Стенограма от заседание на комисия

---

ПРОТОКОЛ
№ 91


На 24 април 2019 г., сряда, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на актовете на Втория извънреден конгрес на Всемирния пощенски съюз,
№ 902-02-9, внесен от Министерския съвет на 8 април 2019 г.
2. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Икономически преглед на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, № 902-02-10, внесен от Министерски съвет на 15 април 2019 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 954-01-22, внесен от Иглика Иванова-Събева, Анна Василева Александрова, Мария Йорданова Илиева и Димитър Николов Лазаров на 12 април 2019 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 954-01-26, внесен от Хамид Бари Хамид на 18 април 2019 г.
5. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за държавната собственост, № 954-01-24, внесен от Александър Руменов Ненков, Искрен Василев Веселинов, Георги Колев Колев, Евгения Бисерова Алексиева, Александър Койчев Иванов, Младен Николов Шишков и Николай Веселинов Александров на 16 април 2019 г.
6. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост, № 954-01-25, внесен от Младен Николов Шишков и група народни представители на 17 април 2019 г.
7. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 902-01-15, внесен от Министерския съвет на 29 март 2019 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Анна Александрова.

* * *

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги, предлагам да започнем. Имаме кворум, откривам редовното заседание на Комисията по правни въпроси.
Получили сте предложение за дневен ред, както следва:
1. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на актовете на Втория извънреден конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 902-02-9, внесен от Министерския съвет на 8 април 2019 г.
2. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Икономически преглед на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, № 902-02-10, внесен от Министерския съвет на 15 април 2019 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 954-01-22, внесен от Иглика Иванова-Събева, Анна Василева Александрова, Мария Йорданова Илиева и Димитър Николов Лазаров на 12 април 2019 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 954-01-26, внесен от Хамид Бари Хамид на 18 април 2019 г.
5. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение на Закона за държавната собственост, № 954-01-24, внесен от Александър Руменов Ненков, Искрен Василев Веселинов, Георги Колев Колев, Евгения Бисерова Алексиева, Александър Койчев Иванов, Младен Николов Шишков и Николай Веселинов Александров на 16 април 2019 г.
6. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост, № 954-01-25, внесен от Младен Николов Шишков и група народни представители на 17 април 2019 г.
7. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 902-01-15, внесен от Министерския съвет на 29 март 2019 г.
Имате думата по предложения за дневния ред. Няма предложения.
Подлагам на гласуване дневния ред.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Приема се дневният ред.

Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА АКТОВЕТЕ НА ВТОРИЯ ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС НА ВСЕМИРНИЯ ПОЩЕНСКИ СЪЮЗ, № 902-02-9, внесен от Министерския съвет на 8 април 2019 г.
Гости по първа точка са:
- от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията госпожа Красимира Стоянова – началник кабинет и директор дирекция „Правна“; и госпожа Людмила Василева – началник отдел в дирекция „Съобщения“.
Госпожо Стоянова, заповядайте в резюме да ни представите Законопроекта.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Накратко мотивите към Законопроекта за ратифициране на актовете на Втория извънреден конгрес на Всемирния пощенски съюз.
Всемирният пощенски съюз е междуправителствена агенция от системата на Организацията на обединените нации, специализирана в областта на пощенските услуги. В рамките на Всемирния пощенски съюз взаимоотношенията между страните членки се уреждат чрез актовете на Съюза. Тези актове се изменят, допълват и приемат от всеки проведен конгрес.
Настоящият Законопроект предвижда ратифициране на актовете на Втория извънреден конгрес на Всемирния пощенски съюз.
Накратко, кои актове се изменят?
Променя се Десетият допълнителен протокол към Устава на всемирния пощенски съюз, Вторият допълнителен протокол към Общия правилник на Всемирния пощенски съюз, Допълнителният протокол към Всемирната пощенска конвенция, Заключителният протокол към Допълнителния протокол към Всемирната пощенска конвенция.
До какво ще доведе приемането на Закона за ратификация? Няколко основни момента, а именно:
- потвърждаване на принадлежността и участието на Република България в единната световна пощенска територия, както тя е уредена от актовете на Всемирния пощенски съюз;
- създаване на правна основа за уреждане на взаимоотношенията между Република България и останалите страни – членки на Всемирния пощенски съюз, при осъществяването на международните пощенски услуги;
- гарантиране на правото на потребителите да ползват международни пощенски услуги от и към всички 192 страни – членки на Всемирния пощенски съюз;
- гарантиране на правото на Република България да участва, в качеството си на страна членка, в цялостната дейност на Съюза, неговите ръководни органи и работните структури към тях. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Уважаеми колеги, имате думата за мнения, становища, предложения.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на актовете на Втория извънреден конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 902-02-9, внесен от Министерския съвет на 8 април 2019 г.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Законопроектът се приема на първо четене от Комисията по правни въпроси. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, пристъпваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И РАЗВИТИЕ (ОИСР), ОТ ДРУГА СТРАНА, № 902-02-10, внесен от Министерския съвет на 15 април 2019 г.
Гости по втора точка са:
- от Министерството на икономиката: госпожа Руслана Стоянова – началник отдел в дирекция „Външноикономическа политика“, и госпожа Михаела Мавродинова – държавен експерт в дирекция „Външноикономическа политика“.
Госпожо Стоянова, заповядайте да представите Законопроекта в резюме.
РУСЛАНА СТОЯНОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Представям на Вашето внимание Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Икономически преглед на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, сключено чрез размяна на писма, подписани на 31 януари 2019 г. в София и на 26 март 2019 г. в Париж, като инициативното писмо е изпратено от България и е подписано от министъра на икономиката, упълномощен с Решение на Министерския съвет от 23 януари. Споразумението е одобрено с Решение № 205 на Министерския съвет от 12 април 2019 г.
Извършването на Икономически преглед на страната ни е една от задължителните стъпки по пътя на членството на България в ОИСР. През последните години страната ни се активизира и предприе редица действия за ускоряване получаването на покана за започване на преговори за членство в ОИСР. С Решение № 789 на Министерския съвет от 20 декември 2017 г. се създаде и организира дейността на постоянно действащ Междуведомствен координационен механизъм за присъединяване на Република България към ОИСР. Одобри се Пътна карта за действията на Република България по присъединяването към ОИСР. Едно от действията, заложени в Пътната карта, е извършването на Икономически преглед на страната ни. В рамките на Прегледа се очертават макроикономическите предизвикателства, пред които е изправена страната и се изследват няколко структурни области, избрани чрез консултации с компетентните органи на страната. Фокусът е върху политики, които имат потенциал да подобрят ефективността на икономиката в дългосрочен план.
В рамките на Споразумението ОИСР, в допълнение към Икономическия преглед на страната ни, ще оцени текущите реформи в България в контекста на рамката на ОИСР „Going for Growth“ и ще изготвя в период две години шестмесечни прогнози за България, които ще бъдат включени в публикацията „Икономически обзор на ОИСР“.
Извършването на прегледа е на стойност 750 000 евро и ще се финансира чрез средства, осигурени по бюджета на Министерството на икономиката за 2019 г., съгласно разчетите към бюджетната прогноза към Решение на Министерския съвет № 789 от 2017 г.
Клаузите на Споразумението, регламентиращи финансови задължения за България и уреждането на евентуални спорове между България и ОИСР в Постоянен арбитражен съд в Париж, Франция налагат Споразумението да бъде ратифицирано със Закон.
Споразумението ще влезе в сила, след като ОИСР бъде уведомена от Република България за изпълнението на необходимите вътрешноправни процедури по влизането в сила на Споразумението. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Колеги, имате думата за мнения, становища, предложения.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, ще подкрепя предложението за Закона за ратифициране на Споразумението за извършване на Икономически преглед на Република България. Аз като член на Комисията по външна политика през тази и през предходната година съм била на Годишната среща, на която винаги българската делегация е настоявала България да бъде приета за пълноправен член. Една от стъпките това да се случи е да има извършен и изготвен такъв доклад и да се съобрази Пътната карта, като фазите по приемането на всяка нова държава членка се състои в диагностична фаза – Проектът на доклад на Икономическия преглед се изготвя от Секретариата на ОИСР, сформира се екип от икономическия отдел, в който участват сериозни световни и европейски експерти, които навярно ще посетят нашата държава, ще направят интервюта с администрациите, имащи отношение към Организацията за икономическо развитие. Освен това се провеждат и интензивни консултации по отношение на всички теми в обхвата на този преглед.
ОИСР още от 2014 г. е отправила покана към България за извършване на такъв икономически преглед на страната ни. Силно се надявам, че той ще стартира веднага след като Народното събрание ратифицира това споразумение. Въпреки че е в период между девет и дванадесет месеца, заключенията от този преглед ще бъдат много обнадеждаващи, така че България да може максимално бързо да се присъедини. Това е, нямам други забележки. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Атанасова.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Икономически преглед на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, № 902-02-10, внесен от Министерския съвет на 15 април 2019 г.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Законопроектът се приема на първо четене от Комисията по правни въпроси.

Уважаеми колеги, пристъпваме към обсъждане за първо гласуване на двата законопроекта:
- ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ, № 954-01-22, внесен от Иглика Иванова-Събева, Анна Василева Александрова, Мария Йорданова Илиева и Димитър Николов Лазаров на 12 април 2019 г. и;
- ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ, № 954-01-26, внесен от Хамид Бари Хамид на 18 април 2019 г.
Колеги, как предпочитате: да процедираме да обсъдим двата законопроекта заедно или поотделно? Досега ги обсъждахме заедно. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Заедно, да.
Ще прочета и гостите, които са заявили, че ще присъстват. Може би малко закъсняват, но през това време ще представим законопроектите.
Гости по тези точки от дневния ред са:
- от Министерството на правосъдието – господин Данаил Кирилов, министър на правосъдието; от Върховния административен съд – господин Георги Чолаков, председател на Върховния административен съд, и госпожа Таня Куцарова – съдия; и от Асоциация на българските административни съдии – господин Любомир Гайдов, заместник-председател.
Ще представя на Вашето внимание Законопроекта за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините, на когото аз и колегите сме съвносители.
Със Законопроекта се предлага исковете срещу държавата за обезщетение за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз да се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, когато вредите са причинени от актове, действия или бездействия на органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и от правосъдната дейност на административните съдилища или Върховният административен съд. В останалите случаи исковете се разглеждат по реда, установен в Гражданския процесуалния кодекс.
Законопроектът е в съответствие с препоръката, дадена на Република България от Съда на Европейския съюз в решението му по преюдициално запитване, изрично да уреди в законодателството си процедура, по която да бъде търсена отговорност от държавата за нарушаване на правото на Европейския съюз.
Възприетият от нас подход следва вече съществуващият начин за разглеждане на исковете за отговорност на държавата по чл. 1, чл. 2 и чл. 2а от закона. Тези по чл. 1, ал. 1 се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а останалите – по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Новата разпоредба предвижда редът по Административнопроцесуалния кодекс да се прилага и за исковете за вреди, причинени от правосъдната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. Правният ред съответства на изрично уредената подсъдност на исковете по чл. 128а от Административнопроцесуалния кодекс, при които предмет на исковете е установяване нищожността на съдебните актове на административните съдилища във Върховния административен съд и които са подведомствени на административните съдилища.
С изменението разглеждаме и делата, когато тези актове са постановени в нарушение на правото на Европейския съюз и от тях са причинени вреди на частно-правни субекти.
Предложените изменения в Административнопроцесуалния кодекс са в съответствие с измененията на ЗОДОВ, тъй като до настоящия момент в Административнопроцесуалния кодекс не съществува специална правна норма, която да дава правомощие на административните съдилища да разглеждат искове за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, произтичащо от правосъдната дейност на административните съдилища или Върховния административен съд. Поради това такава правна възможност се предвижда с настоящото изменение на чл. 1 – „Предмет“, на чл. 128 – „Подведомственост“, като се въвежда специално правомощие за административните съдилища за разглеждане на този вид искове.
Изменението на чл. 203 включва създаването на две нови алинеи, които са свързани с прецизирането на приложението на стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата по отношение на материалноправния й режим и преценката за допустимост на иска, които в редица случаи се отличават от исковете, основани на националното право.
Предлага се създаването на нова ал. 5 в чл. 204, с която разпоредба се препраща към нормите на Гражданския процесуален кодекс относно съдържанието на исковата молба, доказателствата и доказателствения процес и се попълва съществуваща празнота в Административнопроцесуалния кодекс. Благодаря Ви.
Сега давам думата на господин Хамид, за да представи неговия законопроект.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Съвсем накратко с няколко думи ще представя и Законопроекта, внесен от мен.
Това е текст, който и преди сме разглеждали, внасян е в Четиридесет и четвъртото Народно събрание от народни представители от БСП. Колегата Крум Зарков, мисля, че беше внесъл подобен текст. Текстът цели да уреди заплащането на вреди, нанесени от вече отменени подзаконови нормативни актове за периода, в който те са били действащи – отменени или обявени за нищожни такива. Знаете за тълкувателното решение на Общото събрание на съдийската колегия на Върховния административен съд от 2016 г., с което тълкувателно решение колегията на съдиите във ВАС прецени, че такива обезщетения не следва да бъдат заплащани. Нормата цели да преодолее това решение.
Наред с това съм предложил и няколко изменения в процесуалния закон в АПК, така че на второ четене ще се спра поотделно на всеки от тях.
За да не вземам после думата, ще подкрепя и Законопроекта, внесен от колегите от ГЕРБ. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Хамид.
Колеги, само да Ви докладвам, че в Комисията по правни въпроси е постъпило Становище от Асоциацията на българските административни съдии по Законопроекта, внесен от мен и колегите.
В резюме ще Ви докладвам, че Асоциацията на българските административни съдии споделя становището на вносителите за необходимостта от допълване в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, свързани с уреждане на въпросите, касаещи подсъдността на искове срещу държавата за обезщетения, произтичащи от вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз. Считат, че предложените изменения на Административнопроцесуалния кодекс като част от процесуалните правила, приложими при разглеждане на исковете по ЗОДОВ, са навременни и целесъобразни.
Имате думата за изказвания и становища.
Заповядайте, уважаема госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Ще коментирам внесения от Вас и колегите Събева, Илиева и Лазаров Законопроект. Всъщност темата с производствата за обезщетения на вреди, причинени от държавата и общините не е нова нито за Правната комисия – ние многократно сме обсъждали този въпрос, нито за Магистратурата. Неслучайно има насрочено и образувано тълкувателно дело № 2 от 2015 г. на общите събрания на Върховния административен съд и Върховния касационен съд, във връзка с което все още няма произнасяне, но то е и във връзка с постановеното вече от Съда на Европейския съюз решение, постановено на 4 октомври 2018 г., по делото „Кантарев срещу България“.
Този дебат беше проведен през лятото на 2018 г., когато Комисията по правни въпроси и Народното събрание прие предложенията за промени в Административнопроцесуалния кодекс. Тогава в чл. 203 бяха направени две допълнения на нормата – след думата „незаконосъобразни“ се добави „или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз“, а в ал. 2 след думата „отговорност“ се добави „по ал. 1“, както и стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на Европейския съюз.
Нормите, които сега обсъждаме, на първо място, касаят обсъждане на проблема за това по правилата на Административнопроцесуалния кодекс или по Гражданскопроцесуалния кодекс, ще се разглеждат делата, завеждани от граждани по административни актове и за вреди, причинени от държавата и общините. Както казах, такова произнасяне все още няма от общите събрания, затова следва и законодателят да уреди този въпрос.
Мисля, че е похвално, че сте засегнали и темата във връзка с таксите, които се дължат в едно такова производство. На практика с предвидената ал. 2 на чл. 2в от Закона се решава въпросът по отношение на дължимите по вид и размер съдебни такси и съдебни разноски. От Вашето предложение става ясно, че за гражданите, които ще ползват този ред и ще търсят правосъдие, таксата ще бъде в пъти по-ниска или това ще бъде простата държавна такса при завеждане на такива дела, ако се движи по реда на Административнопроцесуалния кодекс, за разлика от пропорционалната такса, ако делото се движи по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Считам, че Законът следва да бъде подкрепен. Той ще запълни празнота в правната теория и ще реши спорове, които стоят на дневен ред за решаване от българските съдилища. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Има ли реплики към госпожа Атанасова? Няма.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз ще подкрепя и двата законопроекта.
Първо, по отношение на Законопроекта, внесен от госпожа Събева и колеги от ГЕРБ. Действително, аз се присъединявам към казаното от госпожа Атанасова, като ще допълня, че не само заради теоретичните разработки и затова, че има празнота в правото, а и на практика, за да бъде постигнат положителен практически ефект от тези промени, те следва да бъдат направени.
Чисто систематично, това вече е по-скоро като бележка преди второто четене, може би трябва да се помисли дали не трябва да бъде записано изрично в чл. 1 нарушаването на правото на ЕС като основание за търсене на отговорност, както е направил колегата Хамид по отношение на отговорността на държавата и общините в случаите, в които има отменен незаконосъобразен подзаконов нормативен акт.
Смятам, че Законопроектът е мотивиран – правилно е намерено решението на съществуващата в момента законова празнота, дадени са детайлно разпоредби по отношение на производствата. Разбира се, при необходимост при второто четене следва да бъдат прецизирани съответно неговите разпоредби.
По отношение на внесения от господин Хамид Законопроект. Аз ще припомня, че ние действително водихме дълги дискусии, ако си спомняте тогава, точно по отношение на това – трябва ли да се търси отговорност от държавата и общините в случаите, в които един подзаконов нормативен акт е обявен за незаконосъобразен и всъщност за един минал период преди неговото обявяване, дали могат в този случай гражданите и юридическите лица да реализират съответната деликатна отговорност и съответно решението, което е дадено в 2016 г. от тълкувателното решение на ВАС.
Действително спорен въпрос. На прима виста, действително добре е да бъде дадено такова право на гражданите. На мен например ми се иска да видим какви ще са становищата на Министерството на финансите, тъй като най-вероятно там ще възникне проблем. Иначе, изхождайки от принципни позиции, има логика в това. Освен това предложението ще действа и дисциплиниращо по отношение на административните органи – било те държавни, било то местни, тъй като целта на административния процес и на издаването на подзаконови нормативни актове е те да бъдат законосъобразни, а не обратното. В този смисъл, смятам, че предложението е добро и най-малкото, трябва отново да бъде подложен на дебат този въпрос.
Намирам за основателни и промените, които се предлагат в АПК специално по отношение освобождаването от такса на гражданите по Закона за социалното подпомагане. Има логика в това, че те следват и могат да бъдат определени като закони, свързани със Закона за социалното осигуряване, Закона за здравно осигуряване, където предвидихме доста съществено намаляване на таксите. Смятам, че режимът би следвало да бъде сходен в тези случаи.
По отношение на промените в ЗУСЕСИФ, смятам, че там трябва да имаме становище на Министерството на финансите преди да вървим към такива изменения. Надявам се преди второто четене на тези законопроекти да имаме съответните становища, за да можем да формираме и нашата воля и в крайна сметка да приемем законопроект, който в максимална степен отговаря на изискванията на гражданите и на юридическите лица. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Реплики към господин Митев? Няма.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Колеги, подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 954-01-22, внесен от Иглика Иванова Събева, Анна Василева Александрова, Мария Йорданова Илиева и Димитър Николов Лазаров на 12 април 2019 г.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Законопроектът се приема на първо четене от Комисията по правни въпроси.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 954-01-26, внесен от Хамид Бари Хамид на 18 април 2019 г.
За – 13, против и въздържали се – няма.

Пристъпваме към точки пета и шеста:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ, № 954-01-24, внесен от Александър Руменов Ненков, Искрен Василев Веселинов, Георги Колев Колев, Евгения Бисерова Алексиева, Александър Койчев Иванов, Младен Николов Шишков И Николай Веселинов Александров на 16 април 2019 г., и
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ, № 954-01-25, внесен от Младен Николов Шишков и група народни представители на 17 април 2019 г.
Гости по тези точки са:
- от Министерството на регионалното развитие и благоустройство: госпожа Веселина Терзийска – главен секретар, госпожа Даниела Петрова – началник отдел „Държавна собственост“ и госпожа Ивелина Минчева – държавен експерт в отдел „Държавна собственост“.
Здравейте и добре дошли!
Заповядайте, господин Шишков, да представите Вашия Законопроект.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание Законопроект за изменение на Закона за държавната собственост. Бих искал да направя уточнение, че настоящите промени са продиктувани изцяло от Решение № 6 от 15 юли 2013 г. на Конституционния съд и с Проекта се прецизират текстовете на чл. 39б, ал. 1 и 2, като се регламентира възможността в седемдневен срок от постъпване на искане от органа, издал акта за отчуждаване и/или от инвеститора, съдът в закрито заседание да допусне предварително изпълнение на акта за отчуждаване, когато това се налага, за да се защитят особено важни държавни и/или обществени интереси.
Предварителното изпълнение на акта се допуска при наличието на задължителните предпоставки с влязъл в сила подробен устройствен план имотът да е отреден за национален обект или обект с национално значение по смисъла на Закона за устройство па територията; имотът да не е единствено жилище на собственика, и определеното с акта обезщетение да е внесено по сметка на правоимащите лица, а в случаите по чл.39а, ал. 1 – по сметка на областния управител.
На следващо място, с проекта на Закон за изменение на Закона за държавната собственост е предвидено да отпаднат и протоколите, които следва да бъдат подписани от две длъжностни лица и един от съседите и, чиято цел е да удостоверят, че заинтересованите лица не са намерени на съответния адрес.
Прилагането на сега действащите текстове на чл. 34б, ал. 4 и 34 в, ал. 4 е практически невъзможно, поради отказ на съседи да подписват съответните протоколи.
От друга страна, съобщаването на отчуждителния акт се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, което гарантира в достатъчна степен правото на защита на гражданите.
Предвижда се с определението за допуснато предварително изпълнение на акта, съдът да определи и парична гаранция в размер до една трета от внесеното обезщетение, която се дължи от инвеститора. Инвеститорът може да бъде въведен във владение и да получи разрешение за строеж след като гаранцията бъде внесена по сметка на областния управител.
Въз основа на допуснатото предварителното изпълнение, в полза на инвеститора, може да се осъществи въвод във владение. Запазват се регламентираните в Закона за държавната собственост ред и механизъм за определяне и изплащане на обезщетението за пропуснати ползи на собственика, респективно правоимащите лица от датата на влизане във владение на имота до влизане в сила на акта за отчуждаване на съответния имот, както и на обезщетението за вредите върху имота.
Съкращаването на сроковете по процедурата по чл. 39б, ал. 1, пряко свързана с отчуждителните производства по Закона за държавната собственост на имоти – частна собственост, е с оглед максимално ускоряване на процеса по изграждането на значими национални обекти и обекти с национално значение, при реализирането на които в максимална степен са предвидени съответните гаранции за законосъобразно засягане правата на собствениците, респективно правоимащите лица.
Разбира се, ако Комисията прецени, че са необходими някакви корекции между първо и второ гласуване, бихме могли да ги обсъдим и да бъдат предприети необходимите действия.
Ще представя мотивите и за втория Законопроект.
Този законопроект е подготвен изцяло вследствие на проблеми, натрупани в практиката, свързани с прилагането на Закона за държавната собственост и в частност отчуждаването на имоти.
Със Законопроекта за допълнение на Закона за държавната собственост се предлага в случаите на принудително отчуждаване на имоти, представляващи земеделски земи или горски територии, собственост на едно физическо или юридическо лице, с обща площ над 50 дка, за изграждане на национален обект да може да се предостави имотно обезщетение, като ограниченията по чл. 42а, ал. 2 относно минималния размер на имотите, да не се прилагат.
С предложения текст на новата алинея 3 в чл. 42а, се създава възможност за защита в достатъчна степен интересите и правата на собствениците, чрез последващо рационално използване на имотите, съобразно предназначението им на земеделски земи или горски територии, с оглед осъществяваната от тях дейност.
Преследваната цел на предложените промени е в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България, както и с разпоредбата на чл. 21 от Конституцията, съгласно която земята е основно национално богатство, което се полза от особената закрила на държавата, а обработваемата земя се използва само за земеделски цели.
Както и в предходния Законопроект, тук също сме готови да коментираме, ако се наложат някакви корекции и допълнения по текстовете между първо и второ гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Шишков.
И да кажем добре дошъл на министъра на правосъдието господин Данаил Кирилов.
Заповядайте, господин Министър, да се включите към нашия дебат.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги, чухте представянето.
Откривам дебата.
Изказвания?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, на първо четене ще подкрепя и двата законопроекта.
По отношение на Законопроекта, внесен от Александър Ненков и група народни представители, на първо четене – предвидени са действително всички предпоставки, така че процедурата по отчуждаване на имоти, които са частна собственост за изграждане на инфраструктурни обекти от първостепенно значение, да бъде съобразена, както с Конституцията, решението на Конституционния съд и съответно конституционно защитеното право на частна собственост, а именно предвидени са необходимите предпоставки – да има влязъл в срок подробен устройствен план, имотът да е отреден за национален обект или обект с национално значение по смисъла на Закона за устройство на територията, имотът да не е единствено жилище на собственика и определеното с акта обезщетение да е внесено по сметка на правоимащите лица в случаите по чл. 39а, ал. 1 по сметка на областния управител.
Действително между първо и второ четене е добре да бъде направена работна група и ако има необходимост да бъдат прецизирани текстовете.
По отношение на Законопроекта, внесен от Младен Шишков и група народни представители, смятам, че той се нуждае от прецизиране, макар да имаме само два параграфа.
Първият параграф според мен, начинът, по който е редактиран, няма да постигне целите, които вносителите си поставят. Не смятам, че препращането точно към ал. 2 e правилното рефериране в случая.
В заключение, ще ми е интересно да чуя мнението на Министерството на регионалното развитие, което така или иначе е тук, макар да не са вносители и по двата законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Има ли реплики към господин Митев? Няма.
От МРРБ ще вземете ли отношение?
Заповядайте.
ВЕСЕЛИНА ТЕРЗИЙСКА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Министерството на регионалното развитие и благоустройство подкрепя и двата внесени законопроекта от народните представители. Считаме, че с предложените изменения ще се постигне по-голяма бързина при реализиране на големи инфраструктурни обекти, които са от обществена значимост, като същевременно ще се гарантират в пълна степен правата и интересите на засегнатите собственици на отчуждавани имоти. Считаме, че с предложените изменения също така се постига много добър баланс между частен и обществен интерес.
Не на последно място, разбира се, считаме, че те са в пълно съответствие с разпоредбите на Конституцията на Република България и с постановеното Решение на Конституционния съд по предходни изменения. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще подкрепим двата законопроекта – първият, който е внесен от господин Александър Ненков и група народни представители, включително и господин Шишков.
Да, предвидени са гаранции. Съобразени са текстовете и предвидените гаранции с Решението на Конституционния съд. Редът е детайлно разписан. В случая не става въпрос за противопоставяне на обществения интерес с правото на неприкосновеност на частната собственост. Да, допуска се всъщност и от Конституцията при определени хипотези да бъдат отчуждавани такива имоти, посочени в кои хипотези може и в кои хипотези не може.
Може би между първо и второ четене да се направят някои дребни корекции, в зависимост и от становищата на другите ведомства. Аз мисля, а и с колегите сме говорили, това, което е предвидено в ал. 2 на § 3, тоест по чл. 39б, че с определението, което допуска предварително изпълнение, съдът определя и парична гаранция, освен внесеното обезщетение в размер до една трета, за мен е едно малко разтегливо понятие и предполага съдът да започва да определя някакви критерии, да назначава експертизи – до една трета ли ще бъде, по-малко от една трета ли бъде, колко по-малко. За мен, след като говорим за справедливо обезщетение, справедлива цена, най-нормално е да си бъде една трета, за да няма и разнородна практика, а също и други такива. На първо четене за мен Законопроектът е приемлив.
По отношение на другия законопроект на господин Шишков и група народни представители. Да, аз ще го подкрепя. Да, идеята, че земеделската земя – ал. 2 казва, че когато е един, два и три дка не се допуска обезщетяване, а се заплащат, то съображенията са били, че няма как общината или държавата да направи такива малки имоти земеделска земя. Това е едно, а то е съобразено с изискванията за земеделските земи – какви са минималните граници за пасища, обработваема земя и гори.
От друга страна, когато се окаже, а е възможно да се окаже, че много такива са на един собственик. Тук имам един въпрос: защо на един – може да бъдат съсобственици, може в процедурата по отчуждаване собственикът да се окаже наследодател, по една или друга причина, и да се явят двама съсобственици, няма да прекъсваме процедурата и да вървим по друг ред. Така че това е въпрос на уточняване и прецизиране. Но, когато се окаже, че има много такива – при линейната инфраструктура по един, по два декара парчета се отчуждават, справедливо е донякъде и трябва да кажем, че собственикът ще бъде обезщетен с тази земя, разбира се, над един доста голям размер – не става въпрос за два, за три, за пет декара, да изпаднем изключението ал. 2 да стане правило, но това е въпрос на дебат.
Добре е да чуем и становището на Министерството на регионалното развитие и на Министерството на земеделието и горите. Така че ще го подкрепя и този законопроект. Необходим е, навременен е. Това е, благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Лазаров.
Реплики към господин Лазаров? Няма.
Други изказвания?
Уважаеми господин Министър, искате ли да вземете отношение?
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, благодаря за тази възможност! Искам да подчертая, че, за съжаление, поради заседание на Съвета за защита на лицата, застрашени с наказателното производство, не успях да присъствам на предни точки, които дебатирахте. Поради тази причина носех лично становището по проектите по ЗОДОВ – постфактум, за съжаление, и заявявам, че ще изразим положително становище по законопроектите по ЗОДОВ.
Във връзка с двата законопроекта по Закона за държавната собственост, аз изразявам категорично подкрепа за първия законопроект.
По отношение на втория законопроект бих изразил обща принципна такава подкрепа като база и основа за дебат, и то дебат, доколкото там се конкретизира размер на площ на недвижими имоти, които да подлежат на обезщетение. Това ми е малко трудно от правна страна да го преценя, но има смисъл в това да се разсъждава по този въпрос, защото действително има достатъчно правни гаранции за това, че процедурата по обезщетяване на собствеността ще приключи и ще приключи съобразно при защита правата на отчуждения собственик, но сигурен съм, че този въпрос ще го дебатирате между първо и второ четене.
Смятам също, изразявам и мое лично мнение, макар да не ми е пратен за становище този законопроект, че Законопроектът съответства на Решението на Конституционния съд и съдържа стриктни предпоставки за постановяване на решение от съда в закрито заседание, с което се допуска предварително изпълнение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Колеги, други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за изменение на Закона за държавната собственост, № 954-01-24, внесен от Александър Руменов Ненков, Искрен Василев Веселинов, Георги Колев Колев, Евгения Бисерова Алексиева, Александър Койчев Иванов, Младен Николов Шишков и Николай Веселинов Александров на 16 април 2019 г.
Моля, който е „за“, да гласува:
За – 13, против и въздържали се – няма.
Законопроектът се приема на първо четене от Комисията по правни въпроси.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост, № 954-01-25, внесен от Младен Николов Шишков и група народни представители на 17 април 2019 г.
Моля, който е „за“, да гласува:
За – 13, против и въздържали се – няма.
Законопроектът се приема на първо четене от Комисията по правни въпроси. Благодаря Ви.

Колеги, пристъпваме към следващата точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР И РЕГИСТЪРА НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ, № 902-01-15, внесен от Министерския съвет на 29 март 2019 г.
Гости са:
- от Министерството на правосъдието господин Данаил Кирилов – министър, и госпожа Галина Димитрова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“.
Преминаваме към Доклада за второ гласуване:
„Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 1 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване § 1.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се § 1 от Законопроекта.
Преминаваме към:
„Заключителни разпоредби“.
Изказвания?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз предлагам чисто редакционно да променим наименованието на подразделението на „Заключителна разпоредба“, тъй като е една. Благодаря. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Няма нищо, да.
Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Оттеглям предложението, тъй като действително са две заключителните разпоредби.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби“.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби“.
Преминаваме към § 2 – текст на вносител и предложение за редакция. Имате я пред себе си.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване § 2 – предложението за редакцията, заедно с текста на вносителя.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване § 3 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 3.
Който е „за“, моля да гласува:
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се § 3 по доклада на Комисията, а с това и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 902-01-15, внесен от Министерския съвет на 29 март 2019 г., приет на първо гласуване на 17 април 2019 г. Благодаря Ви.
С това закривам заседанието на Правната комисия.

(Закрито в 15,30 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна АЛЕКСАНДРОВА