Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 115



На 12 февруари 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по прани въпроси при следния



Д Н Е В Е Н Р Е Д:


1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Казахстан за трансфер на осъдени лица, № 002-02-2, внесен от Министерския съвет нa 30 януари 2020 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за собствеността, № 954-01-72, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители на 18 септември 2019 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от председателя на Комисията Анна Александрова.

* * *


ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Колеги, имаме кворум. Откривам заседанието.
Имате дневния ред.
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Казахстан за трансфер на осъдени лица, № 002-02-2, внесен от Министерския съвет нa 30 януари 2020 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за собствеността, № 954-01-72, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители на 18 септември 2019 г.
Гости по първа точка: от Министерството на правосъдието – господин Данаил Кирилов, министър; господин Милен Георгиев – главен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“.
Имате думата.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако позволите, госпожо председател, ще Ви предложа да дадете думата на господин Георгиев, за да представи в резюме двустранния договор и особеността, която беше договорена в рамките на преговорния процес.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Разбира се.
Заповядайте, уважаеми господин Георгиев.
МИЛЕН ГЕОРГИЕВ: С Решение на Министерския съвет от 20 април 2018 г. беше предоставено мандат на министъра на правосъдието да проведе преговори, да подпише договор за трансфер на осъдени лица между Република България и Република Казахстан.
Договорът беше подписан през май 2019 г. и отразява желанието на двете страни за ефективно постигане на целите на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и за подобряване възможността за социална рехабилитация и ресоциализация на осъдените граждани на всяка от двете държави чрез осъществяване на трансфер за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“.
Договорът съответства на установените стандарти и международните изисквания във връзка с трансфера на осъдените лица, които са заложени в Конвенцията на Съвета на Европа и в други международни актове.
След ратифицирането на договора българските граждани, осъдени на наказание „лишаване от свобода“ с влязла в сила присъда в Казахстан, ще получат възможност при изявено от тяхна страна желание да изтърпят присъдата си в България. Аналогично такова право ще придобият и казахстанските граждани, които са в Република България – при изявено желание от тяхна страна да изтърпят наказание „лишаване от свобода“ в своята Република.
Договорът урежда и основните принципи за трансфер на осъдени лица, като централни органи за Република България – Министерството на правосъдието, а за Република Казахстан – Генералната прокуратура, както условията, процедурите на трансфера, необходимите документи, изискуемите съгласия на осъдените на изпълняващата държава, както и на осъденото лице.
За България съгласие за трансфер се дава от Главния прокурор на Републиката основание чл. 453, ал. 1 от НПК.
Също така в договора са заложени и основанията за отказ от трансфер, въпросите за изпълнение на наказанието, амнистия, помилване, въпроси, свързани с действието на самия договор. Като цяло с влизането на договора в сила ще бъде завършен Пакетът от актове в наказателноправната сфера, в правното сътрудничество между двете държави, които уреждат въпросите в наказателноправната област, в това число са и двата подписани през 2014 г. договор за екстрадиция и договор за правна помощ между България и Казахстан. Това всъщност е третият договор от Пакета двустранни договори, който оформя цялостно този процес на двустранни договорености.
Като цяло това е за самия договор. Ако имате въпроси, бихме могли да отговорим.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев.
Колеги, имате думата за мнения, становище, въпроси, възражения.
Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Казахстан за трансфер на осъдени лица, № 002-02-2, внесен от Министерския съвет нa 30 януари 2020 г.
За – 17, против – няма, въздържал се – няма.
Приема се.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА, № 954-01-72, ВНЕСЕН ОТ МИЛЕН ВАСИЛЕВ МИХОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 18 СЕПТЕМВРИ 2019 Г.
Гости не днешното заседание: от Министерството на правосъдието – уважаемият господин министър Данаил Кирилов, и госпожа Даниела Белчина, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“.
Благодаря Ви, че ни уважихте – само Вие от всички поканени. Тук искам да отбележа, че бяха поканени от МОН, от МРРБ и от МЗХГ. Всички те са дали положителни становища по този законопроект, но никой от тях не пожела да дойде за второ четене, а беше особено важно.
„Закон за допълнение на Закона за собствеността“.
Изказвания по наименованието? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 17, против – няма, въздържал се – няма.
Приема се.
Параграф единствен.
Текст на вносител и предложение на народните представители Хамид Хамид и Йордан Цонев.
Изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз няма да подкрепя така направеното предложение от народните представители Хамид Хамид и Йордан Цонев. Смятам, че освен, че е извън обхвата на внесения Законопроект, разширява прекалено много възможността, която се дава с него извън образователните институции да се обхващат и религиозни вероизповедания. За мен това е прекалено широк обхват и не това е смисълът – нито буквата, нито духът на текста на вносител. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Реплики към изказването на господин Митев. Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, господин Министър! В становището на МОН е направено предложението училищата да бъдат заменени с всички институции в системата на училищното и предучилищното образование, защото Законът за училищното и предучилищно образование (ЗУПО) регламентира възможността да имат и да ползват земеделски земи и другите институции в системата на училищното и предучилищното образование.
В тяхното предложение те, ако сте го видели, правят предложение „училищата“ да бъде заменено с „всички институции в системата на предучилищното образование“, защото не се само училищата, а са по скоро и детските градини и другите институции в системата за личностно развитие. Мисля, че това тяхно становище би трябвало да бъде взето предвид, защото най-вероятно има случаи на такава възможност за получаване на земеделски земи, за притежание на земеделски земи. Така че смятам, че е хубаво да помислим за редакция на този текст. Използвам възможността, че тук е един от представителите на вносителите – какво мисли по това?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Под формата на реплика, тъй като няма друга процесуална възможност в случая.
Нямам против едно такова предложение за допълнение на текста, стига, естествено, да бъде съобразено със съответните понятия, така, както са възприети в ЗУПО.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Колеги, други изказвания?
Господин Министър, може ли да чуем Вашето становище. Ние имаме някакъв тест, но се опасявам тук, че, ако изпаднем в тази хипотези, ние ще пропуснем, някои от изброените. Имаме текст, който, ако решим, можем да го предложим по чл. 83, но какво правим с имотите на читалищата, примерно. (Реплики извън микрофона.)
Заповядайте, уважаеми господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги и гости!
И аз искам да изразя опасения, че наистина повдигаме и други въпроси. Мисля, че по-коректно би било да получим становища с конкретни предложения по отношение на изписването на институциите не само от МОН, а защо не и от МК, както стана дума за читалищата, за да видим в крайна сметка и какво ще засегнем като определени субекти.
Все пак параграф първи е достатъчно ясен сам по себе си и мисля, че е необходимо. Наистина можем да поемем някакъв ангажимент за законодателна инициатива от наша страна, но нека да видим за какво става дума. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Ние не сме взели становище по предложението на министъра на образованието и науката, така че моля да имате предвид, че изразявам само лично становище и то не е институционално.
Ако приемем, че народният представител Клисурска направи предложение по чл. 83 от ПОДНС и има воля у народните представители да подкрепят това нейно предложение, аз бих предложил текстът да стане по следния начин: „както и за земеделски земи, собственост на държавни и общински училища и институции в системата на предучилищното и училищното образование“, за да може да остане дефиницията „държавни и общински“, за да не бъдете заподозрени, че ще предоставите защита и мораториум и по отношение на институции в системата на предучилищното и училищното образование, които са частни.
Иначе смятам, че колегата министър Красимир Вълчев е направил обосновано предложение, което лично аз бих подкрепил.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Колега Клисурска, искате ли да припознаете предложението на министъра по чл. 83?
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, в крайна сметка ЗУПО регламентира и в термина „институции в системата на предучилищно и училищно образование“ са включени държавните и общинските училища, детските градини и центровете за подкрепа за личностно развитие.
По начина, по който ще въведем допълнението, не смятам, че ние буквално ще дублираме два пъти общинските и държавните училища. Мисля, че е достатъчно изписването на „институции в системата на училищното и предучилищно образование“.
Тук говорим за държавни и общински. Вие знаете, че в ЗУПО подробно е регламентирана собствеността. Така че в чл. 302 и чл. 304 по начина, по който и министър Вълчев е цитирал текстовете от Закона, става ясно, че става въпрос за държавните и общински институции.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Заповядайте, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Клисурска! Аз не споря по дефиницията, която е в ЗУПО, но Ви моля да съобразите, че там има възможност тези субекти да бъдат: държавни, общински и частни.
Нека да Ви опиша следната хипотеза: имаме имот, който е бил построен през 30-те години, впрочем това са сгради, които имат особена архитектурна стойност и оценка. Текат дълги реституционни спорове или реститутите в крайна сметка все още на са получили произнасяне по техните искания за реституция.
Междувременно приобретател е придобил от ползвателя – до 1991 г., собствеността или друго вещо право. Тогава изпадане в хипотезата, че се намесваме във висящ спор между двама частни субекта и препятстваме правото на реституция, за което пък вече отдавна имаме осъдителни решения от ЕС по правата на човека. Реституция е действие спрямо държавната/общинска собственост, но не и тогава, когато сме в хипотеза на конкуренция на две частни собствености, образно казано – невярно се изразявам, защото имаме претенция за реституция от частен субект и вещни права в полза на друг частен субект. Те следва да си решат спора по общия гражданско-правен ред или по реда в съответния реституционен закон. Това ми беше мисълта. (Реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Не влизайте в диалог!
Заповядайте, уважаеми господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Доколкото си спомням в Законопроекта става въпрос за спиране на давността относно имоти, възстановени на училища по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, тоест имоти, които към влизането на одържавяването, или включването в ТКЗСТ-та, са били собственост на училища. Аз поне – колежката може би ще даде пример, или от МОН, към 50-те години на миналия век детски градини, да са били собственик на земеделски земи – придобиване по различни способи, включително чрез дарения, каквито случаи очевидно се касаят най-вече за Църквата. Да не говорим – тук погледнах – „възстановителни центрове“. Хайде да погледнем какъв е смисълът и духът на Закона – горе-долу това, което казва и господин Министъра, но за имоти. (Реплики извън микрофона.)
Ако те са бивши училища и са станали възстановителни центрове – да, ама детски градини през 50-те години…! (Реплики извън микрофона.) Какво значи да обхванем?! Ние по тази логика трябва да разширяваме, разширяваме, ще изпуснем нещо. Не вземам становище, но това е смисълът на Закона. (Реплики извън микрофона.)
НАДЯ КЛИСУРСКА: Оттеглям направеното предложение.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Възстановени по Закона за възстановяване на Закона по собствеността и ползване на земеделските земи. (Реплики извън микрофона.)
Не знам дали детските ясли са отделна категория, може би да. И докъде ще вървим. Какво ще правим с държавните университети? Има ли и там? (Реплика извън микрофона.) Идеята тук – и вносителите предния път го казаха, и господин Митев – да, няма го училището, има някакво настоятелство, което си експлоатира тези земи, за да не могат да ги придобият по давност.
Доколко несъществуващото училище… Съществуващите – те са държавна/общинска собственост. Там не би трябвало да има проблем. Проблемът тук е в несъществуващите. (Реплики извън микрофона.)
Преди се занимавахме с ВИФ на Равда. Имаше дела, претенции, давност от реституцията, възстановяването на земеделски земи… Вносителят е казал „училища“. Били са училища под някаква форма, но сега не са. Земите са били собственост на училища, наистина, но както каза господин Министърът, сега са преобразувани във Възстановителен център, или в детска градина, или в детска ясна, или в нещо друго…Тогава да, съгласен съм. Обхващаме наистина тези хипотези.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Аз от това, което чух като дискусия, съм съгласен. Това, което сме имали първоначално предвид именно за земеделски земи, които са предоставени навремето по тогавашната нормативна уредба преди одържавяването, още по време на действието на Търновската конституция, и съответния специален Закон на училища, които в последствие са одържавени. Започват да се водят дела по Закона за собствеността и ползването на земеделски земи за възстановяване и опасността, която възниква за загубата съответно на тези земи, предоставени на училищата.
Посочили сме един пример по отношение на град Плиска, но не само там, има и други – имаше публикации в медиите за подобни казуси. Затова сме се концентрирали само по отношение на държавните/общински училища, за които е съществувало навремето такава възможност, тоест са им предоставяли такива земеделски земи.
Не знам доколко вече са тези казуси, за които се твърди в становището на МОН – съжалявам, че МОН и МРРБ ги няма тук, за да могат да изразят позиции, дотолкова, доколкото и двете министерства имат отношение към този въпрос. При положение че тях ги няма, за да можем да чуем тяхното становище, не виждам как тук сега, ако правим промени, няма да изпуснем един или друг казус.
Това, че има неразрешени проблеми в тази система, показва само, че трябва да се търси някакво по-различно решение, друго решение – може би нов Законопроект, с участието на Министерството, но не мисля, че сега можем да обхванем всичко в този законопроект. Още повече че и при представянето и сега заявявам, че това е едно временно палиативно решение и с МОН сме разговаряли преди внасянето на Законопроекта, че идеята е до изтичането на този мораториум върху давността да бъде намерен правилния механизъм, включително с промени в специалните закона, така че да може тези земи да бъдат съхранени и да останат в системата на образованието, а не да преминават в частноправни субекти. Благодаря. (Реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, господин Министър – имате думата.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Само да уточня: първо, съжалявам, че госпожа Клисурска си оттегли предложението по чл. 83. Като представител на правителството аз смятам, че е редно да подкрепя изцяло предложението на министър Красимир Вълчев и това, че предложих редакция не означава, че имам съмнения в неговата аргументация. Просто реших, че дори с риск на повторяемост, тоест на юридически плеоназъм в изказа, все пак това би помогнало на възприемането и прилагането на тази правна норма, така че да няма съмнения по отношение на намесата на евентуална частна собственост в институциите в системата на предучилищното и училищното образование.
Но при това положение Ви моля да подкрепите предложението на министър Вълчев.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Само да Ви кажа, че той не е направил такова предложение. Това е в становището му. Никой никъде не е входирал подобно предложение – Вие знаете всъщност.
Заповядайте, уважаеми господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ако ще приемем по този начин, поне да добавим „с или са били собственост“, за да обхванем хипотезите, когато това училище или детска градина към 1949 г., или какъвто и да е център, вече не съществува. Така обхващаме основната хипотеза. Защото сега, ако съществуващото училище – държавното или общинското, имат някакъв спор, ще си го решават.
Доколкото разбирам, очевидно става въпрос „са били собственост“, по-скоро обратното – на несъществуващи вече такива заведения да намерим точния термин, където има настоятелство, няма директор, няма общинско училище, няма държавно училище и настоятелството се разпорежда по някакъв начин.
Тогава ще обхванем и тези хипотези, но да се намери точния термин.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Референтите какво смятат? (Реплики извън микрофона.)
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
В такъв случай, за да отпаднат всякакви съмнения, няма да бъдат защитен в някакъв вид обществения и държавен интерес, правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2, като след думите „земеделски земи“ да се добави „които са или са били собственост на държавни/общински училища и институции в системата на училищното и предучилищното образование“. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Има ли други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване така направеното предложение на господин Митев по чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС, както той го цитира преди малко.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 7, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Хамид Хамид и Йордан Цонев.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – няма, против – 1, въздържали се – 16.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текстът по вносител заедно с направеното предложение по чл. 83, ал 5, т. 2 от ПОДНС.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 7, против – няма, въздържали се – 6.
С това Законопроектът е приет на второ четене.
Заповядайте – имате думата.
ДАНИЕЛА БЕЛЧИНА: Става въпрос да използваме в текста редакцията, че тези земи са възстановени по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, а не просто, че са собственост, както е предложено: „земеделски земи, собственост на държавни и общински училища“.
Ако кажем „възстановени“ на държавните и общинските училища или както са институциите в предучилищното и училищното образование, да посочим реда, по който те са станали собственост на тези институции, тоест, че са възстановени по Закона. Тогава няма ли да има по-голяма яснота относно предмета, който искаме да обхванем.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Всъщност това са мотивите на вносителите. (Реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре. Редакционно референтите ще го оправят. Гласували сме.
С това приключи днешното заседание на Комисията по правни въпроси.
Закривам заседанието.


(Закрито в 15,15 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА АЛЕКСАНДРОВА