Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л

№ 112

На 15 януари 2020 г., сряда, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 902-01-49, внесен от Министерския съвет нa 20 септември 2019 г.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Анна Александрова – председател.

* * *

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добър ден на всички, уважаеми колеги! Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси – първото за 2020 г.
Имате дневния ред – точката е една. Изказвания по дневния ред? Няма.
Подлагам на гласуване предложения дневен ред.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Гости на заседанието на Комисията по правни въпроси на 15 януари 2020 г. по точка единствена – Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 902-01-49, внесен от Министерския съвет нa 20 септември 2019 г.:
- от Министерството на правосъдието: господин Данаил Кирилов – министър, госпожа Десислава Ахладова – заместник-министър, госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“;
- от Висшия съдебен съвет: господин Боян Магдалинчев – представляващ, господин Драгомир Кояджиков – член, господин Красимир Шекерджиев – член, госпожа Олга Керелска – член;
- от Инспектората към Висшия съдебен съвет: госпожа Теодора Точкова – главен инспектор, господин Игнат Георгиев – инспектор, госпожа Юлия Меранзова – експерт;
- от Върховния административен съд: господин Георги Чолаков – председател;
- от Върховния касационен съд: господин Лозан Панов – председател;
- от прокуратурата на Република България: госпожа Красимира Филипова – прокурор във ВКП;
- от Съюза на съдиите в България: госпожа Даниела Мавродиева и господин Емил Дечев;
- от Института за пазарна икономика: госпожа Екатерина Баксанова – правен експерт;
- от Асоциацията на българските административни съдии: господин Владимир Първанов и господин Любомир Гайдов.
Добре дошли на всички! Благодарим Ви за това, че сте тук днес.
Пристъпваме към „Доклада относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 902-01-49, внесен от Министерския съвет нa 20 септември 2019 г., приет на първо гласуване на 27 септември 2019 г.“
„Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт“.
Изказвания по наименованието на Закона? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Председател на Върховния касационен съд, уважаеми господин Председател на Върховния административен съд, уважаеми господин Министър, уважаеми Главен съдебен инспектор, госпожо Заместник-министър на правосъдието! Ще си позволя, тъй като сме в началото – при принципите на ЗСВ, редакционно предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 от нашия правилник, който текст позволява такива редакционни предложения – да направя няколко предложения при принципите. Мисля, че те са необходими и ще бъдат добре посрещнати от цялата съдебна система, от всички съдии, прокурори и следователи в страната.
А именно: в чл. 4 предлагам да добавим изречение второ със следния текст: „Съдиите, прокурорите и следователите във връзка или по повод извършените от тях служебни действия не могат да бъдат страни в административно производство пред органите на централната или местната власт, освен ако е изрично предвидено в специален закон“.
Какво имам предвид и откъде произтичат аргументите ми? Това е така нареченият функционален имунитет с аргумент в чл. 132 от Конституцията на Република България – там изрично е уредено наказателното преследване спрямо магистратите във връзка с техните служебни действия. Тук обаче в последните няколко години се случва изключително често основно съдии да бъдат привиквани в Комисията за защита от дискриминация, където някой е подал жалба, че е дискриминиран – съдии да бъдат привиквани за изслушване и да дават показания. Първо, смятам, че е груба намеса в независимостта на съдебната власт, вътрешното убеждение на съдиите по повод техните служебни задължения. Този текст доразвива функционалния имунитет и във връзка с тяхното призоваване като страни пред административни органи на централната и местната власт, но тогава и само тогава, ако това не е предвидено в специален закон.
Какво имам предвид под „специален закон“? Например в Закона за личните данни е предвидено кога магистрат, като администратор на лични данни, носи своята отговорност. Мисля, че никой няма да има нищо против този текст, защото изключително много зачестиха случаите, в които неоснователно съдии се привикват да дават обяснения и пред Комисията за защита от дискриминация, и пред някои комисии на местната власт, подобни на Антидискриминационната комисия, които неоснователно искат да снемат обяснения, а това е свързано с функционалния имунитет на съдиите по повод техните служебни задължения.
Предлагам да обсъдим този текст. Имам още две точки, но искам да спра дотук, за да чуя мненията на представителите…
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Ако позволите, господин Хамид – ако е възможно, да дадете на колегите да разпечатат Вашето предложение, за да можем да го предоставим на всички в залата – да се запознаят с него.
ХАМИД ХАМИД: Искам само да уточня – извинявам се, че ги предлагам по този ред, но много от тези предложения дойдоха, след като беше изтекъл срокът. Имам страшно много писма от съдии от страната, от неправителствени организации и голяма част от тях стана практика в Правната комисия да ги припознаваме като предложения по чл. 83, ал. 5, т. 2 от нашия правилник. Затова ги правя сега, а не съм ги направил в съответния срок. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров при изключени микрофони.)
В чл. 4 добавям изречение второ със следното съдържание: „Съдиите, прокурорите и следователите във връзка или по повод извършваните от тях служебни действия – текстът е взет от чл. 132 на Конституцията – не могат да бъдат страни в административно производство пред органите на централната или местната власт, освен ако е изрично предвидено в специален закон“. Дадох примера със Закона за личните данни. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Ще подкрепя логиката на това предложение. Според мен целта е за укрепване гаранциите за независимост на магистратите при осъществяване на техните функционални служебни задължения. Имам известни притеснения за някои колизионни случаи.
Ще попитам господин Хамид: ако магистрат бърза за съдебно заседание, употребил алкохол, и бъде спрян за проверка по Закона за движението по пътищата, и е установено, че е употребил алкохол или други вещества…
ХАМИД ХАМИД: Господин Министър, с риск да си позволя да навляза дълбоко в тълкуванията от много години на съдилищата „по повод и при изпълнение на служебните задължения“, искам да заявя, че това не е във връзка със служебните действия на съда, който има предвид чл. 132 от Конституцията. Тоест там, когато съдията е страна по определено производство, с определен административен орган, с определен адресат, по повод тези действия да не може да бъде привикван, защото, първо, няма как да е безпристрастен, второ, няма как да се ръководи от вътрешните си убеждения, и трето, чл. 132 го пази от наказателно и от гражданско преследване. Остава това административно преследване от някои органи, които тълкуват разширено нормите на своите закони, без в тези закони изрично да е предвиден текст, по който те могат да си го позволят, както коректно изрично е предвидено в Закона за личните данни. Тоест това е моделът, при който трябва да се развива това производство – моделът на Закона за личните данни. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз благодаря. Господин Хамид ме убеди.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Керелска.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Моята забележка е по отношение на думата „страни“ в административното производство пред органите на централната или местната власт. Тук господин Чолаков може би ще вземе отношение, но смятам, че по-правилно би било да включим „ответници“ в административното производство пред органите на централната или местната власт, защото мисля, че това е смисълът на Вашето предложение – поне по начина, по който го обяснихте.
Господин Чолаков, заповядайте.
Да допълня – „страна“ означава, че може да бъде жалбоподател или ответник по жалба поне в административното производство. Ние какво визираме? Отнемаме възможността на съдии, прокурори и следователи да подават жалба, което вероятно няма да стане с оглед на това, че тази жалба би трябвало да касае тяхната професионална дейност. Но хипотетично пък може да възникне такава хипотеза, случай, казус.
ХАМИД ХАМИД: Не бях предвидил тази хипотеза, когато те могат да подават жалби и ще коригирам предложението си в този смисъл.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Председател.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Едно изречение тук – считам, че колегата Керелска съвсем коректно Ви направи тази забележка. Виждам, че господин Хамид има желание да коригира текста в този смисъл.
Да, много екзотично ще бъде магистрат да подаде жалба във връзка с изпълнение на своите задължения, които са му вменени като такъв. Не един път, поне в нашия съд вече имаме четири-пет случая, когато колеги във връзка с разпореждания, определения, които пишат, вече са страни като ответници в производство пред Комисията за защита от дискриминация.
Затова смятам, че текстът е добре да бъде написан, с изключение на онова, което колегата Керелска коригира – „ответници“. „Страни“ е много общо – включва и жалбоподатели.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Чолаков.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Първо да Ви пожелая успешна Нова година и здрава най-вече! По отношение на нашата работа и така предложените текстове – ние сега се запознаваме с тях. Голяма част от тях на пръв поглед ми се струват наистина разумни и бих ги подкрепил. Но с оглед тяхното бързо внасяне и невъзможността да бъдат обсъдени от нас в детайли – виждате, че се появяват различни забележки и допълнения на самите текстове, ние на този етап ще се въздържим да ги подкрепим. Наистина като цяло това са добри текстове, касаещи проблематика в Закона за съдебната власт и функционирането на органите на съдебната власт. Но няма как да ги подкрепим, защото сега ги виждаме за пръв път. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Бих искала да дам думата на госпожа Митева – да уточни дали мястото на текста е точно тук.
ИВА МИТЕВА: Малко имам притеснения за систематичното място на текста, тъй като все пак чл. 4 говори за основен принцип на безпристрастност и някак си това второ изречение ми се струва доста пришито. По-скоро ако е в Главата „Права и задължения“, точно там, където е имунитетът, за който говори господин Хамид, мисля, че пό можем да му намерим мястото и някак си пό ще се подреди – ще бъде систематично поставено по-добре.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Нямам нищо против – разбира се, можем да спорим за систематичното му място, но нека да е така, както казва референтът – все пак от много години работи в Народното събрание.
Моята логика беше, че за да е истински безпристрастен един магистрат, един съдия, трябва в пълна степен да му бъде осигурен функционалният имунитет и той да има защита, за да е безпристрастен не само по наказателно и гражданско, но и от административно преследване, ако това е във връзка с неговите служебни действия по конкретни производства и ако това не е предвидено в специален закон.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Заповядайте, уважаеми господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Подкрепям идеята, която представи господин Хамид. Искам да се възползвам от възможността, че тук са представители на магистратурата – Висшия съдебен съвет, Административния съд, ВКС, и да попитам, както и господин Хамид, не е ли по-удачно, защото както беше представено, става въпрос, че те биха могли да бъдат ответници във връзка с техни актове, а не служебни действия: кой е пό конституционният термин? „Служебни действия“ според мен е доста широко, неясно като съдържание. Просто поставям въпроса да се обмисли: дали не е по-редно да бъде във връзка с техни актове, по които те са се произнесли? Ние говорим за независимост основно при постановяване на актовете.
„Служебни действия“ – сега на прима виста не мога да се сетя, но служебни действия са и когато се извършва административна дейност, пък не е свързана с актовете. Поставям го за обмисляне и на дебат. За мен е по-чисто да бъде „актове“.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Съгласен съм. Тъй като заимствах текста от чл. 132 на Конституцията на Република България, не си позволих да променя тази фраза „служебни действия“ – оттам е взета фразата. Нямам нищо против уточнението на господин Лазаров, но мисля, че трябва да се придържаме към Конституцията, която гарантира наказателния и гражданския имунитет на магистратите. Така че е хубаво да остане същият термин от Конституцията.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Кирилов.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Без да искам да споря, защото от самото начало исках, като влизаме в редакционен коментар, да Ви предложа да обмислим дали не могат да бъдат „страни в административно производство“, дали да не се замени точно с изказа, който е в нормата на чл. 132: „не носят наказателна и гражданска отговорност“ – тук господин Хамид е прав – „за техните служебни действия“, като препратката е в началото на нормата „При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите“. Тоест разбирам идеята на господин Хамид, че производството по Закона за защита от дискриминация не може еднозначно да се определи като административнонаказателно, но бих Ви предложил да обмислите замяната на текста „не носят административна отговорност пред органите на централната или местната власт“. Защото иде реч – това, което говорим за „ответник“ или „страна“ – за носене на административна отговорност. Вярно е, че когато иде реч за едно спорно производство по Закона за защита от дискриминация, неносенето на отговорност би могло да се установи в кой процесуален етап – като задължителна предпоставка или…
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Извинявайте, но аз съм със становището на министъра, че няма такова понятие „административна отговорност“. Считам, че няма такова понятие в административното право. Има „административнонаказателна отговорност“. Понятие „административна отговорност“ в административното правораздаване няма – там просто сме страни, за разлика от наказателната отговорност, ясно е какво се говори. За сметка на гражданската отговорност, ясно е какво говорим. При административното нещата са много по-различни – правоотношения между власт и подчинени. Там не се носи отговорност, а просто си страна в едно административно процесуално или материално правоотношение.
Затова считам, колега Кирилов, че „административна отговорност“ не е добре като понятие.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Панов, имате думата.
ЛОЗАН ПАНОВ: Благодаря Ви.
Използвам възможността да Ви пожелая успешна година! Съвсем накратко – предложението за мястото на този текст считам за разумно, защото то не кореспондира с принципа за безпристрастност, с функционалния имунитет. Така че предложението, което направихте, смятам, че е разумно, както вече казах. А и предвид на текста, доколкото се касае за административното производство, може би трябва да се обмисли дали трябва да има кореспондиращи текстове и в Административнопроцесуалния кодекс, евентуални в специалните закони, които Вие вероятно имахте предвид, когато направихте тези предложения. Имам предвид Закона за защита от дискриминация, както и други специални закони. Просто го давам като предложение и възможност за обмисляне. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Панов.
Имате думата, уважаеми господин Магдалинчев.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря Ви.
Аз също искам да се присъединя към думите на господин Панов с пожелание за успешна и здрава Нова година на всички! Като сме тръгнали да цитираме разпоредбата на чл. 132 от Конституцията, защо не възпроизведем и останалата част, а именно: „съдиите, прокурорите и следователите във връзка или по повод извършените от тях служебни действия и постановените от тях актове не могат да бъдат ответници в административни производства“, тоест да се обхване всичко? Защото най-вече това, което Вие дадохте като пример, те се призовават да бъдат свидетели във връзка с някакъв техен акт – било на следовател, било на прокурор, било на съдия. Поради това да не се допуска такава възможност да изпълняват своите служебни функции и задължения. Има си друг процесуален ред, по който могат да бъдат атакувани техните актове, но не и по този начин – те да бъдат привиквани и допускани като свидетели или страни, още повече пък като страни. Поради това да се възприеме по-пълно текстът от чл. 132 и да се включи в тази разпоредба, в това число и по постановените от тях актове. Това е моето предложение.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Магдалинчев.
ИВА МИТЕВА: Тук си говорим с господин Хамид какво се разбира под „органи на централна и местна власт“, защото Законът за администрацията използва едни други понятия. Знаем, че по отношение на местната власт кметът е един орган, общинският съвет е друг орган. Там използваме едно понятие „местни органи“. Така че тук само централните органи на изпълнителна власт ли визираме, тъй като пък кметът е териториален такъв, от друга страна, по Закона за администрацията? Просто да изясним за кои органи става дума, за да знаем как да ги опишем.
ХАМИД ХАМИД: Имам предвид органите на изпълнителната власт от централно и местно значение, тоест централни такива органи на изпълнителната власт изрично и на местната. Защото в някои общински съвети има различни комисии, където има случаи да са привиквани съдии да дават обяснения, по които те са страна.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: КЗД, колега Хамид, не е изпълнителен орган.
ИВА МИТЕВА: А пък регулаторен орган.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля Ви само да не влизаме в диалог – да има някакъв ред, защото няма да можем да приключим.
Заповядайте, господин Чолаков.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Чисто редакционно: просто да отпадне „пред органи на централна и местна власт“ – да не могат да бъдат страни в административно производство. Приключваме без това. Мисля, че е ненужно това изброяване пред „централна и местна власт“, „освен ако в специален закон“ – това вече е ясно по-нататък. Рискове крие.
ХАМИД ХАМИД: Приемам всички забележки, така че коригирайте вътре, както кажете. (Реплика: „И пред Съдийска колегия пише специално, че магистратите участват – при Вас също пише“. Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
ИВА МИТЕВА: Във връзка с това, господин Лазаров, аз се сещам, че конституционният текст обаче е много по-широк, защото говори за гражданска и наказателна, тоест за действията по разпореждания в заседанията, това, което е за изказвания и на депутата, и така нататък. Затова е „служебни действия“ в Конституцията, защото понятието е много по-широко от „актовете“, докато тук по-скоро се гони нещо друго. Така че наистина може би трябва да се помисли по това, което той казва: дали не е само за актове, или и действия? Ако толкова широко искате да го включите. (Реплики при изключени микрофони.)
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Може отделни процесуални действия на съдията конкретно, вероятно на прокурора и следователя – по-скоро мога да говоря от името на съдията – могат да бъдат израз на дискриминация, като ползвам примера, с който започна господин Хамид. Мисля, че „служебни действия“ е добре, да не го ограничаваме само до актове.
Примерно ако съдията умишлено се бави да си прегледа доклада, който трябва да мине, казано на наш работен език, всеки ден и да се произнесе по направените искания, това е едно служебно действие, което може да е умишлено, даже може да е злоумишлено, може да цели или дискриминация, или поставяне в някакво неблагоприятно положение на една от страните. Това е едно действие, което също би било атакуемо и предмет на една жалба. Макар че тези случаи вероятно ще бъдат по-малко, вероятно ще бъдат изключения, но по принцип би могло да се случи. Просто в момента ми идва това като пример, като действие на един магистрат, в конкретика – на един съдия.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Извинете, аз затова попитах: „служебно действие“ във връзка с постановяване на актове, защото служебно действие ще бъде, ако един административен ръководител примерно откаже да изпълни предписание за достъп на лица в неравностойно положение – не ме интересува, да се качват откъдето си искат. Влиза ли му в служебните? Влиза му, но не е във връзка с постановяване на актове. Затова искам да помислим дали да бъдат служебните действия във връзка с постановяване на актове, или всички служебни действия на един магистрат, които може да не бъдат процесуални.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Ако въпросът Ви е към мен, моето лично мнение е, че „служебни действия“ като термин в случая е по-подходящото, защото принципно обхваща всичко, което магистратът извършва във връзка със своята работа. Постановяването на актовете е, да речем, най-важната дейност, но наред с това той извършва един куп други подготвителни действия, а и действия след постановяването на акта. Би било добре те да бъдат обект на тази норма, така както са посочени. Така мисля аз – разбира се, Вие ще решите. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров при изключени микрофони.)
Има го, освен ако е изрично предвидено в специален закон.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Кирилов.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Да се присъединя към тълкуването на тази дефиниция, по-скоро с конкретизация и пример.
Двукратно имам жалба на вещо лице от списъка на Благоевградския окръжен съд, което се оплаква, че конкретен съдия за определен период нито един път не го посочва като вещо лице. Двукратно, защото сме препращали на Инспектората тази жалба, проверявали сме я от Инспектората, който е при нас, по ЗСВ, но така или иначе нито ние, нито Инспекторатът може да се произнесе по този въпрос. Препратили сме я в Комисията за защита от дискриминация и най-вероятно по тази жалба има две образувани дела.
В този смисъл мисля, че конкретният случай категорично точно опредметява необходимостта да останем на конституционното понятие „служебни действия“, защото те могат да бъдат разнообразни. Още повече, като се има предвид и какво е разнообразието процесуално на различните видове дела. Благодаря Ви.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Тъй като говорим за примери, съдии от Върховния административен съд са ответници в същата комисия, защото изпращат преписи без подпис, тоест няма подпис на преписа, който е изпратен, и са ответници по две-три производства.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
КРАСИМИРА ФИЛИПОВА: Благодаря Ви.
Към предложението, което се подкрепя от по-голяма част от тук присъстващите, че следва да се придържаме към конституционния текст, а именно да остане „служебни действия и постановени актове“, мога да допълня и това, че както съдийската дейност има своите особености, така и прокурорската, и следователската работа в голяма част е свързана с изпълнение правомощията на органите на досъдебното производство, каквито сме ние. Тя включва така наречените действия по разследването, които в никакъв случай не могат да бъдат приравнени на постановените актове, поради което считам, че най-правилно е да остане тази редакция.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, има ли други изказвания? Няма.
Референтите ще го оформят.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване така направеното предложение на господин Хамид по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника с редакциите, които бяха предложени.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Преминаваме нататък.
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми гости, още един текст по чл. 83, ал. 5, т. 2. Признавам си, между двете четения получих много писма от съдии от страната, основно съдии, които искат да бъде регламентиран и уреден казусът при използването на обидни думи и нецензурни изрази в искова молба, в тъжба и така нататък. Предлагам да го изведем като принцип в чл. 7 и след действащия в момента текст, който гласи: „Всеки има право на справедлив и публичен процес в разумен срок и от независим и безпристрастен съд“, да добавим изречението: „Жалбата и искът следва да са написани на български език четливо и разбираемо, като е недопустимо използването на обидни думи и нецензурни изрази“. Със забележката, че този текст трябва да бъде отразен и в съответните процесуални закони, считам, че тук му е мястото – в този принцип да бъде уреден, защото много зачестиха случаите, в които съдиите не могат да администрират редица жалби – нечетливи, с обидни думи към съответния съдия, със заплахи към конкретния съдия. В случая съдиите препращат жалби в прокуратурата, забавя се времето, съдиите са с вързани ръце – те трябва да придвижат това нещо. Оттам нататък се отваря процесуалната норма за частни жалби, ако е без движение, ако е прекратено и така нататък. Мисля, че това трябва да бъде изведено като принцип и трябва да се сложи край на тези обидни към нашите съдии квалификации в жалбите. Още повече, че като делегат от 2011 г. в Делегацията на Съвета на Европа, в Правната комисия – в Европейския съд по правата на човека ми е известно как се постъпва към такива производства и такива молби, такива искови молби и жалби, които съдържат нецензурни и обидни квалификации. Мисля този принцип да го пренесем и тук с ангажимента да го уредим във всички процесуални закони – в ГПК основно, в АПК и може би в НПК по отношение на тъжбите, защото иначе не вярвам прокуратурата по общото производство да допусне такива квалификации. В частната тъжба хипотетично може да се съдържат такива квалификации. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Господин Панов, имате думата.
ЛОЗАН ПАНОВ: Благодаря Ви.
Проблемът с използването на обидни и нецензурни думи и изрази в жалби, искове, документи, които сезират съдебните органи, е много стар. Разбирам идеята, споделям аргумент, че трябва да се реципира и в ГПК, АПК, НПК, ДОПК, във всички други закони, в които дори са предвидени процесуални норми, но може би трябва да се направи едно изясняване: ако се приеме текстът „недопустимо е използването на такива думи“, дали това ще е свързано с правни последици? Това е по-важният въпрос: дали, ако се възприеме, че е недопустимо, оттук нататък това ще е свързано с последици, които водят до недопустимост и до последващо произнасяне? Това е по-важният въпрос, на който текстът, който се предлага, не дава отговор, а това повече интересува колегите.
И отново: дали тук е систематичното място – в чл. 7? Трябва да се обмисли идеята дали не трябва да бъде на друго място. И категорично, както вече казахте, процесуалните закони трябва да се прецизират. Но по-важният въпрос е: дали ще има правни последици използването на такива обидни и нецензурни изрази, защото влизаме вече в друг етап на дискусия, който ще засегне пък и правото на подаване на жалба, искове и така нататък? Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Панов.
Заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Искам да отговоря. Разбирам аргументите на господин Панов и ги приемам – наистина е така. Моята идея беше да го изведем това като принцип – недопустимо, а после в процесуалните закони да уредим, че съдът прекратява тези производства – нито ги връща на жалбоподателя, на молителя и така нататък, нито ги оставя без движение, а автоматично ги прекратява. След като принципът е изведен като „недопустимо“, мисля, че е логично в самите процесуални закони вече да заложим текста, че съдът прекратява такива производства. Това ми е била логиката, но ще приема с удоволствие редакция от Вас.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Хамид.
Господин Магдалинчев, имате думата.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Всъщност въпросите, които бяха поставени от господин Панов, и аз ги бях подготвил в тази посока да ги задам, но считам, че действително при една такава жалба или искова молба – само в хипотезата при използването на обидни думи и нецензурни изрази би следвало да се регламентират техните последици в процесуалните закони и тя да се остави без разглеждане, с прекратяване на производството, без да се обсъждат повече нещата. За разлика от другите обстоятелства, когато са написани нечетливо на български език и неразбираемо, там може да се дадат указания за отстраняването на тези недостатъци, но не и да се прекратява производството на това основание. Докато в другата хипотеза – на използването на обидни и нецензурни изрази, въобще не трябва да се допуска до разглеждане. Но това трябва да се уреди точно в процесуалните закони – НПК в хипотезата, която Вие казахте; ГПК в разпоредбите, където се регламентира съдържанието на жалбата. В тези разпоредби трябва да намери според място и този текст за недопустимост на разглеждането на такава искова молба и на жалба.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Магдалинчев.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! В допълнение на това, което беше казано дотук, и на пояснението от господин Хамид смятам, че следва в този случай да добавим и тъжбата към предложението, тоест да стане „Жалбата, искът и тъжбата следва да са написани… (Реплика: „И протестът“. Весело оживление.) В протеста предполагам, че се очаква да не се съдържат точно такива думи и изрази.
На следващо място, ми се струва, че все пак нецензурните изрази се включват в обидните. Това разделение „обидни думи“ и „нецензурни изрази“ означава ли, че ако има обиден израз или нецензурна дума може? Първо.
Второ, кумулативността „обидни думи и нецензурни изрази“ също стеснява още повече хипотезата. Според мен е по-правилно „обидни думи или изрази“ – това обхваща включително и нецензурните. Освен това въпросът е какво разбираме под „нецензурни изрази“.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Действително съществува проблем при разглеждането на делата. В множество искови молби се съдържат такива изрази, включително и заплахи. Ето защо днес ние внесохме в Деловодството на Народното събрание Проект на закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс в тази насока. Най-общо казано в този проект на закон е, че съдът връща исковата молба и когато тя съдържа груби, нецензурни думи, обиди и заплахи, с изключение на случаите, в които те представляват част от обстоятелствата, на които се основава искът, защото има и такива случаи – при разясняване на фактическата обстановка. Тогава вече няма как да не се съдържат такива изрази.
И тук – в Закона за съдебната власт, хубаво би било това да се изведе като правило, но мисля, че трябва да се добави към текста „и заплахи“ – „обиди и заплахи, нецензурни думи“, просто да се разшири като възможност, за да кореспондира с процесуалните закони оттук насетне.
Поради същите причини, които изложих в самото начало, няма да ги повтарям, на този етап ние ще се въздържим от подкрепа.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Сега давам думата на господин Шекерджиев.
Заповядайте.
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ: Колеги, аз съм съгласен с повечето от нещата, които се казаха до момента. Само искам да Ви помоля, ако Вие ще приемете текст, който е „жалбата и искът“, чух едно предложение, което да бъде „и тъжбата“, но все пак има и други опции за обръщане към съд – може да бъде искане в различни производства или молба например за кумулиране на наказание. Така че чисто технически нека не направим лимитативно изброяване на начините, по които се обръща към съда, защото по този начин ние ще го стесним, което е неоправдано.
Съгласен съм за българския език, разбира се, недопустимо е използването на обидни думи и нецензурни изрази, но съм леко притеснен от „четливо и разбираемо“.
Тъй като имам някакво познание в областта на наказателното право, искам да Ви кажа, че там подсъдимият, а много често и осъденият е страна в производството. Много често той сам упражнява правата си. Когато упражнява правата си, не всякога успява да се справи това, което излага, да е четливо и разбираемо. Например нормално е едно лице, което търпи лишаване от свобода, да помоли съда да му се кумулира наказанието, каквото и да значи това.
Струва ми се неправилно да предвидим възможност съдът на формално основание да не се произнесе по искането. По-скоро ние трябва да разграничим двете хипотези, като задължим съда, може би в специалните закони, да окаже правна помощ, да назначи такава или евентуално да помоли съответния молител, искател или какъвто той е да уточни какво точно иска.
На последно място, недопустимо е използването на обидни думи и нецензурни изрази – струва ми се, че задължително не трябва да са кумулативно. Искам да Ви дам пример от практиката – това, което аз съм виждал като съдия. Когато дойде молба, а такива молби има много – извинявайте, но ще бъда конкретен, в която е записано: „Ако не уважите жалбата ми, то нека починат всички в семейството Ви – майка Ви, баща Ви, децата Ви, както се стори на еди-кой си колега“ – говоря Ви конкретни неща, които сме чели в жалба, искам да попитам: ако това нещо дойде в съд, то тогава как ще го квалифицираме – като нецензурно или като обидно? Нали разбирате? Това ни е проблемът, защото, за съжаление, има двама-трима-четирима професионални жалбоподатели, които правят точно това.
Мисълта ми е – моля Ви само „четливо и разбираемо“, да бъдем много внимателни, защото ние ще ги лишим от достъп до правосъдие.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Шекерджиев.
Заповядайте, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря Ви.
Бих искал да разширя тезата на преждеговорящия. Съгласен съм с всичко казано и от него, и от тези, преди това които говориха. Дали една искова молба или жалба е четлива – това е и донякъде въпрос на едно субективно възприятие на съдията, помощник-съдията или пък съответния служител. Ние малко разширяваме техните правомощия и им даваме една свобода на действията. С прекратяването на такава жалба или искова молба биха могли да се погасят и права, които са свързани с преклузивни срокове – да няма възможност съответното право да бъде по някакъв начин упражнено. Затова според мен поне „четливо“ би трябвало да отпадне. „Разбираемо“ – хайде, донякъде може да се тълкува и като смислово разбиране. Но „четливото“ е въпрос на субективно възприятие. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Байчев.
Заповядайте, уважаеми господин Кирилов.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Всъщност и господин Шекерджиев, и колегата Байчев в голяма част изложиха моите притеснения. Аз исках да се разделят актовете на такива, които условно да можем да наречем „с които се започва производство“, и такива, които са обвързани от процесуални срокове. Защото последицата за жалба срещу вече постановен акт ще бъде прекомерна санкция и ще отнеме възможността за последваща инстанционна защита.
По отношение на частните жалби, както колегата Митев също спомена, това може действително да доведе до преклузия по отношение на процесуален срок и ние тук не можем да кажем ясно на този етап каква ще е правната последица.
Иначе подкрепям това, което господин Шекерджиев казва – сигналите и жалбите на лишените от свобода в мнозинството си трудно се разчитат. Освен когато в затворното общежитие имаме затворник, който е писар и пише, оформя жалбите на всички. Например в Казичене имаме такъв случай – писарят казва: „Моите жалби имат 95% успеваемост в Софийски градски съд“. (Весело оживление.)
Съгласен съм и с това да се прецизира „четливо и разбираемо“, както и да не се кумулира „обидни и нецензурни изрази“, вероятно да се търси и добавяне на „заплаха“.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Хамид иска да отговори на министъра.
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Уважаеми господин Министър, неслучайно това е принцип и е сложено при принципите. Няма как да отделим нормата на тези, които предрешават един граждански, наказателен или друг. Онова, за което Вие говорите, мястото му е в процесуалните норми. Неслучайно тази норма ще намери своето огледално място във всички процесуални закони. Както колегите от БСП са внесли в ГПК, такива норми трябва да бъдат внесени и в АПК, и в ДОПК, и така нататък. Тук идеята ми беше само като принцип да го изведем, а разделението, за което Вие говорите, напълно съм съгласен с Вас, да го направим в отделните процесуални закони. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Дечев.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Принципно подкрепяме тази инициатива – действително сред колегите съдии много отдавна, много отдавна, не от една-две години, от много повече време има желание да се вкара такава процедура, която да елиминира тази злоупотреба с правото на достъп до съд. Мисля, че трябва да се прецизира обаче текстът. Напълно съм съгласен с това, което каза господин Шекерджиев, защото освен обидни думи, нецензурни изрази, възможно е да има проклятия, заклинания и така нататък, с починали роднини, колеги. Аз самият също съм чел такива жалби, тъжби, искови молби.
Използвам момента, тъй като казахте, че това безспорно за да бъде работещ, действащ принцип, той трябва да залегне и в процесуалните кодекси – АПК, НПК, ГПК, евентуално ЗАНН, ДОПК, за да се избегне все пак някаква злоупотреба с този принцип от страна на съда, да се предвиди възможност, естествено, за обжалване. Особено ако е еднолично решено от един съдия, нека да има процесуална възможност за обжалване.
Другото, което е също много важно и трябва да се помисли. В момента в по-малките съдилища, когато дойде някаква такава искова молба или тъжба, директно по нея се образува съдебно производство. Ако го запазим това нещо, вкарвайки този принцип, когато дойде такава жалба или искова молба, ще трябва да се прекратява съдебното производство. Другият вариант е директно да се отказва образуване изобщо на съдебно производство и този отказ да се обжалва. Трябва да имате предвид, че ако този отказ се прави, ако приемем че се отказва изобщо образуване на съдебно производство, това е възможно да натовари председателите или заместник-ръководителите на съдилищата, защото те в момента правят това. Иначе те ще образуват съдебно производство, а после съответният съдия ще прекратява заради обидния израз. Просто да го имате предвид при бъдещото оформяне на текста в кодексите.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, съдия Дечев.
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Напълно, ама напълно съм съгласен с Вас. Затова преди малко, когато отговарях на министър Кирилов, казах – не като да е само принцип. Няма как тук да уреждаме за всички видове процес как ще се развие по-нататъшният път на една такава жалба, молба и така нататък. Нека това да го оставим за процесуалните закони, защото е много различно как ще е в ГПК, по какъв път ще тръгне в АПК или в НПК. Така че както колегите вече са внесли предложение за ГПК, мисля, че в много бърз порядък – това можем да го оформим като преходна норма по-нататък, да развиваме всички процеси. Напълно съм съгласен с Вас, нямаме никакъв спор тук.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: На мен ми харесва текста за българския език, но ми се струва, че той не е съобразен с това, че ние сме член на Европейския съюз; с това, че в Закона за адвокатурата има специални текстове, които уреждат възможността чуждестранни адвокати да представляват клиенти тук, в България – да работят въобще на българска територия, както и наши да работят в чужбина.
Как седи въпросът, и пак сложим преклузивните срокове, ако хипотетично една жалба или искова молба е подадена на чужд език и е придружена с превод на български? Приемаме ли, че тя е недопустима? Струва ми се, че текстът малко трябва да се коригира в тази си част. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз се включвам, за да направя следното и систематично, и съдържателно предложение. Не мислите ли, че е по-добре тази логика да я развием в ал. 2 на чл. 7, а не в ал. 1, и за да преодолеем трудностите в този дебат, да добавим второ изречение: „Недопустимо е използването на обидни думи или нецензурни изрази, или заплахи в съдебната кореспонденция и книжа“?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Госпожа Митева има думата.
Заповядайте.
ИВА МИТЕВА: Моите разсъждения са може би в посока – това, което каза и министърът, тъй като пак става дума за принцип и водещото тук е правото на справедлив и публичен процес все пак в разумен срок, дали не е по-добре просто да се постави запетая накрая на този текст и да се каже: като е недопустимо използването на обидни думи, може би „и квалификации“ е другото, това, което се каза за некомпетентността, или „заплахи“ – вече там каквото друго се допълни, защото ми се струва, че този принцип трябва да е проведен в целия процес? А вече в специалните кодекси, така и така тази норма няма как да проработи без специалните процесуални закони, които приемем, там ще си доразвием за жалбите, за тъжбите и всичко онова, което тук го коментирахте, и със съответните санкции. Тук наистина си стои като един принцип за целия процес.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаема госпожо Керелска.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Лично аз по-скоро гравитирам към предложението този текст да отиде в ал. 2 на чл. 7, защото ал. 1 на чл. 7 говори, че всеки има право на справедлив и публичен процес в разумен срок и от независим и безпристрастен съд. Тоест тук се дава характеристика на процеса, какъвто трябва да бъде. (Реплика при изключени микрофони.)
Нали говорим за чл. 7? (Реплика при изключени микрофони.)
Вие предлагате за чл. 12? Предложи ли някой за чл. 12? Не разбрах. (Реплики при изключени микрофони.)
Направете го като предложение.
Нека да приключа, след това Вие може да предложите за чл. 12 и действително да се помисли – има резон и в това.
Междувременно тук господин Магдалинчев предлага систематично да отиде към чл. 12 в Закона за съдебната власт и от това предложение възникна дискусията. След малко той ще има възможност да си развие идеята.
По отношение на систематичното място – дали да бъде в ал. 1, или ал. 2 на чл. 7, това е моето становище – считам, че е по-подходящо да бъде в ал. 2, ако решим да остане изобщо в този текст.
Другото, което бих искала да отбележа – ако остане това изреждане: жалбата, искът, някакви предложения имаше във връзка с предварителното следствие, мисля, че тази хронология не е добра. Не мога да кажа, че гражданският процес е пò водещ от всички останали процеси, но в него пък фигурират като понятие „искът“ и „жалбата“. Чисто хронологично – началото на производството в гражданския процес се слага с иск и ако ще изреждаме, би трябвало искът да бъде преди жалбата. Ако ще изреждаме, макар че имаше и други предложения тук, към които можем да отидем. Това чисто редакционно го предлагам.
Другото, което особено мен ме смущава – тук са включени няколко хипотези: „Жалбата и искът следва да са написани на български език четливо и разбираемо, като е недопустимо използването на обидни и нецензурни изрази“. Чета редакцията, както е предложена.
Думата „недопустимо“, която има доста конкретно процесуално съдържание, е сложена и се свързва единствено с „използването на обидни думи и нецензурни изрази“. Значи ли това, че когато искът или жалбата, или молбата не са написани на български език, не са написани четливо или са написани неразбираемо, това ще бъде допустимо написан иск, жалба или молба? Тоест какво искаме? Тук съвсем целенасочено да привнесем по-голяма процесуална тежест като последица на използването на обидни думи и нецензурни изрази – това ли е идеята, за да сложим „недопустимо“ пред „използването на обидни думи и нецензурни изрази“?
Защото ако исковата молба или жалбата не е написана на български език или тя е неразбираема, в известен смисъл също е недопустима. Само че там имаме относителна недопустимост, тоест съдът е длъжен да я остави без движение и да даде указание да се приведе с изискванията на ГПК – говоря специално.
Тук няма какво да ни притесняват преклузиите, защото тези преклузии винаги са свързани с изпращане на съответно съобщение, където на страната се обяснява какво трябва да направи, в какъв срок трябва да го направи и ако не го направи в този срок, тогава следва съответната процесуална санкция.
Така че тези преклузии няма какво нас да ни притесняват. По-скоро чисто понятийно ние трябва да си изчистим въпроса. Тази недопустимост с какво я свързваме? Вие казахте – да се прекратява производството. Колегата тук казва, че има вариант да се отказва да се образува едно производство.
Тук има председатели и те могат да кажат по-точно. По мое наблюдение вече е изоставена практиката, като постъпи искова молба или каквото и да било в един съд, първо да минава на доклад при съдията и той да отстранява нередовности. Първо се образува дело – мисля, че това е практиката. Ето, госпожа Точкова. След като във всички съдилища, след като постъпи искова молба или жалба, първо се образува дело, значи отговорът е един – то ще се прекратява. Но това ли целим ние с тази недопустимост, дето я слагаме тук, на това място?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, госпожо Керелска.
Заповядайте за отговор.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Благодаря на госпожа Керелска – логиката, която сме следвали тук, цели да изведем това като принцип, вече го казах. Всяко действие спрямо постъпила жалба, постъпил иск, постъпила тъжба трябва да бъде уредено в процесуалните закони – казах го преди малко два пъти. Идеята беше да изведем като принцип на недопустимост използването на тези думи, но да дадем възможност тези, които са написали нечетливо искова молба, нечетлива тъжба, да имат срок да поправят тези свои действия, но не мисля, че в ЗСВ трябва да уредим точно това. Тоест идеята беше само един принцип, който да ни задължи оттук нататък във всички процесуални закони, в зависимост от вида на процеса, да ги уредим с прецизност, за която Вие говорите. Аз съм благодарен на тези думи, защото мисля да ги използвам в някои бъдещи законодателни идеи. Благодаря Ви много.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Само нещо да добавя. В такъв случай не може ли да отпадне, че трябва да са написани на български език четливо и разбираемо, като това да бъде регламентирано в съответните процесуални закони? Искам да обърна внимание, че в ГПК и към настоящия момент изрично е записано, че процесуалният език е българският! Не знам как ще обобщим…
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Нали се отказахме от този вариант? Да остане само опашката. Вие не сте разбрали сигурно.
ИВА МИТЕВА: Това, което аз предложих, беше само да се използва опашката, като е недопустимо – или в ал. 1, или в ал. 2. Алинея 2 обаче се отнася само за граждани и юридически лица. Тоест презюмираме, че само те са тези, които използват такива квалификации. А ал. 1 все пак обхваща целия процес, тоест ако и друг някой в процеса си го позволи това нещо, това ще се отнася и за него. Все пак това е принцип на някаква равнопоставеност в процеса. Заради това ми се струва, че ал. 1 е по-обща и е по-добре да е там.
Ако прецените, че трябва да е само по отношение на гражданите, тогава може да се добави това нещо в ал. 2, като е недопустимо използването на обидни думи и квалификации – дотам да спре текстът. И да бъде наистина като принцип. След това в процесуалните закони всичко това да се развие.
ХАМИД ХАМИД: Нямам никакви претенции. (Реплика при изключени микрофони.)
Или представляващи юридическото лице.
ИВА МИТЕВА: Всички могат да ползват.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, госпожо Точкова.
ТЕОДОРА ТОЧКОВА: Смятам, че систематичното място на това предложение е в ал. 2 и предлагам една редакция: след „Гражданите и юридическите лица имат право на съдебна защита, която не може да им бъде отказана“ изречението да бъде: „В случаите, в които се търси защита, е недопустимо използването на обидни думи или нецензурни изрази“.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Точкова.
Заповядайте, уважаеми господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Всъщност в момента творим върху предложението на господин Хамид и господин Попов става все пò прав, като казва, че инцидентно, адхок ще се запознаем с един текст, който изведнъж ще стане готов за залата. Казвам това като встъпление, защото бих искал да поставя един иновативен подход, който има място в регламента, който искаме да въведем.
Изискваме документите да бъдат на български език, написани четливо и разбираемо. Това, което се появи в практиката, са документи, написани върху листове, които съдържат воден знак, със символи. Конкретно „Сътворението на Адам“ – произведение на Микеланджело, представлява картина, която се вижда, като се постави срещу светлината исковата молба на съответния ищец. Това е някакво внушение – това е авторски подход на определен човек, който по този начин заявява авторство, но има и внушение. Този библейски сюжет, който се съдържа и върху който е написана молбата, също има някакви последици, подобни на тези, за които говорим и не можем да квалифицираме – дали е клетва, дали е заплаха, дали е закана, но то няма място в съдебните книжа. Аз съм категоричен за това, защото въздейства. Дори да се противопоставиш на текста, който е написан върху такъв лист, или да зачеркваш, или да го коригираш, има едно емоционално натоварване.
С какво искам да завърша? Като казваме „написан четливо и разбираемо“, ако това все пак влезе, а не само опашката, да кажем, че тези документи трябва да се изготвят на – щях да кажа бял лист, но пък тогава ще вляза в колизия с документите, подготвени върху кариран лист. Тоест лист, който не носи друга информация. Чист бял лист е идеята ми, това е замисълът, но мисля, че трябва да се противопоставим на възможността с такива символи и знаци да се въздейства допълнително, извън написаното на български език ясно и четливо.
Господин Хамид, има го в практиката, затова казах „иновативен“.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Нотев.
Имате думата, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаема госпожо Председател, само едно допълнение към предходното ми изказване. Смятам, че правилно господин Хамид като вносител е определил систематичното място на нормата като общ принцип по отношение на целия процес, още повече всеки един от участниците в процеса би могъл да допусне използване на подобни думи и изрази, не само граждани в юридическите лица. Трябва да държим сметка за това. Затова за мен чл. 7, ал. 1 е правилно систематично място за този принцип.
По отношение на последиците – ясно, че те няма как да бъдат уреждани в Закона за съдебната власт. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Аз не претендирам за прецизност и приемам забележките на госпожа Керелска, на госпожа Митева, на господин Митев за фразите и думите, така че моля да ги съобразим в текста, да направим един по-работещ текст и да вървим нататък.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Има ли други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване така направеното предложение от господин Хамид, заедно с всички забележки и редакции, които референтите ще изготвят, на основание чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Преминаваме нататък.
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Съвсем кратко и много редакционно предложение в чл. 9 – случайния принцип на разпределение на дела. Дебатът е много стар, воден е дълги години. Още когато се въвеждаше случайният принцип на разпределение на дела, се повдигна и този въпрос. Изключително различна е натовареността на различните съдии в различни съдилища. Това поражда, първо, напрежение вътре в съдилищата, второ, поражда напрежение при адресатите, при молителите, при страните.
Така че аз предлагам в чл. 9, ал. 1 след думата „случайния“ да се добави „и равномерен подбор“. И да си продължи: „чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им“, както е досега.
Защото, съгласете се, че не е справедливо в една серия, да речем, от административни дела едното дело да се гледа май месец 2018 г., а другото да се гледа 2021 г. само защото единият съдия има едно дело, а другият има 48 дела – графикът му е пълен за години напред. Това ми е логиката. Това предложение също постъпи на електронната ми поща от съдии от страната.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Уважаемият господин Панов.
Заповядайте.
ЛОЗАН ПАНОВ: Благодаря Ви.
Действително това е тема, която е дискутирана много дълго време в нашата практика. Ако принципът за случайния подбор имаше значение по-скоро за външните потребители – да даде знак, че се извършва на случаен принцип, това, което повече вълнува магистратите, е те да получават равномерен брой дела. Винаги, както вече се изказахте, има напрежение, когато някой накрая на годината, след като се тегли чертата, е получил повече дела, отколкото друг колега. Това е тема, която сме дискутирали многократно, в рамките с други съдилища, с Върховния касационен съд.
Онова, което ме смущава, е доколко тези два принципа могат да бъдат съвместени, защото от експертите, с които сме разговаряли нееднократно, случайният подбор не означава равномерно изпращане на дела към всеки един магистрат. Аз не съм техническо лице, което да може да даде някаква експертиза в тази насока, но така или иначе – дали могат да бъдат съвместени. По-важният въпрос е: ако се изработва такъв продукт, нека да се възложи на Висшия съдебен съвет, за да може той да го подготви, за да се прати на съответните органи, за да се постигне този баланс. Иначе няма съмнение, че равномерността създава гаранции за балансирано разпределение на делата, преписките, каквото искате друго – това ще бъде важно за магистратите. Както казах, освен за външната страна, и за самите тях като магистрати. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Панов. Приемам думите Ви. Но аз, също като господин Кирилов, преди да уча право, доста сериозно бях задълбал в пределите на математиката. Там има един дял, който се казва „Комбинаторика“, който разглежда комбинациите, вариациите и пермутациите, и съм сигурен, че техническите лица, които и в момента изпълняват тези задачи при Вас, изключително лесно и елементарно могат да въведат този принцип, без това да се отрази. В противен случай – да не прозвучи като заплаха към колегите, но ще предложа алтернативен текст възнагражденията на съдиите да са съобразно натовареността им.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Магдалинчев, имате думата.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, действително това е проблем в съдебната система и в момента нито една от системите, която работи за така нареченото случайно разпределение, не изравнява натовареността между отделните магистрати при разпределението на делата или преписките им. Затова въвеждането и на принципа за равномерното разпределение на тези дела или преписки би ни задължило вече за изграждане на софтуерен продукт, при който електронните ни системи да се направят така, че да въведат и равномерното разпределение.
Ако позволите, господин Хамид, малко редакцията – „Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез равномерно електронно разпределение съобразно поредността на постъпване“. Защото разпределението е равномерно, а не подборът – подборът е в началото, тоест случайният подбор, а тук говорим за разпределение. Поради което действително това ще задължи всички компютърни специалисти да разработят системи в тази посока, за да може да са сигурни колегите, че получават относително еднакви по тежест и брой дела. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодарим Ви, уважаеми господин Магдалинчев.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Съвсем накратко – действително дисбалансът в натовареността както на съдиите, така и на съдилищата според мен е един от основните проблеми в системата на съдебната власт. Пример давам – в средата на годината примерно в Белоградчишкия районен съд е дело № 15. Направете сравнение със Софийския районен съд – нещата стават ясни.
Моят въпрос, но колегата Хамид отговори, е подобен на този на съдия Панов, защото мисля, че случайно и равномерно някак си са антиподи и взаимноизключващи се. Това е като да има равномерност в печалбата от тотото – може би всеки месец в определена област да има един тотомилионер, примерно го казвам. Защото това е принципът на случайността, независимо от математическите възможности. Не знам как ще стане чисто практически, не мога да си го обясня, но действително трябва да има равномерна натовареност на съдиите, защото се наблюдава огромен дисбаланс в тяхната натовареност, и то въз основа на това случайно разпределение на делата. То е причина за този дисбаланс в натовареността на различните съдии. Сега искаме да го оправим, но не знам дали това ще е възможно, особено с такъв вид текст.
Повтарям, ние ще се въздържим поради тези причини, защото не ми се струва, че тук, като съавтори на този текст, бихме могли в това заседание на Правната комисия да измислим най-работещите варианти. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Уважаеми господин Кирилов, имате думата.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Ще опитам да бъда максимално кратък – съжалявам, че в момента не виждам вносителя господин Хамид, но няма как да не направя предложение на ред основания във връзка с това предложение – не само като бял хакер, не само като един от малкото не-съдии, които са видели как функционира наличната система, и то в двете ѝ проявления. В интерес на истината и във Върховния касационен съд, и дори в частта, която е уж контролният сървър във Висшия съдебен съвет – благодаря, господин Хамид, докато правех увертюрата, успяхте – по тази причина моята молба е следната: аз категорично подкрепям предложението за равномерност, смятам, че това е съществен елемент на смисъла на такава една информационна система. И смятам, че в голяма степен това ще преодолее неравенствата, неравнопоставеността в обема работа и тежестта на делата, които магистратите обработват. Но ще си позволя да направя и още едно предложение за допълнение – тъй като това, което констатирах във Върховния касационен съд, беше една несертифицирана система, която е създадена по-скоро от ентусиазъм, отколкото по процедура, установена в Закона.
Искам да Ви предложа да се приложи изискването тази система да съответства на чл. 360б: „Органите на съдебната власт използват информационни системи, одобрени от пленума на Висшия съдебен съвет, съгласувано с министъра на правосъдието и председателя на Държавна агенция „Електронно управление“.“
Това смятам, че в голяма степен ще съответства на всички изисквания за единната платформа на електронното правосъдие, което Вие ще видите, че като стигнем до Преходните и заключителните разпоредби, ще изпаднем в дебат с Висшия съдебен съвет за това какъв срок да Ви предложим за стартова дата за прилагането на нормите, които са в Глава осемнадесета „а“ „Удостоверителни изявления и процесуални действия в електронна форма“.
Искам също така да обърна внимание, че изискването на чл. 9 се прилага различно, по различен начин от различните съдилища. Правилата, които касаят всички други съдилища, освен Върховния касационен съд и Върховния административен съд, са общи за разпределението на делата в съдилищата, а тези, които касаят Върховния касационен съд, респективно Върховния административен съд, са си правила, които се прилагат само и единствено във върховните съдилища. Не виждам нормативно основание за това. Спомняте си в ГПК колко прецизно изследвахме предварителния ход на жалбата до образуване на делото. И смея да твърдя, че това, което видях като установена организационна практика в Деловодството на Върховния касационен съд, няма нищо общо с изискването на Закона разпределението да се осъществява от председател на колегия или отделение.
За това ме иронизираха определени медии, но използвам случая, за да Ви кажа: нито правилата на тези съдилища съответстват на Закона, нито информационната система. Впрочем тя много атрактивно блокира и при публичната демонстрация за разпределението на делото на Джок Полфрийман, само че тогава, странно, никой не показа – три пъти блокира, ми казаха журналисти. Тогава никой не коментира тази техническа годност и адекватност на конкретната информационна система. Както и Вие знаете, в дебата във Висшия съдебен съвет се установи, че тази система досега нямаше поддръжка. Сега за пръв път започва анализ на системата и се сключи договор за нейната поддръжка.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Извинявайте, министър Кирилов, може ли само в резюме пак Вашето предложение?
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моето предложение е да се препрати към чл. 360б и текстът да завърши така, както – приемам бележката на господин Магдалинчев – да бъде: „Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез равномерно електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им с информационна система, отговаряща на изискванията на чл. 360б, ал. 1“.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, уважаеми господин Чолаков.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Първо ще кажа, че може би и колегата Магдалинчев – тези, които сме работили с двете системи за разпределение, тоест тази, която беше преди, и сега действащата система. Предната система беше направена така, че тя изравняваше след пет дела, което означава, че има начин това технически да се случи. (Реплики.) Когато работихме с предната система, ако в една група дела един докладчик дръпне с пет дела, тогава системата спираше да му разпределя и докато не изравни останалите, не продължаваше. Тогава нямаше тази драма.
Говорих с колегите, които са били в предходния Висш съдебен съвет, по какъв начин беше изработена тази система. Те казаха, че тя е такава, защото е заложен само и единствено случайният принцип. Повярвайте, действително има голямо напрежение в съдилищата за това. Примерът ми: един колега получи шест изборни дела, а друг – нула. Нали разбирате как се усеща колегата, който има шест дела, а другият няма нито едно от тези тежки като фактическа и правна сложност дела? Затова считам, че няма никакъв проблем това да стане – всичко е въпрос на възлагане на фирмата и това ще бъде извършено от Висшия съдебен съвет. Ако има разписано „и равномерно“, съответно ще бъде изработен модул за равномерно разпределение.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Чолаков.
Заповядайте, господин Дечев.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Радвам се, че сте предвидили доразвитие на този принцип за случайно разпределение и Вие на практика вкарвате втори принцип за равномерно натоварване. Тоест стават два принципа вече при разпределението на делата. Тук обаче отново се връщаме до един уж позаглъхнал, после отново появил се дебат – какво значи всъщност равномерно натоварване. Той по едно време възникна в сегашния състав на Висшия съдебен съвет: трябва ли да се прекрати сега действащата система с коефициентите, което беше разработено от предходния състав на ВСС – СИНС (Система за изчисляване на натовареността на съдиите); трябва ли да се въведе нова система за равномерното натоварване? Тоест просто имам желание да предупредя, че когато това ще се разработва като законодателство, трябва да се държи сметка и за това. Защото едно е един колега да получи пет дела за грабеж или кражба, друго е друг да получи едно, но примерно за причиняване на смърт на родилка от лекар поради професионална небрежност. Много е различно. Количествено единият взема пет, другият – едно, обаче дали натоварването е едно и също е съвсем друга работа.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, съдия Шекерджиев.
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ: Аз съм съгласен с идеята за равномерност, но мотивите, които чух, не касаят това, което всички останали казаха.
Колеги, ние нямаме проблем с равномерността на разпределяне на дела на едни и същи съдии с един и същи профил в един и същи съд. Това значи следното: че един граждански съдия например в съда в Пловдив накрая на годината взема почти еднакво, или разликата е пренебрежимо малка, с онова, което получава един граждански съдия в съда в Пловдив.
Колеги, ние имаме проблем в натоварването на две плоскости – на плоскостта видове материя и на плоскостта различни съдилища. Ще Ви дам пример. Окръжен съд – Силистра, Окръжен съд – Търговище, и Окръжен съд – Шумен и Смолян, имат натоварване, което е горе-долу между пет и седем дела на съдия месечно. Софийски градски съд има натоварване 23 дела месечно. Разликата не е в проценти – тя е в пъти!
Същото е съотношението на ниво районен съд. Ако погледнете Районен съд – Трън, или Районен съд – Малко Търново, или Районен съд – Генерал Тошево, и тук съм конкретен, там натоварването е около 20 дела месечно, докато в Районен съд – София, средното натоварване е около 50.
Същото е съотношението между различните съдии по материя. Един граждански съдия разглежда много повече по брой дела, отколкото един наказателен съдия.
Когато кажем „равномерност“, ние трябва да доразвием идеята, защото, повтарям, между наказателните съдии в един съд с една специализация нямаме проблем. Това вече е въпрос, който е доста по-сложен, или поне на мен така ми се струва.
Тук мога да говоря много за СИНС – СИНС е много хубава система. Ако погледнете СИНС, ще разберете, че малко над 1100 съдии от 2300 са работили за миналата или за по-миналата година повече от 400 дни. Само това ще Ви кажа.
Оттам насетне на мен ми се струва, или поне това, което аз си мисля, че равномерността трябва да бъде на база случайност и справедливост, но за да имаме справедливост, ние трябва да имаме нещо, което да прилича на норма на натовареност – колко средно трябва да бъде натоварен един наказателен съдия в районен съд, един наказателен съдия в окръжен съд, един наказателен съдия в апелативен, граждански, търговски и така нататък. Това ние можем да го правим, но дори и да го направим, можем да Ви кажем, че пак няма да изравним натоварването между Силистра – казвам Силистра, защото е малко натоварване, и София. Нито ще изравним… Подобна е ситуацията и в административните съдилища. Ако вземете най-натоварения административен първоинстанционен съд, той е в пъти по-натоварен от най-слабо натоварения първоинстанционен съд.
Ето защо това е въпрос на политика, и то е въпрос дали ние ще окрупняваме, дали ние ще редуцираме броя на съдилищата, броя на съдиите и така нататък. Но това с нормата – да изравним и въведем равномерен подбор, няма да го решим. Това е друг разговор. Иначе той и сега е равномерен по отношение на едни и същи специалисти.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на съдия Шекерджиев.
Колега Хамид, заповядайте за реплика.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Шекерджиев, текстът е имал предвид равномерност на натоварване в един съд. Няма как едно дело да се разпредели на съдия от Смолян или от Шумен – то е или в Смолян, или в Шумен. Идеята ми е била само вътре в един съд.
Ако по този начин се подразбира като обща равномерност в цялата страна, между всички съдилища, съм съгласен да коригираме. Но мисля, че случайното разпределение – една система разпределя дела в един определен конкретен съд, няма обща система за разпределение на делата в цялата страна. Ние говорим не за промяна на самата система, а коригиране на същата работеща система, която е в момента, да се съобрази и с втория елемент.
Тоест нека основният, водещият принцип да е случайният, а втора цедка да е равномерно, но в същия съд. Това ни е била идеята – нямаме никакви намерения да натоварваме едновременно съдиите в цялата страна. Това е невъзможно. Иначе не виждам как да натоварим едновременно Върховния касационен съд – София, и ВКС – Смолян.
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ: Вижте, системата е една, но съдиите са различни. В Софийски градски съд броят дела, които разглеждат наказателните съдии, е много по-различен от тези, които разглеждат търговските, дори гражданските са разделени на въззивни и първоинстанционни! Има огромна разлика между натоварването на всеки един от тези съдии! Ние имаме равномерна натовареност в съответното отделение – в Градски съд имате въззивно и първоинстанционно, тя е една материя, но те са различно натоварени. Това е проблемът! (Реплика при изключени микрофони: „Въпрос на организация във всеки съд…)
Да, но това е общото събрание, както е прието в ЗСВ – това не е работа, която ние можем да решим. Общото събрание казва кой какви по вид дела да разглежда!
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Керелска.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Считам, че по принцип ние трябва да си изясним понятието „равномерен подбор“. Колегата от БСП мисля, че спомена как, видиш ли, в един съд в средата на годината се образувало гражданско дело № 15. Тоест под „равномерно“ какво разбираме ние? Еднакъв брой дела или съобразяваме и тяхната тежест? Ако ги отчитаме само по бройка, пак няма да стигнем до справедлив резултат. Нали по-ясно е, обаче всъщност то не дава отговор за това дали съдиите са натоварени равномерно, дали разпределението е справедливо и така нататък. Тоест при всички положения трябва да отидем към по-сложното, тоест да съобразяваме сложността на делата. И всъщност тази амбициозна задача си е поставила така наречената система СИНС, от която в интерес на истината повечето съдии и съдилища, поне в момента, когато ходехме на такива предварителни събрания във връзка с избора за попълване състава на настоящия Висш съдебен съвет, по мое мнение, отговорно мога да кажа – хората бяха недоволни.
Въпросът е обаче – направено е нещо, дали трябва, както обикновено постъпваме, да го зачеркваме и да се върнем към старото, класическото, по-ясното, по-простото, но в крайна сметка не решава проблема, или да се опитаме да развиваме тази система и да преодоляваме нейните недостатъци? Защото мисля, че на този етап нещата там са замрели. Ние работим – Висшият съдебен съвет – по един проект, който е за изграждане на единна информационна система, съдебна карта, и там фактически трябваше да се каже ние по коя система ще отчитаме натовареността на съдилищата. След известни спорове и понеже нямаше време, нали много бързахме – гонят ни срокове и така нататък, решихме СИНС да бъде. Но лично аз не знам по тази СИНС в момента някой да работи и тя да се коригира.
Това, което казваха колегите съдии и председатели на съдилища: „Хубаво, има система за случайно разпределение, но тази система за случайно разпределение трябва да се върже със СИНС“. Така че когато ти разпределиш случайно на един съдия едно тежко дело, следващото дело да не бъде толкова тежко и по този начин всъщност ще се балансира. Като бройки дела те пак няма да бъдат еднакви. Ако това е мечтата на съдиите, според мен не би трябвало това да бъде целта.
Едно е примерно ти да решиш десет дела за издръжка (ще дам този пример, защото класически е прието, че делата за издръжка са едни от най-лесните, невинаги, но условно казано), друго е да решиш едно дело за делба с искане за намаляване и запазване на разполагаема част. Има много сложни граждански дела и искове – говоря за граждански по обясними причини.
Така че когато говорим за равномерен подбор, трябва да си изясним какво включваме, каква е нашата идея.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за процедура.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, с голяма радост и с голямо внимание винаги слушам всички изказвания на госпожа Керелска, но ако така водим дебата, мисля, че ще влезем в същината на ЗИД-а след полунощ. Очевидно и госпожа Керелска не е работила с действащата система, която е във върховните съдилища и във всички останали съдилища, защото делата там се завеждат по – ще го нарека качествен критерий, който отразява тежестта им и се класират по подгрупи. Така че и в тази система, колкото и да я критикувам, бих казал, че този елемент на съобразяване на тежестта и сложността на делото може в една първоначална форма, но и сега функционира, съществува.
Подкрепям това, което каза господин Хамид – най-лесното за информатика или за разработчика на софтуера е да даде математическото решение за съобразяване на тежестта спрямо разпределението на делата.
Използвам случая да добавя, че съдилищата разпределят дела по правила, одобрени от Висшия съдебен съвет, за разлика от правилата на върховните съдилища – да ме извини председателят на Върховния административен съд, който е до мен и критикувам неговите правила за разпределение. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Колеги, ориентираме се към закриване на дебатите.
Господин Панов, заповядайте.
ЛОЗАН ПАНОВ: Ще се опитам да бъда съвсем кратък. Мисля, че говорим по един и същи начин за едни и същи неща.
Първо, никой няма против равномерния подход – въпросът е как ще бъде изработена технически тази система.
Второ, равномерният подбор, който се предлага в чл. 9, не цели да уеднакви – няма как да уеднакви, както Вие казахте, Районен съд – София, и Районен съд – Белоградчик, а цели в рамките на един съд, да няма напрежение в самия съд.
И трето, според мен което е може би много важно, да, равномерен подход, но тежестта на делата, както вече се каза, не е еднаква, защото едно дело по несъстоятелност не можем да го сравним с дело, което е за такса, двуфазно производство не може да се сравни с някое друго производство. Но това трябва да се отчете в системата, тъй като ако приемем, че един съдия получи равен брой с друг съдия, ако един е изгледал две несъстоятелности, трудът, който е положил, времето, което му е отнело, е много повече. С това приключвам.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Господин Магдалинчев.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Само ако позволите – може би аз по-добре съм работил по старата система във Върховния административен съд – преди новата, която в момента е работеща. Тогава случайното разпределение се правеше и по категории дела, макар че те бяха диференцирани по друг начин – първоинстанционна жалба, касационна жалба, молба за отнемане, частна жалба, и вътре в тях могат да се вкарат тежести, в тези групи, което да се създаде с модул, в системата и тя ще въведе някаква относителна – 100% уеднаквена натовареност не може да се получи. Така че не е трудно според мен.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Смятам, че тук е даден принципът – вече от нас, членовете на ВСС, зависи как ние ще заложим тя да работи в съответната система. Просто без този принцип нямаме основание да наложим каквото и да било равномерно разпределение.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Точно така. Благодаря Ви, господин Чолаков.
Заповядайте, господин Хамид, да обобщите.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми съдии, точно това исках да кажа, което каза и господин Магдалинчев, и господин Панов, и господин Чолаков – ние да уредим принципа, а самите общи събрания на съответните съдилища, когато определят съставите по материя, съдиите по материя, имат правомощия да определят и тези по подматерия. Да речем, Първо търговско отделение във ВКС – да се зададе на формулата какви дела да получава. Големите съдилища, като Софийския районен съд, може да имат отделни брачни отделения, каквато беше практиката едно време, и само между тях да се разпределят бракоразводните дела. Данъчните дела, да речем във Върховния административен съд, няма нужда да ходят по всички отделения – може да ходят в Първо или в Осмо отделение. Делата по оспорване на актове на КЗК – общото събрание може да реши да ходят само в Четвърто отделение. Тоест уреждайки принципа, ние да дадем възможност на общото събрание на съответния съд да уреди материя и квалификация по материя и подматерия, ако съдът е достатъчно голям и се налага това. Това имам предвид.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Именно, господин Хамид, около това се обединихме. Сега Ви моля да кажете да подложа на гласуване предложението на господин Магдалинчев към Вашето предложение. На министъра припознавате ли го?
ХАМИД ХАМИД: Да, приемам го.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Приемате го.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване така направеното предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.

Преминаваме към основния доклад.
Предложение на народните представители Красимир Ципов и Емил Димитров. (Реплики при изключени микрофони.)
Тя има, но в процеса на Доклада това е чл. 65 – ще се включи.
Изказвания?
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Уважаеми представители на съдебната власт, уважаеми господин Министър и представители от Министерството на правосъдието! Предложението, което сме внесли, касае основанията за несъвместимост на изборните членове на Висшия съдебен съвет и след разделянето му на колегии. Смятаме, че е необходимо да се прецизира текстът по отношение на това, че изборният член на Висшия съдебен съвет не може да е – по т. 9: съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен включително, или във фактическо съжителство с друг член на Висшия съдебен съвет, с административен ръководител на орган на съдебната власт, който е избиран от съответната колегия, на която е член.
Смятаме, че след разделянето на колегиите няма смисъл да поставяме кандидатите за изборни членове на Висшия съдебен съвет в такова състояние на несъвместимост, ако са членове на друга колегия – не тази, която е избирала съответния административен ръководител на орган на съдебната власт.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Ще подкрепя предложението. Категорично считам, че старият текст, тоест досега действащият текст, е коректен и беше коректен, когато ВСС не беше разделен на Съдийска и Прокурорска колегия. Мисля, че това трябва да се съобрази. Този текст регламентира справедливо тази материя. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Кръстева.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА: Ние също ще подкрепим това предложение. Считаме, че е логично, правилно и съответства на правилата на…
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, уважаема госпожо Керелска.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Започнах да се притеснявам след последното изказване на господин министъра. Надявам се, не вземам прекалено много и много често думата, а само когато се налага.
Специално във връзка с това предложение искам да кажа следното: според мен не е точна констатацията, че текстът е съобразен с предишния състав на Висшия съдебен съвет, който не е бил разделен на колегии. Напротив, текстът си съществува, след като Висшият съдебен съвет е разделен на колегии. Според мен той не е включен случайно. За да илюстрирам какво по-конкретно искам да кажа, ще развия двете хипотези на забраната, поне както съществуваше досега.
Първият вариант и първата хипотеза е: ако посочените роднини – да не ги изброявам, заемат административна длъжност, при едни избори съответният роднина на практика да не може да се кандидатира за изборен член на Висшия съдебен съвет.
Другата хипотеза е: след като вече Висшият съдебен съвет е формиран, с неговите две колегии, тази норма във вида, в който съществуваше, препятстваше роднините, както те са изброени – или съпруг, който не е роднина безспорно, или пък конкубин или конкубина, да не могат да бъдат избирани на административни длъжности, независимо дали става въпрос за Съдийска, или за Прокурорска колегия. Според мен тази забрана, така както съществуваше и съществува и към настоящия момент, ще повторя, не е случайна. Макар и разделени формално на две колегии, знаем, че по принцип колегите се познават, влизат във взаимоотношения и много лесно ние бихме могли да бъдем упрекнати – примерно ние, като представители на Съдийската колегия, че сме повлияли на колеги от Прокурорската колегия, ако трябва наш близък да бъде избран на съответната административна длъжност в другата колегия. Това е много близко до ума, много често се случва в нашенски условия, много е близко до нашия манталитет – нека да си го признаем.
Това е една забрана, която според мен цели точно това да не се случва и да не даваме повод за подобни упреци. Тази норма, както съм посочила и в становището, което предполагам, че е стигнало до Вас – ние го обсъждахме в Съдийската колегия, има много сериозен морален аспект. Касае нашия собствен статут, макар и индиректно. Затова от тази гледна точка мисля, че не би трябвало да изоставяме редакцията на чл. 18, т. 9 в сегашния вид и да въвеждаме промяната, която се предлага тук. Това са моите съображения в тази насока.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Сега бих искала с една дума – не си спомням, защото четох конкретните предложения, когато писах становището, сега не съм ги чела, и по-специално мотивната им част. Може би тук колегите – господин Ципов, господин Димитров го няма – ще опреснят общата памет по отношение на мотивите. Там се пишеше, че, видиш ли, така се препятствало развитието на кадри, които биха били полезни за съдебната система, спира се тяхното кариерно развитие и така нататък. Просто трябва да потърсим някакъв баланс и отправната точка трябва да бъде как ние ще изглеждаме в очите на магистратската общност.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, разбрахме Ви.
Заповядайте за отговор, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Керелска, нека да Ви обърна внимание, че става дума за изискванията за несъвместимост на изборен член на Висшия съдебен съвет, а не на административния ръководител на орган на съдебната власт! Защото започнахте изказването си точно с това, че Вие с колегите Ви от другата колегия може да комуникирате и да се стигне до избор на съответния административен ръководител на орган на съдебната власт.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Тоест Вие считате, че втората хипотеза, за която аз говорих, в случая не се включва. Така ли? Тоест това, което Вие предлагате…
КРАСИМИР ЦИПОВ: Мисля, че бях съвсем ясен – чл. 18 урежда хипотезите на несъвместимост на изборните членове на Висшия съдебен съвет. Не говорим за избор на административни ръководители на органи на съдебната власт.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Тази промяна според Вас няма ли да доведе като последствие възможността вече избран член на Висшия съдебен съвет, неговият избор сам по себе си да не препятства негов роднина от посочения кръг – съпруг или конкубин, да бъде избиран за административен ръководител?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Господин Панов, имате думата.
ЛОЗАН ПАНОВ: Съвсем накратко. Когато получихме писмо във връзка с предложенията за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, ние свикахме пленум, който се проведе на 25 септември 2019 г. Незабавно след това, на 26 септември 2019-а сме пратили писмо, в което и по тази точка, и по следващите сме изразили позиция и становище. Затова обръщам внимание – вярвам, че сте се запознали с него и сте имали предвид аргументите. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Съдия Дечев, заповядайте.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Мисля, че това предложение за промяна би имало смисъл, ако имахме пълно разделение в Съвета, тоест ако вместо пленум и две колегии, имахме на практика два отделни съвета, примерно един Висш прокурорски съвет и един Висш съдебен съвет. Напомням, че все пак членовете на двете колегии в пленума гласуват за главен прокурор и председател на два върховни съда. Отделно от това, те общо вземат решение дали да се открива, или да се закрива съд и прокуратура. Тоест рискът от конфликт на интереси по някакъв начин е съвсем реален, ако се въведе това изменение.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Митева.
ИВА МИТЕВА: Тук искам само да обърна внимание, тъй като в нашето законодателство – ще дам пример с Антикорупционния закон, ние като че ли отидохме в една крайност да забраняваме всичко. Тоест идеята не е да забраняваме всичко – всичко да е несъвместимост и никой да не може да бъде никъде, роднините да спрат да ги назначават, знаете примерите с общините и с ведомствата; а идеята е когато в пленума решават срещу такова лице, наистина има много точки, които те вземат заедно, ако насреща му стои такова лице, той да си направи отвод. И той да не вземе отношение и да не вземе участие в гласуването, за да няма конфликт на интереси. Но не е идеята ние да забраним нищо да не бъде, защото вече според мен отиваме в едно изкривяване на цялата идея за конфликта на интереси и в крайност, която мисля – в момента го виждаме и с Антикорупционния закон, че трябва да се преосмисли.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Чолаков.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Искам да кажа, че съм в такъв конфликт на интереси всеки ден във Висшия съдебен съвет, защото моя първа братовчедка е председател на Районен съд – Стара Загора. Но тъй като Законът казва „изборен член“, аз не попадам в този кръг, защото не съм изборен член, а съм член по право. Та на всяко заседание, когато касае Районен съд – Стара Загора, всички колеги могат да кажат, си правя отвод. Но ако случайно бях изборен член, то трябва да се реши дали аз, или тя да напусне системата, въпреки че приемаме хипотетично, че и аз съм добър ръководител, и тя. Смятам, че тази норма, тази част е дискриминационна и следва да бъде коригирана.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Господин Кирилов, заповядайте.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В този ред на мисли, госпожо Председател, уважаеми колеги, да допълня, че тази норма не е директно дискриминационна към мен, защото нямам такива роднини, които биха могли да се явят кандидати за Висшия съдебен съвет, но тя по принцип е дискриминационна към министъра на правосъдието въобще, защото след мен ще има много други министри на правосъдието и това би ограничило съвсем несправедливо широк кръг лица – да се ограничи професионалното им развитие, съответно изборът им. Какво общо има министърът на правосъдието, който няма право на глас във Висшия съдебен съвет, с конфликта на интереси тук в тази триада, с която завършва точка 9?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Колеги, други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Красимир Ципов и Емил Димитров за създаване на нов § 1.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към предложението на народния представител Анна Александрова и група народни представители. В предложението, което сме внесли, има изложени мотиви, запознали сте се с тях.
Изказвания?
Заповядайте, господин Панов.
ЛОЗАН ПАНОВ: Благодаря Ви.
Всъщност предложението за промяна между първо и второ четене на чл. 28, ал. 1 от ЗСВ предизвика най-много дебати сред съдийската общност … (неразбираема дума) Върховния касационен съд. Няма да дискутирам как се разви този дебат в рамките на Съдийската колегия, както и на пленума, дали изобщо имаше дебат, но съвсем категорично мога да кажа, че за първи път ми се случва на пленум на Върховния касационен съд всички съдии да гласуват еднопосочно, категорично, без всякакви резерви. И становището, което е на Вашето внимание, беше публикувано на сайта на Върховния касационен съд.
Определено споделям аргумента, че тези кариерни бонуси и привилегии, защото те по своята същност представляват точно това, нарушават баланса за справедливост сред магистратската общност и категорично действат демотивиращо по отношение на магистратите, защото създават възможност да има непрозрачен кариерен растеж на определена категория магистрати – членовете на Висшия съдебен съвет. Няколко са аргументите – ще бъда кратък.
Първо, самите членове на Висшия съдебен съвет не се нуждаят от такива привилегировани кариерни бонуси. Второ, нека да припомня, че те получават най-високите възнаграждения в съдебната система. Те получават възнаграждения като председател на двете върховни съдилища и на главен прокурор, въпреки че участват не-еднолично в дейността на такъв орган, не участват в дейността на колективен орган. Наред с това, имат и други социални придобивки, свързани с възможността да ползват дори обекти в столицата, за да могат да осъществяват своята работа.
Освен това те могат да получават и възнаграждение, да бъдат финансирани и са финансирани от Европейския съюз по проекти, които се осъществяват от Висшия съдебен съвет.
По-важното, което трябва да кажем, е, че в този период, в който са членове на Висшия съдебен съвет, те не правораздават – нещо, което на колегите им е направило без съмнение впечатление и са го посочили в своето становище. Така че този кариерен бонус категорично беше отчетен от съдиите от Върховния касационен съд като неприемлив и според колегите, и аз споделям тяхното мнение, те посягат на независимостта на съдебната система и, както вече Ви казах, генерират напрежение в магистратските среди.
Тук вече няколко пъти се спомена идеята за равноправност, балансираност, баланс между магистратите – ако Вие наистина смятате, че това трябва да бъде така, моля Ви сериозно да преосмислите предложенията за нормата на чл. 28, ал. 1 от Закона за съдебната власт в редакцията, която е предложена между първо и второ четене, защото определено тя създава напрежение, създава привилегия, която не е необходима за членовете на Висшия съдебен съвет. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Панов.
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Панов ще ми прости сигурно моите думи, но категорично не мога да се съглася с това становище. Дебата мисля, че го водихме, когато се гласуваха сходни текстове по отношение на членовете на Инспектората към ВСС. Сега съвсем основателно се поставя въпросът: за членовете на Инспектората към ВСС може, а за членовете на ВСС не може.
Второ, по никакъв начин не мога да се съглася, че това е кариерен бонус – мисля, че това е една справедливост към всички онези магистрати, които са изпълнявали своите задължения във Висшия съдебен съвет и имат тази възможност, защото техните колеги са имали възможност за кариерно развитие – да участват в конкурси, каквото право, разбира се, членовете на ВСС няма как да имат – да участват в конкурси.
Не мога да се съглася, че поражда напрежение. Напрежение се поражда, след като този човек приключи своята работа във ВСС и се върне на старата си работа.
Ако очакваме от този член на ВСС да изпълнява своите служебни задължения както трябва, всички говорим за справедлива реформа, аз, като съдия в Смолянския окръжен съд и като член на ВСС вече, каква реформа ще гласувам, какво ще прилагам, като знам, че ще се върна при моя административен ръководител в Смолянския окръжен съд примерно или в Каспичанския районен, няма значение?!
Оставането на същото място след цял мандат във ВСС създава напрежение през цялото време в този член на ВСС, с постоянна мисъл: какво ще стане, като се върна в Каспичанския районен съд; какво ще правя и как ще разговарям с моите колеги тогава; дали те ще ми припомнят моите гласувания; какво ще стане, когато моите колеги от Каспичанския районен съд вече са окръжни или апелативни съдии, а някои може би и командировани във ВКС? Мои колеги, с които до вчера съм работил.
Това е една компенсация – не е бонус, една възможност. Често ни се дава примерът – в Европа не е така, в много държави го няма. В Европа обаче, в много държави този орган на ВСС не е постоянно действащ орган. Там магистратът, който е член на този орган – тяхното ВСС, няма забрана да участва в конкурси и може да съблюдава кариерата си паралелно със своето участие във ВСС. Тук, при нас, моделът е друг. Затова мисля, че текстът е справедлив и моля колегите да го подкрепят. Ние с господин Цонев ще го подкрепим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Хамид.
ЛОЗАН ПАНОВ: Съвсем накратко. Не знам защо избрахте Каспичанския съд (реплика от народния представител Хамид Хамид: „Няма такъв съд!“) – ясно. Такава терминология се използваше от един, както казахте Вие, настоящ министър, който беше казал на подобен дебат: „Да ходят и боси, да ходят по джапанки“, нещо такова беше.
Вижте, дали ще е съдията от Каспичан или отнякъде другаде, той сам е избрал да стане член на Висшия съдебен съвет. Направил е този избор за определения период от пет години. Това е негов избор, за този свой избор той получава възнаграждение, извършва своята дейност. Казахме още какви други привилегии има. Категорично не мога да приема, че това е компенсация, бих задал въпроса: компенсира се за какво? Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Дечев.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Нашата организация, естествено, е против това предложение за изменение на ЗСВ. Считаме го за вредно, на практика разлагащо трите съсловия на съдебната система, защото всъщност чрез Закона се заобикаля самият законов принцип за кариерен растеж през конкурс. Едни хора ще могат без конкурс да отиват примерно от Апелативна прокуратура във Върховния касационен съд, докато всички останали ще трябва да се явяват на конкурс.
В самия ЗСВ е записано, че кандидатите за членове на ВСС трябва да са с високи професионални и нравствени качества. Ако на теб не ти стиска като член на ВСС да вземаш решения, от които по някакъв начин могат да не са доволни твоят бивш председател на районен или окръжен съд, или ръководител на прокуратура, тогава просто не се кандидатирай за член на ВСС. Никой не те праща насила във ВСС, ти сам си си избрал. Отивайки там за пет години, ти си получил достатъчно социални и всякакви други бонуси, финансови възнаграждения и така нататък. Това е изключително вредна поправка. Аз знаех още през март или април миналата година, когато това се предлагаше за Инспектората, че е генерална репетиция за Висшия съдебен съвет. Беше прозрачно и ясно, за да може точно сега да се каже: „Ами щом за едните може, за другите защо не може?“. Ами защо въобще го предвидихте за Инспектората, за да казвате сега: „За тях, вижте сега пък тези“?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Дечев.
Заповядайте за реплика, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря Ви, госпожо Председател.
За разлика от предишните параграфи, по които приемах с удоволствие Вашите забележки, тук също ще си позволя несъгласие. Първо, изборът на членове на ВСС според мен е доста сериозно сито, където се преценяват нравствените качества на всеки един кандидат. На второ място, искам да Ви посоча как звучи текстът специално за тези, които имат преди това като съдии ниски атестации, ниски нравствени качества, провалили се като членове във ВСС: „на равна по степен или с една степен по-висока“. Тук преценката е на новия ВСС, на съответната колегия, които преценяват дали са налице високите нравствени качества, дали лицето отговаря на всички изисквания за по-високия съд и ако това лице не отговаря и няма необходимите качества, остава в същия по степен съд или прокуратура.
Мисля, че тук правомощието, което дава Законът на новия, на бъдещия ВСС, вече на който не е член този магистрат – имат необходимите правомощия съответната колегия да прецени това лице дали има качества за новия съд, за по-горния, за по-горна прокуратура, или няма и могат спокойно да го оставят в същия по степен, както беше досегашният текст. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Имате думата, госпожо Точкова.
ТЕОДОРА ТОЧКОВА: Смятам, че трябва да подкрепите това предложение за изменение на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 по съображенията, които са изложени в предложението. Ясно е, че същото цели уеднаквяване на статута на изборните членове на Висшия съдебен съвет със статута на главния инспектор и на инспекторите, за които вече има такава предвидена възможност в Закона. Става дума за уеднаквяване на статута, що касае правните възможности на изборните членове на Висшия съдебен съвет за продължаване на кариерното им развитие след приключване на мандата.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, уважаеми господин Кояджиков.
ДРАГОМИР КОЯДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Мисля, че предложението е разумно и трябва да го подкрепите. Впрочем най-вероятно е пристигнало при Вас и едно становище от членове на Висшия съдебен съвет, които са повече от половината. То беше изпратено от Висшия съдебен съвет вчера. Не знам дали Ви е известно, това становище е подписано от членове на ВСС, които не може да бъдат упрекнати, че имат някакъв интерес да сторят това. Ще Ви кажа имената на Евгени Диков, Даниела Машева, Боян Магдалинчев, Светлана Бошнакова, Пламена Цветанова – все членове, които са достигнали до върховното ниво, и когато се приеме този текст, надявам се, те няма как да се възползват от тази разпоредба.
Основно в становището колегите залагат причините, поради които тази норма би следвало да бъде приета, и те съвпадат донякъде с онова, което чух от господин Хамид. Действително тези 22 изборни членове на Висшия съдебен съвет нямат никаква възможност в този петгодишен период да участват в конкурси и да се повишават. Това е доста сериозен аргумент.
Но най-същественият аргумент, който поддържат колегите, е дейността, която извършва Висшият съдебен съвет през целия си мандат. Тази дейност е конфликтна, много конфликтна, всяко едно решение влиза в конфликт с най-различни интереси – при избори на административни ръководители. Колегата Шекерджиев е тук – с него участваме и с колегата Керелска в Атестационната комисия. Там всеки един магистрат през този петгодишен период се атестира. Той получава оценка за своята дейност, с която много голяма част не са съгласни. Това допълнително поражда конфликт.
На следващо място, съдебната карта, която обсъждаме в рамките на този съвет, също е доста конфликтен въпрос, защото се обсъждат сливания, съкращаване на органи на съдебната власт. И всичко това би рефлектирало върху тези членове след приключването на мандата. Заради това се говори за кариерна компенсация, а не може да става дума за кариерен бонус. Естествено, съвсем нормално е когато си вземал в петгодишен период непопулярни решения за магистратската общност, да се постигне един реваншизъм, на какъвто сме свидетели в рамките и на настоящия състав на ВСС, и в рамките на предния.
Аз ще Ви дам и примери. В пό предния съвет съдията Георги Шопов – бяха съкратени всичките свободни щатове в специализирания Апелативен наказателен съд, само и само той да бъде откомандирован и върнат в Окръжен съд – Пазарджик. Това го сториха от предния Висш съдебен съвет, в присъствието на председателя Панов!
Продължавам следващите – тук наскоро при коментари за повишаване на съдията Даниела Костова от Специализирания наказателен съд в Апелативен съд – Варна, макар че беше прието и беше повишен този съдия, ето я колегата Керелска, можете да видите протоколите за негативните изказвания по отношение на нейната личност. (Реплика от госпожа Олга Керелска.) Как да няма? Това може да се провери. (Реплика от госпожа Олга Керелска: „Говорите неверни неща“.)
Моля Ви, госпожо Председател, да не позволявате да ме репликират.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля Ви, госпожо Керелска, не влизайте в диалог. Моля Ви.
ДРАГОМИР КОЯДЖИКОВ: Това са все неща, които са се случвали и с тази компенсация, уважаеми народни представители, би могла да се постигне някаква справедливост.
На следващо място, кажете ми как биха се мотивирали, ако този текст не бъде приет, магистратите от по-ниските нива да участват като членове по-нататък във Висшия съдебен съвет? Неслучайно заради това те биват участници и биват избирани преимуществено съдии от върховните съдилища, прокуратури и следствени отдели. Тези хора нямат същия ентусиазъм, с който трябва да се работи и за да се постигат реформите, които се очакват.
Заради това считам, че нормата следва да бъде подкрепена от народните представители. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Кояджиков.
Заповядайте, госпожо Керелска – много кратко. Имаме Вашето становище – отрицателно, получили сме го, пред нас е, запознати сме. Затова много, много, много кратко.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Трябва да взема все пак реплика от това, което каза господин Кояджиков. Не знам защо изобщо на този форум занимаваме присъстващите членове на Правната комисия с неща, които касаят провеждане на наши заседания. Мисля, че е абсолютно недопустимо.
Понеже така или иначе Вие го съобщихте, ще Ви кажа, че моето изказване тогава беше абсолютно принципно и то касаеше противоречието в мотивите на Комисията. За такова противоречие в мотивите стана на въпрос при гласуването на назначаването на колега, участвал в конкурс за Наказателна колегия на ВКС. Тогава мотивът беше, че има противоречие в мотивите. След като има такова противоречие, видите ли, очевидна е оценката на Комисията – не трябва да се акредитира, и той накрая не беше избран. За разлика от другия случай, за който Вие говорихте преди малко.
Така че много Ви моля, просто е абсолютно недопустимо и аз държа да ми се извините за това Ваше изказване – може след като приключа.
Но не това е същественото тук. Тези аргументи, които се изложиха преди малко, за това, че, видите ли, когато един човек отива във ВСС, той трябва да бъде компенсиран – той трябва да има такава перспектива, гарантирана пред себе си, за да проявява съответната отговорност и смелост.
Колеги, за какво говорим? Тук колегата Дечев каза, че за членове на Висшия съдебен съвет се избират по дефиниция и по Закон хора, които притежават високи професионални и нравствени качества. Защо, за да вкараме една норма, ние вкарваме предположението, че тези хора са страхливи и че те ако не бъдат гарантирани с едно кариерно израстване, не биха могли да вземат принципно решение?!
Дали става въпрос за компенсация, или за нещо друго в крайна сметка? Защото когато един човек притежава високи нравствени качества и стои на принципни позиции, за него е без значение дали, след като приключи работата си във Висшия съдебен съвет, някой ще го назначи в по-високата инстанция.
Според мен е абсолютно недопустимо да се разсъждава в такава посока. После тук чух думата „справедливост“ – видите ли, било справедливо за членовете на Висшия съдебен съвет. А дали е справедливо по отношение на съдиите, на прокурорите, на следователите, които през това време остават да работят? Оттам трябва да тръгнем, защото в крайна сметка, да, Висшият съдебен съвет управлява съдебната система, но тази съдебна система трябва да работи и тя работи благодарение на ежедневния, ежечасния труд на редовите магистрати и на техните административни ръководители. Но говорим за производството, за това кой влиза в залата, кой решава дела, кой пише…
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви. Моля Ви, ориентирайте се към приключване.
Господин Дечев, само по едно изказване по съответния параграф.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Аз особено се вълнувам. Искам да кажа нещо много съществено.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Много кратко. Вие продължихте повече от две минути.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Отделяхме доста време на други въпроси, а искам да Ви кажа, че този въпрос изключително много вълнува съдиите. И аз мисля, че Вие, като народни представители, трябва да държите сметка за това как ще се приеме в магистратската общност едно такова решение, защото този въпрос не се обсъжда за първи път. Той се обсъждаше и при предишния Висш съдебен съвет, и тогава се стигна до този компромис – да могат да избират членовете на Висшия съвет в друг, равен по степен, орган на съдебната власт. Те могат да избират, при положение че е въведен принцип за кадрово попълване на съдилищата. Основният принцип е натовареност! Даде се възможност на членове на Висшия съдебен съвет да отидат в ненатоварени органи на съдебната власт, което също е привилегия!
Ние, за да преместим един магистрат от един съд в друг, което е много по-елементарно действие, преценяваме дали органът, от който го вземаме, е по-ниско натоварен, за да отиде в по-високо натоварен орган. Докато, видиш ли, при осъществяване на тази привилегия, която досега беше, ние изобщо не се интересуваме дали органът е натоварен. Но спирам дотук.
Сега предлагаме нещо още повече – той не може да отиде в орган, който е от по-висока степен! Някои колеги се шегуват с това, и тук Кояджиков казва: кой има интерес, кой няма интерес. Защо да нямат членовете на ВКС и на прокуратурата интерес? Те могат да кажат: ние искаме да ставаме началници на отделения примерно, за да постигнем пълната справедливост! (Реплика при изключени микрофони: „Това е за сериозен дебат“.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Дебатът е абсолютно сериозен.
И последното изречение, което искам да кажа. Защо това предложение се направи между първо и второ четене? По същия начин се постъпи и когато се въведе тази привилегия за инспекторите! Защото, Вие много добре знаете, този законопроект се вкарва от Министерския съвет. Когато един законопроект се вкарва от Министерския съвет, се прави предварителна оценка на въздействието и се провеждат обществени консултации!
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Беше изключително важно…
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви. Моля Ви да приключите, умолявам Ви. Има и други изказвания – не можем да стоим цяла нощ.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: …какво ще е въздействието.
Не, според мен, ако трябва, цяла нощ да се стои – това е много важен въпрос.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре, чухме Ви – десет минути слушаме Вашето изказване по параграфа. Имаме писмено становище, умолявам Ви. Моля Ви, заключете. Разбрахме Ви.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Всъщност това ми е въпросът: защо в крайна сметка този текст не влезе в първоначалния текст на Законопроекта?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Защото това е правомощие на народните представители, съгласно Конституцията имаме такива правомощия и сме ги осъществили. Това е. Благодаря Ви.
Господин Магдалинчев, заповядайте.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: В крайна сметка и обществото…
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Не, моля Ви. Ще Ви помоля да напуснете заседанието. Моля Ви, приключете.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Хубаво.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Ще бъда съвсем кратък и ще засегна един друг аспект, който досега не е засяган – разпоредбата на чл. 28, ал. 1 във варианта, който се предлага, е факултативна, а не е императивна. Тя дава възможност на бившия член на Висшия съдебен съвет да се върне на длъжността, която е заемал преди избора, по негово желание, да заеме същата длъжност в друг орган, равен по степен, или евентуално третата възможност – с една степен по-висока. И добавя: при преценката на новия състав на Висшия съдебен съвет за всички качества, които притежава този бивш член, за заемането на съответната длъжност, за която кандидатства.
Тоест нямаме разпоредба, която да е императивна – той се повишава задължително. От неговата воля и от преценката на Висшия съдебен съвет зависи дали той ще бъде назначен, или не на тази длъжност.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Дечев.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: По повод на изказването, че тази промяна би стимулирала колеги от по-ниските нива да бъдат кандидати в изборите и да се съгласяват съответно на предложения на Народното събрание да работят като изборни членове във Висшия съдебен съвет. Мога да Ви кажа, че на последните избори за Висш съдебен съвет, за сегашния състав имаше седем съдии от районно ниво, около десет съдии от окръжно ниво от общо 27 кандидати. Тоест въпреки липсата на този кариерен бонус или морковче, или захарче, имате от 27 участници като кандидати за избор на членове на ВСС от съдии за шестте места в Съдийската колегия, в съдийската квота от 27 кандидати има 17 от районно и от окръжно ниво. Без да съществува тази привилегия! Абсолютно ненужно!
И освен това, ако ще я караме така, нека да се предвиди и възможност за депутатите да не се връщат в района, от който са изпратени, защото ще изпитват неудобство или страх от това каквото са правили през тези четири години в Народното събрание.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Митев, за изказване.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Искам да допълня това, което казахте. Законопроектът е на Министерския съвет, да, той е придружен с предварителна оценка на въздействието. Припомням само, че по Закона за нормативните актове и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание единственото изискване по отношение на предложенията на народни представители между първо и второ четене е те да бъдат мотивирани. Това предложение е мотивирано, ясно е какви са мотивите, които стоят зад него. Аз бих се съгласил с всички, които се изказват срещу него, само че в такъв случай защо да не дадем възможността на членовете на Висшия съдебен съвет да се явяват в конкурсите, за да може на практика да не бъде спирано тяхното кариерно развитие? В противен случай излиза, че след като съм член на Висшия съдебен съвет, моето кариерно развитие спира, аз замръзвам за пет години буквално и едва след това евентуално, докато моите колеги вече са отишли в по-горния по степен съд, се връщам обратно. Да не говорим… (Реплика при изключени микрофони.) Ами не знам колко години ще стоя в Каспичан, но така или иначе, образно казано, влизам в една зона, в която няма никакво развитие, и то в един немалък времеви период.
Разбира се, за всички останали, които са извън Висшия съдебен съвет, това ограничение не съществува, така че в момента при всички положения имаме неравнопоставеност по отношение на кариерното израстване. Този текст всъщност цели именно да се преодолее тази неравнопоставеност между магистратите. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Митев.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков, за изказване.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господа председатели на върховните съдилища, уважаеми високи гости – членове на Висшия съдебен съвет и Представляващ! Бях много притеснен, защото не можех да започна участие в тази комисия, а когато в Правната комисия се гледа Законът за съдебната власт, това е все едно Финансовата комисия да гледа бюджета. Въпросът е, че два часа и половина закъснях – ние сме на първия параграф. Виждам, че са се появили други текстове. (Реплика при изключени микрофони.)
Да, прав сте, не сме на първия параграф – не сте стигнали до него, защото сме на предложение на народен представител преди първия параграф от внесения законопроект.
Ще бъда съвсем кратък. Не мога да подкрепя направеното предложение по три причини. Първата е процедурна и колкото и да обяснявате, че е право на народните представители да внасят предложения между първо и второ четене, има и ограничение на това право, а то е – трябва да е по Правилника на Народното събрание в обхвата на Законопроекта, приет на първо четене.
Това предложение според мен излиза извън обхвата на Законопроекта, приет на първо четене, който е мотивиран от вносителя – Министерския съвет, като трябва да уреди последствия от решение на Конституционния съд в една част и начина, по който се развива атестационната процедура, и по-скоро институционалния ѝ параметър в другата си част.
Втората е по същество. Като казахме „атестации“, след малко може би ще спорим трябва ли да има помощни атестационни комисии и защо бяха махнати през 2016 г., защо практически същото мнозинство сега връща на обратно нещата. Сложен въпрос, има теоретични постановки, има практически проблеми, които се виждат ясно. Но едно е сигурно за атестацията – че тя има за цел, без значение дали е с помощна комисия или както досега, да осигури, че израстването на определен магистрат следва обективни критерии, от една страна, има обективни параметри, и че се взема предвид – това е работа на ВСС, между другото, бе споменато преди малко, различното натоварване в съдилищата, различните необходимости на една система.
С автоматичен бонус и преместване целият този принцип е изключен от тази част. Не казвам, че това само по себе си ще дестабилизира системата – става дума за малко на брой хора в крайна сметка. Но принципно е несъвместимо, струва ми се.
Третият ми аргумент е всъщност по целесъобразност, а именно: непрекъснато гледаме във Висшия съдебен съвет – дебатът върви поради това доколко всеки един член там може да изразява, бил е свободен да изразява собствената си позиция, без да зависи от тези, които са го избрали, без да зависи от други интереси, освен от собственото си разбиране за това как трябва да се развива системата, на която той е правителство – кадровик, да кажем.
Когато се дава избор на мнозинството във Висшия съдебен съвет, от който сте част, да реши дали след края на мандата си Вие ще заемете една позиция или една степен по-висока позиция, това може, особено към края на мандата Ви, сериозно да влияе на начина, по който Вие решавате да защитавате собственото си мнение. Може би няма да искате да се конфронтирате с тези, от които утре ще зависи дали ще отидете една крачка напред или назад.
В интерес на истината, когато за пръв път се водеше този дебат по отношение на първата стъпка, за да се гарантира връщането на същото място, тогава имахме възможност да отбележим, че в Конституцията ни в началото си Висшият съдебен съвет не беше замислен като постоянно действащ орган. От тази гледна точка тези въпроси не са могли да бъдат изчистени, доколкото това са били действащи магистрати, които заседават за определен период от време.
Една от големите конституционни реформи беше именно това и това създаде тези параметри. Не искам да драматизирам излишно въпроса, казвам го най-откровено. Не мисля, че това само по себе си ще създаде огромен проблем за съдебната система или обратното, ще реши кой знае какви проблеми. Но ми се струва, че като законодатели отново не сме на ниво. Струва ми се, че отговорът на въпроса, който беше зададен – защо това не е направено през Министерския съвет, е: защото правителството не иска да носи отговорност за тези щекотливи въпроси. И ми се струва, че влизаме в принципни противоречия, и отново един важен закон за атестациите, който беше – ще се окаже фокусирано общественото внимание именно върху този въпрос и някои други, които предстоят.
Няма да подкрепя този текст, ще се въздържа. Разбирам част от мотивите. Чувал съм и чух, когато бяхме част от процедурата за избор в парламентарната квота на ВСС, че трудно се намират кандидати по различни причини, че това наистина е стоп в кариерата, че пет години са дълъг мандат. Всичко това се разбира. Но когато имаме проблем, трябва да търсим решение и за да го намираме качествено, трябва да го правим честно. Завежда се, без да се страхуваме, един обществен дебат, възможно най-професионален, и се казва: това са плюсовете, това са минусите – решавайте. Иначе не два часа и половина, не цяла нощ, а три седмици да седим, ще се върнем на изходната дискусия, а тя ще бъде следната – след като гласувахте това, кое лоби какво надделя и така нататък, до безкрай. За съжаление, от това страда цялата съдебна система. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Зарков.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Кирилов.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми председатели на върховни съдилища, членове на Висшия съдебен съвет, уважаеми гости! Дълго се двоумях дали да взема становище по този въпрос – искаше ми се да замълча докрай, но така или иначе бяха поставени множество въпроси, на които по един или друг начин има отговори в процедурата досега.
Първо, този дебат не се води за пръв път. Не мога да бъда на 100% категоричен, но ми се струва, че поне в единия от трите пъти колегите – и Зарков, и Божанков, са имали възможност да участват в този дебат. Няма да повтарям мое становище, което съм изразявал като парламентарист – нямам право на това.
По въпроса: защо е без предложение от Министерския съвет, отговорът е следният – до мен е заместник-министърът Ахладова, която беше председател на работната група по този законопроект, тя може да Ви уведоми най-подробно за всички дебати, които са проведени в рамките на работната група. Работната група в Министерството на правосъдието не е стигнала до еднозначно решение по този въпрос. Истината е, че в работната група целта беше, първо, да приключим в крайна сметка този законопроект, който си спомняте, че ние го чакахме още преди година и половина в Народното събрание, но този и няколко други въпроси очевидно проточваха дебата във времето. Затова е нормално работната група да не приключи с едно единно, еднозначно становище по този въпрос.
Освен това твърдя, че аз, вече като министър, на третия или четвъртия месец съм посъветвал колегите от работната група да не включват в Законопроекта въпроси, по които не може да се достигне до консенсус. Защо беше важно да има пълен консенсус във всички участници от работната група? Защото виждате, че този законопроект фокусира интереса и по Механизма за сътрудничество и оценка, и в комуникацията на всички други органи и партньори в Европейската комисия. Това безспорно е исторически чувствителен въпрос, ясно е каква е позицията на Съюза на съдиите, ясно е каква е позицията на определени членове на Висшия съдебен съвет.
Не мога в това си качество да коментирам нито едната позиция, нито другата. Сега нямам тази свобода, която съм имал като парламентарист, да повторя, да потретя, даже може да почетвъртя тезите, които съм представял и в рамките на Правната комисия, и в пленарната зала. Това е в частта процедурни обяснения.
Министерският съвет прие този законопроект без няколко решения. За да бъде чист Законопроектът, за да няма стълкновения, за да няма пътека от София до Брюксел от оплакващи се магистрати или творящи журналисти, интерпретиращи отделните факти.
Няма да коментирам доколко този въпрос е натоварен с предубеждения. Ще се опитам единствено защото господин Зарков доста прецизно направи всъщност едно въвеждане към следващата съществена тема за оценките в Закона за съдебната власт. Ние с госпожа Ахладова събрахме всичко, което е във връзка – всички тези материали са становища на Консултативния съвет на европейските съдии. Това приемам, че е колективният професионален съсловен орган на магистратите в Европейския съюз. Много от становищата са посветени на методиките на оценяване. Иска ми се да чета конкретни абзаци. Дадени са и конкретни примери по държави: държавите какво предпочитат – коя система и кой метод на оценяване, доколко самата методика на оценяване съдържа и предполага риск.
Господин Зарков два пъти употреби понятието „обективни критерии“ и оценка на изпълнението, или количествени критерии. Показателите са разработени най-подробно.
Ще си позволя, за да не чета и да цитирам, общодостъпни са тези документи, да кажа следното. Самата оценка в контекста на тези становища и анализи този Консултативен съвет на европейските съдии я възприема като рисков фактор. Самата оценка съдържа риск от поставяне в зависимост на съответния магистрат. Самата оценка съобразно критериите може да го постави в зависимост – той да гадае за очаквано предполагаемо поведение, което се очаква от атестиращите или извършващите оценка органи. Това е абсолютната забрана тук, казва се: ако може, нека министърът на правосъдието да не ги атестира съдиите. И виждате, че ние сме далеч от това решение. Министърът на съдиите – тук Законът говори за някакви роднини, той няма роднини, не участва и в атестирането на съдиите по българската система.
Но какво е атестирането по българската система? То в голяма степен е на формален количествен принцип, далеч от възможността да се постигне качествена защита. Поставям си въпроса: при този случай най-развитите европейски държави прилагат друг критерий – прилагат обективен формален критерий, тоест казват: съдията на всеки пет години израства, повишава се, освен ако не е наказан и така нататък, тоест няма други препятствия и обстоятелства.
С това предложение какво всъщност предлагат уважаваните народни представители? Те предлагат такъв обективен формален критерий. Какъв е смисълът на този обективен формален критерий? Един път този изборен член се е явил на състезание, това състезание е било много по-широко – то е възможно да бъде по една от двете форми: или съсловието да го избира, или законодателният орган да го избира. Това не е ли форма на атестация на постигнатото от него? Не е ли жестоко „разкостване“ на професионалните и лични качества на въпросния кандидат? Спомнете си колко процедури имаше назад във времето – преди Четиридесет и второто народно събрание, в което имаше недостатък на кандидати. Защото ги беше страх да се явяват на такива процедури. Защото беше предизвестено, че те ще загубят личния си и професионален авторитет в резултат на такова участие.
И какво? Тези магистрати, които бъдат избрани в кадровия орган, да, те по един или друг начин ще осъществяват кадрова политика: една част е оценяване, друга е повишаване, трета част – дисциплинарни производства. Каква е защитата на тези професионалисти, попаднали в такава една, бих казал, нетипична, но допустима от Консултативния съвет на европейските съдии ситуация? Европейските съдии подкрепят Висшия съдийски орган. Нямат проблем с този орган.
Та каква е гаранцията за тяхната независимост, защото в много изказвания пролича точно този страх? Значи от едната страна стои вътрешносъсловната ревност, която проявява рефлекса на казана – няма да скачаш от казана, защото ще те дръпна обратно в него. От другата страна се проявява нерешителността или рискът да оценяваш колегите си, защото и след този мандат ти ще работиш с тях и по един или друг начин те ще пренасят отношение за действията, които ти си изразил в рамките на този мандат.
В състояние на арбитри сте – и Правната комисия, и пленарната зала. Истината е, че аз не знам какво решение ще вземете. Това си е Ваше предложение – вземете решение. Да, това решение при всички положения ще бъде атакуемо. При всички положения Съюзът на съдиите веднага ще внесе оплакване или до Консултативния съвет на европейските съдии, или ще се намери друга висяща процедура да каже: това с кариерните бонуси еди-какво си. Имайте предвид, че егоистично, формално административно аз като министър не Ви го препоръчвам. В тази ситуация, при положение че извървяхме един дълъг път в комуникацията с европейските колеги, по-добре да не го правите това.
В случай че го приемете Министерството на правосъдието ще бъде в ситуация подробно да обяснява Вашите мотиви, което няма да се случва за първи път. Повтарям, това също ще доведе и до разделение на интерпретациите от държавите членки. Така наречените скептично настроени държави ще го използват като минус за напредъка на процесите за установяване на съдебна реформа и утвърждаване на независимостта на съдебната система. Други държави, впрочем най-вероятно и Румъния – в Румъния има подробен анализ на тези въпроси, в Полша също има подробен анализ специално на това Становище 17 от 2004 г., вероятно ще кажат: ами то е като при нас, не ги знаем българите какво толкова се ревнуват, какво толкова се страхуват и всъщност каква им е битката, но ще остане един етикет, която опонентите на съдебната реформа капково внушават в Европейската комисия и държавите членки – засяга се независимостта на съдебната система. Вижте какво става в България – засяга се независимостта на съдебната система. Да, и за тяхната теза е много важно България да застане наравно с Румъния, наравно с Полша.
Казвам най-изчерпателно по мое виждане какви ще са последиците, за да имате възможност правилно да прецените и да отрежете, отсъдите по този въпрос.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър, за изчерпателното изказване, но следва да съм обективна – на госпожа Керелска направих забележка, че е много обстоятелствена, и към Вас имам същата забележка. Чудесно Ви беше изказването. Благодаря Ви за всички разяснения и обстоятелства, но като председател на Комисията по правни въпроси следва да съм обективна. (Реплика от министър Данаил Кирилов: „Извинявам се“.)
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Съвсем кратка процедура – за 10-минутна почивка.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре.
Нека чуем господин Панов и ще дам 10-минутна почивка.
ЛОЗАН ПАНОВ: Госпожо Александрова, наистина изказването на министър Кирилов беше много по-дълго, отколкото на госпожа Керелска, нея дори я прекъснахте, но в никакъв случай не искам да влизам в този дебат. (Реплика.) Дори имаше и предупреждение, но не това е акцентът.
Съвсем накратко по изказването на министъра, което Вие оценихте какво е, ще кажа – когато се избираше политическата квота във Висшия съдебен съвет, къде видяхте обективните критерии, състезанието, или както се изказа министърът на правосъдието, жестокото „разкостване“ на кандидатите? Не, нямаше такова. Това беше въпрос на политическа сделка между отделните политически формации, затова нямаше дебат по нравствените и професионалните качества на магистратите, които бяха извадени от политическата квота. А сега с това решение Вие им давате нещо повече – Вие им давате кариерен бонус, привилегия, възможност да отидат в по горна инстанция, без да участват в конкурс, в който участват като кандидати всички останали магистрати, които не са членове на Висшия съдебен съвет. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата и подлагам на гласуване така направеното предложение от народния представител Анна Александрова и група народни представители за създаване на нов параграф за чл. 28, ал. 1.
За – 14, против – няма, въздържали се – 4.
Давам почивка от 10 минути.

(След почивката.)

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Преминаваме към предложението на народните представители Емил Димитров и Хамид Хамид за създаване на нов параграф – касае чл. 29, ал. 2: след думите „чл. 224“ се поставя запетая и се добавя „чл. 225“.
Съюзът на съдиите в България счита предложението за необосновано. Отрицателно е становището и на госпожа Керелска, че е извън обхвата на Законопроекта.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, уважаема госпожо Точкова.
ТЕОДОРА ТОЧКОВА: Ако подкрепите предложението на народните представители, макар и същото да не касае членовете на Инспектората, а членовете на Висшия съдебен съвет, считам, че такава възможност по подобие на предложеното изменение в чл. 29, ал. 2 от Закона за съдебната власт следва да се предвиди и за инспекторите, като се измени разпоредбата на чл. 53, ал. 1, като след думите „чл. 224“ се постави запетая и се добави „чл. 225“.
Съображенията ми произтичат от невъзможността според сегашната законова уредба част от инспекторите, които не са получили обезщетение по чл. 225 от Закона, преди да заемат длъжността „главен инспектор“ или „инспектор“, или са получили частично такова, да получат обезщетение в случаите на изтичане на мандата или на предсрочното му прекратяване.
Разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от Закона предвижда, че при освобождаване от длъжност „съдия“, „прокурор“ или „следовател“ с повече от десет години стаж на такава длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20. За част от инспекторите, за да реализират правото си на обезщетение по чл. 225 от Закона, след изтичане на мандата или при предсрочното му прекратяване, съществува възможността да бъдат възстановени на длъжност „съдия“, „прокурор“ или „следовател“. За друга част от инспекторите обаче такава възможност няма, тъй като са навършили пределната възраст от 65 години по време на мандата си и не могат да бъдат възстановени в орган на съдебната власт. Съществува и друга хипотеза, при която инспектор може да бъде лишен от възможността за обезщетение, респективно от възможността да получи пълния размер на обезщетението, в случай че не желае да бъде възстановен в орган на съдебната власт като съдия, прокурор или следовател.
Според мен това предполага противоречив режим за упражняване на правото по чл. 225 в различните хипотези при изтичане на мандата и в този смисъл, за да не съществува дискриминационен режим по отношение на някои от инспекторите, трябва да се запълни законодателната празнота и да се предвиди такава възможност и за инспекторите, като се измени разпоредбата на чл. 53, ал. 1 в смисъла, за който говорих, по подобие на разпоредбата, в чието изменение е предложено за членовете на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Точкова.
Заповядайте, уважаеми господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Под формата на реплика към госпожа Точкова, приемам забележката, че направеният текст касае само членовете на Висшия съдебен съвет, но не и тези на Инспектората. Ще коригирам пропуска си, когато дойдем до чл. 53, ал. 2, и ще направим огледалното предложение. Прави сте, че каквото е за членовете на Висшия съдебен съвет, такова трябва да е и за членовете на Инспектората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Панов.
ЛОЗАН ПАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Както вече казах, в момента, в който получихме предложенията за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, свикахме пленум. На Вашето внимание е становището, изготвено от аналитичното звено, от 25 септември 2019 г. Вероятно всички сте се запознали. Опитали сме се да ги групираме по някакъв начин.
Първото е с атестирането, втората част е свързана със статута на главния инспектор на Инспектората на Висшия съдебен съвет, както и отстраняването от длъжност, включително чл. 230 от Закона за съдебната власт. В този смисъл са нашите аргументи. Казвам го, защото не искам да бавя, така и така времето напредна. Вярвам, че сте се запознали и ще докладвате всяка една от тези точки. Това исках да Ви кажа. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Панов.
Заповядайте, господин Дечев.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Съюзът на съдиите е против тази промяна. Както сме казали в нашето становище, никой не те е накарал насила да отидеш в този орган на работа. В крайна сметка високите морални критерии предполагат и някакво състояние на духа, в което си готов и една лека саможертва към колегите и обществото да направиш. Тези хора трябва да са за пример. И в момента те получават достатъчно – служебни коли, апартаменти с нисък наем, куп други неща, заплати, които са много над районно, окръжно ниво, дори апелативно. И сега хайде да им дадем още едно. Доколкото си спомням, преди известно време имаше предложение да минават през ВИП-а. Ние тръгваме по една ескалация на социалните бонове и чак ме хваща страх след 10 – 15 години какво още допълнително ще предвидим за тези хора. Наистина това е не по-малко разлагащ елемент от предходния, морално дискредитиращ. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Дечев.
Заповядайте, госпожо Керелска, имате думата.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Аз също съм изразила становището си в писмен вид. Действително се надявам да сте се запознали с него.
Искам само да обърна внимание, че с промяната, която се предлага, става въпрос за добавянето на „чл. 225“ в текста на чл. 224, се постига като резултат даването на един финансов бонус. Тоест възнаграждението, което членовете на Висшия съдебен съвет получават в настоящия момент, да бъде вземано предвид при определяне на тяхното обезщетение, което е предвидено в разпоредбата на чл. 224 от Закона за съдебната власт.
Искам да обърна внимание – всички тук сме юристи, или преобладаващата част; освен юристи може би има журналисти – че обезщетението по чл. 224 има гратификационен характер, тоест то е награда, благодарност. (Реплика.)
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: След „чл. 224“ се добавя „чл. 225“.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Точно така. Мисля, че стана ясно какво имам предвид.
Правната теория свързва този вид обезщетение с точно определен труд – труда на магистрата. Всички знаем, че той е свързан със своите особености, характерности, с множество ограничения. Именно с оглед упражняването на този труд всъщност е предвидена възможността при напускане на системата да се получават двадесет заплати, тоест ако магистратът има съответния стаж. С оглед на това аз считам, че всъщност ние влизаме, или народните представители биха влезли в противоречие точно с тази правна характеристика и правна природа на този вид обезщетение – от тази гледна точка, и дотолкова с оглед на правото.
Остава и другият въпрос – за моралния отзвук, който ще даде една такава промяна. Действително за втори път, след кариерните бонуси, ние ще отделим членовете на Висшия съдебен съвет в една особена категория, на която ще се даде допълнителна привилегия, което не се възприема от действащите магистрати. Казвам това от първо лице, защото много добре знам какво е настроението на магистратите и по отношение на кариерния бонус, и по отношение на различните финансови бонуси. Имаше недоволство и когато заплатите на членовете на Висшия съдебен съвет се приравниха на заплатите или възнагражденията на тримата големи в съдебната система.
Мисля, че обществото има нужда от други примери. Тези примери трябва да бъдат давани и от членовете на Висшия съдебен съвет – примери на безкористност, един по-възрожденски подход към нещата. Нима всеки, който е отстоявал някаква кауза в дългата история на нашата държава, преминала през различни свои етапи и исторически премеждия, всяко нещо е получавало своя бонус?
Кои всъщност представители на нашето общество са останали в съзнанието на българския народ? Не тези, които са получавали едни или други привилегии, а тези, които са работили безкористно в името на една или друга идея, една или друга кауза. И много моля, когато специално гласувате тези два бонуса, да имате предвид това. Обществото ни има нужда от други примери, и то болезнено има нужда от други примери. Бихме могли да направим нещо твърде съществено, един жест, защото така или иначе дебатът вече върви в обществото. Когато тези предложения не минат, аз считам, че в магистратската общност ще има едно огромно одобрение и някаква допълнителна мотивация, че в крайна сметка се мисли и в тази посока. Това ще кажа.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, имате думата.
ДРАГОМИР КОЯДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Дотук изказванията на представителя на Съюза на съдиите Олга Керелска и господин Панов се характеризират само с една дума: „сиромахомилство“.
Висшият съдебен съвет, уважаеми народни представители, е правителството на съдебната система. То трябва да получава адекватно възнаграждение и като обезщетение, и като възнаграждение. Всичко друго са някакви усещания на госпожа Керелска и на Съюза на съдиите, някакви техни си слухове, които са им станали известни, че щяло нещо да се получи, някакви катаклизми щели да настъпят. Нищо подобно няма да се случи. Това просто справедливо уеднаквява практиката, че всеки следва да си получи обезщетението след напускане на определена длъжност. Нищо повече не се случва. Затова считам, че нормата, както е предложена, е добра и следва да получи Вашата подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Кояджиков.
Имате реплика към господин Кояджиков?
Заповядайте.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Искам да Ви помоля, като председателстваща това заседание. Много Ви моля, нека дебатът да не преминава в лични нападки и квалификации. Това е недопустимо. Ние сме се събрали тук да обсъждаме сериозни въпроси. Ако господин Кояджиков иска да каже нещо по същество, моля, бих го изслушала с уважение, както всеки един от присъстващите, но да се правят такива характеристики, мисля, че е абсолютно недопустимо.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте за кратка реплика и след това господин Магдалинчев.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Ако приемем този нов принцип и цялата мотивация зад него, да предвидим същите компенсации за депутатите и министрите. Тези хора се жертват, те направо губят от кариерата си, от частния си бизнес за ползу роду и накрая – свършва му мандатът, и нищо. (Оживление.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Магдалинчев, имате думата.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря.
Колеги, ако погледнем разпоредбата на чл. 195, ал. 1 и тази на чл. 18, ал. 1 от Закона за съдебната власт, ще видим, че това са две идентични разпоредби относно изискванията по отношение на членовете на Висшия съдебен съвет и съдиите, прокурорите и следователите за несъвместимост, и забраните, които са наложени по отношение на членовете на Съвета. Дори в разпоредбата на чл. 18 има 11 хипотези, в които е предвидено това нещо, а в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 хипотезите са седем, при които магистратите не могат да извършват нищо друго, тоест ограничителна разпоредба относно съдията, прокурора и следователя, докато заема тази длъжност. Абсолютно същите, дори в повече, са ограниченията по отношение на членовете на Висшия съдебен съвет.
Разпоредбата на чл. 225 уеднаквява режима както по отношение на действащите съдии, прокурори и следователи, така и по отношение на членовете на Съвета. Нека не забравяме, че една огромна част от членовете на Съвета се връщат отново в системата и стават действащи магистрати. Тоест това, което ще получи като обезщетение действащият съдия и прокурор при напускане на системата, това ще получи и членът на Висшия съдебен съвет. Няма никакво ограничение. Така че ако приемем това, което е приел Конституционният съд в своето решение, че става въпрос за едно благодарствено обезщетение, то в същата степен важи и по отношение на членовете на Висшия съдебен съвет, защото и те са на същите ограничения, докато са били действащи магистрати, докато заемат длъжността „членове на Висшия съдебен съвет“ и докато напуснат. Няма никаква разлика в тази посока.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Магдалинчев. (Реплики.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля Ви да не влизате в диалог.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емил Димитров и Хамид Хамид.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Преминаваме към § 1 по вносител.
Ще изчета няколко параграфа. Тъй като няма предложения по тях, ще ги гласуваме анблок.
Параграф 1 по вносител – текст на вносител; § 2 – текст на вносител; § 3 – текст на вносител; § 4 – текст на вносител; § 5 – текст на вносител и предложение за редакция от работната група.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване § 1 с текст на вносител, § 2 с текст на вносител, § 3 с текст на вносител, § 4 с текст на вносител и § 5… (Реплика от Георги Чолаков.)
Заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Извинявам се, че сега го видях. Става въпрос за предложението на вносител по § 3, т. 2, където отново се предвижда да остане изразът „мандат на членовете на КАК“. Това е тема, която е дебатирана в Съдийската колегия и създава проблем, защото това не е точно мандат. Тук просто се избират едни членове от действащи магистратски общности, които отиват там за срок от една година. Те се командироват, поне за Съдийската колегия е така, и това не може да покрие понятието на определението „мандат“.
Моето предложение е чисто редакционно, ако го приемете като вариант: „Членовете на комисиите по атестирането и конкурсите, избрани от действащи към момента на избора съдии, прокурори и следователи, се избират за срок от една година“, без да има думата „мандат“, или „изпълняват длъжността си за срок от една година“. Да избегнем думата „мандат“.
ИВА МИТЕВА: Имах проблем с този текст: това „към момента действащи“, цялата тази опашка, много трудно го разбрах. Доколкото разбирам, Комисията е от два компонента: членове от Колегията и тези – действащи. Всъщност едногодишният мандат е само за действащите, а другите си остават членове. Не е ли по-добре тогава в ал. 4 направо да се каже, че се включват членове от Колегията, както и избрани за една година членове от еди-какво си? Тоест те са избрани за една, ако на следващия ден излязат на улицата, остават обаче в Комисията. Така ли е? (Реплики.)
Тоест, ако днес си съдия във ВКС и си избран за член на Комисията по атестирането и конкурсите, утре, ако вече не си съдия, ти продължаваш една година да си член на КАК – така ли е? (Реплика от Георги Чолаков.) Тогава защо е нужна тази опашка навсякъде към момента?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: За да може да дойде изборен член на КАК от действащи магистрати, трябва да бъде магистрат през цялото време – от началото до края на мандата.
ИВА МИТЕВА: Едната година?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Да.
ИВА МИТЕВА: На мен не ми беше обяснено така от Правосъдието. Защото така навсякъде сложено: „от действащи към момента на избора“ нататък към другите текстове, аз го разбирам, че към момента на избора той е действащ, но на следващия ден може и да не е действащ, но той е член на Комисията по атестирането и конкурсите. Така четейки текста, ме притесняваше тази думичка навсякъде. В ал. 4 е окей, за да фиксира, че те трябва да са действащи, но по-нататък в другите текстове кое налага „действащи към момента“? Ако е, за да се отграничат останалите членове на Колегията, които влизат в КАК, може да се каже, че само членовете, които са избрани, правят проверките и така нататък – тези, които са действащите. Но смятате ли, че е ясно и необъркващо това „действащи към момента“ да се слага навсякъде?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аз не виждам предложения за поправка. Нали гледаме само това, което е внесено? (Реплика от Ива Митева.) Понеже в момента гледаме това, нека да не разводняваме дебата, защото не виждам да има промяна в това „действащи“.
Единственото, което ме смущава и което създава проблем по правоприлагането в Съдийската колегия, е думата „мандат“. Тя създава проблеми, защото всички знаем какво означава „мандат“.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Припознавам редакционната поправка, която направихме.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Керелска.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Във връзка с промени по чл. 37, ал. 3, буква „б“. Кое налага председателят на Комисията по атестирането и конкурсите да бъде обезателно изборен член на съответната колегия на Висшия съдебен съвет?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Буква „б“ на § 3: „Всяка комисия избира измежду членовете си председател, който е изборен член от съответната колегия на Висшия съдебен съвет“.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Ще Ви кажа откъде възниква този въпрос. Досега в Комисията по атестирането и конкурсите, макар и да не е изрично разписано в Закона, за председател на Комисията се избираше представител на професионалната общност, тоест съдиите – не бих могла да кажа как стоят нещата в прокурорската колегия – които са избрани от Общото събрание на Върховния касационен съд. От тях се избираше председател на тази комисия. Това кореспондира с първоначалната идея за създаване на този орган – че това са представители на съдиите, те са командировани, те не губят битността си на съдии и се предполага, че връзката с действащите съдии на тези хора ще бъде по-плътна. Такава беше практиката поне досега в съдийската КАК – за председател на тази комисия да се избира представител на така наречената професионална квота. Мисля, че това е израз на едно демократично начало и не виждам причина то да бъде променяно, тоест да се вкарва като изискване да бъде обезателно изборен член на съответната колегия.
Вече, ако съответната Комисия по атестирането и конкурсите реши да избере за свой председател изборен член, добре: глас народен – глас божи, както се казва, но да не лишаваме комисиите по атестиране и конкурси от възможността да избират като председател човек, представител на професионалната общност.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Госпожа Ахладова от Министерството на правосъдието иска да вземе отношение.
Заповядайте, госпожо Ахладова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Работната група много време дебатира точно тази разпоредба – че Комисията трябва да се избира и председателят следва да се избира измежду членовете на Висшия съдебен съвет с оглед отговорността, която се носи.
Бяхме поканили, както знаете, в работната група и двамата предходни председатели на Комисията, включително и председателя, който беше от Върховния касационен съд в Комисията. Надделя именно становището, че забавянето на атестациите понякога наистина се дължи на липсата на организация от страна на председателя, който е избран. Тоест за по-голяма отговорност и затова че Висшият съдебен съвет е органът, който следва да прави атестациите и да носи отговорност и за бързината, и за качеството на атестациите, предложението председателят да е член на Висшия съдебен съвет изцяло беше подкрепено от работната група, за да може Висшият съдебен съвет като орган на съдебната власт, който носи отговорност за атестациите, неговият председател да носи отговорност и да може да се взимат по-адекватни решения. Това наложи точно това. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Дечев, имате думата.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Благодаря Ви.
По повод на казаното от преждеговорящия – тук има противоречие: членовете на Висшия съдебен съвет, които са и членове на Комисията по атестирането и конкурсите, освен работата в КАК имат и други задължения във ВСС. Останалите съдии, членове на Комисията по атестирането и конкурсите, трябва да се занимават само с това. Така че, ако търсим бързина, по-скоро шансът за по-бързо атестиране е, ако изберем председател на КАК, който не е член на ВСС, а е избран сред съдиите от страната.
Според мен трябва да си остане възможността както изборен член на ВСС, така и съдия да е председател на Комисията по атестирането и конкурсите. Не само според мен, а според нашата организация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Кояджиков.
ДРАГОМИР КОЯДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, аз ще Ви кажа, че тази разпоредба задължително трябва да се промени. Председателят на тази комисия, както всички я наричат „ключова“ за дейността на Съдийската колегия, трябва да бъде изборен член. Ще Ви кажа защо. Наистина трябва някой да носи отговорност. Тук се чуват някакви други мнения, но искам да уведомя представляващия тук Съюза на съдиите, че именно тези съдии, които трябва толкова бързо да извършват атестациите, в предходен мандат един от тях за цяла година извърши четири атестации, друг – седем. Остойностено с работните заплати, които получават…
Знаете ли, уважаеми народни представители, една атестация на тази колегия струва 11 хил. лв. Тя се върши за четири работни дни, ако си почивате в четири часа от този работен ден, може да бъде извършена. Това е липса на каквато ѝ да било отговорност и невъзможност на председателя на тази комисия да вмени някакви ангажименти към членовете на тази комисия. Отделно всички други комисии във Висшия съдебен съвет се председателстват от изборни членове. Само на тази не е дадена възможност да се председателства от изборни членове на Съвета. Несъстоятелността в този вид на Комисията – ще стане дума и по-нататък в предложенията на Министерството. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Кояджиков.
Заповядайте за кратка реплика, господин Дечев.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Съжалявам, ако е така, наистина това… (Реплика от Драгомир Кояджиков.) Не знам това нещо, за първи път го чувам. Съжалявам, че е така. Наистина възмутително е. Но в крайна сметка Висшият съдебен съвет е имал необходимите възможности, за да дисциплинира тези членове на КАК. (Реплики.) Момент. Ако няма такива, можело е да поискате въвеждането на такива. Наистина за една година да имаш седем… (Реплики.)
Искам да напомня, че в Закона за съдебната власт се предвижда Съвет за партньорство. Този съвет беше предвиден с изменение на Закона за съдебната власт преди две години и половина. Висшият съдебен съвет до този момент не е направил едно заседание.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Процедурата ми е по начина на водене към Вас. Моля Ви да се придържате стриктно към нашия Правилник – да не позволявате влизането в диалог и вземането на думата без Ваше разрешение. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев. Ще си взема забележка.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 1, текста на вносител за § 2, текста на вносител за § 3, заедно с предложението за редакция в т. 2, текста на вносител за § 4 и текста на вносител за § 5, заедно с предложението за редакция.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към § 6 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 6.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към § 7 – текст на вносител, § 8, § 9 – текст на вносител, § 10 – текст на вносител с предложение на работната група в ал. 1 думата „отменяне“ се заменя с „отмяна“.
Изказвания?
Заповядайте, госпожо Точкова.
ТЕОДОРА ТОЧКОВА: Искам да взема отношение само по § 7.
Моля Ви по вносител да не подкрепяте предложението за изменение на чл. 42, ал. 2 и 3, с което се разширява кръгът на лицата, които могат да бъдат избрани за главен инспектор и инспектори, като се предвижда такава възможност да съществува и за съдиите от районните съдилища и прокурорите от районите прокуратури. По време на обсъжданията на първо гласуване на тази разпоредба изразих ясно несъгласието си. Подобно становище съм изпратила и с писмо от 11 септември 2019 г., няма да се повтарям.
По отношение на останалите разпоредби Инспекторатът не възразява. Те са прецизирани с участието на представители на Инспектората в работната група към Министерството на правосъдието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Точкова.
Заповядайте, уважаеми господин Чолаков, имате думата.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аз също считам, че не е редно съдии и прокурори от районно ниво да могат да стават членове на Инспектората, като съображенията ми са не защото те са от районно ниво, а с оглед дейността, която тези колеги после ще извършват.
Достатъчно ми беше, че във Върховен административен съд ме проверяваха колеги прокурори и съдии, които са от окръжно ниво, което малко или много… Пак казвам: няма нищо лошо в това, но на мен ми се наложи да обяснявам какво е това административно правосъдие и как се движат административните дела. Смятам, че районно ниво е твърде ниско, за да може да проверяват впоследствие окръжни, апелативни и върховни инстанции.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Господин Митев иска процедура.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
С оглед изразените дотук становища предлагам разделно гласуване на § 7 от останалите, които докладвахте. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Магдалинчев.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря.
Аз и при първото разглеждане на Законопроекта изразих категоричната си позиция, че не е удачно съдии и прокурори от най ниските нива да бъдат предлагани за инспектори и те да извършват проверка на всички органи на съдебната власт. Нито квалификацията, нито опитът им дават възможност за една нормална проверка, когато се наложи да бъде извършена такава. Считам, че разширяването в тази посока не би постигнало целите на Закона относно функциите и правомощието на Инспектората.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, уважаеми господин Шекерджиев.
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ: Колеги, дано ми е адекватно изказването, но да разбирам ли, че минахме § 6, който се отнася за помощните комисии?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Минахме го, но след мъничко ще се върнем на него.
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ: В смисъл, ако имам възможност да се изкажа за него.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Да, след секунда.
Заповядайте, господин Дечев.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Аз също не усетих колко бързо мина гласуването на § 6, впечатлен съм, и ако ми дадете възможност, кратко ще се изкажа за него.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Гласувахме го самостоятелно, но нищо, ще се върнем след малко.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Относно § 7, присъединявам се към казаното от господин Чолаков. Няма как човек, който не е работил дори въззивно производство, ние да го правим инспектор, който не само ще проверява хора, гледащи въззивно производство, но дори и касационно производство. Нелогично е това. Абсолютно нелогично е!
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Дечев.
Господин Кояджиков, заповядайте.
ДРАГОМИР КОЯДЖИКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Макар че по-скоро не е разумна промяната, ще Ви предложа и една друга гледна точка. Не знам в прокуратурите, но в съдилищата от 2300 съдии 800 работят в районните съдилища в момента. С изключение на по-големите съдилища, говоря за Софийския районен съд, Варна, Бургас и Пловдив може би, много малко е текучеството. Тоест искам да кажа, че в районните съдилища има магистрати, които работят над 20 години там.
РЕПЛИКА: Е и?
ДРАГОМИР КОЯДЖИКОВ: Не можем да говорим за липса на квалификация, извинявайте! Другите, които стигат до окръжен съд само, по каква логика ще проверяват апелативни и върховни? (Реплики.) Защо? Тези по презумпция са районни.
Вижте, само Ви казвам тази гледна точка, че в провинцията, изключая Пловдив, Бургас и Варна, текучеството на магистрати не съществува. Пирамидата, която представлява съдебната система, е такава, че от 2300 съдии 200 работят във върховните съдилища, 100 в апелативните, 800 в районните и около 800 в окръжните съдилища, и през тази гледна точка вземете Вашето решение. Това ми беше изказването. Но не мисля, че са некомпетентни.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз искам да заявя, че не бих възразил, ако не приемете това предложение, което е в § 7. Доколкото това е текст, който е получил подкрепа в работната група, и доколкото очевидно се е целяло създаване на една по-широка възможност за увеличаване на броя на кандидатите за Инспектората, предполагам, че това е бил водещият мотив да се предложи разширението и до нивото на районните съдии.
Можете спокойно да го отхвърлите с оглед всички изложени становища.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Колеги, предлагам, ако няма други изказвания, да преминем към гласуване на § 7 отделно, след това да гласуваме § 8, § 9 и § 10 и да се върнем на § 6.
Има ли изказвания по § 7? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7.
За – няма, против – няма, въздържали се – 19.
Заповядайте, уважаеми господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
За да не ми тръгне име, че не си държа на обещанията, преди малко в реплика на госпожа Точкова обещах, че като му дойде времето за чл. 53, ал. 2, това, което приехме в чл. 29, ал. 2 – добавката „чл. 225“ към чл. 224, тук правя същото предложение. Така и така се прие принципът, и той отдавна е приет, каквото за ВСС такова и за Инспектората към ВСС. Правя предложение в чл. 53, ал. 2 след 221, 222, 224 да се добави 225, защото те също имат право да си получат разликата.
Само за разликата говорим. Да не мислите, че ще получите пак цялото още един път. Няма как да стане. (Оживление.) Моля да подложите предложението ми на гласуване.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми гости, уважаеми колеги! Редно е да Ви уведомя, пропуснах в предния дебат по аналогичния текст да Ви уведомя защо този текст отпадна от правителствения Законопроект. Трикратно положих усилия да представя финансова обосновка на министъра на финансите, която той да приеме с този разход. Министърът на финансите трикратно отказа. Във втората и третата процедура той разполагаше със становището на Комисията по бюджет и финанси на Висшия съдебен съвет.
Коректно е също така да отбележа, че и в рамките на бързането не можахме според мен да уточним размера на този разход, който е по-трудно определяем, както и бюджетните години, за които би могъл да възникне. Уведомявам Ви, за да сте наясно по този въпрос. Длъжен съм от името на правителството да възразя за това. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Магдалинчев, имате думата.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Ако позволите в тази посока, в която в момента се изказа министърът на правосъдието. Трябва да подчертая, че има ново решение на Комисията по бюджет и финанси, в което казахме, че въздействието върху бюджетите за 2020 г. няма да бъде съществено, тъй като всички тези обезщетения, за които се говори, се разпростират много дълго във времето. Тоест те не могат да се концентрират в рамките на една година, а ще се разпределят години напред, поради което беше изпратено това допълнително решение на Комисията по бюджет и финанси при обсъждането на Законопроекта.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви за това уточнение, уважаеми господин Магдалинчев.
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: С риск да стана досаден ще направя уточнението, че първоначално някой беше подвел министър Горанов, че става въпрос за изплащане на цяло обезщетение още един път, а не за тази разлика, за която говорихме в чл. 225. Аз мисля, че сега нещата стоят по доста по-различен начин и Финансовото министерство са в течение на това, така че не мисля, че има някакъв проблем. Още повече че въпросните средства са наистина за доста години напред, а не за една бюджетна година да се изплащат.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, ако няма други изказвания, да закрия дебата.
Подлагам на гласуване направеното предложение от господин Хамид по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за параграфи 8, 9 и 10, заедно с редакцията, която Ви прочетох преди малко.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Сега се връщаме към § 6.
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ: Доколкото разбрах, той е приет единодушно. Тъй като аз смятам, че това е правилното решение, няма нужда да Ви губя времето.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Но давам думата на директор Митева.
ИВА МИТЕВА: Аз само, за да не Ви губя времето, искам да помоля § 4 и § 6 внимателно да ги огледаме после с господин Чолаков във връзка с този момент на действащите съдии, за да уточним коректния текст. (Реплики.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: С това условие. Гласували сме го единодушно. Имате нашето упълномощаване.
Параграф 11 – текст на вносител, заедно с предложение за редакция, § 12 – текст на вносител, § 13 – с предложение за редакция.
Изказвания?
По § 12 относно Института на съдебните заседатели има ли изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 12, текста на вносителя за § 13, заедно с предложение за редакция, и пропуснах текста на вносителя за § 11, заедно с предложението за редакция.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Имате думата, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, това е последната ми редакция на основание чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Допълнението ми е към чл. 65, затова сега взимам думата, след § 12 трябваше да бъде. В чл. 65 досегашният текст казва: „Всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка“. Но кой представлява този съд, какви са органите, какви са правомощията и така нататък? Всичко е пръснато нататък по глави и за всеки конкретен съд са описани правомощията и на Общото събрание на съдиите от този съд, и на административния ръководител.
Бих искал тук да допълня този текст със следния текст, мисля, че го имате всички пред Вас: „Представляват се от административен ръководител или от определено от него лице. За изпълнението на техните функции те издават заповеди, разпореждания и правила съобразно посочената от закона компетентност. Общото събрание, Пленумът на Върховния административен съд и Пленумът на Върховния касационен съд са органи на съответния съд, които се произнасят по въпроси, изрично посочени в този закон, като приемат правила, изразяват становища и взимат решения с явно гласуване при мнозинство повече от половината от присъстващи съдии.“
Позволих си да се спра и на актовете, които издават административните ръководители, както и актовете, които приемат общите събрания, защото и в момента да попитате примерно председател на Каспичанския окръжен съд на какво основание издава заповеди, не може да Ви отговори, защото никъде в правомощията му не пише, че той може да издава заповеди.
Има само индиректно и то в следващия текст, а не при правомощията, че той може да издава разпореждания. Добре, разпореждане издава във връзка с движението и администриране на делата, но когато са въпроси, свързани с управление на съответния съд, той би следвало да издава заповеди. Примерно питам господин Чолаков на какво основание издава заповеди? Как назначава шофьори, чистачки и така нататък и къде са му описани – на какво основание черпи тези права?
Затова искам изрично да посоча административните ръководители, тоест представляващите юридическите лица какви актове, както да уточня и общите събрания какви актове приемат. Това са ми съображенията. Надявам се, че ще ги подкрепите. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Заповядайте, господин Магдалинчев, имате думата.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Аз имам една бележка.
В изречение второ: „За изпълнението на техните функции те издават заповеди, разпореждания и правила съобразно посочената от закона компетентност“. Те не издават, а утвърждават правила.
ХАМИД ХАМИД: Утвърждават правила?

БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Да.
ХАМИД ХАМИД: Тук съм объркал малко.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Ние ще правим ли някакво разграничение, защото Общото събрание, Пленумът на Върховния административен съд и Пленумът на Върховния касационен съд съответно могат и да приемат, да вземат отношение по въпроси, които са в компетентността на председателя, на административния ръководител? Остават ли тези правомощия, така както са разписани в съответните правила?
ХАМИД ХАМИД: Както са разписани и не ги променяме.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Защото има разпоредби. Те казват: могат да се произнасят и по въпроси, които са от компетентността на председателя, на административния ръководител. ( Реплики.) Да, има го. Аз това питам: дали остават?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: И в тази връзка, ако позволите, да дам думата на директор Митева да каже.
ИВА МИТЕВА: Аз съжалявам, че пак трябва да взема думата, но има текстове в Закона, където се уреждат правомощията на тези административни ръководители. Аз си спомням 2016 г. навсякъде слагахме „организира“, „представлява“, не знам какво прави. Според мен тези текстове трябва да се опитаме да ги разхвърляме на съответните места – съответно Пленумът. (Реплика от народния представител Хамид Хамид.) Там е, там са мнозинствата, всичко. (Реплика от народния представител Хамид Хамид.)
Аз уважавам идеята за общия принцип, но става едно повторение и прекалено много текстове – на няколко места едни и същи текстове. Нека да ги огледаме внимателно. Ако не можем да го направим, тогава да го оставим така като някакъв общ принцип тук, но нека да си оставим вратичката да огледаме текстовете.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, госпожо Керелска, имате думата.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Аз напълно подкрепям това, което каза директор Митева преди малко. (Оживление и реплики.) Но така може да дава професионално становище, което мисля, че всички тук сме заинтересовани да чуем.
Съгласна съм, защото действително правомощията на общите събрания на всички органи на съдебната власт, както и на Пленума на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд… Тук също в подредбата трябва да има промяна. Винаги първо е Върховен касационен съд, а след това е Върховен административен съд. (Реплика от Георги Чолаков.) Това е общоприето положение, така че няма какво да спорим тук.
Но мисълта ми беше, че правомощията на общите събрания на различни органи на съдебната власт и на Пленума на двата върховни съда са детайлно регламентирани в съответните части на Закона за съдебната власт. Според мен не е нужно тук да ги преповтаряме, а не знам дали няма и да се допуснат някои неточности.
ХАМИД ХАМИД: Няма, проверил съм.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Мисля, че има смисъл да се регламентират правомощията на административните ръководители.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване така направеното предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от господин Хамид Хамид.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Със забележката на господин Магдалинчев?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Със забележката на господин Магдалинчев, да, с редакцията. Да, с тази забележка и с упълномощаването на директор Митева, както в предходния параграф гласувахме.
Параграф 14 по вносител – предложение на народния представител Анна Александрова, § 15 по вносител, § 16 по вносител с предложение за редакция, § 17 по вносител с предложение за редакция, § 18 по вносител, § 19 по вносител с предложение за редакция, § 20 по вносител с предложение за редакция, § 21 по вносител и § 22.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте.
КРАСИМИРА ФИЛИПОВА: Благодаря Ви.
Считам, че така направеното предложение по § 15 наистина е основателно, тъй като трябва да се даде възможност да се уеднакви стандартът, а именно изискванията, които са поставени пред заемането на длъжност от страна на магистрати, които работят в съдилищата с обща компетентност, и тези, които работят в специализираните структури, като съответно се запазят изискванията за така наречен специализиран или специален стаж.
Само една техническа бележка. Би следвало да се помисли в тази връзка дали не се налага същата промяна с оглед синхронизиране на законодателството, а именно да се предвиди съответна промяна и за изискванията за магистратите от апелативните специализирани структури.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Колеги, искам да чуя думата на председателя на ВАС, на другите и на Министерството на правосъдието за моето предложение – за нов параграф 15. Предложението ми „10 години“ да се заменят с „8 години“.
Госпожо Филипова, моля Ви отново да направите Вашето предложение.
КРАСИМИРА ФИЛИПОВА: Исках да кажа, първо, че предложението е основателно и изключително положително ще се отрази на работата и второ, имах предложение да се помисли да се синхронизира съответният текст, където са заложени изискванията за магистратите в специализираните структури. Сега ще Ви кажа коя алинея е. (Реплика.)
Точно така. Да, по-високи, но това е само за общия стаж, специалния. (Реплики.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Подкрепяме предложението на Анна Александрова.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Госпожа Филипова предложи това намаляване от десет на осем години да важи и за специализирания съд и прокуратура.
ИВА МИТЕВА: Специализираният апелативен, тъй като в мотивите на предложението е написано, че се смъква на осем години, за да се приравни на окръжния съд. И сега логиката би трябвало – те са с две нагоре, тогава и специализираният апелативен да се приравни на апелативния, да си станат пак с еднакви: десет към осем. Въпросът е дали е изпуснато, дали нарочно е направено така, или просто не е съобразено? Явно разбирам, че не е съобразено от госпожа Филипова.
КРАСИМИРА ФИЛИПОВА: Така четейки го, да. Конкретният текст, който считам, че също трябва да се промени в съответствие, ако се приеме това предложение, става въпрос за чл. 164. Тук се предлага за ал. 3. Аз предлагам да има и за ал. 6, да помислят колегите от Правната комисия, тъй като в ал. 6 става въпрос вече за апелативните специализирани структури. (Реплики.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Логично е да се синхронизира. Първоначално като се създадоха специализираните структури, изискванията бяха много високи. Много трудно се набираха кандидати, имаше и неуспешни конкурси. Логично е да се синхронизира, тоест с две надолу – десет става осем, дванадесет става десет. Аз бих подкрепил това предложение.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Лазаров, правите ли го по чл. 83, ал. 5, т. 2 за създаването на нов § 15?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Има ли други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 14, заедно с предложението на народния представител Анна Александрова и предложението по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника на господин Лазаров, § 15 – текст на вносител, § 16 – текст на вносител и предложение за редакция, § 17 – текст на вносител и предложение за редакция, § 18 – текст на вносител, § 19 – текст на вносител и предложение за редакция, § 20 – текст на вносител и предложение за редакция, § 21 – текст на вносител, и § 22 – текст на вносител.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Преминаваме към § 23 – текст на вносител, и предложение на народните представители Емил Димитров и Хамид Хамид, предложение на народните представители Красимир Ципов и Емил Димитров за създаване на нов § 23а, § 24 – текст на вносител, § 25 – текст на вносител, § 26 – текст на вносител и предложение за редакция, § 27 – текст на вносител, § 28 – текст на вносител и предложение за редакция, предложение на народните представители Красимир Ципов и Емил Димитров за създаване на нов § 28, § 29 – текст на вносител, § 30 – текст на вносител, § 31 – текст на вносител и предложение за редакция на Комисията, § 32 – текст на вносител.
Изказвания?
Заповядайте, уважаема госпожо Точкова.
ТЕОДОРА ТОЧКОВА: Аз ще взема отношение само по § 23, с който се правят съществени изменения в разпоредбата на чл. 175н. Моля Ви да подкрепите § 23 по вносител. Предвижда се в редакцията на текста проверката да се извършва – става дума за проверките за интегритет – в двумесечен срок след приключване на предварителното проучване и възможност за удължаване на срока за проверка от главния инспектор еднократно с два месеца.
Целта на промяната е да се осигури достатъчен срок за извършване на проверката, тъй като практиката досега от нашата работа показва, че често пъти този срок – тримесечен, е недостатъчен. Трябва да имаме предвид, че за да започне една проверка и тя да приключи, както е досега в тримесечен срок от регистриране на сигнала, един сигнал трябва да е редовен и допустим, а това изисква време и заради това се налага удължаване на срока за извършване на проверката, заедно с предварителното проучване, срока за извършване на проверката и възможност за удължаване на срока от главния инспектор, или общо пет месеца.
Също така предлагам да подкрепите и ал. 3 на чл. 175н по вносител, който регламентира с какви доказателствени средства разполага Инспекторатът, за да извърши проверката, чрез които именно да се установи обективната истина по случая.
Предлагам Ви да подкрепите също и предложението на народните представители Емил Димитров и Хамид Хамид за допълване на разпоредбата на чл. 175н с нови алинеи 4 и 5, по съображенията, които са изложени в мотивите на предложението.
В допълнение искам да акцентирам, че за да се установи има ли данни за извършено нарушение, накърняващо интегритета на съдиите, прокурорите и следователите, следва да се събират сведения, понякога писмени и веществени доказателства и документи от подателя на сигнала, от проверяваното лице, от лица, които имат отношение към случая и могат да потвърдят изложеното в сигнала. Много пъти такива писмени сведения, макар че ги искаме неколкократно, не ги получаваме, а това предпоставя и изхода от проверката. Именно с цел да се обезпечи ефективното събиране на данни за липсата или наличието на нарушение и да се закрепи, разбира се, правото на Инспектората да иска съдействие от лицата в производството по Раздел Iб на Глава девета е направеното предложение от двамата народни представители да се предвиди задължение за гражданите да предоставят изискваните им от проверяващите екипи на Инспектората документи и сведения.
Също така в една от двете алинеи се предвижда и възможност по преценка на проверяващия екип да бъде извикан съответният гражданин да се яви лично в Инспектората и да даде своите устни сведения по случая.
Само искам да допълня. Инспекторатът работи по проект, който е финансиран от Службата за подкрепа на структурните реформи. По този проект събрахме анализи за практиката на Френския инспекторат, Испанския инспекторат, португалския, италианския. Във Франция инспекторите, когато правят проверки, свързани с изследване на етичното поведение на магистратите, събират устни сведения от лицата, които имат някакво знание за съответния случай, за който се води тяхната проверка.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, госпожо Точкова.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз ще подкрепя текста по вносител, съответно и предложението на господин Хамид, само че имам една молба. Не искам сега да се изяснява съдържанието на сведения –говоря за ал. 3 по вносител – писмени сведения и веществени доказателства и документи. В ал. 4 по предложението на господин Хамид са „сведения и доказателства“, в ал. 5 са „сведения и документи“. Просто да ги уеднаквим, защото това предполага при прилагането тълкуване и въздържание, ако не възразява господин Хамид. Или алинеи 4 и 5 в предложението на господин Хамид просто да препращат с един обобщаващ термин към ал. 3, пък доколко писмените документи са доказателства, или не са, е друга тема.
Това ми е само молбата – като се прави по принцип, да се редактира, да се уеднакви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
С предложението по § 32 за изменения в чл. 195а, аз като министър изпълнявам заявлението, което направих и пред работната група по ЗСВ, и публично, че ще предложа отпадане на задължението на магистратите да декларират членството си в съсловни организации. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Дечев, имате думата.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Естествено, ние приветстваме това предложение. Считаме, че сегашният текст на практика ограничава правото на сдружаване на съдиите, и не само на съдиите, на прокурори и на следователи, което е в противоречие както с Конституцията, така и с чл. 11 на Европейската конвенция за защита правата на човека.
Веднага след това обаче искам да кажа едно притеснение. Ако сегашната ал. 2 остане като текст, макар и вече ал. 3, някак си не се ли получава противоречие в текстовете на самия член? Просто имам такова притеснение. Ако считате, че няма такова противоречие, добре. (Реплика.)
В сегашния текст на ал. 2 се казва: „Колегиите на Висшия съдебен съвет водят централен публичен регистър на декларациите по ал. 1“. А ние казваме: „Съдиите, прокурорите и следователите не декларират членството в организациите по чл. 217“. Тогава този регистър, след като няма да има деклариране…
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За масонските организации остава. Тайните, масонските и другите организации.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, съдия Гайдов.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: По отношение на § 32 ние като професионална организация – Асоциацията на българските административни съдии, считаме, че предложената промяна е удачна. Единственото, на което искам да обърна внимание, е, че предложената нова ал. 2 препраща към чл. 217, а чл. 217 има няколко алинеи и урежда само въпросните организации. Затова мисля, че е по-прецизно, ако бъде „чл. 217, ал. 2“ – да се поясни, че става дума за тези организации с оглед на препратката. Така според нас ще бъде по-прецизно, но иначе като цяло подкрепяме това предложение.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаема заместник-министър Ахладова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Ние държим на тази редакция, която сме направили в разпоредбата, защото считаме, че така е по-ясно. Обсъждахме това, което съдия Гайдов изложи, и се обединихме, че редакцията в момента, която е направена, по-ясно конкретизира кои са случаите, в които не се декларира. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Вие смятате, че е по-ясно, без да се конкретизира ал. 2 на чл. 217 – да остане така, както е по предложението Ви.
Други изказвания има ли, колеги, по § 32? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 23, заедно с предложението на народните представители Емил Димитров и Хамид Хамид, предложението на народните представители Красимир Ципов и Емил Димитров за § 23а, § 24 – текст на вносител, § 25 – текст на вносител, § 26 – текст на вносител, заедно с предложение за редакция, § 27 – текст на вносител, § 28 – текст на вносител, заедно с предложение за редакция, предложение на народните представители Красимир Ципов и Емил Димитров за създаване на нов § 28а, § 29 – текст на вносител, § 30 – текст на вносител, § 31 – текст на вносител, заедно с предложение за редакция, и текста по вносител на § 32.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към § 33.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, тук искам да обърна внимание пред министъра и пред най-върховните ни юристи, магистрати, че съдържанието на сегашния чл. 195а, в който е написано, че се декларира участие в тайна организация, за мен и въобще за всеки здравомислещ човек е върхът на сладоледа. Тази декларация – не знам колко са постъпили по тази алинея, предполагам, че не са много, но обръщам внимание не защото не са достатъчно сериозни въпросите за членство на организацията, но понякога просто трябва да четем какво пишем. Извинявайте много.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Митев, за реплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колега Зарков, под формата на реплика. Всъщност тази норма се появи в резултат на продължителни усилия от страна на колегите от Реформаторския блок, така че това умотворение е тяхно, просто за Ваша информация. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Митев каза част от истината. Действително това беше много тежък дебат през лятото на 2016 г. Този въпрос фокусира много сериозен обществен интерес в България и извън България. Това беше обявено за мерило едва ли не пак на независимостта на съдебната система и осветляване на тайни зависимости или независимости.
Аз имах особено мнение. Не бих искал да го коментирам, да го повтарям три и половина или четири години след това. Така или иначе политическата формация, която сега действа като партизанска група на БСП – ДБ, общо взето много настояваше за това. (Реплика от народния представител Крум Зарков.)
Тогава влязохме в конфликт и с тогавашния министър на правосъдието. Ако искате, прочетете стенограмите от онова време. В интерес на истината имаше конекситет между двете декларации и двете членства – между тайните организации и съсловните организации. В крайна сметка се възприе, че и за двата вида членство би следвало да се подаде такава декларация.
Смисълът, който надделяваше и който мисля, че и Вие сам можете да си го обясните, е в това, че ако тайният масон с тайно членство не подаде тази декларация, той кумулира увеличаване на отговорността си за неизпълнение, тоест пряко сочи за зависимост, която му пречи да изпълнява добросъвестно, независимо служебните си задължения по този закон и Конституция като магистрат. Това беше смисълът.
В интерес на истината аз съм сигурен, че нито една такава декларация не е постъпила, по простата причина че този процес за съдебната система приключи в края на миналия век, и ако е имало магистрати, които членуват в такива организации, те са предприели необходимите действия и отдавна не членуват в тях. (Реплика от народния представител Крум Зарков.)
Тези организации, господин Зарков, са регистрирани по българското право, техните регистърни документи са…
КРУМ ЗАРКОВ: Няма тайна организация...
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да не влизам в обяснения. Тайната е относителна. В смисъл тайната е това дали колегата Зарков членува, или не членува в такава организация, иначе всички документи на тези организации са явни и те са регистрирани по съответния закон.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Дечев, имате думата.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Предполагам, че мотивите за вкарването на този текст са били с идея да се гарантира независимостта и безпристрастността на съда и справедливият процес, защото нека все пак да си представим хипотеза, при която решаващият делото съдия е член на една и съща масонска ложа с една от двете страни, а другата страна това няма как да го знае, защото тя е тайна.
Ясно е, че никой не е декларирал, с това съм наясно. Само че много обичам историята, тя ми е любимата наука, и искам да Ви върна към началото на 80-те години в Италия, когато гръмна големият скандал с масонската ложа П-2, когато излязоха наяве тайни връзки на съдии, политици, мафиоти, генерали и полицаи в Италия. Това че някой сам няма да си признае, не значи че след пет или десет години няма да излезе истината наяве. Евангелието на Свети Матей – „Всичко тайно ще стане явно“, би трябвало да си го спомняме. И все пак това е една дисциплинираща мярка, която сега ни изглежда като удар в празното пространство, но ако след пет години се окаже, че колегата Х не е декларирал, а неговият брат зидар N или Y се е разприказвал, ето и как тази норма ще влезе в сила. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми колега, уважаеми господин Министър! Без да съм бил депутат, следих онзи дебат. Ясна ми е каква е позицията, но не е удар в празното пространство. Нещо по лошо е: безсмислена по съществото си разпоредба, която не може да произведе ефект, поне непряко, защото ако брат Х ,Y, Z – там не ги знам, се разприказва, той ще се разприказва за нерегламентирани контакти под всякаква форма. Но такава разпоредба служи за тези, които искат да забранят съсловните организации – официалните, нормалните, която служи на тези, които искат да вземат финансирането, защото ще говорим за това.
С аргументите, с които ще защитя, че хората имат право да се сдружават, същите аргументи важат и против такъв тип разпоредби. Защо? Защото трябва да разберем, че организациите на магистрати – били те професионални, фенски или така нататък, касаят техния живот и защитата на техния колективен интерес, а не момента, в който магистратът сяда да правораздава, когато нито едно от това няма значение, както няма значение какви са политическите мнения на жена му например. Когато сте на такава една разпоредба, която се явява безсмислена и за хората, които четат закона, не трябва да забравяме, като пишем закони, че не ги пишем за председателите на административните съдилища, господин Председател. (Оживление.) Пишем ги за всеки един човек. И когато той прочете в Закона за съдебната власт, че трябва да декларираш тайните и неформални организации, си казва…
Това имах предвид, затова поставих въпроса. Това ще бъде и позицията ми по отношение на другите сдружавания.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Кирилов, но моля Ви, не се разпростирайте много.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Стремя се. Аз исках да избегнем, според мен не е полезно да повтаряме този дебат. Пак казвам, това беше теза не на министър Захариева, това беше теза на министър Христо Иванов в най-първия му проект, който беше прокаран от мен и Захариева в този текст тогава.
Да, моето обяснение е изцяло такова, каквото господин Зарков го казва. Даже бих си позволил, с риск съдия Дечев да се засегне, да кажа, че ако тук има обществена опасност, тя е еднаква, релевантна и за двата вида сдружаване. Към онзи момент ние не знаехме списъка на членството в съсловните организации. И както виждате, ако сега не сте чули в последните години брат Х да се явява пред брат Y, виждате една абсолютно координирана политика на действие, на взаимодействие, на повторност, дори на три отделни члена на една съсловна организация – и на територията на България, и на територията извън България.
По принцип подкрепям тази логика, която е основана на база на идентичност, но с оглед международната реакция, която беше предизвикана тогава, всички оплаквания, когато бяха пред посолствата, как, Вие чухте, се посяга на свободата на сдружаване, точно на свободата на сдружаване на независимите магистрати, по тази причина това е финалната точка и държа да подчертая – тази разпоредба, и двете разпоредби нямаха смисъл. Ако не бяхме вкарани в един излишен дебат, тези две разпоредби въобще нямаха съответно място в този закон, защото Законът дава достатъчно гаранции за независимостта и респективно всеки един магистрат има възможност във всеки момент на множество други основания да заяви или да избегне конфликт на интереси, или да си направи отвод.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви. (Реплики.)
Да, ще стане дума отново. Най-вероятно ще имате възможността. Запазете си само мисълта.
Докладвам Ви § 33 – текст на вносител, § 34 – текст на вносител, § 35 – текст на вносител, § 36 – текст на вносител, § 37 – текст на вносител, § 38 – текст на вносител, § 39 – текст на вносител, и § 40 – текст на вносител.
Имате думата.
Заповядайте, господин Чолаков.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Относно § 36. Отново тук се появява мандат на тези помощни комисии към директор или точно как се води... (Реплика от Ива Митева: „Ще ги огледаме после.“) Ще Ви помоля да видите. Мисля, че Пленумът на Висшия съдебен съвет изложи становище във връзка с начина за обезщетяване на членовете, които ще участват в тези помощни комисии.
Предвидено е в Законопроекта да бъде с намален – говорим за ал. 4: „За периода на мандата си участващият в помощната комисия съдия работи при намалена натовареност…“.
Ние предложихме да помислите не е ли по-добре да бъде „при определено обезщетение във връзка с работата им“, което съответно да бъде определено от Пленума на Висшия съдебен съвет или от съответната колегия. Това за намалената натовареност, повярвайте ми, няма да намерим хора, които да се навият да влязат в тези помощни комисии. Мисля, че това беше и становище на Пленума. (Реплики.) Като имаме намалена натовареност, тези дела отиват при другите колегии. Тоест, когато един колега получи намалена натовареност, вместо да получи 100 единици ще получи 50 единици. Обаче неговите 50, които би бил получил, ще отидат при другите съдии.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Шекерджиев.
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ: Благодаря Ви.
Параграф 33, т. 1: „предварително: на третата година от назначаването на длъжност съдия, прокурор или следовател – само при участие в конкурс или при предложение за повишаване в ранг;“.
Колеги, това според мен не е много разумно, защото ако е на третата година, в този случай за всички магистрати, които са минали по пътя младши съдии или младши прокурори, тогава на третата година те принципно трябва да бъдат атестирани за несменяемост – статута несменяемост. Идеята на това различно атестиране, то е предварително, е тогава, когато се кандидатства или в конкурс, или за ранг. Обичайно става дума за хипотези тогава, когато имаме магистрат, който има и друг страж, който е влязъл например с така наречения външен конкурс. Ето защо Ви предлагам: нека не бъде на третата година фиксирано, а да бъде за 3-годишен период. Защото 3 годишният период именно е този период, който се изисква за отседналост при кандидатстване в конкурс или за ранг, когато има условия той да бъде даден. В този случай, ако имаме необходимост от предварително атестиране на четвъртата година, тогава то ще бъде възможно по този ред. Няма смисъл да бъде направено на третата, и от тази гледна точка Ви предлагам да го обмислите.
По принцип ние във връзка с атестирането имахме дори по драстичното виждане, че може би не е необходимо да има толкова много атестирания. Досега какъв беше редът? Имаше атестиране на младши съдия. Предвидено е да не бъде правено това – изключително разумно, много силно го подкрепям.
На следващо място, сега имаме пак така нареченото предварително атестиране, за което говорих, след което имаме едно периодично, след което имаме статут на петата година, след което имаме едно периодично, което обичайно ще дойде на десетата година, и още едно периодично, което ще дойде на петнадесетата година, и извънредно, когато има необходимост от това. Не знам дали можем да го направим в този момент, но нашата идея беше такава, поне на мен ми изглежда като да не е необходимо да имаме второ периодично. Когато имаш едно атестиране на магистрат, което е на петата година – статут за несменяемост, след това имате задължително на десетата година, което е периодично. От там нататък той ще бъде атестиран всякога когато ще пожелае да участва в конкурс, или да се кандидатира за административен ръководител. Ако той не направи нито едно от тези неща, трябва ли служебно да има трето атестиране, още повече че той най-вероятно в този момент ще бъде точно в същия орган, в който са били първото и второто? Дали ме разбрахте? (Реплики.)
Нека запазим едно за статут, което е несменяемост, то ни е важно, едно периодично, което също ни е задължително. Но дали трябва да имаме второ периодично? Нека оставим само това, което е извънредно и което е за участие в конкурс, за повишаване за административен ръководител. Не знам дали сте го обмисляли? Ще Ви помоля, дори и да запазите второто периодично, предварителното нека го редактираме така, че да може да бъде правено на четвъртата година, а не да е фиксирано на третата. Да бъде „за 3-годишен период“, а не „на третата година“. (Реплики.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Шекерджиев.
Министерство на правосъдието – заповядайте, госпожо Ахладова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Така, както сме го редактирали, предварителното на третата година се прави само при участие в конкурс или при предложение за повишаване в ранг.
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ: Чудесно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Тоест в другите случаи това предварително атестиране не се прави. Съображенията, които имахме – че няма нужда до трите години. Обикновено става въпрос за младши съдии, младши прокурори, младши следователи, които не би следвало да се атестират предварително, а за работата им да се изготвя от наставника на втората година от назначаването един доклад. Само тези, които участват в конкурс на третата година или пък им предстои повишаване в ранг, за тях да е това предварително.
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ: Абсолютно сте прави, и аз така го разбирам. Но както е редактирано, ако има един човек, който е станал съдия от адвокат в така наречения външен конкурс и който иска да бъде атестиран на четвъртата година за участие в конкурс или за ранг, или са налице предпоставките за това, както сега е в Закона „на третата година“, няма да може да бъде приложен. Затова Ви предлагам да го промените. По същия начин именно само за тези две цели за участие в конкурс или за ранг, но да бъде „за 3-годишен период“. Да не е фиксирано във времето.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Чолаков.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Искам да разбра точно каква беше идеята на колегата Шекерджиев. Вие предлагате: т. 3. периодично – на всеки пет години от атестирането за несменяемост на съдия, прокурор и следовател – така, така и на заместник – „до получаване на две последователни оценки“ да отпадне, така ли? (Реплика от Красимир Шекерджиев.)
Доколкото разбирам, колегата Шекерджиев прави предложение, ако бъде припознато съответно от представител на Правната комисия, да остане нормата „веднъж“. Тоест да отпадне „до получаване на“.
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ: Колеги, бях готов да говоря по този въпрос, но в момента КАК работи по този ред, който беше създаден 2016 г. Първата година, колеги, са останали недовършени 56 атестации. Това е периодът 2017 г., когато се прилага новият ред. 2018 г. тези, които не са довършени, са 233. Това е повече от тези, които са изготвени, защото са изготвени 176. Миналата година, колеги, са останали недовършени вече 370, а са направени 220. От тази гледна точка на практика ние сме блокирани. Блокирани, от една страна, от реда, който е измислен 2016 г., а именно ограничен брой хора да правят атестации в национален мащаб. От друга страна, сме блокирани от броя атестации, които задължително трябва да бъдат направени. Ако ние успеем да отпушим системата, като намалим броя на атестациите, защото нали разбирате – трета задължителна, поредна, е разточителство. Така, от една страна, ще отпушим атестациите. От друга страна, ще отпушим и конкурсите, защото при сегашната процедура атестацията е част от конкурсна оценка. На практика първият конкурс, който ние обявихме от 2017 г. за ВКС – Наказателна колегия, попитайте ме дали е приключил?! Не е приключил.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Приключи.
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ: Приключи преди две седмици, обаче още не сме назначили хората, нали? Имаме проблеми заради това.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Чолаков.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Само две изречения. (Говори при изключен микрофон.) Сега сме 2020 г. и чакаме. Проблемът е голям. Това, което се предлага, е много добро и беше обсъдено от всички и възприето според мен.
Това, което каза колегата Шекерджиев, искам да го изчистя като предложение, ако някой депутат го припознае. Говорим за чл. 196, ал. 1, т. 3, където съответно в момента текстът е по определен начин, може да се направи следната редакция:
„3. периодично – 5-годишен срок от атестирането за несменяемост на съдия, прокурор и следовател, на административен ръководител и на заместник на административен ръководител“. (Реплики.)
Да не допълваме: до получаване на две последователни положителни комплексни атестации – „добра“ и „много добра“. Тоест по този начин остава само една годишна атестация.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Министерството на правосъдието?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: В работната група на Министерството на правосъдието имаше големи спорове и за този вариант на отпадане на атестациите. Няма да скрия, че с голям компромис стигнахме до този вариант, защото се счита, че атестацията е вид показване на ниво на атестирания и че би следвало, за да може от тук нататък да не се атестира, да има поне две такива атестации. Именно затова, както преценят народните представители, сме предложили варианта да има поне две периодични атестации, с много компромиси на работната група да се съгласи на този вариант. Благодаря.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Само едно изречение, ако ми дадете думата. Ние имаме първа пет години за несменяемост. Още пет години имаме за този колега за първа периодична. Десет години той е под наблюдение. От там нататък, ако колегата реши да участва извън този период, той минава задължително атестация. Смятам, че е безсмислено още веднъж да има периодична.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Шекерджиев.
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ: Колеги, чудя се дали да Ви кажа, но ще Ви го кажа. Когато говорим за атестации и за ролята на атестациите в съдебната система, ще Ви кажа следното: КАК е направил някъде между 600 и 700 атестации. Ние не можем да ги преброим, тъй като 2017 г. са се довършвали атестации по стария ред.
Знаете ли от тях колко са отлични? 99%. Имаме само седем атестации, които не са отлични. Понеже отличната е „много добра“, имаме шест „добри“ и една „незадоволителна“. На практика във Висшия съдебен съвет се занимаваме, някой път и повече от час, с възражение на съдия, който е оценен с „много добра“ атестация, има 99 точки от 100 възможни и ние около един час се занимаваме с това дали не трябва да му бъдат присъдени 100 точки. Това е дискусия, която води кадровият орган, но истината е, че атестациите на практика са много добри в големия си брой. (Реплика: „Като оценка“.) Като оценка, да, така, както е предвидено.
Първо, те са доста скъпи. Истината е, че КАК струва на съдебната власт колкото един средно голям районен съд. Толкова е бюджетът на КАК. Защото ние имаме 13 професионални съдии, които не работят своите дела. Те работят само атестации. Изработват средно между 10 и 13 атестации на година, за което получават заплата на окръжен, апелативен или върховен съдия. Само ще Ви кажа, че един съдия във Върховния касационен съд – Гражданска колегия, гледа 20 дела месечно, в Административния съд са 17, и получава тези пари за тази работа. А в случая имаме колеги, които са изготвили атестации – четири-пет-шест-седем. На практика, ако съберете средствата, които се плащат за КАК като заплати, транспорт, хотели, настаняване, наеми дори, което плащахме, и го разделите на броя атестации, Вие ще разберете, че най-евтината атестация е малко над 3000 лв., колкото взима един съдия за цял месец.
Ето защо Ви моля, помогнете ни да отпушим системата – да намалим броя на атестациите и да дадем възможност на максимално много хора да ги изготвят.
Извинявайте, че толкова често взимам думата. Бих искал да кажа и някои неща за § 35, защото знам, че беше докладван.
По § 35 ще Ви помоля да погледнете ал. 4. Не мога да разбера смисъла на второто изречение. Не знам какво значи да започне периодично атестиране не по-късно от изтичането на петгодишния срок? То със сигурност след това има задължително периодично атестиране, след статута за несменяемост, практически на 10-ата година. Мисля, че това изречение не носи някаква информация. Ако вносителят държи да остане, тогава да го напишем „незабавно“, по лесно е. Не виждам причина да го има това изречение.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Два момента, господин Министър, към Вас, ако е възможно. Склонни ли сте на това предложение, което направиха съдиите за т. 3 на чл. 196, и следващото предложение в § 35, второто изречение? Моля за Вашето становище.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз съм съгласен.
Госпожо Ахладова, нали няма проблем? (Реплика от заместник-министър Десислава Ахладова.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре. В такъв случай колегата Митев припознава предложението на съдия Шекерджиев по чл. 83.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 за създаване на нова т. 3 в § 33 за промяна на чл. 196 в смисъла, в който господин Шекерджиев го направи, и с мотивите, които изложи. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Митев.
Имате думата, директор Митева.
ИВА МИТЕВА: Само искам да попитам колегите от Прокуратурата. В чл. 204, който не се пипа, не се заменят „постоянните атестационни комисии“, а после в чл. 204а, където те попадат, се заменят. Трябва ли да се пипне и чл. 204а, тъй като трябва да направим нов параграф?
КРАСИМИРА ФИЛИПОВА: Това е съвсем различен статут. Още повече че се основава и редът на две различни наредби. При Вас е точки, при нас е оценки. Тъй като при нас от приемането на измененията през 2016 г. на ЗСВ, тогава се прие този чл. 204, който урежда само за прокуратурата наличието на постоянно действащи, с мандат от две години, атестационни комисии, които са към апелативните прокуратури. По този начин, ако се приеме това предложение, което тук е § 37, чл. 204а, ако навсякъде думите „постоянните“ се заменят с „помощните“, ще се получи така, че ще ликвидираме постоянните, а те всъщност си действат. Поради което бих Ви призовала да помислите евентуално да са налични и трите. (Реплика от Ива Митева.) Да, и постоянните, и помощните, и КАК – навсякъде, където има. Мисля, че преди това е по § 38.
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ: Пропуснах това, за което стана дума. Ще подкрепя това, което каза колегата Чолаков за намаляването на натоварването. Какъв е проблемът при нас? Този проблем го имахме при конкурсите. Когато бъде изтеглен някой от съдиите, за да участва в конкурс, той трябва да свърши изключително голяма по обем работа. Например в един от конкурсите имаме 286 кандидати. Когато имате 286 кандидати, по Закон трябва да се прочетат за всеки един кандидат по шест дела. Бил съм в такива конкурси. Общо взето на практика трябва да спреш да работиш за период от три месеца, за да може да прочетеш тези дела и да си свършиш работата като хората.
Само че когато си граждански съдия, ти имаш насрочени дела за следващите шест-седем-осем месеца. На практика всички дати са ти пълни. Ако е днешна дата, всички дати ще Ви бъдат пълни до септември или октомври. Тогава ти как ще му намалиш натоварването? Защото намаляването на натоварването на него ще му се включи през месец октомври или ноември. Няма опция. Той трябва едновременно да върши и едното, и да си гледа делата, защото ние не можем да кажем на хората: „Извинявайте, но ще Ви пренасрочим делата за догодина, защото той е избран за член на конкурсна комисия!“.
Ето защо нямаме никакво съмнение, че атестирането е нещо, което не е свързано с типичната съдийска работа. Затова ми се струва за разумно съответният съдия да бъде бонифициран по начин, който е различен от намаляване на постъплението, защото то не работи. Единственото, което на мен ми се струва, че би трябвало да бъде – под някаква форма той да получи допълнително заплащане. Не говоря за някакви съществени суми. Пак Ви казвам, една атестация към настоящия момент, най-евтината – гражданска, е 3300 лв., а административната е 11 хил. лв. Ако ние отделим една сума например от 100 лв. за член на атестационната комисия, точно както правим, когато той участва в конкурсна комисия, на мен това ми се струва съвсем добре. Още повече че това ще е и достатъчен повод колегите да смятат, че техният труд, свързан с атестиране, ще бъде оценен. Заради това подкрепям предложението.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Чолаков.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Тъй като колегата Шекерджиев засегна конкурсите, там имаме също много проблеми, но има една комисия, която е създадена в Съдийска колегия. Там има много съществен проблем и за комисиите, които участват, по начина по който оценяват. В момента при конкурс за Върховен административен съд колегите, които са върховни административни съдии, оценяват присъди на наказателни съдии, решения по делби, и в един момент как да преценим дали това е окей или не. Казвам предварително, че има комисия, в която ще подготвим варианти, ще внесем, след обсъждане съответно с магистратските общности, промени и в правилата за конкурсите, които смятам, че също трябва да бъдат коригирани.
Ще Ви моля, ако припознаете варианта, да не бъде „с намалена натовареност“, а да бъде „със заплащане“. (Реплики.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Госпожа Керелска.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Това, което каза господин Чолаков, е становище на Пленума. Взето е предложението в тази насока с мнозинство. Мисля, че си заслужава така да бъде споделено и съответно да залегне като бъдеща законова регламентация.
Иначе, не че в Гражданска колегия не може да се намали натовареността, а на мястото на хората, които ще участват в атестационните комисии, ще влязат други колеги. По този начин ще се намали натовареността на тези, които участват в атестационните комисии. Тоест това е възможно. Обаче има друг проблем по-скоро. Трябва по някакъв начин да се отбележи, че тези дела отиват на друг докладчик, което пък влиза вече в противоречие с принципа за случайното разпределение. В това е проблемът по-скоро, а не че няма начин те да бъдат освободени от част от преките си професионални задължения да участват в заседания и да пишат дела. Това трябва да се има предвид.
Що се отнася за намаляване броя на атестациите, аз абсолютно го подкрепям, и ние, Съдийска колегия, сме абсолютно единодушни в тази посока. Друг е въпросът, че с това, което каза господин Шекерджиев, той повдига един друг дебат. Дебатът е много съществен и касае ползата от атестирането изобщо по начина, по който се извършва, и с оглед резултата, който дава. Тъй като темата така или иначе не е била предмет на обсъждане, а при подготвяне на тези изменения може би няма смисъл да навлизаме в нея, но можем да направим по малкото, тоест действително да се намали броят на атестациите. Защото, да Ви кажа, наред с всичко друго, те са своеобразна форма на тормоз – нека да не прозвучи грубо за присъстващите – върху съдиите. Не е без значение непрекъснато да мислиш, ето, сега те атестираха, но след пет години пак ще те атестират, но след пет години пак те атестират. Малко се измества фокусът на вниманието на действащите магистрати.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Всъщност това не Ви прочетох от становището от 2014 г., с което се казва, че прекаляването с оценяване задълбочава зависимостта на магистрати. Убеден съм, че всички Вие познавате становището.
По варианта за обезщетяване аз съм длъжен да направя уговорката и респективно моля да обсъдите дали да не се направи такова предложение по чл. 83. Ако се възприеме вариант за обезщетяване, то трябва да е в рамките на приетия бюджет. След като приемаме, че вървим към по-икономична форма на атестиране, то значи, че бюджетът ще има ресурс да компенсира такъв един разход, който ще се яви нов. Категорично съм убеден, че министърът на финансите не би подкрепил такъв разход. Даже като стигнем до съдебните служители, пак ще трябва да направя уговорката, защото там бяха дълги и тежки преговори с Министерството на финансите, за да се приеме частично такава промяна на модела.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Шекерджиев.
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ: Няма никакво съмнение, че ако това се възприеме, напротив, това ще намали необходимостта да се плаща за атестиране, защото понастоящем бюджетът на КАК е около 700 хил. лв. Ако ние имаме 300 атестирания на година и платим на членовете на атестационните комисии примерно по 100 или по 150 лв., нали разбирате, че тогава тези 700 хил. лв. ще стигнат. В рамките на 10, 20 или 30 хил. лв. ще посрещнем този разход, останалото ще може да използваме за каквото и да е.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Закривам дебата.
Ако правилно съм разбрала, подлагам на гласуване, първо, предложението на господин Митев по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за чл. 196, т. 3, така както беше предложена, заедно с целия § 33 по вносител и предложението за редакция за 3-годишния период, текста на вносител за § 34, § 35, § 36, § 37, като тук с редакциите, които отбелязахме, да се добавят, § 38 по вносител, § 39 по вносител и § 40 по вносител.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към предложението на народните представители Волен Сидеров, Павел Шопов, Явор Нотев и Станислав Станилов за създаване на нов § 40а; и предложението на народните представители Валери Симеонов, Искрен Веселинов и Христиан Митев за създаване на нов параграф. Касаят и двата текста чл. 217, с различно съдържание.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, нямам право на процедурно предложение, но предлагам прекратяване на обсъжданията и преминаване към гласуване по двете предложения, с молба да бъдат отхвърлени и двете.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте, госпожо Кръстева.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА: Съвсем накратко. Мисля, че преди три години са правени такива предложения, които и тогава не са приети. И тогава представителите на БСП, и сега заявявам, че ние сме против направените предложения.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, госпожо Кръстева.
Господин Митев има думата за изказване.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Ще бъда съвсем кратък, с няколко корекции. Първо, не е правено преди три години. По-скоро имаше наше подобно предложение по отношение на източниците на финансиране, като основната идея е да се ограничи в максимална степен възможността за влияние от източници на финансиране извън програми и фондове на Европейския съюз, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм. Считаме, че по този начин се осигурява независимостта и възможността за осъществяване на обективна и по-добра дейност от страна на магистратите.
Няма да навлизам в повече подробности. Такъв дебат беше наистина проведен. Нашата позиция още тогава е ясна, последователна. Ние продължаваме да я поддържаме такава, каквато е била от първото предложение до този момент. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Колеги, други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Волен Сидеров, Павел Шопов, Явор Нотев и Станислав Станилов.
За – 1, против – няма, въздържали се – 18.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Валери Симеонов, Искрен Веселинов и Христиан Митев.
За – 2, против – няма, въздържали се – 17.
Предложенията не се приемат.
Продължаваме с Доклада.
Докладвам Ви предложението на народните представители Емил Димитров и Хамид Хамид, и § 41 по вносител.
Изказвания?
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми представители на органите на съдебната власт! В Законопроекта, който обсъждате, като текст на вносител е записано моето предложение, така както беше направено пред работната група по ЗСВ – да отпадне чл. 230 изцяло. Така този законопроект е докладван на Генерална дирекция „Правосъдие“ и екипа по Механизма за сътрудничество и оценка. Така е отговорено и на четирите препоръки, които председателят тогава на Европейската комисия Юнкер изпрати на премиера на България за окончателно изпълнение на препоръките по Механизма за сътрудничество и оценка. В интерес на истината колегите очакват да видят какво ще се случи окончателно. Имаме няколко запитвания в тази връзка какво ще е окончателното решение на парламента по чл. 230.
Подчертавам, че това предложение съм го направил с оглед експлицитност, яснота, еднозначност, за да се преодолее натрупването на няколко правни редакции, една от които беше отменена от Конституционния съд на Република България, в резултат на което остана да действа предната, по-неблагоприятна редакция на този текст. Смятам, че в конкретния случай, ако остане общият ред на Наказателно-процесуалния кодекс с чл. 69, това би уравнило режима на предварителното отстраняване, който ще бъде еднакъв с оглед на всички лица в случаите, в които е образувано досъдебно производство.
Докладвам Ви също така, че работната група има вариант на текст за чл. 230, който да остане като специален ред, тоест да се запази режимът на отстраняване на магистрати, с преценка за всеки конкретен случай от кадровия орган. Вие и правният екип на Правната комисия разполагате с този текст, който е бил възприет с значим, широк консенсус от всички представители, участници в работната група. Ясно е, че Вие ще прецените кой от двата варианта да предпочетете. Имайте предвид, че дължим окончателно докладване по този въпрос.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Уважаеми господин Митев, имате думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, искам да разбера дали този текст, който сега получихме като редакция на чл. 230, е съгласуван с дирекция „Правосъдие“ по Механизма за сътрудничество и проверка? Защото разбрахме, че това, което е предложено от Министерството по вносител, тоест отмяната на чл. 230 е съгласувана, тя е разгледана, одобрена е, а за текста, който сега виждаме…
ХАМИД ХАМИД: Той пък е одобрен от Венецианската комисия.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Той може да е одобрен от Венецианската комисия. Аз искам да чуя за Механизма за сътрудничество и оценка, защото Венецианската комисия, доколкото си спомням, все още е консултативен орган. Благодаря.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Превеждали сме и сме изпращали на колегите от Главна дирекция „Правосъдие“ множество варианти и състояния на този законопроект, но без тази редакция, с която Вие разполагате. Тази редакция се познава от представителите – тук ги виждаме – от Пленума на ВКС. (Реплика.) Прокуратурата подкрепя моето предложение, ВКС подкрепя редактирания вариант, Пленума на ВСС подкрепя редактирания вариант. Предполагам, че и Съюзът на съдиите в България подкрепя редактирания вариант.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте, господин Чолаков.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Уважаеми депутати, уважаеми колеги! Аз и като член на Висшия съдебен съвет подкрепям изцяло варианта, който е по чл. 230, а не във варианта изцяло да отпадне. Защо? Защото този вариант дава една допълнителна гаранция на всички магистрати, че те имат записана специална процедура във връзка с тяхното отстраняване. Тоест няма да остане само процедурата в НПК. При положение че тази специална процедура, и тя е разписана много коректно като стъпки, съответно тя гарантира както интересите на правораздаването, ако този магистрат е извършил съответното престъпление, така и защитава самия магистрат от недобронамерени посегателства спрямо него. Ако това се припознае като текст, аз изцяло го споделям, а и това е решението на Пленума на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Кирилов.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В режим на реплика, макар да не е допустима по Правилника, да попитам председателя Чолаков корумпираният съдия с какво е по-различено от корумпирания министър? (Оживление.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Дечев.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Сегашната редакция на чл. 230 ние категорично, естествено, не одобряваме.
Аз лично, тук говоря от лично име, нямам притеснение да остане 69 от НПК, както не съм се притеснявал допреди да започнат всичките тези промени в ЗСВ по въпроса за задържането. Нямам нищо против и Проекта, който Вие сега предлагате, само и само да не е сегашната редакция на чл. 230.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Има ли други изказвания?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Може ли, господин Дечев, като представител на Съюза на съдиите това да го стабилизирате като еднозначно твърдение за стенограмата, с което да има значение и съответно в комуникацията ни впоследствие и със структурите на Европейската комисия, ПВР и колегите от Главна дирекция „Правосъдие“?
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: За съжаление, сегашния вариант не съм имал време да го прочета, признавам си – този, който сега току-що го раздадохте. Колежката се разболя, тя трябваше да дойде, поради което сега виждам текста. Веднага да Ви отговоря, без да го съгласувам с другите, за мен не е етично към колегите.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще бъде малко нелепо следното: аз да изляза лъжец пред Комисията, най-общо казано…
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Не, моля Ви се.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест, че не съм си защитавал като Сталинградска битка отпадането на чл. 230, а Вие да укорите в кореспонденция пред същите хора или вербално да кажете: да де, проверихме окончателно текста на работната група, той беше приет от парламента, но не ни е добре.
ЕМИЛ ДЕЧЕВ: По принцип бяхме дали заявка да участваме двама колеги. В последния момент, буквално час и половина преди заседанието другият колега каза, че няма да може да дойде по здравословни причини. Той трябваше да говори по този въпрос. Аз сега виждам текста в този вариант. Наистина няма как сега да взема становище веднага, съжалявам. Казах Ви от лично мое име какво мисля, но няма как да обвържа и организацията, съжалявам.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако нямаме, госпожо Председател, консенсус по този въпрос, имам предвид аз и Съюзът на съдиите, аз съм в ситуация да си поддържам отмяната на чл. 230. (Реплики.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Правя предложение по чл. 83, ал. 2, т. 5 от Правилника за чл. 230, § 41 – за този текст, който е представен на всеки един от нас.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емил Димитров и Хамид Хамид за чл. 225 и моето предложение по чл. 83 за § 41.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Предложенията са различни, с различни текстове са.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре, щом искате разделно, подлагам на гласуване новия параграф на Емил Димитров и Хамид Хамид.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване моето предложение по чл. 83, което току-що направих.
За – 17, против – няма, въздържали се – 2.
Подлагам на гласуване § 41 по вносител.
За – 2, против – няма, въздържали се – 17.
ХАМИД ХАМИД: С уговорката да изчакаме Съюза на съдиите.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Да, и с уговорката за чл. 231 да се синхронизира съгласно чл. 230 от референтите.
Преминаваме нататък.
Параграф 42 – текст на вносител, § 43 – текст на вносител, § 44 – текст на вносител, § 45 – текст на вносител, § 46 – текст на вносител, § 47 – текст на вносител, § 48 – текст на вносител, § 49 – текст на вносител, § 50 – текст на вносител, § 51 – текст на вносител и предложение за редакция, § 52 – текст на вносител, § 53 – текст на вносител, § 54 – текст на вносител, и § 55 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за параграфи 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51 – заедно с предложението за редакция, 52, 53, 54 и 55.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към предложение на Анна Александрова за създаване на § 56 и предложение за редакция на работната група за § 56, Преходни и заключителни разпоредби, § 56 – текст на вносител, предложение за редакция на § 56, § 57 и предложение за отразяване на систематичното му място, § 58 по вносител, предложение на народния представител Анна Александрова за нов параграф, § 59 по вносител и предложение за редакция – за създаване на нов параграф.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте.
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ: Относно § 56 ще Ви помоля да приемете този текст, който е в предложението за редакция, защото, както казах, към настоящия момент във Висшия съдебен съвет имаме 370 неприключили атестации, от които имаме 72, които са висящи, но не са изготвени, 298, по които въобще не е започната работа, защото за голяма част от тях няма документи, по друга не са определени докладчици, и ако Вие приемете, че те трябва да бъдат разгледани по досегашния ред, това значи, че следващите три години КАК трябва да се занимава само с тях, защото КАК решава не повече от 200 атестации годишно. Ето защо Ви моля да приемете предложената редакция. Нека тези, които фактически вече са изработени и са приети с решение на Комисията, да продължим процедурата по тях да бъдат приети от Висшия съдебен съвет, от Съдийската му колегия, но тези, по които не е работено, и тези, които не са довършени, Ви моля да бъдат разгледани и решени по новия ред.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
В рамките на предходния коментар аз се присъединявам във връзка с т. 2, където се касае за предложение за промяна на срока за въвеждане на електронното правосъдие, казвам най-накратко, без да описвам всички ангажименти, които имаме в рамките на Главата „Електронно удостоверяване и електронно правосъдие“.
За съжаление, господин Магдалинчев си тръгна рано, но се обръщам към представителите на Висшия съдебен съвет: моля те да поемат ангажимент за точна дата, за да не удължаваме всяка година този срок, защото сме в хипотеза да искаме ретроактивното му, да кажем, възстановяване, по-скоро удължаване, защото той е изтекъл към дата 8 август 2019 г. На практика към тази дата ние трябваше да имаме вече въведено действащо, функциониращо, ефективно електронно правосъдие. Тъй като този срок зависи от множество проекти, които се водят или са споделени от Висшия съдебен съвет, моля тук тези срокове да бъдат посочени от Вас. (Реплики.)
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Колеги, този срок, който е фиксиран – 10 август 2019 г., е свързан с приключване на проекта за създаване на Единна информационна система на съдилищата. В момента този проект е висящ. По принцип срокът му е до края на 2020 г., както каза Краси Шекерджиев. Дали обаче този проект ще може да приключи до тогава, аз не мога да Ви кажа. А когато говорим за електронно правосъдие, трябва да сме малко по-конкретни, защото електронното правосъдие включва различни етапи. Примерно Висшият съдебен съвет, тъй като аз се явявам ръководител…
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Говорим за Глава 18а „Удостоверителни изявления и процесуални действия в електронна форма“.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Да, това касае създаването на ЕИСС и е обвързано с приключването на този проект.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Но не само на този проект най-вероятно.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Не мога да Ви кажа, но задължително трябва да приключи този проект.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Освен общите правила, обмен на електронни документи, регистър на актовете на съдилищата.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Има го този регистър. (Реплики.)
Може би допълнителен разговор трябва да се проведе дали проектът може да приключи до 31 декември 2020 г., той е определящ. Това е за Единната информационна система на съдилищата, която ще създаде нова деловодна система, която ще замени съществуващите досега деловодни системи. Иначе Проектът за Единния портал и за единните сайтове на съдилищата приключи, но сам по себе си той не изчерпва електронното правосъдие.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Ако искате, нека да го оставим така, докато поговорят последно преди подписването на Доклада.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Подчертавам, че този срок зависи изцяло от независимата съдебна власт.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Колеги, има ли други изказвания по докладваните текстове? Не виждам.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Анна Александрова, предложението за редакция за създаване на нов § 56, наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“, текста по вносител, заедно с редакцията на § 56…
РЕПЛИКА: Има два параграфа 56.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Единият е за създаване на нов в Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който е преди заглавието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“, другият § 56 е вече в „Преходни и заключителни разпоредби“. Аз съм сигурен, че референтите ще отразят коректно номерацията. Той е по вносител, има и предложение за редакция на този § 56.
…§ 57 – текст на вносител, който ще подкрепим по принцип, той е отразен на систематичното му място като в § 56, § 58 по вносител, предложение на народния представител Анна Александрова за създаване на нов § 60, § 50.
Който е съгласен да подкрепим тези предложения и параграфи, заедно с докладваните редакции, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Подкрепени са докладваните текстове.
Параграф 59 – по отношение на чл. 233, ал. 2, който влиза в сила от 1 януари 2020 г., има предложение на работната група за отхвърляне на § 59.
Изказвания? (Реплики.)
Ще Ви докладвам и последното предложение за редакция за създаване на нов § 56, който влиза в сила от 8 август 2019 г. (Реплики.)
Абсолютно всички предложения на Анна Александрова сме ги приели.
Колеги, ако няма изказвания, първо, ще подложа на гласуване предложението за отхвърляне на § 59 – предложение на работната група.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Параграф 59 по вносител е отхвърлен.
Предлагам да гласуваме предложението за създаване на нов параграф по отношение влизането в сила на § 56, който трябва да влезе в сила от 8 август 2019 г. – предложение на работната група.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Подкрепено е предложението за създаване на нов параграф.
Предполагам, че никой няма против да упълномощим директор Митева и референтите да направят всички редакции, както са направени.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Отново прочетох чл. 230 като вариант. Това, което ме смущава единствено, е, че няма срок, в който съдебната колегия трябва да се произнесе. (Реплики.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Ако позволите, разбрахме се чл. 230 да го разгледате на спокойствие.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Никъде няма срок, което е проблем. Ако трябва, колега, да си разменим телефоните, съответно да го стиковаме, когато давате становище, защото няма как да няма срок на колегията. Съответният прокурор внася искане… (Реплика от Емил Дечев.) Вие също сте съгласен, че трябва да има срок колегията да се произнесе. (Реплики.) Да, има срок, който трябвало да му се връчи преди заседанието – 7-дневен срок, коректно, за да може да си организира защита пред съответно заседание на съдийската колегия, но самата колегия, когато трябва да се произнесе от внасяне на предложението, няма срок. (Реплики.)
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми колеги, преди да приключим, искам да направя едно финално предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2, което всъщност е припознато предложение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, която със свое решение от 3 декември 2019 г. изразява становище за спешна законодателна промяна относно института на съдебните заседатели, като предлага да се създаде нов параграф в Преходните и заключителни разпоредби със следното съдържание:
„В случай че за съответния съд няма постъпили предложения за избиране на поне 50% от определения по реда на чл. 67а от Закона за съдебната власт брой на съдебни заседатели, мандатът на вече избраните се удължава до избора и встъпването на новите съдебни заседатели.“
Има ли изказвания по това предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2?
Директор Митева, заповядайте.
ИВА МИТЕВА: Искам с колегите да се обсъди внимателно, като го гласуват по принцип, защото така написан текстът е като принцип, не е като преходна норма. Гледайки днес текстовете, може и ние да не сме прави, но в чл. 68е, тъй като там има една много сложна процедура през общинските съвети и така нататък, там всъщност го има този списък, предложението 50 на сто от броя и така нататък. Мисля, че изказът е много по-точен. Даже там ми е идеята, ако се съгласите, да сложим едно второ изречение, че мандатът им продължава до избора на следващите, за да го въведем като принцип и да не го мислим всеки път, а след това да сложим една Заключителна разпоредба, в която да кажем, че в този случай, ако не е покрит, те пак продължават да изпълняват, за да можете, ако няма в момента освободени, тъй като разбирам, че мандатът им е изтекъл към месец декември, да им антидатирате действията и да ги санирате всъщност. (Реплики.) Точно, и да им се санират действията и ще антидатираме със задна дата от декември, за да може да се продължи, но ще поогледаме текстовете.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, директор Митева.
Подкрепям това, което Вие казахте.
Предлагам да го гласуваме по принцип и да упълномощим директор Митева да намери правилното систематично място.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се по принцип.
Колеги, с това приключихме второто четене на промените в Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 902-01-49, внесен от Министерския съвет на 20.09.2019 г. и приет на първо гласуване на 27.09.2019 г.
Закривам заседанието на Комисията по правни въпроси.

(Закрито в 20,20 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Анна Александрова