Стенограма от заседание на комисия

---

ПРОТОКОЛ
№ 107

На 6 ноември 2019 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет нa 31 октомври 2019 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на общ Законопроект № 953-03-43 от 4 юни 2019 г. на приетите на 29 май 2019 г. на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 954-01-22, внесен от Иглика Иванова-Събева, Анна Василева Александрова, Мария Йорданова Илиева и Димитър Николов Лазаров на 12 април 2019 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 954-01-26, внесен от Хамид Бари Хамид на 18 април 2019 г.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,33 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Анна Александрова.


* * *
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добър ден, колеги!
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
Колеги, имате дневен ред пред Вас:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет нa 31 октомври 2019 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на общ Законопроект № 953-03-43 от 4 юни 2019 г. на приетите на 29 май 2019 г. на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 954-01-22, внесен от Иглика Иванова-Събева, Анна Василева Александрова, Мария Йорданова Илиева и Димитър Николов Лазаров на 12 април 2019 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 954-01-26, внесен от Хамид Бари Хамид на 18 април 2019 г.
Колеги, имате думата по дневния ред.
Мнения, становища, възражения? Няма.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Гласували 17 народни представители: за 17, против и въздържали се няма.
Приема се дневният ред.

Преминаваме към първа точка от дневния ред –
Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет нa 31 октомври 2019 г.
Гости по тази точка на днешното заседание:
От Министерство на правосъдието са господин Данаил Кирилов – министър; господин Стоян Стоянов – главен секретар.
От Министерство на финансите са господин Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи“, госпожа Елена Атанасова – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“;
От Висшия съдебен съвет – господин Боян Магдалинчев, представляващ; госпожа Маргарита Радкова – директор на дирекция „Бюджет и финанси“.
От Върховния административен съд на Република България е господин Георги Чолаков – председател.
От Инспектората към Висшия съдебен съвет са госпожа Теодора Точкова – главен инспектор, госпожа Красимира Николова – директор на дирекция „Бюджет и финанси“ и главен счетоводител.
Здравейте на всички!
Имате думата по Законопроекта – заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми високопоставени гости!
Аз си позволих да взема думата с оглед особеността на бюджетната процедура, за да представя и двата вариантна, които ще бъдат поставени на дебат на Вашето внимание. Разбира се, по този начин не искам да изместя, а напротив, да въведа колегите от Висшия съдебен съвет, от съдебната система с оглед варианта, който е предложен и подкрепен от Висшия съдебен съвет.
Съгласно вариант 1 – този, който е на Висшия съдебен съвет, се предлага бюджет на съдебната власт за 2020 г. със следните показатели:
Приходна част – 110 млн. лв., разходи – общо 859 млн. 300 хил. лв. Съобразно изпълнението на приходната част по бюджета на съдебната власт през 2019 г. с предложения Проект от бюджет за 2020 г. се предлагат намаления на приходите с 6 млн. лв. Това предложение в дебатите пред Висшия съдебен съвет беше обосновано с оглед на постигнатия резултат през настоящата година.
При така разработената разходна част в проектобюджета на съдебната власт за 2020 г. е предвидено увеличение по проектобюджетите на всички органи на съдебната власт спрямо бюджета за 2019 г., като общото увеличение е 155 млн. лв., което представлява увеличение с 22,01%.
По пера увеличението за текущи разходи е 134,2 млн. лв., капиталовите разходи са увеличени с 20,5 млн.лв., резервът за непредвидените и неотложни разходи е увеличен с 300 хил. лв.
Предвиденото увеличение на разходите за 2020 г. е основано в частта „Средства за персонал“, като разчетите са изготвени на база пълна щатна численост и 10% увеличение на разходите за заплати и осигурителни плащания за 2020 г.
Разпределението по този вариант за отделните структури в съдебната власт няма да Ви прочета, Вие разполагате с тях, но за всеки един от тези бюджетни разпоредители, виждате, че увеличението е малко над 20%: с 21,86% е за Висшия съдебен съвет, за ВКС е 24,61%, за Върховния административен съд е 26,02%, за Прокуратурата увеличението е 22,65%, за съдилищата е 21%, за НИП е 22%.
Това, претендирам, че е възможно най-краткото представяне на бюджета във варианта, предложен от Висшия съдебен съвет.
Вариант 2, предложен от Министерския съвет. Основните показатели на варианта на Министерския съвет са: приходи –116 млн. лв., разходи – 771 млн. 300 хил. лв.
Проектът, предложен от Министерството на финансите, предвижда приходите да бъдат запазени на нивото от 2019 г., а в разходната част е предвидено увеличение в общ размер на 67 млн. лв., което представлява 9,51% спрямо одобрените разходи по бюджета на съдебната власт. От тези 67 млн.лв. увеличение текущите разходи са увеличени с 69 млн. лв., а капиталовите разходи са намалени с два милиона лева.
Предвиденото увеличение по органи на съдебната власт е: Висшият съдебен съвет е с намаление от 1,5 млн.лв., тоест минус 2,86%; Върховният касационен съд – 10,11%; Върховният административен съд – 11,13%; Прокуратурата на Република България – увеличението е с 29 млн. 100 хил. лв., което е 11,19%; съдилищата на Република България – увеличението е с 34 млн. 440 хил. лв., което представлява 10,01% увеличение; за НИП увеличението е с 12,24%, за Инспектората на Висшия съдебен съвет увеличението е с 6,78%. Предложените разходи по Проекта на бюджета на съдебната власт за 2020 г. за Висшия съдебен съвет по вариант 1, тоест това е сравнението вариант 1 спрямо вариант 2, съдебната власт са предвидили с 88 млн. лв. повече от предложението на Министерския съвет. Разликата е 88 млн. лв., като по елементи на бюджетната класификация тези 88 млн. лв. представляват: текущи разходи 65 млн. 200 хил. лв., а капиталовите разходи са 22 млн. 500 хил. лв., частта за резерв за непредвидени неотложни разходи е 300 хил. лв.
Имал съм възможност досега да посоча, че променям позицията си, госпожо Председател. Досега винаги съм подкрепял предложението на съдебната система. Категорично в настоящия случай подкрепям предложението на Министерски съвет. Смятам, че като влезем в подробен дебат по отношение на отделните потребности, обосновани съответно от Висшия съдебен съвет, бихме могли да намерим аргументи за оптимизация на разходите, така че да се обоснове изводът за това, че с предложените обезпечени средства от правителството, съдебната система ще осъществи и ще обезпечи и гарантира осъществяването на функциите си през 2020 г. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте, уважаеми господин Магдалинчев.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, дами и господа, уважаеми гости! Позволете ми от името на Висшия съдебен съвет да изложа позицията на Пленума на Висшия съдебен съвет по така предложения Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г. в частта по отношение на съдебната власт по чл. 2, ал. 1 от Законопроекта.
Предложеният на Пленума на Висшия съдебен съвет Проект за бюджет за 2020 г. от съдебната власт е съобразен с прогнозния оптимален размер на средствата, гарантиращи нормално функциониране на органите на съдебната власт.
При изготвянето на разчетите по бюджета на съдебната власт се изхожда от обективните потребности от численост – магистратска и служителска, съобразно броят и постъпленията на делата в органите на съдебната власт, също така и от промените в Закона на съдебната власт, които са извършени в текущата и предстоят да бъдат изпълнявани през предстоящата бюджетна година – 2020 г., а така също и таблицата за възнагражденията на магистратите и единния класификатор за възнагражденията в системата на служебните служители.
С предложения Проект за бюджет на съдебната власт за 2020 г. от Пленума на Висшия съдебен съвет са предвидени средства за обезпечаване на основните функции и дейности на органите в съдебната власт, гарантиране на правосъдието и независимостта на съдебната власт, както и тези, произтичащи от Закона за съдебната власт.
Проектът за бюджет за 2020 г., който е предложен от Пленума на Висшия съдебен съвет към Законопроекта в разходната му част е в размер на 859 млн. 300 хил. лв., а в приходната част 100 млн. лв., която е от приходи от съдебните такси и други дейности, които се извършват от органите на съдебната власт.
Основните параметри на Проектобюджета за съдебната власт включват няколко основни момента, около които се гради цялата философия на предложения от Пленума на Висшия съдебен съвет проект за бюджет. Разчетите по Проектобюджета са разработени на база утвърдените бюджети за 2019 г. на органите на съдебната власт, в които се предвидени и допълнителни разходи, необходими за нормалното функциониране на органите на съдебната власт.
Добре известно е на всички присъстващи, че в течение примерно на тази финансова година настъпиха промени, които неизбежно се отразяват върху бюджета на съдебната власт. Става въпрос за промяна в цените на електроенергията, на водата, на другите пера, които неизбежно дават отражение и върху бюджета на съдебната власт, както в параметрите, заложени през тази, така и в параметрите, които ние предвиждаме за следващата финансова година.
На следващо място, в съответствие с чл. 130а, ал. 2, т. 6 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 5 от Закона за съдебната власт след конституционните промени от месец декември 2015 г. на Висшия съдебен съвет бяха възложени функциите за управление на недвижимите имоти на съдебната власт.
Към настоящия момент тези имоти, които управлява съдебната система или конкретно Пленумът, са 370. В тях се включват съдебните сгради, включват се жилища, предоставени от жилищния ведомствен фонд на съдебната власт, битови сгради, сгради с помощно значение за съдебната система.
На следващо място. Предвидени са средства за заплати с индексация спрямо бюджета за 2019 г. с 10%. Наблюдавайки внимателно, разбира се, през последните години – от 2016 г., се следи трендът на увеличение на заплатите в бюджетната сфера по отношение на лицата наети по трудово и служебно правоотношение, при което средногодишното увеличение е 9,6%. На база на това нещо е разчетен и процентът за увеличение на работните заплати за 2020 г. за органите в съдебната власт.
В съответствие с чл. 233, ал. 6, изречение първо от Закона за съдебната власт, след изменението му през 2017 г., са предвидени средства за допълнително възнаграждение на магистратите в органите на съдебната власт с натовареност над средната за съдебната власт в страната в размер на три основни заплати.
В съответствие с чл. 233, ал. 6, изречение второ от Закона за съдебната власт и чл. 345, ал. 5 от същия закон са предвидени средства за допълнителни възнаграждения на магистратите и съдебните служители в специализираните органи на съдебната власт – съд и прокуратура, до три основни заплати, като по закона те са до шест основни заплати. Разчетите са ни готвени до три основни заплати на тези специализирани органи на съдебната власт.
В изпълнение на решение на Комисията по бюджет и финанси от 5 юни 2019 г. са предвидени 100 нови щатни бройки за длъжността „Съдебен помощник в съдилищата“. Ще Ви обясня защо. Защото издръжката и възнагражденията на един магистрат е два пъти по-висока от основното възнаграждение на съдебен помощник и, за да не се увеличава магистратската численост в органите на съдебната власт, където говорим за тези, които са с натовареност по-голяма от средната за страната, ние залагаме увеличение на щатната численост със съдебни помощници.
Искрено се надяваме да предложим и законодателно изменение в Закона за съдебната власт – в частта по отношение съдебните помощници, за промяна на техните функции, което ще доведе до икономия на залаганите годишно средства за увеличение възнагражденията на магистратите по този начин, защото те се водят съдебни служители по трудово правоотношение и със заложени за тях средства в размери два или три пъти по-малки от тези на магистратите.
Допълнително са предвидени средства за 10 щатни бройки за Инспектората към Висшия съдебен съвет. Знаете много добре, че на тях с изменението на Закона за защита на личните данни, което произтича от Регламента на Европейската комисия, са възложени други функции. А именно те трябва да обработят личните данни от съдилища, прокуратурата и следствието при изпълнение на техните функции, като органи на съдебната власт, включително и да разглеждат жалби на физически лица във връзка с обработването на личните данни. Там са заложени 10 бройки. Изменението е от месец февруари 2019 г. в Закона за съдебната власт, поради това те се разчитат в проекта за бюджет за 2020 г.
Заложени са 10 щатни бройки, като ще бъде обособено звено за осъществяване на надзор върху обработваните лични данни в органите на съдебната власт. Тези бройки са пет щатни бройки за експерти с висше юридическо образование, четири щатни бройки за системни администратори и една щатна бройка за главен специалист-деловодител.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от „Преходните и заключителни разпоредби“ на Административнопроцесуалния кодекс, който вмени в задължение на Пленума на Висшия съдебен съвет до 1 юли 2019 г. да осигури допълнителни бройки за съдиите в административните съдилища.
Знаете, влязоха в сила много промени, с които се прехвърля част от дейността на Върховния административен съд към административните съдилища. В тази посока по разчети на административните съдилища трябва да им бъдат осигурени 23 щатни бройки. Затова са заложени средства за тези бройки. Макар че нашето задължение беше до 1 юли 2019 г., не можахме с настоящия бюджет да осъществим в пълен размер, поради което отново залагаме тези средства за 2020 г.
Предвидени са и допълнителни средства, съгласно одобрената от Комисия „Съдебна администрация“ към Прокурорската колегия –предложение, което е възприето и от Комисия „Съдебна администрация“ към Съдийската колегия изискване за актуализиране ранговете на съдебните служители и с изменение Класификатора на длъжностите в администрацията на прокуратурата и съдилищата.
Ще Ви кажа, че някак си много странно битува в общественото пространство, че възнагражденията на съдебните служители в съдебната система са високи. Ще Ви го кажа, че нямаме кандидати за много длъжности във Висшия съдебен съвет. В IT-дирекция ни не можем да намерим качествени специалисти с възнагражденията, които имаме по нашия класификатор.
По същия начин стои и въпросът с дирекция „Управление на собствеността“. Имаме незаета щатна численост или това, което идва, не е с квалификацията и опита, които очакваме от тях с оглед въвеждането на електронното управление.
В момента се разработва по Оперативна програма „Добро управление“ Проект за единната информационна система на съдилищата и прокуратурите в България. Системата предстои да бъде внедрена през 2020 г. Тази система изисква високо квалифицирани кадри, създаването на цяло звено, поне от 15 човека най-малко щатна численост, която да може да поддържа системата в страната.
Отделно от това трябва Висшия съдебен съвет да изгражда Data център, при това два, както добре вероятно Ви е известно в това отношение. Това е свързано с необходимостта от наличието на квалифициран персонал – пак заявявам, с размера на възнагражденията, което по нашия класификатор, не можем да привлечем толкова добри специалисти, тъй като в частния сектор възнагражденията са неколкократно по-високи.
Предвидени са средства за обезпечаване на свободни щатни бройки за 2020 г. за срок от шест месеца. Съгласно чл. 258, ал. 1 от Закона за съдебната власт, средства за обучение на кандидати за младши магистрати, младши съдии, младши прокурори и младши следователи се осигуряват по бюджета на съдебната власт чрез увеличаване на бюджета на Националния институт на правосъдието.
Трудовите възнаграждения, както и осигурителните вноски са за сметка на съдебната власт. За 2020 г. са предвидени 85 броя младши магистрати по Проектобюджета на Висшия съдебен съвет.
В проектите за бюджет на съдилищата и прокуратурата за 2020 г. са включени средства за изпълнението на чл. 360е от Закона за съдебната власт и Наредбата за извършване на процесуално действие и удостоверителни изявления в електронна форма.
Разходите в областта на електронното управление и на използваните информационни и комуникационни технологии, предвидени в Държавна агенция „Електронно управление“, са в размер на 15 млн. 900 хил. лв., от които 8 млн. 500 хил. лв. са текущи разходи, а именно за заплащане на различни видове услуги, свързани с поддръжката на софтуера и интернет услугите, както и обучение на IT специалисти и 7 млн. 400 хил. лв. – за капиталови разходи за закупуване на компютри, копирни машини, сървъри, скенери, периферни устройства и така нататък.
Приходите от дейността на органите на съдебната власт, казах, са предложени в Проектобюджета, изготвен от Пленума на Висшия съдебен съвет в размер на 110 млн. лв. и те са съобразени с политиката за равен достъп до правосъдие, при които разширяването, което е в съдебната дейност, включва и въвеждането на пазарни механизми при оказването на юридическа помощ по граждански и наказателни дела.
Ще Ви кажа, че ежемесечно Комисията по бюджет и финанси дава отчет пред Пленума на Висшия съдебен съвет за изпълнението на бюджета.
В частта по отношение на собствени приходи – било от съдебната, било от други дейности на органите на съдебната власт, от две години насам се забелязва една непрекъсната тенденция на намаляване на приходите.
Тези приходи към 30 септември 2019 г. са намалени в размер на 5 млн. 600 хил. лв. Средно месечно намалението около 563 хил. лв. Поради тази постоянна тенденция, която се забелязва, предложението на Пленума на Висшия съдебен съвет в Проекта на бюджет за 2020 г. за собствените приходи е да бъде намален от 116 млн. лв., така както е по становището на Министерския съвет на 100 млн. лв., от които 91 млн. лв. да са приходи от съдебни такси, а останалите 9 млн. лв. от приходи от други дейности на органите на съдебната власт.
Това е постоянна тенденция. Част от тази тенденция е заложена в нормативната уредба. Една голяма част от делата, по които се внасят държавни такси, например търговските с големи финансови и икономически интереси при постигането на спогодба, ние сме задължени да възстановим половината от внесената такса. Така и го правим, при което от Софийския градски съд, Апелативния съд и други съдилища в страната размерът на приходите от съдебни такси намалява. Това е постоянната тенденция, поради което ние сме предложили в приходната част по бюджета на съдебната власт намаление на приходите в посочените размери.
Предложеният вариант на бюджет на съдебната власт по становището на Министерския съвет се различава с размера на разходите, одобрени от Пленума на Висшия съдебен съвет, с 88 млн. лв., както посочи господин Кирилов – министърът на правосъдието.
С така предложеният вариант за бюджет на съдебната власт за 2020 г. по становището на Министерския съвет и съобразявайки се с приоритетите за бюджет за 2020 г., които са заложени в доклада на министъра на финансите към Проектозакона за държавен бюджет на Република България за 2020 г. по отношение на образованието, здравеопазването, отбраната, пенсионната политика и политиката по доходите, Висшият съдебен съвет съзнава своите отговорности. Разбираме, че през последните две години, тоест бюджетът за 2019 г. и Проектобюджетът, който се предлага дори по разчети на Министерския съвет и на Министерството на финансите – с ръст от порядъка на около 180 млн. лв. за двете финансови години, все пак разчетите при нас биха довели до неосъществяване на някои от заложените дейности на органите на съдебната власт. А именно: няма да могат да бъдат назначени тези 110 щатни бройки, от които 100 за съдебни помощници и 10 за Инспектората към Висшия съдебен съвет; средствата за основен ремонт и придобиване на сгради в размер на 33 млн. лв.; няма да се осигури обезпечение на свободните бройки за шест месеца и предвиденото актуализиране на възнагражденията, ранговете на съдебните служители и изменения класификаторите на длъжностите в администрацията на прокуратурата, Върховен и Касационен съд, Върховния административен съд и съдилищата в страната.
Разбира се, ние с наличните средства ще положим максимални усилия да осигурим основните дейности и функции в органите на съдебната власт, но се надяваме, че действително ще се прояви едно разбиране в тази посока от Народното събрание при утвърждаването на бюджета на съдебната власт. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Магдалинчев.
Заповядайте, уважаема госпожо Точкова.
ТЕОДОРА ТОЧКОВА: Уважаема госпожо Председател на Правната комисия, уважаеми народни представители! Позволете ми и аз от името на Инспектората към Висшия съдебен съвет да изразя принципното си несъгласие с предложения от Министерския съвет Проект на бюджет на съдебната власт в частта за бюджета на Инспектората, който е предложен в размер на 8 млн. 510 хил. 400 лв.
Инспекторатът е изготвил разчети за Бюджет 2020 г. в размер на 9 млн. 457 хил. 900 лв. Не мога да не спомена, че предложеният от Министерския съвет за Инспектората бюджет за 2019 г. се доближаваше до голяма степен с предложението, което ние имахме. Докато сега предложеният бюджет за Инспектората за 2020 г., по отношение на него е налице значителна разлика от това, което ние искаме в размер на 947 хил. 500 лв.
Ако бъде приет предложеният от Министерски съвет Проект на бюджет на Инспектората за 2020 г., същият ще гарантира средства за заплати, съобразно утвърдената щатна численост на органа за 2019 г. с 10-процентно увеличение за задължителни осигурителни вноски, както и за издръжка.
Предложеният от Министерския съвет Проект на бюджет за Инспектората за 2020 г. няма да гарантира средства за увеличаването на щатната численост на органа с 10 щатни бройки, за които говори и господин Магдалинчев, необходими за обезпечаване на новата дейност на Инспектората по чл. 54, ал. 1, т. 15 от Закона за съдебната власт, а именно да осъществява надзор по отношение на спазването на изискванията за защита на личните данни от съда, прокуратурата и следствените органи, в случаите, когато действат като органи на съдебната власт. Няма да осигури средства за промяна на основното месечно възнаграждение на експертите в Специализираната администрация на Инспектората, след извършено атестиране, което възнаграждение към момента е определено на три степени – знаете, съдия в районен съд, съдия в окръжен съд и половината между двете, съгласно утвърдените на основание чл. 55, ал. 7 от Закона за съдебната власт Вътрешни правила за определяне на възнагражденията на експертите в Инспектората.
Също така няма да бъдат осигурени средства за изплащане на обезщетения на инспекторите при изтичане на мандата им, а той ще изтече през 2020 г., както и обезщетения на съдебните служители на основание чл. 224 от Кодекса на труда и чл. 354 от Закона за съдебната власт.
Нещо повече, така предложеният от Министерския съвет бюджет на Инспектората не осигурява средства за капиталови разходи, за закупуване на компютърна и друга офис техника, за нови програмни продукти, за възлагане на дейности по поддръжка и надграждане на наличните информационни системи в Инспектората.
В обобщение, във варианта, предложен от Министерския съвет за бюджет на Инспектората за 2020 г. – не могат да бъдат осигурени средства по посочените от мен пера.
Ето защо Ви призовавам да подкрепите предложения от Висшия съдебен съвет Проект на бюджет на съдебната власт за 2020 г. в частта относно бюджета на Инспектората, тъй като смятам, че именно той ще осигури максимално оптимално финансово дейността на нашата институция. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Точкова.
Други изказвания?
Колеги, имате думата.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа и дами народни представители, уважаеми високи гости, уважаеми журналисти и гости на Комисията! Обикновено Проектът на бюджет, който гледаме тук – бюджетът на съдебната власт, се придружава не само от два варианта, а и от подробно становище на Висшия съдебен съвет, което винаги сме разглеждали, и което обяснява традиционната разлика, която има между това, което е потърсено, и това, което е дадено.
Този път не разполагаме с него. Представляващият Висшия съдебен съвет обясни някои разлики. Налице е и Решение от 29 октомври 2019 г. – позиция на Пленума на ВСС, в която ВСС не съгласува Проекта за бюджет, предоставен от Министерския съвет.
Струвам ми се обаче, уважаеми дами и господа, представляващи Висшия съдебен съвет, че не се прави достатъчно, за да се убеди правителството в необходимостта от допълнителни средства. Висшият съдебен съвет като правителство на съдебната власт не трябва да се задоволява само с това да посочи нещо на министъра на финансите, след което да го ореже, вдигайки рамене, тъй като в крайна сметка член на това правителство, а именно министърът на правосъдието е бил при Вас на 12 септември 2019 г. и е представил бюджет, който е с 88 млн. лв. повече от това, което се предоставя.
Аз няма да се уморя всеки път да поставям под въпрос въобще процедурата, по която се изгражда бюджета на съдебната ни система.
Помня, уважаема госпожо Председател, концепциите на кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота, които разглеждахме тук. В интерес на истината това беше споменавано и в кандидатурите, избирани от професионалните квоти.
Една от основните точки във всички – във всички! – концепции беше, че трябва да се промени философията на бюджетиране, да се премине към това, което повечето кандидати наричаха програмно бюджетиране, да не се действа в тази сфера така, както всяка друга.
Три години по-късно ние сме поставени пред същия парадокс, в който бяхме преди и който си върви година след година, а именно министърът на правосъдието на базата на определени сметки представя нещо на ВСС, Висшият съдебен съвет го приема, праща го на Министерството на финансите, след което единственият въпрос е да видим дали са орязали много или малко – ако е малко, да се поздравим, ако е много, да протестираме.
Но какво значи това? И аз много искам да обърнем внимание. Погледнато отстрани това означава или че Висшият съдебен съвет иска едни 88 млн.лв., които не му се дължат и не му трябват, и това е голяма грешка, или Министерството на финансите не отпуска едни 88 млн.лв., които са необходими за съдебната система да функционира качествено. Кое от двете? Аз мисля, че е второто. Мисля, че е второто, не само, защото това излиза от сметки на хора, които работят със системата, а защото, когато се предвижда назначаването на 110 щатни бройки на съдебни служители, които няма да се реализират с този бюджет, това не е само 110 нови назначения в администрацията. Очевидно е, че тези нови щатни бройки, съчетано с политиката тези хора да се натоварят с нови функции, има огромно значение относно решаването на проблема с натовареността на съдиите. Само по себе си тези няколко милиона, които ще позволят да назначите 110 нови щатни бройки съдебни помощници, те ще се произведат в по-бързо решаване на дела, в по-мотивирани магистрати и най-накрая най-вероятно ще спестят пари, след две, три или четири години, когато реформата бъде предвидена.
Когато не може да се случи предвиденото актуализиране на възнаграждения, това означава, че никога няма да намерите тези кадри, които търсите и за които казвате, че не можем да ги намерим. Тоест тук не става дума да спорим пет милиона повече или по малко, а става дума да разберем дали правителството е способно не само да измисли, а и да обезпечи и да реализира една реформа. Защото много се говори за съдебна реформа и обикновено за високите кадрови назначения. Но не по-малко значителна е тази съдебна реформа, в която имате съдии на всички нива, които могат нормално да си вършат работата, съответно разполагат и със съответния брой съдебни помощници и служители.
Обикновено всичко свършва с приемане на Бюджета на Министерския съвет. Ние от парламентарната група на БСП се ангажираме между първо и второ четене отново да направим тези предложения, така че тези 88 млн. лв. да се обсъдят поне още веднъж, в това число и по отношение на Инспектората.
Миналата година по това време тук говорихме и тогава именно това беше една от основните позиции на правителството: „Вижте колко малко е разликата, която предоставяме. Колкото са поискали хората от Инспектората, толкова сме им дали, защото считаме, че Инспекторатът е много важна функция с конституционно значение и че трябва да бъдат способни, включително да бъдат командировани служители и така нататък.“
Какво се промени сега – по-малко важна ли е функцията на Инспектората? Този 1 млн. лв. да не мислите, че те са си го изсмукали от пръстите, просто искат да им е широко около врата? Естествено, че това са пари, които са необходими, за да работят добре, в това число с новите изисквания и по GDPR и по други закони, включително антикорупционните, за които много говорим тук често.
Затова ние няма да подкрепим този бюджет.
Имаме и още един аргумент, който може да бъде приет и като въпрос към министъра на правосъдието, ще се надявам той да даде повече информация за това. Беше оповестено и стигна до всички парламентарни групи отворено писмо на Синдиката на служителите в затворите в България, които настояват за нови 200 щатни бройки, които пък от своя страна са част от поетия преди няколко години от правителството ангажимент за вдигане на щатните бройки с 600 и са също така оправдани с условията на труд, при които работят надзирателите, както и с недобрата обезпеченост на затворите и на тези от открит тип, и затова, че четем от време на време за избягали затворници.
Малко след като това писмо беше оповестено от пресата разбираме, че е имало среща на представителите на синдикатите с министъра на правосъдието, който е поел ангажимент, че тези 200 бройки ще бъдат открити тази години, за което трябват 7 млн. лв. по Ваши думи, господин Министър. Тези 7 млн. лв. обаче не се откриват в бюджета, тъй като и преди, и след тази Ваша среща, в бюджета е заложена една и съща стойност в графата Министерство на правосъдието.
Въпросът ми към Вас е: планирате ли увеличаване на бюджета с тези 7 млн. лв.? Отново поемаме ангажимент от името на групата ние да предложим тази корекция между първо и второ четене, защото считаме, че това е абсолютно наложително. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков? Няма реплики.
Уважаеми господин Магдалинчев, заповядайте, имате думата.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря.
Що се касае до програмното бюджетиране, да, вярно, че то е заложено почти във всички концепции на кандидатите за членове на ВСС – и от професионалната квота и от парламентарната квота. Само ще Ви кажа, че с Решение на Пленума на Висшия съдебен съвет от 30 юли тази година се изпълнява Проект за програмното бюджетиране, финансиран по Оперативна програма „Добро управление“.
На следващо място, да, чрез политиката за бюджетиране се осъществява и друг един момент, който е заложен и във все още неотменения Механизъм за сътрудничество и проверка. Това е за намаляване на неравномерната натовареност в органите на съдебната власт.
Това е един от основните показатели, които се стреми да преодолява и системата и Висшия съдебен съвет чрез различните механизми, които са заложени в Закона за съдебната власт.
Разбира се, ние не забравяме и този проект, който споменах пред Вас, за единната информационна система, която ще ни даде и анализ относно натовареността в органите на съдебната власт, и съответно за предприемане на действия по промяна в съдебната карта. Тоест, това ще ни осигури един друг поглед върху нещата, който да бъде малко дистанциран от системата и да бъде външен поглед върху това – къде, какво и как да се променя съдебната карта от страната. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Магдалинчев.
Имате думата, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз не за реплика, а за преждевременен отговор на въпроса на колегата Зарков. Това е един от ключовите въпроси – въпросът за исканията на Синдиката на служителите в затворите, той е в следващата ни точка, в следващия бюджет, който трябва да обсъдим подробно – този по чл. 13 по отношение на Министерството на правосъдието. Там и аз, и господин главния секретар Стоянов имаме да Ви докладваме доста подробности, доста детайли, включително и за работата, която сме свършили през последната седмица, след като премиерът на Република България изрично разпореди да уважим искането на синдикатите.
В тази връзка колегите от Министерството на финансите също ни съдействаха в голяма степен, за да намерим, ще го нарека бюджетно-техническото решение във връзка с обезпечаването на тези 200 щатни бройки. Ако желаете, ще вляза в тази тема сега. (Реплики извън микрофона.) Не друг бюджет е. В момента коментираме бюджета на съдебната власт.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Зарков иска да каже, че бюджетът ни е общ, в една точка. Коментираме бюджета на съдебната власт – да, и след това веднага продължавате към бюджета на Министерството на правосъдието.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест, да прелеем в дебата по-отношение на…
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Да, така възникна, да.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: …чл. 13. Не възразявам тогава за това, но надявам се, това да не ми отнема възможността за общо представяне на основните параметри за бюджета на Министерството на правосъдието и второстепенните бюджетни разпоредители.
Господин Зарков е прав в цитата, касателно размера. Ние първоначално говорехме за 7 млн. лв., около 7 милиона. Всъщност иде реч за 7 млн. 200 хил. лв. за назначаване на нови 200 щатни бройки. Тук историята би следвало да я знаете още от времето на министър Цачева, защото сме го обсъждали този въпрос още в предходния бюджет. За 2019 г. в рамките на комуникацията и обсъждането със синдикалните организации е било постигнато споразумение за годишен ръст на заетите в Надзорна охранителна дейност – 200 щатни бройки на година. Тези 200 щатни бройки обхващат и двете главни дирекции: Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“.
Ако бяхме тръгнали в подробен анализ на параметрите на бюджета на Министерството на правосъдието, ще видите, че нашият бюджет за тази година е увеличен с 24 млн. 386 хил. 400 лв., който ръст е равен на 9% увеличение. Виждате, че ако сравним ръста на увеличение – да кажем спрямо администрацията, при нас е 9% по отношение на съдебната система, те искат 20 млн. лв., но Вие сте им предвидили, около 11 – 12 млн. лв. в отделните структури.
Ето тук пак да не ги чета – 11 млн.лв. и 13 млн.лв. за Вас, 11 млн.лв. и 19 млн.лв. за прокуратурата, за НИП – 12 млн. лв. и 24 млн. лв. Да, за „Инспектората“ увеличението е с половин милион, който с 6,78%. Затова главният инспектор така остро, болезнено поставя въпроса.
Но тук, защото тръгнахме да говорим общо, ще отговоря на въпроса – дилемата, която постави господин Зарков.
Ние сме в първата хипотеза, господин Зарков. Тоест, ние не сме в недостиг за развитие на бюджетните и съществените функции на структурите. Тези дейности са покрити, обезпечени и са с плюс. При това ръстът на това увеличение бих казал, че е напълно обосновано и следва естествения ритъм на увеличението на последните разходи в една държава, в която има добра бюджетна дисциплина и добри фискални, и макроикономически показатели.
Така че по мое виждане и Министерството на правосъдието ще работи с този бюджет и с това увеличение от 24,5 млн. лв., и съдебната система ще се справи. Да, в някой от случаите ще имаме затруднения и се връщам към 200 щатни бройки.
Горещо пледирахме с господин главния секретар, заместник министъра на правосъдието професор Проданов в съгласувателната и бюджетната процедура пред Министерството на финансите. Да, ние искахме много повече, но получихме разумното и обосновано увеличение. Плюс тук освен тези 200 щатни бройки, трябва да посочи, че са ни обезпечени и разходите за работно… (Реплики.)
Имаме допълнителни разходи в размер на 1 млн. 677 хил. 800 лв., които са увеличение на лимита на вещевото доволство в двете главни дирекции. Тоест, служителите там досега са получавали по 400 лв. за вещево доволство, тоест за униформи и обувки – работно облекло, което обаче не съответства на актуалните пазарни стойности и тези, които се получават по обществени поръчки и съобразно изискуемото качество. Затова сме искали и очакваме да получим през годината увеличение в размер на 770 лв. Тоест от 400 лв. на 770 лв. за униформи. (Реплики.)
Съгласуваният инструмент между Министерството на правосъдието и Министерството на финансите в изпълнение на задачата, която премиерът постави, е тази, която цитира и главният секретар – осигуряване на допълнителни разходи за персонал в размер на 6 млн. 157 хил. лв. за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати в служебната дейност на служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“. Това са допълнителните. Извинявайте.
Ще дам думата на главния секретар като бюджетар, за да Ви каже как планираме с постановление в рамките на началото на бюджетната година да бъдат предоставени и да бъдат получени допълнителните средства по тези пера.
СТОЯН СТОЯНОВ: Благодаря, господин Министър.
Това, което в оперативен порядък разговаряхме и с колегите в Министерството на финансите, е че е възможно по реда на чл. 76 от Проекта на закона, тази година беше чл. 77 с акт на Министерския съвет да бъдат увеличени средствата за персонал, където има две опции или чрез преструктуриране на системата, или чрез преструктуриране за сметка на други бюджетни сектори.
Във всички случаи ще спазим изискването на § 16 от Закона за администрацията, където императивно е разпоредено числеността на персонала в изпълнителната власт да не се увеличава повече от тази, която е била към момента на тези изменения. Тоест, началото на 2016 г. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, имате думата.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа от Висшия съдебен съвет, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Директор съм на „Директни държавни разходи“ в Министерството на финансите. Искам с няколко думи да кажа философията на Бюджет 2020 г., защото има някои нови моменти в него.
Първият момент при разработката на Бюджет 2020, е че за първи път се предлага балансирана позиция на салдото. Тоест в следващите три години бюджетът ще бъде балансиран. Досега винаги е бил планиран с дефицит. За първа година – през 2020 г., ще бъде това. Това е един нов момент.
Второ, с Бюджет 2020 има пет основни приоритета, които правителството на Република България е поело ангажимент и ресурсно ги е осигурила. Това са: образование, здравеопазване, отбрана, пенсионна политика и политика по доходите. Само за информация на народните представители политиката по доходите, която е с 10% за цялата бюджетна сфера за 2020 г., коства над 1 млрд. лв. За образованието са дадени допълнително 610 млн. лв. За здравеопазването – 498 млн. 500 хил. лв. За пенсиите на нашите родители са дадени допълнително 590 млн. лв. За отбраната – във връзка с ангажиментите, които имаме като страна – членка на НАТО, са дадени 201 млн. лв. Това са огромни пари. Близо 3 млрд. лв.
При това разпределение и при баланса, който направихме, спазвайки принципа на разработката на Бюджет 2020 да бъде в съответствие с финансовите приоритетите на правителството и със стремежа да се осигури ресурс, който да продължи изпълнението на заложените стратегически цели в Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в системата на съдебната власт и Пътната карта към нея. Това са много важни неща, много важни ангажименти, които правителството блестящо до този момент изпълнява и за които се полагат много усилия от страна на правителството и аз смятам, че то трябва да бъдат достойно отчетено от всички народни представители и от всички колеги, които са в бюджетния процес.
Говорим за бюджета на съдебната власт. Да, господин Зарков е прав. Всяка година има някаква разлика. Всяка година! Но тази разлика винаги е в тенденция посока нагоре. Тази година – имам предвид 2020 г., в Становището на Министерския съвет е с 67 млн. лв. по-високо, отколкото е 2019 г.
Да, колегите от Висшия съдебен съвет и Висшият съдебен съвет като орган, който управлява политиката в органите на съдебната власт, искат 150 млн. лв. Но при тези 3 млрд. лв., които са разпределени вследствие от други приоритети, които са важни за държавата като държава, няма как да бъдат намерени още 88 млн. лв. и да бъдат дадени. Въпреки че господин Зарков от тази гледна точка е прав, че в крайна сметка трябва да се търси приоритет и баланс. Да, ние сме намерили приоритета и баланса и сме дали 67 млн. лв. допълнително и колегите също го подчертаха и обясниха, че приемат това.
Водещото на правителството при определяне бюджета в Становището на Министерския съвет по бюджета на Висшия съдебен съвет е да се създадат предпоставки и условия органите на съдебната власт да могат спокойно и безпроблемно да изпълняват конституционно определените им функции като такива. Със Становището на Министерския съвет по бюджета на ВСС се създават тези предпоставки и условия.
Да, там има други изисквания. Да, има други тесни места, към които е насочило усилията ръководството на Висшия съдебен съвет, но то не може да стане сега в 2020 г. Да, в близките години и това ще стане.
Смятам, че народните представители, които са членове на Правната комисия, трябва да разберат, какво е истинското положение и да подкрепят, именно Становището на Министерския съвет по бюджета на съдебната власт.
При положение, че има държавни структури, които за 2019 г. е равно на 2020 г., в случая тук има увеличение, и то значително увеличение както в Министерството на правосъдието с 24 млн. лв. и както каза министърът, така и в самия бюджет на съдебната власт – 67 млн. лв.
Мисля, че все пак са обмислени държавнически. Правителството не ги разделя на малки и големи деца, а правителството гледа нещата да бъдат направени така, че всичките органи да имат необходимите условия да си изпълнят конституционно определените функции. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Петров.
Колеги, други изказвания? (Реплики.)
Заповядайте, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Извинявам се, че вземам думата отново, но просто има дефицит на яснота във връзка с поставените въпроси от колегата Зарков. Затова моля да ми позволите, защото обединихме и дебата да кажа още няколко неща.
Във връзка с това: направи ли колегата Зарков предложение за включване на 7 млн. 200 лв. в процедурата между първо и второ четене? Бих казал – не. Ако имаше нужда от такова предложение, ако можеше то да се дефинира и да бъде удовлетворено в рамките на законодателната процедура по държавния бюджет, аз бих помолил колегите от ГЕРБ да сторят това. Но, не – уточнили сме този въпрос.
Пак повтарям инструментът, с който ще се осъществи това, е в рамките на текущото изпълнение на държавния бюджет с постановление на Министерския съвет.
По въпроса, който той постави, той е действително дежурен в тази комисия на всяка бюджетна година се коментира. Това е за проектното бюджетиране.
Искам да направя акцент, който ми беше поставен и в дебата във Висшия съдебен съвет, след това председателстващият Висшия съдебен съвет господин Магдалинчев го повдигна пред мен, веднага като излезе от консултациите с Министерството на финансите. Това са ни взаимните проекти.
Да, споменава се за електронно правосъдие – 15 млн. лв., но както и беше отбелязано, по Оперативна програма „Добро управление“ Министерството на правосъдието осъществява 14 проекта с финансиране и със средства по тази оперативна програма. Част от тези проекти са взаимни и са споделени между Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет.
Случаят, който коментирахме в последно време, това беше Проектът за видео конферентните връзки. Той касае изграждане на възможност в 26 обекта, ще го нарека – 20 съдилища и шест затвора на територията на Република България, да се осъществяват видео конферентно-процесуални действия. По този проект главният секретар ме уведоми през изминалата седмица – той е предприел действия и е сключил договор за обществена поръчка на стойност, ако не се лъжа, около 2,5 млн. лв. е тази обществена поръчка. Този проект, ако се осъществи и даде резултат, той до голяма степен ще намали разходите на съдилищата, от една страна, ще намали в известна степен и разходите при нас – в Главна дирекция „Охрана“, например.
Затова казвам, че основните функции на съдебната система няма да останат необезпечени, тоест предвиждаме и възможност за осъществяване на едни разумни икономии, които да подпомогнат – казвам го образно, моля опозицията да не злоупотреби с това – не дотам финансирани други дейности. Така че макар нашият бюджет – на Министерството на правосъдието, да е максимално изцеден, без никакви буфери, аз смятам, че с по-добро управление и с взаимодействие с фиска и с Министерството на финансите ние бихме могли да покрием тези разходи.
Не е моментът сега да повдигам въпросът, защото тук коментираме един общо принципен бюджетен въпрос, но аз искам да Ви питам: Вие, като правихте предложенията по Закона за съдебната власт, обезпечени ли Ви бяха тези предложения? Да влизаме ли в коментар по тези предложения? Защото последно това, което чувам от членове на Висшия съдебен съвет, е, че те не поддържат. След като не поддържат такива едни предложения по отношение на обезщетенията, ами, оттеглете ги! Няма смисъл да се дъвчи тази тема в публичното пространство, да се проектират някакви фриволни изводи, включително и да се спекулира с този въпрос. Оттеглете си ги, сега е моментът да си ги оттеглите. В крайна сметка тук е Висшият съдебен съвет и аз ще искам и ще настоявам да си изрази ясното становище. Защото изглежда, че Вие му натрапвате кариерни бонуси – те не щат, ама Вие им натрапвате тези кариерни бонуси. (Реплики.) Ами, прегледайте си предложенията по закона, на народните представители предложенията. (Реплики.) Не беше персонално към Вас. Колко са, пет или шест са предложенията по Закона за съдебната власт? Седем. (Реплика на народния представител Крум Зарков.)
Господин Зарков, на Вашия сайт са, нали Вие четете много. Ваши другари ми казваха от трибуната как много четете, Вие не сте си прочели…
КРУМ ЗАРКОВ: Аз знам, но кажете го Вие!
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Като знаете, защо питате? Знаете защо питате!
КРУМ ЗАРКОВ: Госпожо Председател, искам само да уточня, че господин министърът има предвид предложенията от Вашата парламентарна група за кариерните…
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не само от нашата парламентарна група.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Не само, да не влизаме в диалог. Моля Ви!
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това, че Вие не сте правили такива предложения, не означава, че другите парламентарни групи не са правили такива предложения.
Аз тук бих призовал – всички се борим за финансиране и обезпечаване на съдебната система, но нека това да го направим разумно и умерено. Смятам, че с предложенията на правителството тази цел се постига.
От тук нататък продължаваме да имаме много работа – и Министерството на правосъдието, и Висшият съдебен съвет.
Да не отварям въпроса за съдебната карта и затова защо още съдилищата нямат одобрена съдебна карта за разлика от прокуратурите? И колко години го питаме този проект? Аз си спомням, че поне три години, като председател, съм го поставял този въпрос, а депутатите продължават да питат и да сочат проблеми за конкретни съдилища.
Спирам дотук, за да спазя и аз някакъв умерен тон. Извинявайте.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз ще подкрепя предложения проект от Министерския съвет. Ясно беше казано – той е съобразен с възможностите на приходната част на държавния бюджет като цяло. Разликата с проекта, предложен от Висшия съдебен съвет, е 88 млн. лв., но пък на фона на това имаме увеличение на бюджета на съдебната власт с 69 млн. лв., на Министерството на правосъдието – с 24,4 млн. лв.
В максимална степен ще бъде осигурено осъществяването на дейностите на правосъдната система и съответно на Министерството на правосъдието. Логично е и е ясно, че всяко едно правителство, ако се върнем назад през годините, има съответни приоритети, съобразно неговата политическа ориентация и програмата, която е приело в началото на мандата и то съответно се стреми да ги осигури, включително и финансово, тяхното осъществяване в рамките на приходната част на своя бюджет.
Така че този дебат днес повтаря практически, ако се върнете и прочетете стенограмите назад няколко поредни легислатури на Народното събрание, се водят абсолютно същите дебати. Единствено тук, което ще добавя на база на това, което господин Кирилов каза – нека да стигнем до Закона за съдебната власт. Всеки, който там е направил предложения, мисля, че може да си ги обоснове. А и никой не е казал, че средствата, които са необходими за тези предложения, ще бъдат предвидени в този бюджет, тоест бюджетът за 2020 г. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, уважаеми господин Магдалинчев.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Ако позволите – сега очевидно не сме на темата за промени в Закона за съдебната власт, а сме на темата за бюджет на съдебната власт.
Аз го заявих в моето изказване в самото начало, че за две бюджетни години – Бюджет 2019 г. и Бюджет 2020 г., е налице чувствителен ръст в разходната част по бюджета на съдебната власт, приблизително около 180 млн. лв. С тези пари, разбира се, се осъществяват основните конституционни функции на органите на съдебната власт в цялост. Като голям механизъм периодично излизат нови моменти, поради което ние се опитваме да разрешим с наличните средства.
Разбира се, това, което се спомена и по този проект, който се изпълнява от Министерството на правосъдието, по който и ние сме партньори, естествено, ако се осъществи Проектът час по скоро, ще се намалят средствата, разходите, които са правят за командировъчни на вещи лица, на свидетели, а те в последно време, забелязваме, че са изключително големи. Това ще ни освободи ресурс в друга посока. Но това са текущи проблеми, които изникват непрекъснато. Въпросът е те да се разрешават, а не да се оставят. Съзнаваме, че това не може да стане в рамките на една финансова година. Слава Богу, нямаме неразплатени средства. Съдебната система работи добре, обезпечена е с достатъчно средства за изпълнение на основните техни функции.
Това, което се очертава като различие в бюджета между Проекта за бюджет на съдебната власт и становището на Министерския съвет, се надявам с времето да се осъществи и да се реализира, така както е заложено при нас.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Магдалинчев.
Колеги, други изказвания?
Няма други изказвания.
Закривам дебата.
По тази точка имаме три гласувания – две гласувания по чл. 2 и едно гласуване по чл. 13.
Подлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г., съставен от Висшия съдебен съвет – първо гласуване. Гласуваме предложението на Висшия съдебен съвет.
Гласували 17 народни представители: за – 5, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г., с включен Проект за бюджет на съдебната власт със становището на Министерския съвет.
Гласували 17 народни представители: за – 12, против – 5, въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г. – това е по чл. 13 – на първо гласуване, № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
Гласували 17 народни представители: за – 12, против – 5, въздържали се няма.
Приема се.
С това приключихме първа точка.
Благодаря на гостите по първа точка.



Преминаваме към втора точка от дневния ред:
Обсъждане за второ гласуване на общ Законопроект № 953-03-43 от 4 юни 2019 г. на приетите на 29 май 2019 г. на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 954-01-22, внесен от Иглика Иванова-Събева, Анна Василева Александрова, Мария Йорданова Илиева и Димитър Николов Лазаров на 12 април 2019 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 954-01-26, внесен от Хамид Бари Хамид на 18 април 2019 г.

Гости по втора точка от:
Министерството на правосъдието са господин Данаил Кирилов – министър, госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, госпожа Милена Коцева – директор на дирекция „Процесуално представителство пред Европейския съюз по правата на човека“.
Министерството на финансите са госпожа Диана Драгнева – директор на дирекция „Правна“, госпожа Мариана Цветанова – главен юрисконсулт в дирекция „Съдебна защита“.
Министерството на външните работи са господин Пенчо Пенчев – главен юрисконсулт в отдел „Правно-нормативен“ на дирекция „Правна“, госпожа Цветелина Митова – старши правителствен процесуален агент в дирекция „международно право и право на Европейския съюз“.
Върховния административен съд са господин Георги Чолаков – председател, господин Марио Димитров – председател на III-то отделение, госпожа Таня Куцарова – съдия.
Върховния касационен съд са госпожа Мария Иванова – съдия от Гражданската колегия, госпожа Веска Райчева – съдия от Гражданската колегия, госпожа Атанаска Дишева – член на Висшия съдебен съвет.
Национално сдружение на общините в Република България е господин Благой Станчев – парламентарен секретар.
Асоциацията на българските административни съдии е господин Любомир Гайдов – заместник-председател.
Асоциация за балканско сътрудничество са госпожа Мария Асими, господин Владислав Янев, господин Стоян Гроздев и госпожа Мадлен Кирчева.
Здравейте на всички!
РЕПЛИКИ: Здравейте, здравейте!
Колеги, преминаваме към доклада.
„Закон за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди“.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното наименование на Закона:
„Закон за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди“.
Изказвания? Имате думата по заглавието. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на закона.
Гласували 17 народни представители: за – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Параграф 1.
Работната група предлага вариант 1 и вариант 2, имате ги пред себе си.
Заповядайте, уважаеми господин Чолаков.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Аз ще изразя първо принципно становище, че Пленумът на Върховния административен съд е взел становище по Законопроекта във вида преди да има постъпили допълнителни предложения между първо и второ четене. Затова там, където Върховният административен съд е взел становище по Законопроекта аз съм длъжен и съответно всички ние тук защитаваме това становище, така както е прието от Пленума на Върховния административен съд.
По отношение на § 1, ние сме взели становище във варианта, в който беше внесено като предложение, а именно в чл. 1, ал. 1 накрая да се постави запетая и да се добави: „както и за вреди, причинени от действия на отменени или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове“.
Пленумът на Върховния административен съд поддържа изцяло и изразява положително становище по това предложение. Тоест ние сме „за“ това предложение да бъде в този вид и в този вид да бъде допуснато изменение в закона.
По отношение на вариантите 1 и 2, така както са предложени, ние нямаме становище, поради което не можем да вземем становище и от името на Пленума, но като лично аз бих казал, че не приемаме вариантите във вариант 1 и вариант 2, въпреки че това е правителството на работната група, защото те изменят правителството, така както е направено.
Мотивите защо подкрепяме това са изложени в становището, предполагам сте се запознали.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми представители на различните институции, благодаря Ви, че сте тук. По време на парламентарната ваканция имаше работната група, в която обсъдихме внимателно различните неща. Работната група по § 1, отчитайки също становището в подкрепа от Пленума на Върховния административен съд, стигна, доколкото си спомням, до заключението, че е необходимо да бъдат добавени и думите „като незаконосъобразни“, след „отменени“, след което текстът да остане същият. И да се добави: „включително при нарушаване на права, защитени от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи“. Тази добавка произтича от следващи предложения, които бяха приети от работната група.
Затова аз по-скоро не приемам тези два варианта 1 и 2 като алтернативни, защото ако се приеме само вариант 2, практически от него отсъства идеята на вносител по § 1.
Следователно аз мисля, че вариант 1 и вариант 2 трябва да се слеят, а именно в т. 1: „както и за вреди, причинени от подзаконови нормативни актове, отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни“, и да се добави след това към края на текста: „при нарушаване на правата, защитени от Конвенцията за защита на правата на човека“, а т. 2 да остане такава, каквато е. мисля, че това беше и становището на работната група. Тук има хора, които взеха активно участие при намирането на това решение. Така може да подкрепим текста и мисля, че всички ще са съгласни.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Чолаков.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Първо, по отношение на вариант 1 и вариант 2, по т. 2 ще взема становище. Тук се предлага да отпадне подсъдността, разписана в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, е да се премине към общата подсъдност по Административнопроцесуалния кодекс. Аз лично твърдо съм против това, защото подсъдността по Административнопроцесуалния кодекс касае оспорвания на административни актове. Там имаме жалбоподатели, а нямаме ищци.
Затова подсъдността по чл. 7 аз смятам, че трябва да си остане във варианта, който е в момента. Дори и в момента да има някакви противоречия между административните съдилища къде точно да се гледа делото, това не създава проблем на Върховния административен съд, практиката е ясна и не виждам смисъл да се прави тази корекция в ал. 2. Защото по чл. 133 текстовете касаят само подсъдности, и то след последната промяна при жалбоподатели. Единствената е уредена хипотеза е, когато заедно с оспорване на административен акт се искат и претендират вреди. Само тази хипотеза е уредена в Административнопроцесуалния кодекс, която е много специална. Но в АПК нямаме уредена подсъдност само на искови производства, затова ние сега в нашите производства използвахме тази подсъдност, уредена в ЗОДОВ. Тя е добре уредена, затова аз категорично Ви предлагам това да не се гласува по т. 2.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Да остане сегашният текст.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Да, да остане сегашният текст, да не се заличава това, което е в предложението – само да отпадне т. 2 от двата варианта.
Сега по отношение на предложението за работната група и това, което е на вносител. Има изтървана една дума в предложението на работната група, а именно има изтървано „действието“. Разбирате ли, че ако това отпадне като норма, означава, че остава досегашната хипотеза? Затова аз не виждам каква е била идеята в работната група да отпадне действието! (Реплики.) Да, но на практика се получава това.
Затова аз подкрепям категорично предложението на вносител, като това вече е тема на дебат. Разбира се, аз казвам моето лично становище и становището на Пленума.
По отношение на Конвенцията, лично аз считам, че не е редно ние да въвеждаме такива искове в това производство, редно е това да бъде въведено в съответните материално-правни закони. Не можем да въведем общ принцип за нарушение на правата на Конвенцията, тъй като там са много и различни нарушения. Това ще доведе, първо, до огромна противоречива практика в правораздаването, ако не са разписани в съответните материални закони. Ние вече имаме този случай и това е уредено в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Нали в ЗИНЗС в момента е уредено и там категорично е ясно при нарушение на какви права се претендират тези вреди.
Във връзка с Конвенцията предоставям на колегата Куцарова. (Реплики.) Нали е там Конвенцията, във вариант 2? Затова Ви казвам, че трябва да говорим за Конвенцията в момента.
ТАНЯ КУЦАРОВА: Аз и преди това бяха изразила опасения за разнородната практика, която ще се породи при прилагане на материално-правните стандарти, които са установени от практиката на Европейския съд по правата на човека на различните права, доколкото Конвенцията съдържа няколко материални права.
Отделно мога да кажа, че административните съдилища, които биха разгледали подобни искове, които се явяват преки искове за защита на права, защитени от Конвенцията, не разполагат с установителна компетентност на нарушенията.
Установителната компетентност на административните съдилища по исковите производства е винаги субсидиарна, съгласно изричната разпоредба на чл. 128, ал. 2. Даже мога да кажа, че този законодателен подход беше причината в едно съвместно тълкувателно решение, прието от Общото събрание на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, исковете за установяване на дискриминация да бъдат изпратени за общите съдилища, защото административните съдилища не разполагат с такава установителна компетентност и това е моето съображение в този случай.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, съдия Куцарова.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми гости, народни представители, колеги! Във връзка с предходния дебат, включително и в работната група, в предходния дебат се появи склонност действително да се подкрепи такова разширение, което да обхване всички права, защитени от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. По тази причина ние направихме през миналата седмица задълбочен вътрешен дебат в Министерството на правосъдието, за да се опитаме да видим правните последици от това разширяване, което беше предложено от господин Зарков и което в известна степен получи широка подкрепа. След това вътрешно обсъждане ние Ви изпратихме допълнително становище, специално по въпроса за разширяването на отговорността по всички права, защитени от Конвенцията за защита правата на човека. (Уточнения с Милена Коцева.)
Не го ли изпратихме? Изпратихме го, аз съм сигурен, че го подписах. Но председателят ще каже дали са го получили. Ако по една или друга причина не е получено, при всички положения, освен колегата Белчина, тук съм поканил и директора на дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“, обсъдихме с колегите от тази дирекция въпроса и ако позволите, ще помоля да има възможността да изрази нашето становище, което не разбрах дали е получено или не е получено.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Не е получено, имате възможност да изразите становище.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ (показва становището): Ето, това е администрация! Написал съм: „Да!“, датирано е, датата е 01.11.2019 г. Надявам се книжата до Европейския съд за правата на човека да пътуват по-успешно, не като това становище, разбира се.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, имате думата.
МИЛЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви, госпожо Председател. Благодаря Ви, господин Министър.
Поемам вината за това неразбирателство, не знам по какви причини и кой е трябвало да го предостави.
Така или иначе, аз имам готовност пред Вас да изложа аргументи, които са по-скоро против общото предложение за създаване на такова генерално средство по Конвенцията в рамките на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В допълнение към казаното вече от председателя на Върховния административен съд следва да посоча, че практиката по прилагането на чл. 13 по Конвенцията, което е правото на ефективно вътрешноправно средство за защита, не предполага държавите да въвеждат общо вътрешноправно средство за защита. Те имат свобода на преценка да преценят дали това средство ще бъде общо, като например индивидуалната конституционна жалба или ще бъде специфично средство, или ще бъде комбинация от средства.
Аз мога да Ви изложа много примери кога ЗОДОВ не би бил успешен като ефективно вътрешноправно средство по дело пред Европейския съд по правата на човека. Това например са най-вече материалните права, закрепени в чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията за правата на човека, които гарантират правото на живот и забраната за изтезания, която е абсолютна. Там категорично задължението на държавата е не да обезщети, а да проведе ефективно вътрешноправно средство за защита. Тоест обезщетителният характер на ЗОДОВ няма да бъде ефективен в случая и няма да доведе до резултат, който целят вносителите на това предложение.
Друг проблем е, че така формулираното общо средство е твърде неясно. Освен ще създаде противоречива практика, най-вероятно ще създава и риска от претоварване на съдилищата, както е станало това вече в Италия. Има такъв пример, когато е въведено обезщетително средство по съдебен ред за правото на решаване на делото в разумен срок, тези аргументи бяха толкова важни, че натежаха, когато се приемаше механизма за обезщетяване на вреди от бавно правосъдие – 2012 г., и тогава се взе решение част от това средство да бъде специфично и то да бъде по административен ред по отношение на приключилите производства.
Мога да продължа с още примери, но като цяло становището е, че да, вероятно такова средство е добра идея, но то трябва да подлежи на голяма професионална дискусия – да се съобразят вече съществуващите специфични средства и в ЗОДОВ, и в ЗЗД, който понякога е приложим като ефективно средство по дела по Конвенцията, по ЗИНЗС, ако щете – приетите промени през 2017 г., които въведоха пак специфично средство за обезщетение на вреди и превантивно средство тогава, когато обезщетителното средство не е ефективно, тоест комбинация от средства. Така че по принцип идеята за средства по Конвенцията генерално е добра, но не…Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, госпожо Коцева.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Председател, по отношение на вариант 2, аз също се солидаризирам с изказването на председателя на Върховния административен съд. Има и едно становище на Висшия адвокатски съвет, мисля, че е от 2015 г., ако не се лъжа, касаещо именно чл. 7 и отмяната му.
По отношение на § 1, аз мисля, че не е постигната целта, а именно – хайде, така да го наречем – на тълкувателното решение, защото са изпуснати наистина тези две думи: „причинени от „действието“. Нищо не се прави, освен да се повтори, но според мен по един юридически неиздържан начин досегашната норма в ЗОДОВ, защото и тук в последното изречение: „отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни“ – сега за да е законосъобразен един административен акт, следва да има няколко компонента, знаете – да е от компетентен орган, форма, спазване на административните правила, материален закон и, разбира се, целта на закона. Липсата на който и да е от тези компоненти води до нищожност и на унищожаемост, тоест нищожните актове също са незаконосъобразни. Не виждам защо тук е вметната тази дума „незаконосъобразни или обявени“? Ясно е, че нищожните се обявяват, а другите се отменят. Но просто е нон сенс юридически.
Според мен тук вариант 1 би следвало да звучи по следния начин: „Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица, от действието на отменени или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, действия или бездействия на техни…“ и нататък си продължава старият текст. Мисля, че това ще реши проблема във връзка с този § 1. Няма как да подкрепим този вариант на работната група според мен, защото той нищо не прави на практика.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Правите ли го като предложение по чл. 83 от ПОДНС, да разбирам?
ФИЛИП ПОПОВ: Да, правя го: „Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица, от действието на отменени или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица…“, нататък текстът си върви по сега действащия. То пак идва накрая, просто тук се вмъкват „причинени от действия на отменени или обявени…“, отпада думата „незаконосъобразни“. Очевидно е, че са незаконосъобразни, след като са отменени или са обявени за нищожни.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Може да си го отмени органът.
ФИЛИП ПОПОВ: Може. (Реплики.) Аз мисля, че това е правната редакция. Не знам.
ХАМИД ХАМИД: Органът може да си го отмени, вредоносният резултат…
ФИЛИП ПОПОВ: Вредоносният резултат си е ясен.
ХАМИД ХАМИД: Дали го е отменил по свое усмотрение, няма никакво значение, след като това е последица вредна. Така че…
ФИЛИП ПОПОВ: Точно така. „…отменени или обявени…“ – то е ясно тук, затова и отпада тази дума.
Пак повтарям: „Държавата и общините отговарят за вреди, причинени на граждани и юридически лица, от действието на отменени или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, действието или бездействието на техни органи и длъжностни лица…“, натам след запетайката си върви стария текст.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Извинявам се – това, което прочетохте, аз внимателно следих, но Вие замествате „незаконосъобразни актове“ с това като предложение, което означава, че извън обхвата остават индивидуалните и общите незаконосъобразни актове.
РЕПЛИКА: По вносител.
ФИЛИП ПОПОВ: Те си остават индивидуалните, защо да отпадат?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Така го прочетохте. Извинявам се, може аз да не съм разбрал.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз така го разбрах. (Уточнения.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Митев, след него – господин Хамид.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз ще направя директно предложение. По принцип подкрепям това, което е предложено от работната група като вариант 1. Няма да се връщам на мотивите, всеки имаше възможност да присъства на работната група и да се запознае защо е записано и добавено от нея като „незаконосъобразни“, беше казано и сега – тъй като органът, който издава акта, може да отмени и не като незаконосъобразен, а като нецелесъобразен според него.
Правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС на базата на дискусията да този момент, като в т. 1 след думите „както и за вредите, причинени от – да се добави: „действието на“ – подзаконови нормативни актове, отменени като незаконосъобразни и обявени за нищожни“. Там остава текстът до края.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: А за ал. 2?
ХРИСТИАН МИТЕВ: За ал. 2 нека директор Митева да внесе уточнение защо работната група предлага този вариант и да чуем след това Вашия коментар. Благодаря.
ИВА МИТЕВА: За ал. 2 предлагаме тази опашка да отпадне, тъй като в момента няма ал. 1 въобще на чл. 7 – местната подсъдност. Отделно в чл. 7 – местната подсъдност, той изрично реферира към чл. 1, ал. 1 и чл. 2. Тоест няма нужда втори път да повтаряме това, което вече е казано в чл. 7. (Обсъждания извън микрофон.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Остава си основният текст по закона.
ИВА МИТЕВА: Остава си в действащия текст ал. 2 и свършва с „Административнопроцесуалния кодекс“, като „местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1“ – тези думи се заличават, тъй като няма ал. 1 в чл. 7, както казах, а самият чл. 7 – местна подсъдност, препраща към чл. 1, ал. 1 и към чл. 2.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Вижте, може би аз не чета правилно.
Алинея 2 в момента гласи следното: „Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК“ и се предлага „като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1“ – да отпадне. Това предлагате.
ИВА МИТЕВА: Но вижте какво казва текстът на чл. 7, ал. 1.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Но, ако спрем до тук.! Ние вече изключваме чл. 7.
ИВА МИТЕВА: В чл. 7 се казва, че искът се предявява пред съда, където е седалището и настоящите слогани по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 2. Това казва чл. 7. Той затова е направен.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Само че това е за общия съд, а Вие ми казвате по реда на АПК. Щом е по АПК, ние автоматично гледаме подсъдността по АПК. Разберете ме, така го тълкуваме и смятам, че и колегите от Административния съд го тълкуват.
Моето притеснение, разберете – ако махнем това, което е в момента изрично, че подсъдността и при административните дела е в ЗОДОВ, остава общата подсъдност по АПК. Така както го предлагате Вие. (Реплики.) Трябва да отпадне ал. 1. (Обсъждания извън микрофон.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Тоест, господин Чолакова, изречението в т. 2 завършва: „по чл. 7.“ И точка.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Точно така.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Правя го като предложение по чл. 83 от ПОДНС.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: После стигаме до ал. 2.
ИВА МИТЕВА: То няма алинеи там. (Уточнения извън микрофон.)
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Да отпадне ал. 1 само. Ако може.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре, правя го като предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. (Реплики.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, съдия Дишева.
АТАНАСКА ДИШЕВА: Благодаря.
Понеже от говоренето не разбрах в крайна сметка кой вариант се подкрепя, аз по § 1 искам да кажа – чл. 1, ал. 1 – това, което се каза от господин Чолаков. Много е важно да се добави изразът „действието на“.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Колегата го направи като предложение.
АТАНАСКА ДИШЕВА: Значи не е нужно допълнително да аргументирам. Този израз беше разковничето на това разрешение на делото пред Върховния административен съд – тълкувателното.
И още нещо. Текстът по вносител в момента: „отменени или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове“, в частта отменени подзаконови нормативни актове включва и хипотезата, когато актът е отменен от административния орган. Защото в този случай не е нужно административният орган да обявява, че актът е незаконосъобразен. Тоест аз считам, че вариантът по вносител е най-прецизният текст.
ХАМИД ХАМИД: Взехте ми изказването.
АТАНАСКА ДИШЕВА: Само едно изречение. Ако включим текстът „незаконосъобразни“, това изключва хипотезите по този текст – чл. 1, ал. 1, точно актовете в случаите, когато са отменени от административния орган, по целесъобразност да речем.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, скъпи гости! Вземам думата, само, за да поддържам първоначално внесеното предложение от моя милост, което по-рано беше внасяно от автора на текста – господин Крум Зарков. Мисля, че този текст е най-прецизен и всеки опит той да бъде допълван, изменян – дали с цел редакционни поправки, или със скрита цел осакатяване действието на самата норма, водят единствено до спорове и до изкривяване на идеята на вносителя.
Моля Ви да подкрепите текста на първоначалния носител, а не вариантите на работната група. До този текст водят направените добавки и от господин Попов, и от господин Митев, така че да вървим към подкрепа на текста по вносител.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: От Сдружението на общините.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Всъщност този текст „като незаконосъобразни“ стана въз основа на дебата в работната група. Предложихме го ние и дадох конкретни примери за такива хипотези – общинският съвет сам си отменя актовете. И пак ще дам елементарен пример: общинският съвет в своя наредба забранил в определена градинка или парк да се разхожда куче или да се движат велосипедисти, налага глоби. След известно време общинският съвет сам отменя тази норма в своя наредба. Това ще даде ли основание на съответните глобени граждани… (Реплики: Не!) Защо не?
КРУМ ЗАРКОВ: Това не е вреда.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Има вреди, той е глобен. Настъпили са вреди. (Реплики.)
Незаконосъобразни са достатъчно актове. Прокуратурата протестира общински наредби, които не съответстват на някакъв закон, или на други основания. Няма законова делегация за такова регламентиране в общинска наредба и така нататък, и така нататък. По този начин ясно ще разграничим хипотезите кога една норма е действала и по някакъв начин са настъпили щети за гражданите и органът сам си е отменил това, но без тя да е била незаконосъобразна.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители и присъстващи! Идеята да се съберем на работна група беше при ясна воля на законодателя, изразена на първо четене, да прецизираме текстовете.
По § 1 волята на работната група, обоснована на волята на законодателя, който веднъж вече се занимава с това предложение по моя редакция, който сега се занимава с предложението на Хамид Хамид, беше текстът, както е по вносител, като след „отменени“ се добавят думите „като незаконосъобразни“. На работна група решихме това.
Тези варианти, вместо да ни помогнат, ни загубиха час и половина в абсолютно ненужен, да не казвам нещо друго, спор.
Това беше волята на законодателя – да преодолее тълкувателно решение, прието по едни причини, да въведе тази идея, като се съгласихме с представителя на Сдружението на общините, че, за да има повече спокойствие, защото аз не мисля, че тези Ваши опасения в интерес на истината са основателни.
Но за повече прецизност и за спокойствие и аз, госпожо Председател, предлагам да гласуваме текста, както е внесен от колегата Хамид, като след думите „на отменени“ добавим „като незаконосъобразни“. Това беше.
И сега ми позволете няколко думи по въпроса за Европейската конвенция по правата на човека, който очевидно ще отпадне от чл. 1, не ме боли толкова, колкото, че ще отпаднат предложените от мен следващи параграфи.
Ние със съдия Куцарова имахме възможността в работна група да обменим няколко аргументи. Днес съм щастлив, че и госпожа Коцева е тук. Няма да се повтарям, защото съм го изписал в мотивите, с които съм направил предложението и за втори път всъщност го правя – то беше част от това предложение, което беше и § 1, но сме все пак на второ четене в Правна комисия и искам да уточня следното.
Тази идея за ЗОДОВ като генерално средство за превенция не съм я измислил от въздуха. Взел съм я от решенията на Европейския съд по правата на човека и по-точно от докладите на Министерството на правосъдието, които се изработват на годишна база за изпълненията на решенията и начина, по който ние осъществяваме нашето процесуално представителство там. Дали тази генерална превенция ще обхване всички хипотези на Конвенцията? Разбира се, че не. Дали тя сама по себе си ще задоволи изискванията на чл. 13? Най-вероятно ще има хипотези, в които няма да е така. Затова и самата Конвенция в крайна сметка е от субсидиарен характер. Тоест там, където няма тези превантивни средства, ще се стигне до съд в Страсбург. Ще се стигне ли до по-малко съд в Страсбург, ако имаме тези разпоредби по ЗОДОВ? Убеден съм, че да.
Възможно ли е да се направи в специалните законодателство на всяко място, което направихме за ЗИНЗС? Същият аргумент важи. Не може всичко навсякъде да го разпишете, не е възможно. Както поначало в самия ЗОДОВ беше предвидена специална хипотеза, където това да важи. И тя е в сега действащия чл. 2 по отношение на чл. 5, параграфи от 2 до 4 от Европейската конвенция по правата на човека. Тогава се е направило това нещо, пак за да отговорим на решения на Съда, за да направим това генерално средство за превенция в една определена хипотеза – тази, касаеща чл. 5, задържанията и така нататък.
Не казвам, че Вашите аргументи не са верни. Възможно ли е да се стигне до разнопосочна практика в съдилищата? Най-вероятно, както е било възможно да се стигне и по § 5, но с времето тези неща се изострят. Това е съществена поправка и аз съзнателно я предложих. И се надявах, че приета в работната група, ние имаме политическо разбиране за въпроса. Това не е поправка, подобна на предложената от Анна Александрова и колеги по § 2, където се касае за нарушение на правото на Европейския съюз, но в неговия процесуален аспект. Това е поправка по същество, която прави от българския съд съдник за нарушенията на Европейската конвенция за правата на човека. Необходимо ли е това? За мен да. И мислех, че тук сме се събрали, защото това е политическо решение, това не е експертно решение. Експертите могат да ни помогнат в неговото изписване дали да е чл. 2г и чл. 2д, както предлагам, или с различните препратки.
Но това е важен въпрос, който касае защитата на българските граждани от българския съд за нарушения от страна на българските органи на Европейската конвенция за правата на човека. Трябва ли всички те да ходят до Страсбург и трябва ли, когато отидат в Страсбург по друга причина, да ни осъждат и за чл. 13? Това е въпросът.
Аз съм убеден, че както стана с § 1, който беше отхвърлен и след това му дойде времето, благодарение и на инициативата на господин Хамид, който поздравявам, така ще дойде времето и на това нещо. Защото Вие може да свалихте от Вашите последни два доклада юриспруденцията по чл. 13 от Конвенцията, но тя съществува, там е. И когато казвате: „не по ЗОДОВ, а във всеки отделен закон“, дайте да видим кои са отделните закони, които покриват цялата материя на Европейската конвенция за правата на човека и нейните протоколи. Това е всеки един закон. Всеки един закон!
Уважаема госпожо Председател, аз наистина се надявах, че сме взели политическо решение по този въпрос. Очевидно това не е така.
В § 1, който е изключително важен и който трябва, каквото и да решим по следващите, да бъде направен, поддържам, моля и моите колеги от парламентарната група на „БСП за България“ да поддържат решението на вносителя с поправката на работната група „като незаконосъобразни“, поддържам становищата си по предложенията, които съм направил. В интерес на истината работната група е предложила само половината от тях да бъдат приети. И Ви пожелавам засега приятна работа, тъй като трябва да напусна заседанието.
Оттеглям си предложението по ЗАНН, защото не намерих разбирания по нито едно от другите си предложения, а пък доколкото знам, Министерският съвет работи по ЗАНН. Вие имате право да припознаете моите предложения, който прецени.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Само няколко уточнения по отношение на спора за добавката от мен „като незаконосъобразни“. Всъщност не само настояването на Националното сдружение на общините, а ако щете, и самата правна логика го налага. Като почнем от правото на органа да отмени акта не като незаконосъобразен, а като нецелесъобразен, питам аз: какви са вредоносните последици от това, че органът Х е решил да отмени съответния подзаконов нормативен акт като нецелесъобразен? Кметът за „синя зона“ решава, че този ред не е добър, ще направи по-добър ред, отменя го, въвежда по-добър ред. Къде е незаконосъобразният момент? За да имаме вреди, ние трябва да имаме някакво противоправно действие, действие срещу правото, действие, установено в съответен закон, в съответен подзаконов нормативен акт или акт от по-висока степен в закон. Къде е противоправността, за да искаме в този случай да се търсят вреди? Това пък е свързано, от друга страна, и със случаите, за съжаление, на злоупотреба с процесуални права, с правото на жалба. Като го оставим без тази добавка от мен „като незаконосъобразни“, могат много инициативни граждани да тръгнат да жалят само на основание, че е отменен актът, без на практика да имаме незаконосъобразност, оттам съответно да произтичат и вредни последици за физически и юридически лица. Това пък ще затормози работата на съдилищата, а все си мисля, че се опитваме да ги облекчаваме в тяхната работа, а не да ги затормозяваме.
По отношение на вариант 2 и казаното от колегата Зарков. Аз смятам, че тук е хубаво да съобразим това, което ни беше казано от Министерството на правосъдието от процесуалния представител и специално италианския опит. Ето, в Италия са го направили по този начин и резултатите са плачевни, за кого? – За съдилищата и за тяхната правна система, които са залети с дела и се чудят как да се оправят.
Ако целта ни е тази – да стопираме дейността на административните съдилища и да ги залеем с незаконосъобразни жалби като се опитваме с това действие да внесем уж някаква справедливост, смятам, че вместо да внесем справедливост, практически ще лишим и тези граждани, които имат основания, които смятат, че съответното действие или акт на администрацията са незаконосъобразни, да получат бърз и справедлив процес, което също пък е нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, госпожо Коцева.
МИЛЕНА КОЦЕВА: Извинявайте, че пак ще взема думата. Господин Зарков тръгна и не може да чуе това, което искам да кажа, но освен редица други регламенти, има два много съществени аргумента. Единият е, че чл. 13 от Конвенцията няма самостоятелно приложение. Той всъщност има субсидиарно приложение винаги, когато едно материално право е нарушено. Тоест това, което той каза за нарушенията по чл. 13, това е така, но и не е така, защото ние не сме осъдени, защото нямаме просто ефективно вътрешноправно средство, а сме осъждани, защото нямаме ефективно вътрешноправно средство във връзка с някое конкретно право по конвенцията.
Другото, което исках да кажа, е, че, отваряйки толкова широко вратата на ЗОДОВ, всъщност ние ще направим това, което в момента Европейския съд по правата на човека се чуди как да разреши вече толкова много години, а именно свръхнатовареността и големия брой недопустими жалби, които стоят пред него за разглеждане. А недопустимите жалби са толкова много, че представляват около 90% от всички жалби по статистики, които са подавани от жалбоподателите. Тоест само в 10% от тези случаи съдът намира основание да присъди някакво осъдително решение. Това исках да кажа, благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, имате думата.
ТАНЯ КУЦАРОВА: Аз също бих искала да взема отношение по повод изменението – дали да се включат думите „отменени като незаконосъобразни“, или да бъдат изпуснати думите „като незаконосъобразни“? Аз мисля, че трябва да се включат думите „отменени като незаконосъобразни“, защото правната рамка на тази отговорност е в Конституцията – в чл. 7, където ясно е казано, че отговорността на държавата винаги е за незаконни актове.
Ако текстът остане в този вид, без изричната добавка „незаконосъобразни“, отговорността на държавата ще се разшири и за правно съответстващи актове от нормативен характер, тогава когато поради някаква причина обществените отношения се преуреждат занапред с нова наредба и правилник или друг подзаконов нормативен акт по причина, че обществените отношения го налагат, няма как да се търсят вреди от такива актове.
Моето предложение е за добавката като „незаконосъобразни, но в крайна сметка Ваша е волята да решите това.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Само едно изречение. Така както се оформи дебатът, виждам, че ще се предложи вариант за гласуване на работната група – вариант 1: в § 1 – без т. 2, не я коментираме, съответно в този вариант, както е предложено, с включване „на действието на подзаконовите нормативни актове, отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни“.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
АТАНАСКА ДИШЕВА: Само едно уточнение.
Съвсем права е съдия Куцарова в това, което каза. Член 7 от Конституцията обаче има пряко приложение, така че априори при преценката дали са причинени вреди и дали съответно се дължи обезщетение се включва и преценката за отмяна на акта като незаконосъобразен. Заради това моите опасения са, че административният орган когато отменя собственият си акт, невинаги излага мотиви. Той не е длъжен и да го прави. Така че той може да го отмени и като незаконосъобразен, тоест поради несъответствие с нормативен акт от по-висока степен, така и поради целесъобразност.
Моето опасение беше да не би извън случаите на допустимост на обезщетението да останат хипотезите, при които актът е отменен без излагане на такива мотиви, но въпреки това се установява, че е незаконосъобразен.
Иначе, ако такова е тълкуването и такава е волята на законодателя, текстът последно, както беше редактиран от господин Чолакова, считам, че е добре.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Обединяваме се във вариант 1 в т. 1 да добавим „от действието на“ и това е. И т. 2 отпада.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване вариант 1 в § 1, в т. 1:
„В ал. 1 накрая се добавя „както и за вредите, причинени от действието на подзаконови нормативни актове, отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни“.
Моля който е „за“, да гласува „за“.
Гласували 17 народни представители: за 12, против няма, въздържали се 5.
Приема се.

Преминаваме към § 2 – за създаване на нов § 2.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Той е по Конвенцията.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Изказвания? Имате думата.
Заповядайте, господин Чолаков.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Във връзка с направения този нов § 2 той е свързан евентуално ако бяха приети промените в § 1, така че аз смятам, че следва да бъде гласувано това да не се променя, тъй като това си е действаща норма и не се прилага. Нали така?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: В чл. 2, ал. 1 – виждате ли къде е? В чл. 2, ал. 1.
ФИЛИП ПОПОВ: И аз чета точно редакцията вече.
ИВА МИТЕВА: Той е нов параграф.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Той е въз основа на предложението на господин Зарков.
Колеги, има други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Моля който е „за“ създаване на нов § 2, да гласува „за“.
Гласували 17 народни представители: за 5, против няма, въздържали се 12.
Не се приема предложението за нов § 2 по доклада.

Сега преминаваме към § 2 по вносител.
Имаме предложение на работната група, която не подкрепя предложението на Анна Александрова и Хамид Хамид.
Изказвания?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз считам, че във варианта, предложен от работната група, в т. 1, където се говори за вреди от правораздаването – мисля, че това е недопустимо. Правосъдието в крайна сметка е правораздаване, осъществявано от съдилищата. Нещо повече, правораздаването е процес, който е конституционно гарантиран. Това са правомощия на съдилищата.
Отказът от правораздаване би бил вредоносен, а актовете на съда също, но самият процес в една правова държава правораздаването да води до вреди според мен не е удачно правен и юридически изказ за това. Мисля, че следва да отпадне. Мисля, че по-надолу някъде в закона бях отбелязал отново го има това – отново вреди от правораздаването на административните съдилища, в чл. 28, мисля, че е записано по-надолу.
Аз мисля, че вреди от незаконосъобразни актове на административните съдилища – да, но от правораздаването просто е абсурдно, няма такова нещо!
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин попов.
Заповядайте, уважаеми господин Чолаков.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Започвам първо с предложеното заглавие, а именно ред за разглеждане на искове за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз. Това е предложението на работната група. Лично аз считам, че заглавието следва да бъде по друг начин, а именно: „Ред за разглеждане на искове срещу държавата“.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Така е по работната група, болдваният текст.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Работната група подкрепя: „Ред за разглеждане на искове за вреди“.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Да, да – срещу държавата за вреди.
(Уточнения по текста.)
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Значи има нещо по-ново, което нямам. Може ли да го видя? Само ми дайте 5 минути, за да ги видя нещата.
(Време за запознаване.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
МАРИО ДИМИТРОВ: Извинявам се за включването, но на работната група уточнихме по отношение на всички предложени текстове и по-нататък, когато се говори за „правораздаването“ в първоначалните текстове, предложени от вносителите, да бъдат коригирани с „правораздавателна дейност“. Това беше принципно, доколкото си спомням, в дебата. За да избегнем това недоразумение, което колегата предложи.
(Обсъждания извън микрофон.)
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: По ал. 1 – колегата Куцарова.
ТАНЯ КУЦАРОВА: Освен това уточнение по заглавието, предлагаме чл. 2в да започне с ал. 1, която да има съдържание:
„Чл. 2в. (1) Съдилищата разглеждат искове срещу държавата за обезщетения за вреди от достатъчни съществени нарушения на правото на Европейския съюз, причинени от нейни органи и длъжностни лица“.
РЕПЛИКИ: Или, или.
ТАНЯ КУЦАРОВА: „или“, да.
Така се избягва посочването на видовете органи, които могат да доведат до отговорност на държавата, но обхващат всички органи на държавата. Така или иначе отговорността на държавата е за нарушение без значение от това какъв орган е допуснал нарушението на правото на Европейския съюз. Това липсва в предложението на работната група.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Това е по вносител.
ТАНЯ КУЦАРОВА: Но е в предложението на вносителя и ние го поддържаме.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: С допълнението за достатъчно съществени.
ТАНЯ КУЦАРОВА: Тъй като доколкото достатъчно същественото нарушение всъщност е годно да доведе, да реализира отговорност на държавата. Разбира се, стандартите на прилагане на извън договорната отговорност сочат, без да се включва Народното събрание, просто на държавата за нейни органи и длъжностни лица. Не се изброяват видовете органи тук.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Да.
МАРИО ДИМИТРОВ: Ако ми позволите само едно допълнение към аргументите.
По отношение на ал. 1, ако текстът на чл. 2в започне с предложението на работната група, изпускаме основния принцип – съдилищата разглеждат исковете. Ако премахнем тази алинея, както е предложено в работната група и направо започнем с: „Когато вредите са причинени“, ние всъщност пренебрегваме основният принцип.
Така че общо взето предложението е да се запази ал. 1 на вносителя – в чл. 2в, ал. 1, а след това по отношение на останалите алинеи – в редакцията, която работната група беше направила.
РЕПЛИКА: С едно малко допълнение.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз имам въпрос във връзка точно с редакцията на работната група. Там по друг начин е казано това, което е написано в текста на вносителя. Тестът започва така:
„Чл. 2в. (1) Когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на:“, и се изброява по кой ред в т. 1 и т. 2. Тоест вместо да започнат съдилищата да разглеждат, тук е обърнато и е казано, че исковете се разглеждат от съдилищата.
МАРИО ДИМИТРОВ: Само за ал. 1 затова исках да се запази във варианта на вносителя, защото тя предвижда общия принцип за подсъдност.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Че съдилищата разглеждат.
МАРИО ДИМИТРОВ: А вече с „когато“ – започването на следващите алинеи, урежда отделните хипотези, а дали ще бъде по реда на АПК, респективно дали по реда на ГПК. По този начин ще бъде композицията на разпоредбата по-ясна. Иначе без нея направо ще преминем към хипотези без да уточним за какво.
ХРИСТИАН МИТЕВ: А има ли хипотеза, в която исковете не се разглеждат исковете за вреди по този закон? Аз мисля, че няма друг орган, който да ги гледа освен съдилищата.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аз виждам, че предложението на работната група е обърнато като словоред, но на мен ми се струва, че е много по-чисто както е по вносител, защото става въпрос, че „държавата, причинено от нейни органи или длъжностни лица“, което го няма по никакъв начин в работната група.
ИВА МИТЕВА: В чл. 1 – говорихме го и на работната група, чл. 2а и чл. 2б са материалните норми. Там е казано кой отговаря и носи отговорността. Тази норма е процесуална. Затова е в чл. 2в. Като кажем, че съдилищата разглеждат тези искове, специално за нарушение на право на Европейския съюз, кой разглежда останалите вреди в останалите хипотези? Ще остане, че някой друг може да ги гледа. Нали тук сме в специалния закон? Естествено, че са все съдилищата. Така направена една норма в един закон, изнесена, аз не мога да разбера как би се тълкувала. Аз бих го тълкувала, че тогава някой друг ги гледа и ще се постави въпросът: кой е този друг? Затова текстът е, а това го коментирахме и на работната група – да се направи като процесуална, че в случаите на чл. 1, на чл. 2, на чл. 2а и чл. 2б, „когато вредите са причинени от достатъчно съществено…“, те се разглеждат от съдилищата по реда на: АПК, и сме препратили към чл. 1, към чл. 2, и в останалите случаи – в ГПК. Това е идеята на текста. Тук това, което говорихме, липсва Народното събрание – актове, действия и бездействия на Народното събрание. Това, което се взе решение да отпадне.
РЕПЛИКА: Кога се е взело решението да отпадне?
ИВА МИТЕВА: Ами, тук, на работната група.
РЕПЛИКА: Аз не помня такова нещо.
ИВА МИТЕВА: Аз искам само да обърна внимание, че по отношение на транспонирането, Народното събрание не транспонира право на Европейския съюз. Въвеждането на правото на Европейския съюз се извършва от изпълнителната власт, има ПМС № 85, която разписва отговорността и начина на въвеждане.
Отделно сме направили справка до всички държави – членки на Европейския съюз, отговорът е категоричен: отговорността се носи от изпълнителната власт в лицето на правителството или на компетентния министър, в чиято компетентност е материята. Ако няма такъв, както е в Англия, отговорността се носи от министъра на правосъдието.
Народното събрание и парламентът в нито една държава не носи отговорност. Народното събрание, знаете, по отношение на актовете на Министерският съвет има една засилена отговорност по отношение на внасянето им. По отношение на депутатите – затова не им се искат и таблици за съответствие, защото те не транспонират по принцип. Те или внасят нещо, за да се скъси, знаете, пътят на обсъждане или между първо и второ четене, ако внесат предложение, вече тогава трябва да представят и съответната таблица за съответствие с право на Европейския съюз.
Дори когато има нарушение на право на Европейския съюз, Народното събрание няма информация за какво е това нарушение. Ние разбираме едва тогава, когато изпълнителната власт е изготвила съответния акт и го внесе в Народното събрание.
ТАНЯ КУЦАРОВА: А когато исковете са насочени срещу Народното събрание, кой е процесуалният ред за гледане на делата, моля?
МАРИО ДИМИТРОВ: Ако позволите, да уточним нещо от работната група, каквото беше по общия ред.
Само искам да Ви кажа нещо по отношение за изясняването на реда, предвиден в чл. 2в. Затова и заглавието беше променено. Ако си спомняте, дебатът беше за това, че нормата на чл. 1 е обща норма, а отделните хипотези и отделната отговорност, включително и по отношение на Конвенцията, за която стана реч, е уредена в чл. 2а, чл. 2б. Затова се въвежда и следващото – в случаите и в хипотезите, когато е нарушено правото на Европейския съюз, и то при съществено или достатъчно съществено нарушение. Затова пояснението в ал. 1 е „необходимо“, в противен случай ние ще предвидим само вредите без да кажем кои са органите.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Може ли да взема отношение по това, което каза колегата – че Народното събрание носи отговорност. Аз малко не съм съгласен с това Ваше изявление, защото лично в момента аз – не аз, а Върховният административен съд, е ответник по шест висящи производства в общия съд, където досега никой не ми е прекратил делото като недопустимо по отношение на Народното събрание. Напротив, общите съдилища се произнасят по същество. Да, засега няма осъдително решение, но това не означава – проблемът е, че не носи отговорност Народното събрание. Носи отговорност Народното събрание на общо основание. Разберете, след като това е изключено – Народното събрание, ние в момента уреждаме не материално-правната предпоставка. Тези искове се завеждат и си вървят. В момента във ВКС – даже аз направих една справка и се обадих на юрисконсултите на Народното събрание, имате 60 висящи производства срещу Народното събрание. Това означава, че Народното събрание носи отговорност. Ние в момента уреждаме реда и при така разписан ред Народното събрание ще носи отговорност в общите съдилища.
ТАНЯ КУЦАРОВА: Само че по ЗЗД.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
ЦВЕТЕЛИНА МИТОВА: Искам отново да кажа, че поддържаме становището на министъра на външните работи, в което изразихме позиция. Практиката на Съвета на Европейския съюз е категорична, че изпълнителната, съдебната и законодателната власт носят отговорност за причиняване на вреди от нарушаване правото на Европейския съюз. Искам нещо да изясня – когато става въпрос за нетранспониране на директива в срок или за неправилно транспониране, отговорността се носи от правителството и ние имаме такива дела. Включително е възможно Вие като орган да приемете закон, който да противоречи на регламент, който е пряко приложим – или самият договор. Има много хипотези.
В случая, ако стане така да изключим Народното събрание от органите, които ще са отговорни, тоест най-много да доведе дори и отговорност на държавата, завеждане на дело срещу нас, че ние не изпълняваме правото на Европейския съюз. Аз не знам по кой ред, не мога да се изкажа компетентно - Народното събрание по реда на ГПК или АПК трябва да се гледат исковете, но съм абсолютно категорична, че… (Реплики на народни представители Христиан Митев.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Не влизайте в диалог!
ЦВЕТЕЛИНА МИТОВА: Не, аз говоря за обезщетение за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз. (Реплики на народния представител Христиан Митев.) Как така питам пред кой съд? Националните съдилища! Казвам, че не изразявам мнение дали това да е по реда на АПК или ГПК.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Вие как може да разсъждавате в посока, че Народното събрание може да отговаря по АПК? АПК урежда актове на действие и бездействие на административни органи – Народното събрание административен орган ли е?
ЦВЕТЕЛИНА МИТОВА: Затова казвам – Вие преценете.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Това е във II курс се учи по Право. (Реплики на Христиан Митев извън микрофон.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Митев, моля Ви да не влизаме в диалог!
ЦВЕТЕЛИНА МИТОВА: Аз не казвам, че е административен орган, аз Ви казвам реда. Вие сте компетентни и трябва да прецените по кой ред.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, съдия Дишева.
АТАНАСКА ДИШЕВА: В този смисъл щяха да бъдат и аргументите ми. Всъщност според мен не е вярно, че Народното събрание не транспонира директиви. Директивата дава на държавата членка възможност да въведе предписанията по тази директива чрез какъвто намери за целесъобразно нормативен акт. Това може да бъде и закон, който се приема от Народното събрание.
Много обичам да давам примера със Закона за данъка върху добавената стойност. Правният акт на Европейския съюз е Директивата за данъка върху добавената стойност. Тази директива в България е транспонирана със Закона за данъка върху добавената стойност. В Съда на Европейския съюз има няколко решения, направени по преюдициални запитвания от български съдилища, с които е установено, че българският Закон за данък добавена стойност не съответства на Директивата за ДДС, защото е непълно транспонирана или изобщо не транспонирана. Тези решения са факт. Те непрекъснато се прилагат от българските съдилища.
Точно за такава хипотеза и изобщо за данъчното законодателство и правоприлагане е много ярък и ясен примерът как трябва Народното събрание да отговоря в тези случаи. Защото, ето в случая със Закона за данък добавена стойност, има акт на законодателния орган, с който не е правилно приложено правото на Европейския съюз. Прилагането на този закон първо се осъществява от административния орган – съответната данъчна администрация, която прилага националния закон, но, прилагайки го, нарушава правото на Европейския съюз и след това идва актът на съда, който разглежда законосъобразността на административния акт и в тази хипотеза тук съдът вече е изправен пред перспективата или да приложи националния закон, или да приложи направо правото на Европейския съюз. Националният закон обаче противоречи на правото на Европейския съюз и ако съдът предпочете да приложи националния закон, той също нарушава правото на Европейския съюз.
Ето една хипотеза – много ярка, и между другото много често срещана, в която е налице съпричиняване на вредата от органи на трите власти. В най-простия случай на един данъчен субект не е признат данъчен кредит, който е в размер на 100 хил. лв., и за него вредата се изразява в тази сума. За него обаче би било напълно невъзможно да докаже по чия вина, тоест кой от трите вида органи му е причинил вредата, защото всичко започва с неправилното транспониране на Директивата чрез законовия нормативен акт. Извинявайте, че се отклоних с този пример. Той обаче е много показателен.
Между другото, повечето дела, по които ответник е Върховният административен съд са точно данъчни дела. Заради това според мен е наложително да се предвиди възможност в този закон Народното събрание да отговаря за вреди.
Между другото, възможността законодателният орган – аз съжалявам, че трябва да се повторя, но възможността законодателният орган в държавите членки да отговоря за тези вреди е изрично посочена в няколко решения на Съда на Европейския съюз. Така че това не е въпрос, който е предоставен на преценката на националния законодател. Просто ние трябва да приведем нашето законодателство в съответствие с тази практика. Ако не го направим, действително срещу България може да бъде заведено дело за нарушаване правото на Европейския съюз.
Вярно е, че Народното събрание не е административен орган, и с това ще завърша – изобщо не може да има коментар по този въпрос, ние обаче обсъждаме специален закон, който в тази част за отговорността за вреди е специален и по отношение на Административнопроцесуалния кодекс. Тоест ние съвсем спокойно можем да излезем извън предметния обхват на Административнопроцесуалния кодекс и точно това се прави с тези текстове.
В обобщение, считам, че текстът, който включва възможността за отговорността на Народното събрание, би трябвало да остане, като бих изразила резерви за „действие или бездействие“ на Народното събрание, а само да остане „актове“, защото твърде широко по мое виждане се отваря вратата като се включи текст „и действия или бездействия на Народното събрание“ и много широки възможности за тълкуване ще се породят. Но „актове на Народното събрание“ трябва да остане. Може да включим обаче „нормативни“ актове, за да изключим общи решения и други неща от този род.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря за становището.
Аз имам един въпрос, свързан, първо, с отговорността на Народното събрание. След като по подразбиране имаме такава отговорност на Народното събрание – това е практика на Европейския съд, то тогова необходимо ли е изрично да го записваме? Според мен – не, по тази логика. Общата формулировка, която е записана, дори да вземем текста на вносителя в ал. 1, покрива абсолютно всички. Там се говори за причинени от нейни органи – на държавата, или длъжностни лица. Тоест всички органи са включени. Тук включвам Народното събрание. Това, първо.
Второ, аз от работната група насам задавам един въпрос, на който срещам едно упорито мълчание от всички. Никой не можа да ми обясни: как държавата ще си реализира правото на регрес и от кого? – От вносителя на такъв законопроект, от този, който го е гласувал в комисия на първо четете, от народните представители, гласували го на първо четене в пленарна зала, от народните представители във водещата комисия, гласували го на второ четене в комисия, от народните представители, гласували го на второ четене в пленарната зала? От кой ще се реализира регресната отговорност на държавата в този случай? Благодаря.
ХАМИД ХАМИД: Българския народ, който ги е пратил в Народното събрание.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Което е политическата отговорност, господин Хамид.
ВЕСКА РАЙЧЕВА: Между другото, това е много интересен въпрос, защото правото на регрес в българския Закон за отговорността на държавата и общините за вреди изобщо не е предвидена. Ако има политическа воля за предвиждане на регресна отговорност, това може да се разпише. Но по сега действащия закон, включително и с тези предложения, правото на регрес изобщо не е предвидено като такова. Това, между другото, не е единичен случай.
В случаите, когато примерно по гражданското право за работници и служители се носи отговорност, също не е предвидено право на регрес.
МАРИАНА ЦВЕТАНОВА: Това е, защото отговорността е безвиновна и тип гаранционна и няма как да говорим за регрес в този случай. (Шум и реплики.)
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ: Може ли малко тишина, колеги, за да чуваме тези, които се изказват! Благодаря Ви.
МАРИАНА ЦВЕТАНОВА: Във връзка с разразилия се дебат –в предната сбирка установихме, че когато тази вреда се търси по общия гражданскопроцесуален ред, не би следвало да се счита, че държавата ще отговаря единствено и само по общия ред – чл. 31, ал. 1 от ГПК.
В тази връзка моля тук да се запише по т. 2 на новия чл. 2в, след „Гражданския процесуален кодекс– извън случаите по т. 1“, като ответник по делата се определя по реда на чл. 7 от ЗОДОВ, от този текст, от този Закон! За да стане ясно тук, че всъщност отговарят органите, а не министърът на финансите като универсален представител на държавата.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Заповядайте.
ЦВЕТЕЛИНА МИТОВА: Исках само да отговора на Вашия въпрос: защо трябва изрично да се предвиди Народното събрание като субект, който да носи отговорност? За да не се създава предпоставка за противоречива практика и като държавен орган да се тълкуват най-вече органите на изпълнителната власт.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ: По тази логика не трябва ли да запишем: „Министерски съвет“? По същата логика да изброим всички държавни органи направо!
ЦВЕТЕЛИНА МИТОВА: Не да изброите. Може да се каже: „изпълнителната, законодателната и съдебната власт отговарят за вреди от причиняване нарушения на правото на Европейския съюз“.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ: Вижте, значи…
ЦВЕТЕЛИНА МИТОВА: Това е най-елементарният начин, но аз не мога да Ви давам съвети каква законодателна техника да използвате.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТИАН МИТЕВ: Първо, не смятам, че е най-елементарният начин. Всъщност най-абстрактният начин е този, който е в текста на вносителя. Държавата в края на краищата има съответните власти – законодателна, изпълнителна и съдебна. Когато кажем държавата, нямаме предвид нещо друго и различно от това. По-абстрактна норма от това, което е написано в чл. 2в, ал. 1 по вносител – аз не виждам по-абстрактно! Това ще са абсолютно всички органи.
Колега Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Съвсем накратко по отношение на отговорността на Събранието, го разбирам – за законодателството му, за законодателните актове, тоест за законите. Мисля, че няма особена логика. Извинявайте, но това… Просто искам да видя как ще бъде следващият закон и кой ще носи тази отговорност – кой как е гласувал вътре в Събранието, председателят на Народното събрание? (Шум и реплики.) Срещу кого? Може един народен представител да е „против“, друг да е „за“, трети да е „въздържал се“. Председателят на Събранието ли ще носи тази отговорност?
ТАНЯ КУЦАРОВА: Отговорността, както по чл. 1 от ЗОДОВ и по чл. 2 от ЗОДОВ, е безвиновна обективна отговорност на държавата. Регресната отговорност по правило се извършва по ЗЗД и винаги предполага виновно поведение, и то лично и персонално.
Ако се търси регресна отговорност от осъденото лице, ще трябва той в отделен исков процес по ЗЗД, проведен по ГПК, да докаже виновното поведение на лицето, което е внесло, или от неговите действия е причинена вредата. Това означава автоматично, че то почти не може да се реализира, защото са две различни видове отговорност по естеството си.
Бих искала да кажа още нещо. Нека да сме наясно, че в материално-правен смисъл материалната отговорност е на държавата. Юридическите или физическите лица или органите, които в рамките на тази отговорност са посочени като ответници, те са само субституенти на държавата. Затова те не са представители на държавата по смисъла на чл. 31 от Гражданскопроцесуалния кодекс. Ето защо е хубаво да бъде уточнен кой ще бъде субституент на държавата, така както в чл. 205 от АПК е посочено кой е субституент на държавата. По реда на АПК това е юридическото лице, оглавявано от органа, причинил вредите или системата, на която се намира органът, причинил вредите.
Затова и уточнението на Министерството на финансите за мен е много добро и точно, за да е ясно кой ще бъде субституент на държавата в подобни искове, когато се гледа по реда на ГПК.
Ако е по реда на АПК, разпоредбата на чл. 205 сочи кой ще бъде ответник по делото, но материалната отговорност не е на ответника. Материално-правната отговорност е на държавата.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Подлагам на гласуване текста на работната група за § 2 в чл. 2в, който става § 3, или там вече преномерирани, както ще дойдат, като „правораздаване“ да стане „правораздавателна дейност“.
Гласували 17 народни представители: за – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се.
ТАНЯ КУЦАРОВА: Извинете, ще се внесе ли уточнението за тогава, когато е по реда на ГПК, ответникът да се определя по реда на чл. 7?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Да, с допълнението на колегите от Министерството на финансите.
Ще подложа на гласуване предложенията на господин Крум Зарков на гласуване.
По предложението му за нов § 3 има ли изказвания? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Крум Зарков.
Който е „за“, да гласува.
Гласували 17 народни представители: за – 5, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема.
Отново предложение на народния представител Крум Зарков за създаване на нов § 4 и нов § 5.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване така направените предложения.
Който е „за“, да гласува.
Гласували 17 народни представители: да – 5, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема.

Параграф 4.
За чл. 7 има предложение на работната група.
Изказвания?
Заповядайте, господин Чолаков.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Видях последния вариант, който е предложен. Ние смятаме, че този вариант е добре разписан в предложението, тъй като определя както най-близкия, така и родово компетентен. Аз знам, че това предложение е направено във връзка с едно решение, където България е осъдена заради едно производство, което се е развило в Старозагорския окръжен съд, който не се е отвел като ответник. Това е абсолютно инцидентен случай, принципно колегите се отвеждат, но нека да го разпишем изрично като норма. Така ще бъде по-добре и за правораздаването, ако съответно го подкрепите.
ВЕСКА РАЙЧЕВА: И аз мисля, че е добре да запишем за компетентността, когато ответници са двата върховни съда. Като че ли пак е изпаднало. А държа на това, защото проблемът е сериозен. Ние сме си ответници вече и по-добре да знаем какво се случва в двата съда. (Уточнения с Георги Чолаков.) Когато като последна инстанция ги гледаме ние, а сме и ответници в същото време. Този проблем. Добре е да се разпише, защото се правят отводи, те се правят доста мотивирано и по всяко дело се чете. Има логика в това, защото в крайна сметка ответникът сам си гледа делото. (Уточнения.)
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Добре. Да, разбира се, но как точно да бъде записано?
А като последно се разглежда от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд, това ли?
ТАНЯ КУЦАРОВА: Да, последно.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Колега Райчева, предложението, което виждам, преди е било следното: „когато искът е предявен пред…“
Всъщност остава това предложение – на работната група, както е в момента: „А като последна инстанция се разглежда от съответния Върховен касационен или Върховен административен съд“.
ВЕСКА РАЙЧЕВА: „дори когато те са ответници по иска“ или дори и без тази опашка. (Шум и реплики.)
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Тоест, предложението е следното: „Когато искът е предявен пред съд – ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд“. Точка.
„Като последна инстанция делата се разглеждат от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд“. Това ли, колеги?
ТАНЯ КУЦАРОВА: Да, то е ясно. Функционалната подсъдност не се променя. (Реплики.)
АТАНАСКА ДИШЕВА: Тук въвеждаме правило, че се изпращат, ами, всеки съд си гледа делата по вида на ответниците.
ТАНЯ КУЦАРОВА: Да, и си ги гледа до горе по правилата на функционалната подсъдност.
ГЕОРГИ ЧОЛАНОВ: Не знам. На мен ми се струва, че с този текст ще се създадат повече проблеми.
ТАНЯ КУЦАРОВА: Между другото, поради нищожността на съдебните решения няма никакъв проблем.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Ние си ги гледаме.
ТАНЯ КУЦАРОВА: Ние си ги гледаме, както и Вие си ги гледате. (Реплики.)
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: След направения дебат между колегите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, който беше много ползотворен, съответно нашето предложение, ако някой народен представител го припознае, разбира се, и с оглед съответни законодателни техники да се изчисти като смисъл, е ако може да бъде приет вариантът на работната група в този вариант, който е предложен, с точка и да има ново изречение: „Като последна инстанция делата се разглеждат от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд“.
ТАНЯ КУЦАРОВА: Няма кръстосана отговорност. (Реплики.) То го има като предложение.
МАРИО ДИМИТРОВ: Ако ми позволите. Мотивите, които излага законодателят в този случай, се четат след това от съдилищата и реално, ако запишем мотивите, които споделиха колегите, реално ще се разбере, че в тези случаи се прилага тази компетентност.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Димитров припозна текстът по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Подлагам на гласуване така направеното предложение на господин Димитров по чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС заедно с редакциите на работната група и текста на вносител.
Моля който е „за“, да гласува „за“.
Гласували 17 народни представители: за 17, против и въздържали се няма.
Приема се § 4 по вносител за промени в чл. 7.
Преминаваме към предложение на народния представител Крум Зарков.
Подлагам на гласуване направеното предложение на народния представител Крум Зарков.
Моля който е „за“, да гласува „за“.
Гласували 17 народни представители: за 5, против няма, въздържали се 12.
Не се приема предложението на господин Зарков.

Преминаваме към предложение на народните представители Анна Александрова и Хамид Хамид за създаване на нов параграф в чл. 8.
Заповядайте.
ИВА МИТЕВА: Това необходимо ли е – в чл. 8 да добавим отново като чл. 2в – че е по този закон?
ВЕСКА РАЙЧЕВА: Имам предложение, което може би сега не му е съвсем мястото – нямам опит, но смятам, че е разумно, тъй като съвсем пресен случай между предишната работната група и сега, възникна проблем, и то по инициатива на прокуратурата. Образувахме смесено тълкувателно – дали като се дължат разноски по ЗОДОВ се дължи юрисконсултско възнаграждение. Мисля, че може би е добре да се помисли. Работят се текстовете и да се допълни една алинея, че се дължат или не се дължат или както се възприе в ГПК добър принцип, че се дължат, но по минималната Наредба за безплатната помощ. Това е важно в смисъл – и да го изтълкуваме няма да има същата сила, както ако го запишем. При разноските най-удачно ще влезе и мисля, че няма да навреди.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Това, което каза колегата Райчева, тъй като аз инициирах това във връзка с направено искане от главния прокурор за тълкуване всъщност на наша противоречива практика – на Върховния административен съд, но тъй като се поиска тълкуване на чл. 10, съответно се свързах с колегите от Върховния касационен съд, тъй като чл. 10 се прилага и от двете съдилища.
Затова в момента пред Вас наистина виси такова тълкувателно дело във връзка с приложението на чл. 10 и най-вече във връзка с възнагражденията на юрисконсултите. Аз не знам дали можем в момента да изработим предложение и то да бъде припознато или това ще бъде много сложно като техника. Така или иначе, ако това не бъде сторено сега, ние ще се събираме и ще го тълкуваме. Но как ще го изтълкуваме и какъв ще бъде резултатът и дали законодателят също ще се възприеме този резултат, аз не знам. Затова не знам дали технически може да го направим в момента.
ИВА МИТЕВА: Значи, депутатите може по принцип да подкрепят такова предложение и ние с Вас съвместно да измислим текста.
(Уточнения.)
ХАМИД ХАМИД: Приемаме го по принцип и подкрепяме. (Реплики.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Подкрепяме го по принцип, приемаме го и референтите ще го оформят.
ХАМИД ХАМИД: Да го гласуваме.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Моля който е „за“, да гласува „за“.
Гласували 17 народни представители: за 17, против и въздържали се няма.
Приема се.

Продължаваме.
ИВА МИТЕВА: А Вашето предложение по чл. 8 оттеглихте ли го?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Хамид, да оттеглим нашето предложение с Вас?
ХАМИД ХАМИД: За таксите ли?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Не, по чл. 8, ал. 1.
С господин Хамид оттегляме така направеното предложение в чл. 8, ал. 1.
ХАМИД ХАМИД: Да, да.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на господин Крум Зарков.
Моля който е „за“, да гласува „за“.
Гласували 17 народни представители: за 5, против няма, въздържали се 12.
Не се приема.
Заповядайте.
АТАНАСКА ДИШЕВА: Доколкото в чл. 53 от ЗЗД е предвидена солидарна отговорност и доколкото ни е известно, има противоречива практика дали когато искът е предявен срещу няколко ответници, отговорността е солидарна. Дали не е добре в някои от текстовете това изрично да се предвиди. Преди когато говорих за данъка върху добавената стойност, мисля, че се аргументирах защо отговорността не може да бъде разделена, когато ответниците са няколко. Дори и само двама да са ответниците, да речем, орган на изпълнителната власт и съд, и те са съпричинили вредата, струва ми се разумно да се предвиди, че те носят солидарна отговорност. Това е важно – може би ще ме поправят колегите, но тя не произтича от естеството на задължението. Заради това трябва да бъде изрично разписано в закона, че е солидарно, за да може да бъде солидарно.
ВЕСКА РАЙЧЕВА: Като предложение да се помисли каква да е отговорността. И за нас е важно дали е разделна или е солидарна. Защото и текстът го има само в ЗЗД, че е солидарна.
АТАНАСКА ДИШЕВА: А ние поначало изключваме приложението на ЗЗД и трябва да се предвиди изрично.
Може би някъде в чл. 2в, ал. 2, където се говори, че искът може да бъде предявен срещу няколко ответници или като отделна алинея да се предвиди, че когато искът е предявен срещу няколко ответници, те носят солидарна отговорност за вредите.
ХАМИД ХАМИД: А после да се оправят помежду си.
АТАНАСКА ДИШЕВА: Точно така, каквато е солидарната отговорност, да.
Може би да бъде ал. 3, да речем, а ал. 3 в сегашния вариант, която се отнася за такси и разноски, да стане ал. 4. (Уточнения.)
ИВА МИТЕВА: Така че трябва да ги отделим.
АТАНАСКА ДИШЕВА: Понеже интересът ми към този законопроект е само в нарушаването на правото на Европейския съюз. Прави сте, не е по чл. 20, да. Но разбрахте идеята каква е.
ИВА МИТЕВА: Да, разбрах.
АТАНАСКА ДИШЕВА: Благодаря на колегите, че я подкрепиха – важно е да е предвидена солидарна отговорност, това много ще облекчи съдилищата.
ИВА МИТЕВА: Като чл. 2г да седи, като отделен текст.
АТАНАСКА ДИШЕВА: Да, като чл. 2г е много добре.
„Когато искът е предявен срещу няколко ответници, те носят солидарна отговорност“, да речем или както го редактирате там.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Подкрепяме го, референтите ще го оформят.
ИВА МИТЕВА: В чл. 4.
АТАНАСКА ДИШЕВА: Да, да. Точно така – чл. 4, ал. 2, е най-добре. Солидарна отговорност, да.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля който е „за“, да гласува „за“.
Гласували 17 народни представители: за 17, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към „Заключителни разпоредби“.
Има предложение на работната група наименованието да се измени: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Изказвания?
АТАНАСКА ДИШЕВА: Искам да попитам – припознахте ли „Солидарната отговорност“?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Да, даже го гласувахме.
Изказвания? Няма.
Моля който е „за“ наименованието на подразделението, да гласува „за“.
Гласували 17 народни представители: за 17, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към предложение на Анна Александрова и Хамид Хамид за създаване на нов параграф.
Има предложение на работната група.
Изказвания?
Заповядайте, господин Чолаков.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аз ще взема думата във връзка с Преходните и заключителните разпоредби, защото те в един момент при нас се оказват много важни. Нали Ви казвам – във връзка с АПК, където мислехме, че приехме един много ясен текст, се оказа, че в резултат на тълкуването се получиха много разногласия във връзка с това какво е сложно в този текст.
Моето предложение, ако бъде прието, е да бъде разписан текстът така, че да е ясно, че се прилага само за всички искови молби, подадени след влизане в сила на този закон. Защото вариантът, приет в момента, е: „Неприключените до влизането в сила на този закон производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи“.
Веднага Ви задавам следващия въпрос. Това са такива, които сега са висящи, но те ще приключат с решение и ще подлежат на обжалване пред друга инстанция. Сега кой закон ще приложим, кой процесуален ред? Разбирате ли, веднага Ви го казвам и Ви го казвам от практиката си какво се случва в нашите производства по АПК.
Затова за мен е най-чисто, ако може по някакъв начин, да бъде формулиран по този начин текстът, че настоящият закон се прилага за искови молби, предявени след влизането му в сила. Защото ние имаме следният проблем – ние не можем да кажем, че си довършваме по досегашния ред, тъй като ред нямаме, нали?
РЕПЛИКИ: Нямаме, не.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Затова за мен, ако и колегите смятат, че така е най-чисто, ако са го помислили като вариант.
ВЕСКА РАЙЧЕВА: Добре ще е точно да се каже. (Реплики.)
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: То няма, то е ясно – ние нямаме никъде при нас, всичко е в общия съд. (Реплики.)
Така или иначе ще карат по този ред. Ясно е, че новият ред е за новите искови молби.
ТАНЯ КУЦАРОВА: Иначе трябва да ги прекратят и да ги ни пратят на нас и да ни ги пратят на нас.
АТАНАСКА ДИШЕВА: И пак съвместно тълкувателно решение – за висящите, какъв е смисълът? По-добре е тук да го уредим с Преходна разпоредба.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Дайте вариант, за да няма после проблеми.
АТАНАСКА ДИШЕВА: Сега редът, който се предвижда с този закон – със закона за измененията, се предлага и за висящите дела. Не е страшно, те са спрени всичките.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Но това означава, че половината от тези дела ще дойдат при нас.
АТАНАСКА ДИШЕВА: Това означава, да.
ВЕСКА РАЙЧЕВА: Не, само има изгледани на две инстанции. Това означава да се обезсилват на последна инстанция.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Момент! Извинявайте, колега Дишева, но просто ако стане така, че едно решение е минало през въззивна инстанция – Апелативен съд – Пловдив, Върховният административен съд ли ще гледа делото на Апелативен съд – Пловдив?
ВЕСКА РАЙЧЕВА: Не, ние ще ги обезсилим и ще си ги върнем от начало.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Ето, значи още по-страшно. (Оживление.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Чолаков, доколкото разбирам, идеята е сега образуваните дела, макар и спрени, да си се довършат пред съдилищата, пред които… за всички инстанции.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Това е идеята.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: А новите…
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Всичко, което постъпва наново, …
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Тоест ние трябва да съчетаем двата варианта, за да има яснота. Иначе пак може да се получи проблем.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: И ще стане страшно.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Там висящите дела се довършват по досегашния ред по инстанции, а новите ще… Ще се съчетаят двата принципа.
ВЕСКА РАЙЧЕВА: Проблемът беше, че няма ред. Няма ред. Ние не можем да кажем, че…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Вижте, дали ще кажем ред – дали ще се прилага ГПК, дали ще се прилага АПК, все пак е някакъв ред. Но ние трябва да кажем, че висящите – спрени/неспрени дела, Вие ще кажете точният термин, се довършват пред съдилищата, пред които са образувани.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: И можем да кажем следното: „се довършват по ГПК е ясно, че са при тях“. (Смях.)
АТАНАСКА ДИШЕВА: Но споровете за подсъдност бяха основната причина за образуването на въпросното тълкувателно дело между двете съдилища.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: А иначе ще започне прекратяване и ще започнат да ги връщат. (Реплики.)
И да добавим това, което Вие казвате – след влизане на закона в сила си вървят по реда…
АТАНАСКА ДИШЕВА: Разбирате ли, ако оставим пред които са образувани, поставя в абсолютно неравностойно положение правните субекти. Защото в едни и същи случаи делото може да е образувано пред общ съд или пред административен съд – от избора на адвоката или на съответната страна да зависи. И ние сега с такава разпоредба ще кажем който както е решил да предяви, което е абсолютно недопустимо и такова нещо не може да бъде прието. (Реплики на народния представител Димитър Лазаров.) Не, не. Аз говоря за висящите, за новите се разбрахме. Висящите дела са няколко десетки дела и доколкото ми е известно, всички те са спрени до приключване на въпросното тълкувателно решение. (Реплики на народния представител Димитър Лазаров.)
Това питаме, да. Това трябва да уредим с Преходна разпоредба. Това беше поводът и предметът на тълкувателното решение, защото досега нямаше ред за разглеждане на тези дела, в частност за отговорността на държавата за вреди от нарушаване правото на Европейския съюз. Този въпрос трябва и е най-лесно да бъде решен със закона и това ще доведе до прекратяване на въпросното тълкувателно решение.
ТАНЯ КУЦАРОВА: Обаче трябва да се уреди и въпросът за таксите.
АТАНАСКА ДИШЕВА: Изпращането на съдилищата, пред които са образувани…
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Само, колеги, моля Ви, всички говорим едновременно – нека да се изслушваме.
АТАНАСКА ДИШЕВА: За да не взимам пак думата, много е важен и въпросът за таксите. Има дела, които са само на фаза предявяване на исковата молба, дори не са оставени без движение, защото един от въпросите по тълкувателното дело беше свързан с таксите. Знаете колко огромна е разликата между таксите по ЗОДОВ и таксите по ГПК – 4-те процента. Така че най-малкото, което трябва да направим, е да решим въпроса за тези такси какво става. Според мен разумното разрешение е да препратим към таксите по ЗОДОВ, включително и за висящите производства, защото, пак повтарям, това беше един от основните спорни въпроси и основания за образуване на тълкувателното дело. Един от основните спорни въпроси.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Не можем да връщаме.
АТАНАСКА ДИШЕВА: Можем да връщаме, ако законът го каже. Можем.
Освен това има дела, по които изобщо не са събрани такси, а те са спрени на ниво подаване на исковата молба.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Ще може ли един вариант на предложение, където можем от двата варианта да направим едно общо предложение?
Предлагам да остане това, което Ви казах като начало за исковите молби да е ясно, че новият закон е изцяло е за новите.
Сега отиваме по отношение на висящите. Това, което е предложила работната група: „неприключените до влизане в сила на този закон производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително и при последвало въззивно и касационно обжалване“. Разбирате ли – тези, които са си пред нас – са си пред нас, тези, които са пред ВКС – са си пред ВКС?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: И така решаваме въпроса с таксите.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Да, точно.
Остава си вариантът, който предложих за исковите молби, че се прилага. (Реплики.)
Алинея 1 на този § 5:
„§5. (1) Настоящият закон се прилага за предявените искове, подадени след влизането му в сила“.
ВЕСКА РАЙЧЕВА: Нужно е, защото иначе може да има злоупотреба с право, да поиска прекратяване на делото, което е досега, и да го заведат сега, за да важи новият ред. И ще има неравенство.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аз съм категоричен, че в момента, в който излезе без този текст, ще започнат да играят с кой съд да ходят и какво да правят.
И второто изречение е във връзка с предложеното от работната група: „Неприключените до влизането в сила на този закон производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, в това число и при въззивно и касационно обжалване“. „…включително за въззивно и касационно обжалване“.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Припознаваме текста, референтите ще го оформят.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: „…включително и за последващото въззивно и касационно обжалване“.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Аз, Ципов и колежката го припознаваме.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре, тримата.
Подлагам на гласуване така направеното предложение от колегите по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС – господин Ципов, господин Димитров и госпожа Кръстева.
Моля който е „за“, да гласува „за“.
Гласували 17 народни представители: за 17, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към Административнопроцесуалния кодекс.
Параграф 3 – текст на вносител, предложение и редакция на работната група.
Заповядайте, господин Чолакова.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Говорим за § 3, който касае промените съответно в чл. 1 и в чл. 128.
Тук пак има „правораздаването“. Значи това е „правораздавателната дейност“ – навсякъде.
По отношение на § 6 смятам, че коректно е изписано като предложение и ще Ви помоля да го приемете в този вид.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Има ли други изказвания? От Министерството на външните работи, във връзка с чл. 235а за общините? Има ли други изказвания? (Уточнения по чл. 203.)
ИВА МИТЕВА: Те се заличават. Гледайте, там не заменяме, а заличаваме, махаме ги. (Реплики.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Няма изказвания. (Реплики.)
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: … за освобождаването от държавни такси при частни жалби и съответно се разширяват правомощията на председателите и да могат те със своите си разпореждания да оставят без разглеждане и да прекратяват съответно просрочени жалби, за да не отива това в съответния състав, който трябва да го направи и после отива на 5-членка.
Аз ще Ви предложа нещо, което също смятам, че е от значение и това вече е в проблем в целия ни съд и е предложение, след като е съгласувано с всички колеги, е именно, ако има възможност, и председателят не само да прекратява, но и да освобождава от държавни такси. Защото в момента законът използва съдът. В чл. 227а, там е правомощието за освобождаване. От там навсякъде в ал. 2 се говори за съда. Това създаде проблем, тъй като се опитах да дебатирам това с колегите да го прави председателят на отделението и съответно неговият акт да подлежи на обжалване пред 3-членен състав, но тъй като в закона е написан съдът, какво се случва на практика в момента. Идва една жалба, председателят я оставя без движение за такса, съответно жалбоподателят казва „освободи ме от такса“, съответно това дело отива на 3-членен състав, което се произнася по освобождаването на такса и съответно определението на 3-членния състав подлежи на обжалване пред 5-членния състав.
Нашето предложение, ако някой го припознае, е в ал. 2 на чл. 227а, изречение първо, след думата „Съдът“, да се добави и изразът „или лицата по чл. 213б, ал. 2“ – това са съответно председателите на отделения. В ал. 2, изречение второ след думата „Съдът“ да се добави изразът „или лицата по чл. 213б, ал. 2 вземат“, а думата „взема“ да се заличи.
Всъщност говори за процедура за освобождаване от тази такса. С тези предложения това няма да го прави 3-членният състав на съда, а произнасянето ще го прави председателят на отделение и неговото разпореждане подлежи на обжалване по общия ред пред 3-членния състав, а няма да ходи на 5-членка. Това е категорично в интерес на правораздаването.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре, Вие ще дадете текста – кой го припознава? Господин Димитров го припознава.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Текстът е даден, има го при Вас.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Емил Димитров прави предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Подлагам предложението на гласуване. (Реплики на народния представител Димитър Лазаров.)
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Момент, ние вкарваме, че освен съдът, това го правят и лицата по чл. 213б, ал. 2. (Реплики.) Всички правомощия на лицата са в чл. 213б, ал. 2. После имаме ал. 3, която казва какви актове издават тези лица. (Реплики.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Да, кажете сега.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Тъй като доколкото разбирам, ще се гласуват всички точки, които касаят АПК,…
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Те са в един параграф и ние трябва да ги гласуваме общо.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Искам да обърна внимание… (Реплики.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля Ви за тишина, колеги!
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Искам да обърна внимание на т. 4, чл. 204, ал. 5. Ако правилно зачитам текста – това текстът на работната група, съдържанието на молба с приложенията към нея и доказателствата – прилага се ГПК. Може би текстът ще бъде по-прецизен: „За изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата, ако смислово е еднакво, което може би е по-издържано – това е една от добавката, която позволите. (Уточнения.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: „за изискването към съдържанието на исковата молба“. Добре.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Още нещо, извинявайте, само да добавя – за чл. 242а, тъй като господин Чолаков постави въпроса напълно основание за чл. 227а и ние от АБАС го подкрепяме в тази му част, защото наистина, както е обяснено в мотивите, се извършват напразни и по-бавни процесуални действия, но тъй като има предложение за чл. 235а, който касае добавянето на израз „държавни и общински органи относно таксите“ касае частните жалби, също би трябвало аналогично да бъде и за чл. 242. Текстът е идентичен при отмяната – да се добави след думата „граждани“ и текстът „държавни и общински органи“. Пропускът при АПК от миналата година и в частните производства и при отмяната бе пропусната по отношение на таксите. Благодаря Ви.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: И да Ви кажа – във връзка с различните тълкувания в момента определени състави събират такси, а други – не събират такси, точно заради недоброто формулиране точно на тази норма. Действително докато не започне един закон да действа, няма как да видим къде има проблеми. Ние това Ви го казваме след като вече 11 месеца прилагаме Административнопроцесуалния кодекс и се оказва, че наистина има пропуски, които следва да бъдат отстранени по този начин, които са в интерес на правораздаването. В момента най-вече това е добро, че предвиждате разпореждането на председателя при обжалване не се внасят такси. Защото какво се случва в момента? Човекът иска освобождаване от такса, не го освобождават, той жали пред нас и ние му казваме: „За частната жалба дай още пари“, той пак не внася и завъртаме едни абсолютно безсмислени дела, които се въртят. По този начин тези неща се отстраняват.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре.
Приключихме с дебатите.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Да.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Закривам дебата.
Подлагам на гласуване така направените предложения, припознати от колегите, с редакциите заедно с предложението на работната група.
Моля който е „за“ § 6 по вносител в АПК, да гласува „за“.
Гласували 17 народни представители: за 17, против и въздържали се няма.
Приема се § 6 по вносител.

Преминаваме към § 4 по вносител – по Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
ХАМИД ХАМИД: Аз го поддържам предложението. Искате да го оттегля ли?
ИВА МИТЕВА: Не може да го оттегли.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Говорим за таксите по ЗУСЕСИФ.
Заповядайте, имате думата.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Бях останал с впечатление, че сме изчистили този въпрос по време на работната група, но щом се налага, пак ще го говорим.
Става въпрос за отмяна на текстовете, които освобождават общинските и държавните органи от такса при обжалване пред административните съдилища на актове по ЗУСЕСИФ. Аз не знам, не можах да разбера особено ясно мотивите, на вносител.
ХАМИД ХАМИД: Мотивите са във Ваша полза изцяло.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Не знам, видях в мотивите възможност за административен произвол, уеднаквяване на статута на частни и на граждански ищци и така нататък.
Но искам да кажа, че тук са основно нашите обжалвания на финансови корекции.
ХАМИД ХАМИД: Точно така.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Необходимо ли е? може би за колегите от съдебната власт е по-непозната темата, необходимо ли е да обяснявам, че финансовите корекции са масово явление? Масово явление в смисъл, че който не е изпълнявал европейски проект, на него не са му налагали корекции.
ВЕСКА РАЙЧЕВА: Не е вярно.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Когато се разработваше законът, предложихме четири хипотези, при които да не се налагат финансовите корекции. Едно, когато няма нарушение на българското законодателство. Второ, когато имаме потвърждение от съответния орган за съответната процедура и така нататък. Не се приеха тези условия.
И сега какво е положението? Управляващият орган казва „да“ на една процедура, от АОП казват: „Не, нарушение!“, вкарахме в ЗОП предварителния контрол, който да е доброволен, общините масово се възползват от това нещо, АОП казва: „Окей Ви е процедурата“, след това идва Агенцията „Одит на средствата от Европейския съюз“ и тя казва: „Не!“. През 2012 – 2013 г. бяхме закъснели с транспонирането на Директивата за обществените поръчки, нашите хора си правиха поръчките по нашия си закон, наложиха ни сериозни санкции и ни спрямо процедурата по „Околна среда и води“ – хоризонтална санкция на всички, за да се отпуши процедурата. И сухо, и сурово горя със санкции, защото трябваше да покажем поведение пред Европейската комисия.
С правителството сме постигнали договореност, че ние сме ощетената страна като възложители на обществени поръчки, като основни бенефициенти на средствата от Европейския съюз и заради това в бюджета, който днес разгледахте, за трета година вече се прилага един механизъм за обезщетяване до 80% на наложени финансови корекции на общините. Не виждам смисъла от досегашната хипотеза, когато бяха освободени, поне плащаме съфинансирането, плащаме невъзстановими разходи по доста от програмите – ДДС примерно и други разходи, са невъзстановими. Сега и тези съдебни разходи – завършвам, и ще се радвам, ако ме убедите наистина, че е в наша полза да давам и допълнителни пари.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Господин Хамид, имате думата.
ХАМИД ХАМИД: Позволете ми да направя разяснение.
Текстът касае само касационното обжалване. Първо.
Картинката в момента е следната. На парва инстанция – огромен процент от обжалваните от тези финансови корекции – те са отменени от първоинстационния съд. Тук не жалите Вие, тук жалят управляващи органи, които не плащат и стотинка, а общините плащат адвокати за втора инстанция. Масово се обжалват дела по вече отменени финансови корекции, защото няма никаква тежест за управляващия орган, съответното министерство.
Този текст цели да задължи тези, които обжалват, да си направят добре сметката за своето процесуално поведение и да не се получават случаи за обжалване само да се шиканира и да се прескочи още една бюджетна година. Моето наблюдение върху тези дела за финансовите корекции са в тази посока, общините не са ощетени. Напротив, те имат полза от този текст. Това е плод на наблюдение на работата ми от три-четири години. Запознат съм с делата по финансови корекции, сме да твърдя, както и с практиката на съответните съдилища. Само в ЗУСЕСИФ останаха текстове, които освобождават държавни институции от внасяне на такси. Тоест изравняваме режима заедно с административните дела по другите закони. Но, уверявам Ви, таксите за касационно обжалване мисля, че не надвишават 3 000 лв. Докато ако остане този текст, управляващи органи Ви карат да наемете адвокат за едни хонорари от 15 – 20 хил.лв., Вие пак ще ги извадите.
По-добре е този текст, за да спрете безконтролното обжалване на спечелените от общините първоинстанционни дела. Това е в аванс. Не е възпиращо, а прецизиращи процесуалното поведение на всяка от страните и осигуряващо равнопоставеност заедно с административни дела по другите закони. Защото там внасяме, а само по ЗУСЕСИФ оставихме държавата и общините без такси. Това нещо е плод на внимателно прецизно наблюдение, а не е хрумване. Повярвайте ми! И съм сезиран от N-брой общини за този текст.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Много бих се радвал, ако е така, обаче тук, в съответния текст не става въпрос конкретно за касационно обжалване, а става въпрос за обжалване на актове на управляващия орган. (Реплики.) Алинея 7. В предходните членове ставаше въпрос за такса до 4500 лв., която не е никак малка, съобразно размера на общия материален интерес. Аз много бих се радвал, но държа да прецизираме този текст – ако трябва, и съвместно. А ако става въпрос и нагласим текста така, че да касае точно такива хипотези – с удоволствие, но ако касае, както ние го разчитаме в случаите, когато общините обжалват актовете на управляващия орган, в никой случай не можем да се съгласим. И няма бенефициент.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: В момента какви такси си събира Административният съд при оспорване?
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: До 4500 лв., то го пише в предходните алинеи на същия член.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: До 4500 лв. – това на първа инстанция. (Реплики.)
ХАМИД ХАМИД: Те въобще нямат загубено дело, затова не жалят.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Ама не, те са жалили на първа инстанция. Това са за финансови корекции и са обжалвали тези финансови корекции. (Уточнения.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Други изказвания? Няма. (Реплики на народния представител Емил Димитров.)
В момента действащия текст ли? „Бюджетните организации по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси се освобождават от заплащане на държавни такси“. (Реплики на народния представител Емил Димитров. Уточнения.)
ХАМИД ХАМИД: Трябва да се използва терминът „бенефициент“.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Чолакова.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Сега да Ви кажа какъв е чисто проблемът тук! Тук имаме конфликт на норма, която е преди промяната в АПК. Тя е останала преди промяната в АПК. Съответно в АПК вече са разписани какви са таксите при първа и при касационна инстанция. При първа инстанция са прости такси, при касационно обжалване са процентни таксите. Не е необходимо тук да го пишем. Просто отпада тази норма, която в момента се бие с новите норми на АПК. Това е проблемът. Не ме разбирате!
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Опитвам се да Ви разбера.
АТАНАСКА ДИШЕВА: Това предложение – предложение на обжалващия бенефициент става по-тежко.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Защо?
АТАНАСКА ДИШЕВА: Защото досега е проста такса.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Никаква такса, искате да кажете. (Уточнения.)
ХАМИД ХАМИД: Да гласуваме и който е „против“, да гласува „против“.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване § 4 по вносител.
Моля който е „за“, да гласува „за“.
Гласували 17 народни представители: за 17, против и въздържали се няма.
Приема се § 4 по вносител.

Преминаваме към предложението на господин Зарков, който си го оттегли.
Господин Хамид, ще го припознаете ли?
ХАМИД ХАМИД: Аз ще се изкажа.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Чолаков.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Моля, ако някой от народните представители припознае това предложение, но се обръщам към господин Хамид – господин Хамид, вие внесохте такъв вариант като предложение в ЗАНН. Ако припознаете принципно предложението на господин Зарков.
РЕПЛИКИ: Не може, то е оттеглено, оттеглено е.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аз само искам да Ви прочета Вашето предложение в другия законопроект, защото мисля, че е по-добро. Разберете! Затова ще Ви го прочета: „В съдебни производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може до искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноски в тази им част, но не по-малко от минималния определен размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата“.
Тук се урежда присъждането на разноски както от районен, така и от административен съд, съответно се дава възможност да се прави корекция на тези размер. За това ние отдавна бленуваме, ако може да стане, защото се зарихме с дела по ЗОДОВ за тези разноски.
Тук ако може и от Министерството на финансите да се изкажат.
ИВА МИТЕВА: „Юрисконсулт“ не трябва ли да добавим след „адвокат“ там? Защото го правите това деление.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: „За заплащането на страната възнаграждение“. Ние четем това, което Ви сте внесли.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: От Народното събрание.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: „…възнаграждение за адвокат или юрисконсулт“, така ли? Да, „ и юрисконсулт“. Да.
Само да добавим съответно „и Закона за правната помощ“, защото нали по ГПК юрисконсултите са към Закона за правната помощ.
ХАМИД ХАМИД: Добавяме, да.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Господин Хамид, ние прочетохме от интернет точно това, което сте внесли.
ХАМИД ХАМИД: Аз ще уточня за какво става въпрос.
Той е внесен на 14 юни и тъй като съм търпелив, не препирам за този законопроект, може да се гледа и след две години на 14 юни. Така господин Зарков го е вкарал тук по бързата писта. Ако колегите не възразят, да направим предложение по чл. 83 от ПОДНС с текста, внесен и с добавките, които днес направихме, и да решим този въпрос. Нещо повече, Министерският съвет също работят по подобен текст, вече го имат подобен. Но там нещата са малко по-бавни – трябва да минава на Министерският съвет, в по-широк кръг са въпросите, които се обсъждат по ЗАНН.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Същото е и в техния проект.
ХАМИД ХАМИД: Същото е, да.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Явно е изяло времето.
ХАМИД ХАМИД: Така че с цел процесуална икономия и парламентарна такава.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Закривам дебата.
Подлагам на гласуване така направеното предложение от господин Хамид Хамид по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Моля който е „за“, да гласува „за“.
Гласували 17 народни представители: за 17, против и въздържали се няма.
Приема се така направеното предложение в ЗАНН.

Преминаваме към предложението на народните представители Анна Александрова и Хамид Хамид в Кодекса за социално осигуряване.
Имате думата.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Ние от АБАС считаме, че това е дори закъсняло предложение за промяна. Става дума за текста на чл. 117. Това са разпорежданията на председателя на съответното териториално поделение на НОИ, пред същото, пред което се подават жалби. Истината е, че текстовете са доста стари и взаимно си противоречат. Промяната се налага, доколкото разбирам, във връзка с промяната на АПК от миналата година и се направи едноинстанционно производство в някои част. Изцяло подкрепяме направеното предложение. Ако позволите, само в буква „а“, т. 2, буква „а“, предлагам без да променяме смисълът да стане текстът по-прецизен, защото в момента е така: „Разпореждания: за отказ, за неправилно определяне, изменение и спиране на пенсии“ направо да се каже, че това са разпореждания, които важат за пенсии, добавки и компенсации към тях“, тоест в буква „а“, както законодателят казва „след думите се поставя запетая“ и така нататък, направо да се каже: „След думата „за отказ до спиране на“ – се заличават, и изразът става: „за пенсии, добавки и компенсации към тях“. Тоест цялата тази материя остава ясна. Това е по т. 1, буква „б“, „аа“.
Както е законопроектът, има точка 1, имаме „а“ и „б“, в „б“ имаме подбуква „аа“, говоря за нея. Изречението започва: „В буква „а“ след думата „отказ се поставя запетая“. Аз предлагам да отпадне думата „отказ“…
РЕПЛИКИ: Няма такова нещо!
РЕПЛИКА: Значи чета в доклада нов вариант: след буква „аа“, където е, и пише „или за неправилно определяне“, предлагам да бъдат не тези думи заменени, а направо да отпаднат, като изразът да бъде… В момента текстът на закона е: „Разпореждане: за отказ“, и тук се предлагам да се заменят думи с думи и изброяването става: „отказ, неправилно определение, изменение и спиране на пенсиите“. Вместо това направо изразът да бъде: „за пенсии, компенсации, добавки и компенсации към тях“.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: До „пенсии и добавки“.
РЕПЛИКА: Да, зачертава се цялото изречение. По-ясно е, иначе преди това има глаголи, като „трудът“ заменят се със“.
ИВА МИТЕВА: Тоест да не се заменят, а да се заличат.
РЕПЛИКА: Да се заличат думите. Вижте, тук логиката е следната. В момента действащият текст казва така: „за отказ – чета Ви го на глас – или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсии“ и така нататък. Това е действащият текст.
И тъй като предложението е да се измени от тук, до тук (Уточнения с Ива Митева.)
Аз казвам направо да отпадне и става: „за пенсии, добавки и компенсации“, всичко се доплаща.
ИВА МИТЕВА: Точката трябва да се измени изцяло. Окей.
РЕПЛИКА: Предлагам редакцията да стане така: Предлагам т. 2, буква „а“ се изменя и става със следното съдържание: „за пенсии, добавки и компенсации към тях“. По-ясна е, защото преди това законодателят е използвал много терминологии и глаголи, откази, отпускания, изменения, спиране. А ние трябва да изчерпим темата и казваме: „за пенсии, добавки и компенсации към тях“.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре.
Припознаваме така направеното предложение, колегите референти ще го редактират.
Подлагам на гласуване § 5, като колегите ще преномерират текстовете – в Кодекса за социално осигуряване по вносител, заедно с така припознатото предложение.
Моля който е „за“, да гласува „за“.
Гласували 17 народни представители: за 17, против и въздържали се няма.
Приема се.
ИВА МИТЕВА: А тези нови параграфи, само да кажа, са свързани с едни препратки от АПК, където са отпаднали алинеите в чл. 61, и заради това са технически.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Подлагам на гласуване така направените препратки.
Моля който е „за“, да гласува „за“.
Гласували 17 народни представители: за 17, против и въздържали се няма.
Приема се.
Колеги, благодаря Ви за търпението и за работната атмосфера.
Закривам заседанието.

(Закрито в 18,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА АЛЕКСАНДРОВА