони за кой параграф става въпрос.)
Добре, колеги, по отношение на § 153 гласуване по принцип, за да отразим времевия график при колизията евентуално на два вида касационни заседания – открити и закрити, включително и тези, които понастоящем са висящи.
Гласуваме по принцип – който е „за“ симетрично отражение на този принцип по отношение на времевия график при колизия на два вида дела при тяхното разглеждане, така че да има възможност да се разгледат и двете групи дела в разумни срокове моля да гласува.
За – 12, против – 6, въздържали се – няма.
Пленумът да види кой гласува срещу съдиите сега.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Господин Председател, такива подмятания, извинявам се, но Вие казахте гласуваме за симетрично отразяване на текст при колизия на две групи дела. Вашите колеги и нашите колеги да кажат какъв точно текст гласувахме в момента за симетрично отразяване? Никак не е шеговита ситуацията. (Реплика.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Продължи, защото искахте да продължи и аз не Ви отнех тази възможност.
Ще дам думат на колегата Гайдов да обясни това, което поне пет пъти повтори в миналото заседание, което аз се опитах да сумирам в това изречение, което Вие правилно възпроизведохте. (Говорят при изключени микрофони.)
Защото е времеви график. (Говорят при изключени микрофони.)
Не, това няма да го отрази. Нали казахме, че ще има окончателна редакция на това и аз съм против това. (Говорят при изключени микрофони.)
Този въпрос сме го решили вече, решихме го, включително и в ГПК измененията и изключихме прилагането на съдебната ваканция. С колегите експерти спорим за израза…
Дайте ми краткия вариант на текста. (Обръща се към сътрудниците на Комисията по правни въпроси.)
Предложението, което ще бъде за тези три алинеи – 3, 4 и 5, и аз ще го направя, този срок не тече за периода на съдебната ваканция, освен когато в този Кодекс или специален закон са предвидени по кратки срокове. Мисля, че всички сте съгласни, че това е по добре от цитирането на дати и вида, който имаме. Само че и това, което Ви прочетох съм го върнал за редакция спрямо общия принцип, защото изключихме ГПК и защото трябва да се прецизира. (Говорят при изключени микрофони.)
Говорихме го това. (Говорят при изключени микрофони.) Защото, ако се върнем към всеки детайл, аз по същия начин дори да ме извини и председателят на Върховния съд, но не коментирах и детайлите, които той ги постави като въпрос и към уважаемата върховна съдийка Николова също. (Говорят при изключени микрофони.)
По принцип, защото е очевидно, че не сме готови, защото за шест месеца от декември месец досега не сме готови. Да, по някои от текстовете имаме по 15 – 17 варианта и се губим дори във вариантите, но по други нямаме и в момента на гласуване нямаме. И Вие виждате, че пак загубихме точно два часа да се върнем на този въпрос, който не трябваше да бъде толкова сложен. (Говорят при изключени микрофони.)
Как да няма яснота, като приехме принципи? (Говорят при изключени микрофони.)
Миналият път делегирахме право ти да направиш редакцията. Видя, че едно е идеята, друго е редакцията. (Реплики.)
Аз го възприемам като оспорване на гласуването. (Реплики.) Нямаме искане за прегласуване.
(Уточнения извън протокола.)
Колеги, пристъпваме към § 65, по отношение на чл. 218 – предмет на касационна проверка.
Текст на вносител – предложение на народните представители Христиан Митев и Емил Димитров.
Има предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители – § 65 отпада.
Имате думата за изказвания?
Колега Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Само за уточнение – по отношение на нашето предложение, което беше вече възприето в един от предходните параграфи, които гледахме на предходното заседание. „Съдът по касационното производство да бъде заменено с Върховния административен съд дотолкова, доколкото след като все още не е гледано и не е прието предложение за създаване на централен административен съд, е коректно и логично съдът по касационното производство да бъде недвусмислено посочено, а именно Върховния административен съд“. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колегата Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние сме направили предложение за отпадане на текста, което подкрепям и поддържам със следния аргумент: в ал. 2, ако видите редакцията, която се предлага, съществено се ограничават въпросите, по които съдът следва служебно да следи и да се произнесе от валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон става само нищожност и допустимост. Разликата е много голяма, защото при нарушаване на материалния закон във всички случаи, без значение на степента на нарушаване, защото според степента на нарушаване, административният акт ще бъде нищожен. Нарушението ще води до нищожност или до унищожаемост – то сега единствено и само при тежки нарушавания на материалния закон, съдът ще се произнася служебно. Тоест ще има случаи в които материалния закон ще бъде нарушен, но съдът няма да се произнесе служебно и тоест ще трябва да бъде наведено от страната, което считам отново, че ще доведе предвид всичко, което изговорихме по предния текст, че административният процес, не е само със значение между страната и административния орган, чиито акт се оспорва, че всяко неправилно решение по конкретен случай е в нарушаване и на обществения интерес.
Констатирането на незаконосъобразните актове на административните органи подобрява тяхната работа. Във всеки случай доказването по конкретното дело има силен обществен интерес. Затова една такава рестриктивна мярка и разпоредба няма как да бъде подкрепена. По това, ако бъде приет този текст ще се разчита единствено и само на знанието и умението на страната да посочи нарушаването на материалния закон. Ако тя не посочи нарушаване на материалния закон, което не е от такава степен, че да води до нищожност, съдът няма да се произнесе служебно, този акт ще продължи своето действие макар и материално незаконосъобразен, което е недопустимо, не само за частния случай, а и за обществения интерес и за правото. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Председател.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Благодаря, господин Председател.
Пленумът на Върховния административен съд е изложил своето становище изрично, че не подкрепя направеното предложение. Предложени са аргументи в тази насока – най-вече, обосновавайки необходимостта от това с оглед спецификата на административния процес.
В административния процес е много силно застъпено служебното начало, именно и защото този съд – Административният, е призван да следи за правното приложение на материалния закон от административните органи без значение нивото на административния орган, който прилага закона.
Смятам, че ако се лиши Върховният административен съд от правото служебно да проверява приложението на материалния закон това ще ощети самото правораздаване. Подробно сме изложили съображенията си, че ние, следейки за прилагането на материалния закон служебно, ние следим за прилагането на правото на Европейския съюз, което е основно право и, което всъщност е с примат по отношение на националното право. Също така смятаме, че това не следва да се променя. Ние го прилагаме добре и съответно нямаме проблем с това, освен всичко останало, че почти всички касационни жалби започват, че решението е материално и процесуално незаконосъобразно. Пишейки това първото, ние така или иначе се произнасяме и за материалния закон. Това е нашето становище на Пленума, което поддържаме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Погледнах цялото становище, мисля, че колегите също го видяха. Други изказвания?
Колегата Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Връщам се на думите си в баланса между ускоряването и правата на страните. Тук имаме ярък пример за нарушаване на този баланс. Приветствам становището на съда, макар този текст да е в негов интерес. На съда много по-лесно би му било да разглежда само основания в жалбата. Съдът заема една много достойна позиция в интерес на правата на гражданите и на страните, макар и това да не е в негово улеснение, за което Ви поздравявам. Ние като народни представители също сме длъжни да съблюдаваме този интерес, което ни товари с отговорност да не допускаме приемането на този текст. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания?
Заповядайте, професор Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви.
Независимо че аз си оставам на мнението, смятам, че въпросът все пак е такъв, че преди всичко върховните съдии са хората, които следва да си решат този въпрос, те може би го усещат най-добре. Поради това смятам, че следва да се съобразим с тяхното желание. Има аргументи и за едното, и за другото. По принцип въвеждането на адвокатското приподписване и въобще приподписването от юрист значи, че ако има и най-малкото съмнение на материална незаконосъобразност, всеки човек, който има юридическо образование, ще засегне този въпрос и ще го постави като касационно основание. Независимо от това смятам, че… Тъй като въпросът касае преди всичко само и стриктно съдиите от Върховния административен съд, бих подкрепил тяхното становище. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Професор.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Първо, подлагам на гласуване предложението на Крум Зарков и група народни представители за отпадане на § 65.
За – 19, против и въздържали се няма.
Отпада § 65 на вносител.
Пристъпваме към § 66 по отношение на чл. 219 – „Доказателства“.
Текст на вносител. Има предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Има предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители – § 66 отпада.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения и предложения по § 66.
Заповядайте, господин Професор.
ИВАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви.
При положение, че вече са гласувани текстовете във връзка с доказателствата към касационната жалба, би следвало, при това положение, както вече е гласувано чл. 219 да отпадне.
В този смисъл подкрепям това, което е изразил и Върховният административен съд. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания? (Реплика.)
Председателят на ВАС подкрепя становището на Пленума на ВАС…
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Смятаме, че в момента текстът е коректен и не се налага неговата промяна.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма други изказвания?
Закривам дебата.
Първо, подлагам на гласуване предложението на Крум Зарков.
Който е „за“ отпадането на § 66.
За – 19, против и въздържали се няма.
Параграф 66 отпадна.
Пристъпваме към § 67 – текст на вносител.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Параграфи 67, 69, 70, 71, 72 и 73 касаят едно и също нещо и са само замяна на „Върховен административен съд“ със „съдът по касационното производство“. Касаят едно и също нещо. Това е предложение към Вас, както Вие прецените.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, имате ли възражения по това да подложим на обсъждания, респективно гласувания параграфи 67, 69, 70, 71, 72 и 73? Няма възражение.
Имате думата.
Това го приехме вече.
Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложенията за отхвърляне на параграфи 67, 69, 70, 71, 72 и 73.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 19 , против и въздържали се няма.
Тук само обозначаваме: плюс параграфи – освен § 67 и параграфи 69, 70, 71, 72 и 73.
Колеги, пристъпваме към § 68 – текст на вносител.
Има предложение от Данаил Кирилов.
Има предложение от Христиан Митев и Емил Димитров, но то вече е прието.
Има предложение на народния представител Крум Зарков и група народни представители за отпадане на § 68.
Имате думата по § 68 относно чл. 221.
Параграф 68 е свързан с § 64 и пак със становището на Пленума на Върховния административен съд.
Заповядайте, професор Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви.
Разбира се, относно замяната, нямам никакви възражения.
Единственото е относно второ изречение в ал. 2, където се казва: „Когато съдът по касационното производство остави в сила решението, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.“
Много често при сегашната уредба Върховният административен съд може да е изцяло 100% съгласен с мотивите на първоинстанционния съд, но трябва отново да изложи тези мотиви и не може да ги препише, защото като ги препише, всички казват: „Ето, направил е „Копи –пейст“ на мотивите“. Това нещо съществува в много правни системи в съответствие с принципа за процесуална икономия и директно може да се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, когато касационният съд, в случая Върховният административен съд възприема изцяло тези мотиви. Това ще доведе до съществено намаляване на работата на Върховния административен съд в тези случаи, които съвсем не са малко, когато изцяло се приемат мотивите на първоинстанционния съд и аз смятам, че това е изключително полезно този текст да се запази. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Професор, че така добре аргументирахте предложението на народния представител. (Реплики при изключени микрофони.)
Значи, председателят на ВАС подкрепя това предложение и на Асоциацията на административните съдии – също.
Заповядайте.
ИВАН ТОДОРОВ: Все пак този текст е свързан с Проект за текстове, които само принципно се приеха и следва да бъде съобразено пак и с преходния период и със сроковете. Това да се съгласува при окончателното… (Уточнения при изключени микрофони.)
(Разговор извън протокола.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания има ли по § 68? Няма други изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Крум Зарков и група народни представители § 68 да отпадне.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се няма.
Предложението на Христиан Митев и Емил Димитров вече е прието.
Подлагам на гласуване, макар и при неприет текст на вносител, предложението на народния представител Данаил Кирилов в смисъла, в който го представи професор Тодоров и беше подкрепено и от председателя на ВАС, и от представителя на АБАС.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се това предложение.
Колеги, с това изчерпахме § 68 – текстът на вносителя – не се приема.
Приема се предложението на Данаил Кирилов.
Приема се предложението на Христиан Митев.
Приема се и предложението на Крум Зарков и група народни представители.
Пристъпваме към § 69 по отношение на чл. 222 – имаме текст на вносител.
Има предложение от народния представител Данаил Кирилов. (Реплики.)
Колеги, стигнахме до § 74 – до таксите или до § 73? (Реплики.)
Да, така е – точно така е.
Колеги, все пак пристъпваме към § 69 – т. 1 и т. 2 вече сме ги решили, но т. 3 от предложението на вносител не е обсъждана. Остава т. 3 за обсъждане и предложението на Данаил Кирилов, което е точно по т. 3.
Имаме и предложение за редакция за т. 3, като предложение на работната група. Виждате ли я? Виждате я.
Имате думата по това предложение от § 69.
Господин Професоре, заповядайте.
ИВАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви.
С оглед на гласуваните вече текстове за доказателствата, трябва да следва да отпадне този текст. Просто няма как да се върже логически и в този смисъл подкрепям и това, което Върховният административен съд… Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ама не е само то, трябва да ги отхвърлим всички.
Тук пак ще заложим на Крум Зарков.
Колеги, при това положение подлагам на гласуване предложението на Крум Зарков и група народни представители за отпадане изцяло на § 69, включително и в частта т. 3, а по отношение на моето предложение, моля да се счита за оттеглено.
Който е „за“ предложението на Крум Зарков, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се няма.
Параграф 69 отпадна изцяло.
Параграф 70 сме го гласували.
Параграф 71 сме го гласували.
Параграф 72 сме го гласували.
Параграф 73 сме го гласували.
Стигнахме до § 74 по отношение на „Такси в касационното производство“.
Колеги, за гостите ни по АПК – почивка.

Ние продължаваме със:
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИСТЪР БУЛСТАТ – ВТОРО ЧЕТЕНЕ.
Надяваме се за 15 минути да разгледаме второто четене.
(Разговори извън протокола.)
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Колеги, пристъпваме към:
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ, № 802-01-15, внесен от Министерския съвет на 4 май 2018 г., приет на първо гласуване на 6 юни 2018 г.“
„Закон за изменение и допълнение на Закона за Регистър БУЛСТАТ.“
Изказвания по наименованието на Законопроекта? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
За – 19, против и въздържали се няма.
Приема се наименованието на Законопроекта.
По § 1 има предложение за редакция на работната група, което виждате пред Вас.
Има ли изказвания по текста на §1 и съответно предложената от работната група правно-техническа редакция? Не виждам.
Първо, преминаваме към гласуване на предложението за редакция.
За – 19, против и въздържали се няма.
Приема се предложението за редакция на работната група.
Подлагам на гласуване § 1 заедно с приетото вече предложение за редакция.
За – 19, против и въздържали се няма.
Подкрепя се текста на вносител, заедно с редакция на работната група.
По § 2 – текст на вносител.
Има ли изказвания по § 2 по текста на вносител? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на § 2.
За – 19, против и въздържали се няма.
Приема се текста на вносител за § 2.
Има предложение за създаване на нов параграф от работната група – правно-технически, виждате го пред Вас.
Изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на предложението за създаване на нов параграф. Това ще стане § 3 с текста, изготвен от работната група.
За – 19, против и въздържали се няма.
Подкрепя се създаването на нов § 3.
Параграф 3 – текст на вносител.
Има предложение на работната група за редакция, като съответно това ще стане § 4.
Изказвания по предложението за редакция и по текста на вносител на новия § 4? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложената редакция по отношение на т. 1 на § 4.
За – 19, против и въздържали се няма.
Приемаме предложението за редакция.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 3, който става § 4, заедно с приетата току-що редакция на работната група.
За – 19, против и въздържали се няма.
Подкрепя се текста на вносителя, заедно с редакцията на работната група за § 3, който става § 4.
Има предложение от работната група за създаване на два нови параграфа, които ще станат съответно § 5 и § 6.
Изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на предложението за създаване на нови § 5 и § 6, с предложената редакция от работната група.
За – 19, против и въздържали се няма.
Приема се създаването на нови § 5 и § 6 в редакция, съобразно предложеното от работната група.
По § 4 по вносител, който ще стане § 7.
Изказвания по отношение на § 4? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на текста на вносител за § 4, който става § 7.
За – 19, против и въздържали се няма.
Подкрепя се текста на вносител за § 4, който става § 7 след преномерирането.
По § 5, който ще стане § 8 имаме текст на вносител, имаме и едно предложение за правно-техническа редакция.
Изказвания по текста на вносител за § 5, който става § 8 и предложението за редакция? Не виждам.
Първо, преминаваме към гласуване на предложението за редакция на работната група.
За – 19, против и въздържали се няма.
Подкрепя се предложената редакция на § 5, който става § 8.
Подлагам на гласуване § 5, който става § 8 – текст на вносител, заедно с приетото предложение за редакция.
За – 19, против и въздържали се няма
Приема се текста на вносител за § 5, който става § 8, заедно с приетата редакция.
Стигнахме до подразделение „Заключителна разпоредба“.
Изказвания по наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“.
Колеги да гласуваме наименованието в този вид, ако бъдат приети предложенията на колегите за създаване на нови параграфи, Ви предлагам тогава да се върнем и да адаптираме наименованието на подразделението на „Преходни и заключителни“.
Подлагам на гласуване по вносител наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“.
За – 19, против въздържали се няма.
Приема се за момента наименованието на подразделението да бъде „Заключителна разпоредба“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Уважаеми колеги, пристъпваме към предложението на народните представители Валентин Николов и Александър Ненков за създаване на нов § 6:
„§ 6. Закона за енергетиката в чл. 36и, ал. 3, т. 1 думите „чл. 100, ал. 3 и/или ал. 5“, се заменят с „чл. 100, ал. 4 и/или 6“.“
Това предложение е извън предмета, но се отправят некоректни препратки. Вижда се, че явно с предходното изменение, с което имаше либерализация на пазара и на Енергийната борса, не са оправили препратката в чл. 36и, ал. 3, т. 1 и са решили през БУЛСТАТ да го пуснат.
(Разговори извън протокола.)
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване това предложение на Валентин Николов и Александър Ненков.
За – 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
Пристъпваме към § 6 от нашия доклад.
„Законът влиза в сила от 1 септември 2018 г.“
С оглед на приетото вече предложение на Николов и Александър Ненков, би трябвало освен наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“, което да стане „Заключителни разпоредби“. Трябва да разделим влизането на действието на двата Закона.
Трябва да стане:
„ § 7. Законът влиза в сила от 1 септимври 2018 г., с изключение на § 6, който влиза в сила от 1 юли 2018 г.“
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Валентин Николов и Александър Ненков, заедно и в хипотеза на евентуалност с промяна на наименованието на подразделението на „Заключителни разпоредби“, който е „за“, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се няма.
С това се прие на Второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Регистър БУЛСТАТ, № 802-01-15, внесен от Министерския съвет на 4 май 2018 г., приет на Първо гласуване на 6 юри 2018 г.
Правим корекция на гласуването по предложението на Валентин Николов и Александър Ненков, колегите от БСП – 6 гласа въздържали се.
Гласуването за двете гласувания става:
За – 13, против няма, въздържали се – 6.
(Разговори извън протокола.)
Колеги, ще направим пет минути прекъсване.
(След почивката)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, възобновяваме заседанието след прекъсването.
Стигнахме до § 74:
„Създаване на нов чл. 227а – „такси в касационното производство“.
Имаме текст на вносител.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов, което е в две възможности. Предлага се и втора алтернативна възможност за определянето на таксите.
Имаме предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров.
Предложение от Крум Зарков и група народни представители – § 74 отпада.
Това са предложенията по § 74.
Имате думата за изказвания, мнения и становища.
Заповядайте.
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (Министерство на финансите): Становището на министъра на финансите е по отношение на отмяната на ал. 2, на чл. 220 от Закона за обществените поръчки, който предстои да бъде гледан в „Преходните разпоредби“ на този законопроект.
На този етап предложението ми е да се обсъди възможността да се предвиди в специален закон да е уредено отклонение от нормата. Същността на предложението на министъра на финансите е да не се отменя ал. 2 на чл. 220 от Закона за обществените поръчки и възложителите на обществени поръчки да продължат да не плащат такси в касационното производство.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегите от Министерството на финансите.
Колегите от КЗК и председателят на ВАС след това.
НАДЯ МИНЧЕВА (КЗК): Благодаря Ви за възможността да представим отново нашето становище.
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) прие становище по всички предложения за изменения на АПК. По отношение на § 74 становището на Комисията е с предложение да бъде отменен, тъй като това е пренасочване на държавни такси от един държавен орган към друг орган, който е на бюджетна издръжка. Това движение за плащането на таксите и на паричните средства в рамките на държавния бюджет реално според нас не гарантира равнопоставеност на страните в административното производство. Също така не са ясни критериите, въз основа на които се определя дали спорът има материален интерес. Например споровете за конкуренция според Върховния съд и неговата практика нямат материален интерес, но ако трябва да бъдат заплащани такси въз основа на наложената санкция, това ще доведе до прекомерност на разходите ни, които може да не са заложени в бюджета и съответно това да ни лиши от възможността да защитим докрай наложената от нас санкция и постановеното от нас като административен орган решение. Или да бъдем притиснати да налагаме по-малки санкции и съответно това ще ограничи нашите правомощия в този случай.
По отношение на § 74 в становището си Комисията – само да погледна какво още имахме, извинявайте, няколко съображения не само за материалния интерес, също така дали ще се вземе предвид фактическата и правната сложност на делото. Това са ни основните съображения да не сме ограничени и да защитим докрай нашите решения, които сме постановили с които сме наложили санкция. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Председател на Върховния административен съд.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ (Върховен административен съд): Уважаеми членове на Правната комисия при Четиридесет и четвъртото народно събрание! Пленумът на Върховния административен съд е изложил много подробно становище по отношение на § 74. Считаме, че предложеният Проект от 20 юли 2017 г. на народния представител Данаил Кирилов е удачна редакция и подкрепяме това предложение, което е направено като съображенията ни са подробно изложени и не мисля да ги преповтарям отново.
Считаме, че предложеното решение да се плащат държавни такси и от държавните, и от общинските органи, и други лица, осъществяващи публични функции, е в противоречие с това, което застъпи представителят на КЗК, но при положение че имаме равнопоставеност на страните, аз не виждам пречка и те да плащат държавни такси, когато решат да обжалват съответно първоинстанционно решение.
Не подкрепяме предложението за нов чл. 47а, ал. 1, изречение 3, 4 и 5, касаещо плащането на отделни такси от всеки един касационен жалбоподател, като това е в унисон и с тълкувателно Решение № 3 от 12 април 2017 г. по тълкувателно дело № 5/2016 г. на Върховния административен съд, където сме приели, че при подаване на обща жалба ще дължи такса от всеки един от жалбоподателите, нали е така? А се предлага да бъде една такса, което означава, че ние сме за отделна такса за всеки един жалбоподател, въпреки че е подадена и материализирана в една жалба това са всъщност няколко жалби, по които съдът дължи произнасяне, затова че всеки жалбоподател следва да си внесе съответната такса, която е решил да обжалва.
По отношение на въвеждане на такси за частните производства, ние мислим, че това е добро законодателно решение, като съответно подкрепяме и предложението в тази насока.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря. (Реплики на изключени микрофони.)
Това е следващият параграф.
Аз видях и в становището, те не конкретизират кой от двата варианта от моето предложение подкрепят? (Реплики на изключени микрофони.)
Да, така е 33 страница е при мен.
Да и аз така го разбирам.
Заповядате, професор Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви.
Изцяло подкрепям аргументите на Пленума на Върховния административен съд, включително и във връзка с текста, който касае тълкувателното решение. Няма аргументи, които след тази аргументация на Върховния административен съд да се противопоставят зад това.
Бих искал специално да кажа за държавните органи, тъй като и двата държавни органа поставиха въпроса за плащането на такси от тях.
Първо, самата Конституция казва изключително ясно, между другото и Пленума на Върховния административен съд обсъжда този въпрос. Съдилищата осигуряват равенство и условие за състезателност на страните в съдебния процес. Това е конституционна норма.
Има принцип за равенство на страните в чл. 8, ал. 1: всички лица, които са заинтересувани от изхода на производството, имат равни процесуални възможности да участват в тях и защита на своите права и законни интереси. Какво равенство може да има, ако едната страна плаща такси, другата не плаща такси. Това е недопустимо!
От гледна точка на бюджета – въобще не се ощетява бюджетът. Това, което органът внесе, отива в държавния бюджет. Няма никаква щета за бюджета.
И още нещо много важно. Получава се така, че всички държавни органи в България обжалват докрай. Да не ги обвини някой, че са направили нещо нередно, че са били пристрастни и така нататък. Това за мен е недопустимо процесуално поведение. Когато се вижда, че нещо не е правилно и че тезата на административния орган не е правилна, а тезата на съда е правилна, това което е изложено в съдебното решение е правилно, или определение, или друг акт на съда, няма никакъв смисъл да се обжалва, да се хаби времето на всички участници в процеса, да се предизвикват големи материални разноски, да се губи време. Това е абсурдно! Крайно време е да се сложи край на тази абсолютно пагубна практика! Ако всеки от държавните органи сложи ръка на сърцето си, ще види, че всички тези неща – държавният орган да не плаща такси, са в крещящо противоречие с принципа за равенство. Това нещо в никакъв случай не трябва да се допуска повече. И по света не го допускат. Защото и там важи принципът за равенство. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Професор.
Колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз ще представя нашето предложение, което, разбира се, е правено на база на текста, както е предложен от вносител.
Принципно смятаме за по-удачно по уреждането на уредбата за установяване на държавни такси в съдебните производства да се извършва в тарифа, както това е правено досега, отколкото в кодекс. Разбира се, ще съобразим в този случай становището, изразено от Пленума на Върховния административен съд, и – ако те не възразяват в такъв случай тази промяна да бъде направена в кодекс, ние също смятаме, че действащите държавни такси не отговарят на съществуващите социални и икономически условия и следва да се променят.
Затова и в нашето предложение сме поставили при условията на алтернативност от отпадане на § 74 с основен мотив принципната уредба на таксите в тарифа и чрез тарифа, приемана от Министерския съвет, която съответно след това подлежи на оспорване.
Ако се възприеме, че по-добрият подход е уредбата в Кодекса, то ние предлагаме различни размери на таксите. Не сме съгласни с предложените относителни размери, поради което предлагаме намаляването им, като специално по отношение на ал. 1 на § 74 за създаване на новия чл. 227а предлагаме държавната такса за касационно обжалване от граждани и …………търговци, държавни и общински органи да бъде в размер на 50 лв., за организация в размер на 200 лв. Считаме, че по този начин няма да се стигне до ограничаване достъпа до правосъдие, като едновременно с това ще се установят размери на таксите, които да са адекватни с разходите, които се правят по делата. Не споделяме разбирането, изразено от вносителя, за определяне на пропорционални такси в административния процес, макар и с определен максимален размер или таван на таксата. По аналогия с гражданския процес смятаме, че административното производство е много пъти различаващо се от гражданското. Обвързано е в повечето случаи с обществения интерес с изисквания за законност при издаване на административните актове, които изисквания ползват както администрацията, така и всички граждани и организации за разлика от гражданския процес, в който се засягат предимно интересите на страните в процеса на ищеца и на ответника, които са частно-правни субекти в една голяма част от случаите.
Ако все пак се възприеме подходът, който е на вносител, ние предлагаме алтернативно намаляване на предлаганите размери на таксите като виждам, че в предложението на колегата Кирилов те са съобразени, и на практика са еднакви тези предложения, които са направени след внасянето и приемането на Законопроекта. Виждам, че нямаме различия и по отношение намаляването размера на таксата, която заплащат гражданите при оспорване на актове, свързани със социално или здравно осигуряване. Единствено в разлика на това ние предлагаме намаляване и на таксата, която заплащат организациите в този случай наполовина – от 200 на 100 лв. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Митев.
Заповядайте, господин Божанков.
След това Министерството на финансите за второ изказване.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми колеги, мисля, че дебатът се консолидира около мнението, че таксите са ниски. Но не водим в правилната посока разговора, защото, ако е ясно, че са ниски, то не можем да си ги увеличим произволно. Това не е проблем само на настоящия законопроект. То е проблем на много такси в България. Аз още не съм видял такава такса, която да отговаря на Закона и да е разходоориентирана. Тоест администрацията не може да печели от някаква такса, обратното – не може и да губи. Тя трябва да покрива разходи, обосновани по размер. Тук няма обосновка, няма сериозен анализ какъв е разходът, оттам и не можем да вземем адекватното решение. Можем да коригираме тази голяма несправедливост, която са изключително ниските такси, но със сигурност не можем да отговорим на Закона, защото сме предприели лесния законодателен подход, изразяващ се в гледане към тавана и определяне на някаква такса, но не и такса на база сериозен анализ каква е тя.
Споделям мнението на колегите, че закрепването е в Закона, което подлежи на обжалване в Конституционния съд единствено, не е правилният подход, тъй като и животът е динамичен, и таксите са динамични, и те би трябвало да бъдат определени по възможно най-гъвкавия начин. Затова и не виждаме правилно решение в случая и няма да подкрепим направените предложения. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Божанков.
Преди Министерството на финансите – господин Хамид, който има въпрос към Министерство на финансите.
ХАМИД ХАМИД: Моят въпрос е към вносителите на предложението, господин Кирилов, и по-специално към Вас. Защо сте изключили разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) в ал. 5? Има ли нещо общо това, има ли връзка с това, че по ЗАНН не се присъждат разноски? И моля Министерството на финансите да коментира това дали е правилно, че при отменено наказателно производство жалбоподателят не може да претендира за разноски, защото в ЗАНН сме забранили да се присъждат разноски? Не плаща ли сега държавата в пъти, когато тези разноски се търсят по Закона за отговорността на държавата за вреди, и така, вместо да платим примерно едни 300 лв. разноски, сега държавата плаща 1000? Отделно от това задръстваме всички административни съдилища с дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), които са нарисувани, тоест постановлението вече е отменено, така че съдът няма избор какво решение да постанови, тоест държавата е ощетена с това, че не плаща разноски.
Моля Ви да вземете отношение и в зависимост от Вашия отговор, на председателя на ВАС, на Асоциацията на административните съдилища и на господин Кирилов, аз ще направя предложение в Преходни разпоредби по ЗАНН да се дължат разноски, за да спестим на държавата едни големи суми, които държавата плаща по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
По отношение на държавните такси аз ще посоча, че заедно с професор Тодоров в мотивите на няколко пъти предложихме финансова обосновка за определянето на тези размери, които сме посочили в първоначалния вариант като вносители, а впоследствие и като предложения между първо и второ четене. На разположение са и финансовите обосновки и анализът, включително този анализ беше интересен и на обществеността, и на неправителствените организации, та те поискаха и информация по реда на Закона за достъп до обществена информация кой е правил финансовите обосновки и какви разходи е поела Комисията по правни въпроси по този въпрос.
Затова използвам случая да повторя отговора, който тогава подписах като вносител, и мисля, че главният секретар на парламента излъчи – Комисията по правни въпроси не е правила никакви разходи по отношение на подготовката на тези финансови обосновки. Не ни е известно и да са правени такива разходи в процеса на тяхната подготовка. Ако това е коствало някакви разходи на професор Тодоров, той не ги е обявявал, те са си за негова сметка и, ако желае, би могъл да заяви това. Но на мен лично не ми е известно да са правени разходи в тази посока.
По тази причина мисля, че след това двойно обосноваване, смятам че ние не сме гледали в тавана, определяйки тези размери, а сме съобразили обстоятелството, че това е таксуване на последната фаза в съдопроизводството, в касационното обжалване, че тя не е абсолютно задължителна, вече имаме произнасяне на една съдебна инстанция, че страните имат вече съдебен акт, който биха могли да изследват и да анализират, и да преценят съответно необходимостта от поемане на едни допълнителни разходи като държавна такса и разноски за участие в касационното производство.
Смятаме, че тези размери, които сме посочили, не са в никакъв случай прекомерни, те са лимитирани, дори когато имаме пропорционална такса, която в предложението е да бъде 0,8% от материалния интерес. Посочени са лимитите. Следваме принципа, който вече един път възприехме в споровете, които касаят Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Смятам, че онази стъпка, която вече възприехме, е полезна, нямаме проблем в съдебната практика. Досега няма случай, в който да сме уведомени, че тези такси, които сме установили в ЗУСЕСИФ, по някакъв начин преграждат възможността за участие на страните. Напротив, данните са в изцяло положителна посока.
Смятам също така, че с оглед и на становището, което имаме от Консултативния съвет по законодателство, и принципът, който вече възприехме, че договорите за обществена поръчка и за концесии няма да бъдат обявени за административни договори, не стига в никакъв случай до прекомерност или до преграждане на възможността за обжалване.
Посочвам също така, че в ЗУСЕСИФ възприехме компромис между двете крайности – между малката, ниската пропорционална такса, която имаме досега в проста такса, която имаме в административното производство, и високата такса, която е в общо гражданско производство в размер на 4% от материалния интерес първоначално, плюс още 2%, евентуално за обжалване пред втората инстанция. Виждате, че решението, което възприехме в ЗУСЕСИФ, да го нарека относително пропорционална, но лимитирана държавна такса, беше балансирано и по никакъв начин не възпрепятства осъществяване на правата на страните. Стъпили сме на този подход и в този случай. Затова смятаме, че той е умерен, приемлив и балансиран.
По отношение на въпроса, който поставя господин Хамид за таксите и разноските в ЗАНН, аз подкрепям изцяло логиката на неговия въпрос, защото ние поне два пъти, да не кажа три пъти, сме обсъждали този въпрос в миналия парламент. Тогава не взехме решение. Съобразихме становището на Министерството на финансите. Аз мисля, че понастоящем този въпрос продължава да е актуален. Смятам, че този дебат трябва да е отворен, включително да се направят точни изчисления какво печели и какво губи държавата, организациите, институциите от това правило. Възприемам логиката на въпроса, че вероятно чрез ЗОДОВ държавата и институциите се товарим с много по-големи разноски от това първоначално спестяване, което имаме сега. Още повече, че господин Хамид спести и един елемент, детайл от неговия въпрос: ако в производствата по ЗАНН имаме възможност за прекомерност на разноските, когато сме в хипотезата на ЗОДОВ, там вече нямаме възможност за възражения за прекомерност, а тогава разноските се уважават такива, каквито са.
Тоест резултатно не изключвам, че е възможно държавата в крайна сметка финално, контокоренто да се товари с по-големи разходи при тези две производства, по административното първоначално, и по ЗОДОВ впоследствие. Лично аз обаче по този въпрос не съм правил анализ, включително финансова обосновка, и разчитам за това на компетентните институции като смятам, че Министерството на финансите е най-компетентната институция в този случай, защото тя подготвя предложението за Проекта за държавния бюджет. Евентуалното отражение на този вид разходи би следвало да се калкулира в следващата бюджетна година и да се анализира какъв ще е разходът на институциите, каква е възможността за неговото обезпечаване и какъв ще е пренесеният резултат, да го нарека в кавички, за съдебната система.
Да, Вие правилно отбелязахте в предходните изказвания, това действително е разхождане на едни пари от бюджета на един първостепенен или второстепенен разпоредител към бюджета на съдебната система. Но това е въпрос на анализ или в общия бюджет – те отиват в Републиканския бюджет. (Реплики на изключени микрофони.)
Тук колегата Хамид е прав, те не отиват в съдебната система, отиват в Републиканския бюджет, но пък Републиканският бюджет е обвързан в частта „съдебната система“ и имаме пренос на резултата.
Мисля, че аз като вносител, отговорих. Ако има допълнителни въпроси, господин Хамид ще може да ги зададе като отношение, колегите от финансите, ако желаят да отговорят за тяхната част?
ХАМИД ХАМИД: Една добавка, господин Председател.
Ако продължите по този начин, плащайки един милион примерно за всички органи тази година, ние няма да пренесем дължими 10 милиона в следващата година. Това се получава в сметките. Защото осъдителните решения по ЗОДОВ се пренасят в бюджета на органите за следващия бюджет и държавата, спестявайки тази година един милион, вече следващата година дължи 10 милиона. Тези дела лавинообразно се увеличават. Вече се е стигнало дотам, че адвокатите, подписвайки договора за правна услуга и пълномощното да обжалват постановлението, подписват договор и пълномощно да водят и делото по ЗОДОВ. Толкова са се механизирали нещата, че следващите месеци ще наблюдаваме стотици, а може би и хиляди дела по ЗОДОВ, и това ще увисне за следващия бюджет за 2019 г. със страшна сила.
Нека колегите от финансите да направят тази справка и, ако може тук да поискаме от председателя на съда да изготви в полза на Правната комисия и Министерството на финансите справка, колко такива дела има в страната пред съдилищата.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аз и на предния дебат казах това, че в момента ние затрупваме едно отделение с такива еднакви дела, които са безспорни дела, но тези дела изместват и не дават възможност на това отделение 3-то – то затова е за 2019 г. – защото лавинообразно тези дела вървят. Смятам, че ние по този начин нанасяме много по голяма вреда на бюджета, отколкото ако предвидим разноски в ЗАНН. Защото в ЗАНН, предвиждайки разноските, там ще има възможност съответният съдия, който присъжда разноски, при възражение за прекомерност да ги намали, а когато мине отмяната и тези разноски са направени като доказателство, съответно съдията, който гледа по ЗОДОВ няма никакво право да коригира тези размери, защото това вече е реално претърпяна вреда. От там нататък обаче се претендира втори разноски за ЗОДОВ, претендира се и лихва от отмяната на наказателното постановление. Съответно колегата адвокат на пълно право си дава разноски за първа и за касационна инстанция. Нали разбирате, че едни разноски от 300 лв. накрая стават 1000 и нагоре? Не виждам кому е нужно това? Ставаме скъпи на триците, евтини на брашното!
ХАМИД ХАМИД: И още един аргумент.
Общият принцип е: „Който вреди другиму, е длъжен да поправи вредите!”. Всички сме съгласни с този стълб в правото, това е залегнало в тълкувателното решение на ВАС. Така че аз не разбирам, защо някой административен орган ще нанесе вреди на един гражданин и няма да си плати за това от собствения бюджет, а не от Републиканския бюджет за следващата година? Той така бяга от отговорност за това че е сбъркал, а после министърът на финансите да плаща. Това не го разбирам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Желаете ли становище, колега?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА: Първо, по отношение на таксите.
Искам да репликирам професор Тодоров, това беше и аргументът на вносителя в мотивите, че се цели изравняване на процесуалните права на страните в касационното производство, като се въвеждат такси и за административните органи. Смятам, че това е изкуствено изравняване на процесуалните права и задължения, ако въобще може да се говори за такова нещо, защото, независимо от процесуалната му роля, административният орган трябва да докаже законосъобразността на акта както по отношение на спазване на материалните предпоставки, така и по отношение на процедурата. В този смисъл, пред съда или пред контролиращия орган, административни органи, гражданинът или организацията не са равнопоставени. Тежестта на доказване за административния орган е много по-голяма, а освен това, когато загуби делото, той понася и разноските, което е справедливо, и според нас достатъчно.
По отношение на препоръките на господин Хамид.
Не съм упълномощена да вземам отношение и да обещавам каквото и да е било. Ще докладвам където трябва и още утре ще подготвя доклад. Доколкото разбирам от Вас, тези неща вече са обсъждани, това е разглеждано и коментирано с министъра на финансите, така че предполагам, че за него този спор не е нов и едва ли ще го изненадаме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще дам думата и на двамата професори.
Вярно е, че този спор, този дебат е воден. Ние имаме, макар и по други законопроекти, вече сме имали становището на Министерството на финансите, ако не се лъжа, и на директора на НАП. Въпросът в този дебат е дошло ли е време да се преоценят тези становища, тоест вижда ли се, че вече и съдебната практика, и обективните отношения вече клонят в друга посока, тоест, налага ли се промяна и на законодателния подход? Защото утре, това което сега опозиционният господин Хамид го казва, ще бъде на гърба на Четиридесет и четвъртото народно събрание и ще се казва: те знаеха, те бяха предупредени, те за трети път бяха уведомени за това, но не направиха промяната. И тогава вече ще има числа и ще кажат: вижте от едната страна на салдото е това число, от другата страна е еди си кое си число. Ние нямаме точните данни за числата. Мисля, че действително е коректно най-малкото при Вас да възобновите темата. Ако може до края на обсъждането да ни дадете някаква яснота по числата, някаква прогноза, да се види къде стоим, да видим фактите и тогава да преоценим, тоест да преценим дали е необходима преоценка на тези принципи. Без значение утре къде бихме били като отделни юристи, този въпрос е принципен за държавата в перспектива. Няма смисъл да създаваме още една серия от дела, да паразитират, грубо казано, колеги адвокати. Това не помага и на авторитета на правосъдната система, а не е изгодно и за държавата в крайна сметка. Защото накрая най-лесно ще бъде си кажем: депутатите не го решиха този въпрос. Тогава никой няма да чете настоящите стенограми. Затова молбата ми е в тази посока. Аз заявявам моята позиция. Смятам, че въпросите са важни и няма значение кой ги поставя – дали ги поставят управляващите, или ги поставя опозицията.
Лично аз няма да гласувам „за”, докато не видя Ваше положително становище. Уви, така и назад във времето, формирах моето гласуване. Затова, или заради тази логика, досега две такива предложения отпаднаха, но имаме проблем.
ХАМИД ХАМИД: Няколко дела имаше, сега са стотици, стават хиляди.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Председателят на ВАС каза, че ще даде някои числа…
ИВАН ЧОЛАКОВ: Извинявам се, аз ще се опитам да изискам от административните съдилища колко са минали миналата година и колко са в производство в момента, и съответно от Върховния административен съд в това отделение, което се занимава със ЗОДОВ, колко такива дела са образувани, защото лавината започна след нашето тълкувателно решение, като междувременно бяха спрени много дела и изчакваха тълкувателното решение и след тълкувателното се отприщиха тези производства. Като обикалях всички 28 съдилища навсякъде ми поставиха този проблем: защо и кому е нужно това? Казвам го от наша гледна точка. Цифрите ги казва друг дали е добре така, или не, но аз не виждам защо въртим още две производства?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Молим Ви тогава да направите възможната финансова оценка на Вашето си тълкувателно решение и да видим от тази гледна точка как изглеждат числата. (Шум и реплики.) Какъв му е проблемът на Закона, той преди три години си беше такъв, и преди пет години си беше такъв, и днес е такъв, но имаме промяна. Очевидно е, че имаме промяна в…
ИВАН ЧОЛАКОВ: Започнаха различните производства, съответно едни състави приемаха по един начин, други по други, и се наложи това тълкувателно, нали това ни е функцията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кой от двамата професори желае?
ДОНЧО ХРУСАНОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, изобщо въпросът за таксите в административния процес е много сложен. Досега никой не коментира чл. 12, в който се говори, че принципът на АПК е, че са безплатни всички производства, освен ако… Аз и сега чувам от колеги вече оплаквания, че това е най-неправилният начин да се намалят жалбите пред Върховния административен съд. Бъдете сигурни, че ако Вие приемете едни високи такси в касационното производство, 50 на сто от жалбите няма да бъдат подавани по тази причина, че таксата е висока. Затова казвам, че като цяло въпросът е щекотлив. Трябва да бъде обсъждан много внимателно.
На второ място смятам, че не е в Кодекса мястото, в което трябва да се определят таксите. Мисля, че по този начин правим едно изключение и най-добре е ние да сме такъв пример, точно в АПК. Бих приветствал, ако се реши, че въпросът за таксите трябва да се уреди в Кодекса, да се приеме предложението, което предвижда най-нисък размер на таксите, отново по това съображение, че все пак в административния процес не бива да има необосновано високи такси, за да не спъват гражданите, на първо място, да атакуват администрацията.
Бюджетът.
Професор Тодоров е прав. Парите отиват в бюджета. Отиват, но община Сливен, ако на 1 юни си свърши бюджета, как ще води дела после и ще плаща такси? Какво я топли община Сливен, че тези пари отивали в Републиканския. Отиват, но тя не може да си плати таксата и няма да участва в касацията. (Реплики извън микрофоните.)
Абсолютно подкрепям това, което казахте за таксите и разноските в ЗАНН. За мен не е обяснимо защо този въпрос не се решава? Десетилетия не се решава! ЗАНН е от 1969 г. Не се решава десетилетия! Абсолютно източник на доходи за адвокатите, защото водят две дела, взимат два хонорара и така нататък, загуба за държавата, точно това е вярно. Трябва да бъде решен най-накрая и този въпрос. Аз съм бил винаги за това решение. Само не ми се струва подходящо това, което Вие, господин Хамид, казахте: в АПК да се сложи текст за ЗАНН. (Реплики извън микрофоните.) Аз може би не съм разбрал.
ХАМИД ХАМИД: Имах предвид в Преходните, на този законопроект ще сложим текста в самия ЗАНН, а не тук.
ДОНЧО ХРУСАНОВ: Не знам дали е подходящо. (Реплики извън микрофоните.)
И това не е добре. Нали всички тук знаете последните промени на АПК къде са правени? В последните два закона, които внасят промени в АПК. Поне половината от Вас няма да ги знаят. Така че и този подход е малко опасен. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Професор Тодоров, заповядайте.
ИВАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви.
Ще започна с първите неща, които бяха. Много са разумни аргументите на господин Хамид и дано да се направят необходимите промени, които биха могли да станат с участието и на Министерството на финансите и на ВАС.
Във връзка със становището на Министерството на финансите, много добри аргументи излагат колегите, но все пак да кажа следното нещо за така нареченото изкуствено равнопоставяне, тъй като тежестта на доказване е била върху административния орган. В касационното производство тежестта на доказване не е върху административния орган. Само в първата инстанция, а таксите не засягат въобще първата инстанция. Въобще! Така че този аргумент отпада.
Във връзка с това, което професор Хрусанов каза: защо в законов, а не в подзаконов акт? Защото чл. 60 от ал. 1 от Конституцията казва: „Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, освободени със Закон“. Значи Конституцията казва, че трябва да се направи в закон, а това, че досега администрацията си е присвоявала противоконституционно това нещо, това е съвсем друг въпрос. Не че не може Законът да препрати към администрацията. Може – както професор Хрусанов ще подкрепи това, може, но не в стриктно съответствие с Конституцията. (Шум и реплики.) Абсолютно.
Във връзка с аргументите.
Рядко има толкова голяма финансова обосновка за таксите, както е в промените на настоящия кодекс. Само няколко цифри да кажа. Народният представител Кирилов доста сериозно се спря на въпроса, но само няколко цифри. Само за 1999 – 2017 г. има 132% инфлация. В таксата от 5 лв., която се внася от гражданите при касационното производство в настоящия момент 2017 г. струва 2,35 лв., съотносима към момента на приемане на тарифата, а в момента струва някъде към 1,97-1,98 лв. Още нещо, средната работна заплата към март 2017 г. е нараснала пет пъти спрямо 1999 г., когато е приета тарифата. Към днешна дата е нараснала почти шест пъти. Това са очевидни факти, които показват огромни промени. Всъщност таксите, които са предложени, са много по-ниски от тези, които трябва да бъдат. Разбираме социалната роля, разбираме пиар ефекта, но имайте предвид, че само на пръв поглед ниските такси са в полза на гражданите и организациите. Не, не е така! Най-голямата вреда за гражданите и организациите е, когато се претовари съдът и когато приеме едно незаконосъобразно решение, и ти отреже права за милиони и стотици хиляди, или за десетки хиляди. Тогава гражданите и организациите страдат, а не от това, че примерно плащат някаква мизерна такса от рода на 90 лв. или 30 лв. при социални, пенсионни и здравни осигуровки, което е символична такса за който и да е човек.
Освен това за пръв път се въвежда специален механизъм за освобождаване от такса. Казва някой – 30 лв., но аз нямам 30 лв. Чудесно. В чл. 227а, ал. 2 има подробно разгледано как се освобождават гражданите от такси. Така че социалните аспекти са изключение, които се правят. Не се пипа първата инстанция. Съдът в Страсбург многократно е казал: допустимо производство, с допустими такси, но само за първата инстанция, за достъпа до съд. Касационната инстанция, не е достъп до съд. Касационната инстанция е когато съдебно решение има и не си доволен от съдебното решение. Тогава трябва да се замислиш дали да създадеш работа на Върховния съд. Няма държава в света, която да си хвърли Върховния съд ей така на вълците. Върховният съд трябва да се пази, той трябва да се занимава с тълкувателна дейност, а не с текуща дейност. Не може той да бъде един апелативен съд, още по-малко често да бъде като районен съд, както е в момента - да гледа сума ти дела на първа инстанция. Това не е сериозно!
Освен че има претоварен съд, който много повече засяга правата и интересите на гражданите и организациите, появяват се поради липсата на такси огромно количество излишни производства. Например всички държавни органи обжалват до откат, което означава, че се губи страхотно много време на гражданите и организациите, и на държавните органи, и на съда. Държавата работи на празни обороти за решение, където и самите държавни органи или жалбоподателите са убедени, че не са прави. Просто обжалват хей така. Българинът е един от най-съдещите се хора в света. Аналогът на АSS в Мюнхен. Имат 20 съдии за провинцията с доста по-голямо население в България. Питате се защо? Защото не обжалват. Защо не обжалват? Защото такъв е манталитетът на хората. Не обжалват. Вярват си на администрацията. В България обаче не стоят така нещата и трябва да се съобразим с това нещо.
Пленумът на Върховния административен съд препоръчва таксите за първа инстанция да бъдат една втора от таксите за касационно обжалване. Не си мислете, че като намалите таксите ще направите добро на гражданите и организациите! Точно обратният ефект е. Лошо се прави.
Бих искал само да Ви кажа: за мен таксите са прекомерно ниски. Те са смалени много пъти. Това е поради битуващото вярване, че като сложиш такси за касационно обжалване ти преграждаш пътя на гражданите. Не го преграждаш! Те са отишли до съд на практика при безплатно производство. Таксите са символични за първата инстанция. И ако и за втората инстанция се оставят символични такси, тогава една от ролята на таксите не се осъществява. Във всяка правораздавателна система по света таксите имат задача и да препятстват излишното обжалване. Няма правораздавателна система, която да не използва механизма на таксите. Има държави, където не ти слагат такси, но ти слагат реалните разноски на делото. Примерно отиваш във Върховния съд на Съединените щати, пускаш си производство, не плащаш такса никаква. Накрая ти забиват праг например такса 8 милиона разноски за удоволствието да си обжалват пред Върховния съд на Съединените щати. Допуснали са го, отхвърли ли са и ти забиват 8 млн. долара разноски. И не можеш да не платиш. Гонят те до дупка. Трябва да отидеш, ако си гражданин, в несъстоятелност с всички последици от това.
Моля Ви, замислете се над тези неща. Недейте да вървите по щампите – ниски такси, допустимост, преграждане на пътя на гражданите, на организациите. Няма такова нещо! Таксите са безумно ниски даже и в този вид, в който са предложение. За никой от тук присъстващите не е в интерес – за държавните органи, за държавата не в интерес това нещо. Какъв е смисълът да буксува Върховният административен съд и да не може да взема достатъчно тълкувателни решения от това, че е претрупан като районен съд с дела? Всеки ден един върховен съдия трябва да решава дело и половина. Как си го представяте това нещо? Никъде по света го няма това нещо. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Професор.
Колегата Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Много се изговори на първо четене, много се изписа и между двете четения, постъпиха и много обемисти становища по всичките тези въпроси. Всеки би трябвало да формирал своето мнение.
Аз взимам повод от последното изказване, за да обясня, защо се затвърди в мен категоричната убеденост, че текстът трябва да отпадне. Финансовата обосновка е направена, наистина сте положили усилия да я направите, по показатели, които се изменят ежегодно – инфлацията и минималната работна заплата. Това е само по себе си достатъчно основание да не се закрепва този въпрос в закон, още по-малко в Кодекса, който трябва трайно да урежда една материя.
И не ми харесва, че го правим с тарифа досега, но ми харесва да го вържем с МРЗ, която се определя с бюджета – административно, тъй като нямаме пък в онзи закон начин, по който определяме МРЗ.
Едновременно твърдим, че това няма да попречи на никого да стигне до касационното производство, но ще разтовари съда и касационното производство. Значи, явно смятаме, че това ще попречи на някого. Дали е добре да му попречи, или не, е друг въпрос, до който ще стигна.
Да пазим ВАС. От кого да пазим ВАС? От кого да пазим Върховния съд – от тези, които искат да се възползват от конституционното си право на двуинстанционен процес и на касация. Да, ВАС трябва да бъде уважаван и неговата тълкувателна роля не може да бъде обезличавана, но не става дума да го оставим в някаква клинична изолация от проблемите на обществото.
Непрекъснато объркваме два аспекта на въпроса за таксата. Едното е – цената на услугата, естествено. Тук колегата Божанков направи своето изказване върху него. Другото е – таксата за правоучастие. Значи, в единия случай даваш предварително, за да можеш да имаш право, в другия случай плащаш това, което струва. Тук мисля, че трябва се вземе предвид, че съществува и въпросът за съдебните разноски, който е друг въпрос.
Сега определяме с Кодекса едни такси спрямо материалния интерес и становището на Комисията за защита на конкуренцията е достатъчно ясно по повод на проблемите и въпросите, които ще се поставят около това: що е то материален интерес, кога го има и кога го няма?
Всеки, включително администрацията, би трябвало да калкулира рационално риска от всяко свое поведение. Предварителната вноска, таксата, е такъв риск. И не може никой да ми каже, че той няма да повлияе на това дали хората ще действат, или не. Петдесет процента, някой спомена, че ще намалеят таксите. Въпросът тук е вече и политически, уважаеми колеги народни представители, да помислим: ние имаме ли интерес от 50% като политици и като хора, които трябва да защитават законосъобразността и действията на администрацията, и да я гарантират за гражданите – имаме ли интерес от това или не? Каква е цената на точно това разтоварване от ВАС? Още повече, че ние правим доста големи стъпки с този Кодекс, за да осигурим достатъчно въздух на ВАС.
И последно, това, че хората не се съдят в много в Мюнхен. Да, но също така да възпитаваме българския гражданин чрез Административнопроцесуалния кодекс, също ми се струва неубедителен аргумент. Това, че хората в Мюнхен се съдят по малко, отколкото в България, може да няма толкова отношение към административното правораздаване, колкото към работата на администрацията – също трябва да се има предвид. Затова поддържаме нашето становище този текст да отпадне, разбирайки, че тарифите са неадекватни и трябва да бъдат променени. За това си има съществуващ ред.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегата Зарков за изказването.
Реплики към изказването на колегата Зарков? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Аз ще си позволя, провокиран от изказването на колегата Зарков, да задам въпрос към представителя на Министерството на правосъдието, защото друг представител на Министерския съвет няма тук – защо толкова дълго време не е изменяна тарифата за таксите за оспорване на административни дела и за оспорване пред Върховния административен съд? Това, първо.
Второ, какво е становището на Министерството на правосъдието по отношение на принципния въпрос за изменение на таксите, събирани от съдилищата чрез въвеждане на такси в АПК?
Трети въпрос: какво е становището на Министерството на правосъдието по отношение на въвеждането на принципа за определяем материален интерес? Благодаря.
Имате думата за отговор.
ДАНИЕЛА БЕЛЧИНА: Аз на първия въпрос не мога да отговоря съвсем точно, но доколкото имам информация, в годините назад са се правили такива опити за промяна на тарифата, но не са завършили успешно.
Колкото до принципните въпроси, нашето становище, а то е изразено и в официалното становище до Правната комисия, е, че по целесъобразно е да бъдат определени в тарифа, защото обществените отношения, от които зависят таксите са динамични, и тарифата дава възможност по-лесно да бъдат изменяни.
Има решение на Конституционния съд, което легитимира определянето на таксите в тарифи, така че това е съвсем нормален и допустим подход и това е обикновеният подход, който ползва законодателят. Така е и в ГПК например.
Другият въпрос беше за… (Реплики извън микрофона.) Там са принципите. Там са принципите! А в тарифата са определени конкретните такси.
Другото беше за материалния интерес.
Ние смятаме, че ако сте стигне до определяне на таксите в Кодекса, то би трябвало да не се взема предвид материалният интерес, а да са прости такси.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря за изразеното становище. Мисля, че беше полезно като разяснение за всички.
Други изказвания по § 74 и направените към него предложения? Не виждам.
Ако няма други изказвания, моля колегите да се обадят на колегата Кирилов, за да пристъпим към гласуване.
Ако някои междувременно иска нещо да допълни, има тази възможност. (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Преди гласуването, не искам да го правя като изказване, а по-скоро като уточнение, в ГПК този дебат го водехме по отношение на лимитите за някои от таксите на частните съдебни изпълнители. Тогава приехме, че – да, би следвало да имаме тарифа и тарифата си остава, и параметрите на Закона за ЧСИ си остават, но законодателят има право, нищо че е в кодекс, да визира лимити тогава, когато таксата се явява особено съществен елемент за гражданското производство. По тази причина другият случай, който също цитирах, беше за ЗУСЕСИФ. Там уредихме таксата, което вече коментирах.
Според мен не би било прецедент, а това е въпрос на законодателна воля. Досега, колко години, таксата за административните дела не е променяна без значение къде е била установена тя. Ако приемем принципно, че законодателят може да урежда този въпрос, тогава той си носи отговорността за евентуалната динамика на предпоставящите и образуващите факти, които влияят на размера на таксите. Това беше нашият подход. Само го припомням.
Няма повече изказвания?
Има предложение на господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Предложението ми, господин Председател, е свързано със становището на КЗК. Така и така правим изключения, в ал. 5 след ЗАНН да добавим и ЗОП. Аргументът ми е, че там има таван на таксата при касационно обжалване на обществена поръчка, а аз ще подкрепя пропорционалната такса, но обществените поръчки някой път достигат космически суми и внасяне на пропорционална сума там би направила фактическо възпрепятстването на обжалването, тоест някоя фирма и да иска, няма да може да обжалва. Там говорим вече за десетки и стотици милиони левове, дори и 0,8% да е материален интерес при касационното обжалване. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ама, има лимит. Има лимит. Лимитът в единия случай е 1700 лв., в другия случай е 4500 лв. При всички положения пък за ЗОП, по ЗИД за ЗОП, ако си спомняте, коментирахме даже твърдение на бизнес организации, които искаха възстановяването на гаранциите и депозитите при участие в обществени … (Реплика.) – Колега, 12 500 за кое производство е таксата? Това пред КЗК ли е или пред касационното?
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (извън микрофоните): Имаше един период, когато КЗК събираше максималният… (Шум и реплики.) Това беше преди този закон, който…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уточнение за ЗОП на професор Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ: Тъй като има – и ЗОП се разглежда, и Законът за защита на конкуренцията се разглеждат като изменения, там е мислимо, ако още се правят някакви промени, е хубаво да се направят в самите закони. Много добър вариант може би е да бъдат същите, каквито са примерно в Комисията за защита на конкуренцията. Примерно. Те са определени вече по някакъв начин да бъдат и в същия размер – каквито са в Комисията, такива да са и в съда. Примерно казвам. Не казвам, че това е нещото, което трябва да се приеме, но е много разумен подход. Има вече определени неща, прави се и с това въпросът се решава автоматично и по много прост начин. Не би следвало в съда да бъдат по-ниски, отколкото в първата инстанция пред административния орган. По същия начин в Закона за защита на конкуренцията могат да се поставят нещата. А ще е по-логично в самите специални закони да се разглеждат таксите, касаещи специалните производства.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние имаме разпоредби, които предвиждат изменения в ЗОП.
ИВАН ТОДОРОВ: Да, да, точно така. Тях ги има в специалните закони.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За ЗОП.
ИВАН ТОДОРОВ: Точно така.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само че те ще претърпят промени с оглед принципа, който възприехме. (Шум и реплики.)
ДАНИЕЛА ГЕОРГИЕВА: Ако ми позволите? Към момента таксата е уредена пред КЗК в зависимост от стойността на поръчката – До 1 млн. лв. е 850, от 1 милион до 5 милиона е 1700, за поръчки на стойност над 5 милиона е 4500, а пред Върховния административен съд таксата за обжалване е една втора от таксата пред КЗК. Това е уредбата към момента.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нашето предложение е хармонично с досегашното решение. Границите, които сме дали, са сходни – лимитите са… (Шум и реплики.) Значими обществени отношения, колеги.
Аз да Ви попитам: Тарифата за нотариусите, която не е в Кодекса, колко пъти е променяна според Вас досега в последните 20 години почти? Колко пъти? (Реплика.) Да, но не съществено. (Шум и реплики.)
Ще подложа на гласуване и предложението на господин Хамид за ал. 5 – след „ЗАНН” да се добави „и ЗОП“.
На мен ми се щеше, ако цитираме ЗОП, да вървят заедно със Закона за концесиите. А в концесиите ние нямаме толкова… (Шум и реплики.)



Готови ли сме за гласуване, колеги? Няма възражения.
Подлагам на гласуване, първо, най-радикалното, съгласно нашия правилник, предложение на Крум Зарков и група народни представители - § 74 отпада.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9, против – 8, въздържали се – 2.
С 9 на 10 гласа не се приема предложението за отпадане на колегата Крум Зарков – засега. Очевидно е, че тук сме в хипотеза на плаващи мнозинства. Стана ясно.
Подлагам на гласуване предложението на колегите Христиан Митев и Емил Димитров. Те правят следните предложения относно § 74 при условието на евентуалност:
„1. Параграф 74 се заличава.“ Това вече беше отхвърлено.
„2.Ако предложението по т. 1 не се приеме, предлагаме следните изменения в § 74:“
Подлагам на гласуване т. 2, но и там имаме алтернативност.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Една корекция и в двете точки: оттеглям втората част за заличаването на изречение второ.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Изречение второ се заличава.
ХРИСТИАН МИТЕВ: И остава само промяната с мерките.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Остава т. 1 само до числото 150.
Колеги, подлагам т. 2.1, 2.2 и 2.3.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 2, против – няма, въздържали се – 17.
Не се приемат т. 2.2 до 2.3 включително.
Отиваме – тук е изписано по погрешка – „ако предложението по 2.4 не се приеме, числото да се замени“, но гласуваме останалите точки.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз искам да направя следното уточнение и да Ви спестя гласуването по т. 2.4:
Точка 2.4 я оттеглям, като по отношение на т. 2,5 – то на практика съвпада с предложението, което е направено от Вас, господин Кирилов, и в двата варианта като размери по отношение на максималния размер на таксата за т. 2.5. Така че Ви предлагам да гласуваме.
Аз оттеглям и предложението по т. 2.6.
Предлагам Ви да гласуваме само предложението по т. 2.7.
С оглед пък да спестя и на залата четене и гласуване, след проведеното гласуване по т. 2.1 и т. 2.2, т. 2.3 я оттеглям, като оттеглям и т. 2.1. Оставям единствено т. 2.2., като в нея финалът „изречение второ“ се заличава, също го оттеглям и остава всъщност само предложението…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние гласувахме по т. 2.2 вече.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Да, така е. Аз го казвам за залата, за да мога да съкратя доклада и гласуванията в залата. Остава само 2.7 да гласуваме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, при това положение Ви предлагам т. 2.5 да я приемем по принцип.
Който е „за“, моля да гласува за приемане по принцип.
За - 13, против – няма, въздържали се – 6.
Прима се по принцип т. 2.5 от предложението на колегата Христиан Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Оттеглям т. 2.6 и остава т. 2.7 да гласуваме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Подлагам на гласуване т. 2.7.
За – 2, против – няма, въздържали се – 17.
Не се приема т. 2.7.
Колеги, при това положение и с оглед становището на Пленума на ВАС, аз оттеглям т. 2 от моето предложение – от предложението на Данаил Кирилов.
Остава само първото ми предложение – т. 1.
Подлагам на гласуване предложение на Данаил Кирилов – т. 1.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се предложението на народния представител Данаил Кирилов по т. 2.
При това положение подлагам на гласуване текста на вносителя, вече с приетото предложение на народния представител Данаил Кирилов по т.1.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се § 74 – текст на вносител с предложение на народния представител Данаил Кирилов по т. 1.
При това положение остава да гласуваме предложението на колегата Хамид Хамид, което е свързано с текст на вносител – ал. 5, и приетото предложение на Данаил Кирилов, текстът на ал. 5 да бъде: „Разпоредбите на настоящия член не се прилагат в касационното производство по реда на Закона за административните нарушения и наказания и Закона за обществените поръчки“. (Реплики.)
За – 2, против – няма, въздържали се – 17.
Трябва да разчитам само на себе си или на колегата Александрова – правя предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 с оглед становището на Пленума на Върховния административен съд във връзка с тяхно тълкувателно решение № 3 от 12 април 2017 г. по тълкувателно дело № 5 от 2016 г. по отношение на изречение трето, четвърто и пето в новия чл. 227, ал. 1: „Когато няколко граждани или еднолични търговци подават обща касационна жалба, таксата е в размер на таксата за един гражданин; Когато няколко организации и общини или няколко държавни органи подават обща касационна жалба, таксата е в размер на таксата за една организация; Когато няколко граждани или еднолични търговци и организации подават обща касационна жалбата, таксата е в размер на таксата за една организация.”.
Предлагам тези три изречения да отпаднат, като след отпадането им означава да се прилага цитираното вече тълкувателно решение, че всеки жалбоподател дължи размера на държавната такса.
Който е „за” това мое предложение по чл. 83 от нашия правилник, моля да гласува.
За – 11, против – 6, въздържали се – 2.
Отпада тази част от приетото предложение на Данаил Кирилов, което е същото, което е аналогично и на текста на вносител.
Има ли искания? Пропуснал ли съм нещо да подложа на гласуване в § 74? Няма.
Аз мисля, че всичко изгласувахме.
Колеги, при това положение пристъпваме към § 75.
Имаме текст на вносител – § 75. (Реплики.)
По § 75 не виждам становище в Пленума на ВАС.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Уважаеми народни представители! Нямам становище на Пленума. Тук вече изразявам лично становище.
Смятам, че това предложение е коректно, тъй като то е съотнесено и към… Съответно, че отпадат седмочленните състави после, при обжалванията. Става въпрос за обжалване на определение, с което се прекратява производство по искане на отмяна, постановено от петчленен състав.
Лично аз смятам, че това е коректна норма. Следва да се подкрепи, тъй като тя е в унисон и с това, че отпадат вече пред нас едночленните състави, евентуално ако приемете това впоследствие.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания, мнения, становища, предложения? Няма.
Колеги, закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 75.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се § 75 – текст на вносител.
Пристъпваме към § 76, по отношение на чл. 231, форма на обжалване. Имаме само текст на вносител.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 76.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се текста на вносителя.
Пристъпваме към § 77 – текст на вносител.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 77.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се текста на вносителя за § 77.
Пристъпваме към § 78 за създаване на нов чл. 235а. Имаме текст на вносител. Имаме предложение на народните представители Христиан Митев и Емил Димитров – § 78 се заличава. Имаме аналогично предложение на народния представител Крум Зарков и група народни представители – § 78 отпада.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, предложения.
Заповядайте, господин Председател на ВАС.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Тук отново нямам становище на Пленума, ще бъде мое лично становище.
Първо, считам, че тук не можем да обвържем таксите с материален интерес. Защо? Защото производство по частни жалби е производство във връзка с производството. Там не се решава по същество спорът. Според мен е по-добре там да има такси, но да бъдат обикновена такса, определена в определен размер. Няма как, когато едно дело – дали е допустимо, или не, ние въобще не влизаме по същество в предмета на спора. Затова смятам за неудачно връзването с материалния интерес. Чисто редакционно – мен ми е ясно какво се разбира под „производство по частна жалба, направено в касационно производство”, но може би тук се има предвид, когато тричленният състав на Върховния административен съд прекрати производството, да се обжалва пред петчленния състав. Това е като идея. Частна жалба обаче в касационно производство не може да съществува понеже частната жалба не е касационна.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Така е.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Чисто редакционно. И съответно съображенията ми, че трябва да бъде проста такса, категорично.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Други изказвания? (Реплики.)
Господин Милков, заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Имаме предложение текстът да отпадне, аз го поддържам, ако обаче преодолеете нашето предложение с гласуване, Ви моля да обърнете внимание изречение второ отделя пенсионно осигуряване, здравно осигуряване и социално осигуряване по отношение таксите за частни жалби, които са. Говоря за другите такси, които уредихте по-горе, тези видове производства не бяха отделени. Кое налага това?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Отделени бяха и имаха по-малки такси.
ПЕНЧО МИЛКОВ: В текста преди малко, който гласувахме? Да. Тогава оттеглям коментара си.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тридесет лева за всички – за гражданите, организациите и администрациите. Така ли? (Шум и реплики.)
Изчерпваме тази глава и поставям въпроса за времето и заседанията. (Шум и реплики.) Добавихме и една разлика в чл. 97. (Шум и реплики.)
Да довършим!
ХАМИД ХАМИД (встрани от микрофоните): Проста такса 30 лв, гласуваме го и сме готови. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Правя предложение… (Шум и реплики встрани от микрофоните.)
Ориентирам се към чл. 83 – имам два варианта: 30 лв. за всички или диференциран вариант 30 лв. за граждани и 150 лв. за организации. Кое ще получи по-голяма подкрепа? (Реплики: „Второто”.)
Като предлагам да се запази изречение второ на вносител: „Не се дължат такси за пенсионно осигуряване…” и т.н. (Реплики встрани от микрофоните.)
Това е вярно, абсолютно вярно е.
(Реплики извън протокола.)
Професор Тодоров, заповядайте.
ИВАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви.
Ще си позволя да Ви предложа един вариант, ако прецените, че въобще става за чл. 235а, за производството по частни жалби – заличават се думите „направени в касационното производство или в производството по отмяна и се събира такса в размер на 30 лв. за граждани и 150 лв. за организации”.
След това съответно „касационно или производство по отмяна” – отпадат тези думи, „но не по-малко от 30 лв.” също отпадат и след това не се дължат такси от граждани за производство на частни жалби по дела за пенсионно осигуряване, здравно осигуряване и социално осигуряване”, тоест да сложим само за граждани ,че не се дължат такси, в съответствие с бележката, която се направи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре.
Професор Тодоров възпроизведе коректно текста на моето предложение по чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Няма други предложения – така ли?
Колеги, подлагам на гласуване двете еднакви предложения на народните представители Христиан Митев…
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз го оттеглям нашето.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Оттегля се предложението на Христиан Митев и Емил Димитров, на Крум Зарков си държат, така че подлагам на гласуване тяхното предложение – „за отпадане” са го нарекли, на § 78.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 6, против – 0, въздържали се – 12.
Не се приема това предложение.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на чл. 83, което направих, и беше формулирано окончателно от професор Тодоров за текста на евентуалния нов чл. 235а.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – 0, въздържали се – 6.
Приема се това предложение.
В този случай не подлагам текста на вносителя, защото предложението го замества изцяло. (Реплики.) Допълвам приетото вече предложение по чл. 83 със заглавие: „Такса за честна жалба”.
Има ли други предложения по наименованието на този нов член? Няма.
Подлагам на гласуване това предложение.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението за заглавие на новата разпоредба.
Докладвам Ви § 79, текст на вносител, по отношение на чл. 236.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения.
Господин Председател на ВАС, заповядайте.
ИВАН ЧОЛАКОВ: Изцяло подкрепяме предложението за промяната на чл. 237. Той касае производство за отмяна, съответно, че се гледа от друг петчленен състав. В момента текстът касаеше седемчленен състав и няма никаква логика това да се случва по този начин, при положение че във ВКС също се гледа от друг тричленен или петчленен състав, тоест не правя това увеличение на членовете на съставите. Също подкрепям и да не подлежат на отмяна решенията по оспорване на общ или подзаконов нормативен акт. (Шум и реплики.) Нали говорим за § 79?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: С изключение на чл. 227а.
ИВАН ЧОЛАКОВ: Нали това – чл. 236 говорим? (Шум и реплики.) Да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Се предлага за правилата за касационно производство, с изключение на чл. 227а. (Шум и реплики.) А § 79 подкрепяте ли го?
ИВАН ЧОЛАКОВ: Логичен ли е.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Логичен е при всички положения. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, към нормата, която току-що приехме за таксите, не към ГПК, а към таксите. (Шум и реплики.)
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текст на вносител за § 79.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приехме § 79, текст на вносител.
Стигнахме до § 80, тоест до Глава ХІV – „Отмяна на влезли в сила съдебни актове”.
Колеги, имате думата по продължителност на настоящето заседание и по въпроса за следващото заседание. Продължаваме ли, до кога продължаваме и кога ще е евентуално следващото заседание? (Реплики извън протокола.)
Стигнали сме средата на текста по хартиен носител. Ще бъде срамота да сме стигнали до тук и да не можем да завършим Законопроекта. Имайте предвид, че точно преди една година поне три бяха такива случаите – декември и януари месец, така че не е като да не се е случвало. Току виж, в един момент настъпила промяна в политическата и парламентарната ситуация. А това АПК, може да се каже, че работата по него е започнала още през 2015 г., ако не се лъжа. Имам предвид парламентарната, преди това е имало много работа.
Има ли възражения да приключим и отмяната? Да уточним – отмяната е само Глава ХІV, тоест до Глава ХV имаме предвид. Това ли имаме предвид? Или Глава ХV до Дял ІV-ти да влезем? До чл. 257 да стигнем и да отидем до § 80? (Шум и реплики.)
При мен за § 80 пише: „ВАС подкрепя текста”.
Ето и тук чета: „Пленумът на ВАС подкрепя отпадането на 7-членните състави поради много по-оперативна работа на 5-членен съдебен състав”.
Другото – да видим имаме ли големи промени? Нямаме.
Тук всички предложения на Крум Зарков са за отпадане. След това § 85 имаме такси в производството за отмяна на влезли в сила, но те са ясни. Да си довършим и таксите в отмяната! (Шум и реплики.)
Тук вносителите сме подходили по пропорционално и диференцирано. (Шум и реплики.)
Колеги, предлагам Ви – продължаваме сега, докато стигнем до дял ІV-ти, и утре не заседаваме. Заседаваме в срядата. Друг е въпросът, че ще ми причините прекъсване в пленарната зала с дял ІІ-ри, част Втора на Доклада. (Шум и реплики.)
Колеги, продължаваме с § 80. Имаме текст на вносител, предложение на Крум Зарков и група народни представители за отпадането на § 80, имаме предложение за редакция на работната група, плюс имаме едно чисто техническо предложение за редакция на колегите експерти. Има ли изказвания?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аз се изказах, поддържам го.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Председателят на ВАС вече се изказа. ВАС подкрепя текста.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Подкрепяме предложението, което сме направили за отпадане на текста. Можем да възприемем в ал. 4 ограничаването на възможността на производство за отмяната на влезли в сила решения по отношение на два от трите акта в АПК, общите и подзаконовите нормативни актове, поредно ограничаване на възможностите за оспорване, да отпадне текстът.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания има ли? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо предложението, което е за отпадане на Крум Зарков и група народни представители. За 6, против няма, въздържали се 10. Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на работната група, плюс уговорка за техническа корекция при изписването на текста. За 12, против няма, въздържали се 6.
При това положение подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетото предложение на работната група. За 12, против няма, въздържали се 6. Приема се § 80, текст на вносител с редакция на работната група.
Пристъпваме към § 81 – текст на вносител и предложение на народния представител Крум Зарков и група народни представители § 81 да отпадне.
Имате думата за изказвания.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Пленумът на ВАС е изложил обилни мотиви защо това не следва да се въвежда като допълнително основание за отмяна, защото реално ще направим една трета съдебна инстанция, тъй като дали има противоречие с решението на съда на ЕС това следва да се проверява в инстанционния контрол и ако има такова нарушение, си има специална процедура по ЗОДОВ, където могат да се търсят обезщетения. Не може това да го превръщаме като допълнително искане, като основание за отмяна на влезли в сила решения.
ИВАН ТОДОРОВ: Аргументите на ВАС по този въпрос са убедителни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Обаче на мен си ми харесва предложението. (Смях.)
Други изказвания?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Разбирам Ви, господин Кирилов, но ние въвеждаме като искане за отмяна всъщност незаконосъобразност на решенията, което не може да бъде като основание за отмяна.
ИВАН ТОДОРОВ: Хубаво би било, господин Председател, така да стане, но наистина трудностите от гледна точка на съдиите са много…
ТЕОДОРА НИКОЛОВА: Тук вече в становището на генералния адвокат е казано, че, разбира се, законодателят трябва да каже каква е процедурата и в нарушение на принципа на ефективност, когато страната не знае по кой процедурен ред… Но иначе във всички решения, включително и в цитираните в мотивите на този законопроект е казано, че не е задължително да има такова основание за отмяна. Страната има право на иск за обезщетение за вреди, но нашият проблем, който председателят каза, е, че ние нямаме яснота кой е процесуалният ред – дали по ЗОДОВ или по общия ред с 4% държавна такса. Това е огромен проблем, който трябва да бъде законодателно решен. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма повече изказвания, дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението, което е най-радикално – на Крум Зарков и група народни представители за отпадане на § 81, което съответства и на становището на пленума на ВАС.
За 16, без против и въздържали се. Параграф 81 отпадна.
Пристъпваме към § 82 по отношение на чл. 240. Имаме текст на вносител, имаме предложение на народния представител Крум Зарков и група народни представители за отпадане, имаме и предложение за редакция на работната група.
Имате думата за изказвания.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Тук пленумът е бил много лаконичен, само защото няма мотиви, затова по принцип не го подкрепяме, Ваша преценка е съответно за тези срокове. Аз лично считам, казвам лично мнение, че все пак няма някакъв проблем да се намалят тези срокове. Но това е законодателно решение, ние сме казали, че не може да се ориентираме защо се прави като цяло, но това е вече преценка на…
ПЕНЧО МИЛКОВ: Поддържам предложението за отпадане, като считам, че текстът съдържа разпоредби, които в крайна сметка ограничават правата на лицата и съдържат разпоредби, които ще си бъдат тълкувани противоречиво. Какво означава едно лице да е могло да стане известно, да е могъл да се снабди? По тази причина предлагам текстът да отпадне. Мога още да Ви говоря, ама няма.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма.
Колеги, закривам дебата. Подлагам на гласуване първо радикалното предложение на Крум Зарков и народни представители за отпадане на § 82.
За 6, без против, 10 въздържали се. Не се приема предложението на колегата Крум Зарков.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на работната група, заедно с текста на вносител. За 10, против 6, въздържали се няма. Прие се § 82, текст на вносител, заедно с редакция на работната група.
Има ли възражение точка 6 да отпадне? Няма, отразяваме без т. 6.
Пристъпваме към § 83, само текст на вносител. Имате думата за изказвания. Няма изказвания, закривам дебата, подлагам на гласуване текста на вносител за § 83. За 10, против няма, въздържали се 6.
Пристъпваме към § 84, текст на вносител, имаме предложение на народния представител Крум Зарков и група народни представители – § 84 отпада. Имаме предложение за редакция на работната група. Имате думата за изказвания.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: ВАС е много лаконичен. Принципно казваме, че трябва да отпадне този параграф, но съображенията ни са единствено във връзка с нередовното искане за отмяна. По отношение на останалите неща нямаме становище.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания?
Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване първо предложението на Крум Зарков и група народни представители за отпадане на § 84. За 6, против няма, въздържали се 12. Не се приема предложението. (Реплики.)
Правя допълнително предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2, което касае ал. 3 по текста на вносител. Тук и работната група малко е оплескала нещата – създава се ал. 4 и отдолу ал. 3. По текста на работната група това е ал. 4, накрая на първо изречение да се добави „с изключение на дела по Закона за пенсионно, здравно и социално осигуряване, дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице, лишено от свобода…“ (Реплики.)
Още по-добре, тогава остава „освен или с изключение на дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване.“
Няма изказвания по това предложение – „или когато страната е освободена от такси.“ Тя като е освободена от такси, тогава ползва служебен… (Реплики.)
Добре, три плюс две – пенсионно, здравно и социално плюс лишените от свобода, плюс освободените. Който е за това да се добави към редакцията на работната група, моля да гласува, това е мое предложение по чл. 83. За 10, без против, 6 въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на работната, група заедно с приетото вече предложение по чл. 83, заедно с текста на вносител. За 10, против няма, въздържали се 6. Прие се § 84 – текст на вносител, заедно с предложения за редакция на работната група, заедно с предложения по чл. 83 на Данаил Кирилов.
Пристъпваме към § 85, създаване на нов чл. 242а „такси в производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове“ – текст на вносител, предложение на народния представител Данаил Кирилов в две алтернативни възможности.
Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров, което също е при условието на евентуалност в две хипотези.
Предложение на народния представител Крум Зарков и група народни представители – § 85 отпада.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения.
Господин Председателю на Върховния административен съд, имате думата.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: С риск да се повторя, съображенията са ми абсолютно същите, както бяха при частните жалби – с исканията за отмяна не се решава спорът по същество. Има едно единствено такова изключение, когато почти е екзотика – ако има постановени 2 решения с различно съдържание по отношение на един и същи административен акт. Досега в нашата практика на Върховния административен съд такова нещо не е имало. Затова аз считам, че следва да бъдат прости такси, съответно в размери, които уважаемите членове на Правната комисия определят.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други мнения, становища, изказвания, предложения? Колеги, при това положение аз оттеглям моето предложение, което е в две алтернативи и вместо него правя предложение по чл. 83, ал. 5, т. 3, което да е абсолютно симетрично на моето предложение, което беше за таксите при една такса на частна жалба или такса за частна жалба.
ХРИСТИАН МИТЕВ: След така направеното предложение от Ваша страна аз оттеглям нашето предложение с колегата Емил Димитров.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Поддържам нашето предложение въпреки направената нова редакция от ВАС. Считаме че таксите не следва да бъдат регламентирани в кодекс и не следва да бъдат в различен размер за физическите и юридическите лица.
ИВАН ТОДОРОВ: Само да кажа, че по принцип има немалко дела за отмяна във Върховния административен съд и голямата част от тях са неоснователни. Ниските такси просто трябва да ги спрат, това е проблемът. Иначе нали не е проблем – 30, 150 лв., но 150 лв. никоя организация няма да я спре, а и гражданин 30 лв. няма да го спрат. Имайте предвид, че над 90% от исканията за отмяна се отхвърлят като неоснователни, съдът се задръства неоснователно и само таксите могат да спрат този порой. Правихме някаква статистика, за съжаление я нямам пред себе си, но съвсем не са малко делата за отмяна. Съдиите от Върховния административен съд би следвало да имат по-точна представа за това нещо. Това ми е съображението. Иначе както си решите, и двете неща стават, но 30 и 150 лв. няма да спрат някой, който иска отмяна.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Професор Тодоров, аз си позволявам да направя реплика, че таксите не могат да бъдат разглеждани като средство за ограничаване исканията за отмяна в никакъв случай. Казахте го, не знам дали е интерпретация на желанието на други участници в днешния дебат или Ваше, на когото и да е, в никаква форма според мен таксите не трябва да бъдат разглеждани в тази функция. Благодаря.
ИВАН ТОДОРОВ: Като отворите професор Сталев, една от многото функция на таксата, не единствената, е и това да възпира. Това е решение на Конституционния съд: „Дължимостта на държавната такса (№ 3 от 2008 г.) при предявяване на искове се определя от обстоятелството, че… заплащането на такса се свързва не само с възмездяване на тази услуга, но и с мотивиране на гражданите и юридическите лица към добросъвестно упражняване на процесуалните права, като завеждат искове, които са потенциално основателни, и да се предотврати увеличаването броя на неоснователните съдебни спорове“. Конституционният съд много ясно е казвал, че това е една от функциите на таксите при тълкуване на Конституцията. Считайте, че това е конституционно изискване и това не е не е въпрос, който аз го казвам, това е основно правило и учебникарска истина. Това е една от функциите на таксата, не е единствената, разбира се, има много функции на таксата, но това е една от функциите.
И като махнем таксите, оставяме съда без защита. Това зависи от много конюнктурни понякога обстоятелствата. Над 90% от исканията за отмяна се отхвърлят. Това горе-долу е, което ние броихме. Имайте предвид, че хората изчерпват… Примерно един адвокат изчерпва касационното обжалване, какво му остава друго, да предяви отмяна. Това го прави и масово се прави, просто че се е борил докрай.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин професор, аз съм абсолютно съгласен с Вашата логика и с Вашето предложение и продължавам да го подкрепям, но при наличие на това становище на пленума на Върховния административен съд не мога да пренебрегна тяхното разбиране, след като те смятат, че трябва да има идентичност за таксите, частните жалби, няма как принудително, въпреки тяхната воля да ги защитя. Съгласен съм.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Господин Кирилов, това беше мое лично изявление, не на пленума.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Логиката е ясна, аз прочетох и в изявленията на текста на пленума.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Една от функциите, не можем да я превръщаме в основна, Вие се аргументирахте с тази функция, и това подкрепя моето становище. Действително в много правни статути има такава функция, да дадеш нещо, за да може да се намери аналогия не само в този институт. Съгласен съм, че една от функциите на таксата е тази, но не може да е основен аргумент размерът на таксата за ограничаване на оспорванията…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това си е чисто ново производство! При това след като в другите случаи искаме такава такса, защо, това е екстраординарен ред? То е при различно доказване. Защо да не са пропорционални? Но щом казвате, че са Ви намалели, нямате вече и така нататък… (Реплики.)
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Чисто правно аз лично считам, че наистина трябва да бъдат прости таксите… Това искане за отмяна специално за процесуални въпроси не е по същество.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, така е, и са специфични въпросите.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Ето това ми е аргументът, нищо повече. Няма как, когато решаваме дали страната е била призована или не за едно съдебно заседание… (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съдебната система, всъщност тук, както уточнихме, това е консолидираният държавен бюджет. Но това е.
Има ли други изказвания? И опозицията само ще ни яде по пет минути изказвания на макс, поне шест по пет минути, значи половин час дебат може да имат тези изказвания. (Реплика от народния представител Пенчо Милков.)
Няма изказвания, закривам дебата.
Подлагам на гласуване при това положение първо най-радикалното предложение на народния представител Крум Зарков и група народни представители – § 85 отпада. За 6, против няма, въздържали се 10. Не се приема.
Предложението на Христиан Митев и Емил Димитров е оттеглено.
Предложението на Данаил Кирилов в двата му варианта е оттеглено.
Пристъпваме към гласуване на моето предложение – на Данаил Кирилов, по чл. 83, ал. 5, т. 2. За 10, против няма, въздържали се 6. Подкрепя се.
При това предложение остава негласуван текстът на вносителя, който Ви предлагам да го приемем по принцип, въпреки че тук няма принцип. Не че няма, има принцип, но той е различен. (Реплики.) Е, тогава да го отхвърлим?
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 85. За няма, за съжаление, с голяма вътрешна драматична борба на някои от вносителите, против няма, въздържали се 16. Не се приема текстът на вносителя.
За § 85 се прие само единствено предложението по чл. 83 на Данаил Кирилов. Като друг не пожела да го направи, така става.
Колеги, пристъпваме към § 86 – текст на вносител, като ще води колегата Митев.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Колеги, по § 86 има текст на вносител за изменение на чл. 243.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Подкрепяме това предложение, защото са вмъкнати думите „ако е допустимо искането“, каквото нямаше до момента в редакцията на 243. Всъщност идеята е, че ако преди това искането е недопустимо, се прекратява в закрито, без да влиза в зала. Ние това го правим практически в момента, но в закона пишеше друго.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря за това уточнение.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Дали в редакцията на текста не е пропуснато в хипотезата, когато актът най-накрая е постановено от тричленен или петчленен състав на върховния… Ако е постановено от петчленен състав, може ли да има, не може ли също да е налице тази хипотеза? (Реплики.) Или от петчленен. Ако е от петчленен, не може ли пак да има отмяна? (Реплики.) От друг петчленен? Значи трябва да е тричленен и петчленен? (Реплики.)
В текста на § 86 правя предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 в текста в края „когато актът е постановен от тричленен или друг петчленен състав на върховния административен съд“. Или само петчленен. (Реплика от Георги Чолаков.)
Според мен „и“-то не трябва да го махаме, защото…
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Ние го слагаме накрая, защото вече приключваме изброяването.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Беше хубаво на микрофона да го кажете това, но аз мисля, че всички колеги разбраха идеята. Ако колегата Милков го поддържа в този вид…
ДОНЧО ХРУСАНОВ: В 88 има предвид точно тази хипотеза… след думите „подлежат на отмяна“ се добавят…
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Който е постановен от петчленен състав на Върховния административен съд.
Колегата Милков направи предложения…
ПЕНЧО МИЛКОВ: По искане на трето лице 242 е в Раздел ІІ – Отмяна по искане на трето лице. По искане на страните важат общите… Затова според нас, след като го има като възможност, трябва да бъде точно регламентирано. Петчленен състав гледа исканията за отмяна, когато са по влезли в сила решения на тричленен и петчленен… Това видяхме ние в този текст. Иначе ще го подкрепим.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Вие приемате ли това, което председателят на ВАС каза – да се добави след края на текста на вносителя „и от друг петчленен състав на ВАС, когато актът е постановен от петчленен състав на ВАС“? Това е предложението, което направи председателят. И да се махне съюзът „и“ от текста на вносителя след запетаята от „административен съд“. Така че, колега Милков, трябва да решите дали сте съгласен с тази редакция. Аз мисля, че е в този смисъл, в който Вие го правите. (Реплики.) Въпросът е дали възприемате предложението на председателя.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Точно това е, което каза и професорът. Текстът казва следното: „искането за отмяна се разглежда в открито заседание“, допълваме това, което е допустимо, „от тричленен състав на ВАС, когато актът е постановен от административен съд, от тричленен състав на ВАС…“, тук вместо да пишем „седемчленен“, трябва да пишем „тричленен“ и решаваме проблема. В използвания текст само допълваме това, което е допустимо.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Приемам бележката, защото постига едно и също като краен ефект – изрежда го пълно и е по-добре трите хипотези да бъдат последователно изредени, както е формулировката, правя го като предложение по чл. 83 да бъде включено в текста.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, колега Милков.
Други изказвания? Не виждам.
В такъв случай преминаваме към гласуване, като първо ще подложа на гласуване предложението, което колегата Милков направи за допълване, за редакция на текста на вносител, като след думите „административен съд“ съюзът „и“ отпада, а в края на текста на вносител вместо точка се добавя „и от друг петчленен състав на Върховния административен съд, когато актът е постановен от петчленен състав на Върховния административен съд.“
Моля, гласувайте. За 16, против и въздържали се няма. Предложението по реда на чл. 83 е прието.
В такъв случай подлагам на гласуване текста на вносител, заедно с приетото предложение на колегата Милков по реда на чл. 83. За 16, без против и въздържали се. Приема се § 86 по вносител, заедно с редакцията на колегата Милков.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, пристъпваме към § 87 по отношение на чл. 244 – текст на вносител. Имате думата за изказвания, мнения и предложения.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Лично аз считам, че точка първа следва да отпадне, защото ВАС да се замени със съда не виждам смисъл да се прави, като е ясно, че искането за отмяна е само и единствено от ВАС.
По отношение на точка втора, това е само за яснота, не се противопоставяме да бъде вписано, че решенията по искането не подлежат на обжалване и на отмяна. Това е редакционно. Мисля че няма и проблем с прилагането на тази норма, но за по-голяма яснота няма проблем да се добави.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания?
ДОНЧО ХРУСАНОВ: Ако позволите, съвършено правилно, винаги тук е ВАС. Защо да заменяме със „съдът“? Той не може да е друг, винаги е ВАС.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Защото имахме по-амбициозни планове, но те са в друг законопроект.
Закривам дебата. Разделно гласуване на точка първа на текста на вносителя и на точка втора. Подлагам на гласуване точка първа от текста на вносител. За и против няма, въздържали се 16. Не се приема.
Подлагам на гласуване точка втора от текста на вносител. За 10, против няма, въздържали се 6. Приема се текстът на вносител за точка втора.
Пристъпваме към § 88 по отношение на чл. 245, текст на вносител и предложение за редакция на работната група. Имате думата за изказвания, мнения и предложения, господин Председател на ВАС.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Изцяло подкрепяме направеното предложение в § 88. То отново касае отмяната на тези седемчленни състави, които в момента заседават. По отношение на новата алинея 4, тя е съответно относима към това, което се прие по искането за отмяна, че не подлежат на отмяна общите и подзаконови нормативни актове. Затова смятам, че текстът е коректно предложен и нямаме против да бъде приет.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? (Реплики.)
Има предложение за разделно гласуване от колегата Милков. Няма възражение за разделно гласуване, но ще подлагам на разделно гласуване работна група заедно с вносител. Добре.
Няма други изказвания. Колеги, подлагам на гласуване точка първа и точка втора от предложенията на работната група и текстовете на вносител. За 16 гласа, няма против и въздържали се. Приемат се точка първа и втора.
Подлагам на гласуване точка трета – редакция на работната група и текст на вносител. За 10, против 6, въздържали се няма. Приема се и точка трета – текст за редакция на работната група и текст на вносител. При това положение § 88 е приет по редакция на работната група и текст на вносител.
Пристъпваме към § 89 по отношение на чл. 248, ал. 1, текст на вносител. Същото е, няма изказвания. Подлагам го на гласуване. За и против няма, въздържали се 16. Не се приема § 89 – текст на вносител.
Пристъпваме към § 90 по отношение на чл. 256 „Предмет и ред за оспорване“, текст на вносител. Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров: § 90 се заличава, и предложение за редакция на работната група, с което разполагате.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Оттеглям предложението по § 90 и 91 за заличаване на тези разпоредби.
ИВАН ТОДОРОВ: Тук, в този текст, беше направено следното нещо: първо, мотивите са изложени от един от авторите на Кодекса – Георги Ангелов, той е бивш съдия от ВАС, понастоящем конституционен съдия. Става въпрос за грешка, която е допусната след приемането на текста в АПК от работната група, след това се е разхождало по различни държавни органи и е приет текст, който е аналогичен. Всеки може да го види в коментара на АПК с автор Георги Ангелов от 2006 г. и просто е коригирана грешката.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма повече изказвания.
Подлагам на гласуване редакцията на работната група, заедно с текста на вносител. За 12 гласа, против няма, въздържали се 6. Приема се § 90 – текст на вносител, заедно с редакция на работната група.
Пристъпваме към § 91 по отношение на чл. 257. Тук предложението – текста на вносителя, е: чл. 257 се отменя. Има предложение от народния представител Христиан Митев: § 91 се заличава. Той го оттегля.
ИВАН ТОДОРОВ: Същите аргументи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Професор Тодоров – същите аргументи, така е, няма как да е иначе.
Няма други изказвания. Подлагам на гласуване само текста на вносител. За 16 гласа, против и въздържали се няма. Прие се § 91 – текст на вносител.
Колеги, до тук стигнахме до Дял четвърти, който го няма, тоест до Дял пети „Изпълнение на административните актове и съдебни решения“. Вие преценете, имаме пет листа от доклада, всъщност са четири листа, за да стигнем до § 102. Всъщност са точно 10 параграфа.
Продължаваме ли с тези 10 параграфа?
ДОНЧО ХРУСАНОВ: Не!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако мислите, че ще бъдат спорни, да оставим дебата за следващото заседание.
Колеги, тогава героически спираме дотук, до § 92, макар че можехме да стигнем до ПЗР.
Утре няма да има заседание.
Закривам днешното заседание.

(Закрито в 19,58 ч.)

Председател:
Данаил Кирилов