Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 95


На 4 юни 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 754-01-26, внесен от Гергана Желязкова Стефанова и група народни представители на 16 юни 2017 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за политическите партии, № 902-01-24, внесен от Министерския съвет на 28 май 2019 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на Законопроектът за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерство на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902 02 13, внесен от Министерския съвет на 16 май 2019 г.
5. Приемане на Общ законопроект на приетите на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- Законопроект за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 954-01-22, внесен от Иглика Иванова-Събева, Анна Василева Александрова, Мария Йорданова Илиева и Димитър Николов Лазаров на 12 април 2019 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 954-01-26, внесен от Хамид Бари Хамид на 18 април 2019 г.
6. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 902-01-9, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Анна Александрова.

* * *

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги, добър ден! Имаме кворум. Единадесет членове присъстваме в момента и четирима са ни упълномощили – общо 15.
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
Имате на Вашето внимание дневен ред за днешното заседание.
1. Обсъждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 754-01-26, внесен от Гергана Желязкова Стефанова и група народни представители на 16 юни 2017 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за политическите партии, № 902-01-24, внесен от Министерския съвет на 28 май 2019 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на Законопроектът за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерство на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902 02 13, внесен от Министерския съвет на 16 май 2019 г.
5. Приемане на Общ законопроект на приетите на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- Законопроект за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 954-01-22, внесен от Иглика Иванова-Събева, Анна Василева Александрова, Мария Йорданова Илиева и Димитър Николов Лазаров на 12 април 2019 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 954-01-26, внесен от Хамид Бари Хамид на 18 април 2019 г.
6. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 902-01-9, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г.
Изказвания по дневния ред?
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Процедура.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, предлагам, както и нашият правилник предвижда, точка първа и втора да бъдат обсъждани заедно, а гласуването да бъде разделно. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, господин Митев.
Реплики към изказването на господин Митев?
Заповядайте, господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Аз не съм съгласен. Няма мотиви да искате това – ако имате, изложете ги. Считам, че отделно трябва да бъдат разгледани и гласувани.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Мотивите са ми в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който предвижда, че когато разглеждаме един и същ законопроект, по една и съща материя, както в случая разглеждаме Закона за политическите партии, разглеждаме даже едни и същи разпоредби – и във Вашия проект, и в Проекта на Министерския съвет, и Правилникът предвиждат в този случай законопроектите да бъдат обсъждани заедно, а гласуването да бъде отделно. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Найденов, за дуплика.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Точка първа е внесена от парламентарната група на ВОЛЯ, докато вторият законопроект, обсъждането е внесено от Министерския съвет. Настоявам да бъдат гласувани разделно.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Други мнения, становища, предложения? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Митев за обсъждане на точка първа и втора по законопроектите едновременно и за разделно гласуване.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 9, против – 1, въздържали се – 5.
Приема се предложението на господин Митев.
Подлагам на гласуване дневния ред.
За – 15, против и въздържали се няма.
Приема се дневният ред.

Преминаваме към точки първа и втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ, № 754-01-26, внесен от Гергана Желязкова Стефанова и група народни представители на 16 юни 2017 г., и
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ, № 902-01-24, внесен от Министерския съвет на 28 май 2019 г.
Гости на заседанието на Комисията по правни въпроси по точки първа и втора са от Министерството на финансите: госпожа Росица Велкова – заместник-министър, госпожа Диана Драгнева – директор на дирекция „Правна“.
Виждам, че и господин Кирилов е тук, той не ни е гост по тази точка, но – добре дошъл, заповядайте.
Госпожа Ваня Нушева – доктор по политология, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и експерт в областта на финансирането на политическата дейност.
По точка първа, по Законопроекта на Политическа партия ВОЛЯ, заповядайте, господин Найденов. Вие ще го представите, предполагам. (Реплика към председателя Анна Александрова.)
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаеми медии! Нашият законопроект, който е внесен за обсъждане днес, е внесен като предложение за обсъждане още на 16 юни 2017 г. Сега му дойде времето да го обсъдим, ще го обсъдим, като нашето предложение е следното – касае се за чл. 26 от Закона за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
За тези, които не са много добре запознати, да го припомня:
„Чл. 26. Държавната субсидия се отпуска ежегодно и на партиите, които не са представени в Народното събрание, но са получили не по-малко от едно на сто от всички действителни гласове на последните парламентарни избори.“
Нашето предложение е чл. 26 да бъде отменен, тъй като считаме, че не е необходимо и тези политически партии, които не са в парламента, да получават субсидии. Мотивите за това ще ги изложа пред Вас.
Със Законопроекта се предвижда държавната субсидия, предоставена на политически партии и коалиции, да бъде ограничена до парламентарно представените партии. Предлага се отмяна на чл. 26 от Закона за политическите партии, който урежда случаите за отпускане ежегодно на държавна субсидия на партиите, които не са представени в Народното събрание, но са получили не по-малко от едно на сто от всички действителни гласове на последните парламентарни избори.
С тази законодателна промяна държавните субсидии за партиите и коалиции ще бъдат ограничени само до парламентарно представените, като по този начин ще се освободят средства от държавния бюджет, които могат да бъдат използвани за други сектори – например за повишаване на пенсиите, за здравеопазването или за образованието.
Това са мотивите, които излагаме, като считам, че с това нещо няма да ощетим държавата, Народното събрание, тъй като от анализа се вижда, че няма никакви разходи за отмяна на този член. Не се предвиждат закриване или сливане на административни структури и други промени, които могат да бъдат в негативна насока.
Считам това наше предложение за правилно, тъй като не виждам поради какви причини политически партии, които не са представени в парламента, трябва да получават субсидии, а това не са малко средства. Всичките тези средства, както казах в мотивите, могат да бъдат насочени към други цели, които ще бъдат по благоприятни и по-добри за хората. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Найденов.
Да представя и втория законопроект и след това дебатите.
Заповядайте, Министерството на финансите, за представяне на втора точка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложените промени в Закона за политическите партии целят да създадат ясна последователна и съгласувана законова уредба на отношенията, свързани с формирането, изчислението и изплащането на държавната субсидия за политическите партии и коалиции.
Провежда се ясен модел за формиране на държавната субсидия, според който годишният размер на държавната субсидия се определя на базата на действителните гласове, получени от съответната правоимаща партия или коалиция, умножен по размера за един получен действителен глас, определен в годишния закон за държавния бюджет.
Дава се изрична уредба за изчисляването на държавната субсидия за политическите партии и коалиции в годините на произвеждане на парламентарни избори, като планираните по централния бюджет разходи ще бъдат индикативни.
С § 2, ал. 1 от Законопроекта е предвидена преходна уредба за формиране на размера на държавната субсидия за периода от 26 май 2016 г. до влизането в сила на именителния закон.
Предвижда се годишната държавна субсидия на политическите партии и коалиции за периода от 26 май 2016 г. до влизането в сила на Закона да се преизчисли, като намалението е за сметка на следващи траншове, а при недостиг, липса на следващи траншове, да се възстанови от съответните партии. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Господин Зарков, поиска да дадете становище и по първия законопроект на колегите от ВОЛЯ. Писмено становище няма, но ако е възможно и не възразявате, с няколко изречения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Писмено становище не сме предоставили. Това е въпрос на решение на народните представители. Средствата, които се отделят за тези партии, които са преминали един процент, са в относителен малък размер, така че не можем да кажем, че затрудняват изпълнението на държавния бюджет – въпрос на равнопоставеност, на шанс на тези партии да могат да бъдат по-активни при едни следващи избори. Това е въпрос, който ние считаме, че не би следвало да бъде решен от страна на изпълнителната власт.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми представители на Министерство на финансите, колеги! Преди да взема отношение по Законопроекта ще позволите ли, госпожо Председател, да зададем някои уточняващи въпроси на вносителите от Министерския съвет?
Може ли, уважаеми дами от Министерството на финансите, да ни обясните каква е методологията, по която се изчисляват субсидиите на политическите партии? Една и съща ли е била тя преди и след 26 май 2016 г. Ако е била различна, защо?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Методологията, по която се изчисляват субсидиите на политическите партии е една и съща – въведена е още в отменения Закон за политическите партии от 2001 г. Там е заложен принципът на пропорционално разпределение на действителните гласове.
Методологията, която е въведена още в Закона от 2001 г. и после в действащия закон от 2005 г., е, че се определя една обща сума, която се залага в централния бюджет, тъй като е предвидено изплащането да бъде от централния бюджет. Тази обща сума се формира от броя на действителните гласове на последните парламентарни избори, умножен по стойността на един действителен глас, който се определя в Закона за държавния бюджет, който е варирал през годините.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.
Колега Зарков, заповядайте за отношение.
КРУМ ЗАРКОВ: До този законопроект се стигна след изявление на министъра на финансите, че разминаването между субсидията, залегнала в бюджета за един глас, и субсидията, която реално е получавала партията, се дължи на неяснота в сега действащия закон. Според това изявление много правилно Министерството на финансите е изпълнявало досега действащия закон – той постановява 13,23 лв., а не 11 лв.
Според нас това тълкувание е грешно. Законът досега не е бил изпълняван правилно и ще се обоснова защо.
Методологията, която Вие разяснихте, с пропорционалното разпределение на получените гласове, не намира никакво законово основание, тъй като Законът и досега достатъчно ясно говори за получени гласове – такова е между другото и словосъчетанието, използвано в Закона за държавния бюджет. Получен глас, би трябвало много ясно и лесно да се сметне – за определена политическа партия са получени хикс действителни гласове, тези хикс действителни гласове се умножават по 11. Няма пропорционални деления, няма сложни сметки!
Това доказва, че Законът досега не е бил правилно прилаган и от Закона, който ни предлагате днес. Законът, който разглеждаме днес, и е внесен от Министерския съвет с нищо не променя по същество сега действащите разпоредби. С нищо! Той остава същият и като принципи, и като начин на функциониране. В интерес на истината не го прави много по ясен, тъй като има доста неясни термини вътре. Още повече, че датата 26 май 2016 г., предвидена да предаде обратна сила на Закона, не е произволно избрана. Тя е избрана към момента, в който с изменение на Изборния кодекс, се променя и Законът за политическите партии в тази му част, когато, заради въвеждането на квадратчето „не подкрепям никого“, народният представител Данаил Кирилов, сега министър на правосъдието, който е тук, прави от трибуната предложение да се включат партиите и коалициите в текста на 27-ми член с изричното обяснение от трибуната, че това се прави, за да няма никакви съмнения, че гласове, които са подадени за квадратчето „не подкрепям никого“, няма да бъдат разпределяни под формата на субсидия. Това е мотивировката на внесеното предложение, което е гласувано тогава от пленарната зала.
Още повече, че ако има един въпрос, който по отношение на финансираните партии е обсъждан всяка години и непрекъснато, това е, уважаеми колеги, въпросът именно за субсидиите на партиите. По-ясен, ако не текст, то дух на законодателя, надали може да има?! Десетки са дебатите за размера на субсидиите, стотици са били споровете един лев ли да е, десет лева ли да е, пет лева ли да е и се стигна до това, до този текст от 11 лв., така че абсолютно неразбираемо е всяко тълкувание и сметка, която може да отиде отвъд това нещо.
Днес разбрахме, че и Административната прокуратура счита, че текстовете не са правилно прилагани от Министерството на финансите и ще продължи търсенето на отговорност по съответния ред – издава методически указания и ще прехвърли към други органи.
Ние, от БСП и парламентарната група, сме взели решения да подкрепяме всяка стъпка, която ще доведе до изглаждане на ситуацията и на връщане на надвзетите пари. В този ред на мисли трябва да отговорим: помага ли този закон сега, който е внесен, или не? Той може да създаде и проблеми, вместо да реши въпроси. Проблемът, естествено, на пръв поглед удря на очи и проблемът с обратната сила на текста. Защото, ако приемем тълкуванието на министъра на финансите, че предишните действия на Министерството са законни, то тогава връщането назад във времето няма никакъв смисъл – това са пари, получени законно и от субекти, които според него е трябвало да получават. Да кажем, че БСП на добра воля се съгласява да ги върне – взели сме такова политическо решение – но, ако някой не се съгласи? Въпросът има и конституционен характер. За съжаление ние поставяме въпроса за обратната сила в това Народно събрание прекалено често, то и стига често до Конституционния съд. Конституционният съд не успя да се произнесе по Закона за банковата несъстоятелност, по който обсъждахме също тези въпроси. Проблемът обаче стои и той ще бъде поставен от формации, които междувременно са били разформировани или кой знай какво, на които ще трябва да се търси да възстановяват средства, които според самия министър на финансите и Министерството, били законно дадени. Ако обратно – не е правилно прилаган текстът досега, както ние считаме, то тази разпоредба също е безсмислена. Защото важи от римско време принципът, че когато си получил нещо, което не се дължи, то подлежи на връщане и е обективирано в чл. 55 на Закона за задължението и договорите в момента, в който си говорим.
Ще направим всичко възможно да работим за изчистването на тези текстове така, че да се върнат парите от всички субекти, които са взели повече пари, отколкото е трябвало. Прави обаче неприятно впечатление прехвърлянето на отговорност от една институция на друга, вместо взимането на правилните мерки, които не само да изчистят лошите последствия, които са се случили досега, а да направят и така, че занапред да нямаме такива проблеми по един много тежък въпрос, който е и обществено чувствителен, и който допълнително подкопава доверието в политическата система.
Използвам още една минута от Вашето време, за да взема отношение и да се противопоставя, от името на нашата група, на предложението на колегите от ВОЛЯ, които предлагат да се отмени едно постижение на българската политическа система, а именно да се осигурят публични средства за партии, които, дори не представени в парламента, са добили достатъчна степен на обществено доверие, за да имат право да развиват своята политическа дейност и да създават алтернативи, които смятат че са полезни.
Излизаме от избори, където политическата активност на гражданите и абстенционизмът отново беше висок, а политическата активност ниска. Ние трябва да насърчаваме процесите на включване в политическия живот в България, а не да се опитваме да ги ограничаваме само до нас самите си. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков?
От Министерството на финансите, заповядайте за отношение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря.
Ние считаме, че действащият Закон за политическите партии е неясен и създава проблеми в правоприлагането, първо, защото този принцип на пропорционално разпределение на действителните гласове по правоимащите партии и коалиции е одитиран през 2011 г. от Сметната палата по искане на Четиридесет и първото народно събрание и Сметната палата в одитния си доклад, много подробно описва този принцип и това правоприлагане, което е правило Министерството на финансите, и направи констатации, че то не съответства на Закона. В същото време Сметната палата извършва ежегодни одити на централния бюджет както и на политическите партии в съответствие със Закона и също не е правила констатации, че правоприлагането не е правилно.
В Коалиционното споразумение, което ни е предоставила „Коалиция за България“ – например през 2018 г. това е във всяка една година, което е подготвено от лицата по чл. 30 от Закона за политическите партии, това са лицата, които отговарят за приходите, разходите, финансовите отчети на партиите и е подписано от председателите на всички партии в Коалицията, сумата, която е предложена на министъра на финансите да преведе, два месеца преди той да извърши превода, е аналогична на изчисленията, които прави и Министерството на финансите, вследствие на което ние сме приели това коалиционно споразумение, не сме възразили, но сумата до левче е абсолютно идентична. При тях също се получава сумата, която беше цитирана – повече от 11 лева, което те предлагат в Коалиционното споразумение. Това означава, че има проблеми, поне според нас, проблеми в правоприлагането от неяснота в действащия Закон за политическите партии, за да може лица, които са служители на Министерството на финансите, служителите на одитната институция, служителите на политическите партии, които отговарят за финансовите отчети, да имат идентично правоприлагане.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник-министър.
Други реплики и отношение към изказването на господин Зарков? Няма.
Заповядайте за реплика.
КРУМ ЗАРКОВ: Правилно обръщате внимание на одита на Сметната палата от 2011 г. Той е възложен от Народното събрание по повод преминаването на субсидии от независими народни представители, роене на групи и други. Там между другото се отбелязва, че Министерството на финансите променя методологиите, с които изчислява субсидиите и се получават известни разлики.
Сметната палата не е изследвала въпроса за правилата, по които се определя субсидията. Тя е изследвала други въпроси тогава. По отношение на въпросите, които е изследвала за политическите партии, Сметната палата изследва всяка година начина, по който те харчат парите са, именно дали ги използват в дейностите, предвидени в Закона за политическите партии. Сметната палата не е изследвала въпроса, който ни интересува тук досега и това ще стане факт най-вероятно сега в следствие на прокурорските проверки.
Колкото до коалиционното споразумение, което цитирате с „Коалиция за България“, предполагам, че то е изготвено съвместно с Министерството на финансите. При всички случаи дори то да не е вярно, дори то да е било грешно, Вие от Министерството на финансите сте длъжни да следите за спазването на Закона, а коалиционните споразумение, които са Ви предложили и които Вие сте приели, са също Ваша отговорност. Аз обаче взимам бележка от думите Ви и също ще се заинтересоваме как се е стигнало до тези обърквания.
Истината е следната – и тя е толкова очевидна, че няма смисъл да си губим повече времето. Всяка една цифра, която излиза извън 11 лв. на глас, което е решението на Закона за държавния бюджет и е обсъждано 100 пъти, би трябвало да събуди основателни съмнения, най-първо, при тези, които са ковчежниците на държавната хазна – тези, които разполагат и предлагат държавните средства, които за много други случаи са се показвали като доста яростни защитници. И така трябва да бъде!
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Зарков.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря.
Коалиционното споразумение на партиите, съставляващи „Коалиция за България“, няма как да бъде съвместно изработено със служители на Министерството на финансите и с участие на Министерството на финансите, тъй като ние не би следвало и не е редно по закон да се наместваме в дейността на партиите.
КРУМ ЗАРКОВ: Извинявайте, че Ви прекъсвам. На другите политически сили – само на „Коалиция за България“ ли е такава цифрата или не?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: За другата коалиция, тъй като само коалициите представят коалиционно споразумение, това е Коалиция „Обединени патриоти“. Тяхното коалиционно споразумение е една трета от субсидията за съответните партии. Именно затова цитираме това коалиционно споразумение, защото другата коалиция не е фиксирала конкретна обща сума за коалицията.
По отношение на одитния доклад наистина одитът е извършен в контекста на деклариране на принадлежност на независимите депутати към съответните партии, но изследвайки този проблем в общата част и в началото на страница 10–11 много подробно е разписан именно този въпрос каква е методологията. Методологията, която те казват, че има разлика, е в годините, когато се произвеждат парламентарни избори, тъй като там законът е казал на четири равни транша, а тримесечиетата са с различна тежест на дни и тогава вече трябва да се изчислява субсидията на дни. Има значение дали това изчисление ще бъде в годишен размер или на месечна основа, което сега в настоящия Законопроект сме го регламентирали. Това дава разлика в стотинки, в зависимост от двете методологии. Сметната палата приема и двете методологии. Единствено казва, че трябва да се следва една и съща методология, което ние сме направили, и сега сме я предложили да залегне в Законопроекта.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.
Заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаеми господин Министър! Аз ще започна, първо, със Законопроекта на колегите от ВОЛЯ. За мен лично този законопроект не следва да бъде подкрепян. Смятам, че той поставя на изцяло дискриминационна основа едни и същи по вид политически субекти, в случая политически партии на база на това дали те са парламентарно представени, или непарламентарно представени. По тази логика може би следващата стъпка би била да забраним или тотално да прекратяваме политически партии, ако не бъдат парламентарно представени. Не смятам, че в случая политическата система в България има нужда от това.
Аргументите за финансова целесъобразност също не ми се струват състоятелни. Към този момент само една единствена политическа сила получава субсидия по силата на разпоредбата на чл. 26, тъй като само тя е изпълнила изискванията, а именно да е получила над 1% от действителните гласове при последните парламентарни избори. Както знаете коалициите, за да получават субсидии, трябва да са минали 4%-та бариера, тоест да бъдат парламентарно представени – ако не са парламентарно представени, те не получават субсидия.
Що се отнася до Законопроекта на Министерския съвет, ще го подкрепя. Действително може би има нужда от правно-технически поправки между първо и второ четене на Законопроекта, но те могат да бъдат направени в съответните срокове, които предвижда Правилникът. По принцип е правилна идеята да бъде отстранена една практика, която датира не от 2016 г. и не е проблемът в квадратчето „не подкрепям никого“, а проблемът е от 2001 г. и начинът, по който тогава е записан в тогавашните разпоредби на Закона за политическите партии – начина на изчисляване за получаване на субсидията, като се включват и действителните гласове, които са подадени не за партии, които са парламентарно представени или които са прескочили бариерата от 1%, а за абсолютно всички политически партии. Така че проблемът не е отсега, не е и от 2016 г. проблемът е още от 2001 г. и той трябва да намери решение. Това са се опитали да направят колегите от Министерството на финансите.
Пак казвам, между първо и второ четене, разбира се, ако има нужда от правно-технически промени, те следва да бъдат направени, но по принцип Законопроектът следва да бъде подкрепен. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Митев.
Реплики към изказването на господин Митев? Няма.
Други изказвания?
Давам думата на господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! По отношение на първия внесен Законопроект от народните представители от ВОЛЯ категорично заявихме, че няма да го подкрепим, защото действително едно от достиженията на съвременната демокрация това е плурализмът. Този плурализъм следва да бъде бранен, от една страна, от монопола на парламентарно представените партии, защото това ще се получи, ако се приеме този законопроект, и от друга страна, от зависимости извън тези на държавния бюджет, разбира се. Затова на практика в Закона за политическите партии и, разбира се, ежегодно в Закона за бюджета се предвижда държавно субсидиране на политическите партии. Друг е въпросът кои политически партии и процентът, който те са достигнали, биха могли да бъдат финансирани. Такъв дебат се е водел и продължава да се води, дали това да е 1%, процент и половина, два.
По отношение на втория Законопроект, мисля, че тук големият отсъстващ в днешното заседание на Правна комисия, надявам се това да не се получи и в пленарната зала, е именно министърът на финансите. Защото, съгласно сега действащият закон, а и предложеният ни, начинът за предоставяне на държавна субсидия за партиите и коалициите се определя именно от министъра на финансите.
Заключенията на българската прокуратура не са в полза на министъра на финансите или на Министерството на финансите. Чудно защо, като колеги твърдя, че този проблем е възникнал, едва ли не, от ерата на демокрацията в България – около 2001 г., защо чак сега се превеждат не 11 лв., а тринадесет лева и нещо? Нима преди 2016 г. не е имало коалиции? Как тогава са се превеждали тези пари?
Ние продължаваме да настояваме за оставката на министъра на финансите. Това са публични средства, разпределени не така, както е описано в бюджета, съгласно бюджета, съгласно размера, описан в бюджета. Начинът на разпределянето – да това е прерогатив на министъра на финансите, така е записано в Закона, но той следва да се съобрази с размера, определен в бюджета за съответната година, а той е 11 лв., а не 13, независимо от броя на коалицията, зад която застават съответните партии – една, три пет или десет, 11 лв. за получен глас. И не е толкова трудно да бъде изчислено.
По отношение на министъра на финансите аз се надявам, че и българската прокуратура ще продължи да води своето разследване, защото това според мен води до злоупотреба с публични средства. Чудно ми е как част от тези пари, да речем на тези партии, които не са парламентарно представени, които няма от какво вече да им се вземе на практика, ще бъде възстановена в бюджета. Но това да го мисли министърът на финансите.
По отношение на втория Законопроект, ние имаме политическо решение всячески да съдействаме за реализирането, тоест за връщането на надвзетите и наддадени суми от всяка една партия, защото това не е справедливо и не е законно. Същевременно в този закон има доста неясноти, както каза и колегата от „Обединени патриоти“. Надяваме се, между първо и второ четене те да бъдат изчистени, а по съществото си промените между сега действащия и така предложения ни закон не са много големи с изключение на „Преходни и заключителни разпоредби“. Не виждам каква по-голяма яснота ще въведе този законопроект от сега действащия. Въпросът е всеки да си поеме отговорността такава, каквато е. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплики към изказването на господин Попов? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Кирилов.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, искам да изразя моето становище във връзка със законопроектите, които обсъждаме понастоящем и са на Вашето внимание. Бях споменат и от колега народен представител. Не съм в ситуация да искам право на отговор, но ще опитам да разясня логиката и на Законопроекта, според мен и основни положения на ситуацията понастоящем.
Първо, ще говоря по Законопроекта, който е на правителството и по който имам основание да говоря, защото съм го подкрепил и в съгласувателна фаза, и в Министерския съвет, и по настоящем го подкрепям. Обръщам се към Вас с покана да го подкрепите.
Моля, колегите юристи да съобразяват следните обстоятелства: Законът за политическите партии е приет през 2005 г. Той има правния изказ от 2005 г. Едновременно с това ние имахме два основни момента, в които радикално се промени изборното ни законодателство. До 2011 г. имахме отделни закони за отделните видове избори и през 2011 г. се появи първият Кодекс, обединяващ всички закони за всички видове избори, всички правила за всички видове избори. Оттогава би следвало да приемем, че имаме систематизация в правно-техническия изказ на изборното ни законодателство.
През 2014 г. впоследствие имаме настоящия Кодекс, действащия и към момента, така наречен в публичното пространство „Кодекса на Мая Манолова“. Единственият Кодекс, който се персонализира, бих казал, достатъчно конкретно. Не е случайно и, че този въпрос за понятията, за метода и за изчисленията се поставя и от омбудсмана и от гравитиращите към нея публични лица и субекти.
Без да знам фактите, чисто математически, в смисъл няма как колегите, които виждате тук от Министерството на финансите, да са ми дали техните документи и тяхната методика на база, на които са направили конкретните изчисления, включително няма как и да знам и за конкретните коалиционни споразумения. Но да, в течение на времето действително, а и чисто математически и логически, има два начина да се направи определянето на размера на конкретната субсидия.
Начините всъщност математически са повече от два, защото системата ни е сложна, тя е на база метода на „Херни-Майер“, който е пропорционален модел, който е един от многото модели за преразпределение на гласове. Аз не виждам какъв е бил проблемът, че назад във времето Министерството на финансите се е ориентирало към правила, изцяло установени в системата „Херни- Майер“. Защото тази система, уважаеми колеги, упълномерява, тя Ви добавя гласове, за да получите един цял мандат в тези 240 мандата. И всъщност силата на гласа се отразява и се пречупва през пропорционалната система.
Да, вероятно в изказа на другия Закон – този, който е за политическите партии, защото тук не съобразяваме момента, от който започва държавното субсидиране на партийната дейност –спомнете си, че имаше дълъг период от време, когато партийната и парламентарната дейност не бяха субсидирани от държавата дейности, няма да връщам спора назад във времето, защо се стигна до това субсидиране, но отбелязвайте го, това е трети сериозен ориентир, който би следвало да се съобразява, защото това е законодателство, което е динамично във времето, в което са взети три сериозни, радикални решения. Едно от тях е и субсидирането.
Ако твърдим, че има грешка, то това е грешка в изчисленията. Но това не е грешка или грешка в метода. Аз не успях ясно да определя какво е точно твърдението на господин Зарков? Той отива към резултатите, оставки и така нататък, но не мога да разбера според него къде е проблемът? Опита се в този контекст да намеси и квадратчето „не подкрепям никого“. Специално попитах колегите от Министерството – ако има грешка, те казват, то не е в квадратчето „не подкрепям никого“. Аз благодаря на Зарков, че изрично каза, че от парламентарната трибуна съм обяснявал, че това квадратче не отива в пропорцията и целта на квадратчето е да освети недействителните гласове, тези гласове, които не се персонализират поради отрицание, поради невъзможност избирателят да каже: аз избирам Кирилов или Зарков, аз не ги предпочитам, затова деперсонализирам вота си. Ако има грешка, тя не е в квадратчето „не подкрепям никого“, а тя е в останалите гласове, които в пропорционалния модел отиват да упълномерят и се пренасят в съответния мандат.
Справедливо ли е това или не е справедливо? Аз си спомням в началото на демокрацията много се водеше този спор. Спомням си и много изтъкнати леви конституционалисти, които обясняваха и преимуществата и недостатъците на пропорционалната система. Хубава или лоша тази система с една модификация е системата, която определя методиката за определяне на парламентарните избори почти 30 години.
Има ли грешка? Ако тази грешка беше очевидна, тук нямаше нито господин Зарков да е в затруднение да каже: тя беше очевидна за нас и ние се опитвахме да върнем на Министерството на финансите надплатеното, ама те не искаха да взимат обратно, спореха с нас и казаха вземете си ги, задръжте си ги тези средства отгоре, но не, БСП не казва, че е установявала такава грешка.
Истината е, че и аз, доколкото имам поглед, имам отношение към фактите, изборните резултати, които нашата партия осъществява в отделните видове избори, и аз не мога да кажа, че съм установил такава грешка, именно защото тя не е очевидна, тя не е елементарна.
И както пак се позовавам на колегата Зарков, иде реч за методика на изчисление. Към този момент аз не мога да кажа коя методика е вярна или невярна. Но от обстоятелството, че министърът на финансите е подписал това предложение и той го е написал с – ще го нарека: финансово-бюджетния правен изказ, аз давам вяра, че с този изказ ние към този момент ще решим еднозначно проблема.
А кои са другите обстоятелства, които често водят до грешка? Пак е времето. Защото бюджетът се планира в един момент, тогава данните, които са получени от Централната избирателна комисия, са едни – впоследствие виждате колко превременни правила е дал министърът на финансите в това си предложение, след това в текущата година нещата се променят. Бих казал това е рискът от текуща грешка. Но смятам, че напълно коректно министърът на финансите е предложил на база на този дебат, който се провежда сега, който тече сега, най-рестриктивния способ за определяне на размера на субсидията. Тук няма да кажа, че Законът има действие назад във времето, а се предлага едно чисто ново правило, което действа занапред, но то има компенсаторен характер, тоест компенсират се надвзетите суми.
Тук също е манипулация обстоятелството за това, че някои партии нямало какво да върнат. Не, партиите, които са преминали 4%, горе-долу, в последно време са едни и същи. Партиите, които са изпаднали от тези 4%, са в другата граница, тази която е от 1 до 4%, която също се субсидира по Закона за политическите партии. Но обръщам внимание на това, че действително в едната посока на законодателство, там, където беше Изборният кодекс, имахме много голяма динамика в последните години. Редом с това Законът за политическите партии се забави, адаптацията на правния изказ, включително и на конкретизация на правни институти, затова те имат нужда от своето изрично уточняване.
Не сте ме питали по втория Законопроект, който е на колегите от „Воля“, не знам дали да взимам становище по него, така че ще се въздържа. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Реплики към изказването на министър Кирилов?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Отношение, ако позволите.
Давате вяра казахте, господин Министър. Ние понеже дадохме вяра на Министерството на финансите, затова сме в тези доста трудни отношения – има ли грешка, има и при нас.
Да, ние не пресметнахме и сега ще търпим укор за това, че сме надвзели пари, защото не сме проверили съответните сметки.
„Херни-Майер” казвате. Няма никакво отношение тази система, тя е за разпределение на мандатите, но тя не е за разпределение на субсидията.
И понеже казвате, че са сложни математически формули, аз ще Ви предложа проста: гласовете, които сте получили по 11. Сто хиляди гласа по 11. Милион и сто хиляди гласа по 11.
Завършвам съотношението – със сигурност ще ми отговорите. Че има грешка, има грешка – въпросът е следният: грешката в законовия текст ли е или грешката е в изпълнението на законовия текст? Защото текстът, който ние предложим сега, не променя по същество текстовете, за които говорим.
И ако Вие казвате, че нямат никакво отношение промените на Изборния кодекс и квадратчето – има отношение, защото Вие сте намерили за нужно да направите уточнението и да добавите партии и коалиции, за да става ясно, че е действително изразен глас за някого, а не протестен глас „не подкрепям никого“.
Накрая – грешка има, но тя няма да се поправи с нова грешка. Затова нека да продължи разглеждането на този законопроект, да видим. Ако обаче няма отношение с промените за Изборния кодекс, отговорете ми, моля Ви, откъде идва датата 26 май 2016 г.? Защо тогава?
С цялото ми уважение към Министерството на финансите – нека да не даваме вяра, а да си свършим работата така, че волята на законодателя да бъде изпълнявана стриктно от изпълнителната власт, а волята на законодателя, струва ми се, ще се съгласите, е пределно ясна – 11 лева на изразен глас за партия.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Кой ще отговори за датата 26 май? (Шум и реплики.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Дискусията е интересна, но някак си изказът – едва ли не сме на парламентарна група. Разбира се, че ако пожелае, и господин Министърът, и Заместник-министърът – да отговорят. Все пак обаче дебатираме законите, внесени от Министерския съвет и колегите.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря, господин Лазаров.
Аз не се притеснявам да коментирам Законопроект, който е внесен от правителството. В конкретния случай с министър Горанов обсъждахме този въпрос. Колкото и 26 май да Ви изглежда на друга дата, която се свързва – и от там се опитахте да направите превръзка и с квадратчето – 26 май 2016 г. е точно 3-годишната давност на вземанията. Приемаме, че това е по-кратката давност, тъй като иде ред на сукцесивни вземания, така че няма нищо общо с оня законопроект, където датата съм сигурен, че не е 26 май – там имахме една дата април месец и друга през юни месец.
Господин Зарков, ако е толкова лесно, защо Вие не влязохте във Финансовата служба на „Позитано“ 20 и да кажете: числата не съответстват. Аз седнах. Аз, народният представител Зарков, седнах, събрах данните от 31 многомандатни района. Събрах ги, прецизно ги събрах и после обаче като ги събрах, трябваше някак да ги приложа. Защото съм много добър математик използвах по Приложение № 3, ако не се лъжа методиката „Херни-Майер, за да видя как се формират мандатите и тогава вече установих, че нашите чисто гласове в национален план са, да кажем, 1 млн. гласа, а сме получили…
Колко спорим за тежестта на мандата, господин Зарков, който Вие казвате няма никаква стойност, а пък Венецианската комисията и партньорите казват: Има. Има, защото това са пари за представителната демокрация в държавата. Това са разходите, за да има 240 мандата в Народното събрание. И да, ако има грешка в методиката, това е тази грешка. Тя не е в квадратчето, а от това, че валиден глас за партия много малка, получила 0,5 от процента, отиват в някои други партии пак по определени правила.
Не е толкова лесно. Ако искате, питайте и Мая Манолова за точния размер и Вие се опитайте да го изчислите, вземете големите сборници на ЦИК, аз съм се опитвал да го изчислявам в интерес на истината точно през 2016 г., и ще видите, че това не е толкова лесно.
Какъв е проблемът?
След като има проверка на прокуратурата, след като Вие събирате конкретни указания на прокуратурата, какви са Вашите притеснения? За какво се притеснявате? На миналото заседание на Министерския съвет премиерът ми възложи какво да кажа на БСП за искането за оставка на финансовия министър? Мога да предам – категорично не. А иначе, по отношение на по-живописното описание, после мога да Ви го разкажа.
Ние не смятаме, че има грешка по отношение на финансовия министър. Ако, пак казвам, държите много да се обвинява някой, изчакайте да завърши проверката, да завърши процедурата – сигурен съм, че не е работа на министъра лично да извади писалката и да смята процентите гласове. (Реплики от народния представител Крум Зарков.)
Вие казвате, че е много лесно.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Министър, моля да не влизате в диалог с господин Зарков.
Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Давам думата на госпожа Нушева.
ВАНЯ НУШЕВА, д-р по политология, преподавател н СУ и експерт в областта на финансирането на политическата дейност: Тук ще си позволя да се изразя в качеството си на експерт в тази област. Аз съм доктор по политология и преподавател в Софийския университет.
Темата, по която съм работила, е международните стандарти за финансиране на политическата дейност. Тяхното приложение в България на законодателно ниво е в практиката от 1990 г. насам и всъщност изследването е предоставено, то е налично в Библиотеката на Народното събрание, включително. Ще си позволя съвсем накратко да взема отношение по първия законопроект и впоследствие малко по-детайлно по втория законопроект, който е предмет на по-задълбочена и оживена дискусия.
По отношение на Законопроекта на Партия „Воля“, в който се предлага всъщност премахване на държавната субсидия за партии, които са преминали 1%, категорично мога да заявя, че той не съответства на принципите и целите, въз основа на които е въведено държавното финансиране.
Три основни принципа стоят в основата на идеята за държавно съфинансиране на дейността на партиите: подкрепа на политическия плурализъм, на първо място.
На второ място, в подкрепа на политически партии, които са получили достатъчна избирателна подкрепа, но не са преминали бариерата от 4% в парламента.
Третият – превенция на попадане от зависимост от големи, крупни дарители и бизнес интереси, тоест тук седи един антикорупционен ефект. По отношение на тези три принципа Законопроекта не съответства и представлява едно необосновано ограничение на, така или иначе, малкия финансов ресурс, с който разполагат политическите партии. Тук не трябва да забравяме, че в България има забрана за финансиране от юридически лица. Единственият дарител могат да бъдат физически лица в България.
Това е съвсем накратко мнението ми по отношение на Законопроекта на Партия „Воля“.
По отношение на Законопроекта на Министерския съвет и заявената цел, че всъщност внася яснота в разпоредбите на Закона, бих искала да подчертая, че – да, сегашният Закон за политическите партии е неясен в някои компоненти, но той не е неясен по отношение на изчисляването на избирателната подкрепа, на броя гласове, които политическите партии са получили. Той е неясен поради обстоятелството, че вторият критерии, на който се базира, е заложен, той е функция от друг законопроект, който всяка година се променя в зависимост от решението на българския парламент. Ако искаме да търсим един много по-ясен и предвидим принцип по отношение на финансирането на политическите партии, е добре да се обърнем към международната практика, включително и към историческия опит.
Вярно е, че тази материя се регулира в зависимост от конкретните обстоятелства и дефекти, които дава към един или друг момент нейното приложение.
Искам да отбележа, че Законът за политическите партии е променян многократно от 1990 година насам. Има три периода, които определят три различни принципа за финансирането на партиите. Не е вярно и това, че се посочва, че методиката за разпределяне на държавната субсидия и принципът за разпределяне на държавната субсидия от 2001 г. досега е един и същ. От 1990 г. до 2005 г. принципът е определяне на сума в държавния бюджет за политическите партии. Този принцип е подлаган на множество критики. Разбира се, държавна субсидия се предоставя от 2001 г. насам с изрично и ясно уточнение в Закона.
От 2005 г. до 2010 г. е единственият период, в който е ясно определен и предвидим принципът, по който се разпределя държавната субсидия – той е процент от минималната работна заплата.
Първоначално е един, след това два, след това пет процента. Поради обстоятелството, че размерът на минималната работна заплата интензивно нарастваше в този период, стигнахме през 2010 г. до размер на субсидията, ако си спомняте, 12 лева. Тогава възникна една сериозна дискусия в обществото, която доведе до решението Законът за политическите партии да се промени през 2010 г. и да се пристъпи пак към онзи предишен критерии – неясен критерии, сумата се определя в зависимост от конкретната сума, определена в Закона за държавния бюджет за тази година. Това не е ясен критерии.
Ако искате да не сблъсквате повече с подобен проблем, има две възможни решения. Едното е фиксиране на определен процент от минималната работна заплата. Ако искаме да отразяваме инфлационните тенденции в обществото, това би могло да бъде 1% защото 2%, както си давате сметка, вече наистина би се доближило до размера, или 2% – много близък до сегашния размер. Другият начин е – фиксиране на точна, конкретна сума.
Всички през тези два месеца говорят за това, че видите ли, в Закона за партиите пише, че сумата за държавна субсидия е 11 лева на глас. Никъде го няма това. В Закона за партиите няма подобна дефиниция.
Тук вече опираме до втория въпрос с много странната и за мен необоснована интерпретация – за начина, по който се изчислява и разпределя държавната субсидия. Ще се позволя отново да цитирам тук: „сумата се определя ежегодно в Закона за бюджета, в зависимост от броя на получените действителни гласове от партии и коалиции“. Къде видяхте тук преразпределяне спрямо получени общо гласове на изборите? И в международното практика няма такъв принцип да се преразпределят, а както виждам, мисля, че четем достатъчно ясно, в Закона за държавния бюджет за политическите партии не пише, че се преразпределя субсидията. Мисля, че тази дискусия трябва да продължи, докато изясните много по-точни и по-ясни критерии за определяне на държавната субсидия.
Ще завърша с още две бележки.
Обикновено законодателният процес, промените в законите, голяма част от тях се дължат на установени пропуски в приложението и на един реактивен подход от страна на народните представители. Мисля, че би било по-удачно подобни, сериозни законодателни промени да се извършат въз основа на една по-сериозна, по-задълбочена преценка на дефицити в Закона.
Аз тук бих искала да отбележа, че предложеният законопроект не дава отговор и на един друг проблем, който преди няколко години се изяви сериозно в публичното пространство. Това е по отношение на мигрирането на държавната субсидия, в случаите в които един народен представител напусне парламентарната група и своята партия. Ако си спомняте, имаше сериозна дискусия преди време – неяснотата, по която се реализира разпределението, защото методиката не е публична.
Ето, това е едно решение, на което също би следвало да търсите решение.
Ако си спомняте преди години имаше много голяма дискусия при промените в Изборния кодекс – какъв е начинът, по който Централната избирателна комисия определя мандатите? Спорът бе прекратен, когато в Закона бе включено какви са методиките за определяне на мандатите. За да избегнете подобна неяснота и различни интерпретации бихте могли също да помислите за подобно включване на методика за разпределение на държавната субсидия като приложение към Закона за политическите партии.
Още нещо, с което ще завърша – има и други дефицити, на които не е обърнато внимание, а трябва да се обърне внимание. Дори понякога те са резултат от интерпретации и решения на Сметната палата. Такъв е случаят с даренията, в които политическите партии използват държавна субсидия, за да предоставят дарения. Законът за партиите определя какви са основните дейности, за които трябва да се разпределят парите, но въз основа на едно допълнително тълкувание на Сметната палата се прилага тази практика. Тази практика впоследствие се връща като бумеранг към политическите партии. Поради това мисля, че трябва да има малко по-задълбочена и детайлна дискусия по отношение на финансирането на политическите партии и регулирането в законодателството. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, госпожо Ношева, за изчерпателния анализ.
Други изказвания?
Искате уточнение ли, господин Митев?
Заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Само едно уточнение по отношение на казаното преди малко във връзка със субсидиите на народни представители, които са напуснали парламентарната група. Този въпрос беше решен, доколкото помня, с промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание още 2014 г., като беше сложен край на така нареченото политическо номадство. В момента няма как народен представител, който напусне групата или група, да създадат самостоятелна или съответно да се влеят в някоя от другите партии, за да има преливане на субсидия, каквато опасност и каквито примери, за съжаление, сме имали в предходни състави на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Закривам дебата и подлагам на гласуване Законопроект за политическите партии № 754-01-26, внесен от Гергана Желязкова Стефанова и група народни представители, на 16 юни 2017 г.
Моля, който е „за“ за гласува.
За – 5, против – 1, въздържали се – 9.
Законопроектът не се приема.
Подлагам на гласуване Законопроект за политическите партии, № 902-01-24, внесен от Министерския съвет на 28 май 2019 г.
Моля, който е „за“ да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се на първо гласуване Законопроектът на Министерския съвет, внесен на 28 май 2019 г. с 15 гласа „за“.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ И ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г.
Гости по точка трета от дневния ред: от Министерството на финансите – госпожа Наталия Чернева – заместващ директор „Данъчна политика“; госпожа Анна Бъчварова – главен експерт в дирекция „Данъчна политика“; от Националната агенция за приходите – госпожа Десислава Калудова – изпълнителен директор в дирекция „Спогодби за избягване на двойно данъчно облагане“.
Заповядайте за представяне на Законопроекта.
НАТАЛИЯ ЧЕРНЕВА, зам.-директор „Данъчна политика”: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С предлагания Проект на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се предлагат следните изменения.
На първо място, това е въвеждане в българското законодателство на изискванията на Директива 2017/1852 на Съвета от 10 октомври 2017 г. относно Механизма за разрешаване на спорове във връзка с данъчното облагане в Европейския съюз; Въвеждане на правила за изготвяне на документации за трансферно ценообразуване; Прецизиране на текстове в ДОПК и като последна промяна – олихвяване на прага за подаване на отчети по държави.
Предложенията във връзка с въвеждане в националното законодателство на Директивата за разрешаване на споровете има за цел подобряване на съществуващите механизми за разрешаване на спорове, които възникват между държавите – членки на Европейския съюз по прилагането и тълкуването на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане и Арбитражната конвенция на Съюза.
Към настоящия момент споровете се решават в рамките на процедура за уреждане на спорове по взаимни споразумения, които са основание на разпоредби в спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане и Арбитражната конвенция на Съюза. Въпреки че тези механизми функционират добре, те следвало да станат по-ефективни и да бъдат преодолени някои слабости, като липсата на ясни правила относно достъпа на лицата до процедура, продължителността и задължителното решаване на спора по обвързващ начин. Подобряването на съществуващите процедури и начин да се гарантира, че държавите членки разполагат с по-подробни процесуални разпоредби за предотвратяване на спорове във връзка с двойното данъчно облагане, както и че засегнатите лица получават повече права, по-добра информираност за процедурата и възможност да разчитат, че страните ще бъдат принудени да постигат обвързващи резултати.
С предложените изменения действащите процедури и механизми само се подобряват без да бъдат заменяни. Това е начин да се гарантира на ниво Европейския съюз, че държавите членки ще разполагат с по-подробни процесуални разпоредби за предотвратяване на споровете във връзка с двойното данъчно облагане.
Следващата голяма промяна в ДОПК е въвеждане на документация за изготвяне на документи за трансферно ценообразуване. Те се въвеждат във връзка с необходимостта от усъвършенстване на данъчното законодателство в тази област. Документацията за трансферно ценообразуване ще се изготвя за доказване от страна на данъчно задължените лица на пазарния характер на търговските и финансовите взаимоотношения със свързани лица.
Задължение за доказване съществува и към настоящия момент в ДОПК, но липсват ясни и конкретни правила относно начина на доказване и необходимото съдържание на тези документи.
При създаването на националните правила за изготвяне на документацията са възприети препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в тази област, както и препоръките на Кодекса за поведение по отношение на документацията за трансферното ценообразуване.
До момента българското законодателство няма специални правила относно информацията, която следва да се събира и да се предоставя от задължените лица, за целите на определяне на пазарните цени, когато се осъществяват сделки между свързани лица.
Една-единствена разпоредба в ДОПК задължава лицата да доказват пазарния характер на цените на сделките между тях, но няма, както казах, ясни правила, разписани в Закона.
Тази празнота в законодателството създава неясноти и несигурност в задължените лица при обособяването на пазарния характер на цените по сделките между свързани лица, още повече че тежестта на доказване е върху задълженото лице.
Разписани са правилата какво съдържат точно, какви досиета съдържа този комплект документация.
Срокът, в който трябва да бъде изготвен пакетът с документи, е 31 март на следващата година, за която се отнасят тези документи.
Останалите промени в ДОПК са чисто редакционни. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Изказвания?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Извинявайте, госпожо Председател, извинявам се и на гостите на Комисията, но се е получило объркване при гласуването на Законопроекта на „Воля“ и процедурата ми е, ако може да прегласуваме Законопроекта на „Воля“ по предишната, по първа точка.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Да приключим с Данъчния или сега искате да прегласуваме? Веднага? Добре.
За протокола, нека да прегласуваме.
Процедура по прегласуване.
Подлагам на прегласуване Законопроект за политическите партии, № 754-01-26, внесен от Гергана Желязкова Стефанова и група народни представители на 16 юни 2017 г.
Моля, който е „за”, да гласува.
За – 1, против – 5, въздържали се – 9.
Продължаваме.
Изказвания по Законопроекта за ДОПК?
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости на Комисията! Изключително сериозно се отнасяме към един много тежък законопроект, който бих разделил в две части. Едната част е, транспониране на Директивата, която Вие описахте, и тя е по-голямата част и на нея са отделени по-голямата част от мотивите.
Другата част е нелесният въпрос за така нареченото трансферно ценообразуване, където е отделено по-малко внимание в мотивите, но очевидно е, че целта е справедливо разпределение на данъчната основа между различните юрисдикции в релевантните случаи и това е много важен въпрос за България, тъй като знаем, че трудно се събират данъци от международните корпорации, най-общо казано.
Това, което ми направи впечатление, е, че, за съжаление, не са постъпили становища в Правната комисия, но Законопроектът е бил около месец на портала за обществена консултация към Министерския съвет и там именно този въпрос, за трансферното ценообразуване, е предизвикал най-много реакции и предложения, тъй като явно касае най-пряко заинтересовани лица.
Частичната оценка на въздействието, която е приложена към портала, не е приложена към Законопроекта тук, не знам защо. Въпросите, които се поставят обаче, бих обобщил така: има притеснения, че така предложените текстове няма да допринесат за ефективното данъчно събиране, а ще допринесат за по-голяма административна тежест на определени лица, което явно не е цел за Законопроекта и си заслужава да бъде огледано изключително внимателно.
Ние подкрепяме целите на Законопроекта както в частта му за транспониране на Директивата, така и в частта за по-ефективно данъчно събиране, но ще се въздържим на първо четене, оставайки отворени да работим между първо и второ четене за прецизиране на текстовете, тъй като такива според нас се налагат, включително и в частта транспониране на Директива, където има елементи на преписване на самата Директива и не знам дали те биха могли да създадат проблеми.
Има опасения, че досиетата, които ще се изискват от заинтересованите лица, изискват повече информация, отколкото подобни механизми в други страни членки, което може да създаде проблем, включително проблем в областта на конкуренцията.
В този ред на мисли засега ние ще се въздържим по Законопроекта, но приемаме целите му за правилни и ще работим конструктивно за изчистването на поставените въпроси.
Апелирам също така и заинтересованите да изпратят становищата си между първо и второ четене на вниманието на Правната комисия. Те без съмнение ще бъдат полезни. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков. Само да отбележа, че ние не сме водеща комисия, не знам дали сте обърнали внимание. Бюджетната е водеща. (Шум и реплики.)
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви за прецизирането.
Ще следим тогава работата на водещата Бюджетна комисия.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Зарков.
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Имам един конкретен въпрос. Вие казвате, че доказване на пазарни отношения със свързаните лица, това се предлага, се освобождават компании с приходи под 16 милиона и активи под 8 милиона.
Моят въпрос е, тези предпоставки кумулативно ли се прилагат, тоест заедно ли трябва да са налице, или една от тях да е налице, за да се освободят компаниите от това задължение. Защото компаниите, които имат активи над 8 милиона вече са много, много съществени, а големият брой компании нямат активи 8 милиона, съответно една голяма търговска компания може да развива дейност за стотици милиони, но да има актив два компютъра.
Затова питам тези изисквания кумулативни ли са, заедно ли трябва да са налице или едно от тях?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте за отговор.
АННА БЪЧВАРОВА: Уважаема госпожо Председател и уважаеми членове на Комисията! Искам да кажа няколко думи.
Целта на Законопроекта не е да създаде допълнителна административна тежест, това неминуемо може би ще доведе в част от случаите до създаване на такава, но нашият законопроект преследва три цели.
Първо, създаване на яснота сред данъкоплатците по какъв начин при сега действащата нормативни уредба и сега действащите правила те трябва да могат да доказват своите пазарни цени в отношенията си със свързани лица? Така или иначе, правилата и сега съществуват и за тях това задължение съществува и в момента. Но няма яснота с какви документи, с какви елементи на информация това може да се докаже и какво е приемливо за данъчната администрация.
Вторият момент, за да се създадат такива правила, е свързан с това, че ще облекчи изключително много ревизионния процес. Разполагайки в началото на едно такова производство с целия обем от документи и информация, самият ревизионен процес ще протече много по-бързо и много по-гладко. В противен случай би довел неминуемо до излишно удължаване на процеса, което ще коства усилия и ресурси както на администрацията, така и на самите данъкоплатци. Никой не иска 12 или 24 месеца в годината в офиса на съответното дружество да стоят данъчни и да задават безкрайно много въпроси.
И третият момент, който е свързан с желанието да въведем такива правила, е това, че предварително, преди стартиране на сериозни контролни производства, каквато е данъчната ревизия, НАП ще има информация за мултинационалните групи, за техните дъщерни предприятия в България, за съответния функционален профил и рисков профил на тези предприятия, за да оценим въз основа на наши инструменти и анализи кои от тези групи, или кои от тези предприятия са рискови от гледна точка на ценообразуване или на разпределяне на печалби, и да насочим съответно усилията си само към тези рискови предприятия. Защото, от една страна, имаме 300 000 данъкоплатци в България, да речем не всички от тях са членове на мултинационални групи, но примерно 20 000 или 30 000 има предприятия, които са членове на такива групи, а отсреща имаме 1000 данъчни ревизори или 3000 контролни органа, които няма как да се справят с такъв обем от предприятия.
Основно преследваме тези цели – яснота, облекчаване на ревизионния процес и съответно анализ на риска и насочване на усилията там, където е необходимо, за да спестим ресурси както на НАП, така и на самите данъкоплатци.
Относно въпроса с праговете, ако един от тези прагове е превишен, то лицето излиза извън изключението за изготвяне на документацията. Един от двата прага, ако не е изпълнен, самото лице трябва да подготви документация за трансферно ценообразуване.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Благодаря Ви за отговора.
Целите ги знаем. Не Ви прекъснах, за да ги чуят всички в Комисията, на Законопроекта, и ги подкрепяме, както казахме преди малко. Действително обаче така, както е записано – и затова Ви зададох въпрос, за да има яснота, кумулативното наличие на двете предпоставки би довело до деклариране на Вашите цели и до прилагането им спрямо няколко субекта, защото само няколко биха отговорили на всичко това. И сега, казвайки, че е алтернативно, ще се разшири и ще се постигне точно да не се укриват приходи, което Вие казахте. Затова е важно да са алтернативни, една от двете предпоставки. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Милков.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г.
За – 10, против няма, въздържали се – 5.
Приема се.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ, № 902-02-13.
Внесен е от Министерския съвет на 16 май 2019 г.
По точка четвърта от дневния ред гости на нашето заседание са: от Министерството на регионалното развитие и благоустройството господин Валентин Йовев – заместник-министър, госпожа Цветелина Атанасова – началник отдел „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“.
Не сме водеща Комисия, да отбележа.
Заповядайте да представите ратификацията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЙОВЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание за одобрение Проект на Закона за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 8 април 2019 г.
Проектът на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие е одобрен с Протокол № 13 от заседание на Министерския съвет на 27 март 2019 г., като министърът на регионалното развитие и благоустройството беше упълномощен да проведе преговорите и да подпише Споразумението при условие на последваща ратификация.
Споразумението е подписано от двете страни на 8 април 2019 г.
Предвид съдържанието си Споразумението, приложено към настоящия законопроект, се явява международен договор и съответно попада в приложното поле на Закона за международните договори на Република България чл. 15, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и в тази връзка е предвидено Споразумението да влезе в сила след неговото утвърждаване от Народното събрание.
Във връзка с Решение № 272 от 16 май 2019 г. Министерският съвет предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие.
Целта на настоящия Проект на закон е да се осигури основа за сътрудничество с Международната банка в областта на регионалната политика и за подкрепа в процесите на програмиране на новата Оперативна програма за регионално развитие за следващия програмен период с цел използване на опита и експертизата на Банката в страните от ЕС и намиране на добри работещи решения, които да бъдат приложени занапред.
За да бъде по-добре подготвено за следващия програмен период Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще получи и подкрепата от Международната банка за възстановяване и развитие в процеса на изпълнение на политиката за регионално развитие на България през следващия програмен период 2021 – 2027 г.
Необходимо е да се отчетат новите предизвикателства пред регионалната политика в контекста на националното развитие на страната и предвид тенденциите и механизмите за финансиране на инвестиции в териториалното развитие след 2020 г.
Националната политика в областта на регионалното развитие е в синхрон с общоевропейските политики като следва да се отчитат както тенденциите в развитието на ЕС, така и възможностите за използване на европейските фондове и механизми за финансиране на проекти през настоящия програмен период 2014 – 2020 г. и през следващия програмен период след 2020 г.
Обхватът на Проекта с Международната банка за възстановяване и развитие ще се съсредоточи върху подпомагането на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в структурирането и функционирането на основните звена, отговорни за изпълнението на регионалната политика за следващия програмен период, както и да подкрепи техния административен капацитет.
Резултатите от изпълнение на Споразумението ще допринесат за изпълнение на Националната стратегия за регионално развитие на България за периода от 2012 г. до 2022 г. като за подготовка на новия национален документ за стратегическо и териториално планиране, който е за периода 2021 – 2030 г.
Споразумението предвижда Международната банка за възстановяване и развитие да окаже възмездна консултантска помощ в подкрепа на процеса на програмиране на новия програмен период с продължителност до края на месец декември 2020 г.
Консултантската помощ, която Международната банка за възстановяване и развитие ще окаже на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съгласно Споразумението, е на стойност 1 млн. 913 хил. лв. и се финансира чрез ресурси в рамките на Приоритетна ос 8 „Техническа помощ“ по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“
Предложеният Проект на закон не води до въздействие върху държавния бюджет.
С оглед на предвиденото изключение в т. 1а, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за нормативните актове по отношение на законопроектите за ратифициране и денонсиране на международни договори за настоящия законопроект не се прилагат изискванията на разпоредбите на Глава втора и трета от Закона за нормативните актове.
Предвид естеството на Проекта на закон за ратифициране на Споразумението в случая не е проведено обществено обсъждане.
В заключение.
Правителството на Република България е декларирало ясно намеренията си за засилено сътрудничество в Международната банка за възстановяване и развитие като на 1 септември 2015 г. е подписан Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за партньорство и подкрепа при усвояване на европейските структурни инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г.
Подписаното Споразумение между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие е в изпълнение на подписания меморандум.
С оглед представената информация, моля за Вашето одобрение на Законопроекта за ратифициране на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 8 април 2019 г.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник-министър.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища.
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Първо, искам да изразя отношението си, че аз нямам нищо против нашето сътрудничество с Международната банка за възстановяване и развитие, но няма как да не кажа следното.
Преди време имаше една ратификация, по повод на която Народното събрание, не и аз, аз бях против, се съгласи банка да ни консултира как да препятстваме наводненията в България и дадохме 36 милиона за това. Сега, по време на третия програмен период, в който ние сме членове на ЕС, не мисля, че нашата държава страда от административен капацитет, българското Регионално министерство при третия програмен период, подпомагане на МРРБ, структуриране и функциониране на основните Ви звена, отговорни за изпълнение на регионалната политика.
Много вече стават свидетелствата, че ние сами признаваме, че не можем да се справим с това да си структурираме основни звена или да се справим с неща, които всяка една държава трябва да може да се справи. Затова, пак казвам: не съм против нашето сътрудничество с Банката, то е дългогодишно, но консултиране по отношение на основните ни звена звучи не по малко неясно от това да ни консултират как да се справим с наводненията – отново банка. Там беше друга. Затова не мога да го приема. За мен не е някаква регулярна точка – ратификация просто.
Смятам, че българската държава, независимо коя политическа сила управлява, има капацитета сама да си структурира административните звена и да си усвои европейските средства. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Милков.
Реплики към изказването на господин Милков? Няма.
Искате ли думата – заповядайте.
ЦВЕТЕЛИНА АТАНАСОВА: Здравейте! Аз съм началник отдел „Стратегическо планиране и договаряне“ в дирекцията, която е управляващ орган на Оперативна програма региони в растеж. Важно е да кажем, че тук не става въпрос за подпомагане на основните звена, които към момента функционират при управление на Оперативната програма. Планираме в следващия програмен период начина на функциониране, структуриране и въобще начина, по който ще се предоставят средствата и нивата, на които ще бъде предоставено управлението да бъде различно от настоящия програмен период, като това е изцяло в синхрон с разбирането на Европейската комисия за това по какъв начин следва да бъде изпълнявана политиката, свързана с териториалното развитие и териториалното сближаване в следващия програмен период. Поради тази причина идеята е да се създаде едно междинно звено, което и към момента съществува, но да му бъдат предоставени допълнителни правомощия, свързани с възможността да избира проекти. Това са регионалните съвети за развитие и подпомагането от страна на Международната банка за възстановяване и развитие именно в тази посока – в създаване на тези структури, създаване на правила за тяхната работа и други подобни. Разбира се, това не означава, че ние като министерство или управляващ орган нямаме административен капацитет, но това е нещо специфично, което до момента не е съществувало при нас, и възможността да използваме международна експертиза, и то на подобна уважавана международна институция, както и възможността те да ни представят опит, който до момента е използван, силните и слабите страни на всяка една от възможностите, които можем да приложим, е един шанс за нас да изберем, доколкото е възможно, най-доброто решение в този процес.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-13, внесен от Министерския съвет на 16 май 2019 г.
Моля, който е „за” да гласува.
За – 10, против – 5, въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря Ви.

Преминаваме към пета точка:
ПРИЕМАНЕ НА ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ НА ПРИЕТИТЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ, ИЗГОТВЕН НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, АЛ. 2 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
- ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ, № 954-01-22, внесен от Иглика Иванова-Събева, Анна Василева Александрова, Мария Йорданова Илиева и Димитър Николов Лазаров на 12 април 2019 г.;
- ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ, № 954-01-26, внесен от Хамид Бари Хамид на 18 април 2019 г.
Колеги, изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване приемането на Общия законопроект по току-що цитираните два законопроекта.
За – 10, против – няма, въздържали се – 5.
Законопроектът се приема.

Преминаваме към шеста точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА, № 902-01-9.
Внесен е от Министерския съвет на 26 февруари 2019 г.
Гости по точка шеста: от Министерството на правосъдието – господин Данаил Кирилов – министър на правосъдието; от Министерство на културата – господин Мехти Меликов – директор дирекция „Авторско право и сродните му права“, госпожа Катерина Пашова – държавен експерт дирекция „Авторско право и сродните му права“; от Комисията за регулиране на съобщенията – господин Иван Димитров – председател, госпожа Неда Койчева – директор дирекция „Правна“, госпожа Милена Петкова – изпълнителен директор дирекция „Пазарно регулиране“; от Сдружение за защита на легалното разпространение на програмите ТЕРАПРО – господин Велизар Соколов, господин Аспарух Томов, госпожа Теодора Велева; от „Музикаутор“ – госпожа Ефросина Саракинова – главен юрисконсулт, госпожа Мариана Андреева – адвокат, госпожа Венета Груева – юрисконсулт; от ПРОФОН – госпожа София Щерева – изпълнителен директор, госпожа Десислава Преображенска – юрисконсулт, господин Момчил Младенов – юридически консултант; от Сдружение ФИЛМАУТОР – госпожа Мария Палаурова-Чолакова – изпълнителен директор; от Асоциация на Българските радио и телевизионни оператори – АБРО – гсподин Николай Андреев – изпълнителен директор на „Нова Броудкастинг Груп“ ЕАД, госпожа Елена Велкова – директор правен отдел „Нова Броудкастинг Груп“ ЕАД, госпожа Петя Димова – старши юрист „Нова Броудкастин Груп“ ЕАД; господин Йовчев – директор „Правни и бизнес отношения“ на „БТВ Медия Груп“ ЕАД, госпожа Даниела Венкова – старши юрист на „БТВ Медия Груп“ ЕАД; госпожа Анна Танова – изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори – АБРО, госпожа Ева Петрова – юрист на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори – АБРО; от Българската Асоциация на кабелните и комуникационни оператори – госпожа Галя Маринова – изпълнителен директор; от „А1 България“ ЕАД – госпожа Искра Кусева – пълномощник на изпълнителните директори; от Сдружение за електронни комуникации – госпожа Анета Иванов; от Браншова асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО) – господин Петър Ризов – председател.
Моля да ме извините, ако съм пропуснала някого. Ще се представите в хода на работата.
Здравейте на всички.
Преминаваме към Проекта за второ гласуване.
Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Изказвания по наименование на Закона има ли? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона.
Моля, който е „за”, да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
По § 1 текст на вносител и предложение на работната група.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя и предложението за редакция по § 1.
Моля, който е „за”, да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
По § 2 – текст на вносител и предложение на работната група за редакция по § 2.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с предложението на работната група за редакция.
Моля, който е „за”, да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 5.
Параграф 2 се приема.
Преминаваме към § 3 текст на вносител. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля, който е „за”, да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се § 3.
Преминаваме към § 4 – текст на вносител и предложение на работната група за редакция.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуваме текста на вносителя заедно с предложението за редакция на работната група за § 4.
Моля, който е „за”, да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 5.
Преминаваме към § 5 – текст на вносител и предложение за редакция на работната група.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с предложението за редакция на § 5.
Моля, който е „за”, да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 5.
Преминаваме към предложение на работната група за създаване на нов § 6.
Изказвания?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Бих се обърнал към работната група, която е направила предложението, във връзка с мотивите за промяната на ал. 2 на чл. 95в. Част от тях са свързани с това, че в момента има трайна съдебна практика организация за колективно управление на права да им доказват, че управляват права на конкретни автори, да им представят договори с автор, с чуждестранно дружество, договор между автор и чуждестранно дружество, да се ползва публикувания списък на интернет страницата на съответната организация за колективно управление на права.
Първо, въпросът ми е: защо в този случай, след като имаме – без противоречива съдебна практика, правим това изменение?
Второ, след като това е публично достъпна информация, както се практикува с всички останали регистри, а не само по Закона за авторско право и сродни права, защо например съдът не черпи от там информация, а се налага изрично това да го записваме в Закона? Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
От Министерството на културата ще вземете ли отношение?
Заповядайте.
КАТЕРИНА ПАШОВА, държавен експерт в Дирекция „Авторско право и сродните му права”: Благодаря.
Накратко ще посоча, че практиката, която до момента е събрана по производства за водене по реда на ГПК за присъждане на обезщетения от нарушени авторски права, и по-специално в спорове относно така наречените „малки права”, става дума за права за публично изпълнение, излъчване, предаване и препредаване, но най вече публично изпълнение, които права обичайно се упражняват чрез организация за колективно управление, натрупаната съдебна практика до момента и опита по-скоро на ищците, показва, че като тактика за в своя защита ответниците използват възможността да оспорват представените документи, с които се проследява веригата на колективно управляваните права. Става дума за членския договор на чуждестранен автор в чуждестранно дружество за колективно управление на права, договора за взаимно представителство между това чуждо дружество и българското, което в редица моменти, доколкото сме информирани, води до абсурдите да се установява, дали лицето, подписало договора от името на съответното чуждестранно дружество например английското PRS е било по времето на подписване на договора 1994 г. на поста изпълнителен директор или съответния управителен орган и така нататък. Точно по тази причина би било оправдано да се запише това нещо в Закона, тъй като така доказателствената тежест за установяването на тези обстоятелства би била прехвърлена на ответника. Логиката е: проверените, изписани от административния орган обстоятелства, имам предвид договорите за взаимно представителство и информацията относно членовете на българските дружества за колективно управление, които са оповестени в публичното пространство, не би следвало да се доказват с ново представяне на договори за членство за взаимно представителство и така нататък.
Освен това тази промяна, по наше мнение, би стимулирала организациите за колективно управление да търсят по гражданско правен път обезщетение за неправомерно използване на представлявания от тях репертоар. По този начин ще позволи акцентът, лека – полека, да се измести от административно наказателната защита, която те търсят чрез Министерството на културата, към предявяване на претенциите по граждански път. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
МОМЧИЛ МЛАДЕНОВ, ПРОФОН: Бих искал да взема отношение по въпроса, тъй като нас пряко ни касае.
Искам да подкрепя предложението на Министерството на културата и да споделя, че това наистина е сериозен проблем в нашето правоприлагане. Следва да имате предвид, че организациите за колективно управление на права по Закон са длъжни да управляват права и за не членове, тоест отговорността, която ни е възложена, е наистина много по-голяма. В този смисъл ние, трябва да доказваме прекалено голям кръг права.
Така или иначе, Директивата за колективното управление, която приехме и ратифицирахме в нашия закон, възложи на дружествата да регистрира в Министерството на културата своите права, договори и така нататък. Логично и нормално е ние да ползваме регистрацията, която правим в Министерството на културата за улесняване на доказването – след като един държавен орган като Министерството е извършил регистрацията и е проверил нашите права, считаме за разумно да ползваме така направената регистрация, за да можем да подпомогнем доказването си. Сами може да си представите, колко трудно е да докажем – всеки един от представляваните изпълнители, в случая ние представляваме продуценти на звукозаписи и артисти изпълнители, но ние и колегите от другите организации, ако трябва да доказваме изпълнител по изпълнител, автор по автор, това определено ще блокира, и блокира правоприлагането, така че този текст ще бъде много от помощ. Трябва да отбележим, че и в момента в Закона съществува текст, който предвижда такава хипотеза. Редакционните изменения, които се предлагат, считаме, че ще подпомогнат и наистина ще облекчат съда в правоприлагането. Също така в другите държави има подобна практика. Така че считаме, че това не е нещо, което ще е прецедент. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Искаше ми се все пак да чуя от приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за авторско право и сродни права през миналата година, през 2018 г., дали сте запознати със съдебна практика, която сочила това, че съдът служебно, защото би следвало да е така, служебно проверява точно тези регистри, с които задължихме организациите за колективно управление на права да водят и съответно тази регистрация. Защото, ако има такава практика от съда, не се налага да бъде въвеждано и това задължение в Закона. Обратното пък означава, че има противоречива практика и съдът всъщност изобщо не се съобразява с официалния и публичен регистър, което също е странно, при положение че имаме в останалите случаи, винаги когато имаме публичен регистър, и тази информация, която е в него, няма нужда да бъде доказвана. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Митев.
Заповядайте.
ЕФРОСИНА САРАКИНОВА, главен юрисконсулт „Музикаутор”: Специално ние през миналата година, през 2018 г., заведохме над 50 дела в областта на публичното изпълнение в заведенията. Категорично можем да кажем, че, въпреки че почти всичките сме ги спечелили срещаме доста трудности и съдът не се уповава на тези публични регистри. Това са нови дела. Досега почти не са водени такива и няма натрупана традиция в тази област. Затова смятаме, че направените предложения са резонни, ще улеснят не само нашата работа, но и работата на съда – ще става по-бързо правораздаването. Те са в посока на това да се защитават правата. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Меликов.
МЕХТИ МЕЛИКОВ, директор дирекция „Авторско право и сродните му права”: В заключение нещо, за което спомена и нашият експерт.
Намаляването или ограничаването на възможността на организациите, за които има определени права, да защитават поверените им права, влиза в пряко противоречие с политиките, които развива Министерството. Затова в този сектор и в тази индустрия да не се разчита само на държавната намеса, за да може ефективно да се защитават правата. Да се позволи на тези организации ефективно да изпълняват една от основните си функции – защита на правата.
Това, което виждаме до момента в годините, е един силен натиск върху държавата в лицето на административния орган да прави усилия, целенасочени за защита на тази среда, а административният орган да излиза и да обяснява, че има пет или шест експерти за цялата държава и не може да направи това, което се очаква от него. Затова, това което можем да направим, поне е да подпомогнем тези организации по-ефективно, сами, самостоятелно, със средствата, с правомощията, които имат, възможностите на особени ищци да защитават тези права. Това са нашите политики. Бъдещето, честно казано, е именно в това държавата да се оттегли поне в някаква степен от защитата на частно-правни интереси и да ги остави в остави в ръцете на собствените организации обособени, защитени и регламентирани в дейността си по силата на този закон. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Като заключение.
Искрено се учудвам, че съдът в практиката си през последната година не съобразява съществуването на регистъра към Министерството на културата и задължението на организациите да оповестяват всички договори, които представляват съответно чуждестранни автори. След като е така, има логика в това предложение, но пак казвам – искрено се учудвам. Може би не беше лошо да поканим или в бъдеще да проведем една дискусия с представители на съдебната власт, за да чуем каква е пратката по прилагане на тези текстове, за да можем да направим правна уредба, която да е адекватна. Пак казвам: учудвам се, че след като има публичен регистър, съдът не се позовава автоматично на това, а се стига до дълъг път на доказване на правата. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Спомням си как в работната група се появи това предложение, което беше направено в рамките на дебата и дискусията, даже мисля, че беше още на първата работна група, която направихме по този повод. Това беше допълнително предложение, което беше защитено и обосновано от организацията за колективно управление на права.
С извинение, защото вече не сме в работна група, а сме във второ четене, ако има притеснения и съмнения, ще взема повод от това, което каза директорът Mеликов, с оглед процесуалната тежест на приемане на едно такова ново правило. Ако колегата Митев се притеснява от въвеждането на такова правило, предлагам да го изравним и да бъде квази оборима презумция, тоест след разместване на доказателствената тежест ответникът да има изрично вписана възможност да оборва така допуснатите факти и обстоятелства.
И сега я има. В смисъл така, както е записана, ответникът по никакъв начин не е ограничен да докаже например, че това вписване от Организациите за колективно управление на права (ОКУП) е преди няколко часа от предявяването на иска, че този точно изпълнител или организация не са членове на ОКУП и че съответно предпоставеното правоотношение не съществува. Не виждам проблем в един процес това да се оспори и докаже. Просто ми се струва, че дисциплинираме тук страните в процеса, точно с оглед да не злоупотребяват с такова едно доказване, особено, както и колегата каза, когато иде реч за спорове и правоотношения във връзка с административно-наказателно производство, защото всеки може да каже: лейди Гага не е член на „Музикаутор” и да остави „Музикаутор” да доказва това обстоятелство. (Шум и реплики.) Но сигурно е член на…
По другия списък, опосреденият, който е по чл. 94г, ал. 3, т. 7, вероятно ще се получи покритие за това. Правя го като предложение за размисъл, ако имате съмнения, притеснения. И сега нормата става тежко описателна – поне четири изречения. Ако се добави пето?!
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, господин Министър.
С оглед и на Вашето изказване правя предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 да припозная предложение на Министерството на културата за нов § 6.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение от мен по чл. 83, ал. 5, т. 2 за нов § 6.
Моля, който е „За”, да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 5.
Предложението се приема.
Докладвам Ви § 6 по Доклада, текст на вносител, предложение на народния представител Христиан Митев, което работната група подкрепя, и предлага редакция за § 6 по вносител, който, ако се приеме, ще стане § 7.
Изказвания?
Заповядайте.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Ако позволите, госпожо Председател, кратко изказване от неправителствения сектор.
Аз съм адвокат Емил Василев, бивш народен представител в Четиридесет и първото народно събрание, в случая съм в качеството си на правен консултант на две организации от неправителствения сектор на платформени оператори. Едната е Браншовата организация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО). И другата е – Националното сдружение на кабелни оператори „Клуб 2000”.
Бих искал категорично от името на сектора на платформените оператори и специално на тези, които използват кабелната технология, да подкрепим предложението на господин Христиан Митев, още повече че то беше постигнато и като компромис на работна група.
Платформените оператори са ползватели на права и като такива са особено чувствителни към тази законодателна промяна, тъй като тя въвежда нещо съвършено ново в българското законодателство. Към настоящия момент никога досега не се е прилагал принципът на дистанционния мониторинг. Ето защо ние считаме, че първоначалният текст, който предвиждаше автоматизираните средства да се използват без съгласие на третите лица, събуди някой тревоги в обществото, имаше и медийни публикации. Смятам че и в работната група – имам предвид телевизионните организации, особено които са правоносителите, и платформените оператори, които са ползвателите на права, стигнаха до един разумен компромис, който всъщност се обективира в предложението на господин Митев. Искрено се надявам всички почитаеми членове на Правната комисия да се обединят около това и да го подкрепят. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: И аз благодаря на адвокат Василев.
Други изказвания по разглеждания текст? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване по принцип предложението, което аз съм направил, и заедно с него предложението за редакция на работната група, което виждате.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържал се – 5.
Приема се текстът за редакция на работната група на § 7, § 6 по вносител.
Преминаваме към § 7 по вносител, който става § 8 в редакция на работната група.
Изказвания? Няма.
Гласуваме § 7, който става § 8 в редакцията на работната група, както и съответно по принцип текста на вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържал се – 5.
Приема се редакцията на § 8 в редакция на работната група.
По § 8 по вносител – имаме текст на вносител, имаме предложение за редакция на работната група, чисто правно, техническо.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на текста на § 8 по вносител, който става § 9 в редакцията, предложена в работната група.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържал се – 5.
Текстът се приема.
По § 9 по вносител има предложение от народния представител Христиан Митев. Подкрепено е по принцип от работната група. Има предложение за редакция от работната група за § 10, който виждате пред Вас.
Изказвания по § 9 по вносител, който става § 10 в редакцията на работната група? Няма.
Подлагам на гласуване по принцип предложението на народния представител Христиан Митев и текста така, както е редактиран от работната група и е на Вашето внимание.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се текстът в редакция на работната група за § 9 по вносител, който става 10.
Госпожо Председател, заповядайте.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА. Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
По § 10, текст на вносител, има предложение от народния представител Христиан Митев. Работната група подкрепя по принцип предложението и предлага редакция.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносител, заедно с предложението за редакция по Доклада на Комисията за § 10, който става § 11.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се § 10, който става § 11.
По § 11, текст на вносител и предложение на работната група за редакция.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносител, заедно с предложението за редакция на § 11, който става § 12.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се§ 11, който става § 12.
По § 12 по вносител – предложение от народния представител Христиан Митев и предложение за редакция на работната група.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносител, заедно с предложението за редакция на работната група за § 12, който става § 13.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се новият § 13.
„Преходни и заключителни разпоредби”
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението на Закона.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Предложение на работната група по § 13 – текст на вносител, който става § 14.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с предложението за редакция на § 13, който става § 14.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
По § 14 – текст на вносител, има предложение от народния представител Христиан Митев и предложение от работната група за редакция на § 14, който става § 15.
Изказвания? Няма.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
В този параграф се разглеждат доста разпоредби от Закона за електронните съобщения. Аз ще се спра само на текста на чл. 38, ал. 3, по който не беше постигнато съгласие в работната група, като основните притеснения бяха свързани с пазарните проучвания, начина, по който се определят, и основно факта, че на практика възложителят може сериозно да влияе по начина, по който се извършват съответните изследвания. Само преди седмица бяха произведени избори за членове на Европейския парламент. През цялата кампания бяхме свидетели на – ще го кажа – изцяло манипулативни социологически проучвания по отношение на резултати на политически партии, които заблуждават избирателя.
За съжаление, ние нямаме достатъчно добра регулативна среда, нито пък саморегулация очевидно от страна на социологическите агенции, което пък от своя страна, поставя сериозни притеснения по отношение начина, по който ще бъдат провеждани тези пазарни проучвания, които се предвижда да бъдат извършвани в ал. 3 на чл. 38. Затова аз ще си позволя да направя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от за редакция на чл. 38, ал. 3 така, както я виждате в Доклада на работната група, като след думите „статистическа дейност” се добави „по методика, съгласувана с Комисията след провеждане на процедура за обществени консултации по чл. 37”.
Член 37 от Закона за електронните съобщения предвижда преди приемане на решения и по важни въпроси от обществена значимост за развитие на електронните съобщения Комисията да провежда обществени консултации.
За мен безспорно включването на пазарни проучвания, обуславянето на изводите в годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията, е такъв голям въпрос, особено когато засяга един цял сектор от икономиката и толкова много оператори на пазара на електронни съобщителни услуги. Смятам, че с предложеното допълнение биха отпаднали притесненията по отношение на възложителя и начина, по който ще бъдат провеждани пазарните проучвания. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА. Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Реплики към изказването на господин Митев? Няма.
Изказвания? Заповядайте.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ, изпълнителен директор на Сдружението за защита на легалното разпространение на програми ТЕРАПРО: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Искам да споделя и потвърдя казаното от господин Митев за дългите дебати, които бяха проведени в рамките и на широката работна група, и на по-тесни състави на работните групи. Мисля, че е обща волята да се напише текст, който да даде максимална гаранция въпросните пазарни проучвания да бъдат максимално близо до обективната действителност, така че да дават реална представа и реална оценка на пазара, на който се развива медийният бизнес – бизнесът с кабелните предавания. От тази гледна точка извървяхме много дълъг път и бяха поставени конкретни критерии, на които тези пазарни проучвания би следвало да отговарят. Считам, че направеното от господин Митев предложение – методиката на тези проучвания да бъде съгласувана с Комисията, на която този текст възлага възможността, дава правната възможност да използва пазарните проучвания, е напълно обоснован. Мисля, че това само ще подобри тяхното качество.
Това, което бих искал да репликирам, е да кажа, че според мен удължението за процеса по консултации по реда на чл. 37, като че ли навлиза малко по-надълбоко в автономията на Регулатора и на Комисията да прецени по какъв начин ще съгласува въпросната методика за извършване на тези пазарни проучвания. Мисля, че самият закон за електронните съобщения дава достатъчна възможност и свобода на Комисията да прецени ако е необходимо да се свика консултативен съвет, той да постави определени изисквания или параметри да го направи, аз мисля, че текстът би могъл и би бил напълно завършен и функционален, ако той приключи до там, а методиката да бъде съгласувана, по която подизпълнителят, който ще извършва тези пазарни проучвания, бъде съгласувана с Комисията за регулиране на съобщенията.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, директор Митева.
ИВА МИТЕВА: Искам във връзка с текста да подкрепя Заки, тъй като смятам също, че предложеното допълнение на изреченията е свързано с провеждането на обществените консултации. Смисълът за провеждането им е Вие да дадете нещо – органът, който изготвя акта, да го качите за обществено обсъждане и всички заинтересовани лица да дадат своето мнение по него, като органът съответно отговаря на зададените му въпроси. Тук се предлага тази процедура, само че ние сме в случая от другата страна, тоест този, който ще прави проучването, ще си даде методиката за съгласуване на Комисията, пък Комисията ще я качи да я обсъжда, за да отговаря на въпроси, на които би трябвало да отговори този, който я прави.
Ще вкараме Комисията според мен в една процедура, която излиза отвъд смисъла на публичните консултации. Или, ако смисълът е да има такова обществено обсъждане, методиката трябва да се приеме от Комисията, или, ако ще съгласува, има прекалено много текстове в Закона – КРС, и в момента прави такава съгласувателна процедура, както си съгласува всички останали неща. Тя, предполагам, ги съгласува след вземане на решение, Комисията е колективен орган, така че там отговорността е ясна каква е и мисля, че няма притеснения какво ще е съгласуването, защото ще се поставим въпроса: ами, ако не съгласува, какво се случва, тоест няма методика ли? Защото чл. 37 казва: ако заинтересованите лица кажат: не, Вие може да не се съобразите с това, което те казват, и Комисията да си приеме акта. Ако обществените консултации са отрицателни, тогава какво се случва по-нататък с методиката, след като тя не е на Комисията?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Идеята на това допълнение не е да се случва нещо, въпросът е да има публичност и прозрачност. Защото в момента на практика аз включвам едно проучване, слагам си една методика, методиката я съгласувам в Комисията, само че тези, които ще ги проучвам, въобще нямат никаква представа по какъв начин ще ги проучваме, Комисията ги съгласува. Ама, Вие имате ли достъп до информацията, която е свързана с това съгласуване?
Идеята е не да има консултативен характер или да има последната дума на участника в обществените консултации по чл. 37, а да има публичност и прозрачност по отношение на това каква е тази методика и съответно редът, по който Комисията за регулиране на съобщенията ще съгласува впоследствие. В противен случай винаги ще остават съмнения за това, доколко обективен орган е Комисията за регулиране на съобщенията. Не искам да влизам обаче в тази тема, тъй като смятам, че до този момент и до този текст, нямаме основание за такива притеснения. Практически обаче с въвеждането на – пазарни проучвания, които няма да бъдат извършвани от Комисията, няма да бъдат извършвани даже и по методика, просто там ще имаме едно съгласуване на методиката: тоест одобрявам или не одобрявам от страна на Комисията, без да е ясно, пак казвам, адресатите на самото проучване да са наясно каква методика ще се използва, за да бъда извършено и по какъв начин се е стигнало до нейното изработване, винаги ще съществуват съмнения за прокарвани преди редови интереси. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
ПЕТЪР РИЗОВ, председател БАБТО: Уважаема госпожо Председател, господин Министър, дами и господа народни представители, гости! Както тава ясно, а мисля, че така приключи и предишното заседание на работната група, все още нямаме консенсус по тази точка. Очевидно има много неща, които трябва да се изяснят.
Ще се опитам да Ви дам един много простичък пример, без да използвам аналогията с проучването от последните избори, за това колко е трудно да бъде направено едно такова обективно проучване. Простичкият пример, който искам да Ви дам, е от град София, в който има много оператори. Чисто исторически те са се развивали по различен начин. Ако в момента отидете в кв. „Дружба” или „Младост” и направите проучване на броя на абонатите, ще видите, че компанията, която аз представлявам – „НЕТ 1”, има огромен пазарен дял. Просто, защото от там сме започнали и там сме се развили, там е развита мрежата, ние имаме много високо проучване. Ако в същия този момент отидете в кв. „Люлин” или „Орландовци”, може да отчетете изключително нисък пазарен дял на същия този оператор. Дори в един град е изключително трудно да имаме обективни критерии – не казвам, че не е възможно, но би било много скъпо и много сложно да се стигне до толкова прецизна информация, че тя да е повод Комисията по някакъв начин да коригира данните, които така или иначе, събира тези оператори. Първо.
Второ, предишният път си говорихме за това в заседанието на работната група, че има два проблема в индустрията. Единият – истинските пирати, които нито някой ги брои, нито някъде са регистрирани, нито повечето мерки по този закон, с изключение на – и тук адвокат Василев абсолютно правилно отбеляза, единствената мярка в този законопроект, която касае наистина решаване проблема с пиратството, е връчването на актова. Улесняването на този процес – това ще помогне на цялата индустрия. Тук всички, предполагам, сме в единомислие. Всички други мерки, така или иначе, касаят операторите, които вече са видими и са на пазара.
Последното проучване, което беше повод да стигнем до тази законодателна инициатива, касае 40 или 50 оператора. Отново да ги броим, по неясно какви критерии, или дори да имаме критерии, това със сигурност – тук взимам повод от думите на госпожата, това вече пак е вмешателство в работата на Комисията, между другото, дори и самият този текст.
Четейки и първото становище на Комисията за регулиране на съобщенията, приложено към материалите, не знам колко е редно такова вмешателство по този начин.
В тази връзка да направя предложение. От една страна, разбира се, ако може да се прецизира текстът с предложението на господин Митев, е добре. От друга страна, според мен, при положение че има продължаващи неясноти как ще се прилага, защо ще се прилага, ще се вмесваме ли в работата на Комисията – не ние, а тези, които поръчват проучванията, не е ли по-добре в този закон, ал. 3 специално, да я оставим, за да видим действието на всички останали норми и тогава да я разгледаме отново, ако всичко друго не е помогнало. И основният ми аргумент за това е въпросът, който зададох и предишния път на предишната работна група. Ние видяхме как в Петрич италиански, испански и не знам си какви служби, успяха да заловят българска компания, регистрирана в България, да продава над 500 хиляди сет топ бокса в цяла Европа. Толкова са данните от тази акция. Защо българските служби не успяват да заловят тази компания, е друга тема, няма да я дискутирам тук. Ако те обаче са продали 500 хиляди устройства в цяла Европа, колко са продали в България? Само тази фирма – със сървъри в Петрич, регистрирана от гръцки гражданин, както разбрахме, и така нататък. Това е компания обаче, действаща в България. Колко е този нелегален пазар и как изобщо ще влезе в едно такова проучване? Той няма да влезе, защото тези фирми ги няма, те не са никъде, никой не може да ги преброи.
Моето предложение конкретно е специално тази ал. 3 да бъде оставена или за допълнително прецизиране, или изобщо да отпадне от този текст. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Ризов.
Заповядайте за изказване.
ГОСПОДИН ЙОВЧЕВ „БТВ Медиа груп“: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Искам да направя една реплика на изказването на господин Ризов.
На първо място, този текст не възлага на Комисията нищо, освен да й дава възможност и текстът е изричен, казвайки „може да използва“. По тази причина той не създава задължения за Комисията за регулиране на съобщенията да извършва каквото и да било, освен ако не намери за целесъобразно и тя е напълно оперативно самостоятелна да приложи или не тази разпоредба, според своите законови правомощия, така че не бива да виждаме в нея каквато и да било заплаха за работата или за обективността на Комисията.
На второ място, става въпрос за разпоредба при изготвяне на годишния доклад на КРС. Това не е разпоредба, която касае някаква форма на санкции и така нататък. Това е една обективна снимка на състоянието, характеристиките и развитието на сектора на електронните съобщения, така че да бъде максимално вярна и да доставя адекватна информация на обществото.
И на трето място, тъй като смятам, че изложените съображения от господин Митев са доста основателни, можем да помислим във връзка с изказаните съображения от правния директор на Народното събрание, да формулираме нещо по средата, така че да залегнат два компонента – съгласувано от Комисията и публикуване на официалната страница на Комисията за регулиране на съобщенията след това съгласуване.
По този начин се осигурява публичността, предложена от господин Митев и всеки може да види методиката, която се използва при изготвянето и се избягват притесненията Ви Комисията да съгласува нещо, за което няма достатъчно механизми. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Заповядайте.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Когато става въпрос за въпросния текст от Закона за електронните съобщения, за жалост дебатът се връща винаги в изходна позиция.
Всеки път работна група – малка, голяма или средна, прави някакви промени в текста и винаги, когато се стигне до този текст, той се връща в изходна позиция, затова аз ще си позволя наистина да сумирам идеята на този текст, защото, ако се прозре в идеята на този текст, аз мисля, че голяма част от опасенията, които непрекъснато се споделят, ще отпаднат.
Потвърждавам това, което господин Йовчев каза, че наистина нормата е максимално диспозитивна.
Нормата е максимално диспозитивна и дава пълна свобода на регулатора да прецени какви източници на информация ще използва той при изготвянето на годишния си доклад. Той може да си ползва само данните, които се декларират от платформените оператори, може да използва Националния статистически институт, може да използва Евробарометър, Евростат. Това е дискреция на Комисията за регулиране на съобщенията.
Въпросният текст дава една допълнителна правна възможност, въз основа на която Комисията да стъпи и да събере информация, която да даде обективна картина на пазара. Това според мен е целта на Годишния доклад на КРС и то е всеки един ползвател, всеки един бизнес, който оперира на този пазар, когато погледне Годишния доклад на КРС, да му е дадена достатъчно информация, за да може той да си изгради обективна картина за това какъв е пазарът.
Дали ще е под формата на рефериране към пазарни проучвания – тук не става въпрос и текстът не вменява задължения на Комисията да ги вкарва в самия доклад. Дава възможност на Комисията да използва тези данни като референтни данни спрямо данните, които по закон платформените оператори декларират, тоест от тази гледна точка, страхът за манипулиране на данни и информация според мен не е основателен, но за да може да бъде отговорено на всички притеснения в процеса на работа в работната група се сложиха всички тези изисквания – да е представително изследването, да е фактологично изследването, да събира данни, каквито събира Комисията, за да могат те да са съпоставими, да отговаря на принципите на статистическата дейност.
Да, съгласуването на методиката до голяма степен ще потвърждава и другите критерии, на които трябва да отговарят тези пазарни проучвания, защото чрез тази методика ще стане ясно до каква степен Комисията ще може да използва тези данни и събраните от подизпълнителите данни са съпоставими с тези, които са в Комисията, тоест това е процес, който да изгради една максимално обективна, максимално съпоставима информация, която да бъде включена по преценка на Комисията във въпросния доклад и когато един бизнес, който иска да развива своята дейност на въпросния медиен пазар иска да знае каква е картината на пазара, да има тази пълна картина.
Поради тази причина, аз пак казвам, и да се съгласува методиката – да, да се публикува методиката на страницата на Комисията, за да може да са запознати хората с това с каква методика се работи, няма проблем.
Аз мисля, че няма проблем и ако Комисията е о´кей с тази редакция и с това предложение, мисля че постигаме някакъв консенсус. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Соколов.
Заповядайте за изказване.
АННА ТАНОВА, изпълнителен директор на АБРО (Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори).
От името на нашата асоциация бих искала да подкрепим текста, както е предложен, включително и частта, която предлага господин Митев в тази част и по методика, съгласувана на Комисията, като считаме, че ако тази методика бъде направена публична на сайта на КРС, което, доколкото разбирам, е целта на предложението, може би ще е по-точна редакцията, без да се вменява конкретно на КРС как да провежда процедурата по приемане на тази методика. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, имате думата за изказване.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз все пак да кажа и като бивш законодател, че смисълът, ролята на една правна норма е да уреди, да регулира едно обществено правоотношение, а не да го взривява.
Смятам, че това, което господин Митев предлага, е много разумно. По принцип заставам, разбира се, на становището на господин Ризов, че тази норма специално – на ал. 3, тя като че ли малко изпреварва общественото развитие.
От една страна, много хубаво е гражданският сектор да си партнира с държавните органи, но от друга страна, не трябва да стигаме до другата крайност, когато неправителственият сектор ще може да оказва прекомерно голямо влияние върху управленските решения, които трябва автономният държавен орган, в случая КРС, да взема, така че в случай, че се стигне до идеята да бъде приета ал. 3, аз се солидаризирам с предложението на господин Митев.
Имахме вече една горчива практика на взривяване на отношенията между телевизионни организации и платформи на оператори, тъй като излязоха едни социологически проучвания, стана въпрос вече за тази тема, които според платформените оператори не отразяваха реалната картина на пазара, а в същото време телевизионните организации ги използваха, за да оказват натиск за увеличаване на лицензионните такси, които платформените оператори трябва да им заплащат.
В крайна сметка, мисля, че не се стигна до нищо друго, освен до доста много дела и производства в Комисията за защита на конкуренцията, а също така и в съдилищата.
Платформените оператори, в това число и членовете на БАБТО (Браншова асоциация на българските телекомуникационни оператори), пък и на „Клуб 2000“ в края на краищата по тези изменения, които сега обсъждаме – на Закона за авторското право, се явяват обект на проверка. Като обект на проверка платформените оператори, в това число и кабелните оператори, трябва да са съгласни и да приемат тази методология на контрол.
Ясно е, че общественото обсъждане с участието, включително на организациите на платформените оператори, тогава когато се обсъжда една методика, пък било то и социологическо проучване, ще доведе до успокояване на сектора. Иначе, в противен случай, ако няма съгласие на сектора на платформените оператори, а те просто бъдат уведомени, макар и публично, за една методология, това ще генерира огромно напрежение в сектора. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте.
ГАЛЯ МАРИНОВА, председател съм на Управителния съвет на БАККО (Българска асоциация на кабелните и комуникационните оператори).
Понеже тук господин Василев някак си говореше от името на всички оператори – платформени, кабелни и всякакви, нека да отграничим нещата. Има и Асоциация, чиито членове подкрепят тези текстове и подкрепят като цяло изсветляването на сектора. Това са операторите, които искат да работят в условията на една нормална конкуренция.
Понеже винаги – наистина Велизар Соколов беше прав, като дойдем до тази тема, започват едни безкрайни изказвания, нека все пак да си дадем сметка, за какво е този текст, защо се е стигнало до него и защо са изобщо тези законодателни промени.
Всички, предполагам, че ще се съгласим, че годишните доклади на КРС съдържат данни за обема на пазара, тоест за броя на абонатите, хайде така да ги наречем, на пазара на електронни съобщения, които не отговарят на действителността. Според мен те дори са заблуждаващи и ако някой реши да се занимава с този бизнес.
Според тях пенетрацията на телевизионни услуги в България е някъде около 61%. Всички знаем, че това не е така и че пенетрацията е изключително висока и тя е над 90%, тоест, ако има една такава огромна ниша и ако аз имам едни свободни пари, аз ще ида и ще си направя телевизия, след което ще се сблъскам с факта, че някой е обявил 25 хиляди, пък има 70 хиляди абонати, друг е обявил 3 хиляди, пък има 15 хиляди и така нататък, тоест основната ни цел е била по някакъв начин тези годишни доклади да стъпят на една по-реална база.
Тези годишни доклади и тази информация за броя на абонати се използва от телевизионните оператори, от ОКУП (Организации за колективно управление на права) и от всякакви други контрагенти, с които кабелните оператори работят, за да се извършват плащания.
Когато ти си обявил 100% от своите абонати, ти плащаш за 100%. Когато си обявил 30%, ти плащаш за 30% и по този начин получаваш едно конкурентно предимство. Ето защо членовете на нашата организация изцяло подкрепят този законопроект и смятат, че това са едни добри мерки, които ще доведат, макар и само с една крачка, щото аз съм сигурна, че практиките на ъндър рипортинга ще продължат още много, много време, но ще бъде поне една крачка към това ние да разчистим пазара, да го направим светъл и всички да работят при еднакви условия.
Всичко това, което уважаваните от мен колеги – представители на двете организации, се опитват да кажат, този отказ от изсветляване на пазара, за мен означава, че те не са напълно о´кей с това, което се случва и че може би тези промени ще ги засегнат по някакъв начин. Ако е така, то тогава нека да се търсят някакви други подходи и нека да говорим на друг език, но просто да не се лъжем откъде сме тръгнали, защо всичко това се случва и защо го правим. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Ризов.
ПЕТЪР РИЗОВ: Реплика, ако ми позволите. Благодаря.
Както се опитахме да обясним, никой от нас, от всички тези асоциации не се притеснява от това да бъдем преброявани, защото ние сме преброявани редовно. Това, от което се притесняваме, и то е съвсем простичко и ясно, е за какво ще бъдат използвани тези проучвания?
И, да, аз нямам нищо против госпожа Маринова да си говорим откровено за какво ще бъдат използвани тези проучвания. Преди да стигнем до този разговор обаче бих искал да попитам вносителите на текста – Министерството на културата през Министерския съвет, както и КРС, те подкрепят ли изобщо такава редакция, защото някак си виждаме страната, която защитава това предложение. Аз поне не чух и предишния пък, особено от Министерството на културата, какъв е аргументът да се стигне до това.
Твърдението, че компаниите си определят бизнес стратегията и политиката, базирано на данните от Доклада, няма да го коментирам, защото според мен няма нужда от коментар, но очевидно ТЕРАПРО (Сдружение за защита на легалното разпространение на програми), АБРО (Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори), БАККО (Българската асоциация на кабелните и комуникационните оператори) в случая, подкрепяйки това твърдение, имат някакви причини. Би било интересно да чуя мнението на вносителите и на КРС. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Само един въпрос.
Бихте ли могъл да дадете пример, за какво би могло да се използват тези проучвания, което да е в ущърб на Вашата индустрия?
ПЕТЪР РИЗОВ: Веднага Ви давам пример. Мисля, че беше споменато и по-рано. Идеята тези проучвания да се използват е след това праводържателите или телевизиите да имат възможност да поискат промяна в ценовите нива на заплащане към всички оператори на пазара. Това е идеята. Тя е доста прозрачна, тоест повишаване на цените за всички средни, малки и други оператори. (Шум и реплики.)
Да, на база данни от това проучване вече беше направен такъв опит, като това проучване, поръчано от същите тези организации, разбира се, че може да показва данни, които… (Шум и реплики.)
Разбира се…
РЕПЛИКА: Те са по европейска методика!
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Само да не превръщаме дискусията в диалог! Всеки, който има желание, ще се изкаже.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ АНДРЕЕВ: Госпожо Председател, господин Министър, дами и господа народни представители!
Николай Андреев съм, изпълнителен директор на АБРО, от „Кастинг груп“ и имам честта да представлявам и КРИБ (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България) на това заседание.
Първо, искам да кажа, че КРИБ изцяло подкрепя внесените текстове. Като най-голяма работодателска организация ние подкрепяме светлия бизнес и се борим за пълното изсветляване на бизнеса и икономиката на България, което е една от нашите основни цели.
Няколко неща искам да кажа.
Дискутира се много темата. Изказаха се съмнения относно това какви методики могат да бъдат използвани, за да се правят тези проучвания, както се изказаха и твърдения, че се опитваме да изпреварваме събитията, но фактите са си факти – статистика в България съществува от много години, тя работи правилно и доставя информация, с която всички ние работим. Националният статистически институт е институция, която съществува от десетки години. Всяка година, всяко тримесечие, всеки месец изготвя икономическа информация, която всички ние като икономически субекти и като граждани използваме, тоест текстът ясно казва, че проучванията трябва да бъдат съобразени с принципите и критериите на статистическата дейност.
Ако смятаме, че има проблем със статистиката в България и с критериите, по които Статистическият институт работи, то тогава би имало проблеми и с проучванията, които биха се направили в този сегмент.
Що се касае до промяна на цените – за едни или за други, всъщност това, което би се случило, ако има вярна представа за това колко са абонатите на всеки от операторите, всички играчи на този пазар – големи, малки и средни, ще бъдат третирани по един и същи начин от носителите на права, които им ги преотстъпват, за да работят с тях.
Във всеки друг случай биха се толерирали играчите, които не отчитат всичките си абонати за сметка на тези, които са изцяло на светло и работят, спазват принципите на правене на бизнес на светло.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, за да изразите отношение.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ: Аз мисля, че тази дискусия, госпожо Председател, може би трябва да я преустановите вече, защото на всички стана ясно, че има голям разнобой, специално по този текст на ал. 3. Видя се, че има корпоративни интереси и се видя, че има желание тези корпоративни интереси да бъдат реализирани чрез Комисията за регулиране на съобщенията, която все пак е независим държавен орган и не би следвало да служи за реализиране на корпоративен интерес. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Меликов.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Понеже стана въпрос за това, че министърът на културата е вносител на тези текстове, ще поясня, че – да, това е така, но специално частта с измененията в Закона за електронните съобщения е добавена в текста по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Това, което мога да кажа, като гледам от моята камбанария, е следното. Аз чисто експертно мога дълго да разсъждавам по темата и да кажа много неща, но като представител на Министерство на културата не е уместно да обсъждам промените в Закона за електронните съобщения в момента.
Това, което мога да кажа, е, че причината промени в Закона за електронните съобщения да се обсъждат заедно с измененията в Закона за авторското право и сродните му права беше, че двата въпроса бяха отнесени в пакет като антипиратски мерки и разгледани в Съвета за защита на интелектуалната собственост. Там беше поставен проблемът с пиратството в неговата пълнота и широта и бяха описани в рамките на работна група мерки, които ангажираха и двата закона – и за авторското право, и Закона за електронните съобщения.
Съвсем формално в подготовката на Законопроекта беше логично, а обсъдените в Съвета за защита на интелектуалната собственост промени по отношение на електронните съобщения, да бъдат внесени от Министерството на транспорта. Те го направиха. Мотивирали са го. Комисията за регулиране на съобщенията е тази, която ще има свободата в един момент да прилага тази норма.
Включвам се, за да изясня каква е причината тези въпроси да се гледат в пакет, в тяхната цялост. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Меликов.
От КРС ще вземете ли отношение?
ИВАН ДИМИТРОВ: Председател съм на Комисията за регулиране на съобщенията.
В една част бих подкрепил коментара, че дискусията стана многопосочна и смятам, и дълбоко не съм съгласен с част от направените тук изказвания.
От друга страна, смятам, че в този текст на Комисията се дава възможност да подобри в аналитичната си част Доклада и се присъединявам към мнението на колегите от Министерството на културата, защото тук ние имаме възможността да добавим експертиза в това, което изсветлява пазара, а мисля, че това е основното, което би трябвало да се вижда в този текст.
Аз, за да не изпадам в многоговорене, ще се съглася с това, че е добре да редактираме направеното предложение и смятам, че публикуването на страницата на Комисията би дало възможност, както е написано и в мотивите, да се даде публичност и прозрачност на направеното предложение.
Тук госпожа директорката на Правната дирекция каза нещо, което също смятам за много правилно – да не изпадаме в ситуация на консултации по чл. 37 на структура, която не е в Комисията, тоест това е извън нашите правомощия и ще влезем в колизия с други норми, така че, ако мога да използвам думите й, да стигнем до един компромисен вариант, бих приел варианта Комисията да утвърждава методиката, съгласувана от Комисията за регулиране на съобщенията и да я публикува на страницата на Комисията, за да има информираност.
Искам да кажа, че дълбоко не съм съгласен с това, че Комисията за регулиране на съобщенията се използва за корпоративни интереси, за което се извинявам. Не съм съгласен! Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Давам думата на господин Лазаров, след това на господин министъра.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми колеги, по вносител ал. 3 общо-взето казва, че могат да бъдат ползвани и други достъпни данни от Комисията от източници за информация, които да служат за повишаване на контрола, ефективност и така нататък.
Текстът сега е чувствително редактиран, но аз искам да попитам: тези проучвания факт ли са? Факт са, всички Вие го казвате. Въздействат ли върху едната категория ползватели? Вие си имате определени термини, аз не искам да навлизам в темата. Очевидно въздействат! И какво правим сега?
Комисията изобщо не се интересува, не се вълнува, че има някакво разминаване или че има някакви проучвания, които показват нещо друго – дали са верни или неверни е друга тема, съвсем друга тема е. Няма го този текст.
Комисията може ли на базата на тези публични пазарни проучвания също да предприеме мерки по отношение на контрола, нищо че го няма текста? Третата алинея я няма на съответния член. Може, разбира се. Това е в задължението й.
Чета текста, който в момента дебатираме и той е според мен доста внимателно премислен:
„(3) Освен данни, предоставяни от предприятията, при изготвяне на доклада по ал. 1 Комисията може да използва и друга публично достъпна (която е достояние на всички, нали Вие това казвате, че тя се използва в някои случаи за определяне на цените и е невярна) информация от официални източници, както и публично достъпни пазарни проучвания. Пазарните проучвания по изречение първо трябва да са представителни, количествени, (и, забележете) данните в тях да са съпоставими с данните, събирани от Комисията (тоест, ако данните са несъпоставими, някакви съвсем други данни, тя – Комисията, няма как да ги включи в доклада. И продължава нататък), и да са осъществени в съответствие с принципите и критериите на статистическата дейност“.
Добре, питам аз: ако се приеме тази ал. 3, Комисията включва тези и при тези условия данни, какви са последиците от този доклад, уважаеми колеги? Показва, че има един проблем. Има ли някакви други последици? Или просто Комисията няма такива задължения тук и тя казва: да бе, в доклада ние само ще представим това, което досега сме представяли, да, но има едни други публични – те са публични и са достъпни – проучвания за пазарен дял, и там се очертават едни проблеми, но ние си заравяме в пясъка, като щраусите, и нас това не ни интересува, но пък ще правим проверки, защото там се изнасят едни други данни.
Е, питам, ако може да ми отговорят колегите от КРС: какви са последиците от този доклад? Просто един доклад, в който има една информация, така ли е? Някакви други административно-наказателни последици от този доклад, тъй като тези публично известни пазарни проучвания се разминават с официалната статистика има ли – санкции, глоби? Не, няма! Просто Комисията показва в Доклада, че има и друга гледна точка.
Ако има последици и аз не съм разбрал, защото чета само текста на ал. 3, а може би някъде другаде в Закона има някакви правомощия на Комисията, въз основа на този доклад да налага санкции, да отнема лицензии или – не знам, не съм много в час с детайлите, кажете ми, че бъркам.
Въз основа на Доклада, в който не са констатации за нарушения или актове. Докладът показва някакви проблеми, които всички Вие казвате, че ги има.
Отделен е въпросът методиката, която би разработила Комисията, доколко би възприела един икономически субект по своя си методика пак да си направи проучвания, малко по-различна от тази, която Комисията е определила, и те да бъдат публично достъпни, те да бъдат обект на много широко коментиране, рекламиране и така нататък. Това е пък другата тема. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Господин Кирилов, заповядайте.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател, за възможността.
Аз, да призная, не съм особено готов от този дебат с нещо, което да мога да Ви предложа като изход и като решение в случая. Не се отбелязва като че ли напредък. Напротив, имаме разколебаване като че ли във възможността да се намери консенсус.
Малко ме притеснява и позицията на КРС в този случай, защото не усещам особен ентусиазъм и вдъхновение в тази връзка.
Припомням идеята от преди две години. Ние смятахме, че КРС ще бъде един независим регулатор, който ще поеме тези сложни отношения по един адекватен и безспорен начин, и ще толерира и притесненията на едната група, тези, които са обвинени в ъндър рипортинг, и законосъобразния стремеж на другата група – тези, които искат осветляване на пазара.
Така че този дебат, който го водим за трети или четвърти път, малко ми се струва, че забива и отива в нищото, в смисъл като възможност да се постигне взаимна воля, а тази разпоредба има смисъл само при пълно съгласие. Да, приета е с резерви от някоя от страните, но с дълбока убеденост, че тази норма трябва да се прилага.
Аз бих бил склонен и да добавим и по методика, съгласувана с Комисията след провеждане на процедура за обществени консултации по чл. 34., но да Ви кажа това не ми изглежда много работещо.
Ние сложихме толкова ограничения тук, че накрая няма да имаме безспорен продукт. Какъвто и да е продуктът, той пак ще се спори, той не е произход, но в най-добрия случай ще има признанието ни, приет в Доклада на КРС.
Чисто технически бих казал, че ако приемем допълнението Митев, то тогава трябва да махнем всички други предпоставки отпред, тоест да стане: „освен данни, предоставяни от предприятията при изготвяне на Доклада по ал. 1, Комисията може да използва и друга публично достъпна информация от официални източници, както и публично достъпни пазарни проучвания, изготвени по методика, съгласувана с Комисията, след провеждане на процедурата за обществени консултации по чл. 37“.
На какво разчитаме – че тези публични консултации ще са успешни ли? Не, няма да са успешни. В никакъв случай. При това методиката е нещо толкова еластично, че никога не може да се постигне консенсус по методика. Ние сега не можем да постигнем консенсус по този въпрос!
Но пак казвам, никога не съм игнорирал притесненията на колегите, но и те не направиха една сериозна стъпка да докажат пътя си към светлина. Малко поетично ще се изразя – пътят към осветляване. (Оживление.)
Не знам какво да препоръчам в този случай. (Реплика на изключени микрофони: „За методиката - тук има място за три дисертации!“)
Ами, то – три дисертации! Горе-долу три години го работим това. Три години се работи това и виждам, че тук, на финалната фаза всички страни са креативни и това, което добавиха колегите, и това, което колегата Митев предлага, то е резултат на сериозно обмисляне в смисъл, че тук има мисъл и логика, само дето от толкова много обмисляне, според мен, това не е решение. Не е решение! (Реплика: „Редакцията Кирилов да припознаем?!“)
Няма редакция. Кирилов не може да предложи на този етап редакция. (Реплики.)
Е, ако мислят колегите, че това по-би работило, да. То е пак същото, но с по-малко думи. (Оживление, реплики.)
Колега Митев, Вие бихте ли се отказали частично от чл. 37, да оставим методиката, да вменим методиката на КРС? Нека си направят методика, КРС да си направи методика и това да се приеме. Не, няма да е проучване на КРС, защото по тяхната методика аз мога да направя проучване или те могат да направят проучване, или друг може да направи проучване, но те да си приемат методика. Като нямат пари и не искат да възлагат, поне да направят методиката.
А за методиката – еднократно, един път обаче, един път да направят тази методика! Което няма да е никак еластично и колегите тук казват, че няма да има съпоставимост. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Понеже тук се направи такова предложение – давам 5 минути почивка за уточняване на текста.




(След почивката.)

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Колеги, да продължим работата си.
Правя предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – в ал. 3 с текста на тази, която виждате като текст в Доклада на Комисията, завършваща на: „статистическата дейност“ да се добави „и по методика, съгласувана с Комисията и публикувана на сайта й“.
Това е моето предложение, а експертите ще преценят дали да е „сайта й“ или „на интернет страницата на Комисията“ и ще преценят как е правилно и ще редактират в този смисъл.
Има ли други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението ми по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Гласували: за – 10, против – няма, въздържали се – 5.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Митев по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Гласували: за – 2, против – няма, въздържали се – 13.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с предложението за редакция и приетото предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за § 14, който става § 15 от Доклада.
Гласували: за – 9, против – няма, въздържали се – 6.
И последния параграф – § 16.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 16 от Доклада на Комисията.
Гласували: за – 10, против – няма, въздържали се – 5.
Упълномощаваме за техническа редакция на текстовете в Доклада директор Митева и екипа от експерти.
Благодаря на всички за активното участие в работата на Комисията.
Закривам днешното заседание.


(Закрито в 17,30 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА АЛЕКСАНДРОВА