Стенограма от заседание на комисия

---

ПРОТОКОЛ
№ 90



На 18 април 2019 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния




ДНЕВЕН РЕД:



1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 3 април 2019 г.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе ръководено от госпожа Десислава Атанасова.


* * *

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
(Чете дневния ред.)
Има ли предложения по дневния ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложения дневен ред. За – 13, против и въздържали се – няма. Приема се.
По
ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
давам думата на генерал Запрянов да представи Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Със Законопроекта се предлагат изменения, насочени в следните направления:
В съответствие с поетите ангажименти към Алианса е необходимо да бъдат изпълнени ангажиментите за развитие на българските сили за специални операции, съгласно които е предвидено създаването на съвместно командване на специалните операции. Формирането му се обуславя от необходимостта от използването на сили за специални операции за мирновременните задачи, изпълнявани в отговор на съвременните рискове и заплахи пред националната сигурност на страната. Ще се даде възможност за бързо адаптиране към рязко променящите се военно-политически обстановки при кризи и непредвидени обстоятелства при включването на силите за специални операции за създаването на база данни за обмен и анализиране на разузнавателна информация и стартиране процеса на планиране в най-ранна фаза.
С цел създаване на яснота относно кръга от лицата, за които възникват задължения за подаване на декларации по Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество и извън лицата, заемащи висши публични длъжности, се предлага изрична уредба, съгласно която задължени лица да бъдат военнослужещите и цивилните служители от МО и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, за които се прилага Закона за държавния служител и Кодекса на труда, както и служители, за които е установен завишен корупционен риск.
Трето, създава се законова възможност за адекватно и навременно получаване на левовата равностойност на дължимата безплатна храна на военнослужещите, участващи в полеви занятия и учения. Така ще се избегне дискриминирането им спрямо техните колеги, които носят дежурства, тъй като за тях е регламентирана алтернативно възможността за безплатна храна или изплащане на левовата ѝ равностойност.
Предлага се изменение, с което ще се създадат условия за някои длъжности за цивилни служители максималната продължителност на работната смяна при сумарно изчисляване на работното време да надвишава 12 часа, но не повече от 24 часа, като продължителността на работната седмица да не надвишава 56 часа, а за работници и служители с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време. Предлаганото отклонение от общото трудово законодателство е в съответствие с предвидената възможност в чл. 2, т. 2 от Директива 89391 на ЕИО за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците и във връзка с чл. 1, т. 3 от Директива 2003/88 на ЕС. Тази директива да не се прилага, когато особеностите на някои специфични дейности на обществени служби като Въоръжените сили неизбежно влизат в конфликт с нея. Горното се подкрепя и от положителното становище на Работна група № 13 – „Социална политика и заетост“ към МТСП.
Целта на предлаганата промяна по отношение статута на работодател е да се осигури възможност работодателите във Въоръжените сили да делегират свои правомощия на командирите и ръководителите на военни формирования, които не са разпоредители с бюджет спрямо личния състав по трудово правоотношение на тяхно подчинение.
Създава се възможност български граждани, участвали в мисии извън територията на страната, да ползват социалните кухни към МО и да бъдат подпомагани с парични средства. Общият брой на военнослужещите, участвали в мисията на Българската армия в Камбоджа под егидата на ООН през 1991 – 1993 г. е 1446 души. С допълването им като правоимащи лица в посочените разпоредби на ЗОВС се решават някои социални проблеми на тези заслужили български граждани предвид материалното им положение. Досега бяха изключени за разлика от всички останали, които са били на операции след тази мисия, което е несправедливо.
С разширението на кръга на правоимащите лица относно ползването на лечебните заведения, военните клубове, почивните и спортните бази към министерството относно материалното подпомагане и ползването на държавните детски градини към МО се цели осигуряването на равни права на военнослужещите и цивилните служители от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, Българската армия и тези, командировани в състава на многонационални формирования и на длъжности в международни организации или инициативи на територията на страната и извън нея.
С Преходните и заключителните разпоредби се предлагат промени в Кодекса за застраховането поради наличие на несъответствие между установеното споразумение между правителствата на България и САЩ за сътрудничество в областта на отбраната относно периода на задължителната гранична застраховка за автомобили с чужда регистрация в КЗ.
Предвид гореизложеното предлагам да приемете Законопроекта.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Откривам дебатите.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Ще подкрепя Законопроекта на първо четене.
Имам два въпроса.
В § 1 – изменението на чл. 57, ал. 1, т. 2 се добавя „и оказване на помощ на държавни органи при противодействие на друга заплаха с особено висока степен на обществена опасност за населението“. Моля за повече яснота какво се разбира под това определение.
Вторият ми въпрос е за измененията, които се правят с оглед на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество – в § 6. Съгласувани ли са тези изменения с Комисията за противодействие на корупцията?
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Ангажирането на Въоръжените сили и в антитерористични операции става чрез решение на ръководещ орган. Не министърът на отбраната решава използването на специалните сили. Това се прави съгласувано с водещо ведомство, най-често МВР. Ние оказваме съдействие. Това отваря възможността по искане на специалните сили да бъдат законно използвани в такива случаи.
По втория въпрос – за противодействието на корупцията, нямаме бележки.
ЕЛЕНА МАРКОВА (МО): По реда на процедурата по чл. 32 от Устройствения правилник на МС сме провели междуведомствено съгласуване с всички ведомства, в т. ч. и с Комисията за противодействие на корупцията. Те изразиха положително становище по предложените промени – на чл. 188а и на чл. 285а, и отмяната на чл. 331.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Относно декларациите с това предложение излизаме от един абсурд. Редниците от военните формирования трябва да подават декларации за конфликт на интереси. Редникът освен личното си въоръжение и бойна екипировка не участва в никакви обществени поръчки. Няма с какво да се корумпира. А ние ги санкционираме, ако не подадат заявление за това. Нашето предложение не дерогира онези, които са по Закона за държавния служител. Тях не ги освобождаваме от това. МО и пряко подчинените структури ще продължат и ще подават декларации. Имаме случаи на наложени санкции на такива лица в МО. Нашите санкции са по-високи от тези в другия закон. Санкциите по Закона за отбраната са 1000 – 3000 лв., а по другия закон са 100 – 300 лв. Безсмислено е да генерираме хиляди декларации от хора, които не създават корупционен риск в тяхното ежедневие като военнослужещи.
ХРИСТИАН МИТЕВ: По отношение на § 1 разбрах, че МВР ще преценява дали е налице заплаха с особено висока степен на обществена опасност за населението, за да може да се възползва от възможността, която я давате с чл. 57, ал. 2.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: По преценка на МВР и с акт на Министерския съвет.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Нямаме легално определение – нито в Закона за отбраната и въоръжените сили, нито в Закона за МВР. Тоест решения за лице с особено висока степен на обществена опасност ще се вземат адхок за всеки отделен случай от Министерския съвет.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Точно така
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Член 9 на Конституцията гласи: „Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.“
Предложеният текст е изключително опасен за противоречие с Конституцията. Що се касае до суверенитета и сигурността с оглед противодействие на тероризма, не мога да разбера какво означава текстът „на държавните органи“. Има много държавни органи. Ако ги изброяваме, ще изпаднем в абсурдна ситуация. Какъв орган е областният управител? Ако той прецени, че има заплаха за населението, обръща се към Бригада 68, те се съгласяват и провеждат операция.
Делегирайки някакви правомощия през 2016 г. на Въоръжените сили със Закона за противодействие на корупцията, в онзи закон, по настояване на Закона за Министерството на отбраната, което беше правилно, разписахме много детайлно какво могат да правят до идването на органите на МВР. Тук има просто един текст – пълна неяснота относно пълномощията и компетенциите им. Не искам да изброявам всевъзможни държавни органи.
Ще гласувам за Законопроекта, но съм категорично против това да остане в този вид. През 2015 и 2016 г. за оказване съдействие на границата в Закона за тероризма подбирахме термините много внимателно, за да не прехвърлим конституционната забрана на чл. 9. Иначе излиза, че при симбиоза между Министерството на отбраната и всякакви органи… Всъщност това има донякъде двуяко тълкуване. То не е за всеки конкретен случай, защото по Закона за противодействие на тероризма не е с акт на Министерския съвет, а който ръководи операцията, щаба. Тук идеята е по-различна – да се обезпечи финансово ал. 3.
По втората част. Полицаят подава пред КПКОНПИ конфликт на интереси. А военните полицаи? Те са извън Въоръжените сили.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Аз казах – военните полицаи подават декларации. Тези промени не ги изключват. Тоест много категории, които са определени в корупционния риск, ще продължат да подават.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Но Вие сте написали, че по някои методологии на корупцията Вие ще определяте (или може би министърът) за кои категории има корупционен риск, за кои няма корупционен риск.
Второ, Вие сте написали в мотивите си като аргумент за необходимостта от предлагане, „като безспорно определя задължените лица по закон и по-конкретно изключването на военнослужещите“. Няма категории, това Вие го казвате, че важало само за тези, но сте записали общо: „и цивилни служители от Българската армия в цялост като задължени лица, следва да се има предвид обстоятелството, че числеността на БА представлява държавна тайна“.
Колеги, моля Ви се, хайде да бъдем сериозни. Да не би публично тези декларации да ги изнасяте, за да прави някой сметка за числеността на армията?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Регистърът не е публичен.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Как ще е публичен? Публичен е за дадена категория лица, декларациите за останалите са във Вашите структури. По тази логика ДАНС не трябва да подават. Да не говорим за ДАР, да не говорим за военна информация. Там пък на още по-силно основание служителят на ДАР или на ДАНС, който е под прикритие, няма да подава, защото се нарушава държавната тайна. За всички категории там не са публични, само на висшите ръководни. Ако ще го правим, да го правим така.
Ще гласувам закона, но това са ми двете забележки. Особено първата е противоконституционна.
ЕЛЕНА МАРКОВА (МО): Методиката се изготвя по закон от КБКОНПИ и ние очакваме всеки момент да се появи, но тя не е готова. Там ще се определят тези звена, които са подложени на корупционен риск. В момента я пишат, има законно установен срок.
Второ, аз съм абсолютно съгласна с господин Лазаров, че войската не бива да поддържа публичен регистър. Всички военнослужещи не бива да попадат в публичния регистър. Само че когато е писан Законът за КБКОНПИ, са включени службите за сигурност. Сектор „Отбрана“ е пропуснат и във връзка с текстовете на този закон Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение във Въоръжените сили трябва да публикуват. До този момент ние не сме изпълнили това изискване и Министерството не е публикувало публичния регистър, тъй като имаме писмено становище от Комисията за защита на лични данни по отношение на чувствителността на тази информация. Тя е на вътрешноведомствен сайт в облак. Там са заличени званията, вторите имена, тоест изпълнени са всички условия на Закона за защита на лични данни. Това е допълнително описано в мотивите.
Към настоящия момент, без промяна на чл. 188а и чл. 285а, което касае само въоръжените сили и не касае всички останали структури на пряко подчинение на министъра на отбраната, военнослужещите, в това число редниците и матросите, имат задължение по друг текст от закона – чл. 148а от Закона за отбраната и въоръжените сили, който и към този момент действа, по който те подават още веднъж имотна декларация, както държавните служители. При всяка промяна на статута в тази имотна декларация те са длъжни, за което носят санкции по административно-наказателните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили, да подават още веднъж. Така че за обикновения редник, войник и матрос се явява два пъти ангажимент да подават такива декларации.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: В Закона за отбраната имаме членове, които задължават всички да подават декларации по конфликт на интереси. Тези промени не освобождават. (Реплика на Димитър Лазаров).
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Лазаров, аз съм съгласен с всичко, което казахте, но смятам, че следва да се обърне внимание на още един факт. Ние нямаме никакви проблеми със сегашния състав на Министерския съвет, обаче в един следващ бъдещ състав, както сте го описали, че той взема решението по отношение на чл. 57, ал. 1, т. 2, няма ли риск в този случай, ако това решение е погрешно (имаме засягане на права и законни интереси на гражданите) всъщност те да не могат да реализират която и да е отговорност? По отношение на колективен орган наказателна отговорност няма как да се реализира. По-добре в този случай да се мисли за персонална отговорност на конкретен министър, който се обръща за използване на въоръжени сили. Няма легално определение на този термин и това може да доведе на практика до произвол.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: В Закона за противодействие на тероризма с оглед съхраняване на правата на гражданите и с оглед да няма никакви съмнения, че там ще се злоупотребява с времето на провеждане на дадена антитерористична операция, където се ограничават индивидуални и колективни права на граждани (индивидуални – няма право да си ползва колата, няма право да си отиде в жилището; колективни – няма право да ползва транспорт и така нататък), тук нищо не е разписано и Вие сте прав, господин Митев – всеки Министерски съвет може да злоупотреби и да каже: „Една година, защото има издирване на един опасен престъпник, по този ред провеждаме с 68-ма бригада проверки, пропусквателни пунктове, допускане на лица“. Там сме го казали: „Начало и край на операцията. Ръководещият операцията е задължен да обяви край“. Затова Конституцията е предвидила този ред, за да няма възможност за такива злоупотреби, уважаеми колеги.
По Вашето тълкуване решава Министерският съвет. Издирваме един престъпник. Той се укрива една година, две години, може и да е напуснал държавата, но ползваме въоръжените сили, в цялата страна го издирваме. Правим пропусквателни пунктове, правим проверка за личните документи в горите, в градовете, в метрото“. Сигурен съм, че не Ви е тази идеята. Не сте мислили по този начин, но така написано означава това и затова съм много категоричен. Няма никакъв ред.
В другия закон записахме едно, две, три, за да знаят какво правят служителите на въоръжените сили на пропусквателния пункт, какви документи имат право да проверяват, гражданите да знаят какви са техните задължения, какви са правата при провеждане на такава операция. Това ми беше дупликата.
ПРЕДС. ДЕССИЛАВА АТАНАСОВА: Госпожа Митева беше поискала думата.
ИВА МИТЕВА: Във връзка с тези два параграфа, свързани със Антикорупционния закон. Притеснява ме, че Законът за противодействие на корупцията ясно определя кръга на лицата, които са длъжни да подават декларации за имущество и интереси. Кръгът не е определяем, той е изчерпателно определен в чл. 6 и в § 2.
Вие в мотивите отбелязвате, че целта е прецизиране на кръга на лицата. Аз такова прецизиране не виждам. Напротив, текстовете са страшно объркани, защото § 2 ясно казва, че всички подават декларации за имущество и интереси с изключение на техническите длъжности. Ако Вие искате, както пишете в мотивите, някои категории военнослужещи и цивилни от Българската армия да не подават декларация за имущество и интереси, това трябва да го направите в § 2, ал. 1: да кажете, че военнослужещите и цивилните от Българската армия подават, с изключение примерно на войниците, на които смятате, че там няма никакъв риск. И както е направено в § 2, в ал. 4 – за службите за сигурност, да кажете, че техните декларации не са публични, за да не може тази информация за числения състав да се изнесе.
А така направен текстът, Вие го обвързвате с военнослужещи в звена и на длъжности, определени от министъра въз основа на методология. Първо, методологията не е приета. Второ, методологията е за нещо различно. Целта на тази методология е да може тя да определи кои звена идентифицират звената, които да бъдат проверявани, което е различно от това да бъде определен кръгът на лицата. Коренно различно нещо! Тоест, няма как тази методология да Ви каже, а и не смятам, че е редно – тази година министъра да каже, че ще се проверява това звено, утре – друго звено. В декларациите има последователност, годишно деклариране, не може да имате прекъсване в декларирането и няма никаква логика всяка година да е различен кръгът на лицата.
Така направено, Вие не сте направили нищо. Казахте, че тези лица са подали миналата година по § 2. Ако те са подали миналата година по § 2, това значи, че Вие сте ги идентифицирали като задължени лица по § 2 и няма как с промяна в Закона за отбраната да ги изключите просто ей така от § 2 на Закона за противодействие на корупцията, без да го промените него. В Закона за антикорупцията нямате „и в други случаи, предвидени със закон“, за да можете Вие да си определяте кръга на лицата. Този закон ясно ги е определил.
Този закон трябва да се пипне. Той е на второ четене в Правна комисия. Вие трябва ясно да идентифицирате групите. Трябва ясно да кажете какво искате и в Закона за отбраната да остане само общият текст, който Ви препраща към Закона за противодействие на корупцията.
Отделно трябва да се идентифицират лицата, които Ви остават, ако изключите войниците, в 148а, който си остава действащ – да кажете, че това са точно войниците и какво подават те. Защото пак е написано „военнослужещите“ и пак не е ясно по колко норми подават, какви са тези декларации. Само създавате объркване в хората. Тези норми трябва да бъдат просто стиковани помежду си и да бъдат ясно разписани.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Така записано означава, че важи за всички военнослужещи, изключвайки тези, които министърът ще упомене със заповед.
МИЛЕНА ПЕТРОВА (МО): В Антикорупционния закон не са идентифицирани. Там са упоменати само административните органи. Българската армия и Въоръжените сили не са администрация по закон. Наличен е бил текстът на чл. 188а от предходни редакции на чл. 285. Механично е бил прехвърлен в ЗПКОНПИ и в този ред попада цялата войска.
На нашия въпрос към Комисията: „Представляват ли Българската армия и Въоръжените сили задължено лице, освен администрацията, Военната информация, Военната полиция, второстепенните разпоредители, които са администрация?“ сме получили две писма от Комисията. Те казват: „Да, представляват“. На базата на това министърът на отбраната е издал заповед, с която е определил кръга лица на основание не закона. Въоръжените сили и Българската армия не представляват администрация, създадена със закон. На базата на тези писма е издадена заповед, включена е цялата войска. Тя е подала декларации, част обаче от задължените лица, въпреки че са подали декларация, са обжалвали във ВАС тази заповед и този кръг, тъй като разпоредбата е изключително неясна. На първоинстанционен съд сме загубили делото. Така ще го загубим и на петорен състав, защото мотивите са железни.
В този смисъл редакцията в ЗОВС е необходима. И аз Ви моля за това, което официално Ви представихме за кръга лица, които сме консултирали и идентифицирали, преглеждайки старата редакция на чл. 188а и на 285, които вървят по този начин от 2010 г., но те не могат да останат по този начин, по който са в момента. Административно-наказателната разпоредбата е завишена над 30 пъти при наличие на неподадена декларация. Докато не е съществувал Антикорупционният закон, разпоредбата е действала в ЗОВС, но размерът е бил от 1000 до 3000 лв. В Антикорупционния закон е от 300 до 1000.
ИВА МИТЕВА: Антикорупционният закон беше внесен от Министерския съвет, доколкото си спомням, и не е променян въобще. Той не е ли минал на съгласуване при Вас?
МИЛЕНА ПЕТРОВА: Нито една от бележките на Министерството на отбраната не беше отразена. Ние още тогава реагирахме. За военнослужещите от Българската армия липсва яснота кои са задължените лица, защото там нямаме това деление, както е при цивилните служители – на ръководни, експертни и технически длъжностни. Самият законодател е изключил като задължени лицата, които заемат технически длъжности. При военнослужещите това деление го няма. На практика се получава, че военнослужещи, които заемат технически длъжности, а това са всички реднишки и матроски длъжности, са задължени лица, което е абсурд. Длъжност в едно деловодство, ако се изпълнява от сержант или редник, той трябва да подава декларация, ако е задължено лице по смисъла на § 2, а цивилният служител, понеже това е техническа длъжност – специалист, не подава, а вършат едно и също нещо.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Други изказвания? Няма.
Очевидно има воля Правната комисия да подкрепи Законопроекта с всички бележки, които няма нужда да ги преповтарям, и въпросите, които зададоха колегите.
Считаме, че трябва да направим необходимите промени и редакции в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Предстои този законопроект да бъде разгледан на второ четене в Комисията. Вероятно може с някаква редакция или препратка, въпреки че не съм поддръжник това да се прави с един закон.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 3 април 2019 г.
За – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет.
Закривам заседанието на Комисията по правни въпроси.

(Закрито в 15,20 ч.)



ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Атанасова