Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 104


На 25 септември 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 902-01-49, внесен от Министерския съвет на 20 септември 2019 г.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Анна Александрова.

* * *

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добър ден на всички!
Колеги, имаме кворум откривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
Имате дневен ред на Вашето внимание с една точка – обсъждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 902-01-49, внесен от Министерския съвет на 20 септември 2019 г.
Имате думата по дневния ред.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване дневния ред на Комисията по правни въпроси с точката, която току-що прочетох.
За – 14, против – няма, въздържали се – 4.
Дневният ред се приема.
Гости на заседанието са: от Министерството на правосъдието – господин Данаил Кирилов – министър; госпожа Десислава Ахладова – заместник-министър; от Висшия съдебен съвет – господин Боян Магдалинчев – председателстващ; госпожа Вероника Имова – член; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – госпожа Теодора Точкова, – главен инспектор; господин Игнат Георгиев – инспектор; от Върховния административен съд – господин Георги Чолаков – председател, очакваме го, и господин Любомир Гайдов – съдия.
Господин Кирилов, заповядайте да представите Законопроекта.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Позволете ми да направим представянето съвместно със заместник-министър Ахладова на този законопроект. Ако позволите, аз ще кажа в началото следното във връзка с представените на Вашето внимание изменения в Закона за съдебната власт. Спомняте си, че чакахме този законопроект още от миналогодишната есенна сесия на това Народно събрание. Това е така, защото в Министерството на правосъдието повече от една година заседаваше работна група, която обедини участници на всички заинтересовани институции и на представители на съдебната власт във всичките проявления. Аз заварих на финала работата на тази работна група и на Вашето внимание е така нареченият „голям” Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който го отличаваме, различаваме от онзи проект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт относно отговорността на така наречените „трима големи”.
В рамките на обществения дебат и комуникацията с Европейската комисия и с екипа по Механизма за сътрудничество и оценка съвпадна приложното поле на работата на тази работна група, която беше председателствана от заместник-министър Ахладова, с другата работна група – тази по отговорността на „тримата големи”.
По въпроса за чл. 230 от Закона за съдебната власт и по въпроса за предложението за отпадане на декларациите за членство в съсловни организации на магистратите се получи пресечна точка и по тази причина Вие ще видите част от предложенията, отразени в този законопроект.
Позволете ми сега, ако не възразявате, госпожа Ахладова, като председател на работната група, да представи на Вашето внимание всички детайли във връзка с предложенията за атестиране, за дисциплинарната отговорност на магистратите и целия комплект от предложения, които бяха възприети от работната група, бих казал, с широко съгласие. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Уважаема госпожо Ахладова, имате думата – заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господин представляващ Висшия съдебен съвет, госпожо Имова, госпожо Точкова, господин Георгиев, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! На Вашето внимание днес поставяме за разглеждане Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Съвсем накратко ще опитам, макар текстовете да са много, да изложа предложените промени.
На първо място, се предлага промяна в уредбата относно атестирането. Създаване на помощни атестационни комисии при съдилищата, избирани ад хок. Предлаганата уредба на функцията на помощните атестационни комисии предлага едно ценно и съществено съдействие на Висшия съдебен съвет в процеса на атестиране с гарантиране на бързина при реализирането на атестационните процедури в страната, като в проекта се регламентират условията, на които следва да отговарят членовете на помощните атестационни комисии, и се урежда редът за тяхното избиране. Ще се спра най-вече на тази точка от Законопроекта, във връзка с това че тя предизвика най-много дебати при обсъждането ѝ.
Искам да кажа, че действително абсолютно всички членове на съдийската и прокурорската колегия в работната група се обединиха около становището, че уредбата, която беше създадена през 2016 г. за атестирането с измененията, които се предвидиха, в настоящия момент не може да бъде приложена. Прилагането на действащата нормативна уредба и по-точно регулацията в Закона за съдебната власт относно състава и правомощията на Комисията по атестирането и конкурсите при съдийската колегия на Висшия съдебен съвет не предполага убедителни резултати в постигането на целите, за които беше създадена.
Във връзка с атестирането на съдиите беше предвидено да се формират помощни атестационни комисии. Това изключително много затрудни работата на съдийската Комисия по атестирането и конкурсите (КАК). За едногодишния период, в който работи Комисията, човешкият ресурс, е твърде недостатъчен, за да се справи със стотиците планирани атестации и отделно от тях извънредни атестации. Дейността на Комисията по атестирането и конкурсите е свързана с непрекъснато командироване на докладчика до съответния съд в страната или на атестационния състав, което всъщност допълнително увеличава финансовия ресурс.
Колеги от Висшия съдебен съвет, които присъстваха на заседанието, заявиха, че около 600 хиляди са разходите на тази комисия от бюджета на съдебната власт във връзка с командироването на магистрати.
От друга страна, съществуват и проблеми при прилагането на предходната уредба на атестирането, свързани с допълнително натоварване на атестиращите магистрати, както и с възможността за проява на субективизъм при атестирането и на настоящия етап на атестациите. Сегашната законова и подзаконова уредба относно условията и методиката на атестирането е усъвършенствана и също така мога да кажа, че е съобразена със Становището на Венецианската комисия. Става въпрос за Становище № 855 от 2016 г. относно усъвършенстване на критериите и показателите на оценка на магистратите. В това становище се предвижда, че атестациите следва да се извършват от действащи магистрати, както комисиите ад ход, така и действащата към Висшия съдебен съвет комисия, ще се състои от действащи магистрати, така че искам да заявя съвсем отговор, че няма отстъпление от реформите, които бяха направени през 2016 г. със създаването на тази уредба. Напротив, в момента помощните атестационни комисии само ще подпомагат дейността на Комисията, която е сформирана към Висшия съдебен съвет. Другият проблем, за да се измени разпоредбата беше различната практика по региони.
В момента Висшият съдебен съвет е приел Единна методика за атестирането – Наредба № 2 от 2017 г., за показателите, методиката и реда за атестиране на съдия, председател и заместник-председател на съд. В нея детайлно се разграничават критериите и показателите при атестирането – общите и специфичните, за отделните функции в органите на съдебната власт, както и критериите и показателите за дейността на оценката на административните ръководители и техните заместници. Така че доводът, че новата уредба би могла да доведе до различно прилагане на показателите, също е неоснователен, защото вече съществува уредба, както казах, в наредбата, и практиката е уеднаквена. Освен това сме предвидили, че трудът на магистратите в помощните атестационни комисии може да бъде компенсиран с подходящи инструменти, като намаляване на натоварването с разпределението на по-малък брой дела на атестиращия за времето на участие в атестационната процедура, като отчитане на това участие при оценяването на професионалната му дейност. Считаме, че именно това ще мотивира магистратите да участват в ад хок в работните групи.
Още много мога да излагам, но да не съм многословна, ще се опитам накратко да представя и другите изменения.
На второ място, редуциране на правомощията на действащите магистрати в състава на Комисията по атестиране и конкурсите само до атестирането.
Следващото изменение касае намаляване на видовете атестации, отпадане на предварителното атестиране, което създава възможност за ненужен и самоцелен формализъм. Сегашната правна уредба на чл. 196 от ЗСВ, действащ от месец август 2016 г., увеличи драстично каталога на многобройни по вид атестации за оценка на професионалните качества на магистратите. Със своята задължителност и повторяемост при оценяване на магистратите през определени периоди от време – през две, през три, през пет години – част от тях, каквито са предварителните атестации, изгубват своето значение и се вливат времево и по предмет на материя в атестациите за придобиване статут на несменяемост.
На следващо място сме предвидили редуциране на извънредните атестации, рационализиране на процедурата по приемане на комплексна оценка от атестирането.
Следващата промяна касае промяна в уредба на отстраняването от длъжност на съдии, прокурори и следователи, и както преди малко каза министърът, предлага се отмяна на специалната процедура за отстраняване от длъжност на магистрати, като ще се прилага общата уредба на отстраняването от длъжност, уредена в Наказателно-процесуалния кодекс.
На трето място, промени в разглеждането на заявленията срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок.
Ще маркирам основните промени. Изрично се предвижда, че съставите на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), които проверяват подадени заявления за обезщетения за забавено правосъдие, не изразяват становище по основателността на заявлението. Въвеждат се нови основания за отхвърляне на заявленията като неоснователни, когато не е разкрит извършителят на престъплението, или когато осъденият е бил обезщетен за продължителността на наказателния процес, чрез изрично намалено наказание. Създава се и законова възможност срокът за проверка на подадено заявление от страна на ИВСС да започне да тече след произнасяне за съответния компетентен съд при подадена молба за възобновяване на наказателното производство или отмяна на влязла в сила съдебен акт.
Още редица промени касаят тези процедури, но не мога да бъда изчерпателна, тъй като времето няма да ни стигне.
Има регламентирани промени и в уредбата относно конкурсите. Промени в дейността по извършване на проверките на имуществените декларации на съдии, прокурори и следователи за почтеност и конфликт на интереси, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите. Промени, свързани със статута на главни инспектори и инспекторите на ИВСС, промени в дисциплинарните производства, като през изминалите две години, след последните изменения и допълнения на Глава ХVІ, Раздел I, уреждащ дисциплинарната отговорност на съдиите, прокурорите, следователите, административните ръководители на Съда, Прокуратурата и Следствието, на техните заместници, на членовете на Висшия съдебен съвет, в практиката възникнаха редица въпроси, на които може да се отговори единствено чрез усъвършенстване на законовата регламентация.
В ЗСВ са предвидени и други разпоредби, като се осигурява и достъп на прокуратурата до автоматизираните информационни системи на Министерството на вътрешните работи, предвид конституционните им правомощия и възложените функции.
Това е накратко Проектът за изменение на ЗСВ. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ахладова.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Позволете ми няколко заключителни изречения, които да подпомогнат във възприемането на Законопроекта.
Първо, искам да подчертая пред Вас, че на 4 юли, когато приключи работата на работната група по този законопроект, той беше преведен на английски, беше изпратен за уведомяване, за обсъждане, за реакция на нашите партньори от Европейската комисия.
Моля да съобразите следните две промени, за които аз в началото споменах.
По отношение на чл. 230 в Законопроекта, с който разполагате, е предложено пълното отпадане, отмяната изцяло на чл. 230. Това е изявлението на министъра на правосъдието в рамките на дебата по отношение на изпълнение на показателите по механизма за сътрудничество и оценка. Това е моето изявление от юни месец, тази година. То е отразено в този законопроект.
По отношение на чл. 230 обаче, както ще видите и в становището на Върховния касационен съд, работната група има предложение, което не е за отпадане, а е за съществена редакция, такава, която да съответства на мотивите в конституционното решение по този въпрос.
На Вашето внимание е да направите окончателен избор – дали да отпадне изцяло чл. 230, или да предпочетете текст на работната група така, както те са го предложили, или така, както Вие го редактирате, съответно го измените.
За мен беше важно в този процес да се преодолее експлоатацията на темата с временното отстраняване на магистратите и със страховете, които се разпространяваха в магистратското съсловие, че те са в постоянен риск от временно отстраняване с необосновано действие на прокуратурата чрез образуване на досъдебно производство.
Между временно отпаднаха два параграфа от този законопроект – § 2 и § 42, ако не се лъжа, които касаят статута на членовете на инспекторите и главните инспектори, членовете на Висшия съдебен съвет по отношение на обезщетения, във връзка с тяхната дейност. Това отпадане се наложи поради отказ на финансовия министър да одобри финансовата обосновка към законопроекта с тези два параграфа. Въпросът беше дискутиран и от Пленума на Висшия съдебен съвет. Ние получихме становище, решение от Комисията по бюджет и финанси, но тук, заявявам пред Вас, че тези суми и този разход – не успях да убедя министъра на финансите да поеме отговорност, в който и да е вид за държавния бюджет. Смятам, че представляващият Висшия съдебен съвет господин Магдалинчев, при желание, ще Ви запознае с основанията на тези две групи обезщетения и с планираните разходи, които те биха коствали в тази връзка.
Няма да коментирам становището на Върховния касационен съд, което не е представено като окончателно становище. Изпратено е като проект, който ще бъде докладван от върховен съдия пред Пленума на върховните съдии, който тече и към този момент.
Ще приключа с още едно извинение към Комисията по правни въпроси. Съжалявам, че необходимостта, интензивността на комуникацията с екипа на председателя Юнкер и с екипа по Механизма за сътрудничество и оценка наложи действително този законопроект да измести планираното Ви днешно заседание на работна група по Закон за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ), но Ви уведомявам, че точно по обед получихме три уведомления от Европейския съд по правата на човека, в които се прекратяват три производства срещу Република България, главно с аргумента, че Законопроектът на ЗОСОИ е бил приет на първо четене от българския парламент, тоест има парламентарен дебат за ангажиране на отговорността на държавата във връзка с нарушения на правото на Европейския съюз, като тук тези три решения бяха в небезизвестните казуси за § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Приватизационния закон. Тази Ваша работна група беше важна и актуална и благодаря за това, че не сте загърбили работата и по ЗОСОИ. Благодаря за вниманието.
Ние сме готови да отговорим на конкретни въпроси. Извинявайте, ако сме удължили времето на представянето. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Гостите, имате думата за становища по Законопроекта.
Заповядайте, господин Магдалинчев.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател на Комисията по правни въпроси, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър на правосъдието, госпожо Точкова – главен инспектор към Инспектората на Висшия съдебен съвет, гости! Благодаря за възможността да изложа становището на Висшия съдебен съвет по предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Първоначално искам да спомена, че към този момент Пленумът на Висшия съдебен съвет няма становище по Законопроекта – идеята беше за утре на Пленума да се обсъди Законопроектът. Налице е обаче становище на Комисията по правни въпроси към Пленума на ВСС, което становище на Комисията е от 16 септември и по Законопроекта от 9 септември 2019 г. за съдебната власт. Днес ние обсъждаме Законопроекта, който е внесен от Министерския съвет на 20 септември 2019 г. Налице са някои различия между предишния Законопроект, който е обсъждан в Комисията по правни въпроси, и обсъждания днес в Правната комисия Законопроект.
В началото искам да посоча, че – да, Комисията по бюджет и финанси имаше произнасяне по § 2, § 42 и § 10 от Закона за съдебната власт в предишния му вариант. Днес тези параграфи не са внесени и не са предмет на обсъждане, поради което не нося съответното решение.
Първоначално Комисията по бюджет и финанси в съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове – защото финансовата обосновка се прави от вносителя на съответния проект на нормативен акт, направи финансова прогноза за разчетите по тези параграфи за въздействието върху бюджета на съдебната власт.
Заключението на Комисията по бюджет и финанси беше по § 2 и § 10, че това би въздействало върху проекта за бюджет за следващата година в размер на 5 млн. 600 хил. лв.
По отношение на § 42, ние казахме, че към този момент не можем да остойностим нещата, защото те не могат да бъдат остойностени, тъй като не се знае колко искания биха постъпили.
В решение на Комисията по бюджет и финанси от миналата сряда ние допълнихме своето решение отпреди на Комисията по бюджет и финанси като казахме, че въздействието на тези промени – по § 2 и § 10, би било в размер около 1 млн. 600 хил. лв., а цитираният от нас размер 5 млн. 600 хил. лв. ще бъде разположен във времето, тъй като останалата част от сумата, и това ще бъде по бюджетите на съдебната власт до 2022 г., тъй като събитията, които са заложени в § 10 и § 42, биха се разположили към момента на изтичане на мандата на Висшия съдебен съвет и то не едновременно. А единствено прякото и непосредствено въздействие върху следващата година на бюджета е само по отношение на това, което се предвижда като обезщетение към членовете на Инспектората към Висшия съдебен съвет, тъй като техният мандат изтича следващата година.
По отношение на предложените промени за изменение и допълнение в Законопроекта за съдебната власт искам да заявя, че Комисията по правни въпроси към Пленума на Висшия съдебен съвет със своето Решение от 16 септември изразява положително становище по Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт с резерви по отношение на разпоредбите на § 7, § 38 и предложение за редакционни промени в текстовете на параграфи 4, 34, 35, 36, както и за допълване на Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта с оглед привеждането на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество в съответствие с разпоредбите на § 16 до § 20 от настоящия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Веднага искам да подчертая, че Комисията по правни въпроси към Пленума на Висшия съдебен съвет в своето Решение от 16 септември 2019 г. прави предложение за редакционни промени в разпоредбата на параграфи 4, 34, 35, 36 и 37. Тези разпоредби са само за редакционно уточнение, тъй като според Комисията трябва да се внесе известна яснота още в предлаганите промени за изменение и допълнение.
Това са разпоредбите, които предвиждат атестациите на магистратите, а така също и създаването на помощни атестационни комисии. Изцяло се подкрепя от Висшия съдебен съвет предложението за възстановяване почти на предишния режим относно помощни атестационни комисии. Досега действащата Разпоредба от 9 август 2016 г. относно атестирането на магистратите създава сериозни практически проблеми и затруднения, тъй като при конкурсните процедури се явяват изключително много кандидати, които вменяват задължение на Комисията по атестиране на конкурсите към Висшия съдебен съвет да изготвя атестации за всеки един от кандидатите. Това е изключително трудоемка работа и доведе до сериозно затрудняване практическата дейност на Висшия съдебен съвет в тази посока.
Пак казвам, че изцяло подкрепяме идеята за създаването на помощни атестационни комисии към съответните органи на съдебната власт, която практика в предишни действия на Закона за съдебната власт показа по-позитивни резултати и по-голяма бързина при изготвянето на атестационните оценки за магистратите.
В тази посока по-големи подробности ще дам възможност да изложи госпожа Имова, тъй като тя участваше и в работната група към Министерството на правосъдието, когато разработваха тези промени в Законопроекта.
От друга страна, Комисията по прави въпроси изразява своето положително отношение и във връзка с Разпоредбата на § 41 от Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Фактически с този параграф се отменя разпоредбата на чл. 230 от Закона за съдебната власт – един от дискусионните моменти, и според нас по този начин се привежда в съответствие с решението на Конституционния съд по Конституционно дело № 22/2018 г., което решение е от 21 март, мисля беше, което е обнародвано в „Държавен вестник“ бр. 19 от 5 март 2019 г., където в особеното мнение на голяма част от конституционните съдии се привеждат аргументи, освен обявените за противоконституционни разпоредби на чл. 230, ал. 1 и частично на чл. 230, ал. 2, в особеното мнение на конституционните съдии се застъпва становището, че липсват основания за съществуването на останалите разпоредби в чл. 230, защото те имат своето измерение само при наличието и съществуването на други разпоредби, които са обявени за противоконституционни, поради което ние приемаме, че по този начин се превеждат в съответствие с това решение на Конституционния съд и не се дава възможност за по-нататъшни други тълкувания.
От друга страна, също така трябва да посочи, че Комисията по правни въпроси на Пленума на Висшия съдебен съвет изразява своето положително становище и по разпоредбите на параграфи 39 и 37 във връзка с промените, които се предлагат в чл. 204а от Закона за съдебната власт. Комисията по правни въпроси към Пленума на Висшия съдебен съвет подкрепя направените предложения по отношение на § 16 до § 20 от Законопроекта за изменение и допълнение на съдебната власт с предложение обаче за допълване на Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта, с оглед привеждането на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество в съответствие с тези четири параграфа.
Предложените промени касаят проверка на имуществените декларации на съдии, прокурори и следователи и имат за цел да подобряване и прецизиране на правната уредба, доколкото са били идентифицирани практическите проблеми, възникнали при прилагането на производството по проверка на декларациите.
Комисията счита, че измененията следва да кореспондират в пълна степен с разпоредбите в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. Същият намира приложение по отношение на председателите на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, Главния прокурор, техните заместници, административни ръководители на органите на съдебната власт и техните заместници, членове на Висшия съдебен съвет, главния инспектор, инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет, както съдиите, прокурорите и следователите в случай, че последните попадат в обхвата на Разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 43 и 44 от Антикорупционния закон.
Отделно искам да подчертая, че Комисията по правни въпроси в своето решение по отношение на § 7 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, с който изразява становище, че с него неоправдано се разширява обхватът на магистратите, от които могат да бъдат избирани главният инспектор и инспекторите към Инспектората на Висшия съдебен съвет, като се предвиждат възможност те да бъдат и от районно ниво, съдии от районните съдилища, както и прокурори в районните прокуратури.
Според Комисията не могат да бъдат споделени мотивите към Проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, че промяната има за цел да се уеднакви правното положение на инспекторите с това на изборните членове на Висшия съдебен съвет, тъй като за разлика от Висшия съдебен съвет, който е конституционно създаден, специфичен колективен орган на съдебната власт, инспекторите в Инспектората осъществяват правомощията си съгласно Закона за съдебната власт еднолично.
Единствено в хипотезата на чл. 54, ал. 3 от Закона за съдебната власт е предвидено Инспекторатът да действа като колективен орган и да приема решения с мнозинство повече от половината от членовете си.
По отношение на § 38 от Законопроекта се предлага изменение на чл. 205, ал. 3, съгласно което се изразява писмено становище по възражението срещу комплексната оценка и при необходимост се събира допълнителна информация. Изменението от чл. 205, ал. 4 предвижда, съответната колегия на Висшия съдебен съвет след преценка да на всички обстоятелства, първо, да приема предложената комплексна оценка, второ, приемане на комплексна оценка, и трето, връща преписката на съответната комисията, по атестирането и конкурсите при непълна или неточна фактология, когато е необходимо събирането на допълнителна информация. Комисията при Висшия съдебен съвет намира, че тази промяна е предложена с цел постигането на процесуална икономия в случаите, когато атестираният магистрат възрази срещу изготвената комплексна оценка като се даде възможност на съответните колегия да приеме директно комплексна оценка по атестирането без да се налага винаги на връщането на преписката на съответната комисия по атестирането и конкурсите.
С изменението обаче на Закона за съдебната власт, обнародван в „Държавен вестник”, бр. 29 от 2019 г., предложеното изменение в този законопроект, този параграф на Разпоредбата на чл. 205, ал. 4, вече е сторено. Съгласно действащата вече уредба в тази разпоредба, съответната колегия на Висшия съдебен съвет след преценка на всички обстоятелства, приема предложената комплексна оценка от атестирането или връща преписката на Комисията по атестирането и конкурсите за изготвяне на нова комплексна оценка, или определяне на нова комплексна оценка на магистрата. Ето защо тази промяна не е необходима и намирам, че следва да отпадне от Законопроекта, тъй като тя вече е действаща правна уредба.
Още веднъж се обръщам към народните представители, тъй като господин Министърът днес изложи пред Вас, че все още може да се вземе предвид от Ваша страна и Проектът на работната група по изменение на Закона за съдебната власт, или в частта по отношение на параграфи 2, 10 и 42, имам готовност да изпратя своевременно допълнително взетото решение на Комисията по бюджет и финанси относно финансовата обосновка за въздействието на промените в Закона за съдебната власт върху бюджета на съдебната власт както за 2020 г., така и до 2022 г., което предполагам би Ви облекчило при вземането на Вашето решение за включването евентуално на тези разпоредби от Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Магдалинчев.
Заповядайте, уважаема госпожо Имова – имате думата.
ВЕРОНИКА ИМОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател на Комисията по правни въпроси.
Уважаеми господа депутати, господин Министър, уважаеми Заместник-министър, уважаема госпожа Точкова! Колегите казаха много съществени неща от Законопроекта. Действително участвах в работната група. Тя беше в много разширен състав. Участваха представители на органите на съдебната власт, участваха представители на съсловни организации.
За мен най-мащабната промяна, която предвижда този проект, е свързана с ревизия на правното регулиране на нормите, които уреждат правомощията на Комисията по атестиране конкурсите, и редуциране на атестациите, които се изготвят всяка година на различни правни основания по отношение на магистратите.
Считам, че законодателните промени през 2016 г. не доведоха до целения резултат, който се предвиждаше като мотив за тяхното изготвяне по отношение на комисиите по атестирането и конкурсите, по отношение на обема на техните правомощия. Не оправдаха също така очакванията относно това, че увеличаването на броя и вида на атестациите би довело до усилване капацитета на съдиите по отношение качеството на тяхната работа. Очевидно се оказа, че броят на атестациите, които и към момента са предварителни, периодични, извънредни и такава атестация, която се провежда за придобиване статут на несменяемост, в изключително интензивен аспект, успяха да създадат едно усещане за непрекъснато съблюдаване и контрол върху работата на магистратите. Това от една страна.
От друга, самият брой на атестациите и вид е изключително голям и се извършва през определени ритмични периоди от време, през които магистратите следва да показват своите резултати. Така или иначе този обем от работа не можеше да бъде обхванат от седемнадесетте членове на Комисията по атестирането и конкурсите, която Законът предвижда по брой на членове да бъде обезпечена от подзаконов нормативен акт, делегиран от Закона, тази Наредба № 2 за атестирането на магистратите, и с оглед вътрешни правила, които Съдийската колегия прие.
Какво се оказа – че колкото и голям да е броя на действащите магистратите и на част от членовете на съответните колегии, в случая говоря за Съдийската колегия, се оказва, че те физически не могат да обезпечат този огромен обем от атестации.
Статистиката показва, че от планираните за 2017 г. – по памет говоря, близо 700 атестации, са реализирани малко над около 300 атестации, което всъщност никак не е малко, но пряко сили, което показва, че броят на атестациите така, както са заложени в Закона, е изключително нецелесъобразен и би трябвало да бъде редуциран, както и правомощията на самата Комисията по атестирането и конкурсите.
Ето защо в работната група се обсъдиха и приеха единодушно, и с подкрепата на представители на органите на съдебната власт, от различните степени на органите на съдебната власт – от най-ниско ниво, от районно до върховно, че действително трябва да се помисли за промяна, защото този модел не работи. Действително той е модел на съдийското самоуправление, ние не отричаме това, ние приемаме критериите и прилагаме критериите на този принципен подход да се утвърждава съдийското самоуправление при оценката на качествата, способностите и квалификацията на магистратите, но считаме, че този брой на атестациите следва да се редуцира, а и правомощията на Комисията.
Има и друг един съвсем работен момент.
От година на година колегите магистрати не желаят да участват в Комисията по атестирането и конкурсите. Пленумите на двата върховни съда, които са оправомощени по силата на Закона да избират членовете на Комисията по атестирането и конкурсите от съответната материя, а от всички материи трябва да има такива представители, казват: едвам избрахме двама-трима желаещи колеги, а ние се нуждаем от единадесет членове, плюс шестима от нашата колегия, тоест от представители от членовете на Съдийската колегия. Между другото, ние, като представители на Съдийската колегия, сме ангажирани активно в този работен процес – да изготвяме атестации в състав с колегите, действащи магистрати.
Ето защо ние приветстваме, подкрепяме идеите, които сами предложихме и които се възприеха от работната група и от вносителите, Комисията по атестирането и конкурсите да бъде редуцирана по брой членове, като тези членове ще се занимават само с обследване на резултатите от атестирането, което ще се провежда от помощните атестационни комисии. Те ще бъдат комисии ад хок, избрани по места от съответното по-високо ниво на органа на съдебната власт, който ще атестира съдия от по-ниското ниво. Обяснимо е защо: квалификация, опит, познания, инстанционен поглед върху работата на съдиите от по-ниското ниво, така че дори в това отношение в по-близък план и по-компетентно самите инстанционни съдии ще могат да обследват работата на своите колеги, чиито актове ревизират, което не посяга върху общите правомощия, посочени в чл. трийсет и …. (не го казва) от Закона за съдебната власт, които очертават правомощията на комисиите по атестирането и конкурсите. Казано по друг начин членовете на Комисията по атестирането и конкурсите от действащите магистрати ще бъдат членове на Комисията по атестирането и конкурсите, като помощен орган към съответната колегия, като те ще се занимават единствено с обследване обосноваността по пълнотата и обосноваността на комплексните оценки по атестациите, които ще се правят от помощните атестационни комисии. И в този ред сме предложили и текстовете, които възприеха и вносителите на Законопроекта.
Действащите магистрати от Комисията по атестирането и конкурсите, които ще обследват комплексните оценки, изготвени от помощните атестационни комисии към органите на съдебната власт, ще докладват резултатите от тази оперативна тяхна рамка и Комисията по атестирането и конкурсите, състояща се вече в пълен състав от членове, действащи магистрати, и от членовете на съответната колегия към Висшия съдебен съвет, ще утвърждават проектопредложение, което ще се разглежда вече от съответните колегии, тоест органът, който ще приема или не атестациите – една стъпаловидна структура.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Имова, госпожо Председател, молбата ми е следната. Ако може да помолим госпожа Имова да даде два конкретни примера – единият случай, в който се атестира магистрат за нуждите на конкурс, да кажем, как ще атестираме съдията „Х“ от Окръжен съд „Y“, как ще протече процедурата, и общия случай, когато имаме периодично атестиране, за да могат колегите да го разберат.
ВЕРОНИКА ИМОВА: Мисля, че дотук не бях неясна, но пак ще обясня. Критериите за атестиране, колеги, са еднакви за всички, независимо какви са видовете атестации. Те са посочени, както каза госпожа Ахладова, в Наредба № 2 относно атестирането на съдии, прокурори, следователи, както и на административните ръководители.
Става дума обаче за това, че в случая Комисията ПАК към съответния орган на съдебната власт, примерно – трябва да се атестира районен съдия, който кандидатства за конкурс за кариерно израстване, повишаване в по-горното ниво в окръжен съд, в окръжния съд ад хок на случаен принцип ще се избират членове, трима членове на ПАК, те, на базата на показателите и критериите в Наредба № 2 ще атестират съответния магистрат от районното ниво, ще съберат всички данни от кадровото му досие – в зависимост дали е периодична атестация, тя се провежда за период от пет години, ако е предварителна атестация за магистрат от първоначално назначаване, тя е за период от минимум три години, те ще обследват делата за този период по показатели и критерии, които са заложени в Наредбата, и ще дадат предложения за комплексна оценка. Това предложение за комплексна оценка се предоставя на Комисията по атестирането и конкурсите, в лицето на действащите магистрати от Комисията по атестирането и конкурсите, които ще обследват пълнотата и обосноваността на резултатите от тази комплексна оценка и ще я докладват на съответната Комисията по атестирането и конкурсите в пълен състав, тоест заедно с членовете от действащи магистрати плюс членовете, които са членове на съответната колегия, съответната така наречената Комисията по атестирането и конкурсите в пълен състав. След това Комисията по атестирането и конкурсите в пълен състав ще докладва резултата и предложението за комплексна оценка, което трябва да приеме като окончателно предложение съответната колегия. Това е примерът.
Господин Министър, доволни ли сте, удовлетворен ли сте?
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Имова.
Уважаема госпожо, ако може само за секунда да изключим протокола и ако ми позволите да кажа следното. (Разяснение встрани от микрофоните.)
Извинявам се, че поисках такова кратко разяснение, но тези, които не сме били съдии, очевидно, имаме нужда от повече опредметяване или с повече примери да се опише тази дейност.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Имова.
Заповядайте, уважаема госпожо Точкова.
ТЕОДОРА ТОЧКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! От името на Инспектората към Висшия съдебен съвет искам да заявя, че поддържам предложения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен в Народното събрание на 20 септември тази година, в частта касаеща Инспектората – както казаха и преждеговорившите този законопроект е дело на работна група, която работи в Министерството на правосъдието и в тази работна група активно участие взеха и представители на Инспектората.
Промените в частта за Инспектората са в две основни насоки: подобряване и прецизиране на уредбата във връзка с проверките на имуществените декларации и проверките за интегритет. Тези промени са породени от практически проблеми, произлезли от някои несъвършенства и непълноти в правната уредба, които смятам, че този законопроект преодолява.
Освен тези основни направления Законопроектът предвижда, както и каза заместник-министър Ахладова, изменения досежно от проверките на Инспектората по Глава IIIа от Закона за съдебната власт, както и досежно статута на главния инспектор и инспекторите.
Ще се спра на някои от по-важните изменения в Закона, свързани с проверките, които осъществява Инспектората по реда на Глава IХ, Раздел Iа и Раздел Iб от Закона за съдебната власт.
По отношение проверките на декларациите на магистратите за имущество и интереси – прецизират се и се допълват обстоятелствата, подлежащи на деклариране, като изрично се регламентира, че на деклариране от магистратите при предсрочно погасяване на задължения и кредити подлежи всяко пълно предсрочно погасяване, а всяко частично само в случай, че размерът на погасените средства е над 10 хил. лв., като по този начин се изяснява в кои случаи следва да се подаде декларация за промяна в декларацията за имущество и интереси при предсрочно погасяване на задължения и кредити, а именно само в случай, че предсрочното погасяване надхвърля 10 хил. лв.
Регламентира се също във всяко от видовете имуществени декларации, предвидени в Закона – встъпителна, ежегодна, финална, подавана една година след финалната, дали магистратите следва да декларират цялото притежавано имущество, или само настъпилата промяна в него, както и към коя дата в отделните видове декларации трябва да бъде декларирано това, с което се запълва една законодателна непълнота.
Урежда се изрично и възможността на Инспектората да не отправя искане за разкриване на банкова тайна до съда, когато е налице съгласие за това от съответния магистрат, като изрично в Закона е предвидена и формата за действителност на това съгласие, а именно писмена форма без нотариална заверка на подписа.
Прецизира се също уредбата за извършване на допълнителни проверки на имуществените декларации на магистратите, като се регламентира ясно, че такива ще се осъществяват освен в случаите на несъответствие в размер от 5 хил. до 20 хил. лв. между декларираните и установени обстоятелства при основната проверка на декларациите, при данни за конфликт на интереси, при атестиране за придобиване на несменяемост, но също и когато в сигнал, подаден за извършване на проверка за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, или така наречените проверки за интегритет, се съдържат данни за несъответствие между имотното състояние на магистрата и имуществената му декларация, надхвърлящо 5 хил. лв. В този случай категорично се регламентира, че допълнителната проверка на имуществената декларация ще се извършва едновременно с проверката по сигнала за интегритет.
По отношение проверките за интегритет, кои са по съществените изменения, които Законопроектът урежда? Предвижда се на първо място разглеждането на сигнала да протича в две фази. Първата – предварително проучване, втората – същинската проверка. Идеята е във фазата на предварителното проучване, което следва да приключи в едномесечен срок от регистриране на сигнала, да могат да се осъществят действията по отстраняване на нередовностите в сигнала и да се провери има ли основание за оставяне без разглеждане на сигнала поради недопустимост, като едва след решаването на тези предварителни въпроси, да се пристъпи към основната, същинската проверка.
Съществена е промяната също в чл. 175н от Закона за съдебната власт, като новата редакция, предложена на ал. 1 предвижда, че проверката ще се извършва в двумесечен срок след приключване на предварителното проучване. Дава се право и на главния инспектор да удължи еднократно срока на проверката със срок до два месеца, тъй като досегашният текст на Закона предвиждаше такова удължаване със срок един месец, който в много случаи от нашата практика се оказа недостатъчен.
На следващо място се урежда също по-подробно редът за извършване на проверката от Инспектората, като новата ал. 3 на чл. 175н от Закона за съдебната власт изрично въвежда възможността на Инспектората да изисква сведения – писмени и веществени доказателства и документи, от подателя на сигнала, проверяваното лице или от други лица, които имат сведения и биха могли да потвърдят изложените в сигнала твърдения, или пък да предоставят друга информация.
За съжаление, работната група в Министерството на правосъдието не възприе предложението на Инспектората държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите да са задължени да предоставят поисканите им за целите на проверката сведения и документи, нито предложението ни при неизпълнение на това задължение да се въведе административно-наказателна отговорност чрез налагане на глоба или имуществена санкция.
Надявам се Вие, като народни представители, да припознаете това предложение, без което Инспекторатът ще продължи, както и досега, да зависи от волята на подателя на сигнала или на трети лица, за да докаже има ли данни за извършено нарушение, тъй като става ясно от нашата практика, че при непредоставяне на изискуемата информация Инспекторатът няма как да събере необходимите данни и да достигне до извод на основателност на сигнала, макар и да има зрънце истина в изложеното в него.
Наред с горните изменения, уреждащи проверките на имуществените декларации и проверките за интегритет, както спомена министърът на правосъдието и заместник-министър Ахладова, се предвиждат и редакции в нормативната уредба, касаеща проверките на Инспектората по Глава 3а от Закона за съдебната власт. Няма да се спирам подробно на текстовете, те бяха представени от заместник-министър Ахладова, съдържат се в мотивите на Законопроекта подробни съображения защо се налагат тези промени. Ще се спра накрая на последното изменение в Законопроекта, което касае статута на главния инспектор и на инспекторите. Със същото се разширява кръгът на лицата, които могат да бъдат избрани за главен инспектор и инспектори, като се предвижда такава възможност да съществува и за съдиите от районните съдилища и районните прокуратури. Това е § 7, текст на чл. 42, ал. 2 и 3.
Според мотивите на вносителя на Законопроекта тази промяна има за цел да уеднакви правното положение на инспекторите с правното положение на изборните членове на Висшия съдебен съвет. Аз категорично не съм съгласна с това предложение. Подобна законодателна промяна трябва да се обмисли внимателно, предвид обстоятелството, както спомена и господин Магдалинчев, че проверките на дейността на съдиите, прокурорите и следователите е необходимо да бъдат извършвани от инспектори с необходимата квалификация и опит, от инспектори, които познават организацията на работа в съдилищата и прокуратурите, които притежават необходимия стаж от окръжно ниво нагоре като гаранция за придобития опит и гаранция за придобитите знания в рамките на работата им в органите на съдебната власт от окръжно ниво нагоре.
Не следва да се забравя също, че Инспекторатът проверява не само съдилищата и прокуратурите на районно ниво, а проверява и всички степенни съдилища и прокуратури, включително върховните съдилища и прокуратури. Поради тези съображения и с оглед специфичния характер на дейността на главния инспектор и на инспекторите Ви моля да припознаете и да оставите, да запазите, сега действащата редакция на чл. 42 от Закона за съдебната власт.
В заключение искам да кажа отново, че Инспекторатът поддържа всички предложения за изменение в Закона за съдебната власт на вносителя – Министерският съвет, с изключение на предложеното изменение на чл. 42 от Закона за съдебната власт. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Точкова, за изчерпателния анализ – на Вас и на всички.
Уважаеми господин Георгиев, искате ли да добавите нещо? Не.
Колеги, имате думата за мнения, становища, въпроси, възражения.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Магдалинчев, уважаема госпожо Точкова, уважаема госпожо Имова, уважаема госпожо Ахладова, уважаеми господин Георгиев, уважаеми колеги! Понеже заговорихме за КАК и за ПАК, няма как да не спомена, че ПАК се отнася – и пак променяме Закона за съдебната власт. Не че тези промени не са необходими, не че за тях не се работи много – от дълго време се говори за тях, доста дискусии са се провели, но все пак трябва да се запитаме защо един законопроект, приет 2007 г., досега се е променял 47 пъти – средно по четири пъти и половина на година, тази година това е третият път, в който ще гледаме Закона за съдебната власт. Доколкото разбирам, пече се някъде по Венецианската комисия, тоест ще се изпълни нормативът и този път.
Причините, разбира са, много – мониторингов механизъм, препоръки от различни институции, практически трудности, които се срещат при прилагането му, но има и още една, която, госпожо Председател, искам да отправя на Вашето внимание и заради която се въздържахме, още когато приехме дневния ред на днешното заседание.
Стана ясно от изложенията на нашите високи гости колко дълго време и колко сложни въпроси са се обсъждали в различни работни групи и колко практически въпроси са поставени с този законопроект. На първо четене ние трябва да одобрим или отхвърлим философията на Законопроекта, но практически тук става дума за няколко въпроса. Ние разглеждаме този законопроект четири дни след като е внесен в Народното събрание – на 20-ти, петък, е внесен от Министерския съвет, днес, в сряда, го разглеждаме. Чуваме за становище на Върховния касационен съд – благодаря Ви, че вече го имаме пред нас, но не сме имали възможност нито да се запознаем с него по същество, нито да се запознаем с писмените становища, за които говори господин Магдалинчев, нито да разберем, какви са били различните притеснения на заинтересовани институции като тези от Инспектората, и днес трябва да се произнесем на първо четене, най-вероятно другата седмица в пленарната зала.
Този начин на работа буди съжаление, защото този закон може да не предизвиква големи политически противоречия, а един сериозен дебат, в който парламентът да изпълни ролята си на арбитър в различни виждания, които съвсем естествено съществуват във всяка една работа група. Нали това е нашата работа в крайна сметка?!
По същество.
Няколко са въпросите, както подчертах. Никой не може да отрече, че има проблем, да го нарека, инфлацията на атестациите – роенето, пролиферацията на най-различни атестации, което прави така, че те всъщност стават неефективни, поради простата причина че се формализират заради големия им брой и практическата невъзможност за тяхното качествено изпълнение. Въпрос на дебат е обаче действително, и този дебат се е състоял много пъти, тук има според мен едно сравнително удачно решение, но доколкото виждам има и обратни мнения от Върховния касационен съд.
Ние не сме готови да се произнесем по този въпрос сега, поради малкото време което колегите са имали да се запознаят с въпроса, така че да отсъдят и да застанат зад това решение, а не да го променяме след няколко месеца. И другите въпроси са такива: и тези, касаещи конкурсите – винаги изключително деликатен въпрос, и тези, касаещи проверките. Това са все неща, които трябва да се осмислят достатъчно внимателно и аз не виждам причината за бързането за това заседание.
Искам да обърна внимание на още два въпроса, които може би не са толкова генерални, но са много важни. Един от тях касае предложенията за промени в чл. 60е, които касаят нови хипотези, при които министърът на правосъдието отхвърля като неоснователни заявления срещу нарушение правото на разглеждане на делото в разумен срок.
Обръщам внимание на този момент, защото в Народното събрание има и друг Законопроект, господин Министър, който най-вероятно ще ни спести много дела в Страсбург и осъдителни присъди, а той е Законът за отговорност на държавата от вреди, внесен от колегата Хамид, който аз също имах честта да защитавам преди няколко месеца неуспешно, и който касае целия този предмет на въпроси.
Законодателството на парче, без да имаме предвид цялата законодателна политика в дадена област, не е правилен ход. И доколкото тук се предвиждат две нови хипотези, едната, струва ми се, безспорна – тази на новата точка 3, в която подсъдимият бил обезщетен чрез изрично измеримо намаляване на наложеното наказание, тя произтича директно от юриспруденцията на Европейския съд за правата на човека, втората, когато министърът може да откаже такова обезщетение, защото проведените действия по издирване и разследване са се провалили практически, извършителят остава неразкрит или не е повдигнато обвинение, заслужават внимателно да се обмислят, поради простата причина че в мотивите е обяснено, че според вносителите това трябва да се налага, защото Европейският съд за правата на човека не разглежда такива искания. Възможно е обаче да не ги разглежда, защото в момента имаме такава действаща процедура. И точно тази процедура е пречка, вероятно, за разглеждането на такъв съд. Ако махнем тази процедура, най-вероятно ще стигнем до различни интерпретации.
Поставям това като въпрос, който обаче е важен от гледна точка на цялостната ми визия за това, как трябва да работим в прилагането на отговорността на държавата в тези случаи, защото имаме общ интерес както пострадалите от нарушенията на правата на човека, така и ние като държавници, ако позволите, да не ни осъждат често в Страсбург, а да предвидим ефективни и правни вътрешни механизми за обезщетения в случай на настъпила вреда вследствие на незаконосъобразни или други действия на държавата или общините.
И още един въпрос. Както винаги става в такива големи закони, в § 57 в Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт се прави една трудно забележима поправка, с която сроковете за въвеждането на така нареченото – обобщавам, електронно правосъдие, се отлагат с година и половина. Те трябваше да са три години след обнародването на Законопроекта, струва ми се, това е месец август тази година, сега ги отменяме за 31 декември 2020 г. Става дума за въвеждането в експлоатация на електронен портал за правосъдие, нещо за което сме говорили много често и тук, и по трибуна, и което, ето сега, с този законопроект се бута още година и половина назад без да се дават обяснения за това. За същото време – не знам дали е техническа грешка, или просто системата на прокуратурата е по-напред, но в същия § 216 същият срок е предвиден за въвеждането на единната централизирана система за прокуратурата и този срок не е предложено да бъде удължаван. Дали защото е изпуснат, или защото прокуратурата е готова, не знам. И затова поставям този въпрос.
Непрекъснатото отлагане на срокове е нещо, за което сме имали възможност да говорим много пъти, но завършвам с това, което започнах – Законопроектът е твърде важен, за да бъде претупван. Мисля, че парламентът може да даде добавена стойност на голямата работа, свършена в най-различни работни групи и институции. Въпрос като статутът на главния инспектор не може да бъде решен просто така. Няма нужда да припомням, че това е конституционно закрепена институция, за която конституционният законодател е предвидил особеното й значение с квалифициран начин на избор, какъв избор предстои. Всички тези въпроси изискват доста по-сериозна подготовка. Всеки един от нас ще има полза да получи становищата, които чухме днес и писмено, както и да оставим време и на други заинтересовани лица, институции и наблюдатели да реагират и това в крайна сметка би било добре за Закона като цяло, който в голямата си част решава проблеми на практиката, които трябва да бъдат решени.
Затова ние на първо четене ще се въздържим и се надяваме апелът ни за сериозна работа да бъде чут.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков?
Заповядайте, уважаеми господин Магдалинчев. Няма реплики от колегите, затова Ви давам думата.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Ще се спра само на това, което господин Зарков каза по отношение на § 57 – за удължаването на срока по § 57 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт от 2016 г. Това е по искане на Висшия съдебен съвет. В момента тече един проект, който се финансира по Оперативна програма „Добро управление” за въвеждането на единната информационна система и за промяна в съдебната карта на съдилищата и прокуратурите. Този проект трябва да приключи някъде към края на месец март с тестовото изпитване, поради което ние помолихме всичко това нещо да се внедри в органите на съдебната власт с петте хипотези, които са заложени в § 216 едновременно и да бъде към края на следващата година.
Добре известно е на всички, няма да го повтарям, че ние стъпихме в този проект, но той от предишния състав беше текъл от година и половина някъде, поради което времето ни беше недостатъчно. В момента активно се работи по всичките пет основни дейности и има практически нужда и от тестване, и внедряване, защото е свързано вече и с внедряването на хардуер, софтуер, на всичко, което е като последица. Това е причината, и то по искане на Съвета. Благодаря.
Госпожо Председател, ако позволите, моля да изляза, защото имам и други ангажименти по една работна група.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Разбира се. Аз Ви благодаря за изчерпателното становище и мнение. Благодаря Ви за това, че ни уважихте и присъствахте.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Успешна работа!
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Искам да доразвия някои от аргументите и обстоятелствата, които посочих първоначално и които очевидно, не се възприемат от колегите от опозицията, но моля да съобразим следното. Аз Ви казах, този законопроект беше преведен на английски на 4 юли и беше изпратен за, да го нарека, предварителна нотификация на колегите от Европейската комисия.
Защо сме толкова точни с датата? Защото тогава беше Съветът за съдебна реформа, на който този законопроект беше финално приет, нищо че е работен повече от една година, той на Съвет за съдебна реформа беше приет. В този Съвет за съдебна реформа, освен председателя на Правната комисия са поканени и всички председатели на парламентарни групи. Сигурен съм, че от секретариата на Съвета могат да покажат поканата, която е била и до парламентарната група на БСП, тоест Вие сте били поканени.
От практиката на този Съвет досега мога да кажа следното. Навремето аз бях единственият парламентарист, който посещаваше този съвет, и от време на време идваше един колега от екипа на АБВ в предното 43-то народно събрание. Този проект е качен на толкова много източници, че не бих казал, че той е неизвестен, без да говорим за процедурата, която е формална, съгласувателната процедура за приемане на такъв акт от Министерския съвет, така че който би желал, би могъл да се уведоми за това. Освен това аз припомних и септември месец миналата година, защото тогава го обсъждахме в тази зала и аз бях председател на тази комисия. Тогава аз поставях въпроса – бяхме го планирали, ако си спомняте, за септември, най-късно октомври миналата година, кога ще видим този законопроект и кога ще започне неговото обсъждане. Всеки, който би желал, би могъл да участва в тази работна група.
Вторият ми аргумент е: не хиперболизирайте така нареченото становище на ВКС. Ние имаме едно транспортно писмо, с което се представят едни бележки, които вероятно сега са изчетени и са предмет на обсъждане във формат на пленума на ВКС.
Да, не отричам, че в рамките на тази работна група представителят на Върховния касационен съд се смени три пъти, за да може да се поддържа едно такова отрицателно становище, но Ви уверявам, че само от тази институция имаме становище а контрариум. Затова Ви насочих да го припознаете евентуално и да се подготвим за този спор.
По множеството изменения на Закона за съдебната власт.
В процес сме изпълнение на пътната карта на актуализираната стратегия за съдебна реформа. Да, в тази пътна карта имаме множество мерки, които изпълняваме, включително и във връзка с актуализация на законодателството в много аспекти, които касаят съдебната реформа. Аз просто задържам, но имаме три законопроекта, които са на финална фаза и които скоро ще бъдат при Вас по отношение на отделни елементи, включително и на електронния достъп до голяма част от регистърните производства, така наречената „единна входна точка”.
Вие явно не си спомняте дебатите от 2016 г.
КРУМ ЗАРКОВ (встрани от микрофоните): Опитваме се да ги забравим.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, припомнете си ги! Припомнете си ги! Там ще видите ясно изразена позиция по елементите на атестирането, конкурсите във връзка с съдийското самоуправление, магистратското самоуправление. Ще видите и ще съобразите, че ние не отстъпваме, а развиваме този режим, за да стане приложим. Да, тогава сегашният вицепремиер като министър на правосъдието предложи една голяма стъпка. И тя се възприе. Широка стъпка, голяма стъпка напред. Но се вижда, че тя трудно работи чисто обективно, чисто физически. Нима не дължим две години след това, или три години след това, адаптацията на този режим, така че той да бъде приложим, като се запази принципът, като се запазят до голяма степен и основните начала на този механизъм.
Ето защо смятам, че, ако искате този дебат да не бъде изместен в друга плоскост – няма да използвам такива думи, които само да дразнят и да навеждат на политически спор, но аз смятам, че влизайки в аргументацията, в мотивите на предложените изменения, Вие ще се убедите в следното. Тук Министерството на правосъдието беше секретариат и организатор на тази работна група, с което не неглижирам ролята на заместник-министър Ахладова, напротив, искам пак да подчертая и похваля нейните усилия, но всичките тези промени произтичат от ВСС, от магистратите. Те, както виждате, не касаят нито нас – политиците, не касаят в голяма степен и, както ги наричаха някои политици „потребителите на услугата „Правосъдие”. Казвам го в кавички това – моля, някой да не злоупотреби с това. Ще видите, че всяко едно от тези предложения е имало обширна аргументация.
Вашият коментар за – забележете в мотивите на стр. 6, абзацът, който е в средата, изрично сме описали решенията на Европейския съд по правата на човека, решения по делата „Хаджийски” и „Илиев” срещу България, жалби с номера еди си кои си – „Терзийски” и други срещу България, цитирали сме и чл. 6, § 1 от Конвенцията – съобразете това и ще видите, че то съответства изцяло на предложенията… (Реплики.)
Госпожа Ахладова казва, че имаме становище на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). (Шум и реплики.)
Казвам го в следния контекст. Не си мислете, че на министъра му е някакво специално удоволствие да отхвърля такива искания. Напротив, тези искания водят до напрежение в кореспонденцията с евентуално пострадалите, засегнатите лица и администрацията. Ние нямаме интерес да се товарим излишно с такива жалби и спорове.
Проблемът обаче седи. И виждам как администрацията се мъчи и се мъчи как да обясни. Имаме в голяма част от случаите откази на Инспектората да приеме, че са налице основанията за обезщетяване, но ние поемаме след това отговорността за този отказ. Ние го поемаме – администрацията, различен субект от независимата съдебна система.
Да, и тази дирекция е процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека и действително поставя този въпрос. И това обаче не сме го измислили ние и не сме го предложили. Този дебат е за второ четене. Аз бих се радвал, ако дебатът на второ четене, за което казвам – бъдете спокойни, няма проблем второто четене да го проведете тогава, когато решите, и да имате достатъчно време да прочетете Законопроекта, и да формирате становище, и да направите предложения между първо и второ четене. Използвам случая – специално опозицията винаги е поканена на всички формати на обсъждания и дебат в Министерство на правосъдието. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Зарков, искате ли думата за отношение? Не.
Други колеги?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, Уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Главен съдебен инспектор, уважаеми гости! Аз ще подкрепя този законопроект. Не ми бяха необходими становища, стигна ми времето да се запозная по отношение на първо четене да мога да си формирам позицията по Законопроекта.
Върху два основни въпроса ще се спра, които са коментирани там.
Първо, по отношение на атестирането, смятам, че всъщност от един неработещ, за съжаление, механизъм, макар с много добра идея предложен и приет от всички тогава консенсусно през 2016., се оказва че едва ли не един магистрат – от това, което прочетох в мотивите, и това, което чух днес от госпожа Имова, е непрекъснато атестиран. Той е в някаква непрекъсната поредица от атестации – различни по вид, което според мен не е целта и никога не е имало такава нагласа в народните представители през 2016 г. в тази посока. Смятам, че по този начин, както е предвидено в Законопроекта, създаването на атестационни комисии ад хок, ще можем действително да направим тази процедура по атестирането на магистратите работеща.
На следващо място, абсолютно подкрепям това, което е предложено от Министерството на правосъдието по отношение на чл. 230 – неговата отмяна и съответно прилагането на отстраняването от длъжност, съобразно предвиденото в Наказателно-процесуалния кодекс не само заради решението на Конституционния съд, но и защото по този начин няма да има специален режим, ще се ползва общият режим, който важи за абсолютно всички българския граждани.
Отчитам това, което беше казано като критики от госпожа Точкова по отношение разширяването на възможността за това районни съдии, районни прокурори да бъдат членове на Инспектората. Смятам обаче, че този дебат, както и останалите дебати по отделни разпоредби, са въпроси, които следва да се случат по време на второто четене. Вярвам, че ще има и работна група – така, както сме правили винаги с големите законопроекти за изменение и допълнение на Закона в съдебната власт, какъвто безспорно е и този. Призовавам Ви да го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Реплики към изказването на господин Митев? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 902-01-49, внесен от Министерския съвет на 20 септември 2019 г.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 4.
Законопроектът се приема на първо четене.
Благодаря на гостите.
Благодаря и на колегите.
Закривам Комисията по правни въпроси поради изчерпване на дневния ред.


(закрито в 16,15 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА АЛЕКСАНДРОВА