Стенограма от заседание

---

П Р О Т О К О Л
№ 110

На 27 ноември 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България, като Гарант, и Европейската инвестиционна банка, като Бенефициер, във връзка с Договор за финансиране от 10 октомври 2019 г. между Европейската инвестиционна банка и „Български енергиен холдинг“ ЕАД за финансиране на проект „Междусистемна газова връзка Гърция-България“, № 902-02-28, внесен от Министерския съвет нa 21 ноември 2019 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за собствеността, № 954-01-72, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители нa 18 септември 2019 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 954-01-11, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 28 февруари 2019 г.


Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Анна Александрова.

* * *

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добър ден на всички! Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
Уважаеми колеги, имате дневен ред.
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България, като Гарант, и Европейската инвестиционна банка, като Бенефициер, във връзка с Договор за финансиране от 10 октомври 2019 г. между Европейската инвестиционна банка и „Български енергиен холдинг“ ЕАД за финансиране на проект „Междусистемна газова връзка Гърция-България“, № 902-02-28, внесен от Министерския съвет нa 21 ноември 2019 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за собствеността, № 954-01-72, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители нa 18 септември 2019 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 954-01-11, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 28 февруари 2019 г.
Имате думата по дневния ред.
Изказвания, мнения, становища, възражения? Няма.
Закривам дебата. Подлагам на гласуване така прочетения от мен дневен ред.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 17, против – няма, въздържали се – няма.

По точка първа – Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България, като Гарант, и Европейската инвестиционна банка, като Бенефициер, във връзка с Договор за финансиране от 10 октомври 2019 г. между Европейската инвестиционна банка и „Български енергиен холдинг“ ЕАД за финансиране на проект „Междусистемна газова връзка Гърция-България“, № 902-02-28, внесен от Министерския съвет нa 21 ноември 2019 г., от Министерството на енергетиката гости на днешното заседание са: госпожа Теменужка Петкова – министър, госпожа Венета Цветкова – директор на дирекция „Енергийни проекти и международно сътрудничество“; От БЕХ ЕАД: госпожа Ина Лазарова – заместник изпълнителен директор; от Министерството на финансите: госпожа Милена Благоева – началник отдел в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“, госпожа Росица Димитрова – държавен експерт в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“.
Кой ще представи Законопроекта?
Заповядайте, уважаема госпожо Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! На Вашето внимание е представен Законопроект, както и Вие споменахте, уважаема госпожо Председател, с който се предлага да бъде ратифицирано Гаранционното споразумение, сключено между Европейската инвестиционна банка и „Български енергиен холдинг“, по което Гаранционно споразумение Гарант е българската държава, Бенефициер е съответно Европейската инвестиционна банка.
Този заем е предназначен, за да обезпечи строителството на един изключително важен проект в българската енергетика – изграждането на „Междусистемната газова връзка Гърция-България“ – проект, който е включен в 7-те топ приоритета на ЕС в областта на енергетиката, и проект, който ще даде възможност за реална диверсификация източниците и маршрути за доставка на природен газ. Така че значението на този проект е наистина изключително голямо. Заемното споразумение предвижда неговото ратифициране да бъде условие за усвояване на средствата по заема. Такава ратификация ще бъде извършена и от нашите гръцки колеги, тъй като този проект се реализира както от българска страна в лицето на БЕХ, съответно страна на нашите гръцки партньори – компанията „Посейдон“. Проектът се реализира на територията на две държави, така че ще бъде огледална процедурата и в рамките на гръцкия парламент.
Параметрите на това Гаранционно споразумение са осигуряване на заем, който е до 109 млн. 900 хил. евро. Лихвеният процент се определя за всеки транш преди усвояването му, тоест плаващ или фиксиран. Периодът на усвояване на заема е 3 години. Гратисният период за главницата до 7 години, и срокът на погасяване на заема е 25 години. Този проект и това гаранционно споразумение и този сключен договор за заем са наистина изключително важни елементи от целия процес по реализация на „Междусистемната газова връзка Гърция-България“.
Благодаря, уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители. Ако има въпрос, аз и моите колеги сме готови да отговаряме.
ПРЕДС. АННА АЛАКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Колеги, имате думата.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България, като Гарант, и Европейската инвестиционна банка, като Бенефициер, във връзка с Договор за финансиране от 10 октомври 2019 г. между Европейската инвестиционна банка и „Български енергиен холдинг“ ЕАД за финансиране на проект „Междусистемна газова връзка Гърция-България“, № 902-02-28, внесен от Министерския съвет нa 21 ноември 2019 г
За – 19, против – няма, въздържали – няма.
Законопроектът се приема.
Благодарим Ви.

Колеги, преминаваме към втора точка:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА, № 954-01-72, ВНЕСЕН ОТ МИЛЕН ВАСИЛЕВ МИХОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НA 18 СЕПТЕМВРИ 2019 Г.
По точка втора гости на днешното заседание са: от Министерството правосъдието господин Данаил Кирилов – министър на правосъдието.
Здравейте, уважаеми господин Министър.
Уважаеми господин Михов, имате думата да представите Законопроекта си.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Нашата инициатива, която представям тук, е свързана с един казус, който има пряко отношение към българското образование и засяга въпроса с реституираните земеделски земи на българските училища след промените от 1989 г. Припомням Ви, че това са земи, които в продължение на десетилетия в периода до края на Втората световна война са били в огромната си част частни дарения на българските училища и по такъв начин в тогавашната система и в тогавашните обществени отношения българското образование е намирала широка обществена подкрепа.
Тези земи, след процеса на реституция, се завръщат към своето основно предназначение – да бъдат източник на средства в подкрепа на българското образование. Една част от тях обаче, се реституират в собственост на училищните настоятелства, които към сегашния момент по силата на законодателството, са не правителствени организации и юридически, институционално имат твърде крехка връзка с образованието. Съществуват някои казуси, които водят на практика, до присвояване на тази собственост от училищните настоятелства в периода на тяхното използване.
Законопроектът, който предлагаме, има за цел да уеднакви към момента статута на училищните земи с тези на държавните и общинските по отношение на един казус, на един проблем и това е проблемът за придобиване на собственост по силата на давност. Припомням Ви, че по силата на Закона до 2022 г. съществува мораториум за придобиване по давност на държавни и общински земи и ние предлагаме с една малка добавка в съответния текст да бъдат добавени и училищни земи. Това е едно палиативно временно решение, което да защити обществения интерес, запазвайки статута на тези земи за един период, една временна мярка, така, както действа за общинските и държавните земи.
Трябва да кажа, че тази законодателна инициатива вече мина през две парламентарни комисии – Комисията по земеделието и храните, и Комисията по образование и наука, където беше единодушно подкрепена. Много е важна за нас подкрепата и на двете министерства, които декларираха, особено на Министерството на образованието. Там въпросът е обект на сериозно проучване. Съществува една не малка база данни, които са събрани и които дават картина на целия проблем с върнатите училищни земи, техния статут. В много положения те са собственост на училища, училищни настоятелства, общински и така нататък.
Още един аспект. Много сериозно се обсъжда и въпросът за законодателна инициатива, която да регламентира положението с училищните настоятелства, които бяха създадени преди години, но вече имат една друга роля, защото с новия закон за училищното и предучилищното образование съществуват обществени съвети в структурите на образованието, които имат ясно разписани ангажименти, ясна структура, и по този начин училищните настоятелства, които в по-ранен етап бяха създадени, сега в някои случаи са едни неправителствени организации, чийто състав по никакъв начин не е обвързан с едно училище. Ще дам един прост пример: ако училищното настоятелство е било създадени преди няколко години и децата на тези хора, които са били там и по силата на това са влезли и са завършили вече това училище, то няма никаква пречка училищното настоятелство да се възпроизвежда и продължава да бъде такова.
Имаме и предложена – приключвам с две думи – Оценка за въздействието. Не се предвиждат разходи от страна на държавата и приемането на Закона не предвижда административни промени, като закриване, сливане и създаване на нови администрации. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Михов.
Колеги, по Законопроекта са постъпили становища от МОН, който подкрепя Законопроекта, от МРРБ – подкрепят Законопроекта, и от МЗХГ.
Предполагам, че министър Кирилов ще изрази становище на място.
Заповядайте, имате думата.
МИНИСКЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Изпратили сме становище. Разбрах току-що, че не е получено още в Комисията по правни въпроси. По съдържание на становището, основавайки се на мотивите на вносители, МП подкрепя предложеното налагане на мораториум върху придобиването, по давност на земеделски земи, собственост на общинските и държавните училища. Видно е, че е необходимо технологично време за подготовка и приемане на нормативна уредба, която да уреди по безспорен начин тези обществени отношения.
В същото време следва да се отчете обстоятелството, че мораториумът представлява временна изключителна мярка, тъй като с него се създава привилегия за определени правни субекти. За да не възниква съмнение относно приложението му като временна изключителна мярка и за превръщането му в постоянно правило, с което държавата утвърждава бездействието на определени институции, предлагаме да бъде създадено задължение за компетентните органи в подходящ срок да предложат план за действие във връзка с необходимите нормативни промени. Правно-технически това може да стане със създаване на ал. 3 на § 1 със съдържание в горния смисъл.
Тъй като коментираните правоотношения стоят извън пряката компетентност на министъра на правосъдието, отправяме само принципно предложение за необходимост от такава регламентация. В случай, че народните представители считат за целесъобразно това предложение, конкретната редакция би могла да се обсъди с пряко заинтересованите институции. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Колеги, имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за собствеността, № 954-01-72, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители нa 18 септември 2019 г.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 13, против – 2, въздържали се – 6.
Предложението се приема.
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря.
Уважаеми колеги, не подкрепих предложения Законопроект, защото не приемам с временни палиативни мерки да се решава такъв проблем, тоест да се отлага – той не се решава. До 2022 г. има достатъчно време, за да може да се съставят съответните текстове, които трайно да регламентират тези обществени отношения. По този начин, приемайки само отлагането им с мораториума, ще стигнем до ситуацията месец-два преди 2022 г. пак да се сетим, но тогава ще е късно да се работим по конкретни текстове. Затова не трябва да се чака да се отлага с мораториум, а да се напишат съответните текстове, да гласувам тук всички заедно. Тогава декларирам, че ще бъда „за“.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.

Колеги, преминаваме към точка три от днешния дневен ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 954-01-11, ВНЕСЕН ОТ ДАНАИЛ ДИМИТРОВ КИРИЛОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 28 ФЕВРУАРИ 2019 Г.
По точка три гости на днешното заседание: от Министерството на правосъдието – господин Данаил Кирилов, министър, госпожа Десислава Ахладова, заместник-министър, госпожа Биляна Белякова, директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“, госпожа Даниела Белчина, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; от ВКС – съдия Емилия Василева, Търговска колегия; от Министерството на икономиката – госпожа Милена Методиева, държавен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите“, доц. д-р Диана Ковачева, омбудсман на Република България; от СГС – съдия Албена Ботева, съдия Валерия Братоева; от СРС – съдия Георги Чехларов, заместник-председател, съдия Константин Кунчев; от Нотариалната камара – господин Красимир Анадолиев, председател, госпожа Луиза Стоева, заместник-председател; от Камарата на частните съдебни изпълнители – господин Георги Дичев, председател, госпожа Валя Гигова, адвокат; от фондация „Център за европейска интеграция на България и за защита на правата на човека“ – госпожа Десислава Филипова, адвокат, госпожа Мая Манолова, адвокат; от сдружение „Солидарност“ – господин Ивайло Илиев, Владислав Янев, адвокат, Светла Миланова, адвокат; от Асоциация на банките в България – госопжа Елеонора Христофорова, юрисконсулт, господин Михаил Танев, председател на правния комитет, Мария Асими и Стоян Грозданов.
Уважаеми колеги, имаме текст на вносителя за наименованието на Закона.
Работната група го подкрепя.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона.
Моля, който е „за, да гласува „за“.
За – 19, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към предложение на народния представител Христиан Митев за създаване на нов параграф.
Работната група подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов параграф – имате пред себе си – §1 в чл. 7 се създава ал. 3.
(3) Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.“
Изказвания?
Заповядайте, господин Митев. След него господин Попов.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Основната цел с това предложение е да бъде записано още в основните принципи на гражданския процес, че съдът ще следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той доразвива основните положения във внесения Законопроект в текстовете по вносител. Освен това по този начин би трябвало и би следвало според мен да се стигне до непротиворечиво тълкуване, че този принцип се прилага не само в изпълнителния, но и в исковия процес. Това са мотивите ми за така направеното предложение. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Реплики към изказването на господин Митев? Няма.
Заповядайте, уважаеми господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Съвсем кратко изказване и то касае мястото на новия така предложен текст. Защото в Глава 2, в която е чл. 7, са посочени основните начела в съдебното производство. Член 7 разглежда общото служебно начало. Мисля, че неправилно се създава конкретна разпоредба за конкретно производство в чл. 7 – служебно начало. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплика – заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колега Попов, всъщност тук не се визира конкретно производство и аз именно за това я предлагам в условните начала. Не изброявам видовите производства, където съдът следи служебно. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Искате ли думата за дуплика?
Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Не знам, може би не ме е разбрал колегата, но това, което е внесено от него, именно касае конкретно производство. Става въпрос за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Пък чл. 7 от ГПК урежда основните начала по принцип за служебното начало. От тази гледна точка го казвам.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Добър ден на всички!
Госпожо Председател, аз изцяло подкрепям текста, но също като господин Попов смятам, че неговото систематично място не е там. Според мен мястото му е в разпоредбата на чл. 140, в която съдът, след като прецени дали исковата молба е редовна и допустима, прави предварителна преценка и дава разяснение на страните, разбира се, предварително, по отношение на предмета на делото и кои факти и обстоятелства съдът счита, че са включени в предмета на делото. Затова смятам, че това би следвало да бъде нова ал. 2 на чл. 140, разбира се, със същото съдържание, каквото е предложено от господин Митев. Защото някак си служебното начало в производство, по които страна е потребител, няма как да бъде основно начало на гражданския процес, защото тези основни начала касаят исковото, обезпечителното и изпълнителното производство.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Гигова.
Съдиите, искате ли думата?
Господин Министър, Вие?
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря за възможността, уважаема госпожо Председател.
Макар и да не съм се ориентирал в този нововъзникнал дебат, който вероятно е протекъл и във формата на работната група, аз ще подкрепя мястото на това предложение в чл. 7, разбира се, с уговорката, че предаваме фундаментално значение и тежест на този принцип. Защото това беше целта, с която тръгна законодателната инициатива, това беше и укорът към българското законодателство, който беше афиширан в комуникацията ни с ЕК, включително продължава да стои там като обвинение на гражданските организации във висящи производства и изслушвания пред Комисията PETI. Иначе казано има сериозна логика – правносистематична и процесуална, предложението на адвокат Гигова, като единствено бих посочил тук, че би следвало да сме сигурни, че в обхвата на тази норма ще включим и всички други производства, освен исковите производства.
Изцяло въпрос на Ваша преценка е къде ще определите мястото на това предложение, ако го подкрепите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте, госпожо Манолова. Само преди да Ви дам думата, искам да напомня на всички, че тук сте в качеството си на гражданин на Република България и да Ви припомня, че всъщност като бивш колега и народен представител сте участвали в изготвянето на Правилника на Народното събрание и сте напълно запозната с чл. 32 и неговите правомощия. Знаете, че на второ четене даваме думата на институциите, на Министерствата, на колегите в резюме. Имало е и обсъждане преди да се входира Законопроектът – знаете като бивш омбудсман. Бих искала Вие да прецените дали ще нарушите Правилника или не – Ваше право. Просто на всеки параграф не мога да Ви давам думата. Гражданите и на сдруженията на финала ще имат възможност да се изкажат.
МАЯ МАНОЛОВА: Също съм била и заместник-председател на Правната комисия и когато става дума за законопроекти, които са важни за гражданите, а този безспорно е такъв, проблем с участието на граждани, на адвокати, на юристи, на магистрати никога не е имало. Така че много добре познавам и Правилника и правилата. Моето желание да се включа не е в нарушение на правилата и процедурите, но тъй като има други по-съществени текстове, ще се въздържа по конкретния член. Надявам се, че ще подкрепите предложението на Христиан Митев, което е изключително важно. Ще си запазя правото по наистина важните за гражданите текстове, какъвто е чл. 420 и още два текста, да взема отношение и като човек, който е изготвил този законопроект.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАДРОВА: Разбира се, и не само Вие – и господин Кирилов, сега в качеството си на министър, господин Митев, като народен представител, аз, като народен представител, в лицето на Министерството на правосъдието също, разбира се, и с Ваше участие преди, но казвам, че и ние имаме заслуги. Нека не си преписваме само… Благодаря Ви.
Колеги, други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на работната група заедно с подкрепеното предложение на народния представител Христиан Митев.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 19, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се предложението на народния представител Христиан Митев.
Преминаваме към предложение на народния представител Христиан Митев за създаване на нов параграф.
Работната група подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 2 – имате го пред себе си.
Изказвания?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, целта на това предложение е до голяма степен да прекрати споровете – така наречените потребителски спорове, с граждански или търговски дела и да може да осигури съответно по-голям достъп в този случай на потребителите, като по-слаба страна в производството, включително до касационно обжалване, тъй като в една част от съдебната практика се приема, че това не са потребителско-правни спорове, а че това са търговски спорове, съответно те са под необходимия минимум от 20 хил. лв., което е задължително изискване за достъп до касационна инстанция. В този смисъл смятам, че този проблем се решава с така предложената редакция. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Реплики към изказването на господин Митев? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, имате думата.
АЛБЕНА БОТЕВА: Здравейте. Изцяло подкрепям смисъла на предложението. Може би е добре да помислите тук ли е мястото на предлаганото предложение, тъй като Главата касае изцяло подсъдността по делата. Една от възможностите е текстът просто да отиде в Глава 32, в чл. 365, където се уреждат кои спорове са търговски и респективно чл. 280, ал. 3, което урежда кои дела подлежат на касационно обжалване. При този вариант нещата ще си дойдат на място. Става въпрос за търговски сделки, така че мястото не е в Главата за подсъдността, а там, където се урежда кои спорове са търговски. (Реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА: Доколкото разбирам проблемът е във връзка с обжалваемостта. Идеята е делата, които разглеждат спорове, свързани с потребители, във всичките им варианти, да подлежат на обжалване пред ВКС, като минималната граница е 5 хил. лв. – граждански спорове.
При положение че говорим за абсолютна търговска сделка, каквато е договорът за кредит във всичките му варианти, ние винаги сме казвали, че не изключваме защитата на потребителя. Напротив, защитата на потребителя е включена и в Закона за кредите за недвижими имоти на потребители и в Закона за потребителския кредит. Затова може би наистина по-удачният вариант е да се помисли тази разпоредба да влезе в чл. 280, уреждаща обжалваемостта пред ВКС, а не в подсъдността. Веднъж направихме компромис с оглед натовареността на СРС делата да отидат в различни в държавата, когато се промени чл. 113. Сега втори компромис от търговски да става граждански само с оглед натовареността на съда не е много издържано от правна гледна точка. За това може би това, което предложи съдия Ботева, като че ли има резон.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Колеги, други изказвания? (Реплики извън микрофона.)
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Малко съм изненадана, защото винаги съм мислила, че споровете, които касаят потребителите, са граждански. Защото все пак гражданското съдопроизводство е с по-дълги процесуални срокове, по-голяма възможност за реакция, докато разглеждането на делата с потребител по реда на търговските спорове щеше да бъде доста по-трудно за потребители, все пак срокът за отговор на исковата молба да речем е едномесечен. Не намирам разум в това тези спорове да бъдат квалифицирани като търговски. (Реплики извън микрофона.) Смятам, че са граждански и затова подкрепям това предложение. Изненадана съм от това, което Вие предлагате или не сме разбрали. (Реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Поисках думата, но адвокат Гигова всъщност изложи част от моите съображения. Действително струва ми се, че в полза на потребителите би било систематичното място да бъде в чл. 113, точно, за да се подчертае разликата с това, че по отношение на потребителския спор за потребителя няма да се прилагат правилата на търговския процес, включително по-кратките срокове, включително размяната на книжа, включително всички процесуални правила, които изискват по-висока компетентност на страните като в търговското производство. Затова, въпреки систематичния проблем и казус, може би е добре да останем на позицията да подкрепим предложението на колегата Митев.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (говори при изключен микрофон.) Искам да Ви обърна внимание по конкретния текст – че и в момента има тълкувателно дело по този въпрос пред ВКС, в което трябва да има произнасяне за това дали делата, по които едната страна е потребител, са търговски или граждански в случаите, в които става дума – не само за банки, но и за фирми за бързи кредите. Така или иначе това е спорен въпрос, по който следва да се произнесе или законодателят или ВКС в условията на неговата тълкувателна дейност, така че предложението на Христиан Митев е добро, в защита на потребителите. Ще даде възможност тези дела да стигат до ВКС, тъй като в момента ограничението е за суми само над 20 хил. лв., каквито са правилата за търговските дела, процедурите, които подкрепят потребителите в гражданския процес. Смятам, че безспорно би следвало това предложение да бъде прието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Колеги, има ли други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложение за създаване на нов параграф в чл. 113, подкрепен от работната група заедно с предложението на народния представител Христиан Митев.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 19, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се така направеното предложение.
Преминаваме към Вариант 1 в чл. 410 – имате пред себе си.
Вариант 2 в чл. 410 и предложение на народния представител Христиан Митев.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант 1 и Вариант 2 и предлага следната редакция на § 1, който става § 3 – имате го пред Вас, няма го изчитам.
Изказвания?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
В така предложения Вариант в чл. 410 да се създава ал. 3 – да не я изчитам, но мисля, че тук не е ясно по какъв начин ще бъдат защитени правата на кредитора при договорите, сключени в устна форма, които са голяма част от гражданския стокооборот. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплики към изказването на господин Попов? Няма.
Заповядайте, господин Митев, за изказване.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Подкрепям този вариант, който е предложен от работната група. По отношение на бележката, която беше направена за писмената форма, не виждам, когато един договор е сключен в устна форма, какво ще приложим в този случай – обективирано и материално. По-скоро смятам, че с добавката, която е възприета от работната група, тоест всички приложения и изменения на договора също да бъдат прилагани, се защитават в достатъчна степен интересите на потребителя в производството по издаване на заповед за изпълнение. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Реплики към изказването на господин Митев? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване редакцията на работната група заедно с предложението на вносителите – Вариант 1 и Вариант 2, и предложението на народния представител Христиан Митев, за § 1, който става § 3.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 19, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към Вариант 1 за чл. 411.
Вариант 2 за чл. 411 и предложението на народния представител Христиан Митев.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за Вариант 1, който е на Министерството на правосъдието.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за Вариант 2.
Работната група предлага следната редакция на § 2, който става §4 – за създаването на нова т. 3.
Изказвания?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Мисля, че тук не следва в заповедното производство да бъде изследван този въпрос и съответно да бъде да бъде основание за отхвърляне на заявлението, тъй като това противоречи на смисъла на самото заповедно производство, което по същество е строго формално.
Какво е равноправна клауза? Не е строго дефинирано и ще превърне заповедното производство в един вид исково производство. Да се даде такова право на съда според мен е тежка намеса, да не кажа друга дума, в гражданския оборот без анализ за правните последици от него. Заповедните производства ще се бавят с месеци, тъй като съдът следва да проверява всяка една клауза на договора или общите условия – дали съответства на всичките 20 точки от чл. 143 на Закона за защита на потребителите. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплики към изказването на господин Попов? Няма.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, оттеглям моето предложение в резултат на станалите разисквания в работната група. Обединихме се около извода, че всъщност с тези промени по-скоро ще затрудним производството и те могат да доведат до разнопосочно тълкуване, противоречива практика, а не това е целта на тези изменения. Така че оттеглям моето предложение по § 2 по вносител. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, уважаема госпожо Омбудсман.
ОМБУДСМАН ДИАНА КОВАЧЕВ: Добър ден! Бих искала да се изкажа във връзка с тази разпоредба и да кажа, че подкрепям Вариант 2 от предложението на омбудсмана, което се отнася до разглеждане на заявлението за заповед за изпълнение. Смятам, че е редно тук да се даде възможност на съда да откаже да издаде заповед за изпълнение, когато искането вероятно се основава на неравноправна клауза. Смятам, че това е редно да бъде така, защото на този ранен етап от производството все още съдът не разполага с достатъчно данни, на базата на които да може да прецени дали действително има неравноправни клаузи. Смятам, че това ще защити до голяма степен интересите на длъжника.
Аргументите, които вадя, са свързани със заключение на един от генералните адвокати към съда на ЕС – господин Шарпстън. Неговото становище беше представено съвсем наскоро – през октомври 2019 г., в което се приема, че съдът може да откаже, когато на пръв поглед посочените клаузи изглеждат евентуално неравноправни, тоест и при наличието на съмнение, още повече че и практиката на съда на ЕС е в този смисъл, както и на българския съд. В този смисъл аз подкрепям Вариант 2, който е внесен и предложен от омбудсмана.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Омбудсман на Република България.
Заповядайте, уважаема госпожо Ахладова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Една от препоръките, която дава Комисията при изпълнение на законодателните изменения, че според информацията, с която разполага Комисията. При заповедните производства съществува значителен риск от осъществяване на принудително изпълнение срещу потребители без извършване на преценка от съответните съдилища относно евентуално нарушение на потребителското право, включително относно неравноправните клаузи в договора и че липсва служебен контрол преди издаване и връчване на заповед за изпълнение или заповед за незабавно изпълнение. Така че считам, че с тази препоръка изцяло – това, което каза народния представител Попов, се опровергава, защото не бихме отговорили на препоръката на ЕК, ако не приемем тези изменения в този аспект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник-министър.
Заповядайте.
КОНСТАНТИН КУНЧЕВ: Само искам едно процедурно уточнение. В предложението на господин Христиан Митев има две части. Едната е за местната подсъдност, а другата е за вероятната основателност.
Местната подсъдност, заповедното производство, в момента е по постоянен адрес, а чл. 113 в исковата е по настоящ адрес. Моля да се подложи на гласуване и считам, че господин Митев оттегли идеята си за вероятността, но в колизия няма по отношение на подсъдността. Редно е в исковото и заповедното подсъдността да бъде една и съща. Затова предлагам: моля да уточните това, че няма пречка да се възприема т. 1 от предложението на господин Митев във връзка с подсъдността, тъй като тя не е в колизия с нито един от другите варианти, тя е просто нещо, което е нужно на практиката, за да не става разминаване в подсъдности.
По отношение вероятната основателност. Искам да кажа също нещо от гледна точка на съдебната практика. Съдебната практика и тестът за неравноправност включва преценка на всички доказателства по делото преди да се направи категоричен извод. Идеята на Европейското право да даде по-голяма защита на потребителя в този случай е задължително да се приеме от Правна комисия. Идеята за вероятността е още един по-висок стандарт при тази защита за потребителя, като дава възможност на съда отхвърли изцяло или в съответната част, която са касае вероятно неравноправна клауза, защото на този етап без обсъждане всички доказателства категоричният извод няма да е възможен. Следователно съдебната практика ще се ориентира натам, че съдът на този етап на базата само на твърденията на заявител ще може да прави само тази преценка за вероятната неравноправност.
В този смисъл наистина действително решение на съда на ЕС и заключението на генералния адвокат Елинор Шарпстън е именно в този смисъл. Затова подкрепяме идеята, за да може да има яснота в съдебната практика как да се прилага този текст именно обоснована вероятност. И да го няма като текст обаче, така ще се разбира и тълкува, защото това е стандартът. Не е сигурно, разбира се, и може да възникнат противоречиви тълкувания в практиката. Това е големият проблем.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, съдия Кунчев.
Заповядайте съдия Ботева.
АЛБЕНА БОТЕВА: И към настоящия момент нормата на чл. 411 предвижда съдът да отхвърля заявлението при противоречие със Закона. Така че въвеждането на тези норми просто подчертават фундаменталния характер на неравноправните клаузи. Така или иначе и към настоящия момент голяма част от съдебната практика отхвърля, когато са налице неравноправни клаузи.
Важността обаче да остане думичката „вероятно“ произтича от там, че съдът трябва да съобрази някъде между 12 и 14 критерия дали клаузата е неравноправна или не, а това е много трудно да стане на този етап. Именно текстът, който Вие преди малко приехте – да се представят общи условия, приложимите, смисълът е да помогне на съда да извърши тази преценка. Съдът обаче трябва прецени например дали е индивидуално уговорена, дали е приложена от кредитора, дали е във вреда на потребителя. Тази преценка не може да се извърши на този етап и именно затова е думичката „вероятно“, тоест когато има някакви съмнения да отхвърли заявлението.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Министерството на правосъдието бих искала да чуя, уважаема госпожо Ахладова, или Министъра – който прецените.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Вероятната основателно обаче много трудно се констатира и не знам, Министърът ще каже, какво всъщност е становището му. Ние в работната група имахме много спорове дали следва да се запази вероятната основателност и въз основа на какви критерии съдът в едни случаи ще приеме вероятната основателност, в други няма да приеме. Моето мнение и мнението на работната група беше, че не следва да се включва вероятната основателност, но, разбира се, въпрос на преценка е, както се прецени.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник-министър.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Това е едно от ключовите предложения. Със сигурност, ако не бъде записано вероятна основателност, каквото е било нашето предложение, и каквото е предложението на Христиан Митев, това ще породи разнородна съдебна практика. Сега няма да цитирам Преюдициални заключения по Директива № 93/13, нито заключението на генералния адвокат, защото това беше вече направено, включително и аргументът, който даде госпожа Ахладова с препоръката на ЕК, е в подкрепа на нашето становище, че трябва да се дефинира вероятна основателност на неравноправните клаузи. В противен случай това ще върже буквално ръцете на съда, защото, за да бъде направено такова заключение от съда неравноправни клаузи, трябва да има процедура по пълно доказване, което в едно заповедно производство на практика е невъзможно. Как ще се случи в заповедното производство да се направи категоричен извод за неравноправна клауза?! Така че това е един от важните текстове, които да дадат възможност на съда да защитава гражданите в качеството им на потребители от неравноправни клаузи в договори с монополисти, банки, бързи кредити и прочие.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, уважаеми господин Кирилов.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! На мен ми хареса логическото разсъждение на съдия Кунчев по отношение на високия стандарт за защита на потребителите. Съгласен съм, че добавяйки вероятността, би се целил един по-широк обхват на защитата спрямо потребителя и аз бих я разглеждал на ниво предварителна защита.
Редом с това, нашата позиция в работната група – ние сме разчитали на висок стандарт на преценката на съда. Тоест за нас е важно, когато, макар и в един предварителен порядък се отваря темата за наличие или отсъствие на неравноправна клауза, това твърдение, особено изходящо от съда, да бъде достатъчно обосновано. Иначе бих казал, че при една недостатъчно константна практика или противоречива практика в различните правоприлагащи състави, е възможно да се стигне до много сериозна предварително пък увреждане на интереса на кредитора. Търсейки баланс, като приемам, че този въпрос за пълното доказване – има или няма неравноправна клауза, би следвало да се реши в едно исково производство, за което ние не затваряме вратата тук. Проявявам известна склонност, и ако колегите от нашата група не възразят, да не отхвърляме априори предложението и на омбудсмана, и на съдиите, които участваха в този дебат. Съгласен съм, че всичко това е въпрос на правоприлагане.
По отношение на нашите обяснения за степента пък на защита, която тази правна норма би осигурила, смятам, че с тълкуването, което съдия Кунчев предостави, ние бихме могли да обосновем аргументирано, че целта ни е била да постигнем един висок стандарт на защита. Иначе за мен е важно да не се затваря вратата за спора по същество по този въпрос. (Реплики извън микрофона.) Искам да попитам участвалите в работната група докъде стигнаха с извода може ли съдията в този случай да иска допълнителни доказателства във връзка с наличието или отсъствието неравноправна клауза. Ако може, то тогава би следвало да изискваме по-високата грижа от съда, тоест да събере на предварителна фаза.
Обръщам Ви внимание и на другия въпрос, по който спорихме. Наличието или отсъствието на неравноправна клауза всъщност в голяма част от случаите налага и проверка на основанията. Благодаря Ви. (Реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
На базата на дискусията дотук и на изразеното становище от Министъра на правосъдието, което еволюционно надгражда това, което борихме като спорове и разсъждания в работната група, Ви предлагам все пак да бъде записано в окончателния текст именно да бъде използван израза „обоснована вероятност“, тъй като предложената редакция във Вариант 2 „вероятно се основава“ е прекалено широк, като смисъл и като идея. Може за абсолютно всяка клауза да бъде казано, че „вероятно се основава“ на неравноправна клауза в договора, за абсолютно всичко. Докато при „обоснована вероятност“ все пак се изисква представяне или на допълнителни доказателства, или излагане на допълнително в сабото заявление за издаване на заповед за изпълнение допълнителни факти и обстоятелства, които обосновават неравноправна клауза в договора.
В този смисъл правя предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 – чл. 411, ал. 2, т. 2 да се измени така:
„Искането е в противоречие със …..“ (Реплики извън микрофона.)
Във Вариант 1 на Министерството на правосъдието, след „искането се основа“ да го направим „клауза в договор, сключен с потребител“ – се поставя запетая и се допълва с текста: „когато е налице обоснована вероятност за това“.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Имам малко по-различно мнение по въпроса и смятам, че текстът, предложен от работната група, е доста ясен, защото: какво прави съда в това производство? Това производство е едностранно по характера си и много прилича на обезпечителното производство, където говорим за вероятна основателност на иска. Защо говорим за вероятна основателност?! Ами, защото само едната страна си е представила доказателствата.
Настоящият случай какъв е? Заявителят представя един договор, приложенията и общите условия. Съдът, прочитайки текстовете на договора и приложенията, ще направи извод дали или няма според него, разбира се, неравноправни клауза. Неговият извод какво значи да бъде вероятен? Той или възприема една клауза за неравноправна или не я възприема. Тук не става въпрос за невероятност, вероятно защото се преценява самото съдържание на договора. Това не е като в процеса, където казваме „искът е вероятно основателен“, защото не сме чули доказателствата на ответната страна. Според съдът, след като прецени, че има неравноправни клаузи, трябва да откаже издаване на заявление. Ако обаче съдът прецени, че няма неравноправни клаузи, трябва да издаде заповед за изпълнение. Вмъкването на самото понятие обосновано предположение за наличието на неравноправни клаузи според мен създава много по-голяма казуистика, много е по-неясна разпоредбата. Нека да бъде ясно: съдът трябва да направи тази проверка и ако установи, да откаже издаване на заповед.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Гигова.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Също считам, че Вариант 2 към този текст е възможно най-изчистеният вариант, защото на този етап в заповедното производство да се твърди, че има неравноправна клауза и съдът да се произнесе с акт при невъзможност да изследва всички обстоятелства по делото, което се прави на един по-късен етап в исковото производство, мисля, че противоречи изобщо на смисъла, на функцията на заповедното производство. Затова тук наистина е въведена думата „вероятно“ именно поради тези съображения, защото са представени доказателства само от едната страна, да не говорим изобщо, че за съдът на този етап, както казват, това е формално производство, строго формално. Той дори не е длъжен да разглежда представените доказателства по същество. Аз предлагам да гласуваме Вариант 2, който е предложен. Мисля, че към момента това е възможно най-добрият вариант, защото и другото „обосновано вероятно“ – може ли една вероятност да бъде обоснована по някакъв начин? Не съм много сигурен. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплики към изказването на господин Попов?
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колега Попов, според мен с редакцията, която е във Вариант 2, много широко се отваря всъщност вратата, включително и за злоупотреби без значение от страната – дали е кредитор, дали е длъжник, и не смятам, че по някакъв начин се изпълнява идеята, която е заложена в принципите и обхвата на Законопроекта. Естествено, че изпълнителното производство не е исково производство, естествено, че заповедното производство също не е исково. Няма как да направите пълно доказване, няма как да видите становището длъжника. Не мога да приема, че съдът едва ли не, като му представите заявлението заедно с приложения договор и с приложенията, ще го чете. Такива наблюдения нямам и не смятам, че трябва да вменяваме на съда, че не си върши работата. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Имате думата за дуплика, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Моля, колегата Митев да не изкривява думите ми. Никога не съм казвал и не съм твърдял, че съдът не си гледа работата. Аз изхождам от клаузите на Закона и в частност заповедното производство, в какъв смисъл е било създадено, защо е било създадено. Една от основните му цели е бързината в процеса – гражданския процес, в който и кредитор, и длъжник, разбира се, да са достатъчно удовлетворени и да имат възможност да защитят своите законни права и интереси. Така че моля да не обръщат думите ми. Пак повтарям, нека да гласуваме параграф 2, както е предложен от омбудсмана. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Заповядайте, уважаема госпожо Омбудсман.
ОМБУДСМАН ДИАНА КОВАЧЕВА: Аз съм подкрепа на Вариант 2. Ще напомня само, че наистина става въпрос за един много ранен етап от производството. Не става въпрос за подценяване капацитета на съда да прецени, но етапът наистина е много ранен. Аз се въздържах от това дълбоко да вляза в становището на генералния адвокат към съда на ЕС, но там се говори дори за съмнение, тоест за евентуално неравноправно изглеждащи клаузи. Така че според мен, разбира се, тук няма как да сложим думата „съмнение“, но мисля, че думата „вероятност“ е достатъчно ясна. Дали тук трябва да я обоснована вероятността по-скоро мисля, че трябва да говорим само за вероятност, защото тогава пък – може би в работната група е обсъждано по-задълбочено какво е обоснована вероятност, все пак трябва да се обърне внимание на този ранен етап, в който съдът може да изрази своето съмнение. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Омбудсман на Република България.
Заповядайте, господин Илиев.
ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател, че ми дадохте думата.
Вижте, разсъждаваме нещо, което е записано изрично в Закона – чл. 411, ал. 2, т.2 се казва, че „съдът издава заповед, освен когато противоречи на Закона и добрите нрави“. Точка по въпроса. Съдът е длъжен да изследва всичкото това нещо. Той не може да издаде заповед, ако има неравноправни клаузи, защото заповедта ще бъде незаконосъобразна. Така че Законът е добър, а това че не се прилага от съдиите, е вече нещо съвсем различно и в момента, в който Вие добавите „вероятно“ ще отворите огромна врата на съдиите да кажат: ние не сме разбрали за какво става въпрос.
Второ, заповедното производство е само за безспорни вземания, които предварително са доказани като безспорни. Всеки един от кредиторите има право да предяви осъдителен иск, да си плати 4% и в този иск да си претендира вземането, а не да разчита съдът в 3-дневен срок да му издаде заповед за изпълнение. Благодаря Ви, за това става въпрос. Законът е добър.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
Заповядайте, имате думата.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА: Факт е, че много съдии отказват да издадат заповед за изпълнение поради това, че има неравноправни клаузи в договорите за кредит или други видове договори, сключени с потребителя. Не са малко, напротив, доста често се отказва издаване, още повече, когато делата с бързите кредите влязоха в съда и излязоха от арбитража. Масово в момента колегите от районите съдилища преизчисляват суми, тъй като преценката за неравноправни клаузи по отношение на такси, комисионни, различни видове неустойки, които увеличават задължението три или четири пъти за година-две, води до преценка дали са платени главниците и много често се оказва, че са платени главниците. Така че това е факт.
От една страна, съдът на ЕС е постановил много преюдициални заключения, които казват, че не се допускат национални разпоредби, които не позволят именно на този ранен етап на заповедното производство да не се изследва неравноправния характер на една договорна клауза. Така че предложението на Комисията е много хубаво и отговаря на изискванията на ЕК, която не се съгласи с Доклада и отговора, който дадохме, когато се образува производството срещу България.
Във връзка с местната подсъдност искам да подкрепя предложението, което е направена от народния представител Христиан Митев в първия параграф за подсъдността по настоящ адрес. Това ще помогне за изравняване на подсъдността с чл. 113 и ще отговори на изискванията на съда на ЕС, който винаги е разглеждал обичайното местопребиваване в смисъла, в който нашият закон (реплика) се прилага по отношение на настоящия адрес. Моля Ви да се произнесете и да гласувате.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема съдия Василева.
От Министерството на правосъдието искате ли да вземете становище?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Молбата ми е към колегите от Министерството на правосъдието, ако могат тук да изложат мотивите , с които стигнахме тогава до извода за това, че редакцията, предложена за ал. 1 на чл. 411 не е достатъчно добра и би могла да създаде проблеми, тъй като не мога да възпроизведа дословно това, което говорихме в работната група. Молбата ми е заместник-министър Ахладова или госпожа Белчина да вземат отношение и да припомнят възраженията, които Министерството има по тази разпоредба. Благодаря.
ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Колеги, само да припомня това, което имахме предвид в работната група, без съответно да се противопоставяме на предложението е, че ВСС изпълнява проект за централизирано електронна разпределение на заповедните производства. И имайки предвид този проект, който се осъществява със Службата за подкрепа на структурни реформи, ако променим за този вид спорове подсъдността, дали това няма да се отрази по някакъв начин след това при централизираното електронно разпределение на производствата и всъщност целта на проекта, макар да не са много тези спорове, все пак да не се изпълни.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Кратко.
ГЕОРГИ ЧЕХЛАРОВ: Кратко ще отговаря, тъй като аз съм проектния екип за въвеждане на централизирано заповедно производство. Дигитализацията и въвеждането на централизирано разпределение на заповедните дела така или иначе ще се случи, ако се случи – с промяна на редица нормативни изменения. Това е проект, който не е ясно кога ще се случи. Той предстои. Но пак казвам, дори и да оставим закона в този вид, в който е в момента ГПК, ще трябва пак да променяме ГПК в тази връзка. Така че изобщо да го коментираме сега не е относимо към настоящия случай. Идеята, която казаха съдия Василева и съдия Кунчев, е, че в момента в сегашната нормативна рамка има едно противоречие от гледна точка именно на подсъдността по дела с потребители между заповедното и исковото производство. Ние трябва да го отстраним. В момента рамката е такава – нямаме централизирано разпределение. Имаме местна подсъдност, имаме правила. Няма логика те да са различни. Не веднъж и законодателят е уредил исковото производство като продължение на заповедното, не веднъж ВКС го е потвърдило в свое решение, включително и тълкувателно такова. Така че Ви предлагам – няма принципни съображения, нито практически проблеми, които ще създаде от гледна точка на правоприлагането, напротив, ще реши доста такива. В момента има колизия. Когато стигнем до централизирано разпределение – наистина много се надявам, че ще стигнем, защото съм част от този екип, тогава ще се правят доста изменения в нормативната рамка. Тогава ще седнем и ще го променим. Но към момента просто няма смисъл и да го коментираме. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, съдия Ботев.
АЛБЕНА БОТЕВА: Така или иначе и сега чл. 411 урежда подсъдност, като предложението цели абсолютно да хармонизира подсъдността във всички регламенти. Тоест делото да отиде там, където фактически лицето пребивава, като вече имаме включително и решение на СЕС, които казват бабата и дядото от България да отидат в България, защото детето е там, тоест там, където е по-слабата страна в спора – това от една страна.
От друга страна, доколкото ми е известно единното разпределение на заповедните ще касае само тези по чл. 410, а чл. 411 е обща норма, така че във всички случаи си ни трябва уредба на подсъдността на тези, за които се иска незабавно изпълнение. За чл. 417 сега изобщо не се говори. (Реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
На базата на тази дискусия, която се разви в момента, правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2, а именно в чл. 411 в ал. 1 да се създаде ново изречение второ: „Заявление срещу потребител се подава пред съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – постоянният“. Това, което чух от уважаемите магистрати днес, ме мотивира да подновя това свое предложение и нека колегите от Комисията да преценят дали да го подкрепят или не. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ЛАЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Чухме абсолютно от всички колеги, че имаме практика на СЕС. Моята молба е да се придържате към нея, защото това е новото и това реално ще трябва бъде прието днес или след година-две. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, закривам дебата.
Подлагам на гласуване първото предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС, направено от господин Митев.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 19, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се предложението от господин Митев.
Подлагам на гласуване второто направено предложение от господин Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
Предлагам на гласуване предложението на господин Христиан Митев, което е оттеглено по Доклада.
Подлагам на гласуване по принцип Вариант 1 и Вариант 2 заедно с редакцията на работната група.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 19, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 3 по вносител за чл. 412.
Предложение на народния представител Христиан Митев.
Работната група подкрепя по принцип предложението и предлага редакция на § 3, който става § 5.
Имате думата за изказвания.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносител заедно с предложението на народния представител Христиан Митев и редакцията на работната група за чл. 412 за § 3 по вносител, който става § 5.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 19, против – няма, въздържали се – няма.
Преминаваме към § 4 за чл. 414, текст на вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 6.
Изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
По отношение на чл. 412 за срока на изпълнението – подкрепихме, разбира се. Тук обаче става въпрос за промяна на двуседмичния срок на едномесечен, в който длъжникът следва да направи своето възражение. То е формално и се отнася само до едно „възразявам“ – може да не бъде обосновано. Мисля, че този едномесечен срок оттук насетне – разбира се, той може да не се спази на 100%, ще доведе до допълнителни разходи не за който и да било, а отново за длъжника, защото през този месец ще се натрупат лихви по съответното вземане, ако то се окаже основателно.
От тази гледна точка двуседмичният срок мисля, че е напълно достатъчен да се направи възражение. Не следва да е обосновано, просто трябва да напише „възразявам“, „не дължа“. Точка. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Само да добавя, дори не като реплика, че това е изискване на ЕК.
Заповядайте, имате думата.
ВЕСКА ВОЛЕВА: Като действащ адвокат знам, че 14-дневният срок е изключително кратък. Става въпрос за хора, които не си знаят правата и които не могат да преценят, че книжа, изпратени от съдия-изпълнител не са толкова важни, да кажем като една призовка, която ще получат от съда, идват при нас в последния ден и се оказва, че нищо не може да се направи.
Второ, за това възражение, за което става въпрос, не отговаря на истината, тъй като, когато пишем имаме предвид и спиране на заповедното производство, на изпълнителното производство, поради което трябва да направим анализ на всичко, за да можем да мотивираме съда едновременно с молбата за спиране да спре изпълнителното производство, с което се продава всичко. Тоест считам, че това е чудесен срок, много по-добър от двуседмичния.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Волева.
Заповядайте, уважаема госпожо Ахладова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Искам да кажа, че всъщност изменението на този кратък двуседмичен срок, както казаха и преждеговорившите, е изискване на ЕК и всъщност голямата критика, която ЕК отправя към България, е точно, че Комисията счита, че две седмици е много кратък срок за упражняване на правата по чл. 414 и чл. 420 от ГКП, който не може да е по-кратък от 20-дневен срок според Комисията и това е посочено в Решение по дело № 618/10. Считам, че текстът би следвало да се подкрепи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ахладова.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Илиев.
ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Понеже съм член на Управителния съвет на Сдружение на потърпевшите от частните съдебни изпълнители и съдебната система, при нас се появяват обикновено хора, които казват, че срокът им е кратък, неясен и тук подкрепям адвокат Волева, че освен че трябва да се подаде възражение, то трябва да бъде преценено дали да подаде длъжникът възражение или не. Второ, може да поиска спиране на делото. И трето, най-важното нещо, което е – той трябва да прецени дали да подаде частна жалба по чл. 419 срещу разпореждането, с което се допуска незабавното изпълнение, които последствията от уважаването на тази жалба са обезсилване на издадения изпълнителен лист. Така че това е изключително важно за защита на длъжника и този едномесечен срок за него е изключително важен. Той е важен и за адвоката, за да може да прецени всички факти по делото, за да предложи адекватна защита на длъжниците, така че подкрепям предложението за едномесечния срок. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Илиев.
Колеги, закривам дебата.
Подлагам на гласуване § 4 по вносител, който работната група подкрепя,, който става § 6.
За – 19, против – няма, въздържали се – няма.
Преминаваме към § 5 – в чл. 415, текст на вносител.
Предложение на народния представител Христиан Митев.
Работната група подкрепя по принцип предложението и предлага редакция на § 5, който е пред Вас.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Попов. (Реплики извън микрофона.)
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Отново за размисъл поставям един въпрос, защото разпоредбата така е малко неясна. Четейки, си задавам въпроса: какво става, ако няма етажна собственост или управителят на тази собственост откаже да даде информация?
По какъв начин кметът на населеното място ще предоставя такава информация? Петдесет и два нормативни акта, в които му се вменяват задължения на кмета, без да се предоставя нужния за това ресурс? Какъв е другият начин? Какви данни трябва да се посочат на източника – три имена, адрес? Източникът трябва ли да се подпише и така нататък?
Тези въпроси възникват, четейки предложената редакция на предложението на колегата Митев. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплика от господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Не като несъгласие, а като отговор на колегата Попов. Тези разпоредби, тази част е взета от действащия текст на чл. 47. Така че тези въпроси се решават в момента в съдебната практика. На мен също би ми било любопитно, но смятам, че прекалено малко време е минало от тази промяна, която направихме в чл. 47, и отново да правим радикални промени там. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, съдия Кунчев.
КОНСТАНТИН КУНЧЕВ: Накратко – има съдебна практика, изяснени са тези понятия, ще свърши добра работа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
Ако няма други изказвания, закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, заедно с предложението на Христиан Митев и предложението на работната група за редакция на § 5, който става § 7.
За – 19, против – няма, въздържали се – няма.
Преминаваме към § 6, чл. 417, текст на вносител.
Предложение на народния представител Христиан Митев.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция, който е пред Вас, за чл. 417.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, адвокат Волева.
ВЕСКА ВОЛЕВА: Аз само заради този текст, защото го намирам за скандално това нещо. Струва ми се, че тук се бъркат основни неща и основната разлика между ползващите се от този текст, това са общините, държавата и банките – става въпрос за държавна общинска собственост и частна собственост. И ние по всякакъв начин се опитваме тези две несъвместими неща да ги съвместим, за да може основно банките да се ползват от този текст.
Какво се оказва? Искате допълнителни доказателства, за да може ние да успокоим Европейската комисия, която още февруари даде съответните указания. Ние групата, която сме правили жалбите до Европейската комисия, продължаваме в същия дух и знаем, че тя не е доволна от отговора, който малко задкулисно даде България и това го чухме в Европейската комисия. Оказва се, че ние нямаме желание да променим този текст и да се съобразим с римското право и пак отиваме към текстове, които вървят към състезателно производство, исково производство, защото се представят доказателства. Тези доказателства, както и извлечението от сметка, са едностранни, не са ясни, не се знае кое от тези доказателства е скалъпено в последния момент или не, само че изпълнителното производство продължава.
Тази драма, която българите изживяват и съответно се изпразни държавата, продължава и няма воля да бъде оправена. Аз пак казвам, става въпрос за една дума. Ние, за да не я променим тази дума и да извадим банките …. – защо банките да не отидат в чл. 410? Много спокойно могат да представят съответните доказателства, както говорим за другите субекти, които ще се ползват от чл. 410. Защо трябва да бъдат в чл. 417 и да правим толкова тежки движения и да се конфронтираме с Европейската комисия и с Европейския съд, който ни е дал много ясни решения, чрез които ние можем спокойно да го променим.
Аз не мога да си обясня какво стои зад цялата тази работа? И сега ще затлачим Закона с текстове, които ще почнат съдиите да тълкуват, защото ще бъдат поставени в такава ситуация – може би ще трябва съдът да иска допълнителни доказателства? Тоест кореспонденцията ще върви само между съда и между едната страна, а другата, която следва да плаща, няма да участва в това производство.
На мен ми се струва, че тук трябва, освен вокруг, наоколо, трябва да хванем точната дума и просто да премахне думата „и банките“. Нека да се ползват от чл. 410, защото ние на практика се опитваме да правим някакъв сбор от двата текста, само и само банките да не излязат от това нещо.
Искам да Ви кажа, че ако те продължават да бъдат тук и тези изпълнителни производства, безапелационни, да изземват всичко на българина, ще изпразним държавата, просто не би следвало. Отделно от това – ние ликвидираме конкуренцията между банките, няма нужда да има конкуренция, защото каквото поискат те, това ще вземат.
Смешни ставаме вече, защото всички държави от бившия соц си оправиха законодателството, само ние не желаем. Понеже бяхме в Европейския съюз тука с колегите, изрично ни се каза: отговорът не ги удовлетворява. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Волева.
Заповядайте от Асоциация на банките – имате думата.
НИКОЛАЙ ЛАЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Моето мнение е следното: банките следва да бъдат заличени от т. 2 на чл. 417. На първо място се убива конкуренцията не само между банките, а между всички участници във финансовия пазар – на първо място.
За големите кредити. Обикновено те са обезпечени с ипотеки. Ипотечният акт сам по себе си може да служи като несъдебно изпълнително основание.
От друга страна, банките, когато са добавени в стария ГПК като възможност и са поставени наравно с държавата и общините, нека да не забравяме, че тогава банките са били държавни, а днес те са частни. Да се поставя на едно ниво, на една и съща плоскост, с едни и същи привилегии, частен интерес с този на държавата считам, че е неоснователно като за начало.
Банките си имат своите интереси да се ползват с тази привилегия от години. За мен привилегията трябваше да бъде премахната още с приемането на настоящия ГПК. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Лалев.
Заповядайте, уважаеми господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Уважаема госпожо Председател, като процедурно предложение, колегите са тук в зала и ако преценят, могат да вземат отношение.
Но този въпрос се разглежда при Омбудсмана на Република България, тук е и настоящият омбудсман, и екс-омбудсман госпожа Мая Манолова, бих се радвал, ако вземат отношение по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Ще се съглася с адвокат Волева и с представителя на Сдружението, че наистина решението на проблемите, които гражданите имат с извънредните правомощия и привилегии на банките, ще се реши с изваждането им от чл. 417. Всъщност, ние не направихме такова предложение, предложихме по чл. 420 възможност за спиране на принудителното изпълнение чрез възражение на длъжника. За съжаление, виждам Вашето намерение да не приемете текста, така както сме го предложили и тук изцяло ще се съглася с адвокат Волева, че цялото упражнение става абсолютно безсмислено и в крайна сметка защитата, ефективната защита на гражданите, ще бъде сведена до нула. (Реплика извън микрофона.)
Да, промените, които се правят, са полезни, но нито едно от тях наистина не решава ефективно реално проблемите, които имат гражданите с предварително разпродадени имоти, имущества, семейни жилища, със съсипани съдби. При чл. 420 ще цитирам съответните преюдициални заключения, тълкувателни решения на Върховния касационен съд и всичко, което е необходимо, но сега се съгласявам с адвокатите, които защитават граждани от банките, че трябваше да си настояваме на един-единствен текст – отпадането на банките от чл. 417, защото иначе е ясно какво се случва и в Правната комисия, какво ще се случи и в пленарна зала, тоест имитация на законодателно правосъдие.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз ще си позволя на всички присъстващи да припомня, че имаше такова предложение, то беше направено тогава и от Законопроект, който с колегите от „Обединени патриоти“ внесохме в Народното събрание, това предложение не беше подкрепено от Комисията по правни въпроси, беше гледано в пленарна зала и при неговото гласуване тогава омбудсманът, сега гражданинът госпожа Манолова, излезе на трибуната на Народното събрание и призова всички народни представители да не подкрепят нашето предложение – банките да не бъдат, да не фигурират в чл. 417, и съответно пленарна зала послуша този призив, който беше отправен, не подкрепи повторно предложението, затвърди решението на Правна комисия и понастоящем, както виждате, банките все още фигурират.
Ако искаше госпожа Манолова, като омбудсман, още навремето да не фигурират, можеше да го направи това в Законопроекта, който беше внесен в Народното събрание. Както виждате, такъв вариант няма. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Този дебат не го водим за първи път. Трудно ми е да изброя даже за кой път го водим. Според мен същественият дебат в тази връзка се състоя в изменението на ГПК, което се извърши през 2017 г.
Не бих искал да повтарям подробно аргументи, но тъй като се новира дебатът, ще кажа следното: при всички положения банката не е случаен субект и банките не са случайни субекти, те са най регулираният субект в търговския и във финансовия оборот, не само в България, а и във всяка държава-членка на Европейския съюз. Регулаторният режим на банковата дейност, който е установен в закон, се обезпечава и от непрекъснатия предварителен и последващ контрол на Комисията за финансов надзор и БНБ. Банките, тук подчертавам, не са субектите, които дават други кредити – няма да ги дефинирам, като видове и като вид институции с оглед техния режим на регистрация, много пъти, и от парламентарната трибуна, сме казвали. Маловажно ли е това, че пред един регулиран субект ти си направил искане за кредит. Доказал си кредитоспособност, изразил си воля да поемеш ангажименти, не само облигационни, във връзка със задължението по кредита, но и акцесорни с предоставяне на обезпечение. И въпреки това ние казваме, че ангажиментът, правоотношението пред този субект е, видите ли, по-лековат, по негарантиран от това да издам запис на заповед, тъй както си седим, да кажем, и се договаряме и аз поемам ангажимент към физическото лице или към който и да е друг субект, и подписвам запис на заповед. По-незащитен ли е този ред, спрямо всички други? Бих казал, че тук, ако правим сравнителен анализ поне с шест от другите девет основни хипотези или групи основания, ние ще намерим идентичности и ще установим една по-висока правна защита в този случай.
Не съм съгласен с дейността, която някои неправителствени организации осъществиха във връзка с техни жалби и представяния пред комисии на Европейския парламент и според мен тенденциозно представиха българското законодателство, за да получат една подкрепа от европейски депутати, не само от България, а и от други държави, в които подобни производства са с много по ниска степен на защита по отношение на длъжника. И аз питам: защо се фокусираме специално, изрично, нарочно, спрямо банките? Съобразяваме ли другите ефекти от тази целенасочена и преднамерена атака спрямо, да кажем, базовия субект в една държавна финансова система? Не, не го съобразяваме. И вместо тук да работим за повишаване на правната култура на всички субекти, които участват в търговския и финансовия оборот, ние в множество от случаите търсим неправните изявления, тоест неправните ефекти от едно обществено говорене.
Няма да се спирам за формите на защита конкретно в този случай, защото ще говорим по отношение на тях в следващите текстове. Но, твърдя, че още с измененията 2017 г. ние значително обезпечихме ролята на длъжника в това производство и му дадохме ефективен способ за защита.
Обратното какво би означавало? Да върнем махалото преди 2006 г., когато колеги парламентаристи са обсъждали въобще този режим като нов режим, като нов институт в българското процесуално право. И да, ние много мислим сега в Министерството на правосъдието за допълнителни механизми за облекчаване събираемостта в случай на малки задължения, в случай на безспорни задължения.
Всички бяхте съгласни преди 10 години с препоръките на Световната банка за въвеждане на такова едно производство. Сега обаче, не сме съгласни – е какво, да го изменим? Защото на практика това означава по-скоро да се откажем от това производство. И без това, с формите на усложняване на гаранции при уведомяване на длъжниците – ние правим сериозно отстъпление за бързината и ефективността на това производство, вместо да се върнем към основното – то не е немско правило, то си е римско правило, че договорите се сключват, за да се изпълняват. Защо внушаваме на длъжниците, че те не са поели ангажимент – е, поели са ангажимент, получили са една престация. Да, ако има неправилно изчисление, има гаранции за преизчисляването на дълга.
(Реплика извън микрофона на Ивайло Илиев.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля Ви, не влизайте в диалог.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, няма да влизам с господин Илиев в диалог. Ние ежеседмично водим тези диалози.
Ще завърша с това: бъдете разумни и балансирани. Лесно се залита в една посока, лесно е с част от фактологията да си заблудиш партньорите в Европейския съюз, но трудно се оцелява. Вие виждате как се оцелява в сегашния търговски и финансов оборот на държавата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Много кратко – Вие, след това адвокат Волева, след това господин Илиев.
НИКОЛАЙ ЛАЛЕВ: Благодаря Ви, Уважаема госпожо Председател.
Като за начало, банките имат доста по-сериозна икономическа информация за това какво ще се случва занапред. Икономическият риск от финансовата дейност на банките реално е прехвърлен върху потребителя. Ние знаем, че всеки сам си носи риска от реализирането на печалби или загуба, при упражняване на своята обичайна дейност. Това е присъщо за всички участници в търговския оборот и би следвало да бъде характерно и за банките.
От друга страна, ако трябва да се върнем назад във времето, бих искал да Ви върна 1950 г., когато банките са приравнени на държавата и на общините. Подобно нещо в настоящия мир го има в Европейския съюз, във някои държави, факт е, но не навсякъде.
Ако отпаднат банките от чл. 417, т. 2, то ще се появи фиктивна уязвимост за тези участници в търговския оборот по отношение на потребителските кредити – единствено там. Там, където са така наречените стокови кредити, за услуги и тип подобни неща.
При ипотеките. Там, където са инвестиционните кредити, няма да има никакъв негативен ефект поради една единствена причина – те са обезпечени с ипотеки, със залози по реда на ЗОЗ и прочие. От тази гледна точка считам, че не е удачно да останат банките. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Без да влизате в диалог, реплики, дуплики.
Ще Ви дам думата, но принципно давам думата за изказвания на гостите, защото, ако и Вие влезете в този дебат, в който ние имаме по Правилник реплика-дуплика, няма да свършим до утре.
Заповядайте, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, госпожо Председател, ще следваме Правилника. Просто ми се стори, че има желания за няколко контра изказвания, които да имат смисъла на реплика. Затова се почувствах длъжен да попитам дали ще имам право на дуплика.
Ще се въздържа от този отговор, колега. Не искам да влизам и във финансов и икономически анализ на Вашите думи.
Не е така. При всички положения не е така. Отражението няма да е само към така наречените малки кредити или към само потребителските кредити. Поскъпването на кредитирането ще бъде рязко и значително.
Ще Ви кажа следното – съжалявам, че ще го кажа от лична позиция: не се съмнявайте, че като търговски адвокат съм бил компетентен повече от 20 години, за да преценя да ползвам или да не ползвам кредити. И винаги съм казвал – никога кредитиране, никога кредитиране. Единствено миналата година съм си позволил за първи път да си издам карта от една от българските банки с ясното съзнание и с моята преценка, че процентът на лихвата там е огромен. И да, поел съм ангажимент, но съм го поел разумно. Казал съм – да, това е малък размер, това е по кредитна карта, защото ние вече сме в такава система на търговски оборот, че не може да си направиш нормална резервация, ако нямаш кредитна карта, само с дебитна карта. Случвало ми се е, в пътувания в чужбина, да ме таксуват двойно, защото картата е дебитна, защото дебитната карта в търговския оборот не дава достатъчно сигурност. Затова, за да имам кредитна карта, да си впиша и в декларацията пред Сметната палата, съм поел ангажимент за 18 цяло и колко пункта лихва, но казвам, дълги години съм го мислил. Ако всеки потребител направи този анализ, смятам, че първо, портфейлите с лоши кредити на банките ще бъдат значително по-малки и по-сигурни. Второ, производствата по този ред ще бъдат десетки пъти по-малко. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Други изказвания?
Адвокат Волева, заповядайте.
ВЕСКА ВОЛЕВА: Направи ми много силно впечатление изказването на уважаемия от мен господин министър.
По отношение на римското право. Римското право, освен че казва, че договорите трябва да се изпълняват, то казва – всеки трябва да може да си каже мнението и да възрази. Това на кредитополучателите е отказано. През цялото време слушахме апологетика на банките, поради което аз разбирам защо ние не можем да пробием тук.
Освен това, бяхме обвинени, че лъжем в Европейската комисия, и че европейските депутати не могат да ни разберат, нещо, което не е вярно, защото се оказа, че писмото върви, така, малко скритичко и ние чак там трябваше да го разберем.
Що се отнася до кредитополучателите, аз даже не говоря за потребителите. Ами, двойното обезпечение на банките, както го каза колегата, един път с ипотеката, да не говорим, че цели роди си слагат на тезгяха имуществото, след това, за да ти спрат изпълнителното дело, ти трябва да намериш такава сума, каквато банката е определила. Е, това ли е справедливото?
Освен това, няма да се вдигнат лихвите. Лихвите в момента, в България, са най-високи в Европа. Аз съм се сблъскала с 18% лихва по ипотечен кредит.
Така че нищо лошо няма да се случи, просто банките няма да имат тези свръх привилегии, които в момента ние им даваме. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Илиев.
ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Благодаря Ви, ще бъда кратък.
Думите на господин Кирилов, че банките ще имат проблеми, са изключително в полза на банковото лоби. Банките са обезпечени с ипотеки, записи на заповеди и предварителна преценка на риска. Плюс това имат право да застраховат кредите си, докато кредитополучателят няма това право. И тогава, когато банката се обърне към съда, понеже, приравнена по т. 2, чл. 417, банките и общините си правят едно извлечение не от сметката на длъжника, която е реално, а от счетоводни книги, за които няма стандарт какво са написали, лихва върху лихва, оформят го в рамките на една страница, подават го в съда и в тридневен срок се снабдяват с изпълнителен лист. Имат други точки, по които могат да действат банките, това е с ипотеката, това е с нотариално заверения договор за заем, който банките също сключват. Така че отпадането им от т. 2 по чл. 417 е задължително.
Плюс това, банките, когато се снабдят с изпълнителен лист, на тях им тече 10% лихва, гарантирана от държавата, а в момента промоционално банките рекламират заеми две и осемдесет и нещо по ипотечни заеми – има такива банки, които извършват своите реклами. Банките са много по-ниско рискови, отколкото държавата и общините. И затова молбата ми е банките да отпаднат от чл. 417, ал. 2, а да ползват всички останали, които ги има в чл. 417. Те не са ограничени. Така че в момента, в който отпаднат от извлечението от сметките, да си престъпят към ипотеките, записната заповед и другите обезпечения, които ги имат. Благодаря Ви, Госпожо.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Илиев.
Заповядайте, имате думата.
ДЕСИСЛАВА ФИЛИПОВА: Да, действително, договорите трябва да се спазват. Също така трябва да се спазват и законите, а законите забраняват неравноправните клаузи. Само че няма банков договор, който да не е пълен с неравноправни клаузи, въз основа на които вдигат лихвата както си поискат или товарят клиентите си с кредити в швейцарски франкове, за които са знаели, че ще скочат драстично.
Срещу тези нарушения на Закона потребителят няма реални гаранции, тъй като банките имат едно привилегировано законодателство, което, независимо, че са нарушили закона, те могат бързо да си извадят изпълнителен лист.
Така че фактите, които сме изнесли пред европейските институции, са обективни – виждаме резултата на проверката на Европейската комисия.
А по повод акредитирането и законодателството ни, лично аз считам, че е безумие да се взима кредит в условията на такова законодателство в България. По тази причина не съм взимала кредит досега, дори бих го сравнила със самоубийство. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Филипова.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Предвид всички изказвания до настоящия момент и предвид текста, новия текст на чл. 417, аз мисля, че с него на практика не се променя нищо, може би словореда, остава същото положението както на общините, така и на банките. В т. 10 по същия начин, просто се добавят още един набор, така да го наречем, от доказателства, които следва да представи съответната банка.
Така че аз лично ще се въздържа да подкрепя двата текста, защото те са, образно казано, дупка в морето. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Не може второ път да се изказвате. Достатъчно давам думата на абсолютно всички.
Госпожа Ахладова, Вие ли искахте думата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Ще кажа само едно изречение и да върна дебата към това, което е препоръчала Европейската комисия за текста на чл. 417. Тя казва следното: че когато става въпрос за заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 и 418, чл. 60 от § 2 от българския Закон за кредитните институции, е необходимо само да се представят определени документи и че съдът само от формална страна и формалните изисквания проверява и не разглежда основателността на вземането, което означава, че той не може да разгледа и няма достъп до потребителския договор, на който се основава вземането и в който често се съдържат договорни клаузи, които не са били индивидуални договорени. Тоест това е препоръката на Европейската комисия и мисля, че с текста, който се предлага в момента на чл. 417, т. 2, където се казва, че и общините, извлеченията от счетоводните книги на банките се добавя, „към което е представен документа, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия“, дава възможност на съда именно да провери наличието или не на неравноправна клауза, каквато е и препоръката на Европейската комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ахладова.
Закривам дебатите. Изказахте се госпожо Манолова на следващия параграф.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6, заедно с предложението на народния представител Христиан Митев и предложението на работната група за редакция на § 6, който става § 8.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
Преминаваме към предложението на народния представител Христиан Митев за създаване на нов параграф на чл. 418, което работната група не подкрепя.
Изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Аз оттеглям това предложение. В работната група стигнахме до извода, че, на първо място, не е ясен терминът „първоначалната чиста стойност на кредита“, освен това не попада и в предметния обхват на Законопроекта това предложение. Така че го оттеглям. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Това е изключително важно предложение. Знам кой е истинският автор на този текст, но предвид обстоятелството, че чл. 417 беше приет по начина, по който беше внесен и че в чл. 420 намерението на Правната комисия е да отхвърли искането за спиране на принудителното изпълнение след депозиране на възражение, това би била единствената защита за длъжниците в случаите, в които става дума за единствено жилище. Тук могат да се цитират множество преюдициални заключения, включително…(Реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Така или иначе вносителят го оттегля.
МАЯ МАНОЛОВА: Но отново е предложение през Христиан Митев. (Реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Преминаваме нататък. Имаме Вариант 1 на Министерство на правосъдието, Вариант 2 на омбудсмана, и предложение на народния представител Христиан Митев.
Работната група подкрепя по принцип предложението и подкрепя текста на вносителя за Вариант 1 и Вариант 2, и предлага следната редакция на § 7, който става § 9.
Изказвания?
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз искам да кажа няколко думи за текста на чл. 419, защото смятам, че тук има един съществен пропуск. Разпоредбата на чл. 419 урежда защитата срещу допуснатото от съда незабавно изпълнение. Идеята на тази разпоредба е да се допусне обжалване на разпореждането на незабавно изпълнение само, когато длъжника прави възражение срещу самата заповед. В текста, одобрен от работната група, всъщност е отпаднала старата ал. 2, която казва, че частната жалба може да бъде подадена единствено с възражението, защото няма никаква логика да се обжалва незабавното изпълнение, ако длъжникът въобще не оспорва съществуването на вземането.
Защото какъв ще бъде практическият резултат от отпадане на тази разпоредба? Ще се окаже, че длъжникът може да обжалва самото разпореждане за незабавно изпълнение, но той, ако не оспори самата заповед, заповедта ще влезе в сила и тогава за кредитора ще е налице друго основание да се снабди с изпълнителен лист, а това вече ще бъде влязлата в сила заповед за изпълнение, което е абсолютен нонсенс.
Така че аз предлагам старата разпоредба на ал. 2 да бъде инкорпорирана в текста на чл. 419, за да не лишим заповедното производство и въобще идеята да се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение от правна и от житейска логика. (Реплика извън микрофона.)
Аз чета предложението на работната група. В нито едно от предложенията няма текста, който съществува сега в ал. 2, че частната жалба срещу разпореждането се подава заедно с възражения, казано иначе няма ли възражение, няма смисъл да имаш частна жалба. (Реплика извън микрофона.) Самото отпадане на ал. 2 от текста, който е предложен от работната група… Това според мен е технически пропуск.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Колегата Митев иска думата.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Във връзка с казаното от адвокат Гигова Ви предлагам в текста, предложен от работната група, в чл. 419, ал. 1 след думите „може да се обжалва“ да се добави „заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение“ и оттам нататък текста продължава „с частна жалба в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение“. Благодаря.
Мисля, че това решава проблема, който госпожа Гигова изложи току-що.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев. (Реплика извън микрофона.)
ХРИСТИАН МИТЕВ: Заедно с подаване на възражението и да разчитаме на референтите да отразят тази редакция в окончателния текст, ако бъде приет, разбира се, от Комисията. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Закривам дебата. Подлагам на гласуване предложението на господин Митев по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Моля, който е за, да гласува „за“.
За – 19, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се така направеното предложение от господин Митев.
Подлагам на гласуване текста за § 7 по вносител във Вариант 1 и 2 по принцип заедно с предложението на народния представител Христиан Митев, и предложението на работната група за редакция на § 7 по вносител, който става § 9 заедно с предложението по чл. 83.
Моля, който е за, да гласува „за“.
За – 19, против – няма, въздържал се – няма.
Преминаваме към § 8. Вариант 1, текст по вносител на Министерство на правосъдието, Вариант 2 – текст на вносител на омбудсмана.
Предложение на народния представител Христиан Митев за чл. 420.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за вариант едно и не подкрепя текста на вносителя за вариант две.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Аз искам да потвърдя, че поддържам своето предложение за редакция на чл. 420 и ще изразя и отношение по отношение на другите варианти. Само искам да посоча чисто редакционно, че в предложението ми за промяна на ал. 2, т. 1 думата „убедителни“ предлагам да отпадне, за да не се връщаме назад, тоест запазваме идеята, която беше направена с реформата 2017 г. Също така по отношение на Вариант 1 подкрепям Министерството на правосъдието, като обаче смятам, че редакцията на т. 1 трябва да бъде в следния смисъл: „в размер на една трета от размера на задължението“. Защото „в размер не по-голям от една трета“ означава, че може и да е не по-голям от един процент. Тоест да стигнем до абсурдно положение.
Що се отнася до Вариант 2 смятам, че с приемането на Вариант 2 на практика просто можем да отменим цялото заповедно производство и да не си правим труда изобщо да правим някакви изменения в него. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, уважаема госпожо Омбудсман.
ОМБУДСМАН ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, благодаря Ви.
Аз ще кажа, че подкрепям варианта, който е внесен от омбудсмана, това е Вариант 2. Според нас това е вариантът, който съвпада и с препоръките, които Европейската комисия през месец януари е отправила към България в своето официално уведомление. На практика смятам, че този вариант, който предвижда спиране на принудителното изпълнение, действително съвпада с препоръките на Европейската комисия и защитава по добър начин правата на гражданите.
Всъщност, самата Комисия на цели три страници изрично подчертава, че спирането на принудителното изпълнение е ключов елемент от всяко ефективно правно средство за защита, тъй като в противен случай принудителното изпълнение би завършило преди да може да се извърши каквато и да е проверка за съответствие с потребителското право. И тук всъщност цитирам самата Европейска комисия.
Комисията констатира, че е много трудно да се предоставят изискваните от чл. 420 „обезпечения“, както и писмените доказателства в двуседмичен срок поради ограниченото време, а и необходимостта от правен анализ и събиране на съответните доказателства. Хубаво е, че действително се удължава.
Съгласна съм с направеното от уважавания от мен народен представител за отпадането на убедителните писмени доказателства. Подкрепяме, това беше и наш аргумент, а също и аргумент на Европейската комисия. Европейската комисия приема, че при действащата нормативна уредба е възможно длъжниците да останат с впечатление, че не разполагат с никаква защита срещу принудителното изпълнение, както и че предприемането на действия по спиране на производството може да се окаже сложно дори със съдействието на адвокат и дори може да се окаже невъзможно без подходящ юридически съвет. Чета, защото цитирам конкретно официалното уведомление на Европейската комисия към България от месец януари. А предвид горното намирам, че приемането на вариант, различен от този, предвижда спиране на принудителното изпълнение. Всъщност, няма да удовлетворят Европейската комисия. Ние се намираме в наказателна процедура, тоест Европейската комисия при направените и приетите предложения за изменения в ГПК ще търси и своя коментар и своите препоръки. И все пак мисля, че не бива да се подценяват препоръките на Европейската комисия, защото в противен случай няма да отговорим на изрично изложените в писмото съображения относно чл. 420. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Омбудсман.
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ще изразя становище по чл. 420, с което никога не съм била съгласна още от приемането на ГПК, защото разумът на Закона е съвършено друг. Когато се обжалва с частна жалба разпореждането за незабавно изпълнение, Законът казва, че самата жалба няма суспензивен ефект, тоест тя не спира допуснатото предварително изпълнение. Най-простото законодателно разрешение, което го повтарям, мисля, че вече 10 години, ако съдът, който разглежда жалбата реши, че жалбата е вероятно основателна, директно да спре изпълнението докато се произнесе с окончателен акт дали да отмени или дали да не отмени разпореждането и това е най-простото нещо, което съществува в цялото ни законодателство. Но ние сме по сложните конструкции.
Сега по отношение на текста на чл. 420. Аз принципно подкрепям предложението на господин Митев, но мисля, че то се нуждае от известна доза прецизиране, защото ако разглеждаме спирането по чл. 420 като обезпечителна мярка, която няма съмнение такава, тогава изхождайки от общите принципи на нашия процес, как спираме изпълнението? Първо, при учредяване на обезпечение. Не разглеждаме тази хипотеза, говорим за писмени доказателство и обосноваване на искането за спиране. Само че, когато искаш спиране, не може само да обосновеш искането си, а трябва да представиш писмени доказателства. И според мен по-верният текст е: „съдът, който е постановил незабавното изпълнение, да може да го спре, без да е необходимо обезпечение, когато е направено искане за спиране, което е подкрепено с писмени доказателства:“ и оттам насетне да изброим хипотезите.
Първата е, че вземането не се дължи. Тази хипотеза ще е валидна както за потребителите, така и за търговците, защото и търговците могат да представят доказателства, че не дължат вземането, например ако представят документ, че са платили.
Второ, когато говорим за потребителите, защото ние търсим засилена защита на потребителя, тогава да предвидим, че – втора точка, „вземането се основава на клауза в договора, сключен с потребител, която е неравноправна“. Тоест съдът, който е издал самата заповед, да може да визира своето виждане относно допуснатото предварително изпълнение на база на представени от самия длъжник доказателства, защото до тази фаза от процеса той е можел да се запознае само с доказателствата на взискателя.
И третото основание, „неправилно изчислява размера на вземането по договор, сключен с потребител, също не може да бъде голословно“, трябва този, който иска спиране, трябва да представи някакви доказателства. Тези доказателства в тази фаза няма какви да бъдат, освен писмени. Затова не смятам за нормално и логично при спирането, което е обезпечителна мярка, да няма ангажиране на доказателства. Дали те ще са убедителни или не, това е абсолютно без значение. Аз съм толкова против тази дума убедителни, защото ако съдът не е убеден, че трябва да спре, ние с думата убедителни няма да направим… Защото съдът би трябвало да не може да се произнася никога, когато не е убеден за нещо.
Така че моето предложение е за прецизиране на този текст, за ясно разграничение на общите хипотези, които касаят и потребители и търговци, и засилена защита към потребителя, когато се касае за неравноправна клауза.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Гигова.
Заповядайте, госпожо Манолова, след нея адвокат Волева.
МАЯ МАНОЛОВА: Това е ключов текст в Закона за изменение и допълнение и ако предложението за спиране при направено от длъжника възражение без условия не бъде възприето, ние нищо не правим. Казвам го абсолютно директно. Всякакви опити да се възложи на длъжника доказателствена тежест да обясни, че не дължи, подкрепено с убедителни или неубедителни писмени доказателства, да доказва вероятна основателност на неравноправни клаузи или неправилно изчисление на дълга, прави това предложение, тази хипотеза абсолютно неработеща.
Сега без и аз да чета становището на Европейската комисия, само ще обърна внимание, че на няколко места се подчертава дебело, че проблемът в българското законодателство е в липсата на ефективни средства за спиране на принудителното изпълнение. Това е, за което е започната процедурата, това е, което ще следи Европейската комисия и това е, което днес Правната комисия няма да направи, ако не възприеме нашето предложение за спиране при направено възражение.
Аз съм истински изненадана и от предложението на господин Митев по този текст. Неотпадането на банките от чл. 417, което предложих преди две години беше във връзка с желанието ми да бъде защитен потребителят, длъжникът в случаите, в които наистина става дума за дългове, с които той е съгласен. Но, когато той има възражения, свързани с това, че е платил, че е неправилно изчислен дългът, че има неравноправни клаузи, безусловно и без сочене на аргументи и доказателства би следвало процедурата по принудително изпълнение да бъде спряна. Тук могат да се цитират множество преюдициални заключения, включително това по Дело С 169/14, включително тълкувателното Решение № 4 от 2017 г., които са относими по този казус.
Това, което искам да подчертая е, че възприемането на нашето предложение в комплект с предложението по ал. 5, а именно определението за принудително изпълнение да подлежи на предварително изпълнение, включително да може да бъде направено в рамките на исково производство, което е нашето предложение по ал. 8, са ключово важни за защитата на потребителите, на длъжниците в хипотезата чл. 417 в случаите, в които става дума за банки.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля Ви, по-кратичко.
МАЯ МАНОЛОВА: Само ще обърна внимание още веднъж на становището на Европейската комисия, която казва, че е недопустимо и несъвместимо с правото на Европейския съюз такива нарушения на правната уредба, съгласно които след продажбата на семейно жилище, се установява в исков процес по незаконността на тази продажба и е невъзможно връщането реално на продадения имот в патримониума на длъжника.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Адвокат Волева, заповядайте.
ВЕСКА ВОЛЕВА: Само две изречения искам да кажа. Не съм съгласна с позицията на колегата Гигова съдът да решава спирането, защото в едно частно производство три години като нищо могат да отидат. През това време – знаете колко бързо е изпълнителното дело, изпълнителното производство, всичко е продадено. Каквото и да реши след това съдът по частното производство е безсмислено. В момента имаме страшно много такива висящи дела. Няма смисъл да се връщаме, всъщност няма да променим нищо, това, което каза Мая Манолова.
Така че моля да остане автоматично спиране на принудителното изпълнение, когато се подаде възражение.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Волева.
Заповядайте, съдия Кунчев.
КОНСТАНТИН КУНЧЕВ: Предложението ни е следното: така или иначе отпада срокът, в който да се иска спиране по чл. 420. Хипотезата е следната: ако е образувано вече исково производство, компетентен да се произнася по искането за спиране е исковият съд, защото делото не може да се връща назад в друг съд. Пред него не са събрани тези доказателства и преценката за вероятната обоснованост неравноправните клаузи и размера за изчислението ще се преценява от исковия съд. И затова подкрепяме предложението на господин Христиан Митев и предлагаме в ал. 2 да се съобрази едно второ изречение: „при образувано исково производство искането за спиране компетентен да се произнесе е исковия съд“. (Реплики извън микрофона.) Разумно и е наложително, мисля, че няма съмнение.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, съдия Ботева.
АЛБЕНА БОТЕВА: Към настоящия момент, ако заповедният съд отхвърли искането за спиране, длъжникът вече няма други възможности, той не може да иска обезпечаване на иска от исковия съд и когато отиде в исковия процес той няма други възможности. Това предложение ще даде възможност напред във времето, дори и когато се съберат доказателства или преди това, съдът да се произнесе по искането му за спиране, като мястото му действително е тук, тъй като това не е обезпечение на иска. Това от една страна, от друга, не е ограничено със срок.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Адвокат Филипова, искате ли думата?
Заповядайте.
ВАЛЯ ГИГОВА: Искам само да кажа, че това, което предлагат съдиите е много разумно, защото ние винаги разсъждаваме така: понеже длъжникът ответник по иска по чл. 422, той не може да иска обезпечаване точно, защото е ответник. Но спирането на изпълнението не е обезпечение на иска по чл. 422, а всъщност е средство за защита срещу допуснатото предварително изпълнение.
Затова няма никаква пречка в редакцията, която народният представител Митев е направил. Аз апелирам към Вас да приемете разширения вариант, който Ви предлагам, защото смятам, че той е по-разумен и защитата на потребителя е по-концентрирана, за да можем да разграничим търговците от потребителите, но при всички случаи да възприемем предложеното – аз не знаех, че Вариант 2 е от омбудсмана, няма значение от кого е, въпросът е да се направи добър текст.
Затова изцяло споделям това, което казват съдиите. Нека да оставим текста на господин Митев с уточненията, естествено, ако Вие ги възприемете, защото не могат да са голословни исканията, те трябва да са подкрепени с доказателства, и когато става въпрос за неточни изчисления, това да касае потребителите, а да не касае всички търговци, защото всеки търговец с кредит от пет-десет милиона ще твърди неправилни изчисления.
Така че нека да се ориентираме и да се обединим около нещо, което наистина е разумно.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Гигова.
Заповядайте, адвокат Филипова.
ДЕСИСЛАВА ФИЛИПОВА: По нашето право, ако бъде продаден един недвижим имот на публична продан и впоследствие се окаже, че изпълнителното основание бъде отменено, няма правен механизъм, когато продажбата е извършена на трето лице, а не на взискателя, този имот да бъде върнат в патримониума на потребителя. Има практика на Съда на Европейския съюз по приюдициално заключение С 169/14, както такава е и препоръката и критиката на Европейската комисия като проблем, стоящ пред нашето право, затова е изключително важно механизмът на спиране да бъде ефективен. В тази насока, както предложението на съдиите, каквото предложение имаме и ние, така и аз предлагам да бъде включено в законовия текст.
И другото ни предложение, а то е именно да се разпише, че спирането, извършено от заповедния съд, има предварително изпълнение. Понастоящем това спиране, определението за спиране подлежи на жалене пред Вазивния съд, докато процедурата приключи често имота бива продаден. Да, по тълкувателен път има практика на ВКС, че всъщност това определение има такова предварително изпълнение, но с оглед правна сигурност и избягване на разнобой при тълкуването считам, че трябва изрично да се запише като законов текст. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Филипова.
Министерството на правосъдието?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Колеги, само да кажа: ние подкрепяме нашия вариант на Министерството на правосъдието по отношение на обезпечението в размер не по-голям, но при фиксиране от една трета от размера на задължението и при писмени доказателства, като евентуално при някаква редакция бихме могли да подкрепим и направеното предложение от господин Митев, като в момента разсъждаваме точно върху това дали, когато се внесе обезпечение, не би следвало задължително да се спира изпълнението. Не, в момента в редакцията на господин Митев в чл. 420 става така, че съдът постановил може да го спре и без да е необходимо тук обезпечението, но задължително ли го спира, когато е внесено обезпечението? (Реплики извън микрофоните.) Тоест за ал. 1 не възразявате – добре. А до една трета – този вариант на обезпечението разумен ли Ви се струва? (Реплики извън микрофоните.)
Въпросът е, че практиката на съдилищата по размера на обезпечението е различна – За това говорим, дали не е добре да се фиксира.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, съдия Кунчев.
КОНСТАНТИН КУНЧЕВ: Още един опит съдът да внесе добро предложение. Определението, с което се постановява спирането по практиката на Върховния касационен съд, има незабавно изпълнение. Но понеже това не може да се разчита, че всеки би знаел за съдебната практика, още повече съдебните изпълнители и да се очаква те да се съобразят, а ако не се съобразят биха носили отговорност, е: „определението с което се спира принудително изпълнение подлежи на предварително изпълнение“ да стане ал. 4 в предложения от господин Христиан Митев вариант. „Определението, с което се спира принудителното изпълнение, подлежи на предварително изпълнение“ да бъде една ал. 4 в предложения вариант. Мисля, че това е и добре за ЧСИ-тата и добре за съдебната практика с оглед правната сигурност и предвидимост. (Реплики извън микрофона.)
Това е ал. 5 от Вариант 2. Предлагаме да стане ал. 4 във варианта на Христиан Митев. Благодаря.
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз абсолютно съм съгласна с Вашето предложение, само че си представете от правна гледна точка какво е: допускаме предварително изпълнение, след това това предварително изпълнение го спираме и след това казваме, че определението за спиране има незабавно действие, ама инак може да се обжалва.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: За протокола Георги Дичев – Камара на частните изпълнители. Ние в нашата практика нямаме изобщо съмнение, че определенията за спиране подлежат веднага на изпълнение и това се извежда и от действащия ГПК, ако не ме лъже паметта чл. 217 ли беше, че обжалването на определенията не спира тяхното изпълнение.
Така че ние имаме и наказани съдебни изпълнители, които – имаше един публичен случай наскоро с лишаване на права, точно за това, че си беше позволил да разсъждава, че определението не е влязло в сила. но това е инцидентен случай, по който категорично и Съвета на Камарата, и впоследствие и с ДК бяха единодушни, че е неправилно.
Така че според мен от наша гледна точка и в момента е ясно, че определението за спиране трябва да се изпълни незабавно в момента, в който ни сезират. Въпросът някой е да ни сезира, защото ние имаме случаи, в които не знаем, че е спряно. Длъжникът като не е активен, някой трябва да ни го донесе това определение.
Така че от тази гледна точка приключвам. Според мен няма смисъл от такава разпоредба, защото е ясно, а няма ли да създаде пък и някакъв проблем. Определенията подлежат на изпълнение, обжалването не спира тяхното изпълнение, пък сега се казва, че някои определения подлежат на предварително изпълнение. Аз лично като юрист малко се притеснявам от едни определения, които подлежат на изпълнение, пък други на предварително изпълнение. (Реплики извън микрофоните.) Каквото решите, но аз уточнявам каква е ситуацията в момента.
ВАЛЯ ГИГОВА: Само че, моля Ви, нека да го направим прецизно. Жалбата срещу определение за спиране не спира изпълнението, а не подлежи на предварително изпълнение, защото…(Реплики извън микрофона.)
КОНСТАНТИН КУНЧЕВ: Съгласяваме се с предложението аз прецизиране. Жалбата срещу определението за допускане на спирането не спира неговото изпълнение. Същият е смисълът. За Ваша яснота можете да използвате алинеята.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Дичев.
Заповядайте, господин Илиев.
ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Благодаря Ви.
Искам да повдигна въпроса: чл. 419 мина, без да е ясно нещо, което е изключително важно. Разпореждането за допускане на незабавното изпълнение, подлежащо на принудително изпълнение акт на съда. Той се инкорпорира в заповедта за изпълнение само с едно изречение, без мотиви, не се издава като отделен документ, който да може да се занесе на адвокат, за да го прочете и да разбере защо са мотивите на съда да допусне незабавното изпълнение. Това е акт, който не може да бъде преведен на английски и изпратен до Европейската комисия или до Комисията по петиции в Европейския парламент. И самото това разпореждане, което е без мотиви като противоречащо на Конституцията по чл. 124, ал. 1, т. 4 е нищожно. Затова Ви моля, ако трябва да бъде прецизирано, нищо че го гласувахте, разпореждането, с което се допуска незабавното изпълнение, да бъде отделен документ, който да бъде връчван на длъжника. И тук е неясно кой го връчва на длъжника.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Ориентирайте се към приключване.
ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Член 420 да остане. При подадено възражение се спира изпълнението от районния съдия, при подадено възражение, независимо дали е мотивирано или немотивирано, защото в първата алинея, когато се е учредило обезпечение, когато е ипотекирано едно-единствено жилище, няма какво да ипотекираш друго, за да направиш искане за спиране. Не можеш да дадеш обезпечение по никакъв начин. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Илиев.
Заповядайте. Кратко.
НИКОЛАЙ ЛАЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Моето предложение във Вариант 1 на чл. 420 е обезпечението да бъде фиксирано в размер на десетпроцентни пункта от задължението. Това е по Вариант 1, защото е такава и трайната съдебна практика към момента.
По отношение на Вариант 2 в ал. 1, ако се приеме в този вид, реално се обезличават абсолютно всички несъдебни изпълнителни основания реално. От тази гледна точка може би ще бъде по-удачно, ако текстът бъде малко по-различен и той е, че възражението срещу заповедта спира принудителното изпълнение, освен ако е издаден в смисъл, че трябва да бъдат изключени записите на заповеди и банките за останалите несъдебни изпълнители има основание да остане в сила съответното принудително изпълнение.
Понеже се обезличават ипотеки, абсолютно всичко, което изисква удостоверяване на подписи и така нататък. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Лалев.
Заповядайте, уважаема госпожо Ахладова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Аз отново искам само да фиксирам това, че практиката на съдилищата по ал. 1, на чл. 420 е различна по отношение на размера на надлежното обезпечение. Именно затова Министерството на правосъдието е предложило да има някакъв фиксиран размер, който да уеднакви практиката на съдилищата по този вид производства. Защото някои приемат, че размерът на надлежното обезпечение е 10%, други приемат, че е 20%, трети приемат, че е 50%. Затова предлагам да се помисли. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Колеги, секунда само.
Подкрепяте предложението на Министерството на правосъдието в ал. 1?
КОНСТАНТИН КУНЧЕВ: И неговото, заедно с всичко, което говорихме по редакцията на Христиан Митев.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре.
Ще се опитаме сега господин Митев да направи предложение и да обобщи.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
По реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 ще се опитам да направя предложение, което да обобщи казаното дотук.
Първо, в чл. 420 се правят следните изменения и допълнения:
„1. В ал. 1, накрая се добавя „ в размер не по-голям от една трета от размера на задължението“.
2. (2) се изменя така:
„Съдът постановил незабавното изпълнение може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, което е подкрепено с писмени доказателства:
1. че вземането не се дължи;
2. вземането се основава на клауза в договора, сключен с потребител, която е неравноправна;
3. неправилно изчислен размер на вземането по договор, сключен с потребител;
3. Създава се ал. 4, която да гласи:
„Жалбата срещу определение, с което се спира принудителното изпълнение подлежи на предварително изпълнение. (Реплики извън микрофона.)
Не спира изпълнението ли е?
Не спира изпълнението!
В ал. 4, т. 2 след думите „която е неравноправна“ се добавя „по образуваните изпълнителни производства се произнася исковия съд“. (Реплики извън микрофона.) Това е в ал. 2, т. 2.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля Ви, да си включвате микрофоните като говорите!
ВАЛЯ ГИГОВА: Моето предложение е, когато говорим за исковия съд това е съвършено отделна хипотеза. По Закона за нормативните актове трябва да е отделно.
КОНСТАНТИН КУНЧЕВ: Това изречение да стане ал. 5.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Може ли само пак да повторите изречението.
КОНСТАНТИН КУНЧЕВ: Изречението е: „при образувано исково производство, искането за спиране е компетентен да се произнесе исковия съд.“
ВАЛЯ ГИГОВА: Не е компетентен. Искане за спиране на изпълнението, в който случай… Нали това се предложи?
КОНСТАНТИН КУНЧЕВ: Не, не.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА: „При образувано исково производство компетентен да се произнесе по искането за спиране на изпълнението е исковия съд.“
ВАЛЯ ГИГОВА: Не може ли по-кратко? „При образувано исково производство, искането за спиране на изпълнението… „Защото вече срока го няма, махаме извън срока, нали така?
КОНСТАНТИН КУНЧЕВ: Да. Махаме го.
ВАЛЯ ГИГОВА:.. се прави пред исковия съд, който се произнася. Няма нужда компетентен. Много сложно.
При образувано исково производство се произнася исковия съд.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Припознавам така направеното предложение и правя предложение да упълномощим референтите да оформят окончателната редакция на текста, ако това предложение бъде подкрепено от Комисията. Благодаря.
За целия параграф. (Реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Първо, две бележки по отношение на § 8, в ал. 1 накрая се добавя „в размер не по-голям“. Да не е по-малък от една трета, защото не по-голям от една трета няма логика, извинявайте. Не знам какво искате да кажете, но така е и записано. Но не мога да твърдя.
Другото е, защото, ако е не по-голям от една трета, може да е, ако е тридесет на сто, да е 1%. Обръщам внимание.
По отношение на термина „исковия съд“, мисля че трябва да се замени с друг термин, казвам го съвсем откровено, защото ГПК не борави с такива термини – исков, заповеден и така нататък. Това е крайно неетично от правна гледна точка, от правния език.
На следващо място, аз направих своите бележки по този текст, но наистина мисля, че бих подкрепил и ще подкрепя, ако се подложи, разбира се, на гласуване, именно Вариант 2, когато възражението спира принудителното изпълнение, защото считам, че това е целта в крайна сметка на чл. 420, такава каквато е предложена. Защото при Вариант 1 не променяме много общата картина към този момент. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Заповядайте, госпожо Манолова.
Последно, много кратко.
МАЯ МАНОЛОВА: Искам да кажа, че с това предложение и с текста, който беше докладван от Митев, абсолютно нищо не се променя в действащата уредба и сега след представяне на писмени доказателства съдът спира изпълнението. Втората и третата хипотеза изцяло влизат в първата хипотеза. Нещо повече, правим отстъпление от предните текстове, като караме длъжника да обосновава наличието на неравноправна клауза, при положение че на няколко места по-горе отбелязахме, че това е служебно задължение на съда.
Единственото решение на проблема с разпродажбата на имущество на длъжника в рамките на принудително изпълнение е предложението, което сме направили, възражението да спира предварителното изпълнение. Това очаква от нас Европейската комисия. Нека да се запише за протокола, че го казвам ясно, че на практика с целия този законопроект не се променя нищо съществено за длъжника. Права е Волева – думи, думи, думи. Накрая не се променя нищо.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване така направеното предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т.2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от господин Митев, първо него.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване Вариант 2.
За – 7, против – няма, въздържали се – 13.
Подлагам на гласуване текста на Вариант 1, заедно с предложението на Христиан Митев и предложението му по чл. 83, като упълномощаваме референтите да дооформят предложението, направено преди малко от господин Митев.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Упълномощаваме референтите.
Преминаваме към § 9, чл. 422 , текст на вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 11.
КОНСТАНТИН КУНЧЕВ: Не, той е излишен и ще се оттегли. Той е излишен вече, защото сме го сложили в принципите, така че е логично да се оттегли и да минем на следващия параграф.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 за създаване на нов параграф, който да гласи следното:
„В чл. 421 ал. 2, думите „както и когато е представено частично“ се заличават.
Тази редакция е необходима във връзка с приетите дотук изменения. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря ви, уважаеми господин Митев.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване така направеното предложение на господин Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
За – 19, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 9.
Министерството да чуем, ако държите на § 9?
Заповядайте, съдия Ботева. (Реплики извън микрофона.)
Алтернативен е на…
АЛБЕНА БОТЕВА: Считам, че няма нужда от чл. 422, тъй като уважаемите народни представители приеха измененията в чл. 7. Да не говорим, че не му е място в чл. 422, защото по аргумент от противното би означавало да не се прилага за другите производства. Но сега ми се струва, че няма нужда от този текст, да.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре.
Подлагам на гласуване § 9 в чл. 422.
За – няма, против – няма, въздържали се – 19.
Не се приема.
Преминаваме към предложение на народния представител Христиан Митев за § 10 в чл. 423.
Работната група подкрепя предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2, и предлага да се създаде нов § 12.
Изказвания?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Аз оттеглям предложението си по т. 2, тъй като действително така, както е формулирана редакцията на нормата „е пребивавал трайно на адрес различен от тези, на които са поставени уведомления“ е неясна и може да създаде повече проблеми. Това го коментирахме в работната група. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не разбрах много смисъла на тази разпоредба, защото не видях мотив на разпоредбата на ал. 1, т .1 – заповедта за изпълнение или предприетото изпълнени? Защото на длъжника не се връчва предприетото изпълнение, той се уведомява за образуваното изпълнително дело и са налице няколко хипотези. Ако заповедта е по чл. 410 ще му я връчи съда. Ако тя не е надлежно връчена, ще влезем в тази хипотеза. Но когато заповедта за изпълнение се връчва от съдебния изпълнител, тя се връчва заедно с поканата за доброволно изпълнение.
Така че не виждам смисъл от тази добавка. Може би някаква неяснота е, но вижте как звучи текста: „заповедта за изпълнение или предприетото изпълнение не му е било връчено“. То не му се връчва самото изпълнение, не се случва такова нещо. А защитата вече срещу нередовността на уведомяването за започване изпълнителния процес, тя е на друга плоскост, тя е в рамките на изпълнителното дело. А текста на чл. 423 урежда хипотезите на защита, когато заповедта не е надлежно връчена и трябва да се направи възражение след едномесечния срок, който беше удължен. Мисля, че не е вярно това.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, съдия Ботева.
АЛБЕНА БОТЕВА: Едно изречение накратко. Адвокат Гигова е права, защото трайната практика е, че каквото и да връчва съдебния изпълнител, докато не връчи заповедта за изпълнение сроковете не текат. Тоест той даже и да връчи само разпореждането за незабавно изпълнение или да вземе нещо да връчи – покана за доброволно изпълнение или нещо друго, срокът не тече, докато не връчи заповедта за изпълнение.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Съгласен съм с аргументите, които изложи адвокат Гигова и които изложи съдия Ботева и оттеглям предложението по т. 1.
Моля да преминем нататък. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре. Благодаря Ви, господин Митев.
Много кратко, господин Илиев.
ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Госпожо, благодаря, че ми дадохте думата.
Става въпрос за следното: заповедта се връчва от съдебния изпълнител, но подлежащия на принудително изпълнение акт е разпореждането, с което се допуска незабавното изпълнение. Него кой го връчва? Тук опира въпросът до това кой връчва подлежащия на принудителното изпълнение акт? Съдът не го връчва, частният съдебен изпълнител не го връчва, а то подлежи на обжалване по чл. 419? (Реплики извън микрофона.)
Не може да бъде инкорпориран, защото няма мотиви. Противоречи на Конституцията чл. 121. Всеки акт на съда се мотивира. Не може да бъде инкорпориран. Със съобщението по чл. 2 от Наредба №7 се връчва заповед за изпълнение и препис от разпореждането въз основа, на която е издадена.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Кой връчва този препис от това разпореждане?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, колегата Митев оттегли предложенията. Тъй като ги оттегли, няма да подлагам на гласуване така направените предложения.
Преминаваме към § 10 за създаване на чл. 423а, текст на вносител.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 10 и предлага да бъде отхвърлен.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за отхвърлянето на § 10.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 11.
МАЯ МАНОЛОВА: Предложението на Митев по т. 2?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Той оттегли предложението си по т. 1 и по . 2 господин Митев.
Преминаваме към § 11 в чл. 433. Текст на вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 13, като предлага в т. 1 след думата „нова“ да се добави „ал. 4“.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, заедно с предложението на работната група за редакция на § 11, който става § 13 или, както го преномерират референтите.
За – 20, против – няма , въздържали се – няма.
Преминаваме към § 12. Текст на вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 14.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 12 по вносител, заедно с предложението на работната група, който става § 14.
За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Преминаваме към предложението на народния представител Христиан Митев за създаване на нов параграф в чл. 445.
Изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Следва да бъде подкрепено това предложение, защото защитава единственото жилище, като прави промени в изключенията за несеквестируемост предвид факта, че не постановихме автоматично спиране при неправилно възражение по чл. 420, а реално отново даваме възможност да се разпродаде имуществото на длъжника преди да се установи окончателно размерът на дълга. Поне нека да спасим единственото жилище, каквото е изискването в редица преюдициални заключения на Европейската комисия, включително цитираните по Дело С/169/1, включително преюдициалното по дело срещу „Профи Кредит Полска“.
Защитата на единственото жилище даже, когато е ипотекирано, е изведено като стандарт в редица заключения на съда на Европейския съюз.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Заповядайте, уважаема госпожо Омбудсман.
ОМБУДСМАН ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз подкрепям това предложение. Смятам, че темата за единственото жилище е особено чувствителна за длъжниците, дори в случаите, когато длъжникът сам е взел решение да го ипотекира, за да обезпечи своето задължение.
Намирам наистина за необходимо да се обмисли възможността в този случай да отпадне несеквестируемостта поне например до произнасянето на първа инстанция, тоест да има едно постановено решение първоинстанционно, което дава все пак някаква посока за начина, по който ще се реши делото. Освен това е възможно в този случай, ако не отпадне несеквестируемостта, принудителното изпълнение да завърши в рамките на седмици и така длъжникът и неговото семейство буквално да останат на улицата без да имат достатъчно време за реакция.
Смятам, че направеното предложение е в съответствие с коментарите на Европейската комисия, която се позовава и на спазване на чл. 7 от Хартата за основните права на Европейския съюз, която гарантира правото на зачитане на личен живот на гражданите и тяхното жилище. Така че, подкрепям предложението. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Омбудсман.
Заповядайте, адвокат Филипова и след това адвокат Гигова.
ДЕСИСЛАВА ФИЛИПОВА: С оглед на обстоятелството, че отпадна възможността възражението автоматично да спира, тази норма следва да бъде приета, за да отговорим на изискванията на правото на Съюза.
Аз изложих аргументи във връзка с чл. 420. Има си преюдициални заключения на съда на Европейския съюз със задължителен характер. Такива са и критиките на Европейската комисия, че в нашето законодателство няма ефективно средство за защита, когато в хипотезите на изнасяне на публична продан единственото жилище на потребителя в случаите, в които в последствие с окончателно влязло в сила решение се установи, че потребителят е бил в правото си, че кредиторът неоснователно е водил срещу него изпълнителен процес и, за да не продължи процедурата, която е образувана срещу България и да отговорим на европейските стандарти, тази норма следва да се превърне в законова реалност.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз не споделям това предложени по няколко съображения. Струва ми се дълбоко неморално длъжникът, когато да вземе парите от банката, да се откаже от секвестируемостта, а когато ще трябва да връща парите, които е взел, някак си да иска тази секвестируемост да отпадне.
Аз разбирам какви са съображенията. Те са изцяло от социален характер, но те не могат да намерят приложение в случая, в който само и само, за да получи финансов ресурс самият длъжник е учредил обезпечение. Да не говорим, че от икономическа гледна точка, когато кредитът е даден пък, за да се закупи жилищен имот, той формално се води на името на кредитополучателя – длъжника по изпълнението, но от икономическа гледна точка тези парични средства и собствеността от тази гледна точка също принадлежи на неговия кредитор.
Аз Ви казах преди малко – в момента се работи директива, която въобще, тъй като участвам в цялата тази работа, ще изнесе изпълнението върху ипотекирания имот и извън съда. Защото банките при имуществено, при обезпечение изпълняват извънсъдебно и това е основната критика срещу нас.
Разбира се, когато не се касае за обезпечение, ние сме страна, която е възприела принципа на несеквестируемост на единственото жилище. Това с оглед нашите социални икономически условия, изглежда твърде справедливо и нека да продължим. Но, когато има обезпечение на каква база?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Гигова.
Заповядайте, съдия Кунчев.
КОНСТАНТИН КУНЧЕВ: Нещо кратко, за да разясня какво е предложението и какъв е неговият смисъл.
Съгласен съм с това, което каза адвокат Гигова. Това е вярната логика в нормална пазарна ситуация. Ние сме изправени понякога в ненормална пазарна ситуация – когато има криза и когато този длъжник не може да покрие дълга си по никакъв начин в кратките срокове, в които може да загуби единственото си жилище.
Обръщам внимание, че това предложение е направено и е обърнато внимание на този риск в официалното уведомително писмо, което е получило Министерството на правосъдието от 24 януари 2019 г. Там е цитирана тази практика, която колегите в момента споделиха. Ние тук, като отговорни за ситуацията и за бъдещи възможни негативни сценарии на развитие, трябва да знаем и да решим, и законодателят трябва да реши кой интерес ще защити при евентуална криза.
Ако всичко е нормално никоя банка няма да отиде и да продаде единственото жилище на човека за един месец. Така е. Но, ако не е нормално и банката е притисната от пазарните условия, тя може да го направи. Затова един закон, който даде едно ограничение, че може да продадете единственото жилище на човека, ако съдът разреши или съдът, постановил първоинстанционното решение допусне предварително изпълнение.
Предлагаме за размисъл тази тема. Разбирам, че сега е много късно и не можем да вземем адекватно и разумно решение. Но имайте предвид, че при ненормална ситуация това не е о`кей.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
ГЕОРГИ ЧЕХЛАРОВ: Аз ще бъда съвсем кратък и ще подкрепя това, което каза и съдия Кунчев.
Нека все пак да направим уточнението. Ние не отнемаме по принцип възможността, защото имам чувството, че малко дебатът се разми. Не отнемаме възможността по принцип на банката да изпълнява върху ипотекиран имот, който служи за обезпечение на дълга. Ние отнемаме възможността в хода на предварителното изпълнение този имот да бъде продаден.
Водихме тази дискусия дълго време. Бях част от работната група към омбудсмана с адвокат Гигова, която ми сподели, че в ситуация на подадено възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение на практика всички банки спират извършването на нови изпълнителни действия. Тоест ние имаме едно фактическо положение, което така или иначе в момента съществува и то е съобразено с някаква нормалност, предвидимост, а и с това банките да избегнат риска в един момент, ако се отмени незабавното изпълнение да следва да връщат суми, да заплащат обезщетения и така нататък.
Тоест това е нормалното положение, това е положението, което в момента се случва. Ние законово ще го регламентираме и не мисля тук, че ще нарушим баланса в отношенията между кредитори и длъжници и баланса в отношенията между банките и кредитополучателите. Никой не казва, че банката няма да изпълни. Тя естествено ще изпълни. Ще изпълни, когато обаче влезе в сила заповедта.
Така или иначе в момента банките работят по този начин макар законово да нямат задължения да не изпълняват нататък, но нека да го направим нормативно. Наистина тази защита, която ще дадем с тази норма е важна от гледна точка и на изискванията и бележките, които Европейската комисия е направила. Да не стигнем до ситуация след няколко месеца, след година отново да се събираме и за това. Няма да нарушим интереса на никого, нито ще оскъпим кредитите, ако приемем тази разпоредба.
КОНСТАНТИН КУНЧЕВ: Идеята ни е едно балансирано предложение. Нека един съд по същество поне да се е произнесъл и той вече може да допусне продажбата. Един съд по същество. Не да влязат три инстанции, а един съд. Да е преценил всички доказателства, да е казал: да, това е дългът, и да допусне продажбата.
Ето това искаме – едно балансирано… Добавям в този смисъл редакцията си, че това не е пречка съдът да допусне предварително изпълнение по чл. 242 – ГПК. Това е.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, адвокат Гигова и след това министър Кирилов.
ВАЛЯ ГИГОВА: Едно е банките да се въздържат от действие, защото смятат, че това не е целесъобразно за тях, съвсем друго е да бъде разписано правило в Закона, защото законът възпитава. Но законът възпитава и в посока, която е неблагоприятна за гражданския оборот.
Ако ти знаеш, че при неизпълнение на определен брой вноски, независимо, че ще бъдеш осъден можеш да отложиш изпълнението във времето, защото това е целта, нали? Това за мен е невъзпитателно по отношение на длъжника.
Второто, ние създадохме механизъм на спиране от исковия съд. Нали това, което току-що се съгласихме с Вас и Вие правите разумни предложения. Исковият съд, който гледа делото, ако прецени, че не са налице основания за съществуване на вземането, нали му дадохме правомощия при разглеждане на иска по чл. 422 да спре изпълнението? Ами, от това по-голяма защита аз не виждам. Мисля, че това е разумния баланс.
Защото, аз никога не съм смятала, че при иск по чл. 422 съдът не може да спре изпълнението без дори тази норма, защото се касае за допуснато предварително изпълнение, което е идентично на чл. 245. Аз си казвам, че мисля, че е така. Кога ще го направи съдът? Когато прецени доказателствата, че вижда, че отива към отхвърляне на иска, естествено ще спре изпълнението. За какво трябва да правим още един механизъм?
КОНСТАНТИН КУНЧЕВ: Казвам още веднъж. Това е нормалната пазарна логика в нормалната ситуация. В Испания имаха такъв проблем с единствените жилища при голямата ипотечна криза. Предлагаме това предложение, защото е възможно и важно Законът да отговори и на негативни сценарии. Не е кой знае какво и не се отклонява от съществуващото положение в момента.
ВАЛЯ ГИГОВА: Съдия Кунчев, в Испания няма несеквестируемост на единственото жилище.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля Ви, не влизайте в диалог!
Уважаеми господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз ще помоля моите колеги от работната група на Министерството на правосъдието да преоценим неподкрепата си за това предложение в подкрепа.
Приемам аргументите на съдиите. Смятам, че не би било толкова драматично за изпълнителното производство да се изчака влизането в сила на заповедта за незабавно изпълнение. Действително, когато иде реч за единственото жилище на длъжника би следвало да се допусне едно забавяне от време, за да се гарантира наличието на влязъл в сила акт и, както каза и съдия Кунчев, прегледан поне от един съд в спорно производство. Мисля, че от това кредиторът и взискателят няма да загуби. Повече ще загуби, ако осребри въпросното единствено жилище.
Склонен съм да смятам, че по този начин ще изпълним и препоръките, които имаме в производството, включително и съдебната практика, която не е особено еднозначна, но тенденцията е ясна.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: А смятате ли, че е необходимо да направим добавката на съдия Кунчев поне на една инстанция?
Заповядайте Вие, и след това адвокат Филипова.
ЕЛЕОНОРА ХРИСТОФОРОВА: Позволявам си да кажа, че ако се приеме предложението, което обсъждаме, има много голяма вероятност да няма кредитиране, когато се ипотекира единственото жилище.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА ФИЛИПОВА: Само едно изречение искам да кажа, чисто в практичен аспект. Имам многобройни дела, в които на две инстанции съдът счита, че няма неравноправни клаузи. Едва на последна инстанция практиката на съда е точно обратната – че са налице неравноправни клаузи.
За да отговорим на изискването на Европейското право, за мен до влизане в сила на заповедта, окончателното влизане, не трябва да бъде допускано изпълнение върху единственото жилище.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Дичев.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Благодаря Ви.
Чисто в практически аспект от призмата на съдебните изпълнители смея да твърдя, че една огромна част от хората по изпълнителните производство в това положение, ще подадат възражения, само и само мотивирани от идеята, че по този начин ще спечелят години. Три инстанции, този текст, който предлагате, е за три съдебни инстанции, до влизане в сила на заповедта за изпълнение. (Реплики извън микрофона.)
Извинявайте, не ме прекъсвайте.
Това означава, че от гледна точка на кредиторите, в случая банките, кредитиране на единствени жилища, ипотекиране на единствени жилища, тотално променя целия им вътрешен счетоводен и икономически анализ, и ще обезсмисли заповедното производство. В тези случаи банките просто няма да правят заповедни производства, а ще си водят общ исков процес.
Казвам това, защото съм убеден, че така ще стане като практика, от гледна точка на поведението на хората. У нас са свикнали да си отлагат проблемите, а не да ги решават своевременно. Така че може би е по-разумно да има някакъв срок. Добре е да се защити, но това е прекалено – три инстанции. Това може да отнеме и пет години. (Реплики извън микрофона.)
До влизане в сила, аз чета текста на предложението – до влизане в сила на заповедта.
Може би, ако е друга редакцията. Аз чета сегашната редакция и затова така го коментирам.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Лазаров, имате думата.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не съм , тесен специалист в Гражданското право и в материята, но искам да попитам колегите от съда, а и колежката от Банката: ипотекирах единственото си жилище, имах единствено жилище. Влязох в това производство, мисля, че тук няма проблем относно казуса. Ипотекирах едно жилище, имам още три-четири. Започвам да не обслужвам кредита си. Идва кризата и аз съм съгласен по принцип, че единственото жилище не трябва така лесно, но аз имах три жилища, освободих се от тях, за да се ползвам от този текст, какъвто и да е. Може да развиваме други хипотези.
Ако аз ипотекирах единственото си жилище към момента, не съм имал друго жилище, да, добре, нека бъде този текст. Ама, трябва ли аз да се ползвам от този текст, който защитава хората с единствено жилище, по една или друга причина, наложило се да вземат ипотека – болести. Социален е текстът, аз съм съгласен. Но не трябва ли да го прецизираме. Да, ако съм ипотекирал единственото жилище, нека да има тази предпазна клауза – дори и три години, докато влезе в сила цялото производство. Но за останалите случаи?
Това ми е молбата, да помислите, за да го решим този въпрос, за да не се злоупотребява. Добих по наследство, всякакви придобивни способи може да имам и да имам и други жилища.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Съдия Кунчев казва, че ще го прецизират заедно с референтите. Въпросът е да го приемем по принцип.
Колеги, предлагам да прекратим дебата и да преминем към гласуване.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
На база на проведените дебати и на становището, изразено от уважаемите магистрати, аз смятам, че действително е разумен компромис в този случай, а и това беше подкрепено доколкото разбирам в становището на Министерството на правосъдието, които се променят, еволюират в позицията си, тази норма да завършва до: „не се прилага“ до „постановяване на решението на първоинстанционния съд“.
Нека да видим как ще се прилага този текст, каква ще е практиката и тогава да преценим дали… (Реплики извън микрофона.)
Доколкото си спомням аз съм направил предложението. Някакъв такъв спомен имам. Поне така пише в Доклада. Не знам, така пише.
Също, ползвайки се от това право, си правя предложение за редакция, както позволява ПОДНС на това предложение на база на всички становища, които чух.
Крайното решение, отговорността, както искате го наричайте, е мое и на колегите от Комисията. Така че, моля, госпожо Председател, да подложите на гласуване предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 и след това и предложението…
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Министерството на правосъдието?
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз имам въпрос към колегите магистрати, защото не съм сигурен в съдебната практика по отношение на обжалването, и към госпожа Гигова, и към омбудсмана.
Колко инстанционно е последно обжалването на заповедта за незабавно изпълнение? Две инстанции.
Имаше спор дали е допустимо касационно обжалване и как става касационното обжалване. Но знам, че ВКС щеше да постановява тълкувателно решение по този въпрос, но не съм сигурен. (Реплики извън микрофона.)
Две са инстанциите.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: А колко е продължителността, горе-долу? (Реплики извън микрофона.)
Заповядайте от Асоциация на банките.
ЕЛЕОНОРА ХРИСТОФОРОВА: Ако мога да добавя малко неюридически аргументи. Знаете, че има политическа воля да влезем в Банковия съюз и съответно в Еврозоната. Това е включено с оценка на активите на банките, в което се включва и оценка на обезпеченията. (Реплики извън микрофона.) Този вид разпоредба подозирам, че би могла да се отрази върху оценката на активите.
Част от изискванията за влизане в Банковия съюз е намаляване на необслужваните кредити. (Реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Приключваме след неговото изказване и гласуваме.
НИКОЛАЙ ЛАЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
По отношение на оценката на активите на банките, по отношение на предстоящия валутен съюз, то мисля, че всеки си носи риска от промяната във вътрешното законодателство. Така че нека да не обвързваме икономическите интереси с едни други цели в тази посока.
От друга гледна точка бих искал да кажа, че единственото жилище на българина не би следвало да се постави явно под дебат в тази връзка. И, ако от това би следвало да има някъде презонанс, то нека да се обърне внимание на целта на договора за кредит. Ако ще е за покупка на единствено жилище е едно, но, ако ще се ипотекира единственият имот, за да упражнява някой търговска дейност, тогава вече трябва да се прецени дали този текст би следвало да се прилага. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване направеното предложение от господин Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС, заедно с неговото предложение за създаване на нов параграф в чл. 445.
За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Преминаваме нататък.
ФИЛИП ПОПОВ: Процедура.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Тъй като с този текст, а и с предишния, навлязохме в дебрите на Глава Тридесет и осма „Започване, спиране и прекратяване на изпълнението“, аз по реда на чл. 83 от нашия Правилник – мисля, че тук е момента да го направя, правя следното предложение: ал. 4 на чл. 501а от ГПК да отпадне. Има изпратено становище до нашата комисия, което аз подкрепям. Алинея 4 буквално гласи: „По писмено искане на собственика на недвижим имот съдебен изпълнител може да проведе електронен публичен търг и без да е предоставен изпълнителен лист.“ Казано по друг начин, всеки собственик на недвижим имот би могъл да се обърне към съдебния изпълнител и да поиска последният да организира публичен електронен търг и да отчужди имота му на трето лице, спечелило търга.
Така в рамките на правилата на изпълнителния процес и използвайки тези правила, съдебният изпълнител вече не осъществява делегираната му от държавата функция, а преминава към една друга несвойствена за съдебния изпълнител функция. Мисля, че това е в разрез с функциите и правомощията на съдебния изпълнител, особено без изпълнителен титул, без изпълнителен лист, за да може да продава на практика недвижим имот чрез електронен търг, го превръща наистина в един брокер на недвижим имот, един посредник, а не е това функцията и задълженията, и правомощията, разбира се, на съдебния изпълнител.
Затова правя това предложение. Мисля, че то е в рамките на едно обсъждане на Законопроекта. Разбира се, той се съдържа в ГПК, още повече сега разглеждаме и глави, текстове от Глава тридесет и осма, както казах. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Колеги имате думата за изказване.
Заповядайте, уважаеми господин Председател.
КРАСИМИР АНАДОЛИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, тук само искам да допълня нещо. Ние сме за отпадане на тази алинея. Тя не кореспондира по никакъв начин с изпълнителното производство. Тя създава една правна несигурност. Аз считам, че даже е и противоконституционно.
Ако ми позволите няколко изречения. По този начин се въвеждат правомощия за съдебния изпълнител с оглед основните характеристики на изпълнителния процес и неговите органи. Те са несъвместими.
Изпълнителните способи са императивно и строго заложени в Закона. Тук даже бих искал да наблегна, става въпрос в изпълнително производство за продажба на имот без изобщо изпълнително производство, без изпълнителен лист, без дори да има качеството на длъжник, без да имаме кредитор. В това производство имаме две страни –длъжник и взискател, тук говорим за собственик, всеки един собственик, който може да продаде по този начин имота си, което е абсолютно недопустимо. Актовете, които издава съдебния изпълнител, не са договори за продажба, а отново са свързани със същността на изпълнителното производство и са едностранен властнически акт, както по фактически състав, така и по правни последици. Постановлението, с което се приключва, за възлагане като форма е изключение от изискването за придобиване на недвижим имот и предвидения от чл. 18 от ЗЗД, тъй като се счита, че принудителния начин, по който се отчуждава един имот, категорично е установено в правната теория и в законодателството, че не е допустимо с процесуална норма да се променя материална нормаь свързана с изискването за форма. Подобно смесване на функции и процедури очевидно ще доведе до сътресения в правната несигурност и възможност за множество, бих нарекъл имотни измами и симулирани производства.
Последното означава, че съдебният изпълнител извън рамките на изпълнителното производство изповядва гражданско-правна сделка с вещно-правен прехвърлителен ефект, заобикаляйки императивната норма на чл. 18 от ЗЗД и упражнявайки права, които въобще не са в компетенциите на съдия-изпълнител. Това противоречи и на закона за ЧСИ, и на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и на всички норми в ГПК.
Тъй като по всяка вероятност тук законодателят може би е имал предвид – волята е била ал. 4, да визира хипотеза приложима само в рамките на изпълнителното производство, тъй като останалите разпоредби от ГПК в тази част достатъчно детайлно регламентират процедурата по провеждане на електронни публични търгове от съдебни изпълнители, ние считаме, че тази алинея трябва да отпадне, като противоконституционна. Противоконституционна и в правомощията на един орган, който осъществява принудителни действия да бъдат включени правомощия по удостоверяване на изявления, свързани с доброволно уреждане.
Четейки алинеята, виждате: „всеки собственик“. Още един път ще натъртя, тук даже не говорим за длъжник, за взискател. Говорим и за случаи, в които даже нямаме и кредитор. Говорим за случаи, в които няма изпълнителен лист. Не мисля, че изобщо е допустимо изпълнително производство без изпълнителен лист.
Мисля, че колегите ще ме разберат и ще подкрепят това мое мнение. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Анадолиев.
Господин Дичев, заповядайте.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Първо, чисто процедурно според нас въпросът е извън обхвата на внесения и разглеждан в момента Законопроект. Такъв текст не е приет на първо четене, не виждам и да е внесен от народен представител между първо и второ четене. В този смисъл според нас ще бъде приет, ако има такова решение, в нарушение на Конституцията и на Правилника на Народното събрание.
По същество. Ние не сме съгласни, естествено, със становището на нашите приятели от Нотариалната камара. Според нас не само, че няма никакъв юридически проблем, а точно обратното, и в момента на частни съдебни изпълнители по закон им се възлагат различни други дейности и този парламент включително е правил това. Всички знаем, че няма проблем с Конституцията в този аспект.
Не случайно казвам няма юридически проблем. Между 1908 г. и 1951 г. е действал Законът за привилегиите и ипотеките. Този институт е много добре познат на българското право – така наречените „доброволни продажби“ „чистене от ипотеки“. Всеки може да отвори и да види как лицата, които имат такъв проблем, са използвали института на публичната продан.
Отделно от това в чл. 34 от Инструкцията за по-добро приложение на препоръката на Съвета на Европа за съдебното изпълнение, само началото ще Ви прочета на тази точка, се казва: „Съдебните изпълнители може също да бъдат упълномощени да изпълняват второстепенни дейности, съвместими с ролята им, целяща да гарантират и обезпечат зачитане правата на страните, да ускорят съдебния процес или да облекчат работата на съдилищата. Наред с други дейности могат да бъдат включени: извънсъдебно връщане на дълг, доброволна продажба на движимо или недвижимо имущество на публичен търг, несъстоятелност“ и така нататък, да не ги изброявам.
Само искам да кажа, че това е модел, който е взаимстван от най-напредничавите държави, поздравления за Народното събрание 2017 г., което взаимства опита на Балтийските държави с електронните търгове.
България направи една много сериозна крачка напред и получи големи адмирации в европейската общност относно тази стъпка напред.
Доброволната продажба какво представлява – това е, когато един човек има проблем с един имот и един дълг, и съответно на свободния пазар в момента поради това, че свободната продажба няма правните последици на публична продан, тя не заличава ипотеките, тя не заличава възбраните. Идеята на доброволната продажба е добросъвестните длъжници, има такива, слава богу, които искат да си решат проблемите, но получават ниска цена в момента на свободния пазар, защото всеки казва: „Да де, ама ти ми го прехвърляш сега, обаче той има ипотека, има възбрана, този няма да я заличи.“ Съответно цената, която дава е много по-ниска от тази, която би получил същият този добросъвестен длъжник на един електронен публичен търг, провеждан от платформа онлайн на министъра на правосъдието. Съдебният изпълнител не участва в цялата процедура.
Според нас нещо, което беше изключително добро за хората, сега тихомълком, в последния момент да спре да се предлага, да се отменя, за нас е изключително необяснимо, да не използвам други думи. Категорично не бихме се съгласили с такъв подход.
Това е, пак казвам, в интерес на хората, а не е нито на нотариусите, нито на съдебните изпълнители.
Приключвам и Ви призовавам да не приемате в момента едно такова предложение. Ние с Нотариалната камара да обсъдим, да видим къде има спорни моменти и ако има нужда от прецизиране, съответно да бъдат изготвени такива текстове, но по съответния законов ред, а не по този начин, който се случва в момента. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Дичев.
Заповядайте, госпожо Стоева.
ЛУИЗА СТОЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа депутати! Категорично съм против твърдението на колегата, че прехвърлянето на собственост следва да се третира като една второстепенна дейност на съдия-изпълнителите. Категорично съм против с процесуален закон да се променя формата, установена от материалния закон, който казва каква следва да бъде формата при прехвърляне на собственост, а постановлението за възлагане, което издава съдия изпълнителя вследствие проведена публична продан е един компромис, съобразно който се установява проведената публична продан от страна на съдия изпълнителя.
Не е характеристиката на изпълнителния процес тази. Един изпълнителен процес започва единствено и само въз основа на съдебен акт, а в случая това е изпълнителен лист или друго изпълнително основание, което е изрично посочено в отделени закони.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, госпожо Стоева.
КРАСИМИР АНАДОЛИЕВ: Само искам да кажа, че част от мотивите в 2017 г. бяха именно в това, защо трябва един добросъвестен длъжник да чака да бъде осъден, да му се натрупат разноските в съдебните производства, адвокатските хонорари и след това на частния съдебен изпълнител, новите разноски и лихвите да текат през цялото това време, за да може да се продаде имота на някаква цена, при положение че той казва: „Искам сега максимална цена за този имот, за да мога да си погася задълженията.“
ЛУИЗА СТОЕВА: Това е просто несериозно.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Той може да си го продаде и сега.
Аз се извинявам, ако може само едно изречение.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: И приключваме.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: И сега, всеки ден при нас има такива сделки. Може би и адвокатите ще го потвърдят. Когато, колегата казва, добросъвестен длъжник иска да плати, няма пречка, ние всеки ден продаваме имоти, върху които има ипотеки и възбрани, и парите отиват в кредитора. А това, че има други правни последствия в самото постановление, извинявайте, и сега има възможност кредиторът, въпреки публичната продан да не се съгласи, да прекрати отговорността на длъжника.
Но тук изначално ние въобще даже не говорим за изпълнително производство, няма и длъжник, ако прочетете алинеята. Говори се за всеки собственик, който иска да си продаде имота. Всеки собственик, който иска да си продаде имота може да отиде и да го качи при посредник и да бъде продаден. Ние тук нямаме длъжник, нямаме и кредитор.
ЛУИЗА СТОЕВА: Госпожо Председател, една дума. Казва: доброволна продажба. Доброволната е в Нотариата, принудителната е при съдия-изпълнителя. Това е.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви. Уважаеми господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Взимам думата по-скоро в лично качество и за да свидетелствам бих казал във връзка с този дебат.
Аз ще припомня 2017 г. Благодаря на Камарата на частните съдебни изпълнители, които тогава ни предложиха в рамките на голямото обсъждане и този режим, като допълнителен детайл, който да създаде състезателност и гаранция за правата на длъжниците, да могат да получат една гарантирана състезателност в пазарна ситуация, в пазарна обстановка.
Действително тогава в дебатите това предложение получи широка подкрепа на народното представителство – и на членовете на Комисията по правни въпроси, за разлика от други дебати и спорове, които имахме с частните съдебни изпълнители.
Бившият омбудсман и гражданин адвокат, сега го няма тук, но тя присъстваше тогава и в тези дебати.
Истината обаче е следната, че тогава, както тогавашната опозиция казваше в продължителните среднощни, в много заседания дебати, аз нямам спомен да сме коментирали ал. 4 на чл. 501а.
И то е обяснимо защо не сме. Защото в онзи дебат Нотариалната камара не участваше. И общо взето ние тогава оценихме и претеглихме положителната полза от това длъжникът да има опцията преди същинските изпълнителни действия, сам да изрази волята си и да ликвидира по-бързо недвижимия имот. Да получи по-висока цена, която му гарантира убеждението, че е получил пазарната стойност на този актив и евентуално това да му послужи като възможност да се разплати с кредиторите, които ЧСИ тата знаят, те в началото на изпълнителното производство са събрали информация и са установили това.
Едва след като приехме този режим, неколкократно Управителният съвет на Нотариалната камара тогава реагира остро срещу тази разпоредба. Директно заявявам, още тогава аз съм заявил на Нотариалната камара, че те заслужават повторност на този дебат.
В първо четене, а и преди това, съм предупредил и господин Дичев, че има такава реакция, тоест имаше време частните съдебни изпълнители не сега инцидентно да влизат в дебати с колегите си нотариуси, а да го направят в един по-продължителен период от време и да стигнат до обоснования разумен консенсус.
Моето лично мнение е следното: аз бих Ви предложил да подкрепите отмяна на ал. 4, само на ал. 4, поне докато двете съсловия, двете професии решат казуса със следното: с достъпа до електронната платформа, която ще се използва за, да го нарека, предварителна публична продан на недвижими имоти.
Последните две алинеи на чл. 501а възлагат задължения на министъра на правосъдието. Като проверявам сроковете, те са изтекли отдавна. Тоест такава наредба трябваше да бъде издадена до края на 2018 г., а до средата на тази година да е готова и платформата за електронни продажби. Разбира се, подобно нещо няма. Напротив, ние по заварени проекти, които са за, ще ги нарека най-общо електронните платформи, още решаваме казуси. Нотариусите казват: „ние искаме да интегрираме нашата система с Вашата единна държавна система, която ще правите за пълномощните“. Примерно.
Не ни е завършил Проектът и за електронните запори все още.
Така че това няма да стане утре. Най-вероятно няма да стане и при този министър на правосъдието, колкото и кратък и неясен да ми е мандатът и хоризонтът. Но, ако сега отмените ал. 4, това ще даде възможност на двете камари, условно ще кажа, да постигнат съгласие.
Според мен в този достъп те следва да си прецизират интереса и да си разделят дейностите, разбира се и таксите, разбира се и отговорностите. И да се каже, примерно, добросъвестният длъжник казва на нотариуса: „Аз вече съм на входа на изпълнително производство, искам да платя. Не искам да изтърпя цялото изпълнение, защото там има рискове за мен. Да опитаме с този имот, който Вие го виждате по данни от Имотния регистър с тези тежести, обезпечения и тези задължения, да видим дали няма да мога да му взема, грубо казано, по-висока цена, ако го продам сам и предварително.“
От друга страна, тази платформа би било редно да се стопанисва и да се оперира от ЧСИ-тата, защото там е основният интерес, там е и основният ефект и, както и Вие казвате: „Тази система си я направихме ние.“ Първата стъпка си я направиха те. (Реплики извън микрофона.)
Е, Министерството накрая трябва да оформи проекта, трябва да оформи и правото.
Но мисля, че това е един разумен и компромисен вариант да не се стига до едно излишно напрежение между двете професии.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Извинявам се.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Само да дам думата на експерта за едно изречение, за да обсъди нещо.
БОРИС ЙОЦОВ: Здравейте колеги. Господин Кирилов, само да попитам, има ли вариант да не е цялата ал. 4, само изречение първо и трето?
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Според мен да, и аз мислих по този въпрос. В смисъл, тъй като има и режим за определяне на началната цена, тук би трябвало да се прецизира обхватът, за да не падне целият режим и неговата правна, логическа и процесуална обвързаност.
БОРИС ЙОЦОВ: Защото ал. 4, изречение първо, горе-долу си съвпада с ал. 2 на 501а. Изречение първо и трето са според мен тези, които биха могли да бъдат дискусионни, докато второ и четвърто изречение са важни за самия процес.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз съм много щастлива, че не съм нито нотариус в момента, нито съдебен изпълнител, защото това ще ми позволи да бъда много обективна.
Аз ще говоря с чиста съвест, защото винаги съм била против в процесуален закон да се включват задължения, които ще се извършват по възлагане.
И в Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и в ЗЧСИ законът дава възможност, освен публично главните функции, които извършват едната и другата професия, те да извършват функции и по възлагане. Колко правилно и не е това, не е коментар на днешното обсъждане.
Този текст на 501а, ал. 4 трябва да намери място в ЗЧСИ, защото това не е дейност, която държавата възлага на съдебните изпълнители, а това е дейност, в която един частноправен субект, и то не длъжникът, а собственикът, възлага за извършване на проданта.
Смятам, че тази разпоредба въобще трябва да отиде в ЗЧСИ.
Това обаче няма да реши, от който Вие се страхувате, а според мен Вие няма от какво да се страхувате, защото публичният търг по възлагане от собственика, е начин на определяне на купувача. Но формата за валидност няма как да бъде постановление, защото съдебният изпълнител може да издава постановление само, когато извършва публична продажба. Той ще извършва дейност така, както продава по ЗОЗ. Когато продава по ЗОЗ, той какво прави – отива и сключва нотариален акт в качеството си на продавач от свое име на чуждо имущество.
Аз не виждам никакви опасения за Вас, че Вие ще си загубите част от работата или че проверката на правото на собственост ще бъде извършена от съдебния изпълнител.
Затова според мен разрешението е адски просто. Тази разпоредба отива в член, ще ми каже колегата Дичев – 18 или колко беше от ЗЧСИ, че не е пред мен ЗЧСИ, по възлагане от собственика на имота ЧСИ-то може да извършва електронен публичен търг. Като си определят купувача на електронния публичен търг, ще бъдат така добри да отидат при нотариуса да си сключат сделката във формата нотариален акт. Защото това, че ще определим купувача не при условията на пряко договаряне, а ще направим една публична оферта – който дава най-висока цена, не променя формата за валидност и аз не виждам никакъв конфликт между двете камари да съществува, и двете професии. (Реплики извън микрофона.)
Това е моето мнение И това за сетен път показва колко погрешно е процесуален закон да се уреждат компетентности, които по линия на възлагане от конкретна страна. Така че просто тази разпоредба я пренесете я директно в ЗЧСИ. Няма да имате никакво съмнение, ако трябва ще има изречение последно: „след определяне на купувача се сключва договор във формата нотариален акт“. Там как ще си решите въпроса с таксите, те понеже са по възлагане, няма да са по тарифата и няма да се плаща скъпата тарифа на ЗЧСИ, но пък и Вие трябва да направите някакви разумни такси в тези случаи, за да могат всички да бъдат удовлетворени.
Това е според мен е разрешението, което е супер просто да го направите, вместо да се карате.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на адвокат Гигова, първо господин Дичев, след това Нотариалната камера.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Няма да влизам в дебат с колегата Гигова. Уважавам я, но за някой неща съм на различно мнение от нея по отношение на постановлението за възлагане.
Първо, искам ако мога да отговоря на господин Министъра. Не съм съгласен, че по този начин, отменяйки цели институт „доброволна продажба“ в ГПК се решава проблемът между двете гилдии, напротив, той тепърва започва по този начин. За мен дебатът трябва да бъде е ли е полезен този институт за хората? Трябва ли да го има или да го няма? Ако Народното събрание, като законодател, преценява, че това е изключително неправилно и вредно за хората в България, незабавно да го отмени. Всички ще ръкопляскаме. Ако преценката е обратната, че е в интерес на хората, според мен не бива да се отменя в момента, а да се даде възможност на двете професии да изчистят и да прецизират текстовете, където смятат колегите, че има проблем. Така или иначе има работна група към министъра на правосъдието за ГПК по други текстове. В рамките на тази работна група да може да се реши този въпрос и да се внесе в следващия ЗИД, ако изобщо има. Не знам министърът на какво мнение е, но да се прецизират текстовете и да внесат едни балансирани, правилни неща, които да работят, но не да се отменя изцяло целия институт „доброволна продажба“, защото за мен това е скандално.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
КРАСИМИР АНАДОЛИЕВ: За какъв институт „доброволно изпълнение“ говорим в изпълнително производство. Само погледнете ал. 1 на 501 казва: „Вещ, върху която е насочено изпълнение“. Изведнъж се появява ал. 4, в която се говори, че без изпълнителен лист, без изпълнително производство по желание на всеки собственик може да се направи.
Ние може да говорим за някакви текстове, но това не може да приключи нито с постановление – доброволно уреждане, доброволно сключена сделка не във формата предвидена в действащия Закон, не във формата на нотариален акт. Вие давате ли си сметка каква правна несигурност води това? За какъв институт говорим за доброволност в едно изпълнително производство. Това е нонсенс.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Само във връзка с изречение второ и четвърто, съгласни ли сте да останат? Така, както са, а да отпадне първо и трето, с оглед на прилагането? (Реплики извън микрофона.) Да, първо и трето да отпаднат, а второ и четвърто да останат – „или особен залог върху имоти за провеждане на търга се изисква писмено съгласие на ипотекиран …“?
Да, заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Тоест, да разбирам, че предложението на експерта е следното:
Алинея 4, да звучи по следния начин: „При наличие на ипотека или особен залог върху имота за провеждане на търга се изисква писмено съгласие на ипотекирания или заложен кредитор. Разпределението на постъпилите суми се предявява и подлежи на обжалване по реда на чл. 462 и 463.“ Това е цялата ал. 4. (Реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре.
Закривам дебата – край.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Обещавам на господин Дичев при всички положения, очевидно е, че Министерството и министрите сме в забава по ал. 5 и по. ал. 6, така че поемам ангажимента да има такава работна група. Тя да е концентрирана, фокусирана тук. Основните участници ще бъдете двете…
РЕПЛИКА: Ние поемаме ангажимента да изчистим текстовете в този си срок.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Иначе казано, дали текстът ще го има формално, без да може да се прилага…
РЕПЛИКИ. Не се прилага в момента. И няма как. Той не работи , то е ясно.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Край. Не влизайте в диалог.
Заповядайте, много кратко – две изречения и закривам дебата.
НИКОЛАЙ ЛАЛЕВ: Уважаема госпожо Председател, благодаря за предоставената ми дума.
На първо място това, което се обсъжда в настоящия момент за съществуването на така нареченото прецедентно законодателство – първи път.
От друга страна, обърнете внимание и на един друг аспект. Платформа, която се изгражда от Министерството на правосъдието, което се поддържа от Министерството на правосъдието се използва за частни икономически интереси.
По отношение нерегламентираната държавна помощ спрямо погледът на този аспект от Европейската комисия, дали няма да открием някоя нова процедура, ако приемем така нареченото предложение? Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване така направеното предложение от господин Попов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за отпадане на ал. 4, на чл. 501а.
Моля, който е „за“ да гласува „за“.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към Преходни и заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното наименование – Заключителни разпоредби.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби“.
Моля, който е „за“ да гласува „за“.
За – 20, против и въздържали се – няма.
По § 13 – текст на вносител. Има предложение на народния представител Христиан Митев § 13 да се заличи с оглед на отхвърляне. Работната група подкрепя предложението.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на работната група, заедно с текста на вносителя и предложението на Христиан Митев, за заличаване на § 13.
Моля, който е „за“ да гласува „за“.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към § 14 в Закона за защита на потребителите, текст на вносител. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15, като в т. 1 относно чл. 143, ал. 1 след думата „търговеца“ се добавя „или доставчика“.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, заедно с предложението на работната група.
Моля, който е „за“ да гласува „за“.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се текста на § 14, който става § 15.
Предложение на народния представител Христиан Митев. Работната група не го подкрепя.
Заповядайте, в Преходни и заключителни разпоредби, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Това и следващото предложение, всъщност са свързани с вече приетата редакция на т. 10 на чл. 417. С оглед на това, че промените в тези два закона излизат извън обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект, оттеглям тези предложения.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
И двете ли предложения оттегляте? Добре.
Заповядайте, съдия Кунчев.
КОНСТАНТИН КУНЧЕВ: Подкрепяме тези предложения. Практическото ни съображение е много просто и то изхожда от практиката на така наречените небанкови, финансови институции, които използват абстрактния запис на заповед за обезпечение на кредитите. Използвам вметката на господин Кирилов за да кажа, че когато се използва абстрактен ефект, вменителни, за да обезпечи един потребителски кредит, това води Директивата за защита от неравноправни клаузи до неефективност, защото по този начин съдът е лишен от възможност да осъществи проверка за неравноправни клаузи, тъй като те се съдържат в договора, но в записа няма индикации, във връзка с какъв договор е издаден.
Във връзка с тълкувателните решения на Върховния касационен съд в този случай, тежест на доказване има длъжникът да установи представения запис на заповед, във връзка с каква кауза, във връзка с какъв договор е издаден. Това очевидно води до лишаване от Директивата от полезен ефект, което е недопустимо.
Към настоящия момент в моята практика като районен съдия има производства, по които не само има запис на заповед, а записът на заповед е, че е джиросан на друга свързана фирма. При тези начини на функциониране на кредитирането от небанковите финансови институции се стига категорично до негативен ефект и до невъзможност съдът да осъществи проверка за неравноправни клаузи.
Предложението е добро, защото то дава просто разрешение на този въпрос. При потребителски кредит, когато се обезпечи със запис на заповед в самия запис да се посочи, изрично, във връзка с кой договор е издаден той. Това ще даде възможност на съда да осъществи контрола за неравноправни клаузи. Ще лиши длъжника от проблема с доказателствената тежест. Ще даде гаранции, че ще бъде спазена Директивата за потребителския кредит и Директивата за защита от неравноправни клаузи. И двете директиви предвиждат, че при цесии и прехвърляне на права от кредитора, възраженията, длъжникът, трябва да може да направи и на новия кредитор. Банките не използват тези недобросъвестни практики за обезпечаване. Твърдят, че с оглед на практиката на съда на Европейския съюз е необходимо да се въведе този висок стандарт на защита, иначе не прави нищо, защото бързите кредити ще обезпечат всеки свой договор за кредит със запис на заповед. Това ще заобиколи цялата наша работа днес, тук, която свършихме.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, съдия Кунчев.
Заповядайте, адвокат Филипова.
ОМБУДСМАН ДИАНА КОВАЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Това предложение не е сред предложенията на омбудсмана, но аргументите, които слушам от съдия Кунчев ми изглеждат много разумни. Фактът, че съдът алармира, че има проблем в конкретни случаи, според мен си струва да бъде обсъден. В този смисъл да бъде подкрепено предложението, което се прави.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Омбудсман.
Заповядайте, госпожо Филипова.
ДЕСИСЛАВА ФИЛИПОВА: Уважаеми народни представители! Лично се адресирам към вносителя Христиан Митев, който оттегли предложението си. Не знам процедурно как е уредено и дали може отново да го внесе. Казвам нещо просто. Ние решаваме проблема в заповедното производство, като внасяме възможност за служебен контрол на равноправните клаузи.
Ако не разпишем в Закона и това изискване, всички кредитори, които злоупотребяват с неравноправни клаузи, ще започнат да предявяват претенциите си по исков ред. Ако няма това предложение, ние не защитаваме по тази причина ефективно потребителите.
Затова моля, господин Митев, или друг народен представител отново да внесе предложението.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви. адвокат Филипова.
Бих искала да чуя Министерство на правосъдието и адвокат Гигова по тези предложения, които оттегли колегата, но ако смятате, че са разумни и можем да постигнем съгласие.
Преди това господин Митев.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаема госпожо Председател! Искам да задам един въпрос, преди да отговори Министерството и адвокат Гигова.
Останах с впечатлението и това го изразих като един от мотивите да оттегля тези предложения, че с промяната, която въведохме в чл. 417, ал. 1, т. 10 до голяма степен решаваме тези проблеми. Това беше коментирано, доколкото помня и на работната група. Искам да чуя мнението и на Министерството.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, съдия Кунчев.
КОНСТАНТИН КУНЧЕВ: Вярно е, че приехме т. 10а. Там казваме, че съдът е длъжен да изисква договора. Питам кой договор? Кой договор, колеги? Защото запис на заповед няма как да го свържем с конкретен договор. Затова, напротив, не само, че не се изключват, двете предложения се допълват. Защото, когато в запис на заповед пише кой е договорът, тогова този договор ще бъде представен пред съда и няма да има никакво съмнение защитата на потребителя. Това е много важно, че двете разпоредби не се изключват, а са взаимно допълващи се И ефективната защита на потребителя при запис на заповед категорично не е постигната и ние трябва да я достигнем днес.
ДЕСИСЛАВА ФИЛИПОВА: Има право да го изисква заповедният съд. Тогава, кредиторите директно ще започват искови дела. Пак ще заобикалят защитата. (Реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Адвокат Гигова и след това Министерството на правосъдието.
ВАЛЯ ГИГОВА: Вижте сега какво мисля по този въпрос. Не исках да влизам в дебат по чл. 417, т. 10, защото той противоречи на тълкувателното дело по заповедното производство, което ВКС прие.
Първо, в хипотезата само да уточним, защото това е важно – при издадена запис на заповед, който обезпечава каузално правоотношение, сме изправени пред хипотеза, в която имаме едно вземане, което може да се претендира на две различни основания.
С разпоредбата, която се прие в 417, т. 10 всъщност се задължава кредиторът, защото разпоредбата не казва, какви са правните последици, ако не го направи кредитора….(Реплика извън микрофона.) Как ще разберете Вие, че конкретният запис, като съд как ще разбере съдът, че е издаден във връзка с конкретно каузално правоотношение? Въобще не може да разберете. Така че тази разпоредба, казвам Ви не исках да влизам в дебата, но Вие нарушихте един основен правен принцип, не исках да Ви дам коментарите на доцент Конов по този въпрос, защото те някак си щяха да Ви засегнат сигурно. Наистина при запис на заповед и каузално правоотношение сме изправени пред хипотеза – едно вземане – 100 лв. дължиш. Ама, дали кредиторът ще го претендира, защото го дължиш по договор за доставка или по запис на заповед, си е негова работа. И ВКС правилно каза в тълкувателното решение, че ако някоя от страните – длъжникът или кредиторът, въведе в спора по чл. 422 наличието на каузално правоотношение, едва тогава съдът, който се занимава с решаване на правни спор ,се занимава с каузалното правоотношение.
Това правило няма голяма практическо значение, защото Вие знаете, че от години наред вече по потребителските кредити няма никакви записи на заповеди. (Реплика извън микрофона.) Чакайте малко. Това си има някакви стари, в ново няма такива. (Реплика извън микрофона.) Стари, стари договори за кредит. (Реплики извън микрофона.) Добре. Чакайте, чакайте малко да Ви кажа защо не сте прави. Ако запис на заповед е издадена…(Реплики извън микрофона.)

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля Ви, не влизайте в диалог.
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз също гледам дела. Сега като ме слушате и говоря по заповедното производство, дали може би нямам дела? Така ли?
Вижте сега, ако запис на заповед е издаден от самия кредитополучател за обезпечаване на неговото вземане, той не е никакво обезпечение. Това е други различно основание на едно и също вземане. Но Вие не може да забраните на банката, когато запис на заповед е издаден не от получателя на кредита, а е издаден от трето лице, тогава това трето лице всъщност дава обезпечение за чужд дълг, подписвайки запис на заповед. Вие не може да забраните на банките с общото правило – „недопустимо кредиторът да обезпечава своето вземане чрез запис на заповед“, трябва да кажете „издаден“. (Реплика извън микрофона.)
Той може да е издаден във връзка с конкретен договор за кредит, но да не е издаден от кредитополучателя. Затова, ако искате да въведете това ограничение, което не знам, какво Ви ползва, по никакъв начин не Ви ползва, трябва да кажете, „освен, ако не е издадена запис на заповед от трето лице“. Защото, тогава той наистина е обезпечение.
Защото имам и други случаи, в които имам договор за кредит и в които самия запис на заповед е издадена от трето лице и това трето лице гарантира, вместо да бъде поръчител, отива на запис на заповед и Вие знаете защо. Защото по отговорността на поръчителя по запис на заповед, особено ако има в……(Реплики извън микрофона.) Не е джиро. Тя е абстрактна по дефиниция. Така че недейте ограничавайте прекалено много кредитирането, защото това вредно за всички. (Реплики извън микрофона.) Вие за кого ми говорите? Вие говорите за небанкови. (Реплики извън микрофона.) Нали затова Ви казах, че нямам такива договори за кредит. Въведете го тогава за небанковите финансови.
КОНСТАНТИН КУНЧЕВ: То е ясно, че става въпрос за тях. Само едно нещо да кажа.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не, не е ясно.
КОНСТАНТИН КУНЧЕВ: Ще го доредактирам, щом не е ясно.
ВАЛЯ ГИГОВА: Направете го за небанковите.
КОНСТАНТИН КУНЧЕВ: За не банковите става въпрос. Това е ясно.
На моето бюро има такова дело. Само нещо кратичко, ако в Комисията и Народното събрание не се е разгледало това нещо, ще Ви кажа ако изчакате. Сезираме съда на Европейския съд …. въпрос.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ама, това не е правилният подход.
КОНСТАНТИН КУНЧЕВ: Вече има преюдициално запитване. Те са две. Има две решения на съда на Европейския съюз. Едното е съвсем ново от 7 ноември – може да се запознаете с него. Така че от тази гледна точка е хубаво Народното събрание да не провокира нови процедури, наказателни, нови неизпълнение на европейските стандарти, след като има две решения на съда на Европейския съюз по полски дела. В Полша това се е случило. Може да се случи и в България. Законът, трябва да е ясен.
ДЕСИСЛАВА ФИЛИПОВА: Другото дело е „Профи Кредит Полска“, което гласи: „Съдът е длъжен да изследва във връзка със запис на заповед и договора“.
Така че този механизъм чрез тази правна норма ще гарантира изпълнението на правото на Съюза.
ГЕОРГИ ЧЕХЛАРОВ: Ако може ще кажа само две думи, набързо. По принцип това, което каза съдията Кунчев, е така. Има проблем, който е свързан именно с практиката на Европейския съд. Всъщност кое ме притеснява в това предложение?
Първо, ние обръщаме доста сериозно характера на абстрактната сделка „запис на заповед“, който е основен принцип открай време и който е регламентиран като такъв в Търговския закон. (Реплики извън микрофона.) Създаваме едно изключение бих казал: колизия в нормативните актове.
Вторият проблем, който виждам и който мисля, че е практически, но в крайна сметка, когато приемаме някаква законова норма, трябва да мислим за какъв е практическият ефект. Според мен тази норма няма да има, никакъв практически ефект. Ще Ви каза защо.
Защото в крайна сметка тези небанкови институции, които дават кредит, те ще продължат да карат длъжниците да си издават заповедни заповеди. Няма нищо да записват в тях. Това ще си продължава като практика. Ето ще Ви дам един пример. В момента небанковите финансови институции, които предоставят кредити, са длъжни това да се случва по общите условия, които са одобрени от Комисията за защита на потребителите.
Имате ли такива одобрени общи условия? Не. Ние всекидневно в Районни съд се сблъскваме с общите условия, които не са одобрени. Тоест 100% или 99% от тях не са такива. Ще създадем една пожелателна правна норма, която обаче няма да съдържа съответната санкция, съответното последствие за субекта, който не се съобразява. Това са ми съображенията. Аз съм „за“ да се направи, но не съм убеден, че този вариант е най-добрият вариант. (Реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Съдия Ботева, много кратко, за да дам думата на Министерството на правосъдието.
АЛБЕНА БОТЕВА: Абсолютно ще подкрепя колегата Чехларов. Също не съм убедена, че това е начинът. Освен, че противоречи на абстрактния характер, като цитираме полското дело, трябва да вземем и да го отворим полското дело. Защото там случаят с полското законодателство не е точно, както с българското.
Полският случай – банката сама попълва сумата. Освен това там единият процес е част от другия. Малко по-различно е законодателството. Не може така автоматично да го пренасяме. (Реплики извън микрофона.)
Въпреки че ще се отклоня само крачка в ляво, но ще продължа, което каза колегата Чехларов. Ние сега говорим как тук четири часа съдът на първия етап в по чл. 410, по чл. 411, 419, 420, 423 в исковото ще се прави преценка на неравноправни клаузи. Слушам как от ляво съдът не издавал, какво, от дясно не знам, какво. Хубаво. Обаче има чл. 148 от Закона за защита на потребителите. Там ясно пише, че всички договори, свързани с потребителите, трябва предварително, общите условия се одобряват от Комисията.
Ясно си е написано 2014 г. – Народното събрание го е приело. Защо този въпрос стига изобщо до съд, като предварително това трябва да е изнесено в административния орган. Решението му подлежи на обжалване и всичко приключва. Веднага ще Ви кажа защо. Защото няма никаква санкция. Така че стъпката е много мъничка. (Реплики извън микрофона.)
Не. Ако съдът каже и той, че няма капацитет, става страшно. Недейте така. В смисъл това не е оправдание. Защото един районен съдия да не кажем Софийски районен, Варненски районен съд на ден, на месец получава 40 – 50. Имало е случаи и сме получавали 80 – 100 заповедни. Той може да провери общите условия, неравноправните клаузи и всички там разпоредби дали са равноправни или не. Една Държавна комисия, много ще ме извинявате, но никой не може да ме убеди, че не може да провери общите условия на 60 финансови институции. Толкова са небанковите институции – 60. И още колко банки и клонове има – 20 – 80. Извинявайте, за два месеца могат всичко да го смелят, да се одобрят, да постановят решения. Потребителските организации, не искам да Ви съветвам, но никой не обели въпрос за тази работа.
Едно нещо като не го върши някой и всичко отива в съда. И ние тук пет часа стоим и се чудим по чл. 410 и 420 и 419. Ако Комисията свърши тази работа, която е разписана от Закона, в смисъл аз не откривам топлата вода, то го пише в чл.148, изобщо няма да стои въпросът нито по чл. 411, противоречи на Закона ли? И така нататък. (Реплики извън микрофона.)
Не е точно така, защото например на „Топлофикация – София“ подлежат. ДЕКВР ги одобрява. Минават през Върховния административен съд, после занимаваме ли се дали са равноправни или не.
РЕПЛИКА: Това е следващият дебат. (Реплики извън микрофона.)

АЛБЕНА БОТЕВА: Когато потребителите са активни и тези общи условия са изстрадани от Комисията и те си кажат мненията и веднъж одобрени и повече, Комисията не предоставя не одобрени условия, този дебат изобщо няма да го водим.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, съдия Ботева.
Много ми помогнахте лично на мен.
Заповядайте, госпожо Ахладова, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: С уговорката, че този дебат, който водим, го водим в отсъствието на Министерството на икономиката, където смятам, че са отговорните институции във връзка с този дебат, който водим. Затова Министерството на правосъдието не си позволи да вземе становище по тези норми. Но тъй като питате в момента дали сме съгласни, не мога в момента – министърът го няма, да кажа категорично.
Чисто юридически смятам, че двете разпоредби не следва да бъдат приети. Защото тук въобще обръщаме становищата, въобще практиката по отношение на абстрактните сделки. Моето мнение е, че в този вид предложенията следва да бъдат оттеглени. Ако въобще се правят някакви изменения в тази насока, би следвало много добре да се съгласуват с Министерството на икономиката. Още повече, смятам, че предложенията не отговарят и заради това, което сме се събрали, а именно към официалното уведомление за нарушението на Европейската комисия, където всъщност ни препраща само към разпоредбите на чл.143 и чл. 147, ал. 2 от Закона за защита на потребителя да се изменят, за да се трансформира правото на чл. 3, § 1 и чл. 5 от Директива 93/13. Така че считам, че, на първо място, е извън обхвата на препоръката на Европейската комисия.
На второ място противоречи на това, което разбираме под абстрактна сделка.
На трето място, че Министерството на икономиката би следвало да каже становището си. Защото освен Министерството на правосъдието и Министерството на икономиката, са отговорни институции по изменението на разпоредбите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ахладова.
Едно изречение и закривам дебата.
Заповядайте, господин Илиев.
ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Мисля, че в момента, в който ще бъде разгледана абстрактната сделка по запис на заповед само по отношение на потребителите е несериозно поради това, че останалите, които са свързани пак със запис на заповед – търговци, са дискриминирани. Мисля, че не е необходимо да бъде допълнено и изменяно това нещо, за което става въпрос.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ЛАЛЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Първото, което е, че се излиза извън абстрактната сделка като уредба в Търговския закон. От друга страна, за мен проблемът е много по-голям при така наречените преюдицирани, прескрибирани записи на заповеди, тоест тези, които не са съответно предявени в срок или които са погасени по давност. Защото практиката на ВКС е, че там изобщо не се изследва съответната каузалност на правоотношението.
В смисъл такъв единственото спасение на издателя е да покаже документ, че е платил. Не го ли покаже – дотам.
Още нещо. Малко късно, може би, но в чл. 147 като има предложение да се създава ал. 3, а то е че в разпоредбата съответно за неравноправните клаузи не се прилага за колективните искове, може да навреди на обществото като цяло. В тази посока, моля, ако сте го гласували това предложение, да бъде прегласуване отново. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Лалев.
Заповядайте, заместник-министър Ахладова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Извинявам се, че взимам думата. Само едно изречение, понеже господин Митев спомена. Считам също, че следва да се оттеглят, тъй като сме направили изменение в чл. 410.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Той ги оттегли.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Да.
Така че това изменение е достатъчно, за да може да се удовлетворят исканията на Комисията. Подкрепям мотивите, с които ги оттегля. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник-министър.
Заповядайте, уважаеми господин Митев, за едно изречение.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
В заключение искам да кажа следното. За мен беше полезен този дебат. Затова съм ги внесъл тези предложения. Още в началото много се колебаех дали да ги внасям, дали да не ги внасям, тъй като наистина са извън обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект. Това, в което много често и непрекъснато обвиняват Комисията по правни въпроси е, че се приемат между първо и второ четене текстове, които не са преминали цялата законодателна процедура с оценката за въздействие и със съответна мотивация. Факт е, че тук все пак отсъстват субекти, които е хубаво да ги чуем най-малко. Друг е въпросът дали ще се съобразяваме с тях или няма да се съобразяваме.
Фактът, че не от сега тече дебатът за това каузални ли са, не са ли са каузални, абстрактни ли са. Има и различни схващания в теорията, има различни становища в съдебната практика. Така че това, с което мога да се ангажирам, е на един следващ етап да направя наново подобно, да прегледам внимателно, да видя стенограмите кой какво е казал. Нека тези предложения да бъдат гледани, но да бъдат гледани в нормален порядък, не в екстремен порядък и да си минат двете гласувания, както е по нашия Правилник. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Съдия Кунчев?
КОНСТАНТИН КУНЧЕВ: Съгласявам се с господин Митев. Обещавам и ние да вкараме и новите за административния контрол, които са важни за нас на общите условия, защото това е продължение на дебата и важна част от него.
ГЕОРГИ ЧЕХЛАРОВ: Всичко, което направихме тук и надявам се, че всички ще го оценят добре, е за защита на длъжниците, изобщо да регулираме запорното производство. Нека си дадем сметка, че 90 и няколко процента от случаите, в които има неравноправни клаузи спрямо потребители, тези случаи изобщо не стигат до съда. Тоест ние решаваме тук въпроса на 5% или на 2% от общите хора, които са засегнати от неравноправни клаузи. Останалите 98% – 95%, които си плащат лихва 100%, тоест лихва заедно с ГПР-то на небанкови финансови институции, които чинно си ги плащат, всички, които ги виждаме по телевизора, които се рекламират, съответно си остават и си плащат за главница 200 лв. си плащат около – 400 лв. общо разходи за шестмесечен кредит.
Надявам се, че ще се провокира последващ дебат, който именно да засили предварителния, административния контрол. Защото без него, ние наистина правим нещо много хубаво, което изглежда много добре. Ще работи в съда, но няма да работи за мнозинството от българските граждани.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, съдия Чехларов.
Благодаря и на съдия Кунчев. (Реплики извън микрофона.)
Колеги, след оттеглените предложения само да подложим на гласуване и последния параграф. (Реплики извън микрофона.)
Господин Митев, имате думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Във връзка с § 15 имам въпрос към Министерството на правосъдието дали не смятат, че е удачно все пак да не изискваме влизане в сила от деня на обнародване, а да оставим обичайния „vacation legis“? Много често взехме да го прилагаме в различни закони. Правя предложение да отпадне § 15.
Съответно да бъде променено заглавието на подразделението на Заключителна разпоредба. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Подлагам на гласуване така направеното предложение за Заключителна разпоредба от господин Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Митев за отпадането на § 15.
За – 20, против и въздържали се – няма.
С това се приема на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 954-01-11, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 28 февруари 2019 г. Приет на първо гласуване на 29 март 2019 г.
Тук бих искала да благодаря на всички за днешното заседание, на Министерството на правосъдието, на Омбудсмана на Република България, на съдиите, на абсолютно всички адвокати, които присъствахте на неправителствения сектор, на гражданите, на всички, ако пропускам някои, на колегите.
Защото смятам, че дебатът беше много конструктивен и се надявам да продължим да работим в този дух. Благодаря.
С това закривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси.

(Закрито в 18:55 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Александрова