Стенограма на комисия

---

ПРОТОКОЛ
№ 62

На 19 септември, сряда, 2018 г. се състоя редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 802-01-27, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2018 г.
2. Обсъждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 802-01-31, внесен от Министерския съвет на 13 август 2018 г.
3. Обсъждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 802-01-33, внесен от Министерския съвет на 3 август 2018 г.
4. Обсъждане на второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 854-01-52, внесен от Николай Веселинов Александров и група народни представители на 13 юни 2018 г.
Списък на присъствалите народни представители, членове на Комисията по правни въпроси и гостите се прилага към протокола.
Заседанието бе открито в 14,40 ч. и ръководено от председателя на Комисията по правни въпроси господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум – откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси. Получили сте покана с предложения за дневен ред.
Имате думата по дневния ред.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, предлагам точка първа от дневния ред да отпадне, тъй като Законът за защита на личните данни беше гласуван днес в пленарната зала на първо четене и не се налага да бъде разглеждан днес от Комисията. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Становища, мнения, предложения, възражения по това предложение?
Колега Милков, заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! Приемам дневния ред, няма да правя формално предложение за промяната му. Само ще помоля при възможност в най-скорошен порядък да разгледаме и Закона за отговорността на държавата за вреди. Внесен е още през месец юни, постъпили са становища по него. Разговаряйки с колегите, за нас е необяснимо защо не се внася. Ще Ви помоля в следващите седмици да го разгледаме, защото засяга важни отношения. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, взимам го предвид.
Ще проверим становищата и ще го насрочим за гледане.
Други мнения и предложения относно дневния ред? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред без точка първа, която днес беше обсъдена в пленарната зала и беше приет Законът за изменение и допълнение на Закона за личните данни на първо четене.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към точка първа от гласувания дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА, № 802-01-31, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 13 АВГУСТ 2018 Г.
Гости по тази точка:
от Министерството на културата – господин Мехти Меликов, директор Дирекция „Авторско право и сродните му права“, и госпожа Катерина Пашова – държавен експерт в дирекция „Авторско право и сродните му права“;
от Сдружение „Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – госпожа Ева Петров, юрист;
от Сдружение „Артистаутор“ – господин Николай Стайков, юрист, и господин Иван Янков – юрист;
от Музикаутор – госпожа Яна Тодорова, юрисконсулт и
от Сдружение Филмаутор – госпожа Мария Палаурова – изпълнителен директор.
Добре дошли на всички гости по темата на Закона за авторското право и сродните му права.
Господин Меликов, Вие ли ще представите накратко Законопроекта?
Заповядайте.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, гости, колеги! Ще си позволя аз да представя много накратко Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, тъй като министърът на културата е ангажиран с „Тринадесет века България“.
Става въпрос за имплементиране в законодателството на директива, която е създадена, за да вкара в националните законодателства Маракешкия договор, към който Европейският съюз се присъедини на колективна основа. Договорът е за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали.
По същество става дума за разширяване обхвата на свободното използване по отношение на изключително специална група хора, които не могат да ползват печатните материали по традиционния начин. Предоставя се възможност те да бъдат ползвани в променен формат и необходимостта да се изменя форматът, да се възпроизвеждат в нов формат тези печатни издания, ангажира правилата на авторското право. В тази връзка преди няколко години – 2012 г., беше подписан Международния договор, а през 2014 г. Европейският съюз се присъедини към него. Става въпрос за унифицирана международна рамка, която е още по-унифицирана в рамките на Съюза и се въвежда с тази директива.
Въвеждането на предходната Директива възбуди изключително много спорове. Искам да спомена това понеже в други комисии си спомняха за онзи тежък документ. В случая става въпрос за нова рамка, която се въвежда непосредствено по начина, по който е приета, докато при колективното управление новата рамка трябваше да се напасне на съществуващи обществени отношения – уреден пазар, функциониращ по определен начин. При въвеждането трябваше да се вземат специфични национални решения, каквито тук по-скоро отсъстват. В този смисъл за нас въвеждането на тези мерки е повече от важно не само в изпълнение на ангажиментите ни като страна – членка на Европейския съюз, но и за защита правата на специална група потребители. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Меликов, за представянето.
От страна на гостите, искате ли да добавите становища, мнения във връзка с представения Законопроект?
Колеги, имате думата за мнения, становища, изказвания.
Колегата Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! Нямам възражения по предметния обхват на Закона. Изчаквах да чуя представителите на организациите за защита на права и тези, които работят по Закона, за да видим дали тези, които ще го прилагат, имат някакви възражения, затова считам, че становището им е важно. Нашата парламентарна група няма против да се даде възможност за гражданите с такива увреждания.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Ако колегите, преценят ще вземат становище.
Други изказвания?
Колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми колеги, също смятам, че Законопроектът трябва да бъде подкрепен. Напомням, че ние не сме водеща Комисия по този законопроект, водеща е Комисията по културата и медиите. От мотивите, които чухме, предполагам всички сте се запознали с представените таблици за съответствие, смятам, че коректно са отразени изискванията на Директивата в представения Законопроект и следва да бъде подкрепен. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Митев.
Други изказвания, колеги?
Аз също заявявам подкрепа по отношение на внесения Законопроект. Смятам, че Директивата от 2017 г. е сериозна стъпка за подобряване на правното положение и достъпността, и правата на лицата с физически увреждания, които не могат да ползват всички произведения свободно с оглед на заболявания. Смятам, че Законопроектът следва да бъде подкрепен. Разбира се, мислих и в посока, част от предложенията да касаят и материята, която обсъждахме подробно и в предходния Законопроект, и на публичния международен форум, който се проведе по инициатива на част от представителите и организациите за управление на авторски права. Само в тази посока ми е въпросът: докъде стигна работната група в Министерството на културата? Кога да очакваме и каква е готовността в тази връзка? Приемам, че това е допълнителен и страничен въпрос. Законопроектът е дефиниран с тази цел, това му е обхватът и смятам, че би следвало да съобразим и да приложим изискванията на Директивата.
За мен би било полезно и важно за ориентацията и формирането на мнение, ако организациите за колективно управление изразят становище и позиция.
Не виждам някой да ме репликира.
Заповядайте, госпожо Палаурова.
МАРИЯ ПАЛАУРОВА: Добър ден! Благодаря за възможността.
Поколебах се дали да вдигна ръка, тъй като останах с впечатлението, че очаквате отговор, първо, от колегите от Министерството на културата. Ако правилно съм разбрала Вашата бележка и въпроси, те касаят областта на частното копиране – темата, която засегнахме на международната конференция. Считам, че текстовете действащия Закон не функционират и ние приветстваме дори, бих казала, настояваме те да бъдат коригирани час по-скоро. Мисля, че сте запознати с Доклада на Световната организация СИЗАК, която обединява всички дружества, представляващи автори и други категории творци. Там също се препоръчва законодателството да бъде преработено, така че то да стане работещо, защото наистина държавата ни е една от малкото в Европейския съюз, която няма реална система за компенсация на авторите.
Не бива да се забравя и един много ключов, бих казала, както за творческия сектор момент, така и за цялото ни общество, а именно, че ако сдруженията започнат да събират компенсационните възнаграждения, 30% от тези суми ще отиват във Фонд „Култура“ към Министерството на културата, от което всички бихме имали изключителна полза – както творците, така и потребителите на културни продукти. Всяка такава инициатива е приветствана от наша страна и бихме съдействали, за да се подобри ситуацията. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други становища?
Заповядайте, господин Меликов.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Министерството на културата припознава проблема. Става въпрос за компенсации за свободно използване, които не се събират понастоящем поради конкретни дефицити в текстовете на Закона. Ще въведа уточнението, че в изключителните права на авторите – имуществени права, да разрешават използването на техните произведения и да събират за това възнаграждение, с някои актове, международни договори се въвеждат изключения.
По някои въпроси, както в момента е Маракеш, изключителното право на автора се ограничава с цел да се облагодетелства някаква група или някакъв тип ползване, което е важно, за да се защитят правата на тази група. Добър пример е Маракеш и правата на незрящи и на хора с такива заболявания.
Често обаче, когато се ограничават правата на авторите, за да се облагодетелства някаква група, авторите търпят щета. Търпенето на щета е прието, че би следвало да бъде компенсирано в определени случаи. Схемите за компенсация се въвеждат така, че изключението да важи ползвателят да може без разрешение да използва съответното произведение, но по някакви схеми да се събират от пазара пари, които да се предоставят на ощетената група от авторите.
Компенсациите, които неработят в България са два вида: компенсациите за частно копиране, което е ретрографски права и допълнителна компенсация именно за такова ползване, включително на филми, на музика. В момента идеята е да се събират пари от вносителите на дискове, на звукозаписна техника. В Министерството на културата има ясно разбиране и сме го приели като политика, че трябва да се обмисли да се рестартира този модел, за да се събират действително компенсациите, които е прието, че ще трябва да бъдат предоставяни.
Този модел е поне на 15 години, а пазарът се разви изключително много от този момент. Ние стартираме пълна предварителна оценка на въздействието на такава промяна в Закона, която ще оцени новите начини на ползване, наличието на щета, кои са ощетените, кой би трябвало да е бизнесът, който ще плаща и по какъв начин, в какви размери евентуално – изключително важни въпроси, на които трябва да се отговори преди да се рестартира система, която в някакъв смисъл е от 90-те години като дизайн. Да, задължително е да се рестартира тази система, това ще направим. Стартирали сме разговори и сме пред подписване на споразумение с Университета за национално и световно стопанство, с който ще направим тази оценка заедно. Когато я направим ще имаме цялата необходима база, за да изготвим Закона за изменение и допълнение и да го представим заедно с анализа, така че заинтересованите страни, които ще дойдат тук, ще има крещене в тази зала, в крайна сметка да бъдем защитени с качествено изследване и да знаем какво говорим. Иначе рискуваме технологичната общност да застане от едната страна, авторската, от другата, и да се борят какви пари, на кого и как да се събират. За нас е изключително важно качество, предвидимост, обективност, обоснованост на законодателството и ще се опитаме да го направим именно по този начин с пълната предварителна оценка, пак ще кажа, чието изготвяне вече е стартирано. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Меликов.
Дължа уточнение, тъй като очевидно аз отклоних и изместих дебата. Моят въпрос касаеше дебата за публично-частното партньорство за видовете измерители, защото в този формат ние говорихме, че има работна група и затова си позволих да поставя този въпрос. От предходния дебат знам, че се обсъждат и моделите, формите, евентуално и за компенсационни плащания във връзка със свободното ползване на авторските произведения. Повдигнах този въпрос, защото след форума, който беше в НДК, имах разговор с председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, който каза, че активно работят и че ще настоява в началото на есенната сесия да обсъдим някои от моделите за критерии – измерители, за ползването на радио- телевизионни програми. Тъй като в последния ни дебат това беше тема с продължение, си позволих да попитам. Няма лошо, сега разбрахме, че се работи по въпроса за компенсационните плащания.
Пак заявявам нашата готовност да съдействаме в тази работа.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Работната група приключи работата. Имаме готови текстове – ще бъде трети законопроект за годината вероятно, ако влезе преди Нова година и в ЗЕС посрещаме всички ключови теми, свързани с пиратството на телевизионни програми, които се развиват на две нива – както чистото пиратство, когато телевизионни програми без уредени права се разпространяват в мрежите и недобросъвестното деклариране на абонати. И по двете мерки сме предложили конкретни текстове. Нещо повече, за нас това не беше достатъчно и ще предложим на Народното събрание, след като мине процедурата в Министерския съвет, допълнителни текстове, свързани с подобряване на ефективността на правоприлагането и може би ключовият проблем – невъзможността да връчим на авторите за установяване на административни нарушения, които саботират производствата. Мога да кажа, че нарушителите са все по-добре обучени как да избягват административната санкция именно с такива средства – процесуални, процедурни. Ще има предложения в този смисъл в същия законопроект и може би още едно, две съвсем дребни неща, свързани със Закона. В момента правим предварителната оценка и се надявам скоро да можем да качим за обществено обсъждане и да пуснем във веригата на Министерския съвет за обсъждане този законопроект, за да дойде и при Вас. Мотивите са изцяло свързани с основната тема – публично-частното партньорство.
Изключително важно – бизнесът застана с парите си да защити собствения си интерес и потърси ангажимента на държавата, който, разбира се, е налице за борба с пиратството, за да оздравим поне този пазар, тъй като проблемите в този пазар верижно се отразяват на редица други пазари. Темата е изключително интересна. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Като споменахте контрола, ние вече сме в прилагане на отложената разпоредба за новите контролни правомощия на кметовете. Имаше ли кампания за обучение на местната власт? Има ли някакви първи впечатления в тази посока?
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Мисля, че едно от ключовите събития или началото на събитията стартират в края на този месец понеже отложеното действие прехвърли прилагането на тази разпоредба в началото на следващата година. Това, което правим ние, е да съдействаме на организациите, в които има управление на права, които стартират и своя кампания. Съвсем скоро очакваме Музикаутор да публикува нещо като малък вестник или брошура с интервюта, включително от мен, от представители на БХРА, с които да започнем да запознаваме общините, кметските управи и кметовете с техните задължения и възможности – това е за общините. Мисля, че от Министерството на културата, самостоятелно, също ще е добре да излъчим послание чрез Сдружението на общините. Ще видим как точно да го направим, имаме време до края на годината. Иначе готвим и други информационни материали, защото това е новият ни начин на работа – нулева толерантност в контрола, но и мерки за информиране на заинтересования бизнес, за да може правилата на авторското право, които не са прости и лесни, да бъдат добре разбрани.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, други становища, изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Пристъпваме към гласуване: подлагам на гласуване за първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 802-01-31, внесен от Министерския съвет на 13 август 2018 г
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се на първо четене Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
Благодаря на колегите от Министерството на културата и от организациите и сдруженията.

Пристъпваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ, № 802-01-33, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 30 АВГУСТ 2018 Г.
Гости по тази точка са госпожа Десислава Ахладова – заместник-министър на правосъдието и госпожа Елена Чернева – председател на Националното бюро за правна помощ.
Заповядайте.
Госпожо Заместник-министър, Вие ли ще представите накратко Законопроекта?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми представители на институциите!
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за правната помощ се цели премахване на изискването за представяне на хартиен носител от гражданите на документи, удостоверяващи основанията за предоставяне на правна помощ, издавани от съответните компетентни ведомства – Агенцията за социално подпомагане, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите, Агенцията по заетостта и Агенцията по вписванията.
Законопроектът е изготвен във връзка с предприемане на мерки с цел окончателно постигане на целите на Решение № 496 от 29 август 2017 г. за изпълнение на Решение 338 на Министерския съвет от 2017 г. за предприемане на мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискванията за представяне на някои официални документи на хартиен носител.
Законът за правната помощ регламентира изчерпателно видовете правна помощ, реда и условията за нейното предоставяне. Всеки гражданин, който отговаря на условията на чл. 22 от Закона за правната помощ, има правото на безплатна правна помощ за консултация или подготовка на документи за образуване на дело, предоставени въз основа на решение на председателя на Националното бюро за правна помощ за безплатен правен съвет от адвокат, както в откритите регионални центрове, създадени към съответните адвокатски съвети.
Във връзка с установяването на горните факти, които се изискват и във връзка с установяване на обстоятелствата, са необходими документи, издадени от съответните компетентни ведомства, които вече изброих. Досегашната дългогодишна практика на Националното бюро за правна помощ е, когато заявителят за правна помощ не е предоставил документ от съответния компетентен орган, удостоверяващ наличието на някои от условията за предоставяне на правна помощ, да се изисква служебно от съответното ведомство на хартиен носител.
Кореспонденцията със съответните ведомства, изчакването на отговори и документи от тях водят до значително удължаване на времето по процедурата по предоставянето на правна помощ, както и по произнасянето по заявлението за правна помощ на гражданите и съответно до тяхното недоволство от това.
Целта на предложените промени, на първо място е да се ускори процедурата по предоставяне на правна помощ чрез служебен електронен обмен на информация за заявителите на правна помощ между Националното бюро за правна помощ и компетентните ведомства чрез присъединяване на бюрото и получаване на реален достъп до средата за междурегистров обем на данни „Реджикс“ към Държавната агенция за електронно управление. Целта на промените е да се облекчат гражданите, да се намали административната тежест върху тях при снабдяването им с необходимите документи.
С предложената нова ал. 3 на чл. 25 се предвижда въвеждане на принципа за несменяемост на адвоката от консултацията до процесуалното представителство по делото. Целта на изменението е адвокатът, който е запознат с правния проблем да продължи да представлява лицето и по образуваното производство пред съда. По този начин ще се постигне бързина при решаване на проблемите на гражданите, за които е установено, че имат право на правна помощ и основание за изготвяне на документи за завеждане на делото, като се избегне повторно откриване на процедура за правна помощ от съда с искане за определяне на адвокат.
Предложените изменения и допълнения на Закона за правната помощ ще създадат предпоставки за по-пълна защита на интересите на гражданите, които имат нужда от правна помощ, тъй като ще доведат до по-голяма бързина, по-лесно получаване на правна помощ и по-голяма ефективност на процедурата по предоставянето й. Гражданите ще получават своевременна консултация, правен съвет, подготовка на документи от определения в регионалния център за консултиране адвокат, както и при необходимост от процесуално представителство в съкратени срокове. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Заместник-министър.
Госпожо директор на Националното бюро, желаете ли нещо да добавите?
ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА: Това, което мога да кажа, е, че основното изменение и допълнение, което предлагаме в чл. 22, ал. 4 за служебно събиране на информация за социалния статус на заявителите за правна помощ, да става чрез електронен обмен, всъщност вече е факт. Ние вече обменяме такава информация, имаме реален достъп до междурегистровия обмен на системата „Реджикс“ към Държавната агенция за електронно управление. Сега остава този подход да бъде регламентиран нормативно. Това е, което имам да допълня. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, имате думата за мнения, становища, въпроси, отношение.
Колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости!
Смятам, че този законопроект заслужава подкрепа основно, заради това което се поставя като основна цел – да облекчим гражданите, които са потребители на правна помощ с въвеждането именно на електронния обмен на данни между Националното бюро за правна помощ и различните институции, в които се съдържат документи, определящи за получаване правото на правна помощ. Разбира се, не по-малко важно за мен и като адвокат е положителна новата ал. 3 на чл. 25, която се предлага, с въвеждане на принципа на несменяемост на адвоката от даването на правната консултация до процесуалното представителство. Всички колеги знаем, че в практиката повечето адвокати искат като започнат едно дело от началото да го проведат до края, а не да го вземат в различен стадий на процеса или дори, след като консултацията, направена от един адвокат, той е дал един правен съвет, след това клиентът остава с впечатление, че трябва да се предприемат определени стъпки, които са му указани от него, предоставя се на друг адвокат, който пък има друго виждане за начина на процедиране и водене на делото. Смятам, че този принцип ще осигури по-добра защита на клиентите на Националното бюро за правна помощ. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Митев.
Други изказвания?
Колегата Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, гости!
От името на нашата група заявявам, че ще подкрепим Законопроекта. Разбира се, той е добър, в полза на гражданите е. Като адвокат не съм работил с Бюрото за правна помощ, но многократно съм се убеждавал от работата на моите колеги, че самото снабдяване с документи е затруднявало гражданите и оскъпява процедурата. Безспорно, инициативата е добра и ние ще я подкрепим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване от Комисията по правни въпроси Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 802-01-33, внесен от Министерския съвет на 30 август 2018 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен Законопроектът, да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Благодаря на заместник-министър Ахладова и на директора на Националното бюро за правна помощ.

Колеги пристъпваме към точка трета от дневния ни ред, предишна точка четвърта:
ОБСЪЖДАНЕ НА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ, № 854-01-52, ВНЕСЕН ОТ НИКОЛАЙ ВЕСЕЛИНОВ АЛЕКСАНДРОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 13 ЮНИ 2018 Г.
Гост от Министерството на икономиката е господин Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката.
Колеги, някой има ли желание за изявление, преди да пристъпим към четенето за второ гласуване? Няма.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост“.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлага на гласуване наименованието, както го представих.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се наименованието на нормативния акт.
Параграф 1 – текст на вносител.
При мен не е отразено нито едно постъпило предложение по § 1.
Имаме от колегите референти-експерти становище, което Ви докладвам по § 1: „Точка 1 в този й вид не би следвало да се подкрепя. Предвиденото допълнение, както и в случаите на чл. 57, не е точно. Ако целта е да се уреди възможност за внасяне на непарична вноска не само в капитала на търговски дружества, в които държавата е едноличен собственик, тя би могла да се постигне с друго изменение в ал. 2 на чл. 43.
Подкрепяме предложението на Министерството на правосъдието, като предлагаме т. 1 на § 1 от Законопроекта да се измени така:
„т. 1, в ал. 2 накрая думите „в които държавата е едноличен собственик“ се заличават.“
Текстът на чл. 43, ал. 2 придобива следната редакция – чета, както би станало, ако приемем предложението на Министерството на правосъдието и предложението на колегите експерти – ал. 2: Държавата се разпорежда с имоти, частна, държавна собственост на база оценки на имотите, извършени от независим оценител, не по-ниски от данъчните им оценки чрез продажба, замяна, делба, възмездно или безвъзмездно учредяване на ограничени вещни права, както и чрез апортиране на имоти и вещи в капитала на търговски дружества“.
Заличават се думите, в които държавата е едноличен собственик.
Колеги, имате думата за мнения, изказвания, предложения за целия параграф 1.
Колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, подкрепям в този случай становището по отношение на т. 1. Смятам, че действително редакционно е по-добре, по-изчистено от това, което предлагат колегите референти, на база на становището на Министерството на правосъдието.
По отношение на т. 2, с която се отменя ал. 3, ще направя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който коментирахме с колегата Александрова, съобразявайки мотивите. Предполагам, че всички сте запознати със становището на Министерството на правосъдието, което е качено на интернет досието на Законопроекта.
Ще предложа изпреварващо т. 2 да отпадне, а вместо нея да се създаде подразделение „Преходни и заключителни разпоредби“. Знам, че тук не е систематичното място, но предложението е свързано с отпадането на т. 2, с която се отменя ал. 3 на чл. 43, като предлагам да се създаде нов параграф в подразделение „Преходни и заключителни разпоредби“, в който в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, чл. 28 се допълва с нова ал. 11 със следния текст: „С апорт на имоти и вещи, собственост на търговки дружества, включен в приложение 1 към чл. 3, ал. 1 списък на търговското дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях на Закона за приватизация и следприватизационен контрол се извършва след решение на Министерския съвет по предложение на органа, упражняващ правата на собственост, капитал на търговските дружества“.
Мотивите за това предложение са следните. След предвиденото отпадане на ал. 3 на чл. 43 от Закона за държавната собственост поради обстоятелството, че третира въпрос, който попада извън приложното поле на Закона за държавната собственост, е необходимо въпросът с апорта на недвижими имоти от дружествата, включени в списъка по чл. 3, ал. 1, да бъде уреден, където е неговото систематично място – чл. 28 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, чиято ал. 9 урежда продажбите на недвижими имоти от дружествата, включени в списъка по чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Икономическата логика предполага, че след като Законът допуска продажбата на недвижими имоти от дружества, включени в списъка по чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол да бъде разрешено и апортирането на имоти от тези дружества при същите условия, след решение на Министерския съвет.
С новата алинея едновременно се уеднаквява редът, по който се извършват двата способа на разпореждане, продажба и апорт, а от друга страна, се уеднаквява редът, по който се извършва апорта на имоти частна държавна собственост и този за имотите и вещите, собственост на търговските дружества, включени в списъка по чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Тук правя уточнението, че в мотивите на Законопроекта беше записано – съгласен съм, че систематичното място на ал. 3 не е в Закона за държавната собственост. Пропуск е, че не беше предвидено правилното систематично място в Закона за приватизация и следприватизационен контрол и смятам, че с това предложение този пропуск се изправя, от една страна, и от друга страна, пък ще има и контрол в случаите, когато органът, упражняващ правата на собственост на капитала на търговски дружества от списъка по чл. 3, ал. 1, предлага такъв апорт, като това ще става след решение на Министерския съвет, което, смятам, че е добро решение. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Митев.
Имате възможност за реплики и становища по неговото изказване.
Аз лично намирам за разумно това предложение. Ще ми се Министерството на икономиката, ако може да вземе становище по това. Като допълнителен въпрос добавям, ако може и анализ на предложението в частта решението за апорт да се взима от Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Като Министерство на икономиката ние подкрепихме народните представители, вносители, на първо четене, заедно и Министерството на регионалното развитие и благоустройството по предложените промени и разказахме каква е мотивировката.
На първо четене се породи дискусия дали няма да отворим някаква врата на пандора за имоти на дружества от забранителния списък. Целта и идеята на Министерството на икономиката не е такава, доколкото подкрепя Законопроекта.
Тук искам да направя аналогия: чл. 28, ал. 7 или 9 на Закона за приватизация дава режим, при който дружества, включени в така наречения забранителен списък, могат да продават имоти. Алтернативите са две: едната е през Агенцията за приватизация, другата алтернатива е след решение на Министерския съвет. Продажбата е тип разпореждане и когато говорим за апорт, което отново е тип разпореждане с имоти, считаме, че казаното е позитивно, така че ще има орган, който със своето решение, в случая Министерският съвет, ще носи политическа отговорност, за да не се стигне до някакви злоупотреби. В мотивите и доклада към това решение на Министерския съвет ще бъдат разписани целите за какво е нужно да се направи този апорт, така че подкрепяме втората част на изчетеното предложение.
По първата част, която Вие изчетохте, не разбрах в чл. 43, ал. 3 какво се предлага, защото там не беше систематичното място в ЗДС да говори за имоти, собственост на търговски дружества, но не разбрах какво беше предложението.
По втората част изказваме подкрепа наистина да има орган, който да носи отговорност и за целите на апорта, и да е ясно, че не се предвижда отваряне на някаква врата, което беше казано от колегата народен представител на първо четене.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на заместник-министър Борисов.
Тоест приемаме, че Вашият акцент е по въпроса остава или не ал. 3. Вие не възразявате да отпадне ал. 3, но да има такава норма в Преходните и заключителни разпоредби.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Подкрепихме в Преходни и заключителни разпоредби да има допълнение на Закона за приватизация, което включва и апортите от дружества в забранителния списък, да са след санкция на Министерския съвет, което уеднаквява режима с продажбата на такъв тип имоти. Нямаме текста и не чух какво се случва с чл. 43, което беше изчетено от Вас.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кой от текстовете нямате?
Пет минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, продължаваме работата.
Колегата Милков иска думата.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, господин Заместник-министър!
Не исках да участвам днес активно в дебатите, исках да Ви изслушам. Но тъй като се направи ново предложение от колегата, моят прочит на първо четене и без специална подготовка според мен не може механично да се използва текстът за продажбата, защото последното изречение говори, че продажбата става чрез търг, чрез електронната платформа. Тоест решението, формирането на воля да се продаде имота е на Министерския съвет.
Предложението е диференцирано – дали от министъра, упражняващ правата, дали от Агенцията, но накрая самата техническа продажба пак позволява търг. Опасението ми и на първо четене го подчертах, че при формирането на воля и апортът де факто се предопределя от този, който получава имота и се сменя собствеността по начин, който предопределя този, който получава имотът. Това е ключовият въпрос на този законопроект.
В случая дали ще го сложим в този закон, дали ще го оформим, че ще се реши първо от Министерския съвет, въпросът е, че накрая продажбата стига до търг, а тук влиза в дружеството, и си сменил собствеността без търг.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колега Милков, при апорта няма как да се проведе търг. Той е разпоредителен способ, който е конкретен.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Ще Ви опонирам, защото може би идеята на чл. 28 е, ако Министерският съвет вземе решение дружеството да го продава, тогава в сила влиза Правилникът за реда и упражняване правата на държавата в търговските дружества, който допуска няколко способа за пряко договаряне – с дъщерно дружество, с общинска или държавна структура, като изключение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Митев иска реплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Милков, имам следното възражение във връзка с тази теза. В края на краищата именно затова смятам, че е добре крайното решение да се взема от Министерския съвет. От една страна, носенето на политическа отговорност, от друга страна, това, което Вие казвате – да се прецени дали е удачно, целесъобразно изобщо да се прави този апорт. Смятам, че това е добро решение в този случай. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други реплики има ли, колеги? Няма.
Дуплика, колегата Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Решението на Министерския съвет е по повод допустимостта държавният интерес да се раздели с имота. Вече получаването на имота от някого, предопределянето на правоприемника – в единия случая става на конкурсно начало, което гарантира обществения интерес, в другия случай, вярвайте ни, Министерският съвет носи политическа отговорност, този ще го получи. Това ми бяха аргументите и първия път, ако правилно ги изказах. Проблемът е, не че не може да се загуби собственост и с апорт. Въпросът е в правоприемника – как се определя правоприемството. Всеки би искал Министерският съвет да го посочи с пръст и да каже: аз нося политическа отговорност, приемник е той.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Апортът от незабранителния списък как се определя?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, нека пак да видим ал. 9 от чл. 28 на сегашния приватизационен закон. Колегата Милков спомена динамичния фактически състав впоследствие, но да видим как е разписано: „Продажбата на недвижими имоти от дружества, включени в списъка по ч. 3, ал. 1, се извършва след решение на Министерския съвет или на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по предложение на органа, упражняващ правата на собственост, капитала на търговските дружества“. Значи тук при всички положения имаме изявление на органа, който упражнява правата на собственост, капитала на търговските дружества. Дори това най-често типично трябва да е министърът, който е принципал.
„В случай, че решението за продажба е прието от Министерския съвет, продажбата се извършва от търговското дружество“, тоест тук решението на Министерския съвет е в смисъл: разрешавам на дружество ЕАД, държавно Х да продаде имот, обособена част от капитала на еди-кое си дружество.
Друга хипотеза: „в останалите случаи продажбата се извършва от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по реда на този закон“. Това е алтернативният способ. Решението на Министерския съвет казва: да, да се продаде, възлага на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол да извърши приватизационната продажба. Вече Агенцията определя способа. Тук сме в хипотезата, която колегата Милков казва, примерно чрез електронен търг. Това си го взима като решение Агенцията за приватизацията и следприватизационен контрол.
„Във всички случаи продажбата чрез търг се извършва чрез електронната платформа“ – това, което също гледахме и добавихме наскоро.
Тук въпросът е, че трябва да намерим предмета на решението на Министерския съвет не при продажба, а в хипотезата на апорт как трябва да процедираме. Принципалът в доклада си да предлага конкретен апорт, а Министерският съвет да казва одобрявам, разрешавам или неодобрявам, неразрешавам, защото апортът няма как да го направим при търг, освен ако колегата Милков не каже друг способ.
Колега Милков, заповядайте за уточнение.
ПЕНЧО МИЛКОВ: В случая частен интерес се обслужва и се предопределя като правоприемник с решението кой да получи материалното благо. Това е притеснителното. Ако в момента не говорим абстрактно, а с конкретни фирми да дадем примери, ще прозвучи зловещо, защото един ще получи голямо материално благо по решение на Министерския съвет, всички други ще кажат: защо той? Министерският съвет или органът решава да се отчужди, но на кого? За това предния път казах, че се отваря тази врата – да няма конкурсно начало.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, поставям следващия детайлизиращ въпрос: това виждане на колегата Милков означава ли, че апортът е недопустим и в друго държавно дружество с държавно участие в капитала, или в дружество с общинско участие в капитала?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ако няма търг.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако няма търг – да, хубава е вметката на колегата Димитров.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Когато има друг публичен интерес, независимо от размера на публичния интерес в предприятията, в които се апротира, тогава според мен не би имало проблем и то се съдържа в това, че може да се създаде предприятие с апорт, тоест ти го създаваш държавно, апортирайки, давайки му имущества като апортиращ. Но когато публичният интерес е толкова, че предприятието не успява да защити, да предопредели решенията на това предприятие, публичният интерес се нарушава, защото ти прехвърляш собствеността в дружество, в което държава или община вече няма възможност да предопределя какво ще стане с този имот. Заради това до момента това е било забранено. В момента се допуска – говорихме за отварянето на вратата.
При мен стои въпросът: вярвам на изпълнителната власт по принцип – това й е функцията, но се създава прецедент, че нещо, което винаги е имало конкурсен характер, а в случая с решението се предопределя. Не дали се отчуждава, не дали го прехвърляш на друго държавно или създаваш държавно предприятие, даваш на частно предприятие предимно публичен имот.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, нека тогава да си подредим законодателството в следния смисъл.
Ние не може да изключим апорта като форма за публично частно партньорство по вече действащия Закон за концесиите. Защо да е недопустим апортът в Закона за концесиите. Там пак имаме състезателна процедура, която също е концесионна процедура.
Логиката е обвързана и затова общо взето стават колизиите, които пък те забиват тотално като прилагане. (Реплика от Емил Димитров.)
Странното е, че Министерският съвет дори вече отделен министър, но Министерският съвет може да взима общото решение за концесия, но не може да взима при това положение и при логиката на колегата Милков решението за апорт.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Министерският съвет разглежда процедурите и преценява дали е най-висока, най-ниска цена или единственият възможен купувач.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Каква е пазарната оценка? Тоест какви са оценките във връзка с апорта?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ако е имало по-високи цени, той взима най-ниската и е ясно при кого ще отиде. (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Затова се опитах да разделя двете хипотези, тоест случаите, в които имаме апорт в друго държавно или общинско дружество, където би трябвало да е безспорно, защото и без апорт, с отделни правни процедури, пак може да се постигне същият резултат, само че става с повече решения на съответните органи. Апортът е директното и всъщност отговарящото на правното намерение правно действие.
Другата хипотеза, която притеснява опозицията – признаваме, ние ако сме опозиция, и ние ще твърдим това: как ще вкарваме държавен или общински имот директно чрез апорт? Видяхме какво стана с имотите на София според разпоредителната практика в Столична община до 2005 г. Можем да ги открием в имуществото на всякакви дружества, така че приемам този въпрос като обосновано съмнение, което вече се случвало. Да случило се е преди години, но никога не можем да сме сигурни, че при някакви условия няма да се случи.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Знаем какво стана с мястото на Столичната библиотека и Халите.
Господин Председателю, всичките действия, които някой е предприел някъде по повод някакви имоти, бяха след като е докладвано на общинския съвет: казва примерните цени, те одобряват тези цени, сключва се договорът по тези цени и някой пет години по-късно казва: ама към днешна дата имотът като че ли струва по-скъпо. Ами ако не го продаваме още сто години, може би ще струва още по-скъпо. Ами ако струва по-евтино? (Оживление, реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колега Милков, ако видите как тогава са гласували общинските съветници от БСП… Нека да сложим спора на принципна основа.
Колегата заместник-министър на икономиката има думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Господин Председател, точно разграничихте двете неща: кога Министерският съвет, кога Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по чл. 28, ал. 9.
Единият ред е, когато министърът, собственикът сезира Министерския съвет и той вземе решение за продажба – говоря за действащия текст. Тогава продажбата се осъществява от търговското дружество. Тук говорим обаче само за чисти имоти, няма сгради върху тях. Тоест тук се изключват обособените части по смисъла на Закона, върху които те могат да осъществяват стопанска дейност. Тоест това винаги е само в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Визират се чисти имоти.
Когато говорим за апорта, може би трябва да говорим и за партньорството с публично правни, с дъщерни на държавните дружества и с общини. Това е концепцията на Министерството на икономиката и това е, което в момента спъва изпълнението на правителствената програма. Може би ще се наложи да поработим още малко с Вашите експерти, за да бъде всичко изчистено и да няма никакви съмнения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Първо, искам да кажа: добре би било, ако чуем директно Вашето мнение за конкретен вариант, с който Вие да кажете: ето това ще ни даде възможност ние да изпълняваме правителствената програма. При тази редакция, при този вариант ние ще можем да работим – това, първо.
Второ, ако искате още малко време, питам това да го приема ли като искане за отлагане, за да може да се направи работна група, да се прецизират всички хипотези, защото това го повтарям от първо четене. Повтарям го от момента, в който аз съм разписал Законопроекта, аз също съм вносител и казах: Колеги, имайте предвид, че тук ще трябва да стигнем до прецизиране, да отделим всяка една от хипотезите, както и действието на всеки един от законите. Действително тук имаме поне три нормативни акта най-малко, които уреждат специален режим.
Така или иначе колегите референти от дирекцията, колегите експерти от Комисията направиха каквото можаха и са направили тази папка със сравнения, отражения. Създали са възможност да се направи систематична преценка, но и аз мисля, че към момента има нужда от чисто експертно решение.
Приемам, че за апорта сме съгласни – трябва да е транспарентен, тоест публичен. В максимална степен би следвало да се съобразят всички относими режими, включително и Законът за концесиите. Сега по Закона за концесиите може да се окаже, че е много по-бързо процедурно да стане такъв апорот чрез джойнт венчър, защото една от формите действително е чрез учредяване на ново дружество, отколкото да стоим зад дяволския кръг, който е останал в Закона за държавната собственост. (Дискусия извън микрофоните.)
Отлагам го с убеждението, че ако на формат работна група, колегите от опозицията ще се включат в работната група, за да не правим чисто популистка експлоатация на този въпрос. Да насрочим работната група така, че да няма оплаквания от рода: да, ама Вие го казахте късно, аз вече съм поел ангажименти.
Предложете време за работна група, в която да участват абсолютно всички заинтересовани. Молбата ми е да поканите и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Нека и те да си кажат мнението.
Предложение на колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, предлагам отлагане на тази точка от дневния ред и оформяне на работна група, която да работи по Законопроекта следващата сряда след заседанието на Комисията по правни въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Другата сряда Комисията ще е тежка.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Повечето от това, което имаме, го казахме. Аз казах своите опасения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моля в работната група да се включи и дирекция „Концесии“ на Министерския съвет. Плюс, необходимо ли е да извикаме Съвета по законодателство, защото те имат хубаво становище и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Смятам, че петък е добра възможност дори за колегите, които ще пътуват за Русенски избирателен район.
Ще разчитаме на Вашата организационна инициатива да съберете колегите и заинтересованите институции.
Колегата Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Заместник-министър, обръщам се към Вас. Молбата ми е в работата на работната група да се отчете моята аргументация от днес, за да се търси способ определянето на правоприемника на вещта, която се апортира, да има някаква форма на конкурсно начало. Когато субектът е от частен характер, да има конкуренция, механизъм.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Направо ще препратим към концесиите.
Молбата ми е следната: парламентарният секретар на Министерството на икономиката да има ангажимента да позвъни в стаята на парламентарната група на „БСП за България“ и на ДПС и изрично да ги уведоми за времето и мястото на работната група, за да могат, ако имат желание, да си изпратят представител, ако няма и не изпратят, така са преценили, за да не обсъждаме после, да дебатираме: ние не знаехме, ако знаехме – щяхме да кажем.
Колега Николова, благодаря Ви за готовността.
Колеги, които е съгласен с отлагане на точката при условията, които уточнихме, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Отлагаме гледането на точката с перспективата, с хоризонта да имаме уточнен и максимално съгласуван правнотехнически вариант на текстове за другата сряда за редовно заседание.
Благодаря на заместник-министъра на икономиката.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,35 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ