Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л

№ 113



На 29 януари 2020 г., сряда, се проведе заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 054-01-3, внесен от Крум Костадинов Зарков и група народни представители нa 15 януари 2020 г.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,50 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Анна Александрова.


* * *


ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добър ден на всички!
Извинете ме за закъснението.
Имаме кворум – откривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
Имате
ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 054-01-3, внесен от Крум Костадинов Зарков и група народни представители нa 15 януари 2020 г.

Имате думата по дневния ред.
Няма изказвания.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Гласували: за – 17, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, ВНЕСЕН ОТ КРУМ ЗАРКОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НA 15 ЯНУАРИ 2020 г.
Гости на днешното заседание са: от Министерство на правосъдието – господин Данаил Кирилов, министър; госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; от Висшия съдебен съвет – госпожа Даниела Марчева, член; от Върховния касационен съд – съдия Дария Проданова, заместник на председателя на Върховния касационен съд и ръководител на Търговската колегия; от Софийски градски съд – господин Алексей Трифонов, председател; господин Стефан Кюркчиев – заместник-председател; от Софийски районен съд – господин Константин Кунчев, съдия.
Здравейте!
Заповядайте, господин Зарков. Имате думата.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря, госпожо Председател. Благодаря Ви също, че включихте Закона, който сме внесли с колеги, в дневния.
Уважаеми господин Министър, благодаря Ви също, че се включвате в работата на Комисията днес.
Уважаеми представляващи Висшия съдебен съвет днес, уважаеми съдии, уважаеми колеги!
Вие сте видели Закона. Той е кратък, но, струва ми се, важен Законопроект. Няма да се впускам в обяснения на това какви са проблемите, предизвикали тези поправки. Те са широко известни. Те са известни най-вече на аудиторията тук. Най-известни са печално на съдиите, които са тук, които виждат случващото се в зала и четат молби, съдържащи недопустими квалификации, както за съдийските състави, така и за ответните страни и които се виждат в невъзможност да противодействат на едно очевидно, не само правно, а и житейски недопустимо поведение, затова ние сме предлагали процесуални действия от този характер да се считат за неизвършвани с всички процесуални последици от това, както и исковата молба да бъде проверявана, за да се вижда в неговата допустимост и да бъде връщана, когато тя съдържа груби или нецензорни думи, обиди или заплахи, с изключение на случаите, когато те представляват част от обстоятелствата, на които се основава искът.
Стигнахме до тези текстове, уважаема госпожо Председател, които се виждат, очевидни, и за чиято подкрепа аз се надявам, след много труд, защото проблемът е сложен, не на последно място, защото засяга и едно ключово право на гражданите, защитено както в нашата Конституция, така и в Конвенцията за правата на човека, именно достъпа до съд, в случая – до гражданския съд.
Търсили сме систематично място и последици, които да отговарят и в теоретичен, и в практически аспект на онзи баланс, който и самият Съд в Страсбург е установил между допустимостта на поведение и достъпа до съд. Считаме, че тези, които злоупотребяват с правото си на достъп до съд, всъщност вредят до голяма степен на тези, които наистина имат право на този достъп, тъй като съдии се занимават с налудничави понякога или чисто обидни неща и не могат да се съсредоточат върху работата на добросъвестни ищци и ответници, които се съдят.
Правната комисия на Народното събрание предприе една първа, важна крачка по решаване на този проблем с приетия Законопроект за изменение и допълнение на Закон за съдебната власт през миналата и по-миналата седмица с поправки в чл. 7 на принципно ниво. Това беше важна стъпка, направена по предложение на колегата ни Хамид Хамид, подкрепена единодушно и тук, и в залата.
За да бъде тя продължена и реализирана, процесуалните закони също трябва да направят своите стъпки и това е нашето предложение за такава стъпка по отношение на Гражданския процесуален кодекс.
Надявам се на Вашата подкрепа на първо четене, в която не се съмнявам, тъй като няма тук човек, в залата, сигурен съм, който да не иска да реши този проблем и се надявам на конструктивен дебат между първо и второ четене, в който да обсъдим както систематичното място, така и конкретните редакции, така и дали можем да направим още стъпки напред в една или друго посока, като отсега заявявам, че за нас – депутатите от БСП, които заставаме зад този законопроект, е много важно въпросът за правомощията на съдиите и начинът, по който те се чувстват и работят в залата, но не по-малко важен е и въпросът за достъпа до съда и ще търсим винаги онези параметри, които да защитават в достатъчна степен и двете. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Към представяне на законопроект няма реплики.
Имате думата за изказвания по Законопроекта.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми магистрати, уважаеми гости, уважаеми колеги! Тъй като сме на първо четене, когато се подкрепят или съответно не се подкрепят принципите и обхвата на законопроекта, аз ще кажа, че ще подкрепя този законопроект, както съм подкрепил предложението за промени в Закона за съдебната власт.
Единствената ми бележка е по-скоро свързана с второто четене и е по отношение на текста на параграфи 1 и 2, и то специално на израза „груби думи“.
За мен изразът „груби думи“ може да се тълкува по всякакви начини. Една дума може да се възприема като груба, въз основа на субективното становище на един магистрат, а въз основа на субективното мнение на друг магистрат може да се възприема не като груба. Смятам, че по-скоро е добре да следваме тази разпоредба, която приехме в Закон за съдебната власт, тази редакция на разпоредбата, която я приехме и където, знаете, че включихме нецензурни думи, обиди, заплахи, квалификации и не сме използвали тази терминология.
Не знам каква е идеята на вносителите, може би те ще кажат нещо повече, но за мен този израз, така използван, позволява възможности за еднозначно тълкуване на това, което е посочено в исковата молба или съответно- в жалбата. Смятам, пак казвам, че е по-добре да формулировката, така както я направихме в Закон за съдебната власт, но е вече по-скоро въпрос за второ четене. Аз ще внеса подобно предложение.
Иначе, подкрепям Законопроекта. Ясно е какви са мотивите. Ясно е, че е необходим такъв текст, след като приехме принципа в Закон за съдебната власт, така че Законопроектът, според мен, заслужава подкрепа. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, уважаеми господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Добре дошли, на уважаемите гости! Няма да се обръщам поименно към тях.
С най-голямо уважение към труда, който са положили вносителите на Закона!
Искам да започна от това – системно са разгледани рисковете, от предложението, което е направено в такъв сериозен акт, какъвто е Гражданския процесуален кодекс. Коректно са поднесени проблемите, от една страна, а и възможните решения, съгласно действащата уредба. Това, че съдът има правомощията да реагира на подобни действия в съдебната зала и сега, по силата на действащи правила, е факт.
Факт е обаче и нещо друго, че тази агресия на част от страните, определени като хора, които злоупотребяват с право или такива, които не търсят правосъдие, а в крайна сметка пречат на съда да свърши своята работа, действително съпътства работата на съда.
Опасявам се от това, че влизайки в конкретика и в детайли, ние може би ще навлезем по някакъв начин в ескалацията на тези отношения и ще попаднем във водовъртежа, в какъвто сме, по отношение на защитата на правата на лекарите, членове на екипа на Спешната помощ. Там ескалираме с наказания, санкции, хипотези, пишем все по-подробни условия, при които се налагат все по-тежки наказания и въпреки това тези действия не престават.
Имам своите притеснения от гледна точка на практиката, която имам, и наблюденията в съдебните зали. Факт е, че се злоупотребява с процесуалните права и то се злоупотребява от, за съжаление, колеги адвокати, които са грамотни юристи, би трябвало да са грамотни юристи и които сами по силата на самодисциплината не би трябвало да предприемат такива действия, които са дали повод. Известни са хора, които пишат молби от типа и характера на тези, които очевидно се визират в законопроекта. Известни са и последиците, защото такива юристи, жалбоподатели или молители са се превърнали в емблематични страшилища за съда. Те задръстват съдебната система.
Коректният тон на служителите на закона, разбира се, ги е накарало да кажат така, че целта на Законопроекта е да се преодолее този проблем, като обаче не трябва да се стигне до неправомерно ограничаване на правото на защита. И тук ми се струва, че важното, върху което трябва да се съсредоточим – санкцията на такова поведение да не се отнася към правата и към предмета на делото, към същността на делото.
Връщам се към мисълта си, че носители на подобно поведение може да са процесуалните представители, а санкцията, особено в първия параграф, тоест това, което се отнася до промяната на чл. 101а, за поведение в залата, което изисква една много бърза, незабавна реакция и последицата е доста тежка – действието се счита за неизвършено, дори в случаите, когато се отнася до действие, което е обхванато от хипотезата на преклузията.
Какво се случва с правото на този, който търси съдебна защита? И наистина ли той трябва да понесе отговорността за зле избран процесуален представител и то в такава степен? Това донякъде е преодоляно в § 2, защото там остава, там е пренесен текстът за възможността да се подаде частна жалба срещу подобни решения. И това като че ли създава гаранция и аз бих приел подобно решение, но нещо такова, колеги, трябва да търсим може би и в първата хипотеза. Незабавното санкциониране с такива тежки последици – все едно не е било това процесуално действие, при преклузия ми се струва прекомерно и опасно.
Това са най-общо бележките ми, разбира се, принципно. Може би, колебая се дали са бележки, отнасящи се към второ четене, но нека ги кажа тук, защото те може би и сега трябва да станат ясни, за да имат основанието си при разглеждане на самата редакция на текстовете.
Да ме извинят гостите, но до тук има една тенденциозна изходна позиция, при която магистратите са добрите, те отговарят разбира се за реда в залата, те са натоварени, това е тяхното ежедневие, на тях на главата им се струпва, но нека да си кажем, че има хипотези, при които ситуацията се изразява в конфликт между участници в процеса, представители на едната и на другата страна, и магистрата.
Защо имам смелостта да кажа това? Защото наблюдаваме една влошена и процесуална дисциплина, пък и донякъде нарушена етика от страна и на магистрати. Нека, за да бъда съвсем ясен и безспорен – един магистрат може да си позволи, един съдия, председател на състав, безпричинно закъснение и да остави страните и адвокатите да чакат пред залата в продължение на часове. И това се прави в първоинстанционния, и във второинстанционния съд – забележете, никога във ВКС (Върховния касационен съд)! Никога във ВКС! Значи, там има зала, има насрочен час, и когато човек се появи, делото започва точно в обявения час, както традиционно се случваше в моите спомени назад, когато съдът беше институция, по която можехме да си сверяваме часовника. Ако не се даде начало на процеса, то беше защото липсва зала, защото има някаква обективна причина за закъснението. Сега съм свидетел на това, което се случва и то при определени състави. Те се знаят кои са тези състави. Използва се това, че се привикна с тези неща по повод на чисто битовите неудобства – липса на зала, делото започва след час-два, докато съставът чака зала и така нататък, но сега седим пред празна зала и чакаме съставът да дойде.
В този смисъл – поражда се напрежение, вътре в самата зала започва бързане, припряност. Има забележки неоснователни от страна на председателя на състава по повод на зададен още един въпрос към експерта или към свидетеля. И бележките са непочтителни: „Ама, хайде сега! Защо питате това? До кога ще продължава?“. И пак казвам, от определени състави.
Нека да не звучи лично. Аз лично нямам тези проблеми, само че си давам сметка, че един млад, прохождащ адвокат, сега се сблъсква ежедневно, докато наложи някакъв авторитет.
Мисълта ми беше – този конфликт, който предизвиква по-остра реакция може да бъде породен от поведение на магистрат, а тук, в този законопроект, не става дума за това. Тук магистрата го пазим като свещена крава. Той не търпи дори намек и допускане на такова поведение. Това ще породи реакция в другите юридически гилдии. Аз очаквам от адвокатската гилдия да има реакция, която ще се свежда до това – съдът, който отговаря; съдията, който отговаря за реда в залата и сега, и който има правомощията да овладее и би трябвало да може да овладее залата, не се нуждае от допълнителна помощ в тези си усилия, въпреки влошената обща атмосфера в залата.
Проблемът категорично го разбирам, споделям, но, връщам се към вече направените бележки, за да не отегчавам аудиторията, просто исках да илюстрирам съображенията. Необходим е път за съответна ревизия на тази реакция. Тя не бива да бъде последна и не бива да бъде решаваща за предмета на делото, защото иначе постигаме едно несъответствие между инструмента, който даваме в ръцете на магистрата.
Тук имаше един израз, че така магистратът разбира дали щял да бъде в състояние да върне всяка недоброжелателна молба. Ама коя е тази недоброжелателна молба, по чия преценка? Малко преминаваме границата.
И наистина с най-добро намерение, ако бъдат приети тези бележки от вносителите, аз на първо четене бих подкрепил този проект с желанието да изчистим, да изгладим теста, с желанието да направим така, че да нямаме поводи за такова поведение или пък да нямаме примери за такова поведение в съдебните зали, защото не ни прилича, не ни отива.
Това са специализирани текстове и очевидно адресат на тези текстове са юристи, колеги юристи, от едната или другата страна на съдебния процес. И най-малкото на нас ни подхожда да си говорим за норми, които можем да отнесем към възпитанието, етиката, професионалната етика. Ами тези професии, които имат представители в залата, те имат етични кодекси. Нека да не забравяме – има Кодекс на съдиите, има Кодекс на адвокатите. Да се върнем към тези правила.
Минаваме през едни училища за магистрати. В съдийското училище се преподава етика. Аз съм бил лектор в такива часове и съм споделял моето виждане пред колеги съдии. Знам, че това се случва с млади адвокати и не толкова млади се минават курсове. И е почти обидно да се занимаваме с това, но ако сме опрели до тук, нека да го подкрепим, за да имаме съгласие, но моля наистина тези неща…
Господин Министър, виждам, че предизвиквам реакция. Май се поувлякох. Благодаря Ви. Извинявайте, ако съм се увлякъл, но го правя наистина с най-доброто желание към представителите на всички професии. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Нотев.
Реплики?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Кратка реплика от моя страна.
Съгласен съм с това, което каза колегата Нотев. Действително съществува и такъв аспект, такава гледна точка. Сблъсквали сме се всички като адвокати с тези проблеми, но големият брой случаи, да не кажа, над 90% се отнасят до такива, когато страната няма процесуален представител, а сама извършва тези процесуални действия, пишат си исковата молба и така нататък. В голям брой от тези случаи, просто изключваме процесуалния представител – адвокат или юрисконсулт, ако е юридическо лице ищецът. За това става въпрос.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Само още една реплика от господин Митев, преди да Ви дам думата за дуплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател! Уважаеми колега Нотев, не съм съгласен с изказването дотолкова доколкото не засегнахте още един въпрос, по който ще ми е много интересно да чуя Вашето мнение като опитен адвокат, юрист на базата на този анализ, който чух във Вашето изказване.
Смятате ли, че е достатъчно да посочваме само и единствено чл. 130, исковата молба и не трябва ли да уредим такива хипотези и по отношение на отговор на исковата молба и на въззивната жалба? Интересно ми е какво мислите и по този въпрос във връзка и със съотношението пък на тези норми с чл. 101а, дотолкова доколкото, ако приемем чл. 101а като принцип, трябва ли след това детайлно да разписваме за всички останали? По-скоро на Вашия анализ би трябвало за тях, отколкото за останалите да действа. Интересно ми е да чуя какво мислите. Благодаря.
ЯВОР НОТЕВ: Само, за да не злоупотребя – имах дуплика към господин Попов.
Ако това е бил замисълът – 90-те процента на лично участие на страните, то пак не отговаря на проблемите. Дори да има едни 10%, които са с процесуален представител, който по не добър начин от гледна точка на тези критерии, които залагаме, е представил техните права и тяхната позиция, тези пък 90 са още по-беззащитни и към тях тази преклузия или да се счита, че действието е неизвършено, като че ли не е адекватната санкция. Този човек трябва да знае, че прави нещо абсолютно нередно, не на това място, на което се опитва да го направи, така или иначе, правото му да остане ненакърнено. Пак имаме смесване между дисциплинарна мярка и произнасяне по същество на делото.
Преминавам към отговор на господин Митев. Напълно съм съгласен, но понеже това, което казах досега, е един ангажимент за по-нататъшна работа по усъвършенстване на този законопроект – абсолютно сте прав. Той по същество няма някаква разлика – дали е исковата молба, дали са другите документи, които съдържат подобни изрази и основания да събудят възмущението и на съда, и на другите, аз не виждам разлика, така че благодаря за това – по-скоро припомняне, и разширяване на кръга на документите, с които ще се занимаят.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Нотев.
Господин Министър, Вие имахте неотложен ангажимент. Искате ли думата преди колегите народни представители, защото бързате, ако нямате нищо против?
Заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми съдии, членове на Висшия съдебен съвет! Накрая ще кажа за какво е бързането.
Не виждам колегата Зарков, но пък другите вносители на Законопроекта са тук.
Първо, искам да заявя, че аз, че ние принципно подкрепяме Законопроекта. Участвахме в дебатите наскоро по принципното решение, което установихме в Закона за съдебната власт. Приемаме, че има нужда от установяване на такъв един режим, който действително да премери обществения интерес от защитата срещу груби действия на участниците в едно съдебно производство и тяхното право на жалба, с което често се спекулира и се злоупотребява.
Поздравявам колегите от БСП затова, че са внесли този законопроект по отношение на Гражданския процесуален кодекс.
Бих искал няколко по-скоро бележки с оглед теми на размисъл да повдигнем евентуално между първо и второ четене по този законопроект. В дебата по Закона за съдебната власт ние казахме, че там е принципното решение. Очакваме неговото отражение в процесуалните закони.
Тук бих Ви предложил, без да Ви изкушавам, без да го приемате по някакъв различен начин, но Вие имате инициативата между първо и второ четене, ако аз бих бил народен представител, бих добавил най-малко между първо и второ четене и симетричната уредба най-малко в АПК, за да знаем, че с този режим сме покрили двата големи отрасъла в българското съдопроизводство.
Не мога толкова смело да Ви препоръчам разширяването и по отношение на НПК. Там вероятно и колегата Нотев ще заяви, ще акцентира, че там режимът е малко по-различен и защитата евентуално на накърнените права би била също по-различна и трябва да съобрази и други принципи.
Аз не виждам никаква пречка да се обсъди на второ четене и предложение за разпоредби, които са анализирани и преценени систематично, съобразно правната възможност да се направят такива промени в Административно-процесуалния кодекс, ако прецените, тоест ако се прецени, че субсидиарното прилагане на ГПК спрямо АПК не е достатъчно, за да се закрепи този принцип и в административното производство.
Темите, които господин Нотев постави, въпросите, които постави, действително са важни, действително касаят практиката, биха били относими към множество дела, към множество производства и затова ми се струва, че Правна комисия има тежката задача да направи прецизна преценка за мярата, с която да се установи този принцип.
Аз бих Ви предложил да се прецени друга класификация на действията, които могат да бъдат груби, обидни, които могат да водят до злоупотреба с честта и достойнството на участниците в процеса.
В Проекта, а и в Закона за съдебната власт вече, ние ги приехме по отношение на процесуалните действия, които обхващат всички процесуални действия – и тези, които са извършени чрез писмена форма на изявление, и тези, които са вербални изявления в рамките на един висящ процес. Според мен има разлика в двата вида изявления и според мен идеята на това предложение в Закона за съдебната власт, касаеше главно писмените изявления на сраните, докато динамиката в самия процес е по-различна, тежестта на възприемане на изговореното е по различно. И не съм много сигурен, че тази санкция, която предвиждаме тук би била адекватна.
Ще дам конкретен пример. Случвало ми се е и в съдебна зала не да използвам обидни квалификации, но в рамките на спора и размяна на репликите насрещната страна да каже: ама това е много грубо, и въпреки че е вярно, аз съм се извинявал пред съда, оттеглял съм си тези думи, ако съм ги казал и продължаваме нататък с дебатите, събирането на истината и установяването на фактите или с други процесуални действия. Мога ли в рамките на съдебното заседание, аз да се поправя така? Би трябвало да мога. Не би следвало и то особено, ако е значимо процесуално действие, което еднократно мога да направя, което както казва и колегата Нотев води до преклузия, не може примерно, ако репликата ми е: насрещната страна говори глупости, всички се обиждат, съдът ми прави бележка, но не може заради това да ми падне възражението, защото то има значение и съдът да каже: да, загубили сте право да възразите, това е единственото заседание, което сте могли да направите, не Ви зачитаме възражението.
Друго, някои от вербалните изявления невинаги кореспондират пряко и непосредствено с процесуално действие. Те по-често са между процесуалните действия, те се вмъкват някак между тях. Съдът кое действие ще обяви за неизвършено, когато нарушението се извършва чрез реч? Преценете го, изслушайте и съдиите.
Подкрепям и това, което казва и колегата Нотев. Бил съм свидетел, когато, с цялото ми уважение към съда, съдията е неадекватен. Чувал съм безобразни реплики от съдия в съдебно заседание. Отварям скоба, но по времето, когато бяхме опозиция, когато безобразно се уволняваха кадри, уж наши кадри, присъствах на заседание в Районния съд в Козлодуй, където съдията беше със силикон, беше все едно току-що излязла от фолк заведение и, която говореше на страните с „хорица“: какво искате хорица? Не може с едно нарушение, казва, един вид да поправяте друго нарушение.
Има случаи съдията е неадекватен. Какво ще стане, ако реагира и кой реагира – процесуалният представител, който, ако използва нецензурен език, да кажем, той си носи отговорност. Ще го накаже дисциплинарния съвет на съответната адвокатска колегия, но последиците са за довереника, той поема щетата от незачитането на процесуалното действие. Затова може би преценете го, но поне частта „Устни изявления“ в рамките на съдебно заседание, може би трябва да бъдат санкционирани по друг начин.
Аз все си мисля, че магистратите могат да управляват процеса, така че с другите средства в ГПК да санкционират страните и да напътят процеса и заседанието към едно по-нормално осъществяване, така че да се постигнат целите на производството.
Бях дълъг и продължителен и се извинявам. Моля да ме освободите. Госпожа Белчина ще остане в този много интересен за мен дебат, но днес е празник на служителите в затворната администрация, както ги наричаме понякога „тъмничарите“, те иначе са високо ценени специалисти. Бях обещал, че в 15,00 ч. ще ги поздравя, затова ще се оттегля. Но пожелавам успех на този дебат и на този законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Уважаеми господин Попов, имате думата.
ФИЛИП ПОПОВ: Първо, аз също благодаря на господин министъра за изразената подкрепа, а и за неговото становище, което наистина заслужава внимание и да се обсъди между първо и второ четене, както и за предложението по отношение на АПК, още повече, че както каза и колегата Зарков, такъв текст сме записали принципно и в Закона за съдебната власт миналата седмица.
Съвсем накратко като разсъждения. Това, което колегите повдигнаха като въпрос, касаещ чл. 101а и чл. 103, тоест не трябва ли да се разшири с отговор на исковата молба, въззивна, частна жалба, касационна, писмени бележки и така нататък? Идеята е, че ние сме извели според мен чл. 130 исковата молба отделно, защото тя на практика стартира самия процес – производството стартира чрез него. А в чл. 101а сме в процесуално действие, в което влизат всички останали отговори и съответните видове жалби, писмени бележки и така нататък. Затова сме извели исковата молба в отделен абзац нарочно, за да се фокусира върху нея, защото тя е, както се казва, спусъкът на процеса. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплики към изказването на господин Попов? Няма.
Колеги, други изказвания?
Ако нямате – да дам думата на гостите?
Заповядайте, съдия Марчева, имате думата.
ДАНИЕЛА МАРЧЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, искам от името на моите колеги – останалите членове на Съдийска колегия, да изкажа задоволство от предприетата законодателна инициатива, защото тази инициатива всъщност предлага решение за един много сериозен проблем, който от години съществува в българските съдилища.
Вчера между другото Съдийска колегия прие едни предложения за законодателни изменения в ГПК, част от които се припокриват с този текст – чл. 130, ал. 2, изготвен от съдии. Тези предложения в рамките на три години са дискутирани, обсъждани, правихме Национална конференция миналата година, прецизирали сме текстовете и с решение вчера Съдийската колегия прие да бъдат изпратени на всички парламентарно представени партии, на омбудсмана и на министъра на правосъдието за евентуално упражняване на законодателна инициатива.
Използвам момента, за да го анонсирам и да изразя молбата на колегите, които гласуваха с мнозинство в Съдийска колегия, да бъде обърнато внимание. Текстовете не са много, но са много съществени за рационализиране на процеса, като подчертавам, те съхраняват интереса на всички страни – и на гражданите, и на съда, и на българския бизнес.
Конкретно по темата. Правната комисия на Висшия съдебен съвет миналата година взе решение, мисля че то е изпратено и на Министерството на правосъдието, по повод именно на това, че бяхме сезирани от съдии от цялата страна във връзка с процесуални действия на страни, подчертавам – на физически лица. Проблемът при нас, този който ние систематизирахме и отчетохме, е свързан не с адвокати. Много малко и рядко са тези случаи, когато си позволяват и тях сигурно и на пръстите на едната ръка можем да ги изброим, но те не са същественият проблем.
Същественият проблем са физически лица, аз няма да им споменавам имената, но съм Ви подготвила примери от искови молби на тези граждани, от които да придобиете непосредствена представа за обидния, недопустим език, за тази гавра. Той граничи с гавра, с подигравки, с отправяне на заплахи, с клетви към съдията, към близките му, със заплахи. Факт е, че ние нямаме възможност за адекватен отговор. За подобна санкция налаганите глоби от колегите в съдебно заседание, аз не знам дали се събират, и въобще те реално нямат абсолютно никакъв ефект върху тези страни. Тоест няма никаква възможност за противодействие и това създава едно чувство за безнаказаност у тези хора, прави действията им още по-дръзки и по-нагли, стимулира увеличаването на броя на исковите молби, нападките към съдиите.
Аз реално от медиите разбрах снощи, че днес е първо четене, но за следващия път ще се подготвя. Имам стара статистика, която е към 5 декември 2017 г., в която няма да казвам имената на петима граждани. Единият от тях има 746 искови молби само в Градски съд и той е един от тези, които не само предявява очевидно недопустими и неоснователни искове, но и използва и недопустим език. Другите са също толкова – 362 броя; 376 броя; 579 броя; 98. Тук вече идва и проблемът с отводите на съдиите, защото след като тези граждани заплашват колегите, използват такъв език, колегите решават, че не могат да бъдат безпристрастни. Да не говорим, че самите искови молби не съдържат реални проблеми, няма правен спор по тях. Те са с цел да бъдат инициирани и поддържани безсмислени искови процеси и да бъде затормозван съда.
В тази връзка по отношение на този предложен текст, разбира се, ние имаме бележки и към редакцията, и към систематичното място, но ще ги изложим впоследствие между двете четения.
Събрали сме примери чрез Европейската мрежа за съдебни съвети от други държави членки как е уреден този въпрос при тях. Също ще го предоставим за нуждите на правилната редакция, защото тук искам само да подчертая нещо, което е важно, което каза и министърът на правосъдието, че в практиката на Съда в Страсбург се подчертава, че жалбоподателят винаги следва да бъде предупреден за своя недопустим език и, ако след предупреждение прекрати използването му, изрично оттегли обидите и заплахите си или се извини, тогава производството може да продължи. Това е във връзка с едно дело срещу Русия има и други много такива примери, но това е постоянната практика. Тоест изрично е подчертано, че при евентуално въвеждане на подобен подход следва да се съблюдава принципът на служебното начало, за да не се стигне до отказ от правосъдие.
Аз мисля да спра дотук и да дам думата на колегите, които също какво да кажат по въпроса.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема съдия Марчева.
Заповядайте, уважаеми господин Председател.
АЛЕКСЕЙ ТРИФОНОВ: Здравейте отново!
Уважаеми депутати, уважаема госпожо Марчева, съдия Проданова, уважаеми колеги! Проблемът е много голям. От гледна точка на Софийски градски съд бих го нарекъл и катастрофален, а болестта вече се разпространява и в страната.
Тук действително става въпрос за четири или пет физически лица, които ние условно наричаме „масови ищци“, които си позволяват не груб, а не мога да Ви пресъздам такъв език. Мисля, че госпожа Марчева е донесла материали нагледно да видите за какво става въпрос. Тук действително става въпрос за една помощ от Ваша страна и съответно ние ще бъдем много благодарни, ако я получим, и подкрепяме с всички сили подобен Законопроект, защото проблемът е много голям.
От тези ищци се породи болестта „масови отводи“. Тази болест след Софийски градски съд започва да се разпространява и във всички съдилища в страната. Тези ищци, когато не бъдат удовлетворени техните искания, започват с едни много обидни думи да наричат всички съдии. Част от колегите се отвеждат, друг е въпросът дали правилно се отвеждат и дали е основание за отвод, но, така или иначе, в един момент явно грубият и буквално нецензурен език прехвърля всякакви граници. След това делата от Градски съд, респективно започват да тръгват по страната и всички съдилища общо взето са с много такива дела.
Отделно от това има проблеми между самите колеги, защото, да кажем, в Градски съд пет или шест човека не си правят отводи и това рефлектира като реакция при другите колеги, защото там се създават едни други проблеми. Отделно от това по линия на един от тези ищци, чийто език ще видите, който редовно се употребява, както в писмени документи, тъй като чух, че има разлика между устна реч и писмени документи, има и документирано в съдебен протокол негови реплики.
Благодарение на неговите действия беше назначена охрана и на колега от Градски съд, защото не искам да изпадам в конкретика, не е толкова важно в случая, но той беше намерил данни за нейното семейство, за нейното дете и така нататък. И ставаше въпрос, че при него проблемът беше, че не е освободен от държавна такса. И затова казвам, че проблемът е огромен.
Съгласен съм с колегата Нотев, но тук просто ситуацията е малко по-различна с уговорката, разбира се, че не всичко и при нас е перфектно. Ние се стараем да взимаме мерки, имаме си Етична комисия и така нататък. Аз Ви казвам, че съм в контакти с ръководството и на Софийска адвокатска колегия и ние сме се разбрали, ако има някакви проблеми, които са по линия на съдиите, те да си ги казват, ние да взимаме мерки, респективно и обратното. Съгласен съм с това, но тук просто ситуацията е малко по-различна и мисля, че касае тук една група от пет физически лица, които наистина кълнат и употребяват думи, които е недопустими.
Между другото, понеже стана въпрос за наказателния процес и деликатността на този процес и употреба на упражняването на права там, съжалявам, че просто ще трябва да Ви го кажа с конкретен пример, защото Вие не може да не знаете и да не сте чували за това дело за детето в куфара и за Герман Костин. Ако извадим протоколите по това дело, аз направо бих дал орден на съдията, който го изгледа и имаше търпението и спокойствието да го изгледа, защото ако знаете за какви думи става вече вътре въпрос – откровени псувни. Просто нещата наистина там излязоха извън контрол. Благодаря на колегата, че събра сили и успя да го изгледа и най-важното, че не се и отведе, защото в другата ситуация започваме да поставяме въпроса с избор на състав. Това е много страшно също. Избор на съд не бива да се допуска никога.
И ще предоставя думата на колегата Кюркчиев, който е запознат, той е заместник-председател и ръководител на Първо гражданско отделение, което е най-големият проблем всъщност.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми съдия Кюркчиев. Имате думата.
СТЕФАН КЮРКЧИЕВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател на Парламентарната комисия, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема съдия Марчева, като представител на Висшия съдебен съвет, уважаема съдия Проданова, като представител на Върховния касационен съд, уважаеми дами и господа!
Това, което искам да добавя е следното: бих си позволил накратко, без да Ви отегчавам, да предложа един по-различен поглед върху проблема, който се надявам да подпомогне Вашата работа, особено при разглеждане на Законопроекта между първо и второ четене.
Като предисловие само, ако ми позволите, да отбележа нещо. Мисля, че това нещо не касае моята личност, а по-скоро мотивира желанието ми да изразя становище като съдия, който вече 18 години разглежда именно такива дела. От началото на своята професионална кариера през 2002 г. аз съм разглеждал само граждански дела и бих искал да отбележа, че проблемът е главно при гражданските дела, не при търговските, може би и не чак толкова при наказателните. Статистиката може да покаже това.
Отново без да Ви отегчавам ще си позволя да припомня нещо, което всички ние знаем като юристи, за да може с негова помощ да разсея всички съмнения и всички опасения и да кажа защо аз лично категорично изцяло подкрепям този законопроект за изменение в ГПК. Като юрист считам, че той е един, ако ми позволите този израз, един от най-адекватните мерки, които законодателят би могъл да вземе за подобряване на процеса. Изцяло подкрепям тезата на министъра на правосъдието, че е уместно тази концепция да се разпростре и върху АПК, и дори бих казал, като стандарт в държавната администрация. Какво имам предвид?
Всички ние знаем, че исковата молба, както и всяка една реплика, отправена към съда, представлява молба за съдействие към държавен орган за защита и санкция. От гледна точка на стандарта на общуването между гражданин на правова държава и орган на правовата държава би следвало да има някакво ниво на общуване. Тук не става въпрос само за защита на съдията, очевидно съдията като представител на държавен орган няма нужда от защита и, бих казал, това е един прагматичен проблем. Но и сега, ако ми позволите да отбележа, разпоредбата на чл. 89 от ГПК дава възможност на съдиите да глобяват страните или други участници в процеса, ако те използват обидни думи и изрази.
Аз бих искал да отбележа, че изцяло адмирирам този законопроект, защото той би наложил едно ниво, един стандарт на общуване, който е присъщ на съдопроизводствените действия във всички държави – членки на Европейския съюз, една от които е България. При нас обаче има една особеност в процеса, че адвокатската защита по граждански дела не е задължителна и действително проблема по-скоро не касае случаите, в които страната се явява с адвокат.
Аз бих казал, че българските адвокати са висококвалифицирани и те много добре знаят кога и в кои случаи могат да се движат по ръба на процеса, използвайки думи и изрази, които придават, бих казал, експресивност, но не навлизат в сферата на обидите. Тук най-често става въпрос за случаи, в които страните се явяват сами, без процесуален представител. Те, бидейки граждани на страната и използвайки правото да потърсят защита и санкции от съда, много често не познават стандарта. Те се обръщат към съда с думи и изрази, които са присъщи на гражданите на страната, които невинаги, даже бих казал по-често не познават процесуалния закон. Използвайки обаче тези думи и изрази, давайки воля на своите емоции, те много често принизяват процеса до едно много ниско ниво. И аз бих казал – съдията, да, може да ги глоби, но аз бих казал, че това не способства за създаване на правосъзнание, за възпитание, а законите според мен имат и такава функция. Тоест, ако законодателят във Ваше лице възприеме този законопроект, според мен той би постигнал една много по-висока цел: да способства, ако този закон се приложи, за повишаване на нивото на правосъзнанието, за възпитание на правните субекти, които така или иначе имат възможност да се явяват пред съда. Отново подчертавам: става въпрос за физически лица.
Що се отнася до неизвършването на процесуалното действие, лично аз като съдия, пак казвам, който дълги години вече разглежда граждански дела, не намирам нещо смущаващо. Защо? – Без да Ви вкарвам в казуистика в процеса. В момента, ако някой се яви пред мен или пред колегите съдии и използва груб и обиден израз, нормално е, казвам в нормалната хипотеза, съдията да отправи предупреждения, не даже да го глоби. Съдиите и в днешно време, и сега, и без този законопроект, правят това. Идеята за неизвършването на процесуалното действие не е толкова да се санкционира страната, не е да се накърнят нейните права и интереси, а по-скоро именно да се наложи един стандарт. Ако едно процесуално действие се извършва по начина – просто използвам това, че уважаемият народен представител и адвокат Нотев, даде такъв пример. Ако аз, като участник в процеса, желая да упражня правото си на възражение, не е нормално в това възражение, простете ми, да използвам ругатня, грубо обиден израз. Ако аз наистина искам да направя възражение, то би следвало или да ангажирам процесуален представител, който да го направи по установения в закона ред, или пък да се обърна с молба към съдията и да кажа: „Вижте, аз не съм юрист, но бих искал простичко да кажа срещу какво възразявам“. Ако аз желая да упражня моето право чрез обиден израз, най-нормалната мярка на законодателя е да въведе именно такава процесуална санкция, тоест съдията да каже: „Вижте, аз Ви предупреждавам, Вие в момента използвате обиден израз. Процесът не е свършил, заседанието не е свършило. Ако Вие желаете да упражните своето право, повторете репликата си, но по установения ред. Защото това, което Вие досега казахте, то просто е една обида, един нецензурен израз. Това не е начина Вие да упражните своите процесуални права.“ И според мен това би трябвало да бъде духа на закона, говорим за духа на закона. Конкретните мерки и начинът, по който те трябва да бъдат приложени е Ваша задача, уважаеми госпожи и господа народни представители. Аз просто съм съдия и аз прилагам закона и съм тук като гост, за да помогна на законодателния процес. Аз не мога да Ви давам съвети, по-скоро искам да изразя своето становище пред Вас именно от гледна точка на това: погледнете от друг аспект.
Действително, съгласен съм, тук не става въпрос за защита на съдията. Съдията упражнява функции, които са свързани с държавата, властнически правомощия на държавата. Той и сега може да глоби страната. Въпросът е кого глобява? Глобеният може и да не разбере за какво му налагат санкция, именно защото той има право да се яви пред съда без адвокат. И много често проблемите идват от граждани, които се явяват без адвокат, те не владеят стандарта и затова си позволяват да използват този език. Целта не е фискална, как да кажа, фискът да събира глоби, целта е да се наложи стандартно общуване, стандартно поведение в една правова държава.
Последното, което бих искал да кажа е личното мое впечатление и мисля, че това може да се провери. Подобни правила действат в съдилища в Германия, една от водещите държави в Европейския съюз като стандарт в съда. Също така съм присъствал на заседания на съда в Люксембург, имаше подобна хипотеза, беше много любопитна, там действат подобни норми. От колеги, които са специализирали в Съда по човешките права в Страсбург знам, че там също има подобни норми.
Понеже не искам да Ви отегчавам, аз съм разглеждал подобни дела за обиди и бих искал да отбележа и мисля, че в помощ на вносителите на Законопроекта и на народните представители би могъл да бъде Институтът по български език към Българската академия на науките. Те имат много подходящи изследвания, които дават конкретна дефиниция на обидните думи и изрази и аз мисля, че съдебен произвол няма как да бъде допуснат. Още повече, че тези актове за прекратяване ще бъдат подложени на контрол от по-горна инстанция. Благодаря за Вниманието и Ви желая успех при този законопроект.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми съдия Кюркчиев.
Заповядайте, уважаема съдия Проданова.
ДАРИЯ ПРОДАНОВА: Уважаеми колеги, всички сме колеги – депутати или магистрати.
Становището на колегите ни от Върховния касационен съд е, че проектът трябва да бъде подкрепен.
Аз ще бъда много кратка. Съгласни сме с принципа, който е заложен в Законопроекта. Това, което ще кажа, всъщност по-скоро е въпрос на законодателна техника. Добре би било между първо и второ четене да се обмисли въпросът дали да остане като самостоятелен текст чл. 101а или да влезе като четвърта алинея в чл. 100, който е с родовото заглавие „Нередовност на процесуалното действие“, това е родовият термин, а грубите обидни изрази, това е подвид. И ако влезе като ал. 4 може да бъде със същия текст, само с разместване на словореда – „нестаналост се счита“ и „процесуално действие, което“. Санкцията на чл. 130 си остава.
Мисля, че има препращане, да не ровя сега из ГПК, има препращащи разпоредби при нередовност на въззивната и на касационната жалба. Мисля, че при въззивната жалба препраща към пороците на исковата молба, при касационната жалба… (Реплики.) Така че има препращащи разпоредби и не мисля, че е някаква драма и че няма да бъдат обхванати инвъззивните жалби и касационните такива, и изложенията към тях.
По въпроса за опасенията на адвокат Нотев – да така е. Има преклузивни срокове, но тук бих искала да кажа, че санкцията не е несъизмерима, защото това са преклузивни срокове, а не преклузивни моменти. И ако процесуалното действие е извършено в съдебното заседание, то процесуалните действия се преклудират до края на съдебното заседание. И ако страната, която е отправила по обиден начин искането си го оправи, то няма проблем, тя не пропуска преклузивния срок, така че такъв е проблемът.
Също така е вярно, че го има – неправилни изрази и средства се използват и от съдията, да, така е. Това също е процесуално действие, макар че то е насочено в ущърб на едната от страните в процеса – това влиза в съдебния протокол. Ако не влезе в съдебния протокол, има в ГПК процедура, когато това да влезе в съдебния протокол и вече това би могло да бъде въззивно или касационно основание за проявено неправилно отношение на съдията към едната от страните по делото.
По въпроса за другото опасение. Колегите доста подробно изложиха съдийската позиция. Аз искам да обърна внимание на нещо, което ми хареса повече в мотивите на Законопроекта. Това – съдията не се самозащитава чрез този текст. Съдията е този, който трябва да защити правата и на останалите участници в процеса. И много често вербалната агресия не е насочена към съдията. Вербалната агресия е насочена към насрещната страна по делото. И обидните, груби изрази обикновено са насочени не към съдията. Сега, в наказателния процес не знам, там са отношения на власт и подчинени, там страните не са равнопоставени.
В гражданския процес за разлика и от административния процес, където съотношението между страните пак не е пълна равнопоставеност, там има, да кажем, административна неравнопоставеност, в гражданския процес страните са равнопоставени. И това дава една свобода на недобросъвестната страна да агресира срещу насрещната. И всичките тези неправилни процесуални действия рефлектират върху другата страна и съдията няма механизъм, с който да защити другата страна в процеса.
Недобросъвестната страна е тази, която нашият граждански процес е облагодетелствал. Една недобросъвестна страна може да бави процеса, може да държи процеса на трупчета години наред, може да причини отлагане на съдебното заседание – нашите ги отлагаме за след еди-колко си време, защото нямаме зали, както и да е. По този начин тя накърнява интересите на другата страна. Няма права без накърняване на насрещни задължения. Пазейки по този начин, текстът ще пази интересите на другата страна и съдията ще има механизъм да защити другата страна чрез санкцията на нестаналото действие.
Ами ако не се поправи и не си направи отново възражението с изтекла погасителна давност или за довода за привличане на трето лице помагач, ами това е, страните са равнопоставени. Вие сте адвокат, знаете, че се храните от пропуските на насрещната страна. (Оживление.) Две страни са, не можем да толерираме неизправната страна за сметка на изправната страна, или както е основният принцип на правото: всеки си заслужава адвоката.
И пак, както казаха колегите, това са проблеми на физическите лица обикновено, физическите лица не са само физически лица, които водят гражданско-правни спорове. Срещу чутовната сума от два лева всеки е едноличен собственик на капитала на търговско дружество. Това не му е променило манталитета, така че и търговците, които идват при нас, са същите. Няма разлика, а те са и подсъдимите, които се явяват при Вас, защото Вашите подсъдими са нашите търговци, така че проблемът е общ.
Колеги, това е. Единствената забележка е чисто редакционна, ако помислите това да стане ал. 4 на чл. 100. Дали ще има в Допълнителни разпоредби що е груба дума, едва ли. Ние в Допълнителна разпоредба що е това търговско дело чакаме вече 12 години, не сме я получили. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема съдия Проданова.
Имате думата, уважаеми съдия Кунчев.
КОНСТАНТИН КУНЧЕВ: Здравейте. Благодаря.
Ще бъда кратък. Съдийската общност подкрепя категорично разрешаването на този въпрос чрез законодателна инициатива. Подкрепям това, което предложи съдия Проданова. Добре е да не създаваме „а“, „б“, „в“. Добре е да си е ал. 4, а ал. 3 да стане ал. 5.
А сега във връзка с конкретните жалбоподатели, които злоупотребяват с процесуални права, как ще успеят да заобиколят този текст.
Вярно е, в процеса има редовност и допустимост. Член 101 касае редовността, но преди всичко санкцията трябва да е насочена към допустимостта. Защо? Исковата молба започва чудесно, прекрасно, с език верен, но недостатъчен и съдията я оставя без движение като нередовна и указва да се плати държавна такса, указва да се уточни петитум или обстоятелствена част.
В момента, в който съдията извърши това процесуално действие или откаже да даде освобождаване от държавна такса, защото тези, които злоупотребяват с процесуалните институти, използват този момент да искат неоснователно освобождаване от държавна такса, се започват клеветите, обидите и всичко останало, тоест, ако ние просто кажем, че процесуалното действие не е извършено, няма да постигнем много добър ефект. Важно е това, което ние предлагаме и което каза депутат Христиан Митев: „Важно е да се следва, съгласно Закона за нормативните актове, една терминология“, тоест да се въведе това, което е в Закона за съдебната власт като терминология. Обидните думи и действия трябва да са насочени към съда или към страните.
Съдия Проданова е абсолютно правилна: съдът не се защита, съдът защитава публичния интерес на държавната институция, ние не сме просто съдии. Ние сме там да отговаряме за държавната институция и за интересите на страните, затова тези механизми за редовност и недопустимост, тоест за прекратяване на процеса, трябва да бъдат въведени, за да можем да издигнем на едно значимо ниво авторитета на съда.
Инцидентните случаи за неблагоприятно поведение на съдията за мен са инциденти. То говори за нещо системно и този закон трябва да разреши системния проблем. Така че, мисълта ми е: дори да остане чл. 101, ал. 4 за нередовност и неизвършеност, тя не би следвало да засегне процесуални действия, за които има преклузии. Разбира се, ще се дадат указания да могат да се преведат в съответствие с езика и те да бъдат зачетени за извършени. По-важното е, че това не може да се търпи непрекъснато в един процес. Тоест за всяко действие, аз да давам указание да го извърши и той да го извърши. Следващо действие – отстранете си го. Той пак обижда и пак го извършва. Влизаме в един капан, в който те искат да ни вкарат.
Затова – да, ние сме дали нашата редакция и Вие ще получите възможност съдът да даде, да се отстрани нередовността и да се преустанови обидата, но ако тези прояви продължат след предупреждение едно или две максимум, процесът трябва да се прекрати, защото съдът не е длъжен за всяко действие да дава отделни указания и да търпи отново обида – отстраняване на указание, отново обида – отстраняване от указание.
В крайна сметка съдът е публична държавна институция. Това нещо ще моля да го съобразите при второ четене. Някои от тях са добри юристи, аз го видях за 30 секунди, те ще го видят също. И влизаме в една и съща – санкцията трябва да бъде, че при постоянно, настоятелно, отново и отново използване на обидни думи срещу съда и срещу страната, които възможни да засегнат достойнството на съдията, те не са просто груби думи и изрази. Те са такива, които са насочени – няма да чета тук, но ще оставим, за да видите за какви думи и изрази става на въпрос.
Така че нека да го помислим, нека да обмислим и нека да сме твърди. Този проблем трябва да се реши твърдо, защото иначе разиграват съдите от цялата страна с жалби. От един район, отива в друг район заради отводите. Не! Това е държавна институция, орган на държавна власт. Ние сме се превърнали тук в някакъв невъзможен да реагираме на най-елементарни хора, които нямат реални законни, правни интереси, които да търсят тяхната защита. Това е видно, очевидно от техните твърдения. Затова нашите предложения, които допълват, и каза съдия Марчева, ще допълнят ефекта от този закон, нов Проект – като изменяме ГПК, нека да погледнем цялата картина, както направихме със заповедното и вече ефектът е налице. Когато огледаме цял проблем и предложим в него, в неговите рамки всички разрешения на Закона, тогава има ефект. Тогава се постига успех.
Ще огледаме, ще участваме, ще помогнем тези текстове да ги прецизираме. Още веднъж – редовност и допустимост, трябва да имат съответна санкция и уважение на адвоката, и на съдията. Много моля адвокатурата, когато има срещу конкретен колега, има конкретни начини да се подават сигнали, да се работи. Защото тук не е редно да използваме това, когато обсъждаме по първи... По презумпция държавният орган, държавната власт е добросъвестна. Ако някой единичен, персонален … не е такъв, нека срещу него да действаме, но не да изхождаме от това и да използваме понятието „съдиите – съдът“. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми съдия Кунчев.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря за подкрепата на всички изказали се.
Тя не ме учудва, защото, още един път казвам, че аз вярвам в абсолютната добросъвестност на всички участници в дискусията. Искам да кажа две неща.
Първото е, че всяка дума и систематичното място на определените текстове, са плод на дълбок размисъл. Готов съм да обяснявам за всяко едно нещо защо така сме го решили в крайна сметка. Този размисъл не сме водили самостоятелно, а с експерти от съдийската, от адвокатската и от научната общност. Проблемът е известен от отдавна и той не е бил решен, защото поражда много други проблеми.
Също така искам да обърна внимание, че ние адресирахме проблема в гражданския процес, съзнавайки, че той съществува и в другите. Решенията може би ще са различни. Процесите са много различни. Философията на процесите е много различна. Ролята на съда е много различна. Ролята на страните е много различна. Последствията от техните действия са много различни в зависимост от това дали е граждански процес, наказателен процес, или административен такъв, защото там има също проблеми и ние работим по тях.
Апелирам от тук нататък, надявам се да срещна разбиране, и да бъде приет на първо четене. Да подходим максимално професионално, и естествено, всяко едно от нещата да бъде обмислено.
Ние започнахме да работим по исковата молба по чл. 130, където очевидно става дума за ново основание на недопустимост. Естествено дадохме и възможност то да бъде обжалвано. Видяхме обаче, изследвайки проблема в дълбочина, че исковата молба не решава съвсем проблема, поведението в залата, серията процесуални действия, които могат да бъдат взети устно или писмено след това.
В чл. 101, където се третира нередовността, тя води след себе си други последствия – именно указания към страните, което може да доведе до това шикалкавене, за което говорихте и Вие. Затова решихме да изведем тази принципна позиция в отделен текст, като избягаме от нередовността, имайки предвид, че недопустимост по отношение на процесуални действия е понятие, което поставя теоретични въпроси и затова избрахме това действие да се смята за не извършено. Подлежи на дебат. Да го обсъдим.
Към адвокат Нотев, който всички много уважаваме и заради политическата или за практическата му тежест: внимавали сме и Вие сте видели в мотивите, че много внимателно сме изследвали въпроса, нищо да не е окончателно за страната. Тя има винаги, във всеки един момент, възможност с изключение на исковата молба, но там сме дали възможност за обжалване, за инстанционен контрол, но във всеки един момент страната, в контекста на нашия общ текст на чл. 101а, както предлагаме ,има възможност да разбере, да се поправи в рамките на преклузивния срок. Когато не го направи, ще понесе последици от това си действие.
Има един много важен въпрос, който предполагам, че и Висшия съдебен съвет ще ни представят и от тук нататък, и той се поставя. Това са така наречените масови жалбоподатели. Въпросът там е особено деликатен. Ние също сме го изследвали. Той до голяма степен е и конституционен, но не по-малко фрапиращ и труден за съда. Нашите наблюдения показват, че точно тези хора, които, между другото са някои, които всеки един съдия познава, а и много от страните, защото те са от едни и същи страни много често. Те използват този тип език. Не казвам, че този въпрос ще реши или онзи, но значително може да подобри ситуацията, струва ми се.
Накрая това всичко, за което говорим, и Вие сами разбирате, че е доста сериозна обществена диагноза. Позволявам си да го кажа на първо четене преди да влезе в детайлите на запетайките. Липсата на самосъзнание, на уважение към институцията – съд или други институции, е проблем далеч по-дълбок.
Ние трябва да използваме и този тип текстове, затова, за което говори един от уважаваните ни гости, а именно за създаването на друг вид съзнание и поведение не на базата на страх от държавния орган репресивен, а на базата на уважение към тези, които правят така, че ние да живеем в някакъв ред, а не в хаос, където по-силният побеждава.
Още веднъж благодаря и Ви предлагам, госпожо Председател, наистина в рамките на работна група да обсъдим и други възможни предложения, да видим и други кодекси, но да пазим и този баланс, в смисъл не бързаме за никъде.
Ние, нямаме никакъв ищах да го оправим от това нещо някакъв свой си, нека да го направим заедно, да го направим добре. Все пак и да не го бутаме прекалено много във времето, тъй като на много работни групи, за съжаление, енергията им потъва с минаването на месеците. Ние можем да направим тази първа стъпка. Тя ще повлече други и ще я направим заедно.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Иска ли някой друг думата?
Заповядайте, уважаеми господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ (говори на изключени микрофони): …. вносителите е достатъчен, за да заявя уважението към идеята и съответно начина по който те ни я поднасят. Удовлетворен съм от това, което каза господин Зарков, за сериозния подход, който ще имаме преди второ четене, за да можем наистина да използваме и това, което към гостите, специално благодарности, с което техният поглед ни подреди мислите, съзнанието, и обогати.
Лично аз съм много задължен за това, което чухме. Включително и към съдия Проданова, която ни критикува, но тя се произнася като последна инстанция. Това няма никакво значение. (Весело оживление.)
Наистина, изключително важно се оказва – погледът, оценката. Тук вече ще видим, господин Зарков, общите проблеми на обществото и на гражданите, защото тези надежди, че с една забележка, с едно предупреждение, съответният нарушител и вредител ще се поправи и до края на заседанието ще направи годно иска, някак не ми се вярва.
Трябва да се приеме Вашият подход. Този, който научих, че съществува в Проекта на съдиите – да има едно изискване за повторност, за системност или там, както и да го наречем по терминология. Имаме работа, господин Зарков. Наистина благодаря на всички.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Нотев.
Колеги, други изказвания?
Ако няма други изказвания, преди да преминем към гласуване бих искала да кажа няколко думи, да обобщя с две думи. Господин Зарков ме изпревари. Щях да предложа и да завършим, именно така: да предложа работна група. Благодаря, на първо място, на господин Зарков за Законопроекта и колегите, които са го внесли; на гостите, които с професионалните си знания и опит изключително много ни помагат. Това се доказва всеки път в Комисията по правни въпроси.
Разчитаме на Вас в работна група, заедно с нашите експерти и с колегите, които имат желание да участват, и с Вас, разбира се, да направим един законопроект, като се съобразим и с бележките на съдия Марчева и на съдия Кунчев и по отношение на систематичното място, и по отношение на това да се придържаме към принципната позиция в Закона за съдебната власт, която сме взели; по отношение на предложението на министъра на правосъдието за АПК между първо и второ четене. Ние ще го вземем предвид. Благодаря Ви още веднъж.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване обсъждания за първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 054-01-3, внесен от Крум Костадинов Зарков и група народни представители на 15 януари 2020 г.
Гласували: за – 18, против и въздържали се – няма.







С това изчерпахме дневния ред за днешното заседание на Комисията по правни въпроси. Благодаря още веднъж на всички.

(Закрито в 16,10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА АЛЕКСАНДРОВА