Стенограма от заседание на комисия

---

ПРОТОКОЛ
№ 139

На 23 септември, сряда, 2020 г. се състоя редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Указ № 184 на Президента на Република България, постъпил на 17 септември 2020 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от Народното събрание на 3 септември 2020 г. и мотивите към Указа.
2. Обсъждане и приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Централната избирателна комисия, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването им в Комисията по правни въпроси и за избор на председател на Централната избирателна комисия.

Списък на гостите и присъствалите народни представители, членове на Правната комисия, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 11,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Анна Александрова.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум – откривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси.
Имате дневен ред:
1. Обсъждане на Указ № 184 на Президента на Република България, постъпил на 17 септември 2020 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от Народното събрание на 3 септември 2020 г. и мотивите към Указа.
2. Обсъждане и приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Централната избирателна комисия, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването им в Комисията по правни въпроси и за избор на председател на Централната избирателна комисия.
Имате думата по дневния ред.
Няма изказвания.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа:
ОБСЪЖДАНЕ НА УКАЗ № 184 НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПОСТЪПИЛ НА 17 СЕПТЕМВРИ 2020 Г. ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 3 СЕПТЕМВРИ 2020 Г. И МОТИВИТЕ КЪМ УКАЗА.
Гости на днешното заседание по точка първа са: от администрацията на Президента на Република България професор Емилия Друмева – секретар по правни въпроси; доктор Невин Фети – съветник по правни въпроси към администрацията на Президента на Република България.
Здравейте и Ви благодарим.
Уважаема госпожо Друмева, имате думата да представите мотивите на президента.
Заповядайте.
ПРОФ. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Уважаема госпожо Александрова, уважаеми народни представители!
Имате мотивите към вето № 23. Предмет на възразяване и на връщане за ново обсъждане е един текст от последния изменителен закон към Закона за съдебната власт. Несъмнено реформите в съдебната власт продължават, сигурно и в бъдеще ще има допълване, рационализиране и това е съвсем естествено. В случая ветото на президента е фокусирано върху конкретен текст – чл. 28, който за втори път тази година е предмет на изменение. С него какво се констатира? Че от страна на Народното събрание, на законодателя се извършва системно, вече многократно предлагане на кариерни бонуси за членовете на Висшия съдебен съвет, а Висшият съдебен съвет известно и по конституция е този орган, който е призван да гарантира вътрешната самоселекция, самостоятелност на цялата съдебна власт.
За втори път тази година се прави промяна в чл. 28, като се създава правна основа изборните членове на Висшия съдебен съвет в края на своя мандат или при предсрочно прекратяване да получат повишение, тоест по-висока длъжност в органите на съдебната власт спрямо тази, която са заемали. Един факт, който заслужава внимание и който е отбелязан и в мотивите, е, че понастоящем има висящо дело пред Конституционния съд, в което се оспорва съответствието с Конституцията на действащата все още редакция на този член – 28.
Известно е от сайта на Конституционния съд, че почти всички становища към искането и по делото са в посока, че конкретната разпоредба е противоконституционна. Така или иначе със сегашния изменителен закон има едно допълване с израза „може да бъде назначен“ в сравнение с действащия текст и още изисквания, които обаче недопринасят за промяна в положението, така че и новата редакция на чл. 28 се преценява, че противоречи на важни конституционни принципи. Тук само ще ги маркирам, тъй като имате мотивите пред Вас.
Първата група съображения и разбира се, по-важните в мотивите, са съображенията по същество. Назначенията въобще в съдебната власт трябва да се правят и се правят по обективни критерии, които са квалификация, умения, почтеност, независимост. В тази светлина престоят на магистрати във Висшия съдебен съвет, самият престой – факт е, че те са членове на Съвета, не е от естеството на този престой, не може да доведе до придобиване на качества, необходими за заемане на по-висока длъжност, нито може да се приравни към постижения, които се изискват за повишаване, тоест самият престой не е способен да произведе това.
Когато е налице отклонение от обективните критерии, надделяват съображения от друг характер – от политически характер, което вече води до риск за независимостта на магистратите. Всичко това влиза в противоречие с базови принципи на Конституцията – разделението на властите, независимостта на съдебната власт.
И още един принцип, който се нарушава с тези бонуси, е равенството. Равенство и недопускане на привилегии. Какво се получава? Тези членове на Висшия съдебен съвет, които преди да станат членове на този състав, са били магистрати, получават привилегия да се качат една длъжност по-високо в съдебната система. Други, които не са от системата, нямат тази привилегия, което вече поставя ясна неравнопоставеност.
И още нещо – известно е, уважаеми народни представители, че конкурсите в съдебната власт не са често явление. И когато възникват такива кандидати, които автоматично може да отидат по решение на Висшия съдебен съвет една длъжност по-високо и да я заемат, всъщност намаляват изгледите за успех на кандидатите за тези длъжности, които вървят по общия ред, явяват се на конкурси, отговарят на условията и изгледите за успех при тях силно се намаляват. Това в общи линии, уважаеми народни представители, са съображенията по същество, които са изложени в мотивите.
С едно изречение да спомена, че това изменение е направено – факт, който е добре известен, между първо и второ четене като писмено предложение, без обществено обсъждане, без оценка за въздействие, без писмени мотиви, с което е налице за пореден път, прави се констатация, за едно сериозно отклонение от правилата на законодателния процес.
Мотивите са кратки, стегнати и ясни. Завършвам с едно изречение, което и друг път съм изразявала във Вашата среда, за това, че ветото на президента не е противопоставяне, а една възможност – класическа, за преосмисляне, за преглеждане отново, и то по най-експедитивен начин, на конкретни разпоредби, както е в случая. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема професор Друмева.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища, възражения.
Заповядайте, уважаеми господи Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема професор Друмева!
Това е поредното, може би над 20-то вето на президента и както и предишните актове на държавния глава, с които е връщал закон за ново разглеждане, то е предимно конституционно-правно обосновано, като в голямата си част повтаря, припознава аргументи, изтъкнати от пленума на Върховния конституционен съд, с които той е сезирал Конституционния съд по този въпрос – въпрос, който е бил обект на обсъждане няколко пъти в тази комисия както в този мандат, така и в предишния и който, както подчерта и професор Друмева, от 2007 г. насам върви към една посока, а именно създаване на предпоставки за хора, които са изпълнявали мисията на член на Висшия съдебен съвет, да заемат по-висока или по-добра за тях длъжност, когато се завръщат в магистратските среди.
Нашата парламентарна група се противопостави на това предложение, още когато беше направено. Противопоставихме се и на първо четене, което създаде всъщност необходимостта от нова поправка, и то по принципни съображения, които ще изредя съвсем накратко.
Първо, припознаваме изцяло мотивите на президента, както вече казах. Те могат да бъдат разделени в три групи, които, струва ми се, трудно могат да бъдат оспорени. Беше вече споменато, че са разпознати от страшно много среди, които са отправили становищата си към висящото дело в Конституционния съд.
От една страна, въпросът за разделение на властите и до колко е допустимо Народното събрание да се вмесва по толкова директен начин в израстването на един магистрат в неговата професия, в неговата среда. Тук, честно казано, не може да има две мнения. Неслучайно през 2007 г., когато е създаден Законът за съдебната власт в този му вид, с перенизацията на Висшия съдебен съвет, който става малко по-рано постоянно действащ орган, тогава законодателят е предвидил следното просто и ясно решение в същия член 28, само че в тогавашната му редакция: „…след изтичане на мандата или предсрочното му прекратяване изборният член на Висшия съдебен съвет се възстановява на длъжността, която е заемал преди избора“. Точка!
Втората група аргументи са свързани със създаването на привилегия. Привилегия за едни означава дискриминиране на други и това също ми се струва, че трудно може да бъде оспорено.
Накрая, не веднъж сте говорили за процедурата за създаване на законодателство, за това, че предложенията между първо и второ четене излизат от предметния обхват на Закона на първо четене и по този начин заобикалят конституционното задължение за разглеждане на законопроект за две четения. Тук Конституционният съд също има важна роля, тъй като към него е отправено искане по друг закон, за обявена противозаконност на текстове от друг закон, в които вносителите на искането – парламентарната група на БСП, специално сме обърнали внимание на това. Знаете, и в Конституционния съд има спор и не едно и две особени мнения, когато е повдигнат този въпрос. Надявам се Конституционният съд да разбере, че тази практика особено по начина, по който функционира в 44-та легислатура, действително се изроди от изключение в правило, особено по някои теми.
Накрая, по същество, защо по принцип не е редно да се дава такъв кариерен бонус? Аргументите са ми три. Единият е от гледна точка на хората, които се ангажират с работата във Висшия съдебен съвет, с участието в това, което много хора наричат „правителството на съдебната власт“. Само по себе си доста голяма чест и привилегия е да си част от този орган. Друг е въпросът какво се случва на практика.
Тези хора в деня, в който се кандидатират и приемат тази длъжност, я приемат при определени предварителни условия. Те са направили сами този избор – ако са магистрати, да се оттеглят от магистратската професия за определено време, след което да се върнат към нея, ако желаят, на мястото, което са напуснали. Те сами правят този избор както, когато всеки един от нас и всеки един български гражданин се ангажира с определен трудов договор или при определени условия, той сам прави този избор. Не е нужно от кариерен бонус.
От друга гледна точка и може би по-опасно е какво значи това за останалите магистрати, които, очевидно, биват демотивирани и в тях съвсем основателно може да се създаде чувство за сериозна несправедливост по отношение на едно такова автоматично израстване. Такъв беше вариантът с автоматичното израстване допреди малко.
Сега ни се предлага нещо, което има за цел да смекчи критиките, отправени към Конституционния съд, а именно това да не е автоматично израстване, а да бъде обект на последваща преценка от същия този орган – Висш съдебен съвет. Само че това, първо, не решава проблема по конституционосъобразността, както е подчертано във ветото, тъй като всички тези въпроси остават с всичка сила, но и създава друга опасност – всички знаем, че Висшият съдебен съвет в последните му издания доста отчетливо се конституира под формата на мнозинства и малцинства.
Друг е въпросът защо става така? Извинявайте, но по този начин, с това от мнозинството във Висшия съдебен съвет, да зависи кой от напускащите му членове ще бъде повишен и кой – не, се създава предпоставка хората във Висшия съдебен съвет да премълчават определени неща или да не бъдат особено критични, за да не ядосат колегите си, от които ще зависи след това кариерното им развитие.
Накрая завършвам, че в момента висящо дело № 10/2020 на Конституционния съд би трябвало да се разглежда на 15 октомври 2020 г. Ако Законът бъде променен, делото може да бъде обявено за безпредметно и да бъде прекратено. Това дело обаче е важно не само заради чл. 28, а защото и ще даде конституционната рамка на този въпрос, който вече десет години непрекъснато създава предпоставки за скандали или най-малкото за спорове. Затова и тази законодателна инициатива е грешна и ненавременна, и ние трябва да се възползваме от възможността, която ни дава президентът на републиката, да я разгледаме още веднъж. Затова ние ще подкрепим ветото на президента. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АННА ЗАРКОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Реплика?
Заповядайте, уважаеми господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Уважаеми господин Зарков, до болка уважавам Вашата принципност по отношение на предложенията между първо и второ четене. Наистина Вие сте изключително принципен и последователен в тях. Ще Ви дам обаче само един малък пример: как цялата Ви парламентарна група подкрепи едно такова предложение, което дори не беше и в същия закон. През Закона за устройството на територията беше променен, без никакви дебати, Законът за енергетиката и Вие всички гласувахте „за“. Къде е Вашата принципност, господин Зарков? Моля да ми обясните.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Колеги, други реплики към изказването на господин Зарков? Няма.
Заповядайте – имате думата за дуплика, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Моята и нашата принципна позиция по този въпрос е изразявана многократно. Не само това, както вече се опитах да Ви обясня и да обърна внимание, ние следим много внимателно дебата в Конституционния съд, който се движи по този въпрос.
Много е важен и е деликатен въпросът за възможността за изменения между първо и второ четене и кой преценява точно докъде може да стигне, и това може да бъде обект на спор или на разговор. Едно обаче е сигурно – в случая Законът за съдебната власт, изменителният закон, имаше правилни постановки и напълно легитимна цел. Това, между другото, е подчертано и във ветото на президента. Законът идва от Министерския съвет. И въпреки че идва от Министерският съвет, а ние сме опозиция, първо, го подкрепихме на първо четене – двата закона, които след това бяха обединени в един. Второ, и президентът подчертава, цитирам: „че споделя формулираната в мотивите към Законопроекта цел за повишаване на гаранциите за справедлив процес и в частност чрез изграждане на информационната система за съдебното изпълнение и за подобряване на ефективността и прозрачността в работата на неговите органи“. Това беше Законът, който беше поставен тук, който беше приет на първо четене единодушно и който след това изведнъж обрасна с предложението на уважаемия господин Хамид, което откровено няма общо с поставените въпроси, тъй като касае кариерното израстване на бивши вече членове на Висшия съдебен съвет.
Тук няма спор – може да има моменти, които трябва да бъдат обмислени! Може би председателят и самата Комисия трябва да преценява кое да се допуска и кое – не. Факт е обаче, че тази практика, която тук признаваме, съществува в различни легислатури. В тази беше доведена до степен такава, че може би най-скандалните, най-предизвикващите обществен дебат законови изменения бяха направени именно по този начин. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Уважаема професор Друмева, ще ми позволите да не се съглася с аргументите, залегнали във ветото. Нещо повече, голяма част от Вашите доводи са в подкрепа на предложението, което е прието от Народното събрание и което е предмет на това вето.
Ще Ви кажа защо. Аргументите, мотивите, с които съм предложил този текст и Народното събрание го прие в залата, донякъде съвпадат с Вашите аргументи по отношение на кариерните бонуси. В този смисъл не разбирам защо те са против и новия текст?
От известно време върви целенасочена кампания да се заблуди общественото мнение, че гласуваният текст, предмет на ветото на държавния глава, създава кариерни бонуси. Текстът ограничава, и то съществено тези кариерни бонуси, за които става въпрос. И тук посоката на предложението е същата, която се съдържа в голяма част от аргументите на държавния глава. Тоест от едно автоматично израстване на членовете на Висшия съдебен съвет при изтичане на мандата или при предсрочното прекратяване на мандата им, тук вече топката се връща в полето изцяло на Висшия съдебен съвет, като Висшият съдебен съвет с оглед изработените критерии за избор преценява дали този магистрат отговаря на условията за заеманата длъжност. Тоест в този смисъл няма как да не възразя и на аргументите за намеса в съдебната власт и нарушаване принципа на разделение на властите.
Колкото до аргумента Ви, че в момента виси конституционно дело пред Конституционния съд и въпросът защо не изчакаме да видим изхода на това важно конституционно дело, искам да Ви противопоставя същия аргумент, абсолютно същия – в момента има ново питане. Миналата седмица на пленума на Върховния касационен съд беше взето решение да бъде поискано от Конституционния съд да образува дело и по новия съд. Защо екипът на държавния глава тогава не изчака как ще се развие спорът с новото дело? (Реплика от народния представител Крум Зарков.) Да, точно така – същия аргумент го насочвам и към Вас и Ви моля да отговорите на този въпрос, защото това дело също сигурно ще е много важно.
Тук се опитахме да възстановим според нас една намеса на парламента на законодателната в съдебната власт. Автоматичното кариерно израстване е намеса. Премахвайки това автоматично израстване, автоматичен кариерен бонус, и прехвърляйки решаването на този въпрос в ръцете на самата съдебна власт, ние вече преодоляваме този проблем на действащия все още чл. 28, защото новият текст не е влязъл в сила. Надявам се, че ще влезе. Надявам се по-нататък всички заедно да седнем и да работим по нови текстове, които едновременно ще дадат възможност за кариерно развитие на всички магистрати, но ще гарантират и спазването на принципа на разделение на властите.
Моля, когато се посочва конституционно дело, да се има предвид, че ще има образувано и ново такова и по новия текст. Въпреки това аз Ви благодаря за аргументите – бяха полезни. От залата ще чуете същите аргументи, но в посока защита на моето предложение. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Хамид.
Реплики към изказването на господин Хамид? Няма.
Заповядайте, уважаема професор Друмева.
ПРОФ. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Благодаря.
Несъмнено, както вече беше отбелязано, че текстът, който сега е предмет на връщане, смекчава „може“. Какво обаче означава „може“? Означава един ред, който е различен от общия ред. Значи, че за членовете на Висшия съдебен съвет има един ред, който е само за тях, който е различен от общия ред за заемане на една длъжност в съдебната власт. Щом „може“, значи реализацията на тази възможност е въпрос на решение на мнозинство във Висшия съдебен съвет, различно от общия ред.
Нещо, което не споменах преди малко, за отклонението от принципа на равенство. Тези членове на Висшия съдебен съвет, които преди да влязат в състава му, са били членове на Върховен касационен, Върховен административен съд, или на прокуратурите към тях, ами те няма накъде да отиват по-нагоре. Значи спрямо други има бонус, спрямо тях – няма бонус, да не говорим за тези, които вече са в пенсионна възраст.
По отношение на Конституционния съд изрично е отбелязан фактът за висящото дело, защото се създава впечатление – не само впечатление, а е факт, че не се изчаква произнасянето на Конституционния съд, което, разбираме, че е обявено да бъде скоро, а се прави едно поредно изменение.
Добре, казвате, че има искане, което се подготвя в пленума на Висшия касационен съд. Да видим какво ще бъде направено по отношение на текст, който още не е обнародван. Всичко, което е написано тук, е пак в подкрепа на основната теза – че е налице едно отклонение от общия ред, което, нека да си припомним, беше направено и за Инспектората. Но това е различно. Инспекторатът не е Висш съдебен съвет. Той има различни длъжности. Факт е, че е било направено тогава и сега, при предишното изменение, се възпроизвежда по отношение на членове на Висш съдебен съвет.
Със сегашното изменение отново се мултиплицира. Затова в мотивите присъства думичката „системно предлагане“, тоест многократно предлагане, едно повтарящо се разбиране, че, видите ли, за тези членове на този орган, който е предназначен да бъде вътрешен орган на съдебната власт, символ на нейната самостоятелност, да прави самоселекция на своите кадри, точно в развитието в кариерата на членовете на този орган присъстват такива отклонения от принципа за равното третиране. Считам, че и принципът на разделение на властите, тъй като законодателят вече многократно навлиза в тази сфера на съдебната власт, е в отклонение от разделението на властите. Може би колегата Фетин има да добави?
НЕВИН ФЕТИ: Бих искала само да кажа, че възможността да се урежда този въпрос трябва винаги да бъде преценявана както през принципите, които са абсолютно специфични за съдебната власт, гаранциите за нейната независимост, нейната самостоятелност, която трябва да бъде проведена в абсолютно всички проявления, включително в кариерното израстване, дори най-вече там проявено, така също и да съобразява другите принципи, на които е изградена Конституцията – равенството, разделението на властите. Всъщност логиката тук с ветото е да бъде преценена именно съвкупността на тези принципи, които да предположат едно стабилно решение оттук нататък, за да няма такова лутане през годините. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Фети.
Заповядайте, уважаеми господин Хамид.
Имате думата за отношение.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател.
Отново огромни благодарности, професор Друмева. Колегите знаят, че само от уважението ми към Вас си спестих аргумента за текста за членовете на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Това е орган на самия ВСС и режимът трябва да е абсолютно същият.
Не исках да го казвам като аргумент, защото някои колеги ще си помислят, че някой има симпатии към Инспектората, а пък няма такива към Висшия съдебен съвет и обратното. Тоест не искам да Ви обвинявам в двойни стандарти. Благодаря.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на повторно гласуване Закона за съдебната власт, приет от Народното събрание на 3 септември 2020 г.
Който е за, да гласува.
За – 15, против – 7, въздържали се няма.
С 15 гласа „за“ и 7 „против“ се приема повторно Законът за съдебната власт, приет на 3 септември 2020 г. Благодаря.
Благодаря и на гостите.

Преминаваме към точка втора:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ, ПРЕДСТАВЯНЕТО И ПУБЛИЧНОТО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ, ИЗСЛУШВАНЕТО ИМ В КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ И ЗА ИЗБОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ.
Запознати сте с Процедурните правила.
Имате думата.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Всъщност предложението Ви е да се създаде нов срок за предложение на кандидатури за председател на Централната избирателна комисия, тъй като при предишните правила такива предложения не постъпиха. Това е и единствената промяна, която видяхме спрямо предишните правила. Така ли е, или се бъркам?
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Точно така, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Естествено, ние сме поставени в положение, в което нямаме друг избор, освен да подкрепим тези правила и да дадем нов срок, тъй като обратното би означавало, че не може да се избере нов председател на Централната избирателна комисия. Затова ние ще подкрепим тези правила и се надяваме да не изтече и следващият срок без председател. Надяваме се да се намери човек, който да се наеме да изпълни Изборния кодекс така, както беше объркан от мнозинството през миналата седмица. Не знам кой би могъл да бъде такъв човек. Ваша е отговорността да го намерите.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Да не отправям реплика към колегата. Ще го направя в изказване и ако той иска, може да ме репликира.
Позволете дълбоко да не се съглася, че една-единствена партия може да предложи председател на Централната избирателна комисия. Дори в Процедурните правила, които ние повторно гласуваме, е записано, че български неправителствени организации могат да направят такова предложение, също така всеки народен представител и всяка парламентарна може да внесе кандидатура за разглеждане и гласуване от Народното събрание.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Заповядайте, уважаеми господин Зарков – имате думата за реплика.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Иванов, извън политическите алабалистики, нещата седят по следния начин. Една от причините Централната избирателна комисия да няма председател в този момент, е, че един уважаван човек, който Вие подкрепихте да стане председател, се противопостави на един закон, от една страна, от друга страна, Централната избирателна комисия в последните години е напълно изоставена от страна на Министерския съвет, който има отговорност по Изборния кодекс, особено по въпроса за придобиване на машините, и това, което се случва в момента. Ако наистина не направите предложение за председател на ЦИК, това би означавало само едно – че след Министерския съвет и мнозинството, което го подкрепя, абдикира от този въпрос. Не се крийте зад възможността на неправителствени организации или опозицията да приеме тази позиция. Това, знаете, не се е случвало.
Отговорност по организиране на изборите имате Вие, като партия ГЕРБ. От една страна, тя е уредена в чл. 18 на Изборния кодекс – това правителството и Централната избирателна комисия съвместно да организират изборите. Ние като политическа партия сме излъчили нашите представители в ЦИК и те още са в ЦИК, и ще продължат да работят в ЦИК.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, господин Зарков.
Заповядайте, господин Иванов за дуплика.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Кратка дуплика, госпожо Председател.
Уважаеми господин Зарков, благодаря, че още веднъж подчертахте, че Политическа партия БСП има представители в Централната избирателна комисия.
ПРЕДС. АННА АЛЕКСАНДРОВА: Колеги, други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Проекта на решение към Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Централната избирателна комисия, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването им в Комисията по правни въпроси и избор на председател на Централната избирателна комисия, заедно с приложенията към него.
Моля, който е за, да гласува.
За – 22, против и въздържали се – няма.
С това изчерпахме дневния ред на Комисията по правни въпроси.
Благодаря на всички колеги, които участваха в нея.
Закривам днешното заседание.

(Закрито в 12,15 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА АЛЕКСАНДРОВА