Стенограма от комисия

---

ПРОТОКОЛ
№ 63

На 26 септември, сряда, 2018 г. от 14,30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение на Търговския закон, № 702-01-48, внесен от Министерския съвет на 16 ноември 2017 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 854-01-52, внесен от Николай Веселинов Александров и група народни представители на 13 юни 2018 г. – продължение.
Списък на присъствалите народни представители, членове на Комисията по правни въпроси и списък на гостите, се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Получили сте предложение за дневен ред. Имате възможност за становища, мнения, предложения, възражения по дневния ред. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване дневния ред.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се дневният ред.

Преминаваме към точка първа:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН, № 702-01-48, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 16 НОЕМВРИ 2017 Г.
Гости по тази точка: от Министерството на правосъдието – господин Любомир Талев, директор дирекция „Съвет по законодателство“ и госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателството“.
Колеги, на предходното заседание коментирахме – имаме становище на Търговска колегия на Върховния касационен съд, постъпили са и в работен порядък становища от адвокат Валя Гигова, към което е приложено и становище на доцент Траян Конов. Имаме и становище, изпратено по пощата, от професор Александър Кацарски във връзка с разпоредбите на § 11.
Имате ли изявления преди да започнем второто четене на Законопроекта? Няма.
Пристъпваме към:
„Доклад относно Законопроект за изменение на Търговския закон, № 702-01-48, внесен от Министерския съвет на 16 ноември 2017 г., приет на първо гласуване на 12 септември 2018 г.“
„Закон за изменение на Търговския закон“.
Имате думата за изказвания във връзка с наименованието на нормативния акт. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроекта.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се наименованието.
Параграф § – текст на вносител.
Не са постъпили предложения.
Имате думата за изказвания по § 1.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Ще направя процедурно предложение, ако колегите се съгласят и нямат предложения или възражения: предлагам да обединим обсъждането и гласуването от § 1 до § 9 с оглед на факта, че там нямаме постъпили предложения от колеги народни представители между първо и второ четене. Съгласно постъпилите становища, които Вие докладвахте, мисля, че няма и становища по отношение на някои от тези параграфи. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само отбелязвам, че и към § 10, който е Допълнителна разпоредба, също няма постъпили становища. Това е разпоредба, която уведомява за хармонизацията.
Имате ли възражения по предложението на колегата Митев? Няма.
Подлагам на гласуване процедурата на колегата Митев.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Подлагам на дебат параграфи: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, наименованието на подразделение „Допълнителна разпоредба“ и § 10.
Имате думата за изказвания, мнения, становища и предложения по десетте параграфа и наименованието.
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Ще бъда съвсем кратък. Имаме принципна позиция по отношение на Закона за изменение на Търговския закон, като, разбира се, отчитаме важността и необходимостта от промяна в Търговския закон с оглед пресичане, спиране на злоупотребите с акциите на преносител. Твърдим обаче и считаме – говоря за всичките параграфи, макар че сме на второ четене, считаме, а и в самите европейски актове е записано, че следва да се борим с това явление, но не като премахнем изобщо института на акциите на преносител.
Ние ще се въздържим по отношение на докладваните от Вас параграфи с тези мотиви. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Реплики към изказването на господин Попов?
Ако няма, аз ще направя кратка реплика в следния смисъл. След дебата на първо гласуване и изразената позиция от колегата Милков с аргументите, че промяната ще засегне миноритарните акционери в акционерни дружества, които са били РМД-та или са участвали в приватизацията по другите приватизационни способи, и по този начин, образно и разговорно казано, те ще загубят правата си като акционери в тези дружества.
Очаквах Вашата опозиционна правна група юристи да направите предложения за изменения в конкретни разпоредби, като според мен вероятно пътят би бил да се гарантира подход – да се въведе ограничение в някои от правните норми по отношение на приложението на трансформацията на акциите по вид. Такова предложение Вие не направихте, въпреки че, признавам, щеше да представлява сериозен интерес и щяхме да го обсъдим максимално добросъвестно, защото макар аз лично да не виждам риск за миноритарни акционери, по никакъв начин не бих подкрепил да се стига до такъв резултат, ако въобще е правно възможно да се стигне до такъв резултат.
Приемам, че вероятно чисто правно-технически Вие не сте намерили подход за такова предложение и по тази причина то не е предмет на обсъждане.
Други реплики? Няма.
Дуплика, ако желае господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Направили сме друго предложение. Наистина не сме направили предложение, за което Вие споменахте, тъй като считаме, че то би променило изцяло приетия от Вас на първо четене Закон – концепцията, смисъла, духа и характера на самия законопроект. Този основен принцип, за който говорихте, не следва по този начин да се борим с това явление – като премахваме този институт – в правото не само в българското, но и в международното право.
Затова не сме направили такова предложение, тоест няма как да санираме нещо, което по съществото си е несанируемо по смисъла, по който ние го разбираме. Затова не сме направили предложение.
Разбира се, ще подкрепим предложенията, които ние сме направили в § 11 и нататък. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма.
Закривам дебата по параграфи от 1 до 10 включително с наименованието „Допълнителна разпоредба“.
Който е съгласен да ги подкрепим, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Приеха се параграфи от 1 до 10 заедно с наименованието на подразделението.
Преминаваме към Преходни и заключителни разпоредби – текст на вносител. Няма постъпили предложения.
Параграф 11 – текст на вносител.
Има предложение от народните представители Анна Александрова и Йорданка Фикирлийска.
Предложение от народните представители Пенчо Милков, Явор Божанков, Тодор Байчев, Иван Иванов, Филип Попов, Валери Жаблянов, Надя Клисурска-Жекова, и Георги Гьоков.
Предложение за редакция, което виждате в Проекта на доклада.
Колегите експерти са разработили вариант, в който са насложили всички предложения, ако те бъдат приети.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, предложения.
Колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, смятам за удачни и навременни предложенията на колегите Александрова и Фикирлийска с добавката по отношение на временните удостоверения.
Иска ми се обаче да чуя становището на Министерството на правосъдието по отношение на предложението на колегата Милков и група народни представители. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И на мен ми се иска, ако колегите от Министерството на правосъдието имат желание и становище.
Заповядайте.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Благодаря, господин Председател.
Относно предложенията по ал. 1 до ал. 4 споделихме на първо четене защо сме ги внесли във вида в Народното събрание. Позовали сме се на становището на професор Кацарски, получено още в хода на изработване на Законопроекта, според което притежателите на временни удостоверения са идентифицирани и записани върху временните удостоверения и в книгата на акционерите, тъй като временните удостоверения имат правен режим на поименни акции. Поради това е излишно да се извършват действия по самите временни удостоверения.
Достатъчно е да предвиди, че след влизане в сила на Закона временните удостоверения дават право на получаване само на поименни акции. Съобразили сме и константната практика на Върховния касационен съд, която според нас е еднопосочна, затова ще си позволя съвсем накратко да цитирам само две по-нови решения.
Решение № 133 от 2016 г., според което не съществува спор в правната доктрина и съдебна практика, че поименната налична акция е ценна книга на заповед, тъй като съгласно чл. 185, ал. 2 изречение първо от Търговския закон се прехвърля с джиро, по силата на чл. 187, ал. 1 от Търговския закон временното удостоверение по правни последици се приравнява на поименната налична акция с изключението, установено в чл. 187, ал. 1 и удостоверяващо направените от акционерите имуществени вноски – същото е ценна книга.
Решение 43 от 2015 г., според което временните удостоверения могат да бъдат само поименни и да се прехвърлят чрез джиро – аргумент на чл. 187, ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 2 в Търговския закон. Тоест, ако целта на поетите ни ангажименти към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за транспониране на Директивата са да се идентифицират притежателите на акции, счели сме, че при сегашния статут на временните удостоверения и в теорията, и в практиката такова идентифициране е налице. От тук нататък оставяме на уважаемите народни представители да преценят дали направените между първо и второ четене предложения по ал. 1 до ал. 4 на § 11 ще спомогнат за по-доброто и по-пълното постигане на целта на Законопроекта.
По отношение на предложенията по ал. 5.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Преди ал. 5, смятате ли, че при този запис, това би Ви попречило с оглед комуникацията с Икономическия съвет.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Имате предвид записа, както е направен в предложенията на народните представители. Не смятаме, затова казваме, че там оставяме на Вашата преценка.
Предложението на народния представител Пенчо Милков за ал. 5 не подкрепяме. Съображенията за това са следните.
В мотивите се твърди, че се дава само шестмесечен срок за получаване на обезщетенията на акционерите, държим да отбележим, че става въпрос за шестмесечен срок от узнаване за обезсилването, като същевременно е запазен общият петгодишен давностен срок, не по-късно от пет години от датата на обезсилването. Тоест смятаме, че в рамките на този петгодишен период е напълно защитен интересът на акционерите, тъй като от момента, в който те узнаят, че са им обезсилени акциите, започва да тече шестмесечен срок, в който могат да поискат от дружеството да се заплати равностойността на направените вноски.
По отношение на предложението за размера на това обезщетение, смятаме, че не е редно да се толерира страната с неправомерно, с неизрядно поведение в ущърб на страната с изрядно поведение. Какво имам предвид – страната с изрядно поведение е търговското дружество, което е направило стъпките и има желание да приведе дейността си в съответствие с изискванията на § 11, ал. 1; страната с неизрядно поведение е акционерът, който не е предприел необходимите действия да подпомогне дружеството. И на първо четене се каза, че това няма да е непременно акционерът, който първоначално е записал тези акции, може да бъде негов наследник.
Според нас това не отменя задължението, който и към момента да е притежател на акциите, в крайна сметка да следи какво се случва с акциите на дружеството, в което е акционер, да проявява грижата на добрия стопанин по отношение на притежаваните от него акции и в крайна сметка да има правомерно поведение, съобразено с действащите към съответния момент законови разпоредби в България. Пак казваме, правото да получи обезщетение не е в шестмесечен срок от момента, в който му се обезсилят акциите, а в момента, в който узнае, че са били обезсилени, така че смятаме, че справедливо и пропорционално са защитени интересите и на тези акционери. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Талев.
Колегата Филип Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Направили сме това предложение, тъй като самото узнаване за обезсилване на акциите е заложено в самия закон.
В ал. 2 е записано „деветмесечен срок от влизането в сила на този закон“. В Преходни и заключителни разпоредби пише кога този закон влиза в сила, тоест на практика се предполага, че в този деветмесечен срок и то по необорима презумпция в този случай, акционерът е разбрал и узнал, че неговите акции ще бъдат обезсилени, защото така го изисква законът – в деветмесечен срок от влизането в сила на този закон те да бъдат обезсилени.
От тази гледна точка от датата на придобиване на акции до тяхното обезсилване, разбира се, може да има промяна на цената на тези акции – акцията е вид инвестиция, затова не следва да се наказват акционерите, които са придобили акция на приносител, със заплащане, разбира се, на по-ниската цена. Справедливо би било – да, тук наистина имаме неизпълнение на определено задължение от страна на акционера, но в крайна сметка той добросъвестно е придобил акции на приносител с цел търговска печалба. Не е нужно да бъде наказван с по-ниската цена именно цената към датата на придобиване. Затова сме направили предложение – по-високата, пазарната цена на акцията към датата на придобиване и към датата на обезсилване на съответните акции. Смятаме, че това е справедливо и затова сме го предложили.
По отношение на срока за узнаване. На практика срокът за узнаване е заложен в самия закон, с малки вариации, но в крайна сметка в този деветмесечен срок от влизането на Закона в сила до изчерпването на срока, максимумът са девет месеца, плюс шест месеца. Може да сметнете какъв е срокът за узнаване. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Талев иска думата.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Едно уточнение по отношение на обезсилването, господин Председател.
Държа да отбележа, че обезсилването не настъпва екс легe, а настъпва с акта на влизане в сила на Закона. Параграф 11, ал. 4 ясно казва „в случай, че акционер не представи за замяна притежаваните от него акции на преносител, дружеството ги обезсилва“. Тоест трябва да има изричен акт от страна на дружеството. След това този акт трябва по някакъв начин да достигне до акционера и от този момент започва да тече шестмесечният срок, в който той има право да търси своето обезщетение. В крайна сметка, не ми се ще да влизам в дискурса наказание и така нататък, но затова си позволих да кажа, че акционерът е длъжен да бъде добросъвестен не само към момента, към който е придобил акциите, а във всеки момент е длъжен да спазва законовите разпоредби в Република България в тяхната пълнота. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Попов за отношение.
ФИЛИП ПОПОВ: Точно това казах – в ал. 4 ясно е записан срокът по ал. 2. Аз цитирах ал. 2 – деветмесечният срок, плюс шест месеца, който сте дали като срок за узнаване. Общо 15 месеца. Това е.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Не сме дали шестмесечен срок за узнаване, а сме дали шестмесечен срок от узнаването да се претендира обезщетението. Не сме въвели някаква презумпция, че в шестмесечен срок те ще са се запознали.
ФИЛИП ПОПОВ: Презумпцията, извинявайте, е самият закон. Всеки български гражданин следва да се запознава със законите на Република България, нали така? Като в самия закон сте въвели този срок, който казва, че в девет месеца от влизане в сила на този закон – тук е записано кога влиза в сила самият закон – акционерните дружества са задължени да направят еди-какво си и в същия срок акционерът да представи в замяна притежаваните от него акции, просто самият срок е калкулиран в Закона. Узнаването на срока е заложено в самия закон. Това искам да кажа.
На практика не по-късно от пет години – това, което сте записали, е излишно, защото пет години очевидно няма да се стигне до този срок, защото винаги по презумпция хората ще са узнали в този срок. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако узнае на четвъртата година?
ФИЛИП ПОПОВ: Законът сега е влязъл в сила. Какво значи да узнае? Щом влезе в сила, той вече е узнат.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Ако позволите, да узнае, значи да се информира в качеството на акционер, че дружеството е взело решение за обезсилване на акциите. Това е изричен акт, който се взима от органите на търговското дружество, както са уредени по реда в Търговския закон и никъде не сме въвели презумпция, че акционерът, след изтичането на някакъв шестмесечен срок, е узнал, че дружеството му се обезсилва. Трябва да има изрично волеизявление на търговското дружество, насочено в тази насока, защото то може и да не вземе такова решение, може да го вземе съдът, в който случай, естествено, подлежи на прекратяване по исков път, но може да не вземе това решение; може да вземе решението да не спази срока и в този случай може на втората година да вземе такова решение, ако не е прекратено теоретично, и в този случай на третата, на четвъртата и този петгодишен срок ще го ползва.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз имам допълнителен въпрос към колегите от Министерството на правосъдието, като ще опитам да се концентрирам на въпроса за определяне на стойността, защото това е есенцията на предложението на колегата Милков и групата колеги от БСП.
Те предлагат бездействащия акционер, който не е изпълнил правните си задължения, да получи по-високата измежду пазарната цена на акциите към датата на придобиване и към датата на обезсилване.
Тук имам малка корекция в следния смисъл: думата „пазарна“ към предложението на колегата Милков трябва да се отнася според мен към втората хипотеза, към втория критерий, тоест пазарната й цена към датата на обезсилване. Защото в хипотезата на придобиване той има цена. В единия случай това е цената на емисията, тоест на вноската, а в другия случай това му е покупната цена.
При всички положения тази цена е известна по някакъв начин. Ако приемем това предложение, неизвестна ще бъде пазарната цена към датата на обезсилване. Тогава ще трябва да се направи пазарна оценка на акцията, освен ако тя не се търгува на борсата. На борсата ще има котировка.
Правя следното уточнение: в Търговския закон хипотезата на намаляване на капитала чрез обезсилване на акции нямаме императивно правило, което да ни казва коя цена се взима при обезсилването. Този въпрос е оставен да се съобразява от устава, тоест, както е уговорено в устава. В устава вероятно е възможно да има всякакви уговорки – от тази, която вносителят е предложил да бъде цената на вноската, до хипотезата, която колегата Милков предлага да е пазарната цена към момента на обезсилването, тоест към намаляването на капитала. Вероятно са възможни и други способи за определяне на цената, включително и нейното фиксиране.
Колегите от БСП предлагат в този случай да игнорираме, ако има уговорка в устава, и да имаме законово правило за това. Това правило би било относимо и би тежало на имуществото на дружеството, тоест тук платец ще бъде дружеството, не някой друг. Не трето лице, купувач, просто дружеството ще трябва да плати тази цена.
Какво е Вашето възражение като вносители срещу това? Освен че тук даваме бонус на бездействащия акционер.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Уважаеми господин Председател, преди малко изложихме основното ни възражение. Според нас се нарушават основни принципи на гражданското и търговското право. Действително бонифицира се, както Вие казахте, неизрядната страна в ущърб на изрядната.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В ущърб на изрядната ли е? Тоест акционерът, който си е дал временните удостоверения или акциите на преносител, каква цена ще получи за тях? По-ниската ли ще получи? Или той ще получи акции, няма да получи цена, а ще получи книжа?
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Говорим за изплащане на равностойно направени вноски. Този текст сме го предложили по аналогия с чл. 189 от Търговския закон, където се казва, че изключеният поради ненаправени вноски губи акциите си, акциите на изключения се обезсилват и унищожават, а направените вноски се отнасят във фонд „Резерв“ на дружеството. Тук дори не се говори за никакъв тип обезщетение. Ние сме въвели обезщетение за акционер, който безспорно не е изпълнил задължението си по закон, въвели сме обезщетение в името на търсенето на някаква справедливост и защита на правото на собственост. Но да се дава възможност това обезщетение да възлиза на някаква по-висока стойност според нас надхвърля принципа на пропорционалността. Това е било нашето мислене, за да предложим текста в този му вид.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания.
Колегата Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Господин Председател, съгласен съм с част от доводите, които Вие споменахте и съм готов дори да направя и предложение по реда на нашия правилник в заседанието на Комисията с оглед на това, което казахте – пазарната цена да бъде единствено към датата на обезсилване. Може да се направи промяна в текста и, разбира се, може да се добави, ако в устава не е уговорено друго.
По отношение на това, което каза колегата, че един вид обезщетяваме акционерите, не съм съгласен. Обезщетението е нещо съвсем различно от изплащането на направените от съответния акционер вноски. Обезщетението има и друга задача, друг правен институт и друга цел изобщо. Това е възвръщане на правните вноски – необезщетени. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз се опитвах да подведа Вашето мислене в друга посока. Ще дам следния пример. В едно дружество, което публично се спряга, примерно съм платил като вноска, като цена на акции – за 20 акции, цена на придобиване – 95 лв. При първичното публично предлагане има свръхтърсене и заявката ми е удовлетворена пропорционално за 20 акции.
Понастоящем котировката на тези акции е четири лева. Аз съм загубил от дружеството, на което уж съм акционер, на практика съм загубил около 1900 лв. от това придобиване. Мислете, че тази операция може да има обратен знак. Ако запишем „се обезщетява на цената на вноската“, дружеството ще трябва да намери пари, ще трябва да намери тези 1800 лв. плюс другите 80 лв., защото сега акциите струват 80 лв. и да ми даде 1900 лв. цена за тези акции.
Правилото, което колегите от БСП смятат, че е защитно за РМД-та и за приватизиращите АД, всъщност на практика дава пазарния механизъм за защита, тоест то казва в момента цената на акцията. Да, бил си акционер 15 години, но така се е развила дейността на това дружество.
Единственото, което ме притеснява, директно го заявявам, да приема предложението на опозицията е, че в тази хипотеза ще трябва да се прави пазарна оценка. Тоест ще възникне допълнително въпросът: кой прави тази пазарна оценка? И тъй като единственият, който най-бързо може да я направи, ще я направи дружеството. Дружеството като го направи, неудовлетвореният акционер с обезсилените акции ще каже: да, но аз оспорвам тази оценка. Аз знам, че дружеството има еди-какви си активи, не знам, че има еди-какви си задължения, но по тази причина аз мисля, че оценката не е вярната. Излъгахте ме с оценката.
Въпросът е как ще я оспорва? Дали ще се търси иск по общия ред, или тогава ще се каже: ама, законодателят не е уредил този въпрос изрично. Това ме притеснява. Иначе, за да няма съмнение и в крайна сметка да има някаква справедливост аз бих приел известно отклонение от принципа на пропорционалност. Защо? Защото аз съм встъпил в това дружество точно при условието, че то е с акции на преносител. Ако беше на поименни акции, вероятно нямаше да стъпя в това дружество примерно.
Сега имаме сериозна законова промяна, която преурежда дружествените дела. Не искам по никакъв начин примерно да се свързвам с дейността на това дружество и по тази причина няма да се заявява, няма да си заявявам акциите или временните удостоверения на преносител, но неща и да ги продавам. Къде ще търся да ги продавам? По-добре да бездействам. Това е крайна хипотеза, но нека да опитаме да съобразим и крайностите.
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: По реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение, което да изглежда по следния начин по отношение на ал. 5: „акционер, чиито акции на преносител или заместващ ги временни удостоверения са обезсилени по реда на ал. 4, в случай че в устава на дружеството не е уговорено друго, има право да поиска от дружеството да му заплати равностойността на по-високата измежду цената на акцията към датата на придобиване и пазарната цена към датата на обезсилване.“
Всъщност това е, което и председателят изложи в своето становище, в общи линии се опитах да го формулирам в предложението ни за ал. 5. Считам, че е в правилната насока. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания, колеги?
Закривам дебата.
Колеги, как предпочитате гласуването?
ФИЛИП ПОПОВ: Моля за разделно гласуване на ал. 5 от останалата част на параграфите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Разделно гласуване на предложенията на алинеи от 1 до 4 заедно и ал. 5 отделно.
Ако искате може предложенията на Анна Александрова и Фикирлийска да ги гласуваме без проблем, защото там въпросът е за израза, дефиницията.
Колеги, при това положение подлагам на гласуване, първо, предложението на колегите Александрова и Фикирлийска.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението.
Подлагам на разделно гласуване предложението на народните представители Пенчо Милков, Явор Божанков, Тодор Байчев, Иван Иванов, Филип Попов, Валери Жаблянов, Надя Клисурска и Георги Гьоков.
Аз гласувам единично, обяснявам своя вот – подкрепям това предложение, за да остане като база за дебат в залата.
Гласуването по ал. 5, ако господин Попов не възразява, да е по принцип.
Гласуваме.
За – 3, против – няма, въздържали се – 10.
Не се приема предложението.
При това положение, господин Попов, няма смисъл да подлагам Вашето предложение по чл. 83.
Подлагам на гласуване предложението за редакция, заедно с приетото предложение на Анна Александрова и текста на вносителя.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Прие се текстът на вносител, заедно с предложението на колегите Александрова и Фикирлийска и с предложението за редакция за § 11.
Параграф 12 – текст на вносител.
Предложение от народните представители Анна Александрова и Йорданка Фикирлийска.
Предложение за редакция на § 12.
Имате думата за изказвания?
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Тъй като ми се налага да тръгна малко по-рано, само да обявя, че до края на този законопроект нашата група гласува „въздържали се“, както и по Законопроекта за държавната собственост. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имате думата за изказвания по § 12. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на колегите Александрова и Фикирлийска.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 12.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с приетите предложения на Александрова и Фикирлийска, и приетите редакционни предложения.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Прие се § 12.
Параграф 13 – текст на вносител.
Предложение от народните представители Анна Александрова и Йорданка Фикирлийска.
Предложение от народните представители Кирилов, Александрова и Фикирлийска.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Кирилов, Александрова и Фикирлийска, което всъщност е редакционно по съдържание.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Подлагам на гласуване предложението на Александрова и Фикирлийска.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Подлагам на гласуване целия § 13, текст на вносител, заедно с приетите предложения на Александрова и Фикирлийска и на Кирилов, Александрова и Фикирлийска.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Параграф 14 – текст на вносител.
Параграф 15 – текст на вносител.
Предложение на народните представители Александрова и Фикирлийска.
Имате думата за изказвания, мнения, становища и предложения. Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Александрова и Фикирлийска за § 15.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 14 и текста на вносител за § 15 заедно с приетото предложение на Александрова и Фикирлийска.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Приеха се § 14 и § 15.
Параграф 16 – текст на вносител.
Предложение на народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Йорданка Фикирлийска.
Имате дума за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на Кирилов, Александрова и Фикирлийска.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с приетото предложение.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
С това § 16 се приема, който беше последният в Доклада за второ четене на Закона за Търговския регистър.
Благодаря на колегите от Министерството на правосъдието.

Пристъпваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ, № 854-01-52, ВНЕСЕН ОТ НИКОЛАЙ ВЕСЕЛИНОВ АЛЕКСАНДРОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 13 ЮНИ 2018 Г. – ПРОДЪЛЖЕНИЕ.
Гости по тази точка са: от Министерството на икономиката госпожа Зара Добрева – директор на Дирекция „Правна“; госпожа Маргарита Златанова – началник на отдел „Нормативни актове“; госпожа Катерина Ненова – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“ и госпожа Величка Ненова – държавен експерт в дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“.
Някой иска ли да направи изявление по работата на експресната работна група и заседанието от петък, на което беше домакин Министерството на икономиката?
Явно нямате желание.
В предходното заседание приехме наименованието на нормативния акт.
По § 1 проведохме доста сериозно обсъждане, но не стигнахме до гласуване.
Господин Митев ще направи изявление.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, тъй като на предходното заседание направих предложение, което следваше да реши поставения и в становището на Министерството на правосъдието проблем с отмяната на ал. 3 в Закона за държавната собственост, без намиране на систематично място в Закона за приватизация и следприватизационен контрол на апортите на недвижими имоти, които не са обособени части, собственост на търговски дружества, включени по чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
С оглед пък на това, което ни беше предоставено като материали в резултат на работата на работната група в Министерството на икономиката, аз оттеглям предложението си по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и възприемам това, до което са стигнали колегите в работната група като вариант за създаване на нов § 4 в Преходни и заключителни разпоредби, със създаване на ал. 11 в чл. 28 в Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Чисто систематично, , смятам, че това, което ни е раздадено във вида на вариант 2 е удачна формулировка – говорим за § 1 – добра е за измененията в чл. 43, в ал. 2 след думите „търговски дружества“ се поставя точка и текстът до края се заличава“.
Припомням, че само беше обсъждано на миналото заседание на Комисията. Мисля, че се възприе и от заместник-министъра и няма проблеми по отношение на тази формулировка, която беше предложена в становището на Министерството на правосъдието.
Също така отмяната на ал. 3, за която смятам, че също имаме консенсус, че систематично не й е мястото в Закона за държавната собственост, с уговорката, разбира се, че в Закона за приватизация и следприватизационен контрол в чл. 28 ще допълним нова алинея 11 с текста, който виждате.
Правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по отношение на § 1: т. 1 да придобие следната редакция:
„В ал. 2 след думите „търговски дружества“ се поставя точка и текстът до края не заличава“, с което се постига и целта, която е поставена от вносителя, а т. 2 си остава във вида по вносител. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма други изказвания?
Закривам дебата.
В доклада не са постъпили предложения.
Работната група не е направила предложения по § 1.
Колеги, при това положение пристъпваме към гласуване на предложението на колегата Митев по отношение на ал. 2.
Който е съгласен с предложението на колегата Митев, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се предложението на колегата Митев.
При това положение се налага разделно гласуване на текста на вносителя по т. 1 и по т. 2.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по т. 1
За – няма, против – няма, въздържали се – 15.
Не се приема т. 1 от текста на вносител.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по т. 2.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се т. 2 от текста на вносител.
С това приключихме § 1.
Параграф 2 – текст на вносител по отношение на чл. 57 от Закона.
Имате думата за изказвания, мнения и предложения.
Колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Смятам, че § 2 и § 3 трябва да бъдат обсъждани заедно, тъй като на практика са свързани – отмяната в чл. 57а в § 3 е с оглед внасянето на допълнение в § 2, в чл. 57 със създаването на ал. 4, която се отнася до ал. 1 на чл. 57а. В това отношение смятам, че тук е удачно да възприемем това, което ни предлага работната група във вариант 2 като редакция на § 2 и респективно на § 3, като в § 2 остане това, което са предложили вносителите, като текст на т. 1, а т. 2 да отпадне. Респективно в § 3 да се запази чл. 57а, като се измени ал. 1 и тя придобие следната редакция:
„(1) Държавата и държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон може да учредяват и да участват в търговски дружества, чийто капитал няма да е изцяло тяхна собственост след решение на Министерския съвет. Участието може да е с парична и непарична вноска“. Тук следва логиката, изразена в становището на Министерството на правосъдието, което аз подкрепям, а именно действащата разпоредба на чл. 57а, ал. 2 предвижда защита на правата на субектите по ал. 1 държавата, държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и търговските дружества с повече от 50% държавно участие в капитала, като вносители на непарична вноска в капитала на търговски дружества. Ако бъде отменена разпоредбата на чл. 57а, ал. 1 текстът на чл. 57а, ал. 2 стане ал. 4 в чл. 57, какъвто е текстът на вносител, законът няма да предвижда правила за участие в търговски дружества, включително и чрез непарични вноски на държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, нито ще предвиди специални изисквания за защита на правата им като вносители. Поради тези съображения чл. 57а не следва да бъде отменян, а би следвало да придобие редакцията: неговата ал. 1, каквато Вие представихте, в този смисъл правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за изменение на § 2, в който т. 2 да отпадне и § 3 да придобие редакцията, която вече прочетох. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Това беше предложение по чл. 83 на колегата Митев.
Няма възражения § 2 и § 3 да се гледат едновременно.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на колегата Митев по чл. 83, ал. 5, т. 2, както той го представи и във връзката между § 2 и § 3 – текстовете на вносител.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се предложението на колегата Митев.
Подлагам на гласуване текста на вносителите за § 2 и § 3, заедно с приетото вече предложение на колегата Митев по чл. 83 от Правилника.
За – 13, против – няма, въздържали – 2.
Приема се.
Предложение от народния представител Маргарита Николова.
Колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, тъй като госпожа Николова е възпрепятствана да присъства – тя беше на предходното заседание, но тъй като отложихме заседанието, не можа да представи своите предложения.
Предложенията касаят промени в Закона за концесиите и Закона за Българската банка за развитие и ако бъдат подкрепени, следва да бъде създадено подразделение Преходни и заключителни разпоредби.
След като представя предложенията ще направя и предложение за промени в чл. 28 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, които заявих при гласуването на § 1 по отношение отмяната на алинеята на чл. 43 от Закона за държавната собственост.
Накратко мотивите на предложенията на госпожа Николова са следните. С приемането на Закона за концесиите на Българската банка за развитие АД са възложени функции по подпомагане на министъра на финансите при осъществяване на част от възложените му с този закон дейности, свързани с упражняване на държавната политика относно ефективното и ефикасното разходване на публични средства по планирането и изпълнението на концесиите. В този смисъл с Преходните и заключителни разпоредби на Закона за концесиите са направени промени и в Закона за Българската банка за развитие.
Законопроектът за концесиите, с който е възложена подпомагащата министъра на финансите функция на Българската банка за развитие, е внесен на 30 май 2017 г. Към този момент правата на държавата в общото събрание на акционерите на банката са упражнявани от министъра на финансите. При упражняване на законово установените си правомощия министърът на финансите може да се подпомага от други държавни органи. Възможно е с нормативен акт да се възложи и други лица от системата на Министерството на финансите да подпомагат министъра на финансите.
С промените в Закона за Българската банка за развитие от 4 август 2017 г., упражняването на правата на държавата в общото събрание на акционерите на Банката е възложено на министъра на икономиката. С оглед на това възприетият от законодателя подход Българската банка за развитие да подпомага министъра на финансите при упражняване на правомощията му по Закона за концесиите към настоящия момент се явява нецелесъобразен. Тук са цитирани директиви, че със Законопроекта за концесии се въвеждат изискванията на Директива 2014/23 на Европейския съюз за възлагане на договори за концесия, с която се приема нова регламентация на концесионните договори.
Посочват се мотивите защо трябва да бъде възложено с тази промяна в Закона функция на Българската банка за развитие и се подчертава, че Българската банка за развитие като всяка кредитна институция извършва дейности, включени в издадения от Българската народна банка лиценз за банкова дейност, като в този лиценз не се включва извършването на консултантска дейност на практика само и единствено дейности, свързани с функциите, които има всяка кредитна институция в България.
Изразяването на становища в процеса по извършване на предварителна оценка относно спазване на фискалните правила и ограничения по Закона за публичните финанси на проектите за държавни концесии с плащания от концедентите преди включването им в плана за действие за държавните концесии, както и обследване на финансово-икономическите елементи на проектите за държавни и общински концесии с плащания от концедентите преди откриването на съответната процедура за определяне на концесионер, са нетипични за една кредитна институция дейности и не попада в обхвата на банковата дейност и в този смисъл не съответства и на заложените в специалната Директива за договорите за концесии от 2014 г. цели и с оглед на това са направени и предложенията за отмяна на тази дейност в Закона за концесиите и респективно следващата от нея промяна в Закона за Българската банка за развитие.
Използвам възможността с тези предложения, тъй като са във финалната част на Законопроекта, да направя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаване на нов параграф, с който в чл. 28 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол да се създаде ал. 11, която да гласи следното:
„(11) Апорт на недвижими имоти, които не са обособени части – собственост на търговски дружества, включени в списъка по чл. 3, ал. 1 може да се извърши само в търговски дружества, чийто капитал е сто на сто тяхна собственост, както и в търговски дружества, в които те притежават част от капитала, а останалата част е държавна или общинска собственост след решение на Министерския съвет по предложение на органа, упражняващ правата на собственост в капитала на търговските дружества. Апорт може да бъде извършван и при учредяване на търговско дружество при спазване на същите условия“.
Няма да преповтарям дискусията в предходното заседание, където стана ясно, че след като отменяме алинеята в чл. 43 систематичното място на апорта следва да бъде в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. С оглед на това, че работната група е стигнала до това предложение, аз го правя по реда на цитирания член от нашия правилник.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Вие казвате, че работната група е стигнала до този текст.
Колеги от икономиката, какво ще кажете за това предложение?
ЗАРА ДОБРЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Работната група беше в широк състав. В нея участваха и представители на Министерството на правосъдието, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, включително и колеги от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
Всички участници в работната група се съгласихме, че целта на този текст е да избегне заобикаляне на Закона за приватизация и следприватизационен контрол чрез извършването на апортни вноски. Тази редакция беше възприета от всички като начин да се гарантира нормална стопанска дейност на дружествата, които са в списъка по чл. 3, ал. 1, без да се дава повод да се заобикаля по какъвто и да е начин Закона за приватизация.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В момента говорим за предложенията на Маргарита Николова.
ЗОРА ДОБРЕВА: Аз коментирам предложението за допълване на чл. 28.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще стигнем до чл. 28. Имаме предложения от Маргарита Николова.
ЗОРА ДОБРЕВА: Тези проблеми не са разисквани в работната група.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не са. Ами, подчертайте го това! Как се появява Българската банка за развитие в Закона за концесиите в Закона за държавната собственост?
ЗОРА ДОБРЕВА: Нямат връзка. Законът за концесиите и Законът за Българската банка за развитие – Вашият колега изчете – в Закона за приватизация и следприватизационен контрол ще дойде с пореден номер…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Къде е колежката Николова да си представи предложението? От мотивите нищо не разбрах.
Изказвания по предложенията? Няма изказвания.
Закривам дебата по двете предложения на народния представител Маргарита Николова.
Подлагам на гласуване – който е за, моля да гласува.
За – 2, против – 9, въздържали се – 2.
Не се приемат предложенията на народния представител Маргарита Николова.
Пристъпваме към обсъждане на предложението по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаване на Заключителна разпоредба за изменение в чл. 28 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, като се създава ал. 11 със съдържанието, което колегата Митев представи на Вашето внимание.
Колегата Митев, има добавка.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Добавката ми е по отношение на текста: думата „може да се извърши“ по отношение на апорта, смятам, че е по-правилно „може да се извършва“, защото „може да се извърши“ предполага и еднократен апорт. Или да стане „може да се извършва“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания, мнения, предложения?
БОРИС ЙОЦОВ: Уважаеми господин Председател, колеги, интересува ме по принцип в Закона за приватизация и следприватизационен контрол чл. 1, в който пише какъв е обхватът. Там пише, че става дума само за приватизация чрез продажба, от една страна, от друга страна, пише, че става дума само когато се продават в дружества с 50 минус участие, така да ги кажа. Тоест на физически лица и на юридически, които държавата няма 50 плюс участие. Колебанията ми бяха именно заради обхвата на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и чл. 1, който го конкретизира, че в крайна сметка става дума само за продажба, а не и за апорт. А ние реално позволяваме тази възможност сега.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма възражения по предложението на господин Митев за редакция?
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Митев, както той и аз Ви го представихме за създаване на Заключителна разпоредба по отношение на изменение и допълнение на чл. 28 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол за създаване на ал. 11 с редакционното уточнение.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се предложението за създаване на раздел Заключителна разпоредба с параграф по отношение на допълнение на чл. 28 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
С това приключи обсъждането на второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 854-01-52, внесен от Николай Веселинов Александров и група народни представители на 12 юни 2018 г.
Благодаря на колегите от Министерството на икономиката, присъствали на заседанието.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси.
(Закрито в 16,55 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ