Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 94



На 28 май 2019 г., в Народното събрание – пл. „Княз Александър I“ № 1, зала 238, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Указ № 124 на Президента на Република България, постъпил на 27 май 2019 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, приет от Народното събрание, на 15 май 2019 г. и мотивите към указа.
2. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, № 902-01-12, внесен от Министерския съвет на 11 март 2019 г.

Списъци на присъствалите народни представители и на гостите, се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 14,10 ч. и се ръководи от госпожа Анна Александрова – председател на Комисията по правни въпроси.

* * *

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
В хипотезата на чл. 33, ал. 2, изречение второ има колеги, които са делегирали правомощия, и такива, които пътуват и ще се включат по време на заседанието на Комисията.
Имате дневен ред:
1. Обсъждане на Указ № 124 на Президента на Република България, постъпил на 27 май 2019 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, приет от Народното събрание, на 15 май 2019 г. и мотивите към указа.
2. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, № 902-01-12, внесен от Министерския съвет на 11 март 2019 г.
Изказвания по дневния ред? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля, който е „за“ да приемем така представения Ви дневен ред за днешното заседание, да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Гости на заседанието на Комисията по правни въпроси на 28 май 2019 г. по т. 1: Обсъждане на Указ № 124 на Президента на Република България, постъпил на 27 май 2019 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, приет от Народното събрание, на 15 май 2019 г. и мотивите към указа, от Президентството на Република България: професор Емилия Друмева – секретар по правни въпроси; – Здравейте, професор Друмева, и доктор Невин Фети; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: госпожа Боянка Георгиева – директор на Дирекция „Правна“, госпожа Бояна Хаджиева – старши юрисконсулт, госпожа Ивелина Минчева – държавен експерт в Дирекция „Държавна собственост“, и господин Валентин Йовев – заместник-министър; от Министерството на правосъдието: господин Данаил Кирилов – министър, – Здравейте, уважаеми господин Министър, господин Евгени Стойнов – заместник-министър, и госпожа Галина Димитрова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА УКАЗ № 124 НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПОСТЪПИЛ НА 27 МАЙ 2019 Г., ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, НА 15 МАЙ 2019 Г. И МОТИВИТЕ КЪМ УКАЗА.
Уважаема професор Друмева, имате думата.
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Първо благодарим, уважаеми народни представители, за поканата да участваме в заседанието на Правната комисия, която е водеща по Закона за изменение на Закона за държавната собственост.
Указът с мотивите за връщане на този закон в Народното събрание за ново обсъждане беше обнародван всъщност днес, а е върнат вчера в Народното събрание. Те се намират на сайта на Президентството, така че вярваме, че всички са имали възможност да се запознаят с мотивите.
Този указ за връщане за ново обсъждане на приет Закон е единственият на президента, за който Конституцията изрично изисква мотивиране и точно указът с мотивите е на Ваше разположение. С връщането – мотивите, и възраженията, които се съдържат в тях по отделни текстове на Закона, се разчита на едно внимателно и отговорно проучване, запознаване и ново обсъждане, така както предвижда Конституцията.
Сега конкретно, накратко към мотивите. В тях има три главни масива:
Първият от тях – имате го, на първата страница, в който държавният глава изразява своето положително отношение принципно към Закона, като подкрепя основната цел на промените, а именно: да се оптимизира и ускори процесът по изграждане на значими национални обекти.
На второ място, подкрепят се и промените, свързани с насърчаване на инвестициите в индустриалния сектор предвид значението за икономическия растеж, за нови работни места.
Независимо от тази принципна подкрепа обаче, президентът посочва отделни разпоредби, които според него се отдалечават от уредбата на основни конституционни ценности – на първо място, като се има предвид, че предметът на уредба, който се съдържа в оспорените текстове, е всъщност материя, която се регулира в Конституцията и точно това се има предвид – основни конституционни ценности.
На второ място, че с тях се намалява интензитетът на защитата на основните права на гражданите и се създава риск да се забави изграждането на значими национални обекти, а точно в обратната насока е целта на Закона.
Един внимателен поглед върху целия закон, който се е формирал от два законопроекта – единият, виждам, че вносителят на по-големия Законопроект е тук, господин Ненков, и още един Законопроект, и двата приети на второ четене в обединения Общ законопроект.
Към първия Законопроект целта е много ясно изразена: оптимизиране, ускоряване на този процес, а при втория Законопроект, който се е превърнал в закон – целият плюс една добавка, няма обаче никаква посочена цел.
И след като погледът ми е върху целия приет Закон, искам да обърна внимание на уважаемите народни представители, че ветото всъщност е върху отделни текстове, върху отделни разпоредби, а основната част, по-голямата част на Закона, а именно: промени във връзка със съобщаването на заинтересованите лица за актовете на отчуждаване; след това промени, свързани с отчуждителната процедура, но засягащи срока за произнасяне на съда – намалява се от един месец на седем дни; отпаднало е задължението на съда да се даде възможност на страните – заинтересованите лица – да представят становище, което несъмнено би забавило процедурата; няма вето върху компетентността на съда, която в досегашната уредба е „може да допусне предварително изпълнение“сега вече глаголът е „допуска“, няма я модалната част на глагола.
Промените, които са свързани с насърчаване на инвестициите не са оспорени; промените, свързани с изменение в Закона за кадастъра – също не са оспорени. Вярвам, че се отчита това, което е в подкрепа на заявеното отношение в началото на мотивите от страна на президента, че подкрепя основната цел на този закон.
Сега конкретно към оспорените текстове. Те засягат отчуждителната процедура и, най-вече, за да бъда по-конкретна, става въпрос за тази добавка, която се въвежда и въвежда категорията обект с национално значение.
Вярвам, че за народните представители е добре известно, че една друга категория близка по звучене отдавна вече е в правното пространство, а именно национален обект. Национален обект е с ясна дефиниция в цялостния Закон за държавната собственост. В една от Допълнителните разпоредби се съдържа дефиниция, присъща на нашата законодателна техника – що е то „национален обект“, и просто ще я кажа пред Вас:
„Обект“, определен като такъв със закон, както и инфраструктурни обекти, изграждане и преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, пътища от републиканска пътна мрежа, жп линии, обекти на железопътна инфраструктура, пристанища, летища, съоръжения към тях и други мрежи и съоръжения от техническата инфраструктура, водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и отпадъчни води, третиране на отпадъци, електрофикация, топлофикация, газификация и електронни съобщителни мрежи и физическата инфраструктура за разполагането им“.
Всички тези изброени видове обекти се определят като национални обекти с решение на Министерския съвет. Това е досегашна уредба, тоест това е действаща уредба. По това няма спорове, това го има и сега. За тези обекти има една специална процедура, която включва и съкратената процедура с предварителното обезщетяване и други стъпки. Към нея обаче се добавя и обект с национално значение, както е дефиниран по параграф еди кой си, от друг закон – от Закона за устройство на територията.
По отношение на тази категория законодателят, но това е в другия закон, е много лаконичен – „Обект с национално значение“ е обект, определен като такъв със закон или с акт на Министерския съвет“. Толкова. Няма критерии, няма изброяване, няма посочване на видове обекти. С тази добавка видимо се извършва едно разширяване на кръга на тези обекти с голямо значение за държавата, без обаче да се предвиждат конкретни критерии, а става въпрос за принудително отчуждаване на собственост.
Правото на собственост е известно, то присъства в нашето правно пространство и в Конституцията в две битности. На първо място, е основно право на гражданите и, на второ място, е принцип на целия конституционен ред и като принцип има уредба в Първата глава от Конституцията, която е именувана „Основни начала“. Знаем, че чл. 17, ал. 3 предвижда: „частната собственост е неприкосновена“, а в ал. 5 пък се предвижда като изключение „възможност за принудително отчуждаване на тази собственост за публични нужди“, като се предвижда, че при такава процедура трябва кумулативно, едновременно да бъдат спазени пет условия. Който има Конституцията пред себе си, може да изчете тези пет условия по Конституция – няма тук да се спирам на тях, но в това въвеждане на тази категория, без обективни критерии, считаме, че се допуска, постига се неограничена дискреционна власт в лицето на изпълнителната власт и на нейния връх, който е Министерският съвет, да обявява имоти за такива с национални значения при отсъствие на такива критерии.
При това положение се приема, че е нарушен балансът между обществения интерес, който несъмнено е много важен, много съществен, и задължителната закрила, която се дължи по Конституция на основните права на гражданите, а правото на собственост, на частна собственост, несъмнено е такова.
Това е първото възражение, а именно тази добавка с тази нова категория без обективни критерии, а второто възражение е по отношение на обезщетението, и по-точно, на паричната гаранция, която съдът определя, на една трета от обезщетението, което се полага по акта на отчуждаването. Досега по действащата уредба, обезщетението се определя от съда.
И всъщност – тук поглеждам към вносителя, не могат като че ли да се намерят обяснения защо точно една трета, защо например не е една втора, или една четвърт? И като се фиксира размерът на гаранцията само спрямо определяното с отчуждителния акт обезщетение, всъщност законът намалява сигурността, че собственикът ще получи своевременно реално обезщетение и то не само на пазарната оценка, но и пропуснати ползи и нанесени вреди, както е досегашното положение.
Така че тази уредба, макар и само с това фиксиране на една трета, се отклонява от предвиденото в Конституцията като изключение – процедура за принудително отчуждаване на собственост за държавна и общинска нужда само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин след предварително обезщетение. А предварително обезщетение – тук Конституционният съд на България има много стабилна константна практика, затова че предварителното обезщетение е такова, което е изплатено. Има няколко решения – можем да ги представим, да ги изброим, да ги посочим на уважаемите народни представители, и равностойно обезщетение. Тоест тези пет изисквания на Конституцията плюс константната практика на българския Конституционен съд представляват основание за оспорването на тези два текста от Закона със становището, че се е получил дибаланс, едно нарушаване на справедливото равновесие, което трябва да е налице между публичния интерес, несъмнено много значим, и правата на гражданите – правото на собственост, което е класика.
И третият масив във ветото, третата му част, която вече е от другия Законопроект, вторият, който е бил обединен и който получи и една добавка в пленарната зала на второ четене, вече засяга отчуждителна процедура и обезщетяване при отчуждаване на земеделски земи и горски територии – § 4 от Закона.
Досега действа уредба, която съдържа едно изключение, едно ограничение – до три декара ниви, до два декара ливади,, един декар трайни насаждения, един декар гора. За такива имоти отчуждението не е имотно, а парично. Сега с една алинея се обявява, че тази действаща уредба не важи за имот, когато едно физическо или юридическо лице, или добавката „едни и същи съсобственици имат имоти – множествено число – с обща площ 50 декара“. При такива имоти няма да има парично обезщетение, а ще има имотно обезщетение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЙОВЕВ: Това е само възможност, не е хипотетично.
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Възможност, разбира се. Възможност, да. (Реплика от заместник-министър Валентин Йовев.)
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Чакайте да видим в закона.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Заместник-министър, ще имате възможност за реплика. Не прекъсвайте.
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: А особено пък добавката – и приключвам, уважаеми народни представители, особено добавката породи доста въпроси. Няма нищо повече казано, а има множествено число, тоест, от което следва заключението, че това е възможно да бъдат отделни имоти, да бъдат на различни места в страната. Те не са комасирани, разбира се, иначе щеше да е един имот, и се получава като заключение една неравнопоставеност.
Значи, ако към отделни имоти не е приложен този подход, това изключение, те събрани в една съвкупност, срещу тях ще се получи имотно обезщетение, а ако останат като отделни имоти, макар и на различни места – парично обезщетение. Особено пък когато имат много собственици, тогава вече за въпросната добавка възникват ред въпроси: как ще се извършват всички уточнения, за да се постигне пък обезщетяването?
Вече и въпросът, който е заключителен: дали с тази промяна ще се постигне ускоряване изграждането на такива значими обекти, каквато е целта, или ще се окаже забавяне, затрудняване, а най-вече нарушаване на принципа за равенство в третиране на еднакви житейски хипотези. Принципът за равенство също така е от основните начала на нашата конституция в чл. 6. Едно от основанията, на който се забранява да се нарушава този принцип, е имуществено положение.
В заключение – това, което аз бих искала да изложа пред Вас, уважаеми народни представители, възраженията, които се съдържат във ветото, виждате, че са по отделни разпоредби, по отделни конструкции. Те са опрени върху Конституцията, върху стабилната практика на Конституционния съд и в такава правна среда при отсъствие според нас на достатъчно яснота и обективни критерии, ето това са съображенията, поради които е върнат за ново обсъждане този закон частично в отделни негови текстове.
Може би колегата Фати има да направи и още.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема професор Друмева.
Вие, ако имате да добавите нещо?
НЕВИН ФЕТИ: Само бих искала да кажа, че постижението е по-добрият баланс между обществения интерес и защитата на правата на отделните граждани. Всъщност този по-добър баланс предполага да бъдат преразгледани, и най-малкото обмислени, още веднъж дали тези разпоредби не биха могли да бъдат формулирани по начин, който отстоява принципа за неприкосновеност на частната собственост, принципа за равенството на гражданите пред закона. В този смисъл наистина това е стремежът още веднъж да се породи дебат по тези законодателни решения. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Реплики имате ли, колеги, към изказването на професор Друмева? Няма.
Други изказвания?
Аз предлагам да дадем думата на гостите ни – на господин Министъра, на господин Заместник-министъра, на колегите, които са от МРРБ, да чуем тяхното становище, и след това ние.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Може би беше по-добре от Министерството на регионалното развитие да вземат думата за първоначално становище, но след като имах честта да ме посочите, с извинение към колегите от МРРБ ще споделя пред Вас непосредствено моето мнение и което продължава писменото становище, което беше предоставено от името на министъра на правосъдието във връзка с този законопроект, който обединяваше две законодателни предложения.
Действително и в мотивите на президента е посочено, и професор Друмева спомена, че не за първи път Конституционният съд е обсъждал въпроса с принудителното отчуждаване на частна собственост за държавна. Няма да коментирам изискванията на конституционния законодател в ролята му на чл. 17. Моят коментар ще бъде по-страничен с оглед на следното: в конкретния Законопроект главният акцент е предварителното изпълнение, тоест в института, към който се прилага изменения режим, единствените изменения касаят допускане на предварителното изпълнение на акт, с който се отчуждава собственост.
Аз смятам, че при предходния дебат Народното събрание правилно съобрази предпоставките, при които съдът може в закрито заседание да допусне предварително изпълнение. Смятам, че тук по никакъв начин, и не е лековато, се защитава интересът на частния собственик, на отчуждения собственик, при това бих казал, че се презащитава.
Позволявам си да отбележа, че дебатът по отношение на размера от една трета всъщност касае гаранцията. Това е стойност, тоест парична сума, която се добавя към стойността на вече определената оценка на имота. Тоест тази стойност е плюс една трета.
Как е определена? Аз бих казал, че доколкото законодателят е имал възможност в два дебата да коментира дали този размер е балансиран, дали осигурява достатъчно покритие, след като не е имало дебат по този размер, очевидно е, че в рамките на дискусията той е бил приет за приемлив.
Също така ще посоча, че не винаги гаранцията се усвоява ефективно в следния смисъл: би могло да се приеме, че има случаи, в които са настъпили вреди и следва да се активира този гаранционен размер, вероятно би следвало на това да заложим. В болшинството от случаите няма да са настъпили такива вреди, тоест гаранцията няма да бъде усвоена и тази сума ще бъде на практика за не кратък период от време блокирана в полза на спокойствието на отчуждения собственик и при всички положения тази сума пък значително увеличава тежестта на държавния ангажимент, защото с една трета действително се натоварва инвестиционният разход за отчуждаване, за да плащаме за отчужденото имущество. Позволявам си да го кажа това като мое разсъждение. По никакъв начин не искам да влияя на аргументацията на колегите от Министерството от регионалното развитие и благоустройството.
Тук бих добавил и моя лична практика като областен управител на София във връзка с отчуждителните производства по Южната дъга, на финала започнаха и по Северната тангента. На практика допълнителните плащания, акцесорните плащания, въобще не достигат такъв значителен размер. В края на краищата те се определят на база на претенциите на страните и най-често пред съда. Изключвам само лихвата за забава, която би могло сравнително лесно да се начислява, да се оперира.
По отношение на втората група аргументи. Аз ще се огранича, защото се притеснявам да говоря толкова при наличието на колегите от МРРБ. „Член 42а обслужва конкретни интереси, води до неравно третиране и не постига справедлив баланс между обществения интерес и задължението за закрила на основни конституционни права.“ Тук според мен категорично това не е така. Може би заблудата е чисто правно-техническа с оглед прочита на правните норми.
Първо, аз смятам, че категорично в този режим би следвало да има една гъвкава възможност за вариация между натуралното обезщетение и между паричното обезщетяване.
Приемам аргументите на вносителя на Законопроекта, затова че земеделската земя и горите действително са национална ценност. Самият президент в други процедури също е извеждал това разсъждение като аргумент. По тази причина не е редно според мен, ако един малък земеделски собственик е направил усилия да комасира няколко терена и е достигнал площ над 50 декара да го лишаваме от тази възможност да си избере, да предпочете, да направи замяна с отчуждаваните ниви или гори със съседни, като тук действително преценката е субективна.
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Думата „съседни“ я няма.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Съседни“ я няма, да. „Съседни“ я няма, няма я и по категория. Тоест, ако отчуждават трета категория нива, да се каже „трета категория“. Досега в земеделската практика е създавана практика и механизми, че, да, може и да е пета категория, или четвърта категория, но пък със съответното уравняване на тази база.
Подчертавам, че тук препратката към ал. 2 не е към текста на Законопроекта …
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Към закона е, разбира се.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: …а на чл. 42а.
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Да, да, на закона.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Не се допуска имотно обезщетяване, когато отчужденият имот е с размери по-малки от три декара за нива, два декара за ливади, един декар за трайно насаждение и един декар за гора.“ И това напълно е обяснимо, защото това на практика са маломерни земеделски имоти.
Не е целесъобразно цялата процедура – на взимане на съгласие, на водене на преговори или довършване на производството по удовлетворителен начин за такива, бих казал, маломерни имоти. Тук е ясно, че идеята и вероятно доминиращият интерес на отчуждения собственик, ще бъде да получи по-бързо ликвидното, да го получи веднага и да забрави за случилото се, отколкото да извървява по-сложния път на постигане на съгласие на две насрещни изявления, избор на равностойни имоти в това землище или в друго. А и това много би затруднило администрирането на целия отчуждителен процес, защото тук списъците със съсобственици, са огромни.
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Това пък ще забави.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точно. Това бави. Точно това бави.
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Събиране на много имоти, които да стигнат до 50 декара, точно това бави, то точно обратната цел постига. Това е възражението. Няма модалност, категорично е, че не се прилагат тук възраженията.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз го приемам това като опция за съобразяване и за избор от органа по отчуждението и по волята на отчуждения собственик.
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Няма равно третиране.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В кой момент няма равнопоставеност?
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: В ал. 2 е с пари, ако са малки обектите, а когато някой успее да събере от цялата страна отделни парчета, без да ги комасира, защото няма как…(Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля Ви да не влизате в диалог. Моля Ви да не влизате в диалог!
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Това е конкретен случай и тъй като е налице едно отклонение – равното третиране, затова е възражението. А най-вече тази процедура, която подробно току-що обясних господин Кирилов, всъщност е една бавна процедура – собственик, по собственик, хипотезата е отделни собственици да се събират, докато се стигне до насрещния желан имот, като имотна…
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Според мен на изказването на професор Друмева нито можеше да има реплика, респективно нито дуплика, защото тя представи мотивите на президента. Но по логиката, която тя развива, и аз бих се радвал, ако колегите от МРРБ, и колегите вносители също го изкоментират този въпрос. Затова и в първата част го намекнах това, не го развих като теза, но го намекнах. Повтарям, че тогава казах: не мога да кажа границата от 50 декара дали е достатъчно адекватна и дали ще служи във всички случаи занапред, но според мен тук имаме три категории по площ. Едната площ е от един квадратен метър до три декара за ниви, пет декара за ливади, един декар за трайни насаждения, един декар за гора. Тези да ги нарека по-маломерните.
Но има и една средна категория - тя е под минималната до другата граница – до 50 декара. Тази, която е в разпоредбата на чл. 42 – новата ал. 3, която е над 50.
И третата категория, които да ги наречем „големи имоти“, те са над 50 декара.
Аз не се съгласявам с разбирането, че тези 50 декара могат да бъдат където и да е. Те могат да бъдат само в зоната, само в парцералните граници на Подробния устройствен план, да. Само там могат да бъдат.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЙОВЕВ: За конкретен обект.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точно така. Те не могат да бъдат в Ихтиман, или в Ахтопол.
РЕПЛИКА ОТ МРРБ: Това би било казано – под формата на земя.
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Това не е уточнено в разпоредбата, затова е и възражението.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, благодаря Ви главно за търпението, че изтърпяхте моето мнение. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Реплики към изказването на господин Кирилов? Няма.
Други изказвания?
От МРРБ искате ли думата?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЙОВЕВ: Уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър, уважаема професор Друмева! В подготовката на този закон участваха много хора. Ние положихме страшно много труд, за да бъде докаран до това положение. Разбира се, благодарим на президента, че подкрепя нашите усилия.
По отношение на конкретните забележки. Ние считаме, че така предложеният Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост има пълно съответствие с Конституцията на Република България, както и с разпоредбите на чл. 21 за опазване на земята, която е основно национално богатство, която се ползва с особена закрила на държавата, а обработваемата земя се използва само за земеделски цели и мисля, че тези изменения не излизат извън рамките на тези определения.
По конкретните три бележки, заради които Законът се връща за ново обсъждане, ще бъда съвсем кратък, тъй като все пак изразявам мнението на Министерството – самият аз не съм юрист и, моля да ме извините, но през целия си живот съм се занимавал със земеразделяне и с кадастър, така че съм напълно наясно с много, много конкретни случаи, включително и по време на работата си в областната администрация София-град.
По първата бележка – за разликата между национални обекти, които действително имат ясно определение и обекти с национално значение. Ние не намираме някаква опасност от разширяване на обхвата на отчуждителните процедури и предварителното изпълнение.
По отношение на размера, който казахме, че е една трета. Вие казвате: една втора или защо пък не и една четвърт? Аргументът тук е, че това действително, както каза и господин Министърът, е една гаранция за собственика, че така или иначе това обезщетение ще му бъде изплатено. Тази гаранция стои в държавата до момента на изплащане на обезщетение, нали така?
РЕПЛИКА ОТ МРРБ: Увеличеният размер на обезщетението.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЙОВЕВ: Увеличеният размер на обезщетението. Да, тук това беше казано.
РЕПЛИКА ОТ МРРБ: Определеното обезщетение вече е изплатено – това е едно от условията въобще за прилагане на тази хипотеза.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЙОВЕВ: Така го разбирам.
И последното, което беше предмет на спора, за прословутите 50 декара. Има се предвид, че тези 50 декара сборно може да са на един собственик в рамките на един обект. Примерно, ако е инфраструктурен, по цялото трасе, което подлежи на отчуждаване. Това би било добре за него, тъй като то е възможно и да му се комасират при заменката тези имоти, което може да бъде и по-добре за този собственик, докато няма как да се комасират имоти, които и без друго са раздробени по един, по два или по три декара. Това е смисълът, който е вложен в това изменение.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник-министър.
Искате ли нещо да добавите към изказването на Заместник-министъра? Не.
Реплики?
Заповядайте, професор Друмева.
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Е, след като уредбата относно национални обекти е налице и съгласно тази уредба, се допуска предварително изпълнение при отчуждителната процедура. Ние изброихме всичките видове – магистрали, пътища, жп, и така нататък, тогава кое налага, кое оправдава въвеждането на тази втора категория, която пак става с решение на Министерския съвет, обаче го няма изброяването, няма посочване на видовете, няма критерии?
И за 50-те декара разпоредбата, така както е направена, позволява и няма никаква пречка, няма гаранция, че е по едно трасе, че е в рамките на един обект. Съвсем като се чете, това означава отделни обекти пръснати на различни места, които просто могат да бъдат включени. Единственият критерий е собственикът, че е едно физическо или юридическо лице, или собственици, които как ще бъдат разместени, как ще се контактува с тях, за да се получи това събиране на едно място и в крайна сметка, защо е потребно? Абстрахираме се от случая, когато са в един обект. То тогава случаят е съвсем друг.
Това е естественият въпрос, който възниква и тъй като няма отговор, няма и при внасянето на Законопроекта, затова поставихме тези въпроси. А най-вече и преди това – защо е за обекти с национално значение, след като всички тези обекти отговарят на всички тези цели, за които е създаден законът.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, от МРРБ.
ИЗКАЗВАНЕ ОТ МРРБ: Уважаеми народни представители, уважаеми гости, уважаеми господин Министър! По отношение на първия въпрос, касаещ определението в Закона за държавната собственост, и определението, което дава Законът за устройство на територията, от Министерството на регионалното развитие и благоустройството считаме, че двете определения обслужват конкретните закони и целите, които са вложени в тях. Реално погледнато, практиката показва, че за повечето решения на Министерския съвет, с които се обявяват конкретни обекти за такива с национално значение, то едновременно се обявяват и за такива като обект с национално значение с оглед ползването на процедурите, които са предвидени в ЗУТ като закон, който касае предимно инвестиционния процес и изграждането на такива обекти. Тоест тук мисля, че не би се постигнала някаква друга цел, освен точно изграждането на обществено значими обекти, с която да се разшири обхватът или пък да говорим за някакъв тип злоупотреба. (Реплика от професор Емилия Друмева.)
ИЗКАЗВАНЕ ОТ МРРБ: Бих казала, прощавайте, че Ви прекъсвам, но бих казала, че всъщност не касае две различни категории, а самите понятия са създадени с оглед обслужването на конкретните закони. Тоест реално погледнато, процедурите по ЗУТ, касаещи инвестиционния процес, съответно отговарят на понятието, вложено в ЗУТ. В практиката повечето решения на Министерския съвет, с които се обявяват национални обекти по § 1 от Закона за държавната собственост, са комбинирани с понятието, което е вложено в Закона за устройство на територията.
Другото, което е, основната цел, както и самата Вие казахте, основната цел е ефективен и бърз процес по изграждане на такива обекти, които все пак са в обществен интерес. Това комбиниране на основания всъщност е практически полезно. Поне ние така считаме.
Може ли само да повторите втория въпрос? Той беше с 50-те декара или … (Реплика: „По размера една трета“.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Аз бях помолила да не влизат в диалог, така че довършете си мисълта и да дадем думата на колегите, които имат изказване.
ИЗКАЗВАНЕ ОТ МРРБ: По отношение на така формираната и предложена ал. 3 на предложителите към чл. 42а от Закона за държавната собственост. Както и господин Йовев каза, в Министерството намираме, че практически е целесъобразна с оглед предназначението на земята, както и с оглед на това, че това е една възможност. В сега действащите текстове на чл. 42а, в ал. 1 се предвижда възможност за такова имотно обезщетяване, а не някаква задължителност. Тоест при спазване на процедурата в рамките на една отчуждителна процедура, ако по запитване на инвеститора към министъра на земеделието, храните и горите се намери такъв имот с характеристики, който да отговаря, и при желание на собственика, съответно, би могло да се осъществи тази процедура, но не е нещо задължително, което да става принцип. Принципно бих нарекла паричното обезщетение по-скоро като принцип, а не имотното такова.
По отношение какво налага? Ние считаме, че по-скоро е с оглед максимална защита на интереса на засегнати собственици, които обработват и ползват тази земя по предназначение. Много Ви благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, гости, уважаема професор Друмева! Бих искал да кажа, че писането на Законопроекта беше една дълга процедура и сме се отнесли изключително отговорно към тази тема, тъй като тя наистина в годините много пъти е разисквана, била е повод и за различни решения на Конституционния съд и по никакъв друг начин не сме се опитали да направим един Законопроект, който да не бъде в разрез с разбиранията ни за това да има баланс между обществения интерес, националния интерес и защитата на частната собственост, така както е регламентирана в Конституцията.
Същевременно сме се отнесли и с необходимото внимание върху мотивите, които Вие предоставихте преди малко на нашето внимание, и правото, разбира се, на президента да върне Законопроекта за ново разглеждане. Мисля, че все пак това е добра практика, тъй като темата е много съществена. Тя касае наистина сериозни обществени взаимоотношения между държавата и между частниците и неприкосновеността на земята. Затова сме подходили максимално отговорно върху мотивите, които Вие преди малко представихте пред нас.
Бих искал ясно да изразя нашето становище. Считаме в максимална степен, че балансът между частната собственост и нейната неприкосновеност и държавният интерес е запазен изцяло и няма как по никакъв начин ние да говорим за това, че има, както Вие преди малко казахте, цитирам: „за намаляване на интензитета на защита на частната собственост“, а е точно обратно.
Считаме, че в нашия законопроект, който беше гласуван, и хипотезите, в които предварителното евентуално въвеждане в имота след решение на съда, собствениците имат изцяло защита затова, че дори хипотетично, хипотетично казвам, ако актът за отчуждение в някакъв етап от периода падне от момента на влизане във владение предварително до влизане окончателно в сила на акта на отчуждение, всяка една хипотеза за пропуснати ползи на частните собственици е предвидена.
Тази една трета, за която Вие споменахте, са гаранция, те не са оценка. Оценката се прави въз основа на определени критерии. Между другото практиката на съда през последните години показва, че в огромния си процент цената на експертите, които съдът назначава за оценка, е съпоставима с тази оценка, която инвеститорът е направил още в началото на производството.
Тази една трета е съобразена с това да има една допълнителна гаранция и собственикът да може да ползва тази една трета на мига. И тъй като става въпрос за предварително гарантиране с тази една трета извън оценката, които са по сметка на областния управител, ние няма как, инвеститорът няма как да знае, от момента на въвеждане в имота до окончателно в сила акта за отчуждение, какви биха били пропуснатите ползи. Да, биха произлезли допълнително, утежняващи за частната собственост разходи, които държавата е длъжна и няма как да ги предвиди в предварителното производство.
Да, но въпреки това ние сме предвиди тази една трета да бъде като гарант за това нещо, но това не означава – много е важно – не означава, че дори, ако във времето се окаже, че тези разходи и оценката, която е направена, не е точна и за пропуснатите ползи се дължат повече от тези една трета, то тогава държавата, както и във всяка една друга хипотеза, носи отговорност с държавния си бюджет. По никакъв начин не означава, че някой частен собственик би бил ощетен.
Още повече, че когато поискаш от съда да ти позволи да влезеш в предварително владение, имаш няколко хипотези, които трябва да бъдат изпълнени и те са абсолютно гарантирани – това е да има влязъл в сила Подробен устройствен план, да не бъде единствено жилище на собственика на имота и да бъде предварително изплатено неговото обезщетение. Това е факт и само тогава съдът може единствено да постанови да може да влезете във владение.
Що се отнася до 50-те декара. И в момента логиката на законодателя до този момент – и аз абсолютно адмирирам това нещо – тези маломерни имоти много е нецелесъаобразно държавата да търси да обезщетява тези собственици с равностойни на тях подобни имоти. Но всичките три декара за ниви, два декара за ливади и един декар за пасища и в момента по преценка на инвеститора, могат да бъдат обезщетени с равностоен имот.
Това, което сме се опитали да направим, е: приемаме, че един собственик, ако има различни N на брой имоти, които са маломерни по същината си – примерно, ако магистралата или някой друг инфраструктурен обект засяга различни части по 200, по 300 квадрата, но сумарно представляват една голяма територия, даваме възможност на държавата само по нейна преценка и, разбира се, със съгласието на самия собственик, това да бъде обезщетено чрез равностойна замяна. Логиката е такава, че всъщност приемаме, че този човек, да кажем, това му е бизнес, с това се занимава, препитава се, има направени инвестиции съответно в земеделие или нещо различно, то логиката на държавата винаги би било за целесъобразно да комасира този имот или тези имоти, така че всъщност частният собственик да продължи да развива свята дейност. За държавата няма никога да има целесъобразност да раздробява тази собственост.
Категорично мога да кажа, че тук става въпрос наистина и само за един линеен обект, ако говорим за магистрали и няма как собствеността да бъде на различни части в държавата и едва ли не да бъде обезщетяван точно този собственик. Тук става въпрос единствено и само за хора, които притежават повече от 50 декара по цялото протежение на един линеен обект. Ако държавата има съответно имот, който е равностоен, който в същото землище, или в съседно землище, има много ясно разписана процедура как се обезщетяват имоти, как се отчуждават имоти, какво означава равностойна замяна, само тогава може да се осъществи и да се стигне до този вариант, като, разбира се, 50 декара няма как да скрия, че естествено трудно может да се обособят точно 50 декара, но сме се опитали да запазим все пак да има баланс.
Говорим за собственици на имоти, които имат наистина огромна такава територия, а не за всеки един случай. За държавата винаги по-лесно би било да инвестира чрез пари. Много по-лесно е. На всички, предполагам, им е ясно. Тъй като явно нямаме и такива възможности в горския фонд или поземления фонд, така че да обезщетяваш тези имоти.
Третият Ви аргумент беше за обекти от национално значение по ЗУТ или обекти, които са от национално значение по Закона за държавната собственост. Практиката показва две неща:
Първо, винаги когато Министерският съвет излиза с акт, с който обявява един такъв значим проект, обект от национално значение, при всички положения винаги той конкретизира, че става въпрос и в двата варианта – че и е обект с национално значение по ЗУТ, и че е национален обект по смисъла на Закона за държавната собственост.
Практиката показва, че може би са единици, или аз поне не успях да намеря случай, в който Министерският съвет да е приел акт за някакъв обект, че е с национално значение и той да се разминава с хипотезата, която Вие преди малко изчетохте по Закона за държавната собственост. Говорим за инфраструктурни проекти – магистрали, пристанища, жп линии и така нататък, това, което Вие така коректно изброихте. Министерският съвет не си е позволявал и не мисля, че е редно Министерският съвет като вносител все пак и на волята на обществото да бъде там, да се поставя под съмнение, че едва ли не той би злоупотребил с тази си възможност, че може да разшири този кръг.
И не на последно място, всеки един акт на Министерския съвет, първо, че подлежи и на ревизия от Върховния административен съд, и второ, все пак има и политически контрол – това е формата на парламентарен контрол. Министерският съвет като носител и по Конституция на възможността легитимирано да се грижи благосъстоянието на народа да бъде все по-добро, да има развитие на икономиката, да има развитие на тези проекти, не мисля, че трябва да го поставяме под съмнение, че имайки тази възможност, той ще превиши възможността си и ще разшири толкова много кръга от тези обекти с национално значение. Те не са чак толкова много в държавата и не мисля, че трябва да поставяме тази хипотеза. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ненков.
Реплики към изказването на господин Ненков? Няма.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване за повторно приемане Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, приет от Народното събрание на 15 май 2019 г.
За – 14, като искам да кажа, че колегата от ДПС – Хамид, заяви два гласа „за „ Законопроекта, преди да напусне, тъй като му се налага; против и въздържали се – няма.
С 14 гласа „за“ ЗИД на Закона за държавна собственост е приет в Правна комисия. Благодаря Ви.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРИЗНАВАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА СЪДЕБНИ АКТОВЕ ЗА НАЛАГАНЕ НА НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ИЛИ НА МЕРКИ, ВКЛЮЧВАЩИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, № 902-01-12, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 11 МАРТ 2019 Г.
Гости по т. 2 – от Министерство на правосъдието: господин Данаил Кирилов – министър, господин Евгени Стоянов – заместник-министър, господин Димитър Терзииванов – главен експерт в дирекция „Международноправно сътрудничество и европейски въпроси“, и господин Александър Стефанов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“.
„Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона.
За – 14, против и въздържал се – няма.
„Глава първа – Общи положения“, чл. 1 – има текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава първа заедно с текста на вносителя и предложението за редакция на чл. 1.
За – 14, против и въздържал се – няма.
Член 2 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението за редакция заедно с текста на вносителя за чл. 2.
За – 14, против и въздържал се.
Приема се чл. 2 заедно с редакцията му.
Член 3 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция заедно с текста на вносителя за чл. 3.
За – 14, против и въздържал се – няма.
Преминаваме към чл. 4 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 4.
За – 14, против и въздържал се – няма.
Член 5 – текст на вносител и предложение за редакция на чл. 5.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията за чл. 5 заедно с текста на вносителя.
За – 14, против и въздържал се – няма.
Преминаваме към чл. 6 – текст на вносител и предложение за редакция от работната група.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията за чл. 6 заедно с текста на вносителя.
За – 14, против и въздържал се – няма.
Преминаваме към Глава втора „Признаване и изпълнение на съдебни актове, постановени в друга държава”.
Изказвания по наименованието на Глава втора? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава втора.
За – 14, против и въздържал се – няма.
Преминаваме към чл. 7 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция за чл. 7 заедно с текста на вносителя.
За – 14, против и въздържал се – няма.
Преминаваме към чл. 8 – текст на вносител заедно с предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция за чл. 8 заедно с текста на вносителя.
За – 14, против и въздържал се – няма.
Преминаваме към чл. 9 – текст на вносител и предложение за редакция на работната група.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция за чл. 9 заедно с текста на вносителя.
За – 14, против и въздържал се – няма.
Преминаваме към чл. 10 – текст на вносител заедно с предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция за чл. 10 заедно с текста на вносителя.
За – 14, против и въздържал се – няма.
Преминаваме към чл. 11 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция заедно с текста на вносителя за чл. 11.
За – 14, против и въздържал се – няма.
Преминаваме към чл. 12 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция заедно с текста на вносителя за чл. 12.
За – 14, против и въздържал се – няма.
Преминаваме към чл. 13 и 14 – текстове на вносителя.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за чл. 13 и 14 по Доклада.
За – 14, против и въздържал се – няма.
Преминаваме към чл. 15 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция заедно с текста на вносителя за чл. 15.
За – 14, против и въздържал се – няма.
Преминаваме към чл. 16 – текст на вносител и предложение за редакция от работната група.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция заедно с текста на вносителя за чл. 16.
За – 14, против и въздържал се – няма.
Преминаваме към чл. 17 – текст на вносител и техническа редакция на чл. 17.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с техническата редакция на чл. 17.
За – 14, против и въздържал се – няма.
Преминаваме към чл. 18 – текст на вносител и предложение за редакция от работната група.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция заедно с текста на вносителя за чл. 18.
За – 14, против и въздържал се – няма.
Преминаваме към чл. 19 – текст на вносител и предложение за редакция на работната група.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция заедно с текста на вносителя за чл. 19.
За – 14, против и въздържал се – няма.
Преминаваме към Глава трета – текст на вносител заедно с предложение за редакция на Глава трета.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция за наименованието на Глава трета заедно с текста на вносителя.
За – 14, против и въздържал се – няма.
Преминаваме към чл. 20 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция заедно с текста на вносителя за чл. 20.
За – 14, против и въздържал се – няма
Преминаваме към чл. 21 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция заедно с текста на вносителя за чл. 21.
За – 14, против и въздържал се – няма.
Преминаваме към чл. 22 – текст на вносител и предложение за редакция на работната група.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция заедно с текста на вносителя за чл. 22.
За – 14, против и въздържал се – няма.
Преминаваме към чл. 23 – текст на вносител и предложение за редакция на работната група.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция заедно с текста на вносителя за чл. 23.
За – 14, против и въздържал се – няма.
Преминаваме към чл. 24 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 24.
За – 14, против и въздържал се – няма.
Преминаваме към чл. 25 – текст на вносител и предложение за редакция.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция заедно с текста на вносителя за чл. 25.
За – 14, против и въздържал се – няма.
Преминаваме към Глава четвърта – текст на вносителя и редакция на работната група.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция заедно с текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
За – 14, против и въздържал се – няма.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Колеги, по чл. 26 има предложение за редакция.
Изказвания? Не виждам
Предложение за редакция за чл. 27.
Изказвания” Няма.
Предложение за редакция за чл. 28.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване докладваните чл. 26, 27 и 28
За – 14, против и въздържал се – няма.
По чл. 29 няма постъпили предложения.
Предложение за редакция за чл. 30.
Желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на чл. 29 и 30 с предложената редакция.
За – 14, против и въздържал се – няма.
„Допълнителни разпоредби” – наименование на подразделението.
По § 1 има предложение за редакция.
По § 2 – текст на вносител.
По § 3 – текст на вносител.
По § 4 – текст на вносител.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението „Допълнителни разпоредби” и съответно параграфи 1, 2, 3 и 4.
За – 14, против и въздържали се – няма.
„Преходни и заключителни разпоредби” – наименование на подразделението.
Има предложение за редакция на § 5.
Предложения за редакция на § 6 – текст на вносител, § 7 – текст на вносител, § 8 – предложение за редакция и § 9 – предложение за редакция.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване докладваните текстове.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Докладвам Приложение № 1 към чл. 3 и Приложение № 2 към чл. 22, ал. 6.
Желаещи за изказване? Не виждам.
Към Приложение № 2 има предложение за редакция.
Подлагам на гласуване съответно приложенията.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието на Правната комисия.


(Закрито в 15,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА АЛЕКСАНДРОВА