Стенограма от заседание на комисия

---

ПРОТОКОЛ
№ 67

На 23 октомври 2018 г., вторник, от 14,00 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Обсъждане на Указ № 230 от 16 октомври на Президента на Република България, постъпил на 18 октомври 2018 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за държавната собственост, приет от Народното събрание на 10 октомври 2018 г., и мотивите към него

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списък на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при условията на чл. 33, ал. 2, изречение второ. Понастоящем са 10 народни представители са тук и формират кворума. Преминали са повече от 30 минути от обявения час за началото на заседанието на Комисията. Налице са предпоставките по чл. 33, ал. 2, изречение второ от Правилника и можем да заседаваме.
Получили сте покана за дневен ред, заедно с проект за дневен ред с точка единствена:
Обсъждане на Указ № 230 от 16 октомври на Президента на Република България, постъпил на 18 октомври 2018 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за държавната собственост, приет от Народното събрание на 10 октомври 2018 г., и мотивите към него.
Имате думата за изказвания, мнения, становища и предложения по дневния ред.
Няма изказвания и закривам дебата по дневния ред.
Който е съгласен да приемем дневния ред, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.

Пристъпваме към точка единствена от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА УКАЗ № 230 ОТ 16 ОКТОМВРИ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПОСТЪПИЛ НА 18 ОКТОМВРИ 2018 Г. ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 10 ОКТОМВРИ 2018 Г., И МОТИВИТЕ КЪМ НЕГО
По тази точка поканихме професор Емилия Друмева – секретар по правните въпроси на Президента на Република България, за гост. Тя заяви, че при възможност ще вземе участие, ако успее да се върне от мероприятие в Пловдив. Към момента не е тук, очевидно за съжаление не е успяла да приключи и съответно да се върне в София до този момент.
Колеги, с Указ № 230 на основание на чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, президентът на Републиката е постановил връщане за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение на Закона за държавната собственост, приет от Народното събрание на 10 октомври 2018 г. Указът е издаден в София на 16 октомври 2018 г., Държавният печат е положен на 17 октомври, на нас ни е разпределен с Разпореждане на председателя на Народното събрание на 18 октомври 2018 г.
В мотивите за връщане за ново обсъждане в Народното събрание Президентът е посочил, че общественият интерес изисква разпореждането с държавно и общинско имущество да се подчинява на ясни правила, които да го охраняват във всички случаи. Това се отнася с още по-голяма сила за правилата, по които се осъществява приватизация на такова имущество.
Въпреки направената в мотивите за приемането на Закона заявка, че няма да се променя по същество досегашната концепция на законодателя, неговите правила засягат основни елементи и принципи за правата на държавата в търговски дружества и за приватизацията.
С § 1, т. 2 от Закона за изменение на Закона за държавната собственост се премахва забраната за апортиране на имоти и вещи, собственост на търговски дружества, включени в Приложение № 1 в списък на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях по Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Освен това, с § 4 се предвижда възможност за апортиране на имоти и вещи, които не са обособени части от дружества по Приложение № 1 в търговски дружества с държавно и общинско участие.
Посочените разпоредби от Закона за изменение на Закона за държавната собственост противоречат на целта на забранителния списък, а именно да не се приватизират без решение на Народното събрание дружества, които имат структуроопределящо значение за икономиката или висока обществена и социална значимост. Апортът има транслативен ефект и предметът на апорта става собственост на дружеството, като това е направено без апортиращият да получи насрещно плащане. Когато апортът се прави в дружество, което не е в забранителния списък, няма пречка впоследствие това дружество да бъде приватизирано заедно с апортираните имоти и вещи на дружеството в забранителния списък.
По този начин се създава законова възможност за скрита, безплатна приватизация на дружество в забранителния списък чрез апортиране на техни имоти и вещи.
Нещо повече, с § 1, т. 2 се отменя общата забрана за апортирането на имоти и вещи на дружества от забранителния списък, а с ал. 4 се създава специално правило изискващо решение на Министерския съвет само при апорт на необособени части от тях.
По отношение на другите видове апорти, например на обособени части – право на ползване, право на строеж, патент, право на вземания, приетият Закон не съдържа никакви специални правила. Това дава възможност такива апорти да бъдат извършвани и без решение на Министерския съвет.
Приетият § 3 от Закона за изменение на Закона за държавната собственост премахва един важен правен способ за защита на държавния интерес, когато търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие учредяват или участват с парични или непарична вноска в търговски дружества, чийто капитал не е тяхна собственост. Отнема се възможността в тази хипотеза направилите апорт търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие да имат блокираща квота при вземане на решения за изменение на устава или на дружествения договор за увеличаване или намаляване на капитала за сключване на сделките по чл. 236, ал. 2 от Търговския закон, за извършване на разпоредителни сделки с имущество, предмет на непаричната вноска, както за преобразуване и прекратяване на дружеството. Това правило ще рефлектира и върху търговските дружества от забранителния списък, които няма да могат да се противопоставят на вземането на решения за отчуждаване на апортираното от тях имущество в полза на трети лица. Така се създава още по-реална опасност за скрита приватизация по отношение на дружества, които би следвало да подлежат на приватизация само след решение на Народното събрание.
Справедливостта и честността на приватизационния процес обяснимо са във фокуса на обществото, защото чрез този процес в частни ръце преминават блага, създадени с труда на много поколения.
В настоящия момент, когато останалите за приватизация обекти са малко, се увеличава интересът към търговските дружества от забранителния списък. Затова не мога да остана безучастен, когато уредбата за тях се превръща от средство за защита в законодателни решения, които увреждат обществения интерес.
Уважаеми народни представители, с тези мотиви връщам за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 1, т. 2; § 3 и § 4 от Закон за изменение на Закона за държавната собственост, приет от Народното събрание на 10 октомври 2018 г.
Колеги, това беше пълният текст на мотивите на Президента за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за държавната собственост, с което изпълних задължението си да представя на Вашето внимание Указа, заедно с неговите мотиви.
Нямаме гост от президентството, който да представи допълнително аргументи във връзка с мотивите. Както обясних, вероятно е поради обективна невъзможност на професор Друмева.
При това положение, ако не възразявате, откривам дебата. Имате думата и възможност за изказвания, предложения, мнения. (Реплики при изключени микрофони.)
Вносители сме с колегата Александров, аз съм на девето място. Спомням си, че бях накрая. (Смях, оживление.)
След като от опозицията ми дават възможност да оборя мотивите на Президента, като се позовават на това, че съм от съвносителите на Законопроекта, вземам думата за изказване.
Уважаеми колеги, в Указа на президента са посочени три обстоятелства, тоест критиката е насочена в три групи въпроси, които биха могли да извлечем аналитично от неговото изложение като мотиви и аргументи за завръщане за второ обсъждане.
Едната от групите аргументи са разпоредбите на § 1, т. 2 и § 4, в които се твърди, че противоречат на целта на забранителния списък и дават възможност за скрита, безплатна приватизация на дружества от забранителния списък.
Втората група аргументи са в посока, че Законът създава възможност за апортно обособени части да се извършва без решение на Министерския съвет.
Третата група съображения и аргументи са обхванати от твърденията, че отпада правната възможност търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие да имат блокираща квота при вземането на решения на общото събрание.
По тази причина ще изразя правно становище по всяка една от трите групи съображения и против тяхната правна обоснованост.
Първо, скрита безплатна приватизация. Посочвам и припомням, че решението за апорт се взема от Министерския съвет. Решението за апорт е гаранция за прозрачност и устойчивост на взетото решение. Включително тук посочвам, че по Общите правила на Административнопроцесуалния кодекс то подлежи и на съдебен контрол, и то от Върховния административен съд, когато понятието за приватизация означава прехвърляне чрез продажба.
Тук трябва да съобразяваме обаче, че апортът не е продажба. Необосновано е да се сливат двете понятия, че апорт е равностойно на приватизация. Също така неправилно в Указа се сочи, че при апорт няма насрещна престация. Има насрещна престация и срещу апорта. Апортиращият субект, в случая държавата или общината, ще получи членствени права в търговското дружество, които членствени права гарантират участието в управлението на дружеството, като освен делът, респективно акциите, тези членствени права, освен право на глас, съдържат, дават и имуществени права, които да му донесат пряка финансова изгода от това участие, конкретно да получи част от печалбата, реализирана от дружеството.
В новосъздадения чл. 28а от Закона за приватизация и следприватизационен контрол е предвидено, че апорт – моля да забележат колегите, апорт може да се извършва само и единствено в търговско дружество, в което участието на капитала е държавно или общинско.
Тоест тук всички аргументи, които чухте от мотивите на Президента, че идело реч за някакъв вид апорт в частни дружества, следва да бъде опроверган. Законът, който приехме, урежда само и единствено апорта в търговско дружество, където съдружникът отсреща е държавата или общината. Тоест, ако общината апортира, съдружникът отсреща е държавата. Ако държавата апортира, съдружникът отсреща е общината. Така че тук всички съмнения за скрита приватизация или отчуждение са абсолютно неверни и необосновани.
Новосъздаденият чл. 28а забранява създаването на смесени дружества с частен субект, което създава необходимата правна сигурност, че непаричните вноски ще се извършват в дружества. Тоест има правна сигурност, че въобще не може непарични вноски да се извършват в дружества, където общественият интерес няма да бъде защитен.
Предвидили сме достатъчно гаранции, като същевременно сме осигурили възможността на държавата да участва в стопанския живот при ясно разписани правила.
Тук припомням, че проблемът, целта на това изменение беше да реши проблемът с липсата на правен режим, за да може държавата да апортира в общински и търговски дружества. Тази задача решихме с измененията, които приехме в Закона за държавната собственост.
Пристъпвам към втората група аргументи – липса на специални правила при апортиране на обособени части. Тук припомням, че обособените части са изключени от обхвата на Законопроекта. Подлежат единствено и само на приватизационна процедура по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. В чл. 3 и 4 от Приватизационния закон е разписана подробна процедурата за разпореждане с обособени части. Това, колеги, не бива да се забравя.
Също не бива да се забравя, че аз връщах поне три пъти между първо и второ четене Законопроектът на работни групи и на експерти, за да извършим проверка в обхвата на действието на нормите, така че само да запълним законовата празнина, без по никакъв начин да намаляваме интензивността на правната защита.
Третата група аргументи на президента, които трябва да оборя е, че липсва блокираща квота. Този аргумент налага стриктно и прецизно да направим съпоставка между действащата разпоредба на чл. 57а от Закона за държавната собственост, и измененията по § 3 и 4 по отношение на чл. 57а от Закона за държавната собственост, и чл. 28 от Приватизационния закон. В сега действащия чл. 57а на Закона за държавната собственост след решение на Министерския съвет, могат държавата, държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие да учредяват или участват в капитала на други дружества, които не са изцяло тяхна собственост. Когато предмет на вноската е частна държавна собственост по силата на ал. 2, дружеството има блокираща квота при вземане на решенията.
Предложеният Закон за изменение на Закона за държавната собственост предлага думите „търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие“ да отпаднат от чл. 57, ал. 1 и разпоредбата да се пренесе систематично в новосъздадения чл. 28а от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
В новия чл. 28а е предвидено, че апорт на имущество от забранителния списък може да се извърши само след решение на Министерския съвет, каквото задължение има и по-силата на настоящия чл. 57а от Закона за държавната собственост.
Допълнително се предлага обаче апортът да се извършва в дружества, в които капитала е изключително или държавен, или общински. Това е правилото на чл. 28а, ал. 2. Отпада блокиращата квота, както е в действащия чл. 57а, ал. 2 от Закона за държавната собственост по отношение на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие, но защото тази защита не е необходима. Непаричната вноска ще се извършва не както е предвидено в действащия чл. 27а, ал. 1 от Закона за държавната собственост в дружество, в което капиталът не е изцяло негова собственост. Тоест дружества, в които капиталът може да е на частни субекти, а непаричната вноска ще бъде извършвана единствено в дружества, в които капиталът е или държавен, или общински.
Премахва се следователно възможността да може имуществата на търговските дружества от забранителния списък да се внася в капитала на дружества, в които има частно участие, поради което блокираща квота не е необходима.
Колеги, в заключение ще припомня дебатите ни по този законопроект, включително това, че създадохме извънредно допълнителна работна група с участие на колегите от Министерството на икономиката и Агенцията за приватизация, в която взеха участие и народни представители от опозицията, които на експертно работно ниво подкрепиха законодателните решения и възприеха обективното тълкуване, респективно прилагане на новоприетите норми в смисъл, че по никакъв начин не се облекчава режимът за разпореждане с имоти и вещи държавна собственост, а се решава казусът с премахване на препратка към несъществуващ нормативен акт, с който е отменен Законът за публично-частно партньорство и се урежда правен режим, така че систематично да се уредят разпоредителните способи през същата степен на интензивност на контрола на органите. Министерският съвет беше и продължава да е органът, който взема решение за разпоредителни сделки с държавно имущество по Закона за държавната собственост.
По отношение на празнотата на Регламент по Приватизационния закон и споровете във връзка с възможността или невъзможността да подлежат на приватизация обособени части от имуществото на дружества в забранителния списък, който беше дебатиран и в миналия парламент, и по който все още няма никакво решение. Мисля че с този законопроект ние дадохме правилно, справедливо и обществено обосновано решение, с което се защитава общественият интерес и се гарантира публичността на тези разпореждания от Министерския съвет, защото досега това не беше така.
При реплики и дуплики ще посоча конкретни случаи назад в приватизационната история.
Имате възможност за реплики.
Реплика – господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Поводът ми за реплика е от Вашето изказване, тъй като аргументите на президента са сравнително ясни. Бързам да кажа, че ние ги подкрепяме.
Аз взимам думата по повод нещата, които казахте Вие.
Първо, че апортът не е приватизация и приватизацията не е апорт не е дебат, няма спор в това нещо, това са различни институти. Но, между Законът, който днес обсъждаме за втори път, и начинът, по който може да се отчуждават от държавата предприятия, за които държавата е преценила, че не би трябвало да бъдат приватизирани, е ясна не само от ветото на Президента, тази връзка е ясна още от мотивите на вносителите, ясна е и от заседанията на Правната комисия, които се проведоха тук точно по този въпрос.
Вие правилно подчертахте, че този въпрос беше достатъчно сложен, за да се стигне дотам, че на едно от заседанията на Комисията на второ четене да не бъде взето решение, а да бъде дадено повече време за работа, за да бъдат изчистени определени неясноти. Така че в тази връзка съществува и големият въпрос е именно това: създава ли се възможност предприятия и обекти, които са изключени от приватизацията, да бъдат отчуждени и да бъдат дадени в частни ръце чрез методите на апортиране? Според Вас – не, според нас – да. Тук вече е спорът.
Взимам реплика и защото казахте, че на експертно ниво сме подкрепили Закона. Това не е така. На експертно ниво се включихме чрез моят колега Пенчо Милков, който утре в залата ще обясни какво е имал предвид и как е работил на експертно ниво. Въпросът е, че на политическо ниво и именно той го изрази по време на второ четене, и ние изразихме неподкрепата си за този законопроект с основния си аргумент, че от една забрана, с всички условности на тази дума, тъй като този списък се казва „забранителен“, но той не е точно така в юридическия смисъл на думата, се минава към преценка какво и как може да се апортира и се сваля нивото на защита. Затова не сме и подкрепили Законопроекта.
Трети и последен елемент от моята реплика е, че Вие казахте че се решава казус. Това е така, само че не технически казус със сгрешени препратки, а конкретен казус и това беше заявено многократно още на първо четене на Законопроекта, че администрацията се е натъкнала на проблем, свързан с индустриалната зона в Бургас, където има общинска и държавна собственост и с цел развитието на индустриалната зона, трябва да се облекчат въпросите за апортиране на дружеството.
Конкретният казус не го познавам, не знам дали той е важният, или не, дали е правилно, или не действието на правителството в случая, знам само, че закон по конкретен казус не се прави, защото когато се прави по конкретен казус закон, той може да е много добър за този казус, но за много други неща да се окаже в коренно различна посока.
Затова ние подкрепяме с две ръце ветото на Президента. Заслужава си този законопроект да бъде обсъден отново параграф по параграф.
Важно е да се отбележи, че Законопроектът е кратък – четири параграфа, и Президентът връща практически всички без една подточка на първия параграф, ако не се лъжа. Първият параграф е с две точки, първата точка не я връща, всички други ги връща.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Зарков.
Други реплики?
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз изразявам несъгласие с Вашето изказване дотолкова, доколкото според мен допуснахте някои фрагменти от работата по този законопроект. Споменахте, че колегата Милков участваше активно, факт е, на второ четене и в експертната работна група. Аз очаквах обаче той да вземе отношение точно по време на второ четене. За съжаление, ние само бяхме регистратори на това, че колегите от БСП тогава се въздържаха – нямаше изказвания. Този законопроект мина на второ четене, но нямаше изказвания. Те се движиха в пакет с Търговския закон. Милков взе активно отношение по Търговския закон, но имаше само гласуване по Закона за държавната собственост. Тогава ми беше чудно, тъй като никой не изрази отношението си по отношение на аргументите за това гласуване. Още повече, доколкото имам информация, в работната група е постигнато относително съгласие по отношение на тези редакции на текстовете. Освен господин Милков, от ДПС госпожа Шевкет е била в тази работна група.
Макар и доста аргументи, които преведохте, смятам, че ясно трябва да се каже, че редакцията на новия чл. 28а дава достатъчно гаранции за защита на обществения интерес. Веднъж това ще се извършва с решение на Министерския съвет, тоест цялата процедура ще бъде публична и прозрачна. Такова решение няма как да бъде взето „на тъмно“, както се използва този израз много често.
На следващо място, този апорт ще е възможен само в търговско дружество, което има собствен капитал, или е дружество, което е 100%, грубо казано, държавна собственост или друго, в което капиталът е държавна или общинска собственост, така нареченото смесено дружество.
Не виждам къде, по какъв начин ще може да се извърши, така наречената скрита приватизация. Да не говорим, че в мотивите на Президента, според мен, това е грубо смесване на институти, които нямат нищо общо един с друг.
Радвам се, че колегата Зарков признава тук, апорт и приватизация са различни институти – нещо, което в мотивите на Президента не виждаме това разграничаване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Митев.
Трета реплика, колеги?
Ако няма, да направя дуплики на двете реплики – на колегата Зарков и на колегата Митев.
Аз ще започна отзад напред. Действително, колегата Митев е прав, аз не присъствах на второ четене в пленарна зала поради обстоятелството, че бях с българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, включително и на Правна комисия към ПАСЕ.
Разбрах от колегите, че по този законопроект не е имало дебат в пленарната зала и, разбира се, смятах, че такъв и не е необходим, защото положихме максимално старание в четенията и между четенията, за да се постигне както максимален консенсус, така и пълно покритие на абсолютно всички евентуално относими хипотези при разпореждане или при апорт на имущество, които да са гранични със Закона за държавната собственост и с Приватизационния закон.
Ще започна с това, за което колегата Митев намекна, аз се въздържах да го кажа първия път. Колеги, употребих думата „казус“ и „изследвания и анализ на обхвата“, защото това са изменения, които действително съдържат огромна правна сложност. Макар да са много минимални, те са със значителен обхват и действие и затова трябваше много прецизно да съобразим всички правни последици и евентуално всички относими процедури в тази връзка.
Няма да скрия, че мен ме изненадва прочита, който е извършен в президентството, на този закон и че мотивите всъщност на Президента имат повече един такъв политико-интерпретативен ефект или насоченост, отколкото да имат правен анализ.
Няма да възпроизвеждам новата норма на чл. 28а. Само ще кажа: помислете, имаше ли такива забрани и ограничения досега? Нямаше. Само че, ние ги разписахме подробно и изрично, за да има яснота, както в 240-те народни представители, които биха го гласували, така и във всички органи и институции, които биха го предлагали, както и между всички инвеститори, които биха проявили някакъв инвестиционен интерес към България. Сега има яснота и е ясно кой какво може и колко не може.
Ясно е, че в общата хипотеза на апорт може да се осъществи само, когато партньорът отсреща е институционален партньор – община или държава. Тоест апортираното имущество пак остава в патримониума на публичния интерес, на публичния холдър, вносител, приобретател. Той пак си остава в патримониума на държавата или на общината чрез едно от двете проявления – държавно имущество или общинско имущество.
Защото имаше риск и още миналия парламент коментирахме конкретни сделки с обособени части на дружества в забранителния списък. Сега изрично сме разписали такова правило и сме казали, че това не става току-така, не става тихо и подмолно, не става с каквато и да е процедура, а процедурата започва с решение на Министерския съвет.
Мисля, че тези разпоредби са изцяло в съответствие с относимото законодателство, което имаме и в концесиите, което имаме и в държавните помощи и тук имаме гаранции, че публиката ще знае за това, ще знае за такъв джойнт венчър, че този, който го предлага ще трябва да обясни защо го предлага и по каква процедура ще се продължи съответно апортът.
Аз ще спра дотук. Ще оставя и част от аргументите за пленарна зала. Смятам, че добросъвестният прочит на тези текстове, наложени и върху сложната материя в двата действащи нормативни акта – Закона за държавната собственост и Закона за приватизация и следприватизационен контрол, ще затвърдят убеждението за добросъвестност и прозрачност, а не обратното. Благодаря Ви.
Имате думата за други изказвания.
Ако няма повече изказвания, колеги, закривам дебата.
Колеги, предлагам на Вашето внимание диспозитив: „Предлага на Народното събрание да приеме повторно Закон за изменение на Закона за държавната собственост, прието от Народното събрание на 10 октомври 2018 г.“
Който е „за“ да предложим на Народното събрание да се приеме повторно върнатия Закон за изменение на Закона за държавната собственост, моля да гласува.
За – 9, против – 3, въздържали се – няма.
Колеги, с девет гласа „за“, три гласа „против“ и без „въздържали се“ в доклада ни до Народното събрание ще бъде отразено предложението да се приеме повторно Закона за изменение на Закона за държавната собственост, приет от Народното събрание на 10 октомври 2018 г.
Отрицателен вот поиска колегата Филип Попов.
Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Ще бъда съвсем кратък. Освен това, което каза колегата Зарков, аз гласувах „против“ проекта за решение, който ни представихте, защото твърдя, че мотивите на президентското вето са абсолютно основателни.
Твърдя, че действително се създава законова възможност на практика, както е описано и в мотивите, за скрита и безплатна приватизация на дружества от забранителния списък чрез апортиране на техни имоти и вещи.
Разбира се, тук има голяма разлика между апортиране на имоти и вещи, и на практика приватизацията, но апортирането е само правният инструмент, с който крайната цел на практика може да бъде достигната, а именно скрита безплатна приватизация. Ето защо, аз гласувах „против“ решението. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов. (Реплики при изключени микрофони. Смях и оживление.)
Ако няма други изказвания, закривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
Благодаря Ви, колеги.
(Закрито в 15,20 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: