Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 103

На 18 септември 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на:
- Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 954-01-60, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 2 септември 2019 г.;
- Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 954-01-61, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 3 септември 2019 г.;
- Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 954-01-63, внесен от Веселин Найденов Марешки и група народни представители на 5 септември 2019 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 954-01-65, внесен от Анна Василева Александрова и група народни представители на 5 септември 2019 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 902-01-45, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Анна Александрова.

* * *

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги, скъпи гости, откривам заседанието на днешната Комисия по правни въпроси.
Имате пред себе си дневен ред.
Мнения, становища, възражения по дневния ред?
Ако няма, аз бих направила съвсем кратко уточнение. Както винаги сме процедирали в Комисията по правни въпроси, с оглед на това, че предметът на Наказателно-процесуалния кодекс, който ще дискутираме, и Наказателния кодекс е един и същ, предлагам законопроектите и дебатът по първа и втора точка да бъдат заедно, след което да гласуваме всеки законопроект поотделно.
Нямате нищо против? Добре.
Подлагам на гласуване така направения дневен ред.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

По първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС;
и по точка втора:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Гости на днешното заседание са от:
- Министерството на правосъдието: господин Данаил Кирилов – министър на правосъдието. Здравейте, господин Кирилов;
- Прокуратурата на Република България: господин Сотир Цацаров – главен прокурор на Република България, здравейте, уважаеми господин Главен прокурор; и госпожа Мария Шишкова – заместник на главния прокурор;
- Върховния касационен съд: госпожа Галина Тонева – председател на отделение, и госпожа Милена Панева – съдия;
- Министерството на вътрешните работи: госпожа Юлия Мирчева – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност“, и госпожа Ваня Георгиева – началник-отдел „Методическо ръководство на дейността по разследване“ в Главна дирекция „Национална полиция“; и
- представители на гражданите, пострадали от тежките престъпления. Здравейте на всички. Не Ви знам поименно, затова на всички казвам – добре дошли!

Преминаваме към точка първа и ще дам думата за представяне на Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 954-01-60, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 2 септември 2019 г.
Заповядайте, уважаеми господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми гости! Законопроектът за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс на практика е съвсем кратък:
„Параграф единствен. В Глава двадесет и седма се създава чл. 369а:
„Основания, при които не се допуска
съкратено съдебно следствие
Чл.369а: Съкратено съдебно следствие в случаите по чл. 371, т. 2 не се допускат при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда.“
Няколко поред ужасяващи престъпления, довели до смърт, отново направиха актуален дебата за приложното поле на съкратеното съдебно следствие по Наказателно-процесуалния кодекс. Тази процедура беше въведена през 2006 г. в опит да се осигури бързина при разглеждане на наказателните дела и да се разтовари, разбира се, системата на наказателното правораздаване. Целта е да се осигури ускоряване на процеса.
Възможността обаче съкратеното съдебно следствие да се прилага за всички престъпления още през 2006 г. породи социално напрежение и провокира професионален дебат. Голяма част от хората, включително практикуващи юристи, смятат за неприемливо и неоправдано автоматичното налагане на по-леки наказания, независимо от тежестта на извършеното престъпление. Само поради това, че подсъдимият е признал фактите по обвинението, налага се усещането, широко споделено и възприемано, че извършителят не получава справедливо наказание, съответстващо на тежестта на извършеното от него престъпно деяние.
Тези обществени нагласи бяха и в основата на направената през 2009 г. промяна в Наказателно-процесуалния кодекс, с която от обхвата на съкратеното съдебно следствие се изключиха определен кръг посегателства, престъпления. Това са умишленото причиняване на смърт или тежка телесна повреда, както и тези, извършени в пияно състояние. За съжаление обаче, само няколко месеца по-късно, тези ограничения са отменени във връзка с нова редакция на чл. 58а от съкратеното съдебно следствие, съчетано с автоматичното налагане на по-леко наказание, съгласно чл. 58а от Наказателния кодекс.
Съкратеното съдебно следствие има своето място, разбира се, в наказателния процес и не следва да се отрича напълно съществуването му. Въпросът обаче е да се намери балансът между правото на справедлив процес, в разумен срок, и справедливостта при наказването.
Предложената редакция на чл. 369а, според нас, постига този баланс. Не може и не трябва налагането на справедливо наказание, особено в случаите на изключително тежко по своите последици, деяние, да се жертва, заради бързината и ефективността на процеса. Именно поради това предложеният нов текст на чл. 369а от Наказателно-процесуалния кодекс ограничава прилагането на съкратеното съдебно следствие в два случая – умишлено причинена смърт и тежка телесна повреда.
Тук мисля, че е моментът да представя на Вашето внимание подписка от 15 882 подписа, съдържащи се в 634 страници, на български граждани, като подписката продължава и към този момент. Тя е внесена в Деловодството на Народното събрание за следното:
„Национална подписка да не се прилага облекчените процедури по съкратено съдебно следствие и споразумение с Прокуратурата, уредени в Глава двадесет и седма, двадесет и осма и двадесет и девета в Наказателно-процесуалния кодекс, при тежки умишлени престъпления.“
Повтарям – да не се прилагат. Не една трета, не една пета, а да не се прилагат при такива престъпления. Тук в залата са и представители на тези семейства, които са пострадали от такива посегателства.
Благодаря. Това беше част от представянето.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов, за представянето.
Преминаваме към представяне на следващия Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 954-01-61, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 3 септември 2019 г.
Имате думата, уважаеми господин Веселинов, заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, господин Главен прокурор, представители на съдебната власт, уважаеми колеги! Преди всичко искам да кажа, че съм удовлетворен от факта, че има един сериозен консенсус в Народното събрание за промяна на института на съкратеното съдебно следствие – институт, който ние от патриотичните формации на практика атакуваме повече от четири години. В предишния парламент два пъти внасяхме предложение идентично с това, което внесохме и днес, което са внесли и колегите от БСП, и колегите от ВОЛЯ – за преосмисляне на института на съкратеното съдебно следствие, защото той често дава дефекти, които шокират цялото общество. Всъщност през тези четири години имаше не по малко от десет случая, при които цялото общество беше скандализирано именно от факта, че хора без всякакви връзки с човещината, извършват зверски убийства и позовавайки се единствено на това съкратено съдебно следствие, получават едни минимални присъди, които им позволяват да излязат на свобода след няколко години, и отново да извършат някакво злодеяние. В това отношение държавата дължеше на гражданите възстановяване на чувството за справедливост.
Смятам, че всеки един от законопроектите, които са внесени, се опитва да удовлетвори това желание на гражданите. Ние приемаме подхода, че трябва да бъде променен Наказателно процесуалният кодекс, тъй като това ще създаде една стабилност на системата, ще бъде ясно кои видове престъпления се изключват. За нас е правилно да бъдат изключени случаите на умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда.
Разбираме и подхода на колегите от ГЕРБ, но като цяло се придържаме към нашия, защото смятаме, че той ще лиши от субективизъм решенията на съда и същевременно липсата на релативизъм в прилагането или неприлагането на съкратеното съдебно следствие, ще отпуши бързото производство за ония случаи, които са ясни, които не са в обхвата на ограниченията.
В това отношение искам да изкажа, както много пъти сме го правили, съболезнования на близките на всички пострадали от тези тежки престъпления и да заявя, че „Обединени патриоти“ категорично заставаме зад позицията за промяна на института, така че да се постигне необходимата справедливост и обществото да бъде удовлетворено.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Преминаваме към представяне на следващия Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 954-01-63, внесен от Веселин Найденов Марешки и група народни представители на 5 септември 2019 г.
Заповядайте, уважаеми господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Господин Министър, господин Главен прокурор и Заместник- прокурор! Нашето предложение е идентично с предложените преди това две. Считам, че е правилно, тъй като единственото преимущество на това съкратено производство за тежки умишлени престъпления – за убийство и телесни повреди, беше само бързото правораздаване, но не и справедливостта на присъдите. Има много примери, където може да се посочат извършване на убийства на две или на три лица, или на четири, както беше убийството в град Каспичан преди една година, където убиецът също се възползва от това право и получи за четири убийства с намалението 30 години присъда, която беше доживотна, но беше заменена. Има и други такива случаи и този процес на съкратеното производство е благоприятен само за съда и за Прокуратурата, но не и за правилното правораздаване.
Разбирам, че ако го няма това съдебно производство делата ще се точат много по-бавно и по трудно, но заради една бърза процедура, заради едно бързо правораздаване не трябва да се пренебрегва това, което са извършили тези извършители на такива тежки умишлени престъпления.
Считам че, макар и да се забави процесът, те трябва да получат по-справедливи присъди. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Найденов.
Аз ще представя Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 954-01-65, внесен от Анна Василева Александрова и група народни представители на 5 септември 2019 г.
Със Законопроекта предлагаме институтът на съкратеното съдебно следствие да се запази, но съдът да не бъде задължен да намалява присъдата за умишлено причиняване на смърт, тежка телесна повреда, блудство или изнасилване. Ако прецени да намалява, то да редуцира наказанието с една пета, а не както е в момента с една трета.
Предложените изменения са в две алинеи на чл. 58а, когато е извършено умишлено убийство, тежка телесна повреда, блудство или изнасилване, пак може да се приложи институтът за редукция на наказанието.
Това, което предлагаме е в две посоки – сега редукцията по закон е с една трета от наказанието, ние предлагаме тя да стане една пета. Освен това смятаме, че съдът е този, който е господар в наказателното производство и той следва да има възможността при най-тежкото престъпление да наложи най-тежкото наказание.
В ал. 2, където се уреждат двете най-тежки наказания в нашата правна система – „доживотен затвор без замяна“ и „доживотен затвор“, предлагаме аналогично правно решение, като, ако съдът прецени да редуцира наказанието, то да бъде наложено доживотен затвор, от доживотен затвор без право на замяна на доживотен затвор и от доживотен затвор на лишаване от свобода от 20 до 30 години.
Смятаме, че и там съдът няма да бъде императивно задължен да наложи редукцията на наказанието, а ще го съобрази както с установените факти, така и с позицията на участниците в процеса.
Смятаме, че в този момент ще се вземе становището на Прокуратурата и то всъщност има своята тежест в преценката на наказателния съд, което е обоснователно ефективно и дължимото наказание на конкретното деяние.
Също така със Законопроекта се въвеждат и изисквания на Директива ЕС/2017/1371 от Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза по наказателноправен ред, като се предвижда наказанието за длъжностно присвояване да се налага и когато деянието е извършено от чуждо длъжностно лице.
Предлагаме и в „Заключителни разпоредби“ на Законопроекта, чрез допълнение на чл. 411 от Наказателно-процесуалния кодекс, на Специализирания наказателен съд, с оглед неговата компетентност, да бъдат подсъдни и делата от компетентност на Европейската прокуратура, с цел осигуряване на прилагането на Регламент ЕО/2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура. Благодаря Ви.
Колеги, предлагам да дадем думата на гостите, след което да пристъпим към дебати.
Заповядайте, имате думата.
Заповядайте, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Аз ще опитам да представя нашето становище и по четирите законопроекта. Представили сме писмено становище и по четирите законопроекта.
Първите три законопроекта с вносители Корнелия Нинова, колегата Ангелов, господин Марешки действително предлагат промяна във възстановяване на нормата на чл. 369а от Наказателно процесуалния кодекс, тоест те предлагат процесуално решение на въпроса със съкратеното съдебно следствие. Както беше представено и при внасянето на Законопроекта с вносител Анна Александрова и група народни представители, Министерството на правосъдието, с дирекция „Съвет по законодателството“, подпомогна работата по този законопроект и затова нашето виждане беше да предложим алтернативно правно решение за регулиране ефекта и последиците на института на съкратеното съдебно следствие. По тази причина обсъждаме и Законопроекта за изменение на чл. 58а от Наказателния кодекс. Тоест, решението в четвъртия законопроект е изцяло материалноправно, то е адресирано към института на определяне на наказанието в наказателното производство.
В нашето становище сме посочили, че с оглед недобрите резултати при автоматичното, бих казал механично, възстановяване на чл. 369а от НПК, смятаме че по-адекватна правна уредба, по гъвкав механизъм би се получил, ако законодателят възприеме законодателния подход да коригира материалноправната разпоредба, която е в Наказателния кодекс. Също така смятаме, че това би съответствало на цялостната философия на Наказателния кодекс, че съдът е господар в съдебната фаза на наказателното производство и резултатът от тази дейност всъщност е постановяването на присъдата, която съдържа вече определеното наказание, след като са съобразени всички факти и обстоятелства и всички предпоставки, изискуеми в този процес на съобразяване, установени в Наказателния кодекс и в Наказателно-процесуалния кодекс.
По отношение на четирите вида престъпление. Логиката е била, че ги визираме като група престъпни деяния, което не означава, че Вие, като законодатели, сте ограничени като правно технически подход на второ четене да предпочетете конкретно изброяване на конкретни престъпни състави и да смените препратката, като тя стане конкретна към конкретни състави, съобразно Вашата преценка на тежестта на отделните видове престъпни деяния.
По отношение на някои въпроси за процедурните етапи в работата на Наказателния съд, ако би била приета тази норма и това правно решение по отношение на чл. 58а, аз бих казал следното: не бива със законодателно решение да се отнема възможността подсъдимият да прави признания или да предприема такива действия, с които облекчава наказателния процес, тоест облекчава доказването в наказателния процес.
Никой не би могъл да препятства възможността на обвиненото лице, на подсъдното лица, само да сочи доказателства, които са в негова вреда или разкриват факти и обстоятелства, свързани с извършеното престъпление.
Важно е обаче как това поведение ще бъде оценено и преценено от решаващия съд. И досега, както е посочено в становището на Висшия адвокатски съвет, и досега решаващият съд възприема признанието като облекчаващо вината обстоятелство. Тоест, и в действащото ни право досега, се съдържа инструментариум за корекция в размера на наказанието, съобразно това поведение на подсъдното лице.
По отношение възможността за преценка на съда, аз смятам, че няма никаква правна пречка съдебното следствие да се осъществи в хипотеза на съкратеност, а решаващият съд на финала да каже, че въпреки тази процесуална, да кажем – по-благоприятна обстановка, това не е достатъчно обстоятелство, за да бъде снижено наказанието на дееца.
По отношение на логиката на замяната на една трета с една пета, пак казвам – идеята на това предложение е да се даде логиката на разсъждението. Това не означава, че Вие на можете да махнете въобще и едната пета, ако решите във Вашите дебати, във Вашите обсъждания.
Моля също така в дебатите да съобразявате, че проблемът се явява между тежестта на престъплението съотнесена към двете най-тежки наказания в нашия Наказателен кодекс – лишаване от свобода до живот без замяна и лишаване от свобода. Струва ми се, че тук би трябвало законодателят, ако прави конверсия, ако прави промяна и снижаване, да съобрази чисто логически ограничената възможност да се варира в тези две най-тежки наказания.
Извън правно-техническото становище ще си позволя да кажа и следното: когато обществото реагира, то винаги има право. Но досега в работата и на предходното и на това Народно събрание се е следвала политика на внимателност и предпазливост в случаите на конюнктурни и популистки предложения за изменения в наказателното ни право.
Опасявам се, че този момент с толкова много подписи, с подписки, аз изразявам съчувствие към всички близки на жертвите от престъпление, но апелирам да не се заразявате от моментността на ситуацията, а да мислите перспективно. Тоест, това са институти, които ще действат за в бъдеще и при всички положения не може с една разпоредба или с възстановяването на една отменена, доказала неефективността си разпоредба, да търсим бъдещо решение на тези въпроси.
Тук смятам, че трябва да има един много по-адекватен отговор в законодателната политика и изразявам в интерес на истината, известна неудовлетвореност от това, че съгласно проектите, в които участва Министерството на правосъдието, и план-графика през декември месец би следвало да обявим Концепцията за нова наказателна политика. Тоест, решаваме отново един въпрос, изведен отделно, решаваме на парче, без да търсим цялостното решение в този сложен комплекс от правни решения.
За да не удължавам прекалено много моето изложение, имам много аргументи в правно-техническия дебат, смятам, че те биха били релевантни, евентуално на обсъждане за второ четене, аз бих изразил следното становище, че, ако и четирите законопроекта бъдат подкрепени на първо четене, за второ четене законодателят ще има много по-широка, много по-богата на правни възможности решения, възможност да избере най-доброто от тях. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може ли една реплика?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Колеги, след това репликите и изказванията, за да могат гостите да имат думата. Както сме процедирали винаги след това. Запазете си репликата, господин Цонев. След като приключат изказванията гостите, ще си я направите. Защото с обратното няма да получим искания подход. Ще стане една говорилня, ако всеки започне да задава реплики към съответното…
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Репликата е към самия изказващ се, а не към всички.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Извинявам се, ако бъркам технологията, по която водите заседанието, но имам известно несъгласие с една констатация на уважавания от мен министър.
Когато обществото протестира винаги има право – е констатацията. Не, господин Министър, аз категорично не съм съгласен.
Първо, трябва да поясните, какво разбирате под „обществото“, защото, ако примерно вземем „Отворено общество“, констатацията Ви категорично е невярна. Напосоки само казвам, заради съвпадението с думи.
ХАМИД ХАМИД: Open Society.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Но, ако имаме предвид цялото общество, може би да е вярна. Така че трябва да поясните какво имате предвид. Иначе ще излезе, че всеки, който застане зад един ъгъл, с едно NGO и някой му плаща, и той изразява мнението на обществото. Не, не изразява мнението на обществото, и невинаги е право.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Ще имате ли дуплика, господин Министър? Не. Благодаря Ви.
От гостите кой иска думата?
Заповядайте, уважаеми господин Главен прокурор.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа! Без да се опитвам да отправям нещо като дуплика на Вашата реплика и в кръга на думата за протестите, след малко ще взема отношение точно по въпроса, за който говорим, направихте едно сравнение с „Отворено общество“, аз не помня „Отворено общество“ да е протестирало. То винаги налага идеите си по други начини.
А сега по същество. Всъщност би следвало да дадем отговор на два въпроса.
Първият въпрос е: дали да се приеме предлаганото ограничаване на приложеното поле на съкратеното съдебно следствие. Това е първият въпрос.
И вторият въпрос,ако отговорим положително на първия въпрос, е: кой подход да бъде предпочетен? Дали подхода изменение в Наказателно-процесуалния кодекс, на практика това са първите три законопроекта, които са поставени на Вашето внимание и които на практика предлагат идентични промени, или другият подход, който предлага изменения в Наказателния кодекс. Това е четвъртият законопроект.
Аз ще се постарая да бъда съвсем кратък, като изложа становището на Прокуратурата на Република България, което е представено пред председателя на Правната комисия и в писмен вид.
На първия въпрос нашият отговор е категорично да. Тоест, в конкретния случай ние считаме, че предлаганото ограничаване на приложното поле на съкратеното съдебно следствие категорично трябва да бъде прието. Трябва да бъде прието не по популистки съображения, дори не поради факта, че са се натрупали във времето случаи, които показват общо взето несправедливостта на действащата разпоредба, а защото в най-общ план трябва да изберем между две ценности. Едната от тях е провеждането на наказателното производство в разумен, бърз срок. Другата е, да го нарека така, общественото чувство за справедливост.
Наказателният процес винаги е така, или би трябвало да бъде конструиран така, че той да дава пълния баланс между тези две ценности. В конкретния случай обаче очевидно той не ги дава и поради тази причина ще трябва да предпочетем по-високата ценност, поне така мисля аз. И по-високата ценност е справедливостта.
На първия въпрос нашият отговор е положителен. Ние считаме, че ограничаването на приложното поле на съкратеното съдебно следствие категорично следва да бъде прието.
По отношение на втория въпрос: кой подход да бъде приет – изменение в НПК, както казах първите три законопроекта, или изменения в Наказателния кодекс?
Ние изразяваме становище, че следва да се предпочете подходът, който предлага изменения в НПК, тоест, че следва да се предпочете подхода, който предлага въвеждането на чл. 369а.
Всъщност, само за коректност трябва да се спомене и още нещо. Отмяната на чл. 369а тогава, когато той е бил въведен, е била извършена в сила от 28 май 2010 г., но от 23 февруари 2016 г. има Законопроект, който е внесен от група народни представители и който Законопроект всъщност предлага това съдържание на чл. 369а, което съдържание се предлага и сега. По неизвестни причини този законопроект не е бил дори поставен на разглеждане.
Така или иначе, както казах, ние предлагаме да възприемете становището, при което се приема това, което предлагат първите три законопроекта, а именно: съкратено съдебно следствие не се допуска при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда.
Казвам го така, защото считам, че, първо, това е радикалният подход. Безспорно е, че при този радикален подход привилегията, дали тя е в една трета редуциране на наказанието, дали е в предлаганата една пета, тя отпада. От друга страна обаче, механизмите, които съществуват и които съществуват и сега в процесуалния закон, за това направеното признание и в тези случаи да бъде отчетено при определяне на наказанието, са си действащи механизми и това е разпоредбата на чл. 55 от Наказателния кодекс. Тоест, не можем да кажем, че едно признание на вината няма да бъде отчетено, наред, разбира се, с всички други обстоятелства по делото от решаващия съд.
Ние считаме, че трябва да се приеме радикалният подход, а именно, безусловно изключване на съкратеното съдебно следствие в случаите на умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда.
Позволявам си към тези аргументи да добавя и още един – изменението в Наказателния кодекс ще постави и още един въпрос. То ще постави въпроса за действието на по-благоприятния наказателен закон. И при всички случаи по-благоприятния наказателен закон ще се окаже действащият наказателен закон, което ще постави въпрос, който ще трябва да бъде решаван при висящите наказателни производства, защото и в момента има висящи наказателни производства, които се водят с такъв предмет или с предметът, който се предлага тук. Отделен е въпросът, че мисля, че и в предлагания подход, който е свързан с изменения в Наказателния кодекс има известен въпрос, който е свързан с употребяваните термини. Говоря не за умишлено убийство и тежка телесна повреда, а за терминологичното уточнение на думите „изнасилване“, а също така и „блудство“.
Така или иначе, въпросът за по-благоприятния закон ще се постави, защото това е Наказателен кодекс и е материален закон, и по-благоприятният определено е действащият закон, който допуска съкратеното съдебно следствие. Докато при подхода, който е свързан с изменения в НПК, този въпрос не се поставя, тъй като става дума за процесуален закон.
В заключение само още едно изречение. Това, че ние изразяваме подкрепа за трите законопроекта, които предлагат изменения в НПК и безусловно изключване на съкратеното съдебно следствие в случаите на умишлено убийство и тежка телесна повреда, обаче е свързано и с това, че по отношение на четвъртия законопроект ние изразяваме подкрепа по отношение на неговите Заключителни разпоредби, § 4, който предлага промяна в НПК относно подсъдността на делата от компетентност на Европейската прокуратура, както и § 5, който предвижда промяна в Закона за административните нарушения и наказания. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цацаров.
Заповядайте, съдия Тонева.
ГАЛИНА ТОНЕВА: Благодаря.
Аз също ще бъда съвсем кратка. Със съдия Панева ще Ви представим становището на ВКС по отношение на четирите законопроекта, като аз ще се спра на първите три.
Искам като начало да заявя, че говорим чисто професионално от името на съдебната институция като орган, който е призван да бъде арбитър при решаване на споровете, тоест на делата, които пораждат това обществено напрежение. И като такива ние сме длъжни да стоим равно отдалечени от всички страни и да не се влияем от емоциите нито на обществото, нито на индивида, който е застанал пред нас, така че да търсим обективната истина, както повелява законът.
В този смисъл искам да кажа, че не е особено наложително точно ние да изразим конкретно предложения за решения на въпроса, доколкото считаме, че обемът от наказателна репресия, която държавата счита за необходимо да упражнява, е въпрос на нейната наказателна политика, а тя се определя от изпълнителната, от законодателната власт. Ние прилагаме закона такъв, какъвто е.
В тази връзка искам да кажа, че практически нямаме никакво възражение по отношение на първите три законопроекта за пълното отпадане на приложното поле на съкратеното съдебно следствие по отношение на тези изрично посочени категории дела. Това е приоритет на Народното събрание като законодателен орган, който е в правомощията си да реши как точно трябва да уреди тези отношения.
След като обаче сме поканени така или иначе да вземем становище, бих искала само да обърна внимание на две-три неща, два-три аспекта, които биха били минус за правораздаването по наказателните дела и специално за тази категория дела.
Преди всичко става въпрос за отпадане приложното поле на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2, което е при направени признания от страна на подсъдимия на фактите и ползването на това признание, както и на събраните в пълен обем на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства за постановяване на осъдителна присъда.
В случай че отпадне приложното поле на този институт за тази категория дела трябва да се има предвид, че става въпрос за едни от най-тежките дела и освен това едни от най-трудно доказуемите дела. В този смисъл трябва да се отчете, че при липсата на възможност подсъдимият да получи някакъв бонус, независимо какъв е той по обем и вид, това е въпрос пак на политическо решение, липсата на какъвто и да е бонус за подсъдимия да направи признания ще лиши съда от един изключително ценен източник на доказателства. Това са обясненията на подсъдимия, съдържащи признания. Оттам нататък липсата на приложно поле на този институт задължава съдилищата да събират и проверяват отново пълния обем от доказателства, които са събрани вече и приложени на досъдебното производство. Тоест, движението на делото по общия ред води не само до забавяне, но и до усложняване на доказването, а оттам и съществено до оскъпяване на процеса.
Макар конкретното въвеждане на този проект, в случай че бъдат приети трите законопроекта и станат действащ закон, независимо че не изискват преки финансови разходи по въвеждането им, така или иначе трябва да се отчете, че в процеса на разглеждане на всички тези дела разходи, и то многократно по високи, ще бъдат правени.
Освен това, като финал, ми се ще да кажа, че аз лично не съм убедена доколко чувството за справедливост ще бъде възстановено с отпадането изцяло на този институт по простата причина, че чувството за справедливост е строго субективно. И аз съм абсолютно убедена и изцяло споделям усещанията на пострадалите, те винаги ще бъдат недоволни, независимо от това каква присъда ще постанови съдът и при разглеждане на делото по общия ред, защото тя никога няма да е достатъчно сурова и справедлива. Въпрос на гледна точка е от коя позиция гледаме крайното решение на съда. А това, че съдът в крайна сметка ще е пак този, който ще трябва да поеме отговорността да постанови конкретна присъда с конкретен размер наказания, си остава негова орисия – така го кажа накрая.
Съдия Панева ще Ви каже становище по отношение на четвъртия законопроект. За мен лично трите си противоречат с четвъртия законопроект, но по-сериозни аргументи ще чуете.
МИЛЕНА ПАНЕВА: Като се присъединявам изцяло към казаното от колегата Тонева, аз съвсем накратичко ще споделя с Вас нашите възражения по Законопроекта, който предлага изменения в чл. 58а от Наказателния кодекс.
Практически този проект поставя под съмнение привилегията, с оглед на която подсъдимият би направил признание на фактите пред съда. По същество това означава упражняването на правото на защита от страна на подсъдимия, защото искането на подсъдимия за предварително изслушване представлява аспект на правото му на защита.
А този законопроект, тази редакция, която е предложена на вниманието ни, по същество означава упражняване на правото на защита на подсъдимия под условие, поставянето му под условие, а това е невъзможно. Онази привилегия, с оглед на която той би направил признание на фактите – защото това е една много съществена стъпка в насока към упражняване на правото на подсъдимия да прецени дали да даде обяснения, дали да не даде, дали да признае, да направи самопризнание или не, то е мотивирано именно от тази привилегия. Понастоящем действащият закон предвижда задължително смекчаване на наказанието или замяна на доживотния затвор, съответно на доживотния затвор без замяна с лишаване от свобода. Когато за тази привилегия се даде възможност за преценка от страна на съда – това е прекрасно като идея, но, пак казвам, упражняване на правото на защита от поставянето под условие, упражняването правото на защита от страна на подсъдимия е недопустимо, а струва ми се, този законопроект създава именно тази практическа хипотеза.
Освен това Законопроектът не дава отговори на въпроса какво би станало с направеното от подсъдимия признание на фактите, когато делото се решава вече по същество от съда? Дали съдът ще ползва това негово признание, ако прецени, че наказанието, което трябва да наложи, трябва да е в рамките на предвиденото за съответното престъпление и че трябва и по-справедливо е да спести привилегията, ще ползва ли признанието на фактите, направено от подсъдимия. Кои доказателства ще ползва – дали тези събрани на досъдебното производство и на какво основание?
Освен това и също с не по-малка значимост в практическата процесуална дейност е другият проблем, който създава това предложение – разнобоят, до който неминуемо ще се стигне в практиката на съдилищата доколкото няма ясни критерии, предвидени в Закона, в кои случаи съдът ще смекчава наказанието, кога ще го заменя и в кои случаи той ще трябва да наложи наказанието, предвидено в съответния престъпен състав.
Работата на съда би трябвало да бъде устойчива, трябва да бъде предвидима. Само тогава тя може да създаде доверие в обществото. Този законопроект, мисля си, че не създава предпоставки за това, не насочва към подобен ефект, към такъв ефект. Това са моите основни съображения.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема съдия Панева.
Колеги, от гостите някой друг иска ли думата?
Давам думата на господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми високи гости, уважаеми присъстващи на заседанието на Комисията! Дебатът, който водим днес се е водил няколко пъти в тази зала. Той се води периодично, за съжаление, винаги предизвикан от трагедия, за която нечовешкият й характер не позволява никога адекватен отговор след това.
Аз съм убеден и с това започвам изказването си, че тук няма човек, нито институция, която да не иска справедливо възмездие за извършители на такъв тип престъпления.
В Правната комисия и в Народното събрание за съкратеното съдебно следствие се е говорило много и винаги са два типа аргументите и те трябва да се вземат предвид, те са легитимни. Едните, по-скоро практическата нужда на процесуалната ни система да решава възможно най-бързо делата, което има значение и за постигането на справедливост. И другият, естествено, наказанието винаги да постига своята цел, такава каквато е определена в чл. 36 на Наказателния кодекс.
Затова и мисля, че предложението, което направихме отново сега – казвам като група от БСП, защото това е била последователна позиция на нашите колеги, които са били тук преди нас, е именно, че съкратеното съдебно следствие има своето място в наказателния процес, има своето значение и своята цел, но то не бива да бъде прилагано в онези престъпления, онези деяния, които водят след себе си смърт или тежка телесна повреда. И това, струва ми се, е правилният баланс, който може да постигне едновременно отговор на остро поставените обществени въпроси, включително на най-актуалните от тях, тъй като приемането на този закон навреме ще позволи той да се приложи и последните възбуди или общественото мнение престъпление да не се възползват от тази привилегия, която Законът им предвижда. И в същото време запазва предимствата на съкратеното съдебно следствие за другите типове деяния.
Всички вносители на отделните законопроекти си поставят тази цел. Мисля, че първите три от тях, които са практически еднакви, я постигат. Не я постига обаче Законопроектът, предложен от народните представители от ГЕРБ и аз ще се спра съвсем накратко на причините за това.
Член 58а, който е създаден вследствие на много сериозни дебати тук и съвсем не е перфектен може би такъв, какъвто е, допълнително ще бъде усложнен от предложената редакция. Практически ще се създадат два режима за определяне на наказанията и най-различни комбинации в зависимост от последствието на дадено деяние. Кога съдът ще е задължен с една трета, кога ще е дискреционно с една пета, какво точно ще прави за онези престъпления, които се наказват с доживотен затвор без право на замяна или доживотен затвор и дали въобще се различава съкратеното съдебно следствие в този вариант с общия ред, по който по принцип съдът определя наказанието в тези случаи – съвсем не става ясно. Напротив, това се обърква допълнително. Още повече че в самите мотиви на Законопроекта е записано, че той цели да запази института на съкратеното съдебно следствие, а според мен той ще го направи практически много рядко използваем – да се изразя така, поради простата причина, че както беше изразена от уважаемата госпожа съдия, подсъдимият надали ще бъде готов да се лиши от правото си да оспорва определени доказателства, знаейки че привилегията, която му обещава Законът, е под условие в един процес, който той не може да контролира оттук нататък.
Нещо повече – не е съвсем моментът в сегашната създадена обществена ситуация и чакайки новата концепция за наказателната политика на страната, която трябваше да е готова, но я чакаме до края на годината, да отваряме общата част на Наказателния кодекс с всичките рискове, които могат да произтекат от това. Затова подходът, който трябва според мен да бъде подкрепен, и единствения, който трябва да бъде подкрепен, е този да променим Наказателно-процесуалния кодекс в тази му част, да възстановим действието на чл. 369а с леки изменения, с което надали само с това може да се възстанови чувството на справедливост, но според мен ще направим крачка в правилната посока.
Още повече, че това съкращаване на приложното поле на съдебното съкратено следствие може да бъде обяснено и с факта, че и в този мандат всъщност се направи доста по различните възможности за ускоряване на наказателния процес – така да кажем. Бяха предприети специални мерки, работи се в контекста на това да вървят по-бързо сроковете на досъдебното производство, тоест скоростта днес, 2019 г., без да казвам, че проблемът е напълно решен, въпросът с продължителността на делата съвсем не е такъв, какъвто беше през 2006 г. Това не значи, че трябва да изоставим този въпрос, но в случая, без никакво съмнение, постигането на целта на наказанието е много по-важно от бързото приключване на процеса и от спестяването на съдебното дирене според мен.
Последно все пак искам да обърна внимание на параграфи 3, 4 и 5 в предложения Закон за изменение на Наказателния кодекс, които засягат Наказателно-процесуалния кодекс и подсъдността на специализирания наказателен съд по делата от компетентност на новата европейска прокуратура. Мисля си, че се избързва с тези предложения поради простата причина, че Директивата, която се въвежда, първо, § 3 обявява, че с § 5 от този закон – Директивата на Европейския парламент и на Съвета относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза по наказателно-правен ред се транспонира. Струва ми се, че това съвсем не е така, доколкото тази Директива е доста обемиста и най-вероятно ще предизвика и промени в други закони. Струва ми се много по-редно – и тук е работа основно на Министерството на правосъдието и на нейния Съвет по законодателство, първо, да се прегледа ясно кои състави на Наказателния кодекс може би ще трябва да бъдат допълвани, променяни и изменяни, за да се въведе тази директива, след което да се определи и подсъдността на делата, които ще бъдат засегнати от нея. Тази подсъдност може много добре да е наказателният специализиран съд или друг, не знам, но ми се струва този подход прибързан, още повече че той ще влезе в сегашната дискусия и ще я затрудни, а тя може да се съсредоточи върху промените на Наказателно-процесуалния кодекс, около които има с консенсус и които могат да станат сравнително бързо.
Затова ние ще подкрепим трите законопроекта и ще се въздържим от подкрепа на четвъртия такъв.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков?
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми гости, уважаеми колеги, за да не вземам отделно изказване, аз ще заявя подкрепата си за всички закони. Ние смятаме, че този въпрос трябва да бъде уреден и подкрепяме идеята.
Тук обаче виждаме различни подходи. Моят въпрос към господин Зарков е: дали има информация дали са изследвали случаи, или дали са поискали такава информация, първо дали е голям броят и колко е голям този брой на онези случаи, на онези казуси, в които съкратеното производство е допринесло съществено присъдите да са осъдителни, а не оправдателни? Дали не рискуваме с премахването на съкратеното производство при определени случаи да се натъкнем на голям брой оправдателни присъди? И дали в случая не трябва становището на Прокуратурата по всяко едно обвинение да се взема предвид от съда, защото да не се окаже, както казва народът: вместо да изпишем вежди, да не избодем очи?
Аз внимателно слушах всички вносители. Не мога да се съглася да се говори за ограничаване субективизма на съда. Това категорично не може да се ползва като терминология, не може да ограничаваме субективизма на съда. Всички знаем, че съдът борави по свое вътрешно убеждение и този принцип си е водещ.
Надявам се, господин Зарков, също че Вие като добър юрист правите добра разлика и добро разграничение между признаване на факти – обстоятелствена част на обвинителния акт, и признаване на вина. Не е ли по-добре да направим каталог на престъпленията, за които не трябва да се прилага съкратеното следствие с изрично изброяване? Такива примери има вече в НК. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Други реплики към изказването на господин Зарков? Няма други реплики.
Господин Зарков, за дуплика?
Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз няма да отнема много време на уважаваната аудитория. Тъй като правя разлика между признаване на факти в обстоятелствената част и вина, не мога да се произнеса дали са осъдителни или оправдателни присъдите, които действат по това съкратено съдебно следствие.
Това, което е ясно, е, че законодателят е предвидил в това съдебно съкратено следствие господар в него да бъде не друг, а подсъдимият. Така е замисленото: подсъдимият трябва да го активира, за да може да се възползва от привилегията му. Това право на подсъдимия според нас не трябва да бъде признавано в онези случаи, когато деянията му са предизвикали и е обвинен, че деянията му са предизвикали тежка телесна повреда или смърт. Това е идеята на нашето предложение и според мен върху нея трябва да се съсредоточим.
Още един път апелирам да не усложняваме излишно един процес. Тук не става дума да се надпреварваме, да казваме кой е направил по-доброто или по-лошото предложение, нито да неглижираме усилията на всички колеги, които са предложили тези различни решения, но очевидно е, че по-правилното решение е да се съсредоточим върху Наказателно-процесуалния кодекс и нека там съсредоточим усилията си. Това ще спести и време, и енергия, и пак повтарям – ще има пряко отражение върху някои от казусите, които всъщност допринесоха за този дебат.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Заповядайте, господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Не съм сигурен дали моята реакция би следвало да се квалифицира като реплика в този случай, но Ви моля да приемете следните мои отговори на въпроси, които бяха повдигнати досега в дебата и които аз не можах да представя на Вашето внимание.
По отношение на реакцията на съдия Панова във връзка с тезата, че така се ограничава защитата на подсъдимия. Аз мисля, че ние продължаваме, макар в това и в предходното Народно събрание в Актуализираната ни Стратегия за съдебна реформа да има изрично и дефинитивно записано като цел преодоляване на формализма в наказателното производство, но ми се струва, че продължаваме да разсъждаваме формално. Аз смятам, че за върховен съдия или за който и да е наказателен съдия не би могло да има проблем да отдели фактите от процесуалното поведение на подсъдимия.
По отношение на оценката на процесуалното поведение на подсъдимия също смятам, че няма абсолютно никакъв проблем, както и преждеговорившите колеги отбелязаха, тя да бъде елемент на определяне и на съобразяване на тежестта на наказанието.
Какво би означавало тълкуване в този ред на мисли? Означава ли, че ако подсъдимият се откаже от правото си на последна дума, той се отказва от процесуалната си защита? Не, подсъдимият прави един избор, да, прави го в началото на производството, но той прави избор дали, опитвайки се да разкрие факти и обстоятелства с оглед доказване на престъплението и респективно на неговата вина, би получил по-благоприятно наказание. Да, никой не му го дължи и това беше големият проблем и на обществената реакция.
Нека да е ясно, че в този случай, когато иде реч за прилагане на този институт в най-тежките престъпления няма автоматизъм, няма емпиричност по отношение на съда и съдът може да съобрази. Всичко може да съобрази съдът.
И както казва колегата Зарков – аз не съм съгласен, че подсъдимият е господар на наказателния процес, но добре е и на господаря подсъдимия, но да съобрази и становището и на прокуратурата. Защото в обществения дебат и това беше поставено на обсъждане. Защо прокуратурата да не може като равнопоставен участник в наказателния процес да има отношение по този въпрос: да се допусне ли редукция или да не се допуска?
Аз смятам, че в конкретния случай би следвало да подкрепим дискрецията, вътрешното убеждение на съда срещу формализма. Формализмът, който дори постави в ситуация двамата молдовци от затворническото общежитие от отворен тип в Стара Загора, съдът е приложил редукция и стават точно четири години и осем месеца.
По този повод имам да докладвам на Правна комисия един дебат, който очевидно трябва да продължим във връзка с измененията на Закона за изтърпяване на наказанията от януари 2017 г. Тогава ние изпълнихме стриктно решенията на Европейския съд по правата на човека, но виждате Старозагорският съд сега казва: това се получава – редукция с една трета, четири години и осем месеца. Затворната администрация казва: това се получава – при тази редукция, защото не е над пет години, го вадим от строгия режим и отива в затворното общежитие от отворен тип.
Позволете ми също така да кажа едно изречение и по становището на Прокуратурата във връзка с по-благоприятния закон. Действително регулирайки материята в материалноправната норма сме поставени в хипотеза съдът за един период от време да бъде в ситуация да съобразява кой е по-благоприятният закон по искане на подсъдимия. Добре, но нека да го съобразява. Това ще е кратък период от време, а Вие като законодатели го решете този въпрос. Направете една превременна норма, която да отграничи хипотезите, доколкото е възможно на материалноправната норма.
В заключение, защото бях много впечатлен, колегите от Правна комисия ми предоставиха стенограма от дебата точно на чл. 369а преди четири народни събрания, когато председател на Правна комисия е бил господин Янаки Стоилов. Тогава е пледирала пред Правна комисия адвокат Даниела Доковска.
Ще Ви прочета следното, този текст е много важен: „Искам да кажа, уважаеми госпожи и господа, че, когато се прие новият НПК, Европейската комисия приветства създаването на диференцираните процедури и специално на съкратеното съдебно следствие. Идваха експерти от чужбина, които преди това ни питаха: защо не давате съществени бонуси на хората, които признават, за да може да се облекчи системата?“
Прескачам една голяма част, за да не Ви отнемам от времето.
В другия случай – тя разделя тук признанията на обвиняемия на две хипотези във втория случай. Тук също, между другото, ако решите да правите прецизен анализ на второ четене трябва да се направи този анализ.
„В другият случай, той – има се предвид подсъдимият – признава всички факти, така както са изложени в обвинителния акт и може да пледира само за наказанието и за квалификацията. Той спестява по този начин няколко години производство по тежките дела и съкратеното съдебно следствие потръгва отлично, защото дела със 100 души свидетели, уверявам Ви, завършват за един ден.
Това, което се пише по вестниците, че видите ли, когато човек е признал му се налагало много ниско наказание е по-скоро един медиен шум.“
Това определение за медийния шум е още от 2006 г.
Коментира англосаксонската система за бонификация: „В континенталната система има друг принцип. Ние му казваме: Вие ще бъдете осъден за реалното престъпление, което сте извършили, ние, закона няма да си нарушаваме обаче заради това, че Вие признавате, а това означава разкайвате се, възпитателният ефект при Вас е започнал, спестявате ни много средства на държавата за процеса, ние Ви даваме един бонус. Въпросът е колко голям да бъде този бонус? Ето това, правя скоба, това би трябвало да реши съдът.“
Много е любопитен този дебат, може вероятно да го видите като справка и на сайта на Народното събрание, затова няма да Ви затормозявам повече.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Заповядайте, съдия Панева.
МИЛЕНА ПАНЕВА: Има сериозно неразбиране на това, което казах.
Аз няма да коментирам способността на съдиите да правят елементарни житейски и логически връзки. Проблемът на този, законопроект, който коментираме, предлагащ изменение на чл. 58а, е юридически. Не е просто житейски проблем, той е чисто правен, чисто юридически проблем.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Как да не е житейски?
МИЛЕНА ПАНЕВА: Чисто юридически проблем. Аз не Ви прекъсвах, очаквам същата коректност и от Вас!
Когато подсъдимият упражнява права, той трябва да е сигурен при какви условия ще упражни тези права и какъв ще е ефектът от упражняването на тези права. Този законопроект не дава тази сигурност. С оглед на какво подсъдимият би признал фактите по обвинението? С оглед на възможността – несигурната, бъдеща възможност едва при определяне на наказанието, тоест когато той вече е проявил решимостта да признае фактите по обвинението, да се откаже от всички онези възможности, които му предоставя процесът, провеждан по общия ред, това, той би направил единствено и само с оглед на възможността да получи онази привилегия на смекчаване на наказанието, замяната му при доживотен затвор и така нататък.
В случая, той няма тази сигурност. Този законопроект не му дава тази сигурност. С оглед на какво, той би признал фактите? Това изменението, което се предлага, то обезсмисля цялата процедура на съкратеното съдебно следствие в хипотезата по т. 2 на чл. 371 от НПК. Това бяха моите аргументи. А не, че съдът не може да прецени какво и как признава подсъдимият и какво самият той трябва да отсее.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Панева.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
С огромно съжаление и с извинение трябва да кажа, че трябва да напусна заседанието, тъй като от 16,00 ч. започва заседание на Временната комисия за българското гражданство и господин главният прокурор също ще бъде гост на тази комисия.
Обявявам и потвърждавам това, което каза колегата ми Хамид, че ние подкрепяме и четирите законопроекта. Благодаря Ви. Тоест, гласуваме „за“.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Заповядайте, уважаеми господин Цацаров.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ: Благодаря.
Аз, на първо място, ще се извиня, че ще трябва да напусна заседанието веднага след като кажа няколко изречения, тъй като предстои заседание на друга комисия, на която съм поканен за изслушване.
Само две неща.
Първото, по отношение на изказаното и преди това заседание на Правната комисия становище, включително то беше и от представител на Прокуратурата, по отношение на необходимостта да се разсъждава за евентуално становище на Прокуратурата относно приложимостта на съкратеното съдебно следствие. Тоест за евентуална необходимост от това Прокуратурата в рамките на това производство да изразява становище или да има право да изрази становище, относно приложимостта на съкратеното съдебно следствие.
Не мисля, че това е разпоредба, която би допринесла за доброто в развитието на наказателния процес. Най-общо казано, ако излезем от всички юридически доводи и го представим съвсем фигуративно това би звучало така: казвам, че искам да си призная, само че прокурорът казва: не желая да си признаеш, аз ще ти доказвам признанието. Разбирате ли – това не е конструкция, която ще допринесе за доброто в наказателното производство.
Повтарям или потвърждавам още веднъж, госпожа Шишкова ще остане на заседанието: нашата позиция в подкрепа на първите три законопроекта и при цялото ми уважение към колегите от Върховния касационен съд, ще си позволя да оспоря само една теза. Казано бе, ако бъркам ще бъда поправен, разбира се: ако предложените промени бъдат приети ще се ползва ли направеното признание от подсъдимия и как ще се ползва?
Извинявайте, но ние поставяме въпроса така, сякаш винаги е имало съкратено съдебно следствие. Ако поставим въпроса за признанието на подсъдимия, какво правихме с наказателните дела, които сме гледали и като съдии, после и като прокурори преди мисля, че беше 29 април 2006 г.? Тогава нямаше съкратено съдебно следствие. Нима нямаше признания в залата, нима нямаше самопризнания или признания на фактите? Как го отчитахме това признание? Отчитахме го при индивидуализация на наказанието.
След това, нима сега, колкото и редки да са, няма хипотези, при които няма допуснато съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2, но признание има? Какво е признанието? По-скоро какво са обясненията на подсъдимия? Доказателствено средство, като всички други. Да с двойствена природа, защото са израз на неговото право на защита. Как ще го отчетем в тези случаи, в които, ако Вие приемете тезата да изключите съкратеното съдебно следствие в тези конкретни хипотези, ограничени, но изискващи това решение, поне според мен? Ще бъде отчетено при индивидуализация на наказанието. Ще бъде отчетено така, както сме го отчитали преди 2006 г.
Тази реакция – ние се държим все едно, че съкратено съдебно следствие винаги е имало. А като го нямаше какво правихме? Прилагахме чл. 54 и 55 от Наказателния кодекс.
Благодаря за вниманието и се извинявам още веднъж, че трябва да изляза. (Ръкопляскания от присъстващите гости.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цацаров.
МИЛЕНА ПАНЕВА: Изказване във връзка с признанието направих единствено и само с оглед предлаганото изменение на чл. 58а и предвидената в него възможност за съда да преценява, а не за общото отпадане на съкратеното следствие.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема съдия Панева.
Моля Ви, не си взимайте думата сама! Моля Ви.
Заповядайте, съдия Тонева. Искахте думата, нали?
ГАЛИНА ТОНЕВА: Ще започна оттам, от където приключи току-що дебатът.
Съдия Панева искаше да коригира главния прокурор, защото той каза, ако не е разбран да го коригират и затова си позволи да каже, че самопризнанието, направено в производство по общия ред, разбира се, че ще бъде зачетено и то, разбира се, винаги е било зачитано и ние не сме казали, че то няма да се зачита в случаите, когато отпадне съкратеното съдебно следствие.
Под въпрос се поставя ситуацията, ако бъде приета промяната в чл. 58а, където, ако той признае може да му се намали, но може и да не му се намали. Тогава, ако той е признал, но ние решим да не му намалим, коректно ли е да му зачетем признанието или ще се стараем да го обосновем обвинението без неговото признание? В този смисъл беше проблемът, който тепърва ще възникне в съдебната практика, ако този законопроект бъде приет и вярвайте ми тази съдебна практика ще бъде пълен хаос. Смея да го кажа най-отговорно.
Отделно, че подсъдимите ще бъдат поставени в неравностойно положение – на едни ще им прилагат привилегията, на други няма да им прилагат при сходни казуси. Това ще е абсолютен субективизъм на съдилищата.
Колкото до това защо подсъдимият е господар в тази хипотеза, дали от неговата воля зависи провеждането на съкратеното съдебно следствие, смятам, че не е нужно да го коментираме. Всички професионалисти са наясно с това, че когато един човек сам решава да се откаже от всички възможности, които наказателният процес му позволява да оборва, да оспорва доказателства и да стигне до оправдателна присъда и вместо това решава да признае и така да приеме да бъде осъден, разбира се, че той трябва да вземе това решение, както и господин главният прокурор го каза по-образно – прокурорът не може да му каже: ти няма да се самопризнаваш.
От друга страна, логично беше поставен въпрос дали има някакво наблюдение, някаква статистика в колко случаи съкратеното следствие е било полезно и в колко не? Аз смятам, че не бихме могли да дадем оценка в колко случаи то е помогнало да има осъдени лица, защото това означава да сме провели процеса и по другия ред, за да видим дали пък тогава би бил осъден или не би бил осъден този подсъдим. Но смея да твърдя, че много лесно може да се провери по колко дела, по които е проведено съкратено следствие, има оправдани и ще Ви кажа, че това са единици случаи. Тоест съдът не е задължен да осъди лицето макар и при съкратено производство по чл. 371, т. 2 от НПК, защото, както правилно бе обърнато внимание, подсъдимият признава факти, а не вина. Вината трябва да бъде доказана.
Има случаи, в които фактите, които той е признал, не сочат на престъпление и той е бивал оправдан, но това са единични случаи, което показва, че в преобладаващата част по делата с проведено съдебно следствие има осъдителни присъди и тези присъди не са малко. А това до какво ще доведе отпадането му според мен е много сериозен въпрос, защото действително винаги е имало подсъдими, които са избирали това процесуално поведение да си признаят, защото така го чувстват, защото съвестта им говори, или защото искат да им бъде смекчена отговорността. Техен избор, личен.
Но, ако пак се направи някакво коректно статистическо проучване, ще установите, че бум на самопризнания има след въвеждане на съкратеното съдебно следствие и това е логиката на въвеждането му – да бъде стимулирано признанието, което облекчава значително целия процес. Защото провеждането на съкратено съдебно следствие не означава само и единствено сдобиването на съда с признания от подсъдимия. То води до отпадане изцяло на необходимостта от проверка на всичко, което му е предложено от досъдебното производство – на всякакви доказателства и доказателствени средства.
Не се стига до възможностите впоследствие пак да коментираме и по медии и навсякъде, за това, че свидетелят се е отрекъл от показанията си, а някаква експертиза решила нещо друго. Всички тези възможности отпадат при провеждането на такова съкратено съдебно следствие, така че това са предимствата, които то дава.
Наказанията, които се налагат, аз смея да твърдя, че в голямата част от случаите са нелеки – 30 години лишаване от свобода може би на някой се виждат малко, за други е цял живот и е почти равностойно на доживотен затвор.
Това са плюсовете и минусите. €Както казахме и в началото –във Вашите правомощия е да вземете решение как да изчистите този въпрос.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема съдия Тонева.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Съвсем кратко ще бъде моето изказване.
Първо, държа да отбележа, че съкратеното съдебно следствие, то не отпада на практика. Отпада единствено – и това трябва да стане ясно – за умишлено убийство или причиняване на тежка телесна проведа, които са престъпления с наистина висока опасност, те са тежки престъпления.
Второ, в Законопроекта на ГЕРБ, мисля че са изпадна и в една казуистика – започват да се изреждат умишлени убийства, тежки телесни проведи, блудство, изнасилване, като според мен по отношение на блудство и изнасилване, те в голяма степен причиняват тежка телесна повреда, почти по-голямата част от случаите на този род престъпления. Така че, ако тръгнем в тази насока да изброяваме състави на различни престъпления, мисля, че това не е правилен законодателен подход.
На последно място, напълно подкрепям, разбира се, и мисля за правилно и становището на Прокуратурата на Република България за подкрепата на първите три законопроекта, защото в общата част на Наказателния кодекс в чл. 2 ясно е казано, че ако до влизане на присъдата в сила, последват различни закони, прилага се, разбира се, този, който е най-благоприятен за дееца. И ал. 1 на чл. 2, гласяща, че: за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му.
По отношението на влизането на присъдата в сила на висящите производства, в момента това е един много голям период от време и тук се касае за немалък брой дела, уважаеми господин Министър, защото мисля, че Вие казахте, че от нас зависи. Дори и утре да приемем Законопроекта, предложен от колегите от ГЕРБ, мисля, че се касае за наистина много голям брой дела до влизането на присъдата в сила.
Така че, проблемът, който стои пред предложението за измененията в Наказателния кодекс са и такъв, касаещ именно тези висящи дела. Този проблем се решава през Наказателно-процесуалния кодекс и през предложенията, които сме направили ние, колегите от „Обединени патриоти“ и от „ВОЛЯ“.
Затова категорично, пак заявявам ние ще подкрепим тези законопроекти. Те са идентични, буквално със запетаята. Но не мисля, че последният – този, предложен от колегите от ГЕРБ, въпреки тяхното желание за създаване на някаква алтернативност, да, наистина е добре да се мисли в тази насока, но той няма да разреши този проблем. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплики към изказването на господин Попов? Няма.
Заповядайте, госпожо Кръстева.
СМИЛЯНА КРЪСТЕВА: Уважаеми колеги и високи гости! Институтът на съкратеното съдебно следствие съществува от 2006 г. Всички от вносителите са обединени около тезата, че на този етап трябва да има изменение в този институт и той, както каза колегата, не прекратява своето действие.
Животът показва, че са леки престъпления. Той има своето място с оглед бързина на съдебния процес, но тежките умишлени престъпления, като убийство и нанасяне на тежка телесна повреда, животът ни показва, че трябва да има промяна. Ето, питайте тези дами и господа, които са наши гости. Те ще се споделят своите лични драми с нас после.
Коректно е да отбележим, че има две хипотези. Ние в момента разглеждаме втората, която е визирана в чл. 372, ал. 4 от НПК, а именно, когато подсъдимият се признава за виновен, признава всички факти и обстоятелства, посочени в обвинителния акт и не желае събиране на нови доказателства. Тогава съдът е длъжен да приложи чл. 58а като намали наказанието с една трета. Съдът е длъжен да постанови такава присъда и съгласно Тълкувателно решение № 1 от 2009 г. на Наказателната колегия на Върховния касационен съд. И в резюме ще предам съдържанието на това тълкувателно решение без да обсъжда личността на дееца, обществената опасност на деянието и последиците от него.
Тогава възниква въпросът – съдът не се ли явява нотариус на самопризнанието на дееца и това самодостатъчно основание ли е да се намали присъдата с една трета? И тогава пък следващият въпрос – със самата присъда ще се изпълнят ли целите на чл. 36 от Наказателния кодекс – специалната и генералната превенция? Животът показа напоследък, многобройни са примерите, че при така действащата уредба за тежки и умишлени престъпления няма да се изпълни нито специалната, нито генералната превенция на Закона.
Господин Хамид напусна, но можем да коментираме, да дадем отговор на част от тезата на уважаемите госпожи съдии – дали ще има такова лице, което ще се признае за виновно, при положение че няма категорично неоспорими доказателства, които доказват неговата вина в извършването на деянието? Дали ще има такова лице, което само едва ли не да приеме да изтърпява наказание за деяние, което не е извършено? Опасенията от оправдателни присъди, мисля, че са съвсем незначителни, а това, че съдът вече ще определя присъдата по общите правила, като в своите мотиви отрази личността на дееца, обществената опасност, последиците, самопризнанието, смекчаващи и утежняващи вината обстоятелства, смятам, че постановеният съдебен акт ще бъде максимално справедлив и ще удовлетвори обществените очаквания в тази посока.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Реплики към изказването на госпожа Кръстева? Няма реплики.
Заповядайте, господин Найденов, за изказване.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Благодаря и на всички тези, които срещнаха разбиране за внесените три законопроекта. За четвъртия законопроект ще започна с един риторичен въпрос към вносителите – който е този подсъдим, който ще признае всички обстоятелства и факти за престъпление, в което е обвинен, без да е сигурен, без да му е гарантирано, че наказанието му ще бъде намалено, редуцирано? Никой няма да признае или почти никой няма да признае, защото няма смисъл от това. Съдът може да приложи, но може и да не приложи. Тази дума „може“ мисля, че е излишна. Или трябва да се премахне или въобще да не се прилага.
Уважаемите съдии споделиха, казаха, че все таки това се отчита като смекчаващи вината обстоятелства, но за убийство едва ли някой съд или нечии съд ще приложи разпоредбата на чл. 55 за многобройни смекчаващи вината обстоятелства и да намали присъдата и да слезе под минимума. Така че аз четвъртия законопроект не мога да го подкрепя и няма да го подкрепя. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Найденов.
Реплики? Няма реплики към Вашето изказване.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми върховни магистрати! Нашата позиция е ясна. Ясна е още от миналия мандат, когато внесохме подобен законопроект. Ние твърдо сме за ограничаване на приложното поле на съкратеното съдебно следствие, когато става дума за умишлено причиняване на смърт и на тежка телесна повреда. Не само защото е силно накърнено чувството за справедливост, колкото и субективно да е то, мисля, че на всички колеги народни представители, които са се срещали с избиратели в техните избирателни райони, е ясно, че този проблем съществува и хората така или иначе трудно могат да разберат нашите съображения за бързина и професионална икономия при развитието на наказателния процес.
Действително в този случай, както каза и главният прокурор, трябва да се избира между една от двете ценности, колкото и да ни е неприятно, какво предпочитаме – предпочитаме бързина или предпочитаме справедливост? Определено, това което сме избрали в нашия вариант, бих казал, че и в останалите внесени законопроекти за промени в НПК, е концентрирано в избора на ценността справедливост, като ѝ се дава примат пред бързината.
Тъй като все пак сме на първо четене и на първо четене се гледат принципите и философията на внесените законопроекти аз и колегите ми от нашата парламентарна група в залата ще подкрепим всички законопроекти, тъй като смятаме, че следва да се развие един професионален дебат. В това отношение позициите ни съвпадат с министъра на правосъдието – да се обсъди и техният законопроект. Чухме тук част от този дебат, той започна тук при първо четене, макар че това си дебат за второ четене до голяма степен, за плюсовете и минусите от единия или от другия подход. Ние поддържаме, разбира се, нашия подход за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, но смятам, ще бъде полезно и за обществото, и ако щете за наказателноправната наука да бъде проведен един подобен дебат за това кой е по-добрият и по-правилен подход за разрешаване на този въпрос.
И още един аргумент по отношение на Законопроекта на колегите от ГЕРБ. Той все пак не е концентриран само и единствено върху проблема със съкратеното съдебно следствие при убийство и тежка телесна повреда, но и прави въвеждане на изискванията на Директива 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г., което, според мен, няма как да не бъде подкрепено в този случай, дори в хода след това на дискусията да подкрепим или да не подкрепим техния подход за решаване на проблема със съкратеното съдебно следствие. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Реплика към изказването? Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми госпожо Председател.
Съвсем кратка реплика по отношение на това което колегата спомена за публичен дебат по отношение на двата законопроекта. Разбира се, нека да има такъв, но моят апел към всички колеги в Правата комисия, такъв ще бъде и в пленарната зала, е възможно по-бързо да се стигне до първо четене и до второ, разбира се, на нашите предложения в НПК. Защото докато водим този публичен дебат аз мога да си позволя да бъда и пристрастен, както се казва, не съм магистрат, народен представител съм, такива изроди, като убиецът от Сотиря, могат да се възползват от съкратеното съдебно следствие, ако ние водим този дебат. Затова нека е по-бързо – апел и под формата на реплика. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: И аз имам една реплика към Вас.
Бихте ли обяснили на господин Попов и всъщност на гражданите, които са тук, защото за нас това е много важно – да разберат всъщност разликата. Хората следва да разберат най-важната част – каква е разликата между това съкратено съдебно следствие и общия ред и какво във времето би коствало то? Не би ли коствало години наред борене с правосъдната система, години наред този убиец навън да го гледаш и не знам какво да ти идва да го направиш? Моля Ви само да обясните с две думи.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегите, които направиха реплики.
Първо, по отношение на господин Попов – аз се присъединявам към Вашия апел, колега Попов. Смятам, че максимално бързо трябва да бъдат гледани в залата, да бъде направена работна група, и тук отправям апел за работна група, също максимално бързо сформирана, за да може максимално бързо да стигнем до второ четене и до избор на един от двата подхода.
По отношение на колегата Александрова – да, действително може да бъде защитавана и едната, и другата теза. В днешния дебат стана ясно, че така или иначе и главният прокурор го каза ясно, че дори и без съкратено съдебно следствие в този случай отново ще имаме отчитане на обясненията на подсъдимия. Тогава, когато той признава съответно извършването на деянието, признава своята вина за това, че той е извършителят на това деяние – в този случай безспорно ще се стигне по правилата на действащия Наказателен кодекс до определяне на по-нисък размер на наказанието, тъй като самопризнанието винаги се счита за смекчаващо вината обстоятелство. Аз поне не знам да има случай, който не се счита. Много моля уважаемите магистрати да ме поправят ако нещо бъркам. Отдавна не съм…. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Благодаря на колегата Лазаров за уточнението.
Във всеки един от случаите, всяка една от ценностите има своите плюсове и минуси. Когато имаме съкратено съдебно следствие, много по-бързо приключва съдебният процес. Ясно беше казано от върховните съдии какво облекчение е за съда. Облекчение за съда е, че той не се занимава със събирането отново на доказателства. На съда, на обществото като цяло ако искате, на държавата. Много по-бързо се развива цялото производство и не се налага да се минава през целия етап – отново събиране на доказателства в съдебната фаза на наказателния процес.
От друга страна обаче, връщам се пак на другата гледна точка, която е защитена в нашия законопроект, за съжаление в голяма част от тези случаи при намаляването на размера на наказанието, хората считат, че това е крайно несправедливо по отношение на извършеното деяние и до голяма степен тук са прави. Ако не бяха прави, нямаше да има тези внесени законопроекти от различни политически сили в Народното събрание.
Пак казвам, не искам тук да влизам в спор по същество, ние не сме на второ четене, затова кой подход е правилен. Аз поддържам нашия подход. Ясно беше казано, всички колеги тук в тази зала го знаят много добре, че действително висящите съдебни производства се влияят от промени в Наказателния кодекс, докато промените в Наказателно-процесуалния кодекс в този случай няма да имаме прилагане на по-благоприятното положение за дееца. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, уважаеми господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Благодаря на всички присъстващи, най-вече на гостите, практикуващи магистрати. За мен беше истинско удоволствие и урок да видя гледната точка на хората, които прилагат закона – законът, който е предмет на нашата дискусия.
Предлаганите промени обсъждат въпрос, който надхвърля според мен компетентността на нашата комисия. Той занимава цялото общество и най-малкото този дебат заслужава да бъде повторен и съответно по-задълбочено пресъздаден в пленарната зала. И да се вземе решение и по четирите предложени законопроекта.
Казвам това, за да заявя веднага, че аз ще подкрепя тези законопроекти на първо четене, така че те да могат да бъдат разгледани и в пленарната зала. Няма да скрия пристрастието си към тази група законопроекти – трите законопроекта, които акцентират върху промяна в Наказателно-процесуалния кодекс. Едно, заради тази безспорна бърза промяна, която те ще въведат и веднага след приемането им ще могат да бъдат приложени в съдебната практика. Второ, защото намирам, че правно-технически самата редакция, самото законодателно решение е по-прецизно.
Разбира се, вторият законопроект заслужава внимание, трябва да бъде задълбочено обсъден, отново се връщам към първоначалната си мисъл, най-вече в тази част, в която предметът му не се покрива с първоначалните три проекта. Там трябва да бъде разгледан по същество и отделно, защото там няма припокриване.
За да илюстрирам съвсем накратко своята мисъл и съображения и своята предпазливост при обсъждане на този въпрос ще кажа следното: главният прокурор най-ясно систематизира въпросите, които стоят пред нас в две основни групи и те са хронологически една след друга.
Първо, дали трябва да ограничим действието на съкратеното производство? И като че ли няма съмнение, че решението е, че трябва да се ограничи. Защо трябва да се ограничи? Защото виждаме неговите недостатъци и не само ние, а гражданите реагират на тази възможност в най-тежките случаи да се получи една неполагаща се привилегия на дееца, който получава редуцирано наказание за тежко престъпление. Тук само в скоби казвам: а защо само за най-тежките? Всеки пострадал от престъпление разглежда индивидуално съдбата си, последиците, които са се стоварили върху него като жертва на престъпление и може би и на него не му се иска деецът да бъде с намалено, редуцирано наказание, дори ако става дума за по-леки престъпления. Тоест ние говорим за търсене при тази институция на баланс между деяние, между престъпление и наказание, при което се привнася един друг елемент, който няма място в търсенето на този баланс, а именно последващото поведение на дееца, който видите ли бил се разкаял или започнал процес на неговото поправяне, защото признал фактите и по този начин е повлиял върху хода на наказателния процес.
Да Ви попитам като адвокат и като човек, който има тридесетгодишна практика. Не знаех дали трябва да я споменавам, но толкова станаха. Въпросът е: може ли това негово право, което дори доведе до определянето му като господар на процеса, да послужи за прикриване на факти и обстоятелства, неразкрити в досъдебното производство, неприсъстващи в обвинителния акт, и които няма да бъдат предмет на съдебното дирене? Може ли той да сложи бариера и да каже: „Извинете, не желая повече да се говори за това!“ Там има ред утежняващи обстоятелства, които обаче ще останат затворени само по волята на подсъдимия. Правна защита вече доведена до неговия абсурд. Слагам капак върху това следствие – забравете. Значи, колкото е абсурдно прокурорът да каже – забранявам ти да си самопризнаеш, толкова е абсурдно пък да дадем това право на подсъдимия. Извинете, някак си усещането за търсене на справедливост и на истината тук вече е накърнено. Бързина или справедливост и истина – като че ли вече трябва да се разгледа и от тази страна.
Друг въпрос, който може да възникне тук. Напълно ли сме убедени, че дори и при тази реакция, сегашната, която е спорна, при която съдът е задължен да редуцира наказанието с една трета, убедени ли сме, че това е едно решение, което съдът взима вън и независимо от своето съзнание? Това означава, да не признаем правото и възможността на съда да увеличава наказанието с една трета, след което да го намали с една трета. Това е елементарно аритметично действие. Един и същ магистрат казва: наказвам те с 18 години и намалявам една трета от тях. А може ли този магистрат или целият съдебен състав да е направил това изчисление предварително, и когато е казал: „Наказвам те с 18 години“ – да е казал не с 18, а с 20. Това, разбира се, никога не става ясно, то не се отразява в съдебните протоколи, но винаги остава усещането, чувството, че това е възможно манипулиране на крайния резултат от редукцията, защото преди да се редуцира съответното цяло, то се определя от същия този магистрат. Имаме и тази особеност, бих казал – и този недостатък на съкратеното съдебно следствие.
Бих могъл да продължа и още. Уверявам Ви, че в моята практика имам случаи, присъди, които, разбира се, са проведени по съкратено следствие, в които е направено признание на факти недокрай изследвани, факти, които не са установени в цялост, а иначе биха се оказали благоприятни за подсъдимия, и които той приема да признае, защото другата перспектива – да се воюва, да се бори в едно пълноценно съдебно производство, поне от моя страна, не е гарантирана със съответния успех. Като защитник аз съм му казал какво би се получило ако той, образно казано, изпусне питомното и започне да гони дивото, за да доказва факти и обстоятелства, които евентуално биха облекчили неговото положение, само че това никак не се явява сигурност с оглед положението на доказателствата към момента на началото на съдебното производство.
Ерго, привърженик съм на законодателното решение в Наказателния кодекс и в Наказателно-процесуалния кодекс, което предвижда съответното съдебно следствие за престъпления от общ характер, които закони, най-вече процесуалният закон, предвиждат съответната възможност по време на тази съдебна фаза, централната фаза в процеса, доказателствата да бъдат проверени, съответно да бъдат събирани допълнителни доказателства.
Ето защо първият отговор, че трябва да се ограничи приложението на съкратеното съдебно следствие, разбира се, остава положителен, като обаче делеге ференда, аз си мисля, че тази тенденция, този процес би трябвало да продължи, без да ни смущава чисто практическото съображение, че това би довело до затрудняване или по-точно продължаване на срока на работа на съответните компетентни съдилища. За изход от това положение трябва да се търсят други процеси, които не са за сметка на справедливостта и истината, каквато може да се установи със средствата на Наказателно-процесуалния кодекс.
Така вече отговорих на втория въпрос, който постави уважаемият Главен прокурор – кой подход да се избере? Нека да изберем този подход, който залата ще предпочете при наличието на тези обстоятелства, които ще бъдат поднесени като въпрос на вниманието на народните представители.
От друга страна, нека решението, разбира се, да доведе до оправдаване на очакването за справедливост във всички граждани, които са имали злата участ да опрат до наказателното правораздаване. Защото там няма привилегировани и няма щастливи от това си качество. Уверявам Ви, че всички са до голяма степен потърпевши.
Нека да съкратим и да ограничим съкратеното производство най-вече и най-бързо за тези тежки престъпления. Не мисля, че подходът, който се предлага в четвъртия законопроект, като подход, който се отнася до материалния закон в случая върши добра работа.
Аз съм привърженик и подкрепям промените в процесуалния закон, но за нуждите на нашата работа ще гласувам за приемането и на четирите законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Нотев.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми представители на Прокуратурата и на Върховния касационен съд! Ще бъда съвсем кратък, като ще запазя правото си когато разглеждаме внесените законопроекти в пленарната зала да изложа по-голямата част от аргументите в подкрепа на всички внесени законодателни предложения.
Защо ще подкрепя всички внесени законодателни предложения? На първо място, защото, ние трябва да отговорим на очакванията на обществото, а именно основното очакване –извършителите на такива тежки престъпления да получат заслуженото си наказание, а именно те да получат, такава присъда, която да отговоря на извършеното престъпление.
Да, през последните години станахме свидетели на дела, в които възникваше обществено напрежение именно по отношение на определеното наказание от съда, но аз смятам, че всички законодателни предложения, трябва да бъдат разгледани, именно в посока да отговорим и на тези обществени очаквания – от една страна, да бъде ограничено приложеното поле на съкратеното съдебно следствие; но и от друга страна, все пак този деец да получи едно заслужено и справедливо наказание.
Няма да се впускам повече в обяснения, само бих искал да загатна, че в крайна сметка и преди съществуването, и по-точно включването в действащо законодателство на този институт през 2006 г., са съществували разпоредбите по отношение на Глава трета – „Определяне на наказанието“ от Наказателния кодек. А именно в частта чл. 54, ал. 2, хипотеза първа и чл. 55. Така че този дебат, трябва да се води като се отчитат всички обстоятелства, като се отчитат всички действащи разпоредби в нашето законодателство. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Реплики към изказването на господин Ципов? Няма.
Колеги, други изказвания?
Под формата на реплика, защото Вие се изказахте, господин Найденов.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Под формата на реплика да бъде. До преди години водех статистика, колко убийства стават в България на година. Бяха около 100 и няколко. Сега не водя статистика. Може би прокуратурата има точните бройки на убийствата. Така че 100 убийства за цяла България няма да затрудни кой знае колко процеса на разследването им. Те не са толкова много. Не са като кражбите или друг вид престъпления. Така че толкова дела за цяла България могат да бъдат търпени да се разгледат малко по-бавно. (Реплики.) Да, по общия ред, но поне присъдите според мен че ще бъдат по справедливи. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Найденов.
Колеги, други изказвания?
Ако няма други изказвания ще завърша дебата само с няколко изречения.
Нашата парламентарна група на ГЕРБ ще подкрепи всички законопроекти.
Тук много важно нещо, което искам да отбележа извън правната тема, е това, че всъщност отменяйки съкратеното съдебно следствие хората трябва да знаят – това не означава, че съдът ще наложи най-голямото наказание, най-тежкото наказание на тези престъпници. Това е много важно да се знае, защото хората не го разбират. Разбирате ли? Вие предлагате, предлагате всички, но хората не разбират, какво всъщност променяме, основното – нали целта е тези тежки престъпления да бъдат наказани по най-тежкия начин.
Именно поради тази причина, ние ще подкрепим всички законопроекти, защото сме за хората. Искаме тези убийци да бъдат наказани по най-строгия начин, а не политически да се яхва метлата от някои колеги и други парламентарни групи.
С това закривам дебата. Предстои той да бъде в залата.
Подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 954-01-60, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 2 септември 2019 г.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се Законопроектът на първо четене.
Подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 954-01-61, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 3 септември 2019 г.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 954-01-63, внесен от Веселин Найденов Марешки и група народни представители на 5 септември 2019 г.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 954-01-65, внесен от Анна Василева Александрова и група народни представители на 5 септември 2019 г.
И колегите от ДПС заявиха „за“.
За – 14, против – няма, въздържали се – 3.
Приемат се и четирите законопроекта на първо четене.
Благодаря на гостите. Благодаря на всички, които участваха в дискусията. Благодаря и на Вас, пострадали граждани. (Реплики.)
Да, заповядайте.
Когато попитах има ли още изказвания смятах, че може да се включите, но не Ви подсетих.
Заповядайте.
АНТОАНЕТ ТОМОВА: Това е нашето Криси. (Показва снимка.) Убиецът на нашето Криси е блудствал със своя братовчедка, за което му е дадена условна присъда. След това краде помпа и го вкарват за осем месеца в затвора. Според мен това не е логично, не е нормално, не е морално най-малкото.
Никой от нас, които събираме тази подписка, никой от нас не е казал, че на тези хора не трябва да им се дава правото да си признават. Може да си признаят. Не е проблем. Въпросът е там, че ние не искаме след като си признаят присъдата им от доживотна присъда да се намали с една трета. Защото ще се намали присъдата, ще сключи споразумение, ще лежи 15 години най-много, ще работи, ще се държи добре, ще излезе и може утре да е някое друго дете.
Нека и бабата на Криси да каже нещо.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Само за секунда. Моля Ви, само три-четири изказвания, не повече.
Заповядайте.
МИЛКА ГЕОРГИЕВА: Добър ден, дами и господа! Аз съм бабата на Криси, която беше убита на 15 август по много жесток начин. Тя е на шест годинки и половина. Убиецът, който я уби, искам да Ви попитам, защото ни наричате хора от провинцията, когато едни убият, някого или откраднат някого – присъдата му е 15 или 20 години, а на нашия убиец, който е отвлякъл, изнасилил, блудствал и убил по много жесток начин, гледката, която видях ще се запечата за един цял живот, присъдата му пак ли ще бъде 30 години? И ще се замени ли на 20? Вие не сте ли майки, не сте ли баби, не сте ли бащи, дядовци? Питам Ви, ако е някое от Вашите деца, не бихте ли постъпили и реагирали по моя начин, който аз искам – доживотна присъда, без право на замяна на нашия убиец, на убиеца на нашите деца?
Присъдите могат да се разделят на крадливи, на наркопласьори, на проституция, но не и на жестоките убийци, които убиват нашите деца. Затова съм тук. Затова апелирам. Затова събирах подписки. Благодарна съм на цяла България, на всички българи в чужбина. Ще се направи дори и гражданско неподчинение, ако не се приеме Законът.
Аз, Милка Георгиева го заявявам пред всички Вас. Това е моето искане – без право на замяна и доживотна присъда на Мартин Трифонов от Сливен, който уби Кристин Герганова Георгиева. Тя щеше да бъде първи клас, а не прекрачи първия учебен ден.
Донесох подписките в раничката й, за да го видите Вие, да се развълнувате. Да съчувствате и да видите, какво дете е тя. Само заради това съм тук. За нищо друго. Искам възмездие, справедливост. Делете си крадливи, убийци, наркопласьори, проституция и така и така, но за това искам справедливост.
И моля, медиите не го режете, когато говоря аз. Във всички медии се изрязва. Бабата не си изказва репликите докрай. Благодаря Ви на всички.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Георгиева.
Заповядайте.
Те са много, но не можем всички да изслушаме. Затова казахте – трима-четирима. Разбира ме Ви. Разбираме и болката Ви.
МАРИЯ АЛЕКСАНДРОВА: Болката е голяма. Синът ни беше убит преди осем години и получи една неадекватна присъда – три години условно. Впоследствие, три години ефективна присъда. В момента биячите му – трима на брой, тъй като тримата са го били три пъти жестоко, почина във Варна, им дадоха три години ефективна присъда. Ако това правосъдие продължава в същия дух, ще има много разплакани майки. Има хора, които не са минали, но ние минахме през ада на Данте. Благодаря.
Съдебната система, мисля, че трябва да се промени. Да спрем тези убийства, които все повече и повече стават брутални, нагли. Три пъти пребит и три години присъда за сина ни. От Нова Загора съм – Мария Александрова.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
Заповядайте.
АНТОАНЕТ ТОМОВА: Според мен тези хора, които извършват тези тежки престъпления, за мен те са тежки престъпления – да убиеш и да изнасилиш дете! Дете – подчертавам. Тези хора виждат, че съдът не прави нищо адекватно. Нашият убиец два дни преди да убие нашето Криси е заявил: „Аз по-добре да извърша нещо по-тежко, за да мога да лежа повече“. Което означава, че той в затвора си живее живота. Хубаво му е. Хранят го, поят го, работи си и се чувства добре.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря на всички.
Искрено много съжалявам, както и всички колеги тук, наистина. Ще направим всичко възможно да удовлетворим исканията Ви. Да направим, така че такива жестоки престъпления да бъдат наказани подобаващо. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, преминаваме към трета точка:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИТЕ ИНСТРУМЕНТИ, № 902-01-45, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г.
Гости по тази точка са:
- от Министерство на финансите: госпожа Христина Пендичева – държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“, госпожа Надя Даскалова – държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“;
- от Комисията за финансов надзор – госпожа Мария Филипова – заместник-председател, ръководещ управление на „Надзор на инвестиционната дейност“, госпожа Десислава Ласкова – началник-отдел „Инвестиционни посредници в предприятия за колективно инвестиране и пазари на финансови инструменти“, госпожа Мартина Савчева – главен експерт в отдел „Надзор на инвестиционни посредници, пазари на финансови инструменти и разследване на пазарни злоупотреби“, господин Милен Милев – началник-отдел „Нормативна дейност и методология“.
Кой ще представи Законопроекта?
Заповядайте, госпожо Филипова.
МАРИЯ ФИЛИПОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Комисията за финансов надзор, благодаря за предоставената възможност да вземем участие в днешното заседание на Комисията за обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пазарите за финансови инструменти.
Видно е от мотивите към Законопроекта, същият предвижда мерки по прилагане на Регламент 909/2014/ЕС относно централните депозитари на ценни книжа и привеждане на действащото българско законодателство в съответствие с правото на ЕС.
В процеса, колеги, на изработване на нормативния акт се целеше, като считам, че се и постигна, отстраняване на констатиране непълноти в националната права уредба, включително прецизиране на норми с цел пълно и точно транспониране на Директива 2014/65/ЕС.
По-конкретно мога да посоча отстраняване на непълноти в правната уредба на института на обвързания агент в случаите, когато същият е юридическо лице, като се въвеждат изисквания към лицата с квалифицирано участие в обвързания агент, както и последващо одобрение на членовете на неговия управителен орган. Въвеждат се разпоредби за регламентиране на предлагането на структурирани депозити от страна на инвестиционните посредници и банките, както се въвеждат и съответни надзорни и мониторингови правомощия на КФН и БНБ.
От друга страна, със Законопроекта се предлагат изменения и допълнения в други закони във връзка с адаптиране във въведената с Регламент 909/2014 на ЕС терминология – изменения и допълнения на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, както и други изменения, наложени от надзорната ни практика.
Комисията за финансов надзор счита, че напълно се постигат целите на Законопроекта, а именно подобряване на нормативната рамка във връзка с Регламент 909/2014, което да доведе до по високо ниво на сигурност и прозрачност на финансовите пазари, по-високо ниво на защита на потребителите на финансови услуги, а чрез прецизиране на останалите национални норми – до по-висока степен на защита на инвеститорите.
Във връзка с гореизложеното, уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, предлагам на Комисията по правни въпроси да приеме така предложения й Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Филипова.
Някой иска ли да добави нещо от гостите? Не.
Колеги?
Заповядайте, господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми гости, уважаеми колеги! Ще бъда съвсем кратък, тъй като имам удоволствието да бъда член и на Комисията по бюджет и финанси, която е водеща по този законопроект, беше представена в същия състав и даже имаше и кръг от заинтересовани страни по дадения Законопроект да се изкажат.
С колегите в Бюджетната комисията приехме Законопроекта на първо четене, като коментирахме, че наистина ще искаме становище от всички заинтересовани страни, за да се постигне максимално работещ закон, който наистина е във връзка с Директивата, която смея да кажа, че сме една от последните държави, която ще приемат и приложат в пълния обем.
Група на ГЕРБ ще гласуваме за Законопроекта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Реплики към изказването? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 902-01-45, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г.
За – 14, против – няма, въздържали се – 3.
Законопроектът се приема на първо четене.
Благодаря Ви. Благодаря на гостите.
С това закривам заседанието на Комисията по правни въпроси.

(Закрито в 16,45 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Александрова