Стенограма от заседание на комисия

---

ПРОТОКОЛ
№ 82


На 5 март 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Указ №35 на Президента на Република България, постъпил на 25 февруари 2019 г., за връщане за ново обсъждане на Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 14 февруари 2019 г. и мотивите към указа.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-10, внесен от Министерския съвет на 27 февруари 2019 г.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията правни въпроси.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при условията на чл. 31, ал. 2, изречение 2 от ПОДНС. Уведомени сте за настоящото заседание с предложение за дневен ред. Имате думата по дневния ред. Ако няма изказвания колеги във връзка с дневния ред, ще направя следната бележка: във връзка с обсъждането на Указ № 35 на Президента на Република България и с оглед на последващия Законопроект, който беше внесен за изменение и допълнение на Изборния кодекс в посока възстановяване и запазване на преференциалния вот такъв, какъвто е уреден до настоящия момент, възниква организационния въпрос дали при условията на евентуалност да не се включи и за обсъждане и този законопроект. Не съм го предложил на Вашето внимание. С аргумента нека да обсъждаме Указа такъв, какъвто е, без да свързваме по един или друг начин това обсъждане с последици при евентуалност. Използвам да заявя, че в случай, че не бъде подкрепено ветото, тоест становището на Комисията по правни въпроси е отрицателно спрямо аргументите, представени в мотива към Указа. Заявявам политическата воля на нашата група и на колегите за това, че ще предприемем необходимите действия като законодателна инициатива, така че нормите, които касаят промени в преференциалния праг, да бъдат такива, каквито са уредени в настоящия им вид в действащия закон.
Друго по дневния ред? Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, скъпи гости! Мисля господин Кирилов да изчакате и становището на пленарна зала, защото казахте отрицателно становище на Правна комисия не е достатъчно. Нека да видим съдбата на повторно разглеждания закон в пленарна зала и едва тогава да декларирате политически виждания относно преференциите, даже бих стигнал малко по-далеч. Вие трябва да оттеглите този законопроект и да го внесете едва след гласуване на ветото. От моя страна ние декларираме, че ще внесем наш законопроект на първата минута, след проведеното гласуване в зала, но в пленарна зала, но не след днешното заседание на Комисията. Така че моля да имате в предвид, когато насрочвате разглеждане на Вашия Законопроект, да ги съберете заедно. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Приемам Вашето уточнение в частта, че Правна комисия подготвя в рамките на Правилника обсъждането за въпроса по същество в пленарна зала. Имах предвид – да, до окончателно решение от пленарна зала.
По отношение на Вашето заявление във връзка със законодателна инициатива, разбира се, че ще имаме предвид, но тя е изцяло във Вашата воля.
Други изказвания по дневния ред? Няма.
Колеги, подлагам на гласуване дневния ред. Който е съгласен, моля да гласува.
12 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“.
Приема се предложението за дневен ред.

Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА УКАЗ № 35 НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПОСТЪПИЛ НА 25 ФЕВРУАРИ 2019 Г., ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 14 ФЕВРУАРИ 2019 Г., И МОТИВИТЕ КЪМ УКАЗА.
Гости по тази точка от дневния ред: от администрацията на Президента на Република България: професор Емилия Друмева – секретар по правни въпроси, и господин Пламен Узунов – секретар по правни въпроси и антикорупция.
От Върховния административен съд: господин Георги Чолаков – председател, госпожа Мариника Чернева – заместник-председател, госпожа Татяна Хинова – председател на IV отделение.
От “Информационно обслужване“ АД: професор Михаил Константинов – председател на Съвета на директорите.
Уважаеми професор Константинов, да сте жив и здрав! Честит рожден ден! Благодаря, че в такъв момент не забравихте Правна комисия.
Тук е и адвокат Олег Темников.
Това са гостите, които са обявили своето присъствие. Ако има други гости и желаят да се представят имат възможност – да заповядат.
Уважаеми колеги, благодаря на колегите от Администрацията на Президента на Републиката за това, че присъстват и имат възможност лично да представят мотивите към Указ № 35. Професор Друмева, колега Узунов – при това положение предпочитам не аз да интерпретирам мотивите, а Вие да имате възможност за това. Ако желаете – заповядайте.
ПРОФ. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Уважаеми, господин Кирилов! Уважаеми народни представители! Президентът наложи вето върху Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, като изрази несъгласие с отделни разпоредби на закона, тоест ветото е върху части от закона. Правя това уточнение със съзнанието и с поглед към събитията от последните дни, поради което ще ми позволите едно по-дълго изречение, с което просто да проследя процедурата, пътя, по който се развива един закон, върху който е наложено вето от Държавния глава. Съгласно Конституцията, а и съгласно естеството на ветото, като правен инструмент, разпространен широко по света, върнатият закон се гласува в цялост, независимо дали се оспорва целият закон или се оспорват само отделни разпоредби. Върнатият закон, съгласно нашата Конституция, се гласува еднократно, целият закон, независимо, че се оспорват, както в конкретния случай, отделни текстове. И ако законът събере подкрепа 121 гласа или повече, тогава ветото на президента е преодоляно. Ако обаче е налице воля да бъде уважено ветото, тогава се гласува „въздържал се“ или по друг начин, и тази подкрепа от 121 гласа не се събира за закона, а по-нататъшното развитие на закона е според това дали са оспорени отделни текстове или е оспорен целият закон. Следователно при уважено вето, ако ветото е частично, тези текстове, които са оспорени, се връщат на етапа на второ четене, който е стандартен за законодателния процес. Ако е цялостно ветото, тогава законът се превръща в законопроект и започва движение от началото на законодателния процес. Обобщено: когато е наложено вето, дори само върху отделни текстове, не се допуска разцепване на закона съобразно оспорените текстове – едни да бъдат уважени, а други да не бъдат уважени.
Уважаеми народни представители, искам да Ви обърна внимание, че тази процедура присъства в българското парламентарно право от 1992 г. Така се стекоха обстоятелствата, че лично аз съм участвала в създаването на тази процедура, спомням си първото частично вето. Така че тази процедура е един утвърден стандарт, нещо като класика в българския конституционализъм. Но явно този стандарт не е бил достатъчно познат, поради което сме свидетели на изявления, които се правеха, че ще се подкрепи една част от ветото, друга няма да се подкрепи, ще бъде отхвърлена, а просто при действието на тази уредба в Конституцията – чл. 101 и Уредбата – чл. 86 в Правилника, това е просто невъзможно.
Ще дам една кратка статистика за уважени вета. Мисля, че може би е любопитно, като сравнение. Президентът Желев от общо 24 наложени вета има уважени 2 вета; президентът Стоянова – 11 наложени вета, 9 уважени – това е интересно: 11 наложени, уважени 9; президентът Първанов – общо 32 наложени вета, 11 уважени; президентът Плевнелиев – общо 14 наложени, уважени 5, и президентът Радев – това вето е номер 14, досега уважено 1 вето.
Както казах, с настоящото вето се възразява по няколко текста: по-силно завишения праг за валидни ефективни преференции, за прилагането на машинното гласуване, за обжалване актовете на избирателните комисии, мнозинствата при отмяна на решенията им за отхвърляне и по някои правила на подсъдността. Накратко, ще изложа, заедно с колегата Узунов, аргументи, които са в мотивите на ветото с някои уточнения и обяснения.
Първо, преференциите. Много се говори по въпроса. Няма да се спирам, но безспорно заслужава да се отчита полезният ефект на преференциите, който се проявява в две насоки: първата е личностният избор, защото преференциите са способ, който се прилага само при пропорционалното избиране. А тъй като пропорционалното избиране е по кандидатски листи, издигнати от политическите партии, подредени от Централата на партиите, преференциите дават възможност на избирателя да повлия върху подреждането на кандидатите в листата и с това да направи пропорционалния избор по-личностен. И вторият полезен ефект, който заслужава отбелязване: след като отделният човек, избирателят, знае, че колкото и малко, но все пак може да повлияе, ами той ще има повече стимул да отиде да гласува. Тоест наличието и прилагането на преференцията е един стимул за по-масово участие в изборите. Още с въвеждането на пропорционалните системи – и тук гледам към професор Константинов, в края на IX век и в началото на XX век заслужава да отбелязваме винаги, че България е сред първите държави, които въвеждат пропорционална изборна система, но още в зората на прилагането на този тип система настъпва осъзнаването, че е потребно в този вид системи, където господстват партиите и партийните листи, все пак да се даде някаква възможност за личностен избор. И 1912 г. – поредният избирателен закон, който се приема и действа в България, въвежда, уважаеми народни представители, преференция, и то във формат, който го има и сега – преференцията да е ограничена само във възможност за преподреждане на предпочитаната партийна листа. Само че 1912 г. преференцията не е както сега, а е със зачеркване и който кандидат събере зачерквания над прага, той отива по-надолу в подреждането в листата.
Както тогава, така и сега, преференциите в действащото българско право са в един умерен формат, тоест ограничават се до обхвата на конкретната партийна листа. Не се допуска така наречения „панашаж“, тоест избирателя не може да събере от различни листи да си направи своя листа, както например в Люксембург. Къде обаче сега е причината за този завишен праг. Опитахме се да я проумеем, да я разберем. И отговорът, който излагам тук, пред Вас, и който се съдържа и в мотивите на ветото, това е във въведения измерител за прага на преференциите, с преминаването на който праг преференцията става ефективна, тоест сбора от преференциите и съответния кандидат отива на първо място. Досега този праг се определя – и все още, като процент от гласовете, подадени за конкретната предпочитана от избирателя листа. С изменението, което е направено, прагът получава друго измерение. Прагът вече е съответната избирателна квота, а избирателната квота се формира не само на базата на гласовете, подадени за една листа, а се формира от гласовете, подадени за всички партийни кандидатски листи, които са номинирани, които са издигнати в съответния район, ако става въпрос за избор за народни представители, или ако е за европарламент – цялата държава, която е един избирателен район, ако е за общински съветници – в общината. Така че избирателната квота винаги е едно число, формирано от подадените за всички участващи партийни листи гласове. Това обяснява защо изведнъж прагът отива толкова нависоко. Налице е промяна в концепта, във философията на преференциите, като един способ за по-личностен избор в условията на пропорционално избиране. Ето това, уважаеми народни представители, са принципните и конкретни възражения в мотивите по отношение на завишения праг на преференциите. Още повече, че избирателната квота в един район или в национален мащаб при евроизборите, това е всъщност цената на един спечелен мандат, изразено в гласове. Така че всичко това така погледнато, с тази промяна в концепта, обезсмисля предназначението на преференцията. А и не може да не се отчита и обществената нагласа с разбирането, че въвеждането на този измерител за прага представлява едно отстъпление от постиженията в нашето изборно право, след като вече една утвърдена пропорционална система се прилага от години, то преференцията несъмнено внася този коректив, който допринася за известен баланс към недоверието по отношение на партийните централи.
Машинното гласуване. Несъмнено машинното гласуване е електронно гласуване в контролирана среда, както и напоследък се уточнява в публичното пространство. Всъщност, уважаеми народни представители, Вие сте забелязали в самото вето и в мотивите, на машинното гласуване е отделено като обем най-малко и то не е защото основанията са по-малко, а защото възраженията са преди всичко към отнасянето, отношението спрямо машинното гласуване като вид електронно гласуване в контролирана среда, който способ присъства, то е въведен като утвърден способ – един от двата способа – машинно или с хартиени бюлетини, който да се прилага при всички видове избори. Това е действащо право. Това е Изборният кодекс от 2014 г., който се прилага вече 5 години. Тази уредба частично има приложение въз основа преходни разпоредби. В продължение на няколко години беше експериментално, тоест на ужким. Имаше и приложение – ефективно, след това имаше една празнина, тоест едно мъчително ограничено прилагане, което поставя редица въпроси, на които няма отговор, въпроси в рамките на принципа на правовата държава.
Все пак във въпросния закон, който сега е предмет на ново обсъждане, има хоризонт, поне 3 хиляди секции на евроизборите, 6 хиляди на местни избори, а след това само машини за гласуване, без хартия. Вероятно с изменения на кодекса, тъй като той предвижда паралелно прилагане. На ЦИК се вменяват огромни по тежест и обем задачи, но това вменяване, това възлагане е до голяма степен бланкетно и в мотивите се отбелязва липсата на критерии, по които ЦИК – аз с изненада отбелязвам, че няма представители на ЦИК тук, тъй като със сигурност имаме въпроси. Няма в никакъв случай и не е повод да се обсъждат предимства и недостатъци на този вид гласуване, но явно преценката за предимствата са взели връх, след като в корпуса на Изборния кодекс продължават да присъстват тези текстове. И възраженията в мотивите са към забавянето в прилагането. Мисля че е това, което имах предвид да споделя.
Съдебното обжалване на решенията на ЦИК. Общата клауза за обжалваемост пред съд на всички административни актове, без съмнение е един крайъгълен камък в българския конституционализъм – чл. 120, ал. 2 от Конституцията, като гаранция за правото на защита на всеки гражданин тогава, когато са нарушени или застрашени негови права и законни интереси. И поради това конституционно изискване е изключенията от общата клауза за обжалваемост винаги да бъдат изрично посочени със закон. И това изискване е обяснимо, за да може законодателят да аргументира и премисли в името на какви ценности и интереси може да допусне това ограничаване. В действащия кодекс всички актове на ЦИК могат да бъдат обжалвани пред ВАС в съответствие с тази обща клауза. С редица разпоредби обаче от изменителния закон, който сега е предмет на обсъждане, законодателят се е отклонил както от това общо водещо правило в кодекса, така и от конституционната обща клауза за обжалваемост пред съд на всички административни актове. И вместо да се посочат необжалваемите актове на ЦИК, са изброени онези актове, които подлежат на обжалване пред ВАС. Именно използването, прилагането на този подход е предмет на оспорване във ветото, защото чрез този изброителен подход, извън изброяването, остават административни актове, които засягат избирателни права на гражданите, например – и в мотивите се посочва, решенията на ЦИК, с които се определят условията и реда за сигналите и жалбите.
И още. Твърди се, че актовете на ЦИК, извън изброяването, могат да бъдат обжалвани по общите правила на АПК. Къде остава бързината, уважаеми колега Чолаков? (Реплики.) Защото тази уредба, която е в действащия Изборен кодекс, тя е специална уредба и съдържа съкратени срокове. Защото иначе, ако се върви по общите правила на АПК, просто изборният процес няма да се случи, няма да се осъществи в този вид, в който се цели. В последната алинея на чл. 58 прилагането на правилата на АПК изрично се изключва и това е логично, защото ако се прилагат общите правила на Административнопроцесуалния кодекс, включително сроковете най-вече, към актове, приемани в рамките на изборния процес, ами тогава няма да има защита. Това е равносилно на липса на защита.
Както казах, този изброителен подход трудно се съвместява с водещото правило, което е в Изборния кодекс, а именно, че всички решения, всички актове на ЦИК подлежат на съдебно обжалване. Многократно се твърди, особено през последните дни, че въпреки така възприетия подход с изброяване, няма актове на ЦИК, които няма да бъдат обжалвани. Обърнах внимание преди малко, че обжалване по правилата и сроковете, които са извън Изборния кодекс, ще е равносилно на липса на такава защита, но след като се прави това твърдение, че няма да има необжалваеми актове на ЦИК, тогава възниква въпросът: защо изобщо се прави това изменение? И този въпрос го задавам на уважаемите народни представители. След като самият кодекс съдържа общото правило, всички се обжалват. Въвежда се едно изброяване и след като се въвежда това изброяване, формалната логика, а и не само формалната, но и материалната логика е, че тези, които остават извън изброяването, по кой път ще вървят те? Затова е въпросът защо въобще се прави тази промяна и се въвежда. Когато при пълен достъп до Вас се въвежда изброяването, възникват въпроси, които нямат отговор, настъпва един смут, една несигурност, едно демотивиране дали да се търси съдебна защита, а една такава правна среда не е в съответствие с принципа за правовата държава. И тук искам да привлека вниманието върху ясни правила, които въвежда Венецианската комисия. Вярно е, че тя е един консултативен орган, но високо уважаван орган, към чиято практика често обръщаме поглед и цитираме. Нося със себе си Кодекса за добрите изборни практики. В него съм отбелязала изрични положения, в които Комисията настоява за ясни правила при обжалване актове, които се издават в рамките на Изборния процес.
И тук, уважаеми господин заместник-председател, при отсъствието на председателя, ще ми позволите едно кратко уточнение, тъй като в последните дни в ефир, в брифинги, се правеше твърдението, че този изброителен подход, който сега се прилага върху действащия Изборен кодекс от 2014 г., е коментиран в решение на Конституционния съд от 2011 г., и тогава КС не е постановил противоконституционност. Една подробност, че докладчик по конкретното конституционно дело е била съдия Друмева, тоест аз. Искам съвсем накратко да отбележа следното, че въпросното Решение № 4 от 2011 г. не е решение на съдия Друмева, а е акт на КС, постановен от 12 съдии. Очаквах тук да срещна нашия колега Румен Ненков, с когото бяхме заедно в съдебен състав, но това не е толкова важно. Това беше едно трудно решение, тежко решение, прието след много дебати, взаимни отстъпки, но решение на 12 съдии.
И още. Това решение от 2011 г. е постановено по друг закон по Изборния кодекс от 2011 г. Припомням на може би не изкушените в материята гости, че освен действащият кодекс, при това имаме и един друг Изборен кодекс – 2011 г., отменен от сегашния кодекс. В двата кодекса хипотезите, за които става дума, не са идентични. Те са различни, но различни са не само хипотезите, различна е философията, правната логика и систематиката на двата изборни кодекса. Ще дам един пример, за да не съм голословна. В Изборния кодекс от 2011 г. изрично присъстват като правни фигури обжалване решения на избирателни комисии, които обжалвания не стигат въобще до Върховния административен съд. Какво имам предвид? Секционна избирателна комисия, обжалване в Районна и край. Кодексът постановява: решението на РИК е окончателно и го посочва изрично, като изключение от общата клауза за обжалваемост на административните актове. Решение на Районна комисия се обжалва в ЦИК и е окончателно. Решение на ОИК също в ЦИК и е окончателно. Решение на СИК – СИК извън страната, се обжалва в Централната комисия и е окончателно. Какъв е изводът от този пример? В тази схема на обжалване на решенията решението на по-горната комисия е окончателно. И това е особено валидно за решенията на ЦИК. Такива решения, които се взимат по обжалване решенията на по-долните комисии, е те са най-много, те въобще тогава – 2011 г., не стигат до ВАС и което е важно, и което е гвоздеят на онова решение от 2011 г., че тази необжалваемост е изрично записана в кодекса като изключение от общото правило.
Това е по отношение на 2011 г, който кодекс е предмет, въз основа на който КС тогава е произнесъл своето решение.
Кодексът от 2014 г., който сега прилагаме, в него правната рамка е различна. В него е възстановено правилото – както вече отбелязах, за съдебно обжалване на всички решения на ЦИК. Някои от присъстващите може би си спомнят, че до 2001 г. всички решения на ЦИК се обжалваха пред ВАС. След това постепенно настъпи една промяна, за която вече говорих току-що, в смисъл, че в по-долна комисия решението се жали пред по горната комисия и това е окончателно. Как стоят нещата при сега действащата уредба? РИК-ЦИК-ВАС. Тоест всичко се изсипва във ВАС. Изводът, който правя, и с това приключвам, уважаеми народни представители, тази схема на обжалване на решенията на избирателните комисии по настоящем 2014 г. същностно се различава от схемата, прилагана в Изборния кодекс 2011 г. Всъщност с този изброителен подход, приложен сега с изменителния закон, се налага впечатлението, че е извършено едно присаждане, едно пришиване, една трансплантация на подход, който е бил оправдан и уместен 2011 г. с тази същностна разлика, която току-що посочих, а трудно може да се приспособи и да се съвмести с правилото, че всички решения на ЦИК се оспорват пред ВАС. Тоест тази присадка, това пришиване, това трансплантиране е направено по начин, който не се съвместява със същността, която е заложена в сега действащия кодекс от 2014 г. Така че не се констатира и лично аз като участник в онова решение от 2011 г., правя констатацията, че няма противоречие в произнасянето 2011 г. с противоречие спрямо заложеното във ветото и упрекът към изброителния подход, защото към схемата на обжалване 2011 г. КС основателно не е обявил противоконституционност, а при сегашното положение тази трансплантация на изброителния подход към общото правило за обжалване на всички актове на ЦИК във ВАС предизвиква сериозни възражения. Именно пропускането на няколко вида актове на ЦИК, които пряко засягат избирателни права, е и конкретен повод за оспорване във ветото. А прекият съдебен контрол – с това приключвам по този въпрос, е едно от най-силните постижения на българския конституционализъм. Затова е и загрижеността, която е заложена и в мотивите, когато се прави отстъпление от това несъмнено постижение.
Съвсем накратко и по другите въпроси. За спадащото мнозинство. Радвам се, че тук са и колегите от ВАС, защото имаме и конкретен въпрос към тях. Несъмнено хипотезата, по която се възразява и във ветото, отмяна на решения за отхвърляне, когато ЦИК постановява ново решение и когато това ново решение може да се вземе вече с мнозинство, което е по ниско, не е две трети от присъстващите, а е половината от всички членове на Комисията, това правило е пренесено и за Районните комисии, и за Общинските комисии, когато има подобна фигура. От цялата редакция обаче, като че ли малко скрито остава участието на ВАС. Тоест решението отива до ВАС и след това се връща. Обаче как се връща? Със задължителни указания. Ето това е мисля ключовият момент – задължителните указания. Е, защо у нас се формира разбирането, че тези задължителни указания на ВАС няма да бъдат спазвани?! Прочетох внимателно стенограмата, която ми изпрати господин Кирилов и благодаря, и там мисля, че има едно изречение на уважаемия председател, че ВАС няма лост, за да накара една Избирателна комисия да се съобрази със задължителните указания на ВАС. Е, това ми подейства смущаващо. Припомних, че при последните изменения на АПК се въведоха доста строги фигури, в които се налагат глоби за неизпълнение на съдебни решения, за забавяне и така нататък. Убедена съм, че съдебната, правосъдната система има потенциал да наложи, да направи своите задължителни указания да бъдат спазвани, а не да се отстъпва прагматично само и само да има едно лесно постижимо решение. Тоест тук въпросът е за баланс на ценности, защото в този баланс и от двете страни са много значими ценности. Едната е политическият плурализъм. Политическият плурализъм, защото комисиите се съставят от всички парламентарно представени партии. От другата страна са задължителните указания и уважението към ВАС. И само ще припомня Венецианската комисията – отново отворих нейният кодекс, за това, че Комисията на няколко места изрично препоръчва квалифицирано мнозинство и дава пример две трети. И още нещо към този пример. В Кодекса на Венецианската комисия се посочва, че винаги трябва да има отчитане мнението на членове на Комисията, които не са от мнозинството. Ето това е препоръката, това е картината, която се очертава и се съдържа в този Кодекс на добрите изборни практики на Венецианската комисия.
И последния въпрос, по който има възражения във ветото и в мотивите –подсъдността. Вярно, че това са конкретни хипотези, но правилата, които са въведени, повдигат сериозни и според нас основателни възражения. Става въпрос за решения, постановени от Районната или от Общинската избирателна комисия. И ако едно такова решение се оспори по-нагоре и отиде в ЦИК, и ЦИК потвърди решението на по-долната комисия, тогава решението на ЦИК тръгва по една пътека, по една писта, която като че ли за първи път се появява в публичното право и в изборното право, а именно отива за обжалване първо пред Административния съд по местонахождение на съответната Избирателна комисия пред 3-членен състав. А, когато решението на долната комисия не е потвърдено от ЦИК, тогава пистата е друга. Тогава обжалването е пред ВАС. По този начин се констатират две отстъпления от утвърдени правни фигури в изборното право и в съдебното обжалване в рамките на изборния процес. Решения на ЦИК се обжалват само пред ВАС. И тук отново искам да посоча препоръките на Венецианската комисия, която съдържа в кодекса една схема, в която срещу актове на ЦИК успоредно насреща е Върховен съд. Няма се предвид, че е Административен, но просто този съд, който е най-високо. И това е ясната конфигурация, препоръка на Венецианската комисия. Спазването на йерархичната симетрия е едно правило, което едва ли се нуждае от повече коментар.
Още един въпрос, който мисля, че е повдигнат – видях го в стенограмата на Комисията на заседание, а именно след като има 28 административни съдилища, няма ли да възникне противоречива съдебна практика? Въпрос, с който може би да не занимавам сега Комисията, но можем да го коментираме, дали решенията на тричленните състави ще бъдат окончателни (реплики) или подлежат. Добре, добре.
И приключвам с Конституцията. Конституцията отрежда на ВАС да осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване. Е, с тези отклонения, за които трудно могат да се намерят силно подкрепящи аргументи, тази повеля, тази задача, която залага Конституцията, несъмнено ще срещне затруднения. Това е, уважаеми народни представители, което исках да изложа накратко. Получи се по-дълго. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на професор Друмева за представянето на аргументите.
Действително усещах, че искахте да обогатите голяма част от тезите и усетихте по един или друг начин ограничението на времето, но при всички положения стремежът да има възможност и за последващ дебат и за детайлизиране евентуално на дебата по отделните негови елементи, не трябва да ограничава господин Узунов, ако той желае да допълни на този етап аргументация във връзка с мотивите на ветото. Желаете ли господин Узунов? Благодаря.
Колеги, питам Ви по процедура как предпочитате – да дадем думата на уважаемите гости от Върховния административен съд и на професор Михаил Константинов, нищо, че те ще вземат становище вероятно по някои от отделните въпроси, или да преминем в общ дебат по Правилника. (Реплики.)
И на мен ми се струва, че е по-редно, макар да влизаме в дебат по отделни части, да дадем възможност на нашите гости, които са отделили време, за да вземат становища.
Господин Професоре, на Вас се падна честта.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Благодаря, господин Председател. Разбира се, на мен ми е много трудно, след това компетентно изказване на професор Друмева, да засегна собствено правни въпроси, а няма и да го направя. Моята квалификация не ми позволява, въпреки че между математиката и правото има доста близки неща. Тъй като една от темите, която се засяга във ветото на господин Президента, и която много се обсъжда в това общество, е така нареченото „машинно гласуване“. Знаете, че аз се водя за противник на това гласуване, но не съм точно противник, а искам да се знаят точните факти. Точните факти са, че в Европа от 42 държави или 44 – не мога да Ви кажа, няма нито в една държава такова гласуване. В половин Белгия го има, но да кажем половин държава от 44, или това е 10 милиона от 572 милиона. Точно процент и половина от населението на Европа има тази възможност да гласува машинно. Това би трябвало да ни светне някакво жълто или червено съобщение в главите, че нещо се случва по този въпрос. Няма да повтарям нещата, които са казаха, но просто е важно да се знае, че откакто се прие предишния – тоест кодексът, който е действащ в момента, през 2014 г., до ден-днешен за тези пет години настъпиха много важни промени в областта на електронното гласуване. Вие виждате, че когато възникна тази дискусия и сe каза – „ама то го няма никъде“ – отсреща следва отговор: „да, но то е написано в закона“.
И двете неща са абсолютно верни – никъде го няма, но е написано в закона. Сега какво трябва да направим? Без да съм юрист смятам, че трябва да се промени законът. Правото не е застинала система. Може би правните принципи са нещо, което има претенции за вечност, но конкретни законови текстове се променят в зависимост от променената обстановка. За тези пет години, които визирам, настъпиха много съществени промени в отношението към двата вида електронно гласуване. Единият вид е с машини, другият – по интернет или по телефона. Моето становище и на моите колеги от „Информационно обслужване“ е, че просто тези неща трябва да бъдат отложени. Безумно е цяла Европа да се отказва от това нещо и ние с главата надолу да се хвърляме. Освен това едни от данните, които излязоха са, че нормален режим могат да гласуват двеста души с една машина за изборния ден. Ние имаме секции, в които гласуват и по 1000 души, тези хора до сутринта ли ще стоят там?! Вярно е, че в момента има предвидени хартиени бюлетини, слава богу, но ако от догодина минем само на машинно гласуване, ще трябва да има поне три машини в секцията, за да може да гласуват хората. Разбирате ли, на мен ми е мъчно за държавата, за това, в което се опитваме да влезем в момента. Отсега Ви казвам най-отговорно, залагам си авторитета ако искате, че ще има сериозни проблеми дори само с три хиляди машини, които трябва да бъдат въведени на 26 май тази година за изборите. Освен това, забележете: ние твърдим, че не вярваме на секционните комисии, защото те могат да се наговорят, могат да излъжат, може да са неграмотни. Ние вярваме, когато те обработят хартиена информация и изведнъж им повярвахме, когато те ще трябва да обслужват тези машини, защото да си мислите, че във всяка секция ще има по двама специалисти – защото двама са минимума, които да обслужват машината, няма как това да се случи. Председателят и заместник-председателят трябва да бъдат много добре образовани и научени какво да правят с тези машини. Освен това, проблемът е в доверието към този процес. В крайна сметка Вие слагате в машината една флашка. Всеки, който малко от малко знае какво е компютър – знае, че в момента, в който вкарате флашка, всичко може да е станало вече. Това са малко технически проблеми, но аз все пак разчитам, тоест използвам това, че има представители на пресата, да бъде правилно осветен този въпрос. Както виждате, няма да говоря добро или лошо.
Просто го няма. Електронно интернет гласуване има в Естония и в половин Швейцария – държава и половина. Машинно гласуване в половин държава от 44 държави. Има го в Индия и в Бутан. Да, има го, но там първо, машините са други, населението е друго и така нататък. Отново моля да се помисли по този въпрос. Няма никакъв смисъл да катастрофираме и съвсем да сринем доверието в изборния процес. Ако ще правим нещата, за да вдигнем доверието, нека да го вдигнем. Освен това, нека да е ясно, че всички тези протоколи, които са с поправки и грешки и така нататък – те стоят в интернет и всеки може да ги погледне. Тоест информацията, записана на хартия, е абсолютно достъпна. Това, което влиза и се обработва в компютърната система, е невидимо и дали е вярно или не, един Господин знае.
В Германия Конституционният съд забрани това гласуване за обозримото бъдеще. Германците не са проста нация, те знаят за какво става въпрос. Те имаха три успешни машинни гласувания и изведнъж разбраха какво всъщност е машинното гласуване. Нека много внимателно да се обсъди този въпрос от гледна точка на националния интерес. По дяволите една партия или друга партия – коя ще спечели, коя ще загуби или коя ще си пише някакви плюсове. Просто достатъчно е в няколко секции да се провали гласуването, а аз съм сигурен, че такива ще има – говоря за новите технологии, и това просто срива доверието в целия процес. Това ми е съображението. Просто го отложете, не става въпрос да го махнем. Даже напоследък написах един материал – нека да изчакаме 10% от Европа да го въведе. В момента един процент го е въвела. Нека три държави да го въведат, ние да бъдем четвъртата. Това е като апел. Съжалявам, че звуча малко емоционално. Разбира се, ние като „Информационно обслужване“ и като фирма с преобладаващо държавно участие, ще помогнем на този процес, колкото можем. Но ние не можем да го извадим от едно тежко състояние, в което се готвим то да попадне. Нека и колегите от опозицията на сегашното управление, и от Администрацията на господин Президента, оценят точно този момент – опасността от срив на доверието в изборния процес. Благодаря, и извинявайте за емоционалното изказване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на професор Константинов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми върховни съдии, заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Уважаеми депутати, членове на Правна комисия! Уважаема професор Друмева – с уважение към Вас и към дейността, която извършвате. Уважаеми гости! Аз ще взема становище само по точките, които имат отношение с дейността на Върховния административен съд. Искам да уточня, че тук съм само и единствено за правото и за нищо друго. Няма да влизам в никакви полемики във връзка с партии, кандидатури или каквото и да било във връзка с Изборния кодекс. Изборният кодекс, колкото и той да е бурен и динамичен, накрая приключва в съдебната фаза на обжалване. Затова, четейки Указа на президента за налагане на вето и слушайки всички изказвания в публичното пространство, аз в началото по точка 3 останах с впечатление, че се касае за въвеждане на някаква необжалваемост. Така пише и в Указа на президента.
Уважаемата професор Друмева малко видоизмени в момента мотивите на президента във връзка с връщането, но повярвайте ми, аз присъствах на Правна комисия, когато се обсъждаше това, запознат съм с всички материали във връзка с тези промени, видях и законопроекта, никъде не се предвижда не обжалване на решение на ЦИК. И съм длъжен това да го заявя директно, което означа, че по чл. 120 на Конституцията всички актове на ЦИК подлежат на обжалване. Изброяването, на което обърна внимание професор Друмева, съм длъжен да кажа, че го има във всички закони преди Изборния кодекс, който в момента обсъждаме. Има го в Закона за местните избори, има го в Закона за избиране на народни представители. Има го във всички закони, които са действали преди този Изборен кодекс. Има го и в Изборния кодекс, който е от 2011 г. Тук не смея да се съглася с професор Друмева, че има разлика между Изборния кодекс от 2011 г. и Изборния кодекс, който действа в момента. Там, във връзка с това обжалване, Конституционният съд ясно в мотивите е казал, че това изброяване не е противоконституционно и съответно се е позовал също и на препоръките на Венецианската комисия, за да отхвърли жалбата срещу група народни представители именно против това изброяване на решението на ЦИК. Затова стичам, че тук мотивите за твърдение за необжалваемост на някакви актове на ЦИК, които в резултат на изброяването се получава, просто това не е така. При положение, че са изброени актовете на ЦИК, които подлежат на обжалване пред ВАС, всички останали актове по общия ред си подлежат на обжалване, само че пред друг съд. Тъй като изрично е разписано кои актове по закон и Конституция са пред ВАС. И по старо действащи закони тези актове, които не са били изброени, са изпращани, са гледани в АССГ. Това си е било съвсем нормално като процедура.
По отношение на точка 4 – касае се за решенията, които са постановени на ЦИК след отмяна от ВАС. Тук се говори, че трябва да има консенсус. Уважаеми народни представители, след решение на ВАС, консенсус не е необходим! Съответната Избирателна комисия просто трябва да изпълни решението на ВАС. Винаги, когато ние отменим решение на ЦИК, ние връщаме с указание по приложение на материалния закон. Да, практиката показва нещо друго, за съжаление. Не толкова с решение на ЦИК, колкото с решение на Общински избирателни комисии и Районни избирателни комисии. Стига се там дори, че един общински съветник не може да встъпи в рамките на целия си мандат, защото ние отменяме, обявяваме за нищожно, но в последствие това не се изпълнява именно, защото не може да събере необходимото мнозинство. Да не говорим за кратките срокове, в които ЦИК се произнася, когато започнат изборите. Затова предвиденото мнозинство, което е в момента, пак е квалифицирано, то е 50+1 от списъчния състав, то е само и единствено, за да изпълни решението на съда. Да, ако съответната Избирателна комисия е недобросъвестна, няма да го изпълни. Но все пак е дадена възможност за по-лесно вземане на решение. Това принципно не противоречи на Конституцията и тук аргументите са по целесъобразност, доколкото са заложени, разбира се, от президента. Аз не казвам, че тази норма е противоконституционна. Това си е правомощие, изцяло на законодателя да прецени по какъв начин ще разпише това мнозинство.
По отношение на точка 5. Тук смея да не се съглася с мотивите на президента, като стъпвам на основен принцип в административното правораздаване. Общинските и Районните избирателни комисии и Централната избирателна комисия са парекселанс административни органи. Обжалването на решението на РИК и на ОИК по административен ред се извършва пред ЦИК. Има си принцип, който е изначално в административното правораздаване. Той съществуваше в ЗАП, когато беше, съществува в момента и в АПК. Това е принципа на чл. 98, ал. 2 от АПК, който казва, че: когато по-горестоящия административен орган потвърди акта на по-долустоящия, то на съдебен контрол подлежи акта на първия административен орган. Смея да не се съглася с мотивите, че имало разминаване между йерархията, защото в момента ние – ВАС, гледаме актове на ОИК. Това не са актове на ЦИК. Ако ЦИК обаче реши и съответно отмени това решение на РИК или на ОИК, то тогава предмет на обжалване е решението на ЦИК и то все във ВАС, защото ЦИК се е произнесъл по същество и неговият акт е решил спора по същество. Тогава вече, когато ЦИК го реши, нормално е това да си дойде във ВАС с оглед йерархията на ЦИК и на ВАС. Но когато ОИК постанови едно решение, след това ЦИК е потвърдила това решение, ние после се произнасяме и отменяме или отхвърляме жалбата против решението на ОИК. Къде е еднаквата йерархия? Все пак ние гледаме решение на Общинска избирателна комисия по този начин, ако се развива. Считам, че и в тази си част ветото е неоснователно дотолкова, доколкото това са все развити съображения по целесъобразност, а не толкова по законосъобразност.
В кратце това са нашите възражения. Имаме тук и решение във връзка с проблемите, които създават мнозинствата, но това мисля, че не е проблем на обсъждане. Действително, новите промени в АПК създадоха възможност за такива санкции, но те влязоха в сила от януари тази година и отделно, че когато става въпрос за колективен орган, имуществена отговорност малко трудно може да бъде реализирана. Но така или иначе явно тук идеята е била – не знам, законодателят ще каже в своето гласуване, просто да бъдат вземани решения в рамките на изборния процес. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми върховни административни съдии, Вие ще допълните сега или впоследствие в дебата?
Уважаеми колеги, чухме становищата на нашите гости, включително становището на професор Друмева и на колегата Узунов, които конкретно представиха мотивите към Указ № 35 на Президента на Република България за връщане за ново гласуване, за ново обсъждане на ЗИД на Изборния кодекс.
При това положение се обръщам към Вас – имате възможността, думата за изказвания, становища, включително ще си позволя да добавя и въпроси към нашите гости, ако те желаят да вземат отношение.
Господин Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми върховни съдии, уважаема професор Друмева, уважаеми господин Узунов! ДПС ще си подкрепи предложенията и ще гласува за повторното приемане на закона. Убедени сме, че нашата теза е права. Споделям Вашето мнение, че много се говори за преференцията. Искам да добавя, че прекалено много се говори и дебатът се измести от предмета на кодекса, измести се от основни граждански права, които кодексът наистина ограничава или фактически възпрепятства упражняването им, така например конституционно закрепеното право да гласуваш за нашите съграждани, които не живеят на територията на Република България и на територията на Европейския съюз. Едва последните няколко дни се повдигна дебат как да спасим нашите съграждани, които живеят на територията на Обединеното Кралство, да гласуват. Беше създадено едно изключение: българските граждани бяха разделени на две – тези, които живеят на територията на Европейския съюз и тези, които са извън територията на Европейския съюз. Правата им бяха разделени на две – нещо, което Конституцията не допуска и няма как да допусне – чл. 26 казва: „българските граждани, независимо къде се намират, имат правата и задълженията по тази Конституция“. Няма как да впишем в този текст на чл. 26 на Конституцията едно изключение за Великобритания, камо ли да ограничим пък тези, които живеят извън територията на Европейския съюз, но Кодексът го допусна. За съжаление, констатирам една празнота в мотивите, може би защото тези предложения бяха отхвърлени и нямат нужда от ветото да набляга върху тях, но можеха поне да бъдат споменати, защото се касае за ограничаване на права и то конституционно закрепени.
Докато прословутото право на преференция – право слагам в кавички, защото правото на преференция не е право, това е начин да гласуваш, не е право да гласуваш. Това е технология на гласуване. Това не е самото упражняване на правото – конституционно закрепеното право да гласуваш.
Също така споменахте Венецианската комисия. Напълно споделям Вашето мнение. Наистина няколко пъти Венецианската комисия в свои доклади, така и ограничените мисии на ОСС, така и докладите на Съвета на Европа, препоръчват на България да премахне дискриминационни текстове. Нашата Конституция, определяйки официалния български език, в следващите текстове казва: „Всеки български гражданин, за който българския не е майчин език, има право да изучава и използва майчиния си език“.
По-нататък се казва, че със закон се определят реда на изучаването и упражняването, но никъде не се казва, че със закон това право може да бъде отнето. И това го казва Венецианската комисия, това не е мнение на Хамид Хамид или на ДПС. Нито ред за това в мотивите, нито ред. Говорим за права. Едва последните няколко дни Омбудсманът на Републиката пише писма, предложения до Правна комисия и до парламента да се направи изключение за гражданите в Обединеното Кралство. А с какво те са нещо различно от гражданите, които живеят в Чикаго, Истанбул, Мелбърн? Говорим за едни и същи български граждани с равни права по Конституцията – чл. 26. Съжалявам, че го повтарям пак, но не е към Вас, не към Вас.
По време на дебата ние ще развием тези наши тези. Аз само ги маркирам. А колкото до прословутата преференция и бъдещето й, съдбата й с последващи закони и така нататък…Ще ми позволите да приключа с една шега. Тя не е към Вас. Днес е денят преди Великденските пости. Събират се всички останали яйца и, за да не се изхвърлят, се меси и се правят палачинки. Днес е денят на палачинката – Международният ден на палачинката. В почти цял свят го празнуват. Честит празник, колеги от ГЕРБ, да сте живи и здрави!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, това беше изказването на господин Хамид.
Имате възможност за реплики към това изказване.
Има ли желаещи за първа реплика?
Аз пропуснах за палачинките, господин Хамид. Ето тук може да ме видите с фес – Данаил Кирилов, искането на ДПС за агитация на майчин език основателно. Под феса прозират банкноти.
ХАМИД ХАМИД: Още един път ще Ви благодаря за Вашата позиция, господин Кирилов.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, ако няма реплики към изказването на господин Хамид, професор Друмева, заповядайте.
Отношение.
ПРОФ. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Благодаря.
Съвсем накратко и не конкретно към господин Хамид, а просто за едно уточнение, което мисля, че е потребно да се направи за този изброителен метод, който сега е възприет по отношение на обжалване решенията на Централната избирателна комисия. Той се появява 2001 г. По стечение на обстоятелствата пак съм участвала в правенето и осмислянето тогава. Но той се появи заедно с въвеждане на необжалваемост на вече решението на по-горната комисия, тоест решенията да не стигат до Върховния административен съд. Това е логиката, това е философията и тя присъства и в 2011 г. до 2014, когато точно обратното правило се въведе в сега действащия кодекс. Затова сега пришиването на този способ към сегашното правило считаме за неподходящо.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, професор Друмева.
Колеги, други изказвания?
Ако няма други изказвания, аз ще се изкажа, но кратко.
Колегата Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, аз ще се постарая да бъда максимално кратък, тъй като вече тези аргументи, които сме ги казали, чухме ги и днес и от председателя на ВАС, и са изразявани многократно по отношение въпросите, свързани със съдебното обжалване.
Единствено ще си позволя да се спра на три въпроса.
Първо, мотивите по отношение на така нареченото „падащо мнозинство“ или случаите, при които имаме отмяна на решение за отхвърляне и в който съответно ЦИК, РИК или ОИК постановяват ново решение.
Искам да обърна внимание, че всъщност становището на Венецианската комисия, която беше многократно цитирана днес, е, че следва да има квалифицирано мнозинство, но това квалифицирано мнозинство не следва да води до невъзможност за приемане на решение. И именно в това становище, което беше цитирано и от уважаемата професор Друмева, се казва, че когато се определя квалифицираното мнозинство трябва да се търси именно този баланс. Представете си какво би станало, ако запазим действащото правило и Вие не може да регистрирате кандидатската листа на партията в едни избори за народни представители в съответния многомандатен изборен район. Минават сроковете, връща се непрекъснато със задължителни указания по една или друга причина заради тясно партийни интереси в Комисията. Не се постига това мнозинство, този консенсус, за който се говори, и срокът изтича. Вие нямате съответно регистрирана листа за избор за народни представители или пък за независим кандидат, която хипотеза също може да възникне. И застъпници – това е вече друга хипотеза, съответно и членове на секционни избирателни комисии. Така или иначе това блокира практически работата, а след това какво остава съответно за политическите партии – единствено да вървят по пътя на Закона за отговорност на държавата и общините за вреди, които обаче не знам как и по какъв начин може да се преодолее фактът, че примерно в съответния изборен район те няма да имат кандидати. Така че Венецианската комисия е за квалифицирано мнозинство, но не за такова, което да доведе до невъзможност да има произнасяне и да се стигне до накърняване на права.
Що се отнася до въпроса за машините и мотива, че ЦИК ще определя броя и съответно конкретните избирателни секции, където ще има машинно гласуване, без да има определени критерии в закона. В края на краищата Централната избирателна комисия има достатъчно правомощия. Включително в този случай би следвало тя да прецени именно на базата на нейния опит, на този поглед, който има, кои са секциите, в които е най-удачно и най-добре да бъде проведено това машинно гласуване, за да не се стига от друга страна до блокиране на изборния процес и впоследствие оспорване на изборите, които се провеждат в секции с множество избиратели. И да се стига едва ли не до невъзможност те да гласуват машинно само поради това, че не са осигурени или необходимия брой машини или пък са голям брой – имам предвид избирателите в секцията.
И накрая няколко думички за преференциите, които са в точка първа. Аз в никакъв случай не мога да се съглася с мотивите, че промените в закона за установения праг за валидност на преференциите са необосновани от гледна точка на демократичното управление и правовата държава. Четейки буквално и буквално тълкувайки този мотив излиза, че всъщност преди въвеждането на преференциите изобщо, без да говорим какъв е прагът и начинът на определянето ни, ние сме живели в неправова и недемократична държава. Аз няма как да се съглася с това.
По същия начин стои въпросът с цитираната част от решение на Конституционния съд № 11 от 2009 г., където се казва, че всеки избран черпи представителната си власт от народа и тази власт не може да се ограничава по никакъв случай от парламентарното мнозинство в Народното събрание. Но тук всъщност говорим за изборен процес, не за избрано Народно събрание, което по някакъв начин ограничава представителната власт, която произхожда от суверена, а именно от българския народ.
Смятам, че голяма част от тези – всъщност няма да се спирам на всички сега, които са по точка първа – са по-скоро теоретични и тези по целесъобразност, но не по законосъобразност. В никакъв случай не може да се каже, че преференциите в какъвто и размер да са, като праг обезсмислят по някакъв начин или водят до нарушаване на принципа на правовата държава.
Няма да се спирам на останалите въпроси. Мисля, че достатъчно добре бяха обосновани от председателя на Върховния административен съд. Няма смисъл да се разказват и да се повтарят мотиви, които ги има и в стенограмите на Комисията по правни въпроси при второто четене на законопроекта. Аз ще гласувам за неговото повторно приемане и за отхвърляне на ветото. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Митев.
Реплики и отношение към неговото изказване?
Заповядайте, професор Друмева.
ПРОФ. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Правилото за мнозинство две трети е въведено в нашето изборно законодателство от 1991 г. и от тогава до сега винаги е спазвано. И въвеждането му беше – употребявам минало свършено време – точно по препоръка на въпросната Венецианска комисия. И съображението, което трайно присъства от тогава и до сега е, че това мнозинство две трети е предвидено, за да не се стигне до случаи, когато една политическа сила има мнозинство и с мнозинство, което е по ниско от две трети вече решава приемането на актовете във всяка комисия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, професор Друмева.
Други реплики или отношение към изказването?
Въпрос от господин Димитров – Ревизоро.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Председател. Аз имам към професор Друмева, защото тя е по-запозната с изборното законодателство. Кога Венецианската комисия е въвела бройки за машинно гласуване в Европа, макар препоръчителна, и тази цифра три хиляди, шест хиляди, тази прогресия изобщо важи ли за целия Европейски съюз, защото никъде не се прилага? Произнесла ли се е по тази тема Венецианската комисия, защото ние винаги се позоваваме на нея и казваме: ето така става в нормалния свят, трябва и ние да сме като тях? А тук сме така да се каже, първи. Тя произнесла ли се е за машинното гласуване? Тези бройки три хиляди, шест хиляди съществуват ли?
ПРОФ. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Произнесла се е. Може и сега да го видите. Нося този Кодекс за добрите изборни практики. Той е от 2002 г. с добавяния, декларации около него. В него има един раздел за електронно гласуване. Той е кратък раздел, с общи препоръки, с принципни постановки, но за числа, като прагове няма такова присъствие и то е обяснимо. Но има, можете да го видите. От този раздел могат да се извадят заключения, които пък да бъдат развити де леге ференда.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Само че това е с пожелателен характер и никой в Европа не го е пожелал, но ние сме първите.
ПРОФ. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Имате предвид за бройката три хиляди?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Изобщо за прилагането на тези добри практики, които никой в Европа…
ДРУМЕВА: Имате предвид поетапното ли? Не разбрах.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Във Венецианската комисия казахте, че има раздел, в който раздел пише, че това е една добра практика.
ПРОФ. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Не, че има такива способи за гласуване са приложими и ги има, прилагат се, присъстват и съответно…
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Но никъде в Европа в момента не присъстват. Този пожелателен характер на тези практики никъде в Европа в момента не присъства. Венецианската комисия не е изпратила укор към която и да е избирателна система, към която и да е страна в Европейския съюз, че не прилагат този раздел, което те навремето са записали във Венецианската комисия.
ПРОФ. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Не. Това е предназначението на този орган, за да насочва по този начин. Поначало изборното право е област, в която националните законодателства решават принципните въпроси, но разбира се, се водят и от общи положения, които ги има в отделни международни актове. А Венецианската комисия е консултативен орган към Съвета на Европа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, нека да Ви върна към процедурата.
Имахме изказване на колегата Митев, след това имахме отношение към неговото изказване.
Има ли други реплики и становища във връзка с изказването на колегата Митев или да дам думата на други колеги?
Ако няма, колега Митев, желаете ли дуплика? Не желаете дуплика.
Тогава процедурата по изказването на колегата Митев приключи.
Господин Димитров – Ревизоро, желаете ли изказване? Не желаете изказване.
Колеги, които имат желание за изказване?
Колеги, ако няма изказвания, аз ще се опитам съвсем лимитативно, ограничено да представя част от нашите виждания във връзка настоящия дебат.
Разбира се, в тази дискусия трудно бих могъл да бъда напълно изчерпателен, а и не е необходимо. Бих казал, че в последните две седмици се получи пресищане в общественото пространство по отношение на едни или други аргументи, така че не е необходимо чрез повторение да търсим убедителност съответно на аргументацията. Но тук ще кажа, че действително в тази материя са важни детайлите.
Важно е също така да имаме и добросъвестно отношение спрямо детайлите, защото, за съжаление, политическият дебат или политизирането на факти и обстоятелства, технологии и методи може да доведе до изкривяване на общественото възприятие в една или друга посока.
За съжаление, не за пръв път, но и този път силно се спекулираше в много аспекти със законодателната процедура по промените в Изборния кодекс. Тази законодателна процедура започна в резултат на този доклад и на подобни доклади и кореспонденция с Централната избирателна комисия, на която бяхме поканени народни представители от всички парламентарни групи. В този дебат ние изслушахме фактите, които бяха установени от Централната избирателна комисия, като централен професионален постоянно действащ орган на изборната администрация. Заключенията, без да влизам в детайли, но изразявам моето дълбоко притеснение, че много се говори и се задръства публичното пространство, но малко се чете по отношение на фактите и фактологията.
Реферирам, препращам, моля Ви, четете публичните документи. Те са достатъчно подробни, достатъчно индикативни, дават, бих казал, представа и в най-дребния детайл, и добросъвестността действително налага да се запознаем изчерпателно с тях.
Та Централната избирателна комисия, без оглед политическа конюнктура, без оглед на някаква партийност, ако е имало при избора на членовете, имаше доминиращо единодушие по двата въпроса – за електронното дистанционно гласуване, че все още не е доказана готовност и изпълнение на законово предвидените предпоставки за прилагане на този способ, и по отношение на машините, по които всички парламентарни групи представят или бяхме съгласни, че да, действително, не печели нещо специално изборният процес с този метод на гласуване. Бяхме съгласни, че по-сериозната перспектива е в електронното дистанционно гласуване.
Има ги стенограмите, публични са от Централната избирателна комисия. Не искам да преразказвам, нито да топя колеги юристи от опозицията за това, че тогава те са казали нещо, а сега официалната им позиция е различна.
Ще използвам случая да кажа, по моята версия, защо ги няма ЦИК? ЦИК винаги са поканени, но действително отсъстват в този дебат. Както бяха активни инициатори и техни представители присъстваха в работна група – това беше в третата седмица на месец януари – веднага след това тяхното участие беше преустановено. Очевидно е, че при тях също се отрази според мен – това е моя интерпретация, конюнктурата на политическия дебат. Те разбраха че са заложници на политическата конюнктура и експлоатация, макар да бяха почнали да работят изборните книжа за следващите избори. Разбра се, че има политически сили, които имат интерес да се преустанови техния мандат, два месеца преди провеждането на европейските избори. Предполагам, че това е причината тези колеги да не могат да постигнат обща воля, защото ЦИК бяха ревниви. В интерес на истината те в случаите, когато идваха в Правна комисия, идваха тогава, когато имаха консенсус и имаха по-широка подкрепа за едно или друго решение.
Пак казвам, всички документи са налице, исканията на ЦИК са налице. Правна комисия, колкото и да ме обвиняват депутати от опозицията, че Правна комисия била придатък на този или на онзи орган, да, както се казваше, че Правна комисия необосновано критикува ЦИК за случаите – тези отразени в докладите, които касаеха конкретни проблеми с гласувания, да, ние ги подкрепихме и заявихме, че поемаме отговорността законодателно да реагираме, и че в края на краищата, както и математикът професор Константинов каза, законодателят би следвало да реагира на законодателното предизвикателство. Когато му кажат, че един закон не може да се приложи или че в резултат на приложението му ще настъпят негативни последици, законодателят трябва да реагира. Затова не мисля, че тази реакция, чрез настоящата процедура на това Народно събрание, е по някакъв начин незаконна. Наслушахме се къде ли не говорители да казват: „ами, незаконно било промяната на машините“. Ама няма нищо подобно. Органът, който пише законите, би следвало, затова са ни избрали нашите избраници, за да можем да си коригираме законите. Да, трябва да имаме ясно обяснение и ние, мисля, че имахме обяснение по този въпрос.
Нищо няма да говоря за машинното гласуване. Аз също по други поводи предупреждавах. Съжалявам, ако тази теза препоръки се сбъднат, дано не се сбъднат, но според мен широкото прилагане на този метод на гласуване, разширяване на обхвата му, ще доведе до технически, тъй като същностният проблем е в изборния процес. Никой не може да каже, че по някакъв начин „Сова Харис“ или СОВА-5, които са дали този доклад на Централната избирателна комисия, са били предубедени. Напротив, смятам че както в началото казват изследователите, започнахме с едно убеждение и приключихме доклада, тоест като изследвахме фактите, приключихме със съвсем друго заключение. И това е въпрос на четене. Тук са изложени всички примери, не само за Венецуела, описани са всички доставчици, има снимки на всички машини и на проблемите конкретно с тях. Въпреки това ние продължаваме и в Правна комисия, поканихме и българският производител на такива машини, тоест не препятстваме този способ, но сме длъжни да предупредим честно избирателите си. Не машините или хартиите ще ни решат политическите проблеми или проблемите с доверието, а проблемите с доверието си ги създаваме ние, създаваме ги ние, когато по конюнктурен или частен интерес тръгваме да саботираме нещо, което е институционално за демокрацията, а изборният процес, както казва професор Друмева, която действително ние считаме за основоположник не само на действащото конституционно право, но и на Конституцията и основните закони от зората на демокрацията. Така че ние ценим този опит. При всички положения го съобразяваме, но смятаме, че трябва добросъвестно да следваме истината в дебата.
Истината за преференциите, колеги, е следната. Няма нищо противоконституционно и няма никаква конституционна норма за преференции. Това, което омбудсманът го говори и го съобщава, нека да направи жалба, тоест искане до Конституционния съд. Хубаво е да се създава конституционна практика. Нека да се изследва този въпрос.
Това, което ние направихме, и аз благодаря на администрацията на Народното събрание, в дебата за определяне размера на квотите, тук първо, искам да кажа следното: ГЕРБ имаме решение на Изпълнителната комисия, то беше взето по искане на председателя Бойко Борисов. Събрана беше Изпълнителната комисия и се възприе, че сме действали, тоест трябва да коригираме първоначалното си изявление, позиция. Каквото говоря за преференциите, има само правно теоретично значение за нуждите на този дебат. Но, въпросът за преференциите извън България, сравнителният анализ го започнахме малко постфактум.
Какво показват фактите за нормата на преференциите?
В Австрия изборът за Европейски парламент преференцията е 5%, но при избора за национален парламент, кандидатът е избран с преференция, ако е получил квота равна на броя на действителните гласове, подадени за изборния район, разделен на броя на мандатите в района, тоест това е цената на мандата. В националното им право, вътрешното право, те казват: евродепутатите ще ги избираме с 5% преференции, но националните депутати – нека всеки с преференцията си да защити един мандат.
В Белгия и европейският мандат за преференцията, е цената на мандата, и националният избор, преференцията е с цената на мандата.
В Малта и Европейският парламент, и националният парламент преференцията е равна на цената на мандата.
В Ирландия кандидатът е избран с преференция, ако е получил квота равна на броя на действителните гласове, подадени за изборния район, разделен на броя на мандатите плюс един, и се добавя единица към резултата. За национален парламент – абсолютно същото правило. Тоест и в Ирландия преференцията прагът е мандат.
В Словения по-уникално е решението, няма да го чета като законодателни текстове, там е на една втора, там е половинката. Ако си изработиш половинка мандат, половин квота, ставаш европейски депутат или депутат в националния парламент.
В Холандия за Европейски парламент е получил 10% или повече от електоралната квота. Пак се дели на 19 и се прилага процент 12,5% от електоралната квота и следва описване на по сложна система. За националния парламент е абсолютно същото, но математически отнесено, така, както аз го изчислявам според мен иде ред за повече от една четвърт от мандата.
В Словакия навсякъде прагът на преференцията е 3% – и за Европейски парламент, и за национален парламент.
В Хърватия прагът е 5% за Европейски парламент, 5% за национален парламент.
В Швеция 5% за Европейски парламент, 5% за национален парламент.
Тоест, вижда се, че европейските държави, първо, не отсъства правилото за цената на мандата равно на една квота. Тя не е прецедент, не е изключение, а напротив, равностойно участва и с другите решения. Вижда се, че националните законодателства, както и професорът подчерта, и в дебата стана ясно, имат абсолютната свобода да предвиждат тези детайли в уредбата си по отношение на преференциалното участие. Дали ще предпочетат един мандат да е прагът, дали ще предпочетат да е половин, четвъртина или 3 – 4%.
Тук ще го кажа като участник, участвал в преференциален вот с пропорционална листа. Къде е проблемът? Къде е извращението? Къде е изкривяването? Изкривяването е вътре в отбора. Там е изкривяването, професор Друмева, и ще Ви кажа, ето затова аз никога не спекулирам с този аргумент, но и затова юристите намаляват в парламента, защото юристите сме неатрактивни за това състезание, защото ние не сме типични политици, които лесно участваме в политическата битка и борба. Затова и в този парламент ние оредяхме. И аз, и други колеги бих казал, бяхме на ръба, на прага на отпадането в настоящия парламент. Получил съм огорчение и от мои колеги в това състезание, но не е тук мястото да казвам това. В пропорционалната листа трябва да има екип, екип с една цел, защото има един бранд, това е политическа листа. Който иска и тук, в ветото на президента, бих приел, че има обективен анализ. Ако се коментираха и облекченията, които направихме за самостоятелното явяване на кандидати в изборния процес, нека се яви като независим кандидат. Сега вече не му искаме почти никакви подписи, не му искаме никакъв депозит, няма никакъв проблем като го обича толкова народа или толкова голяма подкрепа ще получи – какъв е проблемът? Ето, случаят с Георги Кадиев ясно показа. Защото много лесно е да си мислиш, че си политическа звезда и след това да си провериш подкрепата, конкретно с вота на избирателите.
Колегите ми правят знак да прекратя и наистина ще прекратя, за да не удължавам този дебат. По нашите аргументи – огромен е списъкът и няма да успея, уви, да ги представя всичките, но смятам, че досега сме имали възможност поне да ги наведем.
Благодаря за повторното представяне на ситуацията, свързана с частичност или пълнота на вота на ветото на президента. В този случай нашето разбиране е, че не можем да подкрепим в цялост ветото на президента, тоест не можем да направим частично изключване по отношение на преференциите. По тази причина ние ще гласуваме повторно „за” за Законопроекта за изменение и допълнение, като вече сме заявили нашето становище за корекция чрез Закона за изменение и допълнение, който е внесен, депозиран е в Деловодството на Народното събрание.
Благодаря Ви, имате възможност за реплики, дуплики и отношение. (Реплики: „Нямаме“.)
Колегите заявяват, че няма изказвания.
Професор Михайлов, уважаеми върховни административни съдии, госпожо Професор, колега Узунов? Ако искате заключителни заявления? (Реплики: „Няма“.)
Колеги, Вие ме подозирате, че искам да направя още някоя реплика или изказване?! (Реплики.)
Разбрах. (Реплика от народния представител Емил Димитров.)
Колеги, дебатът е закрит.
Подлагам на повторно гласуване върнатия с Указ № 35 от 23 февруари 2019 г. на Президента на Република България, на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от Четиридесет и четвъртото Народно събрание на 14 февруари 2019 г.
Който от Вас е съгласен да изразим становище за пленарна зала в подкрепа на оспорения върнат Законопроект, моля да гласува.
14 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“.
Уважаеми колеги, с 14 гласа „за”, без „против“ и „въздържали се“ ще представим становище на Комисията по правни въпроси пред Народното събрание за потвърждаване при повторното гледане на оспорения и върнат Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 14 февруари 2019 г.
Благодаря на професор Друмева и на господин Узунов.
Благодаря на председателя на Върховния административен съд, заместник-председателя на Върховния административен съд и на председателя на четвърто отделение.
Благодаря на професор Михаил Константинов лично, като професор и като представител на „Информационно обслужване“ АД. Да му е честит празника и хубав да бъде неговият ден!
Благодаря на всички колеги за участието!
Колеги, пет минути прекъсване.

(След прекъсването.)

Колеги, след прекъсването продължаваме с точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ № 902 01-10, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 27 ФЕВРУАРИ 2019 Г.
Гости от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: министър Росен Желязков – господин Желязков, добре дошъл за първи път в Правна комисия на Четиридесет и четвъртото Народно събрание, и госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна“, която редовно е гостувала и на Четиридесет и третото и на Четиридесет и четвъртото Народно събрание.
Уважаеми господин Министър, ако желаете, заповядайте за представяне на Законопроекта.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря Ви. Господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Благодаря за възможността да представя Законопроекта. Аз съм формален вносител в Министерския съвет. Министерският съвет от своя страна е вносител на Законопроекта. Причината за това е, че в процеса на разглеждане на множеството въпроси и отговори, свързани с процедурата по концесия на летище София, в това отношение и в тази връзка коментари, които от доста време бяха направени от групата на Световната банка, Международната финансова корпорация, се появиха въпроси свързани с правоприлагането и неясноти, които действащият Закон за концесиите поставя, и най-вече досежно правилното и непротиворечиво транспониране на Директива 23 от 2014 г. за възлагане на договорите за концесия.
Българският Закон за концесиите е приет през 2016 г., като до настоящия момент не е имало съществена и голяма процедура, което показва, че в процеса на реалното правоприлагане се поставят въпросите, които са предмет на Законопроекта.
Ако проследим и исторически, ние нямаме като държава, а в по късен етап като държава членка, голям опит в прилагането на различните правни форми, свързани с публично-частното партньорство, с някои малки изключения и то не по силата на Директивата и не по силата на нарочен закон.
В тази връзка внесеният законопроект има за цел правилното транспониране на Директивата в няколко аспекта. Тъй като е ясно, че когато действа принципът на субсидиарността в рамките на Съюза, европейското законодателство се прилага тогава, когато не се оставя на всички държави членки чрез националното си законодателство да въвеждат различни практики и това е записано още в преамбюла на Директивата. Целта е да има ясни правила и то е подчертано с думичката „прости правила“, които на практика прилагат принципите в договора за функциониране на ЕС, а това са принципите за равнопоставеност, недискриминационност и пропорционалност.
Особено в принципа за пропорционалност основните мотиви, които са основа за проектопредложенията за изменението на Закона за концесиите, същите са дълго дебатирани със Световната банка. Някои от аргументите са приети, някои от аргументите са дебатирани и още в процеса на общественото обсъждане някои от въпросите, които бяха поставени от името на Световната банка, и от името на множеството инвеститори, които имат интерес от дълготрайно сътрудничество под формата на публично-частно партньорство в България отпаднаха и Законопроектът е такъв, какъвто е внесен в момента.
Конкретно проектът предвижда изменения в три основни групи. Първата основна група, това е темата за солидарната отговорност. Втората основна група е начин за разрешаване на спорове между страни, и третата основна група са основания за недействителност на концесионния договор, както и редица редакционни промени.
Ако ми позволите, много накратко ще се спра на трите основни групи. Първо по темата за солидарната отговорност. Директивата за възлагане на договорите за концесия говори за „солидарна отговорност“ в два текста. Единият текст е в основните постановки на директивата, в Преамбюла, това е точка девета, и след това тя се интерпретира конкретно в чл. 26 от концесията.
Една препратка, при превода от английски на български се борави с термин, който е легално дефиниран в нашето законодателство, това е терминът „солидарна отговорност“. „Солидарната отговорност“ е записана изрично, ако не се лъжа, в чл. 121 от Закона за задълженията и договорите, като това е експлицитно определено що е туй „солидарна отговорност“. Докато за „разделната отговорност“ се говори по-скоро иманентно в текста, по-скоро имплицитно в разпоредбите на този раздел от ЗЗД. В английският термин, когато се говори при превода „солидарна отговорност“, английският термин е: „joint and several liability“, което при превода означава „солидарна и разделна отговорност“, ако има на „several liability“ точно това понятие, но това има предвид европейският законодател. Тогава когато се третира въпроса за отговорността, която се разпростира отвъд задълженото лице и се пренася към други лица, националният законодател при транспонирането, като правна възможност да предвиди по какъв начин се третират правните последици при прилагането на отговорността, в това число и по какъв начин отговорните лица отговарят – солидарно или разделно. И това е оставено на националния законодател.
В действащия Закон за концесиите се говори единствено за солидарната отговорност и то се говори като – лицата отговарят солидарно. Като тази отговорност се третира спрямо лицата, които са се сдружили в правно-организационна форма, която при своето учредяване се превръща в концедент. Или тази отговорност се разпростира към лица, които предоставят своята финансова подкрепа за реализирането на сделката.
Точно този въпрос поражда най-много дискусии и най-голямо неразбиране от страна на инвеститорите. Какво се има предвид под тяхното неразбиране – Директивата казва, че не е необходима каквато и да е правно-организационна форма на участваща група от икономически оператори, които кандидатстват сдружени, договорно сдружени в процедура по възлагане на концесия. Тази група от икономически оператори тогава, когато бъде определена за концесионер, тогава би могъл националният законодател да предвиди тяхното сдружаване, под една или друга форма, правно организационна форма, така щото правно организационната форма вече като нов субект, възникнал субект на правото, да бъде концесионер по сделката и да носи своята отговорност.
Дотук спира Директивата, тоест, Директивата счита, че правно организационната форма е достатъчна форма за носенето на солидарна отговорност и е оставила националният законодател да предвиди какви са правните последици от това.
Първо, това е правна възможност по директивата – да се създаде от групата икономически оператори дружество, което да се персонифицира. Това дружество от своя страна да бъде страна по договора за концесия. От трета страна, също е предвидена вече като субсидиарна, правната възможност начинът по който отговорността на дружеството да бъде поемана и от отделните субекти, които са в това дружество, по начин, по който трябва да се уреди в националното законодателство. В момента нашето национално законодателство така, както се тълкува разпоредбата на Закона за концесиите означава, че концедента, тоест концесионера, персонифицирано дружество отговаря солидарно с всеки един от участниците, които композират това юридическо лице.
Към въпроса, който се поражда, защо националният законодател не е предвидил – не само от солидарната отговорност като такава, която предпоставя отговорността на всеки един от субектите в дружеството да бъде пълна заедно с дружеството, не е предвидена и разделната отговорност така, защото всеки един пропорционално на своето участие в дружеството да отговаря за задълженията на самото дружество? Този въпрос още по-остро се поставя и от страна на финансиращите институции, чийто ангажимент според тях се изчерпва до това те да финансират сделката и от тази гледна точка да бъдат кредитори на длъжника си, а не да бъдат кредитори по отношение на задължение, на длъжника към възлагащия орган. И двете имат резон, защото, ако излезем от чисто правната доктрина в чисто икономически план, когато една финансираща институция трябва да отговаря и за задълженията, които не са присъщи на взаимоотношенията кредитори и длъжник, а отговарят и за други задължения на длъжника, тогава цената на капитала става много скъпа. Това респективно се отразява и на цената на всяка една оферта.
В становище на Световната банка, което беше изразено пред нас по повод на процедурата, беше казано, че при настоящото законодателство всяка една оферта би била силно занижена от гледна точка на параметри, защото цената на привлечения капитал би била изключително скъпа, тъй като се счита за рисков такъв. Затова ние сме си позволили да направим предложенията за изменение на закона не само от гледна точка на една конкретна процедура, а от гледна точка на това инвестиционният климат в страната да се доближи до духа на Директивата, в това число да се доближи до буквата на Директивата и да бъде сближена и с практиките в останалите държави от Европейския съюз, които имат по-сериозна практика в публично-частните партньорства.
Нашите предложения така, както са направени, предложенията на Министерския съвет гарантират прилагането на Директивата с оглед на това отговорността на всеки икономически оператор в рамките на новосъздаденото дружество концесионер да се определя спрямо ресурсите, които е предоставил при включването си в това дружество. Както и концедентът да има правото и възможността да определи размера на тази отговорност по най-разумния начин за постигане изискваните цели на самата концесия. Това е темата за „солидарната отговорност“. Важното е, че по този начин ние считаме, че се изпълнява основния принцип. Това е принципът за пропорционалност. Обективно да е обоснована отговорността на всеки един от участниците и тя да се определя до размера на участието, което е заявено още в рамките на провеждането на процедурата. В противен случай би било изключително непропорционално да се иска всичко от всеки. Още повече, че отговорен за всичко трябва да е концедентът, а участниците в групата да отговарят до размера на своето участие и то с предел, който е предвиден от концедента при откриването на процедурата. Тоест, още при самото откриване на процедурата е ясен какъв е пределът на отговорността на отделните участници извън дружеството, което отговаря в целия обем на задълженията си.
По отношение на втората група от въпроси, това са измененията в частта за разрешаване на споровете. В действащия текст на Закона за концесията е казано, че споровете се решават по реда на ГПК. Това поражда определена правна несигурност от гледна точка на процедурата. Процесът по решаване на споровете от вносителите на действащия Закон, тогава, когато е обсъждано транспонирането на Директивата, изхожда тълкуването, че по този начин те са искали да отличат разглеждането на споровете от административния ред за разглеждането. Тоест казвайки, че се разглеждат по реда на ГПК, да не се създава усещането, че може да бъдат разглеждани по реда на АПК. В момента тълкуването на всеки един от участниците или потенциалните такива, независимо дали за една, или за друга концесия е, че е задължително редът да е по смисъла на Закона за концесиите от гражданския съд по реда на ГПК, тоест е изключена имплицитно възможността да бъдат гледани от Арбитражния съд. В нашия проект ние предлагаме да бъде записано, че могат да бъдат разглеждани такива спорове и от Арбитражен съд, но само в случаите, когато става въпрос за спорове, свързани с концесии с трансграничен интерес, които са над 5 млн. евро интереси.
Третата група от въпроси е отпадането на възможността концесионният договор да бъде обявяван за недействителен, когато съдържанието на договора не съответства на минималното съдържание, определено в закона. Считаме, че тази пунктуалност, която е изброена, противоречи на разбирането за недействителност по нашето законодателство, тогава, когато отделна част от договора е недействителна, но тя не влияе на целия договор, тогава да бъде обявен за недействителна само тази част, а не изобщо договора. Така че също с тези текстове се внася правна яснота, без да се нарушава тъканта както на Директивата, така и на българския правен ред.
Останалите текстове, които са предложени, са изцяло редакционни. Не са свързани с разбирането за правилно транспониране на Директивата. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на министър Желязков, за представянето на Законопроекта.
Госпожо Директор, ако желаете Вие да добавите нещо. Имате възможност, ако не в дебата. Благодаря.
Колеги, при това положение откривам дискусията. Имате възможност за мнения, становища, възражения.
Заповядайте, господин Митев, за изказване.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Ще подкрепя на първо гласуване предложеният Законопроект. Разбирам идеята, която стои зад основната промяна по отношение на солидарната отговорност. Действително това, което излагате като мотиви, като предложения за решение, е адекватно и обосновано. Всъщност, когато имаме няколко лица, които са в една правна форма обединени или пък, които по силата на Закона отговарят солидарно, те да отговарят до размера на участието, което имат в концесионната процедура. По този начин да се стигне до равновесие между двата принципа – принципът за солидарна отговорност и принципът за пропорционалност.
Притеснява ме друго, не тази част на Законопроекта, а това, с което завършихте по-скоро – заличаването на чл. 179, ал. 2, т. 6 по отношение на изискванията за минимално съдържание, определено в чл. 122, ал. 2 от Закона за концесиите и съдържанието на концесионния договор. Разбирам, че действително теоретично може да възникне елемент на субективизъм. От друга страна, запознайте се внимателно с мотивите. Особено на финала Вие твърдите, че отменянето на разпоредбата ще се предотврати и превратното завеждане на дела, доколкото все още няма създадена системна практика относно активната легитимация за предявяване и обявяване на действителността на концесионния договор. Тоест ние нямаме такова недобросъвестно поведение, каквото Вие презумирате, че би могло да се случи. Няма такава съдебна практика. Едновременно с това искаме автоматично да отменяме такъв текст, вместо да търсим решение за евентуално изменение на разпоредбата в смисъла, в който го заявихте сега при изложението на мотивите за отмяна, тоест за частична недействителност по отношение на конкретна част от договора. По-скоро това ми се струва по- разумно решение, отколкото да вървим направо към заличаване на това основание. Това основание заменя обективно съществуващо. Не смятам толкова, че субективизмът би се проявил по този начин със защитаване на обществените интереси. Това сме го дебатирали доста обстоятелствено при приемането на този закон. А и на същия закон в предходното Народно събрание. Така че аз си запазвам правото за предложения по отношения на този параграф. Мисля, че беше § 17 от Законопроекта за заличаване на чл. 179, ал. 2, т. 6. Смятам за прибързано заличаването изобщо на това основание, без да се държи сметка за всички възможни случаи, които могат да възникнат. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, на колегата Митев.
Реплики, въпроси, отношения към неговото изказване?
Стори ми се, че Директорът имаше желание? Няма.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: В нашето предложение като вносители в Министерския съвет, редакцията на т. 6, ал. 2 на чл. 179, ако го имате пред себе си като текст, ще прочета действащия текст, съдържанието на договора. Алинея 2 казва: „Концесионният договор е недействителен, когато съдържанието на договора не съответства на минималното съдържание определено в чл. 122, ал. 2 или противоречи на друго изискване на закона“. В нашето оригинално предложение ние предложихме да отпадне изречението „или противоречи на друго изискване на закона“, защото само по себе си това е тавтология. Ясно е, че ако нещо е незаконосъобразно, тогава по смисъла на ЗЗД би трябвало да е недействително, а пък създава възможностите да се допускат спорове по теми, които не са предварително изяснени.
В Становището на Министерския съвет, специализираната дирекция, на която е вменено задължението да дава задължителни указания по смисъла на Закона, се направи това предложение в рамките на междуведомственото съгласуване да отпадне т. 6 от гледна точка на това, че всеки договор има есенциални неща, които трябва да съдържа. Те са съществени в рамките още на обявяването на процедурата и в рамките на самото приемане на решението за откриване на процедура, в това число и самият проект на концесионен договор. Очевидно е, че в рамките на процедурата концесионният договор би трябвало да е законосъобразен. Наличието на отклонения, които са извън есенциалните такива, не би трябвало да води до недействителност, ако не засягат предмета, обхвата, съдържанието и други важни неща, за които правото е ясно какво е есенциали неготи, ако ми позволите това нещо. Това е бил мотивът. Ние като вносители считаме, че едно доста разширително тълкуване и несигурност поражда края на ал. 6, а не цялата ал. 6 или противоречи на други изисквания на този закон. Защото адресирането по принцип към изисквания не може да бъде достатъчно основание за обявяването на нищожност или на недействителност на договора. Така че ако бъде направено предложението между първо и второ четене за това, ние считаме, че има съответния разум и би била изпълнена и ролята, и логиката на нашето предложение. Тоест само инфине да отпадне или противоречи на друго изискване на този закон – да си остане текста като експлицитна клауза на т. 6. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Министър.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Министър!
Смятам, че това е едно добро решение, което предложихте сега. Ще направим между първо и второ четене промяна в този смисъл. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Митев.
Други изказвания, колеги?
Ако няма ще направя кратко изказване.
Ще започна с това, че подкрепям предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите. Смятам, че в конкретния случай измененията касаят динамиката на времето. Ние имахме дълъг законодателен процес по този закон. Той беше приет от 43 то Народно събрание. Между легислатурата на двете народни събрания – 43-то и 44-то, му беше наложено вето. В 44-то започнахме нова законодателна процедура по този нов Закон за концесиите в изпълнение на двете директиви на Европейския съюз.
В крайна сметка действително той беше факт през 2017 г. Действително във връзка съотношението с работата ни по измененията в Административнопроцесуалния кодекс, той предхождаше финала на измененията в Административнопроцесуалния кодекс. И действително в тази връзка в неговите текстове се отразява оня спор, за който ние искахме становище през месец декември 2017 г. от Консултативния съвет по законодателство по отношение на обхвата и предмета на административните договори с оглед тяхната същност, природа и главно обжалване. В сегашните редакции, в сегашното предложение се отразява вече възприетото разбиране за видовете административни договори.
В тази връзка подчертаваме, че Правната комисия константно е стояла на разбирането за обжалваемостта на концесионните договори пред гражданския съд.
По отношение на частта „Арбитраж“. Смятам, че без оглед на специалното решение в Закона за концесиите, препратката към Гражданския процесуален кодекс предвижда възможността за арбитраж, ако в концесионния договор такава договореност, клауза е постигната. Така че също не мисля, че това е различно решение от досегашното правило, както министърът използва израза. Просто е експлицитно, тоест изрично го уреждаме в текста на закона. Това е обосновано, защото действително назад във времето, не че е имало колебание у законодателя, но имаше случаи, в които международният инвестиционен интерес беше поставен под подозрение с оглед на арбитражните клаузи. Моля да имате предвид, че тъй или иначе сериозните международни инвестиции на конвенционно основание подлежат на защита и на спор по този ред, без оглед вътрешното ни право и без оглед на Закона за международния търговски арбитраж.
По отношение на солидарната отговорност. Подкрепям разбирането на правителството и на колегите от Министерството на транспорта. Действително вменяваме във връзка със солидарността непропорционална отговорност на съдружник, на участник в проектното дружество. Уговаряме една не само чрезмерна отговорност, но тя би могла да бъде и обективно неосъществима, при което ми се струва, че създаваме една правна привидност, която освен респектиращ, сплашващ ефект не мисля, че подпомага в каквато и да е степен развитието на отношенията между съдружниците. Но да, оскъпява цената на инвестиционния капитал и при всички положения затруднява, тоест увеличава схемата, нормата на възвръщаемост на инвестицията. Така че действително това предложение е резонно. Смятам, че то е освен правно, и икономически обосновано. Множество пъти сме коментирали общите принципи на солидарната и разделната отговорност. Не бих искал да връщам дебата в този общ принципен дебат.
По отношение на третата група изменения. Също го възприемам като едно експлицитно, подпомагащо яснотата разрешение в отношенията, което би блокирало възможността да се злоупотребява с искове за недействителност, в периода на изпълнение на концесионния договор. Тук действително подкрепям аргументите, че концесионният договор до момента си на сключване е претърпял множество форми на контрол и на съгласуване, съобразно закона, разбира се. Ако колегите имат притеснение, според мен ще участваме активно в този дебат, както беше и в работната група досега.
Много се отклоних. Съжалявам за дългото изказване.
Реплики към това изказване имате ли колеги? Няма.
Други изказвания, мнения, становища, изложения?
Колеги, ако няма, ще закрия дебата. Ще пристъпим към гласуване.
Дебатът е закрит.
Подлагам на първо гласуване от Комисията по правни въпроси, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902 01-10, внесен от Министерския съвет на 27 февруари 2019 г.
Хамид каза изрично: за ДПС, два гласа да броим. Колегата от „ВОЛЯ“, също.
14 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“.
Прие се на първо гласуване от Комисията по правни въпроси, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-10. Благодаря, господин Министър.
Благодаря, на колегите от Министерството на транспорта и информационните технологии.
Пожелавам успешна работа! Благодаря.
Колеги, ако нямате допълнителни към дневния ред въпроси? Няма. Закривам заседанието на Комисията.

(Закрито в 16,45 ч.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов