Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л

№ 123

На 5 април 2020 г., неделя, от 14,05 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., № 054-01-28, внесен от Красимир Георгиев Ципов, Емил Маринов Христов и Анна Василева Александрова на 2 април 2020 г.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Анна Александрова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги, добър ден на всички! Имаме кворум. Откривам днешното заседание.
Имате дневния ред. Точка единствена:
Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., № 054-01-28, внесен от Красимир Георгиев Ципов, Емил Маринов Христов и Анна Василева Александрова на 2 април 2020 г.
Изказвания по дневния ред? Няма.
Подлагам на гласуване току-що изчетения дневен ред.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Гости на заседанието на Комисията по правни въпроси:
- от Министерството на правосъдието: господин Данаил Кирилов – министър;
- от Министерството на туризма: госпожа Николина Ангелкова – министър;
- от Висшия съдебен съвет: господин Боян Магдалинчев – представляващ;
- от Върховния административен съд: господин Георги Чолаков – председател;
- от Върховния касационен съд: господин Лозан Панов – председател;
- от Министерството на финансите: госпожа Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“;
- от Висшия адвокатски съвет: госпожа Валя Гигова;
- от Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции: госпожа Даниела Стоева;
- от Българска асоциация на туристическите агенции: госпожа Светлана Атанасова;
- от Сдружение „Туризъм“: господин Венцислав Кръстев;
- от Българския лекарски съюз: доктор Иван Маджаров;
- от Българска генерична фармацевтична асоциация: доктор Евгени Тасовски.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.“.
Имате думата по наименованието на Закона. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Параграф 1 – текст на вносител.
Изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Параграф 2, за чл. 3 – текст на вносител.
Предложение от народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Предложение за редакция от работната група.
Имате думата за изказвания.
Преди да започнат изказванията, уважаеми колеги и гости, искам да Ви помоля по съответните параграфи да бъдем много кратки, ясни, точни и дисциплинирани, защото има много предложения – да може работата да върви успешно. Благодаря на всички.
Адвокат Гигова, заповядайте.
ВАЛЯ ГИГОВА: Добър ден, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Ще взема отношение само по два въпроса. Виждам, че предложението на Комисията е съобразено с това, че давностните срокове вече са и за тези, с които се погасяват, и за тези, с които се придобиват права. Но ми се струва, че трябва да се вземе предвид и препратката към приложението, защото приложението няма как да бъде разглеждано отделно от този текст. Според мен в приложението има неточности, които трябва да бъдат отстранени още сега, защото няма да бъде ясно кои срокове се спират и кои не се спират.
Имам предвид разпоредбата на приложението в частта на т. 8 на Раздел ІІ – „Съдебни производства по част ІІ, ІІІ и ІV от ГПК, подлежащи на разглеждане в закрито заседание, приключващи с необжалваем акт“. Това няма как да бъде тук, защото то касае кои дела се разглеждат, а не по кои дела се спират сроковете. Сроковете се спират за страните, а не за съда, и в никакъв случай не може да има критерий – дела по кой раздел от ГПК се разглеждат. Ако погледнете изброените дела по ГПК, които са разграничени с оглед техния предметен обхват – дела по Закона за защита от домашно насилие, теглене на суми, обезпечителни производства и дела за обезпечаване на доказателства, те влизат в същия предметен обхват. Ако остане разпоредбата, че се изключват от спирането делата, които подлежат на разглеждане в закрито заседание и приключващи с краен съдебен акт, от това приложение ще стане ясно, че спирането на сроковете касае и съда. Ако правилно съм разбрала, законодателят никога не е искал да се спират сроковете за съда, защото съдът винаги действа.
Така че според мен т. 8 трябва да отпадне, защото произнасяне с краен съдебен акт има по всички дела – и по тези, които се спират, и по тези, които не се спират. Просто това не е правилно.
Няма как да се гледат отделно приложенията, защото трябва да е ясно кои срокове се спират и кои – не.
Другото, което искам да кажа, е, че трябва да има разрешение на въпроса какво става със спрените срокове от 13 до 24 март, които са спрени по всички граждански дела, защото излиза, че с приемането на този срок сроковете по спрени дела ще бъдат възобновени. Просто обръщам внимание.
Хората ще се окажат в състояние, че срокът им да изтича в деня на влизане в сила на настоящия закон. Тоест хората ще се окажат неподготвени.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Гигова.
Други изказвания?
Заповядайте, министър Кирилов.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има такава опасност.
При всички положения, уважаема госпожо Председател, има такава опасност, ако не сверим правилно двете подмножества, тоест на производствата, по които сме спрели процесуалните срокове, и тези, които ще бъдат в приложението. Действително в случаите, в които имаме непокриване, тоест производството е било спряно по общото правило, но сега не е в списъка, по отношение на него ще започнат да текат нормалните срокове.
Тук правилно адвокат Гигова казва, че ако допускаме това правно решение, тогава трябва да дадем един транзитен период от обнародване на изменението, така че страните и субектите да се подготвят за това, че тези дела, тези производства вече са в ход.
Според мен трябва действително да се прецизират понятията, така че да преодолеем това разбиране, че имаме разлика между процесуални срокове и съответно производствата, които са визирани в приложението. Тоест трябва да хармонираме между решенията на ВСС и правната норма, която е действаща. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте, уважаеми господин Чолаков.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Уважаеми господа народни представители, уважаеми гости! Аз също считам, че следва по някакъв начин това да не го оставим в този вариант във връзка със сроковете – не за нещо друго. Колегата Гигова е абсолютно права, че страните ще бъдат в ситуация на изненада, когато ние обнародваме в „Държавен вестник“ този вариант с това приложение, за това, че може би следва по-дълъг срок за влизане в сила на тази норма. Тоест само по отношение на приложението…
В 7-дневен срок след публикуването – изрично, нещо такова, за да може… (Реплика от народния представител Крум Зарков при изключени микрофони.)
Смятам, че 3 дни са малко принципно, за да може страните да разберат, че по тези дела вече текат процесуалните им срокове.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Чолаков.
Колеги, обръщам внимание, че на страница 21 в § 9 – може би тук, където имаме сроковете по чл. 3, т. 2, трябва да добавим и т. 1: в досегашните редакции относно и други срокове, и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 3 дни от обнародването му в „Държавен вестник“. (Реплики.)
Три дни е малък срок.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Поне 7-дневен, само за приложението.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре, да го направим 7-дневен тогава.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Най-малко 7-дневен, защото ако имаме и призоваване в сроковете, имаме 7 дни за редовно призоваване.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Или пък за внасяне на такси, или за изпълнение на указания.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Обръщам внимание, че става въпрос за спиране на срок. Може преди началото на извънредното положение, ако срокът Ви е бил, да речем, 7-дневен, да се изтегли 6 дни. Ако ти остава един ден, може да се окаже, че в срока на обнародване на Закона вече ти е изтекъл срокът. Затова срокът не само трябва да бъде 7-дневен, и пак обръщам внимание, според мен т. 8 на Раздел ІІ трябва да бъде отменена, да се махне от приложението, защото ние създаваме двоен стандарт. От една страна, сочим видовете производства, позовавайки се на различни разпоредби – ГПК, НПК и АПК, и отделно от това, говорим за закритите заседания, в които се приключва с краен съдебен акт дадено производство.
Тази разпоредба е много объркваща, защото ще постави следния въпрос: ако примерно се намираш в ситуация на срок на отговор и ти тече срокът, и съдът трябва да се произнесе в закрито заседание, като изготви доклад – този акт пак ще е в закрито заседание, насрочване на делото става в закрито заседание. Ако оставим тази разпоредба, всички ще си зададат въпроса: трябва или не трябва да си дадат отговор на исковата молба, защото съдът трябва да се произнесе, след като изтече срокът. И ако ние кажем, че произнасянето на съда в закрито заседание е изключено като срок, това поставя много сериозния въпрос: дали ние трябва да си напишем отговора в срок, или не. По-добре да го няма, защото вкарва огромно двусмислие и хората няма да знаят какво да правят. Нека останат всички други, но това просто е излишно.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Тоест трябва да направим редакция – да отпадне т. 8 и да добавим т. 1 към § 9.
Господин Магдалинчев, може ли Вие да вземете отношение?
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Считам, че действително следва да се удължи срокът, да се даде възможност за своевременна реакция. В противен случай може да се засегнат права.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Чолаков.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Мисля, че в тази точка са имани предвид производствата, които ВКС разглежда – по допускане, по допустимост. Ако не е добре написано като текст, по-добре да се изчисти като текст, че касае само производствата на ВКС по допускане на граждански и търговски дела. (Реплика от адвокат Валя Гигова при изключени микрофони.)
Което означава само част ІV.
Колега Гигова, така ясно ли е? (Реплика от адвокат Валя Гигова при изключени микрофони.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля Ви, не влизайте в диалог.
Други изказвания?
Правим предложение с колегата Митев за редакция.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! В резултат на дискусията правим предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Първо, в § 9 от Заключителните разпоредби да се добави, преди т. 2, т. 1 и т. 2, като срокът от 3-дневен се промени на 7-дневен, а в приложение към чл. 3, т. 1 – предложението за създаване на приложение към чл. 3, т. 1, предлагаме т. 8 да отпадне от „ІІ. Граждански и търговски съдебни производства“. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Зарков, имате думата.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, искам просто да уточня за протокола, че т. 8, която госпожа Гигова повдигна като проблемна, както и предшестващата т. 7 не се съдържат в предложенията на народния представител Красимир Ципов, които са били основа на предложението на Комисията.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Така е, прав сте, не се съдържат, но това е редакция на работната група след съгласуване с Висшия съдебен съвет – съответните колегии. Добавени са точките. Искате да кажете, че трябва да направим предложение.
КРУМ ЗАРКОВ: Трябва да се уточни това, което правите – по кой текст в момента се работи. Господин Митев прави предложение да отпаднат в текста, който е по предложение на работната група. (Реплика от народния представител Красимир Ципов при изключени микрофони.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Приложението е свързано с чл. 3, господин Ципов, така или иначе трябва сега да го уточним.
Благодаря Ви, господин Зарков.
Други изказвания? Няма. Закривам дебата. (Реплика от адвокат Гигова при изключени микрофони.)
Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Митев, по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Ципов и група народни представители.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, заедно с предложението за редакция и предложението по чл. 83 на господин Митев.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение по чл. 83 от господин Митев по приложението към чл. 3.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към § 3 – текст на вносител.
Предложение от Красимир Ципов и група народни представители.
Предложение за редакция от работната група.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми високи гости! Първо искам да отбележа нашето удовлетворение, че господин Ципов – един от основните вносители на Законопроекта, се е вслушал в много от критиките и разискванията на първо четене. Бяхме свидетели на това по предишния параграф, когато се е предприело коренно различие и много пό конституционосъобразен подход за определяне на тези дела. Перфектни решения няма в сегашната ситуация. Затова подкрепихме и предишния текст.
Тук също е направено усилие да се вземат бележки. Продължаваме да считаме обаче, че чл. 4, какъвто беше приет първоначално, осигурява по-голяма яснота и по-добра защита за хората, поради което ще се въздържим за новите редакции на чл. 4 и предпочитаме той да остане във варианта си, който е в момента.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Заповядайте, уважаеми господин Кирилов.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Подкрепям становището на колегата Зарков чл. 4 да остане във вида, в който е. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз съм написала и писмено становище, но все пак ще обърна внимание върху два факта. Адвокатурата също смята, че разпоредбата на чл. 4 в сегашния вариант на Закона е разпоредбата, която съответства най-много на извънредното положение. Защо, уважаеми колеги? Не може сто пъти на ден да призоваваме хората да си останат вкъщи, да си останат по домовете, а в същото време да изменяме правилото на чл. 4, което удължаваше сроковете и им даваше възможност и след извънредното положение да извършват действия, които са им необходими, за да комуникират с администрацията.
Аз, както и Вие, получих доста обаждания и коментари от колеги, включително от колеги от администрацията, и мисля, че разпоредбата на чл. 4 не се разбира. Член 4 не е направен за администрацията, той е направен за гражданите, на които им казваме да си стоят вкъщи и да не правят абсолютно нищо, вън от това да ходят за хляб, за лекарства и при необходимост – при възрастни и болни хора, за да им носят лекарства.
Тази разпоредба не спира срокове, удължава сроковете и това не означава, че хората няма да имат възможност по време на извънредното положение, ако желаят, да извършат съответно действие. Трябва да се направи ясна разлика между административна услуга и административен акт. С този текст нито са спрени административните услуги, нито дейността на администрацията. Да, вярно е едно, че ако действията на администрацията зависят от изтичане на определен срок за гражданин или юридическо лице, администрацията трябва да изчака този срок, за да се произнесе с акт. Да, наистина това е вярно. Обаче ние в момента кой интерес защитаваме – интереса на хората да си стоят вкъщи или интереса да имаме бързо административно произнасяне? Една от двете ценности трябва да се избере.
Текстът, който е предложен, е абсолютно неясен, защото не казва кога трябва да се подаде искането за удължаване на срока – докато той тече или след като е изтекъл. Ако е: след като изтече този срок, това ще бъде възстановяване на срок, а не удължаване на срок.
На второ място, в чл. 4 има две точки. Точка 2 от чл. 4, както е сега в Закона, касае всички издадени срочни административни актове – това са разрешения, лицензионни разрешителни, регистрационни режими. Нали не смятате, че е нормално да се удължава разрешението за носене на оръжие с два месеца, а примерно разрешението на един обикновен човечец, който се занимава с търговия и разрешението му изтича по време на извънредното положение, да бъде принуден да отива и да иска удължаване на разрешението си за извършване на търговска дейност – за продажба на алкохол, на цигари и така нататък.
Ако не е ясно за администрацията, нека направим една проста алинея 2, в която да кажем: ако в срока на действие на извънредното положение всички заинтересовани лица са съгласни с издавания административен акт (това е разпоредбата на чл. 90, ал. 1, т. 1 от АПК – тази възможност сега съществува в АПК), тогава няма никаква пречка административният орган да се произнесе. Ние имаме правило в АПК, което изрично казва: административният орган не чака срока, а се произнася, ако всички са заявили съгласие с произнасянето. Обаче проблемът в административните производства не са молителите в административното производство – актът е винаги изгоден за молителя. Проблемът са третите лица, които са заинтересовани. С тези разпоредби на удължени срокове се бранят техните права – не на самите участници. Затова смятам, че разпоредбата трябва да остане в този си вид.
Сега предлагате с този закон удължаване с един месец на срока за деклариране на висшите държавни органи в тази държава на конфликт на интереси – с един месец от изтичане на извънредното положение. А обикновените хора – не. Защо?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема адвокат Гигова.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Доколкото разбрах от мотивите на вносителите, този текст, който е предложен по вносител, съответно и редакцията, която е направена, са направени именно защото различните администрации тълкуват различно действащия чл. 4. Това, което адвокат Гигова предлага – да правим като ал. 2, питам: при общи административни актове как точно ще открием всички заинтересовани лица? На практика ще блокираме изобщо издаването на общи административни актове. Хайде, при индивидуалните е ясно – заявител, административен орган. При общите какво ще правим, как ще ги търсим, как ще търсим тяхното съгласие? Ще ги търсим с „Държавен вестник“ и ще чакаме – извънредното положение ще свърши, това Ви е ясно, то не може вечно да продължава.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Аз също съм на мнение, че сега действащата разпоредба е много по-ясна от тази, която се предлага в този момент, която ще доведе до много по-голямо неразбиране и от страна на администрацията, и на гражданите за това какво и в какъв срок трябва да правят – какви са им правата и задълженията, правомощията.
Предлагам да не приемаме този текст – да си остане сега действащият. И той не е идеален, но в тази ситуация мисля, че е по-добрият вариант.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Магдалинчев.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители! Аз също намирам за по-удачен, по-ясен и по-чист текста на чл. 4 в сегашната му редакция. В предложението, което се прави, да бъде изменен текстът се създават различни хипотези, които биха могли да се тълкуват по различен начин. Считам, че тези две точки са много, много по-ясни относно удължаването на сроковете, така както са изписани. Мисля, че тази разпоредба следва да се запази.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Вземам повод от изказаните досега юридически аргументи само за да припомня и на тези, които ни гледат, и на нас, като хора, които ще вземем политически решения – освен че е по-ясен чл. 4, той е и концептуално различен. Сегашният чл. 4 удължава за всички хора с един месец от отмяната на извънредно положение дадени срокове. Предложената редакция превръща тези хора, на които ние искахме да удължим сроковете със закон, в молители към администрацията – те трябва да се обърнат, да се помолят, да се обяснят и да чакат съответното решение, както вече разбрахме, по серия от не-изключително ясни хипотези. Така че не е само въпрос на юридическа техника, а и дълбоко концептуален въпрос на нивото на защита.
Считаме, че трябва да остане така, както бяхме се разбрали миналата седмица. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Само да отбележа, може би като реплика към Вашето изказване, че идеята ни беше с оглед на това администрацията да не спира да работи. Да, съгласна съм, че първоначалната редакция може би е по-чиста и по-добра, но идеята ни е била само и единствено по отношение на становищата, които сме получили от Агенцията по обществени поръчки, от Столична община, от различните общини – другите градове. (Реплика от министър Данаил Кирилов при изключени микрофони.)
Затова бихме искали в тази връзка държавата да не спира да работи, нито администрацията. Може би ако приложим една ал. 2 по предложението на адвокат Гигова, в такава редакция… (Реплики.)
ВАЛЯ ГИГОВА: Може ли само да кажа? Тази разпоредба я има в чл. 90, ал. 1, т. 1 – АПК. Ако искате да напишем изрично, че административните органи продължават да извършват дейността си вън и независимо от продължените срокове, но то просто е нелепо да се пише. Ние имаме такъв текст в АПК.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Ако се ориентираме към запазване на действащия текст, аз също настоявам да има ал. 2 на база на това, което чухме. За нас, като юристи, може да е ясно, но в администрациите не всички са юристи, или да са юристи, правят превратно тълкуване на Закона. И е хубаво това, което е записано в АПК като правило, нищо че го има в АПК, да го запишем и тук. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Едно от основните правила в правото изобщо е, че незнанието на закона не е оправдание, особено що се касае за администрацията. Това е, извинявайте, абсурдно.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Магдалинчев.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря.
Аз си позволявам за втори път да взема отношение по този текст, но създаването на допълнителна алинея към него според мен не е целесъобразно, и ще Ви кажа защо. Защото този закон има действие само при извънредна ситуация, тоест това, което не е разписано в него, продължава да се прилага в общите разпоредби, които действат в момента. АПК си е напълно валиден процесуален закон, намира си приложение, доколкото няма нещо изрично разписано в специалния закон, който регламентира случаите в извънредно положение.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Кирилов.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще бъда много кратък, защото дебатът рискува да представи нещата невярно към Вашите зрители. Администрацията няма съмнение, че работи – никога не е имала съмнение. Ако Агенцията по обществени поръчки има проблем, то този проблем е образователен, че не може да прочете правната норма и да я съобрази. Но не може с дебат да образоваме правните субекти – Законът е ясен и трябва да се прилага по този начин.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ето го чл. 90 – той е страшно ясен. Ако трябва, да прочетем чл. 90 от АПК. Вижте какво казва: „Административните актове не се изпълняват преди да са изтекли сроковете, освен ако всички заинтересовани писмено поискат изпълнение или със закон или разпореждане е допуснато предварително изпълнение“. Като има допуснато предварително изпълнение, ако се касае за двама души – заинтересовани, идват, казват: съгласни сме, нека актът да бъде изпълнен, няма никакъв проблем. Просто никой не чете АПК, не знам защо.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Гигова.
Заповядайте, уважаеми господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Госпожо Председател, самият дебат, в който взеха участие уважавани представители на институции – говоря за господин Магдалинчев, господин Чолаков, за министъра, а и колегите, които взеха отношение, най-вече обстоятелственото изложение на адвокат Гигова, ме убеди, че новата редакция, предложена днес, повече обърква, допринася за неправилно прилагане на Закона и от администрацията, и от гражданите, към които е адресиран. Мисля, че всички се убедихме в това.
Остана спорът дали трябва да преповторим чл. 90, който е действаща норма, и разбира се, че не ни приляга да го направим, защото да преповтаряме в този Закон за извънредното положение друг текст някак си не подхожда на ситуацията. Би допринесъл също за дообъркване на гражданите по начина, по който се изпълни. Споделям напълно съображенията, че не сме форум, който трябва да допринесе за образованието и допълване на правните знания на прилагащите органи в администрацията.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Нотев.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: В такъв случай, щом се ориентираме към оставане на старата редакция, се надявам оттук нататък тогава да нямаме такива писма и становища, които получаваме от министерства и администрации за това, че текстът на действащия чл. 4 не им е ясен. Не смятам, че е целесъобразно парламентът да се събира всяка седмица, за да изменя и допълва този закон. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Колеги, други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
За и против – няма, въздържали се – 20.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, заедно с предложението за редакция.
За – няма, против – 7, въздържали се – 13.
Преминаваме към § 4, който касае чл. 5 – текст на вносител, без предложения.
Изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам го на гласуване.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към § 5, за чл. 6 – текст на вносител.
Предложение на народния представител Борис Вангелов.
Предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Предложение за редакция на работната група.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! И тук, подобно на предишния ни дебат, става дума за отстъпление на една вече поверена защита. В чл. 6 на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение определихме, че до отмяна на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения, включително лихви и неустойки, както и непарични последици като предсрочна изискуемост.
С предложенията за изменение от този принцип се отстъпва, неговото предметно поле се ограничава до забавяне за плащане на задължения по кредити и други, предоставени от банкови и финансови институции. Въпреки опита на вносителите да се поправят, все пак тази граница остава много по-свита, отколкото първоначалната. Ние настояваме за най-широк обем на защита на гражданите, тоест да остане текстът на чл. 6 така, както беше досега.
По отношение на предложението на народния представител Борис Вангелов – по същество той предлага онези търговски обекти, които са затворени със заповед на министъра, да не плащат наем, когато се помещават в помещения, които са държавна собственост. Това предложение ние ще подкрепим, защото отговаря на нашата концепция, че тези, които са затворени със заповед на правителството, не би трябвало да плащат наем на същото това правителство, тъй като не могат практически да осъществяват дейността, заради която са наели помещението. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Заповядайте, уважаеми господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги и гости на заседанието! Ние също споделяме изразената вече позиция, че имаме отстъпление на практика от защитата, която осигурихме с първоначалния текст на чл. 6. Свидетели сме, разбира се, на много критики от страна най-вече на бизнеса заради нарастващия обем междуфирмени задължения и предполагам, че в случая инициативата на вносителите е именно за да отговори на тази критика, в която в някаква степен има логика.
За нас обаче е от особено значение да не стесняваме защитата, така че да оставяме всъщност обикновените граждани на произвола на структури, които не са част от Закона за кредитните институции, каквито са примерно колекторските фирми и фирмите за бързи кредити.
Аз предлагам, ако все пак се върви към промяна, подкрепяйки първоначалния вариант, да бъде записан един текст, че „За времето на извънредното положение се преустановява събиране на вземания от страна на юридически лица по сключени договори за събиране на вземания, изземване на активи за минали периоди и/или всякакъв тип договори за поръчка, услуга или други, съдържащи думите „събиране, изземване“. Преустановява се събирането на всички вземания, произтичащи от сключени договори за цесия“, като по този начин смятам, че ще осигурим защита именно от тези колекторски фирми, които са доста разнообразни като форма на регистрация. Невинаги в техния предмет на дейност е записана точно тази дейност. Това е нашето предложение – от страна на ВМРО.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаема госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Веселинов, Вие вероятно не четете добре текста, който е по доклада. Тук по начина, по който е изписано – „и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително в случаите, когато вземанията са придобити от други банки или финансови институции, и по договори за лизинг“, всъщност са включени всичките тези неща, за които Вие говорехте. Тук са и колекторските фирми, тук са и бързите кредити, тук са и всякакви други финансови институции, които…
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колекторските фирми може да не са финансови институции – могат да са обикновени търговски дружества.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля Ви, не влизайте в диалог.
МЕНДА СТОЯНОВА: Колекторските фирми не са, но те събират въз основа на това, което финансовите – банкови и небанкови институции са им дали да събират.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Мисля, че спорът е абсолютно излишен, защото колекторските фирми могат да са, могат и да не са финансови институции. Но от значение в настоящия текст е произходът на вземането. След като вземането произтича от договор за кредит или договор за лизинг, не е необходимо въобще да се уточнява кой го е придобил, достатъчно е да се каже: включително когато вземането е придобито от трети лица. Тези трети лица могат да са колекторски фирми, мога аз да съм купила вземане едно единично, без да съм колектор. Правилото трябва да изхожда от принципа – от какво произтича вземането. Щом вземането е от договор за кредит и договор за лизинг, би трябвало да не се прави разлика кой го е придобил – дали от банкова институция, дали от финансова, или съвсем обикновено трето лице.
Ако правилно съм разбрала, целта на законодателя е да защити кредитополучателите във време на криза от начисляване на наказателни лихви и възможността да се развали договорът. Защото това касае единствено и само преди разваляне на договора. Просто няма смисъл, няма разлика. Достатъчно е да се напише: „и когато са придобити от трети лица“, без да се прави каквото и да било разграничение.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз приемам това предложение. Ако се изпише „трети лица“, мисля, че обхващаме всички ситуации.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Включително и от трети лица“ да добавим.
Заповядайте, господин Иванов – правите редакционно предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Чухте нашето становище по отношение на тази редакция. Наистина тя стеснява много периметъра и прави сериозни отстъпления от сега действащата.
Само да отбележа по отношение на предложението на господин Борис Вангелов, записано е: „за наем на имоти – държавна собственост“ – разбирам какво е това предложение и защо се прави само за държавна собственост. Но имайте предвид, че при голяма част от наемателите по договорите се касае за общинска собственост, а не за държавна. Тоест периметърът е твърде стеснен в това предложение. Можете да прецените дали да го разширите към общинска собственост. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Колеги, други изказвания?
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Искам само да обясня нещо за чл. 6. В чл. 6 подобни редакции има в почти всички европейски държави, но това е така наречения принцип в правото на солидарността, ако някой си мисли, че не дължи наем, по време на извънредно положение, е в някаква дълбока грешка, напротив, той дължи наем – дали ще е на държавата, дали ще е на община, дали ще е на частноправен субект, няма значение.
Този текст показва, че не може, когато си поставен в невиновна невъзможност, защото това е абсолютно непреодолима сила в момента, да бъдеш санкциониран с неустойки и наказателни лихви и така нататък. Това не те освобождава по никакъв начин от задължението да си изпълняваш основната престация по договора, така че не ми се струва за разумно някой да бъде освобождаван от плащане на наем, защото ти взимаш едно помещение, за да го ползваш, съобразно неговото предназначение, ама риска от тази работа си твой. Въпросът е друг, дали политическата воля само да се концентрира отстраняване на санкцията на забава само за банкови сделки и за лизингови сделки или ще бъде разширен предметният обхват, защото той може да обхване и други видове сделки. Този принцип на солидарност има за цел, в правните системи да избегне правни спорове за непреодолима сила. Това е, не за нещо друго е направено.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Гигова.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Магдалинчев.
БОРИС МАГДАЛИНЧЕВ: Аз изцяло споделям изказването на госпожа Гигова. То е чисто практически от това, което се случва в момента при нас. Започнахме да сме засипани с молби за неплащане на наеми за обекти, които са предоставени под наем на различни физически или юридически лица, като се позовават на извънредното положение. Нашето становище е, че договорът за наем продължава своето действие. Вероятно в конкретните договори за наем има клаузи за прекратяване или в това число може да има при форсмажор, или при непредвидени обстоятелства, но във всички случаи тук смисълът на разпоредбата е да няма санкционни последици от забавянето на плащането на наема. Тоест последиците са предмет на регулация не самият наемен договор, той продължава да съществува, продължава и може да сключи клауза за отсрочено плащане, да се разберат страните по договора, но в никакъв случай това не води до автоматично прекратяване на договора.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Магдалинчев.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател!
Госпожа Гигова и господин Магдалинчев са прави, но може би в тези, които ни гледат ще се получи объркване, защото ние разсъждаваме по два различна въпроса. И ги разсъждаваме по два различни въпроса, поради причина, че народният представител Вангелов е избрал като систематично място именно чл. 6 да направи своето предложение. За какво става дума? Член 6 имаше за цел да защити всички хора, длъжници, които независимо дали дължат по кредит или по друг договор, заради това което им се случи не бива да бъдат наказвани – не да им бъде опрощавано, а да има вредни последствия по този въпрос. Тук политическия спор, подчертавам, политическия е следния: ние от БСП казваме и успяхме да се преборим за това при миналия закон, че няма значение дали не може да си платите кредитната вноска или сметката на „Топлофикация“, защото не работите и нямате възможност и от двете неща не трябва да пристъпват за Вас вредни последици. Няма да Ви опростят сметката, но нека поне не Ви натоварват.
Сега новата концепция е, това да важи само за кредитополучателите, другите, които не могат да изпълняват договорните си задължения, вредните последствия за тях ще текат – това е първият въпрос.
Вторият въпрос, е въпросът поставен от народните представители от „Обединени патриоти“, и той по съществото си отговаря на следната ситуация – търговец, който е в наемни взаимоотношения със своя наемател изпитва трудност. Той се обръща към него с молба да му влезе в положението. В случая този наемател се оказва държавата, тоест държавата, това, което представляваме ние, и господин Вангелов ни предлага и ние го подкрепяме – държавата да влезе в положението на наемодателя и да му каже, че няма да му вземе наема за този период. За другите наеми, които са между частни лица ние не можем да принудим наемодателя да го направи, но вярвате, в живия живот това се случва много често. Хората се обръщат към своите и ги молят да им влязат в положението. Много пъти това се случва, друг път не, а аз мисля да дадем пример и да сме от онези наемодатели, които влизат в положението на хората.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Накратко да чуем господин Попов и господин Нотев и след това Вие.
Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Под формата на реплика. Съгласен съм с това, което каза колегата Зарков и точно за това, за да изпълним тази защита в максимален обем, би следва да остане сега действащия текст на чл. 6, защото в противен случай аз неслучайно казах за общините. Започваме да изпадаме в една казуистика – държавата, общините, частни субекти и така нататък. Затова в сега действащия чл. 6 дават тази защита.
По отношение на вредоносните последици – лихвите за забава и така нататък и затова мисля, че той следва да остане, защото иначе ако започнем да ги изброяваме аз съм съгласен с това предложение на колегата Вангелов, но ако започнем да ги изброяваме принципно пак отиваме към чл. 6, само че под формата на казуистика. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Само да довършим процедурата и ще Ви дам думата за процедура, господин Министър.
Заповядайте, господин Нотев, след Вас още една реплика от господин Митев.
ЯВОР НОТЕВ: Моята реплика е същинска. Господин Зарков се ангажира с една задача твърде благородна, но неизпълнима, неосъществима. Примерът, който ни давате и той е от живия живот, ако някой някому дължи по силата на частно-правни отношения и той не е в състояние да изпълни, представете си, че кредиторът в тези отношения е длъжник в други, защото животът е верига от отношения. Блокиране и на последващите отношения, защото кредиторът вече не може да разчита на финансите, които би получил по силата на договорните отношения, които е установил с друго лице – това е съображението. Стопанският живот блокира и няма как да се предвидят всички хипотези, за да могат те да бъдат решени справедливо.
Според мен, стесняването на кръга, не за друго, не защото е антихуманно и от нежелание да решим проблемите на българските граждани, защото така трябва да бъде, така е справедливо. Тоест трябва да остане този текст.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Митев се отказва от репликата си.
Уважаеми господин Цонев, и Вие ли имате реплика?
Заповядайте, имате думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Съвсем кратък ще бъда. Има нужда от стесняване на чл. 6 във връзка с това, което каза господин Нотев. Може би някой от колегите не разбират, че става въпрос за запушване на стопанския оборот. Ако го оставим в действащия вид не става въпрос за ютилити компаниите и за задълженията към тях и за санкциите. Става въпрос за всички междуфирмени задължения. Ние буквално ще увеличим междуфирмената задлъжнялост в размери, в които изобщо не можем да си представи, затова ограничаваме полето на действие на чл. 6. Ако искате някъде нещо още да се случи или конкретно за някой, направете го като конкретен текст, но недейте пледира за стария текст, защото стария ще направи страхотна беля на икономиката, която и без това е беля.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков, за дуплика.
КРУМ ЗАРКОВ: Аз разбирам съображенията на господата Нотев и Цонев. Ние трябва да изходим от елементарната добросъвестност на всички, които са в една лодка в момента. Наказателните лихви и вредните последици имат за цел да принудят някой, който не желае да изпълни даденото задължение.
В случая ние говорим за хора, които обективно не могат да изпълнят дадено задължение. Имаме ли нужда в момента от тези наказателни лихви, за да накараме хората да плащат сметките. Тези, които могат да плащат сметките, и фирмите, които могат да си поддържат договорите, те нямат никакъв интерес от това да се забавят. Те нямат такъв интерес, защото ние не им отменяме нито едно задължение, напротив, то ще се натрупа. Извънредното положение ще свърши рано или късно, дано свърши по-бързо и тогава те ще могат да продължат. Междуфирмената задлъжнялост само от този текст няма да се повлияе, няма да се повлияе. В по-общ план всеки един текст, който взимаме в този закон, господин Цонев, може да има стопански последици, които да са изключително вредоносни. И тук е въпросът за времетраенето, в което те ще бъдат приложени – въпрос, който обсъждахме вчера, ми се струва, в пленарната залата. Това са мерки, които биха спасителни за дадена категория хора, в определен период от време. Тяхното разпростиране във времето може да предизвика проблемите, за които говорихте.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Заповядайте за изказване, уважаеми господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това, което казва уважаемият господин Зарков, просто не е вярно. Прочетете още веднъж текста на чл. 6 в действащия закон. Там никъде не е очертан такъв кръг от частно-правни субекти, които са засегнати и нямат възможност. Не, там е целият кръг, всички. И тези, които нямат възможност, и тези, които имат, но няма да го направят, защото искат да се капитализират със задълженията си и понеже няма да дължат неустойки и лихви, понеже за тях няма наказание, ако искат могат да не го направят – разбирате ли за какво става въпрос? Вие презумирате, че всички са коректни ли? Не го презумирайте! В бизнеса няма такъв мач. Бизнесът има „аз оцелявам и за мен е морално това“, за бизнеса, не за мен, е това, което му върши работа за неговия финансов баланс. Не можем да го оставим така общ кръга.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Господин Зарков, искате думата за реплика ли? Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Винаги е удоволствие. Аз не презумирам, че всички са коректни, моля, не презумирайте, че всички са некоректни. За бизнесът трябва да подходим от рационалното поведение на икономическите, социалните и физическите актьори. Те нямат интерес, няма да капитализират кой знае колко с едно задължение, ако го забавят със седмица, две. Напротив, това ще затруднява тяхното действие оттук нататък. Този текст има за цел не да повлияе на стопанския оборот между големи бизнеси, той има за цел да опази и от колекторски фирми и от ЧСИ-та и от други и най-вече от спиране на тока тази, които сме затворили със заповед вкъщи. Записано е. (Реплика от народния представител Йордан Цонев.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ: В действащия закон не е записано. Там важи за всички.
КРУМ ЗАРКОВ: Този спор го водихме още по отношение на нашия Проект за решение за отлагане на плащането на определени сметки и тогава отхвърлянето на нашето предложение беше до голяма степен компенсирано от този текст в сега действащият чл. 6 и ние затова съжаляваме изключително много, че именно по него решихме да съкращаваме обекта на действие.
Всъщност господин Цонев, да Ви кажа, това беше най-сериозната защита за хората в този закон.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Искате ли думата, господин Цонев, за дуплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не, влизаме вече в тавтология, повтаряме се, ясно е за какво става въпрос. Когато става въпрос за икономически взаимоотношения не може нищо да се презумира. Трябва ясно и точно да се определят задълженията. Да презумираме кой ще плаща и кой няма, кой има воля и кой няма, е абсолютно излишно. То е контрапродуктивно, да не кажа, че въобще не е разрешено, не е допустимо да го правим. Ако наистина искаме да опазим определена категория група от определени санкции при неплащане, направете го като конкретен текст, но така общ текста, Ви казвам, че ще запуши стопанския оборот и съм готов да го докажа, но сега нямаме време.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Други изказвания?
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Спорът, наистина е концептуален, но аз не мисля, че има вярно решение в този случай, защото от една страна стоят хората, а от другата страна стоят търговците. Безспорно няма никакво съмнение, че този текст ще се ползва и недобросъвестно. Тоест този, който може да плаща, няма да плаща, защото знае, че няма да понесе никакви санкции. В това няма каквото ѝ да било съмнение. Въпросът е друг, че така както е написан текстът, той касае абсолютно всички. Представете си другото, ами, че един работник не може да се прекрати трудовия договор, така както е написан сега, ако не му плаща работодателят, защото работникът също е частно-правен субект. И това наистина е опасен текст, ако не се специфицира, защото на работника не му плаща работодателя и той не може да иде и да си прекрати трудовия договор, нали не е само между търговци въпросът. Така че, ако… (Реплики.) Ами последиците са две: лихви и невъзможност да прекратиш договора и се окаже, че един работник, на който не му се плаща заплата, не му се начислява лихва, добре, хубаво, ама той даже не може да напусне, поради това.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Гигова.
Колеги, други изказвания? Няма други изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Александър Иванов по чл. 83, ал. 5 т. 2 за § 5, който касае чл. 6. С добавката „да се добавят третите лица“.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Сега подлагам на гласуване, ако позволите, да приемем по принцип текста на колегата Вангелов, за да не го подлагам на гласуване. Той е отразен в предложението за редакция.
За – 9, против – няма, въздържали се – 10.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
За – 10, против – няма, въздържал се – 1.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, заедно с предложението за редакция, заедно с приетото предложение на Красимир Ципов и група народни представители и предложението за редакция по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
За – 11, против – 7, въздържали се – няма.
Преминаваме към § 6 за създаването на чл. 6а – текст на вносител.
Предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители, и предложение на работната група за редакция на § 6 по доклада.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Красимир Ципов и група народни представители.
За – 20, против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, заедно с предложението за редакция и предложението на Красимир Ципов и група народни представители.
За – 20, против и въздържали се няма.
Преминаваме към предложението на народния представител Искрен Веселинов, за създаването на нов § 6б – до тук.
Заповядайте, уважаеми господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Това, за което дискутирахме при предложението на колегата Вангелов, по друг начин е изписано – съществува и в моето предложение.
Предложението ми е: Министерският съвет като орган, който по Конституция управлява държавната собственост да приеме решение, и на база на това решение – областни управители, ръководители на ведомства, министерства и прочие, да могат да освободят от заплащане на наем или съответно напълно или частично държателите на обекти, на практика, чието ползване е възпрепятствано от извънредното положение.
Като втора алинея в настоящия текст, предлагам общините да имат на база на решението на общинските съвети, същите права по отношение на имотите, но и по отношение на определение на намален размер или съответно освобождаване от местни данъци и такси. Има много хипотези, които трябва да се оберат в това извънредно положение. Като пример мога да дам собствениците на къщи за гости, които дължат патентен данък и този патентен данък по силата на закона не може да се изменя в рамките на действащата година. Това, разбира се, е правна възможност общините като самоуправляващите се единици, да могат да я приемат или не и в това отношение апелирам да подкрепите това предложение като доста сериозна антикризисна мярка.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Реплики към изказването на господин Веселинов? Няма.
Заповядайте, уважаеми господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Само за наемите ли сте го предвидили, защото се плащат и арендни вноски на държавни имоти, които в момента по разпоредбите не се ползват тези обекти.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Конкретно, само за наемите по отношение на държавната собственост, ако предложите сме склонни да се съгласим и за арендните вноски.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Ципов, имате думата за изказване.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители и гости, за да бъда по-кратък ние смятаме, че има резон да мислим в посока да подкрепим, ние говорихме, разбира се, с господин Веселинов преди началото на Комисията. Едно такова предложение, само че нашата подкрепа ще се изрази до там да подкрепим намаляване размера на наемите и по отношение на наемите на държавни имоти, и по отношение на наемите на общински такива. Смятаме, че въпросът с данъците и таксите ще постави в затруднение компетентните органи да вземат такова решение. Мисля, че и към настоящия момент всеки един такъв компетентен орган, след като бъде сезиран, може да приеме такова решение, но в крайна сметка за времето на извънредното положение смятаме, че има някаква необходимост, да се даде възможност на тези компетентни органи в лицето на Министерския съвет и на общинските съвети да приемат такова решение.
Уважаема госпожо Председател, смятам, че бихме могли да подкрепим алинеи 1 и 2 на предложението на господин Веселинов по чл. 6б в частта до „редуциране размера на наемите на общински или държавни имоти“. Разбира се, текстът, „които са преустановили и ограничили дейността си вследствие на мерките и ограниченията, прилагани по време на извънредното положение“ също може да остане.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Реплика ли имате, уважаеми господин Нотев?
Заповядайте.
ЯВОР НОТЕВ: И реплика и въпрос към господин Ципов.
Подкрепата, която той заяви я споделям напълно и всъщност в предложението на господин Веселинов се преодолява това, което ме накара да се въздържа да подкрепя предложението на господин Вангелов. Тук се отваря възможността за преценка, взимане на решение на съответния наемодател и това прави съвсем приемливо предложението.
Господин Ципов, казахте обсъждаме и подкрепяме до размера на наема, а всъщност текстът предполага и възможност от пълно решение за освобождаване от плащане на наем. На мен ми се струва приемлив и в тази част.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Да, по отношение на наемите, но не и по въпроса за местните данъци и такси, ако не съм бил съвсем прецизен в изказа си.
ЯВОР НОТЕВ: Разбрах съображението за местните данъци и такси. Ставаше дума, че и намаляването и освобождаването може да бъде…
КРАСИМИР ЦИПОВ: Да, вече някои общини, включително тук може да дадем пример Столична община, Пловдивска община също взе подобни решения.
ЯВОР НОТЕВ: Заявявам подкрепата си за това предложение с бележката на господин Ципов.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Нотев.
Заповядайте за изказване, уважаеми господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Госпожо Председател, много бързо експертите да кажат, защото аз попитах, че има и обекти държавна общинска собственост, които са дадени под аренда, и по силата на Закона не се провеждат мероприятия. Дали да не включим наем или арендни вноски. Все пак това е една правна възможност, която съответните органи си преценяват.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Господин Веселинов, Вие склонни ли сте да приемем по принцип предложението в тази му част.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По отношение за арендата се изрази вече подкрепа. А по отношение на ал. 2 – нека да помислим при условия, че таксата е все пак срещу извършена услуга. Да речем да отпадне таксата от предложението, но да остане възможността за данъците. Това е преди всичко, пак казвам, решение на самата община. Тя може да реши дали ще се лиши от този приход или не и това ми е апелът, евентуално да останат тогава наемите и местните данъци, защото местните власти нямат правната възможност да вземат решения за намаляване на данъците по средата на годината.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Това попитах господин Веселинов, дали е съгласен да го приемем по принцип и референтите да му направят редакция.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Добра, съгласен съм, ако трябва в залата ще доизясняваме позиции с редакции.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Лазаров, ако искате направете предложение по чл. 83.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Тъй като се касае за възможност общините или държавните органи да освобождават от наемни вноски, правя формално предложение на основание чл. 83 да бъдат включени и арендни вноски. Въпрос на органите общински или държавни да преценяват, да намаляват, да включват да изключват.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Закривам дебата и подлагам на гласуване направеното предложение по чл. 83 от господин Лазаров, заедно с приетото по принцип предложение на господин Искрен Веселинов.
За – 20, против и въздържали се няма.
Преминаваме към предложение за създаване на нов параграф от народния представител Георги Колев и група народни представители.
Заповядайте, уважаема госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, категорично се противопоставям на предложението на господин Георги Колев и група народни представители за създаване на нов § 15а.
Първо, вярно е, че ние като управляващо мнозинство заедно с колегите сме записали в своята програма преминаване към друг вид и начин на отпускане, заместване и терапия с лекарствени продукти. Това предстои да се осъществи и затова не смятам, че сега в Закона за извънредното положение има необходимост от въвеждане на този текст.
На второ място, не мога да подкрепя този текст, защото е безспорно, че единствено и само лекар носи отговорност за предписания лекарствен продукт, във връзка с лечението на своите пациенти. Никой друг – било той магистър-фармацевт не може да се намесва в този процес и да заменя един лекарствен продукт с друг, и то при съвсем неясни хипотези каквато редакция, тоест каквото предложение се съдържа в чл. 15а. Друг е въпросът, че по отношение на отпусканите лекарствени продукти, ако има негативни реакции във времето те продължават в един по-дълъг период и, както казах фармацевта в този случай едва ли ще е отговорен, затова че е заменил лекарствен продукт дори и с една и съща предписана лекарствена форма или международно непатентно наименование, количество и доза. Има лекарствени продукти, които имат много други съпътстващи съставки, които не е ясно, как ще действат на всеки един от пациентите. Затова смятам, че е абсолютно неудачно това предложение. Няма да говоря, че съвсем друг е редът в момента за отпускането на лекарствени продукти и по Национална здравноосигурителна каса – да, текстът не касае това отпускане, но ако искаме да проведем един такъв дебат той непременно трябва да бъде дълъг и задълбочен и трябва да бъде чуто становището на всички, които имат отношение. Смятам, че следва да отхвърлим предложението на колегите за § 15а.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Атанасова.
Реплики към изказването?
Изказване – господин Митев и след това господин Попов.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Това предложение е направено и като вид антикризисна мярка, не сме го правили в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина точно, защото смятаме, че трябва да има дебат, който да се проведе в други време, не във времето на извънредното положение. Факт е и това, ние сме писали в мотивите, което колегата Атанасова каза за това, че е записано в програмата – това е Мярка 452 от Програмата на коалиционното правителство на ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Текстът, който предлагаме, се отнася само за времето на извънредното положение, само за лекарства, които попадат извън тези, които се изписват и се предоставят по реда и от Националната здравноосигурителна каса, изцяло или частично, само със съгласие на пациента. Смятаме, че като една временна и така стеснена и определена мярка ще помогне на българските пациенти. Нещо повече, само като статистика в България, Малта и Австрия не се прилага такава генерична политика във всички държави – членки на Европейския съюз, без тези трите се прилага подобна, тоест и като социална мярка и съответно като лекарствена политика в тези държави. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, уважаеми господин Попов, имате думата.
ФИЛИП ПОПОВ: Доколкото съм запознат с тази политика, мисля, че и сега на практика тя се осъществява в българските аптеки. Този текст е излишен, мисля, защото ако отидеш в аптека и няма определено лекарство с еднаква субстанция, една и съща е субстанцията, но търговското наименование е различно и в момента аптекарите предлагат по желание на пациента, на клиента на аптеката, подобно лекарство. Който иска си го закупува, който не търси в друга аптека същото, което му е изписано. Тук е направено изключение за Здравноосигурителната каса, но аз мисля, че и в момента това се случва във всички аптеки в България.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Заповядайте, уважаеми господин Митев, за реплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми, колега Попов, това че в момента се нарушават правилата не означава, че уредбата е добра. Това, че не се спазва лекарства, които са предписани от лекаря, да бъдат предоставени, а са предоставят други, защото няма наличност в аптека „Х“ по никакъв начин, според мен, не решава въпроса, напротив, Вие констатирате, че в момента Законът се нарушава. Дали някой осъществява контрол или не, не е предмет на този дебат. Точно заради това, за да няма нарушение на Закона, правим това предложение. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, за изказване, уважаеми господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Аз съм на друго мнение – считам, че госпожа Атанасова е права в случая. Здравното състояние на пациента най-добре се знае от личния лекар и той е преценил, че трябва ду бъде изписано даденото лекарство или, ако не е от личния лекар, този, който е изпратен по съответната здравна пътека, защото дори и да бъдат активните вещества на дадено лекарство едни и същи все пак предписаното друго лекарство съдържа и някакви други съставки, към които този пациент може да бъде алергичен или още по-лошо – да му бъде противопоказно. Така че в случая нека да не се заиграваме със здравето на хората.
Мисля, че най-добрият начин е да си остане както е до момента – да не могат да се възползват от тази вратичка в Закона. Ако някой желае, както каза господин Попов, то си съществува една лоша практика, която няма как обаче, не е желателно ние да я узаконяваме.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Байчев.
Изпреварихте господин Попов – имаше думата за дуплика.
ФИЛИП ПОПОВ: Съвсем накратко. Това, което и Вие казахте, предлагам да не се узаконява тази практика, господин Митев, защото това правите.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Митев, за реплика към изказването на господин Байчев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми колега Байчев, разбирам загрижеността Ви за здравето на пациента, но какво правим, когато лекарството, предписано от лекаря, който знае най-добре състоянието му, го няма в аптеката. Не в аптека „Х“, във всички аптеки или в някое малко населено място. Какво го карате – да ходи до друг областен град, особено, защото ние коментираме само периода на извънредното положение, не говорим за идеален вариант. И освен това да говорим за лоши практики, когато се нарушава Законът, меко казано е несериозно. Нарушаването на закона е нарушаване на закона. Не е лоша практика.
По Вашата логика сега излиза, че ако тръгнем тук да се разхождаме из парка, това е лоша практика, а не е нарушаване на Закона. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, уважаеми господин Байчев, за дуплика.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Уважаеми господин Митев, това, което го караме, е да се върне при личния си лекар и да се консултира с какво лекарство може да замени предписаното му от него, а не да предприема мерки за самолечение. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Байчев.
Господин Нотев имате думата за изказване.
ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Няма как да се съглася и да подкрепя подобно предложение. Намирам го за опасно за живота и здравето на българския пациент. Излиза извън компетентност, която по закон се следва на българските лекари, а не на фармацевтите. Ако ще дойде време за промяна съответно на цитираната практика в други страни, то нека да не е във времето на извънредното положение. Намирам, че това не е антикризисна мярка, доколкото възможността да се консултира заболелият с лекар и какво трябва да приеме, е налична към момента, слава Богу!
Отсъствието или липсата на даден медикамент няма как да ни накара да поемем риска пациентът да загине поради неправилно приложен медикамент, защото гаранции в тази насока не се съдържат, както не се съдържа строг регламент за отговорността, която ще трябва да бъде понесена от някой, който е предложил неудачно лекарство. Така че да не си играем с толкова сериозни неща в толкова сериозна ситуация.
А тези практики, за които говорим – че може да се вземе ефералган вместо аспирин, те съществуват, разбира се, добри или лоши, но така или иначе явно тук се стремим да уредим по-тежки случаи, по-сериозни лекарства, които са предписани в рецепта, със съответната отговорност на издалия я медик. Аз съм категорично против да си правим този експеримент в момента. Няма да подкрепя текста.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Нотев.
Господин Цонев, заповядайте – имате думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря.
Само да кажа, че по препоръка на нашите доктори – членове на Здравната комисия, ние сме против това предложение с част от аргументите, които бяха казани.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
От името на Българския лекарски съюз, заповядайте, доктор Иван Маджаров.
ИВАН МАДЖАРОВ: Госпожо Председател, дами и господа народни представители, госпожо Министър. Благодаря за възможността да изразя позицията на българските лекари.
Веднага ще кажа, че такова предложение по време на извънредно положение е опасно за пациентите. Не става въпрос изобщо за съдебната отговорност, която би трябвало да носи някой, който лекува. Ще кажа само няколко мотива и аргумента в тази посока.
На първо място, трябва да правим разлика между, позволявам си го, защото е Правната комисия, медикаменти, за които се изисква задължително предписание и те се отпускат, и медикаменти, за които не се изисква такова. Тези вторите и в момента фармацевтите могат да отпускат свободно в каквато желаят форма, без консултация с лекар, достатъчно е пациентът да посети аптеката.
Първите обаче са такива, защото регулаторните органи във всички развити държави, с които и ние се сравняваме и съобразяваме, Европейската комисия по лекарствата е определила като такива. Тя ги е определила като такива, защото те имат известни странични ефекти – носят опасност за здравето на пациента. Не бива обаче да отричаме, че генериците са лекарства, които са достойни да лекуват, само че разликата между генерици и оригинали се вижда в процеса на наблюдение от лекуващия лекар. Такава функция няма фармацевтът. И едно от основните изисквания за генеричното заместване, което аз се надявам след преминаване на извънредното положение рано или късно наистина да стане факт, е информираността на лекуващия лекар. Тоест в развитите държави, които цитира вносителят, има такава практика. Да, разбира се, има, но са изпълнени три условия.
Първо, аптеката не е собственост на верига, на склад или на производител, нямаме вертикална интеграция.
Второ, аптеката изпълнява своята социална функция да поддържа, защото така, както лекарят трябва да седи на работното си място, социалната функция на аптеката е да поддържа голям набор от разрешени медикаменти. Замяната става задължително със съгласието на пациента и информиране на лекаря му. В това предложение не съществува такъв факт.
И на трето място, винаги в тези държави е записано, че надолу може да бъде заместено само с медикамент, който е с цена по-ниска от предписана от лекаря. Не може аптеката да предлага на болния човек по-скъпо лекарство, това не фигурира и в това предложение. Толкова за прогенеричната политика.
Искам да обърна внимание на нещо много съществено. В България почти всички, може би 99% от медикаментите, които са с прескрипция, са включени и в списъка за реимбурсация от НЗОК. Странно обаче, ако лекарят е изписал по НЗОК рецептата, тоест се е възползвал пациентът от своето право на 10, 15 или 20 процента намаление, аптеката няма право да го смени. Но, ако пациентът е решил със собствени средства аптеката, видите ли, приближаваме към хранителен магазин и сме решили да заредим само два вида хляб, и ние Ви предлагаме само този хляб. Защо е това противоречие? И в момента се връщат пациенти от аптеките, но те се връщат не защото е предписана рецепта, а защото не изпълняват социалната си функция аптеките – да зареждат достатъчно голяма палитра от медикаментите.
И за последния аргумент – липса на медикамент. Що се отнася за зареждането на медикаменти в България, отговорност за това носи притежателят на разрешителното за употреба. Неслучайно те уведомяват и ИАЛ и всички лекари, и МЗ, и всички заинтересовани страни, ако имат затруднения с доставките, вноса или производството. Всички ние – лекарите и институциите, сме уведомени навреме дали този медикамент го има в България. Кажете как уведомява отделната аптека за липсата на това лекарство?! Това е невъзможно, това ще доведе само до едно – елиминиране на голяма част от медикаментите, които в момента българските пациенти ползват и даване на предимство само на тези, за които аптечните вериги имат сметка да продават. Това нещо е неприемливо за българското общество.
Надявам се, наистина след преминаване на кризата да направим истинска прогенерична политика, която да намали и разходите на обществения фонд и разходите на българските граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми доктор Маджаров.
Заповядайте.
Предполагам, че Вие сте доктор Евгени Тасовски.
ЕВГЕНИ ТАСОВСКИ (Изпълнителен директор на Българската генерична фармацевтична асоциация): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри! Ние сме 14 генерични производители – български и европейски, и би трябвало това да бъде една от нашите водещи цели и програми, но, за съжаление, ние се въздържаме и не можем да направим препоръка – такова генерично заместване или заместване да се направи в този момент.
Много от колегите изразиха какви са точно опасенията, аз няма да ги повтарям. Първоначално беше да няма движение на пациентите по аптеките, след една такава промяна ще съберем пациентите при лекарите, за да могат да се обясняват дали могат да продължат с предложените заменени медикаменти.
В момента натоварването на лекарите е сериозно, знаете къде са и едно такова тревожно впечатление сред пациентите за тяхното лечение при това напрежение ние смятаме, че не би трябвало да се случва. Да не говоря за останалите неблагоприятни последици точно в този момент, ще Ви спомена няколко от условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може да се реализира това заместване в България. Ние отдавна говорим и непрекъснато в сравнение със страните от Европейския съюз, че при тях има такова заместване. При тях има такова заместване, защото са изпълнени следните изисквания – ние това сме го написали в нашето становище, което ще оставим в Правната комисия, и най-вероятно въз основа на тези изисквания в бъдеще ще се развие дебатът въобще колко е приложимо заместването, да го наречем генерично, при нашите условия.
Първото най-важно условие, е, че държавата има воля да въведе генеричното заместване и това е направено в западните държави, защото намалява разходите на обществените си ресурси. Там лекарствата за домашно лечение, са почти 100% реинбурсирани за милионите пациенти това е голям разход и те са въвели заместването, защото смятам, че с по-изгодните и по-евтини генерични медикаменти ще може да се намали разхода. В България Здравноосигурителната каса това нещо го е решила 2009 г., когато е въведено вътрешното ценово рефериране – една и съща молекула има един, два, три, четири, пет генерика най-ниската цена по процент на реимбурсация – това заплаща. Сега в момента, ако ние въведем генерично заместване Националната здравноосигурителна каса няма да спести никакъв обществен ресурс.
Второто нещо е наличието на електронна рецепта и електронна здравна карта, за да може това нещо да бъде контролирано и проследявано. В момента в България, за съжаление, толкова години това не е въведено.
Третото е гарантираната необвързаност на аптеките с търговците на едро и с производителите. За съжаление, при нас това нещо не е така. Заместването може да се реализира само с позволение и разрешение на лекаря и със съгласието на пациента. Тук има опит да се даде съгласието на пациента да бъде използвано.
Задължението е да се направи със същия лекарствен продукт, същата молекула, но с по-ниска цена, както каза доктор Маджаров. Тук това нещо не е предвидено в предложението.
Има групи медикаменти, които не подлежат и не могат генерично да се заместват. Това са продукти с тясна терапевтична ширина, имуносупресори, антикоагулантни фактори, фактори в нарушаване на кръвосъсирването. Това нещо не е съобразено.
В държавите, в които има генерично заместване, няма вътрешно ценово рефериране. Тоест те не поддържат вътрешната конкуренция, за да намалят разходите си в касите, а разчитат на генеричното заместване. При нас има вътрешно ценово рефериране и Касата заплаща относително скромни средства – само 25% от лекарствата за социално-значими заболявания; 75% пациентът заплаща от семейните бюджети. Ние винаги сме предлагали политики за увеличаване процента на реимбурсация, за да може за пациента да е почти безплатно лечението и тогава ще има смисъл генеричното заместване.
Едно от условията е аптеките да държат заредени почти всички позиции, за да има равнопоставеност на компаниите, които предлагат различните медикаменти.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля Ви, по-кратичко!
ЕВГЕНИ ТАСЕВСКИ: Свършвам!
Всички тези условия трябва да обсъдим в спокойно време. Когато повечето от тях са изпълнени, да пристъпим към такава сериозна реформа.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Колеги, смятам, че изчерпахме темата.
Закривам дебата и подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Колев и група народни представители.
За – 2, против – 8, въздържали се – 9.
Преминаваме към § 7 – за създаване на чл. 17а: предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, което работната група е приела по принцип.
Предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители – работната група го е приела по принцип.
Предложение на работната група за редакция.
СМИЛЯНА КРЪСТЕВА: Колеги и гости! Трябва да приемем предложението на Корнелия Нинова и група народни представители по следните съображения. Първо, то е свързано със статута на Националния оперативен щаб. Какъв орган е Националният оперативен щаб? Този въпрос постави колегата Попов още в миналото заседание на Комисията, когато гледахме предложенията преди първо четене. Предписаните действия, които могат да се вземат в тази ситуация, са в правомощията на Министерския съвет като орган на изпълнителната власт. Вече Министерският съвет може да вземе решение въз основа на предложения и препоръки на Националния оперативен щаб.
Второ, виждам, че предложенията, които е направил господин Ципов и група народни представители, са в същия дух, тъй като той предлага думите „Национален оперативен щаб“ да бъдат заменени с „държавен орган“. Смятам, че тук нямаме спор.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кръстева.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Записано е, че работната група подкрепя по принцип предложението, само че то не е отразено в ал. 2 и мисля, че не подкрепено изобщо.
Защо сме направили това предложение? В ал. 1 на чл. 17а ясно е записано каква е процедурата, по която се освобождават запаси от държавния резерв. Това става с решение на Министерския съвет.
В ал. 2 сте предложили едно изключение на практика изобщо от Закона за държавния резерв, който закон мисля, че е написан именно с оглед на такива ситуации – извънредно и военно положение, и е много категоричен и ясен. Там сте записали, че по искане на държавен орган, председателят на Държавна агенция „Държавен резерв“ може да предоставя болнични и домакински имущества или друго имущество, представляващо активи за многократна употреба за военновременно ползване. Тоест направили сте изключения, че по искане на държавен орган може да се освобождава тези видове имущество, като тук държа да отбележа, че това са вещи, които овехтяват след използване.
Знаете ли колко видове държавни органи има в Република България, съгласно нашата Конституция, съгласно чл. 19 от Закона за администрацията? Те се делят на централни и местни, първични и производни, колективни и еднолични, според функциите им също са различни – правотворчески, контролни, изпълнителни, правозащитни и така нататък. Както сте записали, това означава, че всеки един директор на изпълнителна агенция или държавна комисия, всеки един областен управител или директор на областна дирекция полиция може да поиска от председателя на Държавната агенция „Държавен резерв“ да освободи това имущество.
Според мен това ще доведе до две неизбежни следствия. Първото е или да блокира изцяло държавния резерв, тоест на никого да не се отпуска, защото ...
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля Ви, по-кратичко, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Мисля, че е важна темата. Или да доведе до блокиране на държавния резерв и да не се отпуска на никого, защото ще има много искания; второто е да се отпушат тези искания, да се раздадат тези вещи на този, който иска, но без да се има предвид цялостната картинка.
Именно затова в Закона за държавния резерв – в ал. 1 е описано, и ние сме предложили, че следва да има решение на Министерския съвет. Това е органът в държавата, държавният орган, който следва да има цялостна представа за това какво има в държавния резерв, къде следва да се насочи изразходването му, да се направи план, да се направи прогноза, а не всеки един „държавен орган“, както сте го записали, да може да иска освобождаване от държавния резерв. Затова има и Закон за държавния резерв, където процедурата е ясна и конкретна и Законът е създаден за такива извънредни обстоятелства, в които се намираме в момента.
Затова предлагам да приемете нашето предложение – да остане по искане на Националния оперативен щаб, след решение на Министерския съвет.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Ципов, за изказване.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви.
Смятам, че не трябва да подкрепяме предложението на Корнелия Нинова и група народни представители. Съвсем ясно ще изразя аргументите си. Става дума за Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, а не за Закона за държавния резерв, господин Попов. (Реплики.)
В ал. 1 съвсем ясно е казано как може да се освобождават и предоставят за безвъзмездно ползване и задоволяване потребностите на националното стопанство и населението. По принцип държавният резерв, уважаеми народни представители, идва тогава, когато са изчерпани всички възможни ресурси. В момента обаче сме в състояние на криза, на извънредно положение. Разбира се, че по искане на държавен орган се включва Министерският съвет на първо място, господин Попов. На първо място! Но защо един министър на вътрешните работи да не поиска от председателя на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ да му предостави някакво имущество, което представлява актив за многократна употреба, за безвъзмездно ползване? (Реплики.) Докато трае извънредното положение!
Обръщам Ви внимание, уважаеми народни представители, разбира се, че трябва да дадем възможност на тези органи, които имат необходимост. Ако, както казахте Вие, някоя изпълнителна агенция поиска примерно болнично или домакинско имущество, смятате ли, че трябва да му бъде осигурено, господин Попов? Четете какво е записано в текста и тогава да коментираме!
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Колега Ципов, не отговорихте на въпроса: защо сте направили изключение в ал. 2 от ал. 1? Защо държавен орган без решение на Министерския съвет по предложение на държавен орган да може да се отпускат безвъзмездно за временно ползване активи за многократна употреба, както и тези за болнично и домакинско имущество? Каква е разликата между активите за многократна употреба с ал. 1? Това, че един министър може да поиска, не означава, че не може да поиска един областен управител. (Реплики.) Така сте записали: „държавен орган“.
Изброих Ви колко са държавните органи в Република България. Ако всеки един държавен орган, който има това качество, поиска това от председателя на Държавния резерв, до какво ще доведе това? До блокиране изобщо на държавния резерв, от една страна, или до масово отпускане на тези стоки на този, който ги е поискал, без прогноза, защото министърът на вътрешните работи може да иска, но в същото време може да иска областен управител на област Видин или на област Бургас, или на област Варна. Когато се отпуснат тези стоки по ал. 2, при необходимост другите какво правят? За тях няма да има! Точно затова трябва да има решение на Министерския съвет, защото Министерският съвет вижда цялостната картина и може да прогнозира дали да се отпуснат, в какво количество и на кого.
Не знам защо лишавате Министерския съвет от тази възможност?!
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Втора реплика – госпожа Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Ципов, в изказването си не припомнихте на колегите и най-вече на господин Попов следното: първата тяхна теза преди около две или три седмици беше, че в държавния резерв няма нищо, че той е изпразнен от съдържание. След това беше направено специално изслушване на закрито заседание в Народното събрание на господин Пеев, който е председател, след като колегите от БСП чуха, че има наличности и от болнично, и от домакинско имущество, и други активи за многократна употреба, за еднократна, горива, има спирт, има всичко необходимо за кризата, в която сме, започнаха да искат промяна в Закона, каквато днес виждаме по предложение на госпожа Нинова и група народни представители – това да става само с акт на Министерския съвет, защото „не се знаело дали ще има за всички и как тези активи ще бъдат разпределени“.
Може би трябва да ми отговорите в дупликата дали Вие имате информация, без разбира се, да изнасяте класифицирана информация, като всички в пленарната зала на закритото заседание сме запознати с мерките, които са взели председателят на държавния резерв и Министерският съвет, по повод обезпечаване нуждите на всеки областен управител или друг държавен орган.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колега Ципов, искам да ми разясните, мисля, че правилно съм разбрал, но в крайна сметка председателят на държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ ще действа при условията на оперативна самостоятелност, а не при условията на бързата компетентност?! Поне това виждам записано ясно в текста.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Ципов, имате думата за дуплика.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви.
Господин Попов, винаги има решение на Министерския съвет и това го пише съвсем ясно в Закона за държавния резерв. (Реплики.) Винаги! Винаги има, господин Попов! Прочетете Закона за държавния резерв! (Реплики.)
Държавният резерв задоволи потребностите на всички, които поискаха, и това стана с решение на Министерския съвет. С решение на Министерския съвет! Трети път ще кажа: с решение на Министерския съвет!
Господин Митев, идеята е по време на извънредното положение всеки държавен орган да може да отправи такова искане към Държавния резерв, Държавният резерв да прецени какви са възможностите да бъдат задоволени потребностите, които са залегнали в такова искане.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Искате думата за процедура?
ФИЛИП ПОПОВ: Правя процедура по чл. 17а, ал. и ал. 2 да се гласуват разделно, за да е ясно после кой ще носи отговорността, защото иначе отговорността се прехвърля върху нейния председател и се отнема от Министерския съвет.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
Госпожо Председател, искам да Ви помоля по-стегнато да върви заседанието, защото на няколко председателски съвета говорихме по тази тема. Вече два часа работим – седем осем страници, предстоят ни 25, 26. Утре всички тези неща ще бъдат повторени и потретени в пленарната зала. Е ли възможно някак си да си пестим времето не за друго, а за намаляване на риска?
Едно мнение е достатъчно и едно против, край на разискванията, гласуване.
Може да го няма в Правилника – обещахме си го на Председателския съвет.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Съгласна съм.
Последно – адвокат Гигова, много кратко.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не съм специалист по държавни резерви, обаче чета чл. 49 от Договора за функциониране на Европейския съюз и това безвъзмездно предоставяне, без да е ясно, че става въпрос за държавен орган, болница, на БЧК не е ли недопустима държавна помощ с тази широка формулировка „национално стопанство“?
РЕПЛИКИ: Не е!
ВАЛЯ ГИГОВА: Не е – добре.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Колеги, закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
За – 8, против – 3, въздържали се – 6.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
За – 12, против няма, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с подкрепеното предложение на господин Ципов и предложението за редакция.
Подлагам на гласуване ал. 1 на чл. 17а по вносител с предложение за редакция.
За – 20, против и въздържали се няма.
Сега подлагам на гласуване ал. 2 на чл. 17а по вносител и по предложение за редакция.
За – 13, против – 7, въздържали се няма.
Преминаваме към предложение на народните представители Христиан Митев и Борис Ячев за създаване на нов параграф.
ХРИСТИАН МИТЕВ: С едно изречение – даване на възможност на министъра на здравеопазването със заповед да предоставя възможност на лекари със и без специалност, специалисти с висше образование, биолози, биохимици и медицински лаборанти да извършват имунохроматографски сринингови тестове.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Реплики?
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз лично бих се притеснила, ако съм на Ваше място, да гласувам този текст, тъй като той е много специфичен и много специален. Не бихме могли, ми се струва юристи и икономисти да кажем дали тези специалисти, лаборанти и така нататък ще имат компетенцията, ще бъдат ли обучени?! Така анблок не е подходящо.
Сутринта слушах по телевизията доктор Кантарджиев, той обясняваше, че в лабораториите, които сега ще се откриват допълнително в София, Пловдив, Плевен, ще работят определени биохимици и биолози, но те вероятно преминават някакво обучение, така че не смятам, че това е място за законов текст. Те си имат достатъчно инструменти на ниво министерство да решават проблема за липсата на специалисти, за да решаваме ние толкова специфичен проблем.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Други изказвания?
Закривам дебата и подлагам на гласуване предложението на народните представители Христиан Митев и Борис Ячев.
За – 2, против – 10, въздържали се – 5.
Преминаваме към предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители; предложение на Красимир Ципов и група народни представители и предложение на работната група за редакция и за създаване на нов § 8.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо Председател, по предложението на господин Искрен Веселинов – § 6б, направих предложение на основание чл. 83. Приехме го по принцип, просто да се добави „и право на ползване“ – става въпрос за намаляване на освобождаване от вноски за наем, право на ползване, концесионни вноски. Защото общините предоставят право за ползване на тротоарно право и има концесионни вноски – референтите да го отработят.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре, благодаря.
Имате думата по докладвания току-що от мен параграф.
Заповядайте, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Представените мерки, които сме предложили, всъщност имат социална насоченост, за да защитят хора, които в момента са в неплатен отпуск или въобще в отпуск и нямат възможност да работят предвид извънредното положение. Ние предлагаме адекватни мерки и могат лесно да бъдат изпълнени и приложени.
Още повече част от тях, като чл. 24 например, защитават нелоялна конкуренция, която би настъпила в някои търговски обекти, особено такива, като в някои общини, които биха предприели мерки по намаляване на данъците, на таксите, спрямо други общини, в които няма да бъдат предприети тези мерки или политическата воля няма да бъде в този дух.
Ето защо мисля, че мерките, които ние предлагаме, особено за търговците, които бракуват хранителни продукти, да се освобождават от връщане на подлежащ на възстановяване на ДДС в размер до 2000 лв. месечно за търговски обект. Това ще бъде глътка въздух и своевременно ще могат да получат някакви свежи пари, за да продължат да съществуват, особено ако спрямо тях не бъдат предприети мерки за облекчаване на данъци, на таксите или пък за опрощаване защо не от страна на общината на търговското право, което към момента те трябва да заплащат. Още повече бракуването на стоките става по надлежен ред и се следи за това. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Реплики?
Други изказвания?
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Смятам, че предложението за създаване на нов чл. 23 и за предвиждане на обезщетения и компенсации на самонаети лица към 13 март е абсолютно разумно и ще кажа няколко думи само за адвокатите.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: А архитектите?
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз ще кажа за адвокатите, независимо че подкрепям текста за всички самонаети лица. Каква е нашата ситуация?
Всички съдилища са затворени, на практика никой адвокат не може да си упражнява професията. Смятам, че компенсации във вид поне на минималната работна заплата са абсолютно разумни, защото това е минималният осигурителен праг. В сравнително правен аспект почти навсякъде в Европа има компенсации на самонаетите лица, така че няма как самонаетите лица, които плащат данъци на общо основание и осигуровки като всички други български данъци, да бъдат изключени извън предметния обхват. Далеч съм от мисълта да сравнявам един адвокатски офис с ресторант, но заради затваряне на съда адвокатските офиси са затворени в цялата страна.
Положението на колегите е тежко и се обръщам към всички Вас да помислите за голяма група част от българското население, което да бъде компенсирано.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, докладвах предложението на Корнелия Нинова и група, докладвах предложението на господин Ципов и група, докладвах предложението на работната група.
Ще дам думата на министър Ангелкова, защото бърза по работа.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви.
Става въпрос за предложение, което сме направили във връзка с възможността туроператорите да стартират възстановяването сумите към потребителите, които вследствие на извънредното положение не са могли да реализират своята почивка или ваканция, която са предприели чрез организирано пътуване. На практика след 13 юни да има възможност туроператорите да възстановят сумата на потребителите при тяхно желание, като даваме възможност, препоръки най-вече, потребителите при възможност да предпочетат ваучер до 24 месеца или отлагане на пътуването. Това правим заради изключително тежката ситуация, в която се намира целият сектор туризъм по отношение на туроператорите, особено тези, които се занимават с изходящ туризъм, тоест изпращат българи на почивка в чужбина. Ситуацията е тревожна с оглед това, че секторът е изцяло е спрял и няма обективна възможност за възстановяване на тези средства. Ако ние не дадем едномесечен, макар и недостатъчен отлагателен срок, със сигурност биха стартирали поредица фалити на туроператори, след което не съм сигурна, че и застраховките биха покрили претенциите на потребителите. Това ще доведе до сериозен омагьосан кръг.
Смятам, че в рамките на този един месец бихме могли и работим по такова решение, тук очаквам коректна и ясна информация по отношение на засегнатите потребители и за каква сума става въпрос, като говорим за щети, за да можем да предложим например кредитна линия, която да е свързана само с възможността туроператорите да ползват и да покриват исканията на потребителите с условия, които да се съобразят с настоящето положение. Няма как да направим това, ако нямаме реалната картина, с която не разполагаме, с оглед на това, че нямаме пълна информация от туроператорите за нереализираните пътувания и тези, за които се очаква възстановяване на сумите към потребителите.
Смятам, че в рамките на този едномесечен отлагателен срок бихме могли да изработим такъв инструмент, който в някаква степен да защити интересите на потребителите, които ако туроператорите фалират, рискуват изобщо да не могат да възстановят парите, които са дали или съответно да се наредят по общия исков ред да търсят претенциите си пред съда, което също не е гаранция че биха реализирали вземанията си. Затова правим това предложение – да се опитаме какви биха били вариантите за тези, които не предпочитат ваучер, а държат за възстановяване на средствата.
Отделно от това сме поискали поредица от указания и препоръки от Европейската комисия с оглед и на междуфирмената задлъжнялост между доставчиците и туроператорите, защото секторът на туроператорите работи така, че една година минимум по-рано се правят резервации и постъпки в двете посоки – посока чуждестранни туристи в България и съответно българи на почивка в чужбина. Разбира се, доста по-рано се правят плащанията от туроператора към авиопревозвачите и хотелиерите. Съответно в целия свят и Европа ситуацията е такава, че авиокомпаниите и хотелите отказват възстановяването на тези средства към туроператорите и съответно се изпада в омагьосан кръг и невъзможност за възстановяване на тези средства.
Тук са представители на трите най-големи сдружения и ще Ви кажа, че те включително искат до 12 месеца, което разбира се, от гледна точка на комисаря по потребители и правосъдие Дидие Рейндерс, който изпрати писмо на 28 март до нас, е неприемливо в такъв дълъг срок да се дава отсрочка.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема министър Ангелкова.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Докладът е съставен така, предложенията са направени така, че обсъждаме много различни въпроси в един общ куп. Мисля, че съм длъжен да обясня и на тези, които ни слушат извън тази зала, какво се получава от цялото това обсъждане.
От БСП предлагаме четири мерки, насочени основно към тези, които ще загубят всякакъв доход след тази криза. Това са тези хора, които са в неплатен отпуск, след като са изхарчили платения или са и са били принудени да излязат в неплатен отпуск, за да гледат децата си и при всички случаи те от работодателя от тяхното трудово място получават нула. Предлагаме държавата да ги подпомогне.
Предлагаме и самонаетите лица – адвокат Гигова спомена за адвокатите, но, естествено, те са много по-широка категория хора, също да получат някакъв минимален доход, с който да посрещнат кризата, която ги затваря в дома им без доход. Всички тези предложения са отхвърлени от Комисията, тъй като ни се предлага текст, който приема друг вид предложения. И нека всеки си направи сметката за приоритетите.
Няма да даваме, значи, на хората месечна субсидия в размер на минималната работна заплата, но се грижим за това МВР да може да получава дарения за дезинфектанти, спирт и други средства, предназначение за предотвратяването на разпространението на заразната болест.
Целият дебат за даренията на МВР е воден няколко години. Ограничителните мерки, които се наложиха тогава, бяха предмет на големи дебати, но що за държава е тази, която не може да осигури маски и дезинфектанти на полицаите си, та ръководителите на структурите там ще разчитат на дарения от местни благодетели?! Добре, може и да има някакъв смисъл за краткия период на време, но надали това е основният проблем.
Отхвърля се предложението за самонаетите лица, но се удължават процедурите и сроковете за достъп до защитена информация на хората, които работят по нея. Не че не е необходимо, но със сигурност надали това е мярката, която очакват хората от нас.
И накрая, по последния текст, по който уважаемата госпожа министър Ангелкова говори. Без съмнение има логика в това да се даде отсрочка, за да не фалират туроператорите, тъй като ако фалират, потребителите ще загубят всичко. И тази логика може да бъде приета. Позволете ми обаче да отбележа, че тя е абсолютно същата като нашето предложение за отсрочка на най-различни сметки на хора, които не могат да ги платят. И не виждам защо за едни хора тази логика работи, за едни интереси работи, а за други – не.
Така че завършвам със следното: ние ще подкрепим истинските антикризисни мерки, които осигуряват базов доход на хората, и Ви предлагам да гласуваме по отделно различните членове, които ни се предлагат от Комисията, за да може да изразим чрез гласуване нашето различно становище по тях.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми колега Зарков.
Реплики има ли? Не виждам реплики.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По отношение на предложението за удължаване срока по Закона за класифицираната информация. И сега Законът допуска до 20 дена да бъде удължен срокът за проучването, а те са 30 дни, 45 дни, 60 дни.
Позволили сме само за времето – и вчера имахме доста сериозно съвещание с всички организации, които прилагат този закон, с до 30 дни още. Двадесет и осем дена е карантинният период, или 14-дневен, ако лицето е под карантина и не може да изпълни задължението си да отиде на интервю, да представи документите, да може този срок да бъде удължен с още 30 дни и през това време да не си губи правото на работа, колеги, защото като му изтече достъпът до класифицирана информация, той автоматично няма да може да работи. Това е смисълът на предложението, нищо повече. (Реплики.)
Защото в обратния случай може да се окаже, че поради необходимостта от лечение в болница, необходимостта от карантина 14 или 28 дни лицето да не може да се изпълни задълженията към органите, които дават достъп, то вече има разрешение или тепърва ще кандидатства, но когато има разрешение, да не се окаже, че ще бъде без работа. Това е идеята, нищо друго, никакви права не засягаме.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Реплика ли имате, господин Попов? Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Кратка реплика и редакционно предложение.
Първо предлагам, както предложи колегата Зарков, да се гласува поотделно
Член 23 мисля, че е резонен, още повече, че в първоначалния вариант на закона там направихме възможно за тези, които са за удължаване срока за оръжия, да се удължи.
Но тук си мисля, че са текстът би следвало да бъде следният: от Закона за защита на класифицираната информация да отпадне „може да бъде“, а направо се удължава с още до 30 дни, тоест да императивно да се удължи с още до 30 дни, вече не за 30, а до 30 тези, които могат в този период, нищо не пречи да се продължи процедурата. Така че мисля че трябва да е императивно и го правя като предложение – се удължава с още до 30 дни.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Лазаров, за дуплика.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Предложенията бяха и за 30 дни, и с 60 дни да се удължи срокът. Категорично не съм съгласен, веднага ще обясня. Това не означава, че държавните органи трябва да спрат да работят, да си изпълняват задълженията. И ако няма необходимост от удължаване на този срок, те ще си свършат задълженията, ще продължат или ще издадат новото разрешение. Написвайки го така означава, че те могат да спрат да работят. Вчера достатъчно дълго с представители на всички служби – около 4 часа, разглеждахме всяка хипотези, за да не може да спре достъпът до класифицирана информация. Иначе, ако процедурата си върви нормално, ще си върви нормално.
Това е съображението, поради което са против предложението на господин Филип Попов, защото обратното, би значело и когато фирми кандидатстват да имат достъп до обекти, там възможно най-бързо трябва да върви процедурата, а не да даваме възможност да се удължава автоматично с 30 дни. Всеки ръководител ще преценява обосновано ли е искането на служителя, който извършва тази проверка или не. Това е и форма на контрол. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Изказване има госпожа на Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаема госпожо Председател, колеги, госпожо Министър! Още когато коментирахме Закона за измененията на Закона за мерките и действията миналия път, ние споменахме много сериозно и категорично, че моделът, който се въвежда с мярката, която ще стимулира заетостта на работниците и запазването на техните доходи, е сбъркан. Още тогава с възприетия модел, който беше гласуван в зала, ние погасихме всякаква възможност на работниците и служителите по тяхна инициатива да могат да получат съответното подпомагане.
Но искам да Ви обърна едно сериозно внимание на това, което ние приехме тогава в § 4 – свързаната възможност с ползването на неплатените годишни отпуски. Тогава ние с чл. 173а, ал. 2 въведохме възможността на определени застрашени категории работници да имат право да ползват тези неплатени годишни отпуски, и в момента с оглед противоепидемичните мерки с увеличаване на това извънредно положение много голяма част от българските граждани, от една страна, няма да получат никакво адекватно възнаграждение, а от друга страна, по никакъв начин онази мярка, която приехме, няма да запази заетостта.
Но нека да се върнем на възможността, която отворихме с чл. 173а, ал. 2. В тази връзка смятам, че това, което ние правим върху чл. 22 – да бъде въведена една такава възможност да се предоставят месечни субсидии на всички онези хора, които са в неплатен отпуск от това създало се извънредно положение, смятам, че е изключително разумно, ще отговори и ще е съобразено с това, което ние приехме в залата миналия път.
Другото нещо, което е свързано със самонаетите лица, или нашето предложение по чл. 23. Действително една част от самонаетите лица са онези хора, които работят свободни професии, но голяма част с нито една мярка до момента не обхванахме онези осигурени лица, в които са заложени в Кодекса за социално осигуряване, които работят в кооперациите, които са занаятчии, които са еднолични търговци по смисъла на Търговския закон, защото Вие знаете, че те попадат в обхвата на Закона за данъците върху доходите на физическите лица и техните ангажименти са изключително сериозни. Нито една мярка към момента не предполага подкрепа на тези лица!
Така че смятам, че нашето предложение изключително разумно не са с оглед на лицата със свободни професии, а на целия този обхват на групи лица, които ние не сме подкрепили по никакъв начин.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Реплики?
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Това, което исках да кажа, е да не се създаде противоречива практика в чл. 23 – при едни и същи обстоятелствени лица да може, а при други да не може да се удължи срокът. Но след изказването на господин Лазаров оттеглям предложението си.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания колеги?
Заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА: Ние чухме аргументите сега. Ако Вие може да ни кажете нещо повече от това, което каза министър Ангелкова.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Много кратко.
ДАНИЕЛА СТОЕВА: Благодаря за думата.
Наистина ще бъда много кратка. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър. Преди всичко Ви благодаря, че ни поканихте да присъстваме на заседанието на Правна комисия. Това означава наистина много за нас, тоест означава, че оценявате важността на въпроса да се вземе най адекватно решение предвид спецификата на проблема и нашата дейност. Няма да влизам в детайли. Очевидно времето много напредна, но трябва да се изходи от факта, че спецификата на нашата дейност е свързана с транснационалния характер на самите сделки, които са между туристи-потребители и туроператори, и също така широкият времеви диапазон, в който се случват нещата. Именно затова е много трудно те да бъдат сложени под общ знаменател с всички останали бизнеси, които имат своите проблеми. По никакъв начин не подценяваме, цялата икономика е спряла в момента. Но ние сме изправени пред такова положение, че всеки от Вас сигурно е бил някога турист и знае, че в повечето случай си заплаща почивката или пътуването доста напред във времето. Именно тези суми, които туроператорите събират, като авансови плащания, са суми, които той разплаща авансово с авиокомпании на своите доставчици в различните дестинации.
С това искам да кажа, че тези суми, събрани от потребителите, са разпределени по съответните доставчици. Те вече не са във властта на самите стопански субекти. Именно затова възниква този проблем. За нас всъщност тук е от особено значение да защитим наистина правата на потребителите, защото тези потребители ще бъдат утре същите хора, които ще помогнат да възстановим и нашия бизнес.
Именно затова е важно да ни се даде тази отсрочка, за да може ние да поемем глътка въздух, да възстановим нашата ликвидност и също така през това време да имаме възможност наистина да се възползваме от допълнителните финансови механизми, на които много разчитаме, именно, за да може да продължи дейността по обичайния начин. Така че този един месец отсрочка след изтичане на извънредното положение, ако бъда откровена, е наистина минимумът, който може да подпомогне да не се случи най-лошото, а именно масови фалити и съответно потребителите абсолютно да нямат възможност да възстановят парите си.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, госпожо Кръстева.
СМИЛЯНА КРЪСТЕВА: Уважаеми колеги, държавата трябва да прилага еднакъв подход към своите граждани, както каза преди малко Крум Зарков. Да, всички разбираме сложността на ситуацията, в която сме, и дано бързо отмине тази ситуация, но нашите предложения, които сме посочили от чл. 23 до чл. 25 обхващат различни категории граждани, които са поставени в ситуация, в обективна невъзможност да работят, а в същото време имат разходи по своята дейност. В кръга на самоосигуряващите се лица, както репликирахте преди малко адвокат Гигова, те не са само адвокатите, там са и художници, архитекти – голяма група от хора, които трябва да оцелеят, въпреки ситуацията, в която се намираме. Така че смятам, че нашите предложения са разумни и сега е моментът държавата да подкрепи гражданите, за да могат да преживеят тази криза и съответно след нея да възстановят своя бизнес.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, госпожо Кръстева.
Колеги, закривам дебата.
Искам да Ви попитам т. 23 от предложението на народния представител Корнелия Нинов и група народни представители желаете ли да гласуваме отделно или всички точки поотделно? (Реплики извън микрофона.)
Предложението за редакция как искате – член по член? (Реплики.) Добре, благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
За – 8, против – няма, въздържали се – 13.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване редакцията на работната група – член по член.
Подлагам на гласуване чл. 22 по редакцията на работната група.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване чл. 23 по Доклада на работната група.
За – 20, против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване чл. 24 от Доклада на работната група.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване чл. 25 от § 8 на работната група.
За – 20, против и въздържали се няма.
Преминаваме към § 8 – текст на вносител.
Ако позволите, имам предложение за редакция на § 8.
Имат ли го всички текста на редакцията на § 8, който става § 10 за създаването на нова т. 3? (Реплики извън микрофона.) Добре.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Преходни и заключителни, нали?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Да, в Преходни и заключителни разпоредби на § 8.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние нямаме тази точка.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Вие нямате – да, господин Иванов има, но преди това, ако има изказвания.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, възползвайки се от чл. 83, ал. 5, т. 2 на ПОДНС в § 8 искам да направя предложение за създаване на нов § 9, който е досегашният текст на § 49 от Закона за извънредното положение, да стане ал. 1, а в него да се създадат ал. 2 и ал. 3, като ал. 2 да гласи: „сроковете по Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за Комисията за финансов надзор, Кодекса за застраховането и Част 2 на Кодекса за социално осигуряване не се променят, освен в случаите по § 8 и параграфи от 44 до 47“.
И ал. 3, която не съм сигурен, че систематично мястото й е тук. Може би е в чл. 4 на основния текст, така или иначе не го променихме, като текстът на чл. 4 от основния Закон да стане ал. 1 и предлагам създаването на ал. 2, която да гласи, че „не се прилагат производствата, свързани с възлагане за обществени поръчки, концесионните процедури, производствата по Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, производствата по глава трета от Закона за държавната собственост, и по глава трета от Закона за общинската собственост. Производствата по Закона за подпомагане на земеделските производители, производствата по Закона за устройството на територията, и производствата по Закона за защита на конкуренцията“. Нека референтите да намерят правилното място на предложената ми ал. 3. Благодаря.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да текат сроковете, да не се спират, нали за това става въпрос? (Реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Да, става дума да не се спират. Да текат процедурите по тези закони. (Реплики.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тука го няма. Той го чете. (Реплики извън микрофона на народния представител Красимир Ципов: „Алинея 3 гледайте, госпожо Гигова“.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Не, тя го няма като предложение.
Тя има ли предложение за редакция? (Реплики.)
Алинея 4 по работната група, госпожо Гигова, на чл. 4.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Аз съм си направил предложенията, госпожо Председател. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Има ли други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Александър Иванов по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с редакционното предложение, което току-що приехме.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към предложението на народния представител Христиан Митев.
Заповядайте, уважаеми господин Цонев, имате думата преди това.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Искам да направя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2, а именно: в § 6 от Преходни и заключителни разпоредби на действащия закон…(реплики извън микрофона). Точно там е. Предложението на Христиан Митев е точно за § 6. (Реплики извън микрофона.) Не, не, точно за § 6 е. Няма значение, ние сме на Преходни и заключителни разпоредби. За който и член от Преходни, защото не е ясно къде ще бъде номерирано, къде ще бъде сложено това като параграф. Това е работа на референтите.
Предлагам следния текст: след думите „парично обезщетение в размер 60 на сто“, да се добави „и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя“. (Реплики извън микрофона.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 6. След думите „в размер на 60 на сто „ да се добави „и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя“! Може ли да поясня за какво става въпрос?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Да, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е прословутата формула 60/40, която предлагам да бъде подобрена в интерес на това да бъде прилагана по-справедливо, първо, и в интерес, разбира се, на многото критики, които постъпиха по нея. Тоест съвсем справедливо частта, като задължение на работодателя, която държавата поема 60 на сто от осигурителното парично обезщетение, да се плаща осигурителната вноска от държавата. Да го кажа по простому: досега беше 60/40 – 60 поема държавата, 40 поема работодателя, но работодателят поемеше всички осигурителни тежести за цялата заплата. Сега предлагам 60 на сто тези, които се осигуряват от работодателя, и осигурителната част от тези 60 на сто да се поемат от държавата. Това е същността на предложението ни.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
За реплика или за изказване, госпожо Стоянова?
заповядайте, имате думата за изказване.
МЕНДА СТОЯНОВА: Понеже може би не всички колеги го имат основния Закон, § 6, ал. 1 казва: „по време на действието на този закон, но за срок не по-дълъг от 3 месеца, НОИ превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. за лица, осигурени по чл. 4 ал. 1, т. 1 от Кодекса за социалното осигуряване (работници и служители), отговарящи на критерий, определен с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път“… и така нататък. Предложението е, тъй като имаше изключително много негативни реакции от страна на бизнеса, че тази мярка не е достатъчно работеща, че тя не създава стимул на бизнеса да се прилага тази мярка, макар че към момента има над 300 фирми с над 4500 работници, които са подали заявление да участват по тази мярка, това, което предлага господин Цонев е, освен тези 60% от заплатата, държавата да поеме и осигуровката, която е за сметка на работодателя, за да може да остане той да плаща единствено и само тези 40% чисти от заплатата. Ние разгледахме това предложение, смятаме, че можем да го приемем. Считаме, че сумата в Фонд „Безработица“ – милиард и половина, ще стигне, но предлагам, ако позволите, редакцията да звучи така: „по време на действието на този закон за срок не по-дълъг от 3 месеца НОИ превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя…“ и продължаваме нататък. (Реплики.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Приемам тази редакция, тъй като става въпрос къде в изречението трябва да бъде тази добавка, която правим, но смисълът е такъв. Да Ви кажа, че ние дискутирахме този въпрос по време на Бюджетна комисия и министърът на финансите, и госпожа Стоянова, всички бяха категорични, че това би подобрило мярката и би привлякло повече работодатели да запазят работниците си и да бъдат съпричастни към кризата със своя дял. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Колеги, други изказвания?
Уважаема госпожо Клисурска, имате думата.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаема госпожо Председател, колеги, понеже прескочихме предложенията по § 4, а отидохме на § 6, искам да кажа нещо. Твърдя, че моделът, който ни се предлага в момента, е сбъркан изначално. В тази връзка предлагам редакция на ал. 1, в която, във второто изречение задължително да въведем възможността средствата, които се превеждат по банков път, да не са на съответния осигурител, а да бъдат на осигуреното лице. Правя предложение да отпадне ал. 3, защото в хипотезите на ал. 3, ако осигурителят не изпълни пълния размер, до работника няма да стигне никаква сума. Така че, след като гледаме и говорим за редакции по § 6, ал. 1, моля да приемете и нашето предложение.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Прощавайте, госпожо Клисурска, кое е Вашето предложение, което направихте по реда на чл. 83 ли? (Реплики извън микрофона.) Добре, кажете го на микрофона: правя предложение по реда на чл. 83…., за да го запишат референтите.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Правя предложение по чл. 83, ал. 5, второ изречение на § 6, ал. 1 да бъде изменено по следния начин: „средствата се превеждат по банков път на съответното осигурено лице в срок до 5 работни дни“. Всъщност заменяме „осигурител“ с „осигурено лице“. И правя предложение ал. 3 да отпадне, за да има технологичната възможност сума да отиде в осигуреното лице, защото попадаме в хипотезата работодател да не се възползва от възможността или да не може да изпълни разликата от 40% и до осигуреното лице няма да стигне нищо. (Реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Накратко, защото Докладът наистина е сложен и се покриват параграфите, а е важно да се знае, защото има няколко предложение по § 6. Параграф 6 е основната правителствена мярка за подкрепа на заетостта. Както знаем това е мярката 60/40. Ние ще подкрепим всяко едно от тези предложение, което прави тази мярка по атрактивна, тоест по-приложима, защото неприлагането на тази мярка закарва хората пред бюрата на труда – решение, в което губят всички – и работникът губи доход, и работодателят и държавата. В този ред на мисли, това, което предложи господин Цонев, от една страна, ми се вижда приемливо, както и много от предложенията на господин Митев, които също са в посока на това тази мярка да бъде работеща. Затова ние ще подкрепим тези предложения. Оставяме все пак доста скептично настроени по отношение на нейния обхват засега. Надяваме се бъдещето да ни опровергае.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаема госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА: Понеже виждам, че господин Христиан Митев е предложил средствата в размер на 60% да се превеждат по банков път на работниците, искам да кажа, че тази мярка е насочена към бизнеса, тя не е насочена към работниците. Ако работниците трябва да получат 60% от възнаграждението си, те просто ще отидат на Борсата, там ще получат 60% от възнаграждението си. То няма да бъде нито за един месец, нито за два месеца, нито за три месеца, както пише тук, а ще бъде за шест, за осем, за дванадесет… кой колкото му е трудовият стаж. Така че тази мярка е насочена към бизнеса – да може да плаща цели заплати, ако това му е възможно, ако съществува въобще бизнес, защото е ясно, че ако бизнесът изцяло е спрял няма как, или поне да запази ключовите си специалисти чрез тази мярка. Затова е нормално и правилно тези средства да отидат при работодателя, а той да поеме ангажимента да изплати цялата заплата на работница – цялата, както я е плащал и преди това. Това не е мярка, която ще касае всички работодатели и няма как да бъде такава. Тя ще касае ония работодатели, които продължават да работят, които имат спад в производството и могат въпреки всичко да се възползват от тази глътка въздух, или за онези, които са спрели да работят, но искат да запазят двама-трима-четирима ключови специалисти, които са привлекли по определен начин и имат перспектива след приключване на извънредното положение да възобновят веднага работата си.
Недейте ги бърка нещата. Едно е за работника, друго е за мярката за работодателя.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Кратка реплика на уважаемия Председател на Бюджетната комисия. Няма да влизам в спор дали е насочена за бизнеса или за работника. Тази мярка е насочена към всички. Именно бизнесът обаче, и това е всъщност основата на моята реплика, ако приемем под бизнес представителните организации на работодателите, вчера внесоха становище, с което настояват тези пари да отиват директно по сметка на работника. Това спестява за тях определени натоварвания, а е и свързано с начина, по който се внасят осигуровките, особено, ако се приеме този нов модел, в който те ще бъдат разграничени. Държавата трябва да плати това, което дължи, директно на сметката на работника, работодателят – другата част. Това е искането на работодателите, на които Вие казвате, че държите да помогнете.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Заповядайте, уважаеми господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може би тази дискусия трябва да я направим в зала, но все пак да си изясним нещата. Права е госпожо Стоянова, тук трябва много точно да обясним: ако мярката беше насочена към работниците, щеше да им се предложи 60% и ако иска работодателят да добави 40%, ако иска да добави 20%, ако иска да добави 10%. Тук мярката има следната задача: да направи работодателя съпричастен към запазване на работното място, защото държавата му дава тези 60% не, за да си спести той своите 40% или да реши какво да прави – дали да или не, защото работникът вече е получил 60% и може да му ги даде, може и да не му ги даде другите, тези 60% отиват само, ако и работодателят даде неговите 40%, защото става въпрос за това да не отиват работниците директно на Борсата за безработни. Защото, като отидат на Борсата за безработни, те имат лимитиран срок, в който ще получават обезщетението, а ако останат тук този срок им остава и след действието, ако се случи така, че след действието на извънредното положение, те да се наложи да отидат на Пазара на труда или да излязат като безработни. Тоест тази мярка е насочена към това да им се съхрани изцяло това право за в бъдеще, ако им се наложи, а работодателят да бъде приканен да бъде съпричастен, доколкото може. Ако не може, отива работникът на Пазара, ако може обаче с това 60/40 и сега с новото предложение 60% от осигуровката да плати държавата…, защото видяхме едни сметки, които работодателските организации извадиха: не било 60/40, ами като се плати, онова, било 40, на 70 и някакви такива, които, между другото, са верни. Като се приеме това предложение сметката няма да е такава, каквато ни я представят. (Реплики извън микрофона.)
Сметката ще бъде точно 60/40, разбирате ли? И този аргумент –„държавата ни баламосва“, отпада. Защото държавата не е искала да Ви баламосва и няма да Ви баламосва, но Ви приканва. Мярката е всички да участваме в процеса. Държавата на този етап с 60, работодателят с 40. И е много точно казано, и е много точно направено като редакция. Аз оспорвам това, което колежката до мен каза, че трябва да отива при работника. Не! Трябва да отиде при работодателя. Работодателските организации искат да, както се казва, по пистата да пращаме парите на работника. Не, няма да ни пуснат по тази писта, защото тук има хора, които са били работодатели преди да станат депутати.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Реплика от госпожа Клисурска към Вашето изказване.
Заповядайте, уважаема госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Госпожо Председател, колеги, защо взимам реплика? Защото и в изказването си госпожа Стоянова, и в изказването си господин Цонев не бяха максимално точни. Тази мярка 60/40, ако прочетем Постановление 55 от 30-ти, ще видим защо не сте точни. Защото аз Ви казвам, че работодателите няма да се възползват от мярката, защото в Постановлението, чл. 2, т. 6 ние казваме – какво? Казваме, че за изплащане на компенсации по чл. 1 могат да кандидатстват работодатели, които не прекратяват трудови договори на работници и служители на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 4. Хипотезите на чл. 328, за които ние говорим, са онези, които препращат към право на обезщетение в размер на една година и така нататък. Не са онези хипотези на чл. 325, които са по взаимно съгласие на работника, в които той ще получава минимално обезщетение по Кодекса за социално осигуряване, и то в никакъв случай няма да е на база на неговото трудово възнаграждение. И ние какво казваме на работодателите с Постановлението? Не съкращавайте! А Вие казахте една част – казахте двама, трима или които искат да оставят. Да, ама не. В Постановлението това нещо е написано и то е категорично. Затова казвам, че мярката, която ние приехме и моделът, който въведохме в предложението на Кодекса за социално осигуряване, изначално не работи. Изначално не работи, защото Постановлението, което Ви прочетох в момента, обуславя точно тази невъзможност. (Реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Няма да имате дуплика, нали господин Цонев?
Преди да закрия дебата само да Ви докладвам предложенията, които са свързани, на народния представител Христиан Митев за създаване на нов параграф до първото му предложение – § 4, § 5 и § 6.
Искате ли да се изкажете? Заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Съвсем кратко, тъй като съм сигурен, че всички колеги са се запознали с предложенията, направени от Асоциацията на организациите на работодателите в България – това са техните предложения. Те целят избягване на дискриминация между обезщетяване на работници и служители, които са в престой и тези, които работят на непълно време, като предлага доходът на работещите при непълно работно време по реда на чл. 138а, ал. 2 да бъде допълнен: „с обезщетение в размер пропорционално на не отработеното време“. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Колеги, закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Клисурска по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
За – 7, против няма, въздържали се – 14.
Подлагам на гласуване предложението на господин Цонев в редакцията отново по чл. 83, ал. 5, точка втора, както го направи госпожа Стоянова с редакцията и референтите ще го довършат.
За – 21, против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Христиан Митев за създаване на нов § 4.
За – 9, против няма, въздържали се – 11.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Христиан Митев за създаване на нов § 5.
За – 9, против няма, въздържали се – 11.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Христиан Митев за създаване на нов § 6.
За – 9, против няма, въздържали се 11.
Преминаваме към предложението на народния представител Георги Колев и група народни представители за създаване на нов параграф.
Изказвания?
ХРИСТИАН МИТЕВ: С едно изречение буквално. Тук се предлага процедурата по освидетелстване пред ТЕЛК/НЕЛК и съответно Централна военномедицинска комисия към Военномедицинска академия да бъде отсрочена с два месеца след прекратяване на извънредното положение, тъй като има започвали процедури преди извънредното положение, които не са завършили. Нямаме постановено решение на ТЕЛК и практически се оказва, че има хора, които не могат да получават никакво обезщетение, въпреки че евентуално биха имали право. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Реплики към изказването на господин Митев?
Няма реплики.
Заповядайте, господин Ципов, имате думата за изказване.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, ние ще подкрепим внесеното предложение от народния представител Георги Колев и група народни представители, само че, ако не възразява и господин Митев, окончателната редакция да бъде досегашният текст на параграф 20 да стане алинея първа, текстът на предложението да стане алинея втора, за да може препратката да е към алинея първа, тоест да стане алинея първа „се прилага и за започналата преди обявяване извънредното положение процедура за определяне трайно намалена работоспособност“ и така нататък.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Съгласен съм, приемам предложението на колегата Ципов за редакция.
ПРЕД. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги, други изказвания?
Няма други изказвания. Закривам дебата и подлагам на гласуване така направеното предложение по член 83 на господин Ципов заедно с предложението на господин Георги Колев и група народни представители.
За – 20, против няма, въздържали се няма.
Преминаваме към предложението на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Предложение от народния представител Светлана Найденова.
Предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
И предложение на работната група за редакция.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, уважаеми господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Ние анонсирахме още в деня на приемането на Законопроекта на първо гласуване, че ще направим предложение до отмяна на извънредното положение държавната субсидия по Закона за политическите партии да не се дължи. Смятаме, че по този начин всичките политически субекти следва да проявят своята солидарност и към българските граждани, и да подпомогнат с каквото могат именно българските граждани да получат тази подкрепа чрез приемане на едно такова предложение. Смятам, че всички трябва да се обединим около подкрепата на това предложение.
И завършвам с призив към всички колеги от комисията да гласуват „за“.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Реплики към изказването на господин Ципов? Няма реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Първо, по предложението на господин Красимир Ципов и народни представители от ГЕРБ за периода от 13 март 2020 до отмяна на извънредното положение държавна субсидия по Закона за политически партии не се дължи – искам да заявим, че го подкрепяме и приемаме това предложение, ще гласуваме за него.
Искам да обърна внимание на предложението на народния представител Корнелия Нинова и народни представители от БСП, с които държим да се отменят онези разпоредби, които бяха създадени през изминалата седмица в Закона за електронните съобщения и които позволяват намирането и съхраняването на определени вид трафични данни за лица в случаи на нарушена карантина или опасност от друго разпространение на заразна болест. Няма да повтарям мотивите си от дебата ни преди време. Ние считаме тази мярка за прекомерна, считаме, че тя не е конституционосъобразна и работим и по искане за обявяването ѝ за противоконституционна от Конституционния съд. В момента изследваме практиката, а има такава – и на Конституционния съд и на Европейския съд за правата на човека и на други международни институции, затова настояваме да се възползваме от случая на поправката на този закон, за да поправим и тази недомислица. Затова, моля Ви да подкрепите това наше предложение.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков? Няма реплики.
Други изказвания? Няма други изказвания. (Реплики извън микрофона.)
Вие за текста на колегите Корнелия Нинова и група народни представители ли говорите, госпожо Гигова?
Няма други изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
За – 20, против няма, въздържал се 1.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светлана Ангелова.
За – 11, против няма, въздържали се – 7.
Заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Имам две предложения. Едното е свързано с трудовите договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по чл. 114а от Кодекса на труда, а именно въвеждане на специфични облекчени условия, а втората промяна, която правя в Кодекса на труда, е във връзка с представителността, запазване на представителността на национално представителните организации на работодателите и синдикатите, тъй като от месец февруари тече тази процедура, която е в чл. 36 по набиране на заявления и броене на членската маса на тези, които искат да бъдат национално представителни. Предлагам в чл. 49б, преди моето предложение, да бъде добавено, че срокът по чл. 36, ал. 4 от Кодекса на труда спира да тече до отмяната на извънредното положение. Това е много важно, за да може по време на извънредното положение да спре този срок, който е в чл. 36, ал. 4 по отношение на набиране на заявления от страна на тези организации, които искат да бъдат национално представителни на работодатели и синдикати. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова. (Реплики извън микрофона.)
Ще го направите като предложение по чл. 83. (Реплики извън микрофона.) Само че не. Трябва той да го предложи.
Заповядайте, господин Митев, имате думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Припознавам направените подложения от госпожа Светлана Ангелова по реда на чл. 83, ал. 5, т 2. Моля да ги подложите на гласуване.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Колеги, подлагам на гласуване така направеното предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника от господин Митев.
За – 13, против няма, въздържали се 7.
Сега подлагам на гласуване предложението на госпожа Светлана Ангелова заедно с приетата редакция.
За – 13, против няма, въздържали се 7.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
За – 7, против няма, въздържали се 13.
Подлагам на гласуване приетото предложение на господин Ципов, заедно с приетото предложение на госпожа Ангелова и предложението за редакция на господин Митев по него, заедно с предложението за редакция на работната група.
За – 13, против няма, въздържали се 7.
Преминаваме към предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители за създаване на приложението към чл. 3, т. 1.
Правя едно редакционно предложение в наименованието на приложението да се чете „производства и дела, по които сроковете не спират да текат до окончателното им приключване“, да включим до окончателното им приключване.
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Според мен тази разпоредба трябва да има действие до приключване извънредното положение, а не до приключване на делата. Делата могат да приключат през 2023 г. Значи това са производства и дела, по които сроковете не спират да текат до по време на извънредното положение, а не по време на тяхното приключване на делата.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Идеята беше за приключване на делата пред по висшестоящи инстанции, затова и формулировката е такава.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не, не, значи това е извънредна мярка. Не текат срокове само по време на извънредното положение. Как до приключване на делата?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Идеята е при приключване на една от инстанциите след това делото да може да продължи движението си към останалите – към Въззивна, или Касационна.
ИВА МИТЕВА: Значи този закон действа само по време на извънредното положение и след това той се отменя, така че и списъсък се отменя и няма как след това как съдът да продължи да работи по този закон.
ВАЛЯ ГИГОВА: Няма нужда да го добавяте. Вие сте квалифирацирали делата съобразно тяхното място в НПК, ГПК, в АПК. Няма нужда – това са производства и дела, по които сроковете не спират да текат. Ако делото се гледа на една инстанция ще касае една инстанция, ако касае две инстанции ще касае две инстанции. Няма нужда това нещо да се уточнява. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема, госпожо Гигова, а предложението е на Върховния административен съд.
ВАЛЯ ГИГОВА: Може, обаче то е неправилно. Колкото инстанции има за толкова.
ПРЕД. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Панов, искате ли да вземете отношение?
Заповядайте.
ЛОЗАН ПАНОВ: Казаното от госпожа Гигова е в същия смисъл касае се за извънредна мярка за ограничен период от време и след това, естествено, тя отпада, така че подкрепям казаното от нея.
Мисля, че е ясно за всички ни. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Панов.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема, госпожо Председател, уважаеми високи гости! Няма нужда от такова допълнение. Ние гласуваме приложение към чл. 3 т. 1. Член 3 казва, че в срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат. Ние казваме сега, кои не спират да текат, естествено, в тази рамка. Едно подобно допълнение би могло да доведе до ненужни обърквания.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
В такъв случай оттеглям предложението си по реда на чл. 83 ал. 5, т. 2.
Преминаваме към гласуване на приложението към чл. 3 т. 2, заедно с направените редакции. (Реплики.) Да, ние го приехме това затова казвам заедно с направените редакции – към чл. 3, когато ги гласувахме още в началото на заседанието на Комисията.
За – 21, против и въздържали се няма.
Преминаваме към Заключителни разпоредби – наименование на подразделението.
Изказвания? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението Заключителни разпоредби, моля, който е „за“ да гласува „за“
За – 21, против и въздържали се няма.
Преминаваме към § 9. Имаме текст на вносител, заедно с направена редакция, която гласувахме към …
Да, заповядайте, уважаема госпожо Митева.
ИВА МИТЕВА: Само искам нещо да допълня, във връзка с оставане на досегашната редакция на чл. 4 в ал. 2 думите „удължените срокове по чл. 4“ в досегашната редакция трябва да отпаднат от текста.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре, господин Ципов си оттегля предложението, заедно с останалите колеги.
ВАЛЯ ГИГОВА: Тя е безсмислена.
ИВА МИТОВА: Не е безсмислена, защото са извършени много действия, тъй като много администрации не са разбрали в коя ситуация са на спиране и удължаване на сроковете. Много администрации не са спрели сроковете си и са продължили да работят. По този начин ние им санираме действията и казваме, ако някой е подписвал и е издавал някакви актове те са валидни. Но по чл. 30 спират.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре.
Заповядайте, госпожо Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Нали сега на 24-ти е влязъл в сила Законът, който казва: „от 13 до 24 се спират сроковете“. Няма нужда да казвате, че действията им са валидни, защото администрацията и съдът винаги действат. Това ще породи страшно голямо съмнение кои действия се запазват и кои не.
Дайте да изчетем целия текст.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Госпожо Гигова, само за Ваша информация преди да започнете да четете текста, имайте, предвид че има извършени например обществени поръчки след 24-ти, когато е влязъл Законът в сила, въпреки че е трябвало да не текат тези срокове. По тази логика ако отпадне тази ал. 2 Вие трябва да ангажирате съответно отговорността на тези администрации, които са решил все пак да работят и да действат в интерес на гражданите.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ама те ако са действали, правилно са действали.
ХРИСТИАН МИТЕВ: След като правилно са действали тогава ал. 2 трябва да остане, именно за да може да защити тези администрации, тези ръководители на администрации, които са действали правилно.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ама нали тези срокове не текат за страните, не за администрацията.
ИВА МИТЕВА: Чл. 2 засяга и чл. 3 и чл.4, ал. 2 на § 9, който става § 11, засяга, както чл. 3, така и чл. 4 . Чл. 4 остава в досегашния си вид затова казваме и удължените срокове по чл. 4 досегашната редакция трябва да отпадне, но трябва да остане другата част, която казва, че ако са извършени действия от обявяване на извънредното положение до влизане в сила на този закон те трябва да запазят силата си, защото има включително постановени решения по обществени поръчки на 27 март. Тези поръчки действат или не действат, тъй като администрациите не са разбрали дали срокът им се спира в чл. 3 в хипотезата на други срокове и в чл. 4 се удължава и става дума за плащания към бизнеса. Заради това този текст е необходим на всички администрации, които са работили в този период.
ВАЛЯ ГИГОВА: Тогава напишете „извършените действия на администрацията“, защото иначе, така както е… (Шум и реплики.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля, не влизайте в диалог!
Ще закрия дебата след като приключат изказванията и ще гласуваме.
Моля Ви!
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема, госпожо Председател, позволявам да взема думата, за да изразя опасения, че не са прецизни и двете алинеи на този текст. Това е може би текстът, ако не е прецизен, ще ни върне на изходна ситуация защо въобще започнахме да поправяме Закона преди няколко дни, тъй като много хора не са го разбрали. В ал. 1 ние обявяваме, че сроковете по чл. 3, т. 2 в досегашната редакция и т. 1, въпросът е, че сроковете след обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон продължават да текат след изтичането на три дни от обнародването. Спрямо § 13, който става § 16 Законът влиза в сила в деня на обнародването му. Тук имаме в най-малкия случай тавтология, в най-лошия случай възможност отново влизане в най-различни спорове какво сме имали предвид да кажем. Не можем ли кажем просто – 7 дни от влизането в сила на Закона, примерно ако това е Вашата воля, но волята е трудно разгадаема.
По отношение на втората алинея аз се страхувам, че няма да мога да взема отношение, тъй като ние така направихме с чл. 4, че първо запазихме досегашната му редакция, за която става на въпрос, след това обаче господин Иванов, прочете доста текстове, които ги нямаме написани и не знаем точно в крайна сметка какво направихме и каква е разликата между досегашната и новата редакция, така че предлагам Ви до утре, докато влезем в залата наистина когато имате изписан доклада молбата ми е искрена да се опитаме да го направим, така че да е точно, ясно и прецизно каква е точно волята на мнозинството. Така сегашният текст просто не може да бъде подкрепен.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господи Зарков.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на § 9, заедно с направените редакционни предложения по отношение на т. 1, която включихме в ал. 1 и седемдневния срок – от три на седемдневен срок и отпадането.
За – 13, против – няма, въздържали се – 8.
Преминаваме към предложението на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Не, това отпадна, оттеглихте го.
Към предложението за § 10 – текст на вносител и предложение на работната група.
Изказвания? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, заедно с предложението на работната група за § 10.
За – 21, против и въздържали се няма.
Преминаваме към предложението на народния представител Христиан Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: То е свързано с това и го оттеглям, но все пак да го гласуваме.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Христиан Митев.
За – 10, против – няма, въздържали се – 11.
Преминаваме към § 11 – текст на вносител и няма предложение.
Изказвания? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 11.
За – 21, против и въздържали се няма.
Преминаваме към § 12 – текст на вносител.
Изказвания? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 12.
За – 21, против и въздържали се няма.
Преминаваме към предложението на народния представите Стоян Божинов и предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, и предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители, и предложение за редакция на работната група.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, уважаеми господин Божинов.
СТОЯН БОЖИНОВ: Уважаема, госпожо Председател, уважаеми колеги! Това мое предложение е във връзка с глобата по Закона за здравето. За всички беше ясно, че тази глоба е несъразмерна и тежка. По мое мнение, като гледам и по мнението на колегите, се тръгва към намаляване на размера, за което Ви поздравявам.
Ако бъде прието по принцип нашето предложение може да не се гласува, така че благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Божинов, имахме нужда да чуем, че по принцип го приемаме.
Заповядайте уважаеми, господин Зарков – искате ли думата? Съгласни ли сте и Вие, че приемаме и Вашето по принцип.
КРУМ ЗАРКОВ: Да.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА По принцип е прието и Вашето предложение.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Панов.
ЛОЗАН ПАНОВ: Благодаря Ви.
Съвсем накратко това са очаквани предложения Те са в един и същи смисъл и теорията, и практиката посочват, че несъразмерният размер на глоба не води нито до голяма събираемост, нито до претенция. В този смисъл мисля, че подходът, който е възприет с първо нарушение с определен размер и след това при повторно в друг размер мисля, че е ясно.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Панов.
Заповядайте, уважаеми господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може би тук юристите ще трябва да кажат, но аз да напомня. Има направени няколкостотин вече наказателни постановления по стария текст и по старите размери. Сега ще стане, така че за едно и също нарушение ще има различни санкции. (Реплики.) Не виждам никъде това къде се прилага.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми колега Цонев, прилага се по-благоприятния за дееца закон.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Окей. Аз затова казах, юристите да кажат.
ХРИСТИАН МИТЕВ: По-благоприятният е този, който сега ще приемем с намалените размери.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Без да има нужда да се уточнява, че става въпрос и за направените преди.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Да, става въпрос и за направените преди. Винаги се прилага по-благоприятния за дееца в наказателното и административно-наказателното.
ВАЛЯ ГИГОВА: Но само за тези, които вече не са наказани.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Да, с изключение на тези. Но аз не знам да има производство, което да е приключило, така че…
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Колеги, няма други изказвания, предполагам. Съгласни ли сте с текста за редакция, който е направен от работната група? Добре.
Закривам дебата. Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване приетите предложения по принцип, текста на редакция на работната група.
За – 21, против и въздържали се няма.
Преминаваме към § 13 – текст на вносителя за влизане в сила на Закона.
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Преди да преминем към гласуване на Заключителния параграф по Доклада, да уточним въпроса с предложението за създаване на чл. 6б на господин Веселинов. Референтите подготвиха окончателна редакция, затова на основание чл. 83 от Правилника правя следното предложение за редакция, а именно:
Създава се нов § 7:
„§ 7. Създава се чл. 6б:
„Чл. 6б. До отмяната на извънредното положение по решение на Министерския съвет министрите, областните управители и ръководителите на други ведомства, предоставили под наем имоти държавна собственост или общинските съвети, предоставили под наем имоти общинска собственост, могат да приемат съответно издадат решения за намаляване размера на вноските за наем, таксите за ползване или за освобождаване от заплащането им изцяло, или частично от физически и юридически лица, наематели на имоти, които са ограничили или преустановили дейността си вследствие на мерките и ограниченията, наложени по време на извънредно положение.“
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов, изчетохте го за протокола.
Заповядайте, адвокат Гигова, имате думата.
ВАЛЯ ГИГОВА: … Сега го виждам и да не стане утре в зала. Член 4 остана в първоначалната редакция. Направихме една алинея втора, с която изключваме приложението по отношение на серия закони, нали така? Само че е възможно по време на действието на удължаването на срока с един месец по тези специални закони, по Закона за устройство на територията, Държавната собственост, Общинската, да не ги чета всичките, да е изтекъл срокът вече и хората, като са знаели, че срокът им изтича в едномесечен срок от отмяната на извънредното положение, да не са предприели действия. Образно казано, изтича срокът да речем днес, те не правят нищо, защото знаят, че срокът изтича в едномесечен срок. Трябва да има правило, което изрично да казва, че сроковете, които са изтекли преди тази редакция на закона, се счита, че изтичат в седмодневен срок от приемането. Тоест това, което приехме за спиране на сроковете, трябва да запазим същото правило, защото вече може да има пропуснати срокове. Не знам дали го обяснявам добре?
Може да има изтекъл срок с оглед новата редакция, тогава трябва да запишем в § 9, ал. 2, че променената редакция има действие в 7-дневен срок от приемане на закона, защото ще направим голяма беля иначе! (Реплики.)
Момент, ние сме в условията. Обаче ако е изтекъл този срок, ние казваме, че ал. 2 на чл. 4 казва „не се прилага“, разбирате ли? (Реплики.) Досега нямаше изключение, сега има. Ако срокът по ЗУТ да речем, вече е изтекъл, представете си, че Вие сте, имате едно възвишение за строеж, което Ви изтича днес, приемате закон, с който казвате: не се прилага алинея първа. Тогава трябва… (Реплики.) Ама трябва да стане ясно, защото горе започва параграфът до изтичане на извънредното положение. (Реплики.)
Да, не се прилага. Приемате закона и в деня на приемане на закона се оказва, че не си си подал искане. (Реплики.) Не можеш да го прием за един ден, трябва да знаеш все пак, трябва да имаш някакъв седемдневен срок, за да може да си оправиш нещата.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Чуйте, сега предложението на господин Митев с предложението на ал. 2 на чл. 4 дали ще стане така, ще решим ли казуса.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз не знам дали това ще реши проблема, но ако запишем, че чл. 4, ал. 2 влиза в сила от 13 март, от датата на обявяване на извънредното положение, мисля, че това решава проблема.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Напротив! (Реплики.)
ВАЛЯ ГИГОВА: Трябва чл. 4, ал. 2, да влиза в сила в 7-дневен срок от обявяване на Закона, за да могат хората да си подновят исканията.
Трябва същото, което предлагате по чл. 4, ал. 1 - седмодневния срок, да бъде даден на хората… в седмодневен срок от влизане в сила на този закон в сила. (Реплики.) Да, това е решението. (Реплики.) Ама това, което той предлага, не е правилно.
Трябва разпоредбата на чл. 4…
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Член 4, ал. 2 трябва да влезе в едноседмичен срок след другите.
ВАЛЯ ГИГОВА: Точно така. (Реплики.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Да създадем една нова алинея трета ли?
ВАЛЯ ГИГОВА: На § 11.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: На § 11 – направете го, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Добре. По реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 на § 13, ал. 2, която да гласи: „Чл. 4., ал. 2 влиза в сила в 7-дневен срок след обнародване на Закона в Държавен вестник.“ (Реплики.)
ИВА МИТЕВА: Проблемът е, че в цялата администрация в момента никой не знае дали това удължаване по чл. 4, ако има такова, е с акт, или не е, дали някой просто не е отишъл да си упражни правото и срокът му е изтекъл, или той е отишъл и администрацията го е удължила с този срок. Това е проблемът. И ние затова работим в момента на сляпо. Евентуално по-добре да кажем тогава, че ако по тези закони, които в ал. 2 ние казваме, че няма да се прилага повече чл. 4 и за тях, са удължени срокове, те запазват силата си и продължават да са запазени.
ВАЛЯ ГИГОВА: Не, тук не става въпрос за никакво спиране на срокове.
ИВА МИТЕВА: Става дума за удължаване, не говорим за спиране въобще.
ВАЛЯ ГИГОВА: Значи по ЗУТ нямате удължен срок! И аз Ви казвам: днес Ви изтича разрешението за строеж. Трябва да го подновите и да си подготвите документи. Кога ще поискате подновяване? Ако нямате право…
ИВА МИТЕВА: Ама Вие сте по хипотезата на спиране на срока ал. 1 и там дадохме 7-дневен срок от обнародването на Закона!
ВАЛЯ ГИГОВА: Не сме по чл. 7, ал. 1, защото това е срочен административен акт и е по чл. 4, точка 2.
Срочните административни актове са по чл. 4, т. 2. Там казва, че всички административни актове са със срок и затова дадохме на хората едномесечен срок, да имат време. А сега Вие в ал. 2 казвате: ние изключваме определени закони. Трябва да дадете на хората възможност ако днес му изтича срокът, да има седмодневен срок да си иска удължаване! (Реплики.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предлагам да гласуваме по принцип предложението, което направи господин Митев.
Кажете, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Мисля, че тази разпоредба на § 11 по принцип е приета и трябва да се изработи, но нека стане ясно какво правим. Волята е следната и мисля, че като си изясним волята…
По отношение на чл. 3, точки 1 и 2 7 дни след влизането в сила! По отношение на чл. 4, ал. 2 също 7 дни след влизане в сила! Досегашният чл. 1 си остава същия, така че по него нямаме… Имаме две алинеи в седемдневен срок от влизане в сила. Тоест може да стане една алинея, чл. 3, точка 1 и 2 и чл. 4, ал. 2 – в седемдневен срок след влизането в сила, а влизането в сила е с обнародване.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Точно така, абсолютно сте прав, господин Зарков.
Гласуваме предложението, направено от господин Зарков и господин Митев… (Реплики.) Добре, от господин Митев, реда на чл. 83, ал. 5, т. 2.
За – 21, против и въздържали се няма.
Сега гласуваме текста на § 13.
За – 21, против и въздържали се няма.
Уважаеми колеги, с това се изчерпва дневният ред на Комисията по правни въпроси. Благодаря на всички колеги и на гостите.
Закривам днешното заседание.

(Закрито в 17,25 ч. )

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Анна Александрова