Стенограма от заседание на комисия

---

ПРОТОКОЛ
№ 76

На 30 януари 2019 г., сряда, от 14,30 ч. се състоя заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Отправяне на актуални въпроси към министъра на правосъдието госпожа Цецка Цачева, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за защита на търговската тайна, № 902-01-1, внесен от Министерския съвет на 02.01.2019 г.

Списък на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по правни въпроси господин Данаил Кирилов.

* * *


ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, има кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси. Получили сте съобщения с предложение за дневен ред, както следва:
1. Отправяне на актуални въпроси към министъра на правосъдието госпожа Цецка Цачева, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за защита на търговската тайна, № 902-01-1, внесен от Министерския съвет на 02.01.2019 г.
Имате думата по дневния ред.
Няма изказвания по дневния ред. Който е съгласен да го приемем, моля да гласува „за“.
Гласували 13 народни представители: за 13, против и въздържали се няма.

Колеги, пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ОТПРАВЯНЕ НА АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ КЪМ МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО ГОСПОЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на народното събрание
Гост ни е министърът на правосъдието госпожа Цецка Цачева. Приветствам я от свое име, ако не възразявате – и от Ваше име!
Добре дошла в тази календарна година в Комисията по правни въпроси!
Колеги, няма да повтарям процедурата – по големина на парламентарните групи първи сме народните представители от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
Колеги, заповядайте за въпроси към министър Цачева.
Ако нямаме, ще се въздържам за първия кръг въпроси. Въздържаме се за първия кръг.
Пристъпваме към втората по ред по численост парламентарна група.
Колеги от „БСП за България“, заповядайте – колегата доктор Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо министър Цачева, моят въпрос няма да е злободневен, обществено предизвикан от някаква обществена активност, а е предизвикан от срещата ми на приемни с редица граждани, които са поставяли след последното поставяне на този въпрос, аз реших да запитам. За да не питам неформално в Министерството, използвам настоящата форма на диалог.
Става дума за държавните съдебни изпълнители. По моя информация от няколко години не е провеждан конкурс. Каква е концепцията на Министерството, има ли такава по отношение на мястото на държавните съдебни изпълнители – действия на органа, който е техен орган по назначаването, имате ли концепция за мястото им в съдебната система, функциите им? За момента те съвпадат до голяма степен с тези на частните. Има много лица, които изпълняват длъжността временно до провеждане на конкурса, а конкурси не се провеждат. Това създава в мен въпроса дали има някакво виждане за промяна на тяхното място, функции и работа на държавните съдебни изпълнители. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря за въпроса, господин Милков.
Ще припомня, че приключи в края на миналата календарна година конкурса за нотариуси. Пак подчертавам, че не съм разкрила нито едно ново място, а тези, които бяха обявени, за които се проведе и конкурс с места, открити с предходни заповеди на предходни министри във времето, или незаети още в хода на конкурсната процедура, или освободени поради смърт на нотариуса или по други причини.
Веднага след конкурса в момента има предложение да стартира конкурс за частни съдебни изпълнители, отново с такива места, които са регламентирани по закон – на 30 хиляди души население един частен съдебен изпълнител, отново без да се разкриват нови допълнителни места, само за тези, които към момента съществуват. За различните населени места са различен брой. Предполагам, интерес ще има спрямо София – за София едно е свободното място.
Постъпи възражение от Камарата на частните съдебни изпълнители, в което по същество се противопоставят на конкурса за заемане на вакантните към момента работни места с твърдение, че работата на ЧСИ намалява, тъй като видите ли тук се включва и държавното съдебно изпълнение.
От тази седмица фактически съм на работа – поканих ръководството на Камарата на ЧСИ, исках в понеделник да се срещнем, но, за съжаление, те са извън София. В сряда ще имам среща с тях, когато ще уточним, по-скоро аз трябва да ги убедя в необходимостта от провеждане на конкурс по отношение на ЧСИ.
Виждането ми е, че след като приключи конкурса по отношение на местата в съдилищата, където към момента има временно изпълняващи длъжността до провеждането на конкурс на държавни съдебни изпълнители да се обяви конкурс за заемане вече на основание постоянно правоотношение мястото. Няма да бъде лесен диалогът с Камарата на частните съдебни изпълнители, но аз съм убедена, че в правосъдната система има място и за държавни съдебни изпълнители. Всъщност правото на всеки един взискател е да избере към кого да се обърне, за да му води изпълнителното дело.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Колега Милков, имате възможност за отношение – реплика.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Аз Ви благодаря, госпожо Министър, точно за нещата, които казахте преди отговора – че ще се направи конкурс за държавни съдебни изпълнители, а именно, че диалогът с Камарата би бил труден. Тъкмо това може би беше важното уточнение, защото според мен може би и те са били причина дълго време да няма конкурс, а такъв трябва да има.
Държавата според мен трябва да има способност с държавни съдебни изпълнители да провежда не само избор на хората, но и държавата да има такава способност. Затова Ви благодаря. Надявам се в най-скоро време тази година да се реализира такъв конкурс, да се запълнят бройките до заемане на конкурса и колегите, които работят това нещо, да се развиват и да са мотивирани в работата си. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Дуплика, госпожо Министър!
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По същество постигнахме съгласие с господин Милков на визията ми за развитието на държавните съдебни изпълнители в структурата на съдебната система. Аз също считам, че те са необходими и в тази хронология, в която Ви поясних, ще бъдат и моите действия, разписани във времето.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, позволете ми да отворя организационна скоба, тъй като колегата Милков постави въпрос във връзка с частното съдебно изпълнение.
В началото на тази сесия като председател на Правна комисия постъпиха две писма с искания за срещи. Едното от тези писма е от Камарата на нотариусите във връзка с нашите изменения в изпълнителното производство и искат да поставят въпроси в тази връзка. В това писмо сме визирани и министърът на правосъдието, и Правна комисия, мисля, че имаше и още адресати. Затова се обръщам и към Вас, първо, за да знаете това. Обръщам се и към министъра да определи време и място. Ние сме готови да домакинстваме такава среща, когато е удобно на Вас и на Ваши представители, да се проведе тази среща с Нотариалната камара.
Второто искане за среща е от Асоциацията на банките, което е адресирано до нас от върховните съдилища и още адресати, но не е посочено Министерството на правосъдието. То касае проблеми с заличаване на вписани тежести и проблеми в тази връзка. Засега, даже преди два чáса, имах телефонен разговор и сме постигнали съгласие за вторник от 15,00 ч. тук. Така че който желае да участва в тази среща с Асоциация на банките.
Госпожо Министър, и до Вас има адресат. Асоциация на банките – до министъра на правосъдието, до Лозан Панов, до Данаил Кирилов, до Георги Дичев и до Ралица Негенцова. Тази среща е засега. Но може би тук трябва да уведомим и другите адресати. Срещата – проектна, насрочена за 15,00 ч. другия вторник.
А това е писмото от Нотариалната камара. То е само до нас – да, само до Данаил Кирилов – председател на Комисията по правни въпроси, с мотиви за изменение на чл. 501а от ГПК. Така че моля за мандат, както и за участие, за да определим време и да отговорим на председателя на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара на Република България.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Председател, ако позволите.
Министерството на правосъдието благодари за поетото от Вас домакинство, ще участваме в срещата във вторник от 15,00 ч.
Искам да поясня, че освен това писмо, с което сме сезирани институциите – органите, които Вие изброихте, при мен пристигат много сигнали от адвокати от страни по изпълнително производство, тогава когато се стига до продажба на публична продан на недвижим имот, какво се случва с възбраните, с ипотеките на банките. Действително проблемът е сериозен.
Към този момент онова, което аз мога да извърша, е да възложа проверка на съответния частен съдебен изпълнител дали е спазил процедурата и закона. За съжаление, само по реда на този контрол от Инспектората по Закона за съдебната власт не можем да стигнем до окончателен резултат. Явно вероятно ще се наложи и някаква законодателна промяна. Така че ние ще участваме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за това, госпожо Министър.
Колеги, поканени сте за вторник, от 15,00 ч.
Очакваме Вашите предложения за време за следващата среща с Нотариалната камара.
Трета по големина е парламентарната група на „Обединени патриоти“.
Колега Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос също е по темата за изпълнителното производство. През 2017 г., както всички знаете, приехме промени в ГПК, с част от които възложихме на Министерството на правосъдието в чл. 450а, ал. 3 от ГПК, да бъде изготвена Наредба за електронни запори на банкови сметки. Въпросът ми към Вас е докъде е стигнала работата по тази наредба, на какъв етап е, кога можем да очакваме да бъде изработен и качен за обществен обсъждане Проектът на наредбата. Благодаря.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Митев, за този въпрос. Вие не за първи път ми го задавате, аз не за първи път ще Ви информирам, но е полезно да споделя с Вас последващите стъпки след повдигане на темата от Вас.
Проведохме в Министерството на правосъдието през есента на миналата година, месецът вероятно е края на септември, началото на октомври, среща с представители на Националната агенция за приходите и наредбата по същество в проектен вариант е готова. Онова, което следва – въпросът, по който трябва да постигнем съгласие с представителите на Банковия сектор, е кой точно по електронен път да събира тези такси.
Банките държат на системата БОРИКА, от Националната агенция за приходите имат своите съображения и аргументи. Продължаваме да работим и да постигнем съгласие. Позицията на банките е, че БОРИКА е лицензирана структура, която би могла да оперира. По този въпрос мисля, че сме близо до постигане на съгласие между всичките институции. Работи се!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Митев, заповядайте за реплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз благодаря за отговора.
Изключително съм удовлетворен, че сте вече на финалната права, че има изработен проект, че сте близо до постигане на съгласие, тъй като мисля, и Вие споделяте мнението, че електронизацията на изпълнителното производство, в частност електронните запори, спомагат и за намаляване на цената на изпълнителното производство и за длъжника, и за взискателя. Благодаря Ви за отговора и Ви пожелавам успех в постигането на съгласие, да се надяваме, че то ще е скоро, за да може и Наредбата съответно възможно най-бързо да влезе в сила.
Използвам възможността, че съм взел думата – извинявам се, но трябва да напусна заседанието на Комисията заради друг ангажимент. Упълномощавам председателя Кирилов да гласува от мое име и от името на колегата Емил Димитров-Ревизоро по точка втора от дневния ред.
Пожелавам успешна работа на всички колеги и на Вас, госпожо Министър.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Госпожо Министър, желаете ли дуплика?
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С намерение да постигнем скорошно окончателен вариант за приемане на тази наредба. Консенсусното съгласие най-трудно се постига, затова работим много активно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Следващи по ред са колегите от парламентарната група на „Движението за права и свободи“ – колегата Хамид е в международна делегация, колегата Цонев е в друга комисия, но каза, че няма да поставя въпроси.
Обръщам се за покана към господин Найденов от парламентарната група на „Воля“, ако желае.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Аз искам да задам въпроса – как стои положението с осъдените лица, които не са издирени, за да изтърпят своите присъди. Доколкото си спомням, миналата година бяха около 700, по-конкретно въпросът ми е – тази бройка увеличава ли се на такива осъдени лица, които не могат да бъдат издирени, или има тенденция за намаление на тези осъдени лица? Точна бройка конкретно е трудно да се каже, не искам, но ориентировъчно как върви издирването?
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви за този въпрос. Всички знаете каква е процедурата – след влизане в сила на съответната присъда, потвърдена с решение на горните инстанции, прокурорът по делото отправя съобщение до Главна дирекция „Охрана“, която на посочените адреси – неслучайно казвам „адреси“ по време на наказателното производство, да задържи съответно лицето и да го предаде в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в съответното място за изпълнение на определеното наказание и при съответния режим, при който то ще се използва.
Действително не бих могла да цитирам, и Ви благодаря за разбирането, на точното число – дали са нагоре, или надолу, но мога да споделя какви са затрудненията.
Във връзка с адресната регистрация – постоянно местоживеене или настоящ адрес, в хода на наказателното производство едно лице, един подсъдим, след това след приключване на наказателното производство – осъден, е с няколко адреса. В случаите, в които след издирване на място от служители на Главна дирекция „Охрана“, лицето не бъде установено на известните в наказателното производство адреси, се предоставя съответната информация на Министерството на вътрешните работи, които започват действия по издирването на това лице. Проблемът идва от невинаги точния адрес, който е в наказателното производство или пък ако лицето се е отклонило и е заживяло на друго място. Това мога да Ви дам като отговор по този проблем.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте!
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: От парламентарната група на ГЕРБ няма въпроси.
От парламентарната група на „БСП за България“ – заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Госпожо Министър, както заявихте, в края на миналата година бяха проведени изпитите за нотариуси и нотариусите бяха обявени. Сред лицата, които не са издържали изпитите, съществува доста напрежение и към мен се обръщат хора от региона на град Бургас, които са се явявали на изпит. Основно техните въпроси са свързани с това, че те считат, че са издържали изпитите, но при оценката е проявен някакъв субективизъм, който е бил в тяхна вреда.
Въпросът, който Ви задам, е – каква е методиката на оценка, използвана в писмените и устни изпити за нотариуси?
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря за този въпрос.
Съгласно Закона за нотариусите и нотариалната дейност и Наредбата за провеждане на избор, изпит за нотариус, министърът на правосъдието назначава 5-членна комисия и е в състав: двама представители, излъчени от Нотариалната камара с нарочно решение на управителното тяло на Камарата, един представител на Върховния касационен съд, представител на академичните среди и един представител от Министерството на правосъдието.
В рамките на така заявените качества на лицата и длъжности, които трябва да бъдат в Комисията, съм издала заповед, назначила съм комисия – законът казва, че председателят трябва да бъде служител на Министерството на правосъдието. Приех, че най-подходящ следва да бъде главният инспектор – човекът, който оглавява Инспектората на Министерството по Закона за съдебната власт. Господин Панов изпрати представител от Върховния касационен съд, Нотариалната камара със решение – своите двама представители, и преподавател по нотариално право от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
От тук насетне съгласно Закона и Наредбата, комисията е тази, която представи регламент за организацията и провеждането на избора – изпита за конкурса, за провеждане на конкурса за нотариус, който регламент съм одобрила, като одобрението е само на база дали съответства на закона и на наредбата.
Искам да споделя пред Вас, колеги, че онова, което на мен ми направи впечатление, че и в Закона, и в Наредбата оценките на всеки един от членовете на комисията са в цяло число – 2, 3, 4, 5 и 6. Ясно е, че когато местата са малко – за район имаше по една бройка, за други – две, но като цяло малък брой свободни места, теоретично възможно при такова оценяване в цяло число да се получи равен сбор от писмения и от устния изпит. От комисията бе обяснено и аз приех техните аргументи – няма как да се дописва Закона или Наредбата и да се оценява примерно както е на кандидат-студентски изпити или на други изпити, да кажем, в стотни, на четвъртинка, половина или и 0,75 и така нататък.
Тези мои опасения накрая се оправдаха, защото за няколко района се получиха от двама кандидати равен сбор оценка. Тогава онова, което с оглед предходната практика е било, бяха възможни подходите – не се обявя нито един за спечелил, тъй като мястото е едно, а имаме примерно двама кандидати с равен бал, или пък се разкрива допълнителна бройка. Аз приех втория подход – това е изцяло в правомощията на министъра, тъй като счетох, че не е обосновано, не е справедливо хора, които са положили усилия, класирани са с равен брой точки, на едно и също място, съответно да не получат удовлетворение от своята работа.
Споделям с Вас, че до мен са постъпвали молби от кандидати, участващи от различни райони – не мога да цитирам откъде, които считат, че са се представили добре, но не са добре оценени. Специално става дума за писмения изпит, защото устният изпит се провеждаше при пълна прозрачност, задължително кандидатът, който говори, дава отговор на въпросите, в залата трябва да присъстват още пет от следващите, които се явяват, за да слушат и те, за да не се получава несправедливо оценяване.
По въпроса за писменото оценяване, мога да споделя онова, което е в компетентността на Министерството да създадем организация, нарочно помещение с достъп до него и ключ само от членовете на комисията, тъй като това са ангажирани хора, те по различно време идваха да проверяват писмените работи. Оценяването се извършва независимо от всеки един от тях. Не ми е известно да има голяма разлика с повече от единица между различните оценяващи. Аз нямам списъка с конкретните числа, но така или иначе ако някой кандидат счита, че неправилно е оценен, че има някакъв друг порок при провеждането на конкурса, той има право да обжалва резултатът. Така че според мен нечии права по никакъв начин не са накърнени.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте за реплика, колега Стоянова.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Госпожо Министър, благодаря Ви – отговорихте на въпроса ми, но частично. Може би за да бъде пълен отговорът, трябва да Ви дам пример – предполагам, че не го зададох достатъчно ясно.
Питайки Ви за методиката на оценка и специално за писмения изпит, тези, които се обръщат към мен, ми казват, че те са отговорили на всички въпроси, а оценката им примерно е между 2,00 и 3,00. Означава ли самата методика на оценка, че се взема като средноаритметично оценката на отговора на всеки въпрос или при непълен отговор, това се пише двойка и тогава остават един или два въпроса, на които примерно човекът е отговорил пълно? Това като в училище ли е, или е някаква друга методика? В този смисъл, не знам дали съм достатъчно ясен сега.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Казусът, трите варианта на казуси с въпросите към тях са изготвени от членовете на комисията, само от тях, без присъствие на какъвто и да е служител от администрацията на Министерството на правосъдието в продължение на съботния ден, предхождащ изпита, от 10,00 ч. сутринта. От охраната ми звъннаха, примерно около 9,00 ч. вечерта и казаха: „Ама, госпожо, те още са тук“, едва ли не с притеснение, че няма да приключат с казусите и въпросите. Комисията ги е изготвяла за следващия ден. Нямаме проблеми с организацията – навреме, на място, изтеглен е на случаен принцип вариант, размножен и всички кандидати са работили по тях.
Това, което мога да кажа – към този момент аз не знам какъв е казусът. Съзнателно не съм искала да се интересувам и не го знам какъв е, нито конкретните въпроси към всеки казус.
Това обаче, което споделят всички, в това число и действащи магистрати, че казусът е бил изключително сложен и вероятно това е бил смисълът на комисията, тъй като най-обективно се оценява при анонимна работа. Нали разбирате, че работите са анонимни? Писмената работа е анонимна, така както при кандидатските конкурси или поне както беше едно време по мое време и малко след мен. Така че за субективизъм при оценяването – вероятно, аз си давам сметка, че тази сложност на казуса е затруднил много от кандидатите.
Що се отнася до регламента за организацията и провеждането, той е публичен и е качен на страницата на Министерството на правосъдието – всеки може да се запознае с него. Това стига до мен като министър, което съм одобрила. Другото е работа на комисията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Ако позволите, допълнителен въпрос – до каква степен и в каква процесуална фаза са жалбите? Давам си сметка, че имате право да не отговаряте на този въпрос, защото касае число, но ако имате обща представа във връзка с процедурата по обжалване и колегите не възразяват за това допълнение.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Числото не мога да Ви кажа. Знам само, че в срока, който изтече за подаване, мисля, че това беше 16 януари, след него се очакваха жалби, които ще пристигнат по пощата – нещо, което е редовна практика. Има и такива, които са постъпили по пощата. Но това вече е част от работата на съдебната система, така че нямам информация по хода на движение на тези жалби.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
С това изчерпахме процедурата по въпроса на колегите от БСП, нали?
Колегите от Патриотичния фронт и от ДПС няма да задават въпрос.
Втора покана за колегата от Политическа партия „Воля“ – господин Найденов, заповядайте, ако желаете.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Министър, преди година – година и половина приехме в НПК така нареченото „разпоредително заседание“. Много от наказателните съдии в разговор с тях, почти всички или повечето, да кажа, негодуват от това разпоредително заседание, тъй като считат, че то затруднява процеса и го забавя, поради известни причини. Много пострадали, тъжители или подсъдими невинаги разбират какво е това и да им се чете е все едно нищо да не им се казва, така че мнението на съдиите е, че разпоредителното заседание е малко излишно.
Въпросът ми е – Министерството мисли ли по този въпрос, има ли становище, отзиви от това разпоредително заседание, което беше гласувано и прието за някаква промяна, корекция или за пълно премахване?
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Действително със съществените промени в НПК от 2017 г. се прие уредбата на този вид заседание. Разбирате, че не бих могла да коментирам от гледна точка нито на законодателните Ваши правомощия, нито от името на магистратите, които прилагат тези правила, но мога да споделя с Вас, а и Вие можете да се запознаете в доклада по Механизма за сътрудничество и оценка от Европейската комисия, че тази промяна се приветства, тъй като се счита, че тя значително намалява сроковете, в които се води един наказателен процес, едно наказателно производство.
За всички Вас не е тайна, че държавата заплаща средства във времето и в случаите, когато един процес е приет от Инспектората на Висшия съдебен съвет за необосновано продължителен. За мен лично, позовавайки се на констатациите на Доклада на Европейската комисия, който за мен е обективен и безпристрастен, това е стъпка в правилната посока, която Вие, законодателите, сте предложили с промените в Наказателно-процесуалния кодекс.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Колега Найденов, желаете ли реплика?
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Само да кажа, че това може би е заключение на Европейската комисия. Аз казвам становището на практикуващите наказателни съдии. Само го констатирам като факт.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз Ви вярвам, че Вие коректно споделяте тяхното мнение, но знаете, че такъв закон се изисква известно време да действа, за да може да се направи и последваща оценка на въздействието му. На този етап мисля, че ползите са повече, отколкото случаи, за които Вие споделяте, че магистрати са стигнали до Вас.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, ще ми позволите ли допълнителен въпрос, свързан с този на колегата Найденов? В работата на работната група за изменение на Наказателния кодекс за домашното насилие – утре ще имаме второ заседание на работната група, на няколко пъти представители на Министерството на правосъдието споменаха и за работата на работна група в Министерството на правосъдието по Проект за нова стратегия за наказателна политика.
В тази връзка имаме нужда от корелация, от връзка с работната група и бихме приветствали, ако получим повече информация. Все пак знаем за етапа на прогрес по работата на тази група.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С голямо удоволствие. И сега отправям покана, но и по съответния писмен път ще отправя – за участие на членове на Комисията, на сътрудници, експерти към нея. Тя е в изпълнение на проект, който е с няколко фази. Много време отне събирането на информацията, защото тя е от различни институции, от прокуратурата, от МВР.
Искам да споделя, че във връзка с тази наказателна концепция се намира и работената в Министерството на труда и социалната политика Стратегия относно наркозависимите лица – миналата седмица на ниво заместник-министри. От правосъдието участваха двама – професор Проданов, който е ресорен в системата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“, но и заместник-министър Евгени Стоянов, който пък е ресорен на Съвета по законодателство, тъй като там се предлагат неща, които според Министерството на правосъдието са във връзка с новата наказателна концепция. Ще споделя с Вас като членове на Правната комисия, че там има едни много… – на мен са ми представили стенограмата, запозната съм подробно с нея, днес я представих и на министър Ананиев, за да я види, едва ли не нов вид наказания в Наказания кодекс по отношение на наркозависимите лица. Замяната на наказанията, които са ни познати до момента по избор за лицето, ако то желае принудително да бъде лекувано – нещо, което и сега го има като възможност, но аз ще помоля тук и Правната комисия за съдействие по този въпрос, защото, водени от хуманните подбуди, тези лица, които сами нямат волята да се поставят в режим на диалог със специалисти, психолози и така нататък, или сами да постъпят в лечебно заведение за преодоляване на тази зависимост, а моето виждане е, че не трябва да чакаме последния етап, фазата, това лице да извърши престъпление, да се стигне до съд и едва тогава държавата с нейните възможности чрез наказателната политика, защото той вече е извършил престъплението. За нас, Министерството на правосъдието, е важна превантивната дейност. Така че и по този проблем и по тази стратегия работим. Тук също много ще се радвам на съдействие от Ваша страна.
Позволете ми още две теми да засегна, за които дори си мислих дали да не направим едно по-подробно заседание с текстовете.
Днес на Съвета за развитие от сутрешното заседание на правителството внесох промените, които работната група в Министерството на правосъдието е изготвила по отношение на Закона за българското гражданство. След малко ме очакват в съответната комисия да докладвам за тези промени.
По отношение на така наречените „бързи инвестиции“, там няма спор – всички сме единодушни, но с оглед развитията през есента на миналата година и участието на Държавната агенция за българите в чужбина в производството по придобиване на гражданство по произход бе необходимо взимането на политическо решение – ще я има ли Държавната агенция? Чуха се гласове тя да бъде закрита. Кой ще поеме политиките за българите в чужбина – дали това ще бъде друг орган, дали министерство? Чуха се и такива гласове.
В резултат на обсъждането днес в Съвета за развитие правителството прие решение под ръководството на вицепремиера Марияна Николова в тримесечен срок, с участие на заинтересованите министерства, да се даде отговор коя ще е структурата, която ще се занимава с българите в чужбина, и в частност тя какво отношение ще има към българското гражданство, но тук също има място за намеса и участие на Правната комисия. Мисля, че можем да си бъдем полезни с обмяна на информация далече преди законът да влезе по съответния ред от правителството в Народното събрание.
Очаквам да ми предложите формата, под която да Ви поканя за изразяване на мнения, позиции и становище. Най-вероятно това отлагане ще доведе до внасяте през Министерския съвет в Народно събрание на промени само по отношение на така наречените „бързи инвестиции“, тъй като тези промени се очакват от Европейската комисия, препратка – Доклада от миналата година. Там беше отчетено, че ние от месец февруари 2018 г. работим по този въпрос и сме готови, за разлика от други държави. Така че това ще го вкарам, няма да го бавя. Всъщност ще тръгне процедурата по междуведомствено обсъждане, а след като се вземе политическото решение коя ще бъде структурата – органът, който ще се занимава с всички политики, а не само в частност за гражданството по отношение на българите в чужбина, вече ще довършим и гражданството в тази част.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
На разположение сме, ще участваме по адекватен начин и на предварителна фаза, и съответно вече в процес на законодателна фаза. В предни народни събрания Правна комисия е била водеща по ЗИД-овете за Закона за българското гражданство. В Четиридесет и четвъртото народно събрание не сме имали обсъждане на такъв законопроект. Комисията за българите в чужбина като постоянна комисия е сравнително нова. Не знам каква ще е преценката на председателя на Събранието, но без значение дали сме водеща, или участваща комисия, ние сме на разположение и ще участваме в този дебат.
Колегата Милков реагира, вероятно иска да допълни нещо.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Госпожо Министър, във връзка с темата Народното събрание гласува – а през месец декември беше сформирана Временна комисия по отношение на публикации във връзка с нарушенията в тази агенция – ние на наше заседание, аз съм член на тази комисия, решихме да се обърнем към всички органи, които имат компетентност в тази насока, включително и Министерството.
Нашето желание не е да бъдем разследващ орган за конкретните нарушения, а да видим бъгове в законодателството – може би амбициозно си поставихме тази цел, за да се види, без значение кои са в Агенцията, дали системата не позволява такива нарушения и в тази насока се насочи нашето разсъждение. Така че и нашата работа ще има връзка със законодателни изменения. Там има и подзаконова уредба, и широка законова уредба. Просто го споменавам, за да знаете, че тече такава работа.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Известно ми е за тази временна комисия. Знам, че каните на Ваши заседания. В момента, в който бъда поканена, с информацията, която е необходима, с която разполага Министерството на правосъдието, със съответните експерти ще се отзова. Можете да разчитате на пълна информация и споделяне на проблемите, до които съм стигнала и съм констатирала, както и какво предлагаме за тяхното преодоляване. Част от тях са в този проект, за който вече споделих.
Съвсем на финала, защото ме очакват в другата комисия, искам да информирам Правната комисия за работата на Министерството на правосъдието във връзка с Брекзит в двата варианта. Оттеглянето на Обединеното кралство като че ли става все по-малко възможно със споразумение, но надеждата умира последна – така или иначе до 29 март – някой днес каза, че остават 59 дни, аз не съм ги смятала, но приемам, че са толкова.
След заседание на Министерския съвет днес се проведе среща с мисия на Европейската комисия, на която министрите имахме възможност да поставим въпроси – всеки в компетентността и сферата, за която отговаря.
Накратко с няколко думи само: къде са отговорностите на Министерството на правосъдието и къде очакваме затруднения в резултат на Брекзит?
На първо място, става дума за правното сътрудничество по наказателни, респективно по граждански и търговски дела, и международно частните проблеми.
Поставих въпроса на представителите на мисията дали се очаква Европейската комисия да излезе с предложение, работи ли се по такова за общо споразумение между целия Европейски съюз и Обединеното кралство вече извън състава на Европейския съюз, за да имаме всички държави членки общи правила за сътрудничеството в наказателната сфера.
Вторият въпрос беше за сътрудничеството по гражданските въпроси. Разбира се, без законодателството на Европейския съюз, с Великобритания, с другите държави ние сме и страни членки по редица международни конвенции – Хагските конвенции, на Съвета на Европа, Луганската по въпроса за гражданското право.
Така или иначе обаче има място за координиращата роля на Европейската комисия и се радвам, че това беше възприето от представителите. Те имат електронен сайт, който е изключително полезен за магистратите, тъй като на него се информират за действащото право на Европейския съюз. Поех ангажимент, че това ще продължи и занапред. Полезни са семинарите, които се провеждат в отделните политики, но въпреки това за мен лично остават още доста въпроси без отговори.
Колеги, искам да знаете, че, от друга страна, Министерството на правосъдието е длъжно да информира магистратите, съдийските колективи при прилагане на нормите. Ясно е, че така или иначе дали ще има преходен период със споразумение или без споразумение, ще има период, в който ще трябва да се напаснем към новата ситуация, която ни очаква с Обединеното кралство.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър, че повдигнахте този въпрос.
Той също е толкова спешен и при нас във връзка с обсъжданията по Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. В комуникацията с Централната избирателна комисия той беше поставен, образно казано, с голяма удивителна – да го имаме предвид евентуално при обсъждането на измененията в Изборния кодекс. Все още не сме пристъпили към второто четене, но действително там би следвало да решим въпроса и със статута на българските избиратели в секциите във Великобритания. По този повод възникна, да го нарека, неписмена комуникация с Министерството на външните работи. В оперативен, в работен порядък те имат идея в някои от ключовите закони, които касаят статута на българите и съответно на британските граждани, да запишем „Европейският съюз и Великобритания“. Това например за Изборния кодекс това би решило казуса с определянето на броя и разположението на избирателните секции, би решило донякъде и въпроса с документите за самоличност и гранично-пропускателния режим, поне на първо време.
Имах коментари с колеги от Комисията за външна политика. Те казаха, че това е много бърз, форсиран вариант, но нека все пак да изчакаме Британският парламент и да видим до каква степен ще се формира и каква воля ще се формира.
Действително, докато чакаме, въпросите започват да стават непосредствено неотложни, така че благодаря, че поставихте акцент в тази връзка.
Ако се наложи ние ще очакваме от Вас и от Министерството на външните работи, респективно вицепремиера с ресора за съдебна реформа, бързи предложения, за да може да реагираме законодателно, ако се премине, да кажем, към най-твърдия вариант на разделяне между Великобритания като страна членка и Европейския съюз.
Колеги, ако нямате други въпроси?
Госпожо Министър, благодаря за трите акцента. Те бяха важни и изпреварихте нашата покана за заключение. Успех в дебатите в Комисията за българите в чужбина и благодаря за участието Ви.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря и аз.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви!
Колеги, пристъпваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗАЩИТА НА ТЪРГОВСКАТА ТАЙНА, № 902-01-1, внесен от министерския съвет на 2 януари 2019 г.
Гости по този законопроект са:
– от Министерството на икономиката: госпожа Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката; госпожа Десислава Георгиева – началник на отдел „Право на установяване и услуги“ в дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите“; госпожа Елица Димова – държавен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политики на потребителите“.
– от Патентно ведомство на Република България: госпожа Силвия Беркова-Донкова – главен секретар на Патентно ведомство, и госпожа Мая Филипова-Демирева – главен експерт в дирекция „Спорове и административнонаказателна дейност“.
Госпожо Заместник-министър, заповядайте да представите този законопроект за чисто нов закон за търговската тайна.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Уважаеми господин Кирилов, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за защита на търговската тайна е изцяло нов закон, призван да транспонира Директива 2016/943 относно защитата срещу незаконно придобиване, използване и разкриване на търговски тайни.
Търговските тайни са една от най-често използваните форми на защита сред компаниите на продукти на интелектуалната собственост, ноу-хау, научноизследователска информация. В същото време те са слабо защитени от наличната правна рамка. В тази връзка освен ефектът на транспониране, който целим, разчитаме новият Законопроект да даде пълна, ефективна защита и закрила на търговската тайна.
В Законопроекта са регламентирани предметът, ограниченията по прилагането му, основните принципи, както и критериите, на които една информация трябва да отговаря, за да може да бъде определена като търговска тайна. Въведени са определения за притежател на търговска тайна, нарушител, стоки, предмет на нарушение. Подробно са определени обстоятелствата, при които придобиването на търговска тайна се счита за правомерно или неправомерно, регламентирани са производството и мерките за защита на търговската тайна по съдебен ред, включени са разпоредби с видовете обезпечителни мерки, които съдът може да налага и са предвидени правила за осигуряване и гарантиране на поверителност на съдебното производство.
Предложените правни механизми за защита се очаква да имат възпиращ ефект спрямо нарушителите и да сведат до минимум рисковете за неправомерно използване на търговската тайна.
Освен това считаме, че ще дадат ефективна защита и конкурентно предимство на нашите компании, позовавайки се на въведеното право на Европейския съюз, което защитава по-пълно и всеобхватно търговската тайна. Ние сме голям екип тук, защото наистина материята е специфична и разчитам на помощ и на моите колеги от Патентното ведомство. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Заместник-министър.
Аз се въздържах при представянето да поставя изричен акцент, че за първи път ни гостува в този парламент Патентното ведомство. Радвам се, че това гостуване е с този законопроект. Според мен това е ценна, сериозна стъпка в защита на правата на интелектуална и индустриална собственост, без значение как точно ги дефинираме и къде са ни границите на дефинициите. Смятам, че той действително отговаря на много сериозно предизвикателство, пред което българската пазарна икономика беше изправена в последните поне 25 години и практикуващите юристи сме имали проблема да дефинираме възможната правна защита в случаи, в които действително имаме злоупотреба с ноу-хау. Дефинирахме ги сложно, по-скоро бяха права, обосновани на плоскостта на фактическата защита. Не знам доколко е актуално това като понятие сега, в последните години на доктрината.
Ако Патентното ведомство желае да вземе допълнение, становище на това представяне, заповядайте.
СИЛВИЯ ДОНКОВА: Искам само да добавя, че защитата на търговската тайна наистина е от изключителна важност. По някакъв начин това понятие и досега съществува в отделни закони, но прилагането на тази защита досега е била винаги свързана по-скоро с понасяне на административнонаказателна отговорност, както е например използването на търговска тайна по Закона за защита на конкуренцията, единствено и с цел защита пред добрите условия за развитие на конкуренцията в страната. До този момент наистина липсва ефективен инструмент, чрез който да се осигури ефективна защита на лицето, което притежава търговската тайна, в смисъл да получи обезщетение за това. Мисля, че България се нуждае от подобен закон и от подобни правни механизми за такъв вид защита. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Главен секретар.
Госпожо Заместник-министър, искате да добавите нещо?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Мисля, че всичко съществено, което имахме да кажем, го казахме.
Може би основният въпрос, който се очаква Правната комисия да зададе, е защо не се пристъпи към изменения в отделните закони, регламентиращи по един или друг начин този тип обществени отношения.
Ще кажа, че още при създаването на работната група и многобройните дебати в рамките на работната група, където са участвали и Министерството на правосъдието, и Патентното ведомство, и нашето министерство, се е стигнало до извода, че няма възможност да се подходи на принципа на законодателната икономия и наистина е необходима всеобхватна уредба в изцяло нов закон.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Аз лично подкрепям това законодателно решение. Според мен то е по-обосновано и съответства в по-голяма степен на изискванията на Закона за нормативните актове. Материята е самостоятелна, тя не може да се прикрепи нито към марките, нито към другите обекти, а от друга страна, Вие и в началото казахте – тя досега имаше някакви частични регламентации в конкурентността и в състезателността, дори в отделни, чисто административни, да ги нарека, закони. Визирам обществените поръчки, за да не е толкова трудно да се разгадае. Това е представянето.
Колеги, имате думата за изказвания, въпроси, мнения, становища, предложения.
Колега Стоянов, заповядайте.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Господин Председател, уважаеми колеги, гости! Безспорно Законопроектът за защита на търговската тайна е едно своевременно предложение, може би даже и до известна степен закъсняло. Търговската тайна се споменава на много места и в Търговския закон, но не е дефинирано какво представлява търговска тайна.
Приветствайки това предложение на Министерския съвет, ние обаче няма да го подкрепим, ще се въздържим. Основанието за това е следното.
Търговската тайна, както е определена в чл. 3 от Законопроекта, не е дефинирана напълно. Тя дава възможност за двусмислие в приложението.
На следващо място, дават се възможности за тълкуване на съда какво представлява търговска тайна. Достигането до едно съдебно производство означава, че в един момент много голяма част от документацията в една фирма може да бъде подменена и допълнително направена, така че да изглежда като търговска тайна.
Ето например как бихме тълкували ние въпроси, когато в един договор част от този договор е търговска тайна? Примерно, тази част може да е различна. Примерно един договор за доставка на горива, кое ще определим, че е търговска тайна – цената, количествата, сроковете на доставка, парите, които се плащат, срокове на издължаване и така нататък?
Когато става въпрос за една малка фирма от двама-трима души, примерно секретар, служител и собственик – и на всички в общи линии им е известно с какво се занимава фирмата, кои са обичайно лицата, до които опира тази търговска тайна? Няма да бъда много словен.
На друго място, въпреки че тук нееднократно се декларира, че ние отличаваме търговската тайна от Закона за авторското право и сродните му права, аз мога да Ви кажа, защото съм и адвокат, че при всяко едно положение при един такъв спор ще бъдат използвани и двете възможности и ще се оставя на съда да реши въпроса. Естествено, той ще използва и възможността да се създават съответни затруднения на ответника. При всяко едно положение винаги в последващ момент един работещ в една фирма, след като бъде уволнен, може да му се търси някаква съдебна отговорност, че той е разгласил определена търговска тайна постфактум. Примерът за фактите и сведенията, които представляват държавна тайна и така нататък – лесно може да се борави с тях, защото там има някакъв гриф, указващ какъв вид е тайната. Докато такива възможности този закон не е посочил. Това е нещото, което лично мен ме смущава. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Стоянов.
Желаете ли да вземете становище?
СИЛВИЯ ДОНКОВА: Ще се опитам да взема някакво становище.
На първо място, искам да отбележа, че определението за търговска тайна е дадено императивно в Директивата. Доста мислихме върху това дали то може по някакъв начин да бъде конкретизирано. На практика считам, че това е невъзможно, защото не могат да бъдат изброени информациите, които само те ще се считат за търговска тайна.
Дали е или не е търговска тайна дадено обстоятелство, или дадена част от договора, зависи от това дали то отговаря едновременно на трите условия, дадени в това определение, тоест дали то не е по някакъв начин общоизвестно, или лесно достъпно за лицата от средите, които обичайно боравят с такъв вид информация; дали има търговска стойност, поради това че то е търговска тайна; и дали по отношение на тази търговска тайна са предприети мерки за запазването й. Горе-долу част от тези елементи, или поне в някакъв доста голям вид са застъпени в дефиницията, която е за търговска тайна по ЗЗК и там има сравнително доста голяма съдебна практика, включително и по отношение тълкуването на понятието какви са мерките за запазването на тайната. Дори и към момента съдът има някаква практика, по която би могъл да се води.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА: Благодаря.
Бих искала да допълня, че ако си позволим да напишем различно определение от даденото в Директивата, рискуваме Европейската комисия да стартира процедура за неправилно транспониране срещу България. Все пак целта на тази директива е да унифицира правната защита в целия Европейски съюз. Точно затова стремежът е да се даде рамка, която да осигури едно минимално, но и еднакво ниво на защита в целия Европейски съюз.
По-голямата цел тук е да се предотврати, да речем, вносът на стоки, произведени след незаконно придобита търговска тайна, на територията на Съюза, тоест търговската тайна може да е от един списък с клиенти до договор, до научно изследване, което представлява наистина ценна информация. Наистина е много трудно да се даде определение, което да покрие в цялост всички тези аспекти.
Да, разбира се, ще трябва да се прави преценка, съдът ще прави тази преценка. Но отчитайки кумулативно тези три основни елемента, които трябва да са налице и съответният притежател, който претендира, че е притежател на търговската тайна, трябва да докаже, че всички тези условия са били налице и наистина тайната, която е придобита, е придобита по незаконен път. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Ако колегата Стоянов не възразява, не под формата на реплика, за да не изглежда като опозиция, като противоречие, но бих искал да кажа, че на мен ми харесва това, че съобразно Директивата и съобразно нашата правна традиция общо взето този закон е близък, сходен е до инструментите, които се използват за защита на другите обекти и права на интелектуална и индустриална собственост, включително даже ще присъединя и авторските права.
Вярно е, че имаме по-широка гъвкавост на критериите, но аз съм имал възможност да се убедя, че действително българският съд има сравнително константна съдебна практика, така че не виждам голям проблем за това да се приложат три такива критерия в едно спорно производство.
Също така искам да кажа, че това е първо четене на Законопроекта. Явно колегите много са мислили, но явно е, че и ние ще имаме възможност да разсъждаваме, включително да направим предложения между първото и второ четене. Като водеща комисия, ще трябва да достигнем до най-крайните и прецизни редакции.
Няма да влизам обаче в подробен анализ, ще кажа, че лично аз ще подкрепя този законопроект на първо четене.
Имате думата, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Разбирам колегите и тяхното становище.
По отношение на първото изказване, ние тук даваме легалното определение на това какво е търговска тайна, което означава, че то е водещото. Определението в другите закони нямат такова значение, те си имат значение за другите закони.
На второ място, да, аз съм съгласен и уважавам труда на колегите – за мен е важен въпросът какво става след това. На мен ми е ясно, че този закон ще бъде приет и Европейската комисия няма да ни накаже. Аз не съм привърженик на това, че тъпотиите, които трябва да се приемат в Европа, трябва да ги приемем и в България. Ние си имаме достатъчно собствени. Добрият вариант е всичко това да се изчисти, за да бъде наистина действащ закон, а не да бъде повод за безкрайни спорове с противоречива съдебна практика, която и сега е в доста голямо количество и едно решение отменя друго решение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Стоянов.
Това беше реплика на моята реплика, дуплика ли беше?
Ако мога да вляза в този диалог, ще кажа следното. За мен този закон трябваше да се състои преди 25 години. Въпросът е, че тогава, разбира се, не можеше разумно и обективно да се очаква, че ще има такъв закон. Но действително острата нужда за българската икономика, за българския търговски оборот беше в първите години, в които се формираше пазарната ни среда и икономика.
Мога да дам множество примери как българските притежатели на права върху марки бяха организирано атакувани от чужда държава и голяма част от българските производители загубиха марките си, които са притежавали законосъобразно и са били познати на пазара, различими на пазара и са имали съответно и пазарен дял.
Хубавото е, че най-после дойде директива, която ни задължи да направим това. При това казваме, че понятията, които се използват в директивата, не са толкова лоши и не биха довели до някакви да ги нарека екстремални последици за българското право или правораздаване, които не бихме могли да постигнем с общите гражданскоправни или търговскоправни инструменти. Но това щеше да става по-бавно, по-трудно, докато сега имаме предложение за отделен закон и съответно, бих казал, и за една стабилна законодателна уредба в тази материя.
Важни са тези неща за търговците. На нас ни изглеждат по-далечни, по-абстрактни, но в интерес на истината, ако някой има някакво малко пазарно предимство в резултат на неговия труд, в резултат на неговата изобретателност, в резултат на неговата креативност, това е в този кръг от нормативни актове.
И аз бих могъл да критикувам колегите и да кажа: „Това понятие не ми харесва“, „Как ще определяме фактическия контрол като право на притежание?“ Вероятно може да дискутираме и може да се прецизира. Прецизно трябва да се запознаем. Аз съм си отбелязал, не съм успял да го направя – да видя Директивата и съотношението. Прикрепена е справката за съответствие с европейското законодателство. И нея бих искал да изчета.
Колеги, още изказвания, мнения, становища, предложения? На първо четене сме.
Колегата Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами! Аз прочетох внимателно закона, тъй като работата ми извън Народното събрание е адвокат, определено по граждански и търговски дела и действително считам, че сме се забавили с такъв законопроект. Разбира се, имам бележки по текстовете, но тук ще засегна само дефиницията за търговска тайна. Понеже отсъствах в началото при изказването на колегата, може да е станало дума.
Дали в самата дефиниция с тези три пункта не се поставят такива изисквания, които де факто да поставят лицата в затруднение да защитят правата си? За да има търговска стойност, трябва лицето, което претендира, да го докаже, да е предприело мерки за запазването на тайната. Също лицето трябва да предприеме действия и да докаже, че ги е предприело. Ама, какви са тези мерки, адекватни ли са, защо? В повечето случаи става дума, примерно, когато високоинтелектуална стойност имат разработки, които нямат патентна защита, софтуери, начин на работа на фирмата. Повечето са малки. Тези мерки и тази стойност според мен ще поставят предварително един праг в лицата как да ги докажат и да твърдят, че имат такава търговска тайна. Това възникна в мен като въпрос още като четях.
Иначе приветствам приемането на Закона. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегите от Икономиката и от Патентното ведомство дадоха доста аргументи в тази връзка. Аз също си позволих в диалога с господин Стоянов да взема становище. Това, което не можах да добавя и се ограничих, е следното: говорех за симетрия и, че следва традицията в правото ни на интелектуална и индустриална собственост. Ще дам следния пример: имаше един Закон за марките и географските означения, в които преждеползването се доказваше по всякакъв начин – с търговска кореспонденция, с абсолютна широта и свобода на доказването. Това беше, да кажем, утвърдена процедура, утвърден подход на прилагане на Закона, дори в едно специфично производство, което се водеше в Патентното ведомство в отдел „Спорове“. Това беше съдебния контрол преди.
Аз затова казах, че тук даже традицията и отпреди Патентно ведомство, поставена на база на държавния арбитраж, който беше задължителен за социалистическите държавни предприятия, те по тогавашното стопанско правило не се съдеха в съд, а се съдеха в арбитраж. Така че имахме, един път, нещо като ведомствен арбитраж на Патентното ведомство, което тогава се казваше ИНРА – Институт за рационализации, и ВАТ, което беше Вътрешно-държавния арбитраж. Тази практика се следва и от съда. Тези дефиниции пък следват гъвкавостта.
По всякакъв начин, ако аз съм управителят на търговско дружество с тайна, значи мога да докажа, примерно, критерия положил усилия да е тайна – мога да покажа заповед, мога да доведа свидетел на друг да кажем служител, който да каже, че е разпоредено еди-какво си в съхранение на тази информация, или еди-какъв си достъп, мога да искам разпит на свидетели – тоест, че аз съм си я пазил в касата и не съм допускал нито технолога на дружеството, нито никой.
Мен друго ме притеснява след дефиницията. Тоест най-грубият пример – ако взема рецептата на Кока-Кола, която колко години вече е секретна и е тайна, защото досега рецептурите, те също попадат в тази категория, и си я прибера. Контролиране по смисъла на чл. 4 – „Притежател на търговска тайна“, аз вече я контролирам. Контролирам я, значи тя е моя. Да, хубаво е, че съществува думата „правомерно контролира“, тоест ясно е, че не съм я откраднал или съм я придобил по друг неправомерен начин. Но, пак казвам, тук фактическото и правното много сложно се преплитат. Всички теоретици, а те са малко, тук имаме много малко доктрина и Вие не само като практикуващи, а и като правен изследовател, сигурно ще видите, че има много малко доктрина по този въпрос. И хубавото е, че пък тази директива, която прилагаме, тя се оказва очевидно много близка до нашите предварителни разбирания и виждания за това какво може да е търговската тайна.
Заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Тук за примера с Кока-Кола – само да се разчупи и приключваме. Вие, разбира се, можете да кажете, че предвид любовта към Кока-Кола, многократната употреба или вникване в детайла на вкуса сте стигнали въз основа на наблюдения и изучаване до формулата, тоест какво съдържа. Не е нужно да показвате листа, просто сложете съставките в един буркан и кажете: „Аз стигнах до вкуса“. Тогава ще има чл. 7, ал. 1, т. 2, че ние сами сме стигнали.
Има един тип на законодателстване напоследък, който се подпомага и от такива външни експерти, не само във Вашата сфера – в различни, които карат ползвателите на законите, практикуващи юристи да изпадат в ступор, и едва ли не се насочваме при определеното законодателство към необходима подкрепа от квалифициран юрист в определената сфера. Даването на определени дефиниции – тя Вашата материя си е специфична по принцип, но когато говорим, че това е извън интелектуалната собственост, когато говорим към кого е насочено, Законът трябва да бъде понятно, достъпно и ясно разбираем от този читател, към който е адресиран, а именно фирмите, които са по-малки и работят с търговска тайна. Не знам дали ме разбирате!
Оформянето на дефиниции, които изискват примерно търговската стойност или мерки за запазването – мярката за запазването е определена, че не допускаш лица до компютъра си, нали? Трябва ли да издаваме специална заповед: „Не ми пипайте компютъра!“ или „не влизайте, хакери, до моя компютър!“
Това исках да Ви кажа. Създаването на тази дефиниция изисква впоследствие и определено лице, което да я тълкува, да знае съответното производство. Ние насочваме чрез законодателство отново, как да кажа, в потока после при правната защита отново до тези консултанти. Мога да Ви визирам други сфери, специално така се създава законодателство. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, госпожо Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Господин Председател, само да уточня. Ние не сме използвали външни консултанти за разписването на Законопроекта. Той изцяло е продукт на работна група съставена от администрацията на изпълнителната власт. Това искам да уточня.
Иначе заявявам желанието и готовността на Министерството на икономиката вече при второ четене абсолютно в синхрон да работим с Вас по изчистване на текстове, които можем да идентифицираме като несъвършени или нуждаещи се от корекция.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за това.
Въздържах се в дебата с колегата Стоянов, за да не прозвучи някак предизвикателно, но, колеги, аз Ви каня отсега – давайте идеи с предложения за между първо и второ четене. Материята наистина е правно предизвикателство и има сериозни елементи на уникалност в конкретния случай. Бих казал, че тя пък е широко полезна. Тя е полезна и за малката мандра, тя е полезна и за високотехнологичния производител. Така че тук е важно да направим нещо работещо, ефективно и полезно, при това да го направим без предубеждения и, разбира се, да съобразяваме европейската рамка, защото пък е хубаво. Аз като казах за Патентно ведомство, всъщност Патентното ведомство е първото българско ведомство, което е не само европейски интегрирано, а световно интегрирано в областта на индустриалната собственост. Така че във времената на мрачния Шенген и големите бариери Патентното ведомство беше като оазис, в който можеш да видиш как действа конвенционния режим за защита на патентните, можеш да видиш как работеше Патентна библиотека и се движи информацията за изобретение. То и затова в България въпреки всичко все още има страшно много амбициозни изобретатели. Този потенциал, колкото и да се унищожаваше, колкото и да се неглижираше, тези хора все още мислят, живеят, мечтаят да изобретят нещо.
А за марките, въпреки двете серии кражби, които казах, защото имахме руска и полска атака – тук ако може, да не цитираме държави, в които бяха откраднати тютюневите марки, фармацевтичните марки в българската промишленост, въпреки това българските марки с европейската защита имат равностойно присъствие и пазар в европейската маркова защита. Ще го кажа най кратко: в Аликанте е Институтът за хармонизация на европейския пазар.
Няма други изказвания.
Дебатът е закрит.
Колеги, подлагам на гласуване Законопроекта – моля, който е „за“, гласува.
Гласували 15 народни представители: за 10, против няма, въздържали се 5.
Приема се на първо четене Законопроект за защита на търговската тайна, № 902-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2019 г.
Благодаря на колегите от Министерството на икономиката и от Патентното ведомство! Пожелавам Ви спорна и успешна работа по всички тежки казуси, включително и законодателни инициативи!
Поздравявам Патентното ведомство за тази работа. За мен това е едно, пак казвам, българско, европейско, световно ведомство, с което съм се гордял. Аз съм бил само страничен потребител и да кажем участник в процедурите, но съм се гордял, че имаме такова ведомство.
Успех и благодаря за докладването!
Колеги, ако няма други въпроси, ще закрия заседанието? Няма.
Заседанието е закрито.


(Закрито в 16,15 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов