Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 57

На 4 юли 2018 г. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 854-01-16, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 1 юни 2017 г. – продължение.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, има кворум.
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Продължаваме с обсъждането за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 854-01-16, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 1 юни 2017 г. – продължение.
Знаем гостите.
Промени има за Министерството на правосъдието – госпожа Светла Стойкова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателството“; от Министерството на финансите – госпожа Даниела Димитрова, главен юрисконсулт в дирекция „Централизирано възлагане на обществени поръчки“, професор Иван Тодоров не е тук в момента, но адвокат Мария Дерелиева е тук. От Висшия адвокатски съвет беше професор Дончо Хрусанов, но в днешния ден не го виждаме. Ако някой съм пропуснал да представя има възможност да го направи.
Имаме и двама колеги от Комисията за енергийно и водно регулиране: Елена Маринова – директор на „Правна дирекция“, и Силвия Петрова – главен експерт в „Правната дирекция“.
Добре дошли!
Има ли възражения по откриването и дневния ред, който се наложи, поради обстоятелството че не завършихме във вчерашния ден дебата по АПК? Няма.
Господин Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Вчера тъкмо минахме § 111 – това са изменения в Закона за енергетиката. Малко след това дойдоха колегите и с аргументи ме разколебаха, поради което ще искам прегласуване на § 111, ако колегите не възразяват. Оказва се, че по общия ред, както сме го гласували – от една страна, за КЗК гласувахме разпоредба, която оставя всички производства в София, а КЕВР е още по-малка структура, с по-малко юрисконсулти, с по-малко възможности, нямат териториални структури по страната. Предлагам по аналогия на КЗК на думите „съответния административен съд“, както вече гласувахме да заменим с „административен съд София-област“ – ако, колегите нямат нищо против.
Защо този съд? Защото в този съд вече препратихме всички регулатори, този съд се специализира по такива дела. Мисля, че колегите от КЕВР ще приемат това мое предложение като становище. (Реплики извън микрофоните.)
Параграф 111 по вносител. Не знам по нашата номерация вече кой стана?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Същият.
ХАМИД ХАМИД: Същия, добре. (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Бих им дал думата, но няма какво да кажат. Те две години са спали. Освен, че не се явяват по делата и не могат да се явяват, очевидно не гледат и актуалните законопроекти в Народното събрание. Това е Законопроект от повече от две години и принципи, които обсъждаме.
Ще дам думата на колегите. Според мен правилно Ви изгоних вчера, но защото сме за балансирано решение на всички процесуални казуси, затова ще Ви дам възможността.
Господин Председателю, желаете ли становище?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Добър ден на всички!
Разбирам логиката на предложението, което беше направено. Става въпрос само за лицензите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Член 13, ал. 9 от Закона за енергетиката.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Говорим за промяната на чл. 59, ал. 6. Член 59 касае отнемане на лицензи. Специален случай, само този случай да не бъде по „съответния административен съд“, а да бъде „административен съд София-област“, както отидоха регулаторите там. Така ли? (Реплики извън микрофоните.)
Вашето желание не знам какво е. Такова е предложението, което беше направено от депутата Хамид, нали така?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Сега ще го обясня, защото и те не знаят какво правят.
При всички положения би следвало да става въпрос за чл. 59, ал. 6, където думите „Върховният административен съд“ се заменят със „съответния административен съд“. Това ни е по вносител и по инвентаризацията.
Имаме допълнение, което очевидно произтича от колегите, и което касае чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката:
„(9) Решенията на Комисията могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност пред административен съд София-област в 14-дневен срок от съобщаването им. Решенията на…” – тук обаче не са го поправили, имат предвид решенията на административен съд София област – „подлежат на касационно обжалване пред Върховния административен съд”.
И имат още едно искане: „чл. 11, ал. 6 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги се отменя“, но това се новопоявява.
ХАМИД ХАМИД (на изключен микрофон): Аз ще го припозная, господин Кирилов, ако Вие вече не сте го припознали?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имаме цяла комисия. Имаме Анна Александрова, госпожа Фикирлийска, Вие го направихте в протокола, Вие го направихте в протокола, така че има кой да го припознае. (Реплики извън микрофоните.)
Да, това не е предвидено. (Реплики извън микрофоните.)
Не, слушам разнообразни версии, включително и за темата, която Мая Манолова експлоатира в момента – за възможността граждани да обжалват, тоест едва ли не сме се произнесли в деня, в който Конституционният съд се е произнесъл, че граждани не могат да обжалват. (Реплики извън микрофоните.)
ХАМИД ХАМИД: Другите си остават в градския съд. Не знам каква е тази олелия, че всичките отиват по съответния ред? (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Така. Тази олелия не може да се промени с преходната и заключителна разпоредба. (Реплики извън микрофоните.)
Да, да подробно ще ги чуем.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Ако отново ми се излагат доводи като за данъчните просто…(Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Те били само 11. (Реплики извън микрофоните.)
Комисията за енергийното и водно регулиране (КЕВР) има думата.
ЕЛЕНА МАРИНОВА: Уважаеми господин Председател на Правната комисия, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Проблемът за местната подсъдност за нас наистина е много важен по няколко основни причини. Ясно е, че с измененията в Административнопроцесуалния кодекс, които са предмет на разглеждане, към момента делата срещу актове на Комисията ще бъдат подчинени на общите правила на Административнопроцесуалния кодекс и ще се следва като принцип на местната подсъдност адресът на заявителите или на жалбоподателите, което за нас ще създаде невероятна трудност, ще блокира дори напълно работата ни, тъй като, знаете, ние сме секторен регулатор в енергетиката, имаме много дела – хиляди дела годишно, и хиляди съдебни заседания.
Правната дирекция разполага със съвсем ограничен брой юристи, нямаме териториални структури. Освен с процесуално представителство ние всъщност разглеждаме и основната работа на Комисията във връзка с нейните правомощия.
Това са сложни и тежки дела, които трябва добре да се готвят за защитата по тях, тъй като всяко от тези дела касае значителен обществен интерес, има сериозни последици за цените.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колко вида дела имате? Разделете ги по видове.
ЕЛЕНА МАРИНОВА: По видове делата ни са дела срещу решения на Комисията за цени в четирите сектора: електро, топлоенергетика, природен газ и ВиК услуги. Имаме дела срещу жалби, срещу решения на Комисията по жалби на лицензианти или на потребители, имаме дела и срещу решения за лицензии по ДОО. Най-много и най-сериозните ни дела са тези, които са свързани с ценовите решения. Те наистина са тежки дела, тежки като защита, тежки като организация, минават в няколко заседания с редица експертизи и крайният резултат на тези дела, всички знаем, е доста важен, защото отмяната на решение за цени, което е имало и предварително изпълнение…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тези дела къде бяха подсъдни сега – както каза председателят на ВАС, на Административен съд София-град (АССГ)?
ЕЛЕНА МАРИНОВА: Да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И на касационна инстанция на ВАС?
ЕЛЕНА МАРИНОВА: Да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И сега каква е промяната?
ЕЛЕНА МАРИНОВА: Сега, ако остане общият принцип на АПК, тези дела ще бъдат подсъдни във всички административни съдилища в страната.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кои са типичните жалбоподатели по тези дела?
ЕЛЕНА МАРИНОВА: Това е труден въпрос, защото…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, това е конкретен въпрос. Ако са трите ЕРП-та, Вие и сега ходите на дела там.
ЕЛЕНА МАРИНОВА: Не. Първо, от една страна, са всички лицензианти. Това са всички енергийни компании, всички ВиК компании, които са териториално във всички градове – тридесет и няколко ли са ВиК компаниите. Отделно от това нашите решения се обжалват и от ВЕИ производители, които са стотици, и също са със съдебна регистрация в цялата страна.
При положение че на ден имаме около 10 заседания, някак си наистина не е възможно това да се организира. Нашата практика поне към момента е наистина такава – имаме средно по 10 заседания ежедневно. В момента успяваме да се организираме, защото са в рамките на един съд.
За нас това е много голям проблем и може да се каже, че ще блокира абсолютно… Няма да можем да се справим, откровено казано. А, въпросът наистина е важен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
МАРИЯ ДЕРЕЛИЕВА: Като бивш кадър на Правната дирекция на Комисията – за всички регулатори приехме, тоест секторни регулатори по Закона за електронните съобщения – КРС, КФН и КЗК, да се обжалва в София, дали ще е в София-град, или в София област, според мен КЕВР не трябва да прави изключения.
През 2015 г. подсъдността се свали в АССГ. По съдебна практика техните актове, особено ценови решения, са индивидуални административни актове, което означава, че минават по чл. 133 и ще са по седалище на жалбоподател. Според мен би било редно като останалите секторни регулатори също да получат тази привилегия – делата им да се гледат в София на първа инстанция – дали ще е София-град, или София област.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Председател на ВАС.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аз също смятам, че има логика в това, но ще Ви помоля те да останат в София-град, понеже София-град вече ги гледат от три години. За тези дела те направиха специализирано трето отделение. В Административен съд София-град, който се занимава само с техните дела. Ако ги пратим в София област, означава да започнат от нулата. Така или иначе за другите ще започваме от нулата, но поне за техните специфични казуси, мисля, че трябва да останат в АССГ. В тази насока обаче, какво предложение правите по текстовете? Защото ние не сме подготвени в момента с текстове. Дайте текстовете, за да може да видим…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Те не могат да правят предложения, но могат да споделят виждания.
ЕЛЕНА МАРИНОВА: Виждането ми е следното: разпоредбата, която вече сте разглеждали на чл. 59, е специална. Тя урежда подсъдност само в една специална изрична хипотеза при отнемане на лицензиите.
В Закона за енергетиката общата местна подсъдност при обжалването на актовете на Комисията е регламентирана в чл. 13, ал. 9. Ние предлагаме в тази ал. 9 да се създаде тази специална местна подсъдност, която да е за актовете на Комисията, и тя да звучи така: „решенията на Комисията могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност пред Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването им“.
И второ изречение: „решенията на Административен съд София-град, подлежат на касационно обжалване пред Върховния административен съд“. (Шум и реплики.) Може и така, да.
Само да добавя: предлагаме и в чл. 11, ал. 6 от Закона за регулиране на водоснобдителните и канализационните услуги да се отмени, тъй като това е една алинея, която урежда подсъдност само за един вид – всъщност урежда частен случай, подсъдност за един вид актове на Комисията, това са решенията за бизнес планове.
С последните изменения на нормите за бизнес плановете, които Комисията одобрява, всъщност бизнес плановете и цените на ВиК операторите се одобряват в общо решение, което означава, че ако тази алинея не бъде отменена, тогава цените на ВиК-то ще следват общите правила на местната подсъдност по АПК, тоест по адрес.
Смятаме, че ако се отмени чл. 11, ал. 6 си остава общата подсъдност, и специална за Комисията, която е в чл. 13, ал. 9. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, аз мисля, че трябва ясно да изясняваме логиката на това, което вършим.
Като вносител на предложенията за промени в чл. 133 искам да кажа, че намирам логика в предложенията на различни регулаторни органи да остават позиционирани в София. Би било добре да са в един съд в София, логично – София-област стана съд, който натоварихме с нови компетентности. Имайки предвид обаче скорошните изменения и организацията, която е била в АССГ, нека за КЕВР това да е АССГ, но да кажа каква е логиката според мен на това нещо.
Промяната в общото правило за подсъдност, мисля, че е ключово важна за едно от знаковите изменения на този проект и ние трябва да я запазим. За тези регулатори обаче – КРС, КЗК, КЕВР – те се характеризират с това, че са сравнително малки органи, централизирани в София, които нямат възможността, каквато между другото има НАП, но това е друг въпрос, нямат възможността да защитават делата си из цялата страна.
От друга страна, това са специфични материи – и КРС и КЗК, както и материята, която КЕВР работи, която изисква висока степен на специализация и на самата юрисдикция, тоест на хората, които гледат дела.
В този ред на мисли има логика да концентрираме тези дела в двете съдилища в София – АССГ и АСО. Това не е отстъпление на общата промяна, която направихме на принципа. Напротив, това е системният подход, който ми струва, че може да бъде обяснен и ще има добро измерение за цялата система на административното правосъдие.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Председател.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аз ще бъда абсолютно кратък.
За съжаление, просто изключихме КЕВР, като разглеждахме всички регулатори. Идеята ни беше точно такава, тъй като тези регулатори са в София, те нямат никъде местни и териториални структури, съответно техните актове да бъдат гледани от двете съдилища – КЕВР, в момента колеги, които са трето отделение на Административен съд в София-град са вече много добре подготвени, това го казват колегите от четвърто отделение, които са касация на колегите от АССГ. В началото, точно това дадох като пример на КЗК вчера – имаше драма, когато сваляха КЕВР да отиде в АССГ и смятаха, че няма да се справят. Напротив, колегите от АССГ много добре се справиха и при положение, че вече има специализация на тези колеги, мисля, че е неразумно в момента колегите, които от три години гледат тази специализация, да им отнемем тези правомощия.
По отношение на другите, по-малките регулатори, които дават по-малко дела – това са: КФН, КЗК и КРС, съответно отидоха в АССГ и поне ще дават по 40 – 50 дела на година. Тези колеги, тепърва ще ги специализираме в тези материи.
Аз изцяло подкрепям, ако някой припознае това предложение, което беше направено от юристите на КЕВР, но искам да попитам и за чл. 59, нали така? Ако може и чл. 59 да си бъди в АССГ, където ще бъдат и другите актове. Да стоят на едно място всички актове на КЕВР.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Последно, кой решихме, че прави това предложение? Народният представител Хамид Хамид ли го прави? (Реплики.)
Склонен съм да направим следното: струва ми се, че сте неподготвени по въпроса. Имам предвид следното: чл. 13, ал. 9 е обща норма по отношение на обжалването, чл. 59 е специална норма по лицензии. Имам притеснението, че имате още обжалвания в Закона за енергетиката. Даже ми се струва, че съм сигурен.
В предложението, което прави колегата Хамид, там трябва да добавим изрично нова преходна и заключителна разпоредба за друг закон – Законът за регулиране на ВиК услугите. Там също според мен не е една норма. При всички положения това, което видях много бързо и проверих – отмяната на ал. 6, въобще няма да реши този въпрос. Не съм сигурен, че това, за което говорим понастоящем, ще има нещо повече от частично решение. Иска ми се много бързо да влезете и да направите прегледа на двата закона. Ние ще гласуваме по принцип. Днес няколко пъти говорих с господин Ремзи Осман. Той е бивш парламентарист, с голям опит, аз съм се явявал много пъти пред неговата комисия като външен докладчик, така че той много добре знае каква е законодателната процедура и можехме да сме малко по-подготвени, в интерес на истината, а не го правим в последния момент.
Предлагам Ви следното: предложението на господин Хамид е от две точки:
1. Изменение в Закона за енергетиката – подсъдност, общата подсъдност навсякъде казвам. Дерелиева ще каже по-добре, къде имаме отклонения в подсъдността. Защото тук според мен имаме отклонения в общата подсъдност. (Реплики.)
Приемаме принципа за София-град първа инстанция и в Закона за регулирането на ВиК услугите приемаме подсъдност пак в АССГ – така ли, по ВиК-то?
Господин председател, по ВиК-то има ли специализация в… (Реплики.) Пак са там. Защото ВиК-то е нещо, макар наглед същото, доста по-специфично, но това е въпрос на едно съвсем друго законодателно решение. (Реплики встрани от микрофоните.)
Други изказвания има ли, колеги?
Ако няма, да закрия възобновения дебата по § 111, който налага и прегласуване.
Който подкрепя предложението на колегата Хамид Хамид, моля да гласува „за“.
За – 19, против – няма, въздържали се – няма.
С това приключихме връщането, възобновяване на дебата по § 111.
Колеги, тъй като вчера стана разминаване по отношение виждането за Вашето участие в продължаването на дебата, аз Ви предлагам да възобновим дебата и по предложението на господин Хамид във връзка с измененията в Закона за съдебната власт, освен ако той не иска частично да си оттегли част от предложението. Не бих искал да се остава с впечатление обаче, че едва ли не е станало нещо извън Вашата воля, че Вие не сте разбрали, за да може да участвате. (Реплики.) Затова Ви предлагам да възобновим този дебат, ако желаете и нямате възражения.
Възобновяваме дебата.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Нямам възражения да възобновим дебата, още повече че колегите възразиха по някои неща и нямаха възможност снощи, поради заседание на групата, да останат. Всъщност даже им казахме, че до 16,45 ч. ще сме тук, но решихме да продължим нашата работа. Затова аз…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не е вярно, казахме, че продължаваме. (Реплики.)
ХАМИД ХАМИД: Да. Няма значение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз виках след Вас. Можехте спокойно да остане един от Вас, а другият да отиде на група. Колежката беше тук и я имаме стенографирана в протокола, че се изказва, но не искаше да Ви представлява, защото нямало ясни указания.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, колеги, за разбирането.
След като раздадохме предложението, спорихме с Вас по някои точки – включително и в кулоарите, и в пленарната зала. Аз вчера оттеглих две от точките. Касае се за т. 2 и т. 3 от моите предложения. Оттеглих ги с аргумента, че нямаме становище на ВСС, както и че трябва да направим малко по-широк дебат по тях, затова ще си ги внеса като отделен Законопроект.
Наред с това искам да оттегля и още едно предложение, защото намирам, че не е достатъчно прецизно и пак е за изцяло нов текст в нов законопроект да се мине със становище на Пленума на ВСС, както възразихте, затова ще оттегля и т. 5, която касае главните секретари във върховните съдилища.
Затова от предложението ми държа да остане т. 1 и т. 4, още повече, че по т. 4 нямаше и възражения… (Реплики встрани от микрофоните.) Дисциплинарните наказания да си минат по съответния административен съд. Нямаше възражения от Министерството на правосъдието, разговаряхме вчера. Затова нека тези спорните да си ги оттегля, да си ги внеса като отделен законопроекти и да вземем становище на ВСС, което е важно за нас, и да гласуваме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господи Хамид.
Ако мога да резюмирам, субсумирам – или както щете да го наречем. Значи, Вие поддържата т. 1 и т. 4, като всички други – т. 2, т. 3…
ХАМИД ХАМИД: Ще си ги внеса отделно, да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: …те бяха оттеглени преди, а сега оттегляте т. 5, т. 6 и т. 7.
ХАМИД ХАМИД: Да. Касае главния секретар…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Главен секретар и младши административни съдии.
Аз за младши административни съдии поддържам становището, че не можем сами да решим разликата в сроковете. Това трябва съдиите да си го решите и да кажете там кой е
най-подходящият срок. Това го говорихме вчера.
Това е волята на господин Хамид.
Има ли желаещи за изказвания?
Първа е възможността за председателя на ВАС да може да командирова един наблюдател за практиката на Европейския съюз в Общия съд в Люксембург и на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, като това става след взето становище от директора на Националния институт по правосъдие и командироването е за срок от една година.
Другото е това, което – категорично няма как да не го решим този въпрос, въпросът с подсъдността на заповедите на министъра на правосъдието, което, при новите правила на АПК, трябва съответно да се поясни този текст.
Тук къде отидоха КЕВР? Министърът на правосъдието може с общата подсъдност, КЕВР не може с общата подсъдност?! (Реплики встрани от микрофоните.)
Ако няма изказвания, колегата Божанков. (Реплики встрани от микрофоните.)
Не, говорим за предложението на господин Хамид – нов параграф – изменение в Закона за съдебната власт (ЗСВ).
ЯВОР БОЖАНКОВ: Господин Председател, специално към господин Хамид се обръщам, тъй като не съм наясно има ли действително такава нужда, и по-скоро към гилдията, защото все пак става дума за харчене на обществен ресурс и…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Извинявайте, Вие коя сте? (Реплики на народния представител Крум Зарков встрани от микрофоните.) Вие сте я поканил. (Реплики.) Дадох възможност гостите да се представят, не се представихте. Ще спазвате реда тогава като слушател. Ако апострофирате изказващия се, имам възможност да Ви отстраня. (Реплики встрани от микрофоните.)
В Правилника пише: „Спазва се редът, установен в Правилника.“ (Реплики встрани от микрофоните.) Е, сега! В моя зрителен обхват е, не е в твоя.
Заповядайте, колега Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Иска ми се до обосновем, да сме убедени, че, предприемайки този законодателен подход, действително има такава нужда, за да няма съмнения сред обществото, че приемаме текст едва ли не някои привилегировани лица да си ги пращаме на екскурзия на държавни разноски, защото има такива коментари. Иска ми се да го решим, да го аргументираме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А може ли да конкретизираме – какво е твърдението, което да оборим? (Реплики встрани от микрофоните.)
Извинявайте, господин Хамид, въпросът е към Вас. Заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Господин Божанков, с това отношение към ВАС, отдавам Вашия въпрос на младата Ви възраст все още. Не може да се касае за никакви екскурзии и за никакво харчене на средства, когато става дума за прилагане на актове на европейското законодателство.
Върховният административен съд и административните съдилища в най-голяма степен от органите на правораздаването прилагат европейски норми. Когато има голямо разминаване между практиката на европейските съдилища, Общия съд на Европейския съюз, Съда за правата на човека в Страсбург, когато има голямо разминаване, държавата е осъждана и плаща многократно повече. Затова в интерес на държавата ни е тази практика да се следи отблизо и да се прилага еднакво и в България. Ето от там идва спестяването на тези средства, за които Вие говорите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Дуплика или становище?
ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Отношение.
Въпросът ми беше технически, тъй като и в Правната комисия и в промените в АПК се стремим да дигитализираме услугите, да ги направим електронни с цел да постигнем положителен процесуален и икономически ефект. Затова въпросът ми беше, дали това може да стане по електронен път, не става ли по електронен път, и налага ли действително физическото присъствие, свързано с тези разходи, за да бъдат те оправдани?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Божанков.
Според мен в момента възобновяваме дебата от вчера, но ще го възобновим, няма проблем, колегите не са присъствали и поставят въпроса. Ще помоля обаче, ако може да се включат и ВАС. Не искам да повтарям техните аргументи от вчера по отношение на частта от въпроси, които те наблюдават и следва да съобразяват и да прилагат при решаване на делата.
Господин Хамид, след това, ако желаят, колегите от ВАС.
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, следвайки логиката на колегата, мисля да предложа Народното събрание да забрани командировките на цялата ни делегация в Съвета на Европа, в която сме и ние двамата, няма нужда да се ходи на заседания. Незабавно да изтеглим представителя си в ООН, защото всичко е дигитализирано, да се следи всичко по интернет, и становищата на българските делегации да се правят по имейла. Никакви изказвания вече в Страсбург, никакви изказвания в Женева, никакви изказвания в Ню Йорк. Всичко по имейла, разпореди господин Божанков.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако се обръщате към мен, аз какво да кажа? Да се оттегли Сергей Станишев от Европарламента или другите. (Реплики встрани от микрофоните.)
Не, то и за парите има отговор. Значи, тук не иде реч за постоянно командироване и устройване едва ли не със статут. Няма да правя аналогии на тази практика, за която намеква господин Божанков в други институции назад във времето. Мога да дам много примери. Виждам и се радвам, че в последните години тази практика силно се ограничи. Няма да се позовавам на множество решения на Министерския съвет, които се отразят и по дипломатическата и по консулската служба. Там режимът е на сериозни ограничения. Ако колегите желаят, да вземат становище. Ние сме възприели, че това е командироване в икономичен режим, това е командироване на Върховния съд, който осъществява административното правораздаване в Републиката и който е много силно свързан с прилагането на европейското право във всичките му проявления, включително и със съобразяване на процедурите и инициативите, които вървят във всички институции, които са на Европейския съюз, които непременно рефлектират във формиране на практиката на тези два съда – на Европейския съюз и на Общия съд в Люксембург, както и на Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Тук, господин Хамид направи една аналогия, която не ми харесва, затова уточнявам: аз, той и още един колега сме членове на Правната комисия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която е част от… (Реплики встрани от микрофоните.)
Аз и не пътувам. В интерес на истината и в миналия парламент, и в сегашния – не пътувам. Пътувал съм само два пъти, само на две заседания на Правна комисия, пропуснал съм 14 поне, вероятно са и повече. (Реплики встрани от микрофоните.)
Ще кажа следното: тези комисии участват и по избора на съдиите, и формирането на съставите на тези съдилища, но това е едната страна на процеса. Няма лошо Националният институт по правосъдие заедно с Върховния административен съд да имат поглед върху практиката и да имат – по-скоро аз бих го нарекъл кореспондент там.
Отговорих, макар, че въпросът не беше към мен. Ако някой иска да отговори на въпроса на господин Божанков? (Реплики встрани от микрофоните.)
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Това предложение, което е направено от господин Хамид, по принцип касае една възможност за осъществяване на контакт на Върховния административен съд и тези две съдилища. Смятам, че това е необходимо и полезно за Върховния административен съд като възможност. Доколко това е финансово целесъобразно, или не, има си съответните органи, които ще го кажат като решение, но това няма да бъде командироване за цяла година непрекъснато, мисля. Съответно то ще бъде евентуално в рамките на един месец за по две седмици – всеки месец по две седмици да има представител на нашия съд в тези институции. Това съм го предвидил и заложил още в своята концепция, когато кандидатствах за председател на Върховния административен съд. Считам, че това е една полезна инициатива, но ако законодателният орган прецени че не се налага, съответно решението е Ваше.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Ще дам думата на господин Зарков. Имате ли представа какви биха били индикативните разходи на година? Добавям го като въпрос.
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря, господин Председател.
Искам да започна с това, че оценявам високо оттеглянето на предложенията в големите му части, за да може те да минат законодателната процедура, която заслужа Законът за съдебната власт, а именно разглеждане на две четения и взимане на съответните становища.
По отношение на частта на предложението, което остава. В неговата т. 4, касаеща подсъдността, мисля, че то се вписва изцяло във философията на измененията, които правим на Административно процесуалния кодекс до тук. В този ред на мисли би следвало да бъде подкрепено.
По отношение на точка първа, която възбуди дебат.
Става дума за възможност, а не за задължение, за командироване след взимане на становище на Националния институт по правосъдие, когато това е необходимо. Склонен съм да подкрепя тази идея. Ще Ви кажа защо, макар че в интерес на истината трябва да признаете, че въпросите, зададени от моя колега, са напълно легитимни въпроси, които трябва да се задават, когато се правят такива предложения – колко ще струва и ще има ли смисъл?
Мисля обаче, че в България, в това число административното правосъдие, но не само, има необходимост да предприеме мерки, които да предотвратяват проблемите от неспазването на стандартите, заложени в Европейския съд, в Люксембург, от една страна, и този в Страсбург, от друга. Дори за цяла година да командироваме някой човек, ако той успее да предотврати осъдителните решения срещу България в Страсбург – те са скъпи и струват скъпо не само като пари, но и като имидж, след което има и други процедури за обезщетение по тях. Така че усилие в тази насока си заслужава да бъде направено. Дали този командирован магистрат ще успее да дава изпреварваща информация, или да осветлява съдиите и неговите колеги, така че като превантивен механизъм да действа, предстои да видим.
Аз съм склонен да подкрепя този текст, тази възможност, но ангажирам и Правната комисия, и Върховния административен съд, и други колеги, които след година, година и половина, или след няколко командировки да направим последваща оценка на въздействие, за да може тогава да съпоставим действително ефекта на такава мярка спрямо разходите, които са ангажирани.
Призовавам да подкрепим останалата част от предложението на господин Хамид в неговата т. 1 и 4.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Колеги, ако си спомняте ние променихме и АПК в частта по ЗОДОВ, където допуснахме съдебен контрол, съответно и обезщетяване на вреди, причинени от актове, които са издадени при очевидно нарушаване на правото на Европейския съюз. Точно това е една от темите, по която следва да бъдат подготвени не само административните, но и върховните съдии във връзка с тази нова промяна за тези вреди. Смятам, че това също има значение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Тук не се касае само да наблюдава дейността на съответния съд: да събира информация по правоприлагането, да я изпраща към Националния институт по правосъдие – вижте алинеите надолу, защото тази изпратена информация ще бъде използвана за обезщетяване на юристите в България за еднаквото прилагане на законите в общността, особено на Общия съд в Люксембург, както и тези, разбира се, на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Тази роля да синтезира тази информация и да я изпраща към Националния институт по правосъдие, мисля, че е ключова тук, защото това ще е в основата на обучението на всички съдии България да не допуска осъдителни решения в тези съдилища, или да ги намали поне.
Ще бъде провеждан и конкурс как ще бъде определян този съдия. Няма да е: Явор Божанков, отивай на екскурзия в Страсбург, че ще се пътува примерно, нали? Не е толкова елементарно, че да питаме: „В кой хотел спахте в Страсбург?”, и това е.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това беше и според мен. Господин Хамид каза допълнение, той по-скоро искаше да допълни изложението си като вносител. Няма проблем, ако имате желание да продължите дебата или да поставите нов въпрос.
Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Няма да злоупотребявам.
Искам да обърна внимание, че парламентарната група на БСП сме вносители и на друг Законопроект – промяна на ЗОДОВ, Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, която върви също в посока за намиране на превантивни механизми, за обезщетения, когато има нарушения на правата на Европейския съд на правата на човека в случая, това, което направихме сега с АПК за правото на Европейския съюз, нещо подобно сме предложили да направим в ЗОДОВ за правото на Страсбург, най-общо казано, именно с цел да бъдем по-ефективни в изпълнението на тези свои международни ангажименти и да не стигаме до осъдителни и скъпоструващи причини.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, съдия Николова.
ТЕОДОРА НИКОЛОВА: Напълно споделям това, което се каза от всички, че трябва да сме загрижени за спазването на Европейското право. Струва ми се обаче, че първоначалният въпрос на народния представител беше във връзка с това, какво точно ще прави този човек. Защото в компетенциите на този човек не може да бъде обучаването на останалите върховни съдии, както каза господин Хамид. За мен е ключово, тъй като снощи не бях, когато това е било дебатирано. Извинете, че съм неподготвена. Не знам какъв е точно текстът и какви компетенции се възлагат, какви отговорности се възлагат на този съдия.
Освен това другото, което мен лично технически ме притеснява, е, как изпращането на върховен съдия от България ще бъде поставен институционално в съответния Люксембургски съд в случая. Не съм запозната.
Може би Вие сте запознат, господин Хамид? По какъв начин Устройственият правилник на Люксембургския съд, грубо казано, позволява такава фигура на един такъв наблюдател? Иначе аз съм абсолютно съгласна с предложението на нашия председател да има такъв човек. Въпросът е какво ще върши той и какъв ще бъде неговият статут? Според мен първоначалният въпрос беше в тази посока. Не получих отговор на този въпрос. (Реплики встрани от микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, най-добре. Вижте го, защото това е описано. (Реплики встрани от микрофоните.)
Имахте го, още вчера беше разпространен. Ако искате, мога да прочета и ал. 2 и ал. 3.
При всички положения Върховният административен съд ще трябва да се акредитира пред тези съдилища и ще трябва да изпрати такава нотификация, да заяви желание и по някакъв начин да се уредят взаимоотношенията, защото ние в Закона сме записали за тези две съдилища: „като му осигури достъп до дела, участие и посещение на конференции, семинари и други мероприятия, свързани с дейността на тези съдилища и с прилагането на правото на Европейския съюз в областта на административното правораздаване“.
Аз ще поканя и Министерството на правосъдието. Колегата не беше вчера по този въпрос и те не са взимали становище. Част от аргументите на колегата Хамид тангираха към правомощията на нашия процесуален представител по тези производства. Мисля, че Министерството на правосъдието в голяма степен има доста по-ясна представа как се седи един национален представител и доколко, и в какви форми би могъл да бъде допуснат. Вероятно тази редакция има нюанси, които могат да бъдат конкретизирани.
Заповядайте.
ТЕОДОРА НИКОЛОВА: Представителят на държавата, който Министерството на правосъдието определя в производството пред Люксембургския съд – статутът на този човек е абсолютно ясен. Той представлява българската държава като страна в това производство, което е нещо различно от това да изпратите човек, който не е евродепутат, като господин Станишев, когото споменахте първоначално – когато си евродепутат, ти си в Европарламента, но когато си върховен съдия на една национална юрисдикция, искам да знам какъв статут ще има този човек? (Реплика.) Ние приемаме предложението за промяна в нашия закон, но ангажираме една институция, чиито правила ние не познаваме, или поне аз не чух отговор от Вас, какви са тези правила.
Аз също подкрепям предложението. Като върховен съдия съм загрижена нашият съд да не нарушава европейското право и с личните ми усилия, мисля, че съм го доказала много пъти. Не съм против предложението по принцип, въпросът е за неговото съдържание.
По въпроса за семинарите.
Едно е да ходиш на семинари, друго е, това, което научаваш на тези семинари, по някакъв начин да стигат до останалите.
Вие знаете, че сайта на Люксембургския съд е публичен, като си говорим за електронните комуникации, всеки съдия трябва да го чете. Откакто сме страна – членка на Европейския съюз, и на български език е възможно това да става. Това е.
Аз абсолютно подкрепям предложението, то е много разумно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съдия Николова, какъв е статутът на представителите на така наречената „Венецианска комисия“?
ТЕОДОРА НИКОЛОВА: съжалявам, че не мога да Ви отговоря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Помислете! Ние имаме такъв представител. Последният ни представител встъпи наскоро – Филип Димитров. Какъв е статутът? При всички положение не иде ред за статут, който да е по Конвенцията за дипломатическите и консулски отношения. Не иде реч и за назначаване под някаква форма в тези съдилища за достъп.
Аз бих бил склонен, защото усещам параноята на господин Божанков и във Вашето изказване, да насоча към пленума. Ако толкова искате, вземете ги разпишете в специален „Правилник за работата на командирования представител на ВАС във…: – изброяваме съдилищата в Европейския съд… (реплика) …да, практиката на съда на Европейския съюз, и на Общия съд в Люксембург, и на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Разработете ги, кажете му точно: 1 – 2 – 3 до 7 – 9: уведомяваш ни така, срещаш се там с такива, не ходиш на семинари, не харчиш пари, четеш интернет от толко до толко часа, делата ги гледаш на хартия от толко до толко часа, отчет пред Пленума на тези и тези заседания. Разработете го това като правила. Аз, ако бях на колегата Хамид, сигурно щях да го оттегля емоционално.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Господин Председател, уважаеми господин Хамид, колеги! Задаването на въпроса го отдайте, ако искате, на липсата на опит, дори да звучи наивно, или пък на младостта ми, но мисля, че дебатът, който току-що проведохме – аз отсъствах вчера, така е – беше полезен, и всеки текст си заслужава този дебат.
Предвид на изложеното, аз реших да подкрепя предложението, направено от господин Хамид. Той каза, че съм бил в изказването си нагъл. Напротив! Беше в интерес на дебата и на качеството на законодателството. Разбирам емоцията на господин Хамид. Аз няма да подходя към този начин, никой колега не бих определил като нагъл. Напротив, смятам, че дебатът беше полезен и аз ще гласувам „за”.
ЗАМ. ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Заповядайте, господин Председател.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Господин Кирилов го няма, но така или иначе каквито и правомощия да получи, ако приемете този текст, всички ще бъде разписано с правила на Пленума. Това е органът във Върховния административен съд, който ще определи правата и задълженията на този човек.
ЗАМ. ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на уважаемия господин Председател.
Други изказвания, мнения, предложения, становища?
Колеги, ако няма други изказвания, прекратяваме разискванията.
Преминаваме към гласуване на останалите от предложенията на колегата Хамид т. 1 и 4, съответно за създаване на нов чл. 123а и чл. 328и.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Подкрепя се предложението на колегата Хамид за § 151 в частта на т. 1 и 4.
Колеги, връщаме се към основния доклад.
Параграф 138 по вносител: Промени в Закона за платежните услуги и платежните системи.
Има текст на вносител.
Няма постъпили предложения, като тук колегите референти обръщат внимание, че има нов Закон за платежните услуги и платежните системи и промяната, предвидена тук, трябва да бъде направена в чл. 184, ал. 3.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения.
Заповядайте, господин Председател.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Мисля, че с оглед отбелязването, че има нов Закон за платежните услуги и това изменение това, което се предлага, е в чл. 184, ал. 3 в новия закон. Смятам, че трябва да отпадне този параграф.
ЗАМ. ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на уважаемия господин Председател.
Други изказвания, мнения, предложения и становища? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на текста по вносител, така както е предложен.
Който е в подкрепа на този текст, моля да гласува.
За – няма, против – няма, въздържали се – 12.
Не се подкрепя текста на вносителя за § 138 по отношение на отменен закон.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, продължаваме с § 139 по отношение на промени в Закона за подземните богатства.
Имаме текст на вносител.
Имаме предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Имаме предложение на народните представители Христиан Митев и Емил Димитров за заличаване на изречение трето в т. 6 на чл. 139 и т. 9 на чл. 75.
Имаме и предложение за редакция, с което разполагате.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения.
Господин Председателю на ВАС, заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Уважаеми депутати от Правна комисия, тук има предложение от Върховния административен съд, което е: след думите „министър на енергетиката“ да се добавят „или определено от министъра длъжностно лице от състава на Министерството“. Това, което всъщност като цяло го правим по почти всички закони, тоест не изземваме правомощията на съответния министър, а му даваме възможност той да делегира тези на определено от него длъжностно лице, както и на ал. 9, където съответните актове преминават по подсъдност на административен съд, като решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Към настоящия момент процедурата е същата – на една инстанция, само че пред Върховния административен съд.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз оттеглям нашето предложение с колегата Димитров след даденото разяснение от председателя на ВАС.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Закривам дебата.
Колеги, подлагам на гласуване, първо, предложението за редакция. (Реплики.) Има искане за разделно гласуване. Няма възражения. Гласува се разделно.
Колеги, по предложението за редакция по точки от първа до пета, буква „а“ включително.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приемат се предложенията за редакция от т. 1 до т. 5, буква „а“ включително.
Подлагам на гласуване разделно буква „б“ от т. 5 от предложението за редакция. Това е предложение за текст на ал. 9 на чл. 75 от Закона за подземните богатства.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържал се – 6.
Приема се предложението за редакция по т. 9.
При това положение Ви предлагам да гласуваме текста на вносител заедно с предложението на Данаил Кирилов и приетата редакция.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържал се – 6.
Прие се § 139.
Пристъпваме към § 140 – предложение за изменение в Закона за правната помощ.
Имаме текст на вносител.
Имаме предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров: да се заличат т. 2 и т. 3 от текста на вносител.
Имаме и предложение за редакция.
Имате думата за изказвания, мнения, становища, предложения.
Господин Председател на ВАС, след това господин Митев.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Предложението по отношение на чл. 25, ал. 2, съответно отказа да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд, съответно по отношение на: създава се изречение трето – „решението на административния съд е окончателно“. Става въпрос за производство, имаме отказ за предоставяне на правна помощ, което се прави от председателя на Националното бюро за правна помощ. Смятаме, че е достатъчно едноинстанционно производство да има достъп по правосъдието по отношение на това производство, което се развива единствено и само за предоставяне на правна помощ.
Също така сме предвидили едноинстанционно и сме предложили, ако уважаемата Правна комисия одобри, и за останалите процедури, които са в чл. 44, като ал. 6: Отказът отново за предоставяне на правна помощ се мотивира и подлежи на обжалване в съответния административен съд и отново на една инстанция.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател. Вие всъщност защитихте предложението за редакция.
Господин Митев пожела думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
След тези разяснения аз оттеглям нашето предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Оттегля се предложението на колегите Митев и Димитров.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо предложението за редакция.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържал се – 6.
Приема се предложението за редакция.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетото предложение за редакция.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се текста на § 140.
Пристъпваме към § 141 – промени в Закона за публично-частно партньорство. (Реплики.)
Тук бих искал да го оттегля, но съм един от вносителите, тоест не става с оттегляне. Трябва да гласуваме „против“ и да го отхвърлим. (Реплики.)
Предложението на Митев и Димитров е за заличаване. Не приехме и подобно решение за ПЧП-договори да са административни договори.
Други мнения, становища? Няма.
Подлагам на гласуване най-крайното, радикалното предложение на Митев и Димитров за заличаване на текста на вносителя за § 141.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 141 се отхвърли.
Пристъпваме към § 142 – текст на вносител за изменения в Закона за радиото и телевизията и предложения за редакция, с което разполагате.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения.
Господин Председател на ВАС, заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Поредният регулатор, който в момента се гледа при нас на първа инстанция в Административен съд, както всички останали комисии регулатори следва да се разглежда на първа инстанция. Предложението е отново да бъде в Административен съд – София-област, тъй като делата, които този регулатор дава, са не повече от 30 – даже нямат и 30 на година, на първа инстанция.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други мнения, становища, изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Предвидено е да се създаде нова ал. 6, което ние считаме, че не се налага, а именно: „Нарушението на искането по ал. 4 да е самостоятелно основание за отмяна на взетите решения“.
Става въпрос, че в ал. 4 се казва, че член на Съвета за електронни медии, който има частен интерес при вземане на дадено решение, е длъжен да го заяви и да не участва в обсъждането и гласуването. Направено е предложение това да се изведе като самостоятелно основание за отмяна.
Лично ние считаме, че то си е в останалите основания и не се налага да бъде извеждано на отделно ниво като самостоятелно, пред скоби. Затова нашето предложение е единствено и само в ал. 5 на чл. 28а думите „Върховен административен“ да се замени с думите „пред Административен съд – София-област“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, с оглед това становище на председателя на ВАС, мнения и изказвания?
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз съм напълно съгласен с мотивите, изразени от председателя на ВАС. Не е необходимо да се извежда в самостоятелно основание нарушаването на изискванията на ал. 4 и предлагам да отпадне създаването на новата ал. 6 в чл. 28а.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Митев направи и предложение за разделно гласуване при това положение.
Заповядайте отново.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Има и още едно предложение, което е в чл. 38, ал. 1 – то също е важно, тъй като това са решенията – в чл. 38 изрично е изведено, че всички решения на СЕМ подлежат на обжалване пред Върховен административен съд, съответно и в чл. 38, ал. 1 да бъде заменен „Върховен административен съд“ с „Административен съд София-област“. Това са двете процедури, които…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е ясно, виждаме го. Други изказвания? Няма.
Колеги, закривам дебата.
Пристъпваме към разделно гласуване.
Подлагам на гласуване буква „а“ от т. 1 от предложението за редакция и т. 2 от предложението за редакция.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приемат се т. 1, буква „а“ и т. 2.
Подлагам на гласуване само буква „б“ от т. 1.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – няма, против – 9, въздържали се – 8.
Не се приема буква „б“ на т. 1.
Колеги, при това положение подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетата редакция на т. 1, буква „а“, което ще стане само т. 1, и т. 2.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Прие се § 142.
Пристъпваме към § 143 – предложения за изменение в Закона за рибарство и аквакултурите – текст на вносител.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов – предложение за редакция.
Колеги, имате думата за изказвания.
Господин Председател на ВАС, заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Касае се за процедура по чл. 10 от Закона за рибарството и аквакултурите.
В тази процедура министърът на земеделието, храните и горите признава организации за производители на риба и други водни организми. По силата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията всички актове във връзка с тази процедура са били подлежали на обжалване пред Върховния административен съд.
Сега предложението е: навсякъде в тази процедура, където пише „министърът на земеделието и храните” да се добави „или от определено от министъра длъжностно лице от съответното министерство”, а съответно където пише „по реда на АПК” да се добави „пред съответния административен съд”.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, професор Тодоров.
ИВАН ТОДОРОВ: Благодаря.
На някои места използваме „оправомощено”, на други „определено”. По-добре „оправомощено”, защото да си личи, че е по делегация, а не от… Защото „определено” вече означава определен от някого и той започва да изпълнява функциите – може да се получи разминаване дали е делегация, или не. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Навсякъде, където досега беше правено, мисля, че трябва да го направят съответните хора, които се занимават с това за уеднаквяване на изразите, които се използват. Досега го приемаха като „определено”. (Шум и реплики.) Навсякъде досега е „определено”. За пръв път чувам за „оправомощено”. Трябва да се реши точният израз.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заради това в предложението за редакция „оправомощено” е заменено с „определено”. (Шум и реплики.)
Колеги, подлагам на гласуване принципния въпрос: „оправомощено” или „определено от министъра лице”?
Който е за „оправомощено лице”, моля да гласува.
За – 0, против и въздържали се – останалите.
Който е съгласен навсякъде в този вид текстове да бъде „определено от министъра лице”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – останалите.
Разликата и нюансът от правна страна е в това, че когато казваш „определено”, не добавяш „задължително” и „надлежно упълномощено”, докато като кажеш „оправомощено”, двете действия се съдържат в понятието – определянето на лицето и възлагането на представителството. Поне аз така си представям разликата в двете понятия.
Има ли други изказвания по текстовете на § 143? Няма други изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, предложението за редакция.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Подлагам на гласуване текста на вносител по принцип заедно с предложението на Данаил Кирилов по принцип и с приетото предложение за редакция.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Прие се текстът за § 143.
Колеги, пристъпваме към § 144 – изменения по отношение на Закона за сдруженията за напояване.
Имаме текст на вносител и предложение за редакция.
Имате думата за изказвания, мнения и предложения.
Господин Председател, заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Става въпрос за едни правомощия на министъра на земеделието, храните и горите, които той осъществява върху сдружения за напояване.
Във връзка с тези правомощия той издава съответни актове. Предложението съответно е: след думите „министъра” да бъде „или определено от министъра длъжностно лице от състава на Министерството”, за да може съответно да делегира правомощия. Актовете, които издава, са във връзка с контрол на дейността на тези сдружения за напояване, съответно да са подсъдни на съответния административен съд по реда на АПК.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря.
Смисълът на предложението е ясен. Въпросът е, че тези сдружения за напояване, за които става въпрос, са формирани на различен принцип. Те са търговски дружества.
Какви са аргументите да се възлага на представител на Министерството? Защото част от сдруженията са кооперативни и т.н., тоест Министерството ще трябва да управлява, грубо казано, сдружения, които имат друг характер на собственост.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Председател на ВАС.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Идеята, която досега се прилагаше във връзка с всички промени, които бяха приети досега в Преходните и заключителните разпоредби, е да се даде правомощие на министъра по негова преценка, той да делегира част от правомощията си на определено лице, което да поеме изпълнението на тези правомощия. Това не е задължение на министъра, а едно негово право и възможност. Дали той ще се възползва от това право, или не, е вече субективна преценка на съответния министър. С това, което се предлага в момента – то беше досега правено към 7 – 8 пъти досега, не знам колко пъти, се даде възможност министърът по своя преценка да определи лице, което да осъществява този надзор върху тези сдружения по напояването. Ако прецени! Това не е задължение.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Разбирам отговора Ви.
Въпросът е следният: в текста, който е даден като предложение, се дава възможност на министъра да определи и упълномощи с изрична заповед длъжностно лице без да е задължително длъжностното лице да бъде, както Вие предлагате, от състава на Министерството. Вие ограничавате министъра до състава на Министерството. В смисъла на предния текст министърът може да определи длъжностно лице, което е от самото дружество.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Сега разбирам въпроса Ви.
Министърът може да делегира свои правомощия само в рамките на лица от състава на Министерството. Няма как той да делегира правомощия, които са му възложени по закон, това са публични правомощия, той да ги делегира на лица извън своето министерство. Няма такава хипотеза.
Може ли според Вас един министър да делегира на един адвокат да прави нещо?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (встрани от микрофоните): Това се подразбира и не е нужно да се вкарва допълнително в текста.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Не, ако няма предвидено… (Реплики.) Само че, ако изрично не е предвидена възможност за прехвърляне или делегация на правомощията, той не може да го направи. Трябва да бъде изрично… (Шум и реплики.) Категорично.
Ако Законът не е предвидил изрично такава възможност, той не може да …
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, моля Ви да преустановите този диалог! (Шум и реплики.)
Господин Жаблянов, моля Ви се!
Благодаря Ви, че на осмото извънредно заседание се появихте. Ако бяхте дошли на първото, щяхте да знаете общия принцип на измененията във всички закони…
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Много Ви благодаря за общия принцип, господин Кирилов. Призовавам Ви да не правите коментари…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, не ме прекъсвайте!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: … което не Ви влиза в задълженията!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не ме прекъсвайте! Беше коректно колегите до Вас да Ви дадат знак и това да го изкоментирате помежду си.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Господин Кирилов, няма такава процедура. Всеки народен представител, член на тази комисия, запознат с текста, може да изрази мнение. А Вие не сте човекът, който ще давате оценка за това мнение. Нали ме разбрахте?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз ръководя дебата.
Първо, дебатът не може да се връща в неговата начална точка. (Реплики встрани от микрофоните на народния представител Валери Жаблянов.)
Второ, дебатът Ви е изцяло извън обхвата на този законопроект. Вие разсъждавате общо и по принцип за делегиране на правата на държавата в участието на държавата в търговски дружества, което е нещо абсолютно различно и няма нищо общо нито с дружествата за напояване, които имат абсолютно различен статут, бих казал, уникален статут…
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз какво казах?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вие питахте, защо не може да е трето лице извън състава на Министерството, а ние говорим за възлагане, което е по субординационен административен ред. Това го говорим във всички дебати по АПК. Това беше един от принципните въпроси, с който тръгва този законопроект.
Ако имате други въпроси, моля, заповядайте!
Пак казвам – благодаря, радвам се на Вашето участие, ние винаги броим Вашия глас по презумпция.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Много Ви благодаря.
Вашето вътрешно чувство – дали се радвате, или не, няма отношение към дискусията.
Поставих един уточняващ въпрос, тъй като към § 144 има предложение от ВАС, и тъй като има една особеност, във връзка с това поставих моя въпрос. Ако това по някакъв начин е влязло в конфликт с Вашата представа за общия смисъл на Закона, моля да ме уведомите предварително, за да не се изказвам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тактичността ме кара да се въздържа.
Имате думата за други изказвания и въпроси. Няма други изказвания.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 144.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Колеги, приемам че сме подкрепили и текста на вносител, заедно с приетото предложение за редакция.
Пристъпваме към § 145 – текст на вносител за изменение в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Предложение на народния представител Данаил Кирилов, още едно предложение на народния представител Данаил Кирилов и предложение за редакция, с което разполагате.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, предложения, въпроси, становища.
Заповядайте, господин Председател на ВАС.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Тук отново е предложена чисто редакционна процедура, като вносител е предложил „оправомощен от него заместник-министър”. Смятаме, че тази форма „оправомощен от него заместник-министър” е неточна и не следва да бъде по този начин, защото това задължава министъра да избере лице от заместник-министрите си, което приехме преди малко, че това стеснява неговите правомощия. Нашето предложение е отново всичко да бъде, както досега – или: „определено от министъра длъжностно лице от състава на Министерството”. Тук няма никакви други промени, само правомощия за делегиране.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Имате възможност за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция, както и двете предложения на Данаил Кирилов, и текст на вносител по принцип.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Прие се текстът на § 145.
Пристъпваме към предложение за изменение в Закона за туризма – § 146 – текст на вносител и предложения за редакция.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря, господин Председател.
Използвам случая в този текст да разгранича двете хипотези на действия, които сме възприемали досега. Искам да обясня разликата и да поискам отделно гласуване на първа и втора точка.
В първа точка правим това, за което говорихме преди малко, а именно даваме възможност за делегация от страна на министъра на неговите правомощия. Това означава, и всички трябва да сме наясно, министърът си носи политическата отговорност за този акт, както и упражняването на неговите правомощия чрез делегацията. Това е негов избор – един министър го прави, друг не и това подлежи на личен негов избор. Органът, който упражнява своите властнически правомощия, това е министърът чрез делегацията.
Втората точка е, когато акт на министъра може да бъде обжалван, атакуван пред административен съд, различен от ВАС, в контекста на доскорошното конституционно решение. Тук вече е преценка случай по случай дали законодателят преценява, дали съответният акт е упражняване на властническите правомощия на съда по смисъла на конституционния съд, или не.
Заради това моля да гласуваме двете точки – 1 и 2, по отделно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Възражения по това предложение на колегата Зарков? Няма.
Ще гласуваме разделно.
Господин Председател на ВАС, заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Две изречения само.
Това, което каза колегата Зарков – първо, процедурата по делегация на всички е ясно: той си изважда от своите правомощия нещо и ги дава на лицето Х. Съответно всички актове се издават от лицето Х. Той е титуляр на издадените актове. Той е и страна в развиващи се съдебни производства против тези актове. Ако лицето Х, тъй като не е министър – без значение зам.-министър, главен секретар и т.н., но всички политически, в момента говорим, плюсове и минуси на това негово действие, са в отбора и съответно се индикират в министъра. (Реплики.) Категорично. Всеки лош избор, си е негов избор, всеки добър – пак си е негов.
По отношение на разделното гласуване.
В момента имаме само една процедура, която се отказва. Нищо повече. Съответно министърът, или упълномощено от него лице, отказва да открие тази процедура. Само това е като акт, който подлежи на контрол.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Имам въпрос към колегата Крум Зарков.
Вашето виждане в каква посока е, че в тази процедура за учредяване на Организация за управление на туристическия район (ОУТР) имате предвид какво, че се засяга конституционно правомощие ли, че тук се касае за действия, които засягат няколко общини, или развитието на туризма в няколко общини? Каква е идеята? Член 23 и чл. 24 са свързани. Член 23 го променяме, защото това е първоначалният акт, това е заповед за откриване на процедурата за учредяване на Организация за управление на туристическия район. И там трябва да имаме, общо взето, ако понижаваме подсъдността и имаме делегация, тя трябва да започне от тази заповед, защото в процедурата трябва да имаме едно лице. Вече чл. 24 е обжалването на отказа.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател!
Аз ще Ви кажа критерия, който следваме от нашата група и който беше изразен от моите колеги при предишни изменения в същите ПЗР-та по Закона за здравето и други.
Ние приемаме един по-рестриктивен подход и считаме, че там, където става дума за реализиране на държавна политика, тези разрешения или откази, са част от реализирането на държавната политика в областта на туризма – това е упражняване на държавни правомощия по смисъла на решението на Конституционния съд. Това решение ни дава рамка, по която да вървим. Тази рамка обаче не е достатъчно експлицитна, така да я нарека, няма ясни критерии. Това е въпрос на преценка, която може да подлежи на последващ конституционен контрол, ако някой от органите сезира Конституционния съд за това.
Ние ще се въздържим по точка втора заради това, така, както го направихме вчера по Закона за здравето.
Колегата Милков ще ме допълни, ако пропускам нещо.
Точно това е разликата, която исках да подчертая още веднъж.
Първо, в единия случай при делегацията министърът е решил да упражнява държавната политика чрез средството на делегацията, т.е. той остава отговорният фактор за реализиране на държавната политика. Може да я промени тази делегация, може да оправомощи друг, може да я оттегли, може да направи каквото и да е. Затова приемаме този подход.
Другият подход… (Реплики от Георги Чолаков встрани от микрофоните. Точно така.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Милков, заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Ще добавя само, въпреки че пазех спокойствие и мълчание днес – дебатът, който възникна днес с колегата Жаблянов, ще възникне с всеки един депутат, защото вносителят на предложение, който предлага не министърът, а друго лице да решава и от там цялата подсъдност да се промени, той трябва да обоснове, защо по решението на Конституционни съд е допустимо да прави такова предложение и ние само да мълчим и да Ви гледаме. Трябва да сме убедени, да ни убедите, че това вече не е проява на държавна компетентност, а ние да шушукаме и да спорим помежду си. Във всеки един от случаите е различно. Там има моменти, в които сте прави и не, обаче в следващия – или както за Здравето каза господин Зарков, както в този или за спортните федерации следващият текст – е, кое е по-голямо, след като там стои министърът на спорта и каза: да, поемам отговорността за целия спорт. Ами, като ще я поема, да я поема. Това са спортните федерации. Сега ще бъде определено от него лице?!
Всеки закон поотделно поражда необходимостта мотивите, та който след това чете нашите стенограми, да намери в мотивите и стенограмите отговор на въпроса – кое е упражняване на държавна власт и политика, и кое не. Защото той като делегира компетентността, той делегирайки я, съформира воля от друго лице и то повлича след себе си вече и компетентността различна, и всичко. Този, който прави такива предложения, следва за всяко едно поотделно да стане и да се обоснове. Не ние да си мислим и да се бутаме един друг кой е прав и кой не е. Защото аз на всичките съм против. Примерно. Обаче си мълча. Той също влезе, чува едно, и се поражда въпрос. И трябва във всеки един текст да станете и да се обосновете. (Шум и реплики встрани от микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз ще опитам обосновка на текстовете, освен ако господин Жаблянов не иска да се изкаже преди мен.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Една дума не съм казал, господин Кирилов. Благодаря Ви за поканата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз Ви каня, защото си спомням дебата по Закона за спорта и в частта „Български туристически съюз”. Затова се опитвам, ако имате желание… (Шум и реплики встрани от микрофоните.) Защо да е в следващия проект? Ето, Туристическия район – Организация за управление на туристическия район. Следващото е по физическото възпитание и спорта.
Добре, щом господин Жаблянов не желае, ще се опитам да обоснова тези предложения.
Едната страна – възложителят, дава мандат, възлага пълномощия на друго лице. Тук обогатяваме мандата с допълнителни елементи, които касаят субординационната структура, в която се намират двете лица. Едното лице е министър, другото лице е в служебна зависимост. Тук отношенията се регулират и от други правни норми, най-малко от Закона за администрацията. При даването на мандата, тоест при възлагането, има възможност този, който упълномощава, да даде изчерпателни, точни и подробни указания за упражняването на мандата, тоест това да е конкретен мандат; или има възможност да даде общ мандат – да каже: „Този ресор го възлагам на заместник-министър Хикс“. Най-често тези възлагания са в рамките на политическия кабинет и в рамките на разпределянето на отговорността на генералния политически и административен мениджър, така наречения орган, който носи цялата отговорност – носи отговорността и по закон, и политическата отговорност пред органа по назначаване. Безспорно той носи отговорност за всяко неуспешно или злополучно упълномощаване, както носи и отговорност за преценката си дали правилно е задържал тази компетентност, или неправилно я е делегирал на секретарката пред кабинета си, защото тя не е компетентна да управлява цял подсектор под неговото ръководство. Тя е служител от състава на министерството, но няма административен опит и не познава сектора и областта, за да бъде въпросното упълномощено лице. За това той ще си носи отговорността.
Ние и пленумът разсъждавахме възможна ли е, допустима ли е делегацията и решихме, че е възможна главно заради подсъдността. В момента, в който, образно казано, подписвачът на заповедта, на административния акт вече не е министърът, влизаме в общата регулярна подсъдност по административните дела. В момента, в който това е министърът, отиваме в ограничението по чл. 125, ал 2 от Конституцията и съобразно решението на Конституционния съд. Тогава само тези съдии могат да се произнасят по неговите актове.
Откровено заявявам моето притеснение пред колегата Милков и пред всички участници в дебата и бих дебатирал за следното: дали да имаме разширението от състава на министерството, или точката да бъде „или определено от министъра длъжностно лице“. Ако оставим „или определено от министъра длъжностно лице“, тогава оставяме неяснотата и дебата в министъра. Всеки министър ще си тълкува до каква степен сме му дали широта на избора – дали може по Закона за администрацията да делегира тези правомощия на членове на политическия кабинет, или може да достигне и до административното ниво на определение на министерството, чийто връх е главният секретар. Оттам нататък: може ли да слезе до директор на дирекция, или до директор на главна дирекция, тоест докъде може да упълномощава? Може ли да упълномощава любимата си секретарка, защото тя би могла да научи сектора, или това би могло да бъде лице с определена компетентност?
За да не оставим органа в тази дилема, сме казали, че може да упълномощиш всеки: член на политическия кабинет, типичния административен служител от административната йерархия по Закона за администрацията. Както Вие безспорно казвате, аз го потвърждавам и ще го потвърдя и от трибуната, това не означава, че министърът не носи отговорност за избора си. Той ще носи всичката възможна отговорност за това, че е делегирал това си правомощие.
Ако питате: а може ли да носи наказателна отговорност, ако лицето, което е упълномощил, извърши престъпление, Ви казвам, че не мога да дам еднозначен и категоричен отговор, защото престъпните състави са много и зависят от отношението на всяко едно лице към конкретното деяние, а и нямам практика нито като обвинител, нито като наказателен адвокат, освен един-единствен случай.
Мисля, че с това сумирах дебата в работната група и дебата досега и дотук. (Шум и реплики.)
Имате думата за реплики, изказвания, мнения.
Не съм получил мнение на министъра на туризма по този въпрос. По този въпрос Вие сте прави, но мога да кажа, че този законопроект е внесен на 1 юни 2017 г., тоест имаме повече от година само по този законопроект. Той беше внесен в миналия парламент. Който министър е искал да вземе становище, е могъл да го направи. Ето тук становищата, но няма становище на министъра на туризма. Не знам дали ОУТР за министъра на туризма е въпрос на конституционно правомощие в областта на туризма.
Ако няма изказвания, да пристъпим към гласуване, което ще бъде разделно. Уточнявам въпроса главно заради искането на колегата Зарков.
Дебатът е закрит.
Подлагам на разделно гласуване т. 1 от предложението за редакция на § 146.
За – 19, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се т. 1 от предложението за редакция.
Подлагам на гласуване т. 2 от предложението за редакция.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се и т. 2 от предложението за редакция.
Колеги, подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с приетите предложения за редакция.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
С това приехме текста на § 146.
Колеги, пристъпваме към § 147, който ще председателстват колегата Митев или Хамид – който от тях пожелае.
ЗАМ. ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Колеги, § 147 касае промени в Закона за физическото възпитание и спорта – текст на вносителя и предложение за редакция на ВАС.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: В случая се касае за процедура, където министърът действа при условията на обвързана компетентност. Става въпрос за издаване, подновяване или отказване на спортни лицензия. Там не са налице предпоставките, които задължават това да бъде на ВАС, защото са изброени, че за спортните федерации трябва да има това, това, това и това; съответно за спортна лицензия трябва да има това, това и това. Ако са налице тези неща, той е длъжен да издаде тази лицензия.
Във връзка със становището на колегите от БСП, че не е ясно дали не сме при хипотезата, че трябва да бъде дължително във ВАС , аз считам, че не са налице предпоставките за това и може спокойно да се гледа от съответния административен съд.
ЗАМ. ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Колега Божанков, поддържате ли искането си за разделно гласуване?
Колеги, има ли някой „против“ да гласуваме разделно? Не виждам.
Други изказвания?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз отново ще поставя въпроса по предложението за редакция на ВАС. Ясно е за какво става дума: за компетенции на министъра, свързани с лицензиите за спортна дейност. Това е основна дейност на Министерството в момента.
Предложения текст – без редакцията – чл. 17, ал. 1, отдолу има предложение за редакция на ВАС. (Реплики на изключен микрофон от председателя на ВАС господин Георги Чолаков.) Там остава Министерството, където вече заместник-министърът вече не фигурира. (Реплики на изключен микрофон от председателя на ВАС господин Георги Чолаков.)
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Предложението на ВАС е: „или определено от министъра длъжностно лице от състава на министерството“.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Извинявайте, но това е изключително широко като възможност за действие от страна на министъра за такава важна компетенция на Министерството. Заместник-министърът е политическо лице, назначено от министър-председателя, от Министерския съвет, напълно нормално е да се предоставят компетенции в тази насока, но да се запише възможност „на лице от състава на министерството“?! Какво означава това?!
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Това е нашето предложение, Ваш е изборът.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Извинявайте, като се каже така, би следвало да има някакво ниво от Министерството.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Това е по преценка на съответния министър.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Смятам, че законодателят ще сбърка в тази посока. Не може да се предоставя на министъра да решава кой ще предоставя лицензите по този начин.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! Новият Закон за физическото възпитание и спорта се състои от 15 глави и последните три от тях олицетворяват желанието на изпълнителната власт в лицето на министъра, внесъл този законопроект, да има възможността пряко и директно да управлява цялата система на спорта в страната. Имам предвид, че той има право да определя точки от дневния ред на общи събрания на спортните клубове и федерациите, има право да ги свиква, да издава административни актове в сферата на спорта, забележете, чието обжалване не спира изпълнението им. С какво те са свързани с живота, здравето, националната сигурност и т.н.? В този конкретен закон изпълнителната власт в лицето на министъра ще упражнява пряко въздействие върху сферата и политиката на спорта. Може да са изредени документи, които трябва да се предоставят, но той има право да свиква заседания, да определя дневния им ред и решенията, така че до голяма степен административното въздействие в сферата на спорта до голяма степен е значително. И сега даваме възможност крайният акт да се издаде от определено длъжностно лице. Оттам Законът дава като възможност, когато крайният акт е от друго длъжностно лице, оспорванията вече да отидат по друга компетентност – това казах преди малко.
Затова смятам, че с този акт, с това започва и Законът, това е основната компетентност на министъра – да прецени, имайки възможност да ги свика, да им определя дневните редове, буквално да ги администрира, това е израз на държавната власт в политиката в сферата на спорта. Понеже говорехме, че ги преценяваме поотделно, затова направих това уточнение. Според мен трябва вносителят на текста да аргументира какво не е свързано с държавни функции – предвид решението на КС, защо делегираме държавни функции.
ЗАМ. ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Ще си позволя кратка реплика.
Колега Милков, ще се концентрирам върху Вашето изказване, което беше в частта на новия закон. Доколкото ми е известно, десетки са предложенията по новия Закон между първо четене и второ четене. Там има и работна група, която работи дълго и продължително по сериозно пренаписване на Закона. Какво ще се случва в новия Закон в сравнение с това, което гледахме на първо четене? Според мен ще настъпят доста промени, включително и това, което засегнахте във Вашето изказване – за правомощията на министъра да управлява целия спорт. В тази връзка смятам, че редакцията, която сега ще бъде приета, съвсем скоро ще се наложи да се гледа, но не от нашата комисия, а от Комисията за младежта и спорта, като водеща комисия. Ще има друга редакция, тъй като там ще гледат второ четене на новия Закон за физическото възпитание и спорта и този въпрос отново ще бъде подложен на дебат.
Други реплики? Не виждам.
Желаете ли дуплика, колега Милков? Не.
Професор Тодоров има думата.
ИВАН ТОДОРОВ: Споменах, че вече давах становище пред КС, съответно обсъждах с някои от членовете на КС решението на КС. Да кажа какви са проблемите.
Ако погледнем правомощията на всеки министър по съответния закон, те винаги са в съответната област. Ако тълкуваме по този начин нещата, това означава, че абсолютно всичко, което министърът издава като акт, трябва да си е негово правомощие по закона и то не може да се разглежда като неконституционно.
Не това е идеята на Съда. В един ден някои министри издават по 400 и над 400 акта, което означава, че министърът не може да помисли въобще какво пише в акта – той просто го разписва. Преди това от политическия кабинет само проверяват дали документът има съответния брой подписи и той го подписва, без да мисли. Той носи наказателна отговорност за това нещо и може да го вкарат в затвора, без въобще да е виновен.
Второто много съществено нещо: в цял свят министрите не се занимават с текуща дейност – те правят политиката на министерството, те са политически лица. Конкретните актове във всяка държава се издават от администрацията, от постоянно действаща администрация, тоест от държавните служители. Те са много по-компетентни, имат повече време да помислят върху конкретния акт, падат им се по-малък брой актове, които могат да издадат. По тази причина, в съответствие с принципа за компетентност и в съответствие с това, че в закона се прави много ясно разграничение между политическия кабинет – тези, които правят политика, и тези, които осъществяват административна дейност, държавните служители, те са тези, които трябва да издават индивидуалните административни актове. Общите административни актове и нормативните административни актове по принцип са въпрос на политика и следва да се издават от министъра. Затова изрично е предвидено те да се обжалват пред ВАС, с едно изключение – местните органи, общинските съвети.
Това не е въпрос на политика, а е решение в целия свят, по този начин се действа. Затова КС направи това уточнение. Ако министърът е подписал документа, това отива на обжалване във ВАС, което, извинете ме, но е безумие. Трябва да се направи много по-широко отделяне на политическите правомощия на министъра, които са много ограничени, защото той трябва да има време да прави политика, а не да подписва като луд по над 400 акта на ден – това е безумие, казвам Ви го съвсем честно: така не може да се продължи. Оставете, че задръства ВАС, но това е нещо, което трябва да реши министърът – на кой да даде акта. Ако той го разпише, трябва да се гледа кой е нормативният акт. Ако дори той е делегирал съответния акт на някого, независимо от това се приема, че този акт е особено важен и отива пред ВАС. Това според мен е критерият. Тези неща се обсъждаха и това е огромна крачка към положението в развитите държави – разграничаване между политическата роля на политическия кабинет, включително на министъра, и административната роля на тези, които се занимават с непосредствената задача всеки ден да издават нормативни актове. Министърът да подписва като луд – това не е решение въобще!
ЗАМ. ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Други изказвания?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз благодаря на проф. Тодоров за това мнение, защото беше поставен много важен въпрос по същество – кой прави политиката, за да могат да се разграничат компетенциите на министъра – кои са същностните компетенции на политическото ръководство на Министерството и кои компетенции биха могли да бъдат делегирани. Това не личи от законодателните поправки. Не е ясно кои компетенции са политически.
Това, което чух от проф. Тодоров, леко ме смути, защото разбрах, че политиката в министерството се прави в политическия кабинет на министъра. Е, не се прави в политическия кабинет на министъра. Политическият кабинетна министъра по закон има съвсем други функции. Той не се занимава с правене на политиката.
Второ, съжалявам, но в конкретния случай за Министерството на младежта и спорта (ММС), ако отдаването на лиценз на една федерация, броят на федерациите и разпределението на бюджета не е политически въпрос и може да бъде делегиран на директор на дирекция, който може да даде лиценз на 10 федерации, тогава това политика ли е?! За какво става въпрос?! Отдаването на лиценз на една федерация означава пряко отношение към разпределението на бюджетните средства, които републиканският бюджет е отредил на ММС. Тогава за политика ли става въпрос, или за някакви дребни компетенции, от които министърът се разтоварва, нежелаейки да подписва дадени документи?
Разбирам аргумента, че сигурно има куп документи, които министърът подписва, без да може да вникне в тях, приподписани от цялата йерархия в администрацията на Министерството и той след това носи отговорността за този подпис – това е така, но според мен в тези текстове не намерен балансът.
Всички тук говорят за политическите компетенции на министъра, но кои са онези, от които той може да бъде разтоварен? Лицензирането на федерациите е част от политиката на Министерството. Тук преди малко господин Митев каза, че в момента се обсъжда на второ четене Законът за спорта. Е, като минат текстовете в Закона за спорта, ние ще се връщаме отново към АПК ли, или не съм Ви разбрал правилно?! Ако не съм Ви разбрал, извинете.
ЗАМ. ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегата Жаблянов. Приемам, че това беше реплика на изказването на проф. Тодоров.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Няма да влизам отново в дебата за делегацията, защото това вече беше дебатирано достатъчно, но по отношение на политиките. Политиките се водят с нормативни и общи административни актове. Именно в подзаконовите нормативни и административни актове, наредбите и правилниците са политиките. С индивидуалните актове не се водят политики. Те са насочени към конкретни лица, съответно чрез тях не се води политика.
По отношение на лицензите, там е разписано. Федерацията трябва да представи три документа и той е длъжен да издаде този лиценз. Няма значение какви пари и как се разходват. След като Законът го е задължил при наличието на тези три документа да издаде съответния лиценз, означава, че той действа при условията на обвързана компетентност и не може да вложи никакви политики в това.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Извинете, но това е абсурдна ситуация. Това означава, че всяка федерация, която е от 10 души, но занесе три документа на министъра, той трябва да им издаде лиценз?! (Шум и реплики.) Така пише в Закона, но тук сме се събрали да дискутираме тези въпроси, а не да се съгласим с това, защото утре бюджетът на Министерството няма да стигне. Не е моя работа да го обяснявам, защото съм в опозиция, но господата отсреща трябва да мислят по темата, защото федерациите се множат. Започваме с Федерацията по кърлинг, федерации по лява ска, по дясна ска и по пет вида борби. И ако това го подписва един директор?! Извинявайте!
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Законът казва:
1. трябва да представи регистрация като юридическо лице;
2. да има изградена структура като сдружение на поне 7 спортни клуба;
3. да има правила за провеждане на състезания и
4. приети правила за категоризация.
Това са предпоставките, за да бъде издаден лиценз за спортна федерация. Това пише. (Шум и реплики.)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, този дебат е много богат. При това законодателството ни търпи развитие повече от 20 години в определена посока.
Професор Тодоров Ви каза основните принципи на развитието на структурата на българската администрация и разпределението на отговорностите в нея. Припомням, че тази промяна, административна реформа, беше извършена през 1999 – 2000 г. с приемането на първия Закон за администрацията. Тя беше резултат от управлението на премиера Иван Костов, който приложи английския модел.
Има анекдот, не знам дали е истински случай, че МС чете текста и влиза кралицата. Тогавашният министър-председател реагирал остро по това, че законопроектът не е изчистен от текстове, които са в оригинала и не е съобразен със средата му на евентуално приложение.
Ролята на политическия кабинет е да прави политиките – това за мен е безспорно, без значение в какво качество съм бил, къде съм бил и какво е било отношението ми към една или друга администрация. Затова той по Закона за администрацията се казва „политически кабинет“. Да, там се концентрират длъжности, които са с най-голяма концентрация на властнически правомощия. Оттам произтича и възможността тези правомощия да се делегират, разпределят, насочват.
По отношение на конкретния законопроект, разбирам притеснението на колегата Жаблянов. Там имаме отделен дебат за политиката спрямо лицензирането на федерации. Очевидно там има проблеми. Очевидно е вярно и това, което каза уважаемият председател на ВАС, че министърът на младежта и спорта има възможността, упражнявайки законодателната си инициатива, да предложи и защити пред нас нов Законопроект за спорта, където да отграничи ще има ли императивни или лимитирани изисквания към субектите, които ще кандидатстват за лицензиране; в каква компетентност ще бъде той като орган – ще бъде ли в обвързана компетентност, или ще може да съобразява и по целесъобразност. Това пък зависи от нашето решение – дали ще допуснем министърът да преценява по целесъобразност, или ще му дадем тесните граници, очертани ясно в един закон.
В текстовете, които обсъждаме, мисля, че няма проблем да дадем възможността той да делегира тези правомощия.
ЗАМ. ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Прекратяваме разискванията и преминаваме към разделно гласуване на предложението за редакция.
Подлагам на гласуване т. 1 за промени в чл. 17, ал. 1.
За – 13, против – 1, въздържали се – 6.
Точка първа от предложението за редакция се приема.
Гласуваме т. 2 от предложението за редакция на чл. 17г, ал. 1.
За – 13, против – 1, въздържали се – 6.
Прието е и това предложение за редакция.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с приетата редакция на предложението по т. 1 и 2.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се текстът на вносителя заедно с редакцията на § 147 по вносител.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, достигнахме до § 148 – по отношение изменения в Закона за храните.
Трябва да решим дали продължаваме със Закона за храните, или се връщаме към Закона за енергетиката. Вече имаме подробна справка за всички разпоредби и режими, в които има обжалване. Те се оказаха не една, две, а виждам шест – в Закона за енергетиката и два режима в Закона за регулиране на ВиК услугите. (Шум и реплики.)
Продължаваме със Закона за храните.
Текст на вносител – предложение на народния представител Данаил Кирилов, и предложение за редакция.
С оглед на предходния дебат да отбележа, че се вижда движението на нашите тези. Текстът на вносителя е „министър или оправомощен от него заместник-министър“. В сегашната редакция текстът, който се предлага, е „министър или оправомощено от министъра длъжностно лице от състава на министерството“.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Моля да гласуваме текста на вносителя заедно с приетото вече предложение за редакция.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Прие се § 148.
Пристъпваме към § 149 – изменения в Закона за частните съдебни изпълнители (ЧСИ), където има текст на вносител и предложение за редакция.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Първото редакционно предложение – думите „ГПК“ да се заменят с „АПК“ е останало като процедура преди да е въведен АПК. По отношение на оспорването, към настоящия момент в самия закон никъде не се предвижда оспорване. Въпреки това обаче практиката на ВАС на основание чл. 120, ал. 2 от Конституцията допуска оспорване на тези актове, защото това са индивидуални административни актове и по силата на общата обжалваемост няма как да не подлежат на обжалване. Става въпрос за процедурата за провеждане на конкурса за избор на ЧСИ и съответно процедурата, с която се заличават. Предложението е съответно: заповедта подлежи на обжалване пред Административен съд – София област, по реда на АПК, както минаха и нотариусите. Да бъде аналогично и при ЧСИ. Тук е процедирано по същия начин. Конкурсът за нотариуси е пред Административен съд – София област, както и при ЧСИ, а впоследствие, когато има вече процедура за отстраняване поради някакви причини – загубена трудоспособност, е по общата подсъдност. (Реплики на изключен микрофон от председателя на ВАС господин Георги Чолаков.)
СВЕТЛА СТОЙКОВА: Първо, искам да обърна внимание, че това не е редакционно предложение, тъй като на практика то е изцяло ново предложение за изменение на нормативен акт. То не внася някакво изменение в предложението по чл. 53, ал. 1, а на практика представлява ново законодателно предложение. В такъв смисъл трябва да бъде подкрепено от някого, да бъде припознато от народен представител.
В случай, че имаме такова формално внасяне, бих влязла по същество в аргументите. (Реплика от председателя господин Данаил Кирилов.)
Първо, за заповедта за възлагане на правомощия от министъра по чл. 11, ал. 2 е предвидено обжалване пред Административен съд – София област. Аргументите бяха изложени – по аналогия с нотариусите. С това Министерството може да се съгласи, доколкото разтоварва ВАС от натоварването.
Искам да обърна внимание, че броят на делата не е значителен, той по-скоро е минимален. В този смисъл, ако се цели разтоварване, то няма да се усети реално от ВАС, но ако се следва принципът за прехвърляне на компетентност, нека да бъде направено.
По отношение на втората точка, където става въпрос за заповедта, с която се прекратяват правомощия на частния съдебен изпълнител, тук има общо препращане пред съответния административен съд по реда на АПК. МП изразява становище, че ако се приеме прехвърлянето на компетентност от ВАС към административен съд, то за нас по-подходящо, по-удобно би било да се следва същият принцип. Ако има веднъж прехвърлена компетентност към Административен съд – София област, първо, да следваме тази логика, и заповедта за прекратяване по т. 2 да бъде пак възложена на същия съд.
Вторият аргумент е, доколкото МП няма териториални структури на територията на страната, изричното посочване на Административен съд – София област или София град, би било за нас известно облекчение и би било по-лесно защитимо.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Това вчера бе коментирано и при Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Инцидентни са случаите, когато министърът отнема правомощия, затова не можем да правим аналогия с КЕВР. Затова смятам, че така приетото решение от Правната комисия от вчера би следвало да бъде приложено по същия начин и в частта за ЧСИ.
МАРИЯ ДЕРЕЛИЕВА: Само редакционно и за да е синхронизирано: в чл. 53, ал. 1 в момента обжалването на решенията на общото събрание на Камарата на ЧСИ е пред ВАС – с кои думи трябва да се замени… (Реплики на изключен микрофон от председателя на ВАС господин Георги Чолаков.)
Да остане пред ВАС, да не отива пред…
Остава на първа инстанция.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Бих искал разделно гласуване на предложението по чл. 53, от една страна, и на предложенията по чл. 11 и чл. 31, от друга страна.
ХАМИД ХАМИД: Не възразявам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Някой възразява ли срещу разделно гласуване? Не.
Други изказвания? Няма.
Има ли някой да направи предложение съобразно становището на колегата Стойкова по чл. 83 от ПОДНС? То е доста принципно. (Шум и реплики на изключени микрофони.)
Притеснява ме, че когато регионалният административен съд гледа дело във връзка с местния нотариус или местното ЧСИ, на практика имаме притеснения и съмнения… (Смях, оживление.)
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Когато председателят на съответния окръжен или апелативен съд обърне внимание, което по процедура се обжалва пред административния съд, сме пред същата хипотеза: съдии от окръжен и районен съд, в същото седалище, и административни съдии гледат тези производства. (Шум и реплики.)
ХАМИД ХАМИД: Нека следваме концепцията на Законопроекта – тя е по районите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В миналия парламент в КПВ имахме жалба от главен архитект на една община в България, който казваше, че тяхната община не може да спечели нито едно административно дело пред административния съд със седалище в същата община. Общината губи и не може да се защити интересът на общината в градоустройството. При това в този съд само един съдия гледа делата по ЗУТ. По никакъв начин не можем да повлияем на практиката на районен административен съд, можем да разчитаме само на ВАС. (Шум и реплики.)
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Няма логика в другото. (Продължава изказването ни на изключен микрофон. Реплики на изключен микрофон и от проф. Иван Тодоров.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това не влияе съществено на натовареността, но след като председателят на ВАС казва, че иска да се спази този принцип, говорим за общо решение за двете професии. Ако приемем изменение на принципа, както казва МП, аз ще направя предложение да се върнем при нотариусите и там да приемем аналогичното.
ХАМИД ХАМИД: Не, не, много време ще губим, няма смисъл.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма предложение по чл. 83 от ПОДНС.
Първо, подлагам на гласуване изцяло предложението за редакция.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се предложението за редакция.
При това положение може въобще да не гласуваме текста на вносителя, защото те не съвпадат.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за промени в чл. 53, ал. 1 – § 149 по вносител.
За – няма, против – няма, въздържали се – 20.
Изрично се отхвърля текстът на вносителя. Извинявам се на МП. (Шум и реплики.)
Днес ми беше зададен въпрос може ли 11 инспектори от МП да контролират ЧСИ. Аз отговорих, че е грешка, 11 са инспекторите в Инспектората към ВСС. Инспекторите в МП далеч не са 11, знам, че са двама или трима. (Шум и реплики.)
Гласуването по § 149 завърши – прие се редакцията и се отхвърли текстът на вносителя.
По § 150 – господин Хамид, заповядайте да водите.
ЗАМ. ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: По § 150 – за изменения в Закона за чужденците в Република България – текст на вносител, предложение за редакция, условно наречено „предложение на ВАС“.
Откривам дебатите. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване редакционното предложение.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Преминаваме към параграфа за изменения в Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Тук има предложение на вносител и предложение на ВАС.
Имам ново предложение по този параграф. Касае се за създаване на нов чл. 69г в КСО, който регламентира придобиването право на пенсия от съдии, прокурори и следователи. Това, което е раздадено, е само за съдиите, но с Ваше позволение искам да добавя „придобиване право на пенсия от съдии, следователи и прокурори“.
Предложението ми е в две алинеи:
„(1) Съдиите, прокурорите и следователите, които към 31.12.2018 г. имат поне 35 години общ юридически стаж, от които поне 2/3 осигурителен стаж в органите на съдебната власт, могат да подадат заявление за пенсиониране до 31.12.2020 г. включително, независимо от възрастта им.
(2) Ако лицата по предходната алинея прекратят трудовите си договори по реда на чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, получават пълния размер на следващата им се пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и обезщетението по чл. 225, ал. 1 от Закона за съдебната власт.“
Имате страниците с мотивите. Извадил съм десетина примера от отделни закони, които създават привилегиите за пенсиониране на различни служители по професии, различни от общия ред за пенсиониране. Мисля, че на магистратите в България може да се предостави тази възможност, без да бъдат задължавани, естествено – това е само право, да се пенсионират при определен стаж без оглед достигане на определена възраст.
Има ли изказвания по някои от предложенията по този параграф?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, тъй като разполагате с текста на предложенията за изменения в КСО, но той не е в основния текст на доклада, моля да се приеме, че го предлагам на основание чл. 83, ал. 5, т. 3 от ПОДНС и го припознавам.
По предложението на народния представител Хамид Хамид за създаване на нов чл. 69г по отношение право на придобиване пенсия от съдии, заявявам, че го подкрепям. Лично аз смятам, че е справедливо абсолютно всички в съдебната система – и съдиите, и прокурорите, и следователите да имат равно това право, първо.
Второ, това право го имат магистратите от абсолютно всички инстанции в цялата правораздавателна система, без значение къде ги заварва това правило. Смятам, че то няма да натовари пенсионноосигурителната ни система и подкрепям дадените примери по аналогия.
ЗАМ. ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: Ще направя под формата на реплика едно уточнение. Първоначалното предложение, което преди няколко дни всички получихте, е само за съдии от ВАС и ВКС, но след справедливо възражение на председателя господин Кирилов казахме всички магистрати, а не само върховните, да са под този режим. Аз се съобразих с него и включих всички магистрати, наред с пощенските служители, които имат привилегии, служителите в КОНПИ – на 52 години.
За адвокатите ще мислим малко по-нататък.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Разбирам идеята да се дадат някакви специфични права за пенсиониране на служителите от системата, но ако подхождаме по този начин, КСО утре ще се превърне в територия за отстояване на различни професионални и групови интереси – нещо, от което смятам, че всички се стараем да избягаме, и да се създаде универсален режим за всички български граждани, като се отчитат особеностите на всички видове труд, квалификация, компетентност, стаж и т.н. – всичко онова, което представлява универсални показатели при пенсиониране.
В тази поправка обаче има посочени конкретни дати. Утре може да възникне въпросът за военнослужещите. Тогава отново влизаме в режим, който не съм сигурен по какъв начин кореспондира с пенсионната реформа или претенциите за пенсионна реформа в предишния мандат на сегашното мнозинство, когато бяха в друга парламентарна конфигурация. Тогава господин Калфин предложи цялостна пенсионна реформа.
Мнението – мое и на колегите, е, че когато се прави такова предложение, то да бъде оценено експертно в малко по-широк формат. Отстояването на тясно професионални интереси утре ще доведе до ескалация на подобни предложения. Мисля, че няма да се намери верният път за решаването на този въпрос.
ЗАМ. ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: Реплики към изказването?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моята реплика е кратка: по мои данни лицата, които отговарят на изискванията на тази хипотеза, надали са повече от 30 съдии. Предполагам и допускам, че ако има такава правна възможност, надали повече от половината от тях ще пожелаят да се възползват от нея.
Подкрепям обаче предложението поради следното. Колеги, това е юрист, който има вече 35 години общ юридически стаж, от които две трети, тоест повече от 22-23 години е бил в органите на съдебната власт. Ако този човек смята, че е изморен и е добре, и е в полза на правосъдието да се пенсионира, нека му дадем възможност да го направи. Това е изцяло лична, индивидуална преценка. Няма смисъл да мъчим този свръхквалифициран и свръхопитен професионалист, но може би малко изморен, ако прецени, че е по-добре да се оттегли.
ЗАМ. ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: Няма други реплики.
Заповядайте за дуплика.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз приемам аргументите на господин Кирилов, че общото количество на хората, които ще бъдат в тази поправка, не влияе съществено върху финансовите параметри. Сещам се обаче в момента за още поне три конкретни примера на специфични професии, които се намират в подобен казус. Те не са близки до материята и дискусията, която водим в Правната комисия, няма как да им се реши въпросът. Ще Ви кажа примерно за 70 миньори в мина „Бобовдол“ в същия казус. (Шум и реплики.)
Говоря, че ако тръгнем по тази логика, КСО ще се превърне в нещо… Господин Кирилов, Вие сте председател на Комисията, преценете, разсъждавайки от такава гледна точка.
Приемам и аргументите, че няма да повлияят върху финансовите параметри на социалното осигуряване, но принципът е важен.
ЗАМ. ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: Доктор Милков има думата.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! Ще започна от формалната страна. Според мен това предложение противоречи на Законопроекта, приет на първо четене като текст, надхвърля го. Има специална норма в нашия правилник как трябва да се отнесем.
Извън формалната страна, всичко казано до момента може би трябваше да е дебат в Социалната комисия, защото този текст трябва да се дискутира от специалисти в областта. Ние сме юристи, но тук се изискват други познания.
Според мен не е приемливо казаното от председателя, припознал текста, че според него няма да са необходими големи финансови средства. Сигурно е така и предположението дали са 30 или 40. Това обаче е въпрос, който трябва да обсъди Социалната комисия. Според мен законодателстването по този начин не е правилно! Сигурно по-нататък ще засегнем и други специални закони и ще има предложения, които ще припознаете между първо и второ четене. По тази причина считам, че не е правилно.
ЗАМ. ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: Реплики към изказването на господин Милков?
Аз имам една реплика. Очевидно е, че в Социалната комисия, когато са обсъждали подобни законопроекти, когато са давали привилегии към пощенките служители, към служителите на КОНПИ, към служителите в затворите, няма да цитирам подводничари, водолази, летци – там от само себе си следва, че трябва да има привилегии, дал съм 10 примера от закони, където аз считам, че магистратите са пренебрегнати. Никой не е сетил, че това са хора, които не могат да бъдат пенсионирани по общия ред. Нещо повече: ние тук не ги пенсионираме, даваме правна възможност, съвсем доброволно, който иска, да се възползва, да има това право. Дали ще го упражни – това е лична воля на самия магистрат.
Колкото до формалната процедура как предлагаме, Вие направихте година и половина-две в Правната комисия, виждате колко много закони и параграфи се променят, оттук, оттам предложение, тогава да изгоним ли колегите от КЕВР и да не се връщаме към Закона за енергетиката? Гледайки формалната страна, не трябва да правим ПЗР, защото всеки може да възрази, че всеки един от тези 60 закона не трябва да се пипа, защото формално излиза от обхвата на разглеждания закон. Все пак се касае за дейността на административни съдии. Има текст по КСО и се възползвам от правото си да предложа текст, а Вие сте в правото си да го подкрепите или да възразите.
Други реплики?
Дуплика.
ПЕНЧО МИЛКОВ: По отношение основателността на предложението – дали им се следват средства, ние тук можем да говорим според нашите усещания, но ние не сме комисия, която може да даде специализирано мнение на Народното събрание и да се прочете нашият доклад. Подкрепата на този текст няма да даде информация на народните представители, че текстът е подкрепен от Социалната комисия. Разбира се, че трябва да има ПЗР и да се уредят промените в закони, които се засягат, но когато материята, която сме приели до момента, не налага тази промяна, законодателният процес трябва да е на две четения и тогава бих подкрепил такова нещо, защото магистратите работят в среда, решават проблеми и тяхното натоварване следва да бъде преценено.
Аз правя тук бележка, че внасяйки този текст, нямаме информация нито за необходимите средства, а имаме гадание по въпроса, нито за броя на лицата. Ние говорим принципно за законодателстване от такъв тип. Това, което се предлага като текст, не се налага от промените на АПК до момента.
ЗАМ. ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: Други изказвания?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Наистина ми се струва, че предложената поправка няма място в цялостния текст на Закона. Тя третира въпрос, който е съвършено различен. Мисля, че аргументите, изказани тук, трябва да бъдат взети предвид, защото не е въпрос от процесуално естество, а е въпрос от компетенциите на другите комисии в Народно събрание.
ЗАМ. ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: Реплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Репликата ми ще започне отзад напред.
Уважаеми колеги, колко други комисии гледат законодателни решения, които трябва да се гледат в Правна комисия? Страшно много! Виждате, че аз не възразявам, а и Вие не ме подтиквате за това.
Кои от акцизните и данъчни закони сме гледали? Гледали ли сме ДОПК? Там въпросът е чисто до процедура и е свързан с нашата работа.
Мога да приведа много такива примери.
Поисках реплика заради следното. Колеги, единият от няколкото ключови проблеми, които решаваме в АПК, е натоварване, разпределение на делата, тоест статут на магистратите. По тази причина смятам, че това предложение има връзка със статута на магистратите, защото би могло в известна степен да допринесе всеки магистрат в тази хипотеза сам да си вземе решение съобразно тази възможност.
Второ, подчертавам, че от страна на бюджет нормата е много коректна. Забележете: сроковете и последиците касаят следващата бюджетна година, когато можем да имаме бюджетно предвиждане от който и да е от бюджетите – и на съдебната система, и на конкретна институция вътре в съдебната система.
Не пенсията, която ще се дължи малко по-рано, би им се явила някаква финансова тежест. За бюджета на съдебната система или на конкретен съд финансова тежест ще бъде правилото, предложено в ал. 2 – че те по-рано ще упражнят правото си да вземат огромното обезщетение, което е изкушение за всеки магистрат да се пенсионира бързо, защото това е значителна сума. За всеки човек в републиката това е сериозна сума. Това ще е натоварващото, а не това, че пенсионираният съдия ще получи пенсия. По това няма намеса Социалната комисия, бъдете сигурни.
ЗАМ. ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: Реплики? Няма.
Дуплика – господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Господин Кирилов, приемам аргументацията за статута, но по същия начин може да се разгледа статутът за други професии. В Закона за началното и училищното образование може да се разглежда статутът на учителите и там да се търси вариант за тяхното пенсионно устройване, като част от статута на професията. Това означава във всеки закон да влезе отделно пенсионното устройване на съответната професия, като статут на съответната професия. В Закона за отбраната и въоръжените сили да влезе същият текст; в Закона за началното и училищното образование да влезе текст за учителите и така нататък.
Това е моят аргумент, като казвам, че с този текст се поставя началото на руинирането на универсалния подход към пенсионното осигуряване, всички държавни служители, за които се сетим, и които имат възможност да влезе такъв текст в съответния закон. Това е моят призив да се помисли.
Иначе: добре дошло, благородни са намеренията, нищо лошо няма в тази работа. От една страна, вдигаме възрастта за пенсиониране – грубо казано, защото това е философията на пенсионната реформа в България, възрастта върви нагоре, а в същото време…
ЗАМ. ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: Други изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам дебатите. Преминаваме към гласуване.
Първо по ред е предложението, което припозна господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, предложението е пред Вас, текстът е в болд:
„В КСО, в чл. 119 накрая се добавя „с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“.“
Това е пак за подсъдността.
ЗАМ. ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: Моля да гласуваме предложението на народния представител Данаил Кирилов.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Гласуваме предложението на народния представител Хамид Хамид за създаване на нов чл. 69г.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Двата предложени параграфа са приети. Те ще се номерират, както следва.
Преминаваме към следващия параграф – за изменения в Закона за достъп до обществена информация. Има предложение за редакция на Комисията.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Припознавам предложението за промени в Закона за достъп до обществена информация.
ЗАМ. ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: Моля да гласуваме предложението на господин Митев.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към следващия параграф – за изменения в Закона за държавната собственост – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Припознавам това предложение.
ЗАМ. ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: Моля да гласуваме предложението на господин Митев.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Параграфът е приет.
Следващият параграф е 130а. – за изменения в Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Припознавам предложението.
ЗАМ. ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: Колеги, изказвания по предложението на господин Митев? Няма. Закривам дебата.
Моля да го гласуваме.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Преминаваме към параграф, касаещ изменения в Закона за подпомагане на земеделските производители.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Правя предложение по чл. 83.
ЗАМ. ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: Изказвания по предложението на господин Митев?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Искам да уточня във връзка с текстовата редакция, че в Закона за подпомагане на земеделските производители е предвидена законова делегация министърът с наредба да определи правилата, по които следва да бъдат извършени съответните одобрявания и изменения на окончателния специализиран слой площи, допустими за подпомагане. Това беше проблемен въпрос във ВАС – дали тези актове на министъра въобще подлежат а обжалване. След като се създаде противоречива практика в различните отделения на ВАС, ВАС с тълкувателно решение № 8 от 2015 г. изрично прие, че е допустимо съдебното обжалване на тези актове на министъра.
В момента обаче обжалването на актовете на министъра пред ВАС не е в Закона, а в наредбата, приета на основание чл. 30, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Затова предложението, съгласно нашето тълкувателно решение, е категорично, че това подлежи на оспорване: заповедта на министъра на земеделието, храните и горите по ал. 3 – с която се одобрява или изменя окончателният специализиран слой площи, допустими за социално подпомагане – подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на АПК.
Има три или четири вида заповеди, които се издават от министъра. Едната е за залесени площи, другата е специализиран слой допустими за подпомагане. Всъщност това е на база картата, в която се определя кои площи ще бъдат подпомагани за всеки земеделски производител. Ние категорично смятаме, че те следва да подлежат на оспорване, защото в резултат на това земеделският производител получава или съответно не получава подпомагане.
По реда на АПК ще бъде по седалище на съответния земеделски производител.
Съответно министърът има общински и областни служби „Земеделие“, които спокойно могат да се явяват по делата. (Шум и реплики на изключени микрофони.)
ЗАМ. ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: Има думата господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Припознавам тази редакция от предложението за създаване на нова ал. 6 в чл. 33а от Закона за подпомагане на земеделските производители.
ЗАМ. ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: Други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Митев.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Следващият параграф е за промени в Закона за здравното осигуряване.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5 за създаване на нов параграф.
ЗАМ. ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: Други изказвания? (Шум и реплики на изключени микрофони.)
Господин Митев, тук предложението ми е самата дефиниция да не е в ПЗР, а да отиде като нова алинея в чл. 45, защото в следващия чл. 45а уреждаме сключване, прекратяване и изменение в самия договор. Според мен в предходния текст трябва да има дефиниция, тоест това нещо да се определи като административен договор. Да има разместване на местата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Не възразявам.
ЗАМ. ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: Други изказвания? (Шум и реплики на изключени микрофони.)
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Не видях мотиви защо да не бъде задължително, но това вече е Ваше решение.
ЗАМ. ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: Има доста противоречия, защото когато един договор или процедура стигне до съдилищата, има доста противоречия. Някои приемат, че арбитражът е задължителен. Когато няма арбитраж, какво правим в случая? Караме ги задължително да ходят на арбитраж. Затова уточняваме, че арбитражът не е задължителен и който иска, може да оспорва директно пред съда. Това е идеята на вносителите.
Изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване редакционното предложение, направено от народния представител Хамид Хамид, към предложението на народния представител Христиан Митев – т. 28 в Преходните разпоредби да бъде нова ал. 4 в чл. 45 от Закона за здравното осигуряване.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Сега подлагам на гласуване предложението на господин Митев с приетата вече редакция.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Заповядайте да водите, господин Кирилов.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, пак поставям въпроса искате ли да се върнем към Закона за енергетиката и няколкото отложени текста?
РЕПЛИКИ: Не, давайте нататък.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Стигнахме до предложението за промени в Закона за социалното подпомагане. Те са на Ваше разположение – в чл. 13 се създават две нови алинеи, съответно 6 и 7.
Госпожа Александрова припознава това предложение.
Имате думата за изказвания.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Касае се за социални помощи, които се отпускат година за година, съответно те се отпускат с акт на директора на дирекция „Социално подпомагане“. Има задължително предвидена административна процедура по оспорване, която е пред регионалната дирекция „Социално подпомагане“. Затова предложението е да бъде на една инстанция пред съответния административен съд. Решението е окончателно, тъй като те са година за година.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Моля да гласуваме предложението на колегата Александрова.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Прие се предложението на колегата Александрова за промени в чл. 13 на Закона за социалното подпомагане.
Пристъпваме към предложение за изменения в Закона за закрила на детето, направени и припознати от госпожа Александрова.
Имате думата за изказвания.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Касае се за задължителни предписания, които се дават от Държавната агенция за закрила на детето. Касае се за предписания във връзка със закрила на детето. Предвидено е оспорване на тези предписания. Смятаме, че това производство следва да приключва по-бързо, затова предлагаме да бъде на една инстанция.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване това предложение по Закона за закрила на детето – чл. 17а, ал. 3.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Пристъпваме към промени в Закона за защита при бедствия по отношение на чл. 88, ал. 5. Това е предложение, припознато от колегата Митев.
Имате думата за изказвания.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Засяга сериозни обществени интереси. Задължително следва да бъде на две инстанции, тъй като става въпрос за заповеди за преустановяване на дейности, които застрашават населението. Единственото предложение е да стоят при съответния административен съд.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Понеже става въпрос за дейности, които застрашават населението, смятате ли, че бързото производство там е най-добрият начин, защото често пъти решенията се вземат в съответствие със Закона по лична презумпция, по лична преценка? (Реплики на изключен микрофон от председателя на ВАС господин Георги Чолаков.)
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Да, ще бъдат бързи. На първа инстанция ще минат по-бързо, защото става въпрос за нещо, по което бързо трябва да се реагира. По-добре е да се реагира на място от административния съд, който е по-малко натоварен, отколкото да дойде при нас, да бъде сложен на първа инстанция. Предвидено е обаче касационно оспорване за контрол над съответния административен съд. Има предвидено.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Имате предвид касационно обжалване? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Митев за промени в чл. 88, ал. 5 на Закона за защита при бедствия.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Стигнахме до предложението за промени в Закона за семейните помощи за деца.
Госпожа Александрова прави предложение по чл. 83, ал. 5, т. 3 от нашия правилник.
Откривам дебата, имате думата. Няма изказвания. Закривам дебата.
Моля да гласуваме предложенията на колегата Александрова.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
Пристъпваме към предложение за промени в Кодекса на труда, предложени от колегата Христиан Митев.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Тук има процедура, при която Министерският съвет се произнася с решение, съответно отказът да признае една организация на работници или служители за представителна е актът, който подлежи на оспорване; съответно административен съд и ВАС, като касационна инстанция.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Христиан Митев по чл. 83 от Правилника.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Пристъпваме към предложение за промени в Закона за управление на отпадъците, направено от колегата Митев.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми колеги, като имаме предвид конфликта на интереси на господин Божанков, мисля, че след като се запазва двуинстанционността, няма проблем решенията да ги гледа различен съд. Водихме сериозен и задълбочен дебат дали е добре един съд да гледа като първа инстанция, друг – като втора. Имаше много аргументи в тази посока. Няма да взема участие в гласуването, но ако бих гласувал, нямам резерви. (Шум, смях и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Мога да Ви представя решение на закритата КПУКИ, по която бяхме преследвани аз, колегата Четин Казак, реформаторът Петър Славов, колегите Александрова, Хамид. В мотивите по това решение се казва, че няма как професионалистите в отделните области да не изразяват мнение при обсъждането на законопроектите в тази област. (Шум и реплики на изключени микрофони.)
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Митев за изменение в Закона за управление на отпадъците, както е представено на Вашето внимание.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Народният представител Божанков не участва в гласуването.
Следва предложение за изменение в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране.
Колеги, правя предложение по чл. 83, ал. 5, т. 3 от Правилника. То е на Вашето внимание и касае изменения в чл. 109, ал. 4 и в чл. 265 – допълнение, създаване на нова ал. 5.
Изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам предложението на гласуване.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението за промяна в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране.
Колеги, стигаме до предложение за промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, направено от народния представител Христиан Митев по чл. 83 от ПОДНС – за промени в чл. 213 – създаване на нова ал. 5 със съдържание, което е пред Вас.
Имате думата за изказвания, мнения. Няма. Закривам дебата.
Моля да гласуваме предложението на колегата Митев.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението.
Колеги, стигаме до предложението за промени в Кодекса за застраховането. Това е предложение на госпожа Александрова за промяна в чл. 588, ал. 4, изречение второ.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения. (Шум и реплики на изключени микрофони.)
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Александрова за промени в Кодекса за застраховането.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се това предложение.
Пристъпваме към обсъждане на предложение за промяна в чл. 21, ал. 4 на Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. Отново подсъдност в Административен съд – София област.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, предложения. Няма.
Подлагам на гласуване това предложение на народния представител Кирилов.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се това предложение.
Пристъпваме към предложение за промени в Закона за пощенските услуги, в Закона за техническите изисквания към продуктите. Това е предложение на господин Хамид.
Колеги, имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на господин Хамид за промени в Закона за пощенските услуги и в Закона за техническите изисквания към продуктите.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Пристъпваме към предложение за промени в Закона за движение по пътищата, които са припознати от народния представител Кирилов, в два варианта.
Първият вариант е в текста на чл. 172, ал. 5 да се добави изречението: „Решението на административния съд не подлежи на обжалване“.
Вторият вариант е в същата норма – чл. 172, ал. 5 да се измени, както следва:
„(5) Обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на АПК пред съответния районен съд. Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на административния съд.“
Изказвания?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Става въпрос за принудителните административни мерки, които се налагат със сваляне на регистрационните табели във връзка с установени нередности. При установяване на нередности освен че се издава наказателно постановление за установеното административно нарушение, се издават и така наречените ПАМ-ове. Те подлежат на обжалване пред административен съд, наказателните постановления подлежат на обжалване пред районния съд. В момента в Седмо отделение, което гледа ЗУСЕСИФ, и във всички регулатори в момента има 500 образувани дела по касационно обжалване за тримесечни сваляния на тези регистрационни номера. Смятам, че е недопустимо върховен съд да се задръства с тези дела, които могат да приключат или на административен съд, като една инстанция, или на районен, или, ако прецените, да има две инстанции. Това е законодателно решение.
Смятам, че тъй като тези дела отиват за 2019 г., отдавна са изтекли всякакви наказания по тази принудителна административна мярка. Административните съдилища вече имат постоянна практика и ако прецените, да бъде само на една инстанция – на административен съд, за да приключва бързо. Трябва да съобразим, че районните съдилища не са малко натоварени. Ако им дадем и тези дела, това означава, че тях ще накажем. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Като вносител предпочитам вариант втори.
Какво е отношението Ви по вариантите?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Ако има противоречива практика, ние ще тълкуваме без значение дали административният съд или съответно районният административен съд е окончателен. Принципно трябва да се отбележи, че наказателните съдии, които гледат тези производства, са по-малко натоварени от гражданските – това е факт. Мисля обаче, че има логика и в едното, и в другото, има аргументи и за едното, и за другото.
ИВАН ТОДОРОВ: Все пак принудителните административни мерки (ПАМ) са индивидуални административни актове. В този смисъл много по-пригоден за тяхното гледане е административният съд, а не районният съд. В районния съд те хвърлят ПАМ-овете на наказателните колегии, а всъщност това са наказателни съдии, които невинаги са компетентни по въпроса за издаването на индивидуални административни актове. Така и така след това отива на касационно обжалване пред съответния административен съд, тоест с оглед принципа на компетентност, с оглед принципа на процесуална икономия, с оглед на това, че тези производства свършват много бавно, забавят се много, макар и по-малко натоварени, районните съдилища и наказателните отделения не са малко натоварени, моето мнение – в съответствие с всички тези принципи – е, че е много по-добре да се отиде към гледане на една инстанция в съответния административен съд.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Правя Ви реплика в следния смисъл. Аз предпочитам вариант втори, защото имаме двуинстанционно съдебно производство. С този ПАМ, за съжаление, не се отнема правото на собственост върху МПС, но се ограничава неговото използване. Притеснявам се, че някой би се изкушил от твърдението, че е противоконституционно посегателство по отношение на собствеността в частта на правомощия на собственика. По тази причина заложих на вариант втори.
Абсолютно съгласен съм обаче, че ако е по АПК, най-хубаво е, защото ще отиде в по-горен съд – административният съд е направо окръжен съд, ще го гледа по АПК и ще постанови решение, което ще е окончателно и ще е в една инстанция. Това бяха съображенията ми да предпочета вариант втори.
Приемам обаче, че Вашите са много по-прагматични, много по-рационални, водят до процесуална икономия и в крайна сметка са по-бързи, тоест и по-еднозначни с оглед на резултата от известността по отношение на тази ПАМ.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Това затлачване с наказателни дела дойде след законодателната промяна на Закона през 2017 г., като не беше съобразено какво ще се получи като последица. Откакто тези дела започнаха да идват във ВАС и да се гледат от административните съдилища, са проведени много бройни обучения на съдиите във всички райони. Колегите от Седмо отделение са минали поне 10-15 обучения със съдии от Варненския, Бургаския, Старозагорския и всички райони, има горе-долу уеднаквена практика по прилагането на тези норми. Затова също считам, че е по-целесъобразно да бъдат в административен съд на една инстанция.
Обръщам се и към Вас, законодателите, решете вече този проблем. Не може с наказателно постановление да налагаме и наказания, и ПАМ-ове, да се пръскаме и тръгваме по различни процедури.
ХАМИД ХАМИД: Обърнете се към Комисията по транспорта.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Добре. (Смях, оживление. Реплики при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги от опозицията, Вие кой вариант бихте подкрепили в този случай?
РЕПЛИКИ: За първия. За втория.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Ние, обсъждайки текстовете, се солидаризираме повече около втория вариант. Ще кажа защо.
Изслушването на една инстанция действително е принудителна административна мярка и е различно от наказателното постановление по ЗАНН и действително до момента компетентен е бил административният съд и по всички други специални закони ПАМ-овете вървят там. В случая обаче при производството, тръгвайки с нарушението, съставянето на акта по ЗДП, районният съд получава преписка.
Ние – и лично аз, считаме законодателните изменения от миналата година за неудачни, неуместни. Те следва да бъдат поправени, но докато това се случи и тази абсолютна правна глупост бъде отстранена, по-правилно според нас е да вървят по втория вариант. Това е нашето мнение.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Има аргументи и в едната, и в другата посока.
Аргументите ми по втория вариант освен това, което каза уважаемият господин професор, са, че в районния съд също не са малко натоварени, но те гледат тези наказателни постановления. (Шум и реплики на изключени микрофони.)
ИВАН ТОДОРОВ: За мен е много изкусително районният съд да ги гледа едновременно, защото това с оглед на процесуалната икономия е желязно, тъй като юридическите факти са общи и за ПАМ-а, и за наказателното постановление. Това е чудесно. Имайте предвид обаче, че така, както са уредени в закона, трябва да се образуват две производства. Едното е за ПАМ-а, другото е за наказателното постановление. Те физически могат да ги съберат на едно място, но това е бъдещо несигурно събитие как конкретно ще процедират. И да ги съберат на едно място, те не могат да ги дават в едно производство. Изкушението е голямо: ако бяха в едно производство, тогава ще кажа да бъдат в районния съд. Те обаче не могат да ги съберат в едно производство, защото това ще е нарушение. По кои правила ще ги гледат – по правилата на АПК или НПК?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Едното се гледа по АПК, другото – по НПК.
ИВАН ТОДОРОВ: Ако можеха да се гледат в едно производство, щеше да е супер, въобще нямаше да дискутираме този въпрос. Но това предполага да се смени основно Законът.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Възможно ли е в разпоредбата на втория вариант да направим следното допълнени: „Обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на АПК пред съответния районен съд заедно с производството по…“ (Реплики на изключен микрофон от председателя на ВАС господин Георги Чолаков.) Тогава ще ги свържем, нали фактите са едни и същи. (Шум и реплики на изключени микрофони.)
Колеги, дебатът е закрит. Гласуваме по съвест – кой както прецени.
С оглед на дебата предлагам да гласуваме разделно двата варианта.
Моля да гласуваме първия вариант.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се първият вариант. При това положение вариант втори не се подлага на гласуване. С това приехме параграфа за изменения в Закона за движение по пътищата.
Колеги, има четири неща, които трябва да довършим.
Възобновяваме дебата по § 111 – изменения в Закона за енергетиката, предложени от господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Допълвам предложенията с нови, които наскоро ги донесоха. Аз ги припознавам, горещо ги подкрепям и Ви приканвам и Вие да ги подкрепите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, чухте мнението на господин Хамид. В предложението му Законът за енергетиката е първи. Той прави предложение за създаване на нов параграф за изменение в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги – да се извършат промени в две разпоредби – в чл. 11 и чл. 24.
Изказвания по тези две предложения? Няма. Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване двете предложения на народния представител Хамид Хамид за промени в Закона за енергетиката и в Закона за регулиране на ВиК услугите.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване и предложението по § 111 по вносител за промени в чл. 59, ал. 6 заедно с приетата редакция на господин Хамид.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Двете предложения на господин Хамид са приети и с това приключихме дебата по Закона за енергетиката и по Закона за ВиК услугите.
Няма да правя коментари. Мога да направя много коментари за политиката и за решението на КС, но няма да го направя.
Колеги, връщаме се към Закона за кредитните институции – § 121.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване § 121 по вносител.
ТЕОДОРА НИКОЛОВА: Вие приехте БНБ да остане във ВАС, а тук думите „ВАС“ предлагате да се замени с думите „по реда на АПК“? (Шум и реплики.)
За – няма, против – няма, въздържали се – 20.
Не се приема текстът на вносителя за § 121.
Колеги, правя прекъсване, за да Ви докладвам, Вие знаете, коментирали сме измененията в ГПК за чл. 280, ал. 2, предложение трето. Знаете, че е образувано конституционно дело. Тогава възложихме на колегите да подготвят становище. В утрешния ден изтича срокът за това становище. Колегите експерти са подготвили становището. То е в подкрепа на нашите аргументи за чл. 280, ал. 2, предложение трето, което касаеше допълнението „очевидна неправилност“. Моля да обсъдим този проект за становище по к.д. № 10/2018 г. и съобразно гласуването да го изпратим или да не го изпратим.
Има ли възражения по това предложение?
ПЕНЧО МИЛКОВ: Господин Председател, не съм запознат със становището. Предишния път, когато обсъждахме становище по конституционно дело, взех активно участие и мнението, което застъпих, беше потвърдено и в решението на КС по отношение обжалваемостта на актовете. В случая обаче не съм запознат и не мога да взема отношение по това становище. Предполагам, че колегите, които са го подготвили, са навели аргументи в насоката, която ни предлагат да подкрепим, но аз не мога да го подкрепя, тъй като не съм се запознал с тези аргументи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Възразявате ли да го обсъдим и гласуваме, за да имаме становище в утрешния ден?
ПЕНЧО МИЛКОВ: Ако колегите, които ще гласуват „за“, са го прочели и могат да гласуват „за“, нека да гласуват. Аз обяснявам защо не мога при голямо желание да взема участие, още повече по тази материя, но не мога, не съм запознат. Затова казвам, че не мога да гласувам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колега Милков, Вашето становище е отговорно и се надявам да не го приемаме като препятстващо.
Колеги, има ли други възражения или мнения по това да допуснем обсъждането? Няма.
Моля да гласуваме да обсъдим ли въпросния проект за становище.
За – 14, против – няма, въздържали се – 5.
Допуснато е обсъждането на проекта на това становище, с което разполагате.
Колеги, проектът е основан на обсъжданията и дебатите, които водихме по изменението на ГПК, включително и на становищата на правната доктрина, включително и на актуално изследване на практиката на ВКС, благодарение на колегата Йоцов, който е приложил определенията като приложение към нашето становище. Прилагат се и стенографските протоколи от всички обсъждания и извлечение от статията на Благовест Пунев „Противоконституционна ли е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 в частта й, която предвижда допускане на касационно обжалване при очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение“, както и резюмета на доклада на проф. Анелия Мингова и доклада на адвокат Иван Георгиев.
С това Ви докладвах проекта за становище.
Имате думата за изказвания по този проект.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Първо, поздравления към колегата Йоцов за свършената работа. Смятам, че това становище е максимално обективно, тъй като съдържа, както и Вие казахте, подробно описание на пътя, по който беше възприето това решение, като тръгнем от научно-практическата конференция, минем през дебатите на второ гласуване в КПВ, имаше дебати и в пленарната зала, и стигнем до статията на съдия Благовест Пунев. Мисля, че особеното мнение беше публикувано и съвсем скоро го имаше качено в сайта „Лекс БГ“. Аз изцяло се солидаризирам с това становище. Изключително добро е. Надали бих могъл да кажа по по-добър начин това, което съдия Пунев е казал в него. Предлагам Ви да го подкрепим, тоест да подкрепим становището, изготвено от колегата Йоцов.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплики?
Други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване да изпратим това становище до КС по к.д. от 2018 г.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението е прието.
При това положение, колеги, в утрешния ден, в срока ще подпиша съпроводително писмо, с което това писмено становище да се изпрати до КС. Благодаря Ви за това, както и че допуснахте да обсъдим и да реагираме по този въпрос, който беше ключов по дебатите за касационното обжалване в ГПК.
Има ли възражения да се върнем към ПЗР, или има искания за прекъсване?
РЕПЛИКИ: Да приключваме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожа Атанасова иска да води от параграфа с предложения за изменения в Закона за водите.
ЗАМ. ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Има предложение за редакция.
Изказвания?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Припознавам предложението.
ЗАМ. ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Други изказвания?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Предложенията са съобразени с конституционното решение, съответно и с промяната на подсъдността.
ЗАМ. ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване направеното предложение по реда на чл. 83 от Правилника на господин Митев за нов параграф за изменения на чл. 71, чл. 77, чл. 82, чл. 102 и чл. 199.
За – 14, против – няма, въздържали се – 5.
Предложението е прието.
Постъпило е предложение за създаване на нова ал. 8 в чл. 7 в Закона за лова и опазване на дивеча. Госпожа Александрова прави предложението.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Става въпрос за тълкувателно решение, прието в четвъртък от Общото събрание на Първа и Втора колегия, като Общото събрание на ВАС допусна обжалваемост на тези актове на министъра – става въпрос за ловните райони. Досега те не подлежаха на обжалване, имаше много напрежение между ловците защо едната дружинка има този район, другата дружинка защо има друг район. Беше голяма драма и затова ВАС реши тези актове да подлежат на контрол.
ЗАМ. ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Други изказвания?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз имам въпрос. Очевидно тези актове подлежат на обжалване по местонахождение на ловно-стопанските райони, обаче тук възникват някои въпроси.
Ловно-стопанските райони не се припокриват често пъти с административно-териториалните граници, разминават се с границите на съдилищата и може да се получи така, че на един ловно-стопански район, който влиза в друга област, ще му се решават въпросите в съседната, тоест да не се задълбочи казусът с този текст. Онези противоречия, които сега се решават от министъра с една заповед, с един подпис, ще се пренесат… Това имам предвид.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: При това положение може да се предвиди „съответния административен съд“ – и да решим този проблем, като ще отидем към общите правила на подсъдността, които вече са приети – по адресата на акта.
Идва другият проблем – това са общи административни актове и там нямаме конкретен адресат. Забележката Ви има резон, но по принцип ловните не са в рамките на една област. Аз не съм ловец, разберете, затова не съм наясно с тези неща. Аз никога не съм бил ловец, не искам и да бъда. (Весело оживление. Шум и реплики.)
Ами, да ги пратим в София област и да приключим! (Смее се. Реплики.)
Те не са толкова много, да са в София и да приключим с това. Не знам обаче ловците от Видин, от Монтана и от Силистра дали ще са съгласни да идват до София. (Реплики.)
Този акт е общ административен акт. При общия административен акт е по седалище на органа. (Реплики.)
Решаваме пак: София град или София област, седалище на органа – на министъра. (Шум и реплики.)
О, ще започнем да мерим районите ли, господин професоре? (Шум и реплики.)
ЗАМ. ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, колеги.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на господин Жаблянов, което за яснота ще прочета – в ал. 8: „Заповедите на министъра на земеделието, храните и горите по ал. 6 и ал. 7 подлежат на обжалване пред Административен съд София област по реда на Административно-процесуалния кодекс“.
Няма други предложения.
Подлагам го на гласуване.
За – 14, против – няма, въздържали се – 5.
Предложението е прието.
По § 151 – предложение на Данаил Кирилов.
Има ли други предложения? (Шум и реплики.)
Ние сме го приели на предходно заседание.
По параграфи 152 и 153 – няма постъпили предложения.
Желаещи за изказване? (Шум и реплики.)
В такъв случай обсъждаме само § 152. (Реплики.)
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: „Навсякъде в Кодекса думите „министърът на държавната администрация и административната реформа“ се заменят с думите „Главният секретар на Министерския съвет“ във всичките им членувания“ – аз лично смятам, че трябва да отпадне този параграф, тъй като той беше предвиден преди решенията на Конституционния съд.
ЗАМ. ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: То няма и такъв министър, но трябва този параграф да го отхвърлим, защото по доклада го има.
Подлагам на гласуване § 152 с уточненията, които направихме – да отхвърлим параграфа, тъй като е неприложим.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Параграф 152 е отхвърлен.
Параграф 153 е гласуван на предходно заседание.
По § 154 – изказвания? (Шум и реплики на изключени микрофони.)
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Този § 154 е бил актуален към момента на внасянето, което е било месец юни миналата година. В момента вече сме година и нещо след това, а и с оглед приетите досега срокове в другите параграфи, смятам, че трябва да се коригира срокът до 10 октомври 2019 г.
ЗАМ. ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.
Професор Тодоров подкрепя предложението за редакция.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз мисля, че е добре да направим още една редакция, всъщност да се цитира целият чл. 18а, като се заличи ал. 2, тъй като след всички редакции, които направихме, не съм много убеден, че смисълът, вложен по вносител, вече е този, който сме гласували в окончателната редакция на чл. 18а.
ЗАМ. ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Митев, тоест да отпадне ал. 2 в чл. 18а.
МАРИЯ ДЕРЕЛИЕВА: Само нещо редакционно – изказът трябва да е: „административните органи и органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, организациите, предоставящи обществени услуги“, който изказ беше приет в целия чл. 18а като по-прецизен. Това е само редакционно.
ЗАМ. ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване първото постъпило по време предложение относно срока – „31.10.2018 г.“ се заменя с „10.10.2019“.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 154, което беше докладвано на Комисията.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Параграф 154 е приет.
По § 155 – предложение на Данаил Кирилов.
Желаещи за изказване?
Може би в ал. 2 ще се наложи също промяна на срока. (Шум и реплики.)
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Той не предвижда въобще срок.
ЗАМ. ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предвижда – 1 август 2019 г. (Реплики.)
Изказвания има ли?
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Чисто редакционно предлагам в предложението на колегата Кирилов вместо „настоящия“ да стане „този закон“. Благодаря.
ЗАМ. ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Митев.
Други желаещи за изказване? Други предложения? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на господин Митев за редакционна поправка: думата „настоящ“ да се замени с „този закон“.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста за § 155, съгласно предложението на господин Кирилов в цялост.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Няма смисъл да подлагам на гласуване текста на вносител.
По § 156 – няма постъпило предложение.
Желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Чолаков.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Мисля, че сроковете, които са предвидени в § 156 за Министерския съвет, са във връзка с чл. 307, ал. 1 по предложението на господин Кирилов за създаването на органите, които съответно ще контролират администрацията, която не си изпълнява задълженията.
Аз искам да попитам принципно – в едногодишен срок, а до тогава ние ще пращаме ли решенията на тях, като не ги знаем кои са? (Смее се.)
Законът ще влезе в сила от 1 януари 2019 г. Значи, влизайки, ние вече като констатираме, че някой не си изпълнява задълженията, да изпращаме на тези органи, а тях още ги няма…
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук подчертавам, че едногодишният срок е от обнародването. (Шум и реплики.)
Според мен в разпоредбите, които приехме за чл. 307, имаме яснота по отношение на органите и при всички положения, ако пък няма такава, имаме норма, която препраща към Инспектората на Министерския съвет. (Шум и реплики.)
Господин Председател, Министерският съвет… (Шум и реплики на изключени микрофони.)
Аз бих се съгласил и на 6-месечен срок, примерно. (Реплики.)
ЗАМ. ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Няма други предложения.
Подлагам на гласуване § 156.
За – 20, против и въздържали се – няма.
По § 157, заповядайте да го докладвате, господин Кирилов.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 157 имаме текст по вносител.
Мое предложение е да се отмени § 157.
Виждате, че в текста на вносителя това са мерките, които касаят натовареността на Административен съд – София град, с оглед увеличения брой на административните дела, допълнителния сграден фонд в ал. 2 и въвеждането на електронната система за обмен на документи и доказателства, които се намират в държавни, съдебни или общински органи, нотариуси, съдебни изпълнители и в другите овластени със закон органи и организации.
Поисках аз да докладвам този последен параграф, защото е постъпило писмо – становище от председателя на Административен съд – София град, адресирано до председателя на Народното събрание, до председателя на Правна комисия, председателя на Комисията по бюджет и финанси и председателите на всички парламентарни групи, до министъра на финансите, министъра на правосъдието, представляващия Висшия съдебен съвет и до уважаемия председател на Върховния административен съд.
С това становище съдиите от АССГ (Административен съд – София град), които са се подписали, те са приложили и подписка към становище си, считат, че въпросът за осигуряване на необходимия сграден фонд на Административен съд – София град, с оглед измененията на АПК с конкретния законопроект, не е разрешено от Висшия съдебен съвет към настоящия момент.
Второ, необходимо е § 157, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта да бъде приет и на второ четене, тоест те казват Кирилов да не прави предложение за оттегляне на параграфа по вносител, а да бъде приет на второ четене.
Трето, с оглед предстоящото приемане на второ четене на Законопроекта, сроковете за влизането му в сила и актуалната ситуация по въпроса за сградата на съда е необходимо да бъдат предприети спешни действия от двете министерства, визирани в този параграф.
Предлагаме да се създаде междуведомствена работна група от представители на двете посочени министерства и другите институции, имащи отношение към сградите – държавна собственост, в това число ВСС и АССГ, която в кратки срокове да предложи подходящо разрешение на въпроса.
Следва да се вземат предвид и действащите нормативи за съдебни сгради при определяне на необходимите работни площи и помещения, като се съобразят всички изисквания на закона за такава сграда, в това число за сигурност, за евакуация при необходимост и други. Това е под черта.
Това е заключителната част на обръщението. Специално Ви го представих, за да можем да имаме дебат и по това становище на административните съдии от АССГ, което е изпратено на Комисията по правни въпроси.
Колеги и гости, имате думата.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: В момента не само като председател на Върховния административен съд, но и като член на Пленума на Висшия съдебен съвет вземам становище по отношение проблема на сградния фонд на Административен съд – София град.
В момента има взето решение на Пленума на Висшия съдебен съвет, с което на Административен съд – София град, и Административен съд – София област, и съответните прокуратури – Градска прокуратура и Окръжна прокуратура – София, е предоставена сградата на „Драган Цанков“, бившият Районен съд, която е освободена и в момента върви процедура, но все още е на идеен проект.
Ние все пак считаме, че следва да остане този ангажимент, но не във вида, в който е предвиден от министъра на правосъдието и министъра на финансите, защото съдебните сгради са предадени и се управляват от Висшия съдебен съвет, а не от съответните министерства. Ако съответно някой може да поеме ангажимент, това е Министерският съвет като цяло, който е собственик и съответно разпоредител с имотите публична държавна собственост.
По отношение на обстоятелството, че вече има решение на Висшия съдебен съвет за предоставяне на сграда на АССГ, по медиите има, аз също получих и отворени декларации, и писма от съдиите от АССГ, че от една дядова ръкавичка ги местят в друга дядова ръкавичка, че реално нищо не се променя с това, което е предоставено в момента.
С тези промени, които ще влязат в сила, в момента вече не мога да кажа конкретно какво ще бъде натоварването на АССГ и на АССО. Категоричен съм обаче, че тези две съдилища ще понесат буфера на 20-30% на увеличението.
Уважаемата Правна комисия направи всичко възможно да имаме разтоварване и прехвърляне към административни съдилища – е, без данъчните, разбира се, но това го забравяме засега, но не е ясно със сигурност дали ще остане този вариант за тази сграда на АССГ. Утре Пленумът на ВСС може да вземе друго решение, да отмени съответно тази предоставена сграда и да тръгне да търси нови варианти за решение на проблема.
Само да кажа, че в момента АССО е под наем и плаща, няма да Ви кажа колко хиляди лева наем ежемесечно на частна фирма, което е ужасно за съдебна сграда – да бъде под наем в търговско дружество, но такива са реалностите.
Затова аз ще Ви помоля да остане този ангажимент на държавата за обезпечаване със сграден фонд, но да бъде коригирана и да бъде този, който има възможността да го направи, а не министърът на финансите и министърът на правосъдието. И аз ще Ви моля да бъде включен тук Върховният административен съд, също и АССО, а не само Административен съд – София град.
По отношение на Върховен административен съд вече се водят преговори с Министерския съвет за евентуално предоставяне на друга сграда, но докъде ще стигнем все още не мога да кажа.
По отношение на ал. 1 – Висшият съдебен съвет назначава, предлагам да бъде: „назначава необходимия брой, допълнителен брой административни съдии“ и точка, без да се казва в кой административен съд, защото когато влязат реално в действие тези промени в АПК, когато видим над шест месеца, една година след тези промени реално за какво става въпрос, ние можем да имаме яснота какво ще се прави, защото в момента да правим някакви такива прогнозни стойности, без да ги видим практика, мисля, че звучи несериозно.
И какво остана още? Няма. Това са ми становищата във връзка с тези редакционни предложения.
Аз ще Ви моля да не оттегляте, господин Кирилов, това предложение, което е направено от Вас, но със съответните корекции, разбира се, не в този вид.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Колегата Стойкова от Министерството на правосъдието.
СВЕТЛА СТОЙКОВА: Благодаря за тази възможност.
Аз наистина нямам какво да добавя, освен че има нужда от прецизиране на компетентността във връзка с предоставянето и управлението на имотите, съобразно Закона за съдебната власт. След бр. 28 от 2016 г. министърът на правосъдието вече няма такива правомощия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Нека да чуем и Министерството на финансите.
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА: Благодаря.
Аз искам да взема отношение по-скоро по първата алинея. Предлагаме последното изречение да отпадне. Народните представители са запознати с бюджетната процедура и с нейните особености по отношение на бюджета на съдебната власт. Министърът на финансите, когато предпоставките са налице, ще изпълни Закона. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря. И да не го бяхте предложили, аз щях да го предложа. (Реплики.)
Професор Тодоров, заповядайте.
ИВАН ТОДОРОВ: Аз съм съгласен с всичко казано, само да уточня следното. Разбира се, че в настоящия момент, тъй като този закон върви от много време като текстове, Висшият съдебен съвет наистина вече управлява съдебните сгради и, разбира се, трябва да бъде сложен там. С оглед обаче на спецификите на финансирането на съдебната система, където Висшият съдебен съвет приема бюджета, но все пак крайното решение е на Народното събрание, на което в основата му стои работата на Министерството на финансите, нека да си остане Висшият съдебен съвет, но може би да се сложи препратка към задълженията и на Министерския съвет, който също е орган на бюджетната процедура, или на Министерство на финансите, за да могат да се дублират тези функции. Няма как само Висшият съдебен съвет сам да изпълни тези изисквания без бюджетна подкрепа, която той сам не може да си даде. Това е едното нещо.
След това ще си позволя, като свършим това нещо за § 155, само за сроковете да кажа едни неща. Просто само го вметвам. Извинявайте.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Колегата Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Само две бележки.
Първата е, че ние предвидихме компетентност и за Административен съд – София област… (Шум и реплики.) Това ми беше първата.
Втората е – дали до 31.12. могат да бъдат назначени, защото пише „в срок до назначаване“? Според мен самите процедури няма как да приключат до този срок. Може да започнат процедурите… (Шум и реплики.)
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аз Ви предлагам да бъде 31 декември 2019 г., защото реално вече Законът ще е в действие. Ще имаме 6-месечен анализ какво точно се случва и за да може да се направят съответните прогнози. (Реплики на изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Е, да де, но за една година ще ги направят. (Реплики.)
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Срокът 31.12.2019 г. е абсолютно разумен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз бих предложил по средата – в срок до 1 юли 2019 г. (Шум и реплики.) Дотогава ще е ясна картината. (Реплики.)
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Господин Кирилов, до 31 юни 2019 г. обективно не може да приключи един конкурс. Той се влачи две години. Казвам Ви съвсем обективно – един конкурс, без значение за кой съд, се влачи минимум две години. (Шум и реплики.)
Казвам Ви съвсем обективно, и то – защо? Заради една промяна в Закона за съдебната власт, която допусна да се назначават съдии в един 9-месечен период след приключване на конкурсите. Идеята беше страшно добра – да не се правят два конкурса един след друг, но се оказва, че първата процедура за конкурса минава за минимум една година. Неминуемо някой жали. Това идва във Върховния административен съд. Докато приключи, минава още половин година. Година и половина е нормален срок за конкурс. Слава Богу, влиза в сила, след което обаче започва да тече 9-месечен срок за тези, които са под чертата. Междувременно се назначават един-двама, които отново обжалват. Другите, които не са назначени, пак обжалват и тези места висят и три години минимум вървим в конкурси. Просто е… (Шум и реплики.)
Ние можем да пишем тук всичко, но, вярвайте ми, не може да се случи! (Шум и реплики на изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, тогава, първо, оттеглям моето предложение за отмяна на ал. 3.
След това предлагам редакцията на ал. 1 да бъде: „в срок до 01.07.2019 г. Висшият съдебен съвет да обезпечи необходимия допълнителен брой административни съдии“, точка.
Отиваме на ал. 2. Няма защо да е Министерският съвет, защото Министерският съвет е взел решението за предоставяне на сградата на „Драган Цанков“. (Реплики.)
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Тук говорим за сграда, която не е била в патримониума на ВСС. …С тях се разпорежда Пленумът на Висшия съдебен съвет, както в момента получихме сградата на Механотехникума, който е срещу МОЛ-а. Тя премина в управление на Висшия съдебен съвет и вече Висшият съдебен съвет взема решение кой орган на съдебната власт да влезе там. Съответно взе решение там да влезе Специализираният наказателен съд и Апелативният специализиран съд. Мисля, че това беше като решение за сградата на Механотехникума.
Преди да дойде в патримониума на Висшия съдебен съвет, той е бил държавна собственост, затова ангажимент е на Министерския съвет.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нека да разграничим двата ангажимента. Ангажиментът за сграда, която не е съдебна сграда, да я предостави, е на Министерския съвет. Само Министерският съвет може да преразпредели управлението на сградите.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Министерският съвет след съгласуване с ползвателя и областния управител.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е едното действие – предоставянето на държавна сграда за съдебен фонд.
Второто действие, за което говори, и Вие го споменавате, вече е на ВСС. ВСС казва, че тази сграда отива за еди-коя си структура в съдебната система, тоест това е второто предоставяне.
Професор Тодоров говори за парите.
Предоставянето е едната страна на монетата, но втората страна е обезпечаване на адаптирането на сградата за нейната функция като съдебна сграда и за използването й от съдебната система, тоест тук са няколко действия. Как да ги подредим?
Аз тук съм склонен да запазя въздържание спрямо възлагане на Министерство на финансите, на държавния бюджет на задължението за финансиране на тези ремонти извън процедурата, която ще бъде по бюджета на съдебната система. (Обсъждане извън протокола.)
Професор Тодоров, заповядайте.
ИВАН ТОДОРОВ: Може би само да обсъдим за ал. 2 дали да не се направи „Висшият съдебен съвет и Министерският съвет в рамките на своите правомощия“ или „в рамките на своята компетентност осигуряват допълнителен сграден фонд“, изброяват се трите съдилища, които господин Председателят изброи, и натам текстът остава същият. Все пак нека да има и конкретно задължение. Срокът е достатъчно дълъг, дори да не е достатъчно дълъг, все пак да е стимулиращ, защото едно нещо може да се направи бавно и дълго, но специално АССО и АССГ без сгради не могат да заседават, защото нямат достатъчно заседателни зали. В момента са на границата. При 20-30% увеличение, а аз се притеснявам, че ще бъде и по-голямо увеличението, просто ще блокират. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин професоре.
При цялото ми уважение обаче ще кажа следното – ние такъв казус не решаваме за първи път. Пред тази дилема не сме изправени за първи път. Последната беше във връзка със сградата на Специализирания наказателен съд, като там всички промени в НПК едва ли не бяха заложник на разрешението на казуса със сградния фонд.
Директно искам да кажа следното: сигурен съм, че към момента правителството е дало на ВСС всичко, което е могло да даде, затова ми се струва, че към думите „осигуряват допълнителен сграден фонд“ трябва да сме разумно-скептични. Въпросът е в предоставените сгради, в това, което е на „Драган Цанков“, господин Председателят ще каже, има и други предоставени –Механотехникумът… (Шум и реплики.)
Евентуалната трансформация на тези сгради… По-скоро смятам, че тук възможността за прибавяне на допълнителен съществуващ сграден фонд обективно е изчерпана и приключила, като дилемата е в привеждането на тези сгради в състояние да бъдат ползвани от съответните съдилища. (Шум и реплики.)
ИВАН ТОДОРОВ: Ноторно известен е фактът, че Висшият съдебен съвет преговаря с Министерския съвет за ползване на сградата на Министерство на здравеопазването, поправете ме, ако лъжа, може да се лъжа. Това ще бъде допълнително, но Вие сте прав, че това е обвързващо – думата „допълнителен“, но може да остане думата „необходимия“, тъй като тя не слага императивно задължение да има допълнителен, но не изключва думата „допълнителен“, тъй като реалността е, че може да бъде и „допълнителен“ евентуално, ако има такава възможност, ако Министерският съвет прецени. Думата „необходим“ дава възможност за преценка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Искате ли следната редакция да замислим: „В срок до (срокът остава същият) 01.01.2021 г. Висшият съдебен съвет, ВАС, АССГ и АССО получават необходимия (тук се колебая: „допълнителен“ или само „сграден фонд“) сграден фонд за обезпечаване и осъществяване на дейността си, съобразно натовареността и разпределението на делата“? (Шум и реплики.)
Висшият съдебен съвет е първият бенефициент, който получава от Министерския съвет, но не искам да пишем задължения за органи. Ясно е, че държавата търси решение на този въпрос – така беше и при НПК, и професорът правилно казва. Сега текат обследвания на сгради, за да се види как и би ли могло да се осъществи определено преместване и респективно предоставяне на държавни сгради, но не казваме нито „Министерски съвет“, нито описваме връзката Министерския съвет да даде на ВСС, пък ВСС правилно да разпредели, само казваме критериите и казваме: тези три съдилища – ВАС, АССГ и АССО, следва да получат необходимия сграден фонд за обезпечаване и осъществяване на дейността им, съобразно натовареността и разпределението на делата.
Струва ми се, че така нормата придобива някакъв вид на правна норма – със срок, без да бъде като диспозитивна заповед. Ние сме законодателен орган и не можем да разпореждаме. (Шум и реплики.)
Ние казваме „обезпечете“, направете необходимото. Министерският съвет назад във времето е правил какви ли не героизми, при това съм бил свидетел при първото правителство с премиер Борисов, когато Министерският съвет изкупи сграда в Петрич за районен съд от синдик, ако не се лъжа. Ако тук частните съдебни изпълнители или антикорупционният орган се задейства, може да се получат доста интересни решения, тоест не казваме придобивния способ.
Това само го уточнявам. Това го правя като предложение за редакция на ал. 2, като си поддържам предложението за ал. 3.
Председателят на ВАС има думата за становище по направените предложения.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аз малко ще се върна в историята, когато беше приет Административно-процесуалният кодекс в 2006 г.
Съгласно § 8 в Преходните и заключителните разпоредби, ал. 5 пише: Министерският съвет и областните управители осигуряват помещения за дейността на административните съдилища. Следователно от 2006 г. този ангажимент е възложен на Министерския съвет. Нали разбирате, че в момента преповтаряме това? Явно Министерският съвет и областните управители не са си изпълнили задълженията, които са им възложени през 2006 г., понеже има четири административни съдилища в България, които още нямат сгради. Едното е над дискотека „Дай, дай!“, където се гледа в Търново с Данъчна дирекция и да Ви кажа, че там положението е ужасно!
Само Ви казвам… (Шум и реплики.)
Това ми е болка, извинявайте! (Смее се.)
Отдолу е дискотека, а не мога да опиша в какво помещение работят колегите… Затова аз искам все пак, ако може да запишем „Министерския съвет“. Законодателят в 2006 г. не се е страхувал да пише „Министерския съвет“. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми Председателю, лично мнение изразявам – аз ще Ви откажа да направя такова предложение, но Ви благодаря, че припомнихте нещо, което е вярно и обективно обосновано. Единият от ключовите субекти в тази процедура е областният управител на област София. Това е така наречената „Област София град“ и ми припомняте моето битие три години и девет месеца във връзка с разпределението на сградите. (Силен шум, оживление и реплики.)
Ако искате, като жест към моя наследник можем да запишем единствено „областния управител на София“. Той е достатъчен. (Смях.)
И вярвайте, че какво има – ще изрови регистри, ще изрови история на имоти, каквото може, ще се инвентаризира, ще се намери. (Реплики.)
Госпожа Атанасова прави процедура за прекратяване на разискванията.
Има ли възражения? Няма.
Колеги, при това положение дебатите са прекратени.
Пристъпваме към гласуване.
Подлагам първо на гласуване моето предложение, което направих по чл. 83, ал. 5, т. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и тъй като ме пресече госпожа Атанасова, не можахме да чуем становището на Министерство на правосъдието и на Министерството на финансите. (Реплики.)
Те имат участие в тази комисия и подкрепят изцяло ВСС. (Шум и реплики.)
Добре, дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване това предложение за редакция на § 157.
За – 20, против и въздържали се – няма.
При това положение, господин Професоре, заповядайте.
ИВАН ТОДОРОВ: Извинявайте, знам че всички сте на старта, само да не пропуснем два срока – в § 155 не знам дали така се прие: „до две години от датата на обнародване“. Съобразно това, което пише и в Закона за съдебната власт, и това, което говорихме и обсъждахме 10.08.2019 г. би следвало да бъде по ал. 1 срокът на § 155 – така си мисля.
А във втората алинея – 10.10.2018 г., вместо 01.08.2019 г., иначе ще се получат разминавания, защото се изисква: „адвокатите заявяват до 01.08.2019 г.“, а пък до две години от обнародването трябва да се осигурят условията. За да не го пропуснем срока, това беше и мое недоглеждане, че не се обадих навреме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз не присъствах, уважаеми професоре.
ИВАН ТОДОРОВ: Аз нося голямата част от вината.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожа Атанасова водеше, доколкото си спомням.
ИВАН ТОДОРОВ: Не е госпожа Атанасова виновна за това нещо…
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми професор Тодоров, тъй като се позовавате на мен, да Ви уведомя, че това сме го гласували именно в тази редакция, така че нямайте притеснения. Приятна вечер!
ИВАН ТОДОРОВ: Благодаря много. Аз започнах с тези думи: „ако така е гласувано“… Никога не съм се съмнявал във Вас и ето, потвърдихте нещата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на всички колеги за търпението. С удоволствие прекратявам осмото извънредно заседание по АПК. Благодаря на председателя на Върховния административен съд и на съдиите от Върховния административен съд, на Министерство на правосъдието, на Министерство на финансите, на гостите, които активно участваха, но не дочакаха закриването на това заседание. Пожелавам Ви хубава вечер!
Благодаря още веднъж.
Закривам заседанието.
(Закрито в 20,15 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНАИЛ КИРИЛОВ