Стенограма от заседание на комисия

---

ПРОТОКОЛ
№ 96

На 13 юни 2019 г., четвъртък, от 14,45 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение на Закона за политическите партии, № 902-01-24., внесен от Министерския съвет на 28 май 2019 г.
2. Обсъждане на Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет за 2018 г., № 911-00-3., внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2019 г.
3. Обсъждане на Доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2018 г., № 911-00-5., внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2019 г.
4. Обсъждане на Доклад за прилагането на Закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2018 г., № 911-00-2., внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2019 г.
5. Обсъждане на Доклад за прилагането на Закона и за дейността на административните съдилища през 2018 г. № 911-00-7., внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2019 г.
6. Обсъждане на Доклад за прилагането на Закона и за дейността на съдилищата през 2018 г., № 911-00-6., внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2019 г.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието се ръководи от заместник-председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Анна Александрова.

* * *

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Здравейте на всички!
Имаме кворум. Откривам заседанието.
Имате дневния ред.
Имате ли мнения, становища или предложения по дневния ред? Няма.
Моля да гласуваме.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към първа точка:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ, № 902-01-24.
Внесен от Министерския съвет на 28 май 2019 г.
Гости по тази точка са: от Министерството на финансите – госпожа Росица Велкова – заместник-министър, госпожа Диана Драгнева – директор на дирекция „Правна“; от Министерството на правосъдието – министър Данаил Кирилов.
Преминаваме към Доклада.
„Закон за изменение на Закона за политическите партии“
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 1. Там имаме текст на вносител.
Беше проведена работна експертна група от експерти на Министерството на финансите, заедно с дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“ и експерти от дирекция „Правна“. Има предложение за редакция. Тъй като текстът на вносителя за § 1 не съответства на чл. 50, ал. 1 от Указ № 833 за прилагане на Закона на нормативните актове, се предлага да се оформи в нови параграфи 1, 2, 3 и 4.
Преминаваме към § 1.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 1 по така предложения текст от работната група.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По § 2 има предложение на работната експертна група.
Изказвания има ли?
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, госпожо Заместник-министър, уважаеми гости! В този параграф конкретно ме притеснява текстът на ал. 2, изречение второ, което създава една норма, която предвижда няколко хипотези, при които държавната субсидия не се превежда на политическите партии.
Една от хипотезите е при спор във връзка с изпълнение на коалиционното споразумение в коалицията, каквъто и да е спор, във връзка, с което и да е задължение от коалиционното споразумение, което може да не е финансов спор, може да бъде политически спор. Ние имаме коалиции в действащото Народно събрание. Често пъти виждаме политически спорове между тях – в една от коалициите. В нашата примерно, за момента няма. Това означава, че при какъвто и да е спор, повдигнат от един от участниците в коалицията, би трябвало да не се изплати на нито една от партиите, държавна субсидия, което мисля, че не трябва да бъде философията на законодателя.
Предлагам този текст след думата „тях“, а именно: „или при спор във връзка с изпълнение на коалиционното споразумение“ да отпадне и да остане: „Хипотези, при които има непълноти на документите, липси, нередности и държавната субсидия не се превежда до тяхното отстраняване“, което е логично и може да се обединим около това. При какъвто и да е спор в една коалиция, няма как да се спре финансирането на всички партии вътре в коалицията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря ви, господин Милков.
От Министерството на финансите – заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря.
Този текст съществува в заповедите на министъра на финансите, които са определяни досега въз основа на разпоредба в действащия Закон за политическите партии. Този текст може да бъде прецизиран във връзка с разпределянето на субсидията, така че да могат да се избегнат политически спорове, ако има в коалицията. Тъй като на нас ни е необходимо подписите, съгласието и яснотата на всички партии, съставляващи коалицията, че те са съгласни с това разпределение на субсидията.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Заместник-министър! Аз съм съгласен с колегата Милков, както и с изразеното от заместник-министъра на финансите становище. Мога да Ви предложа, ако го възприемете, разбира се, да допълним текста в чл. 26, ал. 2, изречение второ след „коалиционното споразумение“ да се добави „в частта относно разпределение на държавната субсидия“. Ще стане „или при спор във връзка с изпълнение на коалиционното споразумение в частта относно разпределение на държавната субсидия“. Това е смисълът, това е логиката.
Заместник-министърът правилно отбеляза, че действително това се съдържа във всяко писмо на министъра на финансите, ясно е, че тълкуването, което се прави от всички е, че е във връзка със субсидията, а не е какъвто и да е политически спор. Съгласен съм с колегата Милков, че записано в Закона може да породи различни тълкувания, което не е целта на настоящата законодателна инициатива, а точно обратното – изчистване на текстовете, има яснота, така че да няма чудене и да няма спорове, когато бъдат изпълнявани тези текстове от Министерството на финансите. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Митев.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Аз също мисля, че това е субективен критерий, на който не можем да дадем някаква обективна оценка, спор между коалиционните партньори в съответната коалиция. Това на практика става бетониране на определена коалиция през държавната субсидия от една страна, от друга страна е възможност на малък коалиционен партньор да извива ръцете на цялата коалиция и никой от тях да не получи субсидия.
Не мисля, че това е редно да бъде записано в Закона и не това е целта на този законопроект – съвсем друга е.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Искам да внеса яснота и по-бързо да приключим тази точка.
Съгласен съм с всичко, казано дотук.
Имаше една голяма политическа сила, която е взела 2-3 партии към нея. Първият път, когато започна да се разпределя тази субсидия, Министерството на финансите трябва да знае към кой каква сума да насочи, и това е въз основа именно на това споразумение, което казва: „за нас е 90, за теб е 2-3-7-1-0%“.
Ако говорим за пренареждане на цялото това споразумение, то трябва ново споразумение, подписано от всички да отиде при финансите, тогава ще го изпълняват по нов начин. Иначе те го изпълняват по начина, по който първия път е зададено. Това, че някой е направил коалиция, че веднъж е разпределил парите, пък после са решили помежду си да се цакат, няма никакво отношение към Министерството на финансите. Текстът трябва да бъде в този вид, че споразумението, когато е подписано, е представено на Министерството на финансите, те го изпълняват във вида, в който е продадено на тях. Други видове спорове, каквито съществуват, докато няма ново споразумение, просто се прилага старото. Някой, ако реши от коалиционните да се махне, си получава точно този размер, който си получава, докато е бил в тази коалиция и докато е споделял обща програма. Тоест, не, нововъзникнали проблеми, а само нововъзникнало споразумение, подписано от всички политически сили, може да бъде разглеждано по различен начин от Министерството на финансите, което адресира и изпраща парите към конкретен политически субект. Дайте тази яснота, другото е ясно.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, госпожо Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Такъв случай имахме в миналото Народно събрание с Реформаторския блок, имаха спор, не можаха да подпишат коалиционно споразумение, текстът на заповедта си беше действащ. Преминахме към разпределение на субсидията по брой народни представители, в следствие на което я спираме, тъй като докато вземат решение, ще успеят ли да подпишат коалиционно или не, и после в момента, в който ни представиха декларации за броя на народните представители, разпределихме субсидията както Законът е казал, по брой народни представители. Това е идеята на този текст. Иначе няма как да разпределим субсидията.
ФИЛИП ПОПОВ: Прощавайте, но тук в ал. 2 има, че „държавната субсидия не се превежда до тяхното отстраняване“. Тоест до решаване на спора.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Има един период на изчакване до момента, в който те представят или коалиционно споразумение, или декларация. Имаме законови срокове, в които трябва да преведем субсидията. (Реплики.) Ако нямаме нито коалиционно споразумение, подписано от всички партии, нито представени декларации, ние не знаем какво да преведем и на кого какво да преведем.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Както господин Милков каза това предложение да отпадне опашката, както казва директор Митева – изчетете го на микрофона.
ИВА МИТЕВА: Да, няма смисъл, тъй като ал. 2 на чл. 25 всъщност казва, че то трябва да се превежда по коалиция, но ако няма, спрямо народните представители, така че вече в ал. 2 са документите и може би наистина при непредставяне в срок на някои от документите при непълноти или нередности в тях, държавната субсидия не се превежда до тяхното отстраняване. (Уточнения при изключени микрофони.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Милков, ще направите ли предложение?
ПЕНЧО МИЛКОВ: Аз направих формално предложение, тексът след думата „тях“, а именно текстът „или при спор във връзка с изпълнение на коалиционното споразумение“, да отпадне.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Да го направим като Ваше предложение и да го гласуваме по чл. 83? Да – добре.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Милков по чл. 83, ал. 5, т. 2 в частта на ал. 2, изречение последно.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на § 2, заедно с приетото предложение на господин Милков.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към § 3.
Има предложение на работната група.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на работната група за § 3.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се текстът за § 3.
Преминаваме към § 4.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на работната група за § 4.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се текста на § 4.
Преминаваме към предложението на народния представител Николай Александров за изменение в чл. 29 и създаване на нова ал. 2.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Предложението на колегата Александров, първо, не му е систематичното място в този закон, а в Изборния кодекс. Освен това Централната избирателна комисия няма как да поема разходи на партии, коалиции и инициативни комитети. Това може да направи държавата чрез Министерството на финансите.
Трето, тази възможност следва по-скоро да се реализира евентуално чрез възможност за получаване на медийните пакети в деня в Изборния кодекс и на партии и коалиции, които са получили над един процент от гласовете и то, ако бъде възприето предложението, което гласувахме, за субсидия от 1 лв. на получен действителен глас. Тогава тази мярка би имала смисъл – пак казвам, в Изборния кодекс и по отношение правото на получаване на медийни пакети от всички участници в изборите. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Митев.
Реплики към изказването на господин Митев има ли? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Николай Александров.
За – няма, против – няма, въздържали се – 15.
Предложението не се приема.
Преминаваме към „Преходини и заключителни разпоредби“.
По текста на вносителя на § 2 имаме предложение за редакция от работната група – § 2 да стане § 5.
Изказвания?
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Във връзка с текста, който предвижда в ал. 5 – в хипотезата, когато партии и коалиции са получили в повече суми от субсидията и след това се установява, че няма да получават следващата субсидия. Нещо повече, установява се, че липсват средства и се прави една привилегия според мен да връщат сумите до 31 декември 2020 г. Съобразно този текст, от този момент нататък, ще им тече лихва за забава. Те не стига, че са взели в повече, всички други ще ги върнат, се създава една такава привилегия, която няма да съществува за тези, които ще ги върнат, няма да съществува за нито един друг гражданин в страната при забава на публични задължения, а ще съществува само за тези, които предвид ниското обществено доверие не получават субсидия или съответно нямат сума да ги върнат. Съответно ние създаваме тази привилегия за тях.
Това е въпросът ми: защо предвиждаме това нещо? Всички други ще ги върнат веднага, нали?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Милков.
Заповядайте, госпожо Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
На всички се дава възможност да ги върнат доброволно. Лихвата за забава и за тези, които получават субсидии, и за тези, които вече не получават субсидии, е 31 декември 2020 г., след която тече лихва за забава.
В ал. 5, това е случаят, евентуално при условие, че има предсрочни парламентарни избори и тези, които в момента получават субсидия, са в ситуацията, че нямат следващи части на субсидията и не са я върнали, те отиват също на същия срок, на който са и тези, които в момента не получават субсидия.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Когато следва да се върнат тези суми, които са надвзети и политическата партия не получава субсидии, тя пак следва да ги върне, нали така?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛИКОВА: Следва да ги върне до 31 декември 2020 г.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Когато не се получават следващи субсидии.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛИКОВА: Когато не получава субсидия или когато по един или друг повод изпада и вече не получава субсидия.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, госпожо Митева.
Само за секунда, господин Милков, да Ви обясни директор Митева.
ИВА МИТЕВА: Идеята на този текст, който подробно се разписа, е да са поставени под един режим и партиите, които не са в парламента и не получават субсидия с тези, които са в парламента и получават субсидия. Тоест за всички крайният срок да е един и същ – 31 декември 2020 г.
Тъй като в момента субсидията няма да се вземе цялата от партиите, които са в парламента, и тя няма как да покрие дължимото, както виждате, тя ще се изплаща със 70 на сто е втората част от 30 юни и след това е с 50 на сто. Ако пък презюмираме, че в бюджета субсидията стане 1 лв., Вие на практика до края на мандата не можете да ги върнете. Тук никъде не се казва, че Вие в едномесечен срок от влизане в сила на Закона, трябва да върнете всичко. Дава се тази възможност партиите да могат да ги върнат до 31 декември 2020 г., тоест всички – и парламентарни, и извънпарламентарни. Тоест Вие продължавате да си получавате субсидия, прави Ви се определена удръжка от субсидията, която получавате, и ако евентуално, при предсрочни избори и преди 31 декември 2020 г. Вие не сте си върнали всичко, тогава вече това Ви е крайният срок, в който трябва да се издължите.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Благодаря Ви за уточнението.
В ал. 4 пише така: „На политическа партия, включително от състава на коалиция, която получава държавна субсидия за 2019 г. и не е върнала доброволно разликата по ал. 2 до предоставянето на втората част от субсидията за 2019 г. и чак тогава започва „когато не е върнала вече, чак тогава започва намаленото предоставяне на субсидии. За тези, които получават субсидии, се презюмира връщане или съответно намалено получаване след това. За тези, които не получават, се дава един срок, който е единствено 31 декември 2020 г. – това ме накара да попитам защо се прилага по отношение на тях.
За ал. 6, също е 31 декември 2020 г. (Реплики.) Съответно след този срок, при забава започва да тече лихвата, това е въпросът ми основно.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: От Министерството на финансите, искате ли думата? Не.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 2 по вносител, който става § 5.
За – 14, против – няма, въздържал се – 1.
Текстът на новия § 5 се приема.
Преминаваме към предложението на работната група за създаване на нов § 6.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на работната група за създаване на нов § 6.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се текстът за § 6.
Преминаваме към § 3 по вносител, който по предложение на работната група става § 7.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 3, който става § 7.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се текстът за новия § 7, а с това и Законът на второ четене.
Благодаря Ви.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ЗА 2018 Г., № 911-00-3.
Внесен е от Висшия съдебен съвет на 31 май 2019 г.
Гости по тази точка са: от Висшия съдебен съвет господин Боян Магдалинчев – представляващ; от Министерството на правосъдието – господин Данаил Кирилов – министър.
Заповядайте, господин Хамид, за процедура.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, аз предлагам процедура по промяна на точките в дневния ред. Досега винаги след Доклада на Висшия съдебен съвет сме разглеждали Доклада на съдилищата, след това Доклада на Върховния административен съд и след това Доклада на прокуратурата. Ако нямате нищо против, колеги, да си продължим по установената практика и точка шеста да стане точка трета и оттам нататък да си вървят по обявения ред. Благодаря. (Уточнения встрани от микрофоните.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване предложението на господин Хамид да преномериране на точките.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към разглеждане на втора точка – Обсъждане на Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет за 2018 г., № 911-00-3., внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2019 г.
Господин Магдалинчев, имате думата.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости! В съответствие с разпоредбата на чл. 30, т. 11, от Закона за съдебната власт на 31 май тази година Пленумът на Висшият съдебен съвет разгледа, обсъди и прие Годишния доклад за дейността на Висшия съдебен съвет за 2018 г. и го внесе в Народното събрание, така както е изискването на Конституцията на чл. 84, т. 16.
Докладът за дейността на Висшия съдебен съвет отчита постигнатото през първата година от мандата на настоящия осми състав на Висшия съдебен съвет. Дълбока е увереността на действащия състав на Висшия съдебен съвет, че са налице необходимите предпоставки за модернизация на съдебната власт и превръщането ѝ в ефективен гарант за върховенството на Закона.
За постигане на тези цели ще бъдат насочени всичките усилия по време на предстоящия му мандат.
В съответствие с промените в Конституцията от месец декември 2015 г. и последвалите изменения в Закона за съдебната власт през 2016 г. и 2017 г. Висшият съдебен съвет осъществява правомощията си чрез Пленум и две колегии, респективно съдийска и прокурорска колегия.
През изминалата година се предприеха редица стъпки и законодателни промени, с които да се ускорят конкурсните процедури и тези по избор на административни ръководители.
В Закона за съдебната власт е залегнал текст, според който срокът за изготвяне на комплексната оценка на самия прокурор и следовател от Комисията за атестираните и конкурсите към съответните колегии на Съвета, започва откриване на процедура с решение на Комисията за атестирането и конкурсите, а не както беше досега от постъпване на предложението.
С инициираните от Висшия съдебен съвет промени в Закона за съдебната власт, се предоставя възможност на председателя на Върховния административен съд да командирова съдии от районно и окръжно ниво в така наречените малки административни съдилища като по този начин се осигурява и по-добро кадрово обезпечаване на тези органи, докато местата не се запълнят след провеждането на конкурс по установения от Закона ред.
Относно инициирането на законодателни промени, по предложение на Комисията по съдебна карта и натовареност, и съдебна статистика към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, се одобри и прие концепция за системата на централизирана електронна обработка на заповедните дела, проектопредложения и доклад относно изпълнение на дейностите и сформираната през 2017 г. работна група. Беше направено предложение за по-прецизна редакция на разпоредбата на чл. 272 от ГПК относно възможността на въззивният съд, мотивирайки своето решение, включително и чрез препращане към фактическите констатации и правните изводи, да възприеме тези на първоинстанционния съд.
В областта на реформата на военното правораздаване и по-конкретно по проблемите за изключително ниската натовареност на военните съдилища, в страната са проведени срещи с председателите на военните съдилища, направени са предложения за изменение и допълнение на НПК, които предложения са внесени в Министерството на правосъдието за евентуални законодателни промени. Направени са предложения за изменение и допълнение на правилата за оценка на натовареността на съдиите, както и системата за изчисляване на натовареността на съдиите.
Бяха разгледани предложения за промени в границите на съдебните райони като въз основа на извършени задълбочени анализи, част от оптимизирането на структурите на районните прокуратури, е и финализираното и приетото от Пленума на Висшия съдебен съвет на 19 юли 2018 г. Решение, с което се счита от 1 януари 2019 г. се закриха 11 районни прокуратури и се създадоха териториални отделения.
Относно кадровата и конкурсната дейност на Висшия съдебен съвет за периода от 1 януари 2018 г. до 31 декември същата година са обявени общо 50 конкурсни процедури за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт от съдийската колегия и 44 конкурсни процедури от Прокурорската колегия.
Съдийската колегия при Висшия съдебен съвет назначи през този период от време административни ръководители в 16 органи на съдебната власт, а в прокурорската – 15.
Направени са предложения за назначаване на 22 замесници на административните ръководители от Съдийската колегия и 22 заместници на административните ръководители от Прокурорската колегия.
През 2018 г. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет съкрати и разкри 44 длъжности в органите на съдебната власт. От Комисията по атестиранията и конкурсите при Съдийската колегия и Прокурорската колегия са открити общо 614 и са проведени 357 процедури по атестиране на съдии, прокурори и следователи, както и четири оценки по чл. 28 от Закона за съдебната власт за четири бивши члена на Висшия съдебен съвет или по-конкретно за бившия състав на Висшия съдебен съвет.
Комисия съдебна администрация към Прокурорската и към Съдийската колегия осъществява постоянен мониторинг върху щатната численост на съдебната администрация на оформените на съдебната власт за осигуряване на равномерността при натоварването на органите на съдебната власт.
Пленумът на Висшия съдебен съвет чрез Комисията по бюджет и финанси осъществява ефективно управление на финансовите и материалните ресурси в съдебната власт. Основно правомощие на Пленума на Висшия съдебен съвет е да приема проекта за бюджета на съдебната власт, предложен от министъра на правосъдието, след което с приемането от Народното събрание от страна чл. 365 от Закона за съдебната власт да организира неговото изпълнение по органи на съдебната власт.
През отчетния период Комисията по бюджет и финанси управлява, разпределя и преразпределя бюджета на съдебната власт по приходите в размер на 114 млн. 900 хил. лв., а по разходите, в размер на 607 млн. 400 хил. лв., при което се извършиха 2105 корекции.
Управлението на недвижимите имоти на съдебната власт се осъществява от Пленума на Висшия съдебен съвет, посредством неговият постоянно действащ орган, какъвто е Комисията по управление на собствеността на съдебната власт, която организира управление на имотите на съдебната власт, изготвя инвестиционната програма на Висшия съдебен съвет за строителство и основен ремонт на дълготрайни материални активи и действия по реализирането, както и текущата поддръжка на съществуващия сграден форд.
Основен етап от дейността на Висшия съдебен съвет е развитието на електронното правосъдие и професионалната квалификация, чрез поддържане на Централен уеббазиран интерфейс за публикуване на съдебните актове, Автоматизирана информационна система бюро „Съдимост“ Единна информационна система за противодействие на престъпността, Централизирана система за сключване и разпределяне на делата, Единен електронен портал за електронно правосъдие, заедно с своевременното обезпечаване на органите на съдебната власт с компютърна техника.
През този период от време Комисията по правни и институционални въпроси е извършила действия по изработване и приемане от Пленума на Висшия съдебен съвет по осем броя подзаконови нормативни актове, изразила е и становище по 14 проекта по нормативни актове, както е изготвила текст и становище по шест броя конституционни дела.
Основна част от международната дейност на Висшия съдебен съвет е отчитане на дейностите по изпълнение на препоръките от докладите на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка. Периодично е предоставяна информация на Министерството на правосъдието по изпълнение на мерките от пътната карта.
Осъществява се международното сътрудничество с европейската мрежа на съдебните съвети, балканската и евросредиземноморската мрежа на съдебните съвети, международната асоциация за съдебна администрация, Европейската комисия за ефективност на правосъдието към Сената на Европа и други.
В заключение следва да отбележа и напредъка по изпълнение на комуникационната ни стратегия на съдебната власт в периода 2014 – 2020 г. като в него елементи са заложени при атестацията на магистратите, при повишаване и при преместване.
Уважаеми народни представители, уверявам Ви, че Висшият съдебен съвет продължава своята дейност – институционалното укрепване, дейността на съвета са активизиране на проектната комуникация с професионалните, съсловните и неправителствени организации и подкрепа на добрите практики, създадени в органите на съдебната власт и изпълнение на препоръките, дадени в актуализираната стратегия и тези по механизма за сътрудничество и проверка към Европейската комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Магдалинчев.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми гости! Ще бъда съвсем кратък. За да не взимам думата и по нататък заявявам, че ние ще подкрепим всички представени доклади. Очевидно е, че представителите на съдебната власт са си свършили работата и това, което е зависело от тях, е описано в докладите като статистика. В крайна сметка според нас контрата и процедурата оттук насетне за реформи в системата на съдебната власт остава в народните представители в парламента. Тоест от нас зависи, уважаеми колеги. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Доклад за дейността на Висшия съдебен съвет за 2018 г., № 911-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2019 г. и Проект за решение по него със следната редакция:






„Проект!

РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад за дейността на Висшия съдебен
съвет за 2018 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт

РЕШИ:

Приема Доклада за дейността на Висшия съдебен съвет за 2018 г.“
Моля, гласувайте.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се Докладът на Висшия съдебен съвет за 2018 г., № 911-00-3.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪДИЛИЩАТА ПРЕЗ 2018 Г., № 911-00-6.
Внесен е от Висшия съдебен съвет на 31 май 2019 г.
Гости по тази точка са: от Върховния касационен съд – господин Лозан Панов – председател, госпожа Роза Георгиева – началник на кабинета на председателя; от Министерството на правосъдието – господин Данаил Кирилов – министър на правосъдието.
Заповядайте, господин Панов.
ЛОЗАН ПАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Ще Ви представя в резюме Доклада за прилагането на Закона на дейността на съдилищата за 2018 г.
В този доклад се анализират основните въпроси и предизвикателства през изминалата година по законодателни промени, неравномерната натовареност на съдилищата, съдебни сгради, и съдебна администрация.
Структуриран Докладът изглежда по същия начин, както и през предходните години, когато съм изготвял такъв доклад – 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г.
Ще започна със законодателството. Както знаете, заради неяснота по отношение на тълкуването и прилагането на изменения в НПК и ССВ влезе в сила през 2017 г., беше прието Решение на Пленума на Висшия съдебен съвет да бъде поискано автентично тълкуване от законодателя относно приложението на 416, ал. 2 и ал. 7 от НПК и чл. 64, ал. 1 и ал. 2 от Закона за съдебната власт. Това са нормите, които регламентират реда за публикуване на…(Реплика.) По конкретно става дума за нормите, регламентиращи реда за публикуване на съдебните решения в интернет страницата на съдилищата. Предвид това, че се създадоха известни проблеми в начина, по който процедират колегите в отделните съдебни институции, се направи работна среща на различни комисии. В крайна сметка Пленумът взе решение да бъде изпратено до председателя на Народното събрание искане за тълкуване на текста от Закона. Към настоящия момент нямаме решение по този въпрос. Вероятно и господин Кирилов ще вземе отношение по него, предвид обстоятелството, че направи такова изказване във Висшия съдебен съвет.
По отношение на идеите за законодателни промени съм се опитал да консолидирам идеите на колегите от различните апелативни съдилища, включително по отношение приложението на НПК, както и по отношение приложението на ГПК с оглед възможността за ускоряване на съдебния процес. Такива предложения са направили и колегите от Софийския апелативен съд, както и председателят на Апелативен съд – Бургас.
Може би, трябва да акцентирам върху това, че и през тази година отново се среща проблем с недостига на вещи лица. Разбира се, необходимо е да бъдат променени нормативните разпоредби, за да се преодолее забавянето на изготвянето на експертизи.
Както знаете, с промените на Наредба № 2 от 29 юни 2015 г. за вписването на квалификацията и възнаграждението на вещи лица се направи стъпка и са предвидени промени по отношение на разпоредбата за изготвянето на експертизи. Разбира се, както казах и пред колегите от Висшия съдебен съвет, дали тези промени са достатъчни, дали ще доведат до решаване на проблемите с назначаването на вещи лица, ще стане по-ясно през 2019 г. Междувременно няма как да не отбележим, че през изтеклата година Висшият съдебен съвет работи, включително по Оперативна програма, за въвеждането и изграждането на единен регистър на вещи лица, които се надявам да подпомогнат в процеса по назначаването на вещи лица.
По отношение на натовареност на съдебни кадри и кадрови въпроси, позволете ми да започна с Върховния касационен съд, тенденцията за намаляване броя на делата без съмнение е отчетлива, но разбира се, не е достатъчна за нивото на върховните съдии, толкова, доколкото те имат и друга дейност, свързана с тълкуването на законите.
В Наказателната колегия от статистика приблизително може да се изведе заключението, че месечно един съдия разглежда, около 4,6 дела; в Гражданската колегия – приблизително това е около 8,90; в Търговската колегия, която се очертава и най-натоварената колегия – над 14 броя дела на месец.
В този смисъл няма как да не отбележа, че по отношение на делата за несъстоятелност броят на делата са със запазена тенденция на увеличаване, както и в предходния отчетен период през 2017 г., така и през 2018 г.
По отношение на арбитражните дела с изменението, което беше предвидено, съвсем малко са намалели арбитражните дела, които се разглеждат от Върховния касационен съд – Търговска колегия.
През 2018 г. данните показват, че предприети действия от страна на Висшия съдебен съвет за разрешаване проблема с най-натоварените съдилища, като че ли все още не е доближил третата власт до така търсения резултат. Показателно е например, че броят на съдиите по щат в районните съдилища към областен център, Софийски районен съд, те са също по-натоварени.
През 2018 г. те са били 660. Тоест на лица увеличени с една щатна бройка. Това е около 0,15%. В останалите районни съдилища броят на съдиите през отчетния период е 340 като се е увеличил спрямо 2017 г. с четири щатни бройки – това е с 1,19.
Данните на които се базира изразът „натовареността“ продължават да показват значителна неравномерна натовареност на съдилищата в страната, както от едно и също ниво, така и между отделните инстанции. При средна натовареност от 9,31 дела за разглеждане месечно на един съдия за апелативните съдилища, казвам, че през 2017 г. тя е била 9,65, а тази на Софийския апелативен съд е 13 дела. Била е 14.17 през 2017 г. Докато Апелативният специализиран наказателен съд е с 4,57 дела месечно. Военно-апелативният съд е с 1,28 дела месечно. През 2017 г. за Военно-апелативния съд натовареността е била 1,24.
За съжаление, още по-голям е диапазонът, когато сравняваме данните за отделните окръжни съдилища, от една страна, и от друга, тези на Специализирания наказателен съд и на Софийски градски съд. При средна натовареност през 2018 г. на съдебните звена на това ниво на съдебната система от 13.79 дела, разглеждани месечно от един съдия, казвам, че през 2017 г. те са били 14.41, тези на Специализирания наказателен съд са 35.99 дела, а на Софийския градски съд е 25.39.
Под седем дела през 2018 г. разглежда месечно един съдия и натовареността на окръжните съдилища в Търговище е 5,22 и Кърджали – 6,12.
В районните съдилища на страната, състоянието на неравномерност, натовареността е още по-забележимо. При средна натовареност от 55.38 дела, разглеждани месечно на един съдия от районен съд, в Софийски районен съд, натовареността, която е намаляла в сравнение с натовареността от предходната година, но това намаление е крайно недостатъчно, тя е 73.83 дела, а е била 79.39 през 2017 г.
Изключително висока е натовареността и в районите съдилища в Перник – 65.80; в Пловдив 57.08; Монтана – 56.57; Пазарджик 56.07. Докато в някои райони районни съдилища като Районен съд Силистра е 29.87 дела, разглеждани месечно на един съдия.
Други районни съдилища в областните центрове с натовареност под 40 дела са: Велико Търново – 35.48; Добрич – 36.04; Габрово – 38.85 и Смолян – 38.90.
В районните съдилища извън областните центрове при средна натовареност 43.70 разглеждани дела, месечно има съдилища с натовареност и под 20 дела. Такива са в Алино – 12.38, както и други съдилища с натовареност над 70 месечно. Такива са в Лом – 88.15; Районен съд – Стара Загора – 79.17. Месечно един съдия в Районен съд в Ихтиман разглежда около 69.31 дела, а в Районен съд – Велинград – 67.08.
Според статистическите данни изводът е, че за поредна година малка част от съдилищата са изключително натоварени, което неминуемо води до по-бавно правосъдие, предизвикващо недоверие към ефективността на съдебната система, докато друга част от съдилищата са твърде слабо или недостатъчно натоварени.
Няма как да не отбележа в докладите на колегите от Апелативните съдилища, които пък резюмират докладите на колегите от районните и окръжни съдилища, че те разказват за съществуващия проблем с финализирането на конкурсните процедури, защото темата поражда притеснение в магистратите, тъй като изключителната натовареност на съдебната власт се дължи и на това дотолкова, доколкото самите процедури вървят бавно. Висшият съдебен съвет се стреми да ускори тези процедури, включително чрез по-бързо изготвяне на атестациите, намиране на работно пространство в съдебната палата, предвид на висящите конкурси за апелативните съдилища.
Наскоро открихме процедури за окръжните съдилища и се надяваме, че през следващата година тези процедури ще протекат по-бързо от начина, по който това се е случвало до този момент.
Позволете ми да премина към Съдебната карта и обсъждането на темата на военното правораздаване. Убеден съм, че през следващите няколко месеца това ще бъде същата тема за дискусия във Висшия съдебен съвет и по-конкретно в Съдийска колегия. Предстои ни среща с колегите от Прокурорска колегия, толкова, доколкото те предложиха такава среща, с оглед предприетите от тях действия за обособяването на териториални отделения. Може би ще споделят техния опит с нас в следващите две седмици.
По отношение на съдебните сгради ще започна със Съдебната палата в София. В нея продължават да работят магистрати от шест съдилища и звена прокуратурата. Преди, около може би месец се проведе среща във Висшия съдебен съвет с няколко варианта, които предстоят да бъдат обсъдени, разбира се, с административните ръководители. На никого не му се иска да напусне Съдебната палата в София, предвид нейното местоположение. Въпреки това с оглед неравномерната натовареност на съдиите и прокурорите, които работят в Съдебната палата, мисля, че е дошъл моментът, в който институция и институции би следвало да бъдат преместени от Съдебната палата. Има такива възможности и варианти. Те се обсъждат на ниво експертни комисии във Висшия съдебен съвет.
Ще повторя проблемите със сградата в Пловдив и възможността да се използват съществуващите съдебни зали и реконструирането им, с оглед обособяването на повече съдебни зали за колегите, които работят там. В Съдебната палата в Кърджали, например няма обособено помещение за адвокати и помещения за проучване дела.
Сградният проблем във Варна, мисля, че всички знаете, той е дългогодишен. Тази година се проведе изнесено заседание на Висшия съдебен съвет във Варна. Има възможно решение. Като, че ли правната проблематика отново спъва единното решаване на този проблем във Варна
Използвам възможността да дадем добър пример, разбира се – Съдебната палата в Плевен, където колегите изобщо нямат претенции и смятат, че Окръжният и Районният съд, както и Районната прокуратура и Окръжната прокуратура, и областното звено „Охрана“ в Плевен, в максимална степен са удовлетворени в техните искания.
По отношение на съдебната администрация, статистиката показва, че в най-тежко състояние за обезпечаване, тя е при апелативните съдилища. В тях съотношението между броя на магистрати и служителите е 1.26, а през 2017 г. е било 1,27.
Най-сериозно е положението в Софийския апелативен съд, където то е 1.04 – непроменено от 2017 г. Най-добро е във Военно-апелативния съд, където е 1.71. При военните съдилища съотношението на броя на служителите към броя магистратите е 2.33. Във военния съд в Сливен е 4.50. За окръжните съдилища съотношението е 1.99 – то е почти един магистрат – двама служители. Докато в Софийския градски съд е 2,42. В специализираните са 2,38. Средното съотношение по този показател за реални съдилища в областните центрове е 2.84, в Софийския районен съд – 3,22. Същевременно в останалите районни съдилища в страната, извън областните центрове, този коефициент е 3,99.
Като съобщя обстоятелството, че районните съдилища в областните центрове, включително и Софийския районен съд през 2018 г. са имали, образно разглеждано около 383 хил. 185 дела. Тези, които са извън областните центрове – 155 хил. 423 дела е видно, че съотношението на броя на служителите към броя на магистратите се оказва обратно пропорционално на делата за разглеждане. При това има районни съдилища в страната извън областните центрове, в които съотношението достига – 6,5 дори и 7. Говоря за Мадан, Момчилград, Златоград, Девин, Омуртаг.
За да не Ви обременявам с цифри Докладът е изготвен въз основа на докладите и статистиката, предоставена от колегите от другите инстанции. Тя е на Вашето внимание. Ако имате въпроси по отношение на тези данни, съм готов да отговоря. Разбира се, в Доклада съм отбелязал и тълкувателна дейност на Върховния касационен съд, която се е запазила на нивата от предходните години.
Няма как да не отбележа първото тълкувателно дело, което Върховният касационен съд осъществи по новата процедура предвидена на Закона за съдебната власт. До този момент нямаше възможност трите колегии заедно да заседават и да обсъждат тълкувателно решение. Това Тълкувателно решение № 1 от 2016 г. е първото в историята на Върховния касационен съд на Общото събрание на Наказателна, Гражданска и Търговска колегия. Знаете, става дума за разширяване кръга на обезщетение при смърт на близък. Възможността, получи се дебат в Висшия съдебен съвет на тази тема по отношение на обстоятелството след обявяването и публикуването му, и представянето му чрез мотивите, чрез Пресцентъра на съда, публикуването на интернет страницата на ВСС беше промотирана промяна в Закона от Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание. Повтарям пак, става дума за обезщетенията за смърт на близък и основният оповестен мотив бе в Тълкувателното решение на Върховния касационен съд за разширяване кръга на лицата, материално лигитимирани да получат това обезщетение.
Твърдя и мисля, че не е тайна за всички, че последваха десетки нападки към Върховния касационен съд – интерпретации на мотивите, мнения за бъдещи катастрофални последици от прилагането на тълкувателното решение. То вече се прилага, има своите резултати. Мисля, че е пример за една добра тълкувателна дейност.
Разбира се, по отношение на тълкуването на дейността няма как да пропусна и Тълкувателно решение № 4 от 2016 г. по отношение на КПКОНПИ – за това също имаше дебат във Висшия съдебен съвет.
Изготвил съм кратка информация и за колегите, които вече членове на Конституционния съд, членове в Комисията за атестирането и конкурсите (КАК), в различни други органи.
Накрая, ако ми позволите, нека да отбележа, че за първи път в история на Върховния касационен съд беше извършена проверка от Инспектората на Висшия съдебен съвет, тя обхвана две години – 2016 г. и 2017 г.
Тази проверка, по отношение на Гражданска търговска колегия, все още не е приключила – в смисъл тя е приключила, но докладът все още не е изготвен, но в доклада за дейността на Наказателната колегия, са посочени две години и вече е факт. Не сме оспорвали констатациите на колегите от Инспектората. Смятаме, че Докладът е обективен и отразява действително всичко това, което се случва в тези две години.
Факт е, че е намалял броят на делата, които са просрочени. Факт е, че мерките, които са предприемани от ръководството, които, разбира се, са непопулярни – сами разбирате, че да се изисква от колегите от Върховния касационен съд, хора с опит, с богата практика да пишат делата, разбира се, не в едномесечен срок, говоря за разумния срок, по Европейска конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) не е много лесно, но резултатите са вече налице. Препоръките, които колегите от Инспектората отправят към нас са, да се продължи именно по този начин, по който в тези две години се е процедирало. Казвам това, защото тази проверка засегна Наказателната колегия, делата за организирани престъпни групи, делата за корупция и в случайното разпределение – изобщо цялата дейност на Наказателната колегия, която е последната инстанция по тази категория дела, много от тях, от които, са публични дела с обоснован медиен интерес.
С това ще приключа. Готов съм да отговоря на Вашите въпроси. Няма да крия, че имаше дебат в Колегията и протоколът, както между впрочем, са процедирали колегите и в предходни години, е представен на Вашето внимание с изказаните мнения и становища на колегите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Панов.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми председатели на върховни съдилища, уважаеми господин Главен прокурор, господин Председателстващ на Висшия съдебен съвет! Аз с колебание поисках думата. Смятам обаче, че председателят – господин Лозан Панов коректно представи, както фактологията, свързана с нашия спор, поради различия с Висшия съдебен съвет и по отношение на възможността Вие да придобиете пряко и непосредствено впечатление с този спор, с оглед стенограмата, с която разполагате и, която придружава Доклада за дейността на съдилищата.
Не исках да взимам думата, защото има риск за повратно тълкуване и интерпретиране на моето становище. Очевидно е, че има изкушения в тази посока. Най-първо, искам да кажа и да заявя безспорно уважението си спрямо работата на всички съдии и на административните, но тяхната работа не е в този доклад – на всички магистрати, чиято работа и дейност е била отразена за обследвания период в рамките на Доклада.
Искам да поясня следното, което членовете на Правната комисия добре познават – този режим беше установен през 2016 г. Ние сме го коментирали в дебатите по приемане на изменението и допълнението на Закона за съдебната власт.
Още в първото изречение на Доклада виждате, че той е изготвен на основание чл. 114, ал. 2 от Закона за съдебната власт. Тази разпоредба има следното съдържание: „Председателят на Върховния касационен съд изготвя обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, с изключение на административните съдилища и го внася в Пленума на Висшия съдебен съвет до 30 април.“
Тази норма, заедно с другата кореспондентна норма на чл. 111, беше обект на коментар във Висшия съдебен съвет, а съобразно чл. 111, ал. 1 Пленумът на Върховния касационен съд се състои от всички съдии без командированите и този пленум по т. 8 обсъжда и приема Годишния доклад на председателя за дейността на Върховния касационен съд. Казвам това, за да подчертая поетапната работа, за да се стигне до изготвянето на Доклада, който е на Вашето внимание. Очевидно е от неговото съдържание – той сборно отразява, както докладите на апелативните, така и на окръжните съдилища, така и на приетия от Пленума на Върховния касационен съд Доклад за дейността на Върховния касационен съд.
Казвам го, защото обект на коментар, обект на анализ в нашия спор адхок във Висшия съдебен съвет с председателя Лозан Панов, бяха изрази и изразни средства, записани на страница 41 от Доклада, с който Вие разполагате, които касаят пряко законодателната дейност и предприети действия от законодателя, във връзка някой от действията, предприети от законодателя в Четиридесет и четвъртото народно събрание във връзка с две тълкувателни решения.
Първото е, както господин Лозан Панов спомена, по Тълкувателно дело № 1 от 2016 г. по отношение на обезщетенията при смърт на близък.
Изразите, които ме бяха притеснили, бяха следните. Множество примери могат да бъдат посочени, но няколко бяха фрапиращи, заради използваните похвати и непрофесионалната подвеждаща реторика.
След това се казва: „Председателят на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание внесе предложение за промени в Кодекса за застраховането и ЗЗД, с които се определя таван на обезщетенията при смърт на близък.“
Основният оповестен мотив бе тълкувателното решение на ВКС за разширяване на кръга на лицата.
След това, последвали десетки нападки към Върховния касационен съд, интерпретация за мотивите на върховните съдии за бъдещите катастрофални последици.
След това, един от съдиите прие неловкото предизвикателство, при създалото се публично напрежение, да напише статията за „Духа на закона и цената на човешкия живот“, публикувана в правно издание и оборваща насаждане на неверни твърдения за мотивите на ВКС при приемането на Тълкувателното решение.
Идентична е ситуацията, се твърди в Доклада, и за доста по скоростна и нападателна реакция на Народното събрание и от изпълнителната власт, включително от председателя на КПКОНПИ, по Тълкувателно решение № 4 от 2016 г., където публично било демонстрирано неуважение към високия професионален капацитет, опита и мъдростта на съдиите от Върховния касационен съд и не попречило на българския парламент, и на изпълнителната власт да настояват за участието на върховни съдии в работни групи и така нататък.
Това е на Вашето внимание, Вие спокойно може да се запознаете с това твърдение.
В този дебат, признавам си, че съм реагирал с емоцията и с пристрастността на бивш парламентарист, който е участвал в тези дебати и в тази работа, включително и във всички други случаи, в които сме изчаквали, спирали сме законодателната процедура, за да изчакаме тълкувателно решение на Върховния касационен съд – например по ГПК. Вие също си спомняте други подобни случаи.
Пак казвам, не бих искал да си мисля, че Пленумът е приел тези фрази и тези твърдения, и че те са абсолютно идентични, и са пренесени от Доклада, който е за дейността на Върховния касационен съд в този доклад, който е на Вашето внимание и обобщава всъщност всички други доклади на съдилищата.
Няма да споря пред Вас, нито пред господин Панов по отношение на конституционната уредба и независимост, и на законодателната дейност спрямо другите власти, които са установени в нашата Конституция.
Както и да е, този доклад е на Вашето внимание и Вие ще прецените какво да бъде Вашето становище. Не искам, това уточнение, което направих, да го приемате като подбуждане или пледоария да не се подкрепя Доклада. Правна комисия има традиция в обсъжданията на годишните доклади за работата на съдилищата – Върховният административен съд, прокуратурата, Инспекторатът. Смятам, че Вие сами ще формирате Вашето становище и позиция по този въпрос.
Предлагам Ви и този път да се запази доброто взаимодействие, добрият тон и духът на взаимодействие и сътрудничество между всички институции. Пак подчертавам – поднасям извиненията си на всички действащи магистрати, но не би следвало инструментът на отчет, на докладване, да се използва в конфронтационна посока, което създава усещането за експлоатация на един законово установен режим за нетипичните, неприсъщите, незаконоустановените цели в Закона и в Конституцията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Колеги?
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря.
Господин Министър, под формата на реплика искам да Ви уверя, че ние ще подкрепим Доклада, защото той е Доклад на съдилищата, не е Доклад на председателя на Върховния касационен съд.
Разбира се, ние ще приемем с усмивка всички нападки на председателя на ВКС за дейността на Правна комисия и на парламента и, разбира се, ще пропуснем или няма да кажем, че няма нито ред как някои тълкувателни решения така съвпадат и такива условия създават за привилегия на някои проверявани олигарси, но нека да го подминем това и да подкрепим Доклада. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Хамид.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми председатели на върховни съдилища, уважаеми господин Главен прокурор, уважаеми представляващ Висшия съдебен съвет, уважаема госпожо Главен съдебен инспектор, уважаеми господин Министър! Аз ще подкрепя този доклад, именно защото за разлика от написаното в него, храня дълбоко уважение към високия професионален капацитет, опита и мъдростта на съдиите, не само във Върховния касационен съд, но и съдиите от апелативните, окръжните, районните и военните съдилища.
Не смятам, че този доклад трябва да се превръща, както се превърнал от тази година, в изразяване на политически позиции и на Доклад за дейността на Народното събрание, а не Доклад за дейността на съдилищата, какъвто би следвало да е, съобразно Закона за съдебната власт.
Няма как да приема оценките, които са дадени там, не само по отношение на дейността на Комисията по правни въпроси, а изобщо към всички народни представители в българския парламент, затова че не се зачита, не се познава или се противопоставя някой на правомощието на Върховния касационен съд да уеднаквява практиката, давайки примери в Доклада с две конкретни тълкувателни решения на Върховния касационен съд. Напротив, смятам че в тези случаи Народното събрание всъщност съобрази тези тълкувателни решения и впоследствие прие законодателни промени, именно съобразявайки ги с решенията на Върховния касационен съд. Това, че на председателя на съда не му харесва или не одобрява позицията, която са приели и възприели народните представители или, че тази позиция не съвпада с неговата позиция и с неговия начин на разсъждения в тези и изобщо, в който и да е казус коментиран в тълкувателни решения на Върховния касационен съд, няма как да изземе правомощието и инициативата, която има всеки един народен представител – както да внася съответна законодателна инициатива, така и да изразява становище, и в последствие съответно да я подкрепя.
Не смятам, че се подпомага по добър начин междуинституционалния диалог с подобни нападки и също, като уважаемия господин Кирилов, смятам че никой съдия, с изключение на господин Панов, не подкрепя тези констатации и трябва, както са написани по този начин в Доклада на страница от 40 до 44 – всеки може сам да се запознае с тях и да види начина, по който те са изразени.
Надявам се в бъдеще докладът да не бъде използван като инструмент за изразяване на политически позиции. Мястото ни за изразяване на политически позиции е в българския парламент, с участие в избори, съответно избор на народни представители, оттам нататък всеки народен представител има възможността да изразява политически позиции. Не е работа на председателя на Върховния касационен съд да заема подобни позиции в доклад, който се отнася до дейността на съдилищата и да хвърля петно върху съдиите, които изпълняват съвестно задълженията си, съобразно Конституцията и Закона. Благодаря.
Тъй като ми се налага да напусна заседанието, използвам възможността да упълномощя госпожа Александрова, като подкрепям докладите, които предстоят до края на заседанието. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Митев.
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Да се обърна към всички – уважаема госпожо Главен инспектор, господин Министър, господин Главен прокурор, господин Председателстващ ВСС, уважаеми господа председатели на Върховния административен и Касационен съд!
Първо, към господин Данаил Кирилов. Наистина, Вие сте емоционален и аз съм емоционален, изобщо не мислих да се изказвам, но си нахвърлях няколко мисли.
Съвсем скоро сте казали, че ще си дадете оставката, ако на мониторингът нещо му се случило. Никой в съдебната система не си дава оставката за случилото се досега, частниците в съдебната система си мълчат, Вие сте министър на три петъка и искате да поемете отговорност за неслучили се събития в години назад. Изобщо не го виждам това и не разбирам защо така емоционално подхождате – знам, че си приличаме. Само за пример. Корабът „Радецки“ е възстановен 1966 г. Днес, ако го пуснат на вода, ще потъне. Да искаме ли оставката на транспортния министър, който няма нищо общо назад?
Очаквам Вашия принос за мониторинга, не оставката Ви.
По отношение на Доклада. Ще направя един малък, бърз паралел с един истанбулски документ. Там имаше защита права, свързани с насилие и вместени тенденциозно и целенасочено текстове в друга посока. Уловката беше, ако приемеш едното, автоматично приемаш и второто. Ако не харесваш второто, значи си против защитата на правата. Мисля, че беше погрешна тезата.
В този доклад виждам някакви опити, моя лична преценка, не искам да ангажирам никой, за политическа оценка или за намеса. Следва ли в духа на този доклад да очакваме следващата година три нови доклада – не един, а три? Този за съдебната система, който ние очакваме и трябва да приемем и подкрепим, втори – в стил размисли и страсти за живота като такъв, и трети – пиар на съответния административен ръководител. Мисля, че не е редно.
Искам да кажа, че аз ще подкрепя Доклада, защото съдебната система заслужава и уважение, и признание. Многократно сме го правили и в предишния парламент, многократно сме давали своя принос и подкрепа и за трудовия стаж, и за признаването му, и за заплати, и за всякакви други неща, свързани със съдебната система, тя го заслужава. Искам да бъдете безпристрастни, искам да бъдете високо заплатени, а не да ходите да заработвате в извън работно време по един или друг начин. Вие заслужавате уважение, ние Ви го дължим и не се намесваме.
Искам да кажа, че аз ще подкрепя Доклада, но не подкрепям опитите за политическа намеса, забравям ги и ще гласувам „за“. И тук в Комисия, ще гласувам „за“, и в зала. Нека за в бъдеще, ако има нещо да си го изговаряме тук в Комисията при изслушване, а да не ползваме трибуната по един или друг начин – аз съм прекалявал в тази насока, дължа да го кажа като самокритика.
Уважаема госпожо Председател, моля да приемете моята декларация, че ще подкрепя и трите доклада, тъй като с господин Христиан Митев сме възпрепятствани. Ще го подкрепим и тук, и в залата – това е нашата окончателна позиция. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Димитров.
Искате ли думата?
Заповядайте, господин Панов.
ЛОЗАН ПАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
От встъпването си на длъжността на председател на Върховен касационен съд през 2015 г., до настоящия момент – близо четири години и половина и повече, съм имал възможността да работя с петима министри на правосъдието. До този момент не е имало министър на правосъдието, който на заседание на Висшия съдебен съвет в процедурата предимно в Закона за съдебната власт, да иска да не се приеме доклад за дейността, за прилагането на законите за дейността на съдилищата. Подобно нещо не се е случвало и в новата, и в най-новата история.
Действително министърът на правосъдието е нов в качеството си на министър на правосъдието и може би е нормално да не прави разлика между двата вида доклади, които се изготвят от председателя на Върховния касационен съд.
Първият Доклад по реда на чл. 114, т. 15 е Доклад за дейността на Върховния касационен съд. Компетентен е да го изготви председателят на Върховния касационен съд, представя се пред Пленума на Върховния касационен съд, който е компетентен да го приеме.
Вторият доклад по реда на чл. 114, ал. 2, както каза министърът на правосъдието, е доклад, който е обобщен Годишен доклад за прилагането на законите за дейността на съдилищата, с изключение на административните съдилища. Този доклад се изготвя отново от председателя на Върховния касационен съд и компетентен да го приеме е Пленумът на Висшия съдебен съвет.
Двата доклада се различават по предметно съдържание и времево. Не бих казал, че те са поетапно развитие, в какъвто смисъл беше изказването на министъра на правосъдието.
По отношение на първия доклад – той касае дейността на Върховния касационен съд, натовареността на колегите, тълкувателната дейност, той е бил предмет на разглеждане. Разгледан е на 16 април тази година и е приет от Пленума на Върховния касационен съд, публикуван е на страницата на Върховния касационен съд. както вече казах, това е за дейността на Върховния касационен съд. Седемдесет-осемдесет съдии са присъствали, 78 са гласували „за“, двама са гласували „против“ и ако искате мога да Ви запозная по-подробно с протокола.
Вторият доклад е вече обобщен доклад, той е за прилагането на закона и съдилищата в страната. Както вече казах, компетентен е Върховния касационен съд. Председателят на Върховния касационен съд да го изготви и да го представи в срока, посочен в Закона за съдебната власт, което е изпълнено. До този момент Докладът като структура е същият, както и предходни доклади, които са приети, включително и от Вас.
Въпросът, който ми беше зададен на Пленума на Висшия съдебен съвет беше дали този доклад е бил на вниманието на колегите от Върховния касационен съд. Затова казвам, че това показва непознаване на начина, по който се изготвят тези доклади, защото този доклад има съвсем различно предметно съдържание. Той се разглежда от различен орган и се приема от различен орган.
Докладът за дейността на ВКС включва и тълкувателната дейност. По отношение на тълкувателната дейност темите, свързани с тълкувателните дела, които изброих на Вашето внимание, е разгледан от колегите от Върховния касационен съд. Нещо повече – част от тях като съдии са участвали в едно тълкувателно решение, а в другото тълкувателно решение са участвали всички дотолкова, доколкото е било предмет на разглеждане от трите колегии на Върховния касационен съд. Това е единият спорен въпрос.
По отношение на първия спорен въпрос може би министърът на правосъдието – игнорирам дали е емоционален или не, всеки човек е различен, може би донякъде се е засегнал от това, че давайки за пример решението на Пленума на Висшия съдебен съвет аз използвах възможността да цитирам негово изказване, направено пред самите Вас в парламента. В парламента при приемането на Доклада за приложението на Закона дейността на съдилищата за 2017 г. господин министърът на правосъдието в друго му качество каза следното: „В НПК ние направихме много по-сериозни, много по-генерални промени, които водят до ново качество, нова динамика, нова скорост на наказателния процес. Да, не сме забравили, не сме си закрили очите от това, че очевидно ще трябва не с тълкуване, а просто да направим друга редакция на нормата, която коментира разгласяването, уведомяването, публичността на постановен наказателен съдебен акт. Тази редакция обаче до момента не е направена. Такава редакция няма до момента.“
Нека само да отбележа и още нещо. Това е решение на Пленума на Висшият съдебен съвет. Той е органът, който е изпратил писмо до Народното събрание за тълкуване. Преди малко по т. 2 от дневния ред Вие приехте Годишния доклад на Висшия съдебен съвет.
Именно в Годишният доклад на Висшия съдебен съвет на стр.176 във връзка с констатираната практика от прилагането на на нормата на чл. 416, алинеи 2 и 7 от НПК и чл. 64 от ЗСВ за публикуване на постановените от съдилищата актове, в началото на януари се е провело съвместно заседание на Комисията по професионална квалификация и информационни технологии (КПКИТ) и Комисия по КПИФ с участието на председателя на ВКС. Именно там колегите поставиха въпросите, именно там стана дума за това, че има противоречива практика, именно там става дума за това, че е необходимо да се направи тълкуване и респективно, нямам нищо против, нова редакция на закона. Това го пише и в приетия Годишен доклад на Висшия съдебен съвет.
Ето защо смятам, че когато говорим за взаимодействие между властите това не означава, че не може да има и колизия между отделните власти. И това, че Вие се отнасяте критично към тълкувателната дейност, това е Ваше право, съвсем не означава, че представители на съдебната власт не могат да се отнасят критично към законодателния процес, защото ние сме тези, които приемат законите, които парламентът създава.
С това ще приключа – не мисля, че използването на думи от типа на политическа реторика и изразни средства, които съм използвал според Вас в Доклада и думите „олигархии“, които се споменаха от някой от тук присъстващите, допринасят за този институционален диалог. Няма нищо в тази посока в самия Доклад.
Тълкувателната дейност е една сложна дейност, използва се ресурсът, компетентността на много колеги. Колективен орган е този, който взима решенията, не субординирано, не с указания, не по някакъв друг начин – говорим за съдебни институции, които са демократични по своето естество, и е нормално да не приемате някои тълкувателни решения. Аз самият по някои тълкувателни решения съм изразявал и моето особено мнение, но това е тълкувателният процес. Той е различен от процеса в някои други органи в държавата.
Ето защо отново Ви призовавам да се приеме Докладът. Ако решите може да продължим този диалог, но в този доклад няма нито някакви политически изрази или изразни средства, нито пък нещо друго, което сочи на лош институционален диалог. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Кирилов.
Имате думата.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми председатели! Няма да отправя своеобразна дуплика на изказването на председателя на Върховния касационен съд, още повече, че в рамките на десет минути той повтори това, което Ви изчетох като текстове на Закона за съдебната власт, чл. 114, ал. 2 и чл. 111, ал. 2, т. 8. Безспорно е, че говорим за едно и също в този случай.
Ще кажа следното: аз вече знам как ще бъде описано становището на господин Панов, знам и точно в кои издания ще бъде отразено неговото изказване и по какъв начин ще бъде отразено, така че даже няма смисъл по принцип да взимам дуплика. За обективността и за стенограмата в Народното събрание ще кажа следното.
Уважаеми господин Панов, никой не ограничава тълкувателната дейност на Върховния касационен съд по уеднаквяване на съдебната практика. Това не означава, че под формата на уеднаквяване на съдебна практика следва да се тълкува Законът и да се прилага контралегиум, както и контра на решения на Конституционния съд, които са задължителни за абсолютно всички. Те са задължителни и за законодателя и за независимата съдебна власт.
Както и да е, пак подчертавам, оставям написаното на отговорността на автора. В този случай имаме ясно изразен автор, Вие обяснихте подробно, приемате това авторство, то съответно остава написано на хартия и в рамките на този доклад остава нашият дебат и в двете стенограми. С това спирам и приключвам. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, господин Министър.
Господин Лазаров, искате ли думата?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Искам набързо да взема отношение по Доклада.
Уважаеми господа върховни съдии, представители на върховни съдилища, господин Главен прокурор, господин Министър, госпожо Главен съдебен инспектор! Между другото от 2012 г. в докладите на Върховния касационен съд започва да има статистика относно качеството на съдебните актове. Спомням си тук за първи път тогава – професор Грудев беше председател на ВКС, за първи път беше тази статистика.
Сега гледам в Доклада – да, има статистика, дадени са цифри, но не виждам изводи, ама никакви изводи.
По Глава трета „Институционален контрол, качество на правораздавателната дейност, апелативни съдилища“ – те там следват, всичките няма да ги чета, те са доста детайлно посочени в интерес на истината и коректно съм сигурен. „532 съдебни акта, постановления от апелативните съдилища.“ На 60% от тези актове са потвърдили, а на останалите 40? Изменителни, отменителни, посочени са надолу и по окръжни съдилища. В едно от съдилищата, няма да казвам кое – голям съд, 78 броя негови актове, 115 са оставени в сила, не по-малко от половината – от 50% , а другите са 40% изменителни и отменителни.
Между другото такава беше статистиката и тогава – 2012, 2013, 2014, ако не се лъжа нямаше Доклад на ВКСили 2015, което не е толкова важно, но тази тенденция се запазва. Аз не казвам дали е много или малко, все пак това е част от функцията на съда по инстанционния контрол – да проверява актовете на отделните съдилища. Не казвам много ли е малко ли е, но е факт.
Ще ми се поне тогава – 2011 и 2012 г. ние искахме да има в докладите анализ защо, кои съдилища, кои са причините. Ще ми се, господин Председателстващ, или колеги, просто като една препоръка, в следващия Доклад на ВКС освен тази статистика… Да, те са развити по видове, основания и са там – 17.0, 0.45, 5.9. по видовете, ама като ги съберете пак дават горе-долу същите цифри. Надолу по съдилищата вървят районните.
Имамедна препоръка: в следващия Доклад на Върховния касационен съд да има анализ защо, какви са причините. Тогава си спомням беше посочена основна причина – големият дял беше на един апелативен съд в Северна България, който вдигаше много този процент. В следващите доклади се каза, че са преодолели в този съд, но пък в други са ограничили тези отменени и изменени актове – говоря само наказателните, то също би трябвало да се отнася като анализ на причините, не статистиката по гражданското производство, търговското, макар че са дадени в Доклада. Иначе коректна, детайлна е статистиката.
Това е моята препоръка и аз мисля, колеги, че би трябвало и Вие ще се убедите в това да има анализ защо, кои съдилища допускат и какви са причините, повтарят ли се. Очевидно, ако се повтарят в един и същи съд едни и същи основания, значи в този съд се прилага някаква друга практика, тоест прилага правото по друг начин, което пък всъщност е основание за Върховния касационен съд да издава тълкувателни решения. По отношение на това, което казаха колегите – ами да, няма съвършени актове на съдилищата, както няма и съвършени закони вероятно, за да абсолютизираме. Видите ли, един закон пред Висшия съдебен съвет поискал тълкуване от законодателя. Ами то, ако законодателят прави такова тълкуване по всеки един закон, не би следвало да има тълкувателна дейност на върховните съдилища. Това е съвсем друга тема, не искам да се връщам към нея, достатъчно беше говорено.
Мисля, че добре би било да се направи и да се види каква е ролята на административните ръководители на тези съдилища. Вярно, те са административни ръководители, но защо така се получава? Благодаря.
ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: Колеги, реплики?
Господин Панов желае думата.
Заповядайте.
ЛОЗАН ПАНОВ: Благодаря на господин Лазаров.
В Доклада, както по институции, така и по апелативни райони са изброени, както казахте Вие, видовете и основанията, няма съмнение. Имайте предвид, че на всички общи събрания, които се провеждат, както на ниво районен съд, окръжен съд, апелативен съд, когато се провеждат общи събрания и се приемат докладите, а не само и там, както и когато избираме административни ръководители, почти винаги дебатирането е именно за качеството на правораздаване. То ще говори за бързината, защото за бързината може да посочим, че има постигнати резултати.
По отношение на качеството на правораздаване колегите имат различни механизми, с които се познават колегите от различните съдилища за отменените съдебни актове и различен начин и способ, по който търсят решения по тези въпроси. Споделям го с Вас, защото това също е една позитивна тенденция в работата на съдилищата. В този смисъл по видове и основание са посочени. Ако е необходима по-детайлна конкретизация действително може да се конкретизира. Това ще изисква, разбира се, повече усилия, защото не всички дела стигат до касационна инстанция, което означава, че ще отправим такова изискване към колегите от апелативните съдилища. Не е нещо, което е непреодолимо и може да бъде направено.
При всеки път, когато ние избираме административен ръководител, освен бързината, на първо място се посочва и качеството на правораздаване и винаги това е един от въпросите. Той е свързан и с дейността на колегите от Върховния административен съд дотолкова, доколкото по някои производства – говоря за районните съдилища, касационна инстанция със съответните административни съдилища. В този смисъл смятам, че имаме достатъчно информация. Ако искаме да бъде по-аналитично, макар че не съм много съгласен, даваме примери за негативните тенденции да ги посочваме в Доклада. Не мисля, че това би било добре. Смятам, че е по-креативен подход с провеждането на срещи и участия на общи събрания, което колегите правят.
Нека да кажем, че на апелативните съдилища, когато правят своите доклади и ги изслушват съдиите, изнесено от председателите, участват колеги от Върховния касационен съд и те излагат своите позиции.
От известно време – от миналата година, се опитваме да участват съдии от ВКС, въпреки своята натовареност и в отчетните доклади на колегите от районните и окръжните съдилища. Това са именно местата, на които тези анализи се правят и тези препоръки се отправят. Да, няма пречки да ги отправим и в общия доклад. Не съм сигурен, че е много уместно да даваме негативните примери… говоря за конкретни съдилища, в този смисъл го казвам. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАМИД ХАМИД: Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Панов.
Най-малко аз никога не съм искал и не искам да има конкретни примери по конкретни дела, не е работа на този доклад. Пак повтарям, аналитично защо и дали се повтарят в едни и същи съдилища едни и същи основания, едни и същи причини, дали поради прилагане на материалното или процесуалното право, това според мен, и аз мисля колегите са убедени, просто трябва да го има, а не само статистика. Това е част и от работата на тълкувателната дейност на Върховния съд, която Вие на практика затова правите и тълкувателно, ще ми се да я има и тази аналитичност в тази част в Доклада, така както преди отправихме такава препоръка имаше в едни от доклади… А иначе за административните ръководители, да и съдиите 2010 г. затова за първи път, ако не се лъжа 2010 г. измененията в ЗСВ или 2009 г. се въведоха атестациите на съдиите и те се доразвиха, за да се отчита и това – качеството, бързината. Факт е от години може би четири, пет години този въпрос вече не стои пред българското правораздаване. Ние при срещата по мониторинг с групите от Европейския съюз това непрекъснато го казваме, защото освен критика по мониторинговия доклад трябва да се отчитат и тези положителни тенденции, които са станали. За съжаление, не във всички доклади, в последните го има. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Лазаров.
Заповядайте, господин Цонев за изказване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господа председатели на двете върховни съдилища, уважаеми господин Главен прокурор, уважаеми колеги! Аз ще взема отношение по тази част от Доклада, която касае отношенията и това, което е коментирано относно тълкувателните решения и съответно реакцията на законодателя. В случая можем да говорим преди тълкувателните, волята на законодателя, защото и двете са в сфера, в която аз работя повече от 20 години и то като законодател.
Едното касаеше застрахователното обезщетение, а другото ставаше въпрос за Закона за одържавяване на незаконно придобитото имущество. Ще започна с второто. Разбира се, правя уговорката, че по никакъв начин не желая да оспорвам правото и не мога да оспорвам правото на ВКС да тълкува законите, да тълкува практиката. Смятам, доколкото съм участвал във всички дебати от 1997 г. по нашата законодателна борба с корупцията, с данъчните и финансови престъпления, с отнемане въобще на незаконно придобитото имущество, със световната практика и така нататък. Смятам, че правилно реагира законодателният орган, защото не беше това волята, която беше вложена в Закона. Това, което направи като тълкувателно решение е Върховния касационен съд. Пак казвам, аз няма да коментирам тълкувателното решение, ще коментирам действията на законодателния орган.
Първо, няма такава воля. Започването на наказателно производство или неговото спиране не беше волята на законодателя такава да прекратява процедурата по отнемане. Тъй като в процедурата, която КОНПИ тогава правеше, а и сега по новия закон, новият орган, наказателното производство може да е основание за започване на тази процедура, но в хода на проверката се установяват редица данъчни несъответствия. Несъответствия в доходи и придобито имущество и така нататък, вследствие на което се конфискува определено имущество. То не се конфискува само на основание на това, че е започнало наказателно производство.
Ние реагирахме така, защото това във всички случаи, ако мога да използвам този термин, макар че случаят е неточен това суспендираше волята на законодателя такава, каквато ние искахме да вложим в закона и я вложихме. И не само в този закон, и в предишни закони, и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и в предишния Данъчен процесуален кодекс, където се третират въобще тези отношения, разбира се, които после намират своя израз в съответни норми в Наказателния кодекс.
Така че, аз оспорвам тази констатация, че законодателния орган е… Може да не бъда изряден и екзактен в цитата, но: целенасочено се противопоставяме на конституционното правомощие на Върховния съд да уеднаквява съдебната практика. Ако трябва да използвам тази реторика бих могъл да кажа, че в такъв случай тълкувателното решение, Върховния касационен съд, използвайки правото си да прави тълкувателни решения, дописва законите или ги променя в този смисъл. Аз наистина съм учуден от този тип отношение и констатации между двете независими власти, в случая ВКС, като част от съдебната власт и то една от най-важните и законодателният орган, който е единственият, който има право да законодателства.
Още повече, че тук става въпрос за борба с корупция и аз ще подмина тук онова, което е публично известно, за да запазим добрия тон. Ако това се беше случило другаде, не знам в обществото определени медии, определени коментари какви щяха да бъдат. Щеше да се вдигне вой не до Брюксел, ами до домовете на чиновниците от Брюксел, че има злоупотреба с власт и, че това е тенденциозно и, че има връзка с олигарси и така нататък. Да оставим този тон, който не отива на отношения между две независими власти и да продължим нататък.
По отношение на тълкувателното решение относно застрахователните обезщетения. Искам да бъде много ясно казано, че има пряка връзка между застрахователните обезщетения и застрахователната премия. Когато пада определен таван, аз не казвам дали той е правомерен или не, когато се разширява кръгът, не казвам дали трябва да се разшири или не, това във всички случаи се отразява на застрахователната премия, защото тя е изчислена на база на актюерските разчети, за случвамост на събитията, за размера на обезщетенията и така нататък, и така нататък. Цялото общество реагира на това, защото това неминуемо щеше да доведе и доведе, и ще доведе до увеличаване на застрахователните премии нещо, на което нашето общество реагира много болезнено, предвид това, че доходите в нашата страна са ниски.
Имаше доста спорни, професионални моменти и така нататък да не влизам в подробности и този въпрос още не е решен. Ако трябва да бъдем точни на Народното събрание предстои да реши законодателно този въпрос, а и на органа, който регулира тези взаимоотношения – КФН също, защото там вече на базата на това тълкувателно решение има голяма вероятност една част от застрахователите да влязат в несъстоятелност.
По тази причина казвам, че това тълкувателно решение също има сериозни последици, както за законодателството, така за самия сектор, така и за равнището на застрахователните премии, което не можем да кажем, че хората са нечувствителни към това, защото става въпрос за една задължителна застраховка, която плащат няколко милиона български граждани. Да не говорим, че ни създаде проблем и в Европейския регулаторен орган и така нататък.
Това е моето отношение към тази тема и към тези две тълкувателни решения. По-специално е отношението и тълкуването на реакцията на законодателния орган от страна на ВКС и на Доклада. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Съвсем кратко Ви давам думата.
Заповядайте.
ЛОЗАН ПАНОВ: Наистина ще бъда кратък.
Когато волята на законодателя е ясна и непротиворечива, няма толкова често да се стига до тълкувателна дейност и в момента моите колеги във ВКС имат едно тълкувателно дело на Гражданска колегия, общо събрание на тълкувателност на Гражданска колегия и Търговска колегия заедно. Освен тяхната преобразователна дейност, осъществяват и тази дейност, така че ако волята наистина е ясна и непротиворечива, то тогава не би се стигнало до тълкувателна дейност.
Аз също ще кажа по отношение на законодателния процес. Често сме канени да участваме като експерти и участваме като експерти, но в последния момент, когато това се прави, нямат възможност колегите да се подготвят достатъчно добре, за да могат със своята компетентност да представят пред Вас своята позиция. Те биха могли да Ви бъдат полезни при оформянето на конкретните текстове да бъдат по-прецизни и по-добри с оглед на правоприлагането.
По отношение на тълкувателната дейност аргументите, които изложихте без съмнение са аргументи, на които Вие държите. Това, което мога да кажа е, че с търсенето на по-специално тълкувателно дело за разширяване кръга на близките, сме търсили справедливост. В много държави от Европейския съюз кръгът е по широк, отколкото е в България. Това не е било лесно решение за самия Върховен касационен съд, имайте го предвид. Това не беше лесно решение. Първото по рода си, както вече казах, благодарение на промяната в Закона, но според мен то е справедливо решение и, аз също съм гласувал „за“. Ние сме търсили справедливост и това е, което търси съдът. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Една реплика – по отношение на тълкувателното решение за кръга от обезщетени при застрахователни събития.
Вие знаете, че там има 5-годишна давност по отношение на това, че дори застрахователно събитие настъпило преди пет години може да се подаде и сега на базата на това тълкувателно решение – иск. Може би, ако бяхте поискали експертното мнение на законодателя или на застрахователя, или на сектора, или дори на КФН, тълкувателното решение щеше да бъде по-прецизно. Защото, ако се създава практика с оглед на петте години назад, с оглед на давността, в този случай създаваме огромен финансов проблем, който не е бил взет предвид преди тълкувателното решение, защото няма такава практика да се обезщетява този кръг лица.
Така че можеше да бъде по-прецизно с оглед на това да не могат да се предявяват искове по стария ред преди това и още редица други неща, които нямаше да създадат хаоса, който създадоха в сектора. Наистина създадоха хаос. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Едно изречение, буквално.
ЛОЗАН ПАНОВ: Съжалявам. Дано не го приемате като нарушаване на добрия тон, но винаги, когато има тълкувателно решение, винаги се кани представител на Народното събрание, министърът на Правосъдието, Главният прокурор и така нататък.
Министърът на правосъдието рядко ни изпраща представител. Главният прокурор изпраща почти винаги становище. От Народното събрание, позволете да кажа, винаги, когато сме Ви канили, не е имало, поне не се сещам наскоро да е имало и становище и изпратен представител.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
За процедура – господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, аз нямам право на процедурно предложение, но моля народните представители да обмислят възможността да упражнят правомощията си по Правилник и да направят процедура за прекратяване на дебата по този въпрос.
Смятам, че този дебат започна да обижда и законодателния орган, както и Върховния касационен съд. Ясна е конституционната норма – Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Тоест законът не се тълкува. Моля да се забележи, той се прилага, не се и дописва, той се прилага! Законът вече е написан, остава неговото точно и еднакво прилагане, такива са, симетрични са разпоредбите и по отношение на тълкувателната дейност на ВАС. Ако Прокуратурата имаше такава опция, но тя няма, защото осъществява този надзор по друг начин, щеше да бъде записано това и по отношение на Прокуратурата.
Лично обяснение правя. Правната комисия на 44-то народно събрание получи първата си покана за участие в заседание по тълкувателно дело. Това, което коментираме за застрахователните обезщетения. Не е вярно това, което се казва, че не е получен отговор. След като обсъдихме получената покана и то с голямо уважение към председателя на Върховния касационен съд, ние взехме решение, което се гласува и изпратихме стенограмата от обсъждането на вниманието на Върховния касационен съд.
Припомням, аз знам, че Вие го знаете, но очевидно председателят не го помни това. Обяснявахме разделението на властите и, че да, ние ще следим с особен интерес, но ще действаме съобразно компетентността си в случай на необходимост.
Очевидно е, че това се е случвало след постановяване на тълкувателното решение, е възникнала и законодателна инициатива, като резултат на дебата и то в друга комисия. Аз започвам да се чувствам малко съвестно и към Вашия колега – председателят Менда Стоянова, че нейната дейност е коментирана също поименно и персонално в този доклад, а тя не може да вземе становище и да защити себе си, и да защити името си. Спирам с това.
Не искам този дебат да послужи като основа, като пиедестал някой персонално да се героизира. Ясни са правомощията, затова не отвръщаме на лични и персонални нападки. Благодаря Ви.
Моля Ви, когато прецените, прекратете дебата. Тук са и председателят на Върховния административен съд, председателстващият на Висшия съдебен съвет, Главният прокурор, те чакат и слушат този, бих казал, унизителен дебат и са свидетели на него. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Други изказвания, колеги има ли? Няма.
Закривам дебата и подлагам на гласуване:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад за прилагане на Закона и за
дейността на съдилищата през 2018 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт

РЕШИ:

Приема Доклада за прилагането на Закона и за дейността на съдилищата през 2018 г.“
Гласуваме.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.

Преминаваме към точка четвърта:
ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ СЪДИЛИЩА ПРЕЗ 2018 Г., № 911-00-7.
Внесен е от Висшия съдебен съвет на 31 май 2019 г.
Гости по тази точка са: от Върховния административен съд – господин Георги Чолаков – председател; от Министерството на правосъдието, както представих преди това господин Данаил Кирилов.
Заповядайте, господин Чолаков.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Аз няма да се спирам на Доклада, тъй като смятам, че Вие сте се запознали с него безспорно, представени са всички тези изводи, анализи и констатации, които са направени в него.
Това е първият доклад, който отчитам след встъпването ми в длъжност като председател на Върховния административен съд. Смея да кажа, че съм изключително доволен от дейността както на Върховния административен съд, така и на административните съдилища.
На първо място, бързината на административното правораздаване е призната и на информационното табло по правосъдие на Европейската комисия, което за миналата година от четвърто място се изкачи на трето място в рамките на целия ЕС.
На второ място, натовареността, която се отчита във Върховния административен съд е показателна. Няма как да направя анализ с Върховния касационен съд, тъй като ние сме на едно ниво. При положение че във ВКС отчитат около 9000 приключени дела, ние отчитаме 16 000 приключени дела, като тези дела са приключени от по-малочислен състав. Това показва една огромна натовареност, която колегите от Върховния административен съд са изнесли на плещите си през миналата година, като това е под действието на Административнопроцесуалния кодекс преди неговата промяна.
Тръгвайки насам погледнах за състоянието на приключените дела до настоящия момент. Девет хиляди дела са приключени във ВАС до днешна дата. Това показва почти колкото във ВКС са образувани.
Аз слушах бройките дела, които колегите във ВКС гледат, те са безспорни. Аз не казвам, че техните дела са лесни. При нас се приключват над 25 дела месечно на съдия. Аз чух цифри от рода на 7 – 8 до 10 дела. Няма как това да не прави впечатление и при този обем на натовареност колегите, меко казано, да не роптаят.
Аз заварих съд, където делата се насрочваха след две години. След всички предприети мерки, в момента нямаме дела, които се насрочват след 10 – 11 месеца от постъпването. Това е в резултат на всички мерки, които предприехме във ВАС за допълнителни заседания, с допълнителни материи и колегите влизаха и допълнително, само и само да излезем от това, което се беше затлачило във времето.
По отношение на тълкувателната дейност искам да спомена, че ние сме длъжници по отношение на тълкувателната дейност, защото не сме образували нито едно тълкувателно дело миналата година, но при нас от тази година заработи звено, което, първо, е много важно за организацията, дотолкова, че с промените в АПК много производства станаха едноинстанционни. И тук е важната роля на ВАС, и се предвиждат тълкувателни дела, които в момента се подготвят. Всички, които са само на една инстанция да има тълкувателни решения по всички спорни проблеми, за да може да има еднаква практика и да не е проблем тази едноинстанционност, която беше приета от Народното събрание.
Аз съм направил един анализ и по отношение натовареността на административните съдилища спрямо окръжните. Там показателите също са в пъти повече от делата, които гледат колегите от окръжните съдилища. Както правилно е записано в АПК, следва ВСС съответно да направи тези анализи и да прецени и обезпечи административните съдилища с оглед нарасналия обем на административни дела, които се получиха, първо, от свалянето на голяма част от делата от ВАС към административните съдилища и, второ, промяната на местната подсъдност.
Аз повече няма да Ви ангажирам с изказването. Готов съм да отговарям на всякакви въпроси, мисля, че така е по-коректно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Чолаков.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища.
Няма такива.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване:

„Проект!

РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад за прилагане на Закона
и за дейността на административните съдилища през 2018 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт

РЕШИ:

Приема Доклад за прилагането на Закона и за дейността на административните съдилища през 2018 г.“
Докладът, заедно с Проекта на решение, моля, който е „за“ да гласува.
За – 16 (заедно с делегираните от колегите гласове), против и въздържали се – няма.
Приема се Докладът. Благодаря Ви.

Преминаваме към пета точка:
ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА ПРОКУРАТУРАТА И НА РАЗСЛЕДВАЩИТЕ ОРГАНИ ПРЕЗ 2018 Г., № 911-00-2.
Внесен е от ВСС на 31 май 2019 г.
От прокуратурата на Република България господин Сотир Цацаров – Главен прокурор на Република България.
Здравейте, господин Цацаров и заповядайте.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, ще се постарая в рамките на изложението да представя съвсем накратко статистика и то основно такава и да се спрем на още два момента от самия Доклад.
Статистиката показва, че през 2018 г., това е статистика на МВР, не е наша, броят на регистрираните престъпления е 96 187, а броят на разкритите престъпления е 44 294. Казвам тези цифри, защото това на практика е отправната точка за нашата работа.
Иначе, прокурорите в страната са работили през отчетната година общо по 275 979 преписки и по 213 109 досъдебни производства. Резултатите от тази работа – внесени в съда общо 30 499 прокурорски акта. Осъдени лица – 31 205, като на практика делът на осъдените лица продължава да бъде над 97%, а що се отнася до оправданите лица – запазва се тенденцията за последните три години броят на оправданите лица да е под 3%, като за отчетната година той е точно толкова, колкото е бил и за 2017 г., тоест 2,7% оправдани лица.
Един много добър атестат за работата на прокуратурата през 2018 г. касае върнатите от съда дела. Проблем, който е бил болен в продължение, бих казал, на години.
През тази година са ни върнати от съда 1015 – в Доклада има подробен анализ на причините за връщане с достатъчна самокритика и към нашата работа, но през тази година са ни върнати 1015 досъдебни производства, което е намаление спрямо 2017 г. с цели 35,1% и всъщност относителния дял на върнати спрямо внесени дела е 3,3%. Казах за оправданите лица.
Искам да кажа няколко думи и за международно-правното сътрудничество. През годината сме изпратили 1179 молби за правна помощ, издали сме 404 европейски заповеди за арест, получили сме за изпълнение и сме изпълнили 2438 молби за правна помощ от други страни и 284 европейски заповеди за арест. Това по отношение на цифрите, всичко останало е посочено в Доклада.
Вторият аспект на работата на прокуратурата, на който искам да акцентирам пред Вас, касае промените в съдебната карта, които се случиха през 2018 г. За първи път 11 районни прокуратури бяха закрити и бяха превърнати в териториални отделения.
За момента ние отчитаме като цяло положителна тенденция и най-общо казано, твърде безпроблемно преминаване към този нов начин на работа на прокуратури, които са с минимално натоварване или които са кадрово неосигурени.
Това, което мога да кажа е, че през настоящата година Прокурорската колегия планира да приложи същия подход за още 29 районни прокуратури.
Остава висящ и още един проблем. Той беше споменат и е споменаван многократно, това е проблемът, свързан с военното правораздаване. От една страна, изключително ниската натовареност на военните прокурори и военните следователи, без да гледам в чужда територия, пряк резултат от това е и ниската натовареност на военните съдии.
Възможните подходи за решаване са два: или решение, касаещо техните правомощия, където също са налице възможности, или ако такова няма, ВСС или съответните колегии по-точно, ще трябва да вземат решения, които са свързани и със структурата на военното правораздаване.
Разбира се, моето твърдо убеждение е, че това, че вършим реформа, не трябва да бъде маскирано или оправдавано само с това, че посягаме на военното правораздаване, защото, в крайна сметка, още като първа стъпка броят на военните прокуратури и съответно и съдилища в страната бе намален от пет на три. Решения са възможни, но първите и по-важните решения, за мен са свързани именно с натовареността на районните прокуратури в момента.
Третият аспект, за който ще си позволя да се спра пред Вас съвсем накратко, е работата на Бюрото по защита към Главния прокурор, не за друго, а защото неговата работа по определено обясними причини, на практика остава в сянка.
През 2018 г. служителите на бюрото са работили по защита на точно 27 свидетели. Осемнадесет от тях са защитените свидетели в страната, 9 от тях са защитените свидетели, които сме релокирали в чужбина.
2018 г. беше много важна по отношение на нормативната база в защита на свидетелите, защото бяха приети изменения в Закона за лицата, застрашени във връзка с наказателното производство. Изменения, които бяха работени от наши работни групи, разбира се, в пълна координация с Министерството на правосъдието, но и с огромна помощ, която ни бе оказана от Посолството на Великобритания и от службите по защита на свидетелите на Великобритания, за да може да се промени цялостната философия на Програмата за защита и тя да се превърне в социална, психологическа и всякаква друга в тази насока програма, и само в краен случай програма, която обикновено се свързва с видимото на повърхностна – въоръжена охрана на свидетелите.
Бюрото по защита работи изключително активно и по временната защита по реда на НПК. Достатъчно е да спомена, че в един от последните случаи необходимост от защита на близо девет или 10 лица, в случая Костенец, цялата охрана на тези лица и преместването им на защитени места, бе изцяло осъществено от нашето Бюро по защита с пълна грижа за тези защитени свидетели и за тяхната безопасност.
Самото Бюро по защита, бих казал, успя да добие много силен международен авторитет, защото то участва активно в Залцбургския форум на страните от ЕС, Балканската мрежа за защита на свидетели, а само миналата година тук на посещение бяха офицери по защита на свидетелите от Черна гора, Македония, Косово, Литва и Латвия, които на практика обменяха и черпеха от нашия опит.
Ползвам случая да благодаря на колегите си прокурори и следователи. Ползвам случая да благодаря и на служителите от Бюрото по защита в прокуратурата. С това приключвам и съм готов да отговарям на въпроси, ако има такива.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Главен прокурор.
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Главен прокурор, аз имам един въпрос. През месец ноември 2017 г. приехме и тогава се обнародваха най-големият пакет и по обем, и по значение норми, изменящи НПК. Искам да чуя Вашия поглед и Вашата оценка на въздействието на тези норми.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: По отношение на естеството на тези норми и на тяхното съдържание и насоченост, аз още при приемането им и от името на прокуратурата съм изразил крайно положително становище.
Това, което касае Вашия въпрос сега, то е свързано с ефекта от приложението на тези норми. Аз мога да кажа, че моето, а и не само моето, а и на колегите ми прокурори мнение е, че тези норми издържаха и тези промени доказаха своята успешност и издържаха проверка. Те издържаха, ако мога така да се изразя, двойна проверка. Първата проверка беше проверката за тяхното съответствие с Конституцията.
Ще припомня, че целият пакет от изменения, който трябваше да влезе или поне 90% от него в сила от ноември 2017 г. и който влезе в сила, бе атакуван пред Конституционния съд. Не от кой да е, а от целия Пленум на ВКС. Конституционният съд отхвърли жалбата, тоест отхвърли искането за противоконституционност, отхвърли и тезата, че Специализираният съд всъщност представлява извънреден наказателен съд сравнен дори с Народния съд след 9 септември 1944 г. Това за мен бе достатъчната юридическа проверка.
Що се отнася до практическата проверка, аз вече казах едни цифри, ще ги повторя още веднъж. Самият факт, че непосредствено след действията на тези промени ние отчитаме върнати дела с 35,1% по малко от тези, които са били през 2017 г. и с 39,9% по-малко от тези, които са били през 2016 г., тоест самият факт, че общият ни процент на върнати дела от съда е стигнал 3,3% от всички внесени прокурорски актове, показва, че тези изменения са позитивни и работят. Не казвам, че всичко в тях е идеално, но моята оценка е положителна. Аз мисля, че промените бяха за доброто на наказателното производство, а това означава и за доброто на гражданите и най-вече на пострадалите в наказателните дела.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Главен прокурор.
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря Ви за отговора.
Аз ще направя висока оценка на дейността на специализираните прокуратури и специализираните съдилища с една препоръка и може би тя ще е не толкова към Вас, а към ВСС. Моля настоятелно да решите проблемите със сградния фонд на специализираните съдилища и да може те да работят малко по-бързо. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Хамид.
Заповядайте, господин Магдалинчев.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря.
Малко не в темата на изложението на Доклада на Главния прокурор, а в един вид въпроса, който господин Хамид постави. Да, вярно е, на центъра на вниманието са сградният фонд на специализираните органи на съдебната власт, съд и прокуратура. Вероятно добре знаете, че сградата на „Черковна“ беше освободена изцяло от ДИКСИ и се предостави на тях. Това не изключва едно решение на Министерския съвет, с което беше предоставен на специализираните органи бившият Механотехникум „Сталин“ на „Стамболийски“. В момента там се разработва процедурата по подготовка на техническата документация и предстои откриването на процедурата по обществената поръчка.
Финансово нещата от наличните капиталови средства, които имаме по бюджета, са достатъчни в изпълнение на няколко години да се приключи ремонтът. Обектът е голям, в лошо състояние и ще се нуждае от доста средства и доста време за неговия основен ремонт, но ще бъде предназначен за специализираните органи на съдебната власт. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Заповядайте, господин Панов.
ЛОЗАН ПАНОВ: Действително извън Доклада, който коментираме в момента, е следващата ми реплика. Тя е за сградите, което Вие поставихте.
Така известната сграда Техникумът „Сталин“ на бул. „Стамболийски“, тя е предоставена вече на съдебната власт. Определено това е подходящо място, за да могат да бъдат преместени двете специализирани съдилища.
Сградата на „Черковна“, макар и сега с освободените помещения, е недостатъчна за колегите. Тя може да осигури възможност за тяхната работа, но за един кратък период от време. Голямото решение е в тази посока, казах вече и в Доклада, който представих, че беше направена среща във ВСС, дискутираха се варианти. Два от тези варианти бяха с преместване на гражданско отделение на градски съд, респективно наказателно отделение на градски съд в тази сграда, става дума за „Сталин“.
Колегите чуха моята позиция и становище – възпротивих се. Колегите от специализирано правосъдие, предвид натовареността, която, както виждате в Доклада, е по-висока вече от градски съд, налага те да бъдат премести колкото се може по-бързо там. Това е решението. А не частичното изнасяне от друг съд, който може допълнително да затрудни работата на колегите от градски съд, съответно.
Вярвам, че това решение ще бъде взето в скоро време от компетентната колегия.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Главен прокурор.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Само едно уточнение. Каквото и да обсъжда Комисията по управление на собствеността, малко то е пост фактум. Опасността, за която говори председателя на ВКС не съществува по една проста причина – така нареченият Техникум „Сталин“ е предоставен с изрично решение на Министерския съвет. В процеса по предоставяне участвахме активно с господин Магдалинчев и с още няколко членове на ВСС – изрично за нуждите на специализираните органи на съдебната власт. Няма как там някой да настани някой друг по простата причина, че решението на Министерския съвет е абсолютно категорично и в него изрично се казва, че то е предназначено за специализираните органи.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Главен прокурор.
Колеги, има ли други изказвания, въпроси, мнения, становища?
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин представляващ ВСС, уважаеми господин Панов, уважаеми господин Цацаров, уважаема госпожо Главен инспектор, уважаеми господин Министър! С извинение, че не можах да чуя експозето от докладите и вземам повод от последните думи на господин Цацаров, касаещи Специализираното бюро за защита. В Доклада, който ни е представен няколко страници са отделени на организацията и дейността на това Бюро за защита. Може ли отново, с оглед оценка на въздействие на функционирането на това бюро и евентуалната необходимост от допълнителни промени в законодателството, свързани с функционирането на Бюрото за защита, да споделите още малко информация по отношение на организацията и работата на Бюрото за защита? Благодаря.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: По отношение на Бюрото за защита ще се постарая да съм по-близо до микрофона, с оглед революционната отвън ситуация (под прозорците има протест и се чува музика), не знам на какво се дължи. (Реплики. Смях.)
(Под прозорците, където се провежда заседанието някой многократно пускаше високо хита на Веселин Маринов „Рожден ден“. Това е протест на Веско Маринов, пошегуваха се от ДПС.)
ХАМИД ХАМИД: Иска да продължи да пее на митингите на ГЕРБ. (Смях. Народният представител затвори прозореца.)
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Съмнявам се, че ще успея да го надвикам.
Това беше структура към Министерството на правосъдието, която бе придадена с измененията на Закона в структурата на прокуратурата. Решение, което за нас беше в началото много необичайно тъй като в крайна сметка ние получихме 30 служители. Мисля, че не повече от 30 служители, които дойдоха от Министерството на правосъдието.
След като Бюрото работи известно време в крайна сметка ръководството на прокуратурата реши, имам предвид, и аз и моите заместници а и офицери от Бюрото, защото те са със статут на служители на МВР, че трябва по някакъв начин да се мисли за промяна.
За целта, аз ненапразно го казах и изразих благодарност, чрез съдействието на Британското посолство и на Британското вътрешно министерство и тяхната полиция, в крайна сметка поканихме тук една експертна група от действащи британски офицери по защита на свидетелите. (Отново звучи хитът на Веселин Маринов „Рожден ден“.) Повече от това не мога… (Реплики. Смях.)
След като те направиха пълен анализ на работата на Бюрото и бях тук около две седмици, представиха един доклад. Сами разбирате, че огромната част от работата на това бюро представлява класифицирана информация. Те представиха един доклад, чието заключение беше: то беше преди две години. Аз го помня много добре – най-старшият офицер ми каза: Вие, нямате Бюро за защита на свидетелите. Вие имате второ НСО. Тоест акцентът беше на, грубо казано, личната въоръжена охрана на свидетелите. Оттам насетне започна въвеждането на програми, назначаването на психолози и всичко друго, което намери отражение в последните изменения на Закона през 2018 г. Тези изменения дават нова философия на Програмата за защита. Превръщат я не толкова в Програма за охрана на свидетеля, колкото за безпроблемно и в същото време изключително анонимно социално обграждане – било под нова самоличност, било под нова среда, а за свидетелите, които са най-застрашени, това се осъществява чрез релокиране в чужбина. Разбира се, релокирането в чужбина има своята цена – както високата финансова цена, така и необходимостта при това релокиране да се постигат двустранни отношения със звената по защита на другите страни. Познавайки, без да мога да дам конкретни примери на лица, релокирани в страни от Европа и не само там, бих казал, че вграждането е повече от успешно.
Друг и въпросът, че както казва народът „да чукнем на дърво“, но ние до момента не сме допуснали нито един инцидент, който да се е случил със свидетел.
Повтарям, не е малък и обемът от дейност, който е свързан с мерките за временна защита. Последният пример с Костенец, който дадох и, който наложи буквално реагиране в рамките на часове, показа, че Бюрото е в състояние да работи много добре.
Ако мога да дам някаква препоръка или предложение до народните представители за дейността на Бюрото. Бих си позволил да предложа на Бюрото да бъдат възложени и дейности по защита – имам предвид лична защита, и охрана на прокурори и следователи, по случаите на опасност и когато съществува пряка опасност за живота и здравето им. Такива случаи и ние имаме.
За момента по закон, тази охрана се осъществява от звено към Министерството на правосъдието. Не казвам и съдии, защото няма логиката, а и не би било в никакъв случай нормално, охраната и защитата на съдии да осъществява по разпореждане на главния прокурор.
Ситуацията, особено с прокурори и следователи от Специализираната прокуратура понякога налага реакция в рамките на броени часове. Точно затова, моят стремеж е хората, с които работим да бъдат максимално защитени.
Предложението ми е структурата към Министерството на правосъдието да поема защитата на съдии, а това, между другото, ще отговаря напълно на нейния капацитет, който не е голям, но може да покрие охраната само на съдии, а структурата Бюро по защита, която има и други функции, да може да осъществява охраната на прокурори и следователи, в случаите на непосредствена опасност. Или поне да поема веднага охраната, докато тази структура на Министерството на правосъдието реагира. Това мога да кажа на този етап.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Главен прокурор.
Госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря за отговора, въпреки всеобщото въодушевление от песните отвън. (Народният представител Хамид Хамид отваря прозореца, но отвън продължава да звучи песента на Веселин Маринов.)
ХАМИД ХАМИД: Мислих, че е свършило. (Народният представител затвори прозореца.)
Днес е ЧРД, такава е песента… (Посочи народният представител Хамид Хамид със закачка към рождения ден на премиера.)
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Мисля, че достатъчно сериозен отговор беше. Това вероятно ще даде основание на министъра на правосъдието да направи подобно предложение и в Закона за държавния бюджет, в частта „Увеличаване на средствата“ за Министерството на правосъдието, за да се поеме защитата на съдиите. Предполагам, че ние като Комисия по правни въпроси бихме могли да се ангажираме и с предложение по отношение на по-сериозното финансиране на Бюрото по защита за непосредствената опасност, произлизаща от дела с особен обществен интерес или заплаха на съдии и прокурори. Предполагам, че никой от колегите няма да възрази. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: С риск да съм досаден – само едно изречение.
Може би не бях разбран както трябва. Тази промяна не изисква нито лев повече. Звеното в Министерството на правосъдието има необходимия капацитет да защитава и да охранява съдии. Бюрото по защита при Главния прокурор, има необходимия капацитет да защитава и охранява прокурори и следователи. Говоря за техника, въоръжения, свръзки и каквото се сетите още. Тоест пари не трябват, трябва само промяна. Можех да използвам и да злоупотребя – отвън шум, и тук казвате финансови средства, и аз да си поискам бюджет, но повярвайте ми не е необходимо. Нито лев не е нужен отгоре.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, има ли други?
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Главен прокурор, уважаеми господин Магдалинчев, уважаеми господин Панов, господин Министър, госпожо Точкова! Имам един въпрос, който бе повдигнат от информация, която даде главния прокурор може би преди година във връзка с лицата, които са поставени спрямо тях присъди „лишаване от свобода“ и не са задържани за изтърпяване на присъдите.
При анализа на Доклада като материал, потърсих за себе си отговор на този въпрос. Моля да ми отговорите – виждам, че са установени общо 609, поне така пише на 51 страница от Доклада – лица с наложено наказание „лишаване от свобода“, спрямо които към края на миналата година не е постановено задържане.
По отношение на мерките, които се предприемат, тези лица да бъдат установени и задържани да бъде намален техния брой, защото те все пак вече са установени – извършителят на престъплението, постановява най-тежкото наказание по отношение на тях. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Бяха приети изменения в законодателството, които до немалка степен способстваха за това – изпълнението на присъдите да стане далеч по-ефективно. В Доклада е отразено, че ние сме получили за изпълнение от съда през годината 17 854 присъди и сме привели в изпълнение 17 631 присъди. Неприведени в изпълнение са 2% от всички присъди, но това не е утешение, защото нереализираното наказание на практика не е наказание.
В момента повече конкретни цифри не мога да Ви дам, но мога да кажа само едно – за мен измененията в Наказателнопроцесуалния кодекс в тази насока, които са свързани с възможностите за постановяване на задържане от по-горната инстанция. В случаите, в които тя измени присъда или постанови нова присъда с реално изпълнение наказание „лишаване от свобода“ действат. Останалото е въпрос на изменения, които са свързани с органите, които привеждат в изпълнение присъдата, а това са органите на Министерството на правосъдието.
В тази насока може би е добре да се търсят и законодателни изменения, които да са свързани с участието на МВР или с пълното взаимодействие между Главна дирекция „Охрана“, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и МВР, защото възлагането на изпълнението, говоря за реалното изпълнение на присъди с реални наказания „лишаване от свобода“, в момента е само върху органите на Министерството на правосъдието. Само законодателните изменения по отношение правомощия на съд и изпълнителни правомощия на прокуратурата сякаш са недостатъчни, защото независимо от бързия обмен на документи или бързите решения, някой трябва по някакъв начин много бързо да ги приведе в изпълнение.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Цацаров.
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Аз Ви благодаря за отговора.
По повод на това, което казахте за отношението на Министерството на правосъдието и на дирекцията към него – най-вероятно са необходими такива законодателни промени, които следва да бъдат инициирани от Министерството и до този момент дали не е удачно да се търси някакъв начин за подзаконово уреждане на взаимоотношението между Министерството на вътрешните работи да се получава съдействие по повод на намаляване на броя на лицата, които все пак са се отклонили. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Милков.
Заповядайте.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: С разрешението на господин Кирилов, ще отговоря аз.
Констатирайки този проблем, при така действащата нормативна уредба – имам предвид действащия закон и разпоредбата на НПК това, което сме предприели, разбира се, предприели казвам, защото е по наша инициатива и с наше експертно участие – не, ние фактически задържаме, е да инициираме създаването на инструкция за взаимодействие между органите на Министерството на правосъдието и органите на МВР по отношение на документалния обмен и задържането на лицата.
Това, което се могли да направим, имам предвид, ние да инициираме, да участваме и самите министерства да направят, е свързано именно с такава инструкция за взаимодействие. Това е решение на проблема, но Вие сам го разбирате – това не е 100-процентово решение на проблема.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Цацаров.
Господин Магдалинчев и след това господин министър Вие.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря.
Аз нямах намерение да взимам отношение по един друг въпрос, но така или иначе темата малко се подхвана. Вярно е, че Бюрото по защита не изисква финансов ресурс от страна на бюджета на съдебната власт на този етап. Поставям един въпрос, като без да съм адвокат на Министерството на правосъдието, че са необходими средства за увеличаване бюджета на Главна дирекция „Охрана“.
Ние миналата година на два пъти имахме възможност да изслушаме директора на дирекцията и там се откриха и се поставиха много важни и много значими въпроси. Не може съдебните сгради да се охраняват от външни фирми, където имат досег до много информация. Охраната трябва да се увеличи, средствата са крайно недостатъчни на една главна дирекция в тази посока. Още повече и главната дирекция поема и охраната на магистратите по настоящата законова уредба.
Трябва да се предвидят както технически средства, така и за физическата охрана на сградния фонд. Много малък е процентът от съдебните сгради, които се охраняват от служители на Главна дирекция „Охрана“ или са предоставени с технически средства, в които случаи те почти не работят. Да не говоря, че е много малък процентът на тези технически средства, които се използват и, пак казвам, дотолкова доколкото съм председател на бюджетната комисия и се поставят реално тези въпроси пред Висшия съдебен съвет и са обсъждани много сериозно, при приемането на бюджета на Министерството на правосъдието в тази част, може би трябва се има предвид за едно чувствително завишение, както на числеността така и на технически средства, които могат да се използват за охрана на сградния фонд, а в това число и за магистратите или както каза главният прокурор за съдиите в частност, ако останат със законодателната промяна, която се предлага.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, аз се присъединявам изцяло в логиката, която беше и заложена във въпросите, а и благодаря и на главния прокурор и на председателстващия Висшия съдебен съвет, че изясниха голяма част от детайлите и проблемите.
Действително и във двете структури – и в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и в Главна дирекция „Охрана“ имаме нужда от дофинансиране. Редовно се поставя този проблем. Беше поставен и в предишния бюджет, поставя се и от синдикалните организации в двете структури, които са второстепенен разпоредител с бюджетни средства. В комуникация сме със синдикатите. Там въпросите са, бих казал, голяма част от тях са принципни и не касаят пряко и непосредствено възможността или недостиг на средства да се осигури охрана на магистрати и сега Главна дирекция „Охрана“ осъществява тази дейност и смятам, че съобразно възможностите се справя.
Този въпрос беше обсъждан и в предходните дискусии в Комисията по правни въпроси на парламента. Комисията е имала успех в защита на исканията на Министерството на правосъдието. Аз разчитам, че ще подкрепите каузата на Министерството на правосъдието в следващата бюджетна процедура.
По отношение на въпроса за издирването – изцяло се присъединявам към резултата, който беше посочен от главния прокурор. Да, необходими са ни и вътрешни организационни мерки главно, за да се подобри издирването извън територията на Република България и съответно действията по охраната на лица, които ни се предоставят от чужди правораздавателни системи.
Тук можем много да говорим, но не искам да се отклонявам.
Благодаря и на Висшия съдебен съвет, че знае за този проблем, действително имаме проблеми с недокомплект и невъзможност да осигурим навсякъде охрана на всички съдебни сгради. Има какво да се работи по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър!
Други изказвания има ли? Няма.
Закривам дебата и подлагам на гласуване Доклад за прилагане на Закона за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2018 г., № 911-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2019 г. и Проект за решение по него със следната редакция:

„Проект

РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад за прилагането на Закона за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2018 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт

РЕШИ:

Приема Доклад за прилагането на Закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2018 г.“
Моля да гласуваме.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Докладът се приема.

Преминаваме към последната точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ИНСПЕКТОРАТА КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ЗА 2018 Г., № 911-00-5.
Внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2019 г.
От Инспектората към Висшия съдебен съвет присъстват: госпожа Теодора Точкова – главен инспектор, и господин Игнат Георгиев – инспектор.
Заповядайте, да представите Доклада си.
ТЕОДОРА ТОЧКОВА: Уважаема госпожо Председател на Правната комисия, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Ще се опитам накратко да представя дейността на Инспектората за 2018 г., която е отчетена в Годишния ни доклад за тази година. С удовлетворение искам да заявя, че през годината изпълнихме годишната си програма. Бяха извършени общо 61 проверки, от които 47 комплексни планови, три тематични, 10 инцидентни проверки по сигнали по граждански, административни и наказателни дела и една проверка по самосезиране.
Важно е да отбележа, че за първи път от началото на съществуването на Инспектората, през 2018 г. той извърши проверки на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Националната следствена служба, Апелативната специализирана прокуратура, Специализираната прокуратура, Апелативния специализиран наказателен съд и Специализирания наказателен съд. Конкретно резултатите от проверките са отразени подробно и са коментирани в Доклада, с изключение на проверката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела, която продължи и през тази година и ще бъде отчетена в следващата година.
Позволете ми накратко да представя констатираните от Инспектората положителни практики в дейността на органите на съдебната власт, а именно: навсякъде – и в проверяваните съдилища, и в проверяваните прокуратури, установихме много добра организация на административната дейност; провеждане на периодични събрания в съдилищата, на които се обсъжда констатираната противоречива практика; в прокуратурите е създадена организация, при която оправдателните присъди се подлагат на анализ; периодично се обсъждат причините за отмяна на прокурорските актове и връщане на делата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения; в проверените съдилища се установява също много добро съотношение между делата за разглеждане и свършените дела – 80% и над 80% за проверяваните години се установява, че са свършени дела в проверяваните съдилища от делата за разглеждане; през проверявания период 2016 – 2017 г. в съдилищата по наказателни дела няма дела, по които производството да е било прекратено поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност; в проверените съдилища по наказателни дела през проверявания период няма постановени оправдателни присъди за извършени от съдии, прокурори, следователи и лица, заемащи висши държавни корупционни престъпления; не трябва да подминаваме и да не споменем и отчетените от отделни съдии, прокурори усиля за образцово изпълнение на служебните им задължения.
През 2018 г. Инспекторатът направи девет предложения за поощрения на съдии и на прокурори. Всички те бяха поощрени от Висшия съдебен съвет с личен почетен знак втора степен – сребърен.
Разбира се, при извършените от нас проверки бяха установени и някои слабости, някои проблеми, но искам да направя уговорката, че те касаят работата на конкретни съдии и на конкретни прокурори.
При проверките на съдилищата установихме: неспазване на сроковете по движението и приключването на конкретни съдебни производства, подчертавам, от някои съдии; неспазване на разумния срок за изготвяне на съдебните актове от някои съдии; разнородна практика при администриране на производствата по чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс, констатирано при проверките на административните съдилища; в някои от прокуратурите установихме забавяния при произнасянето по проверките по чл. 145 от ЗСВ и решаването на делата от някои прокурори; неосъществяване от някои прокурори на необходимия контрол върху работата на служителите от Министерството на вътрешните работи по спрени наказателни производства; в някои случаи наблюдаващите прокурори не осъществяват достатъчно ефективно функцията си по ръководство и надзор на разследването, поради което се допускат процесуални нарушения, които налагат отмяна на прокурорските актове и връщане на делата от съда.
За преодоляване на тези на тези проблеми, Инспекторатът използва своите правомощия по Закона за съдебната власт и през 2018 г. отправи предложения до съответните колеги на Висшия съдебен съвет, или до съответния административен ръководител за налагане на дисциплинарни наказания, както и за предприемане на дисциплиниращи мерки. През 2018 г. сме отправили общо осем предложения за образуване на дисциплинарни производства до Висшия съдебен съвет.
По отношение на дейността на Инспектората по разглеждане на заявленията срещу нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок. Трудности в осъществяването на тази дейност нямаме. Основна причина за забавеното разглеждане и решаване на делата е тази, че не се спазват установените процесуални срокове по образуване, движение и приключване на делата.
По отношение на новите ни правомощия, а именно проверките на имуществените декларации на магистратите и проверките за интегритет. Бих казала, че през 2018 г. Инспекторатът натрупа значителен опит. Благодарение на нашите активни действия, както знаете, през 2018 г. бяха променени текстове в Закона за съдебната власт, се улесни дейността по проверка на декларациите за имущество и интереси. В предвидения срок, през 2018 г. проверихме и обработихме 4766 декларации, като фактически беше проверено имуществото на 10 195 лица – магистратите, съпрузите им, лицата, с които живеят на съпружески начала във фактическо съжителство, ненавършилите им пълнолетие деца. За разлика от отчетеното през 2017 г., през 2018 г. нямаше случаи, в които магистрат да не е подал декларация. Имаше, разбира се, подадени декларации със закъснение. По отношение на това нарушение беше ангажирана административнонаказателната отговорност на магистратите, които го бяха допуснали.
Във връзка с оптимизиране на дейността на Инспектората по проверка на имуществените декларации. Знаете, че Инспекторатът е бенифициент по проект по Оперативна програма „Добро управление“, по който в момента работим. По него предстои разработването на специализиран софтуер, който ще позволи изцяло електронно подаване на декларациите за имущество и интереси на магистратите, ще осигури възможност за проверка на декларациите чрез машинен обмен на данни от електронните системи на органите на централната и местната власт и други органи, пред които декларираните обстоятелства подлежат на вписване, обявяване или удостоверяване. Целта е да се ограничи до минимум ръчното въвеждане на данни и проверката на декларациите да се автоматизира максимално.
По отношение на дейността на Инспектората по проверките за интегритет. През 2018 г. бяха образувани общо 60 преписки по сигнали, съдържащи твърдения за нарушения по чл. 175 от Закона за съдебната власт. Само в 15 случая бяха образувани проверки по тях. От подадените сигнали през 2018 г., по които беше образувана проверка, в един случай беше изготвен мотивиран доклад, съдържащ становище относно наличието на достатъчно данни за извършено нарушение по чл. 175к от Закона за съдебната власт. На база на този доклад беше изготвено и внесено предложение във Висшия съдебен съвет за образуване на дисциплинарно производство.
Може да се обобщи, че от началото на 2017 г. до края на отчетния период 31 декември 2018 г., когато законодателят възложи тези правомощия на Инспектората, а именно правомощието да извършва проверки за интегритет, със становище за наличието на достатъчно данни за извършено нарушение, приключихме само пет проверки. Ясно е, че броят им не е голям. За мен основната причина Инспекторатът да не може да установи по безспорен начин наличието на такива нарушения, е недостатъчно добрата законова уредба за събиране на доказателства, на база на която нарушенията да бъдат ефективно доказвани. В Доклада подробно съм анализирала проблемите, свързани с доказването на тези нарушения.
Също бих споменала, че за преодоляване на тези законодателни непълноти, през 2018 г., както и през тази година, Инспекторатът отправи предложение за законодателни промени. В момента работата на Работната група по ЗСВ мисля, че почти приключи.
На следващо място, като следваща мярка, като следваща идея, която реализираме, е тази, че Инспекторатът участва по проект по Програмата за подкрепа на структурните реформи. В изпълнение на Препоръка 3 по Първия показател: Независимост и отчетност на съдебната система по механизма за сътрудничество и проверка, целта му е да бъдат откроени онези инструменти, с които разполагат сродни инспекторати, а именно френският и испанският, които водят до ефективност при осъществяване на проверките за интегритет. Надяваме се, тази външна помощ да помогне и на нас с оглед постигане на по-голяма ефективност, както казах, на проверките за интегритет.
Позволете ми, на база на всичко казано да заключа, че Инспекторатът се справя успешно с множеството си правомощия. Смятам, че дейността му се ползва с подкрепата на обществото и с доверието на магистратите. Благодаря Ви. Това е в резюме, което исках да споделя с Вас, и благодаря за търпението.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Точкова.
Колеги, имате думата.
Господин Божанков, и след него – господин Хамид.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Благодарим Ви за изчерпателните доклади. За две години в тази комисия направихме множество промени в процесуалните закони. Видно от докладите, са помогнали за ускорено правосъдие, по-равномерно разпределение на делата, което е положителен резултат. Но за това време, през което правихме промените, основният въпрос, който като политическа сила поставяхме, беше корупцията. Считаме, че и до момента и след изчитането на всички тези доклади, проблемът остава да тежи със същата сила и нямаме нужда от Европейска комисия, холандски политици, за да ни кажат очевидния факт.
При първия тежък тест за системата и за антикорупционния орган, нейният авторитет беше сериозно подкопан. Мисля, че ще бъде заядливо, ако кажем: „Казахме ли Ви, когато създавахме Антикорупционния орган?“, но наистина го казахме. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) Гледам Инспектората, гледам Вас – това е констатация, която правя по отношение на всички…
Моля да не ме репликирате от място, колега, благодаря. Имате си микрофон, включете си го, направете си реплика. Хубаво. Мога да гледам и към тавана, ако искам, като говоря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля, не влизайте в диалог, колеги!
Господин Божанков, продължете.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Това остава да тежи със същата сила, както казах. Надявам се, че през следващата година, когато направим този доклад и от вън ще имаме по-позитивна оценка и ще сме взели мерки в правилната посока, за да не тъпчем на едно и също място, защото в тази сфера сме наистина на същото място, където бяхме и миналата година, въпреки новите органи и промените, които направихме дотук. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Искате ли да вземете отношение? Няма по какво, да.
Господин Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Точкова, аз искам да задам следния въпрос: с оглед на бъдещото законодателство, смятате ли, че трябва да бъде разширен инструментариумът от дисциплинарни мерки в дисциплинарното производство по ЗСВ; смятате ли, че повече такива мерки трябва да бъдат налагани от административните ръководители, а не от съответния Пленум? И малко по-екстравагандна идея: смятате ли, че самият Инспекторат би трябвало да има правомощия да ги налага, без да прави съответните предложения до Пленума?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, госпожо Точкова.
ТЕОДОРА ТОЧКОВА: Аз искам да изкажа – това е моя идея, Инспекторатът да налага дисциплинарни наказания по отношение на магистрати. Тази идея беше провокирана от забавянията при дисциплинарните производства.
Разбира се, Инспекторатът да налага не всички наказания, а само най-леките дисциплинарни наказания, а именно: забележка и намаляване на основното трудово възнаграждение на магистратите. По този начин смятам, че няма да се влезе в колизия с конституционно предвидената функция на Висшия съдебен съвет. Смятам, че по този начин ще се ускори дисциплинарното производство, защото напоследък наблюдаваме, че дисциплинарни производства протичат и приключват за една година, а даже и повече. Не е в интерес на магистратите, нито пък в интерес на производството по дисциплинарно наказване една такава голяма продължителност на дисциплинарното производство.
Тази идея впрочем беше обсъждана на заседание на Междуведомствената работна група по ЗСВ в Министерството на правосъдието. Тя не срещна разбиране. Аргументите бяха в насока, че решенията на Венецианската комисия са в противна насока, че ролята и правомощията на Инспектората са съвсем различни, конституционно установената му функция е друга. Мисля, че може този дебат да продължи и да се обмисли и тази идея. Засега тя не среща разбиране.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Точкова.
Има ли други изказвания?
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
Аз исках да направя реплика на колегата, но понеже вече ми дадохте думата, във връзка с констатациите за КОНПИ, за Антикорупционния орган, доклади и така нататък, защото имам сериозно несъгласие с тази теза, макар че виждам, че никой не отговори на този коментар, на това мнение, което направи колегата.
Колега, кой модел сте показали и кой модел смятате, че трябва да работи в България? Моделът Кьовеши, компрометираният в Румъния модел Кьовеши ли? Питам? Защото там излязоха потресаващи неща за този модел, който хвалят навсякъде в Европа. Модел, който аз просто не знам как да го кажа, с какви думи, защото Вашата лидерка преди няколко дни каза, че давала доверие на Кьовеши и така нататък, тук определени кръгове също, в докладите също. Модел, в който служби с този орган решават кого да съдят, кого да компрометират, по кой начин, как да подслушват – с реализация, не само с намерението, с доказателства – изнесени сериозни доказателства от сериозни органи в Румъния.
Та точно това правим ние законодателите в продължение вече на години, опитваме се да предотвратим точно такъв модел и дайте време на… Ние сме го казвали от нашата парламентарна група, че всички тези промени – създаването на нов орган, но ново законодателство, всички тези промени, които се правят през цялото време на механизма за сътрудничество, ние не дадохме никакво време на съдебната власт да покаже работни ли са тези механизми или не са работни, колко са работни? За тези 10 години направихме не знам колко поправки в Конституцията – три или четири, все не можахме да угодим. И всичките бяха под диктовката на Брюксел, всички бяха по механизма за сътрудничество. Пряк участник съм във всичко от 2007 г. насам. Какво не направихме? Какво не поискаха, та не го направихме? Значи, ако за някой тук не ясно, че румънският модел, начинът, по който беше направен и функционираше, е абсолютно компрометиран и ние се стремим да направим нещо подобно, значи не знам какво правим тук изобщо, честно казано.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Това е извън темата и не ми се иска да Ви давам думата, господин Божанков.
Ако няма други изказвания?
ЯВОР БОЖАНКОВ: Прави се изказване по темата.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Да, така е. Извън обхвата е.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Изказването не е извън Доклада, защото той все пак съдържа данни, констатира колко хора са обвинени за корупция, за каква корупция…
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Така е, но Вашата конкретно беше извън, но аз Ви дадох възможност да се обосновете.
Давам Ви думата, след това на Министъра и ако няма други изказвания, ще гласуваме.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Правя много кратка дуплика.
Аз, колега, не съм посочил модела и не съм казал кой модел е работещ или не, а че резултатите на нашия модел до този момент не са задоволителни, без да казвам конкретно – това е тема на съвсем друг разговор. Благодаря.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: В тази връзка колко време Ви трябва, за да оцените модела? От колко време е създаден органът и законодателството? Защо говорим така? Аз точно това исках да кажа – дайте време не само на този орган, на цялата съдебна система. Колко промени направихме в законодателството във връзка с това, което ни съветва въпросният механизъм, друг е въпросът, че е абсолютно изчерпан?
„Има отношение към всички доклади, има отношение…“ Това ми е изказване изобщо към темата за механизма за сътрудничество и към това, че направихме луди цялата съдебна система във връзка с този доклад, за който има реални съмнения и доказателство, че се пише в България от определени кръгове – голяма част от него.
Това е моето предложение и ние ще го направим от името на парламентарната група в залата – дайте да оставим съдебната система да поработи при тези изменения, които сме направили: разделихме Висшия съдебен съвет на две – искаха, разделихме го, пак недоволни, какво не направихме?
Във връзка с тези доклади – това щях да го направя, госпожо Председател в залата, но бях предизвикан от това мнение, това изказване бях го готвил за залата, когато обсъждаме докладите, но така или иначе ще го направя пак в залата, да оставим съдебната система да поработи и да покаже къде са недостатъците на отделните модели, къде са недостатъците на законодателството и така нататък. Ако някой отвън иска да направи съдебната ни система по определен момент, да дойде да го напише и да ни каже: ето това е моделът. И няма да пишем повече доклади, ама трябва и някой да го прилага.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър. След това господин Магдалинчев.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз съжалявам, че съм изпуснал един интересен дебат. Да, дебатът е малко извън темата от формална страна, но всъщност темата е много актуална. Тя е изключително актуална. От репликите, които долових в двете изказвания, искам да взема становище – особено сега, когато тук са ключови представители на съдебната система и бих казал – можем да си кажем нещата и по-директно.
Абсолютно прав е господин Цонев, затова че ние положихме максимално стриктни усилия, за да изпълним всичко, но моделът, господин Цонев, очевидно е друг. Аз започвам да имам усещането, че целта на всяко изпълнение, или след всяко изпълнение да се добави нещо ново, да се добави ново изискване и да се каже: ето, Вие трябва да се състезавате наново по този въпрос. Типичен пример е това, което ще обявя утре в 11,00 ч. пред двете работни групи, които са по Закона за съдебната власт. Това, което накратко казвам, е отговорността на тримата големи.
Не по мое време, преди това е било, и не тогавашният министър, тогавашният Съвет за съдебна реформа вписва в пътната карта отговорността на тримата големи. Защо? Защото оттук е имало сигнали и се е казало: да де, ама този отговаря, а пък еди си кой си – не отговаря. Записано е за тримата големи.
Започна работата и бих казал, че започваме процеса и по публичното представяне на този проект. Още днес след обяд получих по дипломатически канали данни как някои наши служители, видите ли, в някакви телефонни разговори започват да обясняват: да де, ама той не беше за тримата големи. Сега всъщност защо е за тримата големи? Пък нали имаше една препоръка да се съгласува с Венецианската комисия. Ами хубаво, ще го съгласуваме, но ние, първо, казахме, че ще съгласувахме абсолютно през всички нива. Обявили сме, че утре ще съгласуваме с работните групи, даже това не е още Съвета по съдебна реформа. И ето, виждате, как започва да се развива една интрига и всяко едно постижение да се дискредитира. Поне изчакайте да го чуете.
„Да де, обаче то още не се е знаело.“ Ами не се знае, защото не е обявено, датата за обявяване е утре. Цяла седмица търся колеги от екипа за преговори, за да имаме възможността да представим този режим, превели сме го на английски, имаме готовност да го представим. Днес на излизане от Висшия съдебен съвет пък се каза: е да де, тук обиждате магистратите, защо не го обявихте, първо, пред магистратите?“. Не искам да влизам в тези подробности и обяснения, но уви, за съжаление, този модел е с една предопределена посока – със съжаление го казвам, и смятам също така, че си вредим.
Но целта, за която поисках отношение да използвам Вашето изказване, моята молба е следната: другата седмица мисията по механизма ще е тук. От нас зависи какво ще говорим. Да, може да говорим разнопосочно, може да търсим провокации, може да си измисляме всякакви нови задачи, но ако искаме да постигнем резултат – и то не за този или онзи, това е резултат за България, затова да се опитаме да бъдем единни. Ако успеем с механизма за сътрудничество и оценка, бъдете сигурни, че ще влезем в много по-тежък, в много по-прецизен хоризонтален режим на проверка за върховенството на закона, но поне ще бъдем признати за равни.
Това, което гледам малко да го говоря, без да влизам в много обяснения, не си мислете, че в други държави, които бяха уж по-напред, като Полша, Унгария, твърдението за Румъния и модела, Румънският модел, Чехия дори, там проблемите с върховенството на закона са много по-големи, отколкото в България в този момент. Наистина ще е престъпление, ще е национално безотговорно, ако не направим тези последни усилия, за да се приключи с механизма.
Тези, които искат да си говорят, пак ще имат плацдарм да си говорят, пак ще можем да си спорим и да си пишем доклади. Извинявайте за дългото и емоционално изказване, но действително взех повод и нямаше как да пропусна изказването на господин Цонев.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодарим Ви, господин Министър.
Заповядайте, господин Магдалинчев.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря.
Изцяло се присъединявам към приказките на господин Цонев. Дайте на съдебната система време и възможност да работи и да се доказва при направени или извършени конституционни и законодателни промени.
Инспекторатът беше създаден през 2007 г. за първи път, последните изменения на Конституцията са от декември 2015 г. и последните законодателни изменения – 2016 г. и на практика две години се работи при тази законодателна уредба, с тези правомощия и функции на Инспектората на Висшия съдебен съвет. Извинявайте, чухте Доклада на Инспектората, да, има допуснати дисциплинарни нарушения, има забавяния, но нека за Ви кажа и друго нещо – за 2018 г. знаете ли колко е броят на делата, образувани и разглеждани в съдебната система? 740 хиляди, при 2200 души съдии – направете сметка какво огромно количество дела се въртят в съдебната система.
Нека малко да си уважаваме системата, нека да престанем с тези чужди модели и поклонничество пред тях. Защо веднъж някога не кажем добро и позитивно за системата? Ето преди малко и колегата Чолаков го каза: на информационното табло на Европейската комисия, което е отпреди шест години – от 2014 г., което събира информация от 33 международни източника извън България и въпреки всичко българската съдебна система е на едно от челните места, хайде да го сложим по-конкретно, в административното правосъдие. Защо не го отчитаме, защо не го казваме това нещо – това е истината, и го признават отвън, не от нас, не е да се хвалим? Нямаме място за тези приказки, няма смисъл да ги казваме тези неща. Ами нека да кажем къде са другите страни, които ние имаме като модел на поведение и като модел за спазване на върховенството на закона, защо това не го казваме, и другите? Нима правосъдието в България е по-бавно, отколкото в другите страни? Да, има отделни случаи.
Но Ви казах, че при този огромен обем работа, при тази численост на магистратите и това е възможно, и това е допустимо. Никъде няма идеални неща, само че ние като че ли днес сме свикнали да се окаляме и да изведем единствено един негативен момент, да го преекспонираме като проблем на системата. Не е така. Зад това стои много, много усилен, къртовски труд на магистратите денонощно. Където и да отидете, може спокойно да видят, че събота и неделя се работи най-редовно. Тези хора работят, защото се пише и то много се пише, така че нека да си признаем това.
Имаме кусури, не го казвам, да, но то е неизбежно. Не е един, двама човека да работят в системата, за които да кажеш „Ще ги хвана, ще ги накараш, ще работят“, хиляди са. Така че това са допустими отклонения, но те не са водещите и не е същественото. Затова е време да си уважаваме съдебната система, ако искаме да ни уважават навън.
Имах възможността да присъствам скоро в Люксембург и да гледам процеса срещу Полша. Знаете ли как полската съдебна система пред Съда на Европейския съюз защитаваше своите интереси и своите ценности, независимо от това, че отвън е критикувана? Да, защитаваше ги и ги отстояваше. Нека да изчакаме да видим какво ще реши Съдът, но слава богу, при нас няма такива неща. Пак казвам, отклонения има, знаят се, нека да са публични, но нека това да не се извежда като проблем на цялата съдебна система, защото реално не е така. Иначе всички знаем какво би последвало от отпадането на механизма за сътрудничество и проверка. Той има след себе си много важни последици за държавата като цяло.
А не е на последно място и това, което каза господин Кирилов – да ни признаят, че ние сме равни с тях, с другите в Европа и че не сме по-различни от тях. Стига вече от нас да си излизат нещата и да си говорим, да преекспонираме отделни неща, не да ги замълчаваме, където има проблем, но да ги преекспонираме и да казваме, че е проблем на цялата съдебна система. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Магдалинчев.
Заповядайте.
ТЕОДОРА ТОЧКОВА: Аз искам да се присъединя към това, което каза господин Магдалинчев, и към изказването на министъра на правосъдието. Съдебната система е работеща система. Много хора изпълняват с нужното качество и в нужните срокове служебните си задължения и не искам да оставате с впечатление от дейността на Инспектората, че той отрича работата на съдебната система. Аз просто изложих пред Вас някои пропуски, касаещи работата на конкретни представители на съдебната власт. Моето лично мнение, и на колегите от Инспектората, е, че съдебната система е една работеща структура и тя заслужава уважение, признание и трябва да се чуе навсякъде за това.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Господин Милков, заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Аз ще започна с клишето, че не мислех да се изказвам и много кратък ще бъда. Нормално е винаги изявления на младите да предизвикат след това говоренето – изключително добросъвестно го казвам, на по-мъдрите, и на по-опитните от нас.
Много ме зарадва това, което казахте с министър Кирилов, и Вие, защото това съвпада с всичко, в което ние вярваме и много пъти съм го казвал, че България разполага със собствен интелектуален ресурс сама да реши как да се управлява в различните сфери, включително и в правосъдието. Само че изповядваната години назад идеология и аз, когато съм бил зрител на всичко, което се случва, като обикновен гражданин съм бил тъкмо обратното – поклонничество във всичко друго и цитиране непрекъснато на тези доклади. Даване по два милиона на банки да ни съветват как се подреди Регионалното ведомство, 36 милиона на банки да ни съветват за наводненията. Разбира се, и милиони на различни субекти, които дават предварителните метаданни за тези доклади. Това абсолютно е ясно. Ние сме жертва на това и се радвам, че го казвате. Факт е, че ние имаме интелектуалния ресурс да режим какво да направим.
Аз съм бил 15 години потребител на услугите на съдебната система като юрист, адвокат и вярвам в нея и многократно съм я защитавал. Изключително внимателно изчетох всички доклади, но поради телевизионно предаване примерно успях да участвам във Вашия доклад, и в този на съдебната система, където ми направиха впечатление много неща. За мен окончателно основният проблем е в разпределението на делата, оттам се появява в различните институции и трябва да намерим нашия си способ – български, как това да го разрешим.
Не съм адвокат на колегата Божанков, но в крайна сметка, макар и да казва: „докладите“, основният проблем, който гражданите констатират и говорят непрекъснато – и Вие го знаете, е въпросът с корупцията. Понеже е Инспектората, с надежда се обръщат към него и Ви подават сигнали, затова се обърнахме и ние към Вас. Защото въпросът с корупцията глобално е много по-чувствителен, сензитивен за гражданите, те го знаят, тя съществува.
Исках с това да заключа: добронамерено се изказвам, вярвам в способностите на ръководството – на Вашето, на председателите на двете съдилища, на Главна прокуратура, ние можем по български да направим това, което е. Разбира се, че не пледираме за някакъв чужд модел, българският модел трябва да заработи. И аз това му казах на него, когато трябваше да Ви отговори – трябва българският модел да работи. Обикновено една норма и не работи и казваме, един от доводите да я отменим: „Ами това право не може да се приложи, тази норма не работи“. Имаше дори такива мотиви в законодателни изменения да отпадат определени институти, защото не може да наложим нормата.
Така че мисля, че ние се обединяваме около едно и Ви благодаря за всичко, което казахте – то ни обогатява.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може да Ви се струва, че губим времето на висшите магистрати, и на Комисията, но аз мисля, че не, защото този дебат под една или друга форма ще се възпроизведе в залата със сигурност. Това исках да кажа: че нашата парламентарна група ще предложи от трибуната това много официално, ще кажа, че наистина ние ще отстояваме тезата да се даде време и да престанат да ни учат как да си подредим съдебната система и как да работи, защото ще изляза с много примери. Сега ще дам само един.
Първата поправка на Конституцията, която поискаха по този механизъм, госпожо Точкова, мисля, че беше за създаването на Инспектората. Така ли беше – 2007 г.? След влизането в Европейския съюз (реплики.), след започване на действието на въпросния механизъм.
Сега да Ви кажа: точно за тази поправка бяхме създали нарочната комисия в Народното събрание – беше тройната коалиция. Аз бях член като заместник-председател на групата, и на партията на ДПС. Не знам колко без брой срещи проведохме с всякакви европейски експерти, магистрати, политици. И понеже ни беше първа година в членството, искахме някак си да ни кажат как да го направим – държаха да има такъв орган, да променим Конституцията. Водиха се спорове. Накрая буквално, както се казва, в добрия смисъл ги изнудихме да ни кажат как да го направим. Поправката я направихме, както я искаха експертите. Хайде сега вижте първия доклад след промяната в Конституцията за създаването на органа. Критика, ама все едно никога нищо не са ни казвали. Аз не говоря голословни неща. Участвал съм в това, гледал съм и всички бяхме изумени. Ние не направихме нищо извън това, което те искаха.
Затова мнението на нашата парламентарна група е такова и ние ще го отстояваме: българската съдебна система е достойна, в нея работят достойни хора и ако може, хайде да ги оставим малко да поработят пък после ще дадем всички оценка. Това е всичко, което исках да кажа.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Нямах никакво намерение да взимам думата, тъй като малко сме извън темата, но понеже се отвори въпроса. Хайде и ние народните представители да бъдем отговорни, защото когато говорим за корупция, има европейски Евростат и усещането за корупция по това изследване България е някъде на средните места, както и другото изследване.
Господин Магдалинчев, ние го говорим от две-три години – няма медии, тях това не ги интересува, не ги вълнува, ние тук си го говорим и го знаем или пред медиите, но това не е новина, не е интересно – същото е и другото изследване за усещане за корупция – ще Ви го дам, господин Божанков, ако го нямате. Би трябвало да го имате – Вие сте млад човек и с колегата Милков се интересувате.
Та, говорейки за корупция, ще говорите в залата. Да, ама Вие заблуждавате обществеността. Инспекторатът проверява движението на делата и администрирането. Да, получават жалби: „Аз съм сигурен, че това дело е неправилно решено“, но то не е от компетенция на Инспектората. Ама, не говорете така пред хората, защото създавате точно това погрешно впечатление от този институт, който е създаден 2007 г., след това му се вмениха през 2015 г. едни допълнителни компетенции донякъде относно интегритета на магистратите, нали.
Говорейки за корупция хората ще продължат да си пишат до Инспектората, прехвърляйки там нещата, Инспекторатът ще отговаря, че това не е от тяхната компетентност, да не говорим за влезли в сила дела. Хайде и ние народните представители да бъдем малко по-отговорни.
Аз не искам темата да я задълбавам – много може да се говори – и за независимостта на съдебната система, и за независимостта на магистратите… Да, но в Германия ги назначава министърът на правосъдието, нали – тук ги избира Висш съдебен съвет; хайде да не говорим за квотите 11/11 и така нататък, не това е темата.
Когато говорим за корупцията и коментираме, да не заблуждаваме публиката, съвсем друг орган е – много можем да говорим. Ние по-миналата година с господин Кирилов, да, участвахме като членове на Правната комисия – 10 години беше докладът, нали, и там за първи път, защото правихме тези забележки, отчетоха в тези осем доклада, девет, всъщност осем, защото по механизма единият – през 2013 г., ако не се лъжа, беше извадки от медии, нищо друго нямаше, и всяка година нещо се измисля.
Нека да бъдем, както Вие казвате, наистина със самочувствието, съгласен съм с Вас, но нека, говорейки публично, да не въвеждаме хората в заблуждение. Не, не, корупцията, Инспекторатът, въпроса… Ама, Инспекторатът има други компетенции, обърнете малко внимание! (Реплики.)
Е, забавените дела може би предполагат, но това е съвсем, съвсем друга тема, или отменени тези актове… Защото, когато избирахме членовете на Инспектората и кандидатстваха колеги и ги изслушвахме, Вие не бяхте, всички изведнъж тръгнаха: „Ние сега отиваме, кандидатстваме в Инспектората да се борим с корупцията“. И, как бе, колеги? Това бяха магистрати, всички действащи магистрати, съдии и прокурори – това е изискването. Е, как ще се борите с корупцията? Не, не, питам? Нека да довърша – не Ви прекъсвах, господин Милков. (Реплики.) Е, как ще се борите? „Ще гледаме отменените дела.“ Е какво, като гледате отменените дела – това ли е корупционният признак?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Колеги, предлагам да прекратим дебатите и да гласуваме.
Подлагам на гласуване Доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2018 г., № 911-00-5, внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2019 г. и Проект за решение по него със следната редакция:

„Проект!

РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад за дейността на Инспектората
към Висшия съдебен съвет за 2018 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт

РЕШИ:

Приема Доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2018 г.“
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
С това изчерпахме дневния ред на Комисията по правни въпроси.
Благодаря на всички за активния и много полезен дебат.
Закривам заседанието.

(Закрито в 18,13 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Александрова