Стенограма от заседание на комисия

---

ПРОТОКОЛ
№ 65

На 3 октомври 2018 г., сряда, от 14,30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на предложения кандидат за съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание господин Красимир Влахов.
Изслушването ще се излъчва в реално време чрез Интернет страницата на Народното събраниe.
2. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 802-01-28, внесен от Министерски съвет нa 1 август 2018 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 854-01-47, внесен от Крум Костадинов Зарков и група народни представители на 8 юни 2018 г. (след получаване на становище от Върховния административен съд).
4. Обсъждане за първо гласуване на:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-34, внесен от Цветан Генчев Цветанов, Корнелия Петрова Нинова и Мустафа Сали Карадайъ на 4 май 2018 г.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-35, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 9 май 2018 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси и списък на гостите, се прилага към протокола.
* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, имаме кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
От миналата седмица сме обявили предложението за дневен ред за днешното заседание.
Имате думата по дневния ред.
Колегата Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости на Комисията! Взимам думата по дневния ред, за да напомня за съществуването на чл. 29, ал. 1 от нашия правилник, според който всяка първа сряда или четвъртък на месеца, ресорните министри се явяват пред съответните комисии и отговарят на актуални устни въпроси – така нареченият блиц контрол.
Обръщам внимание, защото не сме имали честта да говорим с госпожа Цачева по моя справка може би от три месеца. Правилникът не е с пожелателен характер, а задължителен както за нея, така и за нас като Комисия. Моля Ви, господин Председател, да вземем бележка от това и да поправим този пропуск.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Директно Ви докладвам – в началото на миналата седмица, още във вторник, бяхме заедно с госпожа Цачева, във връзка с подготовката на Проект за изменение на чл. 234 от Наказателния кодекс, тя повдигна този въпрос, като нейното предложение беше, ако може да се яви на този контрол миналата сряда, тоест на следващия ден в сряда, тъй като през тази седмица ще отсъства, ще бъде извън България, трудно ми е да кажа къде точно. Тя предложи още тогава, аз обаче се въздържах, проверих вече обявения дневен ред и затова миналата сряда не Ви докладвах това желание на министър Цачева. Смятам, че за следващата седмица няма да има никакво препятствие да се състои процедурата по чл. 29 и министър Цачева да бъде изслушана за месец октомври. Поемам ангажимента в тази връзка.
КРУМ ЗАРКОВ: За трите месеца?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Чисто логически, при всички положения в този период се включват и двата месеца преди това. Август месец знаете, че е прекъсването между лятната и есенната сесия на Народното събрание, нямаше как да проведем тази процедура. Има известно основание във Вашия въпрос, но заявявам, че има желание от страна и на министър Цачева да се яви пред Комисията.
Друго по дневния ред?
Във връзка с другия въпрос, който беше повдигнал на миналото заседание колегата Крум Зарков, за Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на гражданите, № 854 01 47. Не сме получили към настоящия момент становище от Върховния административен съд. Аз Ви предложих да е в подусловие, тоест след получаване на становища от Върховния административен съд. До колкото знам не е готово това становище. Предлагам Ви тази точка да я отложим. От друга страна, във връзка със Законопроекта по точка втора, председателят на Върховния административен съд е изявил желание да изрази становище адхок по някои от разпоредбите. Ако не възразявате, ще го поканим. Очевидно е, че той има желание да участва по ЗОП. (Реплики.)
Очевидно има готовност – по точка две.
По точка трета няма становище.
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Разбира се, че ще поканим председателя на Върховния административен съд да вземе отношение по точка втора.
По отношение на Законопроекта, който аз съм предложил, съм по-скоро склонен да подкрепя неговото отлагане за следващата седмица дотолкова, доколкото тук не става дума само за становища на председателя на съда, а на съответните отделения, които работят по тези закони. Законът вече е внесен – на 8 юни, още не е разгледан, може да изчака още една седмица, но да сме сигурни, че тези, които го прилагат, ще имат възможност да изразят своето становище. По-скоро подкрепям предложението точка трета да бъде отложена за следващото заседание на Комисията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Зарков.
Други изказвания по дневния ред? Няма.
Колеги, който е съгласен да приемем дневния ред така, както е предложен, без точка трета, която отлагаме за следващата седмица, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Колеги, пристъпваме към първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ КАНДИДАТ ЗА СЪДИЯ В КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ КВОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ГОСПОДИН КРАСИМИР ВЛАХОВ.
На заседанието на Комисията по правни въпроси, проведено на 28 септември 2018 г. беше извършена проверка на основание Раздел четвърти от Решение на Народното събрание за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването на кандидатите и за избор на съдия в Конституционния съд на република България от квотата на Народното събрание.
Установено беше, че предложеният кандидат отговаря на изискванията за заемане на длъжността съдия в Конституционния съд на Република България.
Изслушването се провежда на открито заседание на Комисията по правни въпроси, което се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народното събраниe.
Комисията по правни въпроси изслушва вносителя на предложението като кандидатът се представя в изложение до две минути.
На кандидата се предоставя възможност за допълнителни данни от професионалната си биография и да представи вижданията си относно правомощията и дейността на Конституционния съд в изложение до десет минути.
Народните представители могат да задават въпроси към кандидата, включително и такива от становищата, постъпили от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на обществено полезна дейност и професионални организации. Времето за изложение на въпросите е до две минути.
След изчерпване на зададените въпроси на кандидата се предоставя възможност за отговор в изложение до три минути.
От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на интернет страницата на Народното събрание.
Комисията по правни въпроси на основание чл. 93, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изготвя доклад от изслушването на кандидатите, към които се прилага списък на кандидатите, участвали в изслушването, подреден по азбучен ред на собствените им имена и го внася в Народното събрание.
Към доклада се прилага и Проект на Решение за избор на всеки кандидат за съдия в Конституционния съд в Република България.
Постъпили са въпроси от Фондация „Български институт за правни инициативи“ към кандидата за съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание.
Припомних Ви процедурата и изискванията за провеждане на изслушването.
Взимам думата за кратко представяне на кандидата – господин Красимир Влахов.
Господин Влахов е един от уважаваните български юристи с над 20-годишен съдийски стаж. Богатият му професионален опит в областта на гражданското право ще допринесе за усъвършенстването на работата на Конституционния съд на Република България и за издигане на общественото доверие в тази институция като ефективен гарант за върховенството на основния закон.
Съдия Влахов е роден на 24 септември 1972 г. в град Плевен.
Завършил е юридическото си образование в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
Професионалният му път започва през 1996 г. като младши съдия.
През октомври 1997 г. става съдия в Софийския районен съд.
В периода 2001 г. – 2004 г. е заместник-председател на Софийския районен съд.
В началото на 2004 г. е назначен за съдия в Софийски градски съд, а по-късно е командирован във Върховния касационен съд.
През 2008 г. Висшият съдебен съвет избира господин Влахов за председател на Софийския районен съд като на 11 април 2012 г. е назначен за заместник-председател на Върховния касационен съд.
До настоящия момент съдия Влахов заема длъжността съдия във Върховния касационен съд.
През 2001 г. съдия Влахов завършва обучение по Европейско право към АСЕР институт, Холандия, а в периода 2002 г. – 2003 г. преминава през обучение в Центъра за обучение на магистрати – Проект за развитие на българската съдебна система.
През 2004 г. господин Влахов завършва курс по Европейско право в Регионалния институт по администрация в град Нант – Франция.
Съдия Влахов е хоноруван преподавател по гражданско право и процес в юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и преподавател по гражданско право и процес в Националния институт на правосъдието.
През цялата си дейност като съдия и административен ръководител Красимир Влахов е давал своя професионален пример и е отстоявал интересите на своите колеги пред Висшия съдебен съвет като през 2006 г. е поощрен от Висшия съдебен съвет със служебна благодарност и грамота за образцово изпълнение на служебните задължения.
Кръгът на неговите интереси излиза извън чисто професионалната му подготовка и съдийска дейност. Сред публикациите с научен принос в областта на гражданското право и процес са: „Вещно право. Практически проблеми“; „Актуални проблеми на новия Граждански процесуален кодекс“; „Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика“; „Помагало по гражданско материално право за кандидати за младши съдии“; и други.
Господин Влахов е сред най-добре подготвените български юристи, които могат да заемат длъжността съдия в Конституционния съд. Считаме, че с доказания си безспорен професионализъм и богат административен опит, той отговаря напълно на изискванията за заемане на длъжността съдия в Конституционния съд на Република България.
Позволих си да направя това представяне от името на всички нас – вносителите, които сме подписали предложението за неговата номинация.
След представянето на кандидата се предоставя възможност да допълни данни от професионалната си биография, да представи вижданията си относно правомощията и дейността на Конституционния съд в изложение до 10 минути.
Господин Влахов, заповядайте.
КРАСИМИР ВЛАХОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! За мен е особено предизвикателство и чест да участвам в настоящата процедура за избор на член на Конституционния съд от квотата на Народното събрание, доколкото това е най-високото професионално признание за един юрист, при това, което идва от най-високата и представителна трибуна в една парламентарна демократична република – парламентарната трибуна.
Същевременно разчитам тази номинация като символична за отношенията между властите, доколкото я възприемам като акт на зачитане и уважение от страна на законодателната власт към съдебната, към която принадлежим.
Една предварителна бележка – запознах се с изпратените въпроси от страна на Българския институт за правни инициативи като съм благодарен, че те ми дават възможност да споделя вижданията си по някои от най-важните въпроси, свързани с дейността на Конституционния съд и бъдещите предизвикателства в неговата работа. Доколкото някои от тези въпроси наистина попадат изцяло в предметния обхват на моето изложение. Аз ще ги засегна в хода на изложението, а на останалите ще отговоря след това, ако уважаемите народни представители ми дадат тази възможност.
Без всякакво съмнение Конституционният съд е едно от най-забележителните достижения на Конституцията ни от 1991 г., поставен в особено положение в системата на конституционно установените държавни органи, в която той има самостоятелно място.
Конституционният съд се явява гарант за правовия ред и в частност за основните човешки права, за установената система на конституционно установени органи и органи на местно самоуправление, осигуряването на баланс при осъществяването на правомощията на държавните органи. Конституционният съд, най-общо казано, е пазител на Конституцията като основен закон – както е посочил още през двадесетте години на миналия век Ханс Келзен, който е първият теоретик на Европейското конституционно правосъдие. От Конституцията произтичат всички останали правни норми, на нея се крепи целият държавен и правов ред.
Значимостта на Конституцията, включително като своеобразен каталог на основните човешки права и свободи, обуславя необходимостта от съществуването на един специализиран орган, на когото е поверена нейната охрана и това е именно ролята на Конституционния съд, който чрез упражняване от него контрол за конституционосъобразност на законите и други актове, превръща нормите на основния закон в приложимо право, тоест в живо действащо право.
Известно е, че конституционната и законова уредба на българския Конституционен съд реципира някои от най-добрите европейски сравнителни образци – нещо повече, в известни отношения дори изпреварва някои от тях. Като класически пример за това е специфичната тълкувателна компетентност на нашия Конституционен съд, на която ще се спра след малко.
Тук ще си позволя да припомня думите на първия председател на Конституционния съд на Република България – светла му памет, съдия Асен Манов, който беше казал: „Характерна черта на съда е неговата реална автономност. Той е независим от законодателната, изпълнителната и съдебната власт и се ръководи само от разпоредбите на Конституцията и законите.“ Именно тази нормативно призната, но и отстоявана през годините от съда реална автономност, което в крайна сметка, е въпрос на личен и професионален морал на неговите членове, именно тази реална автономност е най-важната гаранция, че упражняваният от съда контрол действително е в състояние да изгради една единна и вътрешно непротиворечива правна система, изградена на основите на върховенството на Конституцията.
Още през далечната 1993 г. Конституционният съд с едно свое основополагащо Решение № 18 от 16 декември 1993 г., упражнявайки тълкувателните си правомощия по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията, имаше възможност да разясни, че Конституционният съд както функционално, така и организационно, не принадлежи към никоя от трите власти, че неговото призвание като защитава върховенството на Конституцията да внася необходимите, съобразно установените конституционни стандарти, корекции при упражняването на държавната власт от органите, поставени на върха на трите власти, спрямо които той е равнопоставен. Именно на този фундамент се изгради и цялата последваща практика на Конституционния съд, при упражняване на правомощията му, възложени от чл. 149 от Конституцията.
Известно е, че Конституционният съд не е политическа институция, а юрисдикция, която пази върховенството на Конституцията с правни средства и неслучайно неговите членове могат да бъдат само юристи, пред които се поставят високи професионални изисквания.
Разбира се, предвид самото естество на правомощията му, неговите решения могат да имат политически резонанс и дори и политически измерения от гледна точка на техните последици, което обаче не означава, че в основите на неговите мотиви могат да стоят политически съображения. Още проф. Живко Сталев – един друг емблематичен председател на Конституционния съд в периода 1997 – 2000 г. имаше случай през 1996 г. в едно свое изложение за правовата държава да постави въпроса за разликата между политически мотивирано решение на Конституционния съд и политичски последици от решенията на съда. Иначе казано, политическите последици не предпоставят по необходимост политическа мотивираност, което, разбира се, би било недопустимо и в контекста на установената в чл. 147, ал. 5 от Конституцията несъвместимост на длъжността конституционен съдия с представителен мандат и членство в политическа партия.
С това смятам, че до голяма степен отговарям на първата част от поставения от БИПИ въпрос № 3, а иначе по отношение на недопустимостта Конституционният съд да се намесва в законодателния процес, има разбира се, установена практика на съда, на която ще се спра по-нататък във връзка с тълкувателната му компетентност.
Специално държа да отбележа предвидената в Конституцията представителност при формиране на състава на Конституционния съд с участието на Народното събрание, Президента и върховните съдилища. Тази представителност, замислена очевидно да балансира властите, има обаче и този позитивен ефект, че тя допринася съставът на Конституционния съд да отразява и една много широка, чисто професионална представителност. По тази причина, през годините в състава на съда са работили и продължават да работят и в момента както изтъкнати представители на правната наука, така и изявени практици, което пък допринася решенията на Конституционния съд едновременно да са поставени на стабилна академична основа и заедно с това да са съобразени с проблемите и потребностите на практическото правоприлагане, тоест в крайна сметка, с нуждите на реалния живот.
Характерна особеност на нашия Конституционен съд е, че той беше създаден с Конституция, която коренно промени държавно-правната и икономическа система на България, установявайки принципите на парламентарната република, политическия плурализъм, разделението на властите, независимостта на съдебната власт, свободната стопанска инициатива, равнопоставеността на различните форми на собственост, защитата на основните човешки права и така нататък. По всички тези въпроси Конституционният съд е имал многократна възможност да се произнесе още през първите години от своето съществуване – било по тълкувателен път, било при упражняване на останалите си правомощия и така чрез практиката си Конституционният съд се превърна не просто в гарант на Конституцията, а в гарант на демократичния преход. За това още през 1996 г. председателят на съда – съдия Асен Манов, с право можеше да изтъкне, че Конституционният съд е доказал правото си на съществуване, гарантирал е спазването на Конституцията, спомагал е за отстояване върховенството на закона и за развитието на демократичния процес в Република България.
За да завърша увода си, функционирането на Конституционния съд е от важно значение за правната наука. Развитието на конституционно-правната теория и изобщо на теорията за държавата и правото, в крайна сметка, вече е обусловено от развитието на конституционната юриспруденция, чрез която нормите на основния закон се превръщат в живо, в действащо право. Тази юриспруденция дава тласък за обогатяване на научните изследвания и в тази връзка интерес представляват не само решенията на Конституционния съд, взети от мнозинството конституционни съдии, но и особените мнения и становищата към решенията.
Статистиката, с която разполагам, към 2015 г. посочва, че към тази година от общо 347, приключили с решение конституционни дела, особени мнения са депозирани по 186 от тях – повече от половината. Казвам го неслучайно, защото е известно, че изразяването и отстояването на особено мнение, е особено важна проява на съдийската независимост.
След този увод, който излезе малко по-пространен, отколкото може би трябваше, ще се спра наистина съвсем накратко на три въпроса, които според мен, представляват интерес във връзка с дейността на Конституционния съд и бъдещите предизвикателства пред него. Разбира се, предвид ограничените времеви параметри, с които разполагам, съм принуден до голяма степен да подхождам селективно.
Няколко думи първо, за тълкувателната компетентност на Конституционния съд. Ще се постарая да не засягам поставените от БИПИ два въпроса, на които бих се спрял допълнително, ако ми предоставите тази възможност, те са свързани с тълкувателната компетентност.
Тълкувателната компетентност на българския Конституционен съд е особено достижение на нашата Конституция, защото далеч не всички конституционни юрисдикции в Европа имат такава специфична и самостоятелна компетентност. Тази дейност е твърде важна, защото тя е насочена към разкриване на смисъла, съдържанието и духа на конституционната уредба, когато същата е неясна или непълна, като по този начин се улеснява пряката приложимост на Конституцията включително и съдебната практика.
Известно е, че тълкуването, предвидено в чл. 147, ал. 1, т. 1 от Конституцията е абстрактно, то не е свързано с решаването на конкретен определен казус. Това тълкуване, най-общо казано, се отнася до всеобхватно изясняване на всевъзможните юридически проблеми, които съществуват или които биха възникнали при прилагането на конституционната норма и по чиито смисъл може да се спори.
Чрез изясняване точният смисъл на конституционната норма тълкуването спомага за предотвратяване използването впоследствие на санкционните правомощия на Конституционния съд и обявяването на Закона за противоконституционен, което е от особено практическо значение, предвид липсата на предвидена в Конституцията възможност за упражняване на превантивен конституционен контрол от страна на Конституционния съд.
Мотивите са към едно много важно основополагащо Решение № 4 от 1994 г. Конституционният съд е подчертал същността и значението на тълкувателната дейност, като е посочил, че чрез изясняване съдържанието и смисъла на конституционните норми, тълкувателната функция на Конституционния съд разкрива заложените в Конституцията ръководни начала и общи принципи. Именно по този начин се разкрива действителното значение на конституционните положения. В същото решение Конституционният съд отбелязва нещо много важно, а именно, че тълкувателната дейност определено не включва създаването на ръководни начала с политически или морално политически характер, задача която съответства на органи, функциониращи на политическа основа, какъвто не е Конституционният съд.
Анализът на тълкувателната дейност на Конституционния съд сочи, че в дейността си той през годините неотклонно се е придържал към няколко основни принципа с основополагащо значение, които според мен би следвало да служат като отправни точки в бъдещата му дейност. Ще ги маркирам съвсем накратко, защото наистина са важни.
Първо, Конституционният съд не може да тълкува различни от Конституцията актове, включително и международни договори.
Второ, Конституционният съд не може, произнасяйки се по искане по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията, да се намества в законодателния процес, което е изключително правомощие на Народното събрание и да упражни правомощието си по даване на задължително тълкуване на Конституцията, когато реалната цел на искането е друга, а именно обявяване на даден закон за противоконституционен. По този въпрос Конституционният съд е имал случай да се произнесе още през 1994 г. по повод на поставено искане за тълкуване на чл. 28 от Конституцията във връзка със смъртното наказание, докато по същество искането е било за отмяна на смъртното наказание като противоконституционно – нещо, което е извън правомощията на Конституционния съд.
Следващ фундаментален принцип в тълкувателната дейност на Конституционния съд е този, че съдът не може да дава задължително тълкуване, когато Конституцията не съдържа относима към тълкувателния въпрос разпоредба и не може да изземва функциите на Народното събрание, тоест да се изявява като позитивен законодател. Иначе казано, абсолютно недопустимо е Конституционният съд по тълкувателен път да запълва празноти в законодателството, създавайки правни норми. Конституционният съд не е законодател.
На следващо място, тълкувателната дейност на Конституционния съд се осъществява независимо от евентуалните закони, които Народното събрание може да приеме в съответна област. Конституционният съд, когато е сезиран, е длъжен да даде тълкуване на конституционната норма, дори и в изпълнение на тази норма парламентът да не е приел закон, който да я регулира съответно на по ниско ниво.
На следващо място, недопустимо е искане за даване на задължително тълкуване на Конституцията в случаите, в които разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване. В тази връзка, недопустимо е искането и тогава, когато не е обоснован изобщо правен интерес от исканото тълкуване – например наличието на противоречива практика на съдилищата, тъй като противното, отбелязвал е Конституционният съд многократно, би превърнало съда в консултативен орган или би го поставил в положението на позитивен законодател, какъвто той не е.
Накрая, Конституционният съд е извел в практиката си принципното положение, че той е компетентен да тълкува не само отделни разпоредби на Конституцията, но и група разпоредби, които образуват систематическо единство, и които в своята съвкупност отразяват единството на институт на конституционното право.
В обобщение на изложеното, тълкувателната компетентност на Конституционния съд, която съвсем неслучайно е изведена на първо място сред неговите конституционно установени правомощия, е от основополагащо значение за гарантиране на установения в Конституцията правов ред и за защита на основните права и свободи на гражданите.
Вторият въпрос, на който искам да се спра накратко, е за ролята на Конституционния съд за интегриране на правовия ред на Европейския съюз в националния правов ред на Република България и осигуряване примата на правото на Европейския съюз.
Тук е важно да се отбележи, че още преди приемането на България за член на Европейския съюз, Конституционният съд постанови едно свое фундаментално Решение № 3 от 2004 г., с което още тогава обоснова начина за адаптиране на Конституцията към изискванията, налагащи се на България в качеството ѝ на бъдеща държава членка. Това решение придоби фундаментално значение с оглед изведеният в него примат на правото на Европейския съюз над националното право в случай на противоречие. Тези постановки бяха закрепени в цяла поредица от последващи решения на Конституционния съд.
Тук ще обърна внимание на една любопитна и много окуражаваща статистика. С всяка поредна година прогресивно и необратимо се увеличават актовете на Конституционния съд, в които се обсъжда въпросът за приложимостта на правото на Европейския съюз. Забележете, ако през 2007 г. – първата година на нашето членство, тези актове са осем, през следващите години те пропорционално нарастват на 10 – 11 – 13 – 17, за да достигнат през 2017 г. – 25.
Решение № 3 от 2004 г., както и следващите по време Решение № 3 от 2012 г. и Решение № 1 от 2014 г. наистина имат фундаментално значение, защото в тях Конституционният съд прие, че първичното право на Европейския съюз представлява международни договори по смисъла на чл. 5, ал. 4 от Конституцията и при спазване на предвидените условия – то става част от вътрешното право на Република България – и има предимство пред тези норми на вътрешното право, които му противоречат. Това предимство, отбелязвано няколкократно в съда, действа автоматично без да е нужно някакъв специален механизъм за установяване или обявяване и този принцип се отнася за всички актове на съюзното право, а не само за регламентите.
Специално трябва да отбележа, че Конституционният съд е постановил това свое Решение № 3 от 2004 г. още преди влизане в сила на чл. 4, ал. 3 от Конституцията през 2005 г., която разпоредба именно представлява конституционното основание за членството на България в Европейския съюз.
Според чл. 4, ал. 3 от Конституцията Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз. Отбелязвам го неслучайно, защото Конституционният съд очевидно е действал изпреварващо и още години преди приемането на България за държава – член на Европейския съюз, той със своята практика е създал конституционната рамка на правните последици от това членство.
От по-новата практика на Конституционния съд специално бих откроил Решение № 7 от 17 април 2018 г., с което беше дадено задължително тълкуване на редица конституционни текстове относно смесените споразумения, сключени от Европейския съюз и държавите – членки с трети държави, и в които бяха потвърдени посочените по-горе принципи на интегриране на общностното право в националния правов ред.
Следва специално да се има предвид, че при изменението и допълнението на Конституцията във връзка с членството на България в Европейския съюз. Конституционният законодател не е намерил за нужно да разшири правомощията на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, тъй като очевидно е имал разбирането за пригодността на съществуващите негови заварени правомощия в условията на пълноправно членство. От тази гледна точка Конституционният съд не е имал и няма друг избор, когато разглежда въпроса за съответствието на правото на Европейския съюз, освен да прибегне към правомощието си по чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията, тоест да разглежда правото на Европейския съюз като международни договори по смисъла на чл. 5, ал. 4 от Конституцията.
За да завърша тази втора тема, на която се спирам, заслужава си да се отбележи, че във връзка с приложимостта на правото на Европейския съюз едно възможно бъдещо предизвикателство пред нашия Конституционен съд, е евентуално отправяне на преюдициално запитване по чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз. До момента такива са били отправени вече от множество конституционни юрисдикции на държави членки – Белгия, Австрия, Литва, Испания, Германия, Франция и така нататък. Факт е обаче, че за първи път от конституционен съд такова преюдициално запитване е отправено едва през 1997 г. от Белгия, което показва, че е трябвало известно време, за да се прецени доколко конституционните съдилища на държавите – членки представляват юрисдикции, които могат да отправят такова питане. Напълно е възможно, разбира се, българския Конституционен съд за в бъдеще да бъде изправен пред предизвикателството, пред него да се атакува като противоконституционен национален закон, който е приет в изпълнение на акт на общността и в тази хипотеза да възникне необходимост да иска предварително тълкувателно заключение от съда на Европейския съюз. В тази връзка, е напълно защитима тезата, според която нашият Конституционен съд може да се счита за юрисдикция по смисъла на чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз, най малкото в производството по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията.
Тук се изкушавам да отговоря на поставения от БИПИ въпрос, във връзка с многостепенния конституционализъм, но няма да го направя, а ще оставя тази възможност на преценка на уважаемите народни представители.
Имам готовност да отговоря на въпроси.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Очевидно е, че сте подготвили много теми за това представяне. Молбата ми е, първо, да уточним колко са общо – Вие казахте втора…
КРАСИМИР ВЛАХОВ: Остана само още една и тя е най-кратката от трите. Впрочем тя покрива един от зададените от БИПИ въпрос, във връзка с индивидуалната конституционна жалба. Предоставям на Вашето преценка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегите настояват и аз се присъединявам да чуем отговора на въпроса.
КРАСИМИР ВЛАХОВ: Благодаря, господин Председател.
Последният въпрос, на който искам да спра Вашето внимание е свързан с разширяване на достъпа до конституционно правосъдие, който покрива зададения от БИПИ въпрос № 6, във връзка с евентуалното въвеждане на индивидуалната конституционна жалба.
Още в началния етап от функционирането на Конституционния съд, като възможна перспектива в неговото развитие се е отчитало, че това развитие би могло да се търси на плоскостта на разширяване на компетентността на съда относно защитата на основните човешки права и свободи или чрез въвеждане на индивидуалната конституционна жалба, или чрез предвиждане на възможността Конституционният съд да бъде сезиран и от други институции извън посочените в чл. 150, ал. 1 от Конституцията, което със сигурност, разбира се, би засилило ролята на Конституционния съд като гарант на основните човешки права и свободи, но и нещо повече – на практика то би засилило неговата демократична легитимност.
В тази връзка е известно, че конституционната уредба претърпя развитие. През 2006 г. омбудсманът получи правомощието да сезира Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционност на закон, ако той е накърнява основните права и свободи. През 2015 г. това правомощие получи и Висшият адвокатски съвет. Очевидна е идеята тези две институции да играят ролята на своеобразен филтър, който да не позволи Конституционният съд да бъде претоварен с огромен брой жалби, което да блокира неговата дейност, а без, при това, да се извършва някаква предварителна селекция на тяхната допустимост и обосновка.
Статистиката за дейността на Конституционния съд сочи, че тази идея, като че ли не е постигнала целите си докрай. Висшият адвокатски съвет за период от три години е сезирал Конституционния съд два пъти, а омбудсманът, за период от 12 години, с 20 искания. При това положение, лично на мен ми се струва, че е напълно възможно дебатът за разширяване на достъпа до конституционно правосъдие за в бъдеще да бъде възобновен. Факт е, разбира се, че индивидуалната конституционна жалба под една или друга форма има уредба в повечето държави – членки на Европейския съюз, а пък там, където няма уредба, са предвидени съответни компенсиращи механизми.
Например в Италия и Румъния, в които не е познат институтът на индивидуалната конституционна жалба, е предвидено, че всеки съд може да сезира Конституционният съд, ако смята, че е приложим по делото, законът е противоконституционен, докато в България това правомощие е предоставено само на върховните съдилища, както е известно.
Неслучайно в Италия преобладаващият брой конституционни дела е образуван именно по инициатива на органите на съдебната власт.
Във Франция след реформата от 2008 г. всяка страна по дело може да повдигне въпроса за противоконституционност на приложим по делото закон пред апелативната или касационната инстанция, като е предвиден двоен филтър – един път съдът по делото може да реши да отправи запитване, а неговата допустимост след това се преценява от касационната инстанция, а след това и от Конституционния съвет. Същевременно е предвидено, за да не се забави съдопроизводството, отказът на съдебния състав да отправи питане до Конституционния съвет се обжалва не самостоятелно, а с решението по делото.
Съществуват най-различни конституционни модели, като евентуалното въвеждане на конституционна жалба, преценката за нейния предмет, изискването за нейната допустимост и начин на мотивиране, са изцяло в компетентността на националната законодателна власт във Ваше лице. Всичко това е свързано с необходимостта много внимателно и точно да се балансира, от една страна необходимостта да се разшири достъпът до конституционно правосъдие, от друга страна да отчетем необходимостта дейността на Конституционния съд да не бъде блокирана от множество неоснователни жалби, включително и такива, които просто търсят преразглеждане на влезли в сила съдебни решения, тоест превръщането на Конституционния съд в дежурна четвърта инстанция по всевъзможни правни спорове. Разбира се, не това е идеята.
Според мен, най-разумен и балансиран изглежда подходът, при който достъпът до конституционно правосъдие се разшири чрез включването на долноистанционните съдилища в приложното поле на чл. 150, ал. 2, така че тези съдилища да служат като своеобразен филтър за допустимост, като преценяват приложимостта на оспорената норма по делото, наличието на обосновка, наличието на формирана сила на преследване от предходно решение на Конституционния съд и така нататък.
Отново обръщам внимание, този въпрос е от изключителна компетентност на Народното събрание, но предвид естеството му, ако този дебат се случи, той предполага едно широко професионално обществено обсъждане с участието на правната общност, на неправителствения сектор и на самия Конституционен съд.
Разширяването на достъпа до конституционно правосъдие може да се търси и в друга посока. Чрез овластяване на институциите, които в момента могат да сезират Конституционния съд само с искане по чл. 149, ал. 2, да отправят и искане за тълкуване по чл. 149, ал. 1, т. 1 – става дума за омбудсмана и Висшия адвокатски съвет. Една такава промяна, доколкото ще е свързана с конституционните разпоредби, които гарантират основните човешки права и свободи, би била в известен смисъл и естествено продължение на конституционните промени, които бяха извършени през 2006 г. и 2015 г.
Извинявам се за просроченото време, приключвам моето изложение и оставам на разположение за Вашите въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на съдия Влахов за представянето и проблемния анализ по теми, които той е избрал като важни за обсъждане във формата на едно представяне.
Колеги, престъпваме към точка пета от Правилата: народните представители могат да задават въпроси към кандидата, включително и такива от становищата, постъпили от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност и професионални организации.
Времето за изложение на въпросите е до две минути. След изчерпване на зададените въпроси, на кандидата се предоставя възможност за отговор в изложение до три минути.
По точки пета и шеста от Процедурните правила, как желаете: на всеки въпрос господин Влахов да отговаря в рамките на три минути или да съберем всички въпроси, след което да му дадем възможност да отговори? Тук предупреждавам, че ако имаме кумулация на въпросите, три минути няма да бъдат достатъчни за отговор на всички въпроси.
Имате ли предпочитан вариант по прилагането на тези две процедурни правила?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Според мен, с оглед и на времевото ограничение в Процедурните правила, ми се струва, че е по-удачно да следваме вариант едно с конкретен отговор на всеки въпрос, а не с кумулирането на въпроси, съответно кумулиране на отговори. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други мнения, становища? Няма.
Имате ли възражения така да процедираме, да действаме? Няма.
Колеги, имате възможността да задавате въпроси, включително и от становището на Българския институт за правни инициативи, които са поставили девет въпроса. В изложението си съдия Влахов отговори на трети въпрос, той беше с връзка и с четвърти и седми въпрос.
Имате думата.
Колега Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми съдия Влахов, благодаря Ви за представянето.
Още в началото на представянето си, Вие се опряхте на именития австрийски юрист Келзен, с което се ситуирахте ясно в една теоретична постановка на юридическия позитивизъм. Аз ще си позволя да се опитам да Ви извадя от чистата теория на правото, за да засегнем не толкова чистата реалност и ще го направя с ясни въпроси, защото това, което е важно да се разбере е: доколко Конституционният съд във Ваше лице, като един от 12-те, би могъл да бъде пазител не само на формулите заложени в Конституцията, а и на нейния дух?
Ще Ви дам два примера, които ме наведоха на този въпрос. Вие споменахте, че ще бъдете избран от най-високата и представителна трибуна – българското Народно събрание. По Конституция това без съмнение е най-високата и представителна трибуна. А, така ли е наистина? Мислите ли, че това е най-високата трибуна и тук се взимат решенията, които управляват българската държава? Най представителна ли е наистина тази трибуна, след като, например, не можа да намери кандидат сред хората, които са заседавали в тази сграда в продължение на години?
Втората част, която ме кара да задам тези въпроси е, че зад всеки един правен текст има неговото основание, включително философско. Иска ми се да говорим не само за това, което е изписано в Конституцията, но за духа на законите, за духа на правилата, включително правилата, по които се предвижда днешният избор.
Според чл. 147, ал. 1 на Конституцията съставът на Конституционния съд се попълва от три конституционни органа – парламент, президент и съдебна власт в лицето на двете съдилища обединени в Общото им събрание. За това има и своята логика и логиката е, че действително изискването от квалифицирани юристи не трябва да води и до капсулиране на Конституционния съд в магистратската общност. Вие казвате: „Известно е, че е юрисдикция“. Спорове по този въпрос много, включително и Европейският съд, както Вие споменахте – но, дори и да приемем, че тя е юрисдикция, тя не е каква да е юрисдикция. Затова конституционните автори са преценили, че трябва да се гарантира, от една страна, че власт-власт възпира и, че нито една от съответните институции няма да подчини Конституционния съд по някакъв начин и второ, че в него ще влезнат освен магистрати, юристи с доказан държавнически, научен и друг опит. Не казвам, че Вие нямате такъв, казвам че такава е идеята на нормата, което не пречи и никога не е било формална пречка. Случвало се е и преди народни представители и парламентарни групи да използват своето право, за да доминират магистрати, включително действащи такива, но се е случвало рядко.
Второто, което искам да спомена е, че чл. 93 от Правилника на Народното събрание, който определя процедурите на избор, които са развити в съответните специални правила, предвижда известна степен на състезателност, на неполитизация на всеки един избор.
Вашата кандидатура беше обявена от политически лидери. Проведоха се публични дебати между политическите групи, между политическите лидери. Създаде се усещане за преднамереност, което в крайна сметка Ви отне възможността – за Вас това би било също възможност – да имате опонент или поне да се получи съревнование. Това е жалко, това не прави по-слаба Вашата кандидатура, но я отслабва в обществено-публичния поглед, който е важен и за работата на Конституционния съд.
Искрено вярвам, тъй като стана ясно, че Вие ще бъдете избран за конституционен съдия, че Вие ще се способни да защитите Конституцията, парламента, и особено бих казал парламентаризма, включително от самия себе си, което значи, че ще имате смелостта да се изправяте срещу решения на управляващите мнозинства, които и да са те.
Споменахте за индивидуалната конституционна жалба…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Приключвайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Приключвам, господин Председател, няма да Ви отегчавам повече.
Споменахте за индивидуалната конституционна жалба и аз споделям голяма част от Вашите разбирания. Въпреки това, няма да подкрепя Вашата кандидатура и ще се въздържа, както и колегите ми от парламентарната група, защото в тази процедура нашата роля в момента не формално, но реално, е сведена до това да легитимираме едно решение, което вече е взето. Ние не сме доволни от тази си роля не заради нас самите, не срещу Вас, а защото именно идеята за народното представителство ни задължава да изискваме далеч повече от това, което ни се предлага в момента като процедура и начин на избор за конституционен съдия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, взимам думата по процедура, за да обясня. Оставих колегата Зарков да говори много извън двете минути, за да има възможност да изкаже мислите си така, както е намерил за добре.
Припомням, че процедурата изисква задаването на въпроси, а не поставянето на твърдения под абстрактната форма, че вероятно би могло да се формулира някакъв въпрос. Изказването на колегата Зарков е за пленарната зала, когато сме в процедура по гласуване и аргументираме позициите си.
Аз ще поканя господин Зарков, ако настоява, да формулира конкретно въпрос, но въпросът затова защо народните представители, които можем да номенираме, не сме открили кандидат тук, е въпрос който не може да бъде адресиран към кандидат, който няма нищо общо и не е обвързан по никакъв начин с Народното събрание.
От друга страна, всички твърдения, които бяха направени за предрешеност, аз бих ги оспорил в политически дебат, тук обаче не мога да ги оспоря, защото са неверни. Тази ситуация беше предпоставена и от частта от опозицията, която съобщи името на господин Янаки Стоилов, който е парламентарист с огромен стаж в Народното събрание – колко народни събрания не мога да кажа. Ако БСП настояваше за непредрешеност, имаше възможност да не оттегля кандидатурата, а напротив, сега да имаме обсъждане, както колегата Зарков казва – да имаме състезание.
Ако поставяме по този начин манипулативно въпроса и изкривяваме нещата, обективната истина, аз бих казал, че колегите от БСП са се притеснили от кандидатурата на господин Влахов и по тази причина са оттеглили кандидата си или проектират друго процесуално развитие на тази кандидатура и поради тази причина, за да не бъде кандидатура в две производства от два органа, са оттеглили, тоест проявили са някаква процесуална тактика, на която се опитват да придадат политически ефект или значение.
Много е възможно, това са неща, които не знаем и не бих искал нито да вменявам… Янаки Стоилов е почтен човек и колега с професионален опит и престиж. Не бих искал по никакъв начин да засягам името му, затова се и въздържам.
Молбата ми е, ако искате да поставите въпрос към съдия Влахов, поставете го, другото го чухме, не Ви прекъснах за това изложение, но моля да се спазват Процедурните правила. Пледоариите и политическият дебат, ако има такъв, в пленарна зала. Тук изслушваме по въпроси.
КРУМ ЗАРКОВ: Политическият дебат го няма и няма да го има и в пленарната зала.
Използвам случая да благодаря на съдия Влахов, че отговори на много от въпросите зададени от БИПИ и отбелязвам, че чувството за предначертаност явно се отразило и на външните наблюдатели, тъй като само една организация се възползва от правото, което сме ѝ дали.
Няма да задам конкретен въпрос…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, стига с пледоария, ако искате…
КРУМ ЗАРКОВ: …няма да задам конкретен въпрос…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: …след изчерпване на въпросите ще добавим нова точка, пледоарии на всеки, който желае.
КРУМ ЗАРКОВ: Чуйте ме, чуйте ме.
Вие не можете нито да добавяте, нито да слагате точки, има ред.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нямаме ограничение да добавяме точки…
КРУМ ЗАРКОВ: Чуйте ме секунда и повече няма да Ви…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: …но, когато трябва да задаваме въпроси, трябва да задаваме въпроси…
КРУМ ЗАРКОВ: Моите колеги, най-вероятно, ще зададат и конкретни въпроси. Аз няма, защото, за мое голямо съжаление, констатирам, че няма никакво значение дали кандидатът отговаря убедително или не на въпросите, които му се задават.
Съдия Влахов е достойна кандидатура за Конституционния съд, това е ясно на всички ни, той заслужаваше, включително и Конституционният съд заслужава друг начин на процедура.
Това беше моето становище. Не държа на отговор. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Влахов, според мен, без да сте длъжен, ако желаете да вземете становище по някои от опитите за формулиране на въпроса – аз се опитах да отделя около три-четири групи - по-скоро твърдения, имате възможност.
Имаше за индивидуалната жалба, това беше единственото по конкретно обвързано с изложението.
КРАСИМИР ВЛАХОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Зарков, единственото, което мога да кажа е, че под подразбиране това, което зависи от мен, когато получа покана да бъда предложен, е да кажа „да“ или „не“. Това, което зависи от мен е да се постарая да се представя достойно в тази процедура, което се опитвам да направя. Другото е извън моята воля, извън моите възможности. Мисля, че всички добре го разбират. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колегата Попов иска да постави конкретен въпрос.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми съдия Влахов, знаете, принцип в правото е, че законодателството винаги се явява изоставащо по отношение на възникнали обществени отношения. С други думи, за да стане едно обществено отношение правоотношение, то винаги изостава.
От тази гледна точка, аз чух Вашите мотиви по отношение на така нареченото индивидуално конституционно искане или жалба.
Смятате ли, че и нашият основен закон – Конституцията на Република България – освен по отношение на индивидуалната жалба, има нужда от ревизия? Ако „да“, то в каква насока и в кои текстове? Ако може да бъде по-конкретно, ако не, по принцип. Или смятате, че към настоя момент… Аз разбирам, че Вие като бъдещ конституционен съдия ще спазвате Конституцията такава, каквато е написана от законодателя, от Върховно Народно събрание, от Обикновено, в съобразно неговата компетентност. Какво е Вашето мнение като професионалист, като експерт? Следва ли да има промяна в Конституцията или в отделните раздели? Каква е според Вас? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Процедура – господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Председател, по Процедурни правила имаме право да задаваме въпроси. Моля, преценявайте, мисля че достатъчно пространно и ясно господин Влахов спомена за индивидуалната конституционна жалба – опасностите, възможностите, статистика, включително и за измененията 2015 г. с компетенциите на Висшия адвокатски съвет, впрочем тогава нямаше предложения от колегите за изменение, и възможностите на омбудсмана, включително и вариантите в отделните държави за индивидуална конституционна жалба, и различните видове филтри. Накрая така и завърши, неговото лично мнение по отношение възможността на инстанциите в съдилищата, новите инстанции да бъдат филтър.
Много моля, не допускайте отново нещо, което вече е споменато изчерпателно, детайлно и да задаваме същите въпроси.
Призив към колегите – колеги, нека да слушаме и да не задаваме въпроси, на които вече е отговорено.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Лазаров, приемам за индивидуалната жалба, че имаше дискусия и изложение. Тук, на колегите от Правна комисия, становището на съдия Влахов ни е познато и в дебата по ГПК. Имахме коментари в тази посока. Ако желае господин Влахов, нека да има възможност да отговори на този въпрос.
КРАСИМИР ВЛАХОВ: Благодаря, господин Председател.
Благодаря на господин Попов на зададения въпрос, защото той ми позволява да се спра на един въпрос, за който, така или иначе, имах готовност да отговоря в контекста на зададените от БИПИ въпроси.
Вие започнахте с това, че, най-общо казано, правото следва промените в обществените отношения. Използвам случая да се спра на един много важен аспект от тълкувателната компетентност на Конституционния съд и да направя връзка със сегашната ми работа.
Тълкувателната компетентност на Конституционния съд, за мен, би представлявало особено професионално предизвикателство и по тази причина, че аз и до момента съм бил значително ангажиран с тълкувателната компетентност на Върховния касационен съд, която е насочена да осигури в изпълнение на чл. 124 от Конституцията точно и еднакво тълкуване и прилагане на законите, като гаранция за предвидимост на правосъдието.
В тълкувателната дейност на Върховния касационен съд има един основополагащ принцип, а той е свързан с необходимостта провежданото тълкуване държи сметка за динамиката на обществените отношения за настъпилите промени, при които често естеството на тези промени изисква и налага намирането и на нови осъвременителни решения по тълкуването на правните норми – все едно дали те са конституционни или законови. Това разбиране е поставено в основата на тълкувателната дейност на Върховния касационен съд, който многократно е имал възможност, съобразявайки обществените потребности в контекста на настъпили промени и динамика на обществени отношения, да осъвременява, да преразглежда свои тълкувателни постановки. На плоскостта на правомощията на Конституционния съд, самият Конституционен съд, още през първите години на своето функциониране е съобразил необходимостта да преразглежда вече установената си практика, съобразно динамиката на обществените отношения.
Ще дам най-простия пример. Известно е, че в § 3 от „Преходните и заключителните разпоредби“ на Конституцията е предвиден един срок, който Народното събрание трябваше да отмени заварените закони, които не са съобразени с новата Конституция. Народното събрание, тогава не успя да се справи с тази наистина всеобхватна, огромна по мащаби задача. Поради това Конституционният съд беше принуден да преосмисли първоначалното си становище, че на контрол за конституционосъобразност принадлежат само закони, влезли в сила при действието на новата Конституция и да започне да упражнява такъв контрол, и по отношение на заварените закони. В противен случай би се допуснало формиране на противоречива практика по прилагането на заварените закони при действието на новата Конституция, което е несъвместимо с принципите на правовата държава.
Конституционният съд е имал възможност при упражняване на своята тълкувателна компетентност именно, защото той не е позитивен законодател и не може да приема правни норми, да проявява необходимата гъвкавост при тълкуването на конституционните норми, тогава, когато това е било наложително с оглед на настъпили промени в обществените отношения. Той има много твърдо установена практика по въпроса, че дори и когато вече с дадено свое тълкувателно решение той е разяснил смисъла и съдържанието на дадена конституционна норма, последващо искане за тълкуване на същата норма е допустимо, ако с тълкувателния въпрос е формиран различен въпрос на делото. Тоест въпросът е поставен с различни акценти и нюанси, които могат да намерят отражение в самото решение, така че осъвременената тълкувателна постановка да държи сметка за динамиката на обществените процеси. Разбира се, класическия пример, който може да се даде в това отношение в нашата конституционна юриспруденция е преразглеждането на тълкувателните постановки на Решение № 3 от 2003 г. относно формата на държавно управление и необходимостта всяка промяна на бъде извършена от Велико народно събрание. Известно е, че в последствие с Решение № 8 от 2005 г. тази постановка беше значително смекчена, с което мисля, че в някаква степен отговаря на нашия въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Влахов.
Те ми взеха въпроса на две основания, но аз ще преформулирам. Други въпроси, ако има от колегите? (Реплика.)
Имаме много други точки, но имаме изслушване. Така че ще отделим достатъчно време за изслушването, колкото желания има за въпроси. Аз се изкушавам моите две минути да ги предоставя, на който пожелае от медиите или от неправителствените организации. Вярно извън процедурата, но смятам, че няма да възразите на това.
Процедура за господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Ние изслушахме редица въпроси, на които не тук трябва да се даде отговор, на „Позитано“. Защо били излъчили, не излъчили, защо си харесали, но не си харесали. Ясно е, че най-високата трибуна, която е „Позитано“ безспорно, трябва да даде отговор на тях. Защо се опитваме да дадем отговори в посока вътрешно-партийна, която…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, ние не правим политически изказвания.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: През цялото време караме уважаемия господин съдия Влахов да отговоря на въпроси, на хора, които не желаят да гласуват за него. В същото време не ни давате възможност на нас, които имаме желание да упражним своето право на глас, заявили сме, че е положително – да гласуваме. Играем си на въпроси до безкрай, след като той един път го обясни, после втори път го обясни, сега трети път го обясни. Ние още не сме го избрали, а Вие вече казвате как ще работи в новия Конституционен съд. Той има намерения човекът, посоки, казал ги е, описал ги е. В момента ние си играем на това някой, някъде задал въпроси, ние сега да ги изслушаме. Нали дойдохме ние да зададем въпроси и ние да гласуваме. Дайте ни възможност да го направим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре.
Колегата Митев поиска да постави въпрос.
Каня госпожа Великова, ако желае да ме замести, ако не желае аз ще поставя въпрос на господин Влахов.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Влахов, въпросът ми изцяло съвпада със зададения във въпросите на БИПИ по т. 8, а именно как оценявате конституционната възможност за синтезиране по чл. 150, ал. 2 на Конституцията на Конституционния съд, от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и нейната практическа реализация? Ще ми е интересен Вашият поглед и Вашето мнение като съдия от Върховен касационен съд. Благодаря.
КРАСИМИР ВЛАХОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Ще се опитам да съм максимално кратък. Както е известно, докато компетентността по чл. 150, ал. 1 от Конституцията, общата компетентност за сезиране на Конституционния съд от една пета от народните представители, Министерския съвет, Президентът, Главен прокурор тази компетентност принадлежи на пленарните състави на върховните съдилища, то включително на общите събрания на техните колегии според Решение № 3 от 2005 г., то правомощията да се сезира Конституционният съд по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията принадлежи на отделните съдебни състави на върховните съдилища при разглеждане на конкретен съдебен спор.
Конституционният съд още в първите години от своето съществуване с едно фундаментално определение по допустимост № 1 от 1 юли 1991 г. е разяснил и ограничил приложното поле на тези две разпоредби. Всъщност с това определение е сложено началото на трайната практика на Конституционния съд по проверка на допустимостта, на постъпващите в съда искания по чл. 150, ал. 2.
В практиката си по приложението на тази разпоредба Конституционният съд е очертал, също подобно на тълкувателната дейност, няколко основополагащи принципа, от които според мен няма основание да се отстъпва.
Първо, че по този ред Конституционният съд може да установява само и единствено противоконституционност на закон, а не и например на международен договор, по който Република България е страна.
Второ, че този закон чиято конституционосъобразност се оспорва по реда на чл. 150, ал. 2, трябва да е приложим по-конкретното дело. Тоест да има пряко отношение към предмета на спора и да обуславя изхода на делото. Това пак е в контекста на преценката за допустимост.
Третото нещо от по-новата практика на Конституционния съд, което представлява особен интерес за мен като граждански съдия, в контекста на особеностите на касационното обжалване по граждански и търговски дела в практиката си, Конституционният съд приема, че състав на ВКС може да сезира Конституционния съд със искане по чл. 150, ал. 2 от Конституцията за обявяване на неприложим по делото Закон за противоконституционен едва след като е допуснал касационната жалба до разглеждане. Защото едва след допускане на касационното обжалване ВКС ще разглежда по същество материалноправните и процесуалноправните въпроси относно порочността на въззивния акт, и относно изхода на спора по същество. Тоест едва в този стадии ще може да се постави въпроса за приложимостта на закон, който според съдебния състав противоречи на Конституцията.
Аз имах един ден да се подготвя по поставените въпроси, се снабдих с една интересна статистика. Към днешна дата, Конституционният съд е бил сезиран в своята история общо 49 пъти от върховните съдилища – два пъти от стария Върховен съд, 17 пъти от Върховния административен съд и 30 пъти от Върховния касационен съд. Забележете само в осем от тези случаи, искането е било отклонено като недопустимо. Оттук може съвсем убедително да се изведе изводът, че върховните съдилища до момента са упражнявали това си правомощие изключително компетентно, отговорно и професионално.
Важно е да се има пред, че упражняването на това правомощие по чл. 150, ал. 2 от Конституцията, и тук отговарям на последната част от въпроса, за разлика от правомощието по ал. 1, може де се упражни само по въпроси, които ангажират инстанционната компетентност на върховните съдилища. Следователно това правомощие, естествено е ограничено от разпоредбите на процесуалните закони, които предвиждат, че определени категории дела не подлежат на касационно разглеждане. По тази причина и като продължение на изложението ми във връзка с разширяването на достъпа до конституционно правосъдие, имаме още един аргумент да мислим за разширяване на приложното поле на чл. 150, ал. 2 от Конституцията, като това правомощие се предостави и на долнноинстанционните съдилища. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Влахов.
Госпожо Великова, желаете ли да използвате моите две минути.
ВЕЛИКОВА: Не, благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Друг от Вашите колеги, желаели да използва тази възможност? Не.
От гражданските организации, някои желае ли да използва моите две минути? (Народният представител Крум Зарков иска думата.)
Вие, винаги имате думата, както видяхте няколко пъти Ви дадох думата. Ще Ви я дам още един път. Ако трябва моите ще му дам, ако се брои за еднократна възможността за поставяне на въпроси. Неговото не беше въпрос. Беше опит за въпрос.
Колегата Зарков.
КРУМОВ ЗАРКОВ: Тъй като не считам за разлика от други колеги, че това е игра, припомням накрая на тази процедура. Едно издание на Конституцията от Народното събрание през 1996 г., тогава председател на събранието е академик Благовест Сендов, ако не се лъжа. На корицата, отзад на Конституцията, уважаеми съдия Влахов, е написано: „И нека тази Харта не остане само на хартия“. За съжаление, в последните години според мен сме по-скоро във втория вариант и ще разчитаме на Вас, когато заемете високия пост да преминем на първия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това не беше съвсем въпрос. Беше пожелание.
За съжаление, моят въпрос в части беше комбиниран с някои от предходните въпроси. Той съдържа следната базова предпоставка. Досега Вие бяхте един от най-активните върховни съдии, които участваха много активно в тълкувателната дейност на Върховния касационен съд, включително бяхте инициатор на някои от тълкувателните решения, които решава бих казал съществени проблеми. Иначе казано, Вие бяхте ревизор по правоприлагането на нормите, които се приемаха в Народното събрание. Ако бъдете подкрепен в гласуването, в Народното събрание, Вие ще промените фокуса, гледната точка. Вече ще бъдете не ревизор на правоприлагането, а ще бъдете коректив на конституционосъобразността на правните норми, които приемаме ние тук. При това във Вашето изложение правилно казахте, че ако бъдете избран, Вие няма да можете да ни консултирате или да ни съветвате.
Обръщам се към Вас, със следния апел, без значение, че ние ще гласуваме за Вас, според мен можем да си позволим това. Сега е моментът да ни критикувате максимално директно и максимално откровено, и да споделите най-големите си разочарования от развитието на законодателния процес.
КРАСИМИР ВЛАХОВ: Имате предвид сега в момента ли?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имам предвид по принцип. Кои норми са Ви затруднявали най-много? Въпросът не е базиран на противоконституционност, аз много мислех да Ви питам за проблемите на гражданското право с оглед на конституционосъобразността. Изключих този въпрос, защото е общ. Кога според Вас българският законодател е бил най-непоследователен и с кои си решения?
КРАСИМИР ВЛАХОВ: Определено ме хванахте неподготвен с този въпрос. Не мога да откроя конкретен случай, при който точно определена норма е представлявала затруднение при нейното тълкуване и прилагане. Ще кажа следното: през последните шест години, аз съм инициирал, както Вие отбелязахте, действително множество тълкувателни процедури пред Върховния касационен съд, основанието на които е наличието, в почти всички случаи противоречива, но понякога и неправилна съдебна практика. Очевидно във всеки един от тези случаи без нормата да е несъвършена, тя е позволявала различен прочит. В редица случаи нормите се четат различно, защото се прилагат в контекста на различна фактическа обстановка. Понякога Върховният касационен съд отчитайки възможността различният прочит да се дължи на различните факти, с оглед на които е приложен Законът, да отчита, че същинско противоречие при неговото тълкуване няма.
Самият писан Закон – да кажем чл. 5 от Гражданскопроцесуален кодекс, допуска една норма да е неясна, непълна или вътрешно противоречива. Нормално е, защото както тълкуването, така и нормотворчеството е човешка дейност, поради което са предвидени съответни механизми за изясняване на точния смисъл и съдържание на законите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Влахов, въздържахте се от крайна критичност.
Колеги, ако няма други въпроси да приключваме изслушването?
Колеги, ще Ви запозная с Проект на решение към Доклада за проведеното изслушване, който да предложим на пленарната зала.

„Проект!

РЕШЕНИЕ
за избиране на съдия в Конституционния съд на
Република България

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 147, ал. 1, 2 и 3, чл. 148, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4 от Закона за Конституционния съд

РЕШИ:

Избира Красимир Красимиров Влахов за съдия в Конституционния съд на Република България.“
Това е Проект за решение, който ще бъде предложен на финала на Доклада за проведеното изслушване.
Моля, който е съгласен да подкрепим този Проект за решение към доклада, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Този Проект ще съпровожда Доклада от проведеното изслушване на кандидата Красимир Влахов.
Аз благодаря на господин Влахов за участието в това изслушване.
Благодаря на представителите на медиите.
Благодаря на представителите на гражданските организации.
Благодаря на екипите, които осъществиха излъчването на това изслушване. Те, ако желаят, могат да преустановят излъчването, защото след прекъсване, за да могат да влязат гостите по точка втора, ще продължим с точка втора от дневния ред.
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Налага се да изляза, за да отида на друго заседание на комисия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре.
Има предложение и за разместване на трета с втора точка, тъй като владиците от Светия синод вече трети час чакат по законопроектите на Закона за вероизповеданията. (Реплики.)
Прекъсваме, колеги – пет минути.

(След почивката.)

Уважаеми колеги, след прекъсването и след дебата по дневния ред, и след като камерите и прякото видеоизлъчване се преустанови, продължаваме както се разбрахме, като разместихме точка втора и точка трета, тоест точка четвърта по първоначалния дневен ред.

Пристъпваме към:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ДВА ЗАКОНОПРОЕКТА:
- ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА № 854-01-34, ВНЕСЕН ОТ ЦВЕТАН ГЕНЧЕВ ЦВЕТАНОВ, КОРНЕЛИЯ ПЕТРОВА НИНОВА И МУСТАФА САЛИ КАРАДАЙЪ НА 4 МАЙ 2018 Г.
- ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА № 854-01-35, ВНЕСЕН ОТ ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 9 МАЙ 2018 Г.
Гости по тази точка от дневния ред от Българската православна църква: митрополит Гавраил Ловешки, митрополит Йоан Варненски и Великопреславски, митрополит Антоний Западно и Средноевропейски, митрополит Серафим Неврокопски и митрополит Даниил Видински.
От Главно мюфтийство изяви желание да участва господин Аднан Джамдазов.
Заповядайте, господин Джамдазов – главен юрисконсулт на Главно мюфтийство.
Колеги, ние пристъпихме към тези законопроекти, но не виждам вносители, които да направят доклад.
От името на вносителите Цветан Цветанов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ ще си позволя да направя служебно кратко представяне на Законопроекта: „Със Законопроекта се цели да се създаде гаранция за религиозните свободи на лицата, да се предотврати всяка възможност за намеса на чужди държавни институции и лица в делата и дейността на българските религиозни общности, както и да се премахне възможността за злоупотреба с тези права и използването им срещу националната сигурност на страната, обществения ред, народното здраве и морала, правата и свободите на гражданите.
С направените предложения се създава правна възможност за гарантиране възмездяването на труд на свещенослужителите, да се регламентира получаването на целеви дарения и създаването на духовни училища.
Законопроектът урежда възможността за участие на религиозните общности в Република България в обществения живот на страната, както и изразяване на становища по проекти на закони и административни актове.
Предложеният Проект на закон създава подробни правила относно финансирането на религиозните институции, като по този начин ще се осигури необходимата прозрачност за източниците и начина на финансиране на вероизповеданията, ще се засили контролната роля на държавата и ще се предотврати възможността за използване на религиозните институции в Република България за извършване на дейности, насочени срещу установения в страната правов ред.“
Колегата Митев ще представи втория законопроект.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз ще се постарая да бъда също максимално кратък, както колегата Кирилов.
Със Законопроекта, който внасяме за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, става въпрос за няколко групи допълнения и изменения, които само ще маркирам. Има достатъчно подробни мотиви, с които предполагам, че сте се запознали, още повече ние сме и съпътстваща комисия, не сме водеща по този законопроект.
Първата група допълнения са относно създаване на законово определение за религиозен радикализъм и за политизация на вероизповедание. Чрез тях се цели да се преодолее противоречието в разбирането за съдържанието на термините, което ще допринесе за еднакво прилагане на Закона във връзка с мерките за противодействието на тези негативни явления.
Втората група допълнения, които Проектът предлага, са насочени към доразвиване съдържанието на правото на вероизповедание като лично право и съдържанието на задълженията на религиозните общности и институции в съответствие с основната цел на Проекта – да уреди мерките за противодействие срещу религиозната радикализация и политизация на вероизповеданията.
Проектът предлага да се уреди изрично, че правото да се установяват и поддържат връзки в страната и в чужбина с лица и общности по религиозни въпроси, като част от правото на вероизповедание, може да се осъществява само с лица и общности, които не упражняват или не разпространяват религиозен радикализъм и не са обвързани или финансирани от политически партии. Предлага се и установяване на същото ограничение и за религиозните общности и институции, както и на задължения за тях да не създават, да не разпространяват и да не използват литература, която проповядва религиозен радикализъм или идеи, които противопоставят българските граждани на религиозна основа.
Създаването на уредба с такова съдържание съответства на разбирането, изразено в практиката на Конституционния съд на Република България, цитирам: „Използването на религиозните общности и институции или на верските убеждения за проповядване на верски фундаментализъм или екстремизъм е винаги грубо нарушение не само на чл. 11, ал. 4 от Конституцията, но и на други основни конституционни принципи, изразени в редица разпоредби – чл. 12, ал. 2; чл. 13, ал. 4; чл. 37, ал. 2; чл. 44, ал. 2 от Конституцията, изразени в решения на Конституционния съд.
Завършеността на уредбата се постига чрез предложенията за допълнение на чл. 8 от действащия закон, съдържащи се § 6. С него се предлага разширяване на каталога от мерки, които се прилагат при нарушаване на императивните изисквания определени от закона.
Третата група допълнения са свързани с въвеждане на изисквания за лицата, които извършват богослужения на територията на страната. Проектът предлага диференциран режим в зависимост от гражданството на тези лица.
За българските граждани се предвижда да могат да извършват богослужебна дейност, когато са завършили образованието си в България. Когато българският гражданин е придобил религиозното си образование в чужбина Проектът предлага той да може да извършва богослужебна дейност в България само след като образованието му в чужбина или дипломата му от чужбина бъдат признати при условията и по реда на съответния специален закон в сферата на образованието – в Закона за предучилищното и училищното образование, респективно Закона за висшето образование.
Четвъртата група допълнения е свързана с детайлизацията на уредбата относно условията и реда за регистрация на религиозните общности като юридически лица. Това законодателно решение е израз на изключителната компетентност на държавата чрез своя законодателен орган да определи реда и условията, при които една общност, независимо дали е религиозна или не, може да придобие качеството на юридическо лице.
Безспорно се запазва действащото законово решение, че религиозната общност самостоятелно решава дали иска да придобие статут на юридическо лице.
Проектът не предвижда заварените към влизането му в сила регистрирани вероизповедания да се пререгистрират, тъй като те са получили такъв статут в съответствие с действащия закон към момента на регистрацията си.
Предвид липсата на такова предложение новият режим за регистрация ще се прилага в бъдеще. Тоест по отношение на онези религиозни общности, които поискат придобиване на статут на юридическо лице след влизането в сила на този изменителен закон.
Третата група допълнения, които Проектът съдържа са свързани с финансирането на вероизповеданията. Предлага се уредбата в тази част да бъде разширена така, че да се постигне в максимално допустимата степен прозрачност и яснота във финансирането, тъй като дейността на вероизповеданията в България е насочена и е в полза на българското общество и възпитанието му в духовните ценности на религиозните общности, то би следвало и средствата за тази дейност да бъдат осигурявани също от местната общност. Предложените механизми за постигане на тази цел са сходни със съществуващи за други правни субекти. Например юридически лица с нестопанска цел – в обществена полза.
В § 21 от Проекта се предлага изрично да се определи, че вероизповедание може да финансира дейността си само от източници на доходи в Република България, а образователните им дейности и със средства от европейски фондове и програми.
Като превантивна мярка срещу финансиране от източници, които биха могли да използват вероизповедания в България за неправомерни цели се предлага за всяко получено дарение или наследство от българско юридическо лице или с източник в чужбина да се уведомява Дирекция „Вероизповедания“ и Сметната палата.
В същия контекст са и предложенията в § 18 от Проекта. Те са насочени към ограничаване на възможностите за получаване на скрито финансиране от източници в чужбина на вероизповеданията в България.
Сходно на другите юридически лица с нестопанска цел в обществена полза се предлага вероизповеданията, които имат статут на юридически лица да представят пред Сметната палата годишни финансови отчети, а всички вероизповедания да декларират пред Сметната палата банковите си сметки в страната и в чужбина. В този механизъм наред с правилата, които се предлагат в § 20 от Проекта осигуряват в голяма степен необходимата прецизност за определяне на годишната държавна субсидия за вероизповеданията.
Последната група допълнения обединяват различни по съдържание предложения, които са насочени към усъвършенстване на правния режим на вероизповеданията.
Извинявам се, ако съм бил по-обстоятелствен, отколкото заявих първоначално.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Аз мисля, че по-дългото представяне не вреди на дебата, а напротив.
Аз бях готов да представя на колегите, защото ме питаха изрично… Становището сме го качили и се намира на сайта на Народното събрание. Даже според мен го има и на двете комисии – тази, която е по вероизповеданията и нашата Комисия по правни въпроси. Ние сме участваща Комисия в тази законодателна процедура.
Уведомявам Ви, че вчера пуснах писмо-молба до председателя на Народното събрание, тъй като ни беше разпределен само единия от законопроектите – този, който е с вносител Искрен Веселинов и група народни представители, но не беше разпределен на нашата комисия първия законопроект, с вносители Цветан Цветанов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ.
Уважаваните митрополити предполагам, че ще представят отделните аргументи, но, ако не сте имали възможност да се запознаете досега, въпреки, че аз си спомням, че го четох най-първо през август месец, някъде в средата – към началото на втората половина. Ако искате, готов съм да Ви запозная със Становището на Българската православна църква, което е 15 страници. Вие преценете и ми кажете. (Реплики извън микрофоните.)
Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Извинявам се, че закъснях за заседанието, но имаше и други заседания.
Сега разбрах, че вече и втория законопроект е разпределен тук.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, заради писмо, което отправих вчера към председателя на Народното събрание. Безпредметно е да гледаме само единия от законопроектите.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Точно така.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест или нито един или и двата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Още повече, аз съм тук, за да защитавам и разяснявам първия законопроект, тъй като съм участвал в процеса на координация и изготвяне на този законопроект.
Искам само да кажа преди да чуем Становището, че вероятно от Становището ще чуем неща, които ги няма в Закона. Искам да кажа, че в Законопроекта подписан от тримата лидери на трите парламентарни групи, 95% от нещата, които са записани в Становището на Българската православна църква са изпълнени или такива опасения няма. А другите 5%, понеже сме се запознали много детайлно със Становището на Българската православна църква, специално в цялост и в частта му за Законопроекта, за който говоря, смятам, че ние през цялото време сме се стремили да избегнем точно опасенията, които имат там и предварително да им кажа, че това, което от техните забележки, аз съм ги извел една по една, и на всички, които могат да бъдат поправени, предварително казвам, че те ще бъдат.
Основното, спирам с това, тъй като взех за процедура преди да чуем Становището. Давам само един пример, опасението, че ще дават финансов отчет за собствените си средства не се съдържа в Законопроекта. Няма такова изискване. Има изискване само за средствата, които държавата дава.
Ето давам един пример. Поне една трета от това Становище е посветена на това. Радвам, че тук е юристът, той ще Ви посочи кои текстове ги обвързват да дават… Ние спорихме в продължение на шест месеца да го няма този текст – ние помежду си. Ето Патриотите са тук, имахме координация да правим Законопроектите.
Ние спорихме този текст да го няма и една от причините да имаме два различни законопроекта, е че в нашия го няма. Няма изискване да правят вероизповеданията за собствените си средства, какъвто и да било отчет, където и да било. Има изискване само за субсидията. То е така, и няма как да бъде по друг начин. Ето, давам само един пример как според нас има разминаване в това, което ние сме написали и това, което юристите на Светия синод са докладвали и ако има такова разминаване – най-лесното е да го поправим, ако смятате, че трябва да се добави дума, изречение, текст. Никога не сме имали такова намерение, никога! Точно обратното. А, една трета от възраженията са на тази тема. Спирам дотук.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Цонев, нека да изслушаме изявлението на Българската православна църква.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложението ми беше да ги гледаме закон по закон.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В смисъл да ги дебатираме поотделно?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, да – точно така. Защото възраженията са към единия – и аз се присъединявам към тях, ако са общо няма как да ги дебатираме, възраженията към другия закон са по-малки и аз съм оторизиран да отговоря на тях и да кажа с кои сме съгласни и как ще ги поправим и с кои не сме съгласни, защото смятаме, че няма такова изискване вътре. Благодаря Ви. Извинявам се още веднъж.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, има ли възражения срещу отделен дебат на двата законопроекта? Гласуването задължително ще е отделно. (Реплики.)
Колеги, пристъпваме към разделен дебат.
Първо, дебат по Законопроект № 854-01-34, внесен от Цветан Цветанов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ.
Заповядайте митрополит Гавраил Ловчански.
МИТРОПОЛИТ ГАВРАИЛ ЛОВЧАНСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми представители на средствата за масова информация! Преди да прочета изявлението, искам да кажа, че лично аз съм доволен от това, че господин Йордан Цонев каза, че много неща от нашето становище са взети предвид, но ние това не го знаем, какво точно и какво не е взето.
И друго да кажа, ние също нямаме намерение средствата, които са дадени по бюджет да не бъдат контролирани, това и досега е така и никога не сме възразявали срещу това нещо.
„Изявление на Светия синод на Българската православна църква – Българска патриаршия по повод внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията.
Светия синод на Българската православна църква – Българска патриаршия заявява, че идеите, развити във внесените законопроекти не са обсъждани предварително със Светия синод на Българската православна църква.
Законопроекти, които засягат фундамента на вероизповеданията в България и отношенията с държавата по необходимост следва да бъдат предложени за широка обществена дискусия или най-малко с вероизповеданията преди внасянето им в Народното събрание.
Основавайки се на принципите, върху които се изгражда конституционният законов и демократичен модел на църковно-държавни отношения, както и на установения от хилядолетия вътрешноцърковен каноничен ред, относно неприкосновеността на имуществото на църквата, особения статус на свещенослужителите, който е гаранция за нейната автономност, свобода на вероизповед и богослужебна практика заявяваме:
1. Религиозните общности и институции са отделени от държавата. Според Конституционния съд на Република България, недопустимо е държавна намеса и държавно администриране на вътрешноорганизационния живот на религиозните общности и институции, както и в тяхното обществено проявление. Действащият Закон за вероизповеданията, е един демократичен закон, в съответствие с международните стандарти на универсалните и международни договори – чл. 8, ал. 1 от Международния пакт за граждански и политически права и чл. 9 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Безспорно признато е и от Конституционния съд на Република България.
Промяната на Закона за вероизповеданията в тази му част гарантирането свободата и вътрешно управление на вероизповедания носи сериозен риск за нарушаване на основни демократични принципи като при това и добрите мотиви за законодателни промени ще се компрометират от само себе си.
2. Борбата с тероризма или други престъпления, насочени срещу конституционния и законов ред в държавите са в предметния обхват на други специални закони. Българското законодателство дава всеобхватна законова защита и съответни мерки и правомощия на специализираните органи: ДАНС, разузнаване, прокуратура, МВР и съд по специалните закони за борба с тероризма без с това да се променя демократичната законова основа за вероизповеданията, чиито верски убеждения и богослужебна практика изключват такива явления във своята дейност.
3. Светият синод, е категорично против да се дава определения в който и да е закон за понятието „религиозен радикализъм“. Дефинирането на такова понятие е водеща позицията на конфесиите и научните достижения на вътрешното право на съответното вероизповедание, които очевидно не могат да си позволят с еклектика и да достигнат до единно нормативно понятие за религиозен радикализъм за целите на международното и респективното на съответното национално право.
Ако държавата иска да санкционира радикалната ислямистка пропаганда, то това трябва да стане с подходящи средства за защита на националната сигурност, без да се засяга правото на свободно изразяване на религиозно мнение или популяризиране на религия. В този смисъл Българската православна църква подчертава своята изконна толерантност към всички вероизповедни общности в България, различни от православната.
4. Увеличаване на контролните правомощия на дирекция „Вероизповедания“ в Министерски съвет, чрез което се цели контрол на даренията и финансите на вероизповеданията и грубо нарушение и намеса на държавата чрез изпълнителната власт във вътрешния живот на религиозните институции и противоречи на Конституцията.
По смисъла на предлаганите промени обаче религиозните институции биват поставени в състояние на свръх зависимост от натоварения с свръх функции и свръх пълномощия административен орган дирекция „Вероизповедания“.
По наше мнение това е доста силова намеса на държавата във вътрешния живот на вероизповеданията. Това би създало предпоставки за вземания на субективни и непрозрачни решения.
5. Категорично е възражението срещу деклариране на банкови сметки на религиозните институции пред Сметната палата. Съдържанието на тази норма е грубо погазване на Конституцията и груба намеса в отделените от държавата религиозни институции.
Това не се е случвало спрямо църквата и другите вероизповедания дори и във времето на тоталитарния режим в България.
6. Сега действащия модел в чл. 28 от Закона за вероизповедания, е адекватният нормотворчески подход и законодателна техника, а именно: разпределението на държавната субсидия за регистрираните вероизповедания да се извършва с годишния Закон за държавния бюджет. В случай, че се налага промяна в някои от специалните закони, то същата следва да се извърши в съответните закони, а не да се променя Закона за вероизповеданията, като се предвижда намеса на контролните финансови органи във вътрешноорганизационния живот на вероизповеданията, чрез проверка на техните финансови отчети, което означава контрол върху имуществото, формиращо се основно чрез дарения и завещания. Този законов подход, е в нарушение на Конституцията и трайната практика на Конституционния съд.
Администрирането и контролът на счетоводството на вероизповеданията и проверка на техните дарения, представлява държавно администриране на техния автономен живот, тъй като от своето основаване до днес църквата формира своето имущество главно чрез дарения. Това са пожертвувания на хора към нея и имената на много от тях остават неизвестни, дори и за църковните служители.
7. Църквите и вероизповеданията не се водят от принципа на националните държави и гражданство. Някои вероизповедания биха изчезнали, ако не се финансират от централните им ведомства. При Българската православна църква – Българска патриаршия, този проблем не съществува, което не означава, че Българската православна църква не следва да апелира за запазване на религиозния мир в страната и ненамеса в делата на останалите вероизповедания.
8. Светият синод, категорично възразява държавен административен орган да събира информация за религиозните убеждения на отделни граждани чрез задължаване на вероизповеданията да декларират имената на своите дарители. В православната църква даряването е част от религиозния живот на вярващия и се регламентира от отношението и вътрешното канонично право на църквата и не може да бъде предмет на регламентиране и контрол от страна на държавата. Даренията в църквата са дълбоко личен акт.
9. Опитът от почти 20-годишния политически инспириран разкол в Българската православна църква доказва, че всяка намеса на държавата във вътрешните дела на църквата води до тежки последствия както за църквата, така и за самата държава. Историческият опит показва, че винаги, когато държавата се е опитвала да упражни контрол върху дейността на църквата или да моделира вътрешноцърковния живот по своите светски критерии, това е завършвало с неуспех.
Православната църква, е институция с 2-хилядолетна история, основана от самия Господ и Исус Христов. Редували са се периоди на гонения от страна на държавата с периоди на мирно съвместно съществуване.
Историята доказва, че демократичните отношения между държавата и църквата при взаимно уважение и при гарантиране правата на самоуправление на църквата са гарант за националната сигурност в България. Такива отношения бяха успешно установени и гарантирани, чрез действащия Закон за вероизповеданията. Българската православна църква – Българска патриаршия, е доказала, че представлява основен фактор за стабилността и националната сигурност в България, както и вековна опора за българския народ дори в периодите, когато държава не е имало.
Изхождайки от всичко това смятаме, че предлаганите промени в Закона за вероизповеданията са противоречиви и чрез тях не се постига целения резултат, нуждае се от сериозно преосмисляне, включително и тяхната необходимост, за да не поставят под съмнение установеното добро сътрудничество на демократична основа върху държава и църква. Освен това, сме представили подробно становище, което е внесено в Народното събрание. Извън това няма какво друго да кажа. Много благодаря за възможността да представя нашето становище.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на Ловчанския митрополит Гавраил.
Колегата Джамдазов, желаете ли да изразите становище?
АДНАН ДЖАМДАЗОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Становището на мюсюлманското изповедание е депозирано в Деловодството на Народното събрание. Няма да бъда много подробен и ще кажа само това.
На първо място, искаме да изкажем своята благодарност за законодателната инициатива. Приветстваме всяко законодателно предложение, което цели да разреши проблеми от всякакво естество на различните вероизповедания и цели създаването на по-благоприятна среда за представителите на различни вероизповедания, за общуването между различните вероизповедания и взаимопомощта между държавата и вероизповеданията.
Подкрепяме голяма част от целите на законопроекта, тъй като целят да уредят финансовите проблеми на вероизповеданията. Същевременно вярваме, че всички промени в сега действащия Закон за вероизповеданията не трябва да противоречат с основни документи като Конституцията на Република България и Хартата на основните права на Европейския съюз.
От друга страна, промените трябва да съдържат текстове, които да се ръководят от принципите на правовата държава. Уреждането на казусите да става въз основа на обективни принципи и да не се допускат двусмислени фрази, които при прилагането им да доведат до субективни интерпретации.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Джамдазов.
Господин Цонев, Вие заявихте още по процедура, желание за становище и позиция. Сега или по-късно ще вземете становище?
Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря.
Това, което чухме като изявление, е част от становището на Българската православна църква, с което както казах, вече сме се запознали добре.
На мен вярата не ми позволява да влизам в спор с моите духовни водачи – по-скоро не спор, а да се опитаме да изчистим нещата, защото намеренията не са такива, каквито са констатирани в изявлението на Светия синод. Ние можем като законодатели да сме объркали намеренията с постигнатия резултат. Трябва да заявим готовност да го коригираме.
За добрите намерения ще дам само едно свидетелство, защото е нужно да въведем един по-конструктивен тон – така си мисля. Всъщност свидетелството се съдържа в становището на Светия синод и аз не бих си позволил да дам друго свидетелство, освен това, а то е на страница 9, т. 14 – изброяват се добрите примери на сътрудничество, на правилно законодателство. Смея да твърдя, че тези добри примери бяха осъществени от същите хора, които сега внасят този законопроект.
Правя отново уговорката, че говоря за първия законопроект по време, който е внесен. За втория, ние също имаме своите големи несъгласия.
Нещо повече, имах честта слава на Бога, аз да бъда вносител на предложенията за освобождаване от данъци, от такси, аз да координирам дейността.
Имах честта да бъда поканен два пъти пред Светия синод да обясня тези текстове. За този законопроект нямах честта, въпреки че помолих, но тези неща ги решава Свети дух, който ръководи църквата и е в нея, не аз.
Казвам това, за да потвърдя, че самите Вие казвате, че има добри примери. Същото искаме да направим и с този законопроект и затова предлагам… Другото, което ще добавя само е, че по различни начини, които сега не искам да казвам, сме осъществявали контакт, сме запознавали представители на Светия синод, не да е нямало контакти, не е по време на работата да не е даван Законопроектът, включително и на юристи на Светия синод. Другото ще го запазя за себе си, с кой още съм имал среща и какво сме говорили. Спирам дотук. Не е с митрополит, да Ви успокоя.
Може ли текст по тест с юриста, за да установим къде има разминаваме и какво можем да поправим? Защото Вие правилно и много точно сте ги дали в отделни забележки към двата законопроекта.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Уважаеми народни представители, уважаеми господин Председател на Комисията по правни въпроси! Уважаеми господин Цонев, по процедурата на Правилника на Народното събрание, ние се намираме на първо четене, когато се обсъждат духът и принципите на законопроектите. Светият синод е намерил за необходимо да изрази принципната си позиция по всички въпроси общо по двата законопроекта и отделно параграф по параграф.
Обсъждането параграф по параграф е нещо, което се прави за второ четене и, аз не съм упълномощена да участвам в дебат параграф по параграф по Законопроекта, когато се обсъждат принципните въпроси и духът на Законопроекта. Виждате не съм само аз, екип от юристи, консултирано е с много специалисти, е изготвил това становище и това е принципната позиция на Светия синод.
В случай, че Вие приемете на първо четене тези законопроекти, тогава параграф по параграф там, където е имало съмнение от страна на Светия синод… Светият синод на това първо четене е бил длъжен да изложи своите съмнения, включително и при граматическо тълкуване, включително и при препращане. Тоест там, където се е появило малко съмнение Светият синод го е изложил в принципни съображения и сме дали, разбира се, анализа на разпоредбите.
Когато се стигне до второ четене, разбира се, че всички спорни въпроси ще седнем и ще ги обсъждаме, но не смятам, че това сега е мястото, принципните ни неща сте ги прочели и бихме могли с Вас извън тази сграда, в случай, че бъдат приети на първо четене, а и тук в работен вариант, са всички юристи, които са работили по законопроектите, тъй като не съм само аз, ще се включим с удоволствие в дебата. На този етап принципните неща сме ги казали и съмненията, които има Светия синод.
Там, където имаме членуване, финансови отчети, когато няма изрично препратка, Сметна палата и така нататък всичко това е дало основания при систематичното тълкуване на отделните разпоредби да направим определени изводи, които ние сме изразили в принципна позиция. Това е, което мога да кажа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Извинявам се, че не Ви представих, но и нямаше как да Ви представя, ако желаете представете се за протокола. Извинявам се пак.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Доцент, доктор Мария Кьосева – юридически съветник на Светия синод.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, доцент Кьосева.
Отношение – господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
Приемам бележката на доцент Кьосева. Ние се намираме наистина в първо четене.
Поисках да направим в първо четене този дебат, защото много детайлно са дадени параграф по параграф в становището на Светия синод по тази причина. Приемам и предложението, ако трябва да говорим за изглаждане, изчистване и така нататък. Тъй като е много коректно предложението на доцент Кьосева, тогава ще Ви помоля да кажете няколко думи по духа на Закона и по това, което…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Цонев може ли преди изказването по духа…
ЙОРДАН ЦОНЕВ: … по духа и по конкретиката, както се прави за първо четене, тъй като не можах да го представя, тъй като закъснях Вие сте го представили, да каже няколко думи относно тези бележки и дали би могъл… От голямо значение е да кажем може ли този законопроект, приет на първо четене, на второ четене да стане Законопроект напълно одобрен от Светия синод и от другите вероизповедания. Дали може. Защото иначе защо да го приемаме на първо четене?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При всички положения ще имате тази възможност.
Аз исках по процедура да кажа няколко думи по това, което каза доцент Кьосева.
Подчертавам, че Правната комисия не е водеща по този законопроект. Имахме колебания дали да поискаме да бъдем Водеща комисия заедно с обединяването на двата законопроекта. Но, за да има мир и хармония в разпределението на материята, в работата на самото Народно събрание, затова сме останали на нивото и на степента участваща комисия. Ако бяхме водеща комисия, аз при всички положения това ще го предложа и на колегите, и ако този или тези законопроекти получат одобрение на първо четене, защото и в този смисъл предполагам, че господин Цонев ще развие конкретни аргументи, би следвало да се състои една работна група преди самото второ четене, която да бъде задължително с участие на представители на Българската православна църка, с представители на Главното мюфтийство, с представители на вероизповеданията, така че да може да се осъществи още една стъпка в процеса на отделяне на спорното от безспорното. Надявам се, ако се върви напред това да се случи и в този контекст мисля, че това, което господин Цонев ще развие е в този смисъл и в този контекст.
Чисто процедурно уточнявам следното: народните представители много ни критикуват, когато проявим законодателна инициатива. Също така много ни критикуват, когато не проявяваме законодателна инициатива. Всъщност, без да съм вносител, на който и да е от тези законопроекти, аз си представям нещата така, че сериозният дебат би предстоят оттук-нататък, ако се приемат един или и двата законопроекта, за да може да се постигне консенсус в този смисъл.
Ще спра дотук по процедурата. Може би ще ми се наложи да поискам изказване, преди да стигнем до гласуване, но да не отнемам възможността на господин Цонев да изрази становището си.
Тук се извинявам на вносителите, просто бях поставен в ситуация да представя първия Законопроект. Служебно го представих и възможно най-кратко.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще се постарая да бъда кратък, защото ме улеснихте и доцент Кьосева, и Вие.
Аз също не съм вносител, поради простата причина, че решихме толкова важен Законопроект, по който се работи година и половина да бъде внесен знаково от лидерите на трите парламентарни партии, без четвъртата, която внесе собствен Законопроект. Наложи се да се случи така, защото в хода на обсъждане на този законопроект ние не постигнахме съгласие по много основни текстове с колегите от Патриотичния фронт, именно по тези съображения, които Вие сте изложили във Вашето становище.
Целта на Законопроекта е да осигурим допълнително финансиране и финансова стабилност на основните вероизповедания. Вие сте представили принципа кой е. Този принцип с единия процент субсидиране, той не е случаен, този принцип е използван и при други законопроекти, където държавата финансира неправителствени и нестопански организации, каквито например са политическите партии – 1% е прагът и там. Това, че две вероизповедания са над този 1% е просто чиста случайност. При следващо преброяване може да са четири.
Много трудности имаше в хода на съставяне на Законопроекта, включително и фактът, че се опитвахме да съобразим и догматически изискванията с онова, което трябва да го има в Законопроекта и от другите вероизповедания, с факта, че трябваше да се комбинира как да бъдат субсидирани за вероизповеданията, които имат под 1%. Те също ще бъдат финансирани по досегашния ред пред Дирекцията по вероизповедания. В една от бележките справедливо се казва, че това трябва да стане чрез Закона за държавния бюджет. Да, то ще стане чрез Закона за държавния бюджет и е важно да бъде написано и в този Законопроект, защото става въпрос за една стабилност в бъдеще по отношение на това финансиране и основно по отношение на целите на това финансиране.
Другата голяма група от въпроси касаеше там, където трябва да се защити държавният интерес по отношение на националната сигурност, защото има случаи, има опити, при които финансиране се използва за оказване на влияние. Държавата трябва да се намесва в такива случаи. Да, ние знаем инструментите в другите закони, всичко сме преценили с екипите юристи, които работихме и там, където сме си позволили да има някакви текстове, говоря за нашия Законопроект, защото в него няма кой знае какви ограничения и рестрикции, дори няма никакви, то е защото преценката е, че трябва да го има и тук, а не само в другите закони. Това не е станало без съответната преценка каква ще бъде реакцията и така нататък.
По отношение на това дали ще се спре на това какъв е контролът, аз мисля че върху средствата, които ще бъдат отпускани от държавата, тъй като те са значителни, то е описано в новите от 4 до 20 алинея в чл. 21 и там изрично е казано, че: контрол ще се осъществява на финансовите средства, които държавата отпуска. И това е волята на съставителите на Законопроекта. Ако има нужда да бъде уточнено в някои от тези членове заявявам, че вносителите ще го коригират.
Категорично заявявам, че волята на вносителите е да няма контрол върху другите средства, защото не е редно. Аргументите, които Светият синод е представил, са абсолютно точни, включително и догматическите такива. Аз все пак като доктор по теология имам някакви познания по догматика и се постарах заедно с консултации с колеги да не прескачаме тези граници. Ако сме ги прескочили ще ги коригираме, но заявявам, че това беше волята и остава това волята.
По отношение ролята на Дирекцията по вероизповеданията – напълно споделяме това, което пишете вътре. В нашия Законопроект искахме тези свещенослужители, които проповядват отвън, искаме да имаме контрол върху този процес в държавата и искахме режимът да е уведомителен.
Виждам, че в този вариант на Законопроекта сме записали, защото имаше няколко варианта, че режимът е разрешителен. Предварително Ви казвам, че режимът може и ще бъде направен уведомителен, но без това, мисля, че субсидирането няма как да стане, защото това е едно от основните неща, заради които държавата иска да даде част от парите на данъкоплатците да подпомогне основните вероизповедания в тяхната дейност, защото в тези трудни години това е много важно. Искаме да затворим някои от възможностите, които се отварят, когато чужди свещенослужители от чужди държави извършват дейност на територията на България.
Справедливите забележки ще отбележа още, които би трябвало да бъдат коригирани, там също със съставителите на Законопроекта имахме проблем, това е относно онези подразделения на Българската православна църква, които са в чужбина. За тях трябва да има специален ред, тук сте абсолютно прави, който не е предвиден в Закона, защото просто не стигнахме до тези текстове как да бъде точно направено.
Аз ще заключа, че приет на първо четене този законопроект смятам, че може да бъде в един работен екип с юристите на Светия синод, на Мюфтийството, на другите вероизповедания, може да бъде направен така, че да не престъпва онези граници, които не бива да се престъпват и да допринесе полза. Това, което бихме искали всички и едновременно с това да се погрижим да затворим някои вратички в националната си сигурност. Това е намерението ни и, ако всички приемете да бъде подкрепен този законопроект, аз смятам, че между първо и второ четене в един добър диалогов режим ще изчистим спорните моменти. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Цонев.
Ловчанският митрополит Гавриил.
МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ: Уважаеми присъстващи! Това, което в нашето изявление не сме го казали, защото мисля, че то е известно и трябва да кажа, че ние живеем в една изключително време – жънат едни прекрасни отношения между църквата и държавата, добронамерени. Никой не се меси в работата на другия и всеки помага с каквото може – държавата на църквата и църквата на държавата. Имайте предвид, че правителствата се менят. Ако мислим за Закона, ние не мислим, че той ще действа само сега, а ще действа много време.
Второто нещо е, че понякога светските хора искат да помогнат, но може би някои неща не ги виждат точно как са в църквата, но нашето убеждение е, че ние в момента сме в една прекрасна симфония с държавата. Лично аз в много интервюта, които са ми взимали, това нещо съм го казвал много пъти. Така че ние благодарим за това.
Не се съмняваме в добрите намерения на хората, които са изготвили двата законопроекта, но от наша страна смятаме за наше задължение да посочим това, което смятаме, че трябва да се поправи, за да стане действително нещо правилно и хубаво – държавата да постигне своите цели и ние съответно да сме сигурни, че ще имаме тази свобода, която би трябвало да имаме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на Ловчанския митрополит Гавриил.
То стана като дуплика и реплика, но очевидно диалога тук го изчерпваме.
Ще има ли други изказвания?
Ако няма други изказвания, да се опитам аз да споделя по-скоро мисли и впечатления, отколкото ще го структурирам като изказване по изискванията на Правилника.
Дълго време съм в дилема и дилемата, бих казал, че продължава и ще стои до момента, в който действително имаме съгласие и хармония по тези законодателни процедури. Пак казвам, не знам как председателят е преценил в това разпределение, насочването към Комисията по правни въпроси, и то частично. Смятам, че намесата на Комисията по правни въпроси се дължи на симетрията по отношение на механизма на субсидиране. Мисля, че в голяма степен вероятно вносителите са взаимствали норми от Закона за политическите партии и държавните субсидии по отношение на политическите партии. Признавам си, че имах изненада като видях така наречения Общ законопроект, тоест подписан от лидерите на парламентарните групи, без „Обединените патриоти“, в този режим на субсидиране.
Ще кажа две неща.
Първо, моля да съобразите, че най-често законодателят е на ръба на една пропаст. От едната страна има много силна инициатива, която тегли към единия край на пропастта, от другата страна също има такава пропаст, която тегли в другия край, тоест в другата пропаст. Важно е да се балансират интересите, така че да се постигне консенсус, да се постигне удовлетворение в задоволителна степен и обществото да има полза от това.
Разбирам колегите вносители, които са заложили на обществения интерес, поне обществото да знае как се инфилтрира и под каква форма се инфилтрира външно въздействие. Уви, ние сме мишена на непрекъснати такива влияния. С част от колегите имахме такъв случай и подобен повод за съдийските организации, които се финансират от чужбина. Законопроектът имаше консенсус вътре в парламента и в един момент се оказа, че парламентът няма достатъчно сила този законопроект да премине на второ четене. Тогава идеше реч за форма – не на гражданска организация, а на съсловни организации, които осъществяват една или друга дейност, финансирана недостатъчно ясно. Оказа се, че полицейските синдикати не могат да получават никакво финансиране, но се оказа се, че – в кавички, съдийските синдикати, могат да получават такова финансиране, те са абсолютно независими и не следва по никакъв начин да дават отчет затова. Както и да е, казано на житейски жаргон, тогава нашата депутатска инициатива беше смазана. Бяхме уличени и оприличени, в интерес на истината, по всякакъв начин.
Колегите вносители ги разбирам за това, че са поискали да помечтаят за тази хигиена, да кажем, на истината и на представителността. Опитали са се да го направят възмездно. Ние юристи казваме „възмездно“ или „безвъзмездно“, тоест най-грубо казано, извинявам се за този грубо логически подход, те са казали, че държавата ще даде субсидия, но за сметка на това пък ще ограничи или ще иска да просветли потоците на външни финансирания, които могат да повлияят или да поставят в зависимост.
Истината е, че преди три месеца, когато се запознах и с двата законопроекта, и двата не ми харесаха. Дори тук си давам сметка, че колегите могат да ме докладват на господин Цветанов, като председател на нашата парламентарна група и да се каже, че говореше едва ли не срещу нашата инициатива. И двата законопроекта имат нужда от много сериозно прецизиране.
Съгласен съм с тезата на господин Цонев и много внимателно изчетох, когато се появи това становище. Беше първо до Комисията до вероизповеданията. В част от аргументите имаме малко повече правна хипербола, да го нарека, по линия на опасенията и притесненията, в друга част имаме основание. Тук изразявам само личното си становище и на мен ми се струва, че определението на база „последно преброяване“ е една стъпка, която стъпка обаче трябва да се продължи.
Като бивш областен управител на София и свидетел на последното преброяване, казвам, че много се старахме. Бих казал, че това също беше напредък в този механизъм и в този институт, но ако при политическите партии – и тук е разликата, държавата плаща субсидия на воля, тоест на реален глас, който избирателят е заявил, тук действително не може да сме на 100% сигурни, че имаме абсолютно обективната картина, но при всички положения не трябва да губим съгласието и хармонията с православното, мюсюлманското, католическото, еврейското и юдейството – с тези вероизповедания, които имат не инцидентно присъствие в българския живот, култура, дух, а имат традиционно и много силно присъствие, но аз не съм специалист по вероизповеданията.
Също така по отношение на прецизиране ролята на Дирекция „Вероизповедания“ трябва да направим така, че тя да не изглежда прекомерна и да не изглежда като намеса на държавата във вътрешния живот на вероизповеданията. Тук е възможно и Вие да покажете удачни механизми, защото Вие сте общували до сега и сте общували успешно с Дирекция „Вероизповедания“, да се види къде е границата на формалното и къде е обективното и реалното.
Имах и срещи с други вероизповедания. Те казаха, че: не можем да съществуваме, не можем да осъществяваме дейността си, ако се забрани проповед на чужди граждани, просто такова е положението с нашето вероизповедание. Това вероятно е другият елемент, по който би следвало да намерим добро действащо решение.
Разбирам за фундаментализма и ние имаме много сериозен законодателен проблем с религиозния фундаментализъм трети парламент, бих казал. Всеки път в дебата с нашите партньори, защото от тях идва инициативата за промени в Наказателния кодекс по религиозния фундаментализъм, имаме проблем. Не можем да намерим описание на това понятие такова, че да бъде действащо и да бъде общоприемливо, но в този смисъл и Вие ни помогнете, или Вие помогнете на водещата Комисия да намери точното решение.
Иначе, какво по-хубаво от това трудовите, социалните и пенсионните отношения със свещенослужителите да бъдат уредени. Аз съм сигурен, че Вие не сте против това. Това е хубаво, създава стабилност, регулира не само духовния аспект в дейността на свещенослужителите, но им дава и една… Госпожа Атанасова казва – социална гаранция, да приемем, да кажем, нейното понятие.
Лично аз с притеснение, но за да бъде отворена врата на дебата и, бих казал, малко пренасилвайки човешката си воля, за правната воля, аз съм спокоен – имаме законодателна процедура, смятам, че ако се стигне до второ четене, ние ще имаме съгласувани, отработени, добри правни решения, които да бъдат широко възприети, но с чисто човешки страх и притеснение в този момент, ще подкрепя и двата законопроекта. Като подчертавам, че със Законопроекта на колегите Искрен Веселинов и група народни представители – умишлено не го коментирам, трудно ми е да подкрепя голяма част от предложенията и смятам, че те са отвъд тази граница и са отишли малко в пропастта. Извинявам се на колегите. Приключих.
Господин Цонев, очевидно реплика желаете?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да кажа още веднъж, че много сериозните несъгласия с втория Законопроект не позволиха да имаме общ Законопроект на целия парламент. Едно от тези несъгласия е и определението за религиозен фундаментализъм, което, виждате, че отсъства в нашия законопроект, и много други текстове отсъстват, но ние работихме много кооперативно с тях. Това сега е тяхно виждане и затова разделихме нещата така, както ги виждате в момента.
По отношение на финансирането. Финансовата част на Законопроекта е писана от Министерството на финансите, да уточня това. Те си я написаха, те си отговарят за привилата и така нататък. Може би по тази причина тълкуването е, че става въпрос за цял финансов отчет, но аз твърдя, че не е. Ще спорим по този въпрос. Чухте каква е волята. Волята е да не е за целия и никога не е имало друга воля в съставителите на Законопроекта. По този въпрос имаше консенсус от първия ден.
Другите въпроси са по-важни. Тук да кажа като реплика към това, което казахте, господин Председател, за вероизповеданията, които наистина не могат да съществуват без чужди проповедници, ако можем така да ги наречем. Разбира се, такъв проблем има и в двете основни вероизповедания. Не може да не я затворим тази врата. Много мислихме и една от причините Законопроекта да се работи година и половина е тази. Не може да не я затворим. Имахме фрапиращи примери. Как ще го направим, трябва да мислим заедно, но трябва да го направим – с уведомителен режим ли…? Не става в другите законопроекти, в другите специални закони. Не става само там. Много дълго сме го мислили. Те третират друга материя, те трябва да бъдат уведомени, те не могат да спрат. Има много неща, които ще ги дискутираме в работни групи. Пояснявам във връзка с това, което и Вие казахте, че има проблемни полета в уреждането на материята, но материята трябва да бъде уредена.
Първо, трябва да бъде уредена и, второ, не бива да пропускаме момента – за първи път се появява такъв момент от началото на прехода, всички политически партии, представени в българския парламент, да искат да уредят официално държавно финансиране на основните религии. Това се появява за първи път. И повярвайте ни, до този консенсус ние достигнахме много трудно, почти 30 години ни трябваха, за да разберем, че това е полезно за хората, за вярващите, за вероизповеданията и за държавата. Затова трябва да направим крачката – да приемем, да поработим, но в крайна сметка да излезем с общ продукт. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Цонев.
Приветствам Вашата покана за постигане на съгласие и на общ продукт.
Няма да правя дуплика на репликата.
Други изказвания, колеги?
Госпожа Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.
Ваши Високопреосвещенства, госпожо Кьосева, уважаеми колеги и гости! Смятах под формата на реплика към председателя да отправя едно своеобразно предложение.
Първо, няма да се изразявам толкова метафорично, господин Председател, както Вас, за пропастта, за силата при вземането на решения. Бих искала да подчертая, че обединение в настоящия парламент очевидно има по тази тема. Ние имаме готовност да работим заедно всички, от всички парламентарни групи, за да решим казус, който стои на вниманието на обществения, а и очевидно църковния живот в страната – повече от 30 години, както каза господин Цонев.
Моето предложение е прагматично. За да продължи тази симбиоза и симфония, както и Вие се изразихте, между църквата и държавата, да участваме с експерти при работата на водещата комисия. Ако господин Цонев се ангажира да участва от Бюджетната комисия, ние от Правната комисия да излъчим наш представител, Вие, както и другите вероизповедания, които искат, да си дадем достатъчно дълъг срок за обсъждане на тази тематиката, така че през 2019 г. да имаме един работещ закон.
Надявам се, че по духа на Закона не спорим. Надявам се, че не спорим и че целта е да се намери необходимия баланс, без държавата да се намесва в автономни организации и образования на български граждани, но да се гарантират правата, свободата за избор на вероизповедание, но и сигурността в българската държава.
Ако се обединим зад едно такова предложение, мисля, че и парламентарната зала ще откликне на един такъв необходим консенсус. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на госпожа Атанасова за предложението.
Ако има такава опция, ако бъдем поканени, разбира се, че ще участваме и с експерти, и с народни представители. Аз смятам, че е хубаво водещата Комисия по вероизповеданията да направи работна група. Даже бих продължил, защото и господин Цонев пък намекна, че частта, която е „Държавни субсидии и финансиране“, е разработена в работна група в Министерството на финансите. Аз дори бих препоръчал на колегите да обмислят вариант – нямаме го в Правилника, но в тази сложна ситуация би могло да се създаде и временна комисия, която да е интердисциплинарна и да се доминира от колегите по вероизповеданията, но да има правни и бюджетни специалисти. Пак казвам, този въпрос не бива да бъде обхващан, присвояван от Комисията по правни въпроси, достатъчно е да сме участваща комисия.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, с цялото ми уважение, Правната комисия тук не може да бяга от своята отговорност. Винаги подобни мащабни законопроекти – може би не толкова като обем, колкото по своя характер, са възлагани на Правната комисия, дори и когато има нарочни парламентарни комисии, създадени по това, защото тя си тежи на мястото. Мисля, че с това изказване леко опитахте да избягате от отговорността на Правна комисия от този проблем.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Оспорвам и възразявам. Тоест, ако има консенсус, ако има съгласие, ако има воля на Председателския съвет, пак казвам, бихме поели и тази работа, но не искам да бъде прекомерно и не искам да остава неприятно усещане на колегите от Вероизповеданията.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз поемам ангажимента да поставя въпроса пред Председателския съвет – още на следващия, така както го говорим в момента.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Но имайте предвид, че има ли нещо, което да е с дискомфорт прието, с несъгласие прието, ние ще излезем много бързо от територията на българския дебат. Ние веднага ще отидем и на полето на европейските правозащитни механизми и институции, ще отидем и на дипломатическо и международно ниво комуникация, и на конвенционен режим. Затова трябва да сме единни.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Председател, не са случайно тези три подписа отдолу сложени, щяха дори четири да бъдат. Има воля да се направи. (Реплика: „Това е единството“.)
Най-лесно в момента е да кажем, вижте: „Няма готовност да се случи този процес. Всеки опит да направим нещо излиза грешен. Техни Високопреосвещенства справедливо казват така, мюсюлманското вероизповедание също има забележки, дайте да го оставим.“ Това е най-лесното, но не смятам, че трябва да се водим по лесното.
Аз имам много дълъг опит в българския парламент и много дълги години сме се опитвали да постигнем нещо много по-малко от това и не сме могли да го постигнем. Просто трябва да използваме този момент и да направим крачката, разбира се тя трябва да е вярната.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Ако няма други изказвания, да пристъпим към гласуване? Няма.
Първо, по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-34, внесен от Цветан Цветанов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ на 4 май 2018 г.
Който е „за“ да бъде подкрепен на първо гласуване, моля да гласува:
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-35, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 9 май 2018 г.
Моля, който е „за“ да бъде приет на първо гласуване, да гласува:
За – 7, против – няма, въздържали се – 3.
Приемат се на първо гласуване.
Двата законопроекта се приемат на първо гласуване.
Тук, бих казал, извън процедурата.
Моля Ви, да го приемете и да докладвате на Светия синод, че това е покана за обсъждане, за дебат, в който в никакъв случай целта не е да се пренебрегнат аргументите, съображенията на вероизповеданията, които са значими за нас и няма как да стане без взаимна воля и зачитане на този процес.
Благодаря Ви за участието, благодаря и за търпението, благодаря и за становището.

Колеги, пристъпваме към следващата точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.
Колеги, имаме седемнадесет минути за цялото второ четене на ЗОП.
Колегата Митев, ще започне ли да чете или процедура?
Процедура.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! С оглед на съкратения времевия обхват, предлагам Ви да бъдат гласувани анблок предложенията на работната група или по-точно да обединим параграфи, по които нямате изказвания, предложения и становища, различни от това, което работната група е предложила на нашето внимание.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Колеги, има ли нещо по това предложение?
Колегата Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Аз много късно се запознах със становището на Върховния административен съд и с техните идеи по Законопроекта. От една страна, съм „за” тези 17 минути всичко анблок да гласуваме – там където няма предложения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тези седемнадесет минути няма да бъдат, аз просто Ви мобилизирам.
ХАМИД ХАМИД: От друга страна, иска ми се да обърнем особено внимание на предложенията, които се съдържат в становището на Върховния административен съд, защото те целят унифициране с нормите, които приехме вече в АПК, и то наскоро гласуван, тоест двата законопроекта вървяха паралелно и може би е наша вината, че не успяхме да ги засечем. Тоест нормите да си влязат, както по АПК, а вече ние трябва да решим откога и как. Има противоречива практика – чета от Становището, по частните жалби. Така че ми се искам да приключим бързо, но ако може да опитаме да съобразим тези становища, аз съм окей. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Хамид.
При всички положения ще съобразим становището на Върховния административен съд. Аз тъкмо бях започнал да докладвам гостите. Уведомих Ви още при откриването на заседанието и Вие пожелахте да поканим председателя на Върховния административен съд, получихте и този екземпляр на становище преди около два часа, така че сте имали възможност да се запознаете.
Обявявам гостите.
От Министерство на финансите: госпожа Маринела Петрова – заместник-министър; от Агенцията по обществени поръчки: госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор, госпожа Галя Манасиева – директор на дирекция „Законодателство и методология“, госпожа Христина Денева-Кирчева – началник на отдел „Правна уредба и методология“ в дирекция „Законодателство и методология“, госпожа Анастасия Венкова – държавен експерт в дирекция „Законодателство и методология“; от Камарата на строителите в България: госпожа Виолета Ангелиева; от Българската телекомуникационна компания: госпожа Соня Шегунова и госпожа Велика Йорданова, и председателят на Върховния административен съд – господин Георги Чолаков.
Колегата Митев, съобразно неговото процедурно предложение, има възможността да представи Законопроекта.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ: Колеги, пристъпваме към второто четене на Законопроект за изменение и допълнение на закона за обществените поръчки, № 802-01-28, внесен от Министерския съвет на 1 август 2018 г., приет на първо гласуване на 19 септември 2018 г.
Докладвам Ви наименованието на Закона:
„Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки“.
Параграф 1 – текст на вносител, без предложения.
Изказвания, мнения, становища по наименованието и § 1? Няма.
Преминаваме към гласуване на наименованието на Закона и на § 1 от него.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приети са с 12 гласа „за“ наименованието и § 1.
По параграф 2 – текст на вносител.
Предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова. Работната група също е направила редакция на § 2 и съответно на предложението на колегите Кирилов и Александрова, ако бъде прието.
Изказвания? Не виждам.
В такъв случай преминаваме към гласуване на § 2, като подлагам на гласуване, първо, предложението на колегите Кирилов и Александрова.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се предложението.
Преминаваме към гласуване на редактирания вариант от работната група, в който е отразено и предложението, което току-що приехме.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
С това е приет § 2, заедно с предложението на колегите Кирилово и Александрова.
По параграфи 3, 4, 5, 6, 7, 8 – текст на вносител, няма постъпили предложения.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на параграфи от 3 до 8 по вносител.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приемат се параграфи от 3 до 8, включително, по вносител.
По § 9 – текст на вносител.
Правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 за изменение на ал. 2 в чл. 21, който да стане съответна точка в § 9, със следното съдържание:
„Възложителят изчислява прогнозната стойност на обществената поръчка към датата на решението за нейното откриване, съобразно средната пазарна стойност на предстоящите за възлагане дейности, определена в резултат на пазарни проучвания или консултации“, като това следва да стане т. 1 в § 9, а т. 1 и 2 по вносител стават съответно т. 2 и 3 в § 9.
Заповядайте, от Агенцията за обществени поръчки.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Заместник-председател, дами и господа народни представители! Тук сме допуснали една техническа грешка. Моля Ви, текстът да бъде: „…съобразно пазарната стойност“, а не „съобразно средната пазарна стойност“. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
В такъв случай коригирам предложението си в този смисъл, а именно в ал. 2 след думата „откриване“ да се чете „съобразно пазарната стойност“ и оттам нататък текстът се запазва, както Ви го докладвах.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на предложението по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2, който Ви докладвах, който е в резултат на работата на работната група.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване § 9, заедно с приетото предложение.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приет е § 9, заедно с предложената редакция.
Параграф10 – текст на вносител, предложение за редакция на работната група.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на § 10, като Ви предлагам да гласуваме направо направената редакция на работната група и съответно да подкрепим и принципно по текста на вносителя за § 10.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приет е § 10 – текст на вносител по принцип, заедно с редакцията на работната група.
Параграф 11 – текст на вносител, предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова, и предложение за редакция на работната група.
Изказвания? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на колегите Кирилов и Александрова за редакция на § 11.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване § 11 в редакцията на работната група, заедно с приетото предложение на Кирилов и Александрова и по принцип текст на вносител.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
С това е приет § 11 с редакции.
Параграф 12 – текст на вносител, § 13 – текст на вносител, § 14 – текст на вносител, предложение за редакция на работната група, § 15 – текст на вносител, предложение за редакция на работната група, § 16 – тест на вносител с предложение за редакция на работната група, § 17 – тест на вносител с предложение за редакция на работната група, § 18 – тест на вносител с предложение за редакция на работната група, § 19 – предложение на вносител, плюс предложение за редакция на работната група.
Изказвания? Няма.
В такъв случай, подлагам на гласуване текста на § 12 по вносител, § 13 по вносител и параграфи от 14 до 20, заедно с текстовете на вносител и предложенията за редакция на работната група.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приети са текстовете на параграфи 12 и 13 по вносител и от § 14 до § 20, заедно с редакциите на работната група.
По § 20 – текст на вносител. Предложение от народните представители Кирилов и Александрова. Предложението е подкрепено от работната група, съответно и текста на носителя.
Изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване, първо, на предложението на колегите Кирилов и Александрова.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Подкрепено е предложението на колегите Кирилов и Александрова.
Преминаваме към гласуване на § 20, заедно с приетото предложение.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приет е § 20, заедно с предложението на Кирилов и Александрова.
По § 21 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на § 21 – текст на вносител.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приет е § 21 по вносител.
По § 22 – текст на вносител, предложение на Данаил Кирилов и Анна Александрова, което се подкрепя от работната група и се предлага редакция на § 22, с което чл. 39 се отменя.
И още едно предложение на Данаил Кирилов и Анна Александрова, това е вече за нов параграф.
Така че ще гласуваме, първо, предложението на колегите Кирилов и Александрова, подкрепено от работната група за отмяна на чл. 39.
За – 11, против – няма, въздържал се –1.
Предложението е подкрепено, с което – няма да подлагам текста на вносител, § 22 съответно придобива редакцията: „Член 39 се отменя.“
Преминаваме към предложение на Данаил Кирилов и Анна Александрова за създаване на нов чл. 39а, който се подкрепя от работната група, която предлага и съответна редакция на новия чл. 39а.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението, заедно с редакцията, която е предложена от работната група.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приет е текстът на § 23 за създаване на чл. 39а с редакцията на работната група. Работната група отбелязва, че имаме съответна преномерация на § 23, който става § 24.
Параграф 24 – текст на вносител, редакция на работната група.
Параграф 25 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на § 23 – текст на вносител, § 24 – текст на вносител по принцип, заедно с редакция на работната група и съответно § 25 – тест на вносител.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Предложенията за § 23 по вносител, § 24 с редакция на работната група и § 25 по вносител се приемат.
Преминаваме към предложение за създаване на нов параграф от колегите Кирилов и Александрова.
Работната група го подкрепя и предлага създаване на нов § 27 със съответна редакция.
Който е съгласен да подкрепим това предложение в редакцията на работната група, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението за създаване на нов § 27 е прието, заедно с редакцията на работната група.
Параграф 26 – текст на вносител, предложение от Кирилов и Александрова, което се подкрепя от работната група, и редакция на работната група на § 26, който става § 28.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на § 26 по вносител по принцип, заедно с предложението на колегите Кирилов и Александрова и редакцията на работната група.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приет е текста на вносителя за § 26, който става § 28, заедно с предложението на колегите Кирилов и Александрова, заедно с редакцията на работната група.
Параграф 27 – текст на вносител, предложение на Данаил Кирилов и Анна Александрова, по което работната група не изразява становище, но подкрепя текста на вносителя, заедно с редакция на § 27, който става § 29.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, ще подложа на гласуване предложението на колегите Кирилов и Александрова за изменение на § 27 по отношение на т. 2.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване § 27, заедно с приетото предложение на Кирилов и Александрова и редакцията на работната група.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приет е § 27, който става § 29, заедно с предложението на колегите Кирилов и Александрова и редакцията на работната група.
Параграф 28 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на § 28.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приет е § 28 по вносител.
Параграф 29 – текст на вносител. Предложение на колегите Кирилов и Александрова по отношение на § 29, т. 2 и предложение на работната група за редакция на § 29, който след преномерирането става § 31.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на колегите Кирилов и Александрова за изменение на § 29, т. 2.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението на колегите Кирилов и Александрова е прието.
Подлагам на гласуване § 29, заедно с приетото предложение на Кирилов и Александрова и предложението за редакция на работната група.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приет е § 29, който става § 31, с предложението на Кирилов и Алекснадрова и редакцията на работната група.
Параграф 30 – текст на вносител, § 31 – текст на вносител, § 32 – текст на вносител, § 33 – текст на вносител, § 34 – текст на вносител, § 35 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на параграфи от 30 до 35 включително по вносител, подкрепени от работната група.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приети са текстовете на параграфи от 30 до 35 включително по вносител, които стават съответно § 32 до § 37.
Параграф 36 – текст на вносител и предложение за редакция на работната група.
Тук ще Ви направя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 в § 36, т. 5 да се измени така:
„Досегашната ал. 11 става ал. 14 и в нея:
а) в основния текст на думите „по изключение, когато възникне“ се заменят с „при“;
б) т. 2 се изменя така:
„2. новият подизпълнител отговаря на критериите за подбор по отношение на дела и вида на дейностите, които ще изпълнява.“
Това съответно е отразено в редакцията на работната група, като съответна нова т. 9.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2, което Ви докладвах, за изменение на т. 5, § 36 по вносител.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Това е предложение на работната група, което чисто формално го оформяме по този начин.
Прието е предложението по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2.
Подлагам на гласуване текста на вносител, заедно с предложението, което беше прието и с редакцията на § 36, който става § 38.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приет е съответно § 36, който става § 38, заедно с предложението по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника и предложението за редакцията на работната група.
Параграф 37 – тест на вносител. Предложение от народните представител Кирилов и Александрова и предложение за редакция на работната група.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на колегите Кирилов и Александрова.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Преминаваме към гласуване на § 37, който става § 39, заедно с приетото предложение на Кирилов и Александрова и в редакцията на работната група.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приет е текстът на вносителя за § 37, заедно с предложението на Кирилов и Александрова и редакцията на работната група.
Параграф 38 – текст на вносител, § 39 – текст на вносител, § 40 – текст на вносител, § 41 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи 38, 39, 40, 41 по вносител, които са подкрепени от работната група и стават съответно параграфи от 40 до 43.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приети са параграфи от 38 до 41, включително по вносител, които стават съответно параграфи от 40 до 43.
Параграф 42 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 42 по вносител.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приет е § 42 по вносител, който става § 44.
Предложение на народните представители Кирилов и Александрова за създаване на нов § 43 и съответно предложение на работната група за редакция, като се създава след преномерацията – параграфът става нов § 45.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението за създаване на нов параграф, заедно с редакцията на работната група, която подкрепя това предложение.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението за създаване на нов § 45 е прието.
Параграфи 43 – текст на вносител, параграфи 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51 – текстове на вносител, които работната група подкрепя.
Изказвания? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване на параграфи от 43 до 51 включително, които след преномерацията стават съответно параграфи от 46 до 54.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приети са параграфи от 43 до 51 включително, които след преномерирането стават съответно параграфи от 46 до параграф 54.
Предложение на колегите Кирилов и Александрова за създаване на нов § 52, който работната група е подкрепила и е предложила редакция за създаване на нов § 55.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на колегите Кирилов и Александрова, заедно с редакцията на работната група за създаване на нов § 55.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението за създаване на новия § 55 е прието.
Параграф 52 – по вносител, § 53, § 54, § 55 – по вносител, с редакция на работната група, § 56 – по вносител, § 57, § 58, § 59, § 60, § 61 с редакция на работната група, § 62, § 63 – по вносител.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на докладваните параграфи от § 52 по вносител, който става съответно § 56, до § 63 по вносител, който става § 67 след преномерирането, и с редакциите на § 55 – предложен от работната група и на § 61 по вносител, редакцията, предложена от работната група.
Гласуваме докладваните параграфи.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приети са параграфи от 52, който става § 56, до § 63, който става § 67, с редакцията на работната група за § 55, който става § 59, и § 61, който става § 65.
Параграф 64 – текст на вносител, предложение от народния представител Пенчо Милков и група народни представители за редакция на § 64.
Изказвания?
Колегата Божанков, заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Колеги, мисля, че Милков добре аргументира своето предложение в миналото заседание. Тъй като срокът е кратък, другите регистри си работят спокойно безсрочно, при някои от поръчките дори гаранционният срок надхвърля този период от пет години, смятаме, че е логично да не бъдат ограничавани с такъв срок, с оглед максимална прозрачност и достъпност за гражданите. Благодаря Ви.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегата Божанков.
Да, действително колегата Милков подробно разви съображения на работната група. Аз си позволявам да направя едно предложение, за което ще искам все пак становището на Агенцията по обществени поръчки, като предлагам по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 в § 1 срокът от 3 години да стане 5 години – от годината, в която е приключило изпълнението на договора или е прекратено възлагането, като така общият срок на съхранение на данните, заедно със срока по изречение второ на § 1, става общо 10 години.
Моля за становище от Агенцията по обществени поръчки.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Господин Заместник-председател, ние подкрепяме това, което току-що прочетохте: пет плюс пет, всъщност 5 години, в които те се архивират – не са видими, и пет години, които са архив вече на други физически носители.
Считаме, че предложението за безсрочно съхранение не е обосновано. Въпреки че говорим за нови технологии, все пак това са дискови пространства, масиви, които трябва да се поддържат. Тяхното администриране изисква доста капацитет, финансови ресурси и считаме за необосновано и за достатъчно тази десетгодишна възможност за това да бъдат публични и след което да се архивират.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря за становището.
Други изказвания, мнения, предложения? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване направеното предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 за промяна в § 64, чл. 122, ал. 1 срокът по изречение първо да стане от 3 години – 5 години.
Който е „за“, моля да гласува:
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Пенчо Милков и група народни представители за изменение на § 64.
Който е „за“, моля да гласува:
За – 1, против – няма, въздържали се – 11.
Предложението не се подкрепя.
Сега подлагам на гласуване текста на вносител за § 64, заедно с приетото предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2.
Който е „за“, моля да гласува:
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приет е текстът на § 64 по вносител, който става съответно § 68.
Параграф 65 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на § 65 – текст на вносител, който става § 69.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приет е § 65 – текст на вносител.
Колегата Кирилов прави предложение за създаване на нов § 70, който е одобрен от работната група и който ще Ви докладвам:
„В чл. 145, ал. 2 изречение първо се изменя така: „В случаите по ал. 1 секторните възложители са длъжни да предоставят неограничен, пълен, безплатен и пряк достъп до техническите спецификации чрез платформата по чл. 39а, ал. 1.“
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 на колегата Кирилов за създаване на нов § 70.
Който е „за“, моля да гласува:
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приет е нов § 70.
Параграф 66 – текст на вносител, който става § 71. Работната група го подкрепя.
Изказвания? Няма.
Който е „за“, моля да гласува:
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приет е § 66, който става § 71.
Предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова за създаване на нов § 68, който се подкрепя от работната група и се предлага създаване на нов § 72 с преномерацията.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на колегите Кирилов и Александрова, заедно с редакцията на работната група, за създаване на нов § 72.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приет е новият § 72.
Параграф 67 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на § 67, който става § 73.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приет е § 67, който става § 73.
Параграф 68. Предложение от колегите Кирилов и Александрова, който работната група подкрепя, заедно и с предложена редакция на § 68, който става § 74.
Изказвания? Няма.
Първо, предлагам Ви да гласуваме предложението на колегите Кирилов и Александрова за изменение на § 68 в т. 2.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Прието е предложението на колегите Кирилов и Александрова.
Сега подлагам на гласуване текстът на вносител за § 68 по принцип, заедно с приетото предложение на Кирилов и Александрова и с редакцията на работната група за § 68, който става § 74.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приет е.
Предложение от колегите Данаил Кирилов и Анна Александрова за създаване на нов параграф, който се подкрепя от работната група и се предлага редакция на нов § 75.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на колегите Данаил Кирилов и Анна Александрова в редакцията на работната група за създаване на нов § 75.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Прието е създаването на нов § 75.
Колеги, имаме предложение на работната група за създаване на нов § 76. Предполагам, че колегата Кирилов го припознава по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Да, припознавам го.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ: В такъв случай ще Ви докладвам предложението: „§ 76. В чл. 165, ал. 2, изречение второ думите „чрез електронни средства“ се заличават и след думата „поръчка“ се добавя „чрез платформата по чл. 39а, ал. 1“.“
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 за създаване на нов § 76, както беше докладван.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приет е новият § 76.
Параграф 69 – текст на вносител, § 70 – текст на вносител, § 71 – текст на вносител, § 72 – текст на вносител.
Предложение за редакция на работната група.
Изказвания? Няма.
Предлагам Ви да гласуваме анблок параграфи 69, 70, 71 и 72, заедно с редакцията на работната група, които стават съответно параграфи от 77 до параграф 80 включително, след преномериране.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приети са параграфи от 69, който става § 77 до § 72, който става § 80.
Параграф 73 – текст на вносител.
Предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова, което се подкрепя от работната група и се предлага редакция на § 73, който става § 81.
Изказвания? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на колегите Кирилов и Александрова.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Прието е предложението.
Подлагам на гласуване § 73, който става § 81, заедно с приетото предложение на Кирилов и Александрова и с редакцията на работната група.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се § 73, който става § 81.
Параграфи 74, 75, 76 и 77 по вносител.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване така докладваните параграфи, които след преномерирането стават параграфи 82, 83, 84 и 85.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приети са параграфи след преномерацията от 82 до 85.
Параграф 78 – текст на вносител.
Предложение на колегите Данаил Кирилов и Анна Александрова и предложение за редакция на работната група.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване, първо, на колегите Кирилов и Александрова.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Прието е.
В такъв случай, подлагам на гласуване текста на вносител за § 78, заедно с приетото предложение на Кирилов и Александрова, и предложението за редакция на работната група на § 78, който става § 86.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Прието е предложението на § 78, който става § 86.
Параграф 79 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 79 по вносител, който става § 87.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приет е § 87 – след преномерацията.
Предложение на колегите Данаил Кирилов и Анна Александрова за създаване на нов параграф, който работната група подкрепя и предлага да се създаде нов § 88.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на колегите Кирилов и Александрова за създаване на нов § 88 в редакцията на работната група.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Прието е предложението за създаване на нов § 88.
Параграф 80 – текст на вносител.
Предложение от колегите Кирилов и Александрова, което работната група подкрепя и съответно предложение за редакция на работната група за § 80 по вносител, който става § 89.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на колегите Кирилов и Александрова за изменение на § 80.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Прието е предложението.
В такъв случай, подлагам на гласуване § 80 по вносител, заедно с приетото предложение на Кирилов и Александрова и с редакцията на работната група.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Прието е предложението за § 80, който става § 89, заедно със съответните редакции.
Параграф 81 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Параграф 81 по вносител, който става § 90 след преномерирането, е приет.
Параграф 82 – текст на вносител.
Предложение от колегите Данаил Кирилов и Анна Александрова, което работната група подкрепя, и предложение за редакция на работната група.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване, първо, на предложението на колегите Кирилов и Александрова.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Прието е.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 82, който става 91, заедно с подкрепеното предложение на Кирилов и Александрова и редакцията на работната група.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Прието е предложението за § 82, който става § 91.
Параграфи 83 и § 84 – текст на вносител, които след преномерирането стават параграфи 92 и 93.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на параграфите 83 и 84, които стават съответно параграфи 92 и 93.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приемат се.
Параграф 85 – текст на вносител.
Предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова, което се подкрепя от работната група и предложение за редакция на работната група.
Изказвания? Няма.
Първо, преминаваме към гласуване на предложението на колегите Кирилов и Александрова.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
В такъв случай, подлагам на гласуване текста на вносител за § 85, който става § 94, заедно с приетото предложение на Кирилов и Александрова и редакцията на работната група.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приет е § 85 по вносител, който става § 94.
Параграф 86 – текст на вносител.
Изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Председател на Върховния административен съд.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Уважаеми дами и господа депутати! Във връзка с процедурата, която е за второто четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, от името на съдиите, които се занимават с този закон във Върховния административен съд, а именно колегите от Четвърто отделение, които гледат единствено и само Закона за обществените поръчки, имаме две идеи, които сме ги представили за обсъждане с мотиви към тях и съответно някои от депутатите ги припознаете.
Става въпрос за следното. Първият проблем, който е основен, е във връзка с това, че КЗК като административен орган се произнася с три вида акта. Единият акт това е с решение, което си подлежи на обжалване по общия ред пред Върховния административен съд и съответно, когато жалбата е нередовна, срокът за отстраняване на тази нередовност е тридневен. Освен обаче с решение, КЗК се произнася с разпореждания и с определение. Съответно разпореждането, когато въобще не се образува производство, и с определение, когато се касае – спиране на процедура или допускане на временни мерки. Процедурата за обжалване е разписана съответно на тези актове в чл. 201, чл. 204, чл. 205 и чл. 213, като съответно там нищо не е предвидено, какво се случва, когато частната жалба е нередовна. При това положение, когато частната жалба е нередовна и няма изрично предвидена разпоредба, че срокът е тридневен за отстраняване на нередностите, се създава противоречива практика в петчленните състави на Върховния административен съд, като съм представил съответно и определение, като самите колеги, които се занимават пряко с това, остават без движение частната жалба, дават тридневен срок, съобразявайки мотивите, че щом като за касационната жалба срокът за без движение е тридневен и по-голямото съответно поглъща и по-малкото, би следвало и при частните жалби отново срокът да е тридневен, съответно при неизпълнение на указанията. Най-вече става въпрос за тези, които жалят, по принцип да жалят. Те не си внасят в срок съответните такси, впоследствие тричленният състав прекратява и на петчленка се позовава, че срокът им трябвало да бъде седмодневен, а не тридневен и на това основание има състави на петчленния състав, които казват, че след като това не е разписано изрично в Закона, ние отиваме на общите правила на АПК. Общите правила на АПК предвиждат седмодневен срок и се получава разнобой и най-вече противоречива практика в различните петчленни състави – някои приемат становищата на тричленните, някои на петчленните. Това е типичен случай, когато заради една празнота в нормативния акт се създава този проблем.
Затова молбата ми е, ако възприемете тези наши предложения, нека да се разпише изрично, че срокът и там е тридневен – при частните производства. Това вече е възпроизведено в Закона при касационните, а щом като при касационните е така, няма никаква логика да бъде при частните седмодневен срок. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моля за протокола да се отбележи, че припознавам предложенията, които аргументира пред Вас председателят на Върховния административен съд, и ги правя като предложения по чл. 83, ал. 5, т. 3 от нашия Правилник.
Да се има предвид това предложение за изменение на чл. 201, ал. 2, изречение второ, чл. 204, ал. 5, чл. 205, ал. 7, изречение първо, и чл. 213, ал. 2 се отменят, както изменението на чл. 216, ал. 3, както и предложението за създаване на нов чл. 216а с наименование „Обжалване на разпорежданията и определенията на Комисията за защита на конкуренцията пред Върховния административен съд“, както и преномериране в чл. 204, досегашната ал. 6 да стане ал. 5 по мотивите и съображенията, които изложи председателят господин Чолаков и по тези, които са писмено приложени към предложенията, с които всички Вие разполагате.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегата Кирилов.
Други изказвания? Няма.
В такъв случай, подлагам на гласуване направеното предложение от председателя на Правната комисия, както беше изчетено, по отношение на промени в чл. 201, ал. 2, изречение второ, чл. 204, ал. 5, чл. 205, ал. 7, изречение първо, чл. 213, ал. 2 и чл. 204, където досегашната алинея ще става ал. 5, съответно ал. 3 на чл. 216 и създаването на нов чл. 216а. Който е съгласен да подкрепим това предложение, моля да гласува „за“.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Прието е предложението, което ще бъде отразено на съответно систематично място и ще бъде извършено преномериране.
Връщаме се към § 86 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 86, който става § 95.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приет е § 86, който ще бъде съответно преномериран, с оглед приетото предложение преди малко.
Предложение на колегите Данаил Кирилов и Анна Александрова за създаване на нов параграф, който се подкрепя от работната група.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на колегите Кирилов и Александрова за създаване на нов параграф, който е отразен от работната група като нов § 96.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Прието е предложението за създаване на нов § 96 по Доклада.
Параграф 87 – текст на вносител, § 88 – текст на вносител с редакция на работната група, § 89 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на § 87, § 88 и § 89 по вносител, заедно с редакцията на работната група за § 88.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приети са предложенията.
Параграф 90 – текст на вносител.
Предложение от колегите Кирилов и Александрова и предложение на работната група.
Изказвания? Няма.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Прието е предложението.
В такъв случай, подлагам на гласуване текста по вносител по принцип на § 90, заедно с приетото предложение на Кирилов и Александрова и заедно с редакцията на работната група.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
Параграф 91 – текст на вносител.
Предложение на колегите Кирилов и Александрова, предложение за редакция на работната група.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на колегите Кирилов и Александрова за промени в § 91 по вносител.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 91, заедно с приетото предложение на Кирилов и Александрова и редакцията на работната група.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приет е § 91 по вносител, заедно с предложението на Кирилов и Александрова и предложението за редакция на работната група.
Параграф 92 – текст на вносител, § 93 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 92 и § 93 по вносител.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приемат се докладваните параграфи.
Параграф 94 – текст на вносител, предложение на колегите Кирилов и Александрова и предложение за редакция на работната група.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване, първо, на предложението на колегите Кирилов и Александрова.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приемат се.
Подлагам на гласуване текста на § 94 по вносител, заедно с приетото предложение на Кирилов и Александрова и с редакцията на работната група.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приет е текстът на § 94 с докладваните редакции.
Параграф 95 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приет е текстът на § 95 по вносител.
Параграф 96 – текст на вносител.
Предложение на колегите Кирилов и Александрова и предложение за редакция на работната група.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на колегите Кирилов и Александрова.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приемат се.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 96, заедно с приетото предложение и предложението за редакция на работната група.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук предложението на Кирилов и Александрова не се приема от работната група и трябва да го отхвърлим.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ: Грешка, извинявам се.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вместо това работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция…
За протокола, моля за прегласуване на моето предложение и на колегата Александрова, в смисъл, че ние можем да го оттеглим. (Реплика от народния представител Анна Александрова.)
Оттегляме го.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Действително, грешката е моя. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А, не, нека да го отхвърлим. Нека си остане.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ:Работната група не подкрепя предложението, затова ще го прегласуваме. Който е „за“ предложението на колегите Кирилов и Александрова, моля да гласува.
За – няма, против – няма, въздържали се – 12.
Не се подкрепя предложението на колегите Кирилов и Александрова по отношение на § 96 по вносител.
В този случай, подлагам на гласуване текстът на § 96 по вносител, заедно с редакцията на работната група.
Който е „за“, моля да гласува:
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Прието е предложението на вносителя, заедно с редакцията на работната група за § 96.
Параграф 97 – текст на вносител, § 98 – текст на вносител, § 99, § 100, § 101, § 102, § 103, § 104 – текстове на вносител и редакция на работната група, параграфи 105, 106, 107, 108, 109, 110, 111, с предложения за редакция на работната група.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване от § 97 по вносител до § 111 по вносител, заедно с редакциите на работната група за § 104 и § 111 по вносител.
Който е „за“, моля да гласува:
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приети са параграфи от 97 до § 111 по вносител, заедно с предложенията за редакция на работната група, съответно по § 104 и § 111.
Предложение от народните представители Данаил Кирилов и Анна Александрова за създаване на нов параграф, който се подкрепя от работната група.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на колегите Кирилов и Александрова за създаване на нов параграф.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Прието е предложението за създаване на нов параграф.
Параграф 112, § 113, § 114 – текстове на вносител, заедно с редакция на работната група за § 112.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 112 с редакция на работната група, § 113 и § 114 по вносител.
Който е „за“, моля да гласува:
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приети са докладваните параграфи, в § 112 се приема и редакцията на работната група.
„Преходните и заключителни разпоредби“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се.
Параграф 115 – текст на вносител.
Предложение на колегите Кирилов и Александрова, което се подкрепя от работната група и предложение за редакция на работната група.
Изказвания? Няма.
Първо, преминаваме към гласуване на предложението на колегите Кирилов и Александрова.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Прието е предложението.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 115, заедно с приетото предложение на Кирилов и Александрова и редакцията на работната група.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приет е текстът на вносител за § 115, заедно с приетото предложение и с редакцията на работната група.
Параграф 116 – текст на вносител, § 117 – текст на вносител, предложение за редакция на работната група и § 118 – текст на вносител, заедно с предложение за редакция на работната група.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи 116, 117 – заедно с предложението за редакция на работната група, и § 118 – заедно с предложението за редакция.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приети са докладваните параграфи, заедно с докладваните редакции на работната група.
Предложение от колегите Кирилов и Александрова, което по принцип се подкрепя от работната група и се предлага съответно да се създадат параграфи 130 и 131.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на колегите Кирилов и Александрова по принцип и редакцията, която е предложена от работната група на тези предложения.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приети са предложенията в редакцията на работната група.
Пристъпваме към предложение за редакция на работната група за § 132, който да гласи:
„До 1 януари 2021 г. централните органи за покупки провеждат процедури за възлагане на обществени поръчки чрез създадените от тях платформи по досегашния ред, с изключение на задълженията по чл. 35 и 36, които от 1 ноември 2019 г. се извършват чрез платформата по чл. 39а, ал. 1.“
Колеги, някой който да припознае това предложение на работната група?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз ще го припозная.
Правя го като предложение по чл. 83, ал. 5, т. 3.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ:Благодаря на колегата Кирилов.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на направеното предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 за създаване на нов параграф в редакцията, която Ви прочетох.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Правя още едно предложение по чл. 83, след като се прие това предложение за създаване на нов § 132, да се създаде преходно правило.
ХРИСТИНА ДЕНЕВА: Ако може да поясня, във връзка с предложенията на върховните съдии.
Преходният параграф трябва да звучи: „Производствата, образувани пред Върховния административен съд по частни жалби, подадени до обнародването на този закон се приключват по досегашния ред.“
Това е нов § 138.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре. И да се има предвид това предложение за създаване на нов § 138, който го припознавам по начина, по който беше изчетено от колегата Денева.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ:Благодаря на колегата Кирилов.
Изказвания по това предложение за създаване на нов параграф? Няма. То е логично на проведеното предходно гласуване.
Който е „за“ подкрепа на това предложение, моля да гласува:
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението за създаване на нов параграф е прието.
Параграф 119 – текст на вносител, § 120 – текст на вносител, които работната група подкрепя.
Изказвания? Няма.
Който е „за“ да подкрепим тези два параграфа по вносител, моля да гласува:
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приети са предложенията.
Параграф 121 – текст на вносител.
Предложение от колегите Кирилов и Александрова, които са подкрепени по принцип от работната група и предложения за редакция на работната група за § 121 по вносител.
Изказвания?
Заповядайте.
ХРИСТИНА ДЕНЕВА: Предложенията на Върховния съд по чл. 216 трябва да влезе в сила от 1 март, а всички останали предложения, които са въведени с преходния параграф, трябва да влязат в сила от деня на обнародването на Закона в „Държавен вестник“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Припознавам го като предложение по чл. 83.
Имаме ли го като текст? (Реплики.)
Добре.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ: В такъв случай, преминаваме към гласуване на направеното предложение от колегите Кирилов и Александрова, което е подкрепено по принцип от работната група. Който е „за“, моля да гласува:
За – 11, против – няма, въздържали се – 1.
Прието е предложението.
Подлагам на гласуване § 121 по вносител, заедно с приетото предложение на колегите Кирилов и Александрова и предложението за редакция на работната група. Който е „за“, моля да гласува:
За – 11, против – няма, въздържали се – 1.
Приет е § 121 по вносител, а с това и на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки с № 802-01-28, внесен от министерския съвет на 1 август 2018 г., и приет на първо гласуване на 19 септември 2018 г. Благодаря на всички колеги, които останаха до края на второто четене, най-вече на колегите от Агенцията за обществени поръчки и Министерството на финансите, както и на колегите референти.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колеги.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.

(Закрито в 18,55 ч.)


ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: