Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л

№ 98

На 26 юни 2019 г., сряда, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване анализ на Централната избирателна комисия във връзка с произведените избори за членове на Европейския парламент от Република България през 2019 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет на 24 юни 2019 г.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Анна Александрова – председател на Комисията.

* * *
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Колеги, имаме кворум. Откривам заседанието.
Имате дневен ред – мнения, становища, въпроси, предложения? Няма.
Подлагам на гласуване предложения Ви дневен ред:
1. Изслушване анализ на Централната избирателна комисия във връзка с произведените избори за членове на Европейския парламент от Република България през 2019 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет на 24 юни 2019 г.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Гости на днешното ни заседание по т. 1:
- от Централната избирателна комисия: госпожа Стефка Стоева – председател, госпожа Силва Дюкенджиева и госпожа Таня Йосифова – заместник-председатели, госпожа Севинч Солакова (реплика от госпожа Стефка Стоева при изключени микрофони);
- от Министерството на външните работи: госпожа Ангелина Станева – старши юрисконсулт в дирекция „Правна“;
- от Администрацията на Президента на Република България: проф. Емилия Друмева – секретар по правни въпроси;
- от „Информационно обслужване“ АД: проф. Михаил Константинов – председател на Съвета на директорите, господин Александър Станев – директор „Системна интеграция и иновации“, госпожа Пенка Борисова – ръководител Правен отдел;
- от администрацията на Омбудсмана на Република България: госпожа Даниела Бащавелова – главен експерт в отдел „Международни стандарти и нормативна уредба“, госпожа Кристина Лалова – експерт в отдел „Международни стандарти и нормативна уредба“, и господин Стоил Стоилов – консултант по организация и наблюдение на избори;
- от Обществения съвет към Централната избирателна комисия: господин Тодор Гунчев – председател, госпожа Евелина Жотева – член, и госпожа Румяна Дечева – член;
- от „Българските машини за гласуване“: господин Александър Чобанов.
Колеги, във връзка с произведените избори за членове на Европейския парламент от Република България инициирахме това изслушване. Предлагам да чуем гостите и след това – мнения, становища от наша страна. Имате ли нещо против така да процедираме?
Заповядайте, госпожо Стоева.
СТЕФКА СТОЕВА: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги! Благодарим за поканата. Ние сме за втори път пред Правната комисия – веднъж, когато ни изслушвахте преди нашето назначаване; днес трябва да дадем отчет за това, което сме свършили на първите избори, произведени от нас. Приготвили сме един кратък анализ на изборите, произведени на 26 май. Тук присъстваме аз и двама заместник-председатели, другата заместник-председателка е в отпуск, а госпожа Солакова – секретарят на Комисията, в момента е председател на комисия.
Анализът, който Ви предлагаме, е обсъден от всички колеги, които в момента са на работа – 17 членове на ЦИК, и е гласуван с мнозинство от 14 гласа. Ще се опитам съвсем накратко да Ви запозная с данните от изборите, като акцентът, разбира се, е върху машинното гласуване, което беше и акцент по време на целия процес на изборите.
Първо – обща част. Членовете на ЦИК бяха назначени, и избрани съответно, на 20 март 2019 и встъпиха в длъжност на 21 март 2019 г. Междувременно Президентът на Републиката с Указ № 53 от 19 март 2019 г. вече беше насрочил произвеждането на избори за членове на Европейския парламент от Република България на 26 май 2019 г. Поради това се наложи ЦИК с изключително бързи темпове и с голямо напрежение да започне незабавно работа по подготовка на изборите. Като начало беше приета хронограма за изборите, бяха изработени и приети от ЦИК Методически указания по прилагане на Изборния кодекс за секционните избирателни комисии в страната, такива указания за избирателните комисии извън страната, Методически указания за районните избирателни комисии и такива за произвеждане и начина на машинно гласуване в секционните избирателни комисии. Проведена беше мащабна разяснителна кампания, обучителна такава на районните избирателни комисии. Много труд и много енергия се вложиха в сформирането в 64 държави на 191 секционни избирателни комисии, по отношение на които ЦИК се явява РИК.
Като повече от добра оценяваме работата по отговорите на запитвания и писма на гражданите, свързани с произвеждането на изборите, както и при разглеждане на подадените жалби и сигнали, свързани с предизборна агитация и нарушения в изборния ден. Този извод се потвърждава от решенията на Върховния административен съд.
Отчет за самите избори. В тях взеха участие общо 27 партии, коалиции и независими кандидати – от тях 13 партии, 8 коалиции от партии и 6 независими кандидати.
В изборите за членове на Европейския парламент от Република България на територията на страната и секциите извън страната представляват един многомандатен изборен район, като за целите на организационно-техническата подготовка територията на страната се разделя на 31 района, които съвпадат с изборните райони от последните парламентарни избори.
Изборите се проведоха с обща национална листа в 31 района в страната и в секциите извън страната, като по същество е важно да отбележим, че съдържанието на бюлетината съгласно чл. 371 от Изборния кодекс е еднакво за страната и извън нея.
Изборите на 26 май 2019 г. от Комисията оценяваме като честни, спокойни и успешни. Окончателните резултати от произведените избори ЦИК обяви в законния тридневен срок с Решение № 447-ЕП от 29 май 2019 г.
Видно от него, общият брой гласували избиратели според положените подписи в избирателните списъци – част І и част ІІ, включително и допълнителната страница (под чертата), е 2 млн. 95 хил. 575. Този брой, съпоставен с броя на избирателите съобразно избирателните списъци при подаването им на СИК, който е 6 млн. 288 хил. 656, сочи избирателна активност на изборите 32,64%. Считаме, че тя е обичайна за страната при този вид избори.
Общият брой на намерените в избирателните кутии бюлетини и потвърдените гласове при машинно гласуване е 2 млн. 95 хил. 561.
Общият брой на действителните гласове – 2 млн. 15 хил. 341.
Общият брой на недействителните гласове в изборите е 80 хил. 238, което съставлява 3,83%.
Общият брой на действителните гласове с отбелязвания в квадратчето „Не подкрепям никого“ в тези избори е 61 хил. 029.
Броят на гласувалите български граждани в секциите извън страната е 25 хил. 709 избиратели.
Броят само на действителните гласове от машинно гласуване, подадени за кандидатите на партии, коалиции и инициативни комитети, е 153 хил. 501.
В резултат на разпределението на гласовете по кандидатски листи на партии, коалиции и независими кандидати с Решение № 456 от 31 май 2019 г. ЦИК обяви избраните за членове на Европейския парламент от Република България, както следва:
- 6 членове от кандидатската листа на партия ГЕРБ;
- 5 членове от кандидатската листа на коалиция „БСП за България“;
- 3 членове от кандидатската листа на партия „Движение за права и свободи“;
- 2 членове от кандидатската листа на партия „ВМРО – Българско национално движение“; и
- 1 член от кандидатската листа на коалиция „Демократична България – Обединение“.
Това са общо, съвсем накратко, събрани всички данни, които касаеха изборите.
Част втора – Машинно гласуване. За членове на Европейския парламент експериментално машинно гласуване е произведено с наети от Министерския съвет машини през 2014 г. Машините са били 100 в 100 секции съгласно две решения, които сме цитирали, от 2014 г.
В изпълнение на § 39, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, „Държавен вестник“, бр. 21 от 2019 г., на изборите на 26 май 2019 г. ЦИК проведе машинно гласуване в 3000 избирателни секции. Те бяха определени на случаен принцип и разположени в различни населени места във всичките 31 района на страната.
ЦИК откри състезателна процедура с договаряне за възлагане на обществена поръчка с предмет – наемане на 3000 специализирани устройства с инсталиран софтуер за електронно машинно гласуване, както и логистично осигуряване и обслужване на специализираните устройства до секционните избирателни комисии в страната, обучение на персонал за работа с тях. Максималната прогнозна стойност на обществената поръчка беше в размер на 7 млн. 500 хил. лв. без включен ДДС.
Назначената от ЦИК комисия проведе преговори с тримата явили се участници в процедурата:
- ЛЕКС.БГ ЕАД, предложили обща цена 11 млн. 520 хил. лв. без включен ДДС;
- „Български машини за гласуване“ ЕООД, който участник не е допуснат до следващия етап и не е отворено ценовото му предложение; и
- „Сиела Норма“ АД, предложила цена от 7 млн. 500 хил. лв. без ДДС.
С Решение № 193 от 22 април 2019 г. ЦИК определи за изпълнител „Сиела Норма“ АД, с което дружество сключи договор на 2 май 2019 г. Дружеството използва ресурсите на трето лице – „Смартматик Интернешънъл холдинг“, и внесените машини за гласуване са произведени в Тайланд съгласно представения сертификат.
Още преди насрочване на изборите ЦИК изпрати писма до Българския институт за стандартизация, Българския институт по метрология, Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Електронно управление“, Държавна агенция за метрологичен и технически надзор и до министъра на вътрешните работи. Писмата бяха с молба да извършат одит, тестване и сертифициране на машините за гласуване. Отговорите, които получихме, бяха отрицателни. След това изпратихме писмо със същото искане до Министерския съвет – да ни посочи държавен орган, който може да извърши одита и сертифицирането, но не получихме отговор.
Поради посочените откази ЦИК възложи сертифицирането и одитирането на машините на колектив, включващ експерти от Института по математика и информатика към БАН и преподаватели във Факултета по математика и информатика към Софийския университет „Климент Охридски“.
Поради големия брой машини, необходимите документи и обема на информацията, както и кратките срокове и непредставяне в срок на нужната информация от страна на изпълнителя, окончателният одитен доклад беше приет от Комисията с протоколно решение едва на 24 май 2019 г., непосредствено преди транспортиране на машините за гласуване до секциите – някъде около 11,30 ч. на посочения ден.
Централната избирателна комисия инициира няколко съвместни срещи с изпълнителя „Сиела Норма“, с колектива от експерти и служители на Министерството на вътрешните работи, за да осигури одитирането на машините или тяхното своевременно транспортиране, и то под охраната на органите на МВР, до съответните секции, определени за машинно гласуване.
За пръв път и складът, в който се съхраняваха машините, беше проверяван и охраняван от МВР, с което се създадоха големи затруднения по отношение на координацията и на организацията на придвижване на машините както за ЦИК, така и за МВР, за 31 районни избирателни комисии, за 3000-те секции и за „Сиела Норма“, с наетите от нея организатори, техници и шофьори.
Същевременно секционните избирателни комисии в деня преди изборите трябваше да приемат и другите изборни книжа и материали, съвместно с общинската администрация и с РИК, да оборудват изборните помещения. И като се оказа невъзможно в един и същи час те да приемат едновременно както изборните книжа, така и машините, на много места се наложи СИК, представителите на РИК и на общинската администрация да чакат допълнително доставката на машините.
Кратките срокове доведоха и до проблеми в обучението на СИК, в които се произведе машинното гласуване. Тук намираме за уместно да посочим и факта, че във Върховна касационна прокуратура бе образувана преписка във връзка с машинното гласуване и бе възложена проверка на ДАНС, поради което в най-натоварените дни преди произвеждането на самите избори ние трябваше да комплектуваме преписки и да организираме предоставянето на исканите от нас документи, свързани с обществената поръчка.
В изборния ден, както посочих и по-горе, 158 хил. 967 избиратели са гласували с машини, което представлява 7,59% от всички гласували избиратели. Следва да се посочи, че в секциите с машинно гласуване само 27,7% от избирателите са избрали да гласуват с машина. Останалите 72,3% от избирателите са предпочели да гласуват с хартиена бюлетина.
Тези данни сочат, че цената на един глас с машинно гласуване с оглед броя на избирателите и разходите за наемане на машините, за сертифицирането им, за провеждане на пазарно проучване, за организиране на обществената поръчка, за разпределение на секциите на случаен принцип и за допълнителното възнаграждение на членовете на СИК с машинно гласуване възлиза на около 59 лв. Това са 9 млн. 422 хил. 238 лв. приблизително, повтарям, разделено на 158 хил. 967 избиратели.
Само за сравнение – цената на един глас с хартиена бюлетина е 0,77 лв. Общата цена на бюлетините е 1 млн. 489 хил. 989 лв. и с тях са гласували 1 млн. 936 хил. 594 избиратели.
Въпреки трудностите, машините за гласуване бяха доставени до всичките 3000 секции. Резултатите сочат, че от тях в 146 секции, или 4,9%, които са определени за машинно гласуване, няма нито един избирател, който е гласувал машинно.
В 295 от секциите, или 9,9% – почти 10, машинно са гласували под 10 избиратели. В 26 от секциите машинно гласуване не е отчетено. В 10 от тях гласуването въобще не е стартирало. В 4 секции гласуването е прекъснало поради възникнали проблеми с машините. В 2 секции машините са били разменени. За други секции липсват записващи технически устройства.
В 77 секции са установени несъответствия между данните от машинното гласуване и попълнените в протокола числа по т. 8 – разпределение на гласовете по кандидатски листи.
В 1139 секции са установени несъответствия между данните от машинно гласуване и попълнените в протокола числа относно разпределение на предпочитанията, преференциите за кандидатите в кандидатските листи на партии и коалиции.
Общата разлика в подадените преференции на национално ниво е 4168. Като цяло близо 40% от протоколите на СИК с машинно гласуване съдържат грешки при отчитане на действителните гласове и/или на преференциите. Важното е обаче, че тези несъответствия в тези избори категорично не водят до промяна на резултатите от изборите както при разпределяне на мандатите, така и при пренареждане на кандидатските листи според преференциите.
Изводи от горното, които направи ЦИК. Независимо от краткото време, промяната в изборното законодателство непосредствено преди изборите и новия състав на ЦИК, считаме, че проведохме законосъобразни избори. Разбира се, по същите причини се допуснаха и грешки от ЦИК, които ние детайлно ще анализираме и ще отстраним в предстоящите избори.
Произведохме машинно гласуване в предвидените от законодателя 3000 секции. То обаче беше съпроводено с множество трудности и с проблеми. На първо място, гласуването с машини само на 7,59% от избирателите показа, че тази форма на гласуване е неоправдано скъпа. Много вероятно е тази цена да е още по-висока в предстоящите местни избори, за които законодателят предвижда да се гласува машинно вече в 6000 секции, или в 67% от секциите в големите населени места.
Спецификата на предстоящите местни избори изисква специфична и уникална настройка на отделните машини за отделните СИК в страната, като някъде трябва да се настроят за три, а другаде за четири вида избори. Предстои отпечатване на 265 вида бюлетини за общински съветници, 265 вида бюлетини за кметове на общини, 35 вида бюлетини за кметове на райони и 3187 вида бюлетини за кметове на кметства.
Сериозни затруднения е възможно да има на първия тур от изборите при преброяване на преференциите за общински съветници. Увеличаването на броя на секциите с машинно гласуване вероятно ще доведе до увеличаване на несъответствията и грешките в протоколите на СИК, което при този вид избори може да повлияе на резултатите. Ще се удължи времето за отчитане на резултатите, което е крайно нежелателно, предвид възможността за произвеждането на втори тур. За секциите с машинно гласуване, в които ще се произведе втори тур на изборите, машините ще трябва да бъдат върнати в централния склад, трябва да се пренастроят отново с актуалните за съответната СИК кандидати, които са достигнали до балотаж, да се сертифицират отново и да се върнат в съответната секция.
На второ място, считаме, че пестеливата законодателна уредба – единствено в изменената през 2016 г. разпоредба на чл. 18, ал. 1 от Изборния кодекс, предвиждаща отпечатването на хартиените бюлетини, машинното гласуване и свързаните с тях дейности да се възлага и контролира от ЦИК, и § 39 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на Изборния кодекс от 2019 г., който само посочва броя на секциите с машинно гласуване, тази уредба не урежда множеството специфични въпроси, свързани с въвеждането на машинно гласуване, и то не се извършва поетапно.
Според нас следва на законодателно ниво да се уредят въпросите: кой ще произвежда машините и дали това ще е държавна политика? В случай че се предвиди машините да бъдат закупувани, то организацията по придобиването, по актуализиране на софтуера за всеки вид избори, транспортирането до секциите и обратно с надлежна охрана, наемането на складове за съхранение, на транспорт, на организатори на процеса и на техници, както и съхраняването, стопанисването, и то при подходящи условия, и на охраната на машините между изборите следва да бъде възложена според нас на администрацията на Министерския съвет, която има капацитет за това. ЦИК има малобройна администрация – около 20 души, няма по места постоянно действаща изборна администрация и няма капацитет да осъществи горните дейности.
На трето място, според нас е много важно да има държавен орган, който да извърши одит и сертифициране на машините за гласуване. Сигурността при машинното гласуване е ключов фактор за доверието в този вид технологии за гласуване. Тя се гарантира с навременното, професионално и задълбочено тестване и одитиране на машините. Също така е необходима и надеждна сертификация от компетентния държавен орган.
На четвърто място ние поставяме най-важния въпрос, и той е свързан с доверието на българските граждани в изборния процес, и в частност – в машинното гласуване. Известно е, че това е нов начин на упражняване на правото на глас от българския избирател, въведен в законодателството ни през 2014 г., но за пръв път на произведените на 26 май 2019 г. избори е ползван в такъв мащаб.
Досега ЦИК е провела машинно гласуване на местни избори през 2015 г. Тогава е било с 50 машини само в град София, и то само за общински съветници. Сега се предвижда да бъдат 6000, както знаем.
Част от мотивите за въвеждане на машинното гласуване са намаляване на грешките и несъответствията в протоколите на СИК. Последните произведени избори обаче показаха, че този резултат не беше постигнат. Само по себе си машинното гласуване не е средството, начинът, по който изборите ще са честни и прозрачни.
Съобразно изискването на § 39, ал. 2 от посочените по-горе Преходни и заключителни разпоредби при определяне условията и реда за машинно гласуване трябва да се осигури тайната на гласуването, сигурността на изборния процес и изборните резултати. Ако тези условни изисквания, свързани с упражняването на избирателното право на българските граждани, не бъдат спазени, то машинното гласуване ще се превърне в самоцел. Гражданите с право са особено чувствителни към сигурността на изборния процес и подхождат към него с недоверие и страх от манипулации. Израз на това е и подаденият сигнал до прокуратурата, свързан с машините, както и оправданите искания да се извършва и преброяване на разписките от машинно гласуване, а не да се разчита само на данните от флашпаметите и протоколите на машините.
Важен е и фактът, че вече пет години след въвеждане на машинното гласуване процентът на гласувалите избиратели по този начин не се е увеличил чувствително. Обратно, той е близък и дори е намалял спрямо изборите за президент и вицепрезидент, произведени на 6 ноември 2016 г. Тогава се е гласувало с 500 машини. На първи тур 23% от избирателите в секциите с машинно гласуване са гласували с машина, а на втория тур – 33%.
Важното за ЦИК е доверието в изборния процес да бъде съхранено и да се постигнат законосъобразни изборни резултати, а не доверието да бъде сринато и да се стигне до множество жалби до съдилищата.
На последно място, искаме да припомним, че съгласно § 145, ал. 13 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, обнародван в „Държавен вестник“, брой 39 от 2016 г., до 31 юли тази година, тоест след един месец, ЦИК трябва да създаде постоянно действащо специализирано звено за техническо осигуряване и технически контрол на дистанционното електронно гласуване, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба до 31 март 2020 г. ЦИК трябва да приеме пътна карта за експерименталното дистанционно гласуване и да проведе реда за неговото произвеждане. Благодарим Ви. Това беше нашият анализ – доста е дълъг, но такива са цифрите. Държахме да бъдем максимално изчерпателни.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоева.
Кой иска думата от гостите? Накратко всеки да обобщи с няколко изречения – в резюме. Ние затова сме се събрали – да Ви чуем.
Заповядайте.
ТОДОР ГУНЧЕВ: Първоначално бих искал да благодаря на председателя и на членовете на ЦИК за изчерпателния анализ, който беше направен.
Общественият съвет към ЦИК също изготви своя анализ на база анализите и препоръките, които сме формирали в течение на годините, от наблюденията на различни видове избори във и извън България. Това, което сме описали като препоръки, е разпратено до съответните институции, до ЦИК и до средствата за масово осведомяване.
Ще си позволим да направим една последваща среща, на която да обсъдим възможностите за подобряване на изборния процес. Независимо от всичките подобрения, винаги знаем, че може да се достигнат по-добре. Има констатирани дефицити, които са описани в нашия анализ. По-конкретно, след като всеки се запознае, можем да коментираме по тях.
Сега ще си позволя да дам думата и на колежка – госпожа Румяна Дечева, с която сме работили заедно по анализа, за да каже няколко конкретни неща. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, госпожо Дечева.
РУМЯНА ДЕЧЕВА: Благодаря Ви много.
Общественият съвет към Централната избирателна комисия съществува от 2014 г. и ние за този период сме следили всички избори. Нашите организации в момента са 14, но не всичките – много активни. Наблюдавали сме всички избори в страната.
За първи път – искам да отбележа – тази година Централната избирателна комисия ни покани и ние имахме достъп на едно ниво по-високо от това, което до момента имахме. Тоест някои от критиките и някои аспекти, които са заложени в нашия анализ, са и по-различни, вероятно и малко по-критични, понеже този път ние имахме възможност много по-отблизо да следим начина, по който се контролираше и се ръководеше целият процес от Централната избирателна комисия.
Онова, което госпожа Стоева спести, беше, че от момента, в който тази Централна избирателна комисия започна да работи, това са наши преки наблюдения, те имаха може би един почивен ден. А дните, в които се работеше до много късно, бяха безброй. Това го казвам тук, при Вас, защото Вие сте Комисията, която най-близо наблюдава законодателните инициативи.
Много от дейностите, които ние наблюдавахме, заемаха много време на членовете на ЦИК, без по някакъв начин да допринасят за качеството на процеса. Тоест има страшно много администрация – по различен начин да бъде организирана тази дейност, която би могла спокойно да се извършва не от тези 20-ина човека, които участват в заседанията. Тук е и обществената поръчка, и едни процедури – подобряване на всичките членове на СИК, особено тези, за които ЦИК работи като РИК – за изборите в чужбина.
Измежду нещата, които наблюдавахме, и нашите организации наблюдаваха в деня на изборите, голям проблем беше съществуването на два протокола: един от гласуването с бюлетини, следващ, който произвежда машината, и необходимостта това да се сумира и да бъдат изразени в обобщен вариант.
Фактът, че секционните избирателни комисии работиха в деня преди изборите, някои от тях – до много късно през нощта, за да бъдат обучени и да се запознаят с машините, особено там, където имаше машини, плюс много ранното започване на работа на следващия ден довежда неминуемо – ние говорим за хора, колкото и големи да са изискванията, колкото и стриктно да се наблюдават, все пак става дума за хора с определени възможности. В края на изборния ден наблюдавахме грешки – обикновени аритметични грешки, които така или иначе водят до подкопаване на доверието изцяло в процеса.
Другото – все пак оправдавайки досега членовете на секционните избирателни комисии, хората, които ръководи Централната избирателна комисия в деня на изборите, са огромна армия. Това са хора с най-различни лични и професионални качества. Както в най-малкото населено място наблюдаваме много добро изпълнение на точните процедури, които са предписани в Кодекса и в Методическите указания, така наблюдавахме и пълно неразбиране, и работа по инерция, по една традиция от предишни избори, без запознаване.
Тук вероятно можем да споменем и това, че няма изискване към членовете на секционните комисии да посещават обученията. Нашето наблюдение от обученията в цялата страна е, че неголяма част от членовете на СИК всъщност посещаваха тези обучения. Естествено, не бяха достатъчно добре запознати с конкретните ангажименти, които имаха.
Една последна бележка, освен подкрепата на предложението за специализирано звено към Централната избирателна комисия, което професионално да се занимава с електронното гласуване – с машини и дистанционно. Това е създаване на координационен механизъм за електронното гласуване. В момента добрата воля на ЦИК в деня преди изборите и в деня на изборите ги прави, освен всичко останало, и координатори на други институции. Това, което ние наблюдавахме – Министерството на вътрешните работи, „Сиела Норма“ и всички останали, които участват. При наличие на законодателно решение за съществуването на такова звено те биха могли по-рано да имат такива хора, които предварително да се познават, които да се координират и които да не отнемат толкова много от най-ценното им време – в деня преди изборите и в деня на изборите практически на тях им се налагаше и да координират дейността на други институции, да бъдат като домакини на срещи за координиране по дейността.
Много Ви благодарим за възможността да споделим нашите наблюдения. Анализът, за който председателят на Обществения съвет спомена, е изпратен на Правната комисия преди няколко дни. Има и други аспекти, но мисля, че тези са най-важни.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Не сме получили нищо към момента.
ТОДОР ГУНЧЕВ: Прощавайте, само да довърша – два финални акцента. Изпратено е – потвърждавам, че и втори път е изпратено днес. Сега ще Ви предоставя едно хартиено копие, заедно със специално писмо, което е написано с акцентите, до Правната комисия. Днес е изпратено отново – на обяд, мога да Ви кажа и точния час.
Акцентите, които бих искал да добавя, са, най-обобщено, въз основа на анализа. Другият, както неведнъж сме коментирали с ръководството на ЦИК и с председателката, Централната избирателна комисия е правоприлагащ орган. Той е ограничен от законовата рамка, има да изпълнява задължения, които са фиксирани с конкретни дати и конкретна времева рамка. За съжаление, настоящият състав на ЦИК влезе в момент, в който трябваше да изпълнява редица дейности за много кратко време.
Тук е моментът да се обърна към Вас, като законоподготвящ орган, като Правна комисия на Народното събрание, и да кажа, че „лош закон, но закон“ в случая не работи, защото „лошият закон, но закон“ води до един неефективен процес.
Става въпрос за следното. В нашия анализ не сме засягали законовата рамка. Ще направим конкретен анализ с участието, предполагам, на ЦИК – съответните промени, които би следвало да се направят в законовата рамка, и специално в Изборния кодекс, които биха довели до опростяване на процеса, постигане на по-ефективен и по-справедлив изборен процес. Той ще Ви бъде предоставен допълнително – смятаме, че Вие сте хората, които могат да го разгледат и да предприемат съответните стъпки.
Второто нещо, което е много важно да се вземе предвид, е, че ЦИК е ограничена до такава степен, че работи 60 дни преди съответните избори, след излизането на конкретния указ. Това, което сме коментирали с колегите, е, че всеки път е необходимо да се започне доста по-рано. Както в момента ЦИК много умно започна да подготвя самия изборен процес за есента. Хартиеният – може би е необходимо сега да се започне.
Онова, което искаме да препоръчаме настоятелно, е да се използват всички тези анализи и препоръки, които са формирани в течение на годините. Не е нормално да правиш една и съща грешка два пъти. Нормално е да я оцениш, да я анализираш – ако може, да я избегнеш. Точно това препоръчваме ние на всички органи, които са въвлечени в изборния процес. Това касае както Правната комисия, така и ЦИК, така и Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, всеки един, който има участие в процеса, а и нас, като наблюдатели. Защото за нас е страшно лесно да седим отстрани и да казваме: това не е хубаво, това е грешно и това е сбъркано. Сега сме се постарали още преди самите избори да направим препоръки. След съответните избори всеки път правим анализ и считаме, че има къде и какво да се подобри. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за процедура, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Три думи казвам, защото трябва да изляза, за да защитавам един закон. Процедурата е, че ще упълномощя господин Христиан Митев да гласува от мое име по всички точки от дневния ред.
Съвсем набързо. За ЦИК – лично аз нямам никакви упреци. Централната избирателна комисия беше избрана, когато ние я избрахме – и да искаше, преди това не можеше нищо да направи. В сроковете, които ние ѝ заложихме, във времето, което имаше пред себе си, каквото успя – направи, справи се блестящо. Разбира се, че би могло да има някакви неща допълнително, но аз смятам, че всичко, което направиха, е в рамките на техните възможности, които ние им предоставихме – било като законодателна рамка, било като срокове.
По отношение на машинното гласуване – 8 милиона чух, че струвало, с ДДС-то ще излезе към 10. Тоест моментално излиза, че скъпото упражнение да сме единствени и неповторими е уникално в Европа. За следващите избори есента ще ни струва 20 милиона. Ето така, просто за да покажем, че сме единствени и неповторими.
Разбрах, че създава повече проблеми, отколкото решения. Разбрах, че не е срещнало огромен ентусиазъм, избирателите да са се били кой повече да гласува и ако може, всички да са на машина – никой да не отиде на хартиеното. Не е срещнало одобрение сред избирателите цялото това упражнение с машинното гласуване.
Аз предлагам, след като се запознаем с всички тези доклади, да направим наш, собствен анализ и да преценим какво трябва да се случи. Дали трябва да дадем още 20 милиона на следващите избори, да създадем проблем в ЦИК, в РИК, в ОИК, във всички тези организации, или просто да направим това, което в цяла Европа правят, е въпрос на анализ и решение, което ние по-късно ще вземем.
Нека Христиан Митев да гласува от мое име – упълномощавам го.
Надявам се – в работна група ли, как да бъде, както Вие, госпожо Председател, решите, но да анализираме всичките тези неща, които са ни предоставени.
Благодаря за доклада на ЦИК – той беше изключително изчерпателен и полезен за мен. Още веднъж благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Заповядайте, проф. Константинов.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Естествено, присъединявам се към отличните оценки за работата на изборната администрация по тези избори, специално за работата на ЦИК, и за много стегнатия и точен доклад, който чухме.
Смятам, че основният смисъл на това събиране тук е Вие, народните представители, да решите какво ще направите в малкото оставащо парламентарно време до местните избори. Местните избори са точно след пет месеца – на 27 октомври е първият тур и на 3 ноември ще бъде вторият тур. Това, разбира се, е прогноза, но тя обикновено се сбъдва.
Има неща, които просто трябва да бъдат решени много бързо, защото ако не ги решите, направо ще катастрофираме и това, което се случи в „Арена Армеец“, ще Ви се струва като детска играчка в сравнение с онова, което може да се случи сега. Тъй като споменах „Арена Армеец“, ясно е, че специално за София – Столична община, където нещата са съвършено различни от тези по страната, трябва да се вземат някакви специални мерки.
В Столична община се обработват над 33% от всички числови данни в страната. По сегашния закон членовете на столичната общинска комисия са 39 – мисля, че този брой трябва да бъде качен на 50 или 60. Само при приемане на документите на 1400 комисии на територията на София трябва да се оформят три пункта – „Арена Армеец“, зала „Универсиада“ и НДК. В противен случай ще повторим, умножено по три, онова, което видяхме през 2015 г. в „Арена Армеец“ – това е недопустимо. Ето нещо, за което трябва да се помисли.
Второто, което е съвсем лесно да се реши и което ще спаси втория тур на изборите, е сегашният срок от 7 дни между първи и втори тур да се направи на две седмици. Така е в повечето страни в света, в повечето европейски държави.
Специално – ако останат машините за гласуване наесен, то е съвсем ясно, че за два-три дни, колкото остават след решението на общинските комисии до втория тур, сега администрацията няма да се справи в този 7-дневен срок – трябва да се направи двуседмичен.
Имайте предвид, че ако на тези предстоящи избори машините останат, някъде ще трябва да се въртят 13 до 15 екрана, защото изборите примерно в Бусманци са пет на брой. Не забравяйте, че това са три кмета, Общински съвет и преференции. Опитът показва, че ще участват 40, 50, може би и повече партии и коалиции – всяка от тях има право на 61 имена в листата, това са няколко хиляди имена. Това, което ние очакваме, са десетки милиони числа, които трябва да бъдат обработени по време на местните избори.
Малко шеговито, но машинният протокол, който ще избълват машините примерно в Бусманци, ще бъде някъде към 14 – 15 метра. Машинния протокол как ще го каращисаме с данните от точното преброяване на бюлетините, не ми е много ясно. Всичко това трябва да се има предвид. Много добре трябва да се изпипат процедурите и преди нашите народни представители да излязат в заслужен летен отдих, това трябва да бъде решено. Защото няма да има особен ентусиазъм от промяна на закона, след като настъпи есента и вече е излязъл Указът на Президента – Указът на Президента ще излезе на 27 август или малко преди това.
Така че моля да се обърне внимание на тези въпроси, даже препоръчвам да се направи още едно обсъждане, но вече на предстоящите местни избори, с техните специфични проблеми – тук маркирах само някои от тях. Това е засега. От все сърце Ви моля да започнете работа по този въпрос. Много работа Ви чака, а и подводните камъни не са малко. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, проф. Константинов.
Заповядайте.
СТОИЛ СТОИЛОВ: Много хора от тук присъстващите ме познават от предишни дискусии по темата.
Докладът на ЦИК оставя в мен противоречиви усещания. Добросъвестно е направен, но аз не чух отговор на следните въпроси.
Вие твърдите, че машините са създадени, за да коригират грешките на секционните избирателни комисии. Голямата тема с подбора, обучението на СИК остава – не чух никакви препоръки в тази област.
Аз си спомням дискусиите от 2016 г. за образователен ценз – тук има хора, които присъстваха тогава. Беше отхвърлено. Сега се оказва, че събирането на двуцифрени и трицифрени числа между машинния и хартиения протокол е драматичен източник на грешки. Това е озадачаващо за моето поколение.
В тази връзка може би трябва да се помисли – да се раздели машинното гласуване в един виртуален преброителен център и машинните гласове да не се чифтосват и обединяват с резултатите от хартиените гласове. (Реплики при изключени микрофони.)
Така е, проблем е, няма да има резултати от секциите, на които политическите партии държат много, макар че не е работа на държавата да произвежда социология за политическите партии и тяхното присъствие по секции, но това е друга тема.
Вторият въпрос, който не чух и който се поставя от няколко години от Обществения съвет, е последващият одит на работата на секционните избирателни комисии. Не е тайна, че ние поискахме да се отворят чували на парламент, който вече беше свършил своята работа, тоест да се направи археологическо проучване на причините за 6,2 невалидни гласове на едни парламентарни избори. Предишният състав на Централната избирателна комисия ни отказа – аз искам да знам каква е позицията на сегашния състав на ЦИК. Докога секционните избирателни комисии ще бъдат тотално неконтролируеми, с изключение на съдебно решение?
Не чухме отговор на въпроса: как така в 140 секции е имало машини, но никой не е гласувал на тях? Ние просто трябва да разберем – председателят на СИК ли не е разрешил гласуване, кметът ли е спрял тока, или какво е станало там? Защото това са 3 хил. лв., хвърлени на вятъра! (Реплика при изключени микрофони.)
Именно – 3000, умножено по 140, ако извадим секциите, в които има по три гласа, да не ги чета, защото тук имам справки, като село Капитановци, Видинско, село Търнак, Врачанско и разни други екзотични места.
Защо няма отговор на въпроса: как така, вместо да се концентрират машините в големи градски секции, както Общественият съвет правилно е изчислил, че има в Габрово, в София-град, с по 40% използване на машините, машините са пръснати по екзотични места?!
Има много неща, на които трябва да се отговори, за да не се харчат пари на вятъра. Както стана ясно, машинното гласуване не повдигна общественото доверие в процеса. Съжалявам. След като в 39% от всички секции има неотчетени преференции или някакви грешки и така нататък, аз не вярвам в този процес. Той сега, поради високата цена на мандатите в едномандатния избирателен район, какъвто е страната, не е проблем. Но като станат в Бусманци 36 партии – „Просперитет за Бусманци“, „Бусманци напред“, „Бъдеще за Бусманци“, тогава ще говорим, че един глас ще решава въпроса.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте, проф. Стоева.
СТЕФКА СТОЕВА: Почитания – знаем, че Вие много добре познавате изборния процес. Ние сме дошли тук да отчетем работата най-общо – сега не са предмет предишните избори, отваряне, проверка на бюлетините. Нали разбирате? Затова не е включено в доклада.
Не мога да Ви дам отговор: защо в 149 секции никой не е гласувал – за това трябва да питаме избирателите. Тези цифри ги сочим, защото те сами по себе си са показателни. Но нали не ЦИК отговаря за това, че никой не е доближил машините за гласуване или че са върнати почти неупотребявани – с по-малко от 10 избиратели? Съгласете се, ние не сме в СИК и не пречим на хората да гласуват.
Другото, което казахте – че те са разпръснати на екзотични места. Ние считаме, че и в тези екзотични места живеят български избиратели. Най-лесно е всичко да закараме в София, да ни е лесно да транспортираме, на МВР да им е лесно да охраняват! Постарахме се да бъде максимално честно и максимално справедливо, защото още на изслушването ни попитаха: как Вие ще осигурите равенството на гражданите? Освен случайния принцип и доставяне на машини в различни по размер секции, друг начин няма! Трябва да се види реално как работи гласуването, защото ако после то се провежда в 6000, а после в 12 500 секции, какво ще излезе – че в София е лесно, но когато ходим в такива крайни населени места, вече става трудно.
Знаете ли, независимо че и сега пак имаше случаен принцип, получихме десетки жалби: защо съседът ми от другия блок гласува, а аз не гласувам? Това е безобразие – казва, аз имам право на машинно гласуване, защото плащам данъци. Така че хората остават недоволни. Нали разбирате? Неравенството ги дразни.
Нашата цел беше – ние сме правоприлагащ орган, Вие сте политиците, Вие ще решите какво ще се предприеме, опитахме се да Ви кажем в цифри, в пари, в метри – проф. Константинов, какво би предстояло при следващите избори, да алармираме за това.
Да, ние считаме, че се справихме, благодарим за добрите думи на Обществения съвет за нашата работа, но тези избори бяха сравнително лесни. Единна листа, 31 района, нямаше някакви сериозни технически проблеми. Но изборите, които предстоят, не са такива.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря Ви.
Съвсем накратко. Първо, също да поздравя новите членове на ЦИК за това, че в тези наистина съкратени срокове и в ситуацията, в която се намираха, все пак успяха да се справят с голяма част от задачите.
По отношение на т. 1 – мисля, че след изслушване на доклада май следваше да си променим точката, защото тя е „Изслушване анализ на Централната избирателна комисия във връзка с произведените избори за членове на Европейския парламент от Република България през 2019 г.“, а 90% може би, по-голямата част от анализа касаеше машинното гласуване – не изобщо изборите. Затова може би трябва да я променим, именно „Машинното гласуване“.
Освен това, в самия анализ се съдържаше голяма доза оценки – той не беше само статистика и чист анализ.
По самия доклад, по самия анализ – мисля, че вътре в него имаше доста неточности и вътрешни противоречия. Първо, каза се, че 7,59, тоест едва около 8% от всички избиратели са гласували с машини, но всички избиратели нямаха възможност да гласуват с машини, защото не бяха въведени във всички секции.
Освен това, в немалка част от секциите – там, където имаше машини, хората така и не успяха да гласуват с машини поради възникнали технически проблеми.
Другото е по-важно, че близо 30% от избирателите в секциите, където е имало машини, са гласували все пак с машина. Това е важното – за пръв път се гласува по този начин. Всяко начало е трудно – такова беше и въвеждането на интегралната бюлетина, след това – на преференциите, имаше първоначално объркване в гражданите.
Тук по-важното като че ли са 1000-та секции, където има несъответствия. Вие казвате, че машинното гласуване едва ли не е било въведено, за да няма такива несъответствия. Напротив, машинното гласуване беше по отношение на недействителните бюлетини. Сигурен съм, че ако нямаше машинно гласуване, броят на несъответствията щеше да е много по-малък, но това е една от целите на машинното гласуване, защото тези несъответствия не са във вина на машините, а във вина на това как са отразени в съответните протоколи. И това изкарва наяве всъщност грешките и възможностите за манипулация от самите секционни комисии – понякога без да искат, друг път – нарочно. Това вече е предмет на друго изследване.
Второ, казахте за цената на един глас, че била 59 лв., пък седемдесет и няколко стотинки по отношение на хартиената бюлетина. Ами интернет гласуването по тази логика сигурно ще е една стотинка. Само че тук не говорим за цената на глас – тук говорим за защита на съвсем други ценности, които минават през машинното гласуване. Една от тях е възможността за отчитането на недействителни бюлетини на последните парламентарни избори – две парламентарни групи са това, 160 хиляди недействителни гласа.
Нямаше го в анализа колко недействителни гласа има там, където е гласувано с машини – аз поне не чух. Това беше една от основните причини.
Казахте, че увеличаването на броя на машините щяло да доведе до увеличаване на несъответствията в предстоящите местни избори. Аз вече казах – това не е проблем на машинното гласуване, а е проблем на секционната избирателна комисия.
А и по отношение на цената – тук говорим за наемане, говорим за обучение на секционни избирателни комисии и така нататък, Вие ги изброихте. При евентуално закупуване на устройството, на хардуера, на машината и актуализиране само на софтуера цената едва ли ще е такава. Повтарям, тук става въпрос за защита на съвсем други ценности и не мога да възприема оценките, които бяха направени в този анализ на ЦИК. Мисля, че машинното гласуване е един добър старт – много доводи изразихме в тази насока, и сега опитът то да бъде компрометирано, дискредитирано във връзка и със следващите избори мисля, че не е удачен. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Попов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател на Централната избирателна комисия, уважаеми заместник-председатели, уважаеми гости! Ще започна с пледоария да не повтаряме грешките от миналия дебат по отношение на машините и машинното гласуване, защото миналият дебат се опорочи именно по този начин – имаше доклад на ЦИК, предишния, който показваше трудности във въвеждането на машинното гласуване; вместо да се заемем с преодоляването на тези трудности, се постави под въпрос изцяло съществуването му и нещата тръгнаха по начин, по който в крайна сметка нищо не се промени. Останаха си трудностите, останаха си машините, остана си всичко. Нека да не повтаряме тази грешка.
Би било напълно безотговорно да не чуем обективните проблеми, които има с въвеждането на машинното гласуване. Трябва да вземем мерки, за да ги преодолеем, смекчим, предотвратим, доколкото е възможно и където е възможно. Но също толкова безотговорно би било просто да кажем, че зачеркваме машинното гласуване, защото това значи да се върнем в онзи процес, където в крайна сметка се постигна един консенсус, и то беше само преди два месеца и половина – три. И се зачерта пътната карта – 3000, 6000, пълно машинно гласуване.
Един от проблемите на това машинно гласуване е, че експериментите, които бяха провеждани в предишните кампании, не послужиха за преодоляване на проблемите! Ние останахме на този експериментен вариант – видяхме къде има проблеми, но не си поставихме за цел да ги преодолеем. Това е апел към политическите партии. Нито ние, като опозиция, можем да си позволим да не чуем обективните и субективни понякога причини за трудностите, но и Вие, като управляващи, не правете пак същата грешка. Казвам го с отговорност.
Какви са трудностите, които чуваме в доклада на ЦИК? Те са сериозни, но са преодолими в огромната си част. Обществената поръчка, срокът, в който тя може да бъде направена, обвързването ѝ с Указа на Президента, фактическата ситуация за малко кандидати – всичко това са въпроси, които трябва да се поставят – проф. Константинов е прав – възможно най-бързо на масата на Народното събрание, и то в оперативен порядък, но с конкретни предложения за преодоляването им.
Сертифицирането – без съмнение, много тежък въпрос, с който Вие се сблъскахте като орган, където не получихте – поне по това, което чета, подкрепа от Министерския съвет, от правителството, въпреки че съгласно Изборния кодекс Вие сте съорганизатори на изборния процес. Не могат да се абстрахират.
В този ред на мисли, между другото, съм подал и въпрос към вицепремиера Томислав Дончев, като човек, натоварен от Министерския съвет с тази координация, за да се опитаме да ангажираме дебат, с който да стигнем защо не до законовото определяне на онзи орган, който трябва да сертифицира, тества и одитира машините.
Отбелязването на резултатите от машинното гласуване и смятането им в СИК-овете – очевиден проблем, разликите са очевидни. Правилно подчерта господинът, който говори преди мен, че в местните избори това ще има огромно значение. Трябва да се помисли и за протоколите – за къде се въвеждат тези данни, да се помисли къде да се сумират – в СИК или на друго място. Това са все въпроси, които, ако седнем, можем да изчистим напълно консенсусно.
Спецификите на местните избори – естествено, че трябва да се отчетат, включително спецификите вътре в различните райони. Тук проф. Константинов даде ясни индикации, че решение има – повече пунктове за преброяване, увеличаване на срока между първи и втори тур. Трябва да се обсъди – няма догми. Защото ще трябва да се промени софтуерът на тази машина – най-малкото, което е – между първия и втория тур. Въпросът – решаване на този проблем – е начинът, по който се поставя.
Ако, уважаема госпожо Председател, свикаме допълнителни съвещания на Правната комисия, в работен или в официален вариант, в който не само да констатираме проблеми, но да започнем да разсъждаваме върху варианти на решения – напълно възможни, да излезем с качествени промени, с които да улесним и гарантираме въвеждането на машинния вот.
Ако обаче ползваме констатирането на обективни трудности, за да постигнем друга цел, която е отмяната на машинното гласуване – оттам и на другите видове алтернативни гласувания, то връщаме дебата в отправната му точка, както са направили редица избори поред.
Завършвам с това, че, от своя страна, също поздравявам състава на Централната избирателна комисия, който влезе късно за подготвянето на изборите, и въпреки това, се справи. Той влезе късно, защото също беше забавен от един безсмислен дебат и упорстване по отношение на това колко е страшно да се спази законът и да се промени съставът на ЦИК, и така нататък.
Няма нищо апокалиптично случващо се – трудностите са налице, но са абсолютно преодолими, а там, където са непреодолими, можем да направим специални изключения, но това ще са малко места.
Генералното зачеркване обаче на въвеждането на машинното гласуване за местните избори е неприемливо както в обществен, така и в политически план – заявявам го най-отговорно. Ние от „БСП за България“ ще се придържаме към тази позиция, но ще се ангажираме, включително с конкретни предложения и с напълно конструктивно поведение, в една работна група, която постави на масата проблемите и търси тяхното решение.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодарим Ви, господин Зарков.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Добър ден! Представлявам „Българските машини за гласуване“, които, както знаете, не успяха да се класират на тези избори. Има една такава приказка, че по-добре един бит, отколкото двама небити – е, пред Вас е този, който е бит. Той продължава да бъде все още позитивен.
Централната избирателна комисия, моите почитания, такава титанична работа да бъде свършена за толкова малко време от толкова малко хора – не знам дали има друга по-ефективна институция в България, отколкото това, което наблюдавам. Затова – аплодисменти, наистина ги заслужават.
Има и друга приказка – едно е да знаеш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш. Те го направиха.
Защо се доближаваме до тях? Защото ние вече две години се занимаваме с това машинно гласуване. Още 2017 г. имахме готовност да участваме – тогава не можахме да участваме, тъй като имаше лобистки текст, който казваше: независимо че няма машинно гласуване в България, кандидатът трябва да има опит. Е, сега въпросът е: пак ли ще има такъв текст, за да не може пак да участваме?
Нашето самочувствие, че можем да правим машини за гласуване, не идва от Господа или от въздуха, а идва от пазарното проучване, в което ние участвахме, когато ЦИК обяви пазарно проучване. Това пазарно проучване всички можете да го видите – в т. 25 на „Профил на купувача“ в ЦИК, където изрично СОВА 5 –много уважавана компания, която прави пазарни проучвания, посочва, че българската машина за гласуване, от всички изследвания, е най-подходяща.
Защо е най-подходяща? То е описано на сто и не знам колко страници, в което поради най-различни причини се казва, че когато се прави софтуер, което е много деликатна работа – това е по-трудно, отколкото да напишеш роман, тъй като софтуерът, който е нещо изключително трудно, знаете колко е невъзможно да се напише в сроковете, в които трябваше да се пренапише. При нас в тези кратки срокове се появяват изисквания на 10-о число на месец април, а на 18-о ние трябва да имаме готов такъв софтуер, който е и отнякъде дошъл, кой знае откъде, появяват се разни хора, правят някакви изследвания.
Ако ние бяхме допуснати до сертифициране с цялата наша технология и процедурите, които сме заложили, а тези заложени процедури, които имаме, ако бъдем чути – затова подаваме ръка на Централната избирателна комисия, да бъде по-отворена за такива предложения от такива като нас, предполагам, че ще има и други, за да може да се разбере, че даже биха могли да се избегнат огромните опашки, които биват в „Арена Армеец“ – хората стоят, чакат и заявяват: „Следващия път няма да бъдем членове на тези избирателни комисии“.
Представяте ли си какъв сблъсък ще бъде – виждал съм го това в други страни, в които никой не иска да бъде член на тези СИК-ове? Откъде ще ги намерите? Независимо че машини и така нататък. Затова трябва да се получи – ето, ние имаме решение, което може да спести чакането на тези хора пред „Арена Армеец“ или където и да било.
Направи ми впечатление – турските избори, предполагам, ползват подобна система, 10 милиона, не минаха и седем-осем часа – те обявиха изборите. Представете си какво нещо е там, а ние тук се борим едва ли не с 3 милиона, 2 милиона и никой не иска да чуе тези, които знаят и могат.
Много лесно е сега да се критикува – и ние имаме възможност да критикуваме. Все още искаме да зададем един такъв въпрос, който ще го отнесем писмено, за да не губим времето: защо параметрите на машината, спечелили, са засекретени? Знам, че има ЗОП, знам, че има чл. 102, ал. 1, но има и чл. 102, ал. 2, която казва, че състезателните параметри не могат да бъдат засекретени. Затова ще помолим да бъдат отворени 65-те страници на предложението, което има в Протокол № 1 – предложението на машината, която е спечелила, за да можем да видим дали това са тези параметри, които бяха поискани на 18-и. Предполагам, че в един такъв по-спокоен разговор с госпожа председателката, моите уважения към тях – готови сме наистина да помогнем, за да може да бъде намалено чакането пред „Арена Армеец“ и другите РИК-ове.
Освен това, нищо не е страшно, ако наистина ни дадете възможност да демонстрираме това, което сме направили. В Съединените щати всеки щат има отделна машина. Ние сме разговаряли с посолството на Съединените щати – даже може би ще проявят интерес и към нашата машина, тъй като при тях в момента трябва да има смяна на машини.
Това беше моето изказване – чест и почитания към работата, която свърши ЦИК. Независимо че не спечелихме, е, искаме наистина да помогнем. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
СТОИЛ СТОИЛОВ: Само едно уточнение искам да внеса във връзка с коментарите защо машини са сложени по екзотични места. На мен не ми е известен никакъв стандарт, в това число и международен, който да задължава управителния орган на изборите да предостави на всеки избирател всички налични технологии за гласуване.
Знаете, че във Франция гласуваха електронно или имаше предложение – само задграничните избиратели. Някъде се гласува по пощата – само за задграничните избиратели. В Холандия има гласуване с пълномощни. Тоест управляващият орган на изборите, в случая – Централната избирателна комисия, според мен е в пълното си право да управлява изборите и ресурсите на изборите по начин, който да максимизира ефекта.
С тези 3000 машини, ако бяхме успели да прекараме по 500 души на машина, щяхме да имаме санирани 1,5 млн. гласа.
С това ще завърша – ако останат машините, нека да направим няколко проигравания на живо с реални избирателни комисии, в реални класни стаи, с реални избирателни списъци, с хронометър в ръка, за да може тази инвестиция, която правим, да се върне – да бъдем убедени, че парите ни не са хвърлени на вятъра. Благодаря Ви.
СТЕФКА СТОЕВА: Ако ми разрешите, само един отговор.
Аз съм съгласна с Вас – това би било много полезно, но ще имаме ли това време от септември до края на октомври отново и за тези избори? (Реплика от господин Стоил Стоилов при изключени микрофони.) Да, но времето тече – такава абсолютна цифра.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз благодаря на ЦИК за този анализ. За разлика от колегите от БСП, за мен анализът е точен, направен е в точното време и алармира точно към проблеми, свързани с машинното гласуване, което увеличава дела си. Всички говорят само за местните избори – според мен погледът, хоризонтът на законодателя трябва да е малко и отвъд местните избори, тъй като нормата, която в момента е в Изборния кодекс, е задължително, абсолютно машинно гласуване на следващия избор, какъвто и да бил той, само и единствено с машини.
Не е вярно, колега Зарков, това, което казахте – че има постигнат консенсус, най-малкото моята политическа сила „Национален фронт за спасение на България“ не подкрепи тази норма. Обявихме, че е необходимо да продължи експерименталният модел на машинно гласуване, преди да се стигне до неговото всеобхватно и задължително за всички граждани въвеждане, без значение дали те желаят, или не желаят.
От изказванията днес стана ясно, че има секции, в които гражданите изобщо не желаят да гласуват машинно – не искат да гласуват машинно. Разбирам желанието на част от колегите да ги задължим, но те не искат. По-голямото доверие в интерес на истината – може да направите проверка и сред Вашите избиратели, хората се доверяват основно на хартиения начин на гласуване – гласуването с хартиени бюлетини. Това е и модел, който е възприет в повечето европейски държави.
Честно казано, не мога да разбера защо ние непрекъснато трябва да правим експерименти, и то опасни експерименти в този случай, тъй като това, което чух днес от анализа на ЦИК, за мен звучи притеснително. Звучи притеснително не за друго, а защото ако оставим нещата такива, каквито са сега, и въведем тези задължителни 6000 машини по време на местните избори, особено в по-малките общини съм почти сигурен, че ще имаме вълна от касации – искания за касиране на изборите на основание неточности и проблеми с машинното гласуване.
Като адвокат, мога да Ви кажа, че това може да се използва, особено тогава, когато хиляда и по-малко гласа са Ви необходими, за да може да обосновете, че Вашият кандидат или Вашите кандидати са били избрани, но това не е отчетено по една или друга причина, свързана и с машинно, и с хартиено гласуване. Това ще бъде използвано при всички положения. Тази опасност според мен не е добра нито за местното самоуправление, нито за изборите като цяло.
Да, трябва доста по-продължителен период за мен и може би не чак толкова голям брой – да отиваме на двойно по-голям, отколкото е сега, при положение че ние с 3000 машини, които бяха на произведените избори за членове на Европейския парламент, имаме проблеми. Да отиваме на двойно по-голям брой, за да имаме двойно повече проблеми. Ако това е логиката, за мен тя е сбъркана логика и не би следвало да вървим по този път. Не казвам, че трябва да отменяме изцяло машинното гласуване – това, което казвам, е, че трябва да помислим много дали трябва да остане тази норма с тази бройка машини.
А по отношение на третата алинея, доколкото си спомням, на въпросния параграф за абсолютно въвеждане на задължително машинно гласуване – за всички граждани, навсякъде, при всеки следващ избор, без значение какъв е той, може да доведе тотално до торпилиране и на изборите, и на политическата система като такава, каквато я познаваме. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Митев.
Колеги, други изказвания?
Ако няма други изказвания, ще закрия дебата по тази точка с няколко изречения.
Първо искам да благодаря на госпожа Стоева и на Централната избирателна комисия за това, че инициирахме това изслушване и този анализ; на „Информационно обслужване“, на всички гости, на Обществения съвет, на Вас – абсолютно всички, които сте тук. За нас е важно да чуем проблемите.
Господин Попов каза – говори се само за машината, ами това е проблем, виждаме, че наистина е проблем. Смятам, че следва да се обединим около законодателно решение и да го решим до местните избори, защото мисля, че нито за нас, като управляващи, нито за Вас, като опозиция, нито за българския гражданин това ще бъде добре – да опорочим едни бъдещи местни избори, предварително да знаем, че те са опорочени и да продължим в същия дух. Смятам, че най-вече за българския гражданин не е добре, а в крайна сметка ние сме тук, за да ги накараме да стигнат до урните, да гласуват и да дадат гласа си за когото са решили. Благодаря Ви.
Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, за да решим този проблем, а не да го … (неразбираема дума) политически, предлагам да съберем Правната комисия и тук присъстващите експерти на работна среща другата седмица, с конкретни предложения за преодоляване на трудностите, очертани в анализа на ЦИК, с оглед въвеждането на 6000 машини за гласуване на предстоящите избори. Така имаме шанс да свършим нещо.
Иначе ще Ви кажа какво ще стане и ще Ви го кажа най-отговорно. Сега всички ще се разотидат, ще се чака, докато някой се престраши да внесе предложение – радикално, за отмяна на машините. И системата отново ще се върне назад.
Ако искате – аз не съм оспорил констатациите в този анализ, но за да бъде той полезен, не трябва да правим като другите преди него. Тоест сега да го заметем под килима и да го забравим. Трябва да се съберем и точка по точка да видим къде можем да го решим със законодателни промени, къде можем да упражним плодотворен натиск върху изпълнителната власт, за да се ангажира повече с процеса и с какво можем да бъдем полезни за въвеждането на машинното гласуване. Това е начинът, по който трябва да работим, ако искаме да постигнем резултат.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Зарков.
Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми гости, уважаема госпожо Председател на ЦИК! Дори конкретно предложение бих направила – това да се случи във вторник, ако е удобно на членовете на Правната комисия – поне по един представител от политическа група, разбира се, членовете на ЦИК и представителите на „Информационно обслужване“, за да имаме готовност за законодателни предложения до края на следващата седмица. Наистина таймерът за местните избори тик-така, нямаме много време и преди парламентарната ваканция. Тоест това и каквото е като промени, върху които ще се обединим, трябва да се случи до края на месец юли.
Ако сте съгласни, колеги, госпожа Александрова да определи час, за да може в работна обстановка… (Реплика при изключени микрофони.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Колеги, това ще го определим допълнително.
Благодаря на всички присъстващи по точка 1.

Колеги, преминаваме към втора точка.
Гости по втора точка от Министерството на туризма са: госпожа Ирена Георгиева – заместник-министър, и госпожа Екатерина Дацова – директор на дирекция „Управление на морските плажове“.
Имате думата.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Представяме на Вашето внимание Проект на решение на Министерския съвет за одобрение на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, защото с отмяната на Глава втора „а“ от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие от 1 януари 2019 г. възлагането на концесия за услуга на морски плаж следва да се извършва по реда на Закона за концесиите, който е в сила от 2 януари 2018 г. Промяната на правната уредба за концесионирането на морските плажове доведе до следните проблемни моменти, които се установиха.
На първо място, празнота в действащото законодателство по отношение на процедурите, открити по реда на Глава втора „а“ от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Липсва Преходна разпоредба, която да урежда по какъв ред да бъдат довършени дейностите по предоставяне на концесия за услуга на морски плаж, и като резултат – налице са шест висящи процедури, което е просто пример от практиката, които не могат да бъдат довършени.
Законът за концесиите, влязъл в сила, транспонира Директива 2014/23 на Европейския парламент и на Съвета, при което е неясно как ще бъде постигната посочената т. 4 в чл. 2 от Директивата, а именно постигането на икономическа ефективност при управлението на публичната собственост, тъй като изискванията на Закона за концесиите значително утежняват и удължават процедурата по отдаване на концесия за услуги на морски плаж. Процедурата е толкова тежка, тромава и удължена във времето, че всъщност тя става аналогична на концесионирането на инфраструктурен обект, какъвто например е летището. Специално морският плаж, като услуга, има съвсем друга специфика.
На трето място, т. 2 от преамбюла на Директивата, а именно предвидените в правната рамка правила, приложими за възлагането на концесии, следва да бъдат ясни и прости, следва надлежно да отразяват особеностите на концесиите в сравнение с договорите на обществените поръчки и да не водят до прекомерна бюрокрация. Това е препоръката на преамбюла, но тя по никакъв начин не е постигната с транспонирането на Директивата в Закона за концесиите.
Считаме, че Законът за концесиите не отговаря на това изискване по отношение на морските плажове. Бюрокрацията се увеличава прекомерно и неоснователно, което в никакъв случай не е в тон с политиката на правителството за намаляване на административната тежест върху бизнеса и гражданите.
Транспонирайки Директивата в българското законодателство чрез Закона за концесиите, българският законодател е приравнил концесиите без трансграничен интерес с концесиите с трансграничен интерес, като е наложил правилата за възлагане на вторите да важат и за първите. Това, от една страна, е в пълно противоречие с основни принципи, посочени в преамбюла на Директивата, а от друга, е напълно излишно и неприложимо.
Не на последно място, концесиите, чийто обект е изключителна държавна собственост, са в специални закони. Член 25 от Закона за концесиите изрично посочва, че концесиите на подземни богатства и за добив на минерална вода се предоставят и изпълняват по реда на специалните закони. И това не е случайно – това е точно поради специфичния предмет и съсредоточаването на обществения интерес. Следва и концесиите за морски плажове да си останат по реда на специален закон.
Финално, считаме, че настоящият Закон за изменение и допълнение се основава на добрата практика при възлагането на концесии и сключването на договори от отменената Глава втора „а“ от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, като същата е синхронизирана в максимална степен със Закона за концесиите. Това е философията на нашето предложение.
Към тази глава се добавят и нови текстове, регулиращи сключването на договора, неговото изпълнение, изменение и прекратяване, както и договора за подизпълнение. Регламентирана е и дейността по контрола по начин, който позволява ефективност при отчитането на изпълнението на изискванията. Предвидено е за неуредените въпроси, свързани със стратегическото развитие и планиране на концесиите за услуга на морски плаж, финансирането на дейността и Националния концесионен регистър, да се прилага Законът за концесиите. Обжалването на решенията на концедента ще се извършва по реда на разпоредбите на Закона за концесиите. Използвани са най-добрите практики от Закона за концесиите, като предложените разпоредби са съобразени със спецификата на услугата концесия на морски плаж. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник-министър.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник-министър! Ние няма да подкрепим този законопроект – това е наша позиция, която следваме още от приемането на Закона за концесиите, както пък съответно позицията на министъра на туризма е концесиите на морски плажове да не се подчиняват на режима на Закона за концесиите, а да бъдат в специален режим в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
На първо място, смятам, че погрешно в мотивите се разбира изобщо принципът на отдаване на концесия. Цитирам: „Държавният интерес е морските плажове да бъдат отдадени на концесия, за да може държавата да печели от дейностите на морските плажове, а не да извършва разходи за тях“.
Това, което аз съм учил в университета по отношение на концесионирането, е, че концесии се отдават или процес на концесиониране се извършва тогава, когато държавата няма средства да предостави съответна услуга, която дължи – публична услуга на гражданите, на съответната общност.
Концесията не е задължително и невинаги води до печалба. И не е целта при отдаването на концесия задължително и на всяка цена да стигаме до печалба. Първо – това по отношение на общотеоретичния въпрос във връзка с това защо държавата отдава на концесия определени обекти или определени услуги. По същата логика би следвало голяма част от услугите, които в момента са безплатни, по Вашата логика, държавата да ги отдава на концесия, защото – за какво да прави разходи за тях. Училищата примерно да бъдат отдавани на концесия или образованието да бъде концесионирано, или здравеопазването също да го концесионираме. Няма никакъв смисъл – държавата извършва разходи за тези дейности. Защо да ги извършва? Дайте да ги концесионираме и да печели държавата. Сбъркана философия и сбъркано разбиране за това защо се отдават на концесия морските плажове.
На следващо място, има доста аргументи по целесъобразност с оглед преминаването на уредбата от Закона за концесиите в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Но всички аргументи, които се привеждат, включително с цитиране на конкретни текстове от Директивата за концесиите, всъщност са аргументи по целесъобразност, а не по законосъобразност. Тази Директива не забранява и никъде не ограничава – не казва, че концесиите на морски плажове трябва да бъдат уреждани в специален закон или пък да бъдат уреждани по специален ред и да не бъдат прилагани правилата, които в момента се прилагат, по Закона за концесиите. Правила, които се прилагат всъщност в Европейския съюз при концесиониране.
На следващо място. За съжаление, в мотивите имаме само едно скицирано изброяване на разпоредбите, които се предвижда да бъдат създадени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие за отдаването на концесия на морски плажове, като се казва, че са използвани най-добрите практики от Закона за концесиите и са съобразени предложените разпоредби със спецификата на морските плажове, без да става ясно кои точно най-добри практики от Закона за концесиите са използвани, като преди това пък се обяснява как имаме празноти и непълноти в Закона за концесиите по отношение на концесионирането на морски плажове.
Изниква веднага следващ въпрос: ако имаме празноти и непълноти в Закона за концесиите, то не трябва ли да направим съответни изменения и допълнения? Дори следвайки логиката на вносителя за отделяне на морските плажове в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, не следва ли да имаме систематичен подход и да оправяме непълнотите и празнотите в Закона за концесиите?
В заключение мога да кажа, за съжаление, твърде кратко е времето – няма представени становища в Правната комисия и на сайта на Народното събрание няма публикувани такива по този закон. Единствено видях в приложените материали, че в хода на процедурата по обществено обсъждане има едно-единствено становище от Българска стопанска камара, което е положително по отношение на Законопроекта. Така или иначе други становища от други организации, от други засегнати субекти нямаме нито в хода на процедурата по обществени консултации в Министерския съвет, нито пък тук, пред Правната комисия като водеща комисия.
Смятам, че редът, който е установен в Закона за концесиите, е достатъчно добър и не виждам никаква причина да има специален ред по отношение на отдаването на концесия на морски плажове само и единствено с основна цел държавата да печели. Повтарям, основната цел е да се предоставят определени услуги, които държавата не може да предостави, защото няма средства или няма някакъв друг ресурс. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Реплики към изказването на господин Митев? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Заместник-министър! Вижте, малко е уморително – вече трета година се занимаваме с този спор между една от партиите, представляващи управляващото мнозинство, и Министерството на туризма. Не че той не е важен – искаше ми се все пак тези арбитражи да се правят на ниво Министерски съвет, за да може да има някаква устойчивост на политическото движение.
Иначе вижте какво се случва. Преди две години и половина, когато много критикувахме сегашния Закон за концесиите, който беше внесен от депутати – не от Министерския съвет, най-вероятно именно поради тези причини, спорихме: правилно ли е приложена тази директива, на всички места ли правилно е приложена, как? Беше тежък дебат. Със силата на мнозинството се наложи едно решение, което практически обаче се оказа невъзможно за изпълнение, и започнаха да се правят най възможни парламентарни трикове, за да може да бъде отлагано влизането в сила. Създадоха се инфарктни заседания в пленарната зала, където трябваше да се реагира непрекъснато.
Какво се случва обаче, каква е обстановката към момента? Законът за концесиите, така както е написан, е абсолютно неприложим към частния случай за концесия на морски плажове. И тук не става дума за това искаме или не искаме да има концесии за плажове, а когато е решено, дали е възможна тази концесия за плажовете. И както с тези висящи производства създават – наречен е „правен вакуум“, но то е повече от това, защото трябва да свържем към цялата проблематика и факта, че ключова наредба за приложение на Закона за концесиите беше спряна от Върховния административен съд, при което положението стана абсолютно неуправляемо.
И сега ние всъщност нямаме кой знае какъв избор, тъй като неприемането на подобен закон, който възстановява, ако не се лъжа, госпожо Заместник-министър, положението такова, каквото беше преди приемането на новия Закон за концесиите, оставя не само правен вакуум, а риск, в това число и за живота на хората, поради невъзможност за управление на определени крайморски територии.
Ние ще подкрепим Проекта на първо четене заради ситуацията, в която сме поставени. Но моят апел е към Министерския съвет и неговите представители тук, и към управляващото мнозинство, че, освен всичко друго, за да проработи едно законодателство, трябва някаква елементарна устойчивост, визия. Има спорове, тези спорове трябва да бъдат решавани, но заковани в закон – те трябва да остават такива, каквито са. Иначе се връщаме на дебата по първата точка от днешния дневен ред.
Даваме кредит на доверие за първо четене на този законопроект, но си запазваме правото да вземем отношение по конкретните текстове, когато дойдат, между първо и второ четене. Апелирам действително да не се процедира на инат нито от едната страна, нито от другата, а да се вземат предвид реалностите и да се има предвид както тежестта на туризма във формирането на брутния вътрешен продукт, така и безопасността на хората, които ползват плажовете.
Последно, една немаловажна причина за нашата подкрепа в аванс на този законопроект е фактът, че са постъпили становища, всъщност основно от работодателските организации, но по-важно е, че два месеца и половина все пак Законопроектът беше оповестен за обществено обсъждане – не са постъпили критики или кой знае какви бележки по него, които не са отразени. Това също трябва да се има предвид. Защото внасянето на законопроекти от народни представители без съгласувателна процедура и в скоростни темпове ни вкарва в такива ситуации – тези ситуации не са приятни никому.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Реплики?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Зарков, аз ще се върна назад – знам, че не обичате да Ви се припомня времето на предишния мандат, но въпреки това, ще се наложи да го направя, тъй като сега действащият Закон за концесиите беше стигнал тогава до второ четене, беше приет на второ четене, беше изпратен за обнародване на Президента на Републиката, Президентът тогава наложи вето, имаше предсрочни избори, предсрочно беше прекратен мандатът на предходното Народно събрание. Абсолютно същият законопроект в същия вид беше внесен, който беше минал през цялата законодателна процедура, през обществено обсъждане, за което Вие говорите, през оценка за въздействието. Тогава беше внесен – това беше причината – от народни представители. Тоест той по същество не се различаваше от текста, който вече беше минал през цялата законодателна процедура. Бих казал, че този закон, който имаме в момента, мина на четири четения практически. Не знам да има друг закон, който да е минавал четири четения – този мина, първо.
Второ, Вие казвате, че има различна политика – различна политика може би има между икономическата дирекция на Министерския съвет и Министерството на туризма, тъй като в първоначалния си вид, в първоначалния си вариант Законът за концесиите и това, което в момента е прието, предвиждаше концесиите на морски плажове да бъдат отдавани по реда на Закона за концесиите. Ако видите и варианта, който беше приет от Министерския съвет предишния мандат, той е абсолютно идентичен с този, който беше внесен в началото на мандата на това Народно събрание, ще видите, че всъщност няма различен ред и становището, ако се върнете и към стенограмите, представителите на икономическата дирекция на Министерския съвет подкрепят това разрешение. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, господин Зарков, за дуплика.
КРУМ ЗАРКОВ: Не мога да издържа на изкушението да припомня на господин Митев, че действително може да са били четири четения на един и същи закон – на две от тях те бяха „против“ в предишния мандат, на две от тях бяха „за“ в този.
Въпросът обаче, както стана ясно и когато обсъждахме този въпрос още тук, по време на Закона за концесиите, това беше дълъг дебат – доколко приложението на тази директива за трансграничните концесии, транспонирането ѝ, е приложимо въобще към специфичния казус на морските плажове, още по-точно – специфичния казус на българските морски плажове, които са малко, малки и така нататък. Този дебат тук беше много оспорван – беше до посред нощите. Аз помня – съветникът на вицепремиера Симеонов, представителите на Министерството на туризма спориха, всеки от нас заемаше своята позиция. Накрая се изгласува нещо и това беше решението на мнозинството.
Днес, две години и половина по-късно, след като правихме всичко възможно да не се приложи, се връщаме назад. Това не е устойчива политика – тя не помага на нито едно министерство, нито на това на икономиката, нито на това на туризма. Използвам случая да го кажа, за да не повтаряме едни и същи грешки.
Повтарям, подкрепяме този закон, но го подкрепяме с резерви и ще очакваме да видим как протича дебатът оттук нататък.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, уважаема госпожо Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Не знам дали думите ми ще имат характера на пояснение, но искам да кажа нещо, което в нашите мотиви със сигурност съществува. Целта на концесията на услугата морски плаж съвсем не е само държавата да печели – да, разбира се, държавата трябва да има своя икономически интерес, но водещата цел е именно удовлетвореността, здравето и сигурността на туристите и създаването съответно на устойчиви политики в това отношение. Разбира се, значение има и заинтересоваността на бизнеса, който би бил съответният партньор в този процес на концесиониране. Така че целта на концесията не е само държавата да печели, което е важно, но не е единственото. Както казах, интересът на туриста има изключително голямо, водещо значение. Морският плаж и неговото ползване е съставна базисна част на летния туристически продукт. Съответно това, от което българският туризъм печели в един немалък процент, а именно летният и зимният, но зимният в по-малка степен, следва да бъде достатъчно добре защитен.
По отношение на Директивата, защо специфичният обект на концесиониране морски плаж да бъде изведен в отделен закон – самата Директива дава пример за това с концесионирането на подземните богатства и минералните води. А и самата Директива дава възможност на националното законодателство да се съобрази със спецификата на обекта на концесията. В този смисъл ние предлагаме едно работещо решение, защото това вече цяла година от влизането в сила на Закона за концесиите, половин година от 1 януари 2019 г. показва, че процедурата буксува. Всъщност за да не влизаме в противоречие със Закона за концесиите, ние правим предложение, което съчетава най-доброто от онова, което е отменено по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, и изискванията, които са нормативно определени в Закона за концесиите, с което завърших своето резюме.
Моят апел към Вас е да подкрепите нашето предложение. Считаме, че то ще бъде работещо за този специфичен обект на концесия.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник-министър.
Реплики към изказването? Няма.
Други изказвания?
Аз имам само един въпрос – той не касае приемането на Законопроекта на първо четене, просто искам да си го изясня. Трансграничните концесии за морски плажове, които са на стойност над 5 млн. 548, по кой ред ще се възлагат? По стария ред беше по Закона за концесиите, а сега?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Директивата дава възможност плажовете да се изключат изцяло, но по принцип концесии на такава стойност за морски плажове почти няма. Не мога в момента да дам конкретни данни, но това е много малък процент от общия брой плажове, които са, както Вие казахте, малки.
Да кажа още нещо – по повод малко по-голяма конкретика по въпроса. Всъщност единични случаи, които колегата директор на дирекция „Управление на морските плажове“ ми подсказва, те вече са отдадени на концесия. Те не са обект, който ще бъде предмет на концесиониране през следващите 20 години.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Това ще го уточним, смятам и работна група да направим преди второто гласуване в Комисията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Извинявайте, госпожо Председател, ако е необходимо в работен порядък, можем да представим такава статистика, такава информация.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Стана ми интересно, исках да знам.
Колеги, други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет на 24 юни 2019 г.
За – 14, против – 2, въздържали се – няма.
Законопроектът се приема на първо четене.
Колеги, благодаря Ви.
Закривам заседанието на Комисията по правни въпроси.

(Закрито в 16,30 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Александрова