Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 72


На 5 декември 2018 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 854-01-84, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Христиан Радев Митев, Емил Димитров Симеонов и Искрен Василев Веселинов на 16 ноември 2018 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 854-01-13, внесен от Гергана Желязкова Стефанова и група народни представители на 23 февруари 2018 г.
3. Обсъждане на Проект на решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 854-02-66, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 23 ноември 2018 г.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,20 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, има кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Преди да Ви дам думата за мнения, изказвания и предложения Ви докладвам, че след точка трета: „Обсъждане на Проект на решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 854-02-66, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 23 ноември 2018 г.“, с разпореждане на председателя на Народното събрание от 4 декември 2018 г. е разпределен на Комисията по правни въпроси Проект на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 854-02-68, внесен от Данаил Димитров Кирилов на 4 декември 2018 г., който е представен на вниманието Ви и разполагате с този проект на решение за изменение на Правилника.
Имате думата за мнения, становища, възражения и предложения.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, уважаеми колеги! Предвид, че вече е 15,30 ч., а не 14,30 ч., поради удължаване на пленарното заседание, предвид и други предложения и проекти за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предвид и важните първи две точки – двата проекта на Изборния кодекс, на които следва да бъде обърнато достатъчно сериозно внимание – аз предлагам на народните представители т. 3 да отпадне от днешния дневен ред.
Първо, едва ли ще ни стигне времето и за първите две точки, но когато трябва да се занимаваме със сериозни и тежки въпроси като Изборния кодекс, да не забравяме, че следващата година ни предстоят най-малко два избора – двата са сигурни, третият е все по вероятен, така че моля да подложите на гласуване моето предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Приемам го като предложение за отлагане на т. 3 и евентуално на новопостъпилият Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, аз се присъединявам към казаното от колегата Хамид за отлагането на т. 3, с още два допълнителни мотива.
Първият е предложението, което е внесено от уважаемия господин Кирилов за промяна в Правилника във вчерашния следобед. Смятам, че трябва да има достатъчно време да се запознаем с него, за да вземем аргументирано становище.
На следващо място – припомням за служебния Проект за промени в Правилника, с което бяха запознати всички парламентарни групи и по който, доколкото си спомням, беше постигнат консенсус, и който също е редно да бъде гледан заедно с останалите проекти за решения, които са постъпили до този момент, а не да се работи на парче.
И третият ми аргумент за това, че ще подкрепя отлагането на т. 3 е, че въпросите, свързани с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, не следва да се претупват и да се гледат в съкратен порядък и предвид обемът, който ни предстои да гледаме като законопроекти по точки първа и втора, и като дискусия, смятам че не е удачно да разглеждаме сега, на днешното заседание и промени в Правилника, още повече, пак казвам, че предстои такива, които следва да бъдат внесени, а и с внесения Законопроект вчера следобед, трябва да има време да се запознаем всички с него. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Митев.
Само кратко обяснение, тъй като съм вносител на втория Законопроект.
Колеги, внесъл съм това предложение, за което Ви уведомих от пленарната трибуна по-миналата седмица, така че то не е ново, то касаеше санкция при неоснователно отсъствие при поименна проверка.
ХАМИД ХАМИД: Там ще има и препратки към Наказателния кодекс към Вашето предложение, така че ще е сложно. (Оживление.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Хамид ще обогати, тоест смята че още по-строги могат да бъдат… (Шум и реплики.)
При това подчертавам, че процедурата по обсъждане и приемане на изменение и допълнение в Правилника е особена. Макар Правилникът да има силата на закон, неговото обсъждане и гласуване не става на две четения, а на едно четене, така че беше напълно достатъчно в рамките на обсъждането по Проекта на решение на колегите от „БСП за България“ да се направи предложение по чл. 83 в самото заседание, но реших, че е коректно във вчерашния ден, макар да бях сам, предполагам че и други колеги биха се присъединили към моята инициатива, все пак да го подпиша, да е в писмен вид, да имате възможност да се запознаете с него в писмен вид.
Вторият аргумент на колегата Митев е по-съществен, защото това би ни насочило и организационно към изчерпателен подход, тоест да обединим всичко, включително работата на работната група – тогава беше формат работна група, благодаря на директор Митева, че е тук. В тази работна група обсъждахме поне три групи от въпроси, които налагаха изменение в Правилника.
Господин Хамид иска да допълни.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Колеги, аз забравих да добавя, че парламентарната група на ДПС също подготвя текстове, но те са в суров вид, така че ние в сряда, следващата седмица, ще внесем нашия проект за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В този смисъл, моля да ни изчакате да внесем и нашия проект. Благодаря Ви за разбирането.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, за трети път от БСП се опитваме да поставим въпроса за начина и механизма, по който се определя депутатската заплата, като сме се опитали да зададем някои критерии. Предишните два пъти разговорът не може да се получи, той мина във взаимни подмятания. Съжалявам за подхода, който сте избрал и този път, господин Председател, да внесете някакво безумно предложение, за да затапите този дебат, но ние сме готови за разговор по всички предложения. Нашето предложение е внесено на 23 ноември, мисля че е престояло достатъчно време и може да бъде обсъждано, а на Вашето, честно казано, няма какво толкова да се обсъжда, така че ние сме готови да влезнем в този дебат.
Колкото до всякакви други промени в Правилника, включително тези на работната група и подготвените от „Движението за права и свободи“, разбира се, има логика промените в Правилника да се разглеждат заедно, но въпросът за депутатските заплати, не само че стои пред скоба, защото е поставен няколко пъти, а и той не е част от Правилника, той е част от Финансовите правила към Правилника и може да се обсъди отделно още днес.
Оставям, между другото, на Вас като председател и като инициатор на едно от двете предложения, да прецените дали днес да го обсъждаме или не. Ние сме готови за този дебат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще Ви дам думата господин Цонев. Имам правото като засегнат вносител с безумно предложение, имам правото все пак на реплика. (Реплики. Оживление.)
За да не става пледоария, по същество, както има опасност с изказването на колегата Крум Зарков, аз искам да посоча следното.
Обосновал съм в мотивите предложението с Решение № 28 от 20 октомври 1998 г. на Конституционния съд по Конституционно дело № 26 от 1998 г., подписано от всички конституционни съдии „без особено мнение“, подписано и от тогавашния конституционен съдия Георги Марков „без особено мнение“.
В това решение се казва, че основното конституционно задължение на народния представител е да присъства в пленарна зала, да участва в дебата по обсъжданите въпроси и да гласува „за”, „против“ или „въздържал се“. По тази причина не смятам, че конституционната практика на нашия Конституционен съд е безумна, без значение дали някои от конституционните съдии от онова време си спомнят след 20 години какво са постановявали или не си спомнят. Подробно бих развил аргументи в тази насока, ако пристъпим към дебат.
Заповядайте за кратка дуплика.
КРУМ ЗАРКОВ: Първо, благодаря Ви, че ми казахте какви са мотивите. Ние не сме имали време да се запознаем с тях, защото, както самият казахте, внесли сте го снощи,…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не снощи, вчера.
КРУМ ЗАРКОВ: Първо, държа да се извиня и за квалификацията „безумно“, нямам право и не би трябвало да квалифицирам предложения,…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, приемам извинението.
КРУМ ЗАРКОВ: …но твърдя, че е противоконституционно именно с аргументи на Конституционния съд – дебат, който, пак подчертавам, съм готов да водя, но дебатът за заплатите на депутатите и начинът на определяне е друго нещо.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Напротив, подготвил съм още седем конституционни решения. Аз това го цитирам, защото е подписано от Георги Марков. Трайна е практиката на Конституционния съд по този въпрос. (Реплики.)
Като народен представител имащ правата и по Конституция, и по Правилник, ако би желал да вземе становище, би могъл да го стори и да вземе участие. Аз нямам някакви специални и различни основания изрично да го каня.
Господин Цонев чака отдавна.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Чак отдавна не чакам, но още един аргумент за отлагане на това разискване. Не е свързан с желанието да не водим такъв дебат, аз съм готов да го водим, но да е по-аргументиран.
Ако е възможно, ако го отложим, да поставите задача да съберат информация от Вашия екип относно следното – за да не бъде тя субективна, а обективно поднесена, обективно събрана и обективно поднесена: какво е възнаграждението на депутатите в Европейския парламент? Какво е възнаграждението на депутатите в Германия, в няколко развити или сходни на България страни, ако може – съотнесено към минималната и средна работна заплата в същата държава, от която взимаме пример? Аз предлагам да бъде Германия, защото е най-развитата европейска държава, а съотношението средна депутатска – минимална депутатска, ще ни лиши от глупавите аргументи: „ама там стандартът е по-висок“, съотношението отразява всичко. А, за да не си говорим тук популизми и алабализми, и да се самобичуваме, нека да видим как е в страните, към които се стремим, те как са оценили, по какъв механизъм, как е оценен този труд, който се предполага, че по сложност е релевантен навсякъде в Европа, защото аз тук виждам и в мотивите на колегите от БСП достатъчно основание да не бъде подкрепено предложението им точно поради техните собствени мотиви. Там са дадени, да кажем, четиридесет и колко хиляди граждани получават по-висока заплата от депутатите. Аз ще запитам: кой от тези четиридесет и колко хиляди върши работа, която е по-сложна от нашата? С основание ще запитам и с основание няма да можете да ми дадете отговор, че работата, която върша е по-сложна. (Реплика.)
Нека да не бъдем голословни, това е мотивът ми да отложим и предложение към ръководството на Комисията тези данни да бъдат събрани от Външно министерство и да бъдат на разположение на членовете на Комисията, когато дойде същинският дебат. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Цонев.
Аз ще помоля колегите, включително ако е необходимо да ползват капацитета и експертизата на колегите от „Финанси и бюджет“, с оглед честта съотношение спрямо минималната работна заплата… (Реплики.)
Механизмът за начина на определяне, колега Зарков, аз мислех да присъединя. Има една монография на доктор по право – „Законодателният процес“. Този доктор по право казва, че работи в кантората, която Ви е помагала да направите в БСП Проекта за антикорупционен закон. Така че в следващото заседание, когато… (Реплики.)
Ще приложим, там са около 15 страници описание на практиката на европейските държави по отношение статута, включително и на възнагражденията на депутатите в континенталната правна система.
Други изказвания, предложения?
Колеги, доколкото бих могъл, Вие ще прецените, при това положение и с тези аргументи, мисля че Вие ме убедихте да не настоявам Проектът на решение, който аз съм предложил, да бъде обсъждан точно на днешното заседание, затова считайте, че го оттеглям за това заседание, но пак Вие го преценете дали искате гласуване или не искате гласуване и по този въпрос.
Колеги, желаете ли да гласуваме по двата проекта отделно или да гласуваме само по Вашия проект? (Реплики.)
Аз не мога да го оттегля сам, той е разпределен от председателя и по Правилник, след като има два проекта, трябва да ги гледаме едновременно. (Реплики.)
Колеги, подлагам на гласуване спорния въпрос по дневния ред: дали да бъдат обсъдени двата проекта за Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с номера – първият, № 854-02-66, внесен от Корнелия Нинова, а другият с № 854-02-68, внесен от Данаил Кирилов.
Гласували: за – 5, против – 9, въздържали се – 2.
Не се приема включването в дневния ред на двата проекта за решение.
При това положение, подлагам на гласуване предложението за точка първа и точка втора за дневен ред на настоящото заседание.
Гласували: за – 14, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се дневният ред от две точки, така както са посочени в предложението.
Колеги, пристъпваме към работа по дневния ред – по точка първа и точка втора.

Точка първа:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС, № 854-01-84, ВНЕСЕН ОТ ДАНАИЛ КИРИЛОВ, ХРИСТИАН МИТЕВ, ЕМИЛ ДИМИТРОВ И ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ на 16 ноември 2018 г.
Гости по точка първа и по точка втора от дневния ред са от:
- Централната избирателна комисия: госпожа Ивилина Алексиева, председател; госпожа Росица Матева, госпожа Мария Бойкинова, госпожа Кристина Стефанова, госпожа Камелия Нейкова, господин Александър Андреев и господин Ерхан Чаушев – членове на ЦИК.
Уважаеми колеги, добре дошли! Благодаря за решението Ви да вземете участие в днешното обсъждане.
От Министерството на външните работи: господин Васил Дурев – юрисконсулт в дирекция „Правна“, отдел „Процесуално представителство“;
От Асоциация „Прозрачност без граници“: госпожа Ваня Нушева – програмен директор.
Това са гостите, които са заявили предварително желание за участие.
Престъпваме към представяне на Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс.
Колеги, от вносителите, желаете ли представяне?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости!
Накратко Ви представям Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс.
Със Законопроекта се цели да се подобри правната рамка, да се създаде по-ефективен процес на организация и произвеждане на избори. След взимане под внимание на доклад относно организацията и произвеждане на избори в периода 2015 – 2017 г. на ЦИК, и като съобразихме случаите, в които неравномерно са разпределени избирателите, проявили желание да гласуват със специализирани устройства за машинно гласуване, както и предвид затрудненията за осигуряване на машинно гласуване в определени видове секции, следва да се предостави възможност на Централната избирателна комисия със свое решение, в определен срок, в предизборния ден да определи секциите, от които да бъде осъществявано машинно гласуване.
В тази връзка предлагам машинното гласуване да се произведе в не по-малко от 1000 избирателни секции в населените места на територията на цялата страна. След като отчетохме спецификата при образуването на избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции, избирателни секции на плавателни съдове под българско знаме, избирателни секции в местата за лишаване от свобода и за задържане, както и образуването им до 48 часа пред изборния ден и за не по-малко от 10 избиратели, счетохме че този кратък срок препятства осигуряването на машинно гласуване в изброените видове секции, а малкият брой избиратели може да създаде риск от нарушаване тайната на вота.
Във връзка с изложеното, следва да се предостави разумен срок на Централната избирателна комисия да възложи на „Информационно обслужване“ АД изработването на специализирани устройства за гласуване във всички избирателни секции и необходимото време за организация, съответно възможност за сертифициране на софтуерния код, който да добие публичност в обществото. Така ще се минимизира възможността за създаване в обществото нагласи за възможни манипулации на изборите и на резултатите от тях.
От 2014 г. до настоящия момент при организирането и въвеждане на машинното гласуване са наемани машини. При тях, след извършен анализ от експертен екип от Българската академия на науките и Софийския университет, са установени редица факти, касаещи сигурността на хардуерната им част. Затова ние предлагаме „Информационно обслужване“ АД да изработва специализираните устройства за гласуване. По този начин няма да се създават предпоставки за изкривяване на изборния резултат.
На следващо място – предлаганата промяна цели да отпадне изписването на номера пред партия или коалиция в бюлетината за гласуване. Предложението до голяма степен е насочено към това да отпадне ефектът 15:15, който изкривява изборния резултат и да не се уеднаквяват преференциите с номера на партии или коалиции. Смисълът на предложението е партиите и коалициите да бъдат подредени по начин, по който е изтеглен жребият, съгласно чл. 262 от Изборния кодекс, но да не се изписват като номерация пред партиите или коалициите в бюлетината за гласуване.
Със законопроекта се предлага дистанционното електронно гласуване да бъде реализирано поетапно, тъй като то е бързо и удобно за избирателите, но рисковете от недействителност на гласа, поради грешно отбелязване на гласа от избирателя, грешки при броенето и отчитането на резултатите от страна на секционната избирателна комисия, може да доведе до касиране на изборите.
Също така редица електронни системи бяха обект на хакерски атаки, включително и такива, свързани с избори. За разлика от останалите електронни услуги, при електронното гласуване има допълнителни стъпки свързани с гарантиране на сигурността. В тази връзка са необходими допълнителни проучвания и създаване на допълнителни защити до цялостната реализация на дистанционно електронно гласуване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Митев за представянето в резюме на Законопроекта. Ще си позволя да добавя само няколко изречения, които не сме описали подробно в мотивите.
Нашият стремеж е бил в максимално стриктна степен да следваме данните, резултатите, и заключенията в двата последни доклада на Централната избирателна комисия във връзка с експериментите, в единия случай, в другия случай – с данните при машинното гласуване, и с установените недостатъци и проблеми. В тази връзка Комисията по правни въпроси е била уведомявана с писма от Централната избирателна комисия и представители на Правна комисия и на парламентарните групи сме вземали участие в две работни срещи, които бяха проведени съвместно с Централната избирателна комисия.
Няма да повтарям мотивите, които са заложени тук. Събрали сме за нуждата за този дебат подробна информация, която да касае повдигнатите проблеми в техните детайли.
Подчертавам накратко, това не означава отмяна нито на положените усилия, работа и стремежи във връзка с електронното дистанционно гласуване, не означава и отмяна на способа, който вече се практикува частично, и по който българската изборна администрация и българската политическа система – избирателите, имаме вече известен опит, машинното гласуване.
Ще дам думата на колегите от Централната избирателна комисия, ако те желаят да вземат становище в какъвто порядък те преценят и както преценят.
Госпожо Председател, заповядайте.
ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател на Комисията по правни въпроси към Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Изразявам благодарност от името на Централната избирателна комисия, че бяхме поканени и имаме възможност да дойдем тук при Вас да изразим нашето становище.
Благодарим и за поканата, която получихме сравнително рано, за да може Централната избирателна комисия да направи отново обсъждане, да припомни своето становище, което е внасяла в Народното събрание в двата доклада относно анализите на изборите и анализът на проведените симулации, и аз днес се чувствам комфортно тук пред Вас, защото мога да изразя мнението на Централната избирателна комисия, което се взима с мнозинство две трети от членовете на Комисията. Всеки от нас, разбира се, има различни нюанси на различия във вижданията, но това, което аз ще изразя, е мнението на Централната избирателна комисия.
Изразявам задоволство, че внесеният Законопроект съвпада със становището на Централната избирателна комисия в голяма степен.
В конкретика – по отношение на машинното гласуване. Централната избирателна комисия е обърнала внимание на Вас, народните представители, за трудностите, свързани с организирането и произвеждането на машинно гласуване в така наречените „специални секции“. Това са секциите в лечебните заведения, домовете за стари хора, в други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода и за задържане, корабите, плаващи под български флаг и други. Обръщам внимание, че затрудненията не са от просто организационен характер.
Мисията на Централната избирателна комисия е да осигури законосъобразни и честни избори, гласът да бъде отчетен точно, след което точно калкулиран в резултатите от изборите. При тези секции, при машинно гласуване, ние не можем да създадем тези гаранции. Защо? Защото всяка една машина, като машина, като хардуер и софтуер трябва да могат да бъдат предварително тествани, одитирани и сертифицирани, за да се създаде подобна гаранция. Сами разбирате, че в секциите, които се създават 48 часа преди изборния ден, това не може да се случи. В тази си част предложението съвпада с предложението на Централната избирателна комисия.
По отношение на гласуването машинно извън страната. Ние представихме на Вашето внимание всички проблеми и съображения срещу това гласуване, които ни бяха представени от Министерството на външните работи. Ние поддържаме становището на Министерството на външните работи. В тази връзка, ако Вие счетете, разбира се, бихте могли да се обърнете към Министерството на външните работи.
Що се касае до границата с машини да се гласува само в секциите, които избирателите по списък са над 300, както и да се въведе долен лимит – най-малко в хиляда секции да се произведе машинното гласуване, Централната избирателна комисия не е обсъждала този въпрос. Този въпрос е Ваш, политически.
Аз ще си позволя да благодаря за това, че Вие оставате в дискрецията на ЦИК с решение да определя броя и номерата на секциите и да Ви предложа и законодателната техника и тези лимити да отпаднат от закона, а да бъде оставена изцяло в дискрецията на ЦИК, но отново, разбира се, това е Ваша преценка.
Още няколко думи само за машинното гласуване. Вие предлагате „Информационно обслужване“ АД предполагам да осигури машините за машинно гласуване. Централната избирателна комисия не е изразявала такова становище, но използвам случая да се обърна към народните представители: макар не писмено, устно, ние винаги сме казвали, че желаем, ако е възможно, „Информационно обслужване“ АД да бъде включено в Изборния кодекс по начина, по който е включена и печатницата на БНБ, във връзка с компютърната обработка на данните от гласуването.
Защо правим това предложение? Защото след изборите в 2005 г. досега само „Информационно обслужване“ е търговското дружество, което се явява на конкурс в Централната избирателна комисия за компютърна обработка на резултатите от изборите, защото то вече е придобило необходимата експертиза. Ние знаем, че отново ще бъде само това дружество и в този смисъл не е необходимо да се провежда този конкурс с толкова много бумаги. Ние можем да работим с „Информационно обслужване“, както от 2005 г. насам се работи постоянно по повод надграждане системата за компютърна обработка на резултатите от изборите.
Колегите ме помолиха и на още две неща да обърна внимание във връзка с машинното гласуване.
Първият въпрос е свързан със сроковете. Вие знаете и ние сме постоянно действащ независим държавен орган, но всички действия, които ние предприемаме по отношение на организация на изборите започват от Указа на президента за определяне на датата на изборите или респективно Решението на Народното събрание, когато става дума за избори за Президент и Вицепрезидент на Републиката. Има и решение на Върховния административен съд в тази връзка.
Тези срокове са твърде кратки и поставят не само Централната избирателна комисия и изборната администрация, но и другите органи в доста затруднено положение. И тук по отношение на машинното гласуване ние искаме удължаване на сроковете, така че да можем да го осигурим по-рано, да може да се извърши точно това тестване, одитиране и сертифициране на машините и софтуера.
Последното за машинното гласуване, на което Ви моля да обърнете внимание, са местните избори. Защото при местните избори ние всъщност имаме повече от един вид избори. Граждани, български избиратели гласуват на места за кмет на община, кмет на район, кмет на кметство, общински съветници, възможно е, знаете, и за референдум. Имаме притеснения, тревоги, които споделяме с Вас при тези няколко вида избори да не стане объркване на избирателя при гласуването с машината в кабината за гласуване. Избирателят ще мисли, че е гласувал за всички видове избори, а ще е гласувал за един, или ще се опита да повтаря. Разбира се, разяснителна кампания е необходима в тази част, но ние обръщаме внимание.
Втората част – дистанционно електронно гласуване. Прочели сте и сте се запознали с нашия анализ на дистанционното електронно гласуване, така че обективно невъзможно е на предстоящите избори да бъде произведено дистанционно електронно гласуване. Имам предвид предстоящите избори за членове на Европейски парламент от Република България. Обективно невъзможно беше и да се проведе експериментът с дистанционно електронното гласуване, единствено симулациите и то не по предписания в Закона ред.
Тук обръщаме внимание на народните представители и считаме, че въвеждането на дистанционно електронно гласуване следва да се обвърже с въвеждането на електронната идентификация по Закона за електронната идентификация и Закона за българските лични документи със сроковете. Първо трябва да е налице тази система, която е абсолютна предпоставка, за да може да се реализира дистанционно електронно гласуване, и като експеримент, и след това то да бъде въведено. Единствено тази електронна идентификация дава необходимото ниво на сигурност и защита на трансфера на вота.
Що се касае до номерацията на бюлетините – това е обществено-политически въпрос, това не е въпрос от компетентността на Централната избирателна комисия, Вие ще прецените. Технически може да се въведе – ние това можем да кажем, а вече дали и доколко това би било образователен ценз, както се говори в медиите, който евентуално би бил в противоречие с Конституцията, Конституционният съд е органът, който може да се произнесе.
Благодаря Ви за вниманието.
Надявам се, че успях изчерпателно да представя позицията на колегите, а ние сме тук всички, за да покажем и че сме добър екип.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател, и за екипното представяне. И се надявам в дебата, при желание и необходимост, да вземате становища при отправени въпроси, пак казвам, ако има такива поставени.
И аз благодаря за представянето.
Изкушавам се да направя едно уточнение, тъй като Председателят завърши с предложението ни във връзка с номерацията на бюлетините. Искам да посоча, че от четирите логически възможни варианта, сме предложили този вариант просто като базов, като тема за размисъл, като една от четирите, пак казвам, логически възможности да се реши казусът с дублирането на номера на партията и номера на преференцията. Но с оглед пък разговорите, дебатите, които досега протекоха, аз заявявам като вносител, че в дебата от тук нататък ще поддържам така наречения на работно ниво „четвърти вариант“, тоест, да си остане номерацията и на партиите, и на преференциите, но тя да има различен старт.
Например: партиите да започват от едно до сто например, а преференциите да бъдат номерирани от сто и едно нагоре. Така мисля, че не би следвало да се повтаря случая 15-15, 33-66. Надявам се, че това е способ, който ще ограничи повторяемостта и пренасянето на ефекта от партията към преференциалната квота за отделния участник.
Но това са предложения респективно за второ четене, ако бъде приет на първо четене. Просто исках да подчертая, че тук са възможни вариации, възможни са дискусии по вариантите. Нека никой от колегите да не се чувства изрично ограничен в това предложение, така както сме го направили.
Не каня другите гости сега. Ще Ви поканя в рамките на дебата, или когато пожелаете.
Колеги, дебатът е открит. Имате възможност за изказвания, мнения, становища, предложения.
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Преди началото на заседанието говорихме с колегите от група „Капитал“ и ни припомниха, че нарекоха преди време в тяхно заглавие разглеждането на Изборния кодекс – „Отваряне на Кутията на Пандора“, нали така беше? Много ми хареса.
Да видим какво има в Кутията на Пандора сега, защо пак я отваряме? Аз ще се опитам синтезирано да представя позицията на „Движението за права и свободи“. Разбира се, моят колега Хамид Хамид ще ми помогне, защото той е по-голям специалист от мен в тази област.
Първо, предложените изменения относно така нареченото „машинно електронно гласуване“, тоест този казус, който вече беше решен веднъж в Кодекса през 2016 мисля, ние наричаме така нареченото „електронно гласуване“ – „дистанционно гласуване“, защото това е по-точният термин, доколкото машинното може би ще бъде електронно.
В Кутията на Пандора по наша преценка основното, което има в последните години е, първо, увеличаващото се недоверие към изборния процес и резултатите от него. Това е всеобщото в общественото мнение. Това се говори и по време на приемане на нови изменения в Кодекса, и по време на самия изборен процес, и след това относно резултатите – как са постигнати, техники и така нататък. Нашата задача е, ако можем, да решим този проблем в посока повишаване на доверието в изборния процес. Това е първата цел, която ние от ДПС си поставяме и ще я следваме във всички онези измерения, за които преценим, че повишават доверието в изборния процес.
Вторият момент, който за нас е важен, е дали изборните правила улесняват българските граждани да участват в изборния процес. Нашата оценка е, че от 1990 г. насам всички изменения водят към усложняване и препятстване на участието на българските граждани в изборния процес, по един или друг начин – като започнете от премахването на цветните бюлетини, като минете през интегралната бюлетина и стигнете до всевъзможни правила, които наистина усложняват участието в изборния процес. Това по никакъв начин не помага да бъде изпълнено конституционното право на всички български граждани. На всички! Защото Конституцията не прави изключения: нито къде се намират, нито дали имат двойно, тройно или каквото и да било българско гражданство. Всички български граждани е факт – някой в тази зала ще го оспори ли – не могат да гласуват. Някои въобще не могат да гласуват, дори да искат. И ако искате можем да дадем много примери.
Това ли е нашата задача – да попречим на част от българските граждани да гласуват? Една партия ще попречи съобразно своя интерес, друга съобразно нейния, трета съобразно нейния и ако стигнем до консенсус може би ще се наложи половината български граждани да не гласуват, защото така ни е удобно на нас, партиите, по-точно така виждаме ние процеса.
Смятам, че е крайно време да сложим нещата на масата и да позволим на българските граждани да участват в изборния процес – всеки според своето желание така, както повелява Конституцията. Това е нашето задължение. Нашето задължение не е да селектираме.
И от тази гледна точка да минем по същество. За нас машинното и електронно гласуване повишава доверието в изборния процес само дотолкова, доколкото ще намали субективното участие на секционните избирателни комисии в самия изборен процес и в установяване на резултатите от него, без тук непременно да презюмирам тяхно виновно или некомпетентно участие.
Тук презумирам единствено общественото мнение, какво мисли то за този процес и какво мисли апаратът на всяка партия, който участва в този процес. Аз съм убеден, че няма партия, на която апаратът ѝ да мисли, че секционните избирателни комисии са ок. Всеки намира някакъв кусур там.
Общото, под което може да се подпишем, е как да ограничим субективното влияние на този най-масов орган на изборния процес. Ако приемем, че машинното гласуване решава част от тези въпроси, ние първо трябва да го направим абсолютно всеобхватно. Не абсолютно, простете. Не се изразих правилно, разбира се, че ще има изключения; разбира се, че една преносима секция не може да носи, какъвто и да било апарат; една секция в затвор, една в болница, някои в чужбина, а други много малки секции също биха могли, но критерият трябва да бъде изключение, а не някакъв праг, който да остави половината или повече от половината секции извън този процес.
Второто нещо, което би могло да обезсмисли този процес, е, ако оставим двете възможности, които в момента съществуват, паралелно да работят. Няма никакъв смисъл в една секция да има и машинно, и листово гласуване, както досега. Тогава дайте да не си харчим парите за машини или за електронни устройства. Няма абсолютно никакъв смисъл. Или едното, или другото.
Онова, което ние от ДПС оспорваме, е сложността на изработване и цената на тези устройства. Ние смятаме, и мисля, че имаме добра експертиза дори в лицето на нашия председател, който е бил дълги години Ваш колега в ЦИК и по образование е човек, който се занимава с компютри и с програмиране, ние смятаме, че това не е толкова скъпо, колкото се предвижда. Не е нужно да се наемат никакви машини, нито пък да се купуват. Нужно е да се направят в България. Имаме достатъчно специалисти. Един тъчскрийн екран върши работа, едно устройство към него и, разбира се, подходящ софтуер за всеки един от видовете избори, добре защитен. Затова ли нямаме специалисти? И колко струва един тъчскрийн екран и едно устройство – 500 евро, 700? Ще спра дотук, защото не струва повече. На дребно струват толкова. И колко струва софтуерът? В момента IT секторът в България е един от най-бурно развиващите се в Европа. Ние имаме едни от най-добрите специалисти. Дали те са в „Информационно обслужване“ или извън него – въпрос на преценка, на пазарна преценка, на политическа, на държавна и така нататък, но тези устройства биха могли да бъдат изработени с достатъчно голяма надеждност и да повишат доверието в изборния процес.
Абсолютно ненужно е според нас паралелно с това да има и възможност по досегашния механизъм, защото тези устройства могат да дават книжен вариант с бар код, който да бъде пускан и по който да се извършват всички нужни проверки и всички нужни контроли.
Много още можем да говорим, но аз ще се огранича, защото искам само принципно да представя позицията ни. Така че ние сме за това да бъдат изработени тук, да бъде направен нужния софтуер за всеки един от видовете избори, защото преди малко правилно отбелязахте, че има избори, които са доста по-различни от другите, но това е въпрос, според нас, само на софтуер, що се касае до начина на гласуване.
От друга страна ние сме против дистанционното гласуване, доколкото няма надеждна защита и няма как да бъдем убедени в това, след като самата Германия се е отказала с решение, доколкото знам, на Конституционния им съд.
Съгласете се, че няма как да знаем кой стои отсреща, кой подава отсреща глас със съответната лична парола. Някой може ли да каже как ще познае кой стои отсреща? Кой стои в Чикаго срещу паролата Х и подава глас за партия Y? Може да стои всеки, на който въпросното лице е дало паролата си. Само това е достатъчно въобще да не мислим по този вариант. Или кой стои в Истанбул, за да обърна нещата към нас? Така че ДПС е категорично против дистанционното гласуване на този етап и категорично за другия вид гласуване и то в пълния му обхват, доколкото това е възможно.
Относно преференциалното гласуване. Принципно ние сме против преференциалното гласуване. То изкривява вота и ако изобщо в страната има корпоративен вот, най-корпоративният от всички вотове е преференциалното гласуване. Примери мога да Ви дам много, ако имате време с часове можем да говорим на тази тема, като започнете от участници в листите, от бизнесмени, от квартали, махали, използване и така нататък, на всички компрометирани изборни практики. Те се концентрират най-много в преференциалното гласуване.
Да не говорим, че преференциалното гласуване в този му вариант е изкривяване на вота на избирателите, защото ако в един избирателен район квотата за влизане на един народен представители, примерно е 10 хиляди гласа, квотата за преодоляване на преференцията, за получаване на преференция, за преодоляване на подреждането, е доста под 10 хиляди, да не кажем, че някъде е и 1000. Как разбираме тогава, че един трябва да стане депутат с 10 хиляди гласа, а друг трябва да стане депутат с 1001? Къде е тук смисълът на цялото това упражнение?
Тоест, ако има преференциално гласуване, ние принципно предлагаме, то да бъде минимум с преодоляване на регионалната квота за един народен представител. Това вече е справедливо, тук вече има преференция, ясно изразена и точна, и справедлива. Ако обаче Вие решите, че трябва да остане сегашният модел, тогава трябва да помислим поне да махнем случайния принцип, който Вие нарекохте 15-15 или с други цифри и, аз мисля, че тук и председателят господин Кирилов каза някои от вариантите. Ние по-скоро сме поддръжник на варианта, в който номерата на партиите и на преференциите се разминават.
Общо взето това са принципите около които „Движението за права и свободи“ би подкрепило всяко едно предложение. Да не забравя да кажа, което обаче трябва освен всичко друго, освен справедливост, лесна достъпност, да осигури на всички български граждани правото да могат да гласуват. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Цонев.
Преди да дам думата на господин Хамид за допълнение и след това колегите да имат възможност за реплики, дължа едно уточнение. По мое опущение не сме уведомили „Информационно обслужване“ за настоящата дискусия, както и не сме ги уведомили изрично за нашето предложение. Съжалявам за този пропуск, би било добре и те да можеха да присъстват и да вземат становище в този дебат. Поднасям извинения!
Господин Хамид – за допълнение.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Кирилов.
Уважаеми колеги, скъпи гости! Аз ще се присъединя към казаното от господин Цонев. Време е, колеги, да извадим химикалката от изборния процес, както и коректора. Защото, аз съм участвал много години в районни избирателни комисии, общински избирателни комисии. Вие в ЦИК виждате колко тонове коректор се изхабява на едни избори. Време е да прекратим цялото това упражнение.
Аз мисля, че машинното гласуване е изход от тази ситуация. Още повече, че машинното гласуване ще реши проблема с недействителните бюлетини. Машината няма да допуска такива. Това ще е огромен плюс в този процес и отчасти ще върне доверието на избирателя към изборната система.
Наред с това трябва да помислим как можем да осъществим машинното гласуване в секциите зад граница и по-точно как резултатите ще станат достояние на Централната избирателна комисия и ще бъдат включени в резултата своевременно, защото, аз не мога да се съглася, че примерно за един конкретен вид избори, преди изборите тръгва един бус, пълен с бюлетини за Франция. Не може ли да пътуват няколко тъчскрийна? После обаче как тези резултати ще дойдат при Вас? Трябва да го помислим. Трябва да помислим за извеждане на хартията от изборния процес.
Хартиени бюлетини и машини – без това усложняваме съставянето на секционния протокол с така наречения „допълнителен протокол“, който ще трябва да обобщи хартиения и машинния резултат. Това ще отнеме още поне половин час от времето на секционните избирателни комисии и плюс още една тубичка с така скъпия ми коректор.
Аз ще допълня изказването на господин Цонев. Не споменахме нищо за втория проект, предложен от колегите от „Воля“, ние ще го подкрепим.
Ние също сме предлагали видеонаблюдение в предишни издания на предишни събрания с една малка забележка – да защитим периметъра на тъмната стаичка, защото там няма как да допуснем видеонаблюдение, заради тайната на вота. Такава практика, която в многобройните ми мисии като наблюдател по различни държави, аз съм виждал в държави в Средния изток, без да обиждам тези държави.
Примерно в една държава като Азербайджан, всяка секция се наблюдава онлайн от всеки избирател вкъщи, който може да види процеса пред секцията, вътре в секцията, както после процеса при преброяване и съставяне на протокол, което е още една гаранция за по-широк обществен контрол, излизащ от обхвата вече на застъпника на самата партия. Тук говорим за контрол от цялото общество, онлайн вкъщи, той да гледа в неговата секция как се преброяват бюлетините.
Много важно предложение, ние ще го подкрепим. Ще подкрепим и другото предложение за преразпределение на квотите. Винаги във всеки парламент се прави такова предложение, обичайна практика е. Това е засега. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Чисто по процедура – Вие отворихте важен въпрос.
Нека да направим тогава така: ще дадем думата на колегата Найденов да го представи, за да имаме възможност и за… Но прекъсваме процедурата по Вашето изказване.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми гости, уважаеми колеги! Нашите мотиви за предложение, което сме внесли, са следните.
С предложената законодателна промяна се предвижда промяна в състава на членовете на районните избирателни комисии, общинските избирателни комисии, секционните избирателни комисии. Предложения за състав на посочените комисии могат да се правят от парламентарно представените партии и коалиции. Всяка парламентарно представена партия или коалиция участва в състава на избирателната комисия с толкова членове, колкото отговарят на процента действителни гласове, които е получила през последните парламентарни избори, като участва с не по-малко от един член в състава.
Ръководствата в секционните избирателни комисии в цялата страна трябва да отговарят съответно на съотношението от последните парламентарни избори между парламентарно представените партии и коалиции от партии. Така ще се въведе възможност всяка една парламентарно представена партия и коалиция да участва в ръководството на секционните избирателни комисии с толкова члена, колкото отговарят на процента на действителни гласове, които е получила през последните парламентарни избори.
Чрез направеното предложение ще се осигури възможност всички парламентарно представени партии да имат представител в избирателна комисия, които да съобразяват редовността на провежданите избори. По този начин ще се намалят възможности за манипулиране на изборните резултати и ще се осигури по-голяма прозрачност при провеждане на изборния ден.
Във връзка с видеонаблюдението, където и господин Хамид взе отношение предварително, ние считаме, че въвеждането на видеонаблюдение в избирателните секции ще даде възможност на избирателите да наблюдават изборния ден на живо на сайта на районната избирателна комисия. Всеки един гражданин ще може да следи избирателните секции и да подаде сигнал в случай на установяване на нарушения на Избирателния кодекс.
Чрез предложената мярка ще се засили контролът върху изборите и ще се повиши доверието на избирателите в действителността на изборните резултати. Това са нашите мотиви, аз считам, че са удачни.
Благодаря на господин Хамид, че предварително срещнахме разбиране и подкрепа. Това са нашите мотиви, които изложих пред Вас. Благодаря.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Симеон Найденов за представянето и на Законопроекта по точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС, № 854-01-13, ВНЕСЕН ОТ ГЕРГАНА ЖЕЛЯЗКОВА СТЕФАНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 23 ФЕВРУАРИ 2018 Г.
Колеги, считайте дебата за открит и по този законопроект.
Прекъснахме процедурата по Правилник след изказването на господин Цонев и господин Хамид.
Длъжен съм да попитам има ли реплики към тяхното изказване и допълнения? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Колеги, уважаеми гости, аз искам да внеса редакционна поправка в § 6, чл. 92, като предлагам чл. 7, и чл. 9 да отпаднат. Това е предложението ни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имате предвид Вашия законопроект или?…
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Нашият!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест да се има предвид, че параграфи… Може ли отново да ги повторим?
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: В § 6, чл. 92 – чл. 7, 8 и 9 да отпаднат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моля, колегите да съобразяват това обстоятелство. На първо четене сме, но да имат предвид, че вносителят е склонен да оттегли параграфи 6, 7, 8 и 9 от Законопроекта.
Изказване?
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Господинът е председател… Не оттегляме § 6. Оттегляме само членове 7, 8 и 9. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Засега са параграфи. Ако искате ще ги изчета на второ четене. Мисля, че волята е ясна.
Няма реплики към изказванията на колегите.
Имате възможност за изказвания.
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми членове и Председател на Централната избирателна комисия, уважаеми присъстващи на заседанието на Комисията! Изборният кодекс може и трябва да се отваря само с една цел и тя е да се повиши честността и гаранциите за честност на изборния процес, които са условието хората да имат някаква вяра в него. Прави ли това предложението на народните представители от ГЕРБ? Категорично смятам, че не. Напротив, върви в обратната посока и ще се аргументирам възможно най-сбито.
Машинното гласуване – има ли смисъл от въвеждането на машинно гласуване? Това е отговор толкова еднозначен, че дори вносителите не го отричат. Че това ще спомогне да се избегнат възможностите за манипулиране при броенето е очевидно, че това ще допринесе да няма грешки, дори неволни, при протоколите – задрасквания и други неясноти, също е факт.
Ако говорим за гаранция за доверие няма по-ясна гаранция от това, че избирателят ще бъде уверен или поне в много по-голяма степен, отколкото е в момента, затова, че неговият глас ще бъде зачетен правилно и че неговият глас ще има смисъл, защото той няма да бъде захлупен с други измислени гласове.
Има смисъл от машинното гласуване и това го показва и интересът към него. Има ли интерес към машинното гласуване? Нека видим какво пише в мотивите на вносителите. Когато за първи път е проведено през 2015 г. – 7,21% от гласувалите са се възползвали. При второто провеждане през 2016 г. – 23% са се възползвали. А на втория тур на президентските избори, пак през 2016 г., процентите са вече 33. (Реплики.)
Уважаема госпожо Атанасова, не ме прекъсвайте. Няма значение от колко гласоподаватели, затова говоря в проценти.
Тоест с всеки следващ глас интересът към машинното гласуване се увеличава и това е свързано с доверието, което имат гражданите към него.
Последният въпрос, който тогава може да си зададем, е след като има смисъл и има интерес, дали е възможно? И всеки, който твърди, че през 2018 г. е невъзможно да се създаде този вид софтуер в тази машина, просто живее в друг свят. Неслучайно законодателят още през 2014 г. го е предвидил със съответните етапи, със съответните експерименти, провеждани са проекти, провеждано е самото гласуване. Не говоря в момента за електронното и дистанционното гласуване, където също са дадени немалко пари и немалко проекти.
Когато стигаме до етапа, в който това трябва да стане принцип, се отказваме. Въпросът е: защо? Каква е целта на вносителя? Не мога да повярвам, че целта е да се опорочи изборният процес допълнително. Но това ще бъде последствие от този законопроект. Ако целта е, както така доста откровено обясняваше председателят на Правната комисия, включително в публичните си изяви, да се угоди на Централната избирателна комисия, тази цел е неприемлива за законодателя.
Централната избирателна комисия е органът, който прилага закона, а не който ни обяснява как той не може да бъде приложен. Двата доклада на Централната избирателна комисия бяха полезни и ние ги четохме, но бяха полезни в смисъла да видим къде може да има пробиви, къде може да има слабости, за да отстраним тези слабости, а не да отстраним възможността за машинно гласуване. Защото, каквото и да обяснявате, става дума за радикално ограничение на възможността на машинно гласуване.
„Най-малко хиляда секции“ не е никаква гаранция, когато знаем, че има 12 400 секции в страната и когато по закон в тях трябваше да има машини и машинна бюлетина. Разбирам аргумента за специалните секции, той е допустим. Естествено, в тези секции, които 48 часа преди изборите се образуват – там може да се предвиди изключение, става дума за болнични заведения, но не и такова радикално ограничение.
Преди да продължа по интересните неща, които каза и председателката на ЦИК, искам да обърна внимание и на правно-техническата страна на Законопроекта, защото сме в Правна комисия. Каквито и цели да се поставя вносителят, а те остават неясни, изпълнението е под всякаква критика.
Ще Ви дам само няколко примера, защото ако, не дай си боже, мине на първо четене законът, ще го гледаме текст по текст. Например, основната цел за ограничаването на машинното гласуване, е преведена с поправки в чл. 212 от Изборния кодекс, а ЦИК е осъдена със задължителни препоръки от Вас на основание чл. 206 от Изборния кодекс, който не се променя в този закон, което значи, че дори да направите това, Комисията пак може да бъде осъдена и да бъдат направени препоръки, за да се въведат видовете бюлетини, обосновани в чл. 206 от Изборния кодекс.
Освен това идеята е, когато ЦИК реши и има обективен критерии от 300 гласоподавателя и субективен критерии, откакто ЦИК реши, и дори ни беше направено предложението да махнем обективния критерии и само ЦИК да решава. Кажете ми, след като българските граждани и гласоподаватели имат равни права, включително в Изборния процес, защо и на какви основания ЦИК ще реши аз да имам право да избирам между машинна и хартиена бюлетина, а Вие, госпожо Атанасова, не? Представете си, че двамата сме в секции над 300 човека в две съседни училища – в едното има машина, а в другото не. Откъде-накъде и как е възможно това въобще да се представи в правния аспект на понятието?
По чл. 213, който е идеята да се впише в Закона информационното обслужване, и аналогията, която се прави с БНБ.
Първо искам да подчертая, че БНБ печати бюлетини, но не ги брои, докато „Информационно обслужване“ е преброителят на изборите. Представете си какво би станало, ако БНБ не само печата бюлетини, но и ги разпространява и брои, защото точно това се предлага да се направи. Едно и също предприятие ще направи софтуера, ще дава машините и ще отчита резултатите. Много има да говорим за това нещо, предполагам и напред.
Само един въпрос ще задам – в чл. 18 на Изборния кодекс, който сега действа, изречение трето постановява, че ЦИК възлага и контролира всички действия, свързани с хартиените бюлетини, машинното гласуване и свързаните с тях дейности. Питам се по кой начин ЦИК ще контролира „Информационно обслужване“, на което със закон му даваме целия процес в ръцете, и как ще контролира например подизпълнителите, които това предприятие избира, защото и това е предвидено в Закона, то може да си избира подизпълнители? Въобще ще има ли смисъл от ЦИК, ако един ден задраскаме хартията, както се изразиха уважаваните колеги от ДПС, махнем молива и всичко мине на машина, за какво ни ЦИК? То всичко е на едно място, в едно „Информационно обслужване“, в едно държавно предприятие, чиито принципал, ако не лъжа, е изпълнителната власт – Министерството на транспорта, това дали не поставя и проблем от друг характер?
Мога да говоря и с бележки към чл. 335, ал. 2, който предвижда реакция, когато не съответства на други еквивалентни норми в Изборния кодекс, но по-скоро искам да се спра на няколкото неща, които ни казаха от Централната избирателна комисия.
Първо, ако тълкуванието, че ЦИК не може да прави нищо преди издаването на указа на президента за насрочване на изборите, на съответно насрочването с решение от парламента, които между другото, действат в обвързана компетентност – те не си измислят кога да ги издадат тези укази, то тогава постоянно действащият характер на Централната избирателна комисия за мен е напълно необясним и тя неслучайно може би по някои време не е била така. Това тълкувание, това рестриктивно тълкувание, е абсолютно неприемливо, според мен. Много ми допадна също така, че въвеждането на електронното гласуване следва да се обвърже с електронната идентификация – факт! Абсолютен факт! Чували ли сте, уважаеми дами и господа от ЦИК, за Закона за преминаването и престоя през територията на Република България на съюзнически и чужди мисии?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това не е въпрос към ЦИК, колега Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Чули ли сте за него? В този закон, в Преходните разпоредби – той е в дневния ред на Народното събрание утре, се отлага с още една година електронната идентификация. Какво общо има между преминаването на съюзнически и военни сили и електронната идентификация оставам на всеки един от присъстващите да прецени сам?
И накрая, уважаеми колеги, с цялото ми уважение искам да подчертая, че възможността за машинно гласуване, е предвидена през 2014 г., не през 2016 г., преди пет, а 2016 г. беше просто етап и Изборният кодекс е влязъл в сила на 5 март 2014 г. Председателят на Централната избирателна комисия, госпожо Алексиева, Вие сте избрана на 20 март, след това са избрани и назначени останалите членове. Вие сте избрани след влизането в сила на този Кодекс. Вие сте избрани, за да го прилагате, а за пет години вместо да го прилагате точно както трябва, направихте всичко възможно да обясните как това не може да стане. И това е абсолютно не-при-ем-ливо за мен, и за моята парламентарна група! (Реплики.)
Не съм свършил! (Оживление.)
Първо се направи всичко възможно, за да няма обществени поръчки за закупуването на машини, за да бъде възможно това нещо – и това не проработи. Сега, между другото, се предлага – предлагате, господин Председател, да възложим със закон къде да се правят машините, но не сте предложили да отпадне нормата, която изключва прилагането на Закона за обществените поръчки. Няма смисъл от нея вече, защото ще бъде написано, само отбелязвам – по отношение на техническото изпълнение на идеята.
Изборният кодекс, който ни е предложен, е абсолютно неадекватен, той върви в обратната посока на тази, в която трябва да вървим. Не съвсем така е ситуацията със Законопроекта, предложен от „Воля“, в който има много разумни неща, но за съжаление, дискусията се смеси и ще запазя моето становище, което е по-скоро положително, за дискусията в залата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това беше изказването на колегата Зарков.
Реплика на колегата Митев, колегата Атанасова – втора реплика, трета реплика? Аз се въздържам засега от трета реплика, за да може, ако има желаещи колеги, да вземат участие.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колега Зарков, аз ще започне може би отзад напред по Вашето изказване.
Първо, Вие изразявате недоволство като цяло по отношение на Изборния кодекс и на действията на този състав на Централната избирателна комисия. Освен това във Вашето изказване споменахте за това, че вносителите на този законопроект би следвало като говорят и третират въпросите, свързани с машинното гласуване, да са наясно и да живеят в съвременния свят.
Аз смятам, че достатъчно добре сме наясно и живеем в съвременния свят, наясно сме с условията, както сме наясно и кога беше приет този кодекс.
Колега Зарков, напомням Ви, че той беше приет от Вашето мнозинство тогава в Народното събрание, под дейното участие на уважаваната от мен госпожа омбудсман – Мая Манолова, като преобладаващата част, доколкото знам, от състава на ЦИК, е от вашата квота и в тази връзка, ако Вие сте недоволен от начина на произвеждане на изборите или от решенията и становищата на ЦИК, трябва да сте недоволни от Вашата партия, от Вашите колеги, които са изработили тези правили и са предложили тези лица за членове на Централната избирателна комисия.
Аз не бих се съгласил с Вас, че „Информационно обслужване“ АД щяло да прави всичко, то щяло да брои на изборите, да извършва преброяване по време на изборите. Ясно е записано в предложението, че става въпрос само за изработването на специализираните устройства за гласуване. Трябва да правим разлика между специализирани устройства за гласуване и специализирани устройства за преброяване. Ние не говорим за машинно преброяване, а за машинно гласуване. Има разлика между двете, тези машини няма броят гласовете, както Вие се изразявате,
Освен това, ако имате някакви притеснения по отношение на „Информационно обслужване“ АД, ами аз, доколкото помня, то в последните години, когато се произвеждат избори, включително и по време на Вашето управление – въвеждането на протоколите и на данните от тях се прави именно от „Информационно обслужване“ АД. В такъв случай, ако смятате, че те не могат да се справят, нямат необходимия опит да участват в изработването на специализираните устройства, които са по-полярни като машини за гласуване, би следвало в такъв случай през годините да сте го доказали като оспорите примерно в жалба за касиране на изборите, че „Информационно обслужване“ АД не притежава необходимия капацитет, фалшифицира изборите – нещо, което на мен поне не ми е известно.
Що се отнася до останалите коментари относно като цяло промените, които се предлагат за машинното гласуване. Тези промени са свързани изцяло с проблемите, които е срещнала Централната избирателна комисия и които са отразени в доклада, с който Вие твърдите, че сте се запознали обстойно и внимателно. Това не са проблеми, които ние като вносители сме си измислили и сме решили, че съществуват и затова така сме ги заложили.
А що се отнася до минималния стандарт, тоест не по-малко от 1000 секции, това не означава, че няма да се търси максимална възможност за всички секции, в които това е възможно чисто технически, да бъдат осигурени машини за гласуване. Недейте да приемате минимума като максимум. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Госпожо Атанасова – втора реплика.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.
Вземам повод за реплика, макар че по-скоро, лично обяснение трябва да направя, на казаното от господин Зарков.
Господин Зарков, мисля, че можехте поне да прочетете стенограмите от обсъждания и на Изборния кодекс, и изслушване на концепциите на кандидатите и номинираните за председател и членове на ЦИК назад далеч във времето. Тогава може би щяхте да срещнете някъде моето мнение по отношение и на машинното, и на електронно дистанционното гласуване. Може би съм един хората, които най-много са го подкрепяли, включително и в публични дебати, не само в пленарна зала. Мисля, че не може да ме вините в противното.
Някак си наистина изглежда странно след пет години, след като е приет Изборния кодекс, като че ли Вашата парламентарна група да живее не само в паралелна държава, ами в паралелен свят. Разбирам, че сте колега в рамките на този мандат, но има хора с опит и не знам дали промяната на ръководството на Вашата парламентарна група дава отражение и върху цялостната политика или мнението Ви по дадени въпроси, но мисля, че, така или иначе, сега е моментът да се съобразим с експертното мнение на ЦИК – иначе, моето мнение съвпада до голяма степен с Вашето.
След като законодателят е написал в Изборен кодекс определени срокове – да, те трябва да се спазват. И никой отвън не може да ни принуди в обратното. Разбирам обаче, че сега има обективна невъзможност това да се случи и чухме всички аргументи в тази връзка. Мисля си, че би трябвало политиканстването да оставим настрана и да вземем разумни решения, защото доверието в институциите, в изборния процес, в Централната избирателна комисия, която е независим и постоянно действащ орган, пак според онзи Изборен кодекс на госпожа Манолова, която е момента е омбудсман, гарантира правата на тези граждани при гласуването. По друг начин не можем да ги защитим. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
Колеги, има ли трета реплика или аз да се възползвам от правото за трета реплика на изказването на колегата Зарков?
Ако няма, аз ще опитам възможно най-накратко да кажа следното, въпреки че ние дебатираме фронтално с колегата Зарков не за първи път по тази тема.
Ще започна с това, уважаеми колега Зарков, аз, каквото и да ми е било отношението към институции, никога не съм си позволявал да говоря на Централната избирателна комисия по този начин.
Имали сме много спорове назад във времето, те са давали повод за какви ли не интерпретации в публичното пространство, но без оглед на всичко, което репликиращите колеги казаха – аз съм възприемал тяхната работа като институционална.
Когато съм критикувал така наречения „Кодекс на госпожа Мая Манолова“, също така винаги съм съобразявал, че той е действащо право, което е факт, което е обективно право, и което следва да се съобразява. Стремял съм се и да не злоупотребявам с това, макар на времето в този дебат да съм казвал, че всъщност Изборният кодекс на Мая Манолова, в голяма степен е интерпретация на предходно критикувания Изборен кодекс на колегата Искра Фидосова. Така или иначе, правото има история. То е процес. То е, надявам се, процес на търсене на по-добрите решения.
Мен ме притеснява следното – притеснява ме това, че опитвайки се да намерите критични обстоятелства, да насочите критика към настоящите предложения, Вие игнорирате съществени процесуални положения в нашето изборно право и ми се струва, че залагате на това, публиката да изпадне в заблуждение. Ако изследваме правилно правния режим на двата вида, да ги нарека „технологични гласувания“ – електронното машинно гласуване и електронното дистанционно гласуване, ние ще видим, че за машинното гласуване имаме процедура на оформяне, на удостоверяване на вота в протокола на секционната избирателна комисия.
Няма да посочвам всички обстоятелства, които са и подробно, и статистически отбелязани в доклада на Централната избирателна комисия. Тоест и грешките, и недостатъците, и липсващите памети, които са установени в отделни секции. Ще посоча следното: обективният анализ изисква да кажем това.
Имаме и преимущества в гласуването чрез машини, имаме и недостатъци, които не трябва да забравяме или да неглижираме, имаме и трудности, защото това е машина, но говорейки с недоверие, смятам, че не подпомагаме процеса. Смятам, че, опитвайки се да създадем предварителни предпоставки за последващата атака на вота, ние взривяваме изцяло процеса.
Ще дам пример, пак се извинявам на колегите, ако бях съобразил, щях да поканя и омбудсмана на Република България, не заради авторството, защото няма авторство по отношение на нормативен акт, а заради това, че тя е написала отрицателно становище, което е изпратено на Комисията по този законопроект – най-малкото да имаше възможност да го представи, да имаше очи да го представи, защото… (Шум и реплики.)
Това е отворено писмо и аз затова се поколебах, то е отворено писмо и мисля, че е пратено и до председателя на Народното събрание, и до всички народни представители, така че то Ви е в пощенските кутии.
Но ми се струва, че тя нямаше да има очи сега да дебатира този въпроси в контекста на предлаганите изменения, защото лично аз съм предупреждавал за трудностите. Тогава не беше групата на БСП, беше групата на Реформаторския блок. Казвали сме: не може да запишем думата изцяло. Не, те настояваха – нека да запишем думата изцяло. Казвахме: не може, при тези предпоставки за технологичната сигурност на електронния дистанционен вот, не бива да казваме императивно 2019 г. на европейските избори да има електронен дистанционен вот, нека да видим как ЦИК ще проведе експериментите.
Въпреки това, тогава да го нарека „общия ни стремеж“, защото ние последователно сме работили за тази позиция, последователно сме работили и за разширяване на броя на секциите, в които има машинно гласуване, и за електронния дистанционен вот, защото знаем най-малко, дори да разсъждаваме конюнктурно, ние знаем, че имаме огромна подкрепа на българите извън България. Досегашните данни от гласувания показват, че там подкрепата ни е 40%. Ние имаме интерес да могат българите в чужбина да гласуват за нас – имам предвид Политическа партия ГЕРБ, затова казвам: конюнктурния, партийния интерес. Ако гледахме само това – да, бихме действали прибързано вероятно, бихме действали волунтаристично, да кажем, давайте да се гласува от всяка точка на света.
Но, приехме ограниченията, които миналият дебат в миналия парламент, ако вярно си спомням, колегите от ДПС тогава предложиха. И съм им благодарен, че го предложиха, защото сега тези обстоятелства са релевантни, ние нямаме гаранция. Ние нямаме гаранция за тайната на вота, нямаме гаранция и за сигурността на системата.
Няма да казвам новите технологични обстоятелства, може би в този дебат трябваше да участват професора Константинов, ще го поканим и него, професора Димитров.
Поканихме ли Президентството? Да, поканили сме колегите от Президентството, ако искат и те да вземат участие в този дебат. Защото този дебат не трябва да е само тук, не трябва да е само между 20-те членове на Правна комисия.
Но чета с интерес и становищата и на изборния експерт Стоил Стоилов. В интерес на истината той участваше от времето на работната група на Мая Манолова по този Изборен кодекс.
Моят чисто колегиален апел към Вас е следният: 2013 г. Мая Манолова се чудеше какво обстоятелство да предпостави, пусна сигнал до ДАНС и прокуратурата за двойни дъна на автомобилите за превоз, когато аз за София твърдя, то нямаше осигурени такива автомобили за превоз, когато тя твърдеше, че имало такъв способ за манипулация.
Нека да не гадаем как най-удобно ще си намерим аргумент за следващите следизборни резултати. Ние сме юристи и трябва да разсъждаваме като юристи, трябва да разсъждаваме с отговорност и към държавата, и към правото, и към институциите.
Лично аз не Ви завиждам в ролята, в която Ви е поставила Вашата политическа група. Заявявам тук с риск – с риск да засегна колега, но по този законопроект аз се доверих най-първо, помолих, колегата Сидерова от ЦИК да ми помогне с технически редакции. Колегата Сидерова е от Вашата политическа квота, не е от нашата политическа квота. И тя действа добросъвестно, според мен, и по никакъв начин не е нарушавала онзи контекст на дебат, който ние водихме с Централната избирателна комисия. И се надявам да не я наказвате за това, че професионално е съдействала в тази работа.
Дуплика?
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря на всички репликиращи, особено на тези, чиято реплика е по-дълга от изказването.
Господин Митев, не оспорвам Кодекса от 2014 г. Настоявам той да бъде спазван, не само тази разпоредба, но и много други разпоредби, които са останали само на хартия.
„Информационно обслужване“ ще бъде ангажирано със сигурност за изработването на машини, така както пише, но то е преброител. То е броило изборите в България, откакто тях ги има. И затова въвежда данните, за които говорите. И именно в това е въпросът.
Аз нямам нищо против предприятието и начина, по който то досега е печелило поръчки и може да печели пак. Но, разберете, че се поставя въпроса, че цял един цикъл се затваря на едно място, и то заковано със закон, без възможности за конкуренция, без възможна обществена поръчка, следователно, без възможна особена прозрачност. Това е, което имам като критика.
Може да се постигне същият ефект без тези текстове в Закона и по спазване на сега действащите процедури. Ако това, което пише в мотивите е вярно, нямаме причина да се съмняваме, че това е единствената фирма, която може да изпълни определени критерии и така нататък, то тогава тези критерии биха довели до съответно решение. Но то ще бъде под обществения поглед и обект на най-различни процедури, които имат за ефект гаранция.
Госпожа Атанасова я няма, но тя спомена стенограмите от предишни заседания, и както се казва, стенограма за стенограма. Искате ли да погледнем заедно стенограмите по обсъждане на резултатите от референдума от 2016 г., когато представители на БСП по отношение на електронното дистанционно гласуване предупреждават за рисковете, които то крие, включително за тайната на вота и корпоративен вот. И представители на Вашата партия, господин Кирилов, не само на Реформаторите, ги третират тези мои колеги под всякакви форми – че са ретроградни, че не разбират, че са против всичко. И това е проблем, не защото Вие сте си сменили мнението, или ние сега защитаваме тази позиция, а защото Вашето поведение, обективирано в закон създава очаквания, при това легитимни, в огромни групи от граждани, особено в българите в чужбина, както Вие споменахте.
Това беше ангажимент на държавата и тя имаше време, и беше длъжна да преодолее рисковете, които са били поставени при нея още тогава и които е преценила, че може да преодолее и записала в закон. Иначе, Вие казвате: ние сме юристи. Ама, няма да има смисъл от юристи, ако Законът може да се променя пет минути преди да трябва да бъде изпълнен.
Колкото до отношението, което поставихте към Централната избирателна комисия. Централната избирателна комисия е важен орган в държавата с дълъг мандат и сложни задачи. Аз не се ангажирам да давам пълна оценка на работата на Централната избирателна комисия в този ѝ състав, чиито мандат изтича скоро. Но по отношение на машинното гласуване съм категоричен, че те не успяха да изпълнят задачата, поставена им от Закона – а това е тяхната задача.
И това, което ме притеснява още повече, не само, че не се справиха, но имам чувството, че въобще и не се опитват. Това е моето становище.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това беше дупликата на колегата Зарков.
Колеги, имате възможност за изказвания, мнения, предложения, въпроси?
Аз засега ще се въздържа и колегата Зарков напуска, за да прочета позицията на БСП на двете работни срещи по този въпрос. Но, като се върне, тъкмо ще имам време да обмисля.
Ще дам думата на госпожа Ваня Нушева – програмен директор на Асоциация „Прозрачност без граници“. След това директорът на дирекция „Законодателство и референти“ ще има възможност също да изрази критично становище по предложенията.
Госпожо Председател, Вие когато пожелаете ще Ви дам думата. Благодаря.
Заповядайте, госпожо Нушева.
ВАНЯ НУШЕВА: Благодаря Ви.
Асоциация „Прозрачност без граници“ представи своята позиция на народните представители. Тук ще си позволя съвсем накратко да представя няколко акцента по отношение на двата законопроекта, които се разглеждат в момента.
На първо място, по отношение на машинното гласуване. Всъщност, експериментално машинно гласуване се провежда в страната от 2009 г. насам, с незадължителен характер. В последствие, в последните няколко години – със задължителен характер, при отчитане на изборните резултати. Като според нашето наблюдение то категорично е показало своите преимущества в няколко насоки. Това са нашите оценки, подчертавам, въз основа на наблюдението относно начина, по който е прилагано машинното гласуване.
На първо място – отчита точно изборните резултати и ограничава целенасочени манипулации от страна на членове на секционните комисии.
На второ място – ограничава възможностите за неволни технически грешки, които членовете на секционните комисии могат да допускат при отчитане на резултатите.
Ускорява процеса на броене в секциите, в които има голям брой избиратели.
Разбира се, машинното гласуване не може да се разглежда като панацея, като абсолютна гаранция за честност и почтеност на изборния процес и като инструмент срещу злоупотреби. За да работи машинното гласуване, то трябва да се осъществява при постоянен контрол от страна на застъпници и на наблюдатели, в помещения с голям брой избиратели, където има възможност за постоянен контрол върху работата на секционните избирателни комисии.
Считаме, че предложението за машинно гласуване, така както е формулирано, в хиляда на брой секции, посочени от Централната избирателна комисия, обаче е неприемливо и представлява по същество отказ от приложението им, или най-малкото имитиране на приложение на машинно гласуване. Дали ще са 500… (Реплики.)
Централната избирателна комисия е правоприлагащ орган и не би следвало, не е удачен подходът тя да взема решения, защото по този начин по същество подобни решения дописват философията на начина, по който народните представители са вложили своята воля при изписването, при определянето на изборните норми.
Досегашният опит от подобна възможност е показал, че, съжалявам, че ще го кажа, но нашето наблюдение е показало това, че Централната избирателна комисия се придържа към най-лесния от гледна точка на администриране подход, когато тя следва да вземе решение. Това е обяснимо, разбира се и мотивът вероятно е минимизиране на рисковете, защото си даваме сметка за отговорността, която лежи върху Вашите плещи.
В случай, че машинното гласуване се прилага като една паралелна технология за броене, за гласуване и за броене на изборните резултати считаме, че трябва да се прилага в секции с голям брой избиратели, но при условие, че се определи един критерии – 200 или 300 избиратели, то това гласуване следва да се прилага във всички секции. Бих искала да подчертая, че секции с голям брой избиратели има не само в големите градове, и в малките градове, и в малки населени места.
Това, според мен, е удачният подход – повсеместно гласуване, в секции с голям брой избиратели. При всички тези ограничения, които отчетохте, не е възможно машинно гласуване да се прилага в специални секции. В чужбина е изключително затруднено една евентуална опция да се приложи.
Това е по отношение на машинното гласуване.
По отношение на електронното дистанционно гласуване. Необходимо е да имаме ясна концепция какъв е търсеният резултат и какви са рисковете при електронно дистанционно гласуване. Да, за всички е ясно, че това гласуване има потенциала да включи избирателите, живеещи извън страната, да ги включи в изборния процес, същевременно опитът от нашите наблюдения е показал и ни води на извода, че електронното гласуване приложено в страната, може да се прилага, да се използва като инструмент за натиск и за контролиран вот върху икономически зависими избиратели. На практика то би могло да улесни купуването на гласове и контролирания вот.
И тук искам да отбележа, че ние вече имаме две технологии – с хартиено гласуване и потенциално с машинно гласуване, зависи от обхвата, който ще приемете.
Ето защо считаме, че към електронното гласуване трябва да подходим с една ясна, изчистена концепция – какви са мащабите, по отношение на които то може да се приложи, и какви са ключовите характеристики.
На първо място, характеристиката сигурност – тя не може да бъде подлагана на съмнение, така че, когато са създадени гаранциите за сигурност, тогава би следвало да приложим електронно гласуване, дистанционно.
И на второ място, според нас разумният обхват на това гласуване е за гражданите, живеещи извън страната. Няма смисъл да прилагаме три технологии в изборния процес за хората, които живеят в България и имат възможността да отидат до избирателните урни.
Като цяло считаме, че позитивите и негативите на електронното гласуване трябва да бъдат подложени на една открита и честна дискусия, при която да бъдат отчетени всичките тези елементи, за които говоря.
И другите две ключови предложения, които са включени в другия законопроект, който разглеждате, относно критерия за участие на представители на партиите в избирателните комисии.
От приемането на България в Европейския съюз досега винаги е било прилагано правилото, според което в съставите на избирателните комисии участват и представители на партии, представени в Европарламента. То отразява не само значението на този вид представителство, а всъщност то отразява и разбирането, че по-широкият взаимен контрол между политическите партии е предпоставка за ограничаване на нарушенията. От тази гледна точка подобно ограничение е неприемливо. То е неприемливо, защото ще ограничи принципа на взаимния контрол, един от базисните принципи в изборния процес. Но на следващо място искам да подчертая, че то ще повдигне въпроса каква е причината да се предлага подобно изменение.
Искам да подчертая, че степента на доверие в изборния процес е критично ниска и приемането на едно подобно предложение ще накърни още повече това доверие в изборния процес, без да донесе някакви съществени позитиви на практика.
От дългогодишното си наблюдение бих искала да подчертая отново, сме се убедили, че взаимният контрол между партиите и външното присъствие на широк кръг от наблюдатели и на медии, са едни от най-съществените предпоставки за възпрепятстване на манипулациите, така че на фона на ниското доверие в изборния процес не виждаме смисъл да бъде ограничавано присъствието на представени партии в Европарламента в съставите на секционните избирателни комисии.
И нещото, с което ще завърша, но не маловажно – въвеждането на видеонаблюдение в секционните избирателни комисии, докато тече изборният процес. Това е може би най-същественото отстъпление от международно утвърдени стандарти за протичане на изборния процес. Не е удачно да бъде даван примера с Азербайджан по никакъв начин!
Разберете, ние имаме съществен проблем с контролирания вот в страната. Ние имаме проблем с начина, по който се опитват местни лидери да оказват влияние и контрол върху избирателите. Въвеждането на една такава опция за видеонаблюдение, докато тече изборният процес, ще постави пред всеки един избирател въпроса кой ще наблюдава начина, по който гласуват.
За да не ангажирам Вашето внимание, аз впоследствие бих могла или допълнително в следваща дискусия бих могла детайлно да обоснова по какъв начин може това видеонаблюдение да способства за осъществяване на контрол върху избирателите. Така че това е едно предложение, което изключително много ни притеснява.
Не на последно място искам да кажа, че това предложение от технологична гледна точка, аз не си представям как може да бъде реализирано адекватно. Задайте си въпроса какво ще се случи при едно прекъсване на видеонаблюдението при някои от секциите при претоварване на сайтовете на районните избирателни комисии. Степента на доверие в изборния процес ще повишим, или обратното?
Отново казвам, изключително сериозно дискредитиране на базисен принцип относно тайната на вота, това е едно изключително сериозно притеснение, което предизвиква това предложение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря. Това беше, няма да го казвам изказване, становище на програмния директор на Асоциация „Прозрачност без граници“, госпожа Нушева.
Редно е да дам възможност за три отношения, за да не казвам реплики.
Госпожо Председател, Вие отделно желаете? Отделно.
Господин Милков, Вие желаете отделно. И господин Митев иска отделно, значи нямаме искания за отношение.
Господин Найденов и господин Милков.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Тъй като беше засегнато нашето предложение, че видеонаблюдението ще наруши тайната на гласуването, това естествено не е вярно. Никъде не е указано, че камерите ще бъдат монтирани в урните. Те ще бъдат насочени към избирателната комисия в залата и с нищо няма да се нарушат правата на избирателите. Ние ще го разработим малко по-подробно при следващото обсъждане, но това е съвсем неоснователно и нелогично е да се счита, че може да се наруши вота.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Найденов.
Колегата Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, изразявам следното становище: за всеки един от нас, който е участвал фактически в провеждането на избори на всички нива, е ясно едно, че пред избирателните комисии има струпване на организиран вот в определени места и тези хора биват въвеждани в секционната избирателна комисия. Много добре се знае, при положение, че влезе един човек в секционната избирателна комисия, че той е отишъл да гласува. Под никаква форма камерата, която ще позволи на всички българи, включително и на Вас, да се запознаят какво се случва в стаята, няма да каже нещо повече на някой. Аз съм влязъл да гласувам, как съм гласувал остава скрито, защото в кабината няма камера.
Това е едно кратко пояснение…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Желаете ли дуплика, госпожо Нушева? Аз мисля, че позициите са ясни, няма смисъл да повтаряме, но да бъдем коректни към логиката на излагането на позиция. Ако желаете, имате възможност.
ВАНЯ НУШЕВА: Съвсем кратко вметване.
Повярвайте ми, възможно е да бъде контролиран начинът, по който гласуват избирателите и да бъде проверен вечерта от застъпниците, и това е технология, която се прилага без видеонаблюдение, със специален начин на отбелязване на гласуването от по 10 на брой избиратели например, при условие, че това паралелно се документира с периодичността, с която влизат избирателите в секцията, може да създаде допълнителен инструмент за контрол. Това е само първият пример, който ми идва на ум.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Госпожо Председател, след това господин Митев, след това колегата Милков.
ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Уважаеми господин Председател на Правна комисия, уважаеми дами и господа народни представители! Извинете, че взимам думата втори път, но се чувствам длъжна, защото има още един внесен Законопроект и защото Централната избирателна комисия обсъди и него, да кажа становището на правоприлагащия орган.
По отношение на начина на формиране на съставите, не е от компетентността на правоприлагащия орган. Ние също се формираме на този принцип, въпрос на политическа воля и политически консенсус е. По същия начин е и съотношението и запазване на съотношението в парламента в състава на комисиите – било РИК, било ОИК, било СИК. Тук само обръщаме внимание, чисто математически, дали това съотношение би могло да се спази при положение, че едновременно търсим съотношение, едновременно всяка една политическа сила може да има по един представител във всяка една секционна избирателна комисия. На нас математически това не ни сработи.
По отношение на видеонаблюдението, което се предлага, само ще кажа, че този въпрос беше обсъждан в Централната избирателна комисия най-малко на два вида избори. Ще Ви излъжа кои са, но имаше внесени проекти на решения на Централната избирателна комисия в тази посока и нито един от тях не срещна необходимото мнозинство, затова Комисията ме упълномощи много накратко да кажа кои са били „за“ и какви са тезите „за“, и какви са тезите „против“.
Аргументите за въвеждане на видеонаблюдение са, че ще се гарантира спокойното протичане на изборния процес, ще се създаде възможност за наблюдение на изборния процес от всички граждани, които желаят, ще действа като превенция срещу манипулации при гласуването, пускане на бюлетини преди началото на изборния ден, след обявяване края му, връщане на избиратели неправомерно, ще действа и като превенция при броенето и отчитането на резултатите и попълване на протоколите. Изобщо ще действа като превенция срещу нарушаване на реда в изборния ден и може да повиши доверието в изборния процес, а също така сме наблюдавали видеонаблюдение при организиране и произвеждане на избори извън страната.
Аргументите против въвеждане на видеонаблюдение – от една страна, според документи на Венецианската комисия и ОССЕ, тайната на вота включва не само за кого си гласувал, но и самият акт на гласуване, решение, което взимаш дали да гласуваш или да не гласуваш. Може да служи за контрол върху лица, върху които е оказано влияние – дали са отишли или не да гласуват, и не е ясно какво ще се случва със записа след края на изборния ден, и може да попречи на ефективното изпълнение на задълженията на секционната избирателна комисия.
Представям Ви честно и почтено и двата вида аргументи. И тук ми позволете само едно изречение – докато Вие, политиците, представителите от обществения сектор и медиите можете да обсъждате дали, то Централната избирателна комисия, като правоприлагащ орган, няма въпрос дали да се въведе или да не се въведе един или друг тип гласуване. Ние трябва да изпълним закона такъв, какъвто е. И в тази връзка бих искала да кажа, че внесените от нас доклади, съдържащи анализи и предложения, са от април 2015 г., от януари 2018 г., от март месец 2018 г. и те са насочени само към едно – предлагаме да се направят промени и да се усъвършенства законодателството, за да може да стане и машинното гласуване, машинното електронно, и дистанционното електронно гласуване, защото Вие сте ни възложили това.
Последно, отново подчертавам, ние ще продължим и считаме, че трябва да го правим, както сега направихме и с едно писмо относно българските граждани във Великобритания. Във всеки случай, в който ние видим проблем, свързан с гарантиране на сигурността на изборния процес, сигурността на резултата, а оттам и поставяне и под съмнение стабилността на органа, който е избран, ние да Ви информираме своевременно, мислим, че това е част от нашата задача. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз благодаря за писмото по отношение на статуса, очаквания статус във връзка с евентуалното гласуване по европейските избори по отношение на българските граждани във Великобритания. Поставям го на вниманието на колеги, на всички колеги, ако Законопроектът бъде подкрепен на първо четене, съответно да имат това предвид, ако желаят да проявят законодателна инициатива.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости, ще бъда максимално кратък.
Изразявам позицията и на колегите Нотев и Димитров, пряко сме я съгласували. Ние ще подкрепим и двата внесени законопроекта на първо четене.
По отношение на Законопроекта, внесен от госпожа Стефанова и група народни представители, изразяваме резервите си по отношение на предложението за видеонаблюдение. Бяха изразени достатъчно ясно съображенията против въвежданата форма на наблюдение. Аз няма да ги преповтарям, ще кажа само, че за мен проблемът не е само в тайната на вота. Действително, по целия процес на гласуване, беше споменато вече, че има становище на Венецианската комисия, че може да бъде компрометиран по този начин. Ако има логика и смисъл във въвеждането на видеонаблюдение, то е при отчитането на резултатите, при преброяването на бюлетините в секционните избирателни комисии. Това е най-същественият момент в изборния процес.
Доколкото и аз съм бил член на секционна избирателна комисия, и член на районна избирателна комисия, смея да твърдя, че имам известен поглед върху изборния процес в Република България. Тогава би имало смисъл, би имало логика да има видеонаблюдение, но съм съгласен, че пък техническите проблеми могат да компрометират и този момент, ако действително спре видеоизлъчването. Първото нещо, което ще си помисли всяка една политическа сила, пък и всеки един гражданин, участващ в изборите: ами, сега какво стана, те отново манипулират. Така че, ако се въвежда видеонаблюдение за мен има смисъл в този етап от изборния процес и то при действително технически гаранции за това, че няма да има подобни проблеми и то да са масови.
По отношение на нашия законопроект ще изразя нашата позиция по отношение специално на въпроса за премахването на номерата пред партиите от бюлетината. Ние поддържаме текста на вносителя за разлика от колегата Кирилов. На този етап не сме обсъждали други варианти. Разбира се, ако бъдат представени като предложения си запазваме правото да изразим и различна от тази позиция.
Винаги и сега отново потвърждаваме нашето становище по отношение на електронното дистанционно гласуване, че то има място и следва да бъде въведено едва след като има достатъчно гаранции за това, че няма да имаме изкривяване на вота и няма да има манипулиране на вота. За съжаление практиката и в други държави не само във Федерална република Германия, и Холандия напомням като такъв пример, доказа, че всъщност нямаме, за съжаление, достатъчно гаранции към този момент за липса на манипулиране на вота при електронното дистанционно гласуване. Много добра идея, но за съжаление все още много далеч, като техническа реализация.
Завършвам с предложението, свързано с машинното гласуване. Да, естествено, че машинното гласуване е по-добро, премахва част от притесненията и забележките, свързани със стандартното гласуване с хартиените бюлетини. И аз смятам, че така както сме записали в момента нормата на § 11 в Законопроекта, тя в никакъв случай не ограничава Централната избирателна комисия да осигури машинно гласуване само в хиляда секции. Ще го подчертая, защото от изказванията останах с впечатление, че нещо съм объркал или не съм чел внимателно, когато се подписвах под Законопроекта, но там ясно пише „не по-малко от хиляда“. Не : „максимално хиляда“, не „не повече от хиляда“, а „не по-малко от хиляда“. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Реплики към изказването на господин Митев? Няма.
Господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, колеги и гости! Аз ще бъда кратък, тъй като много от аргументите се изказаха, също така успях да взема отношение и по бюджета, когато въпросът с парите за машинното гласуване предизвика спорове. Не мисля да повтарям в цялост аргументите си.
Придържам се и към това, което каза Крум Зарков за решението на нашата група, където въпросът е обсъждан.
Първо искам да кажа, че дебатът изобщо не е затворен тук и дали сме поканили някой или не сме го поканили, дебатът е национален. Факт.
Ние имаме един ексцес с вярата в изборната процедура в България и възможността да бъдеш наблюдател на избори в други държави, освен различни технологични неща и играчки, които виждаш, и работата като срокове и организация на друга изборна администрация, ти позволява да говориш с хората, с гражданите от другите държави и когато аз им разказвам техните свободи какви предпоставки дават за изобретения в България и какво се случва, те ме гледат с празен поглед. При нас определено, и Вие знаете, и хората, че тук има ексцес с изборните манипулации.
Това, което се предлага в момента в никакъв случай няма да доведе до решаване на проблема – 12 400 или 12 500 комисии, машини, каза го колегата и от ДПС, България има ресурс. Вижте, преди пет години политическият орган Ви е възложил, не казвам на Вас персонално, а на администрацията, да създаде тази организация технически и всякак. За пет години хората преполовяват космическа програма за кацане на Луната, нали Ви е ясно?
В момента да си говорим – Вие сте за първи път тук, но същият беше дебатът и с представителите на Търговския регистър: ние къде живеем? Кое е възможно технологично в света и кое е възможно технологично в България? И защо, когато четем доводите Ви, в мотивите, пресъздадени от колегите, няма „за“ и „против“ машинното гласуване. Вие сега вече – и Вие, и другите гости дават яснота по отношение на това какво дава и какво гарантира машинното гласуване.
Ние имаме доводи по отношение на това, че били гласували само 33% от хората, доводи, че е много сложно на администрацията да разнесе в чужбина устройствата по секциите, въпреки че, както се каза: пътуват бусове натам с какво ли не във връзка с едни избори, така че и този технически въпрос е просто непонятен, че България не може да занесе до изборните си секции в друга държава машини за гласуване и после да си ги върне.
Аргументът, че трябва там да има програмист, просто не издържа по отношение на това, което вие вече обяснихте, че програмният продукт ще се изработи, ще се внедри и машината ще се изпрати да работи с готов програмен продукт, като въпросите, които тя ще решава с преброяването не са от някаква екстраординарна техническа сложност, за да присъства там и програмист. Този аргумент също е неприемлив.
По отношение на видеонаблюдението – вижте, аз присъствах, както Ви казах, на избори, където се провеждаше видеонаблюдение в една голяма държава. И когато написах в интернет, че в деветте секции, в които бях, не съм забелязал проблеми, атаката срещу мен беше уникална, че там винаги има манипулации, само че в момента, в който тържествуваха победителите в тази държава, в 22,00 ч. вечерта даваха по ВВС как едни лели тъпчат бюлетини в урните. И самият факт, че някой го е видял, дори пренебрежимо малко да се отрази това нарушение, самият факт, че те могат да го гледат, дава тази сигурност.
Пак казвам, съгласен съм с това, което казва Венецианската комисия, но това е при равни други, при чисти условия. При нас те такива ли са? Не знам. Аз пак Ви питам: били ли сте в секция? Били ли сте наблюдатели, да видите как организирано пристигат хората и гласуват и как по обед остават двама-трима души в секцията и никой не знае какво се случва.
Така че, за да се решат конкретните моменти, недоверието изобщо в политическата система, до голяма степен това се базира на представителността на правилата, с които сме избрани. (Реплики.)
Ще имате три възможности да ме реплекирате. Ще се радвам.
До голяма степен начинът, по който сме избрани прозрачността ни легитимира. Факт. Така че за мен, наистина в 5-годишен период да създадеш 12 000 машини и да ги разпространиш в избирателните секции, не е сложност, с която България не може да се справи.
Сега, казвайки „не по-малко от хиляда“, отваряте възможността да се развива бройката напред, но няма нищо гарантирано за хората, така че, пак казвам, резерви изразяваме във връзка с предложението на „Воля“ за промяна на съотношението на представителите на различните политически партии в секционните и районните комисии, защото тези хора, които са спечелили свое представителство в Европейския парламент, имат не по-малката легитимация да твърдят, че разполагат с общественото доверие. Това е от мен. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Милков.
Реплика – господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Милков, моята реплика ще се ограничи по отношение на описанието от Вас на това какво се случва в секционните избирателни комисии по време на произвеждането на изборите, преди преброяването. Надявам се, че никой не се съмнява, че при преброяването има максимална публичност. Поне аз където съм бил, било в служебно качество – като член на секционна избирателна комисия, било като представител или застъпник на политическа партия или на кандидат в изборите, съм забелязал, че там присъстват максимален брой: пълният състав на СИК, после присъстват представители на различни партии, коалиции, така че там нямаме проблем.
Вие казвате за изборния ден, дори и на обяд, дори и тази практика, за която говорите, да се сменят, всъщност те ходят в общи линии ротационно, винаги имат и оставят по един представител от съответната партия в секционната комисия, но освен това недейте забравяйте, че навсякъде партиите допълнително изпращат застъпници и представители, така че някой да се опитва да прави някакви манипулации по време на гласуването, на самото произвеждане на гласуването, много трудно може да стане без да бъде забелязано.
Дори да приемем, че секционната избирателна комисия няма да има съответния интегритет, както се казва, ще бъде пробит или ще бъде корумпирана или купена, винаги остават представителите или застъпниците, които не са членове на секционната избирателна комисия и следят, и осъществяват взаимен контрол върху различните политически сили върху произвеждането на този процес.
Пак казвам, за мен най-важният и съществен момент е преброяването, преброяването на гласовете! Това преброяване след това се отразява в протокола. Протоколите се въвеждат след това в районната избирателна комисия в „Информационно обслужване“. Те се сканират преди въвеждането им в „Информационно обслужване“, сканират се, качват се, всеки може да ги провери и да ги свери. Там има и достатъчно данни, и достатъчна увереност къде има допуснати евентуално нарушения, къде имаме разминаване в данните, къде примерно не отговарят съответните данни от протокола с това, което дава като информация съответния застъпник, ако някъде е допусната такава грешка, така че не съм съгласен в тази част по отношение на изборния процес.
Самото произвеждане на гласуването смятам, че в голяма степен е гарантирано и е гарантирана честността на вота. Ако контролирания и корпоративния вот, и купения вот, няма как да го отразите към онзи момент. Той се е случил, това опорочаване се е случило в предизборния процес, оттам нататък просто са констатирани резултатите от това, но няма как да го предотвратим в самото произвеждане на изборите. Действията по предотвратяване трябва да бъдат на един доста по-ранен етап. И смятам, че направихме и по този въпрос направихме доста с промените в Наказателния кодекс. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други реплики?
Господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Аз не мога да разбера поради каква причина… (Изказването не се чува, поради технически проблем с озвучителната уредба.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Много електронни устройства работят в момента, някои от тях в предавателен режим… Затова може би са смущенията.
Благодаря, господин Найденов.
Друга реплика към господин Милков? Няма.
Ако господин Милков желае – дуплика.
ПЕНЧО МИЛКОВ: По същество реплика ми направихте Вие и колегата Найденов се съгласи.
Отговарям: много точно, представена от колега, процедурата в Изборния кодекс, при равни други условия.
Аз започнах с това какво усещат хората и че в България има ексцес. И какво лично съм установявал и в жалби до районни и общински комисии, и във всякакви други неща. Разбира се, те не са разследващ орган, както често ми напомнят и тези неща остават само мои, предхождащ опит.
Затова, благодаря за репликата, щото тя ми дава възможност да кажа следното пак: в България има проблем в доверието как сме избрани с Вас. И в ограничен период от време най-лесният начин да върнем доверието в хората, освен да ни чуват как си общуваме и какво говорим, да ни виждат как сме избрани. Не виждам някаква пречка. Тя не може да бъде технологична, нито логистична за 12 хиляди машини в България.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това беше дупликата на колегата Милков.
Директорът Ива Митева, ако все още желае.
ИВА МИТЕВА: Благодаря за вниманието, господин Председател, и за дадената ми дума.
Мисля, че нашата работа е по-скоро между първо и второ гласуване, ако Законопроектът бъде приет, но след като ми е дадена, ще кажа своите бележки.
Имам доста критични бележки към Законопроекта.
Този законопроект отново показва, че писането на закони не е проста работа и че за да напишеш един закон, първо трябва да го познаваш много добре и, второ, да знаеш как да го направиш. (Реплики.)
Ще започна още от…
Не, не знам само аз, но този законопроект е един много добър пример в това отношение.
Още първият параграф показва, че се правят едни промени, които аз не мога да разбера, честно да Ви кажа. Чисто технически – отменя се текст, който не ми е ясно защо текстът, който казва, че се забранява повторно гласуване с машина отпада и той се отменя. Няма мотиви за това.
Все пак тези разпоредби за машинното гласуване са в общата част на Изборния кодекс, имаме особена част, в която са разписани другите разпоредби, така че систематичното място на нормите много правилно е преценено.
По отношение на „Информационно обслужване“, аз самата не съм убедена и не смятам, че „Информационно обслужване“ би могло да се справи с изработването на тези машини. Знаем, големи фирми не могат да се справят и да ги изработят, та камо ли „Информационно обслужване“. Явно някакъв друг смисъл се влага в текста, който, за съжаление, не е написан. Препраща се към някакви специализирани изпълнители. Явно е преписван текстът за хартиените бюлетини, но там все пак има една наредба за условията и реда за отпечатване и контрола на ценни книжа. Там са заложени тези специализирани печатници, което е нещо съвсем различно от това, което се прави тук. Тоест, едно такова преписване механично на текстове отново показва, че не е удачно.
По отношение на чл. 214 – отново не ми е ясно защо, изменяйки се текстът, отпада текстът, че резултатите от машинно гласуване не се обявяват до края на изборния ден. Също няма мотиви за това защо е направено. Явно, изменяйки цялата алинея, просто този текст е изчезнал.
По отношение на преференциите – разбирам желанието да се избегне съвпадането 15-15, но за съжаление, първо, това не е направено във всички разпоредби на Кодекса, така както би трябвало да бъде отчетено и, второ, така заложено, аз смятам, че ако се теглят някакви номера на партиите, за да се подредят в поредността на бюлетината, това би трябвало да се каже по друг начин, просто да е ясна поредността, но не и някакви номера, защото това би създало отново още, даже по-голямо объркване за избирателя, тъй като това ще насочи към един номер изначало, който още повече ще презюмира отиването към 15-15.
Още повече, че се свързва тази промяна с преференциално гласуване. Не ми е ясно и защо се пипа и в изборите за президент и за кмет, тъй като там знаем, че има мажоритарно гласуване и там преференция няма. Не мога да си обясня защо е пипнато и промяна е направена и в тези текстове.
По отношение на електронното гласуване – на мен не ми е ясна тази поправка. И двете промени в двете разпоредби са абсолютно ненужни. Алинея 1 Ви казва, че след някаква дата ЦИК трябва да осигури възможност за експериментално гласуване. Оттам нататък текстът е отворен. ЦИК доколкото знам, има проект, направил е симулации. Това, че той не е осигурил експеримента, вече е проблем на електронната идентификация, тоест това, което е проблемът, и това, което е в анализа на ЦИК, то липсва в този текст. Точно основната поправка и промяна, свързана с идентификацията, липсва в текста.
Алинея 33 е абсолютно безсмислено променена, тъй като тя казва: ако е осигурена възможност и има успех, тогава него избори се прави електронно гласуване. Експеримент няма, няма успех, ал. 33 няма как да бъде задействана. Тоест и двете разпоредби, и целият параграф за мен е безсмислен от гледна точка на целта, която се гони с този законопроект.
По отношение на машинното гласуване, отново е преписан един § 11 от Преходните и заключителни разпоредби, но забележете, този параграф е свързан бил с конкретни избори – избори за президент и избори за кмет, фиксирани избори.
Тук се прави една преходна разпоредба, влизайки се в Преходни и заключителни разпоредби на Изборния кодекс, абсолютно недопустимо, и се казва, че след изборите за президент през 2016 г. ЦИК въвежда поетапно…
Питам: ЦИК как ще въведе поетапно в секции най-малко хиляда при частични избори? Това е абсолютно немислимо! Значи, текстът ни е заложен куц изначало. Вие нямате конкретни, вече посочени избори, така както е имало в § 11, за да ги фиксирате. Тоест отново е преписвано механично.
Вече за бройките, за нещата, това си е въпрос на политическо решение, но що се касае до текстовете, те се залагат като принцип. Тези текстове би трябвало да бъдат разписани в корпуса на закона, тъй като се казва, пипайки, мисля, в 212, че по преценка на ЦИК се въвежда машинно гласуване, тоест това е един принцип, който вече се прокарва в Изборния кодекс, и това въобще не му е мястото на текста като § 11а отзад.
Така че аз смятам, че ако се приеме Законопроектът на първо гласуване, той се нуждае от сериозно преработване на текстовете, доизясняване на волята и изчистване на конкретните разпоредби.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания има ли? (Реплики, оживление, смях.)
Ако желаете отношение – заповядайте.
Не, аз се въздържам. Въздържам се, но директорът пожела. Ние разбрахме защо никой друг, освен директорът не може да напише така наречен „читав законопроект“. На ЦИК ще дам стенограмата, за да сверите всичко, което директорът Митева каза.
Аз имам отговор, но не искам в момента да влизам в техническия дебат. Той ще бъде проведен между първо и второ четене, ако бъде приет Законопроектът, ако бъде подкрепен. Няма смисъл да влизаме сега в технологични въпроси и детайли и да ни се назидава: „Кой написа закона?“. (Реплики.)
Ти може да не знаеш, но ние добре знаем. Аз съм длъжен да дам възможност директорът да каже, пък кой написа на Мая закона, защото ти нали не мислиш, че Мая сама си го написа закона?! (Реплики.)
Не, Фидосова не те допускаше до тази работа…
Госпожо Председател, заповядайте, и след това мисля – като гледам, няма енергия за други изказвания.
ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
Централната избирателна комисия не е автор на този законопроект, но ние днес сме тук, за да се произнесем по философията и до колко тя съответства на нашите становища и ние го направихме, затова аз сега взех думата и защото искам да кажа нещо лично.
До този момент аз изразявах становището на цялата комисия, сега ще изразя и личното си становище.
С господин Кирилов доста често сме били в пререкания, не е тайна, но още когато той внесе този законопроект, по неговата философия, аз го поздравих и го поздравявам и сега, защото считам, че в частта, в която отразява становището на ЦИК ще помогне на ЦИК по-добре да организира и произвежда изборите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други?
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Аз се обръщам към директора Митева – все пак е хубаво да подхождаме с еднакъв аршин, с еднакъв подход. Иска ми се да чуя анализ и на втория законопроект, не само на единствения, защото иначе излиза, че едва ли не тенденциозно разбрахме, че имате доста правно-технически бележки към този законопроект. Аз искам да чуя Вашето становище и по другия законопроект, внесен от колегите. (Реплики.)
Не! Не, колега Зарков, в смисъл, че когато изразяваме експертни становища тези експертни становища е хубаво да са по отношение на всеки един законопроект. И аз ще очаквам директор Митева, когато дойде времето за второ четене и когато ще имаме, убеден съм, доста предложения между първо и второ четене най-вероятно от всички парламентарни групи, да вземете отношение по всяко едно от тях. Като търсим експертни становища, би трябвало да ги търсим за всяко едно предложение, без значение от кого изхожда. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз поемам ангажимента за второ четене ще Ви направя шифрограма на стенограмата по аргументите на директора Митева! И ще видите каква е тежестта на бележките, които тя направи и ще видите в крайна сметка какъв ще бъде и крайният резултат.
Други искат ли да вземат отношение? Няма.
Ако няма повече изказвания, да прекратяваме дебата.
Аз пропуснах да кажа нашето отношение към втория законопроект, но необходимо ли е? Чрез гласуване ще го изразим.
Колеги, дебатът е закрит.
Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване от Правна комисия Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 854-01-84, внесен от Данаил Кирилов, Христиан Митев, Емил Димитров и Искрен Веселинов на 16 ноември 2018 г.
Гласували: за – 14, против – 3, въздържали се – няма.
Приема се на първо гласуване от Правна комисия този законопроект.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 854-01-13, внесен от Гергана Стефанова и група народни представители на 23 февруари 2018 г.
Гласували: за – 14, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се на първо гласуване и този законопроект.
Колеги, с това приключихме общия дебат и разделното гласуване по точки първа и втора от дневния ред.
Ако нямате желание за финални изказвания, ще закрия това заседание. Няма.
Заседанието е закрито.
Благодаря на Централната избирателна комисия, на „Прозрачност без граници“, на Министерството на външните работи, на гостите, които имаха търпение и участваха в работата на Комисията по правни въпроси. Благодаря Ви.

(Закрито в 18,00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Данаил КИРИЛОВ