Стенограма от заседание на комисия

---

ПРОТОКОЛ
№ 92


На 8 май 2019 г., сряда, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- Законопроект за изменение на Закона за държавната собственост, № 954-01-24, внесен от Александър Руменов Ненков, Искрен Василев Веселинов, Георги Колев Колев, Евгения Бисерова Алексиева, Александър Койчев Иванов, Младен Николов Шишков и Николай Веселинов Александров на 16 април 2019 г.
- Законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост, № 954-01-25, внесен от Младен Николов Шишков и група народни представители на 17 април 2019 г.
2. Работна група по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 902-01-9, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г.
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Анна Александрова.

* * *

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги, предлагам да започнем. Имаме кворум – в хипотезата на чл. 33, ал.2, изречение трето от Правилника сме.
Имате дневния ред за заседанието на Комисията, след което ще има работна група.
Има ли изказвания по дневния ред? Няма.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се дневният ред.

Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
1. ПРИЕМАНЕ НА ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ НА ПРИЕТИТЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ, ИЗГОТВЕН НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, АЛ. 2 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
- ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ, № 954-01-24, ВНЕСЕН ОТ АЛЕКСАНДЪР РУМЕНОВ НЕНКОВ, ИСКРЕН ВАСИЛЕВ ВЕСЕЛИНОВ, ГЕОРГИ КОЛЕВ КОЛЕВ, ЕВГЕНИЯ БИСЕРОВА АЛЕКСИЕВА, АЛЕКСАНДЪР КОЙЧЕВ ИВАНОВ, МЛАДЕН НИКОЛОВ ШИШКОВ И НИКОЛАЙ ВЕСЕЛИНОВ АЛЕКСАНДРОВ НА 16 АПРИЛ 2019 Г.
- ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ, № 954-01-25, ВНЕСЕН ОТ МЛАДЕН НИКОЛОВ ШИШКОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 17 АПРИЛ 2019 Г.
Гости по първа точка са:
- от Министерството на правосъдието министър Данаил Кирилов.
Използвам случай да го поздравя за новата позиция и да му пожелая успех!
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Здравейте! Уважаеми народни представители, уважаеми гости благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: От Министерството на регионалното развитие и благоустройството: госпожа Веселина Терзийска – главен секретар, госпожа Даниела Петрова – началник отдел „Държавна собственост“, и госпожа Ивелина Минчева – държавен експерт в отдел „Държавна собственост“.
Заповядайте и добре дошли!
Колеги, разполагате с Проекта на Общия законопроект на двата закона за изменение и допълнение.
Имате думата за изказвания, мнения, предложения, възражения и становища.
Няма изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Моля, който е съгласен да приемем Законопроекта в този вид, да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се Общият законопроект на приетите на първо гласуване два закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост с № 954-01-24 и № 954-01-25.

Колеги, пристъпваме към точка втора от дневния ред:
РАБОТНА ГРУПА ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА, № 902-01-9, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 26 ФЕВРУАРИ 2019 Г.
Гости по тази точка от дневния ред са:
- от Министерството на културата господин Мехти Меликов – директор дирекция „Авторско право и сродните му права“, и госпожа Катерина Пашова – държавен експерт в дирекция „Авторско право и сродните му права“;
- от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията госпожа Женета Рогачева – началник отдел дирекция „Правна“;
- от Комисията за регулиране на съобщенията господин Иван Димитров – председател, госпожа Андреана Атанасова – член, госпожа Неда Койчева – директор дирекция „Правна“, и госпожа Милена Петкова – изпълняващ длъжността директор дирекция „Пазарно регулиране“;
- от Сдружение за защита на легалното разпространение на програми ТЕРАПРО господин Велизар Соколов, и господин Аспарух Томов;
- от Музикаутор господин Иван Димитров – изпълнителен директор, госпожа Ефросина Саракинова – главен юрисконсулт, госпожа Мариана Андреева – адвокат, и госпожа Валентина Мишева – юрисконсулт;
- от ПРОФОН господин Момчил Младенов – адвокат, и госпожа Десислава Преображенска;
- от „Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО“ госпожа Елена Велкова – директор Правен отдел „Нова Броудкастинг Груп“ ЕАД, госпожа Петя Димова – старши юрист „Нова Броудкастинг Груп“ ЕАД, господин Господин Йовчев – директор „Правни и бизнес отношения“ на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД, госпожа Анна Танова – изпълнителен директор на „Асоциация на българските радио и телевизионни оператори – АБРО“, и госпожа Ева Петрова – юрист на „Асоциация на българските радио и телевизионни оператори – АБРО“;
- от Българска Асоциация на кабелните и комуникационните оператори госпожа Галя Маринова – председател на Управителния съвет;
- от „А1 България“ ЕАД госпожа Искра Кусева – пълномощник на изпълнителните директори;
- от БТК ЕАД госпожа Жанет Захариева – главен съветник Регулация;
- от Независимо дружество за управление на права „Акорд Мюзик Нет ООД“ господин Димитър Георгиев – управител.
Добър ден на всички! Добре дошли!
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми гости, уважаеми колеги! Тъй като това всъщност е второ заседание на работната група, процедурата ми е да не започваме да гледаме както миналия път текст по текст, а да се спрем само на предложените редакции, с които всички предполагам разполагате и които са резултат на практика на обобщението на дебата, който проведохме в първата работна група от дирекцията „Законодателство и право на ЕС“. Благодаря.
Направих предложението с оглед на това да не преповтаряме един и същи дебат, който вече сме водили, но може би директор Митева, ако има бележки извън редакциите по конкретните параграфи да каже.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, госпожо Митева.
ИВА МИТЕВА: По § 1, моля да го погледнете, защото може и аз да не съм го разбрала при четенето, но в 94бˈ досега т. 8 задължаваше нуд-овете да представят информация за всички договори. В момента текстът е изменен както е внесен и реферира само към два или повече договора, както е за оку-пите (организациите за колективно управление на права) по т. 6.
В същото време обаче в т. 8 е останала старата редакция за информацията и на мен не ми е ясно в т. 6 хем караме нуд-овете да дават два или повече договора, а в т. 8 запазваме да дават информация за договорите – по същите по т.6. Тоест тази информация в т. 8 не се ли съдържа в самите договори, защото те два пъти трябва да бъдат разписани в Закона, след като се променя философията на точката?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Иска ли някой да вземе думата по питането на госпожа Митева?
МЕХТИ МЕЛИКОВ (Министерство на културата): Понеже днес съм без експерта – записвам си. Мисля, че имахме нещо предвид тук, но няма да навлизам в детайли. Записвам си, ще проверим и в неформално обсъждане след това ще можем да довършим, ако няма някакви включвания, които да си отбележа допълнително, просто отбелязвам това, което каза директор Митева.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Да обясня от къде, вероятно, възникна въпросът на директора. Действително в изказа, така както е наложен по текстовете е добре да се направи окончателния избор с първоначалното ни виждане. В редакцията, която е в т. 6, идеята беше да се представят лимит от договори. Тоест най-малко да се каже два договора и да не се слага горна граница – заявителят да приложи толкова договора колкото иска. За разлика от това в т. 8 идеята на стария текст препращаше към общото правило заявката на субекта за регистрация към видовете права.
Според мен, идеята на законодателя първоначално е била с оглед обхвата, който заявява искателя, той да даде по видове права видове клиенти, без да е длъжен да посочва договори. Тук трябва да се прецени какъв да е обхвата, защото някои от организациите имат огромен брой договори с огромен брой субекти. Тоест информацията по т. 8 би била най-малкото много обемна, за разлика от информацията, която е по т. 6.
По т. 8 заявителят също така може да каже: притеснявам се да разкрия всичките си контрахенти изчерпателно по една или друга причина. За това тук въпросът е резонен, доколкото, както виждам сега, препратката не е към чл. 94а ал. 3, а е към т. 6. Обаче, ако го реферираме към т. 6, защо ще ги представяме в отделна точка? Тоест, трябва да се види каква е целта, какво точно искаме – дали по т. 6 искаме примерно представяне, че субектът има някакви такива отношения, а по т. 8 искаме изчерпателно по видовете права да се афишират правоотношенията.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Други изказвания по този параграф? Няма.
МЕХТИ МЕЛИКОВ (Министерство на културата): Само да допълня, че в практиката това, което се случваше, когато изискването беше да се представят два говора. Обикновено се представяха два договора за авторски или за сродни права абсолютно избирателно, а идеята беше, че няма как да се упражнява тази дейност по колективно управление, ако не са отстъпени абсолютни всички права върху дадено произведение. Ако това е музикално произведение имаме и авторски и сродни права – съответно композитор, текстописец, аранжор, изпълнител и продуцент. Необходимо е да се докаже абсолютно целият набор от права – затова разработихме и разбихме текста малко повече, за да не се налага да даваме указания, които понякога заявителят смята, че е наше тълкуване, а не е изискване на Закона.
Затова изменихме т. 6 по пози начин, но си записах, ще говоря с експертите и по-късно ще можем да доуточним.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Госпожо Митева, по § 2 имате ли бележки?
ИВА МИТЕВА: По § 2 предлагам в т. 1 – няма как Комисията да избира председател, защото членовете на Комисията могат да избират председателя.
Искам да попитам и друго: защо от императивния текст, че Комисията работи по правила се въвежда възможността, че може да приема правила? Това значи, че тя може би и няма да ги приеме.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Съгласен съм с редакционната бележка – членовете на Комисията избират председател, а не Комисията да избира. Чисто редакционно има логика в това, но за да не връщаме пак дебата, само ще кажа, че проблемът с този текст беше, че на практика императивната норма, че Комисията работи по правила, приети от нея, практически блокира работата на тази комисия. За да не е в този вид, вносителят е заложил и, доколкото знам, все пак стигнахме до някакво съгласие, че разпоредбата трябва да бъде диспозитивна. Ако вносителят иска, нека нещо да допълни, но обобщавам какъв беше дебатът на първото заседание на работната група. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Други изказвания? Няма.
Приемаме, че членовете на комисията избират председател?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Приемаме редакцията на Правната дирекция – да стане „членовете на комисията“.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Да, добре. Благодаря Ви.
Изказвания по § 3 – някой от гостите? Няма.
Параграф 4.
Заповядайте, госпожо Митева.
ИВА МИТЕВА: По § 4 – чета текста, колегите ще кажат също, преди вписването министърът изисква становище и становището се предоставя в 14-дневен срок. За това изискване – какви са последиците, ако не бъде предоставено становище? Значи ли, че лицето няма да бъде вписано, или не значи? В законите, а и в нашия Правилник имаме текст, който казва, че липсата на становище не спира процедурата. Необходимо ли е нещо такова, което да е ясно? Всъщност каква е последицата накрая от това изискване на министъра – този 14-дневен срок, който слага законодателят и какво се случва накрая?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
МЕХТИ МЕЛИКОВ (Министерство на културата): Идеята е да се поиска становище. Неговото непредставяне по никакъв начин не би трябвало да засяга процедурата.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Следва ли в тази връзка да добавим едно последно изречение „липсата на становище не спира процедурата по вписването“?
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Не бихме възразили, ако смятате, че като правна техника е необходимо да се… (Дискусия встрани от микрофоните.) Нямаме против непосредствено да се обогати процедурата за правна сигурност.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Подкрепям казаното от директор Митева. Действително с добавянето на това изречение ще се предотврати възможността за превратно тълкуване на нормата и за евентуално използване непредоставянето на становище, тоест бездействието като възможност да се блокира в този случай назначаването на медиатори. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Други изказвания? Няма.
Преминаваме към § 5.
Госпожо Митева? Нямате.
Параграф 6 – предложение на Христиан Митев и предложение на работната група.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Редакцията на § 6, която виждате, всъщност отразява дебатите в първото заседание на работната група, като според мен сме постигнали максимален консенсус по редакцията на този текст. Ако, разбира се, участниците – заинтересованите страни в работната група, и Министерството на културата нямат нищо против, Ви предлагам да бъде подкрепена и впоследствие да залегне в Доклада за второ четене.
Разбира се добавката в т. 5 „без да изискват съгласие на трети лица за това“, да отпадне – достатъчно аргументи изложих, няма да се връщам към тях. Мисля, че в това отношение имаме постигнат консенсус. Благодаря.
МЕХТИ МЕЛИКОВ (Министерство на културата): От Министерството на културата напълно подкрепяме.
Идеята действително беше да не се иска съгласие на проверяваното лице. Изчистването на този текст, който се оказа излишен, е напълно приемливо.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Други изказвания? Няма.
Преминаваме към § 7 – има предложение за редакция.
ИВА МИТЕВА: В § 7, в т. 1 се заличават думите „събраните доказателства“ и се заменят с „ трайните материални носители“. Това е логично с оглед на това, че се предоставят данни.
Въпросът е обаче, че в 98б след това, се говори за предоставяне и на други доказателства. Въпросът ми е: защо тогава се махат доказателствата от ал. 2 на чл. 98а и тъй като текстът завършва „както и други данни“ не може ли да стане „други доказателства и данни“, за да може да е всеобхватен текстът, тъй като доказателства е много по-широко.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Изказвания?
МЕХТИ МЕЛИКОВ (Министерство на културата): Колеги, аз само ще припомня, че става въпрос за изземване на материални носители. Затова направихме тази промяна. Имаше едно натрупване миналия път. Велизар Соколов имаше някакви идеи, може би ако му дадем думата да даде и той идеи.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Соколов.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ (ТЕРАПРО): Тук по-скоро бих искал да стъпя в помощ на Министерството на културата, което предлага тази промяна. Принципно идеята е трайните материални носители, тоест доказателствата да се заменят с трайни материални носители идва от това, че се намира в частта на Закона „протокол за изземване“.
Доколкото си спомням, при последната дискусия на последната работна група обсъждахме възможността, за да не се стеснява кръгът само до трайните материални носители, но и до други доказателствени средства, които биха могли да имат отношение към образуването на административнонаказателна преписка, да отидем към друга редакция, тоест след думите „събрани доказателства“ да се постави запетая и да се добавят думите „в това число и иззетите трайни материални носители“, за да остане систематично в протокол за изземване. Тази възможност, тази редакция я обсъждахме при предишната група и мисля, че тя хем отговаря на въпроса, хем дава възможност Министерството на културата да си….
Предлагам след думите „събрани доказателства“ да се сложи запетая и да се добавят думите „в това число иззетите трайни материални носители“ и мисля, че така решаваме въпроса.
МЕХТИ МЕЛИКОВ (Министерство на културата): Нямаме възражения.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към § 8 – текст на вносител. Няма предложения.
Нямате и Вие, госпожо Митева.
Параграф 9 – текст на вносител, предложение на колегата Митев и предложение за редакция на работната група.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Всъщност този параграф също отразява дискусиите в първото заседание на работната група. Смятам, че може още правно-технически да бъде изчистен текстът, но той е съобразен и с постъпилите становище по Законопроекта, така че се надявам да го подкрепите.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Соколов.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ (ТЕРАПРО): Изцяло подкрепяме направеното предложение за редакция във вида, в който е изложено в доклада.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Други изказвания?
От Министерството? Заповядайте.
МЕХТИ МЕЛИКОВ (Министерство на културата): Приемаме и подкрепяме направените предложения по § 9.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Други изказвания? Няма.
Параграф 10 – текст на вносител, предложение на колегата Митев и предложение за редакция на работната група.
Госпожо Митева, заповядайте.
ИВА МИТЕВА: Аз се загубих в този текст, да си призная честно. Тук се появява едно обезщетение. Това обезщетение го няма никъде в Закона и е взето от Закона за административните нарушения и наказания – чл. 45, само че искам да помоля вносителя, ако иска да се въвежда такова обезщетение, да погледне Закона за енергетиката и да направим нещо, каквото е там, за да има смисъл това обезщетение, тъй като по чл. 45 от Закона за административните нарушения и наказания в момента обезщетението е 2 лв. и е смешно.
Ако ще се прави нещо такова, няма смисъл.
Отделно текстът изцяло преповтаря чл. 98бˈ, който преди малко одобрихте, така че предложението ми е да реферира изцяло че се прилага реда по чл. 98бˈ и няма нужда да повтаряме и да преписваме надолу цялата процедура дори и не точно така, както е преписана отпред. Мисля, че е най-коректно да си се препрати по реда на чл. 98б' и текстът ще бъде много по-ясен.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Аз съм съгласен със становището, което директор Митева изрази като вносител на предложението между първо и второ четене, така че ще се съобразя с такава редакция.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Други изказвания? Няма.
Преминаваме към § 11 – текст на вносител. Нямаме предложения.
Госпожо Митева.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ (ТЕРАПРО): Госпожо Председател, редът за връчване на актовете, го прилагаме и за връчване на наказателните постановление? Супер. Добре.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 12. Текст на вносител. Предложение на колегата Митев, предложение за редакция на работната група.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Това според мен е предложение, което постига необходимия консенсус, защитава еднакво интересите на всички страни и смятам, че постига баланс в отношенията и премахва опасенията, които бяха изразени в първото заседание на работната група, че по някакъв начин могат да бъдат използвани във вреда на една или на друга страна автоматизираните средства за контрол. Едновременно с това се дават на Министерство на културата достатъчно лостове в ръцете и технически средства да осъществяват своите контролни функции по закона. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, господин Митев.
Заповядайте, господин Меликов.
МЕХТИ МЕЛИКОВ (Министерство на културата): Благодаря, госпожо Председател. В предложения вид текстът отговаря и на намерението на вносителя. Приемаме го напълно и считаме, че е подобрен съществено, което е важно с оглед привличането на всички заинтересовани страни, разбира се.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Соколов.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ(ТЕРАПРО): Подкрепям така направената редакция, даже смятам, че тук е направено нещо много позитивно, тоест самата дефиниция на автоматизираните средства за контрол е разделена от функциите по допускане на тяхното използване.
В предложенията в § 6 всъщност е добавена ал. 4, която определя реда, по който министърът на културата ще разрешава използването на тези средства и съвсем правилно в легалните дефиниции дефиницията е сведена до описание на самата автоматизирана система за контрол. Мисля, че тази дефиниция наистина отразява и гарантира максимално много защита на интересите на обществото и на ползвателите при използването на тези средства от страна на Министерство на културата. Така че подкрепяме целокупната промяна, свързана с използването на автоматизирани средства за контрол.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Соколов.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Преминаваме нататък.
По § 13 текст на вносител и предложение за редакция от работната група.
Има ли изказвания? Няма изказвания.
По § 14 – текст на вносител, предложение на колегата Митев, становище на Комисията за регулиране на съобщенията, предложение за редакция от работната група.
Колеги, имате думата за изказване.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Това всъщност е единственият параграф, по който не можахме да постигнем пълно съгласие по отношение на редакцията и останахме поне на този етап на различни позиции с работната група, чието предложение виждате. На този етап чисто формално аз продължавам, естествено, да си поддържам предложението специално по отношение на новосъздадената ал. 3.
По отношение на административнонаказателните разпоредби е ясно, че там ще се приложи и следва да се приложи огледално реда, в който се обединихме по Закона за авторско право и сродни права, но продължаваме да имаме резерви по отношение на тази редакция. Работим по евентуална редакция, евентуална промяна на тази редакция, която виждате пред Вас, но все още не сме готови с окончателния текст, за да може да го подложим на обсъждане. Това е единственото всъщност, по което нямаме изграден консенсус до момента и се различаваме. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, господин Митев.
От Комисията за регулиране на съобщенията?
ИВАН ДИМИТРОВ (КРС): Във връзка с направените предложения подкрепяме предложението на вносителя и оставаме по темата да бъде добре прецизирана, като се отчита баланса на държавния обществен интерес в посока на участниците на пазара. Така че подкрепяме направеното предложение.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: На работната група ли?
ИВАН ДИМИТРОВ (КРС): Да, на работната група.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Госпожо Митева, заповядайте.
ИВА МИТЕВА: Аз първо искам по чл. 38 по действащия текст на попитам Комисията този годишен доклад как те го издават? Не го ли приемат с решение? Защото според мен колегиален орган да издавате доклад е малко странно и тъй като се пипа в този текст не е ли по-добре да го променим и да кажем, че Комисията приема доклада или така да си остане и издава?
АНДРЕАНА АТАНАСОВА (КРС): Чисто редакционно няма проблем комисията да приема доклад.
Това, на което искам да обърна внимание, е във връзка с предложението по ал. 1 за допълнение на заглавието на доклада. Все пак този доклад е свързан с прилагане, тринспониране на нашето законодателство на редица текстове от Директивата – така наречената Рамкова директива за електронните съобщения, по отношение на публичност и прозрачност на част от нещата, които касаят сектор „Електронни съобщения“, включително предоставянето на универсална електронно-съобщителна услуга, както и по отношение на отчетност на регулатора във връзка с финансовите ресурси, които събират, бюджет и човешки ресурси. Поради това допълнението, че Годишният доклад е за състоянието на пазара не отговаря изцяло на обхвата на този доклад. (Реплики.) Само обръщам внимание.
Иначе за ал. 3 подкрепяме.
ИВА МИТЕВА: Искам да попитам какви са тези източници с официален характер публикувани? Източниците ли се публикуват? Не ми е ясно как ще публикувате източник. Източника ли е с официален характер или имате предвид публично достъпна информация от официален източник?
ИВАН ДИМИТРОВ (КРС): Става въпрос за публична информация с официален характер.
ИВА МИТЕВА: Добре. И другото, което е по отношение на т. 2 –тя трябва да се прецизира така, както се прие в авторското право връчването. Акта за установяване и наказателното постановление да се направят огледални.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Соколов.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ (ТЕРАПРО): Ако ми разрешите ще се изкажа по всички предложения в § 14.
Смятам, че това, което беше изказано от КРС по отношение на промените в ал. 1 наистина е резонно и единствената промяна, която може би има смисъл е в оригиналния текст на чл. 38. Ако го отворите и зачетете т. 4, тоест всичко друго да си остане както е в момента, в т. 4 в началото да се добавят думите „преглед на състоянието и оценка за развитието на конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи“. (Реплика.) Както Вие го предлагате, точно така. Тоест, подкрепяме това предложение: в ал. 1 да се направят промените, които предлагат КРС.
По отношение на ал. 3. Наистина това е една силно дебатирана тема, като аз се запознах, както с мотиви и изказвания от КРС, така със становища, които бяха депозирани и изказани по време на работната група, като основното притеснение по отношение на чл. 38, ал. 3 всъщност е: в своята аналитична дейност, изготвяйки своя годишен доклад, върху каква информация и върху какви данни ще стъпва КРС, когато изготвя доклада. Безспорно и в момента е така, че това са данните, които операторите подават в края на всяка година. Това е безспорно!
Второто безспорно нещо, което мисля, че е абсолютно приемливо за всички участници на пазара е, че е дотолкова доколкото има официални статистики. Да вземем пример данните, които събира Националния статистически институт. Тоест, това е формулировката „публично достъпни официални данни, които са изготвени в резултат на публично задължение или правили задължения…“. Това е дълга формулировка. Както и да бъде формулирана, ако си говорим на пряк текст, става въпрос за официални данни, които са издадени от официален орган. Визира се най-вече Националният статистически институт. Разбира се, че тези данни също трябва да бъдат използвани. Ако обаче нещата спрат дотам, мисля и това е бил аргумента през цялото време, съществува опасност анализирайки пазара да не бъдат събрани достатъчно данни за това какво е състоянието на пазара.
И тук има много становища, които ние анализираме и които казват: ама не може КРС и така просто някой хвърля един доклад и те взимат този доклад и го използват в аналитичната част на този доклад.
Аз съм напълно съгласен с това, че допускайки да се използват пазарни данни или данни от пазарни проучвания трябва да бъдат поставени много категорични критерии, които категорични критерии, ако бъдат изпълнени, тези данни да могат да бъдат включени по един или друг начин, това КРС ще прецени в този доклад.
Кои са критериите според мен? На първо място, критериите и те са изложени в предложението, което ние подкрепяме в доклада. Ще се опитам да аргументирам защо е направено това предложение.
На първо място, те трябва да са представителни. Проведох много дискусии и разговори с хора, които се занимават със статистика и им зададох въпроса: когато едно проучване е представително какво означава това и каква е гаранцията, че данните, което това проучване дава са максимално близки и достоверни? Отговорът, който получих, пак казвам в множество специалисти в областта е: представителни са данни, които са извършени и са взети от проучване, което е извършено на базата на представителна извадка. За да могат да бъдат наречени данните представителни, то тази представителна извадка трябва да ползва такава методика и инструментариум, така че да гарантира, че резултатите за представителната извадка отговарят на цялото изследвано. Тоест, мисля че представителността на проучванията е задължителен фактор, защото тези проучвания принципно се правят на база именно на такава представителна извадка и тя трябва да ползва инструментариум и методика, която да гарантира, че тази извадка говори за целия пазар.
На второ място са количествени. Това също е много важен критерий, защото основно могат да бъдат разгледани два вида проучвания – проучвания, които изследват факти и които изследват нагласи. И тъй като не съм статистик, помолих да ми го обяснят как да го разбирам и те казаха: представете си, че посещавате едно семейство, което е респондент на това проучване и задавате въпрос: колко деца имате? Отговорът, който ние получаваме – имаме три деца. Може да има и четвърто, което е незаконно, тоест това е допустимата статистическа грешка, но става въпрос, че тук се декларират и изследват конкретни факти. Ако провеждащия проучването зададе следващия въпрос: кое от двете деца, или от трите деца, които сте декларирали обичате повече, то тогава проучването ще навлезе във фазата на изследване на субективна нагласа или субективно отношение. На нас такива субективни нагласи в конкретния случай не са ни необходими. Не се изследва колко са симпатизантите на политическа сила или кой води и така нататък. Ние се интересуваме от конкретни факти, затова втория критерий е освен да е представително, то трябва да изследва факти. Това е вторият критерий.
Третият критерий, който ние сме обсъждали и с КРС многократно е наистина, за да може да бъдат използвани каквито и да било данни или информация, за да се направи някакъв анализ на пазара, данните, които събират тези проучвания трябва да са съпоставими с данните, които събира КРС. Тоест, когато се възлага провеждането на едно такова пазарно проучване при всеки един случай трябва да се консултира с КРС, така че информацията, която ще събере проучването да може да бъде отнесена към данните, които вече КРС е събрала. Дали става въпрос за абонат, за домакинство или става въпрос за един човек и така нататък, за да можем да кажем: ето според официалните данните абонатите са толкова, според пазарното проучване абонатите са различни, ние трябва да знаем, че под абонати разбираме едно и също нещо. И заради това се поставя третото изискване – данните да са съпоставими с данните, които събира КРС.
И не на последно място независимостта, прозрачността и всички други принципи и критерии на статистическата дейност трябва да бъдат приложени като изискване към това проучване. Добрата новина е, че ние имаме Закон за статистиката и добрата новина е, че в Закона за статистиката са посочени и принципите за осъществяване на статистическа дейност и критериите за произвеждане на статистическа информация и данни. Те са разписани, мисля че бяха в чл. 3, ако се не лъжа на Закона за статистиката. Само да си погледна бележките. В чл. 2, прощавайте много, където се казва: статистическата дейност се осъществява при спазване на принципи, професионална независимост, безпристрастност, обективност, надеждност, статистическа тайна и ефективност на разходите. Статистическата информация се произвежда при спазването на следните критерии: адекватност, точност, навременност, пунктуалност, достъпност и яснота, сравнимост и логическа обвързаност.
Четвъртият критерий е всъщност въпросното пазарно проучване да е осъществено в съответствие с тези принципи и тези критерии. Всяка една от тези думички, използвани в чл. 2, ал. 2 и 3 на Закона за статистиката имат легални дефиниции в Закона за статистиката. Мисля че, ако едно пазарно проучване е проведено по начин, по който да отговаря на тези четири изисквания, абсолютно всички притеснения относно обективността на данните, които са събрани, относно тяхната съпоставимост спрямо данните, които вече КРС е събрало или събира и така нататък, отпадат и дават сериозна правна сигурност, че няма да се злоупотребява с произволни проучвания – всеки двама души се събрали, сетили се, че ще направят пазарно проучване, юруш дайте да направим пазарно проучване и да го дадем на КРС.
Смятам, че редакцията, която се предлага в доклада и в работната група дава достатъчно категорична гаранция, че проучванията ще бъдат обективни и ще спомогнат КРС в тяхната аналитична дейност по отношение на пазара на платени телевизионни и интернет услуги. Така че подкрепяме редакцията с тези аргументи.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Соколов.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Действително, в сравнение с първоначалната редакция с текста на вносител, тази редакция на работната група е много по-добра в няколко отношения. Първо, това вече не се вменява като задължение на Комисията, какъвто беше текста на вносител. Не императивна нормата става диспозитивна с вкарването на израза „може да“. Отделно от това имаме вече дефиниция на други достъпни източници на информация, която е много по-детайлна и е направен действително сериозен опит за дефиниране и определяне на това на какви изисквания трябва да отговарят пазарните проучвания.
Въпреки всичко все пак остава една сянка на съмнение винаги по отношение на това кой възлага проучванията, защото един възложител може използвайки абсолютно легално, включително спазвайки всички принципи на Закона за статистиката, да си зададе въпросите и да получи такива данни и резултати, каквито са в изгода на целите, които той преследва с възлагането на това проучване. Предполагам, че това се е консултирало със специалисти в областта. Всеки специалист ще Ви каже, че макар че не се променя радикално резултата, той може да бъде променен в една или друга посока, съобразно това какво целим и какво искаме да постигнем със съответното проучване.
Аз съм съгласен с това, че можем да мислим за разширяване на възможността за използване на различни източници извън тези, които са в резултат на нормативно право или задължение, но пак апелирам за известно време, за да можем да представим текст, който да е в тази посока, да е в унисон с усилията на работната група. Още повече, че сега чухме различно становище на КРС от становището, което беше изразено на първата работна група, и становището, което е изразено писмено и с което разполагате всички. Така че трябва да бъде съобразено и това обстоятелство според мен преди да вървим към второ четене и смятам, че няма нищо фатално да се случи от това все пак да намерим пресечна точка и да решим този въпрос при положение, че всичко останало е изчистено като редакция на текстовете. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, господин Митев.
Други изказвания?
Заповядайте, само да се представите.
ПЕТЪР РИЗОВ (БАБТО): Благодаря, госпожо Председател.
Казвам се Петър Ризов и съм председател на Управителния съвет на БАБТО – Браншова асоциация на българските телеком оператори, създадена само преди месец. Може би малко късно, но един от конкретните поводи да създадем тази нова браншова асоциация бяха и предложенията за изменение в този закон, който сега обсъждаме.
Бих искал да кажа това, че ние също имаме нашите опасения точно, както и господин Митев правилно отбеляза, че е много важно кой поръчва проучванията и конкретния повод да ги изложим е точно едно проучване, което беше поръчано всъщност от „ТеРаПро“.
Това, което аз съм виждам в други индустрии в други браншове ми дава повод да Ви предложа нещо, независимо че нямахме време да се включим досега с предложение по конкретните текстове. Но това, което съм виждал в индустрията на бързооборотните стоки да кажем, там всички големи компании, обединени в тази индустрия, използват проучвания, правени от независими организации, които не са поръчани от никого конкретно от участниците в този пазар. Надявам се, разбира се, сигурен съм, че ще е така, КРС да подхожда, достатъчно отговорно, защото опасенията, които и господин Соколов представи всеки да си извади проучване каквото си реши съществуват в тази редакция на текста. Аз също бих апелирал да се прецизира и да отпаднат тези възможности. Проучването, което видяхме, беше широко огласено. Мисля, че е дискутирано тук на предишната работна група. В него видяхме много неща, които не отговарят на истината – на това, което ние виждаме като оператори.
Така че още веднъж се извинявам, че се включваме късно – просто се учредихме много късно. Бих апелирал да се прецизира този текст.
Още едно изречение, ако ми позволите. Причината да се учредим бяха няколко неща, които ни притесняваха в тестовете. Вие вече ги обсъдихте и виждам, че има консенсус на масата. Другото, което бих си позволил да кажа е по отношение на сертифициращите институции за тези автоматизирани системи, е долу-горе същото.
След учредяването имахме среща с господин Соколов с „ТеРаПро“, на която обсъждахме точно как да стане така, че индустрията да подкрепи един такъв проект и това би станало само, ако всички участници в тази индустрия сме съгласни, че системите, които ще се използват наистина няма да са в ущърб на някои от опериращите оператори. Имахме такива опасения и откровено ги споделихме съвсем открито. Имахме опасения, защото имахме информация, че вече е избрана система, вече са избрани устройства, вече общо взето е взето решение какво ще използва Министерството на културата, но се надяваме да не е така. Господин Соколов обеща, че заедно ще обсъждаме критериите какви да са тези устройства. Разбира се, обещаното не е като изпълненото, но се надявам всички тук от индустрията да проявим разум, защото иначе риска някой да бъде ощетен или поставен в неравностойно положение съществува. Затова си позволих да се включа.
Ние сме регионални оператори, малки и средни компании. Не сме големи и мощни и нямаме ресурс да подготвим законопроекти. Бихме искали да чуете и нашето мнение. Имаме своите опасения, виждам, че редакциите са много по-добри от първоначално внесения текст. Голяма част от нещата са изчистени в работната група, за което мога да поздравя всички участници, но все още остава опасението, че риска да се злоупотребява с тази правна възможност, както господин Соколов я нарече и това наистина е така, съществува. Бих апелирал там, където има нужда от прецизност да се даде време и тя да бъде извършена. Благодаря Ви много.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
ГОСПОДИН ЙОВЧЕВ („БТВ Медиа Груп“ ЕАД): Аз бих искал сам да направя няколко уточнения във връзка с всичко, което се каза.
На първо място, много важно е да имаме предвид, че дискутираме Годишния доклад на КРС – „Състоянието и развитието на пазара“. Това е анализ на определен пазар, който КРС е компетентна да извършва пазарно. Дирекция „Пазарно регулиране“ в Комисията за регулиране на съобщенията, извършва изключително сложни пазарни анализи на отделните пазари по Европейската рамка, а това представлява най-общ анализ на насоките за развитие на пазара.
Нека да се доверим на Комисията, разпоредбата ѝ дава дискреция, че може да използва – тоест тя може да прецени достоверността на източника, неговия характер, като го съпостави спрямо данните, с които тя разполага и анализира. Това, че е дадена тази възможност не я поставя нито в позицията да е задължена да го използва, нито да използва източниците, чиято достоверност подлага на съмнение.
По въпроса за възложителите. Много е хубаво да се използват такива източници и ние бихме били много щастливи, ако Комисията за регулиране на съобщенията имаше бюджет, за да финансира сама подобни проучвания, тогава тя щеше да го направи, но тъй като това не е случаят, е много важно да се помисли за проучванията – трябва да бъдат финансирани от някого и няма как да не бъдат поръчани от никого. Мога да използвам аналогията на Изборния кодекс, макар че не е особено уместна, когато се използва едно проучване винаги да бъде посочен неговия възложител и да бъде посочено ясно за обществото. Когато комисията използва проучване – ако се стигне до приемане на текста, тя може лесно да посочи произхода, възложителя на проучването и със сигурност би го посочила. Не е задължително да е единствено проучване. Ние се фокусираме върху конкретен пример, който беше посочен – може да са различни данни, включително собствени данни на комисията, тъй като смисълът на изготвянето на този анализ на пазара, е да дава яснота наистина за пазарни показатели, които да са верни. Комисията трябва да има възможност да верифицира информацията, която получава по всякакъв възможен за нея начин. Това допълва правомощията на комисията и аз просто исках това да уточня, че не говорим за документ, който има характер на санкция спрямо нарушители и от който следва нещо, това просто посочва действителността на пазарните характеристики.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Соколов.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ (ТЕРАПРО): Благодаря.
Отново ще се включа. Бих искал да подчертая предложените текстове в двете части, които бяха коментирани от господин Ризов.
Автоматизираните средства за контрол и пазарните проучвания, са текстове, които наистина визират правни възможности, от които да се възползват единствено и само Министерството на културата и Комисията за регулиране на съобщенията – два изключително стабилни държавни или регулаторни органи. Тоест Законът нито им вменява, нито им казва какви средства да използват, или какви пазарни проучвания да използват.
Министерството на културата ще си поеме цялата отговорност, когато допуска използването на автоматизирани средства за контрол, ще направи абсолютно всички необходими проверки, за да е сигурно, че ще използва такива средства, които ще им вършат работа и които най-важното ще издържат на съдебен контрол, защото всеки акт на административния орган подлежи на съдебен контрол. Тоест искам да успокоя, ако съществува притеснение, че може да се стигне до злоупотреба с автоматизирани средства за контрол, особено в последните редакции, които ние предлагаме. Това наистина, означава, да изкажем абсолютно недоверие в Министерството на културата, че не може да прецени какви автоматизирани средства да допусне и да използва в своята контролна дейност.
Мисля, че не съществува дебат по въпроса, че технологиите трябва да бъдат използвани в контролната дейност.
Вторият въпрос. Отново става въпрос за един изключително стабилен регулатор, какъвто е Комисията за регулиране на съобщенията. Законът не вменява задължения на КРС да използва тези пазарни проучвания. Ако трябва да бъда съвсем може би прям, едва ли някой оттук присъстващата индустрия би се отказал, ако КРС е възложител на тези проучвания. Какво по-хубаво от това, възложител на тези проучвания да бъде регулатора?
Доказано е, че тези данни са необходими, за да имаме обективна картина на пазара, защото картината на пазара, която получаваме от Годишния доклад във вида, в който той съществува досега не е обективна и мисля, че тук също няма дебат. Ако КРС е регулатор, събирайки доброволно декларираните данни за абонатите съвсем логично във всяка една развита икономиката, в която регулаторът разполага с необходимия бюджет, той би следвало да си възложи извършването на такова проучване и да очертае параметрите на това проучване.
Аз съм абсолютно убеден, че ние от индустрията бихме били абсолютно щастливи и много доволни, ако това е практически възможно. Ако можем да намерим формула, тъй като предполагам, че въпросът отново опира до пари и има желание да се прави такова проучване, то трябва да е независимо, то трябва да бъде възложено от регулатора. Да, в развитите икономики, господин Ризов, се прави така. (Реплики.) То се възлага от регулатора, защото регулатора не е статистическа агенция, и се плаща от регулатора. Мисълта ми е такава, ако има бюджет това да се случи така, мисля, че всички ние бихме били повече от щастливи. Ако гаранция за обективността на проучването е възложителят, а не плащащият, нека да помислим за вариант, по силата на който възложител да бъде КРС, пък да намерим някаква форма на публично-частно партньорство, където „ТеРаПро“, АБРО и БАКО и всички, които сме на пазара да дадем малко пари, за да може да се осъществи това проучване, и КРС като регулатор да си очертае параметрите, да си очертае методиката, да си очертае каквото трябва.
Това, което ние се опитваме, е наистина в добрите практики на публично-частно партньорство да създадем и да подпомогнем регулатора в неговата аналитична дейност. Ако намерим формула в дефиницията, в която да има опция възложителят да е независим, тоест да е регулаторът, пък да се намери форма за обща финансиране на проучването, защото то струва много пари, наистина повярвайте ми, и ако това ще внесе успокоение, че данните няма да бъдат манипулирани от възложителя, което при развитие и осъществяване на една законна и професионална статистическа дейност, не мисля, че би следвало да се подлага на съмнение. Робуваме малко на поговорката: „Който плаща бирите, той поръчва музиката“ – аз мисля, че трябва да сме ментално надраснали тази психика и тези страхове. Ако не се отива към вариант, в който да се подкрепи предложената от работната група редакция, която пак казвам, според мен, е достатъчно гарантираща, нека да вървим по посока на това регулаторът да възлага и осъществяването на такова пазарно проучване и неговото финансиране да се урежда по начин, по който вече да се обсъди по какъв начин да се случи. Ако това смятате, че ще е гаранцията за обективността на проучванията.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Соколов.
Заповядайте.
ПЕТЪР РИЗОВ (БАБТО): Всъщност изобщо не казах това – изместихме доста фокуса. Казах, че индустрията на бързооборотните стоки включително и в България ползва „Нилсън“, която е международно призната организация и никакъв регулатор не възлага никакви проучвания. Не знам, господин Йовчев, откъде имате тези данни за други пазари – възможно е. Няма по-добър по принцип регулатор от пазара.
Това, което имах предвид, е, че, за да работи добре една индустрия трябва всички в нея да работим в една посока. Моето истинско притеснение, е, че тук голяма част от текстовете всъщност изместват някак си фокуса от основния проблем.
Няма абсолютно никакви съмнения в Министерството на културата или в КРС като стабилни институции, които ще направят каквото е възможно с дадената им правна възможност.
Нито един от тези текстове не адресира проблемите, които дискутирахме на конференцията на Асоциацията на доставчиците на телевизионни програми (АДТП) в Пловдив, а именно: интернет пиратството, как ще стигнем дотам? Фокусираме се върху неща, които няма да решат важния проблем, защото Законът за авторското право би трябвало да защитава авторското право нали така? И затова сме се събрали всички. Влизаме в детайл дали и какво точно проучване да се прави, за да се измерва някаква част от пазара, който се разминава в някакви параметри. Не знам дали това е правилния фокус? Това, което имах предвид, не е КРС да възлага проучване, защото КРС си правят проучване. Ако имат нужда от повече данни, дали може да търсят други данни от индустрията, разбира се, Законът би им дал такова право, но със сигурност нашите основни притеснения, както вече казах са от това, че ако някой вече е направил проучване и това е част от пазара, и то значителна част от пазара, доминиращи оператори или излъчващи телевизионни програми, и ако някой вече има готови решения за мониторинг и за контрол – това за мен е притеснително. Съвсем човешки Ви го казвам. Тоест ние приемаме в момента, не ние, а Комисията промени в Закона, които по някакъв начин адресират съществуващото проучване и някакво съществуващо техническо решение. Това за мен е проблем и е притеснително. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин министърът беше преди Вас, но той е кавалер, така че – заповядайте.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА (ВИВАКОМ): Аз искам да внеса едно уточнение, използвайки изказването на колегата Петър Ризов, че направените законодателни предложения не идват да закрепят вече някакви съществуващи системи или проучвания. Направените предложения идват, за да разрешат едни съществуващи проблеми на пазара. Всички сме си ги казвали абсолютно открито. На този пазар ние имаме два огромни проблема – единият е пиратството на телевизионно съдържание, което е абсолютен факт.
Другият проблем е, така нареченият ъндъррипортинг или лъжливото, и как да го нарека не знам, неточното рапортуване на броя абонати.
Вторият проблем се вижда много ясно, когато се сравнят данните на Комисията за регулиране на съобщенията, които операторите декларират всяка година към 31 декември, сравнено с данните на националната статистика и сравнено с данните на „Евробарометър“. Това са все три официални източника, които, когато бъдат сравнени показват, че има около 35% недеклариране на абонати пред Комисията за регулиране на съобщенията.
Затова смятам, че предложението, което коментираме в момента по ал. 3 търси решение именно на този проблем, така че Комисията за регулиране на съобщенията, когато излиза с някакви данни, те да могат да бъдат адекватни на пазара.
Аз прочетох няколко пъти текста и не виждам никъде да пише, че пазарното проучване трябва да бъде индустриално или, че трябва да бъде съществуващо. КРС може да намери механизми – Законът за електронните съобщения дава възможност на Комисията да прави консултативни съвети по определени теми и в тези консултативни съвети да покани всички заинтересовани и всички заинтересовани да направят заданието на проучването. Тогава, ако КРС няма възможност да го плати, каквато досега е била ситуацията, ще го плати индустрията, но те ще направят заданието, заедно с целия сектор. В смисъл има всички механизми. Тъй като тази норма не вменява, не внушава кой как и кога прави проучването.
Цялата дискреция е в ръцете на Комисията за регулиране на съобщенията. Тя ще прецени, с оглед на нуждите и с оглед на това какви са разминаванията, какви данни да използва. И ако ѝ бъде представено пазарно проучване дали то е достатъчно достоверно, дали е следвало критериите спрямо изискванията на Закона за статистиката, и не на последно място, дали то е направено от лице независимо, което извършва това по занятие.
Тук съм съгласна с колегата Ризов, който реферира към „Нилсън“. Да, такива като „Нилсън“ ще правят проучванията. Няма да си ги направи, примерно „ТеРаПро“, защото „ТеРаПро“ не прави това нещо по занятие. Това се прави от социологически агенции. Въпросът е, че някой трябва да го плати. Досега го е плащала индустрията. Аз, поне от гледна точка на компанията, която представлявам, заявявам, че ние нямаме проблем, даже приветстваме и бихме настоявали Комисията да участва в съставянето на заданието за това проучване, за да може целият сектор да е спокоен, че такова едно проучване не е направлявано и не е, за да реши интересите на една малка група или на една по-голяма група от оператори на пазара, а именно регулаторът е този, който ще даде комфорта на целия сектор, че проучването следва най-добрите стандарти и критерии.
А що се отнася до интернет пиратството, смятам, че автоматизираните средства за контрол се ползват и в тази посока. Най-вече в тази посока, защото, ако гоните пиратството онлайн, няма как да се прави по друг начин освен с автоматизирани средства за контрол или поне на мен не ми е известно.
Ако колегите от БАПТО имат някаква различна практика – нека да я споделят.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, госпожо Захариева.
Заповядайте за реплика, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Захариева, съжалявам, че ще се върна към първото заседание на работната група, но явно е необходимо. Ще продължим дискусията по отношение включително и правомощията на КРС, и становища изразени от КРС.
Първо, това, което казвате за лъжливи данни, после за неточни данни. Напомням Ви, че всеки, който подава информация към държавен орган, която е невярна или неистинска носи наказателна отговорност по чл. 313. В този смисъл, абсолютно всеки на тази маса е задължен, ако разполага с такава информация, да сезира органите на прокуратурата. Ако пък, както твърдите, КРС е установявала такива разминавания и не е декларирала, означава, че не изпълнява задълженията си по НПК.
Предполагам, че сезирането – специално по този състав, за подобно извършено престъпление, най-вероятно би ударило на камък по ред причини, на който няма да се спирам. Защо, примерно, има разминаване в данните. Има разминаване в данните защото много често абонатите на един кабелен оператор се отказват от този кабелен оператор, отиват при друг оператор. Обратно, в един период се засилва броя на абонати в друг отслабва. Това е един динамичен процес и това е една динамична бройка, която не е статична. Тя не стои изначално закрепена. Това не са крепостни селяни, които стоят там към оператор Хикс и нямат право да мръднат от него и да се откажат от неговите услуги. Това, по отношение на данните, които се подават.
На следващо място – не знам, може би от КРС трябва да кажат дали имат финансов ресурс да възлагат тези проучвания? Да, може би това е идеалният вариант, независим орган да извършва такива проучвания, да ги възлага, да осигурява финансиране. В края на краищата това пък е вече функция на държавата, да осигури достатъчен бюджет, за да се извършват подобни проучвания.
В никакъв случай не мога да се съглася, че този, който ще изготвя някакво проучване, той ще бъде обективен и безпристрастен, в достатъчна степен ще бъде равно отдалечен от всички, какъвто би бил един държавен орган, без значение дали говорим за Министерството на културата или за Комисията за регулиране на съобщенията.
В този смисъл трябва да получим отговор от КРС дали те са готови да възлагат такива проучвания.
Казвате консултативни съвети. Аз не знам. Нека от Комисията да кажат има ли такива консултативни съвети, правили ли са, канили ли са всички, обсъждали ли са всички тези предложения по отношение на използване на пазарни проучвания? Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, господин Митев.
Дуплика ще ползвате ли?
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА (ВИВАКОМ): Едно уточнение ще направя, много Ви благодаря, съвсем кратко.
Аз не съм реферирала към неверни данни, подадени от този или онзи. Аз просто сравних обобщените данни на КРС, на статистиката и на „Евробарометър“. На статистиката и на „Евробарометър“ показват приблизително 90% покритие на платена телевизия, данните на КРС – 61%. (Реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Димитров.
ИВАН ДИМИТРОВ (КРС): Благодаря, госпожо Председател.
Тук много обстоятелствено разгледахте дейността на Комисията за регулиране на съобщенията, за което благодаря. Само, че да добавя, като основа за Годишния доклад ние използваме данните от предприятията, които предоставят тези услуги.
Моето мнение и това, което изразиха не малко от говорещите тук е, че е добре да се използват и други източници на информация, които отговарят по определени качествени показатели. Тоест, ако спазваме описаните в други закони показатели по които отговарят, може да бъдат използвани, пак казвам, може да бъдат използвани.
Това, което изкоментирахте, смятам, че само би подобрило качеството на Годишния доклад и искрено се надявам, ако ние използваме допълнителни източници на информация да не убием малкия и средния бизнес, защото това ще бъде голям грях.
От друга гледна точка, това, което тук се изкоментира – да, Консултативен съвет съществува. Да, точно по тази тема не е събиран. Смятам, че сме в дълг на нашите потребители да направим нещо в тази посока. От тази трибуна си позволявам да кажа, че с всички, които са участници в този пазар ще направим подобен Консултативен съвет по темата бюджет.
Колкото и да не ми се ще, ще кажа, че такъв бюджет, сами да си поръчаме такъв анализ няма. Да се впускам в тази тема едва ли ще има смисъл.
Както отбелязахте, нашето мнение се е променяло във време на дискусията. Смятаме, че сме отчели всички позитивни събития и информация, която се е случила, и се надяваме поне да се доближим до необходимите резултати, които се очакват от работата на Комисията за регулиране на съобщенията. Ако се забележи такъв недостатък в Годишния доклад, както казахте, който предимно трябва да е аналитичен, ще се радвам на всички наши партньори бих казал, да дадат ясен знак какво сме направили като грешка и се надявам да не залитнем в такава посока, че да се доближим до пазара на бързите, или както казахте, услуги за бързо потребление – за бързооборотни. Тоест, надявам се това да е една качествена услуга. Тук си позволявам един коментар. В тази посока смятам, че ние има какво да правим и смятам, че това е една стъпка, вероятно не е последната. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Много интересен беше дебатът. Смятам, че е изключително полезен, защото визира поредната стъпка в динамиката на опита ни да се установят някакви отношения.
Съвсем скромно ще припомня откъде тръгнахме преди повече от година в този дебат. Той започна още при миналата законодателна инициатива за изменение в Закона за авторското право и сродните права. Тогава не можахме да довършим тази стъпка и не бяхме готови да направим тази стъпка. Междувременно се проведоха разговори, включително и с предходния председател на Комисията за регулиране на съобщенията, във връзка с опита да се реши проблемът за ъндър рипортинга и да се дисциплинира пазара на авторски и сродни права, както колегите отбелязаха от ВИВАКОМ.
Така че в този дебат КРС има историческо движение, бих казал и положително израстване. След като многократно е била алармирана за този проблем, след като многократно е търсен правен механизъм за решаването, не съм сигурен, а по-скоро съм убеден, че Ваши членове са участвали в работната група в Министерството на културата по изготвяне на този законопроект.
Смятам, че една от предварителните цели на дебата е постигната. Тук идеята беше КРС да се ситуира в необходимостта да регулира тези отношения, така че да бъде максимално близко до обективното.
Защо страните търсеха КРС като арбитър? Смятам, че е обяснимо – защото е регулатор. Защото е държавен регулатор. Защото тук имаме и независим регулатор. Тоест приемаме, че е наистина независим регулатор.
Тук действително, с оглед недоверието в тези отношения, е голям дефицита и на арбитри. Много спорихме и за подбора на медиаторите в тази, да я наречем, работна група. Това е проблема. В една система, в която няма доверие, няма и арбитри, и в крайна сметка резултатът е недоверие и понякога изкривяване, което далеч надхвърля обективната опасност.
По тази причина, и като бивш председател на Правната комисия, госпожо Председател, си позволих да настоявам за Вашето решение, като Комисия. Иначе колегата участва в дебата, спорихме, но изрично мисля, че беше полезно, дори на ниво работна група, да се чуе Вашето общо мнение. Защото тук законодателят се опитва действително да Ви възложи, малко или много, ако не арбитражна функция, то функцията на осветителя на театралната сцена. На осветителя, който трябва да надникне и в по-тъмното кътче на нещата – там, където всички казваме: проблемите са много, неизвестните са много.
Благодаря на работната група за развитието, което е постигнато в този период от време.
Приготвих да Ви сравня трите текста, тъй както са внесени от вносител, предложенията на предната работна група, и сега вариантът, който беше представен от господин Соколов. Нормата от императивна е преобразувана на изцяло диспозитивна. Толкава диспозитивна, че изцяло е пожелателна. Тоест, ако искам ще искам, ако искам няма да искам, ако искам ще възлагам, ако ще искам ще гледам, ще гледам без да виждам.
Какъв е смисълът на това пожелание? Смисълът е в това да я има тази правна възможност, а регулаторът да я упражнява и то пред погледа на всички участници в този сектор. Далеч съм от мисълта, че резултатът, който се опитва да постигне тази редакция не може да се постигне с едно крайно ескалационно да кажем съобщение в нашите медии, с което да се провокира дебат по този въпрос. В Правната комисия имаме много такива примери. Не ни е трябвало нито първокласно представително количествено проучване по утвърден статистически метод – нищо. Появява се един човек, той казва: „Аз съм човека, асоциация, организация – аз виждам най-добре нещата, аз искам всичко“.
Ние продължихме да спорим с колегата Митев като изразители на двете позиции по тези два въпроса нищо, че ситуационно си сменихме положението.
За мен редакцията в този вид е приемлива. Ако Комисията желае да я прилага – ще я прилага. Ако Комисията реши да промени политиката си, поради състава или поради друго съображение, може да промени политиката си. С тази норма или без тази норма Комисията и по сегашния текст може и да върши тези неща, и да не ги върши .
Къде обаче продължава да бъде проблемът? Проблемът, и тук ясно пролича от изказването на колегата Ризов, от изказването на колегата Митев – проблемът продължава да е в недоверието. Според мен никой не може да реши един пазарен сблъсък с косвени средства, с косвени инструменти. Проблемът е в това, че ако условно позиционираме две спорещи страни няма доверие между тях. Едните казват ние сме малки, ние ще бъдем жертви. Не е сигурно, че ще бъдем жертви, но един вид това е непосредствена алтернатива. Тоест, колкото и да искаме да вярваме ние вече сме убедени, че подозренията ни ще бъдат осъществени. Те казват по повод на защита на авторските и сродните им права, нашият бизнес, ако днес е ограничен, той ще бъде монополно заграбен от другите, защото са по-силни. Те в момента опитват и да използват да кажем правните норми, за да се позиционират по-добре в правните си възможности.
От друга страна, пак казвам, че целите, които се преследват с това законодателно предложение, не са инцидентни цели. Те не са от вчера. Те бяха една продължаваща законодателна политика, която има своето сериозно обяснение. Действително на този пазар, трябва да имаме по-голяма дисциплина, да имаме зачитане и заплащане авторските и сродни права. Трябва да имаме и обективност при по-голямата част от взаимоотношенията между участниците в този процес.
Ще завърша с това – доволен съм от текстовете, които са предложени.
Смятам, че са обосновани, че са резултат на това продължително усилие и работа, която заложихме на първо четене и в работните групи и апелирам към подкрепа.
Междувременно ми се струва за уместно, без да намесваме Правната комисия, без да намесваме Министерството на културата, ако колегите са съгласни – опитайте да повишите степента на доверие. Най-важното – говорете. Няма смисъл да виждаме призраци там където ги няма. Няма смисъл да проектираме през втори, трети, четвърти ред, някакви евентуални, хипотетични, бизнес конфигурации, да кажем, съвсем необосновано. Говорете си съсловно и професионално –успокойте се. Няма как в този бизнес да няма динамика. Няма как да не настъпват промени. Ако КРС сложи едно число това не означава, че това число ще промени цената да кажем на конкретна сделка по изкупуване на кабелна или на друга мрежа. (Реплики.)
Опитайте, защото според мен инструмента – работна група вече е на финала си. Мисля, че каквото може в този формат да се свърши – се свърши. Според мен колегите като решат, и ако решат, биха могли да пристъпят към второ четене. Имаме достатъчно време до второто четене. Процесуалните възможности, както казва и колегата Митев все още съществуват за предложение между първо и второ четене, ако мислите, че би могло да се предлагат още текстове. Лично аз не мисля, че може да се предложи нещо – тоест може повече и по-различно. Даже бих казал, че имам леко притеснение, че в този вид и с толкова ограничения нормата есенциално противоречи на себе си. Тоест може да доведе до самоблокиране и невъзможност да се прилага. Това не означава, че тази норма ще послужи и ще води до бизнес оценки на активи или на не знам какво.
Според мен, не може да води пряко и до хипотезата, която описа колегата Митев – до ангажиране на наказателна отговорност за невярно декларирани данни. Главно с оглед пак динамиката той вече е готов със защитната теза в този случай. Най-много би могло да се доведе до някаква административнонаказателна отговорност по реда на Закона. Обединете се, вместо да се разделяте. Хубаво е, поздравявам Ви за това, че сте обединили. Хубаво е и големите да пазят по-малките в интерес на истината, защото един пазар, на който има само големи не е много естествен пазар и не е желаната цел.
Отегчих Ви, но използвах случая да благодаря на всички колеги, които работиха по темата и да кажа, че за мен беше удоволствие да се върна към тази тема. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Ние Ви благодарим от името на Комисията, че останахте на работната група, и ни уважихте.
Има ли други изказвания?
Заповядайте.
МЕХТИ МЕЛИКОВ (Министерство на културата): Уважаема госпожо Председател, предложението на вносителя по-скоро Проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права в момента, в който беше обявен на обществено обсъждане, съдържаше още един текст, още едно предложение за промяна в чл. 95в по отношение на особените ищци. Това е възможността да се предявяват искове, да се иска налагането на мерки от страна на Организацията за колективно управление на права и на професионални и защитни организации на първо вносителите.
В периода на обществено обсъждане във връзка с предложените текстове, които бяха съществено изменящи правилата, въвеждаха една допълнителна презумпция, не бяха подкрепени широко. Имаше сериозни възражения от страна на независимите дружества за управления на права. Министерството на културата абсолютно отговорно подходи и оттегли тези текстове, така че Законопроектът така, както е представен от вносител не ги съдържа.
В рамките на предходната работна група – в края, беше изчетено едно предложение, което е съгласувано и изработено в рамките на Министерството на културата с подкрепата на Организацията за колективно управление на права. Представихме го и на партньорите в независимите дружества за управление на права. Става въпрос за едно предложение за прецизиране на текста по 95в, което представихме. Готов съм да го представя отново. Исках да напомня за него. Става въпрос за облекчаване на положението на особените ищци като целта е да бъде предоставена възможност за по-ефективна защита на поверените им права в съда. Така или иначе Организацията за колективно управление на права, когато предявяват искове, или искат налагането на някакви мерки не следва да установява индивидуално права за управление, поверени им от техните членове и от сродни организации в чужбина – действащият текст го казва, в момента това е чл. 95в, ал. 2.
Без да излизаме от рамката на действащия текст, предлагаме едно прецизиране, че поверените на Организацията за колективно управление на права са тези, които се публикуват във връзка с изискването за оповестяване на списъка на членовете на сдруженията.
По отношение на договорите за взаимно представителство, в ал. 2 е достатъчен фактът, че са публикувани в Публичния регистър на Министерството на културата. Идеята е, че това вписване в Публичния регистър предполага доказване на обстоятелството пред публичния орган и да не се налага това доказване да се случва и в съда.
Целта за всички тези промени е натрупаната съдебна практика, която най-добре могат да изразят, ако има време и желание някой от колегите от Организацията за колективно управление на права. Особено тези, които са явяват в съда всеки ден.
Безкрайното шиканиране на производството на практика не позволява ефективно да се защитават правата в съда от страна на дружествата на сдруженията – организации за колективно управление на права.
Наблюдавайки това, ние усещаме, че Министерството на културата, едва ли не, остава единствения сериозен механизъм за контрол на този пазар, а не би трябвало да е така. Не би трябвало при охраната на частни права да се разчита на публичните органи.
Надяваме се, това го залагаме и в Стратегията по култура, която в частта „Авторско право“ тепърва ще се обсъжда допълнително, да направим така, щото да пренесем, поне донякъде, тежестта на защитата на тези права към организациите, които са призвани да го правят, а не да се чака на публичния орган да го направи.
В този смисъл, готово представям този текст, той е в стенограмата от миналото заседание и може да се представи допълнително. Ако народните представители от Комисията имат отношение и са съгласни, биха могли да го предложат за включване към основния текст за второ четене.
Това е от мен, благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Ще се запознаем с текста и смятам, че ще има кой да го припознае.
Иска ли някой за изказване или да се ориентираме към приключване?
Заповядайте.
(Реплика извън микрофона.)
МАРИАНА АНДРЕЕВА (МУЗИКАУТОР): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Ще направя едно кратко уточнение или, по-скоро, пояснение към вече заявеното от представителите на Министерството на културата.
Неслучайно беше споменато, че направеното предложение не променя съществено ситуацията, направеното предложение за изменение има за цел само да прецизира. Текстът, който се ревизира в момента, приет през 2014 г., вече пет години се тества на практика и по отношение на него има достатъчно голям брой съдебни актове, които могат да бъдат спокойно видени и анализирани. Същевременно обаче така използваната от 2014 г. формулировка налага една идея доизясняване какво се има предвид под индивидуални права за управление.
И както вече беше споменато, макар че предполагам, че дебатът ще продължи и след като всички се запознаят с текста, това прецизиране най-логично е да бъде на базата на публичната информация, която ние по Закон предоставяме в Регистъра, който се поддържа, съответно и в Регистъра на Министерството на културата.
И другото, което бих искала да добавя – не следва да се забравя следното нещо – Организацията за управление на права, когато търси защита на поверените им права, защото става дума само за тези права, които са на техни местни членове или на членове на организации, с които имат сключени договори – тук не става дума за правоносители, които не членуват никъде или така наречените нечленове – в крайна сметка се легитимират и с едно удостоверение, което Министерството на културата, като държавен орган, им издава – това е официален удостоверителен документ. В този смисъл нищо, извън вече установеното от регулаторния орган, няма да бъде променяно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
МИНЧО МЛАДЕНОВ (ПРОФОН): Съвсем накратко. И аз ще подкрепя предложението на Министерството на културата. Считам, че то е правилно и наистина прецизира много важен текст, който подпомага организациите за колективно управление на права, доколкото те представляват твърде голям правоносители. Текстът е съобразен и с изискванията на Директивата за колективно управление, която дава възможност и задължава организациите за колективно управление на права да регистрират правата си в Министерството на културата и по този начин, ползвайки тази регистрация, да се подпомогне дейността им. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Соколов.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ (ТЕРАПРО): Искам да взема дума по повод казаното от господин Ризов. Идеята, че малки, средни, големи и независими от своя размер бизнеси трябва да се обединим, така че пазарът да бъде законен и работещ за всички.
Участвахме миналия месец на една обща конференция, организирана от Асоциацията на доставчиците на телевизионни програми, където беше обсъден един друг въпрос, който има пряко отношение към регулирането на медийния пазар и неговата дейност.
На база на това всички участници в конференцията се обединихме, че работейки върху пакет – Закон за авторско право и сродните му права, Закон за електронни съобщения, в частта „Административнонаказателни производства“, с което веднага отговарям на господин Ризов – тази част от Законопроекта касае борбата с пиратството. Тоест, този законопроект в момента не подминава този проблем, напротив адресира го челно.
На тази конференция, беше изразено общо становище, което, мисля, че е депозирано в Комисията от Асоциацията на доставчиците на телевизионни програми (АДТП) – за жалост председателката я няма, свързан е с аналогично приемане на административнонаказателните разпоредби такива, каквито са в ЗАП, в ЗЕС, да бъдат промени и в Закона за радиото и телевизията, защото те регламентират една и съща материя.
Ако е входиран такъв материал, ако не е – ще бъде входиран. Молба към Комисията да погледне дали има такава възможност за такова унифициране на административнонаказателното производство, плюс облекчаване на воденето на регистъра по чл. 125в от Закона за радиото и телевизията, което в момента вменява на операторите много сериозно бумажно бреме – два пъти в годината да предоставят едни кашони с договори за да удостоверят своите права. На тази конференция беше обсъдено, че това може да се случва по електронен път в реално време, като също има разработени конкретни предложения в тази посока, които трябва да са включени в предложението на АДТП.
Запознали сме Съвета за електронни медии, като регулатор по Закона за радиото и телевизията, и ТЕРАПРО и АДТП. И двете организации имаме подкрепителни писма от СЕМ, за това, че те споделят такава визия за облекчаване на режима при воденето на регистър по чл. 125в и административнонаказателните процедури, така че отправям молба и предложение, ако това може да бъде разгледано и в този пакет да се включат и тези промени в Закона за радиото и телевизията, ако законодателната техника, разбира се, го позволява. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Ризов.
ПЕТЪР РИЗОВ (БАБТО): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Соколов е прав, ние всички на тази конференция се обединихме около това да намалим административната тежест, така че използвам случая да подкрепя това предложение.
Връщам се на ал. 3, най-вече на думите на госпожа Захариева, кои са двата основни проблема, а именно пиратството и вторият, наречен „ъндъррипортинг“.
Последно уточнение защо има притеснение за тези проучвания – защото в проучванията всъщност се броят само операторите, които, така или иначе, са видими. Да, създава се правна възможност по някакъв начин да се идентифицират и другите оператори. Госпожо Захариева, не знам дали някой е правил оценка има ли изобщо такава на целия пиратски сектор в България с тези 30 или 35% разлика, които цитирате? Тоест, всички тези, които абсолютно, без никакъв проблем, си продават в интернет колкото искат програми, както искате – с устройства, с уеб достъп – колко са те? И, ако се окаже, че всъщност разликата идва от тях, какво ще ни помогнат тези проучвания?
Само маркирам темата, защото, според мен, отново изместваме фокуса върху оператори, които така или иначе сме видими, ще се броим отново, не знам какво точно ще проверява КРС, при положение, че сме си декларирали данните, а нито едно от тези проучвания не може да засегне тези пирати, защото те са физически лица, нямат фирми, нямат адреси, няма как да им връчим актове или каквото и да е било, защото просто ги няма. Всъщност, няма ги, но ги има. Както знаете, ако напишете в браузера или в търсачката на „Безплатна телевизия“, ще намерите хиляди обяви без никакъв проблем.
Как точно едно такова проучване ще адресира тази част от пазара? Затова Ви казах, че изместваме фокуса. Не се борим с основния проблем, а по някакъв начин отново ще преброяваме дивите зайци – всички, които се познаваме така или иначе? Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Нека не излизаме от рамката на благоприличието. Смятам, че постигнахме добър консенсус и предлагам да продължим в този дух и за в бъдеще.
Заповядайте – да завършим.
ГАЛЯ МАРИНОВА (БАКО): Благодаря Ви.
Аз се включвам, защото горещо адмирирам предложението припомнено сега от господин Соколов, което ние още веднъж си припомнихме на срещата на АДТП. Става въпрос за промяната на чл. 125в в Закона за радио и телевизия, което е едно изключително усилие полагано и от страна на операторите, и от страна на СЕМ. Аналогово усилие, бих искала да кажа, което в крайна сметка не води до абсолютно доникъде, защото то не работи, само се премятат купища хартия и така нататък, безсмислено е.
Горещо адмирираме и бихме искали този текст да бъде променен така, както са го предложили колегите от АДТП. Ще бъдем много радостни това да се случи в рамките на този законопроект и около него ние всички сме се обединили.
Колкото до предложението, останалите по Закона за авторското право и сродните му права, БАКО разбира се ги подкрепя.
Аз адмирирам и думите на господин министър Кирилов, който каза, че трябва да преодолеем недоверието. Да, така е, трябва да преодолеем недоверието и то минава през това да се обединим около това кои наистина са проблемите на този пазар. Когато се обединим около тези проблеми, ще намерим и най-верните начини.
Виждам колегите от БАТО , че се опитват по начин да бъдат в унисон с това, което звучи добре, тоест, че те също се борят за един светъл пазар, но в крайна сметка, когато стигнем до мерките, се вижда, че там имаме различия, които за мен представляват просто един страх от това, че ще трябва нещо да се промени на този пазар.
Промените са неизбежни навсякъде и те са част от нашия живот, така че още веднъж подкрепям предложението и по ЗРТ, предложенията, до които се стигна днес на работната група, и благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Аз искам да завърша много кратко и много точно.
Ще се постараем, каквото зависи от Правната комисия да съдействаме за този законопроект и той да бъде приет.
Надявам се да работим в същия дух, в който работим и към момента.
Искам да Ви благодаря основно на Вас, защото за мен Вие постигнахте много.
Като член на Комисията, съм свидетел от предходната година и преди това – от предходния мандат, откъде се тръгна по отношение на авторското право и докъде се стигна. Благодаря на колегите, най-вече, защото колегата Митев – той отиде в друга работна група, на колегата директор и на всички експерти, които съдействат и работят непрекъснато, но най-вече на Вас.
Благодарим Ви още веднъж и се надявам да се видим на второ четене.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,35 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Александрова