Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 74

На 19 декември 2018 г., сряда, от 14,00 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, № 854-01-87, внесен от Данаил Димитров Кирилов на 10 декември 2018 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, № 854-01-90, внесен от Данаил Димитров Кирилов и Хамид Бари Хамид на 17 декември 2018 г. – с решение на Комисията.
3. Приемане на Общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 854-01-13, внесен от Гергана Желязкова Стефанова и група народни представители на 23 февруари 2018 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 854-01-84, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Христиан Радев Митев, Емил Димитров Симеонов и Искрен Василев Веселинов на 16 ноември 2018 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списък на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията – господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, има кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Получихте предложенията с Проекта на дневен ред. По отношение на дневния ред, преди да дам думата, бих искал да поясня следното: по отношение на т. 2 изрично сме посочили, че обсъждането за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество № 864-01-90, внесен от Данаил Кирилов и Хамид Бари Хамид на 17 декември 2018 г., е възможност, която би следвало по преценка на Комисията да изберем дали да обсъждаме така наречения пълен ревизионен Законопроект за изменение и допълнение на Антикорупционния закон и дали това да бъде на днешното заседание. Аз държах да бъде на Вашето внимание и затова комуникационната ни група на Правна комисия Ви уведомих, че още в петък съм го подписал и поканих всички колеги, които желаят да се присъединят. Присъедини се колегата Хамид, за което му благодаря. Предполагам, че заради това, че беше понеделник, затова колеги, които по принцип биха го подкрепили, не са се присъединили към него.
Целта беше, тъй като миналата седмица имахме подробни коментари в публичното пространство и по сроковете. Ние ще коментираме този въпрос като § 2 и изрично ще направя изявление, за да оттегля § 2, но подробно ще обявя това в самия дебат. Исках да се види цялостната законодателна инициатива, за да бъде по Ваша преценка, за да отпаднат част от необоснованите твърдения, че отсъствали срокове, че имало вечни проверки и с това да се намали по възможност обемът на внушенията и на подвеждащите тълкувания и интерпретации в публичното пространство.
Както и да е, не мисля – този законопроект също беше прочетен подробно и внимателно, но това ще обсъждаме и коментираме.
Имате думата колеги по дневния ред.
Господин Хамид, заповядайте. След това господин Митев.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, скъпи гости! След Вашето изявление за § 2, във връзка с редица позиции от различни страни, че по втория законопроект не е проведен достатъчно широк дебат, няма публично обсъждане, аз предлагам т. 2 да отпадне от дневния ред, за да можем да направим преди първо четене това публично обсъждане.
Във връзка с изявлението за § 2 и 3 от днешния законопроект – първо, аз съм внесъл предложение, което е свързано с § 2, тоест то е контрапункт на Вашето предложение за инструктивните срокове и в този случай аз също следва да оттегля моето предложение и ще го оттегля.
Още повече по отношение на сроковете във ВКС тече процедура отново по тълкувателно решение. Разбира се, хубаво е да се изчака това тълкувателно решение на ВКС и нека това мое изявление да се счита като оттегляне на предложението ми – § 1а от разглеждания законопроект между първо и второ четене, и предлагам т. 2 да отпадне от дневния ред.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз ще изразя позицията, която имам с колегата Емил Димитров – Ревизоро, по отношение на дадената възможност с дневния ред за становище по отношение на т. 2. Смятаме, че не е наложително това разглеждане на днешното заседание. Добре е за този дебат, за който стана дума, че следва да бъде проведен в обществото. Нека да постъпят становища от Министерството на правосъдието и останалите заинтересовани страни по законопроекта и в следващата парламентарна сесия да го разгледаме.
Смятам че сега трябва да се концентрираме върху Законопроекта по т. 1, доколкото той изисква доста по-голяма спешност и внимание от наша страна, и се присъединявам към предложението на колегата Хамид за отпадане на т. 2.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания по дневния ред?
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Уважаеми господин Председател, аз също подкрепям предложението на колегата Хамид Хамид. Действително следва да има наистина – това е изключителна сериозна и важна за българското общество и правораздавателната ни система и органи тема. Следва да има по-голямо обществено обсъждане, възможности за предложения, за задълбочен анализ на предложените ни текстове. Затова наистина подкрепям това предложение по отношение на втория законопроект.
По отношение на първия, аз и днес изразих това становище, надявам се, това в крайна сметка, разбира се, не попречи на Комисията и нейния председател – господин Георгиев. Надявам се да не попречи на Комисията в нейната работа оттук нататък.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания? Ако няма колеги, да прекратим дебата по дневния ред и да пристъпим към гласуване. Смятам, че по отношение на отлагането на обсъжданията по т. 2 имаме консенсус. Ако желаете да го подложим на гласуване. (Реплики.)
Подлагам на гласуване дневен ред по т. 1 и т. 3, която всъщност става т. 2.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 18, против – няма и въздържали се няма.
Приема се дневният ред в този му вид.

Преминаваме към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО № 854-01-87, ВНЕСЕН ОТ ДАНАИЛ ДИМИТРОВ КИРИЛОВ НА 10 ДЕКЕМВРИ 2018 Г.
Гости по тази точка са: от Министерството на правосъдието –Евгени Стоянов – заместник-министър; от Министерството на вътрешните работи – господин Красимир Ципов – заместник-министър; от Върховния касационен съд – господин Борислав Белазелков – съдия в гражданска колегия на Върховния касационен съд; от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество – господин Пламен Георгиев – председател на Комисията, господин Антон Славчев – заместник-председател, госпожа Антоанета Цонкова – член, господин Пламен Йоцов – член, госпожа Силвия Къдрева – член.
Добре дошли на цялата Комисия! За пръв път Ви виждаме в пълен състав след провеждане на избора.
От политическа партия „Движение България на гражданите“ ще обявя първо господин Димитър Делчев, който ми е лично познат, колега от миналото Народно събрание и председател на партията (реплики), заедно с господин Денислав Генчев и господин Боян Чобанов. Всички колеги от пресата, които са проявили желание да участват на това заседание.
Колеги, пристъпваме към второто четене.
Колегите ме питаха в рамките на разгорещен дебат – постъпило е становище от Висшия адвокатски съвет по двата законопроекта за изменение и допълнение на ЗПКОМПИ. Даже не можах да им отговаря, то е около 20 страници (реплики), ще можете да се запознаете с това становище. Хубавото е, че е становище, а не е политическа декларация. Лошо е, когато адвокатите започнат да пишат политически декларации.
Уважаеми колеги, преди да пристъпим към второто четене, аз вече имах възможност да кажа, че като единствен вносител ще заявя оттегляне на част от разпоредбите. Разбира се, тъй като Законопроектът беше приет на първо четене от пленарната зала, ще подложа тези разпоредби на гласуване, като съобразявате, че вносителят е променил волята си, конкретно ще имам възможността да заявя причините за това.
При това положение ще обсъдим един изключително кратък Законопроект. По отношение на сроковете уточнявам, че аз Ви казах § 2, но очевидно е, че би следвало това да бъде втората алинея на § 1, тоест предложението за ал. 7 за чл. 153 от Закона. В § 2, ал. 1 според мен би следвало да остане, както и предложението за нова ал. 2. Склонен съм изрично да предложа и отпадането на § 3, който визираше датата на влизане в сила на Закона.
Искам да преодолеем този спор по отношение на действието, като остане с минимално съдържание. Той по-скоро вече има и смисъла и значението на тълкувателен закон, макар волята да не е изразена тълкувателно, а да е изразена чрез правни норми.
Казвам това, за да Ви подканя, ако желаете, да предлагате изменения и в наименованието на нормативния акт и да променим наименованието – вместо Закон за изменение и допълнение, да стане Закон за тълкуване на чл. 153 от Закона. Това го поставям на Вашата преценка като законодателна техника. Казвам го и за преценка на референтите и експертите – при желание да се направи това обсъждане и вместо параграфи да направим преномерация, съответно за тълкувателен закон.
По отношение на оттеглената ал. 7. Това ще го поясня – за да заявим институционално отношение във връзка с неприключилото производство по тълкувателното дело, касаещо въпроса за характера на сроковете. По тази причина смятаме, след като обсъдихме с колеги, че за пореден път Правната комисия ще съобрази тълкувателната инициатива на ВАС така, както направихме и в последния Законопроект за изменение и допълнение на ГПК, за да заявя, че без значение е как ще се интерпретират взаимоотношенията в публичното пространство, ние имаме институционално отношение, съобразно Конституцията. Така че след като върховните съдии са преценили, че този въпрос е допустим, ние няма да коментираме тяхната преценка за допустимостта на този въпрос при наличие на експлицитни правни норми в Закона, но ще изчакаме завършването на процедурата по тълкувателното дело.
Това беше общо преди второто четене. Ако желаете по този ред, колеги, заповядайте.
Колегата Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Аз вече заявих, че оттеглям § 1а. Напълно споделям Вашите доводи за висящо тълкувателно производство.
Аз обаче съм на мнение, че при всички случаи има нужда от прецизиране на сроковете за извършване на проверка, не с оглед вида им, това ще видим от тълкувателното решение, Съдът какво ще каже за тях, а относно тяхната продължителност. Аз считам и фактите показват, че тези срокове за проверка са ниски и поставят Комисията в положение, в което да не успее да се вмести в тях. Затова ще си позволя след дебата по втория закон, който сме внесли по т. 2 от вече отпадналата точка, ще помоля колегите от Комисията за внимателен пълен анализ за подходящи срокове и ще предложа тези срокове да бъдат увеличени, но след като се запозная с тяхното становище и техния анализ. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колегата Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, аз също споделям мнението на колегата Хамид отчасти. Действително Комисията е тази, която следва да определи какъв ще ѝ е достатъчният срок, за да може да свърши качествено своята работа – това, което ѝ е възложено. Но и с тълкувателното решение наистина ще видим какъв е видът на срока – дали ще е инструктивен, или преклузивен.
По отношение на това, което Вие споделихте, колега Кирилов, за наименованието на Закона и вида на това, което ще приемем днес, само бих искал да отбележа, че в ал. 6 на § 1 се съдържа и вече съществуващата ал. 5 на същия член. По мое мнение, разбира се, трябва да предложите тя да отпадне, защото става ненужна тавтология на практика. Алинея 5 на сега действащата, е: „Съдебното производство започва и продължава независимо от прекратяването на наказателното производство.“ Алинея 6 казва на практика същото с малко по-разширен вариант, като тук се добавят, разбира се, и влезлите в сила присъди и така нататък. От тази гледна точка, Вие сте в правото си да го прецизирате, но това е мое становище.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Аз разчитам на задълбочен дебат. Нямам съмнения, че тази разпоредба и сега съществува в текста. Спорът беше дали… (Реплики.)
Аз си поддържам предложението така, както е направено, да бъде ЗИД. Но тъй като по § 3 ще стигнем до темпоралното действие и тъй като Ви казах, че ще оттегля § 3, за да нямаме дебат по отношение на влизането в сила, по тази причина се позовах на правилото от Закона за нормативните актове, че тълкувателният закон има действие от момента на приемане на нормите на основния закон, за да преодолеем този въпрос.
Но ако искате този дебат да го проведем по заглавието във връзка с § 3. (Шум и реплики.)
Заглавието е свързано с § 3 и заглавието предпоставя в голяма степен и § 3. Тук уточнявам, че дори да остане ЗИД, аз поддържам волята си да отпадне § 3. И тогава ще оставим на преценката на Съда да прецени действието във времето и приложимото право.
Има ли още изказвания? (Реплики.) Нищо не разискваме, говорим общо, общо преди второ четене. Изявления преди започването на второто четене, с уточняващ характер.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, Вие знаете, че аз от самото начало бях привърженик на „тълкувателен закон“. Но дали към този момент можем да изменим просто заглавието и да пристъпим към тълкувателен закон? Искам да изразя своите дълбоки съмнения, защото този ЗИД беше подкрепен на първо четене като ЗИД със съответните текстове. А променяйки самия вид на Закона, ние се изправяме пред обстоятелства, че ще приемем закон само на едно четене, тълкувателен закон само на едно четене, и не съм убеден, че това съответства на Закона за нормативните актове и на ПОДНС. Затова нека си отпадне § 3, но заглавието да си остане ЗИД на закон.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Аз бих добавил, че ако коментираме тълкувателен закон, то би следвало да го отнесем към чл. 22 на отменен закон, което пък е въпрос, който да е дискусионен в конституционната практика – доколко е възможно да се тълкува отменена правна норма.
Затова Ви казах, че ако има тълкуване, би следвало да кореспондираме с действащ текст. Но пък действащият текст, който е експлицитен и по него няма никакъв спор в интерес на истината, както отбелязахме, няма смисъл да го обвързваме и да го, ще използвам думата кореспондираме, с чл. 22, защото, тоест то има смисъл, но пак ще стане с правна норма.
Колегата Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Председателю, мисля, че няма никакъв проблем да има тълкувателен закон, подменен закон, който се прилага. Така или иначе той е отменен, но се прилага. Между другото, обектът на този закон и това, което сме събрали, тълкувателното решение на Върховния касационен съд по отменения вече прилаган в момента закон. Там не би трябвало да има никаква съмнения и проблеми, не е в този смисъл е практиката на Конституционния съд.
Така че след като Законът се прилага, той може да се прилага по силата на „Преходни и заключителни разпоредби“ на досега действащия Закон. Няма пречка Народното събрание да каже каква е била действителната негова воля по Закона, който все още продължава да се прилага. Не е противоконституционно това.
Отделен е въпросът, че ние в момента сме изправени между първо и второ четене на закон, който, както казва…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имаме право да променяме наименованието.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Въпросът не е в наименованието, въпросът е в съдържанието – казвам моето мнение. Основно искам да кажа, че няма никакъв проблем по приложимия вече, а по все още прилаган Закон, независимо от това, че е отменен, Народното събрание да даде своето тълкуване – каква е била тогава неговата воля, защото този закон продължава да се прилага.
Ако го приемете, то тълкувателното решение на Върховния касационен съд е наистина по отменения закон, който обаче се прилага. Искам да стане ясно тук на останалите колеги. И никаква пречка няма това тълкувателно решение, то не може да се обжалва, факт е, Върховният касационен съд е съобразил, че този закон се прилага от Гражданската колегия – става въпрос за тълкуване на прилагането му. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Попов поиска думата, след това господин Зарков – общо преди второ четене сме.
ФИЛИП ПОПОВ: Моето лично становище и мнение е, че принципно би било по-добре, с оглед законодателството, ако бяха подходили към този законопроект като към тълкувателен, но от самото начало. Сега, в настоящата ситуация, в която вече се намираме – между първо и второ четене, мисля, че е неуместно да променяме това, което е първоначалният замисъл. Самите мотиви на този ЗИД са написани като към ЗИД, а не на тълкувателен закон, подредбата вътре – той се касае за настоящи, в действащия закон, а не за отменения, който още се прилага.
Мисля, че след като така сте го заложили изначално, така следва да върви и до края. Просто е късно вече да се променят правилата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев, ще дадете ли думата на господин Зарков?
После ще помоля съдия Белазелков и гостите, ако желаят, да вземат думата по тази дискусия.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря, господин Митев.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми членове на Комисията, уважаеми съдия Белазелков, господин заместник-министър!
Когато преди седмица тук предупредихме, че бързането по една толкова сложна материя не може да роди друго освен объркване, имахме предвид и това. И докато миналата седмица се чудех дали вносителите знаят как да направят нещо, днес се чудя дали вносителите знаят какво искат да направят. Разликата, която миналия път поставихме за обсъждане – как е трябвало да стане този закон и дали става за тълкувателен, в сравнение с това, което е предложено, наистина беше свързано с § 3, защото волята на вносителя, заявена на първо четене, беше този закон да влезе в сила от датата на влизане в сила на предишния отменен.
Днес вносителят – господин председателят Кирилов, едновременно предлага да отпадне разпоредбата за обратното действие на Закона, но и да помислим дали да не го направим тълкувателен, за да действа той тогава?!
Каква, господин Кирилов, е волята на вносителя? Кога искате Вие, като вносител, този закон да влиза в сила? От кой момент да създаде своето действие, за да можем да се ориентираме?
Между другото, тълкувателен закон, доколкото съм запознат, в демократичния период на България парламентарната ни история познава един тълкувателен закон. Но тълкувателен закон на отменен закон, след тълкувателно решение по него на Върховния касационен съд историята ни не познава и, надявам се, и бъдещето няма да познава. Един път завинаги вземете решение какво искате да направите и го защитете, ако знаете как, ако не – престанете да губите времето на нас и на останалите уважаеми гости в тази зала.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Нямах намерение да правя реплика, ако позволите.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нямах намерение да отговарям, но тъй като бях визиран, ще се наложи.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Волята, господин Зарков, беше ясно изразена 2012 г., четири години нямаше проблеми с прилагането на волята тогава на законодателя. Да не се връщам и да повтарям каква беше волята. Каква беше волята тогава на представляваната от Вас партия?! Предната седмица споменах: сезирахте Конституционния съд колко е противоконституционен законът, който предвижда гражданска конфискация, независимо от наказателното производство.
В предното Събрание детайлно бяха представени от представителите на институциите мотивите на Конституционния съд, мотивите на Законопроекта, отхвърлените тогава между първо и второ гласуване Ваши текстове. А каква е Вашата воля, обяснявайте на Вашите избиратели, ако продължавате да се срещате с тях. Толкова до волята. Това беше политическата част.
Юридическата част няма да я коментирам. Може би трябва още малко да се запознаете – възможно ли е тълкувателно решение по отменен, но прилаган все още закон, както е в случая, може би и това оспорвате, и възможно ли е тълкувателен закон от Народното събрание по отменен, но все още прилаган, и може би година-две-три ще бъде прилаган закон. Тълкувателният закон следва да каже каква е била волята на законодателя по закон, който все още се прилага.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Колегата Кирилов за втора реплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Смятам, че моята воля беше ясна и категорична още при поставянето на проблема в първото обсъждане на този законопроект. Ще подчертая, че аз никога не съм имал съмнения, че това правило действа от 2012 г. Никога не съм имал такова съмнение. Не съм имал такова съмнение и с оглед решението на Конституционния съд № 13 по конституционно дело № 6 от 2012 г., виждайки тогава становището на Върховния касационен съд по това искане за обявяване на противоконституционност.
Можете да направите лесно справка, че тогава Върховният касационен съд е представил на Конституционния съд становище, в което смята, че гражданската конфискация безспорно конституционно е допустима и не противоречи на Конституцията и на европейските норми и следва подробно изложение на тези мотиви.
Аз не мога да гадая въображението, съзнанието на отделни народни представители или на отделни субекти, които по един или друг начин прилагат или не прилагат действащото право. Волята ми е била проверки срещу олигарси, които са започнали, да не бъдат прекратявани. Доколкото чувам вече се прекратяват проверки срещу именити български олигарси. Така че господин Зарков би могъл да уведоми съответно тези лица и да ги съприпознае като техен успешен защитник.
Тъй като сме в хипотеза да повтаряме законодателната воля, смятам, че прилагам достатъчно усилие и старание, за да изясним ясно, точно и безпротиворечиво волята на законодателя, включително и от техническа страна. Смятам че е редно най-малко поради изчерпателност не само да допусна, а и да провокирам този дебат, защото в политическата конюнктура не е ясно кой, как ще се смени едно становище през пет години за пред Конституционния съд или още повече политическа партия, или народен представител, ще си променя становището по един или друг ред.
Радвам се, че колегата Делчев е тук, защото той беше един от най-радикалните поддръжници на още по-радикални норми в Антикорупционния закон. Навремето спорехме с него по това, че този закон в този му вид е слаб и безсилен, че не съдържа достатъчно ефективни гаранции за борба с корупцията.
Днес мен ме обвинява кой ли не, че съм болшевик, че съм Дзержински, че съм имал неандерталска глава и не знам какви ли не недостойни неща.
Докладвайте на Вашите поръчители каква е пък Вашата политическа воля. Застанете, припознайте и ясно кажете: „не го искаме този закон“.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегата Кирилов за репликата. (Реплики между народните представители Данаил Кирилов и Крум Зарков.)
Колеги, трета реплика ще има ли към изказването на господин Зарков? Не виждам.
Господин Зарков, за дуплика.
ХАМИД ХАМИД: По начина на водене, но след като изчерпим дупликата.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Заповядайте, колега Зарков, за дуплика.
КРУМ ЗАРКОВ: Дупликата ми е съвсем кратка. Аз не разбрах каква е волята на вносителя на този законопроект – не на този през 2012 г., по отношение на факта – от кога искат той да влезе в сила?
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: По начина на водене – господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Аз най-искрено Ви моля да не допускате дебат по два законопроекта. Едно тълкувателно решение да не се превръща в дебат – има ли воля за борба срещу корупцията, защото вървим натам.
Иска ли някой да унищожи гражданската конфискация, или не? Нека този дебат да не го водим, защото заявихме, че в Народното събрание има пълен консенсус и пълна подкрепа на Комисията. Комисията дава своите резултати, нека да не заличаваме гражданската конфискация, нека да не даваме няколко крачки назад в борбата срещу корупцията – това ще се отрази зле на цялата държава и обществото ни.
Моля да се намесвате, когато се правят такива внушения.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегата Хамид.
Ще си взема бележка от това, което казвате, колега Хамид.
Някои от гостите желае ли да вземе отношение преди да започнем разглеждането на Законопроекта на второ четене? Не виждам такива заявки.
В такъв случай преминаваме към второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, № 854-01-87, внесен от Данаил Димитров Кирилов на 10 декември 2018 г., приет на първо гласуване на 14 декември 2018 г.
Ще помоля колегите да поканят господин Кирилов да участва в разискванията.
„Закон за изменение и допълнение на Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“.
По наименованието изказвания? Не виждам изказвания по наименованието.
Щом няма изказвания, ще си позволя да взема отношение по наименованието, което пък беше свързано с дискусията дали трябва да е тълкувателен закон.
Аз смятам също, както и колегите преди мен изразиха становище, че няма логика и не е добре като практика да преформатираме закона от такъв за изменение и допълнение в тълкувателен. Логично е, след като процедурата е започнала по закон за изменение и допълнение, тя да приключи като такава. Характерът и начинът на оформяне на тълкувателния закон е различен от този на закон за изменение и допълнение, и е логично в този смисъл да продължим с гледането на този закон като закон за изменение и допълнение, а не като тълкувателен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Аз се присъединявам към разбирането на колегата Митев. Поддържам, както казах, наименованието: „Закон за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“.
За информация на колегите казвам, че вносителят Михаил Миков, Манол Генов, Красимир Янков, Мирчев, колегата Попов – много са вносителите, няма да ги чета всички – Атанас Мерджанов, Чавдар Георгиев, Румен Гечев са предложили в Четиридесет и третото Народно събрание Закон за тълкуване на чл. 22б от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, отменен в „Държавен вестник“, бр. 105 от 2014 г.. (Реплики от народния представител Крум Зарков при изключени микрофони.)
Не е приет и с мое изявление в този смисъл. (Реплики от народния представител Димитър Лазаров при изключени микрофони.)
Други изказвания има ли?
От страна на институциите има ли желания за изявления по този въпрос? Няма желания за изявления.
Тогава да закриваме дебата.
Подлагам на гласуване наименованието „Закон за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 5.
Подкрепя се наименованието.
Предложението на колегата Хамид гласува ли се? (Реплики.) Господин Хамид оттегля предложението си за създаване на § 1а.
Колеги, пристъпваме към § 1.
Относно чл. 153 имаме създаване на алинеи 6 и 7. Няма постъпили предложения между първо и второ четене.
Имате думата за изказвания.
Ще направя изявление за това в хода на изказванията. Два пъти го казах, че ще оттегля, искам да чуя институциите.
Колега Велчев.
Господин Председател, заповядайте.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Мисля че стана ясна волята на вносителя, че ал. 7 на този етап ще бъде оттеглена. Действително чакаме тълкувателното решение на Съда.
Искам съвсем накратко само да споделя, че действително до настоящия момент практиката на съда в огромния си преобладаващ брой от случаите – много, много са решенията, може би 20, а и повече, е взел вече решение и се е изказвал, че срокът е инструктивен. Има едно или две решения в противния смисъл.
Но искам тук да обърна съвсем накратко без да ангажирам много Вашето внимание на едни неща, които бяха интерпретирани изключително погрешно и невярно.
Комисията проверява период от 10 години. Този период не може да се променя нито напред, нито назад. Тоест, дали проверката ще бъде извършена за два месеца, за шест месеца или за една година, или за две години, периодът си е 10 години. Той е един и същ. Той е от датата на уведомяване до изтичане на 10-годишния период. Периодът е фиксиран.
Казвам това, защото по първия закон, най-първия закон, който беше за престъпна дейност, там не беше така. По втория закон периодът е фиксиран. Той в Комисията нито може да удължи, нито да намали срока за извършване на проверка. За мен лично този въпрос за тълкувателното решение е неясен, защото: как може да се погаси несъществуващо право? Правото на Комисията за предявяване на иск възниква едва след като приключи проверката. От този момент има право на иск, но така или иначе такъв въпрос е допуснат пред Върховния касационен съд. Те са преценили, че следва да се произнесат по този въпрос.
Аз лично не знам как, чисто юридически, как би могло да се погаси едно невъзникнало право. Но фактът е факт. Има такъв поставен въпрос.
И искам да маркирам, че няма друга институция в държавата, която нито НАП, нито който и да е друг орган, при който срокът за извършване на проверка да е преклузивен. Но ако, разбира се, това е решението, ще се съобразим с него.
Така че и според мен е разумно наистина да изчакаме и да видим в крайна сметка какво ще бъде тълкувателното решение на съда, защото, пак казвам, чисто юридически, а пък и в крайна сметка практиката на съда в много по-големия обем от случаите е, че срокът е инструктивен. Така или иначе на този етап ние си вършим проверките. Така че това е, което исках да кажа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Съдия Белазелков, ако не възразява колегата Делчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Действително е разумно да се оттегли втората алинея не заради тълкувателното решение на Касационния съд, а защото аз смятах да говоря по този параграф във връзка с втория закон, но така или иначе той се отлага за по-натам.
Вижте, аз и на предното обсъждане казах, че всяко материално субективно право се поражда и от там нататък може да се погаси на всякакви основания.
Във втория закон ще има дискусия за давността. Обезателно трябва да има становище по въпроса за сроковете, защото ако давността се прекъсва с предявяването на иска, тогава може да има и спиране на давността. А има предложения давността да спира с подаването на сигнала до Комисията, ама пък ако там производството е безкрайно, нещата ще отидат на зле. Така че във всеки случай Вашият дебат по подобна уредба трябва да бъде много по-задълбочен.
Във всеки случай е добре този въпрос да се решава тогава, когато Вие си формирате воля по втория закон, тъй като от моя гледна точка нещата са доста свързани.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на съдия Белазелков.
Не искам да влизаме в дебат, който отложихме, но и сега чл. 152, ал. 1 от действащия Закон според мен съдържа експлицитна разпоредба по отношение на давността.
Правата на държавата по този закон се погасяват с изтичане на 10-годишна давност. Давността започва да тече от датата на придобиване на имуществото. Това е ал. 2.
Алинея 2 е достатъчно щадяща и защитаваща правата на проверяваното лице и този момент е най-първия във времето. Той предхожда и сигнала, предхожда и обезпечителните мерки, предхожда и предявяването на иска, така че ми се струва, че по този въпрос за абсолютната 10-годишна давност, която е абсолютно симетрична и на давността по ДОПК.
Тук се говори, че нямало такъв прецедент в нашето право, ами има такъв прецедент в нашето право, и то много отдавна, повече от 17 години – в ДОПК по отношение на доказването, където тежестта за доказвания на проверяваното лице при определени обстоятелства и проверяваният период не може да обхваща повече от 10 години.
Но сега тези, които искат да се твърдят вечни проверки и да внушават това на хората, на тях обективното действащо право очевидно не им е никаква пречка. Лошо е когато и юристите започват да твърдят това.
По втория, подробния Законопроект, ние сме поставили на дебат само ал. 3 – дали да не се промени ал. 3, която е: „давност не тече, докато трае производството по Раздел IV“. Само за това сме предложили промяна и сме казали: „давност не тече от започване на проверката по чл. 107, ал. 2“, тоест това сме го предложили.
Но това е бъдещ дебат и аз изцяло подкрепям разбирането на съдия Белазелков, че на този въпрос следва да отделим значително внимание и да стигнем до ясно, конкретно, еднозначно заключение, за да не се спекулира и манипулира с него, дори да има желание за това.
Ако няма желаещи от гостите, колегата Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, представители на институциите! Мнението на мен и на колегите от Движение „България на гражданите“ е, че независимо как ще кръстите Закона – дали ще е тълкувателен, или ще е Закон за изменение и допълнение на Закона, това, към което върви легислатурата, е очевидно и то е засилване на репресията. Защото ако до този момент съдът е преценявал, че когато едно лице е невинно, производството срещу него за отнемане на противозаконно придобито имущество трябва да се прекрати. Вашето намерение и намерението на обсъждания текст е да направи така, че независимо дали едно лице е невинно, или виновно, независимо дали наказателното производство срещу него е прекратено, или не е прекратено, неговото имущество да подлежи на отнемане. Тук мисля, че не трябва да има никакъв спор по този въпрос, че вървим към една идея – по-репресивен закон, отколкото той е бил до този момент.
Духът по който се обсъжда и се приема този закон, мен лично много ме притеснява, защото опозицията тук е прекалено мълчалива – имам предвид парламентарната опозиция. В пленарната зала почти нямаше изказвания. Прави ми впечатление бързината, с която този законопроект беше предложен, влезе в Комисия, влезе в пленарна зала, за да може една седмица по-късно да е на второ четене. Някак си изглежда, че цари едно примирение, един сговор между парламентарно представените партии, че този закон трябва да бъде приет.
Ще кажа защо това ме притеснява. Законът за противозаконно отнемане на имуществото сам по себе си е изключение от чл. 17 на Конституцията, който казва, че: „имуществото, частната собственост е неприкосновена“. Разбира се, то е разумно изключение. Това е правото на държавата да може да отнема имущество, което е придобито по противозаконен начин.
Това, което в момента се прави с този законопроект, е една стъпка по-напред – отиване отвъд баланса, отиване в посока на това да се отнема имуществото на хора, за които съдът е преценил, че са невинни.
Като го правите, поне променете в името на Законопроекта: „Незаконно придобито имущество“ и го оставете „Закон за гражданската конфискация“ или нещо друго. Защото хората отвън се смеят. Хората казват: как противозаконно придобито имущество, при положение, че човекът е обявен за невинен?
В заключение ми се струва, че това, което сте на път да приемете, подлежи на много сериозна атака откъм Конституционния съд. Разбира се, че това ще го преценят хората, които могат да сезират Конституционния съд, но така предложен Законопроектът – без ясни гаранции за защита на интересите, правата на гражданите, защото такива не сте предложили в Законопроекта, отива много сериозно в полето на противоконституционност и това е становището на Движение „България на гражданите“, на моите колеги. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Преди, уважаеми господин Председател, да Ви дам думата за реплики, позволете ми аз да репликирам колегата Делчев, защото все още мога да си залича определени спомени.
Антикорупционният закон, макар да действа от 23 януари тази година, по него няколко парламента водеха много тежки дебати.
Аз искам да попитам колегата Делчев: Законопроектът, който носеше наименованието „Закона Кунева“ и, който беше фокус на парламентарните обсъждания през 43-то Народно събрание, какви радикални мерки предвиждаше? Не предвиждаше ли възможност да се започва проверка по анонимен сигнал? Не предвиждаше ли крайности в презумпцията за невинност и респективно така нареченото „обратно доказване“?
Колко време като дебат сме изхабили заедно с госпожа Кунева и тя посещаваше всички парламентарни групи в 43-то Народно събрание, за да се постигне консенсус? Не бяхме ли тук? Вие седяхте там, заедно с колегата Петър Славов, и бяхте единствените, които подкрепяха приетия на първо четене Законопроект на госпожа Кунева?! Само с нашите и Вашите гласове „за“, всички други парламентарни групи блокираха този законопроект в началото на януари 2017 г.
Не беше ли искането на Вашата група – на „Реформаторския блок“, този закон да бъде предпоставка, той да бъде ключов и в нашите коалиционни отношения, и в законодателните ни приоритети? Колко пъти с Вас давахме отчет за движението на „Закона Кунева“ пред нашите колеги от Мисията по механизма за сътрудничество и оценка? Ние имахме воля „Законът Кунева“ да бъде факт още в миналия парламент.
В този парламент сега работната група в Министерството на правосъдието започна, взе като база „Закона Кунева“. Ако помоля експертите да поровят в архива на Комисията, ще извадят класьори, защото аз имам поне седем редакции на така наречения „Закон Кунева“.
По никакъв начин не бих се разграничил от правната ни работа тогава, навремето, с вицепремиера Кунева. Смятам че тя защитаваше и европейските ценности, и постигането на критериите по механизма за сътрудничество и оценка. Тя е много добра в интерес на истината по този въпрос.
Мисля че това, че достигнахме чак на този доклад до закриване на критерия 17, е резултат и на нейната работа от преди две или три години. Ако бяхме приели „Закона Кунева“ в оня вид, този закон, по Вашите думи, сега щеше да бъде трикратно или многократно още по-противоконституционен. Тогава не водихме ли този дебат за границата и за мярата на защитата на правата на лицата на проверяваните субекти? (Реплики.)
Ще имате право на дуплика.
Тогава Вие ни обвинявахте вътрешно коалиционно, че ние сме меки. Тогава Вие бяхте принципни, а ние ГЕРБ бяхме меки и едва ли не имаше нюанс на твърдение, че не Ви подкрепяме в достатъчна степен.
Продължавам да твърдя, че тогава ние бяхме абсолютно коректни партньори и довършихме тази работа. Смятам че ако Вие попитате госпожа Кунева, тя ще Ви каже, че няма съмнения по въпроса, че гражданска конфискация има от 2012 г. Нормата, която коментирахме тук като чл. 153, ал. 5 я имаше и в така наречения „отменен закон“.
Председателят, господин Пламен Георгиев.
Това беше първа реплика, Вие сте забравили парламентарната процедура много бързо. Ние чакаме да се върнете в парламента, Вие пък забравихте.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Съвсем кратък ще бъда.
Съветвам, на първо място, да се прочете Решение № 13 на Конституционния съд от 13 октомври 2012 г. Там всичко е казано. И очевидно изказването показва непознаване на основен акт в държавата, а именно Конституционно решение, където е изкоментиран целият закон.
И тук искам да обърна внимание, че в това Конституционно решение имаше няколко особени мнения, защото бяха обявени две или три разпоредби за противоконституционни от този закон, които бяха, че и тези разпоредби не трябва да са противоконституционни. Мисля че с това се изчерпва отговорът за противоконституционността на закона.
Но тук е много важно да се отбележи: очевидното непознаване на материята говори, че се засилва репресията. Не, всъщност Законът беше отслабен и се възстановява това положение, което беше към 2012 г. Винаги в тази държава, от тогава до сега, е действал един и същ закон, на който реално разпоредбите са пресъздадени в новия Антикорупционен закон, и в нито един момент това не е създало проблем.
А затова, че ни се смеят отвън, смеят ни се това, може би което правим сега и на тези безумни изказвания, защото още от докладите, които започнаха на Европейската комисия, в четири поредни доклада ни караха да укрепваме и да подобряваме този закон, за да подсигурим този институт на „гражданската конфискация“, който е работещ и действащ в страната.
Целта на този закон е – очевидно има явно неразбиране на този закон, защото той неслучайно се откъсва от Наказателното право, защото там целите на този закон са други. Това не представлява наказание, това е „гражданска конфискация“, но най-, най-, най-невярното твърдение беше, че този закон по някакъв начин създава допълнителна репресия.
Не само, господин Делчев, че не създава допълнителна репресия, а този закон просто възстановява, защото в противен случай той беше безкрайно отслабен този закон и аз мисля, че това всички го разбират. И е лицемерно да казвате: искаме „гражданска конфискация“, но тя да е свързана с наказателното производство. Това означава дори неразбиране на самия институт на „гражданската конфискация“, която няма нищо общо с наказателното право. Това е институтът и това е философията – това не е наказание.
Последно да Ви кажа, не само че тук защитата е триинстанционна, може да го потвърди и присъстващият тук съдия – три инстанции на съда се произнасят: окръжна, апелативна и върховна инстанция, за да бъде отнето едно имущество. За да се отнеме имущество се минава през три инстанции на съда.
За да се наложат обезпечителни мерки се минава през две инстанции на съда. Първата се произнася и е съдебна инстанция в условията на неотложност. Втората съдебна инстанция има достатъчно време и мотивира решението си, като лицето, на което е наложен запор, може да обжалва колкото си пъти иска. Имаме случаи когато се е обжалвало по два, по три, по пет пъти пред съда налагане на обезпечителни мерки.
Комисията какъв репресивен орган е, господин Делчев, като не може да направи нито едно действие без контрола на съда?! Всяко едно действие е под контрола на съда и решението на съда. Без него Комисията не може да прави нищо. Комисията не може да запорира сама имущество, Комисията не може да отнеме сама имущество, всичко се контролира от съда.
Мисля, че оттук нататък няма какво повече да се каже за конституционното решение и закона. Мисля, че тук се касае за непознаване на материята, извинявайте.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това беше втора реплика.
Колеги, има ли трета реплика към изказването на колегата Делчев? Ако няма трета, той има възможност за дуплика.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Аз благодаря, че ме върнахте в едни други времена по отношение на този закон, когато работихме върху него в Четиридесет и третото Народно събрание, защото явно трябва да припомним какъв беше онзи закон, какъв не беше. Със сигурност онзи закон беше работещ.
И да Ви кажа, господин Кирилов, Вие споменахте за анонимните сигнали, така е, аз все още съм голям привърженик на анонимните сигнали, защото ред европейски институции работят по анонимни сигнали, но тогава депутатите конкретно ги хвана страх да има анонимни сигнали в антикорупционен закон. Това беше работещо решение.
Аз ще Ви кажа какъв не беше онзи законопроект. Той не беше адхок. Той не беше законопроект, който се прави за няколко човека, които, видиш ли, по някакъв начин ще се изплъзнат от производството на КПКОНПИ, защото до този момент КПКОНПИ не е успял да се справи със сроковете, за да отнеме имуществото на конкретни хора.
И да Ви кажа, законопроекти, които се предлагат адхок по този начин, защото и Вие го споменахте в днешното заседание, господин Георгиев е говорил за това, че конкретни лица трябва да бъдат обхванати от този законопроект – законопроекти, които се правят по този начин, противоречат на всички законодателни принципи.
Спомням си тогава онзи трик, че ГЕРБ подкрепяха онзи законопроект, но някак си партията на господин Митев уж го подкрепи, ама не го подкрепи всъщност. И някак си уж щяхме да го приемем този законопроект, но не го приехме в крайна сметка. И си спомням, че след това се получи едно нагаждане по собствен образ и подобие, разбира се, когато Реформаторският блок вече не беше във властта, за да пречи на явно съгласието, което има в това Народно събрание.
Но при всички положения следим внимателно, четем внимателно и конституционните решения и смятаме, че гаранциите за това този инструмент да не се превърне от един важен, правилен за държавата инструмент, в едни репресивен инструмент, който води до нарушаване на човешки права, са важни. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Делчев.
Много искам да говоря по тази тема, но ще се въздържа.
Господин Попов иска да направи изявление. След това думата поискаха Зарков и колегата Митев.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Съвсем кратко изказване по § 1, ал. 6. Аз мисля, че тя е пряко свързана, както и в началото започнах, с § 3 – именно от кога влиза законът в сила. Защото, ако не се приеме § 3 според мен се обезсмисля и приемането на § 1, ал. 6, защото тя се съдържа в ал. 5 всъщност. Тук е малко по-разширен вариантът, разбира се – говорим и за влезли в сила присъди.
Аз искам само да обявя гласуване. В тази връзка ще се въздържим по ал. 6. По-нататък колегата Милков, го упълномощавам да гласува. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Попов.
При всички положения аз ще направя изявление по ал. 7, а вече Комисията ще реши дали ще гласуваме това изявление, дали ще го формулираме като предложение по чл. 83, ал. 5 от Правилника, но мисля, че волята Ви е ясна и ще зачитаме Вашия глас съобразно гласуването на колегите от БСП.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, с риск да прекъсна спомените между бившите коалиционни партньори, да се върнем на Законопроекта на второ четене и на текстовете, които разглеждаме, тоест на текста, който остана.
Алинея 6 не дава никакво ново съдържание спрямо това, което пише в ал. 5 на сега действащия законопроект, и аз имах възможност да го обявя още на първо четене.
Първата си част тя се съдържа, доколкото става дума за прекратяването на наказателното производство, просто повтаря дословно казаното в ал. 5, втората част тази презастраховка, написване „влизане в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен“, в най-добрия случай е безсмислен, а в най-лошия случай може да доведе отново до въпроси и неразбиране.
Използвам случая, тъй като честно казано до голяма степен изчерпахме важните неща в този дебат, да кажа и следното: волята на законодателя през 2012 г., която Вие няколко пъти подчертахте, за мен е пределна ясна. Волята на законодателя през 2012 г. беше да може да се пристъпи към отнемане на имущество без значение дали съответното лице е осъдено, или не. Друг е въпросът, дали това е правилно, дали не е правилно, този дебат се води тогава и по него правилно бе споменато „бе съзиран и Конституционният съд“ – два пъти.
За съжаление с това тълкувателно решение, което и за мен лично беше изненадващо, но то е такова, каквото е, се предизвика една паника в законодателя, една паническа реакция, едно внасяне на необмислени текстове, което ще има като последици повече въпроси, повече неразбиране и повече проблеми в крайна сметка, включително за Комисията. Съжалявам за това нещо. Можеше да се обмисли и направи качествено.
Алинея 6 няма причина да съществува според мен, ал. 7 е оттеглена, така че предлагам Ви § 1 да отпадне.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплики?
Аз ще направя реплика.
Алинея 5 на чл. 153 казва: „Съдебното производство започва и продължава независимо от прекратяване на наказателното производство“. Очевидно това също е предмет на тълкуване и на интерпретации, затова ние сме дали подробно концентриран текст върху законова пречка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск – въпрос близък до въпроса, който е обсъждан от Общото събрание на гражданската колегия. Изрично в края на разпоредбата се казва: „без оглед дали е признат за невинен за престъпления, посочени в разпоредбата на чл. 108“ – това е разпоредбата, която е каталогът на престъпленията, за които имаме линк, имаме връзка между двете производства, която бих казал, че е наследена и от предходното законодателство.
За да го кажем просто: ако за убийство на лице еди-кое си е прекратено производството и лицето признато за невинно, това не означава, че то не е придобило незаконно имущество, че не се е обогатило, че както казва Конституционният съд „справедливостта много разсъждава“, проверяваното лице не прави демонстрация на необясним материален просперитет.
Искам да запитам: известно ли Ви е и защо паническа била реакцията? Ами миналата седмица разбрахме, че едно производство е прекратено. Сега неофициално се говори, че производствата по отношение на Огнян Донев, Гриша Ганчев са с подобен статут и това са производства, които са започнали по стария ред. Защо не вземете отношение по това? Това са производства, в които държавата е вложила процесуална енергия и е събрала доказателства назад във времето. Те се прекратяват. Ще разберем ли истината?
В наказателния процес има принцип, че ако обвиняемият пожелае, производството може да продължи, за да се стигне все пак до доказване на неговата невинност. За тези лица ще продължи да стои съмнението. Извинявам се, че цитирам конкретни лица, може да не ми е точна информацията, но се говори, адвокати говорят, както адвокати ги подбуждат да говорят с Вашия маниер.
Мен политиката никога не ме е влечала и винаги ми е представлявала голяма доза усилие, но това, което съм научил, че ако по някакъв начин съм проявил несправедливо отношение, то се връща. Затова Ви казах и днес от трибуната: неколегиалността винаги се връща, тя се връща по няколко пъти. И много съм научил и от по-възрастните колеги общинари в Столична община.
Да не се отклонявам – признавам, че продължавам да съм засегнат от Вас в днешния ден.
Това беше първа реплика.
Втора реплика към изказването на господин Зарков.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Зарков, правото на законодателна инициатива е едно от основните законово закрепени правомощия на всеки народен представител.
РЕПЛИКА: Конституционно закрепени.
ХАМИД ХАМИД: Мисля, че е неуместно това правомощие да бъде наричано „паника“. (Реплики от народния представител Крум Зарков.) Имайте го предвид, това ще Ви бъде напомняно всеки път, когато Вие внесете някои текстове.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегата Хамид.
Трета реплика има ли към изказването на колегата Зарков? Не виждам.
Господин Зарков за дуплика.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми и много чувствителни колеги – отзад-напред.
Господин Хамид, прав сте да ми припомните правото на конституционна и законодателна инициатива, не го отричам, отричам необходимостта, когато за инициативата е упражнена в понеделник, Правната комисия да го разгледа в сряда. Аз съм упражнил правото си на законодателна инициатива по Закона за отговорност на държавата от вреди преди четири месеца, още не сме имали възможност да уважим тази законодателна инициатива. Иначе съм съгласен с Вас.
Председателят Кирилов сам показа колко е трудно и защо не трябва да се бърза. Той говори – цитирам го: „линк, връзка с наказателното производство“, а цялата задача от 2012 г. и различните си проявления на този законопроект, според тези, които носеха тази идея, да няма този линк, онзи списък на престъпления и моментът на повдигане на обвинение или друг избран от законодателя, имаше за цел само да ограничи кръга хора, които Комисията да провери. Това беше идеята на законодателя.
Пак казвам, друг е въпросът дали е била правилно разписана, дали сама по себе си е правилна по същество. Но това беше идеята през 2012 г. препотвърдена през 2017 г. с този закон и, ако си спомняте, едно от предупрежденията, които от левицата тогава отправяхме по отношение на новия Антикорупционен закон – така наречен, е, че именно онази връзка, която се опитваха да отделят, се прибавя отново с нови правомощия, нови дирекции и така нататък, няма да се връщам на това. Така че този линк го няма.
И сега по отношение на конкретни производства. Нямам никаква представа за какво говори господин Кирилов. Знам, че закон за конкретни производства не се прави по принцип, защото винаги, когато искаш нещо да направиш за едно, ще объркаш друго. И тук не искам да теоретизирам, това просто е практически факт.
И какво ще се случи сега, когато след няколко минути вносителят на разпоредбата, според която Законът влиза в сила от 23 януари 2018 г., я изтегли? Ами ще има разлика между отделни подсъдими и проверявани лица по отношение на това, дали Наказателният съд се е произнесъл по тяхното дело между 23 януари 2018 г. и датата, когато ще влезе този закон. Не е ли така? За едните ще важи тълкувателното дело, а за другите ще важи новият закон.
И сега на кой какво ще се падне не знам и не искам да знам. Това което знам е, че ние като законодатели, би трябвало да направим правилата равни за всички, а не да съдим по този начин.
Последно, разбирам причината по ал. 6 да се добави това „влизане в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен“. Аз я наричам „презастраховане“, но може би пък имате основание, имайки предвид как се стига дотук. Но струва ми се, че отново правим грешка. По скоро трябваше да се разясни, да се установи и в съда – предполагам, че нямаше да има никакъв проблем по отношение на ал. 5 такава, каквато е. Защото иначе може да се зададе въпросът: Не съставлява законова пречка влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен, а съставлява ли законова пречка влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за виновен? Представлява ли? Естествено, че не, но въпросът стои заради недобро изписване на законовите текстове.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Господин Председател, заповядайте.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Няма да има различен режим от 23 януари, защото дотогава не е влязло тълкувателното дело, тълкувателното решение. (Реплики.) Едва от момента на взимане на тълкувателното решение, оттогава има разлика, тоест отпреди няколко седмици, откакто влезе тълкувателното решение – от този момент до момента на влизане в сила на този закон. И аз мисля, че това обосновава бързата реакция, защото в противен случай ще се измени действителната воля, която – съгласен съм и с Вас, господин Зарков, че тя е такава изначално, но според тълкувателното решение на съда не е такава волята. Според нея абсолютна професионална пречка съставлява прекратяването на наказателното производство. Вие казахте друго и аз съм съгласен с това, че това беше волята на законодателя, но според тълкувателното решение не е така. И това налага бързата реакция, за да може нещата да се върнат в този вариант, в който бяха от 2012 г.
За правилната техника аз не мога да коментирам, действително, дали е трябвало да бъде автентично тълкуване, това вече е Ваша преценка. Аз мисля, че така се възстановява това, което е било, защото в противен случай, ако трябва с Вашите думи – „до влизане в сила на тълкувателното решение“, е било едно, защото ние имаме решения, включително и срещу хора, на които е отнето имущество, които са освободени от наказателна отговорност и е реализирано административно наказание. Те са освободени, а на тях им е отнето имущество, а сега ще поставим другите хора в доста по-благоприятна светлина и, както от Вашите думи става ясно, различно от това, което Вие като народни представители сте имали предвид още към 2012 г.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, господин Георгиев.
Аз ще взема думата за изказване.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, ще подкрепя § 1 в частта за създаване на ал. 6. От дебата дотук имам чувството, че като че ли всеки избягва да спомене или поне се споменава бегло защо беше необходимо създаването на ал. 6 в чл. 153.
Всички казват и потвърждават, че от 2012 г. по отменения закон волята на законодателя е била да не се предпоставя гражданската конфискация от резултата на проведено наказателно производство срещу лицето, срещу което е подаден иск от съответния орган – тогава КОМПИ, а сега КПКОМПИ.
Факт е също така, че има решение на Върховния касационен съд – тълкувателно решение, в което мнозинството от върховните съдии тълкуват и възприемат по много по-различен начин ал. 5, въпреки заявките, които тук чувам от колеги как всичко е ясно, как е безпротиворечиво, че съдебното производство започва и продължава, независимо от прекратяване на наказателното производство.
Колеги, явно не всичко е ясно, явно е, че не влагат уважаемите върховни съдии това разбиране, което влагаме или сме вложили ние при предприемането на тази норма преди една година. Именно заради това е необходимо и приемането на ал. 6, която ал. 6 да подчертае, да разясни, да допълни тази воля, която сме имали в ал. 5 на база на мотивите и на разбирането в тълкувателното решение на Върховния касационен съд от 4 декември.
Нещо повече, това разбиране, което е отразено в новата ал. 6 на чл. 153, е застъпено от част от съдиите от Върховния касационен съд, изразили особено мнение по въпросното тълкувателно решение. Аз не виждам нито нещо скандално, нито нещо извънредно, нито пък законодателството е адхок по това законодателят да обясни, да разясни волята, която е вложил тогава, когато имаме решение и явно неразбиране или тълкуване в друга посока от страна на Върховния касационен съд.
Аз няма да използвам терминология, че това е тълкуване „контра леге“, каквото беше направено като изявление от главния прокурор на предходното заседание миналата седмица, но със сигурност е разбиране и тълкуване, което не съвпада с волята на законодателя, няма нищо общо със смисъла, вложен в тази разпоредба.
Няма да се връщам пък през 2012 г., нито ще се връщам към отменения Закон, нито към решението на Конституционния съд, което ясно всъщност показва и казва това, което е записано и в действащата ал. 5 на чл. 153, и в новата ал. 6. Не смятам, че има нито някакъв укор като законодателна техника и като правна, а като морално етични съображения. Особено по отношение на чувството за справедливост смея да заявя, че този закон всъщност защитава и се опитва да възстанови чувството за справедливост, което е много сериозно накърнено у българските граждани.
Аз не знам кой, къде, с кой се среща и как се среща, но трябва да Ви кажа, че при моите срещи всъщност хората настояват именно за възстановяване на справедливостта, особено в случаите, в които имаме незаконно придобито имущество, настояват за бърза и ефективна реакция от страна на държавата. А това може да се постигне с подобно разяснение, каквото се дава в този случай в ал. 6 на § 1. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Това беше Ваше изказване.
Реплики към изказването на господин Митев? Няма.
Колегата Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Фактът, че в момента правим изказвания, които са по същество, които са по философията, които почти нямат нищо общо с процедурата по второ четене на Законопроект, показва, че имаме проблем в законодателния процес в тази комисия и той е свързан с правенето на оценка на въздействие.
Никой не отрича правото на народните представители да правят предложения. Но и в този законопроект, и в другия, на който отложихме разглеждането, обърнете внимание – две изречения: „Законопроектът ще засегне значителна група хора“. Край! По този начин изготвихме една процедура, направена е оценка на въздействие, иновативна за юридическата общност. Оценката всеки път в кръв и плът влиза през тази врата и казва: какво направихте? И ние почваме в някакъв спешен порядък да променяме законодателството.
Това трябва, както каза колегата „панически“, аз употребих друг термин. (Реплики.) Трябва да променим това, трябва да променим този принцип на работа. Още когато приехме Законопроекта, направихме тези възражения, казахте: да дадем време на Закона. Сега за една година правим три промени в нов закон, което ни извежда на едно от първите места в Европа по приемане на законодателство и скоростта, с която го приемаме. А това не е устойчивост, не е тази устойчивост, която със сигурност искат гражданите и бизнесът на България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплики?
Първо, колегата Митев, след това, колегата Хамид.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми, колега Божанков! Аз няма да се съглася по отношение на оценката за въздействие. Ако гледаме обективно, то не само този, би трябвало тогава да кажем, че абсолютно, почти голяма част и от Вашите законопроекти, внасяни от Вашата парламентарна група и от Вашите колеги, също са с едно-две изречения по отношение на отделните точки в оценката за въздействие.
Но няма да се съглася и с това, че е неправилен или неверен подходът и начинът, по който се разглеждат законопроектите в Правна комисия. Смятам че всъщност имаше доста подробно изложени мотиви към този законопроект. Ако внимателно сте се запознали, както предполагам сте го направили, сте абсолютно наясно и за това, какви са причините да бъде предложен, и за това, какви са резултатите, които вносителят очаква да настъпят в резултат на предлаганите изменения, така че дори и да не са подробно разписани в оценката за въздействие, на практика в мотивите се съдържа и оценка на въздействие на Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Аз исках това да попитам господин Божанков: говорите за оценки за въздействие. Някой чете ли мотивите на законопроектите?
Някой чете ли мотивите на законопроектите, с които примерно създадохме тази комисия? Някой в тези мотиви видя ли каква е волята, защо се предлагат тези законопроекти?
Всички законопроекти – антикорупционнни, след така наречения „Закон Петканов“, в който имаше изричен текст, изрично обвързване, изричен линк. Оттам нататък волята на самия законодател е за гражданска конфискация. Някой вникна ли в тези мотиви? Последният влязъл в сила Законопроект от 23 януари 2018 г. – там изрично, и то подробно пише каква е волята на народните представители, какъв смисъл влагат в тези текстове. После някой ги изтълкува на обратно.
Затова образно казахме, че някой тълкувайки, подмени мотивите на народните представители, на всички законопроекти след така наречения „Закон на Петканов“.
Така че нека преди да почнем да четем норми, да четем мотиви. Нека преди да тълкуваме норми да погледнем и мотивите на законопроектите. Мисля че ще е от полза за всички нас. Защото каквото и да говорим, не можем да кажем, че корупцията е приключила, че всичкото имущество в България, всичките пари са законно придобити, да закрием тази комисия, ако искате и Правна да закрием, и да си ходим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Има ли трета реплика към изказването на господин Божанков?
Ако няма, аз ще направя трета реплика, за да кажа следното. Колега Божанков, аз съм имал повод много внимателно и чисто колегиално по-скоро да Ви подбудя във Вашите законодателни инициативи към прецизност. Защото ако погледнем законопроектите, които са внасяни от Вас и са били подкрепяни от това Народно събрание, а има такива, на всички законопроекти текстовете сме ги пренаписвали тук, в тази комисия, което означава, че не мотивите, не оценката за въздействието, а дори и на ниво предложение за текст на законодателната инициатива, Вие не сте предоставяли завършени или достатъчно годни текстове.
Винаги съм казвал: приемаме това предложение на БСП, но очакваме да си го доработите между първо и второ четене. Така беше и с ГПК, така беше и по застрахователни спорове, така беше и с инициативите на Мая Манолова, които припознавахте, включително по изпълнителното производство – съдия Белазелков е свидетел, включително по отговорността на работодателите за неразплатени възнаграждения. В този контекст тези обвинения към Правна комисия звучат не само несправедливо, а абсолютно неубедително. Още повече Вие сте част от работата на Комисията и имате възможност по Правилник да участвате. Колко пъти Вие сте внесли предложения между първо и второ четене?
В минимума случаи, в които сте правили такива предложения – предложението да отпадне еди-кой си параграф. Да, може би не съм изцяло справедлив към колегата Милков, защото той се е опитвал да предлага понякога текстове, не знам дали поради партийна дисциплина, но след това не ги е довършвал окончателно. Благодаря му за случаите, които е участвал в работата на Комисията.
Но вижте, нещо в последно време дебатът стана прекалено полярен и Вие влязохте в една схизма на предубеденост, която не работи за Вашия авторитет. Ако плановете Ви се осъществят утре, това ще звучи с много по-силно основание към вашите усилия.
Имате право на дуплика.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми репликиращи!
Тъй като дебатът отиде в посока други законопроекти, аз се връщам на този. (Реплики.) Бидейки от тази комисия, ние имахме своето предложение, наша визия за цял Антикорупционен закон, който е отхвърлен. Така че не можете да кажете, че не сме правили между първо и второ четене предложения, господин Кирилов.
Ако смятате, че изказването ми е не на място, аз мога да се съглася и да кажа, че законодателният процес в Правна комисия е на ниво и това не се случва – оценката на въздействие не влиза всеки път през тази врата с искане спешно да променим нещо и ние на новоприети закони правим по три, четири изменения в рамките на една година минимум. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания?
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! Аз няма да влизам в тона, който е междуличностен, и започна от пленарната зала. Вие присъствахте на неговото развитие, Вие проследихте неговото развитие в Правната комисия.
Дали е започнал от съдебна зала и дали в решение на Върховния касационен съд с мнозинство 4 към 1 взето от съдиите, ние продължаваме да го коментираме, защото Вие цитирате други решения от 2012 г. и давате довод, че трябва да спрем да ги коментираме. Тук е взето 4 към 1 и съответно правните аргументи Вие трябва ди ги зачетете. (Реплики.)
Цитирате ми друго решение, което аз (реплики), …. Решението на Конституционния съд взето 4 към 1 тълкувателно решение.
Да си продължа изказването, защото зададохте много въпроси.
В Закона пише така: че незаконно е имуществото за придобиване – ще се опитам популярно да се изказвам, да не е твърде юридическо, имущество, за придобиването на което не е установен законен източник – гледам го в закона. Тоест така нареченото „необяснимо богатство“.
Вижте, затова хората се възпаляват, защото често пъти богатството е необяснимо, много често. Някои хора могат да имат богатство и го придобиват по начин, а другите хора го нямат, защото не разбират как е придобито. Фактът е факт.
Аз го казах и на първо четене. В момента, в който приемем тази постановка, особеното мнение сега на тази законодателна техника, ние изравняваме следните лица: лице, за което е казано, че е невинно. Разбирате ли защо стои странно – невинно, но не ни е ясно как е спечелило пари? Данъчно-осигурителният процесуален кодекс за същата хипотеза – т. 7, ал. 1 на чл. 122, чета го от половин час, пак е необяснимо богатство, но понеже е неприкосновена част от собствеността казва така: „ние изчисляваме това богатство, начисляваме Ви данъчна основа и трябва да платиш данък върху него, защото не е ясно как си го придобил – доходите ти не стигат“.
В случая, когато има наказателно производство, има или присъда, или висящо, на хората им е ясно и могат да го възприемат. Когато за това лице пише „невинен“, няма никаква връзка от това, което е свършил. Абстрахирам се за производствата „държал ловна пушка без разрешение“ как се развиваха тези производства пред Вашата комисия. Няма да коментирам какво може да е придобил той от това престъпление. Или е въвел в обръщение банкнота от 20 евро – пак става причина за производства в минали години пред Вашата Комисия. Абстрахирам се от това.
Но когато за лицето пише „невинен“, това влиза в хипотезата на всеки друг гражданин, за който би се приложил друг ред, а именно да изчислиш имущество, което не можеш да разбереш откъде го има, да го обложиш с данък и държавата да получи едни пари.
Затова този текст според мен и решението на Върховния съд намира логиката точно тук, защото когато се повдигна обвинение и след години този човек е невинен, ние продължаваме да говорим за гражданската конфискация и го отнемаме. Разбира се, че са отделни производства. Отнемането на това имущество не минава в наказателното производство, че е придобито от конкретното нарушение, но в един момент този човек е реабилитиран за обществото, а Вие продължавате. Ето това не може да намери отговор – защо за еднаква категория хора ще се приложи чл. 122 от ДОПК, а за другите - не.
Тук вече и аз нямам юридически отговор на въпроса. Попитах на първо четене. Опитвам се да Ви говоря юридически, но разбираемо за слушателя.
Всичко което се каза, се присъединявам към колегите си. Вие сте слушатели днес на това законодателстване и затова може би Ви е странно. Същото беше и в ЗОП, когато беше паднала оградата. Аз нямам ретроспективно мислене – да си спомням в миналото какво е било, предпочитам да гледам напред.
Ако седна днес, ще се сетя и за редица случаи, които за Вас са първи днес като слушатели, а за нас е поредният. Затова се възпламенихме така, при положение че нашите законопроекти стоят дълго време, преди да влязат в Комисията.
Последно ще кажа за качеството на нашите законопроекти. Господин Кирилов, когато разполагаш с ресурса на цяла дирекция и отдел референти, с всичките юристи на министерствата, мисля, че някак си това те подпомага. Ако за Вас промените, които правихте в нашите законопроекти, са само въпрос на качество, за мен Вашите промени са и политически. Просто Вие сте мнозинство, а ние правим определени компромиси, за да постигнем, макар и малко, част от нещата, които сме обещали на хората. Това беше политическата част на моето изказване.
Та затова, четейки двата закона – ДОПК и Вашия, при оправдан човек, без присъда, остава неясно защо се третира различно. Това го мисля непрекъснато и предния път питах.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Милков.
Вече са заявени две реплики, а аз искам трета реплика.
Пръв е господин Хамид, след това – господин Митев.
ХАМИД ХАМИД: Господин Милков, говорите за „оправдано лице“, кажете ми: може ли това лице да е оправдано заради съществени процесуални нарушения? Казвате, че има връзка и Комисията трябва да прекрати проверката. Хайде да говорим като обикновени хора, на обикновен език. Какво ще правим с един подкуп, да речем от 10 млн. лв., за който има сигнал, намерени са в дома на лицето „Х“ 10 млн. лв., прокуратурата е образувала производство, внесла е обвинителен акт? (Реплики.)
Да речем, че при намирането и вземането на сумата някой е забравил да извика поемни лица – съществено процесуално нарушение; или пък някой е нарушил правото на защита на това лице – съществено процесуално нарушение. Десетте милиона обаче ги има?! Искате да кажете, че трябва да ги дадем на това лице да си ги харчи на свобода?! С цялото това нещо да му запорираме тези 10 млн. лв. и той да каже: „вече са ми законни“ – това ли искате да направим?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Милков, ще се спра на правната част от Вашето изказване, тъй като го разделихте. Няма да се съглася с Вас по няколко причини. Първо, Вие казвате, че е ясно, че от 2012 г. има разделение между производството по гражданска конфискация и наказателното производство срещу лицето, за което е подаден искът за гражданска конфискация. Едновременно с това обвързахте във Вашето изказване и мотивирахте, че всъщност такава връзка би следвало да съществува, особено тогава, когато казахте, че няма присъда, а всъщност винаги има присъда – тя може да е осъдителна, може да е оправдателна. Тоест, когато имаме оправдателна присъда, не следва да се прилагат разпоредбите за гражданска конфискация, а в този случай би следвало или този иск да не бъде подаван в съда, или съответно ако пък е бил подаден, да имаме решение, с което искът да бъде отхвърлен. Това обаче пак казвам: противоречи и на разбирането, което е действало по отменения закон. Затова се е произнесъл и Конституционният съд с Решение № 13 от 2013 г. мисля. Затова пък се предлага и тази нова ал. 6, която да направи това разяснение.
Не мога да приема, че правим съотношение колко съдии са гласували за решението, колко са били с особено мнение, все едно се намираме на някакъв футболен мач. (Реплики.) Не мога да възприема този начин на аргументиране на позиция. Да, следва да се съобразяват мотивите, но в никакъв случай ние не сме обвързани с тълкувателните решения на Върховния касационен съд. В края на краищата все още България е република с парламентарно управление и все още законодателните актове и съответно актовете за изменение и допълнение на закони в тази държава се приемат от Народното събрание.
Ако е обратното, то тогава Ви предлагам да променим Конституцията – няма да законодателства Народното събрание, ще законодателства примерно Върховен касационен съд, Върховен административен съд, Върховна касационна прокуратура или пък всеки техен акт и всяко тяхно решение да бъде задължително за народните представители.
Разбира се, че следва да съобразяваме и да имаме предвид при законодателния процес тези становища, но в никакъв случай не сме императивно обвързани с тях. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Ще се опитам да съм кратък, макар че с нищо от казаното от колегата Митев не мога да се съглася. И той ме изненада с това си разбиране, което се опита да аргументира. Въпреки всичко ще се опитам да съм кратък.
Първо ще започна с това какво е богатство и как се трупа богатство в търговско-правното му разбиране. Богатство или по-голямо имущество в търговския оборот има в нормалните пазарни системи, в нормалните икономически системи. Има тогава, когато си открил нещо полезно за обществото. Това полезно нещо за обществото е ново, няма да го наричам „инвенция“, „иновация“ – имаш идея, реализирал си я, осъществяващ пазарна преднина, след това защитаваш правно тази си идея. Правото дава много гаранции, много възможности за това: регистрираш дизайн, регистрираш модел, криеш си рецептата за някаква прекрасна, много интересна напитка. Да, тогава вече трупаш имущество. Така се прави обикновено богатството, което разговорно наричаме „богатство“ в търговския оборот, в бизнеса, в нормалния бизнес.
Кое е ненормалното в България? Ненормалното е, че голямото богатство не е свързано с този нормален бизнес. (Реплики от народния представител Валери Жаблянов.) Може да има опити в тази връзка. Но ти не знаеш в един момент как 28-годишна девойка приватизира външно-търговско дружество с 3 млн. долара активи. (Реплики.) Не знаеш! Не знаеш как в един момент едно лице се оказва не само собственик на ново предприятие, а на 10 милиарда в швейцарски банки. (Реплики.) За Вашата интерпретация на необяснимото богатство – възразявам срещу тази интерпретация, защото я няма в закона. Няма и дефиницията, която опитахте да въведете. Дори и да я имаше, обратното на това „няма законен източник“, обратното правно е, че източникът е незаконен. В този ред на мисли е цялото разсъждение на конституционните съдии през 2012 г. и реферирам да се запознаете с тези разсъждения.
Ние работихме по закона с доходи, приходи и източници на финансиране са: значително несъответствие е, значи имаме законов критерий – значително несъответствие. Имущество е всякакъв вид собственост. Нали разбираме, че не е необяснимо богатството от незаконните източници, от проституция, търговия с оръжие, рекет изнудване и така нататък?! (Реплики.) Там източникът е обясним.
По Вашата шега какъв бил примерът на колегата Хамид. Да кажем, някой извършва обир, грабеж в трезора на Българската народна банка.
ХАМИД ХАМИД: Хиляди случаи има. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Успява да вземе огромното богатство, успява и да го укрие. След това съучастниците се разстрелват или се унищожават един друг, или остава само един. Спрямо дееца на практика не може да се осъществи наказателно дирене, но откраднатото е налице. Е какво, общественият интерес или както казва Конституционният съд... (Реплики.) Да, ще дадем възможност да плати данъка на откраднатото и да му го легитимираме?!
Вижте, политическата пропаганда е едно, манипулацията на общественото мнение е друго, но когато говорим като юристи, да връщаме лентата преди 2012 г... (Реплики.) Ами и аз не съм бил тогава народен представител и колегата Хамид не е бил, и колегата Митев не е бил. Но тогавашното 41-во Народно събрание е приело този закон и го има. Хвалиха България, а с това говорене сме способни дори да променим имиджа си извън България между партньорите.
Не искам да удължавам повече този дебат, затова млъквам.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми колеги, ще се опитам да бъда по-кратък от Вас, защото става като състезание по дебати и красноречие, пробваме се кой е по-остроумен.
Ако някой ме гледа в момента, със сигурност очаква да направя възражение, сигурно всички ги сърбят да кажат едно нещо. Има принцип за невинност до доказване на противното и принцип за разделение на властите. Всеки студент ще започне оттук, за да Ви дупликира.
Какво ще стане, ако някъде се намерят 10 милиона евро? Може, във Вашата кола, която Ви чака долу... (Реплики при изключени микрофони.)
Никой не Ви манипулира. Това, че някъде са намерени 10 хиляди или 10 милиона лева, означава едно: че някъде са намерени пари. Дали лицето е виновно с всичките тук фикции, истории, разкази и студентски казуси... (Реплики при изключени микрофони.)
Не ме прекъсвайте, защото вече става грозно. Всички юристи тук ще Ви обяснят – в момента, в който се установи, че лицето „Х“ е разбило трезора на 23 април, еди-как си е станало, то тогава го е разбил – когато се установи с влязла в сила присъда. (Реплики.)
Казвам следното нещо: когато има присъда и пише „невинен“, знаете ли какво означава? Че са установени всички факти и обстоятелства. Аз съм експерт по търговско и гражданско право, не по наказателно, но ми е достатъчно да знам, че за това лице по безспорен начин трябва да е установена неговата вина. Когато не е установена по безспорен начин вината, отиваме в други измерения. Това е възражението ми.
Каква е връзката на наказанието и гражданската конфискация? Казах Ви едно: отговорете ми на въпрос, на който аз не мога да отговоря – за връзката между този институт, когато за лицето е написано, че е невинно, и института по ДОПК – тогава гражданите са еднакви. Разбирате ли? Това е моят въпрос. Казах, че аз си го задавам и Ви попитах, за това не съм съгласен – съдът не законодателства. Съдът е извършил това, че системата на разделението на властите работи. Съответно те са си свършили тяхната работа, разбирайки закона. Това не е един човек, за да възприемаме кой как се държи и дали искал писмено да го каним и да философстваме. Четиридесет човека са се подписали под едно нещо, които разбират право повече от нас тук всички взети заедно.
Богатството. Благодаря за лекцията по предприемачество, аз не съм предприемач. Наистина нямах представа как се случва това нещо и как се забогатява в търговския оборот. Казвам само така: в мотивите си сте написали, че всичко това се случва заради „необяснимото богатство“. Пак казвам: „необяснимото богатство“ не винаги следва от престъпление. Необяснимото за мен, е обяснимо за някой много по-предприемчив или по-навътре в определен бизнес. И Ви казвам, че необяснимостта не може да води до прилагане на този ред, а не на другия, където ще го обложиш. На този въпрос Вие не можете да ми отговорите.
Исках да Ви убедя, че моите аргументи – Вие сте по-запознати кои са преписките на тези хора, нямам тази информация, по цял ден сме в пленарната зала, не чета публикации, преписки. Ние затова гласувахме „въздържали се“, защото се е стигнало до това положение да дойдете на крака да го кажете.
Затова не опонираме агресивно и не сме против, но няма как да се съгласим с такъв тип законодателство.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имаше ли въпрос към мен? (Реплики.) Искахте да Ви отговоря. Има ясно правило по отношение на действието на наказателната... (Реплики при изключени микрофони.)
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Не е имало въпрос към Вас. (Реплики при изключени микрофони.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има правило в закона, имаме състезателен процес по гражданската процедура. (Реплики при изключени микрофони.)
Тоест искате да не ви отговарям. Хем поставихте въпроса, хем да не Ви отговарям?!
Усещам, че очевидно има желание за прекратяване на дебата.
Някой да желае да вземе становище? Няма.
Колеги, предлагам по процедура да направя предложение по чл. 83 за отпадане на ал. 7 от текста на § 1. Ще подложа това предложение на отделно гласуване.
Комисията възразява ли? Не.
Съдия Белазелков възразява ли? Не изразява становище. (Реплики.)
Подлагам на гласуване моето предложение по чл. 83 за отпадане на ал. 7 от текста на вносителя.
За – 18, против и въздържали се няма.
Приема се ал. 7 от § 1 да отпадне.
При това положение подлагам на гласуване само ал. 6 в § 1.
За – 13, против – 5, въздържали се няма.
Приема се частично § 1 в частта „Предложения за създаване на ал. 6“ и с това § 1 е приет.
Пристъпваме към § 2.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения и предложения по § 2. Няма изказвания и закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2.
За – 12, против – 5, въздържали се – 1.
Параграф 2 е приет.
Колеги, пристъпваме към наименованието на подразделението „Преходна разпоредба”.
Предлагам Ви да гласуваме, след като обсъдим и приемем или не приемем § 3.
Пристъпваме към § 3 – текст на вносител: „Законът влиза в сила от 23 януари 2018 г.“.
Откривам дебата и имате думата за изказвания, мнения, предложения.
Имам молба към гостите, към Комисията и към съдия Белазелков да коментират. Вече направих изявление, че съм склонен да оттегля предложението си по § 3.
Моля за Вашето становище и по текста на вносителя, и евентуално по неговото оттегляне.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Няма проблем да се оттегли този текст, защото вече имаше изказвания, че приетият вече текст е в пълна хармония с предходната ал. 5 на Закона, така че откога ще влезе в сила текстът, е без значение – няма нужда изрично да се казва откога ще влиза в сила.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако някой от правоприлагащите не желае да чете мотивите, каква е гаранцията, че ще прочете нашите стенограми – от Комисията или от пленарната зала? Защото аз вероятно ще се опитам и от трибуната да обясня защо оттеглям § 4.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Колега, нали не очаквате по висящи дела да кажа какво мисля?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, очаквам от Вас Вашето правно мнение. Не очаквам никакви висящи дела. Те са голямо неизвестно за нас. Може би журналистите да знаят много повече от нас по висящите правила и производства.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Гарантирам, че съдът ще приложи ал. 5 от деня на влизането на Закона в сила. Шеста не вярвам да промени нещата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Комисията желае ли становища?
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: С оглед на това, че се касае за граждански процес, ние мислим, че тук не действа принципът, който действа в наказателното право, за по-благоприятен закон, така че действително с влизането в сила съдът трябва да го прилага.
Разбира се, рискът е, ако има вече такива производства, които са прекратени от съда въз основа на тълкувателното решение и ако бъдат потвърдени на втора инстанция, тези дела ще бъдат окончателно прекратени. Това беше и причината да се бърза с този законопроект.
В по-голямата си част, както казах, има около 20 случая. Досега само за един имам информация, че е прекратен. Няма как да гадаем. Тук всичко е под условие колко бързо ще бъде приет Законът, дали президентът няма да наложи вето. Гадаем вече, не знам какво ще се случи.
Аз намирах смисъл в обратното действие, но щетата няма да е чак толкова голяма, ако не се даде обратно действие, защото това ще са само тези междинни случаи до влизане в сила на Закона, ако се потвърдят прекратените дела, това ще се случи. Те засега не са толкова много. Дай Боже, до влизане в сила на Закона да не се увеличат. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, имате възможност за изказвания.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! В предходно наше изказване колегата Зарков изрази отношението ни по § 3, така че няма смисъл да се преповтаряме. Ние сме против обратно действие на Закона и няма да подкрепим параграфа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания?
Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Много Ви благодаря.
Надявам се, че правната Ви съвест и професионалната Ви подготовка ще се обади в някой момент.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е призив и апел?!
Тук не е въпрос на правна съвест, въпрос е на изрична регламентация в Закона за нормативните актове. Председателят каза, на първо четене също го коментирахме в становището на Министерството на правосъдието, тъй като това не е наказателен закон, не е относима забраната за ретроактивно действие. Това е особена гражданска процедура от административен характер, допустимо е ретроактивно действие. По тази причина съм го записал.
Имам воля, с оглед афишираните съмнения и предубеждения в обществото, да оттегля това предложение, господин Жаблянов – тук ще го обясня: само и само, за да прехвърля от моята съвест прилагането на това правило на съвестта и вътрешното убеждение на правоприлагащите органи и институции, защото те претендират, че следва да се тълкува. Според мен няма никакъв проблем чрез тълкуване в този случай да се извлече правно правилно волята на законодателя за действието на нормата във времето. Това ми е мотивът.
Ако няма други изказвания? (Шум и реплики.)
Да, но пак трябва да стане по процедурата по чл. 83.
Правя предложение по чл. 83: § 3 да бъде отхвърлен. (Шум и реплики.)
Подлагам на гласуване – моля, който е „за” това мое предложение, да гласува. (Шум и реплики.)
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението по чл. 83 за отпадане на § 3.
Процедура на господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Пак по чл. 83, по същия начин аз оттеглих моето предложение, но чисто формално трябва да го гласуваме по § 1а. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Може, може да се оттегли.
По вносител са минали на първо четене в залата, докато предложенията между първо и второ четене не са влезли в залата.
Колеги, при това положение не подлагам на гласуване § 3 на вносител – Комисията предлага той да бъде отхвърлен.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделение „Преходна разпоредба” по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
За – няма, против – няма, въздържали се – 17.
Не се приема предложението за наименование на подразделение „Преходна разпоредба”.
Колеги, с това приключихме второто четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Благодаря на гостите по точка първа.

Пристъпваме към точка втора, бившата трета от дневния ред – приемане нов законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на изборния кодекс, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС, № 854-01-13, внесен от Гергана Желязкова Стефанова и група народни представители на 23 февруари 2018 г. и ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС, № 854-01-84, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Христиан Радев Митев, Емил Димитров Симеонов и Искрен Василев Веселинов на 16 ноември 2018 г.
Колеги, разполагате с проекта на общия законопроект на двата ЗИД-а. Имате думата за изказвания, мнения, предложения, възражения, становища. Няма изказвания.
Който е съгласен да приемем проекта на общ законопроект, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се общият законопроект на приетите на първо гласуване два ЗИД-а на Изборния кодекс с номера 854-01-13 и 854-01-84.
С това приключихме и втора точка от дневния ред.
Колеги, ако нямате предложения за теми и въпроси за обсъждане, ще закрия днешното заседание.



(Закрито в 17,20 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНАИЛ КИРИЛОВ