Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 83


На 13 март 2019 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 954 01 12, внесен от народния представител Емил Димитров Симеонов и група народни представители на 28 февруари 2019 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-10, внесен от Министерския съвет на 27 февруари 2019 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 902-01-6, внесен от Министерския съвет на 22 февруари 2019 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 954-01-9, внесен от народните представители Данаил Димитров Кирилов, Йордан Кирилов Цонев, Хамид Бари Хамид и Христиан Радев Митев на 26 февруари 2019 г.
5. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 954-01-8, внесен от народния представител Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 18 февруари 2019 г.
6. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 954-01-14, внесен от народния представител Мустафа Сали Карадайъ и група народни представители на 6 март 2019 г.
7. Закон за младежта, № 754-01-36 от 5 юли 2017 г., внесен от народния представител Весела Лечева.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисия по правни въпроси, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси при условията на чл. 33, ал. 2, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Има Проект за дневен ред, който сте получили още в понеделник. Имате думата по дневния ред. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване дневния ред.
За – 11, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.

Колеги, пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, № 954-01-12, ВНЕСЕН ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ЕМИЛ ДИМИТРОВ СИМЕОНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 28 ФЕВРУАРИ 2019 Г.
(Председателят представя гостите по точка първа.)
Колеги, по точка първа – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 954-01-12, внесен от народния представител Емил Димитров Симеонов и група народни представители на 28 февруари 2019 г. Съвносители сме господин Димитров, аз, господин Цонев, господин Хамид Хамид, господин Симеон Найденов и господин Явор Нотев.
Господин Димитров – Ревизоро, ще представи Законопроекта от името на вносителите.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители, колеги, драги гости, искам да благодаря на всички, които подкрепиха този законопроект. С него се цели при взимането на решение от колективния орган, за което е необходимо квалифицирано мнозинство, но при липсата на такова, да се приеме, че е налице решение с отхвърляне. Предлаганото изменение в нашия текст би довело до приемането на решение по същество на конкретния въпрос от съответната колегия на ВСС, което да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност пред ВАС.
Също така с цел постигане на бързина и кадрова обезпеченост по отношение на решенията, които съответната колегия или Пленумът на ВСС взима, се предлага създаване на едноинстанционалност на производствата, с изключение на дисциплинарните производства.
Въвеждат се изменения, свързани със статута на Инспектората на ВСС, също така в съответствие с чл. 132а, ал. 10 от Конституцията се предлага при освобождаване на основанията на чл. 48, ал. 1 от Закона за съдебната власт на главния инспектор или на инспектор, Народното събрание да избира нов главен инспектор с нов мандат по чл. 132а, ал. 2 от Конституцията и съответно инспектор с нов мандат по чл. 132а, ал. 3 от Конституцията. По този начин ще се осигури последователност и приемственост в работата на този орган, както и неговото ефективно функциониране.
С друга част от измененията, които сме предложили на Вашето внимание, се цели законодателното уреждане на практиката в съдилищата, като организацията на работата на съда да бъде уеднаквена с оглед на актовете, които се издават от административния ръководител на съответния съд.
С оглед създаването на яснота и сигурност по отношение на точния момент на встъпване в длъжност на новоизбрания административен ръководител се прецизира разпоредбата и на чл. 167, ал. 3 от Закона за съдебната власт.
Със Законопроекта се цели: постигане на процесуални икономии в случаите, когато атестираният магистрат възрази срещу изготвената комплексна оценка и дава възможност на съответната колегия да приеме директно комплексна оценка от атестирането, без да се налага винаги връщане на преписката на съответната комисия по атестирането и конкурсите.
По отношение на дисциплинарните производства се въвежда правомощието съответната колегия на ВСС – при решение за налагане на по-леко дисциплинарно наказание от предложеното, да може сама да наложи наказанието „забележка“. С въведеното изменение се ускорява процедурата за извършване на дисциплинарното производство пред кадровия орган и се препятства възможността за изтичане на сроковете. Предлага се правилниците по чл. 342, ал. 1 от Закона за съдебната власт да съдържат и разпоредби за условията и реда за понижаване на ранга на съдебните служители, за които са налице данни за трайно влошаване на качеството им на работа. В Заключителните разпоредби се предвижда довършване на конкурсните процедури по досегашния ред, започнали до влизането в сила на Закона.
Уважаеми господин Председател, Законът е разпределен на нашата комисия и е доведен своевременно до знанието на всички нейни членове. Предлагам да преминем към обсъждането му.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Димитров.
Това беше представянето на Законопроекта от името на вносителите.
Колеги, преди да дам думата и възможността за изказвания, обръщам се с покана към нашите гости, ако желаят, да изразят становището си по Законопроекта.
Господине – представляващ Висшия съдебен съвет (ВСС), желаете ли, или ще се въздържите засега?
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ (ВСС): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, аз ще се въздържа засега по една чисто техническа причина – Законопроектът е разпределен от мен на Комисията по правни въпроси към Висшия съдебен съвет. Понеже процедурата е Пленумът на ВСС да вземе становище по Законопроекта, трябва да изчакаме решението на Пленума.
Поради тази причина на този етап аз ще се въздържа от това да взема отношение по Законопроекта.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин представляващ ВСС.
Уважаеми съдии от Висшия касационен съд (ВКС), желаете ли да изразите становище?
Съдия Тонева, заповядайте.
ГАЛИНА ТОНЕВА (ВКС): Благодаря, господин Председател.
Аз също искам да съобщя, че самият законопроект и поканата за днешното заседание пристигнаха при нас едва вчера късния следобед. Знаете, че специално в Наказателната колегия на Върховния касационен съд имаме правило да обсъждаме становищата преди да бъдат официално обявени. Поради тази причина ние също не сме взели такова общо становище и не мога специално да го представя пред Вас, но чисто в личен план бих искала да поставя един проблем.
По стечение на обстоятелствата съм член на работната група по изготвянето на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който се изготвя в момента от Министерството на правосъдието, и немалка част от предлаганите днес промени там са поставени като проблем за решаване, то ми се струва, че решаването им в отделни законопроекти – на парче и постоянните изменения, знаете, че създават доста големи затруднения, поради което лично аз считам, че е малко преждевременно това предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на съдия Тонева.
Съдия Белазелков, ако желаете – ако не желае, се въздържа.
Да отговори на съдия Тонева.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ (ВКС): Искам да кажа, че ние също не сме го обсъждали в Гражданската колегия, но понеже имаме навик в спешен порядък да взимаме становище – разбира се, аз няма да говоря от името на другата половина от ВКС. Само като експерт бих могъл да кажа някои неща по конкретните текстове, но като общо аз мисля, че няма нужда.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре.
Съдия Тонева повдигна въпроса за съотношението на този законопроект с работата на работната група в Министерството на правосъдието.
Лично аз очаквам онзи законопроект от работната група поне от септември месец миналата година. Бяхме го планирали за декември месец, но декември месец не се случи и по тази причина – без да искаме да изземваме инициативата на Министерството на правосъдието, обобщихме някои от висящите въпроси като сме избягвали при всички положения тези въпроси, които са на подробна, задълбочена дискусия в работната група. Виждате и по същество бих казал, без да се тълкува обратимо, че не сме натоварили този въпрос с принципно съществени сложни въпроси по отношение на статута на магистратите или на уредбата в Закона за съдебната власт.
Ще продължим да очакваме резултата от работната група, но, ако още се дискутира в работната група, това означава в най-добрия случай, че след около два месеца, пак казвам, в най-добрия случай този законопроект, ако бъде приет от Министерския съвет, да бъде внесен в Народното събрание.
И аз не съм оптимист вече, защото имах поглед есента и затова, пак казвам, не сме искали да изземем законодателната инициатива – нито на работната група, нито на Министерството на правосъдието, а най-малко пък на правителството на Република България. По тази причина се ограничихме с предложения за минималното съдържание на тези изменения, като имам предвид минимално необходимото съдържание в тези изменения.
Тук виждам и становище на Камарата на вещите лица, виждам и допълнително становище на Инспектората към Висшия съдебен съвет във връзка с мандата на инспекторите, така че бихме могли да задълбочим тези изменения. На първо четене сме, тоест по-скоро очакваме принципни и общи становища, като се надяваме до второто четене да имате възможност да изразите становището си така, както смятате за необходимо и във формата, която е удовлетворителна за Вас.
Заповядайте.
ГАЛИНА ТОНЕВА: Само исках да уточня като член на тази работна група, но доколкото на мен ми е известно ние работим от декември месец и се предвижда до края на април проектът да бъде готов. Доколко това ще се спази, аз не мога да бъда сигурна, но в общи линии това е очакването на работната група, а колкото до статута на Инспектората, този въпрос вече е почти решен от работната група на този етап. Там нищо не е приключило, така или иначе.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Е, добре, има ли спор в работната група по тези въпроси, които са повдигнати? Аз мисля, че няма спор.
ГАЛИНА ТОНЕВА: Не, на този етап нямаме спор.
Въпросът е, че не виждам причина двойно да става работата и в самия парламент просто. Не знам, това е лично съображение. Давам Ви информацията, която имам от работната група.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз не получих становище от Министерството на правосъдието, макар да знам какво е положението там и да знам коя дирекция какво мнение е изразила.
При положение че казвате април месец, ако сложим два месеца за обществено обсъждане, след това – един месец за процедура в Министерския съвет, това означава, че този законопроект ще влезе след лятната сесия и евентуално за есенната. Като пак казвам, че този срок, за който Вие казвате, аз го помня като септември месец. (Реплики извън микрофона.)
Колеги, чухте позициите на представляващия ВСС и на двамата върховни касационни съдии.
Заповядайте, господин Александър Димитров – по чл. 340а от Закона за съдебната власт.
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ (Камара на вещите лица): Господин Председател, господа народни представители, член съм на Камарата на вещите лица в Република България. От името на Камарата е внесено искане за промяна на чл. 340а от Закона за съдебната власт.
Уважаеми народни представители, във връзка с проблеми, възникнали при тълкуването и прилагането на чл. 340а от Закона за съдебната власт, което доведе до принудително и необосновано изваждане от списъка на вещите лица на служители в съдебната система – упражняващи дейност, както и вещите лица, депозираме пред Вас настоящото искане за промяната на чл. 340а, както следва:
Първо, вещите лица сме пряко заинтересовани от промените в Закона за съдебната власт. С предходната промяна се стигна до парадокс: служителите на съдилища загубиха правото си да извършват дейност като вещи лица. Това се дължи на текста на чл. 340а. Вещото лице не е свободна професия, а е приравнено към свободна професия само за целите на социалното осигуряване, но въпреки това, след промяната от 2018 г., служителите от съдебната система не могат да извършват действия като вещи лица.
Поради това правим следното предложение: в ал. 2, т. 6 на чл. 340а да бъде добавен следният текст: „Съдебен служител, извършващ дейност като вещо лице към съда и прокуратурата, да не се счита за лице упражняващо свободна професия по смисъла на чл. 340а от Закона за съдебната власт.“
Разчитаме, че вносителите или другите народни представители ще припознаят предложения текст. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за становището.
Колегите го чуха, имат възможност да го припознаят и да го преценят съответно, както има и представители на работната група към Министерството на правосъдието, включително, ако желае работната група да реши въпроса. Многократно беше задаван този въпрос след изменението на Закона за съдебната власт: вещите лица към съда упражняват ли свободна професия?
Колеги, имате дума за изказвания, мнения и становища по Законопроекта.
Ако няма изказвания, ще закрия дебата.
Заповядайте, колега Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми колеги, уважаеми гости, аз ще подкрепя Законопроекта на първо четене. От това, което чух в хода на дебата дотук, не виждам проблем това да стане с оглед на това, че първото четене винаги е относно общите принципни положения в Законопроекта, който се предлага.
Разбира се, запазвам си правото и възможността за правно-технически промени между първо и второ четене, когато всъщност според мен е редно да се развие и дискусия по същество, и за всеки текст поотделно. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Митев.
Други изказвания, колеги? Няма.
Закривам дебата.
Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 954-01-12, внесен от Емил Димитров Симеонов и група народни представители на 28 февруари 2019 г.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 954-01-12.
Отправям покана към всички членове на работната група в Министерството на правосъдието да участват активно в тази законодателна процедура по тяхна преценка и желание.
Вратите ни са отворени, на разположение сме и включително, ако бъде подкрепен в пленарната зала този проект на първо четене, да обсъждаме съвместно и предложенията между първо и второ четене, такива, които за работната група се приемат за безспорни, тоест не са дискусионни.
Ще очакваме и становището на Правната комисия на Пленума на ВСС.
Благодаря Ви, господин Председател, уважаеми върховни касационни съдии!

Колеги, пристъпваме към втората точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ, № 902-01-10, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 27 ФЕВРУАРИ 2019 Г.
Гостите по точка втора от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията са господин Велик Занчев – заместник-министър, и госпожа Красимира Стоянова – началник на кабинета на министъра и директор на дирекция „Правна“.
Колегите от банковата несъстоятелност, виждам, че не Ви е удобно там. Заповядайте на този фланг. Ще дойде и редът на банковите законопроекти.
Колеги, има ли изявления преди да започнем самото второ четене? Няма.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-10, внесен от Министерския съвет на 27 февруари 2019 г. приет на първо гласуване на 7 март 2019 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за концесиите.“
Колеги, имате думата по наименованието на нормативния акт. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на Законопроекта.
За – 14, против и въздържали се – няма.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Колеги, прието е наименованието на Законопроекта.
По § 1 по текст на вносител има ли изказвания? Не виждам.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване § 1 по вносител.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приет е § 1 по вносител.
Има ли изказвания по § 2 по текст на вносителя? Няма.
Преминаваме към гласуване на § 2 по вносител.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приет е § 2 по вносител.
Има предложение за редакция на § 3 по вносител от референтите. Предлага се думата „предвижда“ да се замени с „определя“.
Изказвания по § 3? Няма.
Първо, подлагам на гласуване предложението за редакция на референтите – думата „предвижда“ да се замени с „определя“.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване § 3 по вносител заедно с приетата току-що редакция.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приет е § 3 по вносител.
По § 4 имаме само текст на вносител.
Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 4.
Който е съгласен да подкрепим § 4 по вносител, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приет е § 4 по вносител.
Има предложение за редакция на § 5 от референтите към Комисията.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението за редакция на § 5, както е направено от колегите референти.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се предложение за редакция на § 5 по Доклада, който е пред Вас.
Изказвания по отношение на § 6 и § 7? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на § 6 – по вносител, и § 7 – по вносител.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приети са § 6 и § 7 по вносител.
Има предложение за редакция на § 8 от страна на референтите, който е пред Вас.
Изказвания? Не виждам.
Закривам дебатите.
Преминаваме към гласуване на предложението за редакция на § 8 така, както е представен в Доклада.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Прието е предложението за редакция на § 8.
По § 9 има текст на вносител и предложение за редакцията му.
Изказвания? Няма.
Закривам дебатите.
Преминаваме към гласуване на предложението за редакция на § 9.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Прието е предложението за редакция на § 9.
По § 10 изказвания? Не виждам.
Закривам дебатите.
Преминаваме към гласуване на редакцията на § 10 по вносител.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приета е редакцията § 10 по вносител.
По § 11 има текст на вносител и предложението за редакция, което виждате пред себе си в Доклада, има ли изказвания? Няма.
Закривам дебатите.
Преминаваме към гласуване на § 11 в редакцията, която ни е предложена от колегите референти.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението за редакция на § 11 се подкрепя.
По § 12 има текст на вносител и предложение за редакция на § 12.
Изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на предложението за редакция на § 12, както е отразено в Доклада.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Подкрепя се предложението за редакция на § 12.
По § 13 има текст на вносител и по § 14 има текст на вносител.
Има ли изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на § 13 и § 14 по вносител.
За – 14, против и въздържали се – няма.
По § 15 има текст на вносител и предложение за редакция, която виждате.
Изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на предложенията за редакция на § 15.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приета е редакцията на § 15, отразена в Доклада.
По § 16 – текст на вносител, изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на § 16.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Подкрепя се текстът на § 16 по вносител.
Има предложение на народния представител Христиан Митев за § 17 – текст на вносител.
Искам да направя изказване и съвсем накратко да представя предложението, което съм направил. Още на първо четене на Законопроекта – и в Комисията, и в залата, за мен не е удачно да отпадне и изцяло да се заличи т. 6, ал. 2 на чл. 179 по отношение на недействителността на концесионния договор тогава, когато той противоречи и не съответства на минималното съдържание, определено в чл. 122, ал. 2 от Закона за концесиите.
Затова и в резултат на дискусията, която тогава проведохме на първо четене с представители на ВКС, аз съм направил предложение, което беше подкрепено тогава от Министерството на транспорта, доколкото разбрах.
Предложението е: в края на т. 6, на ал. 2 на чл. 179 думите „или противоречи на друго изискване на този закон“ да се заличат, като по този начин остане основанието за нищожност на договора за концесия, а именно тогава, когато той противоречи на така наречените „есенциални условия“ за концесионен договор. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Митев, че представи предложението си във връзка с § 17.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения и становища по текста на вносител, и по предложението.
От Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията има ли желаещи?
Заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията подкрепя предложението на народния представител Христиан Митев.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Изказвания?
Закривам дебата по § 17, колеги.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Христиан Митев за § 17.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Прието е предложението на колегата Христиан Митев.
Предлагам Ви да гласуваме и текста на вносителя за § 17. (Шум и реплики.)
За – 0, против – 0, въздържали се – 14.
Не се подкрепя текста на § 17 по вносител.
По § 18 – текст на вносител, и по § 19 – текст на вносител, имате думата за изказване. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текстовете на § 18 и § 19.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Пристъпваме към подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“.
По § 20 – текст на вносител, имате думата за изказвания, мнения, предложения. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване § 20 по текст на вносител и наименованието на подразделението.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По § 21 – Закон за държавната собственост, има текст на вносител и предложение на Данаил Кирилов.
Колеги, предложението е в следния смисъл. Моето предложение предлага плюс текста на вносителя в чл. 16, ал. 3 думата „освен“ да се заличи и предлага в чл. 38, ал. 1 думите „административния съд по местонахождението на имота“ да се заменят с „тричленен състав на Върховния административен съд“. Касае се за решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 – „подлежи на обжалване пред Административния съд по местонахождението на имота в 14-дневен срок от съобщаването му.“
Знаете, че този дебат за промяната на чл. 38 го водихме в контекста на измененията на Административнопроцесуалния кодекс и разпределението на подсъдността по административни дела срещу административни актове. Основанието за това ми предложение беше почерпено от притеснението на администрацията на Министерския съвет във връзка с предстоящите проекти от национално значение за изграждане на стратегическа инфраструктура, магистрални пътища, при които предстоят немалък обем отчуждителни процедури и опасност от възникването на противоречива практика.
От друга страна е становището на Върховния административен съд и Вие го знаете още от дебатите по Административнопроцесуалния кодекс – за разтоварването на Върховния административен съд, който да не гледа първоинстанционни дела.
Уточнявам, че в тази връзка вероятно е възможно и междинно решение. Ако прецените, да не натоварваме Върховния административен съд, при положение че току-що сме го разтоварили в значителна степен, а в подобни случаи Вие си спомняте законодателното ни решение във връзка с обжалваните актове на регулаторните органи със седалище в София, които ги насочихме към Административен съд – София-област.
Бих искал да се проведе дебат по този въпрос, но изразявам пред Вас и готовност да оттегля предложението си, ако надделеят отрицателните становища в този дебат.
Имате думата и възможността за мнения, изказвания и предложения.
Господин Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, наистина дебата го водихме по време на Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, но аз пак ще се върна на думите ми тогава, че по-скоро не трябва да се говори за разтоварване на Върховния административен съд, а колкото за улесняване на гражданите за достъп до административното правосъдие. Когато имаме недвижим имот, съвсем естествено е връзката със съответния съд по местонахождение на имота. В тези отчуждителни процедури на територията на цялата страна няма смисъл да затрудняваме гражданите да водят производствата си пред Върховния административен съд или пред Административния съд в София – област.
Мисля, че е правилно решението като първа инстанция да се произнася Административния съд по местонахождение на имота, а и мисля, че така бихме улеснили самите граждани.
Господин Председател, моето изказване е в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Реплики към изказването на господин Хамид има ли? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Директор.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател, ще дам малко фактология по отношение на тази разпоредба. Не знаехме, че тя ще бъде внесена, видяхме я в доклада.
Когато се преценява подсъдността на подобни дела, става дума за отчуждаването на имоти или обекти с национално значение. Не са само пътищата, но и железопътната инфраструктура. Също има подобни въпроси и се поставят същите проблеми, и те не са от вчера или от днес.
В този аспект много по-лесно е подобни спорове да бъдат решавани от Върховния административен съд. Тъй като, както железопътната инфраструктура, така и пътната инфраструктура е …
(Реплика извън микрофоните :“ За кого са лесни?“.)
Имам предвид, че са лесни за реализацията на обектите с национално значение, защото както пътната, така и железопътната инфраструктура са обекти с линейно … (Шум и реплики.)
Да, така.
Това са обекти, които имат линейно местоположение, и произнасянето на различните съдилищата в отделни части на страната, през които минават имотите, най-общо казано, не само може да доведе до противоречива съдебна практика, което може и да е по-малкият проблем, а чувствително би затруднило и реализацията на инфраструктурните проекти. Например е възможно един съд да се произнесе много по-бързо от друг съд, да има различни произнасяния и по този начин няма да могат действително да бъдат реализирани подобни инфраструктурни проекти.
Взимам думата, защото това касае и железопътната инфраструктура, и само заради това пояснявам. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Директор.
Действително, тъй както пътните обекти са линейна инфраструктура, така и железопътните трасета са линейна инфраструктура. Безспорно е, че Вашето ведомство има отношение към този въпрос и към тази уредба.
Колеги, правя предложение по чл. 83, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание така, както съм предложил текста, който ще оттегля – оттеглям този текст, но предлагам на Вашето внимание точка първа да си остане точка първа, а т. 2, в чл. 38, ал. 1 думите „административният съд по местонахождението на имота“ да се заменят с „тричленен състав на Административен съд София – област“.
(Шум и реплики.)
И без това ще го натоварим, и без това му увеличават щата, така че нека да се натовари и с…
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Въздушните коридори ще отпаднат. Там няма да има проблем.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В контекста на становището, проведох разговор с директора и с на началника на кабинета на Министерството на транспорта.
Проведох разговор с председателя на Върховния административен съд, който ме увери, че ако го върнем, ще се върне и подсъдността във Върховния административен съд, и ще се върне старата практика за продължителност на делата от около две години, в пето отделение. Така че, съобразявайки това негово отрицателно становище, оттеглям моето първоначално становище и правя междинно такова. (Реплика извън микрофоните.)
Обещавам да го питам за пленарната зала и ще Ви докладвам становището на председателя на Административен съд София –област.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Само искам да напомня, защото дебатът тръгна. Ние променяхме подсъдността, за да разтоварим Върховния административен съд в смисъл не заради бавното произнасяне, а за това, че поради голямата натовареност делата се насрочват след много дълъг срок, за да дойде времето за гледане.
Това беше сериозното основание, за да може да отиде подсъдността по съответните административни съдилища, които... По-скоро терминът е не толкова „и да разтоварим Върховния административен съд“, колкото е „донякъде да може и тези административни съдилища“. Спомням си съдържанието на тяхната дейност тогава, когато правихме тези изменения – всъщност няколко години бяха предмет на разглеждане, докато се стигне до приемането на техните изменения, а имаше опити и преди това. Всички бяхме запознати със статистическите справки и колко малко са натоварени тези съдилища.
Въпросът не е във времето за разглеждане, а въпросът е във времето за насрочване, така че мисля, че е правилно предложението на господин Кирилов. Тогава ние всички бяхме убедени в това, че има съдилища, които, както се казва, гледат много малък като обем и брой дела, а съставите им няма как да бъдат един или по-малко от два.
Ако се окаже след време, че се натоварва Софийският окръжен съд – той неслучайно е там, и подсъдността на другите ведомства, централните, които са със седалище в София, защото Софийският административен съд е натоварен, ще се увеличат съставите, ако трябва. Както каза и господин Кирилов, те и сега се увеличават.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Реплики към изказването на колегата Лазаров? Няма.
Заповядайте, колега Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Ще бъда съвсем кратък, за мен има логика във Вашето предложение. Но, основен мотив е това, което казаха от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – за двустранната практика, която би се получила в случаите, когато примерно имаме един път, който минава през няколко области, а именно, че при отчуждаване на имоти в тези области имаме една и съща фактическа обстановка на отчуждаване и абсолютно коренно противоположни решения на съда X и на съда Y по тях. Това наистина може да забави и да доведе до сериозни щети за държавата при изграждането на такива инфраструктурни обекти, и от такава гледна точка предложението Ви е разумно и следва да бъде подкрепено.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Реплики към изказването на колегата Митев?
Има и такива случаи, да.
Колегите коментират, че… (Шум и реплики.)
Колегите имат предвид по-често хипотезата, когато има два съседни имота и единият попада, да кажем, в района на Хасковския административен съд, а другият попада в района на Старозагорския или Пловдивския окръжен съд. Няма как да са радикално противоположни решенията, а по-скоро цените ще бъдат доста несъотносими.
В единия случай, да кажем, цената ще бъде една единица, а в другия случай цената ще бъде 51 единици, тоест ще има голяма диспропорция главно при оценката.
Вие сте от Камарата на оценителите ли? (Реплика: „В кой съд ще бъде? Как ще се съобрази къде да е?“. )
Аха, Националното движение на българските оценители.
От Министерството на транспорта, как сте с тази евентуална подсъдност на АСО?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: За нас е важно да има един съд, който да се произнася по отношение на отчуждаването на имотите, които касаят един инфраструктурен проект като такъв – дали ще бъде Върховният административен съд, дали ще бъде Административен съд – София област, това вече е изцяло въпрос на преценка по целесъобразност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Директор.
Колеги, готови ли сме да закрием дебата?
Ще броим господин Хамид като два гласа „против“.
Дебатът е закрит.
Колеги, подлагам на гласуване моето предложение по чл. 83, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тоест „подсъдност от тричленен състав на Административен съд – София област“.
Пропуснах да Ви кажа: колеги от ГЕРБ, не сте длъжни по никакъв начин да подкрепяте това предложение, гласувайте по Ваше усмотрение. (Реплики и смях.)
Който е „за“, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението по чл. 83, ал. 5 от Правилника.
Моето предходно предложение е оттеглено.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 21 от Закона за държавната собственост заедно с приетото предложение по чл. 83, ал. 5 от Правилника.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приет е текстът на вносителя заедно с предложение по чл. 83, ал. 5 от Правилника.
Колеги, пристъпваме към § 22 – текст на вносител, заедно с предложението за редакция.
Имате думата за изказвания, мнения и предложения, възражения. Предложението за редакция е на колегите експерти и колегите референти. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с предложението за редакция.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Приет е текстът на вносителя за § 22 заедно с предложението за редакция.
С това приключихме второто четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-10.
Благодаря на колегите от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Заповядайте в пленарната зала. (Шум и реплики.)

Колеги, пристъпваме към точка трета и точка четвърта от дневния ред.
Точка трета е:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, № 902-01-6, внесен от Министерския съвет на 22 февруари 2019 г.

Точка четвърта е:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, № 954-01-9, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Йордан Кирилов Цонев, Хамид Бари Хамид и Христиан Радев Митев на 26 февруари 2019 г.
Гости от: Министерството на финансите – доцент Калоян Симеонов – изпълнителен директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“, и госпожа Росица Петкова – експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“; Българската народна банка – госпожа Елена Димитрова – ръководител на екип в дирекция „Правна“, и госпожа Нели Маданска – началник на отдел в дирекция „Преструктуриране на кредитните институции“; Фонда за гарантиране на влоговете в банките – госпожа Невена Радева – главен юрисконсулт; Синдиците на КТБ, обявена в несъстоятелност – господин Ангел Донов, и госпожа Кристи Маринова.
Направи ми впечатление, че този път и опозицията липсва, и има много места на заседателната маса, но бяхте в затруднено положение там, затова Ви поканих. Ако съм го казал едностранно, извинете, имал съм предвид всички гости по точки трета и четвърта.
Колеги от Министерството на финансите, желаете ли да представите накратко Законопроекта на Министерския съвет?
Заповядайте.
КАЛОЯН СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз ще представя Законопроекта, който е внесен от Министерския съвет.
С него се въвеждат разпоредбите на Директива № 2399 от 2017 г., която хармонизира частично редът на вземанията по необезпечени дългови инструменти при несъстоятелност на банки и инвестиционни посредници. Хармонизацията се отнася до реда на вземанията на притежателите на необезпечени първостепенни дългови инструменти, които са приемливи за целите за минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения съгласно Директива № 59 от 2014 г., която е за създаването на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции, инвестиционни посредници и стандартът за общия капацитет за поемане на загуби на Съвета за финансова стабилност, и по-специално изискването за подчиненост.
Признаването на новия ред вземания по необезпечени първостепенни дългови инструменти за целите на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения ще позволи да се намалят разходите на банките за спазване на изискването за подчиненост.
Институциите ще имат възможност да продължат да емитират за целите на своето финансиране и по други оперативни причини, свързани с по-малкото разходи и обикновен първостепенен дълг, и да емитират от новия непривилегирован първостепенен клас, за да получат финансиране при спазване на изискването за подчиненост.
Предложените промени отразяват надзорното третиране на различните видове дългови инструменти и са необходими с оглед синхронизиране на реда на вземанията при несъстоятелност на банката – с правила относно реда за описване и преобразуване на дълга по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Това е необходимо с оглед основния принцип на преструктурирането, а именно, че кредиторите и собствениците не следва да понасят при преструктуриране по-големи загуби, отколкото биха понесли при несъстоятелност.
Като заключение, с приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, внесен от Министерския съвет, българското законодателство ще бъде приведено в съответствие с правото на Европейския съюз. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на доцент Симеонов за краткото, съдържателно и ефективно представяне на Законопроекта на Министерския съвет.
Колеги, тук съвносители сме аз, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Христиан Митев.
Желае ли някой от Вас да го представи или аз да го представя?
Хамид Хамид демонстративно се обиди по предходния законопроект. (Смях и реплики.)
Аз имам готовност да Ви докладвам Закона за младежта и ако искате, да го разгледаме.
Колеги, кратко ще представя Законопроект на Закона за банковата несъстоятелност, № 954-01-9, внесен от МС на 26 февруари 2019 г. Основната цел на предложенията касаят да се прецизират законовите текстове, за да се създаде условие за едностранното им прилагане. Знаете, че по отношение на предходни наши решения ние бяхме атакувани от общото събрание на Върховния касационен съд.
Стремежът ни е също така да ограничим разходите от масата на несъстоятелност при водените съдебни производства, включително и относно процесуалното представителство. Тук колегите адвокати пак ще поискат дисциплинарно производство, включително промяна по отношение на правомощието на синдика да продава на основата на пряко договаряне вещи и права, когато не могат да бъдат реализирани чрез публичния продан.
Смятаме, че тези мерки биха подпомогнали попълването на масата на несъстоятелност. Внасяме яснота по отношение на страните в съдебните производства, които са освободени и не се събира държавна такса, както и броят на неуспешните публични продани, след които да се пристъпва към пряко договаряне.
Предвиждането на служебно вписване на кредитора в списъка на приетите от синдика вземания ще гарантира правата им в случай на обявяване на несъстоятелност, на недействителност на направеното прехващане. Това е така, защото ще бъде създадена равнопоставеност между банката и кредиторите, доколкото вземането на банката – при обявяване на недействителността на прихващането, ще възобнови съществуването и вземането на кредитора към нея, тоест към банката няма да се счита за погасено поради неговото непредявяване в срок.
Предлаганото изменение няма да има отражение върху масата на несъстоятелност, нито ще доведе до неправомерното облагодетелстване на някои от кредиторите на банката. Това са основните мотиви на втория Законопроект.
Колеги, гости, имате думата за изказвания, мнения и становища и по двата законопроекта.
Заповядайте, колега Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми гости, аз ще подкрепя на първо четене и двата законопроекта, но по отношение специално на Законопроекта, на който съм съвносител и още в решението да се присъединя, съм споделил, че имам резерви по отношение на редакцията на новосъздадената ал. 12 на чл. 78. Не ми се струва много удачно да се дава възможност – след като три пъти са предлагани на публична продан вещи и права, включени в Програмата за осребряване, на синдика чрез пряко договаряне, без първоначална продажна цена, да се опита да реализира вещта или правото. По този начин да попълва масата на несъстоятелността и то не за друго, абстрахирайки се и от казуса с КТБ, гледайки нормата, която ще се прилага изобщо в случаите на банкова несъстоятелност, не ми се струва удачно да му се дават толкова разширени правомощия.
Смятам, че в един момент може да се стигне дотам, така че всъщност да се подаде вещта или правото на цена, която е много по-ниска от страната на синдика, да има ефективни публични продажби, на които вещта или правото не се реализират, за да може да се стигне до мечтания момент с преговорите с потенциален купувач на съответната вещ или на съответното право.
Затова аз си запазвам правото и ще направя промени в § 8 в тази му част между първо и второ четене пред водещата комисия, което е странно – защо не сме ние, а е Комисията по бюджет и финанси. Защо не сме ние, а е Комисията по бюджет и финанси, макар че уредбата в този законопроект специално е изцяло правна, за мен не е толкова от компетентността на Комисията по бюджет и финанси, отколкото на Комисията по правни въпроси, но явно, че така са преценили от ръководството на Народното събрание и така са го разпределили законопроекта.
Ще отправя към компетентната водеща комисия такова предложение за промяна по отношение на § 12, защото смятам, че сегашната предлагана редакция не е най-добрата, но в останалата част смятам, че Законопроектът следва да бъде подкрепен. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Митев не като реплика, а по-скоро като уточнение.
Действително още при подписването колегата Митев се присъедини, но с резервата, че не подкрепя предложението, което е за § 12 във връзка с трите публични продани и прякото договаряне. Той го каза тогава и аз свидетелствам за това пред Вас.
По отношение на втория въпрос за водещата комисия – Комисия по бюджет и финанси, обсъдихме този въпрос с колегата Менда Стоянова, тъй като в един момент имахме два внесени законопроекта – този, който е на Министерския съвет, и този, който е внесен от народни представители. Законопроектът, който беше с вносител Министерския съвет, с оглед характера на измененията вече беше разпределен на Комисията по бюджет и финанси.
Аз подкрепих колегата Стоянова, за да може да бъдат в една законодателна процедура и двата законопроекта. Не съм възразявал и понастоящем също не възразявам в интерес на истината за това, че водеща комисия и по двата законопроекта да бъде Комисията по бюджет и финанси, а ние да сме участваща комисия, макар Законопроектът на народните представители действително да е изцяло с правна материя и по традиция да се обсъжда от Правната комисия като водеща.
Както колегата Митев заявява готовност за предложение и респективно за участие в дебата, ако има колеги с такива намерения, мисля, че няма никаква пречка да вземат участие евентуално на второто четене в Комисията по бюджет и финанси.
Това бяха моите уточнения. Ако има реплики към изказването, имате думата.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Виждам, че едното предложение е от 22 ри – подписано от премиера, а Вашето е от 28-ми. През тези шест дни дали нещо се е случило, което е наложило Вие да го редактирате – премиерът, или просто допълвате неговите предложения?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Ревизоро, няма никаква връзка между двете законодателни инициативи, даже признавам, че след като внесохме нашия законопроект, тогава разбрах, че е постъпил и Законопроекта от Министерския съвет.
Що се отнася до така наречения „наш“ от народните представители законопроект, Вие бяхте свидетели, че просто тогава решихме да довършим процедурата по подписване, а иначе Законопроекта беше готов още в края на месец януари. Аз съм го обявявал още тогава пред Вас, ако не се лъжа. Точно така.
Мисля, че във времето също имахме разделно подписване – аз и Христиан го подписахме в началото на февруари.
Други изказвания има ли?
Гостите не взеха никакво становище.
Заповядайте, господин Донов.
АНГЕЛ ДОНОВ (синдик на Корпоративна търговска банка, в несъстоятелност): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Ние подкрепяме и двата законопроекта, внесени от Министерския съвет и съответно от група народни представители. Считаме, че те са разумни и необходими, съобразени са с развитието на обществените отношения по отношение развитие и производство по несъстоятелност на банка.
Искам само да кажа на практика какво се получава по отношение на текста, който в момента се коментира. На практика ние оценяваме даден актив и го предлагаме на 100%, след това на 90%, след това на 80%, на 70%, на 60%, на 50% – един, два, три пъти, и никой не идва да го купи. Затова тази промяна, която е първоначално предложена, считаме, че е разумна, а производството по несъстоятелност не може да продължи вечно. Трябва поне да има някаква граница за колко да предлагаме един актив.
В интерес на истината сега нямаме забрана, но в интерес на истината пък законодателят, ако ни даде възможност три пъти да го предлагаме и след това вече да го пуснем на пряко договаряне, считаме, че така ще бъде подобрена бързината за развитие на производството по несъстоятелност, и така или иначе по-бързо ще може да се продава един актив. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на синдика господин Донов за това разяснение на ал. 12 – предложението за ал. 12.
Аз само ще добавя, но това не съм го повдигал като въпрос пред Правната комисия досега. Има оплаквания от наши избиратели по районите. Този мисля, че е от Благоевград или от Кюстендил във връзка с производството по несъстоятелност на дружества с държавно имущество, а там конкретно е случаят за мините, която несъстоятелност продължава повече от 12 – 15 години. Тоест в един момент синдикът спира да действа очевидно, но тук кредиторите са бивши работници и служители и лица, които имат вземания като обезщетения във връзка с трудови правоотношения и които не могат да си реализират правата.
Все още тези граждани не са се обърнали към Омбудсмана, но искането беше в аспекта: не може ли Правната комисия да предвиди общ срок на производството по несъстоятелност? Това е доста общо и радикално предложение с оглед спецификата на това производство, но тъй или иначе проблемът стои. В един момент би следвало да получим информация и от принципалите на такива дружества, и те да предприемат съответните мерки. Защото не е нормално да има 12 години несъстоятелност – каквито и дела да има, каквито и спорове да има, все пак при всички положения се ощетяват кредиторите по несъстоятелността. Това го казвам в скоби.
Ще видим предложението на колегата Митев. Съобразяваме се и с Вашите трудности, които срещате в производството по осребряване. Ако се подкрепи, вероятно има възможност да се намери баланс, както казва колегата Митев, но да се намери такава гаранция, която един вид да даде сигурност, че е постигнато максимално доброто пазарно положение по отношение на цената на един такъв актив, защото иначе винаги остават подозрения. А на Вас не са Ви необходими подозрения и няма смисъл и кредиторите да имат такива подозрения, още повече да образуват производства, които да оспорват отделните действия на синдиците.
Други изказвания и становища от гостите? Няма.
Господин Ревизоро?
Заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Председател, ще подкрепя Христиан, защото е много важно да се намери балансът. Ето тук чухте: даваме една цена, намаляваме я с толкова, толкова, толкова процента, три пъти я предлагаме и никой не я иска.
Аз понеже правя разлика между „никой не иска“ и „никой не смее да вземе актива“, защото ние дори и да го подарим, този, който не смее, той няма да смее. В един момент тези хора стават заложници на активите, за които не знам какво ще ги правят. Ако ги дадем на областната администрация, няма пари да ги охранява, да ги съхранява, да ги пази в някакъв вид. Е, те няма да стават бит пазар –областните администрации, или който и да е друг държавен орган.
Трябва да намерим баланса, помислете да намерим работещ механизъм. Питайте тези хора, защото за тях няма бяло и черно, а най-често е сиво или по-тъмно сиво и те се чудят как да го избелят.
Защото те изведнъж заемат длъжността и започват всички негативи да трупат на гърба си. Защо го продаде за толкова, а можеше за малко повече? Е, колко? Ами нищо, можеше, и те стават изведнъж заложници на непродадени активи, които някои не смеят да купят, въпреки че го искат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Реплики към изказването на колегата Димитров? Няма.
Уважаеми гости, ако Вие нямате други изказвания, становища, ще прекратя дебата.
Колеги, пристъпваме към разделното гласуване на двата законопроекта.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 902-01-6, внесен от Министерския съвет на 22 февруари 2019 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Приет е Законопроектът на Министерския съвет.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 954-01-9, внесен от Данаил Кирилов, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Христиан Митев на 26 февруари 2019 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Приехме законопроектите по точка трета и четвърта.
Благодаря на нашите гости от: Министерството на финансите, Българската народна банка, Фонда за гарантиране на влоговете в банките, Синдиците от КТБ, обявена в несъстоятелност.
Пожелавам Ви успех – и по тези законопроекти, и въобще.
Колеги, преди да пристъпим към точки 5 и 6, ще има почивка от пет минути.
(Почивка)


ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, продължаваме с точка 5 и 6 от дневния ред.

Пета точка е:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС, № 954-01-8, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 18 февруари 2019 г.

Шеста точка е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС, № 954-01-14, внесен от Мустафа Сали Карадайь и група народни представители на 6 март 2019 г.
Гост от Министерството на външните работи е господин Васил Дурев – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“.
От Администрацията на Президента на Република България не виждам представител.
Колеги, знаете, че след приемане на ЗИД на Изборния кодекс (ИК) в пленарната зала – веднага след това и преди ветото на Президента на Република България, по решение на Политическа партия ГЕРБ, народните представители от партията внесоха този законопроект. Основната му цел беше да се възстанови правното действие на нормите относно отчитане на преференциите във всички видове избори по ИК и преди тяхната промяна, както беше направена на 14 февруари 2019 г. в приетия на второ четене ЗИД на Изборния кодекс, № 854-03-91 от 19 декември 2018 г. Начело на вносителите е председателят на нашата парламентарна група.
Виждате предложенията ни, които са по отношение на правните норми за всеки отделен вид от видовете избори. Направили сме предложения да се отмени съответният текст на съответната норма, която урежда преференция – без оглед какво ще бъде окончателното решение след наложено вето или евентуално обнародване, и в чисто нова наредба, допълнителна, както е по § 1 и § 2: чл. 298 да се отмени и да се създаде нов чл. 298а, който възпроизвежда текста така, както действаше до момента на обнародването му в Държавен вестник, след повторното гласуване на второ чете и потвърждаването на Законопроекта. Текстовете са едно към едно, без да сме предвиждали варианти по отношение на праговете.
По повод на интерпретациите в медиите, че юристите на ГЕРБ са проявили колебание по така наречената „огледална техника“, подчертавам, че не сме имали никакво колебание на 18 февруари 2019 г. – денят на публичното обявяване на волята на Президента на Република България, и ние сме внесли нашия законопроект.
Не е имало никакво колебание, никакво отлагане във времето, а напротив имаше мигновена реакция, която е на Вашето внимание.
Виждате, че е изтекъл почти един месец, през което време не се даде възможност за правни спекулации. Ние изчакахме приключването на цялата законодателна процедура на приетия на второ четене и потвърден от Народното събрание основен Законопроект за изменение на Изборния кодекс, така че имаше достатъчно време и за публичен дебат. С това приключвам представянето на нашия законопроект.
Ако искате да добавите нещо, заповядайте, колеги от ГЕРБ. Няма изказвания.
Вторият Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 954-01-14, е внесен от Мустафа Сали Карадайь и ще го представи господин Хамид Хамид.
Заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Ние внасяме Законопроект, който е с ясни и известни на всички мотиви, и затова ще добавя само няколко изречения.
Внасяме Законопроект, който пресъздава и урежда в законодателството нормите, горещо препоръчвани от Венецианската комисия и от Европейския парламент. Резолюцията на Европейския парламент е приета с огромно мнозинство и тук трябва да благодаря на представителите от ПП ГЕРБ в Европейския парламент, които са истински европейци, за разлика от своите съпартийци тук, които въобще не са европейци, защото иначе няма как да си обясним противоположното гласуването на вече гласувани и подобни предложения. Европейският парламент горещо посочва на страните членки да осигурят възможност на своите граждани, без значение къде се намират, да гласуват на европейските избори. Това е едното от нашите предложенията, а на второ четене ще ги мотивирам едно по едно.
Член 26 от Конституцията на Република България казва, че независимо къде се намират българските граждани имат еднакви права и задължения по тази Конституция. В противоречие на тази норма парламентът раздели гражданите на страната на две категории: такива, които живеят на територията на ЕС, и такива, които живеят извън територията на ЕС, а по този начин така наречената „уседналост“ за европейските избори въвежда два различни режима за едни и същи български граждани.
Смятаме, че тази норма е в синхрон с Конституцията и с Европейския парламент. Има редица препоръки на Венецианската комисия, на ограничената мисия на ОСС, на Съвета на Европа.
Тук ще посоча становището на председателя на Правната комисия, който постоянно се е изказвал в тази посока, че текстът, който забранява агитацията на език различен от българския, е противоконституционен и дискриминационен. Още веднъж Ви благодаря, господин Кирилов, за вашата последователност и явно Вие не сте от партия ГЕРБ.
Противоконституционен е, защото, уреждайки нашата Конституция, че българският език е официалният в страната, в следващия текст се предвижда и се гарантира, че в случаите, когато майчиният език не е официалният, Конституцията гарантира изучаването и използването му от българските граждани. Така че забраната за агитация на език, различен от българския, е противоконституционна и следва да бъде отменена, а за улеснение на всички български граждани, които не разбират езика, на който се агитира, предлагаме да бъдат улеснени с превод на официалния български език.
Няма да се спирам на преференцията, защото в предишен дебат, по времето на предходно разглеждане на ИК не можахме да си говорим за основните човешки права, а говорихме за технологията на гласуване – с преференция за сина на татко, който трябва да е депутат на всяка цена, за дъщерята на мама и така нататък.
Обръщам се към всички народни представители: бъдете европейци и подкрепете Проекта на Движението за права и свободи. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Има ли реплики към изказването? Не.
Аз имам лично обяснение. Тъй като господин Хамид цитира моята принципна подкрепа за тяхното становище – по отношение използването на друг език в предизборна кампания с превод на български език, то на второто гласуване не за първи път изразих становището си като член на Правната комисия на парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Продължавам да смятам, че то е правилното и съответства на европейското решение и не съм единственият юрист в ГЕРБ, който има същото мислене, но в конкретния случай – без експертно мнение и становище, имаме решение от парламентарната ни група, което следваме стриктно и заявяваме готовност да участваме в един обществен дебат по този въпрос. Той се бави и, разбира се, ще закъснее дотогава, докато съответно не се случи процедура, която е съобразно европейското законодателство и решение на Европейския съд по правата на човека.
Заради подкрепата ми в много издания бяха направени публикации и интерпретации и във връзка с моята позиция, която е експертна и професионална, се разпространяваха мои снимки и колажи с турски фес, падащи десет-доларови банкноти изпод феса, то подчертавам и заявявам: без оглед на желанието да бъда лично засегнат, уязвен, пародиран и злепоставен, аз съм изразил моята лична позиция, която смятам, че съответства на изискването на европейското право.
Смятам, че не трябва да си поставяме капаци пред очите, а напротив трябва да работим за развитието на правната култура на българското общество по отношение на европейското право и на европейските ценности. Заявявам, че по никакъв начин това мое мнение не е било конюнктурно обусловено от каквото и да е, защото и в миналия парламент съм изразявал абсолютно същата позиция.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Ще се постарая да бъда максимално кратък. По отношение на Законопроекта на Мустафа Карадайь и група народни представители от ДПС – аз и колегата ми Димитров няма да го подкрепим. Няма да се спирам по същество на основните му принципи, а накратко ще изложа моето основание.
Член 82, ал. 3 от нашия правилник казва, че предложения, които са направени между първо и второ четене и са отхвърлени, не могат да бъдат разгледани повторно като законопроект, ако не са съответно със съществена промяна по основните положения на Законопроекта, с изключение на случаите с редакционна или правно-техническа поправка.
По отношение на Законопроекта на Цветан Цветанов и група народни представители – на различни позиции сме в групата на ОП. Колегите от ВМРО подкрепят връщането на преференциите, както беше първоначалния вариант, а от НФСБ на този етап ще се въздържат от подкрепа на Законопроекта поради изключително ниския праг за преференциите на местни избори. Няма да давам примери, а ще си запазя правото да го направя в пленарната зала.
Има множество примери със съвсем малък брой гласувания в малките общини, където има няколко хиляди избиратели и с няколко десетки гласа може да наредите цялата листа. В общинския съвет в Бургас, след последните избори и благодарение на тези пренареждания в групи и партии, Правната комисия има един-единствен юрист – Константин Луков от ГЕРБ. За съжаление, едни доста добри колеги от ГЕРБ не попаднаха в състава на общинския съвет и респективно Комисията и колегите сега разчитат единствено на единствения юрист на общинския съвет Константин Луков, който е и председател на Съвета. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания, колеги? (Реплики.)
Аз не разбрах дали колегата Митев прави възражение по допустимост.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз не правя възражение по допустимост, не възразявам, за да го подложа на гласуване, а само казвам мотивите, с които няма да го подкрепим. Не влизам по същество в Законопроекта.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре.
Имате ли други изказвания, колеги? (Реплики.)
От Министерството на външните работи колегата Дурев имаше търпение, но тук от Министерството нямат много намеса, освен по въпроса за Брексит.
Заповядайте, ако желаете, господин Дурев.
ВАСИЛ ДУРЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Мисля, че е ясно по отношение на Законопроекта по петата точка, че Министерството на външните работи няма компетентност. По отношение на Законопроекта по шестата точка – нямаме забележки и предложения, които да са свързани с начина на организиране на секциите в чужбина.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест да приемем ли, че Министерството на външните работи подкрепя предложението на колегата Мустафа Карадайь и група народни представители по техния вариант за образуване на секции извън България – чл. 14?
ВАСИЛ ДУРЕВ: Доколкото съм запознат, този текст е фигурирал в предходния Изборен кодекс и е прилаган от МВнР. Ние просто нямаме бележки.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това уточнение го приемаме като сериозно становище. Благодаря Ви. (Реплики.)
Има ли други изказвания? Няма.
Дебатът е закрит.
Колеги, преминаваме към разделно гласуване по пета и шеста точка от дневния ред.
Подлагам на гласуване обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 954-01-8, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 18 февруари 2019 г.
Моля, гласувайте.
За – 9, против – 2, въздържал се – 1.
Комисията по правни въпроси приема на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 954-01-8, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 18 февруари 2019 г.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 954-01-14, внесен от Мустафа Сали Карадайь и група народни представители на 6 март 2019 г.
Моля, гласувайте.
За – 2, против – 2, въздържали се – 8.
Комисията по правни въпроси не приема Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 954-01-14, внесен от Мустафа Сали Карадайь и група народни представители на 6 март 2019 г.
Колеги, има процедура от господин Димитров – Ревизоро.
Заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми, господин Председател. В нашата комисия приемаме по 5 – 6 закона на заседание, а има други комисии, които вече от две години се борят с един законопроект и са на път да стигнат до залата.
Моля, тъй като не сме водеща комисия, да го включим в дневния ред и да разгледаме Закона за младежта и спорта, и да дадем възможност на другата комисия да го придвижи и успешно да стигне до залата. Ако подкрепите това мое предложение – не сме водеща комисия, да подкрепим Закона и да го подложим на гласуване. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, има процедурно предложение на господин Димитров за включването на един Законопроект в този дневен ред. (Реплика: „А кой ще го представи?)
Няма кой да го представи, защото вносители са Весела Лечева и група народни представители, но ние многократно сме го обсъждали по допустимост в пленарната зала, така че всички знаем за него. (Шум и реплики: „Кога този законопроект е бил разпределен на нашата комисия? От кога сме участници?“.)
Разпределен е от преди година и повече. (Реплики.)
Има ли възражения по предложението на господин Ревизоро? Няма възражения.
Колеги, ще разгледаме ЗИД на Закона за младежта и спорта, № 754-01-36, внесен от Весела Николаева Лечева и група народни представители на 5 юли 2017 г. Законопроектът е разпределен на Водещата комисия по въпросите на децата, младежта и спорта, а участващи са Комисията по правни въпроси и Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Това е само Закон за младежта със сигнатура такава, каквато Ви я прочетох. Нямаме вносител.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения.
Аз ще заявя становището си, което съм го заявявал многократно от парламентарната трибуна във връзка с предложението този законопроект да се обсъди по реда на правилника. Изразявал съм отрицателно становище във връзка с вещно-правния режим, който предоставя възможност да се предоставят държавни и общински имоти на всякакви конюнктурни образования, сдружения за дълъг период от време, а при неравностойна престация във връзка с ползването на тези така наречени в Глава осма „младежки обекти“, при това се създава императивно задължение за държавата и общините да предоставят такива имоти – тоест не е по възможност, не е съобразно волята на органите на местната власт и местното самоуправление.
Смятам, че това е поредната бизнес схема на колегите от БСП така, както беше със студентските кооперация, като беше със РМД-тата, както е било с всичко досега във връзка с придобиване на държавно имущество от олигарси и приватизатори. Благодаря Ви.
Заповядайте, колега Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, благодаря на Председателя за това, че ни припомни всъщност предмета на този законопроект. На базата на това, което председателят изложи, аз смятам, че Законопроектът не трябва в никакъв случай да бъде подкрепян.
Нещо повече: под благовидната грижа за младежта не само се нарушават основни конституционни принципи – какъвто е принципът за местно самоуправление и правомощия на общинския съвет като основен орган на местното самоуправление в общината, но и се застрашава много сериозно общественият интерес с начина, по който в Законопроекта са разписани възможностите за предоставяне на общинската собственост на действително неясни субекти, както се изрази колегата Кирилов.
Няма как да допуснем и да позволим по този начин да се ощетява териториалните общности, подкрепяйки един такъв законопроект. Аз Ви призовавам да го отхвърлим. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Митев.
Уважаеми колеги, има ли други изказвания? Ако няма, ще закрия дебата. Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване ЗИД на Закона за младежта и спорта, № 754-01-36, внесен от Весела Николаева Лечева и група народни представители на 5 юли 2017 г.
За – 0, против – 10, въздържал се – 0.
Не се приема на първо четене ЗИД на Закона за младежта и спорта, № 754-01-36, внесен от Весела Николаева Лечева и група народни представители на 5 юли 2017 г.
Благодаря Ви, колеги.
Има ли други предложения за включване и теми за дневния ред? Няма.
Припомням Ви, че в утрешния ден от 14,30 ч. в зала Запад ще бъде публичното изслушване на кандидатите за председател, заместник-председатели, секретар и членове на Централната избирателна комисия.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
(Закрито в 16,56 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов