Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л

№ 125

На 7 май 2020 г., четвъртък, от 11,04 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за здравето, № 002-01-16, внесен от Министерския съвет на 5 май 2020 г.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Анна Александрова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси.
Имате дневния ред – точка единствена:
Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за здравето, № 002-01-16, внесен от Министерския съвет на 5 май 2020 г.
Имате думата по дневния ред. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложената и изчетена преди малко от мен точка.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Гости на заседанието на Комисията по правни въпроси:
- от Министерството на правосъдието: господин Данаил Кирилов – министър;
- от Министерството на здравеопазването: господин Кирил Ананиев – министър, и госпожа Жени Начева – заместник-министър;
- от Министерството на туризма: госпожа Николина Ангелкова – министър;
- от Министерството на финансите: госпожа Росица Велкова – заместник-министър, и госпожа Диана Драгнева – директор на дирекция „Правна“;
- от Агенция „Митници“: господин Георги Александров – заместник-директор на Агенция „Митници“, и госпожа Светла Генова – директор на дирекция „Акцизна дейност и методология“;
- от Камарата на частните съдебни изпълнители: господин Георги Дичев – председател;
- от Американската търговска камара в България: господин Светлин Димитров;
- от Висшия адвокатски съвет: госпожа Валя Гигова;
- от Асоциацията на българските административни съдии: господин Любомир Гайдов – заместник-председател.
От името на вносителите кой ще представи Законопроекта?
Заповядайте, уважаеми министър Ананиев.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както всички знаем, на 13 май изтича срокът на обявеното извънредно положение на територията на Република България. В тази връзка Министерският съвет прие Проект – Законопроект за изменение на Закона за здравето. Представям на Вашето внимание Законопроекта, който урежда мерките на територията на Република България за предпазване, ограничаване и предотвратяване на последствията от разпространението и заразата с вируса на СОVID-19 за времето след прекратяването на извънредното положение от 13 май.
Със Законопроекта се предлага изменение в два члена от Закона за здравето – чл. 61 и 63, които имат пряко отношение към възможността за разпореждане на противоепидемични мерки от министъра на здравеопазването.
Целта е да се намали и забави разпространението на епидемията от СОVID-19 и да се осигури възможност за подготовка на здравната система за гарантиране на адекватна медицинска помощ.
Със Законопроекта се предлагат условията и редът за задължителна изолация на болни от заразни болести, на заразоносители, карантинирани лица, които са контактни с лицата, които носят или са заболели от коронавируса, както и на лица, влезли на територията на Република България от други държави.
Друга разпоредба предвижда министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор според степента на опасност за разпространение на заразната болест със заповед да обявява извънредна епидемична обстановка. Министърът на здравеопазването въвежда временни противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион за защита на живота и здравето на гражданите.
Конкретните противоепидемични мерки ще се определят с акт на министъра на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на цялата страна или на отделни региони от нея, или на директора на съответната регионална здравна инспекция отново по предложение на главния държавен здравен инспектор, само че за отделната област или регион.
Определят се актовете, с които министърът на здравеопазването въвежда временните противоепидемични мерки на територията на страната или на отделни региони за защита на живота и здравето на българските граждани. Те ще се въвеждат със заповед по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс или с наредба, която се обнародва незабавно в следващия брой на „Държавен вестник“.
Правят се редица изменения и допълнения за преодоляване на последиците след отмяната на извънредното положение. В изменения в отделни нормативни актове, като Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявени с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., Закона за чужденците в Република България, Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване, Закона за държавния служител и други, се прецизират сроковете за предвидените в тях социално-икономически, финансови и здравни мерки за преодоляване на последиците от разпространението и заразата с вируса на СОVID-19, като част от сроковете се удължават и се разширява приложното поле на част от мерките.
Въвеждат се нови мерки за здравна, социална, икономическа и екологична защита. Предвижда се например неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда до 60 работни дни, ползван през 2020 г., да се зачита за трудов стаж, както и през 2020 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване да се зачита временно за неплатен отпуск до 60 работни дни.
С цел избягване събирането на едно място на големи групи ученици се предлага през учебната 2019/2020 г. в края на IV и X клас да не се провежда национално външно оценяване по чл. 119, ал. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование за установяване степента на постигане на компетентностите за съответния етап, а степента на постигане на компетентностите за съответния етап на учениците по решение на министъра на образованието и науката да може да се установи след началото на учебната 2020/2021 г. Предвижда се също така приемането на ученици от обединените училища в XI клас за учебната 2020/2021 г. да се извършва само въз основа на окончателните оценки по учебни предмети от удостоверението за завършен първи гимназиален етап на средно образование.
Като част от предвидените здравни мерки се предлага лечебните заведения за болнична помощ за активно лечение, които са определени със заповед на министъра на здравеопазването да извършват лечение и наблюдение на пациенти с СОVID-19, чрез определени длъжностни лица да извършват ежемесечна проверка на техническото състояние на енергийните обекти, предназначени за снабдяване с електрическа енергия, които са тяхна собственост, включително на електрически уредби, собствени източници на резервно захранване и съоръжения за автоматично превключване на захранването, осигуряващи непрекъснатост на снабдяването с електрическа енергия, и в случай на установени несъответствия да предприемат незабавни действия за тяхното отстраняване с цел гарантиране непрекъснатостта на снабдяването с електрическа енергия.
В рамките на предвидените екологични мерки се предлага пречиствателните станции за отпадни води да се осигуряват с пречиствателни съоръжения/инсталации за обеззаразяване.
Очакваните резултати от прилагането на Проекта на нормативен акт са преодоляване на здравните, социално-икономическите и финансовите последици от разпространението и заразата с вируса на СОVID-19 и недопускане влошаването на епидемичната обстановка в страната, а така също и подготовка на лечебните заведения, ако се увеличи натискът върху здравната система. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми министър Ананиев.
От вносителите – заповядайте, господин Кирилов.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! В стремеж да бъда максимално кратък ще поставя някои акценти на правните въпроси, които цели да разреши този законопроект. В продължение на казаното от министъра на здравеопазването искам да насоча Вашето внимание по отношение на предложените изменения, които целят определянето на статута на актовете, които министърът на здравеопазването постановява в рамките на правомощията си по Закона за здравето, с оглед възникнали спорове и подвеждащи интерпретации в общественото пространство. Дали сме, и аз, предложение за ясен разграничителен критерий между общите административни актове и нормативните административни актове, включително във връзка с тяхното влизане в сила и обнародването, обявяването им.
Моля да вземете предвид, че в § 3 в предложените изменения на Административнопроцесуалния кодекс, в частта на чл. 73, при оспорване на акта съответният административен съд го разглежда в двумесечен срок от образуване на делото. Подчертавам, за да не останете подведени. Моля да гледате текста такъв, какъвто е представен на Вашето внимание, а не интерпретациите на текста, включително и мотивите, защото в резултат на дебат в Министерския съвет окончателно се прецени да няма предложения за промяна по отношение на двуинстанционността на обжалване на тези актове. Така че, подчертавам пред Вас, тези актове се обжалват двуинстанционно. Да, това би означавало двойно натоварване, даже по-голямо от двойно натоварване на върховните административни съдии, защото касационният състав би бил петчленен състав. Тук има представители и на Асоциацията на административните съдии – те вероятно ще вземат становище по този въпрос.
Направили сме предложение и за създаване на нова дефиниция в Допълнителните разпоредби по отношение на съдържанието на понятието „еднократно правно действие“.
Множество са промените в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., като тук аз съм убеден, че Вие нямате никакво съмнение по правната техника, която е възприета. За тези норми, за които нямаме изрично предложение за създаване на един допълнителен, привременен срок, с евентуалното прекратяване на извънредното положение се прекратява и правното действие на действащи разпоредби от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
Тук ще обърна Вашето внимание и на разпоредбите на чл. 3, чл. 4 от Закона, чл. 5 от Извънредния закон, които налагат в голяма част от случаите преуреждане на срокове, тоест процесуалните срокове ще започнат съответно да текат. Като стигнем до второто четене, ще привлека отново Вашето внимание, за да направим ясно разграничение по отношение на темпоралното действие на сроковете в производствата, които са по Приложение 1 към Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, спрямо всички спрени процесуални срокове. Налага се да дадем още по-ясно и точно указание на съдилищата и на участниците в съдопроизводството.
По отношение на мярката в чл. 5, ал. 2 – запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, също имаше дебат в Министерския съвет. Премиерът настоя да се запази редакцията на тази норма във вида, в който е, а не както беше оригиналното предложение на Министерството на труда и социалната политика – да не могат да се налагат запори за срок от три месеца след прекратяване на извънредното положение за доходи от трудови възнаграждения и пенсии.
Ще си позволя да посоча, че за всички органи, институции, които досега осъществяваха дистанционна електронна форма на комуникация на заседание, срокът се удължава, така че общинските съвети, Комисията за защита на конкуренцията и другите органи могат да бъдат спокойни за това, че е защитена легитимността на техните решения.
Има продължение на правилото и на чл. 65б от действащия Закон за мерките по отношение на възможността да се намали дължимото наемно задължение или цената на ползване на имоти държавна или общинска собственост, съответно за общинската собственост – по решение на общинските съвети. А по отношение на възприетото в този законопроект правило на § 13, ако не се лъжа, ще Ви запознае министърът на туризма. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми министър Кирилов.
Заповядайте, уважаема министър Ангелкова.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Преди съвсем накратко също да Ви запозная с предложенията в Законопроекта, които касаят сектор „Туризъм“, бих искала да благодаря на всички народни представители, които са изразили своята подкрепа към сектора с принципни мерки, които са предложени. Разбира се, в момента е важно да обсъдим детайлите, защото дяволът е в детайла, за да можем правилно да ги приложим с оглед на изключително тежката ситуация в нашия ресор и с оглед на това, че по нашите оптимистично-реалистични прогнози очакваме на 1 юли, живот и здраве, в зависимост от това как върви разпространението на заразата с коронавирусната инфекция, да имаме активен летен сезон.
Отделно от това, по Закон на 1 юни плажовете трябва да бъдат готови, за да може да се минимизира рискът и да се осигури напълно тяхното правилно ползване с оглед запазване живота и здравето на хората.
В тази връзка и говорейки за плажовете, преминавам към § 13, който сме предложили. Тук искам да подчертая, че основният принцип на предложението е свързан с това, че е необходимо да има правна възможност за различни хипотези и алтернативи, които всеки от наемателите или концесионерите на даден морски плаж следва да договори с нас, и да спазваме принципа на индивидуализация, тъй като плажовете са изключително различни както с оглед на техните характеристики, така и по отношение на концесионните плащания и наемните възнаграждения, които към момента някои от тях на 100% са изплатили, други предстои да плащат.
За да може обаче да сме сигурни, че ако концесионер или наемател избере опция да не плати концесионно възнаграждение, това ще го задължи абсолютно реципрочно на 100% да предостави безплатни плажни принадлежности. Ако има опция да избере 50% от концесионното възнаграждение да плати на държавата, а 50% да не плати, тогава и плажните принадлежности трябва да бъдат намалени задължително с 50% или повече, но не и по-малко. В тази връзка предлагам между първо и второ четене, с Ваше съгласие, разбира се, това ясно да го уточним в ал. 4 на нашето предложение, където казваме, че отношенията между страните в случаите по ал. 1, 2 и 3 – това са правните опции, които даваме с оглед различните възможности, индивидуалността на плажа – се уреждат с допълнително споразумение към договорите, което трябва да бъде сключено до края на 2020 г., защото това ще важи само за лято 2020 г., при стриктно спазване на съотношенията, така както ги обясних, между ал. 1 и 2, тоест ясно да се вижда тази обвързаност, и ние ще прецизираме текста между първо и второ четене.
Отделно от това, когато коментирахме и начина на изпълнение с оглед на мерките, които концесионерите и наемателите, както и плажуващите трябва да спазват, за да можем да спазим санитарно-хигиенните изисквания, изобщо ограниченията, свързани с разпространението на заразата с коронавирусна инфекция, ще бъдат необходими и промени, свързани с допълнителната търговска площ. Предлагаме за това лято, подчертавам – всички мерки ще бъдат валидни само за това лято, да бъде до 4% с оглед на изискването за разстояние – разполагане на масите и това, че ще се ползват основно на открито заведенията, което на практика ще намали техния капацитет от 30 до 50%. За да може все пак да има такава възможност, тъй като този текст се регулира от Закона и няма как само със заповед на министъра на здравеопазването това да се случи. По същия начин и със свободната и платената зона, защото на тези плажове, които ние ще обявим, че са изцяло с безплатни чадъри и шезлонги с оглед на опцията, която концесионерът или наемателят е избрал и ние сме я подписали със споразумение, за да са ясни ангажиментите и на двете страни. Съответно там също ще има разминаване между процентното отношение 50% заета – 50% свободна. Ще съм Ви много благодарна между първо и второ четене технически това да го изчистим, така че да няма неразбиране, че по някакъв начин ако на концесионерите им опростим, образно казано, възнаграждението, те няма да предлагат плажни принадлежности – абсурд. Ще намерим точния текст, който и Вие смятате, че е ясен за всички, за да може да намери своето обективно отражение, за което предварително благодаря.
По отношение на другите текстове, които са свързани със Закона за туризма. По отношение на чл. 25 – сроковете, свързани с възможността за възстановяване на суми на тези потребители, които предварително са платили или резервирали своята почивка или ваканция, възможността да приемат ваучери или алтернативно пътуване и след това да искат възстановяване на сумата – и в момента на ниво Европейска комисия се води доста сериозен дебат. Това е една от тези ключови теми, заедно с Единните правила за отваряне на границите, което в сектор „Туризъм“ е ключово с оглед активния летен туристически сезон, ако има такъв, и разбира се, Единните здравни стандарти. Очаква се на 13 май Комисията да излезе с указания и препоръки по отношение на сектора – това буквално преди малко получих като информация.
В тази връзка също между първо и второ четене предлагам да обсъдим възможността за по-дълго удължаване на срока от два месеца – дали на шест, дали на 12. Ще Ви представим нашите мотиви в тази посока. Има и такива внесени законодателни предложения. Надявам се да получим предварително указание и от Комисията, за да можем да ги съобразим. Да не се налага след това отново да променяме Закона в една или друга посока.
Отделно от това, с Вас неформално – с някои дискутирахме, но е много важно да включим между първо и второ четене и текст, свързан с възможността да удължим срока на действие с една година на удостоверенията за категоризация на местата за настаняване и хранене. Тъй като ние, за да можем да проверим тези места за настаняване, когато по Закон им изтича 5-годишният срок, те са длъжни да отговарят на изискванията на Наредбата за категоризацията. В момента много от местата за настаняване и заведения за хранене не работят – те няма как да спазят тези изисквания по обективни причини. На практика, ако ние не дадем такава правна възможност – да удължим сроковете с една година, ще ги поставим в невъзможност да изпълняват своята дейност и трябва да им отнемем категоризацията, което е абсурдно в тази криза. Те няма как да изпълняват обективно изискванията – някои може изобщо да не отворят. А проверката на място е задължително условие, за да се поднови удостоверението за категоризация.
Отделно от това, съгласуваме и сме готови с конкретни правила за работа в местата за настаняване – заведения за хранене, балнео-, спа комплекси, всичко свързано изобщо със сектор „Туризъм“. С министър Ананиев, на когото благодаря, и неговия екип съгласуваме, в момента уточняваме детайлите, които тези дни буквално ще бъдат готови – с конкретните указания на база на това, което ние сме предложили, за да може местата за настаняване да оперират, което на практика значително завишава техните изисквания. Затова молбата ми е да обсъдим възможността между първо и второ четене да включим този текст, за да можем да не изпадаме в хипотеза при обективна невъзможност местата за настаняване и заведенията за хранене да не отговарят на условията на Наредбата за категоризация и да няма възможност ние да удължим техните удостоверения, а това да доведе до невъзможност, на практика те да бъдат затворени. Благодаря Ви предварително за разбирането и за подкрепата. На линия сме да обсъдим всички детайли между първо и второ четене.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелкова.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Госпожо Председател, извинявайте, мога ли да направя едно допълнение?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: След изказването на моите колеги по тяхната специфична материя, имайки предвид, че 13 май е много близко, убеден съм, че във Вас възникват въпроси, свързани с реализирането на промените в чл. 61 и чл. 63 от Закона за здравето. Затова искам веднага да Ви информирам, че с моя заповед е сформирана работна група, на която съм ѝ дал срок до 11 май, тоест преди приключването на срока за извънредното положение, да изготви и представи в ръководството на Министерството необходимите административни актове и наредби, които се предвижда да са готови при свършването на извънредното положение и при евентуално определяне от министъра на здравеопазването на извънредна епидемична ситуация. Срокът е 11 май, както казах.
Това са три документа:
Една заповед за обявяване на извънредна епидемична обстановка по чл. 63, ал. 1 от Законопроекта, след преценка степента на опасност от разпространение на заразното заболяване и разбира се, това ще бъде направено по предложение на държавния главен здравен инспектор.
Вторият нормативен акт е Проектът на наредбата по чл. 61, ал. 6 от Законопроекта, където се предвижда министърът на здравеопазването с наредба да определи условията и реда за задължителна изолация на болни от заразни болести, на заразоносители, карантина на контактните с тях лица и на лицата, които са влезли на територията на Република България от други държави.
Третият документ е Проектът на наредба по чл. 63, ал. 2, изречение второ от Законопроекта за въвеждане вече на конкретни противоепидемични мерки на територията на страната за защита здравето и живота на хората отново по предложение на главния държавен здравен инспектор. Това го казвам от гледна точка на обстоятелството да бъдете убедени, че ние работим в момента и не чакаме да дойде времето на приемането на Законопроекта, с категоричната уговорка, че всичко онова, което Вие пререшите или вземете като нови решения при окончателното гласуване на Законопроекта, тези нормативни актове и административни актове ще отчетат Вашите решения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми министър Ананиев, за допълнението.
Заповядайте, уважаема госпожо Велкова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа народни представители! С цел постигане на по-добра събираемост на приходите в държавния бюджет и повишаване ефективността на контрола върху акцизните стоки с § 18 се предлагат промени в Закона за акцизите и данъчните складове. Европейското акцизно законодателство предоставя правомощия на националните компетентни органи да определят условия и изисквания за придобиване на статут на данъчен склад, като предлаганите промени изцяло кореспондират с разпоредбите на чл. 16 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 9212/ЕИО, с които разпоредби е вменено и задължение на лицензираните складодържатели да водят отделна отчетност.
Промените в чл. 47 от Закона за акцизите и данъчните складове предвиждат данъчен склад да може да бъде обект, който обхваща нефтопродуктопровод и само една свързана, присъединена към него база-обект за складиране и/или производство на енергийни продукти. Предлаганата уредба предполага водене на отделна отчетност на нефтопродуктопровода и на базите за съхранение или производство, като по този начин ще се улеснят контролните действия, възможността за извършване на инвентаризация на всеки от данъчните складове и установяване на количествата в нефтопродуктопровода и базите във всеки един момент. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Велкова.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища и възражения.
Заповядайте.
СВЕТЛИН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми министри! Ще се опитам да бъда много кратък. Ние имаме много въпроси и смущения по повод на така предложените изменения, което е естествено с оглед на големия им обем. За да бъда кратък, ще повдигна само някои от тях и ще се опитаме да представим писмено становище допълнително.
Преди всичко ще насоча вниманието върху основния фокус на Закона, който е изменението на Закона за здравето. Разбираме, че смисълът на тези изменения, които се правят, е да бъде дадена нормативна възможност да продължи прилагането на определени мерки след отпадане на извънредното положение, в което се намираме. Това, което повдига въпроси при нас, е, че променяме нормативен акт, който ще продължи да се прилага и след като се освободим от сега действащата ситуация с СОVID-19. В тази връзка виждаме въвеждане на института на извънредна епидемична обстановка, който се въведе малко по-рано – сега имаме доразвитие. Той вече започва да се обявява от здравния министър по подобие на обявяването на извънредното положение. В това няма нищо лошо, то създава яснота, слага реперите на ситуацията – кога започват да се прилагат, възможността за извънредни мерки, кога ще отпаднат, след като се отмени извънредната епидемична обстановка.
Онова, което буди у нас известно смущение, е, че Законът не дефинира що е то „извънредна епидемична обстановка“, при какви обективни фактически критерии тя ще съществува и при какви обективни обстоятелства министърът ще може да я обяви, съответно при каква обективна промяна на обстоятелствата ще може да обяви, че я отменя. Предвид на големите правомощия, които се дават на министъра, за ограничителни мерки по отношение на правата на българските граждани, считаме, че така уреденият съдебен контрол над тези актове, за да може ефективно да се реализира – трябва да имаме обективни, ефективни критерии, по които да може съдът да отсъди основателно ли е била обявена тази епидемична обстановка, основателно ли са били налагани тези мерки. Затова считаме, че е редно в Закона да се предвидят и обективни критерии, при които съществува такава епидемична обстановка.
Тези смущения се подсилват от обстоятелството, че с оглед на конюнктурата в момента се отменят – в ал. 6 и 7 на чл. 63 – референциите към извънредно положение, които се въведоха с оглед на сегашната обстановка, за да може сега действащите мерки да продължат да действат и след 13 май. Само че този СОVID-19 ще свърши и когато се появи СОVID-20, ние трябва да знаем дали сме в извънредна обстановка, или не, и да знаем дали министърът тези толкова ограничаващи правата на гражданите мерки ги налага основателно, или не.
По отношение изясняването на правната природа на актовете, с които се налагат – това очевидно е редно да се направи, за да се създаде яснота. Обаче в тази връзка, като премина към предложенията за изменение на АПК, считам, че предложението, което се прави, за дефиниране на еднократно правно действие с оглед прилагането на чл. 65 от АПК в бъдеще може да създаде проблеми при прилагането на Закона и при правораздаването. Защо? Защото на правната теория и практика понятието „институт на общия административен акт“ е познато, известно и ясно – нямаме съмнение кога имаме общ административен акт и кога нямаме. С въвеждането на тази дефиниция на еднократно правно действие, която някак си вкарва класификацията на правните актове не в основанието, на което те се издават, а в конкретиката на действията, които се разпореждат на правните субекти, смятам, че ще създадем известен смут в административното правораздаване по принцип.
В случая на мен ми убягва конкретната необходимост да се дефинира еднократното правно действие точно по начина, по който е дефинирано – „бездействие, продължаващо до една година“, „задължение за бездействие на субектите, продължаващо до една година“ и „задължение за еднократно действие на субектите“. Вероятно е продиктувано от конкретиката на сегашната фактическа обстановка. Само че адаптирането на принципни правни норми към конкретна фактическа обстановка често води до проблеми в бъдещето. Ще се огранича по това – мисля, че достатъчно ясно го казах.
Ще премина в материята на трудовото право за кратко. Изглежда ни, че с измененията, които се правят сега в чл. 7 на Закона за извънредното положение, с последния параграф от него, ще се създаде известен конфликт – удължава действието на чл. 7 за два месеца след отпадането на извънредното положение. С предишните изменения въведохме един текст в Кодекса на труда – чл. 120б, в който казахме, че работодателите ще могат да налагат на служителите си да извършват работа от разстояние, когато има извънредно положение. Като отпадне извънредното положение, тази възможност по чл. 120б от Кодекса на труда ще отпадне, само че удължаваме действието на чл. 7 от Закона за извънредното положение, който, общо взето, има същото съдържание. Ние можем да разсъждаваме, че този закон е специален по отношение на онзи, само че, като така и така ремонтираме, може да не разчитаме на тълкуване, а да направим по-конкретно – за два месеца; или да премахнем онази референция от Кодекса на труда към извънредно положение; или изрично в този чл. 7 да кажем, че има предимство пред Кодекса на труда, защото все пак Кодексът е нормативен акт от по-висок ранг.
Последното, което искам да кажа – една несправедливост виждам в разпоредбата за признаване на трудов и осигурителен стаж на лицата, които са били в неплатен отпуск по време на извънредното положение, до 60 дни. Сама по себе си е много хубава и социална, и я адмирирам. Обаче по време на извънредното положение сега, от началото му и в бъдеще ще има такива служители, които са работили с ограничено работно време. Ако не предвидим да им се зачита това време, през което са работили с намалено работно време, за пълен осигурителен стаж, те ще бъдат ощетени спрямо тези, които напълно не са работили. Ще излезе, че който въобще не е работил, ще получи 60 дни осигурителен стаж, а пък който е работил на половин работен ден, няма. Това мисля, че много лесно може да се поправи технически. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Заповядайте, уважаема адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Добър ден на всички!
Няколко принципни бележки по Закона. Разбираме смисъла на Законопроекта, мерките, които се предвиждат да заместят мерките по време на извънредното положение, само че ние считаме, че това няма как да стане, ако не е налице някоя от хипотезите на Конституцията на Република България, която допуска това да се случи. В Конституцията има две разпоредби, които дават възможност да бъдат ограничавани правата на българските граждани. Едната е извънредното положение и затова всичко, което се извърши и продължава да се извършва до 13 май има своето правно основание във въведеното извънредно положение и натоварване на определени органи в страната да ограничават правата на българските граждани по един общ начин.
Второто основание обаче в Конституцията, което дава възможност българските граждани да търпят ограничения, и не само да търпят ограничения, но и да оказват съдействие на държавните и общински органи, е разпоредбата на чл. 61 от Конституцията, която изрично предвижда това да става само при условията на обявено бедствено положение. Бедственото положение, така както е дефинирано в Закона за защита при бедствия, при всички случаи в него влиза понятието „съществуване на заразна болест, която създава опасност за цялото общество“. Ние считаме, че заболяването коронавирус при всички случаи попада именно в такова състояние на обществото, в което значително е нарушено нормалното функциониране на обществените, социалните и икономически отношения.
В Закона за здравето са предвидени три групи актове, които трябва да издава министърът на здравеопазването. Няма никакво съмнение, че той може да издава индивидуални административни актове по изолация и задължително лечение. Не би следвало да има и съмнения, че той може да издава и общи административни актове, с които се въвеждат ограничения за неограничен кръг лица. Обаче предвиденото изменение в чл. 63, в разпоредбите на ал. 6 и 7, които предвиждат премахване на правното основание за ограничение „наличие на извънредно положение“, няма как да не бъдат противоконституционни, защото конституционният ред изрично забранява това. И ако отпадне изразът „в случай на извънредно положение“, а и самото отпадане на извънредното положение, ще лиши тези актове на министъра на здравеопазването от правно основание и сам по себе си прави тези текстове по наше мнение противоконституционни.
Според нас има два варианта. Вярно е, че наличието на извънредна епидемична обстановка досега не е дефинирана, независимо че беше въведена със самия закон за мерките и действията по време на извънредно положение. Досега това (реплики), момент не довърших, с добавката „по време на извънредното положение“ – както е. Обаче, ако сега не се дефинира това понятие и не се привърже към понятието „бедствено положение“, министърът няма да може да въвежда, ако не нарушава конституционните разпоредби, ограничения в право на придвижване, както е в разпоредбата на чл. 6, и да се затварят заведения или да се забранява вид дейност. Затова според нас единственият вариант е – извънредната епидемична обстановка изрично да бъде приравнена на бедствено положение чрез препращащи разпоредби. Защото при обявяване на бедствено положение възниква онзи конституционен механизъм, който дава възможност на изпълнителната власт да извършва определени ограничения в правата на българските граждани по един общ начин. Така че смятаме, така както са предложени, ако няма препращане към понятието „бедствие“, което има изцяло природен характер, разбира се, тези разпоредби биха били противоконституционни.
Сега по отношение на трите вида актове, предвидени в чл. 61. Разпоредбите според нас са абсолютно неясни, защото вижте какво се предвижда – министърът да издава разпореждания за задължителна изолация, а в следващата алинея се казва, че това става със заповед на лекуващия лекар. Или министърът ще издава разпореждания, или лекуващият лекар, или съответния ръководител на здравно заведение?! Според мен в ал. 2 става въпрос и най-вероятно вносителите са имали предвид общ административен акт, а в ал. 3 индивидуален административен акт – всъщност те ще уточнят. Обаче като прочетете ал. 4 излиза, че заповедите по ал. 1 и 2, тоест и двете – и индивидуалните и общите, могат да предвидят лечение в домашни условия, което няма как да стане за общите актове, защото не може да бъде направена конкретна преценка. Тоест казано иначе това са разпоредби, които трябва според нас да бъдат сериозно премислени, защото ще създадат изключително противоречиво тълкуване.
По отношение на наредбата, която министърът на здравеопазването трябва да създаде. Разбира се, това че в момента се готви наредбата е прекрасно, защото с влизане на Закона в сила ще трябва да има правила и ред, по които да се осъществят. Обаче според нас не е направено достатъчно ясно разграничение между тъй наречените разпореждания на министъра, за които не е казано каква е тяхната форма, и наредбата, която съгласно Закона за нормативните актове, се издава за приложение на конкретен текст от Закона.
И накрая за акта, с който се обявява извънредна епидемична обстановка в чл. 63, ал. 1. Това, струва ни се, при всички случаи ще бъде общ административен акт. Стигаме до това какво е общ административен акт. Не съм съгласна с изказаното преди мен мнение, че въпросът: каква е разликата между общ административен и нормативен акт е ясна. Напротив, това е една от най противоречиво тълкуваните, разрешавани както в съдебната практика, така и в правната теория въпроси. Всъщност истината е, че между общите и нормативните актове разликата се състои единствено в това дали актът е издаден по повод на конкретна ситуация, или създава общо правило за поведение.
Аз не съм съгласна с разбирането, че видите ли Вие, общите административни актове създавали задължения за еднократно изпълнение на задълженията. Няма такова нещо. Всъщност разликата между двата вида акта е в една единствена думичка. Нормативният акт урежда хипотезата – когато са налице определени обстоятелства се прилага това правило, тогава този акт ще бъде нормативен. А при общия административен акт се създават също правила за поведение, но тогава думичката „поради еди-какво си“ налагам тези и тези правила. Така че предлаганото разграничение в общите административни актове е изключително опасно – говоря за измененията в АПК, защото това правило няма да се прилага само за сегашната ситуация и само с оглед заповедите на министъра на здравеопазването, а въобще с всяка една ситуация. Според нас се смесват две понятия – понятието еднократност и понятието продължителност на изпълнение на определено задължение.
Сутринта говорихме с колеги от Университета и без да претендирам за оригиналност ще Ви дам следния пример, защото не е мое авторството. Примерът беше следният: когато в един акт е разписано „понеже в момента имаме заболяване от вирусна инфекция COVID-19, всички трябва да носят маски“ – това ще бъде общ административен акт. Когато предвидим обаче в закон или в подзаконов нормативен акт – „или когато се окажем в ситуация на заболяване, всеки български гражданин трябва да носи маска на открити места“, тогава ще сме изправени при ситуация на нормативен акт. Така че нашето виждане е, че не трябва да се приема разграничението, което е направено, защото то принципно е невярно. Дефиницията в чл. 65 от АПК е невярна, но не е сега моментът да я преправяме. Тя изконно е невярна. Съгласна съм с министъра на правосъдието, че в публичното пространство се появиха изключително неверни интерпретации по отношение на характера на заповедите на министъра. Друга тема на разговора е дали те бяха изключително прецизни, но в тези времена трудно бихме могли да постигнем прецизност.
И още две неща. Каза се вече за процесуалните срокове. Ние също смятаме, че трябва да бъде възстановено течението на процесуалните срокове обаче с една уговорка – ако не ме лъже паметта, и ако е споменато вярно от Оперативния щаб, има около 100 хиляди български граждани, които са в изолация – карантина, в лечение и така нататък.
Ако ние възстановим сроковете за всички, или ако не дадем на тези български граждани толеранс от някакви разумни срокове, в които да извършат определени действия, ще се окаже, че това е част от българските граждани, която никак не е малка, които са в невъзможност да реализират правата си. Та нашето предложение е да се помисли между първо и второ четене дали да предвидим подход, че за тях сроковете не спират да текат, тоест за тях продължава спирането на сроковете, или да се предвиди една възможност за удължаване на сроковете за извършване на процесуални действия от лица, които са под карантина, защото те, за да се свържат с адвокати или да отидат в съд, или да подадат някаква молба, те трябва всъщност да нарушат правилата на карантината, от които биха последвали много сериозни имуществени последици за тях. И някак си ми се струва неразумно да ги оставяме без каквато и да била закрила.
Ние също ще се опитаме в този кратък срок да направим едно подробно становище, но в общи линии това бяха накратко нещата, сред които имаме принципни възражения срещу този законопроект.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема адвокат Гигова.
Заповядайте, имате думата.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ (Българска петролна и газова асоциация): Аз ще се постарая да бъда доста кратък, но ще изложа пред Вас проблеми, които ще затворят сектора ни.
Параграфи 18, 19 и 20 от Законопроекта ще означават за членовете на „Българска петролна и газова асоциация“ разходи стотици милиони. Не мога да разбера, честно казано, какво прави една промяна в акцизното законодателство в Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето?! В тежка икономическа обстановка, в която Петролната асоциация и членовете не уволниха нито един служител, не съкратиха нито един служител, с чл. 18 и 19 само един икономически оператор ще трябва да направи десетки милиони разходи за инсталиране на нови измервателни уреди, да се промени една ситуация, която продължава от приемането на Закона за акцизите и данъчните складове през 2007 г., ако не се лъжа, плюс още няколко стотици милиони за увеличаване на гаранциите, без това да бъде мотивирано по никакъв начин в този законопроект, без да бъде направен никакъв ефект върху въздействието на тази мярка.
По отношение на § 20, това е въвеждане на видеонаблюдение в данъчните складове – нещо, което го имаше и в сегашния текст на ЗАДС, но тук е направено през Закона за корпоративното подоходно облагане. Ние не сме против видеонаблюдението. Винаги сме подкрепяли мерките за борба със сивия сектор, но в тези срокове и с тези текстове, които са предложени като промени в Правилника, който всъщност ще бъде нормативният акт, който ще въведе техническите изисквания, не можем да направим тези неща в рамките на трите или четирите месеца, които се изискват от нас.
Комбинирани тези три разпоредби, това означава, че някъде към края на лятото десет или единадесет от най-големите данъчни складове най-вероятно ще затворят. Разходите, пак казвам, ще бъдат в рамките на стотици милиони. Не мога да си обясня защо се взема такава мярка в тази трудна икономическа ситуация, защо нещо се прави по този начин?! Ние нямаме нищо против тези модификации на разпоредби на Закона за акцизите и данъчните складове по принцип, но нека се направят и нека се обсъдят с бранша и не да се вкарват по този начин извънредно.
В този смисъл се обръщам към всички Вас – ние ще подадем и становище в тази насока към Комисията – моля, не ги приемайте, нека да ги обсъдим в рамките на съответните ресорни комисии – дали ще е Бюджетна комисия, дали ще е Комисията за борба с контрабандата, но не и по този начин. Наистина ще затворим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Бенчев.
Заповядайте, господин Дичев. Имате думата.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ (председател на Камарата на частните съдебни изпълнители): Аз ще бъда максимално кратък. Спирам се директно на § 4. Камарата на частните съдебни изпълнители винаги се е водила от принципа за баланс между правата на длъжници и кредитори, но в случая според нас този баланс и силно нарушен, тъй като на практика за още два месеца няма да може да се изпълнява срещу физически лица. Доколко това, от гледна точка на кредиторите, противоречи с Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека изобщо няма да се спирам. По-скоро бих Ви обърнал внимание на това, че ние вече два месеца не можем да дадем отговор на въпроса на хората по делата, които са граждани, физически лица, които имат да събират задължения от други физически лица, защо не им ги събираме, след като например конкретният длъжник работи, получава възнаграждение, докато взискателят/кредиторът заради тази ситуация е изпаднал в тежко положение или няма работа и доходи. Отговор на този въпрос нямаме, за съжаление, няма да можем да имаме и в следващите два месеца, затова Ви обръщаме внимание.
По отношение на трудовите възнаграждения и пенсиите, трябва да се има предвид, че те са защитени от закона и когато се наложи запор на тях, само една малка част от тях се удържа, тоест само малка част ще отиде към кредитора, останалата остава на разположение на хората.
Също не намираме отговор на въпроса защо да не може да се описва недвижим имот, при положение че по закон, за да се извърши това действие, длъжникът трябва да има повече от един имот, тоест за длъжник с няколко имота не може да бъде извършен опис, при положение че от другата страна може да са хора… 150 милиона събираме годишно в полза на физически лица, на граждани, така че лесно може да ги отнесете по месеци и да видите колко милиона всъщност не могат да стигнат в момента до хората. И то, не сме привърженици на това разграничение, но следва да се има предвид все пак фактът, че към момента длъжници по изпълнителните дела не са такива вследствие на коранавирус, на инфекцията и икономическата ситуация, а такива отпреди това.
Отговор на тези въпроси нямаме и затова ни се струва, че може да се помисли доколко е оправдано да бъде доведена до край тази защита за физически лица длъжници в рамките на четири месеца, в същото време от другата страна има други физически лица, има бизнес, който фалира, има общини, които спешно се нуждаят от средства, има държавни институции, които работят с частни съдебни изпълнители и не си получават средствата за бюджета, така че според нас по-удачно би бил балансиран подход, а не такъв краен, а именно да се защитят запорите на банкови сметки, доколкото те действително създават много дискомфорт и опасност в тази пандемична обстановка. Да не се извършват описи на движими вещи, тъй като самото им действие, примерно в дома на длъжника да се описват телевизори, не е подходящо според нас в тази ситуация, но описите на недвижими имоти, както и запорите на трудови възнаграждения и пенсии да останат като опция, защото кредиторите също имат нужда от някакви средства в този момент. Да се търси балансът между двете страни, а не само да отиде в едната посока, защото четири месеца не са малко.
Разбира се, лечебните заведения не ги коментираме, те трябва да си останат защитени.
Не знам дали ще ми позволите в рамките на две минути само да Ви споделя нашите притеснения относно това, което идва според нас към правосъдната система. Всички икономически прогнози са, че тази криза, за съжаление, ще бъде дори по-тежка от предходната. Опитът ни от кризата от 2008 г. сочи, че и гражданите, и бизнесът, притиснати от ситуацията, се втурват да си събират вземанията, тоест съдът се затрупва от множество дела, задъхва се. В този момент всеки има нужда не само от правосъдие, а от бързо правосъдие. Всичко това – кредиторите ще си получат сумите след няколко години, за тях не е решение. В същото време дълговете нарастват неимоверно заради лихвите и съдебните разноски, които се трупат през годините на съдебните производства, и когато тази лавина се прехвърли към съдебното изпълнение, обезпеченията са обезценени, загубили са стойност, настройват се хората не само срещу съдебните изпълнители, а се поражда едно голямо напрежение за нас. Трябва да се мисли, и то в спешен порядък, защото това чука на вратата, и да се търси съвсем друг механизъм за доброволност. Акцентът трябва да се постави не в принудата, а в доброволността, защото кредиторите ще могат да получават веднага свежи средства, от една страна, а от друга – длъжниците ще могат доброволно, без принуда, без тормоз да си разсрочват задълженията за неопределен период от време. Това ще бъде изключително важен инструмент и за сваляне на социалното напрежение.
Ние сме го изложили писмено като предложение към Народното събрание и към Вас, така че няма да продължавам в тази посока, но просто алармирам, защото опитът ни е много пресен, видяхме какво се случи. Да, накрая съдебните изпълнители са виновни, но истината е друга и се притесняваме, че ще стигнем до ситуация, в която ние няма да можем да работим, че напрежението ще бъде огромно и тогава ще се вземе тази мярка, но под влияние на натиск и на напрежение, което не е добър ход. Според нас е по-добре превантивно да се подаде ръка на хората и на бизнеса за бъдещия период, който предстои, защото говорим не за ден-два, говорим за месеци и за години. Имайте предвид, че на съдебните изпълнители – държавни и частни, за да могат да работят тази доброволна процедура за събиране, им е необходимо поне няколко месеца време, в което да се подготвят. Трябват деловодни програми, софтуери, така че не става въпрос днес да се приеме и утре да заработи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Дичев.
От гостите смятам, че всички се изказаха, които присъстват.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Министър, уважаеми високи гости, дами и господа народни представители! Мисля, че и от тази дискусия стана ясно колко са сложни и разнообразни проблемите, пред които сме изправени. На първо четене днес ние имаме за цел да вземем политическа санкция по целите и философията на един законопроект, която е доста трудно да бъде определена, заради разнопосочните теми, които са поставени.
Ние се отнасяме с разбиране пред трудността, която вносителите от Министерския съвет, са били изправени. И може да дефинираме целта на Законопроекта така: „цели се извънредното положение да бъде отменено, но повечето мерки да останат такива, каквито са, както и да се остави възможност те да бъдат промени без това да изисква законодателна процедура“. Колко и разбираемо да е това желание, то според нас влиза в доста остро противоречие с конституционната рамка на що е то извънредно положение и какво поражда? За съжаление, ние тръгнахте по този път, когато приехме първия закон за мерките за извънредно положение и неслучайно тогава ние от БСП не го подкрепихме и предупредихме, че, ако той не дава достатъчно ясна консистенция на що е то извънредно положение, този етикет извънредно положение ще започне да създава трудности и днес сме изправени пред тях. А нормативното отражение на действията на правителството и начинът, по който то е оформено, е изключително важно, включително и за неговата ефективност, както и за последствията, които биха породили евентуални спорове оттук нататък.
Какво констатираме в този законопроект? От една страна, той е прикачен към Закона за здравето, въпреки че по-голяма му част касае Закона за извънредното положение. Защо е така, а не обратното, е въпрос на решение. Може би е искало да се концентрира въпросът върху Закона за здравето, така че нека да започнем от него.
Всъщност, предлага ни се една-единствена промяна в Закона за здравето. Тъй като повечето от нещата, които са изписани тук съществуват в Закона за здравето и досега включително понятието извънредна епидемична обстановка, което е закрепено в чл. 59, ал. 1 от Закона за здравето, така както действа към момента. Предвижда се обаче ред, по който то да бъде обявявано, а именно от министъра на здравеопазването по предложение на главния здравен инспектор. Тежка отговорност, господин Министър, са тези решения и съвсем не е ясно дали всъщност конституционно Вие, имате право да я поемете, тъй като Конституцията повелява ограничение на права и свободи на граждани да бъдат определяни само със закон. Още в началото, когато уреждахме понятието „извънредно положение“ тук, ние пледирахме за това – тези ограничителни мерки да бъдат закрепени в закона, това щеше да спести много проблеми, свързани с въвеждането и отмяната на дадени заповеди, както щеше да даде яснота и устойчивост на това, което се върши. Яснота за гражданите и устойчивост за реализирането на държавната политика. Сега ни се предлага да продължим в същия път, което, според нас, не е особено удачно.
Има добри неща в Закона, които трябва безспорно да бъдат направени – отварянето на съда, започването на работата на нотариуси, отпушването на икономически обороти. Това трябва да бъде направено – да се внесе яснота, какво ги очаква учениците, това трябва да бъде направено, да се продължат с два месеца всички компесаторни механизми, които правителството досега е създало. Да, всичко това трябва да бъде направено, но има и липси в Законопроекта, които са значителни.
Първо, един от малкото текстове, действието на който няма да бъде продължено повече от два месеца след отмяната на извънредното положение, е този на чл. 6 от сега действащия закон. Една от основните социални мерки, който предизвика и доста спорове по отношение на нейния обхват, но която в момента дава възможност на длъжници по договори и кредити и други форми на финансиране, които изпитват затруднение, да не дължат неустойки и лихви, ако не могат да ги изплащат в следствие на затрудненията, в които са попаднали.
Този член ще спре да функционира с отмяната на извънредното положение, за разлика от всички други, които ще продължат два месеца след това. Не разбираме защо е направен този пропуск, тъй като това беше от глътките въздух, които са даваха на много български граждани, изпитващи затруднения. Няма и продължава да няма нито дума за големи групи хора, които загубиха практически целите си доходи – това са самонаетите лица, това са лицата, които са от дълго време в неплатен отпуск, дали защото са изчерпали платения си пак заради тази криза, дали защото са избрали да бъдат в този неплатен отпуск да гледат децата си, това че ще се признае техния трудов стаж е добре, но съвсем не е достатъчно и ние ще направим предложение в тази посока те да намерят своите компенсации, защото ги заслужават.
Обобщавам, че философията на този закон, продължава тази на предишния, която ние не подкрепихме, защото намирахме за неправилна, за съжаление, това ще потвърди от следващите дни и седмици. За сметка на това има пропуски, а има и неща, които наистина не можем да разберем, какво общо имат с извънредното положение или с мерките, които се налагат за преодоляване на тази криза, и за защитата здравето на хората. Разбирам и дори подкрепям до голяма степен желанието да се осветли секторът, да се направи по-голяма събираемост, но наистина Законът за акцизите и данъчните складове тук е единствената материя, която наистина не може да намери нищо общо с разглеждания Законопроект. Още повече има логика в предложенията, които са направени. Те биха могли да бъдат подкрепени, но тук да се определя що е то лицензиран складодържател и какви са дейностите, които той извършва ми се струва нелогично, може би ще дадете повече обяснения защо точно тук, защо точно сега, тъй като това пречи най-малкото на специализираната парламентарна комисия да се сезира и да се произнесе по въпроса. Това внася съмнение по отношение на това дали пак не прикрепваме към този закон нещо, което да мине незабелязано. Нищо няма да мине незабелязано, всичко ще бъде обсъдено и ние имаме абсолютната необходимост да работим по прозрачен начин.
Завършвам с това, ние ще се въздържим от подкрепа на този закон с гледна точка на съображенията, които изказах. Ще направим предложения за подобряването му между първо и второ четене, ако той все пак бъде приет на първо четене. Считаме, че извънредното положение действително трябва да бъде отменено и да бъдат уредени начините, по които излизаме от кризата.
И на последно място, но не последно по значение, защото все пак сме в Правната комисия по отношение на промените, които ни се предлагат в Административнопроцесуалния кодекс. Те, според нас, също нямат място в този закон.
Първо, ние следим внимателно и разбираме трудностите, които предизвиква ситуацията. Многото жалби по заповеди на министри, споровете, които се водят по съдилища, и в доктрината за определени неща, но не може със закон и то, с такъв, и то с извънредното положение да се опитваме да решаваме конкретни казуси, защото те ще породят последствия, които не са свързани със сегашната ситуация, далеч отвъд това.
Административнопроцесуалният кодекс в тази му част заслужава отделен дебат – да се въвежда легална дефиниция тук по този начин, е абсолютно неправилно. И най-вероятно няма да решим проблема, който си поставяте, но е много възможно да създадем десетки други. Това е засега нашето становище, уважаемо госпожо Председател, и оставаме на разположение да допринесем с каквото можем за подобряване на Законопроекта.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Заповядайте, уважаеми господин Министър, за реплика.
Искате отношение към изказването на господин Зарков.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точно така, госпожо Председател. Ако ми признаете право на реплика, всъщност на отношение към изказването на господин Зарков ще се възползвам от тази възможност. Обещавам да бъда максимално кратък в тази връзка.
Първо, подкрепям позитивния подход на колегите от опозицията да допринесат за развитие на мерките и се надявам те да участват активно, ако се достигне в тази законодателна процедура до предложение между първо и второ четене. Бързам да направя уточнението по отношение на чл. 6 от действащия закон за извънредното положение, който разпорежда до отмяна на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължение на част от правни субекти, включително на ликвидни неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договори и изземване на вещи. Аз приемам, че в този случай имаме еднопосочна воля в смисъл дебатът в Министерския съвет беше насочен както по отношение на чл. 5, ал. 2 от Закона, така и с оглед и на действието на чл. 6.
Поемам ангажимента да извърша допълнителна проверка и консултация, по-скоро ми се струва, че той просто е отпаднал технически в описанието. Не е бил актуализиран след дебата в Министерския съвет, така както пише едноинстанционно обжалване, така е останал и не е актуализиран текстът и на § 4, т. 15 от Законопроекта, където в § 51а се казва: „разпоредбите на членове и се изброяват се прилагат по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“.
Поемам ангажимента за тази проверка и ще направим предложение към колегите, членове на Правната комисия евентуално до добавят в този списък от разпоредби и чл. 6.
По отношение на въпроса за конституционното съответствие на ограничителните мерки, включително принудителните административни мерки по Закона за здравето, пак кратко, без да влизам в този дебат. Въздържах се по време на техническата подготовка да споря по този въпрос, защото знам, че той има едно правно-техническо измерение като говорим юридически и друго политическо измерение, когато излезем пред публика и в пленарната зала. Само ще припомня на господин Зарков, че ние възприехме този подход по предложение на опозицията. В дебата, който беше по повод на решението за обявяване на извънредно положение доминираха аргументите на колегите от опозицията за това, че трябва да имаме изрично изброяване на тези мерки. И аз бих попитал тук: да, казвате изрично в закон, е каква е разликата между Закона за здравето и Закона за извънредното положение, все е в закон. Ако чл. 59 от Закона за здравето е противоконституционен, а той не е обявяван за такъв, а, че той е бил противоконституционен от момента на неговото приемане в законодателството. Ние оставаме изцяло в този кръг на мерки, който е разпоредил – ще го нарека така медицинското ни законодателство с оглед на екстремните ситуации и положения. По това има ли нужда от изрично понятие за извънредна епидемична обстановка ами, ако кажете ще дефинираме. Един път казвате не, в АПК по никакъв начин няма да слагаме нови понятия, като еднократно действие, но в Закона за здравето казваме: да, тук непременно трябва да сложим дефиниция за извънредна епидемична обстановка. Принципно, ако ситуацията беше нормална, бих поддържал тезата, че няма нужда от такова законодателно разрешение и дефиниране, защото тази уредба е много специална и има ред за валидиране на обстоятелствата, когато възникнат в критична ситуация и обстановка. Все пак министърът на здравеопазването обосновава решенията си с множество становища на специалистите в областта. Ние каквото и описание да дадем на извънредна епидемична ситуация то пак няма да е изчерпателно. Ние два часа спорехме тук и министърът и колегите, забележете, че в чл. 61 никъде няма споменаване на вируса СOVID…
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Още колко зарази ще дойдат…
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: …защото кой каза тук мисля, господин Светлин Димитров каза, ще свърши, когато дойде COVID-20 или 23, или 25. Вървим към общите видове или родове понятия. Защо? Защото в тази работа има много динамика. И тук още в първия дебат на 13 март, трябваше парламентът да прецени и да балансира доколко до остави гъвкавост на изпълнителната власт, доколко да ограничи изпълнителната власт да ограничава граждани и свободи. Аз твърдя, че ние тук нямаме нищо ново като ограничение, а специално, по отношение на правото на придвижване евентуално свързано или в корелация с карантинирането то е една, не искам да казвам, типични и характерни, но от съществения инструментариум на медицината да се бори с разпространението на заразите. Съжалявам, че тук в момента няма представител на административните съдии, аз бях останал с впечатление, че има, защото другия много продължителен като време експертен дебат и тук директорът на дирекция „Референти и законодателство“ ще потвърди – беше този за съотнасянето на институциите спрямо евентуално конституционните изисквания. Няма да се разпростирам, искам още неща да кажа, но няма да се разпростирам сега с аргументация в тази връзка, ако искате да сме конструктивни. Ние пак така ще подходим – кажете Вашия модел и ние ще направим всичко възможно да го възприемем. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Заповядайте, уважаеми господин Ананиев.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Искам само да допълня някои нюанси от изказването на моя колега Кирилов, наистина, ние ще очакваме между първо и второ четене конструктивните бележки. Мен най-много ме касаят тези, които са свързани с чл. 61 и чл. 63 – понеже имаше обвинение, че те са противоконституционни от гледна точка на правомощията, които се дават на министъра на здравеопазването. Аз обаче искам да спомена и, се надявам, че ме слушате в момента, два аргумента. Единият се основава също на Конституцията – чл. 35, където е казано, „че всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели“. И второто изречение, „може да се ограничава само със закон за защита на националната сигурност“, аз съм убеден, че сегашната епидемия е опасност за националната сигурност на държавата. Народното здраве, правата и свободите на други граждани, тук имаме абсолютната възможност със закон да регламентираме тази материя, освен това, в чл. 2 на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, е казано: в чл. 2 и той продължава да действа, „че министърът на здравеопазването, освен по Закона за здравето може да въвежда и други временни мерки и ограничения, определени със закон“.
И на трето място, ако вземем Закона за бедствията, който е един от вариантите за противоконституционност, където ни атакувахте преди малко, е казано, „че епидемията е вид бедствие“ така че на първо четене в рамките на краткото време, намерих тези три основания да водим един диалог по време между първо и второ четене, така че наистина очакваме Вашите конструктивни бележки, може би като вземете предвид това мое кратко допълнение към министър Кирилов по отношение на двата члена. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ананиев.
Заповядайте, колега Божинов – имате думата.
СТОЯН БОЖИНОВ: Уважаеми колеги, ние от групата на „Обединени патриоти“ ще подкрепим Законопроекта, но имаме някои притеснения, които се изказаха преди малко, за определението на „извънредна епидемична обстановка“. Считаме, че трябва да има обективни критерии, при които да бъде обявена тази обстановка и да бъде включена в Законопроекта и в Закона, тъй като в момента е неясно кога министърът на здравеопазването може да обяви тази обстановка. Отделно от това в обществото витае мнението, че искаме извънредното положение да стане постоянно. Поради това считаме, че и извънредните мерки би трябвало да бъдат с определен срок, да не бъдат безсрочни, тъй като всяко извънредно законодателство би трябвало да е със срок.
Отделно от това имаме притеснения за мерките, които засега наистина са меки и основно са върху придвижването. Искаме да има възможност да се определи кои точно мерки и какви мерки могат да се взимат по време на тази епидемична обстановка. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Божинов.
Реплики към изказването? Няма.
Заповядайте, заместник-министър Велкова – имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря.
По отношение на текстовете, които са предложени, в Закона за акцизите и данъчните складове. Първо, искам да информирам народните представители, че няма да са необходими и няма да има допълнителна административна тежест за лицензирани за складодържатели, тъй като е предвидено лицензираните складодържатели да използват средствата за измерване и контрол на входа и изхода на помпените съоръжения – помпите, и те ще бъдат използвани за функциониране на нефтопродуктопровода, така че няма да е необходимо да бъдат закупувани и монтирани допълнителни измервателни уреди.
По отношение – защо тези текстове се предлагат в този законопроект? Нормалното изпълнение на държавния бюджет в тези условия изисква още повече усилия за изсветляване на секторите и засилване на контрола, тъй като все пак на държавата трябва да ѝ се осигурят условия да може нормално да администрира приходите, за да финансира разходите, които са гласувани със Закона.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Велкова.
Заповядайте, уважаеми господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Съвсем накратко. Първо, по отношение на параграфи 18, 19 и 20, касаещи Закона за акцизите и данъчните складове само да припомня, че управляващото мнозинство прие едно решение в рамките на извънредното положение, което гласеше, че ще се приемат закони само свързани с извънредното положение и заразата от COVID-19. Тук няма никаква връзка между тези параграфи и зараза от COVID-19. Още един такъв закон беше приет – Законът за търговския регистър, който влизаше в сила 2022 г., тоест не виждам защо нарушава собственото си решение.
Сега по отношение на една конструктивна бележка, тъй като министър Ананиев и министър Кирилов се обърнаха с една такава молба. В предложения законопроект редица правомощия са свързани с определен срок. Само в § 4 ще зачета: „за преодоляване на последиците след отмяна на извънредното положение“, „до отмяна на извънредното положение се ограничават“, „след неговата отмяна“ и така нататък. Тоест имаме едни правомощия, едни императивни срокове, които кога започват да текат, от отмяната на извънредното положение? Такава отмяна обаче няма на практика, доколкото разбирам, защото, за да има отмяна, трябва да има нарочен акт. Тоест второ решение на Народното събрание, което да обяви отмяна на първото решение. То все още си действа до 13-ти, и то трябва да е преди 13-ти, трябва да се приеме такова решение – нарочен акт. Доколкото разбирам, такъв акт нямаме намерение да се приеме. Така че следва да се говори за прекратяване, отпадане, изтичане на срока на извънредното положение, защото в противен случай това ще създаде редица тълкувания от правен и юридически аспект относно началната дата, от която да се пораждат редица права и задължения на правните субекти. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Заповядайте, адвокат Гигова. Много кратки бъдете.
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз не съм съгласна с това, че трябва нарочен закон, защото смятам, че този закон е със срок. Вярно, не е много пъти е записано за отмяна, прав сте, но отмяната може да е правна последица от изтичане на срока. След като не пише изрична отмяна, мисля, че няма проблем.
Аз обаче ще взема отношение пак по въпроса, защото се настоява, че не е налице противоконституционност, може би не съм била много ясна. Вярно е, господин Министър, че чл. 35 дава възможност правата на българските граждани да бъдат ограничавани. Но тук става въпрос за индивидуално ограничаване на права – който е болен, да го пратим в болница или който е болен, да си стои вкъщи, за да не зарази други. Когато обаче ограничаваме права по един общ начин без лицето да е болно, без лицето да е заразено, а това касае всички актове, с които се забранява, да речем, придвижването от един град в друг, или се забранява, да речем, работа на ресторанти, на кина и така нататък, тук вече не става въпрос за конкретна забрана, защото си болен, а конкретна забрана да не се разболееш. Ето това „да не се разболееш“ е общо ограничаване на правата на българските граждани и то е допустимо само в предвидените от закон случаи в две ситуации.
Казано иначе, не е достатъчно да бъде предвидена в закон формата на ограничението, а трябва да са налице и тези две ситуации – или извънредно положение, или бедствие. Защото и в едната, и в другата ситуация се въвежда механизмът на действие на Министерския съвет, който трябва да обяви бедствено положение на територията на страната, именно поради заразата. И ние нямаме никакво съмнение, че сме в тази ситуация. Не ни разбирайте погрешно.
Напротив, считаме, че всички тези мерки, които Вие предлагате, те трябва да бъдат въведени и трябва да бъдат продължени. Защото най-вероятно положението ще стане още по-страшно. Е точно, защото може да стане още по-страшно, е по-добре да влезе в сила механизмът на бедствие, на база на този механизъм на бедствие да могат да бъдат ограничавани правата на българските граждани.
И нещо друго, на българските граждани не само могат да им бъдат ограничавани правата, а те трябва да бъдат задължени да оказват съдействие на държавата. Защото, оказвайки съдействие на държавата, пазят себе си и, така да се каже, всеки ближен, но нека това да бъде направено по правилния начин. Има се предвид само ал. 6 и 7, защото там са общите ограничения. За другите ограничения, естествено, няма никакво съмнение, че могат да бъдат въведени по отношение на конкретни лица.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
ВАЛЯ ГИГОВА: И само да Ви кажа. Ние имаме при нас седем искания за противоконституционност на сега действащия закон. Не сме направили искане за противоконституционност, защото смятаме, че не е редно да го правим в този момент, но когато вече излезеш извън извънредно положение, някак си не виждаме правно основание да се случва това.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Гигова.
Заповядайте, господин Бенчев – имате думата.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Само две неща. Първо, ако смятате, че разделянето на един данъчен склад на нови и гаранции – всеки за по 30 милиона, означава липса на разходи, благодаря.
Второто нещо, не чух никаква мотивация за толкова бързото въвеждане на видеонаблюдението, първо. И, второ, продължавам да не мога да разбера как една ситуация, която е продължила 12 години по отношение на данъчните складове и § 18 и 19, трябва да се промени точно в настоящия момент. Доколкото ми е известно, количеството, което влиза и излиза в данъчния склад се контролира и сега, акцизът се начислява на изход, където той се мери от измервателни уреди. Или може би не съм прав?! Защо сега, когато обемите ни са паднали между 50 и 70%? Защо сега? Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Бенчев.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, заместник-министри и представители на различните държавни органи, драги гости! Все пак, уважаеми народни представители, нека да напомним каква е основната цел на този законопроект. Тази цел е да бъдат регламентирани мерки, които да продължат да се прилагат след изтичане на срока на извънредното положение в следващата седмица. И целта на тези мерки е все пак да продължи да ограничи разпространяването на епидемията от COVID-19.
Уважаеми народни представители и гости, парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи така внесения законопроект от Министерския съвет, защото смятаме, че именно по този начин ние трябва да продължим подготовката да посрещнем различните предизвикателства, пред които сме изправени и най-вече да гарантираме адекватните здравни, медицински грижи за българските граждани.
Разпространението на този вирус продължава и в национален, и в европейски, и в световен мащаб и това представлява една изключително сложна ситуация, която засяга не само общественото здраве, засяга и националната сигурност, както каза министър Ананиев. А, разбира се, че ще прегледаме, обмислим и приемем всяко едно разумно предложение по Законопроекта и наистина аз също трябва да адмирирам конструктивния подход от страна на опозицията, но нека да обърна внимание още веднъж каква е основната цел – запазването на живота и здравето на българските граждани след изтичането на извънредното положение, уважаеми народни представители. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Колеги, преди да закрия дебата съдия Гайдов се присъедини току-що към нас, ако иска да вземе думата във връзка с направените предложения за промени в АПК?
Заповядайте, господин Гайдов.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ (Заместник-председател на Административен съд София-област): Добър ден на всички!
От името на Асоциацията на административните съдии в България, тъй като ние сме запознати с представения Проект, считаме, че промените са правилни и че ние трябва да ги подкрепим. Защото, виждаме, че се прави опит в Закона за здравето и съответната промяна, която е в АПК с идея да се даде възможност на министъра на здравеопазването в зависимост от мерките, които трябва конкретно да се решават, в зависимост дали те са за някакъв по-дълъг или по-кратък срок, да се дефинират и сложат в нормативни рамки.
Тъй като това са все пак мерки, които касаят неопределен кръг лица обикновено, в които обикновено става дума за права, които са важни, значими – за правото на придвижване, за правото на свобода и движение, и неприкосновеност на собственост, и така нататък, и доколкото касаят такива основни, важни права, ако има някаква конкретна забрана, временна, тя трябва да бъде ясно и добре регламентирана и това виждаме, че е направено в дадения пред нас Законопроект.
Единственото, на което мога да обърна внимание като бележка, това е в чл. 73, което в АПК е предложено: „при оспорване съответният административен съд го разглежда в двумесечен срок от образуването на делото“, считаме, че така, както е формулиран текстът може би има нужда от прецизиране и неговото систематично място, тъй като той нищо повече не казва от това, което реално се прави, че в двумесечен срок и сега се насрочват и разглеждат делата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гайдов.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за здравето, № 002-01-16, внесен от Министерския съвет на 5 май 2020 г.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Законопроектът се приема на първо четене.
С това изчерпахме дневния ред на Комисията по правни въпроси.
Благодаря на министрите, на всички гости, на всички участници и на колегите. Благодаря Ви!
Закривам днешното заседание.

(Закрито в 12,41 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Анна Александрова