Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 136

На 1 септември 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по прани въпроси при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 054-01-85, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 17 август 2020 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 054-01-86, внесен от Мустафа Сали Карадайъ, Хамид Бари Хамид и Ахмед Реджебов Ахмедов на 28 август 2020 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на общ Законопроект № 053-03-39 от 22 юли 2020 г. на приетите на 16 юли 2020 г. на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за съдебната власт, № 002-01-24, внесен от Министерския съвет на 26 юни 2020 г. и Законопроект за допълнение на Закона за съдебната власт, № 002-01-25, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2020 г.
4. Приемане на общ Законопроект на приетите на 22 юли 2020 г. на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 002-01-26, внесен от Министерски съвет на 6 юли 2020 г. и
- Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 054-01-67, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 10 юли 2020 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията Анна Александрова.

* * *

ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Очакваме и колеги да се присъединят към нас.
Имате дневен ред, който ще прочета:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 054-01-85, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 17 август 2020 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 054-01-86, внесен от Мустафа Сали Карадайъ, Хамид Бари Хамид и Ахмед Реджебов Ахмедов на 28 август 2020 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на общ Законопроект № 053 03-39 от 22 юли 2020 г. на приетите на 16 юли 2020 г. на първо гласуване законопроект за допълнение на Закона за съдебната власт, № 002-01-24, внесен от Министерския съвет на 26 юни 2020 г. и Законопроект за допълнение на Закона за съдебната власт, № 002 01-25, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2020 г.
4. Приемане на общ Законопроект на приетите на 22 юли 2020 г. на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 002-01-26, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2020 г. и
- Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 054-01-67, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 10 юли 2020 г.
Имате думата по дневния ред. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Моля, който е „за“ така предложения дневен ред, да гласува.
За – 11, против и въздържали се – 6.

Преминаваме към първа и втора точка от днешното заседание:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС, № 054-01-85, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 17 август 2020 г.
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС, № 054-01-86, внесен от Мустафа Сали Карадайъ, Хамид Бари Хамид и Ахмед Реджебов Ахмедов на 28 август 2020 г.

Гости на заседанието по точки първа и втора:
От Министерството на вътрешните работи: госпожа Биляна Стойкова – главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и Право на Европейския съюз“; господин Петър Тошков – главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и Право на Европейския съюз“; господин Веселин Младенов – началник на отдел „Охранителна полиция“ в Главна дирекция „Национална полиция“.
От Министерството на външните работи: господин Дурев – началник на отдел „Процесуално представителство“ в дирекция „Правна“.
От „Информационно обслужване“ АД: проф. Михаил Константинов – председател на Съвета на директорите; господин Ивайло Филипов – член на Съвета на директорите и изпълнителен директор.
От Държавна агенция „Електронно управление“ – господин Атанас Темелков – председател; госпожа Марияна Цвяткова – директор на дирекция „Електронна идентификация“; госпожа Росица Георгиева – началник на отдел „Правни дейности“; госпожа Антоанета Лозенска-Георгиева – държавен експерт.
От Български институт за стандартизация: господин Ивелин Буров – председател на Управителния съвет.
От Българския институт по метрология: господин Златко Халваджиев – главен секретар.
От Асоциация „Прозрачност без граници“: госпожа Ваня Нушева – програмен директор и преподавател по избирателни системи и избор на администрация в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
От Обществения съвет към Централната избирателна комисия: госпожа Росица Матева.
От Сдружение „Ние, гражданите“: госпожа ВанИ Асими и господин Стоян Грозданов.
Господин Стоил Стоилов – експерт по изборни системи.
„Добре дошли!“ на всички!
Предлагам вносителите на съответните законопроекти по точки първа и втора, ако колегите нямат нищо против, да представят законопроектите, след което да подложим и двата законопроекта на обсъждане. Ако нямате нищо против, както правим винаги.
РЕПЛИКИ: Да, да.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
От името на доктор Дариткова ще представя Законопроекта на ГЕРБ.
Законодателната ни инициатива е продиктувана от искането на множество граждани, политически партии и неправителствени организации за произвеждане на машинно гласуване във всички секции в страната.
С изменението, което предлагаме, запазваме духа и философията на Кодекса, като даваме възможност на всеки един български гражданин да избере лично за себе си начина, по който иска да упражни правото си на вот – било то с хартиена бюлетина или чрез машина за гласуване.
Предлагаме машинното гласуване да се произвежда само на избори за народни представители, на избори за президент и вицепрезидент на републиката и на избори за членове на Европейския парламент от Република България, като във всяка избирателна секция се осигурява техническо устройство за машинно гласуване, с изключение на избирателни секции с по-малко от 300 избиратели, при гласуване с подвижна избирателна кутия в избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, в избирателни секции на плавателни съдове под българско знаме и в избирателни секции извън страната.
Въвеждаме одит, тестване и сертифициране на устройствата за сертифициране да се извършва от Държавна агенция „Електронно управление“ съвместно с представители на Българския институт за стандартизация и на Българския институт по метрология.
Предвиждаме и директно възлагане на компютърната обработка на данните от гласуването и издаването на бюлетин с резултатите от изборите на „Информационно обслужване“ АД, като през последните 10 години на конкурса за възлагане на компютърната обработка на данните от гласуването единствен участник е било търговското дружество. На практика това ни доведе до идеята за законодателна промяна, като сме използвали разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от ИК, където по аналогичен начин е регламентирано отпечатването на хартиените бюлетини от Печатницата на БНБ, като същото акционерно дружество е регистрирано по Търговския закон.
Въвеждаме забрана за образуване на избирателни секции извън страната при прекратена или преустановена дейност на задграничното представителство, както и при наличие на становища от ръководители на задграничното представителство, да не се образува избирателна секция в дипломатическото или консулското представителство, намиращо се на територията на държавата във военно-политическа криза или въоръжен конфликт.
Считаме, че нецелесъобразно и същевременно опасно от гледна точка на сигурността на гражданите е да се образуват избирателни секции в такива държави.
До този момент ЦИК е вземала решенията адхок, затова целим създаване на изрична законодателна разпоредба в тези случаи.
Със Законопроекта целим да постигнем опростяване на протокола и улесняване работата на членовете на секционните избирателни комисии, за да не се допускат грешките при попълването на изборните протоколи.
Като пример ще дам премахването на регламентирането в Изборния кодекс разпределение на недействителните гласове по кандидатски листи, което ще опрости протокола, ще преодолее ненужното забавяне на комисиите при попълването на протоколите и обявяването на изборните резултати.
Предлагаме също така при продължаване на епидемията от коронавирус изборният ден да може да бъде удължен до 48 часа като сроковете, свързани с отчитане на изборните резултати да се удължат пропорционално на срока за удължаване на изборния ден.
Предлагаме да се създаде нова глава в Изборния кодекс – „Избори за Велико народно събрание“, като се въвежда смесена изборна система. Изборите ще се произвеждат по смесена изборна система като двеста народни представители се избират по пропорционална изборна система с регистрирани в многомандатни изборни райони с кандидатски листи на партии и коалиции и инициативни комитети. А останалите двеста народни представители ще се избират по мажоритарната изборна система в едномандатни избирателни райони.
Предлагаме след приключване на изборния ден при отчитане на машинното гласуването секционните избирателни комисии да сравняват данните, отчетени от техническото устройство за машинно гласуване с отпечатаната контролна разписка, пусната в специалната кутия за машинно гласуване, за да се гарантира прозрачността на изборния процес.
В Наказателния кодекс предлагаме допълнение с цел уеднаквяване на разпоредбите, отнасящи се до активен и пасивен изборен подкуп относно упражняването на избирателно право в полза на определена политическа партия или коалиция. Благодаря Ви.
Господин Хамид, имате думата по Вашия законопроект.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Съвсем накратко ще Ви запозная с мотивите на внесения от нас Законопроект. Този законопроект Движението за права и свободи го внася вече за трети или четвърти пореден път.
Смятаме, че предложенията, които внасяме, са изключително важни за всички български граждани и касаят конституционно закрепени права на българските граждани, които или чрез законови разпоредби са пряко нарушени и не могат да бъдат реализирани, или чрез приети законови разпоредби водят до фактическа невъзможност тези конституционни права да бъдат упражнявани.
Ще започна със забраната за агитация на език, различен от българския.
Смятаме, че Конституцията на Република България гарантира изучаването и ползването на майчин език, различен от българския. Това право обаче е нарушено с директна забрана в Изборния кодекс и искаме тази забрана да отпадне, като предлагаме задължителен превод на официалния български език. Това през последните четири-пет години беше постоянна препоръка от нашите партньори в Европа – комитети по наблюдение, мисии на Съвета на Европа, позиции на Европейския парламент, така че искаме тази разпоредба да отпадне и да се осигури възможност конституционно гарантираното право всеки да може да ползва майчиния си език да бъде допуснато и в изборния процес.
Второто ни предложение е отпадане на текста за задължителното гласуване. Всички видяхме, че той, първо, не произведе ефекта, с който беше въведен.
Второ, ние сме на мнение, че едно конституционно закрепено право няма как да бъде трансформирано в задължение в закон. Смятаме, че тази разпоредба също е противоконституционна и трябва да отпадне. И като следствие от отпадането, разбира се, е и графата „Не подкрепям никого“.
Следващото ни предложение е да бъде възстановен редът за образуване на секции в чужбина, който беше в сила до 2014 – 2015 г., когато секции в чужбина се образуваха по облекчен ред. Последвалите изменения и въвеждането на лимит от 35 секции за така наречените трети държави, извън Европейския съюз, води до фактическа невъзможност български граждани по света да упражняват своето право на глас. Без да е изрично забранено, Законът фактически довежда дотам, че стотици хиляди, а може би и милиони български граждани по света не могат да гласуват. Те са лишени от това свое конституционно право и аз мисля, че този лимит трябва да бъде отменен и да се върне редът за образуване на секции към 2014 г.
Наред с това предлагаме въвеждане на видео наблюдение в секционните избирателни комисии като се изолира периметър около тъмната стаичка – там да няма наблюдение, но пред секцията и вътре, в секцията, това наблюдение да се осъществява.
Имал съм възможност да наблюдавам избори, при които работи такова видео наблюдение, и това наблюдение не е давало проблеми и не се е стигнало до опасенията, които при предходни наши обсъждания на този текст бяха изразени, че се нарушава тайната на вота.
С текста, който касае прагът на преференцията, предлагаме преференцията да е валидна, когато достигне съответната избирателна квота: при местни избори – общинската избирателна квота, при парламентарни избори – районната избирателна квота, и така нататък. Мислим, че това е най-справедливият начин за пресмятане на преференцията в методиката.
Също предлагаме да отпадне и така наречената уседналост, която в този си вид – действащия вид, не е уседналост, а забрана на български граждани да могат да гласуват, там, където са регистрирани по постоянен адрес.
Уседналост имаше преди това, която беше доста по-ефективна и доста по-законосъобразна, когато списъците се затваряха с издаване на указ на държавния глава за насрочване на съответния вид избори – било местни, било избори за Европейски парламент. Оттам нататък нямаше как избирател да се мести от секция в секция, но тук в този вид уседналостта не изпълнява функциите, за които е въведена, а фактически води до лишаване на право на българските граждани да гласуват там, където са регистрирани по постоянен адрес, без да се дава отговор тогава къде могат да гласуват, ако не могат в секцията по постоянен адрес. Тоест смятаме, че това е проблем на действащата норма и тя следва да бъде отменена и коригирана. Това е накратко. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Колеги, предлагам да пристъпим към дебатите.
Ще дам думата на уважаемия господин Цонев и след това на гостите. Предлагам да изслушаме гостите и след това ние.
Заповядайте, уважаеми господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз действително избързах да взема думата, тъй като се налага да изляза по служебни причини. Представям нашата позиция на парламентарната група на „Движението за права и свободи“ по двата законопроекта. Впрочем колегата Хамид представи нашия законопроект и мотивите към него, така че съм улеснен. Ще представя позицията ни само по другия законопроект, внесен от госпожа Дариткова и група народни представители.
Нашата парламентарна група на „Движението за права и свободи“ няма да подкрепи този проект.
Първо, смятаме, че той не решава основните проблеми, които в момента стоят пред изборното законодателство.
Второ, както се досещате, след заявките на отделните политически партии след вчерашния ден до свикване на Велико народни събрание от това Народно събрание няма да се стигне, така че нищо не налага в момента да вкарваме глава „Избор на народни представители за Велико народно събрание“, а и самите текстове също за нас са доста спорни.
Тук обаче искам да представя нашата обща политическа позиция, тъй като върху нея почива нашето неодобрение към подхода.
Първо искам да припомня на всички, че действащият текст в сегашния Изборен кодекс за 100% машинно гласуване е именно на „Движението за права и свободи“. Този текст е наше предложение и той е приет.
Нещо повече, от 2013 г. искането за въвеждане на машинно гласуване без хартиени бюлетини и въобще без хартия е неизменна позиция на „Движението за права и свободи“. Ако си спомняте тогава, преди тези избори през 2013 г., по инициатива на „Движението за права и свободи“ ние организирахме заедно с БСП тогава едно паралелно преброяване, което се състоеше нито повече, нито по-малко в това да дублираме дейността на ЦИК по същия механизъм, по който действа – при нас постъпваха копия от изборните протоколи, така както са съставени от секционните избирателни комисии, после респективно – от районните избирателни комисии, и със съответната програма ние вършехме същото, за да видим дали резултатите ще бъдат еднакви.
Онова, което ни направи впечатление тогава, затвърди нашия опит от предните 20 години на провеждане на избори като партия, че големият дефект на изборния процес в България са секционните избирателни комисии. Над 65 – 66% от протоколите, уважаеми колеги, експерти и журналисти, бяха сгрешени – поправяни по няколко пъти, подписвани, преподписвани. Ние не твърдим, че това е ставало умишлено. Ние не твърдим, че непременно има изборни измами, ние твърдим, че не може нашият изборен процес да бъде белязан от 2/3 протоколи от секционните избирателни комисии в този си вид. Тогава стигнахме до идеята, че трябва да се въведе машинно гласуване, да се изолира работата на секционните избирателни комисии – дори многократно сме го казвали и в зала, и в медиите, и пред журналисти, и пред колеги кои са основните дефекти и защо се получава така: огромното текучество, неподготвеността в секционните избирателни комисии, противопоставянето, многото работа, липсата на време и така нататък, и така нататък. Тук оставям настрана най-важния фактор – партийната пристрастеност, партийното пристрастие на участниците в секционните избирателни комисии, мнозинства и така нататък.
Така че аргументирам много подробно това наше предложение, което е действаща норма в сегашния Изборен кодекс. Тя трябва да стане само работеща.
И заради друго, защото виждаме, че сега всички се присъединяват – и протестиращи, а днес чувам, че и президентът е радетел на машинното гласуване. Чудесно, ние адмирираме това, но да не забравя, че зад това искане за машинно гласуване стои много труд и работа на „Движението за права и свободи“, и то експертна работа и много опит, така че ние знаем защо искаме машинно гласуване за разлика от други, които просто така – смятат, че така няма да има измами или нещо подобно. Тук става въпрос за връщане на доверието в избирателния процес, до голяма степен породено и разрушено именно от работата на секционните избирателни комисии.
Вторият момент, който ние няколко пъти сме аргументирали, особено когато се приемаше този текст в тази норма, която действа в сегашния изборен кодекс. Нашето виждане за машинното гласуване не съвпада с виждането на колегите от ГЕРБ. Ние не смятаме, че трябва да се случва това нещо, а именно правомощията, които правителството се опитва да прехвърли на Централната избирателна комисия. Отговорност на правителството, казахме и тогава, е да произведе или да наложи производството им. Има такава възможност от български производители. Отговорност на правителството на държавата е да ги сертифицира, да направи софтуера и така нататък, и така нататък – неща, които възникнаха като въпроси и от страна на ЦИК, и от страна на колегите в пленарната зала при предното приемане на Закона.
Пак повтарям нашата позиция: не е нужно да бъдат наемани и не беше нужно да се чака досега – машините трябваше да бъдат произведени, държавата трябваше да ги сертифицира, държавата трябваше да направи и установи стандарта на софтуер и така нататък, всичко, което е нужно да бъде направено. Това не беше направено, сега виждаме, че топката се прехвърля от Министерския съвет към ЦИК и обратно. Позицията на нашата партия е, че това не бива да се случва.
Досега всичко това можеше да бъде факт и сега да говорим за други неща, а не за това: „Фактически възможно ли е да бъдат произведени“, „Фактически възможно ли е да бъдат купени или наети“, „ама кой ще ги сертифицира“, „ама кой ще унифицира стандарта“ и така нататък. Това са неща, които трябваше да бъдат свършени в една действаща норма вече на Изборния кодекс.
Прав е проф. Константинов, с когото имаме честта дълги години да работим и е много уважаван от нас специалист, като изчислява математически колко контейнера, колко склада и така нататък – логистиката на този проблем, да, господин Професоре, и ние мислим така: не е работа на ЦИК да има складове, нито да мисли за логистиката на процеса. Това е работа на изпълнителната власт.
Уважаеми колеги, наред с казаните от колегата Хамид неща, които ние от години защитаваме, да ни бъдат показвани конституционните норми, защото ако всеки български гражданин има право да бъде избиран и да избира, съвсем логично е това да е независимо от това къде се намира. От това по-логично няма! Това къде се намира не го прави небългарски граждани, не му отнема гражданството, не му отнема права, но това е друга тема – по нея ще говорим в пленарната зала.
Смятам, че въвеждането на машинното гласуване е възможно, ако нещата тръгнат по своя правилен ред и тогава ще има полза от това машинно гласуване.
Ние няма да подкрепим текста на първо четене, но ако той бъде приет на първо четене в зала, за второ четене ще се включим там, където смятаме, че можем да подобрим действащите норми.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Реплики към изказването? Няма реплики.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости на Комисията, уважаеми журналисти! Преди да започнем експертната част трябва да кажем ясно, че Законопроектът, предложен от госпожа Даниела Дариткова и група народни представители от ГЕРБ, носи всички белези на законодателството, което ГЕРБ прокарва тук, в тази зала и в този парламент, през последните години, най-голяма жертва на което пада Изборният кодекс за пореден път. Това е еманация на абсолютно безхаберното отношение към един законодателен процес. Всички белези са налице.
Законопроектът се предлага в последния момент, когато изборите вече чукат на вратата, след като бяха игнорирани последователните апели, включително на президента на Републиката, за обсъждане на тези въпроси и още след провеждането на последните избори, след като тук беше създадена една работна група, която правеше всичко възможно да не реши въпросите, връщайки циклично разговора на едно и също място, с което сигурно досадихме и на българските граждани по отношение на машинното гласуване. Но българските граждани трябва да знаят, че има политически сили и ГЕРБ е водеща сред тях, които практически с действията си не помагат, а затрудняват процеса. И този закон е пример за това.
Законопроект би бил нужен за подобряване на Изборния кодекс в частта му за машинно гласуване, само ако внесе яснота по няколко въпроса. Вместо яснота сега предложеният законопроект внася допълнителен хаос. Неслучайно председателката на Централната избирателна комисия, уважаемата съдия Стоева, напусна, съзнавайки много добре, че я вкарват в спирала, в която се търси не кой да свърши работата, а кой да понесе отговорността за несвършването ѝ. И това е истина!
Неслучайно и изпълнителят на последните изменения от Изборния кодекс господин Кирилов също е в оставка, защото именно мнозинството на ГЕРБ преди малко повече от година казаха, че с над 300 души секциите ще се гласува само с машини и изрично зачертаха хартиената бюлетина от тях. Сега изрично я връщат. С това поставят под съмнение немаловажния въпрос: колко машини точно ще са нужни? А той не е маловажен от организационна гледна точка, защото, докато не ни е ясно колко точно машини ще ни трябват, никой не се заема да организира процеса по тяхното придобиване. Както и непрекъснато въртящия се безумен, прощавайте, въпрос: да ги наемаме машините или да ги купуваме? Естествено е, че ако има устойчиво законодателство и се предвижда в България да се гласува с машини от тук занапред, естествено е да ги купим, а не да ги наемаме за всеки избор. Не е нужно човек да е специалист по изборно законодателство или каквото и да е, за да разбере, че една машина когато се купи и се използва много пъти, това поевтинява процеса. Ние сме единствената държава в света, която твърди, че електронизирането на един процес ще го оскъпи!? Естествено, че е точно обратното. Само че колегите, водещи по тази инициатива и днес, винаги имат едно наум, че може да машините можем да ги сменим с нещо друго.
Вкарването на хартия в секция, в която се гласува и машинно, до голяма степен обезсмисля усилието, защото машината има няколко предимства. Едно от тях е, че не позволява недействителните бюлетини. Другото от тях е, че не позволява грешките при съставяне на протоколите или поне ги минимизира до крайна степен. Ако вкарате и хартиена бюлетина, която може да бъде грешно попълнена и накрая ще трябва да се смята протокол, пък бил и той опростен, то много от грешките ще се възпроизведат.
Освен това, ако приемем, че хората не се насърчават и няма достатъчно ясна кампания – и това го видяхме при експерименталните гласувания, след това излизат едни анализи как хората, видите ли, предпочитали на хартия, и пак ще се постави въпросът по същество.
Истината е, че тук е и третият характерен белег на законодателството на ГЕРБ – скритите мотиви. Този законопроект има скрити цели – скрити за тези, които не искат да ги видят.
Първото е, както вече казах, да затрудни машинното гласуване. Второто е, че той е част от един нормативен блицкриг, започнал не с друго, а с обявяване на нова Конституция. А той беше внесен в следващия ден, който цели да всели объркване, в това число и сред протестиращите, да накара хората да мислят, че има нещо да се направи и какво ли не, и този парламент трябва да остане. Това не е вярно! Ако всяка институция си застане на отговорностите, има достатъчно неща, изписани в сегашния Изборен кодекс, за да се реализира машинното гласува.
Обръщам Ви внимание на чл. 18 от сегашния Изборен кодекс. Ще цитирам последните две изречения от ал. 1, за да разберете за какво става дума: „Отпечатването на хартиените бюлетини, машинното гласуване и свързаните с тях дейности се възлага и контролира от ЦИК. Министерският съвет координира дейността на органите на изпълнителната власт във връзка с материално-техническото осигуряване на изборите.“
Разбирате, че материално-техническото осигуряване в контекста на сега действащия Изборен кодекс включва и координация по машините. Неслучайно Централната избирателна комисия, прочела Решението № 100 на Министерския съвет от 14 февруари 2020 г., което определя заместник министър-председател, който да осъществява координацията по чл. 18, търси среща с Томислав Дончев целия август месец, за да започнат тази координация на дейности на едни избори, които, пак повтарям, може да се окажат и много по-близо, отколкото са по календар. Не им отговарят, бягат от отговорност! И това е втората скрита цел – да бъде изцяло премахната отговорността на Министерския съвет по този процес. Пак повтарям, търси се не кой да изпълни Закона, а кой да поеме отговорността за неговото неизпълнение! Това е абсолютен прах в очите на хората, поредната законодателна спирала, която не ни води доникъде другаде, освен на палатките и на площадите, с основателно искане за оставка.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Заповядайте, уважаеми господин Митев, за реплика към изказването на господин Зарков.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми колега Зарков, аз няма как да се съглася. Аз също имам критики към Законопроекта на колегите и ще ги кажа в своето изказване, но няма как да се съглася с Вашето становище, че сега действащият Кодекс, така както е разписан, дава възможност за организация за произвеждане на машинно гласуване.
Това, което Вие предлагате и цитирате чл. 18, практически е Централната избирателна комисия да е превърната в законодателен орган и да дописва Изборния кодекс по въпроси, които не са от компетентността на Централната избирателна комисия, и които би трябвало да бъдат разписани в Кодекса.
Доколкото си спомням, Вашето становище, изразявано неведнъж в работната група, която действаше преди обявяване на извънредното положение, беше именно в посока, че трябва да има една поредица от правила, които трябва да бъдат записани, че Вие имате готовност за това. До този момент, за съжаление, ние не видяхме Вашия проект, за да можем да го обсъдим и да видим доколко той е удачен, доколко е добър и доколко не.
Така че в този смисъл тези призиви, че сега действащата уредба е много добра, тя може да се приложи безпроблемно, ЦИК ще дописва Закона – това не е в никакъв случай удачно решение, най-малкото пък може да бъде определено като законосъобразно.
Що се отнася до призиви за отиване на палатки – ако имате желание да отидете там, колега Зарков, може да отидете, никой не Ви спира. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Митев, Вие няма как да се съгласите с мен, защото бързате да се съгласите с ГЕРБ така, както бързахте да се съгласите миналия път, когато променяха Кодекса, точно обратно на това, което казват сега; така, както се съгласявахте с тях – да махнат хартиените бюлетини, а сега се съгласявате да ги вкарат обратно; така, както се съгласявахте с тях по-предния път, когато сменяха Кодекса; така, както се съгласявахте за преференциите; така, както се съгласявахте с тях тук, на работна група, когато с колегите ми, само дето не я нарисувахме тази машина. Значи, донесохме текстове, бяхме готови да посочим органите, които да са отговорни, посочихме ги, предложихме ги. Вие въртяхте като пумпал, само и само да не се съгласите с нас, защото Ви е страх да не би случайно да Ви се разсърдят Вашите приятели. Не знам дали ще Ви се разсърдят, или не, но със сигурност ще Ви завлекат с тях.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Митев, имате думата за изказване.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! В противоречие на метафорите, които използва господин Зарков в дупликата си и на всички негови тези, първо, заявявам, че аз няма да подкрепя този законопроект, ще се въздържа, но не поради основния, според някои, спор, свързан с машинно гласуване или хартиено гласуване, а заради внасянето в Изборния кодекс на специални правила по отношение на избора на Велико народно събрание. В Конституцията е записано, че изборите за Велико народно събрание се произвеждат по общия ред. Общият ред, който е записан в момента, е пропорционална избирателна система на всички 400 народни представители. Това, което предлагат колегите от ГЕРБ, е в съмнително съответствие с този конституционен текст. Предложението да има специален ред не само че не отговаря на конституционния текст, на първо място, но и в никакъв случай няма да изпълни тези цели, които се поставят със свикването на Велико народно събрание, а именно максимално представителство на всички обществени групи, на всички партии. Знаем, във всички учебници по Конституционно право е записано, отдавна е известно, че мажоритарната изборна система винаги води до бонуси, до по-големи ползи за големите партии и съответно е много по-неблагоприятно по отношение на всички останали малки партии, участващи в изборите. Това е основният аргумент, с който ще гласувам „въздържал се“ по отношение на този законопроект.
На следващо място, що се отнася до машинното гласуване, аз съм абсолютно съгласен с това, което колегите от ГЕРБ са написали в мотивите си, че са констатирани многобройни несъвършенства на машинното гласуване във времето, както от водещи специалисти по изборно право, така и от представителите на административните органи, които се занимават с произвеждането на изборите в Република България.
Противно на казаното от колегата Зарков, всъщност ние винаги сме били резервирани към машинното гласуване, съобразявайки се и с това, което виждаме в Европейския съюз, в Европа като цяло, тоест липса на машинно гласуване. Там явно са по-глупави, затова използват гласуването с хартиени бюлетини.
Разбирам, че колегите са се опитали да направят някакъв баланс, така че да се избегнат отрицателните последици от въвеждане на машинно гласуване, като са дали възможност и за гласуване с хартиени бюлетини. Друг е въпросът дали това би сработило при произвеждане на избори, но със сигурност е много по-добре от сега съществуващия запис в Закона.
Но поради, както вече казах, фундаменталното ни разминаване по отношение на начина, по който би следвало да бъде избирано Велико народно събрание, аз ще се въздържа от подкрепа на този законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Реплики към изказването на господин Митев? Няма.
Колеги, предлагам да чуем гостите, ако нямате нищо против.
Заповядайте.
ВАНЯ НУШЕВА: Благодаря Ви за възможността да изразя становището на Асоциацията „Прозрачност без граници“ по внесения законопроект на ГЕРБ. Очевидно на следващ етап ще представим становище и по Законопроекта, който беше внесен буквално преди два дни от ДПС.
И тъй като дискусията е по отношение на един от най-важните законопроекти в страната, се надявам, че ще получа възможност да представя, макар и в синтезиран вид, все пак основните акценти от нашето становище и по-конкретно критичните елементи от становището ни. Всички си даваме сметка, че целта на едни законодателни промени трябва да е по-добра организацията на изборния процес, избягване на рискове в изборното законодателство и съответно на неудачни действия на изборната администрация и на другите институции впоследствие.
Съвсем накратко само ще си позволя да започна отзад-напред от Законопроекта, внесен от ДПС, от отношение на два компонента. Първото предложение за въвеждане на видео наблюдение в избирателните секции, и второто – по отношение на увеличаване прага на преференциите до съответните общинска, районна или национална квота.
Бих искала да подчертая сега нещо много важно. Стандартите на Съвета на Европа – на организацията, в която България членува от нейното създаване, и съответните документи на нейния орган – Венецианската комисия, много ясно показват: стандартите включват и гарантиране тайната на вота. Това означава, че всякакво установяване дали избирателите са дошли да гласуват или не – не само начинът на гласуването, но дали те са решили да гласуват или не, също представлява нарушаване тайната на вота.
Примерите, които ни се дават, може би са от едно наблюдение, в Азербайджан. Аз мисля, че трябва да се ориентираме към практики от Европейския съюз, развити демокрации, а не да се обръщаме към азиатски, може би полудемокрации, ако изобщо могат да бъдат определени като такива.
По отношение на преференциалното гласуване. (Реплики на народния представител Хамид Хамид.)
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Хамид, моля Ви!
ВАНЯ НУШЕВА: Тази квота на практика обезсмисля възможността избирателите да имат активно участие в определянето на техните представители. Наблюдението от последните няколко години показа, че всъщност тази преференция работи за политическите партии. Тя е инструмент за привличане на по-голяма избирателна подкрепа в изборния процес и крепи доверието към политическите партии. Това ли е нещото, което Вие искате да направите – да затрудните възможността на избирателя да определя своите представители?! Всъщност това е и едно меко въвеждане на мажоритарен елемент в избирателната система. Така че това са моите кратки бележки по отношение на Законопроекта, внесен от ДПС.
За съжаление, ще се наложи да изразя едни доста по-категорични критични оценки относно законопроекта, внесен от ГЕРБ. Като едно обобщение: огромна част от него – поне 90%, представляват недомислени, противоречиви или опасни предложения за промени в изборните правила. Част от тях противоречат на стандартите на Съвета на Европа.
Важни детайли, които искам да отбележа тук, ще бъдат по отношение продължителността на изборния ден, избирателните системи и границите на избирателните райони по отношение на Велико народно събрание, правомощията на ЦИК във връзка с изборния процес и по-конкретно с машинното гласуване, последиците от машинното гласуване и протоколите – до каква степен промяната в протоколите улеснява изборния процес, но и какви други негативни ефекти може да създаде.
Предложеният законопроект е в състояние да торпилира изборния процес. Аз не зная дали си давате сметка какви предложения са включени в този законопроект и какви последици ще се създадат за работата на изборната администрация, на първо място, и по какъв начин ще се отрази върху доверието в изборния процес!
Други са важните проблеми в изборния процес, други са инструментите, които ние сме предлагали. Сега вероятно поради липсата на време не е необходимо да ги аргументирам тях, вероятно дискусията по промените в изборното законодателство ще продължи, но искам да отбележа важните неща.
Ние искаме да въвеждаме машинно гласуване, електронно гласуване. Същевременно нямаме избирателен регистър, който отразява точните и актуалните данни на избирателите, не въвежда ред в данните на избирателите, които участват в изборния процес.
Многократно сме предлагали регионалните преброителни центрове като инструмент за избягване, за ограничаване на неволни и на съзнателни грешки от избирателните комисии, но всички политически партии са се съгласявали с това и някак не стигаме до момента да пристъпим към тази идея. Тази идея би могла да се реализира в момента с подкрепата на технологии, като например сканиращи устройства в такива преброителни центрове. Това може да ограничи и манипулации в изборния процес при броенето, и контролиран вот и въздействие – значително по-евтино е от въвеждането на сканиращи устройства, които сканират хартиените бюлетини. (Реплики на народния представител Димитър Лазаров.) Но това са други детайли.
Виждам, че всъщност има някакво разсъждение за това какво правим ние в условията на COVID, но няма никаква идея по отношение на това как се постъпва с избирателите, които са поставени под карантина, а това в момента са няколко хиляди души. Нямаме решение за това какво правим с масови мероприятия в условията на карантина и дали обществените медии не могат да бъдат използвани по-пълноценно като инструмент за представяне на платформите на програмите на политическите участници, което означава разширяване на безплатния достъп до обществените медии. И ред други неща, за които просто в момента не е място да дискутираме.
Това, което бих искала да отбележа по отношение на внесения законопроект. На първо място, продължителността на изборния ден. Именно с основанието, че е възможно противоепидемичната обстановка да го наложи, е предложено, че при обявена такава гласуването в страната може да се проведе в два последователни дни. Някой дава ли си сметка за това по какъв начин се организира изборния процес в рамките на два дни? Кой съхранява през нощта избирателните книжа? Това са списъци, бюлетини, урни. По какъв начин работят членовете на секционните комисии – след като 48 часа те са работили, как ще са в състояние да преброят протоколите? Ще са ли в състояние и изобщо ще желаят ли да дойдат на втория ден от изборите и дали ще е такъв същият състав на избирателните комисии? Големият проблем, свързан с подобно нещо: в тъмната част на денонощието между двата избирателни дни някой дава ли си сметка какво въздействие върху избирателите от страна на местни лидери на общности, местни тартори ще бъда оказвано, за да гласуват по „правилния“ начин? И това е особено важно, ако се променя избирателната система, защото това, което виждаме, е създаване на една нова глава по отношение на Великото народно събрание – избори за Велико народно събрание, където всъщност се въвежда в нарушение на международните стандарти, промяна в изборното законодателство.
Тук искам да отбележа две важни неща по отношение на промяната в избирателната система при избори за Велико народно събрание. Има три важни елемента, които Съветът на Европа и неговите документи определят, че са недопустими за промяна поне една година преди изборния ден. Това са: промяната в избирателната система, промени в границите на избирателните райони и промени в модела на формиране на изборната администрация. В този законопроект съществуват две от тези забранителни елементи от препоръките на Венецианската комисия.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Само ще Ви помоля да бъдете по-кратка в изказването, за да могат всички да вземат отношение. Изразили сте го в писмено становище, имаме го. Благодаря.
ВАНЯ НУШЕВА: Добре.
Това, което бих искала да отбележа накратко. Не е премислено, изобщо не е мислено как може да работи подобна избирателна система. Защо? 200 многомандатни избирателни района, чийто мандати се определят въз основа на данни от последното преброяване на Националния статистически институт от 2011 г. А по отношение на едномандатните райони е описана формулировка „по данни на НСИ“. Каква е причината да има различна формулировка? Всъщност текат интензивни процеси по миграция на населението през последните години, които при тази формулировка всъщност ще ощетят големите градове при определяне броя на многомандатните райони. Не е дообмислено по какъв начин може да се изпълни изискването да бъдат създадени 200 едномандатни райони, при условие че всеки район има относително равен брой избиратели, но не обхваща различни общини. Това е невъзможно решение! Това са съществени проблеми, които не могат да бъдат отминати с лекота, и то по отношение на учредителната власт на държавата, каквато е Велико народно събрание.
Няма да навлизам повече в детайли по този въпрос. Само ще завърша с темата за машинното гласуване, която някак си застава във фокуса на общественото внимание.
Машинното гласуване не е панацея за решаване на избирателните проблеми, всички сме наясно. Но така или иначе тя създава предпоставки за ограничаване на част от неволните грешки от страна на членовете на изборната администрация и на съзнателни манипулации.
Какво виждаме в предложения законопроект? Всъщност ние виждаме следното: запазва се паралелното съществуване на два начина на гласуване и броене – хартиените бюлетини и машинното гласуване. Защото формулировката в чл. 206 много ясно казва, че избирателят може да гласува с хартия или бюлетина – в секциите с над 300 избиратели. Ние наблюдавахме какво се случи при изборите за Европейския парламент през 2019 г. Различните секционни комисии имаха различна практика. Някои насочваха избирателите, за да гласуват с хартиени бюлетини, защото се притесняваха от машините. Имахме резултати с различни проценти на използване на машинното от две съседни секции. В едната 24% бяха гласували с машини, защото секционната комисия беше насочвала избирателите към хартиените бюлетини, а в съседната секция – 74%. Не става въпрос само за предпочитания на избирателите и за обезсмисляне на тази технология. Става въпрос за това, че ние поне в 9000 секции ще наложим на изборната администрация да работи и с масив от машинното гласуване, и с масив от хартиените бюлетини. Проблемите, които видяхме през май 2019 г. при обработването на тези масиви, ще се увеличат многократно. Това ли искаме да постигнем? Аз мисля, че не искаме да постигнем това.
И последното нещо, тъй като Централната избирателна комисия реагира на част от предложените промени – в Законопроекта виждаме няколко неща: Централната избирателна комисия получава правомощията, всъщност тя е натоварена с основната роля и задължение да организира изборния процес, което е така, тя би следвало да носи отговорност. Но наред с отговорност тя трябва да има и правомощията да контролира процеса.
Какво виждаме ние в текста на чл. 213? Зачеркната е една съществуваща разпоредба, която позволява на Централната избирателна комисия да дава задължителни указания на изпълнителите на машинното гласуване! Какво означава това – че Централната избирателна комисия номинално носи отговорност и организира процеса, но тя няма важното правомощие да го контролира в процеса на изпълнение.
Същевременно има едно може би добро предложение – държавни институции като Държавната агенция „Електронно управление“ да се включи в процеса – това е разумно предложение. Възниква въпросът: тя и трите функции ли ще съвместява – одитиране, тестване и сертифициране на системата? За мен тук възниква един друг въпрос: защо наблюдателите няма да имат възможност да проверяват как работи програмата на машинното гласуване – софтуерът по действащия кодекс? Това беше действащо правило, сега е предложена променя. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нушева.
Заповядайте, имате думата.
СТОЯН ГРОЗДАНОВ: Тук ставаше въпрос за технологията на изборите и за това, което се случва след преброяване на гласовете. Съвсем елементарно е. Тъй като всички училища в момента имат електронни подписи, имат много компютри, да се организира по следния начин. И тогава ще отпадне, разбира се, сканиране, ще отпаднат и грешки в секционните протоколи. Аз съм участвал в доста комисии и знам, че в 19,00 ч. вечерта започва да се пише всичко, което може да се напише, после се изсипват накуп и въобще не се броят бюлетините, както е по Закон, а всеки гледа да е пръв, за да може да отиде примерно в зала „Армеец“ и да остане по-малко време там, да не седи по два дни.
Ето каква е технологията, ние сме дали писмено на някои от депутатите. Разработили сме закон още 2013 г. изцяло – цял закон, който е даден тогава на Мая Манолова, но тя не искаше да реагира. И така. Ето, гледайте колко е просто! Преброяват се гласовете, СИК преброява гласовете и след това ги въвежда в компютър, който е в секционната избирателна комисия. В него има локално разположена програма, която е в РИК. Това са елементарни неща – в една бланка, направена на компютър се въвеждат десетина или двадесет числа – колкото са, контролите са заложени и се изчиства това нещо. Касиерки, счетоводителки, директори въвеждат непрекъснато в такива бланки, например болничните бланката е значително по-сложна. След като го изчистят протокол, той се разпечатва на всички партии, на всички, които го искат, чука се един клавиш и се изпраща на всичките партии, на всичките участници в изборите. В същия момент се изпраща и на РИК, и на ЦИК, изпраща се в реално време и в сайт, в който всеки един избирател може да следи от вкъщи или по телефона как върви преброяването на изборите.
Това е елементарно, не иска нищо – една флашка, ако трябва електронен подпис, е към 20-ина лева, някъде до 11,00 ч. ще бъде ясно – няма да има време чували да се подменят и така нататък.
Другото, което е важно, това е активната регистрация. Тук е колегата проф. Константинов, нееднократно е заявявал, че средно около 800 хиляди има такива мъртви души, тоест активната регистрация е задължителна – да отидат съответните избиратели, да си направят това усилие и да се регистрират, може би в общината, това точно е детайл къде точно да се регистрират, като попълнят някакви бланки, тоест да се види дали владеят български език.
Другото нещо, което сме дали, е за равен старт и така нататък.
По отношение на машинното гласуване – аз съм програмист от 40 години и съм правил такива проблеми, и мога да Ви кажа, че не е проблем ти да натиснеш едно копче на компютъра, а на екрана да излиза друга буква – например натискаш „А“, а на екрана излиза „Б“. Това е елементарно, прави се, аз лично съм правил такива програми – това е на принципа горе-долу на вирусите.
Другото, за което стана въпрос, видео наблюдение – добре, на видео наблюдението ще се вижда кой избирател кога е гласувал. Как ще обясните Вие на избирателя, че в машината няма да има и в същия ред да се разбере кой, кога и какъв вот е дал? Дори да няма такава възможност, там служителите, които бъдат, и ги заведе бизнесменът Х или от общината, или от където и да бъде, или от гетото – да, на тях ще им се каже, разбира се, че всеки един в машината ще бъде ясно кога, в колко часа е гласувал и как е гласувал. Дори да няма такава възможност, това ще им бъде внушено.
А за гласуване по телефона – това изобщо няма смисъл да се коментира, там е ясно, че събират телефоните и така нататък.
Дали сме доста предложенията, те са 29 основни точни. Въобще този Изборен кодекс подлежи на много сериозен ремонт, за да стане един справедлив Изборен кодекс. Имаме го целия на файл, може да Ви го предоставим, явно сега няма да стане, но поне за това, което е за отчитането с компютрите – това е елементарно и може да стане много бързо. В училищата, пак казвам, има обучен персонал, може същото да стане и от общините – там да помагат, и който не може, да ходи в зала „Армеец“ или където ще се определи, но другите, които могат, а това ще бъдат сигурно повечето, те ще бъдат мотивирани, тъй като няма да ходят и чакат два дни в зала „Армеец“, те ще го направят със сигурност. В училището може да има само един компютър, който е достатъчен да изпраща нещата на 20 секции, както казах – по РИК, по ЦИК и по другите партии в сайта, който е за гражданите, и там може да има обучен човек, който да въвежда. Няма никакъв проблем. Мисля, че няколко числа да се въведат със съответните контроли това ще изисква съвсем минимално време. Мерси.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Грозданов!
Заповядайте, уважаема госпожо Асими, накратко.
ВАНИ АСИМИ: Добър ден, уважаеми депутати, гости!
Искам да Ви кажа, че още през 2013 г. при госпожа Манолова се правеха ремонти на Изборния кодекс. Професор Друмева и господин Цеков писаха много. Много промени ставаха, но тук слушам – Вие сте много компетентни, но е добре да чуете и гражданите.
По отношение тайната на вота в Конституцията има чл. 10, където е записано, че вотът, изборите, националните и месните референдуми се произвеждат въз основа на общо редовно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Нали, гласуването е тайно?
Аз искам, господин Хамид, да се обърна към Вас – казвам мое лично мнение.
Не мога да се съглася – не говоря за Турция, говоря по принцип – че хора, които си дават данъците в друга държава, и те не отиват да… (реплика на члена на ЦИК Димитър Димитров) господин Димитров, това е мое мнение, различно от Вашето – много съм Ви слушала – научете се да уважавате и различното мнение. Те си дават данъците в другата държава – говоря за хората, които работят там и нямат намерение да идват тук, но идват само за гласуване – не съм съгласна – в този смисъл казвам, че те пълнят друга хазна, на друга държава. В този смисъл!
Колкото до уседналостта – не мога да се съглася, че аз ще отида само да гласувам, ще отида там да гласувам и от тези хора ще зависи моето положение, където аз живея – тук.
Пак Ви казвам, не Ви опонирам, аз съм съгласна дори да има на хартиен носител, приемам дори да има на хартиен носител, аз обичам да чета книгите на хартиен носител, всички сме различни. Но не се съгласявам, че трябва да правим тези компромиси и да се отварят много изборни секции, защото тези хора, ако милеят за България, щяха да са тук. Това пак е мое мнение.
Колкото до видео наблюденията, трябва да Ви кажа, че има видео наблюдение в чужбина във всички консулства – дори така са насочени, че аз се отказах да гласувам. В консулството се отказах, защото видеото сочи дори към урничката, където гласуваш. Обикновено в тези посолства и консулства – там обикновено са семействата, които работят, те са в избирателните комисии. Така че има много пропуски, но добре е, когато спорим, защото за този Изборен кодекс се говори от 2013 г. и все още е куц. Все още не е дооправен. (Реплика на Хамид Хамид: „Не е така!“.)
Недейте да казвате: „Не е така“. Ти ще живееш в Турция, ще си даваш парите, ще живееш в Америка, ще издържаш 8 мигранти и в същия момент ще ми даваш мнение как да живея аз в България. Не съм съгласна! Мое мнение е. Не казвам, че е меродавно, но поне се научете да изслушвате – и това търпение нямате, а ние Ви търпим да Ви слушаме с години в парламента. Лошо отношение имате към гражданите, затова са вън хората.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Хамид, много кратко.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Ще подмина обидите към народни представители, но няма да подмина обидите към българските граждани. Където и да се намират по света, това са български граждани. Българските граждани в чужбина са най-големият инвеститор в България – милиарди на година…
ВАНИ АСИМИ: Прав сте!
ХАМИД ХАМИД: Ето, Вие не уважавате в момента, когато някой се изказва – правите забележка.
…милиарди влизат в хазната на България от тези хора. Тези хора държат строителния бранш, тези хора купуват имоти, тези хора, които живеят в Турция, имат къщи по кърджалийските и по шуменските села и плащат местен данък на съответните общини, не пълнят турска хазна, а пълна българска хазна и тези хора нямат право да гласуват за общинския съветник, който им определя местния данък! Как така!? Кой ги е лишил тези хора от българско гражданство, че да не могат да гласуват? Ако Вие сте ги лишили, кажете го, но нямате право да обиждате българските граждани, независимо къде се намират, защото те държат икономиката ни жива. Проверете сведенията колко пари влизат само от Германия и от Великобритания в България. Точно тези хора, които пращат на роднините си пари, проверете го! Нямате право да се държите към тези граждани с това обидно отношение.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид, моля Ви да бъдем кратки.
ВАНИ АСИМИ: Моля Ви се за дуплика! Аз не съм ги обидила.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Не може да влизате в диалог.
ВАНИ АСИМИ: Ако те са си внасяли данъците – тук, моите уважения, не съм искала да ги обидя. Много сте чувствителни! Казвам – щом не внася данъци, Вие казвате, че внасят – моите уважения – имат право да гласуват, след като дават данъците си тук. Не съм казала! Не ми изкривявайте, не ми слагайте в устата думи, които не съм казала.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Асими, разбрахме Ви.
Заповядайте, имате думата – Вие.
СТОИЛ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател!
След изказването на госпожа Нушева е малко трудно да повторя някои неща, които тя вече каза, затова ще карам телеграфно за икономия на време.
Първо, по отношение на видео наблюдението, аз не съм голям фен на видео наблюдението, но господин Хамид е прав, че тайната на вота не покрива факта на гласуване – покрива тайната на гласуване, но не и факта на гласуване. Това се доказва както с подписите, до които всички партии имат достъп, така и с факта, че политическите партии имат право да получат копие от списъка.
По темата за машинното гласуване. Аз имах такава уклончива позиция, но сега съм категорично против машинното гласуване и ще Ви кажа защо. Първо, в България ние не сме дискутирали всички варианти на машинното гласуване – каквото е например машинното броене, което се практикува широко.
Има един вариант на машинно гласуване, в който машината принтира бюлетината, а тя се брой ръчно. Ние сме избрали един-единствен вариант, така наречения директен запис.
Наскоро има много сериозни опасения в чужди източници, че при производството на машините, заради така наречената дълга верига на доставки, могат да бъдат заложени в машините опции, които не са открити. Тоест те ще Ви кажат, че машината не е свързана с интернет, но тя де факто, още на фазата на производството, има възможност да бъде контактувана от дистанция. Това се прави от производителите, за да може за кратко време те да могат да препрограмират машините. Ако ние приемем, че една машина се програмира за пет минути, то на 20 000 машини Вие ще трябва да имате около 129 човекодни работа. За да се избегне това нещо, производителите вкарват опции за дистанционно управление. Това нещо поставя използването на машините под риск.
Всички Вие сте чели доклада на Централната избирателна комисия и знаете, че на миналите избори от 3000 машини 15% не бяха използвани. По-точно 10% имаха под 10 гласа и 146 машини нямаха нито един глас. Това направи средната цена на машинния глас 60 лв., а средната цена на гласа от тези 296 машини отива около 600 лв., ако приемем, че са по пет гласа.
Професор Константинов е уважаван човек с числата и той беше направил сметка, че около 130 млн. лв. ще ни струва купуването на машините и няколко години напред тяхната поддръжка и сервизиране. Ако разделим 130 млн. лв. на 10 избора за следващите 12 години напред, ние ще можем да увеличим възнаграждението на сегашните избирателни комисии с по 1000 лв., тоест председателят и секретарят на комисията могат да получат много повече пари, което да позволи на изборната администрация да наема качествени хора и част от хората, които са тук, може би няма да пренебрегнат да изкарат 500 – 600 лв. като председател и секретар на избирателна комисия.
Големият въпрос е, че Вие, уважаеми господа политици, много държите секционните избирателни комисии да бъдат на принципа на взаимния контрол. Затова те са квотна проекция в парламента. Тоест най-големите партии имат най-много представители в секционните избирателни комисии, а малките партии имат 10% в рамките на целия многомандатен избирателен район.
Вие или по-точно Вашите местни структури правят така, че обучените вече хора да бъдат подменяни в последния момент, в това число и в деня на избора. В Доклада на ЦИК ясно е казано, че близо 50% от секционните избирателни комисии на последните избори са били подменени. Аз гледах данните на Столичната избирателна комисия.
Възниква въпросът дали наистина този принципен подбор на изборната администрация на базата на взаимен контрол е най-доброто нещо и дали не може поне председателите и секретарите, а защо не и целите комисии да бъдат подбирани единствено по професионални критерии? Това да бъдат уважавани хора – адвокати, прокурори, съдии, ако трябва. В някои страни именно магистратурата прави избори. Тоест тези хора да дадат от своето доверие на процеса, а не обратно – ние сега слушаме, че 65 – 70% от протоколите били грешни и искаме с машини да преборим маймунджулъците на хората, които Вие сте пратили там – по-точно не Вие точно, а Вашите местни структури, за да изкарат някой лев.
По този въпрос толкова – против машините съм със съответните аргументи.
По отношение на предложението за смесена избирателна система във Великото народно събрание. По принцип съм привърженик на подобна избирателна система и за обикновените народни събрания. Дали ще са по-малко депутатите, дали не, но би било добре да имат мажоритарен компонент с 50+1, ако трябва, на два тура.
По отношение на пропорционалната компонента аз съм категоричен защитник на задължителната преференция – няма глас за партия, ако не е избран човек.
Това нещо ще позволи в мажоритарната компонента, когато един мажоритарно избран депутат бъде назначен на друго място, той легитимно да бъде заместен с водача на пропорционалната листа, с така нареченото хоризонтално избутване, за да не се получава феноменът „падащо мнозинство“, защото по принцип това е правилно.
Другата ми забележка към Вашия законопроект е, че не се предвижда гласуване в чужбина за мажоритарни избори. Прав ли съм, доколкото съм разбрал? Това е категорично вопиющо нарушение на международните стандарти за равно избирателно право. Не може част от българските граждани да имат два гласа, а част от българските граждани да имат един глас. Няма никакъв проблем, тоест има голям проблем, понеже нямаме изборен регистър и надеждни данни, за да бъдат двете бази на представителство еднакви, да се вземе за база на представителство действителните гласове, която за последните избори в България би била около 18 хил. 412 гласа, да се разделят действителните гласове, подадени от чужбина за последните три години, средно на това, и да се определи една мажоритарна квота, която да се разиграе между избирателите в чужбина. Лесно е да се направи, малко натегнато е от гледна точна на изборните правила, но така тези хора няма да бъдат лишени от избирателно право.
Двете бази. Госпожа Нушева говори достатъчно по тази тема. Това не е хубаво – пропорционалните депутати да са на база преброяване, а мажоритарните да са на база на данните на НСИ.
По отношение на обучението, извинявайте, но някой от Вас знае ли колко продължава обучението на секционните избирателни комисии? (Реплики.) Напротив, госпожо Председател, обучението продължава един час. Другият час е на пожарникаря, на полицая, на хората от общината, инструкции за сандвичи и така нататък. (Реплики.)
При този тип обучение и при тази подмяна на съставите ние не може да искаме нищо повече и аз не съм съгласен да платим 130 милиона лева за следващите десет години вместо с други организационни мерки да се опитаме да решим този въпрос.
48 часа – изборен ден. Извинявайте, някой знае ли колко е средният брой на гласували, освен професор Константинов и професор Димитров, на една избирателна секция в България? Средният брой е 295 човека на последните парламентарни избори в една секция. Но в община Трън например във всички селски секции са се събрали средно между 67 – 68 гласа.
Това означава, че изборният ден в България би могъл спокойно да приключва в пет часа следобед. По нашите критерии, където в разни дивашки държави организираме избори, критерият е 700 души на ден да бъдат отупани в една избирателна секция. Ние имаме под 300. (Реплики.) Под 300! В Трънско имаме 67. Значи в 2 часа в Трънско спокойно могат да се облепят урните, да се пратят в Трън и да ги изброят момичетата от ДСК или от която банка има клон там.
Аз съветвам Централната избирателна комисия тези 265 общини спокойно да ги пресее по тези критерии.
Друго засега не се сещам, благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Давам думата на професор Константинов и господин Филипов.
МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Колеги, аз имах конкретни предложения, но няма да ги споменавам. В момента, съжалявам, но диалогът се загуби. Той не се загуби само в тази зала, той се загуби на национално ниво в България и за съжаление – и на световно ниво.
Това, което става в момента, просто е, как да Ви кажа, някакво срутване на цивилизацията такава, каквато я познаваме. Поне за мен е така. В този смисъл това даже е успокоително, че в България стават лоши неща, защото след като навсякъде стават ужасяващи неща, редно е и тук да отразим някак си това нещо. Затова ще намаля малко патоса на изказванията и конкретиката.
Имам конкретно предложение към всички Вас, но не в момента да го направите, а по-късно. В момента по веригата HBO, в box офиса върви един нов филм, направен за изборите 2020 в Съединените щати, със съвсем нови данни. Нарича се „The cybеr war on American elecions 2020“ – кибернетичната война срещу американските избори. Гледайте този филм, той е точно 90 минути. Можете да не гледате всичките 90 минути, там голяма част от нещата, за които говорим тук, са казани. Филмът меко казано е ужасяващ. В Съединените щати, както знаете, масово използват машини и това, което се случва там, е като една от най-лошите научни фантастики. Между другото филмът не е фантастичен. Това е. Благодаря Ви. (Реплики и уточнения със Стоил Стоилов.) Думата „община“ трябва да е „област“. Очевидно това е печатна грешка.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Имате думата за изказвания.
Заповядайте!
ИВЕЛИН БУРОВ: Аз ще направя коментари по конкретни два параграфа – § 6 и § 7, от настоящото предложение.
От името на Българския институт за стандартизация е внесено писмо с предложение. Предполагам, че сте го получили. Първоначалното мнение на Българския институт за стандартизация беше, че тези текстове трябва да отпаднат – те са ненужни, грешно формулирани и противоречат на действащото българско законодателство, тъй като няма как ЦИК да определя технически изисквания към апаратната част на техническите устройства за машинно гласуване. Те са определени със Закона за техническите изисквания към продуктите. Устройствата за гласуване – дали са произведени в България, или се внасят, те трябва да имат СЕ-маркировка, трябва да имат сертификати по други две европейски директиви за рециклиране на отпадъци от електрическо и електронно оборудване и за ограничаване на опасните вещества.
Също така имаме сериозни забележки към използваната терминология. Извинявайте, но „одит на техническо устройство“ не може да се прави. Одит се прави само на процес или система.
В случай че не се приеме предложението на Българския институт за стандартизация и въпросните параграфи да отпаднат, тъй като ние смятаме, че тази материя е предмет на обществената поръчка за доставка на тези технически устройства, сме подготвили ново по-прецизно предложение.
Всъщност не е никаква тайна – тези текстове са взети от една препоръка на Съвета на Европа, но са взети доста избирателно и доста погрешно.
Така че предлагаме Централната избирателна комисия да определя техническите изисквания за оценка и изисквания за оценка и сертифициране към системата за гласуване с технически устройства за машинно гласуване. Тогава вече може да се говори за одит и сертифициране на системата.
Също така имаме сериозни възражения – тук вече изразявам мнението и на колегите от Държавна агенция „Електронно управление“ и Българския институт по метрология, тъй като с § 7 се възлага одитът, тестването и сертифицирането на техническите устройства да се извършва от Държавна агенция „Електронно управление“ съвместно с представители на Българския институт за стандартизация и на Българския институт по метрология.
Аз ще говоря само за Българския институт за стандартизация. В нашия предмет на дейност не фигурира нито одит, нито тестване, нито сертифициране. Така че да се определя една институция да извършва някаква дейност, за която институцията няма компетентност, мисля, че е погрешен подход, особено що се отнася за такъв отговорен и в момента чувствителен процес.
Затова предлагаме – това е пак текст от препоръката на Съвета на Европа, одитът и сертифицирането на системата за гласуване с техническите устройства за машинно гласуване се извършва от независим и компетентен орган за сертификация, акредитиран по национални или международни схеми за оценка на информационната сигурност по стандартите от серията 27000, които се отнасят за информационна сигурност. Органът за сертификация трябва да бъде независим от производителя или доставчика на услугите или от политическа намеса. Неговото определяне следва да бъде прозрачно.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Буров.
Заповядайте, уважаеми господин Темелков – имате думата.
АТАНАС ТЕМЕЛКОВ: Уважаема госпожо Председател на Правна комисия, уважаеми колеги! Ще бъда съвсем кратък.
Напълно подкрепяме становището, че единствено акредитирани институции имат правото да извършват дейност като тестване, одит и сертифициране. В този смисъл са и текстовете на препоръката 27/5 на Комитета на министрите на държавите – членки на Европейския съюз.
Заявяваме готовността за съдействане и участие в подготовка на изборния процес в рамките на компетенциите на Държавната агенция. Именно поради тази причина считаме, че предложените текстове следва да бъдат прецизирани и специално осигуряване на правна стабилност на изборния процес чрез предлаганите изменения в Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс.
Изразяваме готовност да участваме в експертна група, ако има такава назначена, по отношение на изясняване на текстовете, които са свързани с тестване, акредитация, сертификация и други. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Темелков.
Заповядайте, имате думата.
ЗЛАТКО ХАЛВАДЖИЕВ: Здравейте! От Българския институт по метрология също сме на мнение, че организациите изброени в § 7 нямат правомощията, които се опитват да им вмени Изборният кодекс с тази разпоредба. Българският институт по метрология има правомощията да одобрява типа и последващ контрол на средствата за измерване. Ако прецените, че следва да одобрим типа на машините за гласуване – няма проблем да го направим, последващ контрол евентуално да извършим на тези машини, но следва да имате предвид, че при 20 000 броя машини, които се предполага, че ще обслужват изборния процес на машинното гласуване, ще са нужни минимум пет месеца, за да се одобрят всички машини като такива, като индивидуални средства за гласуване, за да е ясно, че компилацията между хардуер и софтуер е сигурна и може да отговаря на изискванията, които ще бъдат определяни от ЦИК или от някой друг орган, в зависимост как реши законодателят.
Но иначе Българският институт по метрология няма проблем да направи нужното за одобряване на типа и за последващ контрол, при положение че се осигури и съответното софтуерно осигуряване и обучение на персонала, който трябва да свърши това, за което са нужни финансови средства и време естествено. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Халваджиев.
Заповядайте от Обществения съвет към ЦИК – госпожа Росица Матева.
РОСИЦА МАТЕВА: Уважаеми членове на Правната комисия, тук съм, за да изразя становище на Обществения съвет към Централната избирателна комисия по предложените промени в Изборния кодекс. То не е по конкретните законопроекти, но на практика ги обхваща. Това становище е одобрено от Обществения съвет на заседание на 20 август 2020 г. и на практика държим да напомним отново, въпреки че Ви е добре известно, че препоръката на Венецианската комисия е, че една година преди избори, както каза и колегата Нушева, промени в изборното законодателство не би следвало да бъдат правени.
Общественият съвет към ЦИК смята, че промените, които бяха направени през август 2019 г. са достатъчни, за да могат да бъдат организирани все пак избори, като подкрепя изцяло машинното гласуване и смята, че би следвало то да бъде предвидено като възможност за гласуване и във всички видове избори и референдуми. Само ще напомня, че с подобна машина за гласуване, с каквато се гласуваше до момента се гласува в Белгия, като в един и същи изборен ден понякога се провеждат до седем вида различни избори. (Реплика от Михаил Константинов.) Няма значение – има такава възможност. (Реплика от Михаил Константинов.) Аз изразявам становището на Обществения съвет и съм длъжна да го кажа.
По повод на предложението за провеждане на изборите в два дни за удължаване на изборния ден, Общественият съвет счита, че това не съответства на изборните традиции нито в България, нито в Европа и напомня, че по време на пандемията са произведени избори във Франция – местни избори в два тура, в Полша, както и в Северна Македония, която все пак е в Европа. Всъщност препоръката е да се съсредоточим върху физическото дистанциране, носенето на маски и дезинфекцията, за да може да бъде извършено гласуването. Смятаме и във връзка с изнесените цифри, че може да бъде произведено гласуването в един ден, независимо че евентуално ще има епидемична обстановка.
По повод на преференциалното гласуване, Общественият съвет към ЦИК подкрепя изцяло преференциалното гласуване, което беше въведено и смята, че вече е наложено като изборна традиция и се харесва от избирателя като форма на мажоритарен елемент. Дори да се възприеме предложение да бъде въведена смесена избирателна система Общественият съвет подкрепя при пропорционална система да има възможност за преференциален вот, и то в квотите, в които сега са заложени, да не се увеличават.
По повод на опростяване на протоколите, на всички ни е известно, че очевидно протоколите затрудняват членовете на секционните избирателни комисии. Общественият съвет смята, че включително възстановяването на хартиеното гласуване в секции над 300 избиратели заедно с машинния вот също затруднява секционните избирателни комисии, а именно въвеждането на данните и от хартиеното, и от машинното гласуване в един общ протокол, независимо че машината разпечатва отделен протокол.
Опростяването на броя и вида на недействителните бюлетини може би е правилно, но всъщност би следвало да има такова разпределение в протокола според организациите с членове на Обществения съвет, защото те дават възможност за анализ на вида недействителни бюлетини и причините за това.
В тази връзка Общественият съвет е правил многократно предложение и до Централната избирателна комисия, и сега си позволяваме да го направим, ако някой от Вас го припознае, да бъде предвидено в изменението на Изборния кодекс законова възможност след произвеждане на избори и установяване на резултат, съответно след приключване на оспорването, да бъдат отворени чувалите и да бъде направен анализ на недействителните бюлетини в до 10% от секциите – там, където имаме недействителност повече от 3% в съответната избирателна секция. Това е. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Матева.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, имате думата.
ВАСИЛ ДУРЕВ: Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Естествено, да, Министерството на външните работи би могло да вземе отношение в рамките на своята функционална компетентност единствено по отношение на образуването, реда и условията за образуване на избирателни секции извън страната.
Подкрепяме и приветстваме предложението за допълване на чл. 12 от Изборния кодекс, който отстранява една законова празнота до този момент. През годините неминуемо се е стигало до въпрос: какво правим в едни такива държави, в които има военен риск или нямаме задгранични представителства? С любезното съдействие на колегите от ЦИК сме разрешавали тези проблеми, но сме на мнение, че е прекрасно да има един такъв законов текст в Изборния кодекс, който да дава яснота в тази връзка.
По отношение на системата, по която ще се определят избирателните секции извън страната, Министерството на външните работи е произвеждало избори извън страната и по старата система от 2014 до 2016 г., и по новата, която я заменя.
Това, което мога да кажа, е, че ние виждаме плюсове и минуси и на двете системи. По-правилно би било да се държи сметка за актуалната ситуация и наличието на определен брой български граждани в определена държава, като се избегне автоматизираното образуване на секции извън страната, а се държи повече сметка на това колко реално гласоподаватели би имало и би се очаквало да има в определена държава. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Дурев.
Колеги, други изказвания? Няма други изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 054-01-85, внесен от Даниела Атанасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 17 август 2020 г.
Моля, който е за да гласува „за“.
За – 11, против – 9, въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 054-01-86, внесен от Мустафа Сали Карадайъ, Хамид Бари Хамид и Ахмед Реджепов Ахмедов на 28 август 2020 г.
Моля, който е за да гласува „за“.
За – 2, против – 8, въздържал се – 9.
Не се приема.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ, № 053-03-39 ОТ 22 ЮЛИ 2020 Г., НА ПРИЕТИТЕ НА 16 ЮЛИ 2020 Г. НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, № 002-01-24, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 26 ЮНИ 2020 Г. И ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, № 002-01-25, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 3 ЮЛИ 2020 Г.

По точка трета гости на днешното заседание:
От Министерство на правосъдието: господин Евгени Стоянов – заместник-министър, госпожа Галина Димитрова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, и госпожа Мария Георгиева – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Общ проект за второ гласуване.
„Закон за допълнение на Закона за съдебната власт“.
Колеги, има ли изказвания по наименованието? Не виждам изказвания.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Който е „за“ да подкрепи наименованието на Законопроекта, моля да гласува „за“.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Единодушно се подкрепя наименованието на Законопроекта.

Преминаваме към предложение от народния представител Хамид Хамид, който е за изменение на чл. 28, ал. 1.
Господин Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, текстът касае избирането и назначаването в по-висока длъжност на членове на ВСС след прекратяване на мандата им – било поради изтичане или предсрочно прекратяване на мандата им.
В сегашната действаща редакция на чл. 28 от Закона за съдебната власт законодателят е обвързал и задължил Висшия съдебен съвет да назначи на по-висока длъжност членовете на Висшия съдебен съвет като считаме, че с това се нарушава правото на съдебната система сама да избира и назначава при определени критерии съдии и прокурори. Затова текстът се изменя така, че да даде възможност на тези лица да бъдат назначени, но не и ВСС да бъде задължен да извършва това назначаване. Това назначаване ще става след определено атестиране и покриване на определени критерии, приети от самия ВСС. Режимът се уеднаквява с този, който действа и по отношение на прекратяване или изтичане на мандата на членове на Инспектората към ВСС. Така че е малка корекция, но изключително важна – вместо да задължат ВСС да назначават, дават възможност ВСС да назначават. В това се състои смисълът на предложението ни. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Изказвания?
Колега Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин водещ заседанието, уважаеми господин Хамид, уважаеми колеги, уважаеми гости на Комисията! Член 28, откакто е приет през 2007 г., е променян няколкократно, през 2010 г., през 2016 г., през 2017 г., през 2020 г. Няколко пъти само в този мандат сме разсъждавали по въпроса за така наречения кариерен бонус.
Предложението на господин Хамид по същество обръща решението досега законодателно, което беше задължение императивно и дава възможност на ВСС да има развързани ръце, бих казал.
Истината е, че първоначалното решение от 2007 г. в ЗСВ, при което изборните членове на ВСС се възстановяваха на длъжността, която е заемал при избора си, според мен беше най-чисто. Оттогава всички пипания по този текст създаваха скандали, основателни съмнения за начина на кариерно израстване и доколкото съм запознат самите магистрати и в магистратските среди не се гледа с много добро око на този скок напред в кариерата.
Създава се впечатлението с тези чести пипания на този текст, който съвсем не е най-важният в Закона за съдебната власт, съгласете се, че той се прави винаги адхок и когато искаме някой да бъде повишен, без дебат се променя закона, а ако искаме да предотвратим това повишение и да създадем условия за дебат, го обръщаме на обратно, всичко това ни кара да се отнасяме съмнително всеки път, когато се отваря отново дебатът по чл. 28. Повтарям, това не е големия проблем на съдебната система и съвсем не е големият проблем какво правят членовете на ВСС веднъж, когато са завършили кариерата си като кадровици, а какво работят докато са на тази длъжност.
Затова няма да подкрепим предложението на господин Хамид, макар че по отношение на кариерния бонус така, както е записано в чл. 28 сега действащ също сме изразявали и продължаваме да поддържаме своите резерви.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегата Зарков.
Господин Хамид – за реплика, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Благодаря и на господин Зарков за това изказване.
От изказването Ви разбирам, че Вие държите да остане този императивен модел на назначаване на по-висока длъжност на прекратените или изтеклите мандати на членове на ВСС.
Искам само в тази реплика да отбележа, че в мотивите, с които е предложен сегашния текст, се говори за даване на възможност и според мен се касае за грешка, до която се е стигнало въвеждане на такова императивно задължение към Висшия съдебен съвет от законодателя. Така че и мотивите на вносителя тогава, когато е последното изменение на чл. 28 от Закона за съдебната власт говорят за възможност, която ние предлагаме в момента с нашето предложение.
Надявам се все пак с моята реплика да съм допринесъл за промяна на Вашия вот от отрицателен към подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегата Хамид.
Други реплики? Не виждам.
Колега Зарков, заповядайте за дуплика.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви.
Колега Хамид, давате ми възможност да подчертая, че имахме тук много остри спорове и ние бяхме против въвеждането на този кариерен бонус.
Това, което сме още по-против обаче е конюнктурната промяна на Закона за съдебната власт. Не сме изследвали, но ще го направим – последствията след всяка промяна на Закона, конкретни хора и конкретни напускания (реплика на Хамид Хамид), ще го имаме предвид. Но, вижте, имали сме този дебат с Вас – три години и половина го водим, надявам се той да достига до своя естествен край, както стига до края тази легислатура, защото съмненията ми остават достатъчно сериозни, че Законът за съдебната власт... Подминах факта, че, излизаме от предметния обхват на Закона, приет на първо четене, но това вече в това Събрание даже не си струва да се споменава.
Но Законът за съдебната власт е един от законите, които най-малко би трябвало да се поддава на конюнктурни промени, а, за съжаление, е един от законите, които най-често е именно плод на такива.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря на колегата Зарков.
Аз ще взема отношение като отбележа само, че предложението всъщност на колегата Хамид изравнява статута на инспекторите в Инспектората при Висшия съдебен съвет, съответно с магистратите на мен ми се струва разумно в края на краищата не да има различни възможности, различни процедури, а да има една процедура за всички, тъй като и едните, и другите са магистрати. Благодаря.
Реплики към това изказване? Не виждам.
Други изказвания? Също не виждам.
Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Хамид Хамид.
За – 12, против – 7, въздържали се – няма.
Предложението е прието и съответно ще стане § 1.

Пристъпваме към § 1 по вносител. Няма постъпили предложения.
Параграф 2 – по вносител.
Параграф 3 – по вносител,
Параграф 4 – по вносител.
Имате думата за изказване по параграфи 1, 2, 3 и 4 по вносител, тъй като няма постъпили предложения по тях.
Заповядайте.
Няма изказвания. В такъв случай закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на параграфи от 1 до 4 по вносител. (Уточнения по параграфите.)
КРУМ ЗАРКОВ: Само за секунда, защото Вие четири параграфа казахте.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Да, четири параграфа, тъй като по тях няма постъпили предложения. (Уточнения.)
Няма редакции, колега Зарков има единствено текстове по вносител.
Гласуваме!
За – 19, против и въздържали се – няма.
Подкрепят се параграфи от 1 до 4.
Заповядайте, колега.
КРУМ ЗАРКОВ: За протокола, за да стане ясно, тъй като стана объркване.
По време на първо четене на Закона, ние обърнахме внимание на едно несъответствие, което се оказа, че е следствие на техническа грешка. Доколкото разбирам, тя е отстранена, нали така? Затова подкрепяме параграфа.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, за уточнението.

Преминаваме към наименованието на подразделението и § 5 с предложение за редакция, което виждате.
Имате ли изказвания? Не виждам.
Предлагам в такъв случай да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението и § 5 заедно с предложението за редакция.
За – 19, против – няма, въздържали се – няма.
Подкрепят се наименованието на подразделението и предложението за редакция.

Преминаваме към § 6 по вносител.
Изказвания?
Тук може би е добре да получим разяснение от Министерството на правосъдието дали срокът, който е заложен в § 6, със срока, заложен в § 8, не си противоречат? Ако може да ни дадете разяснения.
Параграф 6 предвижда наредбата по чл. 403 да се приведе в съответствие до 1 юли 2021 г., а § 8 казва, че информационната система – „Единен регистър на вещите лица“ се създава до 1 януари 2021 г. Ще имаме създадена система, а Наредбата ще влезе по-късно в сила. Това според мен може да доведе до проблеми. За мен сроковете тук трябва да са еднакви.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благодаря.
Идеята на това предложение за законодателно решение е от 1 януари ние да имаме нормативна основа за системата, която сме я наименували „Единен регистър на вещите лица“ и в шестмесечен срок след това да може да уредим подзаконово така вече създаден с нормативна основа регистър.
Извинявам се малко техническа аргументация ще дам. Едно от условията, за да може да приключи успешно този проект по Оперативна програма „Добро управление“, е всеки един регистър или в случая информационна система да има нормативна основа. Затова на нас ни е необходима промяната в ЗСВ, след което си даваме шестмесечен срок, за да може да уредим детайлно на ниво наредба така вече влезлия в сила регистър. Тоест водещото ни е нормативната основа. Няма как в момента да предложим на обществени консултации готова наредба. Едното просто трябва да следва другото.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Добре, обаче тази наредба няма ли всъщност да Ви служи за условия и ред за действие на информационната система? Вие ще имате основания да има такава информационна система, ама как тя ще работи? Ще може ли да работи без наредбата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Тя няма да работи без Наредбата, но в този шестмесечен срок на нас ще ни е необходимо, за да може да детайлизираме. А иначе тя, самата информационна система, и в момента е готова, качена е на сървъра, не е достъпна на сайта на Министерството на правосъдието, но тя технически е изработена. Условие, за да бъде признат този проект, е да има нормативна основа, след което изготвяме наредбата и постепенно тя си влиза в действие. Иначе и в момента има такъв подобен продукт, който функционира във ВСС, но той не е уреден законодателно. В този проект партньори ни бяха Висшия съдебен съвет и всъщност се стигна до идеята, че ще изоставим техния продукт и ще тръгнем в тази посока, а именно системата да се поддържа от Министерството на правосъдието.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: За разясненията колегата Лазаров искаше думата.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Доколкото разбирам, сме на § 8.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Параграф 6 във връзка с § 8, да. И двата ги обсъждаме.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Параграф 3 казва, че създава такава информационна система на вещите лица.
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Да.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз не мога да разбера защо не се добави, че влиза в сила от момента – в еди-какъв си срок и Министерството на правосъдието изготвя съответния подзаконов нормативен акт, за да е ясно. То така сега като го чета…
РЕПЛИКА: То е написано, че е от 1 юли. Те предвиждат до 1 юли да се изработи Наредбата, а до 1 януари да е готова системата. (Уточнения.)
ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Заповядайте, колега Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Извън въпроса за сроковете, който струва ми се не е най-проблематичният, понеже това са два обединени законопроекта, имаше сериозен дебат по време на първото четене. Помните много добре и се възползвам от Вашето присъствие днес като представители на Министерството на правосъдието да потвърдите още веднъж дебатът, който се създаде – всички подкрепят и разбират необходимостта от единен регистър на вещите лица. Знаем какви са проблемите с разпарчетосаните информации, които съществуват в момента. Но се създаде напрежение около едно изречение от мотивите, които обясняваха за някаква рейтингова система, която естествено събуди подозрение доколко тези експерти ще бъдат независими и оценявани от хората, пред които ще се явяват.
Бихте ли могли да потвърдите това, което става ясно и при четене на Законопроекта, че такова нещо няма и не се предвижда да бъде правено и че този единен регистър ще съдържа данните, които са описани тук в § 3, в нов чл. 402а, нали така, правилно сме разбрали?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Аз не бих искал да влизам в режим да декларирам някаква предварителна готовност.
Предмет на днешния дебат е нормативната основа на тази информационна система, в кавички озаглавена „Единен регистър на вещите лица“.
Действително в хода на обществените консултации ние получихме и критични становища, именно по отношение на така наречената рейтингова система. Мога да кажа, че действително в мотивите не бяхме прекалено прецизни. Заимствахме от мотивите по проекта, който беше одобрен още 2016 г., сключихме договор 2017 г. Към този етап наистина ми се струват сериозни аргументите, че рейтингова система не е удачна.
Запознати сме и със становището на Висшия адвокатски съвет, които отново обръщат внимание на този момент, но действително за нас водещо единствено е този продукт, тази система, регистър, както искате го наречете, да има нормативна основа.
Това, което мога да кажа, е, че действително има сериозни аргументи в критиките в тази част за рейтинга, за оценката на вещите лица и така нататък.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Да, удовлетворен съм от отговора на Министерството на правосъдието. И ние имахме големи резерви към тази система.
Тук става дума за Единен регистър на вещите лица, в който ще се вписват само данните по списъците, утвърдени в Закона, и не става дума за изграждане на рейтинг и оценка на работата на тези вещи лица. Тази информация няма да я има в този единен регистър. Това е много важно, тъй като становището на Висшия адвокатски съвет, мисля, че много правилно отбеляза какви ще са проблемите от концептуален характер, които би поставила една такава система. Проблемът идваше от факта, че е подаден един проект за одобрение. В рамките на изпълнението на този проект се вижда, че това не е удачно решение засега. Считам, че по този начин целта на Законопроекта, внесен от Министерския съвет за създаване на такъв единен регистър, може да бъде реализирана, без да се създава ненужно напрежение.
Затова ние ще подкрепим текста в тази му част, в смисъл ще подкрепим създаването на този регистър.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване текста на § 6.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Преминаваме към § 7 – текст на вносител.
Изказвания? (Реплики.)
Докладвам текст на вносител: § 8 – текст на вносител, с предложението за редакция. (Реплики.)
Има ли смисъл от тази редакция? Министерството да каже – има ли смисъл от редакцията, която сме представили по доклада, или да си остане текста по вносител?
Заповядайте, уважаеми господин Стоянов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Становището на Министерството на правосъдието е, че текстът по вносител отразява волята на вносителя.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Добре.
Значи докладвам текст на вносител за § 7 и текст на вносител за § 8.
Изказвания? Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване параграфи 7 и 8.
За – 19, против и въздържали се няма.
Приемат се.
С това приехме Доклада по точка трета. Благодарим на гостите.

Преминаваме към последната точка от днешния дневен ред:
ПРИЕМАНЕ НА ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ НА ПРИЕТИТЕ НА 22 ЮЛИ 2020 Г. НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, ИЗГОТВЕН НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, АЛ. 2 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
- ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 002-01-26, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 6 ЮЛИ 2020 Г. И
- ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 054-01-67, ВНЕСЕН ОТ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ СИМЕОНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 10 ЮЛИ 2020 Г.

Законопроектът е пред Вас.
Изказвания? Няма изказвания. (Реплики.)
Гласуваме ли го? Гласуваме го, да.
Моля, който е „за“ по така представения доклад, да гласува „за“.
За – 19, против и въздържали се няма.
С това приехме и Общия законопроект и Общия доклад.
С това изчерпахме дневния ред на Комисията по правни въпроси за днес.
Благодаря на всички колеги, които бяха, на всички участници и на всички гости.
Закривам днешното заседание.

(Закрито в 15,05 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Анна Александрова