Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 101

На 23 юли 2019 г., вторник, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение на Изборния кодекс, № 954-01-48, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 9 юли 2019 г.
2. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерски съвет нa 11 юли 2019 г.
3. Изслушване на господин Ивайло Илиев от „Сдружение на потърпевшите от частните съдебни изпълнители и съдебната система – Солидарност“.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Анна Александрова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добър ден на всички! Имаме кворум.
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
Колеги, имате дневния ред на Вашето внимание:
1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение на Изборния кодекс, № 954-01-48, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 9 юли 2019 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2019 г.
3. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерски съвет нa 11 юли 2019 г.
4. Изслушване на господин Ивайло Илиев от „Сдружение на потърпевшите от частните съдебни изпълнители и съдебната система – Солидарност“.
Мнения, становища, изказвания по дневния ред? Възражения?
Ако няма, аз искам да направя предложение във връзка с точка втора – Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2019 г., тъй като министър Каракачанов е в чужбина, да отложим точката за следващо заседание.
Имате ли нещо против, или да го подложа на гласуване. Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване дневния ред без точка втора.
Гласували 17 народни представители: за 17, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа:
Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение на Изборния кодекс, № 954-01-48, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 9 юли 2019 г.

Гости по първа точка:
- от Централната избирателна комисия: госпожа Стефка Стоева – председател, госпожа Кристина Стефанова – зам.-председател, господин Ивайло Ивков – член, госпожа Мария Бойкинова – член;
- от Министерството на правосъдието няма гости.
- от Министерството на външните работи: госпожа Елисавета Паунова – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“;
- от „Информационно обслужване“ АД: проф. Михаил Константинов – председател на Съвета на директорите, господин Ивайло Филипов – член на Съвета на директорите и изпълнителен директор;
- от „Българските машини за гласуване“: господин Александър Чобанов;
- от сдружение „Защина на гражданите и държавата“ – госпожа Мадлен Пенчева-Кирчева;
Адвокати: господин Владислав Янев, госпожа Мария Асими, господин Стоян Грозданов, господин Тодор Стойков.
Колеги, преминаваме към доклада.
„Закон за изменение на Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. ...)
Имате думата за изказвания по наименованието на Закона. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона, а именно „Закон за изменение на Изборния кодекс.
Гласували 17 народни представители: за 17, против и въздържали се няма.
Приема се.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Правя процедурно предложение на основание чл. 84, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да не се обсъждат и гласуват предложенията за създаване на нови параграфи като противоречащи на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Други мнения или становища?
Колеги, да подложа ли на гласуване предложението на господин Митев? Да.
Подлагам на гласуване направеното предложение от колегата Митев.
Гласували 19 народни представители: за 12, против 5, въздържали се 2.
Приема се.
Предложението на народния представител Александър Сабанов не се разглежда, тъй като е извън обхвата на Законопроекта.
Предложението на народния представител Хамид Хамид и група народни представители за създаване на нов параграф е извън обхвата на приетото вече предложение и той не се разглежда.

Преминаваме към § 1 – текст на вносител.
Имаме предложение на народния представител Хамид Хамид и група народни представители.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми членове на ЦИК и гости на днешното заседание.
Госпожо Председател, позволете ми да направя предложение за редакция на т. 2 в § 1, а именно тя да придобие следния вид:
„2. В ал. 3 думите „На всички избори след общите избори за общински съветници и кметове през 2019 г. се произвежда само машинно гласуване и“ се заменят със „След общите избори за общински съветници и кметове през 2019 г. машинното гласуване се произвежда само на избори за народни представители, на избори за президент и вицепрезидент на републиката и на избори за членове на Европейския парламент от Република България и на тези избори“.
Мотивите са свързани с това, че след като проведохме дискусия в нашата парламентарна група стигнахме до заключението да направим формално на заседание на Комисията едно такова предложение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Има ли реплики към изказването на господин Ципов?
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Уважаеми господин Ципов, аз приемам направеното предложение като частична победа на привържениците на машинното гласуване.
Репликата е по-скоро въпрос: дали не е възможно да трансформирате Вашето предложение в такова да добавите и местните избори в този списък, а да изключите машинното гласуване конкретно само на тези местни избори? Дали това не е възможно, дали не сте го обсъждали във Вашата група като вариант?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Още една реплика от уважаемия господин Зарков.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ципов, записахме си Вашето предложение, но искам да Ви кажа, че, за съжаление, няма никакво значение какво ще пише в този параграф и ще Ви кажа защо. Този параграф се променя всеки път като му дойде времето да бъде изпълняван. Този параграф предвиждаше през 2016 г. да има пълно машинно гласуване навсякъде за всички видове избори. Малко преди да пристъпим към изпълнението му, то беше окастрено и станаха 3000 за европейските избори, 6000 – за местните избори.
Малко преди да дойдат местните избори ние – не ние, а мнозинството го променя отново. Така че какво ще напишете и какво ще се случи след общите избори днес няма никакво значение, тъй като практиката показва, че два месеца преди настъпят следващите избори – били те за народни представители или други, това отново ще бъде променено. За съжаление, начинът на работа по Изборния кодекс направи така, че какво пише в Закона няма значение!
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Трета реплика има ли?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колега Ципов, предложението щеше да бъде приемливо според мен, ако изключваше хипотезата на предсрочни парламентарни избори. Идеята на параграфа като цяло е да се даде достатъчно време на законодателя да може да предвиди онези разпоредби в Изборния кодекс, които са необходими, за да премахнем всякакви съмнения и да можем да осигурим нормално провеждане на машинно гласуване. При едни предсрочни парламентарни избори това няма да е факт и тогава пак ще трябва, както каза колегата Зарков, да променяме този параграф. Затова ми се струва, че Вашето предложение не е пълно. То не разглежда и не коментира тази хипотеза, а всъщност с нерешаването на този въпрос, малко или много обезсмисляме идеята на този параграф. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, господин Ципов за дуплика.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател – ще отговоря съвсем кратко на отправените реплики от народните представители. За съжаление, през цялата дискусия, свързана с машинното гласуване, включително и сега не чухме разумни аргументи как то да бъде въведено.
За сметка на това чухме много неистини, че машинно гласуване има в множество държави в Европейския съюз, а това, уважаеми народни представители, не е така и беше съвсем ясно заявено от познавачите на изборната материя.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Колеги, има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми гости и колеги! Искам да направя предложение в продължение на направеното от господин Ципов – да въведем пълно машинно гласуване да има само по време на президентските избори за избор на президент и вицепрезидент, мажоритарен вот и всички българи да могат с машини да гласуват, за да е ясно, че една трета от тях няма да могат да гласуват, защото не познават компютрите, другата една трета познават компютрите, но няма да се ориентират в програмите, а в крайна сметка тези, които са се класирали, ще атакуват пред съда своя избор, защото всички ще са недоволни, че едните са манипулирали компютрите на другите и така нататък. За да се разбере веднъж завинаги, че ние сме изправени пред един провал. Имаше машинно гласуване – няколко опита, всичките са провалени. Сега да търсим в една, във втора, в трета посока е абсолютно излишно.
Правя предложение само за президентските избори пълно машинно гласуване, за да се види колко пари струва и какво представлява машинното гласуване.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Правите още едно предложение по чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, така ли да разбирам?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Да.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
Реплики към изказването на господин Димитров? Няма.
Има изказване уважаемият господин Зарков.
Заповядайте!
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости на Комисията! За сетен път ще призова за запазване на машинното гласуване като се опитам да отговоря и на направения преди малко намек, че не даваме решение как да се случи това нещо.
Дали машинно гласуване има в Европа или не? Машинно гласуване се е състояло и ще се състои в Европа. Състояло се е във Франция – има такава възможност, състояло се е в Италия по време на важен референдум, състояло се е и на други места. Там, където не е било успешно, както в Холандия, причината е била връзването на машините в интернет и това толкова пъти е повтаряно тук, че наистина започваме да приличаме на развалена грамофонна плоча.
За съжаление обаче, българският изборен процес е изпъстрен с практики, които наистина не съществуват в Европа, като контролираният вот, като административният натиск, като страхът, който най-вероятно ще се засили, имайки предвид общата политическа ситуация и последните законови изменения, на които сме свидетели.
В България се появиха проблеми, свързани с въвеждането на машините поради две основни причини. Първата причина беше абсолютно непонятният инатлък на управляващите да спазят закона и да сменят състава на ЦИК тогава, когато му изтичаше мандата – загубиха се цели седмици.
Втората причина е, че Министерският съвет отказа да изпълнява ангажиментите си по Изборния кодекс да съдейства на ЦИК при организацията на изборите и при въвеждането особено на машините, където ЦИК до последно се чудиха кой да ги сертифицира, как да са ги сертифицира до степен, до която машините тръгнаха към изборните секции минути преди началото на изборния ден.
Следователно не можа да се проведе нито разяснителна кампания както на членовете на секционните избирателни комисии, така и на участниците в изборите – най-важните, а именно гласоподавателите.
Както споменахме многократно, би било безотговорно да си затворим очите пред проблемите на машинното гласуване, но би било още по-безотговорно просто да го отменим. Защото не спазваме закона и даваме изключително лош знак за устойчивостта на законодателството – ще се върна към този въпрос след малко.
Бяхме запознати достатъчно навреме с доклад от Централната избирателна комисия с определени проблеми. Те са свързани както със сертифицирането на машините, така и със сроковете, при които да бъде проведена обществена поръчка, така и с фактическата обстановка при правенето на тази обществена поръчка се появяват малък брой кандидати, които могат да изпълнят това нещо, както и софтуерните проблеми, свързани с краткия срок между първи и втори тур. Тези проблеми бяха на масата и ние имахме избор – сядаме да ги решим законодателно, административно, всякак или ги използваме като повод, алиби за предварително взето решение, предварително още преди Евроизборите струва ми се, да се отмени машинното гласуване в България.
Вие избрахте втория вариант. Ние, тук има свидетели, бяхме готови да работим за този вариант, в който заедно да намираме решенията – заедно с ЦИК, заедно с Министерския съвет и законодателния орган, ако се наложи.
Защо споменах, че няма голямо значение какво пише в параграфа? Стана ясно и от последващата дискусия – дайте да не е за президентските, дайте да е за ония, а колко броя ще са, може и нещо да се договорим. Големият въпрос, и това ще важи както за машините, така и за всяка нова иновация, внесена както в изборния процес, така и в общото управление на държавата, е устойчивото законодателство, когато напишем едни норми, които да знаят, че обвързват администрация и всички в продължение на години напред, така че те да могат да се организират и свикнат с тях. Докато сменяме закона на всеки два-три месеца, никога няма да бъде постигнат резултат. От там идва големият въпрос с така наречената „цена на вота“. Извинявайте, ЦИК нямаха как да купят тези машини, знаейки много добре, че се пече отмяната им. Когато наемете машини за един вот, те ще имат една цена. Когато купите машини, с които произведете Х-брой избори, те ще имат съвсем друга цена.
И последно. Няма хора, уважаеми дами и господа народни представители, няма хора, които да работят в секционните избирателни комисии. Все по-трудно се набират такива хора, все повече грешки допускат, все по-сложен става изборният процес, все по-често ще се гласува за най-различни неща, тъй като натам демокрацията – 2019 г., няма да се задоволи с един вот на четири години, бъдете сигурни!
Така че машините, електронизацията на този процес е нещо неизбежно и аз не виждам защо не се възползваме от него, а се запъваме като магаре на мост. Естествено, едно от обясненията е, че има политически групи и хора,които нямат интерес процесът да тече така, че да повишава доверието в него, с което, за съжаление, отчуждаваме българските граждани от гласуване въобще както машинно, така и хартиено.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря.
Госпожо Председател, уважаеми колеги, скъпи гости! Аз ще подкрепя предложението на народния представител Красимир Ципов, защото смятам, че то е сериозна крачка напред – не мога да го определя по никакъв начин като запъване на моста, защото то постига една от нашите цели, а именно запазване на машинното гласуване на парламентарни избори – вярно, не на 100%.
От друга страна, предложението на народния представител Ципов решава и проблема, който стои непосредствено пред нас преди местните избори.
Искам в това изказване да заявя нашата готовност веднага след провеждане на местните избори да внесем законопроект, който съдържа всички наши предложения, които днес не попаднаха в обхвата на закона. Не оспорвам решението на мнозинството, то е такова те да отпаднат от днешния законопроект. Заедно с това ние ще внесем всички онези проблеми според нас в Изборния кодекс, които или не работят добре, или следва да бъдат модернизирани. В това число ще внесем и наши предложения за машинно преброяване на хартиено гласуване наред с машинното гласуване. Искаме обаче това да стане в спокойна среда, когато всички – и политици, и експерти, и институциите имаме достатъчно време, не ни грозят избори след месец-два, така че да бъде проведен широк дебат и да изработим модерни работещи механизми за машинното гласуване. Ние сме наясно, че в този вид и така проведено машинно гласуване няма как да съществува. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Реплики към изказването на господин Хамид? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Кръстева.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители и гости! Ние сме „за“ машинното гласуване. Аз не съм съгласна с изводите, които посочи господин Ципов, че при дебатите в Народното събрание при първото гласуване на Законопроекта е нямало аргументи в полза на машинното гласуване. Напротив, ние, народните представители от „БСП за България“ посочихме и начини за преодоляване на евентуално технически затруднения при машинното гласуване.
Трябва да отчитаме факта, че досега проведените избори вече имаме членове на секционните избирателни комисии – около 20 хиляди души, които имат опит при провеждане на машинното гласуване. Ние посочихме евентуалните технически затруднения как могат да бъдат преодолени. Нужен е допълнителен софтуер за втория тур на изборите, своевременно изготвяне на методически указания, обучения и така нататък, дори да се въведат административно-наказателни норми за членовете на СИК, които не отчитат преференциалния вот. Аз заявявам, че ние ще гласуваме „против“ това предложение.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кръстева.
Реплики към изказването на госпожа Кръстева? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Много се изприказва за машинното гласуване, аз няма и да повтарям доводите, те са ясни – в полза на машинното гласуване. От няколко седмици, всъщност от няколко години говорим тези неща – още от 2014 г., когато за първи път то попада в изборния процес, в Изборния кодекс като такова. (Реплики на народния представител Христиан Митев.)
Аз ще кажа само няколко факта. Първият факт е, че в България категорично има проблем в изборния процес. Хората нямат доверие в този изборен процес. Има проблеми с така наречения корпоративен, административен вот, натиск, рекет, индиански нишки. Много са такива прийоми.
На следващо място, друг факт е, че машината като такава ще възвърне част от доверието в изборния процес.
С машинното гласуване – не дистанционното електронно, а с машинното гласуване, на първо място, няма да има недействителни бюлетини. На последните парламентарни избори имаше много такива, на парламентарни групи сме го казвали няколко пъти.
При машината няма недействителни бюлетини, така че всички останали доводи от управляващите, че това не може да стане, не са сериозни, тъй като управляващи, които твърдят, че искат прозрачен изборен процес, които твърдят, че искат да имат доверие в изборния процес, би следвало да обясняват как това може да стане, а не как не може да стане.
Малко ми прилича сега – може би напоследък е модерно не знам на какви са, „бели“ ли, „черни“ ли хакери, които с тези предложения пробиват доверието категорично в Изборния кодекс тук, през парламента. Така че няма как да подкрепим това предложение. Борили сме се за него, продължаваме да се борим вече от 2014 г., смятайте колко години! Несериозно е сега тепърва преди местните избори, защото много неща се направиха за местните избори от управляващите, за да ги спечелят отсега служебно – да се прави поредната промяна в Изборния кодекс, водеща до непрозрачност и до по-голяма възможност за манипулация на изборния резултат, което е категорично същото. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплики към изказването на господин Попов?
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Взимам думата, госпожо Председател, за да мога да направя реплика, като искам да задам въпрос на проф. Константинов.
Господин Константинов, теоретично – теоретично! – есента имаме избори, балотаж, примерно казвам: Фандъкова/Манолова, машината показва Иванчева или Мадуро, ние кого ще назначим за кмет, защото няма бюлетини, няма броене, машината е много честна, това е резултатът? Възможно ли е нещо такова да се случи и Вие имате ли безрезервна вяра на тези машини?
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: На въпроса: „Възможно ли е да се случи нещо?“, отговорът очевидно е: „Да, възможно е всичко, което не противоречи на законите на физиката“. Това е шега, но това е реалността. Ние досега имаме късмет, че на голям балотаж не се е случвало приблизително равенство на гласовете, за да видите тогава какво става с третия например. Значи, от трима души, двама от които са с много близки гласове. Да не дава Господ, но това сме го виждали на десетки, да не казвам на стотици избори на кметове на населени места. Имало е и на много места – отиват на балотаж двата с равен брой гласове. Така че това нещо по принцип е възможно и пак повтарям, да не дава Господ.
Използвам това, че Вие ми зададохте въпроси и в някакъв смисъл ми дадохте думата, за да направя още едно уточнение „какво значи 100% машинно гласуване“. Забележете, че моето изказване няма да е „за“, няма да е „против“. Сто процента машинно гласуване значи, че абсолютно 100% от българите над 18 години имат възможност да участват в това гласуване, защото те могат да не могат да участват и да се скрият. Нали разбирате? Значи ние гарантираме, че всеки възрастен човек, баба Гинка от Гинци, 80-90-годишни хора, които все пак са с пълни избирателни права, могат да използват този начин на гласуване, дай Боже, да могат, аз обаче малко се съмнявам.
И още нещо. В единствената държава в Европа, където има машинно гласуване, половин Белгия – 44% от белгийците гласуват така, машините са 34 хиляди за около 4,5 милиона избиратели. На една машина могат да гласуват нормално, особено на по-сложни, до 200 души. Ние имаме много секции, където гласуват 600, 700, 800 души в момента. Това означава да гарантираме по 3 – 4 машини на секция, умножете 12 хиляди по 2 или по 3, умножете по 3000 и ще видите цифра от 80 – 90 милиона. Може и по-малко, просто нека и за това да се помисли. Могат ли 100% от българите от догодина да гласуват така? Дай Боже, да могат! Аз обаче познавам възрастни хора, които няма да могат.
Освен това готови ли сме не с по една машина в секция, а с по 3 – 4 машини?
Освен това забележете един устойчив процент, който се потвърди. На Избори 2016, Избори 2019 – където имаше машина, гласуваха точно 27% от хората и на едните избори, и на другите. Някъде достигат до 40%, другаде беше много по-малко, но това показва, че влизат вътре 27% и избират машината. Не рискуваме ли като сложим 4 машини в секцията и изведнъж идва човек, който не е гласувал така, и той вземе, че се дръпне и не гласува. Помислете за това!
Просто нещата, които правим, някак си са много така, леко прибързани. Там, където са въвеждали машинно гласуване – 5, 6, 10 години го въвеждат. Ние казваме „от догодина“, това е текстът в момента в Изборния кодекс, ако има избори догодина, те могат да бъдат, разбира се, само предсрочни, какво правим с този текст?
Освен това да не говорим за сложността на местните избори! Бабата трябва да завърти 7 – 8 екрана на тези избори. Там, където има три кмета, където има общински съвет и освен това, трябва да види и нещо за преференции. Не съм абсолютно убеден, че това могат да го направят не само възрастни хора по селата, но и голяма част от градското население.
Нека мислим за всичко. Няма по-важно конституционно право от правото на власт, от правото на участие в управлението на страната. Дори 1000 души да има опасност да лишим от това право, трябва да се замислим. Това е.
Не съм против това машинно гласуване, по дяволите. Само казвам, че в Европа го няма. Сега, ако искате, мога да се обзаложа, както преди три дена се обзаложих, че този човек, там, е хакерът, сега мога да се обзаложа с всеки у нас, че в момента го има в половин Белгия и никъде другаде! Където го имаше, го махнаха; някъде мислят да го въвеждат, в настоящия момент на 23 юли 2019 г. го има в половин държава – 1% от населението на Европа. Така че нека да мислим за хората, наистина за тяхното добро и за техните права. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, госпожо Атанасова, за допълнителен въпрос.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Използвам правото на реплика, макар че не е към господин Попов, а към господин Константинов, във връзка с казаното за конституционното право на всеки български гражданин да избира.
Предвидени ли са, господин Константинов, подвижни избирателни машини? Защото ние трябва, уважаеми дами и господа, колеги от БСП, да предвидим избора на българските граждани с увреждания, двигателни такива. Към този момент действат подвижни избирателни кутии, но какво ще се случи, когато минем изцяло на машинно гласуване? Ще лишим тези хора – по мои данни от Социалното министерство, ако гледаме броя на издадените ТЕЛК-ове, това са почти 300 – 400 хиляди души с подобни проблеми.
На второ място, за българските граждани със зрителни увреждания предвидена ли машина с брайлов монитор или ще изключим и тези български граждани от възможност да гласуват?
По-късно може би ще направя изказване по повод другите твърдения на господин Попов. Но ако може господин Константинов да отговори на тези въпроси.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Секунда само!
Благодаря Ви, уважаема госпожо Атанасова.
Заповядайте, господин Зарков – и Вие за въпрос.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Попов, по някаква странна процедура през Вас задаваме въпроси на проф. Константинов. Затова искам и аз да питам проф. Константинов.
Уважаеми професор Константинов, запознат ли сте с факта, че в началото на тази година в България се въведоха така наречените електронни винетки, които се купуват от машина, която не е по-малко сложна от софтуера, който се гласува, че по време на въвеждането ѝ бяха констатирани проблеми, че тези проблеми не доведоха до отмяната на тази техника за купуване на винетка, а за тяхното преодоляване? В кои страни в Европа се има такава практика, колко е по-сложно и колко български граждани използват тази електронна винетка и защо считаме, че можем да взимаме парите на гражданите през машина, но не можем да отчитаме гласа им през същата?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Константинов.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Благодаря Ви.
Позволявам си да посоча една много съществена разлика. Мисля, че 100% от тези, които купуват винетки, са хората, които карат автомобили. Те по дефиниция имат завършено средно образование, иначе по закон не могат да получат свидетелство за правоуправление. Тоест това са хора на възраст, когато са активни водачи на МПС и поне с основно образование. Повечето от тях са със средно образование и нагоре. Така че не мога да сравня тези, ако щети, 2 или 3 милиона българи, които са с право да карат МПС с тези 1 – 2 милиона българи, за които аз Ви говоря – бедни хора по селата, някой път не знаят и български език достатъчно, сега да не казвам къде точно се намират. Те са абсолютно равноправни български граждани.
Аз, между другото, действително леко се учудвам на някои колеги, които казват: „Хайде, всички 100%“. Някои от техните избиратели ще имат проблеми! (Реплики на народния представител Хамид Хамид.)
Не, нищо конкретно. Вижте колко съм внимателен! Не казвам нищо конкретно, защото нали тук сме интелигентни хора.
Освен това като сме стигнали до това 100% машинно гласуване – на 300 секции в чужбина как ще занесете машините? Само да попитам: 100% са 100%. Ще повторя: 100% са 100%! Ще закарате ли машини на всички – в Австралия ще трябва да закарате 10 – 15 и повече машини? Има кораби, които плуват в морето, на които изпращаме бюлетина по интернет и те вече си я отпечатват, там по интернет ще пратим машина ли? Много трябва да внимаваме с думите „100%“, защото не е толкова прост. Сто си е сто! Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Константинов.
Реплика?
Реплика – от господин Митев към господин Попов.
Заповядайте!
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колега Попов, първо, не съм съгласен с това, което казахте, че с машинното гласуване решаваме едва ли не всички проблеми на изборния процес в България, и то в частност купения и контролиран вот. Машинното гласуване няма как да реши тези проблеми, защото то е последната, финалната част. Купеният и контролиран вот се извършва извън изборните помещения и в доста случаи доста преди изборния ден.
Що се отнася до Вашите доводи, че едва ли не има готовност сега да бъде въведено още на тези избори машинно гласуване и то ще подобри доверието в изборния процес. Според мен въвеждането на машинно гласуване на изборите за общински съветници и кметове през тази година би могло да доведе само до срив, тотален срив в доверието на гражданите в изборния процес, особено след като дойде време за балотажи, особено след като дойде време за касация на избори, заради това, че имаме разминавания, особено в по-малки общини с няколко десетки гласа.
Смятам, че тези Ваши доводи за подкрепа не са състоятелни и не защитават извода, който правите по отношение машинното гласуване. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте за трета реплика, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Попов, не съм съгласна със заключенията Ви по отношение на демокрацията, доверието и манипулациите. Първо трябва да сме наясно, че видът на гласуването е техническо решение – дали ще бъде с машини, дали електронно, дистанционно, дали ще бъде с бюлетини, това е техническо решение за осъществяване на вота. Както стана ясно, всички имаме равни конституционни права – тези, които избират, тоест не бива ние, политиците, без значение кой е в управление или в опозиция да пречи на хората да осъществяват тези свои конституционни права.
Освен това темата за демокрацията през 2019 г., която засегнахте и с изборните манипулации, ако може да ми отговорите дали Швейцария, където всяка година, понякога и по няколко пъти, гласуват с машини или с бюлетини? Там да не би в референдумите им, в изборите демокрацията им да е застрашена, защото няма машинно гласуване?
Насаждането на темата „Изборни манипулации“, обвързването с кебапчета (реплика на народния представител Димитър Лазаров), индийски нишки и всичко друго – да, правилно каза господин Лазаров, ни връща в 2013 г. в Костинброд. Не търсете индулгенция за една бъдеща загуба на местните избори или на следващите парламентарни, европейски и президентски такива. Нека говорим коректно и експертно, ако е възможно! Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Атанасова.
Заповядайте за дуплика, господин Попов. (Реплики.)
Трета реплика ли имате към господин Попов? Тече процедурата към господин Попов, която господин Димитров наруши. Много Ви моля, колеги, да спазваме Правилника.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, тези, които през мен зададоха въпроса към проф. Константинов – аз мисля, че в България от средата на миналия век до началото на този, образованието в България беше на много високо ниво. За мен баба Гинка от Острокарци не е по-неграмотна от дядо Йохан от Белгия, уважаеми Професоре! Мисля, че тя може да се справи с една машина. Защото ликвидирахте – не Вие, Професоре, разбира се, пощенските услуги в България и сега баба Гинка от Острокарци трябва да отиде на банкомата, за да си изтегли малката пенсийка. За това не е неграмотна, но иначе е неграмотна да отиде и да гласува?!
На следващо място, Вие, колега, на практика дадохте още един мотив за въвеждане на машинното гласуване. От 3000 секции с машинно гласуване по Ваше предложение, в повече от една трета, е имало проблеми – имало е разлика между вота, отразен в машината и този, отразен в протокола от секционните избирателни комисии. Едва ли е по вина на машината. Това при една трета от 3000 комисии. При 12 хиляди комисии представете си каква ще е тази разлика, което естествено води до извода за манипулация. Особено за месни избори, когато се касае на балотаж за разлика от 100 – 200 гласа. Да, техническо решение е, но то трябва да е продиктувано първо от политическо такова, а не техническото решение да служи като индулгенция за политическото решение да няма прозрачно гласуване. Това на практика правихте.
По отношение на Швейцария, там, да не се гласува в момента с машини, но в Швейцария няма такова – Вие казахте „насаждане“, не е насаждане, а е усещане в цялото българско общество за манипулации на изборния процес. Излезте и питайте. Вижте последния случай с Галиче – протоколът е попълнен още сутринта на обяд преди да е приключил изборният ден изобщо, с резултати, с всичко. Какво става? Това да не би да е насаждане? Не, то просто е усещане – усещане, създадено от тази администрация, която следваше по закон да осигури за тези близо шест години машинно гласуване, но така и не го стори.
На следващо място, обществото в България, мисля, за този период – така наречения „преход“, виждате резултатите от изборната активност, която все повече намалява в България. Не говоря за последните европейски избори, знаете колко ниска беше избирателната активност в България. Това е продиктувано от липсата на доверие в изборния процес – човек не отива да гласува, защото не е сигурен, че неговият глас ще бъде отразен правилно, не гласува, а от тук и всички институции, които се изграждат въз основа на този изборен процес, те са легитимирани към настоящия момент. Защото с 20 – 30% от имащите право на глас да се изгражда демокрация, плурализъм, парламентарна държава, звучи наистина несериозно. Вие сте виновниците този изборен процес да бъде на такова тъмно и ниско ниво и абсолютно непрозрачно, което води до отлив от желание хората да отидат да гласуват свободно, като им се гарантира тайната на вота. Това нещо просто го няма в България.
В Швейцария не вървят наистина кебапчетата и кюфтетата, но тук в България вървят и Вие много добре го знаете.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов. (Реплики.)
Колега Кръстева, Вие се изказахте. Приключи процедурата към господин Попов. На следващата – може би.
Колеги, имате ли други изказвания? Няма.
Заповядайте!
АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Благодаря, госпожо Председател, първо, че ми разрешихте да донеса българската машина за гласуване, която ще пуснем отвън след моето изказване. Ще поканим и хората, които не са гласували на машина, а говорят за тези машини – да дойдат и да гласуват.
Специално към господин Константинов – бяхме в офиса заедно с господин Ивайло Филипов, това беше някъде през февруари ли, януари ли беше, да покажем българската машина за гласуване, защото очаквахме, че те ще окажат някакво съдействие, за да се произведе българска машина за гласуване.
Защо толкова много настояваме за тази българска машина за гласуване? Видяхте как хората, българите, не искат да гласуват на машините „Смарт матик“. Това обяснение – ама, малко били хората, въпросът е: защо? Ние сме инженери и като такива винаги трябва да си отговаряме на въпроса защо нещо не става и след това да го направим. Не искат да гласуват, защото знаят, че може да се случи това, което каза господин Димитров – ще гласуват за един, а то ще излезе друг. А то е само на машините „Смарт матик“, затова хората не искаха да гласуват на тези машини. Това е истинският отговор на този въпрос. Ако има някакви други изсмукани от пръста обяснения, просто не искам да ги слушам.
Сега много Ви моля – ще бъда съвсем кратък. Ние сме инженери и смятам, че тук инженери сме само двамата с господин Ивайло Филипов. Моите уважения, господин Филипов, защото Вие сте шеф на „Информационно обслужване“. Предполагам, че като инженер, ще бъда подкрепен от Вас. (Реплики: „Не е инженер. Ивайло Филипов не е инженер“. Оживление.)
Не сте ли инженер? Не сте! А кой от „Информационно обслужване“ е инженер, че да говорим на един език? С господина – той е математик, трудно е с него!
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Много Ви моля, не влизайте в диалог! Кратко, ясно и точно изказване!
АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Ето, точно изказване!
Когато учехме за инженери, имахме преподавател, който казва: „Няма връщане назад към пещерите!“. Знаете ли какъв е отговорът? „Ами, защото сме много“, затова не можем да се върнем назад в пещерите.
Ще се върнем ли назад към машините за писане, към пишещите машини и няма да ползваме компютри, защото понякога ни се изтрива файлът? Никога няма да го направим! Защото това, което дава компютърът, машината за гласуване не може да го направи!
Ще се върнем ли назад към транспортните средства и няма да ползваме самолетите, даже„Боинг 363“, защото падат благодарение на софутера? Не, ще ползваме тези самолети, независимо че падат! Защото те носят прогрес!
Ще се върнем ли към огъня, да си готвим яденето, а не да ползваме електрическите котлони, които понякога убиват някои хора? Не! Ето, същият отговор е и за машините за гласуване!
Ако тук не трябва да има машини за гласуване, моля някой да ми каже. За две години сме похарчили близо 1 млн. лв., за да разработим тези машини, които да отговарят на всички въпроси!
Последното, което не бяхме направили, беше искането на „Движението за права и свободи“, в което казаха, че трябва да има машинно броене. Ами, в момента го правим и съм сигурен, че до изборите ще имаме машинно броене.
Какво значи „машинно броене“? Това са тези разписки, които пускаме, след това ще прочетем машинно и ще сравним с протокола, който излиза. Това е онзи, дългият протокол, за който каза господин Константинов, че щял да бъде 10 метра. 10 метра!? Дрън-дрън! В момента този протокол ще бъде не повече от 1 метър, независимо че ще бъдат много преференциите.
Само да не се отклонявам.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля Ви да се ориентирате към приключване.
АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Това, което ние предлагаме с българската машина за гласуване, е крайно време да получим правото тази машина да влезе в реално използване. Защо? Ето, „Смарт матик“ получи 3000 машини, преди това 1000, преди това 500 – получиха ги, и те се демонстрираха. Видяхме какво стана с тези 3000 машини. Предупредих ги, че това не е решение. Тези машини, които никой не ги ще в Европа, наложиха се силово, избутаха ни нас и не можахме да го направим.
За да се случи това съм написал писмо, което пратих до Правната комисия, имате го. В него има решение, предполагам, че може да бъде разпечатано и може да бъде дадено на всички колеги.
Това, което искам да предложа като решение, е на тези избори в един окръжен град, какъвто е Пловдив – емблематичен град е, защото там предишните двама кметове – това беше господин Атанасов и господин Тотев, водиха едва ли не дуел да се стигне за кой от тях има с 50 – 60 преференции повече. Не знам колко бяха. Говорил съм и с двамата, единият го иска, сега новият областен управител също го иска това машинно гласуване.
Ще Ви кажа как е в Америка – живял съм дълго време в Южна Америка, но съм ходил и в Северна Америка. Всеки губернатор там има право да си избере начин, по който да гласуват неговите хора. Толкова ли е трудно в България да се направи това – било в Пловдив, за да може да докажем естеството на тази българска машина за гласуване.
Решени са следните въпроси. Гласуването с машина е решено, защото това, което каза господин Константинов, не е вярно. На тази машина могат да гласуват от дадената секция, която е от около 600 човека. Всички могат да гласуват, защото на нея се гласува не повече от 15 – 20 секунди, по-грамотните хора. На малко по-бавните им дайте минута, много е, 10 часа.
Второ, машината, която беше тук – „Смарт матик“, може да работи без ток само 20 минути. Нашата машина – тази, която донесох във Вашия офис, сме направили да работи 16 часа без ток. Какво стана с тези „Смарт матик“, които бяха наложени силово? Като спре токът, като го няма токът…?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля Ви, извън темата сте! Ще Ви отнема думата, приключвайте!
АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Приключвам.
Ще имаме машинно броене на гласовете. Второто, което е, в момента ще имаме паралелно броене на гласовете още в секцията, защото към нашата машина сме сложили вътрешен save в машината, която ще съхранява подписаната хартиена бюлетина, която подписват членовете на комисията – ще влезе вътре в машината и ние като си вземем тази машина, ще имаме официален протокол, с който ние можем да направим паралелно преброяване.
Не ни трябва толкова паралелното преброяване, колкото ни трябва когато тези данни отидат в „Информационно обслужване“, да се страхуват, че ние имаме официален протокол при нас. За всичките секции ще извадим този протокол. Това е вътре – новостта, която няма нито една машина в света! Това е второто.
Третото е обучението на секционните избирателни комисии. Обучението на СИК правеха нещо невъзможно от ЦИК. На ЦИК просто шапка трябва да му свалим за това, което успя да направи. Но обучението на тези СИК не могат те да го направят в малкото време 3, 4 или 5 дена. Затова съм говорил с два университета, които могат да започнат да обучават членовете на секционните избирателни комисии, за да могат грамотно да се справят с тези машини.
Следващото е автоматичното въвеждане на софтуера. Само един паралел ще Ви направя, с което приключвам. Ако не сте погледнали, приканвам всички да погледнете проучването, което направи „Сова 5“. Там има съпоставка „Смарт матик“ с българската машина за гласуване. Фирмата „Смарт матик“ и нейният представител искат 6 млн. лв., за да сменят софтуера от едното гласуване за другото и за втория тур.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Чобанов.
АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: А при нас е 360 хил. лв. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Който иска да гласува на машината, отвън.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Има ли други изказвания?
Заповядайте за процедура.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Има един човек, който дойде да си рекламира продукцията в прайм-тайма – няма лошо, обаче няма друга страна, само един ли е? Дайте възможност и на други евентуално.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Дала съм възможност на всички желаещи да присъстват, уважаеми господин Димитров. Благодаря Ви.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Освен това. Българска машина, може би българска е единствено ламарината, с която е покрита, всичко друго са западни компоненти. Но дори и така да е, трябва…
АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Български, български са! Български са! Принтерът е български, компютърът е български. Всичко е българско. Не знаете, а говорите!
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля, не влизайте в диалог.
Колеги, други изказвания?
Госпожо Стоева, заповядайте.
СТЕФКА СТОЕВА: Благодаря.
Уважаеми господа и дами народни представители, благодарим за поканата. Към предишния анализ, който сме представили тук, в тази зала, няма какво да добавим като факти. Ние вече работим по новите избори.
Чухме тук да се говори „за“ и „против“ машините, това е политическо говорене. Ние като експерти бихме казали само следното. Вярно е, че машините не генерират недействителни гласове, това е много положително. Но нека да не си представяме машините като едно средство, което се разхожда в държавата, стига до секциите, настройва се, одитира се, отчита се. Имаме човешки фактор и винаги ще го има. Дали ще им налагаме административно-наказателни постановления, та съвсем да не намерим кой да участва в секционните избирателни комисии, е друг въпрос. Но докато не се уреди, считаме ние, в Кодекса, така както се предлагаше в § 1 – кой ще закупува машините, кой ще ги произвежда, кой ще ги одитира и сертифицира, кой ще извършва броенето, разберете, че трудностите ще останат! Няма ред, няма условия, които да са регламентирани в Кодекса.
Сега безспорно времето е много кратко и не е добра практика да се отваря Кодекса, за да се работи сериозно за законодателна промяна в тази насока, въпросът е след местните избори до парламентарните да има достатъчно време това да се направи. Защото само тогава наистина ще има резултат от това гласуване според мен. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоева.
Колеги, други изказвания? Няма.
Закривам дебата. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Хамид Хамид и група за отпадане на § 1.
Гласували 19 народни представители: за 7, против 12, въздържали се няма.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Ципов по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, така както беше представено от него.
Гласували 21 народни представители: за 14, против няма, въздържали се 7.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Димитров по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Гласували 18 народни представители: за 2, против няма, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с приетото предложение на господин Ципов по чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Гласували 20 народни представители: за 13, против 5, въздържали се 2.
Параграф 1 е приет.

Преминаваме към „Заключителна разпоредба“.
Изказвания по текста на разпоредбата? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението на Закона.
Гласували 19 народни представители: за 14, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
Предложението на народните представители Спас Панчев и група народни представители е извън обхвата и не се разглежда.
Предложението на Дора Янкова и група народни представители също е извън обхвата на предложения Законопроекта и не се разглежда.

Преминаваме към § 2 – текст на вносител.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Искам да питам вносителите: какво налага законът да влезе в сила от деня на обнародването му, а не да се спази – от 3 дена, както е по Закона за административните актове? Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Има ли реплики към изказването на господин Попов? Няма.
Господин Митев, заповядайте за изказване.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Налага го Указът на Президента за посочва не дата на изборите и Решението на Централната избирателна комисия, с което беше приета Хронограмата на изборния процес. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Имате ли реплика към изказването на господин Митев, господин Попов? Не.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2.
Гласували 18 народни представители: за 13, против 5, въздържали се няма.
Приема се.
С това, колеги, точка първа от днешния ред се изчерпа.

Колеги, преминаваме към втора точка:
Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерски съвет нa 11 юли 2019 г.

Гост по тази точка от Администрацията на Министерския съвет е господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността на Министерския съвет.
Заповядайте, господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа членове на Правната комисия на 44-тото Народно събрание! В изпълнение на т. 3 от Решение на Министерския съвет № 401 от 11 юли 2019 г. представям на Вашето внимание приетият със същото решение по т. 1 Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България.
Докладът е изготвен в съответствия с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност във връзка с т. 185 от Актуализираната стратегия за националната сигурност на Република България.
Целта на Доклада е да представи пред обществеността, пред институциите в България, пред нашите институции на Европейския съюз, на държавите членки. Виждаме и оценките на правителството, а чрез дебатите в комисиите на Народното събрание и в Народното събрание за състоянието на сигурността, за политиките за сигурност на Република България и за оценките и перспективите, които се очертават в краткосрочен период.
Докладът следва като цяло логиката и структурата на Актуализираната стратегия за националната сигурност, той е подготвен от работна група. Съставен е със заповед на министър-председателя. Работната група започна своята дейност в началото на месец февруари 2018 г. и след съответните процедури и съгласувания го представи пред Съвета по сигурността, който на свое заседание от 12 юни 2019 г. одобри Проекта на доклад.
По време на заседанието бяха направени някои бележки и предложения от представителите на Президента на Републиката, които са отразени в последващите варианти, включително в приетия от Министерския съвет и представен на Народното събрание доклад.
От гледна точка компетентността на тази комисия, бих искал да посоча, че основен интерес представляват текстовете в Раздел II, в който се говори за политиките за сигурност в съответните сфери.
Другото, което е много характерно за Годишния доклад за състоянието на националната сигурност за 2018 г. е наличието на значителен брой текстове, касаещи Председателството от страна на Република България на Съвета на Европейския съюз.
В този контекст бих искал да привлека и вниманието на уважаемите членове на Правната комисия към факта, че в разделите, отразяващи дейността на нашата страна в рамките на Европредседателството се съдържат също така текстове, касаещи конкретните направления, включително и политиката в сферата на правосъдието и вътрешния ред. Освен текстовете, които присъстват в традиционните към момента раздели и подраздели, включително правосъдие и вътрешен ред, противодействие на престъпността и така нататък. Тъй като докладът е раздаден, аз предлагам с тези няколко уводни думи да завърша своето изказване и съм готов да отговоря на въпросите.
ЗАМ.-ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви.
Откривам разискванията.
Колеги, има ли желаещи за изказвания?
Колега Зарков, заповядайте за изказване.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кръстев! Ще се опитам да бъда възможно най-кратък, тъй като сте се запознавали и в другите комисии с Доклада.
Докладът започва с изречението, че правителството на Република България продължава да изпълнява успешно Управленската си програма. Това е констатация на самото правителство. Ние не считаме, че нито е успешно управлението, нито Управленската програма си заслужава да бъде споменавана. За нас това е достатъчно основание да не го подкрепим.
Има и друго. Естествено, Докладът е изготвен на основание Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, която предвижда Министерският съвет да направи такъв доклад. Идеята за тази законова разпоредба, доколкото я разбирам, е да бъде запознато Народното събрание с основните предизвикателства пред националната сигурност в България, разбирана в общ план, доста широко, каквато им е дефиницията в Закона и естествено да се начертаят мерки да бъдат предотвратени рисковете и евентуално да бъдат преодолени предизвикателствата.
Според мен Докладът не изпълнява тази си функция поради няколко причини. Той, първо, е ненужно розов, бих казал. Второ, там, където се осмелява да посочи проблемите, не дава техните решения. Ще дам няколко примера. Още на стр. 4 е споменато, че масовото напускане на страната от млади хора и проявата на признаци за обръщане на процеса към търсене на възможности за реализация от нас е обозначено във втория абзац като успех. Първо, това твърдение не е подкрепено с никакви цифри, с никакво сериозно изследване и аз, честно казано, се съмнявам в тази обърната тенденция.
Но има по-лошо. Спестени са проблеми, за пример ще дам стр. 6, където се говори за застрахователния пазар и срива на застрахователна компания „Олимпик“, с която Народното събрание се занимава миналото лято на извънредно заседание. Обяснено е, че „Олимпик“ се е сринала, но не е казана и дума за общото състояние на застрахователния пазар в България с цялата деликатност, която въпросът може да има. Но това бяха основни послания, които министър-председателят и други отговорни министри отправиха към Народното събрание, когато обсъждахме фалита на „Олимпик“, с много тежки констатации и рискови фактори, които въобще не са намерили отражение в този доклад.
На стр. 6 също е отбелязано, че през 2018 г. Република България е предприела необходимите мерки за гарантиране защитата на финансовите интереси на Европейския съюз. Само допреди седмици страната ни се тресеше от скандала „Къщи за гости“, които са се развивали именно по времето, когато този период отразява – 2018 г.
Мога да продължавам страница по страница, но надали има необходимост, за да разберете каква е основната ни критика към този доклад. Това не е просто заяждане.
Трябва да се върнем към причините, които са накарали законодателят да изиска такъв доклад. Няма нужда да си говорил врели-некипели. Ние имаме нужда от ясна диагноза и най-вече от Министерския съвет очакваме да начертае пътя, по който да бъдат преодолени проблемите.
Иначе сме обречени да живеем, така както го описва стр. 38 от Доклада, където се споменава, че на 26 септември 2018 г. е поставено началото на обсъждане на нов модел на здравеопазване. Ето това начало преди 3 дни беше поставено пак.
Така както с модела за здравеопазване, така и в Изборния кодекс преди малко – една напред, една назад до безкрая. А през това време въпреки розовата констатация на § 2 младите хора според мен продължават да напускат страната.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Благодаря на господин Зарков за направените бележки. Бих искал да отбележа, че за екипа, който подготвя Проекта на годишен доклад, който в последните години е относително постоянен, разискванията в постоянните комисии са особено важни и от методическа гледна точка, и от критиките, които се отправят и ние се стараем да ги вземем предвид при подготовката на всеки следващ доклад. Така че имаме абсолютно сериозно отношение към изказванията, които се правят.
Бих искал да отбележа, без да навлизам в подробности, че по втория абзац на стр. 4, за който говори господин Зарков, се казва за постепенно спиране на масовото напускане и проявата на признаци за обръщане на тенденцията. Не казваме още, че тенденцията се е обърнала. Говорим за проява на признаци и такива данни за миналата година действително има.
По отношение на кризата в застрахователния пазар, може би при обсъжданията на затварянето на „Олимпик“ са правени съответните констатации, но Годишният доклад се подготвя вече от една по-друга перспектива и с друга информация и оценки, които правят основно администрациите, разбира се. Но, отново казвам, ние ще вземем и отчетем тези бележки, които се правят по време на заседанията на комисиите и в пленарното заседание, което предстои.
Само ще отбележа по последната бележка, за която споменахте – за къщите за гости, че информацията за това произтече през тази година и няма как да бъде отразена в доклада за 2018 г. Ние по принцип имаме практиката когато нещо се случи през текущата година и когато се подготвя годишния доклад за предходната и има възможност да се отрази като бележка под линия се прави. В случая това беше абсолютно невъзможно.
От друга страна, появата на информация и реакцията на правителството и на съответните администрации всъщност констатацията, която е направена, че в България се полагат усилия за защита на финансовите интереси на Европейския съюз, които са и финансови интереси на Република България. Няма разделение между двата интереса. Това мога да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Кръстев.
Колеги, други изказвания?
МАДЛЕН КИРЧЕВА (Сдружение „Защита правата на ражданите и държавата“): Поисках думата във връзка с този доклад, тъй като ми звънят в тези дни българи извън страна – от Канада, от Европа, от Щатите, които имат имущество тук, на територията на България, силно разтревожени от изтичането на данни, техни лични данни.
От Калифорния ми се обадиха близки, които ми казаха, че 1994 г., когато е голямото земетресение, какво се е случило там – масово били разбити от самия тръс магазини и складове. Казаха ми буквално: „Ние вървим по тротоари, по които има телевизори, компютри, прибори всякакви.“ Но властите са издали разпореждане за изключително строги финансови санкции или затвор при посегателство върху това чуждо имущество. Никой не е посегнал. Говоря за Лос Анжелис, откъдето вчера ми се обадиха.
Обръщам се към Вас с молба за незабавни мерки. Тук има представители в момента и на управляващата коалиция, както и на опозицията – моля Ви, юристите, уведомете и Министерството на правосъдието, нека да се излезе с някаква правна норма, която да предвижда огромни санкции. Защото всички сме запознати за злоупотреби от телефонни измамници до телефонни измами. Моля Ви, мислете и вземете мерки, за да мога да отговоря на тези българи, които се свързаха с мен.
Второ, тъй като темата е националната сигурност, вярно, това е доклад. Вторият момент, който много силно ме безпокои, аз съм икономист и това, което наблюдавам от миналата година, което ми привлече вниманието, беше избиването на здрави животни в района на Ямболско и Бургаско. Уверявам Ви, с тази ферма се запознах много подробно и на место. Четейки на английски и френски, тъй като владея и двата езика, документите на Световната организация за здраве на животните, включително и във въпросната лаборатория „Сирад“, запознах се много подробно.
Тук обръщам внимание точно по отношение на националната сигурност.
Дами и господа народни представители, продоволствието на българския народ се унищожава! Здрави животни – доказахме го ние, гражданите, аз съм абсолютно безпартийна – запазвайки едно стадо в Болярово – моля Ви, господин Ципов, ние смятаме, че в момента се извършва едно масово психологично нападение върху българския народ. Това е свързано с националната сигурност. Както има оръжия за химическо масово поразяване, както има оръжия за биологично масово поразяване, така се ползват психологични похвати, наречени „сугестия“, ако на Вас не Ви е известно – има го в науката като метод за mind control, за въздействие върху умовете. Много моля да бъдете отговорни към българските граждани и към българския народ. Продоволствието на българския народ се унищожава.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, госпожо Кирчева.
МАДЛЕН КИРЧЕВА: Двата момента моля да ги имате предвид.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Колеги, други изказвания? Няма.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Ще ползвам това, което каза госпожа Кирчева, по-скоро като обръщане на внимание.
Знам, че Докладът е изготвен преди това, което се случва. В момента е така наречената „африканска чума по свинете“, което наистина застрашава производството на свинско месо в България. Гледах и репортажи, знам, че се занимаваше и Здравната комисия в парламента, както и Комисията по земеделието, но мисля, че това е част и от националната ни сигурност. Ако това обхване всички ферми в Северозападна България, където се произвеждат около 60 – 70 % от свинското месо в България, ще бъде страхотен удар с щети за милиони, за много милиони за България и българската икономика. А да не говорим, че цената на този продукт ще бъде многократно по-висока. Това няма как да не се отрази в крайна сметка на националната сигурност.
Затова чисто и просто се обръщам към колегата да се обърне и да иска повече внимание на този въпрос. Няколко години, образно казано, се търкаля този въпрос, заобикаляше ни, правеха се някакви огради на границата с Румъния, които просто абсолютно безсмислени според мен. Резултатът е този. Вече африканската чума е на територията на България, което застрашава нашата икономика. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплики към изказването, колеги? Няма.
Господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Само искам да отбележа, че на стр. 12, макар и кратко, но достатъчно съдържателно е посочена заплахата – директно казвам „заплаха“, от развитието на африканската чума по свинете. Фиксирано е и продължаваме да я следим.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Кръстев.
Заповядайте!
МАДЛЕН КИРЧЕВА: Аз неслучайно подчертах, че ние изведохме веществено доказателство, че няма чума по дребния преживен добитък в Странджанско, в Ямболско и в Бургаско. Многократно беше отправено запитване – по-точно четирикратно, гражданите следим този процес на парламентарен контрол. Ние, гражданите, смятаме, че господин Дамян Илиев подвежда – подвежда и парламента, подвежда и министъра на земеделието, който трябваше да отговаря вместо него. Ние, гражданите, не приемаме. Смятаме, че една лъжа, повторена хилядократно, усилена през всички медии, че има африканска чума по свинете и по дивите свине, че това е грандиозна манипулация, както казах – „сугестия“ на цялото общество.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, госпожо Кирчева.
МАДЛЕН КИРЧЕВА: Последно изречение.
С цел извличане на икономически изгоди – аз съм икономист, както казах в началото: унищожи конкурента си, за да заемеш мястото му на пазара и да печелиш вместо него. Казах.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви за изказването.
МАРИЯ АСИМИ: Добър ден на всички! Радвам се, че Ви виждам.
Госпожо Председател, питам колко депутата са в Комисията – 22 човека? Това е такова пренебрежение към гражданите.
Добре дошъл, господин Ципов! Радвам се, че се върнахте, поне да засилите Правната комисия. Дано да може да се заяждаме повече с Вас!
Това е такова неуважение! Гледах през цялото време – всички сте с GSM-ите, дори тези два часа, понеже баба им цял живот е била с GSM! Такова пренебрежение! Тук няма дисциплина! Това е падение. Дошла съм тук, не защото идвам да се топля в парламента, а трябва да се радвате, че има зачатък на гражданско общество и просто да настояваме и да отстояваме позициите, които искаме от Вас. Де факто ние сме работодатели – избирателите.
Търпеливо слушах за машинното гласуване. Разумно нещо каза председателката на ЦИК. Там, където има човешки фактор, има манипулация – дали е хартиен носител или машина. Но гледам, че депутатите ги няма. Разбрах за частните съдебни изпълнители, знаете колко сериозни проблеми има? На Вас ли да казвам, госпожо Александрова? Помните спора ни преди колко години – за чл. 417, § 3? Помните, че още тогава бях в Обществения съвет.
Неуважение към гражданите, показвате го! Затова благодаря на тези, които сте тук, дори и да им е безразлично – господин Ципов последен влезе сега в парламенти и е тук, аз мислех, че сте в Европа, в банката, но Ви виждам тук. Имайте уважение, поне показвайте депутатите, че имате някакви първи седем години. За съжаление, и тях ги нямате! Това е мое впечатление. След като не умееш да уважаваш другия.
Второто, което е, че не обичате да чувате различно мнение. Добре е да се научите. Тук сте врагове, не сте опоненти. Ако БСП каже нещо, контра е ГЕРБ. Ако ГЕРБ каже нещо, контра е БСП. Ами, правете някакви закрити партийни събрания като БКП, разбирайте се и поне пред нас излизайте не лицемерно, а да има някакъв консенсус.
На мен ми прави лошо впечатление в комисиите – и Вас в парламента Ви слушах, предложено от БСП, а комисията не го приема, всички са „против“. То просто ачик-ачик! Нещо, което не е красиво!
Не съм от никоя партия, защото престъпникът няма цвят. Дали е от БСП или от ГЕРБ, който е престъпник, той няма цвят. Симпатизирам на всеки, който защитава интересите на гражданите, на обществото. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря и аз.
Стараем се. Както виждате, има колеги, които винаги са тук и са много сериозни и отговорни. Благодаря Ви.
МАРИЯ АСИМИ: Вие доволна ли сте от 22-та колеги?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Не съм, но както знаете, депутатите винаги имат и допълнителна работа, която изниква в процеса на работа. (Реплики.)
Колеги, други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерски съвет нa 11 юли 2019 г.
Гласували 17 народни представители: за 12, против 5, въздържали се няма.
Годишният доклад е приет.

Колеги, преминаваме към последната точка:
Изслушване на господин Ивайло Илиев от „Сдружение на потърпевшите от частните съдебни изпълнители и съдебната система – Солидарност“.

Здравейте, господин Илиев!
Заповядайте.
ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми депутати от Правната комисия, драги гости! Повод за изслушването, което ми позволиха да направя тук, е във връзка с проблемите, които съществуват в заповедното производство и изпълнителния процес в страната, а не по мои лични. Изрично подчертавам! Няма никаква връзка това изказване с личните дела, които имам аз. Тук съм като член на Управителния съвет на Сдружението на потърпевшите от частните съдебни изпълнители и съдебната система. До мен е заместник-председателят на Сдружението адвокат Светла Миланова, адвокат Владислав Янев напусна преди мен, надявам се да се върне. Ако позволите и им дадете думата на тях по конкретни правни въпроси, които Ви интересуват, тъй като аз не съм юрист, но се сблъсках с проблемите, които съществуват в правосъдната ни система по лично мои конкретни дела.
Тук ще говоря само с цифри и факти и с документи, за да няма след това интерпретация какво съм казал или не съм казал. Надявам се, че стенограмата ще бъде публикувана, госпожо Председател, и това мое изказване. Нали така?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: В Комисията по правни въпроси стенограмите се публикуват.
ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Добре, благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Само че не с цел да я представяте по дела и съдебни спорове.
ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Не, идеята е да бъдат запознати членовете на нашето сдружение с въпросите, които сме повдигнали и които ще станат достояние на Вас като Правна комисия, за да вземете мерки като умни глави какво трябва да бъде направено. Защото проблемите съществуват и няма кой да ги реши.
Единият документ, който представям, е от Софийския районен съд, писмо до ВКС и реално до нашето сдружение, с което се оповестява съществуването на „тъмна стая“, в която се съхраняват стотици-хиляди дела, които не са приключени по вина на това, че частните съдебни изпълнители не са върнати поканите за доброволно изпълнение, които са по образец в самото заповедно дело.
Вторият и третият документи, които Ви представям, са разпореждания, издавани от 63 и 64 състав на Софийския районен съд, с които се разпорежда издаването на заповед за изпълнение като примерни такива. Следователно не всички състави в Софийския районен съд пропускат да издадат съответния акт, наречен „разпореждане“, а имаме и такива, които са Ви представени – на съвестни съдии, които си изпълняват разпорежданията, тоест издават разпореждания с мотиви, които подлежат на обжалване.
Следващият документ, който искам да Ви представя и Ви е предаден, е от Прокуратурата на Република България – Специализирано звено „Антикорупция“ към Софийска градска прокуратура, и е изпратено писмо до Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Другото е до председателя на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители.
Това, с което отново искам да Ви запозная като председател, е, че прокурор от Специализираното звено „Антикорупция“ е извършило проверка на 12 дела, които прави, констатира факти, касаещи работата на Софийския районен съд в цялост, а не само конкретно по конкретните дела. Защото той е изискал с писма от Софийския районен съд за самата практика на Съда как процедира.
Констатациите, които прави прокурор от Специализираното звено и с които се обръща към главния съдебен инспектор, са, че по 11 от 12-те дела не са издавани предходни съдебни писмени актове, разпореждания, с които се уважава заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По останалите дела не са издавани и съобщения за връчване на разпорежданията, понеже те самите не са издадени. Следователно това е основно нарушение на правата на длъжниците, защото може да се възразява и да се пуска частна жалба само срещу съдебен акт, който е мотивиран.
Другото, което констатира прокурорът, е, че Софийския районен съд не издава съобщения, с които се удостоверява връчването на заповедта и на преписа от разпореждането, въз основа на което е издадена самата заповед. За да се удостовери даден срок, той се удостоверява единствено с издаване на съобщение от съда, което се връчва на страната, тя се подписва и тази разписка се прилага към делото.
За да изтече 2-седмичният срок, в който се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение и заповедта за изпълнение, трябва от съда да бъде издадено съобщение по Наредба № 7 към чл. 55 от ГПК, чл. 2, т. 20. Такива съобщения от съдебно-изпълнителната служба, призовки към Софийския районен съд не се издават и не се удостоверява връчването на тези актове. По тази причина и всички изпълнителни дела, които са минали през заповедния съд, не са приключени, а се изпращат в така наречената „тъмна стая“. Съдът се десезира от по-нататъшния интерес по делото, не го интересува кога ще приключи делото, разрешава изпълнителният лист да напусне кориците на заповедното производство преди да бъде издаден акт, с който да удостовери, че до длъжника са достигнали волята на съда в разпореждането и в заповедта и заедно с поканата за доброволно изпълнение да бъдат връчени на длъжника.
Това нещо не се извършва не само от Софийския районен съд, а в болшинството съдилища от страната, да не кажа почти всички. Варненският районен съд издава разпореждания, Пернишкият районен съд издава такива разпореждания, Русенският районен съд в болшинството си издава такива разпореждания, но никой не ги връчва.
Изпълнителният лист напуска кориците на делото без да са издадени съобщенията и да са дадени на частния съдебен изпълнители със специално разпореждане по чл. 42, ал. 2 от ГПК, с което се вменява на частния съдебен изпълнител да бъде връчител на съобщенията на съда. По тази причина миналата година, когато бяхме заедно с още шест човека от България в Европейския парламент в Комисията по петициите и ги запознахме със съществуващия проблем – той е разпространен на територията на цяла България, нито един длъжник не може да се защити срещу устен съдебен акт, който е без мотиви, без номер, дата и подпис на съдията в закрито разпоредително заседание, на което той не присъства.
В момента се разглеждат нещата, които са като законопроект внесени от група народни представители – болшинството са тук от Правната комисия, благодарение на Мая Манолова, но те предвиждат само козметични промени по някои наболели въпроси, които съществуват в това заповедно производство.
Заповедното производство се намира в Глава „Изпълнителен процес“, където то няма въобще своето място, но въпреки всичко се намира там. Без сериозен ремонт на Гражданскопроцесуалния кодекс не може да се мине и да се продължи нататък.
Това, което се случва след това е, че частните съдебни изпълнители образуват делата си без валиден съдебен изпълнителен титул – акт, това е разпореждане, с което се допуска незабавното изпълнение. Те образуват изпълнителните си дела само въз основа на издаден изпълнителен лист, който не е влязъл в сила. Не може да влезе в сила един изпълнителен лист, при положение че актът, въз основа на който е издаден, не е връчен за обжалване. Това е парадокс, това е правен абсурд! Първо се издава изпълнителен лист, дава се на взискателят, той отива да си избере сам частен съдебен изпълнител и никъде в закона не е казано след колко време той трябва да отиде и да си образува изпълнителното дело. При нас в сдружението имаме хора, на които са образувани изпълнителни дела 5 години без няколко месеца преди да изтече 5-годишният давностен срок. През това време взискателят е натрупал лихва по 10%, което никъде не може да му се гарантира, образува си изпълнителното дело и започват изпълнителни действия без да бъде извадено делото от съда от „тъмната стая“. Защото частният съдебен изпълнител не връчва никакви актове на съда. С това се нарушава принципът на случайното разпределение на делата. На частния съдебен изпълнител, като орган извън съдебната власт, не може да му се иска отвод по никакъв повод, защото той не е съдия-изпълнител, а е съдебен изпълнител. Може да му се иска единствено отвод и той по собствено желание да прецени дали да го направи това нещо или не, но не зависи от съдебната воля на състава, издал заповедта за изпълнение и на преписа от разпореждането, което е съдебен акт.
Другото нещо, което съдът допуска като основна грешка, благодарение на която е наказателната процедура срещу България, е, че съдът в заповедното производство трябва да издаде съдебен акт, в който изрично да посочи дали има неравноправни клаузи в договорите, които касаят потребителите, дали същите са нищожни и дали той трябва да издаде заповед за изпълнение.
Нашите съдии в съдебните решения, благодарение на жалбите, които са подавали наши членове, съдът отговаря, че не е длъжен да издава такъв съдебен акт. Получава се едно неравноправие. Ако съдът откаже издаването на заповед за изпълнение, той издава разпореждане, което подлежи на обжалване от заявителя в 7-дневен срок и се разглежда от окръжния съд – в нашия случай в София, от Софийския градски съд. Но ако издаде заповед за изпълнение, той не издава разпореждане, с което да се мотивира и да обясни защо издава този съдебен акт, какво е проверил, с кое се е съгласил и формално какво е проверил по самото дело. По този начин длъжниците са лишени от правото си да се запознаят с волята на съда в закритото разпоредително заседание. След като в чл. 411, ал. 2 от ГПК е казано, че съдът се произнася в 3-дневен срок в разпоредително заседание, където никъде не е казано дали е закрито или не е, съдът издава заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Другият проблем, който съществува и тотално обърква и адвокати, и юристи, и юрисконсулти към фирми и така нататък,е, че съдът си позволява в заповедта за изпълнение да инкорпорира разпорежданията, с което се допуска незабавното изпълнение и изпълнителен лист с по едно изречение. Но заповедта за изпълнение, поради чл. 413, е казано, че не подлежи на обжалвано. Следователно ако аз получа заповедта, както и всички заповеди, които в момента се издават и прочета в него: „Допускам незабавното изпълнение на заповедта.“, това е разпореждане, което аз не мога да обжалвам, понеже ме ограничава чл. 413 от ГПК.
Разпореждането за издаване на изпълнителен лист, по същия начин, е само в едно изречение: „Да се издаде изпълнителен лист!“. Също няма мотиви!
Член 121 на Конституцията казва: „Актовете на съда се мотивират“. Трябва да има мотиви, които да подлежат на обжалване, които да могат да бъдат разгледани.
Другото нещо, за което Ви моля, да обърнете внимание и да запознаете Вашите колеги, е това, че когато се подаде жалба срещу действията на частен съдебен изпълнител, делото се гледа само на една инстанция от окръжния съд – в случая е Софийски градски съд, който излиза с окончателно решение, което не подлежи на отмяна, благодарение на тълкувателно решение на Върховния касационен съд и всеки едновременно е засегнат от това нещо, тъй като само на една инстанция никъде не е допустимо една инстанция да решава съдбата на хиляди граждани, на които им се отнема имуществото с постановление за възлагане, дори изпълнителното дело да е тотално опорочено и по него да не може да бъде извършена никаква проверка.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Повече от 15 минути говорите, изслушването е за Вас, но трябва да има регламент, защото ако всички хора, които присъстват тук и искат да се изкажат, всички колеги ще си тръгнат. Затова кратко, ясно и точно. Знаете, че единственото, което можем да предприемем, е законодателна инициатива и в нищо друго не може да се намесваме. Можем да Ви изслушаме и всичко останало, ако някой от колегите иска да изрази мнение, но аз смятам, че само и единствено нашите правомощия са до там.
ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Приключвам с това, че Ви моля да обърнете внимание на чл. 435, ал. 2 от Гражданскопроцесуалния кодекс и да бъде разширен обхватът на действията, които могат да бъдат обжалвани от действията на частните съдебни изпълнители и да бъде включено задължително в това изменение на чл. 435 разпореждането или постановлението на частния съдебен изпълнител, с което се образува изпълнителното дело. Защото изпълнителното дело не се образува с валидни съдебни актове, а само с изпълнителен лист, което е незаконосъобразно и недопустимо. Това не е подлежащо на принудително изпълнение, а сиреч да се разшири обхватът на действията, които могат да бъдат обжалвани. С това приключих. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Илиев.
Искате ли думата?
СВЕТЛА МИЛАНОВА: Ще подкрепя сериозността на проблема, който разглеждаме в момента, тъй като знаем, че Европейската комисия в момента води наказателна процедура срещу България именно поради това, че нашата национална разпоредба и уредба на заповедното производство е направена така, че прави невъзможно или твърде трудна възможността на потребителите да се защитят. Това всъщност е основният въпрос, който е поставен от Европейската комисия и промяната на Гражданскопроцесуалния кодекс трябва да се разглежда в тази насока, тъй като бяхме на първото четене и там е твърде стеснен обхватът на разпоредбите, които в действителност се засягат и ще подлежат на промяна.
Както каза колегата, заповедното производство е част от изпълнителния процес и това, което се случва в последните 10 години, е, че имуществото на длъжниците се разпродава и те след това нямат възможност, дори при доказване на равноправни клаузи – всъщност основният проблем, който седи – да си възстановят това имущество.
В случая потребителите са поставени в изключително неравноправно положение и това е установено в редица дела на Европейския съд и ние се позоваваме като адвокати на тях, но, за съжаление, националният съд вече си е изградил собствена практика и ние нямаме възможност нито в началото на заповедното производство да изискваме от съда да прилага служебна проверка за неравноправни клаузи, което е абсолютно задължение. Но дори и когато се позоваваме на делата на Европейския съд, няма никакво значение, защото впоследствие се оказва, че няма как да ги обжалваме, както каза и колегата.
Имаме двуинстанционно производство, което приключва с въззивна инстанция и няма как реално да се осъществи проверка за неравноправни клаузи, което е и основният проблем за потребителите, който засяга цялото общество. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Миланова.
Заповядайте!
ВЛАДИСЛАВ ЯНЕВ: Уважаеми народни представители, проблемът със заповедното производство е изключително сериозен. Той се състои в неправилна регламентация в Гражданскопроцесуалния кодекс. Изпълнителният процес е регламентиран в отделен раздел. Той започва след като се представи на съдия-изпълнителя годен изпълнителен титул. Това обикновено приключило с влязло в сила съдебно решение, по което е издаден изпълнителен лист.
В случая обаче един голям парадокс съществува, че заповедното производство, което е особен вид съдебно производство, е включено не отделно и преди раздела на изпълнителното производство, а е включено в самия раздел на изпълнителното производство. Това е абсолютно нелогично. Не може едно производство, което е съдебно и по което тепърва ще се решава въпросът дали да се издаде заповед за изпълнение на изпълнителния лист, да бъде включено вече в започване на изпълнителния процес.
Същественият проблем се свежда до това, че заповедното производство е едно голямо изключение от нормалното правораздаване. То е бързо, едностранно производство, привилегировано производство, в което длъжникът не участва. Той научава за извършените срещу него действия едва впоследствие. Така както е регламентът сега в настоящия ГПК, се оказва, че длъжникът научава, че срещу него са заведени претенции едва след като заповедното производство е приключило, след като срещу него е издадена заповед за изпълнение на изпълнителен лист и след като съдия-изпълнителят е образувал изпълнително дело при него, наложил е запори и възбрани и върху имотите и парите на този човек. В един прекрасен ден той получава призовка за доброволно изпълнение, с което се уведомява, че срещу него е започнато това производство, но вече неговото имущество е запорирано – наложени за възбрани върху имотите му, наложен е запор върху влоговете му, съответно върху заплатата, и той в този момент няма икономически ресурси, с които да се бори. Той няма пари, защото те са блокирани и не може да си наеме и адвокат както трябва.
Получава се един голям парадокс. Човек, който въобще не е участвал в съдопроизводство, вече не само е с издаден изпълнителен лист, а е и с блокирано имущество. Това е ненормално, защото този човек се поставя в невъзможност да се защити. Нарушени са основни принципи на правосъдието за равнопоставеност на страните за състезателния процес.
Следващият много голям проблем е това, че заповедното производство е предвидено като бързо и привилегировано производство, допустимо само за безспорни вземания. Това вземане, което се претендира, трябва да е вече безспорно, за да се започне това производство и съдът, пред който се представят заявлението с приложените документи, е длъжен да направи служебна проверка за това дали вземането е безспорно. Освен че трябва да се направи тази проверка дали е безспорно вземането, следва съдът да провери дали документите, които са приложени, примерно договор за банков кредит или някакъв друг документ, дали те не са нищожни, дали нямат явни признаци за нищожност, примерно за заобикаляне на добрите нрави.
Тук се получава един много голям проблем, тъй като тези производства се използват главно от банки и от дружества монополисти. В съдилищата има множество съдебни процеси, по които е доказано, че банките незаконно и едностранно са увеличавали лихвените проценти, таксите и разноските. Това беше принципна схема, която много години наред се използваше от банките, които едностранно под различни незаконни поводи увеличаваха лихвите и разноските по кредитите и ги превръщаха в предсрочно изискуеми. И съдът въобще не проверява за наличието на тези безспорни клаузи за нищожност, примерно на увеличените банкови лихви и разноски, въпреки че вече има установена съдебна практика.
Същото се получава по делата с дружествата монополисти, като фрапантните случаи са с „Топлофикация“. Понеже тези дела са множество, съдът на практика е затрупан с такива дела и се изготвя една незаконна съдебна практика, която цели да разтовари съдът. Съдът не издава разпореждане, което е абсолютно задължителен отделен съдебен акт, в който съдът трябва да мотивира, да изложи мотивите си защо приема заявлението за редовно, защо приема за налична процесуална представителна власт на юрисконсулта или на който и да е представляващ дружеството. Това разпореждане въобще не се издава, което е абсолютно нарушение. То води до тежка опороченост изначално на целия последващ процес. На практика задължителен и най-важен съдебен акт го няма. Длъжникът не може да разбере защо съдът е приел, че той дължи и да съобрази поведението си с мнението на съда. Хората са лишени от това да разберат начина на мислене и волята на съда. От там те, ако го знаят, биха могли да коригират своето поведение и да вземат правилно решение – дали да обжалват, дали да не обжалват.
Следващият много сериозен проблем. Заповедното производство следва да приключва с изпращане на уведомление от съда с приложена към него заповед за изпълнение до самия длъжник. Едва тогава длъжникът, който получи документите от съда, вече е надлежно уведомен. В случая обаче се получава една извратеност. Съдът още не е приключил производството пред него, длъжникът не е уведомен, но вече е започнато изпълнително производство и функцията на съда да уведоми длъжника е прехвърлена на частни съдебни изпълнители, които до такава степен са в конфликт на интереси, понеже те преди всичко са търговци и гледат да печелят от тази дейност, са стигнали до там да фалшифицират съдебните книжа.
Има наредба на министъра на правосъдието, с която са одобрени образците на уведомления и други покани и съобщения, които се изпращат до длъжниците. Частните съдебни изпълнители са взели файла от Наредбата, премахнали са един пасаж, който дава указания на длъжника как може да си защити правата, изпращат до длъжника такъв подправен образец на уведомление, с което длъжникът допълнително се поставя в стресова ситуация и в неизвестност какво да прави. То е до степен на ошашавяне на хората!
Представете си какво се получава за един български гражданин! Получава призовка за доброволно изпълнение, с която от образеца е махнато указанието как може да се защити. Едновременно с това са му блокирани парите или са му възбранени имотите. Този човек е поставен в абсолютна безизходица. Би следвало да се направи корекция в ГПК, в която съдът сам да си довършва съдебното производство, като ни изпращат съобщенията със съдебните книжа частните съдебни изпълнители, а ги изпраща съдът. Трябва да има сигурност, че този процес ще приключи законно.
В настоящия случай всичко е обърнато срещу длъжниците и ако Вие влезете в Софийския районен съд, коридора преди архивата, ще се ужасите – един дълъг коридор, стените облепени с продажби на имоти на български граждани. Става въпрос за национално предателство, което е узаконено. Една държава има основна функция да си пази народа и границите.
В случая българската държава чрез закон е предала собствените си граждани и чрез закон непрекъснато се работи на конвейр в съдилищата, който бълва вечни длъжници и те стават бездомници и клошари и продължават да дължат. Това, което в момента се върши системно от години, е национално предателство от държавата към собствения народ. Крайно време е да се преустанови това узаконено беззаконие, на което следва да се сложи край. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
Заповядайте.
ЗАВЕН АСТАДУРОВ: Първо искам да се обърна към адвокат Зарков, за да му кажа, че Петър Витанов, който беше от групата евродепутати, даже председател на тази група, е подкрепил Петиция № 1045, която е деветата – те са девет петиции, въз основа на които се наказва или поне ще се накаже нашата държава. Тази петиция № 1045 е моя петиция. Тя визира проблемите в Глава 37, 38 и 39 на ГПК, както и чл. 121 от Конституцията на Република България.
Това, което искам да кажа, е, че вече седем месеца нищо не се предприема – три срещи, на които участвам, преди това някакви срещи Мая Манолова направи, нищо не се случва. Частните съдебни изпълнители продължават да действат и да дерибействат – да действат и да дерибействат! В голяма част, както и предния път казах, няма да се повтарям, няма да Ви губя времето – те използват и фалшификации, фалшифицират подписи на набедени за длъжници.
Отделно от това излезе информация в публичното пространство, че помежду си чрез роднински фирми си продават имоти. Те самите участват с апортни вноски, и то в големи размери, във фирмите на техните деца. Вие говорите за някакви си апартаментчета. Целият български народ говори за апартаментчета, а тук говорим за милиони, прехвърлени помежду им. Това го правят най-вече в голямата си част – ако са 200 частните съдебни изпълнители, поне 30 – 40, не повече. Знаят се имената, всичко се знае на тези хора.
Моля Ви, затова сте избрани – вземете отношение не, ами направо решавайте нещата на българския народ. Това касае националната сигурност, за която точка се говори, но не исках да се намесвам. Защото предприемчивият дух на българина – той просто беше сринат и много хора избягаха от България, точно заради това нещо. Не заради друго, не заради друго!
После, съдебният процес, за който става въпрос, не може частният съдебен изпълнител да се води в окръжния съд, да се води на работа там и окръжният съд да бъде последна инстанция. Няма как да се случи това нещо. За набедения или за длъжника! Това е много лошо!
После, отново апелирам, когато има разследване на ОЛАФ във връзка с определени случаи да се спира съдебното изпълнение. За съжаление, за разлика от другите, които казаха, че няма да говорят за собствените си проблеми, в моя проблем е изписано абсолютно всичко, което може да се случи с един набеден за длъжник – банка чрез частния съдебен изпълнител, немотивирани съдебни решения, абсолютно всичко: фалшификации и абсолютно всичко. Разследване на ОЛАФ – абсолютно всичко.
За трето лице! Тук искам да наблегна – на 27 март – моля, прочетете стенограмата – госпожа Тотка Калчева мисля, че се казваше, съдия от ВКС, много точно и ясно каза за третото лице. Тя дори говореше, мисля с леки риторични въпроси, но това трябва да Ви подсеща, че точно там е основата на разбитите семейства – основата на това да няма здраво поколение деца. Защото банките, както монополите, карат третите лица да се подписват. Знаете за едно семейство, че не може жена му да не се разпише, нали, ако наистина има любов. Те ги карат и след това третото лице, което се явява потребител по Регламент 93/13/ЕО губи всичко. Ето там трябва да бъде защитата. Разделение на българските семейства и бягане на предприемачите в чужбина, за да работят там и да изкарват пари там и данъци.
Вие се чудите за хакерите, но си мислете за следното. Представете си, че с Вас се е случило – има огромни неправди в законите, в Глава 37, 38 и 29 и Вие имате синове, те случайно станат IT-специалисти, нали те ще си го върнат това нещо спрямо държавата? Те ще си го върнат!
Искам последно да Ви кажа. Аз обаче, понеже имам висок морал и понеже майка ми и баща ми са били учители, даже са обучавали хора от Вашата Правна комисия и много добре знаят и въпреки всичко мога да накарам също моята дъщеря да стане такава, да разбие всички системи на държавата! Защото в момента работи за правителствена организация в Министерството на финансите на Англия. Тя може да направи това – всички системи може да разбие, но няма да го направи, защото има висок морал.
Аз не искам държавата да бъде съдена за това, че депутатите от 2007 г. насам не са направили почтено законите, които съпровождат заповедното производство. (Реплика на Христиан Митев.)
Тук говоря и за БСП, говоря все пак и за ГЕРБ и продължението там ГЕРБ и всички правителства. Абсолютно точно за Мая Манолова, точно така, съгласен съм с Вас, господин депутат, и за това, което каза господин Илиев, че Мая Манолова отново ни пробутва нещо, което не е точно. Пак ще има неясноти, пак ще има спорове. Да, донякъде може нещо да се случи, но няма да бъде… Затова Ви казвам, че това младо поколение по някакъв начин трябва да го изграждаме – ние, като родители, и Вие чрез Вашите закони.
Много Ви моля по най-бързия начин вземете се в ръце и не след ваканцията, а дори през тези 5 – 6 дена се опитайте нещо да направите преди да излезете във ваканция и наистина да се приеме това. Просто банката с моя пример, прочетете го, в ОЛАФ – и не само в ОЛАФ, то вече започна разследване, след като разпродадох всичко, можете спокойно да прочетете за какво иде реч. Можете да разберете, като ми знаете името, може да разберете – даже на всяка моя дума в предишните си изказвания на следващия път съм давал документи, с които потвърждавам думите си. Благодаря Ви.
Бях емоционален, но в крайна сметка това ми е някакъв шанс – на всичко това да му обърна внимание по този начин, за всички съществуващи проблеми. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
ТОДОР СТОЙКОВ: Проблемите с частните съдебни изпълнители са огромни и пострадалите вероятно са стотици-хиляди. За да се стигне обаче до изпълнителни дела, има една законова основа. Тези така наречени ищци – обикновено това са монополите, за да съдят гражданите, те трябва да стъпят на законите. За съжаление, в България съдът не правораздава, а законоприлага. Между право и закон има голяма разлика и тук има достатъчно юристи, които могат да обяснят каква е тя.
Каза се и още нещо, че е лошо законодателството. Имах възможност да наблюдавам съвсем наскоро един закон и понеже процесът, който наблюдавах, съм виждал и преди това, ми стана много любопитно и се убедих, че е така.
Какво се прави? Българският законотворец измисля едни текстове, които освен с ужасен език и правописни грешки –в това съм случаи да се убедя, но тези текстове не са еднозначни. Те могат да се тълкуват по различни начини.
Какво се случва? Вкарват се и се приемат едни двулики бих казал текстове, след което се прави следната процедура. Предоставя се възможност на изпълнителната власт да направят подробностите по приложението на този закон. Както всички знаем, дяволът се крие в подробностите. Ще дам конкретен пример. В Закона за енергетиката, Глава десета има едни красиви текстове, които общо взето трябва да регулират взаимоотношенията между потребителите и доставчиците. След това се казва: „Подробностите ще бъдат дадени в наредбата“. Само че кой пише наредбите? Наредбите се пишат от едни администратори, от едни чиновници, които от десетилетия стоят на местата си и в повечето случаи са свързани с определени фирми.
Конкретно за Министерството на енергетиката. Миналата година гражданите участвахме в работна група – 29 безполезни заседания! Двадесет и девет! От месец май до месец октомври, два пъти в седмицата по няколко часа. Предложихме нови текстове за закона, нови текстове за наредба, нова методика за изчисление в няколко варианта. Какво се прие от това нещо? Нищо! Защото председател беше един бивш управител на „Топлофикация – София“, а групата, която беше сформирана, беше предимно от представители на Топлофикация, на ЕРП-та, а гражданите бяха трима души. Значи, вината, за да стигнем до частните съдебни изпълнители не е първо тяхна, не е „който яде баницата, а който му я дава“, а в случая нашият законодател позволява да се случва това.
Ако се приемат текстове, които да нормализират законодателството, да го направят адекватно, отговарящо на европейските директиви, както се изисква, да отговарят на Закона за защита на потребителите, няма да се стигне и до частните съдебни изпълнители. Просто отношенията ще бъдат урегулирани, ще бъдат честни.
Но това не се случва и вина първо има законодателят. Първо, защото приема лоши текстове. Директно го казвам – лоши текстове! Второ, защото делегира правомощията си в ръцете на една администрация, която е вечна и която е корумпирана.
Ако на мен ми трябва да прокарам някакъв закон, няма да отида при законотворците, няма да отида при министрите, аз ще отида при администрацията, защото тя е тази, които изготвя нормативните актове – разпоредби, наредби, правилници за приложения. Това исках да кажа.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
МАРИЯ АСИМИ: Уважаеми господа депутати! Много малко сте – не знам кой Ви е делегирал права (реплики), аз искам да Ви обърна внимание, това мисля, че го знаете – това е на Европейската комисия, на Европейския парламент, най-вече на Европейския съюз, най-вече, и тук са регламентите. Какво значи „регламент“? Какво значи „директива“? Как трябва да се прилагат директивата и регламентът е на стр. 109 и стр. 110 – много е елементарно, да не губя време. Това, което казаха господата – не зная какъв Ви е проблемът, съчувствам Ви, че имате такъв, за съжаление, благодарение на Вас, законотворците, са сакати законите. Не казвам директно „Вас“, а законодателната власт.
В районния и в градския съд никой не спазва тези директиви. До този момент бяхме търпеливи по отношение инженер, инженер, инженер – нали, те ни обясняват със сини очи. Самите Вие самите не се самосезирате за закона, хиляда пъти сме молили господин Добрев и господин Николов и никой нищо неправи за закона. Един момент! Никой нищо не прави за Глава десета, а трябва да Ви кажа, че 71% от топлофикационните дружества е дружеството в София. Знаете много добре, че то е пред фалит – не, ами 1000 пъти фалирало, защото 680 милиона са лепнати на НЕК, и продължават да се лепят. Никой нищо не прави. Гражданите се пращат в съда и безотговорността, защото законът така е направен, че няма никакъв контрол по отношение на Топлофикация и за това, което продава. Ако имате стока, която трябва да продавате, ще я пазите. Аз ако докарам една кола със зеле пред входа, ще седя и ще я пазя да не я откраднат през нощта. Безотговорно отношение!
Българският съд не спазва европейските закони. Правихме тук, госпожа Павлова беше министър – нали, зор да имаме тук Европейско председателство и така нататък. Нищо! Това са кухи фрази, никой не ни уважава и на Запад европейците няма да Ви уважават, да Ви кажа – Вие сте прависти, какво е казал проф. Живко Сталев: „Държава без върховенството на правото е форма на организирана престъпност.“ Това той го е казал, Бог да го прости!
Какво е казал Кристиан Таков: „Пазете правото дори и от законите“. Така е. Фалшива формула! Току-що си тръгна – Стоян Грозданов е програмист, заведохме дело, не е вярна формулата. Знаете, печелим на първа инстанция, 3-членен състав в Административния съд. Когато има една задача – Вие сте юристи, но знаете, че грешно ли е условието на задачата, верен отговор няма. Верен отговор няма!
Просто мачкате българските граждани – Вие, депутатите, които трябва да въвеждате правилни закони, които да се четат правилно, а не да имат тълкувателни, двояки решения – така ли да бъде, иначе ли да бъде. Това, което казват господата, съдът не уважава българския гражданин. Той уважава частния съдебен изпълнител и монопола.
Това, което каза господин депутата, забравих му името, извинете ме – много правилно каза, една седмица през 2014 г. съм се ровила в библиотеката, видях кой е внесъл закона, зная много добре. Месец 2007 г. и Янаки Стоилов, и госпожа Манолова – зная много добре, не съм дружинна ръководителка, но аз искам да питам: Вие срамувате ли се от дядо си, госпожо Павлова? Минало е, може ли такива приказки да се казват? Тук сме, за да решим проблема! Седяхме, губихме време една седмица, за да видим за тези частни съдебни изпълнители. Ако излезе сега хакерската информация – милионери, да не обидя някой честен, защото може да е милиардер, питам: нормално ли е това да бъде тъпкан българският гражданин с незаконието и беззаконието в съда?
Знаете ли какво е, госпожо Александрова, много искам да Ви заведа. Влиза се за дело за Топлофикация – 200 хиляди дела, коя фирма съди клиентите си? Влиза в съда с папки, натрупани от вещото лице – може би библиотекар, в същия състав – следващият, следващият, 300 лв., 350 лв. Два часа са много, те си изкарват по 2 – 3 хил.лв. Веднага им се дават, ама дали си в залата, дали не си в залата, дали е права – Вие нямате представа какви обирджии са вещите лица! Питаме ги, имаме записи: „Кой Ви даде информация?“ – „Топлофикация“. „Кой Ви даде информация?“ – „Фирмата за дялово разпределение – ФДР-то!“ – „А как я получихте? – Взехме я от информационната система“. Той прави счетоводна справка от информационната система – едно към едно, Ви казвам, единствен Господ да ги съди! Бедна Ви е фантазията какво нещо е! Вещото лице не е отишло да провери! Не е отишло да провери! Грешен адрес, грешно име – осъден!
Затова сега дойдохме днес, заради господин Илиев, да кажем за тези проблеми. Защото тръгнахме към друга процедура – в посолствата да ползваме правата си. До този момент бяхме против оклеветяването на България – заслужава България да бъде оклеветена. Вие просто сте много далече от действителността. Нямате представа какви кражби са в съда. Съдията казва: „Не ме интересуват европейските закони!“. В съда ти казват! Как може така да ти казват? Тук! Тук – български съдии, ние ги записваме! Тук непрекъснато фразите – господин Цветанов го няма, защото неговият речник, ако махнеш „европейските закони“, „Европа“, „да мислим по европейски“ – аз не знам как се мисли, се свършва речта. Непрекъснато натъпкваме Европа да слушаме, но не я пазим. Бедна Ви е фантазията, госпожо Александрова.
Когато ние протестирахме за чл. 417, ал. 2 – знаете много добре, банка, община, откъде-накъде държава, община и банки, след като банките са частни? Госпожа Манолова така грозно ни излъга юли месец 2015 г., махаме ал. 2 и слагаме т. 10 – в счетоводни документи, та всеки втори пишман фирмаджия да може да те съди.
Ако си спомняте, имахме спор с Вас, казвам Ви – не ви упреквам, но не направихте добро за българите. Никой не мисли за нас. Потърпевшите са много и трябва да дойде някой депутат, да си сложи бурка, да слуша няколко дела – в съда ще се засрамите, че сте юристи, ще си скъсате дипломите! (Реплики.) Няма бурки, ще Ви гримираме. Не, това е самата истина!
Аз питам: защо се транспонират тези директиви? Какво направихте преди две седмици? Събрахме при Главния секретар на парламента, да видим и да направим отчет кои директиви са транспонирани и кои не са и така нататък, милион и половина се дават от Европа, и тогава казахме: „Искаме да Ви помогнем“. Ние сме безплатни, никой не ни плаща на нас. Нито ще вземем от тези пари, които Ви ги дават. Ние сме свикнали с малко и без хич, за разлика от Вас. За съжаление, кажете ми кой ще проведе тази инициатива – да минат монополите и банките? Никой!
Погледнете какво стана с тока преди две седмици! Токът се качи 2 пъти, едрият капитал дойде – веднага се променя законът. На 22 април 2019 г. господин Добрев преди да напусне и господин Николов внасят Законопроекта за ВЕИ-тата – от 1 до 4 мгвт, дето са на техните кооперации, да бъдат сложени към… Защото ги продават към НЕК, а после ползват на ЧЕЗ. За 5 дена – на 27-ми бяхме на заседанието, прие се на първо четене. Шест години говорим за Закона за енергетиката, Глава десета „Топлоснабдяването“. Защото думите, да знаете, „сградна инсталация“ е табу, такива думи няма в техниката, има ВОИ – вътрешно-отоплителна инсталация, и една тръба от Ф-16 или Ф-18 – тя не Ви топли.
Хиляда пъти питахме в Комисията инженер с две висши образования – МЕИ, ама едно време, дето не се влизаше с тате и бате, искам да Ви кажа, че тя ме убеждава, че съм сини очи и питам: „Отоплително тяло ли е сградната инсталация?“ Мълчаха-мълчаха: „Не е отоплително тяло“. Но ти плащаш тази сградна инсталация. Защо я плащаш? Защото Топлофикация на абонатна станция продава, а след това са физическите лица – не я интересува дали съседите не крадат или тя краде. Това нещо, което се прави в момента е престъпление! Всички го знаят, никой не иска да го коригира. В съда са се разбрали. Има регламент!
Аз Ви питам – специално се радвам, че е госпожа Павлова: „За какво изхарчихте на държавата 2 млрд.лв. за санирането?“ Енергийна ефективност, нали? Енергийна ефективност!
И Европа ни притиска за енергийната ефективност. (Реплики.)
ЗАВЕН АСТАДУРОВ: Към госпожа Павлова искам да се обърна само…
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Не се намесвайте!
ЗАВЕН АСТАДУРОВ: Само за секунда, госпожо!
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Темата е съвсем друга.
ЗАВЕН АСТАДУРОВ: Моля, госпожо Павлова, тъй като ще ходите – мисля, че представител на българската държава в Европейската инвестиционна банка, нали така – моля да обърнете внимание на препоръката на ОЛАФ, ако искате, си запишете по преписка № OLAF-C-2017-1079. Просто да обърнете внимание на тези препоръки, които ОЛАФ дава към Европейската инвестиционна банка относно недобросъвестните действия на служители на банки – не само на ОББ, което е цитирано, неправомерни действия, фалшификати.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля Ви, дайте думата на госпожата.
МАДЛЕН КИРЧЕВА: Искам да кажа, че нито в Министерството на енергетиката, нито администрации не четат, и съдиите не четат европейските директиви и регламенти. Обръщали сме се към съдии – лично аз, с репликата – госпожо или господин Съдия, ние сме европейски граждани, Вие сте европейски съдии – защо не прилагате европейското законодателство? Присъствието на това заповедно производство допълнително усложнява картината на непознаване и несинхронизиране на българското законодателство с европейското. Законът за защита на потребителите следва разпоредбите на европейското законодателство. Законът за енергетиката, Глава „Топлоснабдяване“ не ги следва и е в противоречие.
Тук беше споменато, че пет месеца два пъти седмично по пет часа трима представители на българските граждански организации срещу 24 – ние ги наричахме „хиени“ – загубиха своята енергия и време, вложени да работят в интерес на гражданите. Отново искам да отбележа столичната Топлофикация води 200 хиляди дела срещу столичани. Това психически терор! Това е издевателство! Тук беше споменато за „тъмната стая“ и частните съдебни изпълнители. Вие как мислите? Какво е това, какъв е този процес, този феномен, психотерор върху българското население, българската народностна група!
Господин Митев, знам, че сте юрист – направете справка в Конвенцията за предотвратяване и наказания на престъплението „геноцид“. (Реплики.)
По-нататък. Мои близки, няма да се спирам за частните съдебни изпълнители – четири поколения, живеещи в дом, строен от три поколения, четири поколения бяха изхвърлени от частните съдебни изпълнители и живеят под наем като племенникът ми – на 36 години, инфаркт с летален изход.
Това съм го казвала и пред госпожа Мая Манолова и когато 2015 г., тук спомена госпожа Асими, Мая Манолова ни беше поканила да разговаряме за този чл. 417, когато аз казах, че частните съдебни изпълнители противоречат на българската Конституция. Моля Ви, вземете го под внимание и отменете закона. Отменете Закона за частното съдебно изпълнение, тъй като в Европа рядко има частни съдебни изпълнители. Моля Ви, възстановеното държавното съдебно изпълнение.
МАРИЯ АСИМИ: То го има.
МАДЛЕН КИРЧЕВА: Това е горещата ми молба.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
За секунда Ви давам думата и господин Илиев, за да завърши – съвсем накратко-
МАДЛЕН КИРЧЕВА: Само с едно изречение и завършвам.
Нито ГЕРБ, нито БСП положиха грижа към нас – гражданите. В момента има представители. Нито Патриотите!
ТОДОР СТОЙКОВ: Две изречения само, за да допълня това, което каза госпожа Асими.
В една среща с ръководството на „Топлофикация – София“ попитахме Кремен Георгиев – управителят на „Топлофикация – София“: „На кого продавате? Кой е контрагентът Ви по тези договори, въз основа на които Вие твърдите, че ги има и следите хората?“ И той мисли-мисли и казва: „На гражданите ли продавате? Тогава трябва да влезе в сила Законът за защита на потребителите“. „Или продавате на етажната собственост? Тогава гражданите нямат нищо общо и те не могат да ги съдят“. Той мисли-мисли и се чудеше какво да каже и каза: „Този, който плаща – на него!“ В прав текст! Цитирам Ви това, което той ни каза. Тоест те стъпват на закона, който обявява граждани за потребители, без значение дали те физически получават стоката. Защото в чл. 156 от Закона за енергетиката, ако не се лъжа – Глава десета, пише: „Всички собственици на апартаменти са клиенти“.
Как може такова нещо и как българският законодател го допуска да съществува в закон? Ето това е една от основите за тези 136 хиляди дела на Софийската топлофикация в Софийския районен съд. Ето това изречение конкретно! То е основата за тези дела срещу клиентите. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Илиев.
ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Молбата ми е следната. Има огромни проблеми. Аз разговарях с проф. Силви Чернев – заповедното производство е само за безспорни вземания, то не е за всякакви претенции, които се предявяват пред съда. Има Регламент № 805 – тук при нас всичко е изкривено като кой-каквито някакви претенции има, ги заявява през заповедното производство, а не през осъдителен иск.
Когато има някой претенции към някого другиго, има две възможности да използва – едната е заповедното производство, в което се заплаща само 2% държавна такса и се предявява безспорно вземане, което съдът само формално го проверява. Трябва така да направим, защото това е форма, да го провери – безспорно ли е, или е спорно? Ако е спорно, заповедното производство… (Реплики на народните представители Христиан Митев.)
В заповедното производство по чл. 410 съдът също е длъжен да издаде разпореждане с мотиви, с които да обясни защо издава заповед за изпълнение. Това нещо не се прави съдът по чл. 410. Наказателната процедура на Европейската комисия срещу България е отворена точно заради това същото нещо. Съдът не проверява има ли равноправни клаузи, а директно издава заповеди или ги отхвърля.
Трябва да има равнопоставеност на страните в процеса. Ако не издаде заповед срещу мен или срещу когото и да е от другите, той трябва да каже какво е проверил и какво не.
Понеже нашето заповедно производство е удобно за Топлофикация, тя без да има договор с потребителя – тя няма индивидуален договор с потребителя, тя казва: „Щом ползваш, значи трябва да плащаш“. Това не е безспорно вземане. Става спорно, когато се подаде възражение.
Това, на което Ви моля да обърнете внимание, тоест за тези няколко дни до края на месеца Вие няма да го вкарате в Правна комисия за разглеждане заповедното производство, ще бъде след есента – нали така, госпожо Председател, ще бъде след Есенната сесия, дотогава можем да направим предложение за изменение на три точки допълнително към това, за което става въпрос, за да може да вникнете в тях. В жалбите срещу действията на частния съдебен изпълнител се разглеждат от въззивен състав на Софийския градски съд и от окръжните съдилища, което е недопустимо. Пред това не се е произнесъл едночленен състав.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Само две изречения за финал, приключваме. Защото имаме и парламентарни групи.
ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Въпросът е да помислите как да бъде направено така, че длъжниците да имат двустепенна защита от действията на частните съдебни изпълнители – първо, в едночленен състав, след това във въззивен състав.
Нека всичко да се развива в Софийския градски съд, но да е на две инстанции. Защото решението на Софийския градски съд или на окръжните съдилища е окончателно.
Второ, Върховният касационен съд не може да дописва Гражданскопроцесуалния кодекс и да казва в свое тълкувателно решение – иск за отмяна по чл. 303 или чл. 305 от ГПК в установителното производство в изпълнителния процес е недопустимо. Не може такова нещо. Съставът може да е сгрешил, може да е корумпиран – това подлежи на отмяна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Илиев.
Благодаря на всички, намерихте време и дойдохте!

С колегите ще се съберем и ще търсим и Вашето съдействие и да вървим към ползотворна работа в нашата законодателна инициатива.
С това закривам заседанието на Комисията по правни въпроси в днешния ден. Благодаря.

(Закрито в 17,10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Александрова