Стенограма от заседание на комисия

---

ПРОТОКОЛ
№ 87

На 27 март 2019 г., сряда, от 15,00 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 954-01-11, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 28 февруари 2019 година.
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по правни въпроси господин Данаил Кирилов и заместник-председателя господин Христиан Митев.

* * *

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси при условие на чл. 33, ал. 2, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Получили сте проект на дневен ред. Имате думата по предложението за дневен ред.
Няма изказвания. Закривам дебата. Подлагам на гласуване дневния ред. 11 гласа за, против няма, въздържали се няма. Дневният ред е приет.

Пристъпваме към точка първа и единствена от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 954-01-11, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 28 февруари 2019 година.
Гости по тази точка от дневния ред: от Министерството на правосъдието госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателството“ и госпожа Митка Захарлиева – началник-отдел „Сътрудничество по гражданскоправни въпроси“, от Министерството на икономиката госпожа Людмила Пеовска – главен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“ и госпожа Милена Методиева – държавен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“, от институцията на омбудсмана на Република България госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, госпожо омбудсман, добре дошла! Госпожа Десислава Филипова – адвокат, госпожа Веска Волева – адвокат, госпожа Цонка Ковачева, госпожа Полина Гочева, и госпожа Александрина Вълчева. От Върховния касационен съд съдия Тотка Калчева – председател на Първо търговско отделение на Върховния касационен съд, от Софийски градски съд съдия Албена Ботева и съдия Валерия Братоева, от Софийския районен съд съдия Александър Ангелов – председател на Софийския районен съд, и съдия Филип Савов; от Камарата на частните съдебни изпълнители господин Стоян Якимов – заместник-председател на Камарата и госпожа Мария Цачева – член на Съвета на Камарата. От Асоциация на банките в България госпожа Ивелина Марцева – главен секретар, госпожа Елеонора Христофоров – юрисконсулт, от Сдружение на потърпевшите от частните съдебни изпълнители и съдебната система „Солидарност“ господин Ивайло Илиев, госпожа Светла Миланова – адвокат, адвокат Данчо Стоянов и адвокат Владислав Янев; от Общобългарска фондация „Съгласие“ господин Завен Астадуров, и на господин Астадуров добре дошъл. Тук присъстват и адвокат Валя Гигова и адвокат Камен Добрев. Вероятно има гости, които не съм успял да представя или да не са се вписали в списъка с гостите, ако желаят, винаги имат възможност да се представят.
Докладвам Ви за постъпили становища по Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 954-01-11, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 28 февруари 2019 година.
Комисията за защита на потребителите подкрепя законопроекта.
Министерството на икономиката е представило становище в подкрепа на Законопроекта като сочи, че предложените промени в Закона за защита на потребителите са във връзка с установени от Европейската комисия несъответствия при транспонирането на директивата.
Становище от съдии от Софийския районен съд – съдиите Константин Кунчев, Филип Савов и Васил Петров са представили становище в подкрепа на Законопроекта, като излагат подробни коментари и предложения за редакции по внесените текстове.
От адвокатска кантора „Лалев и партньори“ изразяват резерви по част от предложените текстове и правят конкретни редакционни бележки и други предложения.
Дружествата от групата на ЧЕЗ в България подкрепят законодателната инициатива по отношение на предложенията за промени в заповедното производство, правят редакционни бележки за прецизиране на текстовете и разграничаване на случаите, когато заявител в заповедното производство е електроразпределително или електроснабдително дружество.
Становище от Нотариалната камара на Република България прави искане за прецизиране на разпоредбата на чл. 501а от ГПК относно правото на съдебния изпълнител да продава вещи чрез публична продан без изпълнителен лист.
От Асоциация на банките в България считат, че предложените промени засягат интересите на големи групи лица и институции, и промените ще доведат до затруднения при събирането на вземания, като представят обобщени данни от заповедните производства, водени от банковите институции.
Уважаеми колеги, как предпочитате – да дадем първо думата на омбудсмана или да пристъпим съобразно Правилника към представяне от името на вносителите? Аз Ви предлагам да дадем думата на омбудсмана, защото инициативата на вносителите беше проекция на инициативата на омбудсмана и на Министерството на правосъдието.
Госпожо омбудсман, заповядайте.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността да представя внесения Законопроект за промени в Гражданския процесуален кодекс, който е изготвен и базиран на предложения, изработени от моя екип и екип от експерти, адвокати и магистрати. Вече имах такава възможност в предходно заседание на Правната комисия, така че днес ще се опитам да бъда кратка и в случай, че има въпроси, да отговоря на тях.
Ясен е проблемът, съществува дисбаланс в българското законодателство и по-специално в Гражданския процесуален кодекс между интересите на икономически силните субекти – монополни дружества, бързи кредити, мобилни оператори, колекторски фирми, банки и финансови институции, и гражданите в качеството им на потребители. Този дисбаланс е особено в частта на съдебни събирания на дължими суми към тези монополисти, като изцяло законодателството в момента е в полза на икономически силната страна. Особено тревожна и несправедлива, драстична е ситуацията в отношенията между гражданите и банките, защото банките разполагат с абсолютната привилегия само въз основа на едностранно изготвен документ, извлечение от сметки, да се снабдят със заповед за незабавно изпълнение с изпълнителен титул срещу длъжника и въпреки неговите възражения да започнат принудително събиране и осребряване на неговото имущество. Преди две години, през 2017 година, когато заедно с Вас в Правната комисия бяха направени промени, насочени към ограничаване на правомощията на частните съдебни изпълнители, поех ангажимент, че следващата стъпка, която ще предприема, ще бъде срещу свръхпривилегиите на монополистите и на банките в законодателството и предложеният законопроект е в резултат на това мое поето обещание към българските граждани.
Какво предлага Законопроектът? Всъщност тук трябва да се отбележи, че много мощен тласък на това наше законодателно усилие даде Европейската комисия, която през януари излезе с официално предупреждение по отношение на България, че нарушава европейското законодателство и по-специално директивата за неравноправните търговски клаузи, и че ако в рамките на два месеца не бъдат предприети действия и не бъде отчетен напредък, ще следват стъпки в тази процедура, като е ясно, че може да се стигне и до осъждане в съда на Европейския съюз, а също така и последната фаза от тази наказателна процедура е налагане на имуществена санкция на България, която може да бъде изчисляване на дневна база.
Какво включват предложенията? Тъй като сме в хипотезата на първо четене, няма да представям всяко едно предложение поотделно, но се опитваме с предложението да решим проблемите, които имат гражданите в съдебните процедури, инициирани от монополисти, и особено от банки, и да отговорим на изискванията на Европейската комисия. Предлагаме четиристепенна защита срещу неравноправни търговски клаузи, четири възможности длъжникът да бъде защитен от съда, включително служебно в случай, че договорите с монополист или с банка съдържат неравноправни клаузи. Всъщност това е и една от основните критики на Европейската комисия, че макар за съда и в момента да съществува задължение да следи служебно за неравноправни търговски клаузи, предвид процедурата по 410 и по 417 на практика той не е в състояние да го прави. Затова сега предлагаме да бъдат включени изисквания за представяне и по 410, тоест от бързи кредити, колектори, монополисти договорите с потребители, цялата прилежаща документация, допълнителни анекси, общи условия, така че съдът да може служебно да проверява за неравноправни търговски клаузи, като същото изискване съществува и в чл. 417 – банката да бъде длъжна да представи договора с клиента, плюс абсолютно всички други документи, които са относими към техните отношения, включително общи условия, допълнителни споразумения и, естествено, извлечения от сметки.
Предлагаме също така сроковете, в които длъжникът може да направи възражение срещу претенцията и в 410, и в 417, да бъдат удължени. Това също е изискване на Европейската комисия, тъй като се смята, че двуседмичният срок е твърде кратък за едно лице, особено без юридическо образование, да може да организира своята защита срещу икономически по-силна страна, каквито са монополистите и банките.
И трето и най-важно предложение: предлагаме длъжникът с възражение не само срещу монополист по 410, но и срещу банка по 417 да може да спира принудителното изпълнение. Това също е едно от изискванията на Европейската комисия за промени в българското законодателство, тоест гражданинът наистина да има ефективна защита срещу неравноправни клаузи и срещу нарушение на потребителските права, като да му бъде осигурена възможност да спре принудителното изпълнение, защото в хипотезата на сега действащото законодателство често длъжникът, макар да е доказал, че не дължи, не дължи тази сума, или че има неправилно изчислена лихва, или че има неравноправни търговски клаузи, до окончателното произнасяне по неговите твърдения, по неговата съдебна претенция вече неговото имущество е отдавна продадено и на практика той е не е в състояние ефективно да се защити.
Предлагаме също така да бъдат направени промени в чл. 415. Това са едни нови правила, които предложихме на предните промени на Гражданския процесуален кодекс, които да защитят длъжника срещу неговото неприсъствено осъждане или, казано с други думи, хора да бъдат съдени без да знаят. Само че отново практиката доведе до крайности, тъй като във всички тези случаи се назначават особени представители, които също не осъществяват връзка с длъжника. На практика изходът и от исковото производство реално е същият, без да може длъжникът да бъде ефективно защитен в това производство, а, от друга страна, вече заради силата на присъдено нещо той вече няма шанс да докаже, че е платил или че не дължи тази сума. Така че на практика е в хипотеза да плаща два пъти и освен това да бъде натоварен със сериозни съдебни разноски. Затова предлагаме друго законово решение, което да даде възможност на длъжника във всеки един момент, в който реално знае, че срещу него е отправена съдебна претенция, да може да възрази, неговото възражение да спре изпълнението и така неговите интереси и неговите права да бъдат реално защитени, защото той би могъл вече в рамките на исковото производство наистина да противопостави на кредитора всички възражения и всички доказателства, с които разполага.
Това са основните предложения, но както всеки от Вас се е убедил, преглеждайки предложения проект от народни представители, освен докладваните от мен и на предходно съдебно заседание предложения за промени и освен внесения проект във вариант 1 са направени други предложения, алтернативни предложения. Използвам случая още на първо четене категорично да възразя срещу тях и особено срещу тази част от предложенията, които изключват възможността за спиране на принудителното изпълнение при възражение на длъжника. Не знам откъде са се появили тези предложения, предполагам, че това е предложение на Министерството на правосъдието, тъй като при предното обсъждане тук в Правната комисия имаше подобен анонс от заместник-министъра на правосъдието. Но аз съм длъжна да предупредя, че ако бъдат приети тези предложения, не просто ще се случи поредната имитация на промени срещу свръхпривилегиите на банките и на монополистите, но на практика и ще се обезсмислят изобщо тези промени. Това от една страна.
От друга страна, няма да успеем да излъжем Европейската комисия. Има ясни очаквания, включително и по отношение на възможностите на длъжника да спира принудителното изпълнение, като Европейската комисия в нейното становище от 25 януари казва изрично, че очаква принудителното изпълнение да може да бъде спирано, докато се извършва съдебната преценка относно потенциалното нарушение на потребителското право. И други констатации, че това е един от основните пропуски в законодателството, които не дават възможност реално длъжникът да спре принудителното изпълнение, докато доказва на банката, че се е издължил, че не са отчетени всички негови вноски, или че в договора между него и банката има неравноправни клаузи, които реално правят договора нищожен.
И тъй като аз имам доста горчив опит в работата по тежки законопроекти, особено когато от другата страна стоят сериозни икономически интереси, аз нося отговорност, и нося на бой, била съм атакувана и справедливо, и несправедливо многократно по отношение на работата на различни законопроекти, но този път искам просто да предупредя, че не съм съгласна Правната комисия и Народното събрание да си измият ръцете с направените от мен предложения. Просто този път няма да го допусна. Ще има санкции от Европейската комисия и няма да нося нито аз, нито моят екип, нито групата, която изработи тези предложения, отговорност за направените промени. Реално ако не се даде възможност на длъжника да спира принудителното изпълнение, отново и ножът, и хлябът ще останат в банката. И отново това ще бъде прието като неизпълнение и несъобразяване с изискванията на Европейската директива и България ще влезе в наказателна процедура.
Така че много моля народните представители, много моля юристите от Правната комисия, има време между първо и второ четене, да преосмислят предложения вариант 1, защото наистина отговорността, ако той стане факт, от всички последващи събития и за българските граждани заради свръхправомощията на банките и монополистите и последиците за България заради осъждането от Европейската комисия ще бъде на съвестта и на имената на тези, които ще направят тези предложения. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо омбудсман.
Вие освен омбудсман имате огромна парламентарна практика. Финалът не прозвуча много парламентарно, особено на по-чувствителните народни представители. Опасявам се ако те тръгнат да се чувстват притиснати, заплашени, обезпокоени.
Разбираме това, че защитавате конкретна кауза. Исторически погледнато назад същност Вие имате поглед и към аргументацията на вносителите, които са инициирали пък заповедното производство назад във времето, тоест имате база и за сравнителен анализ, така че пък ще е по-лесно вероятно да търсим баланс. Потвърждавам от името на вносителите, че вариантът, който Вие посочвате като първи, е от работната група към Министерството на правосъдието. Нашата цел беше да реагираме своевременно и на двете инициативи, и всъщност в законодателната инициатива да се отрази работата и на тези две институции, за да имат пък народните представители възможност за преценка, за избор, да не кажа за предпочитания в резултат на анализа и вътрешното си убеждение.
Същевременно съм… Не, ще спра ще спра дотук. Колеги вносители, желае ли някой да направи представянето накратко на Законопроекта за първо четене?
Колега Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Със Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс се цели търсенето на баланс между интересите на кредиторите и длъжниците в заповедното производство и въвеждане на служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в договорите с потребители. В края на януари 2019 година Европейската комисия е уведомила България, че следва да предприеме мерки за отстраняване на противоречащата на правото на Европейския съюз съдебна практика във връзка с липсата на възможност за съдебна проверка на вземанията, основани на неравноправни клаузи в договорите с потребителите.
С действащите разпоредби на Гражданския процесуален кодекс режимът на заповедното производство не гарантира в достатъчна степен, че съдът ще следи за наличие на неравноправни клаузи, както и за грешки при изчисляването на размера на дълга, произтичащ от потребителски договори. Със Законопроекта ще се осигури по-добра защита на длъжника от злоупотреби на икономически по-силната страна, като се създава задължение на съда за извършване на проверка в заповедното производство относно наличието на неравноправни клаузи.
Предвижда се удължаване на сроковете за подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение, както и на частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение. Създава се допълнително изискване към заявителите да представят пред съда договора, от който произтича вземането им, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. Предлага се когато длъжникът не бъде намерен на постоянния адрес и е уведомен чрез залепване, производството да не води автоматично към исков процес, а да се осигури възможност на длъжника да възрази на по-късен етап. С Проекта на закон се правят изменения в Закона за защита на потребителите с цел привеждане на разпоредбите му, въвеждащи изискванията на директива 9313 ЕИО в съответствие с практиката на съда на Европейския съюз по прилагане на директивата. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, колега Митев.
Предлагам да дадем думата на гостите и институциите, които са изявили желание, присъстват на този дебат, и след това на народните представители. Имате ли възражения, колеги? Не. Добре.
Заповядайте, колеги от Министерството на правосъдието.
ДАНИЕЛА БЕЛЧИНА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както вече беше споменато, този проект е резултат на официалното уведомително писмо за образуване процедура за нарушение, № 2018-4083, на Европейската комисия за несъответствие с изискванията на Директива 9313 ЕИО на Съвета от пети април относно неравноправните клаузи в потребителските договори в заповедното производство. В Министерството на правосъдието бе извършен внимателен задълбочен анализ на посоченото несъответствие с българското законодателство, като темата беше обсъдена и в работната група, която се занимава с промените в ГПК. В резултат на това в Народното събрание е внесен законопроект, който обединява предложенията на Министерството на правосъдието, на Министерството на икономиката и на омбудсмана.
Становището на Министерството на правосъдието е, че подкрепя предложенията, които са внесени от него, като за нас е важно в текстовете да е видно и ясно, че се спазват препоръките на Европейската комисия, точно да отговарят на направените препоръки, тъй като препоръките на Европейската комисия този път са изключително подробни и касаят конкретните текстове. Така че за нас е важно да се отговаря на следните препоръки, тоест към заявленията по 410 и 417 да се прилагат договорът и общите условия, съдът служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи на всеки етап от заповедното производство както служебно, така и по искане на длъжника. Освен това за нас е важно да бъдат удължени сроковете, което е изрична препоръка на Европейската комисия в заповедното производство.
Аз мисля, че до тук нямаме никакви различия в тази най-обща позиция с омбудсмана, но Министерството на правосъдието възразява срещу предвиденото предложение на омбудсмана по 420 възражението да спира във всички случаи, с изключение на три хипотези, изпълнението. Според нас такова изменение на закона би изменило логиката на заповедното производство като алтернатива на воденето на исково производство. Като резултат от това изменение заповедното производство ще стане непривлекателно за кредиторите, които ще бъдат принудени при всяко подадено формално възражение да водят исково производство. Длъжниците от своя страна ще бъдат принудени да понесат повече съдебни разноски, включително по-високи държавни такси, депозити за експертизи, адвокатски възнаграждения и други.
Увеличаването на броя на исковите производства за сметка на заповедните би довело и до увеличаване натовареността на съдилищата. Намаляването на натовареността на съдилищата е заложено като проект на стратегическа цел на Висшия съдебен съвет в изпълнение на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. Министерството на правосъдието има различно предложение относно действието на подаденото възражение срещу заповед за изпълнение. Предлагаме допълнения на разпоредбата на чл. 420, насочени към създаване на предпоставки за реална защита на правата на длъжника, който е потребител. Това е ограничаване на възможната гаранция като условие за спиране на изпълнението до размер не по-голям от една трета от размера на задължението, изрично предвиждане, че съдът може да спре изпълнението, ако искането за спиране или частната жалба се основава на съществуването на неравноправна клауза в договор с потребител. По този начин съобразяват и препоръките за осигуряване на по-висока степен на защита на правата на потребителите. Аз мисля, че с така предложените промени ние напълно отговаряме на изискванията на Европейската комисия в тази част от нейния доклад.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на госпожа Белчина за становището, което представи на вниманието на Комисията по правни въпроси.
Отношение към становището ли желаете или искате да вземете становище въобще?
ЗАВЕН АСТАДУРОВ: Отношение към становището.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре. Нека да направим така: всеки от гостите да има възможност на изказване, така че, ако желаете изказване, становище – заповядайте.
ЗАВЕН АСТАДУРОВ: Благодаря Ви.
От Общобългарска фондация „Съгласие“ сме изцяло съгласни с Проектозакона, предложен от Мая Манолова. Не сме съгласни с Министерството на правосъдието. Що се касае за проектозакона на госпожа Манолова, в последния параграф по отношение на заповеди за изпълнение, влезли в сила преди 31 юли 2017, разпоредбата на чл. 423 не се прилага. Просто ние искаме да се прилага! Да се прилага и назад! Това е единствената забележка по проектозакона на госпожа Мая Манолова.
Нещо, което искам да добавя и знам със сигурност, че това е спорен момент, доста спорят съдиите по него, това е триинстанционният процес при заповедното производство. Просто трябва да го има това нещо. Получава се една много добра защита на така наречените длъжници и сме убедени, че това трябва да се случи, защото сам по себе си двуинстанционният процес, особено след като има и частни съдебни изпълнители, които се явяват съдии в Софийски градски съд, примерно, или там в окръжните съдилища, възможността за корупция, даже мога да кажа, при тях и шуробаджанащина, е много голяма и заради това длъжникът губи постоянно дела, въпреки, че не може да докаже, дори не може да е допускан, тъй като са закрити заседанията, не е допускан, в едно открито производство да каже и когато, примерно, застане и съдията каже „не, ти не си прав“, наистина да стисне ръката и да стане, и да си замине, и да каже „Вземете всичко, това е Ваше право“. Тоест не е защитен.
Другото, което е, отново апелираме, вече трети път го казвам, законова уредба, чрез която се спира принудителното изпълнение при започнало разследване от ОЛАФ и/или наказателно дело пред национален съд. Това просто трябва да се случи, няма как… Дори и Вие да не го направите, след две-три години ще го направим, след една година ще бъде направено.
Друго – което така си мисля, че нямат право Министерството на правосъдието да защитават така добре банките, чрез този чл. 420, защото, както казах и предния път, какво се получава на практика? ОББ си продава лошите задължения на 6%, представяте ли си? И въпреки това излизат на печалба. Ето, Вие, господин Председател на Правната комисия, сте завършили математическа гимназия, за което, между другото, Ви уважавам, защото и аз съм завършил, Вие сметнете за какво иде реч!
И моля веднъж завинаги да се защити най-после така нареченият длъжник и той да докаже, че не е или е в един открит съдебен процес, а не така, между другото, инкогнито, завоалирано да се случва всичко това нещо. Особено за потребителите, там вече нямам… Може би тези неща, които искаме, трябва да са задължителни – триинстанционен процес при заповедно производство. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на господин Астадуров за неговото становище. То е доста радикално и силно и, общо взето, така като резюме представено. То е, бих казал, за пълната отмяна на заповедното производство… (Реплики.) Е, може да вървим към по-фундаменталня промени и...
ЗАВЕН АСТАДУРОВ: В общи линии най-продаваната книжка е тази точно ГПК. И най-простият българин сигурно я е прочел няколко пъти. А има хора, които четат от 9-10 години европейско право, и които не са завършили юристи, но са много по-добре подготвени от всички юристи в България! (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само секунда, по реда на…
ЗАВЕН АСТАДУРОВ: Между другото за тази шуробаджанащина въобще и това, което се шири в Софийски градски съд, мога да дам и примери, имам ги тук, в чантата са ми, примери с такива определения и решения на един и същ състав на Софийски градски съд.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Умишлено не направих бележка за Вашето изказване. Ясно е, че лично сте засегнат от постановени съдебни актове, но в тази зала се стремим не само да уважаваме съдебната система, но и да възстановяваме доверието към съдебната система. Така че моят съвет е да не използваме такива квалификации, които най-малкото не са обосновани и подриват това доверие. В споровете винаги има една страна, която, образно казано, печели, и друга, която губи. Важно е обаче законът да е спечелил, тоест да е приложен правилно. И винаги за засегнатата страна ще бъде или несправедлив закон, или съдът несправедлив. Затова има инстанционен контрол, разбира се.
Но няма да се отклоняваме, защото вече имаме много искания за становища за изказване – от екипа на омбудсмана, от Асоциацията на банките в България, от Министерството на икономиката, адвокат Гигова и адвокат Миланова.
Добре, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА ФИЛИПОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа, важният акцент, който поставя Европейската комисия с изтъкнатият довод, че нашето право не съответства на правото на Европейския съюз, касае именно липсата на възможност да бъде спряно принудителното изпълнение при наличие на непотвърдено със съдебен акт вземане. Така че за да отговорим на тези изисквания, за мен единственият път е да се приемат предложение от нас варианти, а не вариантът на Министерството на правосъдието, тъй като за потребителя е невъзможно да представи обезпечение в размер на една трета от дълга.
Тука бих искала да вдигна обаче и други въпроси, свързани с потребителската защита, които считам, че трябва да бъдат разгледани, за да се даде адекватен и пълен отговор на изискванията на правото на Съюза.
Първият проблем, с който ние, практикуващите адвокати, се сблъскваме, е обстоятелството, че спорът между банка и потребител се квалифицира като търговски и оттук производствата, които се гледат по реда на търговските спорове, тоест в кратки срокове, се извършва размяна на книжа, кратки срокове, които са удачни за един търговец, който има високо ниво на професионална подготовка, има назначени професионалисти, може да се обърне към професионални консултанти, и потребителят, който винаги съдът на Европейския съюз е отчитал, че е по-слабата страна в търговския оборот от гледна точка на наличната информация, с която разполага.
Вторият проблем, с който ние се сблъскваме, е липсата на достъп до касационен контрол именно поради въведения праг от 20 000 лв. за търговски спорове. Да, има и противоречива съдебна практика. Някои състави на ВКС отчитат качеството на потребителя и допускат дори и спорът да е в границата между пет и двайсет хиляди лева. А за един потребител тези 20 000 лв., които са на ниска стойност спрямо един търговец, който развива търговска дейност, за него това са 36 минимални работни заплати или дохода, който той би получавал в рамките на три години. Виждам, че този проблем е повдигнат и от съдиите, колегите съдии Кунчев, Савов и Петров във внесеното от тях становище, като те са и предложили един много удачен вариант на законова промяна, който да даде гаранция, че потребителите ще имат право на касационен контрол за законосъобразност на въззивните актове, които много често се отклоняват от практиката на Върховния касационен съд, от практиката от преюдициалните заключения на съда на Европейския съюз, тъй като въззивните състави осъзнават, че над тях е само Господ.
Колегите са предложили една удачна редакция, а именно в чл. 113 от ГПК, където е уредена подсъдността на потребителските спорове, да бъде добавена разпоредба, че това се касае за спорове от гражданскоправен характер, които следва да се разглеждат по общия ред, както и че в чл. 280, ал. 3, точка първа от ГПК след думата „граждански дела“ да се добавят „включително дела между търговец и потребител“, както и изрично да се разпише в главата за търговските спорове, че исковете на и срещу потребители се разглеждат по общия ред. Считам, че ако не се предвиди този механизъм, потребителят няма да бъде достатъчно защитен, няма да се постигне уважаване, зачитане на принципа на ефективност на правото на Съюза, гарантиращо високо ниво на потребителска защита.
Следващият проблем, който считам, че трябва да бъде разрешен, е свързан със задължителната практика на съда на Европейския съюз, който счита за несъвместимо законодателство на държава членка, която допуска срещу потребител да бъде издадено изпълнително основание само въз основа на запис на заповед, като на практика в нашия 417 по този начин са поставени нещата срещу един потребител, без да е налице потребителският договор, тоест без съдът да може да извърши служебна проверка дали са налице неравноправни клаузи или други клаузи, нарушаващи потребителските права, да се снабди кредиторът с изпълнително основание. Колегите съдии също имат един готов вариант, а именно в разпоредбите, регламентиращи Закона за потребителския кредит и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, изрично да се разпише, че записите на заповед в отношението потребител и търговец са нищожни.
И следващия проблем, който повдигам, и който не е разрешен с нашите предложения, ще бъда максимално кратка, е, че съгласно задължителни преюдициални заключения на съда на Европейския съюз съдиите трябва още на ниво заповедно производство да могат и служебно да събират доказателства. Така че считам, че и в тази насока трябва да се предприемат законодателни мерки. Искрено се надявам някои от Вас, дами и господа, да припознае тези предложения, изложени от колегите, и предложени от самата мен. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на адвокат Десислава Филипова.
Приемаме като факти, като аргументи за разсъждения това, което казахте, но искам да подчертая, че макар да има впечатлението, че сме на второ четене, ние сме на първо четене все още. Това впечатление остава заради обстоятелството, че институцията на омбудсмана и по тяхно, и по наше желание имаше възможност да представи проекта пред Правната комисия, в резултат на което той беше подписан от народни представители. Оставаме отворени за този дебат в детайлите.
Заповядайте.
ИРИНА МАРЦЕВА (Асоциация на банките): Благодаря, господин Председател.
Ще се съобразя напълно с Вашите два апела, макар и неявно изразени, да бъдем малко по-кратки и да се съобразим с това, че става въпрос за разглеждане на законопроекта за първо четене. Ние се подготвихме, както обичайно, предварително нашето становище е изпратено както до Народното събрание, така и днес до представители на медиите. Така че аз по никакъв начин няма да занимавам присъстващите с детайлите от него, но ще наблегна само на няколко принципни момента.
Очевидно и безспорно за всички е, че трябва да се направят промени, които да отговорят на очакванията на Европейската комисия, че съдилищата ще могат да следят за неравноправни клаузи в договори и тогава, която извършва принудително изпълнение на всеки един момент за такава част от вземането, която касае такива клаузи, съответно то да бъде спряно и да не се извършва такова изпълнение. По това мисля, че никой от присъстващите няма спор, че такава уредба трябва да се предвиди в ГПК, която да гарантира, че винаги това ще се случва, тъй като знаем, че в момента то се случва, но няма явно разписано задължение съдилищата да го извършват.
Също така при заповедното производство те трябва да имат и механизъм, по който това да се прави. Оттук нататък обаче всички предлагани изменения според нас трябва да бъдат много внимателно анализирани и обсъждани, тъй като те не се налагат и не са свързани с констатацията на Европейската комисия за несъобразяване с решения на европейски съдилища, а са по-скоро въпрос на наша собствена местна преценка за тяхната целесъобразност и ефективност. По никакъв начин аз не бих се асоциирала с някои от предложенията, включително и такива, които чухме от Министерството на правосъдието, тъй като те не отговарят на нашите виждания, нито са инспирирани от нас. Напротив, нашето становище например, тъй като два или три пъти чух такъв упрек към нас, ние сме посочили, че не приемаме този вариант, който се оказва, че бил на Министерството на правосъдието за промени. Това е съвсем леко отклонение.
Важното и същественото, което искам да кажа, е, че промените така, както разписани, на места създават впечатление първо, че те не се отнасят само и единствено за потребители, а изобщо за всякакъв вид длъжници. Аз държа да се подчертае това и да се изтъкне, че предлаганите изменения в ГПК, макар и да касаят банките, в никой случай не касаят основно тях. Това сме го подчертали не само в нашето становище, но и в данните, които успяхме да съберем с помощта на нашите членове относно състоянието на принудителните изпълнения, в каква част от случаите се получават възражения от длъжници, в каква част те са уважени от съда. Както виждате, за 2018 година броят на уважените от съда възражения от длъжници срещу принудително изпълнение на банки е около 50, тоест говорим за този размер в рамките на държавата за цялата последна година при около три милиона и нещо активни кредити, тоест кредити, по които все още има взаимоотношения между кредитори и длъжници.
Така че определено когато говорим тук за промени в начина на призоваване, в начина на изпълнение и така нататък, трябва да си даваме сметка, че едва ли само и единствено тези промени са насочени към банките. Може би в някаква степен това звучи популярно и изглежда атрактивно за представяне пред общественото мнение. Но, от друга страна, по данни на Камарата на частните съдебни изпълнители знаем, че делата, по които те събират вземания, за миналата година статистиката им показва, че под 10% са банкови, тоест 90 и повече процента от случаите, по които те извършват принудително събиране, са на граждани, търговци, държавата и общините за този тип вземания, които се събират чрез тях.
Така че нашият апел е да се излезе от това русло, в което се опитват някои да вкарат промените и да се разглеждат те по-широко, тоест как те касаят обществото, какво ще се случи с натовареността на съда, какво ще се случи с другите последици, които могат да възникнат, защото не само банките, но всеки един гражданин и всеки един търговец може да изпадне в ролята на кредитор, който има необходимост да събира принудително вземане.
По отношение на тези вземания, които конкретно касаят банките и техния ред, ние също сме изразили в становището си мнението, че трябва да се подходи много внимателно и да сме наясно с последиците от това да заличим на практика бързото изпълнение и да преминем към скъпия, бавен и неизгоден за длъжниците, както и за кредиторите исков процес, без това да е необходимо. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на главния секретар на Асоциацията на банките в България.
Министерството на икономиката – заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕОВСКА (Министерство на икономиката, отдел „Политика за потребителите“): Добър ден! Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С проекта на Закона за изменение и допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс се изменя и допълва Законът за защита на потребителите. Целта на промените е да се приведат разпоредбите на Закона за защита на потребителите в пълно съответствие с разпоредбите на Директива 9-3-13 относно неравноправните клаузи на потребителските договори, потребителските договори с практиката на съда на ЕС по прилагане разпоредбите на Директивата. Предложеният проект отразява констатациите на Европейската комисия, съдържащи се в официално уведомително писмо за стартиране на процедура за нарушение № 2018-40-83 във връзка транспониране в националното законодателство на разпоредбата на чл. 3, параграфи 1 и 3 и на чл. 5, трето изречение от Директивата, чрез разпоредбите на чл. 143 и чл. 147, ал. 2 от Закона за защита на потребителите.
Предложената нова редакция на чл. 143 на Закона за защита на потребителите има за цел да подчертае ясно, че преценката относно неравноправния характер на клаузите в договори, сключени с потребители, не е обвързана със списъка на неравноправните клаузи, който се съдържа в точка от 1 до 20 на същия член. Това се постига чрез обособяване в чл. 143 на две алинеи. Съгласно предложението разпоредбата на алинея 1 на член 143 ще урежда общите критерии за неравноправност на клаузи в договори, сключени с потребители, докато разпоредбата на алинея 2 на същия член ще съдържа списък на клаузите, които се считат за неравноправни във всички случаи. Така предложената редакция на чл. 143 на Закона за защита на потребителите ще направи ясно разграничение между критериите за неравноправност на клаузи в договори, сключени с потребители, и списъка на клаузите, които се считат за неравноправни, и ще подчертае недвусмислено, че прилагането на общите критерии за неравноправност на клаузите в договорите с общи условия не зависи от клаузите, посочени в списъка по алинея 2, а именно точка 1 до 20.
На следващо място с проектозакона се предлага създаване на нова алинея 3 в чл. 147 от Закона за защита на потребителите. Целта на тази алинея е да се предвиди, че по отношение на искове за защита на колективните интереси на потребителите по чл. 186 и чл. 186а от Закона за защита на потребителите не се прилага принципът, заложен в разпоредбата на чл. 147, ал. 2, съгласно който при съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
Предвидените промени в разпоредбите на чл. 143 и 147 внасят по-голяма яснота и не допускат възможност за противоречиво тълкуване при прилагане разпоредбите на Директива 9-3-13, и не на последно място съобразени с практиката на съда на ЕС по прилагане разпоредбите на директивата. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на колегата Пеовска.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ще кажа няколко думи – че, първо, с този закон или без този закон българският съд трябва да следи за неравноправни клаузи и в това няма никакво съмнение. Така че ние няма да внесем някаква новост в българското законодателство като го предвидим изрично. След като неравноправните клаузи са квалифицирани като нищожни, а има изрично задължение и за заповедния съд досега да следи за тях, практиката на ВКС – търговско отделение, които се занимават най-вече с тези спорове, е толкова последователна, толкова непротиворечива, че не буди каквото и да било съмнение, че всеки български съдия трябва да се занимае с въпроса, когато разглежда потребителски спор.
И ако трябва да кажем много честно как стоят нещата, първо, голяма част от въпросите при анкетата от 2015 бяха отправени и касаеха знанията на българския съд. Само че българският съд от 2015 до 2019 толкова много е напреднал в знанията и уменията си, че няма никакво съмнение, че той правораздава като всеки друг европейски съд.
А всъщност какво се случва сега със Законопроекта? Пред маската, че ние променяме Закона, за да защитим потребителите, които тъй или иначе си имат защита, нямам нищо против да прецизираме текстовете, се оказва, че тези текстове ще рефлектират не само по отношение на потребителите, а и един много, много широк кръг лица, каквито са търговците. Защо? Защото идеята, която има омбудсманът, простото възражение до доведе при всички случаи до спиране, с изключение на случаите на държавата и общините, не само, че е недостатъчно добре обмислено, защото засяга много по-широк кръг правни субекти, независимо, че акцентът е върху банките, ще Ви дам няколко примера. Сега си представете, че сте си продали недвижимия имот и в него е предвидено отсрочено плащане. И какво се надява продавачът – ако случайно пък не му плати купувачът, да отиде и да се снабди със заповед за изпълнение и бързо да си получи продажната цена, защото в 417 изрично е предвидено, че нотариалните актове, които съдържат задължения за плащане, са основание да се издаде заповед за незабавно изпълнение. Представете си сега, че сте един съделител, който е получил, се е съгласил, брат му или сестра му да получат дял и собственост от имота, но пък той ще получи една сума пари в един срок от два-три месеца и се надява да се случи това и най-вече затова е подписал този договор. И сега се оказва, че онзи, който има да дължи пари точно по такива задължения, които са абсолютно безспорни с оглед формата на договора, ще се окажат в ситуация да отидат да водят дълги и томителни спорове. Не стига, че трябва да водят дълги и томителни спорове, ами отгоре на това няма да могат да си съберат вземането, защото принудителното изпълнение ще бъде спряно. И това под маската на защита на потребителите.
И нека да кажем още нещо. Като се спре принудителното изпълнение срещу търговци, какво следва оттук насетне? Ами след това следва несъстоятелност, защото като не можеш да направиш нищо в рамките на един разумен срок на принудителното изпълнение, което и без това е достатъчно дълго, единственият начин, до който ще прибегнеш, е да отидеш в несъстоятелност. Само че в момента тече мониторинг на несъстоятелността в България по линия на структурните фондове и той казва, че ние имаме огромна междуфирмена задлъжнялост, защото нямаме добро принудително изпълнение и отиваме в тежките процедури по несъстоятелност, които продължават повече от 10 години.
И на последно място, с което ще приключа, всичко друго очаквах, но не очаквах, че точно омбудсманът ще внесе противоконституционен текст. Конституционният законодател на два пъти е имал основание да се произнесе, и повод да се произнесе, по разпоредби на ГПК по въпроса за третиране и равнозначно, равноправно третиране на частните общински и частните държавни вземания с останалите вземания. Така в решение № 3 от 2008 година надълго и нашироко Конституционният съд е разсъждавал по разпоредбите на чл. 17а, алинея първа и втора от Конституцията и разпоредбата на чл. 121 и изрично е заявил, обявявайки за противоконституционна тогавашна на чл. 84, която прави разграничение между частните вземания на държавата и останалите частноправни субекти относно таксите по делата, еднозначно е казал, че държавата, общините за частните си вземания са еднакви по права и задължения с правата и задълженията на частноправните субекти.
И какво ще се окаже, ако приемете тази разпоредба? С едно просто възражение ще се спре изпълнението на частноправните субекти, независимо дали е банка или е друг частноправен субект. През това време държавата и общините за своите частни вземания ще могат да продължат принудителното изпълнение и, естествено, да се удовлетворят при всички останали частноправни субекти. При положение че имаме две конституционни решения, които са се занимавали с този въпрос, на мен ми се струва изключително неразумно дали ще е на първо или на второ четене, не знам в каква процедура ще се коментират тези текстове, Народното събрание да приеме текстове, които отнапред е ясно, че са противоконституционни. И тогава какво – ще стои – банка ли ще е, дали ще е частноправен субект, ще стои и ще чака, защото неговото изпълнение ще бъде спряно, а имуществото през това време на търговеца или на потребителя ще бъде осребрено – дали за публични, а пък сега се оказва и за частни вземания на държавата и общините.
Затова моето становище, не възразявам и по отношение на останалите текстове, които касаят потребителите, независимо, че считам, че и досега тези разпоредби трябваше да бъдат спазвани…
ЗАВЕН АСТАДУРОВ: За това има особени залози! За какво говори госпожа Гигова? … Тя подвежда в момента.
ВАЛЯ ГИГОВА: Е защо да подвеждам? Да съм казала нещо, което не е вярно?
ЗАВЕН АСТАДУРОВ: Има особени залози, които защитават търговеца. Да си направи търговецът… Как банката си прави особени залози?
ВАЛЯ ГИГОВА: Е, и като направи какво?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Астадуров, не влизайте в диалог!
ЗАВЕН АСТАДУРОВ: Моля Ви се, не говорим за…
ВАЛЯ ГИГОВА: Не ме прекъсвайте, аз не Ви прекъснах!
Особените залози са вид обезпечения, които се реализират извънсъдебно, но и съдебно. Така че особените залози не касаят физическите лица, не намират приложение там, а не забравяйте, че с последното изменение на Закона за особените залози се въведе средното правило, ако има образувано дело по реда на ГПК или производство по несъстоятелност, не може да се провежда изпълнение по реда на ЗОС.
ЗАВЕН АСТАДУРОВ: Ама Вие ми давате некоректен пример за това… Защо…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Астадуров!
ВАЛЯ ГИГОВА: Защото говоря за търговци.
ЗАВЕН АСТАДУРОВ: За кого говорите, за търговеца или за…
ВАЛЯ ГИГОВА: То е едно и също едно!
ЗАВЕН АСТАДУРОВ: Давате некоректен пример!
ВАЛЯ ГИГОВА: Ама няма да влизам в режим на диалог с Вас! Аз не Ви прекъсвах!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ама влизате непрекъснато! Ако господин Астадуров продължи, ще го изгоня, включително с квестори! Защото действително Вас никой не Ви прекъсна.
ВАЛЯ ГИГОВА: Искам да довърша по отношение на гаранциите, които са предложени от Министерството на правосъдието. В Министерството на правосъдието в рамките на работната група, в която аз също участвам, обсъждахме два варианта за спиране. Първият вариант е при наличието на неравноправни клаузи, където няма никой от нас съмнения, че трябва да бъде спряно принудителното изпълнение, ако се установи от съда, нека да имаме доверие на българския съд, а пък дали може да прецени дали има или не неравноправни клаузи. Това, което в повече е предвидило Министерството на правосъдието, е да се намали размерът на сумата, която се внася като гаранция, когато не се позовава искането за спиране на неравноправна клауза, а когато се иска спиране поради предлагане на обезпечение. И предложението на Министерството е да се облекчи положението на длъжниците, и да не бъде целият размер на вземането, а да бъде една трета. Специфицирам, че се касае за две абсолютно самостоятелни основания за спиране в разпоредбата на 420.
И по отношение на сроковете на няколко думи. Аз съм абсолютно съгласна, че тези срокове са твърде кратки. Още при представянето на Законопроекта от омбудсмана предложих да се удължат и други срокове в рамките на изпълнителното производство, тъй като, пак ще дам класическия пример, неразумен е тридневен срок за възражение срещу сметка за разпределение, защото за три дни нито взискателят, нито длъжникът може адекватно да организира защитата си, да направи проверка и да направи възраженията. Така че трябва според мен законодателят да помисли между първо и второ четене за удължаване и на други срокове, тъй като те са твърде кратки.
По отношения на разпоредбата на 433, знаете какво стана с тълкувателното дело, което каза, че възбрани се заличават само в изрично предвидените от закона случаи. Аз Ви казах и предния път, в момента се занимавам с проблемите на НАП. Изпълнението на държавата на публичните изпълнители след юли миналата година е спаднало с повече от 30%, защото на въпроса на купувачите на публична продан ще заличите ли възбраните, отговорът е „ще видим“ и поради тази причина никой не иска да участва в публични продани, така че моля законодателно да помислите сериозно в тази насока. Това е, приключих.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за становището.
Уважаеми съдии, не разбрах кой от двамата ще говори първи – председателят на Софийски районен съд…
ТОТКА КАЛЧЕВА (Съдия във Върховния касационен съд): Аз съм участвала в Комисията, най-общо казано, която изработи първоначалното становище на държавата, което беше предоставено на Европейската комисия. Действително, както каза и адвокат Гигова, от 2015 година досега настъпиха много промени. За колегите съдии няма абсолютно никакво съмнение по въпроса, че съдът следва да извършва служебна проверка за неравноправните клаузи в потребителските договори. Единственият проблем е, че на етап разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение съдът не разполага с възможност да извърши тази проверка, защото в хипотезата по чл. 410 към заявлението не се прилагат документи. Така, че за мен препоръките, така както аз разчитам писмото на Европейската комисия, трябва да бъдат в две посоки: законодателно изменение в процесуалния закон, в който да се предвиди, че и при заявление по чл. 410 и по 417 тогава, когато претендираното вземане произтича от потребителски договор, този договор, общите условия към договора и всякакви документи, които имат значение за съществуването на вземането, следва да бъдат представени със заявлението.
Съдът на Европейския съюз в последователната си практика, когато казва, че националният съд следи служебно за неравноправни клаузи, изрично посочва, че това е, когато съдът има фактически и/или правни обстоятелства, на които да стъпи. Не съществува друга възможност, освен да се представят на заповедния съд документите, от които съдът служебно да извлече тези фактически или правни обстоятелства, за да извърши преценка за евентуално неравноправен характер на клаузата в потребителския договор.
Към настоящия момент след първоначалното становище, което депозира държавата пред Европейската комисия, има изключително богата практика на съдилищата, които имат служебно произнасяни неравноправни клаузи, но в хипотези по чл. 419 ГПК при обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение и хипотези по чл. 420 по искане за спиране на изпълнението. Така че в тази посока има развитие съдебната практика или това е първият опорен пункт да се предвиди възможност да се представят документи със заявлението.
И вторият голям проблем, който представлява за мен и препоръка, и това, което разчитам в писмото на Европейската комисия, е възможността длъжникът да може да поиска спиране на принудителното изпълнение на всеки един етап от производството, докато то не приключи с влязло в сила съдебно решение. Предложените два варианта дават различни разрешения на този въпрос, а в частта трябва ли всяко възражение, независимо от това какво е качеството на длъжника – потребител, търговец или друго физическо лице, което не е потребител, да спира изпълнението или спирането да става в определени хипотези, това е малко извън писмото на Европейската комисия, тъй като не касае неравноправните клаузи в потребителските договори. Така както е предложен вторият вариант на 420, всяко едно възражение да спира принудителното изпълнение, това е въпрос на законодателна воля – желае ли законодателят да не се провежда принудително изпълнение при подадено възражение, но това не произтича пряко от препоръките на Европейската комисия. Но това, на което искам да обърна внимание, подаденото възражение и от търговец ще доведе до спиране на принудителното изпълнение по начина, по който е формулиран текстът в момента. Не се събира вземането, натрупват се лихви върху вземането и търговецът изпада в несъстоятелност.
Освен това има една хипотеза, при която длъжник е търговец, който не се ползва с потребителска защита, но са дадени обезпечения, поръчителство, ипотека или физическо лице е встъпило като съдлъжник в договора и отговаря солидарно с търговеца. Тук какво правим – няма разрешение, спира се въобще принудителното изпълнение или трябва да се помисли в един вариант, при който спирането на принудителното изпълнение да бъде само в полза на потребителя или той да направи искане за спиране на принудителното изпълнение именно основавайки се на неравноправни клаузи в потребителския договор.
Само ще отворя скоба все пак да кажа, че в примера, който дадох, длъжник е търговецът, а имаме поръчител физическо лице, невинаги това физическо лице ползва потребителска защита, защото съгласно практиката на съда на Европейския съюз ако това физическо лице, което е поръчителство за дълг на търговеца, е управител на дружеството или има значително участие в капитала на търговското дружество, то не се ползва с потребителска защита, тоест, когато се гласува принципно по единия от двата варианти за спиране, моля да имате предвид тези съображения.
Но независимо от това кой от вариантите ще се приеме за спиране на принудителното изпълнение, според мен е удачно да се помисли за преходна разпоредба, според която да се даде възможност длъжникът по висящите искови производства да може да направи искане за спиране на принудителното изпълнение, след като му е изтекъл срокът за това. Първоначално моето лично виждане беше, че ако не се стигне до вариант възражението да спира принудителното изпълнение, то категорично трябва да се предвиди една възможност по всяко време, докато е висящо исковото производство, длъжникът да може да направи искане до съда за спиране на принудителното изпълнение и това му искане да бъде основано наред с всички останали хипотези и на твърдението за наличието на неравноправна клауза в потребителския договор.
И само още едно нещо: предложението, което е направено за изменение на Закона за защита на потребителите, е мотивирано с препоръки на Европейската комисия. В писмото на Европейската комисия да, действително, в крайната част на това дълго писмо, е дадена такава препоръка, но преди всичко когато се четат съображенията, тя е свързана изцяло с невъзможността да се извършва служебна преценка за неравноправната клауза. Законът за защита на потребителите в частта за неравноправните клаузи транспонира Директива 93-13 почти дословно, а изменението, което се предлага, общият текст на неравноправната клауза да бъде в алинея първа, а изброяването на отделните клаузи, които са неравноправни, да бъде в алинея втора, според мен по никакъв начин не допринася за някаква яснота. Още по-малко може да се твърди, че по този начин българският законодател отстранява пропуск, който е направил при транспонирането на Директивата. А изрично чл. 143, давайки определението за неравноправна клауза, казва „като“ и започва изброяване в точка от първа до 18-та, и отделно има точка 19, която казва „други подобни условия“. За никого в съдебната практика не съществува съмнение, че изброяването е примерно. Това изброяване в сега предлаганата ал. 2 повтаря списъка към чл. 3, § 3 на Директива 93-13, в който изрично е посочено, че той е непълен и неизчерпателен, дословно го повтаря, даже имаме въведени два допълнителни примера, които дори не съществуват в приложението към директивата. Благодаря.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Може ли само нещо да попитам?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на съдия Калчева.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Само един въпрос да ѝ задам?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще влезем в друг режим, ама Вие знаете.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Той е много кратък, само с „да“ или „не“.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, но на микрофона.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Вие тези препоръки или на Европейската комисия сте чели, или нещо друго? От 25 януари.
ТОТКА КАЛЧЕВА: От 25 януари 2019 г.
ВАЛЯ ГИГОВА: Може ли едно допълнение? (Шум и реплики на изключени микрофони.)
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: …Тук е казано на три места ясно, че ефективното средство за защита включва спиране на принудителното изпълнение.
ТОТКА КАЛЧЕВА: Аз това въобще не го оспорвам.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Е точно обратното казахте! На такова изискване за спиране от Европейската комисия не се предявява към законодателството.
ТОТКА КАЛЧЕВА: Ако съм била неправилно разбрана, ще ме извините, искам да повторя. По отношение на потребителите въобще не става въпрос, не се подлага на съмнение, че потребителят трябва да има възможност по всяко време на висящността на процеса да иска спиране на принудителното изпълнение. Моето изказване беше в посока, че така, както е формулиран текстът, ще настъпи спиране на изпълнението и в случаите, в които длъжникът е търговец.
ЗАВЕН АСТАДУРОВ: Какво лошо има в това?
ТОТКА КАЛЧЕВА: Аз обясних, пак не искам да влизам в режим… Аз обясних, че това е въпрос на законодателна воля, но в писмото на Европейската комисия не е казано „във всички случаи спирайте принудителното изпълнение“, казано е да се спира принудителното изпълнение тогава, когато длъжник е потребител.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Районният съдия господин Филип Савов.
ФИЛИП САВОВ: Нека първо председателят…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Разберете се, защото сте все пак в отношение на съдия и административен ръководител. Ние в политиката имаме ясни правила – след началник не може да се говори, но тук не сте в такава субординационна връзка, така че не смея да давам препоръки.
РЕПЛИКА: Ние сме малко по-различно, всъщност сме равни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Абсолютно, да.
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми участващи в това заседание! Съвсем накратко се спирам на един друг въпрос. Преди малко се запознах със становище на Асоциацията на банките, което е постъпило, в което са изложени възражения и срещу промените, касаещи чл. 415 от ГПК и чл. 423а от ГПК. Или, казано накратко, да се отстъпи от идеята ако не бъде намерен длъжникът при опит за връчване, автоматично да се отива винаги към установително производство. Дори е посочено в становището, че такова нещо би обезсмислило заповедното производство. Аз смятам, че този извод не почива на някакъв сериозен анализ на данни. Смятам, че към настоящия момент с оглед на направените промени през 2017 година по-скоро има отзив от заповедни производства. Това може да бъде ясно видяно в отчетите на съдилищата. Но идеята на тези промени, които бяха направени 2017 година, доколкото си спомням аз, беше основно да бъдат защитени по-добре правата на длъжниците. Сегашната идея всъщност е едно доразвиване, надграждане на тази идея, тъй като в хода на прилагане на новия закон всъщност се видяха някои, да речем несъвършенства, които не са били очаквани. И най-вече установителното производство не предполага добра защита на длъжника, тъй като назначеният особен представител не разполага с конкретна информация за правоотношението, той няма връзка с длъжника, не може да го защити и накрая достигаме до това, че се акумулират много повече разноски за експертизи, за възнаграждения на особен представител, видимо пет-шестстотин или 1000 лв. се добавят към дълга без реална защита.
Освен всичко това накрая се стига и до създаването на сила на присъдено нещо, така че няма как и впоследствие длъжникът, ако се появи отнякъде и разбере, да се защити. Сегашната идея смятам, че е много по-балансирана и за длъжника, и за кредитора, тъй като създава една ефективна защита за длъжника – когато той реално узнае за това, че срещу него има издадена заповед за изпълнение, да може да се защити, а гарантира и кредиторът, тъй като много по-бързо той пристъпва към изпълнение, започва това изпълнение, най-малкото се налага от обезпечителни мерки, които гарантират, че той може да събере своето вземане.
Пак казвам, за мен тази защита е много по-балансирана, много по-добра и за длъжника, ефективна, а всъщност по някакъв начин гарантира интересите и на кредиторите. Това е.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на съдия Ангелов за неговото становище.
Съдия Савов.
ФИЛИП САВОВ: Благодаря Ви.
Да, няма отношение на директна субординация, а и с колегите, с които сме депозирали становището, сме работили що-годе самостоятелно, то е достатъчно дълго – 25 страници. За сметка на това сега депозирахме едно още малко допълнение с още малко предложения, но както господин Кирилов резюмира в началото, то като цяло намира проекта за изцяло положителен, и че отговаря на изискванията, които следват от правото на Европейския съюз. Бележките ни са по-скоро редакционни и имаме някакви идеи как да се намери по-добро гарантиране на правата и на двете страни в процеса, например би могло да се задълбочи в самите текстове на разпоредбите прилагането на служебното начало от съда както първоначално, така и във всеки последващ момент при спиране на изпълнението.
И също така нещо, което е видно от текста на писмото от 25 или 24 януари на комисията, че следва да се следи не само за очевидна неравноправност, но и когато е налице вероятност за такава. Добре, по-бързичко ще гледам да кажа.
Би могло да се мисли да се отговори на изискванията на европейското право и в някакви други насоки. Както спомена адвокат Филипова, има едно решение относно записите на заповед. Трябва да помислим дали то ни касае пряко и как евентуално да му отговорим. Има различни варианти. Също така на правото на жилище, което също в писмото е акцентирано, че единственото жилище следва да бъде по-защитено, може би само за времето на незабавното изпълнение. И всъщност наистина има развитие в светоусещането на ставите и в разбирането за европейското право, но също така има и противоречива практика на съдилищата, за което колеги са сигнализирали Върховния касационен съд. Така че е хубаво да има законодателна намеса, според мен, за да се изясни съвсем ясно какво иска законодателят.
По отношение на критиките, които се оправят към Законопроекта и основно в становището на банките, което беше публикувано първоначално, наистина може би има някои редакционни неточности там, където не е уточнено дали редакцията касае само потребители или и търговци, но примерно аз не разбрах възражението срещу Преходната разпоредба по отношение 423а, защото тя казва точно обратното: старите дела остават по стария ред, новото възражение важи само за новия ред. Може би е неясно написана или може би да може да се работи. Но според мен наистина има нужда от тази промяна, защото да не следва автоматичен исков процес след заповедния, освен по причините, които изброиха колегите – че се оскъпява, че се стига до сила на присъдено нещо, която после е необорима.
Всъщност точно в тази връзка са налице и произнасяния на Европейския съд на правата на човека срещу България, които сме цитирали, че назначаването на особен представител не винаги гарантира правата на длъжника и тук би могло да се помисли. Може да се помисли и върху задължението за срока. Аз по-скоро се замислих за срок от порядъка на давностния, не 6 месеца, както сте написали, но сигурно би могло да се мисли.
За да завърша – изложили сме подробни съображения. Това, което си мисля сега, че може да направим, е да извадим от тях само редакциите за да е по-лесно, ако някой иска да се съобрази с тях. Това вече е за второто четене.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на съдия Савов за становището и за стремежа да се съобрази с времето. Регламент за време не прилагаме, нищо че в Правилника има такъв регламент. Разчитаме на подредеността на нашите гости, не прилагаме Правилника. Затова пък общо взето председателя много често го критикуват и често работим и до по- до късно.
Адвокат Миланова.
СВЕТЛА МИЛАНОВА: Аз искам да изкажа становището на гражданите, които са в нашето движение. По принцип сме категорично против становището на Министерството на правосъдието, тъй като то е твърде лобистки изготвено и ако измести становището и предложението на омбудсмана, това означава, че просто ще се обезсмисли нашата сбирка тук за пореден път, тъй като 2015 година, както знаем, имаше проучване, имаше запитване от Европейската комисия. Две години имаше една дипломатична совалка, с която да обясняваме какво е нашето производство и как всичко е наред. Стигна се до 2017 година, когато се направиха някакви лобистки пак лекички промени в Гражданския процес, които не защитиха длъжника. И сега отново сме тук на тази маса.
Ако се стигне до този момент, че отново се измести това, което предлага омбудсманът и се приемат такива лобистки лекички изменения, които просто да замажат очите на Европейската комисия, това явно няма да стане, защото ако нашият глас тук не се чуе в парламента, ние отново ще сигнализираме и отново ще пишем до Европейската комисия и пак ще стигнем до този затворен кръг. Така че според мен трябва да бъдем по конструктивни и в момента сме се събрали, за да дадем възможност как реално българският гражданин като потребител да има възможност да защити своите права. Ние в момента нито казваме, че заповедното производство трябва да бъде махнато, нито че банките нямат права, нито че банките не могат да си събират взиманията. Просто да се даде възможност на българския гражданин като потребител да има възможност да си каже думата и да възрази. Към настоящия момент по така създадената процедура в заповедното производство това не се случва вече 10 години и искаме нещо съвсем елементарно и нормално, което да позволи на българския гражданин да се чувства като европейски гражданин. Това, което става за европейските граждани, да става и за българските граждани.
Така че това предложение на Министерството на правосъдието е повече от неприемливо. И пак ще се върна в същата позиция, няма повече да отнемам думата на другите, но само това да кажа, че ние пак ще сезираме Европейската комисия, ако това се случи, и то веднага ще го направим.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, направете го! Този тон и интонация беше държана още, ако не се лъжа, през 2016 година. Имаше, в момента не ги виждам, няма да ги персонализирам, колегите бяха от сдружения с по един човек, но тъй или иначе, тръгна тази инициатива. За тези две или три години имаме кореспонденция и движения по процедурата, за да се стигне до уведомлението от комисаря Юрова.
Но няма да се съглася с този тон! Това е комисия към парламента и би следвало Вие като адвокат да зачитате мястото, където пледирате. По тази причина ще си позволя и следния въпрос: собственикът на хеликоптер, който го е дал като обезпечение, потребител ли е?
СВЕТЛА МИЛАНОВА: Нека да не излизаме в такива…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Е къде излизаме? Къде излизаме?
СВЕТЛА МИЛАНОВА: Не, не, да не влизаме в някакви битовизми за правата на длъжниците и в момента да започваме лични казуси кой имал хеликоптер, кой нямал хеликоптер, колко хеликоптера, това какво значение има?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, лошо е, че Вие глобализирате от лични казуси, искате да обърнете, да достигнете до общия извод и до общо правило, което да е валидно за всичко. Ето това е проблемът в този дебат.
СВЕТЛА МИЛАНОВА: Не, в този дебат е, че казуистиката за 10 години достигна дотам, че да покаже, че правата на потребителите са нарушени. Ние не искаме нищо повече от това потребителят да има възможност в този процес…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ама моля Ви се, преди бяха длъжници, сега са потребители! Да, ще прецизираме текстовете и ще отделим понятията, но имайте предвид, че за да се стигне до такъв оборот, който да генерира собственост на едни или други активи, трябва да има равнопоставеност на страните и не да ме плашите, че тук…
СВЕТЛА МИЛАНОВА: Ама не, ние не говорим за конкретни случаи, не знам защо решавате в момента…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Че Европейската комисия не знам какво щяла да направи пак…
СВЕТЛА МИЛАНОВА: Ние пак сме пред наказателна комисия.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А Европейската комисия още нищо не е направила!
СВЕТЛА МИЛАНОВА: Ама ние сме пред наказателна процедура!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ама моля Ви се, нека да не хиперболизираме! Като застанете като адвокат Филипова пред телевизионната камера, тогава ги говорете тези неща, макар че и тогава няма да е коректно това твърдение. (Реплика от омбудсмана Мая Манолова.)
Госпожо омбудсман, аз не живея пред телевизионните камери. Има колеги, които живеят в телевизионните камери, не съм забелязал. Била ми е вдясно камерата.
Господин Астадуров, няма да Ви дам думата. Накрая ще Ви дам да вземете окончателно становище, специално за Вас или специално за господин Ивайло Илиев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Каква е тази дискриминация, специално за този, специално за онзи…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Те са потребители, длъжници, пострадали, инициатори, генератори и така нататък.
Аз съм против това съдебната защита – успешна или безуспешна да се пренася по конкретно дело в парламентарните зали. Би следвало тук да боравим с друг вид данни – такива, които са обобщени, обработени и водят до една по-висока степен на анализ и респективно на заключение. И благодаря на всички, които са представили в становищата такива данни. Там се вижда, в интерес на истината, тежестта и на отделните видове изпълнителни производства, и на отделните видове задължения. Но съм противник срещу това, че значи може неразумно да подписваш всякакви условия, за да вземеш едни пари или да придобиеш един актив, а след това ще казваш: „О, аз имам потребителска защита, аз съм длъжник и Вие скачате на главите на длъжниците“. Имаше политици преди, които имаха много добри такива изрази за тази ситуация, няма да ги повтарям сега и не е коректно да го правя.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Е да де, ама има становище на Европейската комисия, което е в този смисъл.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо омбудсман, аз допускам това становище да се интерпретира в този дебат колкото си искате, толкова разширително. И виждате, че защото сме на първо четене, гледам да не влизам, въпреки че някои от ораторите се опитват да поставят едни конкретни…
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Въпреки че Ви бута отвътре да влезете.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Е, бута ме, но ето, тук колеги ми пишат „Стига толкова демокрация, приложи правилника“. Някои от тях и напуснаха, за да не слушат толкова демокрация, но сме на първо четене, нека всички заинтересовани да имат възможност да изразят своите становища, но все пак в нормите, ако не на правилника, то на правния ред и на добрите нрави.
Ще дам думата по реда! Тук имаше още искания.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Искам процедура по начина на водене.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма да Ви дам процедура по начина на водене, а ще Ви оставя да водите за 10 минути както пожелаете.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз не съм либерален като колегата Кирилов, смятам да се придържам стриктно към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, не към правен ред, общо казано, не към някакви други норми. Искам да чуя изказвания от хора и от гости, които не са вземали становище до този момент. Всички останали имаха достатъчно време, без да бъдат ограничавани, да вземат становище. Някой, който не е вземал становище?
Адвокат Волева, после от Камарата на частните съдебни изпълнители.
ВЕСКА ВОЛЕВА: Не мисля да бъда чак толкова коректна. Направи ми впечатление, че някои от защитниците на банките, включително и Министерството на правосъдието и вездесъщата Валя Гигова също, защото аз не разбрах от чие име се изказва... (Реплики.)
Като адвокат? Не, може би цялата адвокатска колегия тук трябва да дойде тогава, защото друг път се изказва пък от името на омбудсмана.
Първо, действително има мнение на Европейската комисия и ние трябва да съобразим с него.
И, второ, каквото и да говорим, лихвите в България са изключително високи. Те са високи затова, защото има точно този ред за събиране на вземания, при който банките могат да правят каквото искат. И понеже казах, че няма да съм политически коректна, както знаете бивш председател на Асоциацията на банките даде 30 милиона на една фирма, която след три месеца отиде и се вля в другата, която всъщност му продаде апартамент на безценица, а може и без пари, защото той няма задълженията, които задължения имат държавата и общините! Оттам тръгва всичко. Тази безотговорност с този 417 по отношение на банките тръгва именно оттам. Нямат място банките, след като нямат такива задължения. Той нито е бил задължен – не само той, а всички – нито е бил задължен да подава декларация за конфликт на интереси, нищо не е бил задължен! Какво му пречи, след като е частно образувание, да вдигне лихвата толкова, колкото си пожелае? И оттам нататък потребителите, ама не само потребителите, а и фирмите…
И госпожа Гигова казва тука, че чрез странични казуси ние си решаваме нашия казус! Защо по нотариален акт не може да изпълниш… Оставете нотариалния акт. Банките объркаха цялата система в България! Те нямат място там! Това не са безспорни вземания! Цялата наша драма тръгва от това, че ние ги набутахме в безспорните вземания и се чудим как да излезем. И аз усещам едно безподобно лоби, което във всяка ситуация, на всяка цена е тук, за да защитава банките. Пак Ви казвам, не искам да съм политически коректна, знаете въпроса с апартамента, защо този човек от нашите пари даде 30 милиона на една току що образувана фирма, купи си от „Артекс“ и след това тази фирма се вля в „Артекс“? Не говоря за другите неща.
Нямат място банките там! И сега с госпожа Мая Манолова и екип се опитваме да направим страшни…, някакъв напредък и тук виждаме нравоучения! Ние сме дошли тук да си кажем мнението. Аз не искам пък някой да ме нравоучава. И евала на колежката, която стана и каза, и аз казвам: ще продължаваме да пишем! Никъде в Европа няма такива лихви! Банките нямат място там! И ако искате да бъде изчистена процедурата, защото ние пак в казуистика се набутахме, в страшна казуистика, този оттам, онзи оттам, това е само един първи етап, който е недостатъчен…! Недостатъчен! Този текст го няма никъде по света. И затова няма такива лихви.
Моля Ви се, значи заради банките ние ще обърнем с хастара навън ГПК само и само да ги превърнем към този казус, към онзи, към трети. Нямат място там. И тогава Хампарцумян няма да си купува апартамент без да разберем и няма да даде 30 милиона от нашите пари! Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на адвокат Волева.
Лично обяснение на адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Няма да коментирам „вездесъщата Валя Гигова“, употребената дума, само ще кажа 2 неща.
Това, което в момента колеги адвокати предлагат, е следното. Аз ги разбирам колегите адвокати, и аз съм адвокат. Колкото повече възражения, колкото повече спрени дела, толкова повече адвокатски дела и хонорари. Това може да е добро за адвокатите, ама не е добре за държавността…
ВЕСКА ВОЛЕВА: Само искам да добавя, госпожо Гигова…
ВАЛЯ ГИГОВА: Момент, не съм свършила! Не Ви прекъсвах…
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Моля Ви, не влизайте в диалог! Не влизайте в диалог! (Реплики на изключени микрофони.) На микрофона, ако обичате!
ВАЛЯ ГИГОВА: Какво предлагат в момента? Лихвата се забавя, законната е 10%. Лихвите по кредити колко са в момента, колеги? Между 3 и 6 процента!
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Адвокат Гигова, на микрофона!
ВАЛЯ ГИГОВА: Лихвите в момента са базите между 3 и 6 процента – ипотечните и потребителските кредити. Какво предлагате в момента? Вследствие изваждане на заповед за изпълнение каква лихва се начислява – законна! Колко е тя – 10%. Като спрете делото по време на целия процес, колко пъти по 10% ще се начислят? Пет години! Това в полза на потребителите ли е, бе, колеги адвокати? (Реплики.)
Абсолютно невярно е, че е в интерес на потребителя. Никой няма интерес да плаща лихва два пъти повече от договорната дори сред Вас. Това се предлага.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Камарата на частните съдебни изпълнители.
СТОЯН ЯКИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Камарата на частните съдебни изпълнители по принцип подкрепя мотивите на вносителите, но трябва да се имат предвид няколко съображения.
На първо място ще започна с това, че според мен в доклада на Европейската комисия има някои неточности, а според нас и неразбиране на последните промени и изменения в ГПК от 2017 г. и затова апелирам към Министерството на правосъдието да ги съобрази в отговора си до Комисията.
На първо място аз и Камарата считаме, че не е удачно да се удължава срокът за подаване на възражения срещу издадена заповед за изпълнения. Както знаем, възражението е бланково и не е необходимо да се обосновава. Има образци, които са опростени и няма никаква правна сложност в попълването и подаването им. Няма и такава препоръка в този смисъл и на Европейската комисия. Препоръката е по-скоро в сроковете за обжалване на определенията за издаване на заповеди за изпълнение и възможността за спирането им. Поради това считаме, че е по-удачно единствено удължаване на сроковете по чл. 419 и 420 от ГПК.
На следващо място според нас предложението на омбудсмана за автоматично спиране на изпълнението при подаване на възражение по чл. 420 и създаването на чл. 423а ще доведе до неефективност на съдебното изпълнение и на правосъдието като цяло. Знаете, че едно от изискванията при приемането на България в Европейския съюз бе именно да се повиши ефективността на правосъдието, поради което и в нашето законодателство бе транспонирано заповедното производство съгласно изискванията на регламент 18-96 от 2006 г., а и бе създадено по тази причина и частното съдебно изпълнение. С приемането на направеното предложение би се обезсмислило заповедното производство, което ще доведе до изключителна натовареност на съда с искови производства, българският гражданин наистина няма да бъде европейски гражданин, защото ще получи правосъдие след 10 години, а не след месеци. Считаме, че е по-удачно предложението на Министерството на правосъдието да се намали размерът на обезпечението при гаранция.
На следващо място, не считаме, че е удачно предложението на Министерството на правосъдието за удължаване на сроковете на обжалване и изменение на чл. 436 от ГПК, тъй като изпълнителното производство е вид бързо производство, а промяната в този смисъл ще се отрази върху ефективността и бързината му, още повече следва да се има предвид това, че ако бъде прието и удължаване сроковете за възражение, не би било необходимо.
Би могло единствено да се помисли за удължаване срока на обжалване на разпределението по чл. 462 от тридневен на едноседмичен.
Подкрепяме и предложението за промяна на чл. 433 относно действието на възбраните. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на Камарата на частните съдебни изпълнители.
Министерство на икономиката.
ЛЮДМИЛА ПЕОВСКА: Ако бихте ми позволили, ще бъда съвсем кратка, само по повод на казаното от съдия Калчева от ВКС във връзка с промяната в чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Тази промяна, както казах в експозето, се налага, защото изрично на страница трета в самото официално уведомително писмо, само ще го прочета, то е много кратко изречението, е описано, че е необходимо да се коригира връзката между общата разпоредба, отразена в уводния текст на чл. 143 от Закона за защита на потребителите, и елементите, изброени в точките от едно до 17. Именно в тази връзка е предприета тази промяна.
А що се отнася до списъка, който е, че избраните клаузи са повече от тези, които са в директивата, искам да кажа, че същата директива 9-3-13 относно неравноправните клаузи в чл. 8 го допуска. Той казва, че държавите членки могат да приемат или да запазят в сила по-строги разпоредби, които имат за цел да осигурят максимална степен на защита на потребителите. Тези две нови разпоредби са въведени през 2015 г. с промяна и въвеждане на една друга директива по повод на много зачестили злоупотреби с потребители и в тази връзка осигурява по-голяма максимална защита на потребителите. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, госпожо съдия.
Подхванахте този въпрос в детайли и нищо че не сме на второ четене, но поне да го…
ТОТКА КАЛЧЕВА: Много се извинявам, именно защото е на първо четене поставих принципно въпроса налага ли се подобно изменение в Закона за защита на потребителите. В никакъв случай, аз дадох пример, че даже нашата уредба е още по-детайлна именно защото има две основания повече, а не, че това е в някакво противоречие с директивата.
Принципно въпросът, като за първо четене: налага ли се изменение в Закона за защита на потребителите или държавата може да обясни на Европейската комисия собственото си законодателство и начина на транспониране на директивата? Това е въпросът, който поставям на този етап, защото моето лично убеждение е, че директивата е транспонирана правилно и пълно.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само в скоба да уточня, че това няма да е първият случай, в който не можем да обясним законодателно… (смях), множество са случаите, но се развива българската администрация, българската правна система се развива в тази посока на сближаване и конвергенция и разбиране и в дълбочина на европейското законодателство. Дано и то да не претърпи един екзит, докато ние…
Господин Астадуров, господин Илиев беше преди Вас.
ЗАВЕН АСТАДУРОВ: Кратък ще бъда.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще бъде за трети или четвърти път.
РЕПЛИКИ: Не, няма да стоим повече и това да го слушаме!
ЗАВЕН АСТАДУРОВ: Предния път изисквах чл. 429, т. 3 да бъде премахната, но с това тълкувателно решение, с което излезе ВКС на 11 март сега, 2019, това вече не е необходимо е да се прави – това което изисквахме, което даже и протестиращите бяха написали в исканията си. Това исках да кажа.
Другото – което едно питане към законодателите: на частния съдебен изпълнител дали му е вменено задължението да изследва документите за неравноправни клаузи? Ако не, защо не се вмени това задължение, поне докато съществува Камарата на частните съдебни изпълнители?
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, аз въпреки че много ценя обучителната функция на всеки един юрист, без значение на каква позиция е, все пак няма да допусна да се превърнем в правен семинар. В случая с господин Астадуров, а и в публикацията от ОЛАФ се вижда, че…
ЗАВЕН АСТАДУЛОВ: Абсолютно, не казвам нищо! Тук не съм като потребител.
Но също така и при това и последно, завършвам. Предния път аз говорих за разследване на ОЛАФ, което днес раздадох на някои от хората – потвърждаване, че вече има окончателен доклад и потвърждаване на моите думи, тоест разследването е приключило и ще видим за какво иде реч, когато започнат да ги изхвърлят чрез Европейската инвестиционна банка – тези, които работят в банката ОББ, там „Сибанк“, които са работили, и така нататък. Така че ще излязат изключително много… Между другото, може би, ако го взема този окончателен доклад, а аз ще го взема, ще намеря начин да го взема, ще го дам на обществеността.
В тази посока некоректно се отнесохте към мен относно това, че аз съм някакъв си длъжник и така нататък. Господин Кирилов, разберете: аз пари не съм получавал, а съм длъжник! Разбирате ли ме? Не съм получавал. Аз даже в банковата сметка, която имам, не съм получавал. И всички тези неща – и фалшификациите, които са направени, за съжаление Мария Цачева излезе, точно тя с нейните призовкари са правили отделно фалшификации. Просто съжалявам, че сега се сетих да говоря и ме предизвикахте да го направя с начина на водене по отношение към мен.
ИРИНА МАРЦЕВА: Господин Председател, защо се допуска да разглеждаме частни случаи на Правна комисия с гледане на ГПК?
ЗАВЕН АСТАДУРОВ: Съжалявам, благодаря Ви. Извинявайте, че…
ВАЛЯ ГИГОВА: Колегата Цачева я няма и защо трябва, когато някой не присъства…
ЗАВЕН АСТАДУРОВ: Да, да, да, но аз си държа на думата, между другото. Знам, че се записва това.
ВАЛЯ ГИГОВА: Нямате право да говорите срещу човек, който го няма.
ИРЕНА МАРЦЕВА: Решавайте си спора с всички способи, които имате, но не така.
ЗАВЕН АСТАДУРОВ: Благодаря Ви, извинявайте.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Допуснахте уточнение, доколкото господин Астадуров представи нотификация по случай, който е с абревиатура ОСТ 2017 г., 1079АБ… по повод на това, че е изготвена препоръка до Европейската инвестиционна банка във връзка с 3 договора, които той е представил: договор за европейска подкрепа с референтен номер, договор за заем на овърдрафт Юросъпорт, договор за заем малки и средни предприятия. Но така или иначе не е приложен въпросният доклад.
ЗАВЕН АСТАДУРОВ: Окончателен доклад, да.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Очевидно е от ОЛАФ до Европейската инвестиционна банка и тя, както разполагаме, доколкото той би бил относим, да, според мен не е директно относим към въпросите, които…
ВАЛЯ ГИГОВА: Какво значение ОЛАФ или…
ЗАВЕН АСТАДУРОВ: Ще бъде полезен.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В първото изказване той поиска прекратяване на производството при образуване на проверка от ОЛАФ, това да бъде основание за спиране.
Господин Илиев.
ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господа и дами народни представители, това, което искам да се обърна към Вас, госпожа Тотка Калчева излезе, но за съжаление трябваше да се обърна пряко към нея, но се обръщам и към Вас.
Има нещо много сбъркано в това заповедно производство и то е преди всичко, че заповедното производство се използва за спорни вземания, вместо да се използва единствено и само за безспорни. Има два реда за търсене на пари: единият по осъдителен иск, а другият ред е по заповедното производство. Но заповедното производство, както се произнесе Върховният касационен съд в тълкувателно решение № 4 от 2013 година, е само за безспорни вземания. Така че когато някой се обърне към съда с искане да му се издаде заповед за изпълнение, трябва да представи доказателства – както по 410, така по 417, че вземането е безспорно. При нас съдът работи като манифактура, кой каквото му поиска, всичко му издава. Това е производството по чл. 410, което е недопустимо. Как съдията ще провери за неравноправни клаузи, ако не са представени доказателства за безспорност на вземането? Това е правен уникум.
Разговарях с господин Ангелов и след това ще Ви помоля и Вие да вземете от него становище, заради това, че частните съдебни изпълнители, виждам, че и Якимов е тук… В съда съществува така наречената „тъмна стая“, в която се съхраняват над 200 000 дела, по които частните съдебни изпълнители не са върнали поканите за доброволно изпълнение и делата не могат да бъдат приключени навреме и в срок. На гърба на самата покана за доброволно изпълнение изрично е написано: „Върнете тази покана на съда веднага след нейното съставяне!“ И до момента частните съдебни изпълнители не връщат някакви книжа.
СТОЯН ЯКИМОВ: Нека говорим по темата, това е извън темата…
ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Напротив, точно по темата е!
СТОЯН ЯКИМОВ: …Няма смисъл да слушам..
ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Точно по темата е защо съществуват така наречените тъмни стаи и защо частните съдебни изпълнители…
СТОЯН ЯКИМОВ: … Вие дължите ли пари, върнахте ли ги или просто получихте разпореждане?
ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Разпореждане не съм получавал, защото съдът не ги издава. Съдът не издава разпореждания и съдебните изпълнители не връчват никакви книжа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Илиев донякъде има основание реакцията на господин Якимов. Говоря Ви не за първи път, … изслушахме в специално създаден… тук е председателят на Софийския районен съд, но да не спекулираме с този въпрос.
ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Защитата на длъжника е от това какви документи ще получи от съда, след като той се е произнесъл. Съдът трябва да издаде съобщенията, с които да натовари частния съдебен изпълнител да бъде връчител на книжата, а не може всеки самостоятелно, след като му бъде представен изпълнителният лист, който незнайно как напуска кориците на делото, и съдът няма право да го предостави на взискателя, докато длъжникът не се произнесе по представените му документи. В тези дела, които са в така наречената тъмна стая, стоят и книжата, които трябва да получи длъжникът. Той в момента не получава нищо от съда, разбирате ли ме? Така че не е проблемът единствено това, което засяга дейността на частните съдебни изпълнители, но на съдебната система. Тя работи изкривено! Не се оформят документите, не се връчват.
СТЕФАН ЯКИМОВ: И затова не трябва да са виновни за един милион?
ДАНЧО СТОЯНОВ: Колко от юристите тук са практикуващи? В момента идвам от четири дела. Знаете ли какъв е проблемът да се явяваш от един съд в друг в нарушение на 122, ал. 1 от Конституцията, защото чл. 142 от ГПК противоречи на този състав? Хората са ме наели да ги защитавам, ама аз не мога да се клонирам едновременно да бъда в три състава, в три различни сгради.
Въпросът ми е за нашия ГПК. Действително европейският… Започвам принципно, това само беше увод.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колега, ще Ви огранича. Вие тръгнахте с общи особености… това и на събрание на адвокатурата няма да….
ДАНЧО СТОЯНОВ: Това е Народното събрание, това е проблем на ГПК, чл. 142 трябва да се приведе в съответствие с чл. 122, ал. 1 от Конституцията.
Първо, европейският съд действително постанови един съдебен акт, едно решение, с което позволи на всички държави-членки в Съюза да създадат свой ред за добиване изпълнително основание по пряк път. Става въпрос, колегата казва за безспорните вземания, за да го направи това държавата, трябва да са налице три условия кумулативно: първо, да не противоречи на правото на Съюза като самостоятелно право над националното право; второ, да не противоречи на Конституцията; трето, да е спазена вътрешната йерархия на законодателството – наказателно, административно, правно.
И трите са нарушени! И трите са нарушени от ГПК.
Първо, заповедното производство, уредено в изпълнителното производство само за безспорни вземания, когато е искът по 422 установителния положителен иск, да установи пълна идентичност. Практиката на съда е просто да установи вземане, което на практика е в нарушение на чл. 310, 311, 314 и 316 от Наказателния кодекс. Тоест всички състави, които издават, за София говоря, и за градовете, в които съм работил – Пловдив, Перник, Враца, Велико Търново, всички заповедни състави благодарение на това нещо станаха престъпници, тъй като създават заповеди, които са официални документи с невярно съдържание.
Второ, питам, с какъв документ съдебният състав ще установи, че не са налице отрицателните предпоставки по 411, ал. 2 от ГПК? С какъв документ и в какво производство? Започнаха дали ще да е разпореждане, инкорпорирано ли е в заповедта или не е. Ами отворете си, погледнете тълкувателното решение на ВКС! Разпорежданията са само по администриране на делото, а тук става въпрос за наличие на отрицателни предпоставки. Тоест актът, който трябва да издават, се казва „определение“! И този акт подлежи на самостоятелна проверка. Кой състав досега издаде?
Вие всъщност имате ли информация как се движат делата поне в Софийския районен съд? Аз имам, до 2016 г. Сегашният председател ми отказа така че…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Прекъсвам Ви. Не съм Ви дал възможност да говорите директно със съдиите и да търсите сметка.
ДАНЧО СТОЯНОВ: Това става благодарение на ГПК!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако говорим, говорим за конкретния законопроект. Тук не става дума…
ДАНЧО СТОЯНОВ: Аз Ви казвам проблемите, след малко ще Ви кажа и решението, защото аз излизам от залата. Вие не знам кога сте били в зала и дали въобще сте били в зала! Аз излизам сега от залата и този проблем днес го изпитах на гърба си четири пъти! Четири пъти го изпитах на гърба си! Четири пъти! Само днес!
Решението на проблема – малко по-нагоре. Признаване на дълг, не възражение, а декларация! Защото във всеки един учебник, ако си отворите и прочетете, че когато става въпрос за липса на воля на съдебния състав, е нищожност! Заявленията вече ги имате като ценна книга и ги гледате само от външна страна. Имам решение на градския съд, където пише, че се гледат само от външна страна. Заявлението да не е ценна книга? Само че издадена от кредитора, а не от длъжника. Дотам я докарахте! Създавате длъжници! Заповедите са нищожни. Водят се дела! Четири години не мога да стигна до ВКС! Делата стоят, имах 4 срещи с Лозан Панов и със Светла Димитрова. Не могат да стигнат моите дела 4 години само за нищожност!
Затова предложението ми е следното: за нищожност на акт, тъй като има принципи, не искам да коментирам професор Таджер, прочетете си „Гражданско право“ от 1971 г. професор Таджер! Бързо производство, основания за спиране на исковото производство, разглеждане по бърз ред за нищожност на административен акт.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: От коя колегия сте, колега?
ДАНЧО СТОЯНОВ: От врачанска колегия съм, но работя в София. Така беше, трябваше там да кандидатствам и всичките ми дела са в София. Около 500 дела имам в момента на производство, работя срещу монополите, срещу „Топлофикация“, срещу „Софийска вода“
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В тази зала трябва да внимаваме адвокатите какво говорим. Умни и красиви колеги се обидиха срещу мен, образували са ми дисциплинарно производство…
ДАНЧО СТОЯНОВ: Да, аз съм един от тях!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Прекрасно. Все пак виждате, че имате думата и възможността…
ДАНЧО СТОЯНОВ: Просто Ви се чудя на позицията, която заемате. Аз съм един от тях, казвам Ви го най-откровено.
Ако всичките други адвокати и създаването на тази номенклатура, срещу която сме въстанали в адвокатурата… защото Вие не само че съсипахте държавата, но Вие посегнахте и на независимата адвокатура и създадохте така наречената номенклатура вътре в адвокатурата, която решава делата чрез определени състави и те върху това нещо…
Точно Вие, Вие… частни съдебни изпълнители, той излезе, но и там съм завел дело във ВАС и още стои, и се чудят какво да правят, защото те са противоконституционни.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Как намирате енергия и по четири дела да се явите следобед, и да искате и Лозан Панов да Ви приеме, пък сте умен и красив очевидно и толкова инициативи…
ДАНЧО СТОЯНОВ: Защото не ми е безразлично, че живея в България, в която 30 години Вие унищожавате българската държавност! (Оживление.)
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Айдеее…
ДАНЧО СТОЯНОВ: Затова! Аз съм българин и защитавам българския народ и не съм се поддал на нито една корупционна практика и не ме интересува нито едно правителство, което работи срещу народа си! Аз съм се клел, 15 годишен съм постъпил в Армията и съм се клел да служа на собствения си народ, а не на някакви си измислени правителства! Всяко правителство, което работи срещу българския народ, работя срещу него! Всяко правителство, което е за българския народ, аз съм с него! Ясно ли Ви е?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Не. На мен не ми е ясно.
ДАНЧО СТОЯНОВ: Затова Ви казвам: има във ФОБА група, тази група която искаше да бъдете наказани и да бъдете изключени от адвокатурата, имаме създадена група от над 2000 адвокати. В нея сме обсъдили…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това законно ли е?
ДАНЧО СТОЯНОВ: Абсолютно законно е, абсолютно законна група…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Така ли?
ДАНЧО СТОЯНОВ: Това е социална мрежа!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А Вие кои закони четете? Закона за адвокатурата прочетохте ли го?
ДАНЧО СТОЯНОВ: Там сме обсъдили ГПК… Имаме конкретни предложения…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колега, аз няма да…
ВАЛЯ ГИГОВА: Моля Ви се, нека да прекъснем този дебат…
ДАНЧО СТОЯНОВ: Имаме конкретни предложения…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Но Ви моля да… не е като за парламент говорене, не е и като за пред съд.
ДАНЧО СТОЯНОВ: Говоря Ви…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, повече няма да говорите! Ако продължите, ще извикам НСО да Ви изведат от залата.
ДАНЧО СТОЯНОВ: Аз ще напусна сам, няма смисъл да говоря…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Напуснете сам!
ДАНЧО СТОЯНОВ: Да си губя времето с Вас, които унищожихте…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Напишете го и във ФОБА и ми пуснете още едно дисциплинарно производство! Не знаете къде се намирате, не знаете и какво говорите!
ДАНЧО СТОЯНОВ: Казах Ви, че има адвокати, които са четвърто или…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Приемам, че имате право на това и затова Ви оставих да говорите. Има звукозапис, надяваме се, че ще го прилагаме и в следващи производства.
Но Ви отнемам думата с правомощията, които имам, чухме тезите, които защитавате, нека всеки, който ги е чул, да си ги интерпретира съобразно собствените си виждания. Извън темата сте, не сте на политическа трибуна! Аз лично съм против това и смятам, че Вашата дейност, именно Вашата дейност цели да политизира адвокатурата, Вие го доказвате сега и няма да допусна такъв дебат! Нямате никаква легитимация, господин Илиев не може да Ви предостави такава легитимация, за да слушаме Вашите изявления! Затова прекратете, нека дебатът бъде дотук, ако имате конкретни предложения съобразно Правилника, моля да ги адресирате към Народното събрание и към Комисията.
Отнемам Ви думата. Благодаря Ви за инициативата. Моля да оцените и моето търпение, че въпреки личните Ви атаки имахте тази възможност.
ДАНЧО СТОЯНОВ: Тези предложения съм Ви ги написал лично, Вие не сте ми отговорили на нито едно! Адресирани са до Вас.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще ги издиря специално.
ДАНЧО СТОЯНОВ: Издирете ги.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В този комплект становища по ГПК не са.
ДАНЧО СТОЯНОВ: Становището съм го подписал лично заедно с още над 1000 адвокати и сме Ви го представили – за цялостни промени в ГПК! За цялостни! И за всички проблеми, които сме ги имали, са представени!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, нямам становище от хиляда адвокати…
ДАНЧО СТОЯНОВ: Вие и представа си нямате какво правите!
ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Господин Кирилов, само да приключа, за да мога да тръгна, дайте ми 2 минутки.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имахте много възможности досега. Но, пак казвам, благодарение на Ваши представители, този дебат пак се изкривява. Две минути, последно!
ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Вие като Правна комисия трябва да помислите заедно с останалите Ваши колеги как да бъде пресечена порочната практика на окръжните съдилища да гледат жалбите срещу частните съдебни изпълнители само на една инстанция въззивен тричленен състав. Частните съдебни изпълнители са частници. Те не могат да бъдат мирови съдии първа инстанция, за да се гледат на трета инстанция! Помислете какво да бъде направено, така че да има две инстанции за обжалване на действията на частните съдебни изпълнители. Това е грубо нарушение, което се извършва…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само две ли да бъдат или може и повече?
ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Поне две. Ако се гледа, да речем, в Софийски градски съд, да е първо едночленен състав, след което да се събере въззивен състав и да бъдат открити съдебни заседания, не закрити!
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, не ми жестикулирайте, адвокат Гигова, защото и Вас ще Ви изгоня!
ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз не на Вас, просто вече се уморихме.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Гражданите трябва да се чувстват свободни да изразят волята си в парламента, защото все пак нашият мандат от правомощия произлизат, не все пак, а основно, есенциално от волята на избирателите.
Заключителни изказвания ако имате, молбата ми е до 18 часа трябва да сме внесли доклад.
АЛБЕНА БОТЕВА: Уважаеми господин Председател! Никой няма съмнение в тази зала, че неравноправните клаузи са нищожни клаузи. Всички направени досега изказванията са в посока на това, че заповедният съд, съдът в заповедното производство следва да следи служебно за тях. Уведомителното писмо напомня на българския законодател, че той следва да предвиди ефикасни правни средства за това, за което и двата проекта предвиждат разпоредби. Ако следва да избират един от двата варианта, който трябва да внесете, считам, че това следва да е вариант 2, тъй като същият вариант беше подкрепен от работната група към Министерството на правосъдието с резервите към чл. 20, ал. 1, които изказаха членове от работната група. Въпреки това колегите от Министерството на правосъдието естествено, че са положили труд, на второ четене всички предложения, които те са направили, трябва да се обсъдят, но вариант 2 е по-детайлен, той отразява включително и забележките на съдията Тотка Калчева и на самото уведомително писмо, че във всеки един момент и на исковото производство съдът следва да може да спре принудителното изпълнение, което е едно от основните препоръки на уведомителното писмо към България.
Поради това аз Ви моля да подкрепите вариант 2, като между първо и второ четене се обсъдят и останалите предложения, те са редакционни, не са толкова съществени, като, естествено въпрос на законодателно решение е възприемането и на алинея 420. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на съдия Ботева.
Ако няма повече изказвания от нашите гости, колеги народни представители, имате думата за изказвания.
Колега Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз няма нужда да излезем подкрепата си за законопроекта. Изразил съм я като съвносител. Ясно е, че са необходими тези промени, те са необходими не само защото Европейската комисия е отправила писмо към нас и ни ги е препоръчала. Те са необходими с оглед и на практиката, колкото и на всички или на поне изказаните мнения в днешната дискусия, че съдът следи и прилага, аз смятам, че няма нищо лошо да бъде изрично записано това, че съдът следи за неравноправни клаузи и да бъде съответно дадена възможността с прилагане на общите условия. Тук чухме доста обвинения в интерес на истината по отношение на изпълнителното производство, от внесения преди това законопроект.
Аз смятам също, че всъщност този законопроект продължава това, което беше прието през 2017-та година от Правната комисия като промени в изпълнителното производство. Смятам, че тези промени нито бяха козметични, нито бяха леки, напротив, намирам ги за радикални в някои отношения. Смятам, че са и добри, полезни, търсейки и в определени случаи намирайки баланса между интересите на кредитора и на длъжника. Не смятам, че трябва да се фаворизира нито едната от страните в процеса, защото се допускат изкривявания. Справка – 2007 година, залитане в едната посока. Смятам, че сега балансът до голяма степен е върнат и всъщност тези предложения, които са залегнали в законопроекта към момента, са стъпка отново в тази посока.
Апелирам към създаване на работна група между първо и второ четене. И смятам също така и на база на становищата, с които се запознах, че е необходимо да бъдат направени предложения между първо и второ четене с оглед прецизиране на законопроектите. Много се изкушавам да коментирам 420, но ще се въздържа, точно защото не сме на първо четене, на второ четене сме. Изразявам принципна подкрепа към Законопроекта и към целите, които той си поставя.
Още веднъж апелирам за работна група между първо и второ четене и молбата ми е, тук беше изразено становище от съдии от Софийския районен съд, че могат да представят конкретни редакции. Ако е възможно, да бъдат така добри да ги…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Те са ги представили, шестимата са ги представили.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Мисълта ми е да изведат конкретните редакции преди второ четене. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Митев.
Не приемайте еднократно заключително и прекратително поканата на колегата Митев, тя е по-широка, тоест не само трима, колкото от Вашите колеги преценят, включително може и да са взаимноизключващи се, нека да са обект на дебат и на дискусия.
Госпожо омбудсман, желаете ли заключение, аз ще се въздържа да се изкажа?
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Аз също.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако няма повече изказвания, ще закрия дебата. Няма. Дебатът е закрит.
Процедура по гласуване. Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на ГПК № 954-01-11, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 28 февруари 2019 г. Моля, гласувайте. За 13, против и въздържали се няма. Приема се от Правната комисия на първо четене Законопроект № 954-01-11.
С това приключихме точка първа от дневния ред. Благодаря на всички гости, които отделиха от времето си и положиха усилия, за да участват в това заседание. Отправям покана към всички Вас ако бъде подкрепен законопроектът на първо четене от пленарната зала, за участие в работна група. Планът е да бъде стегната работна група, да бъде фокусирана, да бъде концентрирана и в рамките на не повече от 2 седмици да успее да стигне до конкретни редакции и предложения. Ако омбудсманът се съгласи, даже няма да искам максимални срокове между първо и второ четене, а ще почнем с едноседмични срокове съобразно успеха и напредъка на работата на работната група. Не го бавим умишлено, бяхме свръхнатоварени…
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Да, да виждам…
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Знаеш какво е положението при тази ситуация в парламента. Вчера заседавахме извънредно, а трябваше да е редовно заседанието, за да може да отделим едно цяло заседание, защото е три часа, и то съкратено.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Ще изпратим представител в работната група, и аз вероятно ще се включа.
ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заседанието се закрива. Благодаря Ви.
(Закрито в 17,18 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Данаил Кирилов