Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по правни въпроси
Комисия по правни въпроси
Стенограма от заседание на комисия
П Р О Т О К О Л
№ 114
На 5 февруари 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Отправяне на актуални въпроси към министъра на правосъдието господин Данаил Кирилов на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, засилващи устойчивостта към рискове от бедствия, между Министерството на вътрешните работи на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано в София на 6 декември 2019 г., № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2020 г.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Анна Александрова.
* * *
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги! Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
Имате съобщение за дневен ред:
1. Отправяне на актуални въпроси към министъра на правосъдието господин Данаил Кирилов на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, засилващи устойчивостта към рискове от бедствия, между Министерството на вътрешните работи на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано в София на 6 декември 2019 г., № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2020 г.
Имате думата по дневния ред. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ОТПРАВЯНЕ НА АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ КЪМ МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО ГОСПОДИН ДАНАИЛ КИРИЛОВ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Гост на заседанието ни днес е министърът на правосъдието господин Данаил Кирилов.
Здравейте, уважаеми господин Министър.
Уважаеми колеги, знаете, съгласно чл. 29 от Правилника е изслушването, което провеждаме на министъра на правосъдието. Бих искала да Ви помоля да се придържаме към него. Времето за изложение на въпроса е до две минути, отговорът на министъра е до три минути. Народният представител, задал въпроса, има право на реплика до две минути, а министърът – на дуплика до две минути.
Въпросите започваме от най-голямата парламентарно представена партия ГЕРБ.
Колеги, имате ли въпрос към министъра? Нямаме въпрос.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Благодаря Ви, господин Министър.
Преди да започнем заседанието, Ви благодаря, че представихте на всички Концепция за наказателната политика на България 2020 – 2025 г. Да припомним на колегите и на гостите на Комисията, че тази стратегия се изпълнява по проект, който трябваше да завърши към месец декември 2018 г. Имали сме възможност да говорим за това забавяне. Поставихме Ви въпроса от името на БСП още през месец юни какво се случва с тази стратегия. Виждаме, че има резултат.
Току-що ни я дадохте, още не сме я чели, господин Министър, така че моят въпрос към Вас е да обясните и да разкажете основните постулати, залегнали в новата стратегия за наказателната ни политика.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колега Зарков, уважаеми народни представители! Държах лично да представя на Вашето внимание предложението за Концепция за наказателна политика. Всъщност това предложение за Концепция за наказателна политика е обществено достъпно още от декември месец, представено е на публично събитие, така както Проектът изисква, и е качено на сайта на Министерството на правосъдието, за да може заинтересованите лица да се запознаят с Проекта.
Аз няма да се връщам назад във времето. Действително Вие поставихте парламентарен въпрос за причините, които са наложили удължаване на срока през 2018 г. За мен тези обстоятелства са заварени. Аз заварих общо 14 проекта, които се осъществяват по Оперативна програма „Добро управление“. Този от проектите беше един от тях. Беше преминал първият етап от изпълнението на Проекта – „Подробен анализ на криминогенната обстановка в периода до 2017 г. включително“, и предстоеше да се осъществи втори етап от Проекта, тоест създаване на анализ, който да послужи като Концепция за наказателна политика.
Искам специално да отбележа, че благодаря на всички органи и институции, които са участвали в този проект и в този процес. Специално благодаря на професор Пламен Панайотов, който последните три месеца pro bono, без възнаграждение консултираше екипа по текста на Концепцията. Това са 15 страници, високо съдържателен аналитичен материал, който съдържа същностни и целеви изводи, които да послужат на всички органи, имащи касателство към осъществяване на елементи на наказателната политика, да приоритизират и да работят за преодоляване на проблемите в наказателната политика.
От 2014 г., Вие сами знаете, че нямаме действаща Стратегия за наказателна политика, но в Концепцията са направени много заключения, които, пак казвам, приемам за изключително важни и съдържателни.
За мен са важни следните акценти.
Усъвършенстване на системата на наказанията – имаме препоръка да се повиши ефективността на пробацията, имаме анализ по отношение на политиката, свързана с наказанията, който според мен би следвало да се възприема и от законодателя, и от правоприлагащите органи, включително и от съда. Имаме анализ по отношение на пробацията. Оспорваме твърдението, че пробацията е леко наказание. Смятаме, че ако тя се осъществява във всичките ѝ форми и адекватно, ще има много по-сериозно място в системата от наказания и няма да се явява единствено като алтернатива на наказанието лишаване от свобода.
Важен акцент е свързан и с повишаване на доверието в наказателния закон и в наказателното правосъдие, което препоръчва публично оповестяване на влезлите в сила съдебни актове и на връзката осъществени престъпления и наложени наказания. Смятаме, че комуникацията между органите на съдебната власт и на гражданите в наказателната част не е достатъчно адекватна и ефективна до този момент.
Дали сме конкретни примери, свързани с необходимостта от актуализиране на размерите на наказанията и гарантиране на тяхната съразмерност. Описали сме конкретни диспропорции между обществена опасност на определени деяния спрямо наказанията, които се налагат. Възприели сме, че е необходимо балансирано санкциониране по основните и квалифицираните състави на един и същи вид престъпления в изпълнение на принципа, че квалифицираните обстоятелства изискват по-тежка наказуемост.
Настояли сме, че е необходим преглед на съставите на административните нарушения, които са включени в системата на Наказателния кодекс. Общо взето предлагаме два вида мерки по отношение ясното разграничение на наказателната и на административнонаказателната отговорност. Мисля, че екипът е дал добър отговор и по отношение на необходимостта да се преосмисли стандартът на случаите, дефинирани като маловажен случай, тоест по отношение на чл. 78а от Наказателния кодекс. Смятам, че ако се възприеме предложената от нас ревизия, това в голяма степен ще реши натрупаните дебати във връзка с битовата престъпност и правната интерпретация на случаите като маловажни, тоест по прилагането на чл. 78а.
Сериозна част е разработката – „Избягване на дублиране на състави на престъпления и административни нарушения“. Също така тук са открити и са анализирани множество диспропорции, които ние често сме коментирали в Комисията по правни въпроси.
За първи път по-конкретно говорим за необходимостта от декриминализация на деяние. Досега винаги криминализираме, криминализираме, но не сме поели реципрочното, съответното действие да анализираме нуждата от декриминализация.
Тук пропуснах да отбележа, имаме несъразмерност на наказания спрямо административни наказания. В някои от случаите наказателната отговорност е по-ниска от административнонаказателната отговорност. Имаме дублиране на множество състави, имаме казуистичен подход при определяне на съставите. Това води до честа необходимост от допълване на системата от наказания. Имаме състави, които поради конструктивния си дефект са практически неприложими. Предлагаме да се анализира отново ефективността на института за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В Раздел VI – „Други реформи в Наказателния кодекс“, първото предложение ще бъде най-дискусионно, експертите изрично подчертаха това, но това пък е констатацията на правната експертиза, така че на този етап аз нито имам желание, нито бих крил това от Вас. Напротив, предлагам го на Вашето внимание за дебат. Предлага се отпадане на наказанието доживотен затвор без замяна. Дадени са трите групи основни аргументи за отпадане на най-тежкото досега в сегашната ни система на наказания.
Освен аргументите, които са свързани с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, освен аргументите, които касаят тенденциите в европейската наказателна политика, ще добавя следното. В нашите затвори и по нашия Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража с лицата, които са осъдени на доживотен затвор без замяна, не се осъществява каквато и да е форма на превъзпитателна работа, поради причината че се приема, че те няма как да се върнат обратно в обществото и няма основания да се води корекционна дейност. В резултат на това на практика ние имаме 55 смъртници в килиите на местата за лишаване от свобода, които са изцяло демотивирани, които редовно се оплакват от липса на условия за човешкото им съществуване. Казват: освен че нямаме никакви контакти, освен че нямаме никакви надежди, ние нямаме никакви условия да работим върху себе си, единствено чакаме крайния момент, в който присъдата ще отпадне поради настъпване смъртта на дееца.
Разбира се, в дебатите ние сме готови и сме отворени да коментираме това предложение. Даваме си сметка, че в настоящия момент обществото ни е точно на обратната нагласа, тоест обществото ни иска по-тежки наказания, по-крайни наказания. Въпросът е на мъдрост и на култура на обществото ни, което да се отрази и в нашата правна система, респективно в системата на наказанията.
Предлагаме сериозни промени в политиката по отношение на наказанието глоба. Като организационни действия за подкрепа на наказателната политика предлагаме повишаване на институционалния капацитет, събиране на статистическа информация и текущо наблюдение.
В резултат на тази стратегия очакваме да се постигнат следните резултати: концептуално осъвременяване на наказателната политика чрез използване на цялостна актуална картина на криминогенната среда и въз основа на анализ на предходната концепция на Наказателния кодекс; реализиране на модерна и ефективна наказателна политика; добро управление на органите на съдебната власт и висока ефективност на тяхното функциониране; модернизация и реформа на съдебната система в пенитенциарната ѝ част.
Заключението синтезирано представя констатациите в Концепцията, с което смятам, че Вие ще се запознаете. Този документ, съобразно програмната му рамка, не се изисква да бъде представян, обсъждан и приеман в законодателния орган на Република България, тоест Проектът би следвало да приключи с обсъждането му и приемане от Министерския съвет. Но ние си даваме сметка, имаме ясното съзнание, че без значение как ще прецените – дали ще се обсъжда официално, съобразно Правилника на Народното събрание и законодателството, от Народното събрание, или ще се обсъжда в рамките на всички форми на една обществена дискусия, аз смятам, че този концептуален документ, макар само с петгодишен хоризонт, който възобновява изискването да има такава стратегия, концепция за наказателна политика, трябва да срещне отношението, реакцията на Народното събрание на Република България, което е един от ключовите фактори за формиране на наказателната политика, особено в законодателната му част. Констатирани са, и тук го приемам и в личен порядък, всичките ни твърдени дефекти на законодателния процес във връзка с измененията и допълненията в наказателния закон.
Не се коментира специално Наказателно-процесуалният кодекс, тъй като той се приема за сравнително модерен нормативен акт, а и Вие знаете, че преди по-малко от две години ние направихме и съществени изменения в него. Стратегията е фокусирана главно към наказателното материално право.
Бях много дълъг, просрочих времето по Правилник. Извинявам се!
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Бяхте дълъг, но изчерпателен, темата е важна.
Господин Зарков, имате думата за реплика.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Благодаря Ви, господин Министър. Естествено, тук не става дума за две или пет минути, с интерес Ви изслушахме. Неслучайно настоявахме дълго време за тази концепция. Преди да се произнесем по същество, ще се запознаем внимателно с нея. Вие ще я качите сега на съответната страница и започва общественото обсъждане, което, правилно казахте, ще приключи в Министерския съвет.
Апелът ми към Вас е, доколкото е възможно, може би и ние да се включим, доколкото можем, да структурираме това обществено обсъждане – да се направят обсъждания, дебати по тази концепция, защото тя е изключително важна за нас като народни представители по две причини. Първата причина е, че това трябва да е законодателната рамка. Сега няма да се впускам в неща, които всички знаем по отношение на промените в Наказателния кодекс, но най-меко казано те не се подчиняват на каквато и да било логика в последните години и една от целите на концепцията би трябвало да въведе тази логика, която, ако бъде приета консенсусно, би трябвало оттук нататък да нормализира процеса по законодателство.
Освен това до момента, в който си говорим, имаме няколко проекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, които са висящи, на различни етапи на процедура много от тях, последният от които е внесен от народни представители от ГЕРБ миналата седмица по отношение на правосъдието на непълнолетни, над 16 години най-общо казано. Някой от тези законопроекти ще противоречи на определени елементи на тази концепция, и това би трябвало да ни помогне, за да се произнесем по тяхното движение напред. С други думи апелът ни към Вас е възможно най-широка и публична дискусия в тази специализирана материя. Вие споменахте видни авторитети, които явно вече са имали отношение. Нека привлечем и други, нека се включим в този процес, защото дори да свърши на Министерския съвет, тук има много сериозни изменения на Наказателния кодекс, които рано или късно ще се озоват в тази зала, и трябва да се опитаме да работим съвместно, за да намерим правилните отговори.
Вие споменахте този, който най-вероятно ще създаде най голяма публична дискусия, но аз съм сигурен, че и във вътрешните страници на Концепцията ще има много детайли, които няма да убегнат на пеналистите. Благодаря Ви за отговора и че ни запознахте с Концепцията.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Преминаваме нататък.
От парламентарната група на „Движението за права и свободи“ – господин Хамид, имате думата.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, моят въпрос е във връзка с това, че неотдавна приключихте преговори с представители на синдикатите на служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Разбрахме, че те са приключили със споразумение и доста неща са приети и изгладени. Бихте ли ни осветлили по някои основни параметри от това споразумение?
Този въпрос е във връзка със създалото се напрежение след така наречената реформа на един Ваш предшественик министър, който под предлог, че прави реформа, осакати системата. Дали преодоляхме голяма част от това осакатяване? Дали оздравя малко системата, ако можем медицински да говорим, защото много често тези служители сравняват своя статус, техните социални придобивки със служителите в МВР? Те казват: с реформата сме много напред, но със социалния си статус в сравнение с полицаите сме страшно много назад. Работим ли по заличаване на тази разлика? Това искам да чуя от Вас. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Уважаеми господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Хамид, уважаеми народни представители! Докладвам на Вашето внимание следните факти. Действително в четвъртък, миналата седмица, министърът на правосъдието сключи един договор с всичките три синдиката в нашата пенитенциарна система. Това нещо се случва за пръв път. Досега имаше отделни споразумения с два от синдикатите, а с третия синдикат нямаше такава договореност.
В резултат на това понастоящем и трите синдикални групи, които общо взето покриват всички професии в рамките на пенитенциарната система, имат еднакви социални и синдикални права и задължения, което смятам, че в голяма степен ще подпомогне комуникацията и удовлетвореността от синдикалната дейност, защото най-малко ще отпаднат подозренията, че някой от синдикатите се интерпретира по-благоприятно от другите.
По отношение на по-съществените уговорки ще посоча следното. В този кръг на преговори много време е отделено да се договори допълнителна отпуска за синдикалните дейци. Те получиха право на два дни допълнителен платен отпуск за осъществяване на синдикална дейност. Но иначе най-съществените въпроси бяха свързани с допълнителните възнаграждения, допълнителното материално стимулиране и с обезпечаване разходите за униформи и принадлежности. По тези три направления ние имаме сериозен положителен ръст. За първи път в края на миналата година сме изплатили и на двете главни дирекции двукратно през годината допълнително материално стимулиране, което не се беше случвало досега, особено в системата на Главна дирекция „Охрана“.
Вие сте абсолютно прав, че да, служителите в надзора на лишените от свобода се сравняват с колегите си от МВР, но от друга страна, се сравняват и с колегите си от Съдебна охрана. Мисля, че по този начин, по този път ние преодоляхме разликите и понастоящем имаме еднакъв подход към двете дирекции.
Тук ще Ви докладвам и едно допълнително обстоятелство по въпроса за нощния труд по инициатива на министъра на вътрешните работи Маринов. Внесох искане за тълкувателно решение от Върховния касационен съд с правния въпрос: прилага ли се отменената наредба за допълнителното възнаграждение за положен нощен труд в системата на МВР, който пък съобразно Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража се прилага и в нашата система?
Очакваме образуване на тълкувателното дело и смятам, че ще се преодолее противоречивата практика. Съдилищата имаме множество осъдителни решения и множество отхвърлителни решения на претенции, свързани със заплащането на нощния труд. Смятам, че с произнасянето на Върховния касационен съд ще се преодолее и тази неяснота. Тук благодарение на полицаите и полицейските синдикати увеличаваме и нашата ставка за нощен труд на пазачите и охраната в затворите.
Има напрежение в затворната система. Не мога да кажа, че е оздравяла. Самата система има нужда от непрекъснато усилие за продължаване на реформата. Непрекъснато установявам негативни практики и нарушения. В този смисъл стремежът беше да се укрепи и контролната дейност на Инспектората на Министерството. Много слаба контролна дейност на Инспектората на Министерството имахме досега.
Според мен имахме сериозни проблеми и с Държавното предприятие „Фонд затворно дело“. В края на миналата седмица, в петъчния ден съм освободил досегашния директор на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ и променям състава на управителния съвет на Фонда. Включително съм отправил и покани до представители на неправителствени организации, които осъществяват наблюдения в областите на правото и правоприлагането.
Уведомявам Ви, че в тази връзка получих отказ от госпожа Вегертседер от БИПИ да стане член на управителния съвет. Получих отказ и от Иван Брегов от ИПИ. Получих отказ и от адвокат Кашъмов. Първоначално получих отказ и от Български хелзинкски комитет, но от чужбина получих потвърждение от неговия председател. Получих потвърждение и от Международен правен център, така че имаме заявен интерес от двама представители на неправителствения сектор. Аз заявявам желанието си да бъдат съответно номинирани и назначени за членове на управителния съвет на Държавното предприятие.
Реформите продължават, господин Хамид. Залавят се много по-големи количества наркотици и наркотични вещества при опит да бъдат внесени в затворите. Предпоследно заловихме пресовка от 200 грама марихуана, укрита в медицински автомобил. Смятам, че понастоящем възможностите за внос на забранени вещества в местата за лишаване от свобода са ограничени.
Аз мога да говоря много, но избягвам детайлите.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за реплика и допълнителен въпрос, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря Ви, господин Министър, че сте положили усилия да приемете голяма част от исканията на служителите, защото те наистина бяха справедливи и бяха, как да кажа, дълги години оставени на заден план в сравнение със служителите в МВР. Радвам се, че по този въпрос има развитие. Ние ще подкрепим всяка реформа, която се извършва в този сектор, защото сме убедени, че там реформи не просто трябват, а те са закъснели.
Не приемайте допълнителния въпрос като шега, моля Ви, а предвид това, което става отвън. Дали пенитенциарната ни система е готова да приеме големия брой кандидати за посещение в местата за лишаване от свобода? Вижте, наистина не искам да звучи като шега, но обществото очаква това. От много години се говори за строителство на нов затвор. Докъде стигна този проект, защото в един момент ще се окаже, че арестуваме и за битова престъпност? Това, което се върши през последните 7 – 8 години от МВР и от прокуратурата, е похвално. Дали сме готови да приемем толкова много бъдещи затворници и арестанти, или каквото там съдът реши, и докъде стигна проектът с нов затвор?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря, господин Хамид, за допълнителния въпрос, който действително го приемам напълно сериозно. В по-предно време Вие сте били защитник на българската позиция във връзка с условията на затворите пред Комитета срещу изтезанията и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, и приемам, че познавате в детайли проблемите и капацитета на затворите ни. Имаме възможност да приемем, когото съдът осъди. Няма да го върнем, в смисъл няма да кажем: няма място в затворите. Ще го приемем, ще го настаним и ще спазим европейските правила. (Шум и реплики.)
Ще отговоря и за ВИП-овете. И аз не знаех много, но преди две седмици се информирах и за трите ВИП килии.
Ще поемем всичко. Въпросът е, пак казвам, да се стигне до изпълнение на наказанието и това да е в резултат на законосъобразното прилагане на Закона.
На 30 януари сключихме трите договора между Норвежкия финансов механизъм и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, единият от които е за строителството на така наречения нов затвор. Иначе Проектът обхваща изграждане на Център за обучение и ново затворно крило с капацитет, ако не се лъжа, 300 задържани, като идеята е там да се обучава и надзорно охранителен състав. Смятам по този начин, че преодоляхме забавянето и по този проект.
Имахме много интензивна работа последните три месеца. Аз бях дал вътрешен срок работата по стартиране на договорите да приключи на 1 септември. Не се справиха екипите, но се справиха сега, на 30 януари, който беше окончателният краен срок с оператора на Норвежкия финансов механизъм, така че там сме в срок. Предстои вече възлагане на проектирането и респективно провеждане на обществените поръчки и за строително-ремонтни работи за новия затвор.
Тук имах хубава изненада. Аз бях убеден, че Проектът ще свърши в края на 2020 г., но се оказа, че имаме още две години. Иначе бях готов да го приключим до декември 2020 г., а не да чакаме целия тригодишен срок на този проект. Ръководител на Проекта е заместник-министър професор Николай Проданов, Вие го познавате, който проявява стремеж и активност да имаме за първи път финализиран успешен проект за нов затвор. Но подчертавам, че затвори трябва да се строят.
Господин Хамид ме насочва, провокираме да Ви кажа, че с този затвор в центъра на София не можем да решим необходимостта от затворническа инфраструктура в рамките на столицата, категорично. Не отварям и дума нито за Казичене – затворно общежитие, нито за Кремиковци – затворно общежитие. Има нужда.
Не смея да Ви кажа, че е логично да се мисли и за публично частно партньорство в затвореното дело, но не смея да го кажа. Ако опозицията каже: „А защо не мислите и в тази посока?“, тогава бих заявил готовност да се мисли и в тази посока. Не в администрацията, а тук да бъде дебатът: имаме ли нужда, тази услуга услуга ли е, в коя част е социална услуга или превъзпитателна услуга, и как да се конструират едни такива отношения? (Реплика от народния представител Хамид Хамид.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Хамид, изчерпахме процедурата, но Ви давам думата за заключение.
ХАМИД ХАМИД: Господин Министър, колеги! Само отношение за секунда, защото ние сме го заявявали много пъти. Когато частният бизнес може да помогне на държавата в тази посока, законодателната основа е налице. Вие бяхте председател на Правната комисия, когато приемахме Закона за концесиите и положихме основите на публично-частното партньорство. Отменяйки стария Закон за публично-частното партньорство, в Закона за концесиите положихме основите на точно такова партньорство. Аз мисля, че тази делегирана от държавата дейност по линия на Закона за концесиите няма пречка да се осъществи, и ние бихме подкрепили бизнесът да влезе и в този сектор. (Реплика.) Да, абсолютно. Да влезе и като участник, а ако е сбъркал, да влезе и като клиент. Това си е вече решение на съответния съд. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Преминаваме нататък.
От името на парламентарната група на „Обединени патриоти“ – господин Митев, имате думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, аз също ще продължа с наказателноправната тема и ще Ви върна към Концепцията за наказателна политика, която ни представихте и предоставихте. Поздравления за свършената от Вас работа. Вижда се, че доста задълбочено сте работили Вие и Вашият екип за изработване на тази концепция. Така или иначе промените, които представихте пред нас и в общата част, и в особената част на Наказателния кодекс, са доста и като брой, и съществени като предлагани решения. А от гледна точка на Народното събрание като законодателен орган тук е важно да се отговори на един въпрос, който поставя Законът за нормативните актове. След като са толкова многобройни и съществени измененията, необходимо ли е да приемаме нов Наказателен кодекс, или тези изменения, които се предлагат в Концепцията, следва да бъдат направени със Закон за изменение и допълнение?
И в тази връзка още един въпрос: мислите ли, че ако вървим не към нов, а към изработване на Закон за изменение и допълнение, е необходимо той все пак да е цялостен, всеобхватен, не да бъде на базата, грубо казано, на парче, тоест на отделни институти, отделни състави, а на престъпления – да обхваща целия корпус на Закона? Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Имате думата, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Митев, уважаеми колеги! Благодаря за въпроса. Ще опитам възможно най-кратко да кажа следното: в общата част – минимум изменения, в особената част – множество изменения. Тоест огромната необходимост от съществена преработка е в особената част по отделните видове престъпления, да не повтарям това, което казах, включително и по системата от наказания, включително и по декриминализацията.
Но по отношение на общата част смятам, че Концепцията затвърждава ценността на общата част в сега действащия Наказателен кодекс за българската наказателноправна система. Тоест ние тук не откриваме съществени проблеми в общата част, в принципите на наказателното право, освен тези, които изрично посочих – чл. 78а, евентуално преоценка на дефинициите за маловажен случай, но особената част има нужда от преработка. Да, би било хубаво това да не бъде на парче, да не бъде инцидентно, да не бъде случай за случай, а ако приемете, това да бъде една съвместна работа и да, един по-голям ЗИД, който примерно да го кръстим ЗИД на НК по концепцията, но да съдържа възможно най много от резултатите, необходими за прилагане на тази концепция.
Мисля, че това няма да противоречи на Закона за нормативните актове, а в същото време пък ще стабилизираме нормативната база на наказателното ни право.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Митев, искате ли реплика?
Заповядайте, имате думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, благодаря за отговора. Аз също споделям мнението, че след като се приеме тази концепция окончателно от Министерския съвет, действително е необходимо да се работи не състав по състав, не глава по глава, а особено по отношение на особената част да има цялостен законопроект, в който е хубаво да се спази традицията на Министерството на правосъдието – с широк формат на работна група, със съответно покани към научната общност и към членовете на Правната комисия, така че да можем да вървим към един законопроект, който, от една страна, да изпълни целите и задачите, които си поставя Концепцията, и от друга страна, да преустановим критиките, че непрекъснато се работи на парче. Част от причините да се работи на парче е именно липсата на тази концепция през последните години. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Преминаваме нататък.
От името на парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – господин Найденов, имате думата.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Господин министърът беше доста подробен, ясен, конкретен, така че няма да задавам въпроси. Всичко беше достатъчно ясно и подробно. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Найденов.
От нечленуващите колеги нямаме в момента, така че преминаваме към втори кръг.
От името на парламентарната група на ГЕРБ, колеги? Нямаме въпроси.
От името на парламентарната група на „БСП за България“?
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, преди няколко дни, най много преди седмица излезе поредният Годишен доклад на Европейския съд за правата на човека в Страсбург за 2019 г. Статистиката показва, че България е била пред Съда 19 пъти, осъждана за различни нарушения на Конвенцията. Трябва да отбележим, че има спад в присъдите, което е добър показател, но пет от всички осъдителни решения съдържат чл. 13 от Европейската конвенция.
Да припомня за колегите: това е правото на ефективни правни средства за защита. Според Конвенцията всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в Конвенцията, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти. С други думи: трябва да направим така, че пред нашия съд хората, които считат, че Конвенцията е нарушена, да имат начин да си защитят правата, да не стигат до Страсбург.
Два пъти миналата година Народното събрание отхвърли проекти в тази посока, които искаха да решат този проблем чрез промени в Закона за отговорността на държавата за вреди. И двата пъти Министерството на правосъдието се противопостави на тези законопроекти, приемайки по принцип необходимостта нещо да се направи, но считайки, че то не трябва да се прави генерално в ЗОДОВ, а по отделните специални закони.
Въпросът ми към Вас е следният: работи ли се в Министерството на правосъдието по този въпрос и ако да, кога може да очакваме резултати?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Уважаеми господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Благодаря, господин Зарков. Ние ще представим в срок нашия годишен доклад за 2019 г. Ако не ме лъже паметта, срокът е краят на април месец. Моите констатации досега за последната година – за 2019 г., са в изцяло положителна посока, чисто адвокатски, статистически погледнато. Тоест ние печелим сега много повече дела и губим много по-малко дела, отколкото предходните години. Редом с това правим непрекъснато анализ във връзка с изпълнение на решенията на Европейския съд за правата на човека не само по свързани с делото „С.З./Колеви срещу Република България“, всички дела анализираме, и мисля, че сме напът да изпълним абсолютно всички изисквания по групите дела, които досега не текат, не тежат със забавено изпълнение.
Знаете, че едно от тях е групата „ВМРО срещу България“. Другото е във връзка с правото на жилище, по което също имаме готовност, но като че ли нямаме толкова смелост да представим решението на Вашето внимание, аз и министър Аврамова, но това предстои: да представим на Вашето внимание изменение в Закона за устройство на територията във връзка с премахване на незаконно построените жилища.
Редом с това бих искал да цитирам и анализа, който получих преди около месец, който е съвместен между Министерството на правосъдието и Националния институт по правосъдие. Това за мен е ключов анализ. Той е във връзка с прегледа на всички неизпълнени решения. И тъй като Вие се интересувате от материята, ще положа усилия да разполагате с този доклад и преди да видите Годишния доклад на Министерството на правосъдието за 2019 г. Той е полезен не само в рамките на политическия дебат. Той е полезен за България и за позицията на България спрямо Европейския съд за правата на човека.
Иначе аз се съгласявам с Вашите твърдения. Ще прегледам специално кои пет решения се имат предвид за адресиране към чл. 13 и до април месец ще предложа на Вашето внимание подробен план как да преодолеем проблемите с изпълнението на тези решения. Моето убеждение е, че в част от случаите бихме могли бързо и ефективно да извършим съответни промени.
По отношение на Закона за отговорността на държавата, мисля, че последните изменения в тази връзка, които Вие приехте, бяха напълно адекватни и благоприятни, за да изпълним ангажиментите си пред Европейския съд за правата на човека, включително и превантивно разширихме кръга на отговорността на държавата.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Министър, за изчерпателния отговор.
Колега Зарков, заповядайте за отношение.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Съвсем накратко и в духа на конструктивност, който се наблюдава в днешното заседание, искам да Ви обърна внимание на следното: ще чакаме с интерес доклада за изпълнение на решенията.
Това, което се опитваме от групата на БСП и с помощта на всички да предоставим на Вашето внимание и да натискаме приятелски за работа, е да не се стига до осъдителни решения, или поне те да бъдат намалени. Вие ще видите, когато се запознаете с този доклад, и съм сигурен, че специалната дирекция, която е компетентна във Вашето министерство, работи вече по него, че ни осъждат в Страсбург, няма някакви драматични спрямо другите държави отклонения, но все пак от 19 дела – по 15 ни осъждат, по 4 сме оправдани.
Когато говорим за чл. 13, имайте предвид, че с подходящите средства ние не само че ще предотвратим да не бъдем осъждани по чл. 13, а ще предотвратим много от делата по другите членове въобще да стигат до Страсбург, защото трябва да имаме като държавници предвид, че не става дума само за пари и за нарушени права, но и за имидж на страната ни, която страда от всяко едно такова осъдително решение. Затова си позволявам да използвам този доклад – Вие ще го видите, той е съвсем пресен – за да обърна пак внимание, че дали е по ЗОДОВ генерално, както предложихме ние, или специално през ЗИНЗС-а, както навремето сте направили Ваше мнозинство, но трябва нещо да се направи, за да не се качват до Страсбург, защото има и друг много важен елемент, който за нас е ценен – до Страсбург ходят само богатите. Повечето хора не могат да си позволят 7 – 8 години да чакат и защитата, която е необходима, за да се стига до този съд, а Конвенцията за правата на човека е за всички.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегата Зарков за отношението.
От името на парламентарната група на „Обединени патриоти“ аз ще задам въпрос.
Уважаеми господин Министър, в чл. 450а от Гражданския процесуален кодекс, знаете и като председател на Правната комисия, и вече като министър, че е предвидено създаването на Наредба за електронните запори. Доколкото си спомням, Вие като парламентарист поддържахте тази позиция и при приемането на измененията през 2017 г., с оглед и на по-ниската цена, и на по голямата бързина и ефективност на този способ за принудително изпълнение.
Въпросът ми е: докъде стигна работата по Наредбата и очертава ли се нейното финално приключване и влизане в сила? Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Имате думата, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Митев, народни представители! Аз моля да ме извините, че при възможност ще си използвам правото на дуплика по отношение на репликата на господин Зарков, която не е спорна, тоест не е оспорване по съдържание, а по-скоро исках да уточня, след което, ако може, да отговоря на колегата Митев.
Съвсем бързо искам да кажа следното. По статистиката, по доклада, който господин Зарков цитира, умишлено не взех становище, защото числата за мен са други, моята статистика е друга. Аз приключих половингодишна проверка на Дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд за правата на човека“ и моята статистика е друга, но нея ще я видите в националния ни доклад. Наложи се няколко пъти да наказвам дирекцията. При мен данните са други. Имаме 21 спечелени дела и 4 загубени. Вярно, тук може да спорим за кой период са делата – дали това обхваща моя шестмесечен период, който съм проверявал, или обхваща друг период на анализ. Както и да е, не спорим по това, че колегите правителствени агенти се стараят. Нищо, че съм ги наказвал. Аз ги наказах по-скоро мотивационно. (Оживление.)
Днес премиерът реагира на заседанието на Министерския съвет по мой доклад, защото имахме обезщетение по три осъдителни дела, господин Зарков. Три осъдителни дела, три присъди! И забележете, за първи път по три присъди обезщетението беше по малко – общо за трите дела от 10 000 евро. Тоест смятам, че седим много по-добре като държава членка в процес пред Европейския съд, отколкото досега, но това ще се види и в нашия доклад. Иначе категорично държа да останем на нивото на взаимно протегнатата ръка за съвместни усилия. Пак казвам, това не следва да е въпрос на политическа борба, а трябва да е въпрос на престиж на държавата ни в постигане на европейски стандарт на правна защита.
Извинявам се, господин Митев. По отношение на Наредбата за електронните запори Ви докладвам, че междуведомствената работна група, която беше съставена, беше на финала. Даже бяха готови с окончателния текст и на Законопроекта, и на Наредбата. Но се получи на финала усложнение – то дойде от Министерството на транспорта. Тъй като ние бяхме предвидили системата на електронни запори изцяло, повсеместно по отношение на абсолютно всички вещи и активи, засегнахме техния корабен регистър. По тази причина се наложи допълнителна комуникация и кореспонденция във връзка с Единния регистър на запорите. Няма окончателно решение дали техния регистър да го оставим извън системата, или да го интегрираме, но това е последният неприключен въпрос. Търся начин, защото и тук срокът изтича, да приключим проекта без въпроса за корабите. Запорът при корабите всъщност е ипотека, корабна ипотека.
Но това не трябва да бъде пречка. Аз зная колко пъти съм питал по този въпрос предходни министри. Не трябва да е пречка, не трябва да е основание да продължи бавенето по този въпрос. С другите институции нямаме проблеми.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте, господин Митев, за реплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, удовлетворен съм, че най-края се вижда финалът на този процес, който продължи доста време. Имаше от други институции забавяне и проблеми. Радвам се, че те са преодолени и ще бъде явно факт тази наредба до края на тази година. Ще влезе в сила, тъй като тя се чака с интерес и нетърпение и от страна на съдебните изпълнители, и от страна на страните в изпълнителното производство. Вярвам, че Вие като поддръжник на тази идея и докато бяхте председател на Правната комисия, и сега вече пък в още по-голяма степен като министър сте взели присърце приемането на тази наредба. Вярвам, че тя ще стане факт, който ще бъде добре за всички български граждани. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Преминаваме към парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.
Уважаеми господин Найденов, имате ли въпрос? Не.
С това изчерпахме процедурата по изслушване на министъра по точка първа.
Благодарим Ви, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз благодаря, уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители – членове на Комисията по правни въпроси.
Оставам на разположение за взаимодействие и комуникация с Комисията. Смятам, че ни предстои една успешна работа през настоящата година, за което Ви благодаря предварително в аванс. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ, ЗАСИЛВАЩИ УСТОЙЧИВОСТТА КЪМ РИСКОВЕ ОТ БЕДСТВИЯ, МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ, ПОДПИСАНО В СОФИЯ НА 6 ДЕКЕМВРИ 2019 Г., № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2020 г.
Гости на заседанието по точка втора – от Министерството на вътрешните работи: господин Милко Бернер – заместник-министър, госпожа Анелия Иванчева – началник-отдел „Двустранно и многостранно сътрудничество“ в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество“, господин Иван Александров – главен юрисконсулт в сектор „Международно-правни въпроси“, старши комисар Александър Джартов – директор на дирекция „Държавен контрол и превантивна дейност“ в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.
Здравейте.
Имате думата, уважаеми господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО БЕРНЕР: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Сключването на Споразумението е в изпълнение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие и подкрепа при усвояване на европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г.
Целта на подписаното Споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие е Министерството на вътрешните работи да получи консултантски услуги в подкрепа на разработването на Национален план за управление на риска от бедствия, възползвайки се от богатата експертиза, информация и международен опит, с които Банката разполага в тази област.
Споразумението съдържа описание на консултантските услуги, които Международната банка за възстановяване и развитие ще предостави на Министерството на вътрешните работи.
Тези консултантски услуги включват следните дейности: разработване на диагностика и пътна карта, открояваща необходимите действия за укрепване на управлението на риска от бедствия и по-специално – готовността, превенцията, ранното предупреждение и реагирането; събиране на исторически данни за щети и загуби и разработване на концепция за събирането на тези данни в бъдеще; разработване на предложение за Национален профил на риска от бедствия в България; разработване на доклад с предложение за Национален план за управление на риска от бедствия в България; развитие на капацитет.
С изпълнението на предвидените в Споразумението дейности ще се постигне: подкрепа за изпълнението на приоритетите на правителството за намаляване на риска от бедствия, заложени в Националната програма за развитие: България 2020; подкрепа за реализацията на цели и приоритети от Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия 2018 – 2030 г.; подкрепа за разработването на Национален план за управление на риска от бедствия; подкрепа за изпълнението на тематично отключващо условие „Ефективна рамка за управление на риска от бедствия“ към специфична цел „2.4 Насърчаване на приспособяването към изменението на климата, управление на риска и устойчивост на бедствия“, което е приложимо за средствата от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд за следващия програмен период 2021 – 2027 г.; укрепване на капацитета на компетентните органи при формулиране на планове и програми, свързани с управление на риска от бедствия, анализи, диагностики за секторно и проектно планиране, проектиране и изпълнение с цел по-добро управление, увеличаване на ефективността и по-добро изпълнение на политиките за намаляване на риска от бедствия.
Споразумението подлежи на ратифициране от Народното събрание, тъй като съдържа разпоредби, които предвиждат финансови задължения за държавата, участие на държавата в арбитражно уреждане на международни спорове и разпоредби, които се отнасят до действието на Закона.
Предвидените в Споразумението консултантски услуги ще се финансират със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове 2014 – 2020 г., предоставени на Република България чрез Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник-министър.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, уважаема госпожо Кръстева.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА: Уважаема госпожо Председател, колеги и гости! Ние ще подкрепим Закона за ратифициране на Споразумението, което обсъждаме днес. Още повече че уважаемият господин Заместник-министър поясни и нещо много важно. Споразумението няма да утежни бюджета, а средствата ще бъдат предоставени от Европейските структурни и инвестиционни фондове 2014 – 2020 г., предоставени на нашата страна чрез Оперативна програма „Околна среда“.
Това е нашето становище и това ще бъде нашето действие.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кръстева.
Имате думата, уважаеми господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Заместник-министър и представители на Министерството на вътрешните работи! Нашата парламентарна група също ще подкрепи Законопроекта за ратифициране, като смятам, че трябва да поздравим и Министерството, и по-специално Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ за смелостта да договорят това споразумение за консултантски услуги. Все пак системата на Министерството на вътрешните работи не е обикновено сред заподозрените в кавички, които подписват такива международни договори за предоставяне на консултантски услуги. Темата е изключително важна и във връзка с приетата нова стратегия за намаляване на риска от бедствия, така че още веднъж поздравления за смелостта към Министерството и Главната дирекция. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Колеги, други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, засилващи устойчивостта към рискове от бедствия, между Министерството на вътрешните работи на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано в София на 6 декември 2019 г., № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2020 г.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Законопроектът се приема с единодушие.
С това се изчерпи и дневният ред за днес на Комисията по правни въпроси.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,58 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Александрова
П Р О Т О К О Л
№ 114
На 5 февруари 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Отправяне на актуални въпроси към министъра на правосъдието господин Данаил Кирилов на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, засилващи устойчивостта към рискове от бедствия, между Министерството на вътрешните работи на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано в София на 6 декември 2019 г., № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2020 г.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Анна Александрова.
* * *
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги! Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
Имате съобщение за дневен ред:
1. Отправяне на актуални въпроси към министъра на правосъдието господин Данаил Кирилов на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, засилващи устойчивостта към рискове от бедствия, между Министерството на вътрешните работи на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано в София на 6 декември 2019 г., № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2020 г.
Имате думата по дневния ред. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ОТПРАВЯНЕ НА АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ КЪМ МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО ГОСПОДИН ДАНАИЛ КИРИЛОВ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Гост на заседанието ни днес е министърът на правосъдието господин Данаил Кирилов.
Здравейте, уважаеми господин Министър.
Уважаеми колеги, знаете, съгласно чл. 29 от Правилника е изслушването, което провеждаме на министъра на правосъдието. Бих искала да Ви помоля да се придържаме към него. Времето за изложение на въпроса е до две минути, отговорът на министъра е до три минути. Народният представител, задал въпроса, има право на реплика до две минути, а министърът – на дуплика до две минути.
Въпросите започваме от най-голямата парламентарно представена партия ГЕРБ.
Колеги, имате ли въпрос към министъра? Нямаме въпрос.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Благодаря Ви, господин Министър.
Преди да започнем заседанието, Ви благодаря, че представихте на всички Концепция за наказателната политика на България 2020 – 2025 г. Да припомним на колегите и на гостите на Комисията, че тази стратегия се изпълнява по проект, който трябваше да завърши към месец декември 2018 г. Имали сме възможност да говорим за това забавяне. Поставихме Ви въпроса от името на БСП още през месец юни какво се случва с тази стратегия. Виждаме, че има резултат.
Току-що ни я дадохте, още не сме я чели, господин Министър, така че моят въпрос към Вас е да обясните и да разкажете основните постулати, залегнали в новата стратегия за наказателната ни политика.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колега Зарков, уважаеми народни представители! Държах лично да представя на Вашето внимание предложението за Концепция за наказателна политика. Всъщност това предложение за Концепция за наказателна политика е обществено достъпно още от декември месец, представено е на публично събитие, така както Проектът изисква, и е качено на сайта на Министерството на правосъдието, за да може заинтересованите лица да се запознаят с Проекта.
Аз няма да се връщам назад във времето. Действително Вие поставихте парламентарен въпрос за причините, които са наложили удължаване на срока през 2018 г. За мен тези обстоятелства са заварени. Аз заварих общо 14 проекта, които се осъществяват по Оперативна програма „Добро управление“. Този от проектите беше един от тях. Беше преминал първият етап от изпълнението на Проекта – „Подробен анализ на криминогенната обстановка в периода до 2017 г. включително“, и предстоеше да се осъществи втори етап от Проекта, тоест създаване на анализ, който да послужи като Концепция за наказателна политика.
Искам специално да отбележа, че благодаря на всички органи и институции, които са участвали в този проект и в този процес. Специално благодаря на професор Пламен Панайотов, който последните три месеца pro bono, без възнаграждение консултираше екипа по текста на Концепцията. Това са 15 страници, високо съдържателен аналитичен материал, който съдържа същностни и целеви изводи, които да послужат на всички органи, имащи касателство към осъществяване на елементи на наказателната политика, да приоритизират и да работят за преодоляване на проблемите в наказателната политика.
От 2014 г., Вие сами знаете, че нямаме действаща Стратегия за наказателна политика, но в Концепцията са направени много заключения, които, пак казвам, приемам за изключително важни и съдържателни.
За мен са важни следните акценти.
Усъвършенстване на системата на наказанията – имаме препоръка да се повиши ефективността на пробацията, имаме анализ по отношение на политиката, свързана с наказанията, който според мен би следвало да се възприема и от законодателя, и от правоприлагащите органи, включително и от съда. Имаме анализ по отношение на пробацията. Оспорваме твърдението, че пробацията е леко наказание. Смятаме, че ако тя се осъществява във всичките ѝ форми и адекватно, ще има много по-сериозно място в системата от наказания и няма да се явява единствено като алтернатива на наказанието лишаване от свобода.
Важен акцент е свързан и с повишаване на доверието в наказателния закон и в наказателното правосъдие, което препоръчва публично оповестяване на влезлите в сила съдебни актове и на връзката осъществени престъпления и наложени наказания. Смятаме, че комуникацията между органите на съдебната власт и на гражданите в наказателната част не е достатъчно адекватна и ефективна до този момент.
Дали сме конкретни примери, свързани с необходимостта от актуализиране на размерите на наказанията и гарантиране на тяхната съразмерност. Описали сме конкретни диспропорции между обществена опасност на определени деяния спрямо наказанията, които се налагат. Възприели сме, че е необходимо балансирано санкциониране по основните и квалифицираните състави на един и същи вид престъпления в изпълнение на принципа, че квалифицираните обстоятелства изискват по-тежка наказуемост.
Настояли сме, че е необходим преглед на съставите на административните нарушения, които са включени в системата на Наказателния кодекс. Общо взето предлагаме два вида мерки по отношение ясното разграничение на наказателната и на административнонаказателната отговорност. Мисля, че екипът е дал добър отговор и по отношение на необходимостта да се преосмисли стандартът на случаите, дефинирани като маловажен случай, тоест по отношение на чл. 78а от Наказателния кодекс. Смятам, че ако се възприеме предложената от нас ревизия, това в голяма степен ще реши натрупаните дебати във връзка с битовата престъпност и правната интерпретация на случаите като маловажни, тоест по прилагането на чл. 78а.
Сериозна част е разработката – „Избягване на дублиране на състави на престъпления и административни нарушения“. Също така тук са открити и са анализирани множество диспропорции, които ние често сме коментирали в Комисията по правни въпроси.
За първи път по-конкретно говорим за необходимостта от декриминализация на деяние. Досега винаги криминализираме, криминализираме, но не сме поели реципрочното, съответното действие да анализираме нуждата от декриминализация.
Тук пропуснах да отбележа, имаме несъразмерност на наказания спрямо административни наказания. В някои от случаите наказателната отговорност е по-ниска от административнонаказателната отговорност. Имаме дублиране на множество състави, имаме казуистичен подход при определяне на съставите. Това води до честа необходимост от допълване на системата от наказания. Имаме състави, които поради конструктивния си дефект са практически неприложими. Предлагаме да се анализира отново ефективността на института за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В Раздел VI – „Други реформи в Наказателния кодекс“, първото предложение ще бъде най-дискусионно, експертите изрично подчертаха това, но това пък е констатацията на правната експертиза, така че на този етап аз нито имам желание, нито бих крил това от Вас. Напротив, предлагам го на Вашето внимание за дебат. Предлага се отпадане на наказанието доживотен затвор без замяна. Дадени са трите групи основни аргументи за отпадане на най-тежкото досега в сегашната ни система на наказания.
Освен аргументите, които са свързани с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, освен аргументите, които касаят тенденциите в европейската наказателна политика, ще добавя следното. В нашите затвори и по нашия Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража с лицата, които са осъдени на доживотен затвор без замяна, не се осъществява каквато и да е форма на превъзпитателна работа, поради причината че се приема, че те няма как да се върнат обратно в обществото и няма основания да се води корекционна дейност. В резултат на това на практика ние имаме 55 смъртници в килиите на местата за лишаване от свобода, които са изцяло демотивирани, които редовно се оплакват от липса на условия за човешкото им съществуване. Казват: освен че нямаме никакви контакти, освен че нямаме никакви надежди, ние нямаме никакви условия да работим върху себе си, единствено чакаме крайния момент, в който присъдата ще отпадне поради настъпване смъртта на дееца.
Разбира се, в дебатите ние сме готови и сме отворени да коментираме това предложение. Даваме си сметка, че в настоящия момент обществото ни е точно на обратната нагласа, тоест обществото ни иска по-тежки наказания, по-крайни наказания. Въпросът е на мъдрост и на култура на обществото ни, което да се отрази и в нашата правна система, респективно в системата на наказанията.
Предлагаме сериозни промени в политиката по отношение на наказанието глоба. Като организационни действия за подкрепа на наказателната политика предлагаме повишаване на институционалния капацитет, събиране на статистическа информация и текущо наблюдение.
В резултат на тази стратегия очакваме да се постигнат следните резултати: концептуално осъвременяване на наказателната политика чрез използване на цялостна актуална картина на криминогенната среда и въз основа на анализ на предходната концепция на Наказателния кодекс; реализиране на модерна и ефективна наказателна политика; добро управление на органите на съдебната власт и висока ефективност на тяхното функциониране; модернизация и реформа на съдебната система в пенитенциарната ѝ част.
Заключението синтезирано представя констатациите в Концепцията, с което смятам, че Вие ще се запознаете. Този документ, съобразно програмната му рамка, не се изисква да бъде представян, обсъждан и приеман в законодателния орган на Република България, тоест Проектът би следвало да приключи с обсъждането му и приемане от Министерския съвет. Но ние си даваме сметка, имаме ясното съзнание, че без значение как ще прецените – дали ще се обсъжда официално, съобразно Правилника на Народното събрание и законодателството, от Народното събрание, или ще се обсъжда в рамките на всички форми на една обществена дискусия, аз смятам, че този концептуален документ, макар само с петгодишен хоризонт, който възобновява изискването да има такава стратегия, концепция за наказателна политика, трябва да срещне отношението, реакцията на Народното събрание на Република България, което е един от ключовите фактори за формиране на наказателната политика, особено в законодателната му част. Констатирани са, и тук го приемам и в личен порядък, всичките ни твърдени дефекти на законодателния процес във връзка с измененията и допълненията в наказателния закон.
Не се коментира специално Наказателно-процесуалният кодекс, тъй като той се приема за сравнително модерен нормативен акт, а и Вие знаете, че преди по-малко от две години ние направихме и съществени изменения в него. Стратегията е фокусирана главно към наказателното материално право.
Бях много дълъг, просрочих времето по Правилник. Извинявам се!
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Бяхте дълъг, но изчерпателен, темата е важна.
Господин Зарков, имате думата за реплика.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Благодаря Ви, господин Министър. Естествено, тук не става дума за две или пет минути, с интерес Ви изслушахме. Неслучайно настоявахме дълго време за тази концепция. Преди да се произнесем по същество, ще се запознаем внимателно с нея. Вие ще я качите сега на съответната страница и започва общественото обсъждане, което, правилно казахте, ще приключи в Министерския съвет.
Апелът ми към Вас е, доколкото е възможно, може би и ние да се включим, доколкото можем, да структурираме това обществено обсъждане – да се направят обсъждания, дебати по тази концепция, защото тя е изключително важна за нас като народни представители по две причини. Първата причина е, че това трябва да е законодателната рамка. Сега няма да се впускам в неща, които всички знаем по отношение на промените в Наказателния кодекс, но най-меко казано те не се подчиняват на каквато и да било логика в последните години и една от целите на концепцията би трябвало да въведе тази логика, която, ако бъде приета консенсусно, би трябвало оттук нататък да нормализира процеса по законодателство.
Освен това до момента, в който си говорим, имаме няколко проекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, които са висящи, на различни етапи на процедура много от тях, последният от които е внесен от народни представители от ГЕРБ миналата седмица по отношение на правосъдието на непълнолетни, над 16 години най-общо казано. Някой от тези законопроекти ще противоречи на определени елементи на тази концепция, и това би трябвало да ни помогне, за да се произнесем по тяхното движение напред. С други думи апелът ни към Вас е възможно най-широка и публична дискусия в тази специализирана материя. Вие споменахте видни авторитети, които явно вече са имали отношение. Нека привлечем и други, нека се включим в този процес, защото дори да свърши на Министерския съвет, тук има много сериозни изменения на Наказателния кодекс, които рано или късно ще се озоват в тази зала, и трябва да се опитаме да работим съвместно, за да намерим правилните отговори.
Вие споменахте този, който най-вероятно ще създаде най голяма публична дискусия, но аз съм сигурен, че и във вътрешните страници на Концепцията ще има много детайли, които няма да убегнат на пеналистите. Благодаря Ви за отговора и че ни запознахте с Концепцията.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Преминаваме нататък.
От парламентарната група на „Движението за права и свободи“ – господин Хамид, имате думата.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, моят въпрос е във връзка с това, че неотдавна приключихте преговори с представители на синдикатите на служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Разбрахме, че те са приключили със споразумение и доста неща са приети и изгладени. Бихте ли ни осветлили по някои основни параметри от това споразумение?
Този въпрос е във връзка със създалото се напрежение след така наречената реформа на един Ваш предшественик министър, който под предлог, че прави реформа, осакати системата. Дали преодоляхме голяма част от това осакатяване? Дали оздравя малко системата, ако можем медицински да говорим, защото много често тези служители сравняват своя статус, техните социални придобивки със служителите в МВР? Те казват: с реформата сме много напред, но със социалния си статус в сравнение с полицаите сме страшно много назад. Работим ли по заличаване на тази разлика? Това искам да чуя от Вас. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Уважаеми господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Хамид, уважаеми народни представители! Докладвам на Вашето внимание следните факти. Действително в четвъртък, миналата седмица, министърът на правосъдието сключи един договор с всичките три синдиката в нашата пенитенциарна система. Това нещо се случва за пръв път. Досега имаше отделни споразумения с два от синдикатите, а с третия синдикат нямаше такава договореност.
В резултат на това понастоящем и трите синдикални групи, които общо взето покриват всички професии в рамките на пенитенциарната система, имат еднакви социални и синдикални права и задължения, което смятам, че в голяма степен ще подпомогне комуникацията и удовлетвореността от синдикалната дейност, защото най-малко ще отпаднат подозренията, че някой от синдикатите се интерпретира по-благоприятно от другите.
По отношение на по-съществените уговорки ще посоча следното. В този кръг на преговори много време е отделено да се договори допълнителна отпуска за синдикалните дейци. Те получиха право на два дни допълнителен платен отпуск за осъществяване на синдикална дейност. Но иначе най-съществените въпроси бяха свързани с допълнителните възнаграждения, допълнителното материално стимулиране и с обезпечаване разходите за униформи и принадлежности. По тези три направления ние имаме сериозен положителен ръст. За първи път в края на миналата година сме изплатили и на двете главни дирекции двукратно през годината допълнително материално стимулиране, което не се беше случвало досега, особено в системата на Главна дирекция „Охрана“.
Вие сте абсолютно прав, че да, служителите в надзора на лишените от свобода се сравняват с колегите си от МВР, но от друга страна, се сравняват и с колегите си от Съдебна охрана. Мисля, че по този начин, по този път ние преодоляхме разликите и понастоящем имаме еднакъв подход към двете дирекции.
Тук ще Ви докладвам и едно допълнително обстоятелство по въпроса за нощния труд по инициатива на министъра на вътрешните работи Маринов. Внесох искане за тълкувателно решение от Върховния касационен съд с правния въпрос: прилага ли се отменената наредба за допълнителното възнаграждение за положен нощен труд в системата на МВР, който пък съобразно Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража се прилага и в нашата система?
Очакваме образуване на тълкувателното дело и смятам, че ще се преодолее противоречивата практика. Съдилищата имаме множество осъдителни решения и множество отхвърлителни решения на претенции, свързани със заплащането на нощния труд. Смятам, че с произнасянето на Върховния касационен съд ще се преодолее и тази неяснота. Тук благодарение на полицаите и полицейските синдикати увеличаваме и нашата ставка за нощен труд на пазачите и охраната в затворите.
Има напрежение в затворната система. Не мога да кажа, че е оздравяла. Самата система има нужда от непрекъснато усилие за продължаване на реформата. Непрекъснато установявам негативни практики и нарушения. В този смисъл стремежът беше да се укрепи и контролната дейност на Инспектората на Министерството. Много слаба контролна дейност на Инспектората на Министерството имахме досега.
Според мен имахме сериозни проблеми и с Държавното предприятие „Фонд затворно дело“. В края на миналата седмица, в петъчния ден съм освободил досегашния директор на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ и променям състава на управителния съвет на Фонда. Включително съм отправил и покани до представители на неправителствени организации, които осъществяват наблюдения в областите на правото и правоприлагането.
Уведомявам Ви, че в тази връзка получих отказ от госпожа Вегертседер от БИПИ да стане член на управителния съвет. Получих отказ и от Иван Брегов от ИПИ. Получих отказ и от адвокат Кашъмов. Първоначално получих отказ и от Български хелзинкски комитет, но от чужбина получих потвърждение от неговия председател. Получих потвърждение и от Международен правен център, така че имаме заявен интерес от двама представители на неправителствения сектор. Аз заявявам желанието си да бъдат съответно номинирани и назначени за членове на управителния съвет на Държавното предприятие.
Реформите продължават, господин Хамид. Залавят се много по-големи количества наркотици и наркотични вещества при опит да бъдат внесени в затворите. Предпоследно заловихме пресовка от 200 грама марихуана, укрита в медицински автомобил. Смятам, че понастоящем възможностите за внос на забранени вещества в местата за лишаване от свобода са ограничени.
Аз мога да говоря много, но избягвам детайлите.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за реплика и допълнителен въпрос, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря Ви, господин Министър, че сте положили усилия да приемете голяма част от исканията на служителите, защото те наистина бяха справедливи и бяха, как да кажа, дълги години оставени на заден план в сравнение със служителите в МВР. Радвам се, че по този въпрос има развитие. Ние ще подкрепим всяка реформа, която се извършва в този сектор, защото сме убедени, че там реформи не просто трябват, а те са закъснели.
Не приемайте допълнителния въпрос като шега, моля Ви, а предвид това, което става отвън. Дали пенитенциарната ни система е готова да приеме големия брой кандидати за посещение в местата за лишаване от свобода? Вижте, наистина не искам да звучи като шега, но обществото очаква това. От много години се говори за строителство на нов затвор. Докъде стигна този проект, защото в един момент ще се окаже, че арестуваме и за битова престъпност? Това, което се върши през последните 7 – 8 години от МВР и от прокуратурата, е похвално. Дали сме готови да приемем толкова много бъдещи затворници и арестанти, или каквото там съдът реши, и докъде стигна проектът с нов затвор?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря, господин Хамид, за допълнителния въпрос, който действително го приемам напълно сериозно. В по-предно време Вие сте били защитник на българската позиция във връзка с условията на затворите пред Комитета срещу изтезанията и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, и приемам, че познавате в детайли проблемите и капацитета на затворите ни. Имаме възможност да приемем, когото съдът осъди. Няма да го върнем, в смисъл няма да кажем: няма място в затворите. Ще го приемем, ще го настаним и ще спазим европейските правила. (Шум и реплики.)
Ще отговоря и за ВИП-овете. И аз не знаех много, но преди две седмици се информирах и за трите ВИП килии.
Ще поемем всичко. Въпросът е, пак казвам, да се стигне до изпълнение на наказанието и това да е в резултат на законосъобразното прилагане на Закона.
На 30 януари сключихме трите договора между Норвежкия финансов механизъм и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, единият от които е за строителството на така наречения нов затвор. Иначе Проектът обхваща изграждане на Център за обучение и ново затворно крило с капацитет, ако не се лъжа, 300 задържани, като идеята е там да се обучава и надзорно охранителен състав. Смятам по този начин, че преодоляхме забавянето и по този проект.
Имахме много интензивна работа последните три месеца. Аз бях дал вътрешен срок работата по стартиране на договорите да приключи на 1 септември. Не се справиха екипите, но се справиха сега, на 30 януари, който беше окончателният краен срок с оператора на Норвежкия финансов механизъм, така че там сме в срок. Предстои вече възлагане на проектирането и респективно провеждане на обществените поръчки и за строително-ремонтни работи за новия затвор.
Тук имах хубава изненада. Аз бях убеден, че Проектът ще свърши в края на 2020 г., но се оказа, че имаме още две години. Иначе бях готов да го приключим до декември 2020 г., а не да чакаме целия тригодишен срок на този проект. Ръководител на Проекта е заместник-министър професор Николай Проданов, Вие го познавате, който проявява стремеж и активност да имаме за първи път финализиран успешен проект за нов затвор. Но подчертавам, че затвори трябва да се строят.
Господин Хамид ме насочва, провокираме да Ви кажа, че с този затвор в центъра на София не можем да решим необходимостта от затворническа инфраструктура в рамките на столицата, категорично. Не отварям и дума нито за Казичене – затворно общежитие, нито за Кремиковци – затворно общежитие. Има нужда.
Не смея да Ви кажа, че е логично да се мисли и за публично частно партньорство в затвореното дело, но не смея да го кажа. Ако опозицията каже: „А защо не мислите и в тази посока?“, тогава бих заявил готовност да се мисли и в тази посока. Не в администрацията, а тук да бъде дебатът: имаме ли нужда, тази услуга услуга ли е, в коя част е социална услуга или превъзпитателна услуга, и как да се конструират едни такива отношения? (Реплика от народния представител Хамид Хамид.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Хамид, изчерпахме процедурата, но Ви давам думата за заключение.
ХАМИД ХАМИД: Господин Министър, колеги! Само отношение за секунда, защото ние сме го заявявали много пъти. Когато частният бизнес може да помогне на държавата в тази посока, законодателната основа е налице. Вие бяхте председател на Правната комисия, когато приемахме Закона за концесиите и положихме основите на публично-частното партньорство. Отменяйки стария Закон за публично-частното партньорство, в Закона за концесиите положихме основите на точно такова партньорство. Аз мисля, че тази делегирана от държавата дейност по линия на Закона за концесиите няма пречка да се осъществи, и ние бихме подкрепили бизнесът да влезе и в този сектор. (Реплика.) Да, абсолютно. Да влезе и като участник, а ако е сбъркал, да влезе и като клиент. Това си е вече решение на съответния съд. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Преминаваме нататък.
От името на парламентарната група на „Обединени патриоти“ – господин Митев, имате думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, аз също ще продължа с наказателноправната тема и ще Ви върна към Концепцията за наказателна политика, която ни представихте и предоставихте. Поздравления за свършената от Вас работа. Вижда се, че доста задълбочено сте работили Вие и Вашият екип за изработване на тази концепция. Така или иначе промените, които представихте пред нас и в общата част, и в особената част на Наказателния кодекс, са доста и като брой, и съществени като предлагани решения. А от гледна точка на Народното събрание като законодателен орган тук е важно да се отговори на един въпрос, който поставя Законът за нормативните актове. След като са толкова многобройни и съществени измененията, необходимо ли е да приемаме нов Наказателен кодекс, или тези изменения, които се предлагат в Концепцията, следва да бъдат направени със Закон за изменение и допълнение?
И в тази връзка още един въпрос: мислите ли, че ако вървим не към нов, а към изработване на Закон за изменение и допълнение, е необходимо той все пак да е цялостен, всеобхватен, не да бъде на базата, грубо казано, на парче, тоест на отделни институти, отделни състави, а на престъпления – да обхваща целия корпус на Закона? Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Имате думата, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Митев, уважаеми колеги! Благодаря за въпроса. Ще опитам възможно най-кратко да кажа следното: в общата част – минимум изменения, в особената част – множество изменения. Тоест огромната необходимост от съществена преработка е в особената част по отделните видове престъпления, да не повтарям това, което казах, включително и по системата от наказания, включително и по декриминализацията.
Но по отношение на общата част смятам, че Концепцията затвърждава ценността на общата част в сега действащия Наказателен кодекс за българската наказателноправна система. Тоест ние тук не откриваме съществени проблеми в общата част, в принципите на наказателното право, освен тези, които изрично посочих – чл. 78а, евентуално преоценка на дефинициите за маловажен случай, но особената част има нужда от преработка. Да, би било хубаво това да не бъде на парче, да не бъде инцидентно, да не бъде случай за случай, а ако приемете, това да бъде една съвместна работа и да, един по-голям ЗИД, който примерно да го кръстим ЗИД на НК по концепцията, но да съдържа възможно най много от резултатите, необходими за прилагане на тази концепция.
Мисля, че това няма да противоречи на Закона за нормативните актове, а в същото време пък ще стабилизираме нормативната база на наказателното ни право.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Митев, искате ли реплика?
Заповядайте, имате думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, благодаря за отговора. Аз също споделям мнението, че след като се приеме тази концепция окончателно от Министерския съвет, действително е необходимо да се работи не състав по състав, не глава по глава, а особено по отношение на особената част да има цялостен законопроект, в който е хубаво да се спази традицията на Министерството на правосъдието – с широк формат на работна група, със съответно покани към научната общност и към членовете на Правната комисия, така че да можем да вървим към един законопроект, който, от една страна, да изпълни целите и задачите, които си поставя Концепцията, и от друга страна, да преустановим критиките, че непрекъснато се работи на парче. Част от причините да се работи на парче е именно липсата на тази концепция през последните години. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Преминаваме нататък.
От името на парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – господин Найденов, имате думата.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Господин министърът беше доста подробен, ясен, конкретен, така че няма да задавам въпроси. Всичко беше достатъчно ясно и подробно. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Найденов.
От нечленуващите колеги нямаме в момента, така че преминаваме към втори кръг.
От името на парламентарната група на ГЕРБ, колеги? Нямаме въпроси.
От името на парламентарната група на „БСП за България“?
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, преди няколко дни, най много преди седмица излезе поредният Годишен доклад на Европейския съд за правата на човека в Страсбург за 2019 г. Статистиката показва, че България е била пред Съда 19 пъти, осъждана за различни нарушения на Конвенцията. Трябва да отбележим, че има спад в присъдите, което е добър показател, но пет от всички осъдителни решения съдържат чл. 13 от Европейската конвенция.
Да припомня за колегите: това е правото на ефективни правни средства за защита. Според Конвенцията всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в Конвенцията, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти. С други думи: трябва да направим така, че пред нашия съд хората, които считат, че Конвенцията е нарушена, да имат начин да си защитят правата, да не стигат до Страсбург.
Два пъти миналата година Народното събрание отхвърли проекти в тази посока, които искаха да решат този проблем чрез промени в Закона за отговорността на държавата за вреди. И двата пъти Министерството на правосъдието се противопостави на тези законопроекти, приемайки по принцип необходимостта нещо да се направи, но считайки, че то не трябва да се прави генерално в ЗОДОВ, а по отделните специални закони.
Въпросът ми към Вас е следният: работи ли се в Министерството на правосъдието по този въпрос и ако да, кога може да очакваме резултати?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Уважаеми господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Благодаря, господин Зарков. Ние ще представим в срок нашия годишен доклад за 2019 г. Ако не ме лъже паметта, срокът е краят на април месец. Моите констатации досега за последната година – за 2019 г., са в изцяло положителна посока, чисто адвокатски, статистически погледнато. Тоест ние печелим сега много повече дела и губим много по-малко дела, отколкото предходните години. Редом с това правим непрекъснато анализ във връзка с изпълнение на решенията на Европейския съд за правата на човека не само по свързани с делото „С.З./Колеви срещу Република България“, всички дела анализираме, и мисля, че сме напът да изпълним абсолютно всички изисквания по групите дела, които досега не текат, не тежат със забавено изпълнение.
Знаете, че едно от тях е групата „ВМРО срещу България“. Другото е във връзка с правото на жилище, по което също имаме готовност, но като че ли нямаме толкова смелост да представим решението на Вашето внимание, аз и министър Аврамова, но това предстои: да представим на Вашето внимание изменение в Закона за устройство на територията във връзка с премахване на незаконно построените жилища.
Редом с това бих искал да цитирам и анализа, който получих преди около месец, който е съвместен между Министерството на правосъдието и Националния институт по правосъдие. Това за мен е ключов анализ. Той е във връзка с прегледа на всички неизпълнени решения. И тъй като Вие се интересувате от материята, ще положа усилия да разполагате с този доклад и преди да видите Годишния доклад на Министерството на правосъдието за 2019 г. Той е полезен не само в рамките на политическия дебат. Той е полезен за България и за позицията на България спрямо Европейския съд за правата на човека.
Иначе аз се съгласявам с Вашите твърдения. Ще прегледам специално кои пет решения се имат предвид за адресиране към чл. 13 и до април месец ще предложа на Вашето внимание подробен план как да преодолеем проблемите с изпълнението на тези решения. Моето убеждение е, че в част от случаите бихме могли бързо и ефективно да извършим съответни промени.
По отношение на Закона за отговорността на държавата, мисля, че последните изменения в тази връзка, които Вие приехте, бяха напълно адекватни и благоприятни, за да изпълним ангажиментите си пред Европейския съд за правата на човека, включително и превантивно разширихме кръга на отговорността на държавата.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Министър, за изчерпателния отговор.
Колега Зарков, заповядайте за отношение.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Съвсем накратко и в духа на конструктивност, който се наблюдава в днешното заседание, искам да Ви обърна внимание на следното: ще чакаме с интерес доклада за изпълнение на решенията.
Това, което се опитваме от групата на БСП и с помощта на всички да предоставим на Вашето внимание и да натискаме приятелски за работа, е да не се стига до осъдителни решения, или поне те да бъдат намалени. Вие ще видите, когато се запознаете с този доклад, и съм сигурен, че специалната дирекция, която е компетентна във Вашето министерство, работи вече по него, че ни осъждат в Страсбург, няма някакви драматични спрямо другите държави отклонения, но все пак от 19 дела – по 15 ни осъждат, по 4 сме оправдани.
Когато говорим за чл. 13, имайте предвид, че с подходящите средства ние не само че ще предотвратим да не бъдем осъждани по чл. 13, а ще предотвратим много от делата по другите членове въобще да стигат до Страсбург, защото трябва да имаме като държавници предвид, че не става дума само за пари и за нарушени права, но и за имидж на страната ни, която страда от всяко едно такова осъдително решение. Затова си позволявам да използвам този доклад – Вие ще го видите, той е съвсем пресен – за да обърна пак внимание, че дали е по ЗОДОВ генерално, както предложихме ние, или специално през ЗИНЗС-а, както навремето сте направили Ваше мнозинство, но трябва нещо да се направи, за да не се качват до Страсбург, защото има и друг много важен елемент, който за нас е ценен – до Страсбург ходят само богатите. Повечето хора не могат да си позволят 7 – 8 години да чакат и защитата, която е необходима, за да се стига до този съд, а Конвенцията за правата на човека е за всички.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегата Зарков за отношението.
От името на парламентарната група на „Обединени патриоти“ аз ще задам въпрос.
Уважаеми господин Министър, в чл. 450а от Гражданския процесуален кодекс, знаете и като председател на Правната комисия, и вече като министър, че е предвидено създаването на Наредба за електронните запори. Доколкото си спомням, Вие като парламентарист поддържахте тази позиция и при приемането на измененията през 2017 г., с оглед и на по-ниската цена, и на по голямата бързина и ефективност на този способ за принудително изпълнение.
Въпросът ми е: докъде стигна работата по Наредбата и очертава ли се нейното финално приключване и влизане в сила? Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Имате думата, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Митев, народни представители! Аз моля да ме извините, че при възможност ще си използвам правото на дуплика по отношение на репликата на господин Зарков, която не е спорна, тоест не е оспорване по съдържание, а по-скоро исках да уточня, след което, ако може, да отговоря на колегата Митев.
Съвсем бързо искам да кажа следното. По статистиката, по доклада, който господин Зарков цитира, умишлено не взех становище, защото числата за мен са други, моята статистика е друга. Аз приключих половингодишна проверка на Дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд за правата на човека“ и моята статистика е друга, но нея ще я видите в националния ни доклад. Наложи се няколко пъти да наказвам дирекцията. При мен данните са други. Имаме 21 спечелени дела и 4 загубени. Вярно, тук може да спорим за кой период са делата – дали това обхваща моя шестмесечен период, който съм проверявал, или обхваща друг период на анализ. Както и да е, не спорим по това, че колегите правителствени агенти се стараят. Нищо, че съм ги наказвал. Аз ги наказах по-скоро мотивационно. (Оживление.)
Днес премиерът реагира на заседанието на Министерския съвет по мой доклад, защото имахме обезщетение по три осъдителни дела, господин Зарков. Три осъдителни дела, три присъди! И забележете, за първи път по три присъди обезщетението беше по малко – общо за трите дела от 10 000 евро. Тоест смятам, че седим много по-добре като държава членка в процес пред Европейския съд, отколкото досега, но това ще се види и в нашия доклад. Иначе категорично държа да останем на нивото на взаимно протегнатата ръка за съвместни усилия. Пак казвам, това не следва да е въпрос на политическа борба, а трябва да е въпрос на престиж на държавата ни в постигане на европейски стандарт на правна защита.
Извинявам се, господин Митев. По отношение на Наредбата за електронните запори Ви докладвам, че междуведомствената работна група, която беше съставена, беше на финала. Даже бяха готови с окончателния текст и на Законопроекта, и на Наредбата. Но се получи на финала усложнение – то дойде от Министерството на транспорта. Тъй като ние бяхме предвидили системата на електронни запори изцяло, повсеместно по отношение на абсолютно всички вещи и активи, засегнахме техния корабен регистър. По тази причина се наложи допълнителна комуникация и кореспонденция във връзка с Единния регистър на запорите. Няма окончателно решение дали техния регистър да го оставим извън системата, или да го интегрираме, но това е последният неприключен въпрос. Търся начин, защото и тук срокът изтича, да приключим проекта без въпроса за корабите. Запорът при корабите всъщност е ипотека, корабна ипотека.
Но това не трябва да бъде пречка. Аз зная колко пъти съм питал по този въпрос предходни министри. Не трябва да е пречка, не трябва да е основание да продължи бавенето по този въпрос. С другите институции нямаме проблеми.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте, господин Митев, за реплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, удовлетворен съм, че най-края се вижда финалът на този процес, който продължи доста време. Имаше от други институции забавяне и проблеми. Радвам се, че те са преодолени и ще бъде явно факт тази наредба до края на тази година. Ще влезе в сила, тъй като тя се чака с интерес и нетърпение и от страна на съдебните изпълнители, и от страна на страните в изпълнителното производство. Вярвам, че Вие като поддръжник на тази идея и докато бяхте председател на Правната комисия, и сега вече пък в още по-голяма степен като министър сте взели присърце приемането на тази наредба. Вярвам, че тя ще стане факт, който ще бъде добре за всички български граждани. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Преминаваме към парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.
Уважаеми господин Найденов, имате ли въпрос? Не.
С това изчерпахме процедурата по изслушване на министъра по точка първа.
Благодарим Ви, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И аз благодаря, уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители – членове на Комисията по правни въпроси.
Оставам на разположение за взаимодействие и комуникация с Комисията. Смятам, че ни предстои една успешна работа през настоящата година, за което Ви благодаря предварително в аванс. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ, ЗАСИЛВАЩИ УСТОЙЧИВОСТТА КЪМ РИСКОВЕ ОТ БЕДСТВИЯ, МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ, ПОДПИСАНО В СОФИЯ НА 6 ДЕКЕМВРИ 2019 Г., № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2020 г.
Гости на заседанието по точка втора – от Министерството на вътрешните работи: господин Милко Бернер – заместник-министър, госпожа Анелия Иванчева – началник-отдел „Двустранно и многостранно сътрудничество“ в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество“, господин Иван Александров – главен юрисконсулт в сектор „Международно-правни въпроси“, старши комисар Александър Джартов – директор на дирекция „Държавен контрол и превантивна дейност“ в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.
Здравейте.
Имате думата, уважаеми господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО БЕРНЕР: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Сключването на Споразумението е в изпълнение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие и подкрепа при усвояване на европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г.
Целта на подписаното Споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие е Министерството на вътрешните работи да получи консултантски услуги в подкрепа на разработването на Национален план за управление на риска от бедствия, възползвайки се от богатата експертиза, информация и международен опит, с които Банката разполага в тази област.
Споразумението съдържа описание на консултантските услуги, които Международната банка за възстановяване и развитие ще предостави на Министерството на вътрешните работи.
Тези консултантски услуги включват следните дейности: разработване на диагностика и пътна карта, открояваща необходимите действия за укрепване на управлението на риска от бедствия и по-специално – готовността, превенцията, ранното предупреждение и реагирането; събиране на исторически данни за щети и загуби и разработване на концепция за събирането на тези данни в бъдеще; разработване на предложение за Национален профил на риска от бедствия в България; разработване на доклад с предложение за Национален план за управление на риска от бедствия в България; развитие на капацитет.
С изпълнението на предвидените в Споразумението дейности ще се постигне: подкрепа за изпълнението на приоритетите на правителството за намаляване на риска от бедствия, заложени в Националната програма за развитие: България 2020; подкрепа за реализацията на цели и приоритети от Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия 2018 – 2030 г.; подкрепа за разработването на Национален план за управление на риска от бедствия; подкрепа за изпълнението на тематично отключващо условие „Ефективна рамка за управление на риска от бедствия“ към специфична цел „2.4 Насърчаване на приспособяването към изменението на климата, управление на риска и устойчивост на бедствия“, което е приложимо за средствата от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд за следващия програмен период 2021 – 2027 г.; укрепване на капацитета на компетентните органи при формулиране на планове и програми, свързани с управление на риска от бедствия, анализи, диагностики за секторно и проектно планиране, проектиране и изпълнение с цел по-добро управление, увеличаване на ефективността и по-добро изпълнение на политиките за намаляване на риска от бедствия.
Споразумението подлежи на ратифициране от Народното събрание, тъй като съдържа разпоредби, които предвиждат финансови задължения за държавата, участие на държавата в арбитражно уреждане на международни спорове и разпоредби, които се отнасят до действието на Закона.
Предвидените в Споразумението консултантски услуги ще се финансират със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове 2014 – 2020 г., предоставени на Република България чрез Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник-министър.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, уважаема госпожо Кръстева.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА: Уважаема госпожо Председател, колеги и гости! Ние ще подкрепим Закона за ратифициране на Споразумението, което обсъждаме днес. Още повече че уважаемият господин Заместник-министър поясни и нещо много важно. Споразумението няма да утежни бюджета, а средствата ще бъдат предоставени от Европейските структурни и инвестиционни фондове 2014 – 2020 г., предоставени на нашата страна чрез Оперативна програма „Околна среда“.
Това е нашето становище и това ще бъде нашето действие.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кръстева.
Имате думата, уважаеми господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Заместник-министър и представители на Министерството на вътрешните работи! Нашата парламентарна група също ще подкрепи Законопроекта за ратифициране, като смятам, че трябва да поздравим и Министерството, и по-специално Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ за смелостта да договорят това споразумение за консултантски услуги. Все пак системата на Министерството на вътрешните работи не е обикновено сред заподозрените в кавички, които подписват такива международни договори за предоставяне на консултантски услуги. Темата е изключително важна и във връзка с приетата нова стратегия за намаляване на риска от бедствия, така че още веднъж поздравления за смелостта към Министерството и Главната дирекция. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Колеги, други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, засилващи устойчивостта към рискове от бедствия, между Министерството на вътрешните работи на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано в София на 6 декември 2019 г., № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2020 г.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Законопроектът се приема с единодушие.
С това се изчерпи и дневният ред за днес на Комисията по правни въпроси.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,58 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Александрова
