Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по правни въпроси
Комисия по правни въпроси
17/06/2020
    Стенограма от заседание
    П Р О Т О К О Л
    № 130

    На 17 юни 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

    Д Н Е В Е Н Р Е Д:

    1. Обсъждане на Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет за 2019 г., № 011-00-9, внесен от Висшия съдебен съвет на 29 май 2020 г.
    2. Обсъждане на Доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2019 г., № 011-00-7, внесен от Висшия съдебен съвет на 29 май 2020 г.
    3. Обсъждане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2019 г., № 011-00-8, внесен от Висшия съдебен съвет на 29 май 2020 г.
    4. Обсъждане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2019 г., № 011-00-5, внесен от Висшия съдебен съвет на 29 май 2020 г.
    5. Обсъждане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2019 г., № 011-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 29 май 2020 г.
    Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
    Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията Анна Александрова.

    * * *

    ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, здравейте!
    Имаме кворум.
    Откривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси.
    Имаме дневен ред:
    1. Обсъждане на Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет за 2019 г., № 011-00-9, внесен от Висшия съдебен съвет на 29 май 2020 г.
    2. Обсъждане на Доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2019 г., № 011-00-7, внесен от Висшия съдебен съвет на 29 май 2020 г.
    3. Обсъждане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2019 г., № 011-00-8, внесен от Висшия съдебен съвет на 29 май 2020 г.
    4. Обсъждане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2019 г., № 011-00-5, внесен от Висшия съдебен съвет на 29 май 2020 г.
    5. Обсъждане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2019 г., № 011-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 29 май 2020 г.
    Имате думата по дневния ред. (Господин Лозан Панов иска думата.) Вие нямате думата по дневния ред, а само членовете на комисията. Благодаря Ви.
    Няма изказвания. Закривам дебата.
    Подлагам на гласуване дневния ред.
    За – 20, против и въздържали се – няма.
    Дневният ред е приет.

    Преминаваме към точка първа:
    ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ЗА 2019 Г., № 011-00-9, ВНЕСЕН ОТ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НА 29 МАЙ 2020 Г.
    Гости на Комисията по правни въпроси на днешното заседание са:
    - от Министерството на правосъдието – господин Данаил кирилов – министър;
    - от Висшия съдебен съвет – господин Боян Магдалинчев – представляващ;
    - от Инспектората към Висшия съдебен съвет: госпожа Теодора Точкова – главен инспектор; господин Игнат Георгиев – инспектор;
    - от Прокуратурата на Република България – господин Иван Гешев – главен прокурор;
    - от Върховния административен съд – господин Георги Чолаков – председател;
    - от Върховния касационен съд: господин Лозан Панов – председател; госпожа Роза Георгиева – началник на кабинета на председателя;
    - от „Института за пазарна икономика“: господин Иван Георгиев – правен експерт; госпожа Екатерина Баксанова – правен експерт.
    Заповядайте, уважаеми господин Магдалинчев – имате думата да представите доклада си.
    БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ (Висш съдебен съвет): Уважаема госпожо председател на Комисията по правни въпроси, уважаеми народни представители, уважаеми гости, колеги! Внесеният от Пленума на Висшия съдебен съвет Доклад за дейността на Висшия съдебен съвет през 2019 г. съдържа около 300 страници, има приложено към него резюме. Аз в по-кратък вариант ще Ви представя дейността на Висшия съдебен съвет през 2019 г.
    Докладът на Висшия съдебен съвет за 2019 г. съдържа преглед на политиките и подробна информация, свързана с изпълнението на функциите на Висшия съдебен съвет, произтичащи от Конституцията на Република България и Закона за съдебната валаст в следните области: Управление на финансовите и материалните ресурси; Управление на човешките ресурси, свързани с кадровата и конкурсната дейност; Атестирането; Натовареността; Оптимизирането и модернизирането на съдебната администрация; Етичната регулация и дисциплинарните процедури; Правната и нормативна дейност, Международната дейност на Съвета; Международните проекти и програми; както и изпълнението на Комуникационната стратегия на Висшия съдебен съвет.
    Тези правомощия и политики Висшият съдебен съвет осъществява чрез пленум и две колегии – съдийска и прокурорска, които се подпомагат от постоянни и временни комисии, от администрация, ръководена от главен секретар.
    През 2020 г. Висшият съдебен съвет реализира две основни задачи, имащи особено важно значение както за широката общественост, така и за магистратското съсловие, а именно успешно проведената процедура по избор на главен прокурор и учредяването на Съвет за партньорство, чиято цел е осъществяването на диалог по всички въпроси, свързани с професионалните интереси на прокурорите, съдиите и следователите.
    Управлението на финансовите и материалните ресурси се осъществява посредством постоянни комисии към Пленума на Висшият съдебен съвет, това са: Комисията по бюджет и финанси и Комисията по управление на собствеността, а електронното правосъдие и професионалната квалификация от Комисията по професионална квалификация и информационни технологии.
    Дейността на Комисията по бюджет и финанси е насочена към гарантиране, управление и изпълнение на бюджета при строго спазване на финансовата дисциплина.
    Утвърдено е разпределението на бюджетите на 186 органи на съдебната власт. Разпределен и преразпределен е бюджетът по приходите му в размер на 109.7 млн. и по разходите в размер на 693.7 млн.
    Направени са над 2180 по бюджетите на органите на съдебната власт и са разгледани искания за осигуряване на средства по капиталови разходи в размер на 23 млн. 700 хил.
    През отчетния период по предложение на Комисията за управление на собствеността са внесени и разгледани от Пленума на Висшият съдебен съвет 125 преписки и 164 доклада с предложения за приемане на решения във връзка със стопанисването и управлението на имотите на съдебната власт, както и 187 преписки във връзка с Инвестиционната програма на Висшият съдебен съвет за строителство и основен ремонт на дълготрайни материални активи.
    Акцент в дейността на Комисия „Професионална квалификация и информационни технологии“ през 2019 г. бе одобреното и прието техническо задание за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Анализ на информационната сигурност на централизираната система за случайно разпределение на делата“ с оглед ограничаване на вътрешни и външни уязвимости на системата.
    Обновен бе и договорът за поддръжка на централен уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове ЦУБИПСА, който от 2015 г. е регистриран с Портала за електронно правосъдие.
    Дейността по управление на човешките ресурси се реализира с помощта на Комисията по атестирането и конкурсите към съдийската и прокурорската колегии; Комисия „Съдебна администрация“ и към двете колегии; Комисия „Натовареност и съдебна карта“ и Комисия „Професионална етика и дисциплинарна дейност и взаимодействие“ с Инспектората на Висшият съдебен съвет към двете колегии.
    През 2019 г. Съдийската колегия на Висшият съдебен съвет е обявила общо десет конкурса в органите на съдебната власт за заемане на 95 свободни длъжностти, в които са допуснати 1342 кандидати. Проведени са 43 събеседвания с допуснати кандидати за избор на административни ръководители. Назначени са административни ръководители на 34 органа на съдебната власт и 19 заместници на същите в съдилищата, 48 магистрати са освободени от длъжност на основанията, посочени в чл. 165, ал. 5 от Закона за съдебната власт.
    Комисията по атестирането и конкурсите към Прокурорската колегия съответно е обявила четири конкурса за 103 свободни места и 38 процедури за избор на административни ръководители. Назначени са административни ръководители на 22 прокуратури, 11 заместници на административни ръководители.
    Открити са 357 процедури за атестиране на прокурори и следователи, 295 са проведени. Разгледани са общо 149 предложения за повишаване на място в по-горен ранг на прокурори и следователи.
    По отношение на натовареността на магистратите. Комисия „Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика“ към Съдийската колегия освен осъществяването на текущ мониторинг и анализ на натовареността на съдилищата предприе комплексни мерки, свързани със законодателни промени. Въвеждането на електронно правосъдие, оптимизация на щатната численост чрез промяна или преразпределение на щатни длъжности на наличния кадрови ресурс по реда на чл. 194, ал. 1 от ЗСВ.
    Прието беше принципно решение от Съдийската колегия за закриване на първоинстанционни главни съдилища след извършване на обстоен анализ на степента на натовареност от сформирана работна група.
    Обсъдени са предложения за оптимизиране структурата на районните съдилища и реформа на съдебната карта в насока обединяване на районни съдилища или сливането им към по-голям орган на съдебната власт.
    Конкретни, ефективни, мащабни действия, насочени към оптимизиране на съдебните карти са предприети от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.
    В края на 2019 г. е извършено съществено преразпределение на наличния кадрови ресурс по реда на чл. 194, ал. 1 от ЗСВ чрез съкращаванията на 33 свободни длъжности в прокуратурите, подлежащи на закриване на 1 януари 2020 г.
    Както е известно, от 2020 г. се закриват 28 районни прокуратури, които се обединяват към районни прокуратури със седалище в областните центрове.
    Няма да изброявам прокуратурите, те са добре известни, тъй като имаше сериозен диспут както в магистратурата, така и в обществеността.
    Приет е актуализиран списък за границите на съдебните райони в Прокуратурата на Република България и са разкрити териториални отделения към съответните районни прокуратури, считано от 1 януари 2020 г.
    Оптимизирани са границите на съдебните райони на окрупнените прокуратури със седалище в окръжните градове. Това са районните прокуратури Бургас, Сливен, Шумен, Разград, Търговище, Перник, Велико Търново, Плевен, Варна, Русе, Силистра, Пловдив, Стара Загора и Ямбол.
    Съществена е дейността в посока оптимизиране и модернизиране на съдебната администрация на Комисия „Съдебна администрация“ към двете колегии, акцент, в които бе и Нова телевизия по отношение статута и функциите на съдебните помощници. Целта на новата концепция е да се обособи истинска специализирана администрация, в следствие на което работната група подготви предложение за законодателни изменения за промяна в статута и правомощията на съдебните помощници в Закона за съдебната власт и Правилника за администрацията на съдилищата като е изготвил и каталог на процесуалните действия, които биха могли да се възложат на съдебните помощници по граждански и търговски дела. Към настоящия момент работата е приключила и пакетът от предложения и проекти за законодателни промени е готов.
    През 2019 г. с решение на Съдийската колегия са разкрити 17 щатни бройки и 4 щатни бройки за длъжността „прокурорски помощник в прокуратурите“.
    Разгледани са 227 преписки, свързани с искания на административни ръководители на съдилища и прокуратури, касаещи щатната численост на съдебните служители, сключване на договори, извършване на трансформация на длъжности на съдебни служители, от които 97 в Комисия „Съдебна администрация“ към Съдийската колегия, 130 към Комисия „Съдебна администрация“ към Прокурорската колегия.
    От комисиите по професионална етика към Съдийската и Прокурорската колегия през 2019 г. са изготвени, разгледани и приети 414 становища за притежаване на нравствени качества на кандидати в различни видове конкурси, както и за избор на административни ръководители, от които 187 становища за съдии, 227 становища за длъжност за прокуратурите и следствените органи включително и Доклада за притежаваните нравствени качества на кандидата за главен прокурор Иван Гешев.
    Разгледани са и решени общо 176 преписки, образувани по жалби, сигнали на граждани и юридически лица в това число по чл. 112 срещу съдии и рещу 64 прокурори и следователи.
    През 2019 г. срещу съдии са образувани 4 дисциплинарни производства и са приключили 14 производства от предходни години, шест от които са с наложено дисциплинарно наказание „забележка“, едно дисциплинарно наказание „освобождаване от длъжност“ – това е на районен съдия, което наказание е предмет на съдебно оспорване пред Върховния административен съд.
    В рамките на Прокурорската колегия са образувани шест дисциплинарни производства срещу прокурори и следователи. Приключени са общо 17 производства, 10 от които са дисциплинарни наказания. В 7 от случаите е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, в един случай намаляване на основното трудово възнаграждение с 15% за срок от осем месеца, един случай с намаляване на основното трудово възнаграждение с 10% за срок от шест месеца и едно дисциплинарно освобождаване от длъжност на прокурор, който също е предмет на съдебен контрол пред Върховния административен съд.
    По отношение на правната и нормативната дейност през 2019 г. с оглед, предвиденото в Закона за съдебната власт, законова делегация са изработени и приети шест подзаконови нормативни акта, четири проекта на вътрешни и други правила на Висшия съдебен съвет. Изготвени са становища по 9 законопроекта, пет проекта за наредби, пет проекта по актове на Министерския съвет и други централни органи на изпълнителната власт, които се отнасят до съдебната власт.
    Изготвени са две становища по конституционни дела – 11 и 12 – 2019 г., както и две искания до Народното събрание за автентично тълкуване на разпоредбите на Закона за противодействието на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество и Закона за съдебната власт.
    Международната дейност на Висшия съдебен съвет. През изтеклата 2019 г. са провеждани регулярни срещи на членове на Висшия съдебен съвет с представители на Европейската комисия в рамките на експертните мисии на Комисията по механизма за сътрудничество и проверка като продължи партньорството с Европейската мрежа на съдебните съвети, Европейската комисия за ефективност на правосъдието към Съвета на Европа с Европейската съдебна мрежа по наказателни, граждански и търговски дела, както и с Консултативния съвет на европейските съдии.
    Периодично е предоставяна изискваната и необходимата информация на Министерството на правосъдието за напредъка по изпълнението на мерките от компетентност на Съвета по плана на действие за изпълнение на препоръките от Доклада на Европейската комисия от януари 2017 г., както и информация във връзка с изготвянето на информационното табло на Европейския съюз в областта на правосъдието по Доклада на групата държави срещу групата държави ГРЕКО.
    През 2019 г. Висшият съдебен съвет участва и изпълнява дейностите си като бенефициент и партньор в няколко важни проекта по оперативните програми. Успешно приключи изпълнението на два проекта: „Доразвитие и централизиране на порталите в сектор „Правосъдие“ за достъп на граждани до информация, електронни услуги и електронно правосъдие“, както и „Въвеждане на система за наблюдение и регулиране на натовареността на магистратите и съдебната администрация, създаване на стандарт за условията на труд в органите на съдебната власт и повишаване на ефективността на работата им“.
    Продължават активните дейности по един от най-важните проекти, това е съзадаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури, както и изпълнението на четири партньорски проекта с Министерството на правосъдието и Инспектората на Висшия съдебен съвет по Оперативна програма „Добро управление“.
    Одобрено бе проектно предложение на Висшия съдебен съвет за завеждане на програмно бюджетиране в органите на съдебната власт, както и участие в съвместен проект за обучение по европейска заповед за разследване по програмата „Правосъдие“.
    Комуникационната стратегия на съдебната власт. През 2019 г. акцент в нея беше създаването на Съвет на партньорство към Висшия съдебен съвет, провеждането на процедура за избор на главен прокурор на Република България и приключването на втория етап от реформата на съдебната карта, които бяха във фокуса на обществения и медийния интерес.
    Израз на конституционно установените принципи за независимост на съдебната власт бяха приети от съдийската колегия и стандарт за независимостта на съдебната власт и механизъм за действие в случаите на засягане на независимостта или опит за оказване на натиск върху съдиите, както и механизма за публична реакция в случай на засягане на независимостта и доброто име на прокурори и следователи.
    В заключение трябва да се подчертае решаващата роля и цялостните усилия на Висшия съдебен съвет през 2019 г. за осигуряването и отстояването на независимостта, ефективността и прозрачността на съдебната власт. Благодаря за вниманието.
    На Вашето внимание съм за въпроси по така представеното резюме за дейността на Висшия съдебен съвет през 2019 г.
    ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Магдалинчев.
    Колеги, имате думата за мнения, становища, въпроси.
    Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
    КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми високи гости, уважаеми представители на съдебната ни система, журналисти! Това е вторият доклад, ако не се лъжа, който представяте в качеството си на представляващ Висшия съдебен съвет, след избора на новия му състав – осми поред. Когато преди две години течеше процедурата по избор на членове на Висшия съдебен съвет в концепциите на всички кандидати – както от така наречената политическа квота, така и от магистратските среди, имаше разлика – от три неща се припокриваха практически във всички концепции. Едното беше начин на бюджетиране, преминаването към така нареченото програмно бюджетиране. Другото беше натовареността и разпределението на работата в съдебната система. Третото, естествено беше общият имидж, който съдебната система има във Висшия съдебен съвет и разполага с доверието, което той предизвиква със своята работа.
    В предложения доклад, повечето от тези теми са застъпени. Аз няма да се спирам на бюджета поради простата причина, че в крайна сметка две години по-късно бюджетираме по абсолютно същия начин, както бюджетирахме преди това.
    По отношение на натовареността. Доста неща са направени. Много заседания са проведени, много решения са взети има и конкурси – очевидни мерки, които са взети. За подобрения – не знам, Вие ще кажете дали действително съдиите и прокурорите усещат подобрение в тази насока.
    Според нас все още се бавят важни законодателни промени, защото този проблем – ненатовареността, без определени промени, включително по отношение на подсъдност е начин, по който се разпределят делата между различните магистрати и надали може да бъде осъществен.
    По отоншение на съдийската част, доколкото е отбелязано в Доклада, компетентната комисия е предложила промени в ГПК и по този повод, са изпратени в Министерството на правосъдието, но за съжаление, е сформирана работна група, но те все още не са на нашето внимание. Надяваме се скоро…
    По отношение на работата на Прокуратурата е имало предложения за промени и изменения, и допълнения в НПК, които да преодолеят тези въпроси, но доколкото разбирам, Комисията по Правните въпроси към Пленума на ВСС все пак е взела решение да не се изпращат на отговорните органи.
    Конкретният ми въпрос е дали се работи по тези теми за законодателни предложения, които да имат за цел по-добро разпределение на работата, по-равномерно разпределение на натоварването на работата с тази система. Две години след встъпването Ви в длъжност, също така бих искал да Ви попитам в по-общ план: как преценявате свършеното дотук? Какво все още може да се направи и с какво ние като парламент и Правна комисия можем да бъдем полезни за това, за да преодолеем в крайна сметка тези дефекти на съдебната ни система, а не да ги констатираме от доклад в доклад? Благодаря.
    БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря.
    Само ще кажа, че това е третият пореден Доклад. През 2017, 2018 г. приемаме двата доклада за 2016 и 2017, 2018, а сега и 2019 г. – Отчетния доклад за дейността на Висшия съдебен съвет.
    Естествено, че тези въпроси са на фокуса на вниманието – както на съдебната система, или по-скоро на Висшия съдебен съвет в частност със Съдийската колегия и Прокурорската колегия. Също така, доколкото си спомняте, това бяха едни от основните моменти с въпроса за натовареността – неравномерната натовареност на отделните съдилища беше един от основните показатели в механизма за сътрудничество и проверка и то стоеше доста време и продължава да бъде този въпрос. Естествено, че може да намери приложение и трябва да се намери разрешение по-скоро. Само че там нещата са свързани с доста стъпки, които трябва последователно да бъдат направени.
    Прокуратурата. Добре известно на всички е, че направи промени в дейността на най-ниските нива на прокуратура, това са районните прокуратури, като бяха съкратени 28 районни прокуратури и бяха разкрити 28 териториални отделения към тях. Окрупни се прокуратурата. Аз неслучайно тук, в Доклада посочих, че една от мерките и действията, които са приети от Комисия „Съдебна карта и натовареност“, това е едно обсъждане, което миналата година беше направено относно предложение за оптимизиране структурата на районните съдилища за реформа на съдебната карта чрез било по пътя, по който върви прокуратурата, било за закриване или за сливане на районни съдилища.
    Този въпрос все повече и повече стои на вниманието на съдийската колегия, естествено ще има своето развитие. Неслучайно беше поставен въпросът и за военните съдилища. Знаете, че там имаше принципно решение на съдийската колегия за закриване на някои първоинстанционни военни съдилища. Внесен беше законопроект – това беше точка от дневния ред на предпоследното заседание на съдийската колегия. Внесена беше точка в Народното събрание – законопроект, по-скоро от трима народни представители, с които се предлагат законодателни промени в дейността на военните съдилища. Там беше изготвен анализът от голяма работна група от експерти и в това число от представители на трима съдии от Върховния касационен съд, които са анализирали дейността на военните съдилища, но поради внесения законопроект в Народното събрание, ние изчакваме резултатите от законодателните промени, които се предлагат, и естествено оттам нататък да видим какво ще се работи.
    Продължава дейността на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, а в тази посока са и действията на прокурорската колегия за законодателни промени и за промени, които са в рамките на законодателните разрешения чрез прехвърляне или преразпределение на кадри по реда на чл. 194, ал. 1 от Закона за съдебната власт, чл. 194, ал. 3 от Закона за съдебната власт – това са по-париативни, но знаете, че бяха направени законодателни промени по чл. 410 и чл. 418 относно заповедното производство чрез промени в Гражданскопроцесуалния кодекс.
    Разбира се, необходими са още други промени. Като че ли най-бързо и най-оптимално се работят нещата чрез законодателните промени. В тази посока работата на работната група към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, а в тази посока са и действията на Прокурорската колегия по отношение промяна функционалностите на съдебните помощници. Тоест да могат те да извършат правно-валидни действия, които законът да им разпише и признае, а не както е досега с по-общи правомощия, които няма да имат своята характеристика и своята сила като процесуални действия от валидно издаден и постановен акт орган.
    По отношение на бюджета. Да, вече има подадено от нас одобрено проектно предложение по оперативна програма за въвеждането на програмното бюджетиране. Проектът стартира на практика от 1 юни. Беше одобрена документацията, която подготви Висшият съдебен съвет. Срокът за изпълнение на Проекта е до 31 декември 2022 г. надяваме се, че чрез изпълнението на този проект, бюджетирането в съдебната власт, ще бъде поставено на съвсем различна основа. Още сме в началото, поради което е рано да кажем какво и как ще се случи.
    Идеята е програмното бюджетиране да бъде въведено във всички органи на съдебната власт.
    По отношение на електронното правосъдие. В момента се изпълнява и е в ход процедурата по изпълнение на най-големия проект, който е в съдебната система – създаване на Единна информационна система на съдилищата. Проектът вече е към своята финална права. От следващата седмица започва неговото тестово изпитание, което ще продължи около две седмици. В процес и процедура по осигуряване на хардуер във връзка с тази програма, така че се надяваме към края на годината проектът да бъде в завършения си вид, за да може да бъде практически приложен и с него ще се обвързват абсолютно всички съдилища с изключение на Върховния административен съд и административните съдилища.
    Всички тези процеси са предмет на работа пред Висшия съдебен съвет и са в ход редица проекти и програми и може би някой иска по-скоро да се случат тези работи… И ние искаме, но така или иначе нещата си вървят по своя естествен път. Благодаря.
    ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Магдалинчев.
    Господин Зарков, искате ли да вземете отношение? Заповядайте.
    КРУМ ЗАРКОВ: Ще кажа само по отношение на законодателния процес, тъй като и в други доклади ще бъде застъпена същата тема. Исках да подчертая колко голяма разлика има в качеството на Законопроекта и съответно в неговите благоприятни последици, когато този законопроект стига до тази зала след като е минал през цедката на обработката на специфичните комисии във ВСС, работни групи в министерства, Министерски съвет и после тук, отколкото, когато бъде внесен от двама или трима народни представители, които в една или друга форма застъпват друга визия от тази, която експертите са имали предвид, когато са започвали да работят по въпроса.
    По отношение на военните съдилища. Въпрос, за който говорихме миналата година по отношение на тези доклади, се наблюдава точно този феномен. Това, на което искам да Ви обърна внимание, е, че трябва тези комисии от Висшия съдебен съвет и които се позовават на експертиза, включително на обратната връзка на редовите съдии и магистрати, и прокурори, наистина те да бъдат водещи в процеса, когато ни казват какво точно трябва да бъде направено, за да функционира по-добре системата.
    БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Добре известно на всички присъстващи тук е, че Висшият съдебен съвет няма законодателна инициатива, ние можем само да участваме в работни групи и съответно това, което предлагат работните групи, е да се внасят по етапния ред чрез Министерството на правосъдието.
    Няма да коментирам как се внасят законопроекти, но право на народните представители е да внасят законопроекти, това е едно от нещата, които е предвидено в Конституцията. Това не е въпрос, който стои пред Висшия съдебен съвет, това е въпрос, който стои пред Народното събрание.
    ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
    Колеги, има ли други изказвания? Няма.
    Закривам дебата.
    Подлагам на гласуване Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет за 2019 г., № 011-00-9, внесен от Висшия съдебен съвет на 29 май 2020 г. и проект за решение по него със следната редакция:

    „РЕШЕНИЕ
    за приемане на Доклад за дейността на Висшия съдебен съвет за 2019 г., № 011-00-9, внесен от Висшия съдебен съвет
    на 29 май 2020 г.

    Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от закона за съдебната власт

    РЕШИ:

    Приема Доклада за дейността на Висшия съдебен съвет за 2019 г.“
    Гласуваме.
    За – 22, против и въздържали се – няма.
    Приема се Докладът.

    Преминаваме към втора точка от дневния ред:
    ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ИНСПЕКТОРАТА КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ЗА 2019 Г., № 011-00-7, ВНЕСЕН ОТ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НА 29 МАЙ 2020 Г.
    Уважаема госпожо Точкова, имате думата да представите Доклада.
    ТЕОДОРА ТОЧКОВА (Инспекторат към Висшия съдебен съвет): Уважаема госпожо Председател на Правната комисия, уважаеми народни представители, колеги! Позволете ми накратко да отчета дейността на „Инспектората“, която е подробно отчетена и в Годишния ни отчетен доклад.
    Кои са акцентите от нашата дейност, извършена през 2019 г.? През изминалия отчетен период „Инспекторатът“ изпълни напълно Годишната си програма. Бяха извършени общо – 83 проверки във връзка с основната във връзка с основната дейност на Инспектората да проверява организацията на административната дейност, организацията по образуването и движението на делата, и приключването им в установените срокове, от които 83 проверки, 71 проверки бяха комплексните планови проверки. Включително извършихме през 2019 г. и проверка във Върховната касационна прокуратура. Бяха извършени също пет тематични проверки, четири контролни проверки и три инцидентни проверки по сигнали.
    Анализът от актовете от извършените проверки през 2019 г. говори, че е постигната много добра организация на административната дейност на съдебните органи. В по-голямата част от проверените съдилища, делата се образуват в деня на постъпване на съдебните книжа и се разпределят незабавно на докладчик при спазване неотклонно на принципа за случайно разпределение на делата.
    Производствата са насрочвани за разглеждане в открито съдебно заседание и са отлагани за следващи заседания през кратки периоди между един и два месеца. Създадената добра организация на дейността на съдилищата позволява да се осъществява системен контрол по движението и приключването на делата, следят се процесуалните срокове, делата своевременно се докладват на съдиите. Съответно съдебните актови преимуществено са изготвени в процесуалните срокове.
    Положителни тенденции в работата са отчетени по отношение на проверените прокуратури. Във всички проверени прокуратури през 2019 г. е установено, че се спазва принципът на случайното разпределение на прокурорските преписки. Съхраняването и работата с веществените доказателства е в съответствие с Наказателнопроцесуалния кодекс, Правилника за администрацията на прокуратурата, указанията и заповедите на главния прокурор.
    В по-голямата част от проверените прокуратури, възлагането и извършването на проверките по ЗСВ е в указаните срокове. Постановленията и обвинителните актове също се изготвят в срок. В следствените отдели в проверените окръжни прокуратури е установено, че действията по разследването се извършват ритмично. Разследването се провежда в законния и в удължения срок за разследване.
    Проверките, отчетени и извършени през 2019 г. в органите на съдебната власт, отчитат дисциплиниране на процеса и спазването на процесуалните срокове по движението и приключването на делата и преписките. Констатират се също намаляване на броя на допуснатите дисциплинарни нарушения от страна на проверяваните магистрати.
    В тази насока може да се отчете и това, че в голяма част от проверените органи на съдебната власт Инспекторатът не е отправил препоръки за подобряване на работата. Тоест, установил е само положителни практики в дейността на органите на съдебната власт. За тези добри резултати смятам, че голяма роля има работата на съдиите на прокурорите, но разбира се, отчитам и добрата работа на Инспектората, който методично и последователно работи за усъвършенстване на работата на съдебните органи.
    Пропуските в работата на съдилищата и прокуратурите се сочат все повече като изключение. Видно е от актовете за проверки, че даваните от нас препоръки се възприемат от административните ръководители. Някои пропуски се отстраняват още във хода на извършваните проверки. Разбира се, за преодоляване на проблемите в случаите, когато сме констатирали дисциплинарни нарушения, неотклонно сме правили предложения за образуване на дисциплинарни производства до съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Респективно сме отправяли предложения до административните ръководители за предприемане на дисциплиниращи мерки.
    По отношение на останалите ни правомощия, дейността по разглеждане на заявленията за забавено правосъдие. За поредна година може да се отчете, че основната причина за нарушаване на разумния срок за разглеждане на делата, която се наблюдава, е отново неспазването на установените процесуални срокове по образуване, движение и приключване на делата.
    През 2019 г. продължихме да осъществяваме дейността си по проверка на имуществените декларации на магистратите. Общо проверени и обработени през годината са 4813 декларации. Фактически беше проверено имуществото на 10 345 лица.
    За втора поредна година, както през 2018 г., така и през 2019 г. няма случаи, в които декларация на магистрат, въобще да не е подавана. Разбира се, имаше подавани със закъснение. Предприехме съответните мерки в тази посока. Важно е да подчертая, че във връзка с проверката на декларациите не бяха установени несъответствия между декларираните обстоятелства за имущество с получената информация от съответните публични регистри, които да не са отстранени в срок, с изключение на два случая, в които започна допълнителна проверка на тези декларации. Проверките още не са приключили.
    По отношение на дейността ни по проверките за интегритет на магистратите, следва да се посочи, че през 2019 г. са образувани общо 46 преписки по сигнали, съдържащи твърдения за нарушения по чл. 175к, ал. 1 – 4 от Закона за съдебната власт. По 14 от тези преписки са образувани проверки. Само по една от тези проверки приключи с доклад, съдържащ становище относно наличието на достатъчно данни за извършено нарушение – накърняване на престижа на съдебната власт. Отправихме в тази връзка и предложение до съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Беше образувано дисциплинарно производство, което в момента е висящо.
    Бъдещето ще покаже, дали с въвеждането на задължения на подателите на сигнали, проверяваните лица и третите лица, имащи знания за конкретния случай да оказват съдействие при проверките. Респективно с възможността за събиране на устни сведения ще се стигне до по-добри резултати във връзка с нашите проверки за интегритет. В тази насока бяха изменени и текстове от Глава девета, Раздел I-Б през 2000 г.
    През 2019 г. също беше поставена основата за упражняване на надзорните правомощия на Инспектората във връзка със защитата на личните данни. За да се създаде уредба за осъществяване на тези правомощия, извършихме промени в Правилника за дейността ни. Приехме Методика за извършване на проверките. Разгледахме първите жалби на субекти на данни. Съответно сигнали на граждани и юридически лица, съдържащи твърдения за допуснати нарушения.
    Съответно се произнесохме и по искания от административни ръководители, с които беше поискано от нас становище относно спазването на задълженията на съдилищата по прилагането на регламента и Закона за личните данни.
    Мога с удовлетворение да отчета, че Инспекторатът според мен се справи със задълженията си през 2019 г. Той подхожда задълбочено и отговорно към своите правомощия и ще продължи да подобрява и усъвършенства дейността си, така че да е полезен на съдебните органи.
    ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Точкова.
    Колеги, имате думата за мнения, становища, въпроси? Няма.
    Закривам дебата.
    Подлагам на гласуване Доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2019 г., № 011-00-7, внесен от Висшия съдебен съвет на 29 май 2020 г. и Проект за решение със следната редакция.

    „РЕШЕНИЕ
    за приемане на Доклад за дейността на Инспектората
    към Висшия съдебен съвет за 2019 г.

    Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт

    РЕШИ:

    Приема Доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2019 г.“
    За – 22, против и въздържали се – няма.
    Приема се.

    Преминаваме към точка трета от дневния ред:
    ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ДЕЙНОСТТА НА ПРОКУРАТУРАТА И РАЗСЛЕДВАЩИТЕ ОРГАНИ ПРЕЗ 2019 Г., № 011-00-8. ВНЕСЕН ОТ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НА 29 МАЙ 2020 Г.
    Уважаеми господин Гешев, имате думата.
    ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: Благодаря.
    Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми колеги и гости! Ще представя съвсем накратко основните акценти от Доклада за прилагането на Закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи за 2019 г. Сигурен съм, че сте запознати с него и с подробната информация, която е изложена. Ще акцентирам според мен на най-важните части от него.
    Прокурорите в страната за периода са работили по общо – 284 083 преписки и 212 868 досъдебни производства. Разследването по 110 379 досъдебни производства е приключило. Като по 99,66% от тях това е станало в законоустановените срокове. Над 70% от тези досъдебни производства са приключили и решени в срок от седем до осем месеца от образуването им. В съда са внесени – 29 149 прокурорски акта, от които обвинителни – 51,7% , предложения за споразумения – 34%, постановления за предложения за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс – 14,3%, а на съд са предадени 31 993 лица. Запазена е положителната тенденция в последните три години на спад на върнатите от съда дела – 904 с 10,9% по-малко от 2018 г. и с повече от 42% спрямо 2017 г.
    Обективни критерии за ефективността на разследването и повишеното качество на прокурорската работа е относителния дял на върнатите дела спрямо внесените в съда прокурорски актове, който също трайно намалява с – 3,1% при 3,3% за 2018 г. и 4,7% за 2017 г.
    Другият показател е ефективността на прокурорската работа и в двете фази на наказателното производство е делът на оправданите лица, който отново е незначителен – 2,5% като на всички ни е ясно, че това е може би, да не кажа един от най-ниския, но един от най- ниските проценти на оправдани лица в целия Европейския съюз.
    Въпреки много добрите резултати на Прокуратурата на Република България, продължава да се извършва, задълбочен анализ на причините за връщане на делата и за постановяване на оправдателни присъди по утвърден в края на 2017 г. стандарт в Прокуратурата на Република България. Съответно делът на осъдените и санкционираните лица с влязъл в сила съдебен акт, продължава да е много висок – 97,5% от всички. С близо 50% се е увеличил броят на наблюдаваните от Специализираната прокуратура дела, образувани за корупционни престъпления в резултат на разширената подсъдност на Специализирания наказателен съд с изменението от 2017 г.
    Съществено е намалял броят на оправданите лица по дела за корупционни престъпления, спрямо предходните два отчетни периода.
    Висок е делът на приведените в изпълнение от прокурор влезли в сила осъдителни актове, спрямо получените от съда над – 96%. Продължава да е висока активността и ефективността на прокурорите в областта на международноправното сътрудничество. Издадени са 846 европейски заповеди за разследване и са изпълнени са 807 броя, което утвърждава този нов европейски инструмент като водещ в работата на прокуратурата.
    Изпратени са 602 молби за правна помощ, а са изпълнени 1636 такива. Издадени са 239 европейски заповеди за арест и са изпълнени са 189 такива.
    В организационен аспект за 2019 г., тя протече под знака на процеса на оптимизиране на районните прокуратури. След анализ на данните за първите окрупнени – 11 прокуратури с решение от 19 юни 2019 г., прокурорската колегия предложи на Пленума, който със свое решение от 29 юни 2019 г. прие, считано от 1 януари 2020 г. да се преструктурират още 28 районни прокуратури в териториални отделения към прокуратурите в областните градове. Така, вторият етап от процеса на оптимизиране е приключил. Реформата в тази насока продължава. Амбицията на прокурорската колегия, прокуратурата е третият етап и последен, да приключи в началото на 2021 г. с последните може би – 40 или повече прокуратури. Така че този процес в прокуратурата ще е приключил.
    Това е Доклад на прокуратурата, но ще кажа, че в крайна сметка, както чухте, този процес е доста по-назад в съда. Няма да анализирам причините за това. Това не е моя работа, но е факт, че в един момент това ще се превърне и в сериозен въпрос, който ще бъде поставен от нашите международни партньори. Казвам го чисто колегиално и с уважение към съда. В един момент може да се наложи една сериозна реформа в много кратък срок, която поради тази причина ще е много по-болезнена от тази, която извършва прокуратурата, с която разполага с доста по-дълъг срок, както описах. Тази реформа е свързана в крайна сметка с човешки съдби и с хора, които остават без работа. Това е страничен коментар към моя доклад.
    Може да се сочат още много статистически данни, но това са най-съществените показатели за прокурорската работа. Подробни такива има и изводи се съдържат в съответните детайли в самия доклад. Не бива да се забравя, че за всеки един от тези показатели седи ежедневният труд и усилията на прокурорите и разследващите органи. Разбира се, тези резултати не могат да бъдат постигнати без разследващите органи, независимо, дали това са следователи от прокуратурата, или разследващи полицаи от Министерството на вътрешните работи, тоест от изпълнителната власт.
    Постигнатите положителни резултати се дължат на съвместния принос и са извоювани на фона, и въпреки трайно съществуващите затруднения, не е съвършената законодателна уредба. Проблемите с кадровото обезпечаване на разследващите полицаи в Министерството на вътрешните работи, които са хронични и все още неизползвания капацитет на следователите, както и недостигът на квалифицирани вещи лица и преводачи, което също е в хроничен проблем за наказателното и не само за наказателното правораздаване.
    Това са обективни фактори с отрицателен знак, многократно извеждани през годините, които до момента не са намерили своето разрешение. Макар и промяната им да е извън от компетността на прокуратурата, аз и колегите ми ще положим усилия да допринесем с експертни предложения и знания в рамките на своята функционална компетентност. Вече е положено едно начало на тази дейност. Наскоро сезирах Народното събрание с предложения за промени в Наказателния кодекс на съставите за престъпления по транспорта и на предвидените наказания, предвид нарастващата обществена опасност при управление на моторно-превозни средства след употреба на алкохол и наркотични вещества, имащи често резултат – загуба на живота и здравето на много български граждани.
    Предложил съм и отнемането на моторните превозни средства като санкционна последица от този тип престъпления. Тук ще кажа само накратко, че за всеки от нас е ясно, че по пътищата на България по същество се води война, защото жертвите са с размерите на един локален конфликт. Всеки ден пострадват и загиват български граждани, включително всички са запознати с последния случай, който беше в Самоков, на поредната жертва на дрогиран шофьор.
    За да разберете проблема, който за българските граждани е ясен, ще кажа, че наказателните производства само за шофиране след употреба на алкохол и наркотици са между 10 – 15% на годишна база от всички досъдебни производства и разследвания, провеждани от прокуратурата. Тук трябва да се отчита, че това е броят на установените и задържани лица от органите на Министерството на вътрешните работи. Колко е действителният брой, това може само да гадаем чисто статистически. Подозирам, че този процент е силно занижен на фона на реално извършената такава престъпна дейност. Тоест, това онагледява размера на проблема. Никой не е застрахован от това, което се случи и с Милен Цветков, и с една жена в центъра на град Самоков.
    Изразявал съм многократно становището си – не размерът на наказанието и повишаването размера може да доведе, толкова до положителна тенденция в този случай. За мен в конкретния случай, да ги наречем финансовите санкции са по ефективни и могат да доведат до по-конкретни и трайни резултати, отколкото повишаването на размера на наказанието.
    В тази насока е моето предложение, естествено във Вашата компетентност е да прецените, дали и как да го обсъдите, и дали да бъде прието.
    Усилията за дефинирането на проблемите в нормативната база ще продължат от страна на прокуратурата и са един от основните ни приоритети за настоящата година. Към момента във Върховна касационна прокуратура е създадена работна група за анализ и предложения за необходимите промени в НК и НПК с акцент престъпленията по служба и същинските корупционни престъпления – подкупът в частния сектор, ефективното използване на кадровия ресурс на следователите, включително и от тези на Национална следствена служба и военните прокуратури с евентуално разширяване на материалната им компетентност – включване на нови състави на престъпления, разрешаване, разширяване на кръга на делата по чл. 396 от Наказателнопроцесуалния кодекс – реквизитите на обвинителния акт, стандартът на доказване, който е факт, че това е най-високият стандарт в Европейския съюз. Тук ще отворя една скоба, аз съм чел съдебни решения, осъдителни присъди на испански, германски, френски съдилища. Там пише, цитирам дословно: „С най-голяма степен на вероятност, всички установени факти, водят до вероятния извод“, такива термини в българска присъда ще означават – оправдателна присъда.
    Продължавам с проблемите, както казах: стандартно доказване, способите за доказване и съответните процесуални срокове. На всички ни е ясно, че не можем да разследваме успешно организирана престъпност и корупция с остарели и традиционни способи, които не съответстват на съвременните обществени отношения. Тук предложенията, които се надяваме да изготвим в рамките на месец-месец и половина са не в посока, както може би ще се каже: извънредно законодателство, а в посока синхронизиране на българското законодателство с европейското законодателство. Тоест, работещи институти от немското, френското и други законодателства въз основа, на което е реципирано и българското наказателно право.
    Необходимо е да се предвиди възможност за по-гъвкав подход чрез използването на така наречените в сътрудничеството – свидетели, на по-широк кръг лица като агенти под прикритие, стимулираща последващо добросъвестно поведение уредба на далото подкуп лице, изключваща или ограничаваща наказуемостта, обсъждане на отпадането на наказателна отговорност или редукция за провокацията към подкуп и други в тази насока.
    Друг основен приоритет на прокуратурата в настоящата година е реализирането на успешна борба с така наречената битова или конвенционална престъпност. Това е възможно само и единствено в условията на активно и взаимно сътрудничество с органите на МВР на централно, и местно ниво, и останалите структури от правоохранителната система в рамките на функционалната компетентност на всяка една от властите. Излишно е да Ви го казвам – разделението на властите освен контрол, предполага и взаимно сътрудничество в рамките на функционалната компетентност на всяка една от властите. Това е начинът, за да бъдат постигнати резултатите, които очаква българско общество.
    Данните от дълги години сочат за високо ниво на регистрираните престъпления против собствеността, които най-обичайно са с най-голям дял и са най-разпространени. Тези престъпления са на второ място по брой внесени прокурорски актове в съда, което е резултат на по-ниската разкриваемост и донякъде на усложнената престъпна дейност. Стремежът е насочен към намаляване на съществуваща разлика между регистрираната, разкрита и наказаната престъпност против собствеността.
    Според нас към този момент вече е налице положителна промяна. Само от началото на годината досега, която ще отчетем в края на първото шестмесечие и която според нас показва, че при наличие на воля, взаимодействие в рамките на функционалната компетентност и постоянство, така наречената битова престъпност или конвенционална може да бъде значително намалена на годишна база. Като тази надявам се положителна тенденция да се изразява в порядъка на десетки проценти на база сравнението с 2019 г. Работим активно по събраната обобщена информация за приватизационния процес и следприватизационния контрол с наказателно-правен и гражданско-правен арест, защото смятам, че дължим компетентен отговор на българските граждани, макар и след доста дълъг период от време.
    Ще проверим всички възможности за ангажиране на наказателната отговорност на виновните лица като обаче е ясно, че за не малка част от анализираните приватизационни сделки, вероятно срокът на наказателното преследване е погасен по давност. Възможни са промени в института на погасителната давност по Наказателния кодекс, които обаче са от прерогативите на законодателната власт и са във Вашите ръце и в ръцете на народните представители. От Вашето становище в рамки на Вашата компетентност, следва да бъде преценено, дали да бъдат извършени, или да не бъдат извършени.
    Извършва се, както казах и гражданско-правен анализ, защото, както е известно, за нищожните сделки няма давност. Такива правомощия прокуратурата няма вече. Няма да се спирам в исторически план, какви са причините за това. При констатиране на такива обстоятелства ще сезираме съответния принципал и съответното министерство, което ще прецени, дали да предприеме съответните действия, които са в интерес на българските граждани и общество.
    Съзнаваме, че тази задача е доста амбициозна, защото само приватизационните сделки от кръга, който описах са над 7 хиляди като никой, никога не е проверявал така наречената общинска приватизация. Съзнаваме, че това е доста трудна задача. Сега сме към края може би, около 10-тина дена, първите 14 приватизационни сделки с най-големите активи. Може би до десетина дни ще дойдат следващите – 16, на които ще почнем същия наказателно-правен и гражданско-правен анализ. Съответно ще уведомим българските граждани за констатациите, които са извършени от съответните прокурори, извършили анализи. Съответно при необходимост ще направим експертни предложения от компетентност на Народното събрание, тоест към Вас.
    Активно се подготвяме за предстоящия старт на функционирането на Европейската прокуратура чрез организационно и методическо осигуряване на взаимодействието с европейския главен прокурор, европейските прокурори и европейските делегирани прокурори. Като в тази насока само ще напомня, че до края на годината предстои да настъпят съответните изменения в НК, НПК, в Закона за съдебната власт, които ще дадат възможност България да изпълни международните си ангажименти и съответно ще облекчим, поне от страна на Република България, старта на Европейската прокуратура.
    Българската прокуратура, както заявих на европейския главен прокурор госпожа Кьовеши, подкрепя напълно Европейската прокуратура. Принципно смятаме, разбира се, това е от компетентност на европейските институции, че дай боже, нейната компетентност да бъде разширена в посока трансгранична престъпност, пране на пари, организирана престъпност, която засяга интересите на Европейския съюз, както и че българската прокуратура, според своите възможности и функционална компетентност ще подкрепи изцяло Европейската прокуратура, включително и европейския главен прокурор.
    Дейността на Националното ни бюро в Евроджъст е изключително активно и успешно. Увеличава се броят на съвместните екипи за разследване и качеството на работата им, за което постоянно получаваме добри оценки и поздравления от европейските ни партньори. Участвахме в срещите с представители на Европейската комисия по новия Механизъм за върховенството на правото в държавите – членки на Европейския съюз, като се надяваме да дадем своя принос за обективното отразяване на състоянието на съдебната система и противодействието на корупцията, така наречената корупция по високите етажи в Република България.
    Предизвикателствата пред нас, както очертах, са много и с различен характер, но прокуратурата по Конституция е единна, не само по дефиниция, и се надявам, че ще покажем, че ще се справим с очертаните пред Вас задачи и предизвикателства, които са пред българската прокуратура. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гешев.
    Колеги, имате думата за мнения, становища, въпроси.
    Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
    КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми високи гости! Уважаеми господин Гешев, десетки въпроси поставя този доклад и Вашето изложение, както по отношение на предложенията де леге ференда, които се съдържат в него и сте изпратили в Народното събрание, така и по всичко, което касае различните въпроси, които се поставиха.
    Нямаме възможност естествено да изчерпим всичко това днес тук и може би това е моментът да си припомним, че според нашия Правилник среща между главния прокурор и Комисията по правни въпроси следва да се провежда на всеки три месеца, именно за да можем да решаваме заедно тези въпроси в контекста на сътрудничеството между властите.
    Конкретно по Доклада – действително е абсолютен факт и това прави впечатление, е, че 97,5% от внесените обвинения завършват с осъдителна присъда в България, и това е без никакво съмнение най-големият може би такъв процент в Европа. Въпросът остава: защо тогава цари до голяма степен в общественото мнение, някакво чувство за безнаказаност, което не се оправдава от тези факти? Този привиден парадокс се обяснява според мен от две неща. Първо, кои са точно тези, които не са осъдени, дали не се оказва така, че тези, за които се говори най-често, са точно тези, които не са осъдени, и кои са тези, за които няма повдигнато въобще обвинение?
    В този ред на мисли отбелязваме на страница четири в Доклада, че приблизително 50% от решените преписки през 2019 г. завършват с отказ от образуване на досъдебно производство. И тук също има две констатации, едната от които е спомената в Доклада. Действително в България прокуратурата прекалено често се ползва за пощенска кутия, в това число от политически партии, които, когато не знаят какво да направят, се обръщат към прокуратурата, дори когато не ѝ е работа, а това води до отказ от образуване на производство.
    От друга страна, този отказ от образуване на досъдебно производство не подлежи на съдебен контрол, той подлежи на административен контрол вътре в рамките на самата прокуратура. Така че ние всъщност не можем да знаем на какво се дължат тези откази и не може да бъде предявено искане към прокуратурата да продължи работата по даден въпрос.
    По този въпрос има внесено предложение за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, който, надявам се, скоро да имаме възможност да разискваме, абсолютно разумно, тъй като има аргументи, аз като вносител мога да кажа, че има аргументи и в една, и в другата посока, но въпросът стои.
    Друг въпрос, който е отбелязан в Доклада и който заслужава нашето внимание – Вие отбелязахте действително, че има намаляване на върнатите дела. Константен до голяма степен обаче остава фактът, че сравнително голям брой от върнатите дела са поради неправилна квалификация на престъплението в обвинителния акт – 28% за тази година спрямо 26% за миналата от общо върнатите дела, това представлява една константа. И тук според мен има какво да се направи, за да се подобри този показател.
    Има още десетки неща – Докладът, наистина е изключително подробен и всеки, който иска и действително познава тази система, трябва да се задълбочи в него. Заслужава си да отбележим също и увеличение на осъдителните присъди по Закона за отговорност на държавата от вреди – Закон, който също разглеждахме наскоро и трябва да имаме предвид, има предложение за неговата промяна в този доклад. Така че, ако бих могъл да обобщя – има доста данни, които обективно прокуратурата може да изтъква като свой успех. На първо място, големият брой осъдителни присъди. Има и доста неща, които могат да се направят така, че в крайна сметка този успех да бъде общопризнат и тези неща в опират действително до работа вътре в прокуратурата, но може би и тук в Народното събрание при поправянето на различните закони.
    Бих искал да Ви питам и какво мислите за концепцията за наказателна политика, но да го оставим това за друга наша среща.
    Това, което ще Ви питам конкретно, е по отношение на Европейската прокуратура. Вие сте го отбелязали в Доклада, казахте го и тук – един от приоритетите в дейността на прокуратурата е именно организационното и методическо осигуряване на това взаимодействие с новия европейски орган.
    Има няколко въпроса, които, струва ми се, трябва да решим заедно, защото Вие имате поглед над това, което трябва да се направи, а то трябва да мине и през законови промени.
    Няколко въпроса. Първо, колко да са тези делегирани прокурори? Това са онези български прокурори, които ще работят за прокуратурата и действително на терен ще вършат работата. По регламент има минимум двама, няма максимум. Трябва да решим заедно колко ще са тези хора. Второ, трябва заедно да решим към коя прокуратура, точно къде те ще бъдат ситуирани в рамките на структурата. И трето, може би, по каква процедура те ще бъдат селектирани и избирани? Предполагам, че имате вече мнение по тези въпроси и ще се радвам да го чуя и да го обсъдим.
    ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: Благодаря Ви.
    Въпросите бяха доста, ще се постарая да отговоря. Ще ме извините, ако пропусна някой въпрос. Надявам се, че ще ми припомните, ако съм пропуснал нещо важно.
    За оправдателните присъди. Оправдателните присъди е ясно, че в голямата си част са по дела от така наречения обществен интерес. Сега ще кажа, защото аз съм административен ръководител от три години, практикуващ юрист на полево ниво, да го наречем по този начин, над 20 години, и ще Ви кажа какви са причините за това нещо. Причините са комплексни. Грубо мога да ги разделя в три групи, като мога да говоря и по трите групи доста дълго, но предполагам, че нямаме това време – не предполагам, а съм сигурен.
    Първата група от проблеми е, че нашият Наказателен кодекс в голямата си част, не визирам общата част, която е класика, не визирам и някои групи престъпления, които са доста добре разработени, включително и транспортни такива, примерно от професор Лютов, но немалка част от тези престъпни състави уреждат обществени отношения, които към момента не съществуват или не уреждат актуални обществени отношения, поради простата причина, че към момента на приемането на съответни текстове, които за мен са мъртви или са неприложими, или са недостатъчно ефикасни и ефективни, такива обществени отношения не са съществували. Ще дам пример – 1968 година не е имало частна собственост, какво означава, как можеш да квалифицираш при липса на частна собственост, да го наречем, грубо казано, източване на банка. (Реплика.) Под кой текст? Мога да дам и много други примери.
    Стандартът в българския Наказателно-процесуален кодекс, мисля, че казах, е най-високият за доказване в Европейския съюз. Тоест, за да го онагледя, ако за един друг европейски прокурор се изисква една единица доказателства, за българския прокурор се изискват доста по-голям обем доказателства и се иска обвинението да бъде категорично и безсъмнено доказано. Такъв стандарт почти не съществува в другите страни от Европейския съюз, който, съчетан със съдебната практика, води до резултата, който Ви очертах.
    Втората причина, по-скоро група причини, са кадровите проблеми в съдебната власт, на които няма да се спирам подробно, включително и в прокуратурата, защото в момента говоря за прокуратурата. Става въпрос за селекцията на кадрите, става въпрос и за отговорността. Защото ние говорим много за независимост, в случая на съда или на магистратите, но независимостта би трябвало да кореспондира с отговорност. А няма как да кореспондира с отговорност, ако няма контрол. Българските механизми за контрол, твърдя отговорно, са недостатъчно ефективни. Тоест твърдя, че български магистрат, за да бъде уволнен трайно, а не възстановен в един момент, в крайна сметка, трябва да е нещо супер изключително случило се. И, за да го кажа така, извинявам се, че в такъв широк формат, вероятно трябва да извърши тежко престъпление пред камери и 20 свидетеля примерно, нещо от този род. Тези механизми в целия Европейски съюз са доста различни.
    Това са двата кръга проблеми, които според мен са важни. И третият – това е политическото влияние в съдебната власт, колкото и да се отрича, че такова съществува, което е традиционно за българската съдебна система. На този въпрос няма да се спирам, също мога да говоря много, но е излишно. Ще маркирам само, без да атакувам нищо, аз изпитвам изключително уважение към българския съд и към българските съдии, моето разбиране във философски план – че това кореспондира с отговорността, че никоя система, независимо дали е прокуратура или някоя друга, не съществува независимо и паралелно извън държавата и че тя е безпогрешна, не може да бъде коментирана и в нея не съществуват проблеми, че там няма корупция, некадърност и всичко друго. Говоря за прокуратурата. Този за мен политически тезис, налаган упорито в последните години, води до съответни, да ги наречем, изкривявания на справедливостта.
    Мога да се спра на още много проблеми. Обяснявам основните кръгове проблеми. Всеки един от тях има подгрупи и много конкретика, за което мога да говоря много дълго.
    За това, че прокуратурата е пощенска кутия – да, така е, и това е поради простата причина, че – говорено е от много други главни прокурори, прокуратурата се използва за оправдание за това, че не функционират множеството стотици контролни органи в голямата си част, в различни други институции извън прокуратурата. По-лесно е да кажеш: „Сигнализирах прокуратурата. Чакаме да реши прокуратурата“, вместо да си свършиш съответната работа примерно в определен инспекторат или в едно министерство, и да констатираш нещо, което вероятно осъществява състав на престъпление, и тогава да сигнализираш прокуратурата, а не да хвърлиш една количка с материали на принципа „оправяйте се, проблемът не е при мен, а е при вас“. Това е традиционен бюрократичен подход, който наблюдаваме от началото на 90-те години и честно казано, няма голяма промяна в този подход.
    За съдебния контрол на отказите ще кажа личното си мнение, тук също мога да говоря много. Първо, това, че никой не знае какви са решенията по отказите, не отговаря на истината, защото според българския Наказателно-процесуален кодекс съответният подател на сигнала трябва да бъде уведомен. След това той има механизъм за контрол върху произнасянето на конкретния прокурор, който, ако теоретично приемем, че отказът е на районно ниво, теоретично, а много често и практически, стига до главния прокурор. Тоест минава през окръжно, апелативно, прокурор от ВКП, заместник-главен прокурор, главен прокурор. Идеята, която се лансира, според мен основно по политически причини, за съдебен контрол върху отказите, първо, ще доведе разговора с много съдии до огромно натоварване. Вярвайте ми, никой съдия, освен с политически амбиции или многофункционалност, не желае съдиите да контролират отказите, които са стотици хиляди на година. Това по същество ще блокира работата на много, основно софийски съдилища.
    Третият кръг от проблеми с отказите, изразявам личното си мнение, евентуално от името на прокуратурата ще бъде в случай, че е необходимо изготвяне на съответно становище след подробен анализ, това е намеса във вътрешното убеждение на магистрата за преценка дали е, или не е осъществен състав на престъпление. Това е сходно да има контрол върху произнасянето на конкретен съдия по конкретен проблем в хода на съдебната фаза, ако говорим за вътрешно убеждение, което би трябвало да почива на закона и доказателствата по делото.
    Тук е въпрос, който от години е спорен за това дали би трябвало да съществува или не би трябвало да съществува така нареченият институт на проверката, преди беше предварителна проверка, което в голямата си част не съществува в страните от Европейския съюз, или следва, както е в страните от Европейския съюз, с всеки сигнал да се образува производство. По това нямам категорично мнение. Това също е въпрос на дълъг разговор, като и двете тези имат и плюсове, и минуси.
    Върнати за неправилна квалификация. Пак ще кажа, че при този формален процес и при проблемите, които очертах, това е, няма да кажа нормално, но очаквано. Далеч съм от мисълта, че това не се дължи на непрофесионалната подготвеност в конкретни случаи на конкретен магистрат. В крайна сметка, който не работи, той не греши. За мен по-важното е, ако говорим в процента върнати дела, винаги е било като работещ магистрат, не дали са върнати делата чак толкова, въпреки че аз съм привърженик на това съдът въобще да не може да връща на прокурора съответния внесен обвинителен акт и след като констатира, че на налице основания за оправдателна присъда или някакви процесуални съществени нарушения, да оправдае съответното лице и съответния прокурор да поеме отговорност в случай, че съществува такъв проблем. Това е единственият начин в целия Европейски съюз, в повечето страни от Европейския съюз. Като знам, че институтът за връщане на делата, и това ще го кажа, не е тайна, този процес го наблюдаваме и в прокуратурата, много често, не обвинявам никой, е част от проблема да се освободиш от работата си. Аз знам, че по същия начин прокурори се освобождават от работата си, когато съответни дела се връщат на следващия орган. Мисля, че господин Лазаров го знае. Това също е хроничен проблем, но това са вече, да кажем, частни случаи, а не тенденции, да приемем по този начин.
    Концепцията за наказателна политика – също можем да говорим много. Имам виждане по въпроса. Накратко маркирах проблемите, които виждам на принципно естество, принципни и съществени в НК и в НПК.
    По отношение на Европейската прокуратура казах, че за да може да функционира, ние трябва да изпълним своите ангажименти и те са конкретни промени в НК, НПК и Закона за съдебната власт. Колко да е броят на прокурорите? Аз изразих мнението си пред госпожа Кьовеши, че по-скоро бройката от двама делегирани европейски прокурори е недостатъчна. Това е въпрос донякъде и на анализ на делата, които към момента разследва българската прокуратура, за да може да се прецени каква ще е натовареността, но според мен минимумът трябва да е трима за български делегирани европейски прокурори. Моето мнение казах, че е те да се занимават само с тази дейност и това е според мен ефективният механизъм, който ще доведе не само до ефективност, но и до специализация, а не да бъдат ангажирани с, как да кажа, да бъдат на двойни подчинения, да се занимават и с други досъдебни производства.
    Мисля, че отговорих на въпросите Ви, освен ако не съм изпуснал нещо. Готов съм да отговоря, ако има допълнителни въпроси. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Главен прокурор.
    Господин Зарков, за отношение, но много кратко, моля Ви, че излизаме извън рамката.
    КРУМ ЗАРКОВ: Няма да Ви досаждам, госпожо Председател, но ще Ви напомня, понеже ми казвате да бъда кратък, че Ваша е именно отговорността на всеки три месеца да изпращаме покана до главния прокурор, за да се виждаме, да говорим по всички тези въпроси. Ще кажа само едно изречение. И по отношение на кадровите проблеми, и по отношение на политическото влияние, не трябва да си затваряме очите, както по отношение на съдии, така и по отношение на прокурори, ако има такива, както за търсенето на достатъчно качествени подходи и честни хора, така и за политическо влияние, упражнявано върху тях. Този разговор трябва да започне възможно най-откровено. 99% от нещата, за които си говорихме с Вас днес, господин Гешев, имат своето решение, и то не толкова болезнено, колкото закриването на прокуратури и съдилища по малките населени места, а въпрос на качествен диалог между хора, които не се обвиняват във всички грехове, а споделят идеята, че трябва да направят подобрения в болезнена система в България.
    ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: Само да допълня. Аз никога не съм атакувал никого. Излагам гледната си точка за ситуацията в българската съдебна власт. И това е гледната точка на човек, който, както казах, работи в нея от 13 януари 1995 г. така че аз съм преживял всичко, което се е случило, включително и като така наречени реформи, част от които доведоха до почти унищожаване примерно на следствието. Няма да се връщам по времето на кое правителство. Тези реформи бяха направени съзнателно, политически – един човек да не бъде директор на Националното следствие, или ако бъде директор на Националното следствие, да няма контрол върху цялата Следствена служба. Тоест създадоха се 20 и няколко юридически лица, всяко едно независимо едно от друго, всяка Окръжна следствена служба, а Националната следствена служба мисля, че стана, ако не се лъжа, Специализирана следствена служба или някакво друго заглавие беше, абревиатура, и шефът ѝ, който беше предишният директор на Националната следствена служба, както се шегувахме, стана шеф на следствие без следствие. След 2 – 3 години предишната ситуация беше възстановена, включително методическото ръководство, но щетите, които са нанесени, и до момента не са решени, и това е една част от проблемите на българските следователи.
    Аз не се притеснявам от откровени разговори, а също съм открит да бъда канен и на три месеца, и всеки месец, и ако прецените, по-често. Включително не се притеснявам да излагам тези неща, които казах пред Вас и ще Ви кажа защо. Моето разбиране, каквото и да пишат, изваждайки от контекста някои, как да кажа, хайде да не казвам точната дума, защото няма да е политкоректно, любимата ми напоследък е анархолиберални кръгове. Моето разбиране за разделението на властите, независимо как беше извадено от контекста, е, че двете страни на монетата са взаимният контрол, а от другата страна – взаимодействието. Няма как, без взаимодействие между съдебната, изпълнителната и Вас като представители на законодателната власт, да се постигне резултатът, който очаква обществото, в сегмент ако говорим – Борба с престъпността.
    За да закрия темата, ще дам само един пример. Понеже е модерно да се казва, че: „Прокуратурата е виновна за всички вини в съдебната власт“, ще кажа само едно нещо – наказателното правосъдие е около 10% от цялата правосъдна дейност, в която участва прокуратурата. Приемаме, че прокуратурата е виновна за всичките тези 10%, остават 90%. Сега аз няма да коментирам, защото там става въпрос за съд, но това би означавало, че с останалите 90% няма никакъв проблем. Проблемите са същите. Проблемът е, че при наказателното правосъдие са засегнати доста сериозно лични, финансови, ако щете и свързани със здравето и живота на гражданите интереси, и те са особено болезнени за българските граждани, включително и чувството за справедливост, за това как някои от сервитьори за една вечер станаха мултимилионери примерно, или от дисиденти на „Магурата“, развивайки подривна дейност срещу социалистическата държава, в един момент станаха милиардери.
    Това е моята гледна точка в леко политически аспект, господин Зарков.
    ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гешев.
    Само с две думи ще маркирам, защото господин Зарков се обърна към мен. Никога не съм бягала от отговорност. Господин Гешев встъпи в длъжност през януари месец 2020 г., след което знаете, че бяхме в извънредно положение и съгласно Правилника, не успяхме да го изслушаме след тримесечния срок, в който встъпи в длъжност. Така че това предстои, по никакъв начин не го ограничаваме.
    Има ли други изказвания?
    Заповядайте, уважаеми господин Нотев.
    ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Председател!
    Наистина ще се съобразя с Вашия призив да бъдем съвършено кратки.
    Уважаеми гости, колеги! Искам да споделя и не мога да се въздържа да направя това, че съм впечатлен от Доклада и начина, по който той беше представен и защитен пред Правната комисия. Вероятно основна роля и значение за това има стажът на господин Гешев като полеви прокурор, полеви участник в процесите, които следва да регулира дейността на прокуратурата. Аз ще подкрепя този доклад в едно с всичко, което беше представено в днешната ни среща с него. Наистина съм впечатлен от познанията в дълбочина на проблемите, които трябва да реши тази институция, а също така и от генезиса на тези проблеми, защото това ме върна назад в моята професионална кариера, специално в спомена за Националната следствена служба, станала Специализирана следствена служба, и начинът, по който се деквалифицираха готови кадри, които можеха да водят тежки следствия, и тези кадри, които буквално бяха изгубени за практиката тогава, когато бяха необходими за това.
    Господин Главен прокурор, все пак ще си позволя по проблеми, които засегнахте във Вашето изложение, те са засегнати и в Доклада. Смятам, че има решения, които биха спомогнали за издигане авторитета на съдебната система като цяло и на прокуратурата в частност. Говоря за правилното Ви отношение към битовата престъпност и оценката за едно зло, което е във фокуса на общественото внимание. Действително усилията в тази насока следва да продължат. Тази престъпност, която няма тежка фаза на разкриваемост, обикновено тя има своите проявления, които събират общественото внимание, събират и възмущението и негативната оценка. Реакцията трябва да бъде светкавична, незабавна – това, което Вие правите, но то в крайна сметка трябва да обхване всички случаи, не в отделни ситуации, които, разбира се, имат своето медийно значение, отразяване и така нататък. Но сигурността, която трябва да почувстват хората, е водещото при тази реакция.
    Нещо, което също може да отговори на обществените очаквания и ще бъде позитив за работата на прокуратурата, виждам в сроковете за приключване на досъдебните производства, за които Вие докладвахте, че са между 7 и 8 месеца, което изглежда приемливо поначало.
    Отново за тази престъпност, при която преследването може да бъде сведено до съдебно производство в рамките на предвиденото в Закона – без удължаване на сроковете, защото това не е необходимо и това нейно забавяне се дължи единствено на претоварване на съответните разследващи с други производства, с други сложни производства или пък с чисто административно, неразрешени проблеми, за които също обърнахте внимание – става дума за липсата на потенциал и капацитет на вещи лица, с които да работят съответните разследващи, трябва да намери своето разрешение, други, в частта, в която тези въпроси са извън компетентност на прокуратурата. Струва ми се, че ако тази работа стане ликвидна, бърза и очевидна за гражданите и за обществото, оценката за прокуратурата ще бъде значително по-различна. Тогава вече в негатив ще останат оправдателни присъди, за които обаче разговорът е безкраен. Вие дадохте част от тези възможни обяснения.
    Иначе статистиката, която ни представяте, разбира се, ще можем да коментираме при бъдещи срещи. Има много обяснения, разговорът наистина може да продължи професионално, но струва ми се, че това, което показва лицето на прокуратурата може да бъде по добър начин променено, именно в тези два аспекта – битовата престъпност и бързината на приключване на досъдебните производства.
    Иначе съм изключително удовлетворен от това, което казахте за разследването на приватизационните сделки, с което всявате дух на оптимизъм, включително и заради това, че и гражданските последици могат да изиграят своята роля на възмездие по отношение на некоректните участници в тях.
    Аз Ви благодаря, ще подкрепя Доклада, подкрепям и това, което колегата Зарков заяви като едно бъдеще в нашите отношения, срещи, които ще бъдат полезни и ценни за двете страни надявам се. Благодаря Ви.
    ИВАН ГЕШЕВ: Благодаря Ви, господин Нотев.
    За мен ще е чест и ще е изключително полезно тези срещи да са постоянни, за да споделяме това, което ние смятаме за важно и което е от сферата на практиката, като естествено във Вашата компетентност е да прецените какви законодателни решения трябва да се предприемат.
    Аз напълно се съгласявам с Вас за битовата престъпност, там няма да се спирам. Проблемите с образованието и с работата не са работа на прокуратурата, но факт е, че много от нещата, които не са свършени се дължат и на – да кажем на недостатъчната работа на прокуратурата, включително и разпокъсаните през годините връзки за взаимодействие с останалите структури от изпълнителната власт, които аз за щастие виждам, че през последните години се възстановяват. Защото прокуратурата без Министерството на вътрешните работи, без другите структури на правоохранителната система няма как да проведе ефективни и ефикасни разследвания дори и срещу битовата престъпност.
    За бързината на разследванията също напълно се съгласявам с Вас. Истината е, като наблюдаващ прокурор, че в резултат на разкъсването на тези връзки, включително и на политическа намеса и тези политически промени в следствието, Вие използвахте правилната дума – деквалифицираха, защото колкото и да си компетентен, като не работиш 10 или 15 години – ти се деквалифицираш. Да, това се случи с българските следователи, или в голямата си част, което е тъжно, защото 10 години – най-хубавите от живота ми минаха като следовател. Аз ще се постарая да дам началото на някакъв обратен процес в тази насока и в овладяване и възстановяване на престижа на тази професия, но факт е, че в резултат на много причини се засили бюрократизма в прокурорската работа, която се възприема като един вид работа с хартия – да го кажем на жаргон, което естествено води до бързина на разследванията, формализъм, разкъсани връзки, неуважение към други структури, с които макар и да си, така да се каже с термина „господар на процеса“, защото той е обиден, защото предполага, че след като има господар, има и роби, както каза господин Чолаков. Всеки върши една работа, която без продуктът на отделната работа няма как да се стигне до ефикасно и ефективно разследване, съответно водене на обвинителен акт.
    В резултат на всички тези причини – и обективни, и субективни в прокуратурата, както казах в не малка степен има и бюрократичен подход, който води до тези забавени разследвания, за които Вие казахте, което – абсолютно се солидаризирам с това, което казахте и тези проблеми съм ги виждал, и съм ги преживял. Благодаря Ви.
    ЯВОР НОТЕВ: Благодаря и аз.
    ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гешев.
    Колеги, други изказвания? Няма.
    Закривам дебата и подлагам на гласуване Доклад за прилагане на Закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2019 г. № 011-00-8, внесен от Висшия съдебен съвет на 29 май 2020 г. и Проект за решение по него със следната редакция:

    „РЕШЕНИЕ
    за приемане на Доклад за прилагането на Закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2019 г.

    Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт

    РЕШИ:

    Приема Доклад за прилагането на Закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2019 г.“
    Моля, който е за, да гласува.
    За – 22, против и въздържали се – няма.
    Докладът се приема.

    Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
    ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА ЗА ДЕЙНОСТТА НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ СЪДИЛИЩА ПРЕЗ 2019 Г. № 011-00-5, ВНЕСЕН ОТ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НА 29 МАЙ 2020 Г.
    Уважаеми господин Чолаков, имате думата.
    ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ (Върховен административен съд): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги, уважаеми журналисти! Преди да започна, дълбоко се надявам, че двете върховни съдилища са последни днес, не е някакво отношение към съда, а някаква случайност. Така или иначе, както виждам от дневния ред – това е Ваше правомощие, ВКС и ВАС сме накрая на редичката. Дълбоко се надявам, че това не е отношение към съдилищата.
    По отношение на Доклада ще бъда максимално кратък, тъй като смятам, че Докладът е представен, Вие сте се запознали с него и не необходимо да навлизам във всички числа, справки и действия, които сме извършили в административното правораздаване.
    За нас 2019 г. беше много важна. Тя беше важна, защото това е първата пълна година, когато прилагаме мащабните изменения в Административнопроцесуалния кодекс. Тя беше важна, за да видим дали този законопроект, който беше приет, знаете тука 2018 г. изкарахме почти два месеца в тази зали – дали то повлия върху това, което ние целяхме. Така или иначе във всеки един закон, който се приема, дори да е той с много добри намерения, когато започне да се прилага, виждаме проблеми при неговото прилагане.
    Първата цел, която ние поставихме тогава беше за разтоварване на Върховния административен съд – това категорично се постигна. Това се постигна от резултатите, които са пред Вас. За първа година Върховният административен съд приключи 2000 дела повече, отколкото образува. Това не се е случвало от възстановяването на Върховния административен съд – винаги делата, които са се образували, са били повече като процент от приключилите дела.
    Следващото, което се наблюдава като тенденция е съответно по равномерното натоварване на административните съдилища. Това беше също една от целите, която беше поставена при тези промени. Във вторник, всъщност вчера, Съдийската колегия прие Доклада за натовареността на всички съдилища и ако преди сме имали 3 или 4 свръхнатоварени административни съдилища, сега в момента това е само един съд, това е Административен съд София – град (АССГ) и неговата свръхнатовареност не е толкова голяма, колкото беше преди.
    Имаме към 70% средно натоварени съдилища, което е добър показател, че натовареността вече е равномерно разпределена между всички административни съдилища и съответно имаме само към 4 – 5 по-ниско натоварени, но техните проценти са се повишили в сравнение с предишните проценти и предишните производства, които те са разглеждали.
    Другото важно, което отчитаме през тази година е, съответно, че имаме твърде бързо разглеждане на производства в административните съдилища. Тази година, както се отчете в информационното табло, ние сме на второ място в Европейския съюз, нещо, което не следва да се оставя без внимание, защото това е много важно. Административното правосъдие по бързина на разглеждане на делата през всички инстанции и на второ място, като единствено Швеция е преди нас.
    Следващото, на което смятам, че следва да акцентираме, това е във връзка с АПК – да довърша. В момента започваме мониторинг на промените в АПК и този мониторинг започваме в Звеното за анализи тълкувателна дейност, което създадохме миналата година към Върховния административен съд, като сме изискали и становища от всички административни съдилища – къде виждат проблеми при прилагането на тези изменения. Получихме мащабни становища от всички административни съдилища.
    В момента съм разпратил искания до всички върховни съдии също да ни кажат къде виждат проблеми в прилагането на АПК след неговите изменения. След като получим становищата ще направим подробен анализ и съответно звеното ще сезира Правната комисия, но ще го направим от долу нагоре, като допитаме всички колеги, които прилагат АПК, защото когато го прилагаш – тогава виждаш всичко, което има като проблем. Аз още отсега виждам два-три проблема, които когато участвах в Правната комисия не смятах, че са проблем, но когато започне един закон да се прилага, прилагаме го всички колеги, резултатът се вижда.
    По отношение на административните съдилища – имаме 296 административни съдии към миналата година, като те са свършили 48 793 дела през годината, което е с 3000 повече в сравнение с делата, които са приключили през миналата година.
    Промените в АПК, аз говоря основно за тях, защото това е основната ни дейност през миналата година, доведоха и до по-бързо насрочване на делата във Върховния административен съд. Ако не беше тази пандемия, която така или иначе блокира до известна степен работата на съда, в момента делата, които постъпват към днешна дата се насрочват най-късно след октомври или ноември месец тази година, което означава, че във Върховния съд, тъй като знаете, че когато поех това ръководство имаше дела насрочвани за след година и половина – две. Това вече е преодоляно и делата приключват много по-бързо.
    Основната ни задача през изминалата година беше и тълкувателната дейност. Имаме образувани само за миналата година от създаването на звеното 10 тълкувателни дела, като аз продължавам да настоявам и ще държа докрай за тези дела, които останаха на една инстанция, да имаме тълкувателни решения, за да може да е ясна практиката и да не се създава противоречива практика във всички 28 административни съдилища.
    С колегата Зарков тогава спорихме за това и аз му казах, че това за мен е по-добрият начин да решаваме проблема, отколкото Върховният съд да бъде затрупан с хиляди казуси, които са все пак откъм правна сложност и фактически не толкова сложни. По добре да има едно голямо тълкувателно, което да реши всички проблеми, Законът за достъп до обществена информация например, който стана на една инстанция, отколкото всички тези дела да идват във Върховния съд и да затлачват производството в съда.
    Като цяло, това е което исках да кажа като изложение. Готов съм да отговарям на въпроси, мисля, че така е по-коректно, по-редно. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Чолаков.
    Колеги, откривам разискванията.
    Има ли желание за изказвания?
    ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Само едно изречение за прокуратурата преди малко понеже коментирахме. Съвсем скоро, преди два-три дни чух по телевизията, че прокуратурата обявила за нищожно едно разрешение за строеж. Малко ми беше странно, знам, това е и отразяването в пресата, че прокуратурата обявила за нищожно разрешението за строеж за Алепу, което беше …
    ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: Господин Чолаков, намесвате се в суверенната журналистическа преценка и има опасност да предизвикате европейски скандал на европейско ниво.
    ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Преди малко коментирахме защо всички смятат, че прокуратурата… Не само заради това, че я използват като пощенска кутия, но някак си отразяванията не са много коректни в дейността на прокуратурата.
    ГЛАВЕН ПРУКУРОР ИВАН ГЕШЕВ: Само да кажа, че аз мислех да предложа да съм последен, аз не се притеснявам да съм последен в изслушването, нямам никакви комплекси, мислех да предложа наистина, защото видях, че господин Лозан Панов се почувства засегнат и искаше, така, да се пренареди може би дневния ред, но това е във Вашата компетентност, затова не се намесих.
    Лично аз, при следващото изслушване държа да съм последен, за да няма напрежение и някакви други такива, как да кажа – да предизвикам дискомфорт във вътрешното емоционално състояние на някои, това не е към господин Чолаков. Просто казвам, че моето его е на много ниско ниво, така че прокуратурата така и така е виновна за всичко, така че и последни ще сме – не се притесняваме. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаеми господин Гешев, аз смятам, че не е тенденциозно подреждането, което е направил председателят на Правната комисия. В никакъв случай не се съмняваме в ролята на върховните съдилища.
    Господин Зарков, заповядайте за изразяване на мнение по Доклада.
    КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
    Директно по същество, защото напредва дневният ред, няма да взимам отношение по дневния ред. Признавам, че дори не го бях погледнал как точно са наредени, не е отношение към съда, от моя гледна точка в никакъв случай.
    Да, 2019 г. е годината, в която започва да действа АПК и трябва да признаем, че страшно много беше направено именно, за да се реши въпросът с натовареността и разпределението на работата на административното съдопроизводство и това трябва да се вземе предвид, когато си говорихме преди малко с господин Магдалинчев, че тези въпроси няма да могат да бъдат решени само кадрово, административно, а ще трябва да се използва най-мощният инструмент – този на местната подсъдност и на компетентността, защото това се случи. Аз оставам резервиран към едноинстанционното производство. Оставям настрана този факт, но две неща: първото е, че промяната на местната подсъдност не само през АПК, но и в ДОПК, които всъщност бяха мои предложения и помня много добре дебата, в който ни се обясняваше, че това няма как да стане, че съдиите ще са неподготвени, че няма да могат да поемат, че ще доведе до забавяне и така нататък. Всяка промяна в този аспект естествено е посрещната с подозрение, тъй като по-малко работа за едни, е повече работа за други.
    След малко с господин Панов ще говорим и за, казвам с него, защото той първи постави въпроса още миналата година за военните съдилища. Има неща, които просто трябва да бъдат направени по обективна необходимост и колкото по-бързо и ясно бъдат направени, толкова по-безболезнено това според мен се случва.
    Иначе по отношение на целия доклад – той е достатъчно подробен и господин Чолаков е чест наш гост и участва много в работата на Комисията, и успява да направи така че ВАС да бъде олекотен понякога, може би прекалено, също трябва да се внимава в тази гледна точка, но, и с това завършвам: много е важно това, което казахте, но прекалено често подценяваме предварителната оценка на въздействие на един законопроект, а последващата оценка на въздействието – аз, поне много рядко съм имал възможността да чета така, въпреки че имаме и специален орган тук в Народното събрание, което би трябвало да се занимава с нея.
    Така че да, такава последваща оценка, особено по процесуалните закони няма кой друг да направи, освен действително тези хора, които всеки ден ги работят – във Вашия случай административните съдии, така че с интерес ще се запознаем с нея, за да можем да продължим работата си. Благодаря.
    ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Едно изречение, тъй като отворихте думата за ДОПК, знаете господин Зарков, че това беше моя скромна мечта – делата по ДОПК да са пръснати из цяла България. Още като адвокат аз не виждах причина от Сливен да ходя до Бургас, за да си гледам делото, като в Сливен има съд. Така или иначе – какъв е резултатът от това? Да Ви кажа – резултатът е повече от добър, имам предвид, че делата, които идват от административните съдилища, които тепърва започват да гледат, трябва да Ви кажа, че някой път са много по-добри от делата, които са изработени от досегашните пет съдилища. Отделно, че с органите по приходите има договорка съответно, за да няма проблеми, всичко им се изпраща. Тоест решихме проблема. Техният проблем беше за юрисконсултите как ще пътуват. При желание и воля всичко се получава и първо, това правосъдие стигна много близо до хората, което е основната цел на административното правораздаване и второ, бързината и качеството са много по-добри, дори и от НАП вече признават, че тогава не са били прави като се „опъваха“.
    ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Чолаков.
    Колеги, някой от Вас иска ли да вземе отношение?
    Господин Магдалинчев, заповядайте.
    БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Аз съзнавам, че не съм от тези, които имат право да обсъждат Доклада на колегата Чолаков, но понеже тук се подхвърли за анализ на измененията в АПК. Добре би било, колега Чолаков, защото чувам все повече и повече гласове от колеги, от административни съдии за, като че ли увеличаване на бумащината и в работата на административните съдии и се обръщам към законодателите. Знаете, че процесуалните закони обикновено се правят, за да дадат свобода и воля на съдията да решава правния спор.
    За мен Гражданскопроцесуалния закон от 1951 г. беше далеч по-добър от това, което се прие 2008 г. Направи се един много формален процес, между другото, както се подходи и към АПК. Колегите административни съдии след промените в АПК се оплакват, че пишат дълги разпореждания. Това, което беше заложено като идея последните промени, като че ли малко се промени. Идеята беше там този, който изпълнява административни функции – той да прави това нещо и да дава указания, когато не се изпълни, когато е нередовна жалбата или какво и да следва там, а не съдията. Идеята беше съдията да се освободи от всичко. Очевидно се тръгна в друга посока с приемането на промените в АПК и процесът и там стана много формален.
    Това, което един председател на отделенията, слагащ с една резолюция, без движение, даже го пише БДВ, държавна такса – ДТ 50 лв., това върши същата функция, колкото едно дълго разпореждане, което отнема много време на съдията. Той не трябва да бъде администратор, той трябва да бъде съдия, да прилага творчески закона и да му се даде свобода при мисленето в тази посока, и не е необходимо всяко едно действие на съдията да бъде процесуално разписано. Това лишава от свобода мисълта на съдията, той е творец, на него не трябва да му се регламентира абсолютно всичко, не е от полза за правосъдието това нещо. Така че при анализа, добре би било да се обсъди, защото колегите го поставят. И какво стана? Вместо да се облекчи работата, се увеличи. Но в тази посока е пряката правораздавателна дейност.
    ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Само едно изречение. Доклад на едно дело на петчленния състав – само ще Ви кажа примера, че това не може да стане така. Идва касационна жалба, оставя се без движение за такса, жалба до тричленния състав, … дело, обаче човекът жали, тричленният състав го оставя, без разглеждане и това идва до петчленния състав. Разберете, за едно без движение за такса, ние образувахме още две дела и се занимават осем човека с това.
    Има много неща, но мисля, че не е в момента мястото, но когато вече е направен анализът и когато го внесем, аз много ще се радвам да откликнете и да направим всеобщо обсъждане на тези промени, с участието на много повече хора, освен магистратите, защото това е много важно – правораздаването и най-вече административното, не че общо не е важно, но административното някак си е единственото, което гражданите имат защита против администрацията. Затова нещата там трябва да бъдат повече обърнати към гражданите.
    ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Чолаков.
    С интерес ще очакваме последващата оценка на въздействието на измененията в Административнопроцесуалния кодекс.
    Колеги, други изказвания? Не виждам.
    В такъв случай преминаваме към гласуване.
    Подлагам на гласуване Доклад за прилагането на Закона и за дейността на административните съдилища през 2019 г., № 011-005, внесен от Висшия съдебен съвет на 29 май 2020 г. и Проект за решение към него със следната редакция:

    „РЕШЕНИЕ
    за приемане на Доклад за прилагане на Закона и за дейността на административните съдилища през 2019 г.

    Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт

    РЕШИ:

    Приема Доклад за прилагане на Закона и за дейността на административните съдилища през 2019 г.“
    Моля, който е за да гласува.
    За – 22, против и въздържали се – няма.
    Докладът е приет.
    Можем да благодарим на господин Чолаков за представянето на Доклада и за участието в заседанието.

    Преминаваме към пета и последна точка:
    ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪДИЛИЩАТА ПРЕЗ 2019 Г. № 011-00-6, ВНЕСЕН ОТ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НА 29 МАЙ 2020 Г.
    Уважаеми господин Панов, заповядайте да представите Доклада.
    ЛОЗАН ПАНОВ (Върховен касационен съд): Благодаря Ви.
    Уважаеми народни представители, уважаеми колеги, скъпи гости, уважаеми журналисти! В съответствие с нормата на Закона за съдебната власт съм представил Доклада за дейността на съдилищата и прилагането на Закона за 2019 г.
    Знаете, че законово всички председатели на съдилища представят тези доклади, съгласно регламентацията в Закона за съдебната власт. За съжаление, изготвянето на голяма част от тези доклади съвпадна с мерките, продиктувани от разпространението на COVID-19 и това забави по обективни причини обсъждането на тези доклади в общите събрания на съдилищата, респективно на Пленума на Върховния касационен съд. Въпреки това всички председатели на апелативни съдилища успяха да изготвят и предоставят в срок този доклад.
    Докладът по своето съдържание е подобен на Доклада приет в предходната година, имам предвид въведение, което обхваща няколко въпроса: законодателство, натовареност, съдебна карта, съдебна администрация и сгради.
    В Глава първа съм се спрял на обобщените данни за дейността на съдилищата, съответно Глава втора на натовареността на съдилищата, Глава трета на инстанционния контрол и качеството на правораздавателната дейност. Тук ще припомня, че господин Лазаров, който не е тук, в предходното обсъждане зададе въпроси, свързани с качеството на правораздаването и дали не трябва да има такъв анализ. Да, вече от две години изисквам такъв анализ от моите колеги както от председателите на колегии във Върховния касационен съд, така и от председателите на апелативни съдилища. Някои от тях изпълниха своето задължение малко по-аналитично, други, разбира се, не в такава степен. Но това също фигурира вече в Глава трета от Доклада. Разбира се, Глава четвърта е за дейността на Върховния касационен съд, където също се забелязва тенденции, засягащи намаляване броя на делата във връзка със законодателни промени, които се предприеха през 2015 – 2016 г. и впоследствие миналата година също така и разбира се, Комуникационната стратегия на съдебната власт 2014 – 2020 г.
    Може би не трябва да се спирам толкова много на цифри, но няма как да не си послужа с тях, защото смятам, че те могат да онагледят в достатъчна степен състоянието на съдебната система за 2019 г. Данните показват, че бавно се разрешава проблемът с неравномерната натовареност на съдилищата, нещо, което и Вие отбелязахте в първа точка от дневния ред. Същевременно броят на съдиите по щат в Софийските, в районните съдилища към областните центрове – това включва и Софийския районен съд, които са много натоварени, е налице само много малък брой увеличение на щатните бройки за тези съдилища или ако в тези съдилища през 2019 г. са работили 669 магистрати, е налице увеличение само с девет щатни бройки, което е много малък процент, това е 1,36% спрямо 2018 г.
    За поредна година данните сочат, че е значително неравномерното натоварване на съдилищата – при средна натовареност от 9,16 дела за разглеждане месечно на един съдия за апелативните съдилища. Напомням, че през 2018 г. е била сходна 9,31. Тази на Софийския апелативен съд е 12,57 дела, докато във Военноапелативния съд е забележете – 1,32 дела на месец, на Апелативния специализиран наказателен съд е 4,46 дела месечно, те са били 4,57 през 2018 г.
    Ако сравняваме отделните окръжни съдилища, всъщност се вижда голяма разлика в натовареността между тях, от една страна, и от друга, на Специализирания наказателен съд и на Софийския градски съд от друга страна. При средна натовареност през 2019 г. на съдебните звена на това ниво от 14,59 дела за разглеждане месечно на един съдия, тази на Специализирания наказателен съд е 34,02 дела, на Софийския градски съд е 26,05 дела. Същевременно под 8 дела за 2019 г. се разглеждат месечно от един съдия в окръжни съдилища, като Шумен, Търговище и Кърджали.
    Състоянието на неравномерност в натоварването на съдиите е още по-видимо в районните съдилища. Ако средната натовареност е 50,90 дела, тоест 57 дела за разглеждане месечно на един съдия в районни съдилища от областните центрове, натовареността на Софийския районен съд – най-натовареният съд в страната, през 2019 е намаляла, без съмнение, от 2018 г., но е, забележете, 71,65 дела. Твърде висока през 2019 г. натовареността на други районни съдилища като в Перник са 69,26 дела; Хасково – 65,52 дела, Пловдив – 64,70; Пазарджик – 64,53 дела. От друга страна под 40 дела месечно разглеждат съдиите в районните съдилища в Силистра, Търговище, Добрич, Габрово, Велико Търново.
    Сред районните съдилища извън областните центрове при средна натовареност около 43,41 дела са разглеждани месечно, има съдилища с натовареност и под 20 дела – в Ивайловград, твърде слабо са натоварени и районните съдилища в Крумовград, Кула, Районен съд – Чепеларе, Генерал Тошево, Ардино, Тополовград.
    В същото време други съдилища от това ниво са с натовареност, забележете, над 80 дела месечно – така е с Районен съд Лом – 85,87 дела, Районен съд Стара Загора – 85,13 дела. Месечно един съдия в Районен съд Брезник разглежда 64,50 дела, мога да дам още други примери с Пещера, Провадия, Ихтиман и Чирпан.
    Като краен извод за поредна година се налага изводът, че част от съдилищата са твърде натоварени, което естествено води до по-бавно правосъдие, докато друга част от съдилищата са недостатъчно натоварени. Мисля, че това е видно за всички.
    Може би за Върховния касационен съд, както вече успях да Ви кажа в самото начало, се забелязва намаляване на натовареността. Споменах Ви, че част от това се дължи на промените, свързани с разглеждането на определени правни спорове още през 2015 г. и като тенденция това се забелязва в Наказателната колегия.
    Няма как да не отбележа и промяна в специални норми, които засегнаха и дейността на Търговската колегия на Върховния касационен съд – законодателни промени, довели до това търговските дела също да намалеят. Независимо от намаляването на броя на делата общо за съдилищата в България, включително и Върховния касационен съд става ясно, че тези дела – има малко по-слабо постъпление, а за сметка на това обаче броят на делата, които са приключили със съдебен акт е намалял – нещо, за което във всички случаи отговорността е на самите магистрати. Считам, че следващата година това е показател, който може да бъде подобрен.
    За да не Ви занимавам конкретно с конкретни цифри, съм готов да отговоря на Вашите въпроси, свързани с дейността на съдилищата и прилагането на закона. Както вече успях да кажа по отношение на апелативните съдилища изисках информация за причините, поради които се отменят съдебни актове и се връщат на по-долни инстанции. Видно е, това е по отношение на професионалния закон и материалния закон в най-общи линии. Естествено най-доброто, което може да установим е, че в много голяма част от съдебните органи, в които това се случва, е след връщането на такива дела, особено дела с обществен интерес. Правят общи събрания, на които обсъждат причините за отмяната и връщането на такива дела. Мисля, че главният инспектор спомена през 2019 г. извършените проверки в съдилищата, те са установили едно добро администриране на съдебните книжа, образуването на делата. Проверките са установили, че се спазва случайното разпределение на делата и в това отношение на тези констатации по отношение на предходни години – 2016 – 2017 година, са установени по отношение на Върховния касационния съд, съответно Гражданска, Търговска и Наказателна колегия.
    Разбира се, очаквам въпроси по отношение на Съдебната карта. Много може да говорим по тази тема още от 2015 г., когато във Върховния касационен съд започнахме да дискутираме темата за анализа и причините и защо не се случва промяна в съдебната карта. Нееднократно пред Вас и в парламента, и тук, съм изразявал своята позиция, но мисля, че примерът с военните съдилища е емблематичен. Може би не знаете, но броят на магистратите в пътната инстанция по военни съдилища – говоря за Пловдив, Сливен и София – общият брой на магистратите е дори под 15 магистрати съдии. Не говоря за Военно-апелативния съд. И ако ние не можем да направим реформа за толкова магистрати, сами можете да си представите колко трудна реформа ще бъде тази, която ще засегне съдилища на районно ниво с броя на магистрати и съответния брой съдебни служители.
    Тъй като през 2015 г. съм се сблъсквал с този въпрос, първоначално с тенденция за оптимизиране на съдебната администрация, оптимизиране броя на магистратите съдии, още през 2016 г. беше изготвен Доклад, свързан с дейността на военните съдилища. Тогава Докладът беше изготвен от всички магистрати във Върховния касационен съд – Наказателна колегия. Можете да си представите отделянето на внимание, анализирането на тези въпроси. Тогава също през 2016 г. отново се заговори за законодателни промени, отново се сезира парламентът, отново се върна дебатът на тема дали не трябва да се гледат и дела, свързани с граждани, които по една или друга причина заедно с военнослужещи извършват престъпление, респективно засягат имущество на военни поделения и други. Отново се заговори за разширяване на тяхната компетентност и всъщност от 2016, сега до 2020 г. – вече четири години са минали, нищо не се е случило по отношение на тези съдилища, при условие че както вече Ви посочих, няма съдебна институция в Европейския съюз, която да разглежда по 1,32 дела на месец.
    Какво се случва сега? Действително Съдийската колегия взе своето принципно решение по отношение на възможността за оптимизиране структурата на военните съдилища с различни варианти и отново се формира работна група. Заседавала е дори и в периода на мерките за COVID. В крайна сметка отново беше сезиран Върховният касационен съд. Този път няколко магистрата от Върховния касационен съд също участваха в тази работна група. Дадоха се възможни варианти за оптимизиране, посочиха се причините в качеството на правораздаване на военните съдилища.
    Броени дни, всъщност може би дори и часове преди разискването на тази тема във Висшия съдебен съвет – Съдийска колегия, всички разбрахме, че от депутати са внесени идеи за законодателни промени.
    Тъй като наблюдавам този процес от 2016 г., смятам, че колкото и бързо да стигне това в парламента, както и да го разгледате, каквото и решение да вземете, винаги после ще има период на изчакване, как това ще се отрази на работата на военните съдилища, с колко дела на съдия се е увеличил месечно броят на постъпленията, дали това е положителна тенденция, или не е и това ще отнеме още много, много време. Не се вторачваме във военните съдилища, но ако ние можем да направим реформа за един много малко ограничен брой магистрати, представете си как това ще се случи за другите съдилища, които видяхте, че са неравномерно натоварени.
    Мисля, че самата ситуация – да, много често като важен въпрос се поставя: какво ще бъде финансовото измерение, дали то е най-важното или не? Във всички случаи това също има значение, защото в следващата година, при тази ситуация в държавата, ако ние отново поискаме огромни бюджети, които засягат магистратите, служителите, сгради и какво ли още не, с пълно основание държавата ще има право да откаже допълнително финансови средства. Ето защо смятам, че това наистина е наложително, споделям аргументите, че е необходимо да се направи реформа. Да, много по-внимателно, не толкова централизирано, както в прокуратурата, не бива тя да дублира модела на прокуратурата, но във всички случаи това състояние на съдебната система предполага мерки, които ние трябва да вземем. Да, те са непопулярни, затова не са и припознати, но понеже бях на заседанието на Софийска колегия преди няколко дни, видях как това се случва. Примерът, който Ви дадох за военните съдилища, е показателен за това как се създава комисия, извършва се дейност, има конкретни предложения, но дори не се стигна по същество до обсъждането на такива предложения, защото подходът е идентичен, такъв, какъвто се случва години наред.
    За тълкувателна дейност също мога да говоря. Върховният касационен съд осъществява тълкувателна дейност. В Доклада съм посочил конкретно кои са сезиращите институции – тенденция, която също се забелязва.
    Може би един много важен въпрос, който засяга реформата и Съдебната карта без съмнение е заповедното производство, но там също няма единно мнение във Висшия съдебен съвет, защото ако се приеме едната теза, че заповедното производство трябва да бъде извън съдебната власт и съдебния контрол на ограничена категория от тези производства, то тогава това ще доведе от само себе до много сериозно намаляване работата на първоинстанционните съдилища и неминуема реформа. Там отново стигаме до другата теза – контратезата за това, че тези производства трябва да бъдат в съдебната власт.
    Казвам го не поради други причини, а защото смятам, че когато в един съдебен орган повече от 65% от делата са именно заповедно производство със спецификата, в някои случаи дори над 70% действително, то това предполага законодателни решения, които отново са болезнени. Двете тези взаимно се неутрализират още на ниво Висш съдебен съвет, въпреки че един от анализите на европейски проект в дейността на Инспектората на Висшия съдебен съвет посочи като алтернативен вариант, който ще има своя позитивен ефект, изваждането на тази категория дела от съдебните органи.
    Разбира се, мога да продължа още много да говоря. Очаквам Вашите въпроси. Няма как да не кажа обаче, че Висшият съдебен съвет – Съдийска колегия, въпреки че прие стандарти за своето поведение тогава, когато се атакуват магистрати, нееднакво прилагат тези стандарти. Това мисля, че е важен въпрос, защото когато говорите за недоверие и то съвсем основателно, едната от причините е, че магистратите не се чувстват достатъчно защитени от самия Висш съдебен съвет, чието задължение по Конституция и закон, е да брани техния авторитет. Готов съм да го подкрепя с много примери. Надявам се, че ще стане дума и за тях.
    Спомена се за промени в НК и в НПК. Винаги, когато от нас са изискани становища и позиции, винаги сме ги представяли. Съжалявам, че това се прави в много кратък срок и не дава достатъчно време за магистратите да участват активно и по-професионално в тези дебати. Дори понякога съм имал доста остър тон към министъра на правосъдието тогава, когато в последния момент ни изисква становище след няколко часа или на другия ден. За съжаление, това се потвърждава като тенденция. Споделям и аргументите на застъпване от мен пред Вас, че начинът, по който се създават законите, не дава възможност за обществен дебат, който да даде необходимите предпоставки отвсякъде да бъдат огледани законодателни промени. И ако нивото на законодателството е такова, то се дължи и на тази причина.
    Ще кажа също така, че споделените аргументи, които се изказаха във връзка с идеи за намаляване и понижаване стандарта, посочен в НПК, смятам, че стандартът е такъв и той трябва да бъде спазван, той изисква и висок стандарт на работа на всички разследващи органи. При това положение не споделям аргумента, че занижаването на стандарта ще доведе до някакви резултати, той ще доведе до занижаване на стандарта на работа и на разследващите органи – нещо, което смятам, че не бива да бъде допускано, защото България би трябвало да е правова държава и да гарантира правата и законните интереси на всички граждани.
    Очаквам Вашите въпроси.
    ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Панов.
    Колеги, откривам разискванията.
    Господин Зарков, заповядайте.
    МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз също заявявам желание за изказване, след народните представители.
    ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: След господин Зарков ще Ви дам думата, господин министър.
    КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми високи гости! Уважаеми господин Панов, всъщност трябва да кажа, че състоянието на съдебната система най-добре личи от доклада, който е за прилагането на Закона за дейността на съдилищата и това е нормално, там се концентрира краят на всеки един процес, поради характеристиката и функцията на съдилищата. Вие не изготвяте един централизиран доклад, а взимате докладите на апелативните и други съдилища и сервирате, образно казано, пред нас различните проблеми, за които вече говорихме нееднократно в последните неща.
    Три неща бих искал да кажа. Първо, по отношение на качеството на законодателството и горчивината, която прозира в Доклада, заради това, че не винаги са взети предвид становища, давани от магистрати, от съдии, от върховни съдии. Аз споделям Вашата констатация. Споделяйки я приемам моята степен на отговорност като част от този орган. И все пак искам да кажа, че в последните три години едновременно с тенденцията за това бързо, скоростно законодателство, без време за обществено обсъждане, без време да се вникне в различните становища и да се направи задълбочено изследване, което да доведе до качествен законопроект, все пак в последните седмици видяхме чрез Концепцията за наказателната политика, като че ли има елемент на осъзнаване.
    Вие правилно отбелязвате и в Доклада, че този елемент на осъзнаване не трябва да остане на хартия, а да се приведе в съответните действия. Какво ще се случи – ще видим. Затова всички имаме отговорност, включително да не спираме да повтаряме тази тема, която много звучи някак си скучна и отвлечена. Истината е, че процесът, по който се изготвя законодателството, е също така антикорупционна марка, не по-малко важна, отколкото тази на репресията, която може да последва един корупционен акт. Тази процедура е изключително важна и трябва да всеки път, когато имаме възможност да я подчертаем, и аз се радвам, че Вие и чрез Вас върховните съдии и съдиите като цяло са я подчертали в този доклад.
    По отношение на натовареността. Това не е въпрос, както хората, които ни слушат отвън могат да си помислят, на съдиите. Това е въпрос на хората, търсещи услугата правосъдие или ценността справедливост. При 71,65 разглеждани дела на месец в Софийският районен съд не е възможно да има качествено правораздаване. Не е възможно! Няма такъв човек! Няма – да! Следователно за съдиите и за магистратите, и за всички заети в България, има работа достатъчно, никой не трябва да се притеснява, че ще остане без работа, защото неговото съдилище някъде ще бъде закрито. Въпрос обаче наистина на организация и на мисъл е как тази работа да бъде разпределена, имахме добри попадения в тази посока, но не е достатъчно. Има дела, които в местната подсъдност могат, не само да бъдат разтоварени съдиите, а да бъдат докарани по-близо до хората, които са пряко засегнати – неща, които обаче също, за да се случат трябва друга атмосфера на работа, включително във Висшия съдебен съвет и друга процедура правене на закони, включително в Народното събрание, които са извън техническите елементи на Доклада.
    По отношение на военните съдилища аз помня миналата година по това време приемането на Вашия доклад. Вие поставихте този въпрос достатъчно остро и бяхте, да не използвам думата атакуван, но силно критикуван. Факт е обаче, че това си струваше, защото процесът напредна и сега действително има един законопроект – аз се отнасям винаги с уважение към законодателната инициатива, който застъпва базата, че не трябва да се закрият, да кажем нещата, както са, защото трябва не да се закриват тези съдилища, а трябва да се намери работа за тях, тоест да бъдат натоварени по друг начин.
    Да Ви кажа, аз очаквам остра реакция и от онези структури на Министерството на правосъдието и на Вътрешните работи, или знам ли кои още са се замислили да ходят на военни съдилища, които надали ще посрещнат с голямо удоволствие тази идея, но това ще го обсъждаме, когато дойде въпроса.
    Това, което искам да кажа е, че онзи дебат, колкото и понякога да бъде неприятен, все пак има смисъл. Нещата малко по малко вървят.
    И накрая има един въпрос, с който аз бях сезиран преди година, който сигурен съм Ви е познат като председател на Върховния касационен съд, който среща разбиране на всички политически групи и който трябва да решим спешно, а това е именно онзи обществен феномен, който се наблюдава в невероятни за мен размери, не знаех, че е толкова голям, в който съдиите докато заседават в съдебната си зала, са обект на обиди, обект на обругаване, обект на клетви, обект на откровени заплахи от хората, които са се явили пред тях, за да получат правосъдие и които съдии считат, че нямат достатъчно, в това число процесуални елементи, да направят така, че това нещо да спре.
    Ние сме внесли един закон в тази посока, не знам дали той е достатъчен, направихме известни изменения в Закона за съдебната власт, внесли сме други по Гражданско-процесуалния кодекс, но действително този проблем трябва да намери своето решение в най-скоро време. Аз ще подкрепя Доклада Ви и благодаря за неговото представяне.
    ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми колега Зарков.
    Господин Кирилов, заповядайте за изказване.
    МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
    Уважаеми народни представители, всъщност аз се заявих след народните представители, така че не бих искал да предреждам, ако има колеги парламентаристи по този доклад. Аз искам да повдигна три въпроса, свързани с този доклад и да направя едно обобщение така, както бях принуден да участвам в обсъждането на Пленума на Висшия съдебен съвет във връзка с този доклад и направих искане пред Висшия съдебен съвет. Получих отговор и смятам, че би следвало този отговор да бъде представен и на Вашето внимание.
    Ще започна с трите принципни въпроса. Председателят на Върховния касационен съд спомена – не знам дали го чухте, но спомена, че броят на решените дела от върховните касационни съдии намалява. Най-грубо погледнато от цифровите данни се вижда, че намалението е повече от 500 дела при общ обем на делата от около 9 хил. дела. Вие сами можете да направите изчисления на това намаление. Също така в дебата досега стана ясно, че наказателните дела са около 10% от общия брой на всички тези дела. При това положение аз Ви моля да си припомните Вашата работа през 2017 г. по отношение на промените, касаещи допускане до касационно обжалване, промените в чл. 280 от Гражданския процесуален кодекс, където имахме тогава, имахте идеята и илюзията, че ще вдигнем прага за допустимост на граждански и търговски спорове до касационно обжалване. Вижда се, че на практика това не се случва понастоящем, тоест в 90% от правораздавателната си дейност очевидно инструментът на предварителната проверка по допустимост не е дал желания от законодателя резултат. Тоест, заявителите, търсещи правосъдие от най-висшата съдебна инстанция не са получили такова по линия на недопускането, пак казвам, въпреки измененията в Гражданския процесуален кодекс.
    За сметка на това обаче на страница четвърта в Доклада четем следния израз: „Върховният касационен съд активно е увеличил тълкувателната си дейност и по отношение на противоречивата и неправилна практика при прилагане, тези противоречия да бъдат радикално разрешавани чрез механизмите на тълкувателните решения, защото това е единственият публичен прозрачен убедителен и компетентен начин.“
    Смятам, че всеки един от Вас през изминалата календарна година е наблюдавал тълкувателната дейност, формирал е отношение в тази връзка, просто без да натрапвам извод, моля да направите паралел за оценката на тълкувателната дейност спрямо критиката към Вашата законодателна дейност. Тълкуването може да бъде радикално, с радикално разрешаване, защото това било най-публично прозрачно, убедително и компетентно, но въпреки измененията в Закона за нормативните актове, в законодателния процес, практиката е неудовлетворително и критично оценена от този доклад.
    Очевидно е, че продължават проекти, по които например по повод на отрицателно становище на вносител на нормативния акт да приеме становище на неправителствена организация или на друг субект, се изисква вносителят да дава специално обяснение. Това е един велик проект, който е финансиран от оперативна програма и с това заключение завършва този проект. Вие също може да видите в информационните системи по проектиране какъв е този проект, колко пари изработващите са били финансирани по този проект и така нататък.
    Не мога да подмина този въпрос, който е свързан с радикалността на тълкувателната дейност на най-висшия ни Върховния касационен съд и споделям моето притеснение. Тоест, аз бих се радвал все пак в този формат върховните съдии да бъдат пределно внимателни, да бъдат пределно умерени и след като те по-спокойно от законодателя изследват противоречията в прилагането, да бъдат дори по-последователни, да дават и повече насоки за разрешение на законодателя, де леге ференда, и да подпомагат законодателния процес.
    Иначе не ме изненадва критиката, че аз нещо не съм дал време или не съм зачел становище. За всеки от тези случаи има конкретно обяснение, но не смятам да правя това пред Вас. Напротив даже бих казал, че в някои от случаите, ако е имало непоследователност в представителството, то е било поради смяна на представителя от Върховния касационен съд.
    Използвам случая да благодаря, че въпреки тези взаимни критики, които разменяме с председателя Панов, смятам че институционално взаимодействаме, така че и магистратите са представени в работните групи и действително смятам, че има професионален и конкретен диалог по конкретните законопроекти. В момента повече от осем законопроекта са на публично обсъждане, качени в системата за обществено обсъждане на Министерския съвет и във всеки един от тях са участвали представители на Върховния касационен съд.
    Третият принципен въпрос е въпросът за военното правосъдие. Досега, аз не съм споменал и една дума по този въпрос, въпреки че в рамките на изпълнителната власт много мои колеги повдигаха този въпрос и искаха специално да се инициира и становището на изпълнителната власт, включително и на Министерството на отбраната. Вие познавате тези становища, защото този дебат не се явява за пръв път пред Вас.
    Доминиращото разбиране по този проблем е, че военното правосъдие, което изглежда по този начин в мирно време, всъщност има ролята на ядро, което пази боже, би следвало да бъде гръбнакът на военно правосъдие във военно време. И не знам защо 46 военни съдии са толкова голяма тежест на съдебната ни система? Възразявам срещу фаворизирането на този проблем поради следната причина: смятам, че това е специфичен раздел, отдел на правосъдната ни система, това не е общият случай на съдебната карта и на общото ни гражданско и наказателно правосъдие. Не е коректно да извеждаме специфичното като авангард, преди да решим принципно въпросът със съдебната карта.
    Истината е, че, аз вече съм дълбоко притеснен за сроковете, за времето да завършат усилията и работата по обществения дебат за съдебната карта, защото той ще бъде тежък и няма да бъде само в Съдийската колегия. Той ще бъде в обществото, той ще бъде и тук, и това ще бъде един сложен дебат.
    Използвам случая, говорейки за този стратегически проект на съдебната система, да кажа, че утре също е важен ден за българската съдебна система във връзка с обсъждането и приемането на работата по Единната информационна система на съдебната власт. Това е ключов момент в развитието на всичките ни усилия по Актуализираната стратегия и Пътната карта за реформа в съдебната система и, както и председателят Магдалинчев казва, ключова стъпка и за електронното правосъдие.
    Но няма да отварям отделна тема и дебат. Това бяха трите принципни въпроса, към които добавям следната тема. В дебата на Пленума, аз попитах председателя Панов колко от командированите съдии в Търговската колегия на Върховния касационен съд, в Търговското отделение на Апелативен съд – София и в Софийския градски съд са членове на Съюза на съдиите в България? Той отговори, че това е публична информация, че макар да сме изменили Закона за съдебната власт и да сме премахнали задължението вече на магистратите да декларират членство в съсловни организации, мога да се уведомя от Регистъра, който все още е публичен. В интерес на истината господин Панов беше прав, че все още е публичен.
    Докладвам на Вашето внимание отговора от изпълняващия длъжността главен секретар на Висшия съдебен съвет – господин Пеловски, с което той казва: „Представям по Ваше искане три броя справки за командировани съдии в Софийския градски съд, в Апелативния съд – София и във Върховния касационен съд през 2019 г.“ Само данните ще прочета – за Върховен касационен съд от командированите в съда общо 14 съдии, седем са декларирали членство в Съюза на съдиите в България. За Апелативен съд – София от командированите в съда общо 23 съдии, девет са декларирали членство в ССБ. За Софийския градски съд от командированите в съда общо шестима съдии, трима са декларирали членство в Съюза на съдиите в България.
    Любопитна е вече поименната справка, защото виждате този доклад за разлика от предходните доклади съдържа една, бих казал много богата персонална разработка за командироването по отделните колегии във Върховния касационен съд, и не знам дали това е правилна или неправилна практика, и дали ще подкрепите върховните съдилища да влизат в такова персонализиране. Всъщност този описателен подход ме провокира да задам този въпрос.
    Освен, че нормата на представителност на магистратите – членове на ССБ, е около половината от командированите съдии в по-висока степен се вижда и, че предпочитанията са ясни – най- първо в търговските колегии. По тази причина от четирима съдии, които са били повишени, командировани в Търговската колегия на Върховния касационен съд, трима са членове на Съюза на съдиите в България. Това следва все пак да се съобразяваме, че са относителни данни, защото са базирани на декларациите на магистратите до миналата година, тоест това не е на база действително удостоверения членствен състав на тази професионална организация.
    Ще кажа само, че спрямо общото число, ако ги сметнем 14 плюс 23 плюс шест, това са 43 командировани съдии през миналата година. Само един единствен съдия от другата съдийска организация е в бойката на тези 43-ма съдии. По тази причина и в дискусиите, които бяха във видеоконференцията с колегите от двете главни дирекции на Европейската комисия им казах: за съжаление, тази проверка установява, че в съдебната ни система има ново БКП. Ново БКП! Ако не си член на тази съсловна организация, не можеш да станеш търговски или граждански съдия, тоест да бъдеш повишен по този ред.
    Тъй като знам какво ще ми отговори уважавания председател Панов, за съжаление, тук искам да обърна Вашето внимание към кадровата политика на Съдийска колегия, по начина на атестиране на съдиите, които се избират за дългосрочно командироване. Тоест командироване повече от три или шест месеца и смятам, че тук трябва да се използва, да се гарантира също публичност и прозрачност в интерес на истината, и да се преодолее това разбиране за фаворизиране на магистрати, за тяхното кариерно предпочитане, ако членуват в една от двете – казвам условно двете, съсловни магистратски организации. Всъщност те са пет организациите.
    Приключих с моето изложение. Няма да питам господин Панов какви символи използва, тоест носи на дясната си ръка, ако правилно забелязвах досега. Не смятам, че това е в контекста на магистратската безпристрастност. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Министър за детайлния анализ и поставените въпроси.
    Господин Панов, желаете ли да отговорите? Да.
    Заповядайте, господин Магдалинчев.
    БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Искам само да добавя, че Съдийската колегия няма отношение по командироването на магистратите, това е правомощие на административните ръководители.
    МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Още по-добре. Аз виждам заповедите, които са…
    БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Затова…
    МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Но господин Панов изрично каза всичко това е с дебат в Съдийската колегия. Иначе за всеки вид командироване…
    БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Аз казвам, че това е правомощие…
    МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ:… са описани актовете на…
    БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ:.. на административните ръководители.
    МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ:… админитративен ръководител.
    БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Съдийската колегия може да откомандирова…
    МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тогава господин Панов да поеме отговорността си като административен ръководител.
    БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ:.. на основание измененията в ЗСВ, но не и по отношение на командироването.
    ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Магдалинчев.
    Нека да обобщим всички въпроси и тогава ще Ви дам думата, господин Панов за отговор.
    Колега Нотев, заповядайте.
    ЯВОР НОТЕВ: Господин Кирилов правилно отбеляза и той заяви, че иска да говори след народните представители и, мисля че имах тази възможност. Може би последният има привилегията да чуе всичко, което се случва в залата, това е мое отдавнашно наблюдение.
    В този смисъл не се обиждайте, когато върховните съдии са оставени последни. По мое виждане дневният ред беше подреден съвсем добре с оглед на това, че прокуратурата трябваше да заяви основни въпроси и може би накрая трябваше да остане господин Магдалинчев, но това е по-скоро към ръководството на Комисията.
    Обръщайки се към масата, на която не виждам добре известни, познати лица. Аз заявявам своя респект към тези фигури, заемащи основни длъжности и друго освен да кажа: говорете си, разберете се, не мога да изведа, като водещо в това изказване.
    Точката от дневния ред е изслушване на отчетите, а ние залитаме към една процедура по арбитраж на отдавна заложени, дълбоки проблеми, непреодолени проблеми. Споделям и емоцията, с която бяха поднесени тук. Не ми се иска, уверявам Ви тук да бъде форумът, на който тези проблеми да се изнесат с една присъща невъзможност да бъдат доказани едни или други факти и обстоятелства.
    Наистина ме боли, когато казвам това – да делим тази общност на магистратите по тяхната принадлежност към съдийски съюзи, което е факт, то е факт, който се декларира, и тази декларация се отнася към миналата година и на всичкото отгоре е публична информация засега, както се казва. Нека този дълбок спор да не стане препъни камъка на работата на Правната комисия в днешното заседание. Освен това съставът вече не достатъчно пълен, твърдя, че не това предметът.
    Докладът, който ни беше представен от господин Панов в честта, в която се отнася до работата на уважаваните магистрати, с всичките проблеми, които бяха изнесени, заслужава внимание, уважение и подкрепа. Аз лично ще гласувам за неговото приемане, независимо, че той в по-голямата си част повтаря проблеми, повтаря болни места в работата на системата и, като че ли не дава някакъв оптимизъм и надежда за тяхното разрешаване, което е очевидно стремеж на всички ни.
    Ще подкрепя този доклад, защото смятам, че по този начин може би ще се стигне до една конкретизация на проблемите и дай боже, до тяхното разрешаване.
    Ще си позволя конкретика единствено и само по този въпрос, който наистина определението на колегата Зарков беше, че се фаворизира във връзка с… Дали не греша, колега Зарков, или господин Кирилов… Въпросът за военния съд. Да укоряваме военният съд, че съдиите не са натоварени, е все едно да упрекваме съдиите, магистратите от търговските отделения, че не са осъдили нито един убиец. Това не е тяхната компетентност, това не са делата, които те гледат.
    Тоест въпрос на компетентност, която е възложена на съответните съдии би могъл да бъде отнесен и да изясни проблемът с тяхната натовареност. Казахте само 15 са първоинстанционните съдии.
    РЕПЛИКА: Общо са 21.
    ЯВОР НОТЕВ: Общо 21. Поправете ме или ме ориентирайте, но аз мисля, че във връзка със закриването на военни съдилища, влизаме в една конституционно уредена материя. Там не е толкова лесно да бъде намерено такова решение. (Реплика от господин Лозан Панов.)
    Мисля, че ще се съгласим всички тенденцията е към свиване и отмиране, да. (Реплика от господин Лозан Панов.)

    Да, да, да. В този смисъл е въпросът, който поставям, без да се конфронтирам. Смятам, че, ако имаме готови структури при натовареността на магистратите в общ план може би, не е толкова грешно да се търси решение на въпроса по линия на разширяване на тази компетентност и по линия на гарантиране на натовареност на военните съдии.
    Тук споделям казаното от министър Кирилов, че това е една особена структура, особена част, особен фрагмент и недай боже, да се стигне до това да се обърнем към този фрагмент в една по особена ситуация. Не бива да се заличава, не бива да разрушаваме нещо, което е готово. Нека да му се даде шансът и възможността да докаже своята обществена полезност, мисля аз без да съм ангажиран и заявявам тук, че не съм от вносителите на този законопроект, който така или иначе е препънал работата на Висшия съдебен съвет или на Съдийската колегия. Така разбрах от Вас.
    В заключение, не искам наистина да влизам в детайлите и в подробностите на това, което е в основата на Вашето противоборство. Моля Ви, като представители или като стоящи най- високо в йерархията на институциите, които представлявате, нека разговорът да бъде градивен, нека да продължи по начин, който да разреши тези проблеми. Проблеми има, споделям това. Не приемам дълбоко в себе си като гражданин, като юрист това магистратската общност да се дели по принадлежност към отделни съюзи. Не приемам тази принадлежност да детерминира професионалното израстване или да има роля в това професионално израстване, нещо което сега чуваме в тази зала.
    Нека обаче без да могат да бъдат доказани тези наблюдения това да не е форумът. Отново призовавам и се обръщам включително и към водещия на заседанието на Правната комисия. Нека изслушаме и отговорите, но да ограничим личните нападки. Благодаря Ви и с най-голямо уважение наистина и към трима Ви. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми колега Нотев. (Екатерина Баксанова, иска думата. Сяда и направо си включва микрофона.)
    Не съм Ви дал думата.
    ЕКАТЕРИНА БАКСАНОВА (Институт за пазарна икономика): Добре. Само питам дали може?
    ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Първо се представете, ако е възможно.
    ЕКАТЕРИНА БАКСАНОВА: Докато министър Кирилов е тук (министър Данаил Кирилов напуска от залата), тъй като виждам, че проявява голям интерес към командироването на магистрати мога да Ви кажа, че… (Реплика от народния представител Явор Нотев.)
    ЕКАТЕРИНА БАКСАНОВА: Кое да се ограничи? (Реплика от народния представител Явор Нотев.)
    Абсолютно. И, тъй като оставихте господин министъра да говори, мисля че мога да му дам право на отговор да кажа, че има едно доста задълбочено изследване по въпросите за командироването, и там наистина има доста обезпокоителни процеси, които са свързани със специализираното наказателно правосъдие и с административното правосъдие.
    ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Колега Нотев, ще Ви помоля първо да не влизате в диалог.
    Госпожа Баксанова е записана тук като гост на Комисията.
    Ще помоля само за краткост.
    ЕКАТЕРИНА БАКСАНОВА: Свърших.
    ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: А, добре. Вие приключихте.
    Аз ще си позволя само да кажа няколко думи по отношение на Доклада в две направления.
    Първо, по отношение как да кажа отношението към законодателната власт и законодателния процес. За съжаление, аз констатирам, че има, като че ли така една негативна тенденция и едва ли не се смята, че Народното събрание не проявява необходимото уважение, необходимия респект и не се вслушва в становищата на магистрати от Върховния касационен съд, което смятам по лично мнение, че изобщо не е така.
    Точно обратното винаги са изпращани искания за становища, когато законопроектите се отнасят до дейността на Върховния касационен съд, винаги са канени магистрати да участват в работните групи към тях и в заседанията на Комисията по правни въпроси на второ четене и, разбира се, волята на народните представители дали ще се съобразят, или няма да се съобразят със становището на тези експерти. Няма как и смятам, че повечето колеги го споделят това като становище, ние да правим законопроектите, без да съобразяваме становището на тези, които правоприлагат, в случая на съдиите.
    На следващо място, със съжаление констатирам, че тази промяна, която направихме през 2018 г. в Гражданския процесуален кодекс по отношение на разширяване на възможността за касационно обжалване не се случва и не толкова, защото тази правна комисия и в това Народно събрание е направена тази промяна. Този законопроект беше приет, а съжалявам заради българските граждани, които за съжаление продължават да имат явно ограничен достъп до касационна инстанция по отношение на гражданските дела специално. Приключих.
    Заповядайте, господни Панов за отговор на поставените въпроси, за изразяване на отношение.
    ЛОЗАН ПАНОВ: Ще започна по реда, по който бяха поставени въпросите. Господин Кирилов не е тук, той се включи активно, надявам се да се върне, докато стигна до неговите въпроси.
    Господин Зарков, по отношение качеството на законодателството в моето изложение мисля, че засегнах тези теми неслучайно. Винаги на първо място включвам в доклада си топ теми, свързани със законодателството, защото ние сме магистрати и правораздаваме въз основа на законите, които приема парламента. Същевременно обаче, когато тенденцията за внасяне на законопроекти от определени депутати в последния момент, в случая с темата за военните съдилища например, няма как да не ме кара да мисля, че парламентът започва да се превръща в придатък на правителството.
    Като магистрат, който не е в законодателната, не е и в изпълнителната власт, но все пак е на такъв пост, аз нямам право да мълча и го казвам, защото смятам, че това е мой професионален дълг, независимо от това какво ще струва това. Защото, ако това се случва, то тогава празен звук е, че България е правова държава. Не бива парламентът да бъде придатък на изпълнителната власт и властите да бъдат слети в едно. Винаги ще реагирам, когато това се случва.
    Ще се върна на Концепцията за наказателна политика. В нея взеха участие магистрати, акцентирал съм в началото. Много колеги вложиха енергия. Ясно съм посочил, че статистиката е категорична, че повишаването на размерите на наказанията не води до намаляване на престъпността. Ако това се случва на законодателно ниво, това означава, че ние като общество не сме си научили уроците как трябва да се противодейства на престъпни прояви. По-мъдри общества са стигнали до този извод, наши колеги са го възприели и са го посочили в тази концепция за наказателна политика. Това, което виждам обаче, е точно обратното и се случва в парламента по същия начин, по който и много други закони. То е на принципа „сега се прави, за да може да потуши някакво обществено напрежение в някакъв момент“. Мисля, че Вие го казахте в самото начало на изложението си. Това не е стратегия на законодателна политика и като магистрат няма как да не реагирам на това.
    По отношение на съдебната карта споделям аргументите, че това е дейност на трите власти, защото засяга териториалното деление на страната и всички други функции, които изпълняват съдилищата. Така или иначе съдебната система може да се реформира. Колкото и трудно да се обясни на обществото, ние трябва да го направим заедно с Вас, заедно с изпълнителната власт.
    Когато обаче на ниво съдебна власт разногласията, както каза господин Нотев, говоренето не се случва, още на това първо стъпало се блокира всякаква идея за реформа. Всеки започва да тегли към себе си чергата и в крайна сметка не се случва нищо, което може би всъщност е замислен резултат, тъй като акцентът показва как върви времето – поне повече от пет години не се случва.
    По отношение на обект на атаки и обиди, арогантно отношение, опити за саморазправа, дори когато текат съдебни заседания, споделям Вашите аргументи – това цели всяването на страх, това цели магистратите да започнат да се самоконтролират. Това цели те дори да не се обединяват. Пример за това се случи и днес от министър Кирилов, който, както каза и господин Нотев, разделя съдийската общност.
    Неслучайно съм дал пример с казуса Джок Полфрийман в своето изложение, защото атаката беше абсолютно премерена и организирана. Тя се случи в момент, когато в България имаше избори за Европейски парламент и местни избори. Използва се от политически формации да се атакуват магистрати. Използва се и по друга причина – в този момент беше изборът и за главен прокурор. Смея да твърдя, че господин Калпакчиев, като председател на Съюза на съдиите, е един от хората, които изразяват критика. Всеки има право да изрази такава критика, но всеки има право да не се съгласи със съдебно решение и да каже своето мнение, разбира се. Само че това беше използвано в контекста на политически избори и в контекста на събитие на годината – избор за главен прокурор.
    Атаката, начинът, по който това се случва – с обиди и заплахи, то идва включително от представители на изпълнителната власт, което се случи впрочем и на това заседание.
    Понеже господин Кирилов го няма, по неговите три теми. Първата, свързана с намалението на броя на делата. Да, това е констатация. Да, ще кажа, че в края на 2016 г. направих предложение за намаляване на броя на магистратите във Върховния касационен съд. Двама магистрати от Гражданска колегия, един магистрат наказателен съдия и един магистрат в Търговска колегия.
    Като символ и знак, че ние от Върховния касационен съд имаме волята да се реформираме, за да дадем този знак и на колегите надолу, в крайна сметка по същия начин както с военните съдилища, по малко друг подход, но така или иначе не се стигна до подобно нещо. Заявявал съм преди, казвал съм го и в моята концепция: Върховен съд с над 110 върховни съдии, Върховният административен съд, който вече достига също до 100 съдии, извинявайте, но за малка България с това население, над 200 върховни съдии са много. Подходът, който в момента се изказа, за съжаление, отново от господин Кирилов и от депутати, беше в смисъл, че, когато няма работа, да им намерим работа. Извинявайте, но не мога да споделя такъв подход, защото този подход не е градивният подход.
    Да, те не могат да бъдат обвинявани, че нямат работа, но ние трябва да направим стъпките. Ако стъпката е в посока „ако няма работа, дай да им намерим работа“, то това е показало във времето, че не е ефективно, защото и сега военните съдилища, въпреки реформата през 2014 г., също нямат достатъчно работа. Извинявайте, но е факт, че един военен магистрат издава по три присъди на година. Три присъди на година! Останалите дела са свързани с разпит на свидетели, частни производства и друга категория дела – дела, които знаете, че разпит на свидетели може да е направен в едно дело, двама могат да правят в едно дело, трима в едно дело – подбира се друг подход. Когато искаме да направим конкретни стъпки за съдебната карта, а те не се направят, с какви очи ние ще подходим по отношение на районните съдии, които издават много повече от три присъди на седмица, в сравнение с колегите си.
    Вторият въпрос на господин Кирилов беше: участват съдии от ВКС. Да, съдии от ВКС участват и винаги ще участват. Но съдиите от ВКС имат и други ангажименти – те правораздават, те участват в тълкувателни решения. Много от тях са преподаватели, участват в изпити. Когато трябва да се организира, да се менажира този процес, това изисква време. Съвсем нормална е коректността между институциите, за да могат преди да стигнат до говорене помежду си, да имат нормални респект и уважение, да дадат необходимото време, за да се подготви и организира, съдии, които имат желание, които познават материята, да помогнат на своите колеги от Министерството или от парламента.
    По отношение на военното правораздаване – мисля, че много говориха. Дадох го само като пример – как не се случват нещата.
    По отношение на командироването. Радвам се, че госпожа Баксанова е тук, защото тя направи прекрасен анализ в началото на годината, който беше подминат от всички с мълчаливо пренебрежение. Там тя констатира много проблеми в командироването. Да, такива проблеми има, но проблемите не са, че се подбират магистрати от съюзи на съдилищата, от ВАС, от някъде другаде – много други проблеми има свързани със срока на командироване, начина по който се командироват и всичко останало, което води до зависимости, защото командироването не е начин за кариерно израстване. То е начин да се подпомогне адхок в някаква ситуация, когато някой боледува и така нататък. Принципите на командироване са, ако господин Кирилов ме беше попитал, щях да му ги кажа, но това, което той научи на пленума, когато се приемаха докладите, беше, че има регистър на командированите лица. Той е публичен. Това имах предвид – този регистър съществува, той може да се запознае.
    В качеството ми на председател на Върховния касационен съд не деля хората на членове на Съюза на съдиите или на нечленове на Съюза на съдиите.
    Това, което той посочи като данни, макар че цитира относителни данни каквото и да означава това, на базата на тези относителни данни не мисля, че може да се направи извод за каквото и да било отношение от някого към някого. Но все пак, обърнете се към анализа, който госпожа Баксанова е направила, може пък той да помогне на министъра.
    И още нещо – казвам го, защото през 2016 г. се приеха Правила за командироването, за срока на командироването – не повече от една година. Това малко по-късно се отмени от парламента, а това е важно. Това е срокът на командироване, има значение без съмнение.
    Нека да видим срока на моите командирования. Знаете ли, че съм имал проблеми във ВКС, когато съм откомандировал, след като изтече една година, макар че в Закона не съществува вече тази разпоредба. Това е моят път, който съм извървял. На всяка една от колегиите искам становище от колегите по отношение на командироване. Така съм се отнесъл и при командироването на магистрати в Търговска колегия на Върховния касационен съд.
    По отношение на другите колеги мога да кажа следното: командировам всички, които са спечелили конкурсите в Наказателна и Гражданска колегия, а когато имаме нужда, хващам тези, които са под чертата. Смятам, че това е коректният начин. Това са хората, които са се доказали, като са спечелили конкурси. Съвсем нормално е да се обърна към тях. Можете да направите справка, тя е на Вашето внимание.
    По отношение на господин Митев. Господин Митев, казахте, че се съобразявате със становищата на ВКС. Само че решението, което се взе от законодателните органи отново чрез депутати, за кариерния бонус?! Не се съобразявайте с ВКС, съобразете се с мнението на редовите магистрати. Когато се прави кариерен бонус, който игнорира нормалния ред на кариерно израстване на магистратите, това няма как да не въздейства на магистратите. Когато това се отнася до политическата квота на Висшия съдебен съвет, избран от народните представители, очевидно е, че това създава – някой от присъстващите каза: политическите зависимости и влиянието на политиката върху съдебната власт. Ето как се създава нагледно това – с Вашето съдействие.
    ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Ще направя следното уточнение: аз не бих наричал квотата от магистратите във Висшия съдебен съвет „политическа квота“. Бих я нарекъл „квота на избирателите“ дотолкова доколкото при нас демокрацията функционира по този начин, може би в други държави функционира по друг. Тук имаме избори, на тези избори се... (Министър Данаил Кирилов говори при изключени микрофони.)
    Да си завърша мисълта. Тук има избори, на тези избори се явяват всички граждани с избирателни права, избират свои представители в законодателния орган, които избират част от Висшия съдебен съвет. Обратното означава всъщност едно самоизбиране от магистратите. Ако имаме само орган, в който само и единствено магистратите избират свои магистрати, може би следващата стъпка е да направим пожизнени тези функции и да ги приключим.
    Заповядайте.
    ЛОЗАН ПАНОВ: Ако това е форматът, на който може да дискутираме – как функционира демокрацията в България, може да проведем този дебат. Мисля, че не е това формата.
    ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Казах го, защото използвате такава терминология, която според мен не е етична и тактична.
    Господин Магдалинчев, заповядайте.
    БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Ще взема от последните думи на господин Панов. Съжалявам, че трябва да го кажа, нямах никаква идея и намерение: недейте да обвързвате, господин Панов. Законодателното представителство в съдебната власт, ако така кажем, защото това е законодателният орган, не значи политическо въздействие върху съдебната система. Нека да се разберем – нямах намерение да говоря на тази тема. Някак си много е изгодно на някой да говори така.
    Представете си, че Вас Ви назначаваше само президентът директно. Тогава какъв човек щеше да бъде председателят на Върховния касационен съд?! Политически какъв – или квота на президента, или представителство на президента?! Нали говорихме за единодействие на трите власти. Това е държавната власт в лицето на трите власти. Функционалната независимост си е независимост, но оттук насетне нещата трябва да имат някакво взаимодействие. Българската конституция така е разписала нещата, че този орган да се конституира по няколко пътища и по няколко линии, в това число с участието на тримата големи така да се каже по право в съдебния съвет – част от това да бъде от законодателното представителство, другата част да бъде от професионалната квота.
    Някак си не е добре тази тема да се поставя тук на база политическо въздействие на политиците в дейността на съдебната власт.
    Друго исках да говоря и оттам мислех да започна. С господин Панов имаме принципно разминаване по въпроса за военните съдилища и това казах и в колегията. Не е въпросът в това, истината е тази, че господин Панов и аз съзнаваме, че дори и да закрием всички военни съдилища, ние няма да решим проблема с неравномерната натовареност на някои съдилища, нека да приемем в частност софийските съдилища. Това няма да се случи по никакъв начин. 16 или 21 бройки са общо всички военни съдии в България. Това не е проблем. Истината е и ако трябва да го приемем като реална критика да се обърне към нас, в частност съдийската колегия и да си спомним това, което беше казала Европейската комисия в Доклада от януари месец 2018 г.: „Прокуратурата прави реални стъпки, докато съдийската колегия има плах подход към въпроса за реформата в съдебната система“. Да, ние даже нямаме избистрена концепция по този въпрос: накъде ще вървим?
    Аз неслучайно, когато се коментираше въпроса за военните съдилища, казах: ние тръгнахме, хващаме по средата на хоризонталата нещо и казваме, че правим някаква реформа. Никаква реформа не е това нещо. Това е относителен опит или по-скоро някаква целенасочена атака, която от доста време върви по отношение на военните съдилища и не знам защо. Законодателните промени са част от това нещо. Не можем да се сърдим на тях, че нямат работа, след като законът така го предвижда и такива действия са предприети законодателно. Това е другата тема.
    Същинската тема стои пред нас. Абсолютно сте прави, че това трябва да бъде тема на разговор и за законодателната, и за съдебната власт. Това трябва да бъде тема на обществото, защото на съдийската колегия ѝ трябва малко повече воля– да види истинските промени и как трябва да ги направим. Да се знае, че има още много неща да се правят.
    Това, което каза господин Панов – при това население в България 200 върховни съдии са много. Ами колко са съдилищата в страната, при условие че имаме обезлюдени райони?! Вярно, достъпът до правосъдие е основен принцип, трябва да се осигури, но може и по друг начин да се осигурят нещата. Ето там е нашата същинска роля в реформата, която трябва да правим като съдийска колегия, а не само да вземаме една необоснована за мен атака срещу едни органи в съдебната власт, защото съдийската колегия еднакво трябва да отстоява независимостта на всички органи на съдебната власт, тоест и военните съдилища, и специализираните съдилища, и общите съдилища – навсякъде. Там ние трябва да концентрираме своето внимание и да не говорим нещо, което само трябва да се пуска в публичното пространство. Това с военните съдилища не е реформа, то не е и елемент от реформата. То не може да бъде и начало на нещо.
    Имам чувството, че сме сложили боксова круша и военните съдилища се удрят без никакъв резултат. Да видим другите – същинските, проблеми. Аз го казах и ще продължавам да го отстоявам. Това са други позиции и зависи от нас, господин Панов – от съдийската колегия, в която сме Вие и аз, и другите колеги. Знам, че и Вие поставяте въпроса понякога за по-дълбока и по-сериозна реформа в съдебната система, но нещо сте се концентрирали върху военните съдилища, като мислите, че оттам започват нещата. Не, оттам нито започват, нито завършват.
    ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Магдалинчев.
    Заповядайте, господин Кирилов, за отношение.
    МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За уточнение, господин Председател, без да дебатирам, макар че разбрах, че не е отговорено на поставени от мен въпроси. По-скоро да уточня на господин Зарков за законопроекта за НПК, където са включени двете дирекции – второстепенни бюджетни разпоредители на министъра на правосъдието: Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дал съм принципно съгласие пред народните представители – вносители, по този въпрос, включително съм коментирал с моя заместник, който е ресорен на пенитенциарното дело, и сме на мнение, че тази мярка би имала дисциплиниращ ефект по отношение на двете структури. По въпроса дали да се включват ръководни кадри на Министерството на вътрешните работи и други служби нямам информация. Знам, че народните представители дискутират и дебатират този въпрос.
    Но за частта, за която отговарям, смятам, че това е една полезна посока, включително се надявам в рамките на тази сесия няма да успеем, но поне в началото на есенната сесия да Ви представим предложения за изменение на ЗИНЗС, с които да довършим голяма част от необходимите изменения в пенитенциарното право.
    Правя следното уточнение на моята реплика. Не е коректно юристи, най-малкото магистрати, но юристи да говорят извън България или в България дори, правни твърдения за политическа квота, когато това е конституционно установен модел и решение. Не мога да си спомня дали господин Панов участваше и дали беше избран през 2015 г. за председател на ВКС и участва в дебатите по последното изменение на Конституцията по отношение на съдебната власт и съдебната реформа, но това е решението на конституционния законодател. Подобни са решенията и на други европейски държави членки.
    Да, това е и конструктивното решение да няма капсулиране, самоизолация, херметизация в независимата съдебна система. Аз като външен човек на тази съдебна система, макар че цял живот съм работил с тази съдебна система, мога да кажа, че това са плашещи процеси. Плашещи са! Самоизолацията, капсулацията, херметизацията са еднакво опасни процеси, както поставянето в зависимост от тайни организации и общества или членства в други организации.
    ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Заповядайте.
    БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Колеги, нека да си спомним за още един орган, който действа на този принцип – Конституционният съд. Конституционният съд знаем как се формира, какво е квотното представителство. Не съм чул някой да каже за конституционните съдии „политическа квота“ – тези, които са избрани от Народното събрание. Така се конструира този орган. Това не означава, че конституционните съдии, когато дойде закон, който се атакува, те ще защитават непременно този законопроект, защото са представители на Народното събрание. Или да ги упрекнем, че са политическа квота. Някак си несериозно е това.
    МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Помислете, Йонко Грозев политически ли е на ПАСЕ?
    КРУМ ЗАРКОВ: Стига!
    ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Колега Зарков, моля Ви!
    МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Отговори ми!
    КРУМ ЗАРКОВ: Ще ти кажа: когато придобиеш квалификацията на Йонко Грозев, тогава! Стига, стига! Наистина стига!
    МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е нещо лично?!
    КРУМ ЗАРКОВ: Има някакви граници, стига! Два часа и половина се опитвам да давам сигнали да работим по същество на въпросите. Стига! Нетърпимо е!
    МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Стига вече толкова или какво?
    КРУМ ЗАРКОВ: Стига с този обиден метод на работа. Стига!
    МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ти ме обиди преди малко.
    КРУМ ЗАРКОВ: Стига с тези атаки.
    МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Откъде накъде ме сравняваш с Йонко Грозев. (Реплики от народния представител Крум Зарков при изключени микрофони.) Кой избра Йонко Грозев?
    КРУМ ЗАРКОВ: В ПАСЕ са го избрали, аз не го познавам.
    МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Какви съдии в ПАСЕ го избраха?! Избраха го парламентарни делегации формално. (Реплики от народния представител Крум Зарков при изключени микрофони.) Христо Иванов го предложи.
    КРУМ ЗАРКОВ: И какво от това? Или е добър, или не е добър! Кой го е предложил е друг въпрос!
    ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Колега, мисля, че се отклоняваме от темата.
    МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моят избор е ясен и прозрачен! Вижда се в бюлетините на Централната избирателна комисия, както се вижда и Вашият избор, господин Зарков.
    А кой, как и откъде е предложен също е дълга тема, но не знам дали е необходимо тук да я обсъждаме.
    ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Предлагам да не се отклоняваме от темата на дебата.
    МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Чувствам се обиден от реакцията на заместник-председателя Зарков и смятам, че това е парламентарно недопустимо поведение, което ограничава моите изявления.
    В името на това да се прекрати едно такова говорене, ще спра, но пак казвам: обиден съм. Зарков няма право като народен представител по Правилник да се отнася така към мен. Не познавам Йонко Грозев освен на база на неговите решение и да, имам много реплики. Пак казвам, не знам откъде му дойде наум да се сравнява лично по този начин.
    Примерът, който дадох, касаеше Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която също има правилник, която също има политическо и национално парламентарно представителство.
    Не, господин Зарков, за ПАСЕ се приема, че съдиите не са политически избор, а са избор на NGO-та, както тук видяхте кое NGO веднага взе думата. (Реплики от народния представител Крум Зарков.)
    ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Колега Зарков, моля Ви да не влизате в диалог.
    МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще се оплача от Зарков на Председателския съвет и на председателя. Ако това е отношение на опозицията и се приема за парламентарна етика, мисля, че нивото на парламентаризма е силно засегнато.
    ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Колега Нотев.
    ЯВОР НОТЕВ: Отдавна споделих наблюдението, че излизаме извън точките и навлизаме в материя и територия, които предизвикват спор. Лично аз уважавам и министър Кирилов, като колега в парламента, изключително много ценя и уважавам господин Зарков, но това, което се стана в тази зала, беше недопустимо. Искрено се надявам, че въпросът ще бъде изяснен между тях двамата, защото имат този капацитет, могат да се уточнят и да си стиснат ръцете.
    Това, което обсъждахме, и това, което казах за доклада, остава същото. С една дума, бих искал, господин Панов, по повод на Ваш отговор на запитване от господин Зарков. За забележката Ви, че в законодателните инициативи на народни представители приличат на някакъв придатък на изпълнителната власт. Нали така, добре чух, че имаше такава отметка?! Поради това следва да бъдат ограничени едва ли не, но това е решено на друго ниво. (Реплики от Лозан Панов.) Нека забележа и допълня това Ваше наблюдение – че Вие го споделяте в присъствието на представители не от управляващата партия, не от парламентарната група от ГЕРБ.
    Лично аз съм независим народен представител, господин Зарков е представител на опозицията. Не ни лишавайте от възможността точно ние да използваме законодателната инициатива, която се следва по Конституция.
    Ако това стане, парламентът ще бъде признат законово придатък на изпълнителната власт, защото внасянето на законопроекти ще се възлага. Сега ние можем да потърсим трибуна, изява с внасянето на законопроекти, без, разбира се, изпреварвам Вашата реплика, гаранция, че този законопроект ще премине и ще бъде успешно приет от ГЕРБ. Колеги, не ни лишавайте от тази възможност. (Господин Лозан Панов иска думата.)
    ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Колега Панов, дебатът явно ще се пренесе в пленарната зала – ще имате възможност в много по-широка аудитория да вземете отношение. Както виждате, тук съвсем намалихме представителството на народните представители, затова предлагам да прекратим разискванията и да преминем към гласуване.
    В своя финал дебатът премина извън точката от дневния ред, нямам намерение да ставам арбитър. Всеки засегнат може да се обърне към ръководството на Народното събрание и съответно към специалната Комисия, ако прецени.
    Закривам разискванията и подлагам на гласуване Доклад за прилагането на Закона и за дейността на съдилищата през 2019 г., № 011-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 29 май 2020 г. и Проект за решение със следната редакция:

    „РЕШЕНИЕ
    за приемане на Доклад за прилагането на Закона и за дейността на съдилищата през 2019 г., № 011-006, внесен от Висшия съдебен съвет на 29 май 2020 г.

    Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт

    РЕШИ:

    Приема Доклад за прилагането на Закона и за дейността на съдилищата през 2019 г., № 011-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 29 май 2020 г.“
    За – 22, против и въздържали се – няма.
    Докладът е приет.
    Дневният ред е изчерпан.
    Благодаря на всички участници.
    Закривам заседанието на Комисията по правни въпроси.


    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Анна Александрова
    Форма за търсене
    Ключова дума