Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 134


На 15 юли 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния


Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 054-01-56, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 25 юни 2020 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 002-01-26, внесен от Министерския съвет на 06 юли 2020 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 054-01-67, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 10 юли 2020 г.
4 .Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 054-01-3, внесен от Крум Костадинов Зарков и група народни представители на 15 януари 2020 г.


Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30. ч. и ръководено от председателя на Комисията Анна Александрова.


* * *

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Здравейте, уважаеми колеги и гости!
Имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси.
Имате дневен ред пред себе си.
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 054-01-56, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 25 юни 2020 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 002-01-26, внесен от Министерския съвет на 06 юли 2020 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 054-01-67, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 10 юли 2020 г.
4. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 054-01-3, внесен от Крум Костадинов Зарков и група народни представители на 15 януари 2020 г.
Имате думата по дневния ред.
Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 18, противи и въздържали се – няма.
Гости на днешното заседание на Комисията по правни въпроси по четирите точки: от Министерството на правосъдието – госпожа Десислава Ахладова, заместник-министър, господин Евгени Стоянов, заместник министър, госпожа Даниела Белчина, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; от Министерството на финансите: госпожа Росица Петкова, държавен експерт в дирекция „Икономическа и финансова политика“; от Върховния касационен съд: съдия Емануела Балевска, съдия Борислав Белазелков; от Висшия адвокатски съвет: госпожа Валя Гигова, член; от Асоциацията на банките в България: госпожа Елеонора Христофорова, юрисконслут; от Висшия съдебен съвет: госпожа Даниела Марчева, член, госпожа Олга Керелска, член; от Софийския градски съд: господин Стефан Кюркчиев, заместник-председател; от Софийския районен съд: господин Александър Ангелов, председател; от Камарата от частните съдебни изпълнители: господин Неделчо Митев, член на Съвета на Камарата; от Асоциацията на колекторските агенции в България: господин Атанас Каракашев, от Института за пазарна икономика: госпожа Екатерина Баксанова, правен експерт, господин Иван Георгиев, правен експерт.
Ако някой съм пропуснала, ще помоля да се представите за протокола, когато се изказвате.
Преди да преминем към точка 1 от дневния ред, бих искала само да призова за конструктивност – да не се отпускаме в дълги дебати, да бъдем по-конструктивни и стегнати. Ще съм благодарна на всички – и на колегите от Комисията, и на гостите.

Преминаваме към първа точка:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ, № 054-01-56, ВНЕСЕН ОТ ИСКРЕН ВАСИЛЕВ ВЕСЕЛИНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 25 ЮНИ 2020 Г.
Заповядайте, уважаеми господин Митев, да представите Законопроекта.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! В последните години се наблюдават редица случаи на изпълнителни производства срещу граждани, които продължават над 10 години, а в някои случаи и по 15 и повече години. През цялото това време на длъжника се начисляват лихви, такси и разноски, които в повечето случаи многократно започват да превишават размера на главницата.
Изпълнителните производства могат да продължат до безкрайност, въпреки че длъжникът е загубил голяма част или цялото си имущество и в обективна невъзможност да изплати своите дългове. Съгласно действащото законодателство при смърт на длъжника изпълнителните действия продължават и срещу неговите наследници. Към настоящия момент има открити процедури за принудително изпълнение, засягащи над 600 000 български семейства, а хиляди български граждани са преследвани от колекторски фирми, много често затвърдени задължения от преди 10, 15 и повече години.
В нашето законодателство има добре уредена процедура за обявяване на неплатежоспособност на търговци, но когато стане въпрос за физически лица, които не упражняват търговска дейност, ситуацията е съвсем различна. Липсва каквато и да е възможност едно физическо лице, когато не може да погаси своите изискуеми задължение, да започне процедура по фалит или да се освободи от задължение след изтичане на определен период от време.
В повечето европейски държави има въведен регламент за потребителски фалити или абсолютна давност, но единствено в Република България от останалите страни – членки на ЕС към настоящия момент няма нормативна база, въвеждаща абсолютна давност задължения на граждани или процедури съответно на потребителска несъстоятелност. Институтът на абсолютната давност в ЕС е регламентиран в Гражданските кодекси на Белгия, Германия, Франция, Португалия, Румъния и други държави. Тенденцията в голямата част от държавите членки в последните години е да се намаляват общите давностни срокове.
В по-голямата част общият давностен срок, който е установен, варира от 3 години, например Румъния, Словакия, Германия, Дания, Чешката Република; до 30 години – Австрия, Люксембург и участие Белгия. 10-годишният общ давностен срок е най-разпространен в законодателството на държавите членки.
Бързо е ефективно решение за избягване на съществуването на фигурата на вечния длъжник е въвеждането на 10-годишна абсолютна погасителна давност по отношение на физическите лица, когато се предлага в този законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите. В момента е въведена обща 5-годишна давност, погасяват се всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, и 3-годишна давност за вземанията за възнаграждения за труд, за обезщетение и неустойка от неизпълнен договор, за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Координати с чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД се прекъсват с предявяване на иск или възражения, или с предприемане на действия за принудително изпълнение от страна на кредитора. Съгласно чл. 117 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност и това може да продължи неограничен период от време, и кредиторите безкрайно могат да преследват длъжниците физически лица. С въвеждане на 10-годишна абсолютна погасителна давност няма да се промени действащия в момента р ежим за обща давност и длъжниците ще могат по сегашния регламент да се възползват от 3 и 5-годишната давност.
И към настоящия момент съществува разпоредбата на чл. 171, а. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), с която през 2005 г. е въведен 10-годишен давностен срок за погасяване на всички публични вземания, независимо дали се дължат от физически лица или търговци. С 10-годишен давностен срок за погасяване на публични и частни задължения на физически лица ще се даде шанс на гражданите да започнат на чисто, образно казано, и да изградят своя живот отново. Достатъчно са защитени интересите на кредиторите, защото 10 години е един дълъг срок, в който те реално могат да събират вземанията си, като в по-голямата си част от случаите те могат да се снабдят на извънсъдебно изпълнително основание на изпълнителен лист и да се възползват от ускорените съдебни процедури на заповедното производство.
Настоящият законопроект не изисква държавно финансиране, осигуряване на административни кадрови ресурс от държавата и общините и от съдебните администрации. Ще допълня, че ние предлагаме заедно с колегите от ГЕРБ този абсолютен давностен срок да не важи по отношение на задължения на физически лица, които упражняват търговска дейност, като еднолични търговци, задължения, които произтичат непозволено обгрижени, и задължения, които произтичат от неоснователно обогатяване.
Аз правя декларация, че ако този законопроект бъде подкрепен от Комисията по правни въпроси в пленарната зала, ще предложа допълнение да не се отнася абсолютната давност и за вземания, свързани с издръжка. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Преди да дам думата първо на гостите, които искат да се изкажат, в резюме ще Ви кажа, че са постъпили становища не от всички институции, до които сме изпратили, с оглед на по-бързото придвижване на Законопроекта, но ще Ви цитирам в резюме от тези, които са постъпили становища: от Министерството на правосъдието – не подкрепя Законопроекта. Предлаганото изменение не е съобразено с продължителността на съдебните производства и изпълнителния процес. Стимулират се недобросъвестните длъжници; от Асоциацията на банките в България – не е взета в предвид привилегията на държавата, като привилеЗапогирован кредитор. Законопроектът ще постави в неравностойно положение кредиторите с нововъзникващи задължения спрямо тези със заварени.
По-удачно би било удължаване на срока на 15 години, но и след изтичането на такъв срок длъжникът няма да търпи негативни последици от неплатеното задължения; от Министерството на финансите – погасителната давност е способ за погасяване на вземания на кредитори и цели да го дисциплинира, а не и процедура за погасяване на дълг, а 10-годишен период не винаги би бил достатъчен. Предложената промяна ще е в противоречие с принципа за стимулиране на доброволното изпълнение.
Имате думата.
Заповядайте, съдия Белазелков.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ (ВКС): По принцип трябва да се присъединим към всички мнения, които казахте, но действително е крайно време да се направи някаква разумна защита на длъжника, защото – моето лично мнение, а и от опита, който имаме, е, че всички опити досега, които са правени, не са особено разумни и стимулират недобросъвестния длъжник.
Ако си спомняте – 2018 г., когато беше внесено същото предложение, но беше оттеглено, тогава имаше предложение за една малко по-различна процедура, но със същия ефект, да бъде въведена в ГПК в чл. 448, където е уредено задължението на длъжника да декларира своето имущество и доходи. Аз искам да припомня за това предложение, тогава нямаше текстове.
Направил съм си труда да направя едни текстове в груб вид и ще започна от там, където свърши колегата, който представи от името на вносителите. Вярно, хубаво е да се започне с изключението за издръжка, но освен това преди предлаганите изключения, които вносителят е направил, аз бих сложил и всички възнаграждения за труд.
На следващо място, хубаво е да се помисли дали да не сложим обезщетенията по Кодекса на труда. По Закона за държавните служители не е необходимо, защото там отговаря публично дружество, тоест там отговаря публично тяло и там няма да се стига до погасяване, защото публичното тяло ще ги погаси. Затова не говоря за Закона за държавния служител, а само за Кодекса на труда.
Така че аз Ви приканвам да помислите – значи, освен за възнагражденията за труд, да помислите и за обезщетенията по Кодекса на труда, след това вече да дойдат предлаганите от вносителя обезщетения от непозволено увреждане и неоснователно обогатяване, но аз бих Ви приканил да помислите и за длъжниците, които са недобросъвестни. Има различна форма на недобросъвестност. Ако бъде установена някаква такава форма за недобросъвестност, аз също не бих позволил вземанията да се погасят.
И сега отначало на нещата. Вие сте прочели становищата, които докладва колежката председател на Комисията, но искам да добавя някои неща: защо според мен едно такова общо, генерално предложение би било несправедливо?
То би било несправедливо най-вече за кредиторите, които живеят в София. Аз не знам как е в големите градове Пловдив и Варна, но предполагам, че положението е не чак така, но горе-долу сходно. Производството по установяването на едно вземане трае доста дълго. Кредиторът също не предявява иска си веднага. Той също известно време – една, две, три години, че и повече, разчита на това, че длъжникът не оспорва вземането. Никой не предявява – днес му е възникнало вземането, утре да го предяви пред съд, а годините се трупат.
Прав е колегата, когато говори за заповедното производство, но заповедното производство трае кратко за добросъвестния длъжник. За недобросъвестния длъжник заповедното производство трае повече, отколкото е исковото. Защото, първо, се върти едно заповедно и след това се предявява един иск за установяване на вземането. Така че напълно възможно е установяването на едно вземане да трае близо десет години, а може и над десет. Това означава в хода на процеса да се погаси вземането, за мен това е абсурдно разрешение. А след като вземането бъде възстановено от съд, вижте колко пречки направихме ние за принудително изпълнение в изпълнителния процес, той никак не е бърз. Изпълнителният процес – обратното, е много бавен. Съществуват хиляди пречки.
Аз бях натоварен от Националния институт на правосъдието да проведа едно обучение във връзка с постановленията за възлагане. Във връзка с това обучение видях решенията на всички окръжни съдилища в цяла България за една година. Аз бях потресен. Хубаво е, че болшинството постановления за възлагане бяха оставени в сила, обаче седма продан, девета продан, единадесета продан, четиринадесета продан, а имаше и осемнадесета продан, тоест провеждат се 18 продажби, тоест длъжникът има имот, той се продава, но се провеждат 18 продажби, докато се остави в сила постановлението на възлагане. Осемнадесет продажби, извинявайте, четири абсолютни давности ще изтекат! Да, трябва да се направи нещо за длъжника, но за добросъвестния.
Казах и на колегата и ще му оставя после това, което съм направил. При предишното обсъждане нямаше текстове, беше поставена само идеята. Сега има и текстове, аз няма да ги чета, разбира се. Но има предимства въпросът да бъде уреден в ГПК процесуално, което означава да се приложи веднага, а Вие, ако гласувате материално-правен закон, той ще е за вземания, възникнали, откогато законът влезе в сила. Така че, вижте, обърнете внимание по принцип. Нещо трябва да се направи, но нека да е нещо разумно, което да препятства възможността на недобросъвестните длъжници в максимална степен да злоупотребяват и да протакат нещата, тоест те ще си ги протакат, но няма да има абсолютна давност за тях.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, съдия Белазелков.
Заповядайте, заместник-министър Ахладова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Абсолютно съм съгласна с изложеното от съдия Белазелков, защото абсолютната давност като способ – давността като институт, се основава на принципа на санкциониране на бездействието на кредитора. Освен това предлаганото изменение наистина не е съобразено с продължителността на съдебните процеси в България и изпълнителния процес. На практика според мен ще се стигне до погасяване по давност на множество задължения, без реална възможност изобщо да се пристъпи към принудително изпълнение.
От друга страна, ще бъдат нарушени и правата на кредиторите, защото, независимо от положените от тях усилия, те няма да имат възможност да съберат вземанията си, но че трябва нещо да се направи, трябва.
Това, което в Министерството на правосъдието е направено, е това, че е създадена близо повече отпреди шест месеца Работна група, която работи във връзка с присъединяването на България към ERM II по темата „Несъстоятелност“. Част от дейността на Работната група, по която има и разписана пътна карта, одобрена от Министерския съвет, по която текат съответните срокове и трябва да направим законодателни изменения, е именно транспонирането на Директива (ЕС) 2019/1023, която касае преструктурирането, опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност за мерки за повишаване ефективността на производството по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения.
Да, тази директива включва в себе си и нормативна уредба, която касае личния фалит. Приложното поле на Директивата, разбира се, няма за цел да обхване всички физически лица – може да ги обхване, това е преценка на Работната група, но следва да обхване тези, които упражняват дейност или професия на свой собствен риск – могат да бъдат адвокати, земеделски стопани, частни съдебни изпълнители и други, но може да се разшири съответно и дейността ѝ.
Искам да Ви кажа, че по несъстоятелността работим заедно със Службата за структурни реформи вече повече от година, така че има изграден консултативен съвет, работи се много усилено, прави се анализ на законодателството на европейските държави членки. Аз лично считам, че това е пътят, по който трябва да се изменя законодателството, като се споделят добрите практики на други държави членки. Така че Министерството на правосъдието е изразило отрицателно становище по Законопроекта.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема заместник-министър Ахладова.
Има думата господин Радев, след него адвокат Гигова.
Заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, аз работех доста и по тази директива, която току-що цитира госпожа заместник-министъра, но искам да Ви кажа, че тази директива в задължителната ѝ част, освен да се обхванат свободните професии, по никакъв начин не вменява задължения за така наречената потребителска несъстоятелност. Така че въпреки че приеха предложението ми да се призоват държавите членки незабавно да въведат такава, това е само в зоната на пожеланията.
България още в председателството си – едно от събитията беше точно Конференцията за несъстоятелността, и голяма част се отдели и на потребителската несъстоятелност. За съжаление, виждаме, че в момента нямаме въобще никаква инициатива в тази насока. За съжаление, България остана последната държава в Европейския съюз, която няма въведена нито давност абсолютна, нито така наречената потребителска несъстоятелност. Ние сме последни. Малта беше заедно с нас, в момента тя предприе стъпки и ние останахме на опашката.
Европейският парламент разгледа 11 петиции през февруари месец, точно заради това че на практика имаме вещни длъжници и други проблеми в изпълнителното производство. Идва мисия в България, Министерството на правосъдието много добре знае, още пет петиции има само от месец март досега.
Каквото и да направим – този законопроект по никакъв начин не изключва, разбира се, потребителската несъстоятелност, няма нищо общо, ако това се въведе, да се въведе и потребителска несъстоятелност. Въпреки че аз виждам, че сме доста далече от въвеждането на такива законодателни промени в момента.
Когато говорим за абсолютната давност, нека да не забравяме, че това не е прецедент в Европейския съюз. Франция, Дания – 10-годишна давност; Кипър, Чехия, Словакия, Белгия – частично, и още доста други държави, които познават този институт.
Когато говорим за 10-годишна давност, нека да не забравяме, че имаме чл. 115 от Закона за задълженията и договорите, който много ясно казва: „Давност не тече – в т. „ж“ – докато трае съдебният процес относно вземането“. (Реплика.) Зависи как ще бъде фигуриран текстът, ако толкова се опасяваме.
През тази седмица излезе таблото за правосъдие в административните, гражданските и търговските дела и България е една от страните, която има доста бързо правосъдие в Европейския съюз – в административното сме на първо-второ място, в гражданското сме напред в златната среда, така че аз не бих казал, че има бавно правосъдие в България. Още повече тук не се касае за тежки казуси, каквито са по търговските дела. Представете си какви взаимоотношения има при гражданите – физически лица: потребителски кредити, ипотечни кредити, където знаем много добре, че банките с ипотечните кредити са се справили още на третата или на четвъртата година, вземанията от телекомуникационни и електроразпределителни дружества и така нататък също текат по много бърза процедура, „Топлофикация“. Оттам нататък говорим за малки суми – заеми между лица, наемни отношения, каквито не са от голяма сложност в един съдебен процес. Общо взето или те попадат под извънсъдебно изпълнително основание, където текат още по-бързо, така че да кажем, че някой може да тупа топката по 10 години по тези дела мисля, че нямаме и не можем да дадем и много примери. Ако ги има такива, те са абсолютно изключение, заради което не си струва да коментираме в общия казус. 600 хиляди български семейства в момента са изпаднали в затруднено положение и България е единствената държава, където това може да продължи вечно – изпълнителни дела по 10 – 15 години, имуществото е разпродадено, трупат се само лихви и разноски. Оттам нататък, знаете, наследниците продължават да дължат, ако приемат наследството. И това става в 21-ви век в България?!
Този модел е изключително прост, не касае никакви допълнителни натоварвания нито на съдебната система, нито допълнителна администрация. Даже не товари страните в тези производства, защото тук даже не трябва и адвокат – една молба след десетата година в писмен вид в изпълнителното производство: „Моля, прекратете, като се позовавам на абсолютна 10-годишна давност“.
Държавата за своите вземания въведе абсолютната погасителна давност вече – не знам, единадесета-дванадесета година, ако не се лъжа. Държавата – за публичните вземания! А тук говорим все пак за огромен брой български граждани, които в ХХI век, пак казвам, са вечни длъжници. Да, между първо и второ четене този текст може да претърпи промени с оглед и на дебата – било то за срок, било то да се направят още изключения, разбира се, винаги може да стане това. Но аз мисля, че най-накрая трябва да дадем решение, и то не карайте това решение да идва от европейската нормативна база. И това ще стане в даден момент, но става много по-бавно.
И пак казах: колегите ми от другите държави членки не могат да повярват, че ние нямаме на практика механизъм, с който един дълг, даже и след десетата или петнадесетата година, да бъде по някакъв начин погасен и да може да започне семейството примерно на чисто. Всички тези хора, които висят по този начин, знаете, че са в сивата икономика – не смеят да придобият имущество, не смеят да сключат трудови договори, от което страда и държавата, защото тези хора не плащат и осигуровки, не плащат и здравни осигуровки и ние ги държим на практика извън обществения живот и не им даваме никакъв шанс да продължат начисто.
Пак казвам: абсолютната давност по никакъв начин не изключва и потребителската несъстоятелност. Аз ще съм много радостен да видим такива разпоредби, където има в страшно много други държави – и в европейски, и в Съединените американски щати, и в Русия – там примерите са много, но там трябва просто да направим много по-сложен механизъм, който оттам нататък ще натовари и съдилищата. Защото имаме държави членки, като например една Румъния, в момента, в който се въведе потребителска несъстоятелност, в първия месец делата бяха 30 хиляди новообразувани. За тук ние говорим по никакъв начин за натоварване на системата и за допълнителни разходи – било то от държавата, било то от длъжниците. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Радев.
Заповядайте, адвокат Гигова – имате думата.
ВАЛЯ ГИГОВА: Добър ден на всички!
Нашето разбиране – на Адвокатурата, по този законопроект е следното. Ние разглеждаме този законопроект единствено като алтернатива на потребителската несъстоятелност, защото абсолютна давност с потребителска несъстоятелност няма как да бъде съчетано, тъй като се касае при всички случаи за погасяване на задължение на физически лица – в единия случай по реалистичен определен срок, в другия поради абсолютна невъзможност в определен срок да се осребри имуществото и да се получи удовлетворение. Защото производството по несъстоятелност е ограничено от срок и ако няма имущество, в крайна сметка длъжникът се освобождава от дълга.
С много бележки обаче към този законопроект. Първо, там, където съществува института на абсолютната давност, включително у нас, както е даден в ДОПК, давността започва да тече от момента, в който вземането може да се изпълнява по отношение на вземането. Тоест в срока на абсолютната давност не се включва периода на установяване на вземането. За държавата е лесно – издава акт, започва принудително изпълнение. Но за частноправните субекти нещата не стоят така, тъй като вземането трябва да бъде установено по съдебен ред.
Възможностите са две – или 10-годишният срок да бъде направен 20 години, за да имате 10 години съдебен процес и евентуално 10 години възможност да се събере вземането, защото истината е такава. Или да тече 10-годишният срок на абсолютната давност от мига, в който кредиторът може да изпълнява по отношение на длъжника. Защото тогава има разум да се случат нещата по този начин, така както се случват по ДОПК.
Не може срокът да е 10-годишен и той да включва както срока на предсъдебната фаза, цялата съдебна фаза и фазата на принудителното изпълнение. Защото статистическите данни, които се посочиха, са достатъчно красноречиви, че при липса на доброволно изпълнение 10-годишният срок да получиш удовлетворение е твърде кратък. И това е без да говорим за спиране на изпълнението поради предявени искове или за спиране на исковия процес, което също е твърде честа житейска и правна хипотеза.
По отношение на позоваването на давността, у нас действа принципът, който всъщност е във всяка друга правна система, че давността не се прилага служебно. Изглежда при абсолютната давност нещата може би трябва да бъдат уредени по друг начин, но трябва да има тогава разписано специално правило как точно се установява абсолютната давност, от кога тече и как се установява изтичането на определения срок.
Само си представете хипотеза, в която давност не тече, например давност не тече между съпрузи, давност не тече между родители и деца, защото е спряна. Значи, ако този срок, в който да речем две лица са в брак, не тече давност и се погасява с 10-годишна давност, се оказва, че при прекратяване на брака, от който момент възниква възможност да се удовлетвори единият съпруг за вземане спрямо другия съпруг, давността вече ще бъде изтекла. Затова според мен разумният подход е ако остане срокът 10 години, този срок да тече от възможността, в който може принудително да се изпълнява.
По отношение на изключенията, аз съм съгласна, че трябва да има изключения с оглед характера на вземането. Но тук също трябва много внимателно да се прави тази преценка, защото ако се направят много изключения и по критерия „правен субект“ – в случая едноличен търговец, и по критерия „характер на самото вземане“, ще се окаже, че изключенията са повече от правилото, което би обезсмислило института на абсолютната давност. Това е на тази фаза. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема адвокат Гигова.
Заповядайте, съдия Керелска, имате думата.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Колеги, мандатът, който ми е предоставил Пленумът всъщност е за участие в обсъждането по точка 4, но предполагам, че няма да имате нищо против да взема съвсем накратко отношение във връзка с обсъждането на това предложение за ЗИД на Закона за задълженията и договорите.
Мисля, че проблемите, които се очертаха, са основно два. Първият проблем е от кой момент ще започне да тече тази давност, което трябва според да бъде изрично формулирано, и вторият проблем и важен момент е за изключенията.
По отношение на първия въпрос. Считам, че преди това трябва да се изясни въпросът за съотношението между давността в настоящия й вид и правилата, които всички добре познаваме и са приложими за нея, и тази специална давност. Оттам нататък може да разсъждаваме, защото тук колегата Радев каза: „има изрична норма в Закона за задълженията и договорите, която казва, че по време на процес давност не тече“. Но това касае давността – класическата, известната ни давност, която сме прилагали до настоящия и към настоящия момент. Ние въвеждаме тук един много правен институт и според мен той трябва да има или изрична регламентация в тази насока, или изрично препращане към действащите досега норми, касаещи давността.
Иначе мисля, че е абсолютно разумно това, което предложи адвокат Гигова, че тази 10-годишна давност, ако този срок остане и се възприеме от законодателя, да започва да тече от тогава, от когато това вземане, по отношение на което се предполагаше, че ще тече тази 10-годишна давност, стане възможност за събиране по принудителен ред, въпреки че виждам, че има предложения за изменения на ГПК, които пък предлагам друг ред за събиране, смисъл извън принудителното изпълнение. Не знам дали няма някаква връзка в тази посока.
По отношение на изключенията. По принцип съм съгласна с това, което каза съдия Белазелков, но моето възражение е по отношение възнагражденията, които се дължат и произтичат от служебно правоотношение. Не че не може да се опираме на това, че видиш ли там субектът по задължението бил публичноправен и поради това би бил по-добросъвестен. Да, по дефиниция се предполага, че ще е по-добросъвестен, но не винаги в действителност нещата се случват така. Аз лично бих предложила да се включи едно „изключение, което да звучи горе-долу така: задължения, произтичащи от възнаграждения за труд“, което звучи по-обобщаващо. Да не е само трудови възнаграждения, но и възнаграждения, които произтичат от служебни правоотношения примерно. Това е, което исках да допълня.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, съдия Керелска.
Заповядайте, господин Митев.
НЕДЕЛЧО МИТЕВ (КЧСИ): Камарата приветства идеята и усилията да се реши проблемът с така наречените вечни длъжници. Принципно подкрепяме и предложените текстове с уговорката, че имат нужда от доста сериозна прецезация, така да се каже. Абсолютно подкрепям забележките, които направиха върховните съдии и адвокат Гигова. Това от нас. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Митев.
Заповядайте, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ (СГС): Искам да вмъкна само две неща. Съгласен съм, че някак си в този вариант може би е твърде общо, твърде неясно това предложение. Изглежда, че толкова много хипотези – тук си отбелязах – на изключения могат да бъдат измислени, че наистина правилото като че ли ще се обезсмисли накрая. Това, което искам да кажа – това, което спомена и съдия Белазелков – за добросъвестния длъжник и за недобросъвестния такъв. Ако Институтът на абсолютната давност трябва да помогне на тези лица, които наистина са затруднени, то ние трябва да можем да ги разграничим от тези, които просто се откриват, за да не погасят вземания, които иначе дължат.
Понеже стана дума, че тези хора, които да речем са длъжници в изпълнителни производства не смеят да започнат работа или да придобият имущество заради изпълнителните производства срещу тях, аз бих попитал: а защо не започнат работа, като имат възможност да придобият имущество, за да си погасят задълженията към кредиторите съответно. Има смисъл там, където субектът наистина е материално затруднен. Обаче нашият граждански процес изглежда тази хипотеза я е разгледал в чл. 433, ал. 1, т. 5, където казва, че изпълнителното производство се прекратява, ако не може да бъде намерено секвестируемо имущество. Тоест може би може да се мисли за някакъв срок, който да е обвързан невъзможността да се изпълни срещу съответния длъжник поради липса на имущество, когато това бъде установено, включително и с онази процедура с деклариране на имуществото пред съд, която впрочем не работи, ако трябва да сме честни, а не срокът да бъде свързан с изискуемостта на вземането, както по принцип е по давността, защото това наистина би затруднило кредитора.
Иначе като първоинституционен съдия в София мога да кажа, че това, което съдия Белазелков каза е напълно вярно. Кредиторите в софийските съдилища имат определен пречки във времево отношение своевременно да защитят правата си. Това не е свързано със сложността на делата, това е свързано с тяхното количество. Делото може да е просто, но когато е едно от хилядите, просто няма време съдът да го разгледа достатъчно бързо. Когато си говорим после по т. 4 – мисля, че беше за недобросъвестното упражняване на процесуални права – ще стане ясно как един съдебен процес може да се проточи безкрайно във времето, дори повече от 10 години, колкото и невероятно да ни се струва това. Така че може би, ако изобщо се въвежда някакъв срок, той трябва да е свързан с невъзможността да се изпълни, а не с възникването на вземането.
А от другата страна, не трябва да забравяме, че всъщност по една процедура по личен фалит или несъстоятелност на физическо лице, има съвсем различни последици, защото обикновено при една несъстоятелност на физическото лице, като последица би се ограничил в някаква степен неговата дееспособност, ако щете, като невъзможност да сключва определен вид сделки, за да не изпадне отново в това положение, поне за определен срок от време. Ако просто сложим един срок, който по никакъв начин не разграничава защо длъжникът не плаща, това означава да стимулираме хората просто да се укриват, да не плащат и да продължават да трупат задължения, което може би не е идеята на защитата, която се цели да бъде дадена. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Заповядайте, съдия Белазелков, имате думата.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Искам малко да възразя на колегата, който защитаваше толкова проекта. Вижте, в различните държави е възомжно да има различни срокове, но хайде да проверим има ли държава в ЕС в 21-ви век, в която частният кредитор да не може да вземе една стотинка, ако има публични вземания? Защото, когато държавата насочи изпълнението върху имущество на длъжника, други кредитори не могат да се месят. Там ДОПК позволява само ипотекарните и заложните кредитори да дойдат и да получат удовлетворение, другите кредитори не могат да се присъединят и не могат да получат нищо. А когато един частен кредитор е успял да събере някаква сумица, държавата се присъединява не само по право отпред, не само за публичните, но и аз частните вземания. Дайте да махнем поне частните. (Реплики.). Да, де, ама като се прави предложение, то се прави комплексно. (Реплики.) Не ,частните не са махнати.
ВАЛЯ ГИГОВА: Как да не са махнати! Махнати са от ГПК.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Кога са махнати?
ВАЛЯ ГИГОВА: С изменението 2017 г.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Да не надяваме. Хубаво, но публичните пак остават. Тоест ти като изнесеш нещо на публична продан и като ти дойде 8 хиляди ДДС?! Ами, ако дойде 800 хиляди ДДС?! Ти какво си правил? И след една-две години ще изтекат 10-те. Така че да, ако бяха равнопоставени частните и публичните вземания, тогава можеше да се дава пример с това, че държавата е уредила 10-годишна давност, но държавата си получава вземанията, без да си мръдне пръста, когато някакво частно лице се опитва да си събере своето вземане, което може да е и за 50 лв. Какво като е малко вземане?! Той не може да го събере, докато държавата не се удовлетвори. И за държавата 10-годишната давност е ок, обаче за частното лице... Така че не бива да сравняваме.
Освен това, когато става дума за потребителска несъстоятелност. Нека да е потребителска, защото проектът беше за несъстоятелност на физическите лица, което е съвсем друго. Проект за потребителска несъстоятелност аз не съм видял. Нека, ако ще се прави за потребителска, нека да е за потребителска.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, съдия Белазелков.
Заповядайте, но съвсем кратко. Помолих още в началото да сме много дисциплинирани.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Да, нещо, което пропуснах да изтъкна в първото си изказване. Трябва да се обърне внимание къде и как ще се установява обстоятелството, че е изтекла абсолютната 10-годишна давност. Има вариант това да бъде в рамките на съдебни производство. Тогава съдът би могъл да събере доказателства и не би му било проблем да го направи това, защото има съответния инструментариум. Но примерно, ако е в рамките на едно съдебно изпълнително производство, не знам… трябва изрично да се разпишат правомощията на съдебния изпълнител в тази насока.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: То сега няма правомощия.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Именно. Какви правомощия ще има, какви ще бъдат доказателствените средства, с какъв акт ще се произнася? Този акт при всички положения според мен трябва да върви на съдебно обжалване, защото последиците са много сериозни, тоест да се огледат нещата от всички страни. Иначе идеята като идея е хубава, обаче има и доста подводни камъни.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, съдия Керелска.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми гости, уважаеми колеги! Ще започна с това, че ние смятаме да подкрепим предложения законопроект, поне на първо четене, изрично подчертавам това, на първо четене, като внимателно искам вносителят да приеме едно наше предложение, а именно: да не пропускаме през законодателството, за да можем все пак да спазваме закона, и да предложим на второ четене едно законодателство, което да бъде приемливо от всички страни. Бих желал да създадем една Работна група, която да вземе под внимание казаното от колежката Гигова, от съдия Белазелков и всички останали, които изказаха мнения за или против. Защото и до момента смея да твърдия, че ние не сме транспонирали Европейската директива за фалита на физическите лица и това е един способ, който елегантно може да ни измъкне от създалата се ситуация. Още повече че този способ трябва да признаем е по-евтин и по-лесен за повеждане, и не обременява нито кредитора, нито длъжника, ако пак, подчертавам това, вземем под внимание какво казаха колегите.
Ще си позволя да дам и едно предложение, което също трябва да обсъдим, което сме обсъждали с колеги-адвокати в Адвокатската колегия, а именно: да се създаде единен регистър на длъжниците и този регистър да може не да ги сочи като лоши длъжници, а да може да бъде като едно предупреждение към всеки един, който желае в последствие да бъде дали контрагент, или да сключва някакъв договор, търговска сделка с тях. Просто да има една сигнална лампа по отношение на този длъжник.
Така колеги, ние ще подкрепим на първо четене, като се надявам са се съобразите с нашето искане за създаване на Работна група. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Байчев.
Реплики към изказването на господин Байчев? Няма реплики.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване на Закона за задълженията и договорите, № 054-01-56, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 25 юни 2020 г.
Моля, който е „за“, да гласува за.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Като председател на Комисията, господин Байчев, и в контекста на това, което казахте, Ви гарантирам, че ще дадем максималния срок за предложения и повече от необходимото. Ще направим голяма работна група и ще изчистим всички тези забележки, които бяха и от страна на Министерството на правосъдието, и на ВАС, и на съдиите, представителите на институциите, и ще работим заедно. Благодаря.

Колеги, преминаваме към втора точка:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 002-01-26, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 06 ЮЛИ 2020 Г.
Кой ще го представи от Министерството на правосъдието?
Заповядайте, уважаеми заместник-министър Стоянов, имате думата.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители. Законопроектът за изменение и допълнение на ГПК, както и предложените промени с неговите заключителни разпоредби в административнопроцесуалният и наказателно-процесуалния кодекс целят създаването на нормативна уредба за използването на видео-конференцията в гражданския-административен процес, както и разширяване на възможностите за използване на видеоконференцията в наказателния процес. Основните предложения за промени в ГПК са следните: регламентация на възможността за извършване на устен превод чрез видеоконференция; събиране на доказателства чрез видеоконференция; със Законопроекта се създава законоустановеност на обстоятелствата, при които е допустимо използването на видео-конференции при събирането на доказателства; предвидена е възможност разпит на свидетел и обяснение на страна чрез използване на видеоконференция да може да бъдат допуснати, когато тези лица се намират в населено място извън съответния съдебен район, в който се намира съдът по делото, и когато същите не са в състояние да се явят непосредствено пред съда; създава се възможност за изслушване на вещо лице чрез използване на видеоконференция, когато същото работи населено място извън съответния съдебен район, разглеждащ делото, и служебната му ангажираност или други обективни обстоятелства не му позволяват да се яви непосредствено пред съда; предвидено е, че за допускане на събиране на доказателства чрез видеоконференция съдът се произнася с мотивирано определение, в което се обосновава необходимостта от провеждане на видео-конференция. На следващо място: изготвяне на протокол за процесуалните действия; извършени чрез видеоконференция; създаване на легална дефиниция на понятието „видеоконференция“, като комуникационна връзка чрез техническо средство за едновременно предаване и приемане на образ и звук между участници в процеса, намиращи се на различни места.
Предложенията за промени в АПК са следните: регламентация на възможността за извършване на устен превод чрез видеоконференция, регламентация на възможността за осъществяване на видеоконференция при устното изслушване и процесуалните действия в административното производство; изслушване на страна; разпит на свидетели, вещи лица в съдебния административен процес. Предложените промени в АПК предвиждат събиране на доказателства чрез видеоконференция.
Предлага се нова алинея на чл. 171 от АПК. Там се предлага решение, с което се урежда възможността за изслушване на страна, разпит на свидетели и вещи лица в съдебното производство чрез видеоконференция. По силата на делегацията на чл. 144 от АПК по отношение условията и реда за събиране на доказателства в съдебния административен процес ще се прилага уредбата на ГПК. Също в АПК се предлага дефиниция на видеоконференция.
На последно място. В Заключителните разпоредби се предлагат промени в НПК. Задържаният под стража обвиняем да може да участва чрез видеоконференция при осъществяване на съдебния контрол върху задържането под страна. Прецизиране на уредбата в чл. 139 относно извършването на разпит на защитен свидетел. Използването на възможностите за прилагане на видеоконференции при разпит на преводач или тълковник, при извършване на очна ставка, както и при разпознаване на лица и предмети. Предоставяне на възможност, при наличие на съответните предпоставки за използване на видеоконференция в производството по чл. 439 при разглеждане на предложението или молбата на осъдения за предсрочно освобождаване. Отново се прилага въвеждане дефиниция за „видеоконференция“. Това е съвсем накратко. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми заместник-министър Стоянов.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз ще подкрепя Законопроекта, който е внесъл МС не само, защото ще се постигне процесуална икономия, както това е записано в мотивите. Всъщност ще бъде облекчени до голяма степен и страните, особено по отношение вещите лица. Скоро приехме промени в Комисията на първо четене в Закона за съдебната власт, свързани именно със създаването на Централен регистър на вещите лица. Тогава обсъждахме темата, че има области на науката, където липсват или са много малко вещите лица. Видеоконферентната връзка всъщност ще позволи с по-малко разходи за по-кратко време да бъдат осигурени експертизи, които да бъдат изслушани в съдебно заседание.
И не на последно място, разбира се, тези промени ще спомогнат и за работата на съдилищата в различните производства тогава, когато сме в условията на пандемия, и е силно ограничено присъствието на свидетели, вещи лица, страни в заседанията на съда – това, което наблюдавахме по време на извънредното положение. Не трябва да пропускаме възможността да създадем такава уредба. Дано не се налага да се ползва по този и по тази причини, но и в този смисъл е добре, че се прави едно такова предложение. Единственият ми въпрос към Министерството е: достатъчни ли ще са тези 20 съдилища, в които ще бъдат изградени компоненти от тази система, така че да могат всъщност всички страни в производствата, всички съдебни състави да се ползват от възможностите на видеоконференцията в трите процеса, за които се отнасят тези промени. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Заповядайте, господин Стоянов, имате думата.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря.
Искам да отбележа, че всъщност в случая се касае за един много голям проект по Оперативна програма „Добро управление“. Не малко средства бяха заделени. Успяхме да се справим. Проектът приключи в края на юни. Особеното е, че тези съдилища са избрани на географски принцип и следва да се има предвид, че в повечето случаи се касае за съдебни палати, където се помещават различни съдилища. Така че например, ако е по проект Хасковски Окръжен съд, до него ще могат да имат достъп и другите съдилища, които се намират в тази Палата – прокуратура, естествено. Бяхме ограничени в бюджета, но смятам, че се справихме оптимално с него. И 20 съдилища не означава, че само 20 съдилища ще имат достъп до тази видеоконференция. Те ще се при всички положения много повече. Извън София в повечето случай се касае за палати, в които се помещават няколко органа на съдебната власт.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Заповядайте, съдия Марчева, имате думата.
ДАНИЕЛА МАРЧЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости, колеги! Всъщност по внесения законопроект ВСС вече е взел отношение с официално решение. Само искам да обърна внимание на въпрос, който е свързан с този законопроект. Както вече стана ясно от изложението на заместник-министъра, този регламент, която се предлага, е само по отношение на видеоконференцията като способ при събиране на доказателства и изслушване на свидетели и на страни по делата, и то само в технологичния порядък, връзка между две съдилища, тоест между две съдебни сгради, на ограничен брой съдилища, независимо, че с перспектива за разширяване.
С Решение на Съдийската колегия от 19 май 2020 г. е изпратено предложение за изменение на ГПК и НПК по отношение именно на електронното правосъдие като цяло, не само видеоконференцията, а и електронното призоваване, връчването на книжа, които предложения са изпратени на министъра на правосъдието. В този пакет от предложения Съдийската колегия реално обедини изменения на ГПК, които са изработени в рамките на Работна група, която е създадена към министъра на правосъдието преди 4 правителства, тоест в рамките на 4 мандата на Министерството на правосъдието, на министъра на правосъдието. Работено е по този въпрос и е създаден един пакет, който, за съжаление, само Законът за съдебната власт е изменен в тази част по отношение на електронното правосъдие, но в частта разширяване на възможности за електронно призоваване, включително чрез въвеждане на задължително електронно призоваване на определен кръг субекти/страни в съдебния процес, разширяване на възможностите за използване на видеоконференция при провеждане на съдебни заседания и събиране на доказателства. Така например относно призоваването, връчването на съобщения и размяна на книжа, знаете, че ВСС е изградил Единен портал за електронно правосъдие – колегата Олга Керелска беше ръководител на този проект, който приключи успешно, и чрез този Портал за електронно призоваване всъщност съдилищата общуват със страните. Чрез този портал могат да бъдат използвани възможностите му за призоваване, връчване на книжа по електронен път, включително и за провеждането така нареченото заседание онлайн, или видеоконференти при всички възможни случаи, тоест не само, когато се разпитват свидетели или страни, или вещи лица.
Няма да навлизат в детайли по отношение на техническите възможности. Факт е обаче, че в предложенията, които ние сме представили, има призоваване на страните чрез Информационната система за сигурно връчване, където има регистриран профил в страната; задължително електронно призоваване на държавни институции, общини, адвокати, нотариуси, частни съдебни изпълнители, финансови и кредитни институции; търговци, предоставящи комунални услуги; подаване на документи и съдебни книжа чрез електронни пощи на страните и процесуалните им представители, доколкото все още Единият портал не е пригоден по отношение на подаването чрез регистриран профил там. Тоест и към този момента, докато ние осигурим техническата възможност чрез електронните пощи на адвокати, на представители на страните и на самите страни те могат да бъдат призовавани.
Предложили сме и други предложения във връзка именно с улесняване призоваването на страните, което е най-големият проблем в гражданския процес. Знаете, че заради това се бавят във връзка с осигуряване на процесуалната ефективност и други правила.
Надявам се, че този законопроект, тези предложения да намерят място заедно с това, което се предлага в момента от министъра на правосъдието, за да може да не бъдат възприемани промени на парче. Тоест това е един цялостен поглед върху електронното правосъдие и регламентация, която, между другото, трябва да бъде и осъвременена по отношение на частта на ЗСВ, защото в Закона за съдебната власт се предвижда видеоконференциите да се осъществяват чрез електронни идентификатори, които обаче до този момент, предвидени в Закона за електронната идентификация, все още изпълнителната власт не е предприела необходимата мерки за осигуряването на тези електронни идентификатори. По мои сведения може би това въобще няма да се случи в скоро време. В същото време ние сме предвидели в ЗСВ от 1 януари 2021 г. общуването да се осъществява по електронен път, да бъде чрез електронни идентификатори.
Затова моята молба и призив е да бъде едновременно разглеждан и изменян ГПК в тази част заедно с нашите предложения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми съдия Марчева.
Заповядайте, имате думата, господин Ангелов.
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ: Аз само да се присъединя към съдия Марчева, че може би един от по-големите проблеми е връчването на книжата, отколкото разпитът на свидетели и вещи лица. Така че може би наистина трябва да има по-сериозни усилия в областта на връчването. Също така, конкретно за видеоконференцията, доколкото тя би трябвало да замени в някаква степен разпитите по делегация, може би тогава е удачно и по инициатива на самия съд да се извърши, а не само по искане на страните или на вещото лице, както е записано в Проекта. Тоест и съдът да може сам той да предвиди кога е удачно да се проведе такава процедура.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Заповядайте съдия Керелска, след нея адвокат Гигова.
ОЛГА КЕРЕЛСКА (ВСС): Аз искам да попитам във връзка с това, което каза колегата Марчева, госпожа Ахладова – използвам нейно присъствие тука, дали действително не могат да се обединят двата законопроекта, защото за нас е изключително важно да се придвижи въпросът на законодателно ниво във връзка с електронното призоваване? И ще Ви кажа, че във Висшия съдебен съвет вече е оформена Работна група, която на този етап търси финансиране, за да разработи проект в тази насока. На Вас Ви е известно, че в крайна сметка проектите се разработват на база на действащо законодателство. Тоест в нашия случай трябва да се изчака промяната в законодателството и едва след това ние да разработим като технологични възможности възможността за масово електронно призоваване. Това ми е въпросът.
А другото, което искам да кажа, разбира се, Висшият съдебен съвет подкрепя Законопроекта и в този му вид. Искам да кажа, че видеоконферентната връзка, с оглед изслушването на вещи лица, е от особено значение, и то не само в условията на пандемия, но и във всички останали случаи, защото това, първо, финансово ще се отрази много добре, тоест ще бъдат спестени доста средства, а по-същественото е, че на места съдилищата не разполагат с висококвалифицирани експерти. Знаете, че някои дела, една значителна част от тях, се решават въз основа и най-вече с оглед данните от съответното заключение на вещото лице. Това е, което исках да кажа.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема съдия Керелска.
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Благодаря Ви.
Няколко неща по Законопроекта. Висшият адвокатски съвет е депозирал становище в Министерството на правосъдието по този законопроект. Виждам, че част от бележките са отразени в него. Но аз искам да добавя две неща.
В този законопроект се урежда видеоконференцията по отношение на два случая: в единия случай, това е регламентирано като способ за провеждане на съдебни заседания и в разпоредбата на чл. 135, като е допусното принципната възможност да се провеждат съдебни заседания чрез видеоконференции. Аз считам, че, за да се провежда заседание чрез видеоконференция, без да е налице наложителна причина, примерно невъзможност да се яви свидетел или вещо лице, може да се провежда само при изрично съгласие на страните. Основните принципи на гражданския процес на посредственост и публичност не могат да бъдат дерогирани с лека ръка – кой няма някаква основателна причина за провеждане на заседанието чрез видеоконференция. Затова принципното положение да се провеждат заседанията чрез видеоконференция според мен предполага съгласие на страните, при всички случаи.
И на второ място, според мен трябва да се помисли много внимателно как ще се гарантира публичността на тези заседания. В тези правни системи, поне на база на моите познания, където е допустимо провеждането на съдебни заседания чрез видеоконференция, тези съдебни заседания се извършват на канала на съответния съд, така че публиката, която иначе би присъствала в съдебни заседания, да има възможност да присъства на съдебния процес по начин, по който би могла да присъства, ако би се намирала в залата. Защото публичността на съдебното производство е гаранция за всички останали, спазването на всички останали принципи, и за еднаквото прилагане на Закона спрямо всички, и за прозрачността, и за справедливостта, и въобще за всички цели, които си поставя гражданският процес. Така че, ако се възприеме вариантът за видеоконференция по отношение на провеждане на самото заседание, то тази възможност трябва да създаде достатъчно гаранции и публиката на съдебния процес да има възможност виртуално да следи това.
Аз не знам дали по време на пандемията, някой е следил. Следих какво правят няколко съдебни системи– просто процесите се излъчват на съответния канал и ти по номера на делото можеш да влезеш и да наблюдаваш съдебния процес така, сякаш си отишъл в съдебната зала. Защото това е много важно. Защото видеоконференцията на практика ограничава два основни правни принципа – непосредствеността и публичността. Защото нека да си го кажем откровено – съвсем различно е положението, когато страните се намират в залата, публиката се намира в залата, съдът се намира в залата, защото важни за възприятията на съда, който трябва да формира вътрешно убеждение по отношение на фактите, е, включително поведението на разпитвания свидетел, на разпитваното вещо лице – нещо, което много трудно може да се усети при видеоконференцията – говоря включително като емоционална реакция.
Все още правото, както и медицината, предполагат физическо общуване между този, който ще окаже помощта – дали ще е медицинска, или правна, и лицето, което се е обърнало към него. Затова правя тези три предложения, които моля да имате предвид.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Гигова.
Колеги – други изказвания?
Заповядайте, съдия Балевска.
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА (ВКС): Аз искам да обърна внимание само на това, че това е законопроект, в този вид, нямам предвид този, за който говори колегата Марчева, и в чиято група две години участвах за създаване на електронно правосъдие, както и да е. Но, ние правим законопроект за нещо, което вече реално съществува в съдебната ни практика.
И това, на което искам да обърна внимание, е, че не може, когато говорим за това, че едно нещо ще бъде допустимо като процесуално действие, то преди това да не бъде регламентирано по чие искане, с какъв акт ще бъде допуснато това разглеждане, как то ще бъде интегрирано в рамките на цялото досъдебно производство, което за момента не е цялото в електронен вариант. Да не говорим за малки съдилища, където Вие говорите – ставаше дума за това, че експертите там са по-недостъпни от гледна точка на транспорт, на възможности, които има един по-голям съд, където, доколкото разбирам, след като ще има само ограничен брой съдилища, с които ще се започне тази възможност, която предоставяме със Законопроекта, именно те ще имат нуждата, те имат по-голямата нужда. Тоест, ако Министерството на правосъдието ще осигурява една такава платформа, за която да може да се провеждат, аз мисля, че трябва да се помисли – да, трябва да се започне отнякъде, аз съм абсолютно съгласна, или трябва да се започне с една част, което после ще интегрираме в един по-голям законопроект, но действително има неща. Защото всяко едно процесуално действие, което извършва съдът, и което е в полза на страните – да не говорим за тези два основни принципа, за които говори колегата Гигова, трябва да са предварително изяснени – кой ще се разпореди, че ще бъде по този начин съдебното заседание, за събиране на кои конкретни доказателства, по чие искане ще бъде – на страните или съдът служебно ще го решава, как ще уведомява? Тук в Законопроекта пише уведомява – как се уведомяват страните? Дават ли съгласие, искане и така нататък?
Тоест по принцип Законопроектът би трябвало да бъде подкрепен, защото просто то вече се случва. Но трябва да бъде според мен още по-сериозно прецизирано по какъв начин ще трябва да се случат нещата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, съдия Балевска.
Колеги, други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс № 002-01-26, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2020 г.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 20, против – няма, въздържали се – 2.
Броя на колегите от ДПС, които преди да напуснат – колегата Хамид ме помоли да гласуват „въздържал се“ по останалите точки, с изключение на точка първа.
Така че с два гласа „въздържал се“ и 20 гласа „за“ Законопроектът се приема на първо гласуване.

Преминаваме към точка трета:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 054-01-67, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 10 юли 2020 г.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
Имате думата да представите.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! С предлагания законопроект се прави допълнение в Гражданския процесуален кодекс, с което се урежда възможност за доброволно изпълнение на парични задължения. Предвижда се за парични вземания, за които не е издаден изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение, съдебният изпълнител да може по искане на кредитор да пристъпи към процедура за доброволното им събиране. За целта кредиторът подава искане до съдебния изпълнител, което може да бъде подадено и по електронен път с квалифицирания електронен подпис. Съдебният изпълнител, при получаване на искането, е длъжен да изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжника, което съдържа уведомление, че длъжникът не е осъден и може да плати доброволно в 14-дневен срок, ако признава задължението, и предупреждение, че при неизпълнение кредиторът може да упражни правата си по съдебен ред. Процедурата се прекратява, когато длъжникът писмено оспори вземането или ако са изтекли два месеца от връчването на поканата за доброволно изпълнение, без да са постъпили плащания по посочената в поканата банкова сметка.
При пълно или частично събиране на вземането, кредиторът дължи възнаграждение на съдебния изпълнител в размер на договореното помежду им, но не по-малко от една десета от събраната сума. За държавните съдебни изпълнители, при събиране на вземането, кредиторът дължи държавна такса в размер на една десета от събраната сума.
С предлаганата промяна се цели намаляване на негативните последици от икономическата криза, увеличаване на натоварването на съдилищата с граждански, търговски и заповедни производства. Ще бъдат намалени съдебните производства, като едновременно с това гражданите и бизнесът ще си спестят значителни разходи, и ще им се даде възможност да погасяват задълженията си доброволно, без да заплащат за процедурата.
При тази процедура длъжниците са максимално защитени и липсва каквато и да било принуда и психически тормоз, като могат по всяко време да я прекратят с едно писмено изявление, че оспорват задължението. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Преди да дам думата за дебати, само да Ви кажа, че е постъпило становище от Българската стопанска камара. Категорично възразяват срещу Законопроекта. (Реплики.)
Имате думата за изказвания.
Ако искате първо гостите да се изкажа и после ние?
Заповядайте, адвокат Гигова, имате думата.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ще започна оттам, че това предложение беше разглеждано, ако не ме лъже паметта – тук е съдия Балевска и съдия Марчева – в Работна група в Министерството на правосъдието и преди около година беше отхвърлено от Работната група. От името на Висшия адвокатски съвет ще изразя становище, че ние сме изцяло против тази процедура, първо, защото това няма нищо общо с ГПК, тъй като предметният обхват на ГПК е да се занимава с граждански производства, а не да се занимава с доброволно събиране на вземания.
На второ място, сме против този законопроект, защото съдебните изпълнители – дали са частни или държавни, са органи, натоварени с публично-правна власт. И въобще идеите и разширяване на дейността и на съдебните изпълнители, и на други частно-правни субекти, на които е възложена публично-правна власт, считаме за изключително вредно и опасно за обществото. Защо пък не дадем на съдиите в свободното си време – и те са орган с публична власт, сигурно са по-компетентни от съдебните изпълнители, и те дават някоя друга консултация, защото със сигурност ще го направят по-добре?!
Така че ние смятаме, че не трябва да се смесват тези функции. Вие знаете – Адвокатурата изрази категорично несъгласие с възлагане на частните съдебни изпълнители на възможност да връчват съобщения и книжа, тоест да изземват функциите, които са възложени на нотариусите. Защото смесването на различните видове власти и това, с което са натоварени от държавата – да изпълняват като публично-правни функции, винаги е опасно. И те се породиха проблемите в практиката, защото се поставят редица въпроси, които биха се поставили и тук.
Ако аз съм съдебен изпълнител и мога да извършвам действия по призоваване и съобщение в рамките на това доброволно производство, което аз не виждам какво му е доброволното, като са стигнали до съдебен изпълнител, независимо дали е държавен или частен, какви правила ще прилага, как ще уведомява страните. По какъв ред – по ГПК ли?! С уведомяване и връчване на съобщение за залепване?! Така че принципно възразяваме срещу тази идея.
Освен всичко друго, в сферата на доброволно уреждане на плащанията, си има една професия – тя се нарича адвокати, те комуникират с клиентите, с насрещната страна, за собствения си клиент, предоговарят задължения.
Да не говорим за предвиденото възнаграждение – да не е по-малко от 10%, което ми се струва изключително неразумно на фона на размера на вземанията и не споделяме въобще идеята за доброволно събиране. Да, има в Европа, но в Европа ги има в тези правни системи, където съдебните изпълнители нямат публично-правни функции. А в голяма част от Европа те нямат публично-правни функции. Защото френският съдебен изпълнител не може да Ви продаде имота или колата. Той може да подготви продажбата, но продажбата се прави от съда. Тоест онази част на принудата, която ти отнема имущество и я дава на трети лица, на купувача и на публичната продан, се осъществява от органите, натоварени с публично-правни функции.
Затова ние сме категорично против този законопроект. Няколко пъти сме изразявали становище, изразяваме го и сега, с цялото си уважение към нашите колеги. Имат си работа, имат си функции, възложени от държавата, да си ги изпълняват тях.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Гигова.
Заповядайте, заместник-министър Ахладова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Действително адвокат Гигова е права, че ако преди повече от година и половина в Работна група в Министерството на правосъдието, наред със законодателните изменения, които вече бяха приети, които касаят заповедното производство и част от тях вече минаха в залата, едно от предложенията беше именно разработване на така наречената доброволна процедура за събиране на малки вземания. Да, наистина Висшият адвокатски съвет в Работната група, която беше много широка, изрази отрицателно становище. По-голяма част обаче от председателите на съдилища, трябва да съм коректна, и всички други, които участваха в работната група, счетоха, че това е начин за намаляване на натовареността на съдилищата и считаха, че биха могли да се премине към някаква доброволна процедура за събиране на малки вземания.
Това, което трябва да отбележа и което повдигна дебата, е дали мястото на тази доброволна процедура е в Гражданскопроцесуалния кодекс, или мястото на тази процедура е в ЗСВ и Закона за частните съдебни изпълнители. Това беше единия въпрос, който беше спорен.
Другият въпрос, който откровено ще кажа пред Вас, който възникна като дебат, е дали да има ограничение в размера? Защото спорът, който беше, е дали трябва да са така наречените малки вземания до определен размер минимални работни заплати. Тоест тази процедура, както е развита в повечето европейски държави, да касае определен размер минимални работни заплати – да речем в Работната група се обсъждаше това да е, дали 10, дали 15 заплати, тоест да става въпрос за малки вземания. Но като цяло Работната група беше на становище – по-голямата част от участващите, че би следвало и не би имало проблем да се разработи такава процедура със съответните забележки по самите текстове. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, госпожо Ахладова.
Заповядайте, господин Попов, имате думата.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Ние категорично няма да подкрепим така предложения законопроект. Много са причините – само част от тях ще споделя.
Започвам с чл. 2, ал 1 от Закона за частните съдебни изпълнители, където ясно и категорично е казано, че частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания. Частният съдебен изпълнител или съдебният изпълнител, бил той държавен или частен, има властнически правомощия. Той не е комисионер, не е търговец, не е нотариус, или адвокат. Ако иска да бъде такъв – да стане. Защо намесваме съдебния изпълнител в едни правоотношения, където той няма работа? Доброволното изпълнение между длъжник и кредитор става с една елементарна покана по пощата с обратна разписка или с нотариална покана. Защо трябва тази процедура да бъде опосредена от съдебния изпълнител? Той е съдебен изпълнител, неговите властнически правомощия произлизат от изпълнителния титул, от изпълнителния лист или заповед за изпълнение. Той няма място в тези доброволни правоотношения – между кредитор и длъжник, и то, пак повтарям, между евентуален кредитор и длъжник. Защото правното състояние и правното положение на кредитор и на длъжник се установява единствено и само от съд, който събира доказателствата, разглежда обективната истина и в крайна сметка се произнася с решения.
Тук рискуваме, рискувате всъщност вносителите, създавайки такава норма, която пък отделно мястото ѝ изобщо наистина не в Гражданския процесуален кодекс, да се злоупотреби с това нещо. Може да се злоупотреби, защото има кредитори, да ги речем, които могат да бъдат фиктивни, които просто да пуснат една покана, едно заявление към съдебния изпълнител, той от своя страна да покани длъжника, който може да е – в повечето случаи са хора, които са бедни, които нямат възможност да изпълнят своето задължение, да го „притисне“, образно казано, за да не плаща по-големи разноски във връзка с евентуални съдебни дела, и той ще изпълнява, независимо дали действително дължи, или не дължи.
Това са част от проблемите, които описах и ние няма как да подкрепим този законопроект. Повтарям, частните съдебни изпълнители, държавата им е възложила принудителното и само принудителното изпълнение, въз основа на изпълнителен титул. Те не могат да изземат, в случая, и правомощията на съда. Те изпълняват неговите решения. Затова се наричат съдебни изпълнители.
Това са основните причини, поради които няма да подкрепим този законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплики към изказването на господин Попов?
Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Аз въобще смятам, че предвиждането на възможност на лица, натоварени с публични функции, да извършват дейности по възлагане, се нарушават други два принципа – независимост и безпристрастност. Защото независимо, че те са конституирани като частно-правни субекти, на които са възложени публично-правни функции, е изключително опасно според мен да извършват действия по възлагане от страните.
Защото аз пак казвам: това е същото, като да възложим на съдиите, на прокурорите и на следователите – по възлагане от страните – да правят консултации. Абсолютно същото. И ние не го правим, защото би бил нарушен принципът За безпристрастност, за независимост, тъй като получаването на доходи от дейност, различна от публично-правна функция, която е възложена от държавата, принципно води до нарушаване на принципа на независимост. Защото, съгласете се, че ако имаш клиент, който ти възлага непрекъснато да извършваш някаква частно-правна дейност, ти няма как да бъдеш независим при следващо негово дело, което ще разгледаш, независимо дали той е взискател или длъжник.
Затова моите съображения са изцяло принципни.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, съдия Белазелков.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Ако може обратната гледна точка.
Аз не съм участвал в никакви работни групи. (Реплики.)
За какво става въпрос според мен. Проектът има дефекти. Примерно това с таксата – не е работа в закон, но това няма значение.
Второто – с мястото. Предполагам, че мястото е избрано тук, за да могат да бъдат и държавните съдебни изпълнители. Мястото му иначе е в чл. 18 от ЗЧСИ, там му е мястото. Ако се позволява и на държавните, тя колежката Ахладова каза, мястото му е в ЗСВ. Но не бива едни и същи разпоредби в два закона. Това е много лошо. Защото единият ще се пипне, другият ще отиде. Така че не това е проблемът.
Какво виждам аз? Ако това е мислено, като алтернатива на колекторските фирми, а предполагам, че така е мислено, един съдебен изпълнител е десетки хиляди пъти, сега има и изключение, но един обикновен, масовият съдебен изпълнител – било то частен или държавен, е десетки пъти по-коректен, по-добре подготвен и по-подходящ да осъществи връзката между един потребител и един доставчик на топлинна енергия. Защото единият не вярва, другият… Те се подозират, не се обичат. Наистина, ако ще трябва да се прехвърлят, ние не можем да спрем прехвърлянето на колекторските фирми, не че ги обичаме.
Но, ако това е алтернатива, един съдебен изпълнител би могъл много по-добре да посредничи. Той би могъл, от една страна, да натовари кредитора с малко разноски, защото длъжникът не дължи никакви разноски според този проект, и освен това може добросъвестно да обясни на длъжника: сега, като ти е голяма сметката, недей да не я плащаш цялата – както той прави – а плати, колкото смяташ, че дължиш, пък другото ще го видим.
Така че, ако идеята е съдебните изпълнители да бъдат една добра алтернатива и една по-полезна алтернатива на колекторските фирми, тази идея трябва да бъде подкрепена с уговорката, която каза Валя Гигова. Ако става дума за сериозни суми, за които човек би отишъл на адвокат, значи тази компетентност би трябвало да отпадне. Така че, ако ще се приема това, ще трябва да се помисли до какъв размер да са сумите. Защото сега за сметката ми за ток къде ще отида на адвокат и колко да му платя?! Той взима 60 лв. на час. Вярно е, че това е тарифата. Адвокатите често не взимат никакви левове, ако ще и три часа да му загубиш.
Но за дребните вземания… Какво е сега „дребно вземане“ Вие депутатите ще кажете. Не е лошо да има една конкуренция на колекторските фирми, защото никак не ги обичаме – както Вие, така и ние.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, съдия Белазелков.
Заповядайте, уважаеми господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Съвсем накратко, аз мисля, че тук колекторските фирми са съвсем друга история. Голямата част там става с цесия, те встъпват в правата на кредитора. Тук няма такова нещо, тук имаме едно опосредяване, което е ненужно. Защо трябва да има посредник? Вие казахте за малките вземания, и то от съдебен изпълнител, като съвсем спокойно кредиторът в определения казус може да изпрати една покана по пощата или да уведоми по някакъв начин длъжникът, ако смята, че му дължи, настъпил е падежът и така нататък, в един разумен срок да се удовлетвори вземането. Няма толкова голяма връзка, а пък да противопоставяме сега съдебните изпълнители с овластяването им, което имат от закона, от държавата, изпълнителният титул с колекторските фирми, които са си по Закона за търговския регистър, регистрирани и така нататък, мисля че няма общо. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Заповядайте.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Развиването на тази идея според мен е дошло по настояване на действащите съдии от Софийски районен съд и аз очаквах тук колегата да вземе становище по въпроса.
В основата на идеята стои пък другата идея, ако е възможно да се потърсят начини да се намалят съдебните производства. Но аз не съм сигурна, а мисля че по-скоро отговорът е не дали е извършено някакво проучване в тази насока. Тоест дали тази стъпка евентуално, ако се реализира, би довело реално до намаляване броя на спорните производства, на заповедните производства и така нататък.
Но ако в крайна сметка тази идея се възприеме от народните представители, мисля че, първо, действително мястото изобщо не е в Гражданскопроцесуалния кодекс на тази разпоредба. Второ, би могло да се помисли, доколкото това е възможно, и в крайна сметка не настъпваме някакви други изисквания за равнопоставеност и липса на дискриминация, би било удачно държавните съдебни изпълнители чисто практически да бъдат натоварени с тази функция.
Защото добре е известно, че откакто вече съществува фигурата, така да се изразя, на частните съдебни изпълнители, държавните съдебни изпълнители са много ниско натоварени, самите те искат да вършат повече дейност. При нас се обсъждаше въпросът дали заповедните производства да не им се прехвърлят и така нататък. Ако идеята се развие в тази посока и се приеме това да се извършва от държавните съдебни изпълнители, действително мястото може би е в Закона за съдебната власт, при уговорката, че не съм мислила предварително по въпроса.
Но според мен би трябвало едно по-сериозно обсъждане и проучване доколко това действително би довело до намаляване на съдебните производства. Лично аз не съм много убедена, защото и досега има такава стъпка – праща се призовка за доброволно изпълнение, може да се плати в съответния срок, а пък ако е още по-добросъвестен длъжникът, би могло изобщо да не се стига и до съдебен процес, или да се плати веднага след съдебния процес, без да се ангажира държавен или частен съдебен изпълнител. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, съдия Керелска.
Заповядайте, съдия Марчева.
ДАНИЕЛА МАРЧЕВА: Благодаря.
Бих искала да кажа следното: във Висшия съдебен съвет този законопроект всъщност днес беше факт, тоест ние днес узнахме за него. Аз нямам лично становище и може би е по-добре да се изчака Висшият съдебен съвет, като орган да изрази становище.
Бих искала само да кажа нещо по повод на този законопроект, защото чета в мотивите му, цитирам: „с предлаганата промяна се цели намаляване натоварването на съдилищата с граждански, търговски и заповедни производства.“
Бих искала да припомня на уважаемите народни представители, мисля че беше началото на февруари, когато тук беше на първо четене Законопроектът на господин Зарков, и ние представихме с колегите, които бяхме от Софийски градски и Софийски районен съд, един пакет от предложения, свързани с рационализиране на процесуалните норми в ГПК именно с оглед намаляване на натовареността. Знаете, че все още продължаващият механизъм за сътрудничество и проверка на Европейската комисия продължава в три насоки и едната насока е именно неравномерната натовареност на съдилищата.
Уважаеми народни представители, без законодателни изменения тази натовареност не може да бъде преодоляна. Казвам го с огромно съжаление, защото Висшият съдебен съвет при правомощията и компетентностите, които има, е направил максимално възможното, но не се справяме. Именно поради тази причина колегите от Софийски районен съд и Софийски градски съд направиха едни пакет от предложения, който, между другото, на практика касае именно и тези потребителски задължения, които са свързани със Закона за енергетиката и Закона за водите.
Предвижда се нова, извънсъдебна процедура за доброволно уреждане на спорове, което ще е в интерес не само на потребителите на тези услуги, но и на техните доставчици, защото ще се избегне нуждата потребителите да завеждат граждански дела за установяване на дължимост на сумите или за доказване на непретендираното вземане. Това не само ще доведе до редуциране на броя на делата, но и ще спести на страните извършването на разноски по тези дела.
В този пакет има много предложения, свързани с разширяване възможностите за разглеждане на съдебните дела при закрити заседания, при запазване на процесуалните права на страните. Имайте предвид, че неофициално ние всъщност сме го предоставили на Висшия адвокатски съвет. От тяхна страна беше изразено съгласие, поради което имаме смелостта да кажем, че той е на практика безспорен. Не мисля, че ще има някакви обструкции от страна на доставчиците.
Тези предложения всъщност ще доведат до едно реално облекчаване на работата на съдиите, а от друга страна, това рекламационно производство, което е предвидено, на практика ще изпълни задължение на страната, произтичащо пряко от Директива 2013/11 на Европейския парламент и на Съвета за алтернативно разрешаване на потребителски спорове. Знаете, че там България търпи критики всяка година.
Срокът за транспониране е изтекъл още през 2015 г. Ние реално нямаме алтернативни способи, уредени извън медиацията, което поради други причини, това е един друг голям въпрос, който не е мястото тук, но е също много важен, не е достатъчно развита. Затова аз отново моля, ние изпратихме с решение на Съдийската колегия от 22 януари 2020 г. тези предложения на съдиите, на всички парламентарно представени партии с очакване някой да припознае тези предложения.
Такива виждам, че са припознати от частните съдебни изпълнители. Тук само ще коригирам да кажа, че в този законопроект, който днес се разглежда, съдии от софийските съдилища не са участвали. Преди малко говорих с тях, за да ги питам за тяхното становище, но те също нямаха все още. Това, което съдиите са изготвили и което настояват, ние сме Ви го изпратили на абсолютно всички и аз много моля наистина да бъде направено необходимото, защото са разумни и считам, че все нещо може да бъде припознато като предложение. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, съдия Марчева.
Много кратко.
ВАЛЯ ГИГОВА: Нали направихме измененията 2019 г., които касаеха измененията в Закона за водите, в Закона за енергетиката. С ГПК от 2019 г. бяха направени тези…(Реплики.) А, има нови, така ли? Защото, ние рекламационните производства ги направихме там. (Реплики.)
(Прекъсване поради технически причини.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 054-01-67, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 10 юли 2020 г.
За – 9, против – 8, въздържали се – 2.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.

Преминаваме към последната точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 054-01-3, ВНЕСЕН ОТ КРУМ КОСТАДИНОВ ЗАРКОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 15 ЯНУАРИ 2020 Г.
„Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс“.
Имате думата по наименованието на Закона.
Изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона.
За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Предложение на народния представител Анна Александрова за създаване на нов параграф.
Имате думата за изказвания. (Реплики.)
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Аз бях много изкушен и по предишните точки, но тъй като се съобразих с изискването на председателката да бъдем стегнати в работата си днес, имайки предвид контекста на случващото се отвън и затова с две думи за Законопроекта, който е на Ваше внимание.
Тъй като повечето от Вас сега се запознавате с Доклада, аз работя по този законопроект от две години и половина, когато за първи път бях сезиран от съдии за проблемите, които те срещат в съдебната зала в рамките на гражданското съдопроизводство. Година и половина изследвах въпроса от емпиричната му страна, видях с очите си за какво става дума.
Мислех си, че няма нужда от такива законови промени в началото, имайки предвид общите принципи на ГПК. Видях, че проблемът е много по-сериозен, отколкото човек може да си представи. След което съм обсъждал този законопроект с представители на практически всички страни в един процес и предложих две кратки и струва ми се ясни разпоредби, които отговарят на всички въпроси, включително на този за висящите производства.
Принципно те бяха приети на първо четене единодушно от всички. Това, което аз предлагам, това което ние група народни представители от БСП предлагаме и считаме, че и с направените предложения остава най-коректното, е създаване на чл. 101а, уреждащ последствията от процесуално действие, отправено чрез груби и нецензурни думи или съдържащи обиди или заплахи, и промени в чл. 130 от ГПК, касаещ проверката за допустимост на иска. Като сме внимавали през цялото време да спазваме баланса, така че да не може да се злоупотребява и от съдиите с това нещо, да има винаги ход на ответната страна чрез частна жалба или нов подход към съда.
За съжаление, консенсусът, който трябваше да прерасне в една Работна група, бързо се разби, за да прерасне в различни предложения, направени от народни представители, в които се говори за очевидно неоснователни и други понятия, които трябва да се обсъждат далеч по-внимателно и нарушават според мен крехкия баланс. Има предложение на народния представител Иглика Събева, която до голяма степен отговаря на първоначалната идея на Проекта.
Но аз си мисля, че трябва наистина да започнем да идентифицираме ясен проблем и да му даваме ясно решение, когато променяме ГПК и да нямаме прекомерни амбици, и да не теглим непрекъснато всеки към своето съсловие неговия проблем, а когато поне сме в тази зала, да се опитаме да гледаме общо на нещата.
Аз десетки пъти вече съм обяснявал. Практически на всеки един, почти на всички, които са в тази зала, сме имали разговор по този законопроект конкретно, така че няма да защитавам повече предложението си, ще спестя това време. Но ще кажа една по-обща бележка в контекста и на предишните изказвания и въобще какво се случва с промените в законите и с промените на съдебната власт, в това число и с натовареността на на съда и специфичните проблеми на софийските съдилища.
Вижте, този мандат беше направил много по отношение на натовареността на съда и промени в ГПК и други процесуални закони и по отношение на административното съдопроизводство, но този проблем никога няма да бъде решен по този начин. Ако няма ясна визия наистина за какво трябва да се направи и да се внесе един законопроект, в който не ЧСИ-тата нещо са решили да направят, съдиите от Районния съд – друго, на адвокатите – трето, и тече някаква неформална дискусия между тези съсловия, ние депутатите получаваме по пощата различни предложения, които трябва да се припознаят, каквото и да означава това нещо. Това нещо може да се случи само и единствено в Министерството на правосъдието, с волята на законодателната власт, с ясна идентификация на проблема и с ясните решения. Ние, отделните народни представители, сме правили крачки – и за застрахователните дела, помните, и за други, но не може просто да гледаме миналата седмица едно ЗСВ, по миналата седмица друго ЗСВ, по-по миналата седмица трето ЗСВ. Днес бяха поставени три въпроса в ГПК, три важни проблема, прощавайте, но решавани с поцинковани ботуши. Ние подкрепихме един от тях – този за 10-годишната давност, но този текст очевидно е само началото на една голяма работа, тежка работа.
Приключвам с това. В качеството си на опозиционен депутат със своите колеги идентифицирахме един ясен проблем, който срещат съдиите, който е тежка обществена диагноза, между другото, в съдебните зали и даваме ясно решение – процесуални действия, отправени чрез груби и нецензурни думи или обиди, се смята за неизвършено – точка, като общ принцип в Глава първа в ГПК и в отделен член. Няма нужда от указания на съдилищата и така нататък, и така нататък.
В чл. 130 също е достатъчно ясно какво значи да се върне исковата молба и какво значи, че тя подлежи на частна жалба.
По отношение на Преходните разпоредби Законопроектът влиза в сила три дни, след като е обнародван и се прилага оттам нататък.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков. (Технически проблем с уредбата. Говори се извън микрофоните.)
Заповядайте, господин Белазалков.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗАЛКОВ: Спомням си, че в ГПК имаше текст, който го казваше по начин, че да бъде разбрано в Континентална Европа. Имаше един текст, когато страната не може да придобие полза, или нещо подобно беше. Аз сега не го намирам. (Реплики.) Имаше, имаше – когато няма особена полза, или когато няма… (Разговори извън микрофоните.)
Кой ще каже, че има очевидна неоснователност, или очевидна недопустимост? Аз си спомням предишното Народно събрание, което приемаше ГПК. То много силно възразяваше срещу очевидната неоснователност и очевидната недопустимост. През Конституционния съд мина 280, значи имахме очевидна неправилност. Сега тук имаме вече и очевидна недопустимост. Недейте. (Реплика.) Да, очевидно неоснователен и недопустим, ама недопустим ще каже последния съд. (Реплика.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, адвокат Керелска.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Според мен ще имаме проблем да вървим текст по текст, защото те са направени… (Реплики.) Какво искам да кажа: те са направени от различни предложители. По принцип касаят един и същи проблем, обаче предложенията са различни и се губи малко… Когато предложението е направено от един предложител и той има едно, две, три предложения за промени в текста, обичайно е, нормално е да се следва една логика и да се ползват едни понятия. Когато обаче се правят от различни предложители, нещата не изглеждат така.
И веднага ще Ви кажа какво имам предвид. Ето сега ние обсъждаме текста, предложен от госпожа Анна Александрова, и пише така: „Не се допуска освобождаване от държавна такса и разноски, дори и при наличие на предпоставките по ал. 2, когато съдът прецени, че искът очевидно е неоснователен или недопустим“. Отзад обаче в предложението на народния представител господин Христиан Митев – чл. 130, ал. 4, обаче там пише: „Недопустим е и очевидно неоснователният иск“. Трябва да се разберем кога говорим да недопустимост, кога говорим за очевидна неоснователност.
И аз имам една изначална забележка или възражение за тези изрази „очевидна неоснователност“ или „очевидна неправилност“ на решението. Тук се върви към едно смесване между правния въпрос по същество и относно допустимостта на определено процесуално действие, или неискова молба, с която съдът е сезиран. Това са различни неща и не ми се ще, въпреки че има вече пробив в тази насока. Знаете като основание за допустимост на касационното производство беше въведена очевидната неправилност, което според мен е доста неточна.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Да, разбрахме Ви. Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Съдия Керелска много правилно идентифицира проблема и аз взимам думата, за да се опитам да бъде ползотворна нашата работа. Параграфите на този доклад не могат всички да бъдат приети, те не бива всички да бъдат приети. Има различни варианти, които са предложени за справяне с проблема. Оригиналният законопроект, ако мога да кажа, се състои от § 1 и § 2: „Създава се чл. 101а и се правят промени в чл. 130“. Това е Законопроектът. След това се появиха предложенията с очевидна неоснователност, недопустимост и така нататък, които, струва ми се, изискват много по-дълбок дебат от конкретния проблем, който ние се опитахме да решим.
Аз мога да проследя и затова си присвоих тази преамбюла – надявах се да бъда разбран – аз мога да проследя всяко предложение откъде идва, тъй като съм водил тези разговори в различни посоки. Ако приемем, че ще решаваме сега и проблема на очевидните – как да ги нарека, злоупотреби с правото на иск, то това изисква друг дебат. Ние не първо четене този дебат не сме водили. Ние водихме дебата за проблема с недопустимия език и арогантно поведение в зала.
Сега другият въпрос – този за натовареността, за задръстването чрез откровено очевидно, на видими на пръв поглед повтарящи се жалби и така нататък, не го игнорирам в никакъв случай, но ние не бяхме подготвени да го решим с този законопроект, защото зад очевидно „неоснователен“ се крият много въпроси, много въпроси. И аз се отнасям с абсолютно уважение и към съдиите, които поставяха този въпрос, но той не бива да бъде решаван така според мен.
Ако се съсредоточим само върху проблема груби, нецензурни думи и непонятно поведение, недопустимо поведение в самата съдебна зала спрямо процесуалните действия, има два практически варианта. Единият е този, предложен от мен самия, другият е този, предложен от колегата Христиан Митев, който практически същата разпоредба разписва в чл. 101, а не в отделен член 101а. Идеята е на колегата Митев, той ще ме поправи, ако… Това да влезе като нередовност на процесуално действие, за което следи служебно съда, съответно оказва на страната своята нередовност и се влиза в тази хипотеза. Това беше хипотезата, на която и аз първоначално се бях спрял преди да видя наистина пред какво са изправени самите съдии. В този случай тези указания се явяват недостатъчни – видях го с очите си, и затова го извадих в 101а, надявайки се това да има превантивния … превантивен ефект.
Общо-взето според мен нашата Комисия, госпожо Председател, малко по-различно от други втори четения на закон, трябва да вземем принципно решение.
Първо, ще се занимаваме ли с въпроса за очевидната неоснователност. Аз Ви предлагам да не се занимавам с този въпрос и да го оставим за по-нататък.
Второто, за въпроса за недопустимото поведение и последствията от нецензурния език спрямо процесуалните действия. Приемаме ли хипотезата да го извадим в отделна разпоредба със съответните последствия от тов,а или ще бъде в чл. 101 – това са съответно на Християн Митев предложенията и моите. И всъщност това е. Ако това решим, този закон трябва да бъде от един или два параграфа.
Моето предложение е да отхвърлим, тоест да не разглеждаме сега очевидната неоснователност и недопустимост, да приемем… Между другото, има едно предложение на Иглика Събева – моля да го погледнете, която създава чл. 101а – „Използване на недопустим език и злоупотреба с право“, която всъщност предлага четири алинеи. Според мен третата представя проблем. Но ако се приемат тези алинеи, всички други параграфи на този законопроект предложения губят смисъл, СРС решава.
Аз бих бил щастлив, ако този законопроект излезе от Комисия с приемането на предложението на народния представител Иглика Събева в частите й 101а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4, без ал. 3, защото ми се струва, че там може да възникнат други проблеми.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, съдия Белазелков.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Очевидно този, който е искал да говори за освобождаването от държавната такса, е имал предвид това, което има в Закона за правната помощ, което и ние не възпроизведохме в ГПК. И всъщност правна помощ не се предоставя, когато предоставянето на правната помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла за лицето, кандидатстващо за правна помощ. Това е перфектният израз. И след това има една следваща точка, когато претенция очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.
Така че понеже го има в законодателството, ако идеята на колежката Александрова… Ако трябва да се съобрази тази бележка, нека тя да бъде преписана от Закона за правната помощ, за да бъде същото – когато съдът прецени, че искът е очевидно неоснователен и недопустим. (Реплики.).
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Само секунда. Доколкото разбирам Министерство на правосъдието не държат на този параграф, така че…
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Те казаха, че го подкрепят.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Извинявайте, че ще се позова пак на Работна група, обаче истината е следната. Когато се появиха страшно много искове в съдилищата от едни и същи лица, които всички знаем, че нямат имущество и непрекъснато подават по десет, по двадесет –исковите молби са едни и същи. Въпросът е, че ангажират цялата съдебна система да се занимава с тях.
Този въпрос беше поставен на Работна група в Министерството на правосъдието и ние се чудихме какъв критерий да измислим, защото проблемът е следният: при искането за освобождаване от държавна такса ,предшества проверката за допустимост на иска. Защото съдът се занимава с този въпрос едва, ако е редовна исковата молба. Е да де, ама внасяне на държавна такса е една от предпоставките за редовност на исковата молба. И тогава се чудихме откъде да вземем разпоредба, или какви критерии да въведем, така че да откажем вечните ищци, защото, както има вечни длъжници, така има и вечни ищци в съдебната система и всички ги знаем. Тогава преписахме т. 2 по чл. 24 на Закона за правната помощ, която казва, че правна помощ не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или е недопустима. Решихме, че няма да има думата в тази Работна група „необоснована“, защото то не е правен критерий към този момент, защото решението може да е необосновано, но самата претенция сама по себе си не може да бъде необоснована, тя е основателна, или не. И преписахме този текст.
Сега този текст очевидно се е появил в този законопроект – не знам по линия на Министерство на правосъдието ли, въобще как се е случило, обаче трябва много сериозно да помислим дали този текст наистина не трябва да съществува. Защото проблемът с множество искови молби от едни и същи лица, които имат основание да бъдат освободени от държавна такса, е абсолютен факт.
Аз попитах съдиите не формално преди малко имаме ли нужда от дефиниция, защото очевидно недопустимост няма, защото искът или е допустим, или не е допустим. Обаче очевидната неоснователност е нещо, за което ние нямаме дефиниция в нашето право. Големият въпрос е: трябва ли да имаме дефиниция, или не трябва да имаме? Защото в правните системи, където очевидната неоснователност е основание за прекратяване на производството, има предварителна размяна на книжа досъдебна. Тоест страните като отиват в съд вече са си разменили кой за какво претендира, а ответната страна какво възразява, и всъщност няма проблем съдията на база на представената искова молба и разменената кореспонденция между страните, да направи тази преценка за очевидна неоснователност на иска. Дефиницията, която видяхме – не знам кой я беше предложил, в чл. 130 – някой беше предложил дефиниция за очевидна неоснователност, в общи линии, без първата част – недопустим, и очевидно неоснователния иск, отговаря на това понятие, което в англосаксонските системи са приели за очевидно неоснователен иск. Няма как да те разведе съда с Иванчо, ако не си омъжена за него.
Така че този иск би бил очевидно неоснователен – рразведете ме с еди-кой си, ама с който нямам брак. Въпросите са два: първо, ако оставим тази разпоредба, дали ще имаме дефиниция на очевидната неоснователност, и ако нямаме, ще оставим ли на съдебната практика да изгради този критерий. Защото на мен ми се струва, колкото и да говорим за съда и да не сме съгласни с голяма част от разрешенията, че в съда има разум и те изграждат едни много верни критерии. Защото всички казваха: няма да изградят верни критерии за очевидната неправилност на съдебното решение. Напротив, изградиха прекрасен. И даже, когато го писахме този текст, защото и съдия Балевска беше тогава тук, сигурно не сме си го представяли по този добър начин, по който той се формулира след това в практиката.
Така че аз по-скоро мисля, че този текст е необходим и ако контролът за нередовност и връщане на исковата молба, който ще се осъществява тук, при положение че ще е триинстанционен, в крайна сметка връщането на исковата молба…(Реплика.)
Добре де, хубаво, все пак това е преценка на горна инстанция. Аз лично вярвам на българския съд от тази гледна точка – говорим за държавната такса, защото държавната такса не е нещо, което да препятства по този начин процеса. Вярно, предпоставка е за разглеждане на делото, но все пак коя е по-голямата ценност: да бъдат зарити съдилищата от безкрайно много искови молби, които има основание да бъдат освободени, защото нямат имущество, или да бъдат прекратявани производства, връщани искови молби и да има инстанционен контрол?
Аз мисля, че няма пречка да го направим.
Знам, че много колеги адвокати ще възразят на това становище, но пък какъв интерес има един ответник по n на брой такива искови молби да се ангажира неговата правна сфера – защита, пък разноски за адвокати. Той знае, че искът е абсолютно неоснователен, но няма как да се защитава, защото е призован да отиде в съд. Тоест тази разпоредба ще брани не само фиска, тя ще брани ответната страна. Така мисля аз.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Съдия Балевска, имате думата.
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА: Аз няма по същество да говоря за всичките варианти на Законопроекта, които са внесени. Искам само да обърна за пореден път вниманието на законодателя на това, че когато в ГПК ще се правят нови разпоредби, задължително трябва да има преходни правила, които да ограничат предметния обхват на тези нови разпоредби. Защото в момента в съдилищата има много висящи искови молби, които може би съдържат такива нецензурни, неясни неща, и без преходно правило няма да е ясно по отношение на кои искови молби ще се прилагат новите правила, без значение кои от тях приемете.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, съдия Ангелов. (Шум и реплики извън микрофоните.)
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ: Аз, ако позволите, да се опитам да обясня проблемът какъв е и оттам да видим възможните разрешения.
Проблемът, може би стана ясно, от една страна, да, безспорно има едни серийни ищци, които не спират да водят дела, от друга страна, част от тези хора се отнасят доста грубо, било към съда, било към насрещната страна. (Реплики извън микрофоните.)
Това са два различни, да, да. Аз затова казвам – от една страна, от друга страна, има и трета страна, ако щете – ищецът може и да не употребява груб език към съда, може и да не води чак безкрайно много дела, но пък разполага с всякакви механизми в ГПК да си осигури безкрайно дело. Представете си страна, която няма значение дали е ищец или ответник тук, но страна, която обжалва абсолютно всеки акт на съда, допуска доказателства съдът – частна жалба; не допуска – пак частна жалба, насрочва делото – частна жалба. (Реплики извън микрофоните.)
Това пък е съвсем различна тема. Затова, ако трябва да обобщим всичките тези проблеми, те биха могли да влязат в нарушаване на основен принцип на гражданския процес, който е чл. 3 от ГПК, а именно, че процесуалните действия трябва добросъвестно да се упражняват. Значи този, който води дела срещу целия свят, не упражнява правото си на иск добросъвестно. Този, който предявява очевидно неоснователни искове, каквото и да значи това, не действа добросъвестно. Този, който пуска жалба след жалба и така до безкрая, не действа добросъвестно. Този, който обижда съда, обижда насрещната страна, и той не действа добросъвестно.
Затова вариантът на народния представител Иглика Събева, който включва и хипотезата на нарушаване на чл. 3 като санкция, той обхваща всичките тези въпроси. Вярно е обаче и това, което казва господин Зарков за това, че тръгна този въпрос от нецензурния език. (Реплики извън микрофоните.) Съжалявам много, да. Тръгна това от нецензурния език действително, защото имаше хора, все още ги има, които, няма да ви цитирам сега какви изразни средства използват, това, че наистина не са удачни в обръщение нито към съд, нито към насрещната страна да се говори за нея по този начин, естествено, доколкото говорим за някакви, ако щете, основни морални категории, които се нарушават тук, съдът да дава указания, че не е редно да псувате съда или насрещната страна, обръщайки се към съда. Изглежда абсурдно. Затова идеята е процесуалното действие да се счита неизвършено.
Но аз искам само да кажа, че тази концепция за недействителност на всяко процесуално действие, представляващо злоупотреба с право, почива на теорията, която я пише и в учебника на професор Сталев. Той казва: „Нарушаването на чл. 3 от ГПК, санкцията му не е само отговорност за вреди, санкцията е недействителност на процесуалното действие и съдът не трябва да взима предвид това процесуално действие, което е злоупотреба с правото на иск, което не е добросъвестно упражняване на това право във всичките му разновидности“ – отговор на иска, жалба и така нататък.
Така че може би предложението на народния представител Иглика Събева най-общо обхваща всичките възможни проблеми. По-тясно е, разбира се, това, което е изначалното на господин Зарков, което всъщност се съдържа пак в това на народния представител Иглика Събева, но без третата алинея на 101а.
Що се отнася до държавните такси и дали ще ги освобождаваме или не от такси, това по-скоро е следствие на въпроса дали ние изобщо ще приемем, че трябва това дело да съществува в съда. Тоест влезе ли искова молба в съда, която обижда съда, обижда ответника, която съдържа изложение, което очевидно няма как да е годно основание за какъвто ще да е иск, или пък искова молба, която е поредната от този ищец с едно и също съдържание, сходно и така нататък, и ние ако кажем тази искова молба изобщо ще счетем, че я няма и ще прекратим производството, тогава защо се занимаваме с въпроса за държавната такса? Това е въпросът.
ВАЛЯ ГИГОВА: Ама колега Ангелов, това е съвсем друг въпрос. В разпоредбата на чл. 83 се дискутира единствено въпросът дали е допустим искът и дали е очевидно неоснователен. Значи, какви изрази са употребени, това не стои в разпоредбата на чл. 83.
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ: Само да кажа, че и досега, когато искът е недопустим, повечето съдии прекратяват делото, без да се занимават с въпроса за таксата, най-малкото, за да не се налага да развиват едно производство – ще го освобождаваме ли, няма ли да го освобождаваме, и така нататък. (Реплики извън микрофоните.) Това е голям спор наистина, но….
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Моля Ви, не влизайте в диалог. И по-кратко, казах да сме дисциплинирани.
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ: Аз се опитах просто да обясня проблема и различните му пластове.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Зарков, имате думата.
КРУМ ЗАРКОВ: Аз наистина отново съвсем кратко, с оглед на това, че трябва да минем по гласуване, просто докладът така направен с предложенията, действително затруднява дискусията по същество, тъй като тръгваме отзад напред – държавните такси и очевидната неоснователност. Когато така се зададе въпросът и започнем от чл. 83, това ще ни заведе в една спирала, от която накрая ще излезем с объркан доклад, защото очевидно е неоснователно спрямо таксите – кога точно се постановява, че е очевидно неоснователен? (Реплика.)
Затова аз Ви предлагам да минем към обсъждане, да го оставим Вашето предложение, първото, за по-нататък да го гласуваме, да минем за обсъждането на предложението на Христиан Митев по § 1, на моето предложение по § 1 и на предложението на Иглика Събева.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: И аз имам едно предложение.
КРУМ ЗАРКОВ: Не, да го оставим Вашето предложение.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Две имам аз.
КРУМ ЗАРКОВ: Аз само за първото Ви предложение – за това по чл. 83.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: И за чл. 100 имам предложение.
КРУМ ЗАРКОВ: Да, добре. Тези, които са вързани по една материя, да ги обсъдим тях, чл. 83 да го оставим. Аз искам да защитя на Вашата колежка от партия ГЕРБ предложението. За Иглика Събева става дума. Защото ми се струва, че по него можем да намерим пресечна точка, около която да се обединим, и това ще помогне много за другите дебати.
Вкарването на чл. 3 в него по ал. 3 има за цел именно да се опита чрез тази разпоредба да реши и въпроса за очевидната несъстоятелност, тоест съдът да има възможност, както каза и съдия Гигова, да спазира на чл. 3 и да решава този въпрос. (Реплики.) В крайна сметка добре. Според мен това ще породи проблеми, може би практиката ще ги… Какъв е проблемът, че теорията на професор Сталев, за която Вие говорите, не е възприета от българските съдилища. Ако беше възприета от практиката на българските съдилища, всичко това щеше да е излишно. Защото, ако той беше прав, чл. 3, а той според мен е прав, друг е въпросът как се е развило приложението в правото, чл. 3 би бил достатъчен, за да решава всички тези въпроси. Но факт е, че в практиката този чл. 3 не се прилага по този начин, нали? И оттам идва нашата трудност. Затова наистина, ако приемем предложението на Иглика Събева, веднъж приели това предложение, другите предложения от само себе си ще бъде много по-лесно да бъдат обсъдени. Това ми е предложението.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Зарков.
Давам думата на заместник-министър Ахладова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Колеги, аз искам да кажа по отношение на чл. 83. Първо, ал. 4. Наистина госпожа Гигова каза, че в Работна група в Министерството на правосъдието се обсъждаше тази разпоредба, но нямаме дефиниция на „очевидно неоснователен“. Въпросът беше да се изчисти какво представлява „очевидно неоснователен“ и едва тогава наистина да приемем, че може да не се допуска освобождаване от държавна такса. И според мен съдилищата в страната субективно могат да прилагат тази разпоредба. Така че не държим на този текст.
По отношение предложението на Иглика Събева ще Ви кажа, че може би в четири заседания дебатирахме дали може процесуално действие, което съдържа груби или нецензурни думи, обиди или заплахи, да се смята за неизвършено и Работната група категорично се обедини около становището, че не може съдът да препятства достъпа до правосъдие, следва да се оказва на страната да извърши действието без използването на тези думи, съответно на такива средства, да я предупреди, че при неизпълнение на указанията в дадения срок, действието ще се счита за неизвършено. (Реплики извън микрофоните.)
Точно така. Така че искам да Ви кажа, че…(Реплики извън микрофоните.)
Моето предложение е да се подкрепи предложението на Христиан Митев или да се подкрепи предложението, което е идентично на госпожа Анна Александрова, в чл. 100, което е същото, но в друг контекст. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Първо, тъй като явно водим целия дебат почти по всички текстове, за 83, ал. 4 аз също съм съгласен, че може би не му е времето. Той е вързан наистина с определението, което е в моето предложение. Предложенията, които съм направил, са предложения на съдии от Софийския районен съд, аз ги припознах. Считам, че са полезни. Дори и да не стигнем до тяхното приемане, са полезни поне за откриване на дебата. Но това, което чух дотук, стигам до извода, че всъщност може би в настоящия момент нямаме готовност да правим промяна в тази посока по отношение на така наречената „очевидна неоснователност“. И тук съм съгласен с колегата Зарков, че е по-хубаво да се съсредоточим върху останалите текстове.
Само ще кажа, че за мен е добре да има, ако тръгнем да решаваме този въпрос, все пак някакво определение на „очевидна неоснователност“. Това, което въведохме като „очевидна неправилност“ в чл. 280, все пак беше в резултат на разбирането на съдиите от Върховния касационен съд. В този случай ние нямаме все пак становище нито на Висшия съдебен съвет, нито имаме някакво становище по този въпрос на Върховния касационен съд, така че в този смисъл според мен е добре това да се направи наистина може би в един отделен законопроект, да бъде разгледан в Комисията по правни въпроси, да си дадат становищата от заинтересованите страни и едва тогава да пристъпваме към решаването на този проблем. Не че този проблем не съществува, естествено, че съществува, затова и колегите са направили такива предложения.
Що се отнася до чл. 100, 101 – предложенията, които е направила госпожа Анна Александрова – да, действително то е идентично с моето, един и същи е смисълът. (Реплики извън микрофоните.)
Различни са разпоредбите, да, на различно систематично място са, но идеята е една и съща в двете предложения.
По отношение на колегата Събева, лично мен, първо, две неща ме притесняват, смущават. Това е ал. 3, която казва, че предходните алинеи, тоест действието се смята за неизвършено, когато страната упражнява процесуално-правно задължението си по чл. 3. Изключително широка дискреция на съда на решаващите състави. И ако примерно от присъстващите тук нямаме съмнения в тяхната компетентност, аз в никакъв случай не мога да предположа в районен съд „хикс“ как би мислил съответният съдебен състав от съдия „зет“. Нямам представа какви ще са неговите тълкувания на чл. 3 и до какви изводи ще стигне. И не ми се иска да се стига до такива разпореждания, които след това пък ще породят подаване на частна жалба, което няма как да не бъде предвидено. Предвидила го е колегата Събева в ал. 4. Ще имаме едни процеси заради процеса и не мисля, че това е идеята и това е смисълът на предложенията, които бяха изначално направени. Не това според мен се цели с приемането на този законопроект.
Аз поддържам своето предложение, ще подкрепя предложението на госпожа Александрова. Смятам, че това, което се възприеме като най-добро от систематична гледна точка, следва да намери място и в окончателния Доклад на Комисията.
Това е, което ще кажа за тези текстове, свързани с § 1.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Зарков за реплика и след това съдия Белазелков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Митев, аз взимам реплика за Вашето предложение. Вижте, къде точно се намира този текст има огромно значение, не е само въпрос за систематично място. Госпожа Александрова и Вие предлагате едно решение, а именно това да води до последствия, които да задължат съда да дава указания, при неспазване на тези указания да има последици. Добре, но това очевидно не се отнася до формата на процесуалното действие, до неговото съдържание и последствия. Тоест чл. 100 форма, където е предложението на Анна Александрова, не е подходящо. Ако ще се ориентираме към тази ситуация, това трябва да е чл. 101.
И обръщам внимание на алтернативното предложение, което е моето и на народния представител Събева, да се създаде отделна разпоредба за тази хипотеза. Няма смисъл да Ви обяснявам какво е значението от това – няма да има указания от съда в такъв случай, а последиците ще бъдат незабавни, като естествено те ще подлежат на частна жалба. Тоест ние трябва, ако ще минем към решението, което и Министерството на правосъдието, тоест ако има мнозинство за решението, което и Министерството на правосъдието подкрепя, а именно с указания, то тогава трябва да се върви към подкрепа на предложението за промени в чл. 101, тоест Вашето предложение, уважаеми господин Митев.
Аз казвам това за улеснение на дебата, тъй като продължавам да поддържам идеята, че трябва да се създаде чл. 101а.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, съдия Белазелков. След Вас – заместник-министър Ахладова.
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ: Като говорим вече за мястото на нещата, прав е колегата Зарков, че мястото е много важно. Освен това все пак има и заглавия. Така че в чл. 100 форма няма как да влезе съдържанието. Така че може да се напише чл. 100а със заглавие „Съдържание“, в който да влезе предложението на Анна Александрова – 100а със заглавие „Съдържание“, в което да влезе това предложение, защото там нещата са казани. (Реплика извън микрофоните.)
Да, като текст е по-чисто, така. След което обаче не трябва да се пипа 101 и нищо не бива да се пише в 130, защото 101 си казва всичко. Ще си има указания, като не ги отстрани, счита се за неизвършено; ако ги отстрани, счита се за извършено. Тоест тук трябва да има само 100а със заглавие „Съдържание“ и това, което е предложено от Анна Александрова. И с това приключва проблемът със заплахите.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Министерството на правосъдието.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Абсолютно съм съгласна с изложеното от съдия Белазелков. Може би най-чистият вариант е наистина в създаването на чл. 100а, припознавам го като предложение по чл. 83 и го правя така, както съдия Белазелков го възпроизведе, в 101 със заглавие „Съдържание“.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Точно така.
Заповядайте.
ДАНИЕЛА МАРЧЕВА: Аз се присъединявам изцяло към това, което предложи съдия Белазелков. Това беше и моето предложение.
Искам само да добавя нещо по отношение на мотивите във връзка с това да се дава възможност на страната да поправи действието си. Категорично съм съгласна с господин Митев, че следва страната да бъде уведомена и тя да поправи съответно, съобразно указанията на съда, своето действие. Защото, господин Зарков… (Реплики извън микрофоните.)
Да, в случая чл. 101. Но имам предвид, че не следва да се пристъпва директно към връщане или прекратяване на производството, защото така, както е записано: „заплахи, обиди, нецензурни думи или квалификации“, следва да се има предвид, че все пак хората имат различни комуникативни способности и не всички думи могат да бъдат възприети по еднакъв начин. Тоест това, което за страната не е обида, за съда може да е обида и обратно.
В този смисъл считам, че следва да има някаква възможност на етап от процеса тези представи по едно съдържание да бъдат по някакъв начин изравнени. Затова за разлика от колегата Ангелов, когото много уважавам считам, че следва да бъде дадена възможност.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Ангелов.
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ: Понеже има и становище, знаете –вероятно сте видели, на съдии от Софийския градски и Софийския районен съд – мисля, че към 150 съдии го подписаха това становище, и аз все пак трябва да кажа нещо и в тази връзка. (Реплики.)
Все пак представлявам себе си, основно, но да речем и група от Градския съд.
Може би трябва да направим разлика между това кога дава съда указания и кога не дава. Съдът дава указания, когато нещо не е ясно и трябва да се оправи в исковата молба, да се допълни, да се плати такса, да се представят пълномощия и така нататък.
Когато при съда идва нещо, което на целия свят е ясно, че не е както трябва като съдържание, заради използвания в него език, ако щете, тогава какви указания да даде съдът? Какво да кажем: не използвай този израз конкретно и не ме обиждай повече?! (Реплики.)

Така не казваме нищо, прощавайте, защото нали указанията трябва да се конкретни, точни, ясни. Това, което каза и съдия Марчева за един хора едно нещо е обидно, за други не е. Ако съдът му каже: недейте да обиждате повече, той, ако изначално не знае, че обижда, как да си поправи исковата молба? Ако му кажем: не използвай този израз, конкретно, той утре, като пусне нова искова молба, ще го замени с друг. Пак ли да му дадем указания? Сега не използвай този и така докога? Накрая, ако върнем, защото така или иначе сме приели, че този човек не се е поправил, въпреки указанията, пак стигаме на частна жалба. Тоест ние няма съществено да подобрим нещата, напротив, ще ги влошим, като тръгнем да даваме указания, защото, първо, не е ясно какви са указанията.
Второ, не е ясно как ще бъдат отстранени. Разбирате ли, когато нещо не е ясно в изложението на фактите или в петитума, ние казваме: ти това ли искаш, или онова. Това ли казваш или другото? Обаче, когато той псува, какво му казваме: този език не е окей, ами кой? (Реплики.)
На Вас Ви се струва очевидно, но ако е толкова очевидно защо даваме указания? Нали указания даваме за нещо, което не е ясно, а пък тук някъде е ясно. Това е едно на ръка.
Трябва да Ви кажа: има един друг проблем, който стои зад този проблем. Може би трябва и с него да Ви занимая. Ясно е, че този тип изкази на някои от ищците водят до това, че колеги се чувстват – как да кажа – лишени от безпристрастност да разгледат делата им, тъй като формират някакво емоционално отношение към човек, който се държи с тях по този начин. Резултатът от това нещо мисля, че на всички Ви е ясно, носи някакво такова жаргонно наименование „масови отводи“, поради коет,о ако очаквате съда да дава указания, това означава, че съдът ще продължи вероятно да не харесва от тези ищци по този начин, за който Ви казах.
Знам, че изглежда странно, обаче пък ние приемаме някакви промени в Закона, за да отговорим на една съществуваща практика както при страните, така и при съда. Искам да Ви кажа: вярвайте на съда! На него му вярвате, за да реши спора, как тогава не му вярвате да прецени кое действие е допустимо, кое действие е действително от гледна точка на езика дори?! Значи, ние вярваме на съда, че ще може да реши компетентно делото, че ще защитава потребителят от неравноправни клаузи, дори при заповедните производства, защото така пише в ГПК, но не вярваме на районния съдия, взет от районния съд „хикс“, че ще прецени дали човекът, обърнал се с искова молба към него, обективно го обижда или обижда ответника, или не.
Мисля, че съдът може да се справи с тази преценка, още повече при възможността за защита на страната чрез обжалване. Същото важи, между другото, и за очевидната неоснователност на иска. Това не е нещо, което може да се дефинира. Ако се стигне до това понятие да се въведе, съм абсолютно сигурен, че съдебната практика ще се справи с него и ще може да го дефинира, както стана дума тук и за очевидната неправилност на решението.
Това исках да Ви кажа: поне в Районния съд и Градския съд нагласата е, че не е редно да даваме указание за нещо, което касае възпитанието на ниво четиригодишно дете. Защото обръщението към съда е обръщение към държавата в крайна сметка. Ако някой от нас сега псува тук в тази зала, редно ли е да му дават указания: недей да го правиш или е редно да го помолят да си тръгне? Ние няма да преградим в никакъв случай защита на този човек, защото той може да обжалва. Преценката на съда ще бъде проверена. Освен това никой не го спира да пусне отново искова молба с адекватното съдържание. Ние говорим само за искови молби, но то има и причина, предложенията да са за промени в 101 или 101а, тъй като това включва жалби, охранителни производства, изпълнителното производство и така нататък.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Ангелов, разбрах Ви.
Съдия Керелска, имате думата.
ОЛГА КЕРЕЛСКА: Много разбирам позицията на колегата и честно казано, вътрешно като съдия, все още се чувствам такава…(Реплики.)
Действително и на колегите районни съдии, на колегите градски съдии, и на апелативните, и на върховните, вече до гуша им е дошло от тези повсеместници, които пишат абсолютно неразбираеми искови молби, с които не искат да бъде решен никакъв правен спор, а по-скоро искат да тормозят съда и за да не останат само на това ниво на тормоз, вече те в исковите молби пишат и персонални или не толкова персонални общи обиди към съда и съдиите.
Много съм склонна нашата санкция да бъде някаква по-рязка, по-радикална. Обаче ми се струва, че това, което предлага колегата, би влязло в противоречие с чл. 2 от Закона от ГПК, където пише така: „Съдилищата са длъжни да разгледат и да разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични, и имуществени права“. Тоест, ние държим освен защита и съдействие. Това е основен принцип заложен в общите положения на ГПК. (Реплики.)
Член 3 – да. Член 3 обаче не прескача и не отрича чл. 2. Някак си са в условия на взаимен баланс.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Господин Митев, и след това адвокат Гигова.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Мисля, че с колегите тук ще се обединим все пак около идеята за създаване на чл. 100а. В тази връзка, след като имаме чл. 100а, не виждам вече практически смисъл от предложенията, които съм направил по § 2 и за създаване на нов параграф относно чл. 130 и чл. 231. Затова оттеглям тези предложения.
Няма да влизам отново в спор. Да, две са гледните точки. В Работната група, която беше преди извънредното положение, чухме становището на Висшия адвокатски съвет, което, между другото, беше крайно отрицателно, изобщо и по отношение на становището на съдиите от Софийския районен съд, и по отношение на съдиите от Софийски градски съд. Чухме и становището на съдиите от Софийския районен съд, което съм предложил в чл. 101, ал. 4. Смятам, че все пак не е добра идеята да рискуваме и да създаваме норми, които могат да се тълкуват като отказ от достъп до правосъдие. Съдия Керелска правилно цитира чл. 2 от ГПК. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, адвокат Гигова.
ВАЛЯ ГИГОВА: Критиката на адвокатурата беше до това да се прекратява директно производствата. Не ме разбирайте погрешно, ние считаме, че в никакъв случай, в каквото и да било процесуално изявление до съд, не трябва да се съдържат нито обиди, нито заплахи, нито нецензурни думи. Въпросът е, че оставянето на исковата молба без движение, дори и ако щете за неяснота в обстоятелствената част, зависи от възприятията на съдията. Една искова молба за един съдия е ясна, но за друг не е ясна.
Тук се касае за същото субективно възприятие и съдия Марчева е права точно за това. Затова нека да защитим съда и авторитета на съдебната система чрез тези разпоредби, които трябва да бъдат достатъчно ясни. При неотстраняване на тази редовност просто производството да се прекратява. Вече естествено – да така е, колегата Александров е прав, че ще има още една кореспонденция съд – страна. Защото това може да не е в първоинстанционното производство, може да е в касационната жалба.
Дори независимо в какъв акт е, според мен трябва да остане тази защита, защото ние за кой правим тази защита? Нали я правим за хората, които са се обърнали към съд. За тях я правим.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, адвокат Гигова.
Давам думата на господин Зарков да прочете предложението. Ако се обединим, около него всички…
КРУМ ЗАРКОВ: Предложение от съдия Белазелков.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Да, на съдия Белазелков. Само да го формулира.
КРУМ ЗАРКОВ: Създава се нов чл. 100а със заглавие „Съдържание“:
„(1) Процесуалните действия не може да съдържат заплахи, обидни или нецензурни думи, или квалификации. В този случай те се считат за нередовни.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато посочените в нея изрази се отнасят до основанието на иска.“
Изразът, който сме използвали, в който те представляват част от обстоятелството, ако обстоятелствата, на които е основан искът. (Реплики.)
Не, не по-чисто е обстоятелствата, в които се…… се отнася до обстоятелствата…(Реплики.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Готови сме, тогава припознаваме това предложение. Прочетете го пак за протокола, предложението по чл. 83 е от мен и господин Зарков – заедно.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Създава се чл. 100а с наименование „Съдържание“:
„(1) Процесуалните действия не може да съдържат заплахи, обидни или нецензурни думи, или квалификации. В този случай те се считат за нередовни.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато посочените в нея изрази се отнасят до обстоятелствата, на които се основава искът.“
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Закривам дебата.
Подлагам на гласуване така направеното предложение по чл. 83, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от мен и господин Зарков.
За – 20, против и въздържали се – няма. (Реплики.)
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ: С това приемаме, че процесуалното действие е нередовно. Съдът дава указания по тази нередовност, ако не бъде отстранена, тогава санкцията остава чл. 101, ал. 3. (Реплики.)
Тогава действието се счита за неизвършено. Ако това е искова молба, приемаме, че няма искова молба и просто хвърляме делото в коша или какво правим? Да, обаче няма – чл. 130 казва: „Връщаме като недопустим“, чл. 129 казва: „Връщаме като нередовна“, чл. 200 и кой казва: „Връщаме нередовната жалба“. (Реплики.)
Ако според Вас това е ясно, добре. Просто, защото като го написахме тук, тук няма последици от това, че се счита за неизвършено. Щом не е извършено, какво да върнем тогава?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Анна Александрова в чл. 83, това е в началото на Доклада.
За и против – няма, въздържали се – 20.
Предлагам по принцип да гласуваме предложенията направени от народните представители Анна Александрова, Христиан Митев, Крум Зарков и на колежката Иглика Събева – да ги приемем по принцип.
За – 20, против и въздържали се – няма. (Реплики.)
Подлагам на гласуване предложението на Иглика Събева като най-радикално за отхвърлянето на § 2.
За – 20, против и въздържали се – няма.
С това изчерпахме Доклада на второ четене.
Приключихме днешното заседание на Комисията по правни въпроси. Благодаря на гостите, благодаря на всички колеги, които участваха активно до последно.
Закривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси.


(Закрито в 15,20 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Александрова