Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 119


На 17 март 2020 г., вторник, се проведе заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на Закон за мерките по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., № 054-01-24, внесен от Цвета Вълчева Караянчева и група народни представители на 16 март 2020 г.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,33 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Анна Александрова.

* * *

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги, уважаеми госи! Имаме кворум.
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
Имате дневния ред:
Обсъждане за първо гласуване на Закон за мерките по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., № 054-01-24, внесен от Цвета Вълчева Караянчева и група народни представители на 16 март 2020 г.
Имате думата по дневния ред. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване дневния ред.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г., № 054-01-24, ВНЕСЕН ОТ ЦВЕТА ВЪЛЧЕВА КАРАЯНЧЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 16 МАРТ 2020 Г.
Гости на днешното заседание:
- От Министерството на правосъдието: господин Данаил Кирилов – министър; господин Евгени Стоянов – заместник-министър; господин Любомир Талев – директор дирекция „Съвет по законодателство“; господин Александър Стефанов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“.
- От Прокуратурата на Република България: господин Иван Гешев – главен прокурор; госпожа Красимира Филипова – заместник-главен прокурор.
- От Министерството на вътрешните работи: госпожа Росица Грудева – директор дирекция „Правно-нормативна дейност“; госпожа Владислава Радонова – главен експерт дирекция „Миграция“; господин Цветомир Панчев – началник сектор „Правно обслужване и мерки за административна принуда“ при дирекция „Български документи за самоличност“.
- От Министерството на икономиката: госпожа Илияна Илиева – заместник главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“; госпожа Евелина Захариева – началник отдел в Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентност“.
- От Висшия адвокатски съвет: госпожа Ралица Негенцова – председател; госпожа Валя Гигова – член.
- От Конфедерация на работодателите и индустриалците в България: господин Евгений Иванов – изпълнителен директор и член на Управителния съвет.
- Министър Емил Димитров също е тук.
Ако съм пропуснала някой, моля да ме извините.
По току-що цитираната точка, ще направя представяне на Законопроекта.
„С настоящия законопроект се цели да се уредят извънредните мерки на територията на Република България за предпазване, ограничаване и преодоляване последиците от разпространението и заразата с вируса COVID-19 за времето от 13 март 2020 г. до прекратяване на извънредното положение.
Въвеждат се противоепидимични мерки като се забраняват посещения на различни обществени събития и масови мероприятия. Целта на тези забрани е изпълнение на препоръките на Националния оперативен щаб за социална дистанция.
Предлага се всички работодатели, в зависимост от спецификата и възможностите на съответната трудова дейност, да въведат дистанционна форма за служителите си; установяване на непълно работно време; ползване на платен или неплатен годишен отпуск.
Промените в трудовото законодателство включват още: възможност работодателят да има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на такъв, който не е придобил осем месеца трудов стаж.
Ако бременна, кърмачка, самотен родител, служител с 50 и повече процента неработоспособност, или друг, защитен по Кодекса на труда, сам поиска да излезе в отпуск при извънредно положение, работодателят е длъжен да го разреши.
Със Закона се въвежда възможността част или всички държавни служители да извършват работа от разстояние – в домашна среда, и се предлага управляващите органи на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове да имат право едностранно да изменят договори за безвъзмездна финансова помощ, съобразно необходимостта от мерки при криза, включително да увеличат размера на договорената безвъзмездна финансова помощ.
Промените в Кодекса за социално осигуряване обезпечават възможността за упражняване на осигурителни права и гарантират правото на парични обезщетения, помощи и пенсии на гражданите.
С предложенията в Закона за българските лични документи и Закона за чужденците в Република България се предлага удължаване на валидността на документи, издавани на чужденци и граждани на Европейския съюз, и валидността на разрешеното продължително пребиваване на чужденци.
С проекта на Закон се предвижда до прекратяване на извънредното положение всички процесуални срокове по висящите съдебни, арбитражни, административни, изпълнителни производства да спират да текат, освен тези по наказателните производства.
Спира се налагането на запори на банкови сметки на физически лица, на запори върху трудови възнаграждения и пенсии, както и извършването на описи на движими и недвижими вещи, собственост на граждани.
Прекратяват се всички обявени процедури по публична продан и въвод във владение при държавните и частните съдебни изпълнители и се регламентира, че след прекратяване на извънредното положение, тези производства ще се образуват и обявяват отново.
Ограничават се и нотариалните удостоверявания като ще бъдат разрешени само спешните и неотложни заверки. Нотариалната камара ще следва да осигури поне един дежурен нотариус за съответния район при спазване на санитарно-хигиенните изисквания.
Със Законопроекта се предвиждат промени и в Наказателния кодекс, според които лекари и медицински лица, които не окажат помощ на болен по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи, ще се наказват с пробация до една година или с глоба от 300 до 1000 лв.
Предлага се и допълване на чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс като се инкриминира предаването на невярна информация за разпространението на заразителна болест.“
Имате думата за изказвания.
Ако искате да чуем гостите от институциите, и след това ние? (Реплики.) Добре.
Заповядайте, уважаема госпожо Негенцова.
РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА (Висш адвокатски съвет): Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, депутати! Благодаря Ви за това, че днес сме тук. Благодаря и на вносителите на Законопроекта, тъй като това е изключително важно за цялото общество.
Действително ние считаме, че животът и здравето са най-важни, но когато защитаваме живота и здравето, трябва да мислим и за интересите на гражданите – така да бъдат уредени въпросите, че те да не са накърнени, защото животът продължава и се надявам в най-скоро време, колкото е възможно, разбира се, тази кризисна ситуация да отмине, но да не са злепоставени интересите на гражданите.
Ето защо в разпоредбите на чл. 3 и чл. 4 се разглеждат въпроси... По отношение на чл. 3 – на първо място, бих поставила въпроса и за материалните и давностните срокове, тъй като това е изключително важно за гражданите. От друга страна, имаме спиране на процесуалните срокове, но не знам защо се изключват от там наказателните производства. Мисля, че би следвало да се направи едно допълнение като сред „производствата спират да текат“, след запетаята да бъде „като по наказателните производства спирането се отнася само по отношение на сроковете за обжалване или протестиране на постановените актове.“
Тъй като Висшият съдебен съвет не допуска влизане в съдебните сгради, включително и на адвокати, с изключение на делата, които са в изключенията и биват разглеждани, от тази гледна точка, следва да се има предвид, че няма да могат да се запознават граждани или адвокати със съответните дела и няма как те да работят по съответните жалби. Ето защо мисля, че трябва да бъде направено допълване.
По отношение на материалните и давностни срокове. Мисля, че трябва да бъдат поставени за разглеждане тези въпроси, защото гражданите не трябва да бъдат лишавани от правата, които имат.
На последно място, искам да обърна внимание на тези две разпоредби по чл. 3 и чл. 4, когато говорим за възможностите да не се завеждат и изпълнителни дела. Трябва да направим една съпоставка за това дали върху трудови възнаграждения, пенсии или други да не се налагат запори, но малолетните и непълнолетните, на които се дължи издръжка, също трябва да бъдат защитени техните интереси. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Негенцова.
Заповядайте, уважаеми господин Главен прокурор.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: Аз винаги съм бил привърженик на това, че трябва да се готвим за най-лошото и ако не се случи, толкова по-добре. Надявам се да не съм лош пророк, но това, което мисля, е, че времето ни изтича като пясъчен часовник – опасявам се да не е изтекло.
Това, което наблюдавам последните дни, е някаква надежда, че на нас ще ни се размине. Вече съм почти 100% сигурен, че няма да ни се размине и ние ще повторим сценария на страни от Европейския съюз, които няма смисъл да повтарям. За всички е ясно, че ние сме изправени, меко казано пред извънредна ситуация, която ще се превърне едва ли не във военно положение. Пак казвам: надявам се да не съм лош пророк.
Този законопроект вчера може би е бил актуален, към днешна дата според мен не е актуален, а утре ще е безсмислен. Това, което наблюдавам в момента, го наблюдавам в реално време, защото контролирам информацията от всички прокуратури в страната и не само в страната е, че ситуацията се променя с часове. Това е така да се каже доста деликатен коментар.
Процесите, които текат и мога аз да контролирам информационно, наподобяват много на процесите в Италия и в други страни. Пак повтарям, не съм сигурен дали нашият пясък вече не е изтекъл. Това, което е предложено, от рода на – ще цитирам само чл. 2, т. 9, че „който пътува в чужбина, трябва да си прави медицински застраховки“, мисля, че няма смисъл да го коментирам.
Това, защо определени групи масово отидоха на екскурзия последните дни, а сега от някои страни като Мароко, призовават държавата да ги прибере. Няма да коментирам!
Това, което искам да кажа и това е становището на цялата прокуратура, е, че отговорност на държавата – в лицето на Народното събрание и на изпълнителната власт, да се вземат твърди, адекватни и навременни мерки. Като казвам навременни, става въпрос за тук, сега и веднага, а не – утре, ще е късно. Това е становището на прокуратурата.
Това, което аз смятам, и като представител на прокуратурата, че трябва да се вземат много по-радикални мерки за предотвратяване на такива сценарии, които вече виждаме, че се развиват в цяла Европа и минимизиране на щетите. Щети ще има, само че залогът не е икономиката. Тук, три дни продължавам да слушам – икономиката, икономиката, икономиката... Какво е икономиката без хората, без родителите ни, без бащите ни, дядовците, бабите, и за кой е тази икономика, ако не е за хората? Икономика се възстановява, държава се възстановява – защото ние сме възстановявали държава след войни, всичко материално се възстановява, но не се възстановява животът на хората.
Това, което аз призовавам, призовавам и прокуратурата, е, да се предприемат радикални решения колкото и крайни да изглеждат в момента. В момента, в който се обяви извънредно положение, може би бяхме едни от първите в Европа. Видяхте какво се случи след това – почти цяла Европа последва България, включително и Съединените американски щати.
Практиката ме е научила, че определен проблем се решава, когато е в началото, когато стигне до краен стадий, много често той става нерешим. Аз съм сигурен, че всички полагат някакви усилия, но мерките, които трябва да се предприемат са радикални.
Повтарям – това, свързано с екскурзиите в чужбина, с международните превози на хора, както искайте го възприемайте, но с движението на хора между градовете, на които нямат нужда да пътуват и да ходят на гости, междуградският транспорт, проблемите, свързани с пътуване на големи групи, трябва да бъдат решени и то незабавно. Колкото и да звучи крайно според Вас, трябва да се мине в режим почти на военно положение и с организиране на държавата със самозадоволяване и произвеждане на всички стоки от първа необходимост, които – то се вижда, голяма част от европейските страни задоволяват първо собствените си потребности.
За мен е крайно наложително, и го казвам съвсем откровено, незабавно да бъде поставен под карантина град Банско. Това го казвам съвсем отговорно! Прокуратурата в този момент е оказала на местния кризисен щаб да извърши преценка за налагане на доста по-строги карантинни мерки. Излишно е да казвам и да споделям в широк формат информацията, с която разполагам, но не ни трябват допълнителни проблеми – да го кажа по този начин, и да се случи нещо, което съм виждал в други страни още в началото, в зараждането на кризата. Това са едни радикални мерки, които прокуратурата не може да предприеме, но може да каже, че са необходими. Отговорността на народните представители, на правителството е да преценят дали да ги приемат, или да не ги приемат. В крайна сметка, ние ще представим определени предложения, които касаят функционирането на Прокуратурата и всичко, което е от наша функционална компетенстност, но всичко това, което изговорих, е в ръцете на законодателната и изпълнителната власт и тяхна е основната отговорност да защитят здравето и живота на българските граждани. Казвам го съвсем откровено и директно. С риск да бъда интерпретиран неправилно, сега е моментът да се разбере дали в България има хора, които са държавници и искат да се грижат за хората, които са ги избрали, или които се занимават с дребни политически игрички и политиканстване. Икономиката ще се възстанови – пак казвам, животът на българските граждани няма да се възстанови.
Пак ще Ви кажа, въпреки че може да прозвучи малко назидателно. Може да се окаже, ако мислим за избори, за политически избори, каквито и да са те, или каквито и да е избори, че няма да има кой да ни избира, и няма да има кого да избират.
В извънредна ситуация сме, меко казано, и трябва да се предприемат извънредни мерки и този законопроект, според мен е крайно демократичен, в кавички ще го кажа – по този начин. Вчера може би беше актуален, вече не е. Това го казвам, без да анализирам ситуацията, уверявам Ви, съм запознат много добре.
Негативните сценарии, които се развиват в цяла Европа, вероятно ще се развият и тук. Знаете, че имаме голям процент застаряващо население, това са нашите баби, дядовци, майки и бащи, така че отговорност на всяка институция в рамките на нейните правомощия, да приеме адекватни и пак казвам, ако щете, както искате ме разбирайте, радикални мерки. Това е начинът за оцеляване и спасяване на българските граждани – нашите баби и дядовци, майки и бащи. Историята ще прецени дали сме се справили добре, или не сме.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гешев.
Заповядайте, уважаема адвокат Гигова – имате думата.
ВАЛЯ ГИГОВА (Висш адвокатски съвет): Добър ден на всички!
Не мислих да говоря за смисъла и значението на извънредните мерки, но някак си съм провокирана да кажа няколко думи. Мисля, че най-важното за всяко едно общество е, то да се усеща сигурно, да се усеща защитено, да има спокойствие и информираност. Според мен хората не трябва да бъдат плашени излишно, защото колкото и да ги плашим, днес само, ако минете по улиците на София, ще видите, че пред всеки пощенски клон стоят възрастни хора, които да си получат пенсиите, или хора, които чакат заради липсата на комуникация със съда, защото съдилищата са затворени и чакат с едни пликчета тип голям формат, за да си подадат документи.
Според мен най-важното нещо в една държава и въобще за гражданите, е да има ред, спокойствие и сигурност, никой да не бъде уплашен, защото страхът е твърде лош съветник.
Аз ще кажа няколко думи по няколко разпоредби, които смятам за важни, касаещи работата на съдилищата, работата на правната система изцяло.
Първо, ние категорично не одобряваме предложенията за редакции, направени по отношение на спирането на сроковете. В България до преди 9 септември, на 14 закона за мораториума има приети като първия от тях е от 1885 г. и така многократно в ситуации на войни и кризи, ние сме били изправени пред това. Какво е правил законодателят тогава? Спирал е два вида срокове – задължително процесуалните и задължително всички срокове, определени в закон, които водят при неупражняването им до загубване на права. В това задължително трябва да бъдат включени давностните и преклузивни срокове, независимо че самият законодател не си служи с понятието „преклузивен срок“. Спирайки сроковете по делата, ние решаваме въпроса на висящите дела. Ако не спрем давностните срокове и въобще законовите срокове, свързани с упражняване на права, никой не може да си предяви иск своевременно и не може от друга страна пък да има общ модел. Спираме всички срокове, да речем, по ГПК. Не можем да спрем сроковете за обезпечаване на иск, защото ако не бъде наложена да речем възбрана върху недвижим имот, през това време един недобросъвестен, да речем човек, може лесно да си прехвърли имота и да лиши от възможност както неговите кредитори, а и прокуратурата, да речем, да насрочи изпълнение върху този имот или да ограничи правата върху него. Ние не можем с лека ръка да кажем: „Спираме всички срокове.“
По отношение на административните производства, предложението е направено, за да се спрат сроковете по всички административни производства, но административното производство има и досъдебна фаза и ние, ако спрем сроковете по административните производства, означава да откажем държавата да работи, защото там, където не тече срок, там няма активно поведение и действие.
По отношение на наказателните производства. Аз не съм специалист по наказателно право и трябва да изслушваме мнението на специалистите в тази сфера, но вече беше казано – след като достъпът до съдилищата е ограничен и никой няма възможност да се запознае с делата, няма как да упражни правото си на жалба.
По отношение на изпълнителните дела. Нашето мнение е, че, така както е предложен текстът, е твърде неясен и от него не следва какво трябва да се спре. Спират се всички изпълнителни дела, ако се спират изпълнителните дела по ГПК, трябва задължително да се спре изпълнението по Търговския закон, защото пък там се осъществява се осребряване имущество върху всички активи на търговеца, трябва да се спре изпълнението по Закона за особените залози, което е твърде популярно и изпълнението по АПК, защото по АПК се изпълняват голяма част от задълженията. Не може да има конкретен текст за спиране на публични продани и спиране на описи и то само по отношение на физически лица.
По отношение на нотариалните удостоверявания. Както е предложен текстът, означава в България да се спре целият граждански оборот, което ми се струва твърде неразумно, защото понятието „заверка“, първо, не е легално.
На второ място, в него влизат всички хипотези на удостоверяване на подпис, съдържание, преписи и така нататък. Понякога прехвърлянето на недвижим имот касае живота и здравето на хората. Не забравяйте, че хората си продават имотите, за да си спасят живота или учредяват ипотеки, за да спасят бизнеса си, живота си и ние не можем една публично-правна функция каквато е удостоверителната функция, предоставяне на частно-правни субекти, да лишим населението от този вид услуга.
Животът ще продължи и след тази криза – да, вярно е. Животът и здравето са наистина много важни! (Реплика.)
Животът и здравето са твърде важни обаче, извинявайте – ще кажа нещо, което сигурно ще подразни много хора, но нека да го кажем. Кой може да си позволи лукса да остане вкъщи и да работи дистанционно? Този, който се занимава с интелектуален труд, уважаеми колеги и депутати!
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Адвокат Гигова, извинявайте, че Ви прекъсвам, моля малко по-близко до микрофоните, че не се чува онлайн.
ВАЛЯ ГИГОВА: Хората, които обезпечават нашия живот, които карат трамваите, които стоят в магазините и продават хранителните стоки – те не могат да си останат вкъщи и да работят дистанционно. Ако те решат да не отидат на работа, няма да можем в магазина да си купим хляб, няма да можем да се придвижваме, няма да може хората, които обезпечават сигурността на снабдяването, по какъвто и да било начин, да осигурят да имаме ток, вода, телефон и прочее.
Съгласна съм с всички ограничителни мерки, но не бива едностранно да се гледа на процеса и да кажем, че всички ще си стоим вкъщи, за да оцелеем, за да сме живи и здрави. Ами, ако Вие решите да си останете вкъщи, за да сте живи и здрави, ще има ли кой да взима решения? Не бива едностранно да се гледа на нещата.
Другото, което ще заключа, и ще дадем след това подробно становище, без бизнес няма държава. Ако няма кой да произвежда блага, да плаща данъци, държава няма да има и като няма държава, няма да има нито здравеопазване, нито сигурност – не само по време, след кризата, която някак ще преживеем – както се твърди, но и по време на самата криза. Спиране на функциониране на държавата и на бизнеса означава да няма как да се грижим за тези, кото все още можем да го направим. Благодаря Ви.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: Извинявам се, че пак вземам думата, но явно съм неправилно разбран, ако ставаше въпрос за мен.
Въобще не съм призовавал да се спира държавата. Държавата не може да спре да функционира. Мога да уверя, че прокуратурата работи в режим, който ще позволи да функционира при всякакъв негативен развой на ситуацията. Подозирам, че такива планове има и всяка една държавна институция. Става въпрос за ограничаване на един куп други дейности, които създават риск за живота и здравето на огромен брой български граждани, които спокойно могат да бъдат ограничени, а към момента не са ограничени. Мисля, че една почивка до Мароко, до Египет, ски във Франция, в Австрия и така нататък, и други такива неща – групови екскурзии с рейсове и всякакви други неща, не влизат в ситуацията и не са адекватни на всичко това, което говорим. Няма как да спре да работи държавата, защото начинът да оцелеем и да минем през тази криза, е да действаме като общество и като колектив, а не като отделни, уплашени индивиди.
Един куп неща, с които сме били свикнали и сме смятали за нормални до вчера, те вече не са нормални и не само, че не са нормални, а са потенциален риск за нас, за децата ни, за родителите ни, за бабите и дядовците ни и ние трябва да ги спрем и то сега, веднага, радикално, след половин ден, веднага или утре. Това е, което искам да кажа аз.
Вероятно това, че не е добра редакцията на сроковете, сигурно е важно. Всичко това няма да представлява проблем нито за Вас, нито за който и да е тук, ако някой от нас има родител, баба или дядо, които са в изключително тежко положение и за тях няма кислороден апарат – примерно, пред каквито избори са изправени други лекари. Така че това, което искам да кажа, е, че ние можем да си пишем тук монографии, да си развиваме теории, да трупаме, може би някакви измислени дивиденти, които утре няма да струват нищо, но факт е, че трябва да вземем тежки и трудни решения и то веднага и цената е животът на българските граждани. Който както иска да го разбира. Прокуратурата е направила своята организация и което зависи от прокуратурата, ще бъде свършено. Ангажимент имат и един куп други държавни органи – изпълнителната и законодателната власт, и аз съм сигурен, че те ще бъдат и са длъжни да бъдат на нивото на очакванията на българските граждани.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, и адвокат Гигова, и уважаеми господин Главен прокурор.
Уважаеми господин Кирилов, имате думата.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Главен прокурор, госпожо Заместник главен прокурор, господин Министър на околната среда и водите! Аз имам много реплики към казаното от адвокат Гигова и ние с нея спорим в продължение на поне 48 часа по отделни въпроси, свързани с евентуално законовата уредба на извънредни мерки по време на извънредното положение, обявено с Решението на Народното събрание от петък.
Безспорно е, че в един режим на липса на достатъчно време, вероятно не всички правни редакции биха могли да бъдат прецизни.
От друга страна, когато иде ред за обобщаване на спешността по отношение на мерки в множество сектори, действително има опасност тези мерки да се разлеят и от изискването за стегнатост и прецизност на законовата норма, да се пренесат едни административни организационни норми, които биха могли да се разпореждат с актове на министри или с актове на Министерския съвет.
Изказвам благодарност на всички колеги, които съобразно компетентността си дадоха принос в опита да се предложи един базов проект, по който да се проведат експресни, публични, обществени и правни консултации. Редом с това искам категорично да кажа, че не споделям ред крайни квалификации, не споделям хищната атака, включително и на колеги юристи, които на всичкото отгоре не приемам за достатъчно компетентни в конкретния случай, за да правят едни или други квалификации. Вероятно в този текст има доста липсващи разпоредби. Според мен има много разпоредби, които трябва да отпаднат, просто, защото мястото им не е в закон, макар и той да е извънреден.
Госпожа Гигова направи едно историческо резюме на извънредното законодателство назад във времето и аз споделям нейното разбиране, че то трябва да е кратко, то трябва да е в няколко разпоредби, които да решат основните правни въпроси в един такъв момент. Споделям изцяло притесненията на главния прокурор на Републиката във връзка с това, че този законопроект вероятно ще има съвсем друг смисъл в петък. Да, затова във вчерашния ден съм разговарял с колеги от парламентарната група на ГЕРБ, с колеги от Председателския съвет на Народното събрание и наистина разчитам комисиите в Народното събрание да обсъдят възможно най-бързо и стегнато Законопроекта. Нямам обаче впечатление, че това ще се случи. Напротив, убеден съм, че ще надделее обратната посока на забавяне разглеждането на този законопроект.
Конкретно по текстовете. Има какво да се прецизира. Да, съгласен съм, пак казвам, със споменатото от главния прокурор, че не трябва да се фиксираме в т. 7 – изключително напрегнат дебат се случи по това забраняват ли се, или не командировките и обученията в чужбина и кои точно командировки и обучения в чужбина се забраняват и как било противоречиво, че ако пък български гражданин е в чужбина, трябвало да има медицинска застраховка. Вие ще решите и ще прецените тези въпроси. Да, вероятно в тази разпоредба, която е изцяло взета от заповедта на здравния министър по препоръка на Националния оперативен щаб, не е съобразена голямата категория български граждани, които както каза пък адвокат Гигова, те са шофьори в международния автотранспорт и да, те се командироват за времето, през което осъществяват тази си работа.
Да, тук вероятно може да се намери една по-гъвкава редакция, за да може тази категория лица плюс категорията лица дипломатически агенти и служители, да имат възможността в изключителни случаи да пътуват.
По отношение на много коментираните разпоредби чл. 3 и чл. 4, бих казал, че аз ги определям като особено съществени и с голяма правна важност точно в този момент. Виждате, че от споменаването на този въпрос в публичното пространство, веднага имаше последици – Висшият съдебен съвет взе решение, с което разпореди доста мерки по отношение на съдопроизводството. Тук, госпожо Гигова, мисля, че колегите от Народното събрание би следвало да бъдат изцяло отворени за дебат, но ще кажа следното. Текстът, който касаеше нотариалните удостоверения, е съгласуван с нотариалната камара. Но, да – въпрос на преценка е в какъв обем, да поемат те, една или друга работа. Ако Ви е толкова проблем, че няма да Ви изповядват нотариалните сделки и ипотеките, можем да ги включим и да се замени вместо „нотариални удостоверения“, „удостоверения“, да се замени с „производства“.
С оглед интересите на бизнеса – да, смятам, че в някои от случаите би могло да се яви конкретна сделка, да се яви спешна или неотложна, с оглед историята и дългите преговори, наличието на международен инвеститор, който точно сега в карантината е преминал всички зелени коридори и е дошъл в България да сключи нотариално въпросната сделка. С Нотариалната камара, това сме говорили – да бъде максимално адекватно за Вас, но и за нотариалната услуга. В малките нотариални райони не трябва да има върнати граждани, на които по спешност трябва да им се завери/удостовери документ.
По отношение на София, затова текстът каква „поне една“. За София нека да работят всички нотариуси, които имат куража, взели са санитарно-хигиенните мерки и смятат, че няма да правят струпване на множество лица в едно тясно затворено пространство.
По отношение на – спира или прекратява процедури по публична продан, текстът „прекратява“ също беше подаден от Камарата на частните съдебни изпълнители, защото те казаха, че спирането няма как да се осъществи, на практика е прекратяване. Ако искате, уредете изрично последиците по вече заплатени такси и разноски. И в този случай според мен, смятам, че е съобразена волята на съответната професионална гилдия.
Обръщам внимание на две разпоредби, които съм сигурен, че ще бъдат обект на политически дебат и моля за разбиране от страна на колегите от опозицията.
В § 3 от Преходните и заключителни разпоредби сме направили предложение за изменение в Наказателния кодекс като първото от тях касае промяна на чл. 141, ал. 4. То е в случаите, в които по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи, медицинско лице откаже, без основателна причина да изпълнява задълженията си.
Виждате, че това е предложение за допълнителен квалифициран състав към тази разпоредба. Въпрос на Ваша преценка е да съобразите дали – виждате, че наказанието, което се предлага втози случай, не е тежко, макар ситуацията да би била тежка.
Обръщам Ви внимание, че в момента имаме възход на доброволческата воля, която трябва да бъде подкрепяна, трябва да бъде мотивирана във всички посоки, но не е изключено в някои от случаите да имаме остър дефицит на медицински кадри по една или друга причина. Молим да се възобнови дебатът и по второто ни предложение – това, което касае чл. 326 от Наказателния кодекс, ал. 1 и 2. Това са фалшивите повиквания и позивни, заблуждаваща информация във връзка със злополука или тревога. Имахме този дебат в рамките на Председателския съвет.
Аз специално се обръщам към колегите от БСП и колегата Крум Зарков – разменихме аргументи и в положителната, и в отрицателната посока, но смятам, че колегите – вносители правилно са поставили акцент да има отново дебат по този въпрос.
Какво вероятно още отсъства? В корпуса и в допълнителните разпоредби на Закона отсъстват някои от секторните разпоредби – някои от тях са и много важни. Да, тук предложението на Министерството на труда и социалната политика за изплащане на 60% от обещетенията просто отсъства в този текст, но много колеги, виждам, че дават знак, че имат готовност да направят предложения в тази посока.
Липсват предложенията и на Министерството на финансите и те в голяма степен биха дали отговори на някои от въпросите с данъчния режим и сроковете в тази връзка.
Специално се обръщам и към адвокат Валя Гигова, за да кажа, че в проекта, с който разполагам от Правната наука, който смятам, че действително е една прецизна разработка, смятам, че ако се появи предложение по отношение на давностните и преклузивни срокове, предвидени в материално-правни закони, без сроковете по НК и ЗАМ, бих приел, че такова решение, че такава правна уредба, би била приемлива и би била адекватна.
Има една част от предложенията, които са в системата на образованието, колегите знам, че разполагат с тези текстове, те са доста детайлна разработка на вътрешните отношения по повод на дистанционното обучение. Ако прецените, че те са съществени и трябва да бъдат включени в текста на един извънреден закон, имате пълната воля и власт да сторите това.
Умишлено спирам до тук, за да не хабя пленарното и парламентарно време. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми министър Кирилов.
Искам да помоля всички, изказващи се, да говорите близко до микрофоните, тъй като заседанието се излъчва онлайн за медиите, които не са тук и не се чува.
Заповядайте, уважаеми министър Димитров.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Главен прокурор, господин Министър! Донякъде подкрепям думите на главния прокурор, че законите, които вчера приехме, вече не са актуални днес. В тази връзка искам да Ви занимая с един проблем, който ще се наложи между двете четения да бъде засегнат, а той е изключително важен – визира дейността на министерството, което в момента имам честта да оглавявам, имам предвид пестицидите.
Имахме програма, преопаковахме ги, изнесохме ги от скривалищата, те в момента са по границите, не можем да ги изнесем в чужбина по обективни причини, не можем да ги оставим в България по обективни причини. Никой не би се съгласил в тази ситуация ние някъде да трупаме количества. Трябва да ги обезвредим на единствения възможен инсинератор, който се намира в България за тях. Трябва да сключим обществена поръчка, да стане много бързо. По сега действащия закон нито можем да го направим, нито можем да търпим да седят по границите и да застрашават живота, здравето, водоизточници и така нататък.
Вторият проблем, който е в същата връзка. Нашето министерство има собственост един инсинератор, който се намира в центъра на София. В него не можем нищо друго освен болнични отпадъци и други опасни – ясно е, че не може пестициди в центъра на София. В тази връзка бяха разговорите ми с Щаба днес. Опитваме се да разделим страната на две. Какво имам предвид? Всички заболели от коронавирус в болниците, които в момента ги обслужват или ще ги обслужват за в бъдеще, генерират огромно количество отпадъци – спринцовки, марли, постелъчен инвентар, калъфки, чаршафи, пижами, биологични отпадъци. Всички те трябва да бъдат изгаряни в два инсинератора – един за Източна България, друг за Западна. В тази връзка се опитваме да създадем организация, рейсове, които да минат – камиони специално оборудвани с ADR, да могат да събират опасни отпадъци от всички болнични заведения, в които има подобни случаи и да бъдат по един ясен и категоричен начин отнесени и изгорени именно на тези две места, за да е ясно, че в контейнери за боклук или където и да било, не могат да се появят отпадъци от болни от коронавирус. За това нещо обаче, ние трябва спешно да опразним склада, който е в София. Той е пълен с пепел. Трябва да подготвим двата инсинератора. Единият е частен, трябва да сключим договор с него. Това при условията на Закона за обществените поръчки не сме в състояние да го направим.
Моето предложение е между двете четения някой от колегите от уважаемите народни представители, които са тук, да реши да припознае текста, само шест думи: „Закона за обществените поръчки ДВ, бр. 13/2016, посл. изм. до 2020 г., в чл. 13, ал. 1 да се създаде т. 22:
„т. 22. При възлагане на дейности по обезвреждане на опасни и болнични отпадъци.“
Уверявам Ви, че това е изключително наложително. Ние нямаме дни, в които да подготвим системата да може да поеме тези отпадъци. Една такава промяна, би ни дала възможност. В противен случай, никой не би подписал какъвто и да е документ, какъвто и да е договор, какъвто и да е разход да направи и рискуваме населението да очаква от нас ние да обезвреждаме по надежден начин отпадъците от коронавирус, а ние да не сме в състояние да го направим. Както Ви казах, имаме две възможности – едната от тях е частен оператор. Трябва да го принудим, да го направи със съответните договори. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Заповядайте, уважаеми господин Главен прокурор.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: Съжалявам, понеже ще се наложи да тръгна спешно, поради важни причини, ще кажа две изречения по темата, която повдигна господин Кирилов.
Вече има образувани наказателни производства и по чл. 355 и по чл. 326 – старата редакция на текста, която е безнадеждно, морално остаряла – не само морално, а изобщо и в голямата си част е неприложима в наказателно-правен аспект. Има образувани такива производства и те вече не са малко в последните дни. Това е доста сериозна опасност за атакуване чрез – да го наречем накратко фалшиви новини, на основни структури на държавата и това е сериозна опасност, която може да предизвика срив на цели отрасли и важни структури от държавата, а стигне ли се до блокиране на някоя жизнено важна част от структурата на държавата, това няма как да не се отрази върху всичко това, за което говорим, върху здравето на хората. Този текст е изключително важен, ако е адекватен на съвременните обществени отношения, а той в сегашната си редакция не е адекватен и в голяма степен не е бил приложим през годините.
Другото, което искам да кажа, е, че понеже говорим – времето за говорене, ако не е свършило, свършва – изоставаме с действията, с риск да се повторя. Само ще кажа, че пълна карантина има вече в Италия, Испания, Австрия и Чехия и гражданите не могат да излизат освен да отидат до работните си места, да пазаруват храна и лекарства. Този вариант няма да е добър и ще стигнем до него, ако не вземем адекватни своевременни мерки. Няма как да избегнем нещо, което вече се развива в цяла Европа. Целта на адекватните мерки е да не стигнем до тази крайна ситуация в цялата страна.
По отношение на фалшивите новини, ще направя една отметка – във Франция в момента са мобилизирани над 100 000 жандармеристи. Колко и кои сме мобилизирали ние – няма да коментирам и до колко сме готови да посрещнем една така бурна ситуация и взрив на епидемиологичната обстановка, която най-вероятно ще се развие в следващите дни, ако не се развива и в момента.
Ще се върна и на така наречените фалшиви новини. Току-що ми изпратиха от един фейсбук, кмет на едно село около София, който разпространява, че има непроверен случай на коронавирус в селото, и го праща на всички жители. Представяте ли си сега...
Вече има случаи на кметове, които разлепват по домовете на хора, които са под карантина, надписи „Карантина“ и така натакък.
Пак Ви казах, ние с говорене – можем да си говорим и до довечера, и утре да продължим. Време е за действия, с които изоставаме, защото ситуацията се променя всеки час.
Аз призовавам Народното събрание и изпълнителната власт да започнат да действат доста по-радикално и своевременно. Това е от компетентност на тези две власти. Прокуратурата е направила своята организация и ще действа по начина, по който Ви казах, в рамките на собствените си правомощия. Приятен ден! Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гешев.
Заповядайте уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Съжалявам, че главният прокурор трябва да напусне, поради простата причина, че това не е самоцелно говорене.
Аз ще си позволя да се върна в началото на дискусията.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги и уважаеми високи гости и министри! Първо, много ясно да заявим, че за никой тук – сигурен съм, не съществува никаква дилема – здраве или бизнес. Естествено, че здравето на гражданите е основен приоритет и тук не може да има спор. Това само по себе си нищо не означава, тъй като не можем да питаме хората дали предпочитат да се заразят, или да гладуват. Мерките трябва да бъдат съчетани по начин, по който да се запази и ограничи разпространението на вируса по максимален начин както и да се запазят елементарните условия за живот на българските граждани и от там идва цялата трудност. Не става дума просто да избираме едното или другото.
Второто противоречие, което искам да кажа, че не съществува, е това между правната прецизност и политическите решения. Създава се впечатление, че едва ли не, ако работим да направим прецизни текстове, спираме някакви политически решения. Точно обратното е – политическото решение няма да е ефективно, ако ние тук не си свършим добре работата. Въпросът със сроковете е много добър пример. Имаме политическо решение и всички сме съгласни, че трябва да се спрат определен брой срокове, сега трябва да видим как точно да го направим, че това да създаде своя ефект.
Последно, няма спор по необходимостта от крути мерки и няма нужда да ги мерим по своя радикализъм, ще ги мерим само по тяхната ефективност и необходимост. За това има Щаб, той дава препоръки, Министерският съвет ги спазва, а пък ние като законодатели ги обличаме във форма и с това идвам към Закона, който всъщност ни е събрал.
Никой закон сам по себе си не може да спре кризата или разпространението на вируса, за съжаление, иначе да напишем: „Чл. 1. Спираме вируса.“, но не можем да направим това. Това, което трябва да направим с този закон е първо да организираме противодействието на вируса, а именно, коя институция, кой, какво и защо го прави и след това да предвидим и предотвратим неговите здравни, социални и икономически последици. Това трябва да се случи с този закон. Първото хубаво е, че го има, защото това трябва да стане със закон и в него има важни неща.
Говорихме вече за сроковете, има свързани разпоредби, които ще позволят по-бързото и качествено усвояване на евросредства по този повод и така нататък.
Големият въпрос е: изпълнява ли този закон своите задачи, а именно да организира дейността ни оттук нататък. Според нас, за съжаление, не! Не го казваме заради опозиционност, а именно, защото сме загрижени за ефективността на предприетите мерки. Философията на този закон, а ние на първо четене това ще разглеждаме, според нас е, че държавата се снишава и голямата цена на кризата ще бъде платена от работещите хора. Ще дам няколко примера защо считаме така. Също така, ще дам нашите предложения как да поправим това нещо и да върнем баланса, такъв, какъвто смятаме, че трябва да бъде.
Предложенията за промени в Кодекса на труда ни карат да считаме, че кризата ще я платят работещите. Предлага се нов чл. 173 а, с който хората, които са задължително пуснати да не работят, ще загубят платените си отпуски и така ще платят това време.
Предлага се друг чл. 218а, който практически въвежда нова минимална заплата – на 75% от сегашната. Тези хора са поставени под форсмажорни обстоятелства, ние с право изискваме от тях дисциплина и самодисциплина, с право въвеждаме рестриктивни мерки за тях, но нямаме никакво право да поискаме от тях да платят всичко това. Има и други начини, които ние ще предложим.
В същото време от Закона липсват мерки и чест му прави на министъра на правосъдието, че ги призна, тъй като това означава, че правителството продължава и Вие като депутати, и ние, ще пордължаваме да работим, за да ги запълним. Липсват мерки, които вече бяха обещани медийно от представителите на правителството като например 60-те процента, които държавата ще възстановява от заплатите на служителите, тъй като според този закон всичко отива само и единствено върху работодателите и както го казахме с отпуските на служителите.
Отсрочените плащания за различни сметки, които обеща министърът на енергетиката, ако не се лъжа. Забраната за изключване на електроподаването по подаване, телекомуникации, защото нали на всички ни е напълно ясно, че когато сте призовали някой, държите някой вкъщи, елементарното нещо, което можете да направите е, все пак да му гарантирате най-нормални условия за преживяване и за работа на дистанция.
Липсват каквито и да е компенсаторни мерки за затворените търговски обекти, липсва какъвто и да е ангажимент към хората, които ще загубят всякакъв доход. Липсва каквато и да е идея за евентуална данъчна политика, особено на общинско ниво, която да смекчи малко натиска в този период, върху малкия и среден бизнес или малките и средни предприемачи, еднолични търговци. Това го няма в този закон! В същото време има неща, на които не им е мястото в този закон, а ги има. Връщам се към дебата, който започна преди малко тук по Наказателния кодекс. Твърдя до голяма степен, че примерите, които даде господин главният прокурор, са достатъчно сериозни, за да се замислим и да видим как можем да ги предотвратим, но със спешна промяна в Наказателния кодекс няма да стане, особено с такъв вид промени, които на пръв поглед само създават, задават много повече въпроси, отколкото дават отговори. Не знам дали фейсбук група или някакъв човек, който ходи да лепи лепенки, ще бъде засегнат от промяната в чл. 326.
Считам също, че Наказателният кодекс и към момента дава доста сериозни начини, по които да се предотвратява това и Прокуратурата го прави. Те сами обявиха, че е реагирано спрямо съответните хора.
По отношение на чл. 114 и на медиците, има и символен елемент. В момента всички сме вперили очи в тези хора, в 9.00 ч. вечерта хората излизат да ръкопляскаме... Ние в момента какво правим? Заплашваме ги! Защото има различни стачни действия и различни призиви към правителството за осигуряване на материали и разбираемо недоволство на медицинските лица, и затова ние ги плашим да не говорят много, да се връщат по местата си?! Искам да Ви уверя, че в огромната си част от тях, сигурен съм в това, те ще изпълнят този свой дълг, без да има нужда да ги заплашваме със законови промени в Наказателния кодекс.
Най-важното нещо, което според мен можем да направим, и трябва цялата държава да направи, е всяка институция да си върши точно работата. Ние като Правна комисия имаме задача да изготвим качествен Закон за мерките по време на извънредното положение. В него трябва да бъдат залегнали съответните мерки, които са ограничителни, те са тук и можем да дискутираме, и с мнението на Щаба да ги подсилим, да ги засилим, евентуални карантини, каквото трябва да се направи. Имаме задача също така да направим текстовете достатъчно прецизни, че те да действат, а не да зараждат най-различни въпроси, които само ще попречат на ефективността на въведените мерки.
Ние няма да подкрепим този закон. Той трябва да бъде преработен, доработен. Той влиза в сила от 13 март 2020 г., един ден и няколко часа допълнителна работа на хората, които го изготвят, ние ще дадем нашите предложения. Ако все пак решите да го приемете на първо четене, ще ги направим между първо и второ четене. Ако решите да го доработвате, ще Ви ги дадем изготвени. За това не взехме думата по дневния ред, тъй като нашите предложения, които сме направили и за сроковете, и за съответното отлагане на определени действия по плащане на сметки за битовите нужди на хората, ще ги приготвим и то в съвсем спешен порядък като предложения и ще ги внесем.
Подкрепихме обявяването на извънредно положение в България. Отчитаме тежестта на обстановката, отчитаме напрежението, под което са поставени както изпълнителните власти, така и Националният кризисен щаб, така и всички ние, но най-вече нашите граждани. Дължим им качествено законодателство. Става дума за неговата ефективност. Няма никаква нужда да се инатим, можем да го направим по-добре в кратки срокове. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Има ли реплики към изказването на господин Зарков. Няма.
Преди да дам думата на господин Хамид, искам да добавя – минути преди заседанието на Комисията по правни въпроси да започне, постъпиха становища от Българската стопанска камара и от Омбудсмана на Република България, които подкрепят Законопроекта. Просто не Ви информирах преди малко.
Заповядайте, господин Хамид – имате думата.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи Законопроекта на първо четене като между първо и второ четене ние ще внесем нашите предложения. Всичките ни предложения ще бъдат в посока на по-строги ограничителни мерки и някои от тях ще са доста по-фрапиращи, защото няма да постигнем целите, които са предвидени в мотивите на Законопроекта с тези мерки до тук.
Няма как да се съглася с една формулировка, да речем, за спешни неотложни заверки, защото стана въпрос за нотариалните сделки. За кого една сделка може да е спешна? От гледна точка на кого? От гледна точка на измамника, който води една възрастна жена да й открадне апартамента в тази суматоха? За съжаление, ситуацията е много податлива за измами.
Дали е спешна спрямо хората, да речем, които събират в една нотариална кантора осем наследници от различни градове на България? 100% вуйчото ще е от Банско, лелята ще е от Плевен или от Габрово, други хора ще пътуват от Варна, може да са роднини на някой DJ... Вземайки мерки да ограничаваме струпването на възрастни хора на повече от двама, ние ще събираме по 10 възрастни хора в една стая, една нотариална кантора, само защото сделката била спешна?! Къде ни е отговорността? Да, разбирам, наистина е спешно за тези хора, сигурно става въпрос за операция, за лекарства. Възможно е! Къде е отговорността пред обществото? Трябва ли тези хора, когато се върнат по градовете си, да разнесат тази зараза? Само защото някой нотариус трябва да събере таксата? Въобще нямам предвид, че някой адвокат трябва да прибере хонорар – това не съм го казал.
Трябва да сме малко по-отговорни. Ще предложим текстове въобще да бъдат изключени сделки с прехвърляне на вещни права, заверки на договори за покупко-продажба на моторни превозни средства, както и констативни нотариални актове.
Трябва да проявим отговорност, защото 50 нотариуса ще проявят тази отговорност, трима ще работят. Нали винаги в една гилдия има хитреци? Нека да си го признаем.
Подобни ще бъдат нашите мерки, ще ги предложим. Не искам да отнемам повече от времето на колегите. Пак казвам, ще подкрепим Законопроекта.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми госдподин Хамид.
Има ли реплики към изказването на господин Хамид. Няма.
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Господин Хамид, а какво ще кажете за договор за кредит, обезпечен с ипотека, за да се произвежда защитно облекло и маски?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Ще Ви кажа, че правителството прие достатъчно мерки, осигури достатъчно средства за тези, които работят специално в сферата на защитните облекла, така че аз не виждам тук, че някой ще тръгне да кандидатства за кредит и на другия ден трябва да изповяда много бърза сделка за това. Това ще кажа!
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Ципов – имате думата.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, господа министри, и други високи гости от съдебната власт и от Адвокатския съвет! Изправени сме пред изключително сложна ситуация, в която държавата не е била през последните 70 и повече години. Гласувахме миналия петък извънредно положение, свързано с разпространението на изключително заразна болест, последиците от която са абсолютно неясни поне към настоящия момент. Учени работят по въпроса, за да видят, за да постигнат определени резултати, очакванията са да има включително и лекарства, и ваксина.
Днес ние обсъждаме един пакет от мерки, предвидени в този закон – аз тук не бих се съгласил с министъра на правосъдието, че това е извънреден закон. Става дума за закон, който урежда обществените отношения в този момент на кризисна ситуация. Да, дали този закон е пълен – сигурно не е. Дали ще даде целия инструментариум, от който имат нужда държавните органи – по всяка вероятност – не.
Уважаеми народни представители, ние трябва да си дадем ясната сметка, че носим много сериозна отговорност. Тази отговорност трябва да бъде насочена в няколко посоки. Приемайки такъв тип законодателство, ние наистина трябва да се постараем, на първо място, да защитим живота и здравето на гражданите.
На второ място, да създадем такива условия, че да минимизираме негативните последици, защото държавата ще продължи да съществува. Да, има необходимост от изменения и допълнения на това, което е внесено, но за краткия срок, в който трябваше да бъде изработен този законопроект – за два дни... Тук трябва да отправим благодарности към колегите, които са работили по изготвянето на този законопроект, който беше предоставен, да го подпишем и внесем, те са опитали да направят това, което са сметнали за тези кратки два дни, като необходимост да предложат на нашето внимание, на вниманието на обществото този инструментариум.
Разбира се, че ще се съгласим да има възможност за предложения по Законопроекта, които да го подобрят. Тук бих споделил и това, което каза господин Зарков – да, за нас е важно да направим текста такъв, че той да може да се прилага правилно и да не предизвиква въпроси. Да, ще обсъдим всички разумни предложения, които бъдат предоставени от народните представители, включително и предложението от изпълнителната власт.
Стана ясно от изказването на господин Кирилов – министърът на правосъдието, че продължават да работят експертите от изпълнителната власт. Да, трябва да бързаме, но не и за сметка на качеството. Разбира се, че трябва да бързаме в частта да се предприемат много спешни мерки за налагане на карантина, за налагане на изолация, дори, ако щете, за да не се стига до разпространяването на тази зараза.
Разбира се, че парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи всички разумни предложения, както подкрепя Законопроекта, който беше изработен от изпълнителната власт. Надявам се, че в рамките на утрешния ден, в пленарната зала ще има консенсус, за да постигнем този резултат, който очаква цялото общество от нас – от една страна, да ограничим до възможния минимум разпространението на този коварен вирус, а от друга страна, да създадем такива условия, че държавата да функционира нормално, колкото и да сложна ситуацията, в която сме изправени.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Има ли реплики към изказването на господин Ципов?
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уажаеми колега Ципов, извънреден е законът, защото – Вие казахте 70 години. За 70 години в кой период сме имали закон, който да действа временно? Това е временен закон и в този смисъл е изключителен закон. Колегите народни представители съобразяват и ще съобразяват това обстоятелство. Дано той да десйства възможно най-кратко във времето. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Други реплики?
Заповядайте, уважаеми господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Ще направя съвсем кратка реплика. Разбира се, трябва да се предприемат според нас няколко типа мерки – едните са тези, които част от тях се съдържат в този закон, които ние категорично заявихме, че ги подкрепяме.
Между другото, първата част на Законопроекта от чл. 1 до към чл. 9 някъде, тя на практика е почти преписана от заповедта на министъра на здравеопазването.
Мерките са спешни, средносрочни и дългосрочни. Проблемът е, че сега, когато се приемат в този спешен порядък – едни мерки, които имат срок на действие само за срока на извънредното положение, то техните последици ще имат много по-дълготраен ефект. За това трябва да се прецизират и тези мерки, разбира се, всички мерки, що се касае до запазване живота и здравето на българските граждани, до ограничаване на разпространението на заразата, ние сме подкрепяли, ще подкрепим, а също и предлагаме такива мерки.
Като че ли се създава едно усещане за дисбаланс, защото едно се говори от изпълнителната власт, друго се прави тук в Закона, може би и трето се мисли. Трябва да се унифицират говоренето и правенето на законодателния процес, за да не се създава такова усещане във всички нас. Ние предложихме и ще предложим, разбира се, допълнителни мерки в този закон, които мисля, че също са навременни, необходими и полезни, с оглед, както казах, на тези мерки, касаещи именно спешния порядък, средносрочните и дългосрочните мерки. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Извинявайте, само да довърша.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: По отношение на самия закон, действително има много неуредици в него. Господин Кирилов правилно ги отбеляза. Като пример мога да дам в ал. 3, мисля че, господин Хамид спомена, където се говори за ограничаване на нотариалната дейност. На първо място, тук е описан „нотариален район“ – най-малкото такова нещо няма в правния мир. Има „район на действие“. Това говори за бързината и експертността на тези текстове.
По отношение на „заверките“, мисля, че трябваше да се заменят със „сделки“, но това вече влизаме на второ четене. Това е една илюстрация за това колко набързо са направени тези неща и наистина трябва да се прецизират.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Прощавайте, че все пак ще вляза в диалог. Ние все пак сме в извънредно положение, господин Попов, много Ви моля!
ФИЛИП ПОПОВ: Трябва да се прецизират в най-кратки срокове.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Има ли друга реплика към господин Ципов? (Реплики.)
За първи път, както каза министърът, сме в извънредно положение.
Заповядайте, уважаеми господин Ципов, имате думата за дуплика.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Няма да репликирам.
Разбира се, че това, с което започнах – става дума за Законопроект, който е изготвен за изключително кратко време. Разбира се, че със сигурност има непрецизни текстове. Важното е да се съсредоточим крайният продукт, който ще излезе от пленарната зала, да може да се прилага по такъв начин, че да постигне този резултат и да бъдат ефективни тези мерки, които са заложени в него.
На господин Кирилов, казах, че това е мое мнение. Донякъде не съм съгласен с него – разбира се, че характерът на Закона е извънреден, но в крайна сметка, в момента сме изправени пред криза. Ние трябва да уредим последиците от тази криза, да уредим най-спешните мерки, за да ограничим разпространението на тази зараза.
Уважаеми народни представители, смятам, че трябва да се съсредоточим върху това. Разбира се, отново да кажа, да се съобразим с всички разумни предложения, които бъдат предоставени на вниманието на Комисията като водеща такава и на пленарната зала.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Уважаеми господин Иванов, имате думата – заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми гости! Да обобщя така или иначе коментираното до момента с мерките, които трябва да предприемем в най-кратки срокове. Тук опоменатият Закон, който предлагаме на Вашето внимание, мисля, че трябва да приемем и подкрепим единодушно, колеги.
Учуден съм от факта, че казвате, че няма да го подкрепите на първо четене, а имате готовност за предложения между първо и второ. Мисля, че е по-логично да го направите и на първо четене. Извънредните мерки, които предприе правителството, изпълнителната власт, кризисните щабове и парламентът миналия петък, както видяхме, мисля, че са безпрецедентни като скоростна реакция в Европа. Като скорост е едно, но наистина трябва да гоним и качество.
В съответния законопроект, който в момента е предложен на Вашето внимание, наистина са най-спешните мерки, които целят ограничаването на разпространението на заразата. И не на второ място, искам да Ви уверя, защото колегата Зарков каза, че има изказвания от страна на изпълнителната власт, които не вижда в Законопроекта, аз да го убедя, че в най-кратки срокове и след приемането му на първо четене, именно упоменатите промени в данъчните закони – Законът за корпоративното подоходно облагане и в Закона за счетоводството, ще бъдат предложени на Вашето внимание, колеги. Затова да успокоим бизнеса, работодателите, работещите, всички засегнати, за съжаление, от този коварен вирус и зараза, които виждаме, че не подминаха и България.
Да си дадем сметка, че това няма да отмине за седмица или две и именно тези два или три дни, както казвате в момента, които аз не визирам като забавяне, наистина го намирам като вариант за прецизиране на текстове, и да имаме време да ги обсъдим всички заедно, мисля, че е най-подходящата форма на работа в момента.
Надявам се да си промените мнението и да подкрепим Законопроекта на първо четене и съвместно, заедно с текстовете, които и експертите на Министерството на финансите и икономиката, социалното министерство, да предложим на вниманието на Правната комисия, които да помогнат на българският бизнес, работодател и работник в този труден момент. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Има ли реплики към изказването на господин Иванов? Няма.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, колега.
ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Министър, уважаеми гости, представители на институции, уважаеми колеги! В ползата от състоялия се дебат се убедих след като изслушах ангажиментите, които се съдържаха в изявлението на господин Иванов. Това като че ли прехвърли мост между абсолютно основателните критики, които представи пред нас господин Зарков и това, което се очаква от обществото.
Аз мисля, че този мост дава основание да си кажем, че обсъждайки този закон – обръщам внимание върху неговия чл. 1, той урежда мерките на територията на Република България за предпазване, ограничаване и преодоляване на последиците за времето от 13 март 2020 г. Връща ни към решението, което вече българският парламент единодушно – забележете – единодушно прие. Тези емоционални призиви да отчетем и да регистрираме сериозността на положението като че ли бяха малко в повече в тази зала. Те се съдържаха в голям брой от изявленията.
Аз споделям напълно констатацията за предложения проект, че говори за една много бърза и навременна реакция. Тази реакция я дължахме на българските граждани и критиките, които се отправиха към този закон, трябва да бъдат отстранени и преодолени, тоест недостатъците, които предизвикаха тези критики, трябва да бъдат преодолени в същите скоростни темпове. Само един месец е заложен като действие на този закон. Дай боже, този месец след изтичането му, да даде основание за отпадане на това законодателство. Трябва да регулираме отношенията именно в рамките на този месец. В името на това призовавам и бих поддържал виждането, че някои от текстовете наистина се явяват едно излишно натоварване и несвоевременна реакция по отношение, да кажем, на този текст – чл. 141, който говорим за Наказателния кодекс, та защо не и за чл. 326, за който говори и главният прокурор. Те са образувани вече преписките, имаме стремежа на вносителите да се постигнат по-тежко наказуеми, така наречени квалифицирани хипотези, но и без тях Прокуратурата има инструментариума да се справи. Да не говоря за абсолютно неудачното решение да се пришпорят българските лекари в момент, в който ние се обръщаме с надежда и с благодарност към това, което те са длъжни да направят. Такова поведение, което е визирано в предложението, то е наказуемо и сега – ако някой без уважителна причина откаже да предостави медицинска помощ. Е, нямало да бъде за шест месеца, щяла да бъде една година пробацията. Дайте да не се занимаваме с това в рамките на този месец.
Споделям напълно необходимостта от привеждане в съответствие на публичното говорене на ръководители на институции, така и на представители на изпълнителната власт, които поеха ангажимента пред българското общество, във връзка с промени в данъчните, във връзка с промени, които пряко касаят икономическото положение на българските граждани и на юридически лица, в които те участват и като собственици, и като управители, но това вече споменах като изявление на господин Иванов. Дразни тогава, когато наистина се говори за едни 60% участие на държавата, а пък всъщност има варианти и хипотези, при които държавата се ангажира само с 50% участие при закриване на съответния бизнес.
Нека да си имаме уважението, когато се чуват публично такива обещания, да бъдат изпълнени. Има и твърде специализирани текстове, за важността на които говориха всички колеги и аз мисля, че те трябва да бъдат на вниманието в работата по Законопроекта между първо и второ четене.
В обобщение, за да не повтарям и да не се увличам. Става дума за необходим, полезен закон, който трябва да следва своя ход. Това се очаква от нас.
Аз наистина бих се присъединил, господин Зарков, към това – нека да преминем през първо четене на Закона, защото такава е техниката на законодателстването. Не е нужно да се ограничавате с едно противопоставяне на тази идея. Въздържанието също е вариант, разбира се, ние имаме тази възможност, но аз лично ще подкрепя Законопроекта с всички тези забележки и с едно отговорно споделяне на критиката и настояванията да бъдат отстранени посочените недостатъци. Нямаме време, поради всички обстоятелства, които бяха изнесени на днешното заседание. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Нотев.
Има ли реплики към изказването на господин Нотев? Няма.
Заповядайте, уважаема госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Аз се включвам със закъснение, но идвам от Комисията по труда и социалната политика.
Аз разбирам извънредността на положението и наложителността сега да разгледаме този Законопроект, но по отношение на призива и апела на колегата, вносител на Законопроекта и по отношение на нашата позизия „въздържал се“.
Ще кажа две неща по текстовете, които касаят трудовите осигурителните права. Уважаеми господин Иванов, обръщам се към Вас, тъй като Вие отправихте апел към нас по отношение на нашата позиция. Това, което ние правим с трудовите и осигурителните права по начина, по който въвеждаме възможността, от една страна, на работодателите да се възползват от хипотезите по чл. 218а и от друга страна, по хипотезите по чл. 267а, те взаимно си противоречат. Няма как ние да заемем позиция, в която ще дадем правна възможност на работодателя да изплаща обезщетение на работника, при установяването на този режим на работа и той да получава в един момент 50% от уговореното възнаграждение или не по-малко от 75% от минималната работна заплата и в другата хипотеза, която влиза на нововъведения чл. 120в, че при такова извънредно положение, в крайна сметка, може да бъде преустановена работата, препращайки към чл. 267а, който в момента въвеждаме, когато работодателят ще дължи цялото обезщетение.
Няма как ние да се съгласим с тези два взаимно противоречащи си текста и от друга страна, в един момент въвеждаме правната възможност за това, работодателят да предоставя правото на ползване на отпуск, ако има такъв престой при извънредно положение. Да, действително в момента в чл. 173 от Кодекса на труда, където е регламентиран реда на ползване на отпуска, работодателят действително при престой може да постанови ползването на такъв платен годишен отпуск, но с този текст, който ние въвеждаме, едва ли не, даваме правната възможност на работодателя, освен да искаме от работника да излезе – аз като работодател да преценя, че той трябва да излезе в платен годишен отпуск, ние от друга страна имаме и правната възможност да го пуснем в неплатен. Това са все такива трудови и осигурителни права, които няма как да пренебрегнем. Те не са свързани с оглед на извънредното положение, а ние въвеждаме различни противоречащи си хипотези. Точно в тази връзка смятам, че – и най-вероятно и по другите текстове е споменато вече. Аз смятам, че наистина позицията ни от гледна точка на това да се въздържим, има своите основания. Приемете ги. Ние ще направим нашите предложения между първо и второ четене, действително тези текстове да не са такива. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Реплики към изказването на госпожа Клисурска?
Заповядайте, уважаеми господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Съвсем накратко, по-скоро като уточнение. На първо четене гледаме в крайна сметка, духа и философията на Законопроекта. Тук философията е в общи линии тежестта да се поеме от работника, да се наказват лекарите, чл. 326, което и колегата Явор Нотев отбеляза и министърът на правосъдието господин Кирилов загатна за някои непълноти. Това е духът на този законопроект. Още повече, че чл. 326 вече го обсъждахме.
Аз мисля, че в термина „тревога“ се съдържа и всичко останало натам, което е изписано. Тоест ненужно натоварване на законодателството с някои ненужни текстове.
Ние ще се въздържим и ще направим предложенията като Ви предложихме и една втора хипотеза. Този законопроект да не се приема на първо четене – тук говорим за часове, не говорим за дни, ние да направим своите предложения, да се създаде евентуално работна група, да се изчистят всички текстове.
Разбира се, вторият вариант, който най-вероятно ще приемете, ние да си направим предложенията между първо и второ четене, именно касаещи насоката и философията на целия законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Това може би беше реплика към изказването на госпожа Клисурска или изказване...
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Закон за мерките по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., № 054-01-24, внесен от Цвета Вълчева Караянчева и група народни представители на 16 март 2020 г.
За – 15, против – няма, въздържали се – 7.
Законопроектът се приема.
Благодаря на всички участници в днешното заседание.
Закривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси.


(Закрито в 16,01 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Александрова