Стенограма от заседание

---

П Р О Т О К О Л
№ 61


На 11 септември 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане на Указ № 201 от 31 юли 2018 г. на Президента на Република България, постъпил на 1 август 2018 г., за връщане за ново обсъждане на Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, приет от Народното събрание на 25 юли 2018 г. и мотивите към указа.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 802-01-28, внесен от Министерския съвет нa 1 август 2018 г.
3. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране, № 802-02-20, внесен от Министерския съвет нa 24 август 2018 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение на Търговския закон, № 702-01-48, внесен от Министерския съвет нa 16 ноември 2017 г.
5. Обсъждане и приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването на кандидатите и избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 13,23 ч. и ръководено от председателя на комисията Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. То беше обявено и поканата беше изпратена преди повече от 10 дни.
Откриван заседанието при условия на чл. 33, ал. 2 от нашия правилник. Времето за откриване на заседанието мина преди повече от 20 минути. Имаме кворум значително повече от една трета от членовете на Комисията по правни въпроси. Много от колегите пътуват и настояват да бъде зачетено тяхното присъствие и воля, и ще се включат в момента, в който пристигнат.
По проекта за дневния ред, с който разполагате, имате думата.
Няма изказвания по дневния ред.
Колеги, който е съгласен да приемем дневния ред така, както е предложен, моля да гласува.
За – 13, без против и въздържали.
Дневният ред се приема.
Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА УКАЗ № 201 ОТ 31 ЮЛИ 2018 Г. НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПОСТЪПИЛ НА 1 АВГУСТ 2018 Г., ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 25 ЮЛИ 2018 Г. И МОТИВИТЕ КЪМ УКАЗА.
Гости по тази точка от дневния ред: от Администрацията на президента на Република България – професор Емилия Друмева – председател на Правния съвет и доктор Благой Делиев – експерт; от Върховния административен съд: господин Георги Чолаков – председател на ВАС; от Асоциацията на административните съдии – съдия Любомир Гайдов; от Фондация „Програма достъп до информация“ – господин Александър Кашъмов – адвокат, ръководител на Правния екип на Фондацията; от Коалиция „За да остане природа в България“ – господин Петко Цветков и госпожа Зорница Стратиева; от Екологично сдружение „За Земята“ – госпожа Регина Стоилова, господин Иван Велов и господин Александър Коджабашев; от Инициатива „Правосъдие за всеки“– господин Емил Георгиев; от Гражданско сдружение „Движение за защитата на гражданите и държавата“ – госпожа Мадлен Кирчева; от Гражданска група „Дианабад“ – Ангелинка Константинова; от „Сдружение за изследователски практики“ – госпожа Вера Стаевска; от Гражданско сдружение „Защита на гражданите и държавата“ – госпожа Христина Ценова и госпожа Донка Костадинова, от Камарата на строителите в България – госпожа Виолета Ангелиева. Тук присъстват и госпожа Нели Дончева, господин Димитър Стоименов, госпожа Катерина Раковска; господин Димитър Божилов. Ако сме пропуснали някой от списъка, доколкото разбрахме към часа, който беше обявен за откриване на заседанието, на входа на Народното събрание, се издаваха все още пропуски за достъп. Мисля, че който е пожелал, вече е получил достъп и е в залата за обсъждане по точка първа от дневния ред. Когато влезем в дебат, моля гостите като получат думата, да се представят за протокола и за стенограмата.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, представям на Вашето внимание в резюме мотивите, с които Президентът на Републиката, на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 28, 29, т. 1; § 55 относно чл. 217, ал. 2, изречение 3-то и 4-то и ал. 3, § 57, § 61, § 67, § 79, т. 3 и 4; §109, т. 1, 2 и 3; § 111, § 113, т. 5, буква „б“ относно чл. 75, ал. 9, изречение последно; §114, т. 3; § 124; § 125, т. 3; § 130, § 133 и § 148, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Администратинопроцесуалния кодекс, приет на 25 юли 2018 г.
В мотивите си Президентът посочва, че въведените правила за родова подсъдност не идентифицират ясно актовете на Министерския съвет, министър-председателят, заместник министър-председателите и министрите, които ВАС разглежда като първа инстанция, което може да доведе до множество спорове за подсъдност.
Отбелязва се, че се променя и принципът за определяне на местната подсъдност при оспорване на индивидуални административни актове, като критерий за определяне на компетентния Административен съд е въведен постоянния адрес. Посочва се, че с приетото изменение не се отчита хипотезата на физически лица с настоящ адрес, различен от постоянния, което може да затрудни както заявителите, така и административните органи, чието седалище е различно от постоянния адрес на жалбоподателя.
При едновременно разглеждане на дела в различни административни съдилища държавните органи би следвало да командироват навсякъде свои процесуални представители, което би довело до увеличаване на разходите на администрациите.
На следващо място в Указа се отбелязва, че разглеждането на делата от тричленен състав на ВАС в открито заседание се определя в зависимост от преценката на съдията-докладчик или от направено от страничните изрично искане, което превръща публичността от правило в изключение.
Посочва, че публичността на съдебните заседания е основен принцип, гарантиращ публичното разглеждане на делата.
С Президентското вето се оспорват и регламентираните такси в касационното производство, с които се ограничават съществено процесуалните възможности за пълноценна защита на гражданите и юридическите лица срещу незаконосъобразни актове на администрацията.
Въвеждането на пропорционални такси, както увеличаване на простите такси в касационното производство, следва да бъдат съобразени с правото на защита на гражданите и юридическите лица срещу незаконосъобразните актове на Администрацията.
Президентът е възразил и срещу необжалваемостта на първоинстанционните съдебни решения по някои от специалните закони, предвидени в Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на АПК.
Твърди се, че премахването на касационната инстанция в съдебните производства по административни дела не дава гаранция за защита на засегнатите права на гражданите и юридическите лица.
Посочва, че липсата на касационна инстанция ограничава защитата на обществения интерес, който държавните органи са длъжни да отстояват.
В мотивите си Президентът посочва несъгласието си относно промените за придобиване на право на пенсия на съдии, прокурори и следователи и командироването на съдия от Върховен административен съд или от Административните съдилища, Съда на Европейския съюз, на Общия съд на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека.
Това беше в резюме представяне на мотивите към Указа на Президента за връщане за ново гласуване на приетия второ четене Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс.
Колеги, позволете ми най-първо да благодаря на професор Друмева, че присъства на настоящото заседание, и на колегите от Администрацията на Президентството. Да дам възможност те да имат думата във връзка с представените накратко мотиви, включително за допълнение и детайли.
Професор Друмева – заповядайте.
ПРОФ. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Уважаеми господин Кирилов, народни представители, колеги, драги гости! Първо, благодарим за поканата да присъстваме на това заседание на Правната комисия на Народното събрание, на което се разглежда постъпилото вето – върнатия Закон с оспорени отделни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесионалния кодекс.
Още в началото на мотивите, а мотивите предполагам са добре известни на присъстващите – те отдавна са публични, във втория абзац се подчертава значимостта и смисълът на прекия съдебен контрол върху актовете на изпълнителната власт. Тази фигура– прекият съдебен контрол всъщност концентрира в себе си основните черти на принципа за разделение на властите – принципът власт да възпира власт, но и принципът на взаимодействие на властите. И в този смисъл този контрол се явява коректив и едновременно с това баланс и носеща конструкция сред гаранциите за правотата държава.
Контролът е за законосъобразност. Институционализира се в административното правосъдие. Известно е, че в действащото ни право административното правосъдие има вече комплектуван самостоятелен стълб – Върховен административен съд и под него 28 административни съдилища с ранг Окръжен съд. За някои от нас е известно, че когато са извършваше реформата и допълването в административното правосъдие първоначално предложенията бяха за шест съдилища, след това осем, а станаха двадесет и осем, но добре е известно, че законодателният процес представлява един микс от правила на нормотворчество, но и политика. Така че хубаво е, че имаме и всички тези съдилища.
Искам да обърна внимание върху една специфика на административното правосъдие. Защото считам, че това е изходна точка за разсъжденията, които ще споделяме след това. Административните съдилища – тези, които са първи инстанции, са държавни съдилища, защото в съвременната държава съдилищата са държавни. Но при административните съдилища спецификата е следната: споровете, които се изправят, които ще се решават пред тези съдилища, винаги едната страна в такъв спор е държавата, може да е общината, но и при общината властта също е власт, отстъпена от държавата. Така че в правния спор едната страна е винаги държавата. И тогава възникват опасенията: такъв съд, бидейки държавен съд, няма ли да отсъжда в полза на държавата? Това е въпрос, който е бил поставян още преди много години, когато се появява идеята и се реализира тази идея в административното правосъдие, и отговорът в исторически, световен, в съвременен план е, че административното правосъдие, включително и в нашата съвременна България, се реализира и се доказва като едно работещо правосъдие, с неутрални позиции, където се отсъжда според аргументи и доказателства, тоест административното правосъдие е извоювало един престиж, който със сигурност го заслужава.
Имаме чл. 120 от Конституцията, който е устройствен за правовата държава – принцип на така наречената обща клауза за пряк съдебен контрол върху всички актове на администрацията. Всеки един от нас, като гражданин, както и всяко юридическо лице, може да оспори пред съда и да търси своите права, ако има интерес, засегнати права, законен интерес и съдът трябва да отсъди. Изключения се допускат само в предвидения от закона случай. Но този чл. 120, който е култов за цялата ни правова държава, съдържа тази обща клауза за пряк съдебен контрол върху администрацията, както върху индивидуални административни актове, така и върху нормативни подзаконови актове. И тук искам да обърна внимание и да подчертая значимата стъпка, която беше извършена със сега действащата Конституция, защото преди нея в правната действителност на България също имаше пряк съдебен контрол, но само върху индивидуалните административни актове. С Конституцията той се разпростря и върху нормативните подзаконови актове.
Но, позволете ми с две изречения да направя един поглед назад в историята, защото България има много стабилни традиции в административното правосъдие, Върховният административен съд от 1912 г. – несъмнено голямо постижение. Но, още нещо, което е по-малко известно за съвременното поколение. През 70-те години на миналия век, при други политически и икономически условия, в условията на соца, в България бяха приети два закона за административното производство, които възстановиха общата клауза на прекия съдебен контрол върху актовете на администрацията. Вярно, тогава само върху индивидуалните, но това е един факт, който заслужава да си го припомним.
Сега предмет на нашето обсъждане тук е Административнопроцесуалният кодекс, който по общо споделяно мнение – вярвам, че и тук се споделя, че това е един от най-добрите действащи български закони. И когато го разглеждаме, заслужава да си припомним и имена на бележити български юристи, които имат голяма заслуга за това да имаме днес този Административнопроцесуален кодекс и въобще цялата снага и структура на административното правосъдие.
Академик Петко Стайнов – класикът, доайенът на българското публично право и неговите най-добри ученици: професор Кино Лазаров и професор Емилия Къндева – за съжаление всички покойници, но с огромен принос за идеите, за изработването, за прилагането на Административнопроцесуалния кодекс.
Стълбът си го припомнихме – цялото административно правосъдие на две инстанции. Защо? Ами, защото втората инстанция все пак проверява правилността на решението от първата инстанция. И тук заслужава да се обърне внимание на следното: когато съдебната инстанция се произнася като първа инстанция, тя проверява законосъобразността на административния акт. А когато втората инстанция – касационната, се произнася, тя проверява доколко решението на съда от първа инстанция е спазило закона и доколко е правилно според правилата на административното правосъдие.
И тук заслужава да погледнем с ясен поглед върху главния фактор и на настоящите изменения, и поводът, и конкретно неговата натовареност – ВАС. И тук в присъствието на многоуважаемия Председател, уважаеми дами и господа, да обърна внимание, че този съд така, както е устроен и функционира, ами то е най-интересната фигура в цялата ни правна система. Защо? Защото неговата функционална характеристика има две страни. Неслучайно той не се нарича по конституция Върховен касационен административен съд, защото първата му функционална характеристика е, че е касационна инстанция за решенията, произнесени от административните съдилища. Но има и втора функция: произнася се относно законността на актовете на Министерския съвет и на отделните министри. Именно заради тези си две функции той се явява и Върховен – упражнява върховен надзор. Както казах, то е просто една ясна даденост. Това е най-комплексният, най-сложният съд в цялата ни съдебна система. И най-добрият закон, както приемаме, че е добър с основание, Административнопроцесуалният кодекс несъмнено се нуждае периодично от актуализация за съобразяване с развиващите се обществени отношения.
В началото на ветото –не може всичко да се вмести в едно резюме, както беше направено от уважаемия Председател, в мотивите на ветото се отчита спецификата на сложното отношение в сферата на публичното право и правните спорове пред административното правосъдие, както ги посочихме – от едната страна е държавата, от тази страна идва едностранното нареждане, на което другата страна – гражданинът или юридическото лице, трябва да се подчини. Това е публично-правното отношение. Е, спорове в рамките на такива отношения, са споровете, които възникват и които се представят пред административното правосъдие.
В началото на мотивите се отчита един констатиран дефицит на справедливост във възникването и решаването на такива спорове. Веднага се приветстват като значими и очаквани редица изменения, които са направени с този закон за изменение, а именно: прилагането на електронното правосъдие, административния договор, защита срещу неоснователни действия или бездействия на администрацията. Върху какво се концентрират възраженията в мотивите на ветото? Че отделните оспорени разпоредби се отдалечават от основни конституционни принципи и като резултат се получава едно деформиране и намаляване интензитета на защитата – на тази защита, която е потребна и която се дължи в това отношение гражданин-държава, защита спрямо актове, които са издавани от позицията на власт и изискват подчинение. Защо? Защото идват като нареждане – от една страна.
Защо казвам, че се отдалечава от основни принципи? Ами, уважаеми дами и господа, тези от Вас, които имат желание, възможност да потърсят и прочетат стенографски протоколи на Седмото Велико Народно събрание, когато е писана и приемана Конституцията, и по-специално Главата за съдебната власт, ще прочетат възторжени и вдъхновени изказвания на професор Кино Лазаров, на Николай Павлов – не знам дали това име Ви е познато. Това е български юрист, много интересен. За съжаление и той е покойник. Беше много активен при правенето на тази глава на Конституцията. Това е първият председател на Комисията за защита на конкуренцията.
И сега конкретно, съвсем накратко – ще се постарая да не повтарям казаното в резюмето на уважаемия Председател, за родовата подсъдност – кой съд да е първа инстанция: Административен или Върховния административен съд? Принципът е в самия Административнопроцесуален кодекс. Основният Първоинстанционен съд това е Административният съд. Това са тези 28 съдилища. Този принцип не е засегнат от измененията. В случая измененията засягат една точка в рамките на принципното положение за това кои актове на Министерския съвет и на отделни министри ще бъдат като първа инстанция пред Върховния административен съд и кои пред обикновените административни съдилища. Оспорването в мотивите е с аргумент за констатирана неяснота. Става въпрос за ал.2 на чл. 132, т. 2 – тези от Вас, които имат закона или мотивите пред себе си. Иначе уредбата в действащия АПК е пределно ясно. Изключенията от принципното положение за първата инстанция– административни съдилища, също са ясно записани в действащия кодекс. Изменението сега възпроизвежда диспозитива на тълкувателното решение, което преди месеци произнесе Конституционния съд, а именно, че: първа инстанция за актове на Министерския съвет, на министри, е ВАС, само ако тези актове са произнесени при упражняване на функции по държавно управление. Със сегашния изменителен Закон в тази точка, която се добавя към това изключение, се възпроизвежда именно това изречение от диспозитива на решението на Конституционния съд. Но като тълкувателно решение несъмнено то е полезно и то е произнесено съгласно установените правила. Но когато този диспозитив, с тези думи, с това съдържание, буквално се пренася в закон, тогава обществото очаква, че законът представлява едно развитие на тълкуванието. Очаква се и възможните хипотези да бъдат по-ясно установени. Така, както е записана разпоредбата, с една точка, запетая, с една нормотворческа техника, която може да се каже не е перфектна, но перфектност в закони трудно можем да търсим, е повод, който създава едно впечатление и убеждение за неяснота. Такава неяснота не бива да се реализира и да бъде прилагана за сметка на този, който търси справедливост и търси към кой съд да се обърне.
И още едно изречение. Използвам думите на академик Петко Стайнов – класикът на нашето административно право, и това са думи точно за подсъдността пред ВАС, и той казва: „подсъдността пред Вас е централен въпрос и определящ за цялото административно правосъдие и въобще за цялата правосъдна система“. Тези думи са произнесени и написани 1936 г. Това за родовата подсъдност.
За местната подсъдност доста беше казано в резюмето на господин Кирилов.
За откритите и закритите заседания. Закрити заседания в Касационното производство: публичността, уважаеми дами и господа, на съдебните заседания, това е предмет, който има място в самата конституция сред принципите на правораздаването и на цялата съдебна власт – чл. 121, ал. 3. Затова, че заседанията са открити, разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато законът предвижда друго, тоест съдебните заседания са открити. Това е правилото, а закритите заседания – това е изключението, което самата Конституцията, но след като е изключение, трябва да бъде пропорционално на търсената цел и средствата за постигане на такава цел.
Какъв е смисълът на публичността на съдебните заседания? Ами, може да го изразим накратко с две неща: първо, е гаранция за справедлив процес, за лично участие, за явно изразяване. И второ, осъществява се и правото на информация, правото да се разпространява информация, да се получава информация, а това също е Конституционно право. И тук искам да отбележа една подробност. Възражението, което се съдържа в мотивите, засяга най вече фигурата на закрити заседания при разглеждане на касационно дело от тричленен състав на ВАС. А точно тричленният състав на ВАС е най-честата, най-практикуваната фигура, в която всъщност функционира и се произнася този съд, тоест въведеното правило е закрито заседание на тричленния състав, но по преценка на докладчика или по искане на страната може да бъде проведено като открито. Констатира се едно преместване, да не кажа обръщане: принципът става изключение, а изключението – принцип. Може да направим и сравнение с ГПК, където тричленният състав разглежда касационната жалба в открито заседание. Толкова за публичността, за таксите в касационното производство. Сигурно сте обърнали внимание, че в мотивите изрично се отбелязва, че сегашните такси се нуждаят от актуализация.
Ясно е, че видът и размерът на таксите по начало е държавна политика, включително и на съдебните такси, но при съдебните такси има една специфика. И по-точно при таксите в административното правосъдие.
Прочетох тази сутрин с интерес интервюто дадено от господин Кирилов и там той отбелязва за увеличението на таксите, че повишението е минимално, и то в никакъв случай не покрива цената на административния процес по едно дело. Точно тук искам да обърна внимание относно спецификата на таксите в административното правосъдие. На преден план в административното правосъдие е пряката защита на нарушената законност, а не материалния интерес. Какво са таксите? Таксите се определят срещу услуга, която се извършва, но при административното правосъдие, както казахме на преден план е защитата на нарушената законност. А законността не е услуга, която правовата държава предоставя на гражданите. Законността е необходимо условия за съществуването на правовата държава.
Два вида такси се третират в изменителния Закон. Първо, така наречените прости такси, които са фиксирани. Увеличението няма да го соча. Посочено е в мотивите, всеки може да го проследи в приетия Закон. Увеличението е голямо. В мотивите се използва и думата „драстично“. Това увеличение трудно се съизмерява и съвместява с чл. 60, ал. 1 от Конституцията, където се визира задължението на гражданите да си плащат данъците и таксите, определени със Закон, и да изпълняват тези задължения според своите доходи. Не се констатира механизъм, чрез който да се съизмеряват увеличените такси с доходите, с възможностите на бизнеса, с бюджетните организации и се изразява в мотивите едно основателно заключение, че това сериозно увеличение, драстично увеличение ще представлява пречка в търсене достъп до правосъдие, в такива спорове срещу държавата.
На второ място, така наречените пропорционални такси, когато размерът на таксата се определя в процент от така наречения определяем материален интерес. Точно определяемият материален интерес – това е едно понятие, което битува. Присъщо е на сферата на частното право. Най-малкото не се среща легално определение на това понятие – определяем материален интерес. Всичко това може да предизвика несигурност, а и евентуално противоречива съдебна практика. Но като заключение, което се съдържа в мотивите към ветото е, че този вид такси не са съвместими, не са присъщи на спецификата на административното правосъдие, където, както вече отбелязах, центърът, сърцевината и пряката защита на нарушената законност, а не материалният интерес.
И още нещо за таксите, с което почти приключвам, господин Председател. За първи път се констатира определяне размер на съдебни такси в Закон. Досега таксите са определяни в подзаконов нормативен акт, в тарифа. Това е в динамиката първо на определяне на видовете такси, в техния размер. Несъмнено тези размери на простите такси, въвеждането на пропорционални такси в административното правосъдие, ще доведе до ограничаване правото на защита на гражданите, което е конституционно право – чл. 56, и опасенията са, че ще се превърне в преграда към търсене справедливост от съда. А известно е правилото, което е присъщо на правовата държава – пътят към съда трябва винаги да е отворен.
Последното, премахването на касационната инстанция. Предвидено е не като принцип. Слава богу, принципът си остава без да бъде засегнат – чл. 131 в АПК остава като принцип, че административното правосъдие включва две инстанции, тоест всеки спор минава през две инстанции. И както отбелязахме, първата инстанция проверява законността на административния акт. Втората инстанция проверява законността на произнесеното решение на първоинстанционния съд. В комбинация тези две съставки всъщност представляват богатото съдържание на правото на административното правосъдие.
Остава принципът заложен – чл. 131 в АПК за двете инстанции. Несъмнено самият Кодекс предвижда, че са допустими изключения. Но, както винаги, изключенията от правилото са приемливи и допустими тогава, когато се преследват и защитават други ценности, които са на нивото на принципа, който е заложен за двете инстанции. И отпадането на втората инстанция в отделни закони, това е много важно, уважаеми дами и господа, и Слава богу принципът остава, обаче отделни закони – и те не са малко, предвиждат отпадането на втората инстанция.
Тук искам да обърна внимание, да привлека по-скоро вниманието Ви върху практиката на Европейския съд за правата на човека, който в няколко решения, някои от които са посочени в мотивите, посочва, че отклоняване от пълнотата на защитата, която се полага пред съд, е оправдана при наличието на две обстоятелства:
Първо, когато имам легитимна цел. И второ, при пропорционалност между преследваната цел и средствата, които се прилагат. А кога е налице пропорционалност при ограничаване на права? Отговорът се съдържа многократно в практиката и на българския Конституционен съд, а именно, когато ограничаването е наложително, когато средството, с което се прави, е подходящо, и когато това средство, избраното средство е най-щадящото измежду други възможни приложими средства.
И да погледнем сега нашата българска ситуация. Вярно е, че нито Конституцията, нито и Европейската конвенция за правата на човека съдържат правилото, че административното правосъдие трябва да има две инстанции. Това правило, както отбелязах, се съдържа в самия Административнопроцесуален кодекс и не е засегнато от изменението. Но има стабилна практика на съда от Страсбург, че когато националната правна система предвижда съдебна защита в определен обем и нейната пълнота, както в нашия случай е две инстанции, тогава отклонението в национален мащаб, отклонението от тази пълнота на съдебната защита трябва да бъде оправдавано с легитимна цел и особено с пропорционалност.
При оспорените параграфи, оспорените разпоредби на отделните специални закони, които ерозират принципното положение за двете инстанции не се забелязва – тези две изисквания на съда по правата на човека. Всъщност липсата на втора инстанция в тези примери, които се съдържат в мотивите на ветото, са посочени като разпоредби и изменения, които застрашават реализирането на основните права, които са засегнати, които трябва да бъдат защитавани с тях. Тези основни права са конституционни права.
Приключвам с начина на приемането. Вярно е, което прочетох и в интервюто на господин Кирилов, че този закон е може би най дълго приеманият Закон. Само че не можах да си спомня колко заседания има този закон, тъй като, вярно е, че във времето неговото приемане наистина се продължи доста много, което пък се отразява не добре на сроковете, които са фиксирани в Правилника.
Но тук искам и да обърна внимание върху едно положение, което някак остава скрито. При едно такова проточване във времето на сроковете и на приемането на един закон, изменения, които се правят в зала, и които се представят като предложения, направени в процеса на обсъждане на Законопроекта във водещата комисия при подготовка за второто четене, такива предложения могат да правят само членовете на водещата комисия – в случая Правната комисия, а такива предложения не могат да правят другите народни представители, което показва, от една страна, продължително обсъждане на този закон, но и едно неравно третиране на народните представители по отношение на предлагането на измененията, тъй като фиксираните срокове отдавна се изтекли.
В заключение, уважаеми народни представители, драги гости! Административнопроцесуалният кодекс несъмнено е едно постижение на българската правна традиция и правна действителност, и като такова, заслужава изострено внимание и грижа. Естествено, заслужава актуализация, но актуализация, която се прави при отчитане и запазване спецификата на административното правосъдие като стожер на правовата държава така, както ни го завещаха именитите наши български юристи. Вярваме, че точно това разбиране ще е водещо в близък план, когато се разглежда, обсъжда и гласува ветото на президента в пленарна зала. Ще бъде водещо и в по-далечен план, що се отнася до законодателното развитие в административното правосъдие. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на проф. Друмева за подробното изложение на мотивите.
Аз имам някои уточнения, но ще се въздържа от тях. Имаме точна справка на заседанията на второто четене. Не можем точно да посочим броя на заседанията на работните групи, които бяха проведени в продължение на повече от половин година. Срокът беше поставен по такъв начин, че да обхване и прекъсването между лятната и есенната сесия на Народното събрание през миналата година. Така че на практика той продължи повече от два месеца и половина – имам предвид формалния срок за предложение между първо и второ четене.
Освен това, не е вярно тълкуванието за инициативата за предложения между първо и второ четене плюс по време на заседанията на работните групи. Примерът, конкретно в този случай, е дебатът за подсъдността по данъчните дела и участието на колегите от Бюджетна комисия с предложенията и със становища до последния момент.
Тук колегите добавят, че без оглед на всичко това, всеки един народен представител има равни права и възможности да прави предложения в самото пленарно заседание. Но няма да развивам тази фактология, ще опитам да задържа моето изказване до финала.
Поставям на колегите процедурен въпрос, който е следният: имаме множество представители на граждански организации и колеги, и лица в лично качество, които очевидно заявяват желание за участие, и по Правилник имаме възможност за изказвания на народните представители. Как да подредим дебата? Първи са гражданите, след това народните представители и респективно върховните административни съдии или по Правилник са първо народните представители?
Имате думата за предложения, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, скъпи гости! Аз предлагам, тъй като наистина имаме много гости и това е хубаво, за да дадем възможност на всички гости да кажат какво мислят, да им осигурим равно време за изказване. Предлагам това време да е по две минути на всеки присъстващ тук, да си изложи съображенията, след това да дадем мнението на народните представители, които да не ги ограничим в изказванията и накрая да говорят представителите на съдебната власт – председателят на съда и представители на Асоциацията на административните съдии.
Това е моето предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Други предложения?
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Подкрепям предложението в частта му, в която представителите на гражданското общество и заинтересованите страни говорят първи, още повече че ние всички сме се произнасяли доста пъти по повечето от въпросите. Мисля, че няма нужда да залагаме стриктно ограничение. Уверен съм, че всеки ще прояви разбиране и няма да повтаряме едни и същи аргументи, за да има цел от дебата. Така че подкрепям предложението в тази му част.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Практиката показва в такива случаи, господин Зарков, точно обратното, но аз подкрепям пък Вашия оптимизъм. Склонен съм да натоварим с принципа на пропорционално време колегата Божанков, например, който да следи за тайминг, който да приемем за изявления. Защото имайте предвид, че някои от организациите при всички положения ще искат да си допълнят становищата, други са представени от повече от един представител, тоест възниква въпросът за колко пъти по две минути. Аз се опитах да преброя участниците, които са заявили.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, аз ще си оттегля предложението в частта за двете минути. Направих го само, за да имат възможност всички присъстващи да говорят, защото винаги се получава така, че една част говорят много дълго, а мнозинството нямат време да се изкажат. Направих го всички да имат време и да са равнопоставени. Оттеглям си това предложение за частта за двете минути.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако Вие го оттегляте, аз го предлагам наново, въпросът е дали да са две минути и какво да бъде времето?
Дванадесет организации – като представители, представих около двайсетина колеги. Но в залата, според мен, има повече представители.
Колеги, гости, при това положение се обръщам с покана към Вас, съобразявайте се, все пак, с времето. Стремете се да установите изказването си конкретно, стегнато, в рамките на две – максимум три минути. Молбата ми е да не реагирате с възражения на изказванията помежду си. Ще опитаме да дадем възможност на всеки от желаещите да изрази позицията си. Имаме и писмени становища, които са получени, и които сме качили, съответно, на сайта на Народното събрание.
Възражения има ли при това положение? Няма възражения.
Позволявам си тогава да подходим по списъка с гостите, така както беше съставен.
От Фондация „Програма достъп до информация“ – адвокат Кашъмов го няма.
Преминаваме към Коалиция „За да остане природа в България“ – господин Петко Цветков.
ПЕТКО ЦВЕТКОВ: Благодаря, господин Председателю!
Господа и дами народни представители, Коалиция „За да остане природа в България“ внесе многократно нашите мотиви и основният ни призив е да преразгледате своето предишно решение, като отчетете всички въздействия, които тези промени внасят в законодателството, като отчетете, че България се намира в особено състояние, в особено положение, и тя е под вниманието на Орхуската конвенция, като страна, която не спазва и не зачита разпоредбите на Конвенцията.
Изключително негативно международно послание би било България да бъде изключена от тази конвенция, която дълги години гарантира правото на гражданите за достъп до информация, достъп до правосъдие.
И с последното – ще бъде следващият наш аргумент и той е, че с тези поправки в АПК, Вие ограничавате правата, правото на гражданите, на техните организации, на фирмите, на бизнеса, до правосъдие.
Няколко са начините – единият е ограничаването на обжалването на втора инстанция. Но една от най-големите пречки е многократното увеличаване и финансовият ценз при определянето на таксите за достъп и завеждане на дела.
Така че още веднъж искам и с това ще приключа, моля Ви, ако желаете и търсите допълнителни аргументи, запознайте се подробно с писмено внесените от нас становища – вчера беше изпратено поредното такова. И Ви призоваваме наистина да отчетете обществения интерес, интереса на гражданите на България и на организациите, които гражданите имат право да създават. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Цветков. Аз пропуснах в процедурата да уточним следното: имаме ли право да задаваме въпроси към гостуващите граждани и техните организации? Имаме ли право и въпросите трябва да са еднакви, или съобразно контекста на изказването? Може ли да питаме Коалиция „За да остане природа в България“ колко жалби е подала годишно и съответно какви средства по програми е получила и усвоила годишно?
Приемаме ли общ регламент при това положение? Говорим за такси. Ако господин Цветков казва, че неговата организация, която вероятно има хиляди поддръжници и подкрепа, е проблем да плати 370 лв., за да внесе жалба във второто производство, в касационното производство, нека да го съобразяваме. Нека също така господин Цветков да заяви официално тук какви са годишните дотации – няма да ги наричам приходи, средства, които са получени, за да може всеки гражданин, слушател да направи справка в публичните регистри за усвоените средства по програми. Аз не мисля, че 370 лв. са проблем за една правозащитна организация, която участва в много програмни проекти, да внесе като държавна такса.
За касационно обжалване: вече имаме да кажем постановено първоинстанционно решение на административния съд. Приемаме ли го, колеги от опозицията? Честно ли е да питаме всяка от организациите да започне представянето? Моята организация води годишно пет или петнадесет дела.
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, не започва добре това обсъждане.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Напротив, как да не започва добре? (Ръкопляскания.)
КРУМ ЗАРКОВ: Вие, разбира се, имате право да питате каквото искате хората, които присъстват тук. Те имат право да Ви отговорят или не. Въпросът не е дали организацията, която говори, има пари да си плати за това, което смята, че е редно да прави. Въпросът е какво се случва, ако няма пари да си плати, а има незаконосъобразен акт. Но това е дебатът по същество.
Затова моят апел към Вас е: да оставим хората, които са направили усилия да дойдат тук, да си изкажат становищата, без да ги атакуваме, след което да се произнесем и ние по въпроса, по който сме сезирали.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При това положение продължаваме с процедурата да даваме възможност на всички гости да изразят позициите.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Господин Председател, аз искам да добавя нещо по въпроса, тъй като конкретно по таксите са постъпили становища от работодателски организации, Министерство на правосъдието, неправителствения сектор, Пленума на Върховния административен съд, опозиция, президентската институция, дори Главната прокуратура. Мисля, че няма да е сериозно да питаме всеки един от тях колко пари има, колко, какво и откъде е получил…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние не питаме колко пари е получил…
ЯВОР БОЖАНКОВ: …по какви програми, откъде и как и дали може да се притежават.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това по закон е публична информация, колега Божанков. Програмите може да са много и средствата им може да са много. Ние говорим за тази част от програмите, която се усвоява за дела, процесуално представителство. А няма смисъл да четем становищата, които пък са сложени на сайтовете. При това и Орхуската конвенция сме обсъждали по друг повод – и в парламента, и по друг законопроект.
КРУМ ЗАРКОВ: С особено политическо злорадство ще наблюдавам как се злепоставяте пред неправителствения сектор в такъв случай.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Защо правим извода, че целият неправителствен сектор е представен тук? Аз Ви поставям въпроса: искате ли да поставим тези въпроси като общи за всеки от фондации, коалиции, екологично сдружение, инициатива, гражданско сдружение, гражданска група. Индивидуалните гости няма да ги питаме, макар че и те най-вероятно участват в множество такива инициативи под една или друга законова форма.
Казахте, че дебатът започва зле и Ви ръкопляскаха, кажете го още един път.
КРУМ ЗАРКОВ: Вие сам споменахте, че информацията, която искате е публична. Аз Ви казвам пак: Вие сте Председател на тази Комисия. Ако искате да зададете въпрос на някой от тук присъстващите, задайте му го. Ако той иска да Ви отговори, нека да Ви отговори. Въпросът в дневния ред обаче е обсъждане на ветото на президента. Хора тук са дошли да се изкажат по него. Дайте им възможност да се изкажат един по един. Това е, което решихме.
Не, не правите това, след първото изказване започнахте да задавате въпроси.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Този въпрос го поставих на господин Цветков и ще се види в стенограмата, че е адресиран директно към него. И Ви попитах: за да има равнопоставеност на всички гости дали това да не е универсален подход. С оглед Вашето възражение аз във всеки един от случаите, или колеги, които подкрепят моето мислене, ще задаваме този въпрос.
Господин Цветков, ако желаете имате възможност за отговор.
ПЕТКО ЦВЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов. Ще Ви облекча в задаването на въпроси, въпреки че нашата цел не е, и надявам се, ролята на това обсъждане не е да продължава да се очерня и да се създават поредните пречки за гражданските организации в страната. Искрено се надявам да не е така, въпреки че имаме подавки за обратната посока. Но, да Ви облекча: на 31 август Ви е внесен един такъв хубав доклад до Вас и до всички народни представители, в който доклад е направен анализ на това, което Вие трябваше да направите и вносителите на тези поправки да направят, а именно: една оценка на въздействието на тези поправки в закона до какво ще доведат. И всъщност не констатациите, които бяха прикачени към закона и към поправките…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Цветков!
Това не е отговор, това е препращане към текст. Очевидно, че Вие не сте…
ПЕТКО ЦВЕТКОВ: Мога да Ви зачета три изречения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма смисъл да четете нещо, което е общодостъпно, моля Ви.
ПЕТКО ЦВЕТКОВ: Точно така. Вие веднъж искахте, но все пак да Ви обърна внимание.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, аз Ви зададох конкретни въпроси. И мога да продължа с въпросите. От колко лица е Вашата организация?
ПЕТКО ЦВЕТКОВ: Към дискусията наистина какво е значението в момента?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вие релевирате всякакви факти. Как да няма значение? Ако аз се обявя като Данаил Кирилов – учредител на 50 инициативи, това няма ли значение? Няма ли значение да ме виждате в 50 проявления? И да обжалвам от една страна ОВОС-и, от друга страна ПУП-ове в отделните урбанизирани територии. Защо да няма значение? Това има значение и за моята квалификация, и за моята задълбоченост и за моето дори сериозност на възприятието от публиката, тежестта на моя глас.
ПЕТКО ЦВЕТКОВ: Аз разбирам, че Вие се възползвате от положението, което сте – председателстващ на тази Комисия в ролята си на народен представител.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Прехвърлям воденето на колегата, който да не се възползва от това положение. Моля да следваме този принцип, но смятам, че по регламента, който възприехме, Вие изчерпахте Вашето изказване. Аргументите ги знаем, има ги във Вашето становище. Съжалявам, че не сте чели дори първоначалната финансова обосновка, която е качена към законопроекта заедно с оценката за въздействие.
Господин Митев, заповядайте, ето списъка.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Следвайки списъка, тъй като действително вече се внася от господин Александър Кашъмов – ръководител на Фондация „Програма достъп до информация“, давам думата на господин Кашъмов за изразяване по отношение ветото на президента върху Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председателстващ!
Уважаеми народни представители, дами и господа! Действително в обществения дебат знаете, че Програма „Достъп до информация“ от юни месец миналата година, когато без спазване на изискванията на Закона за нормативните актове, беше приет на първо четене този Законопроект, изразява публично своето становище. Знаете, че ние също така поведохме тази кампания и заедно с още 50 неправителствени организации отправихме мотивирано искане до президентството за налагане на вето.
За да спестя време няма да говоря неща, които вече са действително обсъждани, само ще акцентирам върху най-важното. Смятаме, че тези промени съществено ограничават достъпа до съд и ограничават възможността на гражданите, другите хора и организациите – както бизнеса, така и гражданските организации, да имат достъп до административен съд. По този начин да защитават своите права, но същевременно да се осъществи дисциплиниращата функция на правовата държава, в която има върховенство на закона и в която изпълнителната власт се подчинява на закона, а независимият съд е гарант за това, че тя спазва волята на законодателя.
Смятам, че през този период, откакто работи моята организация – аз съм ръководител само на правния екип, не я представлявам цялостно, от тези 22 години се смениха седем Народни събрания и поне 10 правителства. В рамките на този период много от неправителствените организации, които са представени тук, също вършеха своята общественополезна работа.
Тези промени са едни от най-тежките като тегоба и удар върху гражданите, тяхното право на защита и като последица тяхното право на богатство, защото липсата на защита, оставянето на административния произвол да се вихри рефлектира върху справедливото разпределение на богатствата.
Има поне три пункта, върху които ние акцентираме.
На първо място, това е въвеждането на изключително високи по размер държавни такси по касационните обжалвания и то определени от законодателната власт – категоричен проблем на определянето на таксите от законодателната власт и липсата на гъвкавост, и липсата на възможност за съобразяване с доходите, съгласно изискването на Конституцията. Тоест априори това е противоконституционна.
На следващо място, независимо от малките отстъпки, които по време на парламентарните дебати бяха направени – дали е 70 или 90 лв., държавната такса е прекалено висока. Смисълът на тези ниски такси, които съществуваха до момента са, че те са една малка преграда пред това да бъде затормозявана съдебната власт, но в същия момент, те са просто заместител на ситуацията, в която административното правосъдие е безплатно. Безплатно, защото за разлика от гражданското правосъдие, където човекът или фирмата защитава правата си по договор, собствеността си, други права тук – упражнявайки индивидуалното си право, субектът на правото действа в обществен интерес. Осъществява се контрол за законност, който като резултат води до дисциплина за администрацията.
По тези причини отново Ви увещавам да се върнете към такси, които са заместител на безплатното административно правораздаване, каквото то е замислено да бъде у нас. Да не минаваме към категории граждани, защото има категории граждани, които получават по 200 лв., не знам дали знаете. Не знам дали знаете, че загиналите работници от цяла смяна в завода в Горни Лом преди няколко години са получавали по 200 лв. заплата?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колега, отклонявате се. Ако питаме кой какво знае, Вие очевидно не знаете следващата алинея, която е по разпоредбата и която атакувате: освобождаване от държавни такси.
Предвидили сме гъвкав режим на освобождаване на …. (Реплики.)
Да, пак водя и уточнявам за гостите. Вие сте дошли по Ваша воля. Но след като сте тук, би трябвало да следвате парламентарния правилник.
Парламентарният правилник казва, че:
1. Може да Ви се дава думата, когато съобразим.
2. Могат да Ви се поставят въпроси.
3. В Правилника и в Конституцията е установено, че имаме право да изискваме присъствието на всеки гражданин, който да отговори на конкретни въпроси.
Така че, моля Ви, да се придържате към този регламент! (Реплика: „И Вие също“)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз се придържам. Това ми е работата, госпожо.
Господин Кашъмов има възможност да продължи. Надявам се добросъвестно да интерпретира правните факти, защото нормите, които са приети и обсъждаме все пак, са правен факт, разбира се, в процедурен етап, но са факт.
Заповядайте.
И все пак, Вие не бяхте тук. Имайте предвид, че приехме регламент за стегнатост във времето.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Разбира се, господин Председател.
Благодаря, че ми връщате думата.
Таксите за неправителствените организации са изключително високи.
Господин Председател, не е въпросът в това кой колко средства може да събере. Уверявам Ви, че има места в България, в които хора без доходи се обединяват, за да свършат някоя местна кауза. Тези хора нямат пари. Освен това смисълът на по-ниското заплащане на такса, размерът на неправителствените организации е в това, че те работят с идеална цел – те не реализират печалба. Това е смисълът в това разделение. Следователно е излишно да се търси и не е имало такъв прецедент да се търси зад всяка такса конкретна обосновка кой точно какво ще получи като продукт от дадено дело.
Между другото искам да обърна внимание на нещо, тъй като Вие призовахте да говорим нови неща, нещо, което не ми беше направило впечатление, но сега ми направи впечатление, че дори по ГПК, където имаме производства с материален интерес, таксата за производства с нематериален интерес е много по-ниска, отколкото тази, която в момента се въвежда с АПК. Защото имаме такса от 30 лв. за производство с нематериален интерес до 80, а по допускане на касационно обжалване таксата е 30 лв., дори, ако става дума за интерес от милиони.
Тъй като такава процедура не се въвежда в АПК, можем спокойно да я приложим и да видим, че в същност защитата на материалния интерес се оказва много по-евтина, отколкото защитата на нематериалния интерес след тези промени.
За бизнеса няма да говоря, макар че напълно е очевидно, че това и за него е тегоба, това е тежест, която, особено за дребния и за средния бизнес, без съмнение ще бъде много сериозна.
Искам да обърна внимание за материалния интерес. Колегите, работещи в сферата на околната среда, вече споменаха. Мисля, че ще продължат да поясняват темата, но искам да обърна внимание на следното изключително важно обстоятелство. В много случаи, когато се обжалва оценка върху въздействието върху околната среда, което все пак е една демократична процедура предвидено от повече от една конвенция, която е част от правната рамка на Европейския съюз, в тези рамки се получиха някои неприятни прецеденти да се оценява интереса на инвестиционния проект, инвестиционното намерение като база за изчисление. Така например, по приоритетно допуснатото в Страсбург дело Национално движение „Екогласност“ срещу България, заведено миналата година, преминало вече през всички процедури след безобразно отговаряне на Министерство на правосъдието, и готово за крайно решение, там именно проблемът е в това, че е прието, начислено и осъдено Сдружението да плаща адвокатски хонорар от държавното предприятие АЕЦ „Козлодуй“, изчислен въз основата на материален интерес. Защото двата реактора на АЕЦ „Козлодуй“, без оценка въздействието върху околната среда, са с продължен срок на експлоатация.
Това, което също искам също да обърна внимание е, че мотивът свързан със злоупотребата с правото на жалба, не е подплатен действително. Вие имате мотиви – така е, имате и доклад, имате и финансова обосновка и там не присъства на нито едно място нито доклада на Върховния административен съд, нито докладите на административните съдилища, защото ако бяха там и, ако тези цифри ги имаше, щяхте да видите, че за 2016 г. броят на делата е 21 058, а за 2010 г. е 22 277.
Искам да запитам при този намаляващ брой – няма да цитирам междинните цифри – тук е и председателят на Върховния административен съд и ръководството, при този брой кои точно са делата, в които се злоупотребява? Злоупотребяваше ли се от жалбоподателя в делото, което беше отменено, за „Национално хранилище за радиоактивни отпадъци“, което беше предвидено да се прави при повърхностно местно тунелно погребване с риск за здравето на бъдещите поколения? Беше ли злоупотреба с право делото на четири общини срещу Министерския съвет, в резултат на което тричленен и петчленен състав отмени две постановления на Министерския съвет за разпределяне на над 300 милиона тогава от правителството на Орешарски? Беше ли и злоупотреба с право делото, заведено от четиримата репортери 2004 г., с които се откриха заседанията на Висшия съдебен съвет? Или на четирите неправителствени организации, които извадиха декларацията за конфликт на интереси на магистратите обратно на страниците на ВСС? Или много други дела, които мога да цитирам.
Всички тези дела не само не са злоупотреба с право, те съживиха и запазиха тази държава от развала, от лошо управление, от неправилни решения, недомислени и вредни за обществения интерес. Между другото, благодарение на тази институция –Върховен административен съд, която от създаването си до момента, независимо, че някой, разбира се, може да отправи и критики, тя си е на мястото и извърши изключително важна единствена роля да дисциплинира изпълнителната власт. Но по този начин тя дисциплинира изобщо политическите власти, защото, Вие знаете, като представители на Народното събрание, че двете политически власти са законодателната и изпълнителната. Независимата съдебна власт е единствената, която слага, образно казано, намордник.
Така че, моля Ви, също така да се съобразите с това, че самият Пленум на Върховния административен съд, както председателят Ви обърна внимание в онова заседание, когато бяха обсъдени толкова важни от въпросите по АПК, се обяви против закритите заседания. Те като принцип съществуват. Знам, че може би отново ще кажете: да, но лесно може да се обърне този принцип. Знаете също така, че много хора отиват без адвокат на съдебно заседание. Тези хора не знаят, не четат, а и не са длъжни да четат процесуални закони. Това би довело до лошо правосъдие и от това се притесняват самите административни съдии, върховните административни съдии, хората, които имат зад гърба си –някои от тях по 30 – 40 години практика, но може би някой знае по-добре от тях дали е удачно да се гледат в закрити или в открити заседания на касационна инстанция, на последната съдебна инстанция делата.
Моля Ви да обърнете внимание също така и на обстоятелството – аз съм убеден, че беше с добри мотиви, но възлагането на задължения за институциите да внасят такси също се обръща като бумеранг върху гражданина, защото тези такси се плащат с парите на данъкоплатеца, от нашия джоб, от джоба на същия този жалбоподател, а ако той загуби делото, ще бъде осъден да ги плати, така както е в делото, което е в Страсбург, което споменах, без да говорим за делата срещу България, в които има постановени вече и влезли в сила решения.
И последно, но не и по значение Ви моля, да преосмислите Вашето виждане, с което се премахва касационна инстанция за голям брой дела. Да не коментираме пък за касационни производства, дадени на съдилища, които не са на ранга на Върховния административен съд, където трябва внимателно да се помисли, защото тези съдии нямат изискванията за стаж на върховен съдия, опита на върховен съдия, цедката за върховен съдия.
Много е важно да не остават на една инстанция един куп дела, свързани със защита на основни права по Конституцията, защото така ще излезе, че по някои дела, защото има и такива дела в гражданския процес – тук-таме и в наказателния, които отиват на три инстанции при дребен въпрос дори, а тука огромно дело ще отиде на една инстанция по огромен за обществото въпрос. Няма смисъл да припомням теми, които са на дневен ред, като въпросът за законността на една АЕЦ „Белене“ например, която вече прибра доста милиарди от хората в тази страна, но сега явно някой се опитва да продължи тази линия и по възможност да се избегне или осуети и съдебният контрол.
Давам го този пример не за друго, а защото той по размер на интереса и възможността да се начисли максимална такса, прилича на случая, който цитирах, който е в Страсбург. Няма да Ви утежнявам повече – сигурен съм, че Вие като народни представители, които сте ходили по кампании, срещали сте се с избиратели, знаете много добре къде е общественият интерес, знаете много добре каква е отговорността Ви, и знаете, че както в двореца „Уиндзор“, където имената на лордовете, които са се провалили са изчегъртани от тавана и това се помни и след 700 – 800 години, знам, че Вие знаете стойността на историята. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, с оглед на това изказване или на съдържащите се твърдения, Ви предлагам да възобновим дебата и народните представители да имат възможност да вземат становище по изказването на колегата Кашъмов.
Има ли желаещи? (Реплика: Нали приехте процедура, че ще имаме по две минути на човек, за да се изкажем?“)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо, въпросът не е към Вас.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, въпросът е към народните представители.
Апелирам наистина за търпение. Има какво да чуем, колкото по-малко се намесваме, толкова по-бързо и динамично ще тече процесът. Нека да се придържаме към това, което решихме в началото – хората, които са направили усилия тук, спокойно да могат да се изкажат, като апелирам към тях да не повтаряме едни и същи аргументи. Всеки от нас е достатъчно разумен, за да знаем, че трябва да има време за всички да се изкажат и затова нека енергично да върви заседанието. Апелирам и към Вас – да не се изнервяте излишно, защото политическият дебат, уверявам Ви, след като чуем гражданското общество, ще се състои – той няма да избяга –и тук, и в залата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Сега да уточня основанията на въпроса.
Колегата Кашъмов постави аргументи, които бяха обсъждани в негово присъствие. Сега валидира много тези с фактическа обосновка, които са неверни. Заседанието върви, но дебатът не върви. След 20 минути, след половин час никой няма да си спомня за неговите аргументи. (Реплики.)
Стремя се да постигна консенсус по отношение на дебата. Това е целта, не искам пак да слушам реплики и възражения, че съм се отклонил от процедурата – аз затова Ви предложих колегата Божанков да си включи хронометър или каквото прецени, и той да изпълнява ролята на квестор по времето.
Възразявам господин Кашъмов, по сравнението Ви с гражданския процес. Абсолютно некоректно е, но в изказването ще дам уточнение. Възразявам по повратното тълкуване, което правите на принципа на равнопоставеност на страните и задължаване на държавните органи да заплащат такси. Адмирации за делата и за жалбите, които депозирате в Европейския съд. Безспорно, те допринасят при всички положения, когато е налице влязло в сила решение, да се коригира, да се ревизира, да се отстранят съответните недостатъци в нашето законодателство. Няма в изказването да правя подробен списък на случаите, в които парадоксално и абсурдно – без дори внасяне на държавна такса, се блокират национални инвестиционни проекти с европейски средства, умират хора на пътищата, защото Вие – и това започнахте да ни прехвърляте на нашия политически гръб, за да се окаля и да се очерни това, което всъщност се постига. Но помислете – не искам да връщам дебата в екологична тема – колко жертви даваме заради невложени средства само в пътната инфраструктура? Но това ще бъде за политическия дебат после. (Реплики.)
От Екологично сдружение „За земята“.
РЕГИНА СТОИЛОВА: Здравейте, от Екологично сдружение „За земята“ – ние сме се записали трима представители на сдружението. Бихме искали с колегата Иван Велов да дадем нашето време, нашите две или три минути, както сте решили, на адвокат Александър Коджабашев, за да изкаже становище ни по темите за едноинстанционно съдебно обжалване, както и за таксите по ОВОС.
Искам само да кажа, че адвокат Александър Коджабашев е член на комитета към Орхуската конвенция повече от 10 години и би могъл да ни даде малко повече яснота по тази тема, по която – смея да твърдя, не бяхме дискутирали в детайли какво означават екологичните такси – такива, каквито ги приемаме с АПК и съответстват ли те на този международен акт, по който България е задължена?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР КОДЖАБАШЕВ: Уважаеми господин Кирилов, уважаеми народни представители! Благодаря за дадената възможност да изложа позицията на Екологично сдружение „За земята“.
В основата на тази позиция лежи моят опит – не мога да го скрия, като член на Комитета за спазване на Орхуската конвенция от 2008 г. насам – втори мандат, който изтича през 2012 г. Също така смея да твърдя, че съм един от малкото, които са запознати с прощъпулника на екологичните дела. Различните етапи, през които мина усещането на съдиите за тези дела, и ако някой от Вашите сътрудници има желание в детайли да се запознае с аспектите на прилагането на екологичното право, аз съм на разположение, защото смятам, че въпросът е от изключителна важност. Въпросът трябва да се обсъжда внимателно, в детайли, и както Вие споменахте на два пъти, господин Председател, с препратки към факти, защото, когато фактите говорят и божествата мълчат.
Изключително благодаря за изложението на професор Друмева. Вълнувам се, защото ми напомни времената, когато като млад юрист увлечен четях трудовете на професор Таджер, на професор Живко Сталев и се удивлявах от това. Който иска да разбере смисъла на правната професия, трябва да прочете тези, за съжаление, не толкова много съчинения, в които виждаме капацитета на юриста да обхване многообразието на живота и да ги синтезира в няколко формулировки. (Реплики.)
Не е лесно да се спори с такъв дълбок юрист особено, ако трябва да се опита опонентът на този качествен юрист да достигне нивото му.
Аз искрено желая, нищо повече от това, във Вашия анализ и във Вашите решения да се постараете да бъдете на нивото на най добрите български юристи.
Професор Кино Лазаров пишеше и епиграми. Великолепни епиграми, които, ако можете да ги намерите, ще разберете финеса на неговата мисъл, ще разберете висотата на човека. Извинявайте за това отклонени, само за 10 секунди…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Много сериозно се отклонявате.
АЛЕКСАНДЪР КОДЖАБАШЕВ: Благодаря Ви, с две думи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Може и Фаденхехт да цитирате, може и основите на българското право да дискутираме. Не искам да влизам в дебат на проекциите. И Сенека можем да обсъдим…
АЛЕКСАНДЪР КОДЖАБАШЕВ: Тезисно, разбира се. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Правото е на повече от 25 години.
АЛЕКСАНДЪР КОДЖАБАШЕВ: Първо, имате на Вашите бюра един материал от преди две седмици. Това е материалът, който е подписан от Тома Белев. В него има изложение на едни факти, които, ако са верни, това означава, че фактите, въз основа на които сте приели измененията в АПК, са неверни. Там има едни факти, които противоречат на онова, което е фактическата обосновка на Вашите решения за АПК.
Пледирам кратко и ясно, да се убедите в истинността на фактите на базата, на които сте процедирали, когато сте приемали измененията в АПК.
Второ, категорично споделям тезата за това, че административния процес, това е процес за справедливост, дори бих добавил и за достойнството на гражданите, защото Вие, като народни представители, трябва да зачитате достойнството не дори толкова на неправителствените организации, колкото на малкия човек.
Аз трябва да Ви кажа, че съм се срещал с хора, които са пряко засегнати от екологични въздействия. Срещал съм се с хора, които цяла нощ не могат да спят, защото кариерата до тях вибрира и има нискочестотен шум, който им пречи да спят.
Срещал съм се със земеделски производители, които не могат да продадат ягодите си, защото прахът от кариерата разваля продукцията им.
Това са Ваши избиратели. Помислили ли сте, ако преградите пътя на обикновения човек към втората касационна инстанция дали не съществува опасност от феодализация. Сигурен съм, че не желаете това. Но я си представете местният, слабият гражданин в лапите на съдружието между местния феодал и местния съдия. Има административни съдилища, в които броят на съдиите е двама трима. Това са малките административни съдилища.
Замисляли ли сте се за това, че както спомена колегата Кашъмов, една голяма част от екологичните дела са действително дела на собственост, свързани са с придобивката, с поминъка. Коя от парламентарните групи изрично ясно ще отправи послание и ще кажа: „Не ме интересува интереса на дребния собственик“. Кажете го ясно: „Не ме интересува дали производителят на ягоди ще може да си продаде продукцията, ако кариерата я разваля.“
В качеството на член на Комитета на Орхуската конвенция 10 години пред очите ми са минали около 100 казуса с участие на високо поставени чиновници и високо поставени юристи от всички страни на Европейския съюз и Кавказкия регион, та чак до Туркменистан. Трябва да Ви кажа, че с изключение на Обединеното кралство Ирландия, които са негативният пример, в нито една друга европейска страна не съществува финансовата тояга, съизмерима с онова, което Вие готвите сега. Има изследвания по този въпрос. Ако Вашите правни съветници имат желание мога да направя, желая да направя, на разположение съм да направя справка, стига да имате нагласа да я оцените.
Орхуският комитет много ясно е подчертал онова, което професор Друмева формулира на много по-висок правен стил. Но така или иначе, при оценка на увеличението на таксите, трябва да имате предвид функцията, тоест дали екологичните дела – за тях говоря, добавят към стойността на правосъдието размера на увеличението. Абсолютно неприемливо е размерът няколко стотици и дори може би хиляди пъти в някои случаи, защото най-високите възможни такси са 4500 лв. по екологични дела. И освен това задължително трябва да се вземат предвид и доходите на съдещите се.
Аз твърдя, че нито един от тези три аспекта не е разгледан по достоен начин в така наречената „финансова обосновка“. Нещо повече, както готвите сега да преодолеете ветото, ако се позовавам на една статия във „Фактор“ – Ваше изказване, господин Кирилов, гротеската – и тук професор Кино Лазаров – лека му пръст, би написал епиграма, гротеската ще бъде, че Вие ще направите непосилни такси единствено за екологичните дела. Разбирате ли къде ще бъде, каква ще бъде картината?! Останалите дела ще бъдат с по-ниски такси. За екологичните дела, там, където Конвенцията Ви забранява да правите непосилно скъпи разноски, Вие ще направите високата разноска, при това на базата на произволно посочен материален интерес от инвеститора.
Апропо, когато говорите за инвеститор и възложител, и когато говорите за национални проекти, трябва да имате предвид, че в много голяма част от случаите имате държавна компания възложител, която получава разрешение от държавния орган и която отива на дело по ОВОС, което – с едно от последните изменения, трябва да бъде разгледано само за шест месеца. Значи, това е абсолютен отказ от правосъдие. Ако бяхте разписали, че по тези дела няма правосъдие, това щеше да бъде ясно. Сега резултатът е същият – този, който е правораздавал, този, който се е опитвал да погледне на правните норми, които Вие гласувате от позиция на практика, знае за какво става дума.
Уважаеми народни представители, допитайте се до някой мъдър и умен юрист, на когото имате доверие, опитайте се, ако има един такъв, отделете 15 минути да го питате – прав ли съм или не съм прав?
Защо казвам това? Защото като адвокат, а не знам колко от Вас са адвокатствали, аз знам значението на справедливостта. Гледал съм в очите мошеници, които са печелели дела. Гледал съм мошеници, които са губили дела. Гледал съм почтени хора, спечелили дела и почтени хора, загубили дела. Мисля, че не греша, господин Председател на Върховния съд, нищо не може да се сравни със светлината в погледа на почтения човек, който е получил справедливост. Това е иконата в олтара на правосъдието, на което всички завършили, без значение какъв факултет – дали в Йейлския или в Благоевградския, трябва да се молят. Това е – Вие трябва да имате съзнанието, че създавате правилата именно, за да се случи това нещо.
Казвате: държавата е препятствана в проекти, по които има финансиране. Ами, държавните органи да започнат навреме да планират. Как да го кажа по-ясно! Откъде накъде държавните органи ще вършат нещата в последния момент?! (Реплики.) Да, това е, това е. Гласувайте санкции, гласувайте санкции за чиновници, които… (Реплики извън микрофона.)
Вижте, нещата са много прости. Отворете сърцата си и се опитайте да погледнете на материята от позиция на достойнството на хората, които ще страдат. Ако не можете това да го направите, всички философии и всички становища няма да имат смисъл.
Аз лично пледирам пред Вас, ако желаете да направите качествени изменения, а те са мащабни изменения на АПК, отворете широка дискусия, организирайте поредица от обсъждания, посочете юристи, които имат авторитет и на които имате доверие, съобразете се със становищата, които са дадени от топ юристите в България – аз не съм от тях – Пленумът на Върховния съд, професори и тогава ще можете да спите спокойно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми адвокат Коджабашев, за да не прекъсваме реда на изказванията, моята лична молба към Вас е, да останете и да изчакате моето изказване, в което ще Ви отговоря като адвокат на адвокат на всички аргументи, към които наведохте във Вашето изказване, включително и искам да поставя тогава въпроси за това къде беше Вашето сравнително изследване по отношение на таксите в административното правосъдие повече от две години? Ние гледаме втори парламент този законопроект. Колегата Кашъмов, чест му прави, поне дойде на едно от заседанията на работната група и всички го слушахме внимателно и на равна нога търсихме конкретните, техническите решения.
Да, на второ четене ние вече гласуваме съобразно парламентарните ни позиции. Така или иначе, на второ гласуване и гласуване в зала, вече Законопроектът получава, освен правните, и политическите характеристики на законодателния акт. Но молбата ми е, останете, за да мога да Ви отговоря. Иначе оставаме на неравно.
АЛЕКСАНДЪР КОДЖАБАШЕВ: Абсолютно съм съгласен, ще остана и чисто процедурно, понеже така се уговаряме, бих искал да ми бъде дадена възможност да отговоря на Вашите…(Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако колегите не възразяват, ще направим цялата процедура. Вие сега направихте изказване, аз би следвало в частта на моето изказване да Ви репликирам и ще имате възможност за дуплика. (Народният представител Йорданка Фикирлийка иска думата.)
Момент, госпожо Фикирлийска! Имате право, но ще Ви дам думата след малко.
Моля да забележите – и госпожите да забележат, че Вашата пледоария беше по Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Знам Вашите позиции по ЗООС, но този дебат беше приключил. Ако Вие желаехте да проектирате връзката между ЗООС и Административнопроцесуалния кодекс (АПК), пак бяхте поканен, пак имахте възможност да вземете участие тогава. При приет на второ четене закон от Народното събрание сега да вадим справките?! Колегите имат справките. В Унгария е 6% без таван, 6% върху икономическия интерес; в Германия, Италия, Исландия, Унгария – също. (Шум и реплики.)
Заповядайте за процедура, госпожо Фикирлийска.
ЙОРДАНКА ФИКИРЛИЙСКА: Благодаря, господин Председател.
Позволих си да засека времето на преждеговорившите – 15 и 17 мин., което ме притеснява, че останалите гости няма да имат възможност да се изкажат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз не съм говорил толкова, госпожо Фикирлийска.
ЙОРДАНКА ФИКИРЛИЙСКА: Затова настоявам за регламент максимум 5 мин. Моля Ви, бъдете толерантни към останалите гости.
Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
От Инициатива „Правосъдие за всеки“ – господин Емил Георгиев.
ЕМИЛ ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, членове на Комисията по правни въпроси, уважаеми гости, уважаеми колеги! Инициатива „Правосъдие за всеки“ бе една от гражданските организации, които призоваха президента да наложи вето върху приетите вече изменения в Административнопроцесуалния кодекс. От Инициатива „Правосъдие за всеки“ също така със задоволство отчитаме, че президентската институция е последвала в пълнота приложените от нас доводи и аргументи. Също така смятаме, че президентската институция е дала една прекрасна аргументация за наложеното вето, която почива както върху действащата Конституция, действащото право в останалата му част и също така навежда до изключително важна съдебна практика в своя подкрепа, поради което Ви призоваваме да се съобразите с мотивите на ветото в тяхната пълнота.
Заради последователността на изказванията, преди мен вече бяха наведени много сериозни аргументи. Те присъстват и в нашата позиция. Ще приема присърце Вашият призив да не се повтарят вече казани неща и също така ще бъда много кратък, като маркирам тезисно позицията ни в останалата й част.
По отношение на местната подсъдност колегата Коджабашев спомена вече огромният риск за създаване на местен феодален непотизъм особено в районите с развити партийно-кланови връзки. За Вас няма да е тайна, че такива райони съществуват, с оглед на политическите сили, които представлявате.
Нашият призив към Вас е да вземете този въпрос наистина присърце, за да гарантирате достъпа до справедливост чрез достатъчно добро и отдалечено от конфликтните точки правосъдие.
По отношение на закритите заседания на касационна инстанция, в допълнение към казаното от колегите искам да Ви помоля и да Ви призова да не връщате българският административен процес към инквизиторският процес или кабинетното правосъдие от едно отдавна отминало време – на ХVΙΙ и ХVΙΙΙ в. Ние сме в ХХΙ век, в държава – членка на Европейския съюз и в непрекъснат опит да достигнем едно добре работещо и демократично общество. Моля да съобразите този довод!
На последно място, но също така не по значение, що се отнася до увеличението на таксите, се присъединявам към всичко, казано до момента от преждеговорившите колеги.
Искам да обърна внимание на нещо, което Вие със сигурност знаете, съответно да Ви призова да имате предвид, че по този начин поставяте огромна преграда пред гражданите, които търсят справедливост, които търсят защита пред една непрекъснато бълваща несправедливост администрация. Това, което правите с увеличаването на таксите, и не само по екологичните дела, а във всяко едно отношение.
От Инициатива „Правосъдие за всеки“ Ви призоваваме като парламент, като орган, избран от българските граждани, да не ставате съучастник в този процес за създаване на още повече несправедливост.
Призоваваме Ви да не се превръщате в удължена ръка на администрацията и на изпълнителната власт и също така Ви призоваваме да застанете на страната на своите избиратели – българските граждани, където според нас е Вашето място. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
От Гражданско сдружение „Движение за защита на гражданите и държавата“ – госпожа Мадлен Кирчева.
МАДЛЕН КИРЧЕВА: Добър ден на народните представители, на гражданите и на тук присъстващите журналисти! За да спестя време за всички Вас – жалко, че народните представители са в намален състав, за да мога да изкажа болката, недоволството и страданието на българските граждани, които ще представя тук, в момента.
Съвсем накратко. Сдружението подкрепя мотивите , с които президентът връща Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс.
Лично аз много внимателно изслушах проф. Друмева. Подкрепям изказаното становище, подкрепям изказаното становище на господин Александър Кашъмов и от името на нашето сдружение, пък и не само от негово име, от името на множество граждани, членуващи и нечленуващи в различни сдружения, искам да кажа, че и по конституционен път пред гражданите е препятстван пътя към правораздаването именно с ал. 2 от чл. 120 на Конституцията.
Ние столичани често участваме в заседанията на Комисията по енергийно и водно регулиране, в Комисията по енергетика. С години настояваме Законът за енергетиката в Глава „Топлоснабдяване“ да бъде приведен в съответствие с Европейска директива 2012/27. Ние сме тук, в Народното събрание, в общинските комисии и в работни групи към отделните министерства въз основа на чл. 1 от българската Конституция, където властта произтича от нас и се осъществява от нас, народа, непосредствено, заедно с Вас, институциите. Именно на това основание е и Закона за участие на гражданите в държавната власт и в местното самоуправление. Затова сме тук и Ви моля да ни слушате.
Пред Административен съд – София град, сме поставили въпросите за непостижимите, неплатимите цени на най-важните, на най-основните услуги, които публични или частни предприятия показват на нас, гражданите. Това са водоснабдяването и отоплението, градският транспорт, всяко едно от които има своята непренебрежима функция от нас, гражданите, за да можем да живеем нормален живот.
В Административен съд – София, ни се отказва правото да обжалваме цените на водата, на отоплението, но намерихме начин да решим въпроса с издевателствата, които Столичната топлофикация упражнява върху всички столични граждани. Тук искам да Ви кажа, уважаеми народни представители, на Вас, журналисти и граждани от граждански сдружения, че Столичната топлофикация най-нагло Ви граби и рекетира. Заявявам Ви го публично и нека влезе в протокола.
Ние успяхме да намерим един път към Върховния административен съд – четирима до шест граждани, представляващи гражданско сдружение, обжалваха формулата, по която някакъв си самозван проф. Калоянов товареше „Топлофикация“ с приходи от нашите джобове за непотребена стока или услуга. Но когато на първото заседание на 3-членния състав на вещото лице трябваше да бъдат изплатени 500 лв. хонорар, всички ние на стълбищната площадка пред зала 3 във Върховния административен съд събирахме тези 500 лв. Тоест като обикновени граждани, при сегашните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс ние можем да защитаваме нашия интерес.
Лично аз съм участвала в груба от 19 граждани и 11 адвокати – групова жалба, и 8 граждани, когато през 2003 г. във Върховния административен съд обжалвахме Министерско постановление, с което се въвеждаха съдебни такси на достъпни към тогавашния стандарт на гражданите. Това Министерско постановление беше отменено. Постановление на кабинета на Симеон Сакскобургготски.
Какво при прави впечатление? Обжалвали сме като граждани Министерско постановление, с което се въвеждаше такса „Мощност“, което беше отменено от Върховния административен съд 2001 г.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Кирчева.
МАДЛЕН КИРЧЕВА: 2007 г. това беше въведената по закон … (Председателят изключва микрофона на госпожа Кирчева.)
Моля Ви, нека да довърша!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моля Ви, няма да правим обследване на конкретни казуси и дела.
МАДЛЕН КИРЧЕВА: Това не са конкретни казуси, господин Кирилов. Това е някаква тенденция, която някакъв фактор следва през годините. Някакъв фактор!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нали го заявихте? Колегите Ви чуха.
Моля да приключвате.
МАДЛЕН КИРЧЕВА: Моля да съобразите мотивите, изказани от президента, за който, подчертавам, не съм гласувала; мотивите, изказани от Александър Кашъмов и от проф. Емилия Друмева. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Гражданска група „Дианабад“. (Реплики на изключени микрофони.)
Ако не желаете, не е задължително.
Моля Ви, стегнато, конкретно, без да повтаряме неща. Вашият призив е абсолютно същият – да подкрепим становището на президента, на колегата Кашъмов.
АНГЕЛИНКА КОНСТАНТИНОВА: Съгласна съм с господин Кашъмов и с господин Коджабашев, които казаха неща, които и аз исках да кажа. Но искам да взема повод от думите на господин Коджабашев, който каза, че „Нищо не може да се сравни със светлинката в очите на човека, получил справедливост“.
Според мен хората, които са съставили този Закон за изменение и допълнение на АПК, тази светлинка изобщо не ги интересува. По-добре да е тъмнина.
В тази връзка много ме вълнува темата за материалния интерес. Примерно изчисляваме един проект, бизнесът дава, че проекта ще му струва 20 млн. лв., а загубите от влагането на тези 20 млн. лв., да кажем, са 200 млн. лв. за гражданите. Къде е материалният интерес, можем ли изобщо да говорим за материални интереси и къде е така нареченият суот анализ, който прави разлика между ползи и вреди от един проект?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Срещу коя норма възразявате?
АНГЕЛИНКА КОНСТАНТИНОВА: Срещу фиксирането на нормата материален интерес, защото всъщност материалният интерес е материална вреда с много от проектите. Смея да кажа, че специално проектите на Столична община в много мънички изключения са законни.
Понеже госпожа Кирчева говореше за събирането на пари за плащането на съдебни експерти, мога да Ви кажа, че нашата група е много назад със средствата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тя от колко човека се състои и общественикът Иван Петров работи ли заедно с Вас?
АНГЕЛИНКА КОНСТАНТИНОВА: Познавам общественикът Иван Петров, но той не е …
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Защото и той пуска жалби за „Дианабад“.
АНГЕЛИНКА КОНСТАНТИНОВА: Той не ги пуска от името на сдружението. Пуска ги индивидуално за статута на Гара „Пионер“. Това е вече друг въпрос.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За Гара „Пионер“ не знаех.
АНГЕЛИНКА КОНСТАНТИНОВА: Узнайте.
„Материалният интерес“, такова понятие в тези изменения не бива да бъде формулирано, защото в много случаи това е деструктивен интерес и той ощетява и гражданите, и околната среда преди всичко, и бъдещето, и стратегията за развитието на определен регион. Мога да дам примери, но няма да го правя сега, защото не му е мястото. Това понятие за мен трябва да отпадне като някаква база за определяне на такси и таксите трябва да бъдат поносими за хората, защото хора, които са с ниски възможности, а те са 2,5 милиона в България, те са и най-пострадавшите от Вашата дейност. Те трябва да имат възможност да се защитят. Това е.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моята молба е: прочетете Преходните и заключителни разпоредби, вижте в отделните случаи дефинициите, които се дават за „материален интерес“, не само за нуждите на екологичното законодателство, за нуждите на данъчното законодателство, за нуждите на всеки конкретен закон…
АНГЕЛИНКА КОНСТАНТИНОВА: Не се хващайте за екологичното законодателство, защото то най-много Ви боде в очите. Аз Ви говоря за стойностна…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вие за това говорите, в смисъл аз имам убеждението, че са представители на екологични организации. Изключвам колегата от „Правосъдие за всеки“…
АНГЕЛИНКА КОНСТАНТИНОВА: Говоря за материалният интерес за собственици на апартаменти, на имоти и т.н., които се ощетяват от дадени проекти. Това понятие „материален интерес“ не бива да съществува по принцип при определянето на таксите.
Таксите трябва да бъдат достъпни за хората, защото минималният социален минимум е 321 лв. Колко хора в България според Вас имат доходи до 321 лв.? 580 лв. е за оцеляването на хората.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тогава Ви моля, вижте и ал. 2, която регламентира освобождаването от държавни такси при липса на доходи или при минимални доходи.
АНГЕЛИНКА КОНСТАНТИНОВА: Това означава, че аз трябва да имам декларация от всички членове на нашето сдружение, да я представя…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, това означава и моята молба е: ако може, и четете навреме.
АНГЕЛИНКА КОНСТАНТИНОВА: Добре.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това беше качено месеци. Можехте да се запознаете. Има го и като доклади за първо и за второ четене, пак можеше да го прочетете.
АНГЕЛИНКА КОНСТАНТИНОВА: Вие си имате грехове с едноинстанционното правораздаване, тръгнали сте да ми говорите за четене?!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Никакви грехове нямаме.
Ще отговоря на колегата Коджабашев за Орхуската конвенция…
АНГЕЛИНКА КОНСТАНТИНОВА: Каквото повикало, такова се обадило. Вас светлинката в очите на хората, търсещи справедливост, не Ви интересува. Вас Ви интересува финансовата страна, да спре тяхното търсене на справедливост.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е Правна комисия. Ако искате, има Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, там при колегата Кутев такива разговори са някак по-присъщи.
АНГЕЛИНКА КОНСТАНТИНОВА: Аз трябва да обиколя всички, а това не ми е по силите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Развийте там тезата. Ние тук говорим за конкретни норми. Неудобно ми е, когато колеги юристи и то с голям стаж се опитват да манипулират.
АНГЕЛИНКА КОНСТАНТИНОВА: Вие попитахте тук откъде са ни парите? А Вие тук убивате малките негърчета.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: От държавата са ни парите. На всички от тази държава. Тази държава е на всички.
АНГЕЛИНКА КОНСТАНТИНОВА: Вие попитахте тук откъде са ни парите? Ние говорим за ветото на президента, Вие питате откъде са Ви парите?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не е така! Ако отворим дебат и по един друг закон, който е за конфликта на интереси, вероятно ще се види, че в много от случаите, когато се финансира един проект, след това се застъпват финансираните позиции. Затова ние всички апелираме за публичност и прозрачност. Всички ние искаме яснота.
Аз искам яснота на Иван Петров, кой му дава 20 лв., за да му напише жалбата? А в някои случаи не се дават 20 лв. В някои случаи донорите са много щедри. Не е ли честно, след като аз описвам цялото си имущество, та не само моето, а и на семейството си, и на лица, с които някога по някакъв повод съм се сблъсквал житейски, го описвам и го вадя пред Вашите очи. Не е ли редно и аз да попитам: Адже ба, когато се прави един проект за зелено, за сиво, за червено, кой е дал парите и колко пари е дал? Така може да съобрази… (Реплики на изключени микрофони.)
Благодаря Ви за позицията.
Сдружение за изследователски практики – госпожа Вера Стаевска.
ВЕРА СТАЕВСКА: Здравейте!
Няма да се представям, тъй като току-що казаха името ми. Ще бъда кратка.
Възмутена съм от това, което току-що чух, че когато говорим за принципни въпроси като права на гражданите, трябвало да се отнасяме към Комисията по жалбите, а не към Комисията по правни въпроси. Това, което чух досега, накратко ще го обобщя, за да не го повтарям. От една страна, уважавани адвокати, включително проф. Друмева от името на Президентството говорят за право, за достъп до правосъдие, контрол върху произвола на властта. От друга страна, чуваме само препратки: „Ами прочетете“ и финансови аргументи.
Както каза вече проф. Друмева, става въпрос за достъп до правосъдие, а не до въпроса за това как се финансира съдебната система. От там нататък, отвъд желанието или нежеланието на депутатите да обсъждат принципният въпрос по това искат ли те чрез промени в АПК да ограничат достъпа до правосъдие, все пак искам да се върна към фактологията. Обосновката на този ЗИД на АПК включва разтоварване на административните съдилища, нужда от допълнително финансиране, твърде много обжалвания, видите ли.
Един конкретен въпрос, който се надявам след това депутатите да обсъдят: кой от тях прочете становището на Коалиция „За да остане природа в България“, където колегата Тома Белев много подробно е оспорил тази фактология със справки от официални регистри?
Виждаме, че обжалванията са минимални на фона на броя дела, виждаме, че съда е най-високо платения и може би сред най-високо платените в европейските държави. На фона на това, което ние плащаме като данъци, защо още веднъж трябва да бъдем наказани да плащаме за конституционното си право достъп до правосъдие? Не става въпрос за екологични проекти, става въпрос за конституционно право.
От там нататък ми е много интересно да чуя, надявам се, че ще стигнем и до изказването на председателя на Върховния административен съд, има ли нужда всъщност административните съдилища да бъдат разтоварвани точно по този начин, какво има или е наред в АПК и доколко той има нужда от ремонти и как те да бъдат обсъдени, за да не се стига до такива абсурдни предложения?
Ще повторя още веднъж: нямам намерение да обосновавам защо са абсурдни. Закрити заседания; материален интерес като начин да се определят таксите; повишаване на таксите в 900 до не знам си колко хиляди пъти. Съжалявам, не помня обосновката. Прочетете, моля Ви, становището, което сте получили. Очевидно не сте го получили.
Последният най-основен въпрос. Карате ни да четем вашите ЗИД-ве, които са във формат – „в член еди кой си се добавя една дума, плюс запетайка“. Сравняваме със стария закон, връщаме, а Вие не четете нито искането за президентско вето, което подготви Програма „Достъп до информация“. Подкрепили сме 50 организации, включително нашето „Сдружение за изследователски практики“. Не четете мотивите за ветото и отново се готвите да прегласувате…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Може ли да повторите кой подготви мотивите на ветото?
ВЕРА СТАЕВСКА: Искането за вето е подготвено от Програма „Достъп до информация“ и е подкрепено от над 50 неправителствени организации. (Шум и реплики.)
Моля да няма иронизиране и очерняне на неправителствени организации от представителите на парламента. Вие сте избрани от нас, от гражданите. Принципно не разбирам тази аргументация, която казва: „Ами гражданите да си ходят в Комисията по жалбите, ние тук сме депутати.“. Вие работите в една демократична република, тоест правата на гражданите би трябвало да бъдат основният въпрос, който обсъждаме тук.
Прочетохте ли фактологията в становището, изведено от Тома Белев? Как това променя и Вашите аргументи? Ще преразгледате ли предложенията си, при положение че аргументацията на този ЗИД е абсолютно невярна? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вие от каква позиция релевирате становището на Тома Белев?
ВЕРА СТАЕВСКА: Няма да обяснявам допълнително коя съм. Вписана съм, записано е във Вашия имейл. Благодаря Ви за вниманието.
Няма да обяснявам откъде са ми доходите. Подавам данъчни декларации.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Кирилов, тъй като от 16,00 ч. имам една среща, която няма как да отложа. Ще трябва да напусна. Делегирам гласът си на Вас.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В 16,00 ч има и Коалиционен съвет, в 17,00 ч. има групи. (Шум и реплики.)
Заповядайте.
БЛАГОЙ ДЕЛИЕВ: Специално искам да взема отношение във връзка с вметката за мотивите на ветото. Искам да допълня, че очевидно те са различни и са различни точките по обхват, които обхваща ветото на държавния глава.
Действително в Администрацията на президента, включително, когато стане въпрос за обнародване на закон, постъпват много искания по отношение за налагане на вето, но в случая мотивите са такива, каквито са. Това е волята на държавният глава, а различията са ясни с всички становища, които са постъпили.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колега, ние знаем това.
БЛАГОЙ ДЕЛЕВ: Защото намекнахте по отношение…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Искат да се прецизира изказът. Аз го възприех първоначално, че те са готвили мотивите, а се оказа, че са готвили колективно искането. Уточнението беше важно.
БЛАГОЙ ДЕЛЕВ: Очевидно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря и за Вашето уточнение.
Моля госпожа Стаевска да съобрази, че макар да не е поискала разрешение да снима или излъчва пряко в Комисията го е получила на практика.
ВЕРА СТАЕВСКА: Имам съгласие…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: От кого?
ВЕРА СТАЕВСКА: От Вашата администрация.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз не съм одобрявал такова искане. Не е имало такова искане. Администрацията не може да дава… (Шум и реплики.)
То е невярно. Ако ми говорите за сътрудниците на Комисията, те не са администрация. Но те не са давали такова съгласие. Просто оценете коефициента на демократичност все пак, на либерализъм. Защото колегата Кашъмов казва: „Ще претупаме дебата, ще мине без тържественост“. Виждате цялата тържественост. (Шум и реплики.)
Гражданско сдружение „Защита на гражданите и държавата“ – госпожа Христина Ценова.
ХРИСТИНА ЦЕНОВА: Няма да взема отношение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Господин Камен Русков, който го няма; Нели Дончева, Димитър Стоименов, Катерина Раковска, Димитър Божилов, ако желаят да вземат отношение?
Заповядайте госпожо Раковска.
КАТЕРИНА РАКОВСКА (WWF – България): Ще бъда съвсем кратка. Ще опровергая един от аргументите, който беше използван в рамките на дебатите за приемане на промените в Административнопроцесуалния кодекс, за огромния брой жалби по екологични дела.
По данни на районните инспекции по околната среда и водите…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо, тази справка беше коментирана в Екологичната комисия, имаше справка, която беше от Администрацията. Тогава Ваши представители също имаха справка. Защо връщаме наново този дебат?
Колегата Кашъмов пък по друг повод е образувал производство в Европейския съд, колегата Коджабашев очевидно няма да съдейства на българската страна в контролния механизъм на Орхуската конвенция…
АЛЕКСАНДЪР КОДЖАБАШЕВ: Готов съм да Ви дам пояснения, ако искате, конкретно по този въпрос? Защото мнението на изпълнителната власт е много…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нямам становището на Министерството на правосъдието, а и те не са длъжни да ни го изпратят.
АЛЕКСАНДЪР КОДЖАБАШЕВ: Знаете, Министерството на околната среда и водите е кореспондента.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, логично е, те са кореспонденти на постоянната Комисия по околната среда и водите.
Защо водим този дебат? На този етап ние не можем да върнем Закона за опазване на околната среда. Да, по Закона за опазване на околната среда като вносител има много аргументи. Казва ги и в Комисията, казва ги и от парламентарната трибуна, спорихме и с колегите, които припознаха част от Вашите аргументи.
АЛЕКСАНДЪР КОДЖАБАШЕВ: Сега или накрая да отговоря на този въпрос?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Виждам, че имате търпение. Журналистите надали ще имат търпение да отразят финала на нашия дебат. Голяма част от организациите тръгнаха да публикуват изявленията си досега. Каквото остане за нас накрая, като време, ще си изкажем позициите. Но молбата ми е…
КАТЕРИНА РАКОВСКА: Само с едно изречение ще припомня цифрите. Данните показват, че за периода 2013 – 2015 г. всички районни инспекции по околна среда по процедури по Закона за околната среда и Закона за биоразнообразието издават 14 600 административни акта. От тях по административен и съдебен път се оспорват едва 58 броя средно годишно или 0,4%, като по административен път са 0,2%, а по съда още…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, и статистиката пак е от Тома Белев и пак е от публичните източници, и я чухме поне три пъти. Моля Ви!
КАТЕРИНА РАКОВСКА: Да, именно. Точно това искам да кажа, че тази информация е налична, тази фактология се знае и въпреки това продължава да се ползва като аргумент за промените в този процесуален кодекс. За нас повишените такси са проблем за гражданското общество. Липсата на втора инстанция за редица от делата са проблем и се надяваме…
Само да кажа за сумите. Вие нещо споменахте 370 лв., но само да припомня на всички присъстващи, че за бизнеса те се увеличават между 14 и 180 пъти, а за гражданите и неправителствените организации още…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моля Ви, давайте тогава справка и за гражданските дела, и за търговските дела и тогава дайте справка колко пъти пък са по-ниски от пропорционалната такса 4%. Стига, и това го чухме поне 20 пъти досега. Моля Ви!
КАТЕРИНА РАКОВСКА: Само да завърша. Нашият призив към Вас е парламентът да бъде наистина независима институция от изпълнителната власт и да преразгледа сериозно промените в АПК. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, колега.
ДИМИТЪР БОЖИЛОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми членове на парламентарната Комисия по правни въпроси, казвам се адвокат Димитър Божилов. Тук съм в качеството си на практик, ангажиран с процесуално представителство на граждани и юридически лица.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Про боно ангажиран. (Реплики на изключени микрофони.)
ДИМИТЪР БОЖИЛОВ: Нямам проблеми, нека да продължим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Може ли да не възразявате и да спазвате реда? (Реплики на изключени микрофони.)
Аз водя дебата.
РЕПЛИКА: Това не е по процедура.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Разбира се, колегата заявява качество, което е важно за нас. (Реплики на изключени микрофони.)
Иронизацията е във Вашето съзнание и възприятие. Аз го казах напълно сериозно.
Аз мога да кажа 20 години като адвокат колко дела про боно съм имал.
Заповядайте, колега.
ДИМИТЪР БОЖИЛОВ: (Говори на изключени микрофони.)
…обществената и националната сигурност в едно демократично общество, когато това се изисква от интересите на непълнолетни лица или за защита на личния живот на страните по делото, или само в необходимата според съда степен в случаите, когато поради особени обстоятелства публичността би нанесла вреда на интересите на правосъдието.
От този текст, който е приложим за Република България, считано някъде откъм юли 1992 г., става видно, че публичността е правило, а не изключение в съдебния процес, от което произтича и обстоятелството, че в случай, че промените в АПК бъдат приети, е налице предпоставка за тяхното денонсиране впоследствие, съгласно предвиден от Закона ред.
На второ място, бих желал да обърна внимание на тук присъстващите за следното. Както правото, така и политиката е за бдящите, а не за спящите. Апелирам народните представители да обърнат внимание на становищата и мненията, които бяха обосновани и са многобройни, и касаят представения за разглеждане законопроект.
Дефицитът на справедливост, който проф. Друмева спомена в началото на днешното заседание, се преодолява единствено и само с качествено законодателство, а не с принудителни ремонти на добре изписани и добре работещи нормативни актове, какъвто неизменно е АПК. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, с това да приключваме изслушването на нашите гости.
Имат думата народните представители. (Уточнение извън микрофоните.)
Върховният съд и върховните административни съдии кога желаят – след народните представители или преди тях?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Когато ни дадете възможност да се изкажем.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Както виждате, стремя се да постигна консенсус на всички формации, за да не се каже, че дебата е предрешен, преднамерен, претупан.
Опозицията желае сега.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! За пръв път присъствам на процедура във връзка с вето на президента по отношение на законопроект, който е върнат за ново обсъждане в определени негови точки.
В качеството ми на председател на Върховния административен съд ще се придържам към становището, което е изразено от Пленума на Върховния административен съд по отношение на всички тези промени. Ще започна по мотивите по точките така, както президентът е издал своя Указ.
Първа точка касае подсъдността. Уважаваната от мен проф. Друмева спомена в своето изложение единствено и само родовата подсъдност без връщането по отношение на местната подсъдност.
Пленумът на Върховния административен съд подкрепи изцяло промените на АПК в тези две точки.
Считаме, че тук не можем да споделим мотивите, които президентът излага по отношение на т. 1, касаеща родовата подсъдност.
Именно изменението, което беше направено в АПК в чл. 132, беше изцяло съобразено с решението на Конституционния съд по тълкувателно дело № 13 от 2017 г. В самия диспозитив на решението Конституционния съд закова, че тези актове на министри, Министерския съвет, съответно които са във връзка с упражняване на предоставената им компетентност на държавна власт, са изключително и единствено подсъдни на Върховния административен съд. Това именно беше записано и в Закона за изменение и допълнение на АПК.
В мотивите си Конституционният съд изрично прие, че други актове, които законодателят прецени извън тези, могат да бъдат подсъдни на първа инстанция и на административни съдилища.
Именно в тази насока считам, че ветото на президента в тази му част – т. 1, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По отношение на т. 1, предложение второ, което касае местната подсъдност. Тук считам, че има една дребна грешка, когато са писани мотивите към това вето, защото в окончателния вариант, който беше приет от Народното събрание, местната подсъдност не е по седалище, по местоживеене на жалбоподателя, а е по адресата на административния акт. Всъщност това, което е вписано в мотивите, беше предложението, което беше направено, мисля, че от представителите на БСП. То беше във вид на предложение да се промени подсъдността по местоживеене на жалбоподателя. Точно това е вписано и в мотивите в момента, което не кореспондира в приетия закон.
Считам, че тук няма проблем във връзка с приетата местна подсъдност, защото е изрично разпоредено и разписано къде точно ще се разглеждат делата. Тоест считам, че за това, както и Пленумът на Върховния административен съд счита, че тук няма проблем и считаме, че тази промяна е допустима, обоснована и своевременна.
Както каза уважаваната от мен проф. Друмева, действително АПК е един много добър и добре работещ закон, но каза, че няма проблем с подсъдностите.
Уважаема колега Друмева, наистина АПК е добре работещ закон по отношение на родовата подсъдност, но с тълкувателно решение ние изчистихме проблема във връзка с делегирането и заместването. (Реплики.) Да, но разбирате ли, че всеки един закон, колкото и добър да е той, в един момент ще се налага да бъде тълкуван в определени негови хипотези.
По отношение на т. 2 – закрити и открити производства. Тук Пленумът на Върховния административен съд взима становище, че не се налага промяна в АПК в тази му част. Считаме, че не се налага промяна и сега действащата процедура е абсолютно добре сработена.
По този въпрос имаше много дълги дебати по време на Правната комисия. Не искам да се връщаме и да влизам отново в тях, защото лично аз и Пленумът на Върховния административен съд счита, че тази промяна не се налага. Тя в един момент даже може и да затрудни администрирането на делата на Върховния административен съд.
По отношение на таксите също искам да направя една корекция в мотивите. Не за първи път се приемат такси със закон. За пръв път това се прие със Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), преди две години и това е текст, който продължава да действа и в момента.
Ще си позволя само да прочета какви са таксите, които са приети с този закон, касаещи отново административно производство, и тези такси съвсем не са малки. Това го казвам, не защото ние подкрепяме като цяло размера на таксите, а защото просто искам да направя корекции в мотивите, които е изложил президента.
Принципно становището на Върховния административен съд е, че таксите са ниски. По отношение на размера ние не сме взели становище поради това, че не е наша работа. Това е работа на законодателния орган, който да прецени конкретният им размер. (Реплики.) Пленумът на Върховния административен съд не е органът. Ние сме правораздавателен орган и можем да вземем отношение само по приложението на конкретната правна норма, но не и по отношение размера на таксите.
По отношение на това, че са били въведени таксите в такъв акт, за да не може да бъдат оспорвани, считам, че в самата Конституция е предвидено, че таксите трябва да бъдат определени със закон. Даже първоначално Върховния административен съд обявява за нищожни тарифите, с които се определяха таксите. Впоследствие обаче приехме решително тълкуване и приехме, че закон се има предвид и подзаконов нормативен акт. Това е чисто във връзка с правилото, че това не е проблем, че е прието със закон.
Дали е прието с цел дали могат да бъдат обжалвани или не, това не мога да кажа. Само казваме, че таксите, колеги, са наистина ниски в момента – за касационна инстанция 5 лв. от физически лица и 25 лв. от юридически. Какъв е конкретният размер, това е правомощие единствено и само на законодателният орган.
По отношение на едноинстанционните, което също е предмет на обсъждане. Тук Пленумът на Върховния административен съд не е взел никакво становище, тъй като това като процедура беше между първо и второ четене на законопроекта, но принципно, както каза и уважаваната от мен проф. Друмева, никъде не е записано като забрана това да го има и съответно законодателят е този, който следва да прецени по отношение на всеки един закон дали производството ще бъде съответно инстанционно или двуинстанционно.
В този смисъл е моето становище, като изцяло казвам, че тук не изразявам лично становище, а становище на Пленума на Върховния административен съд. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Заместник-председател на асоциацията на административните съдии, ако желаете сега?
Колеги, поканата е към Вас за изказване на мнения и становища.
Заповядайте, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми господин Председател, колеги, гости, категорично подкрепяме ветото на президента Радев като мотивите ни повече от една календарна година ги излагаме в дебата във всички работни групи, които са проведени, а те наистина бяха много. Това е един от най-обсъжданите законопроекти неслучайно, защото има огромно значение за гражданите. Един добър опит да бъде променен законодателният процес, защото промените са обемни и голяма част от тях са добри и това също е отразено във ветото на президента Радев. Но този опит беше помрачен от няколко предложения, които бяха определени от гражданския сектор като удар по правата на гражданите. Заслужава си да обърнем внимание на това и да направим един анализ действително ли има такъв удар срещу правата и свободите на гражданите?
По същество таксите трябва да отговарят на два прости принципа. На първо място, да покриват определени разходи на администрацията. Те не могат да служат за печалба, никой не може да гледа в тавана и произволно да ги определя. Това е заложено в българското законодателство, в Закона за административните актове и е нарушено, и българската Конституция казва: „Трябва да се съблюдават и материалните възможности на гражданите“. Нарушен е и вторият принцип. Тоест таксите по същество са несправедливи.
В това становище се обединяват не просто опозиция и граждански сектор, Президентска институция, Министерството на правосъдието, работодателски организации. Пленумът на Върховния административен съд току-що се произнесе, но също така и Главна прокуратура. Не можем да обвиним в някаква пристрастност всички тези институции.
На обратната страна абсолютно самотно стоят управляващите и тук си заслужава да обърнем внимание защо те проявяват такова самоубийствено политическо поведение и защо упорстват толкова, ако действително те категорично са сами в това мнение? Какво се опитват да кажат на хората? За да отговорим на това трябва да се върнем малко назад.
Преди две години същото управляващо мнозинство ни каза, че трябва на една инстанция да се разглеждат делата за ОВОС и за големите инфраструктурни обекти. Тогава опозицията възрази. Ние изразихме опасение, че изключението ще се превърне в принцип. Две години по-късно управляващите се появяват пред нас с една торба изключения – едноинстанционни производства, закрити заседания, драстично увеличаване на таксите. Всъщност това не е еднократен акт или еднократна грешка. Това е модел на поведение, който ни води стъпка по стъпка, по час, с лъжичка към авторитарен модел на управление, защото властта ясно ни казва: „Не ни се мотайте в краката, не жалете!“.
Какъв е мотивът за това няколко пъти и в различни интервюта, и тук днес го чухме. Имало много организации, които недобросъвестно блокират големи инфраструктурни проекти. Това е част от демократичния процес. Срещу това може да се противодейства, включително законодателно. По-сложно е, по-трудно е за решаване. Най-лесният вариант е да ограничим всички от правосъдие. Но, за съжаление, най-несправедливият и най-грешният.
Какво седи в основата на тези обжалвания? Всяка една процедура в целия демократичен и цивилизован свят се обжалва. Това е част от процеса. Когато започне изграждането например на една магистрала, всеки инвеститор и държавата може да си предвиди колко е времето за обжалване, колко време може да отнеме тази процедура, колко време отнема от другите процедури. Не може да се каже: „Заради жалби се забавят“. Ами забавят се! Това повишава качеството, това е правосъдната система, това са принципите на демокрацията. Не можем да ги отменим, защото за някои правото е досадна подробност и декор, с който трябва да се съобразява, а отскоро и отказва да се съобразява.
Така че ние твърдо подкрепяме ветото. Нещо повече, ако тези промени влязат в сила, заявяваме и категоричната си позиция, че ще ги дадем на Конституционния съд. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Божанков.
Реплики към изказването?
Заповядайте за първа реплика, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Божанков, не съм съгласен с Вашето изказване и то основно заради това, че очаквах все пак да чуя нещо ново, нещо различно от това, което сме слушали на обсъжданията на първо четене, в комисия, в залата, на второ четене, в работната група. Чуваме едни и същи мотиви.
Основният довод, който застъпвате, е, че няма достъп до правосъдие с тези изменения. Всъщност достъп до правосъдие има и по отношение на таксите, и по отношение на оспорването пред съд. Таксите в първоинстанционното производство не се променят с тези изменения в АПК, по отношение на таксите.
По отношение на инстанционното производството достъпът до съд също се запазва,тъй като актовете на Администрацията ще могат да бъдат оспорвани пред съд.
Припомням Ви, че трайна практика на Европейския съд по правата на човека по отношение на отказа от правосъдие и достъпа до съд е да има осигурена възможност за справедлив съдебен процес. Такава възможност има определена, има установена и понастоящем в Административнопроцесуалния кодекс. Никъде не е записано, че задължително следва да има и касационна инстанция по всяко едно оспорване и по всеки един вид административно дело. Съжалявам, че трябва да повтарям аргументи, които бяха преповтаряни при всички тези, може би 20 заседания, откакто гледаме този законопроект.
От друга страна, липсата на нови аргументи ме принуждава да представя аргументи, които вече сме обсъждали и излагали многократно. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Други реплики към господин Божанков?
Аз се въздържам от реплика, моля да забележите. (Реплики на изключени микрофони.)
Заповядайте за дуплика, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Много плахо взимам правото си на дуплика, тъй като постоянно ни слушат.
Аргументите са едни и същи, колеги Митев. Няма как да бъдат други. Текстовете са същите, идеята на президентското вето е отново да бъдат обсъдени, тъй като Президентската институция е преценила, че трябва повишено внимание и продължителен дебат, още дебат върху същите текстове. Няма как да измисля по никакъв начин нови аргументи.
Що се отнася до таксите – по същество. Не просто размерът, принципите, на които се основават. Как може за оценка на въздействие на околна среда да има материален интерес?
За да не говорим виртуално – конкретен случай, магистрала „Русе – Велико Търново“. В момента се строи. Обжалват. Тъй като съм избран от този район, следя казуса с интерес. Хора от село Хотница обжалват ОВОС-а, тъй като са образовани, намерили са едно от най-чистите места за живот във Велико Търново и разбират, че над главите им на виадукт минава магистрала. Министерството на околната среда и водите е одобрило точно този вариант за ОВОС. Жалят го. Какъв материален интерес имат тези хора? Никакъв! Дори не са НПО, не са организация. За тях тази такса, конкретно за тези избиратели от моя избирателен район тази такса би ги ограничила от правосъдие. Това е конкретен пример. (Реплики.)
Да, таксите са ниски в момента. Никой не оспорва това, но до момента практиката показва, че самия съд, когато са атакувани, а досега имаше такава възможност, защото гражданите можеха пред Вас да обжалват таксите и да търсят своите права, самият Административен съд ги отменя. И ги отменя точно, защото те противоречат на закона, на Конституцията, на справедливостта. Сега обаче тази подробност я отменя управлението, като казва: „Закрепяме таксите в закон“, за да не могат, ама очевидно, явно и в прав текст гражданите да ги обжалват. Нищо повече, нищо по-малко от това. Какво е това освен авторитарен стил на управление?
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегата Божанков за дупликата.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, колега Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Ще се опитам да бъда съвсем кратък, тъй като се чуха доста неща, доста неща си казахме през последната година. За съжаление, резултата към този момент не е особено обнадеждаващ. Благодарим на всички, които предоставиха своите становища.
Няма смисъл, особено след изложението на проф. Друмева, да си обясняваме колко е важен административния процес като гаранция за свободата и благосъстоянието на гражданите. Въпросът е как оценяваме дали Административнопроцесуалния кодекс осигурява такава ефективна процедура? Белезите са три.
Тези белези са достъпност до правосъдие, на първо място; публичност на процеса, на второ място, и възможност да се обжалва първоинстанционното решение, на трето място. Три белега. И трите са под атака от този закон.
За достъпността в съда е очевидно, че повишаването на таксите, заковаването им в закон и идеята за пропорционалност на таксите спрямо материалният интерес, ще доведе до намаляване на броя на производствата. Това беше казано тук, в Комисията, включително обосновано. Това ще има такъв ефект. Тоест по-трудно ще се стига до съд. По това има нужда да разсъждаваме. Въпросът е какво губи обществото от това? Ясно е какво печели съда, ясно е какво се цели, но какво губи обществото.
Ако се цели да се преодолее злоупотреба с права, то ние, като народни представители от БСП, сме категорично против идеята, че за да се борим със злоупотребата на права на някои, трябва да ограничим правата на други. Това е абсолютно грешен постулат. Не може, защото се злоупотребява с право, то да бъде отменяно. Ако приемем това като начин на мислене, то всяко право в нашата страна вече е под въпрос, тъй като с всяко право, за съжаление, се злоупотребява и има дума за злоупотреба с право и тя е закононарушение. Има принципи, по които тя се регулира.
Следователно този аргумент, закриването, преклудирането, трудността на достъпа до правосъдие не може да бъде оправдано с това.
Ще гледам да не се повтарям, тъй като действително е трудно, колега, тъй като много пъти си говорихме тези неща.
Тук е въпроса и каква е идеята на публичното и парламентарното обсъждане? Публичното и парламентарното обсъждане няма за цел само да изслушаме хората. То би било полезно, ако можем и да ги чуваме, и да приемаме аргументите им. Но материалният интерес и фиксирането в административното производство на този нов институт има и една доста парадоксална последица, която надали е целта на вносителите, а тя е, че колкото по-сериозен е казуса, колкото по-сериозна е евентуалната щета, толкова по-трудно ще бъде тя да бъде атакувана в съда. Много по-лесно ще се атакува за градинка отколкото за плаж, примерно. Много по-лесно ще се атакува за проблем с трафопост отколкото за ядрена централа, ако така смятаме материалният интерес. Това очевидно не е целта на въпроса и проблемът идва от факта, че материалният интерес като начин за определяне на таксите е напълно непригоден за административното правораздаване. Напълно непригоден, поради простата и една последна причина, че зад административния процес, дори и когато става дума индивидуален административен акт, седи спазването на закона. Спазването на закона е интерес за всички, не само за процеса.
По отношение на публичността на процеса също надали има нужда от много обяснения, защото това е ключово, включително за доверието, което имат гражданите към решението, което властовият орган – съд, накрая постановява по техния казус.
Обръщането на правилото с изключение ме кара да смятам, че с голяма степен на сигурност ние ще успеем с жалбата си пред Конституционния съд да отменим този текст.
Тук е въпросът за упорството. Ще упорстваме ли да загубим време, включително и на Конституционния съд, или ще приемем очевидното, което беше изказано и тук от много страни?
По отношение на възможността за обжалване на първоинстанционното решение. Имахме и продължаваме да имаме всички инструменти хем да решим въпроса с натовареността на Върховния административен съд, хем това да не бъде за сметка на конституционните принципи. Това е решение при пътя, начертан, от една страна, от законодателното решение, което приехме единодушно за делегиране и по този начин сваляне на съответната подсъдност, но, от друга страна, от решението на Конституционния съд от 23 април 2018 г.
Какво ни каза Конституционния съд в тълкуване, което чакахме, в интерес на истината, и затова процеса отне толкова дълго време, тъй като чакахме две важни събития – едното беше тълкувателното решение на Конституционния съд, другото беше становището на Пленума на Върховния административен съд. Там Конституционния съд ни каза: „Възможно е освен за онези правомощия в изпълнение на функциите по ръководство и осъществяването на управлението на държавната власт“.
Съдът казва: „Закон по закон, случай по случай трябва да се прецени дали съответното правомощие подлежи на специалната подсъдност – родова или не“. И христоматиен пример беше, когато министърът уволнява, назначава или извършва кадрови промени в своята администрация.
Тук ние не подходихме така. Ние не подходихме изследвайки всеки един закон по отношение на конкретното правомощие, което се засяга, а направихме един списък със законопроекти, които пришихме към Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс. Това също ще бъде изпратено на Конституционния съд за проверка дали съответства на тълкуванието, което е дадено, или не.
Завършвам със следното: имаме ход – ясен и верен, и той е следния. Приемаме ветото на президента за второ обсъждане, след което минаваме на обсъждане текст по текст. Във ветото на президента има текст, който аз съм внесъл, който ние от БСП сме внесли по отношение на местната подсъдност, и сме готови да се съобразим и обсъдим с бележките, дадени от президента по отношение на настоящия адрес на адресата на акта, но принципът за промяна на местната подсъдност продължаваме да считаме, че е наложителен и че трябва да се направи също от гледна точка на това, уважаема проф. Друмева, че има 28 административни съдилища. Така че не става дума за инатлък, за тропане на крак или за победи. Става дума за разум. Разумът диктува, че трябва да приемем ветото на президента. Той ни дава шанс още веднъж да прегледаме текстовете. Има възможни решения. Ясно е например, че таксите са прекомерно ниски, ясно е, че в момента се заковават прекалено високи. Може да се търси принцип, но трябва да се обсъжда и трябва всяка една заинтересована страна сред политическите сили, а и сред гражданското общество да подходи с чувството, че решения има и те могат да допринесат за още по-качествен административен процес.
Затова нашият апел е да не се инатим, да приемем шанса и да се възползваме от него, който президентът на републиката ни предоставя.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков? Няма.
Следващо изказване? (Реплики на изключени микрофони.)
Моля да забележите, че не сме в предизборна кампания в момента, а сме в заседание на Комисията по правни въпроси. (Реплики на изключени микрофони.)
Ако няма други изказвания, оставаме аз и колегата Гайдов.
ЙОРДАНКА ФИКИРЛИЙСКА: Господин Председател, понеже имам друг ангажимент, ще моля да напусна, тъй като ангажиментът ми е служебен. Упълномощавам Ви да гласувате от мое име.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Упълномощете колегата Калфин, че гражданското общество ще ме заподозре в не знам какви, както казват, грехове. (Реплики.)
Моля, не влизайте в диалог!
Стремежът е да бъдем максимално толерантни. Гражданите да имат възможност да не им се отнема тази възможност по процедура.
Всъщност благодаря на всички гости за това, че са отделили време, проявили са желание, имат становище по обсъждания въпрос, изразиха позиции, така че смятам, че се движим изцяло в рамките и на формалната процедура, и на добрия, желания диалог между Парламента и гражданското общество. Вярно е, че при всички положения Парламентът е функция на волята на нашите избиратели и не трябва да отказваме по какъвто и да е начин или по какъвто и да е повод взаимодействието с избирателите. При всички положения ние също сме граждани, макар и временно натоварени с мандат, с представителна власт.
Ще се опитам в хода на изложението да систематизирам дебатът. При всички положения той е полезен, нищо че това е четвъртия или петия път, в който обсъждаме точно тези аргументи. Хубаво е и благодаря на проф. Друмева и на Президентството, че се отчита, че заедно с тези теми сме обсъдили и решили и други ключови въпроси във връзка с административния процес.
В настоящият дебат отсъстват професорите. В работната група имахме участие на представители на академичната общност, които участваха много активно не само в заседанията, но участваха и дистанционно, отделиха много време, написаха доста предложения. Поради тази причина сега ние обсъждаме всъщност една динамична картина.
Да, финансовата обосновка в нейния първоначален вид е част от документацията по законопроекта, но тя е първата част. По тази финансова обосновка сме имали много дебати, коментирали сме много, променяли сме много, за да се стигне до този резултат.
Притеснява ме, че има един уклон с полуистини да се създава обществено настроение и предубеждение по отношение на конкретни правни норми.
Радвам се, че гостите – има както граждани, които са изразители на чистата гражданска инициатива, така има и професионалисти, колеги адвокати, които взаимодействат с гражданите и гражданското общество. (Реплики.)
Очевидно и безспорно оказват съдействие.
Тук колегата ме обвини в сарказъм или в ерория. Казвам го без ерория. Очаквам и съм сигурен, че ако попитаме и колегата Кашъмов, колегата Коджабашев, други колеги и професори, и адвокати, които участваха, те водят много дела заради каузата. Тоест водят ги без възнаграждение. Няма да коментирам конкретният казус, който не съм знаел, колегата Кашъмов го сподели – за хранилището на АЕЦ, но, да, има правна възможност за защита на прилагането на принципите на Европейската конвенция. Ще се радвам да разбера какъв е крайният резултат, но един от принципите, който следвахме, това е на равнопоставеността на страните. По тази причина задължихме административните органи също да внасят държавна такса. Нека всеки орган да знае, че отговаря за този разход, нека всеки орган да знае, че в рамките на бюджета трябва да си планира и да носи финансова отговорност за разходите, които е направил. Това лошо ли е? Това няма ли да доведе вероятно до въздържане на част от администрацията да води – казва тук колегата Зарков в друг контекст, дела на инат? Ще го въздържа! И когато е жалба само заради жалбата, разбира се, че е логично, целесъобразно, обосновано да се въздържи от тази жалба, за която ще плати държавна такса и ще хаби процесуално време на съда.
Ще се върна малко към представянето на уважаваната проф. Друмева във връзка с акцента, който тя постави за държавния съд. Безспорно е, че това е държавният съд. Административният съд е държавния съд и тук други форми на правосъдие нямаме като конституционно допуснат модел и способ. Да, това е държавния съд, но в Конституцията, в изработването на която и Вие активно сте участвали, разделителната линия е на властите. Тоест държавният съд не е нито изпълнителната власт, нито законодателната власт. Много от колегите тук бяха свидетели как Върховния административен съд ревностно си защитаваше становището на Пленума и ние водихме дебат с това, но го водим наравно.
Подчертавам това, защото смятам, че в този продължителен във времето законодателен процес за АПК мисля, че отразихме в голяма част енергията и искането на самите административни магистрати да се случат тези промени.
Да, председателят на Върховния административен съд каза за закритото заседание. Каза защо и ние разбрахме вероятно защо и върховните административни съдии не желаят такава допълнителна преценка. Защото това им е допълнително натоварване. При тази степен на натовареност съдиите ще трябва в един предварителен момент да видят кои от страните искат открито заседание и дали самия съд иска открито заседание. Но тук пак адвокат Кашъмов, се извършва манипулация. Пак се извършва манипулация, включително и с чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Гражданинът трябва да има право на открит процес, което ние с измененията сме му гарантирали. Ако той си напише в жалбата: „Искам открито заседание“, заседанието е открито. Това е законовия императив и с него отговаряме и на конституционното изискване. Ние гарантираме правото на всяка от страните както на административния орган, така на жалбоподателят, даже кумулатативно и на съда, на всеки един от трите субекта даваме това право.
Няма да повтарям всички аргументи, които обсъждахме и то наведени от практиката на върховните съдии. В други случаи по-добре ли е и на Вас по-добре ли Ви е, когато публично в открито заседание се явите пред съда, който не иска да слуша Вашата пледоария от пет минути – не е толкова либерално положението като в Правната комисия, и казвате: „Представям Ви писмени бележки“. Това по-добре ли е? Това не е ли пародия на публичността и на откритостта. Даже другата страна не може да се запознае с написаното тук. Но няма да връщам дебата в тази посока.
Действително дълго мислихме по това законодателно решение, много спорихме, но накрая решихме да не се съобразим със становището на Пленума, защото смятаме, че това е и в тяхна полза. Защото, ако никоя страна, както и самият Касационен съд не иска открито заседание, не виждат причина за открито заседание, защо да се хаби процесуалното време, да се бави процеса, да се прави насрочване, да се прави съобщаване и призоваване, а да не се пристъпи към постановяване на съдебния акт?
Надявам се по този въпрос колегите от „БСП за България“ да внесат искане до Конституционния съд. Решението на Конституционния съд ще е абсолютно задължително, без значение тогава вече на нашите позиции и нашите становища. Или ще имаме потвърждаване на нормата, или ще имаме отмяна.
Тук малко ще се отклоня от моята логика, но ще направя връзка и кореспонденция с казаното от колегата Зарков. Той казва „на инат“. Колега Зарков, Вие в голяма част бяхте свидетел, Вие, колегата Божанков, колегата Пенчо Милков отделяхте време и доколкото можехте участвахте и в работните групи. Тези въпроси този парламент ги гласува, може би това ще е четвъртото гласуване. Защо смятате, че на четвъртия път този парламент би следвало да промени становището?
Тук по никакъв начин не искам да засягам Президентската институция. Ние я ценим, но ветото в този случай според мен не допринася, той зацикля в този въпрос.
Бих оценил и според мен процедурно щеше да е много по-честно президентът да събере всички заявления на гражданските организации, да си формира позицията, след като позицията му е такава, и да направи искане до Конституционния съд, а междувременно акта да бъде обнародван.
Тук правя едно уточнение. Тези изменения, особено в частта им, която предвижда съществени промени, имат дълъг локацио легис, за да могат всички да ги прочетат, не само административните органи – държавната и общинската администрация, не само адвокатите, но и гражданите. Тоест докато дойдеше момента за влизане в сила на закона, ние вече щяхме да имаме решението на Конституционния съд по тези въпроси.
По въпросите за държавната такса. Първо, държавните такси са намалени съществено спрямо първоначалния проект. Тогава ние приехме реакциите и на гражданското общество, и на опозицията. Съобразихме тези държавни такси с вече установените в сходни такива случаи при административни производства.
Благодаря на колегата, който припомни, че в ЗУС и СИФ ние наистина направихме революция. Там за пръв път в административното производство въведохме пропорционални такси в закон и в административното производство. Защо? Защото там корекциите са за сериозни размери и касаят изпълнението или недоброто изпълнение на работи, свързани с разходването на тези средства. Въпреки това те останаха много по-ниски от 4-те процента, които са в административното производство. Плюс това пропорционалните такси са лимитирани, тоест има таван и таваните са ясни - първият таван е 1700 лв., вторият таван е 4500 лв. Това са таваните.
Благодаря Ви за цитатите на моето интервю от вчера, което беше блиц интервю. Много пъти обяснявам, чак ми е неудобно да продължавам да обяснявам, но Вие знаете, че в голяма част от производствата, в които има имуществен или инвестиционен интерес, се спекулира с правото на жалба. Мога да посоча много случаи и за обществените поръчки в Стара Загора и в Пловдив, които проекти са финансирани, 2-3 години не тръгват, не защото таксата е висока. Жалбоподателката, малоимотна българка, да кажем, от Шуменско дори не внася такса. Но докато се произнесат Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд това отнема време и отнема една година. Много са случаите.
Колегите от Министерския съвет изготвиха списък с подобни такива случаи съобразно процесуалният им статус. Там не се ли нарушава обществения интерес? Пак казвам, това е и благодарение на колегите от Върховния административен съд и от Пленума. Когато сме въвеждали така наречените от Вас увеличени държавни такси, винаги сме давали алтернативно за гражданите и субектите, които нямат възможност да заплатят, сме разгърнали уредбата за освобождаване от държавни такси.
Тук примерът, който даде колегата Кашъмов за 30-те лева в гражданското производство е некоректен, защото това е първоначалната такса, но не означава, че страните финално са освободени от присъждането на такси и разноски.
В тази връзка също некоректно беше отбелязването от негова страна, че само в този закон се фиксират държавни такси. В ГПК в предходното изменение въведохме специално такси и това го направихме заедно с инициативата на омбудсмана в изпълнителното производство, за да има лимити там. Ако сега извадя сметките на Мая Манолова, ще видите, че при критичните прагове това е размерът – между 250 и 350 лв. Тоест ние сме търсили сходимост и адекватност в тези случаи. Но тази такса 350 лв. е за юридически лица, за гражданите е 70 лв.
По отношение на едноинстанционността. Уважаеми колеги, първо, в част от изказванията имаше опит да се глобализира едноинстанционността. Тук уверявам всички, включително и публиката, че сме направили минимална ревизия на промяна в обжалванията от двуинстанционно на едноинстанционно. Това са 4 или 5 случая – малко трудно ми е да бъда точен в числото, защото например в Закона за подземните богатства производството и досега е било едноинстанционно. Това е петото, което броим.
Президентът споменава в мотивите си – говоря за подземните богатства, и възразява срещу необжалваемостта на първоинстанционните съдебни решения по спорове за обезщетение при временна нетрудоспособност и трудоустрояване за обезщетения за майчинство и за обезщетение за безработица. Това също много внимателно го проверявахме. Установихме, че се касае за социални помощи, които се отпускат година за година. Съответно те се отпускат с акт на директора на Дирекция „Социално подпомагане“.
Допуснали сме отнемане на втората инстанция само тогава, когато спорът е очевидно ниско интензивен или се касае за права, които имат темпорално или привременно действие, да го нарека така. Тоест не смятам, че това са случаи, при които се засягат съществени права. Такъв е и случая с актовете на работодателя. Тук пак се проектира, че всички заповеди по служебните правоотношения са на инстанционно съдебно обжалване. Не, само тези, които са за налагане на наказание. Само те са без уволнение. Така че пак тук е съобразена интензивността.
Съобразена е интензивността в този случай, в който вероятно гражданските организации ще реагират най-много – Законът за достъп до обществена информация. Но за сметка на това там сме увеличили пък възможностите за изпълнение на влязлото в сила решение. Тук това би било влязлото в сила първоинстанционно решение.
Плюс това смятаме, че ако се касае за незаконосъобразен отказ на органа, който е бил потвърден от съда – забележете, един път незаконосъобразен отказ на органа да даде информация; втори път, потвърден незаконно от съда. Ако се засяга съществен обществен интерес, разбира се, че ще има обществена реакция и тя няма да е на базата на формалното съдопроизводство, а ще бъде на базата на общата публичност.
В този контекст ще добавя още един аргумент. Смятате ли, че съдията също не е гражданин и че ако гражданинът се е заинтересувал по този или по онзи въпрос и му трябва обществена информация, съдът най-малкото не любопитства по този въпрос? Тоест, защо приемаме априори, че първоинстанционният съд е неспособен да приложи материалното право или, второ, е допуснал куп процесуални нарушения в тези случаи и е постановил един съдебен акт, който да има изключително негативни обществени последици и той да бъде необжалваем?
Тук бих казал следното, всички колеги го знаят: пуска се следващото искане за обществена информация. Органът пак реагира. Тръгва чисто нова процедура наново. (Председателят на Върховния административен съд се извинява, че трябва да напусне заседанието, поради ангажимент.)
Господин председател на Върховния административен съд, и аз трябваше да бъда на Коалиционен съвет.
Няма да мога да изчерпам всички аргументи, няма да мога да прочета и моите любими професори, няма да цитирам Сенека. (Реплики.)
Няма да коментирам местната подсъдност. Мисля, че в дебата бяха дадени аргументи и в двете посоки и няма смисъл. В местната подсъдност внимавахме толкова много, толкова притеснения имахме. Забележете, за подсъдността с този АПК се направи революция. Не 6 административни съдилища да гледат актовете на данъчните органи, а всички административни съдилища да гледат актовете на данъчната администрация, което, вярвайте, председателят на Върховния административен съд тръгна, костваше много тежък дебат на всички власти – и в Парламента комисии се карахме помежду си, Бюджетна с Правна комисия; и изпълнителната власт имаше собствено становище по този въпрос, в смисъл дежурно досега отказваше. Браво на министър Горанов, че възприе аргументите на административните магистрати.
Пак не стигна времето, но искам да кажа следното за Орхуската конвенция. Този казус и тази борба я преживях преди малко повече от година с дебата по измененията в Закона за опазване на околната среда. Тогава имахме много точни справки, които Вие няма как да сте пропуснали, участвали сте в дебата. Но тогава дори опозицията беше частично склонна да ни подкрепи. Действително търсихме способ. Вариантите, които предложи колегата Костадинов от БСП, беше две инстанции за шест месеца и да запазим. Тоест фиксираме времето, Вие правите компромис с инстанциите. По-добре ли ще е за 6 месеца и възможно ли е да се направят две сериозни – първа инстанция и касация, такива производства? Разбира се, че не е възможно.
Орхуската конвенция я четох 100 пъти и тя изисква така, както казва проф. Друмева, тя иска само възможност за предсъдебен контрол. Не казва какъв да е този съдебен контрол, не казва дали го иска на една инстанция, дали иска на две инстанции, дали иска на три инстанции. Впрочем Орхуската конвенция, както пак казва проф. Друмева, допуска и не държавен съдебен контрол, а казва „или арбитраж“. Там дори имаме възможност да излезем от чисто формално държавния съдебен контрол и да отидем на друг институционализиран правораздавателен способ. Моля вижте това! Това също ме изненадва.
Така че в този случай аз не мисля. Липсва ми Тома Белев. Можеше директно да дойде и да каже: това съм Ви изпратил, това са ми аргументите. Но без да омаловажавам неговите аргументи, ние ги съобразяваме и обсъждаме нон стоп, непрекъснато по този, по онзи или по трети законопроект.
Ще завърша с това, макар да не успях да бъда изчерпателен, но времето много напредна. Каня всички Вас: участвайте! С голяма част от организациите вече имаме създадено взаимодействие. Участвайте, но молбата е: участвайте навреме!
Законодателната дейност е много прозрачна. Журналистите и медиите съдействат за това. Като видите нещо, което ви е интересно, не гледайте само материала, отворете сайта на Народното събрание, вижте материала законопроект ли е, вижте съответно предложенията, че по-трудно се работи със законодателни документи. Признавам, че тук има малко повече по-страничен формализъм, но такава е спецификата. Но винаги е възможно, да, повече време отнема, взима се текста на действащия закон, наслагват се измененията и се вижда всъщност каква е картината. Съобразявайте, че това е динамика, че това не е статичен процес. Тук проф. Герджиков е много прав. Той казва: „Законодателството не е спешна работа“. Затова пък ние се радваме, че за този Кодекс отделихме действително страшно много парламентарно време.
Пропуснах заключително да похваля и да благодаря на Съвета по законодателство, който даде ключово становище по отношение на административния договор. То беше важно за нас и също много го очаквахме. Благодаря Ви за вниманието. (Реплика на изключени микрофони.)
Прочетете го, госпожо, Вие сте буден гражданин, гледате всичко, отваряте на АПК и там е качено: Становище на КСЗ. Той е 45 страници. Как да Ви го разкажа, при това са развити цялата доктрина и анализ на двете системи на административния договор.
Колегата Митев ще поеме председателството.
ЕМИЛ ГЕОРГИЕВ: Господин Председател, позволете само във връзка с Вашия призив да гледаме материалите, които са качени на сайта на Парламента, Вие поемате ли ангажимент тези материали да се качват във формат, който е по-приятелски настроен към четящите ги, тоест да не се качват като сканирани PDF-и, а да се качват в друг формат, който позволява търсене по ключова дума и като цяло позволява по-лесно обработване от читателите? Това би било много важно за подобряване на качеството на работата на този висш дом на законодателството.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колега Георгиев от „Правосъдие за всеки“, и аз като Вас съм потребител на електронната система, защото съм гост на тази институция. Народното събрание разполага с такава система за обработка на документите. В момента са отделени средства, по разпореждане на председателя, да се извърши модернизация и я има, вече я има. Всички документи по един законопроект…
ЕМИЛ ГЕОРГИЕВ: Обаче частично, но много частично ги има и в RTF формат, но това може би трябва да го разширите и да действате като, знам ли, да Ви дам пример с КЗК, която винаги си качва актовете и като PDF, и като Open Dokument. Това не е свързано с допълнителни разходи, не е нужно да правите допълнителна поръчка за това. Всеки един компютър с офисен пакет, сигурен съм, че Вашите разполагат с такъв лицензиран, е в състояние да произведе документ в този формат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Приемам бележката Ви, за да не удължаваме времето, защото много напредна.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Колеги, има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Велев.
ИВАН ВЕЛОВ: Само да кажа по отношение на примера, който беше даден от господин Председателя, за злоупотреба с права.
Нашите примери бяха изцяло по обжалването на обществени поръчки по Закона за обществените поръчки и нямат нищо общо със сегашния закон. Ако всичките Ви примери за злоупотреба с права за изменението на АПК са такива, то няма смисъл да се изменя АПК.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Много примери мога да дам.
ИВАН ВЕЛОВ: Дадохте примери само по Закона за обществените поръчки, единствено свързани с обществени поръчки. Това е първото.
Второ, имам въпрос към всички присъстващи народни представители.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Конкретна реплика към изказването на колегата Кирилов.
ИВАН ВЕЛОВ: Как може да определите и според Вас какъв материален интерес има едно лице, когато обжалва оценка за въздействие на околната среда? Какъв материален интерес? Защо той трябва да плаща 4500 лв. такса за това, че ще обжалва, че ще му замърсят околната среда примерно? При положение, че на база на това неговите деца ще са болни или той самият ще се разболее, или близките му и той трябва да плати 4500 лв. такса, защото има право, безспорно конституционно право на чиста околна среда. Как преценихте този материален интерес? Как се определя.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вие как го прочетохте? Искате ли да прочетем съответно правната норма?
ИВАН ВЕЛОВ: И да го четем три пъти… Прочетете го, нямам против.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Важно е Вие да го прочетете и да го разберете. В тези случаи нашето убеждение е, че всяко определяне на материалния интерес зависи от преценката на съда. Това невинаги означава непременно цената на инвестиционния проект в неговата цялост и във всичките компоненти. Не бих искал да се проявявам тук като адвокат, но бих твърдял подобно на Вашето твърдение, че в тази част нямаме остойностим материален интерес.
ИВАН ВЕЛОВ: Значи Вие създавате една норма и казвате после, че тя е неясна и ние да я оспорваме?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това Вие го внушавате. Не съм казал, че е неясна, напротив, казвам Ви, че е гъвкава и адекватна. Това казвам.
ИВАН ВЕЛОВ: Добре, защо трябва да създаваме нова норма материален интерес в административния процес, при положение че материален интерес няма? Материален интерес не съществува, когато обжалвате ОВОС. Когато обжалвате данъчни актове, съществува, да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Как да няма материален интерес?
ИВАН ВЕЛОВ: Какъв е материалният интерес на всеки, който ще се разболее в бъдеще?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Всяко благо е остойностимо, дори риска и опасността от разболяване също е остойностимо.
ИВАН ВЕЛОВ: Значи ние трябва да си калкулираме колко ще ни струва заболяването, след като се отвори примерно кариера за тежки метали и в която ще се добиват метали и в нея ще има тежки метали, и на това се калкулира колко ще струва за децата да ги лекуваме след това примерно от рак? Това ли ще бъде? (Реплики на изключени микрофони.)
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Не взимайте думата, без да Ви е дадена.
ИВАН ВЕЛОВ: Да не отвличаме темата. (Реплики на изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Всяко благо е оценимо.
ИВАН ВЕЛОВ: И кое е това благо, което придобива обжалващият ОВОС? Кажете ми Вие като човек, който предлага това изменение?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз специално с ОВОС-и не обичам да се занимавам и конкретно не искам да Ви отговарям. Казвам Ви, това беше въпрос на един друг дебат.
ИВАН ВЕЛОВ: Значи Вие сте съгласен с мен, обаче казвате, че сега не е момента на обсъждане, така ли?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, не, не. Съгласен съм с принципа, който съм подписал. Трябва да има обвързване са жалбата с конкретния материален интерес.
ИВАН ВЕЛОВ: Но такъв няма. Как така го създаваме? Фикция създаваме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Как да няма такъв?
ИВАН ВЕЛОВ: А какъв е?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има няколко материални интереса.
ИВАН ВЕЛОВ: Кои са? Може ли да кажете кои са точно?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вашето здраве е един; този, който е за обществения интерес, е втори; този, който е за инвеститора, е трети.
ИВАН ВЕЛОВ: Ама инвеститорът може да си приказва, че е 200 милиона, а…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За блатното кокиче и отглеждането на блатното кокиче е четвърти; за застрашения вид е пети. Аз не съм експерт оценител, за да Ви кажа материалният интерес в този случай е еди си какъв. А и Вие не можете да кажете…
ИВАН ВЕЛОВ: Ама той няма материален интерес…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Като няма материален интерес какъв Ви е проблема? Тогава се прилага ниската такса.
ИВАН ВЕЛОВ: Вие създавате норма, която казва, че има материален интерес, който не съществува.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Колега, вървим към приключване. Минутите, които бяха определени за реплика, отдавна изтекоха.
Други реплики?
Заповядайте за реплика, адвокат Коджабашев.
АЛЕКСАНДЪР КОДЖАБАШЕВ: Съвсем накратко. В Орхуската конвенция говорим за три съвсем отделни казуса. Казусът, по повод на който Вие, господин Кирилов, сте чели Орхуската конвенция, вероятно е бил изменението на Закона за опазване на околната среда от миналата година. Това е единия казус, него няма да го коментирам.
Вторият казус, който е – разноските пред касационното производство, свързани с предмета на днешната тема, това е казуса, във връзка с който се изказах.
Третият казус, който е не по-малко важен, защото засяга авторитета, имиджа на България, това е казуса с висящото наказание на България във връзка с неизпълнението на Общото събрание на Орхуската конвенция. Казусът се свежда до нещо много просто, дори и не юристи биха го разбрали, това е липсата на правна възможност за прилагане на решенията по ОВОС. Дотам се свежда.
Това, което ми е неприятно, е, че отговорът на Министерството на околната среда и водите не се позовава на право. В отговора на Министерството на околната среда и водите се твърди, че България – цитирам по смисъл, не може да изпълни решението на Общото събрание на Орхуската конвенция затова, защото, видите ли, ние бихме препятствали инвеститорският интерес по Черноморието.
Трябва да Ви кажа, че от всички страни, те се може би повече от 20 страни срещу които има подобна процедура на тази срещу България, от отговорите на всички страни личи уважение към Орхуската конвенция и в нито един отговор досега няма съображение, почерпено от някакъв икономически интерес. Всички, включително Беларус, Армения, дори Туркменистан отговарят едно към едно на правните аргументи на Комитета с правни аргументи.
На Ваше място бих се заинтересувал и бих попитал министъра на околната среда и водите какви мерки трябва да бъдат предприети за изпълнение на Орхуската конвенция.
Разберете, има авторитет. Виждал съм, пред очите ми са минавали топ чиновници от най-големите европейски страни, които говорят с уважение към решението и говорят като за право. Това е третият, за мен лично, най-важен въпрос, защото се чувствам българин. Аз съм там в индивидуално качество и няма как поведението на моето правителство да не се асоциира с цялата правна общност, която практикува правото на околната среда.
Вие сте по-млад колега, но от сърце Ви пожелавам да вкарате във Вашето съзнание, при обсъждане на следващите Ви стъпки, понятието за справедливост за това, защото и проф. Друмева, и всички теоретици на административния процес – незнам кои са авторитетните професори, които цените, но то е сърцевината на административния процес и, разбира се, фактите. Ако съм на Ваше място бих реагирал, ако се окаже, че съм подведен с фактите, че съм базирал решението на неверни факти. Не че пледирам в полза на Тома Белев и на Асоциацията, но проверете фактите. Дали фактите залегнали в мотивите за законопроекта са верни или не. Толкова е просто, до там се свеждат нещата.
Пак Ви казвам, във Ваши ръце е Администрацията да не остане неконтролирана. Трябва да бъде контролирана. Това е смисъла и на разделението на властите, за което говорите и на което се позовавате. Извинявайте!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Защо не написахте становище?
АЛЕКСАНДЪР КОДЖАБАШЕВ: Питате ме защо не съм написал становище? Най-вероятно няма да се видим повече, но пожелавам също така: издирвайте експертите. Вие издирвайте експертите, българите, те са малко, не са много, които са експерти в съответната област – дали обществените. Искайте им консултациите. Както се казва, купувайте акъл, защото понякога това допринася.
В Комитета са професори, с които заседаваме. Само аз и един друг колега е практикуващ юрист. Всички тези професори в някакъв момент консултират собствените си национални правителства, за да им дадат съвет за спазване на закона. Не как да не се спази, а как да се спази Конвенцията.
Това е, което аз съм видял с очите си и свидетелствам, както се казва, пред всички Вас, които срещам рядко.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Има ли други реплики? Не виждам желаещи за трета реплика.
Колега Кирилов, заповядайте за дуплика.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще се опитам да бъда максимално кратък с цялото ми уважение към колегата Коджабашев, като отчитам неговия по-дълъг професионален стаж в нашата професия. Дължа уважение и се надявам, че го проявявам. Старая се да проявя уважение.
Приемам тезите и съветите. Ако говорим принципно, това са принципи, които следваме. Ние винаги търсим експертиза. В конкретния случай, съгласете се, че няма как да поканим 54 вида експерти по отделните административни закони, които сме обсъждали. По тази причина не сме се обръщали специално към екологичните специалисти, но пък сме разчитали на тяхна инициатива. Тоест ние заседаваме достатъчно публично, така че вратите ни са били отворени и който е искал, винаги е имал възможност да дойде.
Но, пак казвам, благодаря за онова участие на колегата Кашъмов в дебата. Мисля, че там дебатът беше много смислен, много концентриран по един от въпросите. Той тогава колегиално каза: „Колеги, моля Ви, внимавайте, може да стане голям проблем“, след това си тръгна с допълнителна ескалация.
Апелирам към Вашата мъдрост, колега Коджабашев. Не обичам разделенията, когато сме на такава маса за правен дебат. Не бива да се делим нито на управляващи, нито на опозиция. Всеки трябва да допринесе съобразно експертизата си. При това все още продължавам, въпреки 25 години правна работа, да мисля, че юристите трябва да сме максимално добросъвестни и максимално честни, защото справедливостта работи тогава, когато имаме истина. Когато имаме манипулация, когато имаме недобросъвестно манипулиране на фактите, няма как. Тогава е единствено спора и арбитражът е изхода от този спор. Да, тогава имаме случаи, в които виждаме разочарованието на потърпевш, който не е получил справедливо правосъдие, или виждаме ехидната усмивка на наглец, който е получил облагодетелстващ го съдебен акт или съдебен резултат.
Надявам се и нашите магистрати да залагат този принцип като дефиниция. Те казват: „Ние не сме кадии, ние сме съдии, трябва да четем правните норми“. Затова Ви уверявам, че пък ние в нашето старание да сме максимално прецизни към правните норми.
Завършвам с препратка към проф. Друмева. Затова си позволихме да цитираме точно диспозитива на Конституционния съд. Първо, защото ценим тяхното становище. Второ, защото смятаме, че тяхната формула би следвало да се възприеме такава, каквато е, не законодателят да повлиява с отделни интерпретации. Тогава, ако това направи законодателят, тогава всички други власти ще ни обвинят, че се опитваме едва ли не да направим втора серия на заобикаляне на конституционния принцип. Мисля, че това беше правилно решение и беше родено в дебат в работна група, в интерес на истината. Даже сега не мога да си спомня кой точно каза това, но някак си всички се съгласихме тогава. Приключих.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Други изказвания?
Заповядайте, съдия Гайдов.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Благодаря Ви.
След толкова много уморителен дебат ще бъда наистина лаконичен. В случая представлявам слой от организация на административните съдии, които правоприлагат АПК.
Искам само да обърна внимание, че всъщност действително промените са много съществени в ЗИД-а на АПК. Явно става дума за над 150-156 параграфа. Действащото АПК в момента е 307 члена. Не само е голям обема, но и промените да много съществени и, както казаха многократно и преждеговорившите тук, става дума за промяна не само на правила, но подхода и целта на законодателя бяха ясни и заложени още преди много години. Ние в тази посока сме работили активно с Парламента, изразявали сме писмени становища и от професионалната организация, присъствали сме на работни групи.
Мога да изкажа моето задоволство, защото повечето от текстовете, които бяха вкарани 2017 и 2018 г. като промяна на ЗИД на АПК всъщност не са в този вид, който беше приет от Парламента, и то в резултат на такъв дебат. Просто голяма част от тук присъстващите, които виждам за първи път, не знам, сигурно са давали писмени становища, но ако наистина бяха включени по-рано като становища, щяха и те да присъстват и да видят, че всъщност се водеха многократно дебати почти по всеки текст и текстовете бяха не малко пъти променяни, след като бяха осмисляни от едни или други експерти, не само от научните среди, не само от нашата професионална организация, не само от институции. Аз самият съм изследвал над 50-60 писмени становища и когато сме изразявали нашето становище сме се съобразявали многократно с много становища не само на администрацията, но и на професионални организации. Ние също сме неправителствена организация, за съжаление, в толкова важен дебат, в толкова късен етап.
Мога да кажа, че действително този законопроект е изключително важен за държавата, обществото, за правата на гражданите, за административното правосъдие.
Искам да напомня на всички Вас все пак какви са целите, макар че са повтаряни няколко пъти. Целите действително са не малко и ще постигнат много съществен, надяваме се и вярваме в това, резултат, който ще бъде само позитивен за обществото ни. А това е равномерното разпределяне на делата, натовареността на съдилищата.
Защото тук по някакви други поводи се каза: дали само злоупотреба от страна на Администрацията. Да, смисълът е основно да няма, да не се позволява злоупотреба от страна на Администрацията спрямо други правомощия на Администрацията или на граждани и организации.
Не би трябвало да се позволява и злоупотреба със съд. Не трябва да се злоупотребява с правото на жалба, защото в противен случай ефектът, който се получава, е, че ако има налице злоупотреба или няма злоупотреба от страна на Администрацията, имаме порочен акт или нямаме порочен акт. Един тежък процес, когато се проточи повече от 2-3 години, къде е справедливостта, къде е интереса на гражданина или на Администрацията? Тоест не трябва да има залитане, а трябва да се търси баланса.
Ние смятаме, че в този законопроект се търсеше точно баланса. Не знам дали всичко беше като успешен опит, но се водеше дебат. Аз лично съм бил над 15 пъти в заседания и не само аз, а и много мои колеги и мога да Ви уверя, че действително текстовете се променяха открито, съобразявайки се със становища не на един-двама депутати или неправителствени организации, или органи.
Едно искам да кажа, ключово важно е родовата и местната подсъдност. Както каза и проф. Друмева, това са правила, низ от правила, но вътре в инструмента е пътя да стигнеш до тези правила и подхода, има и политика.
Може би президентът или всеки един от нас, като има някакви становища, изразява някаква негова гледна точка за пътя към тази цел, а именно две, три цели, ясно дефинирани в мотивите, и никой не се колебае, че тази цел е заложена и постигната като цяло в законопроекта. Разтовареност, именно да се облекчи Върховния административен съд, за да може той да се концентрира и да работи професионално, както работят другите върховни съдилища в европейските държави.
Съгласете се всички присъстващи, че не е нормално да имаме над 17 хил. дела във Върховния административен съд и една трета или една четвърта от тях да бъдат първоинстанционни. Това не може да бъде самоцел и не трябва да бъде с погазване на основни принципи на правата на гражданите естествено, но трябва да търсим фокуса на законопроекта и текстовете, които постигат този ефект.
Действително президентът е поставил няколко важни, ключови моменти и това са родовата и местната подсъдност. Те бяха дебатирани точно по този начин от страна на опозицията тук и ние говорихме, съвместно с тях работихме и лично аз съм изразявал становища и съм подкрепил точно и тяхното предложение. Защото действително принципът, който е сега в сега действащия АПК, а именно да се следва интереса седалището, където е на административния орган, било то неговата териториална структура, или административния орган сега е изоставен. Сега е обърнато точно с оглед на достъпа, за който Вие говорите, че има ограничение. Действително по отношение на таксите има ограничение, но установете пък друго – за първи път пък се каза следното: „Нека да уважаваме нашето правораздаване, да покачим доверието в нашето правораздаване“, защото това е голям проблем.
Затова за първи път в закона се предвиди обратната пропорция – не по-ниската такса, а касационната да бъде по-високата такса. Нека да не подценяваме работата и на Администрацията. В нея работят големи професионалисти и е нормално и там, където въвеждаме принципа, да имаме такси. В касацията са необходими повече пари, там актът е обработван, съгласуван, преглеждан по законосъобразност и целесъобразност от горе стоящия административен орган и от следващата съдебна инстанция – първата съдебна инстанция. Тоест презюмира се, че втората инстанция не винаги и на всяка цена е наложителна. Това именно дава възможност и гаранция не да лишаваме хората от правосъдие, а да им дадем наистина по-добро, по-качествено и по-ефективно правосъдие. В никой случай съдиите от Върховния административен съд не са застъпвали становището, че трябва да ограничаваме правата на гражданите или да се въвеждат някакви сложни норми, с които да можем да нарушаваме нечии права, било то на Администрацията или на юридическите лица. Но тук става дума за друго.
Родовата подсъдност беше променена само по отношение на т. 2 от чл. 132, който касаеше единствено и само решението на Конституционния съд. Първоначалното предложение в ЗИД касаеше пет точки. След многократен дебат, повече от 3-4 заседания, доколкото помня, то остана и се ограничи само до решението на Конституционния съд.
Подобен беше случая и с местната подсъдност – чл. 133. Следва два или три поредни дни дебати и заседания, припомням, че всъщност принципът, който се въведе, беше от страна на опозицията. Ние като професионална организация се присъединихме.
Имаше много сериозни дискусии и по отношение на Върховния административен съд, защото тяхното становище беше малко по-различно.
Подобен беше случая и с публичните заседания и закритите заседания. Ние първоначално категорично не подкрепихме предложението на депутатите за изменение на АПК, точно съблюдавайки, че трябва да се спазва принципа на публичността и че действително съдебният процес трябва така да бъде организиран така, че да бъде максимално качествен. Считаме, че действително принципът на публичността трябва да бъде запазен. Направиха се доста промени в текста, а именно се гарантира, че всяка страна в процеса, било то съдия, било то жалбоподателя, било то ответната страна може да изисква навременни, категорично да заявява желанието си и по този начин, като чух аргументите, че действително не е въпрос само публичността, а е важен срока. Защото се съгласете, че ако дадем публичност, но издадем краен съдебен акт, който е след три години, а пък жалбоподателят няма този интерес, тогава той самият може да поиска по-бърз процес и по-ясен процес, и не на тъмно, както са мотивите във ветото, защото много неща във ветото са много коректни и точни и бяха чути тук, и ние също сме ги казвали. Но има някои неща, които действително не са точно така, не са прецизни, защото не може да се каже, че един процес, когато съдебното заседание е закрито, е решен на тъмно. И сега има частни жалби, където се разглеждат много съдебни актове, определение на съда, но не може да се каже, че те като се разглеждат на закрито заседание се решават на тъмно, а често пъти те са с не малък интерес.
Тоест дали процесът е публичен или заседанието е закрито, трябва да се отстояват принципите, че страните трябва да изразяват навреме своята воля.
Най-важното за нас, което е ЗИД-а на АПК, достига до едни промени, има достижения, които се въвеждат и които смятам, че като крайна цел, като краен ефект ще бъдат позитивни.
По отношение на решението дали депутатите да се съобразят с ветото или не, ние предоставяме изцяло на депутатите. Само мога да кажа, че действително част от мотивите на президента – те бяха чути и казани тук от други лица, от други организации, имат своята логика, имат своя здрав смисъл. Доколко депутатите трябва да ги преоценят е изцяло тяхно решение.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на съдия Гайдов за изразеното становище и най-вече за обективното описание на работата на Правната комисия в тази повече от една година, когато се обсъждаше този законопроект, най-вече за гостите, по-голямата част от тях, които всъщност не участваха в работата и нямаха представа на практика как протичаха обсъжданията и как се стигна до окончателния вариант на тези текстове. Всички сме свидетели, мисля, че никой няма да го отрече, включително колегите от опозицията, че действително доста от текстовете претърпяха сериозна и коренна промяна от първоначалния вид, в който беше внесен този законопроект.
Колеги, ако няма други изказвания, предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на ново гласуване Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, приет от Народното събрание на 25 юли 2018 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против – 7, въздържали се – няма.
Законът за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс се приема отново.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Една корекция, уважаеми господин Митев.
Гласувахме за това.
„След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за“, 7 гласа „против“ и без „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме повторно Законът за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, приет от Народното събрание 25 юли 2018 г.“ (Реплики.)
Само „БСП за България“ са 7. (Реплики.)
„Воля“ не участва в гласуването и нямаме данни за становището на колегата. Вие видяхте досега колегите, които бяха тук и напуснаха, заявиха как гласуват.
Така че „за“ са ГЕРБ, и „Обединени патриоти“.
Колеги, с това приключихме дебатът по т. 1 от дневния ред.
Благодаря на гостите.
Благодаря на проф. Друмева.
Пет минути прекъсване.

(След прекъсването.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Пристъпваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ, № 802-01-28, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 1 АВГУСТ 2018 Г.
По тази точка гост от Министерството на финансите доскоро беше госпожа Маринела Петрова – заместник-министър. Наложи й се спешно да се върне в Министерството. Поднася извинение. Смятам, че причината е уважителна. Съжалявам, че толкова дълъг беше дебатът досега.
От Агенцията по обществени поръчки: госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор, госпожа Галя Манасиева – директор на дирекция „Законодателство и методология“, госпожа Ана Миткова – директор на дирекция „Електронно възлагане, стандартизация и мониторинг“, госпожа Христина Денева – началник на отдел „Правна уредба и методология“ в дирекция „Законодателство и методология“.
От Камара на строителите в България: госпожа Виолета Ангелиева.
От Адвокатско дружество „Събев и съдружници“: госпожа Искра Нейчева – адвокат и съдружник, и госпожа Емилия Петкова – адвокат.
Предполагам, при това положение, че изпълнителният директор на АОП ще представи Законопроекта.
Заповядайте, госпожо Павлова.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА (Изпълнителен директор на Агенцията за обществени поръчки): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Основна цел на Законопроекта е допълване и прецизиране на правилата и условията за поетапно въвеждане и използване на електронна платформа. С нея възлагането на обществени поръчки в страната ни постепенно ще премине на нов етап и ще се осъществява основно чрез електронни средства.
Този ангажимент произтича от изискванията на европейските директиви в областта на обществените поръчки и за целта Агенцията по обществени поръчки изпълнява проект с външен изпълнител за изграждане на Единна електронна платформа. Предвидено е нейното изграждане и въвеждане да се реализира на два етапа, в които последователно да се включат всички способи, техники и инструменти за възлагане, уредени в законодателството по обществени поръчки.
Първият етап, който обхваща процеса от подготовка и приемане на процедурата до подаване на заявленията и оферти включително, е пред завършване. В хода на разработване на платформата е установено допълване, по-детайлно регламентиране на условията за нейното използване на изискванията за обмен на информация за електронни средства, както и на отношенията между различните видове потребители на платформата.
В действащия Закон за обществените поръчки, в сила от месец април 2016 г., уредбата на тези правила е твърде обща. В тази връзка в предлагания Законопроект се въвеждат разпоредби, свързани с целия процес на възлагане, регламентиран е редът за подписване, връчване и получаване на електронни документи в хода на процедурите, а така също и при изпълнение на договорите, включително разплащанията по тях.
Използването на платформата е задължително за страните, участващи във възлагателния процес, поради което случаите на изключения на това правило са уредени изчерпателно. Допусната е възможността централните органи за покупки да използват свои платформи, при условие че спазват основните изисквания, посочени в нормативната уредба и осигуряват свързаност с Единната национална платформа.
Друга част от промените в Законопроекта въвеждат изискванията на Директива 2014/55/ЕС относно електронното фактуриране при обществени поръчки. Регламентирано е задължение на възложителите за приемане и обработване на електронни фактури при разплащане по договори за обществени поръчки. Необходимо условие е фактурите да са съвместими с европейския стандарт за електронно фактуриране.
В Законопроекта са предвидени и предложени промени, с които се цели оптимизиране и прецизиране на действащата правна уредба. В хода на нейното прилагане за тези повече от две години е констатирана необходимост от изясняване и допълване на някои правила с оглед правилното им разбиране и еднакво прилагане от обектите на възлагателния процес. Ще спомена по-важните от тях.
На първо място, увеличени са стойностните прагове по чл. 20 от Закона за обществените поръчки в съответствие с новите регламенти на Европейската комисия от месец декември 2017 г., повишена е стойността с около 5 на сто за доставки и стандартни услуги. По-съществено завишение на праговете е направено в строителството, социалните и други специфични услуги по приложение № 2, чийто прагове бяха значително по-ниски от европейските. С тези промени се цели облекчаване за възлагане чрез доближаване до съответните европейски стандарти.
На второ място, прецизиран е кръгът на лицата, които са задължени да декларират така наречените лични обстоятелства при участие в поръчки. Той е сведен до законните и упълномощени представители на стопанския субект и до членовете на неговите управителни и надзорни органи. Когато в тези органи членуват юридически лица, обстоятелствата се декларират само от физическите лица, които ги представляват по право или по пълномощие.
Променени са съответните разпоредби, които уреждат възможностите за замяна или включване на нов подизпълнител при изпълнение на договор за обществена поръчка. В сегашната си редакция те се дават с известна неяснота по отношение на допустимостта на такива промени. Уредени са и случаите на възможна смяна на партньорство в обединение, изпълнител на поръчката, когато то не е юридическо лице.
Важни промени са направени и в посока гарантиране и увеличаване на публичността е прозрачността в процеса на възлагане и изпълнение на поръчките. В тази връзка е регламентирано задължение за възложителите да публикуват в регистъра на обществените поръчки информация за всички допълнителни споразумения към договорите, а в профила на купувача да се оповестяват договорите за подизпълнение.
Съществена е и промяната , съгласно която цялата информация за така наречените малки поръчки – събиране на оферти с обява, вече подлежат на публикуване в регистъра за обществени поръчки. За целта е разработен и предвиден нов образец. Прецизирани са и правилата за възлагане на тези поръчки с оглед премахване на възможността за субективно тълкуване на приложимите разпоредби.
С посочените изменения се постига не само пълнота на електронната база данни, която ще обхване всички възлагани обществени поръчки, но и максимална прозрачност при разходването на публичните средства.
В Законопроекта са направени и някои промени във функциите на Агенцията по обществени поръчки. Те са свързани главно с осъществявания предварителен контрол и имат за цел да оптимизират вида и обхвата му, както и да уеднаквят правилата и подхода за неговото извършване.
Предложени са изменения, които целят по-ефективно сътрудничество между Агенцията и контролните органи в областта на обществените поръчки и в тази връзка е прецизирана основната задача на Методическия съвет, който включва представители на посочените органи.
Друга важна промяна, следва да се отбележи, е свързана с въвеждането на нови санкции за необхванати към момента нарушения. Такива са например случаите на неизпращане в срок на информация, подлежаща на публикуване на национално или на европейско ниво, на неоснователно прекратяване на процедура за възлагане на поръчка, изменение на проект на договор без да са налице условия за това и други. Предвидена е и санкция за неправомерна замяна на изпълнител и на подизпълнител, като се цели постигане на дисциплиниращ ефект спрямо двете страни по договора. Уредено е и наказание за повторно извършени нарушения.
В заключение: с предложените изменения и допълнения в Законопроекта се осигурява необходимата нормативна база за въвеждане на Националната електронна платформа и поетапно преминаване към изцяло електронен възлагателен процес.
Улеснение в обмен на информация ще позволи съкращаване на времето за подготовка и възлагане на поръчката при възложителите, както и намаляване на административната тежест и разходи за стопанските субекти, ще се оптимизира и работата на държавните институции и органи с правомощия, свързани по този закон.
В резултат на промените ще се увеличи публичността и прозрачността при възлагане на обществени поръчки, което ще доведе до повишаване на ефективността при разходване на обществените средства. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Изпълнителен директор.
Уважаеми колеги, госпожа Ангелиева има думата за становище на Камарата на строителите.
Заповядайте.
ВИОЛЕТА АНГЕЛИЕВА (Камара на строителите в България): Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Аз ще направя тук представяне, но нашето становище ще го изпратим. Мисля, че към Агенцията сме изпращали становището си, имате го. Понеже времето наистина много напредна и повечето колеги сме много уморени, накратко ще се изкажа, а ще получите становището.
Като цяло ние подкрепяме основните промени, които са свързани със създаването на електронните досиета, както и въвеждане на някои изисквания от Директивата, по-скоро на чл. 20 – повишаването на праговете, уеднаквяването им, и по-точно синхронизиране на праговете с европейските, но същевременно в няколко насоки имаме предложения за прецизиране на отделни членове и то дори някои съвпадат с тези, които са в официалния Законопроект.Такъв е чл. 66 например.
Но малко преди това да кажа, че тези предложения не са плод само на нашата Камара на строителите, а на една голяма работна група: Камара на архитектите, на Инженерите в инвестиционното проектиране, на Браншова агенция „Пътища“, на консултантите, тоест на една по-голяма експертна група. Дори сме си позволили в параграфите на изготвения Закон за изменение да подпомогнем нещата. Но независимо че го представихме и пред Съюза на юристите,, и на Съдиите –лятото някъде беше – някак си не се отразиха, не се отчетоха тези бележки при съгласуването пред Министерския съвет.
Като цяло чл. 66 е за подизпълнителите и това е от многобройни фирми, защото публична тайна е участието на малките и средни фирми в обществени поръчки и фактически този член задължава обявяването на подизпълнителите, да казват по време на избора на самата процедура избора на подизпълнител, а не по време на изпълнение на договора. Това и в двете посоки би изиграло много положителна роля за строителния сектор. В големите фирми, които изпълняват големи инфраструктурни проекти не винаги може да се прецени в кой момент ще потрябва подизпълнител. Казвам го като пример. Точно тогава, когато има такава необходимост от такъв подизпълнител, ще се наеме точно такъв със съответния опит и квалификация за този вид строително монтажна дейност, не по принцип с опит и квалификация за всичко, а просто за конкретната дейност.
Другата страна – малките и средните фирми, които трудно биха участвали първоначално в конкурса, за тях също ще бъде много добре, защото те сега някак си са в § 22 – те работят по начин, но като доставчици може би, защото никога не се обявява за подизпълнители. Съответно те са притискани да участват в друг търг или друга обществена поръчка, но пак така работят, защото нямат референции, те не са получили референции за своята работа. Така че това би било добре, аз така съвсем накратко го казвам, но ще си внесем официално предложенията и тогава се надяваме да бъде подкрепено.
Разбира се, имаме и няколко предложения, които са свързани с повишаване на опита и качеството при комисиите. Това са някои отменени членове от Правилника – по-висока квалификация. Например при един търг за пътища да не се решава от некомпетентни хора в комисията. Също от практиката се е наложило подписването на този единен документ, когато имаме консорциум, холдинг, фирми, които са в чужбина например. Ако дружеството е в чужбина е много затруднен начинът, по който сега се случват нещата.
За дъмпинга също имаме предложения. Когато има повече от четирима участници и съответно тези, които са 20% над или под цената – най-ниската и най-високата да се отстраняват. Също, когато критерият е най-ниска цена, да бъде правен един предварителен подбор, една преквалификация, така че да останат фирми, които настина имат опит и които са компетентни. Тогава вече да остане критерят най-ниска цена, но предварително да бъдат пресети.
Имаме, разбира се, и други съвсем редакционни бележки, които прецизират някои текстове, както на чл. 112, за по-точен превод, но мисля, че ще може да се подобри преводът на Директивата и с този превод, същината на алинеята или на разпоредбата да позволи да бъдат използвани методическите указания, които позволяват корекции на цени, както ФИДИК го позволява. Вие знаете какво е ФИДИК. И в момента много от колегите, по-скоро юристите, казват: „То и сега е позволено“. Позволено е, но не се прилага. Ние предлагаме да бъдат прецизирани, конкретизирани някои разпоредби.
Това е в общи линии. Няма повече да Ви отнемам времето. Ще Ви представим становището. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Ангелиева.
Нашата парламентарна група имаше среща с ръководството на Камарата на строителите. Принципно обсъдихме голяма част от тези въпроси. Подкрепяме също така голяма част от предложенията. Аз ще помоля, когато Вие ги имате в писмен вид, да ни ги представите, за да може с колегите от АОП, и Министерски съвет да ги обсъдим съответно едно по едно в детайли.
Колеги откривам дебата.
Имате думата и възможността за въпроси, мнения и становища.
ИСКРА НЕЙЧЕВА (Адвокат и съдружник в Адвокатско дружество „Събев и съдружници“): Ние сме представители на консорциума, който работи заедно с АОП и сме в течение на Законопроекта, затова искаме да чуем, а не да участваме в дебата. Нямаме въпроси.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А имате ли уточнения, пояснения, допълнения, които искате да направите?
ИСКРА НЕЙЧЕВА: Не.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колегата Милков е наред. Той каза, че е имал, подготвил е пространно изказване.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Павлова, гости! Не знам доколко ми е пространно изказването. С оглед важността на Законопроекта, неговият обем, с оглед това, че сме на първо четене, ще се пробвам да взема отношение по същината, без в голяма степен да навлизам по детайлите.
Считам, че този законопроект е изключително съществен за обществения интерес, за разходването на публичните средства, така че той трябва да бъде оглеждан внимателно. Ще започна с това, че целта безспорно ние я възприемаме.
Електронното възлагане на обществени поръчки за всеки юрист, който е работил с възложители или с изпълнители, участвал е или е подготвял такива процедури, безспорно според мен електронното възлагане би осигурило висока доза на публичност, би улеснило и възложителите, и участниците, тъй като много голяма част – особено възложителите – имат липса на административен капацитет. В своето съзнание винаги съм си правил аналогия с платформата на Търговския регистър, където са унифицирани бланки с менюта и би улеснило и възложителя с не висок административен капацитет.
При реализацията на тази – според мен много добра идея – трябва много внимателно да се подходи, защото в юридическото й пресъздаване в закона и после в техническото пресъздаване в продукта, който ще бъде изготвен, може да се състоят и много проблеми. Изобщо не искам да обострям разговора. Имам предвид това, което стана с Търговския регистър. Аналогията тук е пълна, защото при Търговския регистър се спря до голяма степен частният оборот, а и можеше да се твърди какво е затруднило търговските дружества, и фирмите, докато тук ще се затрудни разходването на публични средства.
С оглед на това, аз ще започна с няколко неща, които безспорно одобрявам, когато съм се запознавал със Законопроекта.
На първо място, това е изпращането на решенията до потребителските профили, наричани такива профили на самите участници. Това би улеснило въпроса с връчването и в последствие това е и съществен въпрос безспорно кога е връчено решението, в какъв срок. Малките поръчки да бъдат в системата, безспорно приемам за положително. Да се съхраняват тайните, безспорно е положително. Знаем колко време отнема това нещо технически. Електронното подаване на оферти приемам, с електронното разплащане и фактури – също подробно се запознах. Търсене в различни начини за уеднаквяване с оглед на практиката, е безспорно. Ние се убедихме как Законът за обществените поръчки е хранителна среда за много консултанти, които, плашейки възложителите и изпълнителите, създаваха свое тълкувание по нормите и мисля, че държавата трябва в крайна сметка още по-активно да намери начин за уеднаквяване на практиката. Положителен за мен е и въпросът със случаите на замяна на подизпълнител – точно чл. 66. Може би като се запозная, ние говорихме и преди началото с представителя на Камарата, с тяхното становище, също трябва да се вземе предвид и намаляването на сроковете, което сте предвидили предвид електронното възлагане.
При това, обаче, няколко бележки искам само да кажа, какво ми е направило впечатление.
Първо, става дума, че цялата идея ще се реализира на два етапа и в момента тук се радвам, че има и представители на тези хора, които го реализират. Въпросът ми е такъв: защо цялата система не бъде изградена – най-общо да го кажа – цялостно, да не бъде пусната като единна функционалност? В този случай според мен ще се постигнат в крайна сметка безспорно целените ефекти. Когато тя се пуска на два етапа, ще се получи така, че в първата част участниците следва да имат такива електронни платформи, те ще участват, а във втората част, в своето съзнание, без да съм дълбоко запознат с проекта, може би ще се получи по-добре, ако проектът бъде разработен като функционално, още повече Вие казахте, че на първия етап установявате необходимост от нормативни промени. Това означава, че ако и на втория етап има необходимост от нормативни промени, пак ще ги правим. Поради тази причина аз смятам като изключително добра идеята да я реализирате като проект, след това да се направят всички нормативни промени, и тя да тръгне като функционалност.
Нещо друго, което говорехме в предварителния разговор: предвижда се в електронното досие документите да се съхраняват три години, а след това пет години, ако не се лъжа, по Закона за електронния документ. Това означава, че те три години ще бъдат достъпни онлайн за всеки, отвсякъде – да може да види всичко, отвсякъде, която е безспорно целта, Вие говорите за публичност, след този тригодишен период ще има друг петгодишен период, в който документите би трябвало да се съхраняват – посочвате – по реда на Закона за държавния архив.
Колеги, според мен, пак бих дал възможност за достъп, но не такъв веднага и отвсякъде. Пак, без да искам да злоупотребявам, последната катастрофа, която стана и всички въпроси, които ние си зададохме за пътя, и за техническите изисквания от възложителя, за техническото предложение на изпълнителя, останаха скрити, защото сме в процедура по ФИДИК. Ако има публичност примерно и след тези три години, обществото ще може да се убеди.
Един допълнителен довод е, че много от сроковете по Наредба № 2 за минималните гаранционни срокове са и по-дълги от този срок, но една отговорност може да възникне при паднала сграда и на 16-а година и не мога да разбера защо тези документи по процедурата, която е приключила, не останат, както е в Търговския регистър налични за време напред? Защото въпроси ще се породят и на третата, и на петата, на осмата, на 16-а година ще се породят въпроси и нека всеки да може да ги вижда, както делата на търговците.
Две – три бележки само. При стойностните прагове тук Вие казвате, че става дума за уеднаквяване на нашите правила с тези по Директивата, сигурно е така, но трябва в крайна сметка да се каже, че това би довело до разходване на повече средства, на по-големи средства, с по-облекчени процедури, като краен правен резултат.
Тук също според мен трябва да бъдем много внимателни и липсват мотиви в Законопроекта, въпреки че те са не малки, но в тази си част внимателно се допуска възможността за прилагане при процедурите на ниска стойност да не се прилагат задължителните разпоредби на чл. 54, ал. 1. Липсват мотиви кои обществени отношения налагат тези изключения. Вие посочвате кои изисквания по чл. 54, ал. 1 могат да се преодолеят, но защо точно те и защо в този вид процедури, според мен трябва да мотивираме, защото тук става дума за основание за пълно недопускане на участника.
Отмяната на възможността за отмяна на влезли в сила решения. Предвижда се възможността по АПК на отмяна на влезли в сила решения да спре, да не може да се прилага в този случай. Според мен и в мотивите е неправилно – не искам да навлизам детайлно дума по дума, но това не е част от производството по инстанционен контрол. Представлява извънинстанционния контрол, защита за гражданите и за лицата. Според мен тук надълго и нашироко в предните часове се развиха мотиви – да не ги повтарям, че всяко оспорване на такъв административен акт, в крайна сметка е в обществен интерес. Вие казвате, че по обществените отношения е реализирана процедурата. Ами, на още по-голямо основание. Няма как да се върне назад вече построеното или прокараният път, но ако е била незаконосъобразна и се установи от съда, това би наложило вече предвидените в ЗОП мерки при незаконност на процедурата и по абсолютно никакъв начин не виждам основания да се препятства искането на отмяна на влязло в сила решение.
Дотук ще спра. Всичко казано ми дава основание да кажа, че ние на първо четене ще се въздържим да подкрепим Законопроекта, но пак казвам, целите, които си поставяте, са добри. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Милков.
Реплики, ако желаят от АОП, да вземат становище – също имат възможност за това. Ако желаете.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Може би няколко принципни, а не по всичките реплики, които се направиха, ако позволите.
Защо се реализира проектът на два етапа, кое налага и как го виждаме като фактическа реализация във времето? Трябва да кажем, че наистина това е доста голям по своите мащаби проект и поставя на качествено различно равнище възлагането на обществените поръчки в страната – от хартия, на изцяло електронно. Считаме, че всъщност това е един доста сложен процес, който изисква време и опита с другите регистри, които споменахте, а и международния опит показва, че въвеждането ад хок от ден за ден на една такава голяма форма и система, е много рисково, поради което ние бихме искали именно това – да се предпазим, да гарантираме една устойчивост на системата, да не доведем до блокиране на поръчките, а да имаме едно поетапно, постепенно въвеждане на електронната платформа.
Още повече, както знаете, във ФИДИК както казах, и в европейските директиви, от датата 18 октомври, е да бъде осигурена възможността за подаване на електронни оферти. Това е на първия етап и в нашата платформа. Двата етапа принципно са разделени, така че първият да може да поеме и административните процеси, и минималните изисквания, които имаме и по Директива, които и до момента сме осигурили като електронно възлагане, а вторият етап е вече надграждането на тази система.
Но казах и че това е сложен процес. Имаме първо законодателство, това е Законопроектът, който Вие сега в момента разглеждате, Правилник за неговото прилагане, който ще подготвим. Имаме готовност вече с някакъв проект. Все пак зависи от това как ще бъде приет Законът за изменение и допълнение, след което поетапно внедряване. Имайки предвид, че, първо, система ще бъде подложена на сериозни тестове, за да гарантираме успешното реализиране на проекта, ще имаме време за регистрация на потребителите, за запознаване с това как ще работи системата, както и провеждането на множество активна, масивна кампания по обучение на потребителите. Това ни е по договор с изпълнителите във връзка с реализацията на проекта. Това е като основни стъпки, по които ще минем, до реалното внедряване на платформата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Аз възразявам, колега Милков, срещу търсенето на преднамерена аналогия със ситуацията в Търговския регистър. Ще стане ясно в един момент какви са причините – технически ли са, субективни ли са и така нататък. Иначе, по линията на реда на управление, много може да говорим в тази връзка.
Колеги, реплики?
Ако колегите желаят да уточнят нещо или да кажат, имате възможност за това. Не виждам инициатива.
Колега Милков, Вие желаете ли дуплика или отношение?
ПЕНЧО МИЛКОВ: „Нямат значение причините за проблемите с Търговския регистър“, каза министър-председателят при посещението си в Народното събрание. Републиката, част от модерния свят е изправена пред нови предизвикателства. Дали нарочно искаме или е обективно обстоятелство, нямат значение. Новите държавни системи трябва да могат да управляват. Дали е целенасочена атака или е станало случайно изгаряне на някакъв диск, това трябва да се препятства и ние го чухме абсолютно правилно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания?
Колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз ще подкрепя този законопроект в този вид, в който е внесен на първо четене, по принцип. Приемам неговите принципи, философията, която е заложена – гледам това, което е направено по въвеждане на електронното възлагане на обществени поръчки. Беше казано вече и действително е така.
Още с приемането на закона, който действа, беше въведена такава уредба. Да, тя беше непълна. Сега виждам, че е доразвита, за да може реално да започне и да бъде въведена такава система. Ясно е, че тя ще доведе до съкращаване на времето, до съкращаване на разходите за възложителя и като цяло до един по-добър процес по възлагане в сравнение с действащия в момента аналогов такъв.
Тук е мястото да поздравя Агенцията за това, което е свършила по отношение на останалите разпоредби – този анализ, който е направен въз основа на двегодишното прилагане на действащия Закон за обществените поръчки и редакциите, които са направени в текстовете, намирам тези текстове, които разширяват контрола по отношение на процедурите за възлагане на обществени поръчки - няма да се спирам поотделно на всяка една от тях – както и въвеждането на нови административни състави на административни нарушения, които до този момент не съществуват в текста на закона, а също така и въздигането в законови норми на норми, които се съдържат към момента в Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки.
Считам също, както беше изложено и в становище на Камарата на строителите, че е необходимо действително прецизиране на част от разпоредбите, включително по отношение на преценка за това дали законодателната техника за препращане между част от разпоредбите е най-добрата, за отмяна на едни разпоредби и замяната с други в различни части на Законопроекта. Смятам, че това следва да бъде направено след приемането на Законопроекта на първо четене.
Още веднъж, поздравявам Агенцията за свършената работа и изразявам подкрепа към Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Митев.
Реплики към изказването? Няма.
Други изказвания? Няма.
Дебатът е закрит.
Колеги, подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 802-01-28, внесен от Министерски съвет на 1 август 2018 г.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
С 12 гласа „за“, без „против“ и 7 „въздържали се“ се приема на първо четене от Комисията по правни въпроси на Законопроект № 802-01-28.
Благодаря на Агенцията за обществени поръчки и на колегите, които са участвали в работата. Оставаме на разположение. Няма да възобновяваме работна група, освен ако не ни кажат, че е необходима или пък се получат твърде много предложения между първо и второ четене.

Колеги, пристъпваме към трета точка от дневния ред, която колегата Митев ще председателства:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ОТНОСНО ПРЕХВЪРЛЯНЕТО И ВЗАИМНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВНОСКИ В ЕДИННИЯ ФОНД ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ, № 802-02-20, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 24 АВГУСТ 2018 Г.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Наш гост е господин Калоян Симеонов – държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“, който ще представи Законопроекта.
Господин Симеонов, заповядайте за представяне.
КАЛИН СИМЕОНОВ (Държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да докладвам Законопроекта за ратификация на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране.
Законопроектът за ратифициране на това споразумение е във връзка с подготовката на страната ни за присъединяване към банковия съюз. Поет е ангажимент от българска страна в изпълнение на мерките от Плана за действие, включващи мерки за изпълнение от Република България за присъединяване към валутния курс на банковия съюз.
Необходимостта от ратифицирането на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноските в Единния фонд за преструктуриране, е посочена в изявлението на Групата от 12 юли 2018 г. Споразумението е договорено в рамките на Междуправителствена конференция през 2014 г. с цел да се изгради поетапно Единният фонд за преструктуриране и банковия съюз. То тълкува разпоредбите на Европейския парламент и Съвета във връзка с изграждането на втория стълб на банковия съюз – Единият механизъм за преструктуриране, като договарящите страни са 26 от 28-е държави – членки на Европейския съюз, с изключение единствено на Обединеното кралство и Швеция.
Съгласно чл. 12 от Споразумението, то не се прилага за договарящите се страни, в това число и България, които са депозирали своите инструменти за ратификация, одобряване и приемане, но не участват в Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране. За договарящите се държави членки извън Еврозоната, които не участват в банковия съюз, Споразумението се прилага, считано от датата на влизане в сила на решението на ЕЦБ за установяване на тясно сътрудничество в Единния надзорен механизъм на този банков съюз.
Споразумението е подписано от българската страна при условия за последваща ратификация, предвид разпоредбите на чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България, тъй като при определени хипотези предвижда участие на държавата в съдебно уреждане на спорове и изисква мерки от законодателен характер за неговото изпълнение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на господин Симеонов за представянето на Законопроекта за ратификация.
Само да уточня, че ние сме участваща Комисия. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Колеги, имате думата за мнения, становища, изказвания.
Ако няма, закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за ратифициране на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране, № 802-02-20, внесен от Министерски съвет на 24 август 2018 г.
Колега Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Имам само едно уточнение: доколкото колегите ни, които нямат възможност да са тук, ни упълномощиха да гласуваме с техните гласове по първите две точки, но нямаме тяхното становище по този проект. Така че, имайте предвид само нашите три гласа.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря за уточнението.
Който е за подкрепа на така представения Законопроект, моля да гласува „за“.
За – 14, против – няма, въздържал се – 1.
С 14 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се” се приема Законопроектът за ратифициране на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране, № 802-02-20, внесен от Министерски съвет на 24 август 2018 г.
Благодаря на господин Симеонов.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН1 № 702-01-48, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 16 НОЕМВРИ 2017 Г.
По т. 4 наши гости от Министерство на правосъдието са: господин Евгени Стоянов – заместник-министър, господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“.
Господин Стоянов, заповядайте да представите Законопроекта.
ЕВГЕНИ СТОЯНОВ (Заместник-министър в Министерство на правосъдието): Благодаря, господин Митев.
Уважаеми народни представители! Представям на Вашето внимание Законопроект за изменение на Търговския закон.
Предложените промени в Търговския закон имат за цел въвеждане в българското законодателство на висок стандарт за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели по отношение на търговските дружества, издали акции на приносител. Към настоящия момент в България няма законово задължение да се оповестява информация за притежателите на акции на приносител.
Притежателите на такива акции могат да се променят непрекъснато, като за това не се съдържа информация в Търговския регистър. Поради това акционерите, които притежават акции на приносител, не могат да бъдат идентифицирани във всеки един момент.
В тази връзка са идентифицирани следните рискове:
Акциите на приносител могат да се използват за прикриване на действителен собственик/акционер в дружеството, включително за пране на пари и укриване на данъци. Рискът, свързан с акциите на приносител, е идентифициран и в организацията Financial Action Task Force във връзка с борбата срещу прането на пари и финансирането и разпространението на тероризма. Препоръките на тази организация са намерили израз в Директива 2015/849/ЕС от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари.
Съгласно чл. 10, параграф 2 държавите членки са длъжни да предприемат мерки за предотвратяване на злоупотребата с акции на приносител и варианти на акции на приносител, което изискване се въвежда с предложения законопроект.
Държавата следва да гарантира, че дружествата, които са учредени в съответствие с националното право, получават и съхраняват подходяща, точна и актуална информация за своите действителни собственици в допълнение към основната информация, като: име и адрес на дружеството, и доказателства за учредяване и юридическа собственост.
Също така в приложение 3 от Директивата се съдържа неизчерпателен списък на факторите и видовете доказателства за потенциално по-висок риск в случаите на разширена комплексна проверка, сред които в списъка са и дружествата, които имат номинални акционери или акции на приносител.
Невъзможността да бъде идентифициран собственикът на акциите на приносител, може да се окаже пречка пред ефективното извършване на обмен на информация за данъчни цели, осъществяван от Националната агенция за приходите по силата на директиви на Европейския съюз и на международни договори.
В предложените промени се изпълняват препоръките на Глобалния форум за прозрачност и обмен на информация по данъчните въпроси на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
В тази връзка следва да се посочи, че акциите на приносител са забранени или са в процес на забрана, и съответно на замяна в редица развити и развиващи се държави по света, тъй като се счита, че те могат да подпомагат дейности като пране на пари, финансиране на тероризъм и избягване на данъчното облагане.
Предложеният Законопроект за изменение на Търговския закон предвижда премахване на възможността за акционерните дружества и за командитните дружества с акции занапред да издават такива на приносител. Издадените до влизането в сила на този закон акции на приносител се заменят с поименни акции.
Съгласно Законопроекта, в деветмесечен срок от влизането в сила на закона дружествата, издали акции на приносител, изменят уставите си, заменят акциите на приносител с поименни, започват да водят книги за акционерите, заявяват за вписване промените и представят за обявяване изменените устави в Търговския регистър.
В случай че акционер не представи за замяна притежаваните от него акции на приносител, дружеството ги обезсилва. Търговските дружества, които не приведат дейността си в съответствие с посочените по-горе изисквания и нямат висящо производство по заявление за вписване на промени, се прекратяват по реда на Търговския закон с решение на съда по иск на прокурора. Целта на това законодателно решение е да се гарантира нужният стандарт на защита на правата и законните интереси на търговците и техните акционери и кредитори посредством развиващата се пред съд процедура.
В двумесечен срок след изтичане на срока за вписване на промените Агенцията по вписванията съставя списък на търговските дружества, които не са привели дейността си в съответствие със закона и нямат висящо производство по заявление за вписване на промени. Списъкът се изпраща на прокуратурата за завеждане на съответните искове по Търговския закон. Списъкът се актуализира на всеки шест месеца и се изпраща в прокуратурата. По този начин се регламентира стриктен контролен механизъм, който гарантира, че режимът за отмяна на акциите на приносител се спазва ефективно.
С приемането на предложения Законопроект за изменение на Търговския закон ще се улесни възможността за идентифициране на собствениците на акциите на приносител, ще се запази полученият от България рейтинг „Largely Compliant“ за съответствие на българското законодателство с международния стандарт за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели. След приемането на Законопроекта България ще бъде третирана като прозрачна данъчна юрисдикция и надежден партньор в общите международни усилия за предотвратяване на трансграничното укриване и невнасяне на данъци и отклонение от данъчно облагане. Това ще се отрази благоприятно върху инвестиционния климат в страната. Това е съвсем накратко. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, имате възможност за въпроси, мнения, становища.
Господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Заместник-министър, колеги, гости! Първо, искам да заявя, че като цяло целите, които си поставя Законопроектът и всичко, което прочетохте в мотивите го подкрепяме с презумпцията, изобщо трябва да стане ясно, че в България акциите на приносител са превърнати в принцип, да кажа, че това ни е известно и подкрепяме целта на Законопроекта.
Същевременно обаче, вече много години в Търговския закон този вид акции са легитимно легално средство за удостоверяване на собственост в търговско дружество, на част от капитала и за добро или за лошо, много хора имат такива. След приватизационния процес, и след други процеси се установява така, че много търговски дружества са имали миноритарни акционери, които притежават част от дяловете под формата на акции на приносител.
При анализа на Законопроекта в мен възникнаха следните въпроси, които ще Ви ги поставя:
Пример, ако при лице, което има акция на приносител то е починало и наследниците му не заявят пред търговското дружество собствеността си, в тази част от капитала на акционерното дружество ще се стигне до обезсилване на акциите. При това положение според мен при много търговски дружества, които имат като част от капитала си многобройни акционери с миноритарен дял, много от тях биха били незаинтересовани, този Законопроект – грубо казано – би разчистил собствеността на акциите на дружеството, защото те в определен срок, ако не заявят, ще се стигне до обезсилване. Още повече, че самият акционер – тук също трябва да се има предвид – не заявява сам, заявява го дружеството за вписване в Търговския регистър или представителните му органи. Така че тук има още една воля, която опосредства желанието на човека да заяви притежаваните от него акции на приносител, дори и да има такова, и това управителните органи да извършат писмено.
Нещо друго, което ми направи впечатление, е: предвижда се при обезсилване на акциите, лицата да могат да търсят от търговското дружество равностойността на направените от тях вноски в шестмесечен срок от узнаването, но не по-късно от 5 години от датата на обезсилването. От този въпрос се поражда, първо, кое налага да има този по-кратък шестмесечен срок, а не общият давностен срок? Тоест, ако те са незаинтересовани, правото им да търсят това нещо, да се погаси. Още повече, че при обезсилването става в резултат на изтичане на законово предвиден срок може да се стигне до там, да се презюмира тяхното знание и така много хора също да бъдат обезщетени с бързото изтичане на този шестмесечен срок при тълкуване на разпоредбите, които сте посочили в Закона срокове, в които да настъпят последиците по закон.
Но нещо друго: защо възможността, която могат лицата да претендират, да не е на направените вноски? Предвид, че от направянето на вноски, което е един от начините да придобиеш акции – не винаги става с вноски, но примерно акцията променя своята стойност и към момента на обезсилване –това е смисълът на притежаването на такова нещо като акция, това е вид вложение и вече стойността на акцията може да е различна, защо не се предвиди да е по-високата стойност измежду стойността на придобиване и стойността на акцията към момента на обезсилване, което е обективен момент, а не вече моментът на узнаване или на направеното от него искане? Защото този момент на увеличена стойност в крайна сметка приемаме незаинтересованост на дружеството, което не заяви, в крайна сметка ще се засегнат правата на миноритарни акционери, които са имали акции на приносител, обезсилени са и им се плащат някакви стотинки към началния момент на съществуването на това дружество.
В такъв ред на мисли си поставих аз, анализирайки Законопроекта и поради тази причина на този етап бих се въздържал. Но като цяло, пак казвам, подкрепям целите и всичко, което Вие казахте, затова че в България е изведено до краен предел притежаването на акции точно на приносител. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за въпросите, които постави колегата Милков.
Ако желаете, имате възможност да отговорите.
Реплики към изказването на колегата Милков?
Докато колегите се уточняват, аз ще кажа следното: по отношение на препратката към приватизиращи дружества, там са издали акциите. Едните са по масовата приватизация, те са безналични и са вписани в Централния регистър, тоест там нямаме проблем с това. Много е вероятно в някои от РМД-та да сме в тази хипотеза. Тоест, да имаме миноритарни акционери, които са били подлъгани да участват в РМД-то и след това по един или друг начин да … (Реплика.) Тя по този начин няма да се разчисти. Даже по-скоро според мен тези лица ще придобият наново, тоест ще разберат наново, че всъщност са били акционери и че толкова години са били акционери на някакво дружество, което е работило, имало е някакви приходи, респективно печалби и те да не са упражнявали акционерните си права, което вероятно ще доведе до положителен ефект. Тоест, те ще имат възможността наново да търсят и да упражняват акционерните си права.
Тук според мен е по-големият проблем, ако трябва да проектирам мислите на колегата Милков, и в него се отчита, ако имаме издадена акция на приносител, защото, каквото и да е, тя е ценна книга, а проблемът е в случаите, в които отношенията са на ниво издаване на временни удостоверени и не са изпълнени сроковете за издаването на акциите.
Според мен, да, това е масовият случай и там рискът действително е специфичен. Може би колегите от Министерство на правосъдието ще отговорят, но си мисля следното: че тук при всички положения Общото събрание на акционерите е ключов момент в една такава процедура и няма как да не се осъществи Общо събрание за промяна на устава, което всъщност да реновира дебата за акциите и за тяхната стойност.
Иначе, в частта за коя от двете стойности – дали тази, която е историческа и инвестиционната, или стойността към момента на обезсилването, подкрепям виждането, че по-добре е, и по-логично е да е по-високата от двете. Но разсъждавайки така, както разсъждават, да кажем, вероятно голяма част от онези приватизатори – не на „Техноимпекс“, а онези приватизатори…. Господин Милков реагира като персонален пазач на лидерката Ви. Спокойно, всички знаем фактите. Не бива да разсъждаваме в посока и на добросъвестност. Но според мен, доколкото приватизираният актив изцяло или частично все още е в имуществото на това дружество, просто ще подбудим тези дружества да направят поредна серия постприватизационни сделки.
Това беше реплика, колкото да дам възможност на колегите от Правосъдието да си подредят отговорите. По-скоро колегата Милков ми се стори, че постави тези въпроси към тях като вносители, за да кажат те някои детайли от дебатите, които са имали.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Признавам си, че не съм изобщо вещ в тази материя, но дали това решение няма да насочи към другите две – имам предвид за офшорните зони?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Трудно е прескачането от един вид, да кажем собственост с акционерно участие, тоест пак се преминава в най-грубото осребряване, да кажем, на акционерното участие. Иначе, как тази никаква акция ще си я прехвърляш? Ти дори да я прехвърлиш на някое офшорно дружество или за управление на офшорни дружества, няма как да стане. Офшорните дружества трябва да ги регистрираш в офшорните зони.
Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз ще взема отношение по първата част от въросите на господин Милков. Действително, той е прав. Аз споменах, че тук сме сложили водеща роля на самото дружество и именно затова предвиждаме деветмесечен срок, в който освен да промени своя устав, и да осъществява своеобразна информационна кампания. Затова, образно казано, прехвърляме тежестта върху дружеството.
По отношение на хипотезата на починалото лице – отново съм съгласен с Вас, но при липса на инициатива от страна на наследниците не можем да преминем определена граница. Примерът, който дадохте с правото на вземане – искам да спомена, че в България има огромно количество хора, които имат да си взимат пари от разпределен дивидент и понеже не проявяват никаква инициатива, не знаят колко са богати всъщност. Това е масов случай особено свързан с РМД-та. Действително мисля, че ние можем по някакъв законодателен начин да сложим инициативата в ръцете на акционерите. Трябва да има определена доза активност.
По време на изработването на този проект беше направен опит за събиране на стратегическа информация. По наши данни дружествата, които са издавали акции на приносител са 555. Възможно е да има някакъв отбив от това число, но в общи линии е това. Така че…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Петстотин петдесет и пет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Петстотин петдесет и пет.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това са с издадени вече акции по наредбата на Министерство на финансите или по данни на Търговския регистър – общо АД-та с устави, които имат акции на приносител?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: По данни на Търговския регистър.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По данни на Търговския регистър, не са много.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Това го подчертах, защото всъщност тези дружества…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Извинявайте, господин Заместник-министър, че пак се намесвам, но Финансите казаха, че са само 150. Тоест по техни данни само 150 АД-та са издали по реда на наредбата акциите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: По отношение на другите въпроси ще дам възможност на колегата Талев да отговори.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Талев.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ (Директор на дирекция „Съвет по законодателство“): Уважаеми господин Председател! По въпроса защо в шестмесечен срок се предоставя за получаване на тази равностойност на направените вноски – като временно председателстващ за определен период работната група по изработването на Законопроекта си спомням, че имаше много сериозни дискусии по въпроса в какви срокове реално трябва всички заложени в Законопроекта мерки да бъдат изпълнени, като…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кои бяха в работната група?
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Имаше представители на Министерство на финансите, имаше представители на НАП – по мои спомени, със сигурност представители на Агенция по вписванията и представители на браншовите организации на Висшия адвокатски съвет.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А от правната наука?
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: С правната наука сме консултирали на един малко по-късен етап и имаме становище на професор Александър Кацарски точно по повдигнатия въпрос за временното удостоверение, което след малко ще си позволя да цитирам.
Беше обърнато внимание, че за да се запази, евентуално да се подобри, разбира се, този статут, който имаме съгласно Доклада от 2016 г. на Организацията за икономическо развитие е важно не просто да приемем някакъв закон, в който да се казва, че се забранява от тук нататък издаването на акция на приносител, но и колко бързо ще бъде решен въпросът със съществуващите вече издадени акции на приносител. Тоест някакъв прекалено дълъг или обтекаем срок, в който продължава фактически да съществува такова предложение с действащ текст на приносител, няма да се счете за изпълнение на препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Затова се спряхме на този шестмесечен срок.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По срока разбрахме.
Становището на Кацарски моля да го дадете на колегите референти и експерти, да разполагаме с него.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Разбира се, ще Ви го изпратим.
В един първоначален вариант на § 11, в който тогава знам, че ал. 2, е била ал. 3, ставаше въпрос за предприемане на действия не само по отношение на заварените акции, но и по отношение на издадените временни удостоверения, във връзка с което ще си позволя малко по-обстоятелствено да прочета становището на професор Александър Кацарски по § 11:
„Разпоредбата засяга две групи проблеми: заварени временни удостоверения за записани, но все още неполучени акции на приносител и заварени, издадени акции на приносител.
По отношение на временните удостоверения: редакцията на ал. 3 – била тогава ал. 2 - оставя впечатление, че следва да се представят удостоверения за отбелязване на това, че подлежат на замяна с вече променени акции, като не стават ясни последствията от непредствянето им. Всъщност, притежателите на временни удостоверения се идентифицирани и записани поименно върху временните удостоверения, и в Книгата на акционерите (временните удостоверения имат правния режим на поименни акции), поради това е излишно да се извършват действия със самите временни удостоверения. Достатъчно е да се предвиди, че след влизане в сила на закона временните удостоверения дават право на получаване само на поименни акции. В тази връзка цитирам сегашната редакция на § 11, ал. 3 – „След влизането в сила на този закон, срещу временни удостоверения, удостоверяващи права по записани акции на приносител, се получават само поименни акции“.”
Въпросът: дали няма да се насърчи преминаването към офшорни зони, съвсем накратко бих искал да взема отношение. Този законопроект действително не си поставя за цел, никога не му е била цел да регламентира възможните злоупотреби с офшорните зони. Той има за задача, от една страна, да изпълни изискването на чл. 10, § 2 от Директива 2015/849, която заместник-министър Стоянов цитира, и който гласи: „Държавите членки предприемат мерки за предотвратяване на злоупотреба с акции на преносител и варианти на акции на преносител“. В останалата част на проблема смятам, че това е предмет на регулиране на други закони – например Законът за мерките срещу изпиране на пари. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Отношение, други въпроси?
Заповядайте, колега Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин председател, благодаря на представителите на Министерството за предоставеното становище. Ще се запозная подробно и с това на професор Кацарски, но по начина, по който колегата Талев го изложи в тази част, ми стана пределно ясно за временното удостоверение, което не е предмет на това, което аз засягам.
За да постигнем определен критерий, за да постигнем одобрение, признаване, постигането на този критерий, ние предвиждаме мерки, в резултат на които, пак казвам и държа да се запише, правата на хората, притежаващи акции, им дават права, които са имуществени и неимуществени. Незаявяването в определен период от време, което е обвързано и с воля на самото юридическо лице, както каза и Заместник-министърът, ще ги доведе да имат право да вземат само една сума пари и ще загубят своите права на глас – право на информация, права в дружества, които имат и развиват големи търговски операции, притежават имоти.
Общи събрания, това, което Вие казахте, ще се свикат, както са се свиквали винаги без миноритарните акционери и в резултат на този търговски закон, резултат ще бъде един – тези РМД-та вече няма да имат проблем с многобройните трудещи се, които са станали акционери в предприятията, превърнати в РМД, които поради незнание на Търговския закон, не че те редовно от пресата не знаят, но в общите събрания те не са участвали. Както каза и представителят на Министерството, те имат качеството да получават суми, но какво от това? Защото едно е да имаш да получаваш суми, друго е да имаш право да се информираш, да четеш книгите, да участваш и да вземаш решения. За мен това е ключов правен момент, който исторически ще разчисти последиците на приватизацията.
По отношение, пак казвам, на този по-кратък срок, за да удовлетворим критериите на тази организация, която аз зачитам и признавам, тук се слага правото на собственост и правата на много граждани, за да се удовлетвори този критерий.
И по отношение на бележката за „Техноимпекс“ и казаното от Вас, бих казал само едно: в този момент сте бил много по-близо и до нашия председател, и до „Техномпекс“. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, предложете този режим – за миноритарния акционер, предложете го в контекста и в смисъла, аз съм абсолютно „за“. Вече 15 години след приключване на този приватизационен способ, ако все още след 15 години има такъв миноритарен акционер, който ще си извади временно удостоверение от дружество, о’кей, нека да го защитим. Ако трябва ще го изпратим в КФН да се явява, за да му гарантираме правата, но няма, изчистени са.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Аз Ви благодаря. Изложих своите аргументи и опасения най-добронамерено. Пак Ви казвам, правото на собственост – като юристи се обръщам към Вас, защото сте точно такива – осъзнавате какво е неговото значение и правото на дял от търговско дружество и всичко, което се цели да се постигне за този критерий. Няколко пъти го посочих: да удовлетвори България Организацията, да получи одобрение и постигане на някакъв критерий, пак казвам, става за сметка, в моето съзнание, непритежаващо поправката, която Вие имате в ръцете си и справката на Министерство на финансите. В моето съзнание въпросът е правен и затова го изложих на Правна комисия. Вече ако има засегнати, виждайки документите и оценявайки всичко, Вие трябва да направите това предложение и да го изпратите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Те вече са направили предложението, какво да направят?
Колеги, има ли други изказвания и въпроси, ако има?
Колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Съвсем кратко. Аз няма да се спирам подробно на мотивите. Ще подкрепя Законопроекта. Единствено ми се струва, че този деветмесечен срок, който е заложен за превеждане на уставите и замяна на акциите е кратък за закон, който влиза в сила от деня на обнародване в „Държавен вестник“. Смятам, че този срок би следвало да е поне едногодишен. Не знам какви са мотивите. Ако приемем, че мотивите са същите – да отговоря на изискванията на Организацията – смятам, че няма да навреди толкова или пък, че ще бъде фатално, ако се определи едногодишен. Благодаря
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Понеже господин Талев е участвал в тази работна група, доколкото разбирам, сериозен труд е положен. От Министерство на финансите е получил такова мнение, че едногодишният срок е прекалено голям с оглед на ангажиментите, които е поела Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания?
Въпроси – няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение на Търговския закон, № 702-01-48, внесен от Министерски съвет на 16 ноември 2017 г.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Законопроектът е приет на първо четене.
Благодаря, на Министерство на правосъдието.

Пристъпваме, колеги, към пета точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ, ПРЕДСТАВЯНЕТО И ПУБЛИЧНОТО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ, ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ И ИЗБОР НА СЪДИЯ В КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ КВОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Разполагахте с Проекта, който служебно изготвихме на тези правила.
Имате думата.
Господин Митев.
ХРИСТИЯН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Аз смятам, че тези Правила по нищо не се различават от Процедурните правила, които сме приемали в Правна комисия за друг вид избор за различни органи от Народното събрание. Смятам, че са законосъобразни, съобразени са с Конституцията, съобразени са със Закона за Конституционния съд, с нашия правилник за организацията и дейността на Народното събрание и осигурват в достатъчна степен публичност и прозрачност на процедурата. Предлагам Ви да ги подкрепите. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Митев.
Само ще добавя, че сме отстранили новите законови изисквания, които междувременно са влезли в сила – във връзка с декларациите за конфликт на интереси.
Господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: След прозрачната процедура, която проведохме за избора на членове за ВСС, няма какъв нов връх да покорим, така че – не знам. Аз все още се колебая.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания има ли? Няма.
Закривам дебата, колеги.
Който е съгласен да предложим на Народното събрание този проект за Процедурни правила, моля да гласува „за“.
За – 13, против – , въздържали се – .
Колеги, с това изчерпахме дневния ред.
Закривам заседанието.

(Закрито в 19,10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов