Стенограма от заседание на комисия

---

ПРОТОКОЛ
№ 73

На 12 декември, сряда, 2018 г. от 14,30 ч. се състоя редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, № 854-01-87, внесен от Данаил Кирилов на 10 декември 2018 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Протокола за присъединяване към Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, с оглед на присъединяването на Еквадор, подписан на 11 ноември 2016 г. в Брюксел, № 802-02-28, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2018 г.

Списък на присъствалите народни представители, членове на Комисията по правни въпроси, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по правни въпроси господин Данаил Кирилов.
* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добър ден, колеги!
Има кворум – откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Разполагате с поканата, предложение за дневен ред.
Имате думата по дневния ред.
Колегата Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми гости и членове на Комисията, за пореден път, за съжаление, сме свидетели на порочна практика – да се произнасяме веднага за законопроекти, които се вкарват преди един ден. Този законопроект е вкаран на 10 декември 2018 г., на дата 11 е разпределен на Комисията, а днес – 12-и, трябва да се произнесем по него.
Няколко месеца отнемат за изготвянето на тълкувателното решение, заради което най-вероятно е направен този законопроект, а Вие, уважаеми господин Председател, искате Правната комисия, без да сме запознати с каквито и да било доводи, без да сме запознати с каквито и да било становища, веднага да реагираме ад хок и да вземем най-правилното решение. Според нас такава бързина води именно до появяването на такова законодателство, за което пример е този закон – няколко пъти от влизането му в сила той беше изменян, променян и така нататък.
По тази причина предлагаме точка първа от дневния ред на заседанието да отпадне със съответните мотиви и в една спокойна среда да обсъдим необходимостта от промяна в този закон и тя да бъде направена така, че да не се налагат евентуални следващи промени. Наистина това се превръща в практика на Правната комисия – закони, които се внасят в насипно състояние. За един ден, няма как да се изисква качество от членовете на Правната комисия, а това е сериозна и тежка материя. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
Ще Ви отговоря на становището, а искането ще подложа на гласуване.
Други изявления във връзка с дневния ред?
Ако няма, да дам отговор на колегата Попов във връзка с включването на точка 1 от дневния ред.
Колега Попов, и на мен не ми се искаше в този времеви порядък да пристъпим към обсъждане на този законопроект в точно този му вид. Както многократно съм заявявал пред Комисията по правни въпроси още от лятната сесия ние работим във връзка с отразяване на предложения за изменение и допълнение в така наречения „антикорупционен закон“ – Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Голяма част от тези въпроси сме обсъждали текущо и с Вас.
В интерес на истината Законопроектът и работата по него беше на финална фаза, когато в петъчния ден узнахме за обявяването на Тълкувателно решение № 4 от 2016 г.
Не искам тук и в този дебат да коментираме скоростта на дебата по тълкувателното решение, доколко и в каква степен сме обвързани с тази скорост, с която съдиите от колегиите на Върховния съд си насрочват заседанията по тълкувателните дела.
В петък бяхме изправени в ситуация на спешност с оглед диспозитива на тълкувателното решение. Текстовете, по които работихме по тази причина, спешно извадихме с тогавашна номерация параграфи: 24, 37 и 32 в отделен Законопроект, който, пак казвам, с оглед спешността на намесата на законодателя, е на Вашето внимание.
В понеделник обсъждах този въпрос с колеги от всички парламентарни групи, без Вашата парламентарна група, защото смятам, че това не беше необходимо с оглед становището Ви, което за мен е безсъмнително. Така че колегите бяха в известност по този въпрос. Някои от тях не успяха физически да стигнат до София, за да подпишат Законопроекта и да се присъединят като съвносители. По тази причина и като председател на Комисията съм подписал сам, за да има достатъчно време, за да не кумулирате сега аргумент, че не са изминали 24 часа от внасянето до обсъждането му.
Пак казвам: това са три параграфа от общо 37, които сме готови да представим на Вашето внимание. За останалата част отправям покана към всички Вас, след като се запознаете, ако прецените, да се присъедините в отделения вече втори, макар той да е по съществото си по-големият, по-обемният, по-изчерпателният Законопроект.
Тъй като тълкувателното решение преурежда законодателната воля не от този парламент, не от миналия парламент, а поне от три парламента назад, по тази причина съм предложил на Вашето внимание в режим на, не бих казал, експресност, но в сгъстени срокове, съобразно Правилника, да обсъдим този законопроект.
Последиците от тълкувателното решение вече са налице. Има данни, че са прекратени дела. Ако искате да продължи тази законодателна практика, може да отложим за края на легислатурата на това Народно събрание. За повече не можем да вземем решения.
Други становища по дневния ред има ли?
Ако няма, ще предложа, първо, на гласуване предложението на колегата Попов за отпадане на точка първа от дневни ред.
За – 4, против – 10, въздържали се – няма.
Не се приема предложението за отпадане на точка първа от дневния ред.
При това положение подлагам на гласуване дневния ред, както беше предложен.
За 8 – против – 4, въздържали се няма.
Приема се дневният ред.

Колеги, пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, № 854-01-87, ВНЕСЕН ОТ ДАНАИЛ ДИМИТРОВ КИРИЛОВ НА 10 ДЕКЕМВРИ 2018 Г.
Гости по тази точка: от Министерството на правосъдието – госпожа Цецка Цачева – министър на правосъдието; господин Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието.
От Министерството на вътрешните работи: господин Младен Маринов – министър на вътрешните работи; Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи.
От прокуратурата на Република България: господин Сотир Цацаров – главен прокурор.
От Върховния касационен съд: господин Борислав Белазелков – съдия в Гражданската колегия на Върховния касационен съд.
Колеги, тук Ви уведомявам, че с писмена покана, отправена до председателя на Върховния касационен съд, поканен за участие в това заседание, господин Панов е държал на писмена покана – имали сме предходни случаи, в които той е настоявал на писмена покана дори от председателя на Народното събрание, затова сме изпратили и продължаваме да изпращаме писмени покани. Не сме получили отговор на писмената покана.
Виждам съдия Борислав Белазелков от Върховния касационен съд, който, предполагам, ще вземе становище в дискусията ни.
От Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество: господин Пламен Георгиев – председател на Комисията; госпожа Антоанета Цонкова – член на Комисията.
Уважаеми гости, благодаря за реакцията и затова, че реагирахте на поканата, за да вземете участие в това заседание.
Представям накратко Законопроекта, който обсъждаме: Законопроектът цели обезпечаване на ефективната работа на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. С него се отразява действителната воля на законодателя, възприета още със Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество, който е отменен и продължен с приемането на действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, а именно упражняването на правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество да е самостоятелно производство, необвързано от развитието на наказателния процес.
При сравнително правен анализ между разпоредбата на чл. 2 от отменения Закон, действащ от 2012 г. до месец януари 2018 г. и аналогичната разпоредба на чл. 153, ал. 5 от действащия Закон се проявява смисълът и съдържанието на разпоредбите, като се определят две производства, развиващи се независимо едно от друго.
Наличието на висящо наказателно производство и съответно влизането в сила на осъдителната присъда не е предпоставка за провеждането на иск за отнемане, като това съдържание на уредбите се извежда и при съпоставка на двата нормативни акта със Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, отменен – действащ до 2012 г. До този момент предпоставка за сезиране на гражданския съд е било установяването на престъпно обстоятелство с влязла в сила присъда или решение, докато законът след 2012 г. и сега действащият Закон, в сила от 2018 г., допускат процедура по отнемане на имущество след провеждане от Комисията на специална административна процедура, без да е необходимо наличието на висящо наказателно производство и съответно влизането в сила на осъдителна присъда.
Със Законопроекта се прецизират разпоредбите относно сроковете за извършване на предварителната проверка и за изготвянето на актовете от съответните длъжностни лица във фазата на специалното производство за гражданска конфискация и се регламентира, че неспазването на инструктивните срокове не се отразява на правомощията на Комисията.
Урежда се действието на Закона по отношение на неприключилите проверки и производства през съда по реда на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество – отменен, и Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, като по този начин се цели в пълна степен защитата на държавния интерес и обезпечаване ефективността на гражданската конфискация.
В допълнение на това кратко изложение ще добавя следното:
Уважаеми колеги и гости, в мотивите съм представил и становището на 11-те съдии, които са подписали с „особено мнение“ тълкувателното решение, като изцяло подкрепям техните мотиви, изразени в особеното мнение. Също така подчертавам, че спешността в голяма степен беше продиктувана от опита с тълкувателно решение да се преуреди, да се надпише отново закон, при което нямаше как законодателят да не потърси и да не подготви адекватна реакция.
Не искам да влизам в дебат за съотношението на тълкувателните решения и тълкувателната дейност на Върховния касационен съд в последната една година със законодателната дейност, но смятам, че законодателят досега многократно е давал добър пример в стремежа си да съобразява тълкувателната дейност на върховните касационни съдии. Примери за това имаме и в гражданското съдопроизводство, и в наказателното такова.
Пред Вас признавам, не очаквах такъв резултат от това тълкувателно решение по така поставените въпроси. Изненадах се също така и от обстоятелството, че тълкувателното дело е било обсъдено само от общото събрание на Гражданската колегия, която безспорно е компетентната колегия по тази материя, погледната юридически, но смятам с оглед колизията и характеристиката на специфичното производство по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, аз лично очаквах този въпрос да се обсъжда от Общото събрание на всички колегии във Върховния касационен съд, защото наказателно-правното познание в конкретния случай би могло да бъде полезно за ясното разграничение на режимите и за правните последици.
Ще спра дотук. Ще си запазя правото за изказване впоследствие.
Колеги, възразявате ли по процедурата на дебата – да предоставим думата на гостите и след това да пристъпим към дебат.
Уважаеми гости, на мен ми е трудно да конкретизирам покана. Може би господин Пламен Георгиев за становище или както предпочетете.
Заповядайте, господин Георгиев.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Искам да започна с това, че наистина има спешност и тя е чисто практическа. Вчера изнесохме информация, че се касае за 19 дела, които ще бъдат прекратени за повече от 21 милиона. Цифрата продължава да нараства. Към днешна дата делата са се увеличили с още две. Става дума за повече от 22 милиона и колегите не могат да се снабдят с информация по всяко едно от висящите дела в съда, които са повече от 300, какъв е точно статусът на наказателните производства, така че цифрата може да порастне още. Мисля, че това достатъчно ясно обосновава защо е необходима спешност от приемането на това решение, с което според мен ще се даде действителен израз на волята на законодателя.
Ще си позволя да цитирам пред Вас мотивите към Законопроекта, които са неразделна част от Закона и които по незнайни за мен причини на нито едно място в тълкувателното решение не са обсъдени или може би те изобщо не са обсъдени, просто защото са прекалено ясни.
Чета мотивите: „Ето защо обсъждането, респективно оправдаването на проверяваното лице с влязла в сила присъда, не може да е предпоставка нито пречка за предявяването на иск за отнемане на имущество“. Това са мотиви към Законопроекта, които са част от Законопроекта. Само че в това тълкувателно решение се казва, че не само че са пречка, а са абсолютна пречка, тоест това тълкувателно решение е категорично срещу мотивите, зад които сте застанали Вие като народни представители.
Бих зачел и други части от мотивите, които също са пределно ясни: „Двете производства нямат връзка помежду си, още повече че наказателното производство може да бъде прекратено или обвинението да не бъде доказано по безспорен начин. Общите белези на различните модели гражданска конфискация се изразяват в това, че производството се развива и приключва преди да има влязла в сила присъда за престъпление от общ характер и че е насочено към имуществото, а не към лицето, което го притежава.
Презумпцията за невиновност е относима само към случаите на наказателно разследване и така нататък. Мотивите са толкова ясни, че аз лично се изненадах защо въобще беше повдигнат въпроса за тълкуване на действителната воля на законодателя, тъй като тя е пределно ясна. Дали ще има гражданска конфискация, или не според мен Вие вече сте казали ясно и пред обществото, приемайки този закон. Ако решите да няма гражданска конфискация и, разбира се, такава няма да има, защото във Вашата власт е да отмените, Вие сте народни представители, но това не е във властта на съда. Извинявайте, но съдът може да тълкува нещата от гледна точка на правоприлагането, но не да дописва и променя съдържанието на Закон. Това е правомощие единствено и само на народните представители на Република България.
С това решение и според мен с тези безпротиворечиви текстове категорично се променя действителната воля на законодателя, което е нещо много опасно. Според мен Вие не бива да допускате намесването на една власт в правомощията на друга власт. Пак казвам, ако решите да няма гражданска конфискация, отменете този закон, приемете друг закон, но това го направете Вие – българските законодатели. Не може да го направи съдът, при положение че толкова ясно е изразено Вашето виждане по този въпрос.
Тук не коментирам изобщо „особеното мнение“ на 11-те съдии, с което, както разбрахте, са се запознали и където съдиите съвсем подробно са засегнали именно мотивите, където казват, че всичко е толкова ясно, че няма защо да се разисква този въпрос. Дори е засегнат и друг въпрос – между първо и второ четене при Вас, Ваши колеги са внесли именно такова предложение – при прекратяване на наказателното производство да се прекратява производството пред Комисията. Това предложение Вие, народните представители, сте го отхвърлили, защото Вашата воля е била ясна – да има гражданска конфискация вън и независимо от наказателното производство.
В тълкувателното решение изобщо не се коментира чл. 2 на Закона, който за мен също е пределно ясен. Производството по този закон се провежда независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице и/или свързаните с него лица. Какво по-ясно да каже законодателят?! Това е коментирано единствено като становище на поддръжниците на другата теза, че са независими производства, но по никакъв начин не се оборва в това тълкувателно решение в особеното мнение и този текст е засегнат, като е подробно изложено, че текстът е ясен, безпротиворечив и няма защо да бъде тълкуван.
Конституционното решение. Конституционното решение също е напълно ясно. Отново ще си позволя, за да не са мои думи, да зачета един абзац, който не знам по какъв друг начин може да се тълкува освен по единствения възможен, а именно: „Новото в оспорвания Закон за отнемане в полза на държавата незаконно придобито имущество се състои в това, че развитието и изходът на воденото наказателно производство престават да са решаващи за отнемане на имуществото по гражданската претенция на държавата“. Какво по-ясно да каже Конституционният съд? Той е безпределно ясен, но в момента де факто с това тълкувателно решение се отменя и волята на Конституционния съд – най-висшият орган на държавата. Пропускам или може би само да маркирам, че представителят на Висшия адвокатски съвет по време на изслушванията във връзка с тълкувателното решение заяви, че това конституционно решение е много слабо и немотивирано – може да се види в стенограмите. Мисля, че един юрист да критикува решение на Конституционен съд в правова държава, е, меко казано, признак, нека кажем, на възпитание. Извинявайте, но нали това са устоите, на които се крепи правовата държава?! Разделението на властите – всяка власт да има правомощията, Вие творите законите. Дали законите съответстват на действителната воля на Конституцията може да го каже единствено и само Конституционният съд.
Тази промяна на Закона реално, защото Законът с това тълкувателно решение реално се изменя, независимо че под формата на тълкувателно решение, знаем по Закона за нормативните актове, че то е задължително за всички съдебни, административни и други органи в страната, всъщност за мен, категорично не отговаря на действителната воля на законодателя, и това, което е предложил господин Кирилов с промяната на текста на тълкувателното решение отговаря още веднъж на въпроса, на който Вие вече сте отговорили, но преведено, очевидно на езика на съда. С текста, заложен в тълкувателното решение, отново се казва това, което Вие сте казали и в Закона, и в мотивите, и в изказванията на депутатите, видно от стенограмата, при приемане на Закона. Мотивите за това решение, както казах, са непълно несъстоятелни.
Реално днес Вие, депутатите, ще трябва да устоите принципа за разделение на властите и да покажете, че в правовата държава се зачитат решенията на Конституционния съд. Ако не го направите, за мен биха били нарушени устоите на правовата държава.
Още един щрих. Неслучайно законите се приемат публично. Виждате колко медии има тук, всички слушат, записват, отразяват, докато тълкувателните решения на Върховния съд, както знаете, не са публични. Няма как чрез тези решения да се променят законите. Именно публичността при приемането на закони е част от процеса по приемането на законите и затова още веднъж ще подчертая, че е абсолютно недопустимо да се изменя закон с тълкувателно решение и да се тълкуват безпределно ясни норми.
Относно обратното действие на Закона също искам още един щрих, защото, както казах, актуалната справка е за повече от 20 дела, вероятно ще станат и още повече, милионите ще са доста повече от 22, след като съберем информация за всички наказателни дела – колегите работят по тях в страната, и реално, ако не се даде обратно действие на този закон през промеждутъка до влизането в сила на този закон, всъщност реално ще се амнистират хора, които не могат да докажат откъде имат своите доходи. Видно е и от решението на Конституционния съд и от Вашия закон, и от мотивите към него, важен е източникът, а сега Върховният касационен съд казва, че не е ръководещ източникът, а е важно развитието на наказателното производство. Така по тези прекратени дела, които вече са прекратени, или са влезли в сила оправдателни присъди, съдът е обвързан да ги прекрати и за парите с неустановен произход държавата да каже: аз не ги искам, нека да си останат при тези хора, които не могат да обяснят откъде ги имат. Променяме обаче закона, така че те си остават в техния патримониум. Държавата няма вече да я интересуват делата, по които е прекратено наказателното производство, тези пари не ги иска. Както Ви уведомихме първият такъв случай вече е налице. Случай за почти два милиона лева, вече е прекратен на първа инстанция и ако не се даде обратна сила и ако след наше обжалване втората инстанция потвърди, този случай вече е приключен за Комисията. Такива случаи ще бъдат приключени.
Относно другото предложение за сроковете съвсем накратко ще маркирам. Там отново има тълкувателно решение и имам опасения, че отново се тълкуват безпротиворечиви текстове. Много решения има, че сроковете са инструктивни. Основният аргумент е, че се нарушава чл. 6 на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, с оглед на това че отнемането или ограничението на ползването на незаконно придобитото имущество трябва да е законно установено и пропорционално. Именно това ще бъде нарушено, ако неограничено във времето, се въздейства неблагоприятно в правната сфера на проверяваното лице и тук, забележете, от което въздействие то търпи вреди. Никакви вреди не търпи проверяваното лице по време на проверката от Комисията. Всички проверки от Комисията са под режим на служебно ползване. Едно лице може да бъде проверявано един, два, три месеца, една година. За него не настъпват никакви вреди. Вредите биха настъпили, едва когато се наложат обезпечителни мерки. След налагането на обезпечителните мерки Вие, законодателите, сте приели, че има тримесечен срок по Закона от 2012 г. за внасяне на иск в съда, а по отменения, така известен „Законът Петканов“, имаме едномесечен срок след влизане в сила на наказателната присъда.
Тук искам да Ви обърна внимание на още нещо: тълкувателното решение за сроковете касае и първия Закон, тоест ако до десет месеца ние не внесем иск за отнемане, се иска прекратяване на производството, защото срокът също е преклузивен. Решение 323 от 2017 г. говори именно за този срок, което практически означава, че нито едно дело от тук нататък няма как да бъде внесено, а делата, които са на производство, трябва да бъдат прекратени – всички, защото по нито едно от тях няма как да спазим десетмесечния срок, защото по смисъла на Закона е да се изчака наказателното производство.
Недоумявам как може да бъде взето такова решение. Тоест обезсилваме първия закон, който продължава да се прилага, обезсилваме втория закон с тълкувателни решения на съда. Разбира се, второто е под условие. Не знам какъв ще е резултатът. Това е чисто хипотетично, но според мен няма как, отново казвам, да се тълкуват норми, чието съдържание е пределно ясно в Закона. Отделно от това ние сме дали доста аргументирано становище защо сроковете не са преклузивни.
Да не Ви отнемам повече време, за мен това са два безпределно ясни въпроса и не подлежат на тълкуване. Пак казвам, ако се вземе някакво решение в противна посока, че нашата държава ще тръгне в посока да няма гражданска конфискация, тогава ние ще го приложим. Ние просто прилагаме законите. Това решение обаче трябва да го вземете Вие, като законодателен орган, а не съдът. Дори и да считате, че не е редно да има гражданска конфискация в България, в конкретния случай, по конкретния закон Вие просто трябва да защитите волята на законодателя и разделението на властите в българската държава, защото другото би било много притеснително. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател на КОНПИ.
Уважаеми гости, господин Главен прокурор, госпожо и господин Министър!
Колеги, само да Ви уведомя, че преди откриването на настоящото заседание госпожа Цачева представи писмено становище по Законопроекта, което ще внесем и заведем официално. Благодаря за това, госпожо Цачева.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Председател на Правната комисия, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, представители на медиите!
Представила съм писмено становище, изготвено от Съвета по законодателството към Министерството на правосъдието, което отразява и в което се взима конкретно отношение по отделните предложения за промени в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Накратко ще се спра, тъй като мотивите са по-обстойни. Няма да се позовавам на стратегическите документи, въз основа на които бе приет антикорупционният закон. Не ми се иска да се повтарям с позоваването на мотивите към него. Господин Пламен Георгиев вече го направи, но не мога да не акцентирам върху онези моменти, които ясно разграничават гражданската конфискация от наказателното производство, по което се търси наказателно преследване с налагане на съответното наказание по Наказателния кодекс. Това най-ясно бих могла да изразя именно като припомня мотивите на Законопроекта, внесен от Министерския съвет в Народното събрание и приет от всички Вас, народните представители.
Изрично е изтъкнато, че гражданската конфискация не представлява наказание за лицето. Наказателната отговорност се реализира в дейността на съдебната власт, която преследва извършителят на престъпната дейност. В много от случаите обаче е трудно да се съберат годни доказателства, които да са достатъчни, за да се стигне до осъдителна присъда и налагане на съответно наказание в наказателното производство. В тези случаи необяснимото богатство може да бъде установено, а плодовете му да бъдат съответно проследени и отнети – това е целта на гражданската конфискация, като нов институт в европейското право, чрез който по гражданско-правен ред се възстановява справедливостта чрез отнемане на незаконно придобитото имущество.
Особено внимание е отделено на обстоятелството, че отнемането на това имущество представлява и превенция. Гражданската конфискация има възпираща роля за членовете на демократичното общество. Освен от възпиращата роля на наказателното производство, на санкцията в един наказателен процес, то е и такова по отношение на проследяване на незаконно придобитото имущество и съответно възможност за държавата да възстанови справедливостта чрез отнемане на това имущество.
В потвърждение на обстоятелството, че не съществува пряка връзка между наказателното производство и производството по отнемане на незаконно придобитото имущество е фактът, че производството не започва единствено и само на основанията, визирани в чл. 108, ал. 1 от антикорупционния Закон. Искам да припомня на народните представители, че основание за гражданско производство, за предявяване на иск изрично са посочени тези основания в Закона.
Ще ги припомня: установено несъответствие в размер на не по-малко от 20 хиляди лева, в случаите на чл. 46, ал. 4 и 5 и чл. 106, ал. 2, т. 2 от антикорупционния закон. Следваща хипотеза е при установен с влязъл в сила акт, конфликт на интереси; следваща хипотеза: уведомление от административно наказващия орган, когато има административно нарушение, установено с влязъл в сила акт, което е от естество да създаде облага на стойност над 50 хил. лв. към момента на придобиването й и същата не може да бъде отнета по друг ред.
Следваща хипотеза е не подаване в срок на декларациите по чл. 35, ал. 1, т. 2 или 4 от антикорупционния закон, така наречените и фактически „декларации за имущество и интереси“, освен ако неподаването се дължи на причини, за което лицето не отговаря.
Последните основания, които подробно изброих, нямат никаква връзка с наказателното преследване и наказателното производство. Така очертаното от Закона приложно поле на гражданската конфискация е в потвърждение на тезата, изразена многократно в мотивите към Законопроекта, че гражданската конфискация не представлява наказание и тя е нещо съвсем различно от наказателното производство.
В този смисъл предложения в § 1 текст за създаването на нова алинея 6 в чл. 153, считаме, че е още веднъж израз и в потвърждение на посочената по-горе воля на законодателя, която е въведена в Закона, и би представлявала ефективна регулация за постигане на посочените средства и цели на Закона.
По отношение на предлаганата нова ал. 7 в чл. 153 с § 1 от Законопроекта – споделяме мотивите на вносителя, че срокът е инструктивен и не погасява материалното право на държавата за отнемане на незаконно придобитото имущество.
От една страна, срокът по чл. 12 има за цел да гарантира и охрани правата на лицата, спрямо които се извършва проверката, като им даде възможност да участват в нея и да организират защитата си. От друга страна, срокът има за цел да създаде предвидимост в действията на Комисията и стабилност в регулирането на това правоотношение. Това се постига с дисциплиниращия ефект на срока по отношение дейността на Комисията, но във всички случаи за административния орган за нея важи принципът за инструктивността на този срок, така че при извършване на определеното действие има правила, които са аналогични и за съдилищата. Не считаме, че само точните рамки на този срок трябва да се приеме, че той е погасителен и на това основание да се прекратяват производствата – нещо, което, за съжаление, вече е практика в някои съдилища, по някои конкретни дела.
Ще се спра и на последния параграф – Преходната разпоредба, по скоро, по отношение даване на обратно действие, обратна сила на Закона.
В българския правен ред няма изрична норма, която да забранява обратното действие. Уредбата на обратната сила на Закона, дадена в разпоредбата на чл. 14 от Закона за нормативните актове, потвърждава, че нормативен акт с обратна сила може да бъде приет, но само по изключение и то с изрична законова разпоредба. Въпреки че става въпрос за уредба на законово, а не на конституционно равнище, е ясно, че макар и по изключение обратната сила се приема за допустима. Единствената изрична забрана за обратно действие на конституционно равнище се съдържа в разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Конституцията и се отнася до забраната да се търси наказателна отговорност за действие или бездействие, което не е било обявено от Закона за престъпление към момента на извършването му.
Чл. 14, ал. 3 от Закона за нормативните актове постановява, че не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените. Ясно е, че по аргумент от противното във всички останали случаи обратното действие е допустимо, когато законодателят с нарочна разпоредба предвижда такова. Всяко ретроактивно действие засяга по някакъв начин изискванията за предвидимост и за правна сигурност, но в някои случаи то би могло да се предприеме за допустимо, когато конкуренцията на ценности показва, че постигнатият чрез придаването на обратно действие резултат е възстановяването на справедливостта.
Считаме, че в този случай ще бъде защитено в пълна степен ефективното действие на Закона и по тези причини в становището, което съм представила на членовете на Правната комисия, подкрепяме предложените текстове за изменение на антикорупционния закон. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Ще качим по бърз начин становището. Не успях в представянето да изложа аргументи и съображения защо виждате § 3 в този вид, а не във вид на тълкувателен закон. Мисля, че в дебата с колегите ще имам възможност да обясня това като правна техника, но резултатът е същият. Просто тази бързина ни постави в това състояние и търсехме най-бързия ефект. Иначе трябваше да проявя още едно инженерство от големия Законопроект – от този да изведа ал. 3 в отделен тълкувателен Закон.
Господин Министър, стори ми се, че желаете. Заповядайте.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на вътрешните работи изцяло подкрепя текстовете от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, като смятам, че с този законопроект ще бъде възстановена възможността Законът да постигне своята цел в пълен обем и да се защити държавният интерес по отношение на противодействие на корупцията като престъпление, чиято основна цел е придобиване на имущество и облаги, които не се следват.
В тази връзка подкрепям и изказалите се преди мен. Министерството на вътрешните работи е част от цялата система, която работи по противодействие на корупцията и за да сме ефективни трябва да имаме ефективни средства за противодействие на този вид престъпна дейност. Смятам, че волята на законодателя е изразена в Закона и трябва да направим всичко възможно инструментите, които са предвидени в него, да бъдат използвани ефективно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Маринов, за становището.
Господин Главен прокурор, желаете ли?
СОТИР ЦАЦАРОВ: Уважаеми господин Председател, ще взема становище, но само след като стане ясно дали ще има становище от Върховния касационен съд. Не е редно да се изказвам преди съда.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съдия Белазелков, ще Ви помоля да изразите становище, да уточните. Неудобно ми е да настоявам. Струва ми се, че след като председателят Панов е могъл да ръководи заседанията по това тълкувателно дело, можеше да прояви институционалност и зачитане на Конституцията, но се надявам да разберем какви обстоятелства са го препятствали за това. Благодаря.
СЪДИЯ БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Благодаря, колега Кирилов, благодаря на останалите колеги и на гостите, които присъстват на това обсъждане.
Нямам никаква представа какво е попречило на колегата Панов да дойде. Не ми дължи отчет. Важното е, че представител на институцията е дошъл и мисля, че е все едно кой би я представлявал. Протоколите от заседанията са публични и може да се види кой какво е казал при обсъжданията на съответното тълкувателно решение. Благодаря, че е дадена възможност на нас, колегите от Върховния касационен съд, да вземем отношение по обсъжданите промени, защото все пак тази гледна точка e важна.
Разбира се, няма да коментирам досегашните изказвания и което се чу в пресата, не е необходимо. Който се интересува, се е запознал. Искам само да обърна внимание, че не само наказателната колегия на Върховния съд, но и Гражданската колегия на Върховния съд смятат, че престъпленията трябва да бъдат преследвани, че придобитото по престъпен начин трябва да бъде отнето. Не може да се живее с търговия от наркотици, от проституция, от организирана престъпност. Не може с тези пари да се финансира тероризъм. Корупцията е отвратително явление и този, които си позволява да забогатява от корупция, всичко, което е получил, трябва да му бъде отнето.
Надявам се да не последвате шеговития призив на колегата от Комисията – не бива да се отменя Закона за отнемане на имущество, защото това е начин не само да спрем финансирането на тероризма, но и действително да отнемем това, което неправомерно е отнето от обществото. Това е смисълът на този закон и всички ние изхождаме от това разбиране.
Искам само да обърна внимание, че тълкувателното решение – няма да навлизам в дълбочина на нещата, защото няма смисъл – е само по втория закон. То не касае нито първия, нито третия – сега действащия. В този смисъл какво ще приеме Народното събрание във връзка с повдигането на обвинение, прекратяването на наказателното дело, осъдителна присъда? Това няма никакво отношение към тълкувателното решение, тъй като действащият закон е категоричен. В него в прав текст е казано това, което е казано, така че измененията –каквото реши законодателят, това да направи.
Защо казвам това? Заради това, което каза колегата Цачева. Да, има разлика между втория и третия закон. При третия закон действително основание за започване на проверка са няколко различни хипотези, докато по стария не беше така. Значението на тълкувателното решение е доста по-ограничено от това, което се говори.
На следващо място, хубаво е, че от народните представители се обърна внимание на мотивите на колегите, които са подписали тълкувателното решение с особено мнение. Това са високо уважавани колеги на Върховния касационен съд и това особено мнение си е мнение на върховни съдии. Цифрата няма значение.
Обърнете внимание обаче, че всъщност спорът, който разреши това тълкувателно решение, е, какво е значението на прекратяването на наказателното преследване? Тоест дали значението му прави недопустим иска, или има значение за основателността на иска. Това, което колегите, подписали особеното мнение, казват, не би трябвало да има значение за процесуалната легитимация, тоест допустим ли е искът, тъй като това има значение единствено за основателността на иска? Тоест това е спорът в Гражданската колегия. Част от колегията смята, че последиците от прекратяването са процесуално правни, а другата част смята, че са материално правни и те трябва да бъдат съобразени вече в решението по същество на делото. Нищо не е решено с това тълкувателно решение. Знаете, че с тълкувателните решения конкретни казуси не се решават. Там нещата се решават общо, а конкретните казуси си се решават по всяко дело поотделно.
По този въпрос Комисията каквото иска да направи, това си е в нейните правомощия. Прав е колегата Кирилов, независимо дали един законов текст е приет като тълкувателен, автентично тълкуване от Народното събрание или е приет за закон, неговото действие е едно и също. Естествено е, че то е от влизането в сила на тълкувания акт. Така че тук няма проблеми.
Това, което притеснява съдът, е всъщност ефективността на Закона. Защото този закон колкото по-ефективен е, толкова по-добре за българското общество. Разбира се, представите за ефективността на съда и на другите държавни органи са различни. Проблемът е в това, че прекратяването на наказателното производство има значение за обоснованото предположение. А все пак обоснованото предположение съществува в текста на Закона и съдът, когато пише решенията по същество, трябва да напише какво е това обосновано предположение. Вярно е, че в Закона пише, че е обосновано предположение на лице, когато има голямо превишение, но аз се съмнявам, че това е достатъчно за един съд и най-малко за съдилищата в Страсбург и в Люксембург. Засегнат ли се сериозно нечии големи права делото ще стигне и там.
Въпросът е решенията да бъдат постановени по този начин, че да бъдат гарантирани абсолютно всички права на страните, така че решението да може да мине успешна проверка и в съдилищата в Люксембург и в Страсбург.
Що се отнася до втория въпрос, там тълкувателно решение няма. Аз не съм на мнение, че то касае трите закона. Струва ми се, че касае само втория. Възможно е да касае и първия. Разбира се, не знам какво ще реши мнозинството във Върховния касационен съд, защото в това отношение ние сме малко като Народно събрание – решава мнозинството.
Това, което ме притеснява, е, че в същото конституционно решение, на което всички се позоваваме, е казано, че наличието на предварителна проверка е гаранция срещу произвол и че новият Закон – вторият закон, по който се е произнесъл Конституционният съд, не е противоконституционен, защото е пропорционален. И той е пропорционален именно благодарение на тази предварителна проверка. Само че същият Конституционен съд каза напълно основателно: никакъв административен съдебен контрол върху предварителната проверка. Не може да има паралелен контрол от Административния и от Гражданския съд. Ние не трябва да позволяваме тази предварителна проверка да бъде сведена до нула, защото в момента, в който ние кажем: тази предварителна проверка нищо не значи, тогава как ще обосноваваме пропорционалността на Закона? Действително Народното събрание може да реши всичко във връзка със сроковете. То може да установява както преклузивни, така и непреклузивни срокове. Те не са само инструктивни и преклузивни, делението е по-широко, но народните представители в тази комисия знаят това. Така че каквото каже народното представителство. За нас е все едно. Достатъчно е да има яснота кой срок какъв е. Моето вътрешно убеждение е, че сега Върховният касационен съд е решавал не само конкретните си дела, но и е постановявал тълкувателните си решения според своето разбиране за действителното съдържание на Закона. Общо взето, когато има противоречива съдебна практика, Върховният касационен съд би трябвало да е последният в тази държава, който да каже: Законът е много ясен и няма нужда от тълкуване. След като се е стигнало до противоречива съдебна практика, струва ми се, че няма кой друг в тази държава да уеднакви тази практика. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на съдия Белазелков за мнението, което изложи на нашето внимание.
Само ще си позволя, без да е реплика, без нищо каквото ѝ да бъде. Това е Законът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, отменен. Той е бил приет на 18 май 2012 г. и по отношение на чл. 22, ал. 2 нямаме корекция и промяна на Конституционния съд. Този текст си е бил стабилен от момента на обнародването – 18 май 2012 г., и той казва: „Проверката започва и когато лицето не е било привлечено като обвиняем за престъпление по ал. 1, поради това че е отказано образуване на наказателно производство или образуваното наказателно производство е било прекратено, тъй като следват пет хипотези“.
Ал. 3 казва: „Проверката започва и когато наказателното производство за престъплението по ал. 1 е спряно или привлечено като обвиняем, тъй като… Изследват пак три хипотези.
Разбирам неудобството на съдия Белазелков. Той като цивилист се опитва да говори в наказателна материя. И на мен ми е трудно, но за мен тези текстове и потвърдени, както и Вие казвате, като пропорционални в решението на Конституционния съд, не знам каква противоречива практика е породила поставянето на този въпрос. Извинявам се, колеги, че направих това уточнение, но наистина нека да говорим с текстовете. Материята е сложна, не изключвам да има злоупотреба в интерпретациите.
Тогава не съм бил народен представител. Като гледам освен колегата Лазаров може би никой не е бил народен представител по това време. А и господин Цонев… Така съм го заварил този закон и съм нямал никакво съмнение в… Дори тогава опоненти ме обвиняваха, че не разбирам смисъла и значението на гражданската конфискация. (Реплика.) Госпожа Цачева сега е министър.
Господин Главен прокурор, ако желаете, заповядайте.
СОТИР ЦАЦАРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, дами и господа! Ще бъда съвсем кратък.
Поводът за този законопроект е ясен за всички в тази зала – едно тълкувателно решение, което е постановено на 7 декември 2018 г. по тълкувателно дело, образувано, ако не бъркам, на 12 октомври 2016 г. Всички аргументи в подкрепа на този законопроект – позицията на прокуратурата е категорична и еднозначна за подкрепа на Законопроекта, според мен се съдържат в особеното мнение на единадесет върховни съдии.
Без въобще да обременявам Вашето внимание с цитати от него, аз ще се спра само съвсем накратко на три пункта от него. В особеното мнение се казва, че такова тълкуване – има се предвид тълкуването, каквото е прието с тълкувателното решение, не отговаря на точния смисъл и целта на Закона.
В особеното мнение се акцентира на чл. 2 от Закона, подложен на тълкуване, според който производството за отнемане на незаконно имущество, се провежда независимо от наказателното производство. Най-сетне, в особеното мнение преждеговорившите споменаха, се акцентира на решението на Конституционния съд по Конституционно дело 6 от 2012 г., където Конституционният съд съвсем ясно, недвусмислено и неподлежащо на каквато й да е интерпретация казва, че гражданската конфискация на имущество с незаконен източник не е обвързана с развитието на наказателния процес и приключването му с влязла в сила присъда.
При това положение считам следното: тълкуването, което се предлага на Закона с Тълкувателно решение 4/2016 г., всъщност е: въпреки закона и при ясна воля на законодателя, въпреки решението на Конституционния съд по Конституционно дело № 6 от 2012 г. Аз дори не мога да кажа, че това тълкуване дописва Закона. Това тълкуване просто изменя, променя Закона. При цялото ми уважение към съда, съдът не създава закони. Той има единственото право да ги прилага.
В конкретния случай единственият начин да се приложи точно законът или по по-точно действителната воля на законодателя, е приемането на този законопроект. Между другото, това е единственият начин да се възстанови справедливостта, която според мен е крещящо нарушена с това тълкувателно решение. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Главен прокурор.
Уважаеми колеги, от гостите има ли желание за още изказвания?
Ако няма, дебатът е открит за народните представители.
Колеги, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми Госпожо и Господин министър, уважаеми господин Главен прокурор, уважаеми господин Председател на Комисията, уважаеми съдия Белазелков!
Поводът да се включи в дневния ред точка е без съмнение тълкувателното решение, а това, което ние трябва да обсъждаме тук, е закон. Естествено, едното не може да бъде разглеждано извън другото, имайки предвид и мотивите на самия законопроект. Затова бързам да кажа следното.
Първо, уважаеми господин Председател, не е нужно да сме били народни представители, за да се запознаем с дискусиите, които са се водили тогава, а и те са отбелязани доста подробно и в тълкувателното решение, и в особеното мнение. По-скоро в особеното мнение, между другото.
Кристално ясно е, че законодателят през 2012 г. е имал за цел да отвърже така наречената „гражданска конфискация“ от наказателното производство. Не само че е ясно, всъщност това е идеята на този законопроект. Затова се променя така нареченият „Закон Петканов“, за да може да се отвърже с влязлата в сила присъда, който той постановяваше. Самото тълкувателно решение от тази гледна точка може да бъде разглеждано като изненадващо. Това е разбираемо.
Материята обаче е сложна. Ако внимателно слушахме съдия Белазелков, което без съмнение сме направили, и сме прочели мотивите на особеното мнение, ще видим, че всъщност това отвързване на наказателното производство от гражданското производство по конфискация от Закона от 2012 г. съвсем не е толкова очевидно, колкото са си мислили депутатите тогава и колкото е изразено в мотивите, поради простата причина че, и тук беше казано, съдиите във Върховния съд са спорили в продължение на две години. Толкова е траела горе долу тълкувателната процедура – дали евентуалното прекратяване на наказателното производство има отношение към допустимостта, или към основателността на иска, тоест някакво отношение има, въпреки различните презумпции, въпреки различните конструкции, които са залегнали в този закон.
Когато казвам, че материята е сложна, не мога да разбера бързането за нейното решаване. Още по-малко мога да разбера това бързане за нейното решаване, след като очевидно волята на вносителите на сегашния законопроект е той да влезе в сила от 23 януари. Тоест това бързане сега да решите една сложна материя, по която 41 съдии трудно са стигнали и в крайна сметка не са стигнали до консенсус, за един следобед е необяснимо. За съжаление, освен необяснимо, то може да допринесе и до допълнителни проблеми във връзка с гражданската конфискация, включително с делата, които остават в така наречения „вакуум“ между тълкувателното решение и сегашното произнасяне на Народното събрание. Няма да влизам във въпроса дали е трябвало процедурно по-добре да е тълкувателно решение, или отделен законопроект. Така сте решили, така сте го въвели.
Първо, Вие сам казахте, че има огромен Закон, цитирам Ви, който се готви по Закона, накратко казано, антикорупция. Това ще е четвъртото изменение, ако броим и този закон, към който имаше немалко критики. От него сте били извадили три параграфа, за да решите този сложен казус. Толкова бързо сте ги извадили, че имало хора, които физически не са успели да дойдат да ги подпишат. Това е начин на работа по една изключително деликатна материя, която засяга, от една страна, огромен държавен интерес, огромен обществен интерес, а и човешки права. Не трябва да забравяме, защото в този контекст са конституционните решения, които споменахме и които, между другото, създават противоречия с тълкувателното решение. Вие го решавате, в петък трябва да се гласува. За мен не е ясно защо? До такава степен е бързано, че Законът, който, потретвам, няма да казвам повече, е изключително сложна материя и няма практически еквивалент в Европа, поправете ме ако греша, съдържа в себе си грешки, като например пълен член, печатни грешки и подобни. Тоест той е правен наистина в някаква необяснима динамика, пак казвам, с оглед на факта, че сте предвидили той да влезе назад във времето. Не казвам дали е правилно, или неправилно.
По същество, за да не отнемам прекалено много от времето. Например съставяте нови алинеи 6 и 7. Сега действащата ал. 5 на член 153 беше направена именно затова и постановява еднозначно, говорим за сега действащия закон, съдебното производство започва и продължава независимо от прекратяване на наказателното производство. Тук не може да има тълкувание, нали така?
Вие добавяте, уточнявате в нова алинея, „че не съставят законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата, прекратяването на наказателното производство“, с което повтаряте ал. 5, или „влизане в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен“. Това уточнение – ако не сме приятели на гражданската конфискация, какво ще кажете за влизане в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за виновен. Тя представлява ли пречка, или не представлява, имайки предвид съществуването на ал. 5, която е обща и сте решили да изчистите въпроса? Естествено, не сте го написали, че представлява, защото във Вашето съзнание и в съзнанието на всеки, който чете Закона нормално е, че това е така, защото в крайна сметка връзка между наказателното производство и гражданското производство има поне логична.
Продължавам на следващата алинея: „и за подписалите Закона“ подсъдимият е с пълен член.
Алинея 7 „Неспазването на срока за извършване на проверката по чл. 112 не води до прекратяване на производството пред съда, не е основание за недопустимост на исковете по ал. 1“. Чл. 112 на сега действащия Закон съдържа три алинеи, като две са важните.
Първият казва, че срокът е една година – поправете ме, ако греша, господин Председател, вторият – че той може да бъде удължаван веднъж със шест месеца. Съдебната практика, доколкото съм запознат, е, че той е инструктивен, но това не значи, че той е без никакво значение. И когато не е спазен, Комисията оповестява и казва на съда защо. Има две или три решения, които казват, че е обратното и Вие искате да изпреварите следващото тълкувателно решение, с което вписвайки тази разпоредба, потвърждавате тълкуванието на съда, срещу което се борите, тъй като, когато обяснявате изрично, че неспазването на срока не е основание, Вие в крайна сметка казвате, че досега, след като е нямало тази норма, то е било.
Ясно е защо в § 2 се създават две алинеи. Едната, естествено, е свързана с факта, че първият закон, както се нарича „Законът Петканов“, „Законът Кушлев“, както решите да го наричате, изискваше влизане в сила на окончателна присъда за пристъпването към процеса на отнемане. Затова Вие казвате, че той се допълва до сегашния ред.
Ако това е така, тогава не си решавате проблема със сроковете по тълкувателното дело, което виси и което казвате, че засяга и този закон, защото в този случай, ако това е така и то е по досегашния ред, Вие ще се озовете точно в ситуацията, от която бягате по отношение на онези производства, които са започнали в първия закон.
По отношение на новата ал. 2 „неприключилите проверки и производства се довършват по реда на този закон“ всъщност Вие предлагате да обърнем идеята, която беше заложена преди десет месеца – месец януари, когато законът влезе в сила и когато беше записано обратното. Тук въпросът ми е процесуален. Не мога да си го представя това, задавам го и като въпрос.
Съдия Белазелков, с цялото ми уважение към Вас, да предположим, че Гражданският съд е прекратил окончателно едно дело, заведено от Комисията и то е прекратено вчера или онзи ден. С тази норма какво правим точно? Как ще реагира съдът след влизането в сила на тази норма? Любопитно ми е да знам?
Накрая, разбира се, стои въпросът за датата за влизане в сила на Закона, обратната дата. Министърът на правосъдието ни припомни Закона за нормативните актове и това, че това е възможно. Има и доста конституционни дела по този въпрос. Струва ми се, че преимуществото на решаване на този казус, ако той е трябвало да бъде решен от Народното събрание – това е така, щеше да бъде по-чисто с тълкувателно решение именно, за да се избегне този момент.
Завършвам със следното. Големият проблем на гражданската конфискация от български тип е намесата на наказателното производство. Това е ясно от самото ѝ начало. От началото то беше предпоставка – в първия закон, след това имаше за цел само да ограничи кръга проверявани лица. Тоест това беше идеята на законодателя, така както аз я разбирам, през 2012 г., господин Георгиев, идеята беше наказателният закон, определен брой престъпления да ограничат проверяваните лица, за да не трябва Комисията да проверява всички. Това беше идеята. Само че вместо да изчистваме тази идея, какво направихме? Отменихме този закон и създадохме нов, още по-сложен, с още по-голямо оплитане между гражданска и наказателна процедура, защото Комисията придоби и други функции, и в крайна сметка гражданската конфискация като концепция и като постижение беше заплашена най-вече от приемането на новия закон, който, дано съм лош пророк, но тепърва ще създава противоречиви тълкувания и проблеми при правоприлагането.
Поради тези причини, разбирайки много добре сложния казус, пред който сме изправени, мисля, че предложеното законодателно решение не е коректно, най-вероятно ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши и ние ще се въртим в един порочен кръг, вместо практиката да изчиства малко по-малко една чужда и за нашето право концепция, каквато е гражданската конфискация. Поради тази причина няма да подкрепим Закона. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Зарков.
Колеги, имате възможност за реплики към изказването.
Господин Главен прокурор.
СОТИР ЦАЦАРОВ: Господин Председател, няма да участвам в дискусията на народните представители, ние нямаме становище. Искам само да кажа, при цялото ми уважение към Комисията и с безкрайно извинение, моля да напусна поради служебен ангажимент. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз Ви благодаря, че успяхте да вземете участие в дебата дотук. Пожелавам успешна работа.
Колеги, нека да освободи гостите, които имат служебни ангажименти.
Благодаря, че успяхте да вземете участие и становище.
Господин Георгиев, заповядайте.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Господин Председател, съвсем накратко. Действително, напълно прав е господин Зарков, че имаме множество решения за сроковете, че са инструктивни и едва два ще са преклузивни. По необясними обаче за нас причини над сто дела вече са прекратени, като съдът се съобразява не с константната практика, която беше до преди няколко месеца напълно безпротиворечива, с две решения, които са точно в обратната насока. И присъстващият тук съдия Белазелков, ако не ме лъже паметта, има прекрасни решения, в които обосновава защо срокът е инструктивен. Така или иначе това вече създава сериозен проблем на Комисията. Повече от сто дела са съобразени не с константната практика на съда с тези две, бих казал, изолирани решения, но те са и причина за образуване на тълкувателното дело и това води до много сериозна вреда за Комисията на настоящия етап. Разбира се, тези над сто прекратени дела още са по инстанциите, но те са факт. Прекратени са над 100 дела, защото съдилищата непонятно защо се съобразяват не с множеството решения, а само с две.
Да, действително Законът от 2012 г. – възможността беше да се образува проверка и впоследствие производство пред Комисията, след като бъдем уведомени за наказателно производство. Тоест Законът не обвързваше само с наказателно производство и с административна санкция по отменения Закон от 2012 г. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Други реплики към изказването на господин Зарков?
Съдия Белазелков, ако желаете да обясните процесуалния ход…
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: По висящи дела няма да Ви кажа нищо, бъдете сигурни.
Колеги, въпросите са сериозни и никой не се отнася несериозно към тях нито в тази зала, нито в онази, в която е прието тълкувателното решение.
Когато се опитате да сложите всичко в Закона, обикновено се получава объркване. Животът е прекалено многообразен, всеки си гледа нещата от различни страни, обаче пред съда идва конкретно дело. Конкретното дело предизвиква конкретно решение. Не исках да говоря пред журналистите какви единични случаи са се случили, защото те са единични и ние не знаем колко пъти се повтарят.
Какво да прави съдът, ако в един и същи ден прокурорът е подписал и постановление за прекратяване и уведомлението до КОНПИ. Какво да си мисли съдът, ако предният ден е прекратено и на следващия ден бива уведомена КОНПИ? Какво да си мисли съдът? Разбирате ли, казусите са безкрайно много. Това че в Закона ще бъде написано нещо с оглед на едни случаи, всички останали случаи няма да ги има в Закона. Разбира се, каквото искате, това приемете. Тук съдът не може да Ви помогне, когато става дума за сроковете. Знайте обаче, че има и безобразия. Когато дойде един безобразен случай, съдът трябва да му намери начина. Примерно три четири години, пет години разследвала КОНПИ. Тя имаше различни имена. Нищо ли не значи това?
Вижте, когато ние казваме, че държавата има право да иска отнемане, това е право. Това право възниква някога и ние трябва да го кажем кога възниква. Това право се погасява по давност и ние трябва да кажем откога започва да тече давностният срок. Освен това, проверяваният период законодателят го е вързал с образуването. Ами ако Комисията го влачи 16 години? Не казвам, че има такъв случай, нарочно казвам 16 години. Разбирате ли?
Каквото искате това направете, само знайте, че пред съда идва огромно разнообразие от случаи. Всъщност, когато съдът пише тълкувателно решение, той го пише, за да изчисти различията при различните случаи, които се случват. Казах и на колегата Кирилов в началото: внимавайте да не се изпразни от съдържание предварителната проверка. Защото ако Вие я опразните от съдържание, после ще се чудим как да оправдаваме пропорционалност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на съдия Белазелков за неговото отношение.
Господин Зарков, желаете ли становище към отношението?
Колеги, други изказвания?
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Може би ще повторя част от доводите на съдия Белазелков по отношение на ал. 7. Може би някои си спомнят, тук обсъждахме, имаше една фигура на вечния обвиняем. Тук като че ли продължаваме с фигурата на вечния проверяем, не знам как да го нарека.
Наистина давностите, преклузивните срокове, те са институти в правото и именно в правото, както каза и госпожа Цачева, за да има предвидимост, за да има стабилност. Няма нищо лошо в тях.
По отношение на ал. 7, мисля, че така записан текстът наистина ще създаде повече проблеми и на съда, и на Комисията включително. Наистина трябва да се знае кога възниква едно право и кога то е погасено по давност. По давност се погасява възможността на държавата да преследва за едни от най-тежките престъпления, а тук на практика няма погасителна давност, което, мисля, че не е добре за развитието на правото, ако щете. Това исках да споделя по отношение на ал. 7.
По първа, втора шеста алинеи, параграфи 1 и 2 колегата Зарков изрази нашето мнение. Този текст ще бъде приет, но следва да се прецизира между първо и второ четене отново с оглед на това какво в крайна сметка ще бъде постигнато с промяната, защото променяме закон, който е отменен на практика. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегата Попов.
Реплики към изказването? Не виждам реплики.
Други, които желаят да се изкажат, да вземат отношение?
ФИЛИП ПОПОВ: Ние разбираме трудностите, пред които е изправена Комисията в момента. Точно с оглед на това, че искаме да бъдат преодолени, но не считаме че това е начинът, по който могат да бъдат преодолени. Няма да подкрепим Закона, ще се въздържим от подкрепата, но няма да гласуваме „против“.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегата Попов.
Колега Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми гости! Ще бъда съвсем кратък, ще припомня няколко факта.
Конституционно дело № 4, образувано по искане на 59 народни представители – колегите от БСП, обявяване на противоконституционност. Говоря за общия принцип – гражданската конфискация. И сега в изказванията си те са последователни, защото се касае за борба с корупцията и под една или друга форма прилагането на законите. Ще подкрепим, няма да подкрепим, ще се въздържим. Очевидно са последователни.
Върховният касационен съд изглежда също е последователен. Тогава в становището си пред Конституционния съд по това конституционно дело е заявил, че Законът отговаря на изискванията на Конституцията. Имал е известна забележка по отношение на давността, като е поискал едни други текстове на Конституционния съд да се произнесе относно конституционосъобразност, но не тези, за които сега говорим, по които се произнесъл в тълкувателното решение.
По отношение на принципа: зависима ли е гражданската конфискация от наказателното производство? По този принцип Конституционният съд поне, четейки в мотивите на Върховния касационен съд, е приел, че става въпрос за две отделни паралелни производства, както е записано в чл. 2. Това тълкувателно дело е образувано през месец октомври 2016 г., след две години Върховният касационен съд се е произнесъл. Поводът е друго дело през 2016 г. Що се касае до това, което беше споменато „безобразни искания“, сигурно е така, вярвам че е така. Да, в практиката има и вярвам на съдия Белезелков, той е съдия с много опит, върховен съдия и сигурно има и такива решения – що се касае до срокове, до съдържание, стигат до Върховния касационен съд по съвсем други закони. Това не означава, че заради няколко решения и заради няколко такива акта, възможностите на съда какви са? Ако счита, че в нарушение на Закона са събирани доказателства, нормално е съдът да се произнесе със съответния акт. То също е по наказателните дела. Тук говорим за граждански дела. Заради два или три, или пет такива случаи, изцяло да се произнасяме с тълкувателно решение… Идеята на тълкувателното решение е все пак да уеднакви практиката. А че има такива случаи, има и ще продължава да има, както и в цялата сфера на правораздаването. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Колеги, реплики към изказването на господин Лазаров? Няма реплики.
Други изказвания?
Колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз и колегата Димитров ще подкрепим предложения Законопроект. Няма да се спирам на мотивите, те са подробно изложени в Законопроекта. Няма да ги преповтарям. За съжаление, за пореден път на Правната комисия се налага да приема законодателни изменения по повод съдебна практика, в която се тълкуват законодателни актове в разрез с основния, заложен от законодателя идея за съответната норма и основната цел, която се поставя с тях. Можем да си спомним още от миналия мандат – имахме подобни изменения в ЗУСЕСИФ тогава, пък въз основа на съдебна практика не от Върховния касационен, тогава беше от Върховния административен съд. Сега сме изправени пред подобен казус и смятам, че е редно и логично в такива случаи законодателният орган, който има съответните правомощия, да взема отношение и ясно да изрази в тази форма, която колегата Кирилов ни предлага, или действително е въпрос между първо и второ четене дали трябва да е закон за тълкуване, така че да се изрази ясно какво е искал да каже законодателят със съответната норма, след като нямаме необходимото разбиране в органите на съдебната власт, които смятат, че в този случай законодателят е имал предвид нещо, различно от това, което той действително е смятал и го е казал в нормите на Закона. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Митев за изказването.
Реплики към изказването на господин Митев?
Аз ще използвам процедурата под формата на реплика за следното уточнение. Правнотехническата дилема за § 3, който виждате, действително беше да се отдели § 3, като тълкувателен закон. Тъй като по силата на Закона за нормативните актове, тълкувателният закон има действие от момента на действието на самия нормативен акт, тоест посочената дата – 23 януари 2018 г., автоматично щеше да определи времевото действие съгласно законодателството на тази разпоредба. С оглед, пак казвам, за да не стават два законопроекта, които да процедираме, при положение че имаме готовност да представим разширено, цялостно, бих казал, в голяма степен всеобхватно изменение и допълнение на този нормативен акт, по тази причина е предложена редакцията и за процесуална икономия.
Нека всички колеги да се чувстват свободни за предложения между първо и второ четене. За себе си като вносител съм убеден, че правният ефект е идентичен и в двата случая – и представено като ЗИД, и представено като Законопроект за тълкувателен закон. Това ми беше уточнението.
Има ли други реплики към изказването? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Митев? Не желаете.
Други изказвания, колеги.
Колегата Хамид, колегата Милков и господин Цонев, ако желаете?
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, скъпи гости! Ние ще подкрепим внесения Законопроект. Аргументите са ни същите, с които сме подкрепили и приемането на Законопроекта като цяло и съвпадат с прочетените мотиви на вносителя на Законопроекта, приет миналата година. Ние сме убедени, че се касае за гражданска конфискация, която е насочена срещу незаконно придобито имущество и няма как това непременно да се обвързва с изхода на евентуално наказателно производство. Именно затова то се движи и по гражданско-правен ред.
Моите забележки по-скоро са дали е необходим § 3, дали въобще е нужен, за да се постигне целта, която вносителят на този законопроект цели? Дали тази цел не се постига с наличието на ал. 1 в § 2, защото тази норма има незабавно действие и не е по общо приетият принцип на следващата алинея – заварените производства се довършват по досегашния ред. Тук принципът е, че неприключилите проверки и производства и по отменения Закон, и по този се приключват по този закон. Мисля, че тази норма изцяло покрива целта, която е имал вносителят с мотивите си. Вчера на заседание на парламентарната ни група дискутирахме Законопроекта. Колеги изразиха своите резерви от необходимостта и от това да преценим дали са налице тези изключения и този обществен интерес, за да пристъпим към използването на норма с ретроактивно действие. Мисля, че няма как този законопроект да бъде сравняван с един друг, при който аз лично като вносител съм внасял норма с ретроактивно действие, но тогава общественият интерес беше огромен. Не казвам, че тук е малък.
Колкото до сроковете, аз съм на мнение, че между първо и второ четене може да бъдат направени предложения, които да удължат сроковете в Закона, които да дадат възможност на Комисията да си свърши работата, особено ако се предвиди и норма, която регламентира допълнителен срок при международна правна помощ. Ако трябва да увеличим двойно сроковете, но мисля, че така редактирана норма не изглежда юридически издържана. Ние ще направим предложения между първо и второ четене, но подкрепяме целта, подкрепяме философията на внесения Законопроект. Тук ще приключа своето изказване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Реплики към изказването на господин Хамид?
Ако няма, аз ще направя кратка реплика.
Съгласен съм с тезата на господин Хамид, че т. 1 на § 2 е абсолютно достатъчен по отношение на определяне пределите на действие във време на Закона, но сме си позволили законодателното излишество, повторение, за да е експлицитна волята на законодателя. Съжалявам, че се налага по няколко начина да се установява волята на законодателя, но, за съжаление, все по-често сме в ситуация и в хипотеза, в която трябва да заявяваме нормите в закона, следва да се спазва стриктно и съобразно техния смисъл. По тази причина в дебат за второ четене не бих възразил § 3 да отпадне, като в този случай ще поканя и господин Хамид. На първо и второ четене от парламентарната трибуна ще изразя становището за действието на това време, нищо че не се четат не само мотиви на закони и още по-малко стенограми се четат, но все пак да има запис за това, че законодателят е проявил такова виждане и такава воля.
Други реплики? Няма.
Дуплика, господин Хамид?
ХАМИД ХАМИД: Благодаря.
Разбирам притесненията Ви за двойното подсигуряване. Мисля, че законодателно трябва добре да изчистим нещата. Вярно е, че ще има подхвърляния от рода на тези, че променяме правилата на играта при започнал мач, но искам дебело да подчертая, че някой друг промени тези правила и ние сега се опитваме да ги върнем в първоначалния вид, тоест мачът да продължи при правилата, при които е дадена първата съдийска свирка на футболния мач.
Колкото до сблъсъка на тълкувателно решение с правна норма, бегло си спомням, утре ще го намеря точно на коя страница уважаваният от нас професор Сталев има няколко изречения в своя труд, от когото всички сме учили и всички сме се явявали на изпити, защото той дава своето предимство на правната норма в случая. Така че ние ще си направим предложенията. Благодаря Ви за репликата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Аз се извинявам, но може би вместо професор Сталев, трябва да прочетете списание „Капитал“ и уводната му статия от кантората на Радан Кънев отпреди две или три седмици, за да добиете правна представа за обратното тълкуване.
ХАМИД ХАМИД: Нямайте съмнение, че редовно си чета списание „Капитал“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Господин Председател, благодаря Ви, че разведрихте обстановката точно преди моето изказване.
Първо, не съм бил народен представител, когато са приемани предходните закони, но съм имал щастието да работя по тях като адвокат по гражданското право. Затова съм си формирал становище, ще се изкажа в обсъжданията в пленарната зала по съществото на Законопроекта. Ще използвам възможността, че Вие сте тук, за да попитам: в нашето законодателство съществува института на ревизията при особени случаи в данъчно осигурителния процесуален кодекс. Там в някои от хипотезите се говори точно за това необяснимо разминаване между легитимираните, доказаните доходи на едно лице и това необяснимо разходване на средства.
Какво се случва тогава? Какво прави държавата? Държавата го констатира, изчислява, подобно на Вас, и налага на лицето да плати данъци върху това имущество, но не го отнема, защото Конституцията казва, че частната собственост е някак си неприкосновена.
Гражданската конфискация, седейки близо до наказателното производство, беше приемлива и ясна. Има повдигнати обвинения до определени състави, след което стана ясно, че не е нужно да е осъдено за това лице, но в един момент, когато наказателното производство бъде прекратено и ясно се установи, че това лице нищо такова не е вършило, няма последици от престъплението, гражданската конфискация, стартирала по една причина, много се отклонява от това наказателно производство.
Тук беше правният ми въпрос: как се съпоставят двата института – на ревизията при особени случаи, и защо при едно необяснимо богатство ние облагаме, при друго необяснимо богатство, вече без установено престъпление – отнемаме? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, към кого адресирате въпроса?
Господин Председателю, господин Върховен съдия, ако желаете, може да вземете отношение по въпроса.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Действително по данъчно осигурителния процесуален кодекс това е съвсем различна процедура. Там целта е да се обложи едно имущество с данък, тоест дори едно имущество да е незаконно придобито, целта е да се обложи с данък и данъкът да влезе в хазната. Философията, целта на Закона, който народните представители приеха през 2012 г., е именно това – да не се амнестира незаконно придобито имущество, тоест не само да се обложи с данък, а ако има такова незаконно придобито имущество, то да бъде отнето в полза на държавата. Това е различен институт. Затова си позволих да кажа, тук се връщаме още на въпроса за философията на Закона, приет през 2012 г. и потвърден в по-голяма сила тази година с приемането на новия антикорупционен закон.
Затова си позволих да кажа, ако са се променили обществените отношения и считате, че гражданската конфискация няма почва в България, разбира се, Вие може да го направите, но не е това целта и смисълът на Закона. Законът беше именно това, другата философия – отнемане на незаконно придобитото имущество, без значение дали са платени данъци, или не върху него. Тук смисълът е да се отнеме незаконното имущество. Затова действа този закон.
Както господин Белазелков каза, не са чак толкова много основанията за започване на производство по новия антикорупционен закон, но дори и по отменения Комисията има възможност да отнема при административен акт, тоест този закон не е обвързан единствено и само с наказателното производство. Това беше и философията на гражданската конфискация. Това сте записали в мотива към Законопроекта. Това е моят отговор. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Съдия Белазелков, заповядайте, ако желаете.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Колега, въпросът е много по-сложен и с две изречения трудно може да се отговори на този въпрос. Ако ние гледаме практиката на съдилищата в Страсбург и Люксембург, там категорично се прави разлика между недеклариран доход и подлежащ на отнемане доход. Недекларирането на дохода не е основание за отнемането му. Това е категорично становище на съда в Страсбург. Съдът в Люксембург не съм категоричен дали има становище по този въпрос. Много дълго време трябва да се обяснява за какво става въпрос.
От гледна точка на практикуващите, на правоприлагащите юристи, които ще постановяват отнемането, това е въпросът за пропорционалността и за основателното предположение. До там опират нещата. Какво ще реши всеки отделен състав на съда никой не знае. Единственото нещо, което от моя гледна точка е сигурно, е, че ако има съд, който каже: основателното предположение е това, което пише в съответната разпоредба на Закона. Не знам да има случай в България, нито един, в който съдът да е казал не мога да обсъдя това или няма да обсъдя това и след това България да не е осъдена. Няма нито един такъв случай. Вие сте законодателите, Вие ще кажете.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Искате ли отношение, господин Милков? Не искате.
Други изказвания, колеги? Няма.
Закривам дебата.
Колеги, подлагам на гласуване за първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, № 854-01-87, внесен от Данаил Кирилов на 10 декември 2018 г.
Моля, който е за, да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
С 12 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържали се“ се прие от Правната комисия на първо четене ЗИД на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, № 854-01-87.
Благодаря на всички гости за участието.

Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ТЪРГОВИЯ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НЕГОВИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И КОЛУМБИЯ И ПЕРУ, ОТ ДРУГА СТРАНА, С ОГЛЕД НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА ЕКВАДОР, ПОДПИСАН НА 11 НОЕМВРИ 2016 Г. В БРЮКСЕЛ, № 802-02-28, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 7 ДЕКЕМВРИ 2018 Г.
Гости по тази точка са: от Министерството на икономиката господин Живко Стоянов – началник на отдел „Регионално сътрудничество“ в дирекция „Външноикономическа политика“.
Господин Стоянов, заповядайте за кратко представяне на ратификационния Законопроект.
ЖИВКО СТОЯНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на вносителя – Министерството на икономиката, съвсем накратко искам да представя предложението до Народното събрание за приемане на Закон за ратифициране на Протокола за присъединяване на Еквадор към Споразумението за търговия между Европейския съюз и Колумбия и Перу.
На 26 юни 2012 г. бе подписано Споразумение за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна. Споразумението бе ратифицирано със Закон, приет от Четиридесет и второто Народно събрание на 9 юли 2014 г.
След представено искане от страна на Еквадор през 2014 г. бяха проведени преговори с Европейския съюз за присъединяване на страната към Споразумението с Колумбия и Перу. На 11 ноември 2016 г. в Брюксел бе подписан съответният протокол за присъединяване на Еквадор към Споразумението за търговия между Европейския съюз и Колумбия и Перу.
С Решение № 948 от 10 ноември 2016 г. Министерският съвет одобри Протокола за присъединяване на Еквадор към Споразумението за търговия между Европейския съюз и Колумбия, и Перу, като упълномощи постоянният представител на България към Европейския съюз в Брюксел да подпише Протокола от името на България при условия на последваща ратификация.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Стоянов, за представянето.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения и становища. Няма въпроси, мнения и становища.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване за първо четене Законопроект за ратифициране на Протокола за присъединяване към Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, с оглед на присъединяването на Еквадор, подписан на 11 ноември 2016 г. в Брюксел, № 802-02-28, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2018 г.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се на първо четене Законопроектът.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
(Закрито 16,50 ч.)






ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ