Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 117

На 4 март 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 054-01-18, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 27 февруари 2020 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, № 002-01-11, внесен от Министерския съвет нa 4 февруари 2020 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията Анна Александрова.

* * *

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добър ден на всички!
Колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
Днешният дневен ред – имате го, на Комисията е:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 054-01-18, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 27 февруари 2020 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, № 002-01-11, внесен от Министерския съвет нa 4 февруари 2020 г.
Имате думата по дневния ред.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости на комисията! Първа точка от дневния ред – ЗИД на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, е внесен от група народни представители на 27 февруари 2020 г. – едва преди няколко дни. С цялото ми уважение към законодателната инициатива на колегите, но мисля, че Законопроектът само ще спечели, ако бъде оставено достатъчно време, за да постъпят и съответните становища от заинтересовани лица, още повече че § 10 от Законопроекта предвижда влизането в сила на повечето от разпоредбите му с изключение на една едва през 1 януари 2022 г. В този смисъл това бързане ми изглежда неоправдано и предлагам тази точка да отпадне, за да изтече нормалният срок, с който народните представители, но най-вече заинтересованите лица, да могат да се запознаят с предложенията, да дадат своите бележки, евентуална подкрепа и тогава да го обсъдим на Правна комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Колеги, други мнения, становища?
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми гости! Смятам обратно на изразеното от колегата Зарков становище, че точка първа трябва да остане в дневния ред, още повече че предлаганите с нея изменения и допълнения не са нито някакви изключително сложни норми, не са неясни. Ясно е какво се цели да се постигне – облекчение за гражданите и бизнеса, което според мен следва и политиката, която до този момент е водена по отношение на промените в Закона за търговския регистър и регистъра на юридически лица с нестопанска цел.
Така или иначе има представителство на Министерството на правосъдието в лицето на министъра – ще чуем становището на Министерството, и смятам, че можем да се запознаем с всички останали становища и в последствие преди гласуването на Законопроекта в пленарната зала. Но пак казвам, не смятам, че този законопроект би предизвикал някакви проблеми с оглед на регламентацията, която се предвижда в него. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, имате думата.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! В крайна сметка се касае за основни принципи в законодателния процес. Дали нормите са ясни на вносителя или не са ясни, това не отменя нашето задължение да дадем достатъчно време на неправителствения сектор, на заинтересованите страни да вземат отношение по Законопроекта.
Присъединявам се към мнението на колегата Зарков, че няма нищо спешно и няма условия, които да налагат да бързаме. Това единствено е в ущърб на авторитета на тази комисия и мисля, че е в интерес на всички да дадем допълнително срок, да съберем становища и тогава да преминем към гласуване на Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Божанков.
Колеги, други изказвания има ли по дневния ред?
Подлагам на гласуване така направеното предложение за отпадане на точка първа от дневния ред от господин Зарков.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 5, против – 11, въздържал се – 1.
Не се приема предложението на господин Зарков.

Преминаваме към точка първа:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР И РЕГИСТЪРА НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ, № 054-01-18, ВНЕСЕН ОТ КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ ЦИПОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 27 ФЕВРУАРИ 2020 Г.

Именно поради тази причина, че няма необходимите становища, както преди малко потвърдихте, са поканени абсолютно всички заинтересовани страни и всички, участвали в работната група, за да чуем всички тук на място становищата от първо лице на администрациите и министерствата, които са работили по Законопроекта.
От Министерството на правосъдието: господин Данаил Кирилов – министър; от Агенцията по вписванията: госпожа Габриела Козарева – изпълнителен директор, господин Кирил Чакъров – директор на дирекция „Длъжностни лица по регистрация“; от Министерството на финансите: госпожа Наталия Чернева – началник отдел „Счетоводно законодателство“ в дирекция „Данъчна политика“, госпожа Мариана Маринова – главен експерт в отдел „Счетоводно законодателство“ в дирекция „Данъчна политика“; от НАП: госпожа Боряна Георгиева – директор на дирекция „Обслужване“ в Централното управление на НАП, госпожа Цветелина Янкова – началник на отдел в дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ в Централното управление на НАП; от НСИ: господин Анастас Троянски – директор на дирекция „Бизнес статистика“.
Казвам добре дошли на всички гости.
Заповядайте, уважаеми господин Ципов, да представите Законопроекта.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Да повтаря това, което казахте: този законопроект е изработен от Междуведомствена работна група с представителство и от страна на неправителствени организации, асоциации, които имат интерес по темата. Както виждате, присъстват и представители на всички ангажирани с тематиката държавни органи. Смятам да бъда кратък.
Всъщност, две са причините, които налагат внасянето и приемането на подобни промени. Едната е поредната мярка за намаляване на административната тежест, а другата по-важна причина е именно създаването на законовите предпоставки за въвеждането в експлоатация на Централизирана административна информационна система (ЦАИС) „Единни входна точка“ за подаване на годишни финансови отчети и статистика в машинно-четим формат, интеграция с Националната агенция на приходите (НАП), Националния статистически институт (НСИ) и Агенцията по вписванията. Към настоящия момент предприятията са задължени да представят в Агенцията част или всичките четири справки от Годишния финансов отчет (ГФО), които се подават и в НСИ и в НАП. Обявяването на тези отчети се придружава и от допълнителни документи, доказващи приемането на подлежащи на обявяване на ГФО, както и Годишният доклад за дейността, като покани за свикване на общи събрания на търговците, протоколи, доказателства за връщане на покани, за свикване на общи събрания и други.
Съгласно „Пътната карта“ за изпълнение на Стратегията за развитие електронно управление в Република България, която е за периода 2019 – 2023 г., Агенцията по вписванията – отговорната институция по съответната приоритетна мярка – реализиране на Централизирана административна информационна система „Единна входна точка“. Чрез тази процедура ще бъде изграден и със съответната автоматизирана информационна система.
Друга причина, която е свързана с внасянето и приемането на Законопроекта, са някои идентифицирани слабости в процеса на подаване на една и съща информация от предприятията в няколко администрации, както споменах преди малко. Те възпрепятстват въвеждането на едно комплексно административно обслужване, както и прилагането на основния принцип на Електронното управление за еднократно събиране на данни и многократното им използване, залегнало в Закона за електронното управление.
Целевите групи, към които е насочен Законопроектът, са всички физически и юридически лица, които извършват дейност на територията на Република България и имат задължението да предоставят такъв ГФО или част от него пред Агенцията по вписванията. Резултатите, които ще се постигнат, е да се обезпечи прилагането на тази ЦИАС. За тази цел, освен в Закона за търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел в Заключителните разпоредби към предложения Законопроект се предвиждат и изменения и допълнения в разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за Националната агенция на приходите, Закона за статистиката, уреждащи именно обявяването на годишните финансови отчети и годишните доклади за дейността. За успешното реализиране на този проект за изграждане и пускате в експлоатация на ЦИАС ще се наложи допълнително и промяна в подзаконовата нормативна уредба. Такава се явява Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Проектът не съдържа разпоредбите, транспониращи актове на ЕС, поради което не е приложена таблица за съответствието. Законопроектът не съдържа и разпоредби, свързани с въвеждането на регулаторни режими, а цели именно намаляване на административната тежест. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища, възражения.
Заповядайте, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Аз ще бъда възможно най-кратък, за да имат възможността представителите на Агенцията по вписванията да говорят по-конкретно във връзка с дейностите, които са предложени на Вашето внимание за регламентация, оптимизиране на процесите на обработка на данните.
Искам да изразя удовлетворение, да благодаря на народните представители, които внесоха този законопроект. Действително той беше обсъждан във формат работна група в Министерството на правосъдието с широко участие и на всички заинтересовани институции. Благодаря за участието на народните представители, за тяхната инициатива още веднъж, както и на бизнес и работодателски организации.
Впрочем, подчертавам, че с внасянето на Законопроекта в този му вид сега Вие действително изпълнихте голяма част от исканията на бизнеса по отношение на яснота и хронографиране, тоест разполагане на проекта във времето, по отношение на действието на този фрагмент в „Единната входна точка“ на ЦИАС. В този смисъл съм сигурен, че между първо и второ четене ще получите множество положителни становища от тези организации на бизнеса.
Колегата Зарков по процедура каза: да, ама сега влиза само § 5. Параграф 5 за нас също е една революционна да го нарека стъпка, която като първа действително ще облекчи търговците по отношение на една част от документацията, която те депозират в регистъра. Смятам, че това е една положителна посока в регистърното производство и в голяма степен ще подпомогне и бизнеса, но и систематизацията на информацията в самия регистър.
С оглед на изложението, категорично подкрепяме Законопроекта и заявявам, че в контекста на тези промени, ще представим на Вашето внимание и следващите промени във връзка с ЦИАС.
Позволете ми да спра дотук и ако желаят Агенцията по вписванията, да споделят. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте, имате думата, уважаема госпожо Козарева.
ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА: Уважаема госпожо Председател, господин Министър, дами и господа народни представители, уважаеми гости! Позволете ми да върна малко по-назад мотивацията за необходимостта от приемането на тези текстове и то именно с по-голяма бързина, отколкото обичайно и ще кажа защо. Тези текстове обслужват две цели – не само посоченото от господин Ципов във връзка с реализирана „Единна входна точка“, която е една бъдеща цел. В момента бизнесът очаква тя да бъде реализирана към 2022 г., което от днешна дата е по-малко от две години – един доста кратък срок. Но това е бъдещата цел.
Извън това, въпросният § 5 ще обслужи още една цел, която е била предмет на парламентарни питания нееднократно и в рамките на година и половина, в която аз заемам позицията, на която съм в момента, се е налагало нееднократно да отговарям, а именно: въпросът със забавеното разглеждане на годишните финансови отчети, които представляват огромен процент от заявленията, които се подават в Агенцията. Ето например, за миналата година – 2019 г., общият брой подадени заявления е около 800 хиляди, над 500 хиляди от тях са ГФО. Виждате, че това представлява доста над 50%, по скоро към 80%.
Към настоящия момент – от 2016 г., когато са последните необработени финансови отчети, постъпили в Агенцията, до настоящия момент бройката им е милион и триста. При обем от 120 длъжностни лица при регистрация разбирате, че този огромен обем заявления, дори, ако нито едно не постъпи от днес занапред, ще изискват няколко години. Тоест с този подход не можем да гарантираме срочно обработване на тези заявления, въпреки че по смисъла на Закона те са отделени в отделна опашка – това е терминът, който ползваме в практиката, тоест отделно от останалите заявления.
След много дълги консултации – и с четирите работодателски организации, и с всички неправителствени организации, проявили интерес към това, включително и с институциите, които са представени днес на тази среща, стигнахме до заключението, че този подход, приемането единствено и само на декларацията по чл. 13, ал. 4 по смисъла на Закона, която носи и наказателна отговорност на заявителя, би трябвало да е достатъчна и да послужи като доказателство за проведеното Общо събрание. Тъй като със заявление Г 2, а именно това, с което се представя ГФО, бизнесът и третите лица и всички клиенти на Търговския регистър, ползватели на тази електронна система, всъщност, очакват да получат информация за финансовото състояние на търговеца. Ако те получават тази информация 2-3-4 години по-късно, разбирате, че тя няма толкова голямо значение, колкото в годината, в която е подадена и обявена от нас.
Това е причината в миналото, която исках да посоча, и която прави приемането на тези текстове важно да се случи сега, защото кампанията за 2020 г. започва от 1 януари, тоест към настоящия момент вече два месеца ние сме в кампания. Тази кампания приключва на 30 юни. Колкото по-рано бъдат приети тези текстове, толкова по-рано те ще дадат възможност както на търговците да подават по новия ред, така и на служителите на Агенцията да разглеждат по новия ред и да се обработят постъпилите и налични към момента заявления по-бързо.
Следващата причина – това, което посочихте, „Единна входна точка“. Тя няма как да стартира, ако в системата към момента на стартирането на системата „Единна входна точка“ има необработени заявления. Пак посочвам. Към настоящия момент те са милион и триста, въпреки че в последното и в предходното лято беше полаган извънреден труд от страна на длъжностните лица единствено и само с цел да бъдат обработвани ГФО. Бройките показват, че с този подход ефект няма да се постигне или поне не желания.
В този смисъл това са двете основни причини, които за нас правят приемането на тези текстове задължителни. В детайли мога да отговаря на всеки един от въпросите, които прецените.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Козарева.
Заповядайте.
НАТАЛИЯ ЧЕРНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на Комисията по правни въпроси, уважаеми гости! Министерството на финансите взе активно участие в работната група, включително и при обсъждането на текстовете, които трябва да се променят в съответните закони. МФ подкрепя настоящия Законопроект.
Достатъчно дълго време се обсъжда тази тема. (Реплики.) Промените ги подкрепяме – Министерството на финансите подкрепя промените в Закона за търговския регистър. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Други становища?
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук, без да целя някакво междуинституционално сравнение, искам да споделя с Вас, че с цел ускоряване на този законопроект, тъй като до месец декември се планираше „Единната входна точка“ да се оперира от НСИ, от ОПДУ препоръчаха промяна, бяха сложни разговори и този проект, като водеща институция, беше прехвърлен на Агенцията по вписванията. Така че ние заварихме нещата такива, каквито са били през този период и разчитаме на максималното ускоряване на всички дейности по проекта, докато се достигне целения резултат.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Има ли други становища по Законопроекта от други институции?
Колеги, имате думата.
Заповядайте, уважаема госпожо Илиева.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Ще обърна внимание на това, че всъщност подаването на ГФО логично е една от най-често ползваните административни услуги от страна на бизнеса и, разбира се, облекчаването и подаването на една информация еднократно в „Една входна точка“ ще бъде административно облекчение за бизнеса, както и веднъж подадена информацията да се ползва многократно от останалите институции. Значителна част от отчетите вече се подават по електронен път, така че аз не мисля, че това би затруднило някой. Разбира се, необходима е промяна и в други данъчни закони, която е непосредствена обвързана с това, което ще се случи през 2022 г.
Имам няколко въпроса, които са свързани с работната група, може би с колегите от Статистиката и НАП, може би и Финансите. Тъй като в момента сроковете за подаване на статистическата информация са в края на март и те са обвързани с данъчната декларация, така, както сме заявили промяната, означава, че ние ще освободим, ако мога да използвам тази дума, подаването на статистическата информация и тя ще мине към подаването на ГФО. Това ли е вариантът или ще се попълва един софтуер два пъти?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
Господин Троянски, имате думата.
АНАСТАС ТРОЯНСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми членове на Комисията! Въпросът е правилен. Ние не мислим да променяме начина, по който се подават ГФО. Така, както се подават и в момента, те би следвало да останат и за в бъдеще като част от „Единната входна точка“. Не заради нещо друго, а заради това, че има толкова много контроли – аритметични, заложени при нас. Естествено, целта на Агенцията по вписванията не да контролира данните в самите ГФО или частта от Годишния отчет за дейността.
Въпросът за сроковете е уместен. Ние все още не сме го дискутирали окончателно. Този въпрос за сроковете просто мина бързо между институциите – говорим между НАП, Министерството на финансите, НСИ и Агенцията по вписванията. Нашата идея беше срокът да бъде променен малко напред, в смисъл да не бъде март, а да примерно май или юни, но за сметка на това пък да няма корекции след това – такива, каквито са в момента в НАП. Имаме доста срокове към ЕК за предоставяне на данни – говорим за предварителни данни, още през месец юни.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Говорите за статистиката, нали?
АНАСТАС ТРОЯНСКИ: Говорим за статистиката, за нашата организация.
В момента обмисляме някакви варианти, в които поне големият бизнес – средни и големи и предприятия, да бъдат така добри да предоставят Годишните си отчети до 31 март.
А пък малкият и микробизнес, да го наречем – едноличните търговци не са част от това нещо, те просто ще си подават Годишния отчет за дейността при нас. Те нямат задължения към Агенцията по вписванията. Нека да си остане до месец юни. Няма никакъв проблем. Обсъждаме го. Още не сме се срещнали с МФ да дискутираме окончателно сроковете. Планирахме среща преди две седмици, но не можа да се случи. Ще направим всичко възможно, ако ни гарантира бизнесът, че ще си предостави финалните отчети до месец юни, ние да направим възможно най-добрите оценки, макар и предварителни, за предходната година, като предоставим данни на ЕК.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Ако правилно съм разбрала, всъщност ще се подава в „Единната входна точка“. Въпросът е дали времето ще е унифицирано.
АНАСТАС ТРОЯНСКИ: Това е идеята на „Единната входна точка“ – като се подаде един път, а не както сега – да има едни данни при нас, а други данни в Агенцията по вписванията – всичко да бъде като една версия и да се използва от трите администрации за различни цели, разбира се.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Троянски.
Заповядайте, уважаема госпожо Козарева.
ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА: Всъщност начинът, по който ще се подава информацията и какъв точно ще е софтуерът – именно това е заглавието на проекта, той така е наречен: „Машинно-четим формат“. Тоест идеята е информацията да се подава еднократно. След края на миналата година с промяна на „Пътната карта“, институцията, която ще бъде собственик на тази система и ще отговаря за нея, ще бъде Агенцията по вписванията (АВ). Това е промяната от НСИ към АВ. Точката е една, информацията се подава еднократно. Как тя точно ще бъде структурирано, ще бъде предмет на техническото задание, което все още не е готово, защото това е последващ етап след измененията. Разбира се, ще бъде направен по начин така, че и бизнесът да има еднократно ангажимент. Какъв ще бъде срокът също е нещо, което не сме уточнили в рамките на предходната работна група – въпрос на уговорка. За АВ е без значение в кой момент ще бъдат подавани. Това, което нас ни интересува, е как ще бъдат подавани. Права това уточнение. НАП и НСИ и Бизнесът трябва да се обединят около един срок, до който Агенцията ще провежда тези кампании.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря Ви много.
Питах, защото това ще наложи промяна в някои от данъчните закони поради тази причина.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Колеги, други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Просто искам да отбележа два момента.
Първо, това не е първият Законопроект, който гледаме в началото на тази легислатура за намаляване на административната тежест. Досега повечето такива законопроекти са минавали с пълно единодушно. Повечето са били изработвани от МС в съответната процедура.
Междуведомствената работна група, за която Вие казвате, че сте заседавали много. Това е много хубаво, че Вие го знаете помежду си, но първо, на нас не ни е известна тази работна група, нито какви неща е обсъждала, нито какви е отхвърляла, нито защо е стигнала до тези решения, но и това не е толкова важно. Не е известно на обществеността въобще кой е говорил, защо е говорил и как се стига до там. Но както и да е, това се случва в нашето Народно събрание непрекъснато – министерствата работят, народните представители внасят, всичко става бързо и след няколко месеца го правим наново.
А какво правим? Бих разделил проекта на две съществени части. Едната, естествено, е свързана с реализирането на определен проект, чийто ефекти ще видим през 2022 г. – дано всичко е наред, дано не е от тези срокове, които изменяме често, и това са неща, които трябва да се случват в по-голямата си част, заложени в Законопроекта. Естествено, че няма смисъл да продължаваме да подаваме едни и същи документи в различни администрации. Тук няма спор по въпроса. Това е работа на Министерството, то се е ангажирало с нея, приело е „Пътна карта“, определило е институция, която е отговорна. МС трябваше да бъде достатъчно организиран, за да си внесе Закона според нас, но както и да е.
Втората е свързана с § 5, по който имам въпроси и въпросителни. Разбираме също така, и правилно изпълнителната директорка на АВ припомни, че това е въпрос, който е обсъждан в Народното събрание за запушването на администрацията. Но не виждам, или поне не разбирам, как точно Преходната разпоредба на § 5 ще улесни този процес. За какво става дума? Става дума за това, че един голям брой актове по Закона за счетоводство, които трябва да осигурят публичност на финансовите отчети, ще бъдат вече публикувани или вписвани и публикувани, като фактът, че са приети от Общо събрание, ще бъде удостоверяван само със съответна декларация. Към момента Законът казва абсолютно същото, само че трябва да се изчака самото Общо събрание.
Смисълът на чл. 38 от Закона за счетоводството е едновременно да осигури публичност на тези отчети, но и да гарантира, че общите събрания, съответно акционерите и съответният орган на юридическите лица с нестопанска цел, са прегледали тези отчети. Тоест, не само че те трябва да бъдат достъпни навреме, за да бъдат адекватни, но трябва да бъде гарантирана до голяма степен и тяхната вярност. С какво фактът, че отсега нататък това ще се удостоверява само с декларация, ще помогне да впишете многобройните ГФО, които са затрупали Агенцията и има ли риск това да заобиколи по някакъв начин изискването на Общото събрание да одобрява съответните документи?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, госпожо Козарева.
ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА: Редът, по който се подават и разглеждат тези заявления, съответно годишните финансови отчети постъпват в информационната система на Търговския регистър, са уредени на няколко места, както посочихте – в чл. 38, ал. 2 от Закона за счетоводството, в разпоредби на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Наредба № 1, която също беше посочена.
Систематичното тълкуване на тези разпоредби показва следното: Законът за счетоводството изисква Годишният финансов отчет да бъде приет от органа за съответната форма на дружество, която има правомощията да приеме този отчет, тоест съгласно закон.
Законът за търговския регистър също не изисква тези документи в зависимост от вида на търговското дружество да бъдат част от партидата на търговеца, тоест от така наречените обявени актове, защото в информационната система на Търговския регистър има вписани обстоятелства и обявени актове. Това са двете основни категории. В конкретния случай говорим за обявен акт – Годишния финансов отчет. Дори не бих я нарекла колизия, според мен е някакъв пропуск в годините, която се е наложила като практика. Длъжностните лица в регистрация да преглеждат и да удостоверяват провеждането на Общо събрание единствено и само с цел да докажат, че Годишният финансов отчет е приет по начина, изискващ се от Закона и от Устава на съответното предприятие, е излишно, защото, разбирате, че Годишният финансов отчет не се одитира от Общото събрание, а просто се приема като резултат. Тоест това, което гарантира, че Годишният финансов отчет съдържа всички реквизити и отговаря на изискванията по Закон, е подписът на одитора.
Дали Общото събрание е проведено по съответния ред, дали акционерите или съдружниците са запознати, не е нещо, което длъжностните лица по регистрация могат да изследват или да докажат, а при така съществуващата разпоредба в момента, на тях като че ли им се вменява да направят тази проверка, която те не биха могли да направят така или иначе. Когато обаче документите за провеждане на общо събрание, за свикване на общо събрание – покани, обявления, знаете, някои са чрез държавен вестник, други – чрез партидата в регистъра, трети, изобретяват още по-сложни форми, всички тези неща следва да бъдат проверени, тогава проверката, тоест допускането до обявяване на един Годишен финансов отчет вместо да отнеме минути, отнема часове. Често се налага да се връщат заявления в опашката с указания за представяне на допълнителни документи. Излишно е! Това е причината да се насочим единствено и само към Декларация по чл. 13, ал.4, защото така или иначе ние не проверяваме тези обстоятелства, така или иначе тези обстоятелства остават в отговорност на заявилия ги, а именно представляващият дружеството, така или иначе всеки един от заинтересованите лица има възможност по реда на Търговския закон да предяви иск, с който да оспори така взетото решение на Общото събрание; така или иначе в декларацията, която се прилага към заявлението по реда на чл. 313 от НК, може да се търси наказателна отговорност и така нататък.
Ако пропускам някои от въпросите, които зададохте?
КРУМ ЗАРКОВ: Не, уважаема госпожо Изпълнителен директор, не пропускате. Разбирам обаче, че Вие сте убедена, че такъв риск няма, поемате отговорност за думите си.
ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА: Ни най-малко! Казвам, че не е по-голям от преди. Не поемам отговорност за това търговците какво подават. Поемам отговорност за това, че така ще обработваме бързо това, което се заявили.
КРУМ ЗАРКОВ: Затова започнах изказването си, че Вашата цел като защитник и представител на Вашата институция е да се обработват бързо съответните данни. Нашата цел е да балансираме между различни интереси, включително тези, които трябва да бъдат сигурни, че данните, които се появяват на страницата на Вашата институция, са верни. И затова изисквах време – за този законопроект, защото той изисква време.
Ще Ви обърна внимание, че само преди няколко минути министърът на правосъдието до Вас определи тази стъпка като революционна. Тя е обсъждана многократно. И ако беше толкова просто, и ако беше толкова безрисково, нямаше да има нужда от това време. И сега това, което се случва тук – досаждам вече на колегите с непрекъснатото ми говорене по отношение на законодателен процес – но това, което се случва тук, е вместо да сме в помощ, включително на администрацията и на Изпълнителната агенция, когато разглеждаме един законопроект, за да може да го обясняваме и разказваме на своите избиратели или на хората, които ни питат, ние практически – три четвърти от тук гласувалите ще гласуват на сляпо един законопроект, внесен само онзи ден, и единственото, на което разчитаме, са Вашите уверения, че всичко е наред. Дали всичко е наред, или не, ще разберем в скоро време. Благодаря Ви за вниманието. Ние ще се въздържим от подкрепа на Законопроекта.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Заповядайте, уважаеми господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, не искам да правя изказване след уточненията, които направи изпълнителният директор на Агенцията по вписванията. Общи са ни притесненията с господин Зарков и не само в тази процедура. Ние и в предходни законопроекти особено, когато се касае за гаранции за търговски дружества по отношения на вписванията на техни актове, сте били прецизни в Правната комисия, за да търсим и правната логика, и организационния ефект.
Успокоява ме това, че търговските субекти възприемат това действие изцяло положително и не се страхуват от гаранции, а правната логика според мен е колкото по-бързо на светло, толкова повече права по отношение на евентуално засегнатите съдружници или акционери. Тоест по-добре е да покажеш заявения финансов отчет и съдружникът да си го види и да съобрази дали е достоверен според него, или не, дали е обективен, или не, и да предприеме изпълнение на дружествените си права в тази връзка, отколкото, както е сега – длъжностните лица по регистрация да се опитват да удостоверяват неудостоверими за тях обстоятелства. И Вие като видите подписите под протокола на Общото събрание, и Вие няма да бъдете сигурен и уверен, че това са действителните подписи на съдружниците или на участниците в Общото събрание. Това обаче е отделен въпрос, за който говорех. Този процес обаче отнема време.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Министър! Текстът е пред Вас и пред мен. С този текст не решаваме нито един от тези проблеми. Единственото, което правим с този текст е, че сваляне на отговорността от длъжностните лица в Агенцията по вписванията, които вече ще считат, съгласно нормата на § 5, ал. 1, че изискването на Закона е изпълнено след попълнената декларация. Не казвам, че това не трябва да се направи. Може би трябва. Всичко проблеми обаче остават абсолютно реални. Единственото, което правим, е, че Агенцията по вписванията вече ще бъдат свалени от тази отговорност, след като човекът е подписал декларацията, пък после Вие търсете по чл. 313 на НК.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Уважаеми господин Лазаров, имате думата.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Веднъж прекратихте дебата. Господин Зарков каза каквото има да каже и тръгва, но може би да остане още половин минута, за да чуете, господин Зарков! Имате възможност за законодателна инициатива. Предложете изменение в Закона – ако искате отделен закон, ако искате между първо и второ четене от това, което чухме. Направете някаква процедура – длъжностните лица в Агенцията да правят почеркови експертизи, да назначават проверки, вменете им права, а и задължения пък на тези, които подават декларации, да се явяват, да бъдат глобявани, да удостоверяват доказателства. Може да възложите такава процедура, за да бъдете сигурен в това, което Вие казвате. Мисля, че пределно ясно беше казано тук. В крайна сметка някой трябва да си носи отговорността.
Още повече че и господин министърът Ви го каза, и от представителите на Агенцията, че – да, по-добре да бъде бързо и публично, някой да си търси правата, защото и сега няма гаранция, че ако длъжностното лице от Агенцията, удостоверило, че са налице всички обстоятелства, за да публикува, пък някой няма да си търси правата в съда и делото може да се точи с месеци, пет години. Е пет години да не се публикува финансовият отчет?! Вие имате пълното право. Направете си законодателни инициативи, след като толкова сте притеснен.
Разбрахме, че няма да подкрепите Законопроекта. Вашата практика обикновено е – гласувате „въздържал се“, правите предложения между първо и второ четене. Благодаря.
Мисля, че следва да прекратим дебата и да гласуваме.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 054-01-18, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 27 февруари 2020 г.
За – 14, против – няма, въздържали се – 5.
Законопроектът се приема.
Благодаря на гостите за участието в заседанието.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАТЕНТИТЕ И РЕГИСТРАЦИЯТА НА ПОЛЕЗНИТЕ МОДЕЛИ, № 002-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2020 г.
Гости по тази точка: от Министерството на икономиката – госпожа Елиза Дилова, държавен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“; от Патентно ведомство – госпожа Силвия Беркова-Донкова, главен секретар, и госпожа Вероника Тодорова, директор на дирекция „Административно-правни дейности и международно сътрудничество; господин Васил Павлов, адвокат в адвокатска кантора „Павлов и Ко“, и госпожа Магдалена Радулова, адвокатска кантора „Евротон Консултинг“.
Здравейте!
Заповядайте, имате думата да представите Законопроекта.
Колеги, както знаете, ние сме съпътстваща комисия по този законопроект.
ЕЛИЗА ДИЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, бих искала да поднеса извиненията на госпожа Лилия Иванова, заместник-министър на икономиката, че не можа да присъства на заседанието на Правната комисия, поради неотложни и спешни ангажименти, изникнали в последния момент.
На второ място, бих искала да представя Законопроекта.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, който ще Ви представя накратко, е изготвен, на първо място, във връзка с осигуряване изпълнението на т. 4 от Решение на Министерския съвет № 704 от 2018 г., с което са приети мерки за трансформация на модел на административно обслужване.
В изпълнение на това решение, както и с цел привеждане на правилата за извършване на стопанска дейност по представителство по индустриална собственост в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, с предложения проект на акт е предвидено създаването в Закона за патентите и регистрацията на полезните модели на нова Глава девета с наименование „Представители по индустриална собственост“, в която подробно са регламентирани всички въпроси, свързани с упражняването на тази дейност.
С предвидените нови разпоредби се уреждат изискванията за упражняването на дейност по представителство и особените правила в производствата по вписване в Регистъра на представителите по индустриална собственост. В голяма степен предложените текстове възпроизвеждат досегашната правна уредба, съдържаща се в Наредбата за представителите по индустриална собственост. Законопроектът предвижда разширяване на кръга от лица, които могат да извършват представителство пред Патентното ведомство във връзка със закрилата на обектите на индустриална собственост, като тази дейност се предвижда да може да бъде упражнявана и от адвокати, и съдружия на адвокати, които са вписани в регистрите на адвокатските колегии, съгласно Закона за адвокатурата, без да е необходимо тези лица да се вписват и в Регистъра на представителите по индустриална собственост.
Това предложение произтича от факта, че и към момента в съответствие с действащата нормативна уредба при иницииране на съдебна фаза на обжалване страните се представляват от адвокати.
Констатирана е също така необходимостта от допълване на законодателството, така че да се осигури реален механизъм за защита интересите на потребителите на услугите, предоставени от лицата, дружествата и съдружията, извършващи дейност по представителство по индустриална собственост като за целта в Законопроекта е предвидено въвеждането на задължителна застраховка „Професионална отговорност“ за тези лица, включително като членове на дружество или съдружие.
В изпълнение на задължението на страната ни да осигури възможност за прилагане разпоредбите на Протокола за предварително изпълнение на Споразумението за Единен патентен съд и спазването на Регламент на Европейския съюз № 1257 от 2012 г. за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила са предвидени допълнения, които гарантират, че при влизането в сила на този протокол, Република България ще бъде напълно готова да прилага всички действащи в тази област правила и процедури.
Със Законопроекта се предлагат и изменения във връзка с непълноти в правната уредба, като липсата на нормативни основания за отписване на съдружията на представителите по индустриална собственост. В допълнение Законопроектът предвижда и съответните текстове във връзка с прилагането на Регламент на Европейския съюз 2019/933 относно Сертификата за допълнителна закрила на лекарствени продукти, с който се определя редът, по който протича производството пред Патентно ведомство, както и сроковете за произнасяне.
Изготвеният Законопроект има за цел подобряване качеството на административното обслужване в областта на регистрацията на патентите, полезните модели и сертификатите за допълнителна закрила, повишаване бързината на предоставянето на услуги от Патентното ведомство, както и постигане на яснота, предвидимост и прозрачност в действията на администрацията, така че и физическите лица, които не са специалисти в областта на защитата на интелектуалната собственост да могат лесно и ефективно да упражняват сами правата си. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дилова.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз ще подкрепя този законопроект, имам обаче един въпрос към вносителите: не можеше ли тези промени да ги направим със Закона за марките и географските означения, който приехме през месец декември миналата година, а не след като го приехме? Доколкото си спомням, тогава приехме и релевантни промени в Закона за патентите и регистрацията на полезни модели. Можехме тогава да направим тези изменения и допълнения. Смятам, че това, което се предлага като цяло е добро, полезно е, но все пак си мисля, че с оглед на законодателна целесъобразност беше добре това да стане с един акт, а не току-що приетият нов Закон за марките и географските означения да го изменяме и да го допълваме всъщност само два месеца след като беше приет от Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, имате думата за допълнение.
ЕЛИЗА ДИЛОВА: Причините да не се включат тези промени в Законопроекта за марките и географските означения главно са две, които мога да посоча.
Едното е, че тези промени в Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, първо, са доста по обем и нашите притеснения бяха, че предлагайки ги в Проекта на Закон за марките и географските означения, те ще влязат в Преходни и заключителни разпоредби и ще станат твърде големи и твърде съществени, за да минат като текстове в Преходни и заключителни разпоредби. Причината да се включи тази глава за представителите по индустриална собственост именно в Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, а не примерно в Закона за марките и географските означения, е, че в Решение № 704 на Министерския съвет, което цитирах, бяха дадени указания, че според тях изискванията към представителите и дейността по осъществяване на представителство трябва да са именно в Закона за патентите и регистрацията на полезните модели.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Искате ли думата?
Адвокат Павлов, заповядайте. Имате думата.
ВАСИЛ ПАВЛОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, колеги от Патентното ведомство!
Казвам се Васил Павлов, адвокат и представител по индустриална собственост или казано по друг начин – лице, което съвместява двете функции едновременно, тоест притежавам правоспособност и за двете категории.
Бих искал да отбележа, че доколкото в една своя част Проектът цели регламентиране на международни ангажименти на Република България по международни актове за ускоряване производството по издаване на патенти, той следва да бъде адмириран, тоест предложенията, които касаят тези промени.
В допълнение – в резултат на общественото обсъждане бяха приети и определени предложения, които произлязоха от професионалните среди, особено в частта с представителите по индустриална собственост, която в най-голяма степен засяга колегите, което също следва да бъде оценено положително.
Същевременно обаче, независимо от депозираните четири или пет становища на представители на професионалните среди, определени части от Законопроекта във версията, в която той влиза в парламента, търпят остра критика, тъй като реално в директен диалог, в едно директно обсъждане с професионалните среди, така и към днешна дата не беше отбелязано, тоест Патентното ведомство просто прие или не прие определени предложения, като според мен лично, аргументацията за неприемането е изключително оскъдна.
Няма да влизам в подробности за всички предложения, които ние намираме за неприемливи. Ще си позволя да се фокусирам максимално кратко, разбира се, предвид все пак времето на Комисията, върху три основни пункта, които намираме за най-проблемни към настоящия момент във версията на Законопроекта, в която той влиза в парламента.
И трите касаят Главата за представителите по индустриална собственост, тъй като, както казах, в частта за патентите ние сме изразили становище. Има някои допълнителни неща, които допълнително и писмено ще представим на Комисията.
Първият въпрос, който намираме за неприемливо решен, е въпросът с представителството на Патентното ведомство от страна на адвокати, които не са вписани представители по индустриална собственост.
Както казах, на фона на обществените обсъждания бяха депозирани четири или пет становища на представители на професионалните среди и всички те бяха категорично против тази крайна либерализация на пазара по съображения, свързани най-вече с квалификацията на общопрактикуващите адвокати да извършват действия пред Патентното ведомство и така нататък – мнения, с които всички Вие вероятно сте запознати.
Аргументите на Патентното ведомство да предложи подобен тип либерализация могат да бъдат групирани в три групи.
Първата е, че в административната фаза заинтересованите лица се представляват от едно лице, което може и да не е адвокат, а в съдебната фаза на защита – само от адвокат, което създавало допълнителна административна и финансова тежест за заявителите.
Аз продължавам да не разбирам и до настоящия момент кое точно в това създава допълнителна административна или финансова тежест на заявителите, при положение че самият Закон не изисква в която и да е негова част и по отношение на който и да е от обектите на индустриална собственост заявителят да бъде представляван от двама или повече представители. И тъй като практиката поне в последните 30 години е възнаграждението на тези представители да се плаща на етапи, на фаза, то очевидно никой не е задължен да ползва повече от един представител и съответно това да утежнява неговите финансови ангажименти към защитата му. В този смисъл този аргумент според мен е крайно несъстоятелен. Говорим за аргумента либерализиране с цел намаляване на финансовата и административна тежест на заявителите.
Вторият аргумент, който изтъква Патентното ведомство, е, че подобни практики съществуват, обърнете внимание, в четири от общо 27 държави членки, както и пред Службата за интелектуална собственост на Европейския съюз.
Въпросните четири държави, за които се твърди, че съществува такава процедура, са Италия, Германия, Франция и Холандия. В тези държави има, по наше мнение, изключително завишена отговорност на адвокатите по отношение на извършваните от тях услуги. Отделно от това във всяка една от тези държави има специфични особености за извършване на тези действия от страна на адвокати и за нас директното имплементиране, директното прехвърляне на фигури, характерни за други правни системи, също не е добро с оглед настоящите условия – икономически и правни в страната.
Що се отнася до твърдението на Патентното ведомство, че режимът е същият пред Службата по интелектуална собственост на Европейския съюз, категорично това не е така. Представили сме становище с конкретни посочвания на текстове от регламентите, които ясно казват, че пред Службата могат да извършват действия адвокати само ако на същото е признато такова право пред националните ведомства, тоест този аргумент е абсолютно спекулативен.
И третият аргумент е, че разширяването на кръга на лицата, които могат да осъществяват представителство пред Патентно ведомство, ще доведе до понижаване на цените на услугите – хипотетично това е възможно. Друг е въпросът дали падането на цените на тези услуги ще доведе до подобряване на услугата, тоест дали ще има адекватност между качество на услугата и цените, с което приключвам с аргументите на Патентното ведомство.
Отново подчертавам – професионалните среди, видно от всички становища, които бяха изложени във фазата на обществено обсъждане, са на мнение, че дейността по представителство в областта на индустриалната собственост пред Патентното ведомство е строго специфична дейност. Между другото, това, ако обърнете внимание, личи и от текстовете на самия законопроект, където им дефиниция на това каква дейност извършва представителят по индустриална собственост. Там се говори за „специализирана помощ в областта на“. Значи, ако тя е специализирана, очевидно не всеки общопрактикуващ адвокат е подготвен да извършва тази дейност.
В този смисъл ние апелираме още веднъж уважаемата Правна комисия да преразгледа принципно въпроса с либерализиране на този режим, пак казвам, единствено и основно от гледна точка интересите на заявителите.
Вторият въпрос, на който също бих искал да обърна внимание, който се появи апропо между първо и второ четене и затова не е обсъждан толкова широко в хода на предварителното обсъждане, касае - те са два аспекта на един и същи въпрос, сдружаванията на представителите по индустриална собственост.
Ще си позволя да обърна внимание на Комисията, че в първоначалната версия на Проекта това беше един член, който беше разписан много общо и в резултат на предложение от наша страна Патентното ведомство го възприе и го разви в рамките на четири или пет текста, което ние адмирираме. В момента ние имаме една много подробна регламентация на сдружаванията на представителите по индустриална собственост по подобие на тези на адвокатите, обаче – стигаме до въпроса с обаче.
Внезапно в Законопроекта, внесен в Народното събрание, Патентното ведомство изразява следните възражения. Патентното ведомство счита, че не може и не следва в дружествата на представителите по индустриална собственост да се постави изискване да бъдат съдружници само представители по индустриална собственост, едно. И, две – отказва да приеме, че дейността на представители по индустриална собственост в съдружие може да бъде осъществявана от адвокатски дружества, регистрирани по Закона за адвокатурата, което, съгласете се, е в разрез на основната концепция на либерализацията на Закона.
Ако ние ще допуснем адвокати да практикуват подобен тип дейност, то няма никаква логика да им забраним в рамките на вече учредените си дружества те да осъществяват тази дейност. Според нас тук става въпрос може би по-скоро за неразбиране на проблематиката. В какъв смисъл казвам „неразбиране на проблематиката“?
Представителството по индустриална собственост, услугите по индустриална собственост, които ще извършват адвокатите, включително чрез адвокатските си дружества, ако Законопроектът бъде приет в този му вид, нямат нищо общо с представителството по индустриална собственост, което се извършва от представители по индустриална собственост, регистрирани по реда на Закона. Това са две съвършено различни неща и те са ясни, според мен.
Тук въпросът опира до това, че представител по индустриална собственост, включително и според действащата в момента нормативна база може да бъде както лице с юридическо образование, тоест адвокат включително, така и лице, което няма такова образование. В този смисъл няма пречка едно и също лице, както съм и аз включително, да има качеството на адвокат и да бъде представител по индустриална собственост.
Същевременно обаче, ако се възприеме концепцията на Патентното ведомство, че не следва адвокатските дружества да бъдат допускани като такива за упражняване представителство по индустриална собственост, това означава, че пред адвокатите се поставя допълнителна административна пречка, тоест вече в съществуващите адвокатски дружества съдружниците, които имат качество на представители по индустриална собственост, правим това важно уточнение, реално те няма да могат да осъществяват тази си дейност през вече съществуващи адвокатски дружества и евентуално ще трябва да регистрират някакви други такива по Търговския закон, защото това е предложението на Патентното ведомство. За нас това е откровено безсмислено и неприемливо.
Ще си позволя да отбележа, че единственият аргумент на Патентно ведомство в резултат на общественото обсъждане срещу предложението съдружие на представители по индустриална собственост да бъдат и адвокатски, тоест дружества на представители по индустриална собственост да бъдат и адвокатски дружества е – цитирам: „че адвокатското дружество не е по същество дружество на представители по индустриална собственост“. Това пише като аргумент. Съгласете се, че това е нелепо, тъй като търговското дружество не е дружество на представители по индустриална собственост докато не бъде регистрирано като такова. Тоест това не може да бъде само по себе си аргумент срещу елиминирането на адвокатските дружества от кръга на субектите.
В този смисъл към настоящия момент ние продължаваме да не виждаме каквито и да е аргументи срещу елиминирането на адвокатските дружества от кръга на потенциалните лица, които могат да се регистрират като такива.
И една много малка финална забележка, с която ще приключа, да не отнемам времето на Комисията. Другият за нас дискусионен въпрос, бих казал даже проблемен въпрос при дружествата на представителите по индустриална собственост е обстоятелствата, че Патентното ведомство счита за ограничително изискването съдружниците в дружества на представители по индустриална собственост да бъдат само представители по индустриална собственост. Мотивът на Патентно ведомство е чл. 11 от Закона за дейностите по предлагане на услуги. Така пише в мотивите след общественото обсъждане. За съжаление, не видят коя точка на чл. 11 те визират като проблем на пред възприемането на това решение. Нещо повече. Детайлният прочит на чл. 11 – говоря за ал. 2, ясно казва, че когато има наложителна причина в защита на обществения интерес предоставянето на услуги може да бъде поставено в зависимост от „задължения за доставчика да има специфична правна организационна форма“ или казано по друг начин – да се постави изискване съдружници в дружества на представители по индустриална собственост само лица, които имат такава квалификация.
Мисля, че ще се съгласите, че да въведем нов правен субект, какъвто е Дружеството на представителите по индустриална собственост, тъй като той не е очевидно обикновен търговец, подлежи на допълнителна регистрация в регистъра и така нататък, а неговата структура да е еквивалентна на редовите търговци е меко казано странно. В този смисъл ние отново апелираме към уважаемата Комисия между първо и второ четене да обърне внимание върху тези основни моменти и евентуално в рамките на някаква дискусия да ги доизясним и изчистим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви адвокат Павлов.
Колеги, имате думата.
Заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря и на адвокат Павлов, който доста сериозно застъпи тезата, която аз имам. Първо, ще кажа, че съм изцяло съгласен с Вашето мнение, повече че житейската и професионалната ми практика показват точно това, което Вие говорите. На 8 декември тази година вече ще имам 20 юридически стаж и стажът ми като юрист в никакъв случай не ме е направил специалист в технически области или пък съм придобил някакви природно-научни познания. Напротив, опитът ми и професионализмът, който съм придобил, е изцяло в областта на юриспруденцията.
Друго имам предвид. Като юрисконсулт съм участвал и буквално съм пълномощникът, който закупи търговската марка винпром „Грозден“ и съм работил три години по признаването на един станал емблематичен лиценз № 69 по Закона за акцизите и алкохола. Предполагам се сещате – те са две фирми: „69“ и „193“, които винаги имат проблеми. Това, което искам да кажа е, че когато се подава една декларация за патентност, не се изискват юридически познания, а по-скоро познания в областта на науката, техниката, фармация, машиностроене и така нататък. Тоест, разтваряйки широко вратата да практикуват юристи, които са вписани в съответната адвокатска колегия, се боя, че ние ще допуснем много не професионалисти да се заемат с тази, бих казал, високо интелектуална материя – това е едното.
Другото е, че вместо да повишим качеството на предлаганата услуга имаме опасност ние да го сравним буквално със замята. Веднага искам да дам един пример. През 2012-2013 г. – не знам колега дали сте в течение, но търговецът, който държеше и произвеждаше марката „Кинг“, беше пропуснал, замотани документите и негов конкурент, след като разбра – не знам по какъв начин, да регистрира търговската марка „Кинг“ и в последствие я продаде на същия търговец след около половин година преговори. Тоест ние създаваме и едни условия за една нелоялна конкуренция между търговците.
Другото, с което също съм съгласен и подкрепям колегата Павлов е, че Европейското патентно ведомство също вписва дори и юристи, но тези лица трябва да са със специални технически или природо-научни познания, след като са вписани в съответния ПИС на съответната държава. Тоест и Европейското ведомство, което е по-широко скроено от нас, все пак държи на определен професионализъм. Това е, което искам да кажа и мисля, че малко избързваме.
В самото ведомство работят едни безспорно професионалисти и по този начин ние ще противопоставим адвокати, които са не дотам подготвени на едни достатъчно добре подготвени технически специалисти. Аз лично смятам, че трябва да има някаква цедка. Не мога да кажа и формулирам точно каква, но мисля, че имаме време да поправим това нещо. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегата Байчев.
От Министерството на икономиката и от Патентно ведомство ще вземете ли отношение?
Заповядайте.
ЕЛИЗА ДИЛОВА: Може би ще се повторя с това, което вече сте прочели в Доклада, в таблиците, по общественото обсъждане. Напълно разбирам, че за действащите към момента представители по индустриална собственост тази либерализация на пазара не е приятна, не им се струва приемлива. Но практиката многократно е доказала, че при либерализация на пазара това винаги в крайна сметка довежда до повишаване качеството на услугата и до намаляване на цената на услугата за потребителите.
Както народният представител преди малко отбеляза, и в момента, когато действия по представителство пред Патентно ведомство могат да се извършват от регистрирани представители по индустриална собственост, има множество случаи, в които се постъпва абсолютно не компетентно – забравят се срокове, не се следят и така нататък. Самият факт, че и към момента крайната защита, тоест защитата пред съда се осъществява от адвокати, показва, че те са достатъчно компетентни или могат да бъдат достатъчно компетентни, за да осъществяват представителство и пред административния орган.
Това е накратко по въпроса за възможността адвокатите да извършват представителство пред Патентното ведомство.
По отношение на адвокатските дружества искам да подчертая, че тук става въпрос за някакво неразбиране. Адвокатските дружества отговорно могат и ще могат да извършват дейност. Те просто няма да бъдат вписвани в регистъра на представителите. Те се вписват, както посочихме, по Закона за адвокатурата. Няма нужда да се вписват пред регистъра на Патентно ведомство, защото те не са представители. Но те могат и ще могат да извършват дейност по представителство. Това е категорично.
Относно примерите и спорът, който се породи за представителството пред Службата на ЕС за интелектуална собственост, бих искала – и тук адвокат Павлов коректно прочете текста, който казва, че пред Службата могат да осъществяват представителство всички лица, които имат право да осъществяват представителство по националното си право. Тоест, тъй като примерно – ето, в Германия, адвокатите имат право по националния си закон да извършват представителство, те имат право, пак адвокатите, без да са вписани като представители по индустриална собственост, да извършват представителство и пред Службата. Така че тук съвсем беше посочено коректно и отразено. Примерът е верен.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, уважаеми господин Байчев, имате думата.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Госпожи, извинявам се, обаче адвокатите е нормално да представляват съответният търговец, или каквото и да е лице в съда, тъй като те имат съответната професионална компетентност и образователен ценз в областта на правото. Но когато стане въпрос за специални познания, се ползват вещите лица, които имат специалните технически или каквито и да е други умения. Тоест дори адвокатът да е завършил фармация неговото мнение не се приема за меродавно, когато става въпрос за спор за химически състав или за нещо друго, каквото ще да е, по отношение на лекарствата. Изисква се мнението на вещото лице. Казвам Ви го съвсем добронамерено, тъй като аз самият съм компетентен, вещ в областта на двигателите с вътрешно горене, но когато има някакъв търговски спор – понеже съм участвал в такъв спор между сервиз и клиент, моето мнение не беше зачетено в никакъв случай.
Смесвате ги материите, без да имате основание. Не искам да Ви засягам, но не недейте да мешите нещата. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Байчев.
Колеги, други изказвания?
Вие вече се изказахте адвокат Попов. Нещо, ако добавите към това, което казахте, но смятам, че достатъчно време Ви дадохме.
ВАСИЛ ПОПОВ: Съгласен съм, просто колежката направи запитване.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Имате думата, но за кратко.
Заповядайте.
ВАСИЛ ПОПОВ: Ще си позволя само да обърна внимание във връзка с примера с Германия, който колежката от Патентно ведомство дава. В Германия инженерите патентни специалисти могат да се явяват пред съд. Тоест Германия със сигурност не е най-удачният пример за представителство.
Второ, във връзка с това, което колежката каза в самото начало, че либерализацията на пазара винаги е водила до много по-добър краен резултат за заявителите, за бизнеса като цяло. Ако следваме тази логика, то тогава да махнем вписването на адвокатите в адвокатските колегии и всеки правоспособен юрист да може да дава консултации. Това не е логика и не може да бъде логика. Изисква се определена квалификация, която в нашия случай надхвърля според мен квалификацията, която юристите получават в университета, и адвокатите, в резултат на проведения едногодишен стаж.
Искам да сме напълно наясно. Ние не поставяме под един знаменател всички адвокати. Разбира се, че има адвокати, които са много по-добре подготвени и такива, които нямат отношение към дадена материя. Въпросът е, че на всички тях ще бъде предоставена възможност да извършват действията пред Патентното ведомство. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Павлов.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Въпросът ми е към адвокат Павлов, като преди това да направя коректно изявление за конфликт на интерес като адвокат, вписан в Адвокатска колегия-Бургас. Колега Павлов, не можах да разбера. Според Вашата теза би следвало и адвокатите, които се явяват пред съд, защото очевидно, че представителите по интелектуалната собственост, които не са адвокати и не са вписани в Адвокатската колегия, тоест няма адвокатска правоспособност, не могат да се явяват пред съд по нашето законодателство, би следвало да бъдат и представители по интелектуалната собственост. Така излиза, поне аз доколкото разбирам, от логиката, която Вие казвате, как адвокатите не могат да бъдат представители по интелектуална собственост. Би следвало тогава, по тази логика, да съвместяват и двете качества при реализиране на съдебната фаза. Колегата Байчев хубаво каза това, че за това се използват експертизи. Да, защото съдът не притежава тези специални знания, които Вие притежавате по отношение на двигателите по вътрешно горене. Но в края на краищата този адвокат, който ще се явява по Закона за патентите и полезните модели, смятате ли, първо, че той ще тръгне да се явява, ако не познава тази материя.
Второ, смятате ли, че колега, който не практикува по този закон и не е представител по индустриална собственост, ще тръгне самоволно да навлезе в материя и да представлява клиента си, знаейки, че все пак има застраховка за професионална отговорност, защото такава застраховка има. Това би трябвало всеки адвокат да го знае много добре.
Ако ще вървим не към либерализация, а по Вашата логика към професионализация, следвайки линията Ви на разсъждения, би трябвало тогава и представителството да се упражнява само и единствено от адвокати, които са и представители по индустриална собственост.
Обратното пък, ако приемем, че не е така, тогава не виждам никакви причина в тази норма, така, както е предложено в Патентното ведомство. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Последно Ви давам думата за кратко.
ВАСИЛ ПОПОВ: Затова в самото начало казах, тъй като съм адвокат и представител по индустриална собственост, съм абсолютно съгласен с Вас, с последното, което казахте. Нямам нищо против пред съда да бъдат поставени ограничения да се явяват по дела в областта на индустриалната собственост само лица, които са и представители. Но тъй като, за съжаление, не мога да кажа за добро или за зло, имам свои лични представи за нещата, с които не искам да ангажирам Комисията, режимът в България е такъв – всеки адвокат би могъл да се явява.
Но ще си позволя да отбележа нещо друго. В административния процес – мисля, че и в предходните обсъждания на Закона за марките и географските означения именно с Вас обсъждахме този въпрос, ние имаме засилено административно начало на Административния съд, и както правилно посочва народният представител Байчев, там имаме вещи лица. Тоест в общи линии дейността на един адвокат в съдебната фаза – говорим по отношение на фактите и обстоятелствата, които са изяснени пред административния орган, е относително ограничен.
Процедурите пред Патентно ведомство са така направени, че там има две инстанции, пред които се събират факти и обстоятелства, но много малка част от новите факти се явяват за първи път пред съда и изискват тези специални знания, за които Вие говорите. В този смисъл аз не мога да кажа кой от двата варианта е по-добър. Изразявам притесненията си, че либерализация във версията, която в момента се предлага от Патентно ведомство, би създала проблеми пред самия бизнес. Това е мое лично мнение на база на наблюденията ми след 20 години практика в областта.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Павлов.
Колеги, други изказвания? Няма.
Закриват дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, № 002-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2020 г.
Моля, който е „за“, да гласува „за“.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Благодаря на гостите, благодаря и на колегите за участието.
С това закривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси.

(Закрито в 15,50 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА АЛЕКСАНДРОВА