Стенограма от заседание на комисия

---

ПРОТОКОЛ
№ 77

На 6 февруари 2019 г., сряда, от 14,30 ч. се състоя заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-76, внесен от Цвета Вълчева Караянчева и група народни представители на 24 октомври 2018 г.
2. Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.

Списък на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по правни въпроси господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, има кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси. Получили сте съобщение с предложения за дневен ред. Имате думата по дневния ред.
Дали има становища? Няма становища по дневния ред.
Колеги, подлагам на гласуване Проекта за дневен ред.
Моля, който е съгласен, да гласува:
За – 16, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, № 854-01-76, ВНЕСЕН ОТ ЦВЕТА ВЪЛЧЕВА КАРАЯНЧЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 24 ОКТОМВРИ 2018 Г.
Гости от Министерството на правосъдието: господин Александър Стефанов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, и госпожа Мирена Ценова – държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“.
От „Асоциация на Бащите в България“ – господин Николай Николов, госпожа Денка Иванова, адвокат Георги Бакалов, адвокат Иван Иванов.
Това са гостите.
На работната група имахме повече гости, но съдиите от Върховния касационен съд са казали, че са ангажирани и не могат да вземат участие в заседанието.
Продължават да пристигат становища по отделни въпроси в последния момент. Сега колегите ми представиха становище на Сдружение „Алианс за защита от насилие, основано на пола“ от град Варна. То е по отношение Становището на Върховния касационен съд във връзка с чл. 191, ал. 4 от Наказателния кодекс.
Допълнително Ви докладвам, че съобразно молбата на работната група сме получили и писмо, изх. № 3849 от 6 февруари 2019 г., постъпило в Комисията по правни въпроси с вх. № КП-953-03-13, с дата 6 февруари 2019 г. от заместник-главния прокурор на Върховната касационна прокуратура госпожа Мария Шишкова във връзка с мое писмо, с искане за предоставяне на статистическа информация, свързана с престъплението по чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс, касаеща периодите от 2004 г. – 2010 г., и от 2010 г. – 2011 г.: „Ви предоставям в табличен вид обобщени данни от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България.
При преценката им, моля да имате предвид:
Унифицираната информационна система е внедрена във всички прокуратури през 2009 г.
Официалната статистика на Прокуратурата на Република България се води съгласно указания за организация на информационната дейност в Прокуратурата на Република България, а отчитането на образуването, движението и резултатите по дела е по основни състави на престъпленията от Особената част на Наказателния кодекс.
Отразяването на конкретен състав на престъпление при въвеждане на постановленията за отказ да се образува наказателно производство не е задължително, доколкото произнасянето следва да обхваща всички данни в сезиращия сигнал/жалба.“
Приложена е справката.
Колеги, Вие получихте ли я?
Да, добре, значи разполагате със справката.
Имате ли изявления преди да стартираме второто четене? Няма.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-76, внесен от Цвета Вълчева Караянчева и група народни представители на 24 октомври 2018 г., приет на първо гласуване на 15 ноември 2018 г.
„Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс“.“
Имате думата за изказвания по наименованието на нормативния акт.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на нормативния акт.
За – 16, против и въздържал се – няма.
Приема се наименованието.
Работната група предлага да се създаде нов § 1.
Разполагате с текста, който е за създаване на нова т. 31 в чл. 93. Това е дефиниция на понятието – извършено в условията на домашно насилие – „Престъплението е извършено „в условията на домашно насилие“, ако…“ и следва дефиницията.
Имате думата по това предложение, което обсъждахме дълго с работната група и е представено на Вашето внимание.
Заповядайте, колега Ценова.
МИРЕНА ЦЕНОВА: Благодаря, господин Кирилов.
Като част от работната група участвах в дебата по формулирането на тази дефиниция в двете заседания. Постигнахме съгласие по нея, но бих желала да изразя мнение, с което да запозная уважаемите народни представители, като ангажирам единствено Международно правната дирекция на Министерството на правосъдието.
Тази дефиниция я изработихме съвместно с представителите на Върховния касационен съд, които, за съжаление, не са тук, за да кажат още веднъж своите мотиви. Те настояха – престъплението да е извършено в условие на домашно насилие, ако е предшествано от системно упражняване на съответни актове на физическо, сексуално и психическо насилие, които са по Закона за защита от домашното насилие и са осъществени спрямо определен кръг лица, които са дефинирани с тяхната връзка като родственици, като съпруг и бивш съпруг, тоест лица от някаква емоционална връзка, независимо дали тя вече съществува, или не.
Единственото, което ме притеснява и го изразих и на работната група, е това системното упражняване. Аргументът да се съгласим по принцип с дефиницията е, че съдиите ме увериха, че в рамките на българската наказателноправна система и на практиката, това ще е дефиницията, която ще работи. Досега нямаме така изведено домашно насилие, може би трябва да тръгнем от по-малкото и по-тясното, за да видим как ще работи в българските условия.
За съжаление, имаме много препоръки на международно правно ниво, въпреки че не ратифицирахме Конвенцията за защита от насилието за жени, няма и да я ратифицираме. Поехме ангажимент да въведем всеобхватна защита от това престъпление. Опасявам се, че „системното упражняване“ – така формулирано, няма да отговори в пълна степен на тези международни изисквания, включително на един Комитет на ООН – Комитет за премахване на дискриминацията по отношение на жените, защото там се изисква законодателството, което е за домашно насилие, да бъде изведено, да бъде видимо, да не попада сред общите случаи на каквито ѝ да било прояви на телесни повреди, на убийства, на изнасилвания. Така както го направихме – на системно, поне според мен като че ли излиза, че, когато е еднократен акт на побой вкъщи или на телесна повреда, той ще попадне в Общия състав на телесните повреди, а същевременно лицето по Закона за защита от домашно насилие ще има право за защита от домашно насилие за този свой акт, но само ако е извършен три или повече пъти, тоест има някаква системност. Може да бъдат различни актове, да не са еднотипни. Едва тогава извършителят на това деяние ще бъде по-сериозно санкциониран по квалифицираните състави, именно защото е домашно насилие, именно защото той живее под някаква причина с жертвата и те са в едни по-особени отношения, дори да кажем грубо – жертвата му е под ръка, независимо как го е провокирала.
Това „системно“ просто ми се струва, че ще е малко по-трудно доказуемо, но така или иначе казахме „да“ на дефиницията. Искрено се надявам тя да работи в практиката и да защитим жертвите на домашно насилие от техните извършители по какъвто и да е начин.
Освен това може би прокуратурата, когато деянието е извършено по основния състав, искрено се надявам тя да събира статистика и да го отчете именно като една по-особена връзка между тези хора, не общото убийство, общата телесна повреда. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Ценова, че освен нюансите на нейното становище, всъщност представи в голяма степен и рамката на дебата.
Тук единствено бих искал да добавя, че на първото заседание на работната група взехме решение да се работи за създаване на две дефиниции, едната от които е в условия на домашно насилие, тоест престъплението е извършено в условията на домашно насилие.
На второто заседание имахме две редакции: това, което беше на Върховния касационен съд – първи вариант, и вторият вариант е на колегите от Министерството на правосъдието и конкретно на Международна дирекция.
За колегите, които не са били, вариантът на колегите от Министерството на правосъдието беше следният:
„т. 31. Престъплението е извършено в условията на домашно насилие, ако е предшествано от упражняване на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, принудително ограничаване на личния живот, на личната свобода и личните права спрямо лице по чл. 3 от Закона за защита от домашно насилие, независимо дали извършителят живее или е живял с пострадалия.“
Имахме тежък и продължителен дебат както по отношение на препращането към понятието в чл. 3 от Закона за защита от домашното насилие и кръга там, а включително коментирахме – независимо дали извършителят живее, или е живял с пострадалия, сверявахме кръга и обхвата на действие на двете понятия. В крайна сметка се възприе текстът, който виждате и който в огромната си част е основан на предложението на върховните касационни съдии от Второ наказателно отделение. Това само исках да уточня.
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Искам да изразя удовлетворение от постигнатата от работната група редакция. Струва ми се, че така, както говорихме и на първото обсъждане на Закона, за целите на Наказателния кодекс е необходимо, за да бъде ефективно наказателното преследване и този квалифициран признак, по-тясно дефиниране на него, отколкото е в специалния Закон за домашното насилие. В този смисъл, мисля, че до голяма степен целта е постигната.
Разбирам и притесненията на Министерството на правосъдието, но мисля, че няма чак толкова основание за тях, доколкото е ясно, че Наказателният кодекс и репресията са само един от елементите за борбата с общия феномен – домашното насилие, и то, смея да твърдя, съвсем не най-важният поради простата причина, че репресията идва постфактум, докато основната идея е ние да предотвратим този ужасяващ феномен.
Една широка дефиниция на Наказателния кодекс би могла да изглежда добре, за да обясним нещо на международните партньори, но на практика ще бъде по-трудна за прилагане и най-вероятно няма да предизвика онзи специфичен, превантивен и репресивен елемент на Наказателния кодекс.
Моят апел е да се съсредоточим и оттук нататък да работим, съзнавайки, че сме в Наказателния кодекс и че това е само един елемент от поредицата мерки, които трябва да бъдат предприети за по-всеобхватната защита на жертвите на домашното насилие.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Зарков.
Има ли реплики към неговото изказване? Няма.
Господин Митев – за изказване.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Като кратко допълнение към изказванията на господин Кирилов и на господин Зарков. Припомняйки дебата в работната група по отношение на дефиницията в условия на домашно насилие, аз Ви призовавам да подкрепите тази дефиниция не защото се е стигнало до нея в резултат на дълги дебати, не защото тя е получила положителна оценка от съдии от Върховния касационен съд, а защото за мен това ще е работещата дефиниция.
Разбирам притесненията на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“ в Министерството на правосъдието, но както казах и на работната група, ще го кажа и сега, че другата дефиниция, примерно, махайки „системно“, разширявайки кръга на лицата с посочване и препращане към чл. 3 от Закона за защита от домашното насилие, ще постигнем една-единствена цел. Да, може би ще е лесно да отговорите на критиките на различни международни организации, но практическият ефект ще е клонящ към нула. Просто няма да имаме това образуване на наказателни производства, а по-скоро ще имаме откази в хипотезата на чл. 9 от Наказателния кодекс.
Както беше разяснено от уважаемите върховни съдии в работната група – там оспорванията протичат по йерархичния контрол на прокуратурата, пред по-горестоящата прокуратура, докато се изчерпи и докато стигнете до Върховна касационна прокуратура, няма да се постигне този ефект. На практика тази целяща защита на жертвата няма да се постигне в пълнота с подобно разширително определение. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Митев.
Има ли реплики към неговото изказване? Няма.
Колегата Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Първо, ще започна с това, че съм съгласен с казаното до момента и чест ѝ прави на госпожа Ценова, че изтъкна различните гледни точки, които всъщност се набиват в очи и се виждат. Още повече че досега в Наказателния кодекс не е имало дефиниция, по която да се работи и да се квалифицира това деяние. Беше действително трудно в наказателния процес да се докаже именно това насилие. Сега с тази дефиниция на практика отпада. Всичко това има обхват, кръг от лица, което е един показател за добра работа.
Само бих искал да знам и да поразсъждаваме върху един въпрос относно предшестваното от системното упражняване на физическо, сексуално и така нататък насилие. Всичко това на практика обаче не ни ли вкарва в хипотеза, че трябва да има документирано насилие, тоест трябва да са били подавани жалби, трябва да има някаква предварителна информация, която да е обработвана и съответно да бъде квалифицирана по дадения начин? Дали това пък няма да затрудни наказателния процес? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Според мен системно се доказва и е част от състава, но ще помоля специалистите по Наказателно право и колегите от Министерството на правосъдието да кажат, ако желаят.
Господин Стефанов.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря и за поставения въпрос.
Действително в практиката това, което се постави като въпрос, би било идеалният случай – това предшестване да бъде съпътствано със съответната документация, да бъдат сезирани компетентните органи и така нататък, дори даже да е прилаган Законът за защита от домашното насилие. Но в работата по тези текстове по този законопроект, на всички ни стана ясно, че това деяние често пъти остава в рамките на семейството, затворено там във вътрешното пространство и проявните му форми невинаги стават широко обществено достояние.
В тази връзка на практика често биха се появили и случаи, когато това системно упражняване на физическо насилие, тоест за предшестването, няма съставена някаква документация. Но именно казваме, че след като е престъпление от общ характер, по факта на самото престъпление ще бъде образувано досъдебно производство и със средствата на съдебно-медицинската експертиза – с разпита на свидетели, комшии и така нататък, правоприлагащите и правоохранителните органи биха се снабдили с доказателства, които ще покажат картината и продължителността на домашното насилие. В този смисъл биха се събрали доказателства, че деянието е било предшествано от нееднократен такъв акт. Нали, ще има следи от синини, насилие, разни други и така нататък. Смятам, че нормата няма да затрудни, ако бъде прилагана в практиката. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Стефанов.
Господин Жаблянов има думата.
Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Тъй като вече имаше едно заседание, където бяха обсъждани трудностите с даването на дефиниция за домашното насилие, струва ми се, че това, което е извършила работната група, е оптималното от гледна точка да бъде дефинирана сложността на материята.
Искам обаче да обърна внимание върху сегашното съдържание на дефиницията и по-специално на един аспект от нея. Става въпрос за поставянето в икономическа зависимост. Извинявайте, аз насилието го възприемам като насилие върху личността – физическо и психическо насилие. Икономическата зависимост, ако я разглеждаме като отношение на насилие – съжалявам, но тук всеки нает, който има работодател и се намира в икономическа зависимост, може да претендира, че се намира в насилие във всеки момент, в който не е доволен от трудовото си възнаграждение.
Какво означава икономическа зависимост в домашни условия? Кой и какъв ще бъде съставът на това нещо – „икономическата зависимост“? Считам, че само заради тази част от определението самото определение страда, така да се каже.
Моето предложение е да отпадне „икономическата зависимост“. Може би даже е по-релевантно е да се запише „поставяне в робство“ например, или нещо от сорта, но поставяне в икономическа зависимост в семейни условия… Кое семейство не е в икономическа зависимост, извинявайте? Или в някаква финансова зависимост?! Ами там пише – в Семейния кодекс, че има обща съпружеска собственост, или какво беше?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съпружеско имущество.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Това не е ли икономическа зависимост? Във всяко семейство има икономическа зависимост! Кое е семейството, в което няма икономическа зависимост?! За мен е несъстоятелен този текст и правя предложение да отпадне.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Жаблянов.
Колеги, ще дам думата за становища.
Преди това искам само да кажа, че в работната група коментирахме това понятие. Установихме, че иде ред за два аспекта на икономическа зависимост.
Единият случай, в който единият съпруг отнема придобитото от другия съпруг, тоест взима му заплатата. (Смях.) Това е единият случай, да го наречем „хипотеза на активно поставяне в зависимост“. Другата хипотеза е относително пасивна, тоест непредоставяне на достатъчно средства за осъществяване на свободата и личните права на другия съпруг.
Приемам, че господин Жаблянов поставя един принципен въпрос. Действително има традиция в понятието „съпружеска и имуществена общност“, където участниците са равнопоставени. Това е както по социалистическото семейно право, защото все още има много такива съпружески имуществени общности непрекратени. Така е по актуалното семейно право.
Имате думата за реплики към предложението на колегата Жаблянов.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, до голяма степен това, което Вие казахте, се покрива с това, което смятах да кажа като реплика.
Разбирам притесненията Ви, господин Жаблянов, но действително си представете ситуация, в която в едно семейство единият от съпрузите работи, а другият не работи. Практически съпругът, който има доходи, не предоставя средства на другия съпруг.
Да, има съпружеска имуществена общност, но на практика съпругът, който не получава доходи, по никакъв начин не може да ползва тези права или пък да предявява права по отношение на съпружеската имуществена общност. Той няма да тръгне към другия вариант – да тръгне към развод, и тогава да прекратяваме съпружеската имуществена общност – всеки да получава това, което следва от този режим. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Митев.
Колегите от Министерството на правосъдието направиха в работната група добро изказване, съобразно употребата на това понятие в международните актове. Ако не възразяват, после ще им дам думата.
Господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, в работната група аз също взех отношение по този термин „икономическа зависимост“. Действително това е един много деликатен въпрос, както и господин Жаблянов каза, и да не направим грешка, ако приемем тази редакция с тази „икономическа зависимост“. Всички в семейството са зависими от един или от няколко човека. Семейството може да бъде и по-голямо. Трябва сериозно да се помисли дали да се гласува това.
Аз също така поставих въпроса и за личната свобода. Всеки по различному тълкува личната си свобода – един иска да си прави каквото иска, а другият не му разрешава. Значи ли, че ограничава личната му свобода?! Ето тези два момента мен ме притесняват.
Като цяло сигурно ще подкрепя Закона и ще го подкрепя, защото, както каза колежката Ценова, фигурира думата „системно“. Ако я нямаше думата „системно“, сигурно нямаше да го подкрепя. Думата „системно“ я има и в много други текстове в Наказателния кодекс, тоест това трябва да е систематично, системно или най-малкото три пъти, както е в съдебната практика. Поради тази причина ще го подкрепя, но да обмислим тези два варианта за личната свобода и икономическата зависимост. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Найденов.
Трета реплика?
Колеги от Министерството на правосъдието, сега ли желаете уточнение, или не желаете въобще уточнение?
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Не, не, само като допълнение. Аз не по линия на международноправния характер на нещата, но във връзка с поставянето в икономическа зависимост. Както казаха народните представители и Вие, уважаеми господин Председател, господин Митев, понятието беше широко дискутирано.
Сега същото понятие по същия изказ го има и в Закона за домашното насилие и там не буди никакви недоразумения. Като пример и като допълнение в контекста на това, което беше коментирано.
По време на работната група дадоха и следния пример за поставяне в икономическа зависимост – жената в семейството, съпругата се е посветила на отглеждането на две, три и повече деца в някои общности и доминанта в семейството – бащата, тя не работи и така нататък, той не й дава никакви пари – не може да си купи дрехи, храна, да задоволи своите обикновени насъщни нужди за физическо оцеляване. Това е един идеален пример за поставяне в такава икономическа зависимост.
С това предложение се цели да се обхванат такива житейски ситуации и такива случаи.
По отношение на личната свобода, чувал съм от народните представители, че не бива да допускаме така наречената „свободия“. В случая говорим за лична свобода, за конституционно закрепени и законови права на индивида, на личността, така че не попадаме в онази хипотеза, където бихме отишли в крайност и… (Шум и реплики извън микрофоните.)
Да, но нали именно това е целта на правната норма. Тя е изписана конкретно, за да покаже какво точно е имал предвид законодателят, а не да се стига до някакви крайности и така нататък. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Жаблянов, имате право на дуплика, ако желаете. При всички положения Ви предлагам да гласуваме разделно, тоест приех Вашето предложение за отпадане на частта „поставени в икономическа зависимост“.
Няма дуплика.
Заповядайте, колега Бакалов.
ГЕОРГИ БАКАЛОВ: Здравейте, колеги!
Похвална е идеята да се систематизира и в Наказателния кодекс определението за домашно насилие, но това, което четем тук в момента, още преди изказването на колегата Жаблянов и другите изказвания, ми направиха впечатление точно тези неща, които се обсъждат и сега.
Какво всъщност трябва да приемем за система? Да, имаме съдебна практика, но доколко това трябва да са деяния от един и същи тип, един и същи вид, каква трябва да бъде тежестта на тези деяния, за да може ние да ги квалифицираме като домашно насилие и то с наказанието, което се предлага малко по-надолу? Защото наказанието, което е предложено малко по-надолу – идеята е да не вадим думите от контекста.
Съжалявам, но от досегашните изказвания, които бяха за домашното насилие, ми звучат направо сексистки: горката женица – мъжът ѝ я биел! Съжалявам нали за това нещо, факт е, че тези неща се случват, но трябва да подходим реално и да търсим и обратното отношение.
В практиката има достатъчно примери, когато всъщност мъже се поставят в икономическа зависимост, мъже са подложени на психически тормоз до състояние, до което те са предизвикани да отвърнат с физическо насилие. Това, което според мен основно трябва да разгледаме, е това доколко всъщност е била отнета свободната воля – и когато говорим вече и за лична свобода. Защото не можем да твърдим, че някой е бил насилван, ако той е имал всички възможности да се освободи от този насилник. Не трябва да търсим начин да защитаваме жертвата в условията на насилие, както беше казано от колегите преди мен, а трябва да търсим начин да предотвратим това нещо и да го избегнем. А начинът, по който в момента подхождаме, е няколко казуса да ги вкараме във варианта това да бъде общото положение. Всъщност ние се задълбаваме в частни хипотези, а губим общото, според мен поне.
Другото, на което може би следва да обърнем внимание. Какво значи „е било във фактически отношения“? Каква давност трябва да сложим на тези бивши съпрузи примерно или съжители да имат право да подават такъв тип жалби? Ако водим аналогия на Наказателния кодекс, докога трябва да приемем, че отпада заплахата от насилника, за да може пак да се върнем към свободната воля на жертвата и тя да може да изрази съответно факта, че е била жертва, независимо дали е мъж или жена – държа да подчертая това.
Другото, на което може би следва да обръщаме внимание, е доколко става въпрос за съпрузи и доколко става въпрос, че те живеят в едно домакинство, на което също се обърна внимание, защото имаме достатъчно примери специално на икономическа зависимост специално, в която става въпрос не за самите съпрузи, а членове на тяхното домакинство – било то роднини, най-често родители на един от двамата съпрузи.
Същото, на което следва може би да се обърне внимание, е въпросът с доказването на това насилие. Да, идеалният вариант е ако можем да съберем свидетелски показания и да намерим доказателства, които да бъдат възможни и установени с медицински преглед, но ако това нещо се е проточило във времето… Веднага визирам един пример, който в момента е активен и няма да цитирам въобще хора – съпругата е търпяла изключителни побоища върху себе си, буквално са ѝ пукани тъпанчета с шамари, пребивана е най-брутално. Никога не се е оплакала, ходила е при частни лекари. Всъщност тя е била икономически по-силната, което е най-абсурдното. Доходите, които са в семейството, реално са от нейна страна. В един момент, когато се скарват за детето – кой, кога и как да го вижда, защото е решила, че вече не иска да дава детето на бащата, излизат всички тези обстоятелства, че е била бита и така нататък, при положение че никога през това време тя не е имала някакви ограничения всъщност да изрази факта, че е била жертва на такова насилие.
Затова казвам, че за мен, за да акцентираме върху това определение и да намерим най-балансирания му вариант, трябва да търсим момента, в който е била отнета свободната воля на жертвата и доколко вече – трябва да се преценява това за радост, за щастие или за нерадост – трябва да остане в тежест на съда, доколко се злоупотребява точно с това понятие? Защото съм сигурен, че всеки от Вас, който има досег в практиката, си дава реална представа, че в момента, в който започнат борбите за родителските права, се изкарват половината роднини насилници, другата половина педофили, третите излиза, че са отвлекли детето и така нататък.
Всъщност едно от най-големите ми опасения като практик е точно това – да не се злоупотребява с някакво определение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Това беше становището на адвокат Бакалов.
Изказване на колегата Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Кирилов.
Моето изказване е свързано с въпроса, поставен от господин Жаблянов по отношение на поставяне в икономическа зависимост, и то е по отношение не толкова между мъж и жена в една семейна имуществена област, а в смисъла на осъществявано спрямо възходящи и низходящи, както и бивши съпрузи.
Според мен трябва да помислим още малко върху формулирането точно на тези няколко думи „поставени в икономическа зависимост“, защото всеки от нас също има низходящи, има и възходящи. Не се знае в какви житейски ситуации занапред, без да тълкуваме прекалено разширително или прекалено стеснително, може да попадне човек.
Вярно е, че коментирахме всички аспекти на отношенията в едно семейство по отношение на семейната имуществена общност и това кой от двамата съпрузи, или и двамата, живеещи във фактическо съпружеско съжителство, има по-голям принос. Но може би трябва да погледнем и следващото изречение, по отношение на възходящите и низходящите, както и бившите съпрузи.
Затова моля още малко да помислим, ако може и експертите да помогнат с някакво допълнително изясняване на този текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имате ли реплики към това изказване?
Ако желаят да отговорят от Министерството на правосъдието? Ние коментирахме кръга на двата закона. Коментирахме кръга по чл. 3 от Закона за домашното насилие и го съкратихме тук за нуждите на наказателното преследване. (Реплики.)
Да, общо взето възприетата редакция, която обсъждаме, е доста ограничена спрямо варианта така, както го беше предложил Министерството на правосъдието.
Колегата Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Доколкото си спомням, в началните варианти се говореше само за икономическо насилие. Очевидно е направено усилие да се дефинира това насилие, като се добави „поставяне“, тоест насилствено действие под някакъв характер и „икономическа зависимост“.
Дефиницията може би не е перфектна, но да не забравяме все пак, че всичко това подлежи на доказване, от една страна, и, от друга страна, тя няма как да е перфектна.
Може би не е много продуктивно да се връщаме пак на неща, които обсъждахме на първо четене. Когато започнахме работата по този законопроект ние знаехме, че когато се въвежда в Наказателния кодекс, ще има големи трудности. Знаейки това, се обединихме, че все пак трябва да се направи.
Затова аз по-скоро като реплика на госпожа Атанасова – има направено предложение от господин Жаблянов, което е да отпаднат тези думи, нека вече да преминем към гласуване на текстовете. Ясно е, че работната група, експертите са стигнали до този текст, имайки предвид всички бележки.
Сега трябва да решим дали оставяме „поставяне в икономическа зависимост“, или не, като аз – господин Жаблянов ще ме извини – считам, че редакцията така, както е предложена в момента от работната група е едновременно, доколкото е възможно прецизна, и в същото време не е прекалено тясна, за да не отговорим на задачите, такива каквито си ги поставихме на първо четене. Трябва да се доверим и на правоприлагащите органи, на адвокатите и на всички, които участват в процеса, да изчистят тези понятия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При всички положения съдебната практика ще установи допълнителни критерии.
Някой прави ли предложение по отношение на частта – „осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг“?
Никой не прави. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Ще Ви дам думата, но не за примери, а за ясно и конкретно становище във връзка с текста.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Не е за пример, а конкретно становище в частта „принудително ограничаване на личния живот“. От справката, която е изпратена от Върховна касационна прокуратура е видно за миналата година за около 550 случая.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нека да стигнем до чл. 182.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Не е за 182.
Тоест, автоматично тези случаи могат да се вкарат като ограничаване на личния живот, тъй като се касае за правно недееспособни субекти. Оттам нататък именно лицето, извършващо деянието, ограничава правата на правно недееспособния субект. Точно затова са тези 550, тоест автоматично това, ако се приеме, имаме правното основание за повдигане на дела, в които да се включва точно престъпление, което е извършено в условия на домашно насилие. Автоматично правим този гаф, тези дела ще влязат веднага – 550. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз не съм съгласен, че иде ред за гаф. Имайте предвид къде се отнася това понятие, а то се отнася към престъпленията спрямо личността – като се започне от убийство, до телесни повреди. Така че не виждам колизия тук с хипотезата на чл. 182 и с родителското отчуждаване.
Пак казвам, нека да стигнем до там, да не разсейваме дебата, който започна да се очертава и тук труден. Колегите се колебаят, постъпват доста радикални предложения, така че аз ще ги поставя всички на гласуване.
Заповядайте, господин Стефанов.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Уважаеми господин Председател, аз с последни усилия бих предложил на уважаемите народните представители да възприемат това, което е обсъждано, труда на работната група. Все пак и доста практици взеха участие и така нататък. Понятието е оптимално изчистено. До голяма степен се доближава и в онова понятие, което е по чл. 2 от Закона за защита от домашното насилие, което се прилага от съда близо десет години, ако не бъркам. Там не е имало никакви, как се нарича, скрити някакви бомби ли, нещо – какво беше изказването, злоупотребяване и така нататък. Индивидуални случаи – колегите от НПО може да познават, споделяли са ги, казвали са ги, но в общите си принципи и така нататък нормите не създават никакви проблеми. Прилагат се от съда, от районните съдилища.
В тази връзка бих помолил и предложил на народните представители да възприемат това, което е на тяхното внимание. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Стефанов от Министерството на правосъдието.
Колеги, в допълнение ще кажа следното. Моята нагласа беше изцяло към вариант две, предложен от Министерството на правосъдието и колегата Ценова, защото смятах, че от систематична гледна точка става добра връзка между наказателната отговорност и отговорността по Закона за защита от домашното насилие.
Да, в дебата на работната група колегите ме убедиха, че разширяваме твърде много кръга и в голяма степен създаваме риск да се дублира наказателното производство и наказателната отговорност със, да го нарека, „административнонаказателната отговорност“ по Закона за защита от домашното насилие. По тази причина възприех и така да го определя – ограничения вариант, който получи по-широка подкрепа.
Съгласен съм, че в практиката ще възникнат вероятно опасения във връзка с понятията. При всички положения в сложността на тези фактически и правни отношения ще възникнат и злоупотреби с правната възможност и с криминализирането на това поведение. Тук с колеги коментирахме – да, ще се надяваме съдът и правораздавателните органи да установят практика, но го казвам това с уговорката, че като непеналист аз съм склонен да възприема наказателноправната принуда очевидно по-безкритично, отколкото пеналистите подхождат към това.
Виждате, че голяма част от наказателните колеги напуснаха заседанието, а имаме и отрицателни становища. Но филтърът „системност“ според мен наистина градира видовете отговорност и обосновава йерархията на по-тежката отговорност спрямо дефиницията в Закона за защита от домашното насилие.
И колегата Митев добавя: степента на обществена опасност на деянието, постъпката, действието.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, съвсем накратко ще се включа по § 1. Мисля, че така предложения текст крие доста рискове, за част от които и Вие казахте, както и колегите, но бих желал да обърна внимание на няколко неща към настоящия момент.
Записали сте „упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие“. Аз мисля, че би могло да се кумулира, тоест в повечето случаи физическо и сексуално насилие е кумулирано и с психическо такова. Тоест пред „или“ би следвало да се постави „и“ – „и/или психическо насилие“.
Поставянето в „икономическа зависимост“ е доста широко понятие. Доста трудно ще се докаже на практика, дори и в съда според мен. Ако единият от съпрузите, да речем, е безработен, а другият работи и го издържа, това икономическа зависимост ли е? Той сам ли се е поставил в тази зависимост, или не?
Тук се говори вече за „бивш съпруг, лице, от което има дете“, тоест тук излизаме изобщо от смисъла, който по-точно сте искали да вложите в този текст, защото кръгът от лица е изключително широк. Възможно е, а и в практиката има дете на лица, бащата, да речем, той не знае, че има и дете. Много пъти се е случвало и той трябва да бъде отговорен по този текст, което е безумно. „Било е във фактическо съжителство“, тоест в един минал момент към датата на извършването на престъплението.
Мисля, че текстът търпи много критика и би следвало да бъде много добре преработен. Аз лично не бих могъл да го подкрепя на второ четене. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Стефанов.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: С молба да отговоря на така поставените въпроси.
Не можем да обединим сексуалното и психическото насилие, тъй като по-надолу в текста е казано по отношение на кого се осъществява това домашно насилие. И в едни случаи би могло да бъде само сексуално, а в други психически, но когато се касае за дете или родител и така нататък, по принцип не бихме могли да залагаме и сексуално насилие спрямо такова лице. Обикновено практиката казва, че се генерира психическо насилие, а там където има проявление и на сексуално насилие, това ще си бъде отделна хипотеза.
В голямата си част от нормата реферира и към чл. 3 на Закона за защита от домашно насилие. В тази връзка всичко е синхронизирано с този закон, който се прилага от доста време, има практика по него и определението реферира към това нещо, просто сме го взаимствали, но е съобразено с изискванията, с принципите на наказателното право и считаме, че дефиницията, която е дадена, е хубава, правно обоснована и издържана. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Стефанов.
Адвокат Бакалов, заповядайте.
ГЕОРГИ БАКАЛОВ: Становището е общо.
Първо, че наистина това определение разширява много кръга на лицата, които биха били засегнати от него, защото, както спомена и колегата, всъщност ние можем да подведем под отговорност лица, които не са били в състояние да знаят, че са извършили такова престъпление. Отделно, досега си говорим, пак казвам, само за съпруги и жени. Замислете се, че всеки низходящ, даже пълнолетен, има право на издръжка, докато учи. Този човек трябва ли да приемем, че е икономически зависим.
Мисълта ми е, че трябва много да се внимава точно с това, защото отваряме вратите за съдебни производства, които могат да бъдат безкрайни.
Другото, което искаме да предложим, е да се обвърже това нещо с Регламент 606.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Той трябва да е обвързан по някакъв начин с Регламент 606, за да има външното изпълнително производство.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Митев – процедура.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Процедурата ми е за прекратяване на разискванията – на второ четене сме. Аз много съжалявам, че адвокат Бакалов, част от колегите не присъстваха на работната група, но всъщност тези въпроси, които задават, целият този дебат тогава го проведохме и с представителите на Министерството на правосъдието, с Върховния касационен съд, част от представителите на неправителствената организация, други НПО-та бяха също. В момента повтаряме и преповтаряме това, до което стигнахме в работната група.
По-важното е, че аз не чух някакви алтернативни предложения. Единственото ясно и конкретно предложение, което чух, за което мога да благодаря на господин Жаблянов, беше да отпадне текста „в икономическа зависимост“. Други предложения не чух. Чух колко не било добро, как щяло да се доказва, как щяло да се прилага. Да, винаги има риск във всяка една норма, а не само в наказателното право и в останалите отрасли, с приложението и с доказването. Но в крайна сметка, нека все пак да имаме някакво по-голямо доверие и на Прокуратурата и на Съда. Ако изначално смятаме, че те не могат да се справят и нямат необходимата квалификация – не мисля, че това трябва да е изходната позиция, от която тръгваме.
Принципният ми въпрос, това вече е към колегите от Правната комисия, колеги, няма никакъв смисъл тогава да правим работни групи, ако ще преповтаряме всичко, което правим в работната група, в заседанието на Комисията.
Пак казвам, ако имате някакви допълнителни предложения, добре – различен текст, който може да предложите и да седнем да го обсъждаме, но всъщност тези разсъждения, които чувам, ние сме ги проиграли, казано метафорично – обсъдили сме ги, разисквали сме ги. Осем часа работи тази работна група. По-хубаво да не си губим времето тогава. Имаше колеги от различните групи, да не губим времето на никой, а да идваме в комисии и тук ще стоим по колкото часа трябва и така. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
По процедура, само добавям следното, защото колегата Попов вметна, че резултатът е същият. Не е същият, колега Попов. Ние решихме концептуално въпроса и както виждате, отказахме се – вносителите, се отказахме от нов, отделен, различен състав за психическо насилие. Виждате, че възприехме съвсем друга законодателна тактика, подход. (Шум и реплики.)
Стремихме се да отчетем това.
В крайна сметка, аз не мога да огранича дебата и не би следвало да се ограничи дебата на второ четене, защото това е официалният дебат и съм длъжен да дам думата на всеки народен представител, без значение дали е бил в работна група или не е бил, дали е мислил по въпроса, или сега за първи път вижда конкретния текст. Така че това си е пълноценно, съобразно Правилника, второ четене.
По предложението за прекратяване по този параграф, има ли възражения? Няма възражения.
Адвокат Бакалов много настоява. Като гост ще си позволя извън Правилника да му дам думата, но прекратяваме дебата.
Заповядайте.
ГЕОРГИ БАКАЛОВ: Да, защото може би се разми конкретното ни предложение, а то беше да се обвърже всичко това с отнетата свободна воля на жертвата. С други думи, всички тези действия, които са извършени, да са при условия на отнета свободна воля на жертвата, за да може наистина да говорим, че има такава зависимост.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Адвокат Бакалов, чух Ви внимателно, но аз не исках обаче да влизаме в този дебат, защото той е концептуален и изначален. При това колегата от „Асоциацията на Бащите в България“ беше и на двете заседания, тоест той можеше да я предложи и да я обсъждаме и в работна група, но смятам, и нека тук колегите специалисти в областта да кажат следното: критерият „отнета свободна воля“ според мен не може да бъде водещ или относим в хипотезата на Закона за защита от домашното насилие. Това че жертвата се е съгласявала, мълчала, понасяла и не е изразявала свободната си воля да се преустанови този тормоз, това не може да бъде критерий, защото то може да бъде резултат от въздействието върху нея. Отнема ѝ се свободната воля, без значение дали е съпруг или съпруга. Това е характеристична особеност на този вид деяние и престъпление, че жертвите мълчат. Те дълго време мълчат, но аз не бих коментирал тук каква е волята им. Това че търпят тормоза, неблагоприятното въздействие, не означава, че те са могли да скочат и да кажат: „Аз имам свободната воля, никой не може да прави това с мен, тръгвам по законов ред, тръгвам да се защитавам.“ Явно има причини за това и тук казусите са индивидуални.
Ако искахте да го развием това, можеше да дадете текст, за да го видим и да видим как би седяла в… Тук не сме в състав, тук сме в дефиниция и в тази дефиниция как би седяло отнасянето към свободната воля. Не твърдя, че съм специалист. Само една година съм обикалял, да кажем, окръжните градове и съм имал 4-5 презентации във връзка с домашното насилие, но не мога да кажа, че съм специалист и че познавам изчерпателно този проблем. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Заповядайте, господин Стефанов.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Аз в тази връзка съвсем накратко.
Бих искал да благодаря на Председателя на Комисията, защото по време на работната група имахме нужда от психиатрична експертиза, от експерти, които се явяват по съдебни дела, по Закона за защита от домашното насилие. Такива бяха поканени, тъй като ние макар и юристи, не притежаваме специфичните медицински знания из областта на психическото насилие. Тогава лекарите, специалисти, които се явяват по съдебните дела, най-подробно обясниха различните хипотези и това поставяне на личността в тази зависимост. Те казаха, че ситуациите са сложни и са най-различни, често пъти жертвата и самите деца, поставени още в най-ранна възраст – те използваха и специални понятия в тази връзка, в такова насилие, пречупва волята им и така нататък. Дори, когато пораснат, те не могат да изявят своята правна защита, да отправят апел към нея. Така че това понятие е гледано и разисквано от всички страни. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Колеги, дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Първо, предложението на колегата Жаблянов, да отпаднат думите „поставяне в икономическа зависимост“.
Който подкрепя предложението на колегата Жаблянов за отпадане на думите „поставяне в икономическа зависимост“, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 10.
Предложението на колегата Жаблянов не се приема.
При това положение подлагам на гласуване текста на работната група да бъде текст за редакция на нов параграф, предложение на Комисията.
За – 14, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се предложението на работната група.
Колеги, пристъпваме към § 1 – текст на вносител, подкрепен от работната група, който става § 2.
Отделно ще Ви ги докладвам. Само § 1 по отношение на чл. 116, ал. 1 „Убийство“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1, който да стане § 2.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуването на работната група.
За – 14, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се § 1 по предложение на работната група.
По § 2 има текст на вносител по отношение на чл. 127, ал. 2.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения и предложения по текста на вносител и предложението на работната група за чл. 127 „Склоняване към самоубийство“.
Работната група предлага да се отхвърли.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на работната група да бъде отхвърлен текста на вносител за чл. 127, ал. 2 – да бъде отхвърлено предложението на вносителя.
Който е „за“ отхвърляне, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 2.
Алинея 2 на вносител се отхвърля.
Пристъпваме към § 3, който ще Ви докладва колегата Митев или колегата Атанасова, който пожелае.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Колеги, § 3 – текста на вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3.
Изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на § 3 по вносител, подкрепен от работната група.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приет е текстът на вносител за § 3.
Параграф 4 – тест на вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4.
Изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на § 4, подкрепен от работната група.
Който е да подкрепим § 4, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се текстът на вносител за § 4.
Параграф 5 – текст на вносител.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, която имате пред Вас.
Изказвания по отношение на § 5? Няма.
Прекратявам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Предлагам Ви да подкрепим редакцията, както е направена от работната група.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се § 5 с редакцията на работната група.
Параграф 6 – текст на вносител.
Предложение за редакция от работната група, което имате пред Вас, по отношение на чл. 143.
Изказвания? (Шум и реплики извън микрофоните.)
По прецизна редакция имаме в чл. 143. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Като сме съобразили – тук, доколкото си спомням, имаше бележки от страна на Върховния касационен съд, сме съобразили тези бележки.
Не виждам изказвания.
Преминаваме към гласуване на редакцията, която работната група ни предлага за § 6.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приет е § 6 в редакцията на работната група.
Параграф 7 – текст на вносител и предложение за редакция на работната група, с което разполагате.
Имате думата за изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване редакцията на работната група за § 7.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се текстът в редакцията на работната група за § 7.
Параграф 8 – текст на вносител и предложение за редакция на работната група за § 8, с който се създава нов чл. 144а.
Имате думата за изказвания.
Тук съвсем накратко. Всъщност текстът на редакция на работната група заменя термина „психическо насилие“, като колегата Кирилов каза, че те като вносители са се отказали. И тук на практика се създава състав на престъплението „следене“, като в ал. 1 на чл. 144а е описан основния състав на изпълнителното деяние. В ал. 2 е обяснено какво е „следене“, като са дадени примери за това – в какво може да се изразява поведението „заплашителен характер“ срещу конкретно лице.
Преди това имахме дебат дали трябва да остане в такава неясна форма. Стигнахме до извода, че е добре да се посочат примери, които виждате, че са описани с думите: може да се изразява в преследване на другото лице; показване на другото лице, че е наблюдавано; навлизане в нежелана комуникация с него; всички възможни средства за комуникация. И на края имаме и квалифициран състав, когато деянието по ал. 1 е извършено в условията на домашно насилие.
Това е накратко историята на чл. 144а. Като, пак казвам, целта беше да се замени текстът на вносител тук за определение не термина „психическо насилие“. (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: …Пренесохме, доколкото е елемент в условия на домашно насилие и мисля, че постигаме целта, а тук оставяме само преследването.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Да, махаме и специалната цел по препоръка на Върховния касационен съд, с оглед трудността за доказване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Божанков, за изказване.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Това от практическа гледна точка е изключително важен текст, тъй като може би най-честите оплаквания, смея да твърдя, имаме много приятели и познати, които точна в такава ситуация не могат да намерят адекватна защита. Това има мащабите на епидемия – хора, които са следени, преследвани и притискани. Мисля, че текстът е адекватно разписан и може би една адекватна промяна. Аз лично ще я подкрепя.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Божанков за изказването.
Реплики? Не виждам.
Адвокат Бакалов за изказване.
ГЕОРГИ БАКАЛОВ: Да, съгласен съм, че този текст е изключително важен относно преследването, но според мен не трябва да отпада или да се маха с лека ръка и психическият тормоз, защото преследването според мен е само част от този психически тормоз. Ако наистина лицата вече не съжителстват заедно – да, нямаме възможност да си влияят по този начин, както биха си влияли, ако съжителстват заедно. Тогава обаче се поставя въпроса: докъде стига домашното насилие? Това, което обсъждахме преди малко в определението. Защото в тази хипотеза, ако кажем, че лицето е преследвано в условията на домашно насилие, всъщност може би влизаме в леко вътрешно противоречие с текста на определението, което приехте за домашно насилие преди малко.
Затова според мен трябва да останат и „психическо насилие“ – трябва да има така или иначе, защото много често едното е провокирано от другото, а въпросът със следенето следва да се детайлизира в насока на това, че когато едното лице лишава системно другото, което евентуално се тълкува като насилник, от възможност да се възползва от родителските си права, защото най-честите практически оплаквания са точно за това, че когато някой от родителите ходи да вижда детето пред детски градини, училища и така нататък, съответно родителят, който упражнява родителски права и не му дава тези родителски права, всъщност подава жалби за насилие, че той е следен и тормозен в този смисъл. Това беше просто забележка.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за становището на адвокат Бакалов.
Аз искам да направя следното уточнение и моля колегите пеналисти да вземат становище по него и да верифицират, тоест да кажат дали правилно възприемаме законодателната конструкцията, която преследваме.
Психическото насилие остава обект на Закона за борба с домашното насилие във всички случаи, дори и при еднократен акт, дори без системност, но то влиза в наказателната отговорност, то влиза като предпоставка, влиза като квалифициран състав в случаите на: убийство, принуда, закана, телесна повреда. Там вече психическото насилие при условията на системност води до квалифициран състав и съответно до по-тежка наказуемост, когато е в условията на домашно насилие. Мисля, че така сме осъществили наказателноправна защита за комбинацията в най-тежките, в най-обществено опасните случаи на домашно насилие и увреждане на личността.
А по отношение на родителското отчуждаване, психическото насилие го коментирахме и го пренасочихме към редакция на чл. 182 – към неизпълнение на съдебно решение за родителски права. Респективно, когато имаме твърдения за психическо насилие по отношение на дете, то би следвало да се отнася в хипотезите на изпълнение или на неизпълнение на съдебното решение във връзка с родителските права по чл. 182. Такава беше волята на работната група.
Моля, ако аз не съм разбрал, да коригират колегите експерти в Наказателното право или колегите, които имат различно виждане по този въпрос.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, на колегата Кирилов.
Реплики? Не виждам.
Само като потвърждение на това, което господин Кирилов каза. Действително в работната група решихме, че въпросът с родителското отчуждение ще го решим с промени в чл. 182, от една страна, по отношение на тежестта на наказанията и, от друга, вече по отношение на преследването, тоест то да започва по тъжба на пострадалия, но това е в следващите параграфи.
Също така, както беше казано от господин Кирилов, те се отказват на този етап от това отделно определение, извън определението в чл. 93, който вече приехме, на домашно насилие, част от което е всъщност психическото насилие. Затова пък виждате, че в ал. 3 на новия чл. 144а имаме квалифициран състав, когато деянието по ал. 1 – за следене, е извършено в условията на домашно насилие.
Заповядайте, от Министерството на правосъдието.
МИРЕНА ЦЕНОВА: Благодаря Ви, господин Митев.
В подкрепа на казаното дотук бих желала да припомня, че на работната група се съгласихме да отпадне този текст, тъй като той е въведен в законодателствата на някои държави, той е изключително нов за нашето законодателство, особено за Наказателния ни кодекс. Установено е, че на този етап е изключително трудно доказуемо това насилие, дори и чрез експертизи. Тъй като в чужди законодателства се наблюдава и голяма злоупотреба с някакъв такъв състав, по-добре на този етап да не го въвеждаме. Тъй като Прокуратурата, доколкото разбрах, вече от 2018 г. събира статистика за домашното насилие, което ни увериха, че до средата, или края на 2019 г., ще бъде готова, ще имаме възможност за анализ на тази статистика.
До момента имаме статистика единствено от неправителствени организации – колко са жертвите на домашно насилие. Не можем да определим точно формите, които преобладават специално за българската среда – дали са повече телесните повреди, дали са убийствата, дали са изнасилванията. Предлагам тогава да се прецени допълнително дали да бъде вкарано психическото насилие и как точно да бъде направено, за да бъде работеща нормата и наистина да помогнем с нея, вместо да попречим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря за тези разяснения.
Действително беше точно така. Идеята беше всъщност да имаме текст, който да е работещ, а не да приемем просто едно определение, което след това няма как да бъде прилагано, или сериозно ще се затрудни правоприлагането и по становището на съдиите от Върховния касационен съд.
Други изказвания по обсъждания текст?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Само едно предложение.
В ал. 2 думата „показвам“ да се замени с „довеждане до знанието на другото лице“.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Ако може само да чуем госпожа Манолова – някакво становище за това предложение, с оглед прилагането.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Според мен думата „показване“ на другото лице, че е наблюдавано е достатъчно широк термин и може да включва най-различни форми на това показване – дали през интернет, дали физически да стоите на отсрещния тротоар и да виждат, че сте там. При всички положения, за да е съставомерно деянието, трябва да има умисъл. Така че „довеждане до знанието“ – за мен едното се съдържа в другото, така че, както прецените.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на госпожа Манолова.
Заповядайте, господин Стефанов.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Благодаря Ви.
Също бих искал да взема отношение по това предложение като експерт, без да преча на работата на народните представители. Струва ми се, че показването включва в себе си довеждането до знание на определеното лице, тъй като това е крайният резултат – да бъде насадено в него чувството, че то е следено и че всичко е под контрол от заплашителния елемент.
„Довеждане до знанието“ пак ще ни вкара в създаване на дефиниция, не знам какво, не знам що, просто няма да върши работа. „Показване“ мисля, че е идеалното определение. Благодаря и с най-голямо уважение към предложението на господин Попов, но струва ми се, че „показване“ е оптималният вариант, който може да бъде използван. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на господин Стефанов.
Адвокат Бакалов.
ГЕОРГИ БАКАЛОВ: Още едно чисто терминологично – „довеждане до знанието“ предполага възможност на трети лица да злоупотребят с това поведение, ако им е известно, че има спор между лицата, които са съжителствали. Защото „показването“, по-скоро чисто терминологично, предполага личното участие на дееца, докато „довеждане до знанието“ би могло да включи и участието на трети лица. Така че считам, че „показване“ също е много по-точно.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви за това уточнение.
Други изказвания? Не виждам.
Колеги, преминаваме към гласуване на предложението на господин Попов – думата „показване“ да бъде заменена с израза „довеждане до знанието на другото лице“.
Който е съгласен да подкрепим това предложение, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – 10.
Не се подкрепя предложението на колегата Попов.
Подлагам на гласуване текста на вносителя в редакцията на работната група за създаване на нов чл. 144а.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Заповядайте, господин Кирилов.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Уважаеми колеги, пристъпваме към § 9 – текст на вносител, по отношение на „лека телесна повреда“, чл. 161, ал. 1.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция, с която Вие разполагате.
Имате думата за мнения, становища, изказвания, предложения.
Колегата Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
През цялото време, докато работим този закон, търсим подходящия баланс. Тук е един от най-деликатните моменти, доколкото Наказателният кодекс, тоест държавната репресия влиза в семейството. Очевидно е, че чисто частният характер на това престъпление се оказа неадекватен, имайки предвид трудностите на жертвата да докаже деянието сама, но и напълно публичния характер може да бъде прекомерна мярка.
Затова, ако си спомняте, ние внесохме Законопроект през месец януари 2018 г., ние – имам предвид групата на БСП, с който да се обърне внимание на този въпрос. Решението, което предложихме тогава, беше тези престъпления да стават от така наречения „публично-частен характер“. Идеята ни беше началото на процеса да остане във волята на жертвата, която веднъж, когато го заяви, тогава вече да влиза в сила прокуратурата и съответните държавни органи и тя да няма право повече да се откаже от нея.
Сегашното предложение, доколкото го разбирам, означава тези деяния да станат от изцяло публичен характер, тоест да може да бъдат започнати преследвания извън каквото и да е волеизявление на евентуалната жертва на престъпление, което, още веднъж искам да кажа, съдържа рискове, доколкото става дума за семейни взаимоотношения.
Затова аз мисля, че нашето предложение, което доколкото си спомням беше подкрепено и от прокуратурата със становище, беше прието на първо четене от Народното събрание, за един междинен подход, при който това да е престъпление от публично-частен характер, е по-подходящо за целите, които преследваме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Чисто процедурно, нашият Законопроект, който беше приет на първо четене, а на второ не е присъединен към този – сигурно имате основания, но при всички случаи те разглеждат един и същи предмет, в случая един и същи текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Единствено процедурно не сме могли да го инкорпорираме в този текст, защото го гледаме като отделен Законопроект и нямаме общ доклад по двата законопроекта, но приемам, и ако не възразявате, приемам Вашето предложение като предложение по чл. 83, ал. 5 от Правилника.
Да изчета ли текста на колегите?
„В чл. 161 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „чл. 129 и запетаята след тях се заличават“.
2. В ал. 2 в началото на изречението, след предлога „за“ се добавя „телесна повреда по чл. 129, причинена на възходящ, низходящ съпруг, брат или сестра, както и за“.“
И следващият параграф е за чл. 296 и то се покрива. (Шум и реплики.)
Член 129 го няма тук – нито в текста на вносител… (Реплики извън микрофоните.)
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Само да се присъединя, ако мога да помогна. Да, действително, няма чл. 129. Това е средната телесна повреда. Изважда се и се прави, както казва народния представител господин Зарков, се прави „престъпление от общ характер“, сиреч да се преследва официално от властите в страната. Предложеното от народния представител господин Зарков също е възможно като законодателна и правна техника. Пак се повдига степента на ангажираност на държавата към това деяние – да може, както той каза, веднъж жертвата, престрашила се и сезирала властите, след това да няма право да оттегли жалбата си, да се спогодят там и да приключи така с нищо.
Нашето предложение – и в работната група обсъждахме дали да засилим още, ако това бъде прието от народните представители, да бъде споделено, да повдигнем още един път степента на ангажираност, да си започва официално разследване при първи данни за следи от насилие и така нататък в такива случаи. Защото нали казахме, че всичко да се крепи около тази зависимост на жертвата – на по-слабия в домашното насилие, и страхът, който изпитва от насилника си, срамът да не стане достояние на комшии и така нататък, и много често – това, което в мотивите е написано, те нямат воля да отидат при правоохранителните органи в полицията като първо ниво и да потърсят своята защита. И заради това казваме – официалното начало, за да може, ако пристигне екип на Бърза помощ, медицински лица и така нататък, като констатира тези следи, които казахме – спукани тъпанчета и така нататък, които са си средна телесна повреда, да могат те вместо жертвата да сезират съответната компетентна прокуратура, МВР и да започне официално разследване.
Това ни е била идеята, уважаеми господин Зарков. Ако бъде споделена, моля да бъде подкрепена. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Стефанов.
Госпожа Манолова.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Позволете ми освен това предложение, което прочетохте от Законопроекта, внесен от народните представители от БСП, искам само да обърна внимание, че освен тази промяна, която предлага сега вносителят – средната телесна повреда между възходящи и низходящи съпруг, брат или сестра от чист частен характер, да стане „престъпление от общ характер“, се предлага и друго разширяване на приложното поле, което също е доста притеснително от гледна точка степента, докъде може наказателното право да се намеси в такава чувствителна сфера като семейните отношения.
Какво имам предвид? Освен тази средна телесна повреда, която предлагате да стане от частен характер – общ, се предлага също средната телесна повреда по чл. 132, тоест „телесна повреда – средна, предизвикана в състояние на ефект, в резултат на провокиращо поведение от пострадалия, както и средна телесна повреда в условията на неизбежна отбрана“, без значение – тук не играе роля връзка между и извършителя, тоест става въпрос за всякакви казуси на средни телесни повреди между пострадал и извършител, без родствена връзка между тях, от частен характер, както е в момента, да стане – общ.
Искам да обърна внимание на народните представители, че неслучайно точно тази хипотеза на телесна повреда по чл. 132 е изведена от законодателя като престъпление от частен характер, да зависи изцяло от волята на пострадалия. Казвам „неслучайно“, защото и в двата случая на такова деяние, имаме някакво неправомерно поведение от страна на пострадалия. Дали ще е било тежка обида, клевета, за да изпадне деецът в състояние на ефект и да извърши престъплението, или ще е било неправомерно поведение, изразяващо се в нападение, на което нападение извършителят отговаря, за да защити свои или чужди интереси и да отвърне на неправомерното обществено опасно поведение на пострадалия, пак казвам, имам логика в тези случаи – и то доста сериозна логика, наказателното преследване да е поставено в зависимост от волята на пострадалия, при положение че в него се корени причината извършителят да извърши съответното деяние.
Така че Ви моля, ако решите, да не подкрепяте изцяло текста на вносителя, а просто да остане досегашното положение „средната телесна повреда“ по чл. 132 да си остане „частен характер“, а не „общ“. Благодаря. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Пак да поясня, че не в ал. 2, а в ал. 1, колеги.
Има само лека телесна повреда по 132. В момента действащият текст на 161, ал.1 говори за лека и средна телесна по 132, както и за средна телесна по 129 и 132 между роднини. Вие махате всичко това.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест идеята и на колегата Зарков, и на колегата Манолова, е да остане списъкът така, както е сега, а 129 да премине в ал. 2. Това е идеята, така ли?
КРУМ ЗАРКОВ: Нашата идея, която внесохме януари, беше: 129 да се превърне в престъпление от така наречения „публично-частен характер“, тоест, да, да мине от първата във втората алинея. Член 132 не сме го засягали, именно защото това са телесни повреди, предизвикани от пострадалия, тоест при състояние на афект, който е пък е предизвикан от пострадалия с насилие с тежка обида с клевета.
Законодателят, който е писал наказателния закон, е имал най-различни причини да изведе това нещо да е от частен характер, както каза и госпожа Манолова.
Въпросът е, че ние считаме, че за 129, имайки предвид тематиката, която третираме, това не е подходящо, но ми се струва, че и прекалено навлизането на репресията в дома е да стане от общ характер. Затова предложихме този междинен вариант, който обсъждахме и който ми се струва по-адекватен.
Аз напълно разбирам и споделям притесненията на Министерство на правосъдието за факта, че един от сериозните проблеми е да се превъзмогне уплахата у жертвата, евентуалните притеснения, които тя би могла да има. Това обаче важи с особен характер, когато тя трябва не само да подаде тъжба, но и да води цялото производство. Това става фактически невъзможно.
Но в практиката най-често се случва, че такова нещо се образува действително по тъжба. Първо, има оплакване, включително когато става дума за някакво обективно състояние – линейка и така нататък, има и други текстове, които могат да се включат, но в хипотезата, в която говорим,, най-често става дума за тъжба, която обаче веднъж, когато разбира жертвата какво й предстои, вследствие на тази тъжба, тя често се отказва от нея.
Затова ние предлагаме да започне преследването по тъжба, но веднъж подадена тази тъжба, да остане преценката на прокурора дали, кога, докъде трябва да води преследването.
Това беше предложението, което направихме януари месец и което ми се струва, че намира този баланс в тази ситуация.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, аз Ви предлагам следното: някой спори ли по предложението, което е в Законопроекта на колегите от БСП – чл. 129 да премине в ал. 2.
Има ли някой нещо против? Няма.
Като няма, значи сме съгласни по това.
Другият въпрос касае средната телесна повреда по чл. 132 дали да остане в ал. 1 или да премине в ал. 2?
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Пак да внеса яснота.
В момента средната телесна повреда, когато не е между роднини, но е извършена в състояние на афект, тоест предизвикана от пострадалия, или състояние на неизбежна отбрана, тоест пак имате неправомерно поведение на пострадалия, в момента е чист частен характер – тъжба до съда, тежестта на доказване тежи върху пострадалия и може да се прекрати по негово искане съдебното производство.
С предложението по вносител се предлага това престъпление – не между роднини, да стане „общ характер“, тъй като се маха средната телесна от действащия текст на ал. 1 на чл. 161.
И още нещо. Пак за тази телесна повреда, но вече за всички телесни повреди – лека, тежка и средна, пак по чл. 132, тоест в състояние на афект и неизбежна отбрана, но когато са извършени между роднини, също да отпадне от ал. 1, което престъпление до момента е било чисто от частен характер и да стане общ характер. Това се предлага в момента по вносител.
Моите теоретични притеснения, които изказах, а и от гледна точка на практиката са, че така изключително много се разширява приложното поле на наказателната репресия и се навлиза в тази чувствителна сфера на семейните отношения. Още повече че се касае, пак казвам, за телесни повреди, които са предизвикани от пострадалия. И ми се струва логично от волята на пострадалия да зависи дали да започне, или не, едно наказателно престъпление, при положение че то е причината е да бъде извършено престъплението.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Министерство на правосъдието съгласни ли сте с това?
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Да, възприемам така изложената теза от госпожа Манолова.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Може ли тогава госпожа Манолова да формулира текст, който да предложим на Вашето внимание?
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Текстът би трябвало да е следният: „За лека телесна повреда по чл. 131 и 131, ал. 1, точки 3 до 5, за лека и средна телесна повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 144 – нататък върви, както е предложен текстът, „както и за телесна повреда по – ако се приеме чл. 129 – ще отпадне, ще отиде в ал. 2, за телесна повреда по чл. 132, чл. 133 и чл. 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг, братя или сестра, наказателното преследва се възбужда по тъжба на пострадалия.“
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: С риск да си навлека неприятности – все пак текстът е наистина ключов и много важен, може би си заслужава да вземем 10 или 15 минути почивка, да го изпишем така, както ни го прочете госпожа Манолова, за да го погледнем написан, тъй като материята е изключително деликатна.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Абсолютно съм съгласен, тъй като иде реч до препратки в голям кръг от състави.
Не възразявам по това.
Има ли възражения за прекъсване от 10 минути?
Само обаче припомням на колегите, че съобразно това, което говорихме в миналото заседание, вчера имаше среща с представители на Министерството на правосъдието, частните съдебни изпълнители, Асоциацията на банките, на която аз не можах да присъствам, защото се оказа, че спешно трябва да отговорим на пресконференция на опозицията и тя се водеше от колегата Митев, който, когато прецени, ще ни запознае. Но за днес отложихме другата среща, която пропадна, с Нотариалната камара. Така че да знаете тя беше пренасрочена за 16,00 ч., то 16,00 ч. вече премина, да знаете това обстоятелство.
Може би е добре все пак да приключим с второто четене. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Госпожо Манолова, с такова натоварване съгласявате ли се? Ако иска и колегата Зарков да отиде с госпожа Манолова.
Колеги, при това положение отлагаме § 9, докато колегите подготвят текст на Вашето внимание.
Продължаваме с § 10 – текст на вносител. Нямаме становище от работната група, тоест само е текст на вносител.
Имате думата. Това е за чл. 177:
„Който склони някого по насилствен начин да встъпи в брак и поради това бракът бъде обявен за недействителен, се наказва с лишаване от свобода до три години“.
В работна група коментирахме евентуалното отпадане. В текста на вносителя отпада частта: „поради това бракът бъде обявен за недействителен“.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Аз считам, че старият текст е по-приемлив и по-житейски издържан. Затова няма да подкрепя този текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Найденов.
Госпожа Ценова, заповядайте.
МИРЕНА ЦЕНОВА: Благодаря, господин Кирилов.
Ако мога да обясня защо се стигна до тази редакция и как сме подходили към житейските ситуации.
Отново става въпрос за обсъдената вече воля на жертвата, тъй като от нея зависи да поиска бракът да бъде обявен за действителен или нейно активно поведение, което невинаги се случва на практика. Тя е по-склонна да търпи и дори физически да избяга от съпруга, на който е дадена, защото това е ситуацията – тя е склонена, пречупена и не се знае дали дори ще има правната култура да знае, че има такава възможност да си поиска прекратяване на брака. С оглед на това сме предложили да отпадне. Беше и идея на съдиите, които участваха в работната група, когато сме мислили текста, от гледна точка на практиката. Това е, благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Ценова.
За да опростим максимално, иде реч за това – дали имаме съдебно решение, с което бракът вече е обявен за нищожен поради липса на воля, или нямаме такова, ако вярно обяснявам.
Колегата Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Аз подкрепям госпожа Ценова и искам да кажа, че тук вече говорим всъщност за лице, което е изпаднало в някакъв вид зависимост и няма как да искаме от него да проявява една правна култура, която му липсва, още повече че му липсва и житейският опит от това, че обикновено се случва на лица, които са непълнолетни – поне такава е практиката в България, доколкото аз съм се сблъсквал с нея.
От друга страна, считам, че правилно е поставена една долна граница, която ограничава възможността на адвокатурата, независимо че съм адвокат, ограничава възможността на адвокатурата, независимо че съм адвокат, ограничава възможността на адвокатурата по отношение на сключването на споразумение и по този начин, мисля, че ще действа по-добре генералната индивидуална превенция.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Байчев.
Има ли реплики по неговото изказване? Няма.
Други изказвания?
Адвокат Бакалов, след това колегата Митев.
ГЕОРГИ БАКАЛОВ: Аз съм всъщност точно на обратното мнение, пак с цел да не се злоупотребява в случай на развод или евентуално, ако си говорим за домашно насилие. Ако лицето твърди, че е било принудено да встъпи в този брак, или заплашва този, с който е в брак, че може да го твърди, това директно му дава допълнителни възможности да злоупотребява. Всъщност преследването срещу това лице ще бъде от държавата и даваме коз на хора с противоправно поведение и то много силен коз в ръцете. Затова считам, че не трябва да има минимум.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на адвокат Бакалов.
Има ли реплики към неговото изказване? Няма.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, аз ще подкрепя текста на вносител. Смятам, че той дава много по-голяма правна защита от сега действащия текст на чл. 177, има много повече хипотези – имаме квалифицирани състави, една наказателно-правна защита, която до този момент на практика жертвите на този род деяния не са получавали.
Не смятам, че чак до такава степен са основателни опасенията за злоупотреба. Пак казвам, тук не трябва да забравяме, че все пак преценката дали има достатъчно данни за извършено престъпление и дали ще бъде внесен обвинителен акт в съда и на прокуратурата, в крайна сметка съдът пък произнася крайния акт – присъдата.
Но смятам, че е добро това предложение, което е направил вносителят. Нека не забравяме, че чл. 177 е в този вид от 1968 г., когато е приеман Наказателния кодекс и доста са се променили обществените условия. И смятам, че това, което е записано, особено в квалифицираните състави – ако искате погледнете и ал. 5 специално, смятам, че отговаря на съвременните условия и осигурява адекватна защита на жертвите на това престъпно деяние.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Митев.
Реплики към това изказване? Няма.
Колеги, има ли други изказвания? (Шум и реплики извън микрофоните.)
Ние не възразяваме спрямо Вашата законодателна инициатива. Аз днес, за да не се заяждам от трибуната, не изброих колко Ваши предложения и по колко закона сме приели.
Мълча си, опитвам се да бъда професионално толерантен. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Тук няма проблем. Ако искате в дебата ще стана и ще кажа, че на вносителите текстът съответства и сме го съобразили – и с Министерство на правосъдието, и вносителите, и госпожа… (Шум и реплики извън микрофоните.)
Тоест един вид, припознали сме го още от онзи момент. Но ние никога не сме спорили и от трибуна ги приехме на първо четене. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Добре, няма други изказвания.
Колеги, закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, който съответства, сходен е до степен на идентичност със законодателната инициатива на господин Байчев и група народни представители.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Колеги, пристъпваме към третото ключово и много обсъждано предложение, въпрос и проблем, който коментирахме.
Това е предложение на работната група да се създаде нов § 11 по отношение на чл. 182, ал. 2, което е на Вашето внимание. Това е изпълнение на съдебно решение, тоест по-скоро неизпълнение на съдебно решение за родителските права.
До това стигна работната група, заедно с двете асоциации на Бащите.
Имате думата за мнения, становища, включително и разяснения, който прецени.
Това е синдром на родителското отчуждение и променяме характера. Тук обаче съобразяваме новото обстоятелство, справката от Прокуратурата.
Колегата Митев пожела официално думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, в работната група стигнахме до извода, че е по-добре вместо да правим специален състав за родителското отчуждение, да се опитаме да постигнем същия ефект със завишаване на санкциите и с превръщането им от алтернативни – специално по отношение на глобата, в кумулативни, тоест задължително да бъде налагано наказанието „пробация“, заедно с наказанието „глоба“, като се увеличава стойността на глобата, може да видите.
Смятаме, че по този начин ще бъде изпълнена индивидуалната и генерална превенция. Това предложение – създаване на нов параграф, е свързано и с последващо създаване на още един параграф – нов 14, в който се предвижда престъплението по чл. 182, ал. 2 – наказателно преследване, да се възбужда по тъжба на пострадалия.
Имате статистиката на Прокуратурата на Република България, от която ще видите, че всъщност от момента, в който е станало това престъпление, тъй като то е било навремето от частен характер, след това е минало от общ характер. Откакто е минало от общ характер се увеличават, в общи линии, и отказите за образуване на досъдебно производство. Не са толкова много образуваните досъдебни производства, а пък са, бих казал, погледнато отчайващо малко прокурорските актове, които са внесени в съда. На базата и на тези данни, и в светлината на тези данни, смятам, че е удачно създаването на новия § 14. Казвам го тук, тъй като той е свързан с предложението за създаване на нов § 11 по отношение на наказанието за неизпълнение на съдебно решение, относно родителските права. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Реплики към това изказване? Не виждам.
Адвокат Бакалов, заповядайте да изказване.
ГЕОРГИ БАКАЛОВ: Само едно уточнение може би, че всъщност аз съм много „за“ да се засилят санкциите, но имаме един сериозен въпрос, който трябва да си зададем тук. Както е казал Чезаре Бекария, не е проблемът в тежестта на наказанието, а в неговата неотменимост. Въпросът е как да засилим възможността този, който има право на това изпълнение – да го получи. Защото всъщност основният ни проблем към настоящия момент е, че изпълнението, по една или друга причина, или се бави, или чисто практически се отказва от съдебни изпълнители – най-вече от тях всъщност, или съдействието на полицията е много затруднено.
Така че по-скоро в някой подзаконов нормативен акт би следвало да се замислим за система, която наистина да осъществи тази защита и да даде възможност на хората, които имат право да получат това изпълнение, да се възползват от държавната принуда.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на адвокат Бакалов.
Други изказвания, мнения, предложения? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване на предложението на работната група за създаване на нов § 11, с промяната в чл. 182, ал. 2, така както я виждате.
Който е съгласен да подкрепим предложението на работната група, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Прието е предложението на работната група за нов § 11.
Параграф 11 по вносител – за промяна в чл. 190.
Имате думата за изказвания.
Не виждам заявки за изказвания.
Подлагам на гласуване текста на вносител за изменение на чл. 190.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се текста на вносител за чл. 190– за § 11, който става § 12.
Параграф 12 – текст на вносител за отмяна на ал. 4 в чл. 191.
Изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на текста на вносител за § 12, който става § 13.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се текста на вносител за § 12.
Работната група предлага да се създаде нов § 14, с който се създава нов чл. 193а – за престъпления по чл. 182, ал. 2 наказателно престъпление се възбужда по тъжба на пострадалия.
Изказвания? Не виждам.
Прекратявам разискванията и преминаваме към гласуване на предложението на работната група за създаване на нов § 14, с който се предлага създава нов чл. 193а.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението на работната група за създаване на нов § 14.
Параграф 13 по вносител, който, ако бъде подкрепен, ще стане § 15.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на § 13 по вносител.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се текста на вносител за § 13, който след преномерирането става § 15.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Митев.
Стигнахме до „Преходни и заключителни разпоредби“ и до § 14 – текст на вносител, и предложение на работната група, която не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 16.
Виждате текста, който е предложен от работната група.
Имате думата. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението и предложението на работната група да не се подкрепи текста на вносителя, а да се приеме предложената редакция.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Параграф 15 по вносител. Само това имаме по § 15 по вносител. (Реплики.)
Добре, и 16-ти по вносител.
Първият параграф касае изменение в НПК, вторият касае изменение в ЗИНЗС.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текстовете на вносител за § 15 и § 16 по Доклада.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
С това приключихме текста, но трябва да се върнем към § 9.
Колегата Манолова, ще изчетете ли теста?
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Параграф 9.
„§ 9. В чл. 161 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) За лека телесна повреда по чл. 130 и 131, ал. 1, т. 3 – 5, за лека и средна телесна повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 144, ал. 1, чл. 145, 146 – 148а, както и за телесна повреда по чл. 132, 133 и 134, причинена на възходящ, низходящ съпруг, брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.“
2. В ал. 2 думите „За престъпления по чл. 133, чл. 135, ал. 1, 3 и 4 и чл. 139 – 141“ се заменят със „За телесна повреда по чл. 129, причинена на възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра, както и за престъпления по чл. 133, чл. 135, ал. 1, 3 и 4, чл. 139 – 141 и чл. 144а, ал. 1“.“
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, имате думата за изказвания, мнения, предложения, уточнения?
Колегата Ценова.
МИРЕНА ЦЕНОВА: Благодаря, господин Кирилов.
Подкрепям предложението по отношение на чл. 132, когато става въпрос за афект, той да бъде изведен и така както е предложено да се възбужда по тъжба да пострадалия, въпреки че в едни семейни отношения и домашно насилие кой е започнал, кой е предизвикал афект, мисля, че така ще е сложно, но да кажем е добре.
По отношение на чл. 129, за съжаление, бих искала да си споделя вижданията. Както видяхме още в дефиницията „домашно насилие“ ще бъде тогава квалифицирано като такова извършването, когато е системно, тоест три и повече акта, тоест отделното домашно насилие, средната телесна повреда в условията „еднократен акт на домашно насилие“ ще мине по чл. 129. Така че по възможност, ако не може само за лека телесна повреда по чл. 129... (Реплика.)
Средна! За телесна повреда.
Ако има някаква възможност да отпадне, мисля, че ще е добре. Все пак е средна, не е най-тежката, но не е и най-леката.
Ако може да се обмисли ще съм благодарна.
Защото това означава още един вид посегателство в дома да бъде от общ характер, а не по публично-частен и не по желание и по подаване на иск от пострадалото лице.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Средна телесна…! (Реплики.)
МИРЕНА ЦЕНОВА: Това е, да.
КРУМ ЗАРКОВ: Ние предложихме да е от публично-частен характер. Вносителите са предложили да е от публичен характер. Министерството на правосъдието настоява да е от публичен характер…
МИРЕНА ЦЕНОВА: Да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вие съгласни ли сте? Опозицията съгласни ли сте да повишим интензивността на разследването и преследването?
КРУМ ЗАРКОВ: Тук не става дума за интензивност на разследването. Не искам да се повтарям и да губя време, затова ще се опитам да го обясня по друг начин.
Ние си поставихме същата цел, а именно по-ефективно разследване на този вид престъпления, само че взимайки предвид факта, че ако го направим изцяло по служебен ред, това може да доведе до прекомерно навлизане на наказателната репресия в семейни взаимоотношения. Няма нужда да влизам в различни детайли какви абсурдни ситуации могат да се получат.
Затова нашето предложение е преследването да започва по тъжба на жертвата. Веднъж подала тази тъжба тя да не може да се отказва от нея и прокурорът да преценява дали да я продължава, как да я продължава, какво да я прави.
Другият вариант е: изваждаме това, което е предложено от вносителя – жертвата изцяло от тази работа, в който случай може прокурорът да започне наказателното преследване, дори ако тази жертва не иска да го направи. Това е въпросът, който се поставя.
Ние не сме съгласни с това, което казва Министерството на правосъдието, поради простата причина, че сме предложили нещо друго, имайки предвид различните нюанси на въпроса.
Затова помолихме законодателния референт да направи текст, който отразява това разбиране – за публично-частната… Това е фундаментален въпрос, важен.
Не мисля, че става дума за интензитет на преследването. Веднъж започнато преследването, то е с еднакъв интензитет. Тук става въпрос – кога започва и кой е човекът, който решава дали да започне – дали е прокурорът или жертвата, но веднъж започнато, интензитетът на преследването е еднакъв.
Последна дума само да кажа, нека да не влизаме в заблуждение. Това че нещо не е домашно насилие не значи, че не е насилие, а всяко насилие е наказуемо. Също да имаме това предвид. Да не създадем усещането, че, видите ли, ако нещо отпадне от тази хипотеза, то ще стане позволено да се употребява насилие срещу когото ѝ да било, с каквито ѝ да е взаимоотношения. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Значи в общия случай средната телесна повреда си е в общия ред.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Извинявам се, ние понеже сме две дирекции – вътрешно законодателство и международно. От вътрешното законодателство аз подкрепих и изказах моето становище, че подкрепям балансирания подход и консенсуса, който постигнаха народните представители. Аз го подкрепям. Това е моето становище, но не мога да въздействам на колегата – тя си изразява нейното становище.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: И двете тези са легитимни, аз не оспорвам това нещо, но ние, господин Председател, трябва да гласуваме. Имаме два варианта, които са ясни, така че ако искате, аз Ви благодаря за възможността въобще да изгласуваме нашето предложение, тъй като така, както беше залегнало в Закона нямаше…
Така че аз предлагам да изгласуваме нашето предложение и съответно това на вносителите, ако то не се приеме – следващото.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, ще го изгласуваме.
Последно изказване – колегата Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря.
Аз считам, че не трябва всяко деяние да се преобразува в престъпление от общ характер. Нека да дадем възможност на жертвите сами да преценят да образуват ли дело, или не. Едно счупено кутре, един счупен пръст – също е средна телесна повреда. Значи ли, че за това съпругата или съпругът следва да бъдат съдени, ако другият не желае. Защо трябва да се прави всичко това?
Споделям становището на колегата Зарков, но донякъде. Аз считам, че жертвата следва да има право да си оттегля жалбата. Защо? Защото, ако се стигне до съд, тя пред съда жертвата ще излъже и делото пак ще се прекрати. Няма смисъл от тези разигравания и дълги процеси. Ако на жертвата ѝ бъде наложено от другата страна, че ще последват редица последици, ако поддържа жалбата или ако не може да се оттегли жалбата – няма да има ефект от това разследване. Ще бъде въртене на празна шайба – дознатели, прокурори, съд и накрая нищо.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Найденов.
Госпожа Ценова, но наистина последно.
МИРЕНА ЦЕНОВА: Благодаря за така изразените становища.
Разбирам уважаемите народни представители. Въпросът е наистина дали жертвата ще има сили и възможност да пристъпи и да заведе дело за това дори и да иска. Ние сме за най-добрата работеща и даваща най-широка защита на практика норма. Нямам нищо против това, което казват, наистина да бъде това, което ще работи на практика. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на колегите от „БСП за България“ по отношение на чл. 129, както те са го формулирали в тяхната инициатива, с вносител господин Байчев и група народни представители.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Въпреки убедителността на Международната дирекция на Министерството на правосъдието, все пак мисля, че Правната комисия възприе оптимално решение и съобразно инициативата на опозицията.
Подлагам на гласуване техническата редакция, предложена – тя е и съдържателна, съобразно дебата, съобразно това, което възложихме на госпожа Манолова – тази редакция плюс приетото предложение на колегите от БСП.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението.
С това приключихме обсъждането на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-76, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители.
Благодаря на Министерството на правосъдието, на организациите, които активно участваха в работната група и в дебата, на госпожа Манолова благодаря, на съдиите от Второ наказателно отделение благодаря.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2019 г. № 902-00-3, внесен е от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
Гост от Министерството на правосъдието, е госпожа Биляна Белякова – директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“.
Госпожо Директор, заповядайте накратко.
БИЛЯНА БЕЛЯКОВА: Благодаря, господин Кирилов.
Уважаеми народни представители, Министерството на правосъдието е заложило две приоритетни теми в областта на правосъдието в Годишната програма за 2019 г. за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейски съюз. Тези две теми са съобразени с досиетата, които в момента са на масата на преговорите в рамките на Съвета и са предложени от Европейската комисия.
Първата тема, която сме заложили, е Регламентът „Брюксел IIа“ , чиято цел е повишаване защитата на интересите на децата и гарантиране правата на европейските граждани в областта на семейното право.
Другата тема, която сме заложили, е подобряването на трансграничния достъп до електронни доказателства по наказателноправни въпроси.
По време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз – Регламентът „Брюксел IIа“, беше наш първостепенен политически приоритет в областта на гражданското право. Това е един от основните актове в областта на гражданското сътрудничество в рамките на Европейския съюз и вече няколко години текат преговори по този проект.
Решението за това „Брюксел IIа“ да е наш приоритет по време на председателството беше обусловено от желанието на България за подобряване на действащите механизми за връщане на отвлечени от родителите си деца и за обективиране на взаимното доверие в правосъдните системи на държавите членки, посредством улеснена процедура за признаване на съдебните актове в семейната област.
Основната цел на изменението на Регламента е подобряване на правната рамка за защита на висшите интереси на детето, чрез укрепване на правила, приложими в рамките на Европейския съюз по отношение на юридическата отговорност в трансгранични случаи и на тези, които касаят гражданските аспекти на отвличанията, както вече споменах.
България проведе по време на своето Председателство изключително интензивни обсъждания по този регламент. Смея да кажа, че в резултат на това в периода на нашето Председателство беше постигнат съществен напредък по най-важните отворени въпроси на Акта. Това позволи и приключване на преговорите по основната му част през месец декември 2018 г. по време на Австрийското председателство, което беше непосредствено след нашето.
За България е особено важно – останалата част от Регламента, а именно съображенията и приложенията към него, да бъдат бързо финализирани, тъй като това ще спомогне за окончателно приемане на Акта. Това е и мотивът Министерството на правосъдието да заложи именно този акт като приоритетен в областта на правосъдието в Годишната програма.
По отношение на втората тема. Съвсем накратко бих искала да кажа, че през месец април 2018 г. Европейската комисия представи две законодателни предложения, които целят подобряване на трансграничния достъп до електронни доказателства, Регламент относно европейските заповеди за предоставяне и запазване на електронни доказателства по наказателноправни въпроси и Директива относно установяването на хармонизирани правила за определяне на представител за целите на събирането на доказателства в наказателния процес.
Темата за електронните доказателства също беше сред тези, които Българското председателство на Съвета на Европейския съюз посочи като приоритетни във своята работа. Сърцевината на двете предложения са повишаване на скоростта на обмена на електронни доказателства, облекчаването на компетентните органи в осъществяването на този процес, гарантирането на правната сигурност за доставчиците на услуги и спазването на основните права на човека, чрез предоставянето на ефективни правни средства за защита при предоставяне на такива доказателства.
В рамките на Съвета – ПВР, през месец декември 2018 г. се постигна съгласие по текста на ниво министри по отношение на Регламента.
Работата по Директивата ще продължи и през 2019 г. Надяваме се на постигането на съгласие на политическо ниво в рамките на Румънското председателство, като по този начин ще се завърши работата по цялостния пакет за електронните доказателства по наказателноправни въпроси.
Това е бил и мотивът ни да поставим тази тема като втори приоритет в област правосъдие в Годишната програма за 2019 г. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Директор.
Уважаеми колеги, имате думата за мнения, становища, въпроси и предложения.
Госпожа Белякова ни запозна с Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения. Мисля, че доста подробно, макар в стегнато и кратко изложение.
Ние сме имали досега дебати и обсъждания в частите „Подобряване на трансграничния достъп до електронни доказателства“ и в частта „Семейно право“, във връзка с Регламента относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителска отговорност.
Желаете ли да вземем изрично становище?
Аз съм се борил, разказвал съм Ви за случая с детето в Холандия – Атила. Получихме през месец август месец един доклад от Министерството на правосъдието. Не знаем как се е развил случая от август месец досега, но той е индикативен за това как не се зачитат българските съдебни решения в някои чужди съдилища.
Надявам се с общи усилия все пак правата на детето и правата на преживелия родител да бъдат защитени, както и статута на българското съдебно решение също да бъде защитено.
Ако нямате изказвания, да гласуваме без предложения?
Тук Ви припомням, че процедурата е особена по разпоредбата в Правилника, в която да имаме възможност да вземем становище по процеса за определяне на Годишната програма за позициите на България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да подкрепим Годишната програма така, както е представена в цялост и в отделните ѝ части, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 209-00-3.
Благодаря на директора Белякова от Министерството на правосъдието. Пожелаваме успех и положителна координация в общите ни усилия в процесите на взаимодействие с Европейската комисия, Европейския съюз, Европейския парламент и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, ОССЕ и другите организации.
Колеги, с това приключихме дневния ред.
Заседанието е закрито.


(Закрито в 17,15 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов