Стенограма от заседание на комисия

---

ПРОТОКОЛ
№ 86

На 26 март 2019 г., вторник, от 13,20 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 954-01-8, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители нa 18 февруари 2019 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, № 854-01-90, внесен от Данаил Димитров Кирилов и Хамид Бари Хамид на 17 декември 2018 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 954-01-12, внесен от Емил Димитров Симеонов и група народни представители на 28 февруари 2019 г.
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по правни въпроси господин Данаил Кирилов.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, предлагам да открием заседанието при условията на чл. 33, ал. 2, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Имате ли възражения за това? Няма възражения.
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
Получили сте предложение за дневен ред, както следва:
1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 954-01-8, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители нa 18 февруари 2019 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, № 854-01-90, внесен от Данаил Димитров Кирилов и Хамид Бари Хамид на 17 декември 2018 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 954-01-12, внесен от Емил Димитров Симеонов и група народни представители на 28 февруари 2019 г.
Имате думата по дневния ред. Въпроси, предложения, допълнения? Няма.
Който е съгласен да приемем дневния ред, моля да гласува „за“.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се дневният ред.


Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС, № 954-01-8, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители нa 18 февруари 2019 г.

Колеги, преди да започнем второто четене, имате ли заявления?
Аз искам да направя уточнение: във вчерашния и в днешния ден имаше няколко обаждания от господин Стефан Манов – член на Обществения съвет към Централната избирателна комисия, българин, живеещ в Тулуза. Знаете, че той активно участва във всички дебати по всички изменения на Изборния кодекс. Той е изпратил преди малко тези предложения по електронната поща. Ако не възразявате, ще ги представя на вниманието Ви, когато обсъждаме конкретна разпоредба.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Мая Манолова си преписва законодателна инициатива, сега още една ли? Моята жена живее в Англия, ще я помоля по всяка точка, която влезе в Народното събрание, да ми пише писмо, което аз ще поставям на вниманието на цялото Народно събрание. Много се извинявам! Няма законодателна инициатива. Прекалява! Така и за ЦИК започнахме – кой каквото се сети да пита, включително да обижда кандидати на членове на Централната избирателна комисия. То стана практика.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ценим мнението.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Извинявам се много, няма законодателна инициатива.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ясно е, че няма законодателна инициатива. Ценим мнението. Вашата съпруга няма проблем да изпрати от Англия и тя своите виждания.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Откъде накъде нейните виждания трябва да стават обществено достояние?! На всеки българин в чужбина давате ли му думата?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Давахме ли му думата? В 2016 г. си спомняте, че на всички, които дойдоха от чужбина, или твърдяха, че са дошли от чужбина, им давахме думата, бяха приети на най-високо ниво в българската държава. Нека да зачитаме гражданската инициатива, включително инициативата на отделния гражданин.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Има милиони българи в чужбина. Един представител – за всички.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Но един от тях ни е писал, другите не са писали.
Колеги, пристъпваме към второто четене.
Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 954-01-8, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 18 февруари 2019 г., приет на първо гласуване на 15 март 2018 г.
„Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс“.
Имате думата по наименованието. Няма изказвания. Закривам дебата.
Който е съгласен да подкрепим предложението за наименование, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се наименованието.
Пристъпваме към предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„Създава се нов § 1:
§ 1. Член 14 се изменя така: …“
Разполагате с предложението.
Господин Хамид, желаете ли да го представите?
ХАМИД ХАМИД: Да. Благодаря, господин Председател.
Съвсем накратко – това е старият ред в предишни издания на Изборния кодекс и изборните закони, когато бяха поотделно. С тези предложения се връща старият ред за откриване на секции в чужбина, като отпада лимитът от 35 секции в страните, извън Европейския съюз. Това е накратко.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
За – 2, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема предложението за изменение на чл. 14.
Пристъпваме към предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители за създаване на нов § 2 – в чл. 36 ал. 2 да отпадне.
Господин Хамид, желаете ли думата?
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Предложение, което правим за пореден път. Предложението касае изготвяне на списъците за кметове на кметства, общински съветници и общински кметове. Става въпрос за избирателните списъци.
Смятаме ограничението с тази уседналост от 6 месеца, която е въведена, за средство за лишаване на българските граждани от право на гласуват, а не да определят класическия вид уседналост, която съществува в различни страни по света. Предлагаме вместо такъв вид уседналост да се върне старият режим, където уседналостта при местни избори се считаше от датата на издаване на указ на държавния глава, тоест в този момент се затваряха списъците. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Има ли изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители за отпадане на чл. 36, ал. 2.
За – 2, против – 2, въздържали се – 10.
Не се подкрепя предложението за отпадане на чл. 36, ал. 2.
Пристъпваме към предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители за създаване на § 3 – в чл. 38, ал. 2, т. 7 и 8 да отпаднат.
Господин Хамид, заповядайте, ако желаете.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, ние смятаме точки 7 и 8 в ал. 2 на чл. 38 за противоконституционни, тъй като Конституцията на Република България определя кои лица не могат да гласуват – това са тези, които не са навършили определена възраст; тези, които са поставени под запрещение; и тези, които изтърпяват наказание лишаване от свобода. Със съществуващия текст в Изборния кодекс вкарваме нова категория лица, без да има конституционно основание за това.
Затова моля колегите да подкрепят предложения от нас текст.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Изказвания по това предложение? Няма. Колеги, закривам дебата.
Подлагам предложението на гласуване.
За – 2, против – 2, въздържали се – 9.
Не се приема предложението за отпадане на точки 7 и 8 от ал. 2 на чл. 83.
Колеги, по първото предложение на господин Манов, но то няма как да се релевира в процедурата по второ четене:
„В чл. 61, ал. 5; чл. 76, ал. 5; чл. 92, ал. 6; чл. 105, ал. 7 думите: „но не по-малко от един член от всяка парламентарно представена група, партия или коалиция“, се заличават. Текстът е добавен в последните промени в Изборния кодекс от февруари 2019 г. беше първоначално отхвърлен от Правната комисия на второ четене, в това число след аргументирана обосновка от проф. Михаил Константинов.
Текстът е математически неиздържан, като влиза в противоречие с останалите разпоредби, уреждащи сформирането на СИК, ОИК и РИК и необходимостта от спазване на пропорционално представяне на парламентарните партии и коалиции в тези комисии, съответно на числеността на техните парламентарни групи. Разпоредбата създава почва за математически нерешима задача и безкрайни спорове и тълкувания, които ще блокират процеса по назначаване на избирателните комисии.
От друга страна, текстът е правно и житейски неиздържан. С израза „не по-малко“ се вменява императивно изискване за участие на всички парламентарно представени партии и коалиции и най-малко с един техен представител във всички избирателни комисии.
Това изглежда непостижима разпоредба, относима спрямо малките партии, имайки предвид численост на СИК – над 12 хиляди и тяхната географска разпръснатост“.
В този смисъл продължават и мотивите в тази връзка.
Има ли изказвания по този въпрос, освен че са недопустими предложенията? Няма.
Колеги, при това положение докладваме също така това предложение във връзка с чл. 55, ал. 1, изречение второ – касае се за Обществения съвет към ЦИК:
Пред „подпомага“ се добавят думите „може да“, и се създава ново изречение трето: „В дейността си общественият съвет е независим от Централната избирателна комисия“.
Създава се нова ал. 3:
„(3) Централната избирателна комисия осигурява материално-технически условия за провеждане на дейността на обществения съвет“.“
Чета мотивите:
„Практиката от първия мандат на постоянно действащата ЦИК – 2014 – 2018 г., доказа, че Общественият съвет, който изцяло работи на обществени начала, може да разгърне полезна дейност и допринесе за гарантирането на честен и прозрачен изборен процес. Той следва да разполага обаче с елементарни материално-технически условия като работно помещение, в което да заседава, компютърна техника и други подобни, неосигурени от ЦИК до този момент. Същевременно някои членове на ЦИК тълкуваха разпоредбата, че Общественият съвет подпомага дейността на ЦИК, като субординации на Обществения съвет. Промените подчертават независимия характер на Обществения съвет в дейността му, в това число, бивайки, когато се налага, и граждански колектив на ЦИК, каквато беше заложената цел на Закона при приемането му през 2014 г.“
Колеги, по този текст имате ли изказвания? Няма изказвания.
Връщаме се към Доклада.
Имаме предложение за създаване на нов параграф, то е по отношение на чл. 108, ал. 1, т. 6 – думите „в това число и видеозаписите по чл. 219, ал. 2 за писане на техническия носител“ се заличават.
Имате думата за изказвания.
Този текст е останал от преди. Ясно е, че няма видеозаписи в изборния процес.
Няма изказвания.
Закривам дебата, подлагам на гласуване.
Който е съгласен да подкрепим предложението за редакция, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Пристъпваме към предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители – създава се нов параграф по отношение на чл. 181, ал. 2.
Господин Хамид, ако желаете, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Предлагаме текст, с който да отпадне забраната за агитация на език, различен от българския, като предлагаме при използване на език, различен от българския, да се осигури превод на официалния български език. Споменавали сме, разбира се, няколко пъти и в Комисията, и в залата, че това е гореща препоръка на Венецианската комисия, на ОССЕ, на няколко доклада на Съвета на Европа.
Нашето мнение е, че текстът, който действа в момента в Изборния кодекс, е открито противоконституционен и дискриминационен, тъй като Конституцията на Република България гарантира изучаването и използването на майчиния език, наред с регламентирането, разбира се, че българският е официален език в Република България. Така че мислим, че предложеният от нас текст е в съзвучие и с Конституцията, и с препоръките на Венецианската комисия, ОССЕ, ПАСЕ и всички останали, които горещо ни препоръчват да премахнем този дискриминационен текст. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Изказвания във връзка с това предложение? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението.
За – 4, против – 2, въздържали се – 7.
Не се приема предложението.
Пристъпваме към § 1 – чл. 298 се отменя.
Колегите експерти и референти са направили предложение за редакция с оглед обстоятелството, че приетият на 14 февруари Закон е обнародван. Правно-технически вече би могло разпоредбата да се оформи по този начин.
Имате думата за изказвания.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, използвам изказването си, за да направя и предложение – § 1 да отпадне. Аргументът ми за това е, че приехме текст – Вие споменахте преди няколко седмици, нека да дадем на този текст възможност да поработи известно време, поне да минат няколко избора с вече приетия текст и едва тогава да правим оценка за въздействието на приетите текстове.
Иначе ще стане практика да приемаме текстове и още неприложени, да си ги отменяме. Нека да има трайност в законодателството, да има постоянство. Започнахме в предишно издание на ЗИД дебата за преференцията. Мисля, че дебатът за преференцията трябва да продължи, като или се уеднакви с по-голямата част от държавите в Европа прагът на преференцията, или този праг да бъде диференциран за различните видове избори.
Сега при нас отделен е прагът само за европейските избори, но се наблюдават редица аномалии, особено при местни избори в по-малките общински съвети – буквално с гласовете на един малък род, не говоря за голям род, се пренарежда листа. Това, мисля, изкривява основния аргумент на защитниците на преференцията, че се преследва мажоритарност, че едва ли не това е гражданско право. Затова предлагам това да отпадне, господин Председател.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Ще подложа на гласуване Вашето предложение за отпадане.
Колеги, други изказвания по § 1? Няма.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на господин Хамид – § 1 да отпадне изцяло.
За – 2, против – няма, въздържали се – 10.
Предложението за отпадане не се приема.
Колеги, подлагам на гласуване предложението за редакция на чл. 298, ал. 2, с която разполагате.
За – 11, против – 2, въздържали се – няма.
Приема се предложението за редакция.
При това положение не подлагам на гласуване текста на вносителя.
По § 2 има текст на вносителя и предложение за редакция – § 2 да бъде отхвърлен, тъй като по принцип е отразен в § 1.
Колеги, имате думата за изказвания, включително и по предложението за редакция. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, предложението за редакция.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението за редакция, то изключва предложението на вносителя.
Желаете ли изрично да гласуваме изричното отпадане на предложението на вносителя? Не желаете.
По § 3 – текст на вносителя и предложение за редакция – § 3 да бъде отхвърлен.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо предложението за редакция, което е за отхвърляне на § 3.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението за редакция – § 3 на вносител да бъде отхвърлен.
Пристъпваме към предложението на народния представител Мустафа Карадайъ за създаване на нов параграф по отношение на чл. 350, ал. 1 – уседналост.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Уважаеми колеги, предложеният текст касае отпадането на въведената уседналост при избори за членове на Европейския парламент, излъчени от Република България. Предложението е направено въз основа на две резолюции на Европейския парламент – едната е от 2015 г., доразвита и допълнена от Резолюция от октомври 2018 г. на Европейския парламент, където той препоръчва на всички страни членки да премахнат уседналостта и да дадат възможност на всички граждани на държавите членки, независимо къде се намират по света, да имат възможността да гласуват на европейски избори. В подкрепа на тези резолюции сме направили нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Колеги, имате думата за мнения, становища, предложения. Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители за чл. 350, ал. 1.
За – 2, против – 1, въздържали се – 10.
Не се приема предложението.
Пристъпваме към предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители за създаване на нов параграф – чл. 360 да отпадне.
ХАМИД ХАМИД: То е същото.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: То е същото. Няма изказвания. Закривам дебата.
Който е съгласен да бъде подкрепено, моля да гласува.
За – 2, против – 1, въздържали се – 10.
Не се приема.
Пристъпваме към § 4 – чл. 386 се отменя, има и предложение за редакция.
Колеги, имате думата за изказвания. Няма. Закривам дебата.
Моля, първо, да гласуваме предложението за редакция.
За – 11, против – 2, въздържали се – няма.
Приема се предложението за редакция, то изключва предложението на вносителя, поради което не го подлагам на гласуване.
По § 5 – текст на вносителя и предложение за редакция – § 5 да бъде отхвърлен, тъй като по принцип е отразен в § 4.
Имате думата за изказвания. Няма. Закривам дебата.
Моля да гласуваме предложението за редакция.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Предложението за отхвърляне текста на вносителя се приема.
По § 6 – текст на вносителя и предложение за редакция – § 6 да бъде отхвърлен.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване първо предложението за отхвърляне.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението за отхвърляне на § 6 – текст на вносител.
Следва предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители за създаване на нов параграф по отношение на чл. 396, ал. 1 за уседналостта.
Господин Хамид, желаете ли?
ХАМИД ХАМИД: Имах възможност в началото на заседанието да аргументирам това предложение. Няма да се повтарям, господин Председател. Смятам, че така се лишават от права български граждани да гласуват. Вместо да се указва къде има право да гласува и къде няма, ние казваме кой няма право да гласува. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Възразявате ли свързаното с него предложение по чл. 397 да бъде гласувано заедно с него? Не.
Други предложения? Няма. Закривам дебата.
Подлагам заедно на гласуване двете предложения на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители по отношение на уседналостта в чл. 396 и чл. 397.
За – 2, против – 1, въздържали се – 10.
Не се приемат тези две предложения на господин Карадайъ и група народни представители.
По § 7 – текст на вносителя и предложение за редакция.
Колеги, имате думата за изказвания.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Председател, чисто процедурно моля тук да бъде разгледано и предложението, което съм направил по следващия параграф, следвайки първоначалната логика на вносителите за отмяна на чл. 454 и въвеждане на нов чл. 454а. Ако то бъде подкрепено, би трябвало да бъде отразено в този параграф. С оглед на процесуална икономия, както и с оглед свързаността му, предлагам също така гласуването да бъде обвързано и с предложението, което съм направил по § 12. Двете предложения са свързани.
Накратко. Това, което предлагаме, е да бъде променен процентът, при който за валидни се определят предпочитанията, подадени за съответен общински съветник при произвеждането на местни избори от 7 на сто на 20 на сто. Смятам, че този праг при избор за общински съветници е по-адекватен от досегашния. Предлагам тези „7 на сто“ да бъдат променени на „20 на сто“. Досега в местните избори, особено в малките общини, беше възможно със стотина гласа да се промени цялата кандидатска листа или иначе казано само с гласовете на своя род или на своите работници и служители кандидатът за общински съветник да спечели място в органа за местно самоуправление. За съжаление, именно този нисък праг от 7% създава благоприятна възможност за използване в тези случаи на корпоративен и контролиран вот и дори до прибягване към купуване на гласове за спечелване на място в общинския съвет.
За да се предотврати подобна противозаконна и заобикаляща и несъответстваща на целта на Закона практика, предлагам увеличаването на прага за валидност на предпочитанията на 20 на сто от гласовете, подадени за листата. Смятам, че по този начин ще се отразят адекватно предпочитанията на избирателите от териториалната общност и няма да се получат изкривявания при преференциалното гласуване. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за представянето на Вашето предложение, господин Митев.
Колеги, възразявате ли срещу това – този въпрос, който е свързан, да бъде обсъден заедно с параграфи 7 и 8, тъй като е относим към тях? Няма възражения.
Господин Хамид за изказване.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Първо, ще се възползвам от изказването, за да предложа § 7 да отпадне. Смятам, че сегашният текст, който е в сила едва от няколко седмици, е добър. Той ще изчисти общинските съвети на територията на Република България от псевдоличности, синове и дъщери на амбициозни родители, но най-вече ще изчисти общинските съвети в общините на Република България от лобистите, които са влезли, благодарение на преференцията, на бизнес кръгове, по-големи фирми, които по този начин получават достъп и до чистотата на общината, и до обществените поръчки в строителството, и в храненето.
Преференцията не е осъществявала своята функция, каквато е предвидена от вносителите, стана средство за контролиран вот, както каза господин Митев.
Мисля обаче, че в § 8 прагът от 20 % е прекалено нисък, но е едно добро начало да пресечем контролирания, този бизнес вот, да предприемем следващата стъпка да направим разлика между личности и псевдоличности, мамини синчета, таткови дъщерички и така нататък. Вече имахме възможност в редица репортажи по медиите да се убедим, че хората познават родителите им, но не и тях самите.
Аз съм склонен на първия етап да подкрепя предложението на господин Митев. Смятам, че процентът е много нисък, но това е първа стъпка – едно добро начало. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Реплики към изказването на господин Хамид?
Господин Димитров-Ревизоро, заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Има едно нещо, което създаде неяснота. Всичките тези мамини синчета, бабини синчета, внучета и не знам какви – кой ги е сложил в листата Ви, та после с един вот те да пренаредят и да се явят по-напред? Когато правите листа, където и да било, когато и да било, която и да е политическа сила, нали се опирате към някакви кандидати, които да сложите в листата? Защо после се притеснявате, че някой от шесто място може да стане второ? Ами, да не го бяхте слагали на шесто! Изведнъж, ако някой си смени мястото и от шесто стане второ, е мамино синче, а докато влизаше в листата, какъв беше? Значи, слагате ги в листата, надявам се, доброволно, в един момент обаче, ако те прередят друг, е нещо лошо. Мисля, че това не е редно да се случва. Това е причината, поради която примерно няма да подкрепя Вашето изказване, защото аз считам, че когато сте си редили листите, сте преценили какви хора да останат в тях. Ако те после са успели да пренаредят листите, това е защото някой ги е харесал, а Вие точно за това сте ги сложили в листите.
ХАМИД ХАМИД: Това реплика към мен ли е?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това беше изказване, макар по същината си да беше реплика към Вашето изказване.
Имате възможност за реплика, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Господин Ревизоро, както виждате, в листите на ДПС няма нито мамини синчета, нито таткови дъщерички. ДПС е партията, която има най-малко проблеми с преференцията, но това, което наблюдаваме във всички останали партии, е да се прокрадват такива. Не знам защо така решихте да насочите всичките си аргументи към ДПС?!
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не сте ме чули, казах: която и да е политическа сила.
ХАМИД ХАМИД: Но това е изкривяване на волята на избирателя, разбирате ли? Това е търговия с влияние, това е купуване на гласове. Преференцията служи за контролиран вот, не можахте ли да го разберете?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли други реплики към изказването на господин Димитров? Няма.
Господин Димитров, дуплика.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Ще бъда кратък. Обикновено, когато се прави листа, примерно за парламента, се спуска или номинация от София, или се взима някой, който е известен в окръжния град. Разбира се, има и сателитни градове, откъдето също излъчват свои кандидатури местните организации и се предполага, че тяхната номинация е много правилна, навременна и е за хора, които ще срещнат подкрепа.
Всички искаме да има от целия окръг хора, за да може те да носят гласове, но се оказва, че по някакъв начин искаме тези гласове само да ги вземем за първия, но в никакъв случай да не влияят на конкретния човек, който хората примерно в окръга харесват. Представете си, че дори и във Вашата партия може да се случи, ако от окръжния град сте излъчили кандидатура, някой от сателитния град и хората от сателитния град да го харесват много и да гласуват за него. Защо да отнемем възможността този човек да покаже въз основа на гласовете, освен че е помогнал на партията, да мине едно място напред? Какво толкова лошо видяхте? Защо, за да влезе в листата е добър, но ако се премести с едно място напред, е много лош и вече е лобист, и всички останали лоши етикети трябва да ги закачим веднага на момента, ако той не е взел мястото?
Мога да Ви кажа какъв ще е обратният ефект. Ако някой от колегите е четвърти в листата и знае, че никога повече няма да мине напред, да стане трети, евентуално на избираемо място, той няма да участва в кампанията. Тогава правим едни листи, които, което е казала партията майка от София, тези са, които влизат. По никакъв начин преференциите не могат да бъдат свързани с какъвто и да е лобизъм, след като Вие изначално сте ги сложили в тези листи. Ами да бяхте мислили преди да ги сложите. Слагате ги, за да привличат гласове, а като привлекат гласове, защо са ги привлекли сами за себе си и се преместили с едно – две места напред. Вие казахте, да има продължителност на Закона. Нека да поработи още няколко избора, да видим как е – 15:15 съгласен съм, че не е добра, но всичко друго си е нормално.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: С това приключи изказването, репликата и дупликата.
Господин Хамид – по начина на водене.
ХАМИД ХАМИД: Текстът за преференциите на парламентарния избор го минахме преди няколко предложения, в момента говорим за текст за преференции на местни избори. Говорим за общински съветници. Укажете на господин Ревизоро да си следи доклада и да говори за съветници по общини.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Нарочно казах „за парламентарни“, за да не се хване, иначе трябваше да кажа „за неговия род“ – еди-кой си можел да има голям род и да пренареди. Ами, като го слагахте в листата, знаехте с какъв род е и го сложихте в листата, а сега, когато неговият род е гласувал за него – лошо. Нарочно казах „парламентарни“, за да не се обвързва с местните, да не влагате допълнителна емоция, която не съществува.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, надявам се, че се уточнихте, макар в предложението за преференциите очевидно да мислите в една посока... (Реплики.)
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Колеги, първо, подлагам на гласуване предложението за отпадане на § 7.
За – 2, против – няма, въздържали се – 11.
Предложението за отпадане на § 7 не се приема.
Колеги, пристъпваме към гласуване на предложението на народния представител Христиан Митев – цифрата „7“ да се замени с „20“.
За – 3, против – 1, въздържали се – 8.
Не се приема предложението на народния представител Христиан Митев.
Връщаме се за гласуване по реда, така както са текстовете на вносител и предложенията за редакция.
Подлагам на гласуване, първо, предложението за редакция на § 7.
За – 9, против – 3, въздържали се – няма.
Приема се предложението за редакция. При това положение отпада текстът на вносител.
Пристъпваме към § 8 – текст на вносител и предложение за редакция § 8 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен в § 7.
Няма изказвания, тъй като го обсъдихме.
Подлагам на гласуване предложението за редакция.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението за редакция – отпада текстът на вносител за § 8.
Пристъпваме към § 9 – текст на вносител и предложение за редакция § 9 да бъде отхвърлен.
Имате думата за изказвания. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция, което е и предложение за отхвърляне.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се предложение за редакция, което е за отхвърляне, и се отхвърля текстът на вносител.
Пристъпваме към предложение на народните представители Мустафа Карадайъ и група народни представители за създаване на нов параграф по отношение на § 1 в Допълнителните разпоредби.
Господин Хамид, желаете ли да представите?
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, колеги! Касае се за легални дефиниции в Преходните разпоредби, които касаят предложенията ни за отпадане на уседналостта, които вече представих и няма да се повтарям.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на господата Карадайъ, Хамид и група народни представители.
За – 2, против – 1, въздържали се – 9.
Не се приема предложението.
Пристъпваме към предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители за създаване на нов параграф в Преходни и заключителни разпоредби – § 11а.
Имате думата за изказвания.
Ако желаете, господин Хамид! (Реплики на Ива Митева встрани от микрофоните.)
Директорът Митева иска думата за изказване и уточнение. (Реплики извън микрофона.)
Имате думата за изказвания. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване това предложение на господата Карадайъ, Хамид и други.
За – 2, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема това предложение на господата Карадайъ, Хамид и група народни представители.
Пристъпваме към § 10, текст на вносител и предложение за редакция.
Имате думата за изказвания.
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Господин Председател, струва ми се, че тук в предложението за редакция след цифрата „7“ е изпусната една нула от числото 70, ако не се лъжа. Нека да бъде поправено и да бъде „70 на сто”.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Приемам това, макар начинът, по който беше предложено, като предложение по чл. 83 – господин Хамид предлага числото „7“ да се замени със „70“.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам предложението на господин Хамид за „70 на сто” от гласовете.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 2, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението за редакция.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението за редакция, което изключва приемането на текста на вносител за § 10.
Пристъпваме към § 11, текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, предложението за редакция.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението за редакция, което изключва текста на вносител, който не подлагам на гласуване.
Пристъпваме към § 12 – текст на вносител и предложение за редакция, и предложение на народния представител Христиан Митев цифрата „7” да се замени с „20”.
Имате думата за изказвания, включително, ако господин Митев иска, да аргументира това, което вече защити пред другия вид избори.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Няма смисъл.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на колегата Митев.
За – 1, против – няма, въздържали се – 10.
Не се приема предложението на колегата Митев.
Подлагам на гласуване предложението за редакция: „7 на сто от гласовете, подадени за кандидатска листа”.
За – 10, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се предложението за редакция, което изключва текста на вносител, който не подлагам на гласуване.
В Проекта на доклад има предложение за създаване на подразделение „Заключителна разпоредба”.
Имате думата по предложение за създаване на подразделение. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване това предложение.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Пристъпваме към последния параграф в този законопроект – § 13, текст на вносител.
Имате думата за изказвания. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване § 13, текст на вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Колеги, при това положение Ви моля да гласуваме и за изменение на наименованието на нормативния акт, който вече не съдържа допълнения, а остава само „Закон за изменение на Изборния кодекс“. (Реплика от народния представител Хамид Хамид.) В залата? – Има резон в предложението на господин Хамид. Имаме нотификация от Европейската комисия и от комисаря по правосъдие, с която срокът за промени изтича в днешния ден и всички промени от днешния ден важат за следващи избори.
ХАМИД ХАМИД: Значи, нямаме и за залата.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е единият вариант. (Реплика.)
Господин Хамид е прав: ако това е състоянието на Закона към второто четене от парламентарната зала – и аз, и господин Хамид поемаме ангажимента да направим предложения за отпадане на думата „допълнение”.
Уважаеми колеги, приключихме с точка първа.

Уважаеми колеги, пристъпваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, № 854-01-90, внесен от Данаил Димитров Кирилов и Хамид Бари Хамид на 17 декември 2018 г.

Гости по точка втора от Комисията за противодействия на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество са господин Пламен Георгиев – председател, господин Антон Славчев – заместник-председател, госпожа Антоанета Георгиева Цонкова – член, господин Пламен Йоцов – член, господин Трифон Трифонов – директор на дирекция „Превенция на корупцията“, госпожа Атанаска Георгиева – ръководител на Инспектората, госпожа Боряна Йотова – ръководител на звено „Връзки с обществеността“.
Здравейте на всички членове и на екипа на Комисията за противодействия на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество!
Господин Хамид, желаете ли да представители мотивите? Благодаря.
От името на вносителите, уважаеми колеги, ще представя Законопроекта за първо четене.
Законопроектът цели прецизиране на определени разпоредби в резултат на едногодишната работа на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемането на незаконно придобитото имущество след влизането в сила на Закона противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Предлага се да се разшири обхватът на лицата, заемащи висши публични длъжности, като се добави нова категория – директорът на Националната следствена служба и неговите заместници. С цел избягване блокиране на системата на деклариране на лицата, заемащи висши публични длъжности, се предлага отпадане на общинските съветници от обхвата на Закона. С предложеното допълнение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Закона има за цел да създаде правна възможност в териториалните дирекции на Комисията да се създават отделни административни единици с оглед осъществяване на по-качествен контрол и създаване на по-добра организация на дейността по места, както и засилване ефективността в работата на органите.
Предлага се лицата, заемащи висши публични длъжности, с изключение на тези, задължени по Закона за съдебната власт – декларацията за имуществено и интереси да бъде увеличен определеният праг за декларираните доходи, извън тези за заеманата длъжност, получени през предходната календарна година от 1000 на над 5000 лв.
Със Законопроекта се цели намаляване на административната тежест и своевременното осигуряване на необходимата информация, свързана с проверката на декларираните факти, както и уеднаквяването на практиката при проверката на декларациите.
Предлага се уведомяването на съответните лица, заемащи висши публични длъжности, за установено несъответствие в размер до 5000 лв., като се дава възможност да направят корекция. При установено несъответствие в размер на не по-малко от 20 000 лв. Комисията приема действия за изпращане на материалите от проверката на Националната агенция за приходите. При установено несъответствие в размер на не по-малко от 20 000 лв. Комисията приема решение за извършването на проверка по имущественото състояние на лицето, заемащо висша публична длъжност, по реда на Глава десета.
Със Законопроекта се създава възможност органите по чл. 16, ал. 2 от Закона да обезпечават запазването на помещения или местности до започване на действия по разследването от органите на досъдебното производство, както и да могат да призовават в служебните помещения граждани.
Редът за призоваване на граждани да се урежда с правилника по чл. 23 от този закон. Предвидена е възможност за принудително довеждане, което да се извършва през деня, освен ако не търпи отлагане. Принудителното довеждане се извършва от службите на Министерството на вътрешните работи при условията, предвидени в Закона за Министерство на вътрешните работи.
В Законопроекта се предвижда органите по чл. 16, ал. 1 от Закона при изпълнение на служебните си задължения да могат да използват защитни средства, гарантиращи тяхната лична безопасност и прикритие на самоличността им, както и да имат правомощия за разкриване на банкова, застрахователна и търговска тайна по чл. 115 от Закона, каквито органите по чл. 16, ал. 1 имат.
Предоставя се възможност за връчване на декларация и на третите лица, придобили имущество за сметка на проверяваното лице, за да се избегне неговото отнемане или да се прикрие произходът му или действителните права върху него.
Целеният ефект при промяната на чл. 152, ал. 3 е да се защити държавният интерес, тъй като съществува възможност правата на държавата за внасяне на иск за отнемане да се погасят по отношение на имущество, придобито в началото на проверявания период.
Предлага се и увеличаване на срока, съгласно който Комисията предявява иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество от три на шест месеца.
Със Законопроекта се дава възможност Комисията да бъде освободена от заплащане на държавни такси, независимо от изхода на делото, тъй като вземането на държавата е с публично-правен характер.
Предлага се включване на администрациите на омбудсмана и Конституционния съд, чиито служители също следва да подават декларации, съгласно Закона, за да не останат извън обхвата на деклариране.
В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се прави допълнение по отношение на лицата, които имат право на достъп до данъчна и осигурителна информация.
Предложението за промяна на Закона за националната служба за охрана е продиктувано от мотива, че е необходимо осигуряване безопасността на тази висша публична длъжност чрез Националната служба за охрана.
Колеги, това беше представянето, което бих казал, е доста подробно и изчерпателно.
По начина на обсъждане как предпочитате, как предлагате – да дадем думата на нашите гости или те да заключат.
ХАМИД ХАМИД: Ние да направим няколко кратки изявления.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кратки изявления?
ХАМИД ХАМИД: Да, аз ще направя едно кратко изявление.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Разбира се, като вносител – заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, скъпи гости! Законопроектът беше подробно представен от уважаемия господин Кирилов – председател на Правната комисия и първи вносител по този ЗИД.
Знаете, че при предишни заседания на Комисията, този ЗИД беше в дневния ред, но по наше желание ние тогава го оттеглихме, за да дадем възможност да има по-голямо обсъждане, повече организации и институции да могат да изразят своите становища. Мисля, че тогава постъпихме правилно, защото след това постъпиха редица становища от институции, неправителствени организации - било под формата на писмени становища до Правна комисия, било под формата на публични изяви от представители на различни институции. В резултат на това ние с уважаемия господин Кирилов направихме общо събрание на вносителите и решихме някои предложения, които сме направили на второ четене да ги оттеглим, защото срещу тях имаше реакция срещу тях – да ги оттеглим.
Ще Ви кажа някои от тях. На първо място, касае се за предложението общинските съветници да бъдат изключени от обхвата на Закона. Целта ни беше Комисията наистина да стане комисия, която се бори срещу корупцията по висшите етажи на властта. Тъй като броят на декларациите, които се подават от общините в цяла България, е огромен, изразихме своето становище в Законопроекта за изменение и допълнение, че буквално Комисията се задръства от проверка на декларации на съветници от цялата страна. От друга страна, има големи общини в големи областни центрове, където конфликтът на интереси сред общинските съветници потенциално е не по-малък от тези на народните представители. Нямаше как да разграничим общинските съветници на малки и на големи общини и в областни градове, затова решихме с господин Кирилов това предложение по-нататък да го оттеглим, предвид постъпилите реакции. Това е засега, ще го прецизираме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Приключихте ли, господин Хамид? Благодаря.
Присъединявам се към казаното от колегата Хамид. Действително имаше през тези повече от три месеца дебат, който продължава и сега, постъпили са становища от Висшия съдебен съвет, от Камарата на частните съдебни изпълнители, от КПКОНПИ, от Министерството на правосъдието, от Върховния касационен съд и от Прокуратурата на Република България, от Главния прокурор. Смятам, че при второто четене, както между първо и второ четене всички имаме възможност да съобразим тези предложения и съответно да направим нашите предложения в законодателната процедура.
Присъединявам се към казаното от господин Хамид – отсега заявяваме волята на вносителите, че в дебата за второ четене няма да поддържаме нашето предложение като вносители в частта по отношение на общинските съветници. Ще си позволя само да допълня обаче, че сме длъжни да уточним и прецизираме режима по отношение несъвместимостта и по отношение декларираните обстоятелства за общинските съветници, ако може, за да има пределна яснота, още повече с оглед становището на Националния съвет на Сдружението на общините, което разглеждахме през месец май или април миналата година. Сега не сме канили Националното сдружение, но предполагам, че те ще се включат в дебатите между първо и второ четене.
Благодаря на господин Хамид.
Също така подчертаваме, че част от мерките, които са в полза за обезпечаване сигурността на лицата, които работят в Комисията, сме ги предложили като тема за дебат, тоест моля в този дебат да не се преекспонира или да се спекулира, че настояваме за изключителни нови правомощия на този орган. Предложили сме ги като тема за дебат. Мисля, че с това вносителите приключваме.
Колеги, изказвания? Или от КПКОНПИ? Няма изказвания.
Нека да дадем тогава думата на нашите гости.
Господин Председател, заповядайте.
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: Господин Председател, дами и господа народни представители! На първо място, искам да Ви благодаря, че сте внесли този законопроект, защото действително вече се натрупа повече от година от приемането на Закона. Най-нормалното нещо още тогава, при приемането на Закона, беше направено изявление, че след като се натрупа известна практика, ще се предложи евентуално да се променят и доизгладят някои разпоредби. Все пак на 23 януари 2018 г. беше приет за първи път Антикорупционния закон. Съвсем нормално е след като вече имаме повече от година практика да се прецизират някои разпоредби. Аз няма да си позволя да говоря за конкретни разпоредиб, защото в момента сме на първо четене, но категорично и аз мисля, че е необходимо някои разпоредби да бъдат прецизирани – дали ще са във вида, който са представени, или допълнително ще се коригират текстовете, разбира се, това е въпрос, който ще бъде обсъждан след като мине първото четене.
Всъщност по въпроса за охраната, понеже председателят го повдигна, там също може да се прецени, защото в интерес на истината когато се появи такава необходимост, има механизми за въздействие. За мое съжаление, и аз сега съм принуден да се възползвам от това правомощие и мога да кажа, че системата работи дори и без изрично да е предвидено в Закона. Очевидно е, че това е длъжност, която генерира в себе си доста големи рискове и охрана е необходима. Но има и механизми, при които тази охрана може да бъде осъществена и без да е задължително предвидена в Закона. Пак казвам, това също е въпрос, който ще бъде разискван между първо и второ четене. Категорично моето и на колегите от Комисията мнение е, че Законът има нужда от прецизиране в някои текстове и смятам, че на този етап това е достатъчно, което да се каже. Вече в конкретика, за конкретните разпоредби между първо и второ четене ние сме готови да предоставим нашата експертиза. Разбира се, това ще направят и другите органи, които са дали становища.
Наистина благодаря Ви и за това, че осигурихте достатъчно време, наистина да се дадат становища, защото аз искам да се премахнат всички опасения, че, видите ли, с този закон се прави нещо, разширяват се някакви правомощия, нещо допълнително. Много е важно всички да са спокойни и да чуем всички гледни точки и да се приемат разпоредби, които само ще помогнат на Комисията да си върши работата и нищо повече. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател, за Вашето становище-изложение. Разполагаме и с писменото становище на Комисията. Ще го вземем предвид и на етапа за предложения между първо и второ четене и в самото второ четене. Всички становища са на сайта към момента на постъпването им, така че са достъпни за всички.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения и становища. Все още сме на първо четене, не на второ.
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, аз се радвам, че с господин Хамид сте преосмислили позицията си отношение на едно от основните положения в този закон, а именно отпадането на общинските съветници от групата лица, заемащи висши публични длъжности от задължение и съответно отпадане на задължението им да подават декларация. Смятам, че би следвало да останат. В края на краищата напомням, че ние отложихме това тяхно задължение. От декември тази година то би трябвало да влезе в сила, съобразно действащата разпоредба на Закона и няма как отсега да предпоставяме дали би имало затруднение или не. Дори да има необходимост от увеличаване на кадровия състав, тоест това допълване би следвало да бъде направено, но да бъде защитен обществения интерес с оглед деклариране от страна на общинските съветници при съответно конфликт на интереси и на тяхното имущество. Смятам, че това е редно, тъй като това са лица, които действително попадат в обхвата на този закон. Съответно след като всички останали публични длъжности подават такива, няма как те да бъдат изключени от този кръг лица.
На следващо място, смятам, че следва доста сериозно да се прецизират и преразгледат разпоредбите, свързани с възможността с така нареченото принудително довеждане на лица в производствата, които води Комисията. Не смятам, че тези правомощия са необходими. Смятам, че Комисията в своята работа досега доказа, че се справя успешно и без тези правомощия и не би следвало да се създават притеснения и съмнения, че се иска по този начин да се разкрият свръх правомощия, да се предоставят свръхправомощия на Комисията. Тук смятам, че следва да се вземат предвид становищата на Върховния касационен съд, на Министерството на правосъдието и на Главния прокурор.
Сега апелирам за създаване на работна група, тъй като има доста други текстове – аз няма да се спирам, тъй като сме на първо четене, които изискват дебат и съответно преработване. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Аз приемам Вашето предложение за работна група. Ако Комисията не възразява, освен нея, да поканим представители на Министерството на правосъдието – заместник-министър Евгени Стоянов се извинява за отсъствието си впрочем, поради физическа невъзможност не участва в този дебат, да поканим и Върховния касационен съд, Прокуратурата и МВР и тези, които са дали становища, подробни становища. Добре, не възразявам по това. Но с оглед на това да действаме оперативно във времето, защото тук колегата Димитров-Ревизоро мълчи и не повтаря тезата си за мамините синчета и татковите дъщери, но…
ЕМИЛ ДИМИТРОВ-РЕВИЗОРО: Това не беше ли на господин Хамид?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: …по Изборния кодекс. Трябва да дадем ясни указания, защото за следващите местни избори най-вероятно ще се явят само малоимотни и безимотни всъщност кандидати, които да са спокойни, че всеки един режим на антикорупционното законодателство ще бъде благоприятно приложено спрямо тях. (Реплики.)
Други изказвания?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ-РЕВИЗОРО: Да гласуваме. На първо четене сме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: да, мисля, че достатъчно време дадохме. Пак в някое издание ще се каже – или набързо, или преждевременно, или без задълбочено обсъждане и анализ.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ-РЕВИЗОРО: Все пак Вашия неуспешен опит да прикриете общинските съветници стана видим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако няма други изказвания, закривам дебата? Няма изказвания. Дебатът е закрит.
Колеги, подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, № 854-01-90, внесен от Данаил Димитров Кирилов и Хамид Бари Хамид на 17 декември 2018 г.
Моля който е „за“, да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се от Комисията по правни въпроси, № 854-01-90.
Благодаря на членовете на КПКОНПИ и на екипа на КПКОНПИ за участието в този дебат, с молба да останем в комуникация за заседание на работна група.
Благодарим Ви! Успех!

Уважаеми колеги, пристъпваме към точка трета от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, № 954-01-12, внесен от Емил Димитров Симеонов и група народни представители на 28 февруари 2019 г.

Гости по тази точка са:
от Върховния касационен съд: съдия Галина Тонева – председател на Второ наказателно отделение, Наказателна колегия;
от Съюза на съдиите в България: господин Калин Калпакчиев – председател на Съюза, и господин Емил Дечев – член на Съюза.
Колеги, имате ли изявления преди да пристъпим към второто четене – общо или по принцип? Няма.
Пристъпваме към Доклада относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 954-01-12, внесен от Емил Димитров и група народни представители на 28 февруари 2019 г., приет на първо гласуване на 15 март 2019 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт“.
Колеги, имате думата за изказване във връзка с наименованието на нормативния акт.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се наименованието.
Пристъпваме към § 1 – текст на вносителя по отношение на чл. 33, ал. 4.
Предложение за редакция.
Имате думата за изказвания.
По чл. 33 няма изказвания. Колеги, закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, предложението за редакция.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението за редакция.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, заедно с приетото предложение за редакция.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се § 1 – текст на вносителя и предложение за редакция.
Пристъпваме към § 2 – текст на вносителя по отношение на чл. 36.
Предложение за редакция.
Имате думата за изказвания.
Съдия Тонева, заповядайте.
ГАЛИНА ТОНЕВА: Благодаря, господин Председател.
Ще се включвам само по текстовете, където имаме възражения.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Когато прецените, Вие ще дадете знак.
В писменото становище на Върховния касационен съд, колеги, имаше становище във връзка с ал. 3 и намаляване кръга на делата, които се обжалват на втора инстанция по тези производства.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция, заедно с текста на вносителя.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се текстът на вносителя, заедно с предложението за редакция.
Пристъпваме към предложение на Емил Димитров и Данаил Кирилов – в § 2, т. 2 след думите „предмет са“ се добавя „актовете по чл. 30, ал. 2, т. 17“.
Колеги, имате думата за изказване.
„17. организира, ръководи и контролира участието на съдии, прокурори и следователи в международното правно сътрудничество, включително участието им в националната съдебна мрежа.“
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Калпакчиев.
КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ: Ние сме изразили писмено становище по част от текстовете, включително по отношение на обжалваемостта. Нашето притеснение е, че няма спор, че Законът за съдебната власт в резултат на промени, които са правени в отделни текстове – и в общата, и в специални разпоредби, има противоречие по отношение на това кои точно актове подлежат на едноинстанционно или на двуинстанционно обжалване пред Върховния административен съд. Очевидно една от целите на промяната е да се внесе яснота по този въпрос, като в общата разпоредба на чл. 36 се уточни специално кои са актовете, които подлежат на обжалване пред 5-членен състав.
Струва ми се, че другата цел, която се прокламира – това да се ускорят конкурсните процедури и въобще да има по-голяма предвидимост при решенията на Висшия съдебен съвет по кариерните въпроси, и твърдението, че обжалванията на актовете на Висшия съдебен съвет затрудняват този процес, е необосновано. Според мен и според нас обжалването на процедурите пред две инстанции – конкурсните и атестационните, е някаква гаранция за това, че понякога допуснатите грешки от кадровия орган, касаещи изчисления при точките в атестацията, нарушения, допуснати в конкурсната процедура, би било добре да бъдат разрешени на две инстанции. Все пак на съдиите, прокурорите и следователи би следвало правото им на обжалване да бъде гарантирано в пълен обем.
Дали действително обжалването бави конкурсите? Според нас това е една хипотеза, която не е съвсем точна. По наши наблюдения, които не твърдя, че са най-задълбочени, но така или иначе при липса на такова изследване смятаме, че голямото забавяне на конкурсните процедури е в процеса на атестирането, от една страна, в голяма степен по обективни причини, както и самото провеждане на конкурсите от конкурсните комисии, които са задължени да прочетат понякога десетки актове, особено, когато кандидатите в процедурата са също десетки и стотици понякога. Това обективно забавя процедурата, а и самото обжалване, въпреки че има случаи, в които и обжалванията водят до допълнително забавяне на конкурсната процедура. Така или иначе не мисля, че само по себе си обжалването и ограничаването му или пък премахването му изобщо ще доведе до укоряване на процедурите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на съдия Калпакчиев за изложеното становище.
Колеги, имате думата за изказвания.
Ако няма други изказвания, аз ще взема кратка бележка. Не е и няма как да е като реплика на становището на съдия Калпакчиев.
Аргументите ни са били изцяло с оглед процесуална икономия и бързина и с дълбокото убеждение, че така подпомагаме целия процес, свързан с кандидатстването и с приключването на процедурите. На мен са ми известни множество случаи, тъй като кандидатите са колеги с добра квалификация и опит в прилагането и на процесуалния, и на материалния закон, множество случаи, в които се спекулира и с времето. Направили сме това предложение в контекста на цялостното разтоварване, което сме предприели по отношение на административния процес за тамошния Върховен съд.
Ако обаче имате подозрение, аз ще гласувам сега „за“, но си запазвам опцията да обсъдим, да преосмислим, да преценим този въпрос, съответно да видим какъв е броят на делата, за да преценим има ли смисъл от това.
По отношение на т. 17, която сме предложили господин Димитров-Ревизоро и аз, текстът е: „В предвидените от закона случаи издава подзаконови нормативни актове“. Книжният закон при мен не е в последната му актуалност.
Други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Колеги, подлагам на гласуване, първо, предложението на Димитров и Кирилов: след думите „предмет са“ се добавя „актовете по чл. 30, ал. 2, т. 17“.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението за редакция, заедно с приетото предложение на Димитров и Кирилов, заедно с текста на вносителя.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се § 2 – текст на вносителя, заедно с редакцията, заедно с предложението на Димитров и Кирилов.
Пристъпваме към § 3 – текст на вносителя и предложение за редакция на § 3 за чл. 47.
Имате думата за изказвания.
От ВКС са дали отрицателно становище.
ГАЛИНА ТОНЕВА: Не, по-скоро сме предоставили на преценка на законодателя – ако има проблеми с прилагането на текста, да го изчисти както намери за подходящо.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Това не е удачно разрешение, при положение че в Закона липсват общи правила за встъпване в длъжност и особени правила според спецификите, когато има такива, на отделните длъжности. По-удачно би било текстът да бъде изменен, ако законодателят вижда проблеми в приложението на действащия текст.“
Няма изказвания. Закривам дебата.
Колеги, подлагам на гласуване предложението за редакция и текста на вносителя за § 3.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се § 3.
Пристъпваме към § 4 – текст на вносителя.
Имате думата за изказвания.
Съдия Тонева.
ГАЛИНА ТОНЕВА: Благодаря.
Виждам, че сте се запознали с нашето писмено становище, което е доста подробно. Искам само да поднеса извиненията на съдия Белазелков, който пряко беше ангажиран с текстовете на параграфи 4 и 5 – зает е в заседание по тълкувателно дело и няма как. Обеща да дойде, ако свършат по-рано, но очевидно не успя.
Нашето възражение за промяната в този текст е свързано с правилото, че въвеждането на синхронност на мандатите никога не е случайно решение на законодателя и то цели няколко ефекта. Това са приемственост, колективен орган, необходимост от попълване на този колективен орган със специалисти от различни направления и балансиране на тези обстоятелства. Ако приемете текста, който е предложен, автоматично се нарушава този принцип и оттам нататък като последица не могат да се изпълнят всички тези предназначения, за които той е бил въведен.
Така че все пак като колективен орган Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е редно да бъде гарантиран с такова кадрово окомплектоване. Това е в общи линии.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, съдия Тонева.
Ще Ви дам думата, господин Калпакчиев, само да попитам по същината на Вашето становище. Според нас ние задълбочаваме асинхронността точно с възможността, която предвиждаме. Всъщност си мисля, че по-скоро доближаваме режима, да кажем, на СЕМ, където имаме представителство, назначаване от две или три квоти. Това е смисълът – нашият, как да кажа, практически проблем като орган по избора е за това, че по някои от тези процедури имаме исторически опит, че трудно стигаме до успех, трудно стигаме до избор. Ако кажем – че ще направим избор за останалата една година, съвсем няма да се появи кандидат. Това сме се мъчили в 42-я и 43-я парламент.Кой ще тръгне да се подложи на тази публична процедура, където ще си показва цялото житие-битие и всичките му лични, професионални и всякакви опоненти ще намерят начин (реплика на народния представител Хамид Хамид) и апартаментите, разбира се, и не само апартаментите, и фактическите съжителства, и нефактическите съжителства и така нататък.
ХАМИД ХАМИД: Това не е аргумент.
Само ако позволите, в подкрепа на думите на господин Кирилов, по-малката политическа зависимост въобще на този колективен орган, мисля, че се постига с този похват. Тоест различни парламенти, различни парламентарни мнозинства са за застъпване да избират представители в този орган – мисля, че това е ключовото. Специално за това имаме доста критики от Комисията и от различни органи, които наблюдават системата ни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Образно казано, става много по-шарено.
Отношение от съдия Тонева.
ГАЛИНА ТОНЕВА: Ако позволите да Ви възразя на това съображение. По този начин абсолютно легално се отварят вратите за мотивиране за ранно напускане на главния инспектор или инспекторите от позицията им, за да може всяко ново мнозинство да си формира нов екип на Инспектората към ВСС и гарантирано с бонусите, които Вие предлагате да се въведат, това абсолютно със сигурност ще се случи. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Цяло становище ще имате възможност да представите, господин Калпакчиев, но – съдиите, продължавате да ме удивявате със, как да го нарека, странно находчиви интерпретации.
ХАМИД ХАМИД: Аргумент на противното, се казва.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На изключението може би, но това наистина е много странно.
ГАЛИНА ТОНЕВА: От практическия опит.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Просто е друга логиката.
ГАЛИНА ТОНЕВА: Не е невъзможно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Как ще стане така? Имате предвид парламентарното мнозинство? И какво да направи парламентарното?
ХАМИД ХАМИД: Конкретното парламентарно.
ГАЛИНА ТОНЕВА: За принципа говорим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, не виждате ли последните години, а и миналите години, въобще каква е комуникацията между парламент, инспекторат и въобще има ли такава комуникация – как си представяте това да стане в каквато ще да е ситуация и хипотеза? Няма да цитирам конкретни политически сили, но парламентът какво казва: откривам процедура за избор на нов главен инспектор, като инспекторът там си седи.
ГАЛИНА ТОНЕВА: Не, говорим за тази хипотеза. Говорим за хипотезата мотивираният инспектор да си подаде оставката, защото му се предлага на всичкото отгоре кариерен бонус. Защо да не е по-рано? Той може би просто е искал да отиде на по-висока позиция. (Реплика от Хамид Хамид.) Не, няма. Предполагаме, че ще последва.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Калпакчиев.
КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ: Според мен трябва да съобразяваме – освен това, което съдия Тонева каза за асинхронността на мандатите, и това е конституционен принцип, който има значение за цялата структура на конституционните органи в трите власти, не само в съдебната. Също така ще дам пример с идентични органи в съдебната власт или извънсъдебната власт, но на същия колективен принцип. Там Конституционният съд, да речем, при предсрочно прекратяване на мандата, знаете, на съдия, новоизбраният довършва мандата на предишния. Във Висшия съдебен съвет е същото. Изборните членове на Висшия съдебен съвет при предсрочно прекратяване на мандата им, новоизбраният довършва мандата на този, който предсрочно е напуснал. Така че да въвеждаме за Инспектората в система изключение от принципите, които, очевидно са мислени, според мен няма да доведе до нищо добро.
В крайна сметка това, което каза и съдия Тонева, е важно. Той се мисли като цялостен орган, специално пък Инспекторатът и с оглед спецификите – да имате предвид и това. Там е важно колко са прокурорите, колко са следователите с оглед на работата, която те ще имат да вършат – да проверяват, съответно в рамките на съдебната квота, в кавички така да се каже, колко ще бъдат административните съдии, колко ще бъдат или хората с опит и познания в административното, гражданското, наказателното правораздаване. Депутатите това би трябвало да се съобразяват, когато формират органа като цяло, така че това също е аргумент, който, мисля, че трябва да имате предвид.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да Ви кажа, не приемам Вашето тълкуване. Даже скрито вътре, дълбоко в себе си разчитах на това да ни похвалите, че разбиваме всякакъв модел и подозрение да се създадат нагласени, съгласувани мнозинства точно в органа на Инспектората, защото това е възможност във всеки един момент да разбиеш всякакъв сговор, да кажем, ако се е получил вътре, в тази структура.
Да, за Конституционния съд е така, но виждате, че Конституционният съд пак си има синхронност и пак има засичане в периодиката през три години на деветгодишния мандат.
КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ: Това е друго. Това е добро. И за Инспектората би могло. Ако въведете за Инспектората да има такава синхронност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вижте, нашата логика и страх е, че трудно стават тези процедури.
КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ: Така е.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Трудно стават! И по-голям е рискът да не намериш кандидати и да имаш пауза, както беше с първия главен инспектор на Инспектората. Спомняте си колко години мястото беше вакантно. Вие знаете повече от мен Висшият съдебен съвет какви правни конструкции изгради, за да валидира актовете на този инспекторат. Ние разсъждаваме по-скоро в тази логика. Може би в един момент някой бъдещ парламент пък да каже обратното – стига сме се занимавали на парче с попълване на мандати, защото ни писна. Сега-засега, по същата процедура, която е за Конституционния съд, не е имало проблем – дали по един член допълваме, понякога по двама члена допълваме, но правим отделни процедури, нищо че това си е минимум 60 дни една публична процедура. Тоест процесуално никак не е икономично.
Колеги, други изказвания?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: За бонусите да се изкажем?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Още не сме на това. Те просто в този дебат свързаха двете неща.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ние няма да създаваме аристокрация в съдебната система и всички, които имат най-големия ранг, да не ги интересува какво се случва след това. Защото в съдебната система има хора, които са с нисък ранг и като ги изберат, не можем да го върнем в същото положение, той да се постави в зависимост от всички, които междувременно издига. Защото не може да го върнеш най-долу, където е бил. (Реплика от Хамид Хамид.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е по ранга, по така наречените пак и отново кариерни бонуси. Затова не съм давал пример като вносител защо сме направили това предложение.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Тогава излиза, че само аристократи ще правим за ВСС. Не можем да изберем някой с по-нисък ранг, защото ще го накажем, ще го направим зависим от тези, които издига пет години, та после те него да издигнат.
ХАМИД ХАМИД: Стига с тези аргументи.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не са аргументи. Пет години да стоиш на мястото, дори не можеш да израснеш.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е следващият параграф, ако не се лъжа, така че ще имате възможност, господин Димитров.
Колеги, дебатът е закрит по § 4.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 4.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Пристъпваме към § 5, който развълнува мнозина.
Имаме текст на вносител, предложение за редакция и предложения на народните представители Емил Димитров и Данаил Кирилов, който сега господин Ревизоро, сигурно ако това се нарича бонус, нашето предложение ще бъде наречено за свръхбонус.
Съдия Тонева, заповядайте.
ГАЛИНА ТОНЕВА: Ясно е какви са ни позициите. Аз не мисля, че ще изненадам някого. Така или иначе в писменото становище сме изразили несъгласие дори с предходния по-малък бонус, който беше на друга равна по степен длъжност който й да е орган на съдебната власт. Изразили сме съгласие, че няма пречка това, ако го наричаме, бонус, то не е, то е съобразяване с новонастъпили обстоятелства за съответните инспектори в рамките на тези пет години, да бъдат преместени на друга длъжност, равна по степен, но в същия съответен орган на съдебната власт.
Новото, което сега се предлага, е трети път по ред, доколкото не ме лъже паметта. Този въпрос е обсъждан няколко пъти – през 2012, 2016 г., сега наново се връщаме към него с израстването с една степен нагоре. Тук бих се възползвала от предварителните коментари на господин Димитров, че от ниска степен не можели да израстват, пък, видите ли, аристокрацията – съдебна. А какво да кажем пък за тези колеги, които като – не знам как да го нарека по-изискано, по 20 години блъскат в тази система, за да пълзят по стълбиците през тежки конкурси, през всякакви усложнения, които им се създават, за да се качат с една степен нагоре? Някои очевидно имат по-други виждания за кариерното си израстване, което ние, разбира се, в рамките на съдебната система не приветстваме категорично!
Да не говорим, че това предложение – вече обсъждано, както казах, в предходни години, е било връщано с президентски указ от президента Плевнелиев още през 2012 г. с едни много подробно аргументирани мотиви. Смея да твърдя, че поне две от съображенията му продължават да съществуват и към настоящия момент. Това че в правовата държава привилегията трябва да бъде само изключение, и то в ситуации, когато обществената необходимост го налага, категорично не може да бъде установено от мотивите на вносителя за тази промяна.
Не виждаме какви толкова обществено значими потребности ще задоволи тази промяна, когато приемем всеки един от инспекторите да се качи една степен по-високо. Доколкото разбирам, това е по-скоро наистина бонус, защото аргументите са, че тези хора трябва да имат кариерно развитие. Нямаме възражения срещу това, че трябва да имат и те на общо основание могат да го направят в системата, където работят.
Вторият съществен аргумент от мотивите на президента е този, че обстоятелството, че в Инспектората към Висшия съдебен съвет отново не е предвидено длъжностите да се заемат само от магистрати, съдии и прокурори, следователи, а могат да бъдат и други юристи, категорично създава дискриминация по отношение на една част от инспекторите. Това продължава да съществува и то е нарушение на конституционни принципи. В този ред на мисли категорично възразяваме срещу третия опит да се прокара този кариерен бонус.
Ако ми позволите, още една бележка. От новата редакция, която е предложена за чл. 50, ал. 1, не може да се разбере в кой орган на съдебната власт ще могат те да си изберат по-висока длъжност – дали в съответния, от който са произлезли, или в който си изберат. Давам го като пример не като забележка към различните звена на съдебната власт – един следовател от окръжна следствена служба може да пожелае да дойде съдия във Върховния касационен съд. Не знам как това би било прието като разумно и дължима благодарност за дейността му в Инспектората? Това са моите съображения.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на съдия Тонева.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Дечев.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Напълно споделям казаното от съдия Тонева. Искам само да добавя, че има и друг проблем в текста. Той е, че на практика всъщност, освен че по този начин се заобикаля конкурсното начало при кариерното израстване при съдии, прокурори и следователи, тук се получава и един втори проблем – дава се възможност на Висшия съдебен съвет да повиши или откаже повишаване, но о какви критерии, как ще стане? Как един инспектор ще бъде повишен, а на друг ще му се откаже? Някак си… Ние ще се вкараме от поредица непрозрачни решения, без ясни критерии, които ще генерират скандали в системата, за съжаление. Не бихме искали да се получава това нещо.
Как например на прокурора Иванов от Апелативна прокуратура ще се позволи да отиде във ВКП, а на прокурора Петров ще се откаже – и двамата са били инспектори, защо на единия ще се позволи, а на другия ще се откаже, по какви критерии, как ще стане?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съдия Калпакчиев.
КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ: Аз няма какво друго да добавя към казаното от колегите, те изчерпаха изцяло аргументацията. Но от опита на сега действащия Висш съдебен съвет да атестира предходния състав на Съвета, се видя, че тази дейност не е особено успешна, а практически така нареченото атестиране с даване на положителна оценка за дейността доведе до невъзможност да се установят ясни критерии. Оценяването е част от дейността на колективен орган, тоест неговият принос към решенията на колективния орган или неговите лични усилия, които са били неоценени или не са станали по една или друга причина част от общото решение, много трудно могат да бъдат оценявани. В такъв смисъл изначално идеята за атестиране на член на колективен орган има проблем. Съвсем отделен е въпросът доколкото органът, който е номинирал и избрал съответния инспектор, може да дава оценка, но в случая това е Народното събрание и това няма как да се случи по очевидни причини. Така че наистина дори като се абстрахираме от аргументите, против които са по същество, то практическото приложение на текста ще създаде по-големи проблеми, отколкото можем да предположим към днешна дата.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: И само да добавя. Ако погледнем близката история, ще видим, че и без наличието на такива бонуси е имало хора, които от възможно най-ниското ниво в системата – районно ниво, са били съгласни, така да се каже, да се самопожертват да кандидатстват, да бъдат избрани да работят като членове примерно на Висшия съдебен съвет, например колегата Димитър Узунов от Районен съд – Сандански, колеги от окръжно ниво – предостатъчно такива примери има. Очевидно е, че и досега, ако погледнем нашата 29-годишна нова история, кандидатите не са били само от най-висшите инстанции, без да има наличие на такъв кариерен бонус.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Мога ли да взема становище като вносител по това предложение? То е в следната посока. Първо, нека да си припомним актуализираната Стратегия за реформа в съдебната система. Коя беше една от основните цели в Стратегията, включително – това много пъти сме го говорили, и Христо Иванов, докато беше министър на правосъдието, афишираше това като ключова цел –колективните органи да не бъдат място за пенсиониране на магистрати, а да успеем да въвлечем в тези състави, да включим съдиите, които са в средния етап на кариерното си развитие. Но за да си спрат те нормалното кариерно развитие, ние трябва да им дадем възможност по някакъв начин да се компенсират, да се запазят те пет години, в които часовникът за тях, образно казано, в движението в йерархията нагоре ще е спрял.
Да, действително е имало случаи или районен съдия да бъде избиран, не знам дали е само случаят със съдията Узунов. Но нека да кажа основният ни мотив като вносители. За инспекторите, за разлика от членовете на ВСС, имаме осъществяване контролна дейност в същината й спрямо дейността на магистратите и на съдилищата. Тоест в работата си тези инспектори и членове на този орган би следвало да влизат в по-задълбочен конфликт или неодобрение с проверяваните субекти.
Представете си хипотеза, в която, да кажем, инспекторът е окръжен съдия или окръжен прокурор и той прави проверка на върховен съдия или на Апелативна или на Касационна прокуратура – прави проверка, но я прави със съзнанието, че след известен период от време, той ще се върне като подчинен на проверявания субект, тоест проверяваният субект в един момент ще има риск и възможност да упражни всичките си организационни и дисциплинарни компетенции спрямо него. Тоест ние сме мислили за тази защита.
А по случая на нашето предложение – извинявам се, че ще поставя личен въпрос, но господин Калпакчиев не беше ли в тази ситуация като отстъпваше от Висшия съдебен съвет – в ситуацията да се върнете в Апелативен съд? (Реплика.)
ГАЛИНА ТОНЕВА: Никой не го е тормозил.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Никой не го е тормозил. (Реплика на Калин Калпакчиев.) Да, имахте изказване, ако не се лъжа, във Висшия съдебен съвет.
КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ: Да, някак си много колегиално. И нямам проблем с това.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Исках само да попитам – и още сте във Апелативния съд, не сте във Върховния съд?
КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ: Не.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А не беше ли редно да сте във Върховния съд?
КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ: Казах, че не е време да се явявам на първия конкурс, ще се явявам на някой следващ, ако преценя. Това не е такава драма.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, не мисля, че…
КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ: Това е избор. Ако не искам, като много колеги не искат да се занимават с тази работа. (Реплики.)
Тоест компенсация на това, което Вие казвате, да, наистина да кажем – справедливо е да има право на кариерно развитие, то ще се защити или няма да бъде накърнено, ако, да речем, членът на Висшия съдебен съвет или на Инспектората не се откъсва изцяло от пряката си работа, да речем работи 10-20%, тоест той ще може да бъде атестиран и оценяван, не губи качеството си на съдия, следовател или прокурор. Такъв между другото е бил и конституционният замисъл, специално за Висшия съдебен съвет, който е по-стария орган. Така че ако аз продължа за тези пет години да бъда съдия и работя, макар и с много намалена натовареност, то мога след изтичане на мандата да се явя на конкурс и да кандидатствам и да ме оценят по работата ми, да ме атестират, работата ми в Съвета да бъде евентуално един плюс или минус – зависи при атестирането, както е и сега, и така мисля, че също ще се получи една много по-адекватна защита на правото на кариера.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Този въпрос е решен отдавна – много, много преди нас и от Венецианската комисия, и от препоръките за изменения в Закона за съдебната власт. Според мен това би довело до конфликт на интереси, защото дори гледайки в минимален обем дела, без значение дали 10 или 15%, съществува сериозен риск от конфликт между правораздавателната дейност на магистрата и неговата управленска, мениджърска дейност във Висшия съдебен съвет, или контролна във Инспектората. За връщане на този принцип не смея въобще да мисля, защото опитвал съм в този дебат, още като течаха измененията на Конституцията колегата Лазаров го нямаше, да поставя плахо въпрос, но тогава бях категорично отрязан образно казано. (Реплики извън микрофон.) Да, от 2007 г. Колебаех се дали е от 2007 г. или от 2009 г. , но е от 2007 г. – да.
Съдия Тонева
ГАЛИНА ТОНЕВА: Аз само така, без да го приемате като обида, но бих искала да попитам: като чрез предлагане на бонус, желаете да въвлечете в дейността на тези органи висококачествени юристи от средните етажи – мотивирани и така нататък, означава ли, че искате изцяло да елиминирате най-високите нива на съдебната система, защото за съдии и прокурори във върховното ниво няма бонус?! Ако го разбираме така, те би трябвало да не желаят да отиват да се занимават с тази дейност, защото няма какво да получат насреща. Смея да Ви уверя, че там съвсем не работят хора само пред пенсия – там има много млади съдии, прокурори и следователи, които имат поне по 10 – 15 години пред себе си още кариера.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, не абсолютно съм съгласен и не искам да правя дискриминация, с оглед възрастта. Затова толкова внимателно поставих въпроса – с оглед стратегията и цитирах бившия правосъден министър Христо Иванов. Трябва да има баланс в нещата. Трябва да има пропорционалност и тази пропорционалност е гарантирана на две нива – чрез това, че една част от членовете се избират от парламента, тоест там имаме максимален публичен диспут и обсъждане на качествата, включително и професионалния опит, другата се гарантира от това, че другата част се избира точно от професионалната среда, където също го има този прочит и критерии, и се казва: ние предлагаме върховен съдия, защото този върховен съдия е най-добрия професионалист.
ГАЛИНА ТОНЕВА: Това не важи за Инспектората. Това важи за Висшия съдебен съвет, а мисля, че все още не е предложен този бонус за членовете на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Разсъждаваме по принцип и общо.
ГАЛИНА ТОНЕВА: Има значение, защото инспекторите не ги избира магистратската общност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точно така. Има значение и в този случай, затова с господин Ревизоро сме преценили, че е добре да се възстанови този дебат точно с Инспектората, защото те бяха двойно ощетени. А там минимално дължим да ги приравним към статута, който има член на Висшия съдебен съвет.
Заповядайте.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Понеже изложихте каква е била логиката от какво сте се ръководили – един вид този кариерен бонус да гарантира по някакъв начин сигурността в кариерното израстване на колегата инспектор, да му даде стимул да се кандидатира, а също така да го предпази по някакъв начин от един вид контра реакция след напускането на тази институция…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Наказание за неговата дейност.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Да, от по-висшестоящи колеги в системата. Дори да приемем тази логика за напълно правилна тя отново не гарантира решаването на тази проблем, ако въобще проблемът съществува. Защо? Да си представим – инспектор от окръжно ниво проверява върховно ниво, върховна касационна прокуратура или ВКС. Когато напусне инспекторът къде отива – отива в апелативно ниво – тоест отново остава подчинен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Така е.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Ами тогава? Тогава какво може да се получи? Човек от районен съд или от районна прокуратура става инспектор и, за да му гарантираме после неприкосновеност, ами да го направим направо във ВКП и във ВКС?!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Затова сме дали опцията за преценка на ВСС, която казвате, че е без критерии и е абсолютно свободна. Нека да е свободна, включително ВСС може да каже: въздържам се от това – оставате си на позицията точно с аргументите, които изложихте. Дали ще Ви направим окръжен съдия, или ще си останете районен съдия – ще Ви тъпче апелативния съдия или върховния съдия, ако може да стори това, или респективно ръководител. Аз все още изучавам с интерес и се надявам да стигна до дълбочина за страховете и психологията в магистратското битие, защото…
ГАЛИНА ТОНЕВА: Трябва да се приобщите към магистратите, тогава ще разберете.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не искам. Имал съм възможност през 1997 г. имах покана, каза се: ти не можеш да бъдеш буржоазен адвокат – това е недостойна професия, трябва да работиш съдия или прокурор и съм направил този избор, така съм решил. Сега е късно да преоценям такива решения, които са взети. (Реплики.)
КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ: Като цяло, и това искам да добавя, че този тип, тъй като съдия Тонева спомена, че това е трето подобно предложение за последните 6 – 7 години. Този тип предложения, поне в голямата част от магистратската общност, не се приемат добре, защото наистина създават някакво напрежение и изкуствено разделение. Това, което подчерта и съдия Тонева, за едни съдии, прокурори важат тежки конкурсни процедури, а други могат да използват този къс път. Според мен, с тези аргументи, които споменахте, не е обосновано. Наистина и страховете и злоупотребата с власт, ако изобщо ги има, са изключение. Ако има такива случаи те трябва да стават публични и да има отзвук – има Висш съдебен съвет, който да реагира. Ако някой председател или съдия от горен съд, или прокурор си позволи да издевателства над колега това…
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Той извършва дисциплинарно нарушение.
КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ: Да. Не съм чувал за такива случаи, може и да има, но наистина срещу това може да се реагира по адекватен начин. Не мисля, че по този начин ще се препятства такова противоправно поведение.
ГАЛИНА ТОНЕВА: Само още една вметка – нали съм ангажирана с промените по ЗСВ и по другата линия, миналия път Ви казах, че съм в работната група на Министерството на правосъдието. Самият Инспекторат, който предлага едни доста обемни и сериозни промени в частта относно Инспектората, не предлага такъв бонус. Те си предложиха уравняване със статута на Висшия съдебен съвет за преместване на друга равна по степен длъжност в органите – както беше Вашият първоначален проект. Така че очевидно…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Той още си е такъв. Предстои да изберем.
ГАЛИНА ТОНЕВА: Говоря за първоначалния вариант. Очевидно, тях самите не ги притеснява къде точно ще се върнат към момента. Мисля, че са доста напреднали в мандата, никой не пожела такъв бонус.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не е така. Аз имам текст, мисля, че главният инспектор го е внасял не само при мен, а и при Президента на Републиката, в този смисъл.
ГАЛИНА ТОНЕВА: А защо в работната група не е внесен?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ами, защото очевидно не смеят да защитят правата си.
ГАЛИНА ТОНЕВА: А, не смеят?! Нищо подобно. Доста добре си ги защитават, мога да Ви уверя – аз съм свидетел.
Освен това, не виждам пречка да го оставите да се реши в рамките на работната група на големия законопроект, тъкмо там се променят много неща – статутът на Инспектората, правомощия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, но това кога ще стане?
ГАЛИНА ТОНЕВА: Нищо спешно не налага тази промяна. Поне ние не съзираме от Проекта такава спешност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на съдия Тонева.
Съвносителят господин Димитров-Ревизоро желае думата.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Първо, искам да кажа, че в личен план тези хипотези въобще не ме касаят. Предвид моята възраст няма шанс да ме касаят. Аз не съм лично заинтересован нещо да се случи в една или в друга посока. От друга страна, по никакъв начин не бих искал да обидя, който и да е следовател, съдия, прокурор или инспектор, защото това нищо не ми носи, а и не е било целта. Винаги съм подкрепял всякакви предложения, свързани със заплатите, свързани с допълнителните бонуси, щом Вие така държите да се каже, които съдебната система има. Ще ми е много обидно, ако видя един съдия да кара такси, за да си докарва допълнително пари или да става зависим от делата, които разглежда, за да може да си докара пари. Предпочитам да има добро възнаграждение и считам, че и в момента е добро. Ако предложат по-високо – ще подкрепя. Казвам го, защото в предишния парламент имахме и такъв дебат, включително дойде една върховна съдийка и започна да обяснява как имала еди-какъв си ранг, а неин колега от ВСС има много по-нисък ранг, откъде-накъде ще получават една и съща заплата. Стигна се до ситуацията да кажа аз имам 36 години трудов стаж, а този до мен има 1 година обаче сме на една и съща длъжност – нормално е да получаваме една и съща заплата. Неговият глас тежи точно колкото моя. Това колко трудов стаж имам няма никакво значение, избрани сме за една и съща длъжност, на една и съща заплата. Но не видях никоя от тези съдийки да вземе да си върне заплатата – приеха си ги.
По отношение на президента. Много е хубаво, когато президентът се изказва по една тема, а после забравя по друга. Ако имахме импийчмънт този същия президент, който Вие визирахте – не е заяждане, казвам го определено –щеше да иска довършване на мандата или щеше да каже: не, не Конституцията ми дава пълен мандат. Ние като приключим Народното събрание си искаме пълен. Следващият парламент не ни кара да си доизкараме стария. Този президент се изказа, а следващият какво направи точно с ВСС? Наложи наново гласуване за един легитимно избран председател на съд. Каза: може, но понеже не съм сигурен, че Вие сте достатъчно натоварени, че се ползвате с достатъчно доверие, нека следващият. Бях против да се обезличава или да се слага петно, или да се обижда тогава действащият Висш съдебен съвет. По тази логика мога да кажа: ами президентът в последните две години да не издава укази, а да си държи в папка, та да може следващият президент като току-що избран с волята на народа, той да ги узакони. Мисля, че тук не беше редно позоваването на президента. В случая не върви.
ГАЛИНА ТОНЕВА: Може ли само да уточня, че не говорим за този президент. Говорим по конкретна хипотеза, по която е наложено вето.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Конкретната хипотеза е Димитър Узунов и няколко други, които бяха с по-нисък ранг и изведнъж се оказа, че как са си…
ГАЛИНА ТОНЕВА: Не е за заплати, не става въпрос за заплати, не става въпрос за довършване на мандат. Става въпрос за бонус, израстване на по-висока длъжност – само и единствено.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Това самопожертване много е хубаво. Не искам да Ви прекъсвам, защото ще приемете, че по някакъв начин Ви нападам. (Реплики.)
Самопожертването е точно това, което смятате – само хора, които са аристокрация, които са с най-голям ранг, само те имат право да влизат във ВСС и за тях е безпроблемно, че после ще ги върнат на същите места. Всички, които от плебса са си позволили да се съгласят в този ВСС, който е Вашето правителство в крайна сметка, ние се отнасяме към него се отнасяте с добро отношение, Вие към него – зле. Какво лошо има тези хора, които са няколко, след завръщането си, да се върнат. Ние се застъпваме за Вашите колеги, които са с по-нисък ранг, нищо друго не правим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господа съдии, спокойно – след приключване ще имате възможност – оставете ораторът да довърши.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Това просто не е вярно, само ако погледнете последните избори за Висш съдебен съвет, ще видите че поне 1/3 от кандидатите бяха от районно и окръжно ниво – минимум. Имате Гергана Мутафова, избрана от парламента от районно ниво. Мога да Ви изброя поне пет – шест имена на съдии от районно ниво, които бяха кандидати за Висш съдебен съвет.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: И какво лошо има?
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Подложени са на пряк избор пред колегите си. Не казвам, че има нещо лошо, казвам, че просто не е вярно, че няма хора, които да искат да се кандидатират.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Има хора, които искат да има. Защо въртите думите излишно? Казах, че когато се случи някой да не е от най-висшия ешалон, няма нищо лошо, когато приключи мандатът му, поне една степен му дайте нагоре, а не през цялото време да е зависим от хората, които той номинира. Той пет години издига и кадрува, точно тези, които кадрува, после решават неговата съдба. Дайте му поне един шанс нагоре.
ГАЛИНА ТОНЕВА: Пред новия Висш съдебен съвет нямаше нито един представител на Върховния касационен съд. Нито един!
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Каквито сте ги избрали – такива, аз не ги оспорвам и не казвам, че са лоши хора, и не казвам, че няма право да се избират по-нисшите нива.
ГАЛИНА ТОНЕВА: Няма аристокрация, господин Димитров, в съдебната власт. Може би не я познавате отвътре, затова говорите така.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Това, което ние предлагаме, важи само за хората, които са от по-ниските нива, но Вие по никакъв начин не им давате възможност с една степен да се качат нагоре, което е възможност не е задължение. На всяка цена всичко трябва да бъде точно както е досега. Тоест най-добрата промяна е никога да няма промяна.
ГАЛИНА ТОНЕВА: А останалите колеги в съдебната система, които са на същото ниво и които нямат събота, неделя, нямат почивни дни – нямат нищо, те какво да кажат, кой да ги повиши тях?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Вижте, останалите… Не се крийте зад тях. Ние сме 50 човека, от тези 50 все един от нас е номиниран във Висшия съдебен съвет и знаем, че този човек ще отиде и понеже е с нисък ранг, като се върне ще получи един ранг отгоре. През това време ние може би ще го получим – може би не, но един е номиниран, а останалите като продължават да работят дайте да ги уволним след като им свърши мандатът от Висшия съдебен съвет, всички останали, защото останалите са работили, а онези са били във Висшия съдебен съвет. Така ли да бъде? (Реплики.) Ами, защото явно едните работят, а другите във ВСС не работят.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Забележете, че при Конституционния съд е така – без значение на колко години е, конституционният съдия на края на мандата се пенсионира.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ние уважаваме ВСС – Вие не си го уважавате. Ние искаме да им вдигнем… Няма нищо лошо тези хора…(Реплики.)
ГАЛИНА ТОНЕВА: Да, на последния мандат.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, но пенсиониране.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ами не е клуб за пенсионира сега ВСС и не би трябвало да е.
ГАЛИНА ТОНЕВА: Може да си има право на пенсия, но сега това е друг въпрос. Това е конституционно решение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Пак ни изненадахте. Мислех, че като съдии-председатели на състави не бихте допуснали такова говорене. Представете си, че аз пред Вас тръгна така да прекъсвам и да насичам дебата, направо ще ме изгоните като не знам какво и какви санкции ще ми наложите.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Никога не бихте ми го позволите в съдебната зала, сигурен съм.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нека да подредим дебата. Разбирам, че е емоционален. Идеята е, признавам, и затова в голяма степен спекулира господин Димитров-Ревизоро, тук да провокираме дебат, тоест да кажем какво ще стане, защото за нас това предложение по вносител е справедливо, но е минимално справедливото, а оптимално справедливото е това, което сме внесли с Ревизоро. Мислим, че логически и безпристрастно, не твърдим, че познаваме битието на магистрата, ние гледаме отстрани. Ако за Вас е ценен погледът от страни, за нас като зрители това е справедливото. Не знам защо се подозирате. Вие казвате, давате едни или други аргументи, но претеглете ги.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Алинея 2 им прочети.
ГАЛИНА ТОНЕВА: Това не е подозрителност, точно това са аргументи и никога няма да срещнете разбиране в магистратските среди по този въпрос.
КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ: Те нямат нужда от защита – съдиите, които сега защитавате, или прокурорите. Питайте ги. Според мен тази защита, която тук им давате не е поискана от тях, затова сме подозрителни, че се цели нещо друго. Ние не го искаме.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Калпакчиев, ще го дам по по-друг начин, изключително добронамерено го казвам, не искам да ме разбирате погрешно. Аз и Вие сме лейтенанти в едно районно управление. Оказва се, че има процедура, при която синдикатът, който ще излъчва, номинира, излъчва личност. Вие отивате там и се връщате лейтенант, а аз вече съм капитан, а Вие зависите от мен. Защо трябва да Ви върнем на същото място, дайте му поне… И Вие знаете, че като отидете пет години ще работите друго, но ще се върнете и ще получите една звезда. Другите по две по три, а Вие една –това е. Това да са условията. Говорим за тези, които са на най-ниското ниво, за тези хора, които на практика ги връщате в нищото. За мен, отношението, което дадохте към един следовател имаше и един съдия, който беше председателстващ Висшия съдебен съвет беше унизително. Казвам Ви: за мен, това което… Как беше този от Сандански – Узунов ли?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Те го цитираха.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Добре. Унизително беше, но Вие бяхте много щастливи да се случи. Не знам защо.
ГАЛИНА ТОНЕВА: Какво му се случи на него?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не случайно попитах лично съдия Калпакчиев. Имам някакъв спомен за този дебат. Той остана в това положение, просто за да спази принципа и думата си. Но съм дълбоко убеден, че в неговото професионално виждане това е несправедливо. Също така по моето външно виждане също е несправедливо. Все пак с опит един пълен мандат във ВСС, като си бил член на Висшия съдебен съвет, спокойно можеш да стъпиш с ранг върховен съдия.
Разграничихме, че има вътрешна справедливост и външна справедливост, има вътрешни аргументи и външни аргументи.
ГАЛИНА ТОНЕВА: Нашите са тези. За Вашите Вие решавате. Само даваме позицията на магистратите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В такива моменти, особено в този дебат, с който искахме увеличението на възнагражденията, тогава май пак аз и Ревизоро бяхме, аз ядох всякакъв бой, но въпреки това бях с дълбокото убеждение, че това трябва да се направи. Нищо, че средният съдия ще надхвърли заплатата на народен представител, но смятам, че е с++праведливо. Даже бих казал, че в този случай това е повече от щедрост. Това е опит за стабилизиране на доверието.
Приключваме ли дебата? Колеги?
Кое да подкрепим и кое да отхвърлим чисто тактически?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Последното предложение е най-справедливо.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: То е най-справедливо, но нека ни чуят в пленарната зала, нека да имаме възможност и да видим реакциите на Съюза на съдиите, на Върховния касационен съд.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: След приключване на мандата да бъдат освобождавани. Пет години не са работили като съдии, загубили са всякаква квалификация – вън от системата пожизнено!
ГАЛИНА ТОНЕВА: Искате да кажете, че колегите, с които те работят на районно, са по-ниска категория от тях ли?
КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ: Наистина е проблем, че се губи квалификация.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаваме Вашия избор да влезете във ВСС. И като такива Ви уважаваме. Искаме тези с по-ниския ранг, като се върнат да имат един по-висок. Нищо повече. Световен проблем!? Трябва да ги мачкаме, трябва да ги тъпчем. Дайте направо да ги уволняваме!
КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ: Пет години откъсване от работата по правораздаване наистина е проблем. На мен поне ми трябваше и още ми трябва време, за да си възстановя знанията, опита, рефлекса и прочие. Естествено, че много не се губи, но се губи немалко. Аз не бих посмял да отида на по-висока длъжност. Нямам самочувствието, нито знанията да го направя. Наистина, казвам Ви го напълно откровено, без всякаква куртоазия. Така че дори да ми предложат такава възможност, аз…
В крайна сметка работата дори на районния съдия, уверявам Ви, е не по-малко важна и интересна, и сложна дори. В момента са толкова сложни делата – гледане и възобновяване в Апелативния съд на наказателни дела от Районния съд. Мога да Ви кажа, че работата на районните съдии е много важна и много тежка. Там се решават дела с много голям интерес понякога – и човешки, и имуществени, и прочие.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Абсолютно съм съгласен за сложността, но преди да дам думата на господин Димитров, сами Вие себе си запитайте: когато бяхте съдия не член на Висшия съдебен съвет, колко Ваши колеги Ви познаваха и Ви ценяха. Сега, като сте преминал през мандат във Висшия съдебен съвет, колко Ваши колеги Ви познават и най-житейски казано – Ви разпознават.
Оказва се, че в съдийското битие има и това, тоест не е важно да си съдията пчеличка Х, който под лампата седи, пише решения, спазва графика, след това се явява един час в зала, води дело и няма време за никакви контакти, за никакво професионално доказване и комуникация. Оказва се, че и това имало значение.
Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин съдия Калпакчиев, по никакъв начин не се чувствам човек, който може да оценява дейността на съдиите и изобщо с опит в тази посока. Те си работят това, което е необходимо, и го правят добре и на районно ниво, и на всякакво останало. Проблемът е, че когато сменяхме Конституцията дойдоха Ваши колеги и точно така убедително, както Вие, казаха така: „Вие знаете ли този член на ВСС какво работи в съда? Той идва в понеделник, във вторник започва да си стяга багажа, в сряда заминава в София. В сряда и в четвъртък е в София, в петък идва. Вие, ако мислите, че той работи тук, изобщо не работи. Трябва да е постоянно действащ орган, защото излиза иначе, че те се водят, че са в София, ама някакви експерти от тяхно име подготвят всичко, те ходят само да узаконяват дейността“. И се е преминало в годините към постоянно действащ орган. Вие сега викате да минем към такъв орган, където може да си на двете места. Това е друг дебат. На мен ми омръзна – направим го така, след една година го върнем.
Ако проследите промяната на Конституцията в частта съдебна власт ще видите: постоянно действащ – да не е, постоянно действащ – да не е…
Сигурен съм, че сте загубили квалификация, но ако аз съм Ваш враг ще кажа: щом сте загубили – вън от системата! Няма да е справедливо. Нека да намерим златната среда – тези, които не са от най-високия ранг, да не попадат в ръцете на тези, които не са се издигнали своевременно, или пък да не даде Господ, не са гласували за тях по време на номинациите. Имаме и такива случаи.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако се позабавя още ще потретим дебата. (Оживление.)
ХАМИД ХАМИД: Аз го слушам за четвърти път, не знам как ще го потретите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имам предвид трети път в третото гледане на този въпрос. (Реплики.)
Тук идеята не е конфронтация. Идеята е съобразяване. Казвал съм го и минали пъти: насила хубост не става, натрапено добро не е добро. Щом продължават обаче тези предложения да генерират и да идват от един или от друг орган, сега от Инспектората към Висшия съдебен съвет, значи, че не сме решили изчерпателно този въпрос, или не сме го решили достатъчно добре. А инспекторите това казват. Те се ревнуват на база: ние какви сме спрямо членовете на ВСС – контрольори в столичния транспорт, нямаме никакви права!?
Аз исках друго. В интерес на истината признавам, че много по-спокоен щях да се чувствам, ако колегите от съда и от Съюза бяха казали: забравете това, което те наричат свръх бонус, оставете нормалната справедливост, тя ще се приеме един вид наравно или обосновано. Очевидно е, че няма да се приеме, за което ние ще трябва да решим това, което те наричат бонус, а ние – аз и Ревизоро, приемаме за справедливост, дали да бъде във варианта по вносител или да бъде във варианта: най-добрият – Ревизоро!
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на народните представители Емил Димитров и Данаил Кирилов, така наречения голям бонус.
За – 4, против – няма, въздържали се – 4.
Не се приема най-хубавото предложение на Ревизоро и Кирилов.
Предложението за редакция, което е на Вашето внимание, което референтът специално искаше да уточни. В редакцията органите е „съответните органи на съдебната власт“. Това е спецификата и особеността.
Колегата Митев го прави като предложение по чл. 83.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 – предложението, което ни предлагат колегите референти, за редакцията на § 5.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По предложението на колегата Христиан Митев по чл. 83 с уточнението, че иде реч „в съответните органи на съдебната власт“. (Реплика от народния представител Емил Димитров.)
Ако разсъждаваме по тази логика – „съответните“ стеснява възможността. Те го интерпретират, че в редакцията на вносителя е навсякъде по съдебната система.
ХАМИД ХАМИД: Защо да не може навсякъде?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е текстът на вносителя. Затова аз тук няма да гласувам за редакцията на господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз си я поддържам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имате думата преди гласуването, съдия Тонева.
ГАЛИНА ТОНЕВА: Ако може съвсем накратко да уточня, че „съответния орган на съдебната власт“ означава: който е дошъл от прокуратура, се връща в прокуратура; който е от съд, се връща в съд; който е от следствие, отива в следствие. Сега за Висшия съдебен съвет е предоставена възможност да се върнат в който и да е орган на съдебната власт на същата длъжност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Така го и разбираме. Аз лично така го разбирам.
ГАЛИНА ТОНЕВА: Забелязахме, че никой не се върна в съответния от предишния състав на Висшия съдебен съвет. Всички отидоха в други органи. Няма значение, това е по закон. Това е идеята.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Защо? Узунов, който…
ГАЛИНА ТОНЕВА: Той си пожела, той по желание.
КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ: Вече е в Административен съд – Благоевград.
ГАЛИНА ТОНЕВА: Но там с конкурс. И е командирован.
Останалите колеги, по-голямата част, отидоха от прокуратура в съдилища, административни, специализирани и така нататък.
Това е уточнението.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съобразявайте това уточнение на съдия Тонева. Аз го съобразих и затова уточних.
ГАЛИНА ТОНЕВА: „Съответен“ значи да се върнат където са били.
Ако може да допълня само, че в момента по новите правила за конкурси в съдебната власт преминаването от съд в прокуратура става по много по-тежък конкурс и обратно – от прокуратура в съд, от съд в прокуратура става с писмени изпити, със съвършено различна много тежка форма на конкурс. Не е както е обичайната със събеседване на по-горното ниво. Така че това се явява отново бонус.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на колегата Митев по чл. 83, със всички уточнения, които бяха направени и които за мен лично са валидни.
Моля да гласуваме редакцията.
За – 1, против – няма.
ХАМИД ХАМИД: Аз не гласувам.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ревизоро гласува ли? Не гласува.
Въздържали се – 8.
Не се приема предложението за редакция.
Подлагам на гласуване текста на вносителя.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Колеги, ако някой иска да преосмисли гласуването си, ще има възможност след дебата в пленарната зала да стори това.
С това приключихме § 5 – прие се текст на вносител, не се приеха предложения на Димитров и Кирилов и предложения по чл. 83 на Митев.
Пристъпваме към § 6.
Имаме текст на вносител и предложение за редакция.
Имате думата за изказвания, мнения и становища. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносител, заедно с предложението за редакция.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Пристъпваме към § 7 – текст на вносител за чл. 80, ал. 2 и предложение за редакция на Вашето внимание.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносител, заедно с предложение за редакция.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Пристъпваме към предложението на народния представител Хамид Хамид за създаване на нов параграф по отношение на чл. 83, ал. 2
Господин Хамид, ако желае, да заповяда.
Заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми съдии! Сегашната редакция на ал. 2 на чл. 83 възпрепятства и не дава възможност командировани съдии да бъдат включени във въззивни състави. От една страна, ръководителите се мотивират колко важно е, каква необходимост е да се командироват съдиите поради недостиг, от друга страна, Законът възпрепятства включването им във въззивни състави, където освен младшият съдия има и титуляр от съответния съд. Не мога да разбера мотивите на законодателя, когато е приеман този текст за забрана. Мисля, че няма аргументи, които да забранят командировани съдии да влизат във въззивни състави. При условие че те могат да гледат дела в еднолични състави като първа инстанция, не виждам пречка те да участват и във въззивни състави.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Хамид.
Да попитаме нашите гости дали имат становище по това предложение между първо и второ четене? Нямат становище.
ГАЛИНА ТОНЕВА: Само да кажа каква е логиката на законодателя да има ограничения. Принципно, за да се формира легитимно мнозинство на съдебния състав, е редно да бъдат титулярните съдии от съответния съд. И във Върховния касационен съд в момента не се допускат двама командировани да участват в един състав на ВКС. Това е правилото, и от това е изхождал законодателят. А младшият съдия практически все още е с … компетентност.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Преди можеше ли във въззивен състав да има младши съдия?
ГАЛИНА ТОНЕВА: Може.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Може. (Реплики.)
ГАЛИНА ТОНЕВА: Може! Те са във въззивни, там започват обучението си в чисто професионалната кариера. И когато има един младши и втори командирован, вече се оказва, че мнозинството от титулярните съдии е загубено.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Притеснението е следното. По принцип, когато един съдия е командирован, за съжаление, той няма същата сигурност за своя статут, каквато има титулярният съдия на длъжността. Командированият съдия, както е командирован без конкурс, така и може да се върне обратно там, откъдето е дошъл без конкурс, ако някой не е доволен от неговите решения, без да има нужда да се мотивира връщащият го обратно. Когато имаш такъв съдия в тричленен съдия, и имаш и младши съдия, който все пак няма този опит и самочувствие, каквото има един титулярен съдия, имаш само един титулярен съдия, тогава съществува притеснение, че имате тричленен състав, в който мнозинството от членовете има риск да се поддаде на някакво влияние. (Реплики от народния представител Хамид Хамид.)
В първа инстанция си титуляр, а във втора инстанция почти няма еднолични състави при наказателните дела.
ХАМИД ХАМИД: Ще Ви дам следния пример. Облигационни или търговски отношения – той като първа инстанция ще може да гледа дело за един милион между две страни, а като въззивна на районен съд, който е гледал едно дело пак за облигационни отношения за пет хиляди, няма да може да участва. Къде е логиката?
ГАЛИНА ТОНЕВА: Логиката е, че на първа инстанция това
решение подлежи на последващ инстанционен контрол, а голяма част от актовете на въззивната инстанция не подлежат на касационен контрол.
ХАМИД ХАМИД: Колко голяма?
ГАЛИНА ТОНЕВА: Много голям. Специално гражданската материя е по изключение в касационното производство.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: А при наказателните дела, ако потвърдиш първоинстанционната присъда, не отива на ВКС, без значение дали присъдата е оправдателна, или осъдителна.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А може ли да оборите едно друго мое подозрение? Ако аз се притеснявам от това, че двама титуляри в тричленен състав имат определена практика, която, да кажем, е много свързана с една адвокатска кантора и техните искове, не е ли по-добре да кажем в този случай в състава да има смут, да има риск за действителен дебат вътре между тримата?
ГАЛИНА ТОНЕВА: Извинете, но не ми звучи сериозно така да провокираме дебат – с хора, които са зависими пък от своето решение. Много логично е този нетитулярен съдия да се съобрази изцяло с волята на титулярния, за да, както каза колегата, да си осигури по-нататъшната… Това не може да реши проблема, който поставяте. Той е въпрос на морал, приоритет и други подобни, за които имаме други механизми за контрол.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Седнете, в което и да е кафене около Съдебната палата, и ще видите това. Ще видите, и това съм сигурен, че знаете кои кантори с кои състави.
ГАЛИНА ТОНЕВА: Не възразявам. Казвам, че не е това начинът за преодоляване на проблема.
ХАМИД ХАМИД: Само да добавя, господин Председател, ако позволите, че към това предложение ме наведоха няколко председатели на окръжни съдилища из страната, които казаха: „Имаме командировани съдии, не може да ги ползваме – имаме забрана в текста.“ Аз затова съм предложил да отпадне.
ГАЛИНА ТОНЕВА: Да, това е последица от дългите, тежки и тромави конкурси. Там трябва да се търси разрешението. Да се облекчат тези конкурси, да се намери начин бързо да се решат. Вярвате ли, че ние една година работим с командировани колеги, които са избрани на конкурс и са назначени от бившия Съдебен съвет, но не могат да встъпят в длъжност заради обжалванията. Не защото тези колеги не са достатъчно качествени да си работят работата, но въпреки всичко не ги допускаме двама в един състав, защото не е редно. (Шум и реплики.)
Ако си спомним пак там стратегията и другите общи концепции за съдебна реформа, трябваше да се ограничи до минимум командироването. (Реплика от народния представител Хамид Хамид.) Да.
И още нещо, трябва да се помисли за конкурсите. В момента текат едни – изключително са тежки, аз Ви уверявам. Практически виждам колегите, които вече четири месеца не могат да се справят със задачата по конкурса, а цялата колегия изнемогва от натоварване, защото те са освободени от пряката си работа. Нещо там трябва да се прави – в конкурсите.
ХАМИД ХАМИД: И обжалването да се съкрати.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук колкото да давам вяра на съдия Тонева, няма го ВСС да каже обобщени данни и анализ в тази посока. (Реплика от съдия Тонева.) Не се ангажирайте. Нито Вие, нито аз сме ВСС. (Реплики.) По вътрешно убеждение и съвест, да.
Да прекратяваме ли дебата? (Реплики.)
Дебатът е прекратен.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Хамид Хамид за чл. 83, ал. 2.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се това предложение.
Колега Митев, моля Ви да продължите с § 8, 9 и 10
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Колеги, § 8 – текст на вносител, е предложение за редакция.
Изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на § 8, заедно с предложената редакция.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Параграф 9 – текст на вносител, предложение за редакция.
Изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на § 9, заедно с предложената редакция.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Параграф 10 – текст на вносител, предложение за редакция.
Изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на § 10 – текст на вносител, заедно с предложената редакция.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Параграф 11 – текст на вносител, заедно с предложение за редакция.
Изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на § 11, заедно с предложената редакция.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Параграф 12 – текст на вносител, заедно с предложение за редакция.
Изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на § 12, заедно с предложената редакция.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се § 12.
Параграф 13 – текст на вносител.
Изказвания?
Заповядайте, съдия Тонева.
ГАЛЯ ТОНЕВА: Благодаря.
В нашето писмено становище сме изложили сериозен аргумент досежно това предложение. На практика това ни доближава до времето преди 2009 г., когато, до влизане в сила на избора на административния ръководител той не можеше да встъпи в длъжност и това създаваше доста сериозен хаос в съдилища, прокуратури досежно легитимното им ръководство, налагаше се за дълги периоди да се назначават изпълняващи функциите ръководители и така нататък. Ако си спомняте – аз специално рових, исторически преглед на тази норма, тя е променяна няколко пъти и като че ли най-удачният вариант на този текст беше от 2009 г. – приетата редакция, която допускаше встъпване в длъжност на избрания, легитимно избран административен ръководител, встъпване в длъжност и жалбата, подадена срещу неговия избор, да не спира изпълнението. Оттам нататък нека си се развива процедурата по обжалване. Виждаме, че впоследствие според мен над 90% от тези жалби остават без уважение само дето се създава една излишна нестабилност в съответния орган на съдебната власт. Това е нашето предложение. Ако счетете за разумно, текстът да се върне в предходния вариант – от 2009 г.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на съдия Тонева.
Други изказвания, мнения, предложения? (Реплика от народния представител Емил Димитров.)
Желаете ли изказване, колега Димитров? (Реплики встрани от микрофоните.)
Ако няма други изказвания, преминаваме към гласуване на § 13 – имаме само текст на вносител.
Който е да подкрепим текста на вносителя за § 13, моля да гласува.
За – 13, против и въздържал се – няма.
Приема се.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 14 – текст на вносител, и предложение за редакция по отношение на чл. 173.
Имате думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ (встрани от микрофоните): Може би не му е тук мястото, и актът му на произнасяне и непроизнасяне подлежи ли на съдебен контрол?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, да, има логика за срока, но нямаме съгласуване. Би било редно президентската институция да е добросъвестна в този случай.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Ще имаме атака, че засягаме конституционно закрепени правомощия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре.
Подлагам на гласуване предложението за редакция заедно с текста на вносител за § 14.
За – 13, против и въздържал се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 15 – текст на вносител, и предложение за редакция.
Имате думата за изказвания по отношение на чл. 183.
Заповядайте, съдия Тонева.
ГАЛЯ ТОНЕВА: Извинявам се, но понеже нямам пред себе си текстовете на Закона, ние имаме предложения единствено досежно конкурсите за повишаване и преместване. Иначе като цяло Ви подкрепяме в идеята за отпадане на членовете на конкурсните комисии, като сме изложили допълнителни съображения към тези на вносителя. Ние препоръчваме да се помисли за отпадането на хабилитираните учени от конкурсните комисии за повишаване и преместване, защото става въпрос за чисто професионална оценка в работата на магистратите, а не за конкретни научни знания или такива възможности. Те са подходящи, удачни като членове на комисиите при кандидатите за младши съдии, прокурори, следователи и при първоначално встъпване в системата – там нямаме спор. Ако прецените, че предложението е разумно, не знам към кой от двата текста се отнасяше това – може би към § 16. (Реплика от народния представител Христиан Митев.) Ние не можем да кажем, че един прокурор е по-малко правно грамотен от един съдия. Достатъчно е, че им въведохме безумни конкурси с писмени изпити, което според мен е абсолютно недопустимо. Това е моя, и не само моя оценка, но е факт. Или пък един съдия ще отиде прокурор и ще знае по-малко?! Не виждам как е това, но така или иначе това е фактът в момента. Считаме, че не е необходимо участие на представители на научните среди в професионалната оценка на магистратите.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, съдия Тонева.
Колеги, изказвания?
Ако искате, мога да Ви прочета становището на ВКС по § 15 и § 16? Чели сте го.
ГАЛЯ ТОНЕВА: То е по-скоро подкрепа.
ПРЕД. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 15 заедно с текста на вносител.
За – 13, против и въздържал се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 16 – текст на вносител, и предложение за редакция на § 16 по отношение на чл. 189, ал. 5, изречение второ.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на редакцията, заедно с текста на вносител.
За – 13, против и въздържал се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 17 – текст на вносител, предложение за редакция и предложение на народните представители Емил Димитров и Данаил Кирилов.
Имате думата за изказвания.
ГАЛЯ ТОНЕВА: Благодаря.
Само искам да уточним дали с новопредложената редакция за промяна на ал. 3 и съответно ал. 4 от чл. 205, означава, че отпада първоначалната редакция на вносителя?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да.
ГАЛЯ ТОНЕВА: При това положение ние нямаме възражение по новата редакция. Старата беше предложена с оглед подреждане на последователността в стъпките, а при положение че се запазва изслушването, както е сега по ал. 2, нямаме никакви възражения и можем да оттеглим това предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
ГАЛЯ ТОНЕВА: Разбирам, че сте запазили ал. 2 в сега действащия закон, ал. 3 и ал. 4 се изменят по този вариант. Да, това е приемливо и за нас, и можем да оттеглим нашето предложение.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съобразено е в голяма степен, гледам, с това, което сте предложили в становището по § 17.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на Емил Димитров и Данаил Кирилов.
За – 13, против и въздържал се – няма.
Приема се предложението.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с предложението за редакция. (Реплики.)
ХРИСТИАН МИТЕВ (встрани от микрофоните): Правим вече редакция с включване на приетото.
ГАЛЯ ТОНЕВА: Според мен не става ясно, че се изслушва кандидатът.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Кандидатът се изслушва. Това остава – да, тоест правим редакцията с приетото предложение. Ал. 2 си остава от действащия закон.
ГАЛЯ ТОНЕВА: Ал. 3 по предложението на вносител. Понеже Вие предлагате ал. 3 и ал. 4, излиза така, че ако се гледа точно по документа, отпада изслушването. Може би ще се преномерират на 4 и 5.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Четвърта и пета, а втората от действащия си остава.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И в редакцията го има – да, пак е с ал. 3, за изслушването.
Доре, с тези уточнения подлагам на гласуване приетото предложение на Димитров и Кирилов, заедно с текста на вносител и предложението за редакция.
За – 13, против и въздържал се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 18 – текст на вносител, отменя се ал. 6 на чл. 314, предложение за чиста редакция.
Имате думата за изказвания. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносител с редакцията.
За – 13, против и въздържал се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 19 – текст на вносител, и предложение за редакция.
Имате думата за изказвания? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с предложената редакция за § 19, тоест чл. 320.
За – 13, против и въздържал се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 20 – тест на вносител, и предложение за редакция.
Имате думата за изказвания. Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване.
За – 13, против и въздържал се – няма.
Приема се.
Преминаваме към наименование на подразделение „Заключителни разпоредби“ – предложение за редакция: „Заключителни“ да се замени с „Преходни“.
Параграф 21 – текст на вносител без редакция.
Параграф 22 – текст на вносител.
Имате думата за предложения за наименование на подразделението, § 21 и § 22.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението наименованието на подразделението да бъде „Преходни разпоредби“ и текстът на вносител за § 21 и § 22.
За – 13, против и въздържал се – няма.
Приема се.
Това беше по второто четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 954-01-12, внесен от Емил Димитров и група народни представители.
Колеги, поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.

Благодаря на всички и на Върховния съд.
Заседанието е закрито.

(Закрито в 16,40 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов