Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по правни въпроси
Комисия по правни въпроси
Стенограма от заседание на комисия
П Р О Т О К О Л
№ 85
На 20 март 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-5, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2019 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 902-01-9, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за защита на търговската тайна, № 902-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2019 г.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Данаил Кирилов.
* * *
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, имаме кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Получили се предложение на Проект за дневен ред.
Промяната е в обстоятелството, че т. 1 – Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 802-01-5, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2019 г., беше обсъден и приет в пленарната зала току-що.
При това положение Ви предлагам да отпадне от дневния ред.
Имате думата за мнения, предложения и становища във връзка с дневния ред. Не виждам.
Припомням и предупреждавам, че за Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България бяхме поканили представители от посолството на Великобритания в България. Бяха дискусионни дали да включим в днешното заседание Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, но ще останат за следващото заседание.
Не виждам желаещи за изказвания по дневния ред.
Закривам дебата.
Който е съгласен да приемем дневния ред без т. 1, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема, както следва:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 902 01 9, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за защита на търговската тайна, № 902-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2019 г.
Преминаваме към новата точка първа от дневния ред, която беше т. 2 в предложението:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА, № 902-01-9, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 26 ФЕВРУАРИ 2019 г.
Ние сме Водеща комисия по този законопроект.
По тази точка гости са от Министерството на културата: господин Мехти Меликов – директор на Дирекция „Авторско право и сродните му права“, и госпожа Катерина Пашова – държавен експерт в Дирекция „Авторско право и сродните му права; от Сдружение за защита на легалното разпространение на програми – ТЕРАПРО: господин Велизар Соколов – изпълнителен директор, и господин Аспарух Томов; от Музикаутор: госпожа Ефросина Саракинова – главен юрисконсулт, и госпожа Мариана Андреева – адвокат; от ПРОФОН: господин Момчил Младенов – адвокат, и госпожа Десислава Преображенска – юридически съветник; от Българска Асоциация на кабелните и комуникационните оператори госпожа Галя Маринова – председател на Управителния съвет; от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори госпожа Даниела Венкова – старши юрисконсулт на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД; от Асоциацията на Индустриалния капитал в България господин Ивелин Желязков – директор „Тристранно сътрудничество“; от „А1 България“ ЕАД госпожа Искра Кусева – пълномощник на изпълнителните директори; от „Акорд Мюзик Нет“ ООД господин Георги Дамянов; от Независимо дружество за управление на права „Ес Си Ай Технолоджи“ ЕООД господин Борис Бончев – пълномощник на управителя.
Това са гостите, които официално са обявили участие.
Ако съм пропуснал някой, има възможност да се представи, да заповяда и да се включи в дискусията. (Реплики.)
Заповядайте, госпожо Иванова. Моля да кажете точно наименованието на стенографката.
Анета Иванова – Сдружение за електронни комуникации.
Уважаеми господин Директор, желаете ли да представите накратко или в какъвто обем прецените законопроекта на Министерския съвет?
Заповядайте.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Председател и членове на Комисията по правни въпроси.
От името на министъра на културата ще направим кратко представяне на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
Основната част от нормите в проекта произтичат от масовите нарушения при използването на телевизионни програми и съответно от необходимостта от по-ефективен контрол върху дейността на платформените оператори, доставящи телевизионните програми до домакинствата, както и негативната тенденция нарушителите, които са предимно юридически лица и в този случай еднолични търговци, да избягват административнонаказателна отговорност, тъй като осуетяват връчването на издадените в хода на производствата документи.
Текстовете в законопроекта в тази част са инициирани от консултативният орган – Съвета за защита на интелектуалната собственост, чийто състав включва представители на Министерството на правосъдието, Министерството на икономиката, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, има представители на Софийския градски съд, на Върховната касационна прокуратура, на Съвета за електронни медии, на Комисията за регулиране на съобщенията и други органи, ангажирани пряко или косвено с проблема със защитата на интелектуалната собственост във всичките й сфери.
До обсъждане на конкретни текстове за усъвършенстване на възможностите за контрол при препредаване на телевизионни програми от кабелни, сателитни и IPTV платформи за пренос се стигна след предложение на заинтересованата индустрия – на създателите и разпространителите на телевизионни програми, които демонстрираха, включително пред Съвета, готовност в условията на публично-частно партньорство да осигурят възможност за дистанционен мониторинг върху съдържанието на платформените оператори, така че констатациите на административния орган да се правят от работното място на длъжностните лица в Министерството на културата.
За целта, както е предвидено и в законопроекта, се предлага да се използват автоматизирани средства за контрол.
Обръщам внимание, че предложението и съответно предвидения в законопроекта текст добавят нов инструмент за установяване на евентуални административни нарушения като по никакъв начин не се ограничават възможностите на административния орган да продължи с обичайните контролни мероприятия чрез присъствие и установяване на място. В същото време използването на автоматизирани средства за контрол би позволило поне частично да се компенсират ограниченията на контролния капацитет на Дирекция „Авторско право и сродните му права“ към Министерството на културата. За информация, служителите, ангажирани с контрол по спазването на закона, са шестима. Този факт, съчетан с липсата на териториални поделения в страната налага търсенето на всякакви начини за оптимизация, в това число и икономия на ресурс, повишаване на ефективността и времето за извършване на проверки.
Обсъдените в рамките на Съвета за защита на интелектуалната собственост дефицити в действащата законова уредба идентифицираха необходимостта от изменение и допълнение освен в Закона за авторското право и сродните му права, но и такива в Закона за електронните съобщения, като бяха съгласувани и съответните изменителни текстове, представени понастоящем на Вашето внимание.
Допълненията в Закона за електронните съобщения са включени в законопроекта по предложение на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, отправени в хода на междуведомственото съгласуване, но произтичат от обсъждането и съгласуването в рамките на Съвета за защита на интелектуалната собственост.
Следващото изключително важно предложение в законопроекта е свързано с предлагането на улеснена процедура за връчване на актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления по Закона за авторското право и сродните му права.
Факт за административно-наказващият орган е тенденцията на избягване на административнонаказателна отговорност, като съответните юридически лица и еднолични търговци се укриват и препятстват връчването на издадените в хода на производствата документи.
Съществуващият общ ред за връчване, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е доказано трудно приложим и неефективен, особено когато се касае за юридически лица и еднолични търговци. Нашите данни сочат, че голям брой административнонаказателни производства биват спирани поради невъзможност съставеният акт да бъде връчен и впоследствие се прекратяват по давност.
Така през 2015 г. невръчени са останали 56 акта за установяване на нарушения по ЗАПСП, през 2016 г. техният брой е 115, а през 2017 г. са 101. До същия резултат води и невъзможността да се връчат издадените наказателни постановления. Следва да се отбележи, че предложените промени не се прилагат спрямо физически лица, а засягат единствено юридическите лица и едноличните търговци, на които по закон са вменени задължения да посочват адрес на управление, законни представители и други контакти в нормативно установени регистри и да водят делата си по търговски начин, което означава и по-голяма отговорност от тази на гражданите.
Аналогично предлаганият § 14 от законопроекта, измененият Закон за електронните съобщения, пресъздава в частност този модел, доколкото наблюденията на Комисията за регулиране на съобщенията относно осуетяването на административнонаказателната отговорност са аналогични на установеното в Министерството на културата.
Накрая, проектът включва също и норми, присъствието на които е мотивирано от необходимостта по оздравяване на начина на формиране и работата на комисиите за утвърждаване на тарифите на Организацията за колективно управление. Променя се и начина, по който се съставя списъка с медиаторите към министъра на културата с оглед наблюдаваните опити за препятстването на този регистър и пълненето на този регистър и промените в него на формални основания.
Друга част от текстовете в проекта са свързани с поясняване на изискванията за регистрация на колективно управление, както и с необходимостта да се преодолее съществуващият в закона дефицит по отношение на възможностите за назначаване проверка на лица, регистрирани за дейност по колективно управление на права. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Меликов за представянето.
Уважаеми колеги, по начина на организация на дебата как предпочитате – да дадем думата на гостите да изразят становище и тогава народните представители?
РЕПЛИКТИ: Да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми гости, имате думата и възможността да вземете становища и отношение по представения законопроект.
Докладвам, че сме получили две писмени становища досега от Асоциация на индустриалния капитал в България, която принципно подкрепя законопроекта, и от „А1 България “ ЕАД от госпожа Искра Кусева, които заявяват, че принципно подкрепят, но имат конкретни предложения към конкретни редакции във връзка с предложенията.
Становищата са качени на интернет страницата на Народното събрание.
Заповядайте, госпожо Кусева.
ИСКРА КУСЕВА: Само да поясня и за останалите колеги и уважаемите народни представители.
По принцип нашата позиция е, че подкрепяме промените в Закона за авторското право и сродните му права. Предложенията ни са по-скоро с цел прецизиране в § 14 и предложените промени в Закона за електронните съобщения основно относно връчването на неприсъствено, на актове за установяване на нарушения и наказателни предложения.
Предложението ни е да се синхронизира текста така, както е предложен по Закона за авторското право и сродните му права, тъй като според нас така, както е формулиран, има разлика и би могло да се тълкува по начин, че Комисията за регулиране на съобщенията избира дали да връчва първо чрез подпис писмо с обратна разписка или чрез направо качване на сайта. Докато в Закона за авторското право и сродните му права това е предвидено като възможност едва ако не може да бъде открит на адреса съответния търговец и не може да му бъде връчен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Второто Ви е за регистър – да се уточни в кой регистър на търговеца се използва адреса му по регистрация.
ИСКРА КУСЕВА: Да. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Желязков.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Както беше споменато, ние сме депозирали писмено становище в подкрепа на законопроекта и основната причина за това е една. Всички знаете, че моята организация има за кауза ограничаването и превенцията на неформалната икономика от години. Това ще продължи дотогава, докато е потребно. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Кирилов, народният представител Иглика Събева и аз следва да се запознаем с Доклад и секторен анализ във ведомство извън сградата на парламента, тъй като е друга регистратура.
В тази връзка моля нашите гласове да бъдат зачетени така, както ги обявихме преди началото на заседанието, като народния представител Христиан Митев и Вие, господин Данаил Кирилов, ни представлявате по гласуването по т. 1 и 2 от вече гласувания дневен ред. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Нямате възражение да дадем възможност на колегите да се запознаят със Секторния анализ в друга институция? (Народните представители Иглика Събева и Емил Димитров напускат залата.)
Благодаря за становището на Асоциацията на Индустриалния капитал в България.
Заповядайте, господин Соколов.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: С цел икономия на време ще си позволя да изразя становище, което съм обсъдил с колеги от още две организации – Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП), и Организацията за колективно управление на права ПРОФОН.
Искам да отбележа, че предложения законопроект, макар и малко закъснял, идва все пак навреме, за да разреши един много сериозен дефицит в областта на правоприлагането и контролната дейност на Министерството на културата и на регулатора – Комисията за регулиране на съобщенията.
Трите организации - ТЕРАПРО, БАМП и ПРОФОН изцяло подкрепяме законопроекта в неговата цялост, включително и с допълненията и редакциите, които „А1 България“ са депозирали като предложения, така че се присъединяваме към техните предложения да има синхронизация на текстовете, както са в запис, така да бъдат и в Закона за електронните съобщения. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата за становището на трите организации.
Колеги, това е реално поканата освен към нашите гости и към народните представители. (В залата влиза народния представител Лиляна Павлова.)
Да приветстваме колегата Лили Павлова. Това ще е първото й заседание в Комисията по правни въпроси. Чест е за нас и се гордеем с Вас. Смятаме Ви за колега с опит и познания в нашата област.
Заповядайте, госпожо Маринова.
ГАЛЯ МАРИНОВА: Нашата организация принципно подкрепя предложенията, формулирани от Министерството на културата, представени в настоящия законопроект.
Принципно подкрепяме всички мерки, които водят до изсветляване на сивия пазар, до ограничаване на нерегламентираното ползване на телевизионно съдържание. Също така нашето принципно мнение е, че ако на този пазар се извършват действия, които водят до създаването на една по-добра конкурентна среда, то мерките, които се предприемат, трябва да бъдат от страна и на телевизионните доставчици. Тоест ние двете – телевизионните доставчици и платформените оператори, сме част от един процес, който за да има реални резултати, мерките, прозрачността и изсветляването да бъдат част и от политиката на двете страни.
В този смисъл бихме приветствали, ако между първо и второ четене има предложения, които касаят осигуряването на прозрачност в тарифата на телевизионните оператори – нещо, което досега не се е случило, а също така и други мерки, които да осигурят една равнопоставеност в условията, които бихме имали за разпространение на телевизионните програми, като тук можем да цитираме, най-общо казано, задължителното пакетиране, задължително позициониране, задължителни минимални гаранции и така нататък.
По наше мнение всичко това води до изкривяване на отношенията и на пазарна платена телевизия.
Ще очакваме, ако има работна група или някакъв друг вид срещи, да участваме в тях и бихме могли да дадем конкретни предложения в тази насока. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на госпожа Маринова, която взе становище от името на БАККО.
Да приемем, че правите предложение за работна група. Ние сме на разположение, ако организациите и Министерството на културата смятат, че е уместно между първо и второ четене да се проведе обсъждане във формат работна група, ние ще го направим. Имаме вече опит в тази област и темата сме обсъждали в предходната работна група. Знаем в голяма степен позиционирането на становищата до този момент.
Същевременно отчитаме движение, тоест сближаване на позициите. Ние отдавна бяхме готови впрочем за тези решения, имахме законопроект в много по-кратък вид, който беше фокусиран само във възможността Комисията за регулиране на съобщенията да събира от повече източници данни за ползването, но се радвам, че работната група в Министерството на културата е извършила тази работа и смятам, че каквото е могло, там се е постигнало като съгласие и като разбиране по тези въпроси.
Колегата Митев пожела думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, подкрепям по принцип предложения законопроект, но имам определени бележки и също ще се присъединя към апела за създаване на работна група между първо и второ четене.
Резервите ми са основно по отношение на новия ред, който е за административнонаказателните производства и по Закона за авторското право и сродните му права и по Закона за електронните съобщения. Вече беше казано от представителя на „А1 България“ и то е отразено в тяхното становище, че следва да бъдат огледални. Това действително е една от непрецизните редакции в този текст.
На следващо място, на мен, честно казано, не ми стана много ясно защо в Закона за авторското право и сродните му права заменяме термина „събрани доказателства“ с „трайни материални носители“. Не ми е ясно каква е идеята да се стеснява реда на доказателствата, които Гражданския процесуален кодекс и Административнопроцесуалния кодекс предвиждат, а именно: всякакви релевантни доказателства. Дори са дадени такива, намиращи се в участващи в процедурата лица.
Смятам, че ако ще се иска изрично да се добавя, то би следвало не да се заменя термина „събрани доказателства“, а да се добавя „трайни материални носители“. Освен това е добре да имаме дефиниция на „траен материален носител“. Поне аз не се сещам дали има такава легална дефиниция в Закона за авторското право и сродните му права.
На следващо място, по отношение на промените в Закона за електронните съобщения и предвиждането освен от данните, които се предоставят от страна на операторите, Комисията да използва и така наречените „други достъпни източници на информация“. Смятам че това, което са предложили от „А1 България“ е доста по-добро като дефиниция и всъщност стъпва и на задълженията, които имат операторите, в изпълнение на … установени задължения за публикуване на данни. Така широко формулирано „достъпни източници на информация“ може да означава всичко и може да означава, че тези източници нямат всъщност тази достоверност, която имат настоящите доклади, които се подават от операторите. Напомням само, че всеки управител на такъв оператор носи съответно наказателна отговорност за неверни данни. Ако някой смята, че се подават неверни данни, да бъде така добър да подаде сигнал в Прокуратурата и да иска съответно образуване на наказателно производство.
Смятам, че редакцията, предложена в становището на „А1 България“, е по-добра в това отношение и ще доведе до по-голяма обективност.
Що се отнася до административнонаказателните разпоредби в Закона за електронните съобщения, говори се за съответен орган, съответен регистър. Тези понятия трябва да бъдат изчистени. Не може да има такива общи понятия. Какво значи, кой е този „съответен орган“? И съответно, кой е съответния регистър?
Смятам, че това е задължително, за да не се стига до нарушаване правото на защита на лицата в административнонаказателното производство.
Това са накратко бележките ми. Затова смятам, че е добре да има работна група, която да изчисти тези текстове. Иначе не възразявам по отношение на целите и принципите, които си поставя законопроекта. Ясно е, че има недобросъвестни лица, които се укриват в административнонаказателните производства, респективно укриват данни и информация, но в края на краищата трябва да подхождаме обективно към абсолютно всички участници, а не да се опитваме да отнемаме и да накърняваме право на защита, което е конституционно гарантирано, но защитено, правейки особени административнонаказателни производства и несъобразявайки съответно разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания и съдебната практика по прилагането им. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Митев.
Господин Лазаров, за реплика или за изказване?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: За изказване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли реплики към изказването на колегата Митев?
Заповядайте, господин Директор.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Благодаря Ви.
В подкрепа на предложението да се направи работна група, първо, защото имаме изключително добър опит от работната група при промяната в същия закон, когато въвеждахме Директивата за колективно управление, а именно работната група тук позволи да се изчистят някои текстове, да се постигнат баланси, които не можехме да постигнем преди това. Още повече че публичността, която тя ще гарантира, ще гарантира и за нас, че текстовете ще бъдат справедливи от висока степен. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Това беше изразяване на отношение.
Има ли реплики? Не виждам.
Заповядайте за изказване, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Още обсъждаме закона в Комисия на първо гласуване. Той не е толкова дълъг – 7-8 параграфа, и почнахме да говорим за работна група да го променяме. Добър подход.
Искам да попитам защо се явява разликата в частта в Закона за авторското право и сродните му права, ако не се лъжа, § 8 – за връчването на наказателното постановление, тоест от кога се счита за връчено? Това е правилен подход, защото от момента, от който се счита за връчено, текат срокове за правото на всяко едно лице да го обжалва. А защо не е спазен същият подход – различни институции ли са писали Законопроекта, защото той идва от Министерския съвет?
В § 10, в ал. 8, там пък в Закона за електронните съобщения да Ви прочета какво е написано. Текстът е кратък. Подходът, който е изписан в Закона за авторското право и сродните му права – колко прецизно е изписан текста е друга тема, но все пак се запазват правата на гражданите да считат кога е връчено наказателното постановление, за да могат да го обжалват.
Алинея 8: „Когато нарушителят – търговец, юридическо лице не се намери на посочен от него адрес на адрес за управление, посочен в съответния регистър, в който е вписан, наказващият орган отбелязва това върху наказателното основание и то се смята за връчено от деня на отбелязването.“
Защо се явява тази разлика? В Закона за авторското право и сродните му права: да, качва се съобщението, 14-дневен срок, след което се счита, че е влязло в сила. Тоест едно лице може изобщо да не знае кога е влезнало в сила това наказателно постановление … (Реплики.) И се нарушава правото му на защита.
Да, в първия закон – в Закона за авторското право и сродните му права, подходът е правилен.
Второ, това, което каза и колегата Митев. Общо взето в наказателното, в административното производство се работи с доказателства, когато са събрани по съответния ред. Не знам защо бягате?! Ако има някакъв проблем, кажете го. За да замените термина „доказателства“ – да не повтарям това, което каза колегата Митев.
Трето, при процедурата за съставяне на акта за нарушение – тук също искам да ми обясните, сте записали, че проверяващите, назначени със заповед, при установяване на нарушението дават задължително разпореждане за отстраняване на несъответствие и нарушение на закона. Има акт за установяване на нарушение. Този акт по реда на обжалване, след като бъде връчен… Впрочем, по-нормалната хипотеза е в момента на установяване на нарушението да бъде връчен акта, но да приемем, че тук се отнася и за другите случаи – ще се приберат, ще си напишат акта, ще си опишат всичко пък ще търсят лицето да му го връчват. Май такава е практиката в повечето случаи, а не на място?
Е как ще даваш задължителни указания в процедурата по установяване на нарушението? Вече няма да имат право. Ама тези, които съставят акта ли, който може да бъде обжалван пред административно-наказващият орган или най-малкото да се вземе отношение на административно-наказващият орган може да не издаде наказателно постановление. Нали така? След това може да бъде обжалван в съда. „Дават задължителни указания“. Някъде другаде трябва да е тази процедура, а не в процедурата по установяване на нарушение.
Съобщенията. Ще ми се, казвайки за съобщения – подходът е добър. Все пак да има минимум изискване в Закона какво трябва да съдържа това съобщение. Най-малкото място, дата, акт от съставител, лице и с един ред или с нещо да го има това нарушение. Иначе, формално погледнато, аз ще изпълня закона, ако направя съобщение, че на еди кой си е направен акт за установяване на нарушение. На коя дата, от кой, къде, за какво? В Закона трябва да има минимум съдържание, какво трябва да съдържа това съобщение, за да е ясно, за да може хората, ако искат да се явят.
Четвърто, задължавате лицата да предават всички материали. Те не са длъжни дори и да подпишат акта за установяване на нарушения. Нали така? Има си ред! Да, Вие сте вкарали право да се изземат, но ги задължавате. Обикновено това става с протокол с доброволно предаване, ако лицата имат желание, но това задължение ми е малко в повече. „И други“ инкриминиране. Какво ще стане, ако не изпълнят това задължение, какви са последиците? Отивате при лицето, поканвате го: „Предайте всички нерегламентирани носители“ и той казва: „Няма да ги предам“. Какво ще стане като не го изпълни? Да, за достъп – добре. За това питам: при неизпълнение на това задължение какви ще са последиците? Защото при неподписване на акта процедурата е ясна – свидетели и така нататък. Но това е по-малкия проблем.
По-сериозния проблем е в частта § 10, ал. 8. Някой ще отбележи, че това наказателно постановление е влязло в сила и край. Явно е писано от две ведомства в различните закони и те се разминават.
Не мога да приема този подход – от Министерския съвет да идват актове в такъв вид.
Още го гледаме и говорим за работна група да изчистим тези неща, които би трябвало да бъдат изчистени.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това ли беше, господин Лазаров?
Колеги, Вие ли желаете да отговорите или аз да се включа в отговора.
Заповядайте, госпожо Пашова.
КАТЕРИНА ПАШОВА: Благодаря.
Ще се опитам да отговоря на въпросите доколкото ми е възможно.
Най-напред разминаването между Закона за електронните съобщения и Закона за авторското право и сродните му права, чието изменение гледаме. Вероятно разликата произтича от там, че в рамките на Съвета за защита на интелектуалната собственост бяха разработени едни разпоредби – модел, които да се приложат по реципрочен начин, дори, доколкото знам, идеята е била и за Закона за радиото и телевизията да бъдат разписани аналогични текстове. Това е причината.
Текстовете в частта, засягаща Закона за авторското право и сродните му права, са адаптирани към нашите проблеми, към структурата на нашия закон. Това е причината да има разлика.
В допълнение към това, Заключителната разпоредба на § 14, която предвижда измененията в Закона за електронните съобщения, се включи в Закона в хода на междуведомственото съгласуване.
Отбелязахте доказателствата, които се заменят с „трайни материални носители“. Текстът, в който става това нещо, касае съдържанието на протокола за изземване. И тъй като с този протокол се изземват именно трайни материални носители, затова сме си позволили и тази промяна, на която гледаме като на едно терминологично уточнение.
По отношение на съобщенията сме изхождали от съдържанието на съобщението, изхождали сме от разумното тълкуване на закона, което предвижда именно, че няма да бъде написано само на сайта, а ще има и необходимото минимално съдържание, като дори обсъждахме и ще направим това нещо – в съдържанието на акта като реквизит да включим уведомление на лицето, така както в момента акта съдържа уведомление към него, че то трябва да уведоми наказващият орган, ако промени адреса си, с оглед служебното връчване – чл. 58, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.
В случай, че се приеме служебното връчване на наказателни постановления, съобразно предлаганата промяна, обмислихме възможността в акта да се добави и предупреждение в този смисъл към нарушителя – че след като получи акта, има възможност наказателното постановление, при невъзможност да му се връчи, да бъде публикувано на сайта, като една гаранция на неговите права.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вие приключихте ли?
КАТЕРИНА ПАШОВА: Да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не чух отговор на въпроса: приемате ли тази разлика в Преходните и заключителни разпоредби в Закона за електронните съобщения с едно просто отбелязване да се счита, че наказателното постановление е връчено, за разлика от хипотезата в Закона за авторското право и сродните му права, където сте направили един добър ред? Приемате ли да остане така? Това, първо.
Второ, нормалното тълкуването по прилагането на Закона. Казах Ви как аз бих го изтълкувал, ако отида в съда – „Изобщо не съм разбрал, че за мен става въпрос“. Нали в крайна сметка закона се прави за тези, които ще го прилагат и спрямо които ще се отнасят?
Така че нищо не пречи да има минимум съдържание в това съобщение. Вие преди малко може би неволно споменахте, че сте обсъждали в акта при връчването или невръчването да се отбелязва, че се публикува на страницата ли, на сайта ли на министерството самото наказателно постановление. В закона не пише такова нещо.
КАТЕРИНА ПАШОВА: Не, не.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не, това казахте.
Става въпрос за съобщението, предполагам. Защото другият подход е да качите самото наказателно постановление. Може би сте коментирали кой от двата подхода – дали съобщението на наказателното постановление да го сканирате и да го качите.
Виждате ли, въпрос на чуване и на тълкуване е.
По отношение на указанията. Задължителните указания в процеса… Хайде, ако се касае за застрашаващи живота, здравето, да, този подход го има. В екологията и на други места да има задължително.
Какви задължителни указания ще дадете…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Разпореждания.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да, даже разпореждания.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нека да се включа в дебата.
Ще помоля колегата Лазаров да съобрази спецификата в двата отделни случая.
В режима, който създавахме в Закона за авторското право и сродните му права, главно целта беше контролна дейност по отношение на незаконно ползване на произведения. Тук сме обаче в един специфичен, висок технологичен или технически сектор, в който действително ползването и доказателствата са по-особени. Тук е трудно за всяко нарушение да се прилагат тези типични доказателства, които сме виждали в административнонаказателното производство, и досега това беше проблема в Закона за електронните съобщения и от това се оплакваха и притежателите на сродни права, свързани с телевизионни и радиопрограми, защото пренасянето е по електронен път. Тоест там всичко, което би могло да се използва като индикация, насока за едно ползване, което е протекло в ефира на определена честота и не е оставило кой знае какви други доказателства, е полезно да се използва. Така си обяснявам дефиницията, която работната група е направила по отношение на еластичността на понятието и то е за другия случай – то е за случая да се докаже обема на ползване, защото в ситуацията ъндър репортинг имаме укриване на абонати, на ползване на потребления.
По отношение на задължителните разпореждания, без да съм бил член на работната група, моето обяснение е, че иде ред за такива задължителни разпореждания, които да отстранят продължаваното нарушение спрямо носителя на права – правоносителя, в което има логика и тя съответства на общите наказателно-правни принципи, тоест по бърз начин да се ограничат негативните последици от едно правонарушение. Така си обяснявам тези разлики.
Не подозирам този път работната група, бих казал, че по-скоро са подходили със знанието на дебата преди, защото действително във формата на работна група се наложи да търсим баланси и съответствия в безспорно противоречивите интереси на доставчици, които не са сенчести, на притежатели на права.
Тук, ако бих искал да пародирам казуса и случая, лесно бих отговорил: на мен ми е писнало, сменям трети оператор в последните десет години, да получавам некачествена услуга, услуга, за която съм сигурен, че не са платени всички авторски права, да ми е абсолютно скучно от цялата тази работа, но да имам ангажимент към един оператор, който, примерно, да кажем, по една или друга причина – териториално или кабелно, или сателитно, но доминира на пазара. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Както е най-удобно. По-скоро се опитах да допълня разясненията на колегите от Министерството на културата.
Заповядайте за дуплика, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ако има спор – целта на Закона, да се пресече тази практика, говорим все пак за спазване на права. Мисля, че бях много ясен и колегите разбраха проблема в частта за Закона за електронните съобщения, тъй като в частта за авторското право е написано много добре. Запазени са правата на гражданите и юридическите лица да обжалват наказателно постановление.
Що се касае до доказателствата, без да претендирам, че разбирам от право, все пак думите в ал. 2 „събраните доказателства“ се заменят с „трайните материални носители, които се изземват“, това не мога да разбера какво е. Като ще се изземват трайни материални активи, то какво са?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Носители.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Носители, пардон. Какво са? (Реплика от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.)
Как ще бъдат доказателства? Какво друго ще бъдат „иззетите трайни материални носители“? Какво ще бъдат, ако не доказателства?
Оставете на съда практиката, защото ще започне спора: сега това „иззети“ по реда на процедурата по Административнопроцесуалния кодекс ли са, по този закон ли са, ма са ли доказателства, не са ли доказателства? За мен всичко, което е иззето в този протокол, са доказателства, които се прикрепят към акта. Но казах, че не претендирам да разбирам от право и процес.
Ако това Ви устройва, оставете го така. На мен лично не ми пречи, защото говорим за „иззетите“. Ние не говорим за тепърва изискваните или свидетелски показания, които Вие в акта за установяване нарушение, както каза колегата Кирилов, в някакво предаване – записано, изисквате: дайте носителя, гледате. Щом мислите, че това ще Ви помогне в процеса, ще Ви облекчи по административнонаказателното правораздаване – добре! Оставете си го така.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще дам думата на колегата Соколов.
Пропуснах във връзка с дебата с колегата Лазаров да посоча особеността за платформи и това въобще не го изкоментирахме, но сме на друга плоскост.
Заповядайте, господин Соколов.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Лазаров, аз като юрист се занимавам с интелектуална собственост от 1991 г. Искам да обясня в подкрепа на предложените текстове на Министерството на културата защо е употребен термина „материални носители“.
По принцип обектите на авторски и сродни права не съществуват в материалния свят. Песента е песен, телевизионната програма е телевизионна програма. Ако тя не бъде закрепена и възпроизведена или по някакъв начин инкорпорирана върху материален носител, не може да бъде иззета. Целта на въпросния протокол за изземване, да се изземат незаконните копия от произведението чиито права са нарушени и той няма как да бъде иззет именно поради този свой нематериален характер, ако не се изземат материалните носители, върху които е инкорпорирано произведението. Тоест, ако имате пиратски софтуер, Вие няма как да изземете софтуера, Министерството на културата няма как да изземе софтуера, то трябва да изземе материалния носител – хард диска, върху който софтуер е инкорпориран.
Мисля, че точно това е била логиката на колегите, че тук не става въпрос за събиране на доказателства в конкретния текст, а именно за протокол за изземване на незаконните копия от защитеното произведение, което е инкорпорирано върху съответния материален носител. Тоест, това е логиката.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Едното е веществено доказателство, другото е ВДС. Едно от двете.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: След като има материален носител е доказателство.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Може да е доказателство за трафик за ползването.
От Министерството на културата искаха да направят допълнително уточнение.
КАТЕРИНА ПАШОВА: Само искам да благодаря за това, че се обръща внимание върху този детайл и да кажа, че с удоволствие ще се включим в обсъждане и ще го обмислим. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това точно обяснява. Ние на първо четене направихме работна група в момента и тръгнахме текст по текст и понятие по понятие.
Господин Лазаров, искате ли заключителна дуплика или приключихме?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Това, което искам, господин Председателю, което влиза в закона на първо четене, е пожелание да не започваме още с първото разглеждане вносителите да говорят какво трябва да изменяме. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания, колеги и гости? Не виждам.
Закривам дебата и преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 902-01-9, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Законопроект № 902-01-9 се прие от Комисията по правни въпроси на първо четене, внесен от Министерския съвет.
Благодаря на Министерството на културата, благодаря на всички организации и техните представители, които отделиха време и взеха участие в настоящия дебат.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗАЩИТА НА ТЪРГОВСКАТА ТАЙНА, № 902-01-1, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 2 ЯНУАРИ 2019 г.
Гости по т. 2 са: от Министерството на икономиката – госпожа Десислава Георгиева – началник на отдел „Право на установяване и услуги“ към Дирекция „Техническа хармонизация и политики за потребителите“, и госпожа Елиза Дилова – държавен експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политики за потребителите“, и от Патентното ведомство – госпожа Силвия Беркова-Донкова – главен секретар.
Колеги, ако нямате встъпителни бележки към второто четене, да пристъпим към второто четене.
„Доклад относно Законопроект за защита на търговската тайна, № 902-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2019 г., приет на първо гласуване на 6 февруари 2019 г.
Наименование: „Закон за защита на търговската тайна“.
„Глава първа – Общи положения“.
Колеги, имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона и наименованието на подразделението „Глава първа – Общи положения“.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Наименованието на Закона и наименованието на подразделението „Глава първа – Общи положения“ са приети.
По чл. 1 по вносител имаме предложение за редакция.
Имате думата за изказвания.
От Министерството на икономиката и от Патентното ведомство какво Ви е мнението по предложението за редакция?
ДЕСИСЛАВА ГЕОГИЕВА: Съгласни сме с предложената редакция.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, заедно с предложената редакция.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се текста на вносителя, заедно с предложената редакция.
Член 2 – „Ограничения“, текст на вносител и предложение за редакция.
Имате думата за изказвания, колеги. Не виждам желаещи.
Колеги от Министерството на икономиката и Патентното ведомство, какво е Вашето становище по предложението за редакция?
ДЕСИСЛАВА ГЕОГИЕВА: Съгласни сме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Няма други изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 2, заедно с предложението за редакция.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението за редакция, заедно с текста на вносителя.
Колеги Митев, Атанасова, бихте ли продължили?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Глава втора“ – наименование на главата, „Раздел Ι“ – наименование на Раздел Ι.
Има ли изказвания? Няма, няма и постъпили предложения.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава втора и наименованието на Раздел Ι.Който е съгласен, моля да гласува.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Предложенията са приети.
Член 3 – предложение на вносител и предложение за редакция.
Член 4 – предложение само на вносител.
Член 5 – предложение на вносител.
Член 6 – предложение на вносител и предложение за редакция.
Има ли изказвания? Не виждам.
Колегите от Министерството на икономиката са съгласни с редакцията.
Подлагам на гласуване докладваните чл. 3 с редакция, чл. 4 и чл. 5 по вносител и чл. 6 с редакция.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.-
„Раздел ΙΙ“ – наименование на Раздел ΙΙ.
Член 7 – текст на вносител и предложение за редакция.
Член 8 – текст на вносител и предложение за редакция.
Член 9 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Не виждам.
Колеги от Министерството на икономиката?
ДЕСИСЛАВА ГЕОГИЕВА: Съгласни сме с предложената редакция.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване докладваните текстове.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Глава трета“ – наименование на главата.
Наименование на Раздел Ι от Глава трета.
Член 10 – текст на вносител и предложение за редакция.
Член 11 – текст на вносител и предложение за редакция.
Член 12 – текст на вносител и предложение за редакция.
Член 13 – текст на вносител.
Изказвания? Не виждам.
Съгласни ли сте, колеги от Министерството на икономиката?
ДЕСИСЛАВА ГЕОГИЕВА: Да, съгласни сме.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване докладваните текстове от Глава трета, Раздел Ι и докладваните текстове на съответните членове – 10, 11, 12 и 13 включително, с редакциите.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Раздел ΙΙ“ – наименование на раздела.
Член 14 – текст на вносител и предложение за редакция.
Член 15 – текст на вносител и предложение за редакция.
Член 16 – текст на вносител и предложение за редакция.
Член 17 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване докладвания Раздел ΙΙ с наименование, чл. 14, 15, 16 и 17, ведно с редакциите, предложени от Комисията.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Раздел ΙΙΙ“ – наименование на Раздел ΙΙΙ.
Член 18 – текст на вносител и предложение за редакция.
Член 19 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което виждате, и е отразено за редакция, първо, по отношение на чл. 18, ал. 2.
Мотивите ми са следните. В чл. 14, т. 1, изречение 2 от Директива ЕС 2016/943 е предвидено, че държавата членка може да ограничи отговорността за вреди, нанесени от работник или служител на работодател, когато са настъпили по небрежност на работника или служителя.
В чл. 206 и чл. 207 от Кодекса на труда отговорността на работника или служителя е лимитирана, когато вредата е причинена по небрежност. Предложената редакция цели да уеднакви отговорността на работника и служителя за причинените по небрежност вреди, като с предложената редакция размерът на отговорността е ограничен до три работни заплати, какъвто е размерът на отговорността за вреда, причинена при отчетническа дейност по чл. 207 от Кодекса на труда. Това е по отношение на предложената редакция за ал. 2 на чл. 18.
Правя отново предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по отношение на чл. 19, ал. 1, т. 2, където думата „печалбите“ да се замени с „приходите“.
Мотивите са следните: Член 19 от законопроекта урежда основанията, които съдът да вземе предвид при определяне размера на обезщетението. При установено нарушение на търговска тайна обстоятелството, което съдът трябва да вземе предвид, е предвидено да бъде печалбата на дружеството.
Предложението за редакция предлага това обстоятелство да са приходите, тъй като печалбата е величина, която би могла да се повлияе от решение на дружеството за извършване на разходи, като по този начин определянето на размера на обезщетението за вреди от съда ще бъде повлияно от разходната политика на фирмата.
Правя процедурно предложение за разделно гласуване на така направените предложения за редакция на чл. 18 и чл. 19. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Митев.
На практика редакционните предложения са отразени в доклада, така че, колеги, имате ги пред себе си.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване, първо, процедурното предложение на господин Митев за разделно гласуване на текстове на чл. 18 и чл. 19.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на господин Митев в редакцията на чл. 18, ал. 2.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на господин Митев в чл. 19, ал. 1, т. 2 и съответно в ал. 2.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ΙΙΙ, ведно с приетите редакции за чл. 18 и 19 и текстовете на вносителя.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Раздел ΙV“ – наименование на раздела.
Член 20 – предложение за редакция от Комисията.
Член 21 – предложение за редакция от Комисията.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ΙV и редакцията на Комисията и текста на вносителя за чл. 20 и чл. 21, съгласно Доклада.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
Член 22 – текст на вносител и предложение за редакция.
Член 23 – текст на вносител и предложение за редакция.
Член 24 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, правя редакционно предложение в чл. 23, в ал. 2 – след думите „чл. 20, ал. 1“ да се добави „т. 1, 2 и 4“, така както това е направено за чл. 22. Да бъде отразено съответно и в чл. 23. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Митев.
Други предложения и изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за текста редакционната промяна в чл. 22 и чл. 23, ведно с редакционната поправка, направена от господин Митев – в чл. 20, ал. 1, т. 1, 2 и 4.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 24, ведно с предложената редакция от Комисията.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
„Раздел V“ – наименование на раздела.
Член 25 – текст на вносител и предложение за редакция.
Член 26 – текст на вносител и предложение за редакция.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Има постъпило предложение за създаване на нов чл. 26, който става съответно чл. 27, съгласно преномерирането.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел V, текста на вносителя за чл. 25 и съответната редакция от Комисията, предложението за създаване на нов чл. 26 и чл. 26 по Доклада на Комисията, който става съответно чл. 27.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Допълнителна разпоредба“.
Комисията не е правила редакция в наименованието на подразделението.
По § 1 има редакция на текста на вносителя от Комисията.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението и текста на § 1 на вносител, плюс редакцията от Комисията.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Предложение за редакция в наименованието на подразделението.
Параграф 2, по който няма предложение за редакция.
Параграф 3 – текст на вносител и предложение за редакция от Комисията.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за редакция на наименованието на подразделението, § 2 по текста на вносителя, § 3 в редакция, предложена от Комисията, и текста на вносителя.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Предложенията се приемат.
С това приключихме и Доклада по Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Искам да благодаря на Министерството на икономиката, на Патентното ведомство, на колегите – експерти към Правната комисия, на референтите. Действително виждам, че сте направили един прецизен преглед на законопроекта. Аз лично съм доволен от предложенията, които са направени в работен порядък и мисля, че безспорно подобряват текста. Надявам се да бъдат подкрепени в залата на второ четене и този нов Закон да бъде приет и съответно да влезе в сила.
Благодаря, колеги. Успех пожелавам!
С това приключихме т. 2.
Колеги, имате думата за предложения, за въпроси, допълнения на дневния ред, организационни въпроси, други предложения. Не виждам.
Колегата Митев има нещо, което да обсъдим извън заседанието.
Благодаря на всички за участието в работата на Комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Данаил Кирилов)
П Р О Т О К О Л
№ 85
На 20 март 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-5, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2019 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 902-01-9, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за защита на търговската тайна, № 902-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2019 г.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Данаил Кирилов.
* * *
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, имаме кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Получили се предложение на Проект за дневен ред.
Промяната е в обстоятелството, че т. 1 – Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 802-01-5, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2019 г., беше обсъден и приет в пленарната зала току-що.
При това положение Ви предлагам да отпадне от дневния ред.
Имате думата за мнения, предложения и становища във връзка с дневния ред. Не виждам.
Припомням и предупреждавам, че за Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България бяхме поканили представители от посолството на Великобритания в България. Бяха дискусионни дали да включим в днешното заседание Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, но ще останат за следващото заседание.
Не виждам желаещи за изказвания по дневния ред.
Закривам дебата.
Който е съгласен да приемем дневния ред без т. 1, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема, както следва:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 902 01 9, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за защита на търговската тайна, № 902-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2019 г.
Преминаваме към новата точка първа от дневния ред, която беше т. 2 в предложението:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА, № 902-01-9, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 26 ФЕВРУАРИ 2019 г.
Ние сме Водеща комисия по този законопроект.
По тази точка гости са от Министерството на културата: господин Мехти Меликов – директор на Дирекция „Авторско право и сродните му права“, и госпожа Катерина Пашова – държавен експерт в Дирекция „Авторско право и сродните му права; от Сдружение за защита на легалното разпространение на програми – ТЕРАПРО: господин Велизар Соколов – изпълнителен директор, и господин Аспарух Томов; от Музикаутор: госпожа Ефросина Саракинова – главен юрисконсулт, и госпожа Мариана Андреева – адвокат; от ПРОФОН: господин Момчил Младенов – адвокат, и госпожа Десислава Преображенска – юридически съветник; от Българска Асоциация на кабелните и комуникационните оператори госпожа Галя Маринова – председател на Управителния съвет; от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори госпожа Даниела Венкова – старши юрисконсулт на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД; от Асоциацията на Индустриалния капитал в България господин Ивелин Желязков – директор „Тристранно сътрудничество“; от „А1 България“ ЕАД госпожа Искра Кусева – пълномощник на изпълнителните директори; от „Акорд Мюзик Нет“ ООД господин Георги Дамянов; от Независимо дружество за управление на права „Ес Си Ай Технолоджи“ ЕООД господин Борис Бончев – пълномощник на управителя.
Това са гостите, които официално са обявили участие.
Ако съм пропуснал някой, има възможност да се представи, да заповяда и да се включи в дискусията. (Реплики.)
Заповядайте, госпожо Иванова. Моля да кажете точно наименованието на стенографката.
Анета Иванова – Сдружение за електронни комуникации.
Уважаеми господин Директор, желаете ли да представите накратко или в какъвто обем прецените законопроекта на Министерския съвет?
Заповядайте.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Председател и членове на Комисията по правни въпроси.
От името на министъра на културата ще направим кратко представяне на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
Основната част от нормите в проекта произтичат от масовите нарушения при използването на телевизионни програми и съответно от необходимостта от по-ефективен контрол върху дейността на платформените оператори, доставящи телевизионните програми до домакинствата, както и негативната тенденция нарушителите, които са предимно юридически лица и в този случай еднолични търговци, да избягват административнонаказателна отговорност, тъй като осуетяват връчването на издадените в хода на производствата документи.
Текстовете в законопроекта в тази част са инициирани от консултативният орган – Съвета за защита на интелектуалната собственост, чийто състав включва представители на Министерството на правосъдието, Министерството на икономиката, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, има представители на Софийския градски съд, на Върховната касационна прокуратура, на Съвета за електронни медии, на Комисията за регулиране на съобщенията и други органи, ангажирани пряко или косвено с проблема със защитата на интелектуалната собственост във всичките й сфери.
До обсъждане на конкретни текстове за усъвършенстване на възможностите за контрол при препредаване на телевизионни програми от кабелни, сателитни и IPTV платформи за пренос се стигна след предложение на заинтересованата индустрия – на създателите и разпространителите на телевизионни програми, които демонстрираха, включително пред Съвета, готовност в условията на публично-частно партньорство да осигурят възможност за дистанционен мониторинг върху съдържанието на платформените оператори, така че констатациите на административния орган да се правят от работното място на длъжностните лица в Министерството на културата.
За целта, както е предвидено и в законопроекта, се предлага да се използват автоматизирани средства за контрол.
Обръщам внимание, че предложението и съответно предвидения в законопроекта текст добавят нов инструмент за установяване на евентуални административни нарушения като по никакъв начин не се ограничават възможностите на административния орган да продължи с обичайните контролни мероприятия чрез присъствие и установяване на място. В същото време използването на автоматизирани средства за контрол би позволило поне частично да се компенсират ограниченията на контролния капацитет на Дирекция „Авторско право и сродните му права“ към Министерството на културата. За информация, служителите, ангажирани с контрол по спазването на закона, са шестима. Този факт, съчетан с липсата на териториални поделения в страната налага търсенето на всякакви начини за оптимизация, в това число и икономия на ресурс, повишаване на ефективността и времето за извършване на проверки.
Обсъдените в рамките на Съвета за защита на интелектуалната собственост дефицити в действащата законова уредба идентифицираха необходимостта от изменение и допълнение освен в Закона за авторското право и сродните му права, но и такива в Закона за електронните съобщения, като бяха съгласувани и съответните изменителни текстове, представени понастоящем на Вашето внимание.
Допълненията в Закона за електронните съобщения са включени в законопроекта по предложение на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, отправени в хода на междуведомственото съгласуване, но произтичат от обсъждането и съгласуването в рамките на Съвета за защита на интелектуалната собственост.
Следващото изключително важно предложение в законопроекта е свързано с предлагането на улеснена процедура за връчване на актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления по Закона за авторското право и сродните му права.
Факт за административно-наказващият орган е тенденцията на избягване на административнонаказателна отговорност, като съответните юридически лица и еднолични търговци се укриват и препятстват връчването на издадените в хода на производствата документи.
Съществуващият общ ред за връчване, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е доказано трудно приложим и неефективен, особено когато се касае за юридически лица и еднолични търговци. Нашите данни сочат, че голям брой административнонаказателни производства биват спирани поради невъзможност съставеният акт да бъде връчен и впоследствие се прекратяват по давност.
Така през 2015 г. невръчени са останали 56 акта за установяване на нарушения по ЗАПСП, през 2016 г. техният брой е 115, а през 2017 г. са 101. До същия резултат води и невъзможността да се връчат издадените наказателни постановления. Следва да се отбележи, че предложените промени не се прилагат спрямо физически лица, а засягат единствено юридическите лица и едноличните търговци, на които по закон са вменени задължения да посочват адрес на управление, законни представители и други контакти в нормативно установени регистри и да водят делата си по търговски начин, което означава и по-голяма отговорност от тази на гражданите.
Аналогично предлаганият § 14 от законопроекта, измененият Закон за електронните съобщения, пресъздава в частност този модел, доколкото наблюденията на Комисията за регулиране на съобщенията относно осуетяването на административнонаказателната отговорност са аналогични на установеното в Министерството на културата.
Накрая, проектът включва също и норми, присъствието на които е мотивирано от необходимостта по оздравяване на начина на формиране и работата на комисиите за утвърждаване на тарифите на Организацията за колективно управление. Променя се и начина, по който се съставя списъка с медиаторите към министъра на културата с оглед наблюдаваните опити за препятстването на този регистър и пълненето на този регистър и промените в него на формални основания.
Друга част от текстовете в проекта са свързани с поясняване на изискванията за регистрация на колективно управление, както и с необходимостта да се преодолее съществуващият в закона дефицит по отношение на възможностите за назначаване проверка на лица, регистрирани за дейност по колективно управление на права. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Меликов за представянето.
Уважаеми колеги, по начина на организация на дебата как предпочитате – да дадем думата на гостите да изразят становище и тогава народните представители?
РЕПЛИКТИ: Да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми гости, имате думата и възможността да вземете становища и отношение по представения законопроект.
Докладвам, че сме получили две писмени становища досега от Асоциация на индустриалния капитал в България, която принципно подкрепя законопроекта, и от „А1 България “ ЕАД от госпожа Искра Кусева, които заявяват, че принципно подкрепят, но имат конкретни предложения към конкретни редакции във връзка с предложенията.
Становищата са качени на интернет страницата на Народното събрание.
Заповядайте, госпожо Кусева.
ИСКРА КУСЕВА: Само да поясня и за останалите колеги и уважаемите народни представители.
По принцип нашата позиция е, че подкрепяме промените в Закона за авторското право и сродните му права. Предложенията ни са по-скоро с цел прецизиране в § 14 и предложените промени в Закона за електронните съобщения основно относно връчването на неприсъствено, на актове за установяване на нарушения и наказателни предложения.
Предложението ни е да се синхронизира текста така, както е предложен по Закона за авторското право и сродните му права, тъй като според нас така, както е формулиран, има разлика и би могло да се тълкува по начин, че Комисията за регулиране на съобщенията избира дали да връчва първо чрез подпис писмо с обратна разписка или чрез направо качване на сайта. Докато в Закона за авторското право и сродните му права това е предвидено като възможност едва ако не може да бъде открит на адреса съответния търговец и не може да му бъде връчен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Второто Ви е за регистър – да се уточни в кой регистър на търговеца се използва адреса му по регистрация.
ИСКРА КУСЕВА: Да. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Желязков.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Както беше споменато, ние сме депозирали писмено становище в подкрепа на законопроекта и основната причина за това е една. Всички знаете, че моята организация има за кауза ограничаването и превенцията на неформалната икономика от години. Това ще продължи дотогава, докато е потребно. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Кирилов, народният представител Иглика Събева и аз следва да се запознаем с Доклад и секторен анализ във ведомство извън сградата на парламента, тъй като е друга регистратура.
В тази връзка моля нашите гласове да бъдат зачетени така, както ги обявихме преди началото на заседанието, като народния представител Христиан Митев и Вие, господин Данаил Кирилов, ни представлявате по гласуването по т. 1 и 2 от вече гласувания дневен ред. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Нямате възражение да дадем възможност на колегите да се запознаят със Секторния анализ в друга институция? (Народните представители Иглика Събева и Емил Димитров напускат залата.)
Благодаря за становището на Асоциацията на Индустриалния капитал в България.
Заповядайте, господин Соколов.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: С цел икономия на време ще си позволя да изразя становище, което съм обсъдил с колеги от още две организации – Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП), и Организацията за колективно управление на права ПРОФОН.
Искам да отбележа, че предложения законопроект, макар и малко закъснял, идва все пак навреме, за да разреши един много сериозен дефицит в областта на правоприлагането и контролната дейност на Министерството на културата и на регулатора – Комисията за регулиране на съобщенията.
Трите организации - ТЕРАПРО, БАМП и ПРОФОН изцяло подкрепяме законопроекта в неговата цялост, включително и с допълненията и редакциите, които „А1 България“ са депозирали като предложения, така че се присъединяваме към техните предложения да има синхронизация на текстовете, както са в запис, така да бъдат и в Закона за електронните съобщения. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата за становището на трите организации.
Колеги, това е реално поканата освен към нашите гости и към народните представители. (В залата влиза народния представител Лиляна Павлова.)
Да приветстваме колегата Лили Павлова. Това ще е първото й заседание в Комисията по правни въпроси. Чест е за нас и се гордеем с Вас. Смятаме Ви за колега с опит и познания в нашата област.
Заповядайте, госпожо Маринова.
ГАЛЯ МАРИНОВА: Нашата организация принципно подкрепя предложенията, формулирани от Министерството на културата, представени в настоящия законопроект.
Принципно подкрепяме всички мерки, които водят до изсветляване на сивия пазар, до ограничаване на нерегламентираното ползване на телевизионно съдържание. Също така нашето принципно мнение е, че ако на този пазар се извършват действия, които водят до създаването на една по-добра конкурентна среда, то мерките, които се предприемат, трябва да бъдат от страна и на телевизионните доставчици. Тоест ние двете – телевизионните доставчици и платформените оператори, сме част от един процес, който за да има реални резултати, мерките, прозрачността и изсветляването да бъдат част и от политиката на двете страни.
В този смисъл бихме приветствали, ако между първо и второ четене има предложения, които касаят осигуряването на прозрачност в тарифата на телевизионните оператори – нещо, което досега не се е случило, а също така и други мерки, които да осигурят една равнопоставеност в условията, които бихме имали за разпространение на телевизионните програми, като тук можем да цитираме, най-общо казано, задължителното пакетиране, задължително позициониране, задължителни минимални гаранции и така нататък.
По наше мнение всичко това води до изкривяване на отношенията и на пазарна платена телевизия.
Ще очакваме, ако има работна група или някакъв друг вид срещи, да участваме в тях и бихме могли да дадем конкретни предложения в тази насока. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на госпожа Маринова, която взе становище от името на БАККО.
Да приемем, че правите предложение за работна група. Ние сме на разположение, ако организациите и Министерството на културата смятат, че е уместно между първо и второ четене да се проведе обсъждане във формат работна група, ние ще го направим. Имаме вече опит в тази област и темата сме обсъждали в предходната работна група. Знаем в голяма степен позиционирането на становищата до този момент.
Същевременно отчитаме движение, тоест сближаване на позициите. Ние отдавна бяхме готови впрочем за тези решения, имахме законопроект в много по-кратък вид, който беше фокусиран само във възможността Комисията за регулиране на съобщенията да събира от повече източници данни за ползването, но се радвам, че работната група в Министерството на културата е извършила тази работа и смятам, че каквото е могло, там се е постигнало като съгласие и като разбиране по тези въпроси.
Колегата Митев пожела думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, подкрепям по принцип предложения законопроект, но имам определени бележки и също ще се присъединя към апела за създаване на работна група между първо и второ четене.
Резервите ми са основно по отношение на новия ред, който е за административнонаказателните производства и по Закона за авторското право и сродните му права и по Закона за електронните съобщения. Вече беше казано от представителя на „А1 България“ и то е отразено в тяхното становище, че следва да бъдат огледални. Това действително е една от непрецизните редакции в този текст.
На следващо място, на мен, честно казано, не ми стана много ясно защо в Закона за авторското право и сродните му права заменяме термина „събрани доказателства“ с „трайни материални носители“. Не ми е ясно каква е идеята да се стеснява реда на доказателствата, които Гражданския процесуален кодекс и Административнопроцесуалния кодекс предвиждат, а именно: всякакви релевантни доказателства. Дори са дадени такива, намиращи се в участващи в процедурата лица.
Смятам, че ако ще се иска изрично да се добавя, то би следвало не да се заменя термина „събрани доказателства“, а да се добавя „трайни материални носители“. Освен това е добре да имаме дефиниция на „траен материален носител“. Поне аз не се сещам дали има такава легална дефиниция в Закона за авторското право и сродните му права.
На следващо място, по отношение на промените в Закона за електронните съобщения и предвиждането освен от данните, които се предоставят от страна на операторите, Комисията да използва и така наречените „други достъпни източници на информация“. Смятам че това, което са предложили от „А1 България“ е доста по-добро като дефиниция и всъщност стъпва и на задълженията, които имат операторите, в изпълнение на … установени задължения за публикуване на данни. Така широко формулирано „достъпни източници на информация“ може да означава всичко и може да означава, че тези източници нямат всъщност тази достоверност, която имат настоящите доклади, които се подават от операторите. Напомням само, че всеки управител на такъв оператор носи съответно наказателна отговорност за неверни данни. Ако някой смята, че се подават неверни данни, да бъде така добър да подаде сигнал в Прокуратурата и да иска съответно образуване на наказателно производство.
Смятам, че редакцията, предложена в становището на „А1 България“, е по-добра в това отношение и ще доведе до по-голяма обективност.
Що се отнася до административнонаказателните разпоредби в Закона за електронните съобщения, говори се за съответен орган, съответен регистър. Тези понятия трябва да бъдат изчистени. Не може да има такива общи понятия. Какво значи, кой е този „съответен орган“? И съответно, кой е съответния регистър?
Смятам, че това е задължително, за да не се стига до нарушаване правото на защита на лицата в административнонаказателното производство.
Това са накратко бележките ми. Затова смятам, че е добре да има работна група, която да изчисти тези текстове. Иначе не възразявам по отношение на целите и принципите, които си поставя законопроекта. Ясно е, че има недобросъвестни лица, които се укриват в административнонаказателните производства, респективно укриват данни и информация, но в края на краищата трябва да подхождаме обективно към абсолютно всички участници, а не да се опитваме да отнемаме и да накърняваме право на защита, което е конституционно гарантирано, но защитено, правейки особени административнонаказателни производства и несъобразявайки съответно разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания и съдебната практика по прилагането им. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Митев.
Господин Лазаров, за реплика или за изказване?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: За изказване.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли реплики към изказването на колегата Митев?
Заповядайте, господин Директор.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Благодаря Ви.
В подкрепа на предложението да се направи работна група, първо, защото имаме изключително добър опит от работната група при промяната в същия закон, когато въвеждахме Директивата за колективно управление, а именно работната група тук позволи да се изчистят някои текстове, да се постигнат баланси, които не можехме да постигнем преди това. Още повече че публичността, която тя ще гарантира, ще гарантира и за нас, че текстовете ще бъдат справедливи от висока степен. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Това беше изразяване на отношение.
Има ли реплики? Не виждам.
Заповядайте за изказване, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Още обсъждаме закона в Комисия на първо гласуване. Той не е толкова дълъг – 7-8 параграфа, и почнахме да говорим за работна група да го променяме. Добър подход.
Искам да попитам защо се явява разликата в частта в Закона за авторското право и сродните му права, ако не се лъжа, § 8 – за връчването на наказателното постановление, тоест от кога се счита за връчено? Това е правилен подход, защото от момента, от който се счита за връчено, текат срокове за правото на всяко едно лице да го обжалва. А защо не е спазен същият подход – различни институции ли са писали Законопроекта, защото той идва от Министерския съвет?
В § 10, в ал. 8, там пък в Закона за електронните съобщения да Ви прочета какво е написано. Текстът е кратък. Подходът, който е изписан в Закона за авторското право и сродните му права – колко прецизно е изписан текста е друга тема, но все пак се запазват правата на гражданите да считат кога е връчено наказателното постановление, за да могат да го обжалват.
Алинея 8: „Когато нарушителят – търговец, юридическо лице не се намери на посочен от него адрес на адрес за управление, посочен в съответния регистър, в който е вписан, наказващият орган отбелязва това върху наказателното основание и то се смята за връчено от деня на отбелязването.“
Защо се явява тази разлика? В Закона за авторското право и сродните му права: да, качва се съобщението, 14-дневен срок, след което се счита, че е влязло в сила. Тоест едно лице може изобщо да не знае кога е влезнало в сила това наказателно постановление … (Реплики.) И се нарушава правото му на защита.
Да, в първия закон – в Закона за авторското право и сродните му права, подходът е правилен.
Второ, това, което каза и колегата Митев. Общо взето в наказателното, в административното производство се работи с доказателства, когато са събрани по съответния ред. Не знам защо бягате?! Ако има някакъв проблем, кажете го. За да замените термина „доказателства“ – да не повтарям това, което каза колегата Митев.
Трето, при процедурата за съставяне на акта за нарушение – тук също искам да ми обясните, сте записали, че проверяващите, назначени със заповед, при установяване на нарушението дават задължително разпореждане за отстраняване на несъответствие и нарушение на закона. Има акт за установяване на нарушение. Този акт по реда на обжалване, след като бъде връчен… Впрочем, по-нормалната хипотеза е в момента на установяване на нарушението да бъде връчен акта, но да приемем, че тук се отнася и за другите случаи – ще се приберат, ще си напишат акта, ще си опишат всичко пък ще търсят лицето да му го връчват. Май такава е практиката в повечето случаи, а не на място?
Е как ще даваш задължителни указания в процедурата по установяване на нарушението? Вече няма да имат право. Ама тези, които съставят акта ли, който може да бъде обжалван пред административно-наказващият орган или най-малкото да се вземе отношение на административно-наказващият орган може да не издаде наказателно постановление. Нали така? След това може да бъде обжалван в съда. „Дават задължителни указания“. Някъде другаде трябва да е тази процедура, а не в процедурата по установяване на нарушение.
Съобщенията. Ще ми се, казвайки за съобщения – подходът е добър. Все пак да има минимум изискване в Закона какво трябва да съдържа това съобщение. Най-малкото място, дата, акт от съставител, лице и с един ред или с нещо да го има това нарушение. Иначе, формално погледнато, аз ще изпълня закона, ако направя съобщение, че на еди кой си е направен акт за установяване на нарушение. На коя дата, от кой, къде, за какво? В Закона трябва да има минимум съдържание, какво трябва да съдържа това съобщение, за да е ясно, за да може хората, ако искат да се явят.
Четвърто, задължавате лицата да предават всички материали. Те не са длъжни дори и да подпишат акта за установяване на нарушения. Нали така? Има си ред! Да, Вие сте вкарали право да се изземат, но ги задължавате. Обикновено това става с протокол с доброволно предаване, ако лицата имат желание, но това задължение ми е малко в повече. „И други“ инкриминиране. Какво ще стане, ако не изпълнят това задължение, какви са последиците? Отивате при лицето, поканвате го: „Предайте всички нерегламентирани носители“ и той казва: „Няма да ги предам“. Какво ще стане като не го изпълни? Да, за достъп – добре. За това питам: при неизпълнение на това задължение какви ще са последиците? Защото при неподписване на акта процедурата е ясна – свидетели и така нататък. Но това е по-малкия проблем.
По-сериозния проблем е в частта § 10, ал. 8. Някой ще отбележи, че това наказателно постановление е влязло в сила и край. Явно е писано от две ведомства в различните закони и те се разминават.
Не мога да приема този подход – от Министерския съвет да идват актове в такъв вид.
Още го гледаме и говорим за работна група да изчистим тези неща, които би трябвало да бъдат изчистени.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това ли беше, господин Лазаров?
Колеги, Вие ли желаете да отговорите или аз да се включа в отговора.
Заповядайте, госпожо Пашова.
КАТЕРИНА ПАШОВА: Благодаря.
Ще се опитам да отговоря на въпросите доколкото ми е възможно.
Най-напред разминаването между Закона за електронните съобщения и Закона за авторското право и сродните му права, чието изменение гледаме. Вероятно разликата произтича от там, че в рамките на Съвета за защита на интелектуалната собственост бяха разработени едни разпоредби – модел, които да се приложат по реципрочен начин, дори, доколкото знам, идеята е била и за Закона за радиото и телевизията да бъдат разписани аналогични текстове. Това е причината.
Текстовете в частта, засягаща Закона за авторското право и сродните му права, са адаптирани към нашите проблеми, към структурата на нашия закон. Това е причината да има разлика.
В допълнение към това, Заключителната разпоредба на § 14, която предвижда измененията в Закона за електронните съобщения, се включи в Закона в хода на междуведомственото съгласуване.
Отбелязахте доказателствата, които се заменят с „трайни материални носители“. Текстът, в който става това нещо, касае съдържанието на протокола за изземване. И тъй като с този протокол се изземват именно трайни материални носители, затова сме си позволили и тази промяна, на която гледаме като на едно терминологично уточнение.
По отношение на съобщенията сме изхождали от съдържанието на съобщението, изхождали сме от разумното тълкуване на закона, което предвижда именно, че няма да бъде написано само на сайта, а ще има и необходимото минимално съдържание, като дори обсъждахме и ще направим това нещо – в съдържанието на акта като реквизит да включим уведомление на лицето, така както в момента акта съдържа уведомление към него, че то трябва да уведоми наказващият орган, ако промени адреса си, с оглед служебното връчване – чл. 58, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.
В случай, че се приеме служебното връчване на наказателни постановления, съобразно предлаганата промяна, обмислихме възможността в акта да се добави и предупреждение в този смисъл към нарушителя – че след като получи акта, има възможност наказателното постановление, при невъзможност да му се връчи, да бъде публикувано на сайта, като една гаранция на неговите права.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вие приключихте ли?
КАТЕРИНА ПАШОВА: Да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не чух отговор на въпроса: приемате ли тази разлика в Преходните и заключителни разпоредби в Закона за електронните съобщения с едно просто отбелязване да се счита, че наказателното постановление е връчено, за разлика от хипотезата в Закона за авторското право и сродните му права, където сте направили един добър ред? Приемате ли да остане така? Това, първо.
Второ, нормалното тълкуването по прилагането на Закона. Казах Ви как аз бих го изтълкувал, ако отида в съда – „Изобщо не съм разбрал, че за мен става въпрос“. Нали в крайна сметка закона се прави за тези, които ще го прилагат и спрямо които ще се отнасят?
Така че нищо не пречи да има минимум съдържание в това съобщение. Вие преди малко може би неволно споменахте, че сте обсъждали в акта при връчването или невръчването да се отбелязва, че се публикува на страницата ли, на сайта ли на министерството самото наказателно постановление. В закона не пише такова нещо.
КАТЕРИНА ПАШОВА: Не, не.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не, това казахте.
Става въпрос за съобщението, предполагам. Защото другият подход е да качите самото наказателно постановление. Може би сте коментирали кой от двата подхода – дали съобщението на наказателното постановление да го сканирате и да го качите.
Виждате ли, въпрос на чуване и на тълкуване е.
По отношение на указанията. Задължителните указания в процеса… Хайде, ако се касае за застрашаващи живота, здравето, да, този подход го има. В екологията и на други места да има задължително.
Какви задължителни указания ще дадете…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Разпореждания.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да, даже разпореждания.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нека да се включа в дебата.
Ще помоля колегата Лазаров да съобрази спецификата в двата отделни случая.
В режима, който създавахме в Закона за авторското право и сродните му права, главно целта беше контролна дейност по отношение на незаконно ползване на произведения. Тук сме обаче в един специфичен, висок технологичен или технически сектор, в който действително ползването и доказателствата са по-особени. Тук е трудно за всяко нарушение да се прилагат тези типични доказателства, които сме виждали в административнонаказателното производство, и досега това беше проблема в Закона за електронните съобщения и от това се оплакваха и притежателите на сродни права, свързани с телевизионни и радиопрограми, защото пренасянето е по електронен път. Тоест там всичко, което би могло да се използва като индикация, насока за едно ползване, което е протекло в ефира на определена честота и не е оставило кой знае какви други доказателства, е полезно да се използва. Така си обяснявам дефиницията, която работната група е направила по отношение на еластичността на понятието и то е за другия случай – то е за случая да се докаже обема на ползване, защото в ситуацията ъндър репортинг имаме укриване на абонати, на ползване на потребления.
По отношение на задължителните разпореждания, без да съм бил член на работната група, моето обяснение е, че иде ред за такива задължителни разпореждания, които да отстранят продължаваното нарушение спрямо носителя на права – правоносителя, в което има логика и тя съответства на общите наказателно-правни принципи, тоест по бърз начин да се ограничат негативните последици от едно правонарушение. Така си обяснявам тези разлики.
Не подозирам този път работната група, бих казал, че по-скоро са подходили със знанието на дебата преди, защото действително във формата на работна група се наложи да търсим баланси и съответствия в безспорно противоречивите интереси на доставчици, които не са сенчести, на притежатели на права.
Тук, ако бих искал да пародирам казуса и случая, лесно бих отговорил: на мен ми е писнало, сменям трети оператор в последните десет години, да получавам некачествена услуга, услуга, за която съм сигурен, че не са платени всички авторски права, да ми е абсолютно скучно от цялата тази работа, но да имам ангажимент към един оператор, който, примерно, да кажем, по една или друга причина – териториално или кабелно, или сателитно, но доминира на пазара. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Както е най-удобно. По-скоро се опитах да допълня разясненията на колегите от Министерството на културата.
Заповядайте за дуплика, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ако има спор – целта на Закона, да се пресече тази практика, говорим все пак за спазване на права. Мисля, че бях много ясен и колегите разбраха проблема в частта за Закона за електронните съобщения, тъй като в частта за авторското право е написано много добре. Запазени са правата на гражданите и юридическите лица да обжалват наказателно постановление.
Що се касае до доказателствата, без да претендирам, че разбирам от право, все пак думите в ал. 2 „събраните доказателства“ се заменят с „трайните материални носители, които се изземват“, това не мога да разбера какво е. Като ще се изземват трайни материални активи, то какво са?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Носители.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Носители, пардон. Какво са? (Реплика от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.)
Как ще бъдат доказателства? Какво друго ще бъдат „иззетите трайни материални носители“? Какво ще бъдат, ако не доказателства?
Оставете на съда практиката, защото ще започне спора: сега това „иззети“ по реда на процедурата по Административнопроцесуалния кодекс ли са, по този закон ли са, ма са ли доказателства, не са ли доказателства? За мен всичко, което е иззето в този протокол, са доказателства, които се прикрепят към акта. Но казах, че не претендирам да разбирам от право и процес.
Ако това Ви устройва, оставете го така. На мен лично не ми пречи, защото говорим за „иззетите“. Ние не говорим за тепърва изискваните или свидетелски показания, които Вие в акта за установяване нарушение, както каза колегата Кирилов, в някакво предаване – записано, изисквате: дайте носителя, гледате. Щом мислите, че това ще Ви помогне в процеса, ще Ви облекчи по административнонаказателното правораздаване – добре! Оставете си го така.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще дам думата на колегата Соколов.
Пропуснах във връзка с дебата с колегата Лазаров да посоча особеността за платформи и това въобще не го изкоментирахме, но сме на друга плоскост.
Заповядайте, господин Соколов.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Лазаров, аз като юрист се занимавам с интелектуална собственост от 1991 г. Искам да обясня в подкрепа на предложените текстове на Министерството на културата защо е употребен термина „материални носители“.
По принцип обектите на авторски и сродни права не съществуват в материалния свят. Песента е песен, телевизионната програма е телевизионна програма. Ако тя не бъде закрепена и възпроизведена или по някакъв начин инкорпорирана върху материален носител, не може да бъде иззета. Целта на въпросния протокол за изземване, да се изземат незаконните копия от произведението чиито права са нарушени и той няма как да бъде иззет именно поради този свой нематериален характер, ако не се изземат материалните носители, върху които е инкорпорирано произведението. Тоест, ако имате пиратски софтуер, Вие няма как да изземете софтуера, Министерството на културата няма как да изземе софтуера, то трябва да изземе материалния носител – хард диска, върху който софтуер е инкорпориран.
Мисля, че точно това е била логиката на колегите, че тук не става въпрос за събиране на доказателства в конкретния текст, а именно за протокол за изземване на незаконните копия от защитеното произведение, което е инкорпорирано върху съответния материален носител. Тоест, това е логиката.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Едното е веществено доказателство, другото е ВДС. Едно от двете.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: След като има материален носител е доказателство.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Може да е доказателство за трафик за ползването.
От Министерството на културата искаха да направят допълнително уточнение.
КАТЕРИНА ПАШОВА: Само искам да благодаря за това, че се обръща внимание върху този детайл и да кажа, че с удоволствие ще се включим в обсъждане и ще го обмислим. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това точно обяснява. Ние на първо четене направихме работна група в момента и тръгнахме текст по текст и понятие по понятие.
Господин Лазаров, искате ли заключителна дуплика или приключихме?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Това, което искам, господин Председателю, което влиза в закона на първо четене, е пожелание да не започваме още с първото разглеждане вносителите да говорят какво трябва да изменяме. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания, колеги и гости? Не виждам.
Закривам дебата и преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 902-01-9, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Законопроект № 902-01-9 се прие от Комисията по правни въпроси на първо четене, внесен от Министерския съвет.
Благодаря на Министерството на културата, благодаря на всички организации и техните представители, които отделиха време и взеха участие в настоящия дебат.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗАЩИТА НА ТЪРГОВСКАТА ТАЙНА, № 902-01-1, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 2 ЯНУАРИ 2019 г.
Гости по т. 2 са: от Министерството на икономиката – госпожа Десислава Георгиева – началник на отдел „Право на установяване и услуги“ към Дирекция „Техническа хармонизация и политики за потребителите“, и госпожа Елиза Дилова – държавен експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политики за потребителите“, и от Патентното ведомство – госпожа Силвия Беркова-Донкова – главен секретар.
Колеги, ако нямате встъпителни бележки към второто четене, да пристъпим към второто четене.
„Доклад относно Законопроект за защита на търговската тайна, № 902-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2019 г., приет на първо гласуване на 6 февруари 2019 г.
Наименование: „Закон за защита на търговската тайна“.
„Глава първа – Общи положения“.
Колеги, имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона и наименованието на подразделението „Глава първа – Общи положения“.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Наименованието на Закона и наименованието на подразделението „Глава първа – Общи положения“ са приети.
По чл. 1 по вносител имаме предложение за редакция.
Имате думата за изказвания.
От Министерството на икономиката и от Патентното ведомство какво Ви е мнението по предложението за редакция?
ДЕСИСЛАВА ГЕОГИЕВА: Съгласни сме с предложената редакция.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, заедно с предложената редакция.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се текста на вносителя, заедно с предложената редакция.
Член 2 – „Ограничения“, текст на вносител и предложение за редакция.
Имате думата за изказвания, колеги. Не виждам желаещи.
Колеги от Министерството на икономиката и Патентното ведомство, какво е Вашето становище по предложението за редакция?
ДЕСИСЛАВА ГЕОГИЕВА: Съгласни сме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Няма други изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 2, заедно с предложението за редакция.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението за редакция, заедно с текста на вносителя.
Колеги Митев, Атанасова, бихте ли продължили?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Глава втора“ – наименование на главата, „Раздел Ι“ – наименование на Раздел Ι.
Има ли изказвания? Няма, няма и постъпили предложения.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава втора и наименованието на Раздел Ι.Който е съгласен, моля да гласува.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Предложенията са приети.
Член 3 – предложение на вносител и предложение за редакция.
Член 4 – предложение само на вносител.
Член 5 – предложение на вносител.
Член 6 – предложение на вносител и предложение за редакция.
Има ли изказвания? Не виждам.
Колегите от Министерството на икономиката са съгласни с редакцията.
Подлагам на гласуване докладваните чл. 3 с редакция, чл. 4 и чл. 5 по вносител и чл. 6 с редакция.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.-
„Раздел ΙΙ“ – наименование на Раздел ΙΙ.
Член 7 – текст на вносител и предложение за редакция.
Член 8 – текст на вносител и предложение за редакция.
Член 9 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Не виждам.
Колеги от Министерството на икономиката?
ДЕСИСЛАВА ГЕОГИЕВА: Съгласни сме с предложената редакция.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване докладваните текстове.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Глава трета“ – наименование на главата.
Наименование на Раздел Ι от Глава трета.
Член 10 – текст на вносител и предложение за редакция.
Член 11 – текст на вносител и предложение за редакция.
Член 12 – текст на вносител и предложение за редакция.
Член 13 – текст на вносител.
Изказвания? Не виждам.
Съгласни ли сте, колеги от Министерството на икономиката?
ДЕСИСЛАВА ГЕОГИЕВА: Да, съгласни сме.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване докладваните текстове от Глава трета, Раздел Ι и докладваните текстове на съответните членове – 10, 11, 12 и 13 включително, с редакциите.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Раздел ΙΙ“ – наименование на раздела.
Член 14 – текст на вносител и предложение за редакция.
Член 15 – текст на вносител и предложение за редакция.
Член 16 – текст на вносител и предложение за редакция.
Член 17 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване докладвания Раздел ΙΙ с наименование, чл. 14, 15, 16 и 17, ведно с редакциите, предложени от Комисията.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Раздел ΙΙΙ“ – наименование на Раздел ΙΙΙ.
Член 18 – текст на вносител и предложение за редакция.
Член 19 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което виждате, и е отразено за редакция, първо, по отношение на чл. 18, ал. 2.
Мотивите ми са следните. В чл. 14, т. 1, изречение 2 от Директива ЕС 2016/943 е предвидено, че държавата членка може да ограничи отговорността за вреди, нанесени от работник или служител на работодател, когато са настъпили по небрежност на работника или служителя.
В чл. 206 и чл. 207 от Кодекса на труда отговорността на работника или служителя е лимитирана, когато вредата е причинена по небрежност. Предложената редакция цели да уеднакви отговорността на работника и служителя за причинените по небрежност вреди, като с предложената редакция размерът на отговорността е ограничен до три работни заплати, какъвто е размерът на отговорността за вреда, причинена при отчетническа дейност по чл. 207 от Кодекса на труда. Това е по отношение на предложената редакция за ал. 2 на чл. 18.
Правя отново предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по отношение на чл. 19, ал. 1, т. 2, където думата „печалбите“ да се замени с „приходите“.
Мотивите са следните: Член 19 от законопроекта урежда основанията, които съдът да вземе предвид при определяне размера на обезщетението. При установено нарушение на търговска тайна обстоятелството, което съдът трябва да вземе предвид, е предвидено да бъде печалбата на дружеството.
Предложението за редакция предлага това обстоятелство да са приходите, тъй като печалбата е величина, която би могла да се повлияе от решение на дружеството за извършване на разходи, като по този начин определянето на размера на обезщетението за вреди от съда ще бъде повлияно от разходната политика на фирмата.
Правя процедурно предложение за разделно гласуване на така направените предложения за редакция на чл. 18 и чл. 19. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Митев.
На практика редакционните предложения са отразени в доклада, така че, колеги, имате ги пред себе си.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване, първо, процедурното предложение на господин Митев за разделно гласуване на текстове на чл. 18 и чл. 19.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на господин Митев в редакцията на чл. 18, ал. 2.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на господин Митев в чл. 19, ал. 1, т. 2 и съответно в ал. 2.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ΙΙΙ, ведно с приетите редакции за чл. 18 и 19 и текстовете на вносителя.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Раздел ΙV“ – наименование на раздела.
Член 20 – предложение за редакция от Комисията.
Член 21 – предложение за редакция от Комисията.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ΙV и редакцията на Комисията и текста на вносителя за чл. 20 и чл. 21, съгласно Доклада.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
Член 22 – текст на вносител и предложение за редакция.
Член 23 – текст на вносител и предложение за редакция.
Член 24 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, правя редакционно предложение в чл. 23, в ал. 2 – след думите „чл. 20, ал. 1“ да се добави „т. 1, 2 и 4“, така както това е направено за чл. 22. Да бъде отразено съответно и в чл. 23. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Митев.
Други предложения и изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за текста редакционната промяна в чл. 22 и чл. 23, ведно с редакционната поправка, направена от господин Митев – в чл. 20, ал. 1, т. 1, 2 и 4.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 24, ведно с предложената редакция от Комисията.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
„Раздел V“ – наименование на раздела.
Член 25 – текст на вносител и предложение за редакция.
Член 26 – текст на вносител и предложение за редакция.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Има постъпило предложение за създаване на нов чл. 26, който става съответно чл. 27, съгласно преномерирането.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел V, текста на вносителя за чл. 25 и съответната редакция от Комисията, предложението за създаване на нов чл. 26 и чл. 26 по Доклада на Комисията, който става съответно чл. 27.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Допълнителна разпоредба“.
Комисията не е правила редакция в наименованието на подразделението.
По § 1 има редакция на текста на вносителя от Комисията.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението и текста на § 1 на вносител, плюс редакцията от Комисията.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Предложение за редакция в наименованието на подразделението.
Параграф 2, по който няма предложение за редакция.
Параграф 3 – текст на вносител и предложение за редакция от Комисията.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за редакция на наименованието на подразделението, § 2 по текста на вносителя, § 3 в редакция, предложена от Комисията, и текста на вносителя.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Предложенията се приемат.
С това приключихме и Доклада по Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Искам да благодаря на Министерството на икономиката, на Патентното ведомство, на колегите – експерти към Правната комисия, на референтите. Действително виждам, че сте направили един прецизен преглед на законопроекта. Аз лично съм доволен от предложенията, които са направени в работен порядък и мисля, че безспорно подобряват текста. Надявам се да бъдат подкрепени в залата на второ четене и този нов Закон да бъде приет и съответно да влезе в сила.
Благодаря, колеги. Успех пожелавам!
С това приключихме т. 2.
Колеги, имате думата за предложения, за въпроси, допълнения на дневния ред, организационни въпроси, други предложения. Не виждам.
Колегата Митев има нещо, което да обсъдим извън заседанието.
Благодаря на всички за участието в работата на Комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Данаил Кирилов)
