Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 58

На 11 юли 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 854-01-52, внесен от Николай Веселинов Александров и група народни представители на 13 юни 2018 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 802-01-23, внесен от Министерски съвет на 21 юни 2018 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, № 854-01-67, внесен от Славчо Стоев Атанасов и група народни представители на 06 юли 2018 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на помощни услуги в подкрепа на изготвянето на Планове за управление на речните басейни и на Планове за управление на риска от наводнения за Република България между Министерство на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие, № 802-02-18, внесен от Министерски съвет на 09 юли 2018 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,02 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Откривам заседание на Комисията по правни въпроси.
Има предложение за дневния ред. Имате думата по предложения по дневния ред.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, аз предлагам точка 3 от проекта за дневен ред да стане точка 1 с оглед на факта, че колегата Славчо Атанасов, който е основен вносител по законопроекта, трябва да представи този законопроект в този час и в Комисията по физическо възпитание и спорт. Затова предлагам тази промяна. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Митев.
Има ли възражения по това предложение на колегата Митев?
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин Председател.
Моето възражение по-скоро се касае до това, че смятам, че нашият законопроект е изключително чист от гледна точка на своята същина и не очаквам голям дебат по него, тоест би бил много бърз, надявам се, образно казано. Поради тази причина моето желание е ако може да остане като първа точка, тъй като е заявено и съобразено с ангажимента на Министерството на икономиката и зам.-министър Борисов, който е тук при нас в момента. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други становища, колеги?
Ако няма други предложения, ще закрия дебата.
Предлагам Ви следното разместване на дневния ред: първа точка да бъде Общественият ред при провеждане на спортни мероприятия, втора точка – енергетиката, трета точка – държавната собственост, като ще помоля заместник-министъра Лъчезар Борисов да има все пак търпението, и четвърта точка – Ратификационният законопроект. Ако нямате възражения, подлагам на гласуване това предложение. За 18, против и въздържали се няма.

При това положение пристъпваме към новата първа точка от дневния ред, предложена като точка трета:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД ПРИ ПРОВЕЖДАНЕТО НА СПОРТНИ МЕРОПРИЯТИЯ, № 854-01-67, внесен от Славчо Стоев Атанасов и група народни представители на 06 юли 2018.
Гости по тази точка: от Министерството на вътрешните работи господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, от Министерството на младежта и спорта господин Асен Марков – главен секретар, госпожа Ралица Мутафчиева – парламентарен секретар и Антон Златанов – заместник-директор на СДВР.
Колега Атанасов, имате думата.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря и на колегите от Правната комисия, че ни влязоха в положението и пренаредихте дневния ред.
Относно Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия каква цел преследват вносителите с тези изменения? Към настоящия момент спортното и най-вече футболното хулиганство се явява съществен проблем за обществото. Множеството инциденти преди, по време и след провеждането на спортни прояви, свързани с тежко пострадали лица и груби нарушения на обществения ред принуждават обществото и институциите да обърнат особено внимание на този социален проблем. Целта на законопроекта е предприемане на адекватни мерки за превенция на противообществените прояви при провеждането на спортни мероприятия, прецизиране на функциите на собственика на спортни обекти чрез отговорника по сигурността на спортни обекти, прецизиране на отговорностите на организатора на спортното мероприятие, гарантиране на персонализацията и извеждане от анонимност на посетителите като превантивен механизъм или в друг случай по-бързо разкриване на извършилия противоправното деяние, и да се осигури бързо правосъдие.
Какви промени предлага Законопроектът? В общата част на параграфите 1, 2 и 3 се дефинира „спортно мероприятие“ и видовете такова за нуждите на този закон, тоест от гледна точка на осигуряване на безопасност и сигурност по време на спортното мероприятие, както и лицата, които определят степента на риск от противообществени прояви. В § 4 се прецизират отговорностите на отговорника по сигурността, който е представителното лице на собственика или ползвателя на спортни обекти относно съоръжението и техническото оборудване в него по време на спортното мероприятие.
В параграфите от 5 до 10 се конкретизират отговорностите на организаторите на спортното мероприятие както следва: взаимодействие в полицейските органи, режима на достъп до спортния обект, регламент за продажба на билети, организиране и пропускане на привържениците на различни отбори, контрол върху осъществяването на достъпа, контрол на достъпа на непълнолетни посетители, недопускане на продажба на спиртни напитки в спортния обект, подсигуряване на техническо оборудване със съдействието на отговорника по сигурността на спортния обект, разполагане на видеокамери, допълнителни изисквания към монтирането и използването на видеокамери в спортната зона. Информират се гражданите чрез информационни табели и озвучителни уредби за ползването на видеотехника.
В член 11, алинея трета и четвърта се въвежда задължение за персонализацията и извеждането от анонимност на посетителите като условията и редът по този режим за достъп ще бъдат регламентирани в наредба на Министерския съвет. Този режим на достъп ще бъде отговорност както на организаторите на спортните мероприятия, така и на собствениците на спортните обекти. Във връзка с необходимото време и финансови средства за неговото въвеждане в Преходните и заключителните разпоредби е предвидена отлагателна разпоредба от една година от влизането в сила на този закон. В член 13, алинея трета в случаите на придружаване на непълнолетно лице до 16 години от дееспособен придружител, декларира отговорността си с декларация по образец, съгласно приложения от Държавната агенция за закрила на детето.
В § 14 новата редакция на формулировката на понятието „спортно хулиганство“, чл. 21 предвижда ясно разграничаване на различните хипотези, в които определени действия следва да се квалифицират като спортно хулиганство. По този начин се постига конкретизиране на понятието, разширявайки приложното поле на закона.
В § 15, чл. 25 се завишават налаганите санкции като се предвижда диференциация на наказанията в зависимост от тежестта на противообществената проява, въвежда се възможността за някои от проявите на спортното хулиганство в точка по-конкретно от първа до десета от член 21, началникът на районното поделение на МВР по местоизвършване на деянието да издава наказателни постановления и да налага глоба и принудителна административна мярка, забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина. Това води до бързо правосъдие.
В останалите т. 11-15 наказанията се налагат от съда. В § 27 се въвежда възможността да се протестира решението на районния съд от прокурора. В параграфите 22-33 относно налаганите наказания нарушението на наложената ПАМ (принудително административна мярка) за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина се квалифицира като спортно хулиганство и се налага ново наказание и ПАМ, а при следващ случай се изпълнява специалната разпоредба на Наказателния кодекс. Предвидена е възможността за обжалване на наложените наказания и принудителната административна мярка. В процедурата по налагане на принудителна административна мярка по чл. 41, точка втора спиране използването на спортния обект за провеждане на спортни мероприятия, се въвежда предварително съгласуване с министъра на вътрешните работи. Завишени са санкциите за нарушенията на организаторите на спортни мероприятия и собствениците или ползвателите на спортни обекти. Мерките изискват бързо приемане във връзка със започването на сезона на шампионатите и най-вече футболния шампионат, който, колеги, започва на 20-ти юли, тоест след десет дни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
От гостите желаете ли да добавите нещо към мотивите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Всъщност няма какво да добавя към мотивите. Искам да изразя подкрепа от страна на Министерството на вътрешните работи на подготвения от народните представители законопроект. Ние участвахме в работната група, която разработи тези промени, на разположение сме и за прецизиране на текстовете, ако сметнете че е необходимо и по отношение на въпроси, ако имате към нас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин главен секретар, заповядайте.
АСЕН МАРКОВ: Благодаря Ви.
И Министерството на младежта и спорта няма какво да добави. Искаме да благодарим на всички, които участваха в законопроекта, както и на всички народни представители за консенсуса, който постигнаха, защото мерките, които се предлагат, наистина са работещи и ефективни. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата за мнения, становища, изказвания, въпроси и предложения.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми представители, аз ще подкрепя този законопроект. Смятам че тези мерки, които бяха подробно изложени от колегата Атанасов, действително са навременни и резултат от работата на народни представители от различни парламентарни групи. И смятам че те ще дадат адекватен отговор на случаите на футболно хулиганство, станали печално известни от началото на тази година. Разбира се, в по дългосрочна перспектива следва да са мисли за изцяло нов Закон за опазване на обществения ред и провеждане на спортни мероприятия, но смятам че тези предложения, които сега се предлагат на нашето внимание, са един добър пакет, едно добро начало, с което да бъде осигурено безпроблемното провеждане на спортни мероприятия през идващия сезон на различните спортни шампионати.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Други изказвания? Няма.
Аз също ще подкрепя законопроекта. Подкрепям усилията и на колегите, и на ведомствата които участваха в работата на работната група. От наша страна участва активно колегата Димитър Лазаров, така че подкрепям постигнатото съгласие, което е предложено в законопроекта.
Ако няма други изказвания, да закривам дебата. Няма изказвания. Дебатът е закрит. Подлагам на гласуване за първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, № 854-01-67, внесен от Славчо Стоев Атанасов и група народни представители на 6 юли 2018 година. Моля, гласувайте. За 10, против няма, въздържали се 6. Приема се на първо гласуване от Правната комисия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия.
Благодаря на Министерството на вътрешните работи, Министерството на младежта и спорта, на СДВР и на колегите съвносители на този законопроект.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: И ние Ви благодарим, колеги, за отзивчивостта и Ви пожелаваме приятна по-нататъшна работа!

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, пристъпваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА, № 802-01-23, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2018 година.
Гости по точка втора: от Министерството на енергетиката господин Жечо Станков – заместник-министър на енергетиката, господин Николай Налбантов – директор на Дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, господин Жеко Жеков – началник на отдел в Дирекция „Корпоративно управление в енергетиката“, госпожа Анелия Терзиева – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност, административно обслужване и човешки ресурси“ и господин Боян Балачев от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, съкратено ЕСО ЕАД.
Господин Заместник-министър, предполагам, че Вие ще желаете да представите Законопроекта на Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е в няколко аспекта. Първият е предложения, свързани със Закона за изменение и допълнение в посока правилно и точно транспониране на две директиви 2009-72 и 2009-73, които са свързани с общите правила за вътрешен пазар на електроенергия и природен газ. С промените се регламентират изискванията по отношение на състава на надзорния съвет на независимия преносен оператор, регламентира се независимостта на оператора на системата за съхранение на природен газ, въвеждат се разпоредби относно забрана за прехвърляне на персонала на оператора на преносната система, който е бил част от с вертикално интегрираното предприятие.
Вторият аспект е свързан с отново с транспониране на изискванията на чл. 4, § от 7 до 12 на директива 2014-94 на ЕС. С предложените текстове се създава необходимата правна рамка по отношение на оператора на публично достъпни зарядни точки на електрически превозни средства, която липсва в момента в нашето законодателство.
С проекта на законодателство с предложението относно Глава пета „Вещни права“ се цели привеждане на разпоредбите относно учредяване на необходимите вещни права в съответствие с обща регулация на Закона за собствеността и Закона за устройство на територията и облекчаване на понастоящем на усложнения режим за изграждане на обекти. Или с други думи, линейните обекти, които в момента са поставени при равни условия с други такива като сгради и площадкови обекти, бихме желали да бъдат в по-облекчен режим. Знаете че в сектора „Енергетика“ и към момента тече изграждането на голям брой проекти, свързани не само на територията на страната и със съседни държави и проекти, категоризирани от Европейската комисия като проекти от общ интерес, за които имаме и грантови финансирания. Действително мислим, че едно улесняване на процедурите в посока линейни обекти би допринесло за бързото изпълнение на тези обекти без накърняване на права на трети лица.
Естествено, създаваме възможността за изцяло нова дефиниция защо е този линеен обект, диференцираме го от площадкови и енергийни обекти и съответно в Закона за горите също се прави диференциране за кои обекти по какъв начин трябва да се сменя предназначението на земята и при кои такива съответно тя не трябва да сменя предназначението си, а именно за линейните обекти предвид факта, че нали те са по-щадящи околната среда, набляга се на момента, в който да не се изисква смяна на статута. Благодаря Ви. Ще ще се радваме ако имате допълнителни въпроси от Комисията, да отговаряме на тях.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
От гостите желаете ли да добавите нещо във връзка със Законопроекта? Няма желание. Колеги, имате думата за мнения, становища, въпроси, предложения.
Аз Ви обръщам внимание, че третата голяма посока от измененията касае вечните права по линейни обекти и разграничението на два вида: на линейни обекти, където се учредява сервитут, и на площадкови обекти, за които, описателно ще използвам следните изрази, се осъществява класическото учредяване на вещно право на строеж. По тази причина...
ХАМИД ХАМИД: Ако го имаше досега, нямаше да гръмне 110 киловолтовия електропровод в „Макси“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По тази причина смятам че председателят е разпоредил този законопроект на Комисията по правни въпроси – заради вещни права и сервитути. Ако няма изказвания, дебатът е закрит.
Подлагам на първо гласуване от Комисията по правни въпроси Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 802-01-23, внесен от Министерския съвет на 21-ви юни 2018 година. За 12, няма против, 6 въздържали се.
Имах три или четири въпроса, но очевидно е, че няма да ги задам в това заседание. Ако мога да присъствам на Комисията по енергетика –тогава.
Благодаря на заместник-министъра на енергетиката и на колегите от Министерството на енергетиката и ЕСО. Пожелавам им лека и успешна работа.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: И ние благодарим, господин Председател. Благодарим и на народните представители за подкрепата. Лек ден!

Пристъпване към за пристъпване към точка трета от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ, № 854-01-52, внесен от Николай Веселинов Александров и група народни представители на 13-ти юни 2018 година. Гости от Министерството на икономиката са: господин Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката, от Министерството на регионалното развитие и благоустройството госпожа Даниела Петкова началник отдел Дирекция „Държавна собственост“… Къде е госпожа Петкова? Златка Божинова – държавен експерт в Дирекция „Държавна собственост“.
Колегата Александров ли ще представи накратко законопроекта?
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Аз ще се постарая да бъда във Вашия оперативен порядък и да бъда много кратък. Понеже Министерството на икономиката се сблъсква с два текста, от които един не противоречи на другия, те са в Закона за държавната собственост, това става покрай индустриалната зона в Бургас, която е собственост между държавата и общината. Противоречията възникват между чл. 57а, чл. 43, ал. 2 от настоящия закон. Именно поради тази причина това, което виждате на Вашето внимание, предложено е член 57а да бъде отменен, неговата втора алинея да бъде включена в горния член 57.
Другото противоречие е: цитира се разпоредба на вече отменения Закон за публично-частното партньорство. Това е във възможно най-кратък порядък, което мога да Ви представя. Поради тази причина се налага да се осъществи и промяната в Закона за държавната собственост.
Ако имате въпроси предполагам, че вече ще можем да отговорим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Александров. Заместник-министър Лъчезар Борисов желае ли становище?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Подкрепяме Законопроекта. Съвсем накратко беше казано: има противопоставяне на налични текстове. То се е породило след изменението, което влезе в сила в Закона за концесиите, защото с него са нанесени промени в Закона за държавната собственост.
Най-накратко темите са две: от една страна търговски дружества, каквато е Национална компания „Индустриални зони“ и подобни не могат да преапортират, защото са в забранителния списък, от друга страна държавата не може директно да вкарва имоти в смесени дружества, какъвто пример беше даден със смесеното дружество в община Бургас, а пък ние трябва да изпълняваме правителствената политика за разгръщане на индустриалните зони. Това е съвсем накратко, благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегите от МРРБ?
ЗЛАТКА БОЖИНОВА: Министерството на регионалното развитие и благоустройството също подкрепя Законопроекта и го съгласува без бележки и предложения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Сигурни сте в това?
ЗЛАТКА БОЖИНОВА: Да.
ХАМИД ХАМИД: Нотификация ще има ли?
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: По този специално попитахме и казаха, че няма.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, това беше представянето от гости и вносители. Имате думата за изказвания, мнения и предложения.
Заповядайте, колега Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми колега Александров, уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър! Моят въпрос е по-скоро констатация и го поставям на обсъждане, тоест до приемане на новия закон за концесиите в законодателството има забрана, която съществувала от години ¬– да се апортира държавно имущество, държавни имоти в компании, които не са изцяло държавна собственост. От Нова година, с влизането в сила на новия закон за концесиите се създава този друг текст, който създава такава възможност. И Вие давате за пример предприятие, което е между държавата и общината. Но нормалният, чистият случай ще бъде предприятието да бъде между държавата и частни субекти. И тогава се създава една такава хипотеза, която хората трябва да осъзнаят, че тази дълго действала забрана се променя и в правния мир ще съществува тази възможност – държавата да апортира свои имоти в дружества с частни лица. И неслучайно според мен беше въпросът на колегата Хамид дали има нотификация, защото тази преценка в кое дружество да се апортира, представлява един вид държавна помощ, тоест това е един вид промяна на философията, която е действала в страната. Няма да развиваме правните си аргументи в момента, просто Ви питам това ли е идеята и как може да се обезпечи интересът на държавата и обществото при преценката в кои компании да се апортират държавните имоти.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря. Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На първо място, когато държавата апортира имоти, винаги се прави анализ и преценка на това дали има държавна помощ, и се прави така наречения „пазарен тест“. Във всеки един от случаите това става с акт на Министерския съвет и няма случай, в който да е реализирано увеличение на капитала било чрез парична, непарична вноска, без да се направи теста за държавните помощи, тъй като Европейската комисия ни следи много внимателно.
По отношение на проблемите, които съществуваха в Закона за държавната собственост, от една страна се разрешаваше апортирането в дружества, в които държавата има мажоритарно участие и контрол каквато е логиката на предложените промени, от друга страна се препращаше към Закона за публично-частното партньорство, който пък в същото време е отменен със закона за концесиите, тоест това са пречките, които се противопоставиха. Но тук се визира, че държавата може да апортира и в новите текстове, предложени само в случаите когато тя упражнява контрол и има мажоритарно участие. Тоест от една страна държавата би могла да го направи само ако тя има контрола, тоест не губи контрола, а, от друга страна, винаги се прави този тест за наличие или липса на държавни помощи. Най-общо казано, няма държавна помощ в случаите, когато бизнеспланът на дружеството показва, че то може да се развие, защото държавата срещу тази вноска получава акции, тоест тя не го прави безвъзмездно, а се счита, че е държавна помощ, когато дружеството е в лошо финансово състояние и това би го съживило. Тези хипотези няма как да се случат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Ако искате, като вносител и аз да добавя обяснение. Мисля че с това предложение хармонизираме изцяло Закона за държавната собственост със Закона за концесиите, като в алинея втора на член 57 всъщност е правилото, което ясно разграничава в кои случаи се прилага Законът за концесиите и това са случаите, в които имаме участие на, да кажем, неинституционален партньор. И в този режим се прилага Законът за концесиите като се коригира и органът, който осъществява процедурата. В случая, който беше даден като примерен – в Бургас, се прилага член 43, който е общо правило, което касае разпореждането с имоти държавна собственост на база на оценките на имотите, извършени от независим оценител и където добавяме препратката, както и в случаите на член 57.
Ще искате ли отношение?
ПЕНЧО МИЛКОВ: Благодаря за отговорите, те бяха очаквани предвид и мотивите на акта, и това, което Вие казахте – виждам разпоредбите. Единствено отново обръщам внимание за това: когато държавата апортира, тя преценява, тоест ръководството на изпълнителната власт преценява този апорт. Когато държавата продава, това става на конкурентна основа и когато се обяви на продажба, всеки може. Когато е на апорт, пак се стига до отчуждаване, но вече преценката е ограничена в изпълнителната власт и в този който я прави. И това е същността на промяната, аз виждам че със Закона за концесиите, и с това започнах, се поражда тази промяна изобщо и хората нали трябва да го разберат. До момента, когато се отчуждава имот и държавата губи собственост, има конкурентност на субекти, които могат да го придобият, в момента на апорта пак се стига до загуба. Да, може би управлението, може би държавата не загубва контрола, но когато това дружество стигне до недобро управление и почне да губи, да удовлетворява кредитори с имуществото си, в крайна сметка този имот се загубва за държавата. Той се загубва за държавата още в момента на апорта. А преценката къде да го апортираш, е в този, който управлява – в изпълнителната власт. Може да определи кой е субектът. Това ми беше доводът и повече като констатация, че се променя такъв принцип в момента в Закона за държавната собственост.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да де, ама апортът пак става в състезателна процедура, вече в Закона за концесиите, тоест говорим за обща хипотеза на апорт, която е в публично частно дружество, тоест там си имаме общи условия на новия Закон за концесиите, който е съобразно двете директиви – и директивата за концесиите, и директивата за обществените поръчки. Тоест там пак си имаме състезание, пак имаме ценообразуване и множество други условия, които се следват. Колегите може би дадоха малко по-специфичен пример, поради който са стигнали до това несъответствие, което е особена хипотеза. Те просто в онзи случай са от едната страна на държавата, а от другата страна е общината, където са другите разпоредби, в интерес на истината, на Закона за държавната… (Реплики.)
Да. Сега за пореден път исках да проверя един детайл. За бъдещето на дружеството би следвало съдружниците или съакционерите да полагат необходимата грижа, а това, което вносителите сме предложили, е да има държавата да има блокираща квота, тоест да влияе съществено, при апорт да има блокираща квота, тоест може да влияе съществено на всички дружествени решения и да опита да предотврати търговската несъстоятелност. Сега ако се стигне пък до търговска несъстоятелност, там също е особено принудително производство по осребряване на имуществото, където осребряването на имуществото пак става –друг субект от синдик, ама пак става по търгова процедура, чрез търг.
На мен ми харесва също промяната в Закона за публично частно партньорство, който е неприложим със спазването на законодателството в областта на държавните помощи, което и без да е изрично казано, в интерес на истината, трябва да се съобразим, но нека да е изрично казано в тази разпоредба. Ако притесненията ми чисто правнотехнически излязат верни, ще го направя като предложение между първо и второ четене да отстраним колизия. Запазвам си правото и като вносител.
Други изказвания, колеги, има ли? Колеги, при това положение дебатът е закрит. Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 854-01-52, внесен от Николай Веселинов Александров и група народни представители на 13 юни 2018 година. За 10, против няма, въздържали се 6. Приема се на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 854-01-52, внесен от Николай Веселинов Александров.
Благодаря на Министерството на икономиката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, колегата Александров, който представи на Вашето внимание мотивите на вносителите. Хубав ден!

Пристъпваме към точка четвърта от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПОМОЩНИ УСЛУГИ В ПОДКРЕПА НА ИЗГОТВЯНЕТО НА ПЛАНОВЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РЕЧНИ БАСЕЙНИ И НА ПЛАНОВЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ ЗА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ, № 802-02-18, внесен от Министерския съвет на 9-ти юли 2018 година.
Гости по точка четвърта от дневния ред от Министерството на околната среда и водите: господин Красимир Живков – заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Илияна Тодорова – директор на Дирекция „Управление на водите“, господин Владимир Ангелов – заместник-главен директор на главна Дирекция „Оперативна програма околна среда 2014-2020 година“.
Заповядайте, ако желаете да се представите.
РОСИЦА ПЕТРОВА: Казвам се Росица Петрова и съм държавен експерт в Дирекция „Управление на водите“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Петрова.
Господин Живков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тук съм с този екип, защото на Дирекция „Управление на водите“ що се касае до планове за управление било то при риск на наводнение, било за планове за управление на речни корита, и разбира се, говорим ли за финансиране, това означава, че финансирането се осъществява по оперативна програма „Околна среда“. Аз ще бъда съвсем кратък и ясен и ако има въпроси ще моля да ги зададете към всички нас.
Целта на споразумението е: предоставяне съдействие на Министерството на околната среда и водите за разработване планове за управление на риска от наводнения, така наречените ПУРН – втори планове и трети планове за управление на речните басейни, за плановете за управление на риска от наводнения и разглеждане на всички аспекти на управлението на риска от наводнения при актуализацията на предварителната оценка на риска, съставяне карти на заплахата и риска от наводнения, разработване на различни методики и извършване на проучвания, определяне на програми от различни мерки и комбинации от мерки за намаляване на неблагоприятните последици, които могат да възникнат, насочени към превенция, защита и готовност за адекватна реакция на населението при наводнение, отчитайки, разбира се, и изменението на климата, за плановете за управление на речните басейни, решаване на проблеми, свързани с постигане на съответствие с приложимото законодателство на Европейския съюз за водите, разработване на методики и извършване на различни видове проучвания, характеризиране на районите за управление на водите, оценка на натиска, въздействието, риска и състоянието на водните тела, определяне на цели и мерки за постигане и поддържане на добро състояние на водните тела в рамките на съответните райони на управление на водите.
В осъществяване на дейностите по тези два плана в споразумението и приемането на плановете за управление на рисковете от наводнение и плановете за управление на речните басейни от Министерски съвет ще се постигне изпълнение на индикаторите по оперативна програма „Околна среда 2014-2020 година“ по двете оси – ос 1 „Води“ и ос 4 „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища“. Споразумението, за което стана въпрос, се включва в изпълнение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие при изпълнение изискванията на европейското и националното законодателство в областите „води“.
Ако имате въпроси по дейностите на самите два плана, сме готови да ги конкретизираме или да отговорим на други въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища и предложения.
Заповядайте, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Имам въпрос към ръководството на МОСВ: тези 34 милиона и половина по каква линия се осигуряват?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Аз не се спрях на точната сума на финансирането, тъй като това ще стане чрез съответното фазиране. Финансирането е по оперативна програма „Околна среда 2014-2020 година“.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря Ви за отговора.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Разработването на самите планове е за период 2020-2021 година и съответните дейности за тях.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други въпроси, мнения, становища, изказвания? (Реплики.)
Методика за определяне на екологичния отток – заместник-министърът е бил областен управител и много добре знае какъв е смисълът, тоест безсмислието на това. (Реплики.) Опитни хора сме. Но аз също се въздържам от въпроси, защото пък ние не сме екологична комисия, ние сме само по правния режим и по ратификацията и аз затова мълча. Но от мълчание… (Реплики.) Но и опозицията мълчи.
Аз гледам да Ви принудя да говорите тук, за да се подготвим за залата, но тази тактика не ми се разбра явно…
Последна покана! Няма изказвания. Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на споразумението за предоставяне на помощни услуги в подкрепа на изготвянето на планове за управление на речните басейни и на планове за управление на риска от наводнения на Република България между Министерството на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие, № 802-02-18, внесен от Министерския съвет на 9-ти юли 2018 година. За 12 гласа, моят с омерзение, против няма, въздържали се 6.
ХАМИД ХАМИД: Как с омерзение, без пари как да ги правим тези планове?!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, с това изчерпахме дневния ред.
Закриваме заседанието, продължаваме по организационни въпроси.

(Закрито в 15,53 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов