Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 78


На 13 февруари 2019 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за второ гласуване на Общ законопроект
№ 853-03-91 от 19 декември 2018 г. на приетите на 12 декември 2018 г. на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 854-01-13, внесен от Гергана Желязкова Стефанова и група народни представители на 23 февруари 2018 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 854-01-84, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Христиан Радев Митев, Емил Димитров Симеонов и Искрен Василев Веселинов на 16 ноември 2018 г.
2. Обсъждане на Проект на решение за откриване на публична процедура по чл. 47, ал. 1 от Изборния кодекс,
№ 954-02-3, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 6 февруари 2019 г.
3. Демонстрация на български машини за гласуване от инженер Александър Чобанов – председател на Консорциум „Математици, Информатици и Роботици без граници“ – Български машини за гласуване и партньори (МИРБГ-БМГ).

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, има кворум. (Шум и реплики.) Запазете тишина!
Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Получили сте покана с предложение за дневен ред.
Преди да преминем на дневния ред, гостите: инженер Александър Чобанов – председател на Консорциум „Математици, Информатици и Роботици без граници“ – Български машини за гласуване и партньори, е представил два броя машини тук с демонстрационна цел и един брой отвън, така че журналистите имате възможност да се запознаете с българската машина за гласуване и пред зала 238. Моля за тишина, да има условия да открием заседанието.
Колеги, пристъпваме към дневния ред.
По дневния ред имате думата и възможността за мнения, становища, предложения, възражения, изказвания, заповядайте. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване дневния ред така, както е предложен.
За – 14, против и въздържали се– няма.
Дневният ред е приет.

Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС.
Гости по първа точка:
- от администрацията на Министерския съвет: госпожа Веска Янева – началник отдел „Административна и регионална координация“;
Госпожо Янева, здравейте. Заповядайте близо до машините. Госпожа Янева е дългогодишен участник в избирателния процес, има огромен опит в тази връзка.
- от Министерството на външните работи: госпожа Елисавета Паунова – главен юрисконсулт в отдел „Правно-нормативен“ на дирекция „Правна“; от Върховния административен съд: господин Георги Чолаков – председател на ВАС – Добре дошъл, господин Председател, и госпожа Татяна Хинова – председател на IV отделение – съдия Хинова, добре дошла; от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“: господин Иван Гетов – директор на ГРАО – господин Директор, добре дошъл; от „Информационно обслужване“ АД – професор Михаил Константинов – председател на Съвета на директорите; от Движение „Защита на гражданите и държавата“ – господин Станислав Косаков – съпредседател на Управителния съвет.
Както казах по точка трета, вече видяхме: Сдружение „Български машини за гласуване“ – инженер Александър Чобанов.
Виждаме машината и вероятно колегите журналисти са в импровизирания избирателен пункт пред залата на Комисията.
Уточнявам, че поканихме и Централната избирателна комисия. Не са излъчили представител от ЦИК и не участват в този дебат.
Поканили сме колегите юристи от Президентството на Република България, и те не излъчват представител за участие в този дебат.
Това е по представителството и при гостите.
Колеги, давам думата по общи и процедурни въпроси, в случай че желаете, преди да започнем същинското второ четене на Законопроекта.
Уведомявам Ви, докато Вие мислите по този въпрос, че след публикуване на съобщението с покана за днешното заседание представители на българите в чужбина – Вие добре познавате инженер Стефан Манов от Тулуза, Франция – се свързаха с мен, поискаха пряко излъчване на дебата по интернет на сайта на Народното събрание. Благодаря на администрацията на Народното събрание, че успя да го организира, и то в залата на Правната комисия, така че имаме и дебют с директно излъчване от тази зала на заседание на Правната комисия. Надявам се българите в чужбина, които следят дебатите, да са удовлетворени от излъчването.
Господин Манов също така е изпратил и предложение, което на съответното систематично място в дебата ще го представя на Вашето внимание и ще Ви запозная с него, включително заявявам готовност да го припозная. То касае дистанционното електронно гласуване, но това, като стигнем до там.
Това бяха моите общи въпроси преди пристъпване към второто гласуване.
Колега Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Искам да поставя въпроса по отношение на направените предложения между първо и второ четене, и по-специално съобразяването на нормата на чл. 84, ал. 2, изречение последно от нашия Правилник, която казва, че предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват. Имали сме такава практика в Правната комисия. Също така припомням, правили сме гласуване по всяко едно предложение. Мисля, че беше един от законопроектите за изменение и допълнение на ГПК, като съответно знаете, че всички тези предложения така или иначе влизат и се обсъждат, и се гласуват в пленарната зала, без значение дали тук ще има дебат и гласуване по тях. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Разбирам, че правите процедурно предложение изначално, преди дебата, да отхвърлим, тоест да не допуснем за обсъждане всички предложения, които са извън първоначалния проект.
Уточнение – заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Имам предвид по-скоро да решаваме за всяко едно предложение поотделно, тъй като не смятам, че всички са извън, но има и предложния, които откровено са извън обхват. Предполагам, че колегите ще имат различно – някои предложния ще са, други ще са извън. В общи линии всеки ще си защитава, което е логично и нормално, предложенията, затова не бих искал изначално да кажа, че всички са извън обхват, но смятам, че трябва все пак да се преценява за всяко предложение поотделно. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, имате възможност за становища по това предложение.
Колегата Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Моето становище е, че следва да разгледаме предложенията така, както са в Общия доклад. Те вече са включени в Общ доклад. Ако има такива, които до някаква степен, макар и минимална, да излизат от обхвата на първоначалните внесени законопроекти, те вече са попаднали в Общ доклад на Правната комисия, включени са в него, няма пречка да бъдат разгледани. Нещо повече, по този начин сме си спестили едно първо четене по някои въпроси, които касаят вече внесените доклади, така че дори и формално малко да излизат, моля да проявите малко разбиране и да ги разгледаме, защото в противен случай трябва да разгледаме една нова процедура и да се занимаваме пак с Изборен кодекс. Това би ни спестило малко време. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Митев, има резон във Вашето предложение и то можеше да бъде подкрепено, ако не идваше две години след като тази комисия работи по този начин, и ако не беше пряко следствие на начина, по който въобще беше открит този вариант с първоначалното внасяне на Закона, на който Вие сте съвносител. Сега вече всеки ще трябва да се изправи пред своите отговорности и да разгледа предложенията така, както са постъпили. Неслучайно много анализатори определиха начина, по който е внесен Изборният кодекс в края на декември, като отваряне на кутията на Пандора. Кутията е отворена, сега, ако сме разумни, ще я затворим, без да усложняваме и да затрудняваме и без това трудния изборен процес.
Всъщност бих подкрепил Вашето предложение, ако то важи и за текстовете на вносител, а аз предлагам да не приемаме нито един текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Може ли да поискам уточнение какво имате предвид под начина на внасяне, за да не остава съмнение, че има някакъв процедурен проблем с начина, по който е бил внесен Законопроект № 854-01-84?
КРУМ ЗАРКОВ: Ще уточня съвсем накратко, господин Председател, и благодаря за тази възможност. Става дума за внасяне без елементарно обществено обсъждане, без подготовка, без да се обясни защо точно тези въпроси, а не други, внасяне от народни представители, обсъждане без съответните становища и създаването на скандална атмосфера, в която всяка политическа сила и анализатор да наддават. Това наддаване няма да свърши добре.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев първи реагира на това уточнение, и аз също ще пожелая уточнение.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Съвсем кратко по отношение на внесения от нас с колегата Кирилов и господин Димитров-Ревизоро Законопроект. Не смятам, че не е имало възможност за обществено обсъждане. Той доста дълго време беше качен своевременно на сайта, мина първото гласуване. След това между първо и второ гласуване имаше достатъчно време за обществено обсъждане. В интерес на истината имаше достатъчно изразени становища по него и по отделни негови разпоредби – както положителни, така и отрицателни.
Освен това напомням, че няма нищо укоримо в това, че се внасят промени от народни представители. Нямам спомен Изборният кодекс да е променян по инициатива на Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Категорично парламентарната практика е законодателната инициатива за Изборния кодекс да е от народни представители. Но искам да припомня следното. В продължение на една година Правната комисия беше на няколко пъти канена на срещи в Централната избирателна комисия. На тези срещи присъстваха представители от всички парламентарни групи. Има стенограми за това. Неведнъж сме коментирали коя парламентарна група какво становище е изразила, така че в никакъв случай не приемам твърдението, че нашите предложения са произлезли някак отведнъж, изведнъж от субективното възприятие на четирима народни представители за необходимостта от промени в Изборния кодекс. Промените, които сме подписали тези четирима народни представители, изцяло следват доклада на Централната избирателна комисия за двата способа за гласуване – машинно гласуване и електронно дистанционно гласуване. Ако сме добавили нещо, то е в третата част – вариант за избягване на синдрома или ефекта, или дефекта, наречен и познат като 15/15. Само това е било добавено.
Тъй като дежурно още оттогава слушаме реплики в посока нямало достатъчно обществено обсъждане, тогава вносителите изрично казахме, че ще забавим законодателната процедура, за да има достатъчно време за такова обсъждане. Виждате, че Законопроектът сега се обсъжда на второ четене, два месеца след приемането му на първо четене от пленарната зала, така че е съвсем необосновано да се твърди каквото и да е във връзка с непостигната, недовършена или неефективна процедура или обективни обстоятелства във връзка с обществения дебат. Колегите, а и нашите избиратели добре знаят, че в медийното си участие досега, трудно ми е да изброя колко пъти парламентарните групи сме били в дебати по тези разпоредби.
Да се върнем на Правилника и на процедурния въпрос. Има ли възражения да обсъждаме въпроса с допустимостта разпоредба по разпоредба? Тук на практика, обсъждайки допустимостта, ми се струва, че всеки конкретен случай има право и ще влизаме и по същество. Практиката показва, че така се получава в крайна сметка, така че надали ще има необсъдено предложение, а и целта е не да има такова, или някое от предложенията да бъде, в кавички казано, служебно изключено или недопуснато, а напротив – мисля, че никой не се е крил от дебат досега по тези въпроси.
Други процедурни или общи въпроси? Няма.
Колеги, пристъпваме към Доклад относно Общ законопроект № 853-03-91 от 19 декември 2018 г. на приетите на 12 декември 2018 г. на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 854-01-13, внесен от Гергана Желязкова Стефанова и група народни представители на 23 февруари 2018 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 854-01-84, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Христиан Радев Митев, Емил Димитров Симеонов и Искрен Василев Веселинов на 16 ноември 2018 г., изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
„Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс“.
Имате думата по наименованието на нормативния акт.
Няма изказвания, закривам дебата.
Моля да гласуваме наименованието.
За – 13, против – няма, въздържали се – 5.
Наименованието на нормативния акт се приема.
Пристъпваме към предложението на народните представители Йордан Цонев и Хамид Хамид за създаване на нов параграф по отношение на чл. 14.
Имате думата, уважаеми колеги.
Господин Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Без да изпадам в подробности, това е стар, отменен вече ред за откриване на секции в чужбина. Де факто с предложението ни целим премахване на ограничението за разкриване на секции извън България и извън територията на Европейския съюз. Смятам, че българските граждани, където и да се намират по света – и извън Европейския съюз, също имат право да гласуват. Последните данни от статистиката са притеснителни, а в момента извън България живеят над два милиона граждани. Огромна част от тях са извън територията на Европейския съюз. Към тях след 29 март трябва да прибавим и нашите съграждани, които живеят на територията на Великобритания, така че това наше предложение е и в тяхна защита. Имахме такова писмо от Централната избирателна комисия – да помислим за нашите съграждани, живущи на територията на Великобритания.
Съвсем накратко това е целта на предложението ни. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, предложения.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Смятам, че предложението на колегите Цонев и Хамид излиза извън предметния обхват и принципите на приетия на първо гласуване Законопроект. Този въпрос беше дискутиран дълго и продължително при приемане на промените през 2016 г. и смятам, че разрешението, което получи тогава, е удачно. Не виждам проблеми в прилагането на сега действащия текст. Смятам, че той трябва да остане в тази редакция. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Други изказвания?
Колеги, ще направя предложение. Господин Хамид спомена писмото на Централната избирателна комисия във връзка с процедурата, наречена Брекзит, тоест за прекратяване членството на Великобритания в Европейския съюз, с което се обръща внимание на законодателя във връзка с това обстоятелство.
В тази връзка и на основание чл. 83, ал. 5 от Правилника, правя предложение в ал. 2 след думите „Европейския съюз“ да се добави „и Кралство Великобритания“.
Преди да дам думата на господин Хамид, ще изчета текста: „В местата в държавите – членки на Европейския съюз и Великобритания, извън дипломатическо или консулско представителство се образуват избирателни секции при наличие на не по-малко от 60 избиратели, подали заявление по чл. 16, ал. 1“.
Господин Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Ето че изключението от общия принцип, че всички български граждани имат право да гласуват, където и да се намират – изключение, което въведохте Вие през 2016 г., сега правите изключение на изключението. Този подход е абсурден, затова предлагам към Вашата добавка да добавим: страните – членки на Съвета на Европа, Република Турция, Съединените американски щати, Канада, Австралия, Бангладеш, Индия, Сирия“ и така нататък. Искате ли да Ви изброя всички държави по света, или да приключа дотук?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Логиката на Вашето предложение стана ясна, но не е необходимо да преминавате към казуистично изброяване.
ХАМИД ХАМИД: Вашето предложение е в този смисъл. Иронизирам Вашето предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Разбрахме иронията.
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Надявам се, уважаеми господин Председател, да сте разбрал и предишната ми логика за наддаването и за факта, че един текст, променян преди две години вследствие на дебати – лош, добър, среден, дискриминационен или не, се поставя пак на масата на коляно. Нямаме експертизата на българите в чужбина, които са пряко засегнати от този текст – нито на тези от Турция, нито на тези от Съединените американски щати. Нямаме становище на ЦИК, освен това писмо, което Вие счетохте, защото ЦИК, които по Ваши думи са инициатори на този законопроект в началото му, решиха днес да не дойдат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Те и на работна група не дойдоха, господин Зарков. Ясно е и защо не са дошли.
КРУМ ЗАРКОВ: Те и на работна група не са дошли, което ме кара да подчертая и да Ви попитам дали сте разбрали логиката на това, че общественото обсъждане не се брои по броя на телевизионните участия, които имаме с Вас, а по броя на хората, които разбират, които се включват в процеса, когато е зададена ясна цел. В момента няма ясна цел на този законопроект, който, припомням, в първото изречение на мотивите си казва, че трябва да осигури по-ефективен и по-добър изборен процес, и единственото, което създаваме, е проблем.
Ние ще се въздържим по този текст по тези съображения, макар че намираме, че и сега действащият текст не е достатъчно добър. Въпросът е, че така Изборен кодекс не се пише. Благодаря за вниманието. Това е последният път, когато ще Ви занимая с тази ми теза. Не се надявам да я приемете, но да я разберете.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Зарков, политическа Ви е тезата. Пак казвам, за да не удължаваме дебата, не влизаме в коментар на детайлите. Поводът, по който поставих въпроса, е и писмото на ЦИК, и предложението на народните представители Хамид и Цонев. В този контекст съм направил предложението. Законодателят преди две години не е могъл да знае, че ще се развие процедура, първо, на референдум в Обединено кралство Великобритания, после на прекратяване на договора по отношение на тази държава членка.
Ако искате, бих предложил принципно: да, действително, излъчват се настоящите дебати, но да оставим политическите изказвания за пленарната зала, а тук да се концентрираме в текстовете.
ХАМИД ХАМИД: Добре.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако няма други изказвания, ще подложа, първо, на гласуване процедурния въпрос, тоест възражението на колегата Митев да не се допуска обсъждане и гласуване на предложението на колегите Цонев и Хамид.
Който смята, че това предложение е недопустимо, моля да гласува за неговото необсъждане.
За – 2, против – няма, въздържали се – 16. (Реплика от народния представител Крум Зарков.)
Ако е недопустимо, въобще няма да вървим към гласуване по същество, а аз Ви предупредих, че по допустимост очевидно е, че по този начин и подход ще влизаме и в дебатите по същество.
Не се приема предложението за недопустимост на обсъждането на предложението на Цонев и Хамид.
Преминаваме към гласуване по същество по следния ред.
Най-последно беше предложението на господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Аз го редактирам малко.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Той го редактира: Република Турция и всички държави…
ХАМИД ХАМИД: Вместо да изброяваме всички, за да спестим малко време утре в доклада, да пишем „всички държави – членки на ООН“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз това щях да Ви предложа.
ХАМИД ХАМИД: По какъв признак ще разделите точно тези на Великобритания от другите, живущи в САЩ, или в Канада, или в Турция?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По обективен принцип, който е общоизвестен. Великобритания е една от трите държави, в които има най-голяма концентрация на български граждани.
ХАМИД ХАМИД: А в САЩ и Турция няма ли голяма концентрация на български граждани? Малко повече даже.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И Испания.
ХАМИД ХАМИД: Испания си е в Европейския съюз.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да не връщаме дебата.
Подлагам на гласуване това предложение на господин Хамид.
За – 2, против – 1, въздържали се – 11.
Не се приема предложението на господин Хамид по чл. 83.
Колеги, с оглед ескалацията на дебата, оттеглям моето предложение по чл. 83, което касаеше добавянето на „Обединено кралство Великобритания“ и изразът да стане „държавите – членки на Европейския съюз, и Обединено кралство Великобритания“. Приемам, че се чуха възражения в тази посока. При това положение не го подлагам на гласуване.
Подлагам на гласуване текста на предложението на Йордан Цонев и Хамид Хамид, както беше направено.
За – 2, против – 2, въздържали се – 13.
Не се приема предложението на Йордан Цонев и Хамид Хамид за създаване на нов параграф по отношение на чл. 14.
Пристъпваме към предложение на народните представители Йордан Цонев и Хамид Хамид за създаване на нов параграф, с който чл. 36, ал. 2 се отменя.
Имате думата за изказвания.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря Ви, господин Председател.
Същността на това предложение е премахването на принципа на уседналост, както е въведен в този и следващите членове, защото ние смятаме, че по този начин не се въвежда уседналост, а механизъм за лишаване от право на гласуване. Уседналостта трябва да сочи къде едно лице може и къде не може да гласува. Затова намираме, че е по-правилно, както беше по-ранният принцип – всички лица, регистрирани по постоянен или настоящ адрес към момента на издаване на указ на президента на републиката за насрочване на местни избори, имат право да гласуват, тоест този принцип на уседналост, датата на указа, осигурява достатъчно време от няколко месеца, така че не виждам необходимост от този текст. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Хамид.
Колеги, изказвания, мнения, становища и предложения във връзка с уседналостта?
Ако няма, закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Йордан Цонев и Хамид Хамид по отношение отмяната на чл. 36, ал. 2, тоест отпадане на принципа на уседналост при местните избори.
За – 2, против – 8, въздържали се – 7.
Не се приема предложението на колегите Цонев и Хамид.
Пристъпваме към следващо предложение на народните представители Йордан Цонев и Хамид Хамид за създаване на нов параграф по отношение на чл. 38, ал. 2 – т. 7 и 8 да отпаднат.
ХАМИД ХАМИД: Касае същото, няма да се изказвам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за уточнението на господин Хамид.
Имате възможност за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване това предложение на колегите Цонев и Хамид.
За – 2, против – 8, въздържали се – 7.
Не се подкрепя това предложение.
Пристъпваме към предложение от народния представител Кристина Сидорова за създаване на нов параграф – чл. 41 се отменя.
Някой ще представи ли това предложение?
Имате думата за изказвания, мнения, предложения.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Господин Председател, колеги, достатъчно ясно е разписано предложението – да не се разлепят списъци. Колежката в залата ще защити и мотивира защо е необходимо това.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Божанков.
Действително това изказване ми припомня, че в работната група обсъждахме този въпрос – доколко и как да се осъществява обявяването на избирателните списъци. Очевидно колегата народен представител Кристина Сидорова ще развие аргументи в тази посока – по отношение изпълнение на задължението за обявяване на списъците не по-късно от 40 дни на видно място в района на съответната избирателна секция.
Има ли други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Кристина Сидорова.
За – 5, против – 1, въздържали се – 10.
Не се подкрепя това предложение на народния представител Кристина Сидорова.
Пристъпваме към предложение на народния представител Кристина Сидорова за създаване на нов параграф по отношение на чл. 42, ал. 2. То е свързано с предходното.
Изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване това предложение.
За – 5, против – няма, въздържали се – 11.
Не се подкрепя и това предложение на народния представител Кристина Сидорова.
Пристъпваме към предложение на народния представител Анна Александрова за създаване на нов параграф по отношение на чл. 53, ал. 4 и създаване на ал. 5.
Уважаеми колеги, преди да дам думата на председателя на Върховния административен съд, имах възможност публично да заявя това: предложенията на колегата Анна Александрова са резултат от обсъжданията във връзка с Административнопроцесуалния кодекс и с коментара, че би следвало спецификата по отношение на изборния процес да бъде отразена в самия изборен процес. По тази причина и след разменена кореспонденция с колегата Анна Александрова, тъй като не бях тук, помолих колегата Александрова да направи тези предложения, зад които аз изцяло се присъединявам.
Господин Председател на Върховния административен съд, заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз и колегата Хинова, която е председател на IV отделение, което се занимава единствено и само с изборни дела във Върховния административен съд, сме тук. Ние няма да участваме в изборите, но така или иначе голяма част от изборния процес приключва под една или друга форма във Върховния административен съд. Ние сме тук, за да Ви кажем какви проблеми виждаме в прилагането на изборното законодателство при обжалване на актовете на ЦИК и съответно другите актове, които подлежат на обжалване.
По отношение на параграфа, който в момента дебатираме, той е аналогичен съответно и в решенията на РИК, и в решенията на СИК, и в решенията на ОИК. Затова дебатът, който ще проведем, касае един и същ дебат и при съответния резултат ми се струва, че не е необходимо да го провеждаме втори, трети и четвърти път.
Какво на практика установяваме в нашите производства? Така разписана правната норма блокира вземането на решения от съответната избирателна комисия. Така е разписана, че трябва да бъдат взети само с две трети, за да има взето решение. Какво се случва на практика? Идва при нас обжалване на това решение, ние отменяме решението със задължителни указания какво трябва да бъде решението на съответния орган, връща се обратно в ЦИК и ЦИК действа по същия начин. Отново идва при нас – ние го обявяваме за нищожно и пак го връщаме. Това се играе като пинг-понг в продължение на целия период, докато не премине изборният процес. Нямаме никакви лостове съответно да бъде взето такова решение, а ако целта е да не бъде взето решение, окей, просто отхвърлете това предложение, но има решения, които са важни в изборния процес и трябва да бъдат взети. Затова предложението, което е направено, е да бъдат повече от половината от присъстващите. Може да бъде прието и повече от половината от списъчния състав, нали? Това няма проблем като предложение и като варианти, но след като веднъж е било във Върховния административен съд, Върховният съд е казал как трябва да се приложи материалният закон, но все пак поради различни политически интереси може би, не смея да коментирам как се вземат решенията в ЦИК, се повтаря същото решение. Смятам, че това е логично и работещо. Ваше е правото да прецените, но на практика това го играем на всички избори.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Ще добавя във връзка с това, което казахте. Тъй като госпожа Александрова беше подложена на огромен натиск, а и аз следваше да обяснявам това предложение, заявявам, че тук целта по никакъв начин не е била конюнктурна, а само и единствено процесуална и правно-техническа – с оглед чистота и яснота във връзка с обжалването на актовете на ЦИК. Отричам да има какъвто и да е политически елемент в това предложение, и смятам, че би следвало да го приемете за обсъждане само в неговите правни характеристики и последици.
Имате думата за мнения, становища, изказвания.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Взимайки повод от изказването на уважаемия председател на Върховния административен съд, смятам, като че ли е по-добра редакцията, при която решенията се приемат с мнозинство повече от половината от списъчния състав. Правя такова предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2: вместо „от присъстващите членове“ да стане „от списъчния състав“. Благодаря. (Реплика от Ива Митева.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Директорът на дирекцията ми припомня да направя и редакционно уточнение. Ако се подкрепи това предложение, систематично би било добре да не отменяме изречение две в ал. 4, а то да остане и към него да добавим второто изречение: При отмяна на това решение, постановява ново решение. Друг е въпросът, че става пък претоварване с хипотези. (Реплика от Ива Митева.) Ще си остане ал. 5, добре. Разбрахте, да не го повтарям.
Колегата Божанков искаше думата.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На работна група обсъдихме, че всъщност тези дела въобще не са такъв брой, че да затруднят изборния процес, нито пък съда.
От друга страна, Вие сам споменахте, че колежката вносител е подложена на натиск, и то с основание, защото това, без да преувеличим, може да се счита за силен удар върху правата на гражданите и въобще ще хвърли сянка върху целия изборен процес. Ще кажа защо, като подчертая, че именно изборните правила са ключът за легитимността на следващата власт. Тук никой не печели – нито управляващи, нито опозиция, от това, че гражданите ще се съмняват, в която и да е власт, избрана по този начин, според тези абсурдни предложения, естествено, ако бъдат приети. Защо? Управляващите имат мнозинство по презумпция във всяка комисия – те имат повече от половината. Това означава, че всяко порочно решение ще се върне в същата комисия, която го е постановила, и тя с нисък праг от 50 плюс 1% ще постанови – най-вероятно каквато е волята – това решение.
Господин Председател, смятам, че това трябва да бъде отхвърлено, и се надявам да ни подкрепите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплики към изказването на колегата Божанков?
Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Че заиграването с параграф 22 – на Ваш номер, наш номер, ще го изпращаме на Върховния съд, той ще го връща и ще си играем, докато свършат изборите, очевидно не работи. Това е принципът на така нареченото „обтекаемо мнозинство“. Който е бил кмет, знае какво правят общинските съветници – по първа точка сме „за“, по втора сме „против“. Тук също се създават възможни обтекаеми мнозинства, които до края на изборите не решават никакъв проблем.
Мисля, че механизмът, който е възприела госпожа Александрова, е добър. Както виждам, той се споделя в известна степен и от уважаемия председател на Върховния административен съд. Какво пречи, вместо да бездействаме през цялото време, да намерим механизъм, по който да го решим?! Другото – Вие имате мнозинство, ние нямаме, означава ли, че опозицията никога няма да участва в РИК, ОИК, ЦИК и така нататък?! Не е редно и се изказвам против възприетата от Вас теза. Аз лично ще подкрепя предложенията на госпожа Анна Александрова. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Димитров, за тази реплика.
Ако няма втора реплика, аз ще направя реплика.
Уважаеми колега Божанков, първо, ще Ви прочета фрагменти от становището на Венецианската комисия. Венецианската комисия посочва, че, цитирам: „Препоръчително като добра практика е избирателните комисии да вземат решенията си с квалифицирано мнозинство или с консенсус. Тъй като членовете на избирателните комисии се назначават от политически партии, съществува риск от поляризиране, ако не, политизиране на обсъжданията в избирателната комисия, като е възможно вземането на важни решения да бъде блокирано. Препоръчва се преоценка на изискваното мнозинство две трети, в светлината на придобития на следващите избори опит“. Тоест предложението за промяна е и в контекста на препоръката на Венецианската комисия. Виждате колко е внимателна, затова я изчетох. Те казват: очевидно е, че с две трети се блокирате, и има множество случаи, в които заради поляризацията не може да стигнете до вземане на решение.
Приемам логиката на председателя на ВАС, който казва: да, ако настоявате да е квалифицирано мнозинството, нека да е половината от всички членове или от състава на комисията. Но припомням, каза се вече като аргумент, имайте предвид, че тук не комисията, а вече съдът е прегледал акта. Тоест тук имаме едно много сериозно основание да имаме промяна в повторността на изискването на квалификация на мнозинството. Имаме преглед на независим външен орган на този административен акт, и това ни е най-висшият съд в този случай. Прав е председателят, като казва: понякога има смисъл от вземане на конкретно решение. Тоест не всички решения, които повторно са блокирани от ЦИК, е добре да бъдат едно правно нищо. Има такива решения, които е целесъобразно, правилно, обосновано, и процесът би бил полезен от наличието на такова решение.
Истината налага да кажа, че в неофициални разговори отделни членове на ЦИК, не твърдя, че ЦИК има такова решение или е обсъждала този въпрос, са споделяли пред мен отрицателно мнение за тази разпоредба, твърдейки, че те вече са се справили, тоест добили са опит и тази повторност не им е била проблемна понастоящем. Но, пак казвам, това не ми е казвано официално, нямаме го писмено, нямаме и като становище на ЦИК, и както виждате, никой не се явява, за да го заяви пред Вас.
Репликата стана дълга, та даже и обстоятелствена, но мисля, че обективността налагаше това.
Има ли трета реплика към изказването на колегата Божанков?
Ако няма, той има право на дуплика.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Връщам се отново на първите си думи: тези дела са нищожно малък брой. Демокрацията е такава – понякога тя дава възможност някой да използва едно право не съвсем добросъвестно. Това не е основание да отменим самото право. Сегашният текст стимулира членовете да търсят консенсус и да се съобразяват с думата и волята на по-малките. Точно обратния стимул и сигнал ще изпратите с тези промени. Избирателният процес е висша ценност и всяка промяна, която хвърля съмнения върху изборния процес, има много висока цена за демокрацията. Точно такава ще платим с предлаганите от Вас предложения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Божанков.
Господин Милков, имате думата.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги и гости! Първо, правя възражения по повод регламента, който приехме, че настоящият текст противоречи грубо на принципите на Законопроекта, който приехме на първо четене, и това ще се отнася за всички текстове от предложението, което направи колежката – предложение, което противоречи на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект. Противоречи на принципите – ще Ви обясня защо, а безспорно противоречи на обхвата, защото нямаше такава дума в Законопроекта, който приехме на първо четене. Всичко, което коментирахте в началото, няма да го повтарям отново, правя възражение и ще го подложим на гласуване.
Когато държавен орган не изпълнява съдебно решение на Върховния административен съд. Става дума за 13 решения, каза колегата, защото сте го обсъждали в работната група. Явор Божанков няколко пъти каза: пренебрежимо малко. Да кажем за колко става дума – за 13. Смятам за крайно неуместно, изключително невероятно Вие да твърдите, че с тази норма постигате процесуални и правно-технически резултати. Вие изобщо не целите и не постигате правно-технически и процесуални резултати, защото на друго място има разпоредби, които защитават – какво се случва с гражданин, още повече с длъжностно лице и представител на постоянно действащ държавен, централен орган на административната власт, какъвто е ЦИК, който си позволява да не изпълни решение на Върховния административен съд. Вие сте юристи и го разбирате – не е мястото да уреждате това нещо в материалния закон, който е Изборният.
Да кажем, че целта е процесуална или правно-техническа, не го приемам. Тази цел е силно политическа, и това трябва да бъде ясно на гражданите. За мен имаме в страната ексцес на доверие и легитимност на властта, недоверие на гражданите към всяка политическа власт – безспорно, факт! И колкото повече нотки остават за съмнение, толкова повече, а Вие сега ще го направите нормативно, в никакъв случай не вървите по пътя за изчистване – да бъде легитимна следващата публична власт. Това се прави в изключително кратък срок преди избори, прави се на едно четене, без процедура, която позволява на две четения и обществено обсъждане – всичко, което Ви развихме в началото, и е реакционно, защото в крайна сметка ще стане това, което Ви казаха Явор и моите колеги преди малко: политическата действаща власт има възможността да се репликира и да се самовъзпроизведе при решение с 50 плюс 1. Затова е заложен в Изборния кодекс въпросът за две трети, и за това Ви говори Венецианската комисия – за цел към консенсус или квалифицирано мнозинство.
Пак казвам, не слагайте пред скоби проблема с неизпълнението на техните решения. Те го констатират като проблем, но възможното решение с неизпълнение на съдебни решения не е в това да девалвираш мнозинството, с което се взема решението на ЦИК, и да го намалиш. Тоест ние не се справяме, не се спазват решенията на Върховния съд, хайде да намалим мнозинството. Не е това начинът. Затова, първо, правя възражение, както казах, процедурно не можем да го разглеждаме, и по принцип по същество съм против.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Милков.
Уважаеми колеги, ще Ви дам възможност за реплики, и аз искам да направя реплика.
Преди да дам тази възможност, Ви моля да ми позволите да поканя съдия Хинова например или Председателя. Моля Ви, не за нас, а за тези, които ни гледат, да опишете, ако може малко по-конкретно, случай, който Вие изберете, за такова решение – първо четене, решение на съд и второ гледане от Централната избирателна комисия. Нека, ако може, по-разговорно да се обясни, а не с гръмките фрази: лишаване от конституционно право и така нататък. Дайте някакъв казус, без да персонализирате по дело, по жалба на еди-кой си. (Реплики.)
ТАТЯНА ХИНОВА: Да, примерно такъв случай: подадени са документи за регистрация на кандидати в ЦИК. ЦИК не взима решение, защото не постига необходимото мнозинство. Решението се жали при нас. Ние го отменяме и даваме задължителни указания, че са изпълнени всички изисквания на Закона за регистрация, връщаме го – същият резултат. Знаете, че изборният процес върви по една хронограма. При второто връщане вече е изтекъл срокът за регистрация. Това е проблемът. Да, делата не са много. Не казваме, че това са маса дела. Въпросът е, че ако един кандидат на това основание се лиши от право да участва в изборите, за него е фатално.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кандидатът остава нерегистриран.
Има такива случаи, в които действително имаме жалби, ако не се лъжа, и пред Европейския съд, че кандидатът е останал нерегистриран.
Господин Председател.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Ние тук не говорим за брой такива дела, искам правилно да бъдем разбрани. Не сме казали, че в тази норма се налага някаква промяна заради брой дела. Не, налага се заради упоритостта на съответния ЦИК да не изпълнява съдебното решение. Какви са причините не коментираме. Не е наша работа.
Ето случая, който каза колегата Хинова на първо четене – човекът кандидатства, ние казваме: неправилно не сте го допуснали, но те отново не го допускат. Още повече в случая се касае за мнозинство след произнасяне на съдебна инстанция, която е казала как да се приложи закон.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест съдебно решение плюс една втора, и в случая, който описахте, даже се защитава конституционното право на кандидата да упражни пасивното си избирателно право.
Колеги, откриваме за реплики.
Процедура на господин Димитров-Ревизоро.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Председател, обръщам се към Вас. На два пъти вече се позовавате на някакви си Ваши частни разговори с отделни членове на ЦИК. После се позовахте на някаква Ваша частна кореспонденция с народния представител Анна Александрова. Дълбоко Вашият частен живот не ме вълнува, още повече ние не я виждаме тази кореспонденция.
В момента имаме текст от госпожа Ани Александрова, много добър. Имаме изказано становище, целящо по-голяма представителност, от уважаемия представител на съда. Текстът е припознат по реда на чл. 83, ал. 1 от Правилника от народния представител Христиан Митев. След като разискваме, да видим – по реда да ги гласуваме нещата и да преминем към гласуване, иначе затъваме в някой някъде бил говорил нещо си.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Като изключа личната Ви нападка към мен, която няма нищо общо с настоящия дебат, явно много държахте да включите тези елементи, които са в изпълнение на изискването за публичност. Виждате, въпреки че си разказваме мейлите, журналисти питат и интерпретират: ама как се появи този текст? Не ме ограничавайте в правото ми да обясня на публиката какво ми е отношението към този текст.
Второ, изказването Ви, процедурата Ви е да прекратим дебата, но имаме изказване на колегата Милков и то не е завършило процедурно. Тоест трябва да изслушаме реплики към това изказване. Аз също имам реплики към изказването на доктор Милков, но давам преднина на Вашите реплики. Приемам, че след завършване на процедурата по изказването на Милков, Вие правите предложение за прекратяване на дебата. Добре.
Колеги, реплики към колегата Милков?
Ако няма, аз ще направя реплика, тя е точно в този смисъл.
Първо, в интерпретацията се съдържа внушение, което според мен цели да създаде предубеждение в избирателя, че му се отнема някакво право. Всъщност ние не сме анализирали видовете решения, по които най-често в съдебната практика се стига до този резултат. Ще припомня един друг случай, уважаеми колеги, който дебатирахме и по АПК. Затова казвам, че настоящият дебат е непосредствено свързан с АПК и с другия въпрос, по който ще стигнем до машините. Когато не се изпълни решението на съда, както беше в случая с машините, засегнатото лице може да иска от органа изпълнение на това решение. Както е в случая с машините.
Какво казва съдът? – Задължавам органа да се произнесе. Ама ЦИК какво прави? ЦИК напълно спокойно не се произнася и казва: „Ние не можем да постигнем две трети. Втори път не можем да постигнем две трети“. Представете си, ако сме в тази хипотеза и с обществената поръчка по машините, нямаше да имаме процедура за машините. Добре че ЦИК все пак е постигнало съгласие и виждам на техния сайт, че имат процедура по обществена поръчка за машините. Защо? Защото Върховният административен съд по друг ред, моля да забележите, по реда на неизпълнение на съдебно решение им казва: изпълнете го това.
Имаме ли спор по това, че решенията на съда трябва да се изпълняват? Тук въпросът, бих казал, е и за зачитане силата на съдебните решения. Нямаме спор по това. Защо да не дадем възможност на членовете на един колективен орган да преосмислят мотивите на съда? Ако не диспозитива, поне мотивите. Съдът им е дал очевидно друга логика. (Реплика от народния представител Крум Зарков.) Именно и трябва да го спазват. Тук, ако следваме по Вашата формална интерпретация, веднага ще кажете: „И ЦИК не е изпълнил Закона. Виждате ли, и ЦИК не е изпълнил Закона“. Всички не изпълняват Закона, само опозицията най-стриктно изпълнява Закона. Моля Ви да го обмислите това.
Правя предложение по чл. 83, където е казано в текста: „мнозинство повече от половината от присъстващите членове“ да бъде „постановява ново решение, което се приема с мнозинство повече от половината от състава ѝ“.
Ако няма други реплики, господин Милков ще има възможност за дуплика. Няма.
Господин Милков, заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Първо, искам да Ви кажа, че господин Митев вече направи това предложение. Това е по отношение на процедурата ми, ако има някакво значение за авторството между двамата. Трябва да спазват закона, нали така? Това означава, ако Вашата теория е правилна, че във всеки материален закон, касаещ колективни органи, трябва да предвидим същото. Абсолютно същото! Не съм се подготвил да Ви кажа кои са материалните закони, но има много други колективни органи, които могат да не изпълнят Ваше решение, нали? И ако неговата логика е правилна, и ако търсите лекарство в материалния закон, хайде да излекуваме неспазването на законодателството в България, като във всички други материални закони похвалим съответния колективен орган и го наградим: като не изпълнил решението, му дадем възможност с по-малко мнозинство да вземе решение. Кое гарантира, не искам да водя софистични спорове, че второто решение, взето с по-малко мнозинство, ще бъде законосъобразно, съобразено с Вашите указания? Абсолютен нонсенс. Ние го презумираме, обаче абсолютно не може да го гарантираме. Освен това защо да се прилага, пак казвам, само по отношение на ЦИК?
Изключително неудачно законодателно решение, което се отнася единствено за Централната избирателна комисия. Би трябвало, ако следвате тази логика: но не спазвали решението на Върховния административен съд. Държавен орган не спазва решение на Върховния административен съд, и ние го лекуваме, като в същия държавен орган намаляваме мнозинството, с което взема последващо решение. Само да го повторим няколко пъти, всеки зрител ще разбере неправилността на това решение. Трябва да се наложи спазването на решенията на Върховния административен съд със способите, които са.
Примерът, който даде съдия Хинова за нерегистрирането на кандидат, е безспорно невъзможност да се спази това нещо, защото води до пряко ограничаване правата на този гражданин, който има активно избирателно право. Това е обаче изключението. Съответно ние поставяме в момента въпрос: дали изключението, този тип пример, който дадохте, трябва да доведе до пипане на материалния закон по начин, пак казвам, който ще противоречи с всички други материални закони за колективни органи? Сега тук почва мозъчна атака колко колективни органи има в страната? Дайте на всичките, при Ваше решение, след това да им намалим мнозинствата. Нонсенс!
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на доктор Милков за дупликата.
Уважаеми господин Председател, заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Не участвам в тези политически дебати, категорично. Разбирам, че е голямо напрежението, но, разберете, ние сме арбитър и се опитваме да приложим правото такова, каквото е по принцип.
Колега Милков, а сроковете в тази процедура? Какво правим с тях? Вие ми говорите за органи. Окей, така е. Има си общински съвети, има си и други колективни органи. Не забравяйте, че тази процедура – изборната, е твърде кратка във времето. Ако ние чакаме ЦИК да реши дали ще изпълнява, или няма да изпълнява нашето решение, всички срокове са пропуснати. От наша страна е чисто правен дебат, разберете. Не искам да се смесват тези неща. Това, което ние казваме, е в резултат на практиката, която сме натрупали.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на председателя за изразеното становище.
Имаме процедура от колегата Димитров за прекратяване на разискванията, която ще подложа на гласуване. Ако тя не се приеме, тогава ще дам думата на колегата Зарков.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на колегата Емил Димитров-Ревизоро за прекратяване на разискванията.
За – 11, против – 5, въздържали се – няма.
Разискванията са прекратени.
В такъв случай подлагам на гласуване, първо, направеното предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от колегата Кирилов и от мен, което е общо, а именно в края на предложената нова ал. 5, цитирам Ви целия текст…
КРУМ ЗАРКОВ: Тук има две коренно различни предложения. Вие ми спряхте думата, но те са две коренно различни. Това, което Вие, госпожо Александрова, предлагате, и това, което те предлагат, е коренно различно. В единия случай се променя целият принцип на взимане на решения, а в другия случай се реша въпросът, за който говорих. Значи коренно различно е. Бързайте, не ги слушайте. Ще ни чуете! Ще ни чуете в залата, в Конституционен съд, където и да е ще ни чуете, защото бързате. Бързайте, има още пет текста, които поставят същия въпрос. Бързайте!
Какво гласувате? Знаете ли какво предлагат? Те предлагат в ал. 1…
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Ние нищо не предлагаме в ал. 1. (Реплика от народния представител Крум Зарков, който напуска залата.)
Не, не. Не сме се объркали, колеги, в процедура по гласуване сме.
Изчитам ал. 5 с направеното предложение: „При отмяна на решение за отхвърляне, Централната избирателна комисия постановява ново решение, което приема с мнозинство повече от половината от членовете ѝ“.
Подлагам на гласуване това предложение на господин Кирилов и от моя страна.
За – 13, против – 5, въздържали се – няма.
Приема се предложението по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2.
Подлагам на гласуване предложението на Анна Александрова, заедно с приетото предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2.
За – 13, против – 5, въздържали се – няма.
Приема се предложението на колегата Александрова, заедно с допълнението на колегата Кирилов и мен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Митев.
Пристъпваме към предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители за създаване на нов параграф по отношение на чл. 57.
Имате думата, колеги вносители, ако желаете.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложението ясно цели да имаме актуални избирателни списъци, тъй като разминаванията в тази посока са големи. Те отварят в годините дебат, който е остър в публичното пространство с основание, защото разминаванията между ГРАО, между Националната статистика са сериозни. Това оставя съмнение за някакви нередности, което намери в публичното пространство дебат, който минава под името на така наречените „мъртви души“. Този текст цели именно тази актуализация на избирателните списъци. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Божанков.
Позволете ми, преди да дам думата на народни представители, да дам думата на господин Гетов, ако желае.
ИВАН ГЕТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа депутати! Текстът, който сега разглеждаме, по същество присъства и в Изборния кодекс, който действа и към момента. Тук е малко по-подробно разписан. Ние сме дали нашите уточнения. Разбира се, че Регистърът не може да бъде публичен, тъй като съдържа лични данни. Личният номер, който визира личния номер на чужденец, не може да бъде получен от Националната база данни „Население“, тъй като такъв не се поддържа при нас. Личният номер на чужденеца е в заявлението, което той подава към общината, с което заявява своето желание за участие в изборите.
Имайки предвид, че и досега това задължение на Централната избирателна комисия присъства в настоящия Изборен кодекс, нямаме възражение в това отношение. Ние сме предоставили достъп, какъвто тук е разписан в този текст и към момента на Централната избирателна комисия, с цел да верифицира пак данните от всички заявления на подалите български граждани зад граница и чуждестранни такива, които биха желали да участват в изборния процес. В това отношение допълнението е да отпадне „публичен регистър“ и да отпадне личният номер като такъв, който може да бъде получен от нас.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест Вие казвате, че в предложението на колегите от БСП няма нещо, което да е, първо, различно от сегашния текст, и не възразявате да го разпишем по начина, по който те са го предложили?
ИВАН ГЕТОВ: С тези корекции, които споменах.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест да отпадне думата „публичен“, но и в сегашния текст има: „води публичен регистър на избирателите“.
ИВАН ГЕТОВ: Допусната е грешка. Не може да бъде публичен, там където има лични данни. Достъпът ще бъде ограничен, с определените изисквания по отношение на Закона за защита на личните данни. Всеки ще може да прави справка, обаче с определени условия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще дам думата и на директор Митева. Тя е написала подробно съображение в тази връзка.
Госпожо Митева, заповядайте.
ИВА МИТЕВА: Мисля, че този параграф трябва да се гледа във връзка с предложенията, направени в § 22а от същата група народни представители, тъй като те са свързани. Доколкото, четейки текста, разбрах, че тук не става дума просто за избора на регистър на избирателите, в който всеки избирател да си направи справка, както е при подписките, а тук става дума за реално създаване на Изборен регистър на избирателите. Тоест основа, въз основа на която след това да се направят списъците. Тъй като съгласно § 22а, който са предложили, се посочва, че всички общински администрации трябва да отворят онези помещения, които се запечатваха, да извадят избирателните списъци от чувалите, да ги изпратят в ЦИК. ЦИК след това в едни много кратки срокове, които смятам, че въобще е невъзможно да се справят, трябва да нанесат всичките тези данни ръчно и на база на това, това да служи като основа за избирателния списък.
Смятам, че текстовете не са съобразени с изготвянето на избирателните списъци в Изборния кодекс, тъй като там има ясни правила и процедура, по което това се случва. Основната критика на Венецианската комисия, обръщам внимание, е именно дописването в изборния ден. С така направеното предложение в изборния ден може да се случи до милиони да се дописват, в зависимост от избирателната активност, което е недопустимо съгласно препоръките на Венецианската комисия. Знаете, че това е една от основните ни критики в почти всички доклади на Венецианската комисия.
На друго нещо искам да обърна внимание, че това е една идея, която е взета от Изборния кодекс, когато се приемаше 2014 г. Такъв параграф имаше, прословутият § 10. Той беше отхвърлен в пленарната зала и в Комисията по предложение на народния представител тогава Четин Казак, като съображението, около които всички се обединиха, беше именно защитата на избирателя, тайната на вота и въобще начинът на формиране на този регистър.
На работната група обърнах внимание, че 1901 г., миналия век, ние сме имали изборни книжа, имали сме регистър, имали сме ясни процедури и мисля, че по-скоро трябва да вървим напред, и сме били много по-напред, отколкото в момента. Тоест това за мен е неработещо и ако трябва да се мисли нещо, трябва да се мисли по-скоро в посока напред, наистина ясни правила за активна регистрация, и тези текстове смятам, че няма да решат проблема.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моля да уточните кой § 22?
ИВА МИТЕВА: Параграф 22а, предложение на депутати.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение на Георги Свиленски и група народни представители? (Реплики.) Раздел „Заключителна разпоредба“ – 22а.
Колеги, това бяха въвеждащите изказвания. Имате думата за становища, изказвания.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Съвсем накратко ще припомня дискусиите, които водихме в работната група по този текст, и извода, до който стигнахме, че по този начин редактирана нормата за създаване на регистър в този вид може да служи за контролиран вот, за контролиране на избирателите, още повече че няма да бъдат вписани всички избиратели в този регистър, и се присъединявам към това, което каза директор Митева по отношение на активната регистрация. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Реплики към изказването на колегата Митев? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Гетов.
ИВАН ГЕТОВ: Само едно допълнение, виждам, че приключиха дебатите по текста. Преди малко се спомена тук в аргументите по отношение на списването на този текст за разликата между резултатите от преброяването през 2011 г. и цифрата на регистрираните български граждани в Национална база данни „Население“. Вече 10 години обясняваме този факт.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Обяснете го пак, моля Ви.
ИВАН ГЕТОВ: Има разлика, разбира се, тъй като това са законови положения. В Закона за изборите е ясно разписано: „В деня на изборите се преброяват всички български граждани, пребиващи на територията на страната в деня на избора“. Тоест само пребиваващите в деня на преброяването на наша територия, не обхваща всички български граждани по целия свят, каквито са записани в нашите регистри. Няма начин тази разлика да я няма, и тя е чисто обективна. Това се знае от всички – и от статистици, и от хората, които се занимават с гражданска регистрация. Срещу нашата гражданска регистрация стоят писмени документи с доказателствена сила, докато при преброяването, това, между другото, е твърде демократичен процес, се попълват анкетни карти и се приемат на доверие всички онези заявени данни. Там верификация няма. Целите на преброяването са, за да могат да се направят анализи по отношение на социални, инфраструктурни, здравни и прочие проблеми в страната, къде е концентрирано населението, каква миграция има между селата, къде трябва да се отделят средства за решаване на този или онзи социален проблем, докато гражданската регистрация има съвсем други задачи.
С това искам да кажа, че релация между данните на Националната статистика по отношение на преброяването и Национална база данни „Население“ – това е българският регистър на българските граждани – няма никаква връзка, още повече пък по отношение на Изборния кодекс и изборния процес. В него еднозначно е записано, че избирателните списъци се изготвят по постоянен адрес. Тук няма нищо общо с преброяването и неговите данни. Това е. Благодаря, ако това се разбере, и повече не се цитират подобни данни, които да са, разбира се, в различие, но не и в противоречие. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на директора на ГРАО господин Гетов.
Господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! В този текст ние правим опит да се елиминира изкривяването в изборите от така наречените „мъртви души“ и опасността гласовете на определени хора, които в системата ГРАО, разбира се, са родени българи и не са починали, и имат право да упражнят право на глас, те не го правят по една или друга причина и от тяхно име по един или друг начин правото им на глас се упражнява. Наличието на избирателен списък, на регистър на избирателя, ще позволи в изборите активно да участват хора, които са записани в този регистър на избирателя. Ние даваме началото му с този текст как да се формулира с гласувалите на последните избори, но, разбира се, ще се прилага и принципът на активната регистрация, а именно хората, които желаят да гласуват, ще се записват. Този принцип фигурира в други държави, този принцип фигурира, ако щете, и преди малко в текста, който премина за гласуващите в чужбина, който колегите предложиха и мнозинството изгласува, тоест не може да става дума за ограничаване правата на български граждани. Става дума, че регистърът на избирателя ще позволи още една стъпка да направим натам – властта, която се избира, да бъде легитимна, да няма изкривявания и изборни манипулации, защото ние сме в ексцес от такива. Така че трябва да е ясно в момента какво се гласува. Гласува се предложението на БСП за регистър на избирателя – в него да бъдат хората, които упражняват право на глас, а не мъртвите души. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Милков, но тук ще Ви възразя, макар че не искам да продължаваме този дебат. Искам да кажа, че в текста, който сте предложили, няма нищо подобно. Ама абсолютно нищо подобно и въобще няма смисъл да се внушава на зрителите, че това е някакъв способ за активна регистрация. Това е абсолютно същият текст, който и сега го има в т. 9 „Публичен регистър“. Това е положението, и аз затова исках точно да видя какво сте предложили във Вашия § 22а. Там също нямаме режим и способ за активна регистрация.
Припомням, че по наше предложение, във връзка с последиците от задължителното гласуване, ние бяхме предвидили такъв режим за възможност, опционална, избирател, ако е отпаднал от изборния списък, по всяко време да може да бъде включен. Спомнете си, че по искане на омбудсмана на републиката този текст беше внесен в Конституционния съд и Конституционният съд отхвърли този режим с аргумента, че мястото на избирателя е в избирателния списък и едва ли не не трябва да му се създават допълнителни пречки и затруднения, дори да се впише без някаква сложна процедура, да се допълни в тези списъци. Твърдя, че това, което Вие обяснявате в момента, първо, го няма в текста, който сте предложили, второ, е отхвърлено и от Конституционния съд, и няма смисъл да лъжем хората, че им правим нещо. Ако сте искали активна регистрация, да го бяхте разписали като режим на активна регистрация. Той трябва да е отделен при всички положения и да знаят избирателите каква е процедурата, какво е времето, какви са действията, пред кои органи осъществяваме изявленията си, за да новираме присъствието си в избирателните списъци и да няма спорове по това. Аз още в предходните дебати – колегата Зарков не знам защо сега излезе, но това му го обясних и коментирахме още оттогава в една телевизия – подчертал съм си т. 9, че всъщност текстът съществува, и ако бяха ЦИК тук, съм сигурен, че и те щяха да кажат същото.
Допълвам. Имаме и решение на Комисията за защита на личните данни, които допълнително казват: „Каквито и такива регистри да си мислите, че правите, имайте предвид, че ЕГН-то не може да Ви бъде единственият идентификатор за достъп до този регистър“. Така че абсолютно не става по този начин, по който Вие казвате, тоест за такъв регистър и за такава справка трябва повече от един идентификатор да се предвиди.
В интерес на истината след първото изказване на директора на ГРАО бях склонен да подкрепя Вашата редакция. Макар с повече думи и да представлява законодателен плеоназъм, за да се зачете волята на опозицията, щях да я подкрепя. Но след уточненията на директора на „Законодателна дейност“ на Народното събрание и уточненията, които направихме, а и Вие също опитахте пак да политизирате този въпрос, аз заявявам, че тук няма да Ви подкрепя, макар първоначалното ми желание в тази посока. Благодаря, това беше репликата ми.
Други реплики?
Дуплика за господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Лъжи и манипулации. Значи или лъжем, или манипулираме. Това са квалификациите Ви винаги след всяко изказване – или че е манипулиране, или че е лъжене. Това изобщо не е така. Понеже пак приемам, че Вие като юристи знаете да четете Правото, и го четете в цялостност, това, което каза и директорът на дирекция, това ни предложение по т. 10 е във връзка с другото в края на Законопроекта. Там е записано, че този регистър представлява лицата, гласували на последните избори. Тоест да правите такива обобщения, че е едно и също, щях да подкрепя и това, и че е плеоназъм. Сега за богатството на речта, оценявам използването на такива думи, но не е плеоназъм.
Дали ще се идентифицираме само с ЕГН? Не, защото във всички публични регистри, в които можеш да направиш справка за себе си, е елементарно, че не се индивидуализираш само с ЕГН, и тук пак отплесваме въпроса в технически въпроси – дали ще получаваш код и в новия публичен регистър, и за детските градини хората си проверяват. В момента Вие обяснявате, че не можело да има по ЕГН публичен регистър. Разбира се, че има и добавъчен някакъв елемент, който ще се даде на гражданите, но възможността в избирателния регистър да бъдат лица, които са гласували, и след това дописване на желаещите да упражнят право на глас, това беше нашата идея. В никакъв случай не сме лъгали, в никакъв случай не може да гледате изолирано т. 10 – това, което сега го говорим, от последния текст, който предлагаме, а то е в избирателния списък да са лицата, които са упражнявали право на глас. Така че нито Ви лъжем, нито Ви манипулираме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на доктор Милков.
Други изказвания, тук уточнявам, по двете предложения – по предложението за създаване на нов параграф за чл. 57 и с оглед на това, че свързахме и дебата, и по предложението на Корнелия Нинова и група народни представители за създаване на Раздел „Заключителна разпоредба“ с § 22а? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване двете предложения на Корнелия Нинова и група народни представители.
За – 5, против – 2, въздържали се – 10.
Не се приемат двете предложения на Корнелия Нинова и група народни представители по отношение на нов параграф за чл. 57, ал. 1 и за създаване на „Заключителна разпоредба“ с § 22а.
Колеги, пристъпваме към обсъждане и гласуване на предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители за създаване на нов параграф по отношение на чл. 57, ал. 1, но тук е т. 21.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения, включително и да го представите, ако желаете.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Тъй като се касае за местни избори, колегата Свиленски, доколкото съм запознат с мотивите му, предлага тези решения да се взимат от общинската избирателна комисия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Божанков.
Това беше представянето на предложението на Георги Свиленски и група народни представители. Имате думата за изказвания.
Ако няма изказвания, колеги, ще закрия дебата.
Няма изказвания. Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Свиленски и група народни представители.
За – 5, против – няма, въздържали се – 13.
Не се подкрепя това предложение на Георги Свиленски и група народни представители.
Пристъпваме към обсъждане на предложение на народния представител Анна Александрова за създаване на нов параграф по отношение на чл. 58, ал. 1.
Господин Председател на Върховния административен съд, заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: По отношение на така внесената промяна, мисля, че няма спор, че Централната избирателна комисия е административен орган, без начина, по който той се формира, без значение съответно квотен принцип, парламентарно представени партии и съответно избор от Народното събрание на председателя и на секретаря. В момента, в който се конституира и започва да работи, тя издава множество решения. Не всички решения обаче на Централната избирателна комисия имат характера на индивидуален административен акт. За първи път с този Изборния кодекс беше въведена нормата, която е по чл. 58, че решенията на ЦИК, без да е ясно кои точно решения, подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.
Ще обърна внимание, че по стария Изборен кодекс изрично са били разписани кои решения подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. По жалба на народни представители е образувано дело в Конституционния съд именно защо са изброени решенията, които подлежат на обжалване. Това е дело № 4 от 2011 г. с докладчик Емилия Друмева. То е било образувано по искане на 53-ма народни представители от Четиридесет и първото народно събрание. Конституционният съд се е произнесъл изрично и е отхвърлил това искане, като е приел, че изброяването на актовете не противоречи на Конституцията, както и не противоречи на препоръките на Венецианската комисия – част от мотивите на това произнасяне на Конституционния съд. Така или иначе дори и да не бъде променено това, Върховният административен съд оставя без разглеждане и прекратява всички производства и обжалвания на решения на ЦИК, които нямат характер на индивидуален административен акт. Това е практиката в момента и тя се прилага във всички избори, без значение дали са местни или са централни. Тоест на практика това, което предлагаме, го правим в момента – нищо не променяме от това, което правим като практика. Това е предложението – практиката да влезе във вид на законодателна разпоредба.
Ако съответно не бъде променено това, ще продължим да си прилагаме практиката такава, каквато е. Тоест например ЦИК взема решение да се одобри печатът. Това смятате ли, че трябва да подлежи на обжалване пред Върховния административен съд? Ако си остане така разписано, всички решения подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. Това са нашите чисто правни съображения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, предложения.
Колегата Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! По аргумента на противното, простичко казано за неюристи, това означава, че когато посочим и изчерпателно изброим актовете, останалите актове на ЦИК стават практически необжалваеми. Няма нужда да превеждам какво означава това.
Любопитен съм, тъй като Вие държите много на мнението на Венецианската комисия, какво мисли тя по този въпрос – актове, които на практика ще станат необжалваеми? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Божанков. Към мен ли адресирате въпроса? (Реплика от народния представител Явор Божанков.)
Това са бележки, които съм получил от директор Митева. Основен принцип в Кодекса е всички решения на избирателните комисии да подлежат на съдебен контрол. Това е въведено след многократни критики и отправени препоръки от Венецианската комисия. Тя е допълнила: „точки 7, 9, 20, 22, 23, 26, 26а, 29, 30, 33, 39 са също много важни“. Тоест те са извън каталога, който тук в предложението сме го посочили. В такъв смисъл е бил и дебатът в работната група, тоест тя се е противопоставяла на това наше предложение, което е на госпожа Александрова и към което аз се присъединявам и го поддържам. Въпреки че не бива, който и да е, да свидетелства срещу себе си, дадох противните аргументи за моята теза. Мисля, че това е добросъвестно.
Мога да Ви изброя и кои са съществените решения, които по практиката на Върховния административен съд са възприети за такива, които са с правен интерес, съдържат се в административен акт и имат съществено значение за изборния процес. Но мисля, че и Вие ги виждате. (Реплика от народния представител Емил Димитров.)
Тоест да добавим 7, което е: определя с методика размера на възнагражденията на членовете на избирателните комисии и на специалистите към тях. Това според мен е вътрешноорганизационно, но директорът смята, че е важно. Важно е вероятно за мотивите на членовете в другите комисии. 9 е това, което коментирахме досега по публичния регистър, но там не виждам какъв точно акт има предвид директорът на дирекцията. 20 е: публикува списък с номерата и адресите на избирателните секции в изборните райони и с броя на избирателите в тях. С това ли да занимаваме Върховния административен съд? (Реплики.) Това са списъците. Правилно каза съдия Хинова, че това не са административни актове.
22: определя условията и реда за провеждане на предизборна кампания. Това според мен има смисъл. 22 има смисъл, защото има и обществен интерес. 23: контролира провеждането на предизборната кампания от доставчици на медийни услуги с национален обхват. Това е важно. 26: разглежда всички жалби и сигнали за нарушение на изборния процес в съответствие с правомощията си, включително срещу действията, произнася се в тях. Това е по-скоро описателно и указателно за самата ЦИК. (Реплика от народния представител Явор Божанков.)
Обсъждаме, колега Божанков. Ако искате да не обсъждаме. Ако правите предложение?! (Реплика от народния представител Явор Божанков.) Как точно предлагате да обсъждаме? (Реплика от народния представител Явор Божанков.) Не, защото ще прекратя заседанието, ще дам почивка и ще отидем да четем Правилника.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Довършете си Вашето изказване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма да правите такива вмятания. По законодателния процес, ако искате дебат, ще направя отделен дебат с научна конференция и ще четем мемоарите на Вашия доктор Петров ли беше, или Петър Иванов? Ще ги четем и ще гледаме какво е законодателството в Тридесет и деветото и Четиридесетото народно събрание. Не стига, че водим подробен дебат на второ четене, каквото е изискването и логиката на Правилника ни, и подхвърляния от рода „така ли ще го правим?“.
Как да го направим, колега Божанков? (Реплика от народния представител Явор Божанков.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имате свобода, имате свобода. (Реплика от народния представител Явор Божанков.) Но ме прекъснахте.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Извинете, че Ви прекъснах.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Председател, понеже аз бях първопричината и Ви помолих, тъй като прецених, че може да има наистина важни членове. Нека да ги изговорим, защото, ако сега имаме възможност да преодолеем няколко члена, няма нужда да чакаме следващите избори, когато ще дойде уважаемият председател и ще каже: миналия път изпуснахте тези две неща, свързани с медиите примерно, а сега ме питате защо ние не се произнесохме, или защо не дойдоха при нас.
А всички сега, като дойдат изборите, ще започнат. Като започнем с разни наддавания кой за кого ще гласува, кой за кого ще пее, растат ли цветята, не растат ли цветята, сайтове, и веднага този проблем ще възникне. Можем ли да обнародваме данни последния ден, не можем ли, в деня за размисъл? Това предстои да се случи. Моля Ви, продължете.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Без коментар, ще продължа. Има какво да кажа и по подготовката на колегите, и по това, че имаше работна група.
Коментирахме т. 26 – казахме, че не е относима; 26а също не е относима – Върховният съд какво казва. 29: определя условията и реда за машинното гласуване. (Реплики.) Добре, приемаме го за важно. Т. 30: определя реда за проверка на гласуване в нарушенията на правилата на Кодекса – това е важно; т. 33: определя условията, реда и срокове за възлагане на компютърна обработка на данните от гласуването не по-късно от 50 дни преди изборния ден; т. 39: обявява края на изборния ден след приключване на гласуването на територията на страната не по-късно от 21,00 ч. Това според мен не би следвало да влиза.
При това положение, колеги, от тази препоръка на директор Митева правя предложение за добавяне на т. 22, 23, 29, 30, 33 към предложението така, както е направено от Анна Александрова, ако тя не възразява и се присъединява. Да се счита за предложение по чл. 83, ал. 5.
Имате думата за изказвания.
Колегата Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Господин Председател, уважаеми колеги! В този текст от обща възможност за оспорване актовете на Централната избирателна комисия, в който текст е записано, че се обжалват, ние преминаваме по това предложение да се изброяват конкретни точки от правомощията на ЦИК, които могат да се обжалват, а останалите не. 48 са текстовете. Първоначалното предложение представяше 11 от тях, които да подлежат на оспорване. За тези 11 ние чухме някакви мотиви, а именно според председателя на Върховен съд, според колегите, според вносителите, че това представляват актове, които подлежат според Административнопроцесуалния кодекс на оспорване. Това е мотив, но този мотив те трябва да го приложат и без да го пише в закона, защото в АПК пише: „индивидуални административни актове, общи административни, нормативни“. Това са трите производства, това са актовете, които подлежат на оспорване. В кратките срокове те ще образуват папка преписка и ще кажат: това не подлежи на оспорване, прекратявам. Това е, ако няма текстове, ако остане това. Това е правомерното. Тръгваме да ограничаваме, и сега виждаме днес в заседанието, че това първоначално ограничаване се явява неприемливо дори за вносителя.
Ето тук нашето възражение, господин Кирилов, отново приемайки и уважавайки Вашите юридически способности, на колегите в Комисията, не може аргументът: това е важно. След време хората ще отворят нашата страница, ще потърсят аргумента и ще намерят: това е важно, и това е важно, и това. Не, не може да Ви е важно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уточнявам, това е административен акт. (Реплика от народния представител Явор Божанков.) Той може да го тълкува както иска. (Реплика от народния представител Явор Божанков.)
ПЕНЧО МИЛКОВ: Господин Председател, репликирайте ме. Три са административните актове: индивидуални административни актове, общи и нормативни, които подлежат, и го знае всеки юрист. Когато Вие в момента слагате механично препятствие, това отново стига и няма да политизирам говоренето. Ние имаме дефицит на доверие в избраните публични органи. Фактът е факт, обединяваме се всички около това. Когато ограничаваш възможността за обжалване, ти засилваш това недоверие. Казах го и в работната група: когато дадеш на човека да отиде, и Върховният съд му каже: не си прав, той ще приеме. И това са дела, няколко десетки. Но когато му го кажа аз или Вие като политик, или в закона пише, че не може да жали, хората се нагнетяват и недоверието се увеличава.
И пак казвам: трябва да се отчита моментът, в който се намираме, а моментът е ексцес на недоверие към политическата власт. Затова трябва максимално да се отпусне възможността хората да оспорят, а пише, че в рамките на 24 часа те ще се произнесат и ще кажат: недопустимо. Ето, ще го каже: недопустимо, и приключваме. А това е важно, това не е важно – беше възражение, уважавайки Ви като юристи.
Ще кажа сега и моят коментар, който си спестих. Може би Явор преля чашата на едно съмнение, което съществува и във Вас, по начина, по който се законодателства. И това съмнение, което фигурира и вътре във Вас, е основателно. Защото това е много важен въпрос и Вие като юрист като мен го знаете, и не това е начинът – на едно четене тук следобеда да го решим и край. И това Ви съмнение вътре е основателно, а младият колега просто преля чашата. Ние съжаляваме, че Ви прекъснахме, но не е това начинът да тече законодателният процес. Извинявам се, ако по-дълго съм говорил, отколкото трябва.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имам право на реплика за това Ви изказвания при всички положения.
Колега, тук дебатът е обективен, а не субективен. Не знам на какво основание Вие тълкувате, интерпретирате съмнение, субективни състояния. При мен това е абсурдно, ние не сме в някакъв друг дебат. (Реплика от народния представител Пенчо Милков.) Напротив, реакцията, ако не искахте толкова целенасочено да я извратите, е напълно логична. Опитвам се в контекста на разумния контрол сега да разширим полето на тези, Вие правилно казахте 11, ако може да ги разширим – да станат 16 или да станат 20. Не колебание, а преглед на предложението с оглед – тук пак опитахте да извратите – наличието на правен интерес и наличието на акт. (Реплика от народния представител Пенчо Милков.)
Не ме прекъсвайте, аз не Ви прекъсвам, въпреки че прекалено нападателен бяхте и прекалено субективен. Целта ни тук като предложители е да постигнем в известна степен процесуална икономия и процесуална оптимизация, защото, уважаеми господин Председател и госпожо Съдия, в изборния процес тези няколко дни преди и след изборния ден са особено претоварени. Интензивно е натоварването от жалби, включително и от издаването на актове. Затова беше логично да преценим натоварването на Върховния административен съд и необходимо ли е да го товарим с примерно: публикува списък с номерата и адресите на избирателните секции в изборния район и с броя на избирателите в тях. При един недобросъвестен подход Вие ще кажете: ами във Видин на улица „Х“ е сгрешен номерът „Y“. Това е голям проблем, ние тръгваме към ЦИК, опорочени са изборите, тоест към Върховния административен съд, искаме веднага преглед на това решение на този списък. В изборния процес, особено последните години, ние лично – тук ще го кажа политически – се убедихме, че нашите политически опоненти злоупотребяват по всеки един възможен начин и със закона, и с обективните факти. Така че аз тук бих провидял и чисто процесуална злоупотреба с правото на жалба дори по несъществени, незначителни решения, които имат изцяло вътрешноорганизационно естество. Но това е на гърба на Върховния административен съд.
Ще Ви кажа следното: ще помоля колегата Александрова да оттеглим това предложение, и ще Ви кажа защо. Защото тъй или иначе върховните съдии дори да е по друга точка, тоест по точки 7, 8 или 9, те пак ще разгледат жалбата, за да кажат: тя е недопустима. Тоест така или иначе те ще губят процесуалното време да се произнесат, но подходът Ви е правно нечестен. Не е професионален, а е политически подходът, и извращавате смисъла за сметка на правораздаването. Търсим, от една страна, уж да постигнем баланс в натовареността особено на върховните съдилища, а тук политизираме, бих казал, с най-елементарни логически спекулации само и само за да създадем страх и внушение.
За да няма съмнение, моля колегата Александрова да си оттегли предложението.
Господин Председател, заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Както казах и преди малко, ще продължим да прилагаме и тези, които са недопустими, съответно ще ги оставим без разглеждане. Но както Вие се готвите за избори, така ние се готвим за след избори. Разбирайте, че когато влезем в тази процедура, моите съдии от IV-то отделение плюс всички останали дела, които гледат, като обществени поръчки, концесии и всичко останало, те стоят денонощно в съда заедно със секретари, деловодители и така нататък, за да може веднага като дойде изборното дело, да се образува и още на другия ден да влезе в състава. И не само, той влиза и го произнася и в зала. Няма да Ви кажа колко производства образуваме във връзка с тези дела, които са до изборите.
А тази година ние имаме бонус – имаме два избора, като освен европейските избори предстоят и местни избори, където плюс процедурата до изборния ден ние продължаваме и за резултатите след това. Сроковете знаете какви са и аз натоварвам излишно колегите да влизат дори за едно недопустимо производство да го прекратят. Може би това е било идеята, но продължаваме да си прилагаме закона и смятаме, че тези актове, които не са административни, ние си ги прекратяваме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Прекратявате ги, но ги образувате, съобщавате, призовавате, след това броите срокове, след това пишете определения за прекратяване. Тоест всичко това е на гърба на натовареността не само на съдиите, а и на съдебната администрация.
Господин Димитров – за процедура.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Много благодаря, уважаеми господин Председател.
Ако народният представител Ани Александрова реши да оттегли текстовете, които ние дебатирахме вече два часа, и те са важни и значими, виждате изказването на уважаемия председател на Върховния административен съд, то аз и господин Христиан Митев внасяме отново тези текстове по реда на чл. 85 и прибавяме към чл. 5, 6, 10, 11, 12, 14, 15, 17, 25, 34 и 45 и 22, 23, 29, 30 и 33. Вие преценете, но аз държа много да се гласуват тези текстове, защото ние искаме да облекчим съда и да не го затрупваме, и неща, които се случват в ЦИК, или където и да било, да отиват там, за да може те да заемат буфера спрямо нашите партийни пристрастия, спрямо обтекаеми мнозинства, спрямо § 22, който желаем по някакъв начин да го тълкуваме в своя полза. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
И участниците в изборния процес искаме бързо правосъдие, и в тези няколко дни ние непрекъснато казваме: „Чакаме съда. Съдът не се произнася“. А своевременното произнасяне в тези няколко дни е от особено значение.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: За участниците.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И за участниците, и за обществото.
Господин Божанков искаше изказване. Но Ви моля да се ориентираме към прекратяване на този дебат.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Благодаря, колеги.
Вие, господин Председател, правилно забелязахте, че нашето отношение тук е може би твърде остро, но аз ще опитам да обясня защо е така. Защото смятаме, че в България отмяната на права и потъпкването на закона се превръща в принцип със съображения за целесъобразност, икономия. Точно в този контекст имам въпроси към уважаемия председател на Върховния административен съд за колко дела се касае и за каква натовареност говорим, да бъдем конкретни, да говорим с цифри.
От друга страна, господин Председател, защо сме толкова остри? Ние отдавна водихме дебат дали трябва да отпадне една инстанция само за големи инфраструктурни проекти. Бавят се проектите, да отпадне! Тогава Ви обърнахме внимание, че изключението ще се превърне в практика. Няколко месеца по-късно се завърнахте с още една „торба“ едноинстанционни режими, а днес тук ни предлагате от 48, 11 да подлежат на обжалване, а тук преди малко прочетохте и няколко, които можем да включим. Ей така на коляно, четейки кой е важен и кой не е важен! 26а например преценихте, че не е много важен, който разглежда всички жалби срещу решения на районни, общински и секционни избирателни комисии извън страната в изборния ден, и съдът се произнася до един час. Това е, тук мимоходом се прецени, че не е важно, говорейки за изборен процес, подчертавам, най-важният за демократичния процес в държавата и доверието в политическата система после. Този подход е абсолютно неприемлив. С такова отношение Вие ритуално взривихте с фойерверки доверието в изборната система и доверието в тази комисия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплики към изказването?
Заповядайте, господин Председател.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Искам да уточня, че съдиите, които гледат дела, вече имат насрочени други производства. Тоест изборните дела се гледат между насрочените съдебни заседания, което означава, че това е допълнителен ангажимент на колегите, които вече имат насрочени дела. Аз Ви казах: концесии, обществени поръчки, земеделски производители… Тоест между тези производства ние влизаме с допълнителните изборни производства, които трябва да се гледат в тези срокове, които Вие сте ни определили – тридневни срокове, веднага, незабавно, спешно. В този период средно се образуват около 200 – 250 дела. Разбирате ли за какво става въпрос? Пак уточнявам, че това е бонус, извън това, което е насрочено редовно като заседание.
Това е Ваше решение, ние така или иначе си прилагаме закона, както сме го прилагали и досега – което си подлежи на обжалване, си го гледаме по същество, което не подлежи, го прекратяваме, но излишно въртим тези производства.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Реплики към изказването на господин Божанков? Няма.
Има ли възражения да закрием дебата?
Допълнение от колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Правя допълнение към направеното предложение от колегата Димитров, като добавим и т. 26 и 26а. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не бяха ли в списъка?
ИВА МИТЕВА: Бяха.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В моя списък ги има.
Заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ: По повод на регламента, който решихме в началото, отново правя възражение, че текстът противоречи на Законопроекта, приет на първо четене, и следва първо да се произнесем по този въпрос – той влиза ли в принципите и обхвата на Законопроекта, който гласувахме декември, или не? Според мен не и затова предлагам да не го разглеждаме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще подложа на гласуване и въпроса за допустимостта на предложението.
Други предложения, процедурни въпроси? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на колегата Милков да не се допуска (това вече го обсъдихме) до гласуване поради отклонения от предмета на приетия на първо четене проект предложението на колегата Анна Александрова.
За – 5, против – 12, въздържали се – 2.
Не се приема предложението на колегата Милков за недопустимост на обсъждането и гласуването на това предложение.
Пристъпваме към гласуване по същество.
Колеги, приемам предложението на колегата Димитров за аналогично на предложението на колегата Александрова. Ако желаете, ще обединим предложенията Ви със съвместно авторство.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ние само държим да направим добавките – 22, 23, 26, 26а, 29, 30 и 33. Да добавим към предложението на народния представител Анна Александрова, ако тя не е оттеглила междувременно предложението.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Не оттеглям предложението си, уважаеми господин Председател. Моля да бъде припознато по чл. 83, ал. 5, т. 2.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Подлагам на гласуване предложението на колегата Димитров по чл. 83, ал. 5 от Правилника, заедно с предложението на народния представител Анна Александрова.
За – 14, против – 5, въздържали се – няма.
Приема се предложението на народния представител Анна Александрова, плюс предложението по чл. 83 на господин Димитров.
Пристъпваме към § 1 по вносител по отношение на чл. 60.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения?
Колегата Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, нашето предложение на парламентарна група „Воля“ е кратко и ясно и е внесено почти преди една година – в края на месец февруари. Аз считам, че същото е удачно и ще моля да го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Найденов.
Имате думата за изказвания.
Колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, на работна група коментирахме следното: че ако въвеждаме подобен принцип, то би следвало това да стане не само по отношение на състава на Централната избирателна комисия, но и на останалите. В противен случай излиза всъщност, че този принцип ще важи само за Централната избирателна комисия, но другите ще имат състави, определени по съвсем различен ред, което смятам, че не е добра практика. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплики към изказването на колегата Митев? Не.
Други изказвания?
Ако няма други изказвания, колеги, ще пристъпим към гласуване.
Закривам дебата.
Пристъпваме към гласуване на предложението на вносител по § 1.
За – 9, против – 5, въздържали се – 4.
Не се приема текстът на вносител. (Реплика от народния представител Хамид Хамид.)
Колеги, прегласуваме.
Подлагам на гласуване предложението на вносител по § 1.
За – 9, против – 5, въздържали се – 4.
Резултатът е абсолютно същият, като при първото гласуване: 9 на 9 – не се приема.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Не съм убеден, че тези, които отсъстват, трябва да се броят, тъй като не съм убеден, че са упълномощили някого от БСП например да гласува. Някои хора липсват, напуснаха. Това не беше заявено, че са упълномощили други. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колега Найденов, дори да сменим принципа, пак ще се получи същият резултат. Седем на шест ще стане. (Реплики от народните представители Хамид Хамид, Емил Димитров и Христиан Митев.)
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Ако няма значение, защо не гласувате обратното?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще има ли възражения в този смисъл – длъжен съм да възприема възражението на колегата Найденов и да преминем към гласуване на база присъствие?
Възражение на колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, ако променим тази практика, в такъв случай оттук нататък аз също тогава ще настоявам всички гласувания да са на база на присъстващите, което тотално ще обърне практиката в Правната комисия. Не мисля, че това ще е благоприятно, без значение дали става въпрос за опозицията, за управляващите. Знаете, че много често, за съжаление, времето на заседаване на нашата Комисия съвпада със заседания на други комисии. Колегите няма как да се клонират и да присъстват и на двете, затова сме възприели този режим на упълномощаване. Сега да приемаме този начин на работа, означава да го правим за абсолютно всички текстове. Благодаря.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Председател, в момента уважаемият господин Лазаров, народният представител, води в качеството си на председател комисия само през една зала. Там са всички директори, началници на специални служби и народни представители от Комисията. Ние сега трябва да накажем него, или да накажем ГЕРБ, като намалим с един глас, само затова, че се налага по едно и също време той да води заседание в другата зала?! (Реплики.) Този въпрос мисля, че от отсъствието, когато напусна една уважаема народна представителка в предишния парламент, беше решен. Тогава, ако някой отидеше да говори по телефона, не му се зачиташе гласът.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, не искам да влизаме в това обяснение. Ако продължаваме с този дебат, ще направя прекъсване от пет минути, след което ще се върнем и ще гласуваме съгласно Правилника. (Народният представител Хамид Хамид говори при изключен микрофон. Шум и реплики.)
Не сте на микрофон в момента и нашите избиратели не чуват Вашите обяснения и остават с убеждение, че липсва основателна причина, така че, ако обсъждаме този въпрос, включете си микрофона. Ако не, адресирайте, апелирайте към колегата Найденов. Ако той прецени, да оттегли възражението. (Реплики.)
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, колеги и гости! Понеже се направи възражение по отношение представителността на депутатите от БСП, към момента на провеждане на Правна комисия тече заседание на Комисията за контрол над службите – едно, Вътрешната комисия – второ, и трето – Временната комисия за нередностите в Държавната агенция за българите в чужбина. На нашите представители съвпада участието ни в тази комисия и в другите, затова имаме упълномощаване от Крум Зарков, Филип Попов и от Димитър Стоянов. Затова нашите гласове са пет. Ние имаме упълномощаване от тях – те присъстваха на заседанието. Отделно групата ни има политическо решение по параграфите на текста как да ги гласуваме, така че в момента това възражение е безпредметно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Господин Председател, да ме подсетите колко членове от ГЕРБ отсъстват от тази комисия?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Поне двама в момента. (Реплика от народния представител Симеон Найденов.)
Господин Найденов, тук проблемът ми е да уважа настояването на опозицията, защото ГЕРБ подкрепя Вашето предложение. И Ви предлагам: оставете опозицията да спечели в това гласуване. Нищо че за Доклада ще се отбележи, че предложението е отхвърлено, важно е гласуването в залата. Но ако сега, както направих, подкрепя Вашето искане и направя преброяване, ГЕРБ доминира и изглежда като налагане на волята на управляващите. Да, и фактически ние в момента имаме преимущество, имаме гласове, но опозицията в предната хипотеза излиза наравно. Да зачетем поне за Правна комисия тяхното равенство, а в залата да бъде окончателното преборване.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Съгласен съм.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви за това.
СИМЕОН НАДЕЙНОВ: И в залата?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В залата и Вие аргументирано го защитавайте, и смятаме, че ние ще Ви подкрепим, но нямаме опции за повече гласувания.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Оттеглям го.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Найденов – оттегли възражението и гласуването остана такова какво е: девет на девет. Засега § 1 не се приема.
Моля, всички парламентарни групи да съобразяват това и да направят необходимата мобилизация за обсъждането и гласуването в пленарната зала.
Пристъпваме към § 2 – текст на вносител по отношение на чл. 61.
Имате думата за изказвания.
Колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, само ще припомня дискусиите ни в работната група по това предложение. Всъщност хипотезата, в която то бъде прието, това ще означава в някои случаи да бъде увеличен съставът на комисиите от този, който първоначално е записан. Ще помоля професор Михаил Константинов, ако може, да ни съдейства и даде разяснения какво би се случило, ако бъде прието това предложение. Благодаря.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Така направено предложението означава максималният брой членове на дадена секционна комисия да бъде надвишен, защото ние не знаем, първо, колко парламентарно представени сили ще има в даден момент и колко политически сили, партии и коалиции ще имат избрани членове на Европейския съюз. Има опасност от малките комисии и най-малките да искаме примерно девет, десет, даже и повече членове, което общо взето не е разумно.
Има и нещо такова от нашия опит. Малките партии и коалиции не са в състояние на секционно ниво да осигурят по един член във всяка комисия. Те не могат да изкарат 12 000 члена свои активисти в цялата страна, които да покрият всички възможни секции. Трябва или да приемете възможността да има по един член, но да се надвиши бройката, или както е била дълги години практиката. Бил съм 20 години член на ЦИК и спазвахме съотношението между парламентарно представените сили на ниво изборен район. Примерно в изборен район има, да кажем, 100, 200 секции и общо в 200-те секции те имат такъв процент членове, какъвто е техният процент народни представители, като включително им се даваха места в ръководството и така нататък. Това е по-справедливо, защото точно отразява идеята за представителство в комисиите, съответстващо на представителството в Народното събрание.
За ЦИК е правилно да се иска по един член на представяне на сила, включително и в РИК-овете, но на ниво секционни комисии трябва да се подходи статистически на ниво изборен район. Това е, което мога да Ви кажа. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, професор Константинов.
Други изказвания във връзка с текста на вносител по § 2?
ИВА МИТЕВА: Да попитам само. Може и да съм лаик в тази област, и сигурно съм, но, тъй като се променя ал. 5, която казва, че в момента те се изчисляват спрямо съотношението между парламентарно представените партии и се заменя, че имат право на по един, останалите как ще се изчислят? Как ще се изчисли до останалата бройка коя партия колко има?
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: … че във всяка комисия има поне по един член, тогава очевидно нарушавате пропорциите.
ИВА МИТЕВА: Най-малко по един. Ако Комисията е 13, а партиите са 7, останалите как ще се попълнят?
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Правите пропорция и ако при тази пропорция се окаже, че някоя от партиите, която има право, няма представител, ѝ давате представител, и тогава делите останалите места пропорционално на депутатите, които имат останалите партии. Това е малко двуетапна процедура. Казвате, че едната партия не получава члена, на който има право – давате ѝ го този член и делите останалите. Същото нещо правим и на ниво депутати от всеки изборен район. Видин винаги трябва да има трима депутати, ние обаче им даваме четири и ги изваждаме от общия брой, и 236 им делим на останалите изборни райони. Нали разбирате?
ИВА МИТЕВА: Аз разбирам, но тъй като той променя цялата ал. 5, тоест той маха пропорцията, питам какво се случва? Явно трябва да остане пропорцията и да се каже, че въпреки това всяка партия има по един, а вече другото е спрямо пропорцията.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: На ниво секционна комисия не е разумно всяка партия да има представител. На ниво районна и централно – да.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, може би към Вас трябва да задам въпроса. Случвало се е един ЦИК да преживее два, три мандата на Народно събрание. Има един колега, който казва: трети път ме избират, още не мога да направя пълен мандат. Ако имаме един ЦИК и той е със съответния брой членове, избран днес, междувременно имаме три парламента – от всеки парламент парламентарно представените отиват и те в ЦИК. Те с какъв мандат са там – докато трае конкретният парламент, или до края на мандата на ЦИК? В един момент да не станат много в ЦИК, а пък всъщност те вече да не представляват никого. (Реплика.) За ЦИК говоря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, гледаме РИК в момента. Параграфът е 2, касае се за РИК. Моля да имате предвид. Аз ще предложа разделно гласуване на т. 1 и на т. 2. Мисля, че е редно да отделим двете предложения. Има логика в т. 1 и там е възможно, както и професор Константинов каза, в рамките на една принудена, усилена пропорция да търсим уравняване към по-голямо от на малките квоти и да гарантираме участие на парламентарно представени групи. Но тук имайте предвид, че след като са спечелили с повече от 7% и са парламентарно представени, много вероятно в съотношението да им се припада един член в районната комисия.
По отношение на т. 2 ще се въздържа лично аз, защото следващите избори са европейски, а ние премахваме ал. 6, 7, 8, 9 и 10, които касаят обвръзката на квотата на партиите, които не са парламентарно представени, но имат представители в Европейския парламент. Тук приемам аргумента на „Прозрачност без граници“ или „Трансперънси Интернешънъл“, които казаха: това е лош сигнал в рамките на избори за представители в Европейския парламент.
Господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Господин Председател и колеги, пропорцията не се променя. И по стария закон е така. Даже и да се променя, въпреки че аз не виждам някаква промяна да настъпи, ако бъде прието това. Не виждам защо само със закостенели закони трябва да се работи. Нека да се смени нещо, може да излезе по-добре, и сигурно ще е за по-добре.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Професор Константинов.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Разсъжденията по § 2 зависят много силно от това какво ще се реши по § 1. С една дума – дали партиите, които имат членове на Европейския парламент, ще имат право на представители в изборните комисии. Общо взето тенденцията, доколкото разбирам, е те да нямат това право и тогава, да, това е една възможност. Обратно, ако имат това право, е съвършено различно. Искам чисто практически да Ви кажа какво ще означава в настоящия момент това нещо.
В момента, тъй като ЦИК ще бъде назначена преди европейските избори, или преназначена, все едно, но ще бъде избрана или оставена тази, излиза, че несъществуващата коалиция „България без цензура“, която има двама евродепутати в момента, трябва да има представител в комисиите, и също така несъществуващата коалиция „Реформаторски блок“ също ще трябва да има представител, и то така, като го изберете, той си е за петгодишен мандат. Има и този момент – на стартиране на тази нова Централна избирателна комисия и останалите надолу. Ако Вие вземете решение европартиите с европредставители да нямат представители в комисиите, което е предложението на ВОЛЯ всъщност, тогава този въпрос отпада. Но ако приемете, че ще го има, какво правите със сега съществуващите две коалиции, които имат евродепутати, но не съществуват физически, не съществуват в правния свят на България? Когато изберете един и той има дълъг мандат – ясно, остава, а в момента Вие слагате двама членове за един мандат, когато практически тяхната партия я няма. Почти пет години няма да я има.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точно това правим. Точно това лично аз съм го коментирал няколко пъти, тоест на въпроса: дали разбирате, аз заявявам… (Шум и реплики.)
Не, това колегите от БСП не го разбират. Ако аз го разбирах, мисля, че те досега не го разбираха в този смисъл и не си дават сметка за този чисто формален, да кажем, казус. Ще стигнем и до точката за ЦИК. Те си искат нова ЦИК – на всяка цена.
Колеги, има ли други изказвания след изказването на професор Константинов? Няма.
Подлагам на разделно гласуване т. 1 от § 2 по текст на вносител.
За – 9, против – 5, въздържали се – 4.
Не се приема т. 1 от § 2.
Подлагам на разделно гласуване т. 2 от § 2.
За – 1, против – 5, въздържали си – 9.
Не се приема текстът на вносителя за т. 2.
Пристъпваме към предложение на народния представител Анна Александрова за създаване на нов § 3 по отношение на чл. 70.
Господин Председател, заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Това е огледално и във връзка с това, което беше прието преди малко за ЦИК. Абсолютно същите са разпоредбите, както са предложени, само че касае РИК. Мисля, че дебатът беше проведен за това, но Вие си преценявате, като направихте съответната корекция за половината от състава на комисията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Колегата Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Ние ще гласуваме „против“. Това е продължение, както каза и председателят на ВАС, на една мярка, която не приемаме. Затова във всички такива текстове нататък ще гласуваме „против“. При връщане решението на РИК не трябва да се взема с половината членове, а отново с мнозинство от две трети. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема съдия Хинова, моят въпрос тук е следният: колегата Александрова и аз, като неин поддръжник, разсъждаваме аналогично ЦИК, РИК и другите комисии. (Реплики: ОИК и СИК.) Аз за СИК специално ще Ви направя отделно предложение, но там искам да има дебат. (Реплика.) Да, не го правя и не го коментирам, защото сега сме на РИК. Въпросът ми е следният: какви биха били процесуалните и принципните последици, ако в случаите за РИК и ОИК запазим правилото, каквото е досега?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Абсолютно същото, както и за ЦИК. Така или иначе процедурите са абсолютно едни и същи, само че се вземат различен вид решения. Съответно РИК взима решение в своите правомощия, касаещи района, в който е компетентен. Съответно съдът при отмяна и даване на указания относно същата ситуация.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ситуацията е същата, но не спрямо ВАС. Мисълта ми е следната: ако ние разсъждаваме за натовареност на Върховния административен съд…
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Но, господин Председател, ако остане в този вариант.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точно така.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Ако остане в този вариант, всичко е за наша сметка пак. Пак е при нас.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Пак ще дойде при Вас.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Защото решението на РИК се обжалват пред ЦИК.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това ми беше въпросът, и след това попитах: какви са последиците?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Да, по сегашната разпоредба. Аз мисля, че тук въпросът не е за натоварване или не, а въпросът е принципен, чисто правен, за взимане на решения в обективен порядък, в рамките на изборния процес.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А какъв обем дела са тези, които идват?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Не, не са много.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тези не са много.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Не сме казали, че са много делата. Едно такова решение, въпреки че ние сме го върнали и не бъде взето, това може да блокира целия изборен процес. Само това е проблемът. Ние не сме казали, че сме натоварени, не сме казали, че това са много дела. Тоест не сме казали, че натоварването е страшно много от този вид дела. Мисля, че въпросът не е за нашето разтоварване или не, колкото до това да има обективно вземане на решения в рамките на тези кратки срокове в целия изборен процес.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за отговора на този въпрос.
Други изказвания, колеги?
Ако няма други изказвания, ще закрия дебата. Като тук правя уточнението, че всички сме съгласни редакцията да следва редакцията, която възприехме за ЦИК. Ако искате, пак да я формулирам.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Няма смисъл.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест да бъде изцяло огледална на текста на ЦИК.
Става: „§ 3. В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 5:
„(5) При отмяна на решение за отхвърляне Районната избирателна комисия постановява ново решение, което приема с мнозинство повече от половината от членове ѝ.“
2. Досегашните ал. 5 – 9 стават съответно ал. 6 – 10.“
Това е редактираният текст.
Моля да гласуваме.
За – 13, против – 5, въздържали се – няма.
Приема се текстът на вносителя, заедно с редакцията, както беше предложена.
Стигаме до предложение на народния представител Гергана Стефанова и група народни представители – създава се нов параграф по отношение на чл. 72, т. 27. (Реплики.)
Кажете го на микрофон това, ясно е, че е свързан.
Колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Чисто процедурно, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, смятам, че това предложение на народния представител Гергана Стефанова трябва да го гледаме с предложенията за въвеждане на видеонаблюдение, които са в други параграфи по-нататък в Законопроекта. Ако принципно приемем, че ще има видеонаблюдение, тогава вече да решаваме дали ще приемем това предложение. Защото, ако няма видеонаблюдение, как ще задължаваме някой да съхранява нещо, което няма да го има, примерно? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение за отлагане.
Има ли възражения с обосновката, която колегата Митев представи? Няма.
Отлагаме обсъждането на предложението на колегата Гергана Стефанова.
Пристъпваме към предложение на народния представител Анна Александрова за създаване на нов параграф по отношение на чл. 73.
Господин Председателю, заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Предложението, което е направено, всъщност прилага административния процес в неговата пълнота. Няма спор, че Районната избирателна комисия, говорим в конкретния случай за РИК, постановява административни актове. Тези административни актове подлежат на обжалване по административен ред пред ЦИК. Значи ЦИК има две възможности – да потвърди решението на РИК, съответно да го отмени и да пререши спора като по-горестоящ административен орган. Принципът, който е залегнал в чл. 98, ал. 2 от АПК, е, че в хипотеза, когато ЦИК потвърди акт на РИК, пред съда подлежи на обжалване актът на РИК. При това положение, ако обаче ЦИК е пререшил въпроса, тогава съответно предмет на съдебен контрол е решението на ЦИК. Това е принцип в Административното право, откакто има такова правораздаване.
А в момента с Изборния кодекс, който обсъждаме, на нас се възлага да гледаме решения на РИК и на ОИК, защото реално, когато се обжалва това решение, не се обжалва решението на ЦИК, а ние се произнасяме по законосъобразността на решението на РИК и ОИК. Затова предложението, което е направено, е в унисон с Административнопроцесуалния кодекс и съответно добре е направено, че е предвидено и пред тричленен състав на Административния съд. Да не забравяме, че едночленен състав на Административния съд гледа по същество изборите за кметове и общински съветници. Не виждам никаква драма, ако тричленен състав разглежда решенията на РИК и ОИК в процеса до приключване на изборите. Смятам, че това е в унисон с АПК и по никакъв начин не се нарушава принципът на законосъобразност. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Председател на Върховния административен съд, аз съм съгласен с правната логика, която изразихте. Единственото ми притеснение и това, около което беше дискусията в работната група, беше за евентуалната противоречива практика, която може да се наложи от тези решения на 28-те административни съдилища. Ако може, някакви разяснения да ни дадете по този въпрос.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Невинаги финишира във ВАС.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: По тази логика, нали разбирате, че за да няма такива решения, би трябвало ние да гледаме всички дела. Неслучайно дадох примера с окончателните изборни резултати, което е много по-тежко и много по-отговорно като процедура. Ние сме ги възложили на съдии, които са даже еднолични. Така или иначе нашата практика по изборните дела е толкова постоянна и безпротиворечива в тези производства, слава богу, че аз съм сигурен, че колегите ще се съобразят с тази практика. Може би за по-голяма прегледност би следвало да бъде записано, че на съответната РИК по реда на чл. 98, ал. 2 от АПК, за да бъде включена и самата разпоредба на АПК в текста, ако се приеме, че ще бъде приет този вариант. (Реплики.)
Уточнявам, че когато ЦИК пререши, си е изцяло при нас, това е ясно. Въобще няма съмнение. Това, което каза колегата Хинова, че тези производства са петдесет на петдесет като цяло, тоест 50% пререшава ЦИК, 50% остават в сила решенията на РИК или ОИК.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Опозицията? Заповядайте за думата.
Колегата Митев ще води в тази част.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Заповядайте, доктор Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, колеги, уважаеми гости! С този текст, за който ние ще бъдем „против“, първо, правя възражение, че той отново е извън предметния обхват и смисъла на Законопроекта, гласуван на първо четене, и съобразно нашия Правилник това нещо изобщо не трябва да го обсъждаме на едно четене, второ четене. Това всички народни представители го знаете, а трябва да го знаят всички хора – че този текст не може да се обсъжда на едно четене.
Един аргумент, който ние казахме и в работната група, ще Ви кажа сега, а след това ще Ви кажа и друг аргумент, който не съм казвал в работната група. Защо според мен трябва да се запази настоящата подсъдност?
КК – ВТОРА ЧАСТ



Първо, за никого не е тайна, че в България особено ясно се изразява по места създаването на определени икономически кръгове и феодализация, които се знаят от гражданите, и няма как кандидат, който трябва да получи легитимацията за народен представител, кандидат, който за местната общност е свързан с определени кръгове, или те го поставят под съмнение, спорът да се реши от същия местно-компетентен съд. И сега ще премина нататък.
Чисто правно, абсолютно сте прав, обаче сравнението с актовете за кметове и общински съветници – защо не е уместно, и това е вторият ми аргумент. Защото кметовете и общинските съветници са орган на местна власт и на местно самоуправление, докато при народния представител този избор касае легитимацията на централен орган, какъвто е Народното събрание. В крайна сметка това лице, чийто избор се оспорва, или лица, при многомандатен район, те са членове на българското Народно събрание и затова, а не поради някаква приумица, преди това решението е било, че Вие ще се занимаете. Защото се поставя под съмнение легитимността на избора на членове от Народното събрание на Република България, а не на общински съветник или на кмет от някоя община.
Затова мисля, че така текстът, както е, трябва да си остане, а не да пращаме спорът за народния представител обратно в казана на съответния регион, защото това рефлектира върху легитимацията и признаването на изборите.
Аз го казах и в предна точка, че когато Върховният административен съд реши един спор, това е понятно и прието безспорно, и в споровете по изборите. Обратно. Когато ти препятстваш възможността да си обжалван, или го върнеш да го решат хора, които гражданите възприемат – може би не са свързани, че са свързани с местни икономически кръгове, това делегитимира избора. Поради тази причина сме против.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на доктор Милков за изказването.
Реплики към това изказване има ли?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Само едно изречение.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Защото, все пак колегата Милков говори принципно като политик предполагам, но нали разбирате, че Вие казахте едни неща, които са малко притеснителни за мен като председател на Върховния административен съд. Вие ми казахте, че има мои съдии, които са свързани с някакви групировки. Аз така го разбрах. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Извинявайте, но така разбрах от Вашето изказване.
Ако ние не си вярваме на съда, на кого да вярваме?!
Има и още нещо. Говорим за решения на РИК, които са минали и през ЦИК, и ЦИК е потвърдил все пак. Не говорим за решения, които от РИК директно отиват в Административния съд.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на Председателя.
Реплика?
Заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Аз да разбирам ли, че ако ще има президентски избори, ще има само ЦИК, защото иначе местните интереси могат да повлияят на кандидата? Защото и тази логика може от Вашите думи да се изведе, понеже всички са зависими – само ЦИК.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз благодаря на колегата Димитров.
Аз също ще си позволя съвсем кратка реплика. Ако може, колега Милков, да поясните това, защото интересна беше метафората, но не ми стана ясно какъв е този „казан“, който съществува в съответния административен съд. Благодаря.
Заповядайте за дуплика.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Миля, че бях достатъчно ясен. Аз не говорих за друго, а говорих за възприятието на хората, когато гласуват за член на българското Народно събрание и как се възприема накрая един избор, и говорим за легитимацията. Ние в Народното събрание възприятие от 8% от хората – осем процента те възприемат и легитимно признават тази власт. Когато се постави спор по отношение на даден избор – аз говорих за възприятието на хората, а не че поставям под съмнение честността. Аз тук говоря точно като изразител на политическа позиция.
За мен, трябва да се даде възможност – при избор за народен представител, най-висшата съдебна инстанция да реши спора, защото иначе ще останат съмнения в хората и тази легитимация, която ние искаме да има Народното събрание се губи, няма да я има. Затова Ви говоря – не знам кой е слушал тук и кой не, аз не Ви говорих за зависимости, а за възприемането на хората и признаването на резултатите.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Извинявам се, аз може да не съм разбрал.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на господин Милков.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преди това предполагам, че госпожа Александрова припознава добавката, която беше направена от председателя на ВАС – след думите „подлежи на обжалване“ да се добави „по реда на чл. 98, ал. 2“. Това е за предложението по Административнопроцесуалния кодекс, това е предложението в т. 1. (Реплика от Георги Чолаков извън микрофоните.)
Подлагам на гласуване текста, предложен от госпожа Александрова, заедно с предложението за допълнение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2, който тя прави в своето предложение.
Който е съгласен да подкрепим текста с това допълнение, моля да гласува.
За – 13, против – 5, въздържали се – няма.
Прието е предложението на госпожа Александрова, заедно с допълнението по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Митев.
Пристъпваме към § 3 на вносител по отношение на чл. 75.
Имате думата за изказвания.
Абсолютно симетричното предложение, което обсъждахме, на колегите от Политическа партия „Воля“, но то е отнесено към ОИК. Това, което беше за РИК, отнесено към ОИК.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
За – 9, против – 5, въздържали се – 4.
Не се приема това предложение на вносител по § 3 засега.
Пристъпваме към § 4 – текст на вносител, по отношение на чл. 76.
Тук правя предложение за разделно гласуване на точки 1 и 2, а т. 3 е резултат.
Няма изказвания. (Реплики.)
Не, тук е точки 1 и 2 заедно, а т. 3 е отделно.
Закривам дебата и подлагам на гласуване.
Който е „за“ да подкрепим текст на вносител по точки 1 и 2 от § 4, моля да гласува.
За – 9, против – 5, въздържали се – 4.
Не се приема това предложение на вносител.
Пристъпваме към гласуване на т. 3 от § 4.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 1, против – 5, въздържали се – 12.
Не се приема предложението.
Пристъпваме към предложение на народния представител Анна Александрова за създаване на нов § 5 по отношение на чл. 85.
Изказвания?
Редакционно предложение на колегата Митев в съответствие с предходните ни гласувания.
Няма други изказвания, закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Анна Александрова, заедно с редакционното предложение на колегата Митев.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против – 5, въздържали се – няма.
Приема се предложението на народния представител Анна Александрова за изменение в чл. 85.
Пристъпваме към предложение на народните представители Георги Свиленски и група народни представители за създаване на нов параграф по отношение на чл. 87, ал. 1, т. 10. Това беше за жребия, който отхвърлихме.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Господин Председател, мотивите са сходни с тези на предишното предложение на колегата Свиленски. Предлага се това да се извършва от Общинската избирателна комисия, а не от Централната избирателна комисия, поради естеството на изборите. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Божанков.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Свиленски и други народни представители.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 5, против – 1, въздържали се – 12.
Не се подкрепя това предложение на колегата Георги Свиленски.
Пристъпваме към предложение на народния представител Гергана Стефанова и група народни представители за създаване на нов параграф. Той е симетричен – след „книжа и материали“ се добавя „в това число и видеозапис“.
Да го отложим, както отложихме предходното.
Пристъпваме към предложение на народния представител Анна Александрова за създаване на нов параграф по отношение на чл. 88, ал. 1.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Това е аналогично с РИК, тук само се касае за ОИК със съответното вмъкване на чл. 98, ал. 2 от АПК.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Александрова.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против – 5, въздържали се – няма.
Приема се това предложение.
Пристъпваме към обсъждане и гласуване на § 5 – текст на вносител по отношение на чл. 91.
Колегата Найденов. (Изказване на народния представител Симеон Найденов извън микрофоните.)
Това е по отношение на СИК, аналогичното предложение, което обсъждахме.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 9, против – 5, въздържали се – 4.
Това предложение не се приема засега.
Пристъпваме към § 6 на вносител по отношение на чл. 92, ал. 6.
Имаме и допълнително предложение от народния представител Гергана Стефанова, което е за отмяна на алинеи 7, 8 и 9 на чл. 92.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, текстът на вносител за изменение на ал. 6 в чл. 92.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 9, против – 5, въздържали се – 4.
Не се приема предложението на вносител.
Пристъпваме към гласуване на предложението на народния представител Гергана Стефанова и група народни представители да се отменят алинеи 7, 8 и 9.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 1, против – 5, въздържали се – 12.
Не се приема това предложение на колегата Стефанова.
Пристъпваме към предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители за създаване на нов параграф по отношение на чл. 95.
Имате думата за изказвания.
Колегата Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Считаме, че така направеното предложение ще спомогне за увеличаването на доверието в изборите, като увеличим професионалната компетентност посредством завишаване на изискванията към професионалистите, или буквално да имат поне средно образование – към членовете на Районната избирателна комисия. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за представянето на господин Божанков.
Имате думата за изказвания по тяхното предложение да се добави, тоест да се замени изискването за членове на СИК – вместо „и владеят български език“, да бъде „и имат придобито средно образование“.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, в работната група обсъждахме, че все пак е логично да имат някакъв образователен ценз, най-малкото членовете на секционните избирателни комисии да са грамотни. В този смисъл аз предлагам вместо „имат придобито средно образование“ да бъде „да имат придобито основно образование“.
Имаме такова изискване в Конституцията. Смятам за логично да бъде записано и тук. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Митев.
Колегата Найденов от „Воля“.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Аз имам друго предложение. Да се запише „най-малко средно образование“. Така както е записано, висшистите все едно нямат право. Благодаря. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, говорете на микрофон. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Изказвания по реда на Правилника има ли? Няма.
Закривам дебата.
Преминаваме към гласуване.
Първо, ще подложа на гласуване от допълнителните предложения, тъй като на предложението на колегата Найденов е свързано с текста на вносител, ще подложа на гласуване предложението на колегата Митев – „средно“ да се замени с „основно“ образование.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 2, против – 1, въздържали се – 15.
Не се приема това предложение на колегата Митев.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Найденов. То е свързано с предложението – „най-малко“ или „поне“ средно образование.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 10.
Не се приема това предложение на колегата Найденов.
Пристъпваме към гласуване на основното предложение на Корнелия Нинова и група народни представители – „и да имат придобито средно образование“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 10.
И основното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители не се приема.
Остана текстът такъв, какъвто е по Закон: „за членове на СИК се назначават лица, които имат право да гласуват съответния вид избор и владеят български език“.
Пристъпваме към предложение на народния представител Анна Александрова за създаване на нов параграф по отношение на чл. 99. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Има според мен повече от една особеност.
Господин Председател, заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: За мен – да не се подкрепи това предложение, защото става въпрос за СИК, който действа в деня на изборите и съответно тези сложни процедури, които тук са разписани, няма да могат да се развият.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз това щях да питам: кои решения на СИК се обжалват пред съд?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Точно. Значи те стигат на ниво ОИК.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Именно. (Шум и реплики извън микрофоните.)
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма такива решения на СИК, които да се обжалват в административен съд в изборния ден.
Колегата Анна Александрова оттегли предложението си.
Пристъпваме към § 7 – текст на вносител по отношение на чл. 102.
Изказвания? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 9, против – 5, въздържали се – 4.
Не се приема текстът на вносител за § 8.
Пристъпваме към § 9 – текст на вносител по отношение на чл. 104.
Изказвания? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 9, против – 5, въздържали се – 4.
Не се приема текстът на вносител за § 8.
Пристъпваме към § 9 – текст на вносител по отношение на чл. 107, ал. 5.
Имате думата за изказвания. Няма.
Подлагам на гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 9, против – 5, въздържали се – 4.
Не се приема текстът на вносител за § 9 по отношение на чл. 107.
Пристъпваме към предложение на народния представител Гергана Стефанова и група народни представители за създаване на нов § 8 по отношение на чл. 108. Отлагаме го, това е случаят с видеозаписите.
Пристъпваме към предложение на народния представител Йордан Цонев и Хамид Хамид за създаване на нов параграф по отношение на чл. 181, ал. 2, да се създаде изречение второ: „В случаите, когато кампанията се води на друг език, се осигурява превод на български език.“
Господин Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, скъпи гости! Предложение, което сме внасяли и преди. Предложението осигурява възможност и задължава всички случаи, когато има агитация на език, различен от българския, да се осигури превод на този език. Това е предложението.
Сегашният текст забранява агитация на език, различен от българския. Ние смятаме, че този текст е дискриминационен и като такъв молим да бъде прието нашето предложение.
По тази тема много ще чуете утре и затова аз се обръщам с молба да приемем текста и да вървим напред.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Аз Ви призовавам да не подкрепите този текст, защото смятам, че сега действащият принцип съответства на Конституцията и следва да бъде запазен в този вид. Допълнителни аргументи ще изложа утре в залата. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания?
Уважаеми колеги, аз ще направя изявление за различно гласуване от гласуването на нашата група. Както и назад във времето при обсъждане на този въпрос съм постъпвал по този начин, със символично значение, за да зачета практиката на Европейския съд по правата на човека, включително и препоръките, които се отправят към нашето законодателство, ще гласувам в подкрепа на това предложение.
Пропуснах да кажа, че и с оглед членството ми в Правната комисия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Действително, с оглед исторически и други натрупвания, ние имаме предубеждения към това предложение на колегите от „Движението за права и свободи“, което се възприема за постигнат стандарт в европейското право.
Реплика на господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Кирилов.
Репликата ми към Вас е, първо, да изразя благодарност за Вашето становище, но явно ще останете сам в групата си. Да, това е европейска практика, това е практика не само в Европейския съюз, Съвета на Европа, всички държави членки.
Ние от ДПС с интерес ще наблюдаваме откриването и на вашата предизборна кампания. Пожелавам на господин Вебер много бързо да научи български език, защото със сигурност той ще дойде да я открие, защото поставяте в неловко положение областния управител на София да го глоби. Благодаря.
А те са добре, защото лидерът на ПЕС знае отлично български език и нямат този проблем.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Съобразно действащия закон, разбира се, ние ще понесем санкцията на Закона, ако наш гост от Европейската народна партия, с оглед изказването си се обърне на друг език, освен български. Ние имаме случаи на английски, френски и на немски език да сме имали обръщение.
Ако няма други изказвания, да пристъпим към гласуване на предложението на народния представител Йордан Цонев и Хамид Хамид.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 4, против – 8, въздържали се – 6.
Не се приема предложението на колегите Цонев и Хамид.
Пристъпваме към предложение на народния представител Анна Александрова за създаване на нов § 10 по отношение на чл. 201.
Заповядайте, господин Митев.
Правите ли редакционно предложение?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Правя редакционно предложение да се добави, че – решението на районната или общинска избирателна комисия, потвърдено с решение на Централната избирателна комисия, подлежи на обжалване по реда на чл. 98, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на административния съд. От там нататък текстът остава същия. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Анна Александрова с редакционното уточнение, както беше предложено от колегата Митев.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против – 5, въздържали се – няма.
Приема се предложението на народния представител Анна Александрова с редакция на колегата Митев.
Пристъпваме към § 10 – текст на вносител, по отношение на чл. 212.
Тук вече сме в темата за машинното гласуване.
А кой ще направи предложение за отлагане?
Колеги, отлагаме § 10 до дебата за машинното гласуване. И без това има разместване в Доклада.
Всъщност, пристъпваме към коректния ред.
Предложение на Диана Саватева и група народни представители: чл. 204, ал. 3 да се отмени.
Госпожо Саватева, заповядайте.
ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нашето предложение – моето и на още петима народни представители, е да отпадне ограничението за оповестяване на социологически допитвания и проучвания в деня на изборите и в деня за размисъл. Обединявам двете предложения, защото те са свързани. Мотивите ни за това са следните.
Предложението ни е съобразено с една все по-ясно изразена тенденция през последните години. Тя е свързана с повишаването на ролята на социалните медии в България – Фейсбук, но, разбира се, и други социални медии, които се превръщат всъщност в сериозна информационна платформа, в източник за информация.
Както всички знаете, в деня преди избори и в изборния ден много често във Фейсбук се появяват информации, свързани със социологически допитвания и проучвания, докато в медиите, било то електронни сайтове, радио и телевизия, за печатни в случая не говорим, няма как да се появят, просто защото това ограничение важи за тях и те по смисъла на Закона са медийни услуги и съответно хората, които ги издават, са доставчици на медийни услуги.
Появява се неравнопоставеност между социалните мрежи и медиите, тъй като социалните мрежи излъчват информация, а медиите са в такава ситуация – доста комична на моменти, да използват иносказателни изрази, за да могат да не изостанат от информационния поток. Данните, които се появяват в прав текст в социалните мрежи, всъщност не могат да бъдат публикувани в другите медии.
Това е фактическата обстановка, тя е факт. Трудно е да ѝ се противопоставим. Сигурна съм, че ако не се приеме това предложение, че ще бъдем свидетели на тези почти комични случаи и на следващите избори, които ще бъдат проведени тази година. Основната цел на предложението е да се елиминира тази неравнопоставеност и да се даде възможност за появата на официални информации и в медиите.
На второ място, ще подчертая, че това предложение има медиен корен, така да се каже. То беше предложено в писмо, което получихме част от народни представители в първия ден от работата на Четиридесет и четвъртото народно събрание. Беше подкрепено от 14 други медии. Няма да ги изброявам, за да не пропусна някоя и да се получи негативен ефект. Това е пример как една професионална общност предлага съответна промяна в Закона и депутати я припознават. Разбира се, припознавайки я, ние направихме съответните консултации с юристи.
Искам да подчертая, че това не е нов дебат. Той се е водил още през 2013 г., дебатът е организиран тогава от Мая Манолова. Голяма част от участниците в обсъждането, имам предвид най-вече представители на медийните среди, са изразили мнение, че е ударил часът за една такава по-сериозна промяна, като са изразили сходни аргументи на тези, които аз в момента посочвам.
Чух, че по време на работната група се коментираха тези текстове. Чух аргументи, че по този начин ще се даде възможност за манипулации, влияние върху изборния процес. Искам да Ви кажа, че дори и да не се приеме този текст, това няма да ограничи възможностите за манипулация, защото, както казах, във Фейсбук тези неща се появяват. Напротив, смятам, че с увеличаването на пространството на официалната информация ще се намали мястото, в което може да се публикува или да се появява сива, или непроверена информация.
Понеже беше поставен въпросът и за международна практика, се постарахме да проучим как стоят нещата в международен план. Доста разнообразна е международната практика. Има страни като Австрия, Белгия, Финландия, Словения, да не объркам, Холандия също, в които също няма ограничения за публикуване на такава информация както за предизборна кампания, както в деня на изборите, така и в деня за размисъл. Това са моите аргументи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Много подробно представихте аргументите, някои от тях повторно.
Благодаря за представянето от името на вносителите.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища и въпроси.
Тук ще поканя и професор Константинов, като бивш член на ЦИК и ключов експерт в изборния процес.
Господин Митев, господин Хамид.
Господин Професоре, първо Вие.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Има още нещо положително в това предложение и то е, че ако то се приеме, ще бъде ясно коя прогноза на коя агенция е. Знаем, че има новосъздадени агенции, има и малко фейкови агенции и така нататък, докато има и известен брой установени, на които хората повече вярват.
Сега, като се публикуват разни филми, песни и така нататък, не е ясно кой стои зад съответното екзит пол изследване, така че в някакъв смисъл доверието към прогнозите ще се повиши.
Практиката по света е противоположна, както се спомена, има го и едното, има го и другото. Ако питате лично мен, аз лично смятам, че българският избирател има право да бъде информиран максимално за това, което се случва, включително и в изборния ден. Така, естествено, мислят, и българските социолози, а то е ясно защо – защото най-сетне ще имат възможност законно да представят своите прогнози в последните два дни преди изборите и по време на изборите.
Въпросът е дискусионен. Личното ми становище е, че това предложение трябва да се подкрепи. Ще бъде по-честно най-малкото и няма да си играем на криеница със Закона. Още повече в сегашния закон социалките не се изключват, тоест може чисто законно агенциите и медиите да публикуват не само чрез Фейсбук, а и чрез останалите социални мрежи. Това е моето становище. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Професор.
Следва изказване на колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, аз няма да подкрепя това предложение по мотивите, които съм изложил и в работната група, сега ще ги изложа съвсем накратко отново.
Смятам, че по този начин практически се дава възможност за манипулиране, повлияване на вота на избирателя в деня за размисъл и в изборния ден. Знаем, че има доста социологически агенции, които дават прогнозни резултати, които след това са доста, доста по-различни от крайния изборен резултат – много над статистическата грешка, което няма как да не повлияе и да не формира нагласи, особено когато това се прави в медии, които имат доста широка аудитория. Не смятам, че досегашното заобикаляне на Закона трябва да бъде мотив забраната, която съществува, да отпадне. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Реплики към изказването на колегата Митев?
Заповядайте, госпожо Саватева.
ДИАНА САВАТЕВА: Във връзка със социологическите агенции, мисля, че по време на работната група или в последващите дискусии имаше съмнения относно тяхната легитимност. Доколкото знам, Законът е предвидил регистрационен режим. Аз проучих колко са били агенциите, които са се регистрирали за допитвания, които трябва да бъдат извършвани като екзит полове в изборния ден. Мисля, че екзит половете в изборния ден са максимум осем – на едните избори са шест, на другите са седем, на другите са осем. Това са агенциите, които имат това право, тоест те могат да се научат наизуст. При една сериозна информационна кампания на избирателите ще им стане ясно кои са агенциите, които биха могли официално да излъчват такава информация. Ако греша, може професорът да ме поправи. Благодаря за подкрепата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Благодаря, колега Саватева, Вие реферирате като предходен. (Реплики.)
Реплика към господин Христиан Митев.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Митев, ако правилно съм Ви разбрал, с настоящата норма се е целяло да се спре наддаването пред определени социологически агенции или медии да оповестяват в последните дни едни пожелателни или внушаващи определен изборен резултат данни, с цел да повлияят на избирателите да гласуват по строго определен начин точно в последните дни за размисъл. Ние сега се опитваме да легитимираме този процес: който най-много даде, има най-добри резултати, с които да повлияе на изборите в последния момент. Правилно ли съм разбрал?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли трета реплика към изказването на колегата Митев? Няма.
Господин Митев, дуплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Димитров, първо, правилно сте ме разбрали, точно така е.
Второ, към госпожа Саватева – да, те са на регистрационен режим по сега действащия Изборен кодекс по отношение извършването на проучванията в изборния ден. Пак казвам: те не носят никаква отговорност. Надали каквато и кампания да правите, ще може да обясните на всеки един български гражданин коя от агенциите заслужава доверие и коя – не.
Пак казвам, именно поради това на практика ще се стигне до сериозно, до много по-сериозно изкривяване от това, което имаме в момента, във вота и нагласите за посочване на един или друг кандидат от страна на избирателите. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Господин Хамид има изказване.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, скъпи гости! Нашата парламентарна група също няма да подкрепи така предложения текст.
Първо, аз не мога да споделя аргумента, че така и така забраната се нарушава с песнички, стихове, приказки и така нататък и по тази логика, дайте да премахнем изцяло Закона за движение по пътищата, защото шофьорите превишават скоростта. Това е несериозно!
Второ, не мога да се съглася със сравнението, че фейсбук профилът на леля Пенка, за който даже не се знае дали е на леля Пенка, да сравня този профил с мощни национални телевизии или радиостанции, или електронни сайтове. Абсурд! Всички знаем, че вече медията е първа власт, вече не е четвърта власт. И всички знаем на какво е способно 30-минутно съобщение или репортаж по една водеща национална телевизия. То е способно да обърне с големи проценти вота и да подведе голяма част от избирателите. Нека не поставяме равенство между фейсбук профили и мощните медии! Нали разбирате, че особено ако някои медии си имат собствени политически проекти, играта става прекалено сериозна?!
Вие правилно казахте, че това е проект, изготвен от една професионална общност. Да, това е проект от тази общност и е съвсем нормално тази общност да иска да увеличи своите приходи в изборния ден, но не ме карайте да наричам Проекта Ви лобистки. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Реплики?
Аз имам един кратък въпрос.
Вие за Костинбродската заблуда ли намеквахте, че знаем как за няколко минути може да се смени изборният резултат, или за деятелността на Мая Манолова и евродепутата Бареков?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Помним и кампанията „На Изток България граничи с Премянов“ и на другия ден се оказа, че не било точно така. Има и по-стари такива…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По организиран ред, колеги.
Това беше първа реплика – риторичен въпрос от мен.
Втора реплика?
Ако няма втора реплика, господин Хамид?
ХАМИД ХАМИД: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Аз говорех по принцип, но ето, че Вие сами намирате ярки примери срещу Вашите предложения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид, за дупликата.
Няма как да Ви отговоря с редуплика. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Следващо изказване с въпрос към вносителя.
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Саватева, въпросът ми е следният. През 2016 г., когато е направена финалната редакция на тази забрана, е имало причина за нея и тя е била да не се влияе недобросъвестно върху поведението на избирателя в изборния ден.
Въпросът ми е: смятате ли, че тази причина е отпаднала?
Ще обясня защо Ви питам. Защото, както и господин Хамид отбеляза, абсолютно неприемлива е логиката, че, видите ли, тъй като се заобикаля Законът, ние трябва да го сменим. Тогава по-скоро трябва да се запитаме, ако причината тази забрана да съществува не е отпаднала, то трябва да се запитаме как да направим Закона ефективен, а не как забраната да отпадне.
Ако обаче считате, че по принцип това няма причина да го има, тъй като да кажем, социологическите проучвания ги има 24 часа по-рано и няма смисъл от тях, това е коренно различна позиция.
Аз лично смятам, че има дълбока логика в това, както сме предвидили ден за размисъл на избирателите, тоест ден, в който те трябва да си починат от агресивното облъчване, на което са подложени в продължение на месеци, има логика да не се организира и действително да не се насърчава едно такова подобно наддаване – някой го каза преди малко.
Искам да знам Вие като вносител какво мислите: че Законът трябва да се промени, защото така и така не може да се спази? Или Законът трябва да се промени, защото няма смисъл от него?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Въпросът принципно не ми изглежда допустим, защото той навежда на предубеждение и опит за разпит. Тук не сме, за да разпитваме за наличието на правосъзнание на вносителите. Вносителят е направил това предложение, ясно го аргументира и не ми се струва, че би следвало отново да се заиграваме по онзи дебат: Вие сега какво искате, да се наруши Законът ли, и да отнасяме този дебат в контекста на законодателната инициатива?
Изцяло в правомощията на законодателя е да прецени дали една забрана е постигнала целта си, дали е отпаднала обществената опасност и има ли обстоятелства, които налагат преразглеждането и пререшаването.
Моля да не предпоставяме недобросъвестност на колегите си. Мисля, че това противоречи и на Правилника. Възразявам срещу този подход, колеги от БСП. На няколко пъти в днешния ден заявих това.
Госпожа Саватева очевидно желае да Ви отговори, затова ще Ви отговори, но казвам, че това е опит да се предубеди дебатът.
ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря.
КРУМ ЗАРКОВ: Извинявайте, просто дължа някои уточнения.
По принцип един закон се гледа на първо и второ четене. На първо четене се разсъждава за неговите мотиви и философия. Тъй като нямах възможност на първо четене да разгледам Вашето предложение, направено между първо и второ четене, затова се възползвам от случая да разбера Вашите философски подбуди за това предложение. Благодаря Ви, ако решите да ми отговорите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Философски подбуди?! Сигурен сте, че въпросът Ви касаеше философските подбуди?! (Шум и реплики извън микрофоните.)
ХРИСТИАН МИТЕВ: Тя го каза.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тя го каза няколко пъти, но според мен акцентът на Вашия въпрос беше към правните подбуди и и целяхте да възпроизведете извод за противоправно поведение, несъстоятелен.
По философските въпроси… (Шум и реплики извън микрофоните.)
ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Зарков…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Момент, още не съм извадил сборника „Законодателен процес“, където имам избрани цитати по отношение на законодателната политика през 39-ото и 40-ото Народно събрание. Имам материали и за 36-ото Народно събрание.
Имам чувството, че някои колеги преди Правна комисия или преди пленарна зала отиват да загряват и да се подготвят на други места по този фундаментален труд и изследване на законодателния процес, който впрочем е много полезен, но трябва да се гледа изцяло и обективно. Аз обещавам на всяко такова изказване на колегите, че ще намирам начин да цитирам въпросната монография и да им навеждам съответно примери.
Госпожо Саватева, заповядайте.
ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря много.
Първо, мое би трябва да благодаря на господин Зарков, че реши да ни изнесе една минилекция какво се случва на първо и на второ четене. Все пак там горе-долу съм се подготвила, макар че не съм юрист и с огромно уважение се отнасям към юристите. Доста често работя с юристи, и като журналист – също.
Ще направя едно уточнение. Аз не съм изложила аргумент, че Законът трябва да се промени, защото не се спазва. Това беше интерпретация, първо, на господин Хамид, след това – Ваша. Моите аргументи прозвучаха по малко па-различен начин, държа да уточня това.
Що се отнася до промяната, която е направена през 2016 г., тогава наистина видях, че в този текст е направена такава промяна. Часът от 19,00 ч. за публикуване на социологията от съответния ден е вдигнат на 20,00 ч. – мисля, че в този план беше промяната, може да бъркам часа. От 2016 до 2019 г. има доста време. Аз проверявам, че освен за сферата, за която говорим, именно на информационните технологии и на електронното разпространение на информацията, нещата се развиват с часове. Абсолютно не можем да сравним влиянието на социалните мрежи, такова, каквото беше преди пет години, преди три години и сега. Наистина това е феномен, който заслужава проучване.
Аз съм убедена, като журналист, и с това донякъде отговарям на провокацията дали става въпрос за лобистки текстове. Убедена съм, че при това бързо темпо на развитие на информационните технологии колкото повече внимание се обръща на точната и проверена информация от легални социологически агенции, толкова ще се намали полето, в което дезинформацията ще се вихри. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Саватева. Това беше добър финал.
Колеги, апелирам да преминем към прекратяване на дебата и гласуване.
Имате ли възражения?
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване двете предложения на народния представител Диана Саватева и група народни представители за отмяна на чл. 204, ал. 3 и чл. 205, ал. 5.
За – 9, против – 4, въздържали се – 3.
Предложенията на колегата Саватева се приемат – засега. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Уважаеми колеги, процедура – предлагам прекъсване от десет минути, през което време каня нашият гост по т. 3 инженер Александър Чобанов да направи демонстрация на машините в какъвто обем и съдържание прецени.

(След прекъсването.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, започваме с дебата.
Стигнахме до § 11 по отношение на чл. 213, че електронната система се проектира, осъществява и поддържа по начин, който – в т. 12 се предлага промяна и в ал. 3 думата „изпълнителите“ се заменя с „информационно обслужване“ и се създава изречение второ: „Изработването на специализирани устройства за гласуване се извършва от „Информационно обслужване“ АД, който при необходимост може да ползва други специализирани изпълнители.“ (Шум и реплики извън микрофоните.)
Това е текст, който е добър за машинното гласуване по принцип да обсъдим и с оглед на това какво ще решим, ще се върнем назад в текстовете.
Само искам да уточня, че тук имаме и аз правя това предложение, където е изработването на специализирани устройства.
Правя редакционно предложение „изработването“ да се замени с „осигуряването“ на специализирани устройства.
Колеги, започваме дебата.
Имате думата.
Ако няма кой да вземе думата за вносител…? (Шум и реплики извън микрофоните.)
Колеги, докладвам Ви също така предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители § 11, т. 2, тоест това, което Ви прочетох за „Информационно обслужване“ да отпадне.
Вносителите сме направили това предложение обосновано и аргументирано от всички обсъждания, които бяха с Централната избирателна комисия до този момент, включително и с оглед на техния доклад и съобразно предложението – при наличие на машинно гласуване да се използва аналогия с правилото за отпечатване на бюлетините, която норма възлагаше отпечатването на бюлетините, и все още възлага, на печатницата на Българската народна банка. Това е правило, което беше възприето от влизане в сила на този Кодекс, тоест от 2014 г. от месец март.
Няма смисъл да припомням, че отпечатването на бюлетините се осъществява по реда за защита и отпечатване на ценни книги, няма да казвам „платежни средства“, тоест имат маркировка, имат номерация и следват защитата при съхранението, пренасянето и предоставянето, който режим е за ценни книжа.
В този ред на мисли сме потърсили аналогия. Такава беше наведена в дебатите с Централната избирателна комисия, че след като държавното дружество „Информационно обслужване“ АД има множество задължения във връзка с осъществяване на изборния процес и тъй като с оглед на предмета си на дейност е натрупало опит и компетентност в отчитането и организирането на изчисляването на изборните резултати, има основание да се приеме, че във всяка една хипотеза би могла по-добре, от който и да е друг орган, да организира процедура, да създаде или осигури придобиването от държавата – другата голяма цел, машините да бъдат придобити от държавата от „Информационно обслужване“.
Докладвам Ви също така и обстоятелство, че в процедурата, която е открила Централната избирателна комисия, е възложила изготвяне на окончателен доклад на дружеството „Сова Харис“ или по-скоро на „Сова 5“ АД – само да цитирам точно документа на Доклада:
„Доклад на „Сова 5“ АД, изпълнителна обществена поръчка на тема: Извършване на пазарно проучване, анализ и консултиране по смисъла на чл. 44 от ЗОП за определяне на прогнозна цена за производство, закупуване, наемане – дългосрочно или краткосрочно, еднократно, и доставка в страната на не по-малко от 12 500 специализирани устройства за машинно гласуване, както и за логистично осигуряване на специализираните устройства до секционните избирателни комисии в страната и чужбина, гаранционно и извънгаранционно обслужване, поддръжка, обучение на персонал за работата и обслужване на устройствата за произвеждане на избори.“
Ръководител на проекта е Васил Тончев. Докладът е датиран с дата 14 януари 2019 г., а е входиран и обявен на сайта на Централната избирателна комисия с дата 30 януари 2019 г.
Насочвам всички участници в дебата да съобразяват приложените доказателства във връзка с подробното проучване, във връзка с поставената задача по тази обществена поръчка.
Това е по Доклада на вносител. Запазвам си правото на изказване и на навеждане на аргументи и във връзка с Доклада, и във връзка със спора по същество.
Колегите апелираха да дадем думата на професор Константинов.
Заповядайте, уважаеми господин Професор.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа, може би това, което ще Ви кажа, няма да Ви хареса, но то е резултат от много интензивна работа, която аз и моите колеги от търговското дружество „Информационно обслужване“ АД, извършихме през последните месеци.
Фирмата „Информационно обслужване“ АД не е държавна фирма, макар че е с преобладаващо държавно участие. Тя е регистрирана по Търговския закон – има си Съвет на акционерите, Съвет на директорите, изобщо тя се управлява по Търговския закон. Това има значение във връзка с тези неща, които ще кажа.
Съжалявам, че за секунда ще надхвърля тясното съдържание на темата. Така или иначе аз съм известен като противник на машинното гласуване, или поне така смятат повечето хора, затова няма да казвам какво мисля по въпроса, тоест няма да си казвам личното мнение. Ще кажа само нещата такива каквито са, без да ги оценявам като добри и лоши.
В Европа машинно гласуване няма, повтарям – няма, не само в Европейския съюз, няма го в Европа. Има, частично, нещо подобно в Белгия. В Доклада, който току-що председателят господин Кирилов цитира, това нещо е добре описано. Най-големият ползвател на машини за гласуване това е най-голямата демокрация на света – Индия, само че там са едни машини с по едни копчета, там се натиска по едно копче – няма екрани, няма такива работи. Изборите са мажоритарни, всеки кандидат си има картинка – маймунка, слонче и така нататък. Индийците гласуват с натискане на клавиш. Това е така, защото там голяма част от тях не могат да държат лист и молив, така че там е оправдано.
Всеки може да прочете, включително в Доклада, защо в Европа няма машинно гласуване. Основният пример, разбира се, тук е Холандия, която от сто процента гласуване с машини, в момента има нула процента. Холандия е сравнително технологична държава, не можем да ги обвиним в непознаване на технологиите и може би точно заради това те в момента се отказаха от това. Забележете, аз не агитирам „за” и „против“ това, искам да Ви дам рамките, в които се намираме.
Аз благодаря на господин Председателя затова, че той предложи думата „изработва“, да бъде заменен с думата „осигурява“. Фирмата, която имам честта да представлявам – „Информационно обслужване“ АД, е чисто софтуерна фирма. Ние никога не сме изработвали никакви устройства, не сме ги сглобявали. Експлоатирали сме такива устройства, разбира се, ние поддържаме информационните системи на редица най-важни държавни ведомства, но не създаваме хардуер. Ние нямаме и никаква възможност да създаваме хардуер, защото нямаме хардуеристи. Нямаме нито едно помещение, в което някой да извършва технологичен процес. Има други фирми, които правят това нещо. Ние сме програмисти и програмираме готови устройства.
Ако спазваме логиката на целия изборен процес в България, то е че държавата чрез Министерския съвет осигурява материално-техническата част от изборите, а правоприлагащите органи са Централната избирателна комисия и комисиите под нея, да кажем Централната избирателна комисия. Тя е основен правоприлагащ орган, всичко останало като техника го върши Министерският съвет, включително изработването на бюлетините, за което стана въпрос, което е възложено на Българската народна банка, която е изцяло държавно предприятие и това решение се оказа правилно, така трябва да бъде. Всякакви съмнения, както знаете, вече не съществуват в това отношение.
Така че още веднъж нека да подчертая, че ние нищо не може да изработваме. Сега, дали можем да организираме конкурс за тези машини, също се съмнявам, че имаме този капацитет? Ние никога не сме правили конкурс за обществена поръчка на такава тема – с поръчване на този тип устройства в този обем. Между другото, не знам дали си давате сметка какво значи 12 500 машини? Това са 100 – 150 ТИР-а, не знам точно колко тирове излизат, може да ги сметна, ако искате.
В този момент в Изборния кодекс има и такъв текст: „Машинното гласуване навсякъде ще бъде съчетано с хартиено гласуване“ – и това трябва да се има предвид. Значи хартията не изчезва. Във всяка секция трябва да има хартиени бюлетини и, евентуално, една машина от типа, която видяхме тук.
Как ще се обучат не само 12 хиляди председатели на секции, как ще се обучат секционни и районни комисии, как ще обучи ЦИК да работи с тази технология от раз, аз лично не виждам?
Ние имаме опит в това отношение, мога да Ви го припомня. Три пъти е имало експериментално гласуване с различни машини и то на фирмата „Смартматик“ и един път през 2016 г. – на президентските избори, съчетани с референдум – референдума на Слави, в 500 секции имаше машини. Трябва да призная, че гласуването беше успешно. С тези 500 машини бяха подадени 45 хиляди гласа – по 90 гласа на машина. Това се оказа около може би приблизително 20% от подадените в секциите, където има машини, гласове. Редица проблеми, които възникнаха тогава, не станаха обществено достояние и правилно не станаха, защото нямаше смисъл да смущаваме доверието в изборния процес. Но, трябва да Ви кажа, че експериментът, който като цяло беше успешен, имаше доста и доста една такава тъмна част зад него.
Какво ще стане с кошмарното число 12 хиляди машини – как ще ги носим и ще ги разнасяме, и така нататък, аз, откровено казано, не знам. Не знам и коя е организация, която може да го направи. Фирмата „Смартматик“, с която е работила българската държава няколко пъти, е венецуелска фирма. Тази венецуелска фирма прави изборите с машини в самата Венецуела и от миналата година скъса отношенията с венецуелското правителство поради злоупотребите, които бяха извършени със съответните машини. Ръководството на „Смартматик“ обвини венецуелското правителство във фалшификация на милион и половина гласа, посредством тези технологии. Тази информация може да бъде намерена в мрежата.
Всичко това Ви го казвам, за да няма изненади от това, че нашето дружество, нашата фирма, която е една фирма с 400 програмисти, няма да може да бъде полезна на процеса свързан с машинно гласуване, освен, разбира се, с програмиране и, да кажем, с усвояване на софтуер за машините и така нататък, по-скоро с настройка на този софтуер, който се предполага, че машините имат.
Това, което е предвидено в Кодекса и което вероятно има и може да стане, е досегашният опит с 500 машини да бъде удвоен – да се сложат 1000 машини.
Какво означава това? До този момент в 28 големи областни града ние горе-долу разполагахме с по около 15 – 20 машини средно, сега ще разположим по 30 машини. Да, това нещо може да бъде направено, тоест 1000 машини в страната могат да бъдат осигурени и с тях може да се направи истинско гласуване, такова като през 2016 г. Всеки експеримент с по-голям обхват според мен ще бъде не особено успешен и, естествено, може да даде формално основание за оспорване на изборите, защото, ако ние запишем, че навсякъде се гласува машинно, а то няма да стане, тогава ясно е, че изборите отиват на оспорване.
Тъй като говорим за техника и скоро ще се разгледа и въпросът за камерите, това също е тежък проблем. Било по една, било по две камери, каквито са вариантите, в 12 хиляди секции, тоест с 13 часа непрекъснато предаване на информацията, е кошмарно тежка задача. Ние не знаем колко от камерите ще изключат, колко от камерите изобщо ще задействат и дали това, ако не бъде прието в този вид, когато стигнахме до тази точка, няма отново да бъде повод за оспорване на резултатите.
Искам да приключа и евентуално да отговоря на Ваши въпроси, защото проучването, което има в този доклад, сме го правили и ние подобно, имаме собствени сведения.
Фирмата „Информационно обслужване“ може да участва единствено при софтуерните проблеми, свързани с машинно гласуване. Ние не може да изработваме машини, не може да организираме този конкурс. Ние не можем да внесем 12 500 машини. Разбирате ли? Необходимо е съвсем друго ниво на организация, за да бъде извършена тази операция. Ако сега тръгнем с пълен брой машини, аз Ви обещавам, обзалагам се, че това ще бъде провал. Максимумът, на който държавата в момента е способна за евроизборите на 26 май, това е действително да има 1000 машини, както беше в първия вариант на Кодекса, който съм гледал, но с 1000 машини, с голям зор, ще се опитаме да се оправим. Това ще бъде един удвоен експеримент в сравнение с 2016 г. Това са параметрите на държавата в момента.
Аз, разбира се, възхищавам се на ентусиазма на българските производители на машини, но не знам дали те си дават сметка и какво значи 12 хиляди машини. Представете си го, това са 100 ТИР-а с машини.
Освен това такива машини трябва да бъдат сертифицирани. Не може да вземете директно няколко машини – 100, 1000, 2000 от една фирма и да ги пуснете да работят. Трябва да има фирма, която да ги сертифицира.
Съжалявам, че пак за себе си ще говоря, девет години съм представлявал България в Съвета на Европа по въпросите на електронното гласуване, тоест с всички тези проблеми съм се занимавал, включително когато то изглеждаше като много перспективна технология. Това беше преди три години да се сринат нещата там. В момента нещата не са много добре.
Аз предлагам съвсем реалистично да останат параметрите – 1000 машини, както сте предвидили. Предлагам да не ни възлагате ние да ги осигуряваме, просто не е наша работа и не можем. Ние ще помогнем в софтуера, но това си е задача на Министерския съвет. Министерският съвет трябва да проведе това, ние не можем да провеждаме този конкурс, просто не е наша работа. Трябва да бъде най-малкото хардуерна фирма, която го прави това нещо. Има големи хардуерни фирми в България и те биха могли да се заемат с това.
Съжалявам, ако съм Ви разочаровал, но в момента говоря от името на цялото дружество. Аз съм упълномощен от Съвета на директорите да Ви кажа тези неща. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, уважаеми господин Професор.
Действително аз Ви представих и като член на Съвета на директорите, или председател на Съвета на директорите на „Информационно обслужване“ АД.
Само две уточнения. Вие казахте за дружеството, за да няма съмнения за всички, че дружеството е 99,5% собственост на българската държава, другите 0,5% са собственост на 2700 физически лица. В дружеството работят 530 служители. Господин професорът каза 480, явно сте оптимизирали, Вие казахте 460 програмисти.
Логично е освен програмисти да има и други специалности и 27 общо подразделения, включително основното, има „Информационно обслужване“ АД. Това го казвам като информационна справка, за да знаем за това дружество.
По отношение на това на кого е правното задължение за осигуряване на машините, уточнявам, ако си спомняте преди две години или преди три години, на предното изменение в Изборния кодекс, при промените на чл. 18 специално, сме възложили тази работа на Централната избирателна комисия. Министерският съвет също не е хардуерна организация, така че няма защо да прехвърляме към Министерския съвет. Достатъчно е, че Министерският съвет обезпечава финансирането на този процес по реда, установен в закона. Казвам го това, с оглед да изолираме – не бих искал тук да играем на това „да“, това „не“ и на прехвърляне на отговорности, ако не приемем „Информационно обслужване“, остава си Централната избирателна комисия, която по данните от сайта вече е открила процедура по възлагане на обществена поръчка, или поне е изпълнила съдебно решение с диспозитив да предприеме фактически действия.
Тук спорихме. Централната избирателна комисия е убедена, че процедурата по провеждане на обществена поръчка е правно действие, а не фактическо действие. Но, тъй или иначе, за да не остава усещане в публиката, че органите на държавата бездействат и не изпълняват закона, защото много се спекулира с това – не иска да изпълни закона, управляващите не искат да изпълнят закона, ЦИК не искат да изпълнят закона – затова Ви докладвам и тази част, доколкото ми е известна и това е изцяло от публични източници, с което прекратявам уточненията.
Откривам дебата.
Колеги, имате думата за изказвания.
Колегата Димитров – Ревизоро, заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
За да мога да разбера как да гласувам, трябва да си създам впечатления, трябва да си създам мнение.
Вие започнахте с БНБ – каква била аналогията с отпечатването на бюлетините, ценни книжа по същия ред се раздавали. Моят скромен опит като главен секретар – помня, че бяха две процедурите: едната списъците ГРАО ти ги дава, после отиваш и си взимаш от БНБ от печатницата бюлетината на пале. Имаше един ред за самите печати, които ни ги изпращаха.
Как стои въпросът с бюлетините? При първия вот е ясен – имаш достатъчно много дни, печатницата ги отпечатва, листи, кметове – за местни избори ще говоря, готовност, изборен ден. Проблемът е при балотажът, при втория вот, защото за първия имаш готови листи и достатъчно време.
Във втория обаче в неделя започва едно преброяване на гласовете, започва РИК нещо да прави, оттам отива в ЦИК, ЦИК трябва да обясни резултатите и понякога се получава във вторник следобеда или в сряда разбираш кои ще ходят на балотаж. Вярно е, че са малко хора, обаче само за ден, ден и половина трябва да се отпечатат бюлетините, те да достигат навсякъде по места, да бъдат заредени и съответно на другия ден да започне процесът.
Все си мисля, че тогава БНБ се обръщаше към няколко големи печатници, защото не е рентабилно да закупиш техника, която ще работи на три години един път и то за два дни. И те се обръщаха към други при спазване на съответния ред да им ги отпечатат. Мисля, че и тогава стана случаят с визираната печатница по-рано в разговора тук до софийско.
Няма да казвам как става с бандеролите, но къде е проблемът? Печатницата на БНБ и подизпълнители. В момента в текста, който Вие казвате, тук пише така: „Изпълнителите се заменят с „Информационно обслужване“ АД, който при необходимост може да ползва други специализирани изпълнители“. Тогава да го разбирам, че „Информационно обслужване“ АД е само табела, а текстът „и други“ означава и всички останали, но за да конкретизираме, че няма да са „и всички останали“ освен „Информационно“, имаме един доклад от „Сова“, който казва, че от всичките останали ние сме Ви избрали един.
В момента ме карате аз да взема решение – „Информационно обслужване“ да се обърне към други специализирани, а докладът да ми каже кои са другите специализирани. Това ли решение трябва да взема, или трябва да взема решения изобщо трябва ли „Информационно обслужване“ да го прави, ЦИК ли трябва да го прави, Министерският съвет ли трябва да го прави, Регионалното министерство, което има също някакви задължения по разпределяне на урни? Изобщо какъв отговор днес трябва да искате от нас? Ние да гласуваме безрезервно текста „Информационно обслужване“ и други“ – и под други да разбирам посочените от „Сова Харис“ или трябва да размислим върху предложения от Вас доклад, а не непременно сега да вземем решение, а да го вземем в залата примерно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Доколкото част от въпросите са отнесени към мен, аз ще опитам много кратко да дам отговор. По отношение на изследването на хипотезите аз Ви моля да прибавите „замяната на изработването“ с „осигуряването“. В този случай ние заменяме действието, което е възложено на „Информационно обслужване“ и всъщност възлагаме на „Информационно обслужване“ да бъде мениджър по организацията и доставките на тези технически средства по машинно гласуване.
Пак казвам, тук по отношение на това дали ще бъде „Информационно обслужване“ също би следвало да се прецени обхвата на възлагането, което ще възприемем. Припомням, че сегашният текст е абсолютен – 100% машини навсякъде, и на корабите, и в дипломатическите и консулски представителства, и в подвижните избирателни секции.
Очевидно е, че е различна интензивността на възлагането и на очакването да се изпълни една работа, ако иде реч за регулярното постъпателно осигуряване на този процес, както беше досега, а не скоковото, както изведнъж беше записано по предложение на колегата Мая Манолова – в пълен абсолютен размер във всички секции.
Изцяло приемам аргументите на професор Константинов и заявявам личната си готовност да съобразим в максимална степен аргументите, които той представи. При всички положения не бива да задължаваме държавно дружество, ако неговият мениджмънт изразява несъгласие и неготовност с тази работа и с тази дейност.
Другото ми уточнение за Доклада на „Сова Харис“ е, че там нямаме предпочитание, а там имаме общо пазарно изследване на всички известни производители, доставчици, организатори на гласуване с машини. Имаме заключение по отношение на развитие на световната тенденция, защото много се цитира американският опит в някои щати и преориентацията към сканиращи машини в преброителни центрове. Което е, пак казвам, да не се бърка, това е различно с концепцията, която досега се прилага по отношение на гласуването с този вид машини.
Няма да преразказвам по никакъв начин Доклада. Няма също така да се позовавам на фактите, които професор Константинов посочи и които и аз всъщност използвах преди няколко дни, че машинното гласуване във Венецуела, с което е избран президентът Мадуро, е било с над един милион фалшиви гласове. Тъй или иначе тази индустрия за изработване на машини за гласуване е в упадък. Голяма част от дружествата се продават едно на друго, очевидно с цел окрупняване, но това вече е съвсем друг анализ и няма смисъл да го коментирам. Пак казвам, Докладът е обществено достъпен изцяло.
Тъй като Вие поставихте въпроса – едва ли не, посъветвайте ме как да гласувам – не Ви съветваме по никакъв начин, но според мен акцентирам на факти и обстоятелства, които бихте могли да вземете предвид по един или друг начин.
Категорично възразявам срещу разпространението в част от публичното пространство на твърдение, че ние сме аналогови депутати, че спираме прогреса, че препятстваме новите технологии и че едва ли не партиите, парламентарно представени, имат някакъв конюнктурен интерес от недопускането на машинното гласуване.
Личното мое мнение е, че този процес би следвало да продължи, но не скокообразно, а внимателно и постъпателно и съответно да се съобразява актуалността на този метод за гласуване. Според мен чисто процедурно за нуждите на СИК и организация на тяхното време в най-тежкия период – периодът, в който те броят и подготвят протоколите, това е не икономия на време, а да кажем двойно отчитане на резултатите. Така че не постигаме ефекта изведнъж икономия на време, безспорност и така нататък.
Без да критикувам инженер Чобанов, машината ми изглежда атрактивна, сравнена с другите, откъм тежестта. Машината е тежка и неслучайно няколко пъти опитах да я повдигна. Имайте предвид, че така, както е записано в Закона и СИК предава машината заедно с другите книжа, това си е чисто фактически проблем. Освен това, което каза господин професорът, че ще трябва да ги доставяме с „N“ на брой ТИР-а. Но имайте предвид, имали сме случаи на хвърляне на чували в предходни изборни процедури, представете си, че собствената на държавата машина, която…
Колко тежи, инженер Чобанов?
АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Благодаря за коментара, много ми хареса.
ПРЕДС. КИРИЛ ДАНАИЛОВ: Не, не. Не Ви давам думата. Само кажете число – 15, 20, колко килограма тежи?
АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Батерията е тежкото нещо, но гарантира 18 часа работа. Махаме батерията, нямаме батерия и тежи пет килограма.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А с батерията?
АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: С батерията се иска малко… (Смях. Шум и реплики извън микрофоните.)
Тези машини няма да се предават. В районните избирателните комисии единствено ходи флашка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Така пише в Закона. Така го е записала госпожа Мая Манолова. Както виждате от опозицията, ние едва ли не нямаме никакво право да дискутираме евентуална промяна.
Та, моля Ви, имайте предвид, че голяма част от изборния процес и неговия успех е логистиката и фактическата организация и най-тежките моменти и пропуски са най-често там – да издържат членовете на секционната комисия търпеливо да попълнят протоколите и да си предадат книжата и документите.
Аз исках само уточнение и за да не удължавам повече, спирам до тук.
Ако го смятате това за изказване, имате право на реплики. Ако го приемате, че дадох уточнение на изказването на господин Димитров, тогава ще Ви поканя за други реплики към изказването на господин Димитров, за да има той възможност за дуплика.
Други изказвания?
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Нямаше да взема отношение, господин Председател, но по покана от Крум Зарков няма как да не взема отношение. (Реплика от народния представител Данаил Кирилов.)
Просто съм принуден да взема отношение.
Аз подкрепям предложения текст. Като че ли се насажда впечатлението, че в ХХI век ние нито можем да намерим производител да произведе тези машини, нито имаме компетентността, нито имаме капацитета да организираме и проведем съответните обществени поръчки. Аз от 20 минути слушам колко лошо нещо е машинното гласуване. Пробвали сме много лоши неща.
Машинното гласуване съм убеден, че ще върне доверието в изборния процес, защото това, което се говори и това, което е насадено в обществото. Пък и аз като това момче съм бил 10-ина години най-различен участник в изборния процес в РИК-ове, ОИК-ове, СИК-ове, и знам колко мастило и колко течен коректор заминава в изборния процес. Сигурно съдия Хинова е виждала протоколите как са нацапани. Убеден съм, че можем да намерим техническа възможност, а ние трябва да създадем правилната рамка.
Вие сте заложили 1000 машини, имаме – от колко години назад по 500, реално гласуване сме провели през 2016 г., преди това имаме няколко експериментални гласувания. Професор Константинов каза, че експеримента е бил успешен, тоест имало е интерес от гражданите към машините, резултатите не са дали кой знае какви съществени отклонения, освен споменати някакви черни моменти, за които нямаме информация. Така че нека да вървим към пълно машинно гласуване. Аз съм убеден, че държавата има капацитет да се справи с това нещо. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Ще дам думата за реплики, но моля господин Хамид да направи уточнението съобразно предложенията си. Вие държите за машинно гласуване, само машинно гласуване, тоест без хартия, или за сегашния вид хартия плюс машина?
ХАМИД ХАМИД: Държим, когато бъде въведено пълно машинно гласуване във всички секции след съответните етапи, да се пристъпи само към машинно гласуване, без използване на хартия в изборния процес. Но до момента, в който вървим на ограничен брой машини, определен брой секции, в които ще бъде извършено машинно гласуване, няма как в този период да се откажем от хартията.
Затова нашите предложения в „Преходни норми“, които касаят конкретно посочени избори, но като че ли тези норми трябва да се прехвърлят в тези текстове и да преценим с колко машини да тръгнем на евроизбори, с колко на следващите местни избори и така нататък.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за уточнението, господин Хамид.
Първа реплика – господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Господин Хамид, четиридесет години държавата инвестира в задължително средно образование и се оказва, че има хора, които не знаят български и затова искаме да им превежда някой. Това го приемам. Аз съм от същия избирателен район, от който сте Вие, и аз по време на изборите едва ли не ходех с речник. Това го приемам, но само преди десет члена казахме, че искат тук колеги поне средно образование и обяснявахме, че нямаме хора, много им било трудно на село да ги намерим. Сега изведнъж се оказва, че те могат да работят с машините.
Нещо не ги ли объркваме нещата? Четиридесет години ги учим на български, но не знаели български. Не можем да намерим поне със средно да участват в комисията, обаче ще работят с машините.
Трябва ли навсякъде точно в този момент да дадем машини? Хиляда е добре, нека да започне процесът. Може да се окаже, че работят много добре, може да се окаже, че половината са блокирали, но навсякъде да го въведем, мисля, че е в повече.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Втора реплика към изказването на господин Хамид има ли?
Ако няма, господин Хамид има дуплика.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
В моя избирателен район, моите избиратели знаят български език, господин Димитров. А Вашите избиратели, че не знаят такъв и сте си общували с речник, питайте ги да не са объркали нещо, като са Ви избирали, не знам?!
Всеки, абсолютно всеки, дори и тези Ваши избиратели, с които общувате с речник, теглят пари от банкомат. Устройството е горе-долу в този смисъл. Не ме убеждавайте, че те не могат да изтеглят 100, 200, 300 или 500 лв. Боравят с банкомати от много отдавна –социалните помощи се изплащат на банкомати, пенсиите се изплащат на банкови карти, заплатите вече са на банкови карти, така че много по-лесно избирателят, който има затруднения с четене и писане, би се оправил по-лесно на тези машини, отколкото на хартиена бюлетина.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това беше дупликата на господин Хамид.
Заповядайте за други изказвания.
Колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! След чутото от професор Константинов, аз все повече смятам, че ако трябва да бъде подкрепяно и продължавано машинното гласуване, то би следвало да бъде подкрепен текста на вносител по отношение на бройката от 1000 машини. Всички данни сочат на това. Ние пак се опитваме да откриваме топлата вода, най-умни сме, най-велики сме. В Европейския съюз, единствено в Белгия, стана ясно, че има частично машинно гласуване. За Холандия, знаем, това беше подчертано и в дебата на първо четене, че изобщо е отменено машинното гласуване след сериозни съмнения за фалшификации.
Съгласен съм, че няма никаква гаранция, че едни проблеми при въвеждане на много по-всеобхватно гласуване с машини, няма да доведат до основание за оспорване на резултатите. Точно обратното.
Не мога да разбера защо трябва да повтаряме грешки, които са направили други държави и да бързаме да въвеждаме подобен род гласуване. Това в никакъв случай не ни прави аналогови. Държавите от ЕС аналогови ли са? Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Реплики?
Първа реплика – господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Митев, няма да повтаряме грешките на тези държави, които споменахте. И Белгия, и Холандия, и Германия – грешката, която са направили при използване на машините за гласуване, е, че са вързали машините в мрежа. Мрежа, която преди да влезете да гласувате, прави проверка със съответния регистър за идентичност с данните Ви. Тези машини са били в мрежа в интернет среда и съмненията, намесата е била през интернет средата, тоест това е бил проблемът. Ако холандците, белгийците и германците са откачили интернет кабела от машините, те още щяха да гласуват с машини.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, благодаря.
Професор Константинов – реплика, а при това положение и аз ще взема реплика.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Съжалявам, че тук ще вкарам лека корекция в това, което уважаемият господин Хамид току-що каза. Холандците се отказаха тотално от своето сто процентно машинно гласуване благодарение на две случки, които сринаха доверието в процеса.
Едната беше: един си паркира колата пред секция и след като приключва изборния ден съобщи първият как е гласувал, вторият как е гласувал, третият. Тоест той улови сигнала от тъчскрийните – това беше, а не заради мрежата.
Вторият случай, напълно неизвестен независим кандидат стои в една от секциите с ръка в джоба – двеста гласа за него в тази секция, а нула гласа във всички останали секции. Никой не помни да е гласувал за този кандидат. Той съвсем явно стои и цъка в джоба си с нещо. Тогава става ясно, че освен, че няма тайна на вота, но има и възможност за манипулация. Тоест, ако тези проблеми се решат – о`кей, но това допреди две години беше факт в Холандия. Преди две години пробиха тайната на вота и показаха, че могат да гласуват вместо останалите, а пък ако са в мрежа там вече катастрофата е пълна. Тук съм съгласен с господин Хамид.
Искам да Ви кажа, че при нашата обработка на резултатите, която от 1991 г. се прилага в България, няма никакви мрежи. Още тогава беше ясно, че трябва да се откачим от мрежата. Нашите компютри са отделно, така че при нас хакване не може да има теоретично. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Професор.
Ще си позволя в рамките на дебата, доколкото вече имаше теза и контратеза, пак казвам, не бих искал толкова директно да цитирам доклада на „Сова Харис“, но във връзка със споменаването – няма да чета за Венецуела, а за Холандия.
„Nedap“ – холандска компания, придобива водещи позиции на пазара за машинно гласуване в началото на века. Основен доставчик на машини за директно електронно гласуване в Холандия и Ирландия. И в двете страни обаче се появиха много сериозни проблеми с използването на устройствата на „Nedap“, поради изобилието от доказателства, че машините не разполагат с почти никакви защити срещу хакване и злонамерени манипулации, включително от разстояние без пряк достъп до устройството. Това доведе до рязко преобръщане на общественото мнение в цитираните страни до пълна забрана на машинното гласуване в Ирландия и практическо преустановяване на тази практика в Холандия.“
Цитирани са източници – „Нюзуик“. Тук се цитира реакцията на тогавашния премиер Бърти Ахърн за „глупавите стари моливи“ и се продължава: „Три години и 51 млн. евро по-късно, през април правителството прекрати цялата инициатива. Високите разходи бяха една тревога. Завършването на проекта щеше да отнеме още 28 млн. евро, но това, което беше обречено за усилията, беше липсата на доверие. Електората просто не хареса, че машините ще записват гласовете им като обикновени електронни проблясъци без осезаеми данни. Навсякъде по континента се разпространява недоволство срещу електронното гласуване. След почти две годишни дебати Върховният съд на Германия…“ – това го знаете, много пъти сме цитирали конституционния дебат. Няма да чета другите.
„Машините за електронно гласуване в Индия са уязвими към атака“ – няма да чета другите източници, просто исках да цитирам фактите.
Господин Митев има дуплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
По отношение на казаното от колегата Хамид. Аз не казвам, че в някакво бъдеще време няма да стигнем до, примерно, пълно въвеждане на машинно гласуване, но смятам, че сега на базата на тези факти и данни, които имаме, да вървим към пълно, всестранно, абсолютно машинно гласуване във всички 12 хиляди секции, ще доведе най-вероятно до едно единствено нещо. Пак казвам, оспорване на изборите. Дори и да приемем, че няма никакви проблеми, всичко става идеално и брилянтно, усещането у избирателя, както се изрази доктор Милков, винаги ще е, че тези машини са променили вота. Това ще е винаги пред тези, които не са спечелили изборите, или са спечелили по-малко мандати, отколкото са очаквали. Това няма как да не рефлектира съответно не само до съдебни производства по оспорване на резултатите, но включително е възможно и до гражданско недоволство. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Има ли други изказвания?
Колегата Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми професор Константинов, скъпи гости! Аз ще се опитам да бъда възможно най-събран, тъй като времето напредна.
Ние разсъждаваме по чл. 213, но дебата отиде към „за“ и „против“ машинното гласуване, така че ще взема отношение по тези два въпроса.
Основната цел на чл. 213 е да се натовари „Информационно обслужване“ АД с изработването или осигуряването, както беше казано преди малко, така на крак. Представителите на „Информационно обслужване“ АД ни казват, че това не е възможно и че не е желателно. От тук нататък да се упорства по тази тема е ирационално, струва ми се. Ние с едната ръка казваме, че няма да въвеждаме машини, защото по някаква обективна невъзможност се изтъква, тук хората от „Информационно обслужване“ Ви казват, че ги натоварвате с нещо, което е обективно невъзможно, но продължава натискът в тази посока. Това поне аз не мога да го разбера.
Още на първо четене и без да сме запознати със становището на професор Константинов и „Информационно обслужване“ АД, изказахме и принципни различия, че търговски дружества в закон не трябва да се пишат, пък били и те с 98,6 държавно участие. Аналогията с БНБ не е адекватна, доколкото БНБ е институция, конституционно закрепена такава. Няма и значение, че принципал на „Информационно обслужване“ АД, ако не се лъжа, е Министерството на транспорта, тоест изпълнителната власт.
Следователно това решение е неудачно. Упорстването по отношение на специфичната отговорност на „Информационно обслужване“ би трябвало, вследствие на този дебат, да отпадне, още повече че има юридически аргумент това да не става така.
В чл. 18, който председателят на Комисията беше така любезен да спомене, е записано и никой не е предложил това да се промени – това е изречение трето на чл. 18, ал. 1, че отпечатването на бюлетините, машинното гласуване и свързани с тях дейности се възлага и контролира от Централната избирателна комисия.
Как Централната избирателна комисия ще може да осъществява този контрол, ако със закон той отива директно в „Информационно обслужване“? Предишно изречение е, че органите на изпълнителната власт и другите институции, както и ЦИК, имат отговорност по осигуряването на различните консумативи, в това число и машините, и с това ми позволете да кажа няколко думи за машинното гласуване като такова.
Две неща.
Първо, много пъти и на първо четене и досега обяснявахме, че всички аргументи за това как ще стане, как ще се обучат, как ще се разпространят, колко тежат – чухме, че се питаме сега как ще се транспортират, трябваше да бъдат решени в изтеклите пет години от органите, които прочетох в чл. 18 на Изборния кодекс. И това, че не са, поставя въпроса: защо? Експериментите, които водеха, не бяха направени, за да видим – или аз така си го уточнявам, че ако 2014 г. законодателят е имал искрено намерение да даде машинното гласуване и тогава е било друго мнозинство, но от 2015 г. насам е едно мнозинство, което днес отказва това нещо и което е имало цялото време на света, ако е считало, че не може да вземе необходимите размери.
То правеше точно обратното, създаваше легитимни очаквания и в българските граждани по този въпроси, и в българските граждани в чужбина по въпроса за електронното дистанционно гласуване. Товареше непрекъснато тези очаквания, не взимаше предвид нито една от критиките, които сега постановява. Напротив, агресивно и обидно ги отхвърляше. Създаде това настроение и сега се чуди защо хората просто не пляскат с ръце, когато ги отнема, но да не се отклонявам, защото обещах да бъда кратък. Така че тези аргументи, че това сега няма как да стане, към изпълнителната власт и ЦИК защо няма как да стане.
Но има и нещо друго. Ако машинното гласуване е нещо толкова лошо, нещо толкова опасно, нещо толкова непонятно, нещо, което има двеста страници доклад на „Сова Харис“, който е направен 30 януари тази година – добре, че не е в изборния ден, във връзка с предишния ни дебат, защо не го отменяте? Защо не кажете „няма, прекалено е опасно“. Не, Вие правите точно обратното. Вие казвате, че стъпка по стъпка вървим натам. Вие казвате, че няма да са 500, ще са най-малко 1000. Най-малко 1000 е записът, не е 1000. Тоест Вие казвате едновременно: абе, то е хубаво, но трябва време и ни убеждавате в това като казвате, че то е нещо лошо.
Ще Ви кажа, че това има – понеже сме в Правна комисия, юридически последствия. Ще Ви кажа кои. Никой не предлага да се промени чл. 206, ал. 1 от Изборния кодекс, който постановява императивно, че в избирателната секция избирателят може по свой избор на гласува с хартиена бюлетина или с бюлетина за машинно гласуване. На този текст аз имам право да вляза в моята секция и да избера, и ако нямам този избор, моето право е нарушено. Този текст не е предложен за промяна, защото се съмняваме – ще атакува ли някой? Ами ще атакува някой.
Досега няма такова предложение, нали? (Шум и реплики извън микрофоните.)
Къде са предложени? По чл. 206 има ли предложение за отмяна?
РЕПЛИКА: Има текст: ако има машини.
КРУМ ЗАРКОВ: Но в Доклада, имаме ли в чл. 206?
РЕПЛИКА: Имаме.
КРУМ ЗАРКОВ: Не, аз не виждам в моя доклад предложение за промяна в чл. 206.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не прекъсвайте оратора, нека да довърши.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател, оценявам жеста и няма да злоупотребявам.
Същото важи, между другото, и за чл. 212 – начин на гласуване, където е постановено, че избирател може да гласува в избирателната секция чрез специализирано устройство за гласуване. Опитах се на първо четене да попитам: колко ще са точно тези машини; колко ще са тези секции; кои ще са; ще можем ли ние да обясним на нашите избиратели ще има в тях, или не; на какво основание ЦИК ще избира? Но, изговорихме го.
Хиляди машини са капацитет на държавата, според професор Константинов. Значи повече от 1000 е невъзможно. Вие предлагате повече от 1000. Най-малко – хиляда. Колко?
И накрая. Това, което прочетохте от докладите за случилото се в различни страни, които са отменили гласуването – по начина, по който го прочетохте, става ясно, че не различните инциденти са причина за отмяната на машинното гласуване, а фактът, че заради тези инциденти е загубено доверието в системата. Доверие в нашата система в момента българите нямат.
Благодарение на Вашите усилия в продължение на пет години те разчитат на машините и на различни технологически решения да го решат този въпрос. С начина, по който процедирате, точно тези причини, които са довели до отмяната на машината в Холандия или Белгия, би трябвало да доведат до въвеждането ѝ тук. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Зарков.
Ще си позволя първа експресна реплика.
Аз също смятам, че тук ключът към този въпрос е доверието. Във връзка с това искам да кажа, че доверието към машините се помпаше не от нас, не от Политическа партия ГЕРБ. Пак ще припомня, спомнете си експериментите, където кметове, заедно със сегашния омбудсман, налягаха по бутоните на машините за машинно гласуване. Няма защо да обвиняваме ЦИК в този случая. Аз много пъти съм ги обвинявал, но те направиха доклад, както им е възложено със закон. Този доклад беше публичен. Друг е въпросът, кой и кога го е прочел, но на обсъжданията присъстваше Ваш представител. Не искам пак да го посочвам изрично. Вие всички знаете кой беше той и неговото становище по стенограмата от обсъжданията в ЦИК беше отрицателно. Той каза – да, абсолютно обосновани са аргументите в този доклад.
Докладът на ЦИК не е хвърчащ документ. Този доклад е допълнително одитиран от БАН. Никой от нас не се съмнява в авторитета на БАН да одитира такъв доклад, и от Софийския университет.
Няма да поставям въпроса: кой сега помпа общественото мнение и се стреми да го противопостави на чисто експертния и правен казус, с оглед добиване на някакви политически ползи? Пак казвам, че партия ГЕРБ има интерес от електронното дистанционно гласуване. Като видите резултатите от гласуванията извън България, виждате, че ние получаваме най-много гласове от всички участници в изборите в последните поне пет избора. Така че ние имаме интерес там да има електронно дистанционно гласуване.
По отношение на машинното гласуване не можем да кажем, че имаме предпочитания към изключителната достоверност и стабилност на този вот, защото имаме и доказателства, които са описани в доклада на ЦИК за загубени флашки, за сгрешени протоколи, а и познаваме българския изборен процес в тази му част, че той предвижда и преброяване на разписките от гласуването. Така както инженер Чобанов предостави разписката, тези разписки пак се броят, установяват се и се описват, тоест пак стигаме до действията на членовете на секционните избирателни комисии, които пак сме казвали, са над 50 хиляди български граждани, които също са гласоподаватели.
Въпросът е: доколко вярваме на тези членове на СИК? Въпросът е: доколко те са обучени, доколко са компетентни и подготвени за това? Спирам с кратката реплика, много бих могъл да говоря, с оглед на Вашето изказване и становище.
Втора реплика към изказването на господин Зарков.
Колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Зарков, съвсем накратко. Ако се оплаквате от ЦИК за нещо, трябва да се оплаквате всъщност от мнозинството, което е излъчено от Вас, защото тогава е създаден този състав на ЦИК – по време на Вашето управление, първо.
Второ, това което цитирате с не по-малко от 1000. Да, това е въвеждане на минимален стандарт, тоест да не се пада под тези 1000 бройки. Ако може да бъде осъществена доставката на повече, то нека да бъде сторено това, но така или иначе е ясно, че към този момент това трудно може фактически да бъде направено. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Трета реплика към изказването на колегата Зарков? Ако няма – господин Зарков, дуплика?
КРУМ ЗАРКОВ: Съвсем накратко. През 2014 г. се взима решението да се въведе машинно гласуване, паралелно с хартиено гласуване, и се предвижда срок със съответните експерименти това да се случи в определен период от време.
През 2016 г. има промяна в Закона, като от него се изключва – 2016 г. е друг парламентът, приложението на Закона за обществените поръчки. В мотивите на Законопроекта е записано – за да бъде улеснено набавянето на съответния номер, брой машини. По-нататък се върви, има дела срещу Централната избирателна комисия, която отказва. Помните, преди избори – скандал, дела, Законът става ясен. През цялото това време мнозинството дава много ясни знаци, че то вижда развитието на изборния процес с въвеждането на машини и с въвеждането, между другото, на електронно дистанционно гласуване.
Между другото, поздравявам Ви за изборните Ви резултати в чужбина, пожелавам Ви успехи, но хората, които гласуват в чужбина, по принцип са много малко спрямо хората – български граждани, които живеят в чужбина, и затова може да има някои причини, но оставям настрана този въпрос.
Оставям настрана дори въпроса, че по време на тези дебати народни представители от БСП са се опитвали да изговарят разумни аргументи за определени рискове, съществуващи при тези въведения и че те са били отхвърлени, пак казвам, с особена арогантност.
И накрая, не знам дали можете да разберете и да повярвате, че няма никакво значение – кой е назначил ЦИК, или кой колко има в дадена секция? Или кой как върви? Има два въпроса.
Първият е: може ли Избирателният кодекс да бъде приложен така, както е разписан, така, както е обещан – това е първият въпрос.
По-генералният въпрос въобще е: какво е нашето отношение към законността и към законите, които правим?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Стига спекулации, колега, моля Ви се.
КРУМ ЗАРКОВ: И за да прекъсна със спекулациите – те не са спекулации, Вие, всеки път така казвате.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Директни спекулации.
КРУМ ЗАРКОВ: Добре, директни спекулации, Ви казвам, че в Правната комисия –длъжен съм да Ви предупредя, че текстът, както го гледаме по Доклад, не отменя правото на всеки български гражданин да изиска в неговата секция да има избор, тоест машини, първо.
Второ, текстът така, както го предлагате, не казва, че машинното гласуване е нещо лошо. Напротив, Вие правите текстове, с които казвате точно обратното, че машинното гласуване е нещо добро, то трябва да се случи, а според ДПС трябва да се случи и напълно и те, между другото, имат известни основания в това твърдение. Тоест между Вашата аргументация и това, което сте изписали, има – използвах „философски“, но да кажа – вътрешни противоречия, най-меко казано. И всичко това, естествено, приключвам, ще доведе до спорове и проблеми по време на изборния и след изборния процес. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Преди да дам думата за други изказвания искам да направя чисто организационни уточнения. Колеги, важно е как ще решим принципно казуса и въпроса. Ако вземем решение по рамката, съответно ще отразим това решение в свързаните правни норми. Така че, моля за търпение в тази връзка, но нека да стигнем до решение по този въпрос.
Аз бих искал дебатът да напредне малко. Ще се опитам да направя обобщение, с оглед позициите така, както се формират. Досега разбирам, че Вие сте твърдо за машинното гласуване.
ДПС са също за машинното гласуване, като са склонни да направят известни компромиси по отношение на етапите и на количествата машини.
Аз заявявам, че ние също ще опитаме да съобразим нашето предложение, с оглед на Вашите твърдения, защото приемаме, че Вие формирате становището и позицията на немалка част от българския избирател.
За да няма спекулации, защото за доверието е много важно да има добросъвестно отношение, а не злонамерено тълкуване. Склонен съм, даже изследвах вариант, да Ви предложа такъв брой машини, който да изключва критичните секции – секциите в чужбина, корабите и подвижните избирателни секции, плюс най-миниатюрните избирателни секции, доколкото кажете – до 100 избиратели по списък, до 200 избиратели по списък, до 300 избиратели по списък, защото се възприема, че в най-малките секции не е обосновано и целесъобразно усилието по оборудването и поддържането на избирателна машина. Тоест бях склонен да предложа дори фиксирано число в порядъка на около 7000 и да дебатираме между 7000 и 9000 машини, защото, казва професор Константинов, че държавата има възможност сега за 1000 машини. Ако ще се прави поръчка за 1000 машини, бих казал, че биха могли ЦИК да опитат да надскочат това количество и да се осигурят повече машини. Това ще е по-адекватно до очакванията на избирателите. Пак казвам, нека това да бъде докато избирателят сам поиска отпадането на машините, докато реално започне да се обижда, че гласува така, както гласуват в Индия, или така, както гласуват за Мадуро. Съгласен съм, че тук въпросът касае обществената нагласа и главната ценност – доверието.
Съгласен съм, че на кантар е цената на демокрацията, тоест не бива на опозицията да даваме излишно аргументи за тяхната атака, няма да коментирам каква, затова да се саботира изборният процес. Ние досега сме показвали, че винаги приемаме резултатите такива, каквито са, без значение дали е служебно правителство на този или онзи президент, без значение дали печелим изборите, или сме ги загубили. Нека обществото има доверие.
Ако продължава да се настоява за машини, в крайна сметка, мисля, че и Министерството на финансите, и Министерският съвет осигури ресурс за тази процедура по обществена поръчка, ще се стремим да създадем предпоставките за това.
Има варианти.
Единият вариант го подсказа господин Митев – 1000 или 3000 за този избор – да увеличим с някаква стъпка броят за местните избори и да дадем ясна прогноза за следващия във времето. (Реплики извън микрофоните.)
Сега опозицията искате да има три избори в една година. (Реплики извън микрофоните.)
Ако искате да се фокусираме до това, ако стигнем до съгласие, тогава ще ни е по-лесно да разгледаме всички предложения в техните детайли и да ги приемем, или да не ги приемем.
Същият аргумент ни е към видеонаблюдението. Няма да подкрепим видеонаблюдение дори в частта, в която има някаква логика и обосновка, тоест след като е приключило гласуването, защото по две камери в 12 500 секции – това са 25 000 камери, които изискват един дълъг процес по техническо осигуряване, а виждате колко време отнема оборудването с машини.
По отношение на електронното дистанционно гласуване. Нашата позиция е да се продължи работата, като разпишем ясни задачи със срок на Централната избирателна комисия и им кажем какво да донаправят до момента, в който имаме електронна идентификация на всеки български гражданин, какви проверки да направят след това и кога да се оцени цялостно постигнатото, и дали са налице двата изискуеми показателя – цели, които ги имаме и сега в Закона, сигурност на електронното дистанционно гласуване и гарантиране тайната на вода.
Отварям темата за търсене на консенсус.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: ЦИК казва: не искаме; „Информационно“ казват: не можеме, Европа вика: не Ви трябват… (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: БСП казва: „Ако няма машини, значи не е изпълнен Законът, значи изборите Ви са невалидни.“
Извънпарламентарната опозиция казва: „Вие сте аналогови депутати, целият свят банкира електронно, Вие не можете да осигурите машинно гласуване.“
Тук съм абсолютно несъгласен с електронното банкиране и аналогията с машинното гласуване. При електронното банкиране имаме дори застраховане. Рискът там касае една транзакция и последиците са за двама или трима субекта, докато грешката или проблема в електронното гласуване, произвежда ефект върху числеността и последиците на всички избори. Достатъчно Ви е да изчезнат данните за 30 машини и това вече са съществено опорочени избори. Приключвам.
Имате думата.
Моля Ви за фокусирано обсъждане, времето напредна. Това са най-тежките ни въпроси по това изменение.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Колеги, предлагам Пътна карта. 3000 машини на тези избори, 8000 на местните и 2021 г. на парламентарни предлагам пълно и само машинно гласуване – да го заложим в „Преходните разпоредби“ това, и да се пренесе в останалите текстове. (Шум и реплики извън микрофоните. Реплика от народния представител Емил Димитров.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Предлагам пълно въвеждане на машини с изключение на подвижните секции и на така наречените „специфични секции“ – по затвори и други.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Включително малките секции.
РЕПЛИКА: Какво значи „малките“?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Малките“ – с минимално изискуемия по Изборния кодекс брой избиратели. Имаме секции, които са около 60 по заявки за в чужбина, а в по-малките населени места, ако не се лъжа, окрупняването при кметовете, когато правят консултациите за СИК-ове и ги подават на РИК, мисля, че минимум 100 избиратели, но можем да го проверим веднага.
Други изявления в тази посока?
Колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз подкрепям предложението, което направи колегата Емил Димитров – Ревизоро, макар не и на микрофон.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще го повторите ли?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Бройката, която сега е записана за европейските избори, да остане 1000; 3000 да е бройката за местните избори. Бих го доразвил, ако ще увеличаваме бройките, да са с по 2000 за всеки следващ избор. По този начин ще има достатъчно време да се виждат плюсове, минуси, да се отстранят пропуски.
Не смятам и не мога да разбера, колеги, защо мислите, че ако въведете 100% само машинно гласуване, ще засилите доверието и в парламентарната демокрация, и в институциите. Точно обратното! Ама точно обратното ще се случи. Повярвайте ми, че всяка една партия, която загуби изборите, ще оспорва и ще твърди има манипулации. Ама Вие им обяснявайте, че те не са в мрежа, разяснявайте как няма никаква възможност да се манипулират изборите. Ако сега мислите, че има недоверие, бъдете сигурни, че тогава недоверието ще бъде 100% повече.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Тук само припомням, че ние никога не сме оспорвали резултати от избори, освен тези, които бяха по аферата Костинброд. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Аз говоря за президентските. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Успокоихте ме, господин Хамид. (Реплика от народния представител Емил Димитров извън микрофоните.)
Изчерпахме ли дебата, за да пристъпим към гласуване?
Това е следващият ми въпрос – подредбата на предложенията, тоест на позициите. Колебая се. (Реплики.)
Консенсус, аз не виждам консенсус.
Имаме три различно интензивни предложения – като се започне от Вашето, което е максимално интензивно, сравнително умерено от господин Хамид, и реалистично, да го наречем, консервативно на колегите Митев и Ревизоро.
Към журналистите. Абсолютно свободни сте и да присъствате, и да отсъствате. Излъчва се заседанието, тоест можете да го наблюдавате и дистанционно на интернет. Правната комисия има традиция с дълги и тежки заседание, така че… (Шум и реплики извън микрофоните.)
Точно преди гласуване битови реплики и възражения не се приемат. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Като казахте за Мадуро, венецуелското гласуване било само електронно – само с машини, което е благоприятствало манипулацията с милион и петстотин гласа. Така че колегата Хамид, моля, да съобрази доколко иска гласуването да е само с машини и доколко можем да се откажем от защитата – хартиеният вот. (Шум и реплики извън микрофоните.)
КРУМ ЗАРКОВ: Може ли с две думи да кажете: каква е позицията на партия ГЕРБ по машините?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нали досега това говорих, петнадесет минути говорих.
КРУМ ЗАРКОВ: Хубаво ли е машините, лошо ли е машините и какво предлагате да се направи?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Досега, господин Зарков, говорих затова и се надявах да сте ме разбрали. Все пак минахме в рамка, която вече е дискусионна за постигане на консенсус.
Ще започна с личното ми виждане. След този доклад, аз не съм оптимист и нямам доверие на машинното гласуване. Такъв бях и в обсъжданията с Централната избирателна комисия. В предни обсъждания Политическа партия ГЕРБ и нашите представители са имали логично и обосновано съмнение в ефективността на този способ, но ние сме народна партия, която подкрепя исканията на обществото ни в по-голямата част. Така че, ние не абсолютизираме нашето отрицание. Искаме разумно, обосновано, обективно и доверително технологизиране на изборния процес. Не искаме безразсъдни лутания в непрекъснати експерименти и налягания по един или друг вид способи. Трябва да се спре с това. Трябва да решим, преценим стратегически, какъв изборен процес искаме?
Много пъти назад във времето, включително и 2014 г. съм убеждавал в Комисията на госпожа Мая Манолова, в моята представа за най-ефективния изборен процес. Бих предпочел машинно сканиране на бюлетини в преброителни центрове. Това сме го предлагали още преди шест години. Убеден съм, че в един момент ще стигнем до там. Това се практикува много широко в Съединените щати, включително като прочетете този доклад ще видите, че от развитите държави, които ползват някакви машини, са тези сканиращи машини, четци на вота.
Всъщност ние говорим вече за антика, за технологична антика, която в развитите държави е изоставена. Това е позицията ни за машините, но ние разумно следваме политическия дебат. След като Вие ще ни обвинявате с всякакви аргументи, че не сме зачитали Закона, че сме опорочавали изборните резултати – нека има машини, нека да ги има двата способа за гласуване.
РЕПЛИКА: Ще ги има или няма да ги има?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нека да го решим с гласуване.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Аз си спомням, че в Америка имаше едни избори за президент и понеже стана голям проблем във Флорида, се наложи да се премине към ръчно преброяване на бюлетините. Много добре беше, но някак си ръчно накрая, в развитата демокрация. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, кажете по процедурата за гласуване? От кое по интензивност предложение тръгваме в гласуването?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: От най-далечното.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кое е най-далечното?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: БСП.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: То е най- интензивно, то не е най-далечно, то е най-радикално. Ако следваме класацията в Правилника по радикалност на предложенията, би следвало да тръгнем от тяхното. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Най-първи се гласуват предложенията за отмяна, отлагане, изключване. (Реплики извън микрофоните.)
Тяхното предложение почти навсякъде – да отпадне текстът на вносител. (Шум.)
Ако добавите и до 100 човека, мисля, че ние ще Ви подкрепим.
Колеги? (Шум и реплики извън микрофоните.)
Демокрацията, господин Ревизоро, изисква усилия. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Ще подложа и Вашето гласуване отделно за отпадането на хартия.
Колега Зарков, във Вашето – хартията, нали остава?
КРУМ ЗАРКОВ: Всъщност нашето предложение да се спазва Изборния кодекс, както е досега, като се изключат подвижните секции и секциите в затворите и в болниците по-ясни причини.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И в дипломатическите и консулските представителства.
КРУМ ЗАРКОВ: Казах Ви нашето предложение така, както го формулирам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: То включва ли ДКП-тата? Ще разнасяме машини по чужбина? Да. (Шум и реплики извън микрофоните.)
В чужбина не знаете броя на гласувалите. В чужбина нямаме първоначален списък.
В най-добрия случай имаме инициатори, предложители за образуване на секции. Не, не, ако е в чужбина, няма да подкрепим. Това да разнасяме с комисия по две-три машини по цял свят, това би обидило според мен и българската демокрация, вместо да подпомогне. Не. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Господин Професор, искате ли официално думата?
Заповядайте.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Искам да кажа, че в чужбина аналогът с книжата е неправилен, защото в момента ние пращаме по интернет и те си ги отпечатват там. А това е физическо – една бандура да се носи, е съвсем друго.
Само да кажа нещо, за което не е мислено.
Как съхраняваме 12 хиляди машини между два избора? Къде ги съхраняваме?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Как ги сертифицираме? Как ги съхраняваме? Как ги превозваме? (Шум и реплики извън микрофоните.)
Колегата, Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми господин Председател, с риск да прозвуча грубо, аз си задавам въпроса: дали някой не е получил микроинсулт в Комисията? Сега ли е въпросът и времето кога да мислим къде да ги съхраняваме? Толкова години време, откакто е приет Законът, сега…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моля, без лозунги.
Божанков, без лозунги, ще ти отнема думата!
ЯВОР БОЖАНКОВ: Добре, тогава продължавам…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На път сме да постигнем консенсус, а не да си говорим глупости.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Съжалявам, че съм на път да разваля консенсуса.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Питайте Мая Манолова къде са ѝ машините, къде ѝ е постоянната администрация?! Питайте я Мая Манолова, вместо тук да говорите за микроинсулти и глупости!
ЯВОР БОЖАНКОВ: Ние си комуникираме… (Народният представител Явор Божанков говори на изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Прекъсване на заседанието.

(След прекъсването.)

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, с продължаваме след прекъсването. За съжаление опитът за постигане на консенсус по някои от трите или четирите варианта не се оказа успешен, така че не постигнахме съгласие за пръв път. И в много по-тежки ситуации сме постигали съгласие.
Продължаваме по доклада. Пристъпваме към § 11 за чл. 213. Предлагам разделно гласуване – точка първа и точка втора разделно. (Реплики.) Колеги, оттеглям предложението за разделно гласуване. Параграф 11 – текст на вносител и предложение на Корнелия Нинова и група народни представители, точка 2 от § 11 отпада.
Подлагам на гласуване първо предложението за отпадане. 18 за, против и въздържали се няма. Отпадна Информационно обслужване като организация, която осигурява машините.
Подлагам на гласуване частта на вносител, която не е отпаднала, тоест точка първа. За и против няма, въздържали се 18. § 11 отпада изцяло.
Пристъпваме към § 12 – текст на вносител по отношение на чл. 214.
Има думата директорът.
ИВА МИТЕВА: Искам да обърна внимание, че от чл. 214 на практика всички тези текстове ги има в Кодекса по-нататък в особената част. Алинея 1 е в чл. 281, ал. 3, 335, ал. 2 и 440, ал. 3, а ал. 2 е уредена в 72, ал. 1, т. 26, чл. 87, ал. 1, т. 32, 285, 296, 444, 457. Тоест това е уредено при всички видове избори.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания има ли по § 12, чл. 214? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносител. За и против няма, въздържали се 18. Не се приема § 12 на вносител.
Пристъпваме към предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители за създаване на нов параграф по отношение на чл. 215, ал. 1, т. 7. Виждате текста, имате думата.
КРУМ ЗАРКОВ: Съвсем кратко представяне, господин Председател. Предложението беше многократно артикулирано, няма да се спирам, става дума за отпадане на така наречения втори оригинал. В момента се предвиждат два формуляра на протокола в секционната избирателна комисия. Предлагаме да има само един такъв формуляр, като Изборният кодекс урежда съществуването на чернови и съответно на процедура, по която се поправя този формуляр при допусната грешка. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Зарков.
Има думата директорът Митева.
ИВА МИТЕВА: Искам само да обърна внимание, че тези текстове много внимателно са обсъждани и са достатъчно балансирани. Според мен има всички гаранции срещу злоупотреби. Вносителите на това предложение не променят по същество тези текстове. И в момента вторият протокол се включва само ако първият е сгрешен, той се унищожава, предават се и двата формуляра на РИК и ОИК, ако вторият протокол не е включен при предаването на първия се включва и той. Така че винаги РИК или ОИК е длъжна да прибере и двата протокола, и двата формуляра.
По-скоро на мен ми се струва, че ако нещо липсва, е по-скоро отговорността на РИК и ОИК тук. Все пак са висшисти, говорихме го това по-рано и смятам, че може би трябва да създаде един състав в административнонаказателните разпоредби, да се каже ясно, че когато не изпълняват тези задължения, се предвиждат санкции и в случая даже предлагам наказанието да се налага с решение на ЦИК.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на госпожа Митева.
Други изказвания? Отношение от колегата Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Самият факт, че директорът предлага да се създадат административнонаказателни разпоредби означава, че нарушения може да има, тези нарушения са важни, дотолкова доколкото съществува практика или поне ние сме били сигнализирани за практики, при които вторият протокол се подписва на голо още сутринта и може да бъде използван под най-различни форми, включително в изборния ден. Това създава чувство за несигурност. Аз разбирам причините, поради които се е създал от началото така нареченият втори протокол, но практиката показва, че приносът му е много по-малък от риска, който създава и затова предлагаме, имайки предвид, че и не добавя кой знае какво в изборния процес, да отстраним това съмнение, имайки един оригинал, който е предшестван с чернови, и за който има процедура за поправка. Тоест това улеснение за по-бърз процес води след себе си риск, който е необосновано висок, имайки предвид… С всичките аргументи, които директорът Митева обясни, че това са все пак грамотни хора, трябва да внимават, имат чернови и трябва да носят отговорност за действията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз ще подкрепя тяхното предложение, ще затрудни секционните избирателни комисии, но с оглед дисциплиниране ще им го подкрепя.
При административнонаказателните разпоредби ако има предложение, и него ще го подкрепя, не възразявам за това да има един протокол. Текстът им е идентичен, те само сменят 2 протокола, става от формуляр на протокол. Ще затрудни изборния процес, ще създаде усещане за необратимост в секционната избирателна комисия, но пък се надявам това да ги накара, да ги приведе към по-голяма внимателност и дисциплинираност. Действително имаме чернова на протокола и нека в крайна сметка поне да нямаме колебания по този въпрос. Съгласен съм, че след това имаме механизъм на предаване на книжата, но и добре знам, че никой не проверява след това книжата, за да види дали на двата протокола им съответстват номерата, освен ако няма съдебен спор. Но и в съдебните дела също този факт трудно се доказва.
Други изказвания? (Реплики от Хамид Хамид и Емил Димитров: „Всички сме „за“.“) Колеги, всички ли сме „за“ да е с редакция да отпадне втория протокол?
ХАМИД ХАМИД: Всички сме „за“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, приема се с консенсус.
Пристъпваме към предложение на народните представители Волен Сидеров, Десислав Чуколов и Николай Александров за създаване на нов параграф по отношение на чл. 218 – ал. 4 се изменя така: създава се и нова ал. 5.
Имате думата за изказвания по това предложение на колегите от Атака Волен Сидеров, Десислав Чуколов и Николай Александров. Няма изказвания. Закривам дебата. Моля, гласувайте. За и против няма, 18 въздържали се. Не се приема това предложение.
Пристъпваме към предложение на народните представители Йордан Цонев и Хамид Хамид за създаване на нов параграф, съответно нов чл. 218а по отношение на две камери онлайн. Аз изразих становище, но дебатът е открит, който иска да взема становище, има възможност за това.
ХРИСТИАН МИТЕВ: С гласуване ще изразим отношение.
ХАМИД ХАМИД: Утре в залата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма изказвания. Тук не е посочен интервал или време – през целия изборен ден, включително изброяването на бюлетините, но това е предложение между първо и второ четене, да. Закривам дебата.
Моля, гласувайте това предложение на господата Цонев и Хамид. За 3, против няма, 15 гласа въздържали. Не се приема предложението на колегите Цонев и Хамид.
Пристъпване към § 13 – текст на вносител: „Всяка избирателна секция се оборудва с видеозаснемане“. Имаме и предложения между първо и второ четене от народния представител Гергана Стефанова и група народни представители, което е във вариант „Видеозаснемането се включва в края на изборния ден“.
Изказвания? Няма изказвания. Дебатът е закрит.
Първо, подлагам на гласуване предложението на колегата Стефанова и група народни представители за частично видеоизлъчване. За 8, против няма, въздържали се 10. Не се приема това предложение.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 13 за пълно видеонаблюдение. За 3, против няма, въздържали се 10. БСП не гласуват. Не се приема текстът на вносител.
Пристъпваме към предложение на народния представител Анна Александрова за създаване на нов параграф по отношение на чл. 247. Създава се ал. 2: „Решенията на ЦИК по ал. 1, т. 2 и 3 могат да се обжалват пред ВАС по реда на чл. 58.“
Господин Председател, Заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Това предложение е свързано с проблем по прилагането на този текст, защото в самата норма, която е 247, нищо не е разписано, а тези актове на ЦИК пред кого подлежат на обжалване? Знаем, че става въпрос за избори на народни представители и тук имаме споделена отговорност с Конституционния съд. Тоест до деня на избора правомощията са на Върховния административен съд, след изборния ден правомощията са на Конституционния съд по отношение законосъобразността. Разписано е, че се препраща към чл. 58 във връзка със сроковете, защото като няма никаква разпоредба за съкратените производства, тогава възниква проблемът по правоприлагането в четвърто отделение – кой ред следва да спазват – дали са ангажирани с тези срокове или не. Това всъщност е за изчистване на правната норма.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Имате думата за изказвания, мнения и предложения. Няма изказвания. Дебатът е закрит. Колеги от БСП, необходимо ли Ви е още време? Дебатът е закрит. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Анна Александрова. За 12 гласа… (Реплика от народния представител Хамид Хамид.)
ХАМИД ХАМИД: Представете си, че методиката е ясна, статистиката е ясна и ЦИК не се съобразява с тази статистика, а си взема произволно определено датите. Това не подлежи на никакъв контрол.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Отменям гласуването. Господин Хамид, правите ли предложение по чл. 83?
ХАМИД ХАМИД: Да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Хамид прави предложение по чл. 83 текстът да стане: Решенията на ЦИК по ал. 1, т. 1-3 могат да се обжалват пред ВАС по реда на чл. 58“.
Гласувайте това предложение на колегата Хамид. За 13, против няма, въздържали се 5.
Приема се предложението на господин Хамид.
Подлагам на гласуване предложението на Анна Александрова, заедно с приетото предложение на господин Хамид. За 13, против няма, въздържали се 5. Приема се заедно с предложението по чл. 83.
Пристъпваме към § 14 текст на вносител по отношение на чл. 261 и предложение на народните представители Йордан Цонев и Хамид Хамид § 14 отпада. Имате думата, колеги, за изказвания.
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Тъй като моето предложение е най-радикално, както казахте, аз предлагам да гласуваме първо него. Текстът, предложен от уважаемия народен представител Александрова според мен въвежда образователен ценз, скрит такъв…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е от вносител.
ХАМИД ХАМИД: На вносител – извинявайте!
Скрит образователен ценз, няма никаква причина за отпадане на номерацията на бюлетините, винаги досега е имало номера на бюлетините. В цял свят има номера на бюлетините. Така че нека да си останат номерата на бюлетините. А за решение на феномена „1515“ Вие сам казахте, че ще предложите друг вариант, който успешно ще реши този феномен, господин Кирилов, затова…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, аз си забелязах…
ХАМИД ХАМИД: Очаквам Вашето ново предложение, с което ще решите феномена „1515“, за да го подкрепя с две ръце. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Правя предложение по чл. 83, ал. 5 от Правилника, така както и досега в публичните обсъждания коментирахме това и това предложение го афиширах и огласявах многократно. Правя предложение за преодоляване на синдрома „1515“ по следния начин. Номерата на партиите да бъдат с числа от 1 до 100, номерата на преференциите да бъдат с числа от 101 нагоре. Тоест тук ще бъде „в което е изписан поредният номер на партията до номер 100“. (Реплики.)
Е ясно е, че при преференциите ще го видим и ще направя предложение там да е от 101 нагоре.
КРУМ ЗАРКОВ: Защо не го направихте в рамките на срока, който е за внасяне на предложения в писмен вид?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За да има повече време за дебат. Не съм го крил, това го казах.
Правя предложение в точка четвърта да се добави в частта „номерът, изписан във всяко отделно кръгче, означава поредния номер, с който е регистриран кандидатът в кандидатската листа на партията и коалицията, плюс 100“.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Нека да е плюс 9 хиляди… (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма значение, просто числото ще бъде друго и порядъкът му също.
Предложението ми, конкретизирам, по т. 3 е след края на текста да се добави „инициативен комитет до 100“; точка четвърта: „след коалиция плюс 100“. И ако се приеме, моля да упълномощим референтите и експертите, ако намерят по-добра правно-техническа редакция, но волята е ясна в конкретния случай.
Заповядайте, Зарков, после Митев.
КРУМ ЗАРКОВ: Аз искам да направя изказване в подкрепа на предложението народните представители Йордан Цонев и Хамид Хамид за отпадане на предложението по вносител, което заличава номерата пред партията. Подкрепям ги, но имам други аргументи, без да обезценявам този за ценза, който е от конституционно естество, първо.
Искам да кажа нещо друго. Имаме голям проблем с броя на недействителните бюлетини – повече от 5% от бюлетините на последните парламентарни избори са били недействителни. Това е още една партия, може би. Променяйки по този начин бюлетината, ние ще оставим цифри в едната й страна, хората са свикнали да гласуват с тях, ще има и кампания, тъй като ще върви преференциална кампания, тоест те ще се въртят в полезрението на хората. И с голяма степен на сигурност мога да кажа, че най-вероятно ще има страшно много недействителни бюлетини на хора, отбелязали само преференцията, но не и партията, към която се отнася. С тези аргументи подкрепям предложението на народните представители от ДПС да отпадне това изискване. Противопоставям се на предложението на народния представител Кирилов по две причини.
Първо, то не е направено в срок писмено, от една страна, и това, че е било обявявано, че ще бъде направено, с нищо не променя факта, че има причини правилата да бъдат ограничени за поправяне, за внасяне на поправки. А с техниката, която използваме непрекъснато тук, да припознаваме нещо, просто злоупотребяваме.
Но освен това имам и аргумент по същество. Усложняването на преференциите с различни числа или с… Първо, ще може би ще преодолее феномена „1515“, но най-вероятно ще предизвика друг феномен, който ние не може отсега да предвидим поради простата причина, че не сме обсъдили достатъчно добре нещата и защото не можем да знаем какво ще се случи в главите на хората. Единствената сигурност е да се стигне до качествено отразяване на волята на избирателя да зададем устойчиви правила, за да могат да свикнат с тях и да могат да работят с тях.
И второ, и по-важно, мисля, че това ще попречи на развитието на преференциалните кампании, тъй като ще ги усложни, съставяйки им числа, които за много хора до края на кампанията просто ще останат неразбираеми. Затова се противопоставяме, колеги, ако не греша, на предложението на народния представител Кирилов.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вземам реплика по становището на колегата Зарков в следния смисъл. Отдавнашна е, господин Зарков, парламентарната практика, че промяната в едно число не е съществена промяна, а е редакционна промяна. Тази промяна е въведена и от народния представител Любен Корнезов още през 40-ото Народно събрание – прегласуване на квотите за възобновяема енергия, в последния момент, не в комисията, не по чл. 83, от трибуна се предлага радикална промяна в числото. Така че ние продължаваме на плащаме най-скъпия ток от възобновяеми източници. Така че се позовавам на тази практика.
Смятам също така, че както го представих на Вашето внимание, добавката „до“ в т. 3 и „плюс“ в т. 4 не е такава промяна, която да Ви затрудни да формирате становище в настоящия дебат, което и Вие сторихте, вижда се, изключително бързо. Тоест свидетелствата, че сте възприели това предложение, бяха налице във Вашето изказване.
По отношение на последиците за преференциалното гласуване ще кажа следното. Смятате ли, че желана от законодателя цел е получаването на механична, незаслужена, случайна бонификация от някой участник в партийната листа, само заради това, че числото в кандидатската листа е съвпаднало с числото, с което е регистрирана съответната партия? Това адекватен изборен резултат ли е?
Смятам също така, че избирателите, които са формирали воля да подкрепят определен кандидат, лесно могат да се уведомят, в смисъл това е най-лесният начин, че ако той е под № 17 в кандидатската листа, трябва да маркират кръгче с № 117.
По отношение на брой на недействителните бюлетини – през 2016 година бях подложен на изключителна критика, включително унизителна, за квадратчето „не подкрепям никого“. Виждате, че в крайна сметка резултатът показа, че тази възможност за изразяване на вот от избирателя премахна повече от две трети от недействителните бюлетини! Сверете последните три избора и ще видите какво е намалението на недействителните гласове.
Така че аз смятам, че не трябва да подценяваме избирателя. Напротив, трябва да му даваме адекватни възможности. Никой не ми се е извинил през последните две години, че бях наричан по какъв ли начин във връзка с квадратчето „не подкрепям никого“. Това беше моята реплика или отношение по становището на господин Зарков. Ясно е, че не логиката на аргументите би го убедила, а неговото решение по този въпрос е взето.
Други изказвания? Колегата Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Съвсем кратко. Ние с колегата Димитров ще подкрепим текста на вносителя. Не мога да се съглася, че има скрит образователен ценз. Смятам, че се постига информиран избор по този начин и се премахват негативните влияния по отношение на така наречения феномен „1515“. В никакъв случай не мога да кажа, че било с предложението на вносител, било с предложението, което колегата Кирилов направи сега, се усложнявал процесът и се обърквал и едва ли не трябва да оставим досегашното положение, където имаме на практика един нереален, неистински резултат по отношение на съответния кандидат, за който се прилага една автоматична преференция, а не се прилага в действителност волята на избирателя, че той предпочита него пред останалите в листата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е кандидатска листа.
Реплика.
ХАМИД ХАМИД: Аз, господин Митев, Вас Ви разбирам, Вие нищо не сте казали за Вашия избирател, но преди малко тук, от този микрофон, в тази зала господин Димитров каза, че ходи с речник в района си, избирателите му не говорят български, е как, ако няма номер, ще ги агитира?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: На практика с „1515“ хората гласуват за номер, а не за име. Това е истината. Както и да го усложняваме, ние им усложняваме номера, за да не гласуват за номера, а да гласуват за име. През един преди час обясняваме колко са грамотни, как могат да се справят с всичко, може да набере 2000 на автомат или 200 лв. да си вземе таксата, обаче в следващият момент му е много трудно, ако няма номер, да прочете името и да гласува за името. Ей така, просто трябва да има номер, да има нещо, за което да ги хвърлим. Това е целият проблем. Ами направете го от 8 цифри номера, та като никога последните 2 да не са сходни!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли други изказвания, колеги?
Искате дуплика ли?
ХАМИД ХАМИД: То беше преди 6 изказвания! (Реплики.) Аз правих на Митев реплика.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Включете си микрофона и без значение как ще го квалифицираме – като закъсняла дуплика или…
КРУМ ЗАРКОВ: Закъсняла дуплика може би, но понеже дисциплинирано изчаквах да ми дадете…
Вземам повод и от това, което беше казано за усложняването на начина, по който преференциите се разбират, ще играе ролята и на обезсърчаване на преференцията както на кампанията, така и на ползването от нея. Зад това може би няма скрит помисъл за въвеждане на ценз, но има скрит помисъл за усложняване на преференцията – едно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това го казахте, колега Зарков!
ХАМИД ХАМИД: Няма значение, давай.
КРУМ ЗАРКОВ: Наистина няма значение вече.
„1515“ беше преди пет години. От тогава се проведоха серия избори, грешката намалява прогресивно. (Реплики: „Не е вярно това.“.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Абсолютно не е вярно това! Погледнете не към нас, а към професор Константинов!
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Само във Вашата група колко души има влезли по тоя феномен! София окръг, Плевен, да ги изброявам ли всичките!
ХАМИД ХАМИД: Една парламентарна група.
КРУМ ЗАРКОВ: Всяка година, променяйки правилата, поправяме една грешка, за да създадем друга. И сега в момента правите същото.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Приключихте ли?
КРУМ ЗАРКОВ: Абсолютно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма.
Колеги, подлагам на гласуване предложението по чл. 83, което направих. За 11 гласа, 5 против, въздържали се 2 гласа. Приема се предложението, което направих по чл. 83. При това положение не подлагам на гласуване текста на вносител. Тук следва да подчертая, че директорът Митева предлага технически вариант в следния смисъл…
ИВА МИТЕВА: По-скоро си мисля, ако друго се съгласите. В тази т. 4, която казахме, че изписва за всяко…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Дадохме Ви възможност за редакция.
ИВА МИТЕВА: Вие казахте при т. 4 плюс сто. Да добавим „с добавено число сто пред номера“ и мисля, че няма нужда да пипаме други текстове.
ХАМИД ХАМИД: Имате пълномощно за това. Правете го както е най-добре. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За какво спорим?
Подлагам на гласуване предложението на Цонев и Хамид за отпадане на § 14, което в този случай е логично да подкрепим. За 16, против 2, въздържали се няма. Отпада текстът на вносителя за § 14.
Пристъпваме към § 15 – текст на вносител и предложение на народните представители Цонев и Хамид да отпадне. Имате думата за изказвания.
След като приехме това решение за § 14, би следвало да отпадне и предложението за § 15. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване предложението на Йордан Цонев и Хамид Хамид § 15 да отпадне. За 16 гласа, 2 против, въздържали се няма. Отпада текстът на вносител за § 15.
Пристъпваме към предложение на народните представители Корнелия Нинова и група по отношение на чл. 274, ал. 1. (Реплики.) Колегите не ми дават дума дори да Ви поканя официално към изказване. Няма изказвания. Закривам дебата.
Моля, гласувайте. За 18, против и въздържали се няма. Приема се предложението на Корнелия Нинова и група народни представители.
Пристъпваме към предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители за създаване на нов параграф по отношение на чл. 285, ал. 1, изречение второ да се заличи. Изказвания? Няма. Закривам дебата и го подлагам на гласуване. За 18, против и въздържали се няма. Приема се това предложение.
Пристъпваме към предложение на народните представители Йордан Цонев и Хамид Хамид за създаване на нов параграф по отношение на чл. 298 – ал. 2 се изменя така: „Преференциите за отделните кандидати са валидни, ако броят на гласовете, получени за кандидата, е не по-малък от районната избирателна квота.“
Имате думата за изказвания.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Съвсем накратко: мисля, че това е справедливият начин за изчисляване на преференциите – всички избрани кандидати да са избрани с равен брой в съответното място, тоест ако е депутат, избран с 10 хил. гласа и този с преференции и той да е избран със същият брой гласове. Съветникът със съответния брой, какъвто е избран и този от листата. Не можем да делим съветниците, народните представители и представители в Европейския парламент на две категории – такива, избрани с преференции с гласове на родата, и такива, които партиите са ги подредили и избирателят ги избрал. Така че мисля, че това е справедлив начин за изчисляване на преференцията. Така е в много страни по Европа, ще Ви дам пример: Холандия, Австрия, ако не се бъркам. Така че и тук предлагам 18, 0, 0 и да минаваме нататък.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Изказвания? Колегата Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Хамид! Аз смятам, че точно обратното би било справедливо. Да се намали, може би, прагът за независимите – да, но да се увеличава прагът на преференциите – в никакъв случай. В момента Законът гласи, че кандидатът трябва да има 7% от гласовете на партията. Съотнасяйки това към мащаба на моя изборен район, който познавам, това са над 2500 преференции. Говоря за резултатите от последните избори, което никак не е малко и не говорим за фамилията, бабата и дядото. Според Вашето предложение, ако се приеме, същият кандидат трябва да има над 10000 преференции. Отнасям го към мащаба на последните избори и резултати и Ви заявявам, че нито един кандидат в цялата Търновска област не е постигнал такъв резултат, което означава, че практически преференцията се обезсилва и на хората се отнема правото да гласуват за личности. Точно в обратната посока беше изразена волята на българските граждани на последния референдум, а именно да гласуват за повече личности.
Това предложение ще взриви, според мен, общественото мнение. Не е в интерес на никой в това Народно събрание. Резултатите от последните избори го показват. Тук пред мен имам статистика, която показва, че на дадени избори от преференцията са се възползвали 2 милиона души. Това е един изключително сериозен резултат, който говори в полза на преференциалния вот, тоест хората я ползват и я ползват по предназначение. Така са подредени, говоря и за моя изборен район, който познавам най-добре, на почти всички партии листите са пренаредени от преференции, колегите, които са влезли, са наистина достойни. Аз смятам, че гражданите много ясно са го заявили и подобно решение ще има сериозни последствия за авторитета ни като народни представители, като законодателен орган и за целия изборен процес. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Божанков.
Ще ти дам реплика на колегата Хамид. Само искам обаче да посоча некоректността на цитата във връзка с референдума. Изборът на българските граждани на референдума беше за мажоритарен вот. Когато ние Ви внесохме такъв законопроект за мажоритарен избор, Вие не го подкрепихте!
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Да, точно за това беше част от репликата ми.
Другата част е: когато говорим за избор на личности, за мажоритарен вот, настоящият Изборен кодекс урежда избора на мажоритарен такъв, като независимият кандидат… По каква логика този мажоритарен вот, тази личност трябва да се бори за един глас повече от съответната квота, а така наречения в кавички „мажоритарен кандидат“ или „личност“ ще се бори за 7%?! Дайте да свалим на 7% и независимите кандидати тогава?! (Реплики.)
Ама от какво, като няма гласувалите за тази партия? И по каква логика някой селски тарикат с родата си ще пренарежда избора, който са направили редица местни съвети, общински организации, областни съвети, централно ръководство на една партия и ще измества волята на тази партия? Ако е толкова разпознаваем, ако е толкова голяма личност, да си направи инициативен комитет и да заповяда на алая.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други реплики към изказването на колегата Божанков? Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми колега Божанков! Аз имам следния въпрос. Вие изказахте твърдението, че по този начин се ограничават правата на гражданите. Смятате ли, че гражданите в Холандия и в Австрия са по-глупави и смятат, че след като там има подобен въведен принцип, им се ограничават правата?
И второ, казвате за гласуването на родата. Проблемът е, че не става въпрос за гласуване на родата, особено когато говорим пък за местни избори, защото там са много по-ниски тези прагове, въобще не са тия цифри, които ги казвате и там с гласуването на работниците във фирмата лесно си осигуряват и предимство. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Трета реплика към изказването на господин Божанков? Няма. Дуплика.
ЯВОР БОЖАНКОВ: В момента не обсъждаме текст, който касае избирането, започвам отзад напред да отговарям на репликиращите, избор на общински съветници. Това е друг дебат. Говорим за народни представители. Изборите в Холандия са едно, в Щатите две партии се борят за вота на хората, две партии! В България се борят 20 партии за вота на хората. Такава е политическата обстановка у нас – фрагментирана, множество партии, множество кандидати.
Аз Ви цитирам самите числа и Ви казвам, че с тези критерии, които са предложени, никой няма да влезе с преференции, което на практика означава, че отнемаме на хората възможността да гласуват за личности в противоречие с тяхната изразена воля да гласуват за повече личности, защото преференцията е точно мажоритарният елемент в сегашната система и тя е доказала, че работи. При сегашния праг, аз не случайно Ви цитирах точни числа, не говоря празни приказки, в област като Велико Търново са необходими над 2500 преференции за кандидат, за да мести в листата. А ако го отнесем за национални избори или за европейски избори, говорим за над 100 000 преференции. Съгласен съм с господин Хамид, че може да се разсъждава в свалянето на прага за независими кандидати, но да посегнем на това право, което гражданите са доказали, че използват и Ви цитирах неслучайно числата: над 2 милиона души са използвали преференцията! Това е изключително сериозен факт, който няма как да не отчетем и няма как да не се съобразим с него.
А що се отнася така до нападките, че някоя фамилия щяла да си избира едно или друго нещо, съвсем не мога да се съглася. А особено е скандално твърдението, че партиите си били подредили листите и не можело там някакви граждани да им се мотат из краката и да им ги пренареждат! Напротив! Напротив! Хората вече искат да гласуват за личности и ние не бива да им отнемаме… Какво имам предвид? Партиите в момента… Не отричам тяхното право да подреждат листи, да си създават едно ядро от експерти, това право е гарантирано, защото водачът на листата получава всички гласове, които не са отбелязали преференция. Законът гарантира, че „елитът на партията“ е гарантиран и всеки водач на листа ще влезе и никой друг теоретично не може да го измести, на практика много трудно може някой да измести водач на листа. В този смисъл партийният интерес е достатъчно добре защитен и ако може да оставим на народа трохичките от второ място нататък поне да си избират народните представители… (Реплики: „Популист!“.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, не го приемайте лично. Колегата говореше по принцип, не визираше Вашия избор.
Каква е пречката тези два милиона да продължат, колега Божанков, да гласуват преференциално? Никаква пречка няма, никаква пречка няма! Напротив, така даже бих казал, че ще ограничим контролирания и платен вот, който сега се трансформира към преференциите.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Отиваме като в онзи виц: Съдията казва „Има трима свидетели, които са Ви видели, че крадете“, той казва: „Ще докарам 300, които не са ме видели“.
Казваме някаква цифра, ама съотнасяме ли я към нещо? Може да се окаже, че пък не са решили да го използват… Хайде да гласуваме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Зарков – изказване.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, аз не мога да разбера докога ще си играем на две напред, една назад! През 2014 година този Кодекс въведе преференциалното гласуване. Харесва или не Ви харесва, то е факт, също както и машинното. Днес искате да го махнете! Когато искате да го махнете, предложете неговата отмяна! Не може непрекъснато с хитрини – хем не искам да кажа, че го махам, хем искам да го направя невъзможен! Поне бъдете честни, имате своите аргументи, защитете ги като хората, не нападайте нито колегата, нито тези, които не са съгласни с тази хитрина! Както за машинното, така и за преференциалното гласуване в този законопроект се прокрадват идеи за ретроградни действия, за връщане назад и те са опаковани под някакви технически изисквания! И ако си мислите, че ние и българските граждани не го виждаме, много се лъжете!
Също така правя процедурно предложение преди да гласуваме този текст, да гласуваме край на това безкрайно заседание, което е започнало в два и половина, сега е 22 часа и след 12 часа, след 14 часа сме на заседание, където искате всичко това да бъде обсъдено в зала! Абсолютно неприемливо е това поведение! Настоявам това заседание да бъде прекратено, за да може обсъждането да има поне, доколкото е възможно, някакво качество и смисъл!
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегата Зарков.
Реплики към изказването му? Ако няма, аз ще направя реплика.
Първо, колега Зарков, по отношение на въвеждането на преференциите, доколкото си спомням, преференциите са въведени с така наречения „Кодекс Фидосова“. Това, че са преповторени тук – добре, но не е първооткривател госпожа Манолова и нейната работна група.
На второ място, ако смятаме, че няма смисъл, това поставя всички изказвания както на управляващи, така и Вашите от страна на опозицията, за безсмислени, което аз не смятам, че е така. Смятам, че има смисъл, води се дебат, не е отнета думата на никой, всеки може да си изрази мнението, без значение какво и колко като времетраене продължава неговото изказване. Разбира се, след като е направено предложение, то ще бъде подложено на гласуване – процедурата за прекратяване изобщо на заседанието.
Други реплики към изказването на колегата Зарков? Не виждам.
Колега Зарков, дуплика.
КРУМ ЗАРКОВ: Дупликата ми ще бъде кратка, господин Митев. Неслучайно за първо четене законопроектите предвиждат срок от 24 часа между постъпването им и разглеждането им, защото трябва време за да бъдат осмислени. И днес тук се появиха толкова много предложения, които чуваме за първи път, че съвсем спокойно по аналогия може да изискваме поне същия срок преди да изправим нашите колеги народни представители пред избор, който ние самите не сме имали време да осмислим, тъй като, ако продължаваме така, ние сме на средата на доклада, ние ще седим тук до два часа́ и само няколко часа по-късно ще докладваме, няма да квалифицирам как, не е редно. Но очевидно е, че нещо не е наред с процедурата на работата.
И само да кажа и за тези, които ни гледат. Причината за това натискане даже не е чак толкова, че бързате с този кодекс. Причината е, че няма и друг дневен ред и утре няма какво да се гледа в Народното събрание. Но ние не може да бъдем заложници тук на законодателната импотентност на някой друг!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз не знам откъде се измисли импотентността, господин Зарков. Ще подложим на гласуване предложението за прекратяване на колегата Зарков, все пак имаме в дневния ред и предложение на тяхната парламентарна група. Аз държа да изгледаме и Предложението на колегите от БСП по отношение на публични правила за избор на нов ЦИК. Не мога да го пренебрегна това като точка от дневния ред. Тогава не знам какви ще са квалификациите от страна на опозицията.
Колеги, процедура за прекратяване на заседанието. За 5, против 9, въздържали се 4. Не се приема предложението за прекратяване. Продължаваме, уважаеми колеги.
Има ли други изказвания във връзка с предложението на народните представители Цонев и Хамид Хамид? Няма. Закривам дебата.
Пристъпваме към гласуване. За 13, против 5, въздържали се няма. Приема се това предложение.
За процедура – господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, по почина на предишния член да упълномощим референтите, защото имат малка техническа редакция, да ги направят по този текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли възражения да дадем възможност за техническа редакция на референтите по текста? Никой не възразява.
Пристъпваме към предложения на народния представител Анна Александрова за създаване на нов параграф по отношение на чл. 311, за създаване на нова ал. 2.
Заповядайте, господин Председател.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Тук сме вече в избори за президент и вицепрезидент, чл. 311…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Председател, извинявайте.
Господин Найденов?
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Упълномощавам господин Кирилов да гласува вместо мен. Мисля, че виждате, еднакво мислим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
КРУМ ЗАРКОВ: Значи Вие гласувахте да продължим работата и си тръгвате?
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Да.
КРУМ ЗАРКОВ: Това е класика.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Найденов.
Извинявайте, господин Председател. Заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аргументите са същите, които бяха преди малко гласувани във връзка с избора за народни представители. Сега в момента се разглежда главата „Избори за президент и вицепрезидент“. Проверих, господин Кирилов, действително само първите 2 точки са наши правомощия, останалите – три, четири и пет са правомощия на Конституционния съд.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, т. 4 е обявяване на имената на кандидатите, които ще отидат на балотаж. Аз мисля, че правомощията на Конституционния съд ще са след самия балотаж. А тук технически е възможно Централната избирателна комисия, макар че не го вярвам, че може го направи, да обяви първия и третия. И няма как да се обжалва този акт пред ВАС, а Конституционният съд няма как да е влязъл в действие. Теоретично е възможно, разбирате ли, едва ли очаквам такъв ход, но теоретично е възможно.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Обаче се касае за изборен резултат! Изборните резултати са на Конституционния съд!
ХАМИД ХАМИД: Изборите продължават! Няма окончателен резултат на втори тур.
Няма избран президент, няма как да се обжалва пред Конституционния съд. Тоест след втория тур влиза в действие Конституционният съд. Аз съм убеден.
РЕПЛИКА: Само че на балотажа се определя според получените изборни резултати за първите двама.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Господин Хамид, това е междинен резултат, той не подлежи на самостоятелно обжалване.
Аналогично и кметовете. Когато се обяви, това не подлежи на обжалване, на обжалване подлежат окончателни резултати. Аз Ви казвам как.
ХАМИД ХАМИД: Казвам Ви хипотеза.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Хамид прави предложение да се включи точка четвърта. За 4 гласа, против няма, въздържали се 14. Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Анна Александрова. За 13, против 5, въздържали се няма. Приема се предложението на Анна Александрова.
Пристъпваме към § 16 – текст на вносител и предложение на народните представители Цонев и Хамид Хамид. Имате думата за изказвания. Логиката е, че трябва да отпадне.
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, това касае така наречената уседналост…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не! Това е пак числото пред квадратчето. (Реплики.)
ИВА МИТЕВА: Тук няма преференция, така че няма смисъл от тази поправка, тъй като номерата на партиите останаха.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Пристъпваме към гласуване. Подлагам на гласуване първо предложението за отпадане. За 13 гласа, против няма, който е въздържал се моля да гласува... Не реагират колегите от БСП.
РЕПЛИКА: Нали сме за отпадане!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Значи 18 за отпадане, реагирайте съобразно волята, не като минат гласуванията!
За 18, против и въздържали се няма. Приема се предложението за отпадане, § 16 отпада.
Пристъпваме към § 17 – текст на вносител за чл. 335, и това вече си е отделно… Само вносител за чл. 335, ал. 2.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Подлагам на гласуване текста на вносителя. За 2, против няма, въздържали се 16. Не се приема текстът на вносителя.
Пристъпваме към предложението на народните представители Йордан Цонев и Хамид Хамид за създаване на нов параграф по отношение на чл. 350. Имате думата, колеги.
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, касае се за уседналост при избор на представители на Република България в Европейския парламент, където тази уседналост е три месеца за българските граждани, които живеят на територията извън Република България и Европейския съюз. Имахме вече подобен дебат за местните избори. Тук ще се позова и на две резолюции на Европейския парламент, последната е от 2018 година, където Европейският парламент препоръчва на всички държави членки да дадат възможност на всички свои граждани да гласуват за европейски парламент, независимо от това къде се намират. Така че аз предлагам и ние да постъпваме като народните представители в Европейския парламент на ГЕРБ и да подкрепим тези текстове. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма. Други изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване предложението на народните представители Йордан Цонев и Хамид Хамид. За 2, против 7, въздържали се 9. Не се приема това предложение на колегите Цонев И хамид.
Пристъпваме към предложение на Народния представител Анна Александрова за нов параграф по отношение на чл. 354 за създаване на нова ал. 2. Имате думата за изказвания.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Тук подробно, господин Хамид, прочетох всички точки на правомощията на Централна избирателна комисия, касаещи евроизборите. Единствено и само точка три и четири са в наши правомощия. Точка 1: изпраща незабавно на компетентните органи избирателни списъци – това не е въобще, което подлежи. При поискване от компетентните органи извършват проверки на декларациите – също няма как да подлежи на обжалване. И организира и провежда разяснителни кампании. Оттам нататък започват 6, 7, и 8, което е за обявяване на резултатите.
ХАМИД ХАМИД: Никакви претенции нямам.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Там е Конституционният съд.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания, колеги? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Анна Александрова. За 13, против няма, въздържал се 5. Приема се предложението на Анна Александрова.
Пристъпваме към предложение на народния представител Йордан Цонев и Хамид Хамид чл. 360 да отпадне. Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Подлагам на гласуване предложението на колегите Хамид и Цонев. За 2, против 2, въздържали се 14. Не се приема това предложение на колегите Цонев и Хамид.
Пристъпваме към предложение от народните представител Волен Сидеров, Десислав Чуколов и Николай Александров за нов параграф, с който се изменя чл. 365, ал. 1 и за създаване на нова точка 1а. Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Моля, гласувайте. За и против няма, въздържали се 14. Не се приема това предложение.
Пристъпваме към § 18 – текст на вносител. Това е също случаят с бюлетината за гласуване. Колеги, тук правя предложение, така както бях направил предложението за чл. 261, т. 3 и 4. Тук пак в т. 3 предлагам след края да се добави „до 100“, а в т. 4 след края да се добави „плюс сто“.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата и подлагам на гласуване първо моето предложение по чл. 83, ал. 5 от Правилника. За 11, против няма, въздържал се 7. Приема се моето предложение по чл. 83.
Подлагам на гласуване текста на вносител. За 2, против няма, въздържали се 11. Не се приема текста на вносителя, а се приема предложението по чл. 83.
Пристъпваме към предложение на народните представители Волен Сидеров, Десислав Чуколов и Николай Александров по отношение на чл. 385. Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване предложението на колегите Сидеров, Чуколов и Александров. Това е за изчислението на мандатите при евроизбори. За няма, против 2, въздържали се 16. Колегите от ОП не гласуват. Не се приема това предложение.
Пристъпваме към предложение на народните представители Цонев и Хамид по отношение на чл. 386, ал. 2 за преференциите на отделните кандидати. Имате думата за изказвания.
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, дебата го проведохме. Аз също тук искам да помоля за техническа помощ от референтите за по-правилна редакция, да упълномощим, иначе дебата го проведохме за районната избирателна квота. Да подкрепим и за Националната избирателна квота.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Изказването ми, предвид това че изчерпахме дебата в предишния текст, ще бъде кратко и то е следното: Давайте смело, да се свършва по-бързо! (Реплики.) Да, да, това ще го оценят хората… Направо не мога да повярвам…
ХАМИД ХАМИД: Като тежък протестър говори.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Не мога да повярвам какво правите в момента. Какъв тежък протестър? Отменяте правото на хората да гласуват за личности! Нищо по-малко не е това. Кой ще избере да размести листата?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Кой ги спира да гласуват?
ХАМИД ХАМИД: За какво трябва да размества листата?
ЯВОР БОЖАНКОВ: Как кой ги спира, погледнете резултатите, нито един човек няма да влезе с преференции!
ХАМИД ХАМИД: А защо трябва да влезе с преференции? (Шум и реплики.) Като е личност, да излезе независим!
ЯВОР БОЖАНКОВ: Правилно, прави сте…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, излязохте извън дебата в някакъв диалог. Няма други изказвания. Подлагам на гласуване предложението на господин Цонев и Хамид, плюс искането на вносителите за техническа помощ при окончателно формулиране. За 13, против 5, въздържали се няма. Приема се предложението на Йордан Цонев и Хамид Хамид по отношение на промяна на чл. 386, ал. 2, плюс техническа редакция.
Пристъпваме към предложение на народните представители Йордан Цонев и Хамид Хамид за създаване на нови параграфи за чл. 396, ал. 1 и чл. 397, ал. 1. Докладвам Ви ги едновременно, защото са идентични и касаят въпрос, който Вече обсъдихме. Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Моля, гласувайте. За 2, против 1, въздържали се 10. Колегите от БСП не участват в гласуването очевидно. Ако сте против, гласуването става 2 за, 6 против, и 10 въздържали се. Не се приемат и двете предложения.
Пристъпваме към предложение на народния представител Анна Александрова за нов параграф по отношение на чл. 402 – решенията на ЦИК. Имате думата за изказвания. Господин Председателю, ще правите ли уточнения по точка втора, по текста?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аз смятам, че освен точка втора трябва да бъде включена и т. 5 пета.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Предлага на Президента на Републиката да насрочи в 14-дневен срок от получаване на предложението избори за общински съветници или кмет“.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Освен това има препратка към 465, т. 1, 2, 4, 5, 6 и 7, която касае кога се провеждат нови избори. Ако ЦИК обяви нов избор за община, където не се налага такъв избор, смятам, че следва да подлежи на контрол това. Тоест освен точка 2 бъде включена и точка пет, цялата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Правя предложение за включване на точка пет и да стане по ал. първа, точка втора и точка пета да се обжалват пред ВАС по реда на чл. 58.
Други изказвания? Няма да подлагам на гласуване моето предложение за добавяне на точка пет. За 13, против няма, въздържали се 5.
Подлагам на гласуване предложението на Анна Александрова заедно с приетото мое предложение по чл. 83. За 13, против няма, въздържали се 5. Приема се предложението на Анна Александрова, заедно с предложението за допълнение.
Пристъпване към § 19, текст на вносител по отношение на чл. 421. Това е за общински съветници. Тук трябва да го отхвърля и да направя предложение за точка трета и точка четвърта.
Колеги, правя предложение по чл. 83 първо да отхвърлим текста на вносител и, второ, да допълним точка четвърта с „до 100“ и точка пета накрая „плюс 100“. Други изказвания?
Моля, гласувайте моето предложение по чл. 83. За 12, против 5, въздържали се 1. Приема се предложението на Кирилов, което съдържаше и предложение за отпадане на текста на вносител.
Пристъпваме към § 20 по отношение на чл. 422, ал. 1, т. 4. Това е само за пропорционалните избори. Няма изказвания. Подлагам на гласуване предложения текст на вносител. За и против няма, въздържали се 18. Колегите от БСП гласувате ли или не гласувате? Колеги Божанков и Зарков, моля Ви, все пак при гласуване да реагирате!
КРУМ ЗАРКОВ: Въздържали сме се.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не се приема § 20 на вносител.
Пристъпваме към предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители за създаване на нов параграф по отношение на чл. 423 – Жребий. Обсъждахме го този въпрос. Имате ли желание за изказвания? Няма изказвания. Закривам дебата и подлагам на гласуване. За 5, против няма, въздържали се 13. Не се приема това предложение на Георги Свиленски.
Пристъпваме към предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители за създаване на нов параграф по отношение на чл. 433: ал. 1 се изменя така… Той е свързан и със следващото предложение по отношение на чл. 444 – заличаване на ал. 2. Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата и подлагам на гласуване двете предложение на Корнелия Нинова и група народни представители. За 18, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
Пристъпваме към предложение на Йордан Цонев и Хамид Хамид за създаване на нов параграф по отношение на чл. 454, ал. 2 – технически редакции. Има ли изказвания? Няма изказвания. Закривам дебата. Моля, гласувайте. За 13, против 5, въздържали се няма. Приема след това предложение на колегите Цонев и Хамид, плюс упълномощаване на референтите за техническа редакция.
Пристъпваме към предложение на народния представител Анна Александрова за създаване на нов параграф по отношение на чл. 459. Имате думата за изказвания.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз ще Ви предложа, ако е възможно, да дебатираме алинея по алинея, тъй като всяка една алинея има значение и това е най-вече изведено от нашата практика.
Първо по отношение на ал. 6. Тази алинея е отвсякъде некоректна, защото е написано, че сроковете за призоваване по АПК не се прилагат. В АПК няма срокове за призоваване. Ние прилагаме сроковете за призоваване по ГПК. Затова и във връзка с дебата, който се е провел на работната група, ние нали се обединихме около един такъв текст, който ще Ви предложим да го обсъдите, а именно сроковете по АПК и по ГПК, съответно изброяване на конкретно кои срокове става въпрос, а именно за отстраняване нередовности на жалбата, представяне на писмен отговор по жалбата, представяне на заключение на вещи лица и за призоваване на страните не се прилагат. Това са всички процесуални действия, които извършва съдът в едно производство по оспорване на изборни резултати, като съответно съдът може да определи срок за извършване на процесуалното действие, който не може да е по-кратък от един ден и по-дълъг от три дни.
Смятам, че това е абсолютно коректна норма по този начин, за да има възможност все пак, тъй като в момента нямаме никакви срокове и ние определяме срокове за тези процесуални действия. Но тъй като е имало дебат на работната група да може да определи един час, за да не може да бъдат изпълнени тези указания, смятам, че определен срок – не по-малко от един ден и не по-дълъг от три дни, тъй като нашият срок за произнасяне е 14 дни, е коректно за всички страни в процеса. В момента само ще дебатирам ал. 6, ако има вече въпроси по-нататък за ал. 7 и 8, и следващите.
Още: предлагам вариант на ал. 6, ако някой го припознае: „Сроковете по АПК и по ГПК за отстраняване на нередовности на жалбата, представяне на писмен отговор по жалбата, представяне на заключение на вещо лице и за призоваване на страните не се прилагат. Съдът може да определи срок за извършване на процесуално действие, който не може да е по-кратък от един ден и по-дълъг от три дни.“
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Два пъти чухте предложението, което припознавам, на председателя на Върховния административен съд за редакция на ал. 6. По ал. 7, 8 и 10 имате ли нещо да добавите?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: В ал. 7 по предложението, както е направено, се оставя срокът, който е бил и досега, че се произнася ме в 14-дневен срок от образуване на производството, като се произнасяме само по обстоятелства, посочени в жалбата в срока по ал. 1.
Първо, кои могат да оспорват решения на съответната избирателна комисия? Това са само лицата, които подробно са изброени в чл. 459, ал.1, а именно това са лица, които участват в изборния процес, при положение, че законодателят ни дава 14-дневен срок за произнасяне във връзка със шиканирането на процеса и въвеждане на нови и нови, и нови обстоятелства във фазата на самото производство следва самата страна когато сезира съда в седмодневния срок, да си изчерпи всички обстоятелства, които твърди за своето оспорване.
В ал. 8 е вмъкнато „решенията и определенията“, тъй като сега само решенията на съда са разписани, а знаете, че в едно производство по избори най-често има искане за спиране на допуснато допълнително изпълнение, докато не приключи производството пред съда в това си определение, което си подлежи на самостоятелно обжалване пред Върховния съд. Затова мисля, че трябва да бъде включено „и определенията“.
И още нещо много важно, което е като проблем в ал. 8. Тя казва, че решението може да бъде оспорено с касационна жалба в седмодневен срок от обявяването му. Различните административни съдилища по различен начин третират така изписаното обявяване, тоест го обявяват на сайта си и нямат ангажимент за съобщаване това решение на страните. В момента се предвижда, че срокът тече от съобщаването на страните, за да бъде гарантирано спазването на сроковете от всички страни, участващи в този процес. В ал. 10 се предвижда и едно допълнително включване: „Съдът може да потвърди решението на общинската избирателна комисия или да обяви избора за недействителен. Когато съдът установи резултат, различен от отразения протокол на общинска избирателна комисия поради допусната техническа грешка“ предлагаме „запетая, грешка в пресмятането и/или неправилно определена общинска избирателна квота при предпочитания или преференции“. Всъщност да има възможност това да се отстранява технически от съответната общинска избирателна комисия, а не да се ходи на нови избори.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Изказвания?
КРУМ ЗАРКОВ: Господин Председател, първото ми предложение е процедурно да се гласуват поотделно различните точки. Имаме основни забележки към т. 2, ал. 7 в частта, където отсега нататък съдът ще се произнася само по обстоятелствата, посочени в жалбата, докато в момента съдът трябва да се произнесе по всички обстоятелства, които са релевантни към случая. Това ограничение не намира обяснение засега. По другите текстове може да помислим, че има някакъв практически смисъл, но това е крайно ограничение на проверката на законосъобразност на изборите от съда, което ние не приемаме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Реплики към изказването на господин Зарков? (Реплики.) Логиката на колегата Зарков е, че е достатъчно да има някаква бланкетна жалба, съдът служебно е длъжен да провери всичко по законосъобразност. Това е логиката. Няма реплики. Други изказвания?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Да, това не е ново като процедура. В Закона за обществените поръчки е предвиден абсолютно аналогичен текст. Всички бързи производства, които са предвидени в законите, излишно предвиждат, че се произнасяме само по основанията, които са посочени в жалбата.
КРУМ ЗАРКОВ: Това е ново като процедура в Изборния кодекс. Това, че е бързо производство, не значи, че общественият интерес изисква възможно най-висока степен на гаранция на законосъобразност на процеса. И съдът може да е този, който е гарант за това, дори когато жалещите нямат възможност да посочат всички релевантни обстоятелства. Това са нашите съображения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Пристъпваме към разделно гласуване: първо по точка първа относно ал. 6, текста на Анна Александрова с корекцията… (Реплики.)
По точка първа, колеги, подлагам на гласуване ал. 6, предложена от Анна Александрова, заедно с предложението, което припознах за корекция и което правя по чл. 83. За 18, против и въздържали се няма. Приема се точка първа на предложител, заедно с предложението по чл. 83.
Пристъпваме към точка втора относно ал. 7. За 13, против 5, въздържали се няма. Приема се текстът, предложен от Анна Александрова.
Пристъпваме към гласуване на точки 3 и 4, възразявате ли да ги обединя? (Реплики: „Не.“) За 13 гласа, няма против, въздържали се 5. Приеха се предложенията по точка първа, заедно с допълнително предложение, втора, трета и четвърта.
Пристъпваме към предложение на народния представител Анна Александрова за създаване на нов параграф по отношение на чл. 462, ал. 4.
Господин Председател, заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Този текст е изцяло във връзка с наше решение от практиката. Когато се установи грешка единствено поради неправилно определена общинска избирателна квота или преференции, резултатът не е коригиране на това решение от ОИК, а провеждане на нови избори. Всъщност с тази промяна ще се избегне излишно провеждане на нови избори, ако при съдебното обжалване е установено, че е налице само техническа грешка, което не води до промяна на резултата, но тъй като това не е предвидено като последица, в момента се провеждат нови избори за общински съветници.
Мисля, че това беше последно общинският съвет в Балчик, но не съм сигурен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Изказвания? Няма. Закривам дебата. Подлагам на гласуване предложението на Анна Александрова. За 13, против няма, въздържали се 5. Прие се това предложение на Анна Александрова.
Пристъпваме към предложение на народния представител Диана Саватева и група по отношение на чл. 475 да се отмени. Имате думата за изказвания. Директорът Митева е права, започвайки да говори, защо цялата санкция. (Представителите на ВАС напускат заседанието.)
Благодаря Ви за участието, което беше активно, и Ви пожелавам успешна работа, включително и на пленума утре! Много хармонично са мислили. Присъединете и моите мисли, защото и аз ги припознавам, включително твърдя, че тези промени бяха резултат от всичко, което коментирахме във връзка със становището на пленума на ВАС по отношение на Административнопроцесуалния кодекс. Просто това са логичните процесуални отражения в Изборния кодекс. Благодаря на върховните административни съдии.
Пристъпваме към Диана Саватева, тя е предложила отмяна на целия чл. 475. Имате думата.
ИВА МИТЕВА: Искам да обърна внимание, че в чл. 475 не трябва да се отменя, според мен, а само да се заличи чл. 204, ал. 3 социологията, която отменихте преди това, тъй като 205, останалите алинеи извън последната, която е екзитпола, също има възможност за контрол и там е огласяване на… Когато някое проучване е извършено чрез медийна услуга или по друг начин, трябва да съдържа информация за възложител на допитването, проучването, за организацията, извършила допитването, за източниците на финансиране. Мисля, че това са важни текстове и трябва да има санкция.
ХАМИД ХАМИД: Да оставим целия текст, не се знае утре…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, правя предложение по чл. 83, ал. 5 от ал. 1 на чл. 475 да отпаднат думите „чл. 204, ал. 3 или“ и да остане само чл. 205. Други изказвания? Няма. Закривам дебата и подлагам на гласуване моето предложение по чл. 83, ал. 5. За 13, против и въздържали се няма. Приема се моето предложение по чл. 83.
Колеги, при това положение подлагам на гласуване предложението на Диана Саватева. За няма, против 2, въздържали се 11. Не се приема предложението на Диана Саватева, остана предложението на Кирилов по чл. 83.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Съвсем набързо правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 за промяна в чл. 496, ал. 3. Това е текстът за установяване на нарушенията и налагане на наказанията от областния управител, като се позовавам на Доклад 2014 на ЦИК, където е направено предложение имуществените санкции и глоби по Изборния кодекс да се налагат с решение на съответната комисия, което да подлежи на обжалване относно законосъобразност, както следва пред ЦИК, за решението на РИК и ОИК и ВАС за решението на ЦИК и съответно да бъде предоставена изрична възможност на ЦИК да прилага принудителни административни мерки по прилагане спазването на Изборния кодекс, чрез даване на задължителни предписания, включително чрез налагане на глоби и имуществени санкции. Предлагам в края на чл. 496, ал. 3 след думата „преписката“ да се добави „с изключение на случаите по чл. 474, 475, 480 и 474, при които наказанието се налага с решение на Централната избирателна комисия“.
Става дума за нарушения на задължението за уведомяване за платено съдържание, нарушения при оповестяване на социологически проучвания, нарушения на правилата за предизборна агитация, на изискванията за обявяване на информация за сключени договори от доставчици на медийни услуги. Към момента по тези текстове практически областните управители не се справят с ангажимента си да издават в срок наказателните постановления при актове за установяване на административни нарушения от РИК и от ОИК и практически тези текстове не се изпълняват и не се прилагат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е предложение на колегата Митев, ново, не е обсъждано.
Колеги, имате думата за изказвания по това предложение на колегата Митев. Няма изказвания. Закривам дебата и подлагам на гласуване предложенията на Митев, така както бяха направени. За 13 гласа, против няма, въздържали се 5. Приема се предложението на колегата Митев.
Колеги, пристъпваме към § 21, текст на вносител. Имате думата за текста на вносител и предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – § 21 отпада.
Предложение на народните представители Йордан Цонев и Хамид Хамид, виждате го на Вашето внимание, коментирахме го – за поетапно гласуване, но не по-малко от половината от общия брой. За всички следващи ЦИК въвежда само машинно гласуване във всички секции, с изключение на подвижните секции, секции извън страната, лечебни и така нататък.
Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване първо предложенията на колегата Цонев и Хамид. За 2, против няма, въздържали се 11. Не се приема предложението на Цонев и Хамид.
Подлагам на гласуване предложението на Корнелия Нинова и група народни представители за отпадане на § 21. За 5, против 1, въздържали се 12. Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 21, с който се създава нов параграф. За 13, против и въздържали се няма. Приема се § 21 на вносител.
Колеги, правя предложение по чл. 83 във връзка с репликата, която беше направена от колегата Зарков, във връзка с правото на избирателя – в чл. 206, ал. 1 да стане „в избирателната секция избирателят може по свой избор да гласува с хартиена бюлетина или с бюлетина за машинно гласуване в секциите, определени за машинно гласуване“.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване това предложение по чл. 83. За 13, против няма, въздържали се няма. Приема се чл. 206, ал. 1.
Колеги, пристъпваме към § 22.
По отношение на Преходните и заключителни разпоредби в Изборния кодекс § 145 – имаме текст на вносител и предложение, постъпило от Стефан Манов, като представител на българите в чужбина. Той предлага следното по отношение на § 145 от Преходни и заключителни разпоредби:
1. В ал. 1 думите „последователно произведени“ се заличават.
2. Ал. 2 добива следната редакция:
„(2) Експерименталното дистанционно електронно гласуване се провежда по ред, определен от Централната избирателна комисия, за което Комисията приема решение не по-късно от 31 декември 2019 г.“
3. Ал. 4 се заличава;
4. В ал. 13 в началото на изречението първо се добавят думите „до 31 юли 2019 г.“;
5. В ал. 22 думите „в закон“ се заменят с „от Централната избирателна комисия“ и се създава изречение второ: „допуска се използването на квалифициран електронен подпис или идентификация въз основа на данни, съхранявани в информационни фондове за български лични документи“; изречение второ става изречение трето.
Мотивите на предложението, представени от господин Манов, са следните: промените осигуряват поетапност при въвеждане на електронното дистанционно гласуване чрез провеждане на експерименти, каквото се цели в приетия на първо четене Законопроект. Същевременно и за да се избегне забавяне за неопределено време, се дава възможност провеждането на експериментално електронно гласуване да се извърши със съществуващите в момента технически методи за електронна идентификация, като квалифициран електронен подпис. Това ще позволи на изборната администрация и другите държавни институции да натрупат технически и организационен опит.
Не на последно място, дава се възможност течащият в момента проект с европейско финансиране и бенефициент Държавна агенция за електронно управление за изграждане на пилотна система за електронно дистанционно гласуване, който понастоящем е блокиран, да бъде осъществен.
Припознавам предложенията, направени от господин Стефан Манов по реда на чл. 83, ал. 5 и ги представям на Вашето внимание за дебат, заедно с текста на вносителя.
ИВА МИТЕВА: Предлагам в т. 29 думите „ал. 27“ да стане т. 27, тъй като първоначално е била сбъркана препратката.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Припознавам и това предложение на директора Митева.
КРУМ ЗАРКОВ: Какво се очаква от нас да направим? Христиане, как се взема отношение по това?
ХРИСТИАН МИТЕВ: На ход.
КРУМ ЗАРКОВ: И какво се очаква да направим? (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Защо смятате, че като Вие не знаете какво да правите, ние трябва да имаме очаквания?
КРУМ ЗАРКОВ: Ехааа…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имате свободна воля, имате мандат, имате вероятно някакво становище, ако искате… (Реплики.)
КРУМ ЗАРКОВ: Нямам думи.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Единственото, което имаме, е надеждата, че някой ден поколенията ще ни съдят и историята ще ни съди за това извращение, което се случва. (Възгласи: „О-о-о!“ и „По-спокойно!“.)
Какво по-спокойно? Нищо толкова не става. Ето затова ни мразят хората, по-спокойно да е, айляк да е… Няма значение. (Реплика: Стига с тези популистки истории!)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В някакъв размисъл е опозицията, затова им давам достатъчно време да формулират становище, ако желаят, или да кажат, че няма да изразяват становище.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, опозицията наистина е в ступор. Аз не знам какъв е методът на работа, на който сте свикнал, но Вие току-що прочетохте текст от няколко параграфа, ние нямаме този текст пред нас, не сме го виждали – по въпрос, който е достатъчно щекотлив, за да не може да се реши пет години, по предложение, което самият Вие сте направил като вносител в началото, сега предлагате нещо друго, което, гарантирам Ви, никой тук на тази маса не може да осмисли по начина, по който е докладвано. Ако Вашите колеги се чувстват достатъчно компетентни и отговорни, за да взимат такива решения така – на доверие, ние такова доверие не можем да гласуваме! Отказваме да участваме в обсъждането на този текст, тъй като той е непознат! Вие ни карате да гласуваме на тъмно! По тъмно и на тъмно! И утре така ще накарате да гласуват сигурно мнозинството народни представители.
Просто съм без думи! Толкова е очевидно, че случващото се е неприемливо.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Зарков, бих разбрал, ако поискате прекъсване, да се запознаете с текста?
КРУМ ЗАРКОВ: Искам прекъсване на заседанието! И правя повторно предложение – да се прекъсне заседанието и да се спре този абсурд.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания?
Подлагам на гласуване предложението на колегата Зарков, но все пак Ви моля да забележите, че ни остават три параграфа, за да приключим този доклад.
Второ предложение на Зарков за прекратяване на заседанието. За 5, против 9, въздържали се 2. Не се приема предложението на колегата Зарков.
Колеги, има резон в предложението на господин Манов, а Вие всички твърдите, че сте изключително заинтересовани към волята на българите в чужбина. (Реплики.) Не, те отказват да участват. Това го съобщих още в началото на заседанието. Ако имаха добра воля, можеха и тогава да проявят интерес. Вместо това клетви, клетви, внушения.
Колеги, последна покана за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване първо предложението по чл. 83, както Ви го представих, с молба да бъде прието по принцип.
КРУМ ЗАРКОВ: Предлагате да бъде прието по принцип на второ четене – предложението, което не сме го виждали?!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По принцип е, колега Зарков, защото в него е ясна идеята. Идеята е да има програма, която да се следва от Централната избирателна комисия, първо, и второ – да има възможност и преди електронната идентификация и по други способи да се осъществява електронно дистанционно гласуване.
КРУМ ЗАРКОВ: Има ли процедура за „приемане по принцип“ на второ четене, където се гласува текст по текст?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е същото като да възложим на референтите да редактират изчетения текст съобразно текста на вносител, ако бъде приет.
КРУМ ЗАРКОВ: Също толкова неприемливо е – да прехвърляте отговорността на референтите за утрешния скандал.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нищо подобно!
Оставям на Вашата съвест българите в чужбина. Оттеглям предложението по чл. 83. Моля, ако въобще го е разбрал Зарков, да има доблестта да го обсъжда с инициаторите. Оставям само текст на вносител, с който би следвало опозицията да се е запознала.
Който е съгласен да приемем текста на вносител за § 22, моля да гласува. За 13, против и въздържали се няма. Приема се текстът на вносител за § 22.
Пристъпваме към предложение на Йордан Цонев и Хамид Хамид във връзка с Приложение № 1 и 3 съответно към чл. 248 и чл. 355 във връзка с текстовете, които приехме в корпуса на Закона.
Имате възможност за изказвания. Няма изказвания.
Който е съгласен да подкрепим предложенията на Йордан Цонев и Хамид Хамид, моля да гласува. За 3, против 5, въздържали се няма. Приемат се тези две предложения.
Предложение на народните представители Волен Сидеров, Десислав Чуколов и Николай Александров по отношение на Приложение № 3 „Методика за определяне резултатите от гласуване и разпределяне на мандатите при избора за членове на Европейския парламент на Република България“.
Този текст не беше подкрепен в корпуса на Закона.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението. За и против няма, въздържали се 13. Не се приема това предложение.
Предложение на Йордан Цонев и Хамид Хамид за Приложение № 5 към чл. 453.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. За 13, против 5, въздържали се няма. Приема се предложението на колегите Цонев и Хамид.
Предложение на народните представители Волен Сидеров, Десислав Чуколов и Николай Александров – § 1 от Допълнителните разпоредби, т. 12 се отменя.
Имате думата за изказвания.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
В резултат на проведеното дотук гласуване няма как да бъде подкрепено това предложение на колегите. Вместо това предлагам в § 1 от Допълнителните разпоредби, в т. 15, където е дадено определението за медийна услуга и в последното изречение е определено кои не са медийни услуги, там са посочени социалните мрежи – фейсбук, туитър, други подобни и личните блогове, да се добави „с изключение на профилите в социалните мрежи на медиите по буква „а“ и „б“. И това е във връзка с евентуалното неприемане на отпадането на промените в чл. 240 и 205 по отношение на разпространението в деня за размисъл, в изборния ден, на резултатите от социологически проучвания, тъй като беше казано, че много често се използват профили във фейсбук от страна на медиите, визирани в т. „а“ и „б“. Според мен това решава този проблем. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Предложението е да отпадне този израз?
КРУМ ЗАРКОВ: На какво основание правите това предложение, господин Митев? Нямате право да правите това предложение! Не може да кажете: „Не може да приемем предложението, направено формално и в сроковете от господата Сидеров, Чуколов и Александров, не може да го приемем, вместо това аз предлагам…“! Предлагате нещо съвсем друго, което няма нищо общо с това. На какво основание го правите това нещо?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Правя предложение на основание чл. 83, ал. 5, т. 2.
КРУМ ЗАРКОВ: А, на основание чл. 83?! Дайте тогава да отменим Правилника!
ХРИСТИАН МИТЕВ: Няма никаква пречка, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Ако така се използва чл. 83, нека да отменим Правилника, който казва, че народните представители имат определен 7 до 21-дневен срок, за да правят предложения. Какъв е смисълът да има такова изискване, след като тук може да се направи всичко на крак?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Колега Зарков, по същата тази логика би трябвало всички Ваши предложения, включително подкрепени и неподкрепени, изобщо да не ги гласуваме.
КРУМ ЗАРКОВ: Нашите предложения сме ги направили писмено в срок.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Да, само че са извън предмета и принципния обхват на…
КРУМ ЗАРКОВ: Вие бяхте човекът, който постави в началото на това заседание този принципен въпрос. Имате право да го защитавате. Питам Ви защо сега правите нещо, което откровено е извън всякакви правила?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Правя това, което Вие сте направили по-рано с предложенията, които сте направили между четенията.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По кой ред от Правилника са тези възражения? Кажете, колега?
КРУМ ЗАРКОВ: Как по кой ред от Правилника?! Взимам думата за изказване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Какво е изказването?
КРУМ ЗАРКОВ: Правя изказване, че е недопустимо предложение…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Направете го спокойно!
КРУМ ЗАРКОВ: Правя изказване, че е недопустимо предложение, в което, и утре ще извадим стенограмата, в думите „вносителят“…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Абсолютно допустимо е това предложение…
КРУМ ЗАРКОВ: Оставете ме да говоря поне! (Удря по масата.) Не стига, че седя тук до посред нощите!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е Ваша воля.
КРУМ ЗАРКОВ: Вие какво си мислите, че правите? Вие си мислите, че може да правите каквото искате?!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е Ваша воля!
КРУМ ЗАРКОВ: Тази няма да я бъде!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Как няма да я бъде?
КРУМ ЗАРКОВ: Тази няма да я бъде! Казвам Ви го най-откровено.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Я да видим какво ще бъде?
КРУМ ЗАРКОВ: Вие какво си мислите?!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Дръжте се съобразно Правилника. Не нападайте лично! Пазете си нервите! Като не може да работите достатъчно и по това време, напуснете заседанието на Комисията.
КРУМ ЗАРКОВ: Това не е работа. Това е всичко друго, но не и законодателна работа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не е работа да атакувате свързани изменения! Ясно обясни Митев…
КРУМ ЗАРКОВ: Свързани с кого?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: С гласуванията досега!
КРУМ ЗАРКОВ: С кои гласувания?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Приехме на Саватева изменението. Напълно са в логиката на измененията.
КРУМ ЗАРКОВ: Къде пише в Правилника, че напълно в логиката на едни изменения може да кажете, че няма как да се приеме едно изменение по т. 12, и затова на негово място ще правите…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли право колегата да прави това предложение? Има ли право да прави?
КРУМ ЗАРКОВ: Няма право.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Защо да няма право?
КРУМ ЗАРКОВ: Защото не го е направил формално в…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Абсолютно не е вярно това! Защо е чл. 83, ал. 5?
КРУМ ЗАРКОВ: Не е за това, за което го използвате! Не е, за да заобикаля другите правила!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нищо не заобикаля! Смятам, че има логика в предложението на Митев и ще го допусна да бъде обсъждано.
КРУМ ЗАРКОВ: Редакционна ли е поправката? Прочетете какво пише в чл. 83. „Има право и на редакционни поправки“.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Има право и на редакционни поправки.
КРУМ ЗАРКОВ: Кажете ми, ако чл. 83 казва това, което казвате, защо има ограничения от 7 дни за предложения, което може да бъде съответно съкращавано или увеличавано? Защо е това нещо?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Точно за същото това, което Вие казвате: ограничение 7, има особени случаи – не по-малко от 3.
КРУМ ЗАРКОВ: Ако преброим, в този законопроект, много повече ще са промените по тези изключения, отколкото нормално направените.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моля, внесете ми книгата на съветника на БСП, доктор – не знам кой беше.
Обръщам внимание на члена на Комисията Божанков.
Божанков, когато тече излъчване по реда на Правилника, не мисля, че е коректно да въртите камера на телефон и да заснемате дебата ни със Зарков. (Реплика от народния представител Божанков.) Абсолютно публично е и има начин, по който това да се осъществява. (Реплика от народния представител Божанков.)
ЯВОР БОЖАНКОВ: Искам да покажа на избирателите как се гласува Изборният закон в 12,00 ч. през нощта. Да знаят после, като видят изборните правила, как е станало. Защото хората се чудят как гласуваме тези неща?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Само да цитирам чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника, който явно трябва да си го припомним:
„Ал. 5: „В 14-дневен срок от приемането на Законопроекта от водещата комисия, тя внася в Народното събрание доклад, който съдържа:
2. Предложенията на Комисията по обсъждания Законопроект, включително когато тя приема такива по повод предложение на някои от нейните членове, направено по време на заседанията; предложенията на народните представители, с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки, се аргументират.“
Аз направих предложение. Става въпрос, че предложенията, които са извън редакционните и направените поправки, се аргументират. Тоест по аргумент за противното – предложенията, които са редакционни и правно-технически поправки, не се аргументират, тъй като поправката не е редакционна или правно-техническа, а е свързана с гласуван по-рано текст, аз се аргументирах с това.
И едно допълнение: всъщност тази норма се повтаря с различен числов израз назад във времето в отделните правилници за организацията и дейността на Народното събрание.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Цялата ситуация възникна от това, че преди няколко години по повод един конфликт – дали измислен, дали иницииран, дали случайно случил се, дали подведени медии, но някои раздухаха един скандал, който пряко повлия в последния момент на изборния резултат на една политическа сила – аз нямам честта да бъда от тази политическа сила. Не съм нито облагодетелствал се, нито потърпевш.
За да не се получи това нещо втори път, за да не се налага медии, сайтове срещу съответно възнаграждение да бъдат мотивирани да пускат в последния момент информация, облагодетелстваща дадена политическа сила или срещу друга политическа сила, и да повлияят на хората, които до последния момент не са взели за себе си решение, ние се стремихме да въведем правила, с които да ограничим подобен род манипулация на избирателите, непосредствено преди изборния ден.
Тук се възприе една теза, че трябва на едни да се разреши, на други – не. В момента народният представител Христиан Митев предлага тези медии, на които така или иначе им е забранено да правят подобни неща, да не използват своите постове, които са в изключенията на закона, защото личните фейсбук профили са в изключенията. Никой не може да ти забрани ти в изборния ден какво да правиш в личния си фейсбук. Но понеже медията използва този фейсбук за други цели, а не директор на медията да каже какви панталонки си е обул и къде смята да ходи на море, а напротив, се правят класации, предложението беше и тези фейсбук профили, които е ясно, че ще се използват за някакви предизборни цели, за някакви внушения, да попаднат в този обхват. Толкова ли е страшно и толкова ли се притесняват медиите? Така или иначе това им е забранено. Така или иначе има санкция. Така или иначе са правени най-различни опити: колко ще порасне цветенцето, кой ще гласува за тази песен, кой ще гласува за този анимационен герой и така нататък.
В момента ние се опитваме, ако в залата се възприеме тезата, че тези ограничения трябва да съществуват, да стоят и фейсбук профилите. И тук е цялата война: как може да забраним друго, но да оставим една вратичка отворена? В момента не виждам никакъв проблем да се гласува този текст.
Ако в залата той не намери подкрепа, разбира се, никой няма да излезе да си скъса ризата. В крайна сметка гласовете на залата са тези, които ще определят това ще стане ли норма, или не. Но да не подлагаме текстове на гласуване, това е много лесно.
От утре, щом БСП предлага текст – не. Може да е най-добрият, най-качественият, най-полезният. Днес аз подкрепих двадесет Ваши текстове, подкрепих и 20 текста на ДПС. Прави ли ме това член на БСП или на ДПС? Бяха разумни, стигна се до някакъв консенсус. Вие пък подкрепихте мои. Този начин на поведение не ми харесва.
Не ми харесва, господин Председателю, и това, че примерно народният представител Крум Зарков е завършил във Франция. Излиза, че той от Франция по интернет би могъл да повлияе на законодателството повече, отколкото като член на Правната комисия тук, в настоящия парламент. Ми той тогава да не беше идвал, да не беше ставал депутат, да си беше стоял във Франция, да пуска факсове или есемеси. Има неща, за които и ние сме виновни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нека да не персонализираме лично.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: В случая си мисля, че има нещо, за което може да се сърди, но не е това, което той повдигна. Аз лично бих го подкрепил в тази посока. Защото той би могъл да каже: завършил съм във Франция, не знаех, че от Франция мога да влияя на законодателството в България и Вие да приемете безрезервно мои предложения. Защото той смислени предложение и от Франция може да направи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Божанков, снимай.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Нека да преминем към гласуване, ако те искат да се въздържат, да се въздържат. Факт е, че много дълго продължи. Факт е, че не трябваше да бъде в тази зала. Ние сме докарали един четирикамерен ПТС-5 долу, тези хора седят, а те не са наши служители. Ние ги задължаваме да отразяват дейността на Народното събрание, те дори не са наши служители, те са на Българската национална телевизия. Това че ние нямаме наши служители и товарим тях, е друга тема.
Можеше да бъде в онази зала, която поне е оборудвана за тези цели. Така или иначе сме го започнали, на финала сме. Въпрос на минути е да приключим това заседание. Нека да подложим на гласуване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Те търсят ескалация. Виждате, че се търси ескалация.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Хубаво, тя се търси… Вие не сте длъжен да влизате в тази ескалация. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Спокойно, Божанков, ще натрупаш опит и ще разбереш.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не Ви е лесно, аз самият съм допускал грешки…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз просто исках да обсъдим предложението на Митев добросъвестно и не мисля, че сме до такава степен некомпетентни да съобразим едно предложение адхок. Тук ни се внушават предубеждения, че, видите ли, ние не можело да разберем какво се предлага. Много ясно се разбира. Аз по същество не съм съгласен с колегата Митев.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Забрана на медийния фейсбук да се ползва за предизборни цели. Това е.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не може фейсбук страницата на медия да се възприема като медийна услуга. Това си е в социалната мрежа.
Имам различно мнение от Митев. Ние гласувахме и различно във връзка с предложението на Саватева. Исках да се обсъди и да се гласува. Защо трябва да игнорирам предложение на колега, заради това че двама други колеги се били изморили и не можели повече?! Е, 2016 г. ние бяхме поставяни поне три пъти в тази ситуация и трите пъти бяхме поставяни, впрочем и със съдействието на същата опозиция!
Аз не съкращавам времето на изказване на опозицията, не прилагам Правилника за 3 минути изказване, нали? Оставям свобода, за да има дебат и гледам да уважа мнението на всеки един колега.
Ако няма други изказвания, подлагам на гласуване предложението на колегата Митев по чл. 83. За 2, който е против…
КРУМ ЗАРКОВ: Нищо не гласуваме, аз не приемам това предложение, което е направено!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не се обаждайте поне! Виждаме поведението Ви, в процедура на гласуване сме! Против няма, въздържали се 9.
Не се приема предложението на колегата Митев.
Пристъпваме към гласуване на предложението на Волен Сидеров, Десислав Чуколов и Николай Александров по отношение на т. 12 от § 1. За няма, против 5, въздържали се 11. Не се приема предложението на Волен Сидеров, Чуколов и Николай Александров.
Предложението на Корнелия Нинова за нов § 22а беше отхвърлено, но вместо него, моля да се върнем на отложените три предложения.
Искате ли гласуване по трите отложени?
Подлагам на гласуване трите отложени текста: на Гергана Стефанова за чл. 72; на Гергана Стефанова за чл. 87, ал. 1, т. 33 и предложението на Гергана Стефанова за чл. 108. За 6, против няма, въздържали се 13. Трите отложени предложения на народния представител Гергана Стефанова не се приемат.
212 – текст на вносител. Алинея първа: ако в тази секция се произвежда машинно гласуване. Ние това го отразихме в 206 и предложения за ал. 4 за разпечатване на контролна разписка и предложение на Корнелия Нинова за отпадане.
Имате думата за изказвания по този отложен текст. Кратко.
ИВА МИТЕВА: Искам само да обърна внимание, че не ми е ясно защо изречение 2 е отпаднало, че избирателят не може да промени своя вот чрез повторно машинно гласуване, това е принцип, който го няма никъде на друго място. Иначе поправката е само техническа. Текстът и в момента съществува, това, което се предлага. И ми се струва, че в този преходния параграф, който приехме за машинното гласуване – ал. 3, която приехме, че машинно не се произвежда в тези подвижни секции, в домове за стари хора и така нататък, това е принцип, който трябва да се въведе тук и то в корпуса на закона и по-скоро като ал. 5 в чл. 212, не му е мястото в Преходна разпоредба в 11а.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на директора Митова.
Други изказвания?
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, предлагаме текстът да отпадне, защото той е първо смислово абсурден и аз искам да го прочета: „Избирателят може да гласува в избирателна секция чрез специализирани устройства за гласуване, ако в тази секция се провежда машинно гласуване по решение на ЦИК“, тоест избирателят може да гласува чрез такова устройство, ако такова устройство има! Това значи текстът. Предлагам за да не е чак толкова смислено, но по-логично би било това да се направи към заглавието на раздел трети „Машинно гласуване“ и той да стане машинно гласуване, ако такова има, защото ако такова няма, Раздел трети е безпредметен. 212 трябва да отпадне но това е свързано с генералния дебат за машинното гласуване, по който не можахме да Ви убедим, така че аз нямам илюзии, но просто исках да привлека Вашето внимание към логическата несвързаност на това да кажеш, че някой има право да гласува за нещо, да го признаеш със закон и след това да добавиш: „ама ако може“.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Същата хипотеза щеше да важи, ако имахме „навсякъде без болниците, затворите, арестите“ и така нататък. И това какво става – имаш право навсякъде, ама с изключение…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, имахме прекъсване след продължителен дебат, след много продължителен дебат направихме прекъсване в опит да постигнем някакъв консенсус. Такъв не беше постигнат. Не се консолидирахме, дори как да кажа, не се образува преобладаващо мнозинство в различен смисъл от този на вносителите и затова продължихме по текста на доклада. Аз правя предложение за отпадане на ал. 4 заради изказването на директора на дирекция, макар че не съм съгласен на 100% с нейните аргументи.
Други изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Корнелия Нинова за отпадане на § 10. За 5, против 11 гласа против, въздържали се няма. Не се приема предложението на Корнелия Нинова.
Подлагам на разделно гласуване точка първа и точка втора от текста на вносител за § 10. За 13, против 5, въздържали се няма. Приема се точка първа.
Подлагам на гласуване текста на вносител за точка втора. За няма, против 5, въздържали се 11. Не се приема точка 2 от § 10 – текст на вносител.
Колеги, при това положение се връщаме към предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители за създаване на раздел „Заключителна разпоредба“ с § 22а.
„§ 22а. В Закона за административно-териториалното устройство на Република България в чл. 16, т. 1, числото 350 се заменя със 150.“
Това е границата за обособяване на кметство и респективно за провеждане на самостоятелни избори в тази административно-териториална единица. Този спор го водим вече от три изменения на ЗУТ, Закона за адресна регистрация и респективно ЗАТУРБ. Тук Свиленски го е предложил с нормата чл. 16 в ЗАТУРБ.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. За 6, против няма, въздържали се 10. Не се приема предложението на Георги Свиленски.
Пристъпваме към последния параграф – текст на вносител: „Законът влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник“.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване. За 11, против няма, въздържали се 5. Приема се § 23, текст на вносител.
Колеги, с това приключихме обсъждането и гласуването на Доклада по общия законопроект № 853-03-91 от 19 декември 2018 г.
Достигаме до точка втора от дневния ред.
Господин Зарков, ще направите ли процедура за прекратяване на заседанието? Колеги, ще направи ли някой от Вас процедура за прекратяване на заседанието?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, моля да бъде прекратено заседанието поради изчерпване на дневния ред.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Е, не, не е изчерпан дневният ред, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Правя обратна процедура. След като отказахте прекратяването на заседанието, така че да свършим качествено работата си по изборния Кодекс, тук става дума за един въпрос, пред който сме изправени, за който всъщност ние нямаме избор, а именно трябва да изпълним закона.
Това решение, което сме предложили, имаше за цел и има за цел да предизвиква изпълняването на закона. За изпълнението на закона не би трябвало да има час.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, възразявате ли срещу това да продължим дебата по точка втора? Няма възражения, дори господин Димитров – Ревизоро се въздържа от възражение.

Пристъпваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПУБЛИЧНА ПРОЦЕДУРА ПО ЧЛ. 47, АЛ. 1 ОТ ИЗБОРНИЯ КОДЕКС, № 954-02-3, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 6 февруари 2019 г.
От името на вносителите – Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Съгласно чл. 51 от Изборния кодекс членовете на Централната избирателна комисия се избират и с мандат от пет години. Новият състав на Комисията следва да се формира не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на действащите членове. Мандатът на настоящата Централна избирателна комисия изтича на 21 март 2019 година. Съгласно Изборния кодекс процедурата по избор на нов състав на специализирания орган следва да приключи най-късно на 21 февруари 2019. Неспазването на тези срокове без да има обективни причини за това, би било изключително лош знак. Законодателният орган не може да се поставя над закона и да не го изпълнява по самоусмотрение. С право българските институции изискват от гражданите на страната изпълнение на закона и следва да са пример за подражание, а не за своеволие.
Преди необяснимото забавяне на откриването на процедурата настояваме тя да започне незабавно, като в най-кратки срокове комисията по правните въпроси одобри и внесе за разглеждане проект на процедурни правила за предложения за състав, изслушване на кандидати и избор на председател, заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия. Предвид изключително малкото време, в което Народното събрание трябва да спази закона и да изпълни посочените норми на Изборния кодекс, настояваме проектът да бъде разгледан в най-кратък срок.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегата Божанков за представянето на мотивите към Проекта за решение.
Откривам разискванията – имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не се бях подготвил за тази точка, но смятам, че е много важно бъдещите членове на Централната избирателна комисия да направят свои презентации, да запознаят обществеността, да се направи едно широко публично обсъждане, те да се срещат с различни категории хора и в рамките примерно на три месеца, да защитят своята концепция – как виждат своето място в ЦИК. Мисля, че срокът юли месец е твърде добър да подготвим процедура, тези хора да се явят и да изберем един нов орган. Предлагам срока за изготвяне на правилата да бъде 1 юли. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегата Димитров.
Реплики към това изказване?
Заповядайте, колега Зарков, за реплика.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Димитров, благодаря Ви за Вашето предложение, страхувам се обаче, че то е неприемливо доколкото флагрантно противоречи на законовата разпоредба. Законът действително предвижда в определени ситуации мандатите да се застъпват, тоест Комисията да продължи, докато бъде назначена друга, но за това трябва да има причини. Изключението не може да е защото Народното събрание е преценило, че няма смисъл или защото народните представители са преценили, че на кандидатите им трябва повече време, да се запознават с което считате, че трябва да се запознават. Не може решение на Народното събрание да противоречи на Закона – просто не е допустимо.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на господин Зарков.
Други реплики има ли към изказването? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Много се извинявам, но много пъти преди избори се е случвало, включително и ръководството на „Българската национална телевизия“ да остане, докато минат изборите, за да не се създават сътресения. Продължавам все още да смятам, че голяма част от ръководството на ЦИК, членовете на ЦИК, са всъщност представители на БСП. Това са Ваши представители, които защитават Вашия интерес и след като те са участвали в толкова много избори и са защитили Вашия интерес, не виждам какви са притесненията, че в поредните избори те няма да го защитят по начина, по който досега са показвали – с висок професионализъм, с екипност. По-скоро смятам, че ако в момента ние автономинираме бързо разни кандидатури, първо, не е ясно дали няма да се предоверим на хора, които ни харесват много, но там не биха се вписали и можем да създадем проблем за настоящите избори – да няма кой да направи самата хронограма, да не може да издаде съответните правила. Ето, за първи път ще се използва и машинно гласуване, ще се наложи те да се запознаят със съвсем нова област и ние, сменяйки целия този екип в последния момент, по една много ускорена и прибързана процедура, създаваме ситуация, при която е възможно изборите да не протекат по най-добрия начин и хората да помислят, че ние сме направили тази смяна само и само да провалим изборите, по някакъв начин да кажем, че резултатите не са представителни, че нещо се е случило манипулация и да затвърдим недоверието в хората, за което Вие непрекъснато настоявахте.
Аз лично не изпитвам никакви притеснения от Вашите кандидати в ЦИК, не изпитвам притеснения и към останалите кандидати. Смятам, че при толкова избори са се доказали, смяна в последния момент на всяка цена не носи нищо. По-скоро тъй като тези Ваши кандидати са номинирани от едно предишно ръководство, сега в момента Ваши вътрешни проблеми да ги решаваме през ЦИК, в последния момент да назначаваме нов ЦИК, за да може Вие да сте вътрешно задоволени, мисля, че не е проблем, който трябва да разискваме сега. Закъснели сте, трябвало е да го направите поне преди половин година. Както Ви казах, аз искам новите кандидати, които ще предложат, да минат през обществено обсъждане и тогава да бъдат номинирани. Процедурата, която дадох за 1 юли ,остава в сила. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Димитров.
Други изказвания?
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Аз имам изказване. Господин Димитров, явно с Вас ще си говорим.
Изказването ми обаче не е насочено само към Вас, имайки предвид, че това са аргументи, които слушаме през последните десетина дни. Въобще не ме интересува кой, как и защо е назначавал предишните членове на ЦИК. Нямам никакви притеснения нито относно тяхната компетентност, нито чий интерес защитават. Между другото, моля да отбележите, че въпреки че партиите номинират кандидати, и че те са назначени като партийни номинации, те не защитават партийни интереси, а следят за изпълнението на Закона. Така че няма никакво значение или не би трябвало да има дали човек е назначен по предложение на БСП или на ГЕРБ. Идеята в тези назначения и между другото, може да се помисли дали това е най-удачната форма на номинация, е да няма една партия автоматично предимство над друга, така че да си позволи да спазва партийния, а не законовия интерес.
Между другото, тази идея се защитава и с принципи като този от взимане на решения с две трети, казано апропо. Мандатът на членовете на Комисията е пет години, което означава, че ние не можеше, дори да сме искали, да решим да го сменим преди шест месеца или след 36 месеца. Трябва да го сменим в периода от време, който е обозначен в Кодекса, тоест последния момент, можеше да е по-рано. Така както започнахме дискусията по Изборния кодекс в средата на декември, беше напълно възможно да започнем и тази дискусия. Идеята, която казахте, за доверието, е много важна. Ако започнем изборния процес с една ЦИК, която ако не незаконна, то ще бъде силно делегитимирана, поради простия факт, че флагрантно не е изпълнен законът, при абсолютната възможност за това, това няма да повиши доверието в процеса.
Подчертавам, че ако всеки е доволен от своите кандидати и БСП може да се възползва от това нещо, нищо не му пречи да ги номинира същите и да им даде освен тяхната компетентност, сигурност и легитимация, защото иначе те висят и са висящи, и може да считат, че тяхната последваща номинация зависи от начина, по който си вършат работата. Това е точно обратното на идеята за мандат, който трябва да даде независимост.
Последно – всички приказки, че видите ли ще се създаде някакво кой знае какво напрежение, защото ще се смени ЦИК няколко месеца преди изборите – два месеца, този, сегашния ЦИК е номиниран и назначен също месец и половина преди изборите – едно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Е добре ли беше това?
КРУМ ЗАРКОВ: Второ, хронограмата, с която непрекъснато плашите хората, е нещо доста рутинно и няма да отнеме особено време.
Трето, в ЦИК има администрация – не са само комисарите, които работят, затова я направихме постоянно действаща, а не от избор на избор, за да може именно това да се случва – да се работи професионално между изборите.
Имало е и най-вероятно ще има случаи, когато Народното събрание под една или друга причина не е успяло да излъчи навреме кандидат. Това се е случвало за главен съдебен инспектор – с години, защото не са могли да съберат, не сме могли да организираме две трети. Може да е имало и други причини, но никога – подчертавам, никога Народното събрание не е било сезирано с такъв въпрос, във време, в което може да спази Закона и да прецени, че не може. Ако сега не го направим – кога? Юли месец казвате – юли месец също е два месеца и половина преди изборите! (Реплика.) Юли – не уточнявате коя година – да, това е дълъг мандат.
Въпросът е много по висок и много по-дълбок от въпроса за промяната на ЦИК и аз съм сигурен, че Вие го съзнавате. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Митев – първа реплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Зарков, първо, във Вашето решение е написано в двудневен срок, но от кога ще тече този срок – също не е ясно. Това не е най-същественото.
По-важното е, че този аргумент, който изтъквате, е за продължаване на мандата на настоящата ЦИК под някакви условия, какви действия ще извърши или няма да извърши. По същия начин важи и за новоназначените членове на ЦИК. Ако започнем сега една процедура, каква е гаранцията, че Вие няма да поставите примерно изискване на кандидатите, които ще дойдат като Ваши номинации, че те не трябва да следят – както Вие се изразихте, не за законността, а за основно опазване на интересите на БСП.
Освен това няма да се съглася да говорим само и единствено, че представителите на отделните партии в ЦИК единствено и само следят – да, на първо място следят за законността, но на следващо място, естествено, че бранят в една или в друга степен – по-малка или по-голяма, интересите на политическите сили, които са ги изпратили. Това е във всички комисии, не само в ЦИК. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Колега, Зарков, от къде да започна? Ще започна с репликата от проекта Ви за Решение. Проектът Ви за Решение, е правно необоснован. Той няма нищо общо с Правилника, на който постоянно се позовавате, и на Закона. Вижте в основанията какви основания сте посочили.
Освен това, реферирам към Правилника „публична процедура“. Не може с решение на пленарната зала да задължавате комисия в двудневен срок да одобрява правила. Комисията е орган на Народното събрание, който има възможността да подготви – може след дълги дебати, може след противоречиви дебати, след тежки гласувания, има възможността да подготви правилата съобразно собствената си преценка. Бих приел това решение, ако го бяхте направили като предложение до Правната комисия. Да, но тогава нямаше да имате този фронт и плоскост за изява. По тази причина Вие сте искали да постигнете говорене в пленарната зала. Това е за искренността и дълбочината на Вашите правни мотиви и съображения, за да имате и тук поле за изява на Вашите тези, за това и благодаря за N-ти път на колегите от „Българска национална телевизия“, които стоят и продължават да стоят и сега, и да излъчват настоящия дебат.
По отношение на Закона. Вие винаги целѝте противоречиво да се позовавате на Закона – когато Ви е удобно, да твърдите, че не се изпълнява Законът, твърдите, че не се изпълнява, но отказвате да разсъждавате по същината на този закон.
Преди пет години по същото време аз бях в ролята на обикновен народен представител, който като Вас и може би малко като Божанков, пламенно скачаше срещу тогавашната опозиция и обясняваше, че в този хибрид, който беше измислило тогавашното мнозинство, правото и принципите са малко, че се търси конкретна конюнктура към тогавашния момент. Предупреждавах, че тези правила ще произведат проблеми при тяхното прилагане. Имаше още тогава проблеми с тяхното прилагане.
Отварям една скоба – колегата Хамид беше казал: „Аз ще направя предложение по т. 1 да се допълни ново изречение в чл. 51, ал. 1 – да се добави в смисъл – не се извършва промяна на ЦИК, на състава на ЦИК, шест месеца преди избори.“ Ако беше тук господин Хамид и беше направил това предложение, то напълно щеше да съответства на препоръките и становищата на Венецианската комисия, които ние ревниво винаги цитираме. Да – промяната на състава на ЦИК шест месеца преди провеждането на изборите, е съществена промяна, колеги, за изборния процес. Освен всичко друго, тя може да бъде плод на конюнктура. Плод на конюнктура беше бързината и амбицията на Мая Манолова, с която тя прекрати предсрочно мандата на тогавашния ЦИК, за да направи уж нов ЦИК – професионален и постоянно действащ, с постоянна администрация. Знаете ли какво е положението сега в ЦИК? Има 23 члена и 13 служителя от администрацията имаме 13 служители. Членовете на ЦИК са почти два пъти повече от така желаната професионална и независима администрация – това е при наполовина усвояване на щата на ЦИК, а ние имахме желание и даже очаквания, че ЦИК постоянно ще иска и ще настоява този щат да бъде увеличаван с оглед това, че ние възлагахме допълнителни задачи със закон. Нищо подобно не се случи.
И да, продължава онази старата практика – членове на ЦИК да действат като администратори и те да вършат административната работа, а не да бъдат като комисари, които да участват в дебати, да гласуват едни или други решения. Това не се състоя. При това положение с тези Ви предложения, аз не да имам съмнения, аз имам дълбоко убеждение, че в ревността Ви към Закона всъщност се крие политическа изгода и то нечиста политическа изгода. Вие искате тези няколко месеца преди произвеждане на изборите, ние да разсеем вниманието с дебата по кандидатури, с това да има стара или нова ЦИК.
Пак казвам, ако следвахме изгодата, нашата изгода би следвало да бъде най-голяма. При нов състав на ЦИК – ето тук имаме разпечатка, изчисления на състава на ЦИК, първо – ще си запълним мандатите, второ, ще имаме повече мандати.
Представете си дебата. Представете си недоносчето на Мая Манолова, в което ние, Народното събрание, имаме дебати и избираме четирима от членовете на ЦИК – председател, заместник-председатели и секретар, другите ги предлагаме за назначаване от президента при неясна процедура. Ще бъдат ли изслушвани другите предложения? Ще бъдат ли обект на публичния подбор? Всъщност във Вашето предложение се казва: „За председател, заместник-председател и секретар“. Тоест Вие искате изслушване на кандидатури за четири позиции. Аз Ви питам: а за другите 14, те как ще бъдат назначени? Тези поне бяха изслушани в миналия парламент. Поне Мая Манолова, ограничавайки правата на тогавашния президент, който назначаваше целия състав на ЦИК с указ, премести компетентностите. Тогава спорихме много защо се отнема това правомощие на президента. Сега бих Ви попитал: може ли някой политически субект да гарантира, че независимият президент – обединител на нацията, би подходил по симетричен начин както беше през 2014 г., за да знаем ние, парламентарните групи, как да подбираме кандидати – да се подготвят ли те за публично изслушване, колко време ще имат за публично изслушване и всички детайли по процедурата за публичен подбор. Ние не знаем това, но влизайки в този дебат, Вие се изкушавате, че той ще допринася на Вашата идея за размиване и несигурност на изборния процес и изборната процедура.
Смятам, че нито правно, нито политически, е отговорно да се ескалира по този въпрос. Не искам да злоупотребявам с това – вътрешен проблем ли решавате, Аглика от Позитано ли трябва да стане член на „Централната избирателна комисия“. И аз следя Вашите постове, не само на Божанков, който сега качва видео, чета да кажем, пресконференцията на Вашата председателка, следваше обявленията на въпросната госпожа от „Позитано“ № 20. Няма нищо лошо, сигурно госпожата е част от екипа на „Позитано“ № 20, вероятно Ви помага в тази работа, вероятно е редно Иглика или Аглика да стане член на „Централната избирателна комисия“, но това е във Вашето поле. Вие ще си го преценявате.
Погледнато, пак казвам, егоистично, ние би трябвало да сме доволни от Вашето предложение и да го приемаме. Пак казвам, в тази ситуация Вие упражнявате един свръхнатиск, който на практика е изключително удобен за нас. Ако се изкушим в тази посока, да – ние ще продължим със заразата на изборния процес отсега. Необходимо ли е това? Необходимо ли е да се обясняваме на мониторинговите мисии и на ПАСЕ, и вероятно на Венецианската комисия за тези промени? Да, ние ще спорим по този въпрос, очевидно до финала на изборите. Няма да спорим, ако Вие, колкото и да е невероятно, ги спечелите, тогава мигновено ще забравите за тоя въпрос. Всичко, което е било назад във времето, ще се окаже, че е било правно прецизно, правно стабилно и не е имало никакви проблеми. Но вероятността това да стане е минимална – по малко от една десета, да не кажа по-малко от една двадесета. Но тъй като това е състезание, все пак, аз не искам като Вас да кълна, да заричам и така нататък. Предстои това състезание, ще видим какво е положението по този въпрос.
Обосновавам тази си реплика и гласуване. Смятам, първо, че Проектът на решение е недопустим, така представен, той не отговаря на изискванията на Правилника, но за да не се препятства Ваша законодателна инициатива, затова не го навеждам като аргументи, като съображения, даже напротив. Казах, включително и на Коалиционен съвет, трябва да се разгледа, без значение какво ще се реши – ще се подкрепи, ще се измени или ще се отхвърли.
Допълнителни аргументи по същество ще представя в дебата от парламентарната трибуна, живот и здраве.
Трета реплика? Няма.
Дуплика, господин Зарков. Тук подчертавам, че специално направих това изказване като реплика, за да може господин Зарков да затвори дебата, а не аз да бъда последен.
Имате думата, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Вашето благородство е безгранично.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Абсолютно сте прав.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Митев! Започвам отзад-напред да отговарям на репликите.
Първо, в двудневен срок, не сме изписали от кога, тъй като е ясно, че става дума за от момента на взимане на решение.
Питате: кой ще гарантира, че няма да искаме от новите членове да изпълняват партийни, а не законови интереси? Знаете ли коя е най-голямата гаранция за независимост на членовете на ЦИК? Мандатът, че веднъж назначени, за пет години не можеш да ги махнеш и на петата година ги сменяш. Мандатът! За това е направен!
По отношение на господин Кирилов, и ще се опитам да бъда кратък. Действително търсихме как да предизвикаме мнозинството да изпълни задълженията си по Закон и по Правилник и действително Правилникът не е предвидил ситуация, в която Комисията по правни въпроси, в случая се явява ресорна на този избор, отказва да изпълни задълженията си – просто отказва. Какво да направиш?
В този дебат, вярвайте ми, всичките Ви опасения граничат с параноята. И през ум не ми е минавало, че този дебат ще се развие. Казвам го на всеослушание. Когато получихме справките още декември какви избори да предстоят, този беше най-отгоре, най-близо идва. Когато видяхме, че се забавя този избор си казахме: или си правят оглушки, или са забравили. Повдигнем ли въпроса, те нямат друг избор, освен да го направят. Това е. Вие ескалирахте този дебат с отказа той да се случи. След като ние внесохме това решение, най-нормално беше вместо да разглеждаме самото решение, Вие да кажете: „Уважаеми дами и господа от опозицията, това Решение е безпредметно, ето процедурните правила, по които започваме избор.“. Това е единственият ход – зараза на изборния процес казвате. Каква по-голяма зараза от изборния процес да не се спази Закона при началото му? Зараза не е да се спази, а зараза е да не се спази, или аз не разбирам нещо?!
В този хибрид, казвате… Ами Вие подехте инициатива толкова неща сменяте, нито дума не казахте за това – и не само сега, а от тези пет години, които описвате, че Вие страдате заради начина, по който се избира ЦИК. Да бяхте го променили, но не когато дойде краят на срока. Имахте цялата тази… (Реплика.)
Отговаряме на избора за публичните правила. Ние изпълняваме това, което трябва да изпълни Народното събрание по Закон. Законът казва, че трябва да изберем определен брой длъжностни лица, Правилникът казва как, казва каква е ролята на ресорната комисия, казва каква е ролята на пленарната зала. По отношение на това как се назначава от Президента, също Законът казва: „Ние правим нашите номинации, той подписва указ.“. Кое не разбирате? Кое точно не е ясно? Дори да не го разбирате, какво точно да направим, след като така е написано в Закона?
Пак Ви казах: Вие сте пет години тук, пет години страдате от „Кодекса Манолова“. Очевидно някои други правила да му променяте нямате задръжки. Да бяхте предложили и този да се промени.
Има и едно противоречие. Непрекъснато казвате: „ЦИК, сега, ако ги сменим месец и половина преди изборите, ще стане страшно сътресение, зараза и не знам си какво.“ В същото време подлагате на съмнение дали е необходимо той да бъде професионален и постоянно действащ орган. В продължение на години ЦИК е бил избиран само преди изборите – конкретно за едни избори, след което е бил подменян на следващите избори пак. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Хубаво ли беше?
КРУМ ЗАРКОВ: Не казвам дали е хубаво, или не е хубаво. В случая това не е дебат. В случая дебат е Изборният кодекс и той е ясен: до 21 февруари, трябва да извършим избор. Вече е трудно да си представим, че можем да спазим този срок, но трябва да започнем и това не е нещо, което подлежи на Вашата дискреционна преценка. Всеки аргумент, който вадите за евентуални планове на БСП и какво искаме да направим, нищо от това няма значение. Аз просто недоумявам защо продължавате да упорствате. Въобще не влизам в разсъжденията дали за Вас е по-добре, дали за нас е по-добре, ама чисто тактически, ама чисто технически, ама вътрешно ли било на „Позитано“, външно ли на НДК… Няма значение. Лош Закон, но Закон, колега Кирилов!
Ако Народното събрание, ако Правната комисия не спазва Закона, дори конституционният ни законодател не е предвидил какво правим, ако Народното събрание просто откаже да спазва Закона. Това е недопустима хипотеза. На никой не му е минавало през главата. Но, естествено, ще намерим начин да направим всичко, което е по силите ни, Законът да бъде спазен!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вие сам казахте и наведохте примери за това в колко от процедурите е имало забава по една или друга причина.
Плюс това нека да четем Закона и Нормата докрай. Виждате, че в Нормата на чл. 51, ал. 1, изречение последно, се казва: „Членовете на Комисията изпълняват правомощията си и след изтичане на техния мандат до встъпване в длъжност на новите членове.“
Плюс това, Вие знаете също така константната практика на Конституционния съд за мандата. Конституционният съд критикува предсрочното прекратяване на мандата, който е конституционно защитен и на който посегна госпожа Мая Манолова и тогавашното мнозинство, но не санкционира, а напротив, дава ясни правила, че компетенцията на органа продължава до осъществяване на неговия избор. Тук многократно сме коментирали и решение на Конституционния съд, сега ще цитирам само Решение № 4 от 2005 г. (Реплика от народния представител Емил Димитров.)… и Решение № 13 от 2010 г., и множество други решения.
Пак казвам, колега, ще ми се да вярвам във Вашата ревност, но това е организационна норма, която е изцяло в компетентността на законодателя. Този, който може да смени правилото, сам разбирате, че може и да го преуреди, може и да вземе решение за съобразяване на момента, съобразно обективните изисквания в конкретния случай. Няма да коментирам президента. Професор Друмева си тръгна – не съм съгласен с Вашето тълкуване. Досега има множество случаи, в които не сме имали прецизна и добре осъществена във времето процедура тогава, когато е имало съгласуване в настоящия състав на институциите и това президентство.
Пак казвам, не искам да навеждам този аргумент, защото той е извън правните аргументи, а е по приложението на Закона.
Има ли възражения да прекратим дебата? Дебатът е закрит.
Пристъпваме към гласуване на предложението на колегата Димитров – Ревизоро: в срок до 1 юли Комисията по правни въпроси… и така нататък. За 2, против 5, въздържали се 9. Не се приема това предложение на колегата Димитров – Ревизоро, в което признавам, че има логика.
Пристъпваме към гласуване на Проекта за Решение, така както е предложен. За 5, против 9, въздържали се 2. Не се приема този Проект на Решение, който впрочем е недопустим.
С това приключихме обсъждането по точка втора.
Точка трета беше осъществена в прекъсването.
Закривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси в 00,16 ч., на 14 февруари 2019 г.
Благодаря на всички, участвали в дебата.
Благодаря на операторите, на екипа на „Българска национална телевизия“, които действително проявиха воля и търпение за това излъчване. Надявам се и българите в чужбина да зачетат Вашето старание.
Закривам заседанието.
(Закрито в 00,17 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов