Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 122

На 3 април 2020 г. се проведе извънредно заседание
на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., № 054-01-28, внесен от Красимир Георгиев Ципов, Емил Маринов Христов и Анна Василева Александрова на 2.04.2020 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 11,03 ч. и ръководено от председателя на Комисията Анна Александрова.

* * *

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добър ден, колеги!
Добре дошли на всички! Има кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси.
Дневният ред на днешното извънредно заседание е с първа и единствена точка:
Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., № 054-01-28, внесен от Красимир Георгиев Ципов, Емил Маринов Христов и Анна Василева Александрова на 2.04.2020 г.
Имате думата за мнения, становища, възражения и изказвания по дневния ред.
Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Моля, който е „за“ да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.

Преминаваме към обсъждане на точка първа и единствена от днешния дневен ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г., № 054-01-28, ВНЕСЕН ОТ КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ ЦИПОВ, ЕМИЛ МАРИНОВ ХРИСТОВ И АННА ВАСИЛЕВА АЛЕКСАНДРОВА НА 2.04.2020 Г.
Заповядайте, уважаеми господин Ципов, за представяне на Законопроекта.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми господа председатели на върховни съдилища и уважаеми гости! Във връзка с удължаването на срока на извънредното положение в страната се налага преразглеждане на някои от разпоредбите в приетия от Народното събрание Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март тази година.
Като отчитаме множеството становища и бележки на заинтересовани лица, постъпили в Народното събрание след влизането в сила на Закона, предлагаме на Вашето внимание изменения, които да отговорят в необходимата степен на обществените очаквания. Целта на Законопроекта е да се поясни, че държавните и местните органи, включително институциите, не спират своята дейност и продължават да работят при спазване на всички законови изисквания и при съобразяване на въведените противоепидемични мерки. Законопроектът дава възможност органите и институциите да организират гъвкаво своята дейност, включително и чрез дистанционна работа, така че да не се препятства административното обслужване, упражняването на права и изпълнението на задължения на частноправните субекти.
В тази връзка предлагаме следните промени:
- Актовете, с които министърът на здравеопазването въвежда временни мерки и ограничения във връзка с извънредното положение да подлежат на предварително изпълнение. Тези мерки са от изключително висок обществен интерес, поради което последиците от несвоевременното им прилагане и забавяне на тяхното изпълнение ще причинят значителни или трудно поправими, включително непоправими вреди за живота и здравето на хората.
- Процесуалните срокове спират да текат само за страните, с изключение на сроковете по производства, посочени в решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, обнародвано в „Държавен вестник“. По този начин няма да се нарушат права на заинтересовани страни и в същото време разглеждането на делата ще бъде съобразено с мерките за предпазване, ограничаване и преодоляване разпространението на заразата от COVID-19.
Следващото изменение е в чл. 4, с което се дава възможност на лицата, които поради уважителни причини не могат да упражняват права или изпълняват задължения, да поискат от компетентния орган удължаване на срока, като се дава съответно и легална дефиниция на понятието „уважителни причини“.
Предлага се също така да не се спира изпълнението на задължения за предаване на дете и за последващото му връщане по реда на Гражданския процесуален кодекс, с цел спазване на принципа на реципрочност и равнопоставеност между родителите, както и за опазване интересите на детето, както и да бъдат гарантирани правата му на личен контакт с всеки родител.
Създава се възможност за държавните и местните органи, както и за други органи, комисии и други да провеждат заседания от разстояние при спазване на законовите изисквания за кворум и лично гласуване, без да се нарушават правата на заинтересованите страни. До отмяната на извънредното положение се дава възможност и откритите съдебни заседания, включително заседанията на регулаторни органи да могат да се провеждат от разстояние, като се осигурява пряко и виртуално участие на страните и другите участници. Предложението отговаря и на препоръката на здравните органи за ограничаване на социалните контакти и струпване на повече хора на едно място.
Предлага се и изменение в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с което прагът на доходите, над който може да се предприемат действия при принудително изпълнение, се привежда в съответствие с разпоредбата на чл. 446, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. С промяната се цели на длъжника да се гарантира несеквестируем доход – не по-малък от минималната работна заплата, който да му осигури минимален стандарт на живот.
С § 49а се предвижда лицата, заемащи висши публични длъжности, по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, да подават годишната си декларация за имущество и интереси през 2020 г. в срок до един месец от отмяната на извънредното положение.
С § 9 се предвижда сроковете, които са били спрени съгласно досегашната редакция на чл. 3, т. 2 или т. 3, да продължат да текат, считано от изтичането на три дни от обнародването на Закона в „Държавен вестник“. Този срок се предлага с цел заинтересованите лица да имат време да се запознаят с настъпилите промени, за да упражнят правата си или да изпълнят задълженията си. Когато поради обективни причини и с оглед защита на интересите на лицата сроковете не са били спрени или е приложен чл. 4, се предлага извършените действия в периода от 13 март 2020 г. до влизането в сила на този закон да запазят силата си.
Също така се предлага военновременните запаси да може да се освобождават с решение на Министерския съвет или на оправомощен от него орган за реализация от Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ или за безвъзмездно задоволяване потребностите на националното стопанство и населението въз основа на мотивирано искане от Националния оперативен щаб.
По искане на щаба председателят на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ може да се предоставя болнично-домакинско имущество или друго имущество, представляващо активи за многократна употреба, което ще бъде предоставено безвъзмездно за временно ползване.
В заключение, уважаеми дами и господа, искам да обърна внимание, че от датата на влизане в сила на този Закон до настоящия момент постъпиха множество искания, становища и бележки както и за тълкуване, така и за прецизиране на приетите от Народното събрание текстове в действащия закон и това всъщност е основната причина да пристъпим към това действие да внесем промени в току-що приетия закон, с оглед на това да избегнем доколкото е възможно, разбира се, и противоречиво тълкуване, и да дадем яснота на всички заинтересовани лица. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Преди да дам думата за изказвания, позволете ми да представя гостите на днешното заседание:
- от Министерство на правосъдието: господин Данаил Кирилов – министър;
- от Върховния административен съд: господин Георги Чолаков – председател;
- от Американската търговска камара в България: господин Светлин Димитров;
- от Върховния касационен съд: господин Лозан Панов – председател;
- от Висшия съдебен съвет: господин Боян Магдалинчев – представляващ;
- от Висшия адвокатски съвет: госпожа Валя Гигова.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, уважаеми господин Лозан Панов.
ЛОЗАН ПАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Тук съм пред Вас, въпреки че не съм получил покана за това, но смятам, че е много важно, когато се предлагат такива изменения на Закон, приет преди три седмици, е да не се погазят права, основни задължения, да има предвидимост на законодателството и най-важното, разбира се, да не се нарушават основни принципи, залегнали в Конституцията на страна, която е и членка на Европейския съюз.
Член 8 от Конституцията на Република България е ясен, като дефинира правомощията на всяка една от трите власти в страната.
Същевременно нормата на чл. 117, ал. 1 от Конституцията на Република България изрично споменава, че съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
С идеята за промяна, която дава възможност на съответната колегия на Висшия съдебен съвет да посочва кои са сроковете по производствата, по които не текат процесуални срокове, се стига до смесване на властите. Както вече казах, съдебната власт има определени правомощия в Конституцията и Закона за съдебната власт. Този орган не е законотворец, този орган не представлява законодателната власт. По този начин ще се наруши основно правило, принцип в Конституцията, което не бива да се допуска.
В този момент смятам, че гражданите, юридическите лица, държавата имат нужда от спокойствие, предвидимост на законодателната уредба, поради което Ви моля, апелирам към Вас, ако искате да променяте законите в тази част от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, да се съобразите с тези принципи. Ако искате да се посочат конкретни законодателни изменения, те да засягат конкретни нумерос клаузус разпоредби от законите и процесуалните норми, за да може да има необходимата яснота, предвидимост и, разбира се, баланс.
Ще взема отношение и по конкретните разпоредби, но отново Ви моля, нека да не смесваме властите, защото смятам, че такава би била и моята позиция, ако дадете правомощие примерно на Министерския съвет, който също е колективен орган от друг орган на власт, с тези конкретни правомощия.
В заключение, до настоящия момент Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е взимала решение на 15 март, на 16 март, на 26 март – работно съвещание, както и на 31 март 2020 г. Всяко едно от решенията на Съдийската колегия се различава като добавя допълнителни разпоредби. Мисля, че прехвърлянето на това правомощие към колективен орган, който е извън законодателната власт, ще създаде криза в кризата, няма да има необходимата предвидимост и яснота, която в този момент, мисля, че се дължи на обществото.
Мога да продължа, разбира се, но не искам да отнема времето за изказване на други участници в производството. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Панов.
Заповядайте, уважаеми господин Чолаков – имате думата.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Уважаеми народни представители, аз ще застъпя становище, различно от това на колегата Панов.
Първо, искам да кажа и да благодаря на Народното събрание и депутатите, които внесоха това изменение, че то е всъщност по инициатива на съдийска колегия. Тези текстове, които в момента се дебатират, най-вече говорим за текста, който касае чл. 3, т. 1, е именно и почти възпроизвежда това, което съдийска колегия е предложила на законодателната власт. Затова аз считам, че няма никакво нарушаване на тези принципи, тъй като не за първи път е налице делегиране на правомощие, законова делегация и уреждане във всички едни закони и съответно по силата на законовата делегация се дава правомощие на друг орган да изпълнява определени функции.
Защо ние на това работно съвещание, което проведохме на 26 март преценихме, че така е най-добре, а не с изрично изброяване на законите и текстовете? Защото смятаме, че така е много по-сигурно за страните участници в производството, плюс допълнителното предвиждане това решение да се обнародва в „Държавен вестник“.
Публикувайки това решение като окончателен вариант, който предполагам, че съдийска колегия ще обсъди след ако това влезе в сила към този вариант, ние следва много отговорно да преценим всички закони, които подлежат на разглеждане при условията на извънредно положение с режим на спешност и бързина, с оглед ситуацията.
Затова аз споделям съвсем друго становище, че това не е противоконституционно и няма никакъв проблем да бъде приета законовата редакция в този вариант.
По отношение обаче на този текст аз бих предложил – това все пак е първо четене, принципно е приемането, да отпадне за страните, защото така се получава смесване на двата варианта. Имаме едната група дела, които няма да се гледат, там не трябва да текат никакви срокове – нито за съда, нито за страните, и другата група дела, които ще бъдат по решенията на съответните колегии, в които текат всички процесуални срокове.
Аз подкрепям изцяло и направените предложения във връзка с отпадане на съдебната ваканция, във връзка с възможността да бъде дистанционно разглеждане на делата, защото в този законопроект се предвиждат производства най-вече, които ще се гледат от Върховния административен съд, да продължи тяхното разглеждане, но с оглед опазване на здравето както на съда, така и на страните, смятам, че няма никакъв проблем то да бъде извършено дистанционно.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Чолаков.
Заповядайте, уважаеми господин Димитров.
СВЕТЛИН ДИМИТРОВ: Добър ден! Уважаеми народни представители, от името на Американската търговска камара искам да изразя, първо, удовлетворение от това, че се предприемат спешни мерки за коригиране на някои от разпоредбите, за които много от членовете на нашата камара сигнализираха и изразяваха становище. Искам да посоча кои са нещата, които основно интересуват и засягат членовете на Камарата. Това е да не се спира търговският оборот, което се адресира в случая с изменението на чл. 6. Ще изразя някакво мнение по него, когато го обсъждаме. Също така да не се блокират обществените поръчки, което също виждаме, че се адресира по някакъв начин. И в крайна сметка да има последователност на разпоредбите, свързани с особения режим на отношенията между работодателите и работниците, е чрез въвеждането на специален ред за въвеждане на дистанционна работа, намалено работно време и така нататък – все процедури, които по един или друг начин са свързани с комуникация между работодателите и работниците, която изключително се затруднява в условията на дистанционна работа и на социална изолация, което налага да се предвиди изрично възможност да се комуникира между работодателите и работниците по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Колеги, имате думата.
Господин Зарков, заповядайте.
Имате думата.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми високи гости! Когато преди едва няколко дни приемахме Закона, уреждащ мерките и действията по време на извънредното положение на територията на Република България, БСП не го подкрепи заради сгрешената му философия, както и заради начина, по който беше изготвен и който правеше неизбежно съвсем скорошната му поправка, на която днес сме свидетели.
Няма да подкрепим и този закон поради следните причини, въпреки че в него има добри неща. Две добри неща бих отбелязал още сега – това са промените, които касаят Закона за обществените поръчки, защото действително те трябва да тръгнат, възложители от много страни се обадиха за това, и промените в ДОПК, които уравновесяват несекверуемостта. Това са добри мерки. Има мерки, които също би трябвало да бъдат подкрепени, доколкото прецизират неясни текстове, но с това общо взето свършва хубавата част.
Лошата част е, че се задълбочават двата основни порока на Закона, приет от Народното събрание за уреждане на мерките по време на извънредното положение. Тези два порока според нас са следните.
Първо, този закон като философия проповядва тезата на спасявай се поединично, като определени обществени прослойки са по-защитени – тези, които са бизнес ориентираните, и непълно незащитени остават хората, които поради една или друга причина се озовават на ръба на физическото оцеляване. Ще дам само два примера в този аспект.
Първият пример е § 3, който променя чл. 4, който досега удължаваше с един месец различни видове срокове и действието на административни актове. Сега ни се предлага това да става само чрез мотивация по волята на административен орган и то воля недискреционна, а по уважителни причини, които са определени в самия закон. Тези уважителни причини според вносителите са само задължителната изолация – карантина, хоспитализация в лечебни заведения за болнична помощ, отсъствие от страната по време на извънредното положение или други непредвидени обстоятелства за физически лица, включително представляващи юридически лица.
Питам Ви: не е ли уважителна причина, че човек е загубил доходите си вследствие на затворено заведение например, в което работи, което е затворено по заповед на министъра, той е останал без доходи, не може да упражни или изпълни задълженията си? Това не е ли уважителна причина? Не е ли уважителна причина родителят, който е загубил доходите си, защото трябва да гледа децата, които не могат да посещават ясли или детски заведения? Този подход, на който е ясна каква е целта му, ще доведе до изключително голямо натоварване на хората, които по воля на различните институции са принудени да не работят, съответно не могат обективно да изпълняват задължения в нормативно или административно определен срок.
Друг пример, който бих дал, е промяната в чл. 6, това е § 5, ако не се лъжа, от Закона. Досега този член спираше вредните последици от забава за плащане на задължения на частно-правни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непарични последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договори и изземване на вещи. Сега се прилага това да важи само за кредитите и други форми на финансиране, предоставени от банки и институции.
Питам: онези хора, за които говорихме, нямат доходи и които не могат да платят сметките си, за тях какво се предвижда в Закона, след като се промени чл. 6? Нима непарична последица от неплащане на сметка не е изключването на тока на някой, който е принуден да седи в къщата си, и защо за банките това, а за Топлофикация например и натрупаните сметки – не?
Идеята на чл. 6 и на тези извънредни мерки беше да се даде наистина възможност на хора конфинирани, затворени да могат да посрещнат тези предизвикателства. И да, тези мерки ще доведат до тежки последствия за стопанския сектор, ако извънредното положение продължава дълго време. Именно затова трябва много да внимаваме и със срока на самото извънредно положение, а не да считаме отсега, че то трябва да бъде прекомерно дълго удължавано.
Този порок се засилва и то е с най-слабите в нашата страна, работещите, които остават без работа, не са защитени нито в един аспект. Естествено, ние се отнасяме с разбиране към необходимостта на бизнеса, който трябва да завърти машината след това и не трябва да бъде прекъсвано неговото съществуване, но това трябва да стане балансирано и с равно разпределен подход.
Вторият порок на Закона, който приехме преди дни и който днес променяме, е фактическата и според мен противоконституционна абдикация на Народното събрание от отговорностите по време на криза. Тя е изключително явна в чл. 2, който, ако си спомняте, по вносител от началото трябваше да разписва ясните мерки, препоръчани от Щаба, и които трябва да лимитират разпространението на заразата, но който в крайна сметка се преведе в един бланкетен текст, който бива интерпретиран от някои като картбланш на министъра на здравеопазването да приема определени заповеди. Неразборията, която се случи с маските преди няколко дни, е само едно от доказателствата защо конституционният законодател е определил в Конституцията, че когато се обяви извънредно положение, ограничаването на правата на гражданите следва да става само със закон, а не може просто да бъде делегирано.
Това имахме възможност да го оспорим още преди седмица по отношение на чл. 2. Днес този чл. 2 не се поправя, а се вкарва една в голяма степен безсмислена нова фраза за това, че актът на министъра на здравеопазването подлежи на предварително изпълнение. Поправете ме, ако греша. По Закона за здравето това е така и сега, доколкото обжалването не спира изпълнението. Може би се има предвид нещо по Закона за чужденците – вносителите да се определят, но при всички случаи това не решава проблема.
И, разбира се, не мога да подмина факта, че тази тенденция на абдикация на Народното събрание се задълбочава с предвиденото превръщане на Висшия съдебен съвет практически в законодател. Защото, както и да го гледаме, Законът с новата си поправка постановява, че чрез свои решения ВСС всъщност ще изпълва със съдържание законовата норма и това въобще не е някаква делегация, а става дума за конституционно определено правомощие на Народното събрание и неспазване на основен принцип на разделението на властите, още повече че става дума за решение на отделни колегии, а не на пленума на ВСС, което пък предполага от своя страна риск за приемане на две или други противоречащи се решения.
Аз разбирам практическата насоченост на едно такова решение, доколкото е трудно да се предвидят всички дела и всички казуси, които могат да изтекат, но още веднъж ключът тук не е в разпускане фактически и абдикация на Народното събрание от неговите правомощия, а в много ясно прецизиране на това, какво трябва да се случва и срокът, за което то ще се случи.
Беше споменато, че ВСС вече няколко пъти е приемал такива решения, което не може да говори за каквато и да е предвидимост по отношение на страните. И да, публикуването в „Държавен вестник“ има за цел да преодолее този проблем, но според нас съвсем не е достатъчно.
Накрая, може би не е най-важното, но със сигурност ще предизвика обществено внимание, от което надали имаме нужда. Това са измененията в § 8 по отношение на декларациите, които трябва да подават задължените лица по Закона КПКОНПИ и съответно магистратите по Закона за съдебната власт. Срокът за подаване на такива декларации е до 15 май. Те се попълват онлайн и се изпращат по пощата. Не виждам с какво точно този срок, имайки предвид и факта за сроковете, които се отменят, всъщност спирането на сроковете, които се отменят, не виждам с какво този срок е толкова важен и притеснителен, че трябва да бъде обект на внимание в този наистина тежък момент.
С тези аргументи ние няма да подкрепим Законопроекта. Ще се въздържим на първото му четене. Ако той бъде приет, ще внесем собствени предложения, които да поправят тези грешки, които ние намираме. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването? Няма.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Искам да кажа, че гласувам „за“, тъй като съм и на Бюджетна комисия.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Заповядайте, уважаеми господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Ние ще внесем нашите алтернативни предложения на този законопроект. Аз напълно подкрепям изказаните от колегата Зарков становища и доводи, както и тези от господин Панов, по отношение на новите правомощия, които се вменяват на колегите на Висшия съдебен съвет.
Нещо повече ще добавя. В чл. 4, § 3 по ЗИД е записано, че компетентният орган може въз основа на мотивирано искане да определи нов срок. Това най-малкото ще създаде различна практика в различните региони, защото за един орган, да речем, във Видин другите непредвидени обстоятелства може да са едни, а в Стара Загора да са съвсем други. Правните последици от тази различна практика ще бъдат много тежки.
На следващо място, в § 5, чл. 6 е записано, че до отмяна на извънредното положение не се прилагат договорните последици. Освен това, което каза колегата Зарков, тук мисля, че сте изключили една от най-тежките видове лихви, а това е законната лихва, която се основава на основния лихвен процент плюс десет пункта, тоест тя остава.
Никъде в Закона няма, не е записано и не е предвидено облекчаване по отношение на техните данъчни задължения на самоосигуряващите се лица. И това не са само адвокати, а според господин Горанов – маргиналите, това са около 800 хиляди български граждани. Да не ги изброявам – тук са и занаятчии, и художници, и така нататък. Осемстотин хиляди българи не са предвидени нито в предишния закон, нито в този някакво облекчаване.
В същото време по Закона за подаването на декларации пред КОНПИ има удължаване на срока – това, което каза колегата Зарков, но по отношение на тези самоосигуряващи се лица няма нито удължаване на срока за техни декларации, нито някакво облекчение.
Ето защо ние няма да подкрепим този закон и ще направим нашите алтернативни предложения. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплики към изказването има ли? Няма.
Заповядайте, уважаеми господин Нотев.
Имате думата.
ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Да поздравя, първо, високите гости и всъщност с допълнението, че ако някои от тях не са получили покана, както спомена господин Панов, наистина чест им прави, че са се поинтересували и са се отзовали на това заседание, защото някак си не мога да приема, че такъв закон в такъв момент ще бъде разгледан без представителството, което вече е налице. Виждам, че дойде господин Магдалинчев, госпожа Гигова от Висшия адвокатски съвет. Наистина въпросът, който разглеждаме, си струва усилието и труда на всеки от нас.
Първо, бих искал да споделя, че внесеният Проект от тримата вносители, подписали проекта, вероятно е резултат на този усилен труд, за който докладва и господин Ципов – анализ и обсъждане на всички предложения между приемането на Закона, чието изменение и допълнение разглеждаме днес.
На второ място, бих искал да споделя, че работата и задачата, която са си поставили вносителите, е изключително отговорна, включително и на плоскостта на отговорността ни като Комисия по правни въпроси към българския парламент. Напълно основателни са притесненията – като такива ги оценявам и намирам, които сподели господин Панов, относно конфликта с основополагащи принципи, залегнали в Конституцията на Република България, които се отнасят до законодателната дейност и ролята на институциите в страната. Това е тревожният сигнал.
Бързам веднага да кажа: заявявам своето становище, сходно и такова, което споделя напълно подобна критика, с идеята в края на обсъждането и преди преминаване към разглеждане на второ четене да имаме отговор най-вече от вносителите на въпросите, които се поставят остро, за да можем да кажем защо подкрепяме Закона, стига той да придобие вид, в който може да бъде подкрепен. Част от критиките бяха споделени от господин Зарков и от господин Попов. Това, разбира се, е така.
Делегирането – господин Чолаков, с най-голямо уважение – на дейността по законотворчество, като че ли увисва във въздуха и търпи критика от гледна точка на това, че най-добре ние тук знаем как се създава закон. Този закон, за да съдържа съответните гаранции и за пред обществото, а и във връзка с правната теория, той преминава на две четения, преминава през обсъждане във фазата на предоставяне за обнародване възможност президентът на Републиката да наложи вето, а след това вече и той да бъде представен за разглеждане пред Конституционния съд. Тук ми се губят тези гаранции, които са известни на всички ни.
Какво се случва с тези решения, както беше подчертано – решения на отделните колегии? Дори не на пленума – нещо, което леко ме засяга. Поне да беше на пленума, за да може да се огледа отвсякъде. Така или иначе имаме един закон, който предстои да придобие своя окончателен вид, предстои да се променя във времето и да изненадва нас – законотворците, и да нямаме отговор на въпроса: какво представлява този закон и как ще се работи оттук нататък? Не мога да се примиря с липсата на тези контролни механизми, за които споменах – две четения, съответните възможности да бъдат атакувани текстовете.
И към вносителите: нека да потърсим някакви такива гаранции, защото плащаме висока цена за извънредния характер на това законодателство и на състоянието. Абсолютно сме съгласни всички, виждаме какво става всяка сутрин, но нека да си определим цената и какво ни струва отстъплението от определени достижения на правната мисъл и на цивилизацията. Аз мисля, че трябва да намерим ключовете. Наша е задачата. Нека да намерим отговорите. Това е предизвикателство, абсолютно.
Още повече, че тези въпроси придобиват острота с оглед на отсъствието на правна предвидимост и сигурност, за което споменаха колегите. И то се подсилва от предложенията за изменение на чл. 4, който по същество е един съвсем нов текст, той е съвсем различен от основния, но така или иначе текстът от чл. 4 на стария закон, някои членове на обществото, субекти на тези норми, са градили своите перспективи и планове. Изведнъж, вижте как фундаментално и остро започва чл. 3: до отмяна на извънредното положение спират да текат сроковете. И сега вече с новия текст тези срокове не спират да текат, тези срокове по някакъв начин възобновяват своя живот. Има един тридневен срок, след който те отново започват да се броят. Всичко това е поставено в зависимост от едно условие, за което вносителите в мотивите казват, че са се опитали да дадат легална дефиниция за уважителните причини, само че, простете, опитът направен в изречение второ на § 3 за предложения текст на чл. 4: „Уважителни причини“ са задължителната изолация, хоспитализация в лечебните заведения или други непредвидени обстоятелства“. Каквито и да са тези непредвидени обстоятелства – кой ще ги оцени дали те са непредвидими, и съответно местните регионални практики, за които вече стана дума, които биха могли да се различават.
И само още една препратка, за да илюстрирам мисълта си, която мисля, че стана ясна, тя е в контекста на вече казаното от други колеги.
В § 6, ал. 2 намираме текста, че до отмяна на извънредното положение, откритите съдебни заседания, включително заседанията на Комисията за защита на конкуренцията, може да се провеждат от разстояние и така нататък, тоест тук вече става дума за открити съдебни заседания, които обаче лично аз не мога да определя какво би трябвало да означават и какъв е замисълът на вносителя на Законопроекта. Значи и кръгът на тези открити съдебни заседания ще стане ясен след решенията на Висшия съдебен съвет, на отделните колегии и ние днес трябва да гласуваме на тъмно. Ние казваме: тези заседания, които евентуално ще бъде преценено, че ще бъдат проведени в сегашната ситуация, те ще могат да бъдат проведени по този ред. Да де, ама някак си ми е некомфортно да приема такова решение, без достатъчна база данни.
Абсолютно споделям впрочем, за да завърша така, критиката към това, че много очевадно е разграничението между начина, по който сроковете за цялото общество се отчитат по един начин, смятам, застрашаващ техните интереси, правната сигурност и предвидимост, и сроковете, които се обсъждат в § 8. Позволете да не приемаме текст, който да обслужва само може би всички присъстващи в тази зала и още, но това, че възможностите да решим са в наши ръце, нека да ни направи по-осторожни и по-внимателни. Можем да направим така, че декларациите да бъдат подадени – може би с някои затруднения, може би някой трябва да набере документи. Чисто практически може да има затруднения, но, вижте, ние имаме и още една гаранция – след подаване на тези декларации по Закон в едномесечен срок можем да внесем поправки. Това, което обикновеният гражданин няма как да постигне.
Да се върна към това: с огромно уважение към всичко, което се каза в тази зала и към труда на вносителите. Господин Ципов, няма да крия, вчера разтревожен, но потърсих връзка с вносителите, наистина с най-добрите намерения да не губим време и да можем да не повтаряме грешки от приемането на първия закон, когато на второ четене в залата се появи един съвършено различен текст, отново започнахме да го учим, да го четем. Ние по същество този закон го приехме на едно четене. И тук опозицията беше абсолютно права. Но, ако можем да се чуем един друг и да изправим тези недостатъци на тази техника и да не затъваме с двата крака в предстоящи грешки, аз пледирам да го направим и сега е моментът.
Благодаря Ви, извинявайте за може би по-продължителното изказване. С най-голямо желание за успешна работа и добро приключване, умолявам всички да проявим разум. Просто обществото очевидно очаква това от нас, то не че го чака обществото, но очаква обществото, всеки кой каквото може прави. Свидетели сме на такава ситуация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Нотев.
Реплики към изказването на господин Нотев? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми председатели на съдилища, господин Димитров, господин Председателстващ Висшия съдебен съвет, адвокат Гигова! Аз се стремях да отложа изказването, за да може то да не бъде общо, а да бъде насочено към конкретни детайли, които са отличени в рамките на тази дискусия.
Първо, искам да кажа, че и аз не съм поканен. Аз се уведомих от съобщенията, които протекоха във вчерашния ден, така че не виждам неравнопоставеност по отношение на поканите и заявките за участие тогава, когато се реагира действително със една сериозна бързина.
По отношение на мотивите, които прочете господин Ципов като вносител, аз имам бележка, която искам специално да бъде отличена, защото може би в нея се крие част от ключа на позиционирането в дебата.
Аз не смятам, господин Ципов, че е имало неясноти по отношение на нормите, които Вие приехте. Да, имаше един период, в който субекти, засегнати по един или друг начин, заявиха своята реакция спрямо конкретни норми, но това не е резултат на яснота или неяснота на нормите. Нормите са ясни. В конкретния случай Вие сте предложили в същината си не уточняващи норми, а правопроменящи норми, тоест норми, с които се коригира конкретната хипотеза.
Казвам това, защото Вие сте в същата ситуация в този момент. Виждате колко атаки се адресират към Вас, които според мен са абсолютно несправедливи и незаслужени, без значение на това, че Вие сте проявили готовност да внесете и вдигнете за дебат такъв законопроект.
Всъщност това, което аз знам и за мен това е вярно, в резултат на поканата на председателя на Народното събрание след приемане на Закона, е дадена възможност на всички заинтересовани страни да заявят становища, които са били анализирани, систематизирани от дирекция „Референти и европейско право“.
В този смисъл Законопроектът, който Вие сте внесли във вчерашния ден, в известна степен и мен ме изненадва, защото очевидно е имало финална преработка на някои от конкретните редакции, но в това няма нищо лошо. Няма нищо лошо, след като има заявена инициатива или е даден сигнал, че има известен проблем, да се създаде готовност този проблем да бъде адекватно обсъден.
По отношение на чл. 3 – сроковете и предложението те да бъдат конкретизирани чрез решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Това предложение, би трябвало досега да стана ясно, но искам да подчертая това обстоятелство – решението на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет аз го получих писмено. В смисъл не съм го получавал писмено, даже не ми беше изпратено. Уведомих се за него от медиите, а след това то беше качено на сайта на Висшия съдебен съвет, след което Ви беше изпратено директно на Вас. По тази причина аз няма да го коментирам. Приемам, че това е воля на съдийска колегия и те са преценили да Ви предложат този вариант на правно решение, който всъщност беше обсъждан и на второто четене на Правната комисия и там се срещнаха някои от възраженията за тази делегация. Не бяха разгърнати с този пакет от аргументи, но при всички положения Вие следва да прецените до каква степен би следвало да се допусне в такъв извънреден закон такава делегация по отношение на решение на някоя от колегиите на Висшия съдебен съвет.
Апропо, към настоящия момент Висшият съдебен съвет и колегиите също натрупаха огромна база данни по отношение на въпроси, които са изпращани до тях и по отношение на конкретни трудности, които са възникнали във връзка с организацията на дейността на съдилищата. И съм убеден, че тук има поне трима представители на Висшия съдебен съвет, те в детайли могат да Ви запознаят с това.
Смятам от последния дебат, на който присъствах лично чрез дистанционна форма на участие на заседание на съдийска колегия, че в голяма степен колективният орган на съдебната система има висока готовност да приоритизира определени производства спрямо други, които не проявяват особена спешност, или необходимост, или чувствителност в тази ситуация. В тази връзка само отбелязвам, че много се говореше за родителските права. Виждам, че това е един от най-важните въпроси, които сте предложили да бъде добавен в чл. 5. Вие ще прецените каква е спешността и необходимостта от това.
По отношение на измененията в чл. 3 и 4. Прави са колегите, които казаха, че в чл. 4 се предлага промяна на принципа и това предложение не е политическо според мен, то е чисто правно-техническо. Да, то е резултат вероятно на много критики и всякакво мрънкане, ама всякакво мрънкане, кой откъдето се сети по отношение на уредбата за сроковете.
Аз пак ще подчертая принципа, който възприехме: администрацията работи без никакъв компромис и без никакво отлагане. За администрацията всички срокове са валидни. По отношение на страните обаче нека да има защита на техните права, за да не бъдат поставени те в принуда в тази ситуация да търсят спешно и пряко сили тяхното осъществяване. Пак казвам – вероятно Вие разполагате с по-добър вариант, който бихте могли да предложите, но тук целта не е да се неравнопоставят страни, а напротив, тук идеята е да се даде една по-гъвкава възможност за реакции. И идеята не е всеки гражданин физическо лице да бъде принуден да се явява в администрациите и да се моли за удължаване на сроковете, напротив – тук по-скоро възприемам, че идеята е самата администрация да направи преценка и да излезе с административен акт, с който да каже: тези срокове по тези производства смятаме, че би следвало да бъдат един вид априори удължени. Пак казвам: Вие ще прецените доколко това правно решение е целесъобразно.
Всъщност най-големият проблем, който възникна, и с който действително се сблъскаха множество интереси от приемането и влизането в сила на Закона, е чл. 6 по отношение на неговия обхват. В дебата в Правната комисия и съответно в пленарната зала Вие възприехте, вече не си спомням кой предложи този вариант, но Вие възприехте решението, че тази правна норма действа спрямо всички частно-правни субекти. И по тази причина от три предпоставки, визирани в хипотезата на тази норма, в крайна сметка отпаднаха двете допълнителни, които дефинираха по-ограничен кръг. Аз в този момент проверих по стенограмите, не съм присъствал на дебата, в който е бил коментиран бъдещият чл. 6, и не съм изразявал становище в тази връзка.
Действително Вие следва да прецените в този момент дали първоначалната цел, която беше – да се даде глътка въздух на кредитополучателите, на длъжниците по всички форми на кредитни взаимоотношения, да остане да се прилага спрямо всички частноправни субекти; дали тези частноправни субекти да бъдат ограничени само до физически лица, или да продължат да се обхващат физически и юридически лица; дали да се конкретизират видовете правоотношения, или тези последици да се отнасят спрямо всички двустранни облигационни и търговски отношения?
Подкрепям също така разбирането, че за да се освободите от подозрения, действително би следвало да прецените дали да подкрепите предложението в § 8.
Връщам се на сроковете. Действително, ако е имало известен проблем, въпреки пунктуалния подход, който беше в дебатите на второто четене в Правната комисия преди около три седмици, особено Ваше внимание заслужава въпросът с всички срокове – не само с някои, а с всички срокове по обществените поръчки. Вчера имах възможност да коментирам, ако трябва направете един списък, може би нещо подобно на това, което КЗК се опита да направи – по кои срокове евентуално има спиране, по кои срокове се действа така, както са уредени съответно в закона? Това има важно значение за динамиката в икономическия оборот.
Връщам се на чл. 6. Никой в дебата, припомням, не е визирал доставчици на публични услуги. Имам предвид дебата на второто четене в Правната комисия. Да, някои коментари след това смесват и съединяват дебата в работната група с дебата в Правната комисия, но по мое виждане законодателната воля в пленарната зала не е включвала и този вид задължения. Свидетелство за това е, че по никакъв начин, ако опозицията е задължителният социален защитник, те не тръгнаха в подкрепа на това положение, даже не го отличиха в дебатите, защото действително сега действащото положение на чл. 6 е максималната форма на социална защита в гражданския оборот и максималната форма, или предпоставка, за липса на правна дисциплина в отношенията между субектите, така че да, тук трябва да се балансира. И е хубаво, че Вие сте намерили възможността и в светлината на новата ситуация сте поставили отново този дебат.
Спирам дотук с извинение, ако съм бил прекалено обстоятелствен. Молбата ми е, ако се наложи, да ми дадете възможност да допълня. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми министър Кирилов.
Колеги, други изказвания от тези, които не са се изказвали, за да дам думата след това на господин Лозан Панов и на господин Чолаков, които имат заявени изказвания.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Това, което забелязах в момента в § 7, ал. 2, е записано едно изключение на практика от ал. 1, че по искане на Националния оперативен щаб председателят на Държавна агенция „Военновременни запаси“ може да предостави болнично имущество – описано е какво имущество. Тук въпросът ми е към вносителите: какъв е правният статут на този Национален оперативен щаб та по негово искане да може да се отпусне от държавния резерв това описано в ал. 2 имущество без решение на Министерския съвет? Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Заповядайте, уважаеми господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще бъда съвсем кратък. Ще гласувам, разбира се, за Законопроекта така, както е внесен.
Понеже се повдигна темата от колегите от опозицията – господин Нотев, за § 8, чл. 49а по отношение на декларациите. Колеги, можете ли да ми отговорите, приемете го като реплика: в § 27 на действащия закон е записано: „През 2020 г. срокът за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2019 г. се удължава до 30 юни.“ Всеки, който подава годишна данъчна декларация, би трябвало в нея да включи доходите за членовете на семейството си. Да, но този срок по отношение на тях е удължен. Може би това са имали предвид вносителите? Ако Вие считате нещо друго, кажете го, но вариантът, че ще бъде подадена данъчната декларация към 15 май, а след това, видите ли, ще бъде празен редът по отношение на другите членове на семейството, които имат доходи по Закона и трябва да ги обявят – данък облагане доход на физически лица, наеми, самоосигуряващи се и така нататък, но след това, след два месеца ние ще допълваме. Мисля, че не това е смисълът на Закона. Може би не сте обърнали внимание, колеги, на § 27, който е силов? Това в дебатите беше по настояване на доста депутати, които казаха: да, това е една мярка и ние не трябва да затрудняваме хората точно сега да подават данъчни декларации за следващата година, съответно и да внасят данъците. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Реплики към изказването на господин Лазаров? Няма.
Госпожо Гигова, искахте думата ли? (Реплики.)
Вие не сте се изказвала, затова заповядайте. Колегите са се изказвали и ще им я дам отново след малко.
ВАЛЯ ГИГОВА: Много бързо трябваше да се прочете този закон, защото нещата се случиха бързо. Аз първо ще кажа, че добър закон за извънредно положение няма и всички трябва да сме наясно с това. Не може за кратко време да се напише един съвършен текст за една изключително сложна материя, която принципно се мисли с години, но това не означава, че трябва да се правят текстове и прибързани решения, които противоречат на основни правни принципи.
Ние успяхме да изкопираме всичко от всички страни, засегнати от коронавируса, което касае мерките за ограничаване разпространението на вируса. За съжаление, не взехме добрите практики по отношение на законодателните промени, извършени в тези страни, за да се гарантират правата и задълженията на всички граждани.
Първо, по отношение на текста, предложен от вносител, аз смятам, че чл. 2 е абсолютно излишен, защото така или иначе се касае за общ административен акт, а общият административен акт подлежи на незабавно изпълнение, така че тази разпоредба само ще внесе значително объркване. Ако не ме лъже паметта, тук има специалисти по административно право, това е разпоредбата на чл. 180, ал. 1 от АПК.
По отношение на чл. 3. Да, може би разпоредбата в оригиналния вариант е несъвършена, но считам, че направеното предложение противоречи на принципите на правовата държава и на разделението на властите. Без да засягам никой от Висшия съдебен съвет, мисля, че ВСС на каквото и да било основание няма как да вземе никакви решения относно два въпроса – кои дела да се гледат и кои не, и кои съдилища да се затварят и кои не.
В България се затвориха съдилищата без да се извърши предварителна реформа относно сроковете. Казано иначе ние ограничихме физически достъпа до правосъдие, а след това създадохме правила, които да регулират сроковете. Аз и адвокатурата, разбира се, категорично възразяваме срещу препращане на Закон към решения на ВСС. Ако законодателят има политическа воля да отграничи определени дела, сроковете по които няма да бъдат спирани, той трябва да го направи изрично по общодостъпен на всички начин, защото Законът е мярка на всички неща – не решения, не дори актове на отделни органи, които въобще пък не подлежат на публикуване.
По отношение на т. 2 на чл. 3. Извинявайте, обаче давностните срокове в България са два вида – такива, които водят до погасяване на права и които водят до придобиване на права. Не могат да се спират давностни срокове, с които се погасяват права, а давностните срокове, които водят до придобиване на права и които предполагат някой друг да упражни иск, за да може да бъде спряно и преустановено течането на тези срокове, да не се спират. Идеята на първоначалната редакция, така както всъщност, ако не ме лъже паметта, беше предложена, текстът да бъде „давностни и преклузивни срокове“. Заради това, че преклузивните срокове нямат легална дефиниция в Закона и не са посочени, тогава се избра в работната група и на второ четене в Правната комисия – просто връщам времето назад, за да разберем какво точно сме правили, се добави текстът: „и други срокове, предвидени в Закона“, защото никой не може да отговори на въпроса какъв е срокът за подновяване на обезпеченията. Централният регистър на особените залози не може да работи, той е задръстен от работа, защото като ти изтече петгодишния срок на залога, ти трябва да го подновиш преди този петгодишен срок. Този срок не е давностен, трудно може да бъде квалифициран и като преклузивен, но при всички случаи е срок, който води до погасяване на права. Текстът е абсолютно неудачен така, както е предложен да бъде променен.
По отношение на т. 3, която се предлага да бъде отменена. Точка 3 визираше срокове изпълнени с указания, дадени от административен орган, които да бъдат спрени.
Уважаеми колеги, страната винаги може да изпълни указанията поради изтичане на срока. Това е направено в полза на гражданите и юридическите лица. Това не касае административните органи.
По отношение на т. 4, която ми се струва най-неразумната от всички и тя променя философията на този законопроект. Когато се прави мораториум или се спират се спират сроковете, или се удължават. Най-лесно е да бъдат удължени, защото тогава не възниква въпросът кои се спират и кои се удължават. Първоначалният проект предвиди неслучайно удължаване на сроковете и то на два вида срокове – на административните актове, които принципно имат срок, да бъдат удължени с един месец от отпадане на извънредното положение. Втората група срокове са тези, предвидени в нормативния актове. Това не е спиране, както неправилно е възприето. На мен също както на Вас ми се обаждат десетки колеги с този въпрос и ако ние юристите, които практикуваме право, не може да различим спиране на срокове от удължаване на срокове, аз не знам какво друго можем да разграничим? Така че това е абсолютно неразумно решение – не се касае за никакво спиране в чл. 4 на сегашния закон, това е просто удължаване на срока – ти можеш да упражниш правото си в първия ден на срока или в последния ден.
По отношение на чл. 5 и създаване на новата разпоредба не се спира изпълнението за нарушенията за предаване на деца. Както се пошегува един колега: „А ще напишем ли дали се предава от болния на здравия родител, защото това също е важно?!“ Разпоредбата на чл. 5 не урежда спиране на изпълнение, а спиране на извършване на определен вид действия, затова няма нужда да се пише кои действия пък се извършват, защото, ако те не са спрени като извършване, както е за пола на движими вещи и вземания, няма нужда въобще да се урежда – няма никакво съмнение, че предаване на деца и сега не е забранено от Закона.
По отношение на чл. 6. Господин Министърът е прав, че това е въпрос на политическа воля. Наистина е така. Дали двете последици от неизпълнение, неначисляване на неустойки и възможността договорът да бъде развален, защото и прекратяването и предсрочната изискуемост са разваляне на договора, Вие трябва да вземете политическото решение.
Има много съпротива срещу този текст. Но така, както е предложен, този текст не е верен и е много опасен, защото, вижте какво се казва, освен че са прави тези, които критикуват договорните задължения, защото означава, че ще отпадне наказателната лихва, но на нейно място ще възкръсне законовата лихва, която е по-висока от наказателната. Вижте за какво става въпрос: заради разделението на изречението на две части, се оказва, че последиците на забавата ще касаят само договорите за кредит и лизинг, а последиците за разваляне предсрочна изискуемост и изземване на вещи не са привързани към договорите за кредит и лизинг, тоест те ще останат да се прилагат за всички други видове договори.
По отношение на 6а. Наистина проблемът с дистанционните заседания и вземането на решения е много сериозен, но ако решите да го регулирате по този начин, при всички случаи трябва да има правила, по които се вземат тези решения.
По отношение на събирането на доказателства чрез видеоконферентна връзка, в момента има работна група в Министерството на правосъдието, която се занимава с въпроса за регламента за събирането на доказателства чрез видеоконферентна връзка. Там в този регламент много подробно е посочено как се идентифицират участниците, как гласуват. Тоест не може в един закон само да се каже: прави се дистанционно и от разстояние, а трябва много ясно да бъдат разписани правила по отношение на административните органи.
По отношение на съдебните органи. Така, както е предложена разпоредбата – само с двете квалифициращи думи пряко и виртуално участие на страните, е изключително неясна, защото не става въпрос първо, за кои от действията, извършвани в съдебното производство – за събиране на доказателства, за явяване на страни. Ако се прави такава процедура, то принципът на публичност и непосредственост трябва да бъде абсолютно гарантиран. Ако отворите, който и да е сайт, на която и да е правна система – аз съм отворила, за да видя какво правят САЩ, защото те са много напред, какво правят в Англия и какво правят в Италия. Първо, никъде няма затворени съдилища, делата се гледат. Да, голяма част от тях се гледат виртуално, обаче се стриймват, за да се осигури принципът на публичност и само по изрично искане на страните. Не може да бъде наложен на страните начин на гледане на съдебно заседание дистанцинно, защото се нарушава основен конституционен принцип на непосредственост. В този си вид разпоредбата е изключително опасна.
Аз по венновременни запаси нищо не мога да кажа, защото не разбирам. Не разбирам и каква е правната природа на Националния оперативен щаб, защото никъде неговото значение и въобще правомощия не са ясно разписани и според мен, неговите функции, възникване и правомощия трябваше да намерят място точно в този закон за извънредните мерки.
По отношение на § 9, който е наистина адски опасен, защото той не държи сметка, че в чл. 3 се спират срокове, а в чл. 4 се удължава действието на сроковете. Така е направена разпоредбата, че не можеш да разбереш кои от спрените срокове продължават действието си до 3 дни след отмяна влизането в сила на този закон и при всички случаи, ако въобще се стигне до отмяна на чл. 3, тази разпоредба много сериозно трябва да бъде прецизирана, защото най-вероятно и въз основа на нея са възникнали права. На тази фаза е това. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Гигова.
Заповядайте, уважаеми господин Панов – имате думата.
ЛОЗАН ПАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
В моето първо изказване акцентирах върху важната тема, свързана с нарушаването на основни правни принципи, залегнали в Конституцията – абдикирането на законодателната власт, което съвсем не означава, че по конкретните текстове нямам забележки. Някои от колегите вече се изказаха по тези въпроси. За да не Ви губя времето ще акцентирам на важната тема, свързана с „по възможност осигуряване на пряко и виртуално участие на страните участници в процеса“.
Вече се спомена, че това нарушава принципа за непосредственост, но бих искал да акцентирам и върху нещо още по важно – принципът на публичност. Доколкото това ще бъде изключение, поради желанието на вносителите да се ограничи човекопотокът в съдебните сгради, разбирам техните аргументи. Обаче, ако това е изключение и то за кратък период, трябва да има достатъчно гаранции за осигуряването на тази публичност.
Какво са предложили вносителите – за проведените заседания се изготвя протокол. За всяко открито заседание на съдебен орган винаги се изготвя протокол. Когато обаче по време на извънредно положение даваме тази възможност, тя трябва да бъде гарантирана, както за непосредствеността, така и по отношение на публичността. Затова Ви моля да помислите дали не е необходимо, освен че се изготвя протокол, което е задължително, дали този протокол да не се публикува незабавно, за да може да стане ясно какви процесуални действия са се извършили, какво е направено в един такъв процес. Само изготвянето на протокол не е достатъчно. Тук, разбира се, ще влезем и в колизия с процесуалните срокове и възможността да бъдат направени поправки в протокола, но така или иначе, за да не се нарушава принципът на публичност, е необходимо този протокол да бъде публикуван по възможност най-бързо. Казвам го от опита, който черпя от информацията от съдилищата, защото само простото обявяване какво се е случило в един процес – взета е или не е взета мярка за отклонение, например в тези производства, това не е достатъчно, за да подсигури нарушаване на принципа за публичност.
Това е кратко изложение по отношение на тази норма, но напълно споделям аргументите, свързани с конкретизирането на начина и способа за събиране на доказателства, нещо което е много важно, във всяко едно съдебно заседание – било то открито или закрито. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Панов.
Заповядайте, уважаеми господин Чолаков.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аз ще бъда максимално кратък. Принципно текстът на чл. 3, т. 1 в този вариант не може да остане. Не може да остане, защото по този текст са спрени всички процесуални срокове по всички съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, като не се уточняват срокове за страните или срокове за съда.
Аз четох протокола на Правната комисия и знам откъде е дошла тази редакция, но по този начин реално съдилищата трябва да затворят обективно по всички граждански, търговски и административни дела, защото процесуален срок за съда е и срокът за насрочване на делото, процесуален срок за съда е и срокът за написване на решението. Те са спрени и в момента ние не можем да правораздаваме по тези три вида дела. Категорично тази норма не може да стане в този вид.
По отношение дебата следва ли да бъде в този вариант, който се предлага или не. Първо, в предложението става въпрос за съдебни арбитражни изпълнителни производства, а по отношение на тях се произнася само и единствено съдийска колегия, тъй като тук не са включени досъдебните производства, които са правомощия на прокурорска колегия.
По отношение на това дали тази норма е противоконституционна, така както се предлага. Съгласно чл. 130а, ал. 5, т. 6 от Конституцията е предвидено, че на колегиите могат да се възлагат и други правомощия със закон. Затова аз смятам, че самият законодател е предоставил тази възможност. Ако, обаче това е твърде притеснително, тогава сме предложили вариант с изброяване на законите, които по решение на съдийска колегия в момента се разглеждат. Затова, че има и друга техника, ако Вие прецените като законодателен орган – с изброяване на всички закони, които така или иначе в решенията на съдийската колегия са приети като дела, които подлежат на разглеждане, като спешни и неотложни.
По отношение на опасението, което колегата Панов каза. Да, идеята е добра. Аз мисля, че това трябва да се разпише, но не виждам никакъв проблем в това дистанционно разглеждане на делата, защото, ако се приеме Законът, аз виждам – такава е волята, тоест във Върховния административен съд ние трябва да отворим широко вратите – ЗУСЕСИФ, обществени поръчки и концесии. Разберете, ние имаме по две хиляди ЗУСЕСИФА-а на година, които се разглеждат във Върховния административен съд. Това е твърде опасно. Все пак ние преценяваме, че трябва да работим. Аз съм „за“. Ние не можем да затворим тотално, но само че да работим предпазвайки здравето, както на магистратите и служителите, така и на хората, които идват при нас.
По отношение на протоколите. Съгласно АПК те се публикуват в съответния срок на интернет страницата. Ако това го няма в ГПК, просто наистина трябва да се разпише те да бъдат публикувани на страницата на съответния съд.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Чолаков.
Заповядайте, уважаеми господин Магдалинчев.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости и колеги! Аз ще се спра основно на предложенията в § 2, които се правят за изменение разпоредбите на т. 1. Доста се колебаех в предишната редакция, която се предлагаше в Закона, дали да се сподели идеята, която сега съдийската колегия на практика предложи да бъде възприета. Основание за това да споделя идеята, която сега се предлага, тоест за производствата, посочени с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, ми даде практическото приложение на тази разпоредба след приемането на Закона от страна на съдийската колегия на ВСС. Ние се натъкнахме на доста обстоятелства, които ни накараха да се замислим дали по този начин, както е приет Законът в т. 1, дава възможност да се гарантира в ситуацията на извънредно положение, вземането на оперативни решения, които да позволят във всеки един момент адекватна реакция към съществуващата ситуация. Действително ще Ви кажа, че в рамките на извънредно положение съдийската колегия има четири заседания, които са проведени на 15-и, на 16-и, на 26-и и на 31 март, и всеки път се оглеждат много внимателно случаите и хипотезите, които ни се предлагат от колегите в страната и на практика от живота.
Стигнах до убеждението, че действително колкото и да е особено, не трябва да се забравя, в условията на извънредно положение, тази форма на реакция и на вземане на управленски решения от страна на съдийската колегия е по-правилна и по-точна. В рамките на тези четири заседания ние на няколко пъти изчиствахме и допълвахме своето решение и осигурихме възможността хем системата да работи, хем да се изпълни основната цел на извънредното положение – в конкретния случай, да не се допринася с дейността на съдебните органи разпространението на заразата. Същевременно аз приветствам сега и добавянето на думата „за страните след сроковете“ в т. 1. Това е изключително важно, защото внася яснота по въпроса, че органите в държавата работят, а тези срокове се отнасят за страните в процеса, поради което органите ще работят, само че в ограничения режим с оглед съществуващата конкретна ситуация, поради което добавянето и на обстоятелството за обнародване на решенията на съдийската колегия в „Държавен вестник“ внася още по-голяма яснота и възможност за информираност на обществото.
Що се касае до бележките, които бяха изразени тук, от някои от изказващите се преди мен, че може би по-правилно би било да бъде решение на Пленума на Висшия съдебен съвет, а не на съответната колегия, споделям предложената редакция, защото доста са различни обстоятелствата, които регламентират дейността на колегиите в Закона за съдебната власт и в Конституцията и тази на Пленума. Пленумът има повече организационни функции. Неговата дейност не е така пряко насочена към правораздаването и правосъдието, което е регламентирано с Конституцията и Законът за съдебната власт, по отношение на съответните колегии. И както каза и колегата Чолаков, става въпрос за срокове в съдебното производство. Досъдебното производство това са дейности, които са в правомощията на прокурорската колегия.
Затова поддържам становището, че действително този предложен вариант на решение е по-удачния и позволява по-оперативно приемането на решения, които налагат конкретната ситуация. С оглед на някои от практическите моменти, които се проявиха, докато ние приемаме тези решения, аз считам, че следва да се добави, че тези решения на съответната колегия се изпълняват, защото практически се получават неща, когато колегията приеме едни решения, а по места административните ръководители приемат други решения, които са в противоречие с решенията, които са приети от колегията.
По-скоро се притеснявам от това, да не се получи разнобой тук, в практиката, в дейността на съответните органи на съдебната власт – един да изпълни, друг да не изпълни, а оттук без предвидимост по отношение на останалите участници в процеса. Например адвокатите, които нямат да знаят, къде и какво ще се работи, дали в един съд ще се разглеждат делата или няма да се разглеждат, за разлика от друг. Тест в тази посока, считам, че трябва да се допълни, че приетите решения от съответната колегия на Висшия съдебен съвет подлежат на изпълнение от органите на съдебната власт, да се знае, че те не могат да приемат решения по целесъобразност, които са различни от тези. Идеята е хем това да бъде достояние до всички участници в процеса, хем да има предвидимост в поведението и в това, което предстои да се решава.
Според мен, поне месецът от време, който се предлага в този закон, наложи необходимостта от едно такова решение, което в момента се предлага, и то би било по-правилно и съобразено с конкретната ситуация.
Само ще Ви кажа за информация на Вас, ние ги провеждаме заседанията дистанционно с конферентна връзка между всички членове на съдийската колегия. Общо взето едно заседание продължава в порядъка на четири, пет часа. Обсъждаме различни въпроси, които са поставени практически от органите с оглед на това, което още в самото начало се каза, в извънредна ситуация се приемат извънредни закони, които не във всички случаи оглеждат добре нещата. По този начин мисля, че донякъде ние отстраняваме евентуално пропуснати или недоогледани неща. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Магдалинчев.
Заповядайте, господин Панов – кратко.
ЛОЗАН ПАНОВ: Кратка реплика, разбира се. В действащата редакция на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение не виждам никакви процесуални пречки, съдът да насрочва дела и да заседава по закрити съдебни заседания нещо, което прави Върховният касационен съд. Гаранциите, които дава Законът, са за страните, за да може да не злоупотребява никоя власт, в случая законодателна, изпълнителна, а в конкретиката за съдебните заседания – съдебната власт.
Редуцирането на откритите съдебни заседания е с оглед на човекопотока и ограничаване на възможността за влизане на много правни субекти в съдебна сграда. Отново казвам, няма никаква пречка да продължава да работят органите. Нещо повече, ние сме задължени да го правим, както го правят всички държавни органи в страната. Не може да се очаква от съдилищата органи на съдебната власт да затворят съдилища, както това се случи. Аргументът на господин Магдалинчев, че има разнообразна практика, според мен, още повече трябва да Ви мотивира да пристъпите към подхода „нумерос клаузус“ на съдебните производства, които трябва да се гледат, за да не се стигне до непредвидимост – аргументи, които изложих в моето първо изложение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Панов.
Господин Чолаков, заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Само една реплика. Няма да влизам в дебат с колегата Панов. Явно той чете Закона по някакъв друг начин, това е нормално, когато има толкова много юристи, всеки да го тълкува по различен начин.
Забравих нещо в предното изказване във връзка с т. 2, че „акт на министъра подлежи на незабавно изпълнение“. В случая този текст е извън актовете, които се издават по Закона за здравето, аз така го чета в чл. 2. Във връзка с това, което направи като забележка колегата Гигова – да, обаче освен общи административни актове министърът при изпълнение на своите задължения по чл. 2 може да издава индивидуални административни актове. Затова смятам, че следва да остане с корекцията, че, ако касае издаване на индивидуалните административни актове, с които всъщност жалбата спира изпълнението. Ако са общи, жалбата не спира изпълнението и наистина това не е необходимо, обаче, ако се издаде индивидуален административен акт извън актовете по Закона за здравето, следва да го има това като възможност. (Реплики.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Чолаков.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Съвсем кратко уточнение във връзка с това, което казах и след това нещо като реплика от колегата Лазаров, който цитира, че параграфи 26 и 27 от сега действащия Закон за извънредното положение. Държа да уточня, че в § 27 се касае за препратка към чл. 47, ал. 2 от Закона за данък върху доходите на физическите лица и за чл. 51, ал. 1 от същия закон, като тези по отношение на удължаване срока за внасяне на данък и декларация. Но, уважаеми колеги, тук се касае единствено и само за търговци по смисъла на Търговския закон и за селскостопански земеделски производители. Това не изчерпва по никакъв начин самоосигуряващите се лица в Република Българи. Въпреки лишаването от доходи на тези лица, те ще имат задължения по действащия Закон за доходите на физическите лица. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЕНТИНА ГИГОВА: По отношение на възражението, че Висшия съдебен съвет можело да изпълнява други функции, възложени в закон. Не мога да се сетя за Решението на Конституционния съд, но вече Конституционният съд за други правомощия, възложени на органи, има предвид такива действия, които касаят съответната власт, в която се намира органът. Да, на Висшия съдебен съвет могат да бъдат възлагани други функции, но само в правомощията на съдебната власт. Не може Висшият съдебен съвет да законодателства. Аргумент за това не е разпоредбата на чл. 130а, ал. 1, т. 6 от Конституцията на Република България.
По отношение на сроковете, че трябвало да се направи уточнение, че текат за страните, аз по никакъв начин не съм си представяла, че процесуалните срокове спират да текат за органите на съда, защото и ГПК да отворите, и НПК да отворите, и АПК да отворите – систематично всички разпоредби, които касаят сроковете, са уредени в „Права и задължения на страните“ в общата част. Така че да приемем, че при сегашното състояние съдът е лишен от възможност да произнесе съдебно решение, означава да приемем, че срокът за произнасяне по чл. 235, ал. 1 от ГПК е преклузивен и като изтекат 30 дни, съдът не може да се произнесе с решение. Нещо, което е абсурдно само по себе си, но ако някой в тази страна си мисли, че досега разпоредбата касае всички, включително органите на съда, нека да се направи това уточнение, че спирането касае само и единствено страните.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Гигова.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА ГИГОВА: Висшият адвокатски съвет е депозирал в Народното събрание искане и становище по отношение въобще на Закона за извънредните мерки. Моля, депутатите да се запознаят с него и да го имат предвид, тъй като касае исканията на адвокатурата по отношение на извънредните мерки, касаещи вече професионално адвокатурата. Моля, да се запознаете и да го вземете предвид.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема адвокат Гигова.
Заповядайте, уважаеми господин Кирилов.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Изключително кратко, госпожо Председател, без да коментирам това, което бих искал да коментирам подробно, но във връзка със заявлението за становището на Висшия адвокатски съвет – такова становище има и от Камарата на частните съдебни изпълнители. Заявявам подкрепа за исканията на всички колеги, без значение дали са частни съдебни изпълнителни, нотариуси, адвокати, техният статут да бъде уеднаквен с оглед социалната и социално-осигурителна защита, като на всички самоосигуряващи се лица и в случаите, в които и те са работодатели да имат възможността да ползват режима в Извънредния закон.
Иначе ще припомня, няма да се удържа, изброяването „нумерос каузус“ на производствата, по които да не текат процесуални срокове беше в текста на вносител. Припомнете си го, но беше отхвърлен в дебатите в Правната комисия. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Заповядайте, уважаеми господин Ципов, последно изказване.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Искам да обърна внимание, че приемането на този закон беше необходимо от тази изключително опасна зараза, уважаеми дами и господа, която нанася изключително сериозни щети.
На първо място, нека да обърна внимание, че тези щети са по отношение на живота и здравето на българските граждани и на гражданите на всичките други държави, които са засегнати от разпространението на тази епидемия. Щях да се съглася с може би много сериозна част от аргументите, които бяха изложени в дискусията, ако бяхме изправени пред една нормално ситуация. Само че, уважаеми дами и господа, ние не сме в нормално ситуация, и поради тази причина се наложи да приемем този закон. Със сигурност някъде не сме се справили добре, със сигурност някъде има необходимост за доуточняване или прецизиране на определени разпоредби, но тук все пак искам да обърна внимание, че ние сме длъжни в този кратък период, за който трябваше да изготвим Законопроекта и да го приемем, да съобразим какво искат българските граждани от нас. Ние като политици и като представители на законодателната власт да кажем по какъв начин трябва да отговорим на исканията на българските граждани.
В заключение искам да кажа, че ние ще направим предложение между първо и второ гласуване. И едно от най сериозните предложения, които ще направим, е да дадем отговор как ние политиците, представителите на политическите субекти ще действаме по време на извънредното положение, за да споделим тегобите, пред които е изправено цялото общество. Едно от тези предложения ще бъде да замразим субсидиите за политическите партии за времето на извънредното положение и смятам, че тук, уважаеми дами и господа народни представители, трябва да се обединим около едно такова предложение, за да дадем и ние своя дан по отношение на това как можем да помогнем на цялото общество да се излекува на първо място, за да не се разпространи тази епидемия все повече и повече.
И на второ място, да създадем условия всички засегнати от тази криза да продължат да работят, за да функционира нормално цялото общество.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Реплики към изказването на господин Ципов? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, № 054-01-28, внесено от Красимир Георгиев Ципов, Емил Маринов Христов и Анна Василева Александрова на 2 април 2020 г.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Законопроектът се приема на първо гласуване.
С това изчерпахме дневния ред на Комисията по правни въпроси.
Благодаря на всички – на членовете и на гостите.
Закривам днешното заседание.


(Закрито в 12,40 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Анна Александрова