Стенограма от заседание на комисия

---

ПРОТОКОЛ
№ 102

На 11 септември, сряда, 2019 г. от 14,30 ч. се състоя редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.
2. Обсъждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2019 г.
3. Обсъждане на първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската инвестиционна банка и правителството на Република България за вноска във Фонда на Инициативата за икономическа устойчивост, № 902-02-22, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2019 г.
4. Обсъждане на първо гласуване на Законопроект за ратифициране на анекс към Рамковото споразумение за Проект „Традуки“ относно подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа и присъединяването на Министерството на културата на Република България към Проекта за периода 1 януари 2019 г. – 31 декември 2020 г., подписан от българската страна на 14 декември 2018 г. в София, № 902-02-23, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.
Списък на присъствалите гости и народни представители, членове на Комисията по правни въпроси, се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Анна Александрова.
* * *

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги, откривам днешното редовно заседание на Комисията по правни въпроси – имаме кворум.
Имате дневен ред.
Изказвания по дневния ред? Няма изказвания.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се дневният ред.

Точка първа от днешния дневен ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ, № 902-01-41, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 5 АВГУСТ 2019 Г.
Гости на заседанието по първа точка са: от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – госпожа Жанета Рогова – началник отдел в дирекция „Правна“; от Държавна агенция електронно управление – господин Кирил Дойчинов – главен секретар.
Заповядайте, госпожо Рогова, имате думата да представите Законопроекта.
ЖАНЕТА РОГОВА: Добър ден, уважаеми дами и господа!
На Вашето внимание представям Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронното управление.
На първо място, Законопроектът има за задача да въведе в националното законодателство изискванията на Директива 2016/21/02 на Европейския парламент и на Съвета относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор. Цифровата достъпност на уебсайтовете и мобилните приложения за потребителите и по-специално за хората с увреждания е условие за интеграцията и социалното включване на тези лица и е сред основните принципи на Конвенцията на организацията на Обединените нации за правата на хората с увреждания.
В резултат на промените обхванатите от Закона за електронното управление субекти ще са задължени оттук насетне да поддържат достъпни уебсайтове и приложения, които да отговарят на техническите стандарти в тази област, определени в съответствие с Директивата. По този начин се цели достъпност на сайтовете на административните органи на централно и местно равнище, както и на сайтовете и приложенията на лицата, осъществяващи публични функции, сред които доставчиците на обществени услуги, тъй като именно информацията, публикувана на тези сайтове и приложения, е от съществено значение за ежедневието на хората и съответно за достъп до тези услуги.
С цел създаване на ефективен механизъм за прилагане на Директивата е регламентиран редът за разглеждане на спорове и оплаквания за нарушаване на изискванията за достъпност.
Първото ниво е оплакване пред самото задължено лице по определена от него публично оповестена процедура, тъй като то е заинтересовано най-бързо и ефективно да отстрани съответното нарушение.
Като втори етап е предвидено правомощие на председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ да разглежда жалбата по въпроса, ако титулярът на интернет страницата не отговори на сигнала в срок, не признае основателността на оплакването или не предприеме мерки за отстраняване на нарушението на достъпността.
При разглеждането на жалбата председателят на Държавна агенция „Електронно управление“ може да дава задължителни указания, ако установи нарушение на изискванията за достъпност на съдържанието.
С въведения допълнителен контролен механизъм за осигуряване на спазването на изискванията за достъпност, председателят на Държавна агенция „Електронно управление“ извършва наблюдение и проверки за съответствие на обхванатите интернет страници с изискванията за достъпност, като методиката за този преглед е определена с Решение на Европейската комисия, прието през 2018 г. Предвидено е и налагането на санкции при неизпълнение на задълженията за осигуряване на достъпност.
Втората голяма група промени в законодателството са необходими предвид развитието на технологиите и практиките в областта на електронното управление. На първо място, се предлагат изменения с цел потребителите на електронни административни услуги да разполагат със сигурен и надежден канал за подаване на електронни документи и заявяване на електронни услуги.
Предвид това, че новият член 18а от приетите неотдавна изменения в Административнопроцесуалния кодекс дава възможност на гражданите и организациите да подават заявления и искания за иницииране на административно производство и услуги чрез информационната система за сигурно електронно връчване, е необходимо синхронизиране между Закона за електронното управление и Административнопроцесуалния кодекс.
С предлаганите промени системата за сигурно връчване става нормативно регламентиран начин за изпращане на електронни документи и заявяване на електронни услуги, включително по Закона за електронното управление.
Предлагат се също и промени относно средствата за електронна идентификация, изграждането и поддържането на информационна система за електронна автентикация. Така се създават допълнителни гаранции за автентичността на обменяните електронни документи и заявления.
Отново в полза на потребителите е предвидено задължение на доставчика на услугите да обявява по разбираем и достъпен начин тези услуги в процеса на заявяване, подаване и получаване на електронни документи и заявления. В съответствие с новоприетите изменения в Административнопроцесуалния кодекс е регламентирано задължението за вътрешен обмен на електронни документи между административните органи, лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги.
На второ място, се предлагат изменения и допълнения относно правомощията на председателя на Държавна агенция „Електронно управление“. Тези изменения се налагат, тъй като изграждането и развитието на електронното управление изисква съгласуваност, оперативна съвместимост и системна интеграция на споделените информационни ресурси при устойчив модел за дългосрочно управление.
Трето, предлага се прецизиране на административно-наказателните разпоредби, като се регламентират принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията.
Предвид изложените мотиви, от името на вносителя моля да разгледате и приемете предлагания Законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, госпожо Рогова.
Господин Дойчинов, искате ли да добавите нещо?
КИРИЛ ДОЙЧИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми членове на Комисията по правни въпроси, ще бъда изключително кратък. Като представляващ институцията Държавна агенция „Електронно управление“ бих искал да изкажа своята подкрепа и от името на председателя на Агенцията към този законопроект.
Считаме, че е изключително навременен. Измененията, които се предлагат са изключително точни, предвид факта че се транспонира и европейско законодателство, с оглед на което моля така предложения законопроект да бъде приет на първо четене. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища, възражения по точка първа.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, ще бъдат съвсем кратък. Ние не сме водеща комисия по този законопроект, но аз ще го подкрепя, тъй като той доразвива промените, които приехме миналата година в Административнопроцесуалния кодекс, по-специално новият член 18а – съобщения във връзка с връчването по електронен път, изобщо обмяната на книжа в хода на административното производство, извънсъдебно и съответно съдебно такова.
Със сигурност ще има нужда от промени между първо и второ четене в този закон. Това обаче ще направи ресорната Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения, но основните принципи и общата идея да бъдат съхранени в максимална степен правата и интересите на гражданите при връчването на документи по електронен път и книжа в административното производство, заложени в основната философия на Закона, са изпълнени. Призовавам Ви да го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Реплики към изказването на господин Митев? Няма реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Аз също ще подкрепя Законопроекта с малко шеговитата забележка: да не наричаме „навременни“ законопроекти, които са закъснели с десетина години. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Заповядайте, уважаеми господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаема госпожо Председател, колеги, уважаеми гости!
Принципът за комплексното административно обслужване изисква администрацията да възприеме способи за комуникация, с които да направи не просто правна разпоредба, а действителна възможност за комуникация с администрацията – многоканална, за гражданите, за организациите. Подкрепяме, и действително колегата е прав, че се забавяме и то най-вече с прякото приложение на тези норми в практиката.
Единствено като правна Комисия – с колежката обсъдихме дефиницията в § 1 по отношение на административен орган. За мен тя е доста обща, дава възможност за противоречиво тълкуване. В края на текста се казва: „… и други подобни услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности“. Тъй като Законът поставя изискване към субектите, предполага да имат технически способности, за да изпълняват задълженията по този закон, до една степен дефиницията е подробна, посочвайки организации, които предоставят обществени услуги – изброява на няколко реда, и накрая завършва: „… и други подобни услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности“ Ами всяка услуга задоволява обществена потребност, услугата задоволява потребност.
Тъй като Законът поставя изискване за наличие на технически способности, изпълнява административни разпоредби, като член на Правната комисия поставям въпроса по отношение на дефиницията – дали тя няма да създаде противоречиво тълкуване?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Милков.
Реплики към изказването на господин Милков? Няма реплики.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се Законопроектът на първо четене.
Благодаря на гостите.
Колеги, гостите по втора точка от дневния ред са в съседната комисия. Ако искате да разменим точките?

Преминаваме към точка трета, която ще Ви докладвам:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ВНОСКА ВЪВ ФОНДА НА ИНИЦИАТИВАТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКА УСТОЙЧИВОСТ, № 902-02-22, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 25 ЮЛИ 2019 Г.
От Министерството на външните работи гости на днешното заседание на Комисията по правни въпроси са: господин Пламен Бончев – генерален директор на генерална дирекция „Глобални въпроси“; господин Валери Йотов – директор на дирекция „ООН и сътрудничество за развитие“.
Имате думата да представите Законопроекта, заповядайте.
ПЛАМЕН БОНЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, имам приятното задължение да представя становището на Министерството на външните работи относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската инвестиционна банка и правителството на Република България за вноска във Фонда на Инициативата за икономическа устойчивост.
Инициативата за икономическа устойчивост е разработена от Европейската инвестиционна банка в отговор на искане от Европейския съвет за предприемане на конкретна инициатива за бързо мобилизиране на допълнително финансиране в подкрепа на страните от Южното съседство и Западните Балкани, които бяха изложени на предизвикателство и трудности вследствие от бежанската криза и засилената икономическа миграция към Европа през 2015 г.
Инициативата представлява интегриран пакет от заеми, облекчени финансирания и иновативни инструменти, и този пакет е създаден, за да улесни финансирането в периода 2016 – 2020 г. на инвестициите в двата региона, които поради финансови ограничения, ниска възвръщаемост или висок риск не са привлекателни за инвеститорите. С тези инструменти се допълва неотложната хуманитарна помощ и краткосрочни мерки за адресиране на последствията от миграционната криза. Очаква се Инициативата да мобилизира средства в размер на 15 млрд. евро, които да бъдат насочени за конкретни проекти.
Инициативата има за цел да подкрепи 3150 малки фирми и предприятия за осигуряване на 161 хиляди работни места. Ще се обезпечи питейна вода за над 4 милиона души и ще се подобрят санитарните условия на още 5 милиона и 300 хиляди души, 420 хиляди пътници ще се възползват от подобряване на пътния и железопътния транспорт, а в системата на висшето образование ще се открият нови 6600 места за студенти. 80% от одобрените проекти са в страните от Южното съседство: Египет, Йордания, Ливан, Тунис, Мароко и Палестина. Останалите 20% са предназначени за проекти в страните от Западните Балкани, по конкретно Черна Гора, Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина, и Косово. За да може да се използва пълният потенциал на Инициативата, Европейската инвестиционна банка, нейните акционери и други донори мобилизират допълнителни средства в размер на 730 млн. евра, за набирането на които се търси подкрепата от Международната донорска общност. Донорските вноски се управляват от специален фонд на Инициативата за икономическа устойчивост, а полученото финансиране ще се използва в съответствие с общите и общовалидни принципи, приложими за дейностите на Европейската инвестиционна банка. Средствата ще бъдат изразходвани за техническа помощ, инвестиционни субсидии и финансови инструменти. Досега с вноски във Фонда за икономическа устойчивост участват 8 държави – членки на Европейския съюз: Хърватия, Италия, Литва, Люксембург, Полша, Словакия, Словения и Обединеното кралство.
В хода на преговорите по Споразумението бе постигнато съгласие вноската на България в този фонд да бъде насочена предимно за операции в държави от Западните Балкани, които бяха и основни транзитни маршрути на мигрантските потоци. По този начин включването на България в инициативата ще допринесе не само за по-видима и проактивна позиция на страната ни в общите усилия за справяне с причините за миграцията, но и за потвърждаване на българската политика по отношение на Западните балкани, която бе издигната в приоритет от Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
Регионът заема също приоритетно място и в политиката на България по предоставяне на официална помощ за развитие. Разходите по изпълнение на Споразумението в размер на 100 хиляди евра годишно за 2019 и 2020 г. ще бъдат за сметка на одобрените средства за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ по бюджета на Министерството на външните работи за съответната година.
Комитетът по помощта за развитие към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие признава вноските в създадения Фонд на Инициативата, в това число и българските вноски като 100% официална помощ за развитие.
В заключение, искам да отбележа, че България ще бъде представена и ще взема пълноправно участие в приемането на всички решения в Комитета на вносителите на Фонда.
Благодаря Ви, на разположение сме с колегата за евентуални въпроси.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Бончев.
Господин Йотов, искате ли да допълните нещо? Не.
Колеги, имате думата за изказвания.
Няма изказвания – ние не сме водеща комисия, както госпожа Атанасова казва.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската инвестиционна банка и правителството на Република България за вноска във Фонда на Инициативата за икономическа устойчивост, № 902-02-22, внесен от министерския съвет на 25 юли 2019 г. – първо гласуване.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се Законопроектът.
Благодаря на гостите за участието им.

Връщаме се към втора точка:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БОРБА С ТРАФИКА НА ХОРА, № 902-01-36, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 8 ЮЛИ 2019 Г.
Гостите по втора точка са тук: от кабинета на заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната госпожа Николета Кузманова – началник на кабинета; госпожа Камелия Димитрова – секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора.
Имате думата да представите Законопроекта – заповядайте.
НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Представям на Вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, внесен от Министерския съвет, който в най-общ вид съдържа три групи предложения.
Ще ги представя съвсем накратко, доколкото в мотивите към Законопроекта сме обосновали подробно кое налага промяна в този законопроект и какво точно сме предложили.
Първата група предложения е свързана с доусъвършенстване на уредбата на действащия ни национален закон за съответствието й с Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, която е ратифицирана от Народното събрание през 2007 г., съответно въведени са нейните стандарти, но по силата на тази конвенция създаденият орган, който се нарича ГРЕТА и е предназначен за мониториране на нейното изпълнение, получаваме една препоръка в поредица от такива проверки, че действащият ни Закон не отговаря в пълна степен на изискванията на Конвенцията.
Първата промяна, която е свързана с доусъвършенстване на уредбата, е във връзка с така наречения „срок за възстановяване и размисъл“. Към момента по действащия ни Закон е предвидено в рамките на 10 дни пострадалите от трафик на хора да могат да пребивават в съответните места – приюти, осигурени от държавата с възможност за удължаване на този срок до 30 дни, наред с тези 10. Именно във връзка с препоръката на ГРЕТА в § 9, т. 2 и 3 за изменение на чл. 9, алинеи 2 и 3 предлагаме този срок да се запише съобразно изискванията на Конвенцията, а именно, че могат да пребивават 30 дни в приютите, които държавата осигурява.
В същия контекст в съответствие с минималните стандарти по Конвенцията са и предложенията за допълване на правата, от които жертвата на трафик на хора може да се ползва в срока за възстановяване и размисъл и това е именно § 10 от предложения Ви Законопроект.
Допълването е с предоставяне на пострадалия на правото за правна и подходяща езикова помощ, които ще се предоставят в рамките на услугите, от които се ползва жертвата по време на нейния престой в приюта за временно настаняване на жертвите на трафика на хора.
На трето място, в рамките на тази група промени, е промяната, свързана с уреждане на статута на Националната комисия за борба с трафика на хора като национален орган за докладване. Това е промяната в § 3, т. 3. И до момента Националната комисия изпълнява фактически тази функция по докладване, но има необходимост от уреждането на законодателно ниво, тъй като във връзка с това докладване Националната комисия трябва да събира информация от всички държавни органи, които имат отношение към закрилата на жертвите на трафик.
Именно това предложение се съдържа в § 6, т. 3 от предложения Ви Законопроект.
Втората група промени са свързани с необходимостта от актуализиране на институционалната рамка за противодействие на трафика на хора и закрилата на жертвите.
На първо място, в тази група са предложенията в § 9, т. 1 и свързаните с него параграфи 1, 2, 8 и § 11. Тези предложения са свързани с уреждане на услугата за последваща реинтеграция и са породени от необходимостта да се осигури възможност на пострадалия от трафик на хора – след първоначалния период на възстановяване и размисъл, да има възможността за пребиваване в съответния приют за последваща реинтеграция като следваща стъпка към неговата нормална социализация отново в обществото.
С това се предлага създаването на законова възможност да се откриват специализирани приюти за последваща реинтеграция на жертвите на трафика на хора, като издръжката на откритите от Националната комисия такива приюти ще се осигурява в рамките на бюджета на Националната комисия за борба с трафика на хора.
На следващо място, в тази група промени са предложенията, свързани с Решение на Министерския съвет от 20 юли 2016 г., с което бе утвърден национален механизъм за насочване и подпомагане на жертвите на трафика на хора. По силата на този национален механизъм се налага уреждането на координаторската роля на Националната комисия за борба с трафика на хора по изпълнението на съответния национален механизъм.
Промените в третата група, са свързани с отстраняването на някои недотам ефективни към днешна дата норми от Закона за борба с трафика на хора, както и по отношение на норми, които вече са загубили своето значение. Към тази група, на първо място, е предложението, свързано с изключване от състава на Националната комисия за борба с трафика на хора и съответно от местните комисии на представителите на ДАНС. Тази промяна се налага, поради факта че през 2015 г. беше направено изменение на Закона за ДАНС, с което тази дейност вече не е в рамките на правомощията на Държавна агенция „Национална сигурност“, и във връзка с тази промяна към Националната комисия постъпи такова предложение от председателя на ДАНС, което всъщност ние сме отразили в предложения Ви Законопроект.
На следващо място, към тази група промени се отнасят предложенията, свързани с отстраняване на неточности в уредбата, като например предложението в § 2, че държавният бюджет осигурява издръжката само на създадените от Националната комисия за борба с трафика на хора приюти и центрове.
Предложението в § 3, т. 4 – участието на неправителствените организации в заседанията на Националната комисия за борба с трафика на хора, за което предлагаме да се създаде законова делегация, а как точно ще участват, да се уреди в Правилника за организацията и дейността на Националната комисия.
Има и други промени, но доколкото те са твърде малки, оставаме на разположение за евентуални въпроси.
Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кузманова.
Искате ли да добавите нещо, или в хода на дискусията, ако е необходимо? Добре.
Колеги, имате думата за мнения, становища, възражения по току-що представения Законопроект.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2019 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се Законопроектът.

Преминаваме към точка четвърта:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА АНЕКС КЪМ РАМКОВО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРОЕКТ „ТРАДУКИ“ ОТНОСНО ПОДКРЕПА И ПОСРЕДНИЧЕСТВО ЗА ПРОЕКТИ В ОБЛАСТТА НА ПРЕВОДА В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА И ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ ПРОЕКТА ЗА ПЕРИОДА 1 ЯНУАРИ 2019 Г. – 31 ДЕКЕМВРИ 2020 Г., ПОДПИСАН ОТ БЪЛГАРСКАТА СТРАНА НА 14 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. В СОФИЯ, № 902-02-23, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 5 АВГУСТ 2019 Г.
По точка четвърта гости на днешното заседание са: от Министерството на културата присъства господин Петър Миладинов – директор дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“; госпожа Людмила Харизанова – главен юрисконсулт в дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“.
Заповядайте, имате думата да представите Законопроекта.
ПЕТЪР МИЛАДИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми дами и господа!
Имам удоволствието да Ви представя Законопроекта за ратифициране на Анекс към Рамковото споразумение „Традуки“.
Съвсем накратко ще Ви запозная с идеята на „Традуки“. „Традуки“ е Проект за подкрепа и посредничество на проекти в областта на превода в Югоизточна Европа. Програмата за преводи надхвърля обичайната рамка на програмите за литературен обмен на ниво Европейски съюз, тъй като в този проект вземат участие Министерството на културата и други организации от Албания, Австрия, Босна, Херцеговина, България, Хърватия и Германия, Лихтенщайн, Република Македония, Черна Гора, Румъния, Сърбия, Словения, Швейцария.
Основната цел на Проекта „Традуки“ е де подкрепи диалога между Югоизточна Европа и немскоговорещите страни, както и в рамките на Югоизточна Европа.
Дейността на Проекта „Традуки“ се регламентира от Рамково споразумение. В него са посочени участниците в Проекта, областите на действие на програмата, уточнени са функциите на управителните органи, както и принципите за подпомагане задачите в отделни направления на програмата.
Така сътрудничеството се развива в следните основни направления: подкрепа за преводи на съвременна немскоезична художествена и документална литература на езиците от Югоизточна Европа; подкрепа за преводите на литература на езиците от Югоизточна Европа на немски език; насърчаване и трансфер на литература за деца и младежи в две посоки – от немски език за участниците от Югоизточна Европа; програма за преводи на художествена литература, книги за деца и младежи, документална литература в рамките на страните от Югоизточна Европа; подкрепа за преводачите като културни посредници; подкрепа за писатели чрез творчески резиденции и работни субсидии, както и Програма от събития.
През последните десет години български книгоиздатели и преводачи са получавали финансова подкрепа от програмата, но участието им в нея е било спорадично, а самата програмата недостатъчно популярна в България.
С решение по т. 20 от Протокол 49 от 12 декември 2018 г. Министерският съвет одобри Проекта на Анекс към Рамковото споразумение на Проект „Традуки“ относно подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа и присъединяването на Министерството на културата на Република България към Проекта за периода 1 януари 2019 г. – 31 декември 2020 г.
С подписването на Анекса към Рамковото споразумение Министерството на културата на Република България бе прието като допълнителен партньор на Проекта, като приемаме клаузите на Рамковото споразумение и страната ни участва с годишен финансов принос в размер на 10 хиляди евро. Разходите са за сметка на бюджета на Министерството на културата за съответните години.
Присъединяването на България към европейската мрежа „Традуки“ като равнопоставен член ще позволи българската страна и в частност книжният сектор да имат значителни предимства като равноправен член, а именно възможност за български автори да представят произведенията си на европейската сцена; популяризиране на българските автори и произведенията чрез превод на разнообразни езици; разширяване обмена на литература за деца; популяризиране на националната ни литература чрез участие на български автори и преводачи, издатели, библиотекари и критици в срещи и представяния в Европа; подпомагане участието на български книгоиздатели в международни панаири на книгата и не на последно място – обмяна на опит в областта на превода между преводачи от различни страни.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Миладинов.
Искате ли да добавите нещо? Не.
Колеги, имате думата.
Както виждате, ние отново не сме водеща Комисия по тази ратификация.
Има ли изказвания? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Анекс към Рамковото споразумение за Проект „Традуки“ относно подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа и присъединяването на Министерството на културата на Република България към Проекта за периода 1 януари 2019 г. – 31 декември 2020 г., подписан от българска страна на 14 декември 2018 г. в София, № 902-02-23, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се Законопроектът.
Благодаря на гостите.
Благодаря и на колегите.
Поради изчерпване на дневния ред закривам днешното редовно заседание на Комисията по правни въпроси.
(Закрито в 15,15 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА АЛЕКСАНДРОВА