Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 69


На 8 ноември 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обществено обсъждане във връзка с внесения в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-76, внесен от Цвета Вълчева Караянчева и група народни представители на 24 октомври 2018 г.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, има кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Имате пред себе си предложение за дневен ред с една единствена точка.
Други предложения, изказвания? Няма.
Който е съгласен да приемем дневния ред, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.

Колеги, пристъпваме към точката за днес:
ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ВНЕСЕНИЯ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, № 854-01-76, ВНЕСЕН ОТ ЦВЕТА ВЪЛЧЕВА КАРАЯНЧЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 24 ОКТОМВРИ 2018 Г.
Гост за това заседание, макар че председателят на Събранието няма как да бъде гост, но се радвам да обявя личното присъствие на председателя на Народното събрание госпожа Цвета Караянчева. (Председателят на Комисията Данаил Кирилов изчита списъка с гостите, който е приложен към протокола.) Предполагаме, че има и още гости. Молбата ми е като вземете думата да се представите, както и Вашата организация.
Позволете ми да дам думата на председателя на Народното събрание госпожа Цвета Караянчева, която е водещ вносител на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-76.
Госпожо Председател, заповядайте.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Уважаеми господин Председател на Комисията по правни въпроси, уважаема госпожо Цачева, уважаеми представители на институции, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на неправителствените организации! Моето изказване може да бъде малко по-емоционално и по-драматично, но аз казах, че борбата с домашното насилие ще бъде моя кауза и смятам наистина да е така.
Едно зло ходи из България и то присъства почти всекидневно в новините. То присъства с обезкуражаваща честота във всекидневието ни и това е насилието над деца и жени. По официални данни една четвърт от жените са жертва на такова насилие, разбира се, не изключваме и мъжете. Тези предложения, които ще направим, не изключват и мъжете! Като вземем предвид, че домашното насилие понякога е анонимно, защото то остава в семейството и малтретираните хора се притесняват да го споделят, не ми се мисли, че този процент е по-голям.
Много се изговори напоследък за нуждата от разяснителни кампании, за всякакви други средства, за превенция срещу престъплението „женомразтво”. Аз лично отдавна съм загубила илюзиите, че можем с разговори, с кръгли маси, с фейсбук послания да се борим срещу това зло.
„Ще те убия и ще те излежа!” – много жени може би са чували това нещо. И за колко от тях това се е превърнало във фатален край? Във фатален край! Сега засега са Дарина и Никол – те са последните, но не знаем дали няма да има следващи, дори сега, в момента, когато присъстваме на това заседание! За всяко престъпление трябва да има адекватно наказание. Знанието за последващо адекватно наказание понякога е превенция. Липсващото знание за такова адекватно наказание, води до епидемия! Един строг и категоричен Наказателен кодекс, който взима предвид всички възможни случаи на домашно насилие, ще даде ясен сигнал към жертвите, към потенциалните жертви, към безучастните свидетели, към извергите сред нас, че подобни престъпления никога повече няма да остават ненаказани.
На 25 октомври аз и група народни представители от парламентарната група на ГЕРБ внесохме в деловодството на Народното събрание Проект на закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който дава възможност за далеч по-силна защита на жертвите. Броени дни след това станахме свидетели на убийството в кв. „Надежда”. Повече от очевидно е, че тези промени в Наказателния кодекс трябва да бъдат обсъдени, колкото е възможно по-скоро със заинтересовани страни, с широката общественост и да влязат в пленарната зала за гласуване.
Благодаря на всички, които днес са тук и присъстват на това обсъждане.
Благодаря за труда на Министерството на правосъдието – на госпожа Цачева, на нейния екип, на господин Кирилов.
Предлагаме Проект на закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с който ще дадем всеобхватна защита на жени и деца от домашно насилие и всички други форми на агресия срещу тях. Промяната в първите параграфи касаят престъпления срещу личността и засягат физическата неприкосновеност в домашни условия. Досега домашното насилие не е включено в Наказателния кодекс. Сега към всички квалифицирани състави на убийство, склоняване към самоубийство, телесна повреда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, принуда, закана се добавя следният текст: „извършени в условия на домашно насилие.” Параграф 7 обхваща закана, направена в домашни условия и предизвикала основателен страх. В§ 8 се дава определение на психическо насилие. В нашето законодателство няма квалификация то да бъде инкриминирано. В много случаи след психическо насилие се случва тежка телесна повреда или смърт. Това става в интимните отношения, в домашни условия, където не могат да надникнат много хора. Това става в семейството и затова може да бъде упражнено с различни средства – вербално насилие, крещене, заплахи, тормоз, сплашване, лишаване на жертвата от средства за препитание. Психичното насилие, разбира се, е трудно доказуемо, както и домашното насилие, но то ще се доказва така, както се доказва престъпление – свидетелски показания, съдебно-психологична експертиза. Ако в съда се направи психологична експертиза, тя почти винаги доказва някакъв вид тормоз. Няма да се установява лесно, но няма ли правна норма, няма как да се работи за предотвратяването. Затова създаваме правна норма, даваме възможност на правоохранителните органи, когато имат данни и факти за такова деяние, те да бъдат установявани, лицето да бъде подведено под отговорност и да бъде спряно. Сега няма как да бъде наказано.
За разлика от Закона за защита от домашно насилие, в който само декларация, подписана от жената, ограничава достъпа на мъжа, тук вече обхватът се разширява и може да има достатъчно доказателства, които да служат за издаване на такава заповед и съответното наказание.
Тук също въвеждаме определението за системно преследване. Досега то не е инкриминирано също като деяние, то пречи на жертвата да води нормален начин на живот.
В Закона за защита от домашното насилие има санкция съпругът да не доближава жертвата, но тя е административна, а тук говорим за наказателна отговорност.
Правят се промени и в § 9, които променят характера на престъпленията. Досега можеше жертвата да подаде жалба. Сега може да се самосезира и полиция, и прокуратура, и близки. Обхванати са всички в едно домакинство. Променя се текстът и за насилственото встъпване в брак. И сега има инкриминализиране на тези бракове, но сега ще се прилагат по-ефективни мерки за закрила на жертви от принудителни бракове. Наказание се налага и на лице, което с цел да принуди другиго да встъпи в брак, го въведе в заблуждение и го склони да премине на територията на друга държава. Това са тези, които са изведени да работят, но на място са принудени да встъпят в брак. В § 11 се регламентират наказания за насилствено заживяване на съпружески начала, съответно в § 19 отпада текстът, който застъпваше, че ако някой изнасили дадено лице, след като сключи брак с него, отговорността му отпада. Задължаваме органите, които прилагат и следят мерките за неотклонение, да информират жертвите в случая, когато обвиняемият се укрива от правосъдието, ако е избягал, за да може жертвата да бъде предупредена и да вземе съответните мерки.
Още веднъж искам да благодаря на екипа, който работи върху този законопроект. Аз не съм юрист, но както Ви казах преди това, за мен това е кауза!
Искам да благодаря на всички Вас, които сте тук, заради доброто на всички ни, в името на най-малко всяка четвърта жена в България, нека да направим всичко възможно бързо и качествено да приемем тези промени, за да могат да влязат в действие и да помогнем на жертвите на домашно насилие!
Благодаря Ви за вниманието и още веднъж – благодаря Ви, че сте тук.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря ви, уважаема госпожо Председател, за представянето на Законопроекта и за поканата към представителите на гражданските организации.
Присъединявам се към Вашата благодарност към министъра на правосъдието и неговия екип за тяхната работа, за това, че ни помогнаха и имахме възможността да използваме в голямата им част достиженията, които бяха разработили в експертната и работна група, която беше в Министерство на правосъдието.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кирилов, уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми народни представители, уважаеми гости, колеги! Действително началото на тези текстове е положено още през 2016 г., когато екип на Министерство на правосъдието, с широко участие на неправителствените организации, вероятно много от Вас, които присъствате тук, сте били и преки активни участници в прегледа на действащия ни Наказателен кодекс, с оглед необходимостта и потребността редица текстове да бъдат ревизирани, а деяния, които до момента не са били криминализирани, да добият характер на престъпен състав в последващи изменения на Наказателния кодекс.
Знаете, че още през лятото групата на ГЕРБ се присъедини към текстовете, които бяха неготови към този момент, след което те вече добиха окончателен вариант на законодателна инициатива с внесения от госпожа Цвета Караянчева и група народни представители Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Във връзка с писмо на председателя на Правната комисия до Министерството своевременно, на 5 ноември 2018 г., сме изпратили становище по повод предложените текстове, с което ще Ви запозная накратко.
Много бих искала и аз да бъда емоционална, както каза госпожа Караянчева, но когато се работи с правна материя, с понятия и престъпни състави, трябва да бъдем максимално точни и прецизни. Искам да споделя пред членовете на Правната комисия, че такова искане за становище е отправено и от останалите комисии, на които е разпределен този законопроект като съпътстващи комисии по него.
Целта на вносителите, с предложените изменения и допълнения, безспорно е подобряване на законовата рамка, за да се гарантира адекватна и всеобхватна наказателно-правна защита от актове на насилие над жени, включително домашно насилие, такива, каквито – за съжаление, изобилстват в новините ни към този момент.
Министерството на правосъдието подкрепя Законопроекта.
Предложените промени са насочени към осъществяване на по-ефективна превенция и борба с различните форми на насилието. Към редица престъпни състави извършването на актове в условия или в резултат на домашно насилие се въздига като квалифициращ признак на изпълнителното деяние. В мотивите към Законопроекта е посочено, че необходимостта от подобни мерки е изведена от изследване на съдебната практика, обхващаща постановените за периода от 2012 г. до 2014 г. присъди за умишлени убийства и опит за убийства на жени или причинени телесни повреди. В повечето случаи тези деяния са били извършени в дома на пострадалата, след като жертвата е подложена на системно физическо домашно насилие от страна на извършителя, в повечето случаи след като става дума за една семейна общност – това са обикновено най-близките хора: съпруг, родители – или обратно, тогава, когато става дума от деца на родители, на майка, на баба и така нататък. Поради това и мерките, които се предлагат от вносителите, са навременни и необходими за противодействие на констатираното обществено опасно явление, тъй като се касае до посегателство срещу най-важните обществени блага – живота и здравето на личността.
В тази връзка се предлага криминализиране на всички форми на насилие, респективно въздействие по отношение на извършителите им посредством най-тежката форма на държавната принуда, каквато безспорно е наказанието.
В квалифицираните състави на убийството по чл. 116, ал. 1 от НК и телесните повреди в чл. 131, ал. 1 от него се допълват случаите, в които домашното насилие ескалира до посегателство срещу живота или здравето на лицата. Към настоящия момент тези престъпления са квалифицирани с оглед особеностите на предмета, когато са извършени срещу майка, баща, биологично дете, бременна жена, малолетно или непълнолетно лице или лице в безпомощно състояние, като не са включени случаите на насилие и насилствени дейности срещу бивши или настоящи съпрузи. Предвид факта, че домашното насилие в интимните отношения най-вече се проявява под формата на физическо насилие, особено между настоящи и бивши съпрузи, считаме, че правилно законодателят е приел, че се налага в Наказателния кодекс да бъде създадена законова гаранция, че физическото насилие, извършено срещу съпрузи, ще бъде по-тежко наказуемо. Също така като квалифициращи признаци в системата на редица престъпни посегателства: подпомагането и склоняването на другиго към самоубийство, отвличането, противозаконното лишаване от свобода, принудата, закана с престъпление се въздига извършването на деянието в условията на домашно насилие – както госпожа Караянчева каза, в редица текстове на пръв поглед само с добавката на текста „извършено в условия на домашно насилие” всъщност се правят едни много съществени от съдържателна гледна точка промени.
Съвкупността на предлаганите изменения предлага да бъде направена промяна в характера на някои престъпления, свързани с насилие, от такива, които се преследват по тъжба на пострадалия и това обуславя частния характер на наказателното производство до момента, но тъй като отново семейната връзка в повечето от случаите, с които и аз съм имала досег – поради неудобство, поради страх, поради неизлагане пред съседи, обществото, пред родители, ако щете, основно пред децата, жертвата не отива и не търси правата си по предвидения частен характер „наказателно производство”. Заради това с предложеното в § 9 изменение на чл. 161, ал. 1 от НК считаме, че е дошло време средната телесна повреда също да бъде преследвана в производство по общия наказателен ред, тоест с повдигане на обвинение от оторизираните по НПК за това органи.
Тази близост, която жертвата има, най-общо казано, с насилника, по този начин може да бъде преодоляна, като тук става ясно, че – ако това бъде въведено в съответен текст в Наказателния кодекс, зад жертвата застава с цялата си строгост държавната машина, която да предотврати невъзможността за възмездие тогава, когато делата се случват по частен характер „наказателни производства”.
Правилно от вносителите е отчетен и фактът, че в Наказателния кодекс до момента в системата ни на правото, обективното право, липсва криминализиране на психическото насилие като конкретна форма на насилие над пострадалия, а някои негови форми към този момент са само елемент от изпълнително деяние на престъпление по чл. 143, чл. 144 и други от Наказателния кодекс. Липсва адекватна наказателно-правна закрила от възможните форми на психическо насилие, поради което се предлага именно и криминализирането на този вид насилие.
Обикновено сме свикнали, когато говорим за насилие, да имаме предвид физическото насилие с неговата болка, с конкретни травми по жертвата, но не по-страшно и не по-малко се оказва психическото насилие, психологическото такова, когато то е трайно и води до неблагоприятни последици за жертвата с отключване на заболявания, които трудно се лекуват, така че приветстваме предложението да бъде криминализирано занапред и психологическото насилие над жертвата.
Престъплението е уредено като такова на системно извършване, за да не се санкционират еднократните изолирани актове на насилие, които не разкриват недостатъчно висока степен на обществена опасност, освен ако не са престъпления от други текстове на Наказателния кодекс.
Въпреки че и към този момент Наказателния кодекс криминализира принудителните бракове, правилно вносителите на Законопроекта според нас са отчели, че не всички възможни проявни форми на това насилие се обхващат от съвременните престъпни състави, действащите към момента, на Наказателния кодекс, тъй като не се предвижда наказателна отговорност за случаите на преминаване на лицето извън територията на страната с цел принудително встъпване в брак или заживяване съпружески с другиго. Такива случаи от практиката са известни и те не биха могли, по сега действащите разпоредби в Наказателния кодекс, съответно да бъдат санкционирани. Ето защо с предложените параграфи 10 и 11, се предлага изменение на чл. 177 и чл. 190 от Наказателния кодекс, като по този начин се осигурява ефективна закрила за потенциалните жертви на принудителни бракове.
С Проекта се предлага и създаването на квалифициран състав на престъплението по чл. 296 от Наказателния кодекс. Налагането на по-високи санкции при неизпълнение на съдебно решение или на заповед за защита от домашно насилие, от една страна, ще даде по-реална и навременна закрила на пострадалите, а от друга, ще се засили и превантивният ефект от наказанието.
Видно от Законопроекта вносителите предлагат промени в Наказателно-процесуалния кодекс. В мотивите е записано, че в голямата си част то е в съответствие с международните високи стандарти за защита на пострадалия, но се предлага и регламентирането на допълнителни мерки за защита на пострадали, по отношение на които при извършване на престъплението е упражнено физическо или психическо насилие.
Още веднъж повтарям, че Министерството на правосъдието подкрепя Законопроекта и изразявам готовност между първо и второ четене, с оглед постъпили предложения от народни представители, при прецизиране на текстовете там, и когато това е необходимо, с експертите на Министерството на правосъдието, с техния опит – това са хора, които, казах, от 2016 г. работят по тези тестове, да бъдем полезни на Правната комисия и, разбира се, на българския парламент, за да се постигне голямата цел – по-надеждна защита на жертвите от домашно насилие. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър, за представянето, включително и в детайли.
Колеги, смятам, че с двете представяния – на председателя на Народното събрание и министъра на правосъдието, няма нужда да удължаваме частта „Представяне на Законопроекта”.
Искам да Ви предложа да дадем думата, първо, на нашите гости, да имат възможност и те да изразят мнения и становища, и ние да възприемем техните позиции.
Има ли възражения по това? Не.
Благодаря. Ако прецените, че имаме готовност след изслушване на становищата и след дебата, бихме могли да пристъпим и към гласуване за приемане на първо четене от Комисията по правни въпроси. Но целта на това заседание е главно да възприемем становищата и позициите на гражданските организации, на хората, организациите, които имат отношение по този въпрос.
Уважаеми дами и господа, обръщам се към Вас с покана: при Ваше желание, имате възможност да вземете становище.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ, Асоциация на бащите в България: Първото нещо – мисля, че на четири или на пет пъти и госпожа Цачева, и госпожа Караянчева казаха: насилието над жени, насилието над жени, насилието над жени. Извинявам се, но това е абсолютно дискриминационно на основание пол, тъй като мъжете също са насилени. Мъжете са насилени не по-малко от жените. Говорим за домашното насилие.
В Министерство на правосъдието сме Ви предоставяли заповеди за незабавна защита на мъже по отношение престъпления, извършени от жени. В тази чанта, която нося, имам заповеди за незабавна защита, които са срещу жени, упражнили насилие. В тази държава 90-ти ден няма кой да изпълни заповед за незабавна защита срещу една майка, която е насилила детето си. Няма институция! Прокуратура няма! Полиция няма! Никой не иска, когато става дума за мъже!
Вкарването на този законопроект общо-взето ще сътвори пълен ужас в съдебната система. Една четвърт от делата за домашно насилие в момента са изфабрикувани за придобиване преимущество в бракоразводния спор, раздялата, определянето на родителските права по отношение на децата. Една четвърт! Автоматично, за да се добие това преимущество, се вкарва и в Наказателния кодекс. От тук нататък се дублира в гражданския процес, автоматично отива и в наказателния процес. След като се вкарва по общия ред, тези жертви на домашно насилие – говорим за реалните жертви, защото наистина има брутални случаи на насилие по отношение на жени, това въобще по никакъв случай не го оспорвам – убийства и така нататък, това е ясно, в момента, в който го вкарате обаче по общия ред, колко време ще трае досъдебната фаза, съдебната фаза? Година, две, три, четири, пет може и шест?
Общо-взето реално жертвата няма да получи абсолютно никаква защита. Реално е така, както и да го мислим. Започва се полицейско разследване, внасянето на досъдебно, от там нататък съдебната фаза, отидохме на около пет-шест години! И вече след петата, шестата година кански напъни да се докаже емоционално физическо или каквото и да е било насилие, насилникът просто ще си излезе като използва някои трикове в законодателството. Както и да го мислим е така!
Въпросът е да се съсредоточим върху предпоставките, които пораждат насилието.
Предпоставките кои са? Неизпълнението на съдебните решения.
Миналата седмица разговаряхме с председателя на Трето гражданско отделение на Софийски районен съд. Няма сила на света, която да накара някой в тази държава да изпълни съдебно решение за режим на родителски права. Полицията действа по общия ред – с години се точат преписките, прекратяват се. Има случаи на 128 прекратени прокурорски преписки за престъпления по чл. 182, ал. 2. Никакво изпълнение!
Колко присъди има за престъпленията по чл. 182, ал. 2? Нито една! Нито една присъда на българския съд! Този член от Наказателния кодекс просто не действа! Да го махнем! Защото пораждането на домашното насилие идва точно от неизпълнението на съдебните решения за режима на лични контакти. Това е масовото. Хората се конфронтират, тоест страните се конфронтират, а оттам нататък няма значение мъж или жена. Когато нямаш изпълнение, когато нищо не може да се случи, се стига до домашното насилие. Оттам нататък правим предпоставките – психологичните експертизи, и без това сега съдът е претоварен с експертизи, вещите лица са заринати, защото се започва съдебно-психиатрична, съдебно-психиатрична, психологична експертиза, единична, тройна, петорна и така. Ама така хубаво ще ги оплескаме нещата, че няма накъде!
Извинявам се, но това е реалността. С тази реалност се сблъскваме всеки ден. Утре трябва да ходя да пиша в СДВР защо един родител отказва да изпълни съдебно решение?! Утре в СДВР, в други ден в не знам си кое районно и си се върти – това е постоянно. И Вие искате да натоварите и съдебната система, която и без това е претоварена, като се дублира гражданският с наказателния съд!
Това е нашето мнение – на Асоциацията на бащите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Николов, за изразеното мнение и становище.
Имаме готовност за отговор.
Аз искам само да уточня следното: поканихме и Прокуратурата на Република България и Върховния касационен съд. Те са информирани за това обсъждане. В интерес на истината имахме неофициални разговори с тях. Те при всички положения ще изразят и официални становища, включително ще участват и на обсъжданията между първо и второ четене.
Да, категорично сте прав, господин Николов, за това, че ще претоварим прокуратурата с един допълнителен обем от работа, от случаи, което – да, за държавното разследване това е в тежест, за жертвите в голяма част от случаите това е подобрение на тяхното правно положение по отношение събирането на доказателства.
Аз няма да отговоря, министър Цачева пожела. Мисля, че и колегите заместник-министри също много могат да кажат по този въпрос.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Николов, Вие сте абсолютно прав. Извинявам се, ако в своето изложение съм споменавала относително повече пъти жени, говорим изобщо за домашно насилие. Мисля, че казах, че такова може да бъде упражнено и между членове на семейството – родители, деца, безспорно и спрямо мъже. Усилията на вносителите – така, както разбирам, е изобщо да се криминират деяния, които са резултат на домашно насилие като цяло.
Що се отнася до мнението Ви, че това вероятно ще затрудни и прокуратурата, и съдебната система – сигурно е така. Но аз също споделям Вашето становище, че към момента, макар и да имаме въведен пристъпен състав в чл. 296, по отношение на „който попречи или осуети по някакъв начин изпълнение на съдебно решение”, тоест не изпълни заповед за защита от домашно насилие и европейска заповед за защита, тези текстове в момента като че ли не работят. И заради това приветствам предложението на иницииралите законодателната промяна народни представители за създаването на нова ал. 4, която въвежда, че ако деянието, е извършено повторно, наказанието вече е лишаване от свобода от една до пет години.
В адвокатската ми практика – за съжаление, доста назад във времето вече, аз съм се сблъсквала с много протоколи за предупреждение от страна на прокуратурата и по повод на брачни спорове, на бракоразводни дела. Прав сте, че обикновено това обтягане на отношенията се случва и при определяне на родителската грижа между съпрузите след прекратяване на брака, но след като – мисля, всички тук сме наясно, че към този момент ние не предлагаме ефективна защита на жертвата и само с административните мерки, и още повече, въздигнатото в закон като престъпление неизпълнение на съдебно решение няма резултат, считам, че правилно законодателят се ориентира в посока да се търси завишаване на отговорността. Много често, когато правим кръгли маси по тази тема, дискутираме в детайли отделни текстове ми се задава въпросът и от представителите на медиите, най-вече, как ще се доказва това нещо в съда? Госпожа Караянчева каза – с всички предвидени по НПК доказателствени средства.
Да, особено за новия състав, който се предлага за криминализиране на психологическото насилие, там вероятно психиатричната експертиза, съдебно-психиатричната експертиза ще бъде тази, която ще бъде определяща и водеща. Че има и злоупотреба с права тогава, когато, грубо казано, в едно производство се води битка за детето между родители, това го знаем всички, които имаме допир до съдебната система и знаем как се развиват съдебните производства. Така или иначе обаче за мен лично е време по-остро да се намеси законодателят, защото само с констатации в проценти, в изследвания – аз Ви спестих в изложението, което сме дали като становище до Правна комисия, изследванията, с които разполага Министерството на правосъдието и статистиката и може би оттук се и подведох, тъй като обикновено там количествено се говори повече за жени, но за мен това предложение е навременно. От народните представители, от гражданското общество зависи как да направим текстовете така, че те действително да работят и да имат конкретни резултати. Затова всяко едно мнение по отношение на редакцията – мисля, че ще се присъединят и народните представители, ще бъде добре дошло и за тях.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При всички положения, госпожо Министър.
Без да удължавам отговора, искам само да направя едно уточнение в законодателните намерения.
Ние си даваме ясно сметка, че това е първата крачка, която беше най-спешна и наложителна. Това са измененията в Наказателния кодекс и свързаните с тях промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Още тогава ние обявихме, че колегите в Министерството на правосъдието в работна група имат напредък в анализа и проблемите с прилагането на Закона за борба с домашното насилие. Даваме си сметка, че и там трябва да направим промени. Надявам се да продължим да работим заедно с Министерство на правосъдието и също да реагираме със следващия законопроект, който ще бъде фокусиран главно в частта Закон за борба с домашното насилие и обезпечаване действието и последиците на актовете в този закон.
Склонен съм да Ви подкрепя по принцип за това, че е много трудно да се изпълняват тези актове. Сигурен съм в това. Сигурен съм, че имаме проблеми и със спецификата в общото принудително изпълнение по ГПК, където иде реч за принудително извършване на такива действия, свързани с лично отношение или упражняване на родителски права. Смятаме и се надяваме да имаме напредък и по Закона за домашното насилие, казано най-кратко.
Умишлено не реферирам към колегите заместник-министри, защото знам, че те знаят детайли по отделните дискутирани теми и проблеми. Стремежът е Вие да имате възможност за мнения и становища.
Господинът беше втори, госпожата трета, четвърти, пети. (Председателят Данаил Кирилов посочва желаещите да се изкажат.)
ЯВОР ВИДЕНОВ, Сдружение „В името на децата на България”: Добър ден!
Абсолютно подкрепям господин Николов и съм на неговото мнение, че актовете на домашно насилие се пораждат от неспазването на съдебните решения главно. Трябва да се обърне много сериозно внимание – не да правим стъпка по стъпка, а да комбинираме така законите, че да вървят заедно. Не един родител да не изпълнява съдебното решение и после да се оплаква, че бил насилван и така нататък.
Освен това не видях някъде да се споменава за родителското отчуждаване. Много държим това нещо да се включи в Закона за домашното насилие. Дори сме вкарали предложение в чл. 144 да има нова ал. 5 – предоставили сме я на творците на този закон, в която да бъде включено и родителското отчуждаване. Не знам Вие как ще реагирате на това, ако Вашият внук или Вашето дете дойде и Ви каже: аз повече не искам да те виждам, или: ти не си моят баща, аз имам нов баща. Доста често се случва така, родители исках да кажа, но главно майки в около 90% от случаите, неспазвайки съдебното решение, нанасят психически травми на децата, отчуждавайки ги от другия родител и карайки ги да отхвърлят неговата личност изцяло. Това мисля, че трябва да бъде наказуемо, защото в момента един родител като не изпълнява съдебното решение, няма земна и небесна сила, която да го накара да направи това – нито съдебен изпълнител, нито прокуратура, нито полиция и така нататък.
Дори може да се вкара и промяна в Закона за МВР да се включи и полицията – когато не се спазва съдебно решение един, два пъти, да се налагат глоби. Ако глобите не вършат работа, задържане за 24 часа, ако трябва и за повече. Ще видите, ако се наложат санкции срещу родителите, които не изпълняват съдебни решения, как много бързо ще започнат да ги спазват. Показано е с годините, че когато има наложена санкция срещу някого, законът действа.
Затова специално отново настояваме – повтарям настояваме, да бъде включено родителското отчуждение като домашно насилие. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Виденов.
Получили сме Вашето писмено становище. Благодаря за това, че предлагате и конкретни текстове, които да бъдат предмет на обсъждане и между първо и второ четене. Апелирам за активност между първо и второ четене! Сега обсъждаме общо философията на Законопроекта. Без да твърдя, че имам педагогически или психологически професионални познания, смятам, че елементът „принудително отчуждаване на детето от родителя“ също е един от много сериозните проблеми при отношенията в семейството. Имаме такива оплаквания – аз съм реферирал пред колегите, те знаят, имаме случаи, в които български деца се отчуждават в процедура по осиновяване извън България при живи родители в България, които случаи касаят фиктивното действие на българското законодателство и на международното право и конвенционния режим и зачитането на българските съдебни решения.
Така че темата е голяма, важна и следва да се включи и съобразява.
ЯВОР ВИДЕНОВ: Ако може, да допълня нещо.
Само за миналата година, по данни на Държавна агенция „Закрила на детето“, са регистрирани над 16 хиляди случая на деца в риск, тоест деца, които са подложени на родителско отчуждение. Представете си, ако го умножите по 10 – примерно за 10 години, това са 160 хиляди деца. Това е армия от психически унищожени деца, които след това отиват по мачове, хвърлят бомбички, колят по улиците, пушат марихуана, шмъркат наркотици и така нататък, след това създават семейства, и възпитават деца. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте.
ЙОРДАНКА БЕКИРСКА, изпълнителен директор на Български адвокати за правата на човека: Това, което аз виждам като проблем в Законопроекта, е свързано с липсата на дефиниция на домашното насилие, дори няма и препращане към Закона за защита от домашно насилие. Според мен, за да е ясно какво има предвид законодателят в случаи, когато използва „при условията на домашно насилие”, би следвало да има такава дефиниция.
Също е добре да се включи и дефиниция и на кръга лица, които съответно биха могли да бъдат в тази хипотеза, защото в Закона за защита от домашно насилие съдържа такава информация, но тук липсва препратка. Така че с оглед на пълнотата, би следвало да има такава.
Няколко пъти стана ясно, че говорим за лица, които живеят като съпрузи. Лицата обаче, които живеят, а те са доста, във фактическо съжителство, всъщност в момента не са покрити от Законопроекта, който съществува. Така че трябва да се включи.
С оглед на тази редакция си мислех, дали да е „фактическо съжителство” или „фактическо съпружеско съжителство” – това са две различни формулировки, като Наказателният кодекс като цяло ползва „фактическо съжителство”, а „фактическо съпружеско съжителство” се ползва от Закона за защита от домашното насилие.
В хипотезата, в която говорим за „фактическо съпружеско съжителство”, би могло да става въпрос само за мъж и жена, които евентуално биха били съпрузи, а когато говорим за „фактическо съжителство”, тоест терминът, който ползва Наказателният кодекс, тогава говорим за всички лица, които живеят фактически, което съответно разширява обема и би следвало да бъде така, защото идеята е да защитим повечето хора.
Другото, което ми се струва като приоритет на Закона за защита от домашното насилие – и не виждам тук, е спешността на мерките. Това, което би могло да стане в рамките на незабавната защита, която би следвало да бъде предприета от органите, в момента в който има извършено подобно престъпление. Законът за защита от домашното насилие дава възможност в рамките на едни 24 часа лицето да поиска от съда заповед за незабавна защита и да бъде защитено. Тук, при тази редакция, липсва тази спешност и всъщност не може да се защитят интересите на съответното лице.
По отношение на това, което господин Николов каза – нарушаване на заповедта за защита и чл. 296, който цитирахте, наистина има проблем и тук следва повторността да бъде включена така, както в ал. 4, както предлагате да бъде допълнена. Някак си бързо обаче трябва да става констатирането на нарушаването на тази заповед, защото в момента, откакто действа Законът за защита от домашно насилие – вече 13 години, нарушение има само в случай, че има мярка за недоближаване и органите на полицията са успели да заловят лицето, доближено до пострадалото лице. Само тогава. Всичките други мерки няма как да бъдат установени в този момент.
По отношение формата на насилие – родителско отчуждаване.
Това е форма на емоционално насилие по отношение на детето и то следва да бъде включено като такова в Закона за защита от домашното насилие. Такива законопроекти вече бяха изготвени, предложени са и, предполагам, че предстои да се обсъди, което е сериозен проблем и следва да му се обърне внимание.
По отношение на това, че няма изпълняемост на решенията във връзка с родителските конфликти.
Преди една година България беше осъдена по делото „Анева и други срещу България“, където Страсбургският съд обедини три жалби, сега Комитетът на министрите ще предприеме изпълнението по тези дела и най-вероятно ще се намери ефективно правно средство, каквото липсва. Така че със сигурност не му е мястото тук, в Наказателния кодекс. Всички други неща, считам, че следва да бъдат дефинирани по-ясно. Другото, което искам да кажа, е, че насилието, основано на пол, реално липсва и е извън този проект, който Вие предлагате, което е по-широкият аспект и следва да бъде възприето. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, адвокат Бекирска, за изразеното становище, както и за всички позиции, които досега сте изразявали.
Заповядайте.
ЕЛЕНА КРЪСТЕВА, адвокат от Сдружение „Алианс за защита от насилие, основано напола”: Аз съм адвокат и координатор в Алианса за защита от насилие, основано на пола.
Ще изразя мнението на Алианса, че ние като цяло подкрепяме тези промени. Считаме ги обаче за първа крачка в борбата с насилието, основано на пола. Аз не съм съгласна с твърдението, че домашното насилие не е предимно насилие над жени. Напротив, точно така е и това е в световен мащаб – почти всички жертви са жени. Има и мъже, но повечето са жени, и затова говорим за насилие, основано на пола, на жените.
Подкрепяме тези законодателни мерки, които са предвиждат. Съгласни сме със становището на колегата Бекирска, че е наложително да се въведе определение за домашно насилие, тъй като това ще доведе до противоречива съдебна практика. Ние сме обсъждали бъдещи промени в Наказателния кодекс с колеги съдии и сме обсъждали точно това нещо, че наказателният съдия няма да знае каква дефиниция да приложи за домашно насилие. Затова е най добре тя да бъде вкарана в чл. 93, а не да се прави препращане към Закона за защита от домашното насилие.
Очакваме тази законодателна инициатива да бъде разширена сега, между първо и второ четене или за в бъдеще, като се криминализират и въведат квалифицирани състави тогава, когато посегателството е извършено спрямо пострадалото лице заради неговия пол, полова идентичност или сексуална ориентация.
Искам да направя реплика към твърденията на господин Николов.
Първо, прави се някакво внушение за фалшиви дела по Закона за защита от домашното насилие, че били една четвърт – това категорично не е вярно. Няма такава статистика, няма и лице, което да каже кои дела са фалшиви и кои не са. Не считаме, че ще се доведе до някакъв бум на злоупотреба с жалби, тъй като твърдението на пострадалото лице, че е станало жертва на домашно насилие ще бъде проверявано от полицията, от прокуратурата и от наказателния съд в условията на тежест на доказване, каквато носи държавното обвинение. За нас е много важно, че се криминализира и леката телесна повреда – поне ние така тълкуваме Закона – като престъпление от общ характер.
Общо-взето, от фактическа страна, в момента ситуацията е следната.
Извършва се домашно насилие – побой. Жертвата вика полиция, полицията идва на място, пише един предупредителен протокол на лицето, тръгва си и казва – подайте жалба. След като се подаде жалба, делото няма как да стигне до никъде, тъй като е от частен характер. А тук вече ще… (Реплика). Следва втори побой и продължаване на насилието.
А тук вече, както каза и госпожа Цачева, държавната машина ще застане зад пострадалото лице и това ще има много висока превантивна функция, според нас. Ние приветстваме тези промени.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, адвокат Кръстева.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ГЕНОВ, Сдружение „В името на децата на България”: Напълно съгласен съм с господин Николов и с Явор Виденов и абсолютно не съм съгласен с адвокатката, която говори преди мен.
Мисля, че повечето хора тук са съгласни, че трябва да отпадне насилието върху жени и деца. Трябва да има насилие, упражнявано от един индивид върху друг индивид – няма жени и деца. Това, че малко от жените могат да набият мъжете си и повечето мъже могат да набият жените си, не значи, че жените не упражняват домашно насилие по друг начин – психически.
Никой не си зададе въпроса – защо се стига до това насилие? Какво води това насилие? Никой не каза, никой не повдигна темата – защо се разделят младите семейства? Над 50% от младите семейства се разделят. Не говорим само за официално сключилите брак, а и тези, които живеят на семейно начала и кога се разделят тези семейства?
Моят опит – може да не е толкова голям като Вашия, но съм заобиколен от млади семейства, показва, че разделите настъпват най-често между първата и втората година от раждането на първото дете. Защо се случва това нещо и в този период? Защото след раждането на детето жената придобива една изключителна сила, тъй като знае, че детето ще бъде присъдено на нея при скандал, при раздяла на семейството.
Лично на мен ми е казвано… (Шум и реплики.) Тогава е най-беззащитна жената. Така ли?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, …
ДИМИТЪР ГЕНОВ: Аз не съм прекъсвал, сега ако може да не се прекъсваме!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: …не влизайте в диалог, нито в кръстосан огън! (Реплика встрани от микрофоните:: „Нека да няма насилие!”.) Ще имате възможност. Ако желаете, ще дам възможност да реплекирате или да изразите различно становище.
Колега, аз Ви разбирам. Молбата ми е по-внимателно да се изразяваме. Досега говорим повече мъжете.
Заповядайте да довършите.
ДИМИТЪР ГЕНОВ: Малко насилие ли е бащите да не си виждат, чуват и да не знаят какво се случва с децата им – с месеци, някои с години? Мисля, че това е изключително голямо насилие! Това нещо идва от някои абсурдни решения на съдиите за родителски права. Защо трябва да се отнемат родителските права на баща или на майка? (Реплики.) Отнемат се на някои. Моето решение е с отнемане, без абсолютно никакви пороци. Когато на един човек не са доказани абсолютно никакви пороци – да се отнемат родителските му права?! Защо не се упражняват съвместно родителски права? Това ще е най добре и за самото дете – да не е лишено нито от майка си, нито от баща си. Да може да поеме най-доброто и от майката и от бащата. Не единият родител, независимо майката или бащата, да го вижда всяка първа и трета събота или всеки първи и трети уикенд, за някакви часове или за целия уикенд, в разширено решение целия уикенд. Какво може да даде този родител на това дете за това кратко време? Следователно това дете, както каза и Явор Виденов, няма ценностна система – наркотици, побоища и така нататък. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Генов.
Заповядайте за реплики. Молбата ми е… (Реплика). Вие ще направите изказване, но нека да има възможност и за реплика. Молбата ми е по-стегнато да възразите. Приемаме, че тази причина, за която говори господин Генов, е една от възможните причини да възникне домашно насилие, но не е единствената.
Заповядайте.
ЕЛЕНА КРЪСТЕВА: Моята реплика се състои в това, че като практикуващ адвокат с доста практиката по Закона за защита от домашното насилие, никога не се е явявал случай на домашно насилие, заради това че единият родител – да кажем майката, осуетява личните контакти с бащата. Напротив, стига се до дела за домашно насилие и до дела за упражняване на родителските права след насилието, тоест домашното насилие, извършено по отношение на пострадалото лице, води до делото за родителски права. Именно заради това се разделят тези двойки, поне моите клиенти, и в този смисъл не мисля, че е адекватно твърдението, че домашното насилие се пораждало от конфликти за родителските права. Практиката сочи обратното и още повече, че доколкото ми е известно, тук се събрахме да обсъждаме промени в Наказателния кодекс, а не решения и дела за упражняване на родителски права. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
КАТЯ КРЪСТАНОВА, Фондация „Анимус“: Уважаема госпожо Караянчева, уважаема госпожо Цачева, уважаеми господин Кирилов, уважаеми народни представители, колеги! Както знаете, Фондация „Анимус“ е най-старата неправителствена организация, която работи в подкрепа на жените, жертва на насилие, и управлява в момента основните програми на Националната линия за преживели насилие, Националната линия за деца, Кризисния център в София, Консултативния център в София.
Ние подкрепяме предложените изменения в Наказателния кодекс. Имаме конкретни предложения и допълнения, които ще депозираме в писмен вариант пред парламентарната комисия, разбира се.
Искам тук да направя някои важни уточнения, които мисля, че трябва да бъдат взети под внимание и бих желала всички да ги чуят.
В чл. 177 се предлат доста сериозни изменения, свързани с принудителните бракове, но бихме държали, както адвокат Бекирска каза, да се уточни и понятието „фактическо съжителство“, тъй като голяма част от реалната общност, която встъпва в такива бракове – всъщност те не са бракове в този граждански смисъл, и за нас това уточнение е много съществено. Вероятно знаете, огромен обем от ранни бракове пораждат ранни раждания с всичките усложнения в страната. Мисля, че това изменение би помогнало много да има по ефективни действия, тъй като в момента няма такива. Системата за закрила на детето се измъчва изключително много с тези случаи, за които няма много добри процесуални действия.
Искам да обърна внимание относно доказването на психическия тормоз, нещо което тук се залага в предложените изменения. Вероятно не сме се замислили колко неподготвена е системата в страната за това. Стана ясно, че вещите лица са претоварени, но Наредбата за вещите лица има много голяма нужда…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И неплатени.
КАТЯ КРЪСТАНОВА: Да, но в самата наредба няма достатъчно изисквания за професионалния ценз на психолозите и психотерапевтите, които правят експертизите и в момента. Няма задължителното изискване за медицинска психология, което е много важно както за родителското отчуждение – за което стана дума преди малко, така и за травматизма, породен от системния психически тормоз. Тази наредба би трябвало да бъде доста сериозно ревизирана, ако ще дадем такава тежест – тук се предвижда сериозно да се оценява психическият тормоз.
Също така проблем е, че в България изобщо няма закон за работата на психолога, нито пък има закон за психотерапията. Така че това са последствия, които вероятно ще имат отношение в доказването на психическия тормоз. Мисля, че изключително важно е да подчертаем, че повторяемостта на нарушението, на ограничителните заповеди, сега действащият чл. 296, е важно обстоятелство, тъй като на практика и в момента имаме няколко случая с многократни нарушения на ограничителни заповеди без абсолютно никакви последствия. Това няма как да защити и даде сигурност на жертвите.
Накрая бих искала да изразя своята надежда, че в рамките на работната група, която е към Министерството на правосъдието през 2016 г. и 2017 г., освен изменение в Наказателния кодекс беше подготвено едно много сериозно изменение в Закона за защита от домашно насилие. Ние много се надяваме да се случи, защото за нас са много важни ключовите елементи и създаването на национален орган, който да има глобална визия за превенцията на домашното насилие и проследяването на система за интервенция, от една страна, и обезпечаването на национално ниво на всички необходими база данни, които продължават да са проблем. Знаем, ограничителните заповеди в момента не могат да се проследяват, защото няма национална база данни. Извършването на насилие в София не следва защита на жертвата в Бургас. Много е важно да се направят необходимите изменения в Закона за защита от домашно насилие, който много се надяваме да е добре свързан с новия Проект на Закона за социалните услуги, където всъщност се дефинират възможностите за създаване на липсващите услуги, за домашно насилие. Знаем, кризисните центрове за жени и деца в момента са 8 при 28 области, а кризисните центрове само за деца, без майките и без родителите, са 18, така че де факто домашното насилие не е обезпечено. Консултативните центрове за домашно насилие пък, които би трябвало да съдържат и програмите за извършители, изобщо не съществуват и не са финансирани освен в рамките на проектите по чл. 6 от Закона за защита от домашно насилие на Министерството на правосъдието, които последната година бяха бюджетирани за шест месеца. Крайно недостатъчно! Съдилищата на практика не могат да насочват извършителите на домашно насилие за програми за справяне. Обемът от проблемни въпроси е голям.
По принцип подкрепяме предложените изменения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на госпожа Кръстанова.
Това беше не само реплика, беше изложение, при това доста ценно като изложение.
Молбата ми е, третата реплика да бъде много кратка към изказването на колегата. Ще дам думата на заместник-министъра на правосъдието госпожа Ахладова – трета реплика.
Заповядайте, заместник-министър Ахладова. (Шум и реплики.)
Конкретно за реплика или за становище желаете думата? (Реплики.)
Моля Ви тогава, нека вземе отношение по изказването заместник-министър Ахладова, колегата Крум Зарков и отделно ще изслушаме цялостно, внимателно – не като реплика, Вашата позиция.
ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА, заместник-министър в Министерство на правосъдието: Искам няколко неща да маркирам, уважаеми колеги! Ще ми се този дебат да е не за мъжете и жените, а за домашното насилие, въобще принципно – и в Наказателния кодекс, и в Закона за защита от домашното насилие.
Тук не бива според мен да разграничаваме дали става въпрос за мъж или за жена. Искам да Ви кажа, че в практиката си досега и като съдия, тъй като съм разглеждала много дела по Закона за защита от домашно насилие – да, по-малко се делата по отношение на осъществено такова спрямо мъже, но е факт, че има и такова. Така че за мен ще е важно този дебат да върви в посока за това, трябва ли да се предприемат мерки по отношение на квалифициране на някои състави по отношение на домашното насилие, като се абстрахираме, защото това домашно насилие може да бъде осъществено и за двата пола.
Искам да кажа и още нещо – да, Законът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, този Проект, който в настоящия момент предлагаме, ще бъде първата стъпка. Предстои изключително много работа, както много от Вас казаха. Трябва да се предприемат мерки и в Закона за защита от домашното насилие, където също има доста текстове, по които би могло да се дебатира. Тези дебати за нас са от изключително значение, защото по този начин бихме могли да обсъдим всички мнения и да направим един изключително добър Законопроект.
Моята молба в случая е – нека да не разделяме половете! Нека говорим за домашното насилие въобще и за това, какви последствия може да има! Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Заместник-министър.
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще бъда кратък. Форматът на днешното заседание на Правната комисия предполага да чуем, по-скоро, отколкото ние да говорим, тъй като накрая според мен сме способни да вземем и решение, да дадем старт на законодателния процес. Ще си позволя съвсем накратко да изразя позицията на парламентарната група, която представлявам, тази на Българската социалистическа партия.
Преди всичко приветствам, уважаеми присъстващи, високия политически ангажимент на управляващото мнозинство, който днес се материализира с присъствието на заседанието на Правната комисия на двама председатели на парламента, ако трябва да бъда точен. Това е важно да се отбележи и е добре.
Бързам да кажа, че ние ще подкрепим Законопроекта на първо четене, защото, както стана брутално ясно в последните месеци, България е изправена пред тежко предизвикателство, което е свързано с домашното насилие. Това предизвикателство явно не може да бъде преодоляно със сега действащите закони и с начина, по който работят в момента институциите. Това са два аспекта на един проблем. Ние ще подкрепим тези текстове по принцип.
В същото време, ставайки дума за Наказателен кодекс, сме длъжни да бъдем максимално прецизни, точни и ясни. По Законопроекта, от тази гледна точка, предстои много работа. Ще си позволя да кажа само три неща. Едното от тях беше спомената, и то от колеги адвокати не случайно, дефиницията и точната дефиниция на „Що е то домашно насилие?”, което тук ще стане квалифициращ признак на ред деяния, дори ще бъде характерна черта на един чисто нов състав на Наказателния кодекс, който се предлага в чл. 144а. И то, бих казал, домашно насилие за целите на наказателното преследване, тъй като простото рефериране към Закона за защита на домашното насилие, трябва да бъде внимателно преценен.
В сега специалния едноименен Закон домашното насилие се разбира не само физическо и сексуално, а всякакъв друг вид насилие. Това е една доста широка дефиниция, която цели прилагането на този специален закон – Закона за защита от домашното насилие. Прякото му прилагане към Наказателния кодекс трябва да бъде много внимателно преценено. Склонен съм по-скоро да мисля, че е редно, както някой предложи тук, да се мисли за въвеждане на това понятие в чл. 93, където се легалните дефиниции на понятията, които служат за прилагане на Наказателния кодекс. Това не е само теоретичен спор. Наказателният кодекс, без съмнение, трябва да е строг и категоричен, както каза министърът на правосъдието, доколкото си спомням. Той трябва да е и ясен и непротиворечив, за да постигне своя ефект. Не случайно основополагащият принцип в тази материя е принципът на законоустановеност. Трябва да сме много ясни, че на края на този процес, на края на нашата работа ще има текстове, които ще подлежат на недвусмислено и нееднозначно тълкуване и всеки човек ще знае, какво е позволено и какво не е, какво може да бъде престъпление и какво не е. Именно там се крие и превантивният ефект, за който говори наказанието. Трябва да са наясно потенциалните насилници, кое поведение къде отива. И тук е деликатността на цялата материя, тъй като е изключително тънка и нюансирана границата между това, кога едно поведение може да бъде определено като престъпление по новите текстове като психически тормоз или други понятия. Това е много специфична работа, за която не трябва да се бърза, но имайки предвид, че сме притиснати от всекидневните случаи, не казвам да се размотаваме във времето, извинявайте за израза, но достатъчно прецизно да подходим. Пак подчертавам: не за друго, а за да изпълним целите, които си поставят вносителите, а не да направим нещо, колкото да ни се махне един проблем от главата, тъй като той няма да се махне така.
Дефиницията за домашно насилие – втори и съществен елемент.
В нашия Наказателен кодекс съществуват много разпоредби, които, под една или друга форма, могат да бъдат приложени и в частност в случаи, които се дефинират или могат да бъдат дефинирани като домашно насилие. Неслучайно вносителите в подробните си мотиви са казали и изследвали и съдебната практика, и различни състави. Тук имам предвид по-тежко наказуемите състави на убийство на баща, майка, рождено дете, лице в безпомощно състояние. Това е изписано и в мотивите. Общо взето, когато става дума за престъпление, извършено при положение на зависимост и надзор, когато може теоретично да се предположи, че става дума и за такъв тип престъпление – домашно насилие.
Трябва много внимателно да стиковаме текстовете, за да имат нашите новости в Наказателния кодекс истинска добавена стойност, а не да не отворим слабости, които вече сме видели, че на практика не съществуват, от една страна, от друга страна, да не създадем противоречиви текстове и да не объркаме и без това доста разнопосочната съдебна практика и практика на правоприлагащите органи, за която стана дума няколко пъти. Позволявам си само да спомена, че вносителите, например не допълват състава на изнасилването с новия общ квалифициращ признак, а това също може да се окаже проблем, имайки предвид целите на Закона.
Обещах да бъда кратък, затова приключвам със следното.
Прилагането от полицейските органи и от прокуратурата на новите текстове и на тези, които съществуват сега, са от ключово значение за действието на Закона. Именно полицаите би трябвало да са първата закрила за жертвите от домашно насилие. Без адекватна реакция, съпричастност, без адекватно образование, обучение на тези, които първи се сблъскат на терен с това явление, и най-добрите текстове ще останат мъртви текстове.
Използвам случая да Ви кажа, че при изказването си по този закон се запознах с изследване, което съм си извадил, което е проведено в Англия. Тук имаме и представител на кралицата.
В Англия миналата година е направено изследване, според което, в проучени 358 случая на убийства, не само такива в домашно насилие – ще видите, че е особено релевантно, преследването, фиксацията, обсесията, наблюдението и психическия тормоз на извършителя спрямо жертвата е било установено в 94% от случаите, което означава, че навременното улавяне на заплашително поведение, на психически тормоз, на обсесионално следене до голяма степен би могло да предотврати фатален край.
В контекста на това, за което сме се събрали, мисля, че е особено значимо, защото в краен случай смисълът от всичките тези неща е да не се стига до тях.
Завършвам наистина със следното: Народното събрание вече разглежда подобни законопроекти. Има приет на първо четене отпреди няколко месеца Наказателен кодекс, който засяга текстовете, които са засегнати и днес, и то в същата посока.
В единия става въпрос както за преквалифициране от частен към общ характер – и тук е въпрос на дебат, действително трябва да бъде от общ характер това престъпление, това е факт и той беше изказан много пъти, въпросът е как да започва: дали да бъде оставен да започва от така наречения „частно общ характер“, тоест по тъжба на пострадалия, след което прокуратурата, цялата тежест на държавата, както Вие казвате или по собствен почин и по собствен почин на наказателно-репресивните органи? Въпрос на дебат. Днес ще приемем на първо четене, надявам се, този проект. Има други предложения, които трябва да бъдат съединени и разгледани заедно.
Няколко пъти се спомена повторността на деянието, на нарушаването на заповедта. Прословутата чл. 296, ал. 4, където вече Народното събрание на първо четене прие наказанието да бъде „лишаване от свобода” много по-тежко – от една до пет години.
Има и друг един законопроект, на който обръщам внимание, който вече беше приет, който трябва да бъде обогатен, за който чакаме инициатива – Законът за защита от домашното насилие, където бяхме предложили, и се прие на първо четене, на територията на всяка област да се открива най-малко един кризисен център за жертви на такива насилия. От представители на Фондация „Анимус“ сме били сезирани с техни становища като народни представители и преди за нуждата от национална координация на евентуално разпространение на тази мрежа и други.
Завършвам с апел: първо, да приемем бързо на първо четене тази инициатива, след което да положим максимални усилия да привлечен прокуратурата, адвокати, практици в работата по текстовете. Между другото, може да се възползваме и от експертизата, която има тук като Съвет по законодателство към председателя на Народното събрание, доколкото се събраха доста наказателни кодекси, които са приети вече на първо четене.
Трето и последно, да не оставяме темата просто да отшуми, да не работим по нея конюнктурно и да следим за реалните последици от всяко едно наше законодателно действие. Благодаря и се извинявам, ако беше дълго.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Приемам извинението, защото, ако спазваме Правилника, трябва да имаме опцията за реплики на Вашето изказване. В добрия тон и в полза на гражданското общество, аз ще се въздържа. Голямата идея на този законопроект е всъщност действително да обедини и тези, които са сходни по материя законопроекти, в които имаме частични фрагментарни решения. Радвам се, че заявявате подкрепа за моята идея да включим и Съвета по законодателство в тази работа. Тук обаче също така, моля, имайте предвид, че за да направя като председател на Комисията по правните въпроси възлагане на Консултативния съвет ми е необходимо, ако не консенсус, поне много широко съгласие, защото за тази година и за този бюджет това би било единственото ни възлагане. Признавам, в този случай си заслужава. Действително имаме поне пет законопроекта, които би могло да бъдат предмет на анализ и от Консултативния съвет по законодателство. Мисля, че и те биха могли да допринесат. Въпросът е във времето и в скоростта, защото казвате: „Бързо да стане.“ Няма да говоря повече, особено когато имаме близост и сходство, и гледаме в почти една посока.
Ще дам думата на двете уважавани госпожи, на които задържах изказванията. Вие решете коя от Вас да бъде първа.
МАРИАНА ЕВТИМОВА, адвокат Фондация ПУЛС: Благодаря.
Аз съм адвокат, представител на Фондация „Пулс“, която от 20 години работи с лица и деца, пострадали от насилие. Представител съм и на Алианс за защита от насилие, основано на пола. Организацията ни е член и на Национална мрежа за децата. Всеобхватен поглед върху домашното насилие.
На първа линия сме работили с много пострадали от насилие. Смятам, че насилието и пострадалите няма нужда да се квалифицират като възраст, пол, раса, образование, националност, защото последиците са едни и същи.
Идеята на Законопроекта е да се съхрани максимално здравето и живота на гражданите на страната ни и е превенция от най-висока степен. Ние подкрепяме напълно всички предложения, които са направени, като Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, както и препратките към НПК и към Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража.
Разбира се, присъединявам се към това, че това е една от първите стъпки, според мен доста закъсняла, тъй като ние участвахме в работни групи още 2016 г., но по-добре късно отколкото никога, както казва народът. Имаше по-широк обем от предложения за изменения на Наказателния кодекс. Признавам, че е извлечена есенцията, това, което в момента е най-наболялата ниша.
Бях си приготвила един казус, с който да представя какво се случва със системното психическо насилие и преследването, нещо, което е ново,н ещо, което в нашето законодателство не е ангажирано по никакъв начин.
Искам да споделя, че психическото насилие е една от най тежките форми на поражение на човешката личност, тъй като води до разпад на психиката, на тялото, на преживяване, което е равностойно на психическа смърт и наистина хората, които упражняват психическо насилие, биха довели своята жертва, която е набелязана, до истински разпад и психическа смърт. Нещата са много страшни, но в момента нашето законодателство не го е скрепило по никакъв начин със санкция.
Домашното насилие – няма да говоря много за него, но винаги съм казвала, че е феномен. И е феномен, не само защото трудно излиза на повърхността, случва се без свидетели между четирите стени, знаем ги тези неща, но и защото има способността да се мултиплицира и да се предава от поколение на поколение.
Питаме се защо нашите деца са агресивни, защо се случва така в обществото? Ами, защото, ако не се е спряло на един ранен етап насилието в дома, то след това малките деца стават бъдещите родители и те възпроизвеждат същия модел на поведение. Така че то е като една месомелачка, която помиля цялото семейство. Семейство по семейство цялото ни общество расте в една система на несигурност, напрежение и стрес. Всички сме свидетели на това явление в момента и си даваме сметка, че макар и закъснели, е крайно време да се санкционира насилието у дома.
Насилието между партньори.
Аз ще дам като пример партньорство за една-две нощи, след което се усеща, че връзката не върви добре. Единият от партньорите иска да се прекрати и тогава започва преследването. И това е страшно! Дори не можем да влезем в дефиницията на съпружеско съжителство, което е при домашното насилие, защото те са били партньори за една нощ.
Бях приготвила казус, в който пострадалата, жена е, но не се фиксираме около това мъж или жена, аз споделям напълно тази забележка, в случая е жена, след такова партниране желае да прекрати връзката. Започва се преследването. Телефонни обаждания, стигащи до 100 пъти на ден. Атакуване по различни канали на съвременните комуникативни средства. Всеки ден на работното място, пред дома, пред детската градина на детето й, тъй като тя е млада майка, всеки ден той се появява отвсякъде, от всички места и все едно и също. Отначало ѝ поставя по една роза върху колата. Всяка сутрин като излиза има роза на колата. Когато казва, че желае да прекрати връзката и не желае никаква комуникация обаче, се започва преследването до ден, в който казва: „Свършиха розите, започват шамарите.“
Ако Ви зачета за какво става на въпрос като преследване, всички ще разберем, че това е нещо ужасно. Всеки ден да се събуждаш с идеята, че отнякъде някой ще изскочи и ще застраши живота ти! Дори и полицията няма как да реагира, защото тази жена беше извикала полиция, а той беше казал: „Ами, аз ѝ нося роза.“ Роза, роза, но всеки ден! След това се беше стигнало дотам, че един ден беше посегнал да я удуши.
Това го разказвам без да отвличам вниманието, но защото наистина искам да акцентирам, че сталкингът или преследването е едно много сериозно престъпление, което е крайно време да се скрепи с наказателна отговорност.
Подкрепям всички изложени текстове за криминализиране или по-тежка форма на наказание в случаите на домашно насилие, тъй като е много трудна доказеумостта. Много е трудно и пострадалото лице само да се защити, защото това е една системност и човекът, който днес е предлагал помощ, човекът, който се е грижил за теб, в утрешния ден става твоят психически убиец. Много е трудно сам, вътре във връзката, да излезе пострадалият от насилие и затова е необходима външната намеса, каквато е намесата на всички събрани тук – намесата на държавата, намесата на инструментариума на полиция, съд, прокуратура, та дори и на обществото. То всъщност се започва от обществото.
Затова ние подкрепяме направените изменения и, тъй като ще излезем може би с общо становище с Алианса за защита от насилие, основано на пола, ще представим в писмен вид евентуално допълненията към предложените изменения и смятам по-нататък да се включим активно в изменението на Закона за защита от домашно насилие. Семейният кодекс също е необходимо да се измени спешно, както и другите закони, които рефлектират – Законът за закрила на детето също, Правилникът за приложение на Закона за закрила на детето. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, адвокат Евтимова.
Заповядайте.
МАДЛЕН КИРЧЕВА, движение „Защита на гражданите и държавата“: Ние искаме да поставим пред Вас темата и да помислим – това явление за домашно насилие, за насилие над жената, кога се появи в живота на нашето общество или на нашия народ, и кои са причините? Ако твърдението, че една четвърт от българските жени са насилвани, да видим кои са причините!
Причините ги виждаме през сугестия – внушение, излъчвано от екрана на телевизиите, през сериални филми като „Сексът и града“, през разни шоу програми, списания, компютърни игри. И ние виждаме една агресия още в началните класове на българското училище. Ние не можем да не държим сметка за това какво се случва при подрастващите – от къде идва това? Само от семейството ли? Аз бих казала не и отново обръщам вниманието върху това, че се създават поведенчески модели през внушения, през твърдения, през, ако щете, „Прозореца на Обертон“.
„Прозорецът на Обертон“ – това е една технология за обличане в правна ризница на неприемливи за обществото поведения, идеи и внушения.
По отношение на Наказателния кодекс прави впечатление, че това е една стара изтъняла дреха, кърпена многократно. И тук искам да кажа: как мислите, кой ще седне да Ви чете – тези огромни по обем текстове? Дори и самите народни представители ме впечатляват, че не са прочели всичко, по което трябва да изработят своето собствено отношение, позиция, така че да гласуват. Парламентът е заливан с огромни обеми от текстове на проектозакони, на проекторешения, на конвенции и договори, които трябва да се ратифицират, и това е една технология, която се прилага не само в българския парламент, тя се прилага и в Европарламента.
Само като пример давам TTIB – Трансатлантическото споразумение – 3000 страници.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моля Ви да не се отклоняваме, въобще в парламентаризма, въобще и по света. Аз си спомням, че Вие сте специалист в …
МАДЛЕН КИРЧЕВА: Вие, народните представители, нямате време...
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Разбрахме.
МАДЛЕН КИРЧЕВА: …да видите каква философия трябва да вложите, така че животът на българския народ да бъде подобрен, така че такива явления, за които днес тук се говори, да не се появяват отново.
По отношение на психическото насилие.
Психическото насилие, както тук преждеговорившите казаха, то се отнася и към мъжете, и към децата. Аз съм свидетел на мой близък приятел – жена му рускиня, в чието семейство бащата е пиел, майката се е разделила, тя повтаря модела в своето семейство, изградено със здрав българин, отвличайки детето на 500 км от София, лишавайки го от бащина грижа, от модел бащин на поведение.
И когато мислим за промени, допълнения и изменения към Наказателния кодекс, аз Ви призовавам нека да има обмислена и здрава концепция. Ние не можем да наложим във всяко едно дребно взаимоотношение някакви писани правила, затова защото здравото българско семейство само до преди няколко десетилетия се е крепяло на неписани – нравствени норми. И в тази връзка крайно време е в българското образование да не шестват НПО-та, привнасящи нечии идеи отвън, нечии цели отвън, а да шества традиционното българско образование в християнските, ако щете, и в традиционните мюсюлмански ценности тук, в България.
В тази връзка, като заключение искам да допълня своите наблюдения от българския съд.
Знаете ли, съдиите не познават европейското право от Софийския районен съд. Не го познават! Това са нашите наблюдения. Не го прилагат. Е, искам да попитам, дори Министерството на енергетиката в Глава „Топлоснабдяване“. Иска да попитам…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моля Ви. И за „Топлофикацията“…
МАДЛЕН КИРЧЕВА: Завършвам с въпрос.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Друга ни е темата.
МАДЛЕН КИРЧЕВА: Българските граждани искат да са наясно – европейско законодателство ли ще се прилага в България – и, ако то се прилага, да се прилага навсякъде, или българско законодателство? Това е един много съществен въпрос, на който българските граждани очакват да получат отговор. Завърших.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е решено в Конституцията, госпожо Кирчева, но не искам да променяме темата на дебата, на разговора.
Уважаеми дами и господа, имате възможност съвсем финално да вземете становища, ако не сте успели да изразите позиция досега.
Заповядайте.
ЙОРДАН ТОДОРОВ, Фондация „Защита правата на децата“: Радва ме това, че се обсъжда вече и психическото насилие, защото много от децата наистина са жертви на психично насилие, което се осъществява в семействата, а в крайна сметка по съдебните дела излиза, че насилието е във физическа форма спрямо някой от двамата му родители. Може би малко сложно се изразих.
Другото, което искам да повдигна като въпрос – повдигал съм го и в работни групи, и на форуми, считам, че децата, които са по домове, където е тяхното жилище, където живеят, които са по кризисни центрове и така нататък, знам, че ще срещна много отпор тук от другите организации, но те също трябва да имат право на защита от домашно насилие, защото това е техният дом. Кризисният център е домът на тези деца, които живеят там. Съответно лицата, които трябва да могат да подават сигнали за този вид домашно насилие, би трябвало да е в по-голям състав, в смисъл персонал, защото децата, живеейки в един дом, те можа да са насилени от педагога, от психолог или всякаква форма на насилие. Знаете, вече не е тайна, че има много насилие по тези домове.
Давал съм го като вариант за разсъждаване и когато се е обсъждал Законът за домашно насилие – според мен, трябва да влезе хем в Закона за домашно насилие, хем сега в новите предложения, които са като проект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Тодоров.
Ако няма желаещи от нашите гости за други изказвания, колеги, ще дам думата на Вас, както и по въпроса – как продължаваме и, ако искате да изразите мнение по дебата до сега.
Заповядайте, колега.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Госпожо Председател, колеги, уважаеми гости! Смятам, че всички говорим добронамерено и всички говорим еднопосочно. Въпросът, който искам да засегна, е, че домашното насилие е нож с две остриета. Личната ми практика показва, че това, което се случва в семействата, не винаги излиза на бял свят. Казвам всичко това, защото то не винаги може да се докаже с наличните доказателствени средства, използвани в правото. Там има много голям субективен елемент. Тук правилно беше отбелязано, че при брачните дела и при последващите дела, които са свързани с делба на имущество, този елемент на домашно насилие ще бъде използван много често. Въвежда се елементът психическо насилие. Много трудно може да се докаже. Един родител може само с поглед да накара детето си да се начурка. Как ще го докажем това? В семействата има семейни скандални, поради някакви причини, които не са свързани с домашно насилие, но така или иначе съседи могат да чуят, че вътре в дома се крещи. Това също ще бъде използвано при следващите процеси между съпрузите.
Едновременно с това, на мен ми се струва, че изпускаме един друг въпрос – тук стана въпрос за защитените домове. Как ще процедираме със случаите, когато възрастни хора се гледат от техни съседи, познати и така нататък, с оглед придобиване на един последващ етап на тяхното имущество. Това може да е свързано с някакво нотариално прехвърляне на имуществото. Казвам ги тези въпроси, защото явно, че домашното насилие е свързано с живота в едно домакинство освен с наличие на някакви роднински връзки между лицата.
Аз поддържам изразеното становище от колегата Крум Зарков, че трябва да се направи промяна, едно допълнение в Закона. Смятам, че систематичното му място е в чл. 93 на Наказателния кодекс, с което да се даде ново понятие за домашно насилие. Явно е, че легалното понятие, дадено в Закона за защита от домашно насилие, не ни дава тази възможност. Струва ми се, че ние трябва да работим в тази посока. Да, аз, както беше заявено, ще подкрепя Закона. Смятам, че и сега можем да го решим. Предполагам, че тук се дадоха много ценни идеи – да се направят като допълнение към Закона между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Стоянов.
Има ли реплики към неговото изказване? Няма.
Изказване – колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми гости! Аз ще подкрепя този законопроект. Смятам, че това е добра първа стъпка – поздравления и към госпожа Караянчева, и към Вас колега Кирилов, и към останалите вносители на Законопроекта, които са в Правната комисия, доколкото виждам тук членовете – дамите от ГЕРБ. Смятам, че е правилно да се започне с по-интензивната мярка, именно с наказателно-правната защита, още повече със запълване на празнотата в законодателството, в случая Наказателния кодекс, по отношение на различни престъпни състави, като тръгнем от най-тежкото – убийство, минем през телесните повреди и през останалите престъпни състави в случаите на домашно насилие, смятам за смело решение и необходимо, въпреки че между първо и второ четене действително ще трябва да има прецизиране, включително и правно-техническо на текстовете по отношение на криминализирането на психическото насилие, смело казвам, защото действително тук се тръгва директно с наказателно-правна защита, а не с административнонаказателна такава по отношение на тези случаи или с гражданско-правна. По отношение на определението домашно насилие, макар че това е въпрос по-скоро за второ, а не първо четене, ако ще ни трябва дефиниция, която да е само за целите на Наказателния кодекс и която ще се различава от сега съществуващата дефиниция в Закона за домашното насилие, ние задължително трябва да имаме нова точка в чл. 93, да имаме отделно определение, нещо, което беше изтъкнато в дискусията, защото в противен случай, мисля, че няма нужда да обяснявам, ако няма да правим различна дефиниция, ако ще оставаме на дефиницията от Закона за домашно насилие и смятаме, че тя ще ни бъде достатъчно добра основа за прилагане на останалите текстове и изменения, то в този случай всеки един магистрат би следвало да познава Закона за домашно насилие и не би следвало да имаме излишна разпоредба. Разпоредбите – по-скоро обясненията на някои думи, както започва чл. 93 от Наказателния кодекс, са по отношение на понятия, които се възприемат специфично, само и единствено по отношение обхвата на Наказателния кодекс, а не такива, които смятаме, че можем да ползваме определенията, дадени в други закони.
Подкрепям и това, което са предложили колегите по отношение на свързаните изменения в НПК и в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, които също дават съответна защита на жертви на домашно насилие. Смятам, че можем в това заседание да проведем гласуването, предвид и на изразената позиция на колегите от БСП. Няма защо да бавим нашето решение, мисля, че всички сме единодушни на първо четене да подкрепим този законопроект. Разбира се, между първо и второ четене следва да бъдат направени промени. Стана ясно, че те са необходими – и правно-технически, и по същество на част от текстовете. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря колега Митев.
Реплики към изказването? Няма.
Господин Жаблянов, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря господин Кирилов.
Аз смятам, че позицията на БСП по отношение на предлагания законопроект вече беше изразена, така че в моето изказване ще изразя моята лична позиция и по-скоро някои въпроси, които стоят за изясняване пред законодателя преди всичко, а не в рамките на гражданското общество.
Става въпрос за дефинирането на понятието „домашно насилие”.
Аз изразявам своето безпокойство, че ние ще срещнем сериозни затруднения при изработването на дефиницията, тъй като тук не става въпрос да се дефинира характерът на насилието, а да се дефинира домът като понятие, което, струва ми се, че в момента, говорейки за домашно насилие, ние смесване няколко правни понятия. В дома в случая ние вкарваме съпружеските отношения, вкарваме етични норми, споменавайки понятието „дом”. Ако трябва да обясним как изглежда домът на съвременния българин и да го дефинираме правно, аз, честно казано, съм скептик относно възможността да се получат еднозначни определения в тази посока. Домашно насилие може да се случи на улицата, може да се случи навсякъде, домашно насилие означава насилие между членове на семейството или, както тук уместно беше поставен въпросът, за хора, които съжителстват под някаква форма. Тогава възниква въпросът за продължителността на това съжителство.
Не знам до каква степен домашно насилие може да бъде дефинирано еднозначно. Ясно е, че въпросът е обществено чувствителен, че е поставен от различни институции, засегнат е в различни документи от международен и от национален характер, но в името на законодателството и на справедливостта според мен еднозначното определение на понятията е напълно задължително, за да се стигне и до онези в бъдеще съдебни практики и решения, които да носят удовлетворение на страните в един процес, и най-важното – да засилят усещането за справедливост в обществото, а не за създаване на нови обществени разделения и конфликти. Това е моят апел. Предстои доработване на текстовете очевидно – работа от колеги, юристи, прависти, може би и хора с друга квалификация, но дефиницията на понятието „домашно насилие” е най-голямото изпитание пред този законопроект. Бих призовал и Комисията, и представителите на гражданския сектор да се съсредоточим върху това, тъй като от всички изказвания, поне това, което аз чух, това което пролича, е, че често пъти влагаме съвършено различни понятия, различно съдържание. Всеки има в съзнанието си различни казуси, когато говори за домашното насилие, и без еднозначна интерпретация на това ние трудно може да отидем към законодателен завършен акт, който да постигне крайната цел. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Жаблянов.
Има ли реплики към неговото изказване?
МАДЛЕН КИРЧЕВА: Аз имам само едно допълнение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Кирчева, дадох думата на адвокат Бекирска, ще я дам и на Вас.
ЙОРДАНКА БЕКИРСКА: Аз като реплика само, за да се присъединя към всичко, което се каза до момента.
Това, което е важно при дефиницията за домашното насилие в гражданския закон, който е Закон за защита от домашно насилие, там е дефиниран както актът на насилие, формите на насилие – сексуално, психическо, икономическо, дефиниран е също и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и личния живот, както и личните права, и също има дефиниция на лицата, които биха могли да го извършват. Това също не е на мястото си, защото както Вие казахте, то се прави между хора, а не на дадено място, защото може да бъде извън дома, също се намират в родствена връзка, били са или са в семейна връзка и във фактическо съпружеско съжителство или във фактическо съжителство, ако ползваме редакцията, която ползва Наказателният кодекс. Наистина е много голямо предизвикателство това да бъде дадена конкретна дефиниция и може би пък е добре да се придържаме към тази, която вече съществува в Закона, защото, когато правихме Закона преди 13 г., тогава дефиницията я взехме от всичките европейски директиви, които я съдържат и затова стана толкова широка. За да няма разнопосочност в гражданския оборот, е хубаво наистина да бъдат и двете дефиниции еднакви. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Госпожо Кирчева с молба – лаконично.
МАДЛЕН КИРЧЕВА: Само да допълня и да поставя въпрос – домашно ли е насилието над възрастни жени, извършвани от млади мъже от циганския етнос? Всички сме запознати с честотата на тези явления и престъпления. Те ще трябва ли да влязат в домашното насилие – престъпления, извършвани в домовете на възрастни и беззащитни жени по селата? Моля да помислите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, така е. Благодаря, госпожо Кирчева.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, колега Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми гости, аз ще подкрепя законопроектите, тъй като считам, че са добри, но имам някои забележки. Те са във връзка с наказанията, които са предвидени по някои от текстовете. Не може нещо, което до днес не е било престъпление, от утре да стане престъпление, наказанието да бъде едно от най-тежките в Наказателния кодекс – от 3 до 10 години предвижда чл. 144, ал. 4, т. 3. То се равнява на престъплението „грабеж“, то се приравнява на „тежка телесна повреда“ и на „изнудване“. Аз не вижда защо толкова трябва да е тежко това наказание, тъй като считам, че с това домашно насилие ще има сериозни злоупотреби.
Съгласен съм с господин Николов и със следващите, които взеха отношение. Не мога да се съглася само със становището на колежката, която е срещу мен, която каза, че домашното насилие ражда неизпълнение на съдебни решения. Аз считам, че е обратното – поне моето наблюдение е такова. Неизпълнението на съдебни решения ражда домашно насилие. Какво може да направи един баща, чиято майка на детето му не му го даде с месеци да го види освен да последва нещо като домашно насилие или да я заплаши, че ще я убие без да има такова намерение, но за тази заплаха него го грози наказание от три до десет години? Това е наказанието, което е предвидено по новия кодекс. Няма причина един родител – баща, който е разделен с майката, аз посочвам родителите, като в повечето случаи децата се присъждат на майките, да упражнява насилие, когато те са разделени и тя му дава детето.
В тази насока, считам – и редица други текстове има, където наказанията са прекомерно високи, и с по-малки наказания, вече като е престъпление домашното насилие, мисля, че ще има сериозен ефект. Не да правим непосилни наказания за едни неволни думи. Както казах, ще последват и много злоупотреби с това. Трудно може да се разграничи кога има домашно насилие и кога то е скалъпено. Много лесно може да се скалъпи домашно насилие. Аз мога да го направя, повярвайте ми.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Найденов.
Има ли реплики към колегата Найденов?
Усещам как гостите желаят да направят реплики, но вече сме в процедурата на Правилника.
Заповядайте. Приемам, че колегата Найденов обърна изказването, то беше адресирано и към Вас, така че заповядайте. Имате възможност за реплики.
Заповядайте.
Приемам, че изказването на колегата Найденов беше обърнато и адресирано и към Вас, така че заповядайте. Имате възможност за реплики.
ЕЛЕНА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви.
Не искам да превръщам дебатите в някакъв спор между конкретни личности. Не съм имала дела, в които домашното насилие да е предизвикано от това, че единият родител не си препятства контактите с другия. Както казах, домашното насилие възниква най често, когато жената забременее и след раждането на детето. Много след това се стига до раздяла между родителите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
КАТЯ КРЪСТАНОВА: Това, което искам да кажа, е, че когато изследваме случай на домашно насилие, смисълът, целта и фокусът на Закона за защита на домашното насилие е да се прецени нуждата от защита. Не се изследват причините, не се изследват отношенията, породили тези причини, не се изследват имущества, домове и така нататък. Единственото нещо, върху което се концентрираме, е нуждата, което ще рече, че ако има скандали, и единият, и другият участват в този скандал. Никога един скандал не стои изолирано и само единият да го провокира. И двамата участват. Какво правим? Ние ги разделяме, това е смисълът на заповедта за защита – да се отделят участниците във връзката в това насилие, за да се превенират по-тежки последващи причини.
Взех отношение не заради друго, а защото не поощрявам никаква форма на насилие. Не поощрявам, че разрешаването на какъвто и да е конфликт, породен от каквото и да е, трябва да е през заплахи, обиди, физическа разправа и така нататък. Защото, ако това го правим вътре в семейството, възрастните, това като модел се вижда от децата и след това, в училище, те се справят по същия начин. Ккато станат родители се справят по същия начин. Затова казах, че …
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, Вие обосновахте наследяването на агресията.
КАТЯ КРЪСТАНОВА: Абсолютно. Затова е необходимо. Важното е да се отделят участниците във връзката и да се спре насилието. Оттам нататък има закони. Законът е превенция. Санкцията е превенция. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Дуплика желаете ли, колега Найденов?
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Да, благодаря.
Взех отношение само по размера на наказанието. Иначе съм съгласен с предложенията. Доста сериозни са. Мисля, че и по-малки ще има голям ефект след като това стане престъпление вече.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Найденов.
Колеги, има ли други изказвания?
При това положение ще си позволя, и след като чух Вашата воля, да пристъпим към гласуване, и то изразено и от колегите, представители на опозицията, и от колегите, представители на партньорите в коалицията. Смятам, че сме единодушно по това – да пристъпим към гласуване.
По тази причина няма да аргументирам по същество различните елементи, които имаха дискусионен характер. Искам да кажа чисто организационно как си представям нещата и работата оттук нататък. Очевидно е, че има нужда между първо и второ четене да направим работна група. В този дебат отсъстват представители на дирекцията „Законодателство и референти“, финалисти, въпреки това смятам, че имаме положително отношение от тях досега с всички резерви.
Мога да изброя проблемните въпроси, които аз съм си отбелязал, по които е необходимо да има допълнителна работа. Да, по всички понятие е добре да направим един междинен дебат преди второто четене в Правна комисия. Хубаво е, че сега се възобнови дебатът за понятието „домашно насилие” и за превръзката, препратката между Наказателния кодекс и Закона.
Приемете, че досега ние предпочетохме варианта да ползваме едно налично, легално понятие, дефиниция, защото то има история, има практика по прилагането си. Това не означава, че не сме готови да скочим. Ако, тук бих искал да кажа, силно експертен дебат преценим, че има нужда, обосновано е, да направим ново, специално понятие в чл. 93 от Наказателния кодекс, добре. Аз бих мислил и по перспективно, имаме възможност да търсим и други кореспонденции, но ще се въздържа да кажа как точно да ги търсим. Като стигнем на този етап бих казал, че имаме възможности да търсим един утвърден стандарт. Подкрепям всичко това, което се каза, имаме ги изследванията, които бяха за Истанбулската конвенция и за състоянието на това незащитно законодателство. Те също трябва да бъдат ценен ориентир в тази работа.
Нека да не се делим секситски на мъже и на жени в този дебат. Проблемът е общ, и дори мъжете да са по-малко насилени от жените, при всички положения следва да направим максимума, за да постигнем най-добрия възможен ефект на този етап.
По дебата за причините – няма да коментираме причините. Това не е дебат за Комисията по правни въпроси. Тук само съм много изкушен една кратка скоба отварям: още през 42-то Народно събрание, това, което беше по времето на правителството Орешарски, аз участвах в разработването на проект за Камара на психолозите в България.
Виждате колко парламента минаха. Като години не е много – само 4 или 5 години. Използвам случая обаче да заявя категоричната си подкрепа за тези от професиите, които искат да си направят съсловна организация, искат да въвеждат стандарт. Знаем всичко и за проблемите с вещите лица, там работим по линия на развитие на съдебната система. Министерство на правосъдието има сериозен напредък в тази работа, има с какво да се гордее и да се похвали в това. Разбира се, има и още какво да се направи.
За да е кратко, свършвам до тук, няма да коментирам.
Ще разгледаме всички законопроекти заедно и няма да ги мерим. Аз няма да твърдя, че този законопроект е 10 пъти по-подробен от двата Ваши законопроекта, които са с по една норма. (Шум и реплики.) Аз също така няма да кажа, че на двата Ваши им изтече срокът за предложение между първо и второ четене. Вие бяхте съгласни, че там е добре да направим корекции, но спряхте само до внасянето на Законопроекта. Аз пак казвам, когато сте имали инициативата, добре е да си я довършите! Имаше дебат тогава, имаше позиции, Вие приехте част от тези позиции. (Шум и реплики.) Не аз съм подписал Вашите законопроекти.
Влизаме в политически спор, в парламентарен спор влизаме, но, както казахме, няма да сравняваме, измерване, съоразмеряваме и така нататък. Хубавата новина е, че имаме единомислие и че ще работим в една посока. Няма да коментираме Истанбулската конвенция, аз затова се спрях. (Шум и реплики.)
В момента осъществявате психически тормоз по отношение на председателя си.
РЕПЛИКА, встрани от микрофоните: Но това не е домашно насилие!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не е домашно, а насилие на служебното място. (Шум и реплики.) Зависи как ще определим кръга, можем да се окажем в хипотезата на госпожа Кирчева.
Приключвам с това, колеги.
Имате правото на реплики, ако желаете, спрямо това изказване.
Не дадохме думата на нашите гости от Британското посолство.
Съжалявам за това. Отново използвам случая да поздравя господин Том Хайнс и колегата Петя Христова, да благодаря за тяхното участие в това обсъждане, да благодаря и за всичко, което сте направили досега в тази област, включително и в Бургас. Въздържах се да кажа всичко, което сме видели в нашите обиколки по България, в 28-те окръжни града, но благодаря на Вас и за това, че наблюдавате този проблем в България, за всичко, с което сте съдействали, и за това, че ни помогнахте и за развитието на уредбата за оценката на въздействието на нормативните актове, което беше работа започната още от госпожа Цачева като председател на това събрание, и сега продължаваме и в настоящото Народно събрание.
Колеги, закривам дебата.
Възражения? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване от Правната комисия Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-76, внесен от Цвета Вълчева Караянчева и група народни представители на 24 октомври 2018 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Прие се на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-76, от Комисията по правни въпроси.
Колеги, преди да закрием заседанието – госпожо Председател, заповядайте.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Председател.
Искам да благодаря на всички за участието! Наистина така виждах този дебат и той наистина така се случи. Очакваме Вашите предложения.
Благодаря на колегите от всички парламентарни групи за подкрепата. Надявам се, че дебатът ще върви в този градивен начин. Ние не сме безпогрешни, затова приемаме много решения и предложения, които постъпят тук, за да можем да ги припознаем, и между първо и второ четене да ги внесем в Деловодството, за да могат да станат факт.
Искам да благодаря още веднъж на Министерството на правосъдието, на госпожа Цачева, на госпожа Ахладова, на екипа на Министерството, господин Стоянов, за тяхната подкрепа и за експертния потенциал, който вложиха в този Законопроект, разбира се, и на колегите, на господин Стефанов. Благодаря Ви много. Всичко добро.
Радвам се, че ще има работна група, в която ще има силно експертен дебат. Това съм си го записала, защото много ми хареса.
Успех! Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,50 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов