Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 68


На 31 октомври 2018 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 854-01-78, внесен от Емил Димитров Симеонов и Данаил Димитров Кирилов на 29 октомври 2018 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерски съвет нa 29 октомври 2018 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, № 802-02-25, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2018 г.
4. Приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 802-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2018 г. и
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-73, внесен от Цветан Генчев Цветанов, Данаил Димитров Кирилов, Емил Димитров Симеонов и Христиан Радев Митев на 9 октомври 2018 г.
5. Обсъждане на Проект на становище относно Определение на Конституционния съд от 9 октомври 2018 г., с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 12/2018 г. и Определение на Конституционния съд от 9 октомври 2018 г., с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 14/2018 г., което е присъединено към к.д. № 12/2018 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,55 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси. Има кворум.
Получили сте предложение за дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерски съвет нa 29 октомври 2018 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 854-01-78, внесен от Емил Димитров Симеонов и Данаил Димитров Кирилов на 29 октомври 2018 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, № 802-02-25, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2018 г.
4. Приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 802-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2018 г. и
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-73, внесен от Цветан Генчев Цветанов, Данаил Димитров Кирилов, Емил Димитров Симеонов и Христиан Радев Митев на 9 октомври 2018 г.
5. Обсъждане на Проект на становище относно Определение на Конституционния съд от 9 октомври 2018 г., с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 12/2018 г. и Определение на Конституционния съд от 9 октомври 2018 г., с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 14/ 2018 г., което е присъединено към к.д. № 12/2018 г.

Имате думата по дневния ред.
Колега Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Взимам думата по дневния ред досежно т. 2 от същия. Видно от входящия номер на Законопроекта, той е внесен онзи ден, вчера е разпределен на Комисията, днес ще се гледа в Комисията, в петък ще бъде в пленарната зала. Няма никакви доклади по него от заинтересовани страни, от прокуратура, от съда. По него на практика няма нищо. Не зная защо се бърза толкова.
Разбрах, че с него се цели на практика да се поправи една допусната грешка, тъй като § 1 и 2 от предишния закон са били обявени за противоконституционни. Все пак мисля, че бързането рискува отново да ни въвлече в един водевил. Затова обръщам внимание, че много скоропостижно и бързо се внася за обсъждане един текст от Наказателно-процесуалния кодекс, като подобен преди това е бил обявен за противоконституционен.
На следващо място, предлагам следващото заседание да започне от 15,00 ч. защото явно в 14,30 ч. не можем да се справим с кворума.
Предлагам т. 2 от дневния ред да бъде отложена, тъй като не сме запознати и няма никакви становища от институциите по нея. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Попов.
Има ли други становища по дневния ред преди да отговоря на колегата Попов?
Аз дължа обяснение по въпроса, който повдигна колегата Попов, колеги. Докладвам Ви следното.
Действително в края на миналата седмица, в четвъртък след обяд по искане и на представители на Прокуратурата на Република България и на Върховния касационен съд проведох среща с тях във връзка с Конституционното решение № 14 от 9 октомври 2018 г. това решение на Конституционния съд Ви докладвах преди две заседания на Правна комисия. Запознах Ви, че с това решение се обявяват само тези две норми за противоконституционни, като всички други множество оспорени правни норми пред Конституционния съд са потвърдени като конституционосъобразни.
Поканих Ви и към законодателна инициатива – който сметне и прецени да направи съответните предложения. От Прокуратурата и от Върховния касационен съд бях запознат с тяхното виждане с оглед обявяването на двете норми за противоконституционни. Те имаха притеснения, че липсата на всякаква норма на чл. 351, ал. 2 ще създаде сериозни проблеми и за касационните инстанции в наказателното производство, и за всички участници.
По тази причина и след това обсъждане подготвихме в спешен порядък този кратък законопроект. В понеделник помолих колегата Сава Петров да прозвъни колегите юристи от парламентарните групи, които са членове на Комисията. Разговорът, който той проведе, с Вашата група, беше с колегата Крум Зарков.
Принципно получихме подкрепа и от Обединени патриоти, получихме подкрепа и от колегата Найденов, но той не беше в София. Мисля, че колегата Хамид също е изразил принципна подкрепа, но и той не беше в София. По тази причина вносители на Законопроекта сме Димитров-Ревизоро и аз, защото бяхме в София. Смятаме, че това е консенсусно предложение, като начало за обсъждане.
Действително амбицията е, ако може с максимално съкратена законодателна процедура да бъде обсъдено. С оглед решението на Конституционния съд, имаме двумесечен срок. То е обявено на 9 октомври. На практика имаме срок до 9 декември да реагира Народното събрание във връзка с Решение № 14, но смятаме, че колкото по-бързо, толкова по-добре.
Иде реч за две норми. И двете норми сме ги обсъждали. И по двете норми имаме аналогични предложения и в общия доклад, който е бил на обсъждане на второто четене. Просто трябва да съобразим мотивите на Конституционния съд, което смятам като вносител, че сме сторили с мотивите на този ЗИД, който сега сме внесли.
Мисля, че особено за колегата Попов, който има определено предпочитание и познание в наказателната материя не е затрудняваща тази промяна, която е изцяло уточняваща. Тя не променя процесуалните права на страните и на участниците, а просто уточнява.
Затова бих помолил да подкрепите оставането на точката в дневния ред. Ако искате да не е втора, ако искате да я гледаме като пета, за да се запознаете по-подробно през това време. Според мен това не е предложение, което би следвало да затрудни колегите.
Дуплика.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Конституционният съд мисля, че е сезиран от Висшия адвокатски съвет. Хубаво би било в крайна сметка да вземем и неговото становище. Мисля, че отлагането с една седмица гледането на този ЗИД по никакъв начин няма да увреди толкова процеса в НПК. Важно е в крайна сметка тези, които са сезирали Конституционния съд все пак да дадат някакво становище по новите предложения.
По отношение на внасянето – все още мисля, че съм юрист, но на мен никой не ми се е обаждал за съвнасяне на тези текстове към настоящия момент. Сега разбирам от Вас.
Поддържам си предложението да се отложи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само уточнявам, че към момента имаме становище на Върховния касационен съд, които са успели да реагират. Становището е изцяло положително. Цитирам: „Предложените изменения и допълнения са обезпечени логически и правно със задълбочени мотиви към Законопроекта, поради което се подкрепят от Наказателната колегия на ВКС.“
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Колеги, да гласуваме, тъй като е голям дневният ред.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, след процедурата на господин Лазаров, пристъпваме към разделно гласуване с оглед възражението на колегата Попов.
Подлагам на гласуване дневния ред без т. 2.
За – 14, против – 1, въздържали се – няма.
ХАМИД ХАМИД: Аз съм „против“ отпадането на точката, защото трябва да подложите само дали точката да отпадне и след това да гласуваме дневния ред.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Абсолютно прав е колегата. Отменям гласуването.
Както е по правилник, подлагам първо на гласуване радикалното предложение за отлагане.
Който е за отлагане на точка втора от дневния ред, моля да гласува.
За – 4, против – 12, въздържали се – няма.
Точка 2 се приема.
Подлагам на гласуване останалата част от дневния ред, заедно с вече приетата т. 2.
За – 13, против – няма, въздържали се – 4.
Дневният ред е приет, както е предложен.
ХАМИД ХАМИД: Сега предлагам разместване по дневния ред. Предлагам т. 2 да стане т. 1. Пет минути ни трябват да изчетем предложението и да го гласуваме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имаме много гости по т. 1.
Колеги ,по предложението на колегата Хамид т. 2 да стане т. 1?
Колегата Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Ние правим обратно предложение. Според нас т. 2 не трябва да бъде обсъждан в този скоростен порядък. Никой не е имал възможност да се запознае в дълбочина с въпроса. Това го обясни и колегата Попов.
Основният въпрос, за който са тук и гостите, е Законът за държавния бюджет.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други становища по процедурното предложение на господин Хамид по приетия дневен ред? – Няма.
Който подкрепя предложението на господин Хамид, моля да гласува.
За – 13, против – 1, въздържали се – 3.
Приема се.

Колеги, при това положение пристъпваме към:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
По тази точка гост от Администрацията на президента е госпожа Елица Обрешкова – старши експерт.
Колеги, от името на вносителите представям Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 954-01-78, внесен от Емил Димитров Симеонов и Данаил Димитров Кирилов на 29 октомври 2018 г.
Законодателната инициатива е продиктувана от необходимостта от неотложни промени в правната уредба, свързани с Решение № 14 на Конституционния съд на Република България от 9 октомври 2018 г., постановено по Конституционно дело № 12 от 2017 г. Законопроектът има за цел да уреди възникналите правни последици от обявяването на противоконституционни разпоредбите на чл. 247в, ал. 1, т. 3 в частта „в случаите на чл. 94, ал. 1“ и на чл. 351, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Основно съображение на Конституционния съд е, че „в нарушение на изискването за справедлив наказателен процес, нормата не разграничава неявяването на упълномощения защитник поради обективна невъзможност или друга уважителна причина и неявяването без такава причина, когато действително неоправдано се създават условия за забавяне на наказателното производство“.
Понастоящем редакцията на нормата на чл. 247в, ал. 1, т. 3 от НПК създава неправилното впечатление, че се въвежда задължително участие на защитник в разпоредителното заседание, каквато не е била идеята на законодателя и каквато норма в разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от НПК липсва. Поради това за изясняване на законодателната воля и изключването на всякакви противоречия и неясноти в правоприлагането на чл. 247в, ал. 1, т. 3 от НПК е необходимо разпоредбата да се прецизира, като ясно се дефинират случаите, когато разпоредителното заседание се отлага поради неявяването на защитник. Очевидно е, че не може да се толерира отлагането на разпоредителното заседание, без да се посочва уважителна причина от защитника за това, поради което това обстоятелство е необходимо ясно да се отрази в нормата на чл. 247в, ал. 2 от НПК: „Неявяването на пострадалия или неговите наследници и ощетеното юридическо лице, както и на защитника, извън случаите на чл. 94, ал. 1 от НПК, без уважителна причина не е пречка за провеждане на разпоредителното заседание“. По този начин наличието на уважителна причина за неявяването на защитник винаги ще е основание за отлагане на делото, но липсата на такава няма да води до това. Изключение се допуска само в случаите на задължителна защита по чл. 94, ал. 1 от НПК, когато разпоредителното заседание ще се отлага при неявяване на защитника, независимо от това какви са причините за това неявяване. Така ще се гарантират правата на подсъдимите, но същевременно ще се дисциплинира явяването на защитника като страна в процеса.
След постановяване на Решение № 14 от 9 октомври 2018 г. на Конституционния съд от нормата на чл. 351 от НПК отпада ал. 2, съгласно която „С касационната жалба и протест не могат да се правят възражения за съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство“. Конституционният съд е приел, че е налице значителна разлика и несъгласуваност в съдържанието на разпоредбата на чл. 351, ал. 2 и разпоредбите на чл. 320, ал. 2 и чл. 360, ал. 2 от НПК, които също въвеждат преклузия, но изрично признават допустимостта на възражения, свързани с нарушенията на досъдебната процедура по приобщаване на доказателствените материали. Понастоящем отпадането на обявената за противоконституционна разпоредба на чл. 351, ал. 2 от НПК създава ситуация, при която с касационната жалба или протест биха могли да се навеждат неограничени възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, съгласно чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК на досъдебното производство. Създава се абсурдната ситуация, при която съгласно чл. 320, ал. 2 от НПК пред въззивния съд не биха могли да се направят такива възражения, с изключение само на тези, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства, но пред последната най-висша инстанция това би могло безпрепятствено да се направи.
На касационен контрол подлежат въззивните съдебни актове. Не е логично да е възможно с касационната жалба или протест да се претендира допуснато нарушение на процесуалните правила на досъдебното производство, каквото възражение не би могло да се направи, поради съществуващата преклузия в чл. 320, ал. 2 от НПК, поради което и въззивния съд нито е имал задължение, нито право да обсъди. Това би довело до нарушаване на основни принципи на касационния контрол и би обезсмислило реформата на наказателния процес, целяща дисциплиниране на участниците в процеса и неговото ускоряване.
Ето защо с оглед мотивите на решението на Конституционния съд следва да се създаде синхрон и съгласуваност между въведената забрана за определен вид възражения в съдържанието на въззивните и касационните жалби и протести. Затова на мястото на обявената за противоконституционна разпоредба на чл. 351, ал. 2 от НПК следва да се приеме нова със съдържание аналогично на това на чл. 320, ал. 2 и чл. 360, ал. 2 от НПК, а именно:
„Чл. 351 (2) С касационната жалба и протест не могат да се правят възражения за съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство с изключение на тези, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства.“
Колеги, другите аргументи като вносител посочих в дебата за допускане на тази точка в дневния ред.
Имате думата за изказвания, мнения и възражения.
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Ще бъда съвсем кратък. Мотивите ми са аналогични на тези, които бяха и по дневния ред.
През месец януари е сезиран Конституционния съд с конституционно искане от Висшия адвокатски съвет за обявяване на противоконституционност не само на тези две норми, а и на други в Наказателно-процесуалния кодекс. Чак на 9 октомври Конституционният съд се произнася с решение, въз основа на което сега гледаме и тези промени, които сте предложили. Този срок от почти една година води на извода, че това е сложна материя, касае се за Наказателно-процесуалния кодекс, който, всички знаете, е основен в наказателния процес, изобщо в наказателното правораздаване на Република България. Не може с ад хок промени, набързо направени без необходимите становища и от тези, които са сезирали самия Конституционен съд с искането да вземаме прибързани решения дали да подкрепим или съответно да не подкрепим тези предложения.
Това е основният ми мотив, поради който няма да подкрепя тези изменения в Наказателно-процесуалния кодекс, защото не може по параграф първи с промяната на буквата „в“ с думата „извън“ да мислим, че сме решили проблема. Съществува възможност отново да се окаже, че тази норма може да е противоконституционна.
В ал. 2 сте въвели „с изключение на доказателствените средства“. Да, действително в досъдебното производство събирането на доказателства и доказателствени средства е в центъра на досъдебното производство, но има и редица други съществени процесуални нарушения, които според мен дават възможност отново да се пристъпи към конституционно искане, но това вече е по същество.
Сега се намираме на първо четене и аз отново заявявам, че на Конституционния съд е била необходима почти една година, за да вземе своето решение, а ние тук за няколко дена отново правим промени, с които има големи рискове отново да доведе до недобро законодателство, да го кажа меко. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Реплики към изказването на господин Попов? Няма.
Други изказвания?
Колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, аз ще подкрепя Законопроекта. Смятам, че той е навременен, изпълнява целите, които си поставя и съобразява решението на Конституционния съд. Няма да се съглася с аргументите, които чухме дотук в дискусията, че следва да съобразим становище на подател на касационна жалба, по която се произнасял Конституционния съд. Няма такава практика и това в този случай не е необходимо. За мен е достатъчно положителното становище, което имаме от Върховния касационен съд по отношение на тези промени и смятам, че това е доказателство, че това е правилното решение, което се предлага в Законопроекта.
Дори смятам за удачно това, че се реагира в максимално кратък срок, а не се чака последният момент да изтече двумесечния срок, който вече беше цитиран от Председателя. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Реплика от господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Съвсем кратка реплика. Не знам да няма такава практика. Според мен категорично има такава практика, особено в Правна комисия не само в случая на този, който е сезирал Конституционния съд, а изобщо. Имаме днес пристигнало едно становище на ВКС и дотук.
Когато приемахме предния път тези норми, които бяха обявени за противоконституционни, колко становища има и колко от тях бяха положителни по отношение на тези промени, но ето докъде се доведохме. Тук говоря изобщо за законодателната инициатива на Народното събрание и качеството на законите, които излизат оттук. Мисля, че особено като Правна комисия трябва да бъдем по-прецизни и да се съобразяваме повече с тези становища. Те са единствено в наша полза, а не в наша вреда.
Просто да не прибързваме, особено когато се касае за такава материя. Благодаря.
ХАМИД ХАМИД: Какво е предложението – колко да изчакаме?
ФИЛИП ПОПОВ: Една седмица. До другата седмица.
ХАМИД ХАМИД: Бюджетът влиза другата седмица.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Втора реплика към колегата Митев.
Уважаеми колега Митев, Вие не споменахте, пропуснахте да отбележите, че измененията, които са обект на атака по това конституционно дело, са вторите по ред атакувани изменения пред Конституционния съд на Република България. Първата атака беше от страна на Върховния касационен съд и колеги от групата на БСП. Конституционният съд категорично отхвърли искането за противоконституционност на тези разпоредби.
Спешността в този случай безспорно се налага от обстоятелството, че при липсата на цялата норма на ал. 2 на чл. 351, касационните съдилища нямат никакъв критерий по отношение на касационната жалба. Тоест в момента в тези няколко седмици от 9 октомври съдилищата нямат законово правило, по което да преценяват нормите.
Не казахте също така и на колегите от опозицията, че този подход е изцяло неконструктивен, защото без да съм длъжен аз да ги съветвам за това как да конструират политическата си атака, тяхната атака в момента определено е нелогично политическа, защото биха могли да насочат критиката и остротата не съм това предложение, а към онзи дебат, който водихме в края на 2017 г. Но това си е въпрос на избор и на…
ФИЛИП ПОПОВ: Той доведе до това. И сега пак ще стигне до там. То се върти и това искаме да предотвратим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Абсолютно неразумно е нещо безспорно в момента да се коментира. По-скоро върнете дебата на критикувания от съда текст, но аз не съм длъжен да съветвам срещу себе си.
Дуплика на колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Благодаря за направените реплики.
Вземам си бележка от Вашето изказване, колега Кирилов. Действително не приведох тези аргументи, а може би трябваше, имайки предвид заявеното от страна на колегите от опозицията.
Колега Попов, аз нямам предвид непредставянето на становища, имам предвид изчакването на конкретно становище от жалбоподателя, който е подал касационната жалба. Такава практика до този момент нямаме и не ми е известно да се следва от Правната комисия. Нещо повече, ние нямаме никаква гаранция, дори и да поискаме такова становище, кога и дали ще дойде в този срок. Беше вече споменато, няма да го повтарям, че сме в условията на нормативна празнота, която пречи на правоприлагането от страна на касационните съдилища.
И в заключение, по отношение на бележката за некачественото законодателство, ще припомня не само това, което колегата Кирилов за за отхвърлената жалба, първа по ред и по време от страна на съдии от Върховния касационен съд и от Вас, колеги, но и по отношение на жалбата на Висшия адвокатски съвет, тези два параграфа, които са обявени за противоконституционни, са една много малка част от това, което беше оспорено. Именно решението на Конституционния съд е доказателство за това, че в една доста голяма своя част този законопроект всъщност е пример за обратното – за конституционосъобразно законодателство. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Изказване желае колегата Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, ще бъда пределно кратък, защото поради разместването на точките има достатъчно хора в залата и е нужно тогава всички да знаем за какво става дума.
Дебатът през 2017 г. беше за огромен, обемен Законопроект за Наказателно-процесуалния кодекс. Тези текстове, които гледаме сега, бяха вътре. Те бяха първоначално предложени почти в този вид, в който ги гледаме сега. Бяха променени тук в Правна комисия след дебат във вида, в който ги върна Конституционният съд. Сега отново гледаме тези текстове, които се приближаваха до първоначалния текст. Само по себе си това е достатъчно доказателство за начина, по който работим.
Ние не сме атакували НПК пред Конституционния съд. Това, което направихме, е, че текстове, които бяха откровено противоконституционни, паднаха в залата вследствие на нашия дебат. Тези, които останаха, ние имахме критики, но не атакувахме тяхната противоконституционност.
И накрая завършвам: няма да се примирим с начин на законодателство за три дни по материя, която пряко касае свободата на хората, от една страна, или ефективното наказателно правосъдие, тоест наказанието, от друга страна, но нищо не пречи да се организира работата на комисията така, че да не се губи излишно време, но и да не става всичко от вторник до петък, това не е заяждане, поради една проста причина – Вие изисквате от народните представители днес в Комисията, а утре в залата практически да гласуват на сляпо. Имате право да поемате тази отговорност, не ни карайте да я споделяме. Затова няма да подкрепим този текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Реплики към изказването на колегата Зарков?
Аз няма да Ви репликирам пак към законодателната тактика. Поканих Ви преди две седмици. Можехте Вие да го внесете и да трупате политически и законодателен актив, но това е друга тема. Отрицанието и действието на инат според мен не е работеща парламентарна практика и поведение, но това е друг въпрос.
Господин Хамид искаше да пита гостите ни по бюджета за мнение. Желаете ли още, господин Хамид? Нали затова разместихме точките?
ХАМИД ХАМИД: Отказах се след този дебат, да спестим време.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Колеги, който е съгласен да подкрепим на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 854-01-78, внесен от Емил Димитров Симеонов и Данаил Димитров Кирилов на 29 октомври 2018 г., моля да гласува.
За – 13, против – 1, въздържали се – 3.
Приема се на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.

Колеги, продължаваме с:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2019 Г.
Гости по тази точка са:
- от Министерството на правосъдието госпожа Цецка Цачева – министър на правосъдието;
- от Министерството на финансите господин Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи“, госпожа Ася Първанова – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“, госпожа Елена Атанасова – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“, госпожа Стела Бояджиева – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“;
- от Висшия съдебен съвет господин Боян Магдалинчев – представляващ Висшия съдебен съвет, господин Севдалин Мавров, госпожа Маргарита Радкова – директор на дирекция „Бюджет и финанси“;
- от Инспектората към Висшия съдебен съвет госпожа Теодора Точкова – главен инспектор, и госпожа Красимира Николова – директор дирекция „Бюджет и финанси“ и главен счетоводител.
Колеги, по процедурата на обсъждане на Законопроекта имате ли предпочитания?
ХАМИД ХАМИД: Първо предложението по съдебната система и след това предложението за Министерството. Така сме правили.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Някой да предпочита или предлага друг ред? Няма.
При това положение, уважаеми господин Магдалинчев, моля, ако желаете да представите становище на Висшия съдебен съвет.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости, Благодаря за възможността да изразя нашето становище по Проекта за държавния бюджет за 2019 г. в частта му най-вече по отношение на бюджета на съдебната власт.
Ще Ви уведомя, че на свое заседание на 29 октомври, тоест в понеделник, Пленумът на Висшия съдебен съвет, след като се запозна с писмо на министъра на финансите от 26 октомври с променените разчети по Законопроекта за държавен бюджет в частта относно съдебната власт, прие решение, с което изрази положително становище относно Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. в частта относно съдебната власт.
С проекта за бюджет на съдебната власт, разработен от нас, бяха заложени 769 млн. 430 хил. лв. С разчетите, предложени от Министерския съвет в Законопроекта за държавния бюджет за 2019 г. и внесени в Народното събрание, тези разчети са в размер на 704 млн. 317 хил. лв. Тоест налице е разлика от разработения от Висшия съдебен съвет проект на бюджет и този, който е предложен от Министерския съвет и внесен в Народното събрание с 65 млн. лв.
Ще кажа въпреки всичко, че с актуализираните разчети на Проекта на бюджет на съдебната власт за 2019 г. биха се осигурили следните разходи:
- първо, заплати с ръст 10% – толкова, колкото е за цялата бюджетна сфера;
- на следващо място, биха се осигурили средства за допълнително възнаграждение по чл. 233, ал. 6, изречение първо и изречение второ в размер до една основна заплата;
- социалните осигуровки при съобразяване с увеличения максимален размер на осигурителния доход от 2600 на 3000 лв.;
- облекло в съответствие на разпоредбите на чл. 218 и 352 от Закона за съдебната власт;
- обезщетение по Кодекса на труда и Закона за съдебната власт, предвидени в предложените ни проекти за бюджет на органите на съдебната власт;
- обучение на младшите магистрати;
- капиталови разходи.
Ще Ви уведомя, че разчетите на Проекта за бюджет на съдебната власт, разработен от Висшия съдебен съвет, са разработени на базата на утвърдените бюджети за 2018 г. от органите на съдебната власт, като са предвидени допълнителни разходи, които са свързани с нормалното функциониране и осигуряване на правораздаването, както и изграждането на информационните системи. При изготвянето на Проекта за бюджет на съдебната власт са заложени обективни показатели за числеността на магистратите, служителите от съдебната администрация спрямо броя на съдебните производства, а също така и очакваното увеличение евентуално на съдебните производства.
Представеният вариант за бюджет на съдебната власт по становището на Министерския съвет, както казах, се отличава с 65 млн. лв. Откъде идва различието?
В разчетите на Министерството на финансите са включени средства за възнаграждение по чл. 233, ал. 6, изречение първо и изречение второ, съответно до една основна заплата. В разчетите на Висшия съдебен съвет по чл. 233, ал. 6 са заложени средства в размер от три основни заплати при допустима възможност по същата разпоредба – до 6 за специализираните органи, съд, прокуратура и съдебни служители.
На следващо място, разликата идва и от заложения ръст на работните заплати. Ние сме заложили в нашия проект ръст на трудовите възнаграждения в размер на 17%. Заложеният ръст в Проекта за държавния бюджет за 2019 г. са в размер на 10 на сто. Откъде идва разликата? Разликата идва от изоставането ръста на работната заплата през бюджета, който е заложен 2016, 2017 и 2018 г. Добре известно е, че бюджетът се формира най-вече като основа на възнаграждението за най-ниската заемана длъжност в органите на съдебната власт – младши съдия, младши прокурор и младши следовател, където е двойният размер на средната заплата в бюджетната сфера. За последното тримесечие на 2017 г. средният размер на работната заплата в бюджетната сфера по данни на Националния статистически институт възлизаше на 1088 лв. При това положение основната работна заплата на най-ниската длъжност в съдебната власт възлизаше на 2166 лв. На базата на тези разчети и прогнозите за ръст на работната заплата ние разчетохме, че към последното тримесечие на 2018 г. работната заплата на заетите в бюджетната сфера би могла да бъде 1200 лв. Разчетите на Министерството на финансите са 1080 лв. Оттук и различието в базата, от която се тръгва при изчисляване бюджета на органите на съдебната власт.
Отделно казах, че ние изоставаме в ръста на работната заплата както през 2017 и през 2018 г. През 2017 г. се даде увеличение на работната заплата от 1 октомври, а от 2018 г. се даде увеличение в стойностно изражение от 5%, което беше равно на 98 лв., считано от 1 април. При това се взеха показателите от средната работна заплата в бюджетната сфера не към края на 2017 г., последното тримесечие на 2017 г., а първото тримесечие на 2018 г. Оттук се получи тази разлика.
Отделно от това искам да подчертая, че за работещите по Закона за държавния служител е предвидено четири пъти годишно да се дава допълнително възнаграждение в размер, съобразно показателите и постигнатите резултати. В някои случаи този размер стига почти до една основна заплата. Или, ако се изчислят внимателно тези разлики, които се получават по Закона за държавния служител – чл. 67, ал. 8, ще се види, че там приблизително се получава възнаграждение, което е равно на една трета от възнагражденията, които се получават от служителите в органите на съдебната власт. Казвам това с оглед на тиражираните приказки, че служителите в органите на съдебната власт получават високо възнаграждение.
Независимо от всичко след проведеното изслушване и след направените дискусии както на пленума на Висшия съдебен съвет, така и след като взехме предвид разчетите, които са заложени в Проекта за държавния бюджет за 2019 г. и направените срещи в Министерството на финансите, Висшият съдебен съвет, отнасяйки се с разбиране за възможностите на бюджета, намира, че недостигът от 65 млн. лв. ще може да компенсира с предприемане на действия за внимателно разходване на средствата по отделните параграфи по бюджета на съдебната власт. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Представляващ висшия съдебен съвет.
Госпожо Главен инспектор, заповядайте.
ТЕОДОРА ТОЧКОВА: Уважаеми господин Кирилов, уважаеми дами и господа народни представители, министър Цачева, господин Магдалинчев, колеги! От името на Инспектората към Висшия съдебен съвет бих искала да изразя положителното си становище относно предложения от Министерския съвет Проект на бюджет за съдебната власт за 2019 г. в частта му относно Проекта на бюджет за Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Искам да благодаря за това, че предложеният Проект за бюджет на Инспектората от Министерския съвет до голяма степен се приближава до предложения от нас бюджет за 2019 г., респективно предложения от Висшия съдебен съвет. Смятам, че този предложен от Министерския съвет Проект за бюджет на Инспектората за 2019 г. ще осигури необходимите средства за заплати, осигурителни вноски, други възнаграждения и плащания на персонала, издръжка, капиталови разходи.
Тук е мястото да обърна внимание на факта, че Инспекторатът изпълнява проект по Оперативна програма „Добро управление“ с наименование „Осигуряване на софтуерна и методическа обезпеченост и изграждане на административен капацитет на Инспектората за превенция на корупцията в съдебната власт“, по който проект Висшият съдебен съвет е партньор и одобреният бюджет по проекта е 700 хил. лв. Проектът предстои да приключи до края на 2019 г. Средствата, необходими за успешното приключване на всички дейности по проекта през 2019 г. са в размер на 434 хил. 447 лв. Тези средства смятам, че трудно биха могли да бъдат осигурени чрез средствата в предложения от Министерския съвет Бюджет на Инспектората за 2019 г.
Имайки предвид казаното и въпреки че изразявам положително становище по отношение на Проекта на бюджет за Инспектората и Ви моля да го подкрепите, бих искала, тук е господин Магдалинчев, да отправя призив към Висшия съдебен съвет – в случай че средствата по Бюджета на Инспектората за 2019 г. не достигнат, Висшият съдебен съвет да подпомогне Инспектората със средства, така че дейностите по проектното предложение на Инспектората да бъдат успешно завършени и проектът на Инспекторат ада бъде реализиран. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Главен инспектор.
Госпожо Министър на правосъдието, заповядайте.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Правна комисия, уважаеми гости! По отношение бюджета на съдебната власт аз съм удовлетворена от това, че в хода на съгласувателната процедура, след обявяването на Проекта на закон за бюджета на Република България за 2019 г. частично в размер на 38 млн. лв. са уважени исканията от страна на Висшия съдебен съвет, както и господин Магдалинчев заяви. Благодарение на този воден диалог с Министерството на финансите е и взетото решение на Пленума на Висшия съдебен съвет, което изразява положително мнение по отношение на предвиденото увеличение и доближаване на числата в Проекта за бюджет на Висшия съдебен съвет и това, което е прието от Министерския съвет на заседанието на 28 октомври тази година. Едно увеличение в размер на 113 млн. лв. спрямо бюджета за миналата година според мен е добро. Разбира се винаги и за всяка една система може да се желае повече, но, както чухме всички, членовете на Висшия съдебен съвет проявяват разбиране относно необходимостта за финансиране на всички политики в държавата чрез Закона за държавния бюджет, така че аз мисля, че по отношение на Бюджета на Висшия съдебен съвет няма да имаме проблеми както тук пред Вас, така и в пленарната зала.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
От Министерство на финансите желаете ли да вземете отношение?
Заповядайте, господин Директор.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Цачева, уважаеми господин Магдалинчев и членове на Висшия съдебен съвет, дами и господа народни представители! Това, което каза министър Цачева е най-точното за ситуацията, която в момента е с бюджета на Висшия съдебен съвет.
Да, увеличението на Бюджета на Висшия съдебен съвет е 113 млн. спрямо 2018 г. Вярно е и това, което представляващият Висшия съдебен съвет господин Магдалинчев каза, че между становището на Министерския съвет и становището на Висшия съдебен съвет има разлика от 65 млн. лв. Но при положение, че в Проектобюджета, с който сте се запознали, има четири основни приоритета, които изискват огромен ресурс.
Първо, давам политиката по доходите. От десет години за първи път в Закона за бюджета има политика по доходите за 10% за цялата бюджетна сфера. Ресурсът, който е обявен, е 1 млрд. 100 млн. лв.
За първи път в социалната политика във връзка с два проектозакона за хората с увреждания и закона за личната помощ, които още не са приети от парламента, но предстои да бъдат приети, са дадени допълнително 150 млн. лв.
Отделно е дадено 20% увеличение на заетите в средното образование – преподавателите и учителите, за което има поет ангажимент в програмата на правителството до 2021 г. да стане двойно увеличение.
Отделно е спазена политиката по доходите. Механизмът там, както е във Висшия съдебен съвет, по който се определят работните заплати.
Създадени са всички предпоставки и финансови условия, с които да се гарантира безпрепятственото изпълнение на конституционно определените функции на органите на съдебната власт. И аз мисля, че това е бюджет, който е достоен да бъде подкрепен и смятам, че вие като народни представители ще го подкрепите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Владимир Петров от Министерство на финансите.
Друг от гостите желае ли да вземе становище?
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, изказвания.
Колегата Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
От изложенията на Висшия съдебен съвет и Инспектората аз разбрах две неща.
Първо, че Висшият съдебен съвет проявява разбиране за тази разлика от около 64 млн. лв., удовлетворен е в общи линии от бюджета на Министерския съвет и ще се опитат да се справят с този бюджет.
Същевременно Инспекторатът също е удовлетворен от бюджета, но ще иска и помощ от Висшия съдебен съвет, на който по същество този бюджет също не му е достатъчен.
Моят въпрос е към господин Магдалинчев – ще успеете ли да осигурите тази искана помощ, която заявиха от Инспектората? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря.
Главният инспектор каза, че с оглед изпълнението на този проект по Оперативна програма в размер на около 700 хил. лв., ако евентуално не достигнат средства ще поискат съдействие от бюджета на Висшия съдебен съвет. Това са средствата, които се верифицират по принцип, надяваме се Инспекторатът да се справи с наличните средства, но ако се наложи, ще имаме готовност да разгледаме тяхното искане в Пленума на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за отговора, господин Магдалинчев.
Мисля, че това е съфинансиране и то има собствен режим на осигуряване и на гарантиране. Размерът на съфинансиране е съобразен и той би следвало да се планира или автоматично, а в някои случаи се покрива и от Националния фонд.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Но понякога има и забавяне.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегите от Министерството на финансите знаят най-добре. Разбрахме, че имате воля за взаимопомощ.
Колегата Попов ще вземе ли отношение?
ФИЛИП ПОПОВ: Не.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми гости, моят въпрос е към господин Магдалинчев.
Сигурно очаквате да Ви питам дали Варна ще има съдебна палата? Няма да Ви питам за това. Ясно е, че от този бюджет няма как скоро район Варна да се сдобие със съдебна палата. Там може би трябва да издадете една брошура кой съд къде се намира, че е трудно за гражданите на града да намират отделните съдилища, прокуратури и така нататък.
Моят въпрос. Виждам, че разминаването в капиталовите разходи е към 18 млн. лв. между Вашето предложение и предложението на Министерския съвет в частта за съдебната власт. Дали в бюджета, предложен от Министерския съвет, има достатъчно заложени средства да ремонтирате там, където се налага и то спешно, защото една част от съдилищата не са в добро състояние? Отделно от това в голяма част от съдилищата се констатира, че откъм компютри и периферна техника нещата са изключително зле. Скоро ми се наложи, няма да казвам къде, да помоля за едно копие. Не работи. Нямате пари? Не, толкова е старо, че вече не се предлагат консумативи. Имам чувството, че вече се работи с техника, която е морално остаряла, не се поддържа. Говорим за електронно управление, говорим за електронно правосъдие, а техниката е… В гимназията започнахме да работим с „Правец-16“. Нещо от този период ли е техниката в съдилищата? С кой Windows се работи? В кой век сме? Има ли достатъчно средства да обновите тази техника по съдилищата? Особено в административните съдилища е ужас!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Уважаеми господин Хамид, да, разбираеми са притесненията Ви от това нещо, но искрено се надявам, че ние ще се справим, ако беше по-голяма част бюджетът по капиталовите разходи, с по-голяма лекота. Ще Ви кажа от кое се надяваме, че ще се справим, дори и с наличните ни средства. Истината е, че трябва да признаем, че имаме забавяне усвояването на капиталовите разходи в предходни години. Сега се опитваме да наваксаме. Оттам се надяваме да можем всичко това, което има нужда системата, да бъде задоволено.
По отношение на компютрите и периферната техника, имаме съгласуване за бюджет от 10 млн. лв. за Държавна агенция „Електронно управление“. И там са заложени тези пари, които са включени в капиталовите разходи от страна на бюджета за 2019 г.
Вярно е, прав сте, че има остаряла техника, още повече, че с въвеждането на електронното управление, с въвеждането на електронното дело потребностите от нова техника и то с много голям капацитет, се налага неизбежно. Всичко трябва да се вкарва в електронен вид, а това е свързано с много допълнителни разходи, но се надяваме да се справим поне на този етап, имайки предвид и капиталовите от предходни години, които не сме могли да усвоим.
По отношение на сградния фонд – да, сградният фонд е проблем. За голямо съжаление държавата в годините назад не е имала единна визия за сграден фонд, който да бъде специално пригоден за нуждите на органите на съдебната власт. Знаете вероятно много добре, че в някои случаи се предоставят помещения, които нямат нищо общо с целите и потребностите, налага се преустройване и така нататък. Когато се действа така, се прави малко като кърпеж, но нямаме избор да го направим по друг начин.
Висшият съдебен съвет има идея да се разработи проект, въз основа на който да се създава достатъчно тежест, уважение, респект като сграден фонд, като външна визия, но ще видим как ще го реализираме, за да може съдебната власт да има свой достатъчно престижен и представителен сграден фонд. Но това е въпрос, който няма да се разреши в рамките на една година, а е нещо, което ще продължи доста време в годините, както и за съдебната палата, ако започне строителството във Варна, ще иска доста години като време, защото ще е необходим много голям ресурс. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Магдалинчев.
Господин Хамид има възможност да вземе отношение, ако желае.
ХАМИД ХАМИД: Ще го спестя.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, други въпроси, мнения и изказвания?
Колегата Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Магдалинчев, уважаеми представители на Инспектората, на Министерството на финансите, на заинтересовани институции, уважаеми господин Заместник-министър, драги гости! Действително на 29-и Висшият съдебен съвет изразява своето положително становище, което и днес е подкрепено тук. Важно е да се подчертае, че това става след един напрегнат процес, който се развива между 26-и и 29-и, в който се разменят остри писма между магистрати, които протестират за определени предложения. В крайна сметка се стига до решение, което прави така, че от 103-те милиона лева разлика, които съществуват между двата проекта – този на ВСС, и този на Министерския съвет, разликата остава 66 млн. лв. Към момента това разглеждаме.
Това е малка, на важна победа за магистратите и ВСС, поздравявам Ви за нея, но това не спестява факта, че 66 млн. лв. разлика е доста сериозно разминаване между прогнозите на Министерството на финансите и ВСС. За сравнение трябва да кажем, че миналата година, ако не ме лъже паметта, тази разлика беше 38 млн. лв. И това поставя въпроса генерално за начина, по който се бюджетира в съдебната власт, съответно в Министерството на финансите.
Помня, че преди година и половина тук разсъждавахме за различните номинации и кандидатите за членове на ВСС бяха изпратили по правилник концепциите за своята дейност. Там, ако не се лъжа, във всички бяха залегнали идеите за програмно бюджетиране, като контрапункт на сегашния исторически метод, който залага какво сме харчили преди чрез инфлацията и какво харчим днес. За съжаление, наблюдава се, че продължаваме постарому и това създава напрежение, защото от две неща е едно – или ВСС иска пари за нещо, от което няма нужда, или Министерството на финансите не дава достатъчно пари, за да функционира добре тази ключова система. Един от двата отговора трябва да е верният. Кой точно е ще се изясни може би в дискусията.
Моят конкретен въпрос е следният: освен тази разлика от 66 млн. лв., с която ВСС се примирява, тя всъщност е съставена основно от разминаването между исканото 17-процентно увеличение и даденото 10 процента. ВСС сериозно аргументира защо иска 17%, а не 10, както е за всички други държавни служители. Това не е прищявка, а защото се констатира изоставане на доходите в последните години в тази власт. ВСС обаче се отказва от това си искане. Ние като депутати от опозицията няма да се откажем от него.
От друга страна, ВСС прави искане за друга важна промяна, което Министерския съвет отхвърля и тя е вече текстова. Вие сте предложили да се създаде и промени ал. 8 към чл. 2, според който ако се налагат промени при бюджета на съдебната власт, които произтичат от влезли в сила закони и засягат бюджета, Министерският съвет, съгласувано с ВСС да извършва промени по бюджета на съдебната власт. Това предложение е отхвърлено от Министерския съвет със съответните аргументи. Молбата ми е да уточните защо бяхте направили първоначално това предложение и не считате ли, че си заслужава то да бъде дебатирано поне още веднъж в рамките на Народното събрание? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Ще започна от последния въпрос, който поставихте.
Добре би било и в никакъв случай не се отказваме от този текст, но в много случаи законодателните промени, които се правят, се правят в течение на бюджетната година. Те се правят така и когато се залага проектът за бюджет, ни е работим с показатели и индикатори, които са съществуващи в момента. Залагаме един ръст, който е предвидим от нас на база на различни показатели.
Миналата година приблизително по това време бяха промените в Закона за съдебната власт – чл. 233, ал. 6. Там се заложиха по отношение на органите на съдебната власт с по-голяма натовареност, съобразно степента на натовареност, да се осигури от страна на Висшия съдебен съвет допълнително възнаграждение, като ни бяха определени параметрите в това отношение. Прие се разпоредбата на изречение второ от същия текст за допълнително възнаграждение в размер до шест основни заплати на служителите и магистратите на специализираните органи на съдебната власт. Затова тук е една от разликите в тези 65 млн. лв., за които говорим. Тоест оттам идва.
Това са трите основни опорни момента, при които се получава разликата. Първо, заложените разчети за увеличение възнагражденията – 17%, а не 10%, както е за цялата бюджетна сфера. Това са допълнителните възнаграждения по чл. 233, ал. 6, изречение първо и второ. И трето, това са капиталовите разходи от 18 млн. лв. От там идват тези неща.
Ние винаги сме поставяли тези въпроси. Не сме се отказали от тази си идея, макар че в момента тя не се реализира. Когато готвим проекта за бюджет винаги казваме и бюджетът се изработва на база на разпоредбите в Закона за съдебната власт, в които се заложи начин на формиране на работната заплата, формирането на работната заплата на съдебните служители, нуждите, потребностите от системата по издръжката, осигурителните вноски… По този начин разработваме проекта си за съдебна власт.
Надявам се и го казвам съвсем откровено, това е позицията на Висшия съдебен съвет, с която тя изрази положително становище по отношение на проекта за бюджет за 2019 г. – ръстът от 113 млн. лв. е сериозен. Отчитаме, че ръстът или необходимостта от 169 млн. лв., които бяха нашите разчети на база бюджета за 2018 г., беше трудно осъществима, имайки предвид обстоятелствата, че държавният бюджет финансира и редица други потребности на другите сфери – социалния и икономическия живот на страната. Искрено се надяваме за следващата година да стесним още повече параметрите на разминаването между Проекта на бюджет на съдебната власт и разчетите на Министерския съвет в тази част от Законопроекта за държавния бюджет. Не сме се отказали от тази идея. Работим, но се надяваме, че както се процедира тази година следващата година разликата ще бъде съвсем малка. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Магдалинчев.
Не зная дали да се намеся. Има право на отношение господин Зарков. Допълнителен въпрос има колегата Попов.
Колеги, по отношение на спекулацията, когато иде реч за числа и изчисления, аз държа да бъдем максимално точни и да не се опитваме да правим такива спекулации, поне математически необосновани.
Въздържа се господин Зарков, затова и аз ще се въздържа. Ако после взема изказване, ще обясня математически как стоят нещата.
Господин Попов има уточняващ въпрос.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Кратък ще ми бъде уточняващият въпрос, тъй като господин Магдалинчев каза,че се стремят към уеднаквяване на техните предложения с това на Министерския съвет.
По отношение на съдебните такси и Вие сте заложили в проекта 100 млн. лв., както Министерският съвет също 100 млн. лв. За миналата година обаче във Вашия бюджет, доколкото си спомням, бяха заложени 102 млн. лв. от съдебни такси. Защо е тази разлика от около 2 млн. лв. по-малко? По-малко дела ли ще има, по малка събираемост ли? На какво се дължи тази разлика от 2 млн. лв.? Благодаря.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря.
По Закона за държавния бюджет за 2018 г. в частта относно Бюджета на съдебната власт, собствените приходи от държавни такси и от други вземания възлизат на 116 млн. лв. От съдебни такси са 102 млн. лв. И в момента отчетите, които правим всеки месец, информацията, която довеждаме до знанието на членовете на ВСС, размерът на събираемостта на държавните такси е по-малка от това, което е заложено в Проекта за бюджет.
Държавните такси не са въпрос и политика на Висшия съдебен съвет. Това е политика на Министерския съвет и на Народното събрание в някои от случаите – имам предвид Закона за управление на средствата по европейските фондове и сега с АПК. Знаете, че се приемат тарифи. Тарифите се залагат. Там държавата се съобразява със социални моменти, с възможности, с финанси, с много неща. Така че донякъде ние и да искаме не можем да съберем по-голям размер.
Освен това да Ви кажа откровено, в Националната агенция по приходите, доколкото знам има за събиране около 160 млн. лв. Само че те трябва да ги събират, а не ние. Ние, каквото трябва да събираме, го събираме. Ние имаме преизпълнение на приходите ни в частта относно „Други вземания“ – конфискации, глоби и така нататък, където преизпълнението ни е с около 70% от това, което е заложено в проекта за бюджет за 2018 г.
Вие сами знаете когато се приемаше АПК, че бяха заложени промени в държавните такси. Донякъде аз съм участвал в разработването на тези разпоредби още когато се подготвяше проекта в тази част. Там се опитахме да променим донякъде философията на държавните такси. В административното правораздаване проблемите и процесите са много по-различни, отколкото в общото. Няма спор по този въпрос. Имаш едно физическо лице, или юридическо лице, което се изправя срещу структурите на държавната власт с всичкия му ресурс. Там трябва да се осигурява достъп до правосъдие, но в някои случаи се злоупотребяваше с това нещо, с правото на жалба, особено в процедурата по обществените поръчки.
Аз съм бил председател на отделението, където се разглеждаха обществените поръчки и се знае как се стопираха процедурите и то изкуствено, с правото на жалба, което се упражнява от една страна, което им е позволено от закона и то изкуствено, с правото на жалба, което се упражнява от една страна, която им е позната от закона. Така че в тази сфера държавните такси са по-скоро в правомощията на Министерския съвет, като приема тарифите за държавните такси и участие в парламента. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Магдалинчев.
За отношение – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Съвсем накратко – за миналата година преди промените в АПК ВСС сте заложили 102 млн. лв., след промените в АПК – 100 млн. лв. Да, акт е това, което казахте чия е отговорността, политиката, Министерският съвет, управляващото мнозинство, но очевидно е, че промените в АПК и вдигането на таксите няма да доведе да по-голяма събираемост, напротив, с разлика от 2 млн. лв. в по-малко. Това поне сте го предвидили в бюджета. Тоест достъпът до правосъдие според мен ще бъде по-малък от този в предходната година.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това пак са спекулации.
ФИЛИП ПОПОВ: Не, не говоря със спекулации. Два милиона по-малко са заложени.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Първо, Вие сте го вкарали в Конституционния съд. Второ, на АПК вокацио легис…
ФИЛИП ПОПОВ: Господин Кирилов, аз задавам уточняващ въпрос на господин Магдалинчев, не на Вас.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Той няколко пъти коректно го обясни. Не знам за пред кого набивате напълно погрешни тези.
ФИЛИП ПОПОВ: Кое е погрешното? Има ли разлика от два милиона? Има разлика от два милиона след АПК и преди АПК? Не знам кое е погрешното. С набиване или без набиване два милиона са си два милиона след Вашите промени в АПК. Благодаря Ви.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Ако позволите, господин Председател, само по въпроса за таксите от АПК ще Ви кажа, че те са приети сега, влязоха в сила от 1 септември само няколко параграфа. Останалите влизат от 1 януари 2019 г. Оттогава вече ще видим дали ще има увеличение ръста в приходите от държавни такси от влизането в сила на АПК или няма? На този етап имаме неизпълнение на приходите. Към края на месец септември е в размер на 6 млн. 452 хил. лв., но имаме преизпълнение на другите приходи. Това са от конфискации, глоби и други вземания.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По-скоро тук в рамките на този дебат си позволявам да взема становище като уточняващо. За мен беше важно Вашето споменаване, че има несъбрани вземания, които са в размер на 160 и колко милиона лева. Аз си спомням спора от минали години кой трябва да събира тези вземания. Знам за това, че съдебната система продължава да държи събирането да се осъществява от Националната агенция по приходите. Знам и за алтернативното разбиране тази сума да се възложи за събиране на частните съдебни изпълнители, които пък много искат да събират тези 160 и колко милиона.
Очевидно това е някаква еднократна възможност за повишаване на събираемостта. Ако ние променим правилата по отношение на този вид вземания, защото знам, че спорът е за това какъв е характерът на тези вземания – дали са публични държавни вземания или не са публични държавни вземания. Ама ако искаха колегите от опозицията да вземат страна по този въпрос, биха могли да го внесат като законопроект за изменение в съответния нормативен акт, включително дори това да е ДОПК.
Зная, че директорът в Министерство на финансите ще реагира, но затова го припомням. Мога да кажа, че по нашия проект за изменение и допълнение на АПК първоначално държавните такси бяха в поне троен размер, три пъти по-големи от тези, които приехме. Ако искаме доход от държавни такси, да бяхте приели първото предложение, а не да намаляваме таксите. Сега за нуждите на дебата по бюджета казвате, че е малък приходът от държавни такси, а пред Конституционния съд казвате: ужасно увеличение на таксите в административното производство пак с манипулации и спекулации.
ФИЛИП ПОПОВ: Може ли думата съвсем накратко като лично обяснение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нека да чуем представителите на Министерството на финансите и тогава на база и на тяхното становище.
ФИЛИП ПОПОВ: Две изречения, господин Кирилов, като лично обяснение, тъй като казахте, че спекулирам.
Моля Ви да имате предвид, че цифрите са цифри, числата са числа и не е никаква спекулация. Вие вдигнахте таксите в Административно-процесуалния кодекс. Да, ние имаме своите основания, казваме, че те са прекомерни. И въпреки това вдигане на таксите виждате, че на практика в миналогодишния бюджет е бил 102 млн. лв. да се съберат от държавни такси, в момента е 100 млн. лв., с два по-малко, което според мен води до извода, че достъпът до правосъдие е затруднен. Затова ще се съберат и по-малко такси, просто ще има по-малко дела. Разбира се 2019 г. ще влезе в сила АПК, ще се види какво ще се събере, но факт е, че отново Висшият съдебен съвет прогнозира с 2 млн. лв. да съберат по-малко от такси и то е заложено в бюджета. Отворете и миналогодишното предложение на ВСС, където са 102 млн. лв. преди промяната в АПК. Това казах и по никакъв начин това не е спекулация.
102 млн. лв. сега са 100 млн. лв. – всеки може да си направи изводите.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Ако позволите само кратък коментар.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз съвсем друго бях позволил, но Вие си вземате думата.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Специално по АПК и по таксите аз работих доста. Най-лошото в дебата е, че той отиде изцяло в политическата сфера и Вие опорочихте нашите усилия по АПК, защото всъщност нашата теза за таксите не беше, че те са високи или ниски, а необективни. Самата процедура, която в момента илюстрирахте: те са много високи, ние предложихме да са по-ниски, а пък Вие казахте така е точно това, за което говорим. Не можем да гледаме в тавана и да определяме такси. Има закон и той казва, че таксата покрива точно определени разходи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Какъв таван? Колко пъти Ви правихме финансова обосновка. Професор Тодоров се разкъса да пише. Колко време писа едната финансова обосновка, другата финансова обосновка…
ЯВОР БОЖАНКОВ: И след неговата финансова обосновка Вие предложихте съвсем други такси без никаква обосновка, защото онези били много високи, та Вие сега се хвалите, че сте предложили три пъти по-ниски.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, направихме компромис заради Вас.
ЯВОР БОЖАНКОВ: И на база каква обосновка направихте компромис заради нас? Не е така. Дебатът беше много дълъг и недейте да принизявате аргументите на БСП до такова ниво, защото бяха много добре защитени.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не съм могъл да коментирам Вашето предложение срещу ценностите на Правна комисия. Смятах накрая, но очевидно всеки от опозицията използва момента да хвърли някаква бомба и излиза след това навън. При това положение аз ще направя прекъсване.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Господин Председател, ще кажа само, че в разпоредбата на чл. 361, ал. 4 от Закона за съдебната власт е заложена разпоредба, според която неизпълнението на приходите по Бюджета на съдебната власт за съответната година е за сметка на неизползваните наличности от предходната година и допълнителна субсидия от централния бюджет. Тоест дали ще съберем 102 млн. лв. или няма да ги съберем, тези пари като не се съберат от съдебната власт ще бъдат компенсирани от централния бюджет.
ФИЛИП ПОПОВ: Това никой не го оспорва.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нали преди три бюджета спорихме за тази ал. 6, която беше обявена за противоконституционна тогава? Точно по приходната част. Имаме конституционно решение за тази компенсация.
ФИЛИП ПОПОВ: Става въпрос защо прогнозата е различна. Уравнението е едно и също, само новостта е АПК.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нека от Министерството на финансите да обяснят.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Уважаеми господин Председател, това, което слушам в дебата, който се води във връзка с приходите, нека да погледнем този път в 2019 г. приходите, които са предвидени в бюджета на Висшия съдебен съвет и приходите, които са посочени в становището на Министерския съвет, са една и съща цифра – 116 млн. лв. В това отношение ние нямаме различие.
По отношение на таксите, които се събират от органите на съдебната власт, защо се получават тези 100 или 102 млн. лв., защото в крайна сметка ние проследяваме цялата година изпълнението и примерно в 2017 г. при 102 млн. лв., които бяха планирани, се изпълниха 98 млн. лв. Тези 98 млн. лв. на базата на анализа, като прилагаме 2019 г., ние се съобразяваме с това, че има цикъл, който показва, че не може да бъдат достигнати тези параметри. Затова при това положение разпределяме 116 млн. лв., от които са 100… Анализът винаги връща назад, технологията на бюджетирането е така.
Второ, съгласно държавните такси, Европейската комисия непрекъснато следи и иска да има разходоориентирани такси, да не бъдат измислени погледнати в тавана, а да бъдат разходи за услугата, която се извършва от дадения орган. Затова много внимаваме когато разпределяме тези параметри в приходната страна и аз се радвам, че за разлика от разходите тук нямаме различия с Висшия съдебен съвет, което показва, че по еднакъв начин анализираме нещата, които получаваме като източници на тези приходи.
Това, което каза господин Магдалинчев, е напълно правилно – да, има тази разпоредба. Тя е разпоредба, отчитайки самостоятелността на Висшия съдебен съвет, че в момент, когато има криза в неизпълнението на заложените приходи, те се компенсират респективно и от Централния бюджет.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на директор Петров.
Тъй като колегата Зарков след изказването все пак се появи, и тъй като говорим за манипулация на цифрите, преди да дам думата на колегата Жаблянов, ще обясня. В предходния бюджет ВСС искаше 30 млн. лв. повече, получи 6 млн. лв. Тоест в миналия бюджет процентът на удовлетворение на претенцията на ВСС беше 20%. В сегашния бюджет ВСС е поискал 170 млн. лв., грубо, закръглено. Получил е 113 млн. лв. Процентът на удовлетворение е 70%. Тоест сближаването, разликата е 30%. Миналата година разликата е била 80%.
При това положение, макар числата да изглеждат малко по-различни, къде е логиката да се задава въпросът: защо се разграничава предложението спрямо удовлетворението? Да, 60 млн. лв. разлика изглеждат повече от 18 млн. лв. разлика, но пропорционално погледнато сега имаме много по-сериозно сближаване и по-сериозно удовлетворяване. Два пъти господин Магдалинчев обясни ръстът на по-голямата заявка от какви изменения и промени е последица.
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Реплика.
Уважаеми господин Председател, благодаря Ви за нагледното обяснение. Повтарям: колко процента е удовлетворението спрямо поисканото от ВСС е един въпрос. Начинът на бюджетиране и числата показват следното: миналата година между исканото от ВСС и предоставеното от Министерството на финансите има разлика от 38 млн. лв. Тази година има разлика от 65 млн. лв. Въпросът ми беше такъв: как се бюджетира и защо?
При всички случаи няма да обременявам и без това доста разсеяният дебат, за съжаление. Той ще продължи и в пленарната зала, когато направим съответните предложения. Затова предлагам сега този дебат да приключи и да преминем към гласуване.
Уважаема госпожо Министър, простете, имам предвид частта на дебата, която засяга бюджета на съдебната власт. Бюджета на Министерството на правосъдието естествено трябва да бъде обсъден сега.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е предложение за прекратяване на дебата, така ли?
КРУМ ЗАРКОВ: В частта му за съдебната власт.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Жаблянов искаше думата.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: За същото предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли възражения към това предложение на колегата?
ХРИСТИАН МИТЕВ: То е недопустимо, ние сме на първо гласуване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Процедурно е.
КРУМ ЗАРКОВ: Колегата Митев е прав. Не искам да прекратим дебата по първо гласуване на държавния бюджет. Правя предложение да преминем към обсъждане на чл. 13 – бюджета на Министерството на правосъдието. Мисля, че изчерпахме аргументите си по чл. 2 – бюджета на съдебната власт.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожа Атанасова за обратно предложение.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.
Тъй като аз също считам, че това предложение е недопустимо по нашия правилник, а и възразявам, защото в дебата се чуха само аргументите на опозицията. Считам, че така или иначе загубихме достатъчно време, дори в голяма степен с некоректен хумор към гостите ни, на първо място, към самите нас няма да коментирам, но трябва да се даде думата и на останалите колеги, които имат какво да заявят, а то, повярвайте ми колеги от опозицията, ще обори Вашите твърдения в голяма степен.
КРУМ ЗАРКОВ: Нямам търпение да Ви чуем.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли изказвания, има ли възражения да прекратим дебата?
КРУМ ЗАРКОВ: Господин Председател, имайки предвид възраженията на госпожа Атанасова, аз оттеглям своето предложение. Нека дебатът да продължи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Дебатът в този вид е абсолютно неконструктивен и не би следвало да продължава.
Каня Ви който има желание да вземе отношение и становище, да го направи.
Атанасова – за изказване.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Магдалинчев, уважаема госпожо Точкова, колеги и гости! В интерес на истината нямах никакво намерение да правя изказване и да участвам в този дебат, защото според мен до голяма степен параметрите на бюджета са ясни. Чуха се аргументите на представляващия Висшия съдебен съвет, че те са удовлетворени от решението на Министерския съвет, но съм провокирана от Вашите изказвания и манипулации, които смятах, че ще запазите за пленарното заседание през следващата седмица.
Няма да отнемам много време, колеги, но не мога да не споделя с Вас един цитат и той е направен на 7 ноември 2013 г.: „С тези средства следващата година съдебната власт няма как да съществува нормално“. Това заявява председателят на Комисията по бюджет и финанси към Висшия съдебен съвет господин Кожарев в онзи момент, когато се разглежда на първо четене Закона за държавния бюджет. Тогава разходната част на бюджета в предложението на Министерския съвет е 434 млн. лв. Само ще Ви кажа, че в момента предложеният от Министерския съвет бюджет е в размер на 704 млн. 317 хил. лв.
Смятам, че всички, които присъстваме на това обсъждане, можем да разберем каква е разликата между 400 и 700 млн. лв. Само за тази година има повишение със 113 млн. лв. Тоест всички аргументи и партийни поръчения, които може би Ви провокират да правите тези изказвания, разбирам, че това Ви е част от длъжностната характеристика на опозиция, но са некоректни. Нека да запазим добрия тон. Вероятно в пленарната зала ще имате възможност за подобни аргументи, но не бива подобни спекулации в присъствието на гостите ни. Аз съм от 2009 г. народен представител, това са хора с достатъчно богат опит и дълъг стаж в съдебната система, и биха могли да Ви кажат през коя година какъв е бил бюджетът за съдебната власт. От 2009 г. за първи път чувам при обсъждане на Закона за държавния бюджет в частта за съдебната власт Представляващият Висшия съдебен съвет да каже, че ВСС гласува положително и са удовлетворени от бюджета. Вие помните ли друг такъв момент, колеги? Не.
Да спрем с това политиканстване, ще има време и за това, и за алтернативния Ви бюджет, и за всичко останало и да продължим обсъждането. Благодаря за вниманието.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Атанасова.
Реплика към изказването на госпожа Атанасова?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Атанасова, няколко пъти и Вие, и председателят Кирилов казахте за манипулации. Всяка година и винаги е имало разлика между бюджета, който предлага ВСС и бюджета, който предлага Министерството на финансите. Миналата година почти в същия състав и ние от опозицията отбелязахме, че тази разлика е малка в сравнение с други години. Тогава беше 38 млн. лв. И тогава от Инспектората имаше резки изказвания, имаше недоволство. Отчетохме това и така вървеше дебатът.
Тази година разликата е два пъти по-голяма отколкото тази, която се получи миналата. Разберете ме добре – само по себе си това не е нито нещо нечувано, нито кой знае какъв проблем, но използвах тези данни, за да поставя въпроса, който членовете на ВСС поставяха сами, когато бяха номинирани и избирани, за начина, по който се бюджетира.
Уважаваният от мен представител на Министерството на финансите спомена и тук как се прави бюджетната процедура – взима се предишния разход и се правят разчети. Тази процедура беше оспорена не от мен, а от кандидатите за членове на ВСС, когато те кандидатстваха от различните квоти за избора си, първо. И това не е спекулация – 38 млн. лв. бяха миналата година, 65 млн. лв. са тази, а преди няколко дена бяха 103 млн. лв.
И второто нещо, позволете ми да отбележа, че ВСС наистина много рядко са давали положително становище. Това е факт, отбелязвам го. Отбелязвам също, че това тяхно положително становище не взема в предвид пак тяхното предложение за по-голямо увеличение на заплатите, както и за промени в закона. И аз като народен представител имам пълното право да задавам въпросите, които задавам, както и да застъпя позициите, които по една или друга причина, не са застъпени от ВСС сега. Няма спекулации и няма манипулации.
Колкото до партийните поръчения, оставям го настрана.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегата Зарков.
Други реплики?
Колега Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Атанасова, Вие казахте за 2013 г. колко е бил бюджетът, премълчахте обаче колко е бил бюджетът на съдебната власт за 2012 г. Интересно е да се направи съпоставка, но наистина няма смисъл от този разговор. Пет пъти и повече се е увеличил за 16 години бюджетът на съдебната власт, три пъти се е увеличил за същите години общия бюджет като цяло.
Бюджетът на съдебната власт върви към увеличаване, но разликата между необходимото за съществуването на ВСС и това, което се дава, също расте.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегата Попов.
Други реплики? Не виждам.
Госпожо Атанасова, дуплика?
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ: Други изказвания по отношение бюджета на съдебната власт има ли, колеги?
Господин Магдалинчев, заповядайте.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Няма да съм многословен, но се постави въпросът за програмното бюджетиране.
Да, заложен е в концепциите на по-голямата част от членовете на Висшия съдебен съвет и идеята ни е действително в скоро време да го внедрим. В момента очакваме по програмата „Добро управление“ да се разработи проект точно за програмното бюджетиране. Там стойността му е около 700 хиляди и след като се разработи идеята е да се внедри програмното бюджетиране в съдебната власт.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, има ли други изказвания във връзка с чл. 2, свързан с чл. 1 от Законопроекта за държавния бюджет? Няма.
Тъй като в този случай гласуваме двата варианта, ще припомня диспозитивите на възможните решения.
Първият диспозитив:
„След проведена дискусия Комисията по правни въпроси с … гласа „за“, … гласа „против“ и … гласа „въздържал се“, предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет с включен проект за бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет.“
Вторият диспозитив:
„С … гласа „за“, … гласа „против“ и … гласа „въздържал се“, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. с включен проект за бюджет на съдебната власт със становището на Министерския съвет.“
Имате ли възражения по този ред на гласуване? Няма.
Подлагам на гласуване първо варианта, който е с бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет.
За – 6, против – няма, въздържали се – 10.
Не се приема проекта на бюджета на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет.
Подлагам на гласуване втория проект на диспозитив – проект на бюджет на съдебната власт със становището на Министерския съвет.
За – 11, против – 5, въздържали се – няма.
Приема се проекта за бюджет на съдебната власт със становището на Министерския съвет.
Колеги, пристъпваме към обсъждане на Проекта за бюджет в частта бюджет на Министерството на правосъдието.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! В проекта за 2019 г. по бюджета на Министерството на правосъдието се предвижда приходи в размер на 61 млн. 500 хил. лв., с което се запазва тенденцията за приходите на равнището на 2018 г. В същото време с Проекта на бюджет определеният размер на разходите за Министерството на правосъдието за 2019 г. е 274 млн. 808 хил. лв., което представлява увеличение спрямо настоящата година с 43 млн. 213 хил. лв., или това процентно прави увеличение от 18,7%.
Предоставените допълнителни разходи за 2019 г. са в няколко направления: разходи за персонал в отделни подгрупи, на които ще се спра подробно, и разходи за електронно управление, информационни и комуникационни технологии.
Допълнителното увеличение на разходите за персонал е 40 млн. 713 хил. лв., с което се осигуряват средства за:
Първо, увеличаване на разходите за персонал за финансово осигуряване на предоставените допълнителни 200 щатни бройки на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“, които са в размер на 6 млн. 552 хил. лв.
На второ място, увеличение на разходите за персонал с 10% за увеличаване на индивидуалните и основни месечни заплати на служителите въз основа на заеманата длъжност и оценките за постигнати резултати, считано от 1 януари 2019 г. Тук предвижданията са за нови 16 млн. 233 хил. лв.
И точка три от разходите за персонал – това е компенсиране за 2019 г. на увеличението на възнагражденията на младши изпълнителки състав и увеличението на базата за определяне на възнаграждение за специфичните служебни дейности на служителите от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“, както и разходите за извънреден труд, време на разположение, работа на официални празници при пълна щатна численост, считано от 1 януари 2019 г., компенсиране на увеличението на минималната работна заплата за 2019 г. и увеличаване на персонала на изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнаграждението. Става дума за длъжностните лица по регистрацията и съдиите по вписвания. Тази сума компенсиране за 2019 г. е в размер на 17 млн. 928 хил. лв.
Втората група допълнителни разходи, за които споменах, са разходи за електронно управление и информационни и комуникационни технологии. Увеличението е с 2 млн. 500 хил. лв. В това число издръжка и капиталови разходи за гарантиране на качеството и непрекъсваемостта на предоставяне на граждани и бизнес услуги, обезпечаване на всички специфични дейности, както и резервираност защитеността на информационната и комуникационна структура в системата на Министерството на правосъдието. Част от тази сума е за Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в изпълнение на препоръките, констатирани по доклада на инспектората по чл. 46 от Закона за администрацията към Министерството на правосъдието и предложението на Омбудсмана на Република България.
Факт е, че единствената допълнителна щатна численост като бройки по силата на проекта за бюджет, който обсъждаме, е в системата на Министерството на правосъдието за двете дирекции – ГД „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Въпреки тези допълнителни средства обаче във времето за съгласувателната процедура, след обявяването на проекта на страницата на Министерството на финансите вероятно няма да можем да решим с тези 200 допълнителни бройки изцяло наслаганите в годините назад проблеми по отношение на заетостта на човешкия фактор в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и ГД „Охрана“, още повече че в тази посока са предложенията и препоръките към мен като министър на двете дирекции, които са второстепенни разпоредители в системата на правосъдието, от главния прокурор, от Висшия съдебен съвет, изслушвали сме директора на Главна дирекция „Охрана“, Омбудсмана на Републиката, Инспектората по чл. 46, дирекция „Вътрешен одит“ на Министерството. Считам обаче и с това съм запознала представителите на синдикатите на среща, която проведох в петъчния ден, на 26 октомври тази година, че прогнозите за прогнозния период 2019 – 2021 г., имам очакване от Министерството на финансите поетапно, разбирам, че няма как наведнъж да се служи този недокомплект, или как да се изразя, който в годините назад е факт, но с новите бройки, които се отпускат, с допълнителните средства за надзорно-охранителна техника, със структурни промени по щата и вътрешно преодоляване на ненатовареността на надзорно-охранителния състав, който е например в арестите, спрямо надзорно-охранителния състав, който е в местата за лишаване от свобода – затворите и общежитията от затворен тип, при добра организация ще сме в състояние да изпълним отговорностите, които имаме по отношение охраната на лицата за времето, за което те изтърпяват своето наказание, както и не по-маловажната функция по ресоциализацията, възпитателните мерки, които следва да се приемат от социалните работници, психолозите, медицинското обгрижване на тези лица.
В хода на бюджетната процедура в началото на месец септември ние сме заявили разбира се по-големи числа по редица направления, с ясното съзнание обаче, че тогава, когато се държи сметка за всички хоризонтални политики, няма как с бюджет, който, както сподели и представителя на Министерството на финансите, има четири ясни приоритети, да постигнем и да искаме всичко на максимума, както е постъпило до момента. С усилията, които полагаме, считам, че на този етап с бюджета се гарантира добър резултат. Упълномощена съм, заявила съм пред синдикатите, че ще обявя тяхното мнение за предоставяне, както те се изразиха, поне на още 400-500 щатни бройки. Тъй като в пленарната зала ще се дебатират и другите хоризонтални политики ,ще стане ясно в други сектори за какви бройки става въпрос, мисля, че Министерството на финансите е единственото, което получава по-голяма численост като заетост и затова благодаря за разбирането на екипа, който в тази бюджетна процедура направи това предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Министерството на финансите желае ли думата?
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: След това подробно изложение от страна на министъра на правосъдието госпожа Цачева, смятам, че можем само да допълним това, че действително са положени тези усилия, които тя подробно разясни.
Заявката е за малко повече численост на персонала, но в момента възможностите показаха, че не могат да бъдат осигурени, като се има предвид, че има технология за назначаването на тези хора. В този ред на мисли предложението е много добро и аз също заставам зад това направено предложение от министър Цачева.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Директор.
Господин Магдалинчев, желаете ли думата?
Заповядайте.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря.
Доколкото макар и Министерството на правосъдието да е в изпълнителната власт, ние имаме много допирни точки в изпълнение на дейността със съдебната власт и Министерството на правосъдието. Главна дирекция „Охрана“ осъществява охраната на сградния фонд на съдебната власт. На Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е възложено изпълнението на наказанията по съдебните актове, постановени от съдебните и прокурорските органи. При това положение няма как да не вземем становище по Проекта за бюджет.
Чух министър Цачева с положително становище по предлагания Проект за бюджет за 2019 г. на Министерството на правосъдието. Ръстът е 43 млн. 213 хил. лв. Основно е насочено към увеличаване числеността на двете главни дирекции „Охрана“ и „Изпълнение на наказанията“. Както каза и министър Цачева, през месец август и през месец октомври ние имахме възможността да изслушаме както министъра на правосъдието, така и директора на Главна дирекция „Охрана“. Бяха поставени редица въпроси. Основният момент, който стоеше в изказването на директора на Главната дирекция е недостатъчно средства в тази посока по бюджета за 2018 г. Затова аз изцяло се присъединявам към становището на министър Цачева за положителната оценка на проекта за бюджет за 2019 г. на Министерството на правосъдието с очакване за ръст с оглед по-нататъшното задоволяване действителните потребности на министерството в тази част, в която ние с тях имаме допирни точки. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Магдалинчев.
Това бяха становищата на гостите.
Имате думата за изказвания, колеги.
Колегата Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми гости и колеги! Започвам с удовлетворителната част. С удовлетворение отбелязваме, че един от проблемите, който много разисквахме миналата година и в Комисията, и в залата, и навън – проблемът за прословутата база за полагане на извънреден и друг вид труд, най-накрая е намерила своето решение с този бюджет. Трябва да се подчертае.
Очевидно е нарастването на бюджета. Също трябва да се подчертае. Вие съвсем правилно насочихте вниманието към двете главни дирекции, които миналата година през цялата година протестираха с доста легитимни очаквания.
Моят въпрос към Вас е следният: Доколкото разбираме, че сте провели по тяхна инициатива среща със синдикатите, на 23-и те Ви пишат едно писмо, с което Ви молят за среща, Вие отговаряте на… Няма значение чия е инициативата, такава среща е проведена. Вие ни казахте, че те искат повече от 200-те щатни бройки. Не ни казахте обаче какво е становището им за увеличението на заплатите, каквото се предвижда, считат ли, че е достатъчно и дали ще компенсира изоставането в тяхното заплащане? Защото между другото проблемите, свързани с тези 200 щатни бройки ще има проблем – те са финансово осигурени, но Вие сте казвала по време на Парламентарния контрол, че това не е занаят, за който лесно се намират кандидати, още повече че изискванията за тези кандидати не са каквито и да е. Атрактивността на тази служба, включително заплатата, е в пряка връзка с това дали ще бъде изпълнен заложената и в бюджета цел за повече щатни бройки, в случая 300.
Това е първият ми въпрос: какво е общото становище на Синдиката на служителите в затворите в България по целия бюджет в частта, в която ги засяга.
И вторият ми въпрос, ако позволите, е съвсем кратък, той е свързан с факта, че към Министерството на правосъдието има редица второстепенни разпоредители с бюджетни средства, един от тях е доста важен и предизвика доста внимание в последните месеци – Агенцията по вписванията. Имаме ли тяхното одобрение или становище по предложените бюджети? Ще разполагат ли те с достатъчно средства, за да поддържат, съхраняват и предпазват регистрите, които са в тяхна отговорност? Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви за въпросите, господин Зарков.
Искания от синдикатите в двете главни дирекции, които от тази година вече са три, освен Синдиката на Главна дирекция „Охрана“ и Синдиката на служителите в затворите към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, от тази година има регистриран и Синдикат на пенитенциарните служители, в който се случват основно социални работници, психолози, медицински кадри, или най-кратко да ги нарека онези, които не са по режима на Закона за МВР.
С трите синдиката имам кореспонденция през цялата година, на която аз съм отговаряла, че след като се води задължителната предварителна процедура по бюджета за 2019 г., на която аз, могат да потвърдят представителите на Министерството на финансите, коректно съм заявила исканията на всеки един второстепенен разпоредител, на централната администрация. И едва след като се обяви проектът в срока за съгласуване на този проект и бележки по него, следва да проведа дебат с всички синдикати, и трите. Това, че един от синдикатите държеше единствено и само с него да се срещна, коректно им обясних, че се срещам с всички синдикати, защото по един начин стоят проблемите, когато се говори само за ГДИН, без да се държи сметка за съдебната охрана, които работят комплексно, в много от случаите функциите им се покриват, и без да се държи сметка за работата на другите не по-малко отговорни служители в системата на ГДИН. Ако основна задача на държавата за определен период от времето за изтърпяване на наказанията е тези лица да бъдат изолирани от обществото, не по-малко важно е те да бъдат направени с една идея по-добри тогава, когато се върнат обратно сред нас в обществото.
С това отговарям по чия инициатива планирано от мен предварително, в понеделник се обяви, в петък съм ги поканила преди заседанието на Министерския съвет, но това сме уточнили с тях.
Дали са удовлетворени от възнагражденията, които са предвидени за бюджета? Със средствата, които бяха отпуснати допълнително в резултат на техните протести в началото на тази календарна година, надзорно-охранителния състав, младшите изпълнителски длъжности, онези, които са приравнени на служителите в системата на МВР, са получили адекватно заплащане. Дори бих казала, тъй като няма пълно припокриване на длъжностите и щатовете по Закона за МВР с длъжностите и щатовете в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, има определени единични позиции, които бих казала дори, че са частично по-високи от служителите в Закона за МВР, но това е въпрос на уеднаквяване на длъжности, на щатове и така нататък, това не е принципният въпрос.
Специфичните условия на труд са решени. Тук обаче се получи един дисбаланс между категорията служители, които работят по Закона за МВР, и останалите – социалните работници, педагогическите кадри, психолозите и така нататък. Те поставиха въпроса в заповедта за процентното изплащане на специфичните условия за труд, които към този момент спрямо тях мисля, че бяха в размер на 15% от сумата, предвидена по 190 лв., поставиха въпроса, че трябва да се преразгледа този процент. Споделям, че тяхната работа не е по-малко рискова, когато останат насаме в медицинския кабинет, или със социалния работник или с психолога, но това е въпрос от компетентностите, съгласно ЗИНЗС на главния директор на ГДИН. Предстои, имаме време за 2019 г. да го уточним.
Действително текучеството не е малко в тази система и то от хора, които са се явили на конкурс, спечелили са го. Като започнат работа, надявам се с новите възнаграждения да са удовлетворени. Десетте процента бяха техни искания за настоящата 2018 г., сега вече приветстват това, че от 2019 г. ще има гарантирани и за второстепенни и за централната администрация средства.
Има едно тяхно искане, за което има и работна група, още нямам доклад от нея, но искам на Правна комисия да споделя какъв е въпросът.
Законът за МВР предвижда издаване на една наредба, в която да се фиксират плащания, прави се някаква аналогия с Наредбата за заплатите в държавната администрация, за тези четири пъти годишно на тримесечие средства, които могат да бъдат предоставяни, ако има някаква икономия. Икономия обикновено се получава от болнични листове или от незаети щатни бройки. В тази система на ГДИН незаемането на една щатна бройка води до увеличаване на размера на извънредния труд, защото няма как постовете да бъдат планирани така че да остане без охрана отделна единица в едно място за лишаване от свобода.
Освен сумата, която се изплаща, основното възнаграждение, специфичните условия на труд, които се увеличиха, немалко перо и немалко средства се плащат за извънреден труд, за труд, полаган в празнични и почивни дни. И оттук мисля, че увеличаване на щатната бройка ще доведе до намаляване на този извънреден труд, така че бихме се справили, финансистите в Министерството ме уверяват, че с тези числа няма да имаме проблем с бюджета за 2019 г. Въпрос на организация е как да бъде направено. Неравномерно е натоварването, съвсем откровено го заявявам – едно е да си надзирател в Казичене и в Софийския затвор, друго е да си надзирател в някакъв арест, няма да споменавам къде, за да не се обидят колегите. Вярно е, че арестантите са много подвижна величина, днес са двама, до довечера могат да станат 20, но все пак без значение колко са те, трябва да се поддържа определен състав от надзорно-охранителни лица. Понякога те просто са много, застъпвайки на смяна, но са длъжни да са там. Това създава вътрешни напрежения с онези, които отговарят за много лишени от свобода, но това са все проблеми, които са организационни и ние търсим решението им.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Прекалено изчерпателно отговорихте на тези въпроси. Дано да са полезни за опозицията.
КРУМ ЗАРКОВ: Би трябвало да са полезни и за Вас.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние ги знаем, господин Зарков. Ние все пак сме виждали и щатни разписания, имаме поглед върху това как се разпределя фонд „Работна заплата“.
Други въпроси, мнения, изказвания?
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За Агенцията по вписванията не отговорих. Агенцията е с гарантирано финансиране. Има достатъчно закупена техника за хардуер.
Искам още веднъж да поясня това, което създаде и напрежение на 12 октомври, кое наложи в спешен порядък тази обществена поръчка, която е провела агенцията. И най-вече аргументацията. Имах разговор с Радосвет Радев, информирала съм всички навсякъде.
Агенцията е обезпечена финансово с необходимите бройки, които трябва да работят. Вървят процедури и конкурси по заемането им. Надявам се, че като се заемат, всичко ще бъде както трябва.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за краткостта.
Припомням на колегата Зарков, че този въпрос той го беше задал и на месечното изслушване.
Други колеги, въпроси по чл. 13? Няма. Закривам дебата.
Колеги, който е съгласен да подкрепим бюджета на Министерството на правосъдието, който в проекта е в чл. 13, моля да гласува.
За – 11, против – 5, въздържали се – няма.
Подкрепяме проекта на бюджета за Министерството на правосъдието по чл. 13.
Благодаря на всички гости за търпението и за изчерпателността.
Пожелавам успех в дебата за бюджета и в работата Ви, съобразно компетенциите.
Госпожо Министър, колеги от Министерството на финансите, хубава вечер!

Колеги, пристъпваме към трета точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СТРАТЕГИЧЕСКО ПАРТНЬОРСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НЕГОВИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И КАНАДА, ОТ ДРУГА СТРАНА.
Законопроектът е внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2018 г.
Гости по точката от Министерство на външните работи са: господин Георг Георгиев – заместник-министър, и господин Данаил Чакъров – директор на дирекция „Международно право и право на Европейския съюз“.
От Администрацията на Президента – госпожа Елица Обрешкова, старши експерт.
Благодаря на колегите за търпението. Съжалявам, че не изтеглихме и Вашата точка преди бюджета. Можехме да икономисаме в известна степен и Вашето време.
Господин Заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Уважаеми колеги, ние пък се радваме, че бяхме съпричастни с този така важен дебат. Знам, че заседанията на Правна комисия са легендарни, сега се уверих и сам, но така или иначе това, което обсъждахте е достатъчно важно, така че се отнасяме с уважение. Благодаря Ви.
Съвсем накратко, първо, искам да спомена, че тук става въпрос за две отделни споразумения, тъй като понякога се бърка. Споразумение за стратегическо партньорство е различно от споразумението СЕТА, което е за търговско и икономическо партньорство. Това са два различни документа. Споразумението СЕТА все още не е влезнало за ратификация. Както знаете, сега сме на етап ратификация на споразумението за стратегическо партньорство, което е политическо споразумение. То организира политическите взаимовръзки между Европейския съюз и Канада. Отново е уникално по своя род, тъй като до момента такова нещо не е правено и не е сключвано подобно споразумение. То се концентрира върху сфери, които са извън търговско-икономическите. Макар двете да имат известна обвръзка, тъй като се казва, че СЕТА не би могла да продължи да функционира или би могла да бъде разтрогната ако имаме налице особено тежко и съществено нарушение на правата на човека или неразпространението на оръжия, което е предвидено в Споразумението за стратегическо партньорство, то двете са различни. Тоест Споразумението за стратегическо партньорство урегулира въпроси като политика на развитие и заетост, социални въпроси, диалог за младежките и гражданските проблеми. Това са политически теми.
От 1 април миналата година споразумението вече действа частично преди да е ратифицирано от държавите – членки на Европейския съюз, и Канада като се прилага в определени случаи по отношение на общата външна политика и политиката за сигурност на Европейския съюз – там, където Европейският съюз има абсолютни правомощия. Такъв тип въпроси всъщност попадат в това временно първоначално прилагане на споразумението.
Половината и повече от половината от държавите – членки на Европейския съюз, вече са ратифицирани ССП, като много голяма част от тях още миналата година, така че ние сме в положение, в което можехме да го направим по-рано, но не сме и закъснели. Съвсем навреме се случват процесите. Също така предстои и Канада да го ратифицира, но тъй като държавите – членки на Европейския съюз, са 28, а Канада е само една те изчакват да се премине в малко по-напреднал етап на ратификация от страна на Европейския съюз, за да могат и те да го направят, но нямаме никакви съмнения по отношение на това, че споразумението ще се ратифицира и ще може да влезне пълноценно в сила.
Това са основните моменти и елементи, които исках да очертая пред Вас. Знаем, че СЕТА породи някои дебати, имаше сезиране, включително и на Конституционния съд. ССП е нещо различно – то касае политическа тема, не икономическа, така че не бива да се допуска грешка, която по някакъв начин да рефлектира негативно върху гласуването за споразумението. Просто го давам като точка, без да си позволявам да наклонявам везните в каквато и да е посока, но много ще се радвам ако споразумението и така направеното предложение бъдат приети. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
И ние проверихме съотношението и съответствието с тълкуването на Конституционния съд по въпроси, които са поставени от президента на Републиката и не видяхме да има пречка и стълкновение в обхвата на този ратификационен закон и респективно споразумение с въпросите, които са били поставени.
Имате възможност за въпроси, мнения и изказвания.
Колегата Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колега, благодаря Ви и аз от своя страна за търпението и още повече за отношението, което имахте сега. Мисля, че това е институционален подход, който Ви прави чест.
По същество аз и моите колеги от Правната комисия ще подкрепим ратификацията на това споразумение. Много важни са уточненията, искам да ги подчертая, за привръзките, които се правят между политическото споразумение, което разглеждаме сега, и икономическото споразумение, което е обект на дебати. Тук всъщност става дума за всичко, което не засяга търговските взаимоотношения и това е важно да се подчертае. Единствената препратка, която се прави към СЕТА, поправете ме ако греша, е кога СЕТА няма да се спазва, ако евентуално влезе в сила. Тоест това споразумение тук е политическият диалог между Европейския съюз и Канада, за който се работи от много дълго време, и който засяга фундаментални теми като спазването на човешките права, борбата срещу тероризма и други с изключение на търговските споразумения, където дебатът, който ще водим, е съвсем друг. Затова въпреки големите съмнения, които аз и парламентарната ми група, и политическата сила споделяме по отношение на търговското икономическо споразумение, то тук мисля, че няма никакви опасения да се подкрепи този политически диалог в името на мира.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Зарков.
Реплики към неговото изказване? Няма.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Заместник-министър?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Ако позволите само една дума, за да благодаря, първо, за подкрепата. За да сме абсолютно точни, това касае чл. 28, т. 7 – особено тежко и съществено нарушение на правата на човека или неразпространението на оръжие, както е определено в съответния член на ССП, може да послужи като основание за прекратяване на СЕТА.
Тъй като повдигнахте въпроса пак като вметка го казвам: преди около един месец имаше дискусия с участието на комисаря по търговия – СЕТА подчертано, на база на тези данни, които имаме в момента, обслужва интересите на Европейския съюз много повече, отколкото на Канада. Всички са много изненадани. Може да се поинтересувате да го видите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Заместник-министър, чувам Вашия аргумент, но това е следващ разговор. Не искам днес да разсъждаваме по СЕТА, за да не допринесем и без това за достатъчното объркване, което има. Дали то е полезно или не ще говорим когато и ако това се постави на дневния ред. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма. При това положение закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, № 802-02-25, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2018 г.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря на колегите от Министерството на външните работи и хубава вечер!

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРИЕМАНЕ НА ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ НА ПРИЕТИТЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, ИЗГОТВЕН НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, АЛ. 2 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Колеги това е Общият законопроект. Разполагате с него, имате възможността за изказвания, мнения, възражения. Няма възражения. Ще го подложа на гласуване.
Който е за това да подкрепим Общия законопроект, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Колеги, подписвам доклада по общ законопроект, който да бъде внесен и съответно да бъде съобщен от председателя на Народното събрание.

Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ОТ 9 ОКТОМВРИ 2018 Г., С КОЕТО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ Е КОНСТИТУИРАНО КАТО СТРАНА ПО К.Д. № 12/2018 Г. И ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ОТ 9 ОКТОМВРИ 2018 Г., С КОЕТО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ Е КОНСТИТУИРАНО КАТО СТРАНА ПО К.Д. № 14/2018 Г., КОЕТО Е ПРИСЪЕДИНЕНО КЪМ К.Д. № 12/2018 Г.
Колеги, както сме обсъждали, подготвили сме кратко становище с всички приложения във връзка със обсъждането на всички четения на Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, които са оспорени пред Конституционния съд и са предмет на двете конституционни дела.
Това е Становището относно искане от Президента на Република България за установяване на противоконституционност…
Уважаеми конституционни съдии, съгласно Определение на Конституционния съд…, Комисията по правни въпроси предоставя становище по искането на Президента на Република България и Омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на горепосочените разпоредби Комисията по правни въпроси не споделя изложените в исканията съображения за противоконституционност на разпоредбите и ги счита за неоснователни, а оспорените изменения за конституционосъобразни и правилни.
Становището е прието на заседание на Комисията по правни въпроси, проведено на 31 октомври 2018 г. с ... гласа „за“, … гласа „против“ и … гласа „въздържал се“.
И следва приложение в 18 пункта, в които прилагаме мотиви, всички стенограми, около 16 на брой, становище на Пленума на ВАС и становище на Консултативния съвет по законодателство.
Имате думата по този въпрос. Няма изказвания.
Колеги, подлагам на гласуване Проекта за становище.
Който е за това да подкрепим това становище и да го изпратим на Конституционния съд, моля да гласува.
За – 10, против – 5, въздържали се – няма.
Приема се Становището на Комисията по правни въпроси по двете обединени конституционни дела № 12 и № 14.
Колеги, имате ли други въпроси, които да бъдат поставени за обсъждане? Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Благодаря и хубава вечер!


(Закрито в 17,35 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов