Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 56

На 3 юли 2018 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-01-16, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 1 юни 2017 г. – продължение.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 11,15 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.


* * *


ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, имаме кворум.
Откривам извънредното заседание на Комисията по правни въпроси, то се провежда съобразно решението ни от предходното заседание на Комисията и беше определено и насрочено още тогава.
Предложението за дневния ред е:
Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-01-16, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 1 юни 2017 г. – продължение.
Имате думата по дневния ред.
Няма изказвания.
Който е съгласен да приемем дневния ред, моля да гласува:
За – 11, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точката от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, № 754-01-16, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 1 юни 2017 г
Господин Хамид поиска думата.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! На предходното заседание, когато гласувахме вида на заседанията при касационните производства – закрити или открити, направих едно предложение по чл. 83 от Правилника, където с оглед яснота, изрична уредба и така нататък, предложих в чл. 212 от АПК, където са реквизитите на касационната жалба, респективно чл. 213б, където е отговорът, да впишем изричен текст. Тогава не се вслушах – колегата Крум Зарков възрази и каза: „Защо е нужно и в чл. 212?“
После мислих цяла нощ. Това създава доста объркване във вече приетите и гласувани текстове и затова ще оттегля това предложение, ако Комисията не възразява. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Няма задължение да искаме становище на Комисията при оттегляне, но ако някои от колегите възразява и доколкото има възможност да направи същото предложение, има тази възможност да каже сега.
Няма възражения. Няма заявление, че някой потвърждава предложението на колегата Хамид.
Ние много го обсъждахме. Действително по технически причини, с оглед препратките и тъй като текста вече го има и е приет в друга разпоредба, бихме могли да се откажем от изричното атрибутиране на изявлението в списъка на задължителното съдържание в касационната жалба и в отговора на касационната жалба. (Реплики извън микрофоните.)
За пореден път пропускам да представя гостите, но това е защото ние редовно сме заедно. Изменение в състава на гостите и нови гости почти не виждам – единствено колегата, който е в дясно:
АНАСТАСИЯ ВЕНКОВА: Анастасия Венкова от Агенцията по обществени поръчки.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Здравейте, колега Венкова.
Уведомявам Ви, че имахме разговори и с министъра на финансите и Министерството на финансите. Очакваме след 12,30 ч. колегата Кондев да дойде по въпроса за административнонатаказателната отговорност – „Разноски“. Ако искате, бихме могли да съобразим това обстоятелство и съответно да направим дебата по тези разпоредби в негово присъствие?
Няма възражения. Добре.
По хода, по организацията и по процедурите, има ли желание някой да вземе становище?
Господин Председател на ВАС, заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Добър ден на всички! Аз ще предложа на уважаемите членове на Правна комисия, ако може, първо, да започнем с § 152, който оставихме от предния път. Става въпрос за висящите производства пред Върховния административен съд, ако има нагласа от Правната комисия да започнем с него, за да довършим дебата от предходното заседание?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, ние това го обещахме на Върховния административен съд.
Имате ли възражения? Не.
Има текстове, ще ги раздадем. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Тук е § 151 и § 152.
Колеги, пристъпваме към предложение за създаване на § 151.
Това е в контекста на обсъжданията така, както ги проведохме във връзка с нормите, касаещи съобщаване и призоваване. Имате на Вашето внимание предложение по отношение на влизането в сила на измененията на Кодекса.
Професор Тодоров, заповядайте.
ИВАН ТОДОРОВ: Подкрепям тези текстове в този им вид. Да, наистина изглежда, че четиригодишният срок е малко дълъг. (Реплика от Георги Чолаков извън микрофона.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 151 е преди § 152: „Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на:“.
ИВАН ТОДОРОВ: Добре, аз съм готов и по него, няма никакъв проблем.
„Октомври 2019 г.“ – срокът е подходящ поради простата причина, че трябва да има време от евентуалното изтичане на срока на 10 август, според който трябва да е готова електронната платформа, съгласно Закона за съдебната власт. Поради тази причина са предвидени два срока и в крайна сметка месец октомври 2019 г. се явява един двумесечен срок след това, в който да могат да се регистрират адвокатите по съответния ред. Трябва да им се даде достатъчен срок – не трябва да бъде и прекомерно дълъг, не трябва да бъде и прекомерно къс, а трябва да се има предвид, че все пак разпоредбата влиза в сила по средата на лятото. Съобразно броя на адвокатите не може да се получи задръстване на съответния сайт, където ще се извършват регистрациите. Това се получава, когато има стотици хиляди влизания. В случая до това няма да се стигне. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания?
Господин Председател.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Ние също подкрепяме предложения § 151. Смятам, че действително следва да бъде отложено влизането в сила на Закона по отношение на електронните съобщения и съобщаването, а по отношение на останалата част – да влезе от 1 януари 2019 г.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегите референти за второто изречение казват, че не можем да го оставим в хипотеза на евентуалност.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Имам въпрос към експертите референти да обяснят: какъв е проблемът да го оставим при условие на евентуалност, с оглед на факта, че това, което е описано във второто изречение, действително може да се случи и е логично да има подобна норма? Не да се прави в един момент едва ли не на коляно или в извънредно заседание някой да се сети следващата година в август месец трябва да бъде променян Кодексът, защото по една или друга причина още не е готова и не функционира системата – порталът за електронно правосъдие. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Аз мисля, че не може да има такава норма, която да се прилага в случай на евентуалност или някакво събитие, което да стане или да не стане, особено втората част е много неконкретна. Прилагат се само другите предвидени в АПК възможности за електронни съобщения.
Трябва да посочим конкретни разпоредби или конкретен ред, защото не е ясно кои са тези други разпоредби и всеки може да го тълкува по различен начин и да се прилагат в различен ред, различни разпоредби.
Още нещо, което е по-лесно поправимо. Само в § 151 е отложен и § 15 относно чл. 23а, който ние отхвърлихме, така че ще бъде заличено неговото отлагане. Но, това е правно-техническо и мисля, че няма проблем.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Председател.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: А не може ли по отношение на този портал по чл. 360в да се предвиди в самия Законопроект, че се отлага до въвеждането на този портал по чл. 360в, без да се уточнява съответната дата като вариант само по отношение на него. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест Вие правите предложение третото изречение да отпадне?
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Може би най-добре е третото изречение да отпадне, тъй като, ако порталът е създаден и започне да функционира, така или иначе тези норми ще се прилагат, а чл. 18а също ще си влезе в сила три дни след обнародването на Закона и също ще породи своето действие. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ИВАН ТОДОРОВ: Мен ме кара да мисля, че има голяма вероятност да не стане, с изключение на случая, ако те приемат тази платформа, която Агенцията за електронно управление е направила, което е много вероятно да стане. Защото не може в една държава да има две платформи, които се използват за едно и също нещо, при това те са с еднаква цел – в единия случай са държавни органи, в другия случай съд. Не казвам, че са равни органите на съд, но по същество са еднакви нещата за съобщаването. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По-различно е, малко по-широко и при всички положения трябва да се надгражда. Но тук колегите от ДАЕУ могат да кажат това, ако се наложи, но няма смисъл да влизаме в този детайл.
Много е вероятно действително съдебната власт да реши и да се прикачи, образно казано, към вече действаща система, особено ако действа успешно.
Никой не прави предложения за отпадане или за оставане. (Реплика извън микрофона на професор Иван Тодоров.)
Председателят на ВАС?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аз считам, че трябва да отпадне това трето изречение. Ако някой припознае това и го предложи по реда на Правилника, защото ние досега неведнъж сме имали текстове, които са въведени и поради неприключване на тези процедури по изпълнението им, не сме ги прилагали. Това е ясно, че като го няма портала, ние няма да го прилагаме. Не е хубава тази законодателна техника, по този начин да бъде изписано.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Все пак нормата е временна, можеше да има едно указателно изречение, но приемаме, че с оглед стриктността на законодателния изказ, трябва да отпадне.
Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Аз ще подкрепя отпадането на изречението и с друг аргумент, а именно, че ние не бива да допускаме в закони, че други закони не се изпълняват, та макар и в срокове. И все пак не може да даваме на администрацията сигнал, че сме готови да действаме при неизпълнение на закона. Така че най-малкото, което трябва да се направи, е да отпадне това изречение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания няма.
Подлагам на гласуване, първо, отпадането на изречение трето.
Който е „за“, моля да гласува:
За – 12, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване останалата част от текста на предложението за § 151, изречение първо и второ.
Който е „за“, моля да гласува:
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Приехме § 151: „Законът влиза в сила…“, при необходимост ще бъде преномериран.

Пристъпваме към предложение за нов § 152, с което разполагате. Това е в контекста на съображенията, които ние по принцип подкрепихме на Върховния административен съд и на Асоциацията на административните съдии.
Имате думата за становища.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз подкрепям това предложение и единствено ми се иска да направя следната редакционна поправка: навсякъде в текста на § 152 думите „национални празници“ да се заменят с „официални празници“, тъй като това е терминологията на Кодекса на труда – националният празник е един, официалните празници са повече. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Председател на ВАС.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аз ще бъда малко по-подробен и ще се спра на всяка една алинея поотделно във връзка и с редакционните изменения.
По отношение на § 152, ал. 1, смятам, че е малко тромава тази редакция и предлагам тази, която вече е правена и в Гражданския процесуален кодекс, а именно „образуваните преди влизане в сила на този закон административни дела в административните съдилища и във ВАС да се довършат в същите съдилища по досегашния ред“.
Аз смятам, че това е по-изчистена норма и вече е прилагана по отношение на висящи производства в Гражданския процесуален кодекс.
По отношение на ал. 2 и ал. 3 имам едно принципно предложение – това, което направихме и в § 217, съответно „сроковете спират да текат по време на съдебната ваканция“ да бъде изведена в отделна самостоятелна алинея, за да може да не се преповтаря във всяка една ал. 2 и ал. 3.
Също така споделям и предложението да отпадне „национални празници“, защото имаме само един национален празник, а не много и трябва да бъде „официални празници“.
По отношение на ал. 4 имам следното предложение, което мисля, че е съществено: предложено е съдебните производства относно недействителност, изпълнение, изменение или прекратяване на договори, сключени преди влизане в сила на този закон и определени с този закон за административни, да се извършва по реда на ГПК пред гражданските съдилища. Трябва да изключим ЗУСЕСИФ, защото ЗУСЕСИФ вече е приет преди влизане в сила на този закон и там изрично е предвидено, че се разглежда пред административните съдилища. Ако го оставим в този вид, ще създаде проблем със ЗУСЕСИФ.
Или моето редакционно предложение е следното: „Съдебните производства по спорове относно недействителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административни договори, сключени преди влизането в сила на този закон, с изключение на тези по ЗУСЕСИФ, се извършват по реда на ГПК пред гражданските съдилища“.
Идеята ми е, че изрично трябва да изключим ЗУСЕСИФ понеже иначе изпадаме в ситуация, че и тях трябва да ги прекратяваме и да ги пращаме в общите съдилища.
Също така една редакционна промяна: да включим, както го включихме и в § 217 „В случай на нередовност на касационната жалба срокът за произнасяне тече до отстраняване на нередностите“. Това да го има в ал. 2 и ал. 3.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аз съм подготвил вариант, ако желаете да го разпространя, за да го видите точно какво предлагам. Мисля, че е по-изчистено да правим гласуването алинея по алинея, като предлагам друг текст на ал. 1.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, други изказвания има ли? Няма.
Закривам дебата.
Господин Зарков направи току-що предложение по чл. 83 (реплика от народния представител Крум Зарков) в контекста на изказването на председателя на Върховния административен съд.
Приемаш ли го, или не го приемаш?
КРУМ ЗАРКОВ: Приемам го.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Подлагам на гласуване това предложение.
Който е „за“, моля да гласува:
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се това предложение, както беше представено.
Подлагам на гласуване предложения основен текст за § 152, заедно с току-що приетото предложение. (Реплика от професор Иван Тодоров.)
Отменяме гласуването.
Заповядайте, господин Професор.
ИВАН ТОДОРОВ: Понеже тук е казано „и определени с този закон като административни“, тоест тези, които не са определени с този закон за административни – за изменение и допълнение, защото може да имат и някой друг освен ЗУСЕСИФ, който да сме пропуснали. А тук много ясно е казано „и определени с този закон за административни“. ЗУСЕСИФ определя за административни договори, обаче не с този закон. Колежката до мен ми обърна внимание да уточня – не е точно моя идеята, но това е идеята „определени с този закон“.
Може да има освен ЗУСЕСИФ и някой друг закон, не знам, може да са казали някъде, не съм го търсил. По принцип е ЗУСЕСИФ, но така е казано „определени с този закон за административни договори“. (Реплики.)
Да, изпраща, но този ги определя за административни договори изрично, а административните договори по ЗУСЕСИФ са определени със ЗУСЕСИФ за административни, не са с този закон определени за административни. Това е за изменение и допълнение. Може да греша нещо, аз изказвам мнение.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Разбрах логиката на Професора.
Да, така е „определени с този закон“, но откакто приеха ЗУСЕСИФ, ние започнахме да имаме едни смесени тълкувателни с ВКС и оттам започнахме да спорим дали до приемането, кой съд ще ги гледа след приемането, кой съд ще ги гледа. Този ЗУСЕСИФ, приет в този му вариант, който е в момента действащия, докато се изчисти, ние завъртяхме поне около 100 – 150 производства между общия и административния съд.
Затова аз предлагам да го включим това като изключение, за да не може да има никакъв проблем по отношение на ЗУСЕСИФ. Това е само за яснота, но каквото решат уважаемите депутати.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не. Ние ЗУСЕСИФ, мисля, че не спорим дали да го включим изрично.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Не. Да го изключим тук от това.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, да го изключим изрично.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Защото ситуацията е следната: в момента вървят производства пред общия съд, по общия исков ред по дела, които касаят административни норми, които ние тепърва ще приемем, че са такива, ако приемем такива, хипотетично.
ИВАН ТОДОРОВ: Тоест, това ще внесе яснота.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Това ще внесе яснота по отношение на ЗУСЕСИФ, понеже докато беше приет ЗУСЕСИФ-а тези дела се гледаха от общия съд. След като приеха ЗУСЕСИФ обаче, имаше едни „Преходни и заключителни разпоредби“, които създадоха смут в правоприлагането и съответно имаше много обезсилени решения на първа и въззивна инстанция от ВКС и пратени тепърва на административните съдилища. Това ще направи същото. За мен е по-добре да бъде там, но вече това е ваше решение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Професоре, Вие продължавате ли да спорите, да твърдите неяснота за частта „и определени с този закон“?
ИВАН ТОДОРОВ: Тези допълнителни аргументи, които господин Председателят изтъкна, са абсолютно резонни и го подкрепям изцяло. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест да остане. Добре.
Нямаме повече изказвания.
Преминаваме към гласуване на основния текст, заедно с приетото вече предложение.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Приехме параграфи 151 и 152.

Колеги, как продължаваме? По реда ли? (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, но ние сме приели наименованието „Преходни и заключителни разпоредби“.
Първият параграф е § 103 по отношение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Има ли възражения да отложим § 103? Няма възражения да отложим § 103.
Пристъпваме към § 104: Законът за безопасно използване на ядрената енергия.
Имаме текст на вносител.
Имаме и предложение за редакция, с което разполагате.
Колеги, изказвания?
Господин Председател, заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Подкрепяме така направените предложения във варианта, в който са ни дадени преди малко, като съответно в чл. 24 думите „пред Върховния административен съд“ се заменят с „пред съответния административен съд по реда на АПК“.
В чл. 152 думите „Върховен административен съд“ се заменят със „съответният административен съд“.
Мотивите: нито авторството на акта, нито същността разглеждат обществени отношения.
В тази връзка считаме, че следва да бъде подкрепено това предложение, което е и в съответствие с тълкуването от Конституционния съд по Конституционно дело № 13/2017 г. на Конституционния съд на Република България.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, предложението за редакция.
Който е „за“, моля да гласува:
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението за редакция.
Не е необходимо, но подлагам на гласуване текста на вносител, заедно с приетото предложение за редакция.
Който е „за“, моля да гласува:
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се § 104 – текст на вносител, заедно с редакционното изменение.

Пристъпваме към § 105: Законът за биологичното разнообразие.
Няма постъпили предложения, само текст на вносител.
Имате думата за изказвания.
„Министърът на околната среда и водите“ – „или оправомощено от него длъжностно лице“.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да подкрепим текста на вносител за § 105, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Прие се текстът на вносител за § 105.

Пристъпваме към предложение на народния представител Данаил Кирилов да се създаде нов § 106:
„§ 106. В Закона за българското гражданство“.
Разполагате с предложението на Кирилов. (Реплики извън микрофоните.)
Изказвания?
Господин Хамид има думата, а и Вие вече имате текста, който ще Ви предложи той.
Заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги и гости! Аз предлагам в чл. 35 от Закона за българското гражданство да създадем нова алинея: „Непроизнасянето на министъра на правосъдието в сроковете по ал. 1 подлежи на обжалване пред Административен съд – област София, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
Това е Вариант II, който няма да внасям, защото Министерството на правосъдието реагира против този вариант, но по първия вариант, постигнахме съгласие с тях.
Така че тук, колеги, се касае за непроизнасяне на министъра на правосъдието по една сложна процедура, сложен фактически състав, в който значителен брой преписки отлежават заради това непроизнасяне. Текстът цели, първо, да дисциплинира министъра на правосъдието да се произнася в законоустановения срок.
Второ, да даде на гражданите, които са молители по това производство, да имат правен инструмент да атакуват това бездействие, това непроизнасяне на министъра на правосъдието пред Административния съд. Аз мисля, че нормата ще ускори самата процедура по издаване на българско гражданство, без да намесва съда в пряка намеса по същество.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Други изказвания? (Реплика.)
Господин Професоре, ще дадем думата на Министерството на правосъдието, защото процедурата е при тях, а след това Вие ще имате възможност.
Госпожо Белчина.
ДАНИЕЛА БЕЛЧИНА: Да, Министерството на правосъдието подкрепя предложението за промяна в чл. 35 за създаването на нова ал. 4. Смятаме, че предложенията на министъра на правосъдието са предпоставка за произнасяне на президента. Когато няма такова предложение и министърът на правосъдието мълчи, това трябва да подлежи на съдебен контрол.
Не подкрепяме Вариант II.
РЕПЛИКА: Той не го е внесъл.
ДАНИЕЛА БЕЛЧИНА: Добре.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин професор Тодоров, заповядайте.
ИВАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви.
Тук имаме типичен случай за процедура, която завършва пред президента. Предложението на министъра е всъщност процесуален акт и ако няма изрична разпоредба, то няма да се обжалва. Но изричният отказ или мълчаливият отказ преграждат пътя на съответния гражданин за получаване на българско гражданство и в теорията, а и в съдебната практика, а напоследък и преобладаващата практика на Върховния административен съд, казвам, преобладаваща, а има противоречива практика, е, че в този случай решението, тоест отказът – било изричен, било мълчалив, подлежи на съдебно обжалване. Това е правилното положение. За да няма противоречива практика, хубаво е това изрично да се каже.
В момента в над 80% от случаите, по мои наблюдения, министърът на правосъдието не се произнася в срок. Масово не се спазват сроковете, което все пак нарушава правата на кандидатстващите граждани. Бих препоръчал да се приеме това, което и в други закони се приема, да се каже изрично „министърът на правосъдието или определеното от министъра на правосъдието длъжностно лице от състава на Министерството в чл. 34, ал. 1“.
Това е Вторият вариант – само едно „или“ да се добави, да не се замества, защото така поне бяха инструкциите, които Вие ни дадохте като виждане на Комисията, за да може да се запази и на министъра на правосъдието пряко правомощието. Но, за да е действителна делегацията, тоест за да може да се извърши законосъобразно делегацията, трябва да се предвиди в закон. Хубаво е да се предвиди и в закон. Дали това ще стане от главния секретар, заместник-министъра или друго длъжностно лице от състава на министерството – не е от съществено значение, това е преценка на министъра. Второто нещо. Да, мълчаливият отказ трябва да се обжалва, но и изричният отказ – да се предоставят, да се направи и предложение, също би следвало да се обжалва.
Няма смисъл да се обжалва другият случай, когато министърът на правосъдието прави предложение. Дори да направи предложение, в което да предлага да не се дава българско гражданство, защото той не прегражда пътя на гражданина – решава си президентът или съответно вицепрезидентът. Там защитата е вече по съвсем друг ред, ако си намери защита пред Конституционния съд. Това е от гледна точка на правната теория.
Така че аз бих предложил, ако някой, разбира се, припознае това нещо, в ал. 1 да се каже: „Министърът на правосъдието или определено от министъра на правосъдието длъжностно лице от състава на Министерството.“ Това е същият текст във Вариант II, само че има едно „или“.
Второто нещо, което бих предложил в Закона за българското гражданство – ал. 4, на чл. 35 да бъде по следния начин: „Изричният или мълчалив отказ – това е всъщност същественото – на министъра на правосъдието да разглежда молбите за придобиване на българско гражданство или да направи предложение за издаване на указа по чл. 34, подлежи на обжалване пред Административен съд – София област, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
Това не е конституционно правомощие на министъра на правосъдието. Това е конституционно правомощие на президента. Поради тази причина дори актът да е от самия министър на правосъдието, съгласно решението на Конституционния съд, не е необходимо това да се обжалва пред Върховния административен съд като първа инстанция. Ако министърът на правосъдието и въобще Министерството на правосъдието, в резултат на законовите промени дисциплинира поведението си, тогава тези актове няма да се обжалват, ако се произнасят в срок, както се изисква по Закона. Така няма да се претоварва и съдът, защото сега ще се претовари с жалби, ако всички недоволни започнат да обжалват. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Професор.
Господин Председател на ВАС, заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: По отношение на заявеното от уважаемия господин Професор, че има противоречива практика на Върховния административен съд. Няма противоречива практика! Изровили сме абсолютно всички произнасяния по отношение на този проблем. Имало е две или три определения на първа инстанция, или съответно решения, които на касация са обезсилени и производствата са прекратени. Нося ги всички тези неща, които са произнасяни по този закон.
Освен това, за да бъда достатъчно коректен пред уважаемите членове от Правната комисия, аз направих сбирка със съдиите в трето отделение, които гледат тези дела. Абсолютно всички са на становище, че произнасянията на министъра, без значение дали са с позитивен, или с негативен резултат към президента, не подлежат на съдебен контрол. Затова по отношение на ал. 2 смятам, че не можем по никакъв начин да споделим това разбиране.
По отношение на предложението за ал. 4 – развива се една такава процедура пред министъра, след което въпросът се отнася към президента. Ако министърът не се произнася по никакъв начин или изрично прекрати образуваното пред него производство, това следва да подлежи на съдебен контрол. Защо? Не може да се развие по-нататък производството пред президента.
Но, ако ще се приема ал. 4, по никакъв начин не следва да се вписва „мълчалив и различен отказ“, защото не е административен акт с фикцията на отказ, а това е само непроизнасяне на министъра и ще последва произнасяне от съда, който ще отмени съответното непроизнасяне, и ще го върне с указание да се произнесе в определен срок. Това наподобява нещо, което ние произнесохме в четвъртък – тълкувателно, касаещо сроковете за произнасяне на РДНСК, където също приехме, че не е административен акт, но ако се мълчи, не може да влезе в сила едно разрешение за строеж. Второ отделение в момента отменя това непроизнасяне и го връща с указания на РДНСК, който е по-горестоящ административен орган, за да произнесе съответните срокове, а плюс всичко останало и министърът ще бъде санкциониран по правилата, които Правната комисия прие на второ четене миналата сряда.
Но смятам, че чл. 35, ал. 4 следва да придобие съдържанието: „Непроизнасянето на министъра на правосъдието в сроковете по ал. 1 и прекратяването на производството пред него подлежи на обжалване по АПК.“ Това е нашето предложение за тази корекция.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, госпожо Белчина.
ДАНИЕЛА БЕЛЧИНА: Ние подкрепяме виждането на ВАС включително и на новата редакция на ал. 4. Има две конституционни решения, в които Конституционният съд се е произнесъл по характера на предложенията на изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет до президента и на ВСС до президента, където категорично се казва, че те не са административни актове. Това решение е препотвърдено и в последното Решение № 8, в което Конституционният съд коментира компетентността на ВАС, така че мисля, че това е безспорно.
Искам да взема отношение и по упълномощаването на определено лице от министъра на правосъдието. Министерството на правосъдието счита, че не е удачно, тъй като ресорният заместник-министър е председател на Съвета по гражданството. Съветът по гражданство дава мнение пред министъра на правосъдието и въз основа на това мнение министърът прави предложение до президента. След като ресорният заместник-министър оглавява Съвета по гражданство, кой ще бъде оправомощеното лице? Трябва да има йерархия при вземането на решенията, така че ние сме против оправомощаването.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Председателят на ВАС.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Имам един конкретен въпрос към представителя на Министерството на правосъдието: обяснете ни технологично как се случва това в Министерството на правосъдието? Когато се произнесе Съветът по гражданството и това постъпи при Вас, Вие образувате ли по някакъв начин производство, или просто входирате, стоите и чакате да се произнесете евентуално, или да не се произнесете, защото не ми харесва непроизнасянето като израз. Разбирате ли, че това ще създаде объркване?!
ДАНИЕЛА БЕЛЧИНА: Технологията е следната: при подаване на искане за придобиване на българско гражданство, тогава се образува производство и след това всички етапи вървят, без да се образуват нови производства – до момента, до който съответното предложението отива към президента.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Тоест Вие при самото заявление за образуване на производство се отива при президента и се връща с някакво становище от тях към министъра на правосъдието, но то си върви по това производство.
ДАНИЕЛА БЕЛЧИНА: Точно така, по това производство.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: В продължение на Вашия диалог, ако позволите, да се включа. И изведнъж министърът на правосъдието млъква – в 80% от случаите, по данни на професор Тодоров. Това е неизпълнение на Закона от страна на министъра на правосъдието. Ние какво правим?
Ще кажем на тези хора: съдете министърът на правосъдието, защото той не изпълнява Закона. Хубаво, какво ще последва? Административният съд ще констатира, че министърът не е изпълнил Закона и ще му каже: господин Министър, моля, изпълнете Закона. Що за производство е това?! Тук не става дума за един срок – чл. 35 от Закона дава седем различни срока според различните производства. И ние казваме: да, ама, ако министърът реши да не спазва чл. 35 от Закона за българското гражданство, човекът, който е преклудиран, не може да продължи своята процедура, да се обърне към административния съд, за да може официално да констатира неизпълнение на Закона от страна на висшия орган на изпълнителната власт. Що за производство е това?! (Реплики.) Що за производство е това?!
Аз разбирам мотивите на вносителите на това предложение и е хубаво, че го има този дебат, защото научихме, че има сериозен проблем. Той най-вероятно не е от този министър. Не ме разбирайте погрешно, но тук си заслужава да влезем в детайли, за да видим къде се блокира проблемът, а не да направим една процедура, която всъщност е – не, че дисциплинира, тя дава надежда на този човек, който е оставен без ход, дава му още един ход, но този ход няма да доведе до абсолютно нищо, тъй като …
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Е, ще доведе до изричното произнасяне.
КРУМ ЗАРКОВ: …изрично произнасяне, но изричното произнасяне е чл. 35 от Закона. Един министър, който не е спазил чл. 35 от Закона по някакви причини, по същите причини може да не изпълни съответното съдебно решение, то не е с по-голяма сила от Закона.
В този ред на мисли аз ще се въздържа от подкрепа на този текст и Ви призовавам, след като има проблем и след като той е толкова мащабен, да видим къде точно се намира проблемът и там, където е проблемът, да намерим решението. Кой акт атакуваме? Кой акт се атакува пред административния съд? Административният съд…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само министъра атакуваме в конкретния случай.
КРУМ ЗАРКОВ: …всъщност не прави нищо друго освен да констатира една обективна реалност: внесено е еди-кога си, минал е еди-кой си срок, няма произнасяне. Издава решение, в което казва: „Няма произнасяне“. Е, и? – и се връщаме в началото.
Призовавам Министерството на правосъдието да даде анализ на делото, да видим какви са обективните предпоставки. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, госпожо Белчина.
ДАНИЕЛА БЕЛЧИНА: Аз не мога да коментирам тази статистика, тъй като не разполагам с данни. Смятам, че този дебат влиза в същността на Закона за българското гражданство и по същество излиза извън предметния обхват на административнопроцесуалните разпоредби, за които в момента говорим. Независимо от това ще дам някаква информация, доколкото разполагам с нея, по отношение на въпросите, които се поставят. Министърът на правосъдието никога не е спрял да се занимава с тези проблеми и са стояли на неговото внимание.
Чрез подзаконовата нормативна уредба № 1 за прилагане на Глава пета от Закона за българското гражданство непрекъснато се опитваме да подобрим технологията на производство, в която Законът ни дава възможност да реагираме. Правят се многократни изменения в Наредбата и всичко това е с цел да се ускори процесът. Но Вие знаете, че това зависи от други фактори, които стоят малко извън обстоятелствата, при които министърът може да реагира с човешки ресурс и с добра технология. В един момент се получиха невероятно много молби за придобиване на българско гражданство и мисля, че мълчанието на министъра на правосъдието, тоест непроизнасянето в срок за една определена категория лица – лица от български произход, където напливът за придобиване на гражданство е изключително голям, а в останалите хипотези министърът се произнася в срок.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Белчина.
Това го приемам като първа реплика на колегата Зарков. Професор Тодоров – втора реплика, а аз ще направя трета реплика.
Заповядайте, господин Професоре.
ИВАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви, само да уточня едно важно нещо.
Непроизнасянето далеч не е само за натурализациите. То касае включително забавянията – не само за натурализации, но и за всякакви други български граждани, включително и тези, които правят инвестиции и срещу това получават гражданство. Практиката показва, че при нас няма нито едно дело, произнесено в срок, за българско гражданство. Нито едно! Питах колегите – всичките са просрочени, това е действителността. Едно важно нещо: министърът трябва да направи предложение. Предложението може да е отрицателно, да казва: „не му давайте на този човек българско гражданство“. Въпросът е той да направи предложението, дори да е отрицателно, дори с препоръка към президента, респективно вицепрезидента, да не дава българско гражданство.
В този случай правата на гражданите не са ощетени, тъй като материално-правните последици възникват от волеизявлението на вицепрезидента, въпреки че има и обратни решения. Например, акт № 14-132/2016 г. приема, че при всички случаи актът е индивидуален, административен и подлежи на обжалване. Аз не приемам това нещо и смятам, че акт № 14-132 от 2016 г. е на петчленен състав.
Мисълта ми е следната: когато министърът в резултат на различни фактори включително и на въпросните служби, които се занимават със сигурността, направи предложение да не се дава българско гражданство, проблеми няма. Никой не казва, че в тези случай трябва да се обжалват нещата. Въпросът е за другите случаи. Първи случай: има шестмесечен срок примерно, а не се произнася по този шестмесечен срок и преграждаш пътя на съответния гражданин за българско гражданство, и той не може да се защити. (Реплики.) Нещата стоят по следния начин в правната теория и в съдебната практика, както се отбеляза – по принцип се приема за индивидуален административния акт, защото се прегражда пътя и въобще не стига до вицепрезидента. Не може да стигне до вицепрезидента, защото то си стои.
Второ, ако направи изричен отказ да го изпрати и предложи да не се дава българско гражданство, а откаже – няма да се изпрати на президента, или прекрати преписката, може по различни начини да бъде казано, в този случай пак се прегражда пътят за изпращане нагоре, тоест гражданинът се реже от администрацията и вицепрезидентът не може да се произнесе. При това положение преграждането е с окончателен акт от администрацията и срещу него трябва да има защита. Не може да няма защита – това противоречи на фундаменталните принципи в правото.
Разбира се, че трябва да се внимава Върховният административен съд да не се задръсти от дела, но ако се спазват сроковете, по принцип няма да се обжалват. Освен това имайте предвид, че голяма част от хората няма да обжалват, особено тези, които по натурализация кандидатстват, няма да обжалват, защото разчитат органът да им се произнесе. Може след една година да им се произнесе, но да им се произнесе. Те се надяват на положителен отговор и поначало се дава положителен отговор, ако всичко е наред с документите. Не е толкова страшно, 90% от кандидатстващите за българско гражданство са по натурализация. Няма опасност от задръстване на съда, а по-скоро при другите категории има проблем. Не са толкова много делата, когато се прекратява възможността да се отиде в Министерството на правосъдието… Технологията при тях е тази и по изключение се произнасят в срок. Нека да бъдем точни: 80% го казвам, за да няма възражения, а над 90% е реалният процент. Благодаря. (Реплики.)
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Вие щяхте да вземете реплика във връзка с казаното от професора, но когато се развива процедурата пред съответната администрация, има набор от документи. Ако иска по произход или по натурализация, съответно представя този, този и този документ. Ако не е представител тези документи, министърът дава срок и прекратява производството, а съответно тези актове ги гледаме или ги отменяме, или отхвърляме жалбите.
По отношение на това, което каза уважаемият професор, направихме справка – с определение на петчленния състав е върнато за разглеждане по същество едно такова искане, и съответно тричленния състав е изпълнил указанията и го е гледал по същество, после на касацията петчленният състав го е обезсилил и е прекратил производството по делото, като е приел недопустимост. Разбирате ли, че досега няма влязло в сила едно решение в тази насока? Проверил съм.
ИВАН ТОДОРОВ: Едното е по процедура, другото е по същество. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, аз ще направя изявление за оттегляне на моето предложение, което съм направил между първо и второ четене, в полза на предложението на колегата Хамид, което ще го подкрепя.
По отношение на дебата, който сега се разви тук, ще кажа, че не ми се искаше да влизаме в съществото на Закона за българското гражданство. В предния парламент имахме повод, имахме Законопроект, до който обаче не успяхме да стигнем до второ четене. При всички положения трябва да се съобразяваме, че това е едно специфично производство или специфична процедура, в която имаме елементи, които отразяват неговата специфика извън Административнопроцесуалния кодекс.
Според мен не би трябвало да пренареждаме отговорностите и контрола – няма да кажа актовете, а действията на отделните институции в този сложен фактически състав, още повече че той завършва с Указ на Президента. Тоест това е процедура, която до голяма степен има и елемент на съобразяване на множество обстоятелства, които са обект на специфична оценка от всички особени органи. Тук нямаме типично административно производство и по тази причина имаме обективно усложняване в някои от случаите, касаещи някои от заявленията.
Каза се за спецификата на гражданите, които претендират за българско гражданство по произход, и действително там има проблеми. Затова беше законодателната инициатива, но не успяхме да стигнем до решение в миналия парламент. Припомням го на колегите, които биха искали да си спомнят, или които не са били, могат да направят справка в становищата на миналия парламент. Там се получиха абсолютно, категорично три отрицателни становища: на ДАНС, МВР и – коя беше от службите, която се занимава, а единствено на правосъдието, да кажем, под условие беше положително становището. Този текст на Хамид Хамид го подкрепям, защото дава отговор в единия от случаите, в които това производство забива, и заявителят няма никаква следа и не знае какво става. Минало едно време, нямаме действие, нямаме отговор.
В този случай да има възможност да поиска съдът да се намеси толкова, доколкото съдът да каже, да даде задължителни указания, но задължителни указания за действие, а не задължителни указания по съществото на искането. Нека не отнемаме и да не се месим в произнасянето по съществуването на тези органи, да ги оставим. Те затова са толкова сложни в тази процедура, затова го има и оня съвет, затова го има и другия съвет, който е в Президентството.
Да, съгласен съм с една от хипотезите. Аз бих я нарекъл, когато преписката влезе в „черна дупка“, в неизвестността, в безкрайността. Струва ми се действително уместно съдът да прегледа какви са причините за това и да даде указания, които ще бъдат задължителни за органа, за да се стигне до еднозначно, поетапно становище. Това не е финалният резултат, а финалният резултат е накрая. Припомням на колегите, че ние сме длъжници по Закона за българското гражданство и, ако този дебат е толкова актуален, тогава колегите Патриоти много ми се сърдиха, ще го възобновим. Но тук трябва да прегледаме целия режим, включително и всички предпоставки, защото по българското гражданство – и тук Бог да го прости професор Божидар Димитров, една битка остана незавършена. Това беше и негова теза за гражданите, искащи българско гражданство по произход и не можахме да довършим тогава тази работа. (Реплики.)
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря на репликиращите.
Те до голяма степен затвърдиха първоначалното ми усещане, че най-меко казано не помагане за решаване на въпроса или поне насочваме усилията си в грешна посока.
Аз съм съгласен с госпожа Белчина, която казва, че това надминава обхвата на АПК. Факт! Но в същото време трябва да призная, че аз съм страшно изненадан за размера на този проблем и за съществуването на „черна дупка“ в Министерството на правосъдието. Ако размерът на проблема е толкова голям, аз се ангажирам с методите на парламентарния контрол да попитам официално какво и как се случва. Но, ако проблемът е толкова голям, има две обяснения и нито едно от тези обяснения на предложения текст не дава своето решение. Първото обяснение е лоша организация на работата в Министерството на правосъдието. Вие казвате, че правите опити и с промяна на съответните наредби и подзаконови нормативни актове.
Второто обяснение са обективните причини, поради които това не може да се случи. Член 35 обвързва не само Министерството на правосъдието в срокове, а и различни органи, които в определени срокове трябва да отговарят на първоначалната заявка, която Вие най-вероятно им пращате преди това. Те спазват ли го, не го ли спазват?
Всичко това трябва бъде поверено в детайли, защото става дума за ключов въпрос – от една страна на кои хора даваме гражданство, от друга страна на хора, които имат своите права, включително правото поне да са наясно със ситуацията, в която се намират, тоест въпросът – и от гледна точка на човешките права, и от гледна точка на държавността, е ключов. На всичко това ние правим едно изкуствено производство, което, както вече казах, в началната си интервенция няма да допринесе с нищо и аз се чудя какво то ще спомогне на Министерството на правосъдието, ако изходим от хипотезата, че Вие сте поставени в ситуация на обективна невъзможност да решавате тези въпроси в спор.
Значи, Вие не може да ги решите, приемаме, че сте напълно невинни, всичко е направено като хората, но не можете да ги решите и ще си докарате и съдебни разпореждания, които Ви казват да го направите и ще си ги докарате масово. Вие или можете, или не можете и като дойдат тези съдебни разпореждания освен да увеличат натиска върху министъра не мога да разбера какво друго може да се случи? Не, не е политическа речта Ви, извинявайте, че се намесвам и с това спирам, за да не Ви …
Ще приключа, за да Ви успокоя и от гледна точка на политизацията. Не използвам случая, за да атакувам този министър, повярвайте ми. Най-вероятно и тук ми подсказват въпросът се връща много назад и други министри от всички политически сили са били подложени на същия. Това, което искам да кажа, господин Председател, е, че след като го идентифицираме за мен е нов този проблем, но явно за други хора не е, нека да намерим истинското негово решение, а не палиативната мярка, която само ще го затлачи допълнително и няма да му помогне. Това е моето становище.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Длъжен съм на господин Хамид да дам процедура, но ще Ви отговоря. Не исках да говорим по този начин…
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, искам само да уточним нещо. Да стане ясно, че не можем да говорим, когато гласуваме производството по реда на АПК пред административен съд, когато в специален закон трябва да се създадат материално-правни предпоставки и затова не можем да говорим за излизане от обхвата на АПК по никакъв начин. Защото с „Преходни и заключителни разпоредби“ променяме 50 – 60 закона и няма как да говорим за излизане извън обхвата на АПК, защото говорим за производство пред Върховния административен съд по реда на АПК, а в специалния закон са материално-правните предпоставки. Това исках да уточним.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние разбрахме изказването на господин Зарков още първия път и това изказване сочеше на изказване в пленарна зала. Тук не правим политическите изказвания и аз затова се въздържах да говоря по тази тема общо, изцяло и всеобхватно.
Този въпрос, ако е нов за господин Зарков, той не е нов за българския парламентаризъм и за 44-то, и за 43-то Народно събрание и най-вероятно всички предходни народни събрания. Казвам този закон, даже и ние не сме водеща комисия. Той е основния закон на други две постоянни комисии – правата на гражданите и вероизповеданията и в миналия парламент създадохме специална, нова Комисия за българите в чужбина, откъдето казваме, че е една от големите групи заявления, които остават висящи.
Доклад за състоянието има, те са няколко доклада. Включително и от този министър, и предходните министри. Редовното, дежурното питане към министъра на правосъдието е това: какво става със забавените преписки по българското гражданство? По 2 – 3 години няма отговор. Но, колеги, пак казвам това е особен Закон по особен ред. Изберете си чуждо посолство, с което имаме визов режим, и опитайте да обжалвате отказа на това чуждо посолство, което не Ви дава виза. Да, обжалвайте. Къде ще обжалвате?
Този закон е различен с оглед това, че съдържа принципите на международното публично право, принципите на националното право и принципите на сигурността. Когато дойдоха службите тук, това го направиха миналият парламент, колега Зарков, миналият парламент извика службите по Закона, за да ги пита по отделни видове заявления защо има забавяне. Няма доказателства.
Този човек, който твърди, че е от български произход, защото баба му през 1905 г. казала на някой, че е българка, но няма никакви доказателства за това, това трябва да се докаже по някакъв начин. А ние постоянно или сме в свръхпараноя по това, че това е терорист, който ще засегне националната ни сигурност, или сме в режим на свръхлиберализма и казваме: „щом иска този човек, направете го българин, какво да го спираме“. А после Вие ще четете от трибуна издания, които казват еди-коя си година 20 заявители са получили българско гражданство, те имат образувани производства еди-къде си за еди-си какво си. Условно казвам.
Затова казвам, че този закон си е за отделно гледане. Ако имаме законодателна инициатива, ние ще сме най-вероятно участваща комисия заради определението на правния режим. Но с АПК и в контекста на тези изменения, аз мисля, че правим нормалната стъпка с това, което Хамид предложи, даже ме убеди да се откажа от моето предложение.
Оставяме структурата на институциите така. Оставяме компетенциите така и не се правим на такива, каквито не сме, имам предвид като държава, защото имаме и слабости в този режим. Вероятно имаме и потенциал, който следва да го разгърнем, но не сме водещи. Аз лично не се смятам за познавач по тази тема, защото там има много нюанси. Има много българи в чужбина, предишният вицепрезидент ме занимаваше със стратегията, която е за българите в чужбина, бихме могли да помогнем в тази насока. Но, пак казвам, има си Комисия, направихме специална комисия за това.
Процедура на господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедура за прекратяване на разискванията, тъй като дебата отдавна излезе от обхвата и на Вашето предложение, и на предложението на колегата Хамид.
Ясни са тезите, чухме едната теза, чухме другата теза и предлагам да гласуваме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Председател.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Ако остане в този вариант непроизнасянето на министъра, аз ще моля да има и второ изречение и съответно да се каже изрично, че съдът какво проверява в това производство, защото иначе ще налетим към тълкуване дали е административен акт, дали не е административен акт. Съответно ако се разпише, че административният съд проверява само движението на преписката и се произнася с определение, което може да е окончателно, защото това не идва и към Върховния административен съд, това е само за движение.
Идеята явно е за София - област, за да не се натовари АССГ като процедури, защото в момента, разтоварвайки Върховния административен съд, да не налетим на другата плоскост. Аз видях и другите предложения, тези, които са на централните комисии, тъй като нямат по места териториални структури и са в София-област. Но ако може, да бъде на една инстанция окончателно, защото става въпрос все пак за движение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Хамид има уточнение. Благодаря.
Има процедурно предложение за прекратяване на дебата, но съм длъжен да Ви попитам има ли други изказвания? Няма. (Реплики извън микрофона.)
Най-грубо казано министърът, а не президентът или органите при президента, ще има един остен, който да го притисне, включително имаме съдебен контрол, имаме указания по движението на съда, които министърът следва да изпълни. Това, което говорихме толкова миналия път изпълнение на съдебните актове по АПК, ще се задейства доколкото може да се задейства, включително министъра ще бъде и субект на административно-наказателна отговорност, ако не изпълни съдебното решение така, както… (Разговори извън микрофона.)
Колеги, дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Хамид заедно с неговото уточнение съобразно предложението на председателя на ВАС.
Който е за“, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се предложението на господин Хамид заедно с направените уточнения. С това приключихме дебата по предложението за създаване на нов § 106.
При това положение се връщаме към доклада.
§ 106 на вносител е Закона за виното и спиртните напитки, който ще Ви го докладва господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: По § 106 – Закон за виното и спиртните напитки, има изменение на чл. 161, ал. 1, имаме текст на вносител, предложение за редакция на Върховния административен съд.
Изказвания?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Това е нещо, което трябва да се гледа на първа инстанция, но само че трябва да се добави „или определено от него длъжностно лице“.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря за това уточнение. В предложението на ВАС вместо думата „заменя“ да се чете думата „добавят“.
Изказвания? Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението за редакция на Върховния административен съд за изменение на § 106.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се предложението за редакция на § 106. Мисля, че в този случай няма смисъл да подлагаме текста на вносител, който също се приема по принцип.
Преминаваме към § 107. Изменения в Закона за горите, текст на вносител.
Има предложение на народния представител Данаил Кирилов за техническа корекция по отношение министъра на земеделието и храните.
Предложение за редакция на Върховния административен съд.
Изказвания?
Заповядайте, господин Председател.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Тук отново вместо да се заменят навсякъде в 36 – ал. 7, 38 – ал. 7, 55 – ал. 1, т. 1, 62 – ал. 1, т. 1, 70 – ал. 1, т. 1, 75 – ал. 1, т. 1 и 253 вместо „да се заменят“ да се добави „или определено от министъра длъжностно лице от състава на министерството“. Разбрахме си принципно правомощията на министри. Съответно той ако прецени, да делегира правомощия.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря за това уточнение, мисля, че беше важно и навременно.
Други изказвания по докладвания параграф? Не виждам.
Преминаваме към гласуване като, първо, ще подложа предложението за правно-техническа редакция, постъпила от Върховен административен съд, както и предложението на колегата Кирилов по принцип.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приемат се предложенията за редакция на Върховния административен съд, предложението на колегата Кирилов и съответно § 107 по вносител се подкрепя по принцип.

Преминаваме към § 108. Предложения за промени в Закона за държавния служител.
Тук има предложение от Митев и Димитров по отношение на заличаване на т. 5 от § 108.
Има предложение за редакция на Върховния административен съд по отношение на чл. 124, ал. 1.
Изказвания?
Заповядайте, господин Председател.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Върховният административен съд по отношение на § 108 подкрепя промяната относно подсъдността.
Тук, обаче, са предвидени промени като заличаване на думата „административен акт“ и замяна с „акт за назначаване“, както и „министър-председателят“ съответно със „задължения за делегиране“. Считам, че това е направено във връзка с възможността за разтоварване на Върховния административен съд преди решението на Конституционния съд.
Аз смятам, че всички тези промени, които се предвиждат извън чл. 124 следва да отпаднат, като вариантът, който ние предлагаме, е съобразен и с внесеното предложение, а именно: „споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както относно налаганите дисциплинарни наказания, се разглеждат от съответния административен съд по реда на АПК, като решенията по споровете за малките наказания са на една инстанция, остават само уволненията, които ще подлежат и на касационно оспорване“. Ние предлагаме в този вариант да бъде приет текстът.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Други изказвания? Колеги, има ли някой, който ще припознае това предложение?
Колегата Божанков припознава предложението за редакция на текста на вносител за § 108.
Други изказвания? Няма.
Първо, преминаваме към гласуване на най-радикалното предложение на колегата Божанков за редакция на § 108 и съответно отпадането на т. 1 до 7, и оставане единствено на т. 8 за промяна на чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител в редакцията на предложеното от Върховния административен съд.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
В такъв случай по принцип се приема предложението на Митев и Димитров и по принцип се подкрепя и предложението на вносителя по отношение на т. 8.

Преминаваме към § 109 – Промени в Закона за здравето, имаме текст на вносител.
Имаме предложение за редакция на Върховния административен съд.
Имате думата за изказвания, мнения и предложения.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Предложението, което е направено от Върховния административен съд, е съобразено с тълкувателното решение на Конституционния съд като съответно пред съответния административен съд по реда на АПК се обжалват тези актове.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Други изказвания?
Колега Хамид. (Реплики.)
В доклада е предложението на ВАС. Предложението за редакция на ВАС е непосредствено след § 109, като след думата „обжалване“ се добавя „пред съответния административен съд“ навсякъде във всички текстове.
Колеги, ако няма други изказвания, преминаваме към гласуване.
Първо, ще подложа на гласуване предложението за редакция на Върховния административен съд.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се предложението за редакция и съответно се подкрепя и текстът на вносителя по принцип.
Господин Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, понеже сме на здравна тема, имам едно предложение и по Закона за здравното осигуряване. (Реплика.) Добре, да си караме по доклад, извинете.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на господин Хамид за уточнението.
Преминаваме към § 110. Промени в Закона за електронните съобщения.
Предложение за редакция на Върховния административен съд, текст на вносител.
Изказвания?
Господин Председател, заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Ще обясня подробно по отношение на този Проект за изменение. Той касае още 2 – 3 Закона, които впоследствие ще минат на разглеждане.
Предложението е следното: тъй като става въпрос за акт на комисия, той да си отиде в съответния административен съд, само че да бъде административен съд София – област. Съображенията са следните. Направил съм справка – за 2017 г. са 25, за 2018 г. са 7, за 2016 г. са към 15 дела. Те са много специфична материя. В момента те се гледат в VII-мо отделение, което е специализирано по тази материя. Ако тези дела минат по общия ред в административните съдилища в България, първо, ще се пада по едно дело на колега, което означава, че няма да има съответната подготовка, а така Върховният административен съд със съответните курсови обучения ще обучи тези колеги, които са в Административен съд София – област да се произнасят по тази специфична материя. Идеята е да не натоварваме допълнително Административен съд София – град.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Други изказвания по § 110 за промените в Закона за електронните съобщения? Няма.
Подлагам на гласуване предложената редакция от председателя на Върховния административен съд и по принцип текста на вносител за § 110.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Подкрепя се по принцип текста на вносителя за § 110 заедно с редакцията на Върховния административен съд.

Параграф 111 – Промени в Закона за енергетиката. Текст на вносител, предложение за редакция на Върховния административен съд.
Изказвания? (Реплики.) Там се заменя само. Да, пред съответния административен съд – правно-техническа редакция.
Подлагам на гласуване предложението за правно-техническа редакция на Върховния административен съд и текста на вносител по принцип за § 111.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се текста на вносителя за § 111 по принцип заедно с предложената редакция на Върховния административен съд.

Параграф 112 – Закон за железопътния транспорт, текст на вносител. Предложение за редакция на Върховния административен съд, което е аналогично.
Ако няма изказвания, преминаваме към гласуване. (Реплика.)
По чл. 44 от Закона за железопътния транспорт има въпрос от колегата Божанков. (Реплика.)
Колега Божанков, задайте въпроса.
ЯВОР БОЖАНКОВ: По чл. 44, когато актът е на министъра, а не по делегация, не трябва ли да е пред ВАС тогава? (Реплики.)
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Те се издават във връзка с предоставена лицензия и отнемане на лицензия. Лицензиите не са свързани с държавно управление и това са все давани разрешения някой да упражнява някаква дейност по решението на Конституционния съд.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на председателя на ВАС за разяснението.
Други изказвания, мнения, становища, предложения? Няма.
Предлагам предложението за редакция на Върховния административен съд, както и гласуване по принцип на текста на вносителя за § 112.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се текста на вносителя по принцип заедно с предложената редакция на § 112.

Преминаваме към § 113 – Закон за животновъдството, текст на вносител.
Има предложение от председателя Данаил Кирилов и предложение за редакция на Върховния административен съд.
Изказвания, мнения, предложения, становища? Няма изказвания, закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя, както и предложението на колегата Кирилов и текста на Върховния административен съд за редакция на § 113.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се § 113 с редакцията.

По § 114 с текст на вносител има предложение за редакция на Върховния административен съд в Закона за запасите от нефт и нефтопродукти.
Заповядайте, господин Председател.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Предложението за редакция е във връзка с правомощието на председателя на Агенцията. Става въпрос за Агенцията като там няма никакъв проблем, а съответно трябва да се смени пред съответния административен съд. Това не е акт и на министъра.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря за това уточнение. Мисля, че беше важно.
Изказвания по § 114 и по предложението за редакция? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението за редакция заедно с текста на вносител по принцип.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Подкрепя се текстът на вносителя заедно с предложената редакция.

По § 115 – промени в Закона за защита на класифицираната информация, има предложение за редакция на Върховния административен съд, който е аналогичен на вече гласуваните.
Изказвания, предложения, становища? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на предложената редакция, както и на § 115 по принцип.
За – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се текста на § 115 заедно с редакцията.
Преминаваме към § 116. Закон за защита на личните данни. Текст на вносител и предложение за редакция на Върховния административен съд абсолютно аналогично с предходните изказвания.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на редакцията на § 116 и текста на вносителя по принцип.
За – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се § 116 по вносител заедно с редакцията.
По § 117 – Закон за защита на конкуренцията, текст на вносител, има предложение от народниия представител Данаил Кирилов.
Има предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров за заличаване на част от текстовете в § 117.
Предложение на Крум Зарков и група народни представители за отпадане и за редакция на § 117 и предложение за редакция на Върховния административен съд.
Изказвания, мнения, становища, предложения?
Заповядайте от Комисията за защита на конкуренцията.
НАДЯ МИНЧЕВА: Благодаря Ви, за думата.
Уважаеми народни представители и колеги! Искам да се върна към един факт от съвсем близкото минало, когато са направени промени в страната ни – Великото народно събрание започва да приема нови закони. Първият икономически закон, който е приело Великото народно събрание, е именно Законът за защита на конкуренцията. Като факт свидетелства за важността на обществените отношения, които се уреждат с този закон, тъй като се гарантира не само конкуренцията, но най-вече свободната стопанска инициатива. Водени от значимостта на този вид обществени отношения в повечето държави – съдебният контрол на решенията, на органите за защита на конкуренцията, е предоставен на върховни съдилища или на специално създадени съдилища, които носят наименованието „картелен съд“ или друг вид наименование.
Ето защо становището на КЗК е, че родовата подсъдност на споровете, свързани с конкуренция, не следва да бъде променяна, а следва да остане и да се запази в досегашния си вариант. Жалбите срещу нашите актове да бъдат разглеждани от Върховния административен съд, като по наше мнение ВАС е в най-добра позиция като експертиза, опит, като проведени обучения да разглежда жалбите срещу решения на КЗК, издадени по реда на Закона за защита на конкуренцията.
Също така за година жалбите, които се подават срещу наши актове по реда на ЗЗК, варират между 80 – 90, което показва, че това не са голям брои дела, които прекомерно биха натоварили Върховния административен съд. Следва да се има предвид, че КЗК не само е държавен орган, който прилага правилата за защита на конкуренцията, но е също държавен орган, който прилага европейското законодателство в областта на конкуренцията. Ето защо тук не трябва да се създава опасност от противоречива практика и действително да се прецени доколко Върховният административен съд е в най-подходяща позиция да разглежда споровете за конкуренция.
По отношение на ал. 2 от основния текст, който се предлага, вече казахме нашето становище относно дължимостта на такси за касационно обжалване. Няма да повтаряме това, което сме казали. Единствено искам да допълня, че нашите спорове нямат материален интерес и това е възприето трайно в практиката на Върховния административен съд. Спорът по тези дела е дали има нарушения на правилата, на конкуренцията, а не какъв да е размерът на санкцията. Ето защо следва да бъде изчислявана такса, която е дължима като такса върху материален интерес.
Близко до нашето виждане е последващото предложение, внесено от народния представител Данаил Кирилов, с което се възприема виждането, че решенията за налагане на имуществени санкции, периодични санкции и глоби не са спорове с материален интерес и върху тях не следва да бъде начислявана такса. Тук единствено искам да направя едно уточнение, че по отношение на споровете за концентрации е предложено таксата за обжалване да се определя върху материалният интерес, в размер на общия оборот за предходната година на участниците в концентрацията. Разбира се, това не е основният текст, това е последващо предложение.
Искаме да уточним, че предприятията почти винаги посочват своят оборот за предходната година като конфиденциална информация. Това изключително много би затруднило използването на оборота като критерии за начисляване на таксата пред Върховния административен съд. Това е, което имаме като коментар по този параграф. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Заповядайте, уважаеми господин Председател.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Благодаря за доверието, което ми гласува КЗК.
Искам да кажа, че нито един европейски върховен съд не гледа на първа инстанция конкуренцията, а се гледа съответно или в специализирани, или в общи съдилища. Затова не виждам причина ние да правим изключение от това.
По отношение на експертизата – да, така е, но Върховният административен съд в лицето на 4-то отделение, което е тясно специализирано, ще бъде и касационна инстанция, и окончателна. В момента, където това отделение е първа инстанция, съответно тези дела при обжалванията отиват при неспециалисти и те получават по едно такова дело на година. Много повече труд хвърлят, за да могат да изчистят този проблем. Ако това 4-то отделение е последна инстанция, която е специализирана и се занимава само с това, считам, че по никакъв начин няма да се наруши имиджът и авторитетът на КЗК, ако на първа инстанция конкуренцията не я гледат административни съдии.
В тази насока ще посоча и един добър пример, който беше КЕВР. КЕВР държаха на всяка цена ние да бъдем първа инстанция по техните актове. Да, обаче от 2 – 3 години те слязоха в АССГ и съответно колегите са специализирани в АССГ и няма никакъв проблем по първоприлагането. Затова аз държа подсъдността по отношение на конкуренцията да бъде променена, като вече сме в договорености с НИП, за да можем да започнем. Ако това мине, още от септември обучение на страните, които ще бъдат специализирани в тази материя, за да може от 1 януари да бъдат готови да я гледат. По отношение на таксите, не вземам отношение. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Професор Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви.
Никой не оспорва важността на актовете на Комисията в тази посока, да и броят е такъв, но има основополагащ принцип в правото – всяка съдебна инстанция по принцип трябва да е в различен съд. В света инстанциите да бъдат в един и същ съд поначало е недопустимо с оглед на незаконосъобразност, на изява. Хубаво е да бъдат в различни съдилища. Това ще бъде в полза на Комисията за защита на конкуренцията и в два съда да се разглеждат актовете.
Второ, представете си, когато са в един съд, какво става. Ако тричленният състав с 3 на 0 гласа приеме решението, а петчленният го отмени с 3 на 2, излиза, че 5 върховни съдии са гласували „против“, 3 са гласували „за“ и решението въпреки това отива в полза на трите гласа. Когато в един съд са инстанциите, могат да се получат такива резултати, което не е допустимо, тъй като върховните съдии в края на краищата, по презумпция са с еднаква компетентност, с еднаква квалификация. Ако таксите са същите като в КЗК, това страшно облекчава нещата, както е предложението на народния представител Данаил Кирилов, защото те са определени, няма да има спорове, няма да има трудности, всичко е изключително изящно и просто. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Професор.
Други изказвания?
Заповядайте, колега Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Оттеглям нашето предложение с колегата Димитров предвид на направените предложения и от колегата Кирилов, и от Върховния административен съд по отношение на буква „а“, тоест подсъдността, и по отношение на таксите буква „б“. Считам, че предложението на колегата Кирилов в това отношение е по-доброто за ал. 2 на чл. 64. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колегата Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, аз ще се възползвам от възможността, за да поддържам предложението, което сме направили с колеги.
Приемам до голяма степен аргументите на председателя на Върховия административен съд и на професор Тодоров изразени в отговор на аргументите от Комисията за защита на конкуренцията затова, че Административен съд София – град би трябвало да е първата инстанция на този вид производства, но искам да заостря Вашето внимание върху нещо, на което не обърнахме достатъчно сериозно внимание по време на обсъждането на въпроса за таксите – становището на Комисията за защита на конкуренцията именно в тази му част. Ние сме направили предложение да отчадне точка „б“ по текста на вносител, който предвиждаше 1% върху размера на наложената глоба или имуществена санкция от Комисията за защита на конкуренцията. Считаме го за неефективно по много показатели, които бяха изразени, включително и писмено от засегнатата администрация.
По предложението на народния представител Кирилов за нова ал. 2 ми се струва не само че не подобрява, а още повече влошава ситуацията. Доколко таксите, които се изчисляват по определения върху материалния интерес размер на общия оборот за предходната година на участниците в концентрацията, трудно ще бъдат определени, от една страна, а второ, размерът им ще бъде значителен или просто ще преклодират…(Реплики). Целта е съответната администрация да преследва целите и вижданията си докрай.
Поддържаме нашето предложение и предлагаме буква „б“ да отпадне, а останалите разпоредби считаме за удачни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Зарков.
Уточнявам, че таксите на КЗК имат лимус максимус, тоест имат горна граница, с която ние се съобразяваме.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Колега Зарков, Вашето притеснение – при наложените големи глоби, големия материален интерес, че някой няма да може да плати тази такса, искам да Ви успокоя, че те са за монополист или някой, който е решил да заобикаля българското или европейското законодателство. Въобще не се касае за такси, които ще се плащат от гражданин, а от някой недобросъвестен търговец, изкарал достатъчно пари, за да може да понесе такава такса и не трябва да имате притеснения за тази такса, и дали ще има пари за нея.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако няма други реплики към колегата Зарков, дуплика.
КРУМ ЗАРКОВ: Колега Хамид, интересува ме възможността на самата Комисия за защита на конкуренцията да защитава акта си, а именно когато на първа инстанция е загубила делото и след това трябва да го даде на касация, от една страна.
От друга страна, аз не презюмирам, че някой е виновен или невинен преди самото дело, а се старая да направя така, че всеки да може да защити правата си в съда – монетата има два медала. Комисията за защита на конкуренцията може да бъде много по-внимателна, когато налага глоби, санкции и други наказания на монополистите, защото ще бъде застрашена от плащането на огромна такса. Прав ли съм или не съм прав?! Вие го казахте на предишно засадение, ако не се лъжа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Зарков.
Председателят на ВАС.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Ние сме дали вариант тези такси да не бъдат на вносителя, а да бъдат таксите, които се плащат пред Комисията. Аз мисля, че тези такси са по-нормални и по-поносими за плащане, и при обжалване или отмяна се плащат таксите, които вече бяха приети в АПК. Няма да повтарят мотивите. Има искане от колегите от АССГ – колкото може по-малко дела да отидат при тях.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги от КЗК, моля да уточните дали искате подсъдност на ВАС във всички случаи – и по Закона за обществените поръчки, и по конкуренцията. (Реплики извън микрофоните.)
КРУМ ЗАРКОВ: Как ще правим изменение на чл. 104, когато той е отменен от 2018 г.?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
НАДЯ МИНЧЕВА: Да, той беше отменен, когато беше транспонирана директивата за вредите в българското законодателство и това стана месец декември 2017 г. Становището на КЗК по отношение на поддсъдността е официалното ни становище. Излагат се много аргументи подсдъдността да бъде променена и да премине към административен съд София – град, но това предоставяме на Вашата преценка.
По отношение на таксите за касационно обжалване имаме притеснение, тъй като споровете в областта на конкуренцията нямат материален интерес, а дължимите такси, когато се обжалват решения за концентрации, ще бъдат наистина свръхголеми. Това са най-големите сделки в страната, на които Комисията извършва оценка, би се натоварил бюджетът на Комисията, ако се стигне до касационно обжалване от наша страна. Рядко се обжалват решениеята, но рискът е много голям.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма как Вие сами да си обжалвате вашите решения, така че за Вашите такси не се притеснявам толкова много. А в какъв размер са тези такси? А в производството пред Вас какви са?
НАДЯ МИНЧЕВА: Таксите, които се заплащат пред КЗК, са две. Първоначална такса за разглеждане на уведомление за концентрация – 2000 лв., и е по тарифата за таксите, събирани по Закона за защита на конкуренцията, и това е твръда по размер такса. Следващите такси са за разрешение на концентрацията и са според оборота, реализиран от участниците за предходната финансова година – от 25 000 до 60 000 лв. Горната граница е 60 000 лв.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: От 20 000 до 60 000 за концентрация. (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, при положение че имаме предложение за редакция на ВАС, аз съм склонен да оттегля моето предложение и да подкрепя предолжението на ВАС.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Предлагам Ви да помислите за таксите и не знаех за тези такси до 60 000 лв, тъй като не се занимавам с тях.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Бяха ги казали и в предходното заседание. (Шум и реплики.)
НАДЯ МИНЧЕВА: Само да уточня, че таксите се внасят в държавния бюджет. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Искам да предложа вариант на предложението, което е като редакция на ВАС. Искам да има две отделни гласувания, тоест както е на Върховния администратен съд и вариант, в който е пред „административен съд София-област“ – ал. 1 и ал. 3 да се върне „върховен административен съд“. Тоест да следваме искането по становището на КЗК.
Аргументът ми е, да, наистина искаме да разтоварим ВАС, но в обществения дебат повече от една година имаше всякакви твърдения – че искаме да създадем нов съд на властта, да променим подсъдността на делата по обществени поръчки и по концесии, тук идва ред за делата, които са по обществените поръчки. За да няма съмнение и да зачетем особеното място на КЗК, като специална юрисдикция, моето предложение би било да си остане подсъдността каквато е, макар че това ще бъдат дела на ВАС, които ще действат и като първа, и като касационна съдебна инстанция. Правя това предложение, за да имаме вариант на гласуването по предложението на ВАС.
КРУМ ЗАРКОВ: Господин Председател, мисля, че дебатът и опасенията, изразени в публичното пространство, нямаха отношение към този въпрос. Беше за обществените поръчки, идеята за централния административен съд, но по отношение на този тип дела, ако не променим родовата подсъдност, то няма никакъв смисъл да променяме съответния текст.
Затова апелирам: нека да се поддържаме и бяха изразени сериозни аргументи защо ВАС не е необходимо да бъде първа инстанция. Нека да се обединим около този текст и да гласуваме поотделно различните алинеи, за да напривим своите волеизявления по двата въпроса, които са различни – за подсъдността, и за таксите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз приемам предложението за разделно гласуване. Има ли възражения по това предложение? Няма.
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Колеги, взех да се убеждавам, че административен съд София – област вече се профилира като първа инстанция в регулаторни органи. Нещата вървят по-добре и съм сигурен, че така ще бъде с делата по защита на конкуренцията. Няма да се съглася делата по оспорваните обществени поръчки да отидат в София-област, нека да си останат във ВАС. Няма пречка делата по защита на конкуренцията да слязат като първа инстанция, а делата по ЗОП, нека да си вървят пред ВАС.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Председател на ВАС.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аз не виждам защо трябва да остане тази Комисия да бъде при нас на първа инстанция. На всички комисии актовете им се гледат вече на пръва инстанция в административни съдилища. При нас бяха и Комисията за защита на личните данни, дискриминацията, КЕВР, и за всяко едно сваляне се водиха епични битки. Не знам защо в момента на КЗК трябва да правим този реверанс, а не си отиде на мястото като първа инстанция във АС.
Обществените поръчки е редно да бъдат при нас поради една причина – това е само една инстанция. Редно е да бъдат при нас. Да, 50 дела на година са от този вид.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли други изказвания? Няма.
Вървим отзад напред, предложението за редакция на ВАС.
Гласуваме алинеи 1 и 3 заедно, като те са по отношение на подсъдността.
Който е „за“ предложението на ВАС, моля да гласува.
За – 15, против няма, въздържал се – 1.
Приема се предложението на ВАС за подсъдносттта – ал. 1 и 3.
Подлагам на гласуване предложението на ВАС по отношение на държавните такси за касационно обжалване.
Който е „за“ предложението на ВАС, моля да гласува.
За – 12, против – 4, въздържали се – няма.
Приема се предложението за държавните такси.
Подлагам на гласуване предложенията за точки 2, 3, 4.
За – 13, против – няма, въздържали се – 3.
Приемат се точки 2, 3, 4 от предложението на ВАС.
Подлагам на гласуване предложението на Крум Зарков за отпадане на точка 1, точка 2, б. „в“.
Който е „за“ предложението, моля да гласува.
За – 4, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема.
Колеги, подлагам на гласуване текста на вносителя по принцип.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се по принцип текста на вносителя за § 117 заедно с редакциите така, както бяха предложени като редакция от ВАС.

Колеги, при откриване на заседанието Ви споменах, че господин Кондов от Министерството на финансите успя да стигне до заседанието, така че е на разположение да отговори по въпросите за финансите. Ако нямате възражения, Ви предлагам да възобновим дебатите свързани с тези въпроси. Бяха два дебата. Единият е формален и е по отношение на § 103 за измененията в ДОПК, а другият касае продължение на дебата за разноските в административнонаказателната отговорност, за което нямаме текстове, а водихме дебата по принцип.
Колегата Митев даже направи предложение за прекъсване на заседанието. Имате ли желание за 5 минути?

(След прекъсването.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, продължаваме след прекъсването.
Връщаме се на § 103 по отношение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Имаме текст на вносител, предложение от народните представители Менда Стоянова, Диана Йорданова, Евгения Ангелова – § 103 да се отмени; предложение от народния представител Данаил Кирилов, което виждате; предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров; предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители. Това е положението с § 103 – текст на вносител и предложения по отношение на промени в ДОПК.
Плюс това господин Кондов е тук за дебата за разноските в административно-наказателното производство. Оставям Вие да прецените с оглед изложенията на тезите и мотивите по кое ще изложите становища най-напред.
Имате думата.
Господин Кондов частично познава дебата, доколкото колегите съобразно това, което уточнихме миналия път, са предали – едни или други аргументи в тази връзка. Аз затова не бързам да му дам думата, но ако той преценява и желае, може да я вземе. Но по-добре е вероятно да се изразят становища и след това.
Ако няма, ще закрия дебата.
Господин Председател, заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Нали § 103 обсъждаме?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Обсъждаме и двете неща – и § 103, и „Разноски в административно-наказателно производство“.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Значи тогава ще започна с разноските в административно-наказателното производство. Аз вече имах възможност на два пъти да взема становище и считам, че следва да се предвиди възможност в ЗАН разноските, които се правят пред първоинстанционния районен съд и пред касационния административен съд да се присъждат с възможност за редукция на тези разноски от съответния съдебен орган.
Съображенията ми за това са следните. В момента, ако се обжалва едно наказателно постановление за 100 лв. хипотетично и адвокатът представи съответно платено възнаграждение 500 лв., пак хипотетично казвам, нито първоинстанционният съд, нито касационният съд може да коригира размерите на тези възнаграждения, макар че те очевидно са прекомерни по отношение на наказание от 100 лв. Впоследствие след като влезе в сила решението и съответно съдът отмени това наказателно постановление съответната страна има право да заведе иск по ЗОДОВ, съгласно Тълкувателното решение на Върховния административен съд. Завеждайки този иск – тази сума 500 лв., съответно се прави ново заплащане на адвокатско възнаграждение вече за производство пред ЗОДОВ, съответно се претендира и лихви върху това адвокатско възнаграждение, а адвокатът може да направи бонуса и да представи и второ пълномощно пред ВАС. Или за една сума, която може да бъде присъдена е спорът да се реши още на ниво административно-наказателно производство, ние въртим още две производства, като съответно това е абсолютно формално производство – второто, понеже тези разноски, които са направени, при положение че са вреда, съдът не може да ги коментира, нито да ги коригира.
Считам, че следва да бъде въведена възможност районният съд, съответно административният, да присъждат разноски в това производство, като говоря само за административно-наказателно производство. Без да влизаме по никакъв начин в НПК, понеже в Наказателно-процесуалния кодекс съвсем друга е визията и законодателните възможности са съвсем различно нещо.
По отношение на § 103. Ще започна моето изложение по възраженията, направени от Министерството на финансите и Комисията по бюджет и финанси. Това е една наша стара болка – данъчните производства. Това е трети опит да бъде променена подсъдността по тези производства. Възраженията, които се излагат, са изцяло по целесъобразност на приходните агенции.
Настоящият състав на Правна комисия и съответно пленарният състав на Народното събрание направи голямата крачка като промени чл. 132 и чл. 133. По отношение на всички останали административни органи, ние пратихме делата в цяла България, но Националната агенция за приходите продължава да държи техните дела да бъдат гледани само от пет съдилища. Изцяло не споделям доводите, че по този начин нямало да се промени по никакъв начин натовареността в тези пет съдилища.
Използвам справките, които самите те са дали в съответните приложения. Това, което те са изложили, касае единствено и само София. По отношение например на Велико Търново, преобразувани са 202 производства – във Велико Търново са 70 само, останалите са във Враца, Видин, Габрово, Ловеч, Монтана и Плевен.
По отношение на ОДОП – Варна, преобразувани 418 производства, само 135 са варненски, останалите са от Добрич, Разград, Русе, Силистра и Търговище.
По отношение на ОДОП – Пловдив, при 625 производства, само 250 са пловдивски, останалите са пръснати в останалите съответни офиси.
Другият ми аргумент защо смятам, че следва да бъдат пръснати всички дела във всички административни съдилища, е аргументът, че съответно ревизионните актове, които се издават, подлежат на съдебен контрол. Ревизионните актове не се издават от ОДОП, те се издават от съответните офиси, които са разположени в центровете на съответните областни съдилища. При това положение ние проверяваме акт, издаден от офиса, съответно този акт е издаден от съответните длъжностни лица, които работят в този офис – той е подготвен от юристите в този офис, и най-често той се защитава от юристите от съответните офиси.
Господин Председател, и аз ще вляза в едни спомени, когато бях адвокат в Сливен. Тези дела първоначално се гледаха в Сливен, след това ги преместиха в Бургас. Какво правехме ние? Аз с колегата от съответния офис се качвахме на колата, отивахме до Бургас да си гледаме делото и се връщахме обратно в Сливен.
Считам, че е абсолютно нецелесъобразно да получава в този му вид. Притеснението на Приходната агенция, че това щяло да намали качеството на правораздаването, считам, че отново не отговаря на истината. Защото тълкувателната дейност е предоставена единствено и само на Върховния административен съд. По отношение на тези съдии, които не са подготвени да гледат данъчни дела, аз още сега ще Ви кажа, че преди една година в Административен съд – София-град встъпиха 10 следователи и прокурори. Те подготвени ли са за тези данъчни дела? Да, обаче те ги гледат! Съответно по отношение на останалите съдии, които в момента не са в тези пет съдилища, в които се гледат данъчни дела, също сме влезли в контакт с НИП и ще бъде организирано обучение. Минимум 10-дневно обучение, а ако се наложи, и по-дълго обучение, за да може те да бъдат подготвени да разглеждат тези дела. Съответно това ще стане със съдействието на върховни съдии, които се занимават с данъчно производство във Върховния административен съд.
По отношение обстоятелството, че това нямало да доближи правораздаването до гражданите, това пък въобще не е така! Колеги, ние в момента караме човека от Велико Търново да ходи знаете ли къде на първа инстанция? Човекът от Видин – да ходи на първа инстанция във Велико Търново. Ако човек калкулира колко са разходите на един гражданин, който иска да обжалва един ревизионен акт за 5 хиляди лева, той няма да го обжалва и един евентуално незаконосъобразен ревизионен акт ще остане в сила, само защото разходите на човека от Видин ще бъдат много повече да отиде до Велико Търново. Не може първоинстанционният съд да бъде толкова отдалечен от гражданите, става въпрос за административно правораздаване.
Ние държим да се промени най-накрая тази подсъдност и да бъдат пръснати всички дела по административните съдилища в страната.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател на ВАС.
Други изказвания има ли, колеги?
Професор Тодоров, господин Хамид!
ИВАН ТОДОРОВ: Тези аргументи ние отдавна сме ги излагали също и бих искал да използвам случая да се присъединя към аргументите на ВАС и само да добавя, че съдиите, които не са се занимавали, могат лесно да бъдат подготвени за тази цел и това е правено вече в други случаи и доста успешно и бързо. Както показва практиката. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Професоре.
Заповядайте!
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Ще дам за пример Административен съд – Варна. В Административен съд – Варна преди три или четири години бяха разделени и специализирани съдиите. Едното отделение гледаше ЗУТ, а другото отделение гледаше данъчни. Поради ред субективни отношения между колегите се взе решение и бяха разформировани двете отделения и съответно всеки в момента гледа всичко. След по-малко от четири месеца – да, в началото имаше екзотика, признавам си, дори това, което идваше от колеги, тъй като аз бях в отделението, което гледа ЗУТ и когато идваха данъчни съдии по ЗУТ си личеше. Както и после ни дадоха да гледаме данъци и гледахме какво идва като екзотика от другите отделения. Но да Ви кажа, че след 6 – 7 месеца колегите свикнаха, научиха се и започнаха да прилагат закона еднакво. Ето това е колега, който гледа данъчни дела и може това да го потвърди. Всичко това е въпрос на желание и не мисля, че трябва да разглеждаме и делим колегите на колеги, които са по-специални, които да гледат данъчни, и колеги, които трябва да гледат всичко останало. Още повече данъчните за около 10 – 12 дена, нали, това се научава!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, всичко се научава. (Оживление.) А колко струваше на държавата – тези 6 месеца, докато се обучаваха? (Реплика на Георги Чолаков.)
Благодаря.
Господин Хамид или господин Зарков?
ХАМИД ХАМИД: Този дебат за разноските го водихме и няма да го подхващам пак. Там явно е, че от един момент държавата започва да губи и аз мисля, че сега е моментът да променим ЗАНН в това отношение. Вярно е, че по НПК не се присъждат разноски, но ЗАНН не може да прилага НПК във всички текстове, особено в административното производство по този ред разноски трябва да се плащат.
Колкото до един от аргументите, че в някои административни съдилища съдиите са по-подготвени от други административни съдилища, аз не го приемам. Звучи най-малкото неуважително към съдиите, да речем, от Шуменския административен съд, които твърдя, че са с познание и опит не по-малък от тези, които са във Варненския административен съд. Така че това не може да е аргумент. Нещо повече, динамиката, която наблюдаваме в системата на административните съдилища – виждаме, че председателите на ВАС много умело следят кои съдии са опитни и веднага ги привикват във ВАС, така че и в тези съдилища – и в Пловдивски, и във Варненски, и в Бургаски, не остават толкова опитни съдии, колкото в НАП мисля, че има такива.
Аз приемам обаче сериозно заявките за обучение, защото това е ключът. Всичко е въпрос на организация и обучение. Аз съм сигурен и вярвам в съдиите, че ще могат да прилагат закона не по-лошо от колегите си в другите съдилища, както и – те са с еднакъв ранг. Не можем едните да ги вдигаме в някакъв по-специален ранг, само защото това създава на Приходната агенция по-големи удобства, отколкото на гражданите, защото съгласете се, че един гражданин от Видин по един малък ревизионен акт трябва да пътува до Велико Търново, да качи в колата си юрисконсулта на НАП, ако има вещо лице, и него да го докара до Велико Търново. (Реплика на Георги Чолаков.)
Не знам дали съществува вариант големите данъкоплатци да бъдат отделени от гражданите или от другите търговци, които не са в тази система. Но аз мисля, че законът трябва да е еднакъв за всички и всички да следват тази подсъдност. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания има ли?
Господин Зарков, след това колегата Митев.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря, господин Председател.
Към дебата за разноските. Дебатът беше воден обширно и миналия път, той е бил воден и друг път. Ние сме склонни да подкрепим това предложение като философия, още повече председателят на ВАС изказа допълнителни аргументи.
Трудно обаче без да имаме текст пред себе си, тъй като тук изписването ще е доста важно по отношение на това как точно ще се случи текстът, но принципно намираме логика това нещо да се направи. Предишните съображения да не се направи досега е евентуално да не се натоварят жалбоподатели, които губят делата си и евентуално след това да им бъдат предявени разноските. Но има логика и в двете посоки, но като че ли надделяват плюсовете на това предложение.
По отношение на § 103, отново това е продължение на дебат, който вече мина и през пленарна зала до голяма степен, така че нашето становище и като вносители на такива предложения е ясно – ние подкрепяме този тип промяна. Искам да обърна внимание на нашето предложение, защото ние говорим за споровете по дела с предмет обжалване на ревизионни актове, пропускаме – поне в редакцията, която беше по вносител, други актове, издавани от органите по приходите, които се обжалват отново само пред петте съдилища, за които става дума. Така че ние предлагаме след като ще се променя подсъдността разтоварване на петте големи административни съдилища, този подход да се прокара последователно и да се измени подсъдността и по другите производства.
Искам да обърна внимание и на т. 2 на предложението, а именно невъзможността за касационно обжалване на определени ревизионни актове, които са в определен размер – размерът е различен в различните предложения.
Тук както и по другите Преходни и заключителни разпоредби, които ще гледаме, където отменяме касацията и минаваме на едноинстанционно производство, ние от ПГ на БСП имаме принципни възражения по отношение на този подход. Разбираме до голяма степен мотивите, които са го провокирали, но когато говорим за касация, аргументацията и въпросът за тълкуване и правилното прилагане на правото е еднакъв дали става дума за 500 или за 500 хил.лв. От тази гледна точка ние по-скоро ще се въздържим по предложението в частта му отмяна на възможността за касационно обжалване и това ще е подходът, който ще следваме и занапред при работата ни по закона.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Господин Митев!
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! В резултат на проведената дотук дискусия и на заявените позиции и становища аз изразявам за пореден път нашата твърда подкрепа за предложенията на вносителя по отношение промяната на подсъдността. Това е промяна, за която няма да се впускам, колеги я обосноваха – това е промяна в полза на гражданите и бизнеса. Цел, която ние сме си я поставили още със сключването на коалиционното споразумение с колегите от ГЕРБ и смятам, че израз на това е именно тази промяна, която се предвижда в подсъдността в ДОПК.
Що се отнася до т. 2 и отношението към необжалваемостта на данъчни ревизионни актове в определени размери, ние също бяхме на такова радикално мнение, каквото имаше колегата Зарков. Впоследствие преосмислихме част от позициите си с оглед факта, че – да, може би изглежда интересно от чисто правно-теоретична гледна точка да се подлагат дори и примерно данъчен ревизионен акт в размер на 100 лв. или на 200 лв. на касационен контрол, но в крайна сметка практическият ефект от това не е и няма да бъде особено голям, още повече ние не за първи път и не сега и не това Народно събрание – имам предвид самото Народно събрание като законодателен орган е предвиждало отпадане на касационното оспорване в определен тип производства.
В тази връзка аз ще направя следната корекция в нашето предложение. Ще оттегля т. 1 – за заличаване на т. 2, ще оттегля и т. 3. Ще оттегля и т. 2.1. В т. 2.2. обаче ще оставя предложението за замяна на числото „5000“ с числото „2500“. Смятам, че разумно вносителят се е съобразил явно с аргументите, изложени при първото четене на Законопроекта, и е намалил в поносими, нормални размери необжалваемостта по отношение на физическите лица. Но аз смятам, че по отношение на юридическите лица дори 4000 лв. са един доста сериозен размер, примерно за един едноличен търговец или за едно ЕООД и смятам, че този размер, който сме предложили ние, е по-добър в това отношение. Така че поддържам това наше предложение по отношение размера на държавната такса за оспорване, тоест за необжалваемост по касационния ред да бъде тогава, когато данъчно-ревизионният акт е в размер до 2500 лв. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Професор Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви.
Само във връзка с ограниченията за касационно обжалване, нека само да напомня, че в ГПК има ограничение за граждани 5000 лв. и 20 хил.лв. по търговски дела. Имайте предвид, че интересът дали ще е по данъчно-ревизионен акт или ще бъде дължимо по гражданско дело, в края на краищата и в двата случая тези пари се дължат. Материалният интерес е същият. Няма значение дали ще го наречем „гражданско-правен“ или „административноправен интерес“. Виждаме, там е много по-висока границата, която е сложена в защита на Върховния касационен съд. Във всяка една държава го има. Няма държава, която да не си пази върховните съдилища от претоварване. Ако ги претовари, те не могат да извършват тълкувателна дейност, което е основната им задача да уеднаквяват практиката.
Само да кажа. Имаме четири инстанции за производство. Първа инстанция – където се издава ревизионния акт и където гражданите и организациите могат да правят възражения, които трябва да се разгледат и мотивирано да се отхвърлят. Това си е една реална инстанция.
Има втора инстанция, която в края на краищата представлява една юрисдикция, където в състезателно производство пред администрацията се преценява законосъобразността, което в целия свят, почти във всички държави, особено в англосаксонските – във Франция, в Германия, там се разглежда, всъщност навсякъде, вместо първа инстанция пред съда, се разглежда пред юрисдикция. Тук ние гледаме на това нещо сякаш тази инстанция не съществува, но тя съществува.
След това, имаме съдебно решение, където всъщност то на практика е безплатно. След това казваме – чакайте да не им ограничаваме за 750 лв., но нека да отидат и на четвърта инстанция. Това нещо само губи много повече средства и на самите участници, и на държавата се губят пари, които са в пъти повече, десетки пъти в повече отколкото е материалният интерес и няма никаква логика това нещо да остане. Но не само това. Като говорим за граждани и за организации, имайте предвид и обратното. Някой път съдебното решение е в полза на гражданите и организациите. В тези случаи необжалването пред касационна инстанция е в полза на гражданите и на организациите. Да приемем условно – 50% е така, 50% е иначе. Да оставим реалните цифри, но по принцип в едно съдебно производство нещата могат да се решат и двете посоки. Колкото е в полза на гражданите и организациите, ако не е в тяхна полза, ще е в полза на данъчния орган. Средно положение няма.
По тази причина нека да се придържаме към световната практика, където ограниченията са доста по-високи. Не Ви казвам, че няма две-три държави, в които да няма ограничения – има ги, но те са изключение от общото правило. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Професоре!
Има ли други изказвания?
Господин Председателю!
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Във връзка с таксите видях – отново стигаме до ал. 4, предвижда се държавната такса за касационно обжалване да се определя по реда на АПК върху определен материален интерес в размер на установеното в ревизионния акт публично вземане. Процент ли ще бъде? Как ще се определя таксата? Един процент! Един процент върху коя част – върху тази, която се обжалва ли? Би трябвало да бъде. Хипотеза при първоинстанционния съд – ако частично отмени ревизионният акт и се жали само за другата разлика? Логично трябва да бъде така. (Реплики.) Но в самия текст не видях как се определя размерът на таксата. (Уточнения.)
Оттеглям предложението си тогава, извинявам се.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Кондов.
ИВАН КОНДОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за предоставената възможност да изкажа определени становища от името на Министерството на финансите.
Като начало по предложението за изменение на ДОПК – § 103, разбирам и приемам напълно изложените в днешното заседание аргументи. Същевременно колегите от данъчната администрация също аргументират своите изразени несъгласия относно изменението в ал. 1, касаещо промяна на подсъдността, с това, че данъчната администрация не е обезпечена с достатъчно служители с юридическо образование, които да работят в изнесените офиси. Разбира се, ако това предложение се приеме, на практика данъчната администрация ще бъде принудена да направи повече разходи, тоест бюджетът ще направи повече разходи в два аспекта – или да си наеме повече хора, които да работят в изнесените офиси, или да прави разноски по командироване на свои служители при разглеждане на жалби срещу ревизионни актове.
Другото съображение на колегите от НАП е следното. Тъй като редът за обжалване на ревизионните актове е административен, като начало той се обжалва пред по-горестоящ орган. Колегите твърдят, че в основните офиси на НАП имат пълна обезпеченост и редица подготвени хора по подпомагане дейността на директорите, които се произнасят като по-високостоящи административни органи по отношение на обжалването.
Вероятно това е чист въпрос по целесъобразност кого ще улесни законът. Бих си позволил да опонирам на изразени мнения, защото нали не смятате, че един разумен човек сам ще ходи пред съда да се защитава в производство по обжалване на ревизионен акт, при условие че в целия разумен свят един такъв човек ще си наеме адвокат? Кое налага той да пътува до съда?
Има и другата гледна точка, че българите били толкова заинтересовани, че искали сами да си ходят по делата. (Оживление. Реплика на Георги Чолаков.)
Господин Председател, съгласете се, че на всеки нормален човек от бизнеса, да кажем, му е необходима правна помощ, когато си обжалва данъчно-ревизионните актове. Едва ли някой ще седне сам да си подготвя жалбите и да ходи сам да се защитава пред съда. Но пак казвам, въпрос на целесъобразност е какво ще прецени законодателят в крайна сметка и как ще промени подсъдността.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На практика печалното е, че даже не адвокати, а счетоводители пишат жалбите срещу ревизионни актове. Но това вече е една друга тема.
ИВАН КОНДОВ: Измененията с ал. 2 на § 103 отново колегите от данъчната администрация имат съображения по отношение на това, че с въведените критерии се ограничава достъпът до правосъдие. Реално принципът е, че всеки гражданин следва да има възможност да обжалва актовете и действията, които го засягат без ограничение до какъв размер е сумата, наложена по данъчно-ревизионния акт. От тази гледна точка становището на Министерството на финансите е, че всеки трябва да има достъп до правосъдие и право да обжалва по реда на инстанционното производство до последната инстанция.
По въпроса за разноските, който беше повдигнат, в производствата по ЗАНН, аз лично мисля, че е рационално съставът на съда, който разглежда обжалвания акт, да се произнася и по разноските. Но ми се струва, тъй като производствата по ЗАНН са производства, разглеждани по НПК, това трябва да бъде комплексно решение, синхронизирано с наказателните производства и най-лесно би се получило с една допълнителна алинея към чл. 189 от НПК – да се позволи на съда, разглеждащ делото, да се произнася и по разноските. А по реда на ЗОДОВ да останат единствено претенциите за обезщетение за евентуално претендиране на вреди над разноските.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Кондов.
ИВАН КОНДОВ: И аз благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Председателят на ВАС!
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Това реплики ли са?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Казаното от представителя на Министерството на финансите – значи, това въобще не е вярно, че в офисите нямат съответните юристи. Аз лично си направих проверка и в офисите има минимум по двама-трима юристи. Защо? Защото Приходната агенция освен ревизионни актове издава и безкрайно много наказателни постановления. Тези наказателни постановления се обжалват пред районните съдилища и юристите на офисите се явяват по тези наказателни постановления пред районния и пред административния съд. Затова нека да бъдат така добри да си обучат юристите от офисите да се явяват и по ревизионни актове, както ние имаме ангажимент да си обучим съдиите да гледат данъчни дела. Смятам, че това въобще не е аргумент, а че щяло да бъде проблем за данъчната администрация. Значи, да натоварим проблема върху гражданите, за да може данъчната администрация да се чувства добре. Смятам, че това не е редно! Страните са равнопоставени в съдебния процес.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Втора реплика – господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Аз нямаше да репликирам, но не мога да се сдържа, господин Председател.
Когато един дребен едноличен търговец живее във Видин, аргументът, че, видите ли, кой нормален човек не би си наел адвокат от Велико Търново, като си има свой във Видин, като ще обжалва един малък ревизионен акт, този негов адвокат от Видин, няма ли пак да пътува? Тоест тези разноски не му ли се товарят? Защото администрацията не можела да прати юрисконсулт до еди-кой си съд. Макар че офисът в този град, във Видин, пак има назначен юрисконсулт, който е с практика, който е компетентен, който се явявал десетки пъти пред съдилища, това не е ли всъщност възпрепятстване на достъп до правосъдие на дребния гражданин, на дребния едноличен търговец да води дела в град на сто и колко километра? Затова този аргумент не трябваше въобще да го казвате. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания има ли?
Колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Имам въпрос към уважаемите върховни съдии. Ако са го споменали, моля за извинение. Въпросът ми е следният: имате ли някаква статистика по отношение на касационните производства по данъчни дела, които се гледат от Върховния административен съд?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Но то не касае Върховния административен съд.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз имам предвид с оглед промяната на необжалваемостта, от такава гледна точка. (Реплика на Георги Чолаков извън микрофоните.)
Въпросът ми е продиктуван от това доколко тези дела Ви затормозяват, защото основната причина за въвеждането на тези прагове и изобщо на тази разпоредба е в тази посока. Затова питам. (Реплика на Георги Чолаков извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Професор Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви.
Много е трудно да се направи статистика, защото е трябвало някой в минало време да брои делата, да се гледат всички дела в настоящия момент би било практически много трудно, дори да се поеме такава задача.
Наблюдавайки в практиката на по-малките кантори на едноличните адвокати, такива дела са около 10-12% по мои наблюдения, които стигат до Върховния административен съд. (Реплики.) Такива наблюдения имам, не е нещо, което мога да го кажа. При мен няма такива дела. Не мога да поема това нещо, аз не бих се занимавал.
Това, което ние предлагахме за доста по-високи прагове, подобни на тези в ГПК, за да могат реално да облекчат работата на съда, бих казал, че това е едно добро начало. Защото 750 лева са гледани на три инстанции, никъде по света на четири инстанции не се гледа данъчно-ревизионен акт. Никъде! Ако ще да е за един милиард. Никъде! Даже Европейската комисия като наложи санкция, отива максимум на две инстанции, ако втората инстанция реши въобще да разглежда втори път делото. Никъде няма такъв огромен разход на средства. Съдебното производство струва многократно, над 750 лв. или над 4000 лв. Разкарването или времето, което се губи, това е несъпоставимо. Тези прагове просто са символичен жест. Нищо повече! На три инстанции 750 лв. или 4000 лв. за една фирма са нищо. Освен от инат или да покажеш нещо, или да демонстрираш нещо, никакви други основания няма, за да обжалваш такъв акт! Това е само по себе си… Принципът за процесуална икономия трябва все пак да бъде задействан. Да, вярно е, че принудително те вкарва държавната администрация, но тя е насрещна страна в гражданското производство – принудително да те вкарва в производството. Навсякъде могат да те вкарат принудително в производството. Така че нека да се съобразим със световната практика. Това е мое мнение, разбира се – нека да се съобразим със световната практика. И това нещо трябва да се актуализира, тези суми трябва да се вдигнат. Не трябва да се вкарват всички, заради въпроси, които се поставят много целесъобразно да се обжалва – въпрос на чест, въпрос на някаква изява или на не знам какво, това не са сериозни аргументи! За 4000 лв. никой не може, никоя фирма за какъвто и да е оборот няма да й излязат сметките да го обжалва.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, проф. Тодоров.
Заповядайте!
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аз съм длъжен да заявя становището на колегите от Първо и Осмо отделение, тъй като това е дебатирано там. Те принципно са „за“ някакви прагове. Длъжен съм да кажа това като становище на данъчните съдии. От там нататък не можем да коментираме размера на праговете, това е правомощие на законодателната власт.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Процедура от господин Митев, след това господин Зарков.
ХРИСТИАН МИТЕВ: В процедурно предложение по отношение на гласуването именно във връзка с тази дискусия, аз предлагам предложението по отношение на ал. 6 на чл. 160 да бъде отделно и поддържам съответно нашето предложение по отношение на юридическите лица. Само с едно нещо няма да се съглася – нека да не приемаме априори, че имаме четири инстанции. Защото в 90% от случаите е, че така наречените две инстанции просто си преписват аргументи от ревизионния акт и толкова формално се отнасят, че реално гражданинът или респективно, по-скоро в този случай е търговецът, стига до някаква форма на реално разглеждане на акта по същество пред административния съд. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Аз ще бъде пределно кратък, тъй като изразих становището си и на своите колеги. Вижте, могат да се разберат аргументите, които са от практико-приложна гледна точка. Само че в дебата стана ясно, че всъщност практически няма кой знае какво да се промени, тъй като тези дела и без това не стигат или стигат в някакъв малък, пренебрежим размер. Символната страна, защото и проф. Тодоров каза, символичен жест, аз точно символа на това нещо оспорвам. Отнемането на правото да потърсиш справедливост и на втора касационна инстанция, тоест по правни аргументи, трябва да бъде много сериозно обосновавано – всеки път когато се случва. В сегашния Законопроект ние ще го направим, или поне се предлага да се направи в 15-тина закона с абсолютно еднотипни аргументи. Според мен това е опасно и му се противопоставям. Първо, тези цифри, прагове, които прилагаме в момента, са напълно необосновани. Те нямат някаква обосновка – един казва 4000 лв., друг казва 2000 лв. – много ли е, малко ли е, за кой е много, за кой е малко! И хубаво, да кажем, че 500 лв. е малко за някого, а пет пъти по 500 лв.? А всяка година по 350 лв., примерно?
Имаше една реклама на кредитни карти, която се казваше – еди-какво си струва еди-колко си пари, всичко това струва много пари, но правилното приложение на правото от страна на данъчната администрация може да се гледа и като безценно, тъй като всяко едно решение на Върховния административен съд по касационно обжалване отива отвъд конкретния спор и става част от общата ни правна система и би трябвало всяка данъчна администрация да го следи и да гледа какво и как се случва. То е толкова определена фактическа обстановка, без значение дали е за 50 лв. или за 50 млн.лв. От тази гледна точка Ви моля – взех думата сега, за да не се изказвам всеки път еднотипно по тези текстове, но нека не с лека ръка, още повече, и наистина завършвам, правим доста сериозно – да не кажа значително – усилие за разтоварване на Върховния административен съд по най-различни писти. Така че аргументът да си пазим върховната инстанция, за да й дадем време за тълкувателност, са все валидни аргументи, които мисля, че ние спазваме като философия. Нека да не създаваме такъв род прецеденти, които могат да бъдат тълкувани като ограничаване на права, още повече е явно, че практическото им измерение не е особено значително. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Очевидно реплика има председателя на ВАС.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Реплика.
Господин Председател, уважаеми членове! Ние държим за подсъдността. Разбирате ли? Това за нас е болката!
А по отношение на размерите, дори това да не се приеме, няма да е такава драма. Наистина! Защото тези дела не смятам, че са голям брой. Нямаме статистика, не мога да се ангажирам в момента с такива изявления. Но за нас битката тук е за подсъдността, защото това е много важно и съществено. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, приканвам Ви към приключване на дебатите.
Имаме искане за процедура по разделно гласуване от колегата Митев. Имаме и радикално предложение на народните представители Менда Стоянова, Диана Йорданова и Евгения Ангелова – § 103 да се отмени. При това положение, ако имаме разделно гласуване обаче би следвало първо тяхното предложение за отмяна да го възприемем частично. (Реплика на народен представител Хамид Хамид.)
Диана Йорданова вече е в Комисията за финансов надзор, но тогава не е била в КФН, а е била народен представител. (Реплика на народен представител Хамид Хамид.) Толкова е старо, срокът за предложения между първо и второ четене изтече, ако не се лъжа, септември. Така го бяхме направили, за да можем да присъединим и месец август, значи в началото на септември месец изтече. Така че по двете теми, разделяме ги, така ли? Първо гласуваме радикалното, след това предложенията поотделно. Добре.
Колеги, при това положение обособявам първо въпроса за подсъдността – т. I по вносител, това е т. I – т. 1 по вносител, това също така е т. 1 от предложението на Данаил Кирилов. Тук народните представители Христиан Митев и Емил Димитров имат т. 2 – тя се оттегли, да. Имаме и предложение на Крум Зарков – местоизвършване на действията, но това е по чл. 41. То не е по чл. 156.
Колеги, подлагам първо искането на народните представители Менда Стоянова и Евгения Ангелова за отмяната на тези предложения по вносител или на Данаил Кирилов. Аз моето предложение мога да си го оттегля, но с оглед изчерпателност на гласуването не го коментирам на този етап.
Който е за предложението на Менда Стоянова и Евгения Ангелова – да отпадне подсъдността, предложението за подсъдност, моля да гласуват за отпадане. Осем гласа са „за“ отпадането. Моля, който е „против“, тоест да имаме промяна в подсъдността, моля да гласува – 7 гласа са „против“ отмяната на това предложение. Моля който е „въздържал се“ да гласува. Няма въздържали се.
За – 8, против – 7, въздържали се – няма.
Предложението за отпадане е прието.
С 8 гласа „за“ се отменят предложенията на вносител и на Данаил Кирилов за промяна на подсъдността – осем срещу седем, казвам „засега“. Като е очевидно, че не гласуваме с пълните си състави и в зала може да бъде различно. Ние не сме говорили с коалиционните си партньори и те не ни подкрепиха, тоест в това гласуване останахме сами.
При това положение, колеги, не подлагам на гласуване т. 1 на вносител и т. 1 на Кирилов, които се отхвърлят.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Във връзка с протеклия дебат по ЗАНН още утре сутринта ще внеса отделен законопроект, но няма да е промяна в НПК, няма да внасям текст и тук. Предвид становището на Министерството на финансите ще си внеса отделен законопроект по общия ред и ще чакам Вашето становище по него.
Тъй като сме на тема финанси, искам да докладвам аз един параграф.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Може ли да изчерпим – тук имаме гласувания.
Иначе по втория въпрос – този, който за административно-наказателната отговорност, ние и без това тук нямаме изричен текст. Трябваше да се върнем с предходни гласувания към вероятно чл. 302 или чл. 307, ако не е друга нормата от корпуса. Но нека тук да приключим гласуванията по § 103 и ще Ви дам думата за всички предложения, които са, защото имаме още три предложения, вероятно по финансите.
Колеги, при това положение пристъпваме към гласуване по отношение втората част от предложенията. (Реплика на народен представител Крум Зарков.)
Да, но ние разделихме предложението на Менда Стоянова на части. Тъй като гласуваме по различни въпроси, затова по предложението на Менда направихме частично гласуване. Сега пак нейното – ако не се приеме нейното предложение, тогава гласуваме по въпроса за лимита и достъпа до обжалване, по отделните предложения. Разделно по отделните предложения!
Пристъпваме към втората част от гласувания по § 103. Това е частта по отношение „Обжалване на ревизионни актове за публични вземания. Размери“. Най-радикална е втората част от предложението на Менда Стоянова и Евгения Ангелова – да отпадне и това разделение. Поради това го подлагам първо него на гласуване.
Който е „за“ да отпадне въобще разделението по обжалването, моля да гласува „за“ отпадане, тоест тук е „за“ предложението на Менда Стоянова.
За – 6, против – няма, въздържали се – 8.
При това положение не се приема втората част от предложението на Менда Стоянова и Евгения Ангелова.
Пристъпваме към гласуване на отделните предложения. Тук Крум Зарков нямаше предложение. (Реплика на народен представител Крум Зарков.)
Да, но то е само по подсъдността, но нямате по размера. Значи нямаме гласуване по предложенията на Крум Зарков.
По предложенията на Христиан Митев и Емил Димитров, имахме частично по т. 2.2.
Подлагам на гласуване предложението на Христиан Митев и Ревизоро по техни т. 2.2.
За – 2, против – 4, въздържали се – 8.
Не се приема предложението на Митев и Ревизоро.
При това положение пристъпваме към гласуване на предложението на Данаил Кирилов по т. 2, 3. Тук има две алтернативи обаче.
РЕПЛИКА: Те не са ли едни и същи?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре.
Колеги, оттеглям си първата алтернатива и остава втората алтернатива за чл. 160, ал. 6 и за чл. 161.
Подлагам на гласуване частта от предложението на Данаил Кирилов – втора алтернатива по чл. 160, ал. 6 и чл. 161.
За – 10, против – 4, въздържали се – няма.
Приема се втора алтернатива от предложението на Данаил Кирилов.
Колеги, при това положение има ли смисъл от текст на вносител по т. 2?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Не.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма. То нищо не остана от него.
При това положение остана подкрепена сегашната подсъдност на данъчните дела и по отношение на т. 2 от предложенията, тоест допускане до обжалване, съобразно размера на ревизионни актове, беше подкрепена втората алтернатива от предложението на Данаил Кирилов. И ако това не е справедливо решение, здраве му кажете!
Пропуснах ли нещо, което да е останало негласувано?
ХАМИД ХАМИД: Тя, Менда, отмени всичко.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тя, Менда Стоянова, отмени подсъдността.
При това положение приключихме гласуването по § 103.
По отношение на административно-наказателната отговорност остава с отделна законодателна инициатива.
РЕПЛИКА: На Крум Зарков предложението.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Отхвърлено е на Крум Зарков, отхвърлихме го.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Не сме го гласували.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не сме го гласували, защото го отхвърлихме изначално с предложението на Менда Стоянова. Ако искате, ще го гласуваме отделно, така ще направим, за да няма съмнения.
Отделно гласуване за предложението на колегата Крум Зарков и група народни представители.
Който е „за“ това предложение, моля да гласува.
За – 4, против – няма, въздържали се – 10.
С 10 гласа „за“, колегите от ДПС не гласуват, не се приема предложението на Крум Зарков и група народни представители. Просто, защото се прие предложението на Менда Стоянова. (Реплика на народен представител Пенчо Милков.)
Добре, за изчерпателност аз изрично поканих – който смята, че нещо не сме гласували, да го изгласуваме изрично, за да не сме пропуснали нещо.
По административно-наказателната отговорност за разноски си остава отделна инициатива. С това приключихме § 103.
Давам думата на господин Хамид.
Господин Хамид, Вие заявихте допълнителни предложения.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря.
Тъй като сме на финансова тема и тук има представител на Министерството на финансите, аз искам да внеса един текст, прецизиращ чл. 103 от Закона за кредитните институции, господин Председател. Това е текст, който раздадохме предния път и всички колеги го имат. Той касае прецизност в Раздел VI – „Надзорните мерки на „Банков надзор“. И сега актовете на БНБ се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Специалният закон не казва нищо, затова е моето предложение – да прецизираме специалния закон, какъв състав и в какъв срок. Защото актовете на БНБ сами разбирате, че не могат да чакат решения в общите срокове – месеци и години, затова сме сложили срок от 40 дена от образуването на съответното първоинстанционно и касационно производство. Тоест бързи срокове, които да прецизират тази процедура и да приключат обжалването на актовете по Раздел VI от Закона за кредитните институции. Това ми е предложението. Освен новият срок и новият ред не правим нищо ново.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Госпожо Атанасова, имате думата за въпрос.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Господин Хамид, аз ще подкрепя предложението Ви, но бихте ли обосновали срока, който сте предложили – не мисля, че в нашето действащо законодателство има подобен срок от 40 дни.
ХАМИД ХАМИД: Да, благодаря за въпроса. Ще Ви насоча към ал. 3 на чл. 151 от Закона за кредитните институции. Административните актове по ал. 1 могат да се оспорват пред Върховния административен съд по повод тяхната законосъобразност. Съдът не може да спре изпълнението. Отдолу пише, че съдът се произнася по жалбата в едномесечен срок. Това е действащ текст, тоест има и такива срокове. Тук съм оставил 10 дена повече. Тоест в системата на банковия надзор по тези актове в производството сроковете са едномесечни по принцип. Затова съм се насочил към 40-дневен срок.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания, мнения, въпроси, предложения във връзка с това предложение?
ХАМИД ХАМИД: Специалният закон определя ред и срок.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Добре, но съдът се произнася по жалбата в 14-дневен срок от образуването на съответното производство – първоинстанционно или касационно производство. Така или иначе актовете на БНБ си останаха във Върховния административен съд. Интересува ме този 40-дневен срок – индивидуалните административни актове…
ХАМИД ХАМИД: Новата ал. 15.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: …могат да се оспорват пред 3-членен състав на ВАС.
ХАМИД ХАМИД: Да.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: …относно законосъобразността им.
ХАМИД ХАМИД: Това е новият ред.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Но Вие предвиждате и при касационното 40-дневен срок.
ХАМИД ХАМИД: Да. Все пак това са мерките, принудителни мерки по Раздел VI по производства, които не търпят отлагане
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Добре.
ХАМИД ХАМИД: А и в ал. 1 – забравих да прочета думите „по реда на чл. 60 от Административнопроцесуалния кодекс“ или „освен ако съдът не реши друго“. Това касае чл. 103, ал. 4. Понеже текстът е раздаден на всички, затова мисля, че го четете всички.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Извинявайте, господин Хамид – в момента предлагате чл. 103, ал. 4 да има следния вариант:
„(4) Актовете за прилагане на мерките по ал. 2 подлежат на незабавно изпълнение“ да се добави „по реда на чл. 60 от АПК“ или „освен ако съдът не реши друго“.
ХАМИД ХАМИД: Да, тоест съдът може да определи друго.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Тоест съдът може да спре. Всъщност разписвате процедура по обжалване на тези актове.
ХАМИД ХАМИД: В специалния закон.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Добре.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Въпрос от господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Въпросът ми е към уважаемия господин председател на ВАС – какво е Вашето становище по отношение това предложение? Благодаря.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Ако няма нищо против господин Хамид, да го оставим за утре, за да мога да се запозная по-подробно и да взема становище. Нали? Ако нямате нето против! Все пак да чуем представителя на министъра на финансите по отношение на това, защото става въпрос – нали заради неговото присъствие тук го направихте в момента?
ХАМИД ХАМИД: Не, аз в предходното заседание го раздадохме на всички, за да се запознаете на днешното. Но нямам нищо против за утре да го оставим.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Ако нямате нищо против, все пак искам да го асимилирам. Не мога да реагирам в момента.
ХАМИД ХАМИД: За утре да го оставим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имаше четвърта серия на филма за Джеймс Бонд – „няма утре“ ли, какво беше?
РЕПЛИКА: „Винаги ще има утре“. (Оживление. Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моето опасение и график е днес да приключим с АПК.
ХАМИД ХАМИД: Супер! Защото аз имам още предложения. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На Хамид му ги преполовихме, останаха още три предложения.
ХАМИД ХАМИД: Пет.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И като минем тези три предложения, другото е по ПЗР. (Реплики.)
Като изключим мрънкането и Джеймс Бонд, някой направи ли процедура за отлагане на гласуването по това предложение?
ХАМИД ХАМИД: Аз.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вносителят прави процедура по отлагане на собственото си предложение за изменение в чл. 103 от Закона за кредитните институции, и тук пишем: „Отлага се за следващо СЗ!“.
ХАМИД ХАМИД: Още нещо, господин Председател.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: С това, което раздадохме предния път, направих едно предложение за промени в Закона за задълженията и договорите, касаещ ипотеките, защото проблемът е доста тежък. Касае се пак за вид разтоварване на съдебната система от абсолютно излишни паразитни дела – обявяване на нищожност на ипотеки, но тъй като навлизаме във вещно-правна материя това не го внасям, а утре ще внеса отделен законопроект. Ще ми се да получа становище от правната теория малко по-аргументирано, поради което това няма да го внеса и затова не го четете, или можете да го четете, но няма да го гласуваме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид. (Уточнения.)
Засега изчерпили се господин Хамид?
ХАМИД ХАМИД: Не съм. Имаме „Финансовия надзор“, но… Ако решите да разгледаме КСО, но може и по-нататък. Има го и накрая в общия доклад, така че там ще го разгледаме. Засега се изчерпахме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Почивка за господин Хамид.
По § 117 гласувахме.
Продължаваме с § 118 за изменения в Закона за защитените територии – текст на вносител, предложение от Христиан Митев и Емил Димитров и предложение за редакция от Върховния административен съд.
Имате думата за изказвания, мнения и предложения.
Заповядайте!
РЕГИНА КОЛЕВА: Аз бих искала да изразя позицията на неправителствената организация, която представлявам за отпадане на второто изречение – решението на първата съдебна инстанция да е окончателна. Причината за това е следната. Нито в мотивите на Законопроекта – ще видим как ще протече дискусията, ще видим някакви по-детайлни аргументи с оглед спецификите на актовете, които предлагаме да бъдат разглеждани само от една съдебна инстанция. Тоест по същество с тази редакция се предлага да разглеждаме този тип актове само на една съдебна инстанция. Актовете, които се визират тук, по същество са планове за управление на защитени територии, като защитени територии са резервати, природни паркове, защитени местности – всички тези видове територии.
А тези планове за управление са административни актове, които имат много продължителен срок на действие. Те се актуализират на всеки 10 години, те определят режима на управление на съответната местност. Съответно това е редът, по който ще се извършват определени дейности по строителство по дърводобив и така нататък. Тоест те засягат голям брой лица. Нека да обърнем внимание, че актовете могат да бъдат общи административни актове, тоест не само индивидуални. Говорим за актове с по-голям предмет на действие, с голямо действие като период от време.
На този етап аз не видях в мотивите някакви реални мотиви освен „разтоварване на съда“. Можем ли да приемем, че едни толкова сложни въпроси, ще бъдат оставени на разглеждане само на една инстанция, за да разтоварим съда? Ако това е единствената причина да гледаме такъв вид административни актове на една инстанция, нека да вземем тогава какъв е техният брой. Аз предполагам, че делата, които се водят по такива актове, са много малко на брой, но те са много сложни по съществото си, защото говорим за една специфична материя.
Нека пак да кажем предмета на защита какъв е и важният обществен интерес, тоест ние говорим за това как управляваме защитените територии, резерватите, националните паркове на България. Ако съпоставим с дискусиите, които водихме преди малко относно правото на достъп до правосъдие, тоест говорим за права не само за обществото като цяло, на българските граждани, говорим за правата и на бъдещите поколения, тъй като с един такъв акт ще се решават и такива права.
Ако имахме дискусия преди малко за това можем ли да ограничим правото на един гражданин да обжалва ревизионен акт за 750 лв., то тук говорим за права на неограничен брой лица да бъдат само на една съдебна инстанция. Аз лично не виждам добра аргументация в това, не виждам постигане и на целта. Разтоварване на съда – отново казвам, това са един ограничен брой дела, значително сложни и исках да кажа с голям обществен интерес. Така че моето изказване е в подкрепа на отпадането на изречение второ, тоест такива дела да се решават на една съдебна инстанция.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря за изразеното становище.
Уважаеми господин Председател, заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Уважаеми представители на Правна комисия, в подкрепа на това, което каза преди малко колежката, ние сме направили предложение. В него сме предвидили да се обжалва пред съответния административен съд по реда на АПК без това да бъде само на една инстанция. В доклада може би не сте видели – има предложение на ВАС, точно по § 118, където предлагаме изменение в насока да си бъдат на две инстанции, защото смятаме, че това е наистина важен въпрос, който следва да бъде контролиран и от Върховния административен съд.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на председателя на Върховния административен съд за направеното разяснение.
Колега Божанков, заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Колеги, помня дебата, когато дискутирахме по отношение големите инфраструктурни проекти, когато въведохме едноинстанционно производство и там нали мотивът беше да го ускорим, като изрично подчертахме, че, да, това изключение се прави само за обекти от национално значение, защото са важни за цяла България. Но и тогава изразих опасения това изключение да не се превърне в правило. Явно съм бил прав в опасенията си, защото и тук предлагаме подобен принцип, и то вече с не достатъчно сериозни мотиви. Напротив, имаме всички основания да искаме две инстанции, първо, защото много важни въпроси се разглеждат по този ред. Второ, защото това е гаранция, че грешката на някой няма да стане окончателна. А такива се допускат, естествено – човешки същества сме и грешим.
Така че ние оставаме твърди в позицията си, че няма да подкрепим едноинстанционен режим.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегата Божанков.
Има ли реплики към това изказване? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Върховния административен съд, която на практика съвпада и с предложението, направено от мен и колегата Димитров, което подлагам на гласуване по принцип.
Гласували 12 народни представители: за – 12.
Колега Божанков, за да Ви ориентирам – всъщност предложението на Върховния административен съд е изцяло в синхрон с Вашата позиция.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Ние предлагаме следното. „Издадените по реда на този раздел общи или индивидуални административни актове подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на АПК“. Точка! Това означава две инстанции категорично. (Реплики.)
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Който е „за“ редакцията на Върховния административен съд и в подкрепа по принцип на предложението на Митев и Димитров, моля да гласува „за“.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се редакцията на ВАС, по принцип предложението на Митев и Димитров и по принцип и текста на вносител.

Преминаваме към следващия § 119 по отношение на Комисията за финансов надзор – имаме предложение на вносител, предложение на Митев и Димитров за отпадане на т. 1, предложение за редакция на Върховния административен съд и доколкото помня, и колегата Хамид също имаше предложения, които трябва да са Ви раздадени, за редакция по отношение на параграфа за Комисията за финансов надзор.
Правя следното уточнение. Предложението на колегата Хамид на практика е абсолютно идентично с предложението от Върховния административен съд.
Имате думата за изказвания мнения, предложения и становища.
Господин Председател, заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аргументите, които казах преди малко, са аналогични и тук, става въпрос за решения на регулаторен орган. Съответно предложението, както във всички комисии, щом и КЗК приехте решение да мине на административен съд, не виждам никаква логика КФН да остане на върховен съд като първа инстанция. Съответно идеята да бъде София-област е само една – първо, че е в София; второ, делата, както сме посочили, за 2016 г. – са 50 дела, 2017 г. – 50 дела, 2018 г. – 14 дела. Тоест необходимо е съответно да бъдат създадени и подготвени колеги, които да се занимават тясно с тази специализация.
Предложението е както сме направили и го поддържаме в този му вид.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на председателя на ВАС.
Други изказвания? Не виждам.
В такъв случай преминаваме към гласуване, като подлагам на гласуване предложението за редакция на Върховния административен съд; предложението на колегата Хамид по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника, което е идентично; по принцип предложението на Митев и Димитров, което е възприето и съвпада с предложението за редакция на Върховния административен съд и по принцип предложението на вносител.
Който е „за“, моля да гласува – 10 гласа „за“, предполагам, че и колегата Хамид си го подкрепя – 11 гласа „за“.
Говорим за предложението на ВАС. Предложението на колегата Хамид е идентично, предложението, което сме направили с колегата Димитров, е възприето от ВАС – именно отпадането на касационното обжалване.
За – 11, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се редакцията на Върховния административен съд, предложението на колегата Хамид по чл. 83, ал. 5, т. 2, по принцип предложението на Митев и Димитров и по принцип текста на вносител.

Преминаваме към § 120 за изменения в Закона за концесиите – текст на вносител и предложение от народен представител Крум Зарков и група народни представители.
Да, има нов Закон за концесиите. Текстът на вносителя е по отношение на отменения вече закон.
Изказвания, мнения предложения?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аз смятам, че трябва да отпадне изцяло промяната в § 120, касаещ договора за концесиите, където се предвижда административен договор. Но предоставям това на уважаемите депутати.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
От Комисията за защита на конкуренцията?
НАДЯ МИНЧЕВА: Искаме само да обърнем внимание на нещо, което ни направи впечатление – че размерът на по-високата от прогнозните стойности на инвестицията или на приходите от експлоатацията, не са понятия, с които борави в момента действащият Закон за концесиите и много трудно може би ще бъде изчислена държавната такса въз основа на тези понятия. Затова просто искахме да обърнем внимание. Благодаря Ви.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря за това становище.
Професор Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви.
Тъй като има нов Закон за концесиите, те не са и относими предложените промени и тъй като има вече в доста в скорошен вид изразена воля на Народното събрание, може би трябва да се съобразим с това и да не се правят просто промени. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на проф. Тодоров за становището.
Други изказвания? Не виждам.
Колеги, в такъв случай преминаваме към гласуване. Предлагам Ви да гласуваме първо – аз правя предложение за отхвърляне на § 120 по вносител, именно с оглед изразените становища от председателя на Върховния административен съд и от проф. Тодоров. Действително има нов Закон за концесиите и тези промени, които се правят, няма да бъдат адекватни и съответстващи на философията, която е заложена в него.
Така че Ви предлагам първо да гласуваме отхвърлянето на § 120 и ако това се приеме, смятам, че става безпредметно да гласуваме предложението на колегата Зарков.
Който е „за“ отпадане на § 120 по вносител, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се отпадането на § 120 по вносител. Съответно в този случай няма да подлагам на гласуване предложението на колегата Зарков.

По § 121 – изменения в Закона за кредитните институции, който обаче отложихме за утрешния ден.

Преминаваме към § 122 за изменения в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането – текст на вносител имаме само, без други предложения.
Има ли изказвания, предложения, становища?
Навсякъде в параграфа след думите „министърът на здравеопазването“ се добавят думите „или оправомощен от него заместник-министър“.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Тук имаше принципно становище това да не остане в този вид, защото не можем да задължим министъра да упълномощи заместник-министър, ако не се кефят помежду си. А съответно длъжностно лице от съответната администрация, за да може той да има свободата на кой ще делегира тези правомощия.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря за това становище.
Колеги, някой ще направи ли предложение по чл. 83?
Професор Тодоров, заповядайте.
ИВАН ТОДОРОВ: Само да кажа. Понеже сме тръгнали във всички закони да използваме термина „или оправомощено длъжностно лице от състава на съответното министерство“ или „съответното ведомство“ или „учреждение“, в случая е министерство, предложението ми е, ако, разбира се, прецените, че това трябва да се предложи, нека да се следва този ред, защото в този случай министърът има много по-големи възможности. Освен това тук не става въпрос за някакви принципни неща за министерството, а за неща, които едва ли ще са от компетентността на един заместник-министър. Един министър на ден слага над 400 подписа на ден и не може да носи отговорност за всичко. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на проф. Тодоров за становището.
Колегата Хамид прави предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 – в текста на § 122 навсякъде думите „или оправомощен от него заместник-министър“ да се заменят с думите „или оправомощено от него длъжностно лице“. (Реплики.) „От състава на министерството“.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Хамид по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и по принцип текста на вносител по § 122.
За – 16, против, въздържали се – няма.
Приема се § 122 с редакцията, предложена от колегата Хамид.

Преминаваме към § 123 за промени в закона за културното наследство – текст на вносител и предложение на Върховния административен съд, с които разполагате.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения по този параграф.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аналогични изменения, затова не смятам да ги коментирам отново – „съответно на съответния административен съд“, както е по реда на АПК.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на уважаемия господин председател за разясненията.
Други изказвания? Не виждам.
Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване редакцията на Върховния административен съд за § 123, както и текста на вносителя по принцип за този параграф.
За – 10, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се текстът на вносител по принцип и предложената от Върховния административен съд редакция.

Преминаваме към § 124 за промени в Закона за лечебните заведения – текст на вносител, предложение на Върховния административен съд за редакция.
Изказвания?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аналогични промени. Съответно след думите „министърът на здравеопазването“ се добавят думите „или определено от министъра длъжностно лице от състава на министерството“, както вървеше досега и съответно „актовете пред съответния административен съд“.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на председателя на Върховния административен съд.
Госпожо Атанасова, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.
Колеги, моля да дадете 5 минути, за да погледна текстовете, защото мисля, че чл. 48 касае издаването на разрешение за медицинска дейност на лечебни заведения. Знаете, че имаше включително и мораториум за разкриването на нови лечебни заведения. Затова мисля, че ако този текст на чл. 48, е същият текст…
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: „В 75-дневен срок от подаване на документите по чл. 47 министърът на здравеопазването издава разрешение за осъществяване на дейност на лечебно заведение или прави мотивиран отказ за издаването му. В разрешението за осъществяване на медицинска дейност се вписват“, съответно са изброени нещата, които се вписват.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Тоест, текстът е същият, по мой спомен, както имам аз.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Абсолютно. „Отказът по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ Това е точната норма.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Аз наистина предлагам този текст, господин Председател, ако може малко по-късно да бъде гласуван и евентуално след становище на министъра на здравеопазването. Опасявам се, че точно във връзка с мораториума за издаване на разрешение за дейност на лечебните заведения Министерството на здравеопазването може да има и отрицателно становище.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Една реплика, ако може.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Може.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Има мораториум за осъществяване на тази дейност. Той мораториумът си стои, аз не виждам дали в момента променяйки нещо,какво? То само за подсъдността! То си има мораториум, тоест не може да бъдат издавани такива разрешения. (Реплики.)
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Постъпи предложение за отлагане на разискванията по § 124.
Има ли обратно становище на постъпилото процедурно предложение? Ако няма, тогава отлагаме за следващото заседание § 124. (Уточнения.) Отлагаме не за следващо заседание, а за по-късно разискванията по § 124 с оглед станалата дискусия.

Преминаваме към § 125 за промени в Закона за медиацията – имаме текст на вносител, имаме предложение за редакция на Върховния административен съд.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения и становища.
Има думата госпожа Белчина за становище.
ДАНИЕЛА БЕЛЧИНА: Ние предлагаме тук, както досега беше решено – задължителното оправомощаване не да отпадне, а да бъде алтернатива, тоест „министърът на правосъдието или определено от него лице“, както е редакцията на текста. И имам въпрос. Заповедта може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд се има предвид, когато е от министъра на правосъдието пред Върховния административен съд, а когато е от упълномощеното от него лице – пред съответния административен съд. Това ли е идеята?
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Давам думата на председателя на ВАС.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Идеята е ясна, тъй като вече и на второ четене е променена родовата подсъдност, затова ще бъде пред съответния административен съд, без значение кой е издател на акта.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря за отговора.
Други изказвания, мнения, предложения?
Върховните съдии имат ли против тази добавка да стане: „министърът на правосъдието или определено от министъра…“.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Категорично. То това е и нашето предложение – да нямаме изземване на правомощия. Така се разбрахме принципно. Министърът все пак да си определи на кого иска да възложи своите правомощия.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Колеги, други изказвания, мнения и предложения? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението за редакция на Върховния административен съд, като думата „заменя“ се заменя с „добавя“, тоест се „добавят думите:“, и подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 125.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се редакцията на Върховния административен съд, замяната на думата „заменят“ с „се добавят“ и текстът на вносителя по принцип.

Преминаваме към § 126 за промени в Закона за меценатството – текст на вносител и предложение за редакция на Върховния административен съд. Още от тук правя уточнението правно-технически, че думата „заменят“ се заменя с „добавят“.
Мнения, изказвания, становища предложения? Няма.
Преминаваме към гласуване на редакцията, предложена от Върховния административен съд като думата „заменят“ се променя на „добавят“ и по принцип текста на вносителя за § 126.
За – 10, против– няма, въздържали се – 4.
Подкрепя се текста на вносителя по принцип, редакцията на Върховния административен съд, в която думата „заменя“ се заменя с думата “добавят“.

Преминаваме към § 127 за промени в Закона за Министерството на вътрешните работи – текст на вносител, предложение за редакция на ВАС.
Имате думата.
Заповядайте, господин Председател.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: В § 127 се предлагат варианти за промени в две насоки. Първо, по отношение заповедите за наказание, аналогично както в Закона за държавния служител, като тук смятаме, че е редно отстраняването от длъжност и уволненията да си бъдат на две инстанции, тъй като това реално е свързано с ограничаване правото на труд.
По отношение предложението, което правим, става въпрос за 24-часовото задържане. В момента 24-часовото задържане се гледа от административен съд и след година и половина – от върховен съд. Двадесет и четири часовото задържане е като мярка за неотклонение, което предлагаме съответно да мине на първа инстанция в районния съд – наказателните отделения, които са много по-малко натоварени, отколкото гражданските в районните съдилища, а касационната инстанция да бъде съответния административен съд. Ние сме длъжни тук да имаме две инстанции, защото става въпрос за лишаване от права.
Нашето предложение е направено като мотивите са съответно, че делата така ще приключват по-бързо, съответно задържаното лице ще получи съответната защита в много кратки срокове, тъй като както мерките, така и тези производства се гледат по бърз начин и съответно предложението ни е в чл. 72, изречение първо – „задържаното лице има право да обжалва законността пред районния съд по седалище на органа“, защото задържаното лице е в съответното РПУ и съответно съдът трябва да бъде районният, който е и по седалището на РПУ-то и съответно в края на изречението се поставя запетайка и се добавят думите: „като решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред съответния административен съд“.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря за направените разяснения от председателя на Върховния административен съд.
Професор Тодоров, заповядайте.
ИВАН ТОДОРОВ: Нямам никакви възражения по отношение на обжалването, напълно съм съгласен. Само искам да кажа нещо, което няма пряко отношение, а именно, че това са огромен брой случаи и министърът, така както е предложен текстът на ВАС, извън него остават случаите, когато за всички останали случаи министърът на вътрешните работи трябва лично да прави всички тези дисциплинарни стъпки, които са огромен брой. Той не може да ги преценява, не може да ги мисли, подписва без въобще да гледа. Нека да остане това, което в другите закони го слагахме: „министърът на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице от състава на министерството“. Това би било в унисон с другите промени, които се правят и би прекратило безсмисленото нещо министърът да слага подписи върху неща, които нито може да гледа, не може и да ги мисли.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Има логика в това, което предложи господин професорът. Да, действително да предоставим възможност да делегира правомощия по негова преценка.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз доколкото виждам, поне от текста на вносителя, ако не греша, е точно това.
ИВАН ТОДОРОВ: Това е корекция, която направихме преди това.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Да, корекцията ще я направим – аз също я видях, в т. 1 и в т. 2 трябва да се заменят думата „заменят“ с „добавят“.
ИВАН ТОДОРОВ: да се добави „или“.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Може, да, да се заменят с „или“. (Уточнения.)
И съответно „или оправомощено от него длъжностно лице“, тоест навсякъде в текста на § 127 след думите „министърът на вътрешните работи“ се заменя…
ИВАН ТОДОРОВ: „или“. (Уточнения.)
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: На практика единственото, което ще се промени в § 127 на база на изявленията, направени от проф. Тодоров и председателя на Върховния административен съд, ще бъде след съответно думата „заменят“ и след думата „добавят“ – „министърът на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице“.
Други изказвания, мнения, предложения? Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на Върховния административен съд за редакция.
За – 12, против няма и въздържали се 4.
Приема се предложението за редакция на Върховния административен съд.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с приетото предложение за редакция като навсякъде след думата „оправомощава“ става „главния секретар или друго длъжностно лице“ във всички точки на § 127.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се текстът на § 127, като навсякъде се добавят думите „или оправомощено от него длъжностно лице“ и редакцията, предложена от ВАС.

Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Малко да прекъснем с тези параграфи и аз да вмъкна два параграфа, че са по-лекички, малко за разтоварване. Касае се за предложение, което имате всички пред Вас, по Закона за насърчаване на научните изследвания и по Закона за филмовата индустрия. Прецизират се текстове от двата закона, като се определят тези отношения, регламентират се като административни договори и се препраща към процедурата по Административнопроцесуалния кодекс. Нищо по-различно не се прави. Аналогията е със ЗУСЕСИФ. Тук също имаме държавно подпомагане, сключване на административен договор от страна на държавата със спечелилия конкурс или проект, конкурса за проект. Така че тук аналогията със ЗУСЕСИФ е ясна. Предлагам ви да подкрепите тези два малки параграфа.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегата Хамид, който прави предложения по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за включване на нови параграфи, които ще бъдат уточнени като номерация съответно след окончателното гласуване на Законопроекта на второ четене. Бяха представени, имате ги пред Вас подробно изложени заедно с мотиви.
Имате думата за изказвания, мнения и предложения. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Първо ще подложа на гласуване параграфа за промени в Закона за насърчаване на научните изследвания.
Който е съгласен да подкрепим така направеното предложение за създаване на нов параграф, моля да гласува „за“.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Това предложение се подкрепя.
Преминаваме към гласуване на нов параграф за промени в Закона за филмовата индустрия.
Който е съгласен със създаването на този параграф, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Подкрепя се създаването и на този нов параграф в Закона за филмовата индустрия.
След тази кратка почивка с тези леки параграфи преминаваме към тежките от основния доклад.
По § 128 по вносител е за промени в Закона за младежта.
Имате думата за изказвания, мнения и предложения. Тук единствено се добавят думите „и оправомощен от него заместник-министър“. Тук трябва да направим редакцията, която правим вече непрекъснато: „и оправомощено от него длъжностно лице“.
Не виждам изказвания. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с редакцията: вместо думите „и оправомощен от него заместник-министър“ или „оправомощено от него длъжностно лице“.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се текстът на вносител заедно с докладваната редакция.

По § 129 по вносител е за промени в Националния архивен фонд. Има предложение за редакция на Върховния административен съд.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Тук предвиждаме възможност за едноинстанционно производство, тъй като става въпрос за отношения, които не са от такова съществено значение. Това е за достъп до архив.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на председателя на ВАС.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване редакцията на Върховния административен съд и предложението по вносител по принцип.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Подкрепя се текста на вносителя по принцип и редакцията, предложена от Върховния административен съд в Закона за националния архивен фонд.

Преминаваме към § 130 за промени в Закона за нотариусите и нотариалната дейност – текст на вносител и предложение на Върховния административен съд за редакция.
Господин Председател, заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Това са кампанийни дела. Те са свързани предимно при провеждане на конкурс за нотариуси. Между конкурсите за нотариусите съответно имаме процедури за евентуални премествания. Също така ние сме предложили вариант, когато става въпрос за решения на общи събрания на нотариусите, това да подлежи на обжалване директно пред Върховния административен съд с оглед важността на този избор за избор на ръководни органи на Съвета на нотариусите. А по отношение на останалите сме предвидили – първите заповеди предлагаме като вариант, заповедта за откриване на процедурата, тъй като тя е една, да подлежи на обжалване пред Административен съд – София-област, по същите съображения, като там ще си има съответно две инстанции, а по отношение, когато се касае за премествания, вече по общия ред – пред съответния административен съд.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря за направените разяснения от председателя на Върховния административен съд.
Заповядайте, госпожо Белчина, за становище.
ДАНИЕЛА БЕЛЧИНА: Аз искам да попитам – нали във Вашата редакция отпада и чл. 80, ал. 3 – дисциплинарните…
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Не са при нас.
ДАНИЕЛА БЕЛЧИНА: Те са пред ВКС ли?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Те са пред ВКС. За наказанията са пред ВКС.
ДАНИЕЛА БЕЛЧИНА: Тоест Вашето предложение касае…
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Касае само нашият…
ДАНИЕЛА БЕЛЧИНА: Ние подкрепяме редакцията на Върховния административен съд.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на госпожа Белчина за изразеното становище.
Други изказвания? Не виждам.
В такъв случай преминаваме към гласуване предложението на Върховния административен съд, както и текста на вносителя по принцип.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се редакцията на Върховния административен съд и по принцип текста на вносителя за промени в Закона за нотариусите и нотариалната дейност.

По § 131 по вносител за промени в закона за обществените поръчки – текст на вносителя, предложение от народен представител Данаил Кирилов, предложение от народните представители Митев и Димитров и предложение от колегата Крум Зарков и група народни представители.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, проф. Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви.
Тъй като всъщност до този момент се приеха доста промени, които правят тези предложения несъобразени вече с приетите промени, предлагам само една промяна – ако, разбира се, я припознаете, една промяна в чл. 220, ал. 1:
„Чл. 220. (1) За производствата по тази глава пред Комисията за защита на конкуренцията и пред Върховния административен съд се дължат държавни такси и разноски. Държавните такси за касационно обжалване пред Върховния административен съд се определят от размера на таксите, дължими за производството по жалби пред Комисията за защита на конкуренцията. Държавните такси за отмяна на решение на Върховния административен съд и при частни жалби пред Върховния административен съд се определят по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
Алинея 2 се отменя.
Идеята е същата, каквато беше в Закона за концесиите. Просто всички други неща си остават същите. Единствено таксите се приравняват на тези, които се дължат пред КЗК и по този начин определянето им става изключително лесно, тъй като те стават в еднакъв размер. Благодаря Ви.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на проф. Тодоров.
Колеги, има ли някой, който желае да припознае това предложение? Докато обмисляте това, давам думата на представителя на КЗК.
Заповядайте!
НАДЯ МИНЧЕВА: Благодаря Ви.
Ние имаме становище по т. 3 на § 131 във връзка с предложението да се измени родовата подсъдност на решенията на КЗК по ЗОП, които са свързани с малките по стойност обществени поръчки. Нашето становище е тази подсъдност да се запази, както е до момента, тъй като се получава едно разкъсване на решенията на КЗК и на режима на тяхното обжалване.
Също така в тези производства пред Комисията за защита на конкуренцията се оказва, че съществува следният парадокс. Решението, крайният акт на Комисията по това производство, ще подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град, а всички междинни актове, които не са обхванати от предложението, ще подлежат на обжалване по досегашния ред пред Върховния административен съд и също така считаме, че това може да създаде опасност да се получи една разнородност в практиката и нашето становище е, че трябва да бъде запазен досегашния ред за обжалване на решенията по ЗОП. Благодаря Ви.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря за становището.
Уважаеми господин Председател на ВАС, заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: ВАС в своето становище изрично не е подкрепил този текст, като заставаме твърдо на позицията, че обществените поръчки, при положение че са една-единствена касационна инстанция, въпреки че са от комисия, следва да бъдат разглеждани от Върховния административен съд.
Действително подкрепям изцяло становището на колежката, че ако направим две касационни инстанции на административен съд и на Върховния административен съд, ще имаме твърде много противоречива практика. Ние и сега, слава Богу, по отношение на обществените поръчки не е толкова, тъй като се гледат само от едно отделение от 13 човека, затова смятаме, че трябва да се запази този ред без значение цената на съответната обществена поръчка.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на председателя на ВАС.
АНАСТАСИЯ ВЕНКОВА (Агенция за обществени поръчки): Подкрепям становището на Върховния административен съд относно реда за обжалване на актовете на възложителите.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на госпожа Венкова от Агенцията за обществени поръчки.
От Министерството на финансите – заповядайте.
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА: Отново искам да припомня, че становището на Министерството на финансите е против отмяната на ал. 2 на чл. 220. Не миналата седмица, а по-миналата изложих подробно аргументите ни защо административните органи не трябва да дължат държавна такса в касационното производство. Има ги в становището. Ако някой иска, може отново да ги преразкажа, но не сме отстъпили от тази позиция.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Върховният административен съд не подкрепя не само промяната на подсъдността, но и приравняването на договорите за обществена поръчка на административни договори. Тъй като това също е предвидено в този § 131 и смятам, че това предложение трябва да отпадне.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря за това становище.
Професор Тодоров, заповядайте.
ИВАН ТОДОРОВ: Само да отбележа – ако би се приело това предложение, което правя, всички предложения на практика се приемат с изключение на Министерството на финансите за държавните органи. Но за държавните органи Комисията вече взе едно мотивирано решение, че равнопоставеността изисква и държавните органи на плащат такси, като искам да отбележа, че държавните органи са привилегировани като плащат такси колкото плащат гражданите.
Второто нещо. Нека само да припомня, че тези пари отиват в бюджета, тоест няма ощетяване на бюджета. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на проф. Тодоров.
Аз също правя това уточнение. Действително приехме принципно становище в предходна разпоредба на Административнопроцесуалния кодекс по отношение на таксите, заплащани от държавни органи в смисъла, който беше изложен от проф. Тодоров преди малко, така че просто казвам да го съобразите.
Заповядайте от Министерството на финансите.
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА: Може би на предишното заседание на работната група, на което аз не присъствах, нещо се е променило. Защото в текста в АПК, който третираше разноските, беше изрично изключен ЗОП. Или вече не е така?
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Правя няколко уточнения. Първо, не сме работна група. Тук е Комисията по правни въпроси. Работната група приключихме през пролетта.
Второ, по отношение на разноските, колегата Хамид доколкото си спомням, заяви изрично становище.
ХАМИД ХАМИД: Няма да внасям предложението. Ще внеса отделно…
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Защото ще внесе отделен ЗИД.
А по отношение на заплащането на такси от страна на държавните органи, този въпрос беше приет и гласуван от Комисията.
Колеги, ако няма някой, който желае да припознае предложението на проф. Тодоров по отношение чл. 220, това да стане единствената промяна в Закона за обществените поръчки, тоест това означава да отхвърлим останалите предложения, както съответно да отхвърлим и текста на вносителя, аз правя това предложение. Единствено искам да разбера какво е становището на председателя на ВАС, ако има такова, по предложението, което направи проф. Тодоров в заседанието преди малко.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Също като Комисията за защита на конкуренцията аз не виждам причина да променяме режима.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря за това уточнение и становище.
Оттеглям предложението, което сме направили с колегата Димитров.
В такъв случай преминаваме към гласуване, ако няма други изказвания, мнения и становища. Не виждам такива.
Първо подлагам на гласуване предложението, което направих току-що по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС по отношение заплащаните такси, като режимът е идентичен с това, което приехме по отношение на заплащане на таксите пред Комисията за защита на конкуренцията.
Който е съгласен да подкрепи това предложение и то да бъде на практика съдържанието на параграфа, с който се правят промени в Закона за обществените поръчки, моля да гласува „за“.
Колеги от БСП, Вие не гласувате ли? Параграфът е в ЗИД на Закона АПК. Там, където си беше и преди. Просто съдържанието на предложението е на практика вместо съдържанието на текста по вносител да има уредба по отношение на таксите, която е аналогична и идентична, която приехме в Закона за защита на конкуренцията. Колегите от БСП не участват в гласуването.
За – 12, против и въздържали се – няма.
В такъв случай се приема предложението по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС текстът на параграфа да придобие този вид, а именно да има единствено промяна в чл. 220.
За пълнота обаче ще подложа на гласуване и останалите предложения.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Крум Зарков и група народни представители.
За – 4, против – няма, въздържали се – 10.
Предложението на колегата Крум Зарков и група народни представители не се приема.
Предложението на колегата Кирилов, тъй като той не присъства и не е изявил воля дали го оттегля или не, също го подлагам на гласуване.
За и против – няма, въздържали се – 14.
Предложението на колегата Кирилов не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на вносителя.
За и против – няма, въздържали се – 16.
Не се подкрепя и текста на вносителя. В този случай остава като текст на § 131 за промяна в Закона за обществените поръчки предложението по чл. 83, ал. 5, т. 2, което направих – по отношение на чл. 220 и таксите за производства пред Агенцията за обществени поръчки.
С това приключихме с § 131.
АНАСТАСИЯ ВЕНКОВА: Извинете, само едно уточнение – нали става въпрос за таксите на КЗК и ВАС? Защото казахте Агенцията по обществени поръчки.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Да.
ХАМИД ХАМИД: Агенцията събира ли такси?
АНАСТАСИЯ ВЕНКОВА: Не.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Казах: Закон за обществените поръчки.
Преминаваме към § 132 – има текст на вносител, предложение за редакция на Върховния административен съд за промени в Закона за общинската собственост.
Колеги, мнения, становища по § 132?
Заповядайте, господин Председател.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Предложението за § 132, направено от Върховния административен съд, е във връзка с три процедури, касаещи прекратяване на нейни правоотношения. Касае се за правоотношения, които се прекратяват при строго регламентирани основания, съответно предложението те да бъдат на една инстанция. Тъй като там съдът само проверява наличието или не на тези основания.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря за направеното уточнение.
Други изказвания, мнения, предложения? Не виждам.
Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Върховния административен съд и текста на вносителя по принцип за промени в Закона за общинската собственост - § 132.
За – 12, против – 4, въздържали се – няма.
Приема се § 132 – текст на вносител по принцип и предложение на Върховния административен съд за редакция.

По § 133 по вносител за промени в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Тези текстове обаче са свързани с мълчаливото съгласие и промените, които приехме в чл. 58.
Професор Тодоров дава разяснение, че текстовете са съобразени с приетите от нас редакции на чл. 58 от АПК.
Имате думата за изказвания, мнения и предложения. Не виждам заявки за изказвания.
Преминаваме към гласуване – имаме само текст на вносител за § 133.
Моля да гласуваме текста на вносителя за § 133.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Подкрепя се текста на вносителя за § 133.

По § 134 за промени в Закона за опазване на земеделските земи – текст на вносител, предложение на Митев и Димитров и предложение за редакция на ВАС.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения по § 134.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Имаме – някой съответно ги припозна, предложения, съответно става въпрос за едноинстанционност за голяма част от производствата. Те по принцип не са и толкова много по този въпрос, но има едно производство, предвидено пред Върховен административен съд, не знам каква е била логиката на законодателя към онзи момент, на утвърждаване на трасета за проектиране – там предложението съответно да мине пред съответния административен съд с възможност за касационно обжалване пред Върховен административен съд.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Тоест Вие правите редакция на Вашето предложение?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Не, точно както е предложението, да.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря за това разяснение.
Изказвания, мнения, предложения? Не виждам.
Аз оттеглям нашето предложение с колегата Димитров.
Ако няма други изказвания, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване редакцията на Върховния административен съд, така както я виждате, както беше докладвана от неговия председател и по принцип текста на вносителя за § 134.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се § 134 като се приема по принцип текста на вносителя и редакцията, която предлага ВАС.

Преминаваме към § 135 за промени в Закона за опазване на обществения ред и провеждането на спортни мероприятия – текст на вносител и предложение за редакция на Върховния административен съд. Това, като гледам, е абсолютно идентично.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Става въпрос за принудителни административни мерки, като забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина. Това са футболните хулигани, най-често, като съответно нашето предложение е да си бъде на една инстанция пред ВАС. Смятам, че това е достатъчно, за да има достъп до правосъдие.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на уважаемия господин председател за разяснението.
Колеги, изказвания? Няма.
Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване предложението на ВАС, както и текста на вносителя по принцип.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се по принцип текста на вносителя заедно с редакцията на ВАС.

По § 136 за промени в Закона за опазване на околната среда – текст на вносител, предложение на Митев и Димитров и предложение на Крум Зарков и група народни представители, които са идентични.
Изказвания, мнения, предложения?
Колега Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Мислим, че е абсурдно върху ОВОС да има определен материален интерес. Още повече че когато се касае до ОВОС една част, и то голяма, от екологичните организации са общо взето организации на доброволци. Изключваме нали тези, което естествено има професионални организации, които, за съжаление, професионално жалят разни неща. Не отричаме, че го има, но все пак това прегражда възможността да се защитава обществения интерес и специално екологични въпроси от голяма част от организациите, които все пак се крепят на ентусиазма и добрата воля на хората, които ги изграждат. Така че ние тук се противопоставяме на направеното предложение.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегата Божанков за изказаното становище.
Заповядайте от Екологичното сдружение „За Земята“, нали така?
РЕГИНА КОЛЕВА: За земята, да, но смея да твърдя, че в случая изразявам мнението на неправителствени екологични организации като цяло.
Тъй като редакцията, макар и малка, има много голямо значение за такъв тип дела, за екологични дела, като цяло, бих искала да обърна внимание като цяло, първо, че обжалване на решения по ОВОС е един от много малкото инструменти, които има в законодателството – да бъде спряна или да бъде преразгледана законосъобразността на един инвестиционен проект, който има въздействие върху околната среда. Аз ще разделя аргументите си „против“ тази редакция в три групи. Първата е свързана с предложението таксата да се определя върху материален интерес. В случая е много трудно да се говори за материален интерес. Обръщам се и към мнението и на проф. Тодоров, изразено по-рано, с което той съпоставяше административния материален интерес, както той го нарече, с интереса в гражданското право.
В случая няма как да говорим за един интерес на лицата-жалбоподатели. Жалбоподатели в едни такива дела ще бъдат граждани, организации и РИОСВ. Това са регионалните инспекции по околната среда и водите, които могат да са издали акта и той да бъде отменен на първа инстанция.
В случая да се заплати такса, която да е процент от стойността на инвестиционното предложение няма как да се отрази върху материалната сфера на тези лица по никакъв начин. Това се отразява върху материалната сфера на инвеститора. Но тези, които ще трябва да заплатят таксата, са именно лица, които дори и да спечелят обжалването, те няма да се обогатят, тъй като те защитават един обществен интерес, а именно това е интерес, свързан с правото на благоприятна околна среда, което е прогласено в Конституцията. Нека отново да кажем, това са правата и на бъдещите поколения, да запазим определени природни ресурси.
В този смисъл да говорим за материален интерес по такива дела е дори правно погледнато технически неправилно и също така наистина противоречи на определени права.
Вторият аргумент, който ще изтъкна, е свързан с това, че тези промени противоречат на международното право и на правото на Европейския съюз, като визирам именно разпоредбата на Орхуската конвенция за достъп до информация по околна среда и достъп до правосъдие. Тя изрично предвижда, че процедурите по екологични въпроси не бива да бъдат недостъпно скъпи.
Последната редакция, която се прие, мисля, че таванът е 4500 лв. – това е около 10 пъти над минималната работна заплата в страната. Наистина за един гражданин със сигурност това е пречка, тоест говорим за достъп до правосъдие, което е право, признато от Европейската конвенция за защита правата на човека. Говорим за нарушаване на Орхуската конвенция, която казва, че процедурите по екологични дела не трябва да са недостъпно скъпи.
Искам да обърна внимание, че Орхуската конвенция освен част от международните актове, по които България е страна, е част и от правото на Европейския съюз. Това значи, че въз основа на този текст България може да бъде съдена пред Съда на Европейския съюз, тоест тук може да говорим за неспазване правото на Европейския съюз. Тези дела са специфични, не можем да налагаме такива такси.
Последният ми аргумент е свързан с основния принцип, който явно се залага в този законопроект, а именно той е процесуална икономия и бързина. Предния път на предното заседание си изложих аргументи, че тези инвестиционни проекти трябва да бъдат реализирани бързо. Нека да обърнем внимание и да разделим достъпа до правосъдие и бързината. Защото достъпът до правосъдие е едно. Това е правото на лицата да бъде преразгледана законосъобразността на определени актове, които засягат техни права. А относно бързината и възможността на инвеститора да реализира интереса си, то в АПК има предвидени съответните механизми, а именно предварително изпълнение на определен акт. В този смисъл искам да кажа, че с този аргумент не можем да твърдим, че ограничавайки касационно обжалване и ограничавайки достъпа до правосъдие, ние постигаме процесуална икономия. Това са две различни неща. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: И аз благодаря.
Професор Тодоров, заповядайте.
ИВАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви.
Много се радвам да има в една държава организации, които искрено се борят за опазване на околната среда. Но истината е, че главната борба в околната среда са делата по ОВОС, а не примерно грижите за чистотата на въздуха, където десетки хиляди хора умират всяка година в резултат на мръсния въздух – в продължение на 25 години, не говоря за сега, или преди още даже. Нямам предвид конкретно нещо. Много малко действия в тази посока и огромни действия в посока на обжалването на ОВОС.
Мога съвсем категорично да заявя моето мнение и мнението на всички колеги, които са се занимавали с обжалване на ОВОС, че във и над 90% от случаите, става въпрос за най-обикновено изнудване на бизнеса. Да, за организациите, които обжалват често формално няма материален интерес, но за инвеститорите има огромен материален интерес. За гражданите и организациите, чийто бизнес е свързан с осъществяването на съответния проект, има огромен материален интерес, най-често десетки, стотици и милиони и срещу тези десетки, стотици и милиони стои една такса, чийто максимален размер е 4500 лв.
Второто нещо. Никой не спира достъпа до правосъдие. Достъпът до правосъдие е пред първата съдебна инстанция. Делата по ОВОС подлежат на обжалване пред първата съдебна инстанция на практика безплатно.
Когато съдът, забележете, съдът е постановил, че ОВОС е законосъобразен и когато съответната организация за опазване на околната среда обжалва съдебното решение, тоест тя приема, че съдът не е прав, нека тогава да извади една сума, която ще е най-много 4500 лв., а може да бъде и доста под 4500 лв. Защо? За да носи отговорност, че спира инвестиция за десетки, стотици и милиони; че лишава огромен брой граждани и организации да реализират приходи от тази дейност. (Реплики.) Ами, спира – спира, защото когато човек знае, че не е прав и обжалва…
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Много моля!
ИВАН ТОДОРОВ: …едно законосъобразно съдебно решение, трябва да има нещо, което да го кара да спре да прави незаконосъобразни действия.
Следващото нещо, за Орхуската конвенция. Съдът в Страсбург – ние сме цитирали в мотивите многобройни решения на Съда в Страсбург, защото знаем как ще се атакува това нещо, но Съдът в Страсбург много ясно е приел: достъп до съдебно, а не до касационно съдебно обжалване. Поначало в света хората гледат административните актове пред особени юрисдикции и след това те отиват пред съд и въобще не стигат и до върховен съд, да не говорим, че административни съдилища – председателят сигурно знае по-добре от мен – има в 13 държави в Европейския съюз.
Съдът в Страсбург изрично е казал, че въвеждането на такси пред касационната инстанция не е възпрепятстване на достъпа до правосъдие, да не говорим, че таксата, която се предлага – максималната, от 4500 лв., е една много ниска такса, когато отсреща стоят интереси за десетки-стотици милиони и когато на огромен брой хора им се засягат правата и законните интереси.
Никой не спира съдебното обжалване. Нека да се обжалва почти безплатно пред първата инстанция, защото е на практика минимална такса пред касационната инстанция. Но не може всеки да обжалва докрай както си иска и каквото си иска без да го е грижа дали съдебното решение е правилно или неправилно.
След като е загубила съответната правозащитна организация, примерно е загубила първата инстанция, съдът й е казал: „По наше мнение Вие не сте прави“, при това положение не може да се приеме, че ей-така може да се обжалва без всякакви ограничения. Трябва да си пазим и Върховния административен съд.
Освен това искам много ясно да подчертая. Аз съм гледал само дела главно по ОВОС, две-три дела съм гледал, които са свързани с опазване на околната среда, извън ОВОС и извън няколко пряко свързани с инвеститорите нарушения, тоест съмнения за засягане на околната среда.
Но всъщност не инвеститорите правят замърсяването на околната среда. Инвеститорите, които сега в момента с всички изисквания, които се поставят за опазване на околната среда – пречиствателни съоръжения, ограничения и прочие, са под 2,5% и замърсяват околната среда. Околната среда се замърсява основно и хората боледуват от съвсем други проблеми. Това са твърдите горива в градовете, транспорта и така нататък. Не бих казал, че гъмжи от дела срещу тези неща. Атакуват се дела, където може, където има материален интерес. Това е истината.
Вие си представете – или можете да ги оставите така и да се атакуват интересите на гражданите и организациите, или да се даде приоритет на свободния достъп и спокойното блокиране на всички тези проекти. Благодаря Ви.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на проф. Тодоров.
Преди да Ви дам думата, аз правя редакция на предложението, което сме направили с колегата Димитров.
Първо, предлагам в текста на вносителя т. 1 да отпадне, тъй като тя вече е приета при предходно изменение на Закона за опазване на околната среда. В този смисъл това предложение е безпредметно.
По отношение на т. 2 за създаване на нова ал. 10, правя следното принципно предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2, като ако го подкрепите по реда, ще помоля да упълномощим референтите за правилното и точното му редактиране. А именно новата ал. 10 да гласи следното:
„(10) Държавна такса в касационното производство по обжалване на решението по ОВОС се определя по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
Мотивите ми са, че текстът на вносителя поставя повече въпроси, отколкото отговаря, първо.
Второ, вече приехме принципно постановка по отношение на тези случаи, която ще се приложи в този случай. Ако се касае за определяем материален интерес, мисля, че и проф. Тодоров го цитира, до 10 милиона максималният размер на държавната такса е 1700 лв., за над 10 милиона максималният размер е 4500 лв.
Имате думата за реплика по отношение изказването на проф. Тодоров.
РЕГИНА КОЛЕВА: Да, благодаря.
Благодаря Ви, проф. Тодоров. Разбирането от това, което казвате, всъщност е, че основният аргумент за налагане на едни толкова високи такси е да ограничим превратното упражняване правото на жалба. Тоест искам да кажа, че се опитваме със законодателни мерки, така едно вторично действие да постигнем. Това само по себе си е неправилно това да е целта на един закон. Вие използвате едни цифри, които, смея да твърдя, не се базират на статистика, а на ваши лични наблюдения. Казвате, че 90% от такива дела са изнудване на бизнеса. Също така казвате, че 2,5% от замърсяването само произтича от инвеститори. Опасявам се, че на един такъв форум, където никой от нас не е еколог и експерт, подобни твърдения биха могли да заблудят аудиторията и ние наистина не знаем това така ли е и разчитаме на Вашето компетентно мнение, ако те не са потвърдени, не знам дали е редно така да говорим.
Относно делата за въздуха, ако имате интерес, аз Ви призовавам – ние водим такива дела, бихме се радвали на Вашата компетентност, нека да ни помогнете. Защото имате, аз така усетих, обвинение, че всъщност екологичните организации водят само дела по ОВОС – не е така. Ще се радваме да Ви помогнем. Призоваваме Ви, тези дела са много интересни. Към момента ни се отказва правен интерес – на гражданите, да водят такива дела.
Искам да направя разлика между Орхуската конвенция и Европейската конвенция за защита правата на човека. Ако Европейската конвенция за защита правата на човека и практиката, която цитирате в Съда в Страсбург и за достъп до правосъдие като цяло, Орхуската конвенция изрично казва „недостъпно скъпи процедури“, което е нещо различно. Пак казвам, една такава такса може да се счита за недостъпно скъпа процедура.
Отново говорим за интереса на инвеститорите и за едни лоши зелени организации. Ако искате да ограничите лошите зелени организации – да, имате това право, всички знаем, че се използват за изнудване. Но то се използва наистина и за защита на едни изконни права на хората, нередно е да подхождаме по този начин и да презюмираме, че чрез такси… Отново казвам, различно е – едно е достъп до правосъдие, едно е бързина за осъществяване на инвестицията. Ако искаме да осъществим инвестицията, то нека това не е начинът. Има такъв способ в АПК, това е предварително изпълнение на решението, а не да прекратим обжалването. Тоест Вие прекратявайки обжалването, лишавате гражданите, лишавате организациите от разглеждане на законосъобразността на определеното решение.
Ако просто искаме да защитим интереса на инвеститора – да, той е важен, но всъщност трябва да видим и дали всъщност тази инвестиция и първоначално решението отговаря на екологичните стандарти и така нататък, то нека говорим за предварително изпълнение. Има такава възможност в АПК, а не да ограничаваме достъпа до правосъдие.
В този смисъл, защитавайки едните, не трябва, как да кажа – интересът да защитим съда, съдът все пак служи на гражданите, нали така? Нека си го пазим, но нека той да служи на гражданите, нека да не забравяме изконната му функция, а именно да правораздава. Нека да не ограничаваме правата на лица по основни човешки права, а именно правото на околна среда е такова. Благодаря Ви.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: И аз благодаря.
Колегата Божанков има думата за реплика.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Колеги, на първо място, аз отново не приемам подхода ни към таксите като някакъв инструмент да ограничава, да насърчава, да ни кара да сме по-отговорни или безотговорни. Таксите покриват определени разходи. Не стига, че на необективен критерий изчисляваме таксите, ами сега ги изчисляваме ей-така, ако може, някой много да не е обжалвал нещо с голям интерес. Припомням, че големите инфраструктурни проекти от национално значение се жалят на една инстанция. В момента говорим по промени в АПК, които значително ускоряват процеса. Тоест, въпросът колко ще ни е бързо правосъдието в момента, го решаваме. А големите проекти, които засягат обществото в значителна част, направихме преди време така, че да се жалят на една инстанция. Какво повече да направим?
Част от демократичния процес, част от правовата държава е да се обжалва и всеки инвеститор си го калкулира, когато влиза в дадена дейност, че да, той може до шест месеца на една инстанция да бъде забавен от дела. Ако някой злоупотребява с правото, си има ред да се търси отговорност. Тук имаше предложения, и в тази посока направени.
Ние тук казваме, и аз ще дам конкретен пример, който е актуален в моята практика като народен представител. Строят магистрала Русе – Велико Търново, тя минава през с. Хотница – то е предпочитано заради Хотнишките водопади от граждани на Горна Оряховица и Велико Търново да си правят къщи там. Магистралата минава от там на 30 м от тях на виадукт, тоест всички, които си направиха заради екологично чистата среда къщи отиват на кино – никой не иска да живее на село, в което на виадукт му минава магистрала отгоре, съответно жалят. Е, тези хора какъв материален интерес имат? Те нямат никакъв материален икономически интерес. Факт е! И какво искаме от тях? – 4500 лв. такса!
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Въпросното дело вече се отлага четвърти път във Върховния административен съд с всякакви искания за експертизи. Колкото и бързо да ги гледаме, в един момент тези дела се протакат поради експертизи. Това е факт.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Това е факт, но се иска експертиза – понеже аз го следя този процес, искат експертиза, за да не излизаме твърде много от темата, защото там има две жалби. Те са различни страни. Едните искат експертиза заради екологията на хотница, а другите искат експертиза, защото смятат, че единият ОВОС е отпаднал без основание, а той единият прави фантастични завои, за да влезе в защитени местности и да отпадне, а хората си искат ОВОС. Колежката Маринова знае за какво става дума. Но хората няма как да си защитят интереса, освен по ОВОС, те няма какво друго да правят – те не са инвеститори, не строят, не ги интересува, нито строителство на магистрала, нито пътя. Тях ги интересува да им е екологично. Единствената процедура, която могат да жалят, е ОВОС и в случая те жалят ОВОС. Те няма какво друго да жалят. (Реплика на Георги Чолаков.)
То на тези хора, които живеят там, това им е общественият интерес, той не им е личен – той не може да им е личен интересът. (Реплики.) Така е и всички хора, които пътуват от Русе до Търново, и не само до Търново, а и Горна Оряховица, Лясковец в момента пътуват по път от 100 км, а магистралата е 133 км. Плюс 33 километра какво значат за екологията, изразено в горива и емисии, какво значат за бизнеса като разходи и конкурентоспособност? Но този бизнес не може да жали нищо друго освен един ОВОС.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегата Божанков.
Аз ще си позволя една трета реплика към проф. Тодоров.
Професор Тодоров, аз мисля, че не казахте достатъчно ясно един от аргументите, специално по отношение на фиксирането върху достъпа до правосъдие. Доколкото си спомням, трайната практика на Европейския съд по правата на човека е, че отказ от правосъдие имаме тогава, когато нямаме достъп изобщо до нито една съдебна инстанция. А не както е в този случай и не смятам, че от друга страна, че тотално или радикално няма да има достъп съответно до касационната инстанция. По-скоро смятам, че по този начин ще имаме жалбоподатели, които действително имат аргументи по отношение решенията на първоинстанционния съд. Забележете, че тук не предвиждаме едноинстанционно обжалване! Запазва се касационното оспорване на решенията по ОВОС, така че в този смисъл тотално няма основание тази теза, може би трябваше по-ясно да го кажете или как да кажа – по-радикално! Благодаря.
Имате думата за дуплика.
ИВАН ТОДОРОВ: Само да допълня.
Държавните органи се въздържат от предаване на предварително изпълнение. Има такива случаи, но са редки, тъй като ако се предаде и след това се отмени, те носят отговорност и просто избягват случая. Освен това производството трае дълго. На практика, тъй като производствата траят много дълго, има огромно разминаване в целените и постигнатите срокове. Не се знае колко време ще продължи това производство. Ето, председателят даде пример – това дело примерно върви неопределено време и не се знае кога ще свърши. Не е само то, много други по същия начин вървят.
Само да кажа. Ние цитирахме, не е практика на Съда в Страсбург. В мотивите и предложението на народен представител Данаил Кирилов също е цитирана практика на Съда на Европейския съюз, където изрично се взема отношение, че е напълно допустимо да се сложат не само такси за касационно обжалване, а въобще съответните такси за съдебно обжалване. Просто таксите на първата инстанция трябва да бъдат такива, че да осигуряват достъп до съд. Никой не иска да има достъп до касационно обжалване. Никъде в никоя конвенция, нито в регулация на Европейския съюз се гарантира достъпът до касационно обжалване. Такова нещо няма никъде по света.
Само да кажа във връзка с повдигнатия въпрос за значението на таксите. Изложено е в мотивите към Законопроекта. Конституционният съд изрично се е произнесъл за таксите, че те наред с другите функции имат и тази функция – да възпират някой да обжалва неоснователно. Забележете, в случая не става въпрос за обжалване на административен акт, а става въпрос за обжалване на съдебно решение, за касационно обжалване на съдебно решение. Тоест, съдът вече се е произнесъл и се атакува неговото решение. Въобще не става въпрос за избягване на достъп до съд, а става въпрос за ограничаване.
Освен това с предложението, което чух и сега беше направено, вероятно ще се отиде не към определяне на материалния интерес, ще отиде към обикновени жалби, които за гражданите вече са 90 лв., ако не се лъжа, което ето, в този случай, който даде господин председателят на ВАС, гражданите ще защитят само срещу 90 лв. своите интереси, което е съвсем приемливо.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на проф. Тодоров.
Имате думата, но за много кратка обаче добавка – имахме изказване, имахме реплика, да не го превръщаме в безкраен диалог, в този смисъл. И действително да е нещо ново, което не сме чули в досегашния дебат.
РЕГИНА КОЛЕВА: Да, извинявам се много. Но тук искам само да обърна внимание. Ние казваме – да, така е, достъпът трябва да е гарантиран до една инстанция, ние ограничаваме втората инстанция.
Но има една хипотеза, в която ако се спечели делото на първа инстанция и всъщност инвеститорът жали и отидем на касация и тогава инвеститорът спечели, тогава присъдените разноски отново ще отидат към гражданите, организациите или РИОСВ. За това искам да кажа, че тогава има една психологическа бариера от това, че макар ти да не ги плащаш в началото на производството, можеш да бъдеш натоварен с едни много високи разноски в края. Тоест има бариера от това да жалиш изобщо. Защото в крайна сметка, печелейки на първа инстанция, ти не отиваш на втора инстанция – другата страна жали. Това е само уточнението, което исках да направя. В този смисъл говорим също за ограничаване на достъп до правосъдие.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря за уточнението.
Тъй като всички дадоха примери от практиката, и аз ще дам пример от практиката. Не ми е съдействала нито една екологична организация. С колеги жалихме едно разрешение за отсичане на дървета в една от централните бургаски улици, за което частично ни уважи искането първонстанционния Административен съд в Бургас, обжалвахме във Върховния административен съд със съответния риск да си понесем естествено разноските. Върховният административен съд потвърди това решение за частично уважаване на жалбата и частично отхвърляне и съответно ние си понесохме разноските. В този случай всеки жалбоподател в общи линии преценява доколко е основателно оспорването му и дали си струва в този случай да отнася въпроса пред касационната инстанция.
РЕГИНА КОЛЕВА: Казвам, когато другата страна отнесе спора – ти печелиш на първа инстанция и не отиваш на втора, но другата страна го отнася и загубиш второинстанционното дело, тогава ще понесеш общите разноски на делото. В този смисъл. Отново тук има бариерата да обжалваш още на първа инстанция, защото можеш да загубиш на втора, дори ти да не желаеш да отидеш.
И само да допълня. Според нас таксите, които са предвидени като твърди – тези от 90 лв. и 350 лв. са адекватни, това, което ние оспорваме, е материалния интерес, тоест процент върху материалния интерес, да се стига до тези високи такси.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Разбирам това уточнение, което правите. Съгласен съм. Пак казвам, че още от началото на воденето на едно производство, всеки преценява рисковете от това дали съдът ще се произнесе в негова полза или не и дали има достатъчно аргументи да оспори съответния административен акт, и то аргументи, които да издържат пред съда – първоинстанционен, респективно касационен.
Що се отнася до размера на таксите, искам да обърна внимание върху следното, именно върху това предложение, което направих по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС и което следва принцип, съвсем различен от този, който вносителят възприема. Тъй като колегата Кирилов го няма, за да влезем в дебат, аз съвсем накратко мога да кажа само, че за мен така както е текстът на вносителя е доста неясен и пораждащ доста въпроси по отношение размера на таксите. Затова Ви предложих на колегите от Комисията да гласуваме предложение, което препраща към вече гласуван от Комисията принцип за определяне на таксите, а именно да препратим към АПК.
Други изказвания? (Реплики.)
Колеги, тъй като виждам, че няма повече изказвания, да преминем към гласуване на този параграф, което ще бъде максимално бързо.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 83, ал. 5, т. 2 за отпадане на т. 1, която пак правя уточнението, вече е приета и я има като текст в Закона за опазване на околната среда.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се това предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Второто ми предложение е за редакция на т. 2 от текста на вносителя, което следва да гласи така:
„2. Държавната такса в касационното производство по обжалване решението по ОВОС се определя по реда на АПК върху определен материален интерес.“
Като останалата част отпада.
Който е „за“ това предложение, моля да гласува.
За – 10, против – 4, въздържали се – няма.
Приема се предложението.
Остана да гласуваме по принцип единствено т. 2 от предложението на вносителя за § 136.
За – 10, против – 4, въздържали се – няма.
Приема се по принцип текста на вносителя и съответно редакцията на т. 2, която също беше подкрепена от Комисията. (Уточнения.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Продължаваме, колеги.
За процедура поиска думата колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, тъй като ми се налага да напусна заседанието, Ви упълномощавам да гласувате с нашите гласове. Тъй като няма да присъстваме, си поддържаме предложенията, както сме ги направили до края, евентуално в залата ще ги оттеглим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев. Успех на Групата, ако въобще имате.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Ще имаме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имате Група, но ще стане ясно.
Думата иска господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Аз докладвах текста преди да го отложим. Пак повтарям, целта на текста е да прецизира…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Подчертавам, говорим за ЗКИ.
ХАМИД ХАМИД: Да, да прецизира в специалния закон реда, по който се обжалват актовете на „Банков надзор“ по Раздел VI по Закона за кредитните институции, където не въвеждаме нищо ново освен 40-дневен срок за приключване на производството, съответно първоинстанционни или касационно от образуване на делото.
Досега нямаше изричен текст за Раздел VI от Закона за кредитните институции и обжалването по сегашния текст на чл. 154 от Закона за кредитните институции пращаше по общия ред да се обжалва пред Върховния административен съд, като там срокът, който е определен, е едномесечен. Тоест тук не скъсяваме, а даваме още 10 дни, защото говорим за първоинстанционно или касационно производство, тоест общо за двете. Не скъсяваме срок, а го регламентираме специално за Глава шеста, определяме реда, състава – 3-членен състав на Върховния административен съд, като казваме, че те следят за законосъобразност. Жалбата не спира изпълнението.
Преди малко докладвах и чл. 103, ал. 4 – добавяме по реда на чл. 60 от АПК „или освен ако съдът не реши друго“. Това е по изпълнението.
Това са кратките предложения по Закона за кредитните институции. Предложенията мога да ги определя като прецизиращи, защото различни състави, предвид и един нашумял случай преди няколко години, когато едни квестори правеха каквото си искат, „Банков надзор“ нещо не поспя да вземе каквито и да е мерки срещу една от банките, затова нека да има такъв текст, който да прецизира това производство. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Възражения за възобновяване на дебата има ли по този параграф, по това предложение? Няма.
Изказвания, мнения, становища, предложения? Имате възможност за това! Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Хамид по отношение предложението за изменение в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за кредитните институции.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Други предложения или да продължим по § 137. (Реплики.)

Аз правя предложение за възобновяване на дебата и респективно промяна на решението ни за отлагане на дебата по § 124 относно Закона за лечебните заведения. Тук имаме текст на вносител и предложение за редакция на Върховния административен съд, което аз правя като предложение.
Имате думата за изказвания. Има ли възражения за възобновяване на дебата по чл. 124? Няма.
Имате възможност за изказвания, мнения и предложения. Тук подчертавам, че по никакъв начин не се дерогира волята на министъра на здравеопазването да направи, ако прецени, тоест по собствена преценка, да възложи част от правомощията си.
На микрофона, ако ще се изказвате, и трябва да Ви легитимираме за стенограмата.
МАРИНА УЗУНОВА: Правен съветник на Крум Зарков и Явор Божанков.
Това, което нас ни притеснява, е предвидената възможност, всъщност местната подсъдност – актовете да се обжалват пред административен съд, включително когато актът е издаден от министъра на здравеопазването и доколко е осигурено в съответствие с конституцията и с решението на Конституционния съд. Чрез тези актове се упражнява държавната политика в областта на здравеопазването.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Може ли да взема становища?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Председател.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: С това дали се издава разрешение за лечебно заведение или не се издава, това е чист лицензионен режим. С това не се упражнява държавна политика по отношение на лечебните заведения. Дали едно заявление от съответно юридическо лице иска да бъде регистрирано като лечебно заведение, отговаря на условията или не, не е държавна политика.
Държавна политика ще е съответните подзаконови актове, които регламентират всички процедури във връзка с оказването на лечебната помощ.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Аз имах разпечатка на Закона за лечебните заведения, за да ви цитирам чл. 48.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Член 48 казва следното:
„Чл. 48. (1) В 75-дневен срок от подаване на документите по чл. 47 министърът на здравеопазването издава разрешение за осъществяване на дейността на лечебното заведение…“
Тоест чист регистрационен режим, съответно дали ще даде лицензията по заявление на съответното лечебно заведение или не.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Член 52 от Закона за лечебните заведения.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: За чл. 51 говорим, господин Председател:
„Чл. 51. (1) Министърът на здравеопазването може да отнеме разрешението…“
Едното е за издаване на разрешение, другото е за отнемане.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: След тези уточнения, други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, предложението за редакция, което аз припознах с източник Върховния административен съд, на § 124 относно промени в Закона за лечебните заведения.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението за редакция на § 124.
Подлагам на гласуване и текста на вносителя по принцип заедно с приетата редакция.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се § 124.

При това положение продължаваме ли с § 137 по отношение на Закона за отбраната и въоръжените сили. Имаме текст на вносител и предложение на народен представител Данаил Кирилов. Имаме предложение от народен представител Константин Попов, Емил Христов и Христо Гаджев. Имаме предложение за редакция на Върховния административен съд.
Имате думата за изказвания.
Господин Председател на ВАС!
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Това е третият закон, който касае служебни правоотношения. Вече по аналогичен начин бяха уредени нещата в Закона за държавния служител и в Закона за МВР. Тук евентуално може да се включи „министърът или определено от него длъжностно лице в рамките на съответното министерство“, както направихме по отношение на другите две министерства.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Проф. Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви.
Всъщност по обжалването има редакция на ВАС, което подкрепям изцяло. Само в тези текстове, които са в момента предложени от народен представител Данаил Кирилов и където се казва кой и как издава актовете, може би най-простият начин е „министърът или оправомощено от него длъжностно лице“. Това да бъде във всички текстове, където се говори кой има такива правомощия. Той е най-флексибилен и е в съответствие с това, което народните представители приемаха до този момент. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, проф. Тодоров.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Колеги, подлагам на гласуване първо предложението за редакция на Върховния административен съд, което е по отношение на чл. 251, ал. 1.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Прие се това предложение за редакция.
Подлагам на гласуване предложението на народен представител Константин Попов, Емил Христов и Христо Гаджев, т. 2 от което съдържа вече приетото предложение по чл. 251, според мен изцяло. Предлагам Ви да го подкрепим по принцип.
Който е „за“ да подкрепим предложението на колегите Попов, Христов и Гаджев, моля да гласува „за“.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Колеги, преди да подложа на гласуване предложението на народния представител Данаил Кирилов предлагам редакционното уточнение, така както беше направено от проф. Тодоров – навсякъде, където е „министъра на отбраната“ да се добави „или на оправомощено от него длъжностно лице“. Нали така, Професоре?
ИВАН ТОДОРОВ: Точно така.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Който подкрепя това редакционно предложение, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Заповядайте, нищо, че сме в процедура по гласуване.
ИВАН ТОДОРОВ: Извинявайте.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, ако е свързано…
ИВАН ТОДОРОВ: Да. Само дали да не стане „длъжностни лица“? защото там са толкова много хора, че да не се помисли, че е само едно-единствено длъжностното лице. Въпреки че не би следвало да се помисли, а е възможно. (Реплики.) Има сержанти, в едно поделение сержантите трябва да са на едно длъжностно лице. Или на редниците. Има към 12 хиляди редника. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз тук съм относително спокоен с тълкуването. Мисля, че няма проблем, ако има воля министърът да упълномощи повече от едно длъжностно лице. Няма проблем да стори това. Примерно да кажем командира на батальона или на полка. (Реплики.)
Колегите правилно поставят въпроса редакционното предложение, което приехме, се отнася само за разпоредбите, които цитираме или навсякъде в Закона за отбраната и въоръжените сили?
ИВАН ТОДОРОВ: По Вашите предложения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По моите предложения. Аз затова преди моите предложения го направих това, а и в този списък с препратки, не намирам други, в интерес на истината. Тоест мисля, че този списък е изчерпателен. Така че нека да е спрямо най-добрите мои предложения.
Прие се това редакционно предложение.
Пристъпваме към предложението на народен представител Данаил Кирилов.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се това предложение на Данаил Кирилов.
При това положение подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетото предложение на Кирилов, заедно с приетото редакционно предложение относно израза „министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице“ заедно с приетото редакционно предложение по отношение чл. 251, което беше инспирирано от съдиите от ВАС.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Прие се § 137 по този начин.
Господин Хамид или госпожа Атанасова иска да продължи с § 138 или вероятно с § 139? (Уточнения.)
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Дойде време и за моя параграф от Закона за съдебната власт. Първият въпрос, който уреждаме в Законопроекта, е във връзка с дейността на Върховния административен съд – и процедурите, и организацията на ВАС и на административните съдилища, затова влиза в Преходните и заключителните разпоредби на АПК.
С първата разпоредба се урежда възможността на председателя на Върховния административен съд да може да командирова след изрично становище на директора на Националния институт на правосъдието за срок от една година съдия от Върховния административен съд или от административните съдилища, които текущо да наблюдават дейността, практиката на Съда на Европейския съюз, на общия Съд в Люксембург и на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Мисля, че е наложително тези заседания и практиката да бъде следена от Върховния административен съд, защото в много чести случаи актовете на тези съдилища влияят съществено и на дейността на Върховния административен съд. Това е накратко с командироването. Няколко алинеи уреждат как да стане това.
Втората група въпроси е редът за обжалване на заповедите на министъра на правосъдието, когато по реда на чл. 328и и предните членове се налага дисциплинарно наказание от министъра на правосъдието, заповедта да се обжалва пред съответния административен съд и да подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд. Това преди малко го минахме по сходен текст.
Другата група добавки в чл. 239 регламентират статута на младшите съдии. Досега той съществуваше в окръжните съдилища. Предлагам добавка „и административните съдилища“, тоест създаване на възможност при административните съдилища да има младши съдии. Отдолу съм регламентирал реда как да става това.
Още една група предложения – в чл. 357, касаят администрациите на върховните ни съдилища и на Главния прокурор, които се ръководят от главни секретари. В момента те може да са съдебни служители, добавяме текста, които са съдебни служители или съдии. Тоест аргументът на по-силното – няма пречка и съдия да бъде главен секретар във ВКС, във ВАС или при Главния прокурор. Изискванията за заемане на длъжността са същите, каквито са и в момента в закона.
Това са групите въпроси по Закона за съдебната власт.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Имате думата за изказвания, мнения и предложения във връзка с предложенията, които направи господин Хамид по текста, с който разполагате от миналото заседание, които той мотивира пред Вас току-що.
Господин Председател на ВАС, заповядайте!
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аз се запознах с предложенията.
По отношение предложението за заповедта на министъра на правосъдието, аз смятам, че това е резонно. Аз ще уточня кои са тези заповеди на министъра на правосъдието, с които той налага съответните наказания на съдии по вписванията и на държавните съдебни изпълнители. Съответно тези заповеди в момента се гледат на първа инстанция във Върховния административен съд. Коректно е, както всички останали актове за наказания на министри, които минаха на административен съд, съответно и тези заповеди на министъра, да си минат на административен съд за разглеждане. (Реплика на народен представител Хамид Хамид.) В момента сме на Закона за съдебната власт. (Реплики.)
По отношение идеята за младши съдия, аз лично споделям тази идея, защото действително административното правораздаване може в момента да си попълва своите свободни щатове при движение към Върховния административен съд или към пенсиониране на колегите, единствено и само от общи съдилища, с което създаваме допълнително напрежение и на общото правораздаване. Смятам, че това не е редно. Следва да си подготвим младши съдии, които съответно да бъдат назначавани в административните съдилища.
По отношение на предложението за командироване, това предложение е интересно. Да, действително Върховният административен съд и административните съдилища прилагат изключително много право на Европейския съюз. Това право се прилага основно в нашите съдилища, защото явно имаме власт и подчинение и съответно имаме регламентация на публични правоотношения. Затова, че възможността за командироване на съдия от Върховния административен съд или съответно съдия от административните съдилища, мисля, че ще е полезно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател на ВАС.
ХАМИД ХАМИД: Само да добавя като реплика. Предложението за младшите съдии, господин Председател, ми е от няколко месеца вследствие многобройни оплаквания и от Върховния административен съд и от Софийския градски съд, че административният съд им взема районните съдии от гражданските съдилища и те трябва наново да създават кадри.
Затова искаме и при Вас – мисля, че няма никаква пречка и Вие да подготвяте младши съдии, които да се реализират успешно в административното правораздаване.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Само една допълнителна реплика. При създаването на административните съдилища имаше младши съдии, впоследствие се премахна – не знам защо, но се премахнаха.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Белчина, заповядайте.
ДАНИЕЛА БЕЛЧИНА: Тук има много различни групи въпроси.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Така е, четири групи са.
ДАНИЕЛА БЕЛЧИНА: Аз виждам за първи път това нещо, даже нямам Закона за съдебната власт в себе си. Във връзка с…
ХАМИД ХАМИД: А докладът за подземните богатства имате ли го?
ДАНИЕЛА БЕЛЧИНА: Не.
ХАМИД ХАМИД: А за нефтените продукти, запасите…
ДАНИЕЛА БЕЛЧИНА: Но тези, за които е ресорен министърът на правосъдието, ги имам и които ги имаше по доклада. Но получавам тази редакция и тези предложения сутринта и съответно не съм се подготвила. Даже не съм ги дискутирала с ръководството на Министерството на правосъдието. Има различни групи въпроси, някои на мен ми се струват спорни – например чл. 227 за командироването. Винаги когато е имало работни групи в Министерството на правосъдието този въпрос е бил изключително спорен, как ще се командирова и е бил предмет и обект на много дискусии.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За кое командироване говорите?
ДАНИЕЛА БЕЛЧИНА: По чл. 227.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е за съдия – наблюдател в съда.
ДАНИЕЛА БЕЛЧИНА: Не е това. (Уточнения.)
И тези разпоредби са много спорни принципно.
За командироването в Европейския съюз и общия Съд в Люксембург бих могла да кажа, че може би и председателят на Върховния касационен съд ще има такова желание, но тези разпоредби не са обсъждани, не са дискутирани с никого.
Колкото до дисциплинарните наказания, аз там нямам нищо против. Но при другите – за младшите съдии, вижте сега каква разпоредба имаме: „За съдия в административен съд може да се назначава младши съдия, който има най-малко 3 години и 9 месеца стаж“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Осем години.
ДАНИЕЛА БЕЛЧИНА: Доколкото си спомням 8 години е изискването за стаж за административния съд.
Другите дори не си спомням – нямам текстовете, към какво се отнасят.
Но във връзка със съдебната администрация – промените в чл. 357, аз не знам, те са прерогатив на Висшия съдебен съвет и без неговото мнение, без неговото становище да уреждаме съдебната администрация ми се струва, че не е полезно. Така че ако искате, да ми оставите възможност да дискутирам тези текстове с ръководството на Министерството на правосъдието и да взема след това някакво становище. На пръв поглед ми се струват спорни.
ХАМИД ХАМИД: Реплика!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплика на господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Първо, тези текстове за администрацията дават една възможност повече. Те касаят администрацията на председателя на Върховния административен съд, председателя на ВКС и Главния прокурор – дават една възможност, без да ги задължават. Тоест, това е норма, която те могат и да не ползват.
Има ли пречка, господин Председател, главният Ви секретар да е съдия от административния съд, от ВАС или държите да не е съдия? Ако Вие кажете, че има голяма пречка този човек да е съдия, аз ще оттегля предложението.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Тук алтернативата – съдебни служители или съдии, назначени, съответно от орган. Тук имаме „или“. Това означава, че се дава възможност за алтернатива, съответно дали да бъде съдебният служител или съдия.
Главният секретар по принцип е много важна фигура в една администрация и той всъщност е мостът между юристите и съдебните служители. Има подкрепа и за едното, и за другото. Съответно има отрицателни становища и за едното, и за другото. Но това вече е въпрос на законодателно решение как точно Вие ще го приемете, но това е една допълнителна възможност, както виждам, а не е задължение. Не е задължение.
ХАМИД ХАМИД: Просто имате една възможност повече – както председателят на ВКС, както и Главният прокурор.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Професор Тодоров, заповядайте.
ИВАН ТОДОРОВ: Аз изключително се радвам, че са направени тези предложения, защото за много от тях от много време се обсъждат нещата в юридическите среди, специално при хората, които се занимават с административно право и процес.
Ще започна от младшите съдии. Това е огромен проблем. Назначават се съдии, които са се занимавали примерно с наказателни дела или с гражданско право в продължение на много години, примерно осем години са се занимавали само с това – забравили са вече какво значи „административно право“ и поради това, че се изисква еди-какъв си срок и при това, че 75 % трябва да са съдии се слагат хора, които наистина са далече от тази материя като цяло. Възстановяването на фактическата компетентност по цялата материя е изключително трудно.
Така че това е много добър ход. Това че има 3 години и 9 месеца е специална норма, това е изключение от общото правило и то е напълно обосновано. Младшите съдии стоят една година повече, отколкото другите младши съдии, тоест тук специалната подготовката и по-дългият срок от на другите младши съдии дават основание да се предвиди един по-къс срок.
Допълнителните възможности за председателя на Върховния административен съд – може да командирова, това е една възможност, това не е задължение.
Между другото ние правим какви ли не мерки, за да се въведе съответствие между европейското и българското право, а това е една много ефективна мярка. Във Върховния административен съд има 90 и няколко съдии.
Нека да ви кажа още нещо, което е много важно. Аз съм писал монографията „Съотношение между българското и европейското административно право и взаимодействие между европейското и българското административно право“. Имайте предвид, че хайде да не са 100 %, но 98 % от нормите, които са подсъдни на Европейския съд в Люксембург са административно право. Това са решения на Комисията, решения на различните органи в Европейския съюз и тълкуване главно на административноправни разпоредби. Така че в случая е много важно именно административните съдилища да имат човек, който да трансферира към тях най-новото, актуалното в реално време, да организира мероприятия, да създава всички тези условия за бързо достигане на най-новото, най-последните становища на Европейския съд, на Съда в Страсбург и на другите институции в Европейския съюз до административните съдилища.
За Главния секретар, факт е – всеки един може да види, че главният секретар, особено на върховните съдилища, движи огромен брой въпроси и тази допълнителна възможност, която се дава да бъде съдия, аз мога само да я приветствам!
За всички изменения смятам, че има изключително добри основания да бъдат приети, горещо ги подкрепям и много се радвам, че ги има. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Професор.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Искам да попитам нещо във връзка с младшите съдии. Това, което е предвидено като младши съдии – стаж над 3 години, може да бъде командирован на свободно място в административен съд в същия район. Ами, той е младши съдия в този административен съд хипотетично, къде ще го командироваме? Той нали е младши съдия в съответния административен съд, къде го командироваме?
ХАМИД ХАМИД: В същия район.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Трябва да отпадне, според мен. Може да бъде командирован на свободно място в административен съд. И точка. Защото ако хипотетично се приеме този статут на младши съдия, той нали е младши съдия в N-ския административен съд.
ХАМИД ХАМИД: Ако е младши съдия в София град, да дойде в София-област.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Да, само че така написано, за мен означава, че той просто остава в същия съд, само че вече става командирован.
ХАМИД ХАМИД: Да.
РЕПЛИКА: Правилно.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Ако се приеме това предложение, коментирам.
ХАМИД ХАМИД: Добре, ще отпадне това „в същия район“. „Административен съд“, без добавката.
РЕПЛИКА: „На свободно място в административен съд“. Точка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Хамид, дали не желаете по т. 3 да оттеглите засега Вашето предложение?
ХАМИД ХАМИД: Точка 3?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, относно чл. 227, ал. 1 от Закона за съдебната власт.
ХАМИД ХАМИД: Имате предвид командироването ли?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да.
ХАМИД ХАМИД: И аз какво съображение да си намеря, за да го оттегля, господин Председател?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Командироването е деликатен въпрос. Тук нямаме становище на Висшия съдебен съвет, не искам на формално основание да се дебатира този въпрос за чл. 227.
ХАМИД ХАМИД: Ами, хубаво. Щом мнозинството иска оттегляне…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, поне засега.
ХАМИД ХАМИД: Което значи елегантно отхвърляне само от т. 3.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само на т. 3, но молбата ми е за т. 2, ако може, да съобразим стажа и съотношението на тези 3 години и 9 месеца с осемте за административен съдия.
ИВАН ТОДОРОВ: Това е специална разпоредба, господин Председател, и тя ще има приоритет пред разпоредбата за осем години. Защо е целесъобразно това нещо? Защото младшите съдии се назначават като младши съдии в административни съдилища и се изисква една година повече стаж да имат, отколкото другите младши съдии. По тази причина не може да се държи един младши съдия еди-колко си години. Ако отиде в районните съдилища, се получава същата ситуация, която ние – „вероятно“ като казвам да имам предвид, вносителите и хората, които подкрепят, която се цели да бъде избягната. А именно да стоят осем години и да се занимават примерно с наказателни дела или вещни, или хайде да не е с вещни, а с бракоразводни дела, и изведнъж да бъде прехвърлен като административен съдия човек, който тепърва трябва да се научи на административно право. Едно е да си административен съдия от една област да навлезеш в друга, но въобще да не се занимаваш осем години с административно право е просто фатално бих казал за навлизането на един човек в тази част на правото. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това не е командироване – чл. 164, ал. 4 не е командироване, назначаване е.
ХАМИД ХАМИД: В административен съд?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Може ли едно становище? Аз лично съм леко притеснен от т. 2, защото ние приравняваме стажа на младши съдия и въпреки, че за административен съд се искат осем години, казваме, че който е младши съдия с три години и половина става административен съдия. А какво става с младшите съдии в общите съдилища, които не става окръжни съдии? И там се искат осем години, нали разбирате – ние не ги правим тях окръжни съдии, а ги пращаме в районния съд? Затова смятам, че тази т. 2 трябва да се оттегли и да се обмисли по-подробно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При всички положения тук имаме неравнопоставяне на две плоскости. Едната плоскост е тази – младшият съдия в административният съд ще има възможността за по-кратък срок да получи по-бързо статут, по-бърза писта да стане административен съдия. Втората аналогия е точно тази – срокът между административен съдия и общия окръжен съдия. Така че тук действително нямам сигурност за тази разпоредба.
Професор Тодоров – с обратно становище.
ИВАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Те отиват в районния съд, защото това е първа инстанция, господин Председател, на гражданското правораздаване и наказателното правораздаване. А тук става въпрос за първа инстанция на административното правораздаване. Той няма къде да отиде. Той ако отиде в районния съд, няма да се занимава с административни дела и ще губи квалификацията си. Всяка година, всеки месец, който един съдия, който е бил подготвен, в който са хвърлени инвестиции да навлезе в административното право, бива изпратен на друго место, той губи квалификацията си.
Всъщност има два типа юристи, които могат да станат административни съдии, ако се приеме това изменение. Едните са тези, които са изкарали стажа си – забележете, това също юридически стаж – изкарали са стажа си, след това са кандидатствали, издържали са конкурс, станали са младши съдии. Стояли са една година повече като младши съдии от другите младши съдии и къде другаде да отидат освен като първа инстанция на административните съдилища? Те няма къде да отидат на друго място?
Докато втората възможност е за хора, които не са се явявали на конкурс за младши съдии, не са ходили в Националния институт по правосъдие за предварителна подготовка, не са карали своята юридическа практика сред съдиите от административния съд. Ами, за тях ще важи осем години. Това са хора, които примерно работят в административен орган, правил е… (Реплика.)
Ами, дори да не е, дори да се е занимавал с някаква административна дейност, тя не е била сред съдиите. Не може да приравняваме единия стаж на другия стаж, все пак това са различни по интензивност, различни по начина на усвояване и на подготовка стажове. Единият съдия минава специална подготовка, другият човек идва отнякъде и за него не се изисква това нещо.
За мен това е кардинален въпрос на административното правораздаване. В настоящия момент държавата пилее своите средства, хващайки хора-юристи, хвърляйки ги да се подготвят в една материя и след това да отидат и да работят в друга материя. Това е изключително вредно за държавата. Това си е мое мнение.
Второ, нарушава се принципът за компетентността. Като искаш да станеш някакъв специалист в дадена материя, ами подготвяй го за тази материя, не го пращай да се готви в друга материя.
Това става и с младшите съдии в гражданското и наказателното правораздаване. Ако говорим за равнопоставеност, нека да равнопоставяме гражданското и наказателното правораздаване, от една страна, и административното, от друга страна. В момента няма такава равнопоставеност.
Това е всъщност най-възловото изменение и което ще подобри изключително много административното правораздаване по мое мнение. Това стои от много години, от самото създаване на АПК.
Имайте предвид, че беше прието такова предложение, след това някъде по пътищата се загуби предложението. А имаше и административни съдии в началото.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Имаше, имаше.
ИВАН ТОДОРОВ: Предлагам, моето мнение, разбира се, Вие си знаете как да го приемете, но това е в съответствие с елементарни принципи – на процесуалната икономия, ако щете; на компетентността; на това да не се разходват излишно държавни средства за подготовка в направление, което не съответства. Все едно да пратите някой да учи за инженер, а след това да стане юрист. Не бива така да се прави според мен. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Професоре, но нали разбирате, че така всички кандидати за младши съдии ще искат да бъдат младши административни съдии, защото ще спестят четири години и колко месеца!
ХАМИД ХАМИД: И къде ще бъдат назначени после? Само в административен съд!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ами, само в административен съд, но той вече е избрал. Но си спестява четири години и по-бързо стига до следващото ниво – ниво окръжен съд.
ХАМИД ХАМИД: Да, но е специализирал административно право и ще си работи това, а не да гледа разводи 5 – 6 години, после няколко години отпуск по майчинство и бум – в административния съд, и след една година командирован във ВАС и от разводи решаваме данъчни дела за милиони! И какъв правен опит има?
МАРИНА УЗУНОВА: Има правен опит.
ХАМИД ХАМИД: Какъв правен опит има един съдия, който слуша по цял ден: „Мръсник, ти ми провали живота!“ и „не, ти си такава…“ и това е? Какъв правен опит има такъв съдия? (Реплики на Марина Узунова.)
Добре, дайте обратната хипотеза – ако променим срока на осем години, кой ще отиде съдия в административен съд? Няма смисъл!
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Идеята е да имат осем години общ стаж, от които три години и еди-колко си…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, но хубаво направи хронограмата проф. Тодоров. Няма смисъл след административния стаж да ходи и пак да губи квалификация 4 години в друг съд!
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Значи, идеята е следната. Извинявайте, че пак вземам думата. Аз лично имам притеснения от това, защото не можем по някакъв начин да слагаме едни и същи лица при различно третиране. Защото ние реално ще направим, ако приемем тази разпоредба. Тоест, изискванията за младши съдия да имат съответно четири години предварително юридически стаж, за да може впоследствие, изкарвайки 3 години и половина в административен съд, значи съдия… Да направят необходимите осем години юридически стаж. Това да, но, при положение че законът изисква осем години за тази длъжност, ние не можем по късата писта и по бързата писта тези хора, които ще станат младши съдии за три години, какво да ги правим административно? (Уточнения.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Във връзка с чл. 357 предложението е, че в администрацията на ВКС, ВАС и на Главния прокурор както са съдебни служители, така и съдии.
ХАМИД ХАМИД: Съдии, съответно прокурори.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Да, извинявайте. Главният прокурор трябва да търси съдия евентуално за главен секретар. Да, да. Ако това се приема, просто да има и тази възможност.
ХАМИД ХАМИД: Просто „респективно прокурор“. Ще го добавим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, проф. Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ: Когато някой иска да стане младши съдия, това обикновено не става след като той е изкарал четири години стаж. Той като е започнал кариерата си, се е насочил някъде – било е станал адвокат, било станал някакъв друг. Може да е станал наказателен съдия. Представете си, че е станал наказателен съдия и човекът трябва да кандидатства за младши съдия по административно право! Според мен няма да е логично!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да.
ИВАН ТОДОРОВ: Ако си навлязъл в адвокатската кариера, също не е много логично да се върви по този път. По принцип континенталните правни системи, специално френската – и италианската, и австрийската са подобни, кариерата на съдия поначало тръгва от самото начало. Това е основният принцип. Отворена е за други хора, които правят кариера извън съдебната система, но поначало идеята е съдиите да тръгват в подготовка в съответните, подобни на българския Национален институт по правосъдието, които носят различни наименования.
Ако се даде възможност те да карат някакъв друг стаж, ще се загубят хората, които имат интерес към административното право. Като се загубят, след това вече ще се търсят вече втора ръка хора, които не са направили кариера в други области на правото и отиват да опитат в тази област на правото.
Наблюдавам го и от личен опит. Човек, занимавал се и се е насочил в някаква област, много трудно тръгва да се преквалифицира в друга. Но не само това. Има и проблем – когато един наказателен или граждански съдия искаш да го направиш административен, често пъти те, ако не могат на друго място – не казвам, че е винаги, но не е изолирано явление, става вече като втора ръка, част от хората са втора ръка, които са ЗАНН. Като казвам това, не значи, че са лоши юристи. Просто първо гледат по първата писта, а ако не може, по втората писта. За мен ще се подобри качествено подбора на хора в административното правораздаване, ако има възможност веднага да стават младши съдии и след като са изкарали конкурс и след като са изкарали една година повече от другите младши съдии, докато другите са били районни съдии, те могат още на втората година между другото да станат районни съдии, стояли са година и девет месеца, имали са стаж и преди това. Стажът вече започва да надхвърля вече четири години, тези хора стават административни съдии – младши административни съдии, и след това съвсем нормално е да продължат кариерата си като административни съдии. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Професоре.
Колеги, аз Ви предлагам разделно гласуване. Лично аз бих подкрепил т. 1, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7.
По отношение на т. 2 и т. 3 бих искал да влязат в доклада, макар вероятно частично като неподкрепени, за да ги има като възможност за дебат. Не знам дали ще имаме възможност междувременно да вземем становище и от ВСС по тези въпроси.
ХАМИД ХАМИД: Аз мога да го оттегля и в залата, господин Председател. Ако реакцията на Министерството на правосъдието и на ВСС съвпаднат, ще ги оттегля в залата и за тези точки, за които съответно Министерството на правосъдието вземе становище. Ако им съвпада становището, ги оттеглям. Обещавам Ви! (Реплика на Георги Чолаков.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще видим, не знаем. Не знаем какво ще е развитието в пленарната зала. Има вероятност да продължим с Втора и Трета част, а има вероятност да сме само с Втора част. Но това зависи от много неща, включително и на съвета, който бях, също се дискутираха тези въпроси. (Реплики на народен представител Хамид Хамид.)
Колеги, пристъпваме към разделно гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на господин Хамид по т. 1, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Пристъпвам към разделно гласуване на т. 2 и т. 3.
За – 2, против – няма, въздържали се – 10.
Засега не се приемат, но моля да бъдат отразени в доклада.
Колеги, ако ще продължаваме и в утрешния ден, Ви предлагам да спрем до тук. (Реплики.)
Колеги, закривам заседанието. Ще продължим утре в 14,30 ч.


(Закрито в 18,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНАИЛ КИРИЛОВ