Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л

№ 126

На 11 май 2020 г., понеделник, от 13,08 ч се проведе заседание на Комисията по правни въпроси


ДНЕВЕН РЕД:

Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение на Закона за здравето, № 002-01-16, внесен от Министерски съвет на 5 май 2020 г.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Анна Александрова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси.
Имате дневния ред – точка единствена:
Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение на Закона за здравето, № 002-01-16, внесен от Министерския съвет на 5 май 2020 г.
Имате думата по дневния ред. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Гости на днешното заседание:
- от Министерството на правосъдието: господин Данаил Кирилов – министър;
- от Министерството на здравеопазването: господин Кирил Ананиев – министър, и госпожа Жени Начева – заместник-министър;
- от Министерството на туризма: госпожа Николина Ангелкова – министър;
- от Министерството на труда и социалната политика: господин Лазар Лазаров – заместник-министър, госпожа Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“, и господин Людмил Димитров – държавен експерт в дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“;
- от Върховния касационен съд: господин Лозан Панов – председател, и господин Борислав Белазелков – съдия;
- от Министерството на финансите: госпожа Росица Велкова – заместник-министър, и госпожа Диана Драгнева – директор на дирекция „Правна“;
- от Агенция „Митници“: господин Георги Александров – заместник-директор на Агенция „Митници“, и госпожа Светла Генова – директор на дирекция „Акцизна дейност и методология“;
- от Камарата на частните съдебни изпълнители: господин Георги Дичев – председател;
- от Американската търговска камара в България: господин Светлин Димитров;
- от Висшия адвокатски съвет: госпожа Валя Гигова;
- от Българска петролна и газова асоциация: господин Живодар Терзиев – председател;
- от Националната лозаро-винарска камара: господин Йордан Чорбаджийски – председател, и господин Мирослав Каракашев – експерт;
- от Българска асоциация на заведенията: господин Валентин Савов – юрист.
Ако съм пропуснала някого, моля да се представи при изказването си за протокола.
Преди да преминем към разглеждането на Законопроекта, бих искала да призова всички да бъдем много кратки, ясни и дисциплинирани, за да може работата да бъде спорна.
„Закон за изменение на Закона за здравето“.
Има предложение на народния представител Даниела Дариткова по наименованието на Закона – да се измени: „Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето“.
Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Даниела Дариткова.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване предложението на Даниела Дариткова, заедно с текста на вносителя.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Параграф първи – текст на вносител.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Предложение на народния представител Мария Белова и група народни представители.
Предложение за редакция на текста от работната група.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз ще бъда съвсем кратък по предложението на д-р Даниела Дариткова – защо то трябва да бъде корегирано. В този ред на болести са включени заболявания, които спадат към групата на особено опасните инфекции. Особено опасните инфекции никой не е длъжен да знае в Правната комисия – имат свои задължителни характеристики, и затова се намират в тази група според спесификацията на СЗО.
СОVID-19 не спада в тази група, както не спада в тази група и причинителят на тежкия, остър, респираторен синдром. Тези заболявания, които са в групата на особено опасните инфекции, имат много висока смъртност. Не искам да ги коментирам тук пред уважаемите народни представители. Така че СОVID-19 може да намери спокойно своето място в ал. 3, когато е налице непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от болести, извън посочените по ал. 1, където са много други заболявания, за които министърът на здравеопазването е обявявал периодично всяка година противоепидемични мерки, но не бива това заболяване с неговия причинител да бъде издигано в роля, която то не притежава. Това се вижда и при сега съществуващите данни, които не са пълни, а смъртността намалява стремително надолу при все повече и повече тестуваните хора. Така че категорично това от чисто медицинска гледна точка е абсолютно неправилно. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми професоре.
Други изказвания? Няма други изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Даниела Дариткова.
За – 14, против – 7, въздържал се – 1.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мария Белова и група народни представители.
За – няма, против – няма, въздържали се – 20.
Подлагам на гласуване предложението за редакция, заедно с текста на вносителя и предложението на д-р Дариткова.
За – 14, против – 7, въздържал се – 1.
Преминаваме към § 2 – текст на вносител.
Предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Предложение за редакция от работната група.
Имате думата за изказвания по §2.
Заповядайте, колега Божинов.
СТОЯН БОЖИНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости!
Нашето предложение – на ВМРО, е във връзка с поставяне на срок, в който да важи извънредното положение заради пандемията и друга реална опасност. В нашето предложение е поставено до 30 дни, като можем да се съгласим срокът да бъде увеличен. За нас това извънредно законодателство би трябвало да е със срок. Това са нашите аргументи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми колега Божинов!
Реплики към изказването на колегата? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз искам да отбележа, че текстовете са значително подобрени и така както са предложени от Правната комисия, изглеждат съвсем подредени и достатъчно прецизни. Единственото, по което не мога да взема отношение, е това, което каза професорът – специалист по заболявания. Дали е вярно, или не – ако това е вярно, защо да не отиде в ал. 3?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема адвокат Гигова.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Закривам дебата.
Единствената поправка, която искам да кажа е, че докладвах § 2, а всъщност предложението на народния представител Даниела Дариткова е да се създаде нов § 2.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Даниела Дариткова за създаването на нов § 2.
ИВА МИТЕВА: Той е в 62а, той отива следващия параграф, така че там ще се обсъжда.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: В 63 – да.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
За – 3, против – няма, въздържали се – 16.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Даниела Дариткова.
За – 13, против – няма, въздържали се – 8.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
РЕПЛИКИ: „За!“
КРАСИМИР ЦИПОВ: Защо „за“? Пак ще влезем в този спор –кое подкрепяме по принцип, кое не?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: За – 7, против – няма, въздържали се – 11.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, заедно с предложението за редакция на работната група за чл. 63.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Заповядайте, уважаеми, господин Зарков!
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми високи гости! Съвсем накратко – просто искам да отбележа, че предложението на Корнелия Нинова и група народни представители по съществото си съответства на критиките, които бяха отправени на първо четене към Законопроекта, а именно министърът на здравеопазването да не бъде единственият натоварен с обявяване на извънредна епидемиологична обстановка, а това да става с решение на Министерския съвет.
Без значение как ще бъде отразено в Доклада и за гласуване, искам просто да отбележа, че по съществото си това предложение е прието в крайната редакция. Такова е и предложението на д-р Дариткова, тоест това, което приемаме в момента, е, че такава извънредна епидемиологична обстановка ще бъде обявявана с решение на Министерския съвет, което съответства и на останалите нормативни актове и без съмнение е стъпка в правилната посока.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Подлагам на гласуване докладвания параграф – създаване на нов § 2а на Даниела Дариткова.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване текста на § 2а и § 2б по Доклада и работната група.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Вижте, стана някакво объркване с това и мисля, че господин Ципов се намеси правилно. Комисията не знам дали разбира кои текстове точно гласува. Аз се интересувам и затова съм си позволил да дойда в Комисията. Тук е написано: „IV, § 2 се изменя така § 2, чл. 63 се изменя така….“ и има алинеи. Това обсъждано ли е, или не е?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Току-що обсъждахме чл. 63 и гласувахме. Сега сме на 63а, след него, на 11 страница в Доклада, § 2а и 2б, но може да се изкажете ако искате.
Заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви много, че направихте това изключение. Според мен стана неяснота в обсъждането. Даже на мен не ми е ясен самият текст, който ми беше изпратен в Здравната комисия, защото тук фигурира по този начин.
Ще се изкажа по същество за така наречения § 2: чл. 63 се изменя така…
ал. 3: „Наличие на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите се установява, когато при извършване на оценката се констатира, че са налице някои от следните характеристики…..“ Искам да Ви споделя, както каза тук госпожата от Адвокатския съюз, като специалист по медицина, че във всички тези условия, които са изредени по-долу, ще влезе цялата Ви Наредба 21, която обхваща почти 200 заболявания, които са с инфекциозна характеристика и за които се пускат бързи известия, тоест с тази характеристика на причините. А ако на Вас не Ви е известно, на мен ми е известно, че в Центъра по заразни и паразитни болести съществува отдел, който се занимава с оценката на епидемиологичната обстановка. Всяка година той по-различни критерии – затова ние смятаме, че не може да има критерии, тоест субективен е критерият. Той се определя много сложно, със съдействието на СЗО по формули, които се променят всяка година. Това, което тук сте написали, което е написал вносителят – не Вие, дава възможност по всяко време, когато си иска, при каквито и да са заболявания, които имат инфекциозна нотка, министърът на здравеопазването да предложи на Министерския съвет да въведе епидемична обстановка в един или друг регион на страната. Това е абсолютен нонсенс. Това не може да се допусне. Тези критерии се отнасят практически – аз не искам да Ви зачитам някои от тях, защото те са много смешни, например: с неясност на симптомите и непознаване, различни уязвими рискови групи. Това обхваща практически всичко, което важи за инфекциозните заболявания. Това нещо не Ви препоръчвам горещо да го приемате, защото то създава възможност, независимо кой е на министерския пост – дали е господин Ананиев, дали е друг човек, създава възможност за буквално режисиране на епидемична обстановка в цялата страна по най-различни поводи. Това е абсолютно недопустимо, абсолютно недопустимо. И сега в Закона има определени правила, по които това се извършва. Има множество наредби.
Днес, сутринта си позволих да се запозная с всички от тях, които е издало Министерството на здравеопазването и ги е ревизирало през годините, но този текст не знам поради каква причина – имаше тук разни предложения да има критерии по време на обсъждането на първо четене. Това не са критерии, това са общи фрази, които характеризират всички инфекциозни заболявания, но създават – отново го повтарям този път, като политик – опасност от обявяване, а пък епидемична обстановка означава, затваряне на територии, недопускане движение на хора – това са много неща, които трябва да съобразят уважаемите народни представители.
И аз горещо Ви препоръчвам тази ал. 3 да отпадне, тъй като това е твърде общо, да не говорим за някои неща, които са вътре: „с необичайни симптоми“ – че то всяко заболяване, който не е лекар, той не знае, че може да има и необичайни симптоми. Не искам да правя определения като лекар и специалист, но това са 8 подточки на ал. 3, които са абсолютно излишни и които създават условия за своеволия. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми професор Михайлов.
Искате ли да вземете думата от Министерството на здравеопазването? Не.
Заповядайте, министър Кирилов.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми, господин Професор, аз по никакъв начин не искам да споря с Вас по отношение на медицински понятия, характеристики, съдържание. Предходния ни укор от Вашата парламентарна група беше, че няма критерии. Сега, когато предлагаме критерии, при това се опитваме да бъдат максимално адекватни, казвате: ама това не са критериите.
Аз предлагам следното: направете предложение за отпадане на ал. 3, за да се знае и да се гласува от народните представители, и този въпрос да ни отпадне от дебата. Защото за мен като трето лице, неспециалист, тези критерии и задължения – министърът на здравеопазването да представи подробен доклад на Министерския съвет дава достатъчно гаранция. Аз не мога да се параноизирам дотам, за да кажа, че по този ред може да се режисират излишно епидемии.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Професор Михайлов, ако мога, и аз да допълня. Зад всеки от тези критерии има стойности, на базата на които Министерският съвет ще вземе своето решение. Това, че е описан критерият не означава, че при самото негово, наличие макар и в минимални стойности, правителството ще вземе съответното решение за извънредна епидемична обстановка. Освен това сме се постарали наистина да обхванем възможно всички фактори, които могат да доведат до създаването на ситуация за обявяване на извънредна епидемична обстановка. Дали е казано по най-добрия правен начин, аз не мога да преценя, не съм юрист. Това са критериите, които са характерни за инфекциозните заболявания.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Мога ли само една дуплика, госпожо Александрова?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Да, само, моля Ви, не влизайте в диалог. Заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Да, няма да влизам в диалог. Аз изпадам в парадоксалната ситуация да споря с интелигентни хора, които не разбират от материята. Това е некрасиво към Вас – не мога да си го позволя.
Позволявам си да повторя това нещо. Тук намерих този, най-смешния абзац да го наречем: „пътя на предаване са необичайни и непознати“. Като са непознати или необичайни, как ги предлагате като критерии!? Въобще не искам да коментирам всичко това. Когато човек не се е занимавал с тези сериозни детайли на инфекциозните заболявания, с тяхната проблематика…
И като последно изречение искам да кажа само – не беше забележката, господин Министър на правосъдието, на БСП за липса на критерии, тя беше на друга политическа сила. Те могат да го кажат това нещо – беше колега. Но по този начин, по който са представени нещата, създават само възможности за много свободно интерпретиране. Затова ние ще предложим тази алинея да отпадне. С това мисля че ако продължим да спорим, нещата ще…
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: По-скоро предложете критерии, които Вие считате за правилни, медицински.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Критериите са субективни, господин Ананиев. Тук казаха да не правим диалог и аз съм съгласен с това. При всяко инфекциозно заболяване има различни критерии, разберете ме правилно. Те са съвсем различни. Ето Ви Наредбата. Вие сигурно не я познавате и не сте длъжен. Тя е огромна – 150 страници, има огромен брой заболявания. При всяко от тях картината е различна, начинът на предаване е различен. Таргетните цели, са различни. Ефектът, взривовете са различни и затова мерките, които се вземат са различни. Не може тук в 8 точки написани, така да се каже, необмислено и това го казвам с цялата си отговорност! Не искам сега тук да правя проблеми на комисията с моето изказване и с моето мнение – искам да помогна, колкото мога, като специалист. Ако се вслушате в това, което Ви казвам, вслушайте се, ако не, продължавайте по този начин, но няма да доведе до резултати. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости, нека все пак да обърнем внимание, че преди наличието на тези критерии в точките от 1 до 8, има други условия, свързани с обявяването на тази извънредна епидемична обстановка.
На първо място, трябва да има извършена оценка на епидемичния риск и това да стане от главния държавен здравен инспектор.
На второ място, да има установена заразна болест.
И на трето място, тази заразна болест да предизвиква непосредствена опасност за живота и здравето.
След като са налице тези три условия, тогава идват, уважаеми народни представители, тези критерии. Както каза министърът на здравеопазването, има съответните стойности и в оценката на главния държавен здравен инспектор, и после в решението на Министерския съвет ще се прецени дали са налице тези критерии, професор Михайлов.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Имате думата, господин Белазелков.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Колеги, професорът е прав точно толкова, колкото е прав и вносителят, и предложението.
Разликата, проблемът, който съзира господин професорът, е, че на Министерския съвет се предоставя възможността да се прецени дали ситуацията е извънредна. Това е проблемът. Ако се беше приела концепцията да има три различни вида мерки и ако този случай беше влязъл в бедствия, тогава професорът щеше да бъде прав, защото всяка епидемия е отклонение от нормалното. Няма епидемия, която да е съответствие на нормалното. Само че има епидемии, които познаваме и които ние сме предвидили, и които с предвидените ресурси се преодоляват, но се оказа, че има нова епидемия, която не е предвидена, която засяга много широк кръг права и ние не сме предварително подготвени за нея. Това е разликата. Тази заповед на Министерския съвет подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, ако не са налице критериите, съответно ще бъде осъществен съдебен контрол върху нея.
Сега Вие избирате по какъв начин да разпределите нещата. Това, което се предлага, е министърът на здравеопазването, като представител на експертите в медицинската наука, да предлага, но приема Министерският съвет. Тоест Министерският съвет ще преценява всички фактори – доколко държавата е готова да отговори и доколко, за да отговори, трябва да се постановят някакви нови мерки, които да засегнат нечии права. Така че прав сте, но начинът, който е избран, е този и това е въпрос на политика, а не въпрос на експерти.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Има ли други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на § 2а и 2б.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към предложение на народния представител Даниела Дариткова и предложение за редакция на работната група.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на работната група, заедно с предложението на Даниела Дариткова.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към предложение на народния представител Хамид Хамид за създаване на нов параграф.
Заповядайте, уважаеми господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Предложеният от мен текст цели да създаде изрична разпоредба по повод част от вземанията на Здравната каса и към Здравната каса, защото има нееднакво третиране по отношение на давностните срокове при различните взаимоотношения, създадени при боравене с този публичен ресурс. Няма проблем единствено при вземанията на Здравната каса към лицата, които дължат здравноосигурителни вноски, най-вероятно защото те се събират по реда на НАП и там важат сроковете, визирани в чл. 117 от ДОПК – обща 5-годишна давност за погасяване на публични средства.
Без съмнение вземанията на Здравната каса към болничните заведения обаче, вземанията на болничните заведения към Касата, както и вземанията на Касата по чл. 111 от ЗЗО са също от публичен характер. Затова считам, че трябва единен общ режим, който да изравни давността за всички тези вземания с общата давност по чл. 117 от ДОПК. Нещо повече, след въвеждане на административния договор миналата година тези производства се разглеждат пред административните съдилища и тук ЗЗД е приложим само по отношение на недействителността на сключения договор между Касата и лечебните заведения.
След направен анализ се оказва, че десетки, а може би и стотици милиони има да взема Касата от пияни и дрогирани шофьори, станали причина…. И след години са признати за виновни за причиняване или съпричиняване на пътно-транспортно произшествие или на деликт по хулигански подбуди при които Касата е платила десетки хиляди, а в някой случай и стотици хиляди и тези пари са непотърсени към днешния момент. Този ресурс е изключително необходим точно в момента и на Здравната каса както и на болничните заведения. Затова предлагам този режим да бъде уеднаквен. Проблемът идва от там, че в момента за вземанията на Касата към болничните заведения и на болничните заведения към Касата се прилага по-краткия давностен срок по чл. 111в от Закона за задълженията и договорите, а той е 3-годишен. Затова предлагам този текст. Благодаря.


ПРЕД. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Реплики към изказването на господин Хамид? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Хамид Хамид.
Моля, който е „за“ да гласува:
За – 2, против – няма, въздържали се – 18.
Преминаваме към предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители за създаването на § 2а.
Имате думата за изказвания.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Искрен Веселинов.
Моля, който е „за“ да гласува:
За – 2, против – няма, въздържали се – 14.
Преминаваме към предложение на народния представител Даниела Дариткова и предложение за редакция от работната група.
Имате думата за изказвания. (Реплики.)
От 2г до 2з.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател! Взимам думата да кажа, че ще се въздържим по този текст не защото не разбираме неговата причина, очевидно той иска да направи някои от възложените мерки по-ефективни, само че за пореден път се хлъзгаме към този въпрос за санкциите. Отново се предлага промяна на чл. 215 – разпоредба, която променихме само преди няколко седмици. Просто, за да знаем тенденцията, която върви в законодателството, тя е, ако вземем за пример този чл. 215, той е въведен през 2004 г. с глоба до 500 лв., през 2010 г. е променен, глобата остава 500 лв., след това става 5 хил. лв. и сега се предлага известно увеличение на нейния обхват.
Ще се въздържим по този текст, защото със санкциите трябва да се работи много по-внимателно, тъй като често те имат обратния ефект, очевидно непропорционални, хората разчитат, че няма никога да се приложат. Санкцията е ефективна тогава, когато е неизбежна, а не само тогава, когато е голяма. И това е дебат, който сме водили много пъти по отношение на Наказателния кодекс, но може би си заслужава да го напомним и в административнонаказателната разпоредба, която ни се предлага. Затова ще се въздържим по този текст. Трябва много повече да се работи по обясненията и по яснотата на правилата, отколкото по санкционирането на гражданите.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Нека да обясним, че всъщност това, което приехме при въвеждане на извънредното положение със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и санкциите в Закона за здравето важаха до изтичане на извънредното положение. Всъщност няма нищо по-различно от текстовете, които приехме преди месец и малко повече от месец и половина. Смятаме, че те трябва да продължат да действат и в Закона за здравето към настоящия момент, докато не преодолеем разпространението на тази опасна заразна болест.
Освен това в § 2з идеята е да въведем няколко дефиниции, които съвсем ясно и конкретно да посочат какво е извънредна епидемична обстановка, какво е изолация, какво е карантина, за да прилагаме тези противоепидемични мерки и по време евентуално след въвеждането на извънредната противоепидемична обстановка.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Реплики към изказването на господин Ципов? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция от работната група, заедно с предложението на народния представител Даниела Дариткова.
Моля, който е „за“ да гласува:
За – 15, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към „Преходни и заключителни разпоредби“ – наименование на подразделението.
Имате думата за изказвания.
Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“.
Моля, който е „за“ да гласува:
За – 21, против – няма, въздържали се – няма.
Преминаваме към предложението на народния представител Хамид Хамид.
Имате думата за изказване – заповядайте, уважаеми господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Предлагам текст, който също цели да унифицира производствата пред административните съдилища като ограничи касационното обжалване за дела с материален интерес над 2000 лв. на касационна инстанция пред Върховния административен съд. Основанието ми за това е нормата в ДОПК, която отдавна е въвела това ограничение, където за физически лица тази сума е от 750 лв., а за юридически лица е 4500 лв. Хиляди са производствата пред съдилищата в Република България, където се харчи огромен административен и финансов ресурс за дела с материален интерес, да речем, от 20 лв. Така ще стане и с огромен брой заповеди, свързани с мерките, където глоби по 20, по 50, по 100 лв. ще се разхождат между съдилищата на Република България и Върховния административен съд с години, и ще се изхарчат десетки хиляди левове – и финансов ресурс, и стотици часове административен ресурс, ресурс на съдебната система за 20, 50 или 100 лв. Затова по аналогия на ДОПК предлагам и този текст. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Реплики към изказването на господин Хамид? Няма реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Продължаваме да твърдим, че не е това Законът и начина да се променя процесуален закон. Нямаме нито времето, нито възможността в ситуацията, в която се намираме, да обсъдим внимателно десетките въпроси, които са повдигнати от тези разпоредби, свързани с легални дефиниции други. Само предложението на господин Хамид отпреди малко изисква отделен дебат и ние сме го водили по всеки един кодекс десетки пъти, стигали сме до конституционен съд, тъй като основанието за касационно обжалване далеч не се изчерпва с материалния интерес, която жалбата касае. Водили сме този дебат, спорили сме за него, стигали сме до съдилища и не може тук някак си да се претупа един от основните процесуални закони на страната ни. Не си даваме сметка многото случаи, които ще се решават по тези процеси оттук нататък, далеч не свързани с епидемия, да не дава господ други епидемии, не бива така да подхождаме като Правна комисия.
Няма да влизам в детайли, само ще кажа, че едно дело може да има много нисък материален интерес само по себе си, но да има значение за десетки други дела и за налагане на глоби и за яснота на правилата. Затова ние сме предложили § 3, който касае Административнопроцесуалния кодекс да отпадне от този законопроект.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването?
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Зарков, предложението ми е пряко свързано с мерките и онези последствия, които произтичат от неспазването на мерките. Хиляди са вече наложените глоби, сигурно ще станат стотици хиляди. Голяма част от тях са в много нисък размер и в момента като първа инстанция по тях се произнася Върховния административен съд.
Като касационна инстанция, господин Зарков, трябва да се събира петчленен състав на Върховния административен съд. Когато се съберат 200-300 хиляди дела за глоби от 50 или 60 лв. за неносене на маска, представете си колко петчленни състава и колко върховни съдии ще са Ви необходими, господин Зарков.
Другият подход е да свалим подсъдността на заповедите на Министъра, извинявайте, глобите, които налага министъра на другите съдилища, но да ангажираме Върховния административен съд и то да събираме петчленни състави да разглеждат глоби от по 50 лв. е смешно.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Заповядайте, имате думата за дуплика, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Господин Хамид, имаме принципно различие по отношение на това що е то правило и кога трябва да се въвежда. Хората, на които са възложени глоби, са им възложени по действието на едни правила, включително процесуални. Не може защото нещо сега не Ви харесва, да промените със задна дата правилата и да стане нещо друго. Това се мисли преди, това се мисли, когато се правят основанията за съответните заповеди, включително да не Ви връщам за онзи дебат по отношение на факта, че тези заповеди трябваше да бъдат изписани в чл. 1 на Закона, който разглеждаме, а не да са заповеди на министъра. И тогава нямаше да имате такъв проблем.
Не може след като се създаде проблем със закон да го покриете и особено с процесуален закон, защото покривате един проблем и създавате десетки нови, които не можем да си представим сега, тъй като не знаем каква обстановка ще се измисли. Това е грешен подход към законодателния процес. И ако той е грешен по отношение на обикновените закони, е десетки пъти по-грешен по отношение на процесуалните и кодексите.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Хамид Хамид.
Моля, който е „за“ да гласува:
За – 2, против – няма, въздържали се – 18.
Преминаваме към § 3 – текст на вносител.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители; предложение на народния представител Хамид Хамид; предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители и предложение за редакция в Административнопроцесуалния кодекс.
Имате думата за изказвания. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Да подкрепим по принцип текстовете… (Шум и реплики извън микрофоните.)
Да, да преминем към гласуване, добре.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители за отпадане на § 3.
Моля, който е „за“ да гласува:
За – 7, против – няма, въздържали се – 12.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Хамид Хамид.
Моля, който е „за“ да гласува:
За – 9, против – няма… (Шум и реплики извън микрофоните.)
Точка първа да отпадне, да.
Това е за отпадане на точка първа, точно така. Каквото се съдържа и в предложението на работната група.
Който е „за“ да гласува:
За – 18, против – няма, въздържали се – няма.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Красимир Ципов и група народни представители, заедно с предложението на вносителя и предложението на работната група.
Моля, който е „за“ да гласува:
За – 14, против – 7, въздържали се – няма.
Преминаваме към § 4 – текст на вносител.
Предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители; предложение на народния представител Хамид Хамид – две предложения на народния представител Хамид Хамид, едното е за създаване на нова точка 3, другото е в „Преходни и заключителни разпоредби“ за създаване на нов параграф; предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители; и предложение на народния представител Александър Иванов; и предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители; и предложение на народния представител Валери Симеонов, Христиан Митев и Борис Ячев; и предложение на народния представител Явор Божанков; и отново предложение на народния представител Хамид Хамид; и предложение на народния представител Даниела Дариткова; и предложение на народния представител Мария Белова и група народни представители; и предложение на работната група за редакция на § 4.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, уважаеми господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, скъпи гости предлагам с първия текст в § 4 заповедите на актовете на министъра на здравеопазването да влизат в сила от момента на публикуването им на интернет страницата на Министерството на здравеопазването. Това е оповестителното действие. Предлагам от този момент да влизат в сила. Най-често се касае за общи административни актове, за които има изрична разпоредба в АПК, която гласи, че обжалването на тези актове не спира изпълнението им, освен ако съдът не определи друго – чл. 158 АПК мисля, че беше, така че няма нужда при тях да се посочва изрично предварително изпълнение и оттогава да се действа по тях.
С другото предложение предлагам по време на мерките и след шест месеца от отмяна на извънредното положение на българските общини да не се налагат запори на банкови сметки, ако физическите лица са в тежко състояние и на тях, и по време на мерките, и два месеца след това текстовете предвиждат да не се налагат запори, то общините са в още по-тежко състояние, и ще останат в такова дълго време, от една страна, поради забраната да извършват какво и да е дейност, да събират такси, данъци. Така че мисля, че срокът е подходящ.
Виждам, че колегите от ВМРО са внесли подобен текст. Няма значение авторството, разбира се, това е след проведена среща с Националното сдружение на общините в България, така че моля да се спрем на единия от двата текста и да подкрепим един по-дълъг срок.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Реплики към изказването на господин Хамид? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че дължим уточнение и на тези многобройните български граждани и журналисти, които стоят в Комисията, че в този параграф всъщност са преплетени десетки предложения на различните народни представители, тъй като става дума за измененията на Закона за извънредното положение, тези, които ще продължат да действат и след неговата отмяна, и всъщност това е може би основният елемент на цялата законодателна инициатива, която беше прикачена към Закона за здравето.
Затова започвам със следната ремарка. Призовавам всички вносители на различни предложения да вземат думата сега и да ги кажат, за да можем, както тези, които следят, така и ние, които гласуваме да се ориентираме за какво става дума, както господин Хамид постави акцента на един от въпросите, които го вълнува.
Аз ще кажа с три думи предложенията на БСП, тъй като ние се бяхме ангажирали освен да помогнем с техническото изписване на Законопроекта, да внесем и предложения, които да го уплътнят същностно, а именно да внесат онези хора, които са забравени според нас дотук от правителството и мерките, да получат подкрепа и помощ заради загубите, които не по своя вина понесоха заради кризата на COVID-19.
В няколко аспекта са нашите предложения. Ще се опитам да ги предам телеграфно.
Предлагаме, както предложихме и преди две седмици и се надяваме този път да има повече чуваемост, наетите към 13 март 2020 г., които вследствие на ограничителните мерки са били принудени фактически да излязат в неплатен отпуск за повече от 15 дни за всеки от месеците, да получат по една минимална работна заплата плюс осигуровките като подкрепа, защото това са хора, които са загубили всичките си доходи не по своя вина и спазвайки разпоредбите на Министерството на здравеопазването.
Самонаетите лица, които все още оставят с недостатъчна подкрепа, макар няколко малки стъпки, направени от различните министерства, трябва според нас да получат тези от тях, които не успяват да вършат своята професионална дейност в различните сектори, по една минимална работна заплата плюс осигуровките за всеки от месеците на извънредното положение.
Господин Хамид говори и за общините. Ние също проведохме нашата среща с Националното сдружение на общините и предлагаме тестове сходни на тези, които са предложили и от ДПС, и от „Обединени патриоти“, и които имат една проста логика: това е, че на общините им се наложи да поемат непредвидени разходи, които не са могли да предвидят в своите бюджети, които и държавата не е могла да предвиди, когато направихме държавния бюджет с трансферите към общините. Това са разходи по дезинфекция, по реорганизация на транспортите, по реорганизация на образователния процес и много такива.
Освен това общините се постараха да облекчат бизнеса на техните територии, отменяйки или отлагайки различни видове такси, които иначе им се дължат от хора, които не работят, тоест общините в България са пред финансов колапс поради факта, че ангажираха непредвидени разходи и имат непостъпващи приходи. Към това като прибавим и заслабената икономическа активност, която спира техните неданъчни приходи и ги намалява, те ще се видят в невъзможност да изпълнят основните си задачи и затова мислим, че държавата не може просто да стои отстрани и да гледа как общините потъват, а трябва да направи усилия и да ги подпомогне.
Затова извън всички мерки, които и други наши колеги предлагат, ние предлагаме също така трансферите, които бяха предвидени от централния бюджет към различните общини в началото на годината, да бъдат завишени с 10% във връзка с последствията от кризата.
За една община като Русе например, където бях избран, към 80 милиона, които бяха предвидени в началото на годината, ние държим да бъдат преведени още осем, които горе-долу между другото съответстват и на различните намалявания на постъпленията и допълнителни разходи, които общината е направила.
Затова молим за подкрепа. Наистина да се вслушаме в исканията и на Националното сдружение на общините, където участват кметовете от всички политически сили и което беше изпратено до всички политически партии. Има сравнително широк консенсус в Народното събрание, доколкото виждаме различните предложения в една посока от различните групи, както и наистина да направим така че никой да не остане забравен от мерките на подкрепа на държавата. Това са по същността си нашите предложения в този текст.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Реплики? Няма реплики към изказването.
Заповядайте, уважаеми господин Божинов.
СТОЯН БОЖИНОВ: Уважаеми колеги! Уважаемите колеги бяха обстоятелствени по този параграф. Ние също искаме да помогнем на общините и осъзнаваме, че приходите са паднали изключително много, а са извършени действия, които при нормални обстоятелства не биха били извършени от общините. Затова предлагаме да бъдат отложени тези средства.
Предложението на господин Хамид е за по-дълъг срок от нашия, което е добре и може да се приеме принципно. В нашето предложение има и отлагане на действието на банките срещу лица, не само общини. Заедно с това в този параграф търсим подкрепа и на туристическия бранш като един от най-важните браншове за България както за туроператорите, така и за авиокомпании, които са регистрирани на територията на България и им е издаден лиценз в България. Предлагаме 6 хил. евро на курс, което ще подпомогне значително довеждането на туристи в България. Знаете в каква конкурентна обстановка е България в момента с другите туристически дестинации и поради тази причина Ви моля да приемем тези наши промени. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Божинов.
Реплики към изказването на колегата няма.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! В съвсем съкратен вид ще представя предложението, което сме направили с колегите Валери Симеонов и Борис Ячев. Те са насочени към подпомагаме на туристическия и строителния бранш.
Накратко, на първо място, предлагаме удължаване на срока от един месец на до една година след отмяна на извънредното положение, в които туроператорите трябва да възстановят всички плащания, които са получили от пътуващия или от негово име. Смятаме, че по този начин ще подпомогнем туроператорите, така че да могат, от една страна, да стабилизират финансовото си състояние, от друга страна, да могат съответно да изплатят тези суми, а не да изпаднат в несъстоятелност и гражданите да не могат да получат дължимите им плащания.
Също така предлагаме и възможност за пряко подпомагане на вътрешния туризъм чрез издаване на ваучери от страна на министъра на туризма или упълномощени от него длъжностни лица, които да са със срок на действие до 31 декември 2021 г., за не по-малко от седем дни два вида. Едните за осигурени лица, които са се осигурявали през последните 12 месеца и получават доход, който е не по-голям от средната брутна месечна работна заплата за наетите лица по данни на Националния статистически институт за месец декември 2109 г., които ваучери за тези лица ще бъдат размер на 210 лв. И втората група – това са ваучери за провеждане на детски и ученически туристически пакети, като стойността на тези ваучери е на стойност от 100 лв.
На следващо място, предлагаме възможност общинските съвети да приемат решения за намаляване размера на туристическия данък или дори за приемане на нулева ставка на същия, с което да бъде подпомогнат туризма във всяка една от общините в туристическия бранш.
Предвиждаме също така възможност за подпомагане на бизнеса с безвъзмездни финансови схеми. В тези случаи да се ползват от хотелиери, ресторантьори, туроператори и туристически агенти.
Накрая, тъй като става ясно, че туристическият сезон ще започне явно не по-рано от 1 юли, предлагаме забраната за извършване на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие през 2020 г. да бъде в сила не от 15 май, а от 15 юни, съответно до 1 октомври. Това са нашите предложения.
Правя процедурно предложение за разделно гласуване на точките, тъй като става въпрос за различни по вид предложения и за съвсем отделни текстове, отделни точки от нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, министър Ангелкова.
След това уважаемия господин Цонев.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Отново искам да благодаря на всички за предложените в различна посока мерки, свързани с подпомагане на сектор „Туризъм“ и особено насърчаване на вътрешния туризъм.
Обръщам внимание там, когато коментираме удължаването на срока по отношение на това туроператорите да възстановяват сумата, която потребителите са платили за своята ваканция или почивка на до 12 месеца, което ние подкрепяме, да се има предвид, че реално от 13 март се обхващат пътуванията, тъй като и днес имахме среща с различни организации и сдружения и се притесняват, че е ако е записано до 12 месеца след отмяна на извънредното положение, другият срок, който беше един месец, всъщност ще го имат предвид едва ли не за тези резервации, които са направени от 13 март до 13 май. Така че, за да няма грешка, до 12 месеца – просто този срок вместо 2 месеца да е до 12, за да не е „от отмяна“. Преценете го. Чисто технически го казвам, от гледна точка да няма заблуждения по отношение на това, че има едва ли не два срока с оглед промените, които са били извършвани. Това го казвам като коментар, който получихме вследствие на срещите, които провеждаме с различни организации.
По отношение на ваучерите за туризъм. Ние винаги принципно сме подкрепяли това като една мярка за насърчаване на вътрешния туризъм, но е много важно да обсъдим с Министерството на финансите, с всички заинтересовани, детайлите кои да бъдат целевите групи и как да се използват. Благодаря.

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелкова.
Заповядайте, уважаеми Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
Аз също моля да съгласувате разделно отделните предложения, госпожо Председател, тъй като някои от тях ние бихме подкрепили, други – не.
Искам обаче да обърна внимание върху текста на чл. 26, алинея първа, който предлага да се предоставя субсидия на туроператори за авиокомпании… за чартъра. Уважаеми колеги, обръщам се основно към управляващото мнозинство и към Министерството на финансите, това е една мярка, която е абсолютно работеща, която много страни прилагат. Аз виждам как тук вече един месец се говори за подкрепа на туризма и се правят безброй срещи с всякакви организации и така нататък. Обаче тази мярка се работи години наред например в Република Турция, в момента и в Гърция. Значи при държави, които са толкова утвърдени туристически дестинации, изобщо няма нужда да откриваме топлата вода, това е мярка, която работи! Категорично работи! В тази мярка измами не може да има, освен това тя подкрепя в някаква степен и онзи сектор, който е направо сразен от кризата, това е въздушният транспорт, въздушните превозвачи. Така че ние ще подкрепим този член.
И апелирам да помислите сериозно, защото се опитваме да намерим топлата вода как да подкрепим – ваучери, на пенсионери и… А това е мярка, която работи, години наред работи, години наред създава предимство например на турските курорти, сериозно предимство! Да, на нас като член на Европейския съюз ни трябва специална процедура, но сега, в тази ситуация можем да го направим.
Така че ние ще подкрепим, но аз апелирам да мислите върху това, да не го отхвърлите така на едро, защото не е и много пари, ефектът е много голям.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Заповядайте много кратко, госпожо Ангелкова.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Аз искам да благодаря на господин Цонев, абсолютно вярно е, тази мярка е изключително подходяща и добра за насърчаване на туризма като цяло, и се използва в много съседни страни и не само. Така че и преди стартиране на кризата с коронавируса, знаете, че Правителството стартира такава мярка за насърчаване на организирания туризъм, през централния бюджет има отпуснати 15 милиона лева, така че също това би била една от възможностите след възстановяването на полетите да се стартира. Но да, трябва да се прецизира и да се мисли в перспектива за една такава мярка, която със сигурност е реална помощ за насърчаване на туристопотока към България, предвид и това, че в момента политиката за държавните помощи на ниво европейска Комисия е по гъвкава, мисля, че е редно да се възползваме от това. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелкова.
Заповядайте, уважаеми господин Божанков.
Ще Ви дам думата, адвокат Гигова, само нека народните представители да се изкажат и след това и Вие.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги гости! Текстовете, предложени от мен, са резултат на консултации със сектора на ресторантьорите и са насочени към тези, чиято дейност е преустановена със заповед, защото Правителството прие добри, адекватни мерки към работещите сектори, така наречената мярка 60 на 40, но за тези, чиято дейност беше преустановена, положението не е такова. Трите текста целят да осигурят ликвидност в първите месеци след извънредното положение, защото тези, чиято дейност беше преустановена, имаха разходи за осигуровки, данъци, такси и така нататък в един труден период. Текстовете целят да отложат някои разходи с три месеца и тук подчертавам, че не става дума за подарък. Никой в сектора, доколкото аз разбрах, не иска грантове и подаръци, те искат едно отлагане на някои разходи, за да могат, образно казано, да поемат въздух три месеца и когато наберат скорост, да започнат да плащат своите задължения.
Първият текст касае плащането на осигуровки, вторият текст – плащането на ДДС. Като задържим плащането на ДДС към държавата с три месеца, ще налеем тази ликвидност, за която говоря в сектора. След третия месец – в текста се дава срок до края на календарната година, всички задължения да бъдат разплатени. Така фискът няма да бъде ощетен, държавата няма да направи допълнителни разходи, а секторът – този, който е най-засегнат и спрян със заповед, ще може да стартира бързо, защото кризата е конкуренция. Направихме една справка, оказа се че в други държави такива мерки са предприети. Целта е да бъдем конкурентни на други, включително съседни държави, веднага след излизане от кризата да рестартираме сектора.
Третият текст, който съм предложил, касае общините и тук съм склонен, ако възразите или да направя редакционна поправка, или да го оттегля, защото разбирам, че общините също са в тежко положение, едно отлагане на приходите към тях, а те са с планувани бюджети и разходи, които няма как да спрат, ще ги натовари прекомерно. Така че в тази посока аз като вносител съм готов, дори съм направил и текст, стига самата посока да бъде възприета от колегите, можем да го коригираме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Божанков.
Реплики към изказването на господин Божанков?
Заповядайте, уважаеми господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми членове на Министерския съвет, уважаеми гости! Уважаеми господин Божанков, съвсем кратка реплика ще си позволя към Вашето изказване и направените предложения.
Българската държава и правителство осигури много по-правилни за мен да кажем чисто финансово изгодни и за потребителите на такова финансиране, което Вие целите с това отложено плащане, и не смятам, че едно отложено плащане към фиска с три месеца ще даде тази глътка въздух, за която говорите. Именно когато има възстановяване на бизнес процеси, ликвидност може да се търси по много други начини, а не със забавяне, защото приходът за един е разход за друг, което многократно е основен принцип в икономиката и в държавния бюджет. Затова аз лично бих се въздържал да подкрепя предложенията от Вас. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Заповядайте, имате думата за дуплика, уважаеми господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми господин Иванов, като изразявам принципно съгласие с Вашата логика, все пак подчертавам, че тук ощетяване не може да има в никаква посока. А дали са осигурени адекватни мерки в крайна сметка може да каже и секторът, и тези, които са експерти, засегнати, които в крайна сметка работят това. Аз смятам, че те подкрепят този текст, защото самата мярка, както споменах – 60 на 40, другите мерките, са изключително работещи и добри, но за тези, които все пак запазиха своята дейност, макар и в намален обем. Дотук статистиката и самите работодателски организации отчитат, че мярката 60 на 40 не е ефективна, а тя беше основната за подпомагане. Така че следващите три месеца ще бъдат критични за сектора. Макар и постепенно да възстановява своята дейност, той няма да бъде нито в този обем, който беше преди това, нито пък ще успее да компенсира лесно загубите си. Аз твърдя, че тези три месеца всъщност ще дадат една важна глътка въздух на сектора. Благодаря, господин Иванов. Надявам се ако приемете моята логика, да подкрепите предложението.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Божанков.
Заповядайте, уважаема госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги гости! Ще взема отношение по нашите предложения, свързани с това всички наети и внасящи в осигурителната система, които са в неплатен отпуск, да получат месечна субсидия в размер на минималната работна заплата и дължимите осигуровки за всеки месец от периода на извънредното положение.
Ще вляза в детайлизация на това, че още когато приемахме Закона за мерките, в параграф 4 направихме редица корекции и изменение на Кодекса на труда. Една от тях е възможната хипотеза за рискови групи, които да имат право по тяхно желание да ползват неплатен годишен отпуск. В хипотезите на чл. 173а, които приехме тогава по Закона за мерките, ние въведохме освен родителите на деца и други рискови групи, които по никакъв начин, с нито една мярка към момента не са покрити и по никакъв начин не се осигурява тяхната защита, когато са в неплатен отпуск. Позволете ми да ги спомена: това са лицата, които са под 18-годишна възраст, но работят, това са лицата, които са с увреждания над 50%, това са онези лица, които са защитени по чл. 333. А ако в момента получим някаква реплика, аз се радвам, че тук има представител на Министерството на труда и социалната политика, да, действително Правителството предприе една изключително минимална стъпка и аз искам да кажа, че тя е крайно неефективна, защото те въведоха една помощ, свързана с родителите на деца до 14 години, помощ от 375 лв., еднократна, но само и единствено за тези, които имат деца. Но в изискванията по тази мярка искам да кажа, че те са крайно ограничителни и по никакъв начин действително няма да стигнат и до тази група. В момента, когато говорим за ефективността на мярката 60 на 40, аз дълбоко се съмнявам, че към момента можем да мерим ефективни резултати за тази мярка, защото ако погледнем сайта на Министерството на труда и социалната политика, там ще видим нещо. Да, действително 160 хиляди заявления има подадени към Министерството на труда и социалната политика. Но нека да видим крайния резултат към момента. Към момента крайният резултат е обезпечил 39 хил. 738 души, които са запазили своята заетост. Трябва да гледаме крайния резултат, не подадените заявления, защото на нито един от нас не става ясно при толкова подадени заявления колко са получили откази!
И ако говорим за ефективност на мярката, крайно време е да видим наистина колко са отказите и колко реално действително ще получат. На база на всички предприятия, които в момента съществуват в търговския оборот в държавата, ще видим, че 39 000 души по никакъв начин не покриват онези всички работещи във всички сектори. В момента работодателите не прибягват към тази мярка. Голяма част от тях оползотвориха платените отпуски на своите служители. В момента, защото сме в края на двумесечния период на извънредното положение, вече работниците, голям процент от тях, са използвали и повече от 20 дни неплатен отпуск, което показва, че след като няма никаква мярка, ама никаква мярка, която да обезпечи липсата на доходи в хората, които внасят в осигурителната система, е разумно и аз много се надявам наистина тук да не разделяме нещата на предложен от една или друга политическа партия, на предложения… Защото ние знаем, че имаше актуализация на бюджета на държавното обществено осигуряване, в тази актуализация ние обезпечихме във фонд „Безработица“ значителен ресурс и аз смятам, че в момента ако говорим за средства, ние тези средства сме ги обезпечили с актуализацията на бюджета. Важното е да помислим за тази мярка, защото аз си мисля, че е добра, че ефективна и ще подпомогне всички онези хора, които са в неплатен отпуск.
Ще кажа още едно изречение, свързано със самонаетите лица.
Уважаеми господа от, как да кажа, от всички политически сили! Самонаетите лица все още остават извън обхвата на всякаква адекватна мярка, но тук не говорим само за онези свободни професии – адвокати, инженери, архитекти и така нататък, тук говорим и за едноличните търговци, те също са самонаети лица, тук говорим за членовете на кооперации, те също са самоосигурени лица, тук говорим за много други групи, които остават непокрити. И ако смятаме, че мярката, свързана с отпускането на безлихвени кредити по някакъв начин ще окаже въздействие върху тези групи, които в момента не работят поради обявеното извънредно положение, аз смятам, че е крайно необходимо да се замислим за тези самоосигуряващи се лица.
Нашето предложение кореспондира с това, което е свързано с неплатените отпуски…
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля Ви да завършите изказването си!
НАДЯ КЛИСУРСКА: То е една минимална заплата плюс осигуровките. Извинете за увеличеното време.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Реплики към изказването? Няма реплики.
Заповядайте, уважаема госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа! Имам своето притеснение, гледайки редакцията за параграф четвърти, че отново общините няма да бъдат уважени в своето искане. Много скромно колегата Зарков от името на нашата група привлече вниманието на членовете на парламента, но вижте, на 5 май ръководствата на всички политически партии и парламентарни групи се кълняха пред управителния съвет на общините, че да, те имат проблеми и че ще се помогне. С уважение се отнасям към предложението в момента на ДПС, на колегите от „Обединени патриоти“, но дайте да се обединим и да видим нещата, които Сдружението предлага. Предлагат неща, които са във вътрешните отношения, и които искат да получат законово решение. Искат простичко, с три акцента ще ги маркирам, искат възможности за ползване на временен безлихвен заем, искат възможности за правомощията на общините – да им се дадат, да ползват спестяванията от отчисленията по Закона за управление на отпадъците, по сметките на регионалните инспекции по околна среда и води. Паралелно с това имат желание като трети акцент, ние сме ги разписали, да се създаде възможност да се трансформират наличните преходни остатъци и ползването им за финансиране на непланирани и на необезпечени разходи.
И четвъртото, около което има като че ли консенсус, но не знам защо бягате, налагането на запори върху банковите сметки на общините до края на 2020 година, да дадем възможност да няма такива. И вижте, с идването на лятото и с продължаването на мерките, които Министърът на здравеопазването налага, ние виждаме вече върху цели квартали специфични мерки, за които средствата на общините няма да стигнат. От план-сметките на такса смет, които са приели общините и са разписали средствата от такса смет, те няма да издържат да пръскат, да чистят, да обезпаразитяват цели квартали. Там е по-семпло отношението в старите традиционни вътрешни отношения. И ако погледнете внимателно предложението, с изключение на това, което ние си преповтаряме, че искаме да се дадат още 10% над средствата за общините, което сме разписали, всички останали мерки дават възможност и да се намерят ресурсите във вътрешните отношения по управлението на бюджетите на общините във взаимоотношението с държавния бюджет.
Така че искам да Ви помоля да не бягате от това, ако нямате готовност, да се направи една почивка, една работна група. Тук е заместник-министърът на финансите и да дадем възможност, глътка въздух на общините. Не само членовете на парламента, сигурно слушате експерти, синдикати, институти по пазарна икономика и всички, които правят анализ на състоянието на общините – те няма да издържат. Ще го приемем и ще се наложи още един път да гледаме състоянието на българските общини, така че най-вече привличам вниманието може би на членовете на парламента от ГЕРБ: погледнете, имате много кметове, председателят на сдружението на общините е кмет от партия ГЕРБ, който е направил тези предложения, погледнете ги с добро око и нека в § 4 или ако трябва да направим допълнителен параграф, да им дадем тази възможност. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Янкова.
Заповядайте, уважаема госпожо Белова, имате думата.
МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми гости! Нашето предложение е свързано с еднодневните трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа. Към момента за тези договори е предвидено да бъдат сключвани за срок до извънредното положение и предвид приключването на извънредното положение считаме, че следва да предприемем мерки този срок да бъде удължен. Затова нашето предложение е срокът на тези еднодневни трудови договори, касаещ сезонните работници, да бъде 31 декември 2020 година. По този начин ще дадем възможност да се осигури реална работна сила за дейностите по прибиране на реколтата и ще позволим по-голяма гъвкавост на земеделските стопани за осъществяване на тяхното производство. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Белова.
Колеги, от народните представители има ли? Заповядайте, уважаеми господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми министри и заместник-министри, уважаеми гости! Нашето предложение, което е направено по текста, свързан със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, следва подхода, който е предвиден във внесения от Правителството законопроект. Нашите предложения са свързани с прецизиране на така внесените текстове. по отношение на сроковете за мерките, които следва да се прилагат и след приключване на извънредното положение.
Искам да обърна внимание на народните представители, които са направили предложения във връзка с това, което водихме като диалог, и предложенията Националното сдружение на общините, че нашите предложения също се припокриват в една много голяма степен, но те не са направени в текстовете на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, а са направени в края на този законопроект като преходни и заключителни параграфи. Така че смятам, че част от предложенията съвпадат и бихме могли да постигнем една достатъчно добра и прецизна окончателна редакция на Комисията, която да е в полза на българските общини. Така че това е, общо взето, нашето предложение, уважаеми народни представители и гости, и то отговаря фактически на така внесените предложения от страна на Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов. Реплики няма.
Заповядайте, уважаеми господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми членове на Министерския съвет, уважаеми скъпи гости! Вземам това кратко изказване във връзка с моето предложение, направено в § 4, т. 3 по отношение на чл. 5 в Закона за мерките и действията по време на извънредно положение. Следвайки логиката, която е направил вносителят и членовете на Министерския съвет, който упоменава, че в ал. 2 се добавя „по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна“, което касае запорите върху трудови възнаграждения, банкови сметки на физически лица и лечебни заведения, аз пренасям тази логика и върху първа точка от чл. 5, която е да се спрат всички публични продани и въводи във владения, обявени от държавни и частни съдебни изпълнители, и се удължава тази мярка с два месеца след изтичане на срока на извънредното положение.
Също така обаче в моето предложение се съдържа и възможността задължените лица по изрично съгласие и тяхно желание без допълнителни такси и утежняващи средства от тяхното задължение, да изпълнят своето задължение при тяхно желание. Това, естествено, е с цел равнопоставянето в една или друга степен и на кредитора, и на задлъжнелите лица, като мисля, че това е в контекста, както казвам, на вносителя и предложението, което Министерският съвет е направил по алинея втора. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Заповядайте, уважаеми господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
В потвърждение на думите на народния представител Александър Иванов искам да кажа, че във волята на Министерския съвет се съдържаше продължаване на действието на ал. 1 и на ал. 2 от чл. 5. Така че благодаря, че е направил това предложение.
По отношение на второто изречение, което е предложил, с оглед редакция бих предложил то да бъде по желание или по искане на длъжника след отмяна на извънредното положение. „Може да се насрочат след отмяна на извънредното положение и…“, след отмяна на извънредното положение може да се насрочат наново публични продани и въводите във владения, без да се дължат такси и разноски.
Минимални са случаите, в които вероятно длъжникът би желал да съкрати времето на публичното изпълнение, но това съкращение при всички положения е в негова полза, защото не товари неговото задължение с допълнителни разходи и разноски.
Използвам случая да отворя дебата и за член шести, който го проведохме на няколко пъти включително и колегите от опозицията участваха в този дебат. Знам, че адвокат Гигова иска да вземе становище по този въпрос, предполагам и че представители на БНБ, ако присъстват тук, вероятно биха имали готовност да предложат решения, но, пак казвам, ако имат готовност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Ако искате, господин Иванов, да припознаете предложението по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Да, госпожо Председател, на основание чл. 83, ал. 5, т. 2 припознавам предложената редакция от уважаемия господин министър.
И пак да кажа, че наистина предложението е направено в контекста и логиката, която и вносителят заяви като волеизявление, утежнените възможности на хората и бизнесите по време на извънредното положение да бъдат отложени с 2 месеца, за да се намери решение на техните проблеми. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Заповядайте, уважаема госпожо Гигова, имате думата.
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз ще взема отношение по няколко въпроса. Първо по специфичния въпрос, който касае адвокатурата, защото няма как да засегна този въпрос, независимо, че ще го кажа за трети път. В рамките на извънредното положение може би нямаше по засегната друга правна професия, разбира се, и на други, и на частните съдебни изпълнители, и на нотариусите, дейността беше намалена като обем, но по отношение на адвокатите, които са около 14 000 в тази страна, на практика дейността им беше преустановена, защото физически се ограничи достъпът въобще до съдебните сгради и на практика не се гледаха освен много малък брой дела.
Само че за съжаление думата адвокат не е идентична на думите благополучие и богатство и има множество български адвокати, които наистина бедстват по време на извънредното положение и не могат да осъществяват не само конституционно признатата им функция и роля в обществото, а на практика не могат да издържат нито себе си, нито към канторите си, нито своите семейства. Висшият адвокатски съвет има две искания до Народното събрание за предприемане на мерки и действия за защита на самоосигуряващите се лица и в частност на адвокатите, тъй като аз говоря за адвокатите. Затова смятам, че предложението, което е направено от БСП като опозиция, опозицията винаги се грижи за всички, които считат, че могат по някакъв начин да бъдат уязвими в настоящия момент, това не го казвам с упрек към управляващите, в никакъв случай… Просто те са направили това предложение, което ние ще подкрепим, защото наистина смятаме, че положението на онези колеги, които имат под минималния доход на месец, следва да бъде защитено чрез получаване евентуално на суми от бюджета при положение, че тези хора години наред са си внасяли данъците и моля да отбележите, че не получиха никакво облекчение нито по отношение на срока за подаване на декларации, нито по отношение на сроковете за внасяне на дължимия данък, въобще никаква подкрепа от страна на държавата.
Така че моля това предложение, това е предложението за изменение в чл. 27 от Закона за мерките и действия по време на извънредно положение…
Сега няколко въпроса, на които искам да обърна специално внимание и които вече бяха коментирани. Обръщам внимание, че удължаването на сроковете за възстановяване на суми от туроператорите обикновено ще касаят, аз съм го казала, така че просто го казвам сега в публичното пространство, на 12 месеца ще засегнат в голямата си част физически лица. Физическите лица при получаване на услуги действат като потребители. Няма как да бъде игнориран Законът за защита на потребителите, ако не е налице някаква ситуация на извънредност. И понеже всичко досега е свързано в тази сфера, свързано с извънредното положение или наличието на извънредно положение трябва да бъде заменено с извънредната противоепидемична ситуация, обстановка по понятието на закона, инак няма как нито да се игнорира Законът за защита на потребителите, нито пък директивата, която, ако ние с вътрешното право я нарушаваме, ще бъде пряко приложена.
По отношение на чл. 6. Идеята на разпоредбата на чл. 6 беше до приемане на разрешение как ще бъдат отсрочвани и разсрочвани банковите кредити, да има механизъм, по който да бъдат защитени всички кредитополучатели, така че да не се окаже, че принудени от ситуацията са в невъзможност да посрещат задълженията си за плащане на месечни вноски.
Само че по отношение на банките, по указания на европейския банков орган, беше приет механизъм на така наречения частен мораториум, защото имаше две опции – или държавен, или частен, и в сферата на отсрочване и разсрочване на банковите задължения вече е налице механизъм, който дава възможност абсолютно всички кредитополучатели, независимо дали са физически лица, търговци или други юридически лица да отсрочат и разсрочат своите задължения – забележете, не само вноските за наказателни лихви, а включително всички дължими текущи и възнаградителни лихви по договорите за кредит и всички главници. Така че да се продължава действието на този слог, в който не се начисляват наказателни лихви, означава или да стимулираме само недобросъвестните, които не искат да си предоговорят задълженията, или просто пък да заблудим хората, че вместо да отидат и да си разсрочат и отсрочат задълженията, което може да стане до 31 декември на тази година – много по-дълъг срок, те няма да плащат и по този начин всъщност сами ще поставят себе си в състояние на невъзможност да отсрочват и да разсрочват задълженията си.
Затова, ако разпоредбата на чл. 6 остане, единственият разум, който може би има в тази разпоредба, е това да се отнася за небанковите финансови институции, създадени по реда на чл. 3 от Закона за кредитните институции, защото за тях мораториумът, одобрен от БНБ, не се прилага, тъй като този мораториум обхваща банки и институциите, създадени от банки. Тоест, хайде така да го кажа популярно, фирмите за бързи кредити всъщност не са обхванати от този мораториум и може би за тях е разумно наистина да остане за още два месеца.
Искам да кажа няколко думи по отношение на изпълнителните действия и специално запорите на общините. На мен ми се струва, че благородната цел да бъде облекчено финансовото положение на общините може да има рефлексно действие, защото, ако един кредитор не може да изпълнява по отношение на сметка, той ще тръгне да продава и общинско имущество. Така че може би трябва да се направи много трезва преценка кое е по-важно – да се запази общинското имущество, което може да бъде предмет на публична продан, или да се въведат ограничения да речем до определен размер на сумите по сметка, както да речем по ДОПК има подобен институт, или самият срок да бъде ограничен.
Това е, което имам да казвам засега, поне което забелязах. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Гигова.
Само не разбрахме текста…
Да, заповядайте. Първо се представете и после… За да може някой от колегите да припознае текста. Но след малко ще допълните. Заповядайте.
ВАЛЕНТИН САВОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Казвам се Валентин Савов и представлявам Българската асоциация на заведенията. Ние сме едни от най засегнатите браншове, тъй като бяхме принудени да затворим изцяло и да преустановим изцяло дейността си. Бих искал да кажа, че нито една от досегашните мерки не подпомага бранша и ние се чувстваме и сме в ситуация на изоставени и забравени. Мярката 60/40 не работи в случай на затворено предприятие, на недействащ бизнес, кредити за заведения и ресторанти не са налични, няма налична нито една друга мярка, която ние бихме могли да ползваме.
В тази връзка за нас е изключително важно да запазим своята ликвидност и затова подкрепяме и поддържаме принципно всички мерки, които са насочени за подпомагане на бранша, в това число отсрочването на всякакви публични задължения за определен период от време, включително и мерки, които също могат да подпомагат бранша, като намаляване на данъчната ставка, с ДДС ставката, и увеличаване на минималния праг за задължителна регистрация по ДДС. Това са мерки, които реално могат да подпомогнат бранша.
Искам да взема отношение и по коментара на колегата Гигова във връзка с туроператорите. Почти всички туроператори в момента са изключително затруднени. На много от тях едностранно и не знам доколко правомерно им бяха прекратени задължителните застраховки. Те са в изключително трудно положение и в момента могат дори да излязат в несъстоятелност. Ако им дадем възможност и се отсрочат техните задължения, мисля, че има по-голяма вероятност туроператорите да изпълнят задълженията си и всъщност да не натоварват допълнително държавата и да защитят интересите на самите потребители. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Дичев.
ГЕОРГИ ДИЧЕВ: За протокола – Георги Дичев, председател на Камарата на частните съдебни изпълнители.
Благодаря Ви, госпожо Председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, министри и гости! Камарата на частните съдебни изпълнители винаги се е водила от принципа за баланс между кредитори и длъжници, за това да има правна сигурност и доверие в правосъдната система и в институциите, тъй като, ако те липсват, хората взимат правосъдието в собствени ръце. Затова като гледаме действащите разпоредби с чл. 5, ал. 2 от Закона за извънредното положение всъщност на практика е въведена забрана за изпълнение срещу физически лица. Със сегашните текстове се предлага тя да продължи за още два месеца. Ние никога не сме били привърженици на крайностите, тъй като много добре знаем, че има и друга страна, в случая това са граждани и бизнеси, които в момента спешно се нуждаят от средства. И забраната за още два месеца – всъщност неизвестно докога, те да могат да получават дори частично това, което им се дължи, забележете, по съдебни решения, които са за правоотношения и задължения от преди години и нямат нищо общо с кризата COVID-19, ми се струва, че много хора и бизнеси ще пострадат с пози подход. И затова ние Ви предлагаме един по-гъвкав подход в ал. 2, а именно да се защитят банковите сметки на физически лица от запори, да се защитят от извършване на описи на движими вещи, както и пенсиите, но в същото време да се даде възможност на кредиторите, защото пак подчертавам, това са много граждани и фирми, които спешно се нуждаят от средства, спечелили са делата преди години в съда и в момента тази ситуация ги блокира вече два месеца, ще продължи да ги блокира и за в бъдеще. Те обаче да могат да си получат дължимото или поне частично, ако не изцяло. Това от една страна.
От друга, по отношение на това предложение, което преди малко се обсъждаше, за ал. 1 – да продължи забраната за публични продани и въводи във владение, не го разбираме, защото не можем да разберем адресата на неговата защита – кого защитава това предложение, тъй като, пак подчертавам, всичко това са правоотношения, възникнали преди години и са защитени хората, които са водили дела, със съдебни решения, съответно не можем да намерим логика. Например две фирми са се съдили за един магазин – даже аз имам няколко такива дела – магазините в момента дори са празни, но хората искат да си спазят законовия ред, да няма самоуправство, ангажирали са съдебен изпълнител, само че заради тези забрани не могат да влязат в един магазин, който иначе ще влезе в граждански оборот, ще започнат да го продават или да развиват дейност в него, ще се плащат данъци, заплати на хора и така нататък. Не разбираме по същата логика делбени производства защо да не се… публичните продани по тях? Хората са се съдили с години, най-накрая са стигнали до публична продан, хайде сега още два месеца. Имайте предвид, че самите публични продани по закон траят един месец, плюс разгласата. Де факто два месеца е минималният срок, който ще отиде така или иначе. Ако сега Народното събрание още с два месеца го удължи този срок, това значи, че стават четири. Така че отчетете го това като обсъждате предложението на народния представител по отношение и на ал. 1.
Бих искал да кажа няколко думи за общините. Естествено нашето становище е, че на общините трябва да се помага. Ние работим много добре със Сдружението на общините. Сигурно знаете, че десетки хиляди изпълнителни дела на общини има при частните съдебни изпълнители. Те обаче в момента са блокирани и очевидно ще останат да бъдат блокирани още занапред, поради което милионите левове, които ние превеждахме всеки месец, няма да стигнат до общините. Но, от друга страна, тази работа на общините с частните съдебни изпълнителни всъщност има много по голяма цел и тя е постигната, а именно превенцията. Хората разбраха, че е много по-добре да си плащат задълженията преди да се намеси съдебен изпълнител, преди да се увеличи задължението с разноските по изпълнението. И общините, които използват частни съдебни изпълнители, го виждат в отчетите си, че има подобрение.
За съжаление, заради кризата с COVID-19, приходите в общините намаляха рязко, съдебните изпълнители са блокирани, превенцията пък тотално изчезна, защото хората като знаят, че няма кой да им потърси сумите, естествено е да преценят да си пренасочат плащанията или средствата по-скоро на принципа „бели пари за черни дни“, или да покрият други задължения, или съответно, както виждаме в последните дни, да отидат с приятели на ресторант. Тоест не бива да се забравя, че принудителното изпълнение е изключително важно за гражданския оборот и за икономиката, и неговото тотално спиране води до големи щети и за бизнеса, и за гражданите, и за бюджета. В същото време обаче, което не е по-малко притеснително, виждаме случаите, които започнаха да зачестяват в медиите, защото няма празно в природата – хората и бизнесът търсят други методи и средства да си получат правосъдието, на което те имат законово право.
Така че в тази връзка специално за общините мярката да не се налагат запори на банкови сметки нас много ни учудва, защото тя не е някаква форма на защита. На общините през цялото време са им се налагали запори на сметките за задължения към фирми или към граждани и никога не е имало проблем, тъй като в една общинска сметка има и публични средства от държавния бюджет, има и средства от европейските фондове. Всъщност банката отчислява някаква сума, често работят в диалог с общината – нормално, и отчислява по запора, така че общината продължава да функционира, да си изпълнява официалните функции и така нататък. Тоест не виждаме тази мярка с какво точно ще помогне на общините.
От друга страна, има и решение на Конституционния съд от 2010 година, което казва, че забраната за принудително изпълнение на парични вземания срещу общини е противоконституционно, тъй като се нарушават конституционни принципи за правовата държава и за еднаквите условия за стопанска дейност. Според нас общините по-скоро трябва да се защитават по друг начин, по други мерки. Виждам, че народни представители са внесли доста предложения – това вече е въпрос на политическо решение, не е наша тема. Ние това, което можем да кажем, е, че категорично подкрепяме общините и защитата, но тази мярка – запор на сметки, за нас е много опасна, защото ще принуди кредиторите да търсят – това, което каза адвокат Гигова, да търсят алтернативни способи за изпълнение, а именно недвижими имоти, активи на общински фирми, имам предвид и самите общински фирми като собственост, което изобщо не е добре за никого и ще тръгнат обвинения какво всъщност се случва по време на тази криза и дали някой нещо не прави умишлено.
Така че това по отношение на банковите сметки за нас не е работещо.
И последно, отново искам да Ви обърна внимание на предложението, което има при Вас за процедурата за доброволно събиране на задълженията. Тази процедура, освен че ще даде възможност на кредиторите веднага да получат свежи средства, тя е безплатна за длъжниците, без никаква принуда и ще им позволи да си разсрочат задълженията за неопределен период от време. Изключително много ползи има.
Иначе другото, това което виждаме всеки ден, за съжаление, за 150 лв. едни здрави момчета да се гърмят. За нас това е изключително важна мярка в сферата на тези отношения и ще има ефект за години напред. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Дичев.
Адвокат Гигова, заповядайте.
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз мисля, че успях да предложа нещо щом ми давате думата. Ако някой го припознае, според мен би следвало да звучи така: До два месеца от изтичане на срока на извънредното положение, при забава за плащане задължения на частно-правни субекти, длъжници по договор за кредит и други форми на финансиране – маха се това в скобите, защото касае само банки – предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително, когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица – за да влязат тук всички колекторски фирми, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение. Така ще останат всъщност тези, които са дали заеми и кредити като финансови институции по чл. 3 и тези, които са придобили, включително от банки и финансови институции и от трети лица, вземания за събиране за срока, който всъщност се предлага от два месеца. Това ми хрумна така набързо като текст.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Гигова.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, аз припознавам така направеното предложение от адвокат Гигова и го правя по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2.
Използвам възможността по отношение на изказването на господин Дичев – във финалната му част, за изпълнението на така наречените малки задължения, че принципно подкрепям това, което те са изложили като предложения в становището по Законопроекта, но смятам, че това все пак следва да стане с отделен законопроект и то не в Закона за частните съдебни изпълнители, по-точно не само в Закона за частните съдебни изпълнители, а в Гражданския процесуален кодекс, като съответно бъдат отразени промените в Закона за частните съдебни изпълнители и Закона за съдебната власт по отношение на държавните съдебни изпълнители.
Иначе поздравления за добрата законодателна инициатива. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Само в допълнение на изказването на председателя на Камарата на частните съдебни изпълнители искам да подчертая, че предложението, което Камарата направи за инструмент за доброволно уреждане на дълговете, по мое виждане, по наше виждане е един работещ инструмент. Просто Вие си спомняте дебатите в работната група – той не успя да получи сериозна подкрепа в тези дебати главно с оглед на момента, в който го обсъждаме и го разглеждаме, но иначе господин Дичев е абсолютно прав. Това предложение е в законодателната програма на Министерството на правосъдието и ние ще го направим при първа възможност, защото действително доброволното уреждане на споровете с участието – тук ще го нарека с медиацията, с подкрепата на частните съдебни изпълнители и без да се натоварват длъжниците с допълнителни такси и разноски би следвало да се утвърди като предпочитан способ за уреждане на задълженията. Ако имате воля да го подкрепите, аз бих пледирал пред Вас, включително и на това второ четене, пак да се обсъди този въпрос.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Други изказвания?
ЗАМ.-МИНСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Госпожи и господа народни представители, министри, колеги, гости! Министерството на труда и социалната политика подкрепя предложенията на народния представител Красимир Ципов и група народни представители по отношение на предложенията, направени във връзка с правата по семейните и социалните помощи, както и при ползването на социалните услуги и, разбира се, подкрепя и предложенията, които са направени във връзка с мярката 60/40.
Понеже беше повдигнат този въпрос искам само да споделя: мярката 60/40 е разработена в съответствие с временната мярка за държавни помощи, която е приета от Европейската комисия и тя касае подкрепа на неработещите предприятия и заплащане на компенсации за лица, които са загубили своя доход в условията на извънредните мерки и кризисни положения. В нашите специфични условия мярката освен към неработещи е включена и разширена към онези, които пряко са афектирани от тези, които са преустановили дейността и имат икономически затруднения, и към онези, които в резултат на икономическите действия са предприели друга форма на организация на работното време – в случая непълно работно време. Така че това е една комбинация от двата инструмента.
Що се касае до това дали мярката е ефективна, категорично до момента действията и резултатите показват следното: до 8 май повече от 10 800 са заявленията, от тях обработени и процедирани към Националния осигурителен институт са за повече от 51 хиляди лица, приети са определени срокове и тези срокове изискват определени проверки и превод на съответните суми, така че в много скоро време ще се види нейният реален ефект. Понеже беше споменато, че следва да се видят колко са лицата, които ще бъдат обхванати, нашите оценки са, че с удължаването на този срок до края на 30 юни, ефектът от нея ще бъде значителен.
По отношение на отказите искам да споделя с Вас, че ако едно заявление не е процедирано поради съответно направени или непопълнени коректно, или предоставени неверни документи, объркани, неточни, с пропуски при попълването това не означава, че работодателят няма възможност да кандидатства отново. Всичките биват консултирани и една голяма част от тях отново подават такива заявления, така че откази въз основа на това да се лиши работодателят да кандидатства отново, такива няма. Има зададени парламентарни въпроси, ще бъде отговорено на тях в съответния срок и ще се види какво е това състояние.
По отношение на браншовете. Мярката се използва и това е видно – затова има и публичен регистър на ползвалите предприятия. Подходяща е и се използва както от големи и от средни фирми, така и от микропредприятия, включително и в сектор „Хотелиерство, ресторантьорство, туристическа и туроператорска дейност“ – има такива фирми. Ние никога не сме твърдели, че тази мярка ще реши всички проблеми. Тази мярка е една възможност в рамките на кризата да бъдат подкрепени онези работодатели, които биха искали да запазят своята заетост, като акцентът на мярката е запазване на заетостта, а не осигуряване на ликвидност.
Що се отнася до другите аспекти, които са свързани с предлагането на различни видове плащания от НОИ за лица, които не са осигури за съответните рискове, ние сме по-склонни да се въздържим от подкрепа на такива мерки, защото в крайна сметка твърдим, че извънредното положение и всякакви допълнителни, в зависимост от хода на процесите, епидемични обстановки не могат да бъдат основание и оправдание за нарушаване на основни принципи и правила, които са свързани с осигурителен принос, въз основа на които да се черпят съответните осигурителни права. Считаме, че и на този етап мерките, които сме приели за подкрепа на лицата, които ползват определен неплатен отпуск на този етап имат своето приложение, те търпят и своето развитие, така че ще бъдат усъвършенствани.
Само още един аспект, свързан е с краткосрочните договори в селското стопанство, това е § 49б. Този § 49б представлява улеснена процедура на действащите в момента еднодневни трудови договори по 114а. Тези договори по 114а имат своето ограничение – не могат да се прилагат повече от 90 дни в годината. С колегите от Министерството на земеделието, храните и горите разработихме този § 49б, който предоставя възможност на тези лица по 114а по време на извънредното положение да продължат да полагат труд като тези еднодневни договори могат да се сключват и за повече от един ден. Тази възможност е разпростряна и върху 4-часов, 6-часов и 8-часов работен ден и режимът на осигуряване – социално и здравно, е облекчен, но лицата имат тези осигурителни и здравни права.
С предложението, което сме направили в Законопроекта, подкрепено и от предложението на народния представител Красимир Ципов, предвиждаме този срок да е два месеца след отмяната на извънредното положение.
Постъпило е предложение от народния представител Мария Белова и група народни представители този срок да бъде до 31 декември 2020 г. Ние имаме определени съображения по така направения срок и бихме апелирали, в случай че се подкрепи това предложение, то то да бъде поне до края на селскостопанските дейности и сезона, а именно до 31 октомври 2020 г. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Заповядайте, уважаеми господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо Председател! Чухме изказване по отношение на мярката 60/40 на колегите от БСП, пространно разяснение по развитите тези от страна на заместник-министъра. Може би бъркам, но мисля, че не бъркам – аз не виждам да има текст, в разглеждания днес законопроект, за отпадане на тази мярка, за да обсъждаме тази мярка. Ако има такова предложение надълго и нашироко да обсъждаме „за“ или „против“. Ние в момента гледаме текстове, които са внесени от колегите от „Българската социалистическа партия“, от колегите от ДПС, от коалиционните партньори, съответно от ГЕРБ. Хайде да се съсредоточим върху тези текстове! Законът е приет заедно с тази мярка на 24 март, която достатъчно дълго беше обсъждана. На 4 април, ако не се лъжа, беше обсъждана и изменена тази мярка.
Моля Ви не допускайте до коментираме текстове, които не са предмет на този закон за изменение и допълнение и нов законопроект. Много Ви моля! Иначе ние може да си говорим за тази мярка – нямам нищо против. Медийно, хората, колегите си имат мнения, становища. Не допускайте отново да се връщаме на тази мярка! Колегите си защитиха предложенията, които са внесли и няма сега на ново, на всяко изказване да се връщаме на неща, които са гласувани и няма предложения да бъдат отменени. Ако някой има такова предложение– да отпадне мярката 60/40, да го беше внесъл, да си развие съображенията, които сега развива. Благодаря Ви.
Да вървим напред! Имаме много други теми, които са също не по-малко важни и които трябва да разглеждаме в законопроекта.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Заповядайте, уважаема госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, гости! Взимам отношение по казаното от заместник-министър Лазаров по отношение на предложенията, свързани с мерките с неплатения отпуск, които ние сме направили, включително и предложенията за самонаетите лица. Тотално съм на противоположното становище на това, което той каза, че е възприета мярка по отношение на хората, които са в неплатен отпуск. В момента това, което се предлага и е част от мерките, които са предложени, са 375 лв. еднократна помощ за родителите на деца до 14 години. За съжаление, обаче в други хипотези на всички онези работещи, внасящи в осигурителната система няма предложени мерки.
Наблегнах в моето изказване, че по време на гласуването на Закона за мерките, въведохме възможност на всички онези рискови групи да имат право да поискат неплатен отпуск и това не бяха само и единствено родителите на децата. Няма да засягам кои групи и категории лица са засегнати в чл. 173а, аз го казах в своето изложение, но искам да кажа, че извън обхвата на родителите на деца няма нито една мярка за хората, които не получават никакъв доход, а внасят в осигурителната система.
По отношение на казаното от заместник-министър Лазаров, свързано със самонаетите лица. Това че самонаетите лица не внасят във фонд „Безработица“ не означава, че те чинно си внасят своите необходими задължителни осигурителни вноски към останалите фондове. Това са изискванията на Кодекса за социално осигуряване и те го спазват. Това че нашето предложение е свързано с държавна подкрепа по отношение на тези лица, които по никакъв начин не са покрити от мерки, не засяга фонд „Безработица“ и ние никъде не сме го казали.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Колеги, други изказвания?
Някой от колегите ще припознае ли предложението, направено от заместник-министър Лазаров?
Госпожо Атанасова, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Подкрепям предложението, направено от заместник-министър Лазаров, и правя предложение на основание чл. 83 в Преходните и заключителни разпоредби, буква „д“ – предложението на госпожа Мария Белова, думите „до 31 декември 2020 г.“ да се заменят с думите „до края на стопанската година“. (Реплика.) Става въпрос за 2020 г.
Определението за стопанска година е в Допълнителните разпоредби на Закона за аренда в земеделието. Това е времето от 1 октомври до 1 октомври на следващата, тоест смятам, че 1 октомври е коректна дата.
МАРИЯ БЕЛОВА: За да изпълним изцяло волята на Министерството на социалното осигуряване, 30 октомври.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: 30 октомври, добре.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Адвокат Гигова, заповядайте.
ВАЛЯ ГИГОВА: Само нещо пропуснах. С отмяната на извънредното положение, по-скоро с изтичане на срока, а не с отмяната, ще се възобновят сроковете по чл. 3. Ние го коментирахме това нещо сред няколко колеги юристи, че трябва да има един разумен срок, от който всъщност да имат хората възможност да…
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Те са предвидени в един нов параграф 5. В Доклада видяхте ли го? В новия § 5 са предвидени тези срокове. След този параграф следва…
ВАЛЯ ГИГОВА: Само кажете на коя страница.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Веднага след този параграф, като го гласуваме. 39 страница.
Закривам дебата.
ВАЛЯ ГИГОВА: Извинявайте, още нещо. Просто пропуснах, защото нали всичко го правим адхок в момента. В чл. 6 трябва да се добави „кредитни институции по чл. 3 без дъщерните на банките“, защото те също са обхванати от мораториума.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Това е редакционно. В предложението на господин Митев ще го добавим. Благодаря Ви.
Колеги, закривам дебата и започваме гласуването.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител господин Иванов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към гласуване на народния представител господин Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника, който касае именно чл. 6.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Атанасова по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
За – 15, против – няма, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към гласуване на предложението на господин Хамид – в § 4 се създава нова точка 3.
За – 2, против – няма, въздържали се – 16.
Преминаваме към гласуване на предложението на господин Хамид в Преходни и заключителни разпоредби за създаването на нов параграф. (Реплики.) Това е за запорите. Отразено е в редакцията на работната група, само че с два месеца. Ако нямате нищо против, да го приемем по принцип.
Моля, гласувайте.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, като работната група приема по принцип предложението по т. 6 и 7, което е отразено в параграфи 32 и 33, и не го подкрепя в останалата част.
Подлагам на гласуване останалата част на предложението.
За – 9, против – няма, въздържали се – 10.
Преминаваме към предложението на народния представител Александър Иванов, което е гласувано по принцип със заместващо предложение.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
За – 7, против – няма, въздържали се – 12.
Преминаваме към гласуване на – тук господин Митев поиска разделно гласуване по точки, като точки 1 и 5 ще бъдат гласувани, останалите ще бъдат гласувани заедно. Имате ли нещо против?
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Валери Симеонов, Христиан Митев и Борис Ячев в частта в т. 1.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване предложението за т. 5.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване останалите точки – 2, 3, 4 и 6.
За – 9, против – няма, въздържали се – 10.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Явор Божанков.
За – 7, против – няма, въздържали се – 11.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Хамид Хамид, което е отразено в нов § 5.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Даниела Дариткова.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Мария Белова и група народни представители.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване текста на работната група, заедно с приетите предложения.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители за създаване на § 4а, който става § 5 по предложение на работната група.
Имате думата за изказвания.
Господин Хамид, заповядайте, имате думата.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Аз съм длъжен пак да си изчета моето предложение, въпреки че беше в § 4, но тъй като сте му намерили място тук, смятам, че предложената от мен редакция е по-добра. Смисълът е същият горе-долу, но редакцията е малко по-добра от гледна точка на по-разбираема относно сроковете, които са текли от обявяване на извънредното положение до 9 април, когато влязоха първите изменения на Закона и след това, защото в момента по съдилищата има едно объркване, което се използва от адвокатите. Има масови искания за прекратявания по отношение на изтекли срокове, за които ние си мислим, че сме ги спрели.
Тоест, тъй като в § 13 тогава, приложението по чл. 3 не е посочено изрично, изтървани са думите „по приложение по чл. 3“, редица адвокати, като госпожа Гигова опитни, използват това нещо и подават молби да прекратяват дела. Мисля, че по този начин разясняваме достатъчно кои срокове как текат, как са спрели и как започват да текат отначало.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Има ли други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Ще го погледнат още веднъж за последна редакция референтите.
Предложението за редакция, заедно с предложението на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
За – 11, против – няма, въздържали се – 9.
Преминаваме към § 5: В Закона за чужденците в Република България – текст на вносител и подкрепа на работната група.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 5.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към § 6: В Кодекса на труда – текст на вносител.
Предложение на народния представител Мария Белова и група народни представители.
Предложение на народните представители Надя Клисурска-Жекова, Виолета Желева и Кристина Сидорова.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, уважаема госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, гости! Предложението ни е продиктувано от необходимостта тази година всички ние да помислим дали най резонният вариант е да дадем възможност в Кодекса на труда, когато е обявено такова извънредно положение – то беше два месеца и в момента с измененията, които правим в Закона за здравето, неясно колко ще бъдат действащи ограничителни мерки за една или друга категории групи.
Ще засегна една от най-засегнатите категории групи лица. Това са родителите на деца, които посещават детски градини. Детските градини дълго време са затворени, не е ясно и кога ще отворят. Всички тези родители на деца със сигурност са използвали своя платен годишен отпуск и нашето предложение е свързано с това – тази година във връзка с това извънредно положение всички ние да помислим за един допълнителен целеви платен годишен отпуск, от който да се възползват всички онези осигурени лица в Република България. Този допълнителен платен целеви отпуск по начина, по който ние го предлагаме, е да има възможност той да се ползва с оглед на това, когато е използван целият платен годишен отпуск за годината и за предходни години. Само че има една разлика в това наше предложение и то е свързано с това, че този път фондът, от който да бъде обезпечен този целеви отпуск, е да бъде от НОИ през Фонда за временна нетрудоспособност. Неслучайно в ал. 3 от направеното предложение ние предлагаме да бъде обезпечено от Фонда за временна нетрудоспособност. Такова предложение най вероятно днес е направено и по време на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Аз не зная какво е становището на Министерството на труда и социалната политика, но когато ние приемахме Закона за мерките, Вие си спомняте, че тогава възникнаха и създадохме възможните хипотези едни определени рискови групи да имат право да изискат от работодателя да ползват своя платен годишен отпуск. След двумесечния период, в който продължи това извънредно положение, повтарям пак, най-вероятно всички хора или голяма част от осигурените лица са се възползвали от целия си отпуск.
С оглед на това, и това не е само една от предпоставките на база, на които правим това предложение, най-вероятно през летните периоди, когато ние искаме българските туристи да се възползват от възможността, да се възползват от всички туристически обекти, те няма да имат право на никакъв платен годишен отпуск. Най вероятно голяма част от работниците и служителите ще прибягнат до използването на нерегламентирани начини, за да се възползват от тази възможност, защото тя е буквално употребена. Така че нашето предложение е свързано само и единствено за този период, за тази година да има такъв допълнителен целеви отпуск, допълнителен от пет дни.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Клисурска.
Други изказвания?
Госпожо Белова, заповядайте.
МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Атанасова.
Уважаеми колеги! Нашето предложение е свързано с промени в Кодекса на труда, в което предвиждаме възможност трайно безработните лица, които получават месечни помощи, да ги запазят, като същевременно могат да сключват трудови договори и да работят в селското стопанство за срок от 14 дни месечно, като ограничението за полагане на такъв труд по тези трудови договори е не повече от 120 дни годишно. Така даваме възможност, от една страна, на безработните лица, получаващи социални помощи, да получат допълнителни доходи, и от друга страна, да се осигури необходимата работна ръка за селското стопанство за изпълнение на земеделските дейности.
Наистина тази пандемия постави българските земеделски стопани, а и не само българските, в целия свят, виждаме какво се случва в една ситуация, в която наистина работят като почти всички сектори в стресова ситуация. Правителството предприе много мерки в подкрепа на земеделските стопани и тази мярка, приемайки тази мярка наистина ще даде възможност на земеделските стопани да осигурят така необходимата им работна ръка. Имайки предвид, че в земеделието всяка една култура е срочна, следва да бъдат извършени много дейности и непредвиждането и неприемането на тази мярка ще създаде такъв ефект, че ще се окаже, че има българско производство на плодове и зеленчуци, но няма работна ръка, която да осигури прибирането и преработването на тази земеделска продукция. Затова апелирам всички членове на Правна комисия и утре в зала от всички политически партии да бъде подкрепено това наше предложение, което е наистина жизненоважно за земеделския бранш и за прибирането на реколтата и излизане от тази ситуация. Още повече, че не можем да прогнозираме как ще се развие пандемията и виждайки – давам пример с моя район – ето днес в Ямбол цял квартал е затворен, не дай си боже, това се случи в други градове и по този начин земеделските стопани са изправени пред невъзможност да наемат такива лица, които са трайно безработни.
Затова още веднъж апелирам да подкрепите това предложение.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Белова.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаема госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, аз искам също да се присъединя към предложението, което е направено от госпожа Белова по отношение на наемането на сезонни работници в земеделието. Трябва да Ви кажа, че ситуацията е изключително тежка. В момента се правят разходи, за които трудно се осигуряват средства за тях, но ще дойде един момент, в който няма да има никаква възможност съответно това, което е произведено да бъде прибрано.
България в момента е в ситуация, в която не може да ползва работници от други страни. Предходните години имаше от Украйна, от Молдова и това беше една нормална практика, за да се решат въпросите, свързани в растениевъдството с прибирането на реколтата. Но тази година това е невъзможно. Затова това изключение, което се предлага ще създаде възможност наистина България да има просперитет по отношение на производството си за тази година. Считам, че земеделието като отрасъл малко не се дооценява от гледна точка на това с какви ресурси разполага. Всеки път се обяснява колко средства се получават, но тук става въпрос за хора, които са необходими, които съответно трябва да бъдат осигурени, за да могат да реализират своите политики, съответно производство, за което са заложили.
Затова като част от Земеделската комисия също Ви призовавам на това предложение да обърнете сериозно внимание, наистина изключение само за тази година. Не става въпрос за практика, която да бъде подкрепяна. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова.
Заповядайте, уважаеми господин Лазаров.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Моята цел е да вземете информирано решение. На първо място, изключения не се предлагат. Това е постоянно действащ текст и по тази причина ние твърдим, че това не е предизвикано от КОВИД. След това в чл. 114а, направих едно пространно изложение във връзка с дискусията по 49б – обхваща и урежда отношенията на същите тези лица, които тук са описани, и в момента с 49б – удължаване до края на стопанската година или до 30 октомври тази година решава този въпрос за тази година.
Това, което се предлага в 114б е различно. Предлага се тези срокове за полагане на този труд да е до 120 дни в година. Имайте предвид, че общият ресурс от работни дни през годината е 250. За повече, за почти половината от тях ние предлагаме: тези лица да нямат трудови права от гледна точка на платен отпуск или нещо подобно, защото тези лица са такъв тип, това не е уредено, не са уредени и осигурителните им права, нито са уредени правата им по отношение на здравно осигуряване, нито за Кодекса за социално осигуряване.
Освен това, не са уредени и правата им да запазват обезщетенията си при безработица и правата за получаването на социални помощи, както са уредени по 114а. Ние твърдим, че за едни и същи лица, за едни и същи отношения с два различни регламента е недопустимо и по действащите нормативни уредби.
Освен това, понеже се твърди, че имат затруднения – 2019 г. общият брой на предоставените еднодневни трудови договори по реда на 114а е бил 48 хил. 752. В тази година, само до този период това са 53 хил. 304, тоест ревизия на мярката не се налага.
В допълнение на това, което направихме като облекчение за срочни трудови договори, сезонни за повече от един ден, това в момента само за по-малко от месец са се възползвали 574 такива договори са регистрирани. Така че ние твърдим, че, приемайки този текст по този начин това ще създаде проблем в аспектите, които споделих, а ние вече сме ги уредили с § 49б. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа министри, заместник-министри и гости! Господин Лазаров, един въпрос към Вас, ако ми позволите. Ако формулираме с редакция този текст като преходен параграф на този закон със срок да действа до края на тази година, да речем, до края на стопанската година смятате ли, че ще създадем някакви по-сериозни проблеми при прилагането на текста на 114а?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, имате думата господин Лазаров.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Ципов.
Отговорът на въпросът ми е – точно това сме направили в § 49б, който вече е удължен. Да, това е.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема госпожо Белова заповядайте, имате думата.
МАРИЯ БЕЛОВА: Аз само исках да подкрепя господин Ципов и смятам, че това е консенсусният вариант, защото разбирате ли, че ако не осигурим тази възможност на земеделските стопани, ние наистина ще бъдем изправени – земеделският сектор, пред реална ситуация, в която няма да има кой да прибере реколтата. И при положение, че тази нестабилност и от международните доставки още повече, че цялата политика на сектор „Земеделие“ е насочена към българското производство. Смятам, че тази малка отстъпка, която сега правим в интерес на земеделските производители не би ощетило по никакъв начин държавата, да посочим дори и до 30 октомври, касаещо това положение, в което се намираме сега. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Белова.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Тъй като има очевиден спор между двете министерства, предлагам да гласуваме по принцип този текст с изключение на срока – дали ще бъде 30 октомври, който от Министерството на земеделието … в Преходни и заключителни разпоредби …, до утре в зала и последно решение. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Може би да го оставим за гласуване накрая, както предложи господин Зарков?! Добре, накрая на днешното заседание. (Шум и реплики.)
Закривам дебата.
Добре, подлагам на гласуване предложението на народния представител Мария Белова и група народни представители. Съответно референтите му ще намерят подходящото място, със съответната редакция.
За – 1, против – 7, въздържали се – няма
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Надя Клисурска-Жекова, Виолета Желева и Кристина Сидорова.
За – 7, против – няма, въздържали се – 13.
Подлагам на гласуване текста на вносителя заедно с приетото предложение.
За – 13, против – 7, въздържали се – няма.
Преминаваме към § 7 по вносител.
Изказвания?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, гости! Взимам отношение по отношение на предложението по § 7. То фиксира възможността за това: неплатеният отпуск за 2020 г. по Кодекса на труда по чл. 160 да бъде, когато е в размер до 60 работни дни да бъде зачетен за трудов стаж, като в ал. 2 се въвежда възможността този осигурителен стаж за ползваните 60 неплатен отпуск да бъде зачетен за осигурителен стаж по смисъл на чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса на труда.
За мое голямо съжаление в момента аз не виждам предложение, което е свързано с това, че в чл. 54, ал. 2, т. 3 – там, където говорим за правото на обезщетение за безработица има хипотеза, която е въведена и тя казва, че за да придобиеш право на парично обезщетение, се зачита и времето, когато си ползвал 30 дни неплатен отпуск.
В случая 2020 г. е особена година. И времето, след като в момента 60 дни неплатен отпуск ще бъдат зачетени за осигурителен и трудов стаж, не е ясно защо в хипотезите на чл. 54, ал. 2, т. 3 не се въвежда тази възможност. Така че всички онези лица, които бъдат с прекратени трудови правоотношения, но са ползвали по-голям размер от неплатения си отпуск не по тяхна вина, и след което им бъдат прекратени правоотношенията те да нямат право, защото тяхното право на обезщетение за безработица ще бъде погасено.
Ние знаем, че изискванията в чл. 54, ал. 1 казват, че за да имаш право на парично обезщетение за безработица, ти трябва да имаш 12 последователни месеца в 18 календарни. Това прекъсване и то не по вина на работника значи ние да предпоставяме възможността да му бъде зачетен за осигурителен и трудов стаж, но когато лицето отиде в Бюрото по труда да няма право да се възползва от обезщетението.
Така че аз предлагам една редакция на така направения § 7, в ал. 3 да бъде записан следния текст: „През 2020 г. по реда на Правилника чл. 83, ал. 2, през 2020 г. за придобиване право на парично обезщетение по чл. 54, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване, се зачита времето на неплатения отпуск до 60 работни дни“, а не, както в момента действа тази алинея – до 30 работни дни.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, госпожо Клисурска.
Уважаеми господин Лазаров, бихте ли искали да вземете отношение към предложението, което госпожа Клисурска направи по реда на чл. 83 и въобще по темата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Предложението, което е направено в рамките на Законопроекта с § 7 е в тази година за трудов стаж да се признават вместо 30 – 60 работни дни. И в същото време за осигурителен стаж, без да се внасят осигурителни вноски, по същия начин да се зачете и това време до 60 работни дни.
Предложението на народния представител госпожа Клисурска касае право за придобиване на обезщетение при безработица. Аз вече имах възможността да споделя в рамките на предходното изказване, че за нас правата и условията за получаване на съответните обезщетения следва да осигуряват онзи принцип, който и до момента действа. И това условие – извънредно положение или извънредно противоепидемично положение също, не са основания за промяна на тези установени принципи.
Това е нашето становище. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Заповядайте, уважаема адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз обаче смятам, че това, което госпожа клисурска предлага, е правилно, защото хората не са виновни, че има епидемия, нито са виновни, че е имало извънредно положение, нито пък ще бъдат виновни, че ще се вземе решение за обявяване на ситуация, която също е извънредна. Така че ако те досега са ползвали регулярно 30 дни, и сега ще ползват 60 дни неплатен отпуск, за да може да се спазят по-висши блага и ценности, каквито са здравето и животът на хората, не е основание тези хора след това, като останат без работа, да не могат да получат обезщетение. Може би сериозно трябва да се помисли, защото това предложение изглежда много разумно.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Димитров.
СВЕТЛИН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз също подкрепям това предложението и също искам да припомня предложението, което направихме при първото четене – тези права да получат и онези работници и служители, които са били принудени да работят при непълен работен ден, защото те също никак не са виновни, че работодателят им е ограничил времето, през което полагат труд, и няма защо да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от онези, които ползват неплатен годишен отпуск.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Госпожо Клисурска, дали бихте могла отново да повторите предложението, което прочетохте преди малко?
НАДЯ КЛИСУРСКА: Разбира се.
„(3) През 2020 г. за придобиване право на парично обезщетение по чл. 54, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване се зачита времето на неплатения отпуск до 60 работни дни.“
А не както действащото до момента – до 30 работни дни.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо, направеното предложение от госпожа Клисурска по реда на чл. 73, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
За – 7, против – няма, въздържали се – 13.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към предложението на народния представител Красимир Ципов и група народни представители за създаване на § 7а, и предложението на народния представител Александър Иванов, което е подкрепено от работната група.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на направеното предложение на господин Ципов и група народни представители, заедно с предложението на господин Александър Иванов и предложението за редакция на работната група.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към предложението на народния представител Дора Янкова.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми народни представители, предлагам на Вашето внимание, че за 2020 г. родители или осиновители на деца, които заради мерките и ограниченията във връзка с пандемията от COVID-19, са преустановили посещението на детско заведение, ясла или учебно заведение, имат право на платен отпуск по трудовото или служебно правоотношение, независимо от всички останали видове отпуски, в размер на 20 дни. Отпускът се ползва от един от двамата родители или осиновители, заплаща се за сметка на държавния бюджет – средствата, които бяха отделени за COVID-19, в размера по чл. 177 от Кодекса на труда и чл. 60 от Закона за държавния служител и не може да се отлага за следваща календарна година.
Кои са мотивите ми? Разговарях с много родители, които провокираха разговор, те ме потърсиха. Вече два месеца родителите пазят децата и това е по решение на парламента и с ограничителните мерки. Една част са си ползвали неплатена отпуска, друга част са ползвали платена. И ако трябва да бъда честна – някои са ползвали и болнични, за да могат да компенсират нещо.
В момента има няколко групи хора. Има група родители, които са в Бюрото по труда и получават компенсации. Тези, за които говорих, са тези, които са държавни или други служители. Паралелно с това министърът на здравеопазването и щабът казват постоянно, че трябва да пазим възрастните. Тоест ние не можем да включим тук бабите и дядовците да помагат в тази ситуация.
И тъй като предстоят още два месеца до 13 юли, а още два месеца, тоест четири до първия учебен ден, какво се получава? Ние имаме една неяснота за посещението да детските заведения, а паралелно с това всички се кълнем, че децата са ни най-скъпото и трябва да бъдат опазени.
Поради тази причина предлагам 20 дни платен отпуск, който да бъде за сметка на държавния бюджет и да имат възможност родителите да го ползват.
Някой казва: а лятото какво правят? Твърде много е шест месеца да бъдат пазени децата с отпуска дори да се ползват от 60 дни неплатен, защото те пък нямат и средства как да се издържат, и паралелно с това възрастните родители няма как тук да ги намесим, ние трябва да пазим баби, дядовци или други, които могат да подпомагат семействата.
Затова Ви предлагам да погледнете с разбиране на това предложение и да го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Янкова.
Заповядайте, уважаема госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, за съжаление, като гледам какво е присъствието на колегите от Правната комисия в залата, не ги виждам… В ръцете си държа анекс, подписан от днес, към Колективния трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование от 11.06.2018 г. Анексът е подписан днес. Под него седят представителите на Министерството на образованието и науката. И задавам въпроса: по единично ще решаваме проблема на една или друга обществена група?
В чл. 42 от този Анекс към Колективния договор, във връзка с последиците от обявеното извънредно положение с решение на Народното събрание, на основание чл. 156а от Кодекса на труда, размерът на основния платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда за членове на синдикалните организации от непедагогическия персонал в детските градини и училищата, да бъде увеличен за 2020 г. с 20 работни дни над договорения по чл. 42, т. 1 от Колективния трудов договор.
Уважаеми колеги, в момента държа документ, в който непедагогическия персонал ще получи целево увеличение на своя платен годишен отпуск. Аз смятам, че разумността и в крайна сметка тук не говорим за противопоставяне, говорим за разумни аргументирани предложения, които ще уредят трайно всички възможни засегнати рискови групи, това предложение наистина засяга всички онези родители на деца, които в момента си гледат децата, които не посещават детска градина, които не ходят на училище. Знаете, че Семейният кодекс изрично регламентира до 14 години, че лицето трябва задължително да има родител вкъщи. Знаем кога ще започне учебната година, тя ще приключи дистанционно. Детските градини не е ясно докога ще работят.
Затова Ви предлагам да обърнете внимание на това предложение, защото то има своята разумност за 2020 г. и то неслучайно е направено по този начин – в преходна разпоредба, да не се урежда трайно в нашето законодателство.
Моля, обърнете внимание на предложението и се надявам то да бъде подкрепено, защото, както виждаме Министерството на образованието и науката вече е предприело необходимите стъпки.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Господин Лазаров, искате ли думата? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Само защото ме провокирате. Това, което предостави в момента госпожа Клисурска, представлява действаща в момента уредба, а именно: с механизмите и способите на колективните трудови договори да се уговарят по-благоприятни условия от предвидените в действащото законодателство. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Тук е министърът на здравеопазването, той знае какво се случва в Щаба – каква е вероятността децата да тръгнат на детска градина? Никой не може да го каже, докато те не направят за тях си една дискусия. И ние стоим в неизвестност. Аз лично чух, че здравният инспектор Кунчев е искал градини, а шефът на Щаба генерал Мутафчийски не е искал, тоест има някаква дискусия. Това е в публичното пространство. Но родителите стоят в една неизвестност.
Аз не притискам те да отидат на градини. Аз искам и децата да бъдат запазени, и възрастните, старите родители да бъдат запазени, но да бъде подкрепено семейството, защото няма как да оставим толкова месеци родителите да се лутат и да си черпят семейните разходи. Извънредна е ситуацията. Беше поне още два дена и ще има ехо на тази ситуация.
Всички си говорим постоянно за децата, съгласете се с тези 20 дена, това е полезно.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Нека да чуем здравния министър.
Заповядайте, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Дискусия наистина се води в правителството и в Националния кризисен щаб. От началото на месец май в много държави – членки на Европейския съюз, децата започнаха да ходят в детските градини и ясли. Това, което се разбрахме със Щаба, е да наблюдаваме в рамките на две седмици как се развиват процесите там, разбира се, и в нашата страна и тогава ще вземем решение. Сложна е ситуацията, защото наистина има събиране на малки деца с възрастен персонал, което може да допринесе до увеличаване на заболеваемостта. Но поне две седмици ще трябва да изчакаме, за да направим съответния анализ. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Дора Янкова.
За – 7, против – няма, въздържали се – 11.
Преминаваме към предложение на народния представител Мария Белова и група народни представители.
Изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Лазаров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Искам само да споделя с Вас какво се предлага. В Закона за насърчаване на заетостта има определение на дейности от обществен интерес. За да не Ви отегчавам няма да ги прочета, но всяка една от тях е свързана с дейности, които са от обществен интерес, не са свързани с частна полза и не са свързани с ползването на този обществено полезен труд за реализиране на приходи от този труд.
С предложението на народния представител Мария Белова се предвижда в общественополезни дейности да се включи растениевъдство прибиране на реколтата. Това е категорично частна дейност и с този текст казваме: всички лица, които полагат обществено полезен труд, а този труд бива по няколко механизма – единият е със Закона за социалното подпомагане, 14 дни в месеца ще полагат труд в рамките на частни стопани.
Това е неприемливо по няколко направления. На първо място, това противоречи на Конституцията на Република България. Това противоречи и на поредица от конвенции на Международната организация на труда, които България е ратифицирала. Разбира се, това е дискусия, понеже се прави в този Закон, но това не е пак преходна мярка и това е мярка, която ще продължи да действа по принцип. Ако имахме тази възможност, аз съм подготвен и мога да Ви цитирам, но не искам да злоупотребявам. Категорично е ясно едно – конвенциите забраняват ползването на обществено полезен труд, дори и в селското стопанство.
Все пак е направено изключение и се казва: ако се допусне това в условия на глад и мизерия, то продуктът, който е набран от тези лица, ползващи обществено полезен труд, се разпределя между тях. Или, понеже конкретно наскоро имаше такава дискусия, че лицата не могат да приберат реколтата от рози – ако аз и трима-четирима, които участваме в обществено полезен труд, наберем пет килограма рози, следва да си ги разпределим между нас, а не да останат в частна полза.
Това е сериозен въпрос и това са нашите съображения за неподкрепа на това предложение. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мария Белова и група народни представители.
За – няма, против – 7, въздържали се – 9.
Преминаваме към § 8 – Кодекса за социално осигуряване. Текст на вносител и предложение на народния представител Даниела Дариткова, и предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители. Предложение на работната група – § 8 да бъде отхвърлен.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на работната група, заедно с предложението на народния представител Даниела Дариткова, и народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители за създаването на § 8а.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги и гости! Предложението, което правим, неслучайно не го правим трайно в Кодекса за социално осигуряване и то е свързано с онези хипотези, които е въвела чл. 54, ал. 4. Тук пак е за правото на парично обезщетение.
Ние знаем, че онези условия, които са свързани с правото на получаване на парично обезщетение за безработица, са регламентирани в чл. 54, ал. 1 и те касаят това – всеки, който отиде на борсата и има 12 месеца непрекъсваемост в осигурителния и трудов стаж в 18 календарни, да има право на такова обезщетение. Но, ако той в рамките на тригодишен период се е възползвал от това право и за тригодишен напред, след като отиде на борсата, той ще има право само и единствено на минимално обезщетение за безработица.
2020 г. е особена. Неслучайно в момента гледаме мерки, свързани с това извънредно положение и последиците от него. 2020 г. изпрати на бюрата по труда много работници и служители, в момента са над 110 хиляди, които са с прекратени правоотношения точно поради това извънредно положение. И те в момента се възползват от възможността да ползват такова парично обезщетение.
След като в един момент, аз се надявам колкото се може по-скоро да се възстанови икономическата обстановка, тези хора отново да бъдат заети на работа, тези лица в следващите три години, ако попаднат във възможността да бъдат пак с прекратено правоотношение, те няма да имат право, независимо че са работили нови 12 календарни месеца, че са внасяли своите осигурителни вноски, те ще имат право само и единствено на минимално обезщетение за безработица.
Затова и нашето предложение е такова: в крайна сметка да отчетем, че тази година е особена и да отчетем това, че тези, които поради тази епидемия са отишли на борсата, да могат да се възползват от пълните си права в следващите периоди – икономически и всякакви, в следващите три години от нормалното си право на парично обезщетение.
Общо взето се надявам на някакъв разум. Това предложение по никакъв начин няма да засегне нито осигурителните, нито фондовете „Безработица“, каквито сме ги гласували с бюджета за държавното обществено осигуряване и се надявам на разум поне то да бъде подкрепено.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Други изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
За – 7, против – няма, въздържали се – 11.
Преминаваме към § 9 – текст на вносител, § 10 – текст на вносител, и § 11 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 9, 10 и 11 от Доклада.
Искате изказване ли, господин Зарков?
КРУМ ЗАРКОВ: Да ги гласуваме един по един.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 9.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 10.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 11.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към предложение на народните представители Валентин Николов и Димитър Бойчев. И предложение за редакция на работната група.
Изказвания? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на работната група, заедно с предложението на народните представители Валентин Николов и Димитър Бойчев.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към § 12 – текст на вносителя.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 12.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към § 13 – текст на вносителя. Предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители; предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители; предложение на народните представители Валери Симеонов, Христиан Митев и Борис Ячев; и предложение на работната група за редакция.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, уважаема министър Ангелкова.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, отново искам да благодаря на всички за подкрепата, тъй като се надявам в този изключително тежък период за туризма да можем да имаме късен летен сезон, който да стартира от 1 юли, но от 1 юни плажовете трябва да бъдат подготвени за посещения от посетители и максимално да отговарят на всички изисквания, за да може да се ограничи разпространението на заразата от коронавирус.
Във връзка с това, че днес сме 11 май и сроковете са изключително кратки до 1 юни, а ние трябва да сме готови с изключително голям обем от договори и документи, искам да обърна внимание, че ще се възползваме от § 1а, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за нормативните актове, за да можем да влезем в рамките на тези срокове. Става дума за почти 150 договора за концесии и наеми и също толкова допълнително схеми, тоест работа, която се върши в рамките на една година, трябва буквално за две седмици да успеем да я подготвим. Затова са и тези срокове, които – благодаря на работната група към Правната комисия – са включени в редакцията, за да може от 1 юни да сме готови за това плажовете да се използват от посетители при спазване на всички изисквания.
С министър Ананиев сме уточнили указанията по отношение на посещението на плажовете, които ще публикуваме, така че да бъдем максимално подготвени. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Няма други изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители; предложението на народния представител Валери Симеонов и група народни представители; редакцията на работната група заедно с текста на вносителя.
Моля, който е за, да гласува.
За – 14, против – няма, 7 – въздържали се.
Предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители за създаване на нов параграф от 13а до 13г; предложение за редакция.
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, уважаеми гости! Предлагам една редакционна поправка в нов § 20 по редакцията на работната група, където в ал. 1 след думата „изтича“ думите „през 2020 г.“ да се заменят „след 1 септември 2019 г.“
Аргументите за това са следните: категоризацията на обектите, които са по Черноморието, изтича след летния сезон. След това никой не прави категоризация на тези обекти, докато не подпише новите договори през месец февруари и март за следващото лято. В този смисъл на ужасно много заведения за хранене, ресторанти, кафенета по Черноморието категоризацията им е изтекла през месеците септември, октомври, ноември 2019 г. и няма да бъдат обхванати от този хубав текст. Затова Ви моля още три месеца, за да можем да обхванем и обектите по Черноморието. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаема госпожо Ангелкова.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Искам да подкрепя предложението, направено от господин Хамид, тъй като абсолютно основателно доста от местата за настаняване, след като приключи летния сезон, затварят и на практика няма възможност да се изпълни фактическият състав, за да може да се увеличи удостоверението за категоризация. Мисля, че с тези три месеца ще успеем да обхванем и тези места за настаняване и хранене, които след летния сезон са затворили, тоест не са извършвали своята дейност. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Колеги, закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на господин Хамид по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Който е за, да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за редакция, заедно с предложението, което току-що гласувахме, заедно с предложението на народния представител Красимир Ципов и група народни представители.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Параграф 14 – предложение на народния представител Даниела Дариткова и предложение за редакция на работната група.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция, заедно с предложението на народния представител Даниела Дариткова и предложението по вносител.
Който е за, да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители за създаване на § 14а.
Имате думата.
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, гости! Предложението, което правим, е свързано с минималното дневно обезщетение за безработица. Както знаем, то се определя с бюджета на държавното обществено осигуряване. За наше голямо съжаление, такова предложение правим всяка година с актуализацията на бюджета, но смятаме, че сега, в извънредното положение, много голям процент от хората – 40%, които в момента са се регистрирали в бюрата по труда, получават минимално обезщетение за безработица.
Смятаме, че е крайно наложително инструментът, който определя минималното обезщетение за безработица, да бъде минималната работна заплата, а именно 60% от минималната работна заплата да бъдат минималното дневно обезщетение за безработица. Това е и нашето предложение – от 9 лв., то да бъде коригирано на 17 лв. Де факто това са, както казах, тези 60% от минималната работна заплата. В момента хората, които отиват на бюрата по труда и получават минималното дневно обезщетение – сумата, която получават в рамките на месеца, е около 180 лв. Смятам, че е разумно, адекватно да направим такава стъпка напред по отношение на минималното дневно обезщетение с оглед на това, че хората са над 40% в момента в такава ситуация.
Направили сме си труда, изчислили сме необходимата сума, която е за въвеждане на това наше предложение – 30 милиона в рамките на тази календарна година са необходими, за да получат хората 17 лв. дневно минимално обезщетение. След като ние капитализирахме и увеличихме фонд „Безработица“, знаете, с актуализацията на бюджета над 1 млрд., смятам, че сумата е крайно малка и че тя ще бъде обезпечена с оглед на това увеличение, което направихме по фонд „Безработица“. Надявам се да приемете поне това наше предложение.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 13.
Параграф 15 – текст на вносител.
Параграф 16 – текст на вносител.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 15.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 16.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Параграф 17 – текст на вносител; предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители; предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители; предложение за редакция от работната група.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Красимир Ципов и група народни представители заедно с предложението на народния представител Даниела Дариткова, предложението за редакция на работната група и текста на вносителя.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители за създаване на § 17а.
Изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колеги и гости! Нашето предложение за диференциация данък добавена стойност звучи още по-силно в конкретните условия на затруднение в българската икономика и на другите страни – членки на Европейския съюз. То съответства на широко разпространената практика в Европейския съюз за диференциране на данъка и повечето европейски страни имат между три и четири ставки на данък добавена стойност, като изключим Дания и България, които са с по две ставки.
С четири ставки са Франция и във Франция това, което Ви предлагаме за сравнение – хранителните стоки, безалкохолните напитки и лекарствата: 5,5% за вътрешен транспорт, хотелиерство и ресторантьорство; за определени лекарства – 2,1%, а ние предлагаме 9 процента към данъка, който е, накратко казано, за хотелиерския бизнес да бъдат включени основни хранителни стоки и лекарства. По този начин, първо, ще отговорим на широко разпространената практика на Европейския съюз за диференциране на данък добавена стойност и второ, ще дадем глътка въздух и на този бизнес, а и на българските граждани за закупуване на основни хранителни стоки и за лекарства по определен списък от НЗОК. Тъй като това е общоевропейска практика, ние считаме, че трябва да се възползваме от тази възможност, тъй като аргументите, че по-лесно се смятало ДДС-то, защото било единно за всички стоки, като изключим туризма, е несериозно, тъй като съвременните софтуерни продукти – за това се отнемат няколко секунди разлика във времето за изчисление. След като водещи страни в Европейския съюз – Франция, Гърция, Унгария, Ирландия има пет ставки, между другото, Италия, Франция, Полша и така нататък са въвели успешно диференцираното данъчно облагане от десетилетия, няма извинение за Министерството на финансите, че това би представлявало технически проблем.
Освен това намалението на данък добавена стойност няма да бъде в същия размер намаление на приходите в бюджета поради простата причина, че при по-ниско ДДС, при други равни условия и по-ниски цени се увеличава оборотът. Разбира се, в краткосрочен период може да има известно намаление, но то си струва усилията на основата на другите мерки, които предлагат парламентарните групи за промени в различни закони.
Завършвам с това, че това, което предлагаме е европейска практика, проверено е, работи и още повече в тези кризисни условия положителният социален и икономически ефект ще бъде още по-голям.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гечев.
Заповядайте, уважаема госпожо Велкова.
РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на финансите не подкрепя изменения в данъчната ставка за определените продукти, които са изброени, първо, защото, ако се прави подобно изменение, трябва то да е придружено с актуализация на Закона за бюджета и това е изискване на чл. 16, ал. 3 от Закона за публичните финанси. При така визираните стоки, които да бъдат облагани със ставка от 9 на сто годишен размер, загубата за бюджета е 338 млн. По принцип би било налице и дискриминация, тъй като част от лекарствените продукти, които се заплащат със средства от бюджета на Здравноосигурителната каса, е предложено да бъдат със ставка 9 на сто, но подобни продукти се продават и свободно на пазара и те биха останали със ставка 20 на сто, което е недопустимо за една и съща стока да имаме различна данъчна ставка.
Освен това труден би бил и контролът и би било предпоставка за много злоупотреби, като например не е ясна дефиницията и какво се включва в „диетични храни за специални медицински цели“ и точно кои стоки ще попаднат в този обхват. Така че като цяло Министерството на финансите не подкрепя направеното предложение.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Велкова.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Разбира се, ние не приемаме аргументите на Министерството на финансите поради следните причини.
Първо, няма как да обясните, че този въпрос във Франция, Италия и други двадесет страни е решен, пък нашето Министерство на финансите имало различно виждане, че не може да стане. Това няма как да го аргументирате, първо.
Второ, изрично Ви казах: Вие сте сметнали 338 млн. ще намалят приходите по бабешкия начин – 20%, 9%, разлика – 11% и намалявате. А оборотът сметнахте ли го, който ще расте? Не сте. Нямате данни, че оборотът ще бъде по-малък.
Освен това, като говорите за еднакви… Извинете, тук не става дума за заяждане. Вие с Вашите представители от НАП изпуснахте 700 млн. лв. от хазарта, където различно ги облагате, нали? Тук става дума за лекарства и не може различно?! А хазартният бизнес защо различно сте го облагали – Вашите поделения на Министерството на финансите, та сме загубили 700 милиона, което е два пъти повече от сумата, която ми казвате в момента?
Така че по-спокойно на тази тема! Първо си съберете парите и тогава търсете опита на Франция и Италия.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гечев.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на предложението на народните представители Корнелия Нинова и група народни представители.
За – 7, против – няма, въздържали се – 13.
Параграф 18 – Закона за акцизите и данъчните складове: текст на вносител, предложение на народния представител Георги Гьоков за отпадане на § 18; предложение на народния представител Александър Иванов.
Работната група подкрепя текста и предлага редакция на § 18, който да стане § 25.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Терзиев.
ЖИВОДАР ТЕРЗИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми депутати, уважаеми гости и членове на правителството. Сигурно голяма част от Вас си зададоха въпроса какво прави Законът за акцизите в общото изменение на Закона за здравеопазването. През изминалите три часа чух доста аргументи в най-различни аспекти, свързани със здравеопазването, здравето, болести, мерки, които да бъдат предприети за излизане от кризата, предстоящи бъдещи епидемии и пандемии.
В следващите няколко параграфа, които ще разгледате, в никакъв случай не мога да намеря логика да се разглеждат доста специфични и особени теми, свързани със Закона за акцизите и данъчните складове в Правната комисия – не казвам, че тя не е важна, но в моя опит през последните четири, пет години обикновено сме стартирали през Комисията по бюджет и финанси, след това през Комисията за надзор на приходните агенции, тъй като материята е специфична.
В този аспект аз съм онзи и нашите членове са тези, които първи ще подкрепят всяка една мярка, която е свързана с ограничаване на сивия сектор, контрабандата, за да се получат повече приходи в бюджета. Може би това е един от аргументите на министър Горанов, че това ще подобри събираемостта, което предполага две неща.
Първо, че има проблем със събираемостта и втора, че конкретната мярка в § 18 ще реши този проблем. Тук са колегите от Агенция „Митници“ и от Финансовото министерство, с които ние работим изключително добре през последните години.
В качеството си на председател на Българската петролна и газова асоциация в нито един момент не съм чул да има проблем, който да касае именно измененията в Закона за акцизите и данъчните складове, които, още веднъж повтарям, са специфични и изискват познание на модела на работа и всеобхватност към Закона за акцизите и Правилника.
Настоявам § 18 и следващите два параграфа да преминат в допълнително обсъждане извън Закона за здравето, за да седнем в следващите няколко дни и да обсъдим всеки един от текстовете и всеобхватно да погледнем върху търговията с горива и начислението на акциза, за да не направим по-голяма беля по линия на прибързаността.
Предлагам Ви § 18 да отпадне от гласуването в Закона за здравето, да го обсъдим в Бюджетната комисия, разбира се, и при Вас, за да не направим по-голяма беля в следващите няколко дни. Готов съм да седнем и да търсим неговото решение, но още веднъж, едва ли при Закона за здравето. Депутатите, с които говорих през изминалата седмица – от вторник до петък, не бяха въобще наясно и дори изразиха съмнение, че това е възможно да стане през този закон. Нека § 18 отпадне, нека отворим тази тема през следващите няколко дни и той да получи в ЗИД конкретно обсъждане, което ще промени логиката и сроковете не повече от седмица или две.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Терзиев.
Заповядайте, господин Александров.
ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри и заместник-министри! Подкрепям изцяло внесения Законопроект.
Факт е, че през последните дни много се говори тук ли му е мястото. Точно по този въпрос не мога да взема отношение, но мога да кажа, че гарантирането на приходите и гарантирането на контрола върху акцизните стоки е изключително важен въпрос за държавата. Това е нашата работа, това е нашата задача.
Законопроектът, бих казал, че е обмислен, добре поднесен и стоим изцяло зад него.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Вие.
Заповядайте, уважаеми господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Няма как да не кажа две неща. Първо, че е разумно предложението да се разглежда отделно, тъй като, съгласете се, но не е редно дори бих казал, че е изумително, че проблеми, които касаят десетки може би стотици милиони левове, свързани с бюджета не са ангажирали Бюджетната комисия. Аз няколко пъти публично поставям въпроса и по предните закони. Разчети и ангажиране на българската държава с приходи или разходи, които някой е решил да елиминира Бюджетната комисия на парламента. По какви причини? Какво щеше да стане, ако тези въпроси бяха обсъждани паралелно или на разширено заседание, заедно с Бюджетната комисия. Това бързане води до резултатите да преправяме законите през три дни.
Тук става дума наистина за много специфични проблеми, свързани с данъчни складове и други, разбира се, и с колегите винаги сме казвали: нещо, което отговаря на европейските подходи и свива сивата икономика, и води до по-големи приходи на бюджета, когато е с аргументи и факти, те ще бъдат подкрепени, надявам се, от всички.
Иначе, Министерството на финансите – добре, тук ще решим и тези проблеми. Само че колкото и да им е неприятно на някои хора и тук от няколко дни, пак правя сравнение, продължава да има проблеми с българската нефтопреработвателна промишленост – част от нея 20 години не е платила една стотинка данък печалба. Специално сравнявах за Министерството на финансите: има една съседна страна, където суровината е същата. Направих анализ на разходи и хората са публикували. Да не стане като с хазарта? Един ден да се чудим къде са парите.
Като ги гледате тези неща, гледайте и другите, защото е срамота! Да не говорим, че одитът се заверява от една и съща фирма, която заверяваше и КТБ, между впрочем. Много интересно?! Вземете се в ръце и смятайте за приходите! Ще Ви питаме специално следващия път – Министерството на финансите какво правите там.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Гечев.
Колеги, други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Гьоков за отпадане на § 18.
За – 7, против – 4, въздържали се – 9.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Александър Иванов.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за редакция заедно с текста на вносителя и приетото предложение на господин Иванов.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Параграф 19 – текст на вносител; предложение на народния представител Георги Гьоков за отпадане на § 19; предложение на народния представител Александър Иванов; предложение на работната група за редакция на § 19.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Терзиев.
ЖИВОДАР ТЕРЗИЕВ: Както казах, ще взема отношение и по трите параграфа. Предвид гласуването не ми остава нищо друго освен да продължа темата поне за сроковете. В тези два текста на двата параграфа ще Ви говоря само за срокове.
Ако приемем, че е толкова наложително да се променят текстовете в § 18, то нека го направим нормално и адекватно, така че да не притиснем някои от най-големите данъкоплатци в държавата – било то и с косвени данъци, до стената и да са в невъзможност да изпълнят някои от изискванията.
За какво става въпрос? Не бива да се фокусираме в следващите 30 или 45 дни за промяна, която е описана в § 18, при условие че спецификата на един продуктопровод, за който, явно всички се досещаме, че става въпрос за продуктопровода на „Лук ойл“, който в последните 15 – 16 години работи под тази форма, а като данъчен склад за последните 8 точно в този си вид, да не дадем срок на колегите да изпълнят всичко подобаващо и по начин, който да удовлетворява бюджетът на Министерството на финансите, от друга страна, потребителите и да не спрем доставките на горива.
Имайте предвид, че в момента в складовете, които са част от данъчен склад по продуктопроводи се съхраняват не само горива на оператора на данъчния склад, а горива, които обезпечават Закона за извънредните ситуации, Закона за държавния резерв или количества по държавен резерв, което при някакви обструкции, свързани с прелицензирането може да доведе до доста остра нужда от допълнително законодателство.
Обръщам се към народните представители за нещо много просто: дайте адекватен срок, който за мен не бива да е по-малък от шест до девет месеца, операторът на продуктопроводи да преструктурира своите складове и да получи възможност да не реализира допълнителни щети. Като допълнителни щети имам предвид начисление на акциз за стоките в данъчния си склад в случай на обструкция по лицензиране на някои от резервоарите и това да доведе до доста големи проблеми в икономическата активност на страната.
Още веднъж ще повторя, в тези складове се съхраняват горива на различни оператори с различен произход и с различни цели.
Няма да се спирам на темата за инвестиции, на темата банкови гаранции. Операторът е длъжен да се справи с това, след като премиерът и министърът на финансите са го предложили и представили пред Вас, но срокът не може да бъде за предявяване на уведомлението – говоря за ал. 1, не може да е 30-дневен. Това трябва да бъде направено ръка за ръка с Агенция „Митници“ по най-добрия и подходящ начин, за да не се стигне, още веднъж повтарям, до сътресение на икономиката, още повече в условия на следпандемичен период.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Терзиев.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Александров.
ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри! Това, което господин Терзиев каза, точно това е записано и в Законопроекта. В крайна сметка срокът за привеждане в съответствие, последният е 30 ноември, докогато има точно половин година. Прословутият едномесечен срок, който е записан в Законопроекта е за подаване на уведомление. Всяко едно уведомление подлежи и на отстраняване на нередовности, ако има в него. Предвиден е специален ред за спиране на срока – едномесечен, ако има някакви затруднения. Всичко онова, за което говори господин Терзиев, е предвидено в Законопроекта и отговаря на исканията, които бяха поставени.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Александров.
Заповядайте, господин ТЕРЗИЕВ.
ЖИВОДАР ТЕРЗИЕВ: Тъй като следващият параграф, който ще разглеждаме, нищо че е кръстен „корпоративно и подоходно облагане“, си е отново промяна на Закона за акцизите и данъчните складове. Тук ще си позволя да представя следната хипотеза. Съществува реална опасност при стартиране на процедура за прелицензиране на така наречения данъчен склад продуктопроводи от Бургас до София, веднага да попаднем под ударите на следващия параграф, който задължава всеки данъчен склад да разполага с видеонаблюдение, което да е изградено… За новорегистрираните складове е възможно да попаднем в хипотеза, при която ти трябва да изпълниш всички изисквания на Закона, който в момента предвижда и ведонаблюдение, между другото, в момента тече обсъждане на Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове, където е описана процедурата за видеонаблюдение, но това не е предмет на сегашното събиране. В този случай в края на юни и началото на юли, когато Лук ойл България ще трябва да пристъпи към подаване на заявление и изчистване на нередностите, но вече ще му текат срокове, те ще трябва да са изградили видеонаблюдение, че при проверка за съответствие да отговаря на всички изисквания на чл. 47 на Закона за акцизите и данъчните складове.
Още веднъж апелирам за увеличаване на сроковете, че те да не се застъпят и да имаме възможност да направим това адекватно и без проблеми за националната икономика.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Гьоков за отпадане на § 19.
За – 7, против – 3, въздържали се – 7.
Гласуваме предложението на народния представител Александър Иванов.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за редакция, заедно с текста на вносителя и приетото предложение на господин Иванов.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
ЙОРДАН ЧОРБАДЖИЙСКИ: Целият обходен бранш допълнително ще пострада от факта, че същинското внедряване на системите ще се случи в разгара на гроздоберна кампания. До преди малко слушахме и госпожа Белова беше тук на Земеделската комисия, че се търсят мерки за подпомагане на отделни браншове. В един даден момент ни съкращавате сроковете. Ние знаем, че ще има видеонаблюдение. Това го каза госпожа Менда Стоянова на 9 март.
Нищо не налага приемането на тези текстове сега според нас. Сегашното положение в Закона без така предлаганите промени предвижда трудно постижимо, но все пак достатъчно разумен срок от шест месеца за внедряването на прословутото видеонаблюдение.
Днес, ние сме застанали пред Вас, не сме против, нека да го внедрим това видеонаблюдение, но нека да бъде в разумни срокове. Да се обсъдят абсолютно всички детайли и да го направим интелигентно. Не септември месец, когато трябва ние да приберем на гроздопроизводителите гроздето да го преработваме в същия момент да внедряваме видеонаблюдение. Така или иначе самите гроздопроизводители в момента са опрени до стената и ако някой от нашите членове – големи играчи не изкупува грозде не мога да си представя, колко тонове грозде ще бъдат изхвърлени? Благодаря Ви.
Призовавам Ви за разум и съвест – да ни оставите сроковете такива, каквито бяха, да не ги съкращавате. Да го направим интелигентно. Да внедрим това видеонаблюдение в сроковете, които бяха преди това. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Чорбаджийски.
Заповядайте, уважаеми господин Терзиев.
ЖИВОДАР ТЕРЗИЕВ: Само да подкрепя колегите и за протокола да кажа, че ние считаме за нормално и изпълнимо с една условност за голямата рафинерия в Бургас, че там сигурно ще има проблем по сроковете – сега записаните към днес действащи текстове в Закона за акцизите и данъчните складове като възможни и приемливи. Бихме желали да не ги съкращавате, за да можем ние да изпълним тези изисквания, съобразно предвидените по-рано срокове. Затова народните представител нека т. 2 и т. 3 от § 20 да не я приемат и сроковете да останат такива, какви са към Закона за акцизите към днес. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Терзиев.
Заповядайте, уважаеми господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми членове на Министерския съвет, уважаеми гости! Само ще се обърна към колегите от митниците. Да им припомня – тези срокове не бяха ли от началото на годината и със застъпването на извънредното положение бяха прекъснати в средата на март месец? Тоест, бранша така или иначе миналата година още си е направил прогнози, изчисления и ангажименти, за да се въведат в законовата норма, изискана такава. Тоест, това отлагане поради извънредното положение – застъпването е 15 дни, което е от края на извънредния период до март месец, което е предвиденото от януари месец. Следователно ние в законовата разпоредба сега даваме още един месец за уведомлението и два месеца за изпълнението на предвидената норма за видеонаблюдението. Така ли е? Благодаря Ви, колеги за уточнението, което ще направите.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Заповядайте, господин Александров.
ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ: Това е точно така. Само ще направя още едно уточнение, както отдавна се каза: видеонаблюдението не е нова тема. За нея се говори и обсъжда от първото тримесечие на миналата година. Тя е сложена на масата. Всички сме наясно. Сред редицата срещи, които сме провели с браншовите организации е ясно, че видеонаблюдението не става въпрос дори за ново изграждане на системи, а за надграждане на съществуващи към момента такива системи. Така че сроковете, които са определени към момента в Законопроекта са нормални, достатъчни и абсолютно изпълними. Те все пак не са започнали още да текат, защото Правилника все още е на обществено обсъждане. Тоест има още един месец освен тези три месеца. Така че срокът става практически четиримесечен. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте за кратък коментар.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Като член и на Бюджетната комисия – абсолютно разговорите в тази насока и които знам, че са срещали Агенция „Митници“ с браншовите организации тече от миналата година, първото тримесечие. Затова и тогава имаше разбиране от страна на Агенция „Митници“ и от нас като законодател с въвеждането на това видеонаблюдение. Само да подчертая за българските граждани, че тази цел, краят на която се цели естествено е да се изсветли секторът. Тоест за тази част от бизнеса, която е в светлата сфера не трябва да има притеснение. Напротив, борбата е срещу контрабандата и сивата част на сектора. Мисля, че тези срокове са разумни, както и разбирам подкрепата от Агенция „Митници“. Продължават да работят в нормативно уреждане на сроковете, които имат и прилагането на Правилника за прилагане. Така че, мисля, че срокът е разумен и да го подкрепим, какъв е предложен от вносителя. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Заповядайте, уважаеми господин Каракашев.
МИРОСЛАВ КАРАКАШЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на Комисията по правни въпроси, уважаеми дами и господа народни представители, които не членуват в тази комисия, но присъстват тук, уважаеми представители на изпълнителната влас и на администрацията!
В законодателния храм тук би трябвало да се казва истината.
Преди малко взех думата, защото се направиха внушения, че едва ли не целият акцизен сектор е бил запознат точно какво видеонаблюдение трябва вече да е предвидил да закупи.
В Закона е написано следното: ще има видеонаблюдение и това е действаща норма. След това е написано: какво ще бъде това видеонаблюдение ще се определи с Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове, който се издава от министерството … Проектът на Правилника – до пети, до денят, в който се внесе Законопроектът за здравето не се знаеше въобще какво трябва да купим. Така че, да се прави внушение, че ние сме знаели, че вече трябва да купим нещо – да, ние можем да си купим „Москвич“ и да сме си купили „Москвич“, но накрая да се окаже, че трябва да си купим самолет. И двете са превозни средства. Перефразирам нещата.
На 5 май тази година, тоест миналата седмица, се публикува за обществено обсъждане Проект на Правилник за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове. Това са 8 страници само в честта какво трябва да представлява тази система за видеонаблюдение и контрол. Ние го видяхме за първи път миналата седмица.
Не искам да Ви губя времето, но като юрист и все пак в Правна дирекция – да видите за какво става реч. Камерите, какви неща са написани. (Реплики.) Не, не! Но се направиха внушения, че едва ли не това е видеонаблюдение, което ние вече имаме в акцизните складове, че трябва само малко да се модифицира. Говорим за изцяло нови системи за видеонаблюдение с инфрачервени лъчи, с един куп чуждици и специални специфики, които не се прилагат и системи за видеонаблюдение, в как да кажа –
в стратегически обекти, свързани с националната сигурност на територията на страната. Това са огромни инвестиции.
Допълнително – по отношение на правото. Председателят на водещата Комисия парламентарна по бюджет и финанси, по принцип по темите, свързани с акцизното и данъчното законодателство – на 9 март публично заяви: видеонаблюдение ще има – да, ние го знаем, но то ще се случи само след като конкретните, специфични правила за това какво ще представляват тези системи за видеонаблюдение и контрол, бъдат нотифицирани до Европейската комисия в рамките на една система ТРИС за нотификация на всички технически стандарти и одобрение. Справка от днес, направена към 12,00 ч. преди да дойда на заседание на Правната комисия – за всички нотификации, които са изпратени от Република България, на основание Директива 2015/1535, която задължава всички държави – членки, които вкарват такива технически стандарти да … от другите държави – членки Европейската комисия.
От октомври 2019 г. до днешна дата има редица нотифицирани текстове, включително и такива, които касаят касовите апарати от Наредбата за касовите апарати. Няма нищо нотифицирано по отношение на изключително сложните правила, свързани със система за видеонаблюдение и контрол. Тоест тук не е спазено и европейското законодателство.
Сегашните законови текстове предвиждат, че от момента, в който министърът на финансите промени Правилника за прилагане, което се очаква да се случи след един месец, браншът, и тук не говорим само за горива, говорим за всички акцизни сектори, това са над 300 предприятия с огромно значение за икономиката, с десетки хиляди работни места в други сектори, свързани с тях. Няма да имат непосилните 6 месеца, а трябва в рамките на 3 месеца да изградят тези системи за видеонаблюдение и контрол. Триста предприятия.
От Агенция митници, защото те се занимават с Правилника, да им прочетат какви са изискванията спрямо системата за видеонаблюдение и контрол, но в рамките на 1 – 2 месеца над 300 предприятия, при не повече от двама – трима доставчици на територията на страната на подобни вид системи, при затруднен внос, защото самата техника идва от чужбина ще трябва едновременно да си закупят такава система, такива системи. Това са милиони инвестиции. На Бюджетна комисия сме обяснили – за бизнеса това са минимум 50 милиона лева в условията на извънредна икономическа криза, над 50 милиона лева! И ще го направим по-евтино отколкото държавата направи всичко това да изгради тол система по магистралите, но е непосилно в тези месеци, това ще стане възможно. А Законът казва – ако не отговаряш на тези специфични изисквания – ти се отнема лиценза, затварят се предприятия, загуба на работна ръка.
Преди малко, когато гласувахте § 15 по вносител, виждаме как правителството, парламент, полага всякакви усилия, за да защити икономиката, да не се счупи икономиката, да защитях икономическите отрасли. Тук, отрасли, които внасят в бюджета над 7 млрд. лева годишно. Казах още веднъж … от пряка заетост на десетки хиляди са в реалния сектор, в реалната икономиката, в производството на стоки, не на услуги, на стоки. Всяка държава иска да има такива продукти, да има такава икономика, реална икономика за производство на стоки, … и на практика може да бъдат затворени.
Така че, Вие в момента сте поставени в положението на последен рубеж, защото, ако Вие допуснете това съкращаване на сроковете, наистина щетите за икономиката могат да бъдат съществени и след това аргументите на представителите на Министерството на финансите и на Агенция „Митници“, че едва ли не, които ги няма в текста на Законопроекта между другото. В мотивите на Законопроекта, който Вие гласувате на вносител няма нито една думичка по тези текстове, защото няма разумни аргументи те да се подкрепят. Просто не е ясно от кого ще събират тези допълнителни акцизи и данъци, като просто предприятията бъдат принудени да спрат? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви за изказването.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Гьоков за отпадане на § 20.
За – 7, против – 2, въздържали се – 11.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 20.
За – 13, против – 7, въздържали се – няма.
Преминаваме към предложение на народния представител Даниела Дариткова, което е оттеглено с писмо: „Оттеглям предложението си за създаване на нов § 21“ и ще бъде махнато от доклада. Поради тази причина няма да го подложа и на гласуване.
Преминаваме към § 21 по вносител.
Изказвания? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 21.
За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Преминаваме към предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители за създаване на § 21а и предложение на народния представител Красимир Ципов и група народни представители за създаване на § 21а и предложение за редакция на работната група. Докладвах ги заедно и имате думата за изказвания.
Заповядайте. Професор Бъчварова, имате думата.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, гости! Това, което правим като предложение е свързано отново със сектор „Земеделие“ с нашето виждане, че общата селскостопанска политика и правилата, по която тя се управлява, трябва да намери своето място и в законодателството. Преди два дни Европейската комисия излезе с регламент, официално публикуван, който дава възможност за допълнителни финансови средства, предоставени на сектор „Земеделие“ в така наречените икономии от Програмата за развитие на селските райони.
Първата част от този регламент казва, че един процент от Програмата за развитие на селските райони, който е 56 милиона за нас може да бъде предоставена във вид на директни плащания към земеделските стопани, тоест разбирайте го като субсидия. Това, което ние предлагаме е 50 милиона от тези средства да отидат за чувствителните сектори зеленчукопроизводство, овощарство, и, разбира се, животновъдство.
Тук може би трябва да коментираме и сектора „Розопроизводство“, защото ситуацията в сектора трета година е изключително влошена предвид факта, че изкупните цени са изключително ниски под себестойност, а в същото време преработващите предприятия разполагат с огромни запаси, които не могат да реализират вече втора или трета година на фона на сложния пазар, който е на етеричномаслени култури. Това е първото предложение, и казвам това е европейски регламент.
Второто предложение е свързано с възможността да бъдат предоставени безлихвени кредити на земеделските стопани за покриване на оборотни нужди. На практика в сектор „Земеделие“ до месец юни-юли, а за животновъдството целогодишно, това е една необходимост предвид факта, че това, което е получено като директни плащания през 2020 г. се отнася за 2019 г. Тоест, при нас земеделските стопани получават с шест-седем месеца по-късно европейските средства и това ги вкарва в едно приключение, свързано с изключително големи кредити. Те са и към банките, защото част от тези плащания, които има те са със залог в банката срещу бъдещи получавани субсидии.
И третото предложение, което правим, то е свързано с възможността микропредприятия в селските райони да бъдат подпомогнати по същия начин, както Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Знаете, че тази програма стартира. Това са за предприятия, които имат поне в конкурентоспособност над 30 хил. оборот с възмездна помощ от три до десет хиляди лева. Изискванията са стандартни, съответно да има приходи от дейността. Но в тази програма 171 общини са извадени въобще от възможността за подпомагане, защото това са селски общини по Програмата за развитие на селските райони, а в Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, което е резонно, което е правилно, те са изключени.
Затова предлагаме да се намери финансов механизъм за подкрепа на микропредприятия в селските райони именно за решаване на част от въпросите, които възникват при функционирането на тези микропредприятия в тези райони. Тази демаркационна линия, която има между конкурентоспособност и Програмата за развитие на селските райони на практика в Програмата за развитие на селските райони да намери своето отражение.
Струвам ми се, че това е възможност, която Министерство на земеделието – разбирам, че има желание да подкрепи различни сектори, но когато говорим за икономика в селата, тя е комплексна и създаването на възможност тя да продължи да функционира, е нещо, което ни се струва, че е изключително важно от гледна точка на развитието не само сега във време на кризата, но и впоследствие. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
За – 7, против – няма, въздържали се – 13.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Красимир Ципов и група народни представители и предложението за редакция на работната група.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Преминаваме към предложение на народния представител Александър Иванов и предложение на работната група.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на работната група, заедно с предложението на народния представител Александър Иванов.
За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Преминаваме към предложението на народния представител Ивелина Василева и група народни представители и предложение за редакция на работната група.
Имате думата.
Заповядайте, уважаема госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, предложението ни е мотивирано от желанието да разработим мерки, които да подкрепят общините с цел да се адресират основните проблеми, които срещат в момента, а именно ниската събираемост на местните данъци и такси и респективно необходимостта да бъдат заделени средства за дейности, които не са били предварително предвидени. С тази цел, ние въвеждаме промени в Закона за управление на отпадъците, свързани с отчисленията по чл. 60 и чл. 64.
Във връзка с предложението на работната група за новосъздадените § 32 и 33, аз бих искала да Ви помоля да направим и една редакция на ал. 3 към § 33, чрез която да отпадне текста: „от собственика на депото по съответната банкова сметка по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците“, с което текстът на ал. 3 да придобие следния вид: „дължимите месечни отчисления за 2020 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците за периода от 1 март 2020 г. до 30 ноември 2020 г. се внасят в срок до 31 декември 2020 г.“
Целта на това предложение е да се елиминира всякаква възможност за разнопосочно тълкуване, да е ясно, че текстовете касаят всички общини, а не само тези, които са собственици и оператори на депата, и в този смисъл предлагам тази промяна. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева.
Правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника да припозная Вашето предложение.
Други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, съвсем накратко искам да кажа, че тези два текста – този, който обсъждаме сега и, този който единодушно приехме преди малко са насочени именно да подпомогнат общините в контекста на дебата, който имахме преди малко и за … настроения. Ние ги подкрепяме, тъй като освен всичко друго, те са полезни и до голяма степен бяха отразени и в логиката на нашите предложения, които за съжаление бяха отхвърлени малко по-късно. Не е достатъчно, но е по-добре от нищо!
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Няма други изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване направеното предложение от мен по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на работната група, заедно с предложението на госпожа Василева и група народни представители за § 32 и 33.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към предложението на народния представител Хамид Хамид.
За – 2, против – няма, въздържали се – 18.
Преминаваме към § 22 – текст на вносител и предложение за редакция от работната група.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението за редакция, заедно с текста на вносителя за § 22.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
С това гласувахме Законопроекта на второ четене.
Благодаря на всички колеги и гости, които участваха.
Закривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси.
Благодаря на всички!

(Закрито в 17,05 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Анна Александрова