Стенограма от заседание на комисия

---

ПРОТОКОЛ
№ 71

На 21 ноември 2018 г., сряда, се състоя съвместно заседание на Комисията по правни въпроси и Комисията по вероизповеданията и правата на човека при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Годишен доклад на министъра на правосъдието по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България през 2017 г., № 802-00-31, внесен от Министерския съвет нa 11 юни 2018 г.
Докладът ще се разглежда на съвместно заседание с Комисията по вероизповеданията и правата на човека съгласно чл. 112, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане за второ гласуване на общ законопроект, № 853-03-80 от 31 октомври 2018 г. на приетите на първо гласуване на 25 октомври 2018 г. законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 802-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2018 г. и,
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-73, внесен от Цветан Генчев Цветанов, Данаил Димитров Кирилов, Емил Димитров Симеонов и Христиан Радев Митев на 9 октомври 2018 г.
Списък на присъствалите народни представители, присъстващи на заседанието и гостите се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от народните представители, председатели на Комисията по правните въпроси господин Данаил Кирилов и Комисията по вероизповеданията и правата на човека господин Красимир Велчев.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси по предложение за дневен ред, който сте получили в срока по Правилника.
Господин Велчев, заповядайте, ако решите да откриете заседанието.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добър ден и от мен.
Знаете, че днешното заседание е съвместно с Комисията по правни въпроси, така че гласуването ще си бъде отделно.
Предлагам да започваме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, имате думата по дневния ред за становища и възражения.
Има ли възражения по дневния ред? Няма възражения.
Подлагам на гласуване за Правна комисия.
За – 13, против и въздържал се – няма.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: За Комисията по вероизповеданията и правата на човека:
За – 12, против и въздържал се – няма.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Дневният ред е приет.
Колеги, пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ГОДИШЕН ДОКЛАД НА МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РЕШЕНИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ПО ДЕЛА СРЕЩУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2017 Г., № 802-00-31, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НA 11 ЮНИ 2018 Г.
Гости от Министерството на правосъдието: професор Николай Проданов – заместник-министър на правосъдието; госпожа Милена Коцева – директор на дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“ и госпожа Ива Станчева – Чинова, правителствен агент в дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“.
Това са гостите.
Господин Заместник-министър, заповядайте, ако желаете, накратко да представите основните акценти в Доклада.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПРОДАНОВ: Господин Кирилов, господин Велчев! Уважаеми членове на двете постоянни парламентарни комисии, дами и господа!
За мен е удоволствие, както и за моите колеги да представим вече петия Годишен доклад на министъра на правосъдието по изпълнение Решението на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България.
Този доклад е структуриран в три части. В първата част е представена актуална информация за броя на висящите жалби пред съда, броя на осъдителните решения за 2017 г., както и в резюме някои от по-важните решения на Съда, постановени през годината.
През 2017 г. по критерий брой висящи жалби пред Европейския съд по правата на човека България отново, за пореден път, трайно се нарежда извън първата десетка – България е на 15-о място с 623 броя жалби. През същата година са постановени 65 решения по дела срещу България, които се разпределят по следния начин: 31 осъдителни решения, 2 допълнителни решения по въпроса за обезщетението, 6 оправдателни решения по същество, 14 решения, с които съдът е отхвърлил жалбите като недопустими и 12 решения, с които жалбите се заличават от списъка на делата. Общо българската държава е спечелила около 37% от делата, по които съдът е разгледал спора по същество.
Във втората си част докладът съдържа информация за решенията на съда срещу България във фазата на изпълнение, като се посочват тези, които са били изпълнени през годината и се маркират позитивните промени в законодателството и практиката в резултат на осъдителни решения на Съда.
Според данните на съответния отдел за изпълнение на решенията общият брой български решения на стадий на изпълнение към 31 декември 2017 г. е 207, от които 77 са прецедентни, а останалите установяват повтарящи се нарушения; в засилена процедура по наблюдение се намират 87 дела, от стандарт 114. За сравнение от предходната година, тоест към 31 декември 2016 г. общият брой висящи дела е бил 290, а прецедентите – 94.
През 2017 г. българското правителство успя да закрие наблюдението на рекорден брой решения – 116, от които 28 прецедента, и 88 решения с повтарящи се нарушения. За сравнение през 2016 г. приключи наблюдението на общо 31 решения.
През 20178 г. бе закрито и наблюдението върху следните по-важни групи решения: „Китов и Джангозов срещу България“. Ще си позволя да не споменавам точно за какво се отнасят тези групи. Групата Ангелова и Илиев, групата Бочев срещу България, групата Великови. Закрито беше наблюдението и по още 20 прецедентни дела. Беше постигнат значителен напредък по изпълнението на следните решения: пилотното решение „Нешков и други срещу България“ и групата решения „Кехайов срещу България“, отнасящи се условията в местата за лишаване от свобода; групата Великови срещу България и Колеви срещу България, отнасящи се до нарушения във връзка с неефективно разследване; решения по делата Стойне Христов срещу България и Светлозар Петров срещу България, които касаят нарушения на правото на процес в разумен срок; групата Станев, отнасяща се до незаконно настаняване на лица, поставени под ограничено запрещение поради психично заболяване в социални домове.
Третата част на доклада засяга основни проблеми, произтичащи от решенията на съда, по които се налага да бъдат взети допълнителни мерки. В нея се посочват действията, които законодателната, изпълнителната и съдебната власт следва да предприемат за успешното изпълнение на решенията и предотвратяване на бъдещи нарушения на Конвенцията и осъдителни решения срещу България.
Най-сериозни проблеми се констатират по десет групи дела по засилена процедура, които са подробно изброени в Доклада на министъра. В стандартна процедура по наблюдение са редица дела, които също засягат съществени проблеми, например настаняването в домове за малолетни и непълнолетни деца, някои проблеми на наказателния процес, някои гражданско-правни процеси например заплащането на съдебни такси от юридически лица, засекретяване на съдебни решения на Върховния административен съд; проблеми, свързани с припознаването и установяването на произход; изпълнението на съдебни решения от страна на държавни институции. Също така тук са някои въпроси, свързани със свободата на вероизповеданието и някои проблеми във връзка с регистрацията на вероизповеданията, свободата на медиите, свободата на изразяването. Някои вещно-правни въпроси и на последно място, някои аспекти от избирателните права на гражданите и правото на образование. С това ще си позволя да приключа това съвсем кратко експозе по отношение на петия Годишен доклад на министъра на правосъдието.
С удоволствие аз и моите колеги ще отговорим на евентуално зададените ни въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на проф. Проданов.
Колеги, запознали сте се с Доклада.
Имате възможност за въпроси, мнения, становища.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми гости, уважаеми проф. Проданов! Ние ще подкрепим Доклада. Свършена е огромна работа, бих казал. Похвална е и тенденцията за намаляване на броя на висящите жалби срещу държавата през последните седем години и България вече е извън десетте страни, както казахте и Вие, по Конвенцията с най-много жалби пред Европейския съд по правата на човека.
Все пак предстои още много работа и в тази връзка имам няколко въпроса, но ще Ви задам само два, свързани с работата на законодателната власт и касаят пряко нас.
Един от проблемите по група дела, които се намират в засилена процедура по наблюдение, касае липсата на публичност в съдебните решения на Висшия административен съд, по гражданско-правни спорове, когато делата засягат класифицирана информация. Поискали сте от Върховния административен съд предоставяне на становище относно това дали за разрешението на този проблем са необходими законодателни промени в Закона за защита на класифицираната информация.
Въпросът ми е: има ли някаква реакция и каква е позицията на Върховния административен съд по този проблем? Вторият ми въпрос касае правната уредба и прилагането на института „клевета“ – големият брой частни наказателни дела за клевета срещу граждани, заведени от длъжностни лица след подадени жалби и сигнали срещу последните за нарушения при и по повод изпълнение на службата им и критиките на Европейския съд по правата на човека срещу наличието на класифициращ състав на клеветата, когато тя е насочена срещу длъжностни лица. На страница 36 се сочи, че в Министерството на правосъдието е създадена работна група, която да изработи Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с който да се променят минималните размери на глобите, налагани по чл. 146 и чл. 148а от Наказателния кодекс, да се премахне квалифицираният състав по чл. 148, ал. 1, т. 3 по отношение престъплението „клевета“; да се изключи изрично от обхвата на клеветата подаването на сигнали и жалби до държавни институции, когато това се извършва с оглед защита на законен, личен или обществен интерес и да се отмени забраната за прилагането на чл. 78а, когато престъпленията обида и клевета са извършени срещу орган на властта.
Очаква се работната група да приключи работата си до края на тази година. Интересува ме на какъв етап е работата на работната група? Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПРОДАНОВ: Господин Велчев, тъй като Вашите въпроси бяха съвсем конкретни, ще си позволя да помоля моите колеги да отговорят на двата въпроса.
МИЛЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви, господин Председател, за дадената дума. Благодаря, че за поредна година на съвместно заседание двете парламентарни комисии обръщат такова внимание на доклада на министъра на правосъдието по изпълнение на решенията. По този начин припознават и себе си като отговорен фактор в този процес.
Благодаря Ви и за въпроса, тъй като вече сме в края на годината, а пък Докладът касае периода от предходната година и междувременно са се случили много неща, има развитие по нещата, които сте чели и с които Ви запознаваме днес.
Конкретно по втория Ви въпрос – за обидата и клеветата. Законът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс беше завършен и предстои да бъде внесен.
За повече подробности обаче ще дам думата на колегата Ива Станчева, както и по втория въпрос.
ИВА СТАНЧЕВА-ЧИНОВА: Добър ден, уважаеми дами и господа!
Във връзка с въпроса Ви относно становището на Върховния административен съд – да, получихме такова, в средата на тази година. За съжаление, то не беше особено ясно. Към момента сме получили допълнителни и конкретни въпроси от отдела по изпълнение на решенията към Комитета на министрите, които са в процес на превод и подготовка отново да бъдат изпратени до Вас за становище.
Към момента не сме наясно дали са необходими законодателни промени в Закона за защита на класифицираната информация или не, тъй като нямаме становище от засегнатите институции.
По втория Ви въпрос: работната група относно промените в уредбата на обидата и клеветата приключи работата си през месец август тази година. Поради някои технически проблеми във връзка с финансовата обосновка на проекта се забави за малко публикуването на Законопроекта за обществено обсъждане, но очакваме да бъде качено на сайта за обществено обсъждане днес или утре, след което ще продължи процедурата за междуведомствено съгласуване и внасяне в Министерския съвет.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
Ще свърши ли всичко в рамките на тази година?
ИВА СТАНЧЕВА: Силно се надявам.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Дано не си останем само с надеждите.
Господин Кирилов.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други въпроси, мнения, становища, изказвания?
Заповядайте.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Уважаеми колеги, участниците от парламентарната група на БСП в двете комисии ще подкрепим Доклада.
Имаме своите аргументи, разбира се, които ще изложим в залата.
Наистина има позитивни промени и те са отразени в Доклада, но очакванията и най-вече усещанията в обществото са малко по-други и по-различни, така че това ще го изразим в залата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако няма други изказвания, искам само с две изречения да изразя задоволството от това, че в Доклада са отчетени законодателните усилия на Народното събрание, на Комисията по правни въпроси, като в графата в частта и „значим изключителен напредък са промените, които направихме в Наказателнопроцесуалния кодекс, плюс промените в подзаконовата нормативна уредба, приета от Министерството на правосъдието по прилагане на Закона за изтърпяване на наказанията и задържане под стража.
Смятам, че напредъкът е значим, сериозен и по никакъв начин не трябва да ограничаваме усилията си в тази връзка.
Припомням на колегите, както бях уведомил и Комисията, имахме покана за участие на двама наши колеги в заседанието, което ще се състои този седмица в понеделник по въпросите за изпълнение наказанията на Европейския съд. Да пожелаем успех на госпожа Мария Илиева и Анна Александрова, които ще представят Правната комисия и българското Народно събрание. Там сме заявили, че ще се похвалим с това, че за пети път имаме Доклад по изпълнение на решенията на Европейския съд.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Закривам дебата.
Господин Велчев, заповядайте да гласувате от Вашата Комисия.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против и въздържал се – няма.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Велчев.
Колеги, от Правната комисия, който е да подкрепим Доклада, моля да гласува.
За – 13, против и въздържал се – няма.
Приема се Докладът и от Комисията по правни въпроси.
Колеги, благодаря Ви за съвместната работа.
Благодаря на гостите за съвместната работа.
За да изчакаме и другите колеги, ще дам почивка от 5 минути.

(След почивката)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, продължаваме след прекъсването.
Пристъпваме към точка втора:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ, № 853-03-80 ОТ 31 ОКТОМВРИ 2018 Г. НА ПРИЕТИТЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА 25 ОКТОМВРИ 2018 Г. ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, ИЗГОТВЕН НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, АЛ. 2 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ;
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 802-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2018 г.; и
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-73, внесен от Цветан Цветанов, Данаил Кирилов, Емил Димитров, Христиан Митев на 9 октомври 2018 г.
Гости от Министерството на правосъдието са: господин Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието, господин Александър Стефанов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателството“, госпожа Катя Панова – държавен експерт в отдел „Сътрудничество“ по наказателно-правни въпроси; госпожа Магдалена Георгиева – главен експерт в отдел „Сътрудничество по наказателно-правни въпроси“.
От прокуратурата на Република България: госпожа Мария Шишкова – заместник главен прокурор на Република България.
От Министерството на икономиката: господин Бончо Бончев – началник отдел дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите“; господин Димитър Чилибоноски – държавен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите“; госпожа Нина Христова – държавен експерт в дирекция „Външноикономическа политика“; госпожа Светослава Малчева – главен експерт в дирекция „Външноикономическа политика“.
Колеги, преди да пристъпим към разглеждане на Законопроекта, уведомявам и благодаря на всички колеги, които в понеделник – цял ден, до късно вечерта в работна група участваха в дискусиите по общия Доклад.
На работната група преценихме, че е необходимо да поканим и представители на КОНПИ, така че благодаря и на Комисията, че е реагирала и изпраща колеги от състава си за участие в днешното обсъждане за второ гласуване.
Има ли някой да каже нещо общо или встъпително, преди да пристъпим към доклада?
Ако няма, на вниманието Ви е Доклад относно Общ законопроект на приетите на 25 октомври 2018 г. два Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, както бяха представени със съответните номера.
„Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс“.
Имате думата по наименованието за изказване, мнения предложения. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието.
За – 14, против и въздържал се – няма.
Параграф 1 по отношение на чл. 53 от Наказателния кодекс – текст на вносител и предложение за редакция от работната група.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения.
За колегите, които не участваха в работната група, най-дискутирана беше т. 2 на ал. 3 – определението на непряка облага. На Вашето внимание в редакцията е даден вариант в оптимизиран вид на определението, така че да съответства и на Директивата.
Добре е, че няма никакви възражения и мнения.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Господин Председател, ще бъдат кратък и съм подтикнат от това, че казахте за съответствие с Директивата.
Имах честта да присъствам на работната група, когато тя обсъждаше този текст и виждам, че той е претърпял промени, които са в правилната посока, доколкото е едно от основните неща, които дискутирахме на работната група, е отпаднало „преки“ от крайния текст.
Все пак, държа да подчертая, че на работната група експерти и правоприлагащи органи, от прокуратурата много внимателно и доста нагледно ни обясниха как може да се опитваме да изпишем вежди, а да избодем око и как е възможно с тази редакция да направим така, че много по-трудно да се стига до осъдителни присъди в рамките на наказателния процес. Защото прокурорите ще бъдат принудени, позовавайки се на наказанието „конфискация“ да събират доказателства по НПК, за да обосноват и непреките облаги, които трябва да предявят като наказание. Това в един процес, който е притиснат от най-различни срокове, може да се окаже голям проблем и вместо да борим натрупването на престъпно имущество, както го изисква и прословутата Директива, ние можем да направи така, че много трудно да се стига до наказателни присъди. Всичко това беше изговорено и аз няма да се връщам на него.
Държа обаче да подчертая и на официалното заседание на Правната комисия, че Директивата, за която става дума и която транспонираме днес, е транспонирана с друг закон и имаме достатъчно основания да се каже, че тя е транспонирана в нейните цели, в нейния дух и в нейните разпоредби. Затова, ако се създава нова ал. 3, която да променя сега действащия текст, то трябва да бъде обосновано с целите на наказателното преследване в България, а не с транспониране на тази директива.
Достатъчно аргументи имаме, за да обясним на Европейската комисия как, защо и по кой ред ние преследваме натрупването на така нареченото „престъпно имущество“, поради което ние ще се въздържим от подкрепа на този текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Зарков.
Реплики към изказването на колегата Зарков?
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Господин Председател, искам да обърна внимание, че Европейската комисия многократно е уведомявана за Закона за противодействия на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, но ние транспонираме тази директива комплексно – с промените в НК и с промените в новия закон.
Колегите от КОНПИ са тук, наясно сме, че и там се касае за гражданска конфискация. В случая говорим за тази по Наказателния кодекс. Комисията е уведомена за нашия нов антикорупционен закон, но на този етап не приема аргумента, че с него ние сме транспонирали тази директива. Само това искам да отбележа, без да влизам в конкретика по текстовете.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на зам.-министър Стоянов.
Аз също ще си позволя кратка реплика, уважаеми колега Зарков.
Аз възприемам предложената редакция като постигнат консенсус. Лично аз не съм особено убеден в предложената редакция с оглед на нейния обхват, защото предпочитам по-широката дефиниция на „непряка облага“. Да, съобразявам се и си давам сметка, че това би затруднило наказателния съд при изследване на статута на имуществото, което по един или друг начин се е трансформирало в резултат на осъществяване на пряката облага, но смятам, че с оглед вече трайно установената тенденция по производствата по отнемане и във връзка и с наказателното производство, за да няма съмнение, за да няма интерпретации в едно или друго заинтересовано печатно издание по отношение на основанията, конституционосъобразността на така наречената „гражданска конфискация“ аз поддържам разбирането за по-широк обхват, по-радикален обхват на частта от наказанието, която е отнемане на незаконно придобитото, плюс всички сурогати във връзка с това облагодетелстване.
Вие достатъчно убедително представихте части от дебата в работната група, но мисля, че опасенията на върховните наказателни съдии, които участваха в този дебат, са по-скоро твърде предварителни. Смятам, че в реално производство и след не особено дълъг период, наказателният съд, ако не с лекота, но поне достатъчно ефективно и оптимизирано би могъл да събере и доказателства за трансформираното имущество. С тази редакция ние оставяме убеждението в това, че един добър търговско-правен манипулатор, който не само е осъществил едно криминално деяния и се е обогатил, но сме му дали една широка възможност да прави вариации и експерименти във връзка с трансформацията, сливането на фрагменти и имущество, включително с този резултат да обогатява и свързани лица.
Мисля си, че точно за този вид наказание би трябвало да бъдем изключително прецизни и да не оставяме никаква бариера по линия на преобръщенията, за да се преследва докрай резултатът. Това е освен ефектът на прякото наказване и отнемане на престъпно придобития резултат, според мен това е и елемент на превенцията и на защитата на държавното имущество и собственост. Имайте предвид, че във всички у нас е установено трайното убеждение, че голяма част от общите ни публични ресурси се намират и са усвоени по незаконен начин и са надлежно трансформирани, препрани и вече са в една относителна законна форма в търговския оборот. Стана дълго изказване, за което се извинявам.
Трета реплика има ли към изказването на колегата Зарков?
Заповядайте, господин Зарков, за дуплика.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря за уточненията. Вижте, без да изпадам в излишна теоретизация. Директивата, и аз разбирам трудностите в комуникацията с Европейската комисия, тъй като трябва да им обясните нещо, което те не познават, а именно институтът на гражданската конфискация, какъвто беше въведен в България и както беше въведен уж, за да транспонираме тази директива. Това беше на най-горно място в мотивите на онзи законопроект.
Голямата разлика между гражданската и наказателната конфискация и неслучайно в гражданската конфискация говорим за отнемане, да бягаме от термина „конфискация“, тъй като в него има наказание. За да има наказание, преди това трябва да има постановена осъдителна присъда. Това, което ни казаха не само наказателните съдии, а и представителите на Главна прокуратура, е, че с такъв текст много по-трудно ще се стигне до осъдителна присъда. А когато не стигате до осъдителна присъда, уважаеми господин Председател, кел файда колко прецизно сте написали начина на конфискацията, тъй като до нея няма да се стигне никога! И ако можеше НПК да стига до тези облаги, които тук се опитваме да обобщим като хипотези, нямаше да правим института на гражданска конфискация. Той беше измислен именно, за да може да се стига до това имущество, което НПК е неадекватно да го стигне. Това беше изразено достатъчно ясно.
Аз разбирам проблеми и искам да ме разберете правилно. Неслучайно подкрепихме този текст на първо четене. Проблемът е, че от Европейската комисия изискват още неща от нас, за да признаят тази директива за ефективно транспонирана. Това обаче не е проблем на българския наказателен кодекс, а на комуникацията между Министерството на правосъдието и Европейската комисия. В тази комуникация трябва да бъдат включени и останалите колеги. Мисля, че имаме достатъчно аргументи да твърдим, че в нашето законодателство имаме доста и по-ефективни способи, отколкото в други страни членки.
Последно, няколко пъти цитирате статията, която Ви е направила впечатление, в която се поставя въпросът за конституционосъобразност на гражданската конфискация или отнемането на имуществото, придобито от престъпна дейност. Този въпрос е бил поставян пред Конституционния съд. Ние имаме неговото становище, така че не се притеснявайте толкова от тази статия.
Накрая, сега действащата буква „б“ на ал. 2, която поправяме и прецизираме, е достатъчно обща и достатъчно ясна, за да бъде също комуникирана Европейската комисия и правоприлагащите органи и средства да постигнат целите на конфискацията като наказание. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Чувствам се предизвикан да продължа в изказване и ще кажа следното. Не, статията във въпросното издание въобще не ме притеснява. Напротив, изключително много ме озадачава точно в контекста на това, че имаме решение на Конституционния съд по въпроса за гражданската конфискация. Но, когато едно уж авторитетно списание започва с такава статия, която е от адвокатско дружество, един вид програмна статия на това издание, мисля, че това е далеч от публицистиката. Също така и мен ме озадачават твърденията в тази публикация, която по-скоро има значението и се вижда, че е била адвокатска кореспонденция между адвокат и довереник, от която е направен квази журналистически материал. Действително, вероятно непредубеденият читател няма да знае, че съществува произнасяне на Конституционния съд по този въпрос и ще остане с неверните убеждения и внушения, които са развити там. Иначе аз се радвам за Вашето отношение и към така наречената „гражданска конфискация“, и за участието Ви в този дебат.
Искам само да подчертая следното: ние разсъждаваме и съжалявам, че това не можаха да го чуят върховните наказателни съдии, исках да го поставя на дебат още там. Разсъждавате по отношение на конфискационния елемент на това наказание, но тук говорим за понятия и трябва да съобразяваме обезпечителния и гаранционен момент в наказателното производство, тоест това понятие има значение и за обезпечителните мерки, които ще бъдат наложени и в предсъдебната, и в съдебната фаза на това имущество. Лично на мен не ми е без значение какъв ще е обхватът на тези обезпечителни мерки.
Тук гледам и като на гаранция на публичния интерес. Не съм имал възможност последните пет или шест години да гледам прокурорски постановления в обезпечителната им част, но мога да кажа, че това, което съм виждал в предни години, макар и да не е действал точно този закон, в този му вид, бих казал, че мерките и подхода на разследващия орган н това обезпечително производство е бил достатъчно гъвкав и ефективен и нямам желание да го ограничавам по линия на понятията.
Завършвам изказването ми, като попитам господин Стефанов, с оглед дебата ни от работната група, има ли правно-технически проблем, ако примерно се подкрепи текстът на вносител с понятията по ал. 3, т. 2, а не редакцията, както е на работната група? Благодаря.
ЗАМ. –МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Не, нямаме такива притеснения. Детайлно всичко беше обсъдено по време на работната група. Проведе се много голям дебат, нивото беше професионално и така нататък. Много благодаря и за изказванията сега. Мисля, че няма да има проблем.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, смятам, че голяма част от Вас са получили покани за честването на 130 годишнината от първия закон за адвокатурата. Вчера обсъждах с колеги евентуално, ако прецените и желаете да направим прекъсване за половин час, за да присъстват за няколко минути при откриването на празника в Народния театър.
Мога да помоля госпожа Атанасова да отиде в Народния театър, ако желае.
Реплика на господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Две неща. Първо, категорично съм несъгласен, че става дума за някакви понятия. Ние пипаме в раздел Втори на общата част „видове наказания“ – чл. 53. Понятийният апарат определя чл. 93 и става дума за наказание, това първо.
Второ, моля Ви поне се възползвайте от малкия напредък, направен на работната група, не се връщайте на текста по вносител. Защото второто изречение, което е отпаднало от тук, действително ще блокира процеса. Казвам Ви го не аз, оставете какво мисля аз и моите колеги, казват го хората, които работят с Наказателния кодекс всеки ден.
Апелът ми към Комисията е, след като е имало работна група, поне се съгласете с нейните заключения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, но Вие не ги възприемате. Защо аз да се чувствам длъжен.
КРУМ ЗАРКОВ: Искам да бъда напълно прецизен. Не само че възприемам заключенията на работната група, защото чух какво се каза в работната група, текстът, който подкрепих на първо четене с гласуването си, считам, че не е правилен, защото чух какво ми казват съдиите и прокурорите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще помоля прокуратурата да се намеси в нашия разгорещен спор.
Госпожо Шишкова.
МАРИЯ ШИШКОВА: Господин Председател, уважаеми народни представители, дами и господа, колеги!
Действително в работната група беше поставен на сериозен дебат проблемът, който би могъл да възникне в рамките на наказателния процес, във връзка с разширяване на предмета на доказване в наказателното производство, когато трябва да се установява и да се събират доказателства както за преките, така и за непреките облаги, които са настъпили в резултат на конкретно извършено престъпление.
От една страна, опасенията на практикуващите са свързани с това, че изясняването на обстоятелствата, свързани най-вече с непреките облаги, биха могли да създадат затруднения не от гледна точка на това, че те не могат да бъдат установени лесно, а че в огромна част от случаите това би предполагало използване на различни доказателствени способи, най-вече експертни заключения, което пък би забавило наказателния процес.
От друга страна, коректно е да се каже, че нормата в ал. 3 в сегашния й вид не е норма, която предвижда част от наказанието, тя е по-скоро легална дефиниция, която може би е по-относима систематично към текстовете, които се съдържат в нормата на чл. 93 от Наказателния кодекс. В този смисъл аз ще се съглася с изложеното от председателя, че това по-разширено дефиниране на пряката и непряката облага гарантира обществения интерес именно от гледна точка на възможностите в далеч по-ранна процесуална фаза, в случай че такива бъдат установени и могат да бъдат установени, съответно да се предприемат и необходимите обезпечителни мерки. Друг е въпросът, че за това нещо не можем да подминем този момент. Казахме по време на работната група, че установяването на непреките облаги в голяма част от случаите би предполагало ангажирането на значително повече доказателствени способи, което в известна степен не може да не се отчита възможността за забавяне на наказателното производство.
Иначе, по своята същност нормата на ал. 3 в двете ѝ хипотези фактически представлява легална дефиниция както на пряката, така и на непряката облага. Това, което всъщност се цели да бъде транспонирано от Директивата и ангажиментът, който държавата има, по силата на задължението да обезпечи и наказателно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Шишкова.
Приемам, че сме още в реплики на моето изказване.
Друга реплика има ли към това изказване? Няма трета реплика.
Аз ще се въздържа, няма да правя дуплика.
Други изказвания, колеги? (Разговор извън микрофоните.)
МАРИЯ ШИШКОВА: Цялата нова ал. 3 – това казах, че цялата ал. 3 с т. 1 и т. 2 фактически представляват легални дефиниции, които се въвеждат.
Наказанието е предвидено като част от съществуващите форми на ал. 1 и ал. 2. Алинея 3 е нова и тя фактически въвежда понятията в Наказателния кодекс. Възприет е този подход да се обвърже с нормата на чл. 53, ал. 1 и 2, тук да е мястото на дефиницията. Ваше право и преценка е да вземете отношение дали това е систематично правилното място на легалните дефиниции, но те са такива.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще бъда съвсем кратък. Ако погледнете, колега Зарков, повечето осъдителни престъпления: чл. 206, 212, грабежите, кражбите, митническите в определени хипотези, предвиждат конфискация на цялото или част от имуществото, и без изобщо да се интересуват дали има, или няма каквото й да било връзка с деянието. Дотолкова да се твърди, защото това са текстове, които съществуват от много време, откакто има Наказателен кодекс, че това затруднява доказването на съответното престъпление, мисля, че е несериозно. Практически се е наложило вече след 10, 15 години, обезпечаването в наказателното производство да става по съдебен ред, да се налагат обезпечителните мерки. Тук става въпрос да се търси непряката облага. Пряката е ясна, това първо.
Второ, гражданската конфискация. Донякъде тя много се доближава. Там обаче се търси така нареченото необяснимо богатство, тоест имуществото, което лицето не може да докаже, изхождайки от презумпцията, когато за първи път е приложена – ако не се лъжа в Ирландия, че лице, което прави престъпление – наркотици или трафик на хора, пряката облага е много малка, не всякога може да се докаже това, но това лице, благодарение на тази престъпна дейност, има това имущество. Не може да докаже произхода му по законен начин.
Не виждам тук какво чак толкова би затруднило доказването. Мисля, че проблемът е за непряката облага. Конфискацията на цялото или отделно имущество е добавена основно към осъдителните престъпления и към тези, свързан с имуществото. Обикновено при тях има непряка облага, разбира се, и при някои други, свързани със стопанския живот. Това е моето мнение.
Защото, ако не се установи, разбирам, че Вие не възразявате против принципа, а това, че би се затруднило производството. Да, но общо взето по тези текстове, които биха довели до облага, там пък има и гражданска конфискация.
Отделна е темата доколко се дублират. Изхождайки от основното – предвижда се конфискация в тези текстове на цялото или на част от имуществото, без изобщо да се интересува Законопроектът как е придобивано и така нататък.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Реплики към изказването на господин Лазаров?
Само ще добавя по-скоро като уточнение на изказването на господин Лазаров, че ние обсъждахме действието спрямо всички видове деяния, спрямо всички по характер производства на тази разпоредба. Дори коментирахме по-детайлно случая за измамника – имуществото на измамника.
МАРИЯ ШИШКОВА: Коментирахме го във връзка с това, че това е норма в общата част, която означава, че би се приложила и по отношение на делата от частен характер, в случаите, в които примерно става въпрос точно така: за престъпления, които са извършени между роднини примерно присвоителни или свързани все пак с генериране на облаги за лицето, което е извършител. Проблеми с установяването на пряката облага няма абсолютно никакви. Там действително съдебната практика към настоящия момент работи без проблем. Непряката облага, както е формулирана като икономическа полза, в преобладаващата част от случаите това е единственото – че тя би налагала използването на други доказателствени способи. Това не може да стане толкова бързо в рамките на наказателното производство. Това обаче са норми, пак се връщаме към въпроса: дали това всъщност е час от наказанието, или не, ал. 3 си е дефиниция и на непряката и на пряката облага. Ваше е правото да прецените дали тук следва да остане, или евентуално да си ги създадете към нормата на чл. 93, където примерно са останалите легални дефиниции в Наказателния кодекс.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Шишкова.
Други реплики към изказването на господин Лазаров? Няма.
Закривам дебата и пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за редакция, както я виждате.
Моля, който е за предложението за редакция на работната група, да гласува.
За и против – няма, въздържали се – 13.
Не се приема редакцията на работната група.
Подлагам на гласуване текста на вносител.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се текстът на вносител, а предложението за редакция не се подкрепя.
Параграф 2 по отношение на чл. 195 от Наказателния кодекс: текст на вносител.
Колеги, имате думата.
Тук е и заместник-министърът на вътрешните работи, господин Ципов.
Законодателният референт госпожа Манолова има думата.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Моите възражения са срещу § 2, с който се правят две промени в Наказателния кодекс, създава се квалифициран състав на кражба, ако вещта е МПС и се инкриминира приготовлението към тази кражба.
По отношение на създаването на нов квалифициран състав, когато кражбата е на МПС, имам два аргумента. Единият е, че, ако става въпрос за МПС, чиято стойност е над 70 минимални работни заплати, тоест значително висока стойност на това МПС, и в момента НК има квалифициран състав по чл. 195, ал. 2, който дори е по-тежко наказуем, отколкото квалифицираните състави по чл. 195, ал. 1.
Второ, ако моторното превозно средство е с по-ниска парична стойност, отново Наказателният кодекс предвижда подобно деяние да бъде наказвано, когато е маловажен случай – чл. 194, ал. 3. Това е по отношение на стойността.
На следващо място, в повечето случаи отнетите МПС и в теорията, и в практиката са класически примери за вещ без постоянен надзор, която вещ и в момента е квалифициращ признак отново на чл. 195, ал. 2. Това са ми аргументите по отношение на самото въвеждане на такъв квалифициращ признак по ал. 1.
Що се отнася до приготовлението, ако идеята на вносителите е да инкриминират по-скоро приготовлението към кражба на МПС и затова са предложили квалифициран състав като признак на чл. 195, ал. 1 новата точка 12, колеги, в момента приготовлението за кражба е инкриминирано в два случая: когато кражбата е така наречената „взломна кражба“ по ал. 1, т. 3 и втората хипотеза – приготовление към кражба по т. 4, ако за кражбата е използвано МПС, техническо средство или специален начин.
Искам да кажа, че няма нужда от предложението в § 2, тъй като хипотезите, които колегите вносители искат да обхванат, вече съществуват.
Последно, за да приключа, намерих статистика на Министерството на вътрешните работи – годишният отчет за 2017 г., на дейността на МВР, публикуван през месец февруари тази година. В отчета за 2017 г. колегите от МВР твърдят, че регистрираните посегателства спрямо МПС за 2017 г. са 2 347, което е намаление с 26,9% спрямо регистрираните посегателства за 2016 г., когато са били 3210 регистрирани случая.
От наказателно-правна, теоретична гледна точка, а в случая и от практическа, не виждам необходимост от създаването на такъв квалифициран състав и относно необходимостта от инкриминиране на приготовлението на кражба на МПС, при положение че тези хипотези в момента се обхващат и се прилагат, и няма никакъв проблем.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за изразеното становище.
Господин Ципов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Председател.
Предложението, което е направено в Законопроекта от страна на Министерския съвет, има определено практическа насоченост и ще се опитам да обясня каква е тя.
През последните години има множество предложения от страна на разследващите органи на Министерството на вътрешните работи да бъдат образувани досъдебни наказателни производства по чл. 195, според които предложения, ние много често получаваме отказ, включително от страна на прокуратурата да бъде подкрепено такова обвинително заключение именно поради обстоятелствата, че не може да се докаже намерението да се ползва противозаконно отнетото моторно превозно средство поради простата причина, че самото МПС е разкомплектовано. Много често се откриват части от него на така наречените „площадки за метали“, автоморги или магазини за автосервизи и поради тази причина ние смятаме, че има необходимост да се създаде такъв квалифициран състав, доколкото да обхванем и случаите, в които МПС е било разкомплектовано. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Ципов.
Госпожо Манолова.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Ако това е целта на промяната, отново няма да Ви върши работа и ще Ви кажа защо. Както е изписан текстът, означава кражба на МПС, но в цялост. Частите, за които Вие говорите, са инкриминирани на общо основание като кражба или по основния състав, или по някой от квалифицираните състави на чл. 195, ал. 2. Така че на още по-голямо основание затвърждавате убедеността ми, че от този параграф няма нужда от гледна точка на практиката.
ЗАМ.-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Няма да влизам в спор със законодателния референт, уважаеми господин Председател. Не става дума за кражба на части от МПС. Става дума за кражба на цялото МПС, което впоследствие се разкомплектова и от което впоследствие са намерени части.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Тези части ги държи някой. Има друг състав на престъпление, където има вещно укривателство. (Дискусия извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Включете микрофона, за да влезе в протокола.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: С една дума казвам, че намерените вещи обективират волята на извършителя, неговото деяние трайно да свои вещта. Сиреч не да я ползва временно, да я остави някъде или каквото се сетим, а да се разпорежда с нея като своя. Това е.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Извинявайте, но има ли значение, след като съм осъществил от обективна страна признаците – откраднал съм колата, и успеете да докажете това, дали ще докажете, че съм разкомплектовал в къщата си на пет места, или съм дал на някой да продава на части, какво значение има?
Ако Вие докажете през вещното укривателство, че тези вещи Ви ги е предоставил еди кой си, Вас Ви затруднява да докажете, че той е извършил кражба на колата, част от която са тези вещи? Това ли искате да кажете? Написано по този начин, наистина не Ви върши работа.
Наистина не мога да разбера. Дайте пример.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заместник-министър Стоянов.
ЗАМ. -МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Извинявам се, но за да не стигаме до абсурдната ситуация, че се опитваме да решим проблема чрез НК – доказването, ще припомня мотивите, с които сме внесли този текст.
Не е редно с промени в Наказателния кодекс да решаваме проблеми в доказването. Нашата идея беше да се даде силен знак пред обществото, че всъщност властта има нетърпимост към отнемането на МПС. Всичко това, което каза референтът, е обсъждано в работната група: ако автомобилът е над 70 минимални работни заплати, отива по ал. 2 на чл. 195; ако е с по-ниска стойност, ще отиде като маловажен случай.
Именно, за да е ясно, че всяко отнемане на МПС е прието, че има по-висока степен на обществена опасност, ние го извеждаме като квалифициращ признак. Съгласен съм, че ако една кола бъде намерена разкомплектована, ясно е, че е осъществено намерението за отнемане. Беше дискутирано, че повечето МПС са останали без надзор, но опитахме… (Реплика от Димитър Лазаров.)
Основният мотив е това: всяко отнемане на МПС да бъде по-тежко наказуемо като го поставим в чл. 195, като един от квалифициращите признаци.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
И аз така го възприемам. В един момент се замислих дали е необходимо с оглед коментара и дебата, който беше направен, да добавим в предложението за т. 12, ако предмет на кражбата е МПС, включително с цел разкомплектоване.
Госпожо Шишкова, заповядайте.
МАРИЯ ШИШКОВА: Становището на прокуратурата, на главния прокурор по повод на внесения Законопроект е категорично –че към настоящия момент Наказателният кодекс дава далеч по-добра и по-сериозна защита специално на точно този вид противозаконни отнемания. Ако обърнем внимание на нормата на чл. 346 и чл. 346, ал. 2, там се наказва противозаконно отнемане с намерение да се ползва, а не да се разпорежда. Ползването е част от своенето. Казано по друг начин в квалифициращия състав на ал. 2, където се препраща в т. 3 към хипотезите, и то всички, на чл. 195, ал. 1, т. 1 до 6, и е предвидено същото наказание, доказателствената тежест е да се докаже дори простото ползване – не своене, не разпореждане. Ползването представлява дори намерението да се качите в автомобила та макар и да не сте го привели в движение, защото така демонстрирате намерение. Ако Ви хванат там, хипотезите, които колегите разясниха, могат да дадат основание за съвсем друг вид правни квалификации, но надали биха могли да бъдат подведени и понастоящем, макар и да въведете тази допълнителна норма в чл. 195, просто ще има още един текст и ще се създава възможност правоприлагащите органи в общи линии да избират по кой от текстовете реално да прилагат закона. Това, което съществува в нормата на чл. 346 като основен състав по ал. 1 и следващите, които са по-тежко квалифицирани в ал. 2, дава по-сериозна защита от това, което предвиждате в момента по чл. 195. Това е нашето виждане.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Заместник-главен прокурор.
Колега Найденов, заповядайте.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
И към сега действащия закон има разграничение между кражба на МПС и противозаконно отнемане. Много ясно е казано кое е противозаконно отнемане – когато се отнема с цел да се ползва. Когато се докаже, че е с цел да се продаде, да се разколачи колата, това си е кражба. И сега е така, не виждам защо трябва да се внася това изменение. Законът ги разграничава и към този момент. За мен е непонятно защо се предлага. Много ясно е казано: с цел да се ползва или да се свои, да се присвои. Това е разграничението.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Найденов.
Други изказвания?
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Без да се връщам по аргументите, които бяха изразени от различните експерти, представители на институции, очевидно е, че целта на вносителите на Закона, независимо дали тя е да отговори на някаква практическа трудност на разследващите органи, или да се даде някакъв сигнал, не е постигната с текста, който е предложен и това става безпощадно ясно, бих казал. (Реплика от заместник-министър Евгени Стоянов.)
Безпощадно ясно става! Не ме карайте да повтарям всички неща, които казаха хората доста разбираемо и ги казват за втори път. Аз ги слушах и на работната група.
Всичко, което описахте, има съответните текстове, по които може да се търси отговорност. Всичко! Всичките хипотези! Единственото, което се прави тук, ако това бъде въведено, че вместо да дадете сигнал, че наказвате по-тежко хората, които се занимават с такъв тип престъпление, най-вероятно ще стигне до точно обратното и те ще могат да бъдат наказвани по-леко.
Втората и по-голяма част е, че принципно едни и същи деяния ще могат да бъдат квалифицирани по различни начини, което е в противоречие с принципа на законоустановеност, който трябва да е основата на всичко, което правим в Наказателното право. Един човек трябва да е наясно като направи нещо какво би могло да му се случи.
Госпожа Шишкова обясни, че по този начин органите ще могат да си избират по кой текст да подвеждат под отговорност.
МАРИЯ ШИШКОВА: Наказанията са еднакви.
КРУМ ЗАРКОВ: Ние имаме обществен феномен на кражба на коли. Нямаме нищо против да отпадне това нещо. Помислете внимателно как да го направим принципно и качествено, за да е на разположение за дискусия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Зарков.
Реплики към неговото изказване? Няма реплики.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2.
За – 9, против – 5, въздържали се – няма.
Текстът на вносителя за § 2 засега се приема.
Параграф 3 по отношение на чл. 234 от Наказателния кодекс: текст на вносител; предложение на работната група, което е на Вашето внимание, включително с редакциите, които уточнихте на работната група.
Имате думата за мнения, изказвания, предложения.
Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа заместник-министри, драги гости, уважаеми колеги! Искам да направя голям принос по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2: в ал. 4, текстът „алкохолни напитки и тютюневи изделия“ да бъде заменен с „алкохолни напитки или тютюневи изделия“, за да бъде в пълно съответствие с ал. 2, където по същия начин е изписано. В противен случай един и същи текст ще фигурира по различен начин: „и“ да се замени с „или“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Имате думата за изказвания, включително и за предложението, което беше направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2.
Колегата Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Ще подкрепим текста, включително с направеното предложение. Искам да отбележа, че на работната група бяха направени и беше прецизиран текстът с оглед на някои притеснения, които беше създал след приемането на първо четене. Считам, че тук стигнахме до добър текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря и на колегите от Министерството на правосъдието, Министерството на икономиката, Агенция „Митници“, Главна прокуратура, които участваха във формулирането на текстовете на вносител.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на господин Димитров.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението на господин Димитров по чл. 83.
Подлагам на гласуване текста на работната група заедно с приетото предложение по чл. 83.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Колеги, при това положение не подлагам на гласуване текста на вносителя.
Параграф 4: текст на вносител.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения.
Това е по отношение на чл. 346б.
Няма изказвания по § 4.
Закривам дебата и подлагам на гласуване текста на вносителя за § 4.
За 14, против и въздържали се – няма.
Уважаеми колеги, колегите ме убедиха, че е необходимо в следващо обсъждане да коментираме евентуалното изменение на състава на чл. 352 от Наказателни кодекс.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Председател, аз ще подкрепя всеки текст, но не виждам в писмото на Столична община конкретен текст. Веднага бих го гласувал, но ние сме на второ четене. Бих гласувал, ако има конкретен текст, но тук има само едно писмо за намерения.
Правилно казахте предния път, че колегите от Столична община ще предложат и конкретен текст. Аз не виждам текст от юристите на Столична община.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Лазаров, Вие дори не ми дадохте възможност да направя предложението.
Пристъпваме към наименование на подразделение „Допълнителна разпоредба“ и предложение за редакция на наименованието „Допълнителни разпоредби“.
Имате думата за изказване, мнения и предложения.
Колеги, докладвам Ви и § 5 и § 6 – текстове на вносител, без предложения от работната група.
Имате думата за мнения и предложения. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на наименованието „Допълнителни разпоредби“ и текстовете на вносителя за § 5 и § 6.
За 14, против и въздържали се – няма.
Прие се наименованието на подразделението „Допълнителни разпоредби“, § 5 и § 6 на вносител.
Пристъпваме към наименование на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“ и § 7: текст на вносител, заедно с предложение на народния представител Филип Попов и група народни представители, предложение на народния представител Данаил Кирилов, както и предложение за редакция на работната група.
Колеги, имате думата.
Законодателният референт госпожа Манолова.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Предложението за редакция е в ал. 9, вследствие на дебата в работната група и ангажиментите на колегите от правосъдието да представят по-добра редакция на случаите на временна дерогация – чл. 63, ал. 9 и чл. 386, ал. 5.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на госпожа Манолова.
Господин заместник-министър Стоянов.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Искам да обърна внимание, че както е предложена редакцията, като че ли остава извън възможността за дерогация, ако едно лице е задържано за срок до 72 часа. Както е предложено в ал. 9 става въпрос само за взетата мярка за неотклонение. Имаме словосъчетание, което искахме да се обсъди евентуално за допълнение. Касае се за няколко думи: „както и за задържането на основание чл. 64, ал. 2“ на втория ред след „задържането под стража“ да се добави запетая, защото основната цел на Директивата е още от първия момент, когато едно лице е задържано, то да може да уведоми когото си пожелае, но прокурорът да има възможност да дерогира това негово право по отношение на конкретно лице. Останалата част от алинеята не я коментираме, тя е достатъчно прецизна.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Стоянов.
Новият го приемаме като текст на работната група, тъй като господин Стоянов казва, че това е съобразно решението на работната група да представи подобрена версия на този текст съобразно дебата в работната група.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: В работната група по този въпрос не участваха ли колегите от правосъдието? Сега изведнъж го казвате, а бил на работна група, доколкото разбрах.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Разполагаме с хартиен носител на моето предложение. Говорих и с госпожа Манолова преди да започне работната група.
Обяснявам го по следния начин: в ал. 7 на чл. 63 освен задържането под стража изрично посочваме и, че когато някой е задържан за 72 часа от прокурор, има право да уведоми когото си иска. На това право корелира ал. 9, когато прокурорът може да откаже това конкретно лице да бъде уведомено. В ал. 9 говорим само за задържането под стража като мярка, а не за 72-часовото задържане. (Реплики.)
МАРИЯ ШИШКОВА: Няма връщане, просто се допълва, доколкото Ви разбрах, господин Заместник-министър, Вие държите да бъде уведомяването за задържането по чл. 64, ал. 2, защото то е първото и след това за взетата мярка.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: В ал. 9 никъде не е упоменато, че лицето е задържано. То може да бъде задържано за 72 часа, но това е прокурорско задържане.
Да ми разясните защо така е направено? Да го разтълкувате.
ЗАМ.-МИНИСТЪР СТОЯНОВ: Целта на Директивата е възможно в най-ранния момент прокурорът да може да дерогира възможността обвиняемият да уведоми лице, за което има доказателство, че примерно може да въздейства върху свидетел или да укрие доказателства.
В ал. 7 даваме възможност той да уведоми когото си иска, а ал. 9 трябва да кореспондира с ал. 7 и при 72-часовото задържане да може прокурорът да дерогира възможността да се уведоми някой. (Дискусия извън микрофоните.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Чета текста, който ни е предложен: т. 2. В чл. 63, ал. 7 се изменя така: „за задържането под стража – ясно е какво се има предвид – както и за задържането на основание чл. 64, ал. 21 тоест 72 часа за осигуряване пред съда на лицето, по искане на обвиняемия се уведомява посочено от него лице“.
Това, което ни притеснява е ал. 9 „уведомяването за взетата мярка за неотклонение задържане под стража“ по ал. 1. Излишното според мен е „задържане под стража“. Задържането по ал. 1 е две хипотези: или под стража, или по чл. 64, ал. 2. Нали така? (Реплика от заместник-министър Стоянов.)
Вие изглежда не ме чувате! Чета Ви текста в момента, както е предложен в доклада: уведомяването за взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ал. 1.
Вижте какво пише в ал. 7 „задържането под стража – има се предвид задържането под стража с мярка за неотклонение, взета от съда – както и за задържането на основание чл. 64, ал. 2 – това, което Вие имате предвид – 72 часа, по искане на обвиняемия незабавно му се осигурява.
В ал. 9 ние казваме „дерогацията“, която трябва да обхване тези два случая. Тук излишното е, чета Ви ал. 9 по доклада, както ни е предложено: уведомяването за взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ – очевидно се има предвид по ал. 1, за да обхване двата случая, би трябвало да бъде уведомяване за взетата мярка или за задържането. Обхваща и двата случая.
Другият вариант е да препратим чл. 64, ал. 2.
МАРИЯ ШИШКОВА: Ако препратим уведомяването по ал. 7 и да отпадне целият текст за взетата мярка „задържане под стража“ по ал. 1, уведомяването по ал. 7 по отношение на конкретно лице. Това фактически ще е именно дерогацията.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: И така става. С ал. 7 обхващаме и двете хипотези. Така става.
МАРИЯ ШИШКОВА: Сега е далеч по-ясно, че става въпрос единствено и само за уведомяването, а не за нещо друго.
Само уведомяването по ал. 7, ако мислите, че това удовлетворява и фактически препраща и към двете хипотези.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на заместник-главния прокурор.
Реплика към изказването на господин Лазаров? Не виждам.
Други изказвания?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще повторя въпроса за ал. 9, който и на първо гласуване го бях поставил. Във Вашата таблица, съпроводителна, а го има и в Директивата, само че в друг параграф сте написали две хипотези за дерогацията. Първата е ясна, Вие тук почти я повтаряте: неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки, неблагоприятни последици за живота, свободата и физическата неприкосновеност на лице и за да се предотврати сериозно възпрепятстване на наказателното производство.
Във Вашата сравнителна таблица сте добавили още една хипотеза: когато наложително се предприемат незабавни действа от страна на разследващите органи, за да се възпрепятства тяхното извършване. И тогава поставих този въпрос, и сега го поставям: в сега предложения текст тази втора възможност липсва. В Директивата, ако не се лъжа, е за оперативна необходимост и така нататък.
Защо лишавате органите на досъдебното производство да се възползват от тази възможност? Практически това най-вече би се ползвало. Задържан е единият съучастник, няма да се обади на другия да може да извършват незабавните действия, претърсване, изземване и така нататък, да търсят инкриминирани вещи, да освобождават заложници или каквото ѝ да било. Какъв е проблемът не мога да разбера?
Вторият ми въпрос: тогава казах, че общият термин „възпрепятстване на наказателното производство“ – бяхте употребили друг израз. Хипотеза: стоим и чакаме да не би да се възпрепятства наказателното производство, ама не предприемаме никакви действия, но ще искаме 48 часа дерогация по принцип.
Вторият ми въпрос може би е чисто граматически, но като започне да се прилага текстът, трябва да бъде ясно.
Първият абзац е „уведомяването за взета мярка неотклонение „задържане под стража“ по ал. 1 по отношение…. Може да се отложи за срок от 40 часа, ясно е.
Вторият абзац: отлагането на това уведомление се прилага с оглед. Ама отлагането на това уведомление може да се приложи с оглед. Иначе се отлага с оглед, започва да звучи императивно и започва тълкуването по прилагането на тази разпоредба.
Ако добавянето на „може да се приложи с оглед особените обстоятелства на всеки конкретен случай, като не надхвърля необходимото“ – на мен не ми е ясно какво означава това. Принципът, който е възприет, е пропорционалност на ограниченията в зависимост от защитата на други ценности. Но да приемем, че е необходимост, след като съдът го е предложил. Очевидно този термин работи и аз ще се съглася.
Защо отпада втората възможност: „или, когато е наложително предприемането на незабавни действия с цел да се предотврати и възпрепятства тяхното извършване“ като основание за дерогация. Възражения може да има, но ние като не дадем право на достъп до адвокатска защита, то се обезсмисля. Да не говорим, че лицето може да не пожелае адвокатска защита, но иначе ще му дадем правото да се обади на когото и да е – на съучастника си, най-малкото.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегата Лазаров.
Мисля, че въпросите са резонни.
Кой от Министерството на правосъдието ще отговори?
Господин Заместник-министър, заповядайте за отговор.
КАТЯ ПОПОВА: По първия въпрос искам да отбележа, че Директивата установява минимални стандарти относно процесуалните права на обвиняемите лица. В този смисъл временни дерогации са позволени само по някои от хипотезите например чл. 3 и чл. 5. Ние сме се възползвали от възможността да направим такава дерогация при разпоредбата на чл. 5, § 3. При предишни обсъждания, както обясних и на работната група, ние отхвърлихме възможностите за дерогации, свързани с географска отдалеченост или отсъствие на адвокат по време на разпит.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Колежке, ние не поставяме този въпрос.
Поставих съвсем друг въпрос, който Вие сте си отбелязали във Вашите съпроводителни документи. Нека да не говорим за географско отдалечаване, етнически произход и така нататък. Достатъчно добре сте написали вида на престъпление, да не говорим за естеството и тежестта.
Говорим за това, което Вие сте написали: възможността да се предотврати затрудняването или възпрепятстването на непосредствени действия по разследването. Това питам.
КАТЯ ПОПОВА: Точно тази хипотеза е включена в чл. 5, § 3, буква „а“ и „б“ е включена тази хипотеза за предприемането на действия от страна на разследващия орган.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Включена е, аз виждам, че е включена. Във Вашата справка сте добавили още нещо и аз сега ще Ви го намеря.
Предния път това попитах. Точка 6 на стр. 18 – „а“ и „б“, и питам за точка „б“, какво е отпаднало. Дали сте го като съответствие с Директивата, а го няма в текста.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Лазаров, трябва ли да Ви отговорят колегите от правосъдието?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Чакам да отговорят. (Дискусия извън микрофоните.)
КАТЯ ПАНОВА: На практика ние сме анализирали възможностите, когато са необходими тези принципи да се дерогират. И тъй като, както казах, Директивата установява минимален стандарт за процесуалните права на лицата, единственото изключение от това сме зачели, че можем да си позволим именно в интерес на разследването чрез дерогация по чл. 5, параграф 3, което включва две хипотези – буква „а“ и „б“.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Нека да попитам по друг начин, господин Председателю.
Кой написа тази справка, която преди малко Ви четох? Вие сте я изготвили. Не съм я изготвил аз или някой от Комисията. И Вие сте я представили в Министерския съвет. Тя идва с документ от Министерския съвет – буква „а“ хипотезата и буква „б“ хипотезата.
Ясно е, че сте гледали, разглеждали Директивата, стандартите. Няма нужда да казвате това за трети път. Затова попитах конкретно: какво сте имали предвид с тази буква „б“? Аз така си го обяснявам.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Това, което уточняваме с експертите, е, че се обединяваме около становището, че тази хипотеза би следвало да влезе в сериозно възпрепятстване на наказателното производство.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Зарков иска думата.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, по принцип трудна работа е транспонирането на директива, особено в областта на наказателното правораздаване и за това има причини. Правилно каза колежката, че директивата следва да гарантира минимални права. Дайте да тръгнем оттам, за да се опитам да Ви опиша абсурда, в който се намираме и защо тези текстове трябва да отпаднат.
Директивата е съставена и създадена, за да гарантира минималното право на информация на трето лице, съответно на някой задържан. Неслучайно тя се казва Директива за достъп до адвокат и правото на уведомяване на трето лице. Когато тази директива се приема през 2013 г., в България действа Наказателно-процесуален кодекс, който гарантира това право на хората в чл. 63, ал. 7. В момента това е гарантирано право на човек – да уведоми семейството на обвиняемия, работодателя на обвиняемия, или МВнР, когато е чужд гражданин.
МАРИЯ ШИШКОВА: То е задължение.
КРУМ ЗАРКОВ: Задължение е.
Това право, което гарантира Директивата, ние го имаме в нашето законодателство.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Нямаме го.
КРУМ ЗАРКОВ: Напротив! Чуйте ме, господин Лазаров! Чуйте ме и съм сигурен, че ще ме разберете.
Понеже искаме да разширим този обем, ние казваме: заличаваме това нещо с при ясно посочени категории лица и казваме: може който си иска да уведоми. Само че, като разширяваме толкова обема, започваме да се чудим дали не сме го направили прекалено много и търсим да го стесним, защото може да се окаже, че създаваме проблем, вместо да помогнем на лицето и да си наследим на разследването на друг висш интерес. След което започваме да правим дерогация.
Да дойдем до прословутата дерогация. Да четем Директивата, която транспонираме. В Директивата е казано, на първо място, че лицата имат право най-малко едно посочено от тях лице да уведомят, например роднина или работодател, както ние сме го написали далеч преди Директивата. След което стигаме до прословутия чл. 5, за който ще обвиняват това Народно събрание в най-различни тайни, скрити така наречени арести. Член 5 ни казва какво трябва да направим в първите две точки и ни казва също в третата, че държавите членки могат да използват временни дерогации. Могат да използват, могат и да не използват, както не сме използвали никога досега в нашето НПК. И ако оставим НПК така, както работи досега, покривайки стандарта, няма да имаме никакъв проблем. И целия този дебат, включително обвиненията, на които, уважаеми колеги, Вие ще трябва да отговаряте дали не правите нещо скрито-покрито и как го правите, нямат никакъв смисъл.
Приключвам изказването си с това: за да приложим директива, която гарантира правото на определена категория лица, ние го ограничаваме спрямо сега действащото ни законодателство и си вкарваме най-различни автоголове с дерогация, която съвсем не е задължителна. Напротив, европейският законодател я предвижда в определени случаи, ако държавите членки го искат. Ние няма нужда да го искаме, досега не сме го имали и това не е създало каквито и да е проблеми.
Има държави, доколкото съм запознат от работата на колегите, които са предвидили тази дерогация обаче за определени престъпления – тероризъм и други, защото когато е изключение на правилото, то трябва да има ясни параметри. Иначе самото правило била поставено под въпрос, което е точно обратното на целта на директивата.
Благодаря Ви. Приключих.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Първа реплика – господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Зарков, с това изменение всъщност се разширява правото на лицето. То е право на задържания – така да го кажем, за да е ясно, а не право на някакво трето лице да бъде уведомено. Разширява се възможността на правото на задържания да уведоми едно трето лице, избрано от него. Сега действащият текст е стеснителен – работодател, съпруг, съпруга. Няма работодател, няма съпруг или съпруга – кого да уведоми? Сега ако иска ще си уведоми съпруг, съпруга, роднина по права, възходяща, низходяща и така нататък. Това, първо.
Второ, примера, който даваме за дерогацията – възпрепятстването на разследването може да стане и от сега изброените в действащия текст уведомени. Няма общо това, че сега се разширява възможността да бъдат уведомени различен брой лица по избор на лицето. Не ги смесвайте двете. Говорете за дерогацията отделно. Да, една възможност е, от която по директива се възползва законодателят. Аз съм за това. Тя е възможност, не е задължение.
И да не пропускаме, защото Вие във Вашите изказвания досега, и медийно, пропускате най-важното – никой не дерогира правото на задържания на адвокатска защита, което той има незабавно. Това е факт и с това трябва да започвате, но Вие много услужливо пропускате да го казвате и хората остават с убеждение, това е в момента вследствие на такива изказвания, че видите ли ние лишаваме задържаните от право на адвокатска защита в рамките на 72 часа. Там хората не четат чл. 76, чл. 5 от директивата или чл. 6. Хайде с това да започваме да дебатираме. Никой не лишава задържаните от право на адвокатска защита. Няма дерогация. За това говорим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Госпожа Шишкова.
МАРИЯ ШИШКОВА: Благодаря, господин Председател.
За да внесем известна яснота, към настоящия момент нормата на чл. 63, ал. 7 създава задължение на ръководство и решаване в наказателния процес, сиреч на органите на досъдебното производство – на прокурора, съответно на съда в съдебната фаза на процеса, винаги когато има едно задържано лице те са длъжни, тоест, това не става по волята на лицето, дори и то да не иска, за тези техни действия, предприети по отношение на едно лице, спрямо което е повдигнато обвинение, то е задържано на основание чл. 64, ал. 2 или съответно е задържано от съд след постановен съдебен акт и взета мярка за задържане под стража, следва задължително да бъдат уведомени тези лица. В случаите само за работодателя е предвидена възможност обвиняемият да заяви дали желае да бъде уведомен. Тоест това е поставено единствено на неговото право той да прецени и съответно задължението на органа е да изпълни това негово искане.
Що се касае до Директивата и въведените възможности за дерогация, Директивата, както правилно посочихте, касае правото на достъп до адвокат в рамките на наказателно производство и в производството по европейска заповед за арест, включително и правата, свързани с уведомяване на трети лица. Този кръг на трети лица е абсолютно разширен, той не е определен при задържане и във връзка с предприето наказателно преследване. В тази директива се предвижда в нормата на чл. 8 два вида дерогация – дерогация, която е свързана с правото на достъп до адвокат в наказателното производство по чл. 3. Това е предвидено в чл. 8, т. 1, общите условия на временните дерогации. Всяка временна дерогация по чл. 3, параграф 5 или чл. 6, или чл. 5, параграф трети. И още една дерогация, която е свързана с правото да бъде уведомено трето лице за задържането.
Към настоящия момент проектът, който е внесен от Министерския съвет, предвижда единствено регламента, свързан с дерогацията, свързана с правото на трето лице да бъде уведомено за задържането, тоест не се ограничава и не се въвежда дерогацията, свързана с възможността при изключителни обстоятелства, както е предвидено в чл. 3, параграф 5 и 6 от Директивата, да се ограничи достъпа до адвокатска защита. Тази дерогация не се транспонира понастоящем с този законопроект.
Има разлика в основанията, които се предвиждат по прилагането на двете дерогации – едната, свързана с правото на адвокатска защита и достъп до адвокатска защита; и другата, която е свързана с уведомяването на трети лица. Мисля, че към настоящия момент колегите от Министерството на правосъдието всъщност са възпроизвели в цялост текста, който в момента съществува в чл. 8 по отношение на гаранциите, които следва да бъдат изпълнени във връзка с дерогацията по отношение на третите лица.
Може би въпросът, който господин Лазаров поставя към експертите, е за текста, свързан с чл. 6, т. 2, където се упоменават пропорционални оперативни изисквания, което е малко по-различно от терминологията и хипотезите, които са предвидени за дерогацията, свързана с достъпа до адвокатска защита. Действително това конкретно не е предвидено като допълнително изискване.
Същевременно трябва да е ясно, че към настоящия момент проектът на промени в наказателния процес, както са предвидени, не ограничава достъпа на всяко задържано лице до адвокат. Напротив – дори задължават органите да му осигурят такъв. Тоест възможността да се ограничи достъп до трето лице в рамките на 48 часа, е всяко друго трето лице, но не и достъпа до адвокатска защита.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Шишкова.
Има ли трета реплика? Няма.
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, че ни информирахте, че не става дума за адвокат. Никой не е твърдял това нещо. Това ми напомня за онзи аргумент, който скоро чух от министъра на финансите: вдигаме „Гражданска отговорност“ до 300, но не се притеснявайте, няма да стигне 1000.
Хубаво, аз не съм казал, че лишавате хората от адвокат.
Много правилно подчертахте, че има други дерогации в директивата, които ние сме решили да не превеждаме. Въпросът е защо решихме да превеждаме тази? И това е въпрос, който не е експертен. Трябва някой да обясни ясно, извън обяснението „Така иска Директивата“, защото това не е достатъчно. Някой да обясни ясно каква е целта, каква е добавената стойност в рамките на наказателния процес за тази промяна в НПК. Това е едно. Такава оценка няма.
Второто, има проблем и всеки път го констатирам тук и го казвам с голямото разбиране, че материята не е лесна, да се преписват директиви, както са разписани самите те, защото тяхната идея е да могат да се вкоренят в 28 различни национални законодателства. Тоест те трябва да бъдат толкова общи и толкова ясни, че целта, която е поставена, да може да се имплантира в съответно национално законодателство с неговите специфики. Когато ние го преписваме в нашето НПК, то предизвиква най-различни реакции, които не могат да не бъдат оправдани.
И последно, защо казвам – и това е парадоксът, ако не и абсурдът – че в крайна сметка ние стигаме до по-нисък стандарт на защита, а именно: до момента в нашето действащо законодателство имаме задължения, правилно подчертахте госпожо прокурор, има задължения за уведомяване на определени лица. За да транспонираме директива, която трябва да осигури това право, което при нас е задължение на органите, ние всъщност даваме по-ниска степен на защита. След тази промяна на НПК задържаните ще имат по-ниска степен на защита по тази линия, отколкото преди, и това транспонирайки директива, която трябва да гарантира това право.
Ако не съм ясен, моля да ме извините.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Зарков.
Ще дам думата на заместник-министър Стоянов.
Само искам да подчертая, че в частта предложения за редакция и в текста на вносителя, по т. 3 имаме предложение за създаване на нов чл. 72а „Управление на обезпеченото имущество“, поради което предложение поканихме и колегите от КПКОНПИ, съобразно дебата, който водихме в работната група.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Искам да домотивирам причините за този законопроект, който предлагаме.
В ал. 7 от преамбюла на Директивата е посочено, че в Договора за функциониране на Европейския съюз се предвижда установяване на минимални правила, приложими в държавите членки, за да се улесни взаимното признаване на присъдите и съдебните решения, както полицейското и съдебното сътрудничество. В същия член правата на лицата в наказателното производство са посочени като една от областите, в които могат да се установяват минимални правила. Тоест идеята е ако в 28 държави членки има такива правила, ние как ще се обосновем, че точно в България не трябва да има, защото временната дерогация, както каза господин Зарков, била позната на нашето наказателно процесуално право, доколкото го разбрах.
Идеята е да се върви в посока на унифициране на националните процесуални актове по посока именно на съдебното сътрудничество. Ако някой дойде утре и ние му кажем: нямаме време на дерогация, той може да откаже да признае наше съдебно решение, наш акт или обратното, тоест поставя се и тази хипотеза.
Пак повтарям: България е в наказателна процедура. Има издадено мотивирано становище още през месец януари, което означава, че сме в напреднала досъдебна фаза. Комисията е в правомощията си всеки момент да заведе иск пред Съда на Европейския съюз.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Жаблянов, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз съм в неудобното положение да се отказвам в отсъствието на господин Зарков, който беше споменат, но представляваме обща позиция.
Целта на тези директиви не е да се установят и да се унифицират, както казвате, правилата. Няма как да се унифицират. Разбирането за установяване на минимални стандарти не е унифициране на правилата, това е нещо съвършено различно. 27 държави членки няма как да имат едни и същи правила заради националните законодателства. Ние имаме непрекъснато проблеми с транспонирането на директиви не само в Наказателния кодекс и в измененията на закона срещу пране на пари, и бяха приети.
Това е съществен въпрос – когато националното законодателство надхвърля като съдържание в отделните текстове изискуемите от директивите минимални стандарти. За това става въпрос. Това означава чрез измененията или чрез транспонирането на Директивата ние да се върнем назад в стандартите, така ли? Извинявайте, но не мога да разбера това нещо. Тоест това се отнася за държави и национални законодателства, където тези минимални стандарти не са достигнати.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Жаблянов.
Реплики по изказването?
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Жаблянов, уважаеми гости, аз не съм пеналист, но от целия дебат, който чух тук, не бих се съгласил с твърдението на господин Жаблянов, че директивите единствено и само поставят минимални стандарти. Не това е целта, тъй като говорим общо, а не конкретно. И конкретно да говорим за тази директива, която се транспонира с този параграф за промяна в Наказателно-процесуалния кодекс, се цели и прави опит в максимална степен да стигнем до някакво, няма да кажа унифициране на правила, но правила, които гледат в една посока и които са в една посока.
В никакъв случай не мога да се съглася с твърдението, че с транспонирането на тази дерогация по отношение уведомяването от страна на задържания на кръг лица се ограничават права. Точно обратното – разширява се кръга, не се ограничава. В момента имаме ограничен кръг.
Който и да е, дори да не е пеналист, като прочете ал. 7, е ясно – кръгът е толкова ограничен: семейството на обвиняемия, тоест съпруг или съпруга, работодателя, обаче с едно изключение от хипотезата с работодателя на обвиняемия „освен ако обвиняемият заяви, че не желае това“, и Министерството на външните работи, когато задържаният е чужд гражданин, това е отделна хипотеза. Тоест ние сме в изключително ограничение. Друг е въпросът дали с тази редакция, която е предложена за нова ал. 9, не разширяваме прекалено много кръга, но това е въпрос на друг разговор. В никакъв случай не може да се каже, че се ограничават права. Точно обратното – разширяват се правата. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Заповядайте, колега.
Използвам случая да Ви се извиня, че бях малко по-краен в работната група, като стигнахме до този текст, виждате, че сега мълча, но съм се опитал да Ви предупредя тогава какво ще стане на дебата в Комисията.
КАТЯ ПАНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Само исках да припомня, че точно по време на работната група представих информация, която получихме от няколко държави членки, които са се възползвали от тази възможност, уредена в Директивата. И това никак не е случайно, защото именно целите са да се осигури нормално протичане на наказателното производство, защита живота и неприкосновеността на лице или сериозно възпрепятстване на производството, например от изчезване на доказателства, ако бъде уведомено лице, което има отношение именно към тази процедура. Това означава, че ако ние не се възползваме от тази възможност, нашите съдебни органи ще бъдат поставени в неравнопоставено отношение по отношение на техните колеги от другите европейски държави. Припомням Ви, че тази директива е приложима в производство по европейска заповед за арест, където е списъкът с 32 престъпления, за които не се прави проверка за двойна наказуемост и ще се получи диспропорционалност, ако в нашата държава при равни други условия за същите престъпления по отношение на конкретно лице няма такава дерогация, а в другите европейски държави тя е налице.
Отново бих искала да подчертая, че в никакъв случай не става въпрос за тайни арести, а само и единствено по преценка на прокурора, като господар на производството на досъдебния етап, се определя при обективните критерии, поставени от чл. 8, доколко конкретното лице не следва да бъде уведомено, защото в този списък с престъпления по чл. 32 от Рамковото решение за европейската заповед за арест, са включени престъпления не само като тероризъм, който Вие визирахте като изключение, а има трафик на хора, детска порнография, кражба и така нататък, те са изключително разнообразни.
Апелирам към Вас отново да помислите относно възможността да предоставим на нашите съдебни органи адекватни аргументи, за да бъдат оперативни и да внесат своевременно производствата в съда. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, колега.
Реплики по това изказване?
Уточнение – господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Преди всичко Ви благодаря за допълнителните уточнения, но защо смятам, че не е правилно това, което казвате, че това ще допринесе нашите органи да са адекватни в контекста на Европейската заповед, че ще ги постави в неравнопоставено положение спрямо други органи, които биха могли да се ползват от тази дерогация?
Както е изписан текстът, той предполага, че съответният орган трябва да прецени неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата и физическата неприкосновеност, или да се осуети преследването тук на място в България, без никакво значение какво се случва на друго място. Тоест ако онзи орган нещо е решил да дерогира, но не са налице тези изисквания тук, в България, това че нашият орган има по принцип правото да го направи при определени обстоятелства въобще не му дава право. Тук няма реципрочност, тук има изисквания, които трябва да са налице в контекста на конкретен казус и в контекста на действията на органите тук, у нас. Затова този аргумент не може да бъде валиден. Още повече, че Вие правилно споменахте, че там се визират конкретни престъпни състави.
И пак да се върнем към идеята на Директивата. Идеята на Директивата е именно да повиши нивото на защита във всички страни членки, не да го намали в определени от тях.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Искате ли да вземете отношение по уточнението на колегата Зарков, колеги от Министерството на правосъдието?
КАТЯ ПАНОВА: Само бих искала отново да посоча, че кръгът от правата се разширява, а не се стеснява.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Господин Зарков, нали обсъдихме това? В момента прокурор Шишкова го каза много точно – ако сте задържан от решаващия орган се уведомява роднина или работодател, ако желаете. В момента ние предлагаме в разпоредбата на ал. 7 да уведомите когото поискате. И то не когато е задържане под стража, а още когато прокурорът Ви е задържал. И това е смисълът на Директивата, защото ние в момента ограничаваме правата на обвиняемия, като му казваме: двама души можеш да уведомиш – роднина или работодател.
КРУМ ЗАРКОВ: Обаче в определени обстоятелства това може да се отложи по преценка на прокурор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Да, по преценка на прокурор, да.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Точно така. И затова става дума. Ако може да ми обясните текста? Извинявайте, понеже разсъждаваме върху текстове, не разсъждаваме по принцип.
„Уведомяването за взетата мярка за неотклонение задържане под стража по ал. 1 по отношение на конкретно лице може да се отложи за срок до 48 часа…“.
До 48 часа може да се отложи уведомяването – така пише, нали?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Да.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: „… когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последствия за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или за да се предотврати сериозно възпрепятстване на наказателното производство“.
Кой го преценява това дали да се отложи за 48 часа уведомяването?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: То си е записано – прокурора.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Значи ограничаваме правата, които има в момента по Наказателно-процесуалния кодекс.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Да, но преди това той няма право да уведоми когото иска.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Кога преди това? Аз чета текста в момента.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: В сега действащата разпоредба. Сега действащата разпоредба му дава възможност работодател и роднина.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: По сега действащата разпоредба – така е. А това, което в момента предлагате като текст, както е записано…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Е да уведоми когото иска.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Четем различни неща. Алинея 9 – нали за нея става въпрос?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Не, за ал. 7, защото тя е свързана с ал. 9.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Тя е свързана с ал. 9, не могат да бъдат разглеждани отделно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Това, че правата се разширяват не го приемате – не знам защо.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Защото временната дерогация ограничава правата. За това става дума.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Разширява ги.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Не ги разширява, извинявайте! Това е схоластика. Алинея 9 ги ограничава. Това, което предлагате, е схоластика, при това средновековна. Извинявам се.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Колеги, аз разбирам емоциите. Вие на практика с промяната в ал. 7 разширявате кръга от лица, но идеята е и има статия на колеги от катедрата още 2015 г. за транспониране точно на тази директива – проф. Чинова със съдия Павлина Панова, точно във връзка с текстовете, които според тях биха били необходими, за да можем да кажем, че сме транспонирали тази директива от 2013 г. Статията е от преди три години.
Аз разбирам, в чл. 63, ал. 7 Вие разширявате кръга на лицата, както сте предложили. Проблемът е, че наистина отстъпвате от високия стандарт на закрила, който предлага в момента НПК. И от задължение на органа го правите право на лицето, тоест вече не е задължение на органа. Само ако лицето поиска, тогава органът ще уведоми.
Директивата можете да транспонирате прекрасно, като запазите текста на ал. 7 в момента, даващ наистина по-висок стандарт на закрила, отколкото директивата, който предлага нашия НПК, но просто да разширите кръга на лицата от тези, които са в момента – работодател, ако поиска обвиняемият, и семейството му, плюс всяко друго лице, което посочи обвиняемият. Това е единият проблем.
Вторият проблем е за ал. 9 дерогацията, но там мисля, че се казаха достатъчно неща.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на госпожа Манолова.
Колеги, призовавам Ви към финализиране на този дебат, включително и да се ориентирате към посока да се направят предложения, съобразно позициите, които заехте. Подкрепям и приветствам желанието, ако има предложения, да се конкретизират тези текстове.
Госпожа Мира Манолова сега коментира за статията от преди три години. Можеше и на работната група да ни напъти към тази статия.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Това е научен въпрос.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: С оглед дълбината на този дебат и за да формираме нашето становище, искате ли пет минути почивка?
Пет минути прекъсване, колеги.

(Почивка.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, продължаваме след прекъсването.
Формира се според мен в известна степен предложение. Кой ще го представи?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Предложението на мини работната група е т. 2 от параграфа за НПК да стане по следния начин:
В чл. 63, ал. 7: в т. 1 накрая да се добави „или друго посочено от него лице“, а т. 3 да се отмени.
Всъщност ще остане действащият текст: „За задържането под стража незабавно се уведомява семейството на обвиняемия или друго посочено от него лице“.
И т. 2: освен ако обвиняемият заяви, че не желае това.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е за чл. 63, ал. 7. А какво става с алинеи от 9 до 11, тоест буква „в“ на т. 2?
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Доколкото разбрах с колегите от Правосъдието се уточнихме и на комисия да стане: „Уведомяването по ал. 7 по отношение на конкретно лице може да се отложи“ и текстът върви нататък.
И предложението на господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Чета ал. 9, както е по вносител с добавката:
„Уведомяването по ал. 7 по отношение на конкретно лице може да се отложи за срок до 48 часа когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице, или когато е наложително предприемането на действия от страна на разследващите, за да се възпрепятства тяхното извършване и да се предотврати възпрепятстването на наказателното производство.“
Трябва да се направи редакция. Просто добавяме „когато е наложително предприемането на действия от страна на разследваните, за да се предотврати възпрепятстването на тяхното извършване и наказателното производство“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли възражения, колеги, по двете предложения, както бяха представени ал. 7 и ал. 9?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Има задължение по негов избор да бъде посочено лицето. Дерогацията е когато са заплашени животът, свободата и физическата неприкосновеност на лице, и тук вкарваме „е наложително предприемането от страна на разследващите, за да се възпрепятства тяхното извършване, тоест ние нямаме задължение на органите не по принцип да искат дерогация, а да извършват съответните действия, чието възпрепятстване би затруднило разследването. Мисля, че това е резонно, не е общ текст. В рамките на диалога намерихме баланс.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Радвам се, че тук имаме в известна степен по-широк консенсус.
От Министерство на правосъдието, смятате ли, че тази редакция е приемлива?
Пак повтарям, че никой не каза нищо по т. 3 – управление на обезпечено имущество по създаване на нов чл. 72а. Колегите от КПКОНПИ все пак търпеливо участваха досега. Имаше дебати в работната група, сега никой не повдигна въпроса.
Тук припомням, че групата наказателни върховни съдии изразиха притеснение, че препращането само по реда на ЗПКОНПИ няма да е достатъчно детайлен. Имаше твърдения, че КПКОНПИ ще управлява доказателства, които са събрани по НПК. Смятам, че достоверно възпроизвеждам накратко тезите. Ако има допълнение и детайли, госпожа Манолова да вземе думата.
Госпожа Шишкова.
МАРИЯ ШИШКОВА: Това, което говорихме на работната група, всъщност е дали е достатъчно препращането към реда, уреден в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Въпреки че там има цял раздел, който фактически урежда правомощията на Комисията именно във връзка с управлението на имущество, за да не се създава съмнение, че тя ще е органът, който ще прилага този ред не само за целите на производството, което води Комисията по принцип, свързано с отнемането на имуществото, а и това, което е обезпечено за целите на наказателния процес, но различно от веществените доказателства, защото веществените доказателства съответно са подчинени на друг ред, който е уреден към настоящия момент в Наказателно-процесуалния кодекс, затова беше виждането да чуем становището и на колегите от Комисията.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Искам да взема думата и да внеса съвсем накратко яснота, че ние не говорим за това КОНПИ да изземва функции във връзка с имущество да управлява, а говорим за обезпечено имущество, което е обезпечено по реда на НПК и се пази до окончателното произнасяне на съда. За това имущество говорим.
От разговорите с колегите от КОНПИ, за да не ги пресъздавам, ако обичат те да вземат отношение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Въпросът ми е отправен към представителите на Комисията за противодействие на корупцията и моля Ви, поправете ме ако греша.
В момента на Вас Ви беше вменено да управлявате обезпечено и друго имущество по реда на ГПК, но с всички презумпции, които важат по Вашия закон. И това беше, доколкото си спомням, за да се промени принципът, че обезпеченото имущество и неговото опазване е отговорност на собственика. Нали така е принципът досега?
Сега с тази разпоредба правилно ли разбирам, че ако първоинстанционният съд обезпечи дадено имущество, то отговорността за неговото опазване вече няма да е на неговия собственик, а ще е Ваша? Това ли е идеята на този текст?
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Пак трябва да се върнем към Директивата. Нали казахме, че чл. 10 от Директивата изисква да има орган, който да управлява и да пази това имущество, а не да се оставя в ръцете на престъпника. Такъв специализиран орган сме обсъждали, че не е необходимо да се създава, тъй като съществува сега такъв орган – веднъж КОНПИ, след като е влязла в сила присъдата по гражданската конфискация, и респективно НАП, които пък събират тези присъдени имущества и така нататък.
В тази връзка чл. 13, ал. 13 от Закона за КОНПИ, позволява тя да изпълнява и други функции, които са в рамките на неговите компетентности, възложени със закон. Пазенето на обезпечено имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по чл. 72 от НПК, който препраща по реда на ГПК и така нататък, с нищо не променя функциите на КОНПИ. Те и сега правят това нещо. Не създаваме никакъв друг орган. Има създаден такъв орган, който най-компетентно ще може да пази това имущество.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Според мен веществените доказателства са си веществени доказателства.
КРУМ ЗАРКОВ: В много страни тази директива е преведена в тази й част със създаването на специален орган за управление на такъв тип имущество, за отнетото имущество.
Защо задавам въпрос на КОНПИ?
Първо, те трябва да кажат имат ли капацитет да правят това нещо?
Второ, как точно се организира опазването на една вещ, която е попаднала под някаква форма на обезпечение? Какво правят те, ако има възбрана върху един апартамент? Моят апартамент е възбранен по искане на прокурора. В момента действащият ред е, че аз съм отговорен за него. Когато КОНПИ стане отговорна да управлява и да опазва това имущество, как точно се случва?
Отговорете ми с или без директивата?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Възбраната си е възбрана. Възбраната е забрана да се извърши прехвърлително действие, или ако се прехвърли, то действа спрямо следващия приобретател, като законът му придава правно действие, тоест че той е знаел, че е придобил при наличие на възбрана, тоест сделката му не е противопоставима на…
КРУМ ЗАРКОВ: Ако аз запаля апартамента си, какво става?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Въпросът е в чие управление е?
КРУМ ЗАРКОВ: И какво правим, ако аз си запаля апартамента?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ти питаш за пазача, ти питаш за пазене. Не можеш да му отнемеш ползването, докато не влезе в сила окончателния акт.
КРУМ ЗАРКОВ: Точно така.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: През това време той си го пази, ползва си го, реализира някакъв приход, или пък реализира загуби.
КРУМ ЗАРКОВ: Пише „се управлява и пази“.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Какво е мястото на КОНПИ, когато прокурорът е поискал обезпечаване по образувано дело? И какво място има КОНПИ при възбраната и запора? Това е въпросът.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Затова Зарков пита, защото пък на КОНПИ още при стария закон това им беше проблем. И тази директива действително искаше да се посочи такъв орган. Тогава КОНПИ, не КПКОНПИ, водеше разговори с Министерството на финансите и с НАП възможно ли е това управление да се…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не говорим за отнетото, говорим за обезпеченото. Какво общо има тук КОНПИ? Кой инициира пред съда по НПК обезпечаването? Прокурорът. И оттам нататък съдът постановява обезпечителните мерки и какво място от тук нататък има КОНПИ? Това питам колегите вносители. Не говорим за отнетото, говорим за обезпечаването. Това беше, ако не се лъжа, и въпросът на господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Да.
МАРИЯ ШИШКОВА: Така се поставя въпросът: къде се препраща – към този ред, който е разделът за управление на имуществото във връзка съответно с техните правомощия, или за нещо друго?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: За отнетото е ясно. За обезпечителното говорим какво място има КОНПИ?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще попитам по-конкретно, ако може по видове имущества. Единият вид са имотите. Имотите горе-долу уточнихме възбраната. Другото са движими вещи. Примерно, ако е моторно превозно средство, каква Ви е практиката досега и имате ли ред в закона? Освен МПС други материални ценности на значима стойност, тоест ако намерите скъпоценности, бижута и така нататък, какво правите? Подвъпрос – ако намерите в банкова касетка 370 хил. лв. какво правите с тях? И ако имате някакъв особен по-сериозен случай или казус с отделни видове, примерно, движими вещи? Така разбирам въпроса на колегите?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Какво правят и органите на досъдебното производство като намерят ценности, инкриминирани вещи,които са ценности?
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: На Митниците, ако са ценности в банката. Парите ги внасят в банката. Имат си сейф за ценностите.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: КОНПИ ли ще ги внася?
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Не, няма КОНПИ да ги внася там. В случаите, когато се говори за недвижими имоти или за хотели и така нататък.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: В обезпечаването говорим какво място има КОНПИ – запора и възбраната? Инициира се по искане на органа на досъдебно производство – от прокурора и от съда. Постановява се. Оттук нататък какво ще прави КОНПИ?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Ние поставихме този въпрос в работната група и от органите на прокуратурата и на съда казаха, ако не ме лъже паметта, казаха: Ние не можем да се справим така. В момента КОНПИ По техния закон управляват и обезпечено имущество, макар и по техния закон. Имат създадена дирекция с два отдела – недвижимо, движимо имущество. Съжалявам, че вземам думата, но явно колегите се притесняват. Има предвидени обучения, ще ходят във Франция, в Румъния именно за управление на обезпечено имущество.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не на обезпечено, а на отнето. Там е проблемът.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Не е така. Извинявам се.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Колеги, и досега когато се намерят инкриминирани вещи в определени хипотези кой отправя иска за обезпечаване? Прокурорът. Досега какъв е редът? Сега ще направим два реда – когато е пряка и в облага, ще върви по реда на КОНПИ за обезпечаването, а когато е друга хипотеза как е?
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Не е така, извинявайте, че се намесвам, но чл. 72а е с цел конфискация. Значи не само за отнемането по чл. 53, но и за конфискация като вид наказание ще е КОНПИ.
Да не говорим, колеги, че Директивата в чл. 10 говори, че държавите членки вземат необходимите мерки, например, като създават централизирани служби, комплекс от централизирани служби или равностойни на тях механизми, за да гарантират адекватното управление на обезпеченото имущество. При положение че ние в момента имаме някакъв адекватен механизъм, не виждам защо трябва да препращате към КОНПИ? Все едно до КОНПИ обезпеченото имущество по реда на НПК не се е управлявало ли? Това ли ни казвате?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ако е инкриминирана вещ кой го управлява? Извинявайте! Ако е пряка или косвена облага, ще е по КОНПИ. И създаваме два реда за обезпечаването. В момента това правим. Или за конфискацията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Димитров-Ревизоро.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Какво правихме едно време с колите? Конфискувахме ги и проблемът беше, че не можем да ги продадем, защото са по манифест – колкото си я взел, толкова трябва да я продадеш, а то няма как и едва ли не трябваше да правим скрап на границата в КПП-то, или трябваше министърът да разреши продажбата. Без ДДС, с ДДС половината държава караше такива коли с опростено ДДС, но нямаха право да ходят в чужбина. Пак беше помощ някаква. На кой ли не сме подарявали? На МВР най-много.
После изведнъж излезе АДВ и стана така: милицията конфискува, тя ще го съхранява, в техните складове ще са, но те няма да имат отношение, ще има АДВ. Вие го дръжте, ама ние там… За единия разходите по издръжка, складове, всичко, другият ще го продава някога. Оказа се, че и този механизъм не работи.
В момента те като конфискуват кола, включително аз имам документи, които ми пращат в Областна администрация, като бях главен секретар, за коли, които не съществуват в правния мир. Установено е, че коли са внесени и са били регистрирани, но никой не ги е виждал тези коли. Ако проявявате интерес, моля, вземете си тези коли. Само че тя е в собственика. Първо, никога не е била там, но да приемем, че е там. В момента, в който отидеш да си я вземеш и той разбере, че ще си я вземеш, я прави на скрап.
Механизмът не работи. По същия начин не работи, когато трябва да стопанисваш хотел. Това са ти разходи за издръжка, застраховки, нормални стопански разходи, които никъде не са предвидени в бюджета. И ние сега казваме: освен това сега ще сте и домакини на даден вид активи, които не е ясно във времето как ще се увеличават, как ще се съхраняват, в какъв срок ще се продадат и каква цена ще получите след това. И нямате приходно-разходна сметка, в която от набраните средства от продадени активи Вие ще можете да се грижите за новопридобити такива в резултат на съдебни дела, за които да се грижите. Те нямат никаква възможност в момента да се грижат за тези активи. Чудят се на кой да ги хвърлят, но и никой не ги иска, включително Министерството на финансите.
Това е мое лично мнение, дано да е така.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Директивата изисква някой да ги управлява.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Виновен е министърът на правосъдието, който, когато приемахме Закона за КОНПИ, каза: Моля Ви, добър е, не го пипайте. После се оказа, че не бил толкова добър. Когато знаеха, че внасят закона, да бяха поискали и това. Никой никога не е оспорвал да са им добри заплатите, да са добри възможностите, да ги обезпечим. Кой не внесе в Закона за КОНПИ тази възможност да се реализира?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По кой ред ще става обезпечаването?
МАРИЯ ШИШКОВА: Обезпечаването става по реда на ГПК – налага се възбрана по отношение на недвижимите имоти, вписва се в регистър, включително там, където може да бъде съхранявано това, което е иззето като веществени доказателства, което може да бъде съхранявано по реда, предвиден в НПК, се урежда по този ред. Към момента при така създадената норма ще трябва, след като се наложи възбраната…
КРУМ ЗАРКОВ: Да се уведоми Комисията.
МАРИЯ ШИШКОВА: И след това не знам какво става.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: И КОНПИ за всяко едно действие – фактическо, юридическо трябва да уведомява наблюдаващия прокурор. И какво става? Защо правите този нов ред? Говоря за обезпечаването, не за отнетото. То може да не се отнеме, може да не е по реда на НК отнемането, може да е по реда на гражданската конфискация, паралелно да се движи. Това искам да попитаме, не казвам, че не трябва да е така. Искам да си обясня практически какво правим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нека колегите от КПКОНПИ, ако желаят, да вземат становище.
ТРИФОН ТРИФОНОВ: Уважаеми господин Председател, искам да кажа това, което каза и заместник-министърът, че след влизане в сила на закона се прие Правилник от Комисията и се даде нов тласък по отношение на управлението на обезпеченото имущество, като се създаде отделна специализирана дирекция, която в момента събира международен опит и към настоящия момент това, което е направено, е един регистър, който разделя активите по различни компоненти.
Досегашната практика на Комисията е била, както в момента казва и чл. 160 в Глава тринадесета на този закон, че може да се остави за пазене на определеното лице или на лицето, което държи имуществото, или да се даде на друго лице, тоест да се даде на пазач. Така че към момента се изготвят правилата, по които да работи тази специализирана дирекция.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Защото аз искам да попитам: лицето иска да предприеме някакви действия, от кого ще иска разрешение – от КОНПИ или от наблюдаващия прокурор?
МАРИЯ ШИШКОВА: Даже няма и да е от наблюдаващия прокурор, защото обезпечителната мярка се налага от съда. Така че от който и да го поиска, всъщност пак ще стигне до съда.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не минава ли през наблюдаващия прокурор?
МАРИЯ ШИШКОВА: Да, трябва да мине през наблюдаващия прокурор, защото все пак наблюдаващият прокурор е поискал от съда, защото иначе съдът няма да образува производството. КОНПИ ще управлява имущество по силата на тази норма, но то няма да е вносител на искането пред съда по отношение на обезпечителните мерки.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Той ще управлява, ще носи отговорност, но ще минава през наблюдаващия прокурор.
КРУМ ЗАРКОВ: Доколкото знам заинтересованото лице се обръща с молба към съда и КОНПИ се произнася по молбата, която този човек е направил към съда.
МАРИЯ ШИШКОВА: Само че КОНПИ няма да има правомощия в този случай, защото обезпечението няма да е наложено по негово искане и за целите на неговото производство. Затова всъщност ние, когато поставяхме този въпрос и на работната група, беше дали това е достатъчно по реда на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, достатъчна ли е тази норма, за да е ясно какво следва оттук насетне в производството?
По-скоро може би се нуждае към друга препращаща норма, която да я има в специалния закон, с който колегите работят. Както казаха те: включително и с подзаконов нормативен акт може би по отношение на този конкретен въпрос.
КРУМ ЗАРКОВ: Поправете ме ако греша, въпросът ми е към КПКОНПИ. Извинявайте, господин Председател, че взех думата.
По реда на Закона за КПКОНПИ, има запор върху някакви парични средства. Заинтересованото лице вика: те са ми от пенсия, не можете да ми ги запорирате, и се обръща към съда. КПКОНПИ се намесва в тази молба към съда и казва: Не, ние считаме, че са с друг произход и така нататък. Така функционира Вашият закон, ако не се лъжа.
ТРИФОН ТРИФОНОВ: Да.
КРУМ ЗАРКОВ: Това обаче, доколкото разбирам госпожа Шишкова, е неприложим механизъм, защото тук има още един играч.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: И той е решителен.
КРУМ ЗАРКОВ: Точно така. Следователно, не е дообмислена тази хипотеза. Тя няма да проработи.
МАРИЯ ШИШКОВА: Той не е неприложим, просто не е достатъчно уреден, за да може фактически да не създава проблеми в практиката по отношение на начина, по който следва да бъдат конституирани страните в едно такова съдебно производство, в което лицето, което по една или друга причина негово имущество, а това задължително е обвиняемото лице, щом все още говорим за обезпечителни мерки това не е отнето имущество, висящо производство, реши да оспорва вече наложените обезпечителни мерки на някакво основание в рамките на цялото наказателно производство. Това е. Не е нещо друго. Дали е достатъчно това, дали е правилно като препращане от гледна точка на възможностите и предвидените техни правомощия. Въпросът е как следва от там насетне практически те да разграничат собствените си компетентности по отношение на онова имущество, за което те отговарят във връзка с тяхното производство и това, което е за целите на наказателното преследване. Има разлика между двете. Те може и да съвпадат, но не е задължително.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Шишкова, въпросът ми тогава е към Вас, доколкото имаме разминаване в становищата по отношение на това дали е напълно неприложимо, или не е достатъчно добре уредено. Има ли прокуратурата в момента проблем с този вид действия? В момента прокуратурата идентифицира ли като проблем начина, по който се оперира с обезпеченията по чл. 72?
МАРИЯ ШИШКОВА: Ако трябва да разбираме под проблем възможностите…
КРУМ ЗАРКОВ: Трудности.
МАРИЯ ШИШКОВА: Трудности по приложението на разпоредбата на чл. 72 няма, но ако трябва да говорим за смисъла на този ред, той е действително да бъде отнето имущество. В огромна част от случаите се налагат обезпечителни мерки, които в по-голяма част до момента, до който се стигне до установяване и влизане в сила на осъдителен съдебен акт, с който това имущество подлежи на отнемане, реално него вече го няма.
Да, вярно, в тези случаи може да се отнеме неговата равностойност, но това при всички положения затруднява органите, в случая това са органите на приходната агенция – на НАП, които следва да изпълнят присъдата в тази част. И нередки са хипотезите, в които биваме уведомявани, че не може да бъде изпълнено наказание, примерно конфискация, или не може да бъде изпълнено отнемане, по простата причина, че лицето към този момент с информацията, с която се разполага за имуществото му, реално няма такова, което да подлежи на отнемане. Такива действителни хипотези съществуват.
В случая предвиденото в тази норма има за цел всъщност може би да осигури именно такова управление, тоест да бъде запазено имуществото, но, както каза и господин Димитров, това имущество трябва да се пази и управлява в рамките на един сериозно продължителен период от време на наказателното производство.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Последни думи преди гласуването.
КРУМ ЗАРКОВ: Това, че обезпечението има за цел да запази вещта, която може да бъде обект на конфискация, е ясно. Че има проблеми с това, е ясно. И затова се присъжда неговата равностойност. Това са все проблеми, които съществуват, откакто съществува институтът „конфискация“.
Моето твърдение е, че с това, което се прави сега, с нищо няма да се решат проблемите, които и без това има. Напротив, процедурата ще се усложни още повече и най-вероятно ще се създадат нови.
Проблемът към Вас беше да стигнем отново до въпроса, който зададох и на предишния параграф, а той е: Защо бе, хора? И на „Защо бе, хора?“, единственият отговор е: „Директивата“! Точка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплики към това изказване? То беше по-скоро като отношение.
Само с едно изречение казвам на колегите от КОНПИ: имаме висяща работа от миналата седмица. Очаквам колегите да се съберем и да систематизираме това, което говорим вече почти десет месеца. Моля да има готовност за това. Очевидно е, че ще трябва да взема нещата под линия ми надзор, защото за две седмици няма движение по този въпрос.
Други изказвания? Няма. Дебатът е закрит.
Колеги, пристъпваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на вносителите Филип Попов и група народни представители за отпадане.
За – 4, против – няма, въздържали се – 10.
Не се приема предложението на народния представител Филип Попов и група народни представители.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Данаил Кирилов.
За – 10, против – няма, въздържали се – 4.
Предложението е прието.
Колеги, преминаваме към предложението на работната група.
Подлагам на гласуване двете предложения по чл. 83, както бяха представени на Вашето внимание и защото са свързани.
За – 10, против – няма, въздържали се – 4.
Предложенията са приети.
Подлагам на гласуване предложенията за редакция, заедно с приетите две предложения по чл. 83.
За – 10, против – 4, въздържали се – няма.
Приемат се предложенията за редакция на работната група, плюс двете предложения по чл. 83 плюс предложението на Данаил Кирилов.
По моето предложение, колеги, което беше прието, правя следните уточнения:
1. В т. 12 от направеното предложение по § 7 от НПК на Данаил Кирилов относно чл. 245, ал. 4 думите „досъдебното производство“ моля да се заменят с „наказателното“.
2. В чл. 421, ал. 3, изречение първо се изменя така: „Осъденият може да направи искане по чл. 422, ал. 1, т. 4 – 6, в 6 месечен срок от уведомяването за решението по чл. 422, ал. 1, т. 4 от влизането в сила на съответния акт по чл. 422, ал. 1, т. 5 или от фактическото предаване в случаите по чл. 422, ал. 1, т. 6.“
Колеги, подлагам на гласуване наименованието „Преходни и заключителни разпоредби“, § 7 – текст на вносител заедно с уточнението, което прочетох, заедно с приетото предложение на Кирилов заедно с уточнението, заедно с предложението за редакция на работната група, заедно с двете предложения по чл. 83 от ПОДНС на народните представители Митев и Лазаров, така както бяха представени.
За – 10, против – 4, въздържали се – няма.
Параграф 7 беше приет.
Пристъпваме към § 8, § 9, § 10, § 11 – текстовете на вносител.
Имате думата за изказвания.
От § 8 до § 12 дебатът ще води колегата Митев.
Заповядайте, господин Димитров-Ревизоро!
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
В § 8, буква „а“ – на лице, регистрирано по Закона за тютюна, както е в сегашния текст, предлагам промяна по реда на чл. 83 от ПОДНС, да е „на лице, вписано в регистъра по чл. 25, ал. 2 от Закона за тютюна“, за да го приведем в съответствие с вече възприетата промяна, която преди това е в текста. Или: променяме „регистрирано по“ с думите „вписано в регистъра по чл. 25, ал. 2 от Закона за тютюна“.
Представям текста, така както съм го предложил, за да влезе по реда на чл. 83 от ПОДНС:
„а) от лице, вписано в регистъра по чл. 25, ал. 2 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия или“
Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на господин Димитров за направеното предложение по реда на чл. 83, ал. 1, т. 2 от ПОДНС.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам, първо, на гласуване предложението на колегата Димитров, то беше направено по реда на чл. 83, ал. 1, т. 2 от ПОДНС.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
В такъв случай подлагам на гласуване § 8, § 9, § 10, § 11, които бяха докладвани, заедно с приетото предложение на колегата Ревизоро.
За – 10, против – няма, въздържали се – 4.
Предложението е прието.
Преминаваме към § 12 – текст на вносител за промени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Има предложение на колегата Иглика Иванова Събева и предложение за редакция на чл. 250, ал. 1 от работната група.
Изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на колегата Иглика Иванова-Събева.
КРУМ ЗАРКОВ: Представителите на Министерството на правосъдието да ни обяснят с две думи становището си по това предложение.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ: Добре.
КРУМ ЗАРКОВ: То касае Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ: Добре, отменям гласуването.
Заповядайте от Министерството на правосъдието да изразите становище по предложението на колегата Иглика Иванова-Събева.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! С направеното предложение, понеже уважаемият господин Зарков цитира надзорно-охранителния състав, е отчетено със сега действащият Закон за изпълнение на наказанията, че липсва изрична разпоредба, която урежда в детайли как се осъществява конвоирането на лишените от свобода и настанените лица в арестите. Конвоиране на такива лица се извършва както от органите на МВР, така и от органите на Военна полиция и така нататък.
За това конвоиране в съответните закони, които дават това правомощие на тези органи, е предвидена съответна разпоредба, делегираща правото на съответния министър да издаде инструкция, с която да детайлизира и да определи точно реда, силите и средствата, които правят това нещо. Затова е направеното предложението – в случаите, в които единствено конвоира надзорно-охранителният състав в ГДИН, министърът на правосъдието да може да издаде инструкция, с която да детайлизира как ще се извършва тази дейност, която, тъй като е подзаконов нормативен акт, да бъде обнародвана в „Държавен вестник“, да бъде публична и да даде възможност при неправомерни действия съответното лице, на което бъдат накърнени гражданските права, да има право да обжалва тези действия. Това е целта на предложението.
Ние подкрепяме направените предложения.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на господин Стефанов.
Колега Зарков, други уточняващи въпроси ще имате ли? Не.
Господин Жаблянов, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Няма ли възможност такава наредба, която детайлизира конвоирането, да бъде издадена на базата на сегашния закон, без изменение? Какви са затрудненията в това?
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Не, няма такъв текст, няма такава законова делегация. Съгласно Закона за нормативните актове, за да бъде издаден подзаконов акт, е необходимо изрично предвиждане в законова норма, да бъде в закон, която да посочва какъв да бъде актът – правилник, наредба, инструкция. В аналогичните структурни звена, които извършват конвоиране: МВР, Военна полиция, коя беше другата компетентна служба – ГДО, има такива разписани текстове, и казват, че това нещо става с акт на съответния министър. Разбирате! В случая, ако говорим конкретно за МВР, министърът на вътрешните работи си издава инструкция, полицейските органи си конвоират. Нашите го правят – говоря „нашите“, защото нали ГДИН са към Министерството на правосъдието, го правят по едни негови вътрешни правила, които водят до някакви ситуации, оповестени в публичното пространство и така нататък, и не са нормативен акт.
Засегнатото лице, лишеният от свобода и така нататък, спрямо него може да бъде употребена там физическа сила, не знам какво, не знам що – когато са нарушени неговите права, той няма как в пълна степен да се защити, тъй като тези правила не са публични, нямат силата на нормативен акт и така нататък. Това е целта – да има публичност, откритост, ясни правила.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря за отношението.
Господин Зарков има думата за допълнителни въпроси.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви за уточненията. Те засягат създаването на нов чл. 250а, а предложението на колежката Иванова-Събева съдържа и две други точки, при което първата е доста развита и касае правомощията на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, и по-точно, когато те се прекратяват, правят се промени. Какво е становището на Министерството на правосъдието по тази част от предложението?
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Министерството на правосъдието също подкрепя така направеното предложение, тъй като в досега действащия Закон за изпълнение на наказанията се наблюдава липса на точно разписани правила, по които евентуално може да бъде прекратено правоотношението на главния директор на ГДИН. Досега се използва така наречената препращаща норма, тъй като техните правомощия се уреждат по Закона за МВР, използват се, той е приравнен към ранг на главен секретар на Министерството на вътрешните работи. Но там, в началните членове – сега не мога да цитирам по памет – изрично е посочено, че главният секретар се освобождава при тези и тези хипотези. Там не фигурира и няма възможност тази норма да се прилага евентуално ако е необходимо спрямо главния директор на ГДИН.
Освен това има чл. 19, ал. 2 в ЗИНЗС, който казва, че онова, което не е уредено в Закона за МВР, се прилага Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Затова предлагаме да бъде създадена конкретна разпоредба за този кръг лица в Закона за изпълнение на наказанията на лишаваните от свобода.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на господин Стефанов.
Колеги, имаме ли други въпроси? Няма.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам дебатите. Преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване предложението на колегата Иглика Иванова-Събева.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението на колегата Иванова-Събева е прието.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на чл. 250, ал. 1 на работната група.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Гласуваме текста на вносителя заедно с приетото предложение на колегата Иглика Иванова-Събева и предложението за редакция на работната група.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към § 13 – текст на вносител, промени в Закона за Министерството на вътрешните работи.
Изказвания? Не виждам.
Прекратявам разискванията.
Преминаваме към гласуване на § 13 по вносител.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Текстът на вносителя е приет.
Преминаваме към § 14 – промени в Закона за митниците, текст на вносител и предложение за редакция на работната група.
Госпожа Манолова уточнява, че редакциите са само технически в предложението за редакция на работната група.
Изказвания? Не виждам изказвания.
Прекратявам разискванията. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с предложението за редакция на работната група, които разбрахме, че са само технически.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Параграф 15 – промени в Закона за тютюневите и свързаните с тях изделия, текст на вносител и предложение за редакция на работната група.
Изказвания? Няма изказвания.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на § 15 по вносител заедно с предложението за редакция на работната група.
За – 10, против – няма, въздържали се – 4.
Предложението на вносителя заедно с редакцията на работната група за § 15 е прието.
Параграф 16 – текст на вносител.
Изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на § 16 по вносител.
За – 10, против – няма, въздържали се – 4.
Предложението на вносителя за § 16 е прието.
Параграф 17 – текст на вносител и предложение за редакция на работната група.
Колега Димитров, заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, предлагам на уважаемата комисия предложението за редакция по § 17 да остане ал. 1, а ал. 2 да отпадне. Ако трябват допълнителни указания, да се обърнем към икономиката.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ: Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще направя допълнително предложение по отношение влизането в сила на частта от § 7, т. 3, което да влезе в сила в 1-годишен срок. Или, колко – половин година? Шест или девет месеца?
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: На нас не ни пречи, важното е да бъдат предприети мерки. Европейската комисия иска да се предприемат мерки, да го имат. Сега се прави предложението – една година е дълъг срок, мисля, че шест месеца ще бъде достатъчен, след като те декларират, че имат създадена дирекция, тръгват на обучение и така нататък.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В срок от 6 месеца от обнародването в „Държавен вестник“.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегата Кирилов за предложението му по чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Първо подлагам на гласуване предложението на колегата Емил Димитров-Ревизоро за отпадане на ал. 2 в § 17.
За – 10, против няма, въздържали се – 4.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на § 17 по вносител по принцип и предложението на работната група само по отношение на ал. 1, тъй като ал. 2 отпадна.
За – 10, против – няма, въздържали се – 4.
Текстът на вносителя за § 17 е приет по принцип с редакция на работната група по ал. 1 и отпадането на ал. 2 са приети.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Кирилов за създаване на нов параграф по отношение отлагане действието и влизането в сила на новия чл. 72а, уреден в § 7, т. 3.
За – 10, против – няма, въздържали се – 4.
Предложението е прието, а с това приключваме с гласуването на общия законопроект по приетите на 25 октомври 2018 г. на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 802-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2018 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-73, внесен от Цветан Генчев Цветанов, Данаил Димитров Кирилов, Емил Димитров, Христиан Радев Митев на 3 октомври 2018 г.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, благодаря Ви за участието и активността във второто четене на този определено тежък законопроект, обединяващ изменения и в НК и в НПК, и в други нормативни актове.
Имате ли допълнителни въпроси или да закрия това заседание?
Ако няма, още веднъж Ви благодаря. Хубава вечер!
Закривам заседанието.

(Закрито в 19,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Данаил Кирилов